Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
На 22 октомври 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за социално подпомагане, № 802-01-76, внесен от Министерския съвет на 17.10.2008 г.
Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г., второ четене – продължение.
Разни.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
Искам да представя на вашето внимание
Д Н Е В Е Н Р Е Д
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за социално подпомагане, № 802-01-76, внесен от Министерския съвет на 17.10.2008 г.
Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г., второ четене – продължение.
Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Точка първа.

Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за социално подпомагане, № 802-01-76, внесен от Министерския съвет на 17.10.2008 г.
Господин Янев, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯСЕН ЯНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно Закона за социално подпомагане, задоволяването на основните жизнени потребности е задължение на всеки гражданин, а система за социално подпомагане се включва, така да се каже, когато са изчерпани всички тези възможности и когато справянето с ежедневието е невъзможно чрез труда на човека и притежаваните от него имущества. Като член на Европейския съюз нашата страна възприе и прие практика на един от основните приоритети на съюза по отношение на цялостната си социална политика, а това е преодоляване на дългосрочната зависимост на безработните лица, най-вече от системата за социално подпомагане, въпреки че за никого не е тайна от възприетите стереотипи в нашата страна се получи един феномен, който накрая дори се изведе в една дефиниция, която се нарича “професия социално слаб”. За да можем да преодолеем този проблем, ние предприехме стъпка, може да се каже вече, че това са поредица от стъпки в определения максимален срок, за който безработните лица в трудоспособна възраст да бъдат социално подпомагани като последната мярка, която беше възприета в този контекст е от 1 януари 2008 г., когато срокът от 18 месеца беше свален на 12 месеца. С проекта за изменение на Закона за социално подпомагане се въвежда изменение в настоящия чл. 12в, ал. 1, който третира въпроса за продължителността на непрекъснато подпомагане с месечни социални помощи на безработни лица в трудоспособна възраст предлагаме този срок да бъде намален с още 6 месеца. Считаме, че това е необходима мярка най-вече във връзка с това демотивацията на тези граждани, които са на трайно социално подпомагане, да не се, така да се каже, меркантилизира или се превърне в злокачествен елемент. А също така това е и една мярка, която е с възпитателен ефект, която ще накара всички тези лица да участват в образователни програми и повишаване на квалификацията, включително курсове, ограмотяване. По този начин ще се повиши тяхната конкурентоспособност на пазара и ще се създадат реални условия за включването им в него. Това от своя страна ще допринесе за повишаване на доходите на семействата и намаляване на зависимостта от системата за социално подпомагане. Естествено, че тези уязвими групи, които в сегашния закон се третират – майки с деца, бременни жени, хора, които отглеждат хора с увреждания, си остават в същия вариант на законовия текст защитени.

В заключение бих искал да подчертая, че предлаганата промяна е свързана пряко и със засилване на социалната справедливост, на обществена солидарност, тъй като системата за социално подпомагане се финансира със средства от републиканския бюджет и всички ние като данъкоплатци искаме да сме сигурни, че отпусканите помощи за хората трябва да бъдат за тези, които имат най-голяма нужда от тях. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Янев.
Колеги, имате думата за мнения, въпроси и коментари. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря, господин председател.
Мисля, че не можем да отминем без подкрепа направеното предложение. Защото всъщност в рамките на последните години чрез този механизъм наистина, и други разбира се, които Министерството на труда и социалната политика и Министерският съвет приложиха, беше доведен даже под минимума за Европа броят на безработните и се създаде стимул сред хората, които не работеха досега, първо, ако не са достатъчно квалифицирани, да търсят пътища да се квалифицират, и второ, да търсят подходяща работа. Мога да дам и един конкретен пример. Само за 3 години, толкова колкото съм в парламента, там, където работех имах 560 души по временната заетост, сега в момента са 50 – десет пъти е намалял броят на хората, които преди са били без работа, а сега са намерили работа и вече работят.
Мисля си, че много правилна е политиката и философията, която избрахме ние и чрез този механизъм и чрез тези средства да провокираме инициативата на хората. Спомнете си, че ние им давахме допълнително и продължаваме и сега финансови поощрения, за да може да ги активизираме, да могат да излязат на пазара на труда по-свободно, по-активно и да могат да се реализират. Считам, че това е правилната посока, в която се движим и сигурно до края на нашия мандат няма да се налага да има и такива ограничения и такива решения, записани в законопроектите. Защото хората сами вече се научиха, че тази поговорка, която отдавна се знае: “Помогни си сам, за да ти помогне и Господ”, дава резултат. Затова мисля, че всички ние ще я подкрепим.
От името на моите колеги от Коалиция за България заявявам, че наистина ще я подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Илчев, заповядайте.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-министър, като тенденция е ясно – ние в рамките на кратко време се занимаваме няколко пъти с този проблем. Аз бих желал обаче, ако има данни в министерството и ако разполага в момента господин Янев, да подкрепи тенденцията с някои данни – как се движим от 18, на 12, и сега към 6 месеца. Иначе в тенденцията няма съмнения и аз също ще подкрепя законопроекта. Но ако има данни в министерството и конкретно господин Янев, да подкрепи тази теза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Ако трябва да разширя въпроса на господин Илчев, само преди няколко месеца ние приехме другата мярка. Това беше на 28 май т.г. в комисията, може би м. юни в пленарна зала.
Как ще съчетаем двата срока, защото сега има едни, които са по първия срок и веднага влизат в хипотезата на втория срок. Тоест досега имаха право на една година социални помощи, а сега изведнъж законът ще им каже, че имат право на 6 месеца. Аз ще се изкажа след госпожа Христова, защото не съм толкова голям оптимист, въпреки че тенденцията е правилна и ще ви кажа защо.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Предварително искам да кажа, че ние от нашата парламентарна група ще подкрепим предложените промени в Закона за социално подпомагане от Министерския съвет. Но и аз като Вас, господин председател, искам да обърна внимание на изпълнителната власт на Министерството на труда и социалната политика за няколко важни неща.
Разбира се, че обществото не може да не приветства и тази мярка. Това намерение беше съобщавано и получаваше обществена подкрепа от хората – тези лица, които са безработни лица в трудоспособна, както се казва, здрави прави хора, които не гледат човек с увреждане или малко дете вкъщи или хронично болен, разбира се, че е правилно те да не бъдат стимулирани дълго време със социални помощи, защото социалните помощи са за покриване на основни жизнени потребности, когато човекът не е в състояние. Но тук става въпрос за хора, които са в състояние. Нещо повече, аз самата съм участвала в такива законови промени, когато не 6 месеца не разрешавахме, а не разрешавахме и един ден да получава социална помощ този, който беше включен в програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” и който откажеше предложената му от Бюрото по труда работа, тогава той автоматично отпадаше от списъка на получаващите социална помощ.
Така че тези мерки са правилни, защото това са обществени средства – средства на българските данъкоплатци, които се разпределят за хора, които могат сами да си вадят хляба, а още повече не разполагаме вече с такива мащаби програми за заетост и не е необходимо, защото ние по-скоро имаме не проблем с безработицата, а с трудното намиране на кадри с определени специалности за трудовия пазар.
Мисълта ми е следната. Тази мярка задължава още повече социалните работници да бъдат така прецизни, коректни и стриктни, когато правят социалния доклад, когато изследват всички закони по закона – дали този човек наистина няма някакви много тежки затруднения и в такива случаи едно цивилизовано общество на една страна – членка на Европейския съюз, не може да остави хора, които наистина имат нужда от подкрепа на обществото, да останат без всякаква подкрепа.
Затова апелирам да се обърне внимание на системата за социално подпомагане да бъде много акуратна при обследването на социалното състояние на дадено семейство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Христова.
Колеги, аз искам да разгледам малко от по-различен ъгъл този проблем. Първо, естествено тази посока е вярната. Естествено е, че трябва да разберат веднъж завинаги тези хора, които са в работоспособна възраст, нямат проблем да упражняват правото си на труд, да ги стимулираме по някакъв начин, включително с тази дясна мярка, госпожо Панева – по-дясна мярка от тази не може да има. Това мога да ви го кажа категорично. По-дясната мярка е изобщо да няма право на социално подпомагане
РЕПЛИКА: И до там ще стигнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: След като намаляваме на 6 месеца, защо само преди два месеца не я предвидихме тази мярка, а сега през няколко месеца предлагаме по 6 месеца? Това е единият ми въпрос.
Следващият въпрос. Идва световна финансова криза.
Уважаеми колеги, ако в България догодина с 50% намалят външните инвестиции, знаете ли какво означава това? Ако се свие пазарът на труда, ние колкото и да ги квалифицираме по нашите програми, те няма да могат да се реализират на пазара на труда. Ще има криза и на пазара на труда. Тези неща още отсега трябва да помислим. Иначе най-лесно можем да кажем, дайте това е правилната стъпка. Наистина това е правилната стъпка, никой не казва, че не е правилната. Но при всички положения трябва да се замислим за това, което предстои на пазара на труда. Нашият пазар на труда няма да бъде толкова либерален, толкова жаден за работна сила, колкото е сега. Ако се свие секторът на строителството, ако се свият всички останали сектори в икономиката, които поемат част от неквалифицираната работна ръка или нискоквалифицираната такава, тогава тези хора, въпреки квалификацията ние ще ги квалифицираме, ще ги обучим, ограмотим. И какво от това? Къде ще си намерят работа тези хора.
