Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
На 10 декември 2008 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
предварително обявен дневен ред:
1. Изслушване на госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно състоянието, перспективите и антикризисните мерки, свързани с развитието на трудовия пазар през 2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 802-01-93, внесен от Министерския съвет на 02.12.2008 г. – първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 802-01-92, внесен от Министерския съвет на 01.12.2008 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, за днес предлагам следния дневен ред:
1. Изслушване на госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно състоянието, перспективите и антикризисните мерки, свързани с развитието на трудовия пазар през 2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 802-01-93, внесен от Министерския съвет на 02.12.2008 г. – първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 802-01-92, внесен от Министерския съвет на 01.12.2008 г.

Колеги, разбирам от бързите консултации, които направих тук, че госпожа Масларова в момента е в Комисията по бюджет и финанси и затова предлагам да разменим точките от дневния ред, като т. 1 да стане изменението и допълнението на Закона за здравето и нататък да продължим.
Господин Димитров, Вие съгласен ли сте или имате някакви възражения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз, господин председател, не мога да имам възражения към дневния ред.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, надявам се, че това е общото мнение.
Има ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Изслушване на госпожа Емилия Масларова – министър на Преминаваме към точка втора от дневния ни ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 802-01-93, внесен от Министерския съвет на 02.12.2008 г. – първо четене.
Давам думата на госпожа Мирела Анастасова – директор на Дирекция “Правна” на Министерството на здравеопазването, да представи законопроекта.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Внесеният акт от Министерския съвет регламентира изменение и допълнение на Закона за здравето в няколко аспекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, госпожо Анастасова, нали знаете кой аспект ни интересува нас. Ще Ви моля другите да ги споменете малко по-накратко, а основните неща, които са в предметния обхват на Комисията по труда и социалната политика – малко по-подробно. Заповядайте, госпожо Анастасова. Имате думата.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Съвсем накратко ще спомена кои са основните изменения. Те са продиктувани най-вече и от доклада, който е приет на 03.07.2008 г. на заседание на Министерския съвет.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето се въвежда задължение за откриване на здравни кабинети в училищата, детските градини, специализираните институции за предоставяне на специални услуги по чл. 26, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето. Това е една от мерките, която е приета в този доклад на Министерския съвет.
Във връзка с доклада са въведени също така изменения за информираното съгласие на профилактични прегледи и прегледи на деца от 16-годишна възраст. Намалява се възрастта от 18 на 16 години. Това са измененията във връзка с мерките, които Министерството на здравеопазването трябва да предприеме по повод доклада на Министерския съвет.
Без да е необходимо съгласието на родителите е необходимо лица, които са над 16-годишна възраст да могат да извършват здравни консултации, определени видове профилактични прегледи и изследвания. Основна промяна в Закона за здравето предлагаме и от § 25 и следващите във връзка с организацията на ТЕЛК и организацията на НЕЛК. Въвеждаме атестация на директора на НЕЛК.
Също така се правят промени в системата на медицинската експертиза, като се обособяват три групи лица, които трябва да бъдат освидетелствани във връзка с тази медицинска оценка. Това са децата до 16-годишна възраст, лицата, които са в трудоспособна възраст и лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване.
Предвижда се за лицата в трудоспособна възраст, както и лицата, придобили право на пенсия, но упражняващи трудова дейност, да се извършва експертиза за трайно намалена работоспособност, като за другите две групи лица ще се извършва експертиза, която ще дава вида и степента на увреждане на съответното лице.
Въвежда се един нов орган на медицинска експертиза. Това е Детската експертна лекарска комисия. Целта е ясна. Въвежда се една практика, която фактически се възобновява. Преди също е имало такива детски експертни лекарски комисии. На практика се оказа, че те са необходими и обществените отношения налагат да въведем отново тези комисии.
Целта на разграничаването на тези три вида групи лица е необходимо за създаване на възможност една регламентирана и по-ясна дефиниция на дейността на ТЕЛК и НЕЛК и отграничаването на всички тези дейности във връзка и със социалното подпомагане с цел по-ясна регламентация.
В Закона за здравето се въвежда и един нов механизъм на контрол. Създава се един нов орган към министъра на здравеопазването – Агенция “Медицински инспекторат”, която ще включва в себе си всички контролни правомощия на министъра по всички специални закони във връзка с правомощията, които са му вменени в нормативната база за осъществяване на контрола в здравеопазването. Има и някои технически корекции, които са направени.
В Допълнителните разпоредби включваме и обектите с обществено предназначение, които се разширяват, включват се библиотеки, читалища, солариуми, ателиета, спа-центрове, уелнос-центрове. Даваме по-ясна регламентация и определение на “временна неработоспособност”, “трайно намалена неработоспособност”, вид и степен на увреждане – всички въведени термини, които ще се използват и на практика. Това в основни линии са основните изменения. Иначе другите са във връзка с дейността на РЦЗ и РИОКОЗ-ите, по-детайлно регламентиране на тяхната дейност и финансиране. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова. Този законопроект е разпределен и на Комисията по здравеопазване. Ние вече там го разгледахме предишната седмица, ако не се лъжа. Ние не сме водеща комисия по този законопроект, но нашата комисия има много специално отношение към една част от този законопроект. Знаете за коя част става въпрос.
Колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси.
Може би е добре да дадем възможност и на колегите от Министерството на труда и социалната политика като част от работната група, участвала при изработването на текстовете, за които говорим.
Господин Янев, Вие ли искате думата? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯСЕН ЯНЕВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина ние бяхме част от работната група. Нашите предложения още тогава в по-голямата си част бяха приети, особено в частта, за която и Вие акцентирахте – за ТЕЛК и НЕЛК.
Към настоящия момент ние ще подкрепим законопроекта, нямаме някакви специфични съществени забележки по него.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Колеги, имате думата. В дискусията могат да участват всички.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! Действително аз ще се концентрирам само върху това, което ни касае като Комисията по труда и социалната политика и работата на ТЕЛК и това, което е предвидено като промяна в ТЕЛК.
Приветствам това, че най-после има предложение за промяна в Закона за здравето и усъвършенстване дейността на ТЕЛК и на НЕЛК, както и създаването на Детската експертна лекарска комисия.
За нея и вносителите казаха, че тя съществуваше и работеше добре. Децата бяха отделени в отделна група.
Но аз си задавам един друг въпрос. Какво с промяната в Закона за здравето и разделянето на лицата в три потока ще ускорим процедурата и гражданите няма да чакат пак три – четири години да получат потвърждение на експертното решение, което е дадено от ТЕЛК.
Така, както разбирам, разделяме хората на такива в трудоспособна и тези, които са над трудоспособна възраст. Но потокът е един и същи. Ще увеличаваме ли съставите на ТЕЛК или състава на НЕЛК, тъй като всяко обжалвано решение отива в НЕЛК и знаем, че голямата “тапа” е в НЕЛК. Хората чакат 2014 г.
Какво от промяната ще ускори този процес?
Имам и един друг въпрос, който искам да поставя. Това е въпросът за административния капацитет на ТЕЛК-овете. Има едно изискване за хората, които работят в ТЕЛК, да имат поне 10 години работа със специалност. Сега е много трудно окомплектоването на НЕЛК и на ТЕЛК по места, тъй като не могат да се намерят лекари със специалност и трудов стаж 10 години и при тези условия да искат да отидат да работят в ТЕЛК, тъй като те имат и ограничения за упражняване на дейност.
По този начин ще направим ли процедурата по-бърза с тези промени, които се предлагат в законопроекта?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Колеги, на мен ми се ще да разширим дискусията в тази част на законопроекта, защото това, което пита господин Мръцков, е изключително важно. Защо? Защото има хора, които са в листата на чакащите в момента, ако можем така образно да я наречем. Какво се случва с тях и как тези промени, които ги обсъждаме в момента, ще ускорят процедурата за тази група. Оттук нататък, да кажем, разделяме потоците, има очаквания поне нещата да се случват по-бързо от гледна точка на експертизата.
Но какво става с нормативната база? Господин Янев и госпожо Христова, колко бяха законовите и подзаконовите нормативни актове, които трябва да бъдат променени във връзка с предложената промяна в Закона за здравето и докъде са стигнали нещата във връзка с този проблем?
Мисля, че е важно да дискутираме и въпроса за това по какъв начин ще се реши въпросът с възрастните хора, тези, които не са в трудоспособна възраст и които имат нужда от това да получават интеграционни добавки по Закона за интеграция на хората с увреждания?
Колеги, мисълта ми беше в тази посока да задълбочим дискусията, за да стане ясно не само на народните представители, но и на останалите гости.
Заповядайте, госпожо Анастасова, да отговорите на въпросите, които бяха поставени.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Ако ми позволите, да отговоря на народния представител.
По първия въпрос – във връзка с административния капацитет на НЕЛК – мога да кажа, че е изменен Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването и щатната численост на НЕЛК се увеличава с 16 бройки, което дава възможност за образуване на нови състави и по този начин имаме уверенията, че до две години най-късно ще бъдат разчистени всички тези затлачени производства, които сега в момента се насрочват за 2011 г.
Това е от една страна – по отношение на административния капацитет и попълването на съставите.
Във връзка със самата процедура, тъй като това е елемент на подзаконова нормативна база във връзка с наредбите и правилника, ние сме в готовност да изменим Правилника и Наредбата. Сега в момента правим изменения, но и след влизането на закона в сила също ще направим изменения с оглед на това, че е необходимо НЕЛК да се произнася не с нови допълнителни изследвания, което допълнително забавя експертизата, а да става само в изключителни случаи, което ще доведе до една по-бърза административна процедура и произнасяне на НЕЛК.
Също така предвиждаме и съкращаване на сроковете в наредбата.
Надяваме се, че с тези изменения на подзаконовата нормативна база ще достигнем един по-бърз процес за медицинската експертиза. Но основният ни проблем, който от няколко години дискутираме и в Министерството на труда и социалната политика, това е повторното обжалване, което се налага от Националния осигурителен институт във вече влезли в сила актове на НЕЛК и на ТЕЛК. Това повторно обжалване прави процедурата още по-дълга. В този смисъл трябва да се помисли. Водим разговори с Министерството на труда и социалната политика в тази връзка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Какво разбирате под “повторно обжалване”?
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Когато е влязъл в сила акт и се е произнесъл НЕЛК, тогава се връчва актът в Националния осигурителен институт и Националният осигурителен институт има вече повторна възможност да обжалва и да връща за ново разглеждане на взетите решения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Знаете ли какъв процент представляват всички обжалвания на актове на НЕЛК?
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: В голямата си част са такива обжалвания. Може би 3 – 4 процента.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Три – четири процента са. Това голямата част ли са?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това ли е Вашият отговор, госпожо Анастасова? Благодаря.
Колеги от Министерството на труда и социалната политика, кой ще вземе думата?
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът е съгласуван в Министерството на труда и социалната политика и в Преходните и заключителните разпоредби е предвидена промяна на онези текстове от Закона за интеграция на хората с увреждания, които касаят точно интеграционните добавки и средствата, които хората получават в резултат на това, че те имат различни затруднения.
Така че предвидено е в Преходните и заключителните разпоредби всичко това. Иначе това касае, между другото, не само Закона за интеграция на хората с увреждания, но и Закона за социално подпомагане. Навсякъде, в цялото законодателство хората с увреждания имат по-голям достъп до всякакво социално подпомагане. Така че в този законопроект са предвидени тези промени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз. Заповядайте, госпожо Събева. Имате думата.
ВЕСКА СЪБЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Бих искала да обърна внимание на народните представители в частта за вид и степен на увреждане.
Това не беше съгласувано в работната група така, както е представено, нито е прието на заседание на Националния съвет. Говорим за вид и степен на увреждане за децата до 16 години, вид и степен на увреждане на хората в работоспособна възраст и допълнително намалена работоспособност – процент намалена работоспособност.
Това са две категории, които искахме да бъдат обособени. За хората вече в третата възраст – вид и степен на увреждане.
Тук не е поставен така въпросът. Хората в работоспособна възраст са оставени само да им се оценява степента на работоспособност. А видът и степента на увреждане изчезват.
По този начин няма да имаме еднакъв документ, който да представяме за социалните придобивки, които имат хората с увреждания.
Господин Христосков каза, че обжалваните от Националния осигурителен институт решения са 4 процента. При 840 000 хора с увреждания, това прави 25 000 човека. Това е огромна цифра от хора, които трябва да минат отново, повторно на НЕЛК.
Защо хората чакат по 4 – 5 години? Много хубаво е това, което предлага Министерството на здравеопазването, че няма да има нови, допълнителни изследвания, когато трябва да минем на НЕЛК. Това е много добро предложение. Но, докато влезем, не виждам как ще се “отпуши” системата, ако няма равното третиране на хората и на институцията НОИ. Не може тя да обжалва впоследствие, след като тя има член-лекар в комисията, която издава това решение. След това тя не го признава. Говорим за една колизия, която се случва и между Кодекса за социално осигуряване, и между Административно-процесуалния кодекс.
Това се опитах да обясня и в Комисията по здравеопазване, която е водеща, но мисля, че не беше разбрано. Мисля, че вие сте комисията, която е най-заинтересована и най-работеща в посока на хората с увреждания и ще разберете какво искам да кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Събева.
Колеги, имате думата. Други мнения, въпроси?
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители, колеги!
Първо, искам да изкажа пред комисията задоволството си, че в съвместната работна група на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и Националния осигурителен институт беше извършена много полезна работа по законопроекта, който е представен на вашето внимание и по почти всички точки, които са предложени тук, имаше много добро взаимодействие и смятам, че предложенията са в полза на осигурените лица, в полза на лицата до 18 години, а също така и на онези, които вече са се пенсионирали. Тоест, това сегментиране е един изключително полезен политически ход, който наистина може да помогне за по-оперативно разглеждане на молбите за експертиза по трайната нетрудоспособност.
Единственото ни несъгласие – и ние сме го изразили в становище до Министерския съвет – е свързано с невъзможността или по-скоро с обезличаването на ролята на Националния осигурителен институт да обжалва и съответно да търси отговорност при отменени решения от по-висшестоящия орган, съответно НЕЛК или пък съда при постановяване на грешно експертно решение.
Аз не разполагам пред себе си с конкретните абсолютни числа, но процентът, който споменах, е абсолютно точен. Това са обжалвания, които ние правим по годишните експертни решения. Тоест, той е много малък и да се използва това нещо като аргумент за огромните опашки в НЕЛК и чакането по две – три години, е просто некоректно. Не тези обжалвания на Националния осигурителен институт правят опашките, а обжалванията на хората, сигналите, които има до полицията и инициативата от страна на органите на полицията и прокуратурата да се извършват проверки от НЕЛК по експертни решения, които ТЕЛК са постановили и т.н.
РЕПЛИКА: И от работодателите!
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: И от работодателите естествено, но и от самите лица. Голяма част от жалбите са от самите лица. Тоест, те не са съгласни с експертното решение и съвсем естествено е да обжалват пред висшестоящия орган.
Това, което правят лекарските комисии, всъщност в осигурителното право, в социалното осигуряване се нарича суперфикция. Тоест, ние имаме право на допълнително, на второ ниво преглед на решенията, независимо, че там има наш представител. Аз смятам, че това, първо, е една форма на защита от страна на Националния осигурителен институт срещу риска и неговият представител, както и представителят на Министерството на труда и социалната политика да бъдат подложени на корупционен натиск вътре в самата ТЕЛК и също така още веднъж да бъдат прегледани всички тези документи.
По-голямата част от нашите обжалвания всъщност се потвърждават от НЕЛК. Така че това показва ефикасността на това второ ниво на разглеждане на експертните решения на ТЕЛК.
Още един аргумент. Аз докладвах пред комисията и в отчета за 2007 г. изпълнението на бюджета, че намалява броят на инвалидните пенсии, нещо, което се случва за първи път през последните осем години и един от факторите за това намаление е именно тази повторна контрола, която много страни имат и то точно от осигурителния орган, онзи, който плаща.
Така че смятам, че насочване на атаките срещу Националния осигурителен институт и че това е причината за големите опашки просто са несъстоятелни, както и предложението от страна на организациите на хората с увреждания да отпадне това второ ниво на контрол.
Също така не сме съгласни и с предложението за промяна на чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване, където се търси отговорност от страна на органите на ТЕЛК при отменено решение или неправомерно извършени плащания. Ние още, когато проф. Гайдарски беше министър на здравеопазването, водихме разговори и бяхме постигнали едно споразумение тези разходи да се покриват евентуално или за сметка на заведението, както става, или за сметка на бюджета на Министерство на здравеопазването, а от самите лекари да се търси дисциплинарна отговорност. Това беше едно компромисно решение, тъй като те могат да преценят при системни отменени от нас решения как да постъпят. Тоест, не на всяка цена искаме да бъдат възстановявани разходите от самите лекари.
Но, така или иначе, има неправомерни плащания и, ако ние изпълним предложението и вие приемете предложението на Министерството на здравеопазването, сега респективно на Министерския съвет, тези суми както за трайната нетрудоспособност, така и за временната нетрудоспособност да се събират от самите лица, това просто ще предизвика огромен обществен скандал. Може да си представите: има решение на ТЕЛК, той е отменено от НЕЛК, извършени са неправомерни плащания на пенсии или пък на болнични отЛКК или от ТЕЛК е отменен болничен лист и ние гоним болния, съответно пенсионера, да си възстановява парите. Това е предложението на Министерството на здравеопазването. Това ще предизвика огромен обществен скандал и такава практика няма никъде по света, освен в случаите на виновно поведение на лицето. Но там вече се намесват съдебните органи, когато той е представил документи с невярно съдържание, симулирал е някакво заболяване или друг е отишъл вместо него на преглед – неща, които се случват.
Така че нашата позиция е да не се приемат тези текстове и да не се отменя контролът от страна на Националния осигурителен институт. В противен случай ще се превърнем в един разграден двор и Националният осигурителен институт ще изплаща отново пенсии на здрави хора. И без това ние и сега плащаме.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Взимам повод от думите на господин Христосков. Да, и сега се плащат пенсии на здрави хора по простата причина, че не изчистихме докрай онази изключително тежка корупционна практика, когато се дават свидетелства за инвалидизиране на здрави хора.
Аз искам да припомня съвсем справедливото възмущение на министър Масларова миналата година, когато тя с пълно основание възкликна, удивена от изключително високия брой на инвалидизирани хора. Дано да я цитирам точно, но каза, че дори на война не сме имали толкова инвалидизирани български граждани.
Това се получи по простата причина, че корупционните практики в ТЕЛК бяха станали вече изключително безогледни и беше нормална практика в тях срещу рушвет да се дават свидетелства на напълно здрави хора. Аз нееднократно съм давала примери тук, в нашата комисията. Споменавала съм, цитирала съм и имена на хора, които работят дори в чужбина, а тук получават 90 – 95 процента инвалидност.
Така че аз си мисля, че ние не стъпваме на чисто. Не сме изчистили проблема от предишните години. Досега така и не разбрахме каква ще бъде съдбата на тези стотици свидетелства за инвалидност на здрави хора.
И тъй като реакцията на министър Масларова беше много основателна заради този изключително висок брой на инвалидизирани български граждани и бюджетът се задъхваше да плаща на почти здрави или здрави граждани инвалидна пенсия, вместо да се създаде една система за строг контрол и наказателна санкция на онези десетки и стотици лекари, които срещу пари са давали свидетелства на здрави хора, се предприе следната схема. Намаляваха се драстично процентите на болни хора, които просто не са в състояние да си платят под масата и нямат онези социални механизми, социални контакти и обществено положение в обществото, за да могат да си издействат такава пенсия.
В моите приемни дни имам десетки случаи. Вече за осем години работа в парламента имам стотици писма на хора, които ми дават документи, от които е видно, че имат много сериозни заболявания и до този момент са имали, да кажем 80 – 85 – 90 процента инвалидност и изведнъж процентът им се смъква с 20 – 30 процента. Това е невъзможно. След като един човек е освидетелстван с толкова тежки заболявания и има 90 процента инвалидност, изведнъж на следващата комисия получава 40 – 35 процента.
Тоест, българската държава, управляващите тръгнаха по най-лекия път. Вместо да се направи една изключително строга и прецизна проверка на десетките ТЕЛК-ове и на стотиците случаи, в които видно се даваше свидетелство на почти здрави хора, за да се намали този брой, започнаха да режат хората, които наистина са болни.
Ето, от господин Христосков чухме, че вече е намалял броят на инвалидните пенсии. Това Вие го казвате със задоволство. Само че този брой е намалял знаете ли за сметка на кои инвалидни пенсии? Намалели са пенсиите, като са порязани истински болните, социално слабите, хора, които нямат сили и механизъм да се борят и да искат тези действителни проценти, които заслужава тяхното влошено здравословно състояние.
В момента, пак повтарям, аз съм в състояние да покажа десетки писма и имена дори с ЕГН на хора, които са здрави и имат висок процент на инвалидност. Тях никой не ги пипа. Нито пък лекарите, които са им дали такива свидетелства, подлежат на някаква проверка и санкция. Легендарен стана случаят с Ловешката ТЕЛК. Така ще се влачи този съдебен процес и предполагам, че ще стигнем до поговорката “Гарван, гарвану око не вади”. Ловешката ТЕЛК беше станала синоним на корупция в България преди толкова много години. И до този момент българското правосъдие не може да се справи с тази ТЕЛК, което дава лош сигнал на другите лекарски комисии да продължават в същия дух.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, госпожо Банкова.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз се извинявам, че втори път взимам думата, но поводът беше изказването и на господин Христосков.
Аз си задавам другия въпрос. Как институциите ще защитят своите правя, като представителите на неправителствените организации искат да не могат да се обжалват експертните решения. Агенцията за социално подпомагане, когато установи, че дадено лице се явява с експертно решение, което трябва да бъде обжалвано, ако няма право да ги обжалва? Вярно е, че тези, които плащат – например застрахователните дружества – имат друг ред да обжалват тези експертни решения, но ако не могат да обжалват, какво ще стане?
Ние от една страна даваме възможност на гражданите да обжалват и никой не спори за това, а институциите, които плащат парите, да не могат да правят това!?! Ако те нямат право да обжалват тези експертни решения, кой тогава осъществява контрола? Аз разбрах, че Министерството на здравеопазването е тълкувало Закона за здравето и всички преписки, които са били изпратени в НЕЛК и са обжалвани от регионалните центрове по здравеопазване, са върнати и в Националния осигурителен институт, и в ТЕЛК с презумпцията, че няма да се гледат.
Аз не споря дали този аргумент е точен, тъй като там е записано: “заинтересованите страни имат право да обжалват”. Но си задавам въпроса: ако забраним на институциите да обжалват тези експертни решения, как искаме да осъществяваме някакъв контрол върху експертните решения, които излизат от ТЕЛК. Госпожо Банкова говори за същото, обаче тя не казва кой ще намали броя на тези неправомерно издадени решения, ако това не могат да правят институциите, които плащат и които са заинтересовани.
Така че контролът не трябва да отпада, институциите трябва да си осъществяват контрола, тъй като те извършват плащанията и дават пари от бюджета си, независимо коя е институцията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, госпожо Чакърова. Имате думата.
АНА ЧАКЪРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Представлявам Съюза на инвалидите в България. Господин Коцев се извинява, но няма възможност да присъства на днешното заседание на парламентарната комисия.
По този повод съм дошла да изразя каква е позицията на Съюза на инвалидите именно по този така оспорван въпрос за правото на Националния осигурителен институт на повторно разглеждане на експертни решения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Този казус го разбрахме.
Имате ли да поставите друг въпрос?
АНА ЧАКЪРОВА: Нямам друг въпрос, но позицията на Съюза на инвалидите е, че след като говорим за проценти, зад тези проценти стоят живи хора и Съюзът на инвалидите е най-малко заинтересован здрави хора да представят ТЕЛК-ови решения, защото по този начин ощетяват инвалидните организации.
Но, ако един човек все пак е болен и по някаква грешка – всичко е човешко да се случи – но му се спре инвалидната пенсия и това е неговият единствен доход, какво става с този човек? Какво да прави той в този период, в който Националният осигурителен институт обжалва експертното решение?
Затова ние подкрепяме чл. 98 да отпадне, тоест, да отпадне тази повторна намеса на Националния осигурителен институт в разглеждане на ТЕЛК-овите решения.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Чакърова.
Заповядайте, госпожо Анастасова. Имате думата.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Бих искала да направя само едно уточнение. Това е дискусия, която е много хубава и е много добре, че народните представители виждат какъв е проблемът. Но в момента в Закона за здравето няма такива текстове. Ние сме предложили тези текстове в Кодекса за социално осигуряване, който тепърва предстои да се разглежда. Но към момента това наистина е проблем, но той не е в Закона за здравето. Не сме го заложили като текстове в проекта, който сега обсъждаме.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Аз исках да кажа същото, което каза и колежката Анастасова, с едно допълнение. Правят се опити да се внуши, че Националният осигурителен институт има повторно право на обжалване. Националният осигурителен институт има единствено право на обжалване като организация в сроковете, които са регламентирани. Не е наша вината, че когато се създаваше Законът за здравето, не се синхронизираха някои от новите текстове. Това са съществуващите текстове в Кодекса за социално осигуряване.
Надяваме се, че при предстоящото изменение на Кодекса за социално осигуряване ние ще стигнем до съвместната допирна точка с колегите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева. Все пак това е казус и е добре, че колегите си казват
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми гости и колеги! Законопроектът, който разглеждаме, на първо място на мен не ми харесва това, че събира две коренно различни материи и едната е тази, която разглеждаме в нашата комисия. Другата е със създаването на новата изпълнителна агенция “Медицински инспекторат”, което е съвсем различна тема и това е повече обект на обсъждане в Комисията по
Ние сме свидетели от много години вече на една изключително голяма колизия на държавни институции, които не са в състояние да си свършат работата и това поражда изключително големи несправедливости.
На първо място, сме свидетели на едно според мен безпрецедентно явление, което, ако вземем малко информация как се справят другите европейски страни, надали има друга страна, която да има хора с увреждания, които четири години да чакат да бъдат освидетелствани, за да получат полагащата се закрила, която е гарантирана със закон. Тоест, това на първо място е тотално неприемливо.
На второ място, ние сме свидетели с цяла поредица случаи, където мошеничеството, хора, които са напълно здрави, си купуват индулгенция за това, че са болни и източват фондовете. Това също е непоносимо.
В цялата тази ситуация – ние виждаме сега и дебата, който е между отделните институции – на несъгласуваност. Това ми припомня на мен, че ние сме водили един много важен дебат, за който искам да припомня. Ние с прекалено голяма надежда натоварваме държавата за ангажименти, които тя не е в състояние да изпълни. Затова сме говорили за това не просто явление, а тази практика, която е много ефективна в западните страни – за приватизация на административни дейности.
Само ще припомня, че ТЕЛК-овете в момента са ангажимент на държавата като институции и ние имаме колосални проблеми и те няма да бъдат преодолени. Същевременно имаме подобни органи като ЛКК, които функционират и в частни здравни заведения. Аз ще ви дам само един пример. Преди повече от петнадесет години в една частна болница, която аз управлявах и бях създал, сключихме договор с една община – Белово – и това ставаше за първи път в България, за ЛКК, тъй като нямаше ЛКК в самия град и хората трябваше да идват в Пазарджик, за да си вадят всякакви документи – здравни документи, шофьорски книжки и т.н. Ние доближихме тази услуга до гражданите с един легитимен орган, който е в частна структура. Когато прекратихме договора, хората толкова много искаха това да продължи.
Така че, вижте два съпоставими органа, които могат да бъдат ЛКК в едно здравно заведение – без значение каква е собствеността, и ТЕЛК, които са в пълно фиаско. За да нямаме никакви илюзии, тук ще ви кажа нещо, което е абсолютна истина. Когато ние лекарите трябва да издадем един фалшив болничен лист и трябва да избираме между това да го съставим в частно здравно заведение или в публично здравно заведение, винаги го създаваме в публично здравно заведение, защото там е пълна безотговорност. Там държавата никога няма да закрие собствена болница. Но сме много предпазливи, когато го правим в частни здравни заведения, защото отговорността е голяма. Там има инвестиции, собственикът контролира всичко.
С това искам да ви обърна внимание върху следното нещо. Според мен няма излизане от тази ситуация, ако ние не продължим много добрата европейска практика на приватизация на административни услуги. Ако ние въведем тази практика и ТЕЛК-овете работят като частни институции, където носят големи отговорности, опашките ще бъдат стопени, ще има отговорност, която е много ясна.
Аз по никакъв случай не отхвърлям възможността, дори това е задължително държавата, да речем, в лицето на Националния осигурителен институт да прави контрол и да санкционира. Ясно ми е, че в рамките на действащата политическа конюнктура това няма да го направим. Но аз съм скептичен изобщо по възможността ние да залагаме големи отговорности и големи очаквания от държавата като потенциал.
Ще завърша само с това. Отдавна е установено в западния свят, че няма значение какъв е човекът – дали е лекар, администратор, чиновник и т.н. – когато той работи за фиксирана работна заплата. Всички човек има стремеж да работи ефективно. Гарантираното фиксирано възнаграждение, за да бъде човекът икономически ефективен, го кара да работи по-малко. Затова е обречен от икономическа целесъобразност подходът ние да натоварваме държавните служители за едно и също възнаграждение с все повече отговорности и повече работа. Крайният резултат е налице. Лекарите в ТЕЛК-овете не искат да работят, създават опашки и, когато има опашки, хората сами се сещат как се преодоляват тези опашки. Благодаря.

Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Колчаков, мисля, че не трябва да разделяте частна и държавна дейност. Общопрактикуващите лекари какво представляват? Това държавна дейност ли е? Защо издават фиктивни болнични листове и кой подготвя лицата, които се явяват на ТЕЛК? Общопрактикуващите лекари, разбира се.
Когато разделяме институциите и твърдим, че ТЕЛК не работел, защото бил държавна институция, общопрактикуващите лекари по тази логика ли издават фалшивите болнични листове. Така че не трябва така да разделяме институциите.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Въпросът е в контрола.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Да, контрола. Но не са виновни лекарите, които работят в ТЕЛК, защото е държавна институция, а там има нещо друго.
Мисля, че не трябва по този начин да разделяме институциите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Доктор Колчаков, ако искате, ще Ви дам думата. Но искам да Ви кажа, че тази идея за частни ТЕЛК-ове е нетрадиционна, не е толкова често коментирана и заслужава внимание. Добре е и институциите да се произнесат по тази идея. Това, първо. Второ, в продължение на Вашия стил на откровение по отношение на това, което прави “чичо доктор”, искам да продължа във Вашия стил и да кажа, че не болничните листове в частните заведения са най-легално оформените, а фалшивите болнични, ако мога така да ги нарека, са перфектно документално оформени. Така че контролът не е толкова лесен. Вие го знаете прекрасно това нещо – няма фалшив болничен лист, който документално да не е оформен по най-добрия начин. Оттам идва проблемът. Но това е част от технологията на медицинската дейност, която споделям тук с колегите.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съжалявам, че закъснях малко. Старах се да дойда специално за тази точка от дневния ред.
Първо, аз искам да кажа, че не съм лекар, инженер – икономист съм. Ако съм лекар, никога няма да кажа, че когато ние лекарите издаваме фалшиви болнични листове, няма да им проличи. Това нещо не кореспондира дори с Хипократовата клетва.
Аз обикновено обичам нещата от практиката, защото това е живият живот. Радвам се, че когато влязох в залата, успях да хвана изказването на господин Христосков.
Ще ви кажа, че ние сега покрай Закона за здравето започваме пак да дъвчем едни истории с ТЕЛК и с НЕЛК, с Националния осигурителен институт, с болнични, с изплащането на тях и т.н. Аз подкрепям това, че примерно в моя регион проблем с изплащането на болничните и с опашки няма. Така е създадена организацията, че няма проблем. Аз ще стигна и до обжалването и ще ви кажа един конкретен случай, когато преди да дойда в парламента, когато трябваше да се обжалва решението на един мой работник.
Искам да кажа, че е хубаво всеки народен представител преди да дойде тук и да взема отношение по тези проблеми, да се запознае с динамиката на развитието на нещата, които се случват покрай ТЕЛК и НЕЛК. Това са натрупани от години проблеми. Тепърва смятам, че започва да се отваря тази “фуния”, за да могат да се поемат и да се решават въпросите по отношение на двете комисии – и на регионално ниво, и на централно ниво.
Аз мисля, че Националният осигурителен институт не си е превишил правото – по няколко пъти да контролира. Напротив, мисля, че добре стои. Добре стои и Министерството на здравеопазването, след като решиха да увеличат и броя на лекарите в НЕЛК, като се образуват подвижни комисии от трима или петима лекари, които да вземат отношение по спорните случаи.
Ако продължим да теоретизираме, ние ще сбъркаме.
И веднага отивам към този частен случай, когато при мен имаше една жалба от един болен, който след 22 дни в кома беше върнат отново в живота и за учудване на всички лекари той започна да ходи, да говори, да се движи и т.н. Ще ви кажа, че това е един от случаите, в които наистина при първото освидетелстване получи по-висока категория, при второто освидетