Извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 11 ноември 2008 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 802-01-84, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 802-01-83, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Дневният ред за днешното заседание се предлага да бъде:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 802-01-83, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 802-01-84, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
Виждам, че колегите от Министерството на финансите закъсняват, ако нямате нищо против т. 1 да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 802-01-84, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 802-01-83, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.

Колеги, позволете ми от името на комисията и от името на нашите гости да приветстваме екипа на Националния осигурителен институт и всички останали, които се занимават със социално осигуряване, с професионалния празник 11 ноември – Ден на социалното осигуряване в България. (Ръкопляскания).
Благодаря ви много.
Колеги, давам думата на господин Христосков да представи проектобюджета на държавно обществено осигуряване за 2009 г.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да благодаря за топлите думи, които сега получихме и също така получаваме от сутринта, в това число и по електронната поща и с SMS-и.
Наистина вече осма година се празнува социалното осигуряване в България и то не само общественото, но и фондовете за допълнително осигуряване отбелязват този празник. Смятам, че вече сме поставили началото на една традиция. Стотиците, хиляди може би хора, които са работили в тази сфера през повече от 120-годишната история, заслужават да имат свой празник.
Още веднъж много благодаря. Естествено, ние от Националния осигурителен институт няма да посрамим осигурителното дело.
Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Преди да представя основните параметри на законопроекта за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2009 г. искам съвсем накратко да ви запозная с очакваното изпълнение на бюджет 2008 г. по основни параметри. Разчетите са направени на база осеммесечие.
Ние очакваме едно изпълнение на приходите с 9,6 процента повече спрямо предварително планираните, в това число работодателите ще внесат 5,8 процента повече вноски, работниците и служителите – с 14,5 на сто, самоосигуряващите се с 6,3 на сто. От ревизионни актове за начет вече трета година подред изпълнението е по-ниско, но пък са събрани повече глоби и наказателни лихви.
Това по-добро изпълнение на бюджета, искам да кажа, че основно се дължи на по-високия икономически растеж, на по-високата заетост и на по-високия от очаквания осигурителен доход, но за съжаление, и в резултат на по-високата инфлация.
Разходите са много близки до предварително планираните. Те са само с 1,4 процента - по очаквано изпълнение – повече, отколкото са планирани, като този преразход се дължи главно на краткосрочните обезщетения – обезщетенията за бременност, раждане и отглеждане на малко дете и за временна неработоспособност.
Трудно е на този етап да кажем дали болничните листове са повече от нормалното или по-скоро изплащането на болничните отпуски от Националния осигурителен институт разкри огромно число случаи – аз говорих, ако си спомняте, за стотици хиляди – на практика неплащани болнични, когато плащаше работодателя. Но очевидно и двата фактора влияят и особено в областта на отпуските по бременност, раждане и отглеждане на малки деца. Също така се отразява и когато, децата са от семейства, където доходите на майките са много по-високи.
Както ви казах, картината е оптимистична и ще приключим годината с остатък от предвидените за събиране суми.
Какви са основните параметри на бюджета за 2009 г.?
На първо място трябва да проследим приходите и разходите и ефикасността в нашата работа при естествено едно по-пестеливо използване на предвидените за това ресурси.
Голямо значение отдаваме и на развитието на комуникационната и информационната инфраструктура на Националния осигурителен институт, защото тя е инструментът, с който ние не само трябва по-добре и в онлайн – режим да обслужваме хората, но и е като основа за един по-ефикасен контрол.
Макроикономическите параметри, въз основата на които е разработен бюджетът на държавно обществено осигуряване за 2009 г., се основават на тригодишната бюджетна прогноза до 2011 г. Ние при разработването сме спазили всички указания и решения на Министерския съвет и на Министерството на финансите. Вие виждате параметрите, аз само накратко ще кажа, че ние сме използвали същите параметри, същата основа, която е послужила и за разработване на държавния бюджет.
Тук може би е мястото да кажа, тъй като утре ще обсъждаме държавния бюджет, че на този етап и в двата законопроекта има пълна кореспонденция по отношение на трансферите и на субсидиите и на заложените политики в областта на социалното осигуряване.
По конкретните социално-осигурителни параметри, отнасящи се до приходната част.
Средногодишният брой осигурени лица за 2009 г. очакваме да бъде 2 883 000. Минималните осигурителни доходи по икономически дейности бяха договорени, а една част от тях естествено и служебно определени с едно увеличение от 26,6 на сто при минимална работна заплата 240 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се е 260 лв., максималният доход се запазва на равнище от 2 000 лв. В резултат на политическото решение в Катарино, а след това и на допълнителното заседание на Политическия съвет на тройната коалиция, обаче имаме за вноските във фонд “Пенсии”. За 2009 г. вноската ще бъде 18 на сто за родените преди 1960 г. и съотношението 10:8 – работодател – работник, а за родените след 31.12.1959 г. ще бъде 13 на сто в съотношение 7,2:5,8 – работодател – работник.
За осигурителната вноска за фонд “Общо заболяване и майчинство” се запазва 3,5 на сто, за безработица – 1 на сто. Тук също имаме политическо решение, че отсега нататък съотношението работодател – работник ще остане 60:40, без да се променя последователно, както трябваше да бъде тази година – 55:45, за по-следващата година съответно 50:50.
Вноската по допълнителното задължително пенсионно осигуряване остава 5,5 на сто, като се прилага съотношението 2,8:2,2 за работодател – работник. Тук не е отбелязано, но към Закона за бюджета е приложена и план-сметката на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Там вноската поради натрупания резерв ще бъде 0,1 на сто, а не 0,5 на сто. Натрупаният резерв е над 100 000 млн. лв.
В областта на пенсионното осигуряване продължава въздействието на реформата, в това число и допълнителните мерки, които са в духа на Лисабонската стратегия - да насърчава продължаващата заетост, тоест, оставане на работа след пенсиониране. В резултат на това ние ще имаме едно намаление на броя на пенсионерите със 17 900 души спрямо очакваното изпълнение за тази година, а спрямо предвиденото по план 44 400, тоест, ние вече имаме едно ускорено намаляване, продължаващ процес на намаляване на броя на пенсионерите. Това ще се види по-нататък и като тенденция в една фигура.
Съотношението осигурени лица – пенсионери от 82 души пенсионери на 100 работещи ще бъде вече 76 на сто. Тоест, това, което беше заложено като цели на реформата от 2000 г. се постига и дори бих казал, че приблизително точно такива бяха и нашите разчети преди повече от 8 – 9 години.
Тежестта на всяка година осигурителен стаж е предвидено – това е нова политика – от 1 април да се увеличи от 1 процент на 1,1 процента, което автоматично означава увеличение, както на всички отпуснати до този момент пенсии с 10 процента, така и на всички пенсии, които занапред ще се отпускат. Те също ще бъдат с 10 процента по-високи при равни други условия.
Минималните размери на пенсиите също ще бъдат увеличени от 1 април с 10 процента. Говоря за трудовите пенсии, а също така и за социалната пенсия за старост, гарантираните минимални размери. Максималната пенсия също ще бъде увеличена на 700 лв. Пенсиите ще бъдат допълнително осъвременени с 9,7 на сто от 1 юли 2009 г. Кумулативно двете увеличение от 10 процента и 9,7 процента са равни на увеличението по швейцарското правило, което е предвидено в Кодекса за социално осигуряване – 19,7 на сто. Но това ще стане, както виждате, на две стъпки.
Но още от сега искам да кажа, че в самия текст на Кодекса за социално осигуряване е казано, че през юли месец пенсиите ще бъдат увеличени по разпоредбата на чл. 100, тоест, по швейцарското правило, намалено с 10 процентни пункта. Защото все пак ние нямаме окончателните статистически данни за инфлацията и за нарастване на осигурителния доход. Да не се получи, както миналата година, отново да влизаме в парламента, за да се коригира, макар и с по-малко от 1 лв. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. По-добре е така да бъде записано.
Вече казах, че максималната пенсия ще стане 700 лв. от 1 април, така, както отново повеляват разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст в резултат на тези увеличения ще бъде съответно от 1 април 124,84 лв. и от 1 юли – 136,95 лв. По същия начин с тези проценти се увеличава и социалната пенсия за старост – 92,53 лв. към 1 април или 101,51 лв. към 1 юли.
В областта на краткосрочните обезщетения очакваме, че броят безработни лица с право на парично обезщетение ще бъде около 55 000 души. С 10 лв. са увеличени границите на обезщетенията – 110 лв. и 120 лв. в минимални и максимални граници. Запазва се продължителността на отпуска за бременност и раждане и съответно размерът на обезщетението с 90 процента коефициенти на заместване на дохода.
За отглеждане на малко дете обезщетението е увеличено от 220 на 240 лв., а средногодишният брой лица, обхванати от програмата на Националния осигурителен институт за профилактика и рехабилитация ще бъде около 63 000 при среден разход около 410 лв. на едно лице.
Какви са ефектите като разходи, като необходими допълнителни средства в резултат на тези политики?
Увеличението на тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с 0,1 на сто води до един допълнителен разход от 283 млн. лв. Минималните размери на пенсиите, които ще бъдат увеличени от 1 април с 10 на сто, води до разход 48,6 млн. лв. Осъвременяването на пенсиите с 9,7 на сто от 1 юли изисква допълнителен разход от 300 млн. лева. Новият максимален размер на пенсиите от 1 април до края на годината изисква допълнителен ресурс от 94 млн. лв. За сведение около 58 000 души сега са с ограничен размер на пенсията. По-голяма част от тях обаче са в границите между 490 и 700 лв. След новия размер около 17 – 18 000 души ще бъдат ограничени, тоест, те ще получават 700 лв., но реалният им размер ще бъде над 700 лв. Възможно е този брой да се увеличи, защото и при новоотпуснатите пенсии има доста големи размери. Това води до едно нарастване на разходите. А също така увеличението на обезщетението за отглеждане на малко дете изисква 11,2 млн. лв. Обезщетението за безработица изисква около 4 млн. лв. Всички тези средства са предвидени във варианта на законопроект, който е представен пред вас с параметричната му част.
Как изглежда самият бюджет? Приходите и трансферите общо са 7 530 млн. лв., в това число от осигурителни вноски - 4 253,6 млн. лв. Трансферите от републиканския бюджет са 3 214 млн. лв. За фонд “Пенсии” трансферът, който ще направи Министерството на финансите в размер на 12 на сто върху осигурителния доход, върху който са платени осигурителни вноски, ще бъде 2 069 млн. лв. и допълнително за пенсиите, които се изплащат от бюджета – ще бъдат 352 млн. лв., а субсидията, която досега трябваше да надхвърли 2 млрд лв., ще бъде 792 млн. лв.
Разходите и трансферите общо са 7 527 млн. лв. Най-големият разход е за пенсии – 6 564 млн. лв. За социални помощи и обезщетения са почти 800 млн. лв. Националният осигурителен институт предоставя трансфери. Тази година ние ги предоставяме по препоръка на Сметната палата, на Министерството на труда и социалната политика като първостепенен разпоредител, но те са целево предназначени съответно за фонд “Рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания”, както и за подпомагане на превантивната дейност срещу трудовите злополуки и професионалните болести. Размерът на тези трансфери е 10 000 000 лв. За издръжка на службите на социалното осигуряване са предвидени 93,1 млн. лв. или 1,24 процента от разходите.
