Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
ПРОТОКОЛ
На 08 октомври 2008 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-73, внесен от Министерския съвет на 26.09.2008 г.
2.Законопроект за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 22.07.2008 г.
3.Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г. – второ четене.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,45 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Първо искам да се извиня за промяната на началния част на заседанието, но това се наложи.
Проектът за дневен ред за днешното заседание ви е известен:
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма. Дневният ред се приема.
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-73, внесен от Министерския съвет на 26.09.2008 г.
2.Законопроект за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 22.07.2008 г.
3.Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г. – второ четене.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-73, внесен от Министерския съвет на 26.09.2008 г.
Тук са колегите от Министерството на държавната администрация и административната реформа. Заместник-министър Ангел Иванов е човекът, който ще представи законопроекта. Тук присъстват и господин Иван Иванов и госпожо Дюлгерова от същото министерство.
Заповядайте, господин Иванов, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Министерството на държавната администрация и административната реформа предлага на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител във връзка с насърчаване наемането на хора с трайни увреждания в държавната администрация. Мисля, че необходимостта от интеграция не се нуждае от аргументация пред вас. Просто искам да подчертая, че той е изграден върху социалния подход към хората с увреждания и гражданите с равни права, които имат специфични потребности и право да участват в обществения живот и да ползват обществените ресурси заедно с останалите граждани. В тази връзка законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител включва следните, така да се каже, основни опорни пунктове.
Първо, въвеждане на квота за назначаване на лица с трайни увреждания като държавни служители в администрацията. Тази квота предлагаме да се приеме 1 на сто от длъжностите, определени за заемане по служебно правоотношения от съответната администрация, да се заемат само от хора с трайни увреждания.
Мотивите са: балансиране и съществено увеличаване влиянието на тази мярка за интегриране на хората с трайно увреждане на пазара на труда.
На второ място от ключовите моменти е назначаването на хора с трайни увреждания като държавни служители да се извършва чрез централизиран конкурс или чрез отделни конкурси само за хора с трайни увреждания, тоест, конкурсът да бъде изключен от общия конкурс и да бъде направен само за хора с тези увреждания. Той да се провежда поне веднъж годишно и отделните конкурси – поне веднъж на четири месеца при вакантни длъжности за хора с трайни увреждания.
Тук мотивите ни са следните: необходимост от по-балансиран подход между принципа на назначаване въз основа на личните професионални качества и принципа за равните възможности.
Третият основен момент в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител е свързан с въвеждане на задължения за органите по назначаването за осигуряване на адаптирана работна среда за работа на хората с увреждания. Тук предлагаме да се задължават всички органи по назначаването в шестмесечен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител да осигурят свободен достъп за хората с увреждания до сградите, в които администрацията осъществява своята дейност, чрез преодоляване на съответните архитектурни, транспортни, комуникационни и други бариери.
Задължават се органите по назначаването в едномесечен срок от заемане на определените длъжности от хората с трайни увреждания да адаптират работните места по начин, който да позволява осъществяване на дейности от тези хора.
На четвърто място сме сложили един механизъм за осъществяване на контрол и санкции, който е свързан главно с глоби и санкции, като мотивите ни са необходимост от контролен механизъм при квотната система и добрите практики, които нашите експерти са забелязали във Франция, Германия и Италия и са забелязали, че тези практики биха могли по някакъв начин да имат място и да бъдат заимствани и у нас.
На пето място законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител предвижда регламентиране на по-голям размер на редовен платен годишен отпуск за хората с трайно намалена работоспособност – 26 работни дни в Закона за държавния служител, като очевидно мотивите са свързани с необходимостта от по-дълъг период за възстановяване. Това е повече от естествено и аргументът е чисто разбираем в контекста на медицинското състояние на тези хора.
На шесто място, допълване на разпоредбата относно недопускане на дискриминация, привилегии или ограничения при заемането на държавна служба по признак увреждане.
На седмо място, бързо кариерно израстване на млади хора в държавната администрация.
С предлаганата промяна смятаме, че се дава възможност за по-бързо кариерно израстване на младите хора в държавната администрация. Мотивите според мен тук са повече от очевидни. Тук предлагаме да се използват четири критерия като предложение на непосредствения ръководител, преценка на органа по назначението, най-висока оценка в атестирането и изтекъл едногодишен срок на изпитание.
На второ място – съгласуване на заинтересованите страни във връзка с изпълнението на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания. По този въпрос проведохме редица заседания и стигнахме до следното предложение.
Параграф 7 от законопроекта за изменение на Закона за държавния служител предвижда размерът на паричната глоба, наложена на органа по назначаването при неспазване на наложените предписания по чл. 131, да бъде в размер от 2000 до 5000 лв. Предложението е отразено в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Какво да кажа по това, което е направено като организация. Получихме много становища от министерства – 13 министерства, от Министерския съвет. Не сме получили от някои от тях, но това са главно министерствата, които в общи линии имат по-малък, така да се каже, контакт с този тип хора. Не са получени в регламентирания срок становища от някои министерства, но в общия случай като баланс получихме следното възражение.
Против квотния принцип са се изказали Министерският съвет, Министерството на финансите и Министерството на извънредните ситуации и бедствия. Аз предлагам обаче това, какво сме си приказвали по между си да не бъде кой знае какъв предмет на дискусии и да ви го съобщавам сега. Ако вашите въпроси се отнасят и към това, тук са двама от експертите, които взеха участие в организацията на работата и в цялостното обсъждане и те ще могат да отговорят на въпросите, за да бъдем по-концентрирани върху същността на закона, а не върху това какво е ставало като разговори и дискусия, за да се роди това предложение, което сега съобщавам пред вас.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, коментари.
Господин Коралски, първо на Вас ще дам думата. Заповядайте.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако сметнете за необходимо и ако знаете, да информирате комисията дали този законопроект е разглеждан в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Да, господин председател, законопроектът беше разгледан, даже в присъствието на министър Василев. Той го представи пред Националния съвет и мисля, че се състоя една много ползотворна дискусия дотолкова, доколкото това беше един пропуск в законодателството, който вече беше започнал да поражда проблеми в самата администрация. Даже Комисията за защита от дискриминация има едно решение срещу Министерството на държавната администрация и административната реформа по повод на това, че би трябвало да се помисли за въвеждането на по-голям отпуск за хората с увреждания, така, както е и по Кодекса на труда.
Така че приемането на тези разпоредби на практика ще навакса този пропуск, който предполагам, че е направен просто поради недостатъчното познаване на проблема.
Ние като агенция, а и Националният съвет изцяло подкрепяме този законопроект, като, разбира се, има един въпрос, на който аз бих желал да обърна внимание най-вече на народните представители, защото те биха могли да го обсъдят между първо и второ четене на законопроекта, когато се правят предложения.
