Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 24 септември 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-58, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2008 г. – за второ четене.
Обсъждане на Законопроект за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани, № 802-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г. – за второ четене.
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-106, внесен от народните представители Петър Георгиев Мръцков, Христина Христова Велчева и Ердоан Мустафов Ахмедов на 23 септември 2008 г.
Представяне и обсъждане на Законопроект за агенциите за временна заетост, № 854-01-68, внесен от Йордан Иванов Бакалов и група народни представители на 10 юни 2008 г. – за първо четене.
Разни.

Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Искам да представя на вашето внимание дневния ред:
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-58, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2008 г. – за второ четене.
Обсъждане на Законопроект за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани, № 802-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г. – за второ четене.
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-106, внесен от народните представители Петър Георгиев Мръцков, Христина Христова Велчева и Ердоан Мустафов Ахмедов на 23 септември 2008 г.
Представяне и обсъждане на Законопроект за агенциите за временна заетост, № 854-01-68, внесен от Йордан Иванов Бакалов и група народни представители на 10 юни 2008 г. – за първо четене.
Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневния ред, моля да гласува. За – 11, против и въздържали се – няма. Приема се.

ПО ПЪРВА ТОЧКА

Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-58, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2008 г. – за второ четене.
Колеги, надявам се, че разполагате с доклада за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. По четирите параграфа на внесения от Министерския съвет законопроект няма направени предложения. Няма предложения и от вносителите. Колеги, имате думата по § 1, § 2, § 3 и § 4.
Господин Димитров, като вносители имате ли бележки към внесения на първо четене законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, господин председателю. Нямаме допълнителни предложения. Вариантът, който е внесен, е обсъждан и е на вашето внимание за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата по параграфи 1, 2, 3 и 4.
Представителят на Правна дирекция има думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател. Искам да кажа, че и Правната дирекция на парламента няма бележки нито от съдържателно, нито от правно-техническо естество. Текстовете са коректни, препратките – точни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, имате ли бележки? Нямате.
Позволете ми да подложа на гласуване наименованието “Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта”, текстовете на § 1, § 2, § 3 и § 4 по вносител.
Който е съгласен да бъдат подкрепени тези текстове на вносителя, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети, а с това е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта на второ четене.

Преминаваме към ВТОРА ТОЧКА:
Обсъждане на Законопроект за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани, № 802-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г. – за второ четене.
По този законопроект за второ четене няма направени писмени предложения.
Започваме с обсъждане на наименованието на законопроекта: Закон за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани. Имате думата, колеги.
Вносителите имат ли бележки по наименованието на законопроекта? Не. От Правна дирекция има ли бележки?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепено наименованието на законопроекта.
За – 9, против и въздържали се – няма. Приема се текста на вносителя за наименованието на законопроекта.

“Чл. 1. Този закон урежда някои права по Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и по Закона за здравното осигуряване на български граждани, задържани и осъдени в съда в Бенгази по наказателно дело № 607/2003 г. и от Апелативния съд в Бенгази по наказателно дело № 213/2002 г.”
Вносителите имат ли бележки по този текст? Нямат. От Правна дирекция има ли бележки?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 1 по вносител, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма. Приема се текста на вносителя за § 1.

Член 2.
По текста на чл. 2 няма направени писмени предложения. Вносителите, имате ли бележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Правна дирекция има ли бележки по чл. 2?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 2 по вносител, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма. Приема се текста на вносителя за § 2.

Член 3.
Имате думата, колеги. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В становището на Комисията по труда и социалната политика при разглеждането на този законопроект на първо четене постави въпроса да се решат въпросите за здравноосигурителните вноски на нашите медици. Текстът, който ние бяхме предложили като вносители е, че “дължимите здравноосигурителните вноски за времето по чл. 2, ал. 1 са за сметка на републиканския бюджет и се внасят в размер – както и днес, по чл. 40, ал. 3, т. 6 от Закона за здравното осигуряване”. При станалото обсъждане тук обаче, се каза, че този въпрос вече е решен със изменение на Закона за здравното осигуряване - с § 19и, ако не се лъжа, и че те не дължат никакви осигурителни вноски за времето след влизането в сила на закона, с който е изменен Закона за здравното осигуряване. Тук обаче се поставят няколко въпрос, които може би сте ги обсъждали, но аз не съм бил тогава. Ще ми простите, ако трябва да повторя нещо. Когато с Министерския съвет сме предложили да се внесат осигурителните вноски за минало време, сме имали предвид, че след това не е необходимо тези медици да си възстановяват правата по определения ред, тоест след 6 месеца участие в осигуряването или 12 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това е засега.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Това беше текст, който съществуваше и преди, само че при други условия. Сега новият текст, който е приет, пак препраща по реда за подновяване или възстановяване на здравноосигурителните права. Ако сега се внесат наведнъж 12 осигурителни вноски, то ще остане в периода от освобождаването, от връщането им в България от 25 юли м.г. до влизането в сила на този закон, през който те ще дължат осигурителни вноски, защото през това време те са в България.
Вярно е, че сега, ако по този закон се внесат 12 вноски, ще им се възстановят здравноосигурителните права, но вярно е, че ще останат да дължат осигурителни вноски за времето от влизането им в България досега.
Освен това ние не знаем кой от тях е работил и кой е внасял осигурителни вноски. По наши неофициални наши източници 2 от медицинските сестри са започнали да работят, но не веднага след връщането им в България. След това те са започнали да внасят, както всички останали, здравноосигурителни вноски. А за да се възстановят здравноосигурителните им права са внесли за минало време – за времето, пак повтарям, от 25 юли м.г., ако приемем, че това е датата им на влизане в България до осигуряването им. Една от тях ми каза, че била осигурена от някаква фондация, но не беше много сигурна. Позволихме си да играем на хипотези с този текст и бихме могли да ви предложим един малко нов текст, който ще звучи така – “Чл. 3. На лицата по чл. 1” – тоест всички тези осъдени, задържани и т.н. – “се внасят здравноосигурителни вноски за времето от 25 юли 2007 г. до влизането в сила на този закон”. Това е датата, на която те са пристигнали в България, повтарям още един път, до влизането в сила на този закон. “Здравноосигурителните вноски по ал. 1 се внасят само за месеците, през които такива се дължат, и са в размер, изчислен върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица и към момента на внасяне на вноските са за сметка на републиканския бюджет. Какво целим с това? Повтарям, още един път, ако те все пак дължат някакви вноски, които ги правят неизправни в здравното осигуряване, внасянето на 14 вноски до м. юли до влизането в сила на този закон, надявам се до м. октомври, ще възстанови изцяло здравноосигурителните им права, тоест те няма да са неизрядни. Не бях много ясен, но съм готов да отговоря на всякакви хипотези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, изобщо не сте ясен, поне за мен. Първо, трябва да е ясно какво искаме да направим с този закон. Защото ето какво пише в чл. 2: “Времето, през което лицата по чл. 1 са били задържани и са изтърпявали наложеното им наказание”, тоест не за времето от завръщането им в България досега, а за времето, когато са били задържани. Това е първата подробност.