Така че трябва да не сме толкова големи оптимисти, че точно такъв тип мярка ще реши всички проблеми, които ги има в момента? Казвам това не, за да се правя интересен. Аз ще гласувам за това решение, защото съм убеден, че това е правилно. Но при всички положения, защото виждам как сме се засилили по тази инерция – 18 месеца, 12 месеца, 6 месеца и нула месеца. Нека бъдем малко по-скромни в тези си очаквания, защото социалното подпомагане – казвали сме го това, след дълги мъки го измислихме този текст в Закона за социално подпомагане – “тези, които не могат да се справят сами”. Нали така? Но въпросът е не само в това да се справят сами с основните жизнени потребности, а въпросът е има ли гъвкав пазар на труда, който да поеме и такъв тип работна сила?
Не го казвам, за да бойкотирам по някакъв начин решението, пак казвам, че ще го подкрепя, но трябва да се замислим по тези въпроси. Защото притеснението ми е, че вървим малко инерциално. Защото е обществено приемлива мярката, защото хората харесват това да не се раздават социални помощи, и аз го харесвам, но и в тази мярка дори трябва да има малко перспективно мислене. Защото, ако тези хора ги пратим на свития пазар на труда, какво означава? Остават и без социално подпомагане, и без работа.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Имам една реплика. Първо, аз не казах, че това не е дясна мярка. Тя наистина е дясна, даже е крайно дясна. Защото ние в рамките на една година направихме революция в тази област. Затова си послужих с този пример.
Но ние постигнахме едно много важно нещо. Ние накарахме хората и ги мотивирахме, защото може някъде да е станало и насила. Ние ги мотивирахме да тръгнат да си търсят работа. Ще ви кажа, че имаше хора, които никога нямаше да помислят да си търсят работа. Който е работил в социалната сфера, аз много уважавам моите колеги-социални работници, ще ви кажа какво значи да не можеш да ги намериш, да е срещу теб със собственото си име и да ти казва, че не е Иван, а Петкан, да те лъже, че това не е неговото дете, а че е еди-какво си.
Направихме една революция в тази област. Освен това те вече имат по няколко професии.
Мили колеги, никой няма да дойде и да ни свърши работата тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Къде имат по няколко професии.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Защото са минали през курсовете, които ние сме им платили. Но все пак това е някаква инвестиция. Защото ще ви кажа, че има хора – имала съм възможност и съм се срещала с много хора, които работят на по две, три и повече места. Сигурно ще стигнем и до този етап.
Може да ви се струва дясно и несоциално, и нечестно, и несправедливо, но когато човек трябва да се бори за живота си, и тази мярка ще му се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Панева.
Понеже не съм толкова революционно настроен и искам да вярвам повече не на това по какъв начин ги възприема обществото нещата, а на фактите и цифрите. Аз ще ви помоля колко от тези, на които са спрени социалните помощи и за 12-месечния период и от 12-месечният период досега са се реализирали на пазара на труда? Колко след като са минали курсове за обучение, квалификация и преквалификация са си намерили работа на първичния трудов пазар? И колко време са работили, защото много е важно като са се сдобили с толкова професии, за които говори госпожа Панева, колко време след това остават да работят тази професия, за която са завършили курса.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря, господин председател.
Аз получих едно много ценно ограмотяване. Може да ни се струва нещо антисоциално и нечовешко, но трябва да го приемем.
Констатацията на много колеги, че това е правилно, но не приемаме това решение в подходящ момент. Едно решение е правилно, когато не само по същината си е правилно, но когато го приемаме в подходящия момент. Щом едно добро решение се приема в неподходящ момент, то носи негативи. В това съм категорична.
Искам да попитам дали колегите са толкова въодушевени от тази дясна революция, която са направили, имат ли представа, че в България има много малки села, малки градчета, в които просто няма какво да се работи – няма частни фирми, няма някакви цехчета, няма предприятия, просто няма какво да се работи? И ако евентуално някой от тези малки села и градове се закачи да завърши тези драгоценни курсове, той няма да има пари да пътува до града и да работи там.
Приемате това решение в навечерието на една изключително тежка зима, която ще разтърси цялата страна, на фона на едно изключително социално напрежение. Защо е това бързане? Хората по принцип приемат, че не би трябвало да се стои и да се чака на държавната хранилка, обаче всичко това на фона на тази криза, в която навлизаме, хиляди пъти ще повторя – на фона на това, че нашите заплати са най-ниски в целия Европейския съюз, нашите лекарства са най-скъпи – аз мисля, че когато се приемат такива решения, винаги е съобразено със ситуацията в България.
А то по принцип е хубаво, това, което се казва, да не учим хората да чакат на държавна хранилка, но веднага излиза съображението, че България, поради много причини е някак си извън този европейски фон. Не може! Защото тук са най-ниски пенсии, заплати, лекарства и какво ли не още, а цените тепърва хукват нагоре! И ние сега сме се загрижили и сме доволни от това, че правим една революция в намаляване на броя на хората, които ще чакат на държавна издръжка, на държавна хранилка.
Аз мисля, че и тези неща трябва да си кажем. Каквото искате решение приемете, но поне тези неща нека да бъдат сложени на масата. За това да разсъждаваме, а ние разсъждаваме като че ли няма криза – трети път го казвам – като че ли тук заплатите не са най-ниски, храната изключително скъпа. Моля ви нека тези неща вземем предвид, когато ще се гласува това решение.
А това, че вече ни научихте на дясна политика, на антисоциална политика, вече свикнахме – след увеличението на пенсиите с по левче-два на ден, какво да ви кажа? Имайте предвид, че решението, което ще вземете, ще се отрази на семействата, в които има и пенсионери.
Колеги, дано да започнете да разсъждавате и в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Янев, заповядайте, за да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯСЕН ЯНЕВ: Благодаря, господин председател.
Вие наистина отворихте един наистина интерес дебат и аз мисля, че няма да бъде лошо да има някакви законодателни и ваши мерки в парламента по отношение на някакъв своеобразен резерв. Но мисля, че това вече трябва да се коментира в Комисията по бюджет и финанси в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Какви наши мерки имате предвид?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯСЕН ЯНЕВ: Исках да кажа, че обвързаността на сегашната ситуация със световната финансова криза, може би трябва да се дебатира в парламента допълнително. Защото това е широко мащабна тема, за да можем отсега ние в случая да правим прогнози.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли други въпроси? Нямате.
Заповядайте, госпожо Томова.
МАРИЯ ТОМОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се постарая да отговоря на някои от поставените въпроси.
Първо, за конкретната информация. От началото на годината до края на м. септември т.г. общо са отпаднали от социално подпомагане 17 838 души. От тях 9600 са започнали работа, 2000 са включени в различни програми за заетост.
Вие знаете, въпросът е многократно обсъждан, че не отпада от подпомагане цялото семейство, а само безработният човек с неговия процент. Данните показват, че в относителния дял на хората, които са останали без никакъв доход в резултат на тази мярка, е около 5% или това са някъде около 800 души. От тях на половината е предложена работа, но те са отказали и тук използвам случая да подкрепя госпожа Христова, че мярката, която съществуваше преди, съществува и сега – ако някой откаже предложената му работа, той отпада от социално подпомагане. В тази посока действията са последователни и промяна няма.
Всъщност права е госпожа Христова, че наистина социалните работници трябва да бъдат достатъчно отговорни в тази ситуация, защото животът е много пъстър и може да има наистина, макар и единичният случай за тези, които са останали – 300-400 души от всички 17 хиляди, които са останали без никакъв доход, но все пак има и други форми на подпомагане. Месечната социална помощ не е някакъв апогей, има и целеви помощи, има я и възможността за еднократно подпомагане. За всеки един такъв случай указанията на Агенцията за социално подпомагане е да се предоставя еднократна помощ, която може да подпомогне този човек, за да излезе от ситуацията, в която се намира.
Аз си позволявам да подкрепя народния представител госпожа Панева, която каза, че тази мярка има изключително мотивиращ ефект върху хората и всички ние сме убедени, че това е така.
Искам да кажа един факт много отговорно пред вас. Ние очаквахме още при промяната през м. януари, че ще бъдем затрупани с писма на граждани, както сме затрупани по различни други въпроси. Например хората се жалват, че размерът на помощта е малка, че не могат да попаднат в границите за достъп, че не отговарят на някои от многобройните условия за достъп. Но ние досега не сме получили както от м. януари, така и от м. юли нито едно писмо от лица и семейства, които да се жалват от тази мярка, че са отпаднали от подпомагане, поради изтичане на срока за подпомагане. Това може да ни говори само това, че голяма част от хората, които са отпаднали, са работили нещо и са имали някакви допълнителни доходи, още повече вие знаете, че помощта, която безработните лица получават е много минимална. Тя не е 55 лв., защото 55 лв. е гарантираният минимален доход, а на едно безработно лице в трудоспособно възраст помощта е в размер на 66% или някъде около 35 лв. С тези 36 лв. на всички ни е ясно, че трудно може да е живее.