Понятието “хора с увреждания” се базира на понятието “нетрудоспособност” за съжаление. От тази гледна точка и човек с тежка операция, и с инфаркт, и с инсулт е човек с увреждане. А, когато говорим за човек с увреждане, за достъпна среда и за всичко онова, което касае хората с увреждания, най-вече имам предвид хора с физически и сензорни увреждания, които имат действително проблем да се адаптират към околната среда. Да не дава Господ, но един човек с прекаран инфаркт или с някакво онкологично заболяване има все пак здравословни проблеми, но те не са транспортни, архитектурни и т.н.
Тъй като и госпожица Деница Димитрова присъства на това заседание, ние се опитахме и предлагам все пак да се помисли от тези хора, които са в квотата за хора с увреждания, една част от тях да бъде за хора с физически и сензорни увреждания. Тоест, такива хора като мен, които имат проблем с придвижването, хора, които имат проблеми със зрението, със слуха, тъй като те на практика имат проблем тогава, когато се търси работа.
Аз си позволих да споделя пред министър Василев, че този един процент ще бъде запълнен много бързо, тоест, той ще се окаже недостатъчен, тъй като всеки от вас, който е ръководил една институция, знае, че има 3 до 4 процента от хората са хора, които отговарят на изисквания за нетрудоспособност над 50 процента и в момента не смеят да се обадят, за да не ги изгонят от работа и това да не стане повод за съкращаване. В момента, в който излезе тази защитна клауза, според мен много хора, включително и за да си запазят работата, просто ще си извадят решение на ТЕЛК, при това съвсем законно, тъй като те имат всички основания да го направят, и на практика квотата ще се окаже запълнена буквално на втория ден след приемането на закона. А тези, за които говорихме – даже днес имаше една хубава инициатива, на която също присъства министър Масларова – ден на отворените врати, където се мъчим да срещнем работодатели с хора с увреждания – все пак проблемните хора са точно тези – със зрителни, със слухови увреждания, с двигателни увреждания.
Така че моята молба, обръщайки се към депутатите, е все пак да се помисли в тази квота за хора с увреждания да има една част специално за хора с физически и сензорни увреждания, за да може действително да постигнем целта на закона. Иначе целта на закона ние лесно ще постигнем, ще има много хора с увреждания, но точно тези хора отново ще останат в по-голямата си част отвън, тъй като работодателите – няма защо да се заблуждаваме – предпочитат все пак здрави хора. Един човек на инвалидна количка не се предпочита пред един човек с инфаркт, така да кажа образно. Мисля, че тук мога да си позволя поне пред вас да го кажа. За съжаление като общество все още гледаме малко по по-друг начин на тези хора с физически и сензорни увреждания.
Съвременните технологични възможности позволяват тези хора да бъдат пълноценни и да се впишат в социалната среда.
Това беше допълнението, което всъщност исках да направя извън материала, който ние представяме.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Коралски. Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Томова. Имате думата.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Този законопроект е разработен под ръководството на редица експерти от Министерството на държавната адаминистрация и административната реформа. Ние работихме в продължение на 4 – 5 месеца и лично под ръководството на господин министър Василев. Наистина по всички въпроси след дълги дискусии сме постигнали консенсус.
На 10 юни, както отбеляза господин Коралски, Националният съвет обсъди този законопроект и се прие почти единодушно, подкрепиха са всички предложения, които днес са на вашето внимание.
Много се дискутира размерът на квотата от 1 процент. Имаше и други предложения – за 2 процента, за 2,5 процента – но Националният съвет се обедини около 1 процент.
Размерът на санкциите също беше обект на много дискусии. Аз в момента гледам извадки от протокола и там е записана глоба между 2 000 и 5 000 лв., тоест, това, което е заложено и в законопроекта. От Националния съвет се направи предложение наложените глоби да постъпват в Агенцията за хората с увреждания, като се конкретизира и целта, за която те могат да се използват. Беше посочено тези средства да се използват за програми и проекти за заетост на хората с увреждания.
Наистина господин Коралски тогава постави този въпрос – в квотата приоритет да имат хората със сензорни и двигателни увреждания. Този въпрос беше много широко дискутирам, но искам да знаете само, че той не се подкрепи от Националния съвет, тоест, не се подкрепи идеята тази категория да има приоритет. Когато вие вземате решение, трябва да знаете, че това не беше подкрепено от Националния съвет.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Томова.
Заповядайте, господин Коралски. Имате думата.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Тъй като, общо взето, там ние обсъждахме в отворен порядък предложенията, счете се и според мен с основание, тъй като предложението беше с предимство да се ползват тези хора – със сензорни и с двигателни увреждания. Тогава много от колегите от Националния съвет казаха, че това би било дискриминационна мярка спрямо останалите, с което аз се съгласих.
Затова сега, когато правя предложението, аз не казвам те да бъдат с предимство, а просто в тази квота да се определи една квота за хора със сензорни и двигателни увреждания, която, да речем, да бъде 30 процента от квотата, тоест, 30 процента от този най-малко 1 процента. Това да бъде за хора със зрителни или други физически увреждания тогава, когато те се явят. Тази част да бъде запазена за тях и те да се състезават за нея, тъй като там действително е сериозният проблем.
Повтарям още веднъж. Две неща бяха дискутирани: дали да бъде квотата най-малко 1 процент, защото ви казвам, че този 1 процент ще се запълни буквално на другия ден по тази схема, която ви казах, тоест, всяко министерство да си определя. Вторият въпрос, по който действително Националният съвет не ме подкрепи и мисля, че с право тогава не ме подкрепи да бъде приоритетно за тези хора, но затова аз сега видоизменям предложението – част от тази квота, която, горе – долу, съответства и на съотношението на хората със сензорни и двигателни увреждания към броя на хората с увреждания, да бъде предназначена специално за тях. Защото достъпът, всичко онова, за което говорим, то се прави именно за тези хора, не се прави за другите. А когато се прави за тях, това вече се прави както за служителите в администрацията, така и за тези, които потребяват административните услуги. Така че въпросът не е без значение да бъде поставен отново на обсъждане. Повтарям каква е разликата между онова предложение, направено в Националния съвет, и предложението, което правя в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Коралски. Господин Коралски, разбира се, че идеята е похвална, разбира се, че има смисъл във Вашето предложение, но не знам дали ще може да бъде осъществимо. Не знам дали има механизъм, по който в рамките на този 1 процент тези 1/3 да бъдат точно такива хора, защото, ако я диференцираме като приоритетна тази група от хората с увреждания, не знам дали изведнъж няма да се появи някаква друга група, която също да кандидатства за квота и този един процент ще бъде тесен, в рамките на който да се състезават отделните групи.