Втората подробност е, че по сега действащия, защото сега го правим закона, Закона за здравното осигуряване всички такива български граждани, които не са били в България – има една подробност да не са ползвали услугите на Националната здравноосигурителна каса, когато внесат една декларация, че са били за това време извън страната, се освобождават по реда на Закона за здравното осигуряване по реда на Закона за здравното осигуряване от осигурителни вноски. Това е чл. 40а:
“(1) Български граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната и за всяка следваща календарна година – след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
(2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40. Извън случаите по ал. 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завършването им в страната могат да се установят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход”.
Това е чл. 40а, който дава една от процедурните възможности. Има и друг ч лен, който говори точно затова – подаваш декларация в регионалното, териториалното поделение на Националната агенция за приходите, с тази декларация, при положение че декларираш обстоятелства, че си бил извън страната за този период, освобождават от правото да плащаш осигурителни вноски. Това действащият текст за здравното осигуряване, който е приет през м. март т.г.
Заповядайте, доктор Тренчев.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема комисия, господин Мирославов! Аз недоумявам! Искаме да решим един конкретен проблем, за който знае целият свят и че бяха несправедливо обвинени хора и стояха по затворите насам-натам. Защо трябва да променяме законодателството, чрез което утре някой ще мъчи да се набута чрез тези текстове. Кажете каква сума трябва да се даде и с едно решение на Министерския съвет, заради конкретния случай – Санкози, та кой ли не се намеси, и да се реши. Защо пипате закони за един конкретен казус. Ако е PR-акция, държа да ви кажа, че по-добре ще се възползвате, че “Министерският съвет реши:...” и за нашите сестри еди какво си направил, отколкото да променяте законодателството, да разигравате парламента. Аз наистина недоумявам. Зорът е те да не ядат парите – да, наистина хората бяха несправедливо обвинени. Но кажете каква е сумата? Направили ли сте си труда да калкулирате? Става дума за няколко хиляди лева. Честно казано недоумявам защо пипате нещо – законите, ако ги отворите, вече са ето такава купчина от промени, промени. Те вече са на парцали. Недейте така! Оставете си закона и кажете каква е сумата и “Подкрепа” ще помогне да възстановим справедливостта! При 3 млрд.лв. бюджетен излишък сега тук се разиграваме за няколко хиляди лева. Настина, казвам ви, недоумявам такива сложни процедури да променим едно правило. След това ще го изтрием ли това правило като им решим въпроса?
Мисля, че въпросът по-добре може да го реши Министерският съвет, а пък тези фондации, които им даваха пари, ще им дадат едно 10 хиляди лева и ще им изчистят всякакви ангажименти. И ние ще помогнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Вероятно има и такъв подход, просто накуп да се дадат пари на тези граждани и да се реши някакъв проблем. Но в този законопроект става дума за друго. Става дума за осигурителни права и за право за придобиване на пенсия. Ако този закон го няма, на 60 или 63 години този мъж и тези жени няма да придобият право на пенсия. Тук става дума затова – за признаване на право на осигурителен стаж. Това е основното в този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз не съм политик, аз съм само експерт. Но искам да ви кажа, че малко преди приемането на този закон в Министерския съвет имаше писмо от едно френско-българско дружество, изградено за защита на нашите медицински сестри, които поставиха въпроса точно за това – за техния здравноосигурителен статус. Писмото беше до президента, до Министерския съвет, мисля, че беше и до омбудсмана, ако не се лъжа. Това предизвика разпоредбите, с които да им се възстановят здравноосигурителни вноски. Може би ние грешим – за не съм толкова добре запознат със Закона за здравното осигуряване, както сте Вие, доктор Адемов, но целта е да възстановим здравноосигурителния им статус, а не да внесем здравноосигурителни вноски, които те дължат. За да си възстановят този статус, те трябва или да си платят 6 вноски, или 12 вноски. Но ако го направят сега, дължат вноски за времето от м. юли досега. Това е фактически нашата логика. От вас зависи да го приемете, или не. От вас зависи да махнете изцяло този текст, тогава няма да има такова нещо.
Що се касае до казаното от доктор Тренчев, прерогативите на Министерския съвет не са тези, просто това не може да го направи. Осигурителен стаж се зачита единствено и само, когато законът го казва, както за трудов стаж, така и в случая за здравно осигуряване.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Моят спомен е, че има достатъчно текстове, по които човек може да си възстанови статуса, който е пропуснал. Те са го пропуснали не по своя вина, има начини и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: От Правна дирекция ми подсказват сега за един текст, който е бил съгласуван с Министерството на здравеопазването. Аз се учудвам, че Министерството на здравеопазването може да предложи такъв текст, защото казва така: “Дължимите здравноосигурителни вноски по чл. 40а от Закона за здравното осигуряване са за сметка на републиканския бюджет”. И точка! Хубаво, но същото това Министерството на здравеопазването прие един закон от м. март или април т.г., в който опрощава тези осигурителни вноски. Тук е доктор Колчаков и той ще ви каже. Нещо повече, тези, които в този период са внесли осигурителни вноски по една инструкция на Министерството на финансите могат да си ги върнат тези пари. Това казвам аз. Те имат право автоматично да бъдат освободени от това задължение. Въпросът е дали трябва да внасяме пари затова. Може да ги внесе държавният бюджет, ако иска. Въпросът е дали това е редно? Това питам. Ще прочета отново текста на Министерството на здравеопазването: “Дължимите здравноосигурителни вноски по чл. 40а са за сметка на републиканския бюджет”.
Другата възможност е да отложим текста и след като имаме експертна възможност, тогава да го прогласуваме. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Според мен текстът, който предлага Министерството на здравеопазването е по-чист, защото включва всички хипотези. Явно е, че има неща в конкретика, които не са ясни. Този текст позволява проблемът да бъде решен, съобразно конкретната ситуация за всеки един от конкретните случаи. Така че аз лично бих подкрепила този текст. Не възразявам, ако имаме каквито и да било колебания, да отложим текста за следващо заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Димитров, приемате ли този текст още веднъж да го консултирате с Министерството на здравеопазването и когато имаме готовност, тогава да го гласуваме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не възразявам от гледна точка на изчистването на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Продължаваме с чл. 4.
“Чл. 4. При пенсиониране към пенсиите за трудова дейност на лицата, помилвани с Указ № 223 на Президента на Република България, издаден в София на 24 юли 2007 г., се изплаща месечна добавка в размер на социалната пенсия за старост, която е за сметка на републиканския бюджет?. Тук също има проблем, защото с този указ на президента доктор Здравко Георгиев не е помилван. Тоест, тук хипотезата в предложението на Министерския съвет е да изключи доктор Георгиев от добавката в размера на социалната пенсия за старост, което аз не разбирам. Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги! Ние миналия път коментирахме този текст. Доколкото разбирам, имаше уговорка от Министерството на труда и социалната политика да предложат текст, в който чл. 4 да стане, както следва:
“Чл. 4. При пенсиониране към пенсиите за трудова дейност на лицата по чл. 1, се изплаща месечна добавка в размер на социалната пенсия за старост, която е за сметка на републиканския бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има един важен въпрос. Министерският съвет казва, че само на сестрите и палестинския лекар трябва да се даде тази добавка при пенсиониране. Ако комисията има волята към тази група да включи и доктор Здравко Георгиев – мисля, че този човек няма как да го отделим. Това е вариантът, който прочете господин Петър Мръцков.