Мисля, че отговорих на по-голяма част от въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Имам само един такъв въпрос. Този, който е безработен в работоспособна възраст, знам, че благодарение на мерките, които уреждаме законодателно, Агенцията за социално подпомагане и бюрата по труда ги издирва тези хора и им предлагат курсове за преквалификация, предлагат им обучение и т.н. – всички мерки. Ако те откажат, отпадат от социалното подпомагане по Закона за насърчаване на заетостта и Закона за социално подпомагане. След като я има тази мярка, защо трябва да има такъв срок?
Ние предлагаме на всички да ги включим в програми и мерки, нали така? Ако те откажат, те и без това отпадат, защо трябва да има такъв текст.
МАРИЯ ТОМОВА: Идеята е не само някой да предложи на някого работа, а идеята е, първо, хората сами да си потърсят работа и ако нямат възможност, тогава някой да им предложи. Това са две различни мерки. По-скоро тази мярка е и за тези – да се активират всички хора или чрез бюрата по труда, или по друг начин, да си осигурят работа. Защото знаем, че не всички се регистрират в бюрата по труда и не всички получават работа чрез бюрата по труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Не искам повече да коментирам. Защото аз ви казвам, че познавам такъв тип хора. Ако от тези хора някой по някакъв начин се квалифицира, елате ми се обадете, за да му видя квалификацията. Сега тук да се лъжем, че са придобили няколко квалификации, няколко професии и не знам какво.
Аз мога да ви кажа за един човек на социално подпомагане, понеже много добре ги украсяваме нещата законодателно, исках да разбера този човек има ли някакви трудови навици - на 23 години с 2 деца. Това го казвам съвсем между другото. Дойде, дадох му една четка за боядисване за една колона от една ограда и му казах: “Искам да я боядисаш така”. И показвам. Взе четката, направи това, което му показах надолу и в следващия момент сгреши. Взех четката и отново му показах: “Искам да повториш това, което правя”. Показах му, той пак направи същото. За мен това беше извод, който направих сам за себе си. Той през живота си нищо не е работил – на 23 години, има две деца. Никога нищо не е работил! Този човек да го квалифицираш, да го ограмотиш напълно неграмотен, това според мен е изключително усилие и тези хора трябва да са магьосници, за да могат да свършат тази работа. Знам много добре този тип хора, не искам да получават наготово социално подпомагане. Не ме разбирайте накриво, далече съм от мисълта, че трябва да получават социални помощи. Но тук проблемът е, че ние решаваме нещо, което не прави образованието. Ние решаваме нещо някак си пожарникарски. Може би е модерно напоследък да работим пожарникарски. Пожарникарски се мъчим, понеже те не са квалифицирани – дайте да ги вкараме там и каквото излезе от тях. Аз мисля така и казвам честно какво мисля.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Прощавайте, колеги. Аз си позволявам да настоявам да ми разясните какво ще стане с тези малки села и малки градчета. Впечатленията ми са изключително обективни и от приемните ми дни, от обиколките в страната, от които, пак казвам, става ясно, че няма, няма никаква възможност за работа. Няма фирмички, няма фирми.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Земя няма ли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Земята я работят арендатори, господин Мръцков.
СТЕЛА БАНКОВА: Колега, колега! Ще берете плодове от това, което правите! Какво да правят тези хора, ми кажете? Уверявам ви, че няма никакъв изход за тях - по селата, колеги, по селата, по селата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други мнения.
СТЕЛА БАНКОВА: Отговорете ми, колеги. Кажете ми, дайте ми информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Тъй като едва ли не ме изкарахте тук чух думи за себе си като някакъв грешник. Разбирате ли, че ние трябва да покажем на младите хора с примери и с всичко, което правим, че те трябва така да построят живота си, че да оцелеят? Колеги, има хора, които са на тридесет и кусур години, които никога през живота си не са пипнали работа, прибират се удома – казвам ви го като педагог, пребиват родителите си, бабите и дядовците си, събират им парите, продават им къщите и не знам какво. Трябва да започнем отнякъде! Разберете.
Онзи ден имахме един разговор за ромите в една от комисиите. Вдигаме ръце, нямаме право като общество да вдигнем ръце от тези проблем. Нямаме право! Защото ние обричаме на гибел тези, които ще живеят с нас на земята.
Моят син, казвам Ви колежке, е 20 години в Италия. Работеше на една улица. Първо, три месеца той спа на тротоара, за да оцелее. На тротоара, на едно одеалце! И вечер работеше даже не в заведение, продаваше сандвичи. Полека-лека се пребори с трудностите и остана да живее там, жив и здрав да е, сега има дете и се оправя с живота. Купи си жилище. Казвам ви една човешка история. Говоря ви като човек, който си отива от този свят, но иска тези, които идват след него, да имат живот за себе си. Трябва да се борим! Нима мислите, че им е лесно на европейците? И те сега са в същата ситуация. Сега говорихме с една жена, която е взела заем за жилище – тя го е взела преди една седмица, след три дни вдигат 60 лв. отгоре. Какво да прави тази жена? Или трябва да върне заема, или ипотекираното жилище. Какво да прави? Ще трябва да си намери още една работа, а в София има къде. Ще работи още 4-5 часа и ще се бори. Това е. Тези хора ги познавам поименно, затова ви казах. Това, че съм мотивирала двама души не да не седят на трапезата на друг или да вземат от моите данъци, а тези двама души да отидат и да се погрижат за хляба си и за хляба на своите деца - аз се гордея. Казвам ви, че се гордея с това. Може да са само двама, но за мен това е постижение.
От тази гледна точка мисля, че това е правилната посока, а не че някого товарим със задължения. Моята майка получи също като вашата 2 лева и утре ще отида и ще й купя един килограм сирене и ще и го занеса.
СТЕЛА БАНКОВА: Не мислете майките на депутатите, мислете другите.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Аз също бях безработна преди време и си мислех точно така. И са ме уволнявали, и съм се съдила, и съм се връщала на работа. Не мислете, че аз съм някакво друго същество, различно от обикновените хора. Аз в момента съм депутат, но през цялото си време не съм била депутат. Така че нека да говорим истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, направихме дискусията интересна от много скучна на пръв поглед.
Заповядайте, господин Гочев.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-министър, колеги, уважаеми гости! Действително има противоречиви изказвания от всяка позиция. Мисля, че все пак онова решение за промяната от 18 на 12 месеца го взехме твърде скоро и никой не може да оцени как работят тези 12 месеца. Преди да е приключил един такъв мандат от 12 месеца, ние вземаме решение отново за намаляване на 6 месеца.
Тъй като трябва да уважаваме вносителите, мисля, че можем да намерим компромисно решение вместо 6 да бъде 9 месеца и да бъде от Нова година – онези, които са сключили договорите при старите условия да си работят при старите условия.
Трудно е да се каже прав ли е господин Адемов. Лесно се запушва строителният сектор, ще дойдат и от чужбина хора, които ще се приберат, проблемите трудно могат да се предвидят. Така че предлагам компромисно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Това, което чух, че 50% от отпадналите по тази мярка безработни са си намерили работа, не е много оптимистично наистина. Така че може би отрицателната тенденция даже ще се задълбочи след въвеждането на тези 6 месеца. Очевидно така ще стане.
Искам да ви попитам. Тези програми в националния план за действие за ограмотяване, квалификация и преквалификация какви са сроковете на тези програми? Естествено, те са различни, но да ми кажете какъв е периодът, в който се провеждат и периодът, в който един човек трябва да мине такъв курс на обучение.
Още един въпрос. Несъмнено вие сте се запознали и познавате европейската практика, че няма единна е ясно, но горе-долу къде ще се намира България след въвеждането на този 6-месечен срок в Европа по отношение сроковете за изплащане на обезщетения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, не знам дали имате готовност да отговорите на този въпрос, тъй като това е свързано с Националния план за действия по заетостта.
МАРИЯ ТОМОВА: Програмите в Националния план по заетостта наистина са много и сроковете са различни. Но може би 4-5 месеца средно да кажем.
На втория въпрос, различни са системите за подпомагане в страните от Европейския съюз. Всяка страна има различни проблеми. Това, което общо се споделя от всички страни, е, че всички търсят съобразно особеностите на съответната страна подходящи начини за активиране на хората, които са на социални помощи. Всички страни са се насочили към намаляване на бройката на хората - здрави безработни, които са на социално подпомагане. Но да се увеличават тези, които са останали, да им се увеличават средствата, за да могат наистина след като нямат никакъв изход, да имат достатъчно средства, за да излязат от капана на бедността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Има ли други мнения и изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.
Който е съгласен този законопроект да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували общо 18 народни представители: за – 16, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
ПО ВТОРА ТОЧКА
Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г., второ четене – продължение..