Тук е показана съответно структурата на приходите в този консолидиран бюджет. Обръщам внимание, че вече 42,68 на сто са трансфери и субсидия от републиканския бюджет, тоест, от общия данъкоплатец – нека така да кажа – на държавата.
Структурата на разходите в консолидирания бюджет.
Най-висок дял се падат на пенсиите, на всички видове пенсии – 87, 2 на сто. След това са за социални помощи и обезщетения – тези 797 млн. са 10,6 на сто. Останалите разходи са незначителни.
Някои основни параметри на пенсионното дело!. Номиналният ръст на пенсиите през 2009 г. в резултат на тези увеличения, както и на структурното увеличение, тъй като новите пенсии по принцип са по-високи от старите, ще бъде 24,9 на сто кумулативно. Реалният ръст, като отчетем очакваната инфлация по макроикономическата рамка, ще бъде 17,1 на сто. Средният размер на пенсията на един пенсионер от 247,47 лв. при средногодишен очакван размер – 198,14 лв.
Обръщам внимание на това число. Сега в момента, средният размер на пенсията е много по-висок. Той за трудовите пенсии е близо 237 – 238 лв., но говорим за средногодишни размери, тъй като пенсиите бяха увеличени през втората половина на годината и затова сме все още под 200 лв. за 2008 г. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст вече ви казах стигнахме до максималния размер на пенсиите, и за социалната пенсия за старост също ви запознах.
Също така споменаха, че се запазва тенденцията на намаляване и на пенсионерите, и на броя на пенсиите. Това се вижда ясно на графиката, която е в долната част от тази таблица. Всички видове пенсии, които ще бъдат отпуснати, общият им брой също така през 2009 г. ще намалее с около 1,5 процента. Заслужава да се отбележи фактът, че миналата година ние задържахме нарастването на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, а тази година вече се наблюдава и едно намаление.
Бюджетът предвижда увеличение по различни видове пенсии от порядъка на повече от 100 на 100 добавките за ветераните. Тук по съвсем естествен път тези суми ще намаляват, естествено, тъй като ветераните си отиват от този свят. Но за останалите видове пенсии увеличението се движи от порядъка на 22 – до 36 процента по отделни видове пенсии.
Разпределението на разходите по източници на финансиране или по-скоро трудови пенсии и нетрудови пенсии е съответно 94,7 на сто трудови пенсии, финансирани от държавно обществено осигуряване, и 4,4 на сто пенсии, които се финансират от фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” или така наречените нетрудови пенсии, и 0,9 на сто – почти 40 млн. лв. – са разходите за пенсии по международни спогодби.
Обръщам внимание на тази графика, която показва източниците на финансиране и на покриване на разходите за пенсии, които са близо 6,5 млрд. Вече 46,66 на сто са трансфери и субсидии от републиканския бюджет, тоест, източникът са данъците.
Това, което многократно съм излагал като позиция на Националния осигурителен институт, че ние с това постепенно увеличаване на държавния бюджет във финансирането на пенсиите на практика подменяме модела и го превръщаме от модел “Бисмарк” в модел “Беверич”, базиран на данъци.
Работодателите, които най-много се оплакват от високата осигурителна тежест – изразът “тежест” е техен – на практика осигуряват 30,65 на сто от приходите за финансиране на пенсиите. Като процент от брутния вътрешен продукт това е равно на не повече от 4,6 до 5,0 от брутния вътрешен продукт.
От лични осигурителни вноски са 19,65 процента. Другото, на което пък д-р Адемов обърна внимание в изказването си при обсъждане на отчета за 2007 г., приносът на самоосигуряващите се – 2,33 на сто. От други източници – 0,75 на сто.
Разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт за 2009 г. се увеличават от 8,42 на сто на 8,87 на сто. Наблюдавате тази тенденция на вариране на тези разходи от порядъка между 8 и 9 процента, като най-високи са били те през 2003 и 2004 г. включително.
Средният месечен размер на една пенсия на един пенсионер – това е сборът от пенсиите и добавките към тях – както казах, ще се увеличи от 198,14 лв. на 247,47 лв. При очаквана инфлация от 6,4 на сто за 2009 г. имаме най-висок очакван ръст на реалния размер или реалното нарастване на пенсиите – 17,1 на сто. Досега най-добра беше 2000 г. с 13 процента.
Коефициентът на заместване на доходите на нетна основа, тоест, пенсията на един пенсионер – тези 247,47 лв. – отнесени към доходите, средният доход, намален с личните осигурителни вноски и с данъка върху доходите на физическите лица, ще бъде по-висок в сравнение с 2008 г. и ще бъде 53,4 на сто. Тук се запазва тенденцията на увеличение, макар и слабо на този изключително важен показател за пенсионната политика.
В областта на социалните помощи и обезщетенията ще бъдат изразходвани 310 млн. лв. за обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и също така приравнените към тях случай на гледане на болен член на семейството, на карантини, на нетрудови злополуки и т.н. За “трудова злополука и професионална болест” – 6,6 на сто, за бременност и раждане – 187,8 млн. лв., за гледане на малко дете до двегодишна възраст – 164,1 млн. лв., за безработица малко над 100 млн. лв. и за профилактика и рехабилитация – 26 млн. лв.
На тази графика са дадени в структура същите тези разходи, които току-що посочих.
За издръжката на службите по социалното осигуряване ние сме спазили всички указания на Министерството на финансите – разходите по издръжката да бъдат задържани на равнището на 2008 г., в това число и едно последно указателно писмо от Министерството на финансите допълнително да намалим разходите за издръжка с 2,1 на сто. Това сме го извършили също в представения и в Министерския съвет, и тук вариант на проектобюджет.
Естествено, в рамките на това запазване на разходите на нивото, на което те се намират, сме извършили вътрешни, структурни размествания, защото само двукратното плащане на пенсиите или пък тази година – допълнителните плащания – означават допълнително разпечатване на ведомости, на разпореждания, тяхното връчване и т.н. и всичко това струва за всеки един пенсионер, за всеки един конкретен случай по 1 лв. Но ние сме направили такива размествания, така че да се задържим в тези разходи.
Капиталовите разходи съответно са на същото ниво, както и миналата година, дори са намалени с 1 200 000 лв. пак по изравнителни указания, когато последно връзвахме бюджета.
За отбранителна и мобилизационна подготовка са предвидени 1,2 млн. лв. Основно това са трансфери, които ние ще направим към Държавната агенция по информационни технологии и съобщения във връзка с доизграждането на информационния център.
По баланса на отделните фондове на общественото осигуряване бюджетът на Националния осигурителен институт, който естествено играе ролята на преливник във всички трансфери и субсидии, е с положителна стойност от 716 млн. лв. Фонд “Безработица” при намалението на вноските от 1 процент е с излишък от 78 млн. лв.
Но тук искам да обърна внимание, че е желателно този фонд да има излишък, защото има много неясноти за 2009 г. и това пролича при обсъждането на държавния бюджет в Комисията по икономическа политика и Комисията по бюджет и финанси. Вече за поредна година фонд “Общи заболявания и майчинство” поради новата политика на увеличение на продължителността на майчинството е с дефицит от около 37 млн. лв., сега ще бъде 51 млн. лв. Излишък има и във фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” – 61 млн. лв. Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” е почти балансиран. Фонд “Пенсии”, за който основно говорим, е с дефицит от 804 млн. лв. въпреки на практика 30-процентната вноска, макар че ние няма да я наричаме “вноска”, а “трансфери” заради ЕВРОСТАТ.
Последно в законопроекта по традиция – добра или лоша, налага се заради новите политики – са заложени и промени в Кодекса за социално осигуряване в прословутия § 4. Тези промени са свързани с въвеждането на ново разпределение на осигурителната вноска за фонд “Пенсии”, в това число и този трансфер от 12 на сто върху размера от осигурителните доходи на всички осигурени лица.
Също така имаме нов размер на самата вноска и промяна в съотношението на вноската за фонд “Пенсии”, които аз вече посочих. Имаме ново съотношение и при вноските в универсалния пенсионен фонд, макар и без да подменяме техния размер. Той си остава 5 на сто.
Предлагаме и безкасово плащане на обезщетенията за безработица, тъй като ние, след като се справихме – убеден съм в това – с обезщетенията за временна неработоспособност, ползвайки персоналния регистър, ще приложим същата технология и за обезщетенията за безработица. Тоест, ползването на персоналния регистър и съответно спестяването на хартия, на документация и разходи за пощенски услуги за изплащане на тези обезщетения, защото вече всички безработни имат свои банкови сметки, които ние ще ползваме, е една положителна крачка.
Въвежда се обезщетение за бащите при раждане на дете в размер до 15 дни за сметка на бюджета на държавно обществено осигуряване. Също така са предвидени средства за увеличение на размера на обезщетенията за бременност и раждане във връзка с другата възможност – бащите да могат да ползват отпуска за гледане на дете от шестмесечна възраст до деветмесечна възраст на детето. Средно техните заплати са по-високи, поради което сме предвидили и тези средства.
Трябва обаче да преценим дали тези записи трябва да бъдат в Кодекса за социално осигуряване или в Кодекса на труда, тъй като паралелно двата законопроекта вървят в Народното събрание.
От следващата година трансферите, които се извършваха към Националния осигурителен институт и след това към Националната здравноосигурителна каса за плащане на здравните вноски на пенсионери, на деца до 18 години, ако учат – и след тази възраст, и на безработни лица с право на обезщетение вече ще се извършват директно от Министерството на финансите към Националната здравноосигурителна каса, така че в този бюджет няма да видите такива трансфери и това е отразено в промените в Кодекса за социално осигуряване. Господин председател, с това завърших.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков. Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми социални партньори, гости! В подкрепа на това, което вече беше изложено достатъчно обстойно от управителя на Националния осигурителен институт, аз искам да кажа, че, първо, благодаря ви, че сте на извънредно заседание. Разбира се, очаквах, че ще има по-голям интерес, тъй като в обществото обикновено, когато се коментира бюджетът на държавно обществено осигуряване и най-вече проблемът с осигуровките или пенсиите на над 2 милиона граждани, има много по-голям интерес, отколкото в момента. Но явно дебатите стават повече стават в публичното пространство, отколкото тук, в тази зала.
Аз съм повече от сигурна, имайки предвид професионализма и компетентността на Комисията по труда и социалната политика, вие можете да оцените направените стъпки в бюджета на държавно обществено осигуряване.
Аз искам да посоча няколко неща като политики, като продължение на политиката в тази насока и най-вече в пенсионната област.
Първо, искам да се отбележи това, че тази година продължава тенденцията на увеличаване дела на пенсиите, на средствата за пенсии в брутния вътрешен продукт.
Второ, повишава се коефициентът на заместване на пенсиите, което е една изключително положителна тенденция.
