Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика

На 15 октомври 2008 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет на 08.10.2008 г.
2. Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г. – второ четене - продължение.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Проектът за дневен ред ви е раздаден.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет на 08.10.2008 г.
2. Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г. – второ четене - продължение.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За”- 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет на 08.10.2008 г.
2. Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г. – второ четене - продължение.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет на 08.10.2008 г.
Тук виждам госпожа Соня Костадинова и господин Кольо Колев. Тъй като материалът е изготвен изцяло върху едно социологическо проучване, извършено от Вашата агенция, вероятно тук сте, за да представите част от изводите, които сте направили във връзка с този годишен доклад.
Но първо нека да дадем думата на госпожа Костадинова. Като препоръка, а не като задължение към госпожа Костадинова имам да намерят място въпросите, свързани с дейността на нашата комисия. Ние не сме водеща комисия, но нашата комисия се занимава с много неща, свързани с младите хора, но предимно – така, както вие сте я нарекли – с трудовата заетост.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
СОНЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми членове на парламентарната Комисия по труда и социалната политика.
За мен наистина е много приятно да представя това, което – смея да Ви коригирам обаче, господин председател, тъй като не е използвано само едно социологическо изследване за годишния доклад за младежта. Използвани са много данни от Министерството на труда и социалната политика, от Агенцията на хората с увреждания, от всички подразделения, които, разбира се, са представители на всички тези министерства, ведомства и институции. Те са били препоръчани със съответните официални писма за членове на междуведомствения експертен съвет, който се събира неколкократно, за да бъде изготвен този годишен доклад за младежта.
Накратко да направя една ретроспекция. Годишният доклад за младежта се изготвя за шеста поредна година след решение на Народното събрание от 3 април 2002 г. И тази година на 19 септември в Министерския съвет беше представено съответно от госпожа Емел Етем, която е наш ресорен представител за постъпковите действия за съгласувателната процедура.
На 7 октомври 2008 г. с Решение № 632 на Министерския съвет е одобрен Годишният доклад за младежта и сега вече е поредната стъпка. Вие вече споменахте, господин председател, че не сте водеща комисия, но типично по това, което касае трудовата заетост, това, което касае ангажираността на младите хора съгласно допълнителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта единствено там се регламентира думата “младеж”. Това са пълнолетни лица от 18 до 35 години.
Именно към тази възрастова категория е насочен основният поглед в стратегическата визия на сектора, защото Държавната агенция за младежта и спорта има задълженията да координира действията по изготвянето на доклада, да отчете актуалното състояние и на база на анализа, който се налага след данните, разбира се, и от другите ведомства, да бъдат изготвени едни политики за действие в бъдещ период, които да бъдат адекватни съгласно ситуационния анализ, който е направен.
В доклада са очертани осем основни области, политики за развитие и промяна – така са озаглавени, като, разбира се, демографията и социалният статус са първите неща, които служат за основа при аналитичните действия. Образованието, здравеопазването, трудовата реализация, свободното време, гражданската активност и рисковото поведение, а също така е предложена една нова тематика, тъй като това е първият Годишен доклад за младежта след като вече България измина едно година от членството си в Европейския съюз.
Тази основна област се нарича европейското измерение на българския младеж, на младия човек като гражданин на Република България и гражданин на Европа и на европейското семейство.
За да навлезем в конкретиката на парламентарната Комисия по труда и социалната политика, това, което като данни са отчетени, ще ви бъдат представени от господин Кольо Колев. Наистина ние безкрайно много ценим лонгитудиналното изследване, което е осъществено и което се базира и на други предходни изследвания, за което вече специалистът – господин Кольо Колев – ще направи едно обстойно представяне. Това са данни, които отчитат в последната година в посока на намаляване на младежката безработица, разбира се, небезпроблемно или евентуалното отделяне на ромския фактор. Защото в случай, че игнорираме ромския фактор, тогава страната ни по линия на младежката безработица би могла да заеме едно от най-най-далечните крайни места. С други думи няма да има такава младежка безработица в България.
Може би това, което още бих искала да представя на членовете на уважаемата парламентарна комисията, е да знаете, че при съгласувателната процедура имаше доста корекции и забележки от страна на Министерството на труда и социалната политика и по-специално от Дирекция “Демография”, където наистина определено насоките и забележките бяха взети под внимание, отразени са в Годишния доклад за младежта и в този му вид той е приет от Министерския съвет. За всякакви други ваши въпроси съм в състояние да отговарям на експертно ниво, разбира се. Участвала съм в работната група и в съвета за изработване на доклада.
Позволете ми, господин председател, да Ви помоля да дадете думата на господин Кольо Колев. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Колеги, пропуснах да ви представя, че тук освен нашите традиционни гости присъства и господин Янев – заместник-министър на труда и социалната политика. Това е първото му участие в работата в нашата комисия.
Пожелаваме Ви успех, господин Янев.
Господин Колев, заповядайте да представите част от изводите, които правите във връзка с Вашето социологическо проучване по тази тема, наречена “Годишен доклад за младежта за 2007 г.”.
КОЛЬО КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми членове на парламентарната комисия.
Както каза госпожа Костадинова, това е поредното изследване и в него са обобщени сравнителни данни от предишни изследвания, какво се е променило в последните години с младежта, в това число има и сравнителни данни с международни сравнителни изследвания.
Ще бъда пределно кратък, за да ви опиша горе-долу състоянието, какво се е случило на база на тези проучвания.
Има хубави и лоши новини. Предполагам, че хубавите са повече.
Първо, материалното положение на живот на младите хора се покачва от година на година. Само като пример ще дам, че в рамките на четири години, да кажем, почиващите млади хора, хората, посетили курорти, от 36 процента са се покачили на 53 процента. Виждате, че скокът е огромен. В училищата е направена, аз бих го нарекъл, научно-техническа революция. Не че училищата са станали дворци, но само в рамките на пет години нашите данни показват, че са направени, да кажем, основни ремонти в 53 процента от училищата. Само за сравнение ще кажа, че за предишния период от десет години – от 1990 до 2000 г. – основен ремонт е направен в 17 процента от училищата. Виждате за какво става дума. Отделно са сменените дограми, поправянето на спортните площадки, тоалетните, дъски, чинове и т.н. Разбира се, пак казвам, училищата не са станали дворци, но просто действително има научно-техническа революция.
Само в потвърждение на казаното ще кажа, че близо 100 процента от училищата са компютъризирани, като в повече от половината от тях кабинетите работят и в извънучебните часове по информатика. С други думи, децата, тези, които се интересуват, имат достъп до кабинетите извън конкретния час по информатика.
Друг един пример за това какво се случва. Разбира се, компютъризацията в училищата е само една част, но вече 60 процента от младите хора в страната имат достъп до компютър – в огромната си част в къщи, като при учащите се този процент стига до 90 процента, в това число и до интернет.
Както виждате, съвършено европейски измерения имаме по тези показатели.
По отношение на западните езици също имаме рязко развитие напред. Наскоро слушах едни сравнителни данни за това как в Испания взимат крути мерки, за да увеличат броя на младите хора, които знаят поне още един език, тъй като само 9 процента в Испания знаят друг чужд език. В България става въпрос за 36 процента, които в една или друга степен се оправят с езика. Не казвам, че го владеят перфектно, но се оправят с някой западен език.
Що се отнася – Соня Костадинова го каза – за безработицата, дори и без да изолираме ромския фактор, който натежава значително върху нивото на безработицата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Колев, извинявайте. И на мен ми направи впечатление това, че етническата принадлежност я поставяте в основата на достъпа до образование, на достъпа до здравеопазване, на достъпа до пазара на труда. Но това са универсални човешки права, при това са и конституционно закрепени. Откъде накъде етническият фактор ще има отношение към това дали имаш право на образование или право на пазара на труда? Не го разбирам това. Ще Ви моля да ни дадете малко пояснение и какво ви дава като извод всичко това.
КОЛЬО КОЛЕВ: Да, разбира се. Естествено ние не отговаряме на въпроса “откъде накъде”. Това е факт, зад който аз мога да застана и да се боря, че това е абсолютно реален факт. “Откъде накъде” е един въпрос, на който можем да отговорим и заедно, ако искате, и аз мога да ви отговоря.
Ако ме подозирате, че тези данни не са верни, просто мога да ви покажа целия набор, за да видите за какво става дума.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Явно, че не съм бил разбран правилно. Аз нямам съмнение в достоверността на тази статистика и информация. Но каква е целта на това нещо?
КОЛЬО КОЛЕВ: Да, ще обясня. Лошите новини. Лошите новини са, че България е на трето място, тоест, на едно от първите места по ранно отпадане от образователната система. Преди нас са Испания и Португалия, като при тях данните показват леко намаление, а при нас, като че ли въпреки че за дена година има намаление, все пак като че ли цифрата се увеличава. Става въпрос за 22 процента от младите хора. Под ранно отпадане разбирам преди средното образование, като за половината от тях – 11 процента – става въпрос за отпадане преди средно образование. За съжаление това отпадане от образователната система се концентрира около и преди четвърти клас. Става въпрос вече за пълна или функционална неграмотност. Основен дял за това се носи от ромската етническа група и това е категорично. Приблизително, ако ромската етническа група в тази възраст представлява някъде от порядъка между 13 – 15 процента, тук в този дял на тези отпаднали хора още в началото, те представляват 60 процента, като само 10 процента въобще от младите роми достигат до средно образование.
Неграмотността – говоря за пълна функционална или функционална неграмотност. Става въпрос за порядъка от 20 процента при младите роми. Шансът на тези хора да намерят реализация на трудовия пазар сами си представяте и то в сферата на все по-силната технологизация, автоматизация на производството.
Ако погледнете дори и миялните машини, които са по магазините, те приличат вече на компютъра. Затова тези хора няма да намерят и не намират своето място на трудовия пазар. При това положение се получава абсолютен парадокс. Вече има дефицит на работна ръка и едновременно с това българското общество е произвело една армия между 120 – 140 хиляди – аз ги наричам “ненужни” млади хора - хора, които нямат никакъв шанс на пазара на труда. Това е огромният проблем пред страната.
Същевременно страната ни се намира пред, първо, демографски срив, който ще продължава. Има някакви оптимистични данни в последните години, но това въобще са едни бели врани. Имайте предвид, че близо 30 процента от младите жени са вече в края на активната възраст и нямат деца и при това, колкото е по-високо образованието и квалификацията, толкова е по-малък шансът тази жена да има деца.
Причините са много. Предполагам, че не е тук мястото да го дискутираме. Този процес не се наблюдава само в България. Особено при висококвалифицираните млади хора семейният модел все повече и повече се измества към еднодетен или въобще без деца. Отделен е, разбира се, проблемът за тези почти 250 000 млади семейства, които не могат да имат деца по чисто медицински показатели.
При това положение няма никакво съмнение, че демографската криза ще се задълбочава и същевременно се променя етническият състав на обществото. При младежите той ще се почувства най-бързо. Става въпрос за увеличаване дела на ромите от българското общество. Причината не е поради повишената раждаемост при ромите. Напротив, и при тях пада, но при българите пада много повече. Ако там имаме нормално възпроизводство, при българите имаме обратното. И при българските турци между другото е точно, както и при българите – с малки изключения.
До какво води всичко това? Ако досега имаме едно развитие напред, намалява безработицата, естествено е увеличават се естествено доходите, материалните възможности за живот и т.н. Този процес в скоро време ще бъде стопиран и именно поради причина, че се увеличава делът на младите хора, които не стигат до образование. Причините не са в техния етнически състав, причините са, че не се взимат мерки, за да могат те да попаднат на пазара на труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Колев, но аз мога да ви кажа поне 10 мерки, които са взети в различните години. Но явно те не са били ефективни.
КОЛЬО КОЛЕВ: Да, вземат се мерки, но, ако тези мерки не водят до някаква реална промяна, така ще бъде. Какво имам предвид? Да, чудесно, има средищни училища. Осигурява се транспорт, децата се вземат и се транспортират – всичко това е изключително важни. Трябва да се закрият тези псевдо училища. Трябва децата да стигнат до нормално образование и квалификация.
Само че в първи клас ние даваме на детето дрехи, за да се облече. А във втори клас, в трети клас, в четвърти, в пети клас как това детенце от село, което отива в седишното училище, където се сблъсква много често – всички вие или повече от вас са родители и го знаят – с лошата жестокост някой път на децата към различните. Това дете вече във втори клас има сериозен материален проблем да отиде на училище. Отделно често пъти липсата на вода, на канализация, липсата на възможност да се изкъпе, за да прилича на другите, недостатъчните санкции в самото училище – знаете какво е положение и с дисциплината вътре, и възможността на учителите да упражняват контрол и често пъти родителите са принудени, за благото на детето: да не бъде тормозено, за да не се чувства зле, да го отпишат, да го махнат оттам.
Ние сме взели всички мерки. Транспорт дадохме ли? Дадохме. В училището добре ли е? Добре е. Ремонтирахме ли го? Да ремонтирахме го. Но той си има тези неща, коио пречат за реалния достъп. Не е мястото тук да мечтаем, но аз примерно си мечтая за едно училище, в което има баня. Защото много талантливи места в провинцията нямат възможност да се изкъпят. И вие чудесно знаете като човек който пътува, че отива детенцето в училище и то мирише, защото има домашни животни и не може да се изкъпе. Те го бият и му правят дупка. И то за какво седи? Седи един месец, два месеца, а на третото разреваване родителите казват: стига.
Това е което се случва за съжаление. Ние взимаме мерки и те са много важни мерки, много хубави мерки. Но трябва още да се пипа докато успеем нещо друго да ни направим. Ето, по тази логика върви отпадането от училище. Четох някакви абсолютно безумно решения. Те казват, че родителите отписвали децата си, защото ги било страх да не ги откраднат особено за момиченца и т.н. Но нищо такова няма. А това са чисто материални възможности човекът да не бъде малтретиран, от една страна, да е добре облечен, за да стига до това училище. Още веднъж подчертавам. Хубаво, чудесно, даваме безплатни неща на първи клас. А за втори, трети, четвърти клас? А реално имаме много проблеми. Близо 20 процента, но хайде да не са 20, някъде около 14 и 17 процента от децата са попадали в така наречените групи на бедни и мизерстващи. Огромен е процентът и, както виждате, горе-долу същият процент от учениците отпадат от образователната система.
Надявам се, че не обиждам никого, че не се взимат мерки. Да, взимат се, но наистина още веднъж казвам. Направено е страшно много в училище като материални ресурси. Друг е въпросът, че независимо от тези материални ресурси, качеството на образованието пък пада. Има чудовищни примери - 14 процента от пълните отличници в училище не знаят какво е число на квадрат. Четиринадесет процента! Всеки седми не знае какво е число на квадрат! Да не ви говоря за това къде е Балтийско море. От отличниците 40 процента не знаят къде е Балтийско море. Това може би е повече за комисията, която ще заседава в другото крило, но ви го казвам като факт.
Ако се запази ранното отпадане, често пъти свързано чисто материално, вторичното ограмотяване и вторичната квалификация и преквалификация, ако за тези неща не се вземат допълнителни мерки, общото икономическо развитие, което наблюдаваме досега, има възможност да зацикли поради простата причина, че то няма да може да се храни с квалифицирани кадри. А тези, които не са квалифициране, ще се увеличават.
Така че, проблемът, разбира се, не е етнически. Проблемът и социално-икономически. И аз се страхувам, че ние като общество си заравяме главата в пясъка.
Всичко това, което казах дотук, води до следното: етнизация на безработицата, етнизация на бедността, етнизация на развалените зъби и липсата на здраве, етнизация на мизерията. Всичко това, тъй като то се концентрира все повече и повече в ромската етническа група, води до нарастване на социалното напрежение, на етническото напрежение, нещо, което се наблюдава и сега. Ние четем за Франция, за Белгия, за Италия какви неща се случиха с така наречените деца на изселниците, четем го като екзотика. Само че ние седим точно върху това нещо сега и то вече се провижда. Днес там биха стражарите, утре другаде се бият в селото. Това нещо тлее в момента. А това е най-страшното нещо за една страна. Именно поради тази причина акцентът малко или много е сложен в тази насока, където е възможно и да се прояви и катаклизъм, конвулсии и всички други подобни неща.
Разбира се, мога още много да ви говоря, но мисля, че и това е достатъчно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, изказвания.
Заповядайте, господин заместник-министър Янев. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯСЕН ЯНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, гости! Ние нашите бележки сме ги дали при съгласувателната процедура. Те са отразени в доклада и накрая съвместно е изготвен вариантът, който вие имате пред себе си.
Наистина този доклад има своите демографски изводи. Но все пак, в края на краищата аз смятам, че трябва да приемем доклада такъв, какъвто е, а не да превръщаме днешното заседание на комисията в конференция точно по ромските въпроси, още повече че в момента текат нови политики по този въпрос, включително и десетилетие на ромското включване, което е на ниво Европейски съюз.
Засега само толкова ще добавя.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Янев.
Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, господин Христосков и колеги!
Аз си позволявам да дам акцент само върху една част и може би се досещате за коя, като моля за извинение за закъснението си, защото може би не съм чула нещо и може да сбъркам.
Но това, за което бих искала да кажа нещо, естествено е за “ІІІ. Здравеопазване”. Моля да ме извините, но смятам, че е твърде постно това, което е отбелязано тук.
Имам чувството, че може би недостатъчно експертна консултация е получена по този раздел ІІІ. Аз самата за себе си казвам, че може би за първи път ми се случва така директно да кажа нещо в този дух, но ми се струва, че цялата тази Глава ІІІ трябва много сериозно да бъде анализирана. Да бъде анализиран сектор здравеопазване. Това, първо.
Второ, има обективни противоречия в тези абзаци.
Трето, абзацът, който започва по следния начин: “Въвеждането на лекарската институция (училищен лекар) в училище е невъзможно. Действията трябва да са насочени в сферата на профилактиката.”
Извинете ме, но абсолютно няма никаква логика между двете изречения, няма никаква взаимовръзка. Едното говори за въвеждането като действие и като обосновка “защо” и изобщо въвеждането сега какво значи, а действията са това, което ние трябва да правим – простете ми – но не само, защото в училище трябва да има училищен лекар, а защото изобщо сферата на действие на един лекар се заключава в много позиции, като се започне от думата, наречена “профилактика” – аз я обичам много – а в чисто законодателен аспект ние сме коментирали какво значи превенция, промоция и профилактика на здравето. Но не за това става въпрос.
Думата “профилактика” е нарицателна, тя отива като разбираема до ушите на всички хора и аз я одобрявам. Но тук има разминаване и даже не знам дали ще мога достатъчно добре да кажа, че е невъзможно по този начин да бъде представен този въпрос. Защо? Не, защото от около две години моя милост начело и със 72 колеги подписахме, не защото Вие, господин Колев, сте социолог и то на високо ниво и имаше едно проучване, в което и сега 90 процента одобряват.
Аз обаче отново използвам нашата аудитория на нашата уважавана Комисия по труда и социалната политика, за да кажа, че и вчера в приемния си ден, а той е почти всеки ден, както за всички вас, имах среща с колеги от всякакви специалности. Дойдоха колеги, които желаят да започнат да работят като училищни лекари.
Но какво искам да кажа? Работата в училище от страна на медицинския специалист никога – още веднъж повтарям нещо, с което непрекъснато се злоупотребява някъде, където се коментира и не се познава естеството на работата на лекаря-педиатър, а аз съм такъв и смея да кажа, че разбирам от това, и вторият момент е, че не се познава изобщо работата в така наречената институция “училище”. Оттам е дошъл и изразът “училищен лекар”.
Аз категорично заявявам и в закона го пише, че това действие се извършва в училища и там и/или може да има лекар. Ако трябва да бъда точна и конкретна, това, което сега сме заявили и което за съжаление цяла година се проточва по обективни и субективни причини – отключването на работата по поправката в Закона за здравето, наречена “училищен лекар”, е друга тема. Днес ми заявиха, че най-вероятно парите трябва да са преведени в общините така, че да започне реалното назначаване на тези колеги. Но не може да се каже, че е невъзможно въвеждането, защото обратното – първо, то е възможно, защото работи, и второ, защото е категорично необходимо. Това е мнението на водещите специалисти в България, наречени педиатри. Нарочно го казвам по този начин. Това е мнението на водещата гилдия на педиатрите в България, на Дружеството по педиатрия, където е заявено, че въвеждането на лекаря в тази йерархична дисциплина, наречена медицина, строго консервативна, въвеждането на лекаря като мениджър на този процес – какво се случва в градините, училищата и – забележете – в домовете за отглеждане на деца.
Още веднъж ще кажа, а и много от колегите знаят, че има домове, където не се извършва почти никаква сериозна дейност в тази подреденост – превенция, промоция и профилактика на здравето – където лекари не са стъпвали с години.
Затова аз смятам, че лекаря като институция, като професия, лекаря като човек, който не носи отговорността и да бъде връзката между две основни неща – Районните центрове по здравеопазване като принципал на Министерството на здравеопазването, на изпълнителната власт в тази държава, и на местната власт – кметството – е основна и това е най-близката и най-бърза връзка, за да решим един основен проблем – проблемът за детското здраве.
Аз още веднъж искам да повторя, и това не са мои мисли, това може да се види и да се прочете, но аз също при едно посещение в Дания специално говорих по този въпрос и видях как на практика това нещо се нарича “обществено здравеопазване” и се работи, където кметската власт има изключителни правомощия и задължения по отношение на детското здраве.
Исках да кажа, че педиатрите отчитат до 70 процента, ако ние изключително сериозно работим по този въпрос – да решим като цяло много от проблемите на профилактиката на детското здраве, което естествено ще доведе до много по-малки изисквания за финансиране и оттам – по-добро детско здраве.
Искам да подчертая и следния момент. По статистика и може би тук е моментът да се свържете с Центъра за обществено здраве, в който по този въпрос работят много хора. Вие трябва да сте съпричастни към даден въпрос, проф. Попиванова, и трябва да ви кажа, че това е и мнението на нашите колеги-педиатри. За съжаление от около 1/3 от децата са с хронични заболявания, със социално-значими заболявания. Този процент, което е още по-страшно, се залага още в яслена възраст.
Не го казвам, защото трябва да се радваме от този процент, а обратното – да дадем ясен сигнал и тревога за това, че социално-значимите заболявания, като затлъстяването, което при диспозиция за диабет и за хипертония, оттам хипертония при децата, онкозаболявания при децата, астма и много други, а да не говорим за психичните заболявания, за депресивните състояние, от което аз също съм изненадана и сериозно бях притеснена, когато прочетох за един голям процент от сорта на 60 процента. Даже не ми се вярва, че тези депресивни състояния съществуват в детска възраст.
Ето, това е тревогата, която ние трябва да отбележим и тук искам да кажа: не е невъзможно, абсолютно задължително е и даже трябва да се радваме, че има такива колеги. Аз в последните дни наистина бях приятно изненадана, защото искам да ви кажа, че дойдоха и колеги – джипита, които са готови да работят допълнително. Изненадващо много от тях са работили в училища и детски градини и желаят да работят отново.
Казвам го не, за да влизаме в конфронтация или да защитаваме някаква теза, а защото съм категорично убедена, че ако ние изключително сериозно с тази наредба, която съществува – която дали е добра или лоша, ще видим във времето – с формите, които са отбелязани да съществуват – карти, изисквания – и забележте, по отношение на детското ментално здраве сме обърнали внимание. Може би ще прочетете допълнението към законопроекта. Там са дадени тези приоритети.
Затова аз мисля, че по-скоро точно тези абзаци са в насипно състояние. Аз ви моля, аз мога да ви организирам, но вие трябва да се обърнете към водещите специалисти, проф. Попиванова, да се дадат необходимите данни и да се направи едно добро, ясно и целенасочено обобщение на това какво значи “превенция, промоция и профилактика на детското здраве”, което е в основата изобщо на здравето на децата, защото то бива физическо и психическо и всякакво друго здраве.
Така че моята гореща молба е да се преразгледа този раздел. Аз си спомням миналата година, когато приемахме доклада, аз бях много впечатлена. И сега ще гласувам, разбира се, за доклада, защото той трябва да съществува поне като отправна точка и като една червена лампа за това какво се случва с нашите деца.
Далеч съм от мисълта да хулим и да се оневиняваме и да казваме колко е лошо всичко в тази област. Напротив, много неща се правят и то благодарение – тук е мястото отново да кажа – благодарение на нашата педиатрична гилдия, която все още се държи на повърхността, която стоически прави страшно много, възможното за детското здраве в България.
Няма да говоря за законодателни инициативи и т.н., които ще демонстрираме в бъдещия разговор и при приемането на бюджета ни, но по отношение на тази Глава ІІІ “Здравеопазване” аз моля да бъде преразгледана из основи, подредено изключително логично и правилно това, което е написано. В противен случай така написано и така прочетено, извинете ме, но просто звучи, меко казано, несериозно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Станкова.
Доктор Станкова, Вие говорехте за детската възраст, която, разбира се, предхожда младежката възраст и част от проблемите, които са при младежите, възникват още в тази възраст.
Има думата госпожо Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми гости, уважаеми колеги!
Това, че всяка година се прави такъв отчет и доклад за младежта, дава основание на участниците в управлението да следят един процес, да го коригират навреме, ако има деформации и да го управляват съгласно онова, което е записано в дългосрочните програми.
Спомняте си, че ние миналата година направихме една актуализация на програмата, която беше прието и до 2013 г. вече имаме готовност да управляваме този процес. Виждаме в дълбочина и далечина какви проблеми стоят пред младото поколение, как те могат да бъдат решавани, кои са институциите, които ще го решават и какво е взаимодействието между тези институции.
Това, което ние е предложено като материал за обсъждане, а след това и за гласуване в парламентарната зала, смятам, че отговаря до голяма степен на изискванията и потребностите на нашето общество.
Разбира се, ние си дадохме сметка, дадохме обещание от трибуната на парламента, че много категорично, много откровено ще разговаряме по тези въпроси всяка година и ще търсим най-вярното им решение.
Като член и на Комисията за децата, младежта и спорта, а тук има и други колеги от тази комисия, аз искам да ви кажа, че ние в продължение на тази една година, откакто изслушахме предишния доклад, имахме възможност да дебатираме по редица конкретни, много важни и изпълващи ежедневието на всички институции проблеми, така че много от тях намират реализация и намират своето развитие в това, което ни е предложено.
Въпреки че става дума за един задълбочен анализ на това, което се случва в нашето общество, а това, което се случва в обществото, е като огледало, което се отразява и в живота на нашите деца и няма как да бъде друго яче, ние трябва да видим и някои неща, без да се опитваме тук да търсим някакво етническо противопоставяне или етническа нишка в анализа на някои процеси и явления, които стават в българското общество.
Искам да ви кажа, че понякога част от причините, които водят до пораждането на дадени явления, се приемат като следствие и по този начин се обръща реакцията на обществото. Мога да дам редица примери.
Имаше много интересни инициативи на много общини как да бъдат мотивирани. Аз отварям скобата, за да кажа, че мотивацията на младите хора за участие в обществения прогрес е едно от най-важните неща, които трябва да се случат, за да няма толкова много отпаднали от образователната система, да няма толкова агресивни млади хора в училище, хора, които да следят здравето си – и тук допълвам и доктор Станкова – и т.н. Но така се случи, че в много от случаите ние, пренареждайки ценностната ни система и в училище, и в обществото, стигнахме дотам, че сега можем да берем едни плодове от последните двадесетина година, които за съжаление и Вие споделихте като специалисти. Те не говорят никак добре за нашето образование и за всички сфери на нашата дейност.
Преди две седмици ние всички гледахме един документален филм по btv, който ме накара като педагог да се срамувам, защото аз съм педагог, за това, което се случва в нашето училище. Но всичко това има своите причини. Първо, защото обществото имаше един период, в който тези деца бяха изтървани. Никой не следеше те ходят ли редовно на училище, защо те не ходят редовно на училище. Техните родители, принудени от социалното си положение да работят на две или три смени или на две или три местоработи, почти нямаха време да отделят, за да се занимават със своите деца, да се грижат за тяхното образование, да следят редовно работата им в училище. В училището нямаше целодневно обучение, въпреки че, ако си спомняте, когато приемахме проекта за развитие на българското образование, говорихме за това да има целодневно образование, но това не се случва.
Така че всяко следствие има своята първопричина и не бива да търсим винаги вината в отделното семейство, в отделното дете или негативните прояви да ги оправдаваме или оневиняваме само по този начин. Какво се опитахме да направим ние преди две години с общината, на която аз съм представител. Имахме един педагогически колеж, който беше закрит, както десетина и повече в нашата страна. Аз смятам, че това беше едно неправилно решение. Но сега няма да го коментирам.
Търсейки изход, създадохме един център за квалификация на педагогически кадри за работа с ромската общност. Това са педагози с висше и малко с полувисше образование, които са останали от по-възрастното поколение – как да работят с ромската общност. Казвам ви, колеги, ние постигаме вече резултати.
Сега напоследък не съм се занимавала, защото като че ли и аз се обезверих, да убедим Министерството на образованието и науката, че ни трябва едно такова надграждащо се образование над висшето, даващо специализирана подготовка на педагозите, за да може да мобилизира и учителите, а и децата, които са в учебните заведения. Да има по-висока посещаемост в училище, по-малко деца да отпадат, да се развиваш широките интереси на тези деца. Те започнаха да развиват своите културни интереси.
Така мотивирахме и учители, и ученици да се развиват в тази сфера. Смятам, че това е правилната посока, а не да казваме, че след 10 – 15 години, защото тогава преобладаващото население сигурно ще бъде от ромската общност, ние ще трябва да сме една нация с много ниско интелектуално ниво, а да се борим всеки ден с всички средства това да не се случи. Имаме още шанс. Имаме още шанс, но след 10 години няма да имаме този шанс.
Затова казвам, че ни трябват много законодателни промени.
Аз ще подкрепя този доклад за младежта. Аз съм гласувала за предишните и тези, които досега е внасял Министерският съвет, но ви казвам, че ни трябва целенасочена, много сериозна, много отговорна политика в тази посока, за да можем да променим нещата, докато не е късно. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има думата доц. Кумчев. Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Колев, аз имам един въпрос към Вас.
Чудесно е, че ние гледаме Годишния доклад за младежта за 2007 г. Истина е, че в нашето общество има сериозни контрасти. Истина е, че ние имаме млади хора, които са световни шампиони по математика, а в същото време имаме хора, които на 18 години не знаят елементарни неща.
Моят конкретен въпрос към Вас е свързан с разпространението на алкохолизма и наркотиците сред младите хора. Имате ли социологически проучвания и, ако може, да ни кажете точните факти поради това, че в Народното събрание има изградена работна група по указание на председателя на Народното събрание да се работи по този въпрос, да се срещнем със специалистите и да видим какви мерки могат да се вземат в тази насока, защото в това отношение имаме сериозен проблем. Поне личното ми мнение е такова. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, доктор Кумчев.
Заповядайте, господин Колев, да отговорите на поставения от доц. Кумчев въпрос. Имате думата.
КОЛЬО КОЛЕВ: Да, имам данни. Наскоро излязоха едни публикации за това как България е на първо място по младежки алкохолизъм. Това не е вярно. Това е част от митовете, които периодично се разпространяват.
Българската младеж по употреба на алкохол е на средно европейско ниво, даже малко по-ниско. Говоря за алкохол във всичките му разновидности, приравнен към чист алкохол. Има страни, които са значително преди нас. Там има нещо важно, което искам да ви дам. Същевременно България е на едно от първите места при много ранна употреба на алкохол. Говоря за възрастта между 15 – 16 – 17 години. Разбира се, елементарната причина е липса на институционален, ефективен контрол.
Представете си младеж на 15 години, хванат, да кажем, в някоя – която щете – европейска страна в питейно заведение да пиянства след еди кое си време. Край, лицензът на заведението му отива. Разбира се, България е доста далеч от това и това е причината за така наречената ранна употреба. Иначе като количество на употребен алкохол, не бих казал, че положението е особено тревожно.
Това е за алкохола.
Що се отнася до тютюнопушенето. Не така стои проблемът с тютюнопушенето. Преди бяхме на второ място, а сега май вече сме завоювали и първото място. Преди Австрия ни изместваше малко в областта на тютюнопушенето, но сега вече сме на първо място. Вярно, с много мъничко пред Австрия, но явно имаме сериозен проблем.
Що се отнася до наркотиците. Разбира се, тук нещата винаги са малко или много приблизителни, условни, защото наркоразпространението, наркоупотребата по принцип са скрити неща. Използваме най-различни методи да ги уловим. Според нашите данни и от нашите изследвания излиза, че спира бумът на разпространението на така наречените меки наркотици, основно тревата марихуана. Даже като че ли се забелязва лек застой и лек спад.
За съжаление обаче при твърдата дрога нещата не изглеждат точно по този начин. Там продължава постепенният ръст на употребата на наркотици от типа на хероин, кокаин и т.н. Според мен до голяма степен причината е поставянето на двата типа употреба на наркотици на един рафт. Младите хора се атакуват с това, че много е вредно, много е страшно, че ще станат наркомани, ако използват който и да е вид, в резултат на което те виждат, че техните приятели пушат от време на време и не стават наркомани. Те самите пробват и не стават наркомани. Те си казват, че следващата логична стъпка не е страшна. Преминават на следващата, която вече е страшна.
Тук трябва много по-балансирана политика, по-масирана политика. Това е що се отнася до наркотиците.
Искам да използвам само за секунда, за да кажа още нещо. Има други митове и легенди. Част от митовете и легендите са, да кажем, за наднорменото тегло на българчетата, на младите българи. Няма нищо такова. Българите са на едно от последните места по наднормено тегло и на едно от първите места по поднормено тегло сред младежите.
Що се отнася до другите хронични заболявания, там нещата също не са толкова страховити, колкото се описват, че едва ли не 1/3 или 60 процента страдат от психически разстройства и всички подобни неща. Извинете, аз все пак съм и професионален психолог освен всичко, така че смятам, че това може да го каже само човек, който не е в час с тези неща.
Що се отнася до това, което пише в доклада за профилактиката, за участието на училищните лекари, извинявайте, но Вие самата казвате, че 1/3 от децата са с хронични заболявания. Цитирам ви току-що направеното изказване. Ако 1/3 от децата са с хронични заболявания, това означава 0,00 профилактика. Сега профилактиката изцяло е джиросана на така наречените джипита. А, както Вие чудесно знаете, ние хубаво сме ги упълномощили да правят тези неща, само че една голяма част от децата не са обхванати в системата на джипитата, една голяма част от джипитата си надписват дейност, заради която си получават парите и това вие също чудесно го знаете.
Ние трябва да направим такава система, която в крайна сметка да обхване тези деца в тази профилактична мрежа.
Мога още много да говоря за това, но в момента училищният лекар е откъснат от профилактиката. Вие го пращате изцяло в системата на промоцията за здравословен начин на живот. Да, но по този начин пък голяма част от децата са лишени въобще от профилактика, 10 процента не са стигнали до
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Аз седя, слушам и си записвам. Отбелязал съм си някои неща.
Първо, искам да кажа, че ще гласувам “за” доклада за младежта за 2007 г., въпреки че, ето, сега сме октомври 2008 г. и имам чувството, че ако сменим годината, с известна промяна на данните може да се получи пак така добър доклад.
Записал съм си също така, че не е хубаво в нашата комисия, защото ние винаги тук сме били прагматично и това главно се дължи на председателя на комисията, не е хубаво да се впускаме конкретно по раздели – ІІІ раздел, ІІ раздел, І раздел, защото, ако има специалисти от други области, не знам какво ще се получи.
За мен кое е ценното в нашата комисия? Аз си мисля, че трябва да кажем, първо, има ли анализ, предложени ли са мерки и може ли да се управляват тези процеси, които, примерно, аз съм систематизирал в пет области: здраве, възпитание, икономическа и социална реализация, семейство и демография. И къде е мястото на всички институции, които могат да влияят върху тези области. Примерно, каква е ролята на Министерския съвет, на министерствата и на Народното събрание.
Иначе дълго време можем да говорим тук и накрая, както и да обсъждаме, както и да гласуваме, тъй като аз съм човек – прагматик, си мисля, че трябва да намерим баланса между ефективното и ефикасното. При едното става въпрос за резултат и действия, а другото става въпрос за пари.
Наскоро се опитах да разгледам някои програми за присъединяване на ромите, за интеграция, за здравето и т.н. И знаете ли, че има доста пари похарчени, а ефектът сигурно и за 2008 г. ще отчетем горе-долу същия.
Затова си мисля, че трябва да погледнем малко по-прагматично и на базата на вашите анализи, които аз уважавам и те не са случайни, да видим бъдещето на нацията, това е младежта, независимо от отделните позиции – училища, работа, здраве и т.н. За да се предпазим за в бъдеще, това, което ми направи недобро впечатление, извинявам се на господин Колев, винаги ще има хубави и лоши новини, но не все пак тук не сме публична медия, а сме комисия по труда и социалната политика и аз изразих становището за това как да преодолеем това, което като тенденция в България вече се наблюдава много време.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Илчев. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! По традиция заявяваме начина си на гласуване и ще кажа, че ще подкрепя този доклад, тъй като в него няма какво да не се подкрепя. Това е нещо, което ни информира за състоянието на младежта в България.
Въпросът е анализът, който ние допълнително ще направим, тъй като тук аналитичната част е доста сериозно и добре застъпена, разбира се, по отношение на мерките имам усещането, че би могло малко повече да се направи. Но наистина може би наша е задачата от позицията си на законодатели да видим какво може да се направи. А то може и има много какво да се направи, за да се променят отрицателните тенденции, които никак не са малко. И така хубавите неща в доклада, добрите новини, както каза господин Колев, ние го забелязваме. Няма никакво съмнение в ръста на материалния статус на младежите, че той се показва. Знаем, че тези, които са с добро образование и тези, които се реализират професионално, младите хора имат едно много по-добро заплащане и различен социален статус дори и от родителите си. Това са факти. Ако минем през Студентски град, ще видим, че от паркирани коли на студенти, там не може да се мине, което означава, че в тази посока нещата са точно така и ние това го забелязваме.
Но, така наречените лоши новини, са наистина доста стряскащи. Всичко това, което коментирахме досега, аз няма да повтарям, макар че се присъединявам към всичко казано от колегите и в областта на здравеопазването, в областта на рисковото и така наречено дивиантно поведение, там има наистина неща, които определено ни притесняват много.
Но аз искам да акцентирам върху едно нещо, за което ще помоля господин Колев за малко повече разяснения, защото, така написано, е обобщено, без да е ясно какъв е процентът на младите хора, които мислят по този начин. За какво става дума? За нагласите на младите хора. А това е страшно важно, защото тези хора, сега – млади, те ще стават възрастни, те ще поемат един ден държавата в ръцете си и една част от тях може би ще бъдат на нашите места и спрямо своите нагласи ще дадат и насоките на държавата.
Тревожно е това, че нараства песимизмът у младежите. Това ми направи силно впечатление. Ще помоля господин Колев това изречение да бъде малко разяснено. Какво означава това? Може би означава, че именно спирането на бурните процеси на преструктуриране на младежката група са в основата на наблюдаваното в последната година нарастване на песимизма. Какво означава това като извод?
И нещо друго. Именно тук искам да попитам какъв е процентът на младите хора, които мислят така като цяло в настоящото пазарно общество, защото тук става дума за фундамент, тук става дума въобще за базисна промяна в ценностите на обществото, на устройството на държавата. Пазарното общество губи съревнованието си с идеята, с представата за предишното. Единствено по показателя “свобода” позитивните оценки доминират. Социализмът се е изчистил от негативните си наслоения и се е превърнал в доброто старо време. Можем да очакваме в близко бъдеще нарастване на младежкото левичарство, основаващо се на идеята за възстановяване на истинския социализъм – комунизъм. Тук не става дума за какъв процент от младежите важи това, какъв процент от младежите мислят по този начин. Тревожното е, че не става дума за леви убеждения. В рамките на демократичната държавата това е съвсем друго и съвсем нормално. Тук става дума за левичарство и за възстановяване на социализъм-комунизъм. А аз съм убедена, че тук сред нас няма някой, който въобще и в най-мрачните си представи за бъдещето да си представя, че е възможно възстановяване на този строй, още повече, че България вече е част от европейското семейство.
Ще Ви помоля наистина за малко повече информация. Същевременно обаче младежите са еврооптимисти. Това е или неразбиране на нещата, или някакво ехо, нещо дочуто от родителите и някакви спомени от едни хубави български филми, или за какво става всъщност дума? Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, господин Гочев. Имате думата.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости и приятели, с които съм работил в комисията постоянно.
Първо, имам конкретен въпрос. Гръбначните изкривявания специално в училищата, там, където много лесно могат да се обхванат, наблюдава ли се какво е състоянието, тъй като това е много важен въпрос в следващия етап на трудовата и психическа реализация и устойчивост на индивида. Възможно ли е в чисто експертен план Вашата структура да направи или да поръча някакво подобно изследване в 12-ти клас. Масово в 12-ти клас не се ходи в училище. По експертна преценка на учениците, на експерти, на учители, на родители, на общественици, това става, тъй като 12-ти клас е изпразнен от съдържание.
Ако питаме учителите, те сигурно ще кажат нещо друго. Може ли да се направи едно обективно изследване и да се помогне, примерно, ако трябва, на Министерството на образованието и науката, или да се изпълни със съдържание този клас. Но тук не става въпрос вече за ромски деца. Това е масово явление, и елитни ученици не ходят на училище.
Третият ми въпрос е във връзка с намаляване отпадането на ученици в ранните класове и увеличаване стремежа на майките като водещи в семейството децата им да завършат образование, може ли да се инициира социологическо проучване, което да даде резултатите от нагласата на младите майки, без значение на социалния, икономически и етнически принцип, каква е нагласата им да свържат подготовката и завършването на образованието на собствените им деца за сметка на компенсиране или срещу получаване на определено завишение на пенсията, когато дойде време за пенсионна възраст, примерно за средно, за висше, примерно за толкова деца и т.н.
Може ли да се проучи този въпрос достатъчно задълбочено, а не само формално, и евентуално да се задействат някакви управленчески решения. Дали биха могли да се търсят такива. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гочев.
Връзката между висшето образование и размера на пенсиите беше много интересна и много абстрактна.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател. Искам да кажа само две изречения или по-скоро да направя реплика на господин Колев.
Фактически той потвърди тезата ми с това, което каза, защото точно мястото за профилактика изобщо – аз затова започнах с конкретиката на думата “профилактика” – но нека не навлизаме в тези подробности, защото всички добре осъзнаваме какво означава. Това е не конкретния момент към лечението, а всички мероприятия, които са свързани с предпазване и опазване здравето на децата ни.
Фактически Вие потвърдихте моята теза, това, което аз казах. Като конкретна вметка ще кажа, че всъщност джипи-кабинетите и детските кабинети, където има и педиатри, това, което се нарича “профилактика” се заключава, слава Богу, в малката възраст в едни добри детски консултации, които слава Богу, се правят. Но в по-голямата възраст, за която сега говорим, за масовия случай в училището профилактиката се заключава в правенето на имунизациите, които, разбира се, са заплатени и те са фокусът в така наречената здравна система и във всичко това, което се случва в здравната каса.
Нарочно го казвам това, защото смея да кажа, че в това се заключава. А това не е това, което Вие казахте.
В тази връзка аз Ви моля, тъй като това е разделът “политики” една единствена думичка само променяме и всичко друго го изпълваме със съдържание. Аз си мисля, че точно тук е мястото да кажем какви политики, какви действия – осезаеми, реални ще се правят – освен това, което аз казах преди малко по отношение на лекарите, какво трябва да направим, за да има реални измерения.
Уверявам ви, че работата изключително в тази институции, които споменахме, ще доведе очевидно към промяна в здравето на децата, без да навлизам в подробностите, в зависимост еди какво си и т.н.
Затова ви моля, ако е възможно, да се пледира за въвеждането на лекарската институция “училищен лекар”, защото това не са само лекари, а и медицински сестри, които за щастие си стоят там, в училище и слава Богу, че ги има, там не може без тях., но като цяло в училище е наложително да има лекар. Оттам нататък действията трябва да сочат натам, да се обосноват, защото всичко това при поправката в Закона за здравето е споменато.
И още нещо, извинявам се, но още едно изречение. Всъщност изключително много държим на това да се наблегне на проблема за зъбното здраве на децата ни, защото то рефлектира в по-голямата възраст. Мисля, че на това нещо се обърна внимание и в Комисията по здравеопазването по отношение на приемане на програма за ранните заболявания, на това, че общините нарочно трябва да създадат такива кабинети.
Уверявам ви, не сме далеч от близкото минало, защото ние трябва да се учим от миналото си за добрите практики, зъбният лекар беше този, който действително, пряко наблюдавайки децата, решаваше много от проблемите им.
Това беше единствената ми молба и реплика към Вашето мислене. Смятам, че ще се съгласите с мен.

Заповядайте, господин Димитър Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз взимам повод или по-скоро да продължа изказването на госпожо Понева с нещо, с което съм напълно съгласен по отношение на нейното притеснение или опасение, както щете, така го кажете.
Вие акцентирате върху младежите с левичарски уклони и с утопиите, които евентуално биха могли да се случат. За мен обаче е очевидно и известно, че те не могат да се случат. Всички сме разумни хора, без да обяснявам защо.
Но ми се струва, че повече трябва да се акцентира върху тези младежи, които изповядват някакви твърдо крайни десни идеи. Тук има хора, изкушени от футбола, и те ще се съгласят, че сред привържениците на футболните отбори е пълно с такива хора. Огромна част от най-маргинализираната част от тези привържениците се олицетворяват с нацистки движения, без изобщо да имат представа за какво става дума. Това не е толкова форма на протест, а е по-скоро форма на изява. Той не може да бъде друг чрез знания, умения, а той може да се реализира с агресия, със сила, с грубост, с простащина, с твърдо лидерство в някаква група от себеподобни. И това е нещо, на което категорично трябва да се противодейства, защото това е нещо, което е опасно не само в българския контекст, това е проблем на цяла Европа.
Такива олигофрени направиха онзи ден редица простотии на Националния ни стадион и това бяха италианци, не българи. Италия е пропищяла от тях. Това е нещо, което ми се струва, че не бива да се оставя без внимание. Това са изрази на ксенофобия, макар и като начало – неосъзнати – но те полека лека започват да стават линия на поведение, те си я налагат и тя става модел и оттам нататък се превръща в заплаха за обществото. Между тях се издигат откровени призиви за насилие, за улично насилие и за какво ли не. Сега не искам да давам конкретни примери, защото аз съм пристрастен, защото щях да дам пример с ЦСКА. Аз съм обратно пристрастен по отношение на ЦСКА. Но такива призиви за насилие биха могли да издигнат и другите лумпени, защото лумпени има навсякъде и те го правят това.
В този смисъл като че ли това е нещото, което не бива да се оставя без внимание. Не са толкова малко и не са без значение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Напълно се съгласявам с господин Манолов. Всичко крайно – и ляво, и дясно – е абсолютно неприемливо. Но ето, аз открих това, което си бях отбелязала и преди пропуснах само да ви попитам. Всъщност може би трябва да направите коментар, защото няма какво да ви питам така ли е или не е така, след като сте го написали. Но тук има изречение, че 25 процента, ¼ от българската младеж – това е изключително висок процент – се обявява срещу основите на демократичната държава. Ето, това са точно тези и това са страшно много, след като са 25 процента.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Извинявайте. Господин Колев и колеги, само две изречения. Може би е необходим анализ или може би да се помисли.
“Следва да се обясняват стъпките за преминаване от леките към твърдите наркотици, а не просто да се заклеймяват.
Второ: “Проучване на световния и по-специално на холандския опит с леките наркотици”.
Демек, това е по-доброто. Моля Ви, господин Колев, на тези две изречения да се направи анализ или коментар. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Заповядайте, господин Колев. Имате думата, да отговорите на въпросите, да ги обобщите по начина, по който сметнете за най-добре.
КОЛЬО КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като очевидно това е само докладът, а докладът по изследването, където всички цифри са дадени подробно, обособени и се вижда цялата картинка, представлява ето това изследване (господин Колев показва една дебела книга).
Аз мога да го предоставя на всички заинтересовани на магнитен носител или пък да го изискате като по-големи началници от Държавната агенция за младежта и спорта. Но всички тези неща, за част от които ме питахте – ги има вътре черно на бяло като данни, като картинки, като разрези в годините и т.н.
В приложението ги има числата, които са достатъчно пълна информация. Част от въпросите показват, че е хубаво и тази информация да ви я предоставим, но очевидно обемът някак си не стига.
Така че мисля си, че този, който проявява интерес, ще намери голяма част от отговорите вътре, за да не трябва непрекъснато да се тълкува. Разбира се, това е въпрос на ваше решение, може да заповядайте, а аз мога да го предоставя на всеки, който има желание да го има.
Що се отнася до 12-ия клас, там нещата са кристално ясни. 12-ти клас беше създаден, за да се намали безработицата по чисто изкуствен начин, като се отложи трудовото включване в етапа, когато безработицата беше висока, от една страна, от друга страна, да се повиши хорариумът на учителите, за да не отпаднат, да не бъдат уволнени. Все повече и повече от това нещо няма никакъв смисъл и може бе е и въпрос на законодателя – това си е ваша работа да си помислите – дали не е време за прекратяване на това безобразие.
Между другото, казвам “безобразие”, защото това пък хойкане по улиците, е пряко свързана и отложена трудова реализация за сметка на някакво мотаене, е често свързано с дивиантно поведение, с употреба на наркотици, употреба на алкохол и употреба на всички подобни неща.
А що се отнася до това, че съм разпалил здравен патос в сградния фонд, напълно съм съгласен с това интерпретиране на “профилактиката”, а то и така е казано вътре. Само ще ви кажа примерно за това, че ние казваме, че джипитата ще правят профилактика. Те не правят нищо подобно. Гръбначните изкривявания се увеличават, още повече, имайки предвид – аз ви казах за компютрите, но сега ще ви кажа нещо, което сигурно ще ви стресне като родители – средно едно дете харчи по над 3,5 ч. дневно за компютъра.
Всичко това е свързано с определена позиция на тялото, с изкривявания, със седене на неудобни столове и всички тези неща, а без да си даваме сметка, а пък и здравните институции изглежда също не си дават сметка, че тези деца трябва да бъдат подложени на периодични прегледи, да се види за какво става дума.
Що се отнася до засегнатата проблематика за левичарството и десничарството. Малко или много, това са неща, поставени под един знаменател, а именно, основният знаменател е отричане на демократичните принципи на обществото. Една част от младите хора са вън от тези неща, част от тях се люшкат към “лявото”, каквото и те да наричат “ляво”, част от тях се люшкат към краен национализъм, фашизуидни изстъпления и т.н. За съжаление обаче всички тези неща са много вън от проблематиката на събраните тук.
Защото единственото, което може да се направи извън възпитанието, което пак не е обект на Вашия интерес, е санкциониращата функция на обществото. Може би трябва да се помисли и за това. Но, пак казвам, може много трудно да дискутираме точно тук тази материя, още повече, че това е европейски и световен проблем. Не случайно във Франция, в Италия, в Австрия тези неща процъфтяват.
Това е горе-долу нещото, което искам да кажа. Исках да покажа накъде вървят нещата. Аз си мисля, че, ако не знаеш къде отиваш, никога не стигаш там, където искаш да бъдеш. Все пак целта на този доклад е да покаже нещата в развитие и стъпките, които са извървяни или има все пак да се извървят. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Имат думата вносителите – госпожо Соня Костадинова. Заповядайте, госпожо Костадинова.
СОНЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин Председател. Аз съм безкрайно приятно впечатлена от това, че се създаде такава полемика, която развихри емоционално хората в парламентарната Комисия по труда и социалната политика. Вие сте представители от различни професии – има педагози, педиатри. Ако трябва да следим с езика на медицината, може би този доклад аз не го разглеждам по никакъв начин като вносител само като доклад на Държавната агенция за младежта и спорта, а това е доклад на Министерския съвет, тъй като тук вече за пореден път се видя, че наистина има проблем, проблемът е генерален, но той обхваща много сфери. И тук всички заедно би следвало да вземем позиция, още повече, че народните представители, които дават своите предложения за законодателни инициативи, би било добре да бъде подкрепено с една инициатива, която съществува още от миналата година и в Министерския съвет е представена за създаване на закон за развитие на младежта, именно в който закон са набелязани подобни мерки. Разбира се, както каза господин Илчев, трябва да видим агресивното и това, което ще бъде ефективното. Естествено, едното трябва да бъде обвързано с една финансова цифра, за да може да се получи нещо.
Другият момент е един стратегически материал, който също би могъл да подпомогне всяко едно от тези направления, сфери в областта на младежката политика. Един такъв стратегически документ, който би бил в хармония и с правителствената програма, и ,разбира се, с други европейски документи, касаещи младите хора, тяхното участие в местната власт и всички техни активни действия.
Но, ако тук в Комисията по труда и социалната политика се появиха сигналните лампички в момента “здравеопазване, училищно възпитание, предучилищно възпитание, а аз предполагам, че утре, тъй като тогава предстои разглеждането в Комисията за децата, младежта и спорта, тогава ще възникнат и проблеми от естеството на труда и социалната политика.
Така че виждате колко свързани са нещата.
За да не стане така, примерно, както един анестезиолог е направил интубацията, може би най-добрият начин в момента е да апелирам към всички вас да помислим заедно за варианта как да излезем от упойката.
Ето, това е, което исках да ви кажа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Колеги, позволете ми да подложа на гласуване предложения доклад за младежта през 2007 г. с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте Годишния доклад за младежта за 2007 г.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
С това е приет Годишният доклад за младежта за 2007 г.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:

Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г. – второ четене - продължение.
Колеги, аз бях възложил на една работна група чл. 3 да го разгледаме отново, за да може освен това, което е написано тук за оптималните условия на труд на работниците и служителите, да включим и здравословните и безопасни условия на труд и другите предмети на контролирането, на инспектирането на труда.
Виждате, че тук ни е представен един проект за текст на чл. 3.
“Чл. 3. Този закон има за цел да създаде условия за по-ефективен контрол върху условията на труд чрез подобряване на координацията и взаимодействието в работата на държавните контролни органи.”
Това е текстът, който ни е представен от вносителите.
Заповядайте, колеги, за коментар и съображения по този текст.
Госпожо Понева, това като съдържание на този член на практика включва и Вашето предложение. Предлагам да го разглеждаме като прието по принцип и да го приемем като предложение на комисията.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Предлагаме на вашето внимание това предложение за текст като обобщение на дискусията, която премина на предишното заседание на комисията. Смятаме, че то отразява в голяма степен насоките и изказванията, които бяха направени така, че да се включат всички аспекти не само за безопасността и здравето при работа като една от областите, която е включена като дейност, която се осъществява от държавните контролни органи, но и останалите, които се осъществяват от техническия надзор, от противопожарния контрол и другите контролни органи, които са включени в Закона за инспектиране на труда.
Също с това предложение вече се сменя звученето и чл. 3 става цел на закона. Този закон има за цел да създаде условия, а не така, както беше предложението, че инспектирането по труда има за цел, което вече е цел на самата дейност.
Така че смятам, че това предложение в голяма степен удовлетворява и обхваща дискусиите, които преминаха на предишното заседание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Разбира се, че този текст, който са написали представителите от Инспекцията по труда, поне целеполага нещо, обяснява каква е целта на този закон.
Обаче като че ли мястото на този текст е най-отгоре в закона, като чл. 1, а това, което е предложила госпожо Аноанела Понева, спокойно може да си остане като чл. 3, защото целта на инспектирането на труда е само един от елементите, които се интерпретират в този закон.
Така че сегашният текст спокойно може да стане чл. 1, а предложението на госпожа Понева, тъй като там става дума за здравословни и безопасни условия на труд, което освен всичко останало, е и законов жаргон, господин председател, навсякъде по света и очевидно трябва да намери място в закона.
Така че съчетаването на двете неща по никакъв начин не създават контрадиция, а те просто се допълват едно с друго.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов.
Господин Манолов, тази дискусия я проведохме на миналото заседание, на което за съжаление не присъствахте. Стигнахме до някакъв вариант, при който в началото да заявим какво урежда този закон и накрая да отбележим целта. Затова се спряхме на този вариант.
Иначе в това, което казахте, има логика. Но дискусията беше в малко по-друг обхват.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Аз съм си записал при предишната дискусия да обвърже в единна система всички усилия. Мисля, че така, както сега е формулиран чл. 3, се доближава максимално до това, около което ние се обединихме при предишната дискусия.
Мисля, че трябва да подкрепим текста така, както сега го внася Инспекцията по труда.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, колеги! Наистина този текст е по-добро и вече по-голямо приближение към онова, което беше дискутирано миналия път. Но мен ме смущават две неща.
Миналия път се разисква идеята, че трябва по-широко звучене, по-широк предметен обхват да има инспектирането. Не смятам, че контролът върху условията на труд изчерпва онова, което миналия път беше казано.
Второто нещо, което ме смущава, това са държавните контролни органи. По-нататък има предложение, например, Националният осигурителен институт също да бъде включен в институциите, които са включени в координиране усилията по инспектирането.
Националният осигурителен институт не е държавен орган или институция и контролните органи не са държавни. Автоматически Националният осигурителен институт е изключен.
Без никакви претенции за изчерпателност и за това, че този текст е по-добър, върху този текст аз съм написал нещо, което, ако позволите да го прочета, ще го направя с цел да се помогне, а не да се натрапва нашето мнение.
Това, което съм написал като изменение, е следното:
“Чл. 3. Този закон има за цел да създаде условия за по-ефективен и ефикасен контрол върху спазването на трудовите стандарти” – смятам, че това е по-широко и то върху “спазването”, а не върху “условията на труд” – “чрез подобряване на координацията и взаимодействието в работата на органите с контролни и сигнални функции в областта на трудовите и осигурителните отношения.”
Казвам “контролни и сигнални функции”, тъй като тук са включени и синдикати, и други институции, които имат сигнални функции. Аз смятам, че този процес на координация и взаимодействие трябва да включва и онези, които имат сигнални функции.
Бих могъл още веднъж да го прочета, тъй като накъсано го продиктувах.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз разбрах за какво става въпрос.
Заповядайте, госпожо Димитрова. Имате думата.
ЕМИЛИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Казвам се Емилия Димитрова и съм от КНСБ.
Мнението на господин Христосков абсолютно съвпада с моето мнение. Така погледна текста, който сега е представен, точно ме смущаваше само “държавни органи”, които се вписваха. Аз щях да се базирам на чл. 5, ал. 2, където пише “и/или други упълномощени лица”.
Но и така формулиран текстът, също има смисъла, който ние от КНСБ бихме искали да има като цел, като по-обобщено, като не сам ограничаващ до държавни контролни органи. А дали ще има думите “сигнални функции”, вече е въпрос на решение на народните представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Аз разбирам, знам, че сигналната функция е регламентирана в Кодекса на труда. Там има определени текстове. Инспектирането също го има.
Ако беше тук господин Емил Мирославов, щеше да каже, че в такъв тип предложение прозира идеята Инспекцията по труда да се върне към профсъюзите. Това е любимата му теза, която причинява доста гняв в синдикалните среди.
Въпросът е какво мислят по този текст вносителите. Нека да си кажат и те мнението все пак.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Така предложеният текст на чл. 3 има отношение към някои от предложенията, които са направени по-нататък по законопроекта, които аз смятам, че не би следвало да се възприемат, тъй като систематичното им място не е в този закон.
Визирам предложенията, които са направени към чл. 10 от законопроекта. Този закон има за предмет функционирането на националната система за инспектиране на труда, видовете контролни дейности, включени в тази дейност – инспектиране по труда – и начина на взаимодействие между държавните контролни органи, осъществяващи инспектиране по труда, които по-нататък изчерпателно са посочени в проекта на закона. Те са изброени.
По отношение на това, което се каза от страна на госпожо Димитрова – че към чл. 5, ал. 2 е посочено, че инспектирането по труда се извършва от инспектори, държавни служители и/или други упълномощени лица, но е посочено откъде са тези други упълномощени лица, тъй като някои от контролните дейности, които се извършват от тези ведомства, организации и министерства включително, контролът се осъществява от страна на упълномощени лица от съответния министър или органа на изпълнителната власт.
По Закона за държавния служител и съответните специални закони, с които са възложени правомощия по контрол или надзор на тези органи, са посочени съответните категории служители, инспектори и държавни служители или упълномощени лица, които може и да не бъдат от категорията на държавните служители или инспектори, но които са назначени и работят в структурата на тези организации и ведомства.
Така че на мен ми се струва, че не би следвало да приемем този текст. Ние ще излезем от принципите, които са заложени и в Кодекса на труда, по отношение на тристранното сътрудничество, социалния диалог, който се осъществява между съответните участващи страни в това взаимодействие, в този диалог, ако съответно възприемем с този закон да се управомощят и други, които да извършват контрол и инспектиране по труда.
Имам предвид, че тук това не е предмет на този закон. Тук има множество контролни органи, за които тази сигнална функция, която е предоставена, която е разписана с Кодекса на труда, няма как да бъде отнесена към това взаимодействие и координация между дейността на всички тези контролни органи, още повече така, както е определено и понятието “инспектиране по труда” в Допълнителните разпоредби на закона, излиза извън предмета, извън обхвата на това определение.
Другото, което господин Христосков предложи – за трудови стандарти – страхувам се, поне аз не мога да се сетя някъде да има легално определение за трудов стандарт.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Аз много добре разбирам какво именно притеснява господин Гълъб Донев, макар и той да не си го каза в прав текст, защото, като стигаме до чл. 9, ще си говорим за други неща.
Но нека да разделим нещата. В чл. 9 това, което Вас ви притеснява и чрез което Вие се съпротивлявате и ще продължите да се съпротивлявате, като стигнем до него, там става дума за контролни функции. А тук в момента говорим за сигнални функции. Това са ужасно различни неща. Вие сигналните функции не можете да ни ги вземете, освен, ако не промените Кодекса на труда. Тях, така или иначе, си ги имаме. Като дойдем до чл. 9, Вие ще се борите за контролните функции. Но “сигналните” така или иначе, ги има.
Няма никакъв проблем, когато говорим за осъществяване на обща координация върху един процес, да добавим тези сигнални функции, още повече, че никъде назад в текста на закона по отношение на тези сигнални функции не се предвиждат някакви специални, смущаващи вас привилегии и някакви, които нас пък биха ни радвали. В Кодекса на труда го има инспектирането. Ние само пишем нов закон. Нека нещата да си вървят заедно. Няма нито един проблем, извън това, че ние издигаме лозунга, че контролните органи и сигналните органи ще работят ръка за ръка за спазването на условията на труд. Нищо друго. Това е един – единствен запис. Той просто казва, че тези два типа органи ще работят заедно – едните, които ще сигнализират, и другите, които ще контролират и инспектират. Нищо повече. Назад в текста тази думичка я няма на нито едно място и тя едва ли ще се появи втори път, а ние нямаме контекст, по който да настояваме сигналните ни функции да добият някакво друго качество. Те няма и какво друго качество да придобият, освен това на сигнални функции. Няма драма в това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Манолов.
Заповядайте, господин Чулев. Имате думата.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Аз искам да обърна внимание на нещо, за което останах с впечатление от стенограмата, че е възприето.
В предлагания текст на чл. 3 се говори за по-ефективен контрол върху условията на труд. Не зная дали умишлено вносителите стесняват смисъла на инспектирането на труда. Ако те настояват да остане този текст, тогава законът не е за инспектиране на условията на труда. Инспектирането на труда включва и трудово-правните отношения, и осигурителните отношения, които по никакъв начин не може да се приеме, че влизат в понятието “условия на труд”.
Така предложен текстът, той стеснява полето само върху условията и от уреждането на инспектирането от Глава Първа, Общи положения, отпадат две много важни съставни неща, които са обект на инспектирането.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Чулев.
Заповядайте, госпожо Димитрова. Имате думата.
ЕМИЛИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Моята забележка беше по конкретно внесения текст от Инспекцията по труда или от Министерството на труда и социалната политика – не разбрах точно. Там да не бъдат фиксирани само думите “държавни контролни органи”, а да бъде допълнено така, както си е в закона записано и в момента, като текстът на господин Христосков според мен по-добре обхваща нещата и не ангажира така конкретно, не създава и повод за спорове.
Но пък израза за “стандартите” не е ясен. Но това се променя. Това са трудово-правни отношения или нещо подобно може да бъде.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз поисках думата за процедура. Мисля си, че ние в момента се опитваме да дефинираме целта на закона, като трудно можем да постигнем единомислие, тъй като тук се сблъскват двете основни тези, които поставят синдикатите. Става дума и за ролята и мястото на Националния осигурителен институт.
Не е ли по-добре, господин председател, да вървим нататък по законопроекта, без да гласуваме сега чл. 3, за да можем да влезем в детайли точно в тази дискусия, след което да се върнем обратно на чл. 3, тъй като се страхувам, че сега водим една малко повърхностна дискусия, без да навлизаме в дълбочината на проблема. А в същото време предопределяме въпроси, които след това отново ще гледаме и така можем да допуснем грешка.
Така че предложението ми е сега да вървим нататък и да се върнем след това към чл. 3.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, колеги. Имате думата и по предложението на госпожа Михайлова. Аз все си мисля, че можем да намерим компромисния вариант между двете предложения, като знаем какво искаме да кажем.
Ако ви притесняват “трудовите стандарти”, ако не са дефинирани, можем да ги подменим с нещо друго. Инспектирането по труда включва и осигурителни права, и т.н., а не само условията на труд.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Действително, че е по-добре да се стигне до някакъв компромисен вариант за целта на закона. Аз съм склонен да приемем част от предложенията на господин Христосков по отношение на това да допълним “и органите със сигнални функции” в целта на закона, тъй като, ако действително това е така докрай, ние с това предложение на проект на закон за инспектиране на труда по-нататък създаваме един Национален съвет за инспектиране на труда, в който синдикалните и работодателските национално представени организации ще участват в консултирането, в сътрудничеството, в обмена на информация, в обсъждането на програми и т.н. за инспектиране на труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Донев, разбрахме за какво става въпрос.
Тук да включим освен държавните и обществените организации в лицето на Националния осигурителен институт, в лицето на социалните партньори. Това е основната идея.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Разбира се, че приемам това да бъдат включени институциите със сигнални функции, за които стана дума. Но оставим ли текста във вида, в който е предложен с “контрол върху условията”, означава, че не сме променили абсолютно нищо от текста, който беше първоначално. Защото “условията” ограничава наистина само в рамките на условията и те пак се свеждат до безопасни и здравословни условия на труд. Това означава “условията”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Първата част на изречението казва, че с “държавните” разширява предмета на дейност.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Не, казано е “контрол върху условията”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е само едната част, но всички други държавни и обществени институции или контролни органи включват инспектирането на останалите – на трудово-осигурителни и т.н.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: По-добре наистина да се изброят. Още малко повече думи няма да навредят, защото “условията” затваря наистина само в това.
Ако господин Донев може, нека да изброи условията, които са имали предвид тук, защото заплащането, внасянето на осигурителни вноски не влизат в условията.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Тук всички сме професионалисти и мислим схематично и не можем да излезем от жаргонното си мислене. “Условията на труд” е предишният евфемизъм, който сега се нарича “безопасни и здравословни условия на труд”. Затова, като кажем “условия на труд”, понеже сме професионалисти, имаме жаргонно, клиширано мислене, си мислим за безопасни и здравословни условия на труд, докато някой човек, който отстрани би го прочел, ако някой отиде в съда да съди някого за условия на труд, той може да го даде на съд за каквото си поиска, защото съдията няма да мисли като нас.
Въпросът тук е да ползваме някакъв евфемизъм, който да е обществено приемлив. “Трудовите стандарти” за съжаление е наистина убийствено широк термин и може би “условията за полагане на труд” ще бъде по-добро.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов.
Господин Христосков, може ли да промените текста, който предлагате, в тази насока? Нека да се опитаме в движение да го направим този текст.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Разбира се, господин председател. Ако се обединим около това, че ще разбираме “условията на труд” в много по-широкия смисъл, аз съм съгласен, че “стандарти” не е дефинирано и трябва да се търси такава дефиниция.
Може да запазим “условия на труд”. Няма проблем.
“Чл. 3. Този закон има за цел да създаде условия за по-ефективен и ефикасен контрол върху спазването на условията на труд чрез подобряване на координацията и взаимодействието в работата на органите с контролни и сигнални функции в областта на трудовите и осигурителните отношения.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Не възразяваме срещу този текст. Може да се приеме така.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Господин Манолов, Вашето мнение?
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Този текст върши работа. Не възразявам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля, гласувайте текста на чл. 3 така, както го прочете господин Христосков.
“За” – 7, “против” и “въздържали се” – не виждам.
Приема се този текст на чл. 3, като предложението на госпожа Понева се приема по принцип.
“Чл. 3. Този закон има за цел да създаде условия за по-ефективен и ефикасен контрол върху спазването на условията на труд чрез подобряване на координацията и взаимодействието в работата на органите с контролни и сигнални функции в областта на трудовите и осигурителните отношения.”

Продължаваме с Глава втора “Национална система за инспектиране по труда”, Раздел І “Инспектиране по труда”. Преминаваме към чл. 4.
Тук има едно предложение от госпожа Понева.
Заповядайте, госпожо Понева, да аргументирате предложението си.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като в целия закон наистина, за да обоснове смисъла си на съществуване, търси една еманципация от Закона за безопасни и здравословни условия на труд. Това е съвсем ясно.
Затова виждам, че така се избягва връзката именно с този съществуващ вече закон. Но ми се струва, че след като са изброени толкова много специализирани контролни органи, да се пропусне именно контролът по Закона за здравословни и безопасни условия на труд, просто не е редно. Мисля, че това е много ясно и няма защо да губя времето на комисията в излишни приказки.
Смятам, че мястото на този текст, който съм предложила, е като нова т. 6, а останалите точки да се преномерират.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ние по принцип приемаме предложението на госпожа Понева. Но нашето виждане е, че нейното предложение би могло да намери по-добро място в чл. 4, ал. 1, ако се допълни, че инспектирането по труда включва контрола по спазване на трудовото законодателство и специализирания контрол по Закона за здравословни и безопасни условия на труд и по Закона за насърчаване на заетостта, с което изчерпваме всичко.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Винаги съм смятал, че трябва да намираме консенсус по намирането на текстовете, а не просто да гласуваме. Иначе няма смисъл.
Заповядайте, господин Чулев. Имате думата.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
За да не изпуснем нещо, много важно, предлагам “контролът по спазването на трудовото” да добавим “осигурителното” законодателство. Тоест, да се добавят думите “и осигурителното” в чл. 4.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Чулев.
Заповядайте, госпожо Петкова. Имате думата.
КАЛИНА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Намирам за уместно предложението на господин Чулев, но тук пък може би систематичното място трябва да бъде ал. 2. Съгласни сме с добавката след “трудовото” на думите “и осигурителното”. Тук може да се отнесе например и “контрол върху дейността на службите по трудова медицина”, която е една много малка част от контрола.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, предлага се чл. 4, ал. 1 да звучи така:
“Чл. 4. (1) Инспектирането по труда включва контрола по спазване на трудовото и осигурително законодателство и специализирания контрол по Закона за насърчаване на заетостта и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.”
Нататък текстът продължава по същия начин.
Има ли други предложения, варианти, съображения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Понева по принцип, тъй като то влиза в ал. 1 и чл. 4 като редакция на комисията с този вариант на ал. 1, който току-що прочетох.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на комисията за чл. 4 се приема.
“Чл. 4. (1) Инспектирането по труда включва контрола по спазване на трудовото и осигурително законодателство и специализирания контрол по Закона за насърчаване на заетостта и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
(2) В инспектирането по труда се включват и отделни контролни дейности на:
1. техническия надзор на съоръженията с повишена опасност;
2. противопожарния контрол;
3. строителния контрол;
4. контрола по техническото състояние и безопасността на земеделската и горската техника и придобиването на правоспособност за работа с нея;
5. контрола по ядрената безопасност и радиационната защита;
6. контрола по спазване на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за автомобилните превози, Закона за железопътния транспорт и на Кодекса за търговското корабоплаване;
7. Специализирания контрол по Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати;
8. контрола по предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване;
9. контрола по спазване на изискванията по Закона за енергетиката;
10. други контролни дейности, определени в нормативен акт, свързани с осъществяване на трудова дейност или с провеждане на обучение.”
Колеги, с това ще приключим за днес заседанието. Следващия път ще започнем с чл. 5.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието. (Закрито в 17,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Хасан Адемов