Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 12 ноември 2008 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 10.07.2008 г. – второ четене - продължение.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.

РЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, за днес предлагам следния дневен ред:
1.Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 10.07.2008 г. – второ четене - продължение.
Има ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 15, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1.Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
2.Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 10.07.2008 г. – второ четене - продължение.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
Тъй като представителите на Министерството на финансите като вносители на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. са заети, нека да помолим министър Масларова да представи бюджета в социалната част, нещо, което най-много интересува Комисията по труда и социалната политика и евентуално след приключване в Комисията по бюджет и финанси колегите ще представят и останалата част от бюджета и да преминем към дискусия.Заповядайте, министър Масларова, да представите проектобюджета за 2009 г.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Основните цели на бюджет 2009 са, на първо място, увеличаване размера на публичните инвестиции, нарастване на техния относителен дял в общите публични разходи, на второ място, повишаване качеството на след средното и висшето образование, и, разбира се, по-добри възможности за младите семейства, на трето място, подобряване качеството на живот и интегриране на възрастните хора и, разбира се, в никакъв случай не на последно място – изсветляване на икономиката.
Основните параметри на бюджет 2009 г., предполагам всички вие знаете, са: ръстът на брутния вътрешен продукт от 4,7 процента на фона на 6,5 през 2008 г. Тази корекция беше наложена в резултат на икономическата криза, която при всички случаи и при нас ще има резонанс; дефицит по текущата сметка 22,2 на сто, което е намаление с 1,8 в сравнение с тази година; намаляване на преките чуждестранни инвестиции и инвестиции като дял от брутния вътрешен продукт на 14,3 на сто; поддържане на консолидираните разходи не повече от 40 процента от брутния вътрешен продукт и поддържане на бюджетен излишък от 3 процента от брутния вътрешен продукт.
Заложени са мерки, бих казала буфери за противодействие на неблагоприятните последици от финансовата криза. Едното е пакет “Инвестиционна активност” и в него са предвидени като капиталовложения да се използват 5,2 млрд. лв., което е с около 900 млн. лв. повече спрямо тази година. При възможност излишъкът ще бъде намален от 3 на 2 процента от брутния вътрешен продукт.
Има пакет “Гъвкавост на социалната мрежа”, както и намаление със 7 на сто разходите и трансферите по републиканския бюджет с изключение на инвестиционните разходи.
Това са най-общо казано макроикономическите параметри. Бих се спряла най-общо по социалната част.
Това, което вие всички знаете, е, че се предвижда относно работните заплати, данъците и осигурителните вноски минималната работна заплата да се увеличи на 240 лв., което е увеличение с 9,1 на сто спрямо 2008 г. През 2009 г. се предвижда приходите в социалната политика, тоест, приходната част, която е заложена при нас, да бъде 26 600 млн. лв.
Предвижда се нарастване на средствата за заплати в сферата на социалните услуги като делегирана дейност от държавните дейности. Това ще бъде в съответствие с предвидените 10 на сто от м. юли 2009 г.
Предвижда се запазване равнището на данъчната ставка за облекчаване доходите на физическите лица на 10 на сто, на този етап – без необлагаем минимум. Вноската във фонд “Пенсии” се намалява от 22 на сто на 18 на сто, от които 10 на сто за работодателя, 8 на сто за работника. Знаете, че държавата ще компенсира недостига с 12 процента, които ще бъдат осигурени трансфери.
Вноската в универсалния пенсионен фонд става 5 на сто. Вноската за безработица и фонд “Общо заболяване и майчинство” остават съответно 1 на сто и 3,5 на сто, като се запазва съотношението между работодателя и работника 60:40 при този вид вноски.
Вноската във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” ще бъде намалена от 0,5 на 0,1 на сто. Вчера това беше дискутирано в комисията при обсъждане на бюджета на държавното обществено осигуряване дали при задаващата се криза това е разумно, дали е добра стъпка.
Здравноосигурителната вноска се увеличава от 6 на 8 на сто. В резултат общата осигурителна вноска за работниците остава в размер на 13 на сто, а вноската за работодателите намалява с 2,4 на сто.
В социалното осигуряване, подпомагане и грижи разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи нарастват с 20,8 на сто и достигат 9,2 млрд. лв. Това е 12,5 на сто от брутния вътрешен продукт при 11,5 на сто през тази година.
Много държа тези неща да се имат предвид. Аз днес съм подготвила да дам информация пред вас специално и за това какво се случва с програмата за интеграция на хората с увреждания, тъй като по бюджета за 2008 г. са предвидени 144 млн. лв., в това число 36 млн. лв. за покупка и ремонт на помощни средства, пособия, съоръжения и медицински изделия. В бюджета за 2009 г. са предвидени 199 млн. лв., което е нарастване с 38,2 на сто за интеграция на хората с увреждания.
По бюджет 2009 е заложено повишаване на гарантирания минимален доход с 18,2 на сто, тоест, от 55 на 65 на сто. Всъщност всички разходи, които се предвиждат и са свързани с увеличаване плащанията за хората с увреждания, свързано с гарантирания минимален доход, се увеличават с 18,2 на сто.
Около 110 хиляди лица с увреждания ще получат целева помощ в размер на 330 лв. средно годишно за медицински изделия и помощни средства. Над 30 процента от лицата, които получават енергийни помощи, са лица, които са с увреждане. Тоест, около 100 000, малко над 100 000 души от хората с увреждания получават енергийни помощи плюс допълнителните инфлационни компенсации към тях.
Искам да кажа и това – не зная доколко народните представители знаят – специално наблягам на хората с увреждания, това го споменах току-що и в Комисията по бюджет и финанси – тъй като в медийното пространство излиза откъслечна информация примерно как се живее с 8,25 лв. за лекарства. Държа да кажа, че кумулативно средномесечната добавка за едно лице с увреждане тази година е около 87,5 лв., а следващата година ще е 103,5 лв.
За децата с увреждания сумата е съвършено различна. Всички деца с увреждане получават 70 процента от минималната работна заплата, тоест, догодина те ще получат 168 лв. месечно като минимален размер, ако се гласува тази минимална работна заплата, плюс двойни детски добавки, тоест, 70 лв. за детски добавки. Само това надхвърля 240 лв., тоест, минималната работна заплата. Отделно, ако се разпределят всички други плащания, средномесечната добавка за деца с увреждане е около 309 лв.
Няма да коментирам допълнителните политики, които са свързани тук, защото ми се струва, че вие тях ги знаете. Една част от тях са преизчисляване на пенсиите от 1 април, като се увеличава тежестта на всяка година осигурителен принос. Но вчера нашата комисия разглежда бюджета на държавно обществено осигуряване за 2009 г. и аз не смятам за необходимо това отново да го повтарям.
Искам да кажа, че средствата по Европейския фонд за финансиране на социални политики вноската на България в общия бюджет ще бъде 931,8 млн. лв., но ще кажа няколко неща по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, защото в проекта на програмен бюджет на министерството има няколко политики. Една от политиките е политиката на пазара на труда. Тук за трета поредна година политиката, насочена за пазара на труда, остава в размер на 190 млн. лв. независимо, че минималната работна заплата от 180 лв. стана 220 лв., сега се предвижда да стане 240 лв. А всички политика на пазара на труда са свързани с изплащания, съотнесени към минималната работна заплата.
Понастоящем равнището на заетостта се повишава. Сега то е 63,9 на сто и мога да кажа, че средно за 10-те месеца се е повишила с 6,4 на сто. Независимо от това ние все още имаме 100 000 безработни, които са неквалифицирани и трайно безработни на пазара на труда.
В условията на криза ние имаме визия в политиката през 2009 г. “Развитие на гъвкавост и сигурност на пазара на труда”. От тази гледна точка ние очакваме равнището на заетост да бъде около 63,5 на сто, а безработицата да бъде между 6 и 6,5 процента. Амбицията ни е безработицата да не се допусне да надвиши 7 процента.
Нарастването на минималната работна заплата на 240 лв. всъщност ще лимитира разходите за субсидираната заетост на около 62 000, които ще бъдат заети, което е с 19 процента по-малко от предвиденото за тази година.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В проектобюджета на държавно обществено осигуряване има една цифра 25 000.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ние говорим по програмата за субсидирана заетост. Говорим по политиката на министерството, то не е свързано с цена.
За обучение се предвиждат да бъдат обучени около 30 000 души, което е с 8 процента по-малко от 2008 г. Но искам да кажа, че тук не са включени средствата от оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Това го подчертавам дебело.
В Националния план за действие по заетостта всъщност имаме национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” с около 18 000 участника. Предвидени са 58 млн. лв. срещу 22 700 участника тази година.
Има Национална програма “Асистенти за хора с увреждане” с 9 500 участника. Но пак подчертавам, тук не са включени отворените схеми по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, която се насочва към тази програма.
РЕПЛИКА: Какво се очаква там?
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Там очакваме в първата схема, която е отворена, 3 500 души, като се увеличават възможностите не само за безработни, а тук могат да участват и пенсионери, могат да участват и студенти, да участват и при гъвкаво работно време. Така че програмата е адаптирана и отговаря на ....
Национална програма “Помощ за пенсиониране” е с 4 250 участника с 13 млн. лв., които са предвидени. Има програма “Подкрепа на майчинството”, която е увеличена почти два пъти и малко. Тук очакваме около 5 000 души с около 8 млн. лв. За проект “Красива България” се предвиждат 8 млн. лв. и за възстановяване разходите на работодателите за транспорт на наети лица – за около 2 000 лица и за 1,5 млн. лв.
Това, което искам да кажа, е, че Националният план за действия по заетостта и програмите в него са достатъчно гъвкави, така че при необходимост може от една програма, след като приключат първите шест месеца, да се прехвърлят средства към друга програма, там, където се налага това да се случи.
Също искам пак отново дебело да подчертая, че Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси върви съвсем нормално, има сключени над 735 договора, по които бенифициенти са работодатели, неправителствени организации, което ни дава възможност да бъдем достатъчно гъвкави, тъй като и в тази програма “Развитие на човешките ресурси” проектите са по-малки, с много повече участници и бихме могли да се съобразяваме с напрежението, ако така мога да кажа, на пазара на труда.
В областта на социалното подпомагане е предвидено да се предоставят месечни помощи на 95 хиляди лица и семейства на стойност 85 350 хил. лв. и еднократни помощи на 6 000 лица и семейства на стойност 600 000 лв. и целеви помощи на 125 625 случая на стойност 3 950 хил. лв.
През 2009 г. бенифициентите на месечни социални помощи ще бъдат с 15,5 на сто по-малко и с 24 процента по-малко от 2005 г.
Мога да кажа, че общото намаление се дължи на усъвършенствания механизъм на контрол и недопускане на злоупотреби от страна на кандидатите за социално подпомагане, осигуряване на заетост по различните програми и, колкото и някой да го отрича, има тенденция на увеличаване доходите на лицата, независимо че вдигаме доходния критерий.
За целеви помощи за енергийно подпомагане на населението с ниски доходи за 2009 г. се предвижда да бъдат отпуснати целеви социални помощи за отопление на 333 000 семейства и това е с около 9,1 процента по-малко отколкото за 2008 г.
В проектобюджета за 2009 г., както казах, е предвидено увеличаване на гарантирания минимален доход от 55 на 65 лв. Основни промени има в увеличаване размера на месечните помощи за деца до навършване на 20 години, ако учат, от 25 на 35 лв. и се предвижда да бъдат обхванати около 920 000 деца и ученици.
Предвижда се увеличаването на средномесечния доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи, тоест, границата за достъп – от 300 лв. на 350 лв. Предвижда се увеличаване на административните разходи за месечни помощи за деца до навършване на средно образование, но не повече от 20 години, като общите разходи са 95 412 600 лв.
В проектобюджета 2009 г. не се предвижда повишаване на еднократните помощи за раждане. Те остават 250 лв. за първо, 600 за второ и по 200 лв. за трето и всяко следващо дете. Допълнителната еднократна помощ за раждане на дете е в размер на 100 лв. Това е за лица с увреждане над 50 процента. Месечните помощи за деца с увреждане са двойно – тоест, 50 лв. за дете с увреждане, и, разбира се, трябва да кажа, че и за близнаците се увеличават помощите на 52,50 лв. за всяко едно дете.
Без доходен критерии ще се отпускат всички помощи за деца с увреждания и с доходен критерий ще се отпускат помощите за останалите деца.
Размерът на еднократните помощи за първокласници остава 150 лв., както беше и тази година. За интеграция на хората с увреждания аз вече ви споменах. Месечните добавки за социална интеграция са предвидени за 433 000 лица с трайни увреждания и средномесечно това са около 64 млн. лв.
За доходите от труд аз вече казах основните предвиждани увеличения. Така че мисля, че комисията е достатъчно компетентна и се е запознала почти с всички въпроси. Те ще се споменат и когато се коментират нещата.
Така че, господин председател, по-добре е може би да започне дебатът, отколкото да прочитам неща, с които вие вече сте се запознали.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, министър Масларова.
Уважаеми колеги, за да включим в дискусията и господин Димитров – заместник-министърът на труда и социалната политика – нека в рубриката “въпроси” да се опитам да формулирам един такъв въпрос.
През следващата 2009 г. в очакването на това по някакъв начин финансовата и икономическата криза отвън да бъде внесена и на българския пазар на труда, да формулирам въпроса си по следния начин: готов ли е нашият пазар на труда, готово ли е Министерството на труда и социалната политика и тук вече свързвам нещата с бюджета, който имаме, и неговото отражение и тази готовност отразена ли е в Бюджет 2009? Казвам това, за да включим и заместник-министъра в дискусията.
Мисля, че има логика да зададем въпроса по този начин.
И понеже съм взел думата, госпожо министър, вчера на заседанието на Икономическия и социален съвет една от най-дискутираните теми е била дискусията по осигурителната вноска за фонд “Гарантирани вземания на работници и служители” при несъстоятелност на работодатели.
Тази дискусия се прехвърля моментално към казуса “Кремиковци”.
Ще Ви помоля да дадете малко повече яснота по този въпрос. Тук е и господин Мирославов и той ще ви каже, че този закон, този фонд за гарантирани вземания се отнася при обявяване в несъстоятелност на предприятието и когато има неизплатени задължения, неизплатени заплати. Тук сумата, която се изплаща за следващата година, е 660 лв. Знаете, доколкото аз си спомням, ако бъркам, ме поправете, в този фонд има 140 млн. лв. Помня го от миналогодишната дискусия.
Нека тази цифра да бъде точна. Ако са 100, са сто. Вероятно междувременно може да има изплатени от този фонд задължения.
Нека да коментираме и тази тема, защото, ако сега се върнем на старата осигурителна вноска, така, както настояват синдикатите, вие знаете, че ще срещнем масирания отпор на работодателските организации. Може би трябва да търсим някакви средни варианти, но не знам дали изобщо има смисъл да водим тази дискусия. За да я водим тази дискусия, трябва да имаме обективните факти. Какви са те?
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Само с едно изречение ще кажа, тъй като трябва да подписваме споразумение с германското правителство в 16,00 ч. и трябва да изляза, искам само да ви кажа, че в момента на обявяване на “Кремиковци” в несъстоятелност всички заплати са изплатени. Тоест, това означава, че преди обявяването на “Кремиковци” в несъстоятелност са изплатени всички заплати. Това означава, че не бихме могли да искаме да се изплащат от този фонд някакви средства.
Но аз мисля, че вчера беше зададен въпрос за “Кремиковци” от някой от народните представители. Тогава казах, че ние направихме среща, имаме готовност заедно с Агенцията по заетостта и Главна инспекция по труда, предвидени са съответно мерки, стига те да искат да потърсят Министерството на труда и социалната политика. Стига някой да иска да се включи в тези програми за преквалификация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо министър, извинявайте, че Ви прекъсвам, знам, че бързате. Но това, че са предвидени мерки и това, че са водени разговори, е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е, тъй като обсъждаме бюджета за следващата година, зад тези мерки стои ли финансов ресурс, предвиден за следващата година или на базата на преструктурирането на финансовия ресурс, в рамките на Националния план за действие по заетостта ще се търсят възможности. Аз мисля, че коректно задавам въпроса.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Господин Димитров ще Ви отговори, защото аз трябва да тръгвам вече.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Имам един кратък въпрос, тъй като днес пак дебатирахме ДДС, а и колегите го задаваха.
Миналата година за помощните средства са заделени пари. Тази година колко милиона са заделени за покриване нуждите от помощни средства, за да не се спекулира с това, че, видите ли, хората с увреждания плащат ДДС за помощни средства.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мръцков, в бюджета за 2008 г. 36 млн. лв. са парите, предвидени за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. За 2009 г. – това, което питате – от тези 199 млн., които са по програмата за интеграция на хората с увреждания, 36 800 хил. лв. са за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия или 38 процента повече в сравнение с 2008 г.
Освен това по Кодекса за социално осигуряване има 3 500 хил. лв., които са за... – госпожа Караиванова ще ми помогне точно за какво бяха.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Това са пари точно за превенция и те са към фонд “Условия на труд”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Освен това в държавния бюджет има 6 млн. лв., които са за ДДС при закупуване на помощни технически средства.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Когато се закупуват помощни технически средства, те не са освободени от ДДС. Това беше борбата при пакета от данъчни закона в предишния парламент – освобождаване на тези помощни средства за хората с увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Още веднъж искам да го повторите, за да стане ясно.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Предвидени са средства за освобождаване от ДДС на всички технически помощни средства, които са свързани с увреждането, както и медицински изделия. Това беше дебатът при подготовката на пакета от данъчни закони, който за съжаление не се възприе с един много странен мотив – че ще очакват злоупотреби точно с тези средства.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги. Имам само един въпрос, пък после ще направя изказване по бюджета.
Направи ми впечатление, че в това, което е публикувано като проектобюджет за реализация на активни мерки на пазара на труда са осигурени средства или така е записано, в размер на 190 млн., с които се осигурява запазване и развитие на политиката на намаляване на безработицата, съхраняване и поддържане на работната сила. Същевременно в програмния формат, който имаме на Министерството на труда и социалната политика, разходите по програми за 2009 г. в същата рубрика, Програма “Активизиране на безработните и неактивните и повишаване качеството на работната сила” – на стр. 25 от Програмния бюджет – е казано 452 млн. лв.
Каква е тази разлика, ако може, да ни обясните, за да имаме предвид за какво става дума.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И добавям – последен въпрос може би преди господин Димитров.
По какъв начин държавният бюджет се допълва от Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси” от Социалния фонд? Тоест, това са два конкурентни потока или това са два независими източници на финансиране на дейностите и на политиките в сферата на социалната политика. Тоест, дейности, които са финансирани от държавния бюджет, могат ли да бъдат добавяни, дофинансирани от оперативните програми или имат собствен...
Господин Димитров, аз знам отговора на този въпрос. Нарочно го задавам, за да стане ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Ще отговоря съвсем накратко по конкретните въпроси, които бяха зададени.
Първо, по въпроса на доктор Адемов относно допълнителни мерки, които се предвиждат от гледна точка на евентуално изостряне на ситуацията в насока на пазар на труда.
В частта “активни политики на пазара на труда”, както и госпожа Христова правилна забеляза, средствата са 190 млн. лв. в рамките на държавния бюджет, които за трета поредна година са в тези рамки. При увеличените плащания това налага ограничение и намаляване обхвата в някои сфери, в това число и по програмите за субсидирана заетост.
От гледна точка на очаквани събития, които могат или не могат да се реализират, в момента в рамките на Националния план за действие по заетостта ние готвим специфична, отделна програма, която предвижда действия и мерки в резултат на евентуални сътресения в пазара на труда.
Така че това е един резервен вариант, който може да се задейства, ако има необходимост или не или, ако няма необходимост, на определен период от време след анализ на усвояване на средства и развитие на отделните програми и мерки, да бъде насочен към други действия в рамките на Националния план за действия по заетостта.
Отделно тази година в рамките на Националния план има много засилено присъствие на регионални програми. В момента ние сме в процес на анализ и оценка на регионални програми от гледна точка на голямата диференциация в пазара на труда в рамките на отделните географски райони на страната.
По втория въпрос – за “Кремиковци” – и фонда “Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност”. Както каза и министър Масларова, изискването е към датата на обявяване на несъстоятелност трябва да има неизплатени заплати и едва тогава по определената от закона процедура може да се задейства процедурата за осигуряване на до три заплати на отделни работници.
Както беше казано, към датата на задействане на процедурата по несъстоятелност, а това е началото на м. август, няма неизплатени заплати в “Кремиковци”. Неизплатените заплати в “Кремиковци” са след тази дата – за август, септември и октомври.
Така че тази законова възможност не може да бъде използвана в случая.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А дали “Кремиковци” е обявен в несъстоятелност?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Няколко думи, ако ми позволите, за “Кремиковци” за информация на уважаемата комисия.
По отношение на ситуацията в “Кремиковци” в петък беше направена среща при нас, в Министерството на труда и социалната политика, по наша покана от гледна точка на очаквани масови уволнения или не по отношение на “Кремиковци”. Присъства синдик, присъства представител на оперативното ръководство на комбината, присъства заместник-министърът на транспорта, представители на Министерството на икономиката и енергетиката, шефът на БДЖ, ръководствата на пристанищните комплекси в Бургас и Лом, които имат пряко отношение към евентуално намаление работата на “Кремиковци”.
Бяха очертани най-песимистичният и най-оптимистичният вариант по отношение – отново говоря единствено по проблема заетост, а не друг, тоест, това, по което пряко министерството има ангажименти – и са подготвени варианти и мерки, ако се налагат такива действия, при задействане процедурата за масови освобождавания или не.
На въпроса на госпожа Христова за разминаванията в числата. Няма разминавания. Това са два различни източника на средства. 190 млн. лв. са бюджетни, национални средства, които са в рамките на бюджета и са в рамките на програма “Активни политики на пазара на труда”. Всичко друго са съпътстващи средства от Европейския социален фонд, от Оперативна програма “Развитие на човешки ресурси” или последните финансови меморандуми от предприсъединителните фондове – Програма ФАР, по която точно сега, до 30 ноември тази година трябва да бъдат подписани последните договори от предсъединителните фондове.
Но, така или иначе, те ще се реализират през следващата – 2009 година. Не може да има никакво дублиране на усвояване на средства от националния бюджет и от структурните или предсъединителните фондове. Може да има надграждане, може да има допълняемост на действия, мерки и програми, но в никакъв случай едни и същи действия не могат да бъдат дублирани със средства от националния бюджет или структурните или предсъединителните фондове.
Вие, разбира се, че в отделни програми и мерки, в отделни операции по оперативната програма има елемент на съфинансиране от съответните бенифициенти.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Караиванов, да внесете яснота.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да припомня на народните представители, че “Кремиковци” е обявен в несъстоятелност от 2005 г. Това беше дебатът на съда и стремежа на държавата и на облигационерите и на синдика и кредиторите да оспорят точно датата на обявяване на несъстоятелност. Но съдът беше категоричен, излезе решение на Върховния административен съд – неплатежоспособността на “Кремиовци” датира от 2005 г. Тоест, свръхзадлъжнялост на комбината имаме още от 2005 г. Тъй като несъстоятелността е обявена със стара дата, към тази дата нямаше неизплатени задължения. Законът за гарантиране на вземанията, след като има такъв ред и съдът определя тази дата за неплатежоспособност, не му оставаше никакъв друг полезен ход освен познанствата на ръководството на Националния осигурителен институт, който администрира фонд “Гарантирани вземания” и който влезе в контакт със синдиците или по-скоро с представителката на държавата Ана Миленкова и буквално принудихме синдика и Живаго, който тогава финансираше “Кремиковци”, да изплатят всички обезщетения и заплати.
Контролните органи на Националния осигурителен институт извършиха ревизия и те към 31 август – така, както коментира господин Димитров – “Кремиковци” изплати задълженията към работниците и служителите, включително с обезщетенията. Сумата беше някъде около 32 млн. лв. Мога да предоставя справка за това на комисията.
По повод натрупаните средства във фонд “Гарантирани вземания на работници и служители”, безспорно, господин Адемов, както винаги, и този път Вие сте много подготвен. Сумата е 140 млн.
Защо обаче аз казвам 100 млн. лв.? Знаете, че фондът и неговият Надзорен съвет и директора – Владимир Горанов е представител – е ограничен по отношение на инвестициите. Част от тези средства стоят на срочни депозити в Българска народна банка. С останалите свободни средства ние купуваме държавни ценни книжа и играем на пазарите, за да можем да постигнем доходност. Затова ние казваме, че 100 млн. лв. е сумата, която във всеки един момент безпрепятствено, ако се случи нещо, ние можем да тушираме с нея и да покрием вземанията на работниците и служителите в случай на несъстоятелност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът ми е дали Националният осигурителен институт има опит в инвестирането на тези средства? Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” е самостоятелна част от бюджета на Националния осигурителен институт.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, той е с план-сметка. Точно така. Затова казвам защо средствата са 100 млн. лв.
Отделно ние сме предвидили в план-сметката 1 300 хил. лв. – казвам го по памет, мисля, че толкова бяха – за тази година, които да гарантират вземания на работници и служители при несъстоятелност по данни на Агенцията по вписвания за вече проведени процедури.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Караиванова, тук въпросът е: грешен ход ли е намаляването на осигурителната вноска за този фонд или в ситуацията, която евентуално се задава за следващата година, трябва ли да остане осигурителната вноска 0,4 както досега, или трябва да се намали. Това е дискусията. Аз не искам Вие да давате отговор на този въпрос.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Мога да дам отговор, ако позволите, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз винаги съм казвал, че намаляването на осигурителната вноска е актюерски въпрос, а не единствено и само политически въпрос. Политическо решение се взема на базата на актюерски предложения. Това е мое мнение, има и други мнения по въпроса.
Продължете, госпожо Караиванова. Извинявайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Тук ще вляза малко в сферата на една предишна моя компетентност по отношение на одитирането на публичните средства, ефективността и ефикасността и ползите от приход-разход. Може би господин Горанов ще ме подкрепи.
Това са средства на работодателите. В момента план-сметката и касовото изпълнение на фонда позволяват ние да се справим в случай на нужда с тези средства. Не е необходимо да правим толкова големи разходи и да администрираме един паричен поток. Тук вече говорим за целесъобразност. Така че мисля, че намаляването на размера на вноската – предполагам, че господин Горанов ще ме подкрепи – в проектобюджета за следващата година – за 2009 г. – е възможен вариант.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз моля да ме извините за това, че нямам намерение в настоящия момент да правя цялостно изказване. По-скоро искам да споделя няколко размисли по повод казаното от заместник-министър Димитров.
Мисля, че това е обяснимо донякъде, тъй като вчера по време на обсъждане на бюджета на държавно обществено осигуряване говорихме, макар и частично, в голяма степен за политиките. Много силно ме интригува това, което каза господин Димитров – че в момента в Националния план се готви отделна програма, която има за цел да приведе системата в готовност при евентуално нарастване на безработицата, ако правилно съм го разбрала.
Ясно е, че безработицата е основното предизвикателство пред системата в условията на икономическа криза. Тук аз искам да кажа, че според мен Министерството на труда и социалната политика реагира изключително адекватно в условията на нарастващи цени. Механизмите, които бяха предложени на българските граждани,
Затова, струва ми се, в голяма част дискусията и по приемането на бюджета, и по политиките в рамките на предстоящата година е естествено да вървят в тези посоки.
Ако може, господин Димитров, с няколко думи да ни кажете намеренията в тази посока. Лично за мен стои отворен въпросът: кой е финансовият ресурс, с който ние можем да обезпечим тази програма в рамките на Националната програма, тъй като – пак
Благодаря.

Преди да формулираме следващите въпроси може би е добре да включим и представителя на Министерството на финансите. Тук е господин Горанов.
Но мен ми се ще да разширим тази дискусия и да поставим въпроса в рамките на тези 190 млн. лв. ли ще разчитаме на гъвкавост и на преливане на ресурс в зависимост от ситуацията на пазара на труда или ще разчитаме на допълнителен. Има ли такава опция за допълнителен финансов ресурс, ако добре разбирам въпроса на госпожа Михайлова. Защото едно е да разчитаме на този ресурс, който традиционно през годините сме го ползвали и, ако ние го пренасочим към други политики на пазара на труда, различни и екстремни, характерни за условията на криза или нещо подобно на криза, това означава, че това би могло да стане за сметка на
Аз съм далеч от мисълта и не разбирам въпроса по този начин, да търсим сега в другите буфери на целия бюджет пари. Аз мисля, че това е заложено в законопроекта за държавния бюджет. Има такива буфери и затова казвам и господин Горанов да се включи в дискусията. Господин Димитров може да говори единствено и само в рамките на бюджета на Министерството на труда и социалната политика и на европейските програми и нищо повече.
Затова, госпожо Михайлова, ако ми позволите, да включим и господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз съм Владислав Горанов и съм началник отдел в Министерството на финансите.
Съжалявам, че днес интензивната работа на парламента не позволява подобаващо ниво, което да участва в заседанието на
Министърът на труда, разбира се, е представител на правителството и вероятно адекватно е изложил основните допускания в частта социално осигуряване, подпомагане и грижи за бюджета. Но ние можем да се съсредоточим върху няколко по-общи думи, свързани с готовността на държавата да реагира превантивно и впоследствие адекватно на дисбалансите, които световната икономическа криза постепенно би наложила.
Тези, които участваха в работата – говоря за представители на неправителствените организации, работодателските и синдикалните организации, които участваха в работата на Икономическия и социален съвет – успяха да научат от министъра на финансите основните инструменти, които ние предварително залагаме, като естествено, всяка една държава, ако, не дай си, Боже, изпадне в състояние, при което трябва да се взимат извънредни мерки, е готова да го направи.
Ние, водейки последните четири и не само последните четири години, в които държавата е в паричен съвет, благоразумна фискална политика, успяхме да имаме едни публични финанси,
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега въпросът е как тази разумна
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В условията на криза, която за радост, все още не е ясно изразена в България, в тези условия ние имаме един относително оптимистичен сценарий и следните буфери. Ние ви предлагаме законопроект за държавния бюджет, който като консолидирана фискална рамка предвижда 3 на сто излишък. Но като първа мярка сме готови да предложим на Народното събрание промяна на параметъра за излишък и привеждането му от 3 на сто до 2 на сто. Това е различието в сравнение с 2008 г. Това са при 73,4 млрд. лв. очакван брутен вътрешен продукт, номинален за 2009 г. или това са приблизително 730 млн. лв., които ние сме готови да насочим, но, забележете, не към пряко потребление, а към инвестиции.
Тоест, ако по някакъв начин световните процеси наложат ограничаване на чуждестранните инвестиции в България и оттам нататък икономиката забави своите темпове и се стигне до неблагоприятните процеси, свързани с безработица и друго, което коментира комисията – тогава мястото на държавата, което ние виждаме, е да се намеси с едни сериозни инвестиции, първо, като разчетени в бюджета са доста повече спрямо предходната година – близо 1 млрд. лв., и второ, като допълнителен ресурс, който, ако се наложи, ще бъде инвестиран допълнително, така да се каже, за да завърти икономиката, ако тя тръгне да забавя своите темпове.
Чисто фискална мярка е и формирането на един немалък резерв за фискална устойчивост, който ще бъде насочен основно, единствено и само за инвестициите още от началото на бюджетната година. Обсъждат се варианти, в които резервът, който фигурира за фискална устойчивост в държавния бюджет, да бъде разпределен като инвестиционна програма, която да бъде изготвена и утвърдена.
С две думи, първото нещо, което смятаме да направим, е чрез инструментите на бюджета да направим едно сериозно инвестиране чрез публичните разходи в инфраструктура, като по този начин, първо, от една страна, гарантираме жизнеспособност на голяма част от фирмите, които са заети в инфраструктурата. Разбира се, инвестициите няма да бъдат само в инфраструктурата, а говорим
Чисто фискална мярка е и ограничаване на непроизводителните разходи, ако мога така да ги нарека. Имаме текст в Закона за бюджета, вероятно сте го видели, който забранява намаляване на инвестиции, увеличаване на текущите разходи. И не на последно място, за съжаление, ще кажа, че една година успяхме да издържим, без известния буфер от 7 на сто ограничаване на разходите. Само за 2008 г. този буфер не съществува. В 2009 г. отново предлагаме разходите и трансферите да бъдат утвърдени от Народното събрание в размер до 93 на сто и впоследствие, ако правителството може да си го позволи, ако икономическата ситуация го позволява, да разреши изразходването на разходите до 100 на 100 в бюджета.
Тоест, по наше мнение са създадени остатъчни буфери, които за умерения оптимизъм за развитие през 2009 г., да дадат достатъчно гаранции, че държавата има капацитета да се справи с някои неблагоприятни последствия.
Свидетелите сме на това, че всички позитивни примери, които в последните години давахме с някои държави, които правеха по-неблагоразумна политика, вече не могат да бъдат давани като добри. Една Ирландия, една Унгария, да не говорим за близки до нас държави.
Ние се надяваме, че общото ограничение, което някои европейски държави в момента изпитват, може да се яви и сравнително предимство и дори ефектът да бъде положителен в някои части, тъй като нашата държава успява да запази нивото на данъците непроменено, а в някои отношения да оптимизира тежестта върху
В този смисъл сме умерени оптимисти и затова ви предлагаме оценката ни за ръста на брутния вътрешен продукт става относително по-висока от очакванията в Европа – до ниво от 4,7 на сто.
Благодаря ви.

Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Най-напред да благодаря за изчерпателния отговор и точно в този ред на мисли искам да попитам нещо точно в реда на мисли, който досега се чу.
Най-напред Ви благодаря за изчерпателния отговор. Разбрахме, че имаме буфер, от който да вземем при кризисна ситуация. Но тук бюджетът е изчислен въз основа на процент, заложена инфлация. Ако при криза този процент надмине това, за което в момента говорим, това е песимистичният вариант. Освен този буфер имаме

Заповядайте, господин Гочев. Имате думата.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател?! Господин Заместник-министър, колеги, гости! Въпросът ми е следният. Ясно от господин Горанов, който каза, че действително се предвижда, от една страна, 7-те процента да намалят риска с недостиг в перспектива, капиталовите вложения обаче остават, те не се коригират със 7 в бюджета. Вие не го отбелязахте това.
Струва ми се, че сегашната политика, когато се разпределяше излишъкът в бюджета, тоест, разпределяше се преизпълнението, не бяха включени общините и текущо през годините бяха забавени плащанията на пътните фондове, Агенцията по пътищата и навсякъде в областите намирах неразплатена свършена работа.
Въпросът ми е във връзка с намаляване строителството и инвестициите в момента. Можеше ли Министерството на финансите и правителството, подавайки от резерва, с който оперира Министерството на финансите и Министерския съвет, да се подадат на общините примерно 100-ина милиона капиталови вложения, които да излязат на пазара, тъй като общините имат развити взаимоотношения със строители, а също така имат и възможности и
Защото в момента вече се забелязва затруднения в транспортните
Въпросът ми е: ще получат ли общините нещо, в оставащото до края на годината, за са се осъществи един по-плавен преход за следващата година или ще чакаме да се случат по-сложни неща тогава.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Желев, последният въпрос, който задавате, или основният въпрос, който задавате, е свързан с бюджета за тази година. Ние обсъждаме бюджета за следващата година. Освен това това, което прие Народното събрание, е добре известно на народните представители. Решението, което Народното събрание прие за разпределението на бюджетния излишък, е ясно. Това е много добре. Оттам нататък мерките и програмите, по които този бюджет ще бъде разпределен – говоря за излишъка от бюджета за тази година - това е нещо, което Народното събрание прие като решение. Така че тези неща могат да се видят там. Отделно ще кажа за общините, след като задавате въпроса, че през бюджетите на министерството има финансов ресурс, който е заделен, включително и за общинска
Има ли други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Горанов. Имате думата.

Ще ви отговоря отзад напред. Ние продължаваме да анализираме възможностите на бюджета до края на годината, тъй като знаете, че решението на Народното събрание освен 1 206 млн. лв., които се съдържаха в Приложение № 1 към решението на Народното събрание, има още една част, която е под условие в зависимост от възможностите. Има и една част от бюджетния излишък, която е в компетентността на Министерския съвет, който все още не е решен. Безспорно в най-скоро време, говоря в рамките на този месец, трябва да се седне в Министерството на финансите и да се планира този разговор, да се обсъдят всички нерешени приоритети до края на годината. Осигуряването на инвестиции в общините не е самоцелно. Когато говорим за бюджета за 2009 г. и за инвестиране в проекти, ние не казваме примерно, че държавата няма контакти. Вие споменахте, че общините имали връзки с фирми и можели веднага да завъртят процеса. Ние по-скоро разглеждаме нещата по друг начин. Казваме, че имаме важни инфраструктурни проекти от национално ниво, на които ще се даде приоритет, като по този начин тези изпълнители, които спечелят съответните процедури, ще се чувстват по-добре в бизнессредата.
А що касае бюджета за 2009 г. , има доста елементи на неопределеност за окончателните възможности на фискалната рамка и със сигурност ще бъде разпределен някакъв ресурс за най-значимите и идентифицирани от общините техни проекти. Но в никакъв случай не можем да говорим за целенасочена инвестиционна програма през общините.
Не съм сигурен, че този отговор ще ви удовлетвори.
По първия въпрос, господин Димитров, имаме, разбира се, и още буфери. Но някои от тях не е коректно да бъдат коментирани, а друга част от тях се съдържат в оперативните възможности на Министерския съвет да извършва компенсирани промени в рамките на бюджета и се съдържат в това правило, че при необходимост могат да бъдат задържани текущи разходи за правене на допълнителни инвестиции.
Вашите притеснения не бива да бъдат по отношение на инфлацията. Класическата икономическа теория допуска и предполага, че състоянието, в което сега се развиват процесите, последният проблем ще ни бъде инфлацията. Ние очакваме нейното значително редуциране и то по естествен път. Повечето от процесите вече се състоят.
До Вас е един уважаван доктор, който обаче добре познава икономическите процеси. Мисълта ми е, че ние нямаме притеснения относно нивото на инфлацията. В този смисъл мерките ни са насочени към предпазване забавянето на темповете на развитие на
Благодаря.

Доктор Колчаков, веднага ще Ви дам думата, но преди това няма начин да не се възползвам от възможността да благодаря за оценката за съсловието, което ние с Вас представляваме. Но искам да отворя една скоба и да кажа, че ние представляваме една по-особена част от докторското съсловие – специалността анестезиология и реанимация, интензивна медицина, която е свързана с координиране, както в случая става въпрос за координация на политики. Там става въпрос за координация на заболяване, на поведение и т.н.
Колеги, не знам дали стана ясно за този буфер, наречен специални инвестиционни разходи от 5 700 млн. лв., Те бяха 5 200 млн. лв. и във връзка с кризата след това се добавиха тези 400 000 лв. допълнително, които са буфер за задвижване на икономиката така, както Вие казахте, при положение, че се наложи една такава мярка във връзка с оперативните решения на Министерския съвет. Така че това е още една възможност допълнително, инвестиционно да се повлияе както бизнеса при охлаждане на икономиката, така и пазара на труда, защото развитието на бизнеса е свързано и с пазара на труда.
Заповядайте, доктор Колчаков, за Вашата оценка, надявам се – критична – към бюджета на страната за 2009 г.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа, представители на изпълнителната власт, колеги и гости! Аз най-напред имам един въпрос към представителите на Министерството на финансите. Каква е актуалната ситуация по междуфирмената задлъжнялост? Каква е цифрата от деня?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Горанов, да отговорите, ако имате възможност.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За съжаление нямам възможност аз да го кажа. Ще цитирам това, което до мен доц. Христосков подсказа. Аз не разполагам с тази информация и за съжаление Министерството на финансите няма капацитета да следи точно този показател. Заедно с БНБ се опитваме да наблюдаваме процесите. Това, което подсказва доц. Христосков, че са над 100 млрд. лв.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми колеги, като всеки от вас, аз си задавам въпроса, когато разглеждаме бюджета, който е концентриран израз на всички политики, дали вървим по най-верния път.
Аз разговарям с много мои колеги, които са от управляващото мнозинство. Ние сме били в същата ситуация. Обикновено нещата стоят по следния начин. Ние полагаме толкова усилия, имаме толкова добри управленски решения, толкова достижения, а
Затова ние трябва да бъдем доста безпристрастни, като анализираме ситуацията защо недоволните хора в България са прекалено много и това не дава възможност като цяло да бъдем доволни от ситуацията.
Ще започна от един друг пример, който на мен ми подейства стресиращо, когато миналата година по официални данни гледах в ЕВРОСТАТ, Албания за определен период от време имаше по-висока минимална работна заплата от България. Ние трябва да се приземим до степента на реалностите и да знаем къде се намираме.
Аз няколко пъти съм казвал, че оценка за националните политики, особено за социалната, могат да дават само потребителите или тези, върху които ние прилагаме политиките и които ползват резултатите от тези политики.
Затова от тази гледна точка, която е много обективна, ние трябва да бъдем доста хладнокръвни и да не изпадаме в никакъв случай в еуфория, която е характерна за всяко едно управление, особено в края на мандата.
На следващо място, макар че ние ползваме един израз, че понякога истината е в подробностите и детайлите, аз ще се опитам да разгледам бюджета и специално социалната му част от макропараметрите, което е работа на политиците. Финансовият анализ е повече работа на експертите.
От това, което можем да видим от параметрите на бюджет 2009, две неща правят впечатление. В България продължава тенденцията на много голяма степен на преразпределение на брутния вътрешен продукт. Тоест, ние можем да си дадем ясна сметка, че повече не е възможно да изземем от реалния сектор и да преразпределяме. Тоест, ние сме лимитирани като горна граница и мисля, че си даваме сметка за това.
Затова правителството непрекъснато говори, че бюджетът ще бъде не повече от 40 процента от брутния вътрешен продукт и винаги е повече от 40. С излишъка винаги е повече от 40 процента. Но това
Второто нещо, което също е ясно, за следващата година се залага около 30 процента от бюджета да бъде за социални политики. Също си даваме сметка, че това е лимитирано като горна граница и не
Тоест, от макропараметрите да събираме повече пари от икономиката и да преразпределяме централизирано и да отделяме по-голям дял от брутния вътрешен продукт и от бюджета за социални политики не е възможно. Тоест, ние като макростъпки не можем да си позволим повече да разширяваме този таван и според
Докъде води това според мен? Това води до една много стара политика, която е политика, както някога се наричаше, политика на социалните грижи. Ние превръщаме нашите граждани в пасивни консуматори и както и вчера казах, ние ще бъдем в ситуацията хората да бъдат недоволни, дори и да бъдат благодарни, дори и да гласуват за партията, която е тяхна и я избират. Ще бъдат
При тази ситуация какви резерви можем да намерим? Далеч съм от мисълта да давам препоръки, но това, което аз виждам, и това, което
Попитах каква е междуфирмената задлъжнялост, защото първото нещо, за което трябва да се грижи едно управление, е да се раждат повече блага. В момента аз виждам уникални стъпки на изливане на колосални средства от западни правителства в реалната икономика.
Как може ние да държим десетки милиарди лева в резерви - и това не са пари на правителството, това са пари на българите, на българския бизнес, който ги създава – и същевременно в България между бизнеса да има 100 млрд. лв. задължения, които са повече от годишния брутен вътрешен продукт на България. Какво означава това? Означава, че бизнесът е затруднен да плаща работни заплати, да плаща социални осигуровки. Тоест, ние сме ограничили бизнеса, за да не може българският бизнес да стане това, което е западноевропейският, американският бизнес – социално отговорен бизнес.
И тук ще мина на следващата стъпка. Ясно е, че най-неефективният начин на използване на пари е чрез държавата и нейния тромав и неефективен апарат.
Всички си даваме сметка и това сме го говорили – колко е сложен механизмът на фиска, който трябва да има своите данъчни органи в моя роден град, да ми събере парите, да ги докара в София, при един много сложен партийно-политически механизъм да ги преразпределя, на места да има органите, чрез които да ги разпределя. Това е най-неефективното нещо, което може да съществува.
Затова демократичните държави правят, на първо място, децентрализация и най-ефективният начин е парите да остават в хората и в бизнеса. Ние това не го правим или не го правим ефективно.
Следващото нещо, за което сме говорили и също е модерна практика, много широка практика, а ние не я правим, това е така нареченото приватизиране на административните услуги. Ние направихме и в този сектор маса поразии, като понятието “фондация”, “социални услуги” го превърнахме в мръсно понятие, защото и там, както и в други сфери на демокрацията и пазарната икономика изкористихме нещата. А ние сме в голям дълг като държава да създадем истински трети сектор, който да има капацитет, този капацитет да може да използва точно предимствата на демокрацията – парите, оставяйки при хората и фирмите, те директно да решават социални проблеми. Това е един фантастичен механизъм.
Ние всеки ден контактуваме с вас с различни фондации и неправителствени организации, които изпитват колосални проблеми да решават проблеми на техни потребители, а същевременно, като не изграждаме капацитет в такъв сектор и не му даваме ресурси, той не може ефективно да участва и в усвояването на европейските такива фондови програми. Затова ние куцаме по един безобразен начин.
Правя това изказване, виждате колко е меко. Вчера по отношение на бюджета на държавно обществено осигуряване се въздържах и не съм гласувал против, защото – пак искам да повторя – мен по никакъв начин не ме удовлетворява, когато българската държава не върви по най-добрия начин и въобще не ме интересува кой управлява.
Второто нещо, което е много важно за човек като мен, това е, когато ние имаме възможности и не ги използваме. Българският народ в такива случаи казва: “Във вода гази, жаден ходи”. Аз, като погледна този бюджет, съм абсолютно сигурен, че ние сме точно в тази ситуация и ме боли, че и в този мандат ние не успяваме нито да децентрализираме държавата, нито да оставим остатъчния ресурс в бизнеса и в ръцете на хората. Продължаваме това централизирано експониране на грижата на държавата, която държи хората в едно инфантилно и готованско положение.
Затова аз съм абсолютно убеден, че, ако ние продължаваме така да правим политиката, управлението и бюджетите, ние няма да направим хората по-доволни, по-щастливи и по-граждански активни и това ще бъде фиаското на всички ни, без значение кой е управлявал държавата.
Затова аз най-вероятно по въпроса за цялостния бюджет няма да го подкрепя, защото виждам много големи резерви. Разбирам философията и ценностите, специално на социалистите, които са извечни етатистки и за тях това е нормата, но моят упрек основно е към нашите колеги, които са от центристките партии, които имат мнозинство като присъствие. В това отношение тяхната отговорност е не по-малка и да се извиняват социалистите, че надделяват в този дебат, защото на мен тази традиция – ние трудно да се децентрализираме, трудно да използваме всички ефективни механизми на демокрацията и на социалната пазарна икономика – всички виждаме, че недоволството е повсеместно, включително и при хората, които са ви избрали.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков за това изказване.
Госпожа Михайлова вероятно иска да репликира господин Колчаков, но преди това мога ли аз да се възползвам от правото си на коментар, да не го наричам реплика?
Д-р Колчаков, аз Ви благодаря, че неподкрепата на бюджета я прекарахте през албанската минимална работна заплата. Това беше един много интересен акцент.
Аз обаче искам да не гледаме на Албания като на онази Албания, която беше в нашите представи преди. Това е едно. Защото госпожа Михайлова е била на албански конгрес и тя може да каже някои подробности от там.
Само не можах да разбера как при положение, че Вие настоявате процентът от брутния вътрешен продукт за разпределение да бъде под 40, минималната работна заплата да бъде по-висока и бюджетният излишък да бъде вкаран в разходната част при намаляване на разходите, които разпределени през отделните ведомства.
Аз не знам това как може да се случи. На този фон настоявате за намаляване на осигурителните вноски. Не точно Вие, а емблематични представители на вашата политическа сила. Това за мен е загадка и, ако може да я разгадаете, ще Ви бъда много благодарен.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Аз ще Ви помоля да вземете отношение и по дискусията, която вече се води на няколко нива по това дали трябва сега да намаляваме осигурителната вноска за Фонд “Гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на предприятие от 0,5 на 0,1 на сто.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз смятам, уважаеми господин Колчаков, че наред с водещите албански примери в изказването ви имаше и един много сериозен акцент и това е вътрешнофирмената задлъжнялост. Само че аз не разбрах в тази връзка какво е Вашето предложение. Защото мисля, че един такъв дебат, в който звучат и леви, и десни аргументи, е изключително полезен. Българският парламент има дефицит от този дебат. Само че струва ми се, че Вие само дефинирахте проблема. Аз не знам какво друго Вие предлагате.? Освен намаляване на корпоративния данък но най-ниското ниво на Европа, освен намаляването на социалните осигуровки с най-чувствителният процент от годините на прехода насам.
Мисля, че е трудно да обясня, но особено в Комисията по труда и социалната политика как примерно намаляването на социалните осигуровки не служи за решаване на един толкова тежък проблем като вътрешнофирмена задлъжнялост а на практика поражда дефицити в бюджета.
Така че по принцип Вие дефинирате проблема точно, само че не давате алтернативен отговор за това, защото аз продължавам да мисля, че отговорът, който това управление даде на този проблем, беше най-верният, най-адекватният. Това беше един европейски отговор.
По отношение на това каква е ролята на държавата и как държавата все повече трябва да преотстъпва своите позиции за сметка на частната инициатива. Тук също принципно сте прави, само че тази теза малко трудно се приема, примерно в моя избирателен район, защото хората ми дават примери и за ЧЕЗ, и за БТК, и за много други такива случаи, които не направиха нито българският бизнес по-свободен, по-добър, по-продуктивен, нито по-доволни хората като граждани, които получават по-качествени услуги.

Ако има други реплики към изказването на доктор Колчаков, ако не
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря за тези позиции, които са действително обективни.
Ние можем да си зададем въпроса по следния начин. И вчера го казах, и днес ще го призная. България има макроикономическа и финансова стабилност и това е десетилетно достижение на българската нация, на всички правителства, които работят от десет години насам и това безспорно трябва да се подчертае като ценност, защото аз не мога да си кривя душата и да не кажа, че днешното управление, в което участват начело социалистите, е коренно различно от това, което беше преди десет години. Има еволюция, има промяна и слава Богу. Но и различно от унгарското, където министър-председателят е социалист и е най-богатият унгарец. Различно и от румънското.
Въпросът, колеги, като предизвикателство е следният. Имаме стабилност, имаме и развитие. Слава Богу. Въпросът е може ли да имаме друго ниво на стабилност и развитие, което да бъде по-оптимизирано и по-добро. Вие смятате, че не може, аз смятам, че може.
Тъй като аз го загатнах, да го кажа по много ясен начин. Ние като десни политици смятаме, че в България има огромен потенциал публичното разпределение на бюджета да се вмести в рамката на 1/3 от брутния вътрешен продукт, което означава ние да оставам допълнителни още 6 – 7 процента в ръцете на хората и на бизнеса. Това обаче ще кажете дали може да стане на базата на стабилност и хармония в макропараметрите на бюджета. Според нас е възможно.
Сега ще погледнем откъде идват нещата. Действително ние отидохме на най-ниските нива и, слава Богу, на преки данъци – персонални и корпоративни. Но ние знаем много добре от икономическата теория, че големият дял и перспективата на фиска е в косвените данъци. И тук не можем да нямаме упрек...
РЕПЛИКА: Това е лява политика!
ИВАН КОЛЧАКОВ: Не, това е универсална политика. В модерната западна политика между ¾ и 4/5 от събраните данъци са от косвени данъци.
И тук не можем веднага да не се обърнем и да се запитаме: защо беше необходимо българската държава две години предсрочно да вкара такива максимални акцизни ставки по горивата, с които ние стимулирахме натоварването на всяко българско семейство и на българския бизнес, когато това не беше изискване на Европейския съюз. Това се направи, за да се направят рекордни излишъци и тези излишъци да бъдат – позволете ми да употребя този израз – най-удобният инструмент за политически профит.
Колеги, ще ви кажа един пример, който съм го казвал в Каденабия, когато нашето правителство загуби изборите. Социал-демократите в Германия, които бабуваха на ОДС, поставиха въпроса всеки от нас да каже защо 2001 г. загубихме изборите. Аз дадох един пример. Ние започнахме 1997 г. управлението с 350 млн. долара валутен резерв. За четири години го направихме 3,5 млрд. долара. Тоест, нашето управление, управлението на ОДС за четири години вдигна 10 пъти валутния резерв на България. Тоест, можем да капитализираме. Разбира се, това беше за сметка на хората и на фирмите. И те ни намразиха.
Какво тогава аз казах като пропуск на нашето управление? Една година преди изборите от тези 7,5 млрд. лева, които имахме като резерв, ние трябваше да извадим 1 млрд. лв. и да ги раздадем на българските общини, без значение дали са сини и червени. Тоест, на всяка община на глава от населението да се раздадат за инвестиционни разходи. Аз тогава бях кмет на Пазарджик и дадох следния пример. На Пазарджишка област, която е 4 процента от населението на България, от 1 млрд. лв. се падат 40 000 лв. за годината. На нашата община, която е 40 процента от населението на областта, се падат 16 млн. лв. При 24 млн. лв. бюджет, ако аз бях получил последната година от българското правителство 16 млн. лв. за инфраструктурни проекти, ви казвам, че нямаше да остане безработица, циганите щяха да прегреят, щеше да стане това, което стана сега.
Какво направи нашето правителство начело с Иван Костов? Стиска народа и бизнеса за гушата, трупа свръхизлишъци, самозабравя се, че е обречен да управлява вечно и беше наказан от българския народ. Какво направи? Остави на царя 7,5 млрд. лв. резерви.
Тоест, ние от днешна гледна точка можем да кажем: трупането на резерви е самоцелна работа, ако не върши работа на бизнеса, ако не въздейства на стандарта на хората. И това е моят отговор.
Трупането не трябва да е самоцелно. Това тупане в гърдите на премиера, който ми казва колко е фискалният резерв, колко е валутният резерв, колко е излишъка, в едни рекордни цифри и стойности, които действително впечатляват, съпоставени със стандарта на българина, съпоставени с междуфирмената задлъжнялост, съпоставени с текущата сметка, на която не се обръща внимание, показва, че ние консумираме над 20 процента повече, отколкото създаваме в България и това не може да продължи. Това трябва да ни е ясно. Продавайки в България чрез приватизацията, секва притокът. Изчакването възможността за външни инвеститори също секва като компенсаторен механизъм. Това, което предстои на България, е доста сериозно като ситуация при положение, че България е на едно от първите места на ножицата между внос и износ по текущата сметка и по междуфирмена задлъжнялост. Това са два макропараметъра, които трябва да стреснат всяко едно управление. Едно управление носи отговорности не само до края на мандата си, а и за последиците след него.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков за пространната дуплика, в която прозвучаха няколко тези на противопоставяне между дясното и лявото и тогава винаги центърът е прав. Либералната позиция е най-вярна.
Веднага ще ви кажа защо не се раздаде този 1 млрд. лв., за който Вие говорите, на общините. Вие знаете прекрасно отговора, защото тогавашният министър на финансите характеризираше общините като мафиотски структури. Тук има хора, които могат да го потвърдят.
Така че това е Ваша оценка, не е моя оценка и аз Ви благодаря за нея, защото и ние сме я споделяли тогава.
Колеги, има ли други въпроси? Ще дам думата на заместник-министър Ананиев, който специално е уважим нашата комисия и може би отговорите на въпросите от господин Ананиев ще предизвикат нови въпроси.
Заповядайте, господин Ананиев.Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз няма да минавам през цялата пледоария. Ще се огранича около това, което чух, тъй като имаше три или четири въпроса, които намирам за много важни.
Единият въпрос е въпросът, на който винаги много трудно сме давали отговор: как избрахте 40 процента от брутния вътрешен продукт, защо 40 процента, каква е тази случайна цифра.
Първо, ако направим един преглед на държавите-членки на Европейския съюз, ще видите, че вътре можете да намерите една палитра от 33 процента до 51, а някъде и 53 процента. Разбира се, това не се разглежда само по себе си. Това е един елемент от много макроикономически предвиждания, които заедно и съвместно ти рисуват резултата на края на годината – какво искаш да видиш, как да изглежда държавата в края на годината.
Първо искам да кажа, че тези 40 процента не са само национални разходи. Вътре в бюджета за 2009 г. влязоха 4 процента европейски разходи, които оказаха натиск върху националните и ние в много от националните разходи сме свили размерите на много по-ниски равнища.
Във всички парламентарни комисии, където отивам да обяснявам какво представлява бюджетът за 2009 г., ще видите, че там се поставят основни искания и въпроси: защо издръжката е толкова ниска, вие сте я запазили на равнището на 2008 г, защо капиталовите разходи, като махнем европейските, са на равнище или по-ниски от 2008 г.?
Тоест, ние, без да увеличаваме този размер, сме се постарали да вкараме вътре и нашите ангажименти по отношение на усвояването на предприсъединителните и структурните и кохезионния фонд. Това, първо.
Второ, имахме страхотно много задължения по всички глави по присъединяването. Когато всички се радвахме, че вече сме страна-членка на Европейския съюз, просто никой не знаеше какво означава това за нас. Не става въпрос за местно финансиране, а става въпрос за изграждане на структури за управление, администрации, за които толкова много ни критикуват, механизми, които изискват пари и т.н., и т.н.
Това също оказва голямо влияние.
Накрая, винаги, когато правим бюджета, го правим по планови показатели – планов брутен вътрешен продукт с планови разходи или разчетни, ако някой не харесва думата “планови”.
Обаче накрая какво се получава? Когато растежът е по-голям и съответно брутният вътрешен продукт е по-голям, тези 40 процента вече не са 40 независимо от използването на остатъка в края на годината. Те са някъде около 38 – 39 процента. Тъй като скоро сте приели отчета за миналата година, ако сте забелязали, там не сте видели цифрата 40 процента, и там е по-ниско.
Тоест, ние не сме си позволили по отчет да отидем на 40 процента, винаги сме някъде по-ниско. Даже е имало години, когато сме стигали и под 38 процента – 37 и нещо до около 39. В този интервал обикновено се движим.
Така че аз мисля, че не сме се разпуснали много, за да смятаме, че изземваме много от реалния сектор и държавата преразпределя средствата.
На второ място споменахте за децентрализацията. За следващата година сме направили две неща, които са изключително важни. От пет години се мъчим да въведем единни стандарти за численост на персонала и средна работна заплата в общинската администрация по групи общини. Знаете какъв хаос беше вътре. От една и съща група много по-голям персонал в една община, която е по-малка, спрямо друга, която е много по-голяма. Заплатите там от години вървят назад от областните управители и ние, индексирайки ги, се получава една фуния, която е неспасяема.
Заедно с Националното сдружение на общините в България организираме външен проект, направиха се три – четири варианти и те приеха възможния, което ни струва около 100 000 000 лв. Вярно, че имаше още един, по-добър като модел, но се надяваме догодина – 2010 г. – да се направи и най-добрият вариант. Но все пак това е едно много сериозно постижение, за което и самото Национално сдружение на общините в Република България е изключително удовлетворено. Това, от една страна.
От втора страна, в областта на децентрализацията мога да кажа, че вече няма делегирана от държавата дейност, която да не е на базата на стандарти. Тоест, моделът на стандарта се въвежда в абсолютно всички дейности.
На трето място, всяка следваща година – ще го кажа по памет, за да не отварям папката – ние увеличаваме изравнителната субсидия, което е изключително важен лост за подобряване финансовото състояние на “белите” общини. Само за следващата година това увеличение е над 68 400 000 лв. Казвам го по памет. От това общините също са изключително доволни. Това намалява разликата във възможността да се извършват на достатъчно добро равнище общинските дейности и общинските ангажименти между малките и големите общини. И най-важното е, че ние все повече и повече в тази изравнителна субсидия вкарваме отново стандартни елементи, което е изключително важно.
Така че може да не е онова, което всички сме искали, но правим крачки, които са много важни.
Общините ни задават въпроса: да, но малко ни е увеличението на капиталовите вложения. Вярно е, че е малко, но има увеличение за сметка на министерствата, където никъде няма увеличение, ако няма някаква извънредна задача и потребност.
Общините пък са основният бенефициент на по-голямата част от средствата от европейските фондове. Те работят и работят нелошо. Има много проекти, които значително ще увеличат ресурса, с който са разполагали в годините назад.
По отношение на растеж, за който говорихте. Да, има растеж, но трябва и по-добър растеж. Ако бюджетът за следващата година не е показател, че в кризисната ситуация, в която се намира Европа и света, ние правим три пакета, между които първият пакет е инвестиционна активност. Предвиждаме икономическа активност, но това е свързано с инвестициите, свързано е основно с увеличение размера на инвестициите за следващата година, които да компенсират намалението на притока на чуждестранни инвестиции точно, за да не пада растежът повече, отколкото, да речем, ние сме го предвидили и не, защото сме го предвидили, а да не се получи онова, което става в Европейския съюз. Там се стига до нулеви стойности на растежа. Даже в някои държави тези стойности са отрицателно.
Чак в 2010 г. средно за Европейския съюз се предвижда да се възстанови растежът на равнище 1,2 – 1,4. А ние сме предвидили близо 2 млрд. лв. допълнителни инвестиции, което е 1 млрд. евро. Първо, 900 000 000 лв. е ръстът, който е записан в бюджетите на министерствата, на общините, въобще на целия консолидиран бюджет. Освен това 400-те млн. лв. за фискална устойчивост веднага ги правим в една инвестиционна програма още в началото на годината и то не просто така да се разходват, където решим ние, тези или онези, а в онези отрасли, където действително икономиката има най-голяма потребност от инвестиции, за да не потънат парите в целия този процес.
Ако действително се случай най-тежките неща, които се случват около нас, единият процент от излишъка ще се вземе и от 3 процента веднага отиваме на 2 процента. А един процент представлява над 700 000 000 лв.
Тази инвестиционна програма отново ще я гледаме заедно. Тя може да бъде и правителствена, но дискусията ще се проведе, както е необходимо, за да вземем мнението на обществото като цяло.
Така че в областта на растежа мисля, че сме направили това, което е по-нашите възможности, разбира се, в рамките на тези 40 на сто. Защото, ако искаме повече, трябва да вдигаме и размера на разходите.
Що се отнася до това, че сме били ограничавали бизнеса, няма да говоря тук докъде го докарахме с данъците, за намаленията на осигурителните вноски и т.н. Между другото, вие ни подкрепяте навсякъде.
Дори за следващата година ние имаме намаление на осигурителната тежест на работодателите с 2,4 на сто, от които 0,4 на сто е за прословутия фонд, за който сега ще се опитам да кажа само няколко изречения.
Защо беше намален процентът на вноските в този фонд? По две причини. Първо, защото това беше част от общото желание като политика - да се намалява общата осигурителна тежест. Ние направихме пълен преглед на всички възможни осигурителни рискове – там, където са осигурителните вноски – къде можем и до какво ниво можем да стигнем. Минахме през всички и естествено стигнахме и до фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите.
Какво установихме там? Установихме, че в момента има, ако не се лъжа, някъде около 140 млн. лв. Имаше едно първоначално предложение за 2009 г. да има нулева ставка. Но ние решихме все пак да остане 0,1 процент, което да показва, че оттук нататък не значи, че вечно ще бъде нула. Всяка една година ние ще можем да взимаме решения за нейното увеличаване в зависимост от конкретната ситуация. И понеже непрекъснато се говори и се обвързват тези 140 млн. лв. и това 0,1 процента със случая “Кремиковци”, искам да ви кажа, че тези пари, които ги има там, не само, че ще стигнат за “Кремиковци”, но, да не дава Господ, могат да стигнат за още няколко такива като “Кремиковци”, но по-добре е да не се случва това нещо.
Тоест, това е решение за 2009 г. Това не означава, че оттук нататък това ще бъде една постоянна константа и ние ще се произнасяме, а вие ще решавате. Но няма риск за 2009 г. А какво ще ни трябва за 2010 г. тези, които ще правят новия бюджет, те ще преценят дали трябва да остане 0,1 или ще го увеличат на 0,5 или ще оставят 0,2 - 0,3 процента. Но това си е решение за всяка конкретна година. Това беше буфер, който беше част от цялата политика по намаление на осигурителната тежест за 2009 г.
По отношение на фискалния резерв, валутния резерв и излишъка.
Ако не бяха тези три неща, сега щяхме да бъдем, първо, Унгария, второ – Прибалтика, трето – Румъния, която всеки момент ще гръмне. Това нас ни спасява в момента.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, нека да чуем господин Ананиев, защото това е изключително важно. Това е отговор на въпроса защо миналата и по-миналата година ние не направихме онова, което правеха в Румъния. Тогава всички ни обвиняваха защо в Румъния и в Унгария заплатите са вдигнати с 50 процента. Тогава само им се радвахме.
Сега обаче се оказва, че това не е най-добрият пример за подражание. Затова обръщам внимание да чуете господин Ананиев и отново призовавам към тишина.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, аз действително ще привърша изказването ни, но смятам, че буферите, които сме заложили в бюджета за следващата година, за съжаление се връщаме отново към едно изпитано правило за задържане на 7 процента от нелихвените разходи и трансферите. За съжаление, мислехме, че тази година вече сме се разделили с него, но той е пак под условие. Ако ние в България усетим кризата, ние ще я усетим най-много до март, прекосило април следващата година. Дотогава справим ли се, можете да бъдете сигурни, че ще прескочим по най-безболезнения начин това, което се случва около нас.
Ако ние с тези буфери, с тези три пакета, които сме предвидили в различните сфери, защото не става въпрос само за инвестициите. Там има гаранции при поява на безработица за малкия среден бизнес, има и за социалната политика. Има пакет от мерки и т.н., и т.н.
Ако това се случи, записали сме текст – мисля, че това е в чл. 17, ако не се лъжа, от Закона за бюджета, където е дадена възможността правителството да реагира веднага и да освобождава частично или изцяло това задържане на тези седем процента. Тоест, няма като други години да чакаме ноември, декември, септември, защото, ако до м. март – април нищо не се случи, по-добре е да създадем всички нормални условия действително да си изпълняваме един бюджет в една по-нормална икономическа ситуация.
Ако има някакви въпроси, аз съм готов да отговарям.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев. Разбира се, много важно е да уточним нещата.
Господин Орлин Петров също е тук. И към него можете да задавате въпроси.
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз искам да благодаря на господин Ананиев и като разбирам логиката и това, което той казва, искам да потвърдя още нещо. Аз заявих, че от гледна точка на материалната сфера на икономиката, на бюджета и на управлението, слава Богу, ние имаме устойчиво развитие.
Още едно нещо трябва да признаем. Слава Богу, че България вече не е на политическата барикада на пълното отрицание. Затова днес, когато говорим за политика, ние говорим за цялото нещо. България направи колосални стъпки към европейска политическа ситуация, при която християндемократи и социалдемократи в Германия имат 90 процента общо и 10 процента различие. Нашият спор в момента е единствено дали това, което прави в момента държавата, е най-доброто. Аз не мога да приема, че това е най-доброто на следната фаза.
Ако българинът днес заявява, че заслужава повече, той трябва да го докаже. Ако аз днес кажа, че това е най-доброто, което ние заслужаваме, това значи да отречем самите семе си.
Аз съм абсолютно убеден, че ние имаме колосален потенциал за следващи крачки и може да се направи и по-добро.
Затова ще споделя само един пример, който няма да отречете. Разговаряли сме с доброволните пенсионни дружества. Разговаряхме с господин Христосков и с председателя на Комисията по труда и социалната политика.
Аз имам следното становище. Днес има колосален резерв в доброволните схеми, които тази година най-вероятно ще минат 4 млрд. лв. натрупани резерви и вместо да търсим разни португалци, да се обвиняваме взаимно в участие в схеми и в източване, ние трябва чрез държавна регулация да съчетаем две неща, които са трудносъчетаеми – висока доходност и нисък риск.
Аз съм абсолютно убеден, че ако вие в Министерството на финансите внесете такива предложения, при които спестените от нас, от мен пари за допълнителното доброволно осигуряване и разбира се, втория и третия стълба, тези пари ние ги инвестираме във високодоходни и гарантирани публични обекти като магистрали, мостове, тунели и т.н., там започва да действа схемата, която ние познаваме от Запада, където народният тип капитализъм известира, включително и в градски газови дружества, ВиК дружества и т.н. Това трябва да започнем да го правим, а не тези пари да стоят. Винаги бизнесът намира начин за по-добра доходност, включително и да ги изнесе извън България.
Тоест, тук не можем да не намерим съгласието, че не сме оптимизирали всички възможности на вътрешните ни резерви за инвестиции, за развитие на инфраструктурата.
Разбира се, ние споделяме и днешните трудни времета – това, което и Рузвал е прави 1929 – 30 г. Кенсиянския модел, но това се прави при кризи. Това не може да бъде устойчив модел на развитие. Държавата се намесва само тогава, когато бизнесът и гражданите не могат да правят нещо по-добро от нея и в момента, в който нещата се стабилизират, веднага се дава в ръцете на бизнеса и на гражданите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Колчаков, искам да ви кажа само нещо във връзка с това, което казахте – че няма нито законодателна, нито каквато и да е , да се реализира това, за което вие говорите. Аз ще ви дам пример, а тук има и колеги, които могат да го потвърдят.
Община Добрич вече се е възползвала от тази възможност. Но тя е друга тема. Тя е важна за дискутиране, но едва ли това е необходимо в подробности сега да го правим.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, съображения?
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Искам да кажа едно изречение, господин председател.
Аз се чувствам задължена да кажа тези три изречения, тъй като мисля, че дискусията беше изключително интересна, макар и не много концентрирана към социалните политики.
Но, за да й предадем някакъв завършък, все пак бих искала да кажа, че ние, като Комисия по труда и социалната политика би следвало да сме доволни от това, че социалните политики в една рискована икономическа ситуация през 2009 г. са обезпечени с 9 291 млн. лв. или с ръст по отношение на брутния вътрешен продукт – с 0,4 на сто. Малко са секторите, които получават едно толкова достойно представителство в бюджета на страната и мисля, че това е достатъчна причина да бъде подкрепен бюджетът на първо четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Колеги, аз винаги съм отговарял на такъв тип въпроси и трябва да ви кажа, че голяма част от тези 32,3 процента са пари по закони, които сме приели тук, в тази комисията и в Народното събрание. Така че там трудно може да има лавиране на тема “много са парите, малко са парите”. Аз всяка година отговарям на този въпрос, защото 190 млн. лв. са примерно само мерките на пазара на труда.
Заповядайте, госпожи и господа, за нови въпроси. Ако няма, да преминем към гласуване.
Заповядайте.
ГОСПОДИН ИЗВЪН ЗАСЕДАТЕЛНАТА МАСА: Тук изказващите се влизаха в сферата на чистата икономика. Това за нас е малко притеснително. Някой тук може ли да ми каже как един гражданин, който работи, ще се справи с 240 лв. минимална работна заплата. За мен ще бъде много ценно да чуя отговор на този въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Към кого задавате въпроса? Това не можах да разбера.
.................. : Към всички корифеи, които са в залата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук едва ли някой има претенцията да бъде корифей.
Но аз мога да Ви задам въпроса: защо този човек получава 240 лв. заплата? Квалификацията, която той има, отговаря ли на по-високо заплащане? Това е първият въпрос.
......................: Този човек работи!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, този човек работи, но всички работещи трябва да получават минимална работна заплата, която трябва да прецени... Знам, че тази дискусия е изключително дълга. Все пак Ви благодаря за този въпрос.
Колеги, има ли други мнения, други съображения, други въпроси? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за държавния бюджет за 2009 г., внесен от Министерския съвет.
“За” – 11, “против” – 4, “въздържали се” – няма.
Законопроектът за държавния бюджет за 2009 г. се приема.
Благодаря на вносителите.
Колеги, имаме още десет минути. Ако решите, да продължим с точка втора от дневния ред – измененията в Кодекса на труда. Ако не, трябва да ми обещаете тържествено, че на следващото заседание трябва да го финализираме. Остават ни още малко текстове. Обещавате ли? Добре.
Благодаря на всички за активното участие в заседанието. Лека вечер.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Хасан Адемов