Трето, за първи път се повишава приносът на всяка година осигурителен стаж, което съм убедена, че ще доведе до едно дисциплиниращо отношение на младите хора към пенсионната система, както и на тези, които все още смятат, че пенсията е много далече от техния жизнен път и този бонус още по 0,1 процента за всяка година трудов стаж от 1 април 2009 г. е една положителна тенденция, за която настояваха и социалните партньори, и неправителствения сектор.
Четвърто, имаме един най-висок реален ръст на пенсиите през 2009 г. – 17,1 процента. Подчертавам, че става въпрос за реалния ръст.
Пето, нещо, което смятам, че трябва да отдадем и на колегите в Националния осигурителен институт, че имаме изключително завишен контрол върху пенсиите за инвалидност, което доведе до тяхното ограничаване и недопускане на спекулиране, ако така директно мога да се изразя в това отношение.
Не на последно място, има една изключително положителна тенденция в съотношението между пенсионер и работещ. Тоест, ние започваме постепенно да намаляваме онова съотношение, което беше почти 91-92 към 100 в един тъмен етап, след това 82 към 100, а сега вече отиваме в една малко по-ниска граница.
Всичко това при всички случаи води и до едни положителни промени в абсолютната сума на пенсиите. Сигурно на всички вас направи впечатление, че минималната пенсия в 2009 г., сравнена с тази в началото на мандата, се увеличава почти два пъти – 96,9 процента. Тоест, почти два пъти нараства минималната пенсия.
Аз бих казала, че два пъти ще нарасне и средната пенсия за трудов стаж и възраст. Тя просто е малко по-ниска, защото тук са включени и другите пенсии. Но реално средната пенсия за осигурителен стаж и възраст в рамките на този период от 2005 г. до 2009 г. фактически ще се увеличи два пъти.
Едва ли всички ние, които сме стояли на тази маса в началото, когато преди три –четири години обсъждахме тези въпроси, сме си давали сметка, че могат да се постигнат такива ръстове, въпреки че – пак искам да кажа – че всички ние сигурно сме недоволни от това, което е постигнато и което, разбира се, очакват хората.
Аз поставих въпроса, че очаквах и очаквам по-сериозно присъствие, защото няма да спра дотук и ще кажа, че има няколко въпроса, които аз се надявам да бъдат обсъждани по-детайлно, задълбочено и да бъдат обвързани с възможностите на бюджета и участието вече на държавата като осигурител със своята осигурителна вноска. Имам предвид два въпроса.
Единият въпрос е за увеличаване на максималната и минималната пенсия от 1 януари. Това е дискутиран въпрос и аз съм сигурна, че вие няма да го подминете и затова и аз го поставям, защото е редно господин Христосков все пак да каже какво би струвало това на бюджета, тъй като много пъти всички ние сме били свидетели, че съвсем основателно се поставя въпросът, че след като максималният осигурителен доход се увеличава от 1 януари, а по закон максималната пенсия е свързана с максималния осигурителен доход, то кое налага това да остане за април или за средата на годината? Но аз мисля, че тези допълнителни 52 млн. лв., които трябва да се дадат, са не без значение. Тук трябва все пак съвсем коректно пред комисията да го кажа.
Другото, което беше една позиция, която, разбира се, мисля, че можем тук да я дебатираме, беше във връзка с очакване все пак на напрежение на пазара на труда и евентуално в малко по-следващ етап рефлекси на световната икономическа криза. Вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” от 0,5 на сто намаляват на 0,1 на сто. Това е твърде сериозна крачка и може би не би трябвало да го правим точно в този момент. Мисля, че поне 2 или 3 процента трябва да останат, а не 0,1 процента, въпреки че имаме резерв, който се използва, все пак трябва всички тук в комисията да помислим и по тези въпроси. Поставям тези въпроси, защото аз съм била една от вас, работили сме тук заедно и знам, че тези спорове са трудни, знам, че тези въпроси в предизборна година могат да прераснат в различни видове форма на агитация и политическа еквилибристика. Затова поставям въпроса по начин, по който да го обсъдим спокойно, разумно и съобразно възможностите на бюджета на държавно обществено осигуряване.
Що се касае до отпуските, свързани с бременност и раждане и обезщетенията, които се предвиждат за майките, тук може да бъде потвърдено това – тук е и госпожа Христова – колегите от НДСВ настояваха 90 процента от заплатата на майката да се получават до едногодишна възраст на децата, имайки предвид това, че в крайна сметка България е страна с може би една от най-големите отпуски по бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Това са реално 2 години и 45 дни, защото 45 дни са преди раждането, 315 дни майките получават 90 процента от заплатата си и останалото време получават минималния размер на заплатата.
Ние решихме, че след като утре ще обсъждаме другия бюджет, че е по-добре, съобразявайки се с баланса на ресурсите, да насочим този ресурс не примерно към 30 – 40 хиляди майки, а към 920 хиляди деца, които да получат по-високи детски добавки при по-висок праг на достъп.
Смятам, че бюджетът, който представи господин Христосков, очертава и представя в максимална степен експертно виждане за възможностите, които ни предоставя бюджетът на държавно обществено осигуряване и в максимална степен сме направили усилия да се съобразим и с желанията на социалните партньори, и, разбира се, на неправителствения сектор в лицето на пенсионерски организации и други.
Сигурна съм, че социалните партньори няма да бъдат достатъчно доволни. Съжалявам, че ги няма работодателите, защото те искат още по-голямо намаляване на осигурителните вноски. Синдикатите смятат, че твърде много се решават проблеми за сметка на осигурителните вноски, което също има своята сериозна логика. Но мисля, че все пак едно политическо решение за увеличаване всяка година осигурителен принос с 1 процент – тоест, той да стане 1,1 процента – и, разбира се, запазване съотношението на вноските между работодател и работник 60:40 е удовлетворение на исканията и на едната, и на другата страна.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър Масларова.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, изказвания.
Господин Христосков, за да открием дискусията, ми позволете да се опитам да формулирам един такъв въпрос. Трансферите от републиканския бюджет в размер на 12 на сто върху размера на осигурителните доходи на всички осигурени лица са пари от данъци. Каква част от тях – не знам дали имате информация – е частта, която се дава за това участие на държавата? Защото и досега държавата участваше като работодател. Тоест, каква е допълнителната част, която се оформя през тази година?
Аз знам, че не е толкова лесно това да се изчисли, но все пак това е интересно. Всъщност, когато говорим за бюджета на държавно обществено осигуряване, колегите от опозицията, а и не само от опозицията, задават въпроса какъв е всъщност дефицитът или субсидията за държавно обществено осигуряване. Вие казахте, че това са 792 млн. лв. Това ли е дефицитът, който доплаща държавният бюджет, като, разбира се, изключваме онези 2 млрд. лв., с които държавата сега участва в осигуряването.
Това е моят въпрос за изчистване на този проблем с допълнителната субсидия и с дефицита.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Ако ми позволите, господин председател, в диалогов режим да уточним. Въпросите всъщност станаха повече от един.
Най-напред, ако приспаднем участието на държавата в качеството й на работодател за наетите в бюджетната сфера, тоест, парите, които тя дава в тези 2 069 млн. лв. за сметка на тези 12 на сто върху осигурителния доход, на практика онова, което тя дава за сметка на работодателите в резултат на намалението и като дефицит и за сметка на самонаетите лица – също така трябва да се знае, че тя дава и за сметка на самонаетите лица, защото и за тях намалява вноската на 18, съответно на 13 процента – са 1 576 млн. лв., тоест, това са пари, които са от данъци. И обратно казано, това са пари, които са преотстъпени на бизнеса. Иначе би трябвало да бъдат събрани от бизнеса. Изключвам заетите, защото на практика при тях няма намаление на осигурителните вноски, има само едно преразпределение.
Ако трябва да продължа, доктор Адемов, може би утре ще има една по-ползотворна от тази дискусия, по-целенасочена искам да кажа, за сивия сектор, за ролята на намалението на осигурителните вноски и т.н. За мен тези над 10 млрд. лв. вече останали в работодателя не са изиграли своята роля. Може би те щяха да изиграят много по-голяма роля, ако една част от тях бяха трансферирани във вноски в допълнителното осигуряване в универсалните фондове. Поне щяха да се намират по сметките на хората. Изключвам сегашния конюнктурен момент по оценката на активите. Поне щяха да бъдат по сметките на хората и отделно те пак щяха да бъдат пари, работещи за бизнеса, само че чрез други механизми – чрез капиталовия пазар. Но това е много по-дълбока дискусия.
А иначе се връщам на конкретния въпрос. 1 576 млн. лв. са чисти вноски, които държавата дава за заместване на вноските, които работодателят внася, и още близо 800 млн. лв. субсидия, която и преди съществуваше и беше стигнала до 2 млрд. лв.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Общата сума е тези 1 576 млн. лв. плюс тези 792 млн. лв. какво прави?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Това прави 2 376 млн. лв. и това е недостигът във фонд “Пенсии”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Миналата година беше 1 400 млн., близо 1 500 млн. лв., което означава, че при увеличение на пенсиите с близо 1 250 млн. лв. за 2009 г. дефицитът се увеличава не с толкова, а със 700 млн., но е повече в сравнение с миналата година.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Все пак увеличението на пенсиите е значимо. Ние обаче имаме увеличение и на останалите разходи по осигурителните плащания. Аз много пъти съм казвал, че не трябва да се прави елементарна сметка, като се каже: в резултат на някаква политика, например увеличение на праговете с 26 на сто или увеличение на максималния доход от 1400 на 2000 лв., това автоматично води до еди колко си стотици милиони лева приходи в бюджета на държавно обществено осигуряване.
С увеличението на дохода като основа за начисляване на вноските се увеличават и осигурителните плащания, в това число и пенсиите. Защото ние всеки месец изчисляваме пенсиите от средномесечния осигурителен доход за страната от предходните 12 месеца. Защото всяко обезщетение, което изплащаме за болест или за майчинство, го изчисляваме от средния доход на човека за последните шест месеца. И когато този размер бъде по-висок, съответно и разходите се увеличават. При нас винаги има повече приход, но и по-голям разход.
Искам да направя и едно уточнение. Тук госпожо Митрева ми подсказва, че всъщност за тази година субсидията е 1 900 млн. лв. Така че сметката излиза. Но имаме и едно увеличение към този размер. Реално тя ще бъде по-малка, и тази година ще спестим пари, в това число и 60-те милиона лева за резерва. Но, така или иначе, тревожни са тези числя, които показвам. Вече гоним близо 50 процента от пенсиите да се финансират от данъци с всички преразпределителни процеси. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков. Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, че ми дадохте думата малко преди да я пожелая.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Христосков. Аз мисля, че отново може да изразим удовлетворение от готовността, от качеството на подготовката на материала, който ни е предоставен, от начина, по който беше изложен бюджетът пред комисията и от господин Христосков, и от министър Масларова.
Присъединявам се към казаното от министъра по отношение на общата оценка, че в областта на пенсиите се наблюдават положителни тенденции, които си мисля, че са безспорни.