Имате думата, колеги. Няма желаещи за изказване.
Колеги, който е съгласен да бъде подкрепен текстът на чл. 4, предложен и прочетен от господин Мръцков, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се няма. Приема се текстът.
Член 5.
“Чл. 5. Осигурителните вноски по чл. 2, ал. 2 и чл. 3 се внасят от Агенцията за социално подпомагане в тримесечен срок от влизането в сила на този закон по ред, определен от министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика”.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Искам да кажа, че чл. 5 от тялото на закона, поради преходния характер във визирането на срок, който ще тече от влизането на закона в сила, трябва да бъде обособен като преходна разпоредба и да бъде в параграф единствен. Без да се засяга съдържанието, създаваме подразделение Преходна разпоредба, параграф единствен и върви съдържанието на чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това предложение е от правно-техническа гледна точка – Преходна разпоредба, параграф единствен и текстът, както е по вносител.
Моля, който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се текстът, а с това и законопроектът, без чл. 3, за който се разбрахме, че отлагаме за следващото заседание.

ПО ТОЧКА ТРЕТА
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-106, внесен от народните представители Петър Георгиев Мръцков, Христина Христова Велчева и Ердоан Мустафов Ахмедов на 23 септември 2008 г.
Заповядайте, господин Мръцков, да представите законопроекта.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, социални партньори, уважаеми колеги! Разбирам, че ние с госпожа Христова и господин Ердоан Ахмедов сме внесли един законопроект за допълнение на Кодекса на труда, който най-вероятно поражда много въпроси и дискусии, но нашите мотиви бяха продиктувани от това, че един път беше внесен законопроект за агенциите за временната заетост, който в комисията разгледахме и отхвърлихме. Имаме втори законопроект, който отново е внесен за агенциите за временната заетост – това е по точка четвърта. Нашето мнение е, че въпросите, които се поставят по временната заетост трябва да бъдат решени в Кодекса на труда. Ние не претендираме, че сме направили най-добрият законопроект и най-добрите предложения за промяна в тази насока на Кодекса на труда, но пак казвам, ние смятаме, че промените, които трябва да настъпят, трябва да бъдат в Кодекса на труда, тъй като трудово-правните отношения в българското законодателство се уреждат в Кодекса на труда и не е необходимо да приемаме друг законопроект за агенциите за временната заетост.
Нашите намерения са били да уредим, както казах, нормативно правоотношенията, свързани с временното предоставяне на работници и служители за извършване на работа при трето лице, правата и задълженията на страните по тях, гарантиране на защитата на правата на работниците и служителите, съгласно трудовото законодателнство.
Вярно е, че по времето, когато е приет Кодекса на труда, и в него не са третирани проблемите на временната заетост – вярно е, че са третирани, но промишлените отношения и трудовите правоотношения са претърпели промяна. Затова предлагаме да се опитаме да уредим този временен труд, който предоставят агенциите. Вярно е и това, че в останалите европейски страни тези проблеми са решени някъде с отделни законопроекти, другаде – в законите за трудовото законодателство.
Със законопроекта се предлага временното предоставяне на работници и служители на друг работодател да бъде извършено чрез уговаряне в трудов договор в трудов договор с работодателя или т.нар. работодателя доставчик за изпълнение на работа при работодателя-ползвател. Текстовете, които предлагаме за промяна в кодекса смятаме, че решаваме какви са правата на работодателя-доставчик, какви са правата и задълженията на работодателя-ползвател и отделно задълженията и правата на работниците и служителите.
Друга регламентация, която сме се опитали да направим е да дадем права на работниците и служителите да получават еднакво трудово възнаграждение с тези, които са заети по постоянен трудов договор, което трябва да се регламентира – работниците и служителите да имат право на синдикално сдружаване, на платен годишен отпуск, на участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятията за информиране и консултиране, на присъединяване към колективен трудов договор, на уреждане на колективните трудови спорове. Всичко това сме се опитали съвместно с Министерството на труда и социалната политика да направим в нашите предложения.
Запознах се с предложенията на Конфедерацията на независимите синдикати в България и на Конфедерацията на труда “Подкрепа”. Приемам становищата, които са изразени. С колегите не възразявахме този проект да влезе в Тристранния съвет и отново да бъде разгледан, тъй като ние искаме да решим едни трудово-правни отношения и не настояваме задължително днес комисията да вземе решение да приеме законопроекта, да си дадем един по-дълъг срок и направените предложения да бъдат разгледани по-обстойно и да бъдат направени едни текстове в Кодекса на труда, които да удовлетворяват и държавата и работниците, и синдикатите, и работодателите. Това е нашето становище. Ние сме съгласни да дискутираме този въпрос. Нашето мнение е, че проектът трябва да бъде разгледан в Тристранния съвет за сътрудничество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Мръцков.
Доктор Тренчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Ние очаквахме друга позиция, уважаеми господин председател. Първото ни възражение е между другото на една практика, която се наложи, и то не само от страна на уважаемия Министерски съвет и отделни министри, а предвид вашия огромен опит ни учуди, защото ние получихме нещата вчера. За нас това е една материя, на която трябва да се обърне изключително сериозно внимание. Първото ни възражение беше, че не сме имали технологичното време по един толкова важен и касаещ ни проблем да реагираме. Молим по такива неща да бъдем уведомявани своевременно, защото при нас има екипи, които работят. Следва да направим и ние необходимите консултации, но това го слагам в скоби.
Уважаеми господин Мръцков, темата е от изключително значение и аз не виждам никакъв друг орган, освен Националния съвет за тристранно сътрудничество, където са и работодатели, и синдикати, който да може да се запознае задълбочено с тази материя, още повече че ние много добре познаваме и европейските практики, поради простата причина, че сме станали европейци твърде отдавна преди страната да бъде приета, а ние сме членове на международните и европейски организации и т.н.
