Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

П Р О Т О К О Л
На 29 октомври 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието се проведе при следния дневен ред:
1.Законопроект за инспектиране на труда – обсъждане на отложени текстове от заседанието, проведено на 22 октомври 2008 г.
2.Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2008 г. – за второ четене.
3.Разни.

Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от зам.- председателя на комисията господин Петър Мръцков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
Раздаден ви е следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2008 г. – за второ четене.
Разни.
Във връзка с дневния ред предлагам ви, първо, да разгледаме това, което беше останало от миналото заседание по Законопроекта за инспектиране по труда. Остана да приемем няколко промени, които в последния момент не приехме, тъй като включихме Министерството на здравеопазването и Националния осигурителен институт.
Предлагам втора точка да бъде Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневния ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за инспектиране на труда – обсъждане на отложени текстове от заседанието, проведено на 22 октомври 2008 г.

Миналия път дебатирахме доста тези текстове. Сега са ви раздадени последните, окончателни промени. Единствено, което в последния момент ви предлагаме като промяна и по новия текст, това е в чл. 6, т. 9, 11 и 14.
Предлагаме в т. 11, буква „а” текстът да бъде: „на спазването на осигурителното законодателство, съгласно правомощията му;”.
Отнася се за изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, тъй като смятаме, че осигурителните права е по-ограничено понятие, отколкото „осигурителното законодателство”, тъй като Националната агенция за приходите осъществява контрол по осигурителното законодателство.
Текстовете, които трябва да дискутираме, са пред вас.
Промените са в чл. 6. Точка 9 се отнасят за министъра на здравеопазването, т. 11 – за изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, и т. 14 е за управителя на Националния осигурителен институт.
Колеги, имате думата за предложения по новите текстове.
Господин Христосков, господин Донев, имате ли да добавите нещо по текстовете?
Ако няма предложения, можем да гласуваме предложенията ан блок.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Не знам дали в момента ще бъда готова да редактирам текста, но пак допускаме в едни и същи текстове да има повторение няколко пъти на едни и същи думи, което никак не ни представя добре пред хората, поне пред нашите учители по литература.
„9. министърът на здравеопазването чрез органите на държавния здравен контрол упражнява контрол...”.
През една дума се повтаря „контрол”. Не звучи добре, колеги. Не ни представя добре пред тези, които ще четат тези текстове. Не учим хората да се изразяват добре.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Може да стане по следния начин: „Министърът на здравеопазването контролира чрез органите на държавния здравен контрол дейността на службите по трудова медицина съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Донев, имате думата за изказване като вносител.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Слушайки дискусията, според мен, по-чист и по-прост ще бъде текста, ако го приемете, че „министърът на здравеопазването осъществява контрол върху дейността на службите по трудова медицина, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд”. Защото пояснението е, че съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд препраща към това, че там той осъществява този контрол чрез органите на държавния здравен контрол. Те са структури на Министерството на здравеопазването.
Да остане само текстът:
„9. министърът на здравеопазването осъществява контрол върху дейността на службите по трудова медицина, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Имаме съгласие по т. 11 и по т. 14. Предлагам да гласуваме предложенията с поправките, които направихме.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували общо 12 народни представители: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
С това приключихме отложените текстове от миналото заседание по Закона за инспектиране на труда.
ПО ТОЧКА ВТОРА
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2008 г. – за второ четене.
Има наименованието на закона има ли бележки? Няма.
По § 1 няма направени предложения.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
По § 1 предлагам едно малко допълнение, тъй като ал. 2 се състои от две изречения. Добавянето става в изречение първо, затова § 1 след това допълнение ще гласи така:
„§ 1. В чл. 7б, ал. 2 изречение първо, след думите...” и върви текстът на вносителя до края.
Само добавяме след ал. 2 - „изречение първо”, поради причина, че са две изреченията и трябва да сме по-точни в систематичното му място. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Вносителите приемате забележката.
Моля, гласувайте наименованието на закона, § 1 с направената промяна в ал. 1.
Гласували общо 11 народни представители: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.

По § 2 има направени няколко предложения: от КНСБ, КРИБ и от Консултативния съвет по законодателството.
Вносителите, имат ли становище по направените предложения?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, по отношение предложението на Консултативния съвет по законодателството по § 2 не приемаме направената редакция на чл. 10, ал. 1.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Те са два варианта.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Първия не го приемаме и в двата случая.
Алинея 1 на втори вариант приемаме с едно уточнение – по-добра е редакцията, само след текста на „държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство”, съюзът „и” да се замени с „или на Конфедерация Швейцария са работодатели в България” и текстът нататък върви, както е предложен.
Предлагаме „и” да се замени с „или” в ал. 1 на втория вариант.
Не приемаме предложението на Консултативния съвет по законодателството по първия вариант на текста за ал. 2. Приемаме предложения текст – втори вариант на ал. 2, както е предложен със съюза „или”.
По принцип приемаме предложението на ал. 3. Там единствената корекция е смяната на „на” с „по”. Приемаме я.
Предложението на Консултативния съвет по законодателството на текст за ал. 4 не приемаме. С тези текстове всъщност се пренасят на изискванията на Кодекса за Международно частно право – чл. 94, че страните могат да договарят кое право да се прилага. Ако не са уговорили това, съответно да се прилага по-благоприятното за работника или служителя.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: За ал. 1 – втори вариант; за ал. 2 – втори вариант; за ал. 3 – както е предложена, за ал. 4 – както е по вносител.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
От името на Правния отдел искам да обърна внимание на вносителите, че не само по този член, но и по доста други текстове, предлагайки изменения в съответния член, те са пропуснали да ни предложат вариант на заглавие. Ако вие държите, тъй като всеки член в кодекса има заглавие, да остане досегашното заглавие, трябва да го изпишем отгоре. То е „Приложим закон при трудовите правоотношения”. Това е моята бележка за липсата на заглавие и да уточним сега.
В ал. 3 – това, което приемате на Консултативния съвет по законодателството, „разпоредбите по”, не е коректно да се приеме. Винаги в законодателството говорим за „разпоредбите на”. Така че мисля, че по вносител е по-коректна редакцията.
Това бяха моите бележки. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: А за ал. 4?
Представителите на КНСБ, желаете ли да коментирате предложенията?
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам първо да уточня, че в целия доклад има няколко обозначения на Конфедерация на независимите синдикати в България. КНСБ, което е последвано в скобки от „мин” или от „мет”, всъщност са федерации на миньори или на металици.
В условията на ширещата се демокрация в нашите среди, всеки е автономен и може да прави предложения, независимо че КНСБ като структурирана и централизирана организация е дала тези предложения.
Що се отнася до конкретното предложения, ние сме посочили по принцип идеята да отпадне ал. 3, тъй като фактически по волята на страните в едно трудово правоотношение с международен елемент може да се игнорират разпоредбите на закона. Не считам, че принципиално това е правилно, тъй като тук се появява едно необичайно за нашето законодателство зачитане на волята на страните по отношение на това кой закон да се прилага. Това са били принципните ни съображения от позицията на която сме направили това предложение, специално за ал. 3.
По другото предложение не мога да взема отношение.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Какво е становището на Правния отдел?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Казах становището на Правния отдел. Единствено очакваме вносителите да кажат за заглавието на чл. 3 – дали ще настъпи промяна или ще се запази по сега действащия кодекс. Иначе не мога да взема отношение, чухме аргументите.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Имат думата вносителите.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, нямаме предложение за промяна на заглавието. Остава досегашното наименование.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: А предложението на Конфедерация на независимите синдикати в България, което правят за отпадане на ал. 3?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Не подкрепяме това предложение.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Някой от колегите народни представители припознава ли предложението на Конфедерация на независимите синдикати в България – за отпадане на ал. 3, за да го подложим на гласуване? Никой не го припознава.
Предлагам становището на Консултативния съвет по законодателството да е становище на цялата комисия и да бъде внесена промяната, която приемат и вносителите.
Който е съгласен с така направените предложения, моля да гласува § 2.
Гласували общо 12 народни представители: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.