Като един успех за системата можем да отбележим смелата стъпка за увеличение от 1 април на всяка година осигурителен стаж с 0,1 на сто, нарастването на минималната и максималната пенсия. Най-после имаме нарастване на максималната пенсия, която хората очакват две години.
Тук бих отворила една скоба и да напомня, че имахме един много тежък спор и по-миналата, и миналата година по отношение на нарастване на максималния осигурителен доход. Лично моето мнение е, че и границата от 2000 лв. е нормално да расте ежегодно така, както расте минималният осигурителен доход. Явно е, че политически това решение като че ли е трудно постижимо и аз не правя предложение, а по-скоро изразявам своя позиция в тази посока. Моето лично убеждение е, че това е вярната посока.
Определено можем да изразим удовлетворение от това, че показателят, който в най-голяма степен струва ми се, че трябва да следим, когато говорим за пенсии – коефициентът на заместване на доходите – расте и той достига едно твърде високо ниво в сравнение с предишните години.
Аз съм удовлетворена от това, че се запазва съотношението във фонд “Пенсии” 60 : 40 между работодател и осигурено лице. Вероятно си спомняте, че миналата година в Комисията по бюджет и финанси имахме една тежка дискусия в тази посока. Тогава с колегата Мръцков настоявахме за запазване на записаното за миналата година в Закона за бюджета процентно съотношение, което за съжаление не се случи. Но имахме един разговор в Комисията по бюджет и финанси, в което изразихме общата воля тази година съотношението да остане 60:40 процента.
Така че мисля, че въпреки острата реакция на госпожа Гонева, че това е една като цяло положителна тенденция.
Лично аз имам тревога от това, че съотношението остана 8 : 10 : 12. Беше изразена волята и на депутати от Коалиция за България, и министър Масларова имаше изказване, че при това съотношение е логично да търсим един баланс, който да гарантира намаляването на осигурителната вноска да се отразява както върху работодателите, така и върху работещите лица. Явно е, че не е постигнато такова съгласие при разработката на бюджета. Лично аз смятам – това е личната ми позиция – че това съотношение не допринася за защита интересите на всички участници в осигурителния процес, което за съжаление през годините се оказа една трайна тенденция.
Само с едно изречение искам да изразя своята подкрепа и удовлетворение от стъпките, свързани със закрилата на майчинството, на детето. Няма да се спирам на тези въпроси детайлно, тъй като в това отношение вече беше говорено.
Има два проблема, по-скоро един проблем, по който предлагам да поговорим по-детайлно. Министър Масларова вече изрази позиция по отношение на намерението за намаляване на процента във фонд “Гарантиране на вземания на работниците и служителите”. Аз мисля, че трябва да проявим особена чувствителност към този проблем, тъй като всички ние носим отговорност по отношение на възможностите за нарастване на безработицата, които са напълно реални в условията на криза.
Очевидно е, че към днешна дата ние не можем да бъдем наясно какви ще бъдат темповете и как точно ще се развива този процес. Аз мисля, че вече –ако не греша – трета година говорим за намаляване на вноските. Тази година е най-неподходящата година това да се случва с оглед на очерталите се неблагоприятни тенденции в икономически план. Мое лично мнение е, че малко смело е намаляването на бройките заети места в програмите за съответните общини. При този процес хората, заето в тези програми, се насочват действително там, където са необходими, в общините, в които има най-голяма безработица. Но все пак мисля, че с оглед очертаващите се неблагоприятни тенденции това намаляване на бройките като че ли е малко смело.
Имам няколко въпроса, може би към господин Христосков. Първият ми въпрос е следният. В чисто практически план, господин Христосков, какъв ще бъде механизмът, по който това съотношение 8 : 10 : 12 ще бъде спазвано? С председателя д-р Адемов имахме един разговор, който проведохме и със заместник-министър Ананиев. Ще бъде ли гарантирано, че държавата ще превежда своя дял по отношение на осигурителните вноски само в случаите, че работодателят и осигуреното лица са направили своя дял в осигуровката на работещия? Ясен ли е въпросът ми?
Вторият въпрос. Дефицитът във фонд “Общо заболяване и майчинство”, който вече се очертава като тенденция, не налага ли промяна в съотношението между отделните фондове в общата осигурителна тежест, тъй като това е тенденция. Не само тази година очакваме дефицит в този фонд. Поставям го като въпрос. Не съм готово в момента да кажа за сметка на кой фонд. Въпросът ми е проблем ли е и как се преценява това от ръководството на Националния осигурителен институт.
Третият ми въпрос е: кое налага обезщетението за безработица да се изчислява на ден. Мисля, че това е за пръв път в рамките на този бюджет. Всъщност какви предимства дава това на безработните.
Четвъртият ми въпрос е какво се случва с идеята всяка година осигурителен стаж за работещите след навършване на пенсионна възраст да тежи с пет точки? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги и гости! Не само че е съвсем нормално, но е и належащо и от опозицията да вземем отношение, за да не останат управляващите с впечатление, че всички сме в пълен благодат.
Аз, разбира се, не мога да не отбележа с висока степен на задоволство това, което е общо достижение. На фона на това, което ние и друг път сме отбелязвали и познаваме, прави впечатление, че там, където заедно изградихме системи, които работят, дори и някъде нещо да куца, работещите системи винаги са по-доброто от липсата на система.
Съпоставката с това, че в България липсва изградена система на здравно осигуряване категорично показва, че ние живеем в различни светове. Това не е пряко наливане на вода в мелницата на управляващите, но трябва да признаем, че там, където ние имахме и консенсус, и нещата вървят като степен на надграждане и развитие, всички се възползваме. Затова сравненията започват от 2000 г., защото преди 2000 г. си спомняте, че имаше период, в който не се водеше благоразумна политика, включително и в тази сфера, която разглеждаме днес, и нещата бяха катастрофални.
Затова аз искам да отбележа това, което според мен е ценно. Освен системата, която в България работи и която ние вече всички показваме и като един успешен модел на света и той е признат, другото нещо, което е много ценно, това е финансовата дисциплина. Ако днес ние виждаме едни числа, които впечатляват – и това трябва да го признаем без никаква конюнктура – те са на база две неща. Едното е ръстът на брутния вътрешен продукт, който, слаба Богу, че българската икономика достигна до такива нива, да расте с по 7 процента годишно и това също е общо достижение с всичките ни грешки, които са правени. Но българската частна икономика вече работи.
На второ място тук се прибавя инфлацията, като брутният вътрешен продукт заедно с инфлацията увеличават масата на парите и това, което е много ценно, което искам пак да подчертая, това е дисциплината на базата на въведения валутен борд. Днес парите в България в тази система растат в евро, тъй като растежът в евро дава възможност ние да се приближаваме до европейските стандарти и нива и това е безспорно.
Аз наскоро гледах една съпоставка от преди пет – шест години. Потребителският потенциал на българина е бил 10 – 11 процента от европейския, а днес вече сме на около 40 процента от европейския.
Това няма как да не ни радва всички и да не го отбелязваме. Тоест, да обобщя. Когато имаме изградени системи и ги управляваме в една обща посока и когато имаме обща дисциплина на това, което внесе валутният борд, резултатът е налице и това според мен трябва да продължи. Тук не можем да не отбележим някои неща, които изглеждат сравнително добре, но реално не са толкова добре. Коефициентът на заместване видях, че е около 53 процента. Но нека да имаме предвид, че това е коефициент на заместване на реални пари, които се плащат като пенсии, към едни заплати като официални, които не са реални. Тоест, ако ние изчислим коефициентът на заместване спрямо реалните заплати, които се плащат, този коефициент сигурно ще отиде с 15 процента надолу, което ще покаже, че ние сме много далече от европейските нива, които са в рамките на 60 – 70 процента заместване. Тоест, картината въобще не е розова и не трябва да се самозалъгваме. Това е ефектът от сивата икономика – реално доходите са по-високи и на този фон доходите на пенсионерите – да си кажем истината – фактически са доста по-ниски от реалните по-високи доходи на работещите.
На следващо място, колкото и да е парадоксално, аз не съм толкова притеснен от тази загриженост, която видях и в доклада за миналата година, а тенденцията е и за тази. Не съм притеснен от това, което господин Христосков изтъква като притеснение за това, че ние не вървим по един път, който има опасност да заместим “Бисмарк” с “Бевърич”. Тук искам да отбележа, че е не само напълно нормално, а според мен е напълно задължително спрямо първия стълб, който е разходопокривен, държавата дълги години да бъде много мощен осигурител, защото на всички, които се занимаваме с тази система, ни е ясно, че ти можеш еднократно да смениш “Бисмарк” с “Бевърич” както е направено през 1953 г. и да национализираш фондовете, но натрупването е десетилетна работа и затова докато стане това, е съвсем нормално държавата да си бъде един доста мощен осигурител и, разбира се, паралелно да дава по-голям път на доброволните схеми, за които аз искам да кажа няколко думи. Тоест, за мен няма притеснения в това, че ние ще сменим модела. Просто по първия стълб – разходопокривния – държавата трябва да си изпълнява дълга и ангажимента, защото тя е направила един път смяна на моделите, което е било тогава лесно и според мен паразитно.
Тук имам един въпрос към управляващите. Защо през 2009 г. е най-големият ръст? Разбира се, че ако съм на тяхно място, бих казал: добре управлявахме, последната година даваме най-добрите плодове. Но според мен не е точно така и конюнктурата е неизбежна. Затова аз не като застраховка, но ще кажа напълно реално, че са в правото си, дори и техните избиратели – да кажем, левите избиратели, които имат най-големи очаквания към собствената си партия – дори и да бъдат благодарни, пак да бъдат недоволни. А пък ние от опозицията, че ще бъдем критични, това е абсолютно нормално.
Тук ще кажа, че имаше две крачки, които не бяха направени достатъчно и във време, когато можеха да бъдат направени. Госпожа Масларова каза, че ние правим стъпка към отиване към средния европейски модел на тежест на брутния вътрешен продукт, който отива за пенсии. Но ние не сме го достигнали. Аз искам да чуя сега в отчета и в проектобюджета за 2009 г., господин Христосков, колко предвиждате да бъде делът на пенсиите като процент от брутния вътрешен продукт? Няма да е 9,5 процента, нали? Около 8,80 и нещо процента. Като направим много грубата сметка, че – както и вие сте го казали – средноевропейският процент е 10,5 и сметнем, че 1 процент е над 700 млн. лв., а 1,5 – 1,6 процента са над 1 млрд. лв., ние виждаме, че спрямо европейските пропорции сме с повече от 1 млрд. под средния европейски стандарт.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Но производителността на труда не ни е същата!
ИВАН КОЛЧАКОВ: Производителността! Госпожо министър, да ме извините, но, ако искаме да бъдем европейци, трябва да гледаме пропорциите. Щом Европа отделя средно 10,5 процента от брутния вътрешен продукт за пенсии, България може да се стреми към този показател.