Колеги, приехме текстовете до чл. 5.
Има предложение на колегите от КНСБ – в чл. 5, ал. 2 се създават т. 11а и 11б със следното съдържание:
“11а. Министерството на здравеопазването;
11б. Националният осигурителен институт”.
Не знам дали Министерството на здравеопазването не е от изпълнителната власт.
Господин Тодоров, заповядайте.
ТОДОР ТОДОРОВ: Министерството на здравеопазването по моя информация се е самоизключило, не знам по какви причини. Просто не се е постарало да отговори на поканата, отправена към него.
Отпадането му от законопроекта е един нон сенс. Този, който се домогваше с промени в закона, да контролира, глобява служби по трудова медицина, на които са поверени изключителни функции и в оценка на риска и в прегледи и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Не е ли от изпълнителната власт Министерството на здравеопазването?
ТОДОР ТОДОРОВ: Защо след това конкретизираме други органи на изпълнителната власт, които доста по-далече стоят от тази материя от Министерството на здравеопазването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Донев, имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Действително при съгласуването на Законопроекта за инспектиране по труда Министерството на здравеопазването даде своето становище, че не би следвало неговите контролни органи да намерят място в този законопроект. Тук господин Тодоров е прав, че единствено и само Министерството на здравеопазването би могло да се включи в обхвата на Законопроекта за инспектиране по труда само със специализирания контрол, който имат върху качеството на дейността на службите по трудова медицина. Оттам-нататък всички контролни функции, възложени с други закони, на Министерството на здравеопазването засягат общественото здравеопазването, а не здравето при работа. Така че ако се възприеме Министерството на здравеопазването да бъде включено в органите, които осъществяват инспектиране по труда самостоятелно или съвместно, би следвало да се възприеме текстът за контрола, който осъществяват върху качеството на дейността на службите по трудова медицина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: По отношение на Националния осигурителен институт е второто ми предложение.
Госпожо Караиванова, заповядайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, в предишно заседание ние коментирахме мотивите и изразихме нашето съгласие предвид на това, че чл. 3 претърпя промяна и съвсем нова редакция с включването чрез подобряването на координацията и взаимодействието в работата на органите, които ще се занимават с контролни и сигнални функции в областта на трудовите и осигурителните отношения.
Мисля, че е съвсем логично участието на Националния осигурителен институт в инспектирането на труда и включването му в чл. 5 след текста за Националната агенция за приходите. Имаме съответните възможности. Моля народните представители за подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Можете ли да ни кажете Националният осигурителен институт по какъв начин инспектира осигурителните права?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Ние не инспектираме труда. Говорим, че ние сме институт, който може да си взаимодейства с останалите контролни органи, които осъществяват контрол върху функциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Как Националният осигурителен институт контролира спазването на осигурителните права.
Заповядайте, госпожо Денева.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Да дам един практически пример за какво става дума. За да бъдат реализирани определени осигурителни права, трябва да бъдат спазени трудовите права на гражданите в определени ситуации.
В Националния осигурителен институт към момента постъпват редица жалби, именно за нарушаване на трудови права. Тези нарушения се откриват в проверката примерно за това дали лицето има придобито право на пенсия и когато се представят определени документи се откриват редица нарушения, именно по отношение на трудовите права на лицата. Към момента ние препращаме голяма част от тези жалби към Инспекцията по труда. Би могло оттук-нататък проверките да се извършват съвместно, за да се извършва тази взаимовръзка много по-бързо.
Контролът на осигурителните права ние го правим, доколкото преценяваме дали исканията за реализация на осигурителни права по Кодекса за социално осигуряване отговарят на изискванията на нормативната уредба. Когато констатираме във връзка с този контрол, че има нарушение на трудови права, естествено е да алармираме Инспекцията по труда. Такъв е режимът към момента. Затова ние искаме съвместно да извършваме тези проверки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ: Освен всичко, което казаха колежките от Националния осигурителен институт, имайте предвид, че цялата материя, свързана с трудовата злополука, нейното администриране, разследване, регистриране, контрол, в това число, се осъществява от органите на Националния осигурителен институт. Тъй като от съдържателна гледна точка, ако прочетете в пълнежа на законопроекта, даже госпожа Панева има едно предложение точно в тези текстове – нещо да се добави, нещо да се коригира, и в момента Националният осигурителен институт, осъществявайки и контрол в сферата на трудовата злополука, той работи съвместно с Главна инспекция по труда по силата, обаче на едно споразумение.
Друг начин е нямало. Те не могат да се накарат взаимно едни други да си сътрудничат, ако не се споразумяват. А ние изграждаме една национална единна система а инспектиране онзи орган, онази институция, която наблюдава цял сегмент от тази материя, свързана с труда. Имайте предвид, че тук произтичат и много други въпроси. Злополуката като факт често пъти е съпътствана с това налице ли е трудово правоотношение и се разкрива в хода на разследването кой ще го легализира това трудово правоотношение, какво произтича за осигурителните отношения. Това е един сложен кръг, в който Националният осигурителен институт има своето място и аз тук съм искрено удовлетворен от позицията на колегите от Националния осигурителен институт, които добре разбират, че могат да имат място в една такава система, и по същия начин, точно толкова неудовлетворен, от позицията на здравеопазването, която се дърпа като ощипана мома от това да не би някой да му стои над главата или по някакъв начин да го коригира в една дейност, която безспорно осъществява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, аз си задавам въпроса какво установява Националният осигурителен институт – установява ли трудовата злополука и за какво я установява? Установява я за правото на пенсия, а Националният осигурителен институт орган ли е, който казва: “Това е трудова злополука”, но която да служи пред другите органи. Тя служи само за Националния осигурителен институт за отпускане на пенсия.
РЕПЛИКА: Не е точно така.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Как да не е? Това, че една злополука е трудова, какви са последствията? Националният осигурителен институт може ли да предпише подобряване на условията на труда? Не може! И по този начин ли прави инспектирането по труда – отивайки, установявайки злополуката, никакво предписание не може да направи Националния осигурителен институт. Какви предписания може да даде Националният осигурителен институт на фирмата за подобряване на условията на труд? Не може никакви предписания да даде. Той само установява, че злополуката е за осигурителните права. Това да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Тя се установява съвместно с органите на Главна инспекция по труда.
Ние можем да констатираме дали трудовата злополука е укрита и това много често го констатираме. Не всички работодатели идват и констатират злополуката като трудова. Това са функциите на контролните органи на Националния осигурителен институт и контролните органи на Главна инспекция по труда. До момента ние работим съвместно. Работим по различно законодателство. Не виждам никакъв правен проблем в Закона за инспекцията на труда, контролните функции да са част от функциите, които осъществяват взаимодействието между останалите учреждения и организации, които осъществяват контрола по инспектирането на труда – всеки в сферата на своята компетентност. За това говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, справка: “Разследване на трудова злополука”. Това е Кодексът за социално осигуряване – чл. 58:
“Чл. 58. (1) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
(2) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1.
(3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
2. вида на уврежданията;
3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.
(4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват.
1. работник или служител от същата професия, или
2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или
3. представител на синдикалната организация, в която членува;
4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.
...
(6) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя.
Това е текстът, колеги: “Разследване на трудова злополука".
Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, не е прав господин Тодоров. По това няма смисъл да спорим. Досега не знам орган на Националния осигурителен институт да каже – да, разследвана е трудова злополука, виновен е техническият ръководител, директорът и т.н. Контролът не е само да провериш дали е трудова злополука или не, а да кажеш какво е нарушено, защо е нарушено е какво да се направи, за да не се нарушава.
Но струва ми се, че този спор, при положение че сте приели чл. 4, който казва, че контролът по спазване на трудовото и осигурително законодателство, този спор, според мен, по-нататък става излишен.
Друг е въпросът обаче как ще решават тези контролни органи, как ще бъде осигурителното и трудово законодателство. Но това вече не е моя работа, защото господин Тодоров или КНСБ са предложили, че управителят на Националния осигурителен институт осъществява цялостния контрол по спазване на осигурителното законодателство при изпълнение на всички дейности от Националния осигурителен институт – един текст, който аз лично не мога да разбера, но това е друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други мнения?
Член 3 - този закон има за цел да създаде условия.
Член 4 – променихме само ал. 1 и записахме: “Инспекцията по труда включва контролът по спазване на трудовото законодателство и законодателството по специализирания контрол по здравословни и безопасни условия на труд”. Прибавихме само в ал. 1 “здравословни и безопасни условия на труд”.
РЕПЛИКА: Не сме добавили осигуряването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Не. Затова ви казах да прочетем чл. 3, а не чл. 4.
“Този закон има за цел да създаде условия за по-ефективен и ефикасен контрол върху спазването условията на труд чрез подобряване на координацията и взаимодействието в работата на органите с контролни и сигнални функции в областта на трудовите и осигурителните отношения”.
Това е чл. 3, който приехме.
Някой припознава ли тези предложения, първо?
В чл. 4, ал. 1:
“Чл. 4. (1) Инспектирането по труда включва контрола по спазване на трудовото и осигурително законодателство и специализирания контрол...”
Въпросът е къде да го включим? В чл. 11а и 11б ли?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми колеги, аз затова настоявах чл. 3 да бъде отложен като обсъждане и да бъде гледан накрая на законопроекта. Но с този текст на чл. 3, най-вече на чл. 4, ако сме предрешили спора по отношение на участието на Националния осигурителен институт, предлагам да гласуваме. Мисля, че по-нататъшната дискусия просто е излишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е, че не можем да го включим като 11а и 11б, а като чл. 13 и чл. 14.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Във връзка с последното голямо изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, тъй като внасянето на този закон го предхожда, т. 5 трябва да се промени, тъй като дейността на органите не е в служби, а в главни дирекции и т. 5 – “Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи трябва да се промени в: “Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” на Министерството на вътрешните работи”.
Това към момента е точното наименование. Законът е приет и обнародван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има ли други мнения, колеги?
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 5 с промените в т. 5 - “Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” на Министерството на вътрешните работи”, както и за “Министерството на здравеопазването” и “Националния осигурителен институт”, моля да гласува.
Гласували общо 14 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се чл. 5.

Преминаваме към Раздел ІІ – “Видове контролни дейности”, чл. 6.
По този член има предложение на госпожа Антонела Понева – в т. 5, при изброяване на тези министерства и техните функции по отношение на контрола, тя има бележки в буква “а” – след думата “замърсяване” се добавя “и увреждане на околната среда”, и в т. 7 – думата “сериозни” отпада.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Предложила съм тези промени с оглед на това, че може да има не само промишлено замърсяване, когато се експлоатират инсталации, независимо дали са новоизградени или действащи вече, а например един пожар или някакво друго механично увреждане на околната среда. Това е една от функциите, просто да се добави и това като ангажимент при увреждане на околната среда се намесва и министърът на околната среда и водите. Сега говорихме с господин Донев, който каза, че всъщност по текстове от други закони при такова увреждане намесата на министъра на околната среда е задължително.
Аз съм склонна да оттегля това може предложение, за да не дебатираме излишно сега.
Колкото до другото ми предложение в подточка “б” на т. 7 – за думата “сериозни инциденти”, ще помоля да гласуваме предложението. Защото както беше с “оптимални”, така и със “сериозни”, какво значи “сериозен инцидент”? Къде е описано какво е това “сериозен инцидент”? Щом става дума за авиационни инциденти и произшествия самата дума “инцидент” означава нещо сериозно като авария, произшествие. Инцидент не е нещо, което може да бъде технически проблем, повреда или нещо такова, което да доведе до някакъв проблем. Но “сериозен инцидент” няма никъде разписано какво означава, кой го определя.
Нека като създаваме някакъв закон и органи, които да се ангажират с инспектирането на труда да не ги оставяме съвсем без работа, тъй като очевидно е ясно какво се случва при сериозни инциденти, а при авиационни още повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Ако разсъждаваме по текста, когато говорим за предложението по т. “б” – “контролира авиационните произшествия и сериозни инциденти”, а по-долу – “морски произшествия в морските пространства”, не говорим за инциденти. Там няма ли инциденти?
След като говорим само за произшествия, защо не остане “авиационни произшествия” без сериозни инциденти. Кое е “произшествие”, кое “инцидент”? При морските произшествия, няма инциденти, а при авиационните – има и “произшествия”, и “инциденти”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Мисля, че това не е кой знае колко съществено.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: А малко по-надолу в текста пише “произшествия, инциденти в железопътния транспорт”. Значи авиационните трябва да са сериозни инциденти, а в железопътния транспорт – само инциденти. А в морските – няма инциденти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Какво мислят вносителите?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Текстът на т 7, б. “б” е заимстван от Устройствения правилник на Министерството на транспорта, в който те коректно са си разписали като контрол от страна на министъра на транспорта какво осъществява. Там са записали, че контролира технически разследването на авиационни произшествия и сериозни инциденти. Авиационните произшествия и сериозните инциденти са определени друг нормативен акт и не е мястото тук да определяме всяко едно от използваните термини какво означава, защото тяхното определение е дадено в другите нормативни актове. Но това е коректният текст по отношение контролът, който осъществява министърът на транспорта. Действително има разлика между авиационните произшествия и сериозните инциденти и затова е направено разграничение по-надолу в текста, че въобще министърът на транспорта контролира и произшествия, и инциденти в железопътния транспорт, защото правят разлика между произшествията и инцидентите в железопътния и в авиационния транспорт. Така че това е коректният текст, който е взет от другите нормативни документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Да разбирам ли, че поддържате текста на вносителя?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има ли други мнения?
Госпожо Тодорова, заповядайте.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Във връзка с последните промени в Закона на Министерството на вътрешните работи направих справка и цитираният чл. 96, т. 4, който вменява задължения по противопожарния контрол на министъра на вътрешните работи, въпросният член вече е отменен, както и цялата Глава осма.
Не видях никъде задължение лично на министъра да се занимава с този вид контрол. Единствено, което тук се наложи – това искам да предложа, актуализиране на препратката – единствено в чл. 7 се говори за основни дейности на Министерството на вътрешните работи и в т. 9 – Държавен противопожарен контрол, че упражнява. Но това мисля, че с вносителите ще го уточним допълнително. Въпросът е, че тази препратка към момента вече не е актуална, отменена е – т. 4, че министърът на вътрешните работи упражнява контрол по силата на чл. 96. Този член е отменен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, след като се прие, че Националният осигурителен институт ще упражнява контрол по осигурителното законодателство, искам да ви обърна внимание на т. 11 на чл. 6. Излиза, че Националната агенция за приходите контролира единствено и само регистрирането на трудовите договори и уведомлението. Но по Закона за Националната агенция за приходите и не знам по още кой закон има съвсем други правомощия по отношение на осигурителното законодателство- спазването на срокове за внасяне на осигурителни вноски, ревизии и т.н. Тук този закон ограничава правата на Националната агенция за приходите в осигурителното законодателство само до уведомлението. Това е било съвсем естествено, когато се пишеше този закон, защото тогава се говореше единствено и само за трудово законодателство. Сега обаче при решението за осигурително законодателство на мен ми се струва, че т. 11 трябва да бъде разширена или най-малкото изменена, а не в тази си редакция.
Същото вече го казах – същото е за предложенията на КНСБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Денева, заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Аз искам само да кажа, че в една част по отношение функциите на управителя на Националния осигурителен институт, ако приключим в тези предложения до думичката “законодателство”, те кореспондират изцяло с оперативните правомощия на органа “Управител на Националния осигурителен институт” в Кодекса за социално осигуряване. Така че няма нещо, което е извън. Коментирам предложението на КНСБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: В началото на законопроекта включихме институциите, администрациите, които да осъществяват този координиран контрол. Задължително ли трябва да разпишем функциите, както сте направили, или техните функции по принцип са разписани в специалните закони? Естественият въпрос е този, според мен.
Не вървя към това да обезсмислям написаното в чл. 6, но не смятам, че на всяка една институция трябва да разписваме функциите, които са разписани поначало в отделните закони – това, което казахте преди малко за сериозните инциденти. Те са разписани в специалните закони.
Сега, понеже е възприета практиката, да се разпишат функциите, които са предмет на синхронизиране, може би затова колегите вносители са предложили този порядък и ние вече го възприехме. Защото се съгласихме да има такъв закон, което беше най-трудното решение. Оттук-нататък вървим към това да го направим възможно най-приложим.
В този смисъл, господин Мирославов, пак помислете върху това, което предложих.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Вие сте много прав, има логика. Точка 11, на която преди малко се спрях, ограничава правата на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите при наличие на закон, който му указва какво прави. Нямам предвид данъчния контрол, но имам предвид контролът по внасяне на осигурителните вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Да, но не ограничава правата по Кодекса за социално осигуряване.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Разбира се, не ги ограничава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Не смятам, че трябва да го променяме.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Затова може би не трябва да има такава т. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Включихме Националния осигурителен институт, тук изброяваме всички институти, без Националния осигурителен институт. Защо Националния осигурителен институт не следва да го има тук?
РЕПЛИКА: Нали решихме, че ще го има?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: И тук трябва да го има, защото са изброени всички институции. Преди малко включихме, Националния осигурителен институт, а сега стигаме до Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Червеният кръст, например, контролира водното спасяване и планинско-контролната служба, тук ли ще ги включим?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: В закона ги включихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Продължаваме в този дух тогава.
Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Имам обратното предложение – ако тръгнем така на всички да разписваме правата и задълженията, има опасност да изпаднем в противоречие с други закони. Тук мисля, че спорът се поражда от следното. При подготовката на този законопроект вносителят няма предвид и Националния осигурителен институт, затова е противоречието. Спокойно този текст на т. 11 може да отпадне или поне най-малкото да стигне до “задълженията им”. И точка. Така че нека да опростим дискусията от гледна точка на тези подробности. Подкрепям Вашето становище, господин председател. Ние сега задълбаваме, както и горе със “сериозни инциденти”, “произшествия” и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Искате ли да ви помогна по следния начин? Към министъра на труда – вярно е, че Националният осигурителен институт не е административна структура, а обществена структура. Там сме написали: специализиран контрол по Закона за насърчаване на заетостта и Закона за интеграция на хората с увреждания. Ако там добавим примерно “г” и запишем: “по Кодекса за социално осигуряване”. Ако не искате, предлагайте тогава.
Господин Мръцков, предложете текст.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Ние трябва да спазваме някаква логика. След като включваме Националния осигурителен институт в предишния текст към органите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Включихме и Министерството на здравеопазването, да кажете някъде да са разписани правомощия или функции на министерството? Тогава да се върнем на т. 1 и 3 месеца да се занимаваме с този законопроект. Предложете текст.
Заповядайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да помолим за помощ от Правна дирекция на Народното събрание дали е редно да разписваме текстове за функции и задължения, които са разписани в специални закони и специалният закон не е ли основен, а този се явява спомагателен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Нали преди малко точно това казах! (Шум и реплики.
Да предложим текст на т. 13, в който за управителят на Националния осигурителен институт и министърът на здравеопазването да разпишем, така както са разписани другите функции.
Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Хубаво е това, което предложихте, доктор Адемов, но може би не взехте отношение по това, което казах за т. 11. Следователно трябва да се вземе по т. 11, защото функциите на Националната агенция за приходите не са само това. Повтарям, че НАП има всички ревизии по осигурителното законодателство. Те се провеждат от Националната агенция за приходите, а не от Националния осигурителен институт. Освен това Ви моля да не възлагате на нас да направим тези текстове, а на тези, които са ги внесли – за Националния осигурителен институт. Защото излизаме извън волята на вносителя. Ние представляваме – срамно е, но съм горд, че представям вносителя, но той не е имал това предвид. Тези, които внасят текстовете, да си направят и тези текстове за т. 11, 12 и 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Понеже сега ми давате съвет какво да правя, приемам такъв тип съвети и всякакви съвети, само дето не приемам и никога не съм приемал и няма да приема това, което вие правите – вносителите, и в рамките на НСТС – прехвърляте на полето на комисията, тя да се опитва да прави текстове от биещи се текстове. Не може да стане това!
Онази дискусия в рамките на работната група я пренасяте в Националния съвет за тристранно сътрудничество, след това тази дискусия, след като не могат да се решат въпросите, социалните партньори намират начин чрез народни представители или чрез всякакви предложения – сега пак ми ги донесоха, да ги внесете тези предложения и тук започваме да се чудим как да ги обединим. Не можем да ги обединим необединяващи се текстове. Как да го направим? Защо не внесете вие консенсусни текстове? Не можете! Какво да направим ние? (Шум и реплики.
Събирате се на работни групи ,не можете да се обедините около текстовете и прехвърляте тази дискусия на комисията и на Народното събрание.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Съгласна съм с Вас. Бих искала да ви уверя, че ние в оперативен порядък ще подготвим съответните текстове – тези, които са свързани с функциите на управителя на Националния осигурителен институт по Кодекса за социално осигуряване, ще ги консултираме с вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защото другите функции – на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, не трябва да влизат. Функциите на министъра на здравеопазването са по Закона за здравето. (Реплики)
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Когато включихме и други институции, имахме една т. 12 в предишния текст, която казва „ и други институции, на които е възложено да извършват...”, и ние започнахме да изброявам всички. Ако не бяхме изброили Министерството на здравеопазването и Националния осигурителен институт, те можеха пак да с извършват контролна дейност, а т. 12 казва „други администрации, на които е възложено с нормативен акт да осъществяват дейности по чл. 4”. Ние включихме нови две институции и естествено, че трябва да ги разписваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мръцков, съжалявам, Националният осигурителен институт е обществена институция, прочетете Кодекса за социално осигуряване. Това не е администрация. Администрацията на Националния осигурителен институт е друго нещо. Това не е изход от ситуацията.
Имате ли предложения, колеги?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Това, което споменахме в началото, че ако се възприеме и Министерството на здравеопазването бъде включено в органите за контрол по отношение инспектирането на труда, би следвало да се вземе текстът, който е в чл. 54а, ако не ме лъже паметта, на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, който възлага специализирания контрол върху дейността на службите по трудова медицина на министъра на здравеопазването. Иначе в Закона за здравеопазването, в другите нормативни актове, които регламентират и възлагат правомощия на контрол на министъра на здравеопазването и неговите контролни органи, те излизат извън сферата на трудовото и осигурително законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други мнения?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Законът има за цел да уреди взаимодействията между отделните контролни органи, а не да опише кой контролен орган какви права има. Трябва да се изберат онези контролни функции, които е възможно да бъдат изпълнявани заедно - Главната инспекция по труда плюс еди кой си, плюс еди кой си. А иначе не може да се впишат нито КАТ, нито нещо друго. Това е моето мнение.
Ние сме се спрели, че това са органи в частта за труда и те упражняват този контрол, който е най-близко до труда. Сега сте разширили със социалното осигуряване и, повтарям, „прави контрол върху социалното осигуряване”.
ИВАН ИЛЧЕВ: Предлагам конкретен текст за т. 11, защото ако вървим така, и другия път няма да можем да продължим обсъждането на този законопроект: „Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и управителят на Националния осигурителен институт осъществяват контрол по отношение на работодателите за изпълнението на задълженията им съобразно техните правомощия".
И единият управител, и другият изпълнителен директор знаят за какво става въпрос, когато инспектират труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Ако позволите, господин председател, един компромисен текст – текстът на т. 11 да стане, че изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и управителят на Националния осигурителен институт осъществяват контрол по спазването на осигурителното законодателство от работодателя”. Това е същият текст с редакция.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Предлагам, господин председател, да отложим разглеждането на текста, за да не го пишем на крак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, едната възможност е да спазваме буквата на закона. Ако го спазваме, знаете ли колко лесно ще бъде? Ще бъде като в Бюджетна комисия – „за”, „против”, „въздържали се”. И просто няма да има дискусии. Но ако спазваме духът на закона, ще е друго. Искам да спазваме духът, а не само буквата. Иначе е най-лесно. Въпросът е можем ли да стигнем до съгласие? Ако не можем, тогава идва буквата.
Господин Донев, моля да представите отново текста.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: „Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и управителят на Националния осигурителен институт осъществяват контрол по спазването на осигурителното законодателство съобразно техните правомощия"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Да разбирам ли, че мълчанието е знак на съгласие?
Господин Мирославов, заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: В правото е така, като кажеш „а”, трябва да кажеш и „б”. Като говорим за чл. 6, трябва да помислим и за чл. 7. Тъй като чл. 7 казва „при осъществяване на дейностите по чл. 6 министрите, председателите и изпълнителните директори на агенциите си взаимодействат чрез извършване на съвместни проверки и обмен на информация”. Ако се сложи както управителят на Националния осигурителен институт, така и изпълнителният директор ще се получи една много хубава картина за взаимодействие и съвместни проверки и т.н. Защото както каза господин Димитров, цялата тази сигнална функция се изпраща на Главната инспекция по труда, която проверява дали има или не трудово правоотношение, действително ли са изплатени заплатите или само се начисляват и т.н. Но мисля, че не е лошо и взаимодействието между Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, да гласуваме това, което предлага госпожа Понева в т. 7 – „сериозни”.
Който е съгласен да подкрепим предложението на госпожа Понева да отпадне думата „сериозни” в т. 7, буква „б”, моля да гласува.
Гласували общо 7 народни представители: за – 5, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се. Отпада думата “сериозни” в т. 7, буква “б”.

Колеги, другото предложение е оттеглено.
Подлагам на гласуване, без точка 11, която ще уточним допълнително, Раздел ІІ - “Видове контролни дейности”, чл. 6 с приетото предложение в т. 7 “б.
Който е съгласен да бъде подкрепен Раздел ІІ - “Видове контролни дейности” и чл. 6 с направените бележки, включително в т. 4, моля да гласува.
Гласували общо 11 народни представители: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се..
Преминаваме към Раздел ІІІ - “Взаимодействие между контролните органи”.
Има предложение на народния представител Антонела Понева – в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 2 след думите “длъжностно лице” се добавя “съгласувано с ръководителите на контролните органи, участващи в проверката”;
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Това предложение е за съгласуваност с контролните органи, участващи в проверката. Тук говорихме преди малко за обмен на информация и мисля, че това е едно действие, което ще облекчи такава съвместна проверка.
По отношение на второто предложение – в т. 6 думите “и в зависимост от данните за причините и големината на аварията” – отпадат, оттеглям това предложение.
По отношение на предложението в т. 7 - думите “повече от трима” отпадат. Тъй като в Кодекса за социално осигуряване е казано при разследване на трудова злополука текстът едно към едно е преписан. Въобще този закон е с преписани текстове от други закони. Не виждам какво е новото, но след като правим някакъв нов закон, нека да е малко повече извън тези ограничения, които дават другите. Защото много ясно е казано в разследване на трудова злополука кои извършват проверката - Националния осигурителен институт и Главна инспекция по труда. Като повторим същото, просто се добавят още някакви контролни органи към тези, които така или иначе ще извършат разследването на трудовата злополука.
Ако отпаднат “повече от трима” остава “злополука, причинила увреждане на работещи”. Ясно е, че ако някой си опърли веждите, няма да отидат министрите и контролните органи. Аз именно затова предложих да отпаднат в зависимост от големината, тъй като затова все пак има някакви критерии. Но настъпили са увреждания на работещи, ситуацията е достатъчно сериозна, за да се налага една такава задълбочена проверка. А вече за трудова злополука от този тип е ясно какво става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Тук става въпрос за съвместна проверка, която ще включи няколко институции. Ние изредихме в предния член.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Нека правят някакви проверки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Аз вече адски се смущавам, защото ние въвеждаме съвсем нови термини или махаме термини, които са познати по нашето законодателство. Всяко едно увреждане е трудова злополука, включително порязването, убождането. Какво означава това “при злополука, която е причинила увреждане”? Ако не е причинила увреждане, не е злополука.
Освен това, госпожо Понева, вярно е, че Националният осигурителен институт и Главна инспекция по труда правят проверка, но представете си, че пада кран, който не се контролира нито от Националния осигурителен институт, нито от Главна инспекция по труда и убива трима души? Кой ще участва още освен Националния осигурителен институт и Главна инспекция по труда? Или стане газ, газолин или нещо такова, кой участва още? Може ли такова нещо? Правим опит да съчетаем повече институции, които заедно да проверяват, защото точно това те не правят.
Господин Тодоров сигурно много повече ще ви каже как става в мините, късат се въжета на асансьори, но Главна инспекция по труда не гледа там. Разбирате ли каква е целта? Иначе ако за всяко едно убождане, ако ще идват 6 организации, тя ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: В предложението по т. 7 за ”повече от трима работещи”, а ако са двама какво става? Ако са двама – по съответния, останалия ред върви. А ако са повече от трима, върви взаимодействието между контролните органи, които са описани в ал. 3.
Заповядайте, господин Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ: Кодексът за социално осигуряване и наредбата, която регламентира тази материя по принцип възлагат на работодателя той да извърши с негова комисия разследването във всички случаи извън тези, за които говорим. Тук говорим за тежки последици – травматични, смърт, инвалидизация и повече от 3 лица, което говори за нещо доста по-сериозно, където има смисъл да се интегрират усилия на един, два или повече органи, досежно, както се изразяват юристите, тяхната компетенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Вие предлагате да остане текстът на вносителя, за разлика от госпожа Понева, която си каза аргументите.
Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Самият текст, който го има, казваме – смъртна злополука, причинено увреждане, повече от трима работници, както и при всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, пак се налага да прилагаме същото. Значи и при един човек трябва да правим проверката, и при трима пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Понева, оттегляте предложението си по ал. 3, а поддържате в ал. 2 предложението си.
Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Излиза, че упълномощаването трябва да бъде съгласувано. Съвместни проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице. Примерно упълномощава зам.-министър Димитров или зам.-министър Лазаров, което може би така ще бъде. И изведнъж госпожа Понева предлага “съгласувано с ръководителите на контролните органи, участващи в проверката”. Те какво трябва а съгласуват – пълномощното? Не знам защо трябва да е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Моля, колеги! Да чуем госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: На български език има едни препинателни знаци, които като се сложат е ясно за какво става дума. Как е възможно да го отнесете към пълномощното? “Упълномощено лице” – това не е действие, за да се съгласува. Съгласува се действието, съвместната проверка. Така че не може да бъде отнесено към упълномощаването. Става дума за съвместна проверка въз основа на заповед на министъра на труда и социалната политика. Той, за да издаде тази заповед за съвместна проверка, съгласува с ръководителите на контролните органи, участващи в проверката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, взаимодействието между контролните органи може да се извършва от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него лице.
Колеги, подлагам го на гласуване:
“1. В ал. 2 след думите “длъжностно лице” се добавя “съгласувано с ръководителите на контролните органи, участващи в проверката”;”
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
Гласували общо 11 народни представители: за – 3, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема предложението.

Подлагам на гласуване чл. 7.
Гласували общо 11 народни представители: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се чл. 7..
По чл. 8 няма предложения.
Вносителят има ли бележки? Няма.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: По чл. 8, ал. 2 бих попитала вносителите да изяснят как биха се обективирали тези съмнения за нарушения когато трябва да бъдат информирани компетентните контролни органи. Такова понятие в правото не съществува, няма как и да се реализира. Така че тук това е моят първи въпрос.
Вторият ми въпрос е относно срока – 3-дневният, кога започва да тече този срок? Дадено е много общо и неясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, вносителите.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Контролният орган в рамките на своето пълномощие може да констатира нарушение. Но вижте текстът какъв е – “за установени нарушения в областта на труда”. Той констатира нарушение, но има съмнение за нарушение в обектите на контрол, тоест съмнява се дали има други нарушения, които са извън неговата компетентност. Затова се обръща към съответния компетентен контролен орган. Доколкото виждам, господин Тодоров подкрепи, значи КНСБ е “за”. Пак ще дам моят пример с крана – отива и вижда, че е паднал кранът, съмнява се какви са нарушенията – страх ме е, че влизам в неговата позиция. Когато види в мината, че нещо е дефектно, той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има такъв термин “съмнения”. Може да е по информация в медиите или по сигнал.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: По сигнал. Освен това, първата работа е да види дали този инструмент, този орган, за който е организиран неговия контрол, да види дали той е проверяван и ако не е проверяван, да отиде. Това е целта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има ли други мнения? Не виждам.
Който е съгласен да подкрепи текста на чл. 8, моля да гласува.
Гласували общо 12 народни представители: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се чл. 8.

Глава трета “Управление и координация на инспектирането по труда”.
Има предложение на госпожа Понева - в чл. 9, ал. 2, т. 2 след думата “изготвя” се добавя “ежегодно”.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Тъй като ежегодно се разработва и внася за приемане от Министерския съвет на Национална програма за инспектиране на труда и този доклад да бъде с упоменат срок, иначе остава така във времето – изготвя, но кога не е ясно изобщо. Затова предлагам да бъде ежегодно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Донев, заповядайте.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Приемаме предложението на народния представител госпожа Понева за удачно. След като ежегодно се разработва и внася план, Национална програма за инспектиране, би могло и ежегодно да се изготвя доклад за състоянието и тенденциите и проблемите в дейността на инспектирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Идеята на Конфедерация на независимите синдикати в България за щатни и нещатни сътрудници.
Заповядайте, имате думата.
КИРИЛ БИНЕВ: Само едно уточнение имам тук – да се чете “атестиране”, а не “асистиране".
Имаме няколко довода. Тези въпроси са разисквани и в работните групи, там сме имали своите спорове. Далече сме от мисълта да ги пренасяме и тук. Ако законът се казваше закон за взаимодействие на държавните органи или обществени институции като Националния осигурителен институт нямаше да бъдем тук, но все пак се казва закон за инспектиране по труда.
Самото инспектиране включва събиране на сведения, факти и установяване на обстоятелства, включително пряко осведомяване от работниците, получаване на информация от работниците – тук, където ние бихме могли да бъдем полезни. Участието в контролната дейност на сътрудници на изпълнителната агенция, излъчени от социалните партньори би повишило доверието между контролните органи и работниците – би улеснило събирането на информацията, дава ни по-големи гаранции за запазване на конфиденциалността относно източникът на информация. Ще има голяма практическа полза и насоченост при разследването на трудовите злополуки, по установяването на съществуването на трудово правоотношение, установяване действителния размер на трудовите възнаграждения, полагането на извънредния труд, изпълнение на предписанията. Това доверие би спомогнало да се избегне една практика, която съществува в момента – когато се прави проверка, работодателят някъде се укрива и спотайва, а работниците бягат от обекта, където работят, за да не би инспекторът да ги срещне и пита какво е действителното им възнаграждение, имат ли трудов договор, нямат ли.
Още една насока, където би могло да има полза в това отношение. С предвижданите промени в Кодекса на труда се предвижда значително завишаване на глобите и имуществените санкции, които се налагат от страна на изпълнителната агенция – някои от 20 хиляди стават на 30 хиляди лева.
Участието на сътрудници, излъчени от социалните партньори, ще спомогне за намаляване на един корупционен натиск от страна на работодателя към инспектора, а от друга страна, ще спомогне за един балансиран подход при извършването на проверки. В нашата представа не е да има една армия от работнически инспектори, въоръжени с кочани за глоби, а просто става въпрос за няколко души специалисти в съответния бранш или съответния регион, които подпомагат основните институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Тодоров, заповядайте.
ТОДОР ТОДОРОВ: Няма да се спирам на мотивите, ние сме ги излагали, дискутирани са.
Трябва да кажа, че предложението ни се базира на един запис в чл. 5 на настоящия закон, където е казано “и упълномощени лица”. Законът по-нататък никъде не казва кои са упълномощените. Когато е имало спор, систематичното място на едно такова предложение, което по принцип се приема от всички социални партньори, в т.ч. и от Министерството на труда и социалната политика, но не му било систематичното място тук. Аз не го виждам. Не е за Кодекса на труда, не е за Кодекса за социално осигуряване, не е за Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Вероятно в някакъв друг закон, който аз не го виждам. Мисля, че точно тук му е мястото. Нека никой не си мисли, че ние просто се натискаме и домогваме до споделяне на една отговорност, която едва ли ни е любимата задача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядате, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин Тодоров, какво значи “щатни сътрудници”? Щатни служители на него. Защо вие ще ги избирате?
ТОДОР ТОДОРОВ: Той си ги назначава.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Представяте ли си, доктор Адемов, щатен сътрудник в Главна инспекция по труда, назначен по предложение на синдикатите? Вярно, че те и сега го правят това, но поне да не е по закон. Не на това искам да се спра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви, кажете това, на което искате да се спрете.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Глава трета “Управление и координация на инспектирането по труда”, чл. 9:
“Чл. 9. (1) Министерският съвет определя и провежда политиката за инспектиране по труда?.
Политиката по инспектирането на труда включва трудовото и осигурително законодателство. Поне така приехте в чл. 3.
“(2) Министърът на труда и социалната политика разработва и координира държавната политика в областта на инспектирането по труда”, сиреч трудовото и осигурително законодателство по Национална програма, която включва трудово и осигурително..., доклад за състояние на трудово и осигурително..., самостоятелно издава правила за осъществяване на трудово и осигурително... Единствено на това исках да ви обърна внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, тази дискусия я разбрахме. Само че аз искам да попитам в ал. 2, т. 3 пише, че министърът на труда самостоятелно или съвместно с други министри издава правила...”, а пък Законът за администрацията казва, че министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди, а не правила. Това е по Закона за администрацията – чл. 25, ал. 4. Министрите издават правилници, които съдържат правила разбира се. Когато става въпрос за съвместен продукт, тогава може би трябва да става дума за правила.
Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Кодексът на труда също използва термина “правила” – чл. 276, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Донев, мога да Ви кажа, че този текст от Кодекса на труда е приет преди да излезе Законът за администрацията през 1998 г.
Пред мен е Законът за администрацията, чл. 25: “Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство”, ал. 4: “Министрите издават правилници, наредби и инструкции и заповеди".
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Искам да коментирам предложението на КТ “Подкрепа” – чл. 9, ал. 3. Там се казва: “Министърът на труда и социалната политика определя ред и начин за обучение, атестиране и участие в контролната дейност на щатни и нещатни сътрудници, предложени от национално представителните организации на работниците и служителите и работодателите".
Това е предложението на КТ “Подкрепа”. Значи министърът трябва да се съгласи с направеното предложение от национално представителните организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Преди малко приключихме с предложенията на КТ “Подкрепа” и КНСБ. Сега сме в хипотезата на т. 3, ал. 2.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Как ще стане министърът да издаде наредба, той трябва да приеме направените предложения без право на глас.
Казва се “национално представените организации”. Значи те представят правилата и министърът издава наредбата. Така е записано. Министърът издава по предложение от национално представените организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: А аз мислех, че тази дискусия е приключила!
Колеги, за правилата какво става?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Това, което прочетохте от Закона за администрацията, той има предвид възможностите на отделния министър. А когато там са употребени “министрите”, се има предвид всеки един от министрите. Тук обаче е казано, че министърът, съвместно с другите министри издава правила, то вече не е правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, прието е предложението на госпожа Понева.
Кой припознава ли предложението на КТ “Подкрепа” и на КНСБ? За да ги подложа на гласуване, трябва да ги припознае народен представител. Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Понева, което се възприеме от вносителите – “ежегодно” в т. 2.
Гласували общо 13 народни представители: за – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се..
Глава трета “Управление и координация на инспектирането по труда, чл. 9 с приетото предложение на госпожа Понева – “ежегодно”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували общо 13 народни представители: за – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 10 няма направени предложения.
Имат думата вносителите. Няма бележки.
Правният отдел няма бележки.
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 10 по вносител, моля да гласува.
Гласували общо 13 народни представители: за – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се чл. 10.

По чл. 11 има предложение на госпожа Антонела Понева – в чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
В т. 1 след думата “обсъжда” се добавя “и дава становища”;
В т. 2 думата “периодично” се заменя с “на 3 месеца”.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Тук съм допуснала грешка. И двете ми предложения са за т. 2, тъй като и в т. 2 “периодично” отново е без фиксиран срок и може да означава всичко. “Обсъжда” и “дава становища” се отнася за т. 2. Затова предлагам “3 месеца”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: На кого дава тези становища?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: “Обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове,...” – това е т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Предлагате вместо “периодично”, предлагате срокът – 3 месеца.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Давам се сметка, че 3 месеца е прекалено кратък срок. Но за състоянието, тенденциите и проблемите наистина може би отново да кажем: “ежегодно обсъжда и дава становища за състоянието тенденциите и проблемите”. Не може на 3 месеца, наистина. Затова предлагам “ежегодно"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Понева, ако ми позволите да разширя предложението. Тоест, периодично е на 5 години, на 3 години, на 2 години, на 3 месеца. Нека да кажем какво значи ”периодично” – веднъж годишно, на 6 месеца. Може би е по-коректно.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Това имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Аз мисля, че вносителите са прави. Защото един ще каже периодично на 3 месеца, друг – на 5 месеца. Кое е оптималното? На колко месеца периодично? Не бива да се заковава.
После, ако има такава ситуация извънредна, каквато в началото стана въпрос, има нужда и на 1 месец да се събира, взема становище, да дава предложения, да обсъжда нормативни актове. Тогава в закона смятам, че не е полезно да се заковава срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Имат думата вносителите.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Доктор Адемов, дали периодично или не Националният съвет ще обсъжда състоянието, но на кого ще даде становището? Сам на себе си?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: А по т. 3 на кого дава?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: По т. 3 е когато някой му ги поиска. А когато никой не ги иска, кому ще даде това становище?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Абсолютно по същата логика е, когато някой ги поиска. Защото това са тенденции и проблеми и “предлага мерки за подобряването” на кого?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: На когото трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Аз мисля, че като всеки национален съвет, по важни въпроси, ще си изготви правилник, където надлежно ще се уредят тези неща. Не е работа на закона в такива подробности да урежда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Имат думата вносителите за периодичността. Да остане ли “периодично”?
Госпожо Понева, и двете предложения са по т. 2, да ги възприемем като едно предложение.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Едно предложение, само че не на 3 месеца, а “ежегодно обсъжда и дава становища за състоянието и тенденциите и проблемите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Вместо “периодично”.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, който е съгласен да бъде подкрепено предложението на госпожа Понева в т. 2, след думата “обсъжда” се добавя “и дава становища”.
Гласували общо 11 народни представители: за – 3, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема.

Който е съгласен да бъде подкрепено второто предложение на госпожа Понева в т. 2 - думата “периодично” се заменя с “ежегодно”, моля да гласува.
Гласували общо 10 народни представители: за – 5, против – няма, въздържали се – 5.
Не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 11 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували общо 12 народни представители: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.

По чл. 12 и чл. 13 няма предложения.
Вносителите и Правна дирекция нямат бележки.
Който е съгласен да бъдат подкрепени чл. 12 и чл. 13 по вносител, моля да гласува.
Гласували общо 12 народни представители: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете.

По текстовете на Допълнителната разпоредба, § 1 и Заключителните разпоредби, § 2, 3 и § 4 има ли бележки?
Правна дирекция – няма бележки.
Имат думата вносителите.
Госпожо Денева, заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: В § 1 – “...осъществявана от държавни контролни органи...”, доколкото в тази система влезе и Националният осигурителен институт, а той не е държавен орган по смисъла на Закона за администрацията, би трябвало по някакъв начин да се отрази, затова предлагам са де добави в § 1 “ и обществени”.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Извинявайте ,доктор Адемов, но то е “държавно обществено осигуряване”, а органът е държавен и обществен.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Органът е публично-правна организация по вида на юридическото лице. Нека да не спорим. Това е особен вид юридическо лице, създадено с Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата за други мнения.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Предлагам, господин председателю, да отпаднат прилагателните и да останат “осъществявана от контролни органи”.
Господин Мирославов, имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Предлагам: “контролните органи по чл. 5, ал. 2”. И другаде се споменава в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъдат подкрепени наименованието “Допълнителна разпоредба”, § 1 с поправката, “Заключителни разпоредби”, § 2, § 3 и § 4, моля да гласува.
Гласували общо 12 народни представители: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
С очакването, когато започнем разглеждането на второто четене на Кодекса на труда да имаме текстът, който отложихме, ви пожелавам лека вечер.
Закривам заседанието. (Закрито в 17.20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Д- Р ХАСАН АДЕМОВ