Знам, че го поставям съвсем неточно.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Разбира се, ние бихме могли да го конкретизираме по-точно, ако се възприеме тази идея. Но мисля, че този 1 процент ще бъде крайно недостатъчен, ако става дума за всички хора с увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Коралски, съжалявам, че ще го кажа по този начин, но не си мислете, че само тези, сега предложени – което е похвално и всички ги подкрепяме – в Закона за държавния служител са единствените, които подпомагат хората с увреждания. Аз съм ни направил труда да извадя от Кодекса на труда – чл. 315. Няма да чета всички тези неща, които са заложени там.
Аз не казвам, че са достатъчни. Но казвам, че има няколко “писти”, по които може да се търси реализация на тази идея. Тук въпросът не е само в законодателните възможности. Според мен основният въпрос е в нагласата да се приемат такъв тип хора, включително и в държавната администрация, а и защо само в държавната администрация.
Ето, чл. 315 в Кодекса на труда. Има специален раздел специално за закрила на лицата с намалена работоспособност, включително и за тези, за които говорите и Вие. Ще ви прочета Закона за насърчаване на заетостта. И там има цял раздел “Програми и мерки, осигуряващи равни възможности”.
Така че от законодателна гледна точка има бол текстове, както се казва, колкото искате ги има. Въпросът е да намерим онзи механизъм, чрез който да ги изпълним със съдържание. Ето и други закони: Закон за интеграция на хората с увреждания, има цял раздел “Трудова заетост”. Да не говорим за Националния план за действия по заетостта, където отново има възможности за стимулиране на работодатели, които наемат хора с увреждания.
Така че това е една допълнителна възможност в рамките на държавната администрация да се наемат и то с предимство хора с увреждания на различни постове. Тук дори няма ограничения в това, може да бъде и министър. Дай Боже, един ден да стигнем и до тези позиции.
Въпросът е обществото да има нагласата, че може да приеме тези хора като равностойни, равнопоставени субекти, като хора от нас.
Доктор Колчаков ще ви каже, че в анатомичните зали има записи, които казват: “И ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас”. Това го казвам просто за релаксация. Но никой не трябва да си мисли, че е имунизиран за здраве и то за вечно здраве.
Според мен големият проблем е психологическия, в нагласата да приемем тези хора.
Давам думата на господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин председател, уважаеми колеги, аз подкрепям законопроекта, но искам нещо да доуточним, тъй като в самия законопроект има различни термини. Един път се употребява “увреждания”, втори път казваме “трайни увреждания”, имаме и “хора с намалена работоспособност за ползване на допълнителен платен годишен отпуск”. Терминът “трайни увреждания” няма ли да създаде проблеми при прилагането на закона? Как и в какъв смисъл ще се прецени кои са трайните увреждания. Господин Коралски започна коментари по този въпрос. Аз не съм лекар, но все пак не трябва ли да има отделен параграф, където да кажем кои са “трайни” увреждания, за да няма проблеми в прилагането на нормите. Да се знае кои могат да кандидатстват, за да не създадем напрежение сред хората, които имат намалена работоспособност, трайни увреждания, при кандидатстването за тези длъжности.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има думата госпожа Донка Михайлова. Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, напълно подкрепям предложението за приемане на законопроекта на първо четене, което означава, че подкрепяме философията на измененията.
Но мисля, че господин Коралски постави един изключително важен проблем, тъй като действително от всички хора с трайно увреждания, хората с двигателни и зрителни увреждания са най-непредпочитаната група от работодателите. Защото един човек, който е прекарал инфаркт, след определен период от време според мен по-лесно може да намери работа. Той изглежда здрав. Но човек, отивайки с инвалидната количка или човекът с висок процент на увреждане на очите или незрящ не е предпочитан от работодателите и това е ясно.
Но аз си мисля, че предложението на господин Коралски би създало точно по този начин много проблеми в практиката. Голямата част от администрациите са с численост под 100 човека. Например областните администрации максимум са с численост под 100 или 100 и малко човека. Това означава, че по силата на закона и на тази норма се полага 1 човек. Ако Вие, господин Коралски, искате 1/3 от един човек, значи нищо не правим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз преди малко ви прочетох чл. 315 от Кодекса на труда, който казва: когато едно предприятие, една организация е с над 50 работници или служители, тогава между 4 и 10 процента за трудоустроени хора или за хора с увреждания. Това е по Кодекса на труда.
Така че не трябва да се спираме единствено и само в рамките на този закон. Има и други възможности. Така че този процент се разширява и с другите възможности. Колко се използват те, е друга тема, но има и такава възможност.
Казва това и затова си позволих с Ваше разрешение, госпожо Михайлова, да Ви прекъсна, защото дискусията не бива да се ограничава в рамките на този 1 процент. Има и други възможности.
Заповядайте, госпожо Михайлова, и извинявайте още веднъж.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Моля. Чух много добре какво казахте, господин председател! Казах своите аргументи, за да провокирам агенцията да продължи да мисли в тази посока и за второ четене да ни предложи един работещ текст и в контекста на другите закони, които съществуват в страната, затова това предложение, формулирано по този начин, просто според мен няма да ви свърши работа, господин Коралски, а ние не бихме искали това да се случи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Михайлова.
Господин Коралски, сега имате възможност да отговорите. Заповядайте.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Аз постигнах целта си, тоест, получих разрешение да мислим за ясно формулиране на нещо, за което и Вие се съгласихте, включително и в Националния съвет се съгласиха. Но очевидно формулировката е трудна и тя затруднява всички.
Сега искам да отговоря на въпроса на господин Мръцков. Трябва да говорим за трайни увреждания навсякъде, включително и в Закона за интеграция на хората с увреждания. Там имаме сериозни проблеми, когато дойде човек с 49 процента нетрудоспособност и казва: но аз също съм човек с увреждания. Да не говорим това, че кооперациите се опитват да назначават такива хора – с 30 – 40 процента нетрудоспособност – и казват: ние сме назначили хора с увреждания, защото законът говори, че трябва да бъдат назначени хора с увреждания. Аз съм си позволил едно разширително тълкуване, че те трябва да бъдат с трайни увреждания от гледна точка на това, което е имал предвид законът.
Така че това да се повтаря непрекъснато “трайни увреждания” е изключително важно, за да не се получи двусмислица, която утре ще доведе до това, че утре много хора ще имат претенции. Вие знаете, че човек са 30 – 35 – 40- 49 процента ще дойде и ще каже: аз съм човек с увреждане, ето решение на ТЕЛК, моля да бъда включен в квотата.