Аз очаквах, разбира се, да има настояване сега и веднага да се гледа. Искам да кажа, че позицията наистина законът да се огледа от всички страни от органът, който е най-компетентен, според мен, да даде становище, е Националният съвет за тристранно сътрудничество е удовлетворителна за нас. Предлагам този законопроект, в който има текстове и термини от типа на термини “предоставям”, “давам” и т.н. наистина да бъде разгледан, защото все пак става дума за човешки същества, има някои термини, които просто са абсолютно неприемливи и след това той да намери място за обсъждане в уважаемата комисия. Но позицията той да се разгледа на един такъв консултативен ранг в националния съвет считам, че е правилна и мисля, че би следвало да се съгласите с предложението на господин Мръцков, още повече че двата синдиката – всеки сам по себе си, се е занимавал много с темата. Сега научаваме, че колегите имат даже подготвен законопроект. Разбира се, знаете, че ние нямаме право на законодателна инициатива, но това ще послужи като една солидна база за дискусия. Ние също много сме работили. Уважаемият доктор Колчаков знае, че след като се запознахме, че те са направили някакво предложение, идеи и т.н. ние се срещахме, говорихме и имахме също писмени предложения. С други думи темата не е нова. Но мисля, че системното й място е в Националния съвет за тристранно сътрудничество и нека да се разгледа там, за да излезем с нещо, което наистина е ново, но рано или късно ще ни застигне. Знаем, че това е практиката в Европейския съюз. Нека поне да направим нещо като хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Господин Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Ние имаме официално становище, но в момента може би обсъждаме принципния подход, а не конкретните текстове. Мисля, че преди всичко трябва да поздравим тримата народни представители, които внасят конкретни текстове по една тема, която повече от година се обсъжда в различни варианти на ниво експерти или в по-широк състав. От тази гледна точка се радвам, че внесеният законопроект стимулира конкретни позиции, конкретни действия, конкретни текстове, които вероятно ще ни помогнат да достигнем до един вариант, който е приемлив – не за всички, но вероятно за част от участниците в този процес.
Радвам се, че с внесения законопроект реално се реализират действия, по които социалните партньори достигнаха съгласие в работата си в експертната група. Искам да повторя няколко пъти тези предполагаеми действия, тъй като и тук, в тази зала, се злоупотребяваше досега с мнение на социалните партньори. Насоките за търсене на решение за временната заетост на експертно ниво в рамките на експертната група се достигна до няколко основополагащи принципа. Първият е, че задължително проблематиката на тристранното отношение трябва да бъде решена в Кодекса на труда. И по това няма никакви различия между партньорите.
Второто е, че в никакъв случай не трябва да има отделен законопроект по тази проблематика, а след решението на принципния, фундаменталния проблем в Кодекса на труда, да се търси решение в рамките на действащото законодателство и разбира се в регистрационен или друг режим, който е удачен и който ще бъде приет от основните, социалните партньори. Фактически, предложението, което са направили тримата уважаеми народни представители е точно в тази посока – търсене на решение на фундаменталните проблеми в Кодекса на труда и след това отиване разбира се на базата на конкретния механизъм, който в никакъв случай няма да бъде решаван в отделен законопроект, а в рамките на Закона за насърчаване на заетостта и правилници и наредби ще се търси това решение. По тези принципи, повтарям, социалните партньори достигнаха до единодушие още миналата година. Така че предложеният законопроект е в рамките точно на тези действия. Нищо не пречи, разбира се, след като той е внесен по усмотрение на комисията, той да продължи с обсъждането си в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така че е въпрос на преценка по какъв начин ще бъде обсъждан и придвижван по-нататък след това проекта. Но, както казах, това е в рамките на действията, по които социалните партньори имаха съгласие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Едно уточнение. В Националния съвет за тристранно сътрудничество не е гледан. Наистина в подкомисиите е имало доста разговори. Логиката беше от подкомисиите да се качи в комисията и тогава може би щяхме да говорим друго.
Тъй като инициативата е на народните представители и законът, който създава Националния съвет за тристранно сътрудничество е логично въпроси от такъв характер - чл. 3, ал. 2 от кодекса, да се разгледа там. Там е системното му място.
Така че приемам с тези уточнения нещата – нека проектът да се разгледа в Националния съвет за тристранно сътрудничество, нека колегите да се произнесат, уважаемите работодатели също имат тук представители и наистина да изпипаме нещо с консенсус. Защото това рано или късно ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, има ли други мнения? Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме предоставили писмено становище. Вчера по спешност нашия най-висш орган обсъждаше законопроекта, с който се снабдихме. Няма да навлизам надълбоко в дискусията, която се проведе. Нашият орган приема като цяло посоката, в която народните представители инициират Кодекс на труда, идеите за прехвърляне на правоотношението от един работодател към друг работодател, но има много неща, които не са решени в проекта. Има много неща, които трябва да се доогледат, за да бъде поставено и в залата и пред вас един продукт, за който няма съмнение, че ще допринесе за сътресения в трудовите правоотношения в страната. В този си вид той не е готов за обсъждане, решаване и движение. Радвам се, че същото мнение изразиха и вносителите чрез господин Мръцков. Радвам се, че това, което каза господин Димитров, е действително отражение на нашата позиция назад във времето по повод няколко законопроекта, обсъждани експертно в Министерството на труда и социалната политика.
Нашето решение, ако това разбира се е възможно и приемливо, е да се оттегли законопроектът и да мине през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Аз си давам сметка, че като говорим за Националния съвет за тристранно сътрудничество като че ли по-скоро се мисли за политическото равнище, за самия Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но законопроектът в таза му фаза, в тази разработка изисква и експертна работа. Лично за мен идеята за Националния съвет за тристранно сътрудничество означава, че трябва да се даде възможност и за експертна работа в системата на Националния съвет за тристранно сътрудничество и тогава вече Националният съвет за тристранно сътрудничество да се произнесе. Дали и как обаче това ще стане с оглед на това, че народните представители вносители реализират едно свое конституционно право и как тези два механизма ще се напасват? Това е въпрос, който би могъл, според мен, да намери решение. Само обръщам внимание на него.
Има един въпрос, по който също трябва да обменим мнение, и аз го поставям на вниманието на народните представители . Кои са потребностите – не външните, не обстоятелството, че в редица държави от Европейския съюз и извън Европейския съюз съществуват такива закони? Кои са вътрешните, обективни, икономически потребности, които налагат приемането на този закон? Да, практика има. Какво ще решим с него също е важен въпрос. Нашето мнение е изложено в докладната записка, аз подчертавам само някои места.
Апелирам към вносителите и към комисията да се вземе най-вярното решение с оглед сложността и значимостта на проблема. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожа Денева има думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Имам удоволствието да представя становището на Националния осигурителен институт. Ще говоря много кратко и много експертно.
Навременно е предложението на народните представители да има уредба на тези взаимоотношения и мястото му наистина е в Кодекса на труда. Мисля, че всички на тази маса сме уверени в това. Това, което нас ни притеснява, е по отношение на чисто експертността на самите текстове. Недейте да забравяте, че уреждаме трудови правоотношения, но те са иманентно свързани с осигурителните правоотношения.
Това, което предвижда, например чл. 107д, ал. 2 – въпросите относно трудовото заплащане и осигурителното отношение да се урежда в договор между двамата работодатели е неприемливо от гледна точка на основните принципи на осигурителното право и от гледна точка на правата на работниците и служителите.
От гледна точка на държавното обществено осигуряване и на гарантирането на правата, особено на осигурителните права, които след това ще доведат до ползването на правата, предвидени в Кодекса за социално осигуряване е необходимо законодателно да е ясно кой в този случай ще бъде осигурител на тези временни работници или служители – дали работодателят-доставчик или работодателят, който е ползвател.
Нашето принципно становище е, че когато се изчистят текстовете по отношение на трудовото правоотношение, това не бива в никакъв случай да се оставя на една договорна основа между двамата работодатели, а да е ясно и законово регламентирано. Защо? Ще ви дам един чисто практически пример. Сключва се такъв договор за временна заетост. Лицето се разболява по времето, когато е на работа при работодателя-заемател. Кой е работодателят или счетоводителят на кой работодател ще занесе болничния лист в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, кой ще има ангажиментът да изпълни съответните задължения, кой ще има ангажимента да внесе осигурителните вноски? Не говоря за вътрешните правоотношения, които ще се уредят в договора между двамата работодателя. Това, че единият работодател може да преведе на другия работодател сума, равна на работната заплата, вноски и всичко необходим, съгласно трудовото и осигурителното законодателство, не означава, че по отношение на институции – говоря от позицията на нас като управляващи държавното обществено осигуряване и на институция като Националната агенция за приходите, която пък трябва да събира осигурителните вноски, молбата ми е, макар това да са неща за второ четене, но са принципни въпроси, които да бъдат законово регламентирани и изчистени, за да няма след това спорове и хора да губят осигурителни и трудови права, поради неизчистеност на текстовете.
Иначе ние приветстваме и сме готови да участваме на експертно равнище на всякакви разисквания по тестове и да подпомогнем народните представители и съответно всички останали заинтересовани страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, има ли други мнения?
Доктор Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми гости и колеги! Аз съм удовлетворен от развитието на разглеждания проблем, тъй като, ако ние имахме инициатива, която е извън обичайните норми на работа на парламента, нормалното е управляващите да си творят законодателния процес, то това беше точно инициативата след като се провали опитът на правителството чрез управляващото мнозинство да регламентира тази материя в Закона за заетостта. Тук ще отбележа, че ние разбираме управляващите, които в новите европейски реалности някой път са като пате в кълчища в днешната философия, че трябва тази материя да се регламентира в Кодекса на труда и рязко контрастира с опита, който беше преди една година, когато беше в Закона за заетостта. Тоест, тук не само няма последователност, а има пълно отрицание в рамките на една година. Но не това е проблемът. Проблемът е, че когато видяхме едно фиаско на управляващите, защото синдикатите сложиха спирачка – те са в правото си, това е техният обществен дълг да защитават наемния труд, управляващите се стреснаха и се отказаха да решат тази материя. Затова ние поехме инициативата. Аз съм го заявявал при представянето на нашия законопроект, че въобще не твърдим, че трябва да има отделен законопроект. Може да бъде интегрална част, както беше глава от Закона по заетостта. Аз не виждам нищо обезпокоително да бъде и в Кодекса на труда, но тук ще отбележа, че преобладаващата европейска практика не е на този начин на кодификация. Сигурно ще развия тезите, когато представя нашия законопроект, макар че е ясно, че и при това развитие на нещата, той ще бъде отхвърлен и това не е фатално. Затова тук ще мотивирам някои от стъпките.
Колегата до мен от КНСБ каза: “Защо трябва да гледаме света?”, защото България е толкова малка, че нея ще я последват всички процеси, които работят и са утвърдени в нормалния свят. Само ще кажа, че в Съединените американски щати и Западна Европа 70% от заетите в сферата на услугите са извън класическите трудови отношения. Само ще напомня, че сферата на услугите формира 70% от брутния вътрешен продукт на западния свят - не тежките индустрии, не търговията, не земеделието, а точно сферата на услугите, тоест най-бързо развиващия се и модерен отрасъл.
При това развитие на нещата ние виждаме, че анализите показват, че само три страни в момента в Европейския съюз – Финландия, Великобритания и Швеция не са въвели лицензиране на тази дейност чрез агенции. Само три страни не са, и това са стари страни, в които има ясни трудово-правни отношения и няма мошеници-посредници. Затова виждаме каква е трагедията на България, влизайки в този свят, когато това лято, когато ние трябваше да решим тези проблеми български работници увиснаха по полетата на острова и никой не носи отговорност за тях. Защото когато ти не регламентираш по един модерен начин, ти не можеш да спреш капитала да експлоатира. Втората отправна точка е изключително важна и тя е позицията на българските работодатели.
При предишно представяне на законопроекта аз отбелязах позицията на Българската стопанска камара, но днес ние имаме още 2 организации – на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и на Асоциацията на индустриалния капитал в България, които на въпроса на КНСБ дават отговора защо трябва да се регламентира тази материя. Всички позитиви са дадени в европейски аспект. Основният е следният: борба със сивия сектор.
Преди малко ние с доктор Тренчев бяхме на един изключително важен форум по Лисабонската стратегия, която беше т.нар. майка на Лисабонската стратегия – проф. Родригес от Португалия, бяхме с господин Пирински, с финансовия и социалния министър. Там от господин дулевски беше заявено, че по официални анализи в България сивият сектор обхваща над 1/3 от икономиката. Даваме ли си сметка ние за какво става въпрос и какви отговорности носим? Даваме ли си сметка, че в строителството в услугите се вихри огромен сив сектор и е абсолютна болката на пенсионерите, за които тук говорим, ако този сив сектор излезе на яве, че постъпленията в Националния осигурителен институт ще бъдат много по-големи и с огромни мащаби. Тоест, да обобщя, тази материя е регламентирана в западния свят. Ние не можем да се мотаем като казваме, че трябва да останем в индустриалните отношения на ХІХ и ХХ век.
Тук да ме извините, колеги, обаче тези становища на този Консултативен съвет по законодателството, особено на проф. Средкова, като й знам идеологическата обремененост с марксистките й представи за трудово-правни отношения между капиталисти, експлоататори и експлоатирани, са пълен анахронизъм. Ние затова искахме тази жена да вземе да отиде в пенсия или някъде другаде, обаче да не дава съвети в българския парламент, защото това вече срамна работа.
На последно място искам да кажа, че ние от опозицията, и конкретно вносителите, нямаме никаква претенция да изземваме функциите, особено на синдикатите. Затова, осъзнавайки своето място, ние се обърнахме на първо място към Конфедерация на труда “Подкрепа”, с която имаме общ генезис и им казахме – каквото вие кажете, ние ще се съобразим и те са дали един много списък от принос към един такъв законопроект за регламентиране на материята. С удовлетворение разбрах, че и техните колеги от Конфедерация на независимите синдикати в България също добре са разбрали тази материя. Затова аз пак приключвам и казвам, че съм удовлетворен от това, че въпросът не се занемарява, а има инициатива от моите колеги от управляващото мнозинство. Като видим, че нещата са добре балансирани и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, макар че сме опозиция, ще подкрепим регламентирането по европейски начин на тази материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Само че на мен ми е много трудно да приема контрата да остане в председателя, защото бързината на внасяне на този законопроект изобщо не се дължи по причина на мои амбиции да бъде внесен бързо. Има един друг законопроект на Министерския съвет, който чака на първо четене в пленарната зала. Идеята беше, защото от доста седмици – от 2-3 седмици, вървят консултации между социалните партньори и Министерството на труда и социалната политика, двата законопроекта да вървят заедно, за да не се налага да внасяме един след друг и аз бях предложен да бъда един вносителите, но казах, че ще се подпиша под общ проект, който е съгласуван със синдикатите. Когато разбрах, че не е съгласуван, отказах да се подпиша. И сега да приема тук обвинения, извинявайте, доктор Тренчев, от това, че не спазвам законодателството – аз съм човек, който съсипва с искания за предложения. Казах аргументите. Вчера го внесоха вносителите, бързат с другия проект. Това е пак част от нещата, но в никакъв случай не съм бил ръководен от желанието да заобиколя по някакъв начин Националния съвет за тристранно сътрудничество. Такова нещо, специално при мен, никога не е имало. Така че това е част от дискусията и част от живота, както се казва.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, социални партньори! Аз също малко се обърках в тази дискусия, защото мисля, както каза господин Тренчев, политиката – ако под политиката разбираме известна доза на неискреност и нежелание да бъдем докрай ефективни, започна да доминира в този разговор, а мисля, че точно в този разговор е важно да се опитаме да бъдем максимално ефективни, защото става дума за много сериозен проблем – проблем, който в крайна сметка води до нарушаване на правата основно на работещите. Тенденция е в Европа, тенденция е в България - предоставя се работна сила, агенции по временна заетост бълват работници, които работят без всякакви права, без договори при работни заплати крайно неравнопоставени на работещите на постоянни трудови договори. Това беше искреният стремеж на вносителите този законопроект да се внесе.
Аз искам да кажа, че съм част от неформалните усилия да бъдат изговорени със синдикатите намеренията на вносителите. Лично аз съм водила и такива разговори със някои от синдикалните лидери – явно някъде нещо се скъса, нека да го оставим на втори план и да търсим ефективно решение.
Ще имаме трудности в хода на приемане на този законопроект, поне поради три обективни дадености. Първо, много голямата сериозност на проблема е отговорността, която ние носим за решаването му. Второ, факт е, че в Европейската комисия този разговор се води много, много дълго време и не е приключил. Както ми каза господин Димитров, който очевидно е по-добре информиран от мен по проблема, само разговорът по отношение на това в какъв период от време трябва да бъдат изравнени трудовите правоотношения се води месеци.
Факт е и това, че синдикалните организации на европейско ниво имат определено становище, което не е много ласкаво по отношение на уреждането на този тип взаимоотношение, което, разбираме, вас ви поставя в определена ситуация, която ви поставя някакви рамки. Въпросът е какво правим оттук-нататък? Колегата Мръцков по най-добронамереният начин заяви желание, ако трябва да се върнат нещата в Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да може вие да изразите своята позиция. Между другото аз имах информация, че на 17-ти ще бъде гледан законопроекта. Не знам какво се е случило, че не е. Ако тръгваме към тази стъпка, все пак да се ориентираме в срокове, защото, както каза доктор Адемов, ние бавим другия кодекс, с който се уреждат правомощията на инспекциите по труда. Там стоят проблемите на сивия сектор, които са приоритет и ние този законопроект в такъв случай, по-добре да не го бавим, да го стартираме, ако тук тръгваме на някакъв много дълъг диалог. Ако при вас нещата могат да се случат сравнително по-бързо, по-коректният и по-работещ вариант е да изчакаме вашето решение, след което да изгледаме законопроекта в комисията и двата законопроекта да тръгнат заедно натам. Това разбира се означава, че и законопроектът с вносител Йордан Бакалов вероятно и той трябва да отиде на следващо четене, след като се приеме Кодекса на труда, за да търсим някаква логика на събитията. Така че това е моето предложение. Може би да чуем синдикатите, за да можем да вземем решението си.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Въпросът е не да се върне в Националния съвет за тристранно сътрудничество, а да се внесе.
И второ, не е разглеждан – това е уточнение точно за господин Димитров, в подкомисия на Националния съвет за тристранно сътрудничество, а в Националния съвет по заетостта, което не е едно и също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Ще споделя само едни мои опасения, тъй като трябва да бъда искрен към вас.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз съм ръководител на тази комисия към Националния съвет за тристранно сътрудничество, която е по трудовото законодателство. Като такъв аз съм изпълнен с песимизъм в момента. Ние просто няма да направим нищо.
Вие, господин председателю, имате право по силата на Кодекса на труда, не да го върнете , а да го изпратите за становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество, така че да мине през едната, през голямата комисия и т.н. и т.н. Но виждате какви различия има сега, как ще ги изправим ние? Господин Чавдар Христов изведнъж задава въпроса защо е необходимо, а той вече ги задава две години и нещо. Доктор Колчаков му отговори.
Доктор Тренчев каза, че не е гледан на комисията по заетостта – това е подкомисия на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Чудно как ще се справя с това, че двата синдиката са подкрепили законопроекта на господин Йордан Бакалов без да поставят въпроса, че трябва да отиде в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Това не е вярно.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не е ли вярно? Така съм разбрал явно. Оказа се, че само единият трябва да отиде в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Върнат ли е законопроектът на господин Бакалов в Националния съвет за тристранно сътрудничество? Не е, поне аз не знам.
Много трудно ще бъде, страшно трудно ще бъде, защото има огромно разминаване в становищата ни. Вие трябва да го разберете и да ангажирате може би и други експерти, може би някои с по-закостеняло мислене, може и с по-прясно мислене. Не може да не решим този въпрос и може би начинът, по който го решим, е този, който е предложен от народните представители.
Другото, което искам да кажа без да навлизам по същество. Господин Христов или КНСБ прост отричат наличието на агенция за временна заетост. Те правят една посредническа организация, която мен ме изпраща на работа там, и аз имам всички права.
Що се отнася до опасенията на Националния осигурителен институт, никъде в Кодекса на труда не пише кой осигурител кой внася вноските и т.н. Това се пише в отделните актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Това, което казвате, господин Мирославов, че сте песимист по отношение на това, че ще намерите общи решения, не отменя нашето желание този проект да отиде в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това, първо.
Второ, това, че в Националния съвет за тристранно сътрудничество и че между социалните партньори и Министерството на труда и социалната политика има непреодолими противоречия по този законопроект не означава, че те трябва да се прехвърлят в полето на комисията и ние да ги решаваме. Защото ние това сме го правили много пъти и този номер сме го играли всички заедно тук и нека да направим нещата, така както трябва и да видим какво ще се получи като краен продукт.
Господин Христов, имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние винаги сме заставали на конструктивната позиция, че трябва да се търсят решения. Така е записано и в Пакта за икономическо и социално сътрудничество между социалните партньори и никога не сме отричали необходимостта да се върви в тази посока. Ние винаги сме разбирали, че това, за което става дума тук, в това заседание, е част от големия проблем за така наречената гъвкава сигурност. Тези проблеми бяха поставени в Зелената книга на Европейската комисия, тези проблеми се съдържат в комюникето на Европейската комисия по гъвкавата сигурност. Това е път, който ние трябва да извървим с всички родилни мъки, които ни предстоят.
Поради тази причина сме застанали на принципни позиции, че не е пътят, по който се тръгна първоначално, включително с проекта на уважаемите народни представители начело с господин Бакалов.
Това, което сме приложили към нашето становище, не е законопроект. Това е един опит да кажем: „Това е вярната посока, по която се върви”, само че има много неща, които трябва да съгласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е за колко време, господин Христов?
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Това ми е трудно да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защото година и половина не стигна.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Трудно ми е да кажа. Ако можех, сигурно щях да си изкарвам прехраната като гадател. Но ние сме добронамерени. Аз искам да кажа, че благодаря на народните представители – и на вносителите, и на останалите. Ние искаме да бъдем конструктивни, но да постигнем нещо, което ще работи в интерес на обществото, а не на един, който се занимава с този бизнес и на друг, който иска да печели от това наречено предоставяне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Само няколко думи като уточнения. Уважаеми господин Тренчев, аз не съм твърдял, че този законопроект въобще е гледан нито в Националния съвет за насърчаване на заетостта, нито в комисии или в общия състав на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Той не е гледан и нищо не пречи да бъде гледан. Това, първо.
Второ, тъй като за пореден път слушам неверни твърдения за някакви опити на Министерския съвет за внесени и изтеглени законопроекти, което за пореден път казвам, че това не е вярно – никога Министерският съвет не е гледал законопроект – отговарям на репликата на доктор Колчаков, никога Министерският съвет не е внасял или изтеглял подобен законопроект, който на предни заседания тук е внасян. Дискусиите винаги са били в рамките на експертна група със социалните партньори, желанието винаги е било да се достигне до общо виждане, до общ консенсус. Това до момента не е реализирано. Дали ще успеем, аз не съм сигурен. Но вероятно си заслужава опитът ние да достигнем до общия консенсус. В желанието ни винаги е било да ускорим решаването на тази проблематика, тъй като от една страна работодателите желаят и едва ли не упрекват изпълнителната власт в съзнателно стопиране на този законопроект и обратно, друга част упрекват изпълнителната власт в прибързани действия и интерес от прокарването на решението на този проблем. Отново повтарям, че желанието ни е да ускорим процеса, желанието ни е да консолидираме всички страни, които имат отношение към това. Но най-вероятно тези опити за консолидация имат някакъв времеви порядък.
Така че възразявам общо да дискутираме върху конкретните текстове, които породиха отново дискусията, които поставят проблема на масата, и това е чудесно – отново искам да благодаря на народните представители, но дали ще се достигне до консенсусно решение е въпрос на общо желание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Тренчев.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин Адемов, уважаеми господин Димитров! Знаете, че процедурно националният съвет може да се свика от няколко места – или от неговия председател, или от някоя от представените страни. Така че въпросът е да се разберем кой ще повдигне проблема. Защото, ако на същото заседание решим, че ще направим комисия, на която ще дадем срок до две седмици да разгледа проблема, да го докладва и след това комисията в Народното събрание да разполага с окончателното мнение. Още повече, господин Адемов, прекрасно знаете, че мнението на националния съвет е препоръчително. Аз обаче, апелирам към вас да се отнесете към него с необходимата сериозност. Защото ви уверявам,че тази тема ще бъде гледана под всички възможни ъгли и лупи – тя е безкрайно важна и за нас ,и за работодателите, а и за правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Понеже в правилника няма кой знае какви процедурни възможности освен написаните в чл. 72, преди гласуването да се изтегли законопроектът от вносителите, явно това не е желанието на комисията, сега на ръба на правилника и на закона трябва да прекъснем разискванията по този законопроект, за да изпълним другите процедурни възможности – да изпратим този законопроект в Националния съвет за тристранно сътрудничество и след като получим становището – разбира се трябва да получим и други становища, за да можем да оформим целия комплект от мнения по този така важен законопроект и да продължим дискусията заедно с новите становища.
Мисля, че няма смисъл да го гласуваме това. Няма такива възможности по правилника. Просто се обединяваме около тази идея. Има ли някой, който възразява? Вече получихме съгласието на вносителите, разбирам, че това се приема. Още днес ще изпратим искане до Националния съвет за тристранно сътрудничество с молба проектът да бъде разгледан в съкратени срокове с надеждата, че в комисията ще дойде един консолидиран проект, а не комисията да се чуди какви позиции да избира след това.
Продължаваме

ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА
Представяне и обсъждане на Законопроект за агенциите за временна заетост, № 854-01-68, внесен от Йордан Иванов Бакалов и група народни представители на 10 юни 2008 г. – за първо четене.
Колеги, ще ви моля да чуете едно становище на Правна дирекция по отношение на Законопроекта за агенциите за временна заетост:
През есенно-зимната парламентарна сесия – на 14 декември 2007 г., беше внесен Законопроект за агенциите за временна заетост от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
На 10 юни 2008 г. в Народното събрание беше внесен отново Законопроект за агенциите за временна заетост, № 854-01-68 от същия вносител - народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Изправени сме пред ясната, точна и императивна разпоредба, визирана в чл. 69 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тя е разписала какво става със законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване. Цитираният текст гласи: “Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно, само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от следващата парламентарна сесия”.
Повторното внасяне на отхвърлен законопроект е възможно, следователно, само ако са налице две изпълнени условия, които са в корелация, направени са съществени промени в основните му положения и това е отразено в мотивите му, от една страна, и това е сторено не по-рано от следващата парламентарна сесия, от друга.
В конкретния случай е спазена единствено втората част от изискванията – времето на внасяне на законопроекта. Сравнителният анализ на двата законопроекта категорично показа обаче, че става въпрос за един и същи законопроект в обемно, структурно и съдържателно отношение. Констатираните различия са твърде малко на брой и се изразяват в козметични редакции на съответния текст или отпадане на дума или актуализиране на времето на влизане на закона в сила – чл. 1; чл. 2, ал. 1; чл. 11, ал. 1; чл. 18; чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4, и § 4.
Мотивите, съпровождащи законопроекта, представляват само подробен преразказ на текстовете му, съдържащи се в отделните негови глави. В тях обаче няма отразени изискваните “съществени промени в основните му положения” по причина, че такива не могат да бъдат установени, защото не са направени от вносителите.
В заключение внесеният на 10 юни 2008 г. Законопроект за агенциите за временна заетост не отговаря на изискванията, заложени в чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По същество той е огледално копие на отхвърления вече от пленарната зала законопроект със същото наименование. На това основание той не би следвало да бъде подкрепен от народните представители и не следва да измине обичайния път на законодателния процес.
Това е становището на Правна дирекция. Ние сме изправени пред ситуацията с вашия коментар по това, което чухте и по внесения законопроект, да изкажете мнение дали трябва или не трябва да го разглеждаме.
На следващо място, както казва, уважаваният от нас омбудсман Гиньо Ганев не трябва да се леда само буквата на закона, а трябва да се гледа и духа на закона. Ние обичаме да повтаряме това. В този смисъл не бива да остава впечатлението, че ние искаме да избягаме от разглеждането на този законопроект по някакъв начин с процедурни правила и с правилата от текстовете на правилника. Затова аз ви прочетох становището, задължен съм да го направя.
Имате думата, колеги. Единият вариант, съблюдавайки точката и буквата на закона, е да не го разглеждаме сега.
Другият вариант е, спазвайки духът и буквата на закона, да изслушаме господин Колчаков, който така или иначе е един от вносителите, и да се произнесем по този закон, и да приключи темата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Има и трети вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Кажете какъв е третият вариант, затова го поставям на дискусия.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председателю, третият вариант е тази дискусия да се състои, след като се състои дискусията по ЗИД на Кодекса на труда, тъй като очевидно, ако текстът на колегите бъде приет, е, че вариантът на колегите от ОДС просто няма смисъл да бъде гледан. Логично е той в такъв случай да бъде отхвърлен.
Не е ли по-разумно да отложим тази дискусия и да я проведем заедно с дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Петър Мръцков и група народни представители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Димитров.
Господин Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Като човек, който е втори мандат в парламента, познавайки процедурите, всъщност това, което в основни линии трябваше да го кажа, го казах в законопроекта на колегите.
Това, което мога да добавя, е в същностния аспект, извън процедурите. Не напразно преди малко отбелязах, включително за наши ангажименти, които са официализирани чрез Лисабонската стратегия и си нося документи, които са много важни. Пред мен е една книжка, която посочва Европейският икономически и социален комитет с преки ангажименти за държавите членки и обръщението от господин Марио Сепи, който е председател на лисабонската група в Европейския икономически и социален комитет, който между другото е синдикалист, там т. 6 е записано, че държавите членки трябва да насърчават мобилността на хората, да гарантират и поощряват свободното движение на работната ръка, да следи това мобилността да бъде придружена от приемливо възнаграждение и условия на труд и семейни практики.
Всичко това показва, че ние имаме общи ангажименти без значение дали сме опозиция, управляващи, дали сме синдикати или работодатели. В това отношение нашата инициатива свърши своята работа да играе ролята на катализатора – казано на български език, ролята на остен, за да може днешните управляващи, които не са големи привърженици на реформите, да не стоят на едно място, а да правят реформи. Виждаме, че в момента това се случва и дебатът върви и на тази маса.
Аз съм наясно много добре, че аз и моите колеги нямаме и правомощията, на базата на доверието, което сме получили, да променяме България днес, защото това не ни е работа. Нямаме такъв статус. Тогава, когато имахме това доверие ние променихме достатъчно България в необратимата степен. Аз лично съм гласувал над 200 закона и в социалната сфера и 3-стълбовите й системи в момента са нещо, с което България се гордее.
Искаме да помогнем на управляващите днес да придвижат тези въпроси. Защото преди малко неофициално казах на господин Илчев - когато е депутат, той е социалист и изпълнява партийната повеля. Като отиде утре и стане работодател, ще се присъедини към трите работодателски организации, тоест ще стъпи на земята.
Затова аз няма да предприемам инициатива да оттеглям законопроекта. Наясно съм, че най-добрият начин е това, което днес предлага председателят. Защото и той е подложен на една обществена преса, когато един въпрос го разглеждаме прекалено дълго, в един момент вием стъпки, които изненадват и него. Разбира се, и ние сме изненадани. Защото този процес не върви съгласувано и с нас.
Затова ние изцяло споделяме виждането, че този въпрос трябва да отиде точно там, където му е мястото, да бъде синхронизиран в официалната институция, където се балансират обществените интереси между държавата, синдикатите и работодателите. И пак ще приключа с това, че се надявам, дори съм убеден, че ще има едно благоприятно европейско развитие за решаването на този проблем и ние, макар и опозиция, ще го подкрепим без значение от технологичната форма под която ще бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Колчаков, да разбираме ли, че искате становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество по законопроекта.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Нямах намерение да вземам отношение, въпреки че щях да го изразя с гласуването си, но господин Иван Колчаков ме предизвика. Имахме през м. март 2008 г., ако не се лъжа, същият случай и го разглеждахме. Мога да кажа, че беше едно към едно по отношение дори на философията на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: С представителите на Правна дирекция и експерти от комисията сме направили сравнителен анализ на двата законопроекта.
ИВАН ИЛЧЕВ: Освен това много точно становище на Правната дирекция, който се потвърждава в част от становището на Министерството на труда и социалната политика, уважавам становището и на доктор Колчаков, че това, което е модерно от Европейския съюз, можем да го приложим в нашата практика. Но нещата при нас в Кодекса на труда в тази посока са изяснени. Това, първо.
Господин Колчаков, нека да не забравяме, че мина времето, когато Съветският съюз кажеше нещо и хоп, ние да го приложим. И сега каже нещо Европейският съюз, дайте да го направим! Не трябва така. Не бих гласувал да гледаме този законопроект. Открито съм казал на господин Бакалов, че не бива да се повтаря това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Заповядайте, доцент Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми гости! Аз мисля, че след станалите изисквания нещата са ясни. Затова предлагам, господин председател, да гласуваме законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Не искам да влизам в политическия дебат. Мисля, че комисията направи много промени и реши много проблеми по отношение на мобилността. Радвам се, че от днешни книжки вече е ясно, че този проблем е важен за страната като цяло. През тези години, както казах, комисията пряко участва в редица мерки, които бяха предвидени по отношение на мобилността. И днешният проблем е една част от тази обща проблематика.
Но искам да кажа само две думи по отношение на процедурата и конкретните предложения, които бяха направени. Нашето мнение е изложено в становището, което ви е предоставено. Не за първи път ние го изразяваме, че проектът, който е представен на вашето внимание, е работен вариант на експерти в работната група, че този работен вариант беше отхвърлен с участието на експерти от социалните партньори, че той е една стара фаза – анахронизъм, който не подлежи въобще на развитие. Вероятно това е причината едногодишното въртене на този закон да не предизвика въобще въпросът да се гледа в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Просто становището на социалните партньори беше изразено в работната група.
От тази гледна точка този законопроект няма никаква връзка с Кодекса на труда независимо от вариантите, които ще бъдат приети или гласувани в Народното събрание на един бъдещ етап.
Затова моето конкретно процедурно предложение е вие да прецените – ако счетете, че в този законопроект няма никакви различия от законопроекта, който разглеждан и гласуван в комисията, от законопроекта, който е разглеждан и гласуван в пленарната зала, просто той да не бъде гласуван. Ако счетете, че това не е така, и той трябва да бъде разглеждан и гласуван, да подложите този законопроект на гласуване. Но както казах, становището на Министерството на труда и социалната политика, че след приемането на промени в Кодекса на труда, насоките са съвсем различни и те не са в този вид, в който е. Казвам го като реплика на предложението на госпожа Михайлова за някакво обединение, някакво търсене на допълнително разглеждане и т.н. Но е виждане на комисията как ще прецени разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, понеже има различни мнения по това дали сега да бъде гледан законопроектът или не, аз ще си позволя да подложа на гласуване процедурната възможност.
Който е съгласен този законопроект да бъде гледан сега в комисията, след като чухме всички експертни мнения на Правна дирекция и цялата дискусия, моля да гласува.
За – 1, против – 1, въздържали се – 8.
Комисията счита, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, законопроектът, по начина по който е внесен, не трябва да бъде разгледан.
Колеги, изчерпахме дневния ред. Благодаря ви за участието в дискусията.
Закривам заседанието. (Закрито в 16.35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д- Р ХАСАН АДЕМОВ