На следващо място, не може да се каже, че през тези години нямаше ресурс, защото ние сме не просто озадачени, а е леко цинично да се говори всяка година за рекордни бюджетни излишъци - 3, 4, 5, 6 млрд. лв. – защото думата “излишък” е много цинична. Когато ти събираш парите на българските граждани, не удовлетворяваш техните жизнени потребности, накрая на годината ти остават огромна сума пари, това означава две неща: или не можеш да планираш, или си циничен. Защото тези пари, които ги разпределяш много бързо, носят много голям профит. Докато, когато минават през системите, през които трябва да минат, профитът не е толкова голям.
Накрая искам да кажа две думи като неудовлетворение по отношение на капиталовите схеми. Действително в момента има конюнктура. Тя не е българска, тя е международна. Има условно обезценяване на стойностите в доброволните фондове.
Но ние сме разговаряли с господин Христосков и с доктор Адемов. Аз например смятам, че в много по-голяма степен трябва да разрешим и да насърчаваме доброволните пенсионни фондове да инвестират в големи публични инвестиционни проекти, както се прави в Америка и в Западна Европа. Това носи две неща: гарантирана доходност и нисък риск. Аз съм давал примера защо ние, вместо да преговаряме с някакви си португалци, не си вкарахме нашите милиарди от нашите доброволни фондове, където са нашите персонални сметки, в изграждането на магистралите, в изграждането на Дунавските мостове, в изграждането на тунели под Стара планина, в изграждането на топлофикации, в изграждането на ВиК дружества, в изграждането на електроснабдителни дружества, на газови дружества, тоест, там, където тази пари могат да вършат, първо, работа за голяма инфраструктура, гарантирана доходност и тогава става точно схемата: от народа за народа. Изграждаме ги. Те са тип монополисти. Ако много печелят, ще има много висока доходност за народните фондове. Това е народният тип капитализъм.
Иначе аз виждам в момента, че ние сме вкарали една свръхрестрикция към доброволните пенсионни фондове. Рискът от такава международна конюнктура към тях е много голяма и ние не можем да използваме пълноценно този прекрасен инструмент за стимулиране на бъдещи пенсионери като мен. Това са няколкото упрека, които имам. Иначе, пак искам да завърша оптимистично. Ако ние управляваме благоразумно, резултатите са неизбежни и от тях ще се възползваме всички. Така че можем да отправим благодарност за добрите страни в управлението на тази толкова сложна система. Тук не искам да се спирам и на други крачки, които бяха направени, които са чисто десни и са пак добри с редуциране на времето, в което безработните биват осигурявани. Това на няколко такива стъпки, които бяха в правилната посока, които ги оценяваме не точно в амплоато и характера на социалистите да ги правят, но са крачки в правилна посока и затова сме ги подкрепяли.
Така че, виждате, можем да правим и консенсус, можем да правим и чиста политика, с която да спорим и нещата да бъдат в едни прилични рамки.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! След този обобщен преглед, който направи господин Колчаков, малко може да се каже.
Но тук има нещо изненадващо. СДС се е превърнало от видимо дясна партия към едни леви възгледи от типа “от народа за народа”. Това е добре, че вече са се ориентирали в правилната посока.
Въпросът беше точно за БСП, която е уж видимо една социална партия, а тя се е обърнала с много десни възгледи.
Най-основните ни критики са към пенсионното осигуряване и ръста на пенсиите. Вярно е, безспорен факт е, че досега направихте доста повишения на пенсиите. Но има нещо, което също е безспорен факт – инфлацията. Това е нещо, което, както виждаме, не може да бъде спряно и овладяно. Някак си пенсиите не могат да догонят реалните цени. Основната ни критика е към това по-дясно виждане за увеличаване на пенсиите. С други думи казано, увеличаване тавана на пенсиите със 700 лв. Идеята беше да задържим тавана, а да повишим малките пенсии, те някак си да подогонят сегашния таван. Защото там е по-сложното, по-лошото. Идва зима. Няма да изпадам във всички подробности, защото някой ще каже, че използвам доста популистки език. Но това е суровата реалност.
Нямаше ли възможност да задържим тавана на пенсиите, а същевременно да повишим още минималните пенсии и средните пенсии. Всичко останало, което досега трябваше и аз да кажа, господин Колчаков го поднесе доста изчерпателно. Така че благодаря.
По законопроекта ние ще се въздържим относно този бюджет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, госпожо министър Масларова. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз повече няма да взимам думата. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По Правилника за организацията и дейността на Народното събрание имате право по всяко време да вземате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Изкушена съм от това, което каза господин Димитров. Сигурно е много прав, безкрайно прав. Брилянтно прав. Но много моля, когато говорим за пенсионна система, да не я бъркаме със системата за социално подпомагане. Не е нормално пенсиите на хора с високи доходи, с дълъг осигурителен принос да ги задържаме, защото някой друг е работил малко години и е внасял малко средства.
Пенсионната система е система, в която всеки един от нас прави вложения за своето бъдеще и е възмездено. Там, където пенсиите са малки по една или друга причина – аз не го коментирам, аз се изкушавам да дам този пример, защото онзи ден в Смядово ни поставиха въпроса: как се живее с 96 лв. пенсия. Аз казах: трудно.
Но взех трите имена на госпожата и помолих в Националния осигурителен институт да ми направят една справка. Оказа се, че тази госпожа е работила 6 години и малко и горе долу за всичко това, което тя е внасяла през тези шест години, тя трябва да получи 36 лв. пенсия.
Вие, господин Димитров, искате сега от един човек, който е работил 43 години съвестно, съвестно си е внасял вноската, да му кажем: стой сега, на теб няма да ти увеличаваме пенсията, за да дадем на този, който е работил 6 години и общо взето е бил безхаберен.
Така че хубаво е да искаме да дадем повече пенсии. Но там, където пенсията не достига, да мислим евентуално за стъпките от социалното подпомагане, но в никакъв случай социалните помощи и пенсионното осигуряване, осигурителната система да не ги смесваме.
Казвам го с най-добро чувство, защото съм сигурна, че ще има сериозен дебат и в парламента, сигурна съм, че най-активни ще бъдат представителите на Комисията по труда и социална политика и, разбира се, право на опозицията е да каже тези неща. Но нека да бъдем запознати с много неща. Да, има много неща, които не са наред, имало е как да станат, сигурно са допускани грешки. Но в крайна сметка, ако се обърнем назад и се бяхме постарали всички да направим по толкова, може би щяхме да имаме по-добри резултати.
Така че тези приказки трябва да мотивират младите хора. Тези приказки да мотивират тези, които днес работят. Ние ги караме те да не се осигуряват или да се осигуряват на минимални доходи, защото не се знае какво ще се случи.
Господин Колчаков много точно каза. Той постави въпроса: реално се получава, че ние декларираме официално едни доходи, а получаваме с около 30 процента повече. Ако тези 30 процента в повече също бяха влезли в осигурителната и данъчната система, сигурно щеше да има и по-добри резултати в самата осигурителна система и не само там. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Господин Гочев, заповядайте. Имате думата.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам конкретен въпрос. Във връзка с приемането на предстоящия бюджет за 2009 г. се задава една нехарактерна ситуация от досегашния период или от мандата на правителството. Става дума по случая Кремиковци.
Има ли разчет, прогнози какво би се случило, ако “Кремиковци” затвори вратите си? Това ще стимулира ли излизането в пенсия на хора, които са на възраст, имат категория, имат възможности да се пенсионират? Към тази маса, която е там, знаем, че има съпътстващи други дейности. Това са например бившите заводи “Труд” в Русе, които продават огнеупорни материали, “Шамот” на гара Елин Пелин и всички други от втория ешелон, които осигуряват материали за дейността на “Кремиковци”.
Очаква ли се такъв процес и имаме ли разчети за евентуална такава случка в предстоящата бюджетна 2009 г.? Благодаря за вниманието.

Колеги, ако ми позволите, искам да направя моя коментар на въпроса за максималната пенсия. Този въпрос ми харесва много. С удоволствие говоря на тази тема.
С тази тема, както говорим за максималната пенсия за стаж и възраст, така трябва да говорим и за минималната пенсия, както казва госпожа Гонева.
Така че тази дискусия смятам, че колегите от Комисията по труда и социалната политика имат основание да я подкрепят увеличението и на максималната, и на минималната пенсия от 1 януари. Нека да помогнем с аргументи да мотивираме колегите от Комисията по бюджет и финанси, защото те са тези, които приемат на второ четене окончателните варианти.
Сега обаче, когато говорим за това, което каза госпожа Михайлова, когато говорим за максимална пенсия, не трябва да забравяме, че има минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се, както и максимален осигурителен доход. При положение, че има таван на осигурителния доход, няма как да няма таван на максималната пенсия. Ако махнем тавана на пенсията и обратно, трябва задължително според мен поне да махнем и тавана на осигурителния доход, нещо, което едва ли ще се приеме от българското общество. Това, първо.
Второ, аз знам, че това, което казвам, ще предизвика дискусия и точно за това го казвам. На следващо място, колеги, ние приехме преди години – аз и досега не знам на какво основание – тези 35 процента от максималния осигурителен доход. При положение, че коефициентът на заместване е 54,4 за следващата година от къде на къде максималната пенсия трябва да бъде 35 процента от максималния осигурителен доход.
Това са въпроси, които са важни. Няма директна връзка между максималния осигурителен доход и размера на максималната пенсия. Но, ако трябва да бъдем коректни, всички тези неща трябва да ги променяме в движение. Защото онези 35 процента към онази дата бяха коефициент на заместване или нещо подобно.
Колеги, поставям тези въпроси, за да стане ясно. Тогава максималната осигурителна вноска беше 35 процента!! Така ли е?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Не, 35 процента беше тогава коефициентът на заместване на доходи на брутна основа. През началото на 1997 г. коефициентът на заместване на дохода, тоест, пенсията, отнесена към брутната работна заплата, беше 27 процента. През 2002 – 2003 г., когато се въведе максималната пенсия, беше 35 процента, сега е 43 процента. Ние с 16 процентни пункта сме увеличили коефициента на заместване на дохода на брутна основа, а не на нетна основа. Тоест, пенсията, отнесена към брутната работна заплата. Тогава стъпихме на тези 35 процента. Това беше отправната точка. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, но сега реалностите са други.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Сега са 43 процента и трябва да бъде 860 лв.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Когато говорим за това да увеличим максималната пенсия за стаж и възраст от 1 януари, трябва да прибавим точно и този аргумент. Точно за това поставям този въпрос.
Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Взимам думата под формата на реплика, само за да реагирам с няколко изречения на казаното от Вас.
Аз последователно съм защитавала във всички бюджети позицията, че не е логично минималният осигурителен доход да расте ежегодно, а максималният осигурителен доход да расте скокообразно. Две години не го вдигаме, задържаме максималната пенсия. Знаете, че миналата година дискусията в пленарната зала се водеше за 1600 – 1800 – 2000 лв. Решаваме 2000 лв. Тази година пак решаваме да не го вдигаме.
Аз просто не виждам логика в този процес и мисля, че е логично ежегодно, макар и с бавни темпове, но да растат както минималният, така и максималният осигурителен доход. А дискусията, която Вие отваряте за това колко процента от максималния осигурителен доход да бъде, е другата част от тази толкова важна дискусия. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Няма да повтарям това, което обстойно казаха колегите, защото няма смисъл да се повтаряме. Винаги сме казвали какви отлични като технология бюджети подготвя Националният осигурителен институт под ръководството на господин Христосков.
Но искам да се спра на няколко философски въпроси, защото все пак става въпрос за първо четене на законопроекта за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2009 г. Тези въпроси са следните.
Аз мисля, че ние просто в момента приемаме и ще гласуваме възможния бюджет на държавно обществено осигуряване. Той просто не може да бъде друг. Мисля си, че на никого от нас не би следвало да харесва този бюджет по начина, по който е структуриран. Това вече са обективни фактори, това е бюджетът на прага от последиците от световната финансова криза и бюджетът, който вече почти от 10 години или по-точно от 2000 г. е много сериозно повлиян от демографската ситуация в България.
За съжаление моята прогноза е, че демографската тенденция е лоша и следователно все повече ще се влошава и структурата, както и абсолютните числа на нашия бюджет на Република България за държавно обществено осигуряване.
Пред очите ни става това, че нашата социално-осигурителна система се превръща в нещо друго. Ние трябва да си даваме сметка за това. И както седящите тук, на тази маса, представители на различните власти, така и много други ключови фигури, експерти и извън тази зала оттук нататък трябва да мислим какво трябва да се направи със социалноосигурителната система, за да може тя да бъде адекватна на потребностите, от една страна, на последиците, които ще претърпим в следващите години от световната финансова криза в повишена инфлация, с намалена покупателна способност на хората, с доходите, със заетостта и безработицата. Трябва да видим тази, започваща да се превръща в данъчноосигурителна система структура докъде ще стигне и в какво ние трябва да се намесим за нова регулация. Явно, че трябва нещо ново да се направи. Искам да кажа само няколко думи за това, което каза нашият председател. Всъщност едни от най-важните въпроси повдигна нашият председател – доктор Адемов – за дисбалансите: дисбалансите в осигурителните доходи, за дисбалансите в пенсиите и в заместващите коефициенти. Те са се получили по един обективен начин, но и поради субективната административна и нормативна регулация, която сме се опитали да направим, за да можем да имаме този възможен бюджет.
Ние казваме: по-добре да помислим за ниските пенсии. Само че дисбалансът е налице. Ако разликата между минималния и максималния осигурителен доход е почти десет пъти, то разликата между максималната и минималната пенсия е едва четири пъти. Ако ние не следваме логиката и осигурителния принос, който е основополагащият принцип в тази система, за какво говорим?
Доктор Адемов го каза. Каза, че средният коефициент на заместване е около 53 процента. А защо заместваме само 35 за максималните пенсии? Защо подценяваме качеството, количеството и отговорността на труда на тези хора, които според осигурителния си принос се предполага, че трябва да имат друга пенсия, ако наистина залагаме на осигурителния принцип.
Има и други такива много тревожни въпроси. Разбира се, не мога да пропусна възможността да кажа и поне две конкретни неща, които от години ги казвам тук. Аз си мисля, че можехме да си позволим да имаме обезщетение за майчинство до 12-месечната възраст на детето, тоест, 410 дни мисля, че се получаваше, защото европейската директива ни дава “не по-малко от”, тоест, тя ни дава минималните стандарти. Ето, една Дания има 65 седмици отпуск по майчинство, други държави имат 60, 64, 66 седмици. И това са държави, които са далеч по-добре в демографско отношение от нас.
Така че мисля си, че ние можехме като национални власти да си вземем предвид нашите си, национални проблеми и да си ги решаваме с националната си специфика и с национален подход по въпроса.
Има и един много по-частен въпрос, за който не знам защо се заинатихме и не искаме да го решаваме. Това е въпросът с обезщетението за майчинство при едновременно родени деца. Анализът, който направих, показва, че има две групи подходи в страните-членки на Европейския съюз. Единият подход е с плащанията под формата на детски добавки за едновременно родени деца, но основният подход – не знам защо някой каза, че нямало такъв подход – е, когато този специфичен риск, в който е изпаднала майката, трябва да се премери. Тази жена излиза в отпуск да гледа две деца. Ако сме преценили, че тя ще получи 90 процента от заплата си, а не 100 процента, или не 80, или не 70, така ще преценим, че нейният осигурителен риск е 1,5, а не 1,0.
Но, както виждате, тази година и на Съвета на коалицията поставих въпроса и виждам, че няма желание за решение, учудвам се, защото става въпрос за 700 близнаци в България и при положение, че ние приемаме Национална програма, която да се управлява от държавата догодина с бюджета на България – “Програмата инвитро” – и там знаем, че се раждат по повече деца и слава Богу, това е хубаво, че се раждат. Благодаря за вниманието.
Ние ще подкрепим бюджета на държавно обществено осигуряване за 2009 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Колеги, и на мен ми се иска да има такова съотношение между минимален осигурителен доход и максимален осигурителен доход 1 : 10, само че не знам аз и вие как ще го предложите на икономистите от нашите парламентарни групи. Не знам примерно как ще реагират, ако предложим максимален осигурителен доход 2 600 лв. Един от проблемите е този.
Заповядайте, колеги, имате думата задруги мнения, въпроси.
Господин Христосков, събраха се доста въпроси. Синдикалните организации имаха възможност днес на заседанието на Икономическия и социален съвет да представят своите позиции там, където е гражданският парламент.
Сега ще дам думата само на един, а не на двама, защото виждам, че двама вдигат ръце. Затова си позволявам да кажа това.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще започна по реда на задаваните въпроси.
Първо – на въпроса на народния представител Донка Михайлова за плащането на вноските в съотношение 8:10:12. Първоначалната идея за едно разпределение без оглед на числата – например 10:10:10 или 8:10:12 – беше държавата да плаща реални вноски така, както е в някои други страни. Нещо повече, това плащане на вноските да бъде под условие. Тоест, когато работодателят удържи от работника неговата и внесе своята част от осигуровките, тогава държавата да даде. Ако той не направи това нещо в пълен размер за някакъв период от време, вноските стават дължими от него, а не от държавата и държавното участие тогава се заличава.
Оказва се, че Агенцията по приходите не може да администрира такъв механизъм. Това ни беше казано ясно. След това възникна още един проблем. Буквално в последния момент, след политическото решение, стана ясно, че според ЕВРОСТАТ, ако държавата плати вноски в размер на 12 на сто във фонд “Пенсии” и след това Националният осигурителен институт изхарчи тези пари за пенсии, се явява един двоен оборот. Тоест, тези 2 млрд. 69 млн. лв. на практика ставаха 4 млрд. 138 млн. лв. Това увеличава разходите като процент от брутния вътрешен продукт и ще трябва от другаде да спестим, но най-лошото е, че няма да изпълним критериите по Маастрийт, поради което в последния момент становището на Министерството на финансите беше, че тези суми трябва да бъдат наречени трансфери, които са равни на 12 процента от осигурителния доход, върху който работникът и работодателят са платили осигурителни вноски.
Механизмът на плащане на това държавно участие ще бъде чрез трансфери в месечни трансфери. Ние бяхме предвидили да има и специална наредба на министъра на финансите. Но становището на Министерството на финансите беше, че това е отработен механизъм, свързан с начина на плащане на вноските на държавните служители и въобще в бюджетната сфера. Те отново стават чрез директни разчети между Националния осигурителен институт и Министерството на финансите и не е нужно да има специална наредба.
Така че самият механизъм ще бъде следният. На база на платените осигурителни вноски от работника и работодателя ние имаме данни за осигурителния доход въобще в страната като сума за всеки един месец. Подавайки тези данни на Министерството на финансите, те съответно ще ни направят месечния трансфер, който е различен от субсидията, която ние разпределяме.
Така че съгласно този закон ние категорично трябва да получим всичките 2 млрд. 69 млн. лв. като трансфери, равни на 12-процентовата вноска, а останалите 798 млн. лв. субсидия евентуално би се получила или не би се получила или част от нея, в зависимост от това дали средствата ще бъдат достатъчни или няма да бъдат достатъчни.
Затова се наложи едно преразпределение на вноската между работника и работодателя във фонд “Пенсии” в съотношение съответно за родените преди 1960 г. 8:10, което е по-различно и по-неблагоприятно за работника, отколкото съотношението 60:40, тоест, с 0,6 процентни пункта имаме по-голямо натоварване на работника за тази група и съответно за родените след 1959 г. тези 13 процента пак се разделят в тази пропорция 8:10, което пак е по-голямо натоварване на работника в сравнение със съотношението 60:40, което е за останалите фондове, без фонд “Трудова злополука и професионална болест”, който винаги се плаща от работодателя.
Така че това е по първия въпрос.
По втория въпрос – за дефицита във фонд “Общо заболяване и майчинство”.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Извинете, господин Христосков, означава ли това, че всяко лице ще получава своя дял осигуровка от държавата, само ако работодателят и то самото са превели осигуровките си?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: В тази формула – не. Сега – не. Такава беше идеята.
Отварям обаче една скоба за генерален отговор на Вашия въпрос. От 2007 г. работникът не търпи никакви санкции, ако не са платени вноските.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Когато има неизплатени от работодателя вноски, тогава държавата внася ли своя дял?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Да, внася, защото работодателят е декларирал осигурителния доход, върху който е начислил и дължи вноски. Тоест, събираемостта на тези 12 процента от държавата е 100 процента. И това е само за фонд “Пенсии”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А когато се отнася за самоосигуряващи се лица?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Мисля, че отговорих на първия въпрос.
Вторият въпрос касае вноските във фонд “Общо заболяване и майчинство” и дефицита. Засега в консолидирания бюджет този недостиг се компенсира от фонд “Трудова злополука и професионална болест”, където единствено имаме излишък. Но аз смятам, че с оглед справедливостта и това, че имаме различни групи, участващи в това осигуряване, ние трябва да увеличим тази вноска на 4 процента. Защо? Защото самонаетите, които ползват фонд “Общо заболяване и майчинство”, масово жените-еднолични търговци, земеделски производители и други се осигуряват върху 2 000 лв. Но това е друга тема, свързана с условията на достъп. На практика те ползват, черпя права от другите фондове и от други категории лица.
Защо предлагаме да се премине към изплащане на обезщетението за безработица на работен ден? Защото реално ние обезщетяваме загубените работни дни. Това е чисто теоретично. Има и такива практики, има и други практики по света, но в технологичен план ние искаме да използваме същата технология, както и при изплащането на болничните. Освен това досега ние винаги се обръщахме назад – какви доходи е пропуснало лицето. Сега с това се обръщаме напред във времето – за всеки пропуснат ден от човека, без оглед на това дали той е бил зает на пълно работно време или не на пълно работно време, му компенсираме в тези граници цял работен ден. Ще броим работните дни така, както е при болест и майчинство. По същия начин ще компенсираме. Това е технология, която смятам, че ще работи. Намаляваме хартията, бюрокрацията, бумащината и т.н.
Предложението всяка година оставане на работа след изпълване на условията за пенсиониране да носи пет точки смятам, че всеки, който го направи, ние бихме го подкрепили независимо от това, че има някои актюерски несправедливости, смятам, че това е европейска политика и че ще я подкрепим.
По отношение на “Кремиковци”, господин Гочев, аз ще отговоря само за пенсиите. Не е голям броят на хората, които ще се пенсионират. Те и сега се пенсионират. По-голямата част от тях са реализирали правото си на ранно пенсиониране. Онези, които ще бъдат съкратени, ще останат без работа. Но ние имаме отработена технология с Агенцията по заетостта при така наречените масови съкращения. Изнасяме се на мястото, където се извършват съкращенията и отпускаме обезщетенията.
За фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” те няма да имат претенции, защото бяха изплатени всички заплати до обявяването на несъстоятелността.
Госпожа Масларова ще отговори вече за заетостта на работниците в “Кремиковци”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ако позволите, господин председател, да отговаря само с две изречения.
Преди две седмици Агенцията по заетостта и Главна инспекция по труда направиха среща с прокуристите на “Кремиковци”. Знаем точния разчет, имаме най-лошия и евентуално най-благоприятния сценарий. Готови са програми за заетост, за квалификация, в какви отрасли, по професии, по възрастови групи. Така че там имаме готовност, която готовност е представена в правителството.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, становища? Заповядайте, госпожо Гонева. Имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър. Извинена сте, можете да отидете да си вършите работата. Надявам се, че господин Лазаров ще Ви предаде моите дитирамби по отношение на бюджета на държавно обществено осигуряване.
Позволете ми все пак да започна с това да предам от името на моята организация поздравленията по случай професионалния празник на всички мои колеги и приятели от Националния осигурителен институт, но и на всички, които са в тази зала, защото аз смятам, че всички тези, с които заедно обсъждаме проблемите на пенсионното осигуряване, заслужаваме да се поздравим с този празник.
Сега по темата.
Не бих могла за съжаление да се присъединя към хвалебствените слова, които бяха казани по отношение на бюджета на държавно обществено осигуряване за 2009 г., макар че няма да споря с никого тук по отношение на средните показатели, които бяха изяснени в презентацията, които са вътре в материалите, които колегите са представили, защото те са верни.
Вярно е обаче, че те посочват тенденции. Те не посочват състояние, те не дават детайлизирана и аналитична картина за нещата.
Затова аз бих искала да призова тогава, когато се опитваме да обобщаваме постигнатото, да се позоваваме не само на средните показатели.
Ще ви моля да извините моята организация за това, че може би за първи път, откакто се гледа бюджета, ние не ви представяме преди първо четене нашето подробно становище. Утре имаме заседание на Координационния съвет, на което ще се гледа това наше становище, тъй като за нас има много сериозни проблеми в този – искам така да кажа – последен за мандата на това правителство и на този парламент закон за бюджета.
По тази причина, тъй като говорим за един завършващ цикъл, за един закон, който би трябвало да бъде венец на усилията, които са положени, аз ще си позволя да дам някои параметри, които не бяха коментирани тук и които няма да намерите в материалите.
2005 г. е първата половин година, в която всички знаем, че управляват сегашните управляващи. Тогава те имаха работа с един заварен бюджет. Аз ще ви кажа две – три числа, за да знаем откъде сме тръгнали. Приходите от осигурителни вноски през 2005 г. бяха 98 процента от всички приходи на осигурителната система. Тези приходи гарантираха 95 процента от всички разходи за пенсии и 88 процента от тези за целия фонд “Пенсии”, тоест, пощенски такси, ДДС и всичко друго, което е нужно.
Дефицитът беше планиран на 626 млн. лв. Фактически е доста по-малък. Някъде около 500 млн. лв. Тези данни съм ги вадила от закона, господин Христосков. После можем да си уточняваме с вас цифрите. Няма да се уточнявам, защото за осигурителните вноски се надявам, че всички си спомняме, това беше само преди три – четири години. Истината е, че тръгнахме от 23 процента и се оказахме на 30 на сто, ако трябва да назоваваме нещата с техните имена.
2006 г. е първият бюджет, който беше приет от това правителство. Имаше висок процент на приходите от осигурителни вноски – също 98 процента, 77 процента покриват от чистите приходи за пенсии и 71 процента от тези за фонда. Имахме 1 400 млн. лв. дефицит.
Венецът за 2009 г. – осигурителните вноски са 57 процента от приходите. С тях покриваме 69 процента от чистите приходи за пенсии, 68 процента от разходите на фонда и дефицитът, ако трябва да си говорим с истинските имена, е 3 млрд. лв.
Няколко думи по осигуровката “Безработица”. Всички вие знаете нашата тирада по този въпрос. Затова няма да се спирам на 60-те процента, какво казва законът, защо така го казва, какво казва 102 Конвенция, защо България не е покрила изискванията – просто няма да се връщам на този въпрос.
2005 г. минималният размер на обезщетението за безработица е 53 процента от минималната работна заплата, максималният е 107 процента от минималната работна заплата. 2006 г., когато е първият бюджет на това управление, е 56 процента от минималната работна заплата, максималното обезщетение е на равнището на минималната работна заплата. 2009 г. минималният размер е 46 процента от минималната работна заплата, максимумът е 109 процента от минималната работна заплата.
Средното съотношение, средният осигурителен доход, средното обезщетение е 26 на сто. Няма да го коментирам. Гъвкава сигурност, безработица може би следващата година по повод на кризата – това гарантираме. Това е истината.
Ще говоря много накъсано, ще ме извините.
Осъвременяването на пенсиите. Ще кажа само две думи за следващата година и за промените, които касаят законодателството. За подробностите ще видите, когато се приеме становището.
Ако ще има различни мерки, то тези мерки би трябвало да ги обсъдим много сериозно. Да видим всички мерки към една и съща съвкупност ли ги прилагаме, защото през 2008 г. са се случили много различни неща.
Тук, разбира се, трябва да кажа, че най-после правителството се обърна към това, което ние дълги години настоявахме да се случи. Считаме обаче, че ефектът вече не е същият. Трудно е да възразяваме по този подход.
Само че искам да кажа, че ако ще се осъвременяват пенсиите от предходното тримесечие, ние ще молим и ще настояваме това да се прави всяко тримесечие, защото законът досега казва нещо друго. Щом сега започваме да осъвременяваме пенсиите и от предходното тримесечие, то ще трябва да го правим всяко тримесечие, защото иначе ще правим различни неща за различни съвкупности от пенсионери. Само две думи по тавана на пенсиите. Напълно съм съгласна със защитата, която представи тук пред вас госпожа министър Масларова. Да, всичко това има своята логика, има своята потребност. Аз обаче съм силно притеснена от начина, по който обществото ще реагира затова, защото въпросите, които се задават от депутатите, в много по-остра форма ще бъдат експлоатирани навън. Едно към колко е минималната пенсия към максималната пенсия? Вярно е, че тези, които ще получат максималната пенсия, не бихме го нарекли това подарък. Има съответни аргументи за това нещо, но заедно с това трябва да имаме предвид, че нещата никак не са прости.
Завършвам само с начина, по който ще се изплаща обезщетението за безработица. Даже това не е консултирано, господин управителю, със заинтересованите лица. Аз нямам нищо против удобствата на системата. Но не това трябва да бъде аргументът, когато се прави нещо с обезщетенията на хората. Защото, извинявайте, ако в болничните в масовия случай е плащане на обезщетение за дни, то при безработицата далеч не е такъв случаят. Там се плаща в месеци и аз не виждам защо трябва да има разлика в компенсацията, която ще получи един работник в зависимост от това колко броя работни дни има месецът, който е предстоящ. Няма логика в това нещо. Нали, когато изчисляваме обезщетението, ние гледаме как той се е отнасял към системата, какъв е бил неговият принос и какъв е доходът, който трябва да му заместим. Не стига че не му даваме това, което основният текст на закона казва – 60 на сто, а му плащаме средно 26 на сто, а сега пък ще умножаваме един път по 21, друг път по 19, трети път по 23 или по 24.
Ние няма да подкрепим това нещо. Ако го смятаме средно – може би да. Само че и това не намирам за нужно. Защото това означава някой да обяснява на хората защо това се прави. Аз не смятам, че трябва да си създаваме проблеми и да се връщаме към един дебат, който имахме по повод на болничните.
Пак казвам, докато при болничните има логика, то при обезщетенията по безработица такава ние не виждаме.
Завършвам с една фраза. Категорично беше казано от управителя в присъщия му деликатен и интелектуалски тон. Аз ще го кажа много по-директно. Има категорична подмяна на всички основни теми и принципи, които бяха залегнали в реформата на законодателството. Няма такова чудо, докторе, като разходопокривна система и “Бевърич” плащане от държавата. Или е разходопокривна, или не е. Това, което се прави с този бюджет, е нещото, което 10 години Световната банка и Международният валутен фонд не можаха да спечелят. Те не можаха да спечелят крачка към еднакви пенсии за всички, плащани от държавата. Сега е направена крачка към това. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за емоционалното изказване на госпожа Гонева. Ако трябва да коментираме всички тези, трябва ни много време за това.
Но нека дадем думата сега и на господин Нинов само за две изречения. Заповядайте, господин Нинов. Но в качеството на какъв искате да се изкажете тук?
ДИМИТЪР НИНОВ: Аз исках да направя едно пояснение в качеството на един от авторите на Кодекса на труда и реформите.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители!
Исках да поясня съображенията като един от участниците в подготовката на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Вие знаете, че в Западна Европа след Втората световна война, особено 60-те и 70-те години се премина към гарантиране на минималния доход и към минимални размери на пенсиите и това беше част от така наречената политика на държавата на благоденствието в Западна Европа, придаване човешко лице на капитализма и пр. и пр. Това ставаше по различни механизми.
Ние в България решихме да въведем гарантиран минимален размер на пенсията, тоест, когато изчислението е от 50 или 40 процента от гарантирания минимум, ние да го добавим. Трябваха ни източници на средства. Решихме, че принципът на солидарност може да се прояви не само между поколенията, активните да издържат пенсионерите, но и между различнодоходните групи. Тоест, за сметка ограничаване максималния размер на пенсията, ние всъщност преразпределяме доходи от осигурителни вноски от високодоходните към нискодоходните. И така смесихме принципите на Бевърич и на Бисмарк в пенсионната система. Вградихме ги в този гарантиран минимален доход и източникът беше преразпределен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Нинов.
Заповядайте, господин Русанов. Имате думата.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Искам да кажа две думи. Първо, по чл. 9, т. 3 от закона, където се говори, че минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се осъвременява от 1 юли съгласно формулата по чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване, обаче намален с 10 пункта. Да отпадне това “10 пункта”. Не можем на всички да осъвременим по чл. 100 с 12 процента, а на тях да увеличим с 2 процента.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма такова нещо.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Има го, ето го. Второ, по § 22з, където пишете, че за всяка година трудов стаж се увеличава тежестта с 1,5 “във формулата”. Дайте да не бъде “във формулата”. Нека да си бъдат само годините. Ако имам 30 години и коефициент 2,0, а госпожата има 30 години, но коефициент 4,0, ще получи два пъти по-голямо увеличение. Значи ние не увеличаваме за годините и пенсионерът да види, че има 30 години, това умножено по 1,1, ще ми дадат 33 лв. Онзи има 3 години, получава 66 лв.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но във формулата освен годините има и други показатели, господин Русанов.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Точно така. Затова не трябва да се прави “по формулата”, а трябва да се дадат отделно годините трудов стаж.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Русанов. Разбрахме Ви. Предложението да махнем “формулата” беше на госпожа Гонева.
Заповядайте, господин Чулев. Имате думата.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, дами и господа народни представител, господин заместник-министър, господин Христосков.
Утре в 12 часа двата синдиката ще изразят политическото си отношение и към бюджета на републиката и към бюджета на държавно обществено осигуряване.
Синдикатите имат право да изразяват политически становища по отношение на тези актове.
Сега аз искам да кажа само две изречения по философията на този бюджет. По отношение на изготвянето му, разбира се, моите уважения към професионализма на колегите от Националния осигурителен институт. Но по философията ще кажа, че този бюджет достига една граница, която става неприемлива за нас като синдикат.
Дясната страна в парламента би трябвало да скача от радост, защото тя не можа да постигне това, което постигна това управление. Бизнесът с този бюджет получава един пореден подарък от колко милиарда беше, господин Христосков?
Аз не мога да приема думите на министър Масларова колко струва това на бюджета, колко струва това на всеки от нас. Това са пари на всеки от нас, които са поредният реверанс към капитала. Защо? Затова, че осигуряват работниците си на минималните осигурителни прагове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Чулев. Но това, което казахте, ме кара да си дам отговор на въпроса защо представителите на капитала ги няма тук.
Господин Христосков, имате думата да кажете няколко окончателни думи.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател за отношението към нашия бюджет, както и за подкрепата, така и за критичните бележки. Очевидно има доста неща да се обсъждат в един бюджет.
Още веднъж благодаря и за поздравленията за нашия професионален празник. Очаквам цялата комисия, а така също и социалните партньори на 14 ноември, в петък, в 18,30 ч. в Парк-хотел “Москва”. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, да смятаме, че тази дискусия по бюджета на държавно обществено осигуряване е финализирана, което означава, че трябва да пристъпим към гласуване, а утре продължаваме със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. Така че тези въпроси можем да ги коментираме и там.
Сега ми позволете да подложа на гласуване законопроекта за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2009 г.
Моля, гласувайте.
“За” – 10, “против” – няма, “въздържали се” – 3.
Законопроектът за бюджета на държавно обществено осигуряване се приема.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 802-01-83, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
Давам думата на госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика” към Министерството на финансите. Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Казвам се Людмила Елкова и съм директор на дирекция “Данъчна политика” в Министерството на финансите. Ще бъда съвсем кратка, просто защото тази година промените за разлика от предишните няколко са минимални.
Те са наложени главно от европейски изисквания, които налагат ние да приведем нашето законодателство в съответствие с европейското в частта на равно третиране на гражданите – както българските, така и гражданите на другите държави-членки на Европейското икономическо пространство. Едната промяна, която е свързана с този принцип, е това, че освобождаваме от облагане лихвите на български граждани в банки на другите държави-членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство. Това се налага при равното третиране да бъде осигурено свободно движение на капитали. Знаете, че не облагаме лихвите по депозитите в български банки на наши и чужди лица. Сега не облагаме и в другите банки на държавите – членки на Европейския съюз.
Другото, което е съществено за вашата комисия и трябва да го чуете, е, че освобождаваме от облагане пенсионни плащания от допълнително доброволно осигуряване, когато се изплащат от дружества за допълнително доброволно осигуряване от други държави-членки и държави от Европейското икономическо пространство. В момента са освободени пенсиите, когато са от български дружества. За да се осигури равно третиране, освобождаваме и другите пенсии.
Другото, което касае допълнителното доброволно осигуряване и е важно да се чуе, че това намаление, което ползват нашите граждани от основата до 10 процента, когато внасят вноски за допълнително доброволно осигуряване и застраховки “Живот” в български дружества, се ползва същото намаление на основата на 10 процента и при условие, че се осигуряват допълнително в пенсионноосигурителни и застрахователни дружества в други държави – членки на Европейския съюз. Това съответно се доказва по официален ред. Те трябва да бъдат придружени с документи от съответните регулатори, равни на нашата Комисия за финансов надзор.
Другото, което поправяме и което е пропуск от миналата година, е, че хората с увреждания могат да ползват намалението на данъчните си основи и месечно. Миналата година го бяхме уредили само в годишен план, което беше по-скоро в резултат на бързината. Сега отстраняваме тази грешка и това облекчение може да се ползва и месечно.
Последното, което може би е важно да кажа, е за даренията. Намаленията на основата до 5 процента за дарения ще може да се ползва, когато тези дарения са в полза и на неправителствени организации и юридически лица с нестопанска цел, равни на нашите такива в обществена полза, изписани в Централния регистър на Министерството на правосъдието и в други държави-членки на Европейския съюз. Обаче ограничаваме възможността за намаление при дарения на висши училище и на всякакъв вид лечебни заведения. Там в обхвата остават лечебните заведения, които са държавни.
Това е по ред причини. Тук не става въпрос за Конституция въобще. Тук става въпрос за данъчно намаление на търговско дружество. Дали изобщо това се налага, защото те на практика са търговски дружества. А що се отнася до висшите училища, например, това е поради риска, че всички български студенти в чужбина всъщност ще се окажат на стипендии със съответните данъчни облекчения и това е нещо, което би могло да доведе до сериозен ефект при бюджета.
Самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване сами ще определят и внасят авансов данък подобно на вноските си за осигуряване, без да се отчита кой е платец на дохода. Това е практика, която и в момента действа. По-скоро задължението платецът на дохода да удържа и внася, така или иначе, се оказва недобро решение, не се прилага, създава проблеми. Така че тази промяна е наложена от това.
Това са всъщност всички промени. Даже те не са накратко изразени, а са в изчерпателен план. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Колеги, има ли мнения, изказвания, въпроси?
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз ненапразно неофициално попитах каква е презумпцията на неравното третиране на търговски дружества, които са с преобладаващ държавен капитал, защото всички областни болници са търговски дружества с 51 процента държавно участие и 49 процента общинско. Общинските здравни заведения са 100 процента търговски дружества, 100 процента собственик на капитала е общината. Тоест, създават се предпоставки за нарушения на Конституцията, където е записано, че има равно третиране на държавната, общинската и частната собственост. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател. Всъщност областните болници не се ползват от преференция. Това, което остава, доколкото аз разбирам, е единствено за центровете за спешна помощ, психиатричните и социалните домове, които всъщност са много малко на брой. Така е уточнен кръгът в самия Министерски съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Елкова.
Заповядайте, господин заместник-министър Лазаров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Единствено в дискусията, при която самата Комисия по труда и социалната политика разглежда този въпрос, следва да отчете и факта, че в предмета на данъчните облекчения за дарения и от кръга на лицата, които имат право да ползват данъчни облекчения, са извадени даренията, които са направени за специализираните институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на Фонд “Социално подпомагане”, специализираните институции за деца съгласно Закона за закрила на детето - това са текстове от сега действащия закон, които чета и затова може би така може би неясно звучи – домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, както и специализираните предприятия или кооперации на хората с увреждания, които са вписани в регистъра на Агенцията на хората с увреждания.
Казвам всичко това, защото в рамките на дискусията, която ще протече тук и в пленарна зала, следва да отчетем и процесите, които текат в нашето общество и протестите, които се провеждат.
Така че просто се опитвам да провокирам вашето внимание и да акцентирам върху този аспект. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, заместник-министър Лазаров. Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всъщност това, което гледат колегите от Министерството на труда и социалната политика, е стар вариант. Това е вариантът, който беше преди приемането в Министерския съвет. Аз не мисля, че някак си е много редно тук да си говорим с Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Въобще не си говорим тук на министерства. Съжалявам, че колежката така реагира. Ако е вярно това, с което ние разполагаме, чл. 22 има друга редакция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин заместник-министър Лазаров, един законопроект, когато излиза от Министерския съвет, има много често случаи, при които се променя това, което влиза в Министерския съвет. В Народното събрание е възможно да влезе друг вариант, различен от този, който е влязъл в Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Грешката е в мен. Извинявам се.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще се опитам да бъда максимално кратка.
Аз малко изстрадах преференциите за дарения, тъй като те претърпяха сериозно развитие от внасянето на проектодокумента в Министерския съвет до Народното събрание. Искрено удовлетворена съм, че голямата част от преференциите са запазени, въпреки застрашителните писма от Европейската комисия по отношение на равното третиране на страните-членки. Ревнива съм към тази поправка, тъй като миналата година между първо и второ четене имахме много тежки дискусии и успяхме преференциите по отношение на дарителството да бъдат включени в закона в този им вид.
Единственото ми смущение е свързано с това, че освен висшите училища отпадат преференциите и за училищата. Ние, от Коалиция за България, имахме един дълъг диалог на тази тема с група граждански организации. Мисля, че това, че голямата част от училищата имат регистрирани настоятелства, които са записани в Централния регистър и могат да ползват данъчни преференции по отношение на финансиране на настоятелствата, където пък и контролът е по-сериозен, е стъпка напред.
Но все пак предлагам между първо и второ четене много внимателно да обмислим дали училищата трябва да останат като потенциални субекти или не. Аз разбирам притесненията на Министерството на финансите, че отварянето на преференциите по отношение на всички страни-членки, може да създаде възможности за данъчни злоупотреби.
Подхвърлям тази тема само като една тема, която вероятно между първо и второ четене трябва да продължим, тъй като отрязването на училищата и на висшите училища може да се приеме като отсъствие, като липса на държавна политика по отношение на дарителството към училищата.
Другият въпрос, който вероятно в комисията ще коментираме и по-нататък, всъщност ние по-нататък няма да гледаме закона, но този въпрос е свързан с това, че преференциите по отношение на хората с уврежданията запазват същия размер от 660 лв., такъв, какъвто беше и миналата година.
Аз знам, че тогава ние направихме една много сериозна стъпка, по-сериозна от тази, която хората с увреждания искаха от нас. Но все пак мисля, че темата може да бъде поставена от хората с увреждания и трябва да бъдем готови да я коментираме с тях.
Смятам, че е положително това, че е отстранен пропускът, който беше свързан с преференциите по отношение на авансовите плащания, тъй като това е една предпоставка за по-добро решаване на проблема на хората с увреждания.
Просто исках да фиксирам двете теми, които вероятно комисията ще продължи да коментира. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона облагане доходите на физическите лица на първо четене.
“За”- 12, “против” и “въздържали се” – няма. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица се подкрепя на първо четене.
Благодаря на всички колеги и гости за участието в днешното заседание.
Каня ви утре в 15,00 ч. на следващото- редовно заседание на комисията.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,20 ч.)
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика.