Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
03/12/2008
Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 3 декември 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието се проведе при следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 854-01-139, внесен от Ангел Петров Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова на 12 ноември 2008 г.
2. Разни.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от председателя на комисията господин д- р Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, откривам днешното редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Предлагам следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 854-01-139, внесен от Ангел Петров Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова на 12 ноември 2008 г.
2. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневният ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма. Приема се.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за изменение и допълнение на закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 854-01-139, внесен от Ангел Петров Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова на 12 ноември 2008 г.
Господин Найденов, имате думата, за да представите вашия законопроект.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми членове на Парламентарната комисия по труда и социалната политика, уважаеми гости! Искам да припомня, че чрез приетия през 2005г. Закон за военноинвалидите и военнопострадалите на практика се уреждат отношенията, свързани с военноинвалиди и военнопострадалите и това винаги се е разглеждал като израз на един особен ангажимент на държавата към хората и към техните семейства и близки, които са загинали или които са пострадали при и по повод военната служба – наборна или кадрова, във мирно или във военно време или съответно при служба в резерва на Българската армия.
Тъй като нашият законопроект третира само въпроси, които засягат само военнопострадалите, ще припомня, макар да виждам, че всички разполагат със закона, че военнопострадалите по смисъла на този закон са преживелият съпруг или съпруга, децата и родителите на хората, загинали при или по повод на военната служба.
Допълненията, които предлагаме с колегите в законопроекта засягат на практика три изменения към Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Едното от тях е свързано с разширяване на правото за безплатно пътуване за военнопострадалите. Второто е за ползване на грижите на социалния патронаж срещу заплащането от 30% на стойността на услугите, които предоставят общините в рамките на социалния патронаж. Всъщност тук се изравнява статута с военноинвалидите. Третото е да се ползва еднократна целева помощ от близките на военнопострадалите по смисъла на този закон при смърт. Тази еднократна целева помощ, съгласно закона, е в размер на 500 лв. Направили сме разчета по актуални цени към момента. Той между другото е правен, както и всички допълнения, съвместно с Комитета на родителите на загиналите български граждани при или по повод военната служба. Разчетът показва, че годишният разход за държавата и съответно за общините съвместно е в рамките на малко повече от половин милион лева – 565 хиляди лева.
Сами разбирате, че сумата не представлява никакъв, даже не смея да кажа кой знае какъв, а никакъв за размерите и съответно за възможностите на държавата разход. Тоест, той може лесно да бъде разчетен. Видях едно от писмата и становищата, които са изпратени по повод на законопроекта от Министерството на финансите, че този разход не е разчетен и видите ли няма как да бъде отчетен в проекта на бюджета за 2009 г. Това сигурно има значение, но си мисля, че не е определящо в случая.
Второ, искам да кажа, че повече от две години в качеството ми преди това на председател в Комисията по отбраната, и го казвам с известна болка, сме провеждали среща с представители и с ръководството на Комитета на ръководителите, търсейки измененията, които биха били съгласно очакванията, и то минималните очаквания на родителите на загиналите български военнослужещи. От друга страна, да не излизаме извън обхвата на по-големия закон, който третира въпросите за всички военноинвалидите и военнопострадалите и разбира се да намерим предложенията, които в някаква степен да удовлетворят възможността за законодателно уреждане на тази материя.
Така че аз се надявам членовете на Комисията по труда и социалната политика, които винаги са проявявали разбиране точно към този род въпроси, свързани с военноинвалидите и военнопострадалите при или по повод изпълнението на военната служба и този път да проявят разбиране и съответно да подкрепят предложенията, които сме направили в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Найденов.
Тук е представителят на Министерството на труда и социалната политика – експерт, госпожа Лариса Тодорова.
Моля, госпожо Тодорова, да представите позицията на министерството по представения законопроект.
ЛАРИСА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика е представило писмено становище, което поддържа. Министерството изцяло подкрепя предложения законопроект, като споделяме изцяло съображенията, изтъкнати в мотивите на законопроекта. Убедени сме, че в резултат на предложените изменения и допълнения наистина ще бъде указана материална, социална и морална подкрепа на нуждаещите се от такава подкрепа граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, тук сме поканили и на заседанието присъстват представители на Комитета на родителите и близките на загиналите и пострадалите в казармата. Вносителите твърдят, че тази организация съществува от 13 години.
Давам думата на госпожа Юлия Симова – председател на Управителния съвет на Комитета на родителите на загиналите в казармата.
ЮЛИЯ СИМОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин Найденов! Благодарим, първо, че намерихте време, за да бъдат внесени нашите предложения, които бяха направени още при първоначалното приемане на закона. Тогава за съжаление не бяха приети.
Опитът през изминалата година, откакто законът е в сила, ни дава правото да направим тези предложения, които господин Найденов изтъква. Това, което искам да подчертая и за което искам да ви благодаря, е най-вече, че това ще бъде действително едно уважение, една морална подкрепа към семействата. Това са децата, съпругите и родителите на загиналите кадрови и наборни военнослужещи. Мотивите са много точни, конкретни и ясни. Няма смисъл да ви убеждавам затова какво преживяват семействата на загиналите военнослужещи и апелирам към вас да проявите разбиране и да подкрепите измененията и допълненията към Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Симова.
Колеги, искам да припомня, че става въпрос за категорията „военнопострадали” при упражняване на задължителната наборна служба, което е изключително важно, оттам-нататък на кадровата военна служба няма – дай Боже и да няма военнопострадали. Беше важно да подчертаем, че става въпрос за загиналите по повод задължителната кадрова военна служба.
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Аз лично, а предполагам, че и моите колеги от Парламентарната група на НДСВ, ще подкрепим това предложение, тъй като всички сме участници в създаването на този Закон за военноинвалидите и военнопострадалите. Бих казала, че един от предложените закони тогава беше и с моя подпис. Считам, че тази група хора заслужават да бъдат уважавани от държавата. Ако не сме го направили това още тогава, то е, защото не е имало финансова възможност. Затова не сме го направили, а не по причина, че не уважаваме военнопострадалите.
Тук обхватът е, както виждам, съпруг, съпруга, деца и родителите на българските граждани, загинали по повод изпълнение на кадровата военна наборна служба, която вече не съществува. Тези хора ще намаляват и дай Боже никога да няма подобни случаи занапред. Така или иначе практиката и един нов закон виждаме как действа, когато той е минал и е влязъл вече в практиката.
Имам един въпрос - тези 1500 души са всички съпруги, съпрузи, деца и граждани и ако някой от тях загине, ако някой от този обхват хора загине, тогава се дава на останалите тази парична помощ от 500 лв. Но това няма как да се предвиди във времето. Тези пари – 565 800 лв. са само за ползване на обществения транспорт.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Основно – 450 хиляди лева е разчетът.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: А останалото е за социални дейности.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: За патронажа.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: За патронаж за социални дейности. Тоест, патронажът да е безплатен.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Тридесет процента, останалите 70% обхващат общините.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря за уточнението.
Аз ще подкрепя законопроекта, поздравявам колегите за това, че са направили това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Предлагам да дадем думата на господин Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за да ни каже какво пише в регистъра по чл. 11 от закона. Там пише, че в Министерството на отбраната се създава централен регистър на военноинвалидите и военнопострадалите.
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ: Добър ден на всички. Радостно е, че се събираме по един такъв много важен повод. За тези, които не знаят, ще кажа, че съюзът е създаден през 1915 г., закрит е през 1951 г., възстановен е през 1990 г. В неговите редици винаги са били военноинвалиди и военнопострадали. През целия си съзнателен живот на съюза ние сме се делели един път – през 1945 г. на фашисти и комунисти, смешно казано, а сега се делим на съвсем други принципни единици, но в това няма нищо лошо.
Хубавото е това, че има една положителна воля от народните представители. Има едно добро развитие от момента, в който тук седяхме и се приемаше законът през 2005 г. ще спомена това, което спомена господин Адемов, че в продължение на 3 години съвсем неприятно не можахме да вкараме правилника. Той влезе 3 години след закона и трябваше да направим едно преброяване, което още, ако сте гледали филма „Преброяване на дивите зайци”, продължава в същия смисъл. Тоест, няма я тази стройна система, независимо от цялата тази ситуация в която сме изпаднали в нормативните документи.
Искам да кажа, че по въпроса на Централния регистър, неговото стоене в министерството или извън него, неговото създаване и за допълнение и изменение в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите със съюза сме давали многократно. Дори през последните 2-3 месеца има и до тройната коалиция до самите техни ръководители и до отделни народни представители, в това число и вносителите – ако са си чели писмата, които сме им изпращали.
Днес е 3 декември и е Ден на хората с увреждания. Ние, като военноинвалидите и военнопострадалите, този ден е паметен. Хубаво е, че правим една положителна крачка. Положителната крачка е трябвало да стане и да се направи с предложение и за военноинвалиди. Това са хората, които заедно с военнопострадалите стоят на най-ниското социално стъпало с изключително нищожни и никакви пенсии. Пак искам да кажа нещо, с даването и изравняването на права това е много добре.
Това, което касае пътуванията през една година и половина сме се опитали да го направим чрез общините и това е хубаво, че Народното събрание е разбрало, а може би не – ние сключваме споразумения с кметовете за съвместна дейност като чрез общинските съвети в една голяма част от общините хората са гласували и с наши списъци на тези хора, тоест на военнопострадалите сме осигурявали карти. Не сме могли из цялата страна, но това, което сме направили, е един добър пробив. Това, което ще се приеме, е много добро и е направено.
Следващото, което искам да кажа, е, че тези 30%, които се дават, е много хубаво да бъдат регламентирани.Или трябва да се види самото изписване на самия текст, тъй като някъде в общините се дават социалните услуги, но не се смята да се дават за домовете за възрастни хора там, където трябва да отидат хората. Може би там трябва да се прецизират нещата.
Следващият момент е за даването, грубо казано, на тези „смъртни”. Връщаме се отзад-напред. Ако си спомняте, господин Адемов, предложението тогава на съюза беше да стъпим на минималната работна заплата – да речем, три пъти минималната работна заплата, за да има едно реално отчитане на тези инфлации, които стават във времето. Защото, захващайки се за тези 500 лв. от 2005 г. до този момент, нещата не са добри.
Друга е темата дали трябва да се дава за военнопострадалите тези „смъртни”. Вие много добре знаете, че когато загине един човек в казармата и когато е военноинвалид, това са хората, които пряко получават това нещо. Но това вече е друга тема и това, което е предложено, ние по принцип го приемаме и подкрепяме. Но на нас ни се иска да се сложат неща, които да има за всяка една от категориите военноинвалид и военнопострадал.
Нека да кажем следното нещо. Тук говорим за 1500 човека. Аз предполагам сте гледали статистиката на Националния осигурителен институт. Към момента в страната има около 8230 военноинвалиди и военнопострадали. От тях 2700 са военноинвалидите и 4495 военнопострадалите. Финансовата сметка, която е направена, е изключително нищожна и смешна. Към тази сметка, ако са отчетени писмата, които сме изпращали и където направен съответния разчет, много добре ще видите – предишния път сме говорили за Закона за ветераните от войните, казвам го по простата причина, че там ние също имаме свой представител – ветерани-военноинвалиди. Там ние сме искала да изравним някои неща, за да има един наистина точен и нормален баланс, и то без да се изразходват средства. Няма да се изразходват средства по простата причина – нека да ми прости Господ, на трябва да казваме нещата точни – финансите ги има и ги има по простата причина, че нашите колеги – ветераните от войните, с всяко едно тримесечие намаляват с толкова, с колкото ние или като военноинвалиди или като военнопострадали е категорията. Там са средствата, където държавата е отделила за тях по Закона за ветераните, да не говорим за пенсиите, които, съжалявам, че го казвам, се спестяват.
Така че на мен ми се струва, че има средства. Ако седнем и допълним, ако разрешите при второто четене на законопроекта с някои малки допълнения, това ще бъде много добри вариант, защото наистина няма да се разходват от държавата допълнителни средства, тъй като естественият ход на нещата няма да изисква допълнителни средства в това отношение.
Знаете, че тогава се направиха едни предложения при изравняването на военноинвалидите от мирно време и военноинвалидите от войните. Това, което мога да кажа на първо четене.
Искам още веднъж да благодаря затова, че се стига до едно такова развитие на нещата в закона. Аз се надявам при допълнителни срещи да успеем да направим това, което в момента не е станало.
Искам да кажа още нещо. Хубаво е да не се допусне да се дадат допълнителни права само на ¼ от тези хора, защото трябва да знаете, че ефектът надолу ще бъде отрицателен. Гледам ви и ви го казвам съвсем категорично. А това, както на мен, така предполагам и на всички нас, не искаме да ни се случи, тъй като родителите наистина са загубили децата си, но трябва да ви кажа, че е изключително страшно състоянието с военноинвалидите. Знаете, че с тези промени, които настъпиха през 2005 г. с ТЕЛК-овете, при преосвидетелстването горят момчетата ми, горят хората, от които голяма част са с психически увреждания. Изключително ниските пенсии са абсолютно катастрофални. Нека да си подредим приоритетите. Това са много важни неща. Четейки закона, тук се споменаха, че се дават права на наборните. Нека не забравяме, че през 2005 г. в закона записахме и на „кадрова военна служба”, защото, говорейки за регистъра към този момент, в министерството са регистрирани около 4000 военноинвалиди и военнопострадали, а аз ви казах сумата от 8000. дефакто в продължение на една година и половина средствата, които се дават, не са чак толкова големи и винаги има резерв от тази гледна точка. Между военноинвалидите и военнопострадалите от тези 4000 мога да кажа, че са поравно - 2000 военноинвалиди и 2000 военнопострадали. Като казвам военнопострадалите никога не отделям отделрите категории от една до четири, аз ги казвам плътно военноинвалиди и военнопострадали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Велчев. Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря, господин председател.
Аз ще се опитам моето изказване да не звучи политически. Правя и тази декларация, за да ме разберете правилно. Има една стара приказка – едно добро тежи 10 пъти повече, когато е направено навреме.
Аз разбира се ще подкрепя законопроекта. Но съм озадачена от това, че предложението се прави в ситуация на паника, в последните ни месеци, видно несъгласувано с Министерството на финансите. Господин Велчев ми върна спомените от миналата или по-миналата година, когато приемахме Закона за ветераните и когато помолих и настоявах законът да влезе в сила от 1 януари, но тогава представителите на управляващите отсякоха да влезе от 1 юли. Тогава се мотивирах и казах нещо подобно на това, което каза господин Велчев, че това са една шепа хора, които са над 80 години. Попитах що за държава сме, щом като не можем да осигурим съвсем малко средства за тези хора, които са една шепа и много бързо си отиват от този свят и които много малко време ще ги ползват – на държавата, цинично казано, ще й струва много малко. Но тогава не се прием това предложение и законът влезе в сила от 1 юли.
Нещо друго. Връщам се към приемането на правилника. Забави се с 3 години. Понеже се занимавам с този проблем много подробно в моя избирателен район – Плевен, и работя много тясно с тези момчета и с тяхната организация, тук заявявам съвсем отговорно и откровено, че този правилник умишлено се забави – пак с циничното обяснение да бъдат спестени средства. Наложи се да пиша три писма до премиера Станишев, наложи се да задавам два пъти въпрос на военния министър защо се бави този правилник. Ако някой прояви интерес, притежавам удивителни отговори, особено от страна на военния министър, който се опитва да ни убеди колко е трудно да се направи организацията по изготвянето на този правилник и как е неизбежно да се забави 3 години.
Искам малко да ви приземя и да кажа, независимо че това, което се предлага е похвално, макар че се вижда, че се приема в ситуация на паника и мотивите не са тези, които се съобщиха, защото ако наистина бяхме загрижени за тези хора, това трябваше да го направим предварително, за да го няма разминаването със становището на Министерството на финансите.
Искам нещо друго да ви кажа. Миналата или по-миналата година занимавах военния министър в рамките на парламентарния контрол с една от стотиците съдби на военноинвалидите в България. Едва ли някой си спомня за едно момче от Плевен, което се казва Цветан Булиев и което преди 15 години беше в казармата надуто – вътрешностите му бяха пръснати с компресор. Трябва да ви кажа, че от страна на държавата почти никакви грижи няма към това момче цели 15 години. Аз вземам само неговата съдба като пример, защото я познавам абсолютно в детайли – и в дома му съм ходила, и във Военна академия, когато го оперираха. Много подробно познавам неговата съдба и я давам за пример, защото тя почти по нищо не се различава от съдбата на толкова много момчета, които са пострадали по време на казармата. Наистина казвам, че почти никаква помощ не е получил от държавата. И той стана жертва на стотиците случаи, когато ТЕЛК-комисиите режеха процентите на истински болните български граждани. Миналата година си спомняте, ако не се лъжа, госпожа Масларова с абсолютно основание и много тревожно констатира, че броят на инвалидите в България расте изумително бързо и тревожно и че тази цифра не може да е нормална. Но не стигна воля оттам-нататък и на госпожа Масларова, и на здравния министър и на целия Министерския съвет да направят така, че стотиците – казвам го откровено, стотиците казвам, за да не кажа много повече, свидетелства за инвалидизиране, които се дават срещу заплащане и срещу рушвети, благодарение на тези свидетелства хората си купуват свидетелство за инвалидност. Имам имена на хора от Плевен, които са в чужбина на гурбет, а в същото време тук имат 90% инвалидност с придружител. Написала съм десетки писма на шефа на НЕЛК и резултатът е никакъв.
Целта ми е – ето тези момчета тук, защото не е само случаят на Цветан Булиев, има и редица други случаи в Плевен на момчета, които имат нужда от малко по-висок процент инвалидност, защото той ще им донесе малко повече помощ и средства, и възможност да пътуват и да се лекуват и лекарства и т.н., тези комисии на ТЕЛК, не мога да намеря друга дума - не е много точна, но бяха безмилостни към този вид пострадали. Така че когато тук слагаме на масата този проблем, моля да не си измиваме ръцете само с някакви пари и да спрем дотук, защото техния проблем е много, много по-широк. Поставям проблема за ТЕЛК, поставям проблема за това, че те имат нужда – поне някои от тях, които някаква работа могат да работят, няма никаква помощ. На тях трябва да им се помогне.
Понеже познавам случаят на Цветан Булиев, многократно молих военния министър, майката, която гледаше това момче, а то е ето такова момче станало вече (показва двете си шепи една до друга), която го гледаше и трябваше да работи. Поделението в Долна митрополия намери за целесъобразно да я уволни, да я съкрати. Размених няколко писма с Военно министерство, които ме уверяваха колко са хуманни, колко ще се загрижат да й намерят работа, а нищо не се получи от това.
Така че аз ви моля малко по-широко да погледнем на този проблем. Последното нещо, което давам като пример за съдбата на Булиев, е, за да видим, че в някои случаи буквално няма държава в България. Съдът отсъди виновникът, който му беше причинил това инвалидизиране, да му изплати една сума. До този момент българската държава не е в състояние да направи така, че Цветан Булиев да получи тази сума, това обезщетение. Подобни случаи има много. Аз ви моля малко по-широко да сложим този проблем. Освен тези 500 лв. за смърт, хората имат нужда от пари за живот.
Лекарствата. Видяхте вчера какво стана. Как да повярвам в добрите намерения на това, което сега ще гласуваме след като и вчера отрязахме, че лекарството е страшно важно в България да бъдат с 20% ДДС? Ако решим да помагаме на дадена категория български граждани, трябва да подходим всеобхватно. Това, което се прави, е добро, но то е много мъничко. Те отново ще потънат в тази безизходица и тези грижи, които всеки ден имат. Това, което казва господин Велчев, е добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Банкова, моля Ви да кажете нещо по законопроекта. Защото дотук говорите за Булиев, а той не е военнопострадал, но не е военноинвалид.
СТЕЛА БАНКОВА: В случая говоря затова, че държавата тук толкова години не е помогнала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И за ДДС говорите, и за какво ли не, а аз Ви призовавам да говорим по предложения законопроект. В социалната политика емоционалните аргументи не винаги имат достатъчно тежест.
СТЕЛА БАНКОВА: Няма емоция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: В социалната политика има рационални аргументи, които са много по-важни.
СТЕЛА БАНКОВА: Рационалното ми становище е, че това е направено в ситуация на необмисленост и в ситуацията на едно политическо притеснение. Това трябваше да стане много по-рано, ако искаме да сме достатъчно честни към тези хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз за разлика от госпожа Банкова, която обеща в началото, че няма да прави политическо изказване, тя направи политическо изказване и не говори по законопроекта.
Мога да кажа, че представителите на Коалиция за България ще подкрепим законопроекта в този му вид. Не трябва да се съобразяваме със становището на Министерството на финансите затова, че тези суми – около 50 хиляди лева, не са включени в бюджета.
Смятам, че тези български граждани имат нужда от тази морална и малка материална подкрепа, която ще дадем с приемането на законопроекта. Така че предлагам да подкрепим законопроекта без да правим големи дискусии по политиката на социалното осигуряване. Има време, когато можем да говорим и за ТЕЛК-овете, и за социалното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: На следващото заседание. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА:Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм една от тези, която добре познава дейността на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и тяхната отчаяна битка от 1991 г. насам за всички видове права, които биха могли да завоюват пред властите в България.
Искам да поздравя колегите Ангел Найденов, Донка Михайлова и Димитър Дъбов, че са внесли този законопроект.
Ако организациите се бяха обърнали към други народни представители около тази маса в Комисията по труда и социалната политика, списъкът на вносителите щеше да бъде по-дълъг, защото мисля, че са законни, така да се каже, тези искания на хората.
Ясно е, че и тази организация – Комитетът на родителите и близките на загиналите и пострадалите в казармата, също има много активна дейност и е изследвала най-големите проблеми и потребности на хората. Защото тук става въпрос не само за възрастни хора, а за млади момчета, които са загинали, за техните деца, съпруги и близки.
Така че си струва да подкрепим този законопроект. Той ще допринесе да се доусъвършенства материята в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Искам да се отбележи все пак, че финансовият разчет, който е направен, поначало не е от Министерството на финансите, навярно не е пълен и не е прецизен. Но в крайна сметка, когато влязат в правния мир като закон тези текстове, тогава държавата ще бъде длъжна да осигури тези средства. Ако трябва да усъвършенстваме този текст, който на първо четене внасят колегите, това можем със съвместни усилия да направим между първо и второ четене.
Ние от Парламентарната група на НДСВ се запознахме със законопроекта и го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Има ли други мнения?
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Националният осигурителен институт подкрепя направеното предложение от народните представители, което касае допълване на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, в целта на придобиването на определени придобивки и от военнопострадалите.
Доктор Адемов много ясно маркира кои са лицата, които попадат под обхвата на военнопострадалите. Коментирахме и за централния регистър, който по реда на закона следва да се води от Министерството на отбраната и там най-точно би могла да се установи самата бройка. Аз специално съм имала среща с национално представената организация на военноинвалидите и военнопострадалите и сме коментирали бройката с господин Велев в нашите годишници и в ежемесечните бюлетини, които излизат на Националния осигурителен институт.
За съжаление, тъй като това касае администриране и финансово подпомагане от други министерства, ние не водим точна бройка, но разчитаме, че регистърът на Министерството на отбраната е пълен. Описан е и в закона редът, по който се удостоверява наличието, че човек е военнопострадал и то много ясно е разписано. Бих искала обаче да препоръчам на народните представители по отношение колебанията, които имат и по-специално госпожа Банкова, че Министерството на финансите е дало становище, с което намира за колебливо в момента подсигуряването на тези средства като разход, две са министерствата, които трябва да имат финансова обезпеченост за тези дейности. Това е Министерството на отбраната, за което ясно е разписано в чл. 22 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, че то е министерството, което подсигурява целевата помощ.
Днес, подготвяйки се за заседанието на Комисията по труда и социалната политика, направих разговор с министъра на отбраната и той каза: “Госпожо Караиванова, знаете, че винаги можем да намерим средства и от социалните дейности, и от приходите от продажби на имоти, така че това не би ни ощетило”. Аз очаквах даже и техен представител. Мисля, че Министерството на труда и социалната политика в частта на финансовото обезпечаване на дейностите, които сега ще попаднат в правомощията на военнопострадалите като социален патронаж, като настаняване в специализирани домове, не биха ги затруднили. Все пак това са средства, които ние делегираме чрез делегираните бюджети на общините, но мисля, че има механизми да се намерят средства. Наистина бройката на хората не е голяма. Ние подкрепяме законопроекта и смятаме за целесъобразно при съответната финансова обезпеченост да се приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Караиванова. Колеги, има ли други мнения? Заповядайте, господин Велчев.
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ: Много Ви благодаря. Искам да кажа следното нещо. Тъй като в продължение на година и половина, ние преброяваме военноинвалидите и военнопострадалите в министерството, аз съм се обръщал и към господин Ангел Найденов за уточняване на централния регистър. Искам да кажа нещо, което е много важно, но забравих. Преброяването на военноинвалидите и военнопострадалите, колкото и да ви е странно, се извършва в по-голямата си част от Съюза на военноинвалидите. Централният регистър – не казвам нещо, което е публична тайна, е в съюза. Към този момент, след като съюзът с всичките си непосилни неща, с които се занимава, е дал ход в момента на регистрацията до този момент, някъде около 35-40 хиляди лева, за да преброим тези хора и издадем книжки, смятам, че държавата може да даде не само за тази категория, която в момента гледаме по закон, но и това, за което аз помолих, да бъдем малко по-прагматични и точни при изменението и допълнението на закона.
Смятам, че след като ние сме намерили средства за това, което е длъжна да направи държавата, има една българска поговорка, че “Болен - здрав носи!”, нашият девиз е: “Всичко за България!”, ние сме правили, правим и ще правим и правим много повече от това, което получаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, има ли други мнения? Не виждам желаещи.
Господин Найденов, като представител на вносителите, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря на всички колеги народни представители, които изразиха подкрепа. Няма да влизам в спор с част от мненията, които бяха изразени. Само ще кажа, че сега се разглежда законопроектът с оглед на това, че сега се подготвя и бюджетът за 2009 г. Най-нормалното е когато се правят разчетите, те да бъдат предвидени. В този смисъл не виждам основание за упрека, че действаме неподготвени.
Тъй като споменах вече, с госпожа Симова и с ръководството на комитета от доста дълго време кореспондираме и съответно коментираме възможните предложения за изменение и допълнение на този закон. Това казвам от гледна точка на момента, който сме избрали, за да направим предложението – преди всичко с оглед разчетите за Бюджет 2009 г. Иска ми се да кажа по повод на това, което спомена госпожа Христова, аз не се блазня от идеята името ми да стои под определен законопроект. В дискусиите ми и срещите с родителите на загиналите български военнослужещи са по повод функциите ми като председател на Комисията по отбраната. Тук водещото не е евтиния популизъм. Приемам го наистина като отговорност и именно в това си качество. Както виждате, тук стоят подписите и на сегашния председател на Комисията по отбрана и на член на Комисията по труда и социалната политика, който има пряко отношение към тази тематика. Няма никакво съмнение, че всеки един от колегите, които стоят тук, независимо от своята политическа принадлежност, би подкрепил този законопроект. Аз с това разбиране подхождам към членовете на Комисията по труда и социалната политика.
Заслужава си разбира се внимание и предложението, което прави господин Велчев, по отношение на централния регистър, но това е въпрос отново на предложение по второто четене на Законопроекта за бюджета за 2009 г. – да се увеличи например субсидията, която се дава от бюджета за подпомагане дейността на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, с което да бъдат покрити и разходите по изготвянето на този регистър. Това е вече въпрос, който допълнително може да бъде уточнен в хода на разговорите с ръководството на съюза.
Още веднъж благодаря за подкрепата, която до този момент е заявена. Тук е и становището на Министерството на отбраната, което много лаконично, но и изчерпателно е казало, че няма никакви бележки и предложения по законопроекта и го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Найденов.
Колеги, считаме, че дискусията по този законопроект е приключила.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите с вносител Ангел Найденов и група народни представители.
Гласували общо 16 народни представители: за – 16, против и въздържали се – няма. Законопроектът се приема.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председателю. Благодаря и на членовете на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за участието, колеги.
Закривам заседанието.(Закрито в 16.00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д- р Хасан АДЕМОВ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 3 декември 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието се проведе при следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 854-01-139, внесен от Ангел Петров Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова на 12 ноември 2008 г.
2. Разни.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от председателя на комисията господин д- р Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, откривам днешното редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Предлагам следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 854-01-139, внесен от Ангел Петров Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова на 12 ноември 2008 г.
2. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневният ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма. Приема се.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за изменение и допълнение на закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 854-01-139, внесен от Ангел Петров Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова на 12 ноември 2008 г.
Господин Найденов, имате думата, за да представите вашия законопроект.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми членове на Парламентарната комисия по труда и социалната политика, уважаеми гости! Искам да припомня, че чрез приетия през 2005г. Закон за военноинвалидите и военнопострадалите на практика се уреждат отношенията, свързани с военноинвалиди и военнопострадалите и това винаги се е разглеждал като израз на един особен ангажимент на държавата към хората и към техните семейства и близки, които са загинали или които са пострадали при и по повод военната служба – наборна или кадрова, във мирно или във военно време или съответно при служба в резерва на Българската армия.
Тъй като нашият законопроект третира само въпроси, които засягат само военнопострадалите, ще припомня, макар да виждам, че всички разполагат със закона, че военнопострадалите по смисъла на този закон са преживелият съпруг или съпруга, децата и родителите на хората, загинали при или по повод на военната служба.
Допълненията, които предлагаме с колегите в законопроекта засягат на практика три изменения към Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Едното от тях е свързано с разширяване на правото за безплатно пътуване за военнопострадалите. Второто е за ползване на грижите на социалния патронаж срещу заплащането от 30% на стойността на услугите, които предоставят общините в рамките на социалния патронаж. Всъщност тук се изравнява статута с военноинвалидите. Третото е да се ползва еднократна целева помощ от близките на военнопострадалите по смисъла на този закон при смърт. Тази еднократна целева помощ, съгласно закона, е в размер на 500 лв. Направили сме разчета по актуални цени към момента. Той между другото е правен, както и всички допълнения, съвместно с Комитета на родителите на загиналите български граждани при или по повод военната служба. Разчетът показва, че годишният разход за държавата и съответно за общините съвместно е в рамките на малко повече от половин милион лева – 565 хиляди лева.
Сами разбирате, че сумата не представлява никакъв, даже не смея да кажа кой знае какъв, а никакъв за размерите и съответно за възможностите на държавата разход. Тоест, той може лесно да бъде разчетен. Видях едно от писмата и становищата, които са изпратени по повод на законопроекта от Министерството на финансите, че този разход не е разчетен и видите ли няма как да бъде отчетен в проекта на бюджета за 2009 г. Това сигурно има значение, но си мисля, че не е определящо в случая.
Второ, искам да кажа, че повече от две години в качеството ми преди това на председател в Комисията по отбраната, и го казвам с известна болка, сме провеждали среща с представители и с ръководството на Комитета на ръководителите, търсейки измененията, които биха били съгласно очакванията, и то минималните очаквания на родителите на загиналите български военнослужещи. От друга страна, да не излизаме извън обхвата на по-големия закон, който третира въпросите за всички военноинвалидите и военнопострадалите и разбира се да намерим предложенията, които в някаква степен да удовлетворят възможността за законодателно уреждане на тази материя.
Така че аз се надявам членовете на Комисията по труда и социалната политика, които винаги са проявявали разбиране точно към този род въпроси, свързани с военноинвалидите и военнопострадалите при или по повод изпълнението на военната служба и този път да проявят разбиране и съответно да подкрепят предложенията, които сме направили в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Найденов.
Тук е представителят на Министерството на труда и социалната политика – експерт, госпожа Лариса Тодорова.
Моля, госпожо Тодорова, да представите позицията на министерството по представения законопроект.
ЛАРИСА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика е представило писмено становище, което поддържа. Министерството изцяло подкрепя предложения законопроект, като споделяме изцяло съображенията, изтъкнати в мотивите на законопроекта. Убедени сме, че в резултат на предложените изменения и допълнения наистина ще бъде указана материална, социална и морална подкрепа на нуждаещите се от такава подкрепа граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, тук сме поканили и на заседанието присъстват представители на Комитета на родителите и близките на загиналите и пострадалите в казармата. Вносителите твърдят, че тази организация съществува от 13 години.
Давам думата на госпожа Юлия Симова – председател на Управителния съвет на Комитета на родителите на загиналите в казармата.
ЮЛИЯ СИМОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин Найденов! Благодарим, първо, че намерихте време, за да бъдат внесени нашите предложения, които бяха направени още при първоначалното приемане на закона. Тогава за съжаление не бяха приети.
Опитът през изминалата година, откакто законът е в сила, ни дава правото да направим тези предложения, които господин Найденов изтъква. Това, което искам да подчертая и за което искам да ви благодаря, е най-вече, че това ще бъде действително едно уважение, една морална подкрепа към семействата. Това са децата, съпругите и родителите на загиналите кадрови и наборни военнослужещи. Мотивите са много точни, конкретни и ясни. Няма смисъл да ви убеждавам затова какво преживяват семействата на загиналите военнослужещи и апелирам към вас да проявите разбиране и да подкрепите измененията и допълненията към Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Симова.
Колеги, искам да припомня, че става въпрос за категорията „военнопострадали” при упражняване на задължителната наборна служба, което е изключително важно, оттам-нататък на кадровата военна служба няма – дай Боже и да няма военнопострадали. Беше важно да подчертаем, че става въпрос за загиналите по повод задължителната кадрова военна служба.
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Аз лично, а предполагам, че и моите колеги от Парламентарната група на НДСВ, ще подкрепим това предложение, тъй като всички сме участници в създаването на този Закон за военноинвалидите и военнопострадалите. Бих казала, че един от предложените закони тогава беше и с моя подпис. Считам, че тази група хора заслужават да бъдат уважавани от държавата. Ако не сме го направили това още тогава, то е, защото не е имало финансова възможност. Затова не сме го направили, а не по причина, че не уважаваме военнопострадалите.
Тук обхватът е, както виждам, съпруг, съпруга, деца и родителите на българските граждани, загинали по повод изпълнение на кадровата военна наборна служба, която вече не съществува. Тези хора ще намаляват и дай Боже никога да няма подобни случаи занапред. Така или иначе практиката и един нов закон виждаме как действа, когато той е минал и е влязъл вече в практиката.
Имам един въпрос - тези 1500 души са всички съпруги, съпрузи, деца и граждани и ако някой от тях загине, ако някой от този обхват хора загине, тогава се дава на останалите тази парична помощ от 500 лв. Но това няма как да се предвиди във времето. Тези пари – 565 800 лв. са само за ползване на обществения транспорт.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Основно – 450 хиляди лева е разчетът.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: А останалото е за социални дейности.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: За патронажа.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: За патронаж за социални дейности. Тоест, патронажът да е безплатен.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Тридесет процента, останалите 70% обхващат общините.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря за уточнението.
Аз ще подкрепя законопроекта, поздравявам колегите за това, че са направили това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Предлагам да дадем думата на господин Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за да ни каже какво пише в регистъра по чл. 11 от закона. Там пише, че в Министерството на отбраната се създава централен регистър на военноинвалидите и военнопострадалите.
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ: Добър ден на всички. Радостно е, че се събираме по един такъв много важен повод. За тези, които не знаят, ще кажа, че съюзът е създаден през 1915 г., закрит е през 1951 г., възстановен е през 1990 г. В неговите редици винаги са били военноинвалиди и военнопострадали. През целия си съзнателен живот на съюза ние сме се делели един път – през 1945 г. на фашисти и комунисти, смешно казано, а сега се делим на съвсем други принципни единици, но в това няма нищо лошо.
Хубавото е това, че има една положителна воля от народните представители. Има едно добро развитие от момента, в който тук седяхме и се приемаше законът през 2005 г. ще спомена това, което спомена господин Адемов, че в продължение на 3 години съвсем неприятно не можахме да вкараме правилника. Той влезе 3 години след закона и трябваше да направим едно преброяване, което още, ако сте гледали филма „Преброяване на дивите зайци”, продължава в същия смисъл. Тоест, няма я тази стройна система, независимо от цялата тази ситуация в която сме изпаднали в нормативните документи.
Искам да кажа, че по въпроса на Централния регистър, неговото стоене в министерството или извън него, неговото създаване и за допълнение и изменение в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите със съюза сме давали многократно. Дори през последните 2-3 месеца има и до тройната коалиция до самите техни ръководители и до отделни народни представители, в това число и вносителите – ако са си чели писмата, които сме им изпращали.
Днес е 3 декември и е Ден на хората с увреждания. Ние, като военноинвалидите и военнопострадалите, този ден е паметен. Хубаво е, че правим една положителна крачка. Положителната крачка е трябвало да стане и да се направи с предложение и за военноинвалиди. Това са хората, които заедно с военнопострадалите стоят на най-ниското социално стъпало с изключително нищожни и никакви пенсии. Пак искам да кажа нещо, с даването и изравняването на права това е много добре.
Това, което касае пътуванията през една година и половина сме се опитали да го направим чрез общините и това е хубаво, че Народното събрание е разбрало, а може би не – ние сключваме споразумения с кметовете за съвместна дейност като чрез общинските съвети в една голяма част от общините хората са гласували и с наши списъци на тези хора, тоест на военнопострадалите сме осигурявали карти. Не сме могли из цялата страна, но това, което сме направили, е един добър пробив. Това, което ще се приеме, е много добро и е направено.
Следващото, което искам да кажа, е, че тези 30%, които се дават, е много хубаво да бъдат регламентирани.Или трябва да се види самото изписване на самия текст, тъй като някъде в общините се дават социалните услуги, но не се смята да се дават за домовете за възрастни хора там, където трябва да отидат хората. Може би там трябва да се прецизират нещата.
Следващият момент е за даването, грубо казано, на тези „смъртни”. Връщаме се отзад-напред. Ако си спомняте, господин Адемов, предложението тогава на съюза беше да стъпим на минималната работна заплата – да речем, три пъти минималната работна заплата, за да има едно реално отчитане на тези инфлации, които стават във времето. Защото, захващайки се за тези 500 лв. от 2005 г. до този момент, нещата не са добри.
Друга е темата дали трябва да се дава за военнопострадалите тези „смъртни”. Вие много добре знаете, че когато загине един човек в казармата и когато е военноинвалид, това са хората, които пряко получават това нещо. Но това вече е друга тема и това, което е предложено, ние по принцип го приемаме и подкрепяме. Но на нас ни се иска да се сложат неща, които да има за всяка една от категориите военноинвалид и военнопострадал.
Нека да кажем следното нещо. Тук говорим за 1500 човека. Аз предполагам сте гледали статистиката на Националния осигурителен институт. Към момента в страната има около 8230 военноинвалиди и военнопострадали. От тях 2700 са военноинвалидите и 4495 военнопострадалите. Финансовата сметка, която е направена, е изключително нищожна и смешна. Към тази сметка, ако са отчетени писмата, които сме изпращали и където направен съответния разчет, много добре ще видите – предишния път сме говорили за Закона за ветераните от войните, казвам го по простата причина, че там ние също имаме свой представител – ветерани-военноинвалиди. Там ние сме искала да изравним някои неща, за да има един наистина точен и нормален баланс, и то без да се изразходват средства. Няма да се изразходват средства по простата причина – нека да ми прости Господ, на трябва да казваме нещата точни – финансите ги има и ги има по простата причина, че нашите колеги – ветераните от войните, с всяко едно тримесечие намаляват с толкова, с колкото ние или като военноинвалиди или като военнопострадали е категорията. Там са средствата, където държавата е отделила за тях по Закона за ветераните, да не говорим за пенсиите, които, съжалявам, че го казвам, се спестяват.
Така че на мен ми се струва, че има средства. Ако седнем и допълним, ако разрешите при второто четене на законопроекта с някои малки допълнения, това ще бъде много добри вариант, защото наистина няма да се разходват от държавата допълнителни средства, тъй като естественият ход на нещата няма да изисква допълнителни средства в това отношение.
Знаете, че тогава се направиха едни предложения при изравняването на военноинвалидите от мирно време и военноинвалидите от войните. Това, което мога да кажа на първо четене.
Искам още веднъж да благодаря затова, че се стига до едно такова развитие на нещата в закона. Аз се надявам при допълнителни срещи да успеем да направим това, което в момента не е станало.
Искам да кажа още нещо. Хубаво е да не се допусне да се дадат допълнителни права само на ¼ от тези хора, защото трябва да знаете, че ефектът надолу ще бъде отрицателен. Гледам ви и ви го казвам съвсем категорично. А това, както на мен, така предполагам и на всички нас, не искаме да ни се случи, тъй като родителите наистина са загубили децата си, но трябва да ви кажа, че е изключително страшно състоянието с военноинвалидите. Знаете, че с тези промени, които настъпиха през 2005 г. с ТЕЛК-овете, при преосвидетелстването горят момчетата ми, горят хората, от които голяма част са с психически увреждания. Изключително ниските пенсии са абсолютно катастрофални. Нека да си подредим приоритетите. Това са много важни неща. Четейки закона, тук се споменаха, че се дават права на наборните. Нека не забравяме, че през 2005 г. в закона записахме и на „кадрова военна служба”, защото, говорейки за регистъра към този момент, в министерството са регистрирани около 4000 военноинвалиди и военнопострадали, а аз ви казах сумата от 8000. дефакто в продължение на една година и половина средствата, които се дават, не са чак толкова големи и винаги има резерв от тази гледна точка. Между военноинвалидите и военнопострадалите от тези 4000 мога да кажа, че са поравно - 2000 военноинвалиди и 2000 военнопострадали. Като казвам военнопострадалите никога не отделям отделрите категории от една до четири, аз ги казвам плътно военноинвалиди и военнопострадали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Велчев. Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря, господин председател.
Аз ще се опитам моето изказване да не звучи политически. Правя и тази декларация, за да ме разберете правилно. Има една стара приказка – едно добро тежи 10 пъти повече, когато е направено навреме.
Аз разбира се ще подкрепя законопроекта. Но съм озадачена от това, че предложението се прави в ситуация на паника, в последните ни месеци, видно несъгласувано с Министерството на финансите. Господин Велчев ми върна спомените от миналата или по-миналата година, когато приемахме Закона за ветераните и когато помолих и настоявах законът да влезе в сила от 1 януари, но тогава представителите на управляващите отсякоха да влезе от 1 юли. Тогава се мотивирах и казах нещо подобно на това, което каза господин Велчев, че това са една шепа хора, които са над 80 години. Попитах що за държава сме, щом като не можем да осигурим съвсем малко средства за тези хора, които са една шепа и много бързо си отиват от този свят и които много малко време ще ги ползват – на държавата, цинично казано, ще й струва много малко. Но тогава не се прием това предложение и законът влезе в сила от 1 юли.
Нещо друго. Връщам се към приемането на правилника. Забави се с 3 години. Понеже се занимавам с този проблем много подробно в моя избирателен район – Плевен, и работя много тясно с тези момчета и с тяхната организация, тук заявявам съвсем отговорно и откровено, че този правилник умишлено се забави – пак с циничното обяснение да бъдат спестени средства. Наложи се да пиша три писма до премиера Станишев, наложи се да задавам два пъти въпрос на военния министър защо се бави този правилник. Ако някой прояви интерес, притежавам удивителни отговори, особено от страна на военния министър, който се опитва да ни убеди колко е трудно да се направи организацията по изготвянето на този правилник и как е неизбежно да се забави 3 години.
Искам малко да ви приземя и да кажа, независимо че това, което се предлага е похвално, макар че се вижда, че се приема в ситуация на паника и мотивите не са тези, които се съобщиха, защото ако наистина бяхме загрижени за тези хора, това трябваше да го направим предварително, за да го няма разминаването със становището на Министерството на финансите.
Искам нещо друго да ви кажа. Миналата или по-миналата година занимавах военния министър в рамките на парламентарния контрол с една от стотиците съдби на военноинвалидите в България. Едва ли някой си спомня за едно момче от Плевен, което се казва Цветан Булиев и което преди 15 години беше в казармата надуто – вътрешностите му бяха пръснати с компресор. Трябва да ви кажа, че от страна на държавата почти никакви грижи няма към това момче цели 15 години. Аз вземам само неговата съдба като пример, защото я познавам абсолютно в детайли – и в дома му съм ходила, и във Военна академия, когато го оперираха. Много подробно познавам неговата съдба и я давам за пример, защото тя почти по нищо не се различава от съдбата на толкова много момчета, които са пострадали по време на казармата. Наистина казвам, че почти никаква помощ не е получил от държавата. И той стана жертва на стотиците случаи, когато ТЕЛК-комисиите режеха процентите на истински болните български граждани. Миналата година си спомняте, ако не се лъжа, госпожа Масларова с абсолютно основание и много тревожно констатира, че броят на инвалидите в България расте изумително бързо и тревожно и че тази цифра не може да е нормална. Но не стигна воля оттам-нататък и на госпожа Масларова, и на здравния министър и на целия Министерския съвет да направят така, че стотиците – казвам го откровено, стотиците казвам, за да не кажа много повече, свидетелства за инвалидизиране, които се дават срещу заплащане и срещу рушвети, благодарение на тези свидетелства хората си купуват свидетелство за инвалидност. Имам имена на хора от Плевен, които са в чужбина на гурбет, а в същото време тук имат 90% инвалидност с придружител. Написала съм десетки писма на шефа на НЕЛК и резултатът е никакъв.
Целта ми е – ето тези момчета тук, защото не е само случаят на Цветан Булиев, има и редица други случаи в Плевен на момчета, които имат нужда от малко по-висок процент инвалидност, защото той ще им донесе малко повече помощ и средства, и възможност да пътуват и да се лекуват и лекарства и т.н., тези комисии на ТЕЛК, не мога да намеря друга дума - не е много точна, но бяха безмилостни към този вид пострадали. Така че когато тук слагаме на масата този проблем, моля да не си измиваме ръцете само с някакви пари и да спрем дотук, защото техния проблем е много, много по-широк. Поставям проблема за ТЕЛК, поставям проблема за това, че те имат нужда – поне някои от тях, които някаква работа могат да работят, няма никаква помощ. На тях трябва да им се помогне.
Понеже познавам случаят на Цветан Булиев, многократно молих военния министър, майката, която гледаше това момче, а то е ето такова момче станало вече (показва двете си шепи една до друга), която го гледаше и трябваше да работи. Поделението в Долна митрополия намери за целесъобразно да я уволни, да я съкрати. Размених няколко писма с Военно министерство, които ме уверяваха колко са хуманни, колко ще се загрижат да й намерят работа, а нищо не се получи от това.
Така че аз ви моля малко по-широко да погледнем на този проблем. Последното нещо, което давам като пример за съдбата на Булиев, е, за да видим, че в някои случаи буквално няма държава в България. Съдът отсъди виновникът, който му беше причинил това инвалидизиране, да му изплати една сума. До този момент българската държава не е в състояние да направи така, че Цветан Булиев да получи тази сума, това обезщетение. Подобни случаи има много. Аз ви моля малко по-широко да сложим този проблем. Освен тези 500 лв. за смърт, хората имат нужда от пари за живот.
Лекарствата. Видяхте вчера какво стана. Как да повярвам в добрите намерения на това, което сега ще гласуваме след като и вчера отрязахме, че лекарството е страшно важно в България да бъдат с 20% ДДС? Ако решим да помагаме на дадена категория български граждани, трябва да подходим всеобхватно. Това, което се прави, е добро, но то е много мъничко. Те отново ще потънат в тази безизходица и тези грижи, които всеки ден имат. Това, което казва господин Велчев, е добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Банкова, моля Ви да кажете нещо по законопроекта. Защото дотук говорите за Булиев, а той не е военнопострадал, но не е военноинвалид.
СТЕЛА БАНКОВА: В случая говоря затова, че държавата тук толкова години не е помогнала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И за ДДС говорите, и за какво ли не, а аз Ви призовавам да говорим по предложения законопроект. В социалната политика емоционалните аргументи не винаги имат достатъчно тежест.
СТЕЛА БАНКОВА: Няма емоция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: В социалната политика има рационални аргументи, които са много по-важни.
СТЕЛА БАНКОВА: Рационалното ми становище е, че това е направено в ситуация на необмисленост и в ситуацията на едно политическо притеснение. Това трябваше да стане много по-рано, ако искаме да сме достатъчно честни към тези хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз за разлика от госпожа Банкова, която обеща в началото, че няма да прави политическо изказване, тя направи политическо изказване и не говори по законопроекта.
Мога да кажа, че представителите на Коалиция за България ще подкрепим законопроекта в този му вид. Не трябва да се съобразяваме със становището на Министерството на финансите затова, че тези суми – около 50 хиляди лева, не са включени в бюджета.
Смятам, че тези български граждани имат нужда от тази морална и малка материална подкрепа, която ще дадем с приемането на законопроекта. Така че предлагам да подкрепим законопроекта без да правим големи дискусии по политиката на социалното осигуряване. Има време, когато можем да говорим и за ТЕЛК-овете, и за социалното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: На следващото заседание. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА:Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм една от тези, която добре познава дейността на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и тяхната отчаяна битка от 1991 г. насам за всички видове права, които биха могли да завоюват пред властите в България.
Искам да поздравя колегите Ангел Найденов, Донка Михайлова и Димитър Дъбов, че са внесли този законопроект.
Ако организациите се бяха обърнали към други народни представители около тази маса в Комисията по труда и социалната политика, списъкът на вносителите щеше да бъде по-дълъг, защото мисля, че са законни, така да се каже, тези искания на хората.
Ясно е, че и тази организация – Комитетът на родителите и близките на загиналите и пострадалите в казармата, също има много активна дейност и е изследвала най-големите проблеми и потребности на хората. Защото тук става въпрос не само за възрастни хора, а за млади момчета, които са загинали, за техните деца, съпруги и близки.
Така че си струва да подкрепим този законопроект. Той ще допринесе да се доусъвършенства материята в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Искам да се отбележи все пак, че финансовият разчет, който е направен, поначало не е от Министерството на финансите, навярно не е пълен и не е прецизен. Но в крайна сметка, когато влязат в правния мир като закон тези текстове, тогава държавата ще бъде длъжна да осигури тези средства. Ако трябва да усъвършенстваме този текст, който на първо четене внасят колегите, това можем със съвместни усилия да направим между първо и второ четене.
Ние от Парламентарната група на НДСВ се запознахме със законопроекта и го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Има ли други мнения?
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Националният осигурителен институт подкрепя направеното предложение от народните представители, което касае допълване на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, в целта на придобиването на определени придобивки и от военнопострадалите.
Доктор Адемов много ясно маркира кои са лицата, които попадат под обхвата на военнопострадалите. Коментирахме и за централния регистър, който по реда на закона следва да се води от Министерството на отбраната и там най-точно би могла да се установи самата бройка. Аз специално съм имала среща с национално представената организация на военноинвалидите и военнопострадалите и сме коментирали бройката с господин Велев в нашите годишници и в ежемесечните бюлетини, които излизат на Националния осигурителен институт.
За съжаление, тъй като това касае администриране и финансово подпомагане от други министерства, ние не водим точна бройка, но разчитаме, че регистърът на Министерството на отбраната е пълен. Описан е и в закона редът, по който се удостоверява наличието, че човек е военнопострадал и то много ясно е разписано. Бих искала обаче да препоръчам на народните представители по отношение колебанията, които имат и по-специално госпожа Банкова, че Министерството на финансите е дало становище, с което намира за колебливо в момента подсигуряването на тези средства като разход, две са министерствата, които трябва да имат финансова обезпеченост за тези дейности. Това е Министерството на отбраната, за което ясно е разписано в чл. 22 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, че то е министерството, което подсигурява целевата помощ.
Днес, подготвяйки се за заседанието на Комисията по труда и социалната политика, направих разговор с министъра на отбраната и той каза: “Госпожо Караиванова, знаете, че винаги можем да намерим средства и от социалните дейности, и от приходите от продажби на имоти, така че това не би ни ощетило”. Аз очаквах даже и техен представител. Мисля, че Министерството на труда и социалната политика в частта на финансовото обезпечаване на дейностите, които сега ще попаднат в правомощията на военнопострадалите като социален патронаж, като настаняване в специализирани домове, не биха ги затруднили. Все пак това са средства, които ние делегираме чрез делегираните бюджети на общините, но мисля, че има механизми да се намерят средства. Наистина бройката на хората не е голяма. Ние подкрепяме законопроекта и смятаме за целесъобразно при съответната финансова обезпеченост да се приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Караиванова. Колеги, има ли други мнения? Заповядайте, господин Велчев.
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ: Много Ви благодаря. Искам да кажа следното нещо. Тъй като в продължение на година и половина, ние преброяваме военноинвалидите и военнопострадалите в министерството, аз съм се обръщал и към господин Ангел Найденов за уточняване на централния регистър. Искам да кажа нещо, което е много важно, но забравих. Преброяването на военноинвалидите и военнопострадалите, колкото и да ви е странно, се извършва в по-голямата си част от Съюза на военноинвалидите. Централният регистър – не казвам нещо, което е публична тайна, е в съюза. Към този момент, след като съюзът с всичките си непосилни неща, с които се занимава, е дал ход в момента на регистрацията до този момент, някъде около 35-40 хиляди лева, за да преброим тези хора и издадем книжки, смятам, че държавата може да даде не само за тази категория, която в момента гледаме по закон, но и това, за което аз помолих, да бъдем малко по-прагматични и точни при изменението и допълнението на закона.
Смятам, че след като ние сме намерили средства за това, което е длъжна да направи държавата, има една българска поговорка, че “Болен - здрав носи!”, нашият девиз е: “Всичко за България!”, ние сме правили, правим и ще правим и правим много повече от това, което получаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, има ли други мнения? Не виждам желаещи.
Господин Найденов, като представител на вносителите, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря на всички колеги народни представители, които изразиха подкрепа. Няма да влизам в спор с част от мненията, които бяха изразени. Само ще кажа, че сега се разглежда законопроектът с оглед на това, че сега се подготвя и бюджетът за 2009 г. Най-нормалното е когато се правят разчетите, те да бъдат предвидени. В този смисъл не виждам основание за упрека, че действаме неподготвени.
Тъй като споменах вече, с госпожа Симова и с ръководството на комитета от доста дълго време кореспондираме и съответно коментираме възможните предложения за изменение и допълнение на този закон. Това казвам от гледна точка на момента, който сме избрали, за да направим предложението – преди всичко с оглед разчетите за Бюджет 2009 г. Иска ми се да кажа по повод на това, което спомена госпожа Христова, аз не се блазня от идеята името ми да стои под определен законопроект. В дискусиите ми и срещите с родителите на загиналите български военнослужещи са по повод функциите ми като председател на Комисията по отбраната. Тук водещото не е евтиния популизъм. Приемам го наистина като отговорност и именно в това си качество. Както виждате, тук стоят подписите и на сегашния председател на Комисията по отбрана и на член на Комисията по труда и социалната политика, който има пряко отношение към тази тематика. Няма никакво съмнение, че всеки един от колегите, които стоят тук, независимо от своята политическа принадлежност, би подкрепил този законопроект. Аз с това разбиране подхождам към членовете на Комисията по труда и социалната политика.
Заслужава си разбира се внимание и предложението, което прави господин Велчев, по отношение на централния регистър, но това е въпрос отново на предложение по второто четене на Законопроекта за бюджета за 2009 г. – да се увеличи например субсидията, която се дава от бюджета за подпомагане дейността на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, с което да бъдат покрити и разходите по изготвянето на този регистър. Това е вече въпрос, който допълнително може да бъде уточнен в хода на разговорите с ръководството на съюза.
Още веднъж благодаря за подкрепата, която до този момент е заявена. Тук е и становището на Министерството на отбраната, което много лаконично, но и изчерпателно е казало, че няма никакви бележки и предложения по законопроекта и го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Найденов.
Колеги, считаме, че дискусията по този законопроект е приключила.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите с вносител Ангел Найденов и група народни представители.
Гласували общо 16 народни представители: за – 16, против и въздържали се – няма. Законопроектът се приема.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председателю. Благодаря и на членовете на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за участието, колеги.
Закривам заседанието.(Закрито в 16.00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д- р Хасан АДЕМОВ