По § 3 има направени две предложения. Едното е, както разбрахме, КНСБ на миньорите и няма представител, който да защити предложението на миньорите.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Каква е нашата идея за това предложение? Съгласно действащия Кодекса на труда се изискваше да има национално споразумение между национално представените организации на работодателите, където да се определят общите положения и принципи за браншовите или т.нар. отраслеви колективни трудови договори. Прави се предложение за отпадане на този текст или на това изискване. Няма никакви мотиви, които да са приложени към закона – кое налага отпадането на този текст. Те нямат нищо общо с логиката и философията, които са направени като предложения за отпадането на мотивите. Опасенията ни са – за първи път смятаме, че всички субекти трябва да се приспособят към законодателството, а не законодателството да се приспособява към отделни субекти.
Отсъствието на национално споразумение и непостигане на такова не значи, че то трябва да отпадне от законодателството. Това е нашият основен мотив. По-скоро целите и задачите трябва да бъдат насочен и обратно. Опасенията ни са, че по този начин се опитва да се заобикаля и да се достигне до разпростирането на КТД с ал. 4 - нещо, което вече проличава от даденото предложение на конфедерацията.
В тази връзка смятаме, че всички трябва да се присъединят и да се приспособят към закона, а не обратното – законът да се приспособява към определена ситуация. Това е принципна политика. Отсъства такова подписано национално споразумение, оттам се поставят под въпрос и всички съществуващи КТД. С този текст, ако бъде приет, на практика вие ще узаконите съществуващите колективни трудови договори, които са подписани в противоречие с нормативната уредба.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Първо, по предложението на вносителя, ние считаме, и на екпертно равнище, когато се е подработвал законопроекта – за информация на уважаемите народни представители – с пълно експертно единодушие, включително на заседание на националния съвет, предложението на вносителите беше прието да отпадне това национално споразумение, което между другото през 2001 г. беше записано в закона по предложение на Българска стопанска камара. Но от този момент до ден-днешен, въпреки усилията на партньорите и най-вече на двата синдиката не се стигна до подписване на такова споразумение. Имаше три опита да се постигне такова споразумение, които се провалиха. От тази гледна точка беше констатирано в експертен порядък при разработването на проекта, че това е един мъртъв текст и съществуването му не е необходимо повече. Това го казвам за пояснение.
Що се отнася до второто предложение, аз не го защитават, а само ще се опитам да обясня. Проблемът не е в това дали министърът е длъжен, защото в това се състои предложението на миньорите – министърът да е длъжен да разпростре. Сегашният текст дава възможност на министъра да разпростре, ако прецени това за нужно и възможно. Тук идеята на колегите от миньорската федерация е да има задължения. Проблемът не е в задължението. Проблемът е в това, което казва първата част от текста – „сключен между всички представителни организации”. На този етап една част от представителните работодателски организации нямат браншови структури, което прави невъзможно разпростирането на колективните трудови договори и спъва една хубава идея, която има международни измерения от реализация. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
Господин Донев, какво е становището ви като вносител?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Подкрепяме текста на § 3, както е предложен.
Искам да направя едно уточнение към госпожа Георгиева. Принципите на нашето законодателство са такива, че нормите, които се приемат в момента, ще действат занапред и няма да имат обратна сила. Така че при изтичането на срока на действащи към момента колективни трудови договори тази норма на закона ще се прилага за новите колективни трудови договори. Така че опасенията, че нормата ще се разпростре назад във времето не би следвало да притеснява никого. Действително към настоящия момент на национално ниво няма сключени такива национални споразумения между съответните работодателски и синдикални организации.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Фактът, че КРИБ внася това предложение, означава, че не е постигнато споразумение нито на всички комисии, в които са разглеждани предложенията за промени в Кодекса на труда, нито на Национален съвет за тристранно сътрудничество. В обратния случай ние нямаше да направим това предложение.
Това казвам като реплика към господин Христов, който каза, че сме постигнали споразумение. Смятаме, че има принципи в законодателството и всички трябва да се съобразяваме с тях, а не когато не спазваме някаква част от законодателството, да променяме или да отпада текст от законодателството.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: заповядайте, господин Чулев.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да подкрепя това, което каза господин Чавдар Христов. Невъзможно е практически да се сключи отраслов или браншови договор между всички представителни организации на този етап и в бъдеще. Ще дам един пример. В бранша „Охранителни дейности” единият синдикат има браншова организация, а другият – няма. Значи той не може да е страна. Ако ние допуснем, че и 6-те работодателски организации са длъжни да имат браншова организация във всеки бранш, тогава можем да приемем за всички, но това не може да бъде тяхно задължение, а и практиката показва, че е нереално. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Госпожо Георгиева, заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Съжалявам, но специално за бранша, за който говорите – за охранителния, и двата синдиката има представители, тъй като имаме подписано споразумение по осигурителните прагове и сме договаряли. Говоря като принципна политика.
Не знам защо се отива към ал. 4, нашето предложение е за отпадане на предложението по § 3, което е чл. 51б, ал. 1 думите „на основата на социално споразумение между националните им организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната рамка на отраслевите договори”. Предлагаме този текст да отпадне, което на практика означава, че си остава действащият текст на чл. 51б.
Смятам, че колегите от синдикатите започват да говорят по ал. 4, което е вече за разпростирането, където изискването е в една друга плоскост и ние нямаме предложения за промени. Само оставаме с текста в ал. 3 за оставане на текста и изискването за национално споразумение.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
Колеги, имали други желаещи да вземат отношение по текстовете? Няма.
Има ли някой, който припознава предложения, направени от КРИБ и от КНСБ, миньорите, за да ги гласуваме. Няма.
В такъв случай гласуваме текста на вносителя за § 3.
Който е за § 3 по вносител, моля да гласува.
Гласували общо 11 народни представители: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.

По § 4 има две предложения – едното е на Консултативния съвет по законодателството, който предлага § 4 да отпадне, и второто – на КРИБ, за създаване на нова ал. 5.
Господин Донев, заповядайте.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние не приемаме предложението, направено от Консултативния съвет по законодателството за отпадане на § 4.
В същото време приемаме предложението, направено от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. То всъщност пояснява, че предоставянето на информацията и колективни трудови договори ще се извършва по служебен път. Това е едно добро уточнение, че няма да утежни и да доведе до допълнителна административна тежест за работодателите и синдикалните организации да предоставят и такива копия в Националния институт за помирение и арбитраж. Така че приемаме направеното предложение от КРИБ този ред да става по служебен ред.
Понеже става въпрос и за поддържането на информационна система за колективните трудови договори, ако позволите да запозная съвсем накратко комисията с факта, че България към настоящия момент не разполага с надеждна информационна система, в която да се набират данни за състоянието на колективното трудово договаряне, за състоянието и причините за възникване на колективни трудови спорове. В много от международните организации, включително Международната организация на труда, изискват на няколко пъти от България да предостави анализ на колективни трудови договори и на причините за възникналите колективни трудови спорове, големи стачки и т.н. в период назад в годините – 5 до 10 години, България към настоящия момент не е предоставяла надеждна и точна информация за това състояние за анализ на колективното трудово договаряне, за анализа на причините за възникване на колективни трудови спорове. Така че редно е да изградим и да се даде възможност на Националния институт за помирение и арбитраж да изгради такава система, която да дава информация както на страните в България, включени в тристранния диалог, така и на международни организации като Международната организация на труда. По този въпрос има постигнат 100-процентов консенсус между членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин Донев.
Госпожа Весела Драганова има думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин председател.
Имам въпрос към вносителите във връзка с поддържане на информационна система. Много всеобхватно понятие е “информационна система”. По-скоро не би ли следвало това да е някакъв тип регистър. Тук с колегите точно това си казахме – копие на писаните определени неща - колективните трудови договори, защото информационната система е да дава възможност да се запознават и след тези колективните трудови договори какво се случва, как се случва, има ли някакви основания за спорове и т.н. Това ли имаме предвид с всички отношения около колективните трудови договори как вървят това да се създаде като информационна система или просто един регистър, за да се знаят какви са. Какво се е имало предвид като е казано “цялостна информационна система”. Това ви моля да уточните.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Има и други въпроси от колегите.
Госпожо Михайлове, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да задам един въпрос, на който като че ли намерихме отговора. В момента къде се регистрират колективните трудови договори? Ако те се регистрират при вас, господин Донев, кое налага да бъдат регистрирани в Националния институт за помирение и арбитраж, каква по-различна информация ще се сдържа при новия регистър? Аз се присъединявам към казаното от госпожа Драганова, създаването на информационна система ми се струва едно твърде амбициозно занимание, което едва ли е необходимо, за да обслужва единствено един процес на регистрация на договорите в националния институт.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Имате думата, за да отговорите на въпросите, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В момента действащият режим на регистрация на трудовите договори бих казал, че не е точно думата “регистрация”. Съгласно Кодекса на труда колективните трудови договори се вписват в Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Екземплярът, който остава в съответната дирекция, съответната инспекция по труда или в Главна инспекция по труда служи единствено и само, ако възникне спор по текста на колективния трудов договор между страните, които са го подписали, то да се счита, че оригиналният, верният, автентичният текст на колективния трудов договор е този, който се намира и е вписан в регистъра на колективните трудови договори в Главна инспекция по труда.
Главната инспекция по труда не осъществява и няма правомощията да осъществява контрол по онова – договореностите, в колективните трудови договори, нито да извежда и да дава информация на трети лица за това какво са се договорили и какво съдържа колективния трудов договор.
Националният институт за помирение и арбитраж има такива функции в неговия правилник за устройството и дейността, който е приет от надзорния съвет и утвърден от министъра на труда и социалната политика, има заложени функции да извършва анализ на колективно трудово договаряне, на колективните трудови договори, анализ на причините за възникване на колективни трудови спорове. Така че изграждането на една такава информационна система ще даде възможност и Националният институт за помирение и арбитраж да изпълнява в пълен обем своите функции и задачите, както са съгласно Закона за уреждане на колективни трудови спорове и съгласно неговият Правилник за устройството и дейността, както социалните партньори и работодателските и синдикалните организации, които са на национално ниво, национално представителните, които участват в Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж изискват от него съответно анализ и подаване на такава информация за състоянието на двустранни диалог на ниво бранш-отрасъл-отделно предприятие.
Така че тук не става въпрос за изграждане на една информационна система, която само да регистрира, а точно обратното – в нея да се набират данни, които да позволяват извършването на такъв анализ да се правят различни разрези, да се следи с натрупване в достатъчно дълъг период назад във времето състоянието на социалния диалог в нашата страна, за да може това, което казах, ние да подаваме достоверна информация. Тук искам да отбележа пак, че в Националния институт за помирение и арбитраж – неговият Надзорен съвет, се състои от представители на държава, синдикат и работодатели и те със своето участие там, с приемането на анализите, които ще се правят по колективно трудово договаряне и по причините за възникване на колективни трудови спорове ще удостоверят, че информацията, подавана от тази информационна система към международни институции, към други организации, които имат отношение към анализите на колективно трудово договаряне и на причините за възникване на колективни трудови спорове, че тази информация ще е достоверна и подкрепена от трите страни – държава, работодатели и синдикати.
Това е идеята за създаването и най-вече за необходимостта от създаването на такава информационна система. Тя по всяка вероятност не бих могъл да кажа, но няма да бъде скъпа – някаква огромна информационна система. Ние в момента работим трите страни по договаряне и по-скоро възлагане на разработването на една методология, по която ще се набира информацията и ще се извършват анализите на колективни трудови спорове и на колективните трудови договори. Така че всичко това нещо – тази методология, ще послужи за база, за основа за изграждането на информационната система. Това ще бъде една информационна система, която, ако позволите по памет да цитирам, годишно в Главна инспекция по труда се регистрират някъде около 100-150 колективните трудови договора и около 50-60 изменения и допълнения на действащи колективни трудови договори.
От тази справка, от тази статистика може да ви стане ясно каква ще бъде информационната система и нейната стойност като изграждане.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Задаваме си тук въпроса, господин Донев, след като Националният институт за помирение и арбитраж създава такава информационна система защо не предава информацията на вас, а двете служби си създават отделни информационни системи с една и съща информация?
Господин Христов, заповядайте.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Само да уточня. Тези текстове са базирани на една концепция за изграждане на информационната система, която беше приета с консенсус от социалните партньори. В концепцията имаше спорен въпрос дали информационната система да съществува там, където е регистрационната система. Предвид характера и естеството на задълженията, предмета на дейност на Националния институт за помирение и арбитраж трите страни приеха, че по-оптимален вариант е информационната система да се концентрира в Националния институт за помирение и арбитраж, а регистрационната система да си остане в Главна инспекция по труда, като се използва това, че вече са създадени връзки, има отношение и традиция, за да се прехвърли информацията, събрана в Главна инспекция по труда към Националния институт за помирение и арбитраж. Останалото е плод на един програмен продукт и на обработка със съответната техника.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин Христов.
Някой от колегите припознава ли предложението на Консултативния съвет по законодателството, които предлагат § 4 да отпадне? Не.
Другото предложение е по вносител, като вносителят приема създаването на ал. 5, редакционно.
Предлагам комисията да приеме по принцип това предложение - § 4 с редактираната ал. 5.
Който е съгласен за § 4 с редактираната ал. 5 по предложението на КРИБ, моля да гласува.
Гласували общо 12 народни представители: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.

По § 5 няма направени предложения. Той е по вносител.
Който е съгласен с текста на вносителя за § 5, моля да гласува.
Гласували общо 12 народни представители: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.

По § 6 няма направени предложения.
Той се отнася за чл. 62, ал. 3, а предложението, което е на КНСБ, е за нова алинея за чл. 114.
Ако няма желаещи да се изкажат, преминаваме към гласуване на § 6 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: За сключване на трудов договор в 3-дневен срок се изпраща уведомлението, а когато се прекрати трудовият договор, какво става? Тук променяме адресатът. Обаче когато се прекрати трудовият договор, защо не уведомяваме Главна инспекция по труда, че е прекратен? По същата логика, трябва да я уведомим. Изключвам дискусията дали трябва да има такова уведомление, защото експертите в Главна инспекция по труда и от регионалните поделения в онлайн режим имат връзка с електронен подпис.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Христосков има думата.
ПЕТЪР ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Позволявам си да се намеся, защото този текст няма да свърши работа на Главна инспекция по труда.
Първо, копие от уведомление да се изпраща, това означава инспекцията по труда да се задръсти с огромно количество хартии, които след това не знам как ще премятат, за да види кой работник е регистриран и кой не е.
Второ, прав е доктор Адемов, че това не е достатъчно, защото трябва да има информация затова, че е прекратен трудовият договор и този работник вече не фигурира в списъка от работници.
Онова, от което се нуждае Инспекцията по труда, е достъп в реално време онлайн, както се казва до информационната система или регистъра на трудовите договори – нещо, което беше осъществено във взаимоотношенията между Националния осигурителен институт и Главна инспекция по труда. Тоест, когато съответният инспектор тръгва на проверка в дадено предприятие, оторизираното лице е което има право на достъп до информационната система на трудовите договори да изтегли информация за актуалното състояние на работниците по име, длъжност, която той заема, възнаграждение и информацията, която се съдържа в регистъра на трудовите договори и да установи има ли други работници, които са там или не и да състави съответно актове, ако има работници – така, както се изисква по законите. Това няма да свърши никаква работа на Главна инспекция по труда.
Но аз наблюдавам в последните месеци два процеса. Едното е да се обезсмисли подаването на уведомление или регистъра на трудовите договори, което ще създаде отново един нелегален пазар на труда. Второто е да не се контролира въобще този процес. Натъкваме се на много случаи, в които са прекратени трудовите договори и няма уведомление. Нещо повече, в ежедневната ми работа с инспекцията по труда още в самото начало ние констатирахме, че трябва да бъде маркиран освен датата и часът и минутата на регистрация на трудовия договор. Защото, когато инспекторите по труда отидат и проверят един работодател и намерят работници, които не са в списъка, който те са извадили, работодателите маневрираха, отиваха следобед и оттам веднага след един час регистрираха трудов договор и казваха: не, той е регистриран. Затова ние включихме и име. Сега Националната агенция за приходите са махнали часът на регистриране, минутата и когато разменяхме информация с тях защо са го направили, те казват – при поискване от Главна инспекция по труда ние ще им дадем, но сега го няма в информационната система. Защото ние веднага забелязахме това нещо.
Затова смятам, че това предложение никаква работа няма да свърши, а само ще ни затрупа с хартия – ще увеличи разходите и в двете институции. Затова предлагам да се отложи засега този член и да се направи един текст, който е работещ, за достъп до информационната система на трудовите договори или регистъра на трудовите договори в реално време. Това трябва на Главна инспекция по труда. Нищо друго не им трябва.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Спомням си, че и на първо четене го коментирахме това нещо.
Господин Донев, заповядайте.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз се присъединявам напълно към казаното от господин Христосков затова, че действително идеята на този текст на § 6 беше именно да се осигури достъп на Главна инспекция по труда до информационната система, до регистъра на трудовите договори в реално време. Тези проблеми, които господин Христосков спомена, че действително Инспекцията по труда, когато влиза на проверка в предприятията и установява, че там работят лица, които нямат сключени писмени трудови договори, нямат уведомления, регистрирани в Националната агенция за приходите, и с възможността, която сега е направена това да стана и по интернет от страна на работодателя, веднага при констатацията на инспектора по труда, че лицето работи без трудов договор, нищо не пречи на работодателя той да направи уведомлението по интернет и то да бъде регистрирано в Националната агенция за приходите, за което се обезсмисля и контрола от страна на Инспекцията по труда по отношение регистрацията на трудовите договори. Това в момента се прави масово с възможността – тя е прекрасна тази възможност, да се регистрират, да не се създават административни пречки пред работодателите за регистрация на уведомленията и трудовите договори, но по този начин и премахването на часа, в който са регистрирани трудовите договори, се обезсмисля и самият контрол. Масово от 100 случая, единствено работодателите, които нямат възможност да направят регистрацията онлайн веднага по интернет в Националната агенция за приходите не го правят, и те понасят санкцията, съответно 1000-1500 лв.
Затова се присъединявам към предложеното от господин Христосков.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Да отложим текста, ние можем да го коментираме. Предлагам да отложим приемането на текста, да подготвим нов текст, който да върши работа на Националния осигурителен институт и на Главна инспекция по труда.
Господин Христосков, заповядайте.
ПЕТЪР ХРИСТОСКОВ: Пропуснах само да кажа, че голяма част от тези уведомления са на електронен носител, те въобще хартиен нямат, което означава, че Националната агенция за приходите трябва да ги разпечатва, да ги заверява и да ги предоставя.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Вие приемате предложението да отложим текста, като бъде подготвен нов текст, включително това, което коментирахме, да бъде регистриран часът и времето.

Преминаваме по-нататък към предложението на Конфедерация на независимите синдикати в България за създаване на нов § 6а.
Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Идеята ни да направим това предложение се опира на две обстоятелства. Първото е, че реално хората, които работят в тези условия – работещите по чл. 114 не са малко, аз съжалявам, че не взех справката от информационната система на Националната агенция за приходите, неоснователно не се зачита за трудов стаж това време, а този трудов стаж след това служи, макар и в ограничени случаи, за ползване на някои права.
Вторият аргумент е, че същото това време по Кодекса за социално осигуряване носи осигурителни права. Не можем да разберем защо трябва да се изключва. Това е било съображението, за да го предложим на вниманието на народните представители.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Донев, какъв е Вашият коментар?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Христов е абсолютно прав в това, което каза. Действително времето, условията за сключването на трудов договор по чл. 114 от Кодекса на труда носи осигурителен стаж, но не носи трудов стаж за работниците и служителите, които са назначени по този ред. Така че предложението е резонно.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Христосков, подкрепяте предложението на Конфедерация на независимите синдикати в България.
Колеги, след като вносителите подкрепят направеното предложение, тогава го припознаваме от името на комисията.
Който е за предложението, което е направено за нов § 6а, за промяна в чл. 114, моля да гласува.
Гласували общо 11 народни представители: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението като предложение на комисията.

По § 7 има три предложения. Едното предложение е на Консултативния съвет по законодателството, второто - на Българската стопанска камара и третото - на Конфедерация на независимите синдикати в България.
Господин Христов, какъв е Вашият коментар по вашето предложение по § 7?
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Ние сме направили едно предложение по § 7 – да се създаде една нова т. 6 с текста, който виждате, водени от това, че в началото на тази година беше приета една Наредба № 2, която регулира процесите по създаването, съдържанието и т.н. на длъжностните характеристики за държавните служители по Закона за държавния служител. В същата тази наредба има текст, който казва, че тя може да се прилага и спрямо работещите по трудови правоотношения в съответните администрации.
Ние приветствахме създаването на Наредба № 2, но считаме, че същият подход следва да се приложи и към длъжностните характеристики при трудовите правоотношения. Аргумент затова извън Наредба № 2, която казва, че може да се прилага, забележете - изразът “може” е правна възможност в един нормативен акт, според нас трябва да се прилага. Трябва да се подходи по същия начин и да се създадат единни правила за длъжностните характеристики – как се създават, кой ги създава, какво трябва да съдържат, включително, ако щете, и с оглед на многото спорове, свързани с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, когато трябва да правим изводи по отношение на допълнителното трудово възнаграждение за професионален опит и трудов стаж. Само по пътя на създаването на едни длъжностни характеристики по начин и по ред, уточнени единно за страната за всички трудови правоотношение, ние можем да постигнем някакъв по-голям ред, включително и по отношение на това възнаграждение. Това е нашето предложение. Благодаря ви за вниманието.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: С предложението по § 7 вносителят предлага за промяна в ал. 1, т. 4 в чл. 127. Консултативният съвет по законодателството дава редакция за ал. 1, т. 4. Българската стопанска камара има предложение по ал. 1, т. 4. Предложението на Конфедерация на независимите синдикати в България е за създаване на нова точка.
Така че трябва да разграничим предложенията.
Предложенията на Консултативния съвет по законодателството и на БСК са за един и същи текст, а на КНСБ е за създаване на нова точка.
Господин Донев, имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние приемаме предложението, направено от Консултативния съвет по законодателството по принцип.
Искам да насоча вашето внимание към текста на вносителя по § 7 – в чл. 127, ал. 1, т. 4 накрая се добавя “срещу подпис”, като се отбелязва “и” датата на връчването. Отбелязваме като по-правилно от редакционна гледна точка предложението на съюзът “и”, но считаме, че мястото му трябва да се промени в предложението, така че да бъде като се отбелязва и датата на връчването.
По текста на вносителя да бъде в ал. 1, т. 4 накрая се добавя “срещу подпис като се отбелязва и датата на връчването”.
По отношение на предложението на Българската стопанска камара за чл. 127, ал.1, т. 4 тяхното предложение това да става в предприятия с повече от 50 работници и служители. Считаме, че с оглед контрола и равнопоставеността на работниците и служителите при защита на техните трудови права е недопустимо да делим предприятията по някакъв принцип до 50 работещи, над 50 работещи. Това ще затрудни още повече и самите контролни органи, инспекторите по труда.
Първо, трябва да установим каква е числеността на работниците.
Второ, да преценим доколко и защо за едните ще въвеждаме режим на задължителност на длъжностните характеристики от връчването им срещу подпис и отбелязване на датата на връчването на длъжностните характеристики, на другите работодатели и работещи ще създадем друг режим, което ще направи едно огромно изключение, предвид и на факта, че в България структурата на икономиката по данни, които варират различно назад в годините. От Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия в момента в страната, малките и средните предприятия съставляват някъде около 99,7% от българските предприятия. Тоест, приемайки текста, че задължителността на длъжностната характеристика за връчването й срещу подпис и отбелязване на датата на връчването ще направим едно огромно изключение за голямата част от предприятията, където и в момента в тези предприятия се допускат най-сериозните нарушения точно по връчването на длъжностната характеристика и разписването на функциите и задълженията, които имат работещите, изпълнявайки съответната работа или заемайки съответната длъжност. Това би създало голям дисбаланс и голяма част от българските работещи ще останат непокрити от изискването на този текст.
СТЕФАН ПОПОВ: Имам един въпрос към Вас. Има малки предприятия с двама, трима, с пет човека. Този работодател, съгласно това предложение, следва да изработи длъжностната характеристика, да я представи. Ако не я представи, ще го санкционират. Мисля, че в този смисъл следва да обърнем внимание на предложението на Българската стопанска камара и ако бариерата е 50 работника е по-голяма, аз сега чух, че малките и средни предприятия са 90%, нямам официална статистика, да има такава възможност за малки фамилни фирми – има майстори с 2-3 работника, и трябва да направи длъжностна характеристика. Как ще я направи, как ще стане това?
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Няколко изречения, ако позволите.
Първо, идеята за 50 човека е взета от текстовете, които регулират създаване на представителите на работниците и служителите по чл. 7а и сл. от Кодекса на труда. Там действително е казано, че в предприятия с над 50 човека се създава института на представителството. Но това 50 се определя от една директива, която не забранява и в предприятия с 50 души да бъдат избирани представители. Това, първо, откъде е дошла цифрата 50? Защо не 51 човека?
Второ, действително при малките и средни предприятия има някакви специфики, но ако се допусне да няма длъжностна характеристика това означава на един нает работник да можем да му разпореждаме да изпълнява абсолютно всичко, което е в разрез с идеята затова, че пазарлъкът, сключването на трудовия договор минава през това какво аз трябва да работя. Не е достатъчно само да посочим длъжността, а необходимо да дефинираме зад тази длъжност какви задължения се крият. В този смисъл ще си позволя да припомня старата приказка овчарят е овчар и на две и на двеста добичета.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Заповяйте, господин Христосков.
ПЕТЪР ХРИСТОСКОВ: Освен за конкретната проверка и съответно възникващи трудови спорове, възлагане на специфични задачи на работниците, когато няма длъжностна характеристика, наличието на длъжностна характеристика без оглед на разбера на предприятието е свързано с контрола за изпълнението на минималните осигурителни прагове. Инспекцията по труда само така може да установи дали даден работник действително е изпълнявал онези функции, които са му възложени.
Ще ви кажа само, че сме попадали на един случай. Една мандра в Гоцеделчевско, с 15 души работници и всички бяха помощен персонал, за да могат да бъдат на минималната работна заплата и когато попитах собственичката, която е и кмет на едно от населените места кой прави сиренето и кашкавала, щом всички са помощни работници и нямаш нито един ръководител и нямаш нито един специалист и технолог, тя каза: “Спипахте ме...”, и естествено си оправи нещата. Така че не трябва да има делене на малки и големи. Трябва да има задължително длъжностна характеристика, връчена по надлежния ред.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
Господин Попов, заповядайте.
СТЕФАН ПОПОВ: Трудовият договор за какво е? В него не се ли регламентират професии?
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Попов, Вие припознавате ли текста на Българската стопанска камара?
СТЕФАН ПОПОВ: Присъединявам се към текста на Българската стопанска камара.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: В такъв случай, колеги, трябва да гласуваме текста на Българската стопанска камара, тъй като колегата Попов го припознава.
Който е за предложението, което прави господин Попов, моля да гласува.
Гласували общо 11 народни представители: за – 1, против - няма и въздържали се – 10.
Не се приема.
Предложение на КНСБ за създаване на нова т. 6.
Господин Мирославов, заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми народни представители, не е правилна, според мен, аналогията, която се прави с Наредба № 2 на министъра на държавната администрация и административната реформа, и това, което се предлага от Конфедерация на независимите синдикати в България. Едно е държавна администрация, където нейните функции могат да се регулират по друг начин, обикновено чрез наредби, укази и т.н., а друго е свободен пазар на труда. Как министърът на труда ще направи една такава наредба, господин Христов? Как той ще каже за всяко едно предприятие – ти си длъжен да направиш това и това, след като виждате, че голяма част от предприятията даже не правят длъжностни характеристики.
Примерът, който дадохте, господин Христов, може да се използва и за работещи по трудови правоотношения, но само в администрацията. Защото администрацията има съвсем други функции, отколкото работниците и служителите, които работят в производството и извън нея.
Струва ми се, че уплашени от това, което става около нас през последните няколко години започваме да се връщаме на онези разпоредби, които действаха след 1987 г. – декрети, инструкции на министъра на труда, такива на Министерството на финансите и т.н. Дали е хубаво или лошо, е друг въпрос. Но ми се струва, че това вече не може да стане. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Христов, заповядайте.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Аз съм съгласен, че не може да разпорежда – ти така трябва да постъпиш, ти така трябва да постъпиш. В текста, който ние предлагаме става дума общи принципи и правила. Това е нещо съвсем различно.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Госпожа Георгиева, имате думата.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Само искам да припомня, че когато разглеждахме § 3 и когато говорих за принципен обхват между колективните трудови договори, когато се говореше за синдикати и работодатели, тоест държавата не се намесваше и искахме помежду си да изясним принципите, за да знаем в рамките на какво се договаряме – говоря за националното споразумение, което гласувахте да отпадне, тогава се прилага точно тези принципи. Със същите аргументи в момента се изисква да има принципи, които не който и да е, а министърът на труда да ги регламентира с отделна наредба, което най-малкото противоречи на вече приетата логика с § 3.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Някой от колегите припознава ли предложението на Конфедерация на независимите синдикати в България?
СТЕФАН ПОПОВ: Аз подкрепям предложението. Защо? Един работодател – пак се връщам на примера преди малко, един майстор с 5-6 работника няма необходимата структура като “Личен състав” или други служители и като няма необходимата квалификация, трябва да прави свободни съчинения. Още повече че се касае наистина за общи правила и принципи, а не се конкретизира нещата, тоест взема се рамката и по тази рамка може човекът да направи нещо. По този начин се унифицират в цялата страна. В този смисъл подкрепям предложението.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Интересно, преди това в ал. 4 казахте, че не трябва да има длъжностни характеристики, а сега трябва да има наредба.
СТЕФАН ПОПОВ: Като считам, че ще се приеме, би следва поне това да има.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Мирославов, Вие искахте думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Исках да кажа две думи без да звучи нито като реплика, нито каквото и да е. Министърът на труда не може да прави длъжностни характеристики, както прозвуча от последното изказване.
Така се разбира текстът, господин Христов, че министърът на труда ще напише длъжностни характеристики за не знам колко си длъжности в България. Това просто не може да стане.
СТЕФАН ПОПОВ: Явно не сме се разбрали. Ние говорим за общи принципи и правила. Няма да седне министърът да пише длъжностни характеристики. Дайте да облекчим тези работодатели – ние постоянно бюрократизираме. Този човек трябва да наеме някой и да му плати, иначе ще бъде санкционират – 50 хиляди лева я му е приходът на месец, я не. Това имах предвид.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Христов, заповядайте.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Аз се извинявам, че правим “Восточний вопрос”, но не става дума затова. Аз се учудвам, че господин Мирославов схваща по този начин нашето предложение. Очевидно е, безспорно е, че министърът няма да пише длъжностни характеристики. Ние говорим за общи принципи, че трябва да бъдат разработени, подчинявайки се на тези принципи. Говорим за общи правила.
Защото има и класификатор на длъжностите, който е утвърден по административен ред и там са посочени развитие на длъжностните характеристики и т.н. Но евентуалното приемане на този текст би подкрепило идеята за наличието на длъжностни характеристики, би подпомогнал процеса на създаването на такива. Това е била нашата идея.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Колеги, има ли други становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Конфедерация на независимите синдикати в България, което е припознато от колегата Стефан Попов.
Който е за направеното предложение за създаване на нова т. 6, моля да гласува.
Гласували общо 11 народни представители: за – 3, против – няма и въздържали се – 8.
Не се приема предложението.

Който е съгласен с текста на § 7 с направената редакция на съюза “и” в ал. 1, т. 4, моля да гласува.
Гласували общо 10 народни представители: за – 8, против – няма и въздържали се – 2.
Приема се текста на § 7.

По § 8 има две предложения. Едното е от Консултативния съвет по законодателството, другото е на КРИБ.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Ние сме направили две предложения. Едното е с удължаване на срока, в който работодателят трябва да предостави документите. Това е по искане на фирми, за да могат да бъдат изрядни. Тоест, от 14-дневен срок в 30-дневен срок.
Другото предложение – отпадането на прилагателните “обективна и справедлива” характеристика.
След като се носи административна отговорност от работодателя, ако не е издал характеристика какво значи обективна и справедлива? Обективна и справедлива спрямо кого? От гледна точка на работодателя, от гледна точка на работника? Затова смятаме за по-голяма чистота и съответно несъздаване на проблеми на работодателите да бъде само “да предостави характеристика”. Винаги може да оспори в съда дали тази характеристика е обективна и справедлива.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Правният отдел си позволява да направи следното предложение. Тъй като вносителите предлагат да се създаде чл. 128а и систематично това означава, че той ще се намира след чл. 128, но тъй като този чл. 128а е в корелация със чл. 127, в който отменяме ал. 3, бих предложила единствено този член да се намира систематично като чл. 127а. Тоест да дойде след чл. 127, където сме отменили ал. 3, защото тук се доразвиват нещата, свързани с характеристиката и мисля, че е логично систематичното му място да бъде като чл. 127а. Иначе по съдържанието нямам бележки. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Колеги, има предложение от КРИБ за промяна на срока от 14-дневен на 30-дневен за издаване на документите.
Господин Мирославов, заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми народни представители, слагайте 14-дневен срок за издаване на документите правим, единство между трудовото и осигурителното законодателство. Господин Христосков ще потвърди, че съгласно Кодекса за социално осигуряване работодателят е длъжен в 14-дневен срок да изготви документите. И тук трябва да остане 14-дневен срок.
Що се отнася за “обективна и справедлива характеристика”, на мен ми се струва, че правим точно български истории. Ако видите в сборника на Кодекса на труда, ще видите, че тази норма е от 1 юли 2006 г., тоест напомня ни, че това са промените с оглед нашето влизане в Европа и хармонизиране на законодателството. Значи, когато трябваше директивите да ги приведем и да сложим от директивата думата “справедлива и обективна” характеристика, тогава може, а когато влязохме вече в Европа, дай сега да махнем тези думи. Това е побългаряване на законодателството, за което ние категорично протестираме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Мирослав,в Консултативният съвет по законодателството предлага ал. 3 да отпадне.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин Мръцков, Вие знаете, че Консултативният съвет по законодателството беше против хармонизирането на нашето законодателство с европейското.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Казвам това като предложение, което трябва да коментираме.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:Кодексът на труда казва, че прекратяването на трудовото правоотношение става писмено. И дотук. Как става писмено, никой не знае? Точно тази алинея казва как става това писмено, тоест да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който да установи прекратяването на тези правоотношения.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Христов, Вие искахте да вземете отношение.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Исках да взема отношение по сроковете, че поддържам предложението. Но по отношение на ал. 2 има хипотези в Кодекса на труда, при които работникът прекратява правоотношението и тогава работодателят не е длъжен по принцип да издава акт, защото неговият акт не поражда никакви правни последици. Тук законът въвежда едно ново и много съществено изискване, когато аз като работникът прекратя трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да констатира с един негов акт и този негов акт ще има констативно значение. Това е важно, защото впоследствие, включително и в осигурителната система изплащане на обезщетение за безработица се иска акт за прекратяване. В някои случаи работодателят казва: аз не съм прекратил, ти си прекратил правоотношението. Затова се, че Консултативният съвет по законодателството е направил това предложение.
ПЕТЪР ХРИСТОСКОВ: Освен това, което беше казано за нашето осигурително законодателство, в една от европейските директиви за преносимост на осигурителни права от допълнителното пенсионно осигуряване има дефиниция на напускащ работник и една от характеристиките, че даден работник е напускащ работник е наличието на писмен документ от работодателя. Така че изцяло подкрепям предложението да остане тази ал. 3.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Колеги, има ли други, които желаят да вземат отношение по текстовете?
Господин Мирославов, по отношение на чл. 127а – това, което коментира госпожа Тодорова, къде да бъде мястото на текста?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: И едното, и другото е задължение. По същество не променя нищо.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Госпожа Тодорова предлага систематично да е при другия текст. Приемате ли това предложение – да бъде чл. 127а?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Колеги, някой припознава ли предложението на Консултативния съвет по законодателството? Не.
Някой припознава ли предложението на КРИБ? Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, понеже тук се нахвърлихме върху Консултативния съвет по законодателството, вижте какво пише в чл. 335, където има отделна глава за прекратяване на трудовите договори. Там пише ,че това става писмено.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не е само така, различни са нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Тук какво пишем? И тук пишем заповед. Заповедта естествено, че е писмена. Консултативният съвет по законодателството предлага това, защото има отделен текст за писмено прекратяване на трудовите договори.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Но Консултативният съвет по законодателство, както сте чули, се ръководи от дългогодишен професор, който обаче няма нищо общо с практиката. Извинявайте, аз нищо лошо не казвам срещу проф. Средкова, която ми е приятелка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Казвате, че няма такъв текст.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: “Писмено”, казвам, че има. И свършва дотук. Но господин Христосков и господин Христосков потвърдиха – при обезщетенията за безработица, когато съм напуснал и в случай, че не ми е платена заплатата и т.н., няма никакъв документ. Отивам в бюрото по труда и моля да ми изплатят обезщетенията и там казват: нямаш документ.
Разбирате ли каква е целта? Целта е писмено, но как – със заповед за уволнение или чрез някакъв друг документ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това за документа да го напишем, там където е за прекратяване на трудовите договори. Иначе се появява тук текст, който няма нищо общо с прекратяването на трудовите договори, а има общо със сключването на трудови договори.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: “Общи задължения на работодателя за издаване на документи”, и както виждате, справедливата и обективна характеристика беше в чл. 127, ние я извадихме и я сложихме в чл. 128а. Друг е въпросът как ще се номерира, защото все пак е документ и характеристиката е документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Този текст не може ли да намери място в чл. 335 като нова алинея?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Единственото от това, което сме се ръководили, е, че в Глава “Права и задължения на работодателя”.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Колеги, тъй като не се припознават предложенията на Консултативния съвет по законодателството и на КРИБ, предлагам да гласуваме текста на вносителя.
Който е за текста на чл. 8 по вносител, моля да гласува.
Гласували общо 10 народни представители: за – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът.

По § 9 има направено предложение от Консултативния съвет по законодателството, като имаме редакция на ал. 2 – тази, която е предложена и от вносителите.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! По § 9 приемаме предложението, направено от Консултативния съвет по законодателството, само че да отпадне текста в скобите. Тоест, § 9 – в чл. 139а новата ал. 2 се изменя така:
“(2) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защо е останал такъв текст? Преди малко господин Мирославов говори за практиката. Аз ви казвам за моята практика, личната практика. Аз в миналия си живот работа, започвам при намалено работно време, но ако има спешна операция, кой кодекс на труда ще ме накара да напусна операционната зала? Нали говорим за практиката, колеги? Иначе има аргументи и в едната, и в другата посока.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Това предложение за изменение на чл. 139а се прави с оглед на това, че въвеждането, установяването на ненормиран работен ден, може да става периодично, ежедневно, всеки ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ако е миньор например или някакъв друг при съответните условия на труд, е безумие да го накараш да работи. Има и изключения, но разберете, че практиката е изключително разнообразна. (Реплики.)
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Той ще положи труд, но ще бъде извънреден труд. Отчитането ще бъде по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Сега ще ви кажа друг аргумент. В Кодекса на труда пише – 150 ч. в рамките на една календарна година.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Колеги, има ли други становища по § 9. Няма.
Преминаваме към гласуване като приемем текста на вносителя за § 9 с направената поправка и редакция от Консултативния съвет по законодателството без текста в скобите “(или за които е установено)”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували общо 10 народни представители: за – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се § 9.

По § 10 има две предложения за отпадане и едно предложение за създаване на § 10а.
Моля да коментираме предложението за отпадане на § 10.
Господин Христов, моля да коментирате вашето предложение.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Нашето предложение е свързано с това. Ако имате пред себе си Кодекса на труда, веднага ще разберете, че фактически в много голяма степен отпадането на текста след тирето, довежда до това, че нормата на самия текст на чл. 144 се обезсмисля. Аз само ще ви кажа, че нормата гласи следното: “За довършване – тоест, допустим извънреден труд по изключение – на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време – ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората или увреждане на машини и материали”.
Ако вие сега махнете тирето, то това означава, че ще бъде допустим извънреден труд за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. Законът допуска тази хипотеза, ако има опасност за живота, за здравето на човека. Сега това условие отпада и оттук-нататък всяка една работа може да бъде вкарана в графата, че трябва да бъде довършена и извънредният труд, така да се каже, се облекчава като полагане. Да, вярно е, че има часови граници. Но дали те са достатъчни?
В този смисъл отпадането на едно тире обезсмисля цяла една хипотеза.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
Господин Донев, заповядайте.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Ние не подкрепяме предложението, направено от Консултативния съвет по законодателството, така и от страна на Конфедерация на независимите синдикати в България, а ако продължа и по-нататък, и предложението, направено от КРИБ, което е за създаване на нов § 10а, което има отношение на извънреден труд.
Не подкрепяме направените предложения, тъй като всички знаете, че в Европейската комисия, в Европейския съюз страните членки обсъждат проблемите на гъвкавостта и сигурност – гъвкавост на работното време, даване на по-голяма свобода на работодателя да варира и да въвежда такова работно време, което да му позволи по-голяма гъвкавост при изпълнение на възложените задачи. Практиката и в нашата страна показва, че през последните години много от предприятията с оглед на това да останат, да създават заетост и да работят, започнаха да работят на ишлеме, започнаха да извършват може би и такава сезонна работа, когато изпълнението на дадения вид на работа, на поръчката, на количеството, което трябва да бъде осигурено, така че да се изпълни договорът, го поставяха в невъзможност да съблюдават изискването точно на чл. 144, т. 5 – да удължава работното време единствено и само, когато прекъсването на работата може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали.
Предложението за отпадане на този текст, разбира се, е свързано и господин Христов много правилно отбеляза, че отпада това изискване, но има часова граница, часова зона, в която работодателят може да се простира, и не повече. Затова си позволих в коментара да включа и предложението на КРИБ за създаване на нов § 10а, в който часовете от 150 се променят на 360, именно заради това, давайки възможност законодателят да създаде по-голяма гъвкавост за работодателя при работното време, в същото време да му каже, че тази гъвкавост е в рамките на определени параметри.
Така че аз не приемам направените предложения от КНСБ, от Консултативния съвет по законодателството, и понеже казах, и за предложението на КРИБ по § 10а.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Госпожо Георгиева, заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: По параграфа, който сега не се обсъжда, но за да го приключим – става въпрос за § 10а, ние имаме едно предложение за нов параграф, където извънредният труд, който в момента е ограничен на 150 часа за една календарна година на един работник, да бъде увеличен на 360 часа. Тази норма действа от 1993 г. и не е променяна. През 1992 г. е била 120 часа, променена е на 150 часа и оттогава не е променяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това означава работната седмица да е повече от 10 часа.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Не. В мотивите, които съм изложила и представила на комисията, обяснявам, че е само възможност за работа. В момента, за да се направят тези 150 часа, работодателят трябва да заяви извънредния си труд в Главна инспекция по труда. Тези 150 часа се правят някъде в средата на годината като цяло.
Само за пояснение в Румъния тези часове извънреден труд са 360, в Чехия – 416 часа, в Унгария – 200, а в Гърция няма лимит, но те имат една по-различна практика.
Предложението е във връзка с гъвкавост и е разбира се нормална работа на работодателя. Тоест, ако часовете са му по-малко създаваме предпоставка да остане сивата икономика, най-общо казано, или да не обяви извънреден труд в Главна инспекция по труда.По-добре да му дадем възможност и той да може да работи гъвкаво, което ще има ефективност, по-голяма гъвкавост и дори по-голяма защита на работника.Защото тогава този извънреден труд ще бъде регламентиран и ще бъде изпратено известието до Главна инспекция по труда, където може да се контролира.
Когато имаме ограничение на часовете, поставяме работодателя в условията, че над тези часове, той просто не ги обявява в Главна инспекция по труда, което едва ли е целта на законодателството. В тази връзка сме направили тези разчети. Най-общо давали са ни примери от хранително-вкусовата промишленост фирми, в които работят малки екипи от рода на 5-6 работника, за да има по-голяма ефективност и когато има 3 смени, засяга дневна работна седмица и когато се спазват всички изисквания за междучасово, междудневни и междуседмични почивки и трябва да се поддържат екипи излиза сумираното изчисляване на работното време, че или трябва да поддържаш един екип, който да не ти е натоварен или една смяна не покрива броя. Оттам е направено това предложение, което е в рамките на дебата. Логиката, от която сме изхождали, е само от позицията да се даде по-голяма гъвкавост и защита. Тоест, и обратното изискване да няма нещо, което да остава и чисто нормативно да се оказва пречка, за да не се обявява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Щом няма потребност от такъв извънреден труд, защо няма потребност от назначаване на нови работници?
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Донев, имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Искам само да направя едно уточнение, че не само извънредния труд, който е над нормата от 150 часа, имащ задължения работодателят да го регистрира и обяви в Главна инспекция по труда и половин час и 10 минути извънреден труд той трябва да го обяви в Главна инспекция по труда.
Искам да ви кажа и нещо друго в допълнение на това, което пропуснах, по отношение на § 10, че международните финансови институции, с които България имаше определени поети ангажименти към тях, Световната банка и Международния валутен фонд настояваха в тази посока по отношение на извънредния труд, но аз не бих се съгласил с госпожа Георгиева, че увеличавайки допустимите часове извънреден труд, ние ще направим така, че работодателят да не нарушава законодателството. Точно обратното, най-големият броя установени нарушения от Главна инспекция по труда през години може би на второ или трето място е полагането на извънреден труд, неговото неотчитане дори в нормите, които са в момента в Кодекса на труда. Представете си един работодател, който не отчита нито един час извънреден труд в Главна инспекция по труда, не води документи – Правилник за вътрешния трудов ред или какво и да било, от което да е ясно какво е разпределението на работното време в предприятието и в същото време нарушава разпоредбата на чл. 144. Считам, че не бива да се увеличава нормата часове от 150 на 360 часа, тъй като и работодателите, които в момента нарушават тази норма от 150 часа, не са я достигнали и въпреки това укриват извънредния труд.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Изцяло подкрепям това, което казахте.
Отварям не врата, а цял портал за злоупотреби оттук-нататък. Защото в момента продължава да се работи по 10 и 12 часа и когато дойде Главна инспекция по труда, казва, че в момента се работи извънреден труд, а същевременно той не го отчита.
Оттук-нататък, при положение че сега са 150 часа, при 360 часа надолу, понеже в моя край – в южна България, шивашката промишленост е най-засегната, само ще ви кажа, че ще започнат да работят на 16 и 18 часа.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, доктор Адемов направи едно интересно изказване като реплика и т.н. Аз винаги съм се чудил на това, което препоръчваха международните финансови институции. Аз съм присъствал на много срещи с тях и те казват – една от гъвкавостта е увеличаване на размера на извънредния труд. Интересно защо ще е гъвкаво като вместо двама души да работят, ще работи само един повече?
Но предложението на КРИБ в момента ми прилича на френската поговорка “Апетитът идва с яденето”. Ние положихме страшно много усилия да направим промяна в извънредния труд, след тирето, за което господин Чавдар Христов протестира с основание, работодателите се бяха съгласили, ние се съгласихме, само синдикатите не, естествено те бяха на своята позиция. Сега КРИБ, след като казахме “А”, те казаха: хайде сега увеличете тези 150 часа на 360 часа. Това беше една уговорка – може да се допусне извънреден труд, но нека да си остане в границите - месечно, седмично, дневно, годишно 150 часа. Иначе и двете работи едновременно, аз мисля, че и друг път съм казал, че двете работи много трудно става едновременно. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин Мирославов.
Господин Христов, заповядайте.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Искам само да кажа, давайте си сметка, уважаеми народни представители, че отваряте една универсална врата за извънреден труд с поправката в чл. 144. Ако се приеме това, за което говори колежката от КРИБ, магическата дума “гъвкавост” губи своят смисъл. Защото гъвкавост без заетост?! Всеки извънреден труд понижава нивото на заетостта. Затова, когато регулираме отношенията чрез нормите всички си давате сметка, че тук нещо ще се отпусне, но някъде другаде нещо ще се запуши. Това, че се наемат по-малко работници и максимално се цели да се изцеди единия работник, извинявам се за израза, води и до проблеми в ползването на отпуските, води и до други проблеми в почивките и т.н. Води и до това, че се поставят проблеми за заплащането на извънредния труд, което, макар и уредено като минимални стойности, е твърде ниско.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Първо, искам да обърна внимание, че приемаме доводите, които бяха направени, че има 150 часа и те не се отчитат. Но това е нещо различно от нашето предложение. Ние сме твърдо “за” контрола и при неспазване на законодателството, съответните санкции да бъдат наложени. Предложението ни беше друго – да се даде по-голяма възможност, тоест тези, които прилагат закона и спазват тези 150 часа и пречката им е единствено това, да не ги вкарваме в противоречие на закона.
А когато говорим защо не назначаваме нови хора, то е защото се търсят квалифицирани специалисти в много случаи. Тогава ти е необходим този работник, който ти си го обучил, за когото си дал средства за неговото образование и квалификация и той ти трябва. Не можеш в момента да наемеш друг, който ще го ползваш много рядко, тоест финансово е неизгодно, тъй като квалифицираните кадри се поддържат. Има моменти, когато има по-голямо натоварване и разбира се, това се прави със съгласието на работниците, а не без тяхното съгласие.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Заповядайте, господин Гочев.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, мисля, че много внимателно трябва да се отнесем към предложението на вносителите. Поддържам тезата на Конфедерация на независимите синдикати в България, поради това че в нашата страна в икономиката има много работодатели, които злоупотребяват с това, че осигуряват хляб на хората и работят твърде много дълго извънредно при минимално заплащане. Мисля, че Инспекцията по труда не си е свършила работата в този смисъл по контролирането на труда този процес да е овладян, за създаване на такива условия незавършена работа – всичко е незавършена работа в едно функциониращо предприятие. Това е постоянен аргумент. Аз съм производственик, бил съм ръководител – всичко е незавършена работа. Там процесите са непрекъснати. Нали всеки ден работим – и монтажа, и боядисването, и шиенето и т.н. Има случаи и големи машиностроителни предприятия, да не казвам градовете, в които хората вече не могат да издържат от допълнителен извънреден труд. На въпроса: “Плащат ли ви? – Плащат много добре, и отлично, но вече просто не можем да работим”. Има поръчки., има договор, ще си направи работодателят колко работници, колко и как ще се изпълни работата, ще вземе допълнителни хора. Но да не отваряме такава врата, да не създаваме условия за издевателстване на работодателите над работниците.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин Гочев.
Колеги, мисля, че дебатът приключи.
Някой припознава ли предложенията на Конфедерация на независимите синдикати в България и Консултативния съвет по законодателството, те са идентични – за отпадане на § 10? Няма.
Предлагам да гласуваме предложението за § 10 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували общо 10 народни представители: за – 9, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се § 10 по вносител.

По предложението на КРИБ за създаване на нов § 10а, за увеличаване на извънредния труд.
Има ли колега народен представител, който припознава предложението на КРИБ? Няма.
Колеги, вече приехме десет параграфа.
ПЕТЪР ХРИСТОСКОВ: Господин председателстващ, приемането на § 11 или отхвърлянето му е свързано със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който ще се гледа утре в Министерския съвет. Ние сме подготвили текстове, които дават правото на получаване на обезщетения, а това нещо кумулативно струва около 7 милиона. Молбата ми е да го разгледа комисията, за да знаем какво да правим. Трябва да ги предвидим или не тези разходи. Става въпрос за т.нар. бащинство.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Колеги, мисля, че трябва да дискутираме и § 11.
По § 11 има направени предложения на Консултативния съвет по законодателството, на КРИБ и на КНСБ(мин), което няма да дискутираме.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Ние сме направили предложение за отпадане на ал. 7. Смятаме, че съществува ред за отпускане и ползване на отпуски както платени, така и неплатени. Не считаме за целесъобразно изплащането на обезщетение при отпуск на баща след раждането на детето. Има достатъчно мотиви и достатъчно други норми, които вече са приети и не го приемаме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Какво смятат вносителите?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: В становището на Консултативния съвет по законодателството има два момента. Първият момент е с предложението да отпадне ал. 7. Консултативният съвет по законодателство излиза извън рамките на своите правомощия. Никой не е казал, че той може да дава становище по едно предложение на Министерския съвет – дали е хубаво или не е. Той би могъл да каже, че това противоречи на един или друг закон, дали е написано хубаво или не, но в никакъв случай да не се произнася по целесъобразност.
Неласкаво се изказвам няколко пъти вече, но има директиви, които говорят за равни възможности на мъжете и жените. Има директиви на на Европа, които задължават мъжете да участват в гледането на жените. Има закони, за които преди време се отдели много място във вестниците, в които даже задължително се дава, че мъжът трябва да участва в отглеждането на детето.
Ние сме направили първата стъпка – 15 дни след раждането. Доктор Адемов предложи, доколкото си спомням – не след раждането, а може би след изписването от лечебното заведение.
Що се отнася за ал. 8, както и отпадането на ал. 9, е отново теоретично предложение на Консултативния съвет по законодателството.
В ал. 8 – след думата “ползва” се добавя “вместо нея” отпуск, дума ,която може да се сложи. Макар че в другите текстове, подобни на чл. 164 или 165 няма такова нещо. Тук може да се сложи “вместо нея”. Консултативният съвет по законодателство може би разсъждава така – слагайки вместо нея горе, не е необходимо второто – за времето, през което бащата ползва отпуск, отпускът на майката се прекъсва. Това е текст, който много добре обяснява, че ако отпуск се ползва от бащата, то отпускът на майката се прекратява. Ние сме затрупани с такива писма, колкото и тъпо да е.
ПЕТЪР ХРИСТОСКОВ: Имам един въпрос, ако го приемете – кой ще докаже, че живеят в едно домакинство? По какъв ред ще се докаже? Защото, ако работодателят не му пука ще разпише 15 дни отпуск, на нас ни пука, защото ние плащаме на този човек и ние ще му плащаме на всеки 15 дни пари, защото живеят в едно домакинство.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Коментираме ал. 7 – “и живеят в едно домакинство”.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Интересен спор се зароди. Имаше и друга идея – да кажем, че родителят, бащата, ползва 15 дни, но това е адска работа, защото не се знае дали живее в това домакинство. Петдесет и един процента от децата, родени през последните няколко години, са родени от съжителство извън брак, 70% от тях са припознати. Но ако сложим само бащата, тогава той може да си живее в съвсем друго домакинство, да си има съвсем други деца и примерно му се ражда детенце от приятелката му “х” и той казва – аз отивам 14 дни в отпуск, защото ми се роди дете. Тук е необходимо да фигурира домакинството.
Що се касае затова какъв документ, да ние ще напишем в Наредбата за работното време, отпуските и почивките или както и сега да се казва, че е необходимо само една декларация. Дружеството на сегашните и бъдещи майки ни помолиха да не слагаме адресна регистрация, само защото се оказа, че голяма част от тях не са адресно регистрирани и си живеят на добра воля и всяко едно формализиране считат, че ще бъдат намалени правата на децата, който ги имат. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Заповядайте, госпожо Капитанова.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Искам да цитирам един текст от Директива 54/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагане принципа на равните възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите.
Член 16 от директивата гласи, че настоящата директива не засяга правото на държавите членки да признаят отделни права, вързани с отпуск за бащинство или отпуск за осиновяване. Тези държави членки, които са признали такива права, предприемат необходимите мерки за защита на работещите мъже и жени от уволнени, поради упражняването на тези права и гарантират, че при изтичането на този отпуск, те ще имат правото да се завърнат на работното си място или на достойна възраст при условия и ред, не по-малко благоприятни за тях, както и да се възползват от всяко подобряване на условията на труд, на което биха имали на право по време на отсъствието си.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Вярно е, че сме стигнали до § 11, но ако бъдем много назад, има едни промени в Закона за защита от дискриминацията и те точно това правят.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Искам само да кажа две неща. Първо, има Конвенция 156 на Международната организация на труда, която беше приета миналата година и която касае равното третиране на хора със семейни ангажименти. Там също се идеята затова на бащите да се осигуряват равни възможности с оглед семейни задължения, включително гледане на болни и т.н. Този документ също ни задължава да вървим в тази посока.
Що се отнася до закрилата, в § 20 от настоящия законопроект, има предвиден текст, който поставя под закрила и бащата, когато ползва този отпуск. Идеята на вносителите е да възприемат постановките на директивата, а не да ги игнорират, макар че самата директива дава възможност затова.
И последно, приемам опасенията, господин Христосков, за изтичане на пари, но зависи и от волята на министерството да се направят съответните промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, които ще създадат условия да препятстват спекулирането с тези текстове и да не забравяме, че това са лично за нас и част от усилията ни за решаване на демографския проблем на страната.
ЗАМ.-ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
Колеги има ли други, които желаят да вземат отношение? Ако няма желаещи, предлагам да преминем към гласуване.
Първо, редакционно вносителите приемат текста за ал. 8.
Някой от колегите припознава ли предложенията на Консултативния съвет по законодателството и предложението на КРИБ за отпадане на ал. 7 и ал. 9. Що се отнася до предложението на КНСБ(мин), понеже ги няма тук, не са го коментирали предложението си, така приехме, че предложенията не ги коментираме.
Има ли някой, който припознава предложенията? Не.
Който е “за” текста на вносителя по § 11, моля да гласува.
Гласували общо 8 народни представители: за – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносителя за § 11.
С това приключваме за днес, колеги. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.05 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР МРЪЦКОВ