Така че “трайни увреждания” трябва последователно да се повтаря, без всякакви изключения. Така че това, което каза господин Мръцков, е абсолютно вярно като забележка.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Коралски.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса само няколко уточнения по дебатите. Ние много внимателно слушахме и чухме това, което тук се предложи.
В самия дебат и разговор се изясни, че действително по отношение на квотата този принцип на практика ще бъде трудно работещ поради различни ограничения в числеността на съответните администрации. Освен това напълно подкрепям идеята, че законът регламентира достъп до държавната администрация и регламентира структурите, които прилагат Закона за държавния служител.
Обаче искам да обърна внимание на следния принцип. Ние запазваме принципа на входа на държавната служба, тоест, вие виждате в нашите предложения задължителните конкурсни процедури, които предхождат влизането на хората. Общият принцип е спазен.
В тази връзка по предложението на господин Коралски би могло евентуално да се помисли в някакъв етап от конкурсната процедура дали би могло да има някаква преференция за кандидат, който има сензорни или двигателни увреждания с оглед на този закон.
Но пак повтарям, от гледна точка на квотния принцип имаше доста дебати, чуха се доста експертни мнения. Мисля, че този баланс и всичко това, което е свързано с практическото състояние на администрация, отразява и ще доведе до полезно реализиране на практика в структурите на държавната администрация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда съвсем кратък по повод повдигнатия дебат. Подкрепям господин Иванов, защото съм го изпитал на гърба си. От 100 човека общ персонал съм назначавал между 3 и 4 човека, които са с увреждания. Мисля, че е по-добре не в закона, а с процедурата на конкурса да се уреждат всички тези неща по отношение на предпочитанията. Защото, примерно, ако един е увреден, както съм имал работник с откъсната ръка и може да работи като охрана, друг работник, който е получил увреждане на сърдечна основа, не може да бъде охрана.
Така че подкрепям това, което каза господин Иванов – тези въпроси да се регулират с процедурата.
Иначе това, което каза госпожа Донка Михайлова, е напълно права. Така записано в закона, това не е работещо. Има и малки администрации, където 30 процента от 1 процента е 30 процента от 1 човек. Така че просто е безсмислено.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но е по-добре от това да няма нито един човек, господин Илчев. Първите крачки винаги са трудни.
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости!
Съвсем нормално е, макар че сме опозиция, да приветстваме управляващите и администрацията, която прави крачки в правилна посока. Това е един закон, който е точно в правилната посока.
Въпросът е, че тук трябва да оставим изцяло стъпките, които са в конкретното измерение, на потребителите – така да го наречем – на този закон, които са си в правото да го преценят. Ние от общо политическа гледна точка трябва да го приветстваме, тъй като това е един закон, който действително има за цел да променя средата и манталитета на хората.
Аз само ще маркирам няколко въпроса. Ние преди повече от десет години, когато започнахме да посещаваме интензивно западните страни, аз самият бях изключително изненадан, когато видях толкова много увреждания на хора в институции, на улицата, до степен – извинете ме за израза – но си казах: тези нещо са се изродили, та толкова много хора с увреждания има. А официалната статистика обаче и при нас, и при тях е една и съща – между 8 и 12 процента от обществата имат увреждания. Това означава, че ние трябва да си даваме сметка, че голяма част от нашите общества са
Тоест, ангажиментът ни стои на дневен ред.
На второ място, искам да ви кажа от моя опит, че това е изцяло проблем на манталитета, защото аз като кмет на Пазарджик имах случай, когато правихме един фронтофис, в който разкриваме 12 работни места и трябваше да обяснявам на администрацията, на партията ми, на гражданите защо сме решили 2 от местата да бъдат за хора с увреждания. На едното място слагаме Николай, който е на инвалидна количка, за да може точно той да посреща хората, които са като него. Защото контакта между здравия и човека с увреждането винаги създава комплекси и ущърб за този, който е с увреждане и леко, ако не е пренебрежение, дистанцията се чувства. А когато контактуваш с равен, съвсем друг е входът към работа с администрацията.
А още по-фрапиращо беше назначаването на едно момче, което е с ментални промени. Назначихме го в администрацията. Обикновено човек смята, че човекът, който има психични проблеми, за нищо не става. А той беше майстор на спорта по шахмат и, като правехме работнически спортни игри, нямаше кой да го бие на шахмат. Тоест, той може да има увреждане в една посока, а в другите да е компенсирал изключително много.
Затова ние тук от днешна гледна точка сигурно няма да изпълним очакванията на хората с увреждания и това е съвсем ясно. Но тук е важен, първо, знакът, който се дава. Второ, тук се залага само минимален задължителен стандарт, императивно, обаче таван не виждаме. Тоест, тук ние отваряме вратата на администрацията, на добронамерените ръководители, на тези, които разбират от нещата, да се позоват точно на тази норма, на императива на закона, който изцяло е в европейски дух. И оттук нататък, ако примерно видим в практиката в година – две, че това, което притеснява господин Коралски, създава колизия – примерно хора, които са с функционални увреждания като последствие на това, за което говорим, защото аз пък искам допълнително да сложим и менталните увреждания освен физическите – двигателни и сензорни – ще направим корекция. В това отношение можем само да го приветстваме този законопроект, да го приемем единодушно, да отворим вратата, както се казва, и вече, следвайки практиката, да видим в следващите години дали ще има надграждане, допълнителни възможности, които не трябва да притесняват сега господин Коралски и организацията, която той представлява. Защото той е по-стар политик и от наси знае, че в политиката не трябва да отиваме пък в другата крайност – да гарантираме прекалено много, защото това може да има и отрицателни отзвуци. Това според мен в момента е добра стъпка, необходимият

Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател, колеги, уважаеми гости! Ние също ще подкрепим предложения законопроект. Той е в правилната посока. Ще изкажа идеята много накратко, без да навлизам в многословие. По мое мнение – не знам, на някой може по-популистко да му прозвучи, друг може да го формулира по някакъв друг начин – но според мен тези хора трябва да бъдат трудоустройвани, държавата да им дава един хубав доход, с който да живеят и, ако някой иска да работи, да се занимава с нещо, то да го прави, не за да вади пари, а да го прави просто, защото трябва да прави нещо. Но това е мое мнение. Пак казвам, един ден, дай, Боже, по-нататък, като станем по-богата държава и развием социалната политика, както каза господин Адемов, социалната политика е приоритет на по-богати държави.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Напротив, казвал съм, че социална политика може да се прави и с малко пари, а с много пари може и да не се прави социална политика.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Извинявам се тогава, може би не съм Ви цитирал правилно. Вземам си думите назад, за което се извинявам. Това беше моето мнение. Исках да кажа, че, дай, Боже, един ден да стане така, че държавата изцяло да поеме финансирането на тези хора, без да ги караме да работят.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров. Само един коментар на това, което казахте. Аз не съм сигурен, че хората с трайни увреждания искат държавата да ги издържа. Точно обратното.
Има думата госпожица Димитрова. Заповядайте, госпожице Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тези изменения и допълнения в Закона за държавния служител са нещо, което исках да се случи от много време. Повече от нас тук знаем, че такива квоти има в доста европейски страни. Някои касаят държавната администрация, други – частния сектор, някъде, като например във Франция – и държавния, и частния сектор.
У нас за хората с увреждания това е изключително важен законопроект, тъй като това да имаш работа е не само начин да се изхранваш, но по този начин ти се чувстваш значим, чувстваш се пълноценен и независим. Освен това това е един чудесен начин цялото общество да свикне с нас, с хората с увреждания, тъй като знаем, че колкото и да си говорим, все още има дискриминация и не само в България.
Когато един човек с увреждане – и това го знам от личен опит – започне работа в един екип, много бързо този екип от хора свиква с този човек и забравя за неговото увреждане. Така че и практиката на останалите страни и си мисля, че и тази практика, която имаме ние, много от хората с увреждания, които работим, показва, че това е един изключително работещ принцип не само за намаляване на безработицата сред хората с увреждания, която е изключително голяма в България, но и за трайната интеграция на хората с увреждания.
Относно отделните текстове, прав е господин Коралски, че може би на много места квотата ще бъде запълнена от хора, които всъщност не са трайно увредени и хора, които може би по-лесно биха си намерили работа, отколкото един човек със сензорно или с физическо увреждане, който е на инвалидна количка, който е с патерици.
Тук наистина трябва да намерим начин да интегрираме тези хора, защото те наистина са най-затруднени при намирането на работа, особено хората със сензорни увреждания.
Аз ще подкрепя този законопроект и се надявам той наистина да заработи. Много щастлива бях за това, че се прие единодушно от Националния съвет на хората с увреждания и се надявам наистина да се постигнат такива резултати, които се постигнаха в другите страни, приели този принцип. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожице Димитрова. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, смятам, че преди всичко проблемът, който днес обсъждаме, е много важен от психологическа гледна точка. За мен това като че ли е отварянето на една врата, която ще даде шанс на много хора и която засега не само, че се отваря, тя беше открехната, но сега се отваря по-широко. Тези, които са работили – има такива хора в тази зала – в общинска администрация, в специалните служби, знаят много добре, че и досега ние сме давали шанс чрез специални програми и проекти на хора с трайни увреждания да намерят своето достойно място в колективите, в които или са работили и там са получили увреждането си, или са ги приели и са им дали шанс да бъдат реализирани.
Искам да ви кажа като човек, който е работил в тази сфера, който и в момента може би бере плодовете на едно по-различно отношение, че е много важно тези хора да имат тази подкрепя. Може и един човек да е, никой не е казал какъв да бъде този процент, той може да бъде 1, 2, 3 и повече процента, дай, Боже, някога да има възможност и 20 процента да станат, но това са хора, за които трябва да ви кажа, че така са се отблагодарявали за жеста, който е направен спрямо тях, че никога ние не сме допускали, че могат да постигнат такива резултати. Имала съм такива случаи, назначавала съм хора в клубове за хора с увреждания, в клубове на деца с увреждания, в центрове за работа с деца с увреждания, които са показвали такива резултати и са работили така грижовно с хората от този кръг, че никой не е очаквал, че могат да постигнат такива резултати, първо, за себе си, и след това за обществото.
Защото по този начин, давайки шанс на тази хора, ние даваме шанс на тях лично, а даваме шанс и на обществото да се отнесе добре към тях, да ги приеме и да им даде повече, отколкото им е давало до сега. Ние продължаваме да сме нужни. Мисля, че с тази промяна, която внасяме, се доближаваме до това наистина да бъдем равни и дай, Боже, да се случи по-бързо. Благодаря.

Има ли други желаещи да изкажат мнения, въпроси?
Заповядайте, господин Ангел Иванов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ИВАНОВ: Благодаря
Аз моля за извинение, искам да дам една информация, тъй като тя може да се третира и като подвеждаща, в смисъл на въздействие.
Преди половин час приключи обсъждането на този законопроект в Комисията по въпросите на държавната администрация. Тя беше приета с пълно единодушие, само с един “въздържал се”. Това го казвам за сведение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Оставаме с надеждата, че този закон не решава всички проблеми, но казва на хората с увреждания: “Добре дошли в държавната администрация”.
Колеги, подлагам на гласуване този законопроект.
Моля, гласувайте.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител се подкрепя за първо четене.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 22.07.2008 г.
Колеги, както знаете, законопроектът за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани го обсъждахме и отложихме чл. 3. Тогава възложихме на колегите от Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на здравеопазването да ни предложат текст, който да бъде общоприемлив.
Ще помоля господин Мирославов или господин Лазаров да представят този текст, който сте подготвили.
Проблемът беше следният. Понеже става въпрос за един период, в който тази група български граждани са били задържани и са изтърпявали наказание и след изтичане на този период, за да влязат в системата на здравното осигуряване, тъй като този член се отнася само за здравното осигуряване, има две възможности. Едната възможност е да се внесат наведнъж 12-месечни осигурителни вноски на база 6 процента от минималната работна заплата. Втората възможност е да работят в продължение на шест месеца и всеки месец да се внася осигурителната вноска. Това са възможностите за вход в системата.
Исках да разбера от вносителите тогава, макар и с някаква висока степен на емоционален заряд, какво искаме да кажем с този текст? Искаме да решим осигурителните права за този период или искаме да решим осигурителните права към днешна дата? Ако искаме към днешна дата, решението е това, което предлагате. Ако искаме да го решим към периода на задържане и изтърпяване на наказанието, текстът трябва да бъде друг. Ако искаме да решим въпроса с тези, които са внасяли за някои от месеците, решението е това, което предлагате в ал. 2. Ако искаме тези вноски да са за сметка на републиканския бюджет, това става с ал. 3.
Имате думата, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основното предложение, което имаше Министерският съвет и презумпцията, от която ние изхождахме при изготвянето на този законопроект, беше свързана с уреждането на някои осигурителни и трудови права на лицата.
Общата философия на законопроекта беше по възможност трайно решаване на техните проблеми.
С приемането на измененията в Закона за здравното осигуряване и привеждане на съответствие на този законопроект с него, с подаването на съответната декларация се решават една част от проблемите, свързани с дължимостта на тези осигуровки за минал период.
Но нашата презумпция беше, че тези лица следва да имат право на достъп до здравни грижи и тези здравни грижи, тези здравни услуги естествено са в резултат на осигуряване.
Поради тази причина предложението, което ние сме направили в чл. 3, ал. 2, касае именно този проблем – проблема от момента на издаването на Указа на президента на Републиката до момента на влизане на закона в сила, като единствено, разбира се, стремежът е да се уредят осигурителните права – в случая за здравно осигуряване – на тези, които не са били осигурявани.
Разполагаме с информация, че част от тези лица – по-точно две - са били здравно осигурени и за тях този казус не стои. Но за останалите казусът е в сила и затова предложихме този текст в ал. 2. Благодаря.

Колеги, с този текст казваме, че за периода на задържане и изтърпяване на наказанието по силата на промените, които са направени в Закона за здравното осигуряване, там са уредени нещата. Но от тяхна страна обаче трябва да има активно действие – да подадат декларация. Но това е друга тема.
С тези текстове ние казваме: уважаеми колеги, ние ви уреждаме входа в системата на здравното осигуряване, тоест, вие вече сте част от системата на здравното осигуряване към момента на приемане на закона. Оттам нататък, като всички останали български граждани вие се осигурявате.
Това е, което казва законовият текст.
Имате думата, колеги. Има ли въпроси? Мисля, че текстовете са ясни.
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! С този текст действително се решава висящият проблем. Единственото, което трябва да отбележим, е, вижте колко е инертна държавата. Това трябваше да бъде решено точно преди една година. С един такъв текст преди една година всичко можеше да бъде решено.
Когато си дойдоха медиците, това беше емоционално посрещане от президента, от социалния министър, а една година след това ние го уреждаме. Те вече работят, правят си осигуровки и практически те са го решили този проблем.
Текстът е задоволителен, актът, който правим, е този, който трябва да се направи, само че е закъснял с една година.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да се надявам, че не смятате, господин Колчаков, че Комисията по труда и социалната политика е виновна за това. Веднага обвиняваме Министерският съвет, защото същият текст на същия законопроект тогава беше отхвърлен. Но това е друга тема.
Колеги, има ли други мнения? Мисля, че това трябва да отиде в Преходна разпоредба, защото става въпрос за срокове.
Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! В предложения на нашето внимание текст на чл. 3 специално в ал. 1 се визира един срок, който е свързан с влизане в сила на този закон. Това определя преходността.
Затова ви предлагам от тялото на закона чл. 3 да отиде в Преходните разпоредби и заглавието ще стане именно “Преходни разпоредби”, защото ние вече гласувахме един параграф. Така че това ще стане § 1, а следващият съответно § 2. По съдържанието нямам бележки.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз нямам намерение да се карам с никого, но, ако вървим така, трябва всички разпоредби на този закон да станат преходни, защото навсякъде пише “внася се”, “внася се”, “внася се”. Това, че пише “до влизане в сила на този закон”, не означава, че са преходни разпоредби.
Преходна е онази разпоредба, в която се дава срок, в който трябва да се внесе. Така ми се струва на мен. Защото срокове има и в другите разпоредби.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като това наистина е един по-особен закон, прав е господин Емил Мирославов, че и в другите текстове има срокове. Мен единствено ме водеше, колега Мирославов, идеята да дам това предложение формулировката на ал.1. Но съм съгласна, че това би могло да остане и в тялото на закона. Но утвърдената правна техника, използвана и в други закони, е такива разпоредби да ги слагаме в Преходните разпоредби.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Мисля, че това е най-малкият проблем на закона.
Господин Мирославов, аз имам един въпрос по същество.
“(1) На лицата по чл. 1 се внасят здравноосигурителни вноски за времето от 25 юли 2007 г. до влизане в сила на този закон.”
А 25 юли 2007 г. е времето на издаването на Указа на президента. Питам за доктор Здравко Георгиев, защото той не влиза в този указ. Тоест, този текст, който предлагате, не се отнася за него.
Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Указ № 223 на президента е издаден на 24 юли 2007 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук влиза ли господин Здравко Георгиев.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, не влиза.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Какво означава това?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не влиза в указа, но той си идва заедно с всички останали. Не знам какво означава това. Ние не се позоваваме на указа на президента. Ние казваме от датата нататък.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Текстовете за здравното осигуряване отнасят ли се за господин Здравко Георгиев?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Отнасят се, разбира се. В този период, независимо, че не е бил в затвора, а е бил в нашето посолство или където и да е бил някъде другаде, той е бил в чужбина и при това положение за него не се дължат осигурителни вноски, освен ако не е работил в посолството, но това вече не е наша работа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, много сложно стана.
Колеги, има ли други мнения, въпроси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Всъщност д-р Здравко Георгиев влиза в ал. 1 и това за здравно осигурителните вноски се отнася и за него. Там пише: “задържани и осъдени от съда в Бенгази”. Той има влязла в сила присъда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Колеги, моля, гласувайте текста на чл. 3 така, както е предложен от Министерството на труда и социалната политика като предложение на комисията с ал. 1, 2 и 3.
Моля, гласувайте.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма. Текстът на чл. 3 се приема.
“Чл. 3. (1). На лицата по чл. 1 се внасят здравноосигурителни вноски за времето от 25 юли 2007 г. до влизане в сила на този закон.
(2) Здравноосигурителните вноски по ал. 1 се внасят само за месеците, през които такива се дължат и са в размер, изчислен върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасяне на вноските.
(3) Здравноосигурителните вноски по ал. 1 са за сметка на републиканския бюджет.”
С това се приема и целият закон.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г. – второ четене.

Колеги, по заглавието на законопроекта “Закон за инспектиране по труда” има ли бележки? По глава първа “Общи положения” и по текста на чл. 1 няма постъпили предложения.
Вносителите имат ли някакви бележки по заглавията и по чл. 1? Становището на Консултативният съвет по законодателството е заглавието на закона да бъде “Закон за инспектиране на труда”.
Знам, че тук има дискусия по това заглавие. Мнението на Консултативният закон по законодателство е въобще да няма такъв закон. Това, първо. Второ, по заглавието те имат бележка – “Закон за инспектиране на труда”
Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз споделям тази част от становището на Консултативния съвет, че така предложения вариант на наименование е юридически неясен и граматически неправилен. Аналогията с това, че имаме Инспекция по труда, не означава, че инспектирането трябва да бъде с предлога “по”. Мисля, че граматически по-вярно и юридически по-издържано е да се запише “инспектиране на труда”. Инспектира се нещо.
Ако вносителите и уважаемите депутати възприемат това, навсякъде, в целия закон това трябва да се отрази.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова. Заповядайте, колеги.
Заповядайте, господин Лазаров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ви предлагам да не изпадаме в такива пледоарии и спорове, които са както филологически, така и терминологични, така и от друго естество, поради което, независимо от мнението на Консултативния съвет, защото този съвет е консултативен.
Но в тази част от неговото становище ние бихме приели да се промени заглавието “Закон за инспектиране на труда”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
От точно същият Консултативен съвет съм чувал точно обратните мнения, когато става въпрос за спазване принципите на правото. Правото си е право, граматиката си е граматика, но това е друга тема.
Заповядайте, колеги, за други мнения, становища, въпроси.
Моля, гласувайте заглавието “Закон за инспектиране на труда”, Глава първа “Общи положения” и чл. 1 по вносител.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Приемаме заглавието и навсякъде, където се среща този израз, да бъде “инспектиране на труда”, Глава първа “Общи положения” и чл. 1 по вносител.
“Закон за инспектиране на труда”
Глава първа
Общи положения
Чл. 1. Със закона се уреждат:
1. начинът на функциониране на националната система за инспектиране на труда;
2. видовете контролни дейности, включени в инспектирането на труда;
3. начинът на взаимодействие между държавните контролни органи, осъществяващи инспектирането на труда.”
Член 2. Няма постъпили предложения. Има ли в момента мнения, съображения? Вносителите? Няма.
Моля, колеги, гласувайте текста на чл. 2 на вносителя.
“За” – 16, “против” и въздържали се” – няма.
Приема се текстът на вносителя за чл. 2.
“Чл. 2. Законът се прилага за всички органи на изпълнителната власт или техни административни структури от специализираната администрация, на които е възложено със закон да извършват дейности, свързани с инспектирането на труда.”
Преминаваме към чл. 3.
Има предложение от народния представител госпожа Понева.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОАНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
В чл. 3 предлагам думата “оптимални” да се замени със “здравословни и безопасни условия на труд”, давайки се ясна сметка, че това повтаря вече съществуващия Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Но не можах да се сетя за нещо по-подходящо. Ако ние тук можем да заменим думата “оптимални”, която е едно разтегливо понятие и ми се струва, че няма място в закон, защото “оптимални условия” означава условия за протичане на процес, реакция, събитие и най-вече в граници “от – до”. Някой трябва да определи и да каже какви са границите и какво означава “оптимални условия”. Аз такова определение не срещнах никъде. А “оптимални условия” по начина, по който е записано, просто не означава нищо.
В Закона за здравословни и безопасни условия на труд има даже “минимални условия”, които са изисквани минимални условия, определяни с наредба на Министерството на труда и социалната политика. Така че говорим пак за конкретизиране на понятията.
Затова смятам, че думата “оптимални” трябва да бъде заменена, още повече, че от “инспектиране на труда” и нататък в поясненията какво се включва в инспектирането на труда, виждаме, че дейностите, които са описани, са такива, които се отнасят до живота и здравето на работниците и служителите.
Мисля, че изразът “здравословни и безопасни условия” не е лишен от смисъл.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, господин Чулев. Имате думата.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да кажа, че КТ “Подкрепа” подкрепя това предложение, първо, защото имаме закон, който не е за оптимални, а е за здравословни и безопасни условия, второ, защото не можем да си представим как може условията да бъдат повече или по-малко безопасни.
Ние говорим категорично и смятам, че законът трябва да е категоричен. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Чулев.
Заповядайте, господин Тодоров. Имате думата.
ТОДОР ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Аз категорично не приемам и двете тези по причина на това, че когато говорим за инспектиране на труда, трябва да разглеждаме понятието като разширително с целия комплекс от трудови правоотношения.
Фактът, че вътре в единната национална система за контрол влизат и органи, които нямат отношение към безопасността и здравето при работа, но имат отношение към трудовото право с неговите други измерения, показва, че тук не става въпрос за инспектиране само за здравословни и безопасни условия на труд. Понятието “условия на труд” по определението на МОТ е много по-широко от понятието “здравословни и безопасни условия на труд”. Там е и заплащането, там е и сключване на трудови договори, и много други неща, тоест, всичко, което е свързано с индустриалните отношения и взаимоотношенията работник-работодател.
От тази гледна точка аз не мога да приема, че трябва да се затворят нещата до “безопасни и здравословни” условия на труд. Съгласен съм, че думичката “оптимални” не е точна, не е коректна, но мисля, че може да се помисли целият този текст “оптимални условия на труд” да се подмени с “постигане на” или “гарантиране на условия на труд на работниците и служителите с оглед защита на техните права” или някаква друга модификация.
В момента не съм го мислил, не съм го дал, затова трябва да се обмисли.
Сега реагирам на прима виста, но мисля, че има резон и разчитам на мъдростта на народните представители за това, че когато говорим за закон за инспектиране на труда или по труда – както се възприеме – трябва да разбираме най-широкия смисъл на инспектиране, което включва всички контролни системи, които имат отношение към спазването на трудово законодателство, сключване на други правоотношения, колективни трудови договори – все неща, които излизат извън рамките на безопасни и здравословни условия на труд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега какво да направим, като всички сте прави?
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Малко ми заприлича дискусията на литературно четене. За разлика от заглавието на закона, където сменихме “по” с “на”, мисля си, че трябва да предложим да се променят и в чл. 1, и в чл. 3 и надолу, където се среща.
За разлика от заглавието тук има съществено значение и то не само вече литературно. Защото в литературата “по” и “най” е едно, а в законодателството “по” и “най” е друго. Например Закон за движение по пътищата и Закон за движение на пътищата.
Ако ние възприемем и като гледам, болшинството от колегите се ориентират към това да влезе текстът на госпожа Понева за “безопасни и здравословни условия на труд”, ние, след като сме казали “а”, трябва да кажем и “б” и на изискванията на трудовото законодателство, защото, като отиде на място Инспекцията по труда, тя проверява и трудови договори, и възнаграждения, осигуровки здравни и пенсионни и всичко друго от трудовото и осигурителното законодателство. Въпреки че аз примерно за себе си, за да ми е ясно за какво става въпрос, още в чл. 1 бих записал това нещо, ако имах предложения, защото там се започва с това: “С този закон се урежда ............и започва с “начинът на функциониране на националната система за инспектиране на труда”.
Но преди всичко би трябвало да посочим, че с този закон ние уреждаме именно спазването на здравословни и безопасни условия на труд, трудовото законодателство, осигурителното законодателство.
Ако продължаваме да спорим, след като е записано “оптимални условия4, след като ги изброим, ние ще стигнем до извода, че това са оптималните условия на труд.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Илчев.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз също ще се опитам да “хвърля нещо към вентилатора”.
Най-напред, по думата “оптимални”. Ако наистина искаме да постигнем разширително тълкуване, да не се затворим само в “здравословни и безопасни условия на труд”, буквалният превод е постигане на възможно най-добри условия на труд. Това означава “оптимално”. Оптимумът винаги е един, това е възможно най-доброто решение. Той може да бъде максимум, може да бъде и минимум, на винаги има едно решение – възможно най-доброто.Това означава “оптимално”.
Второ, обаче според мен, извинявайте, но самото изречение е дефектно. Инспектирането по труда само по себе си няма за цел да постигне то самото това и това. Инспектирането по труда или на труда има за цел да упражни контрол за постигане на възможно най-добри условия на труд на работниците и служителите с оглед опазване на живота и здравето им, на трудовото и осигурителното законодателство.
За мен това е възможно най-коректното изречение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Господин Лазаров, имате думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря за възможността от името на вносителя да изкажа мнение по предложението, което е направено от народния представител госпожа Понева.
Съгласен съм и ние в самото начало, когато внесохме законопроекта и при дискусиите при първото четене в комисията стигнахме до извода, че може би думата “оптимални”, използвана в този контекст и в това изречение, може би не е най-удачната.
От тази гледна точка ние бихме възприели предложението думат “оптимални” да отпадне. Но не бихме се съгласили с предложението думата “оптимални” да бъде заменена със “Здравословни и безопасни условия на труд, защото във всички случаи в крайна сметка ние нямаме за цел да дописваме Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Основната цел на законопроекта е да обвърже дейността на всички контролни органи с правомощия в областта на полагането на труд, така че да се спазват основните изисквания да се постигне един синхрон в тази дейност и да се изградят мостове там, където те съществуват. Това е основната цел на законопроекта. Благодаря.
В тази връзка бихме могли да предложим с цялата условност и без всякакви претенции за изчерпателност и точен изказ, както литературно и филологично, така и правно-технически. Но вероятно чл. 3 би могъл да придобие един подобен вид:
“Чл. 3 Инспектирането на труда има за цел осигуряване на условия на труд, които да гарантират опазване на живота и здравето на работниците и служителите.”
Благодаря.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Тъй като с чл. 3 се дефинира целта на инспектирането по труда, ясно е, че ние не можем да останем само в рамките на гарантиране условия за опазване живота и здравето, защото това е предмет на друг закон – на Закона за безопасни и здравословни условия на труд.
Тъй като обаче член 3 така е дефиниран, че тук оптималните условия на труд с оглед опазване на живота и здравето – госпожа Понева е абсолютно права – не може да има оптимални условия за живота и здравето. Тук трябва да се запишат “здравословните и безопасни условия на труд. Но тъй като това не може проста само да покрива другия закон, аз като гледам чл. 4, в който Инспекцията по труда включва абсолютно всичко, първите девет точки са именно “инспектира здравословните и безопасни условия на труд”. Обаче в т. 10 е записано “контролни дейности, определени с нормативен акт, свързани с осъществяване на трудовата дейност.”
Това означава, че ние трябва да приемем предложението на госпожа Понева и да прибавим и “контрол по спазване на цялото трудово законодателство, което ще включи едната част, която е много важна – живота и здравето, което е базова категория, а ще добави и цялата друга нормативна база, която урежда условията на труд.
Иначе, ако оставам само “безопасни и здравословни”, няма да свършим работа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, говорим едно и също нещо, но на мен защо ми се иска да включим една дума, която ми се струва, че е ключова още от първата дискусия. Предлагам да включим израза “интегриран контрол”. Защото в крайна сметка целта на този закон беше да интегрира контрола. Ако можем тази думичка да я включим някъде в този член, мисля, че ще налучваме идеите, които ни кажа и госпожа Понева, и господин Колчаков, и вносителите, разбира се.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател?! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Нямам право сигурно като представител на вносителите, но ми се ще да отпадне този целият член. Много трудна е редакцията на този текст.
Господин Христосков е изключително прав. Инспектирането на труда не постига такива цели, то само контролира работата на еди кой си. Ако кажем “инспектира”, това пък включва контрол. Тогава все едно, че казваме “контролът включва контрол”.
Не знам, моето предложение е крайно, но все пак е предложение на експерт.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Все пак законът трябва да има цел, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, не е така.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз искам да провокирам господин Гълъб Донев да си каже мнението по този въпрос.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз действително, слушайки дискусията и обсъжданията по текста на чл. 3, мисля, че всички преждеговоривши имат право, че целта на инспектирането на труда и това, което господин Христосков каза, е осъществяването на самия контрол, да се гарантират и наложат единни стандарти, единни правила за спазване в предприятията и в обектите, където се осъществява трудова дейност.
Действително, че оптималните условия на труд са нещо, което трябва да кажем какво представлява, които са тези оптимални условия или най-малко да се даде определение какво означава “оптимални условия на труд” по смисъла на този закон.
Обаче трудно бихме ограничили, че целта на инспектирането може да приключи само до опазване живота и здравето и безопасните и здравословните условия на труд.
Може би господин Мирославов е прав в крайното си предложение чл. 3 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Колеги, тъй като вече е 17,00 ч., имаме няколко възможности. Едната възможност е да приключим с тази дискусия за днес до тук и да дадем възможност на вносителите да помислят по тези въпроси на базата на дискусията. Това е едната възможност.
Втората възможност е да продължим и да се въртим около тази дискусия, но мен ми се струва, че по-нормалният вариант е да помислим още малко на базата на това, което чухме до тук, да обединим всички тези идеи в един текст, който любезно да ни бъде предоставен на следващото заседание на комисията. Мисля, че това е по-добрият вариант.
Отпадането на чл. 3 също е вариант, само че тогава вече се съгласяваме с Консултативния съвет – закон без цел.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател. Тук текстът не говори за целта на закона, а говори за целта на инспектирането. Така или иначе, законът пак няма цел.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви, господин председател!
Аз намирам за най-разумно Вашето предложение да прекратим заседанието дотук. Очевидно е, че е необходимо малко по-задълбочено да се обмисли този текст. Има смисъл предложението на госпожа Понева, че провокира такава дискусия.
Но през цялото време си мисля, че ние непрекъснато повтаряхме каква е целта на закона. Но тук не трябва ли да опишем каква е целта на закона? Винаги говорехме, че целта на този закон е да интегрира усилията на всички институции. Тук изведнъж влиза някакъв текст, който обяснява каква цел има инспектирането на труда, което ми се струва безсмислено.
Така че предлагам на хората, които очевидно ще мислят за следващото заседание, ако се приема Вашето предложение, господин председателю, да се има предвид и последното ми разсъждение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Колеги, съгласни ли сте с това мое предложение? Не виждам възражения, очевидно сте съгласни.
Спираме засега дотук с обсъждането. Благодаря ви за участието. Утре продължава разглеждането на Кодекса на труда в пленарна зала.
Приятна вечер на всички.
Закривам заседанието. (Закрито в 17,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Хасан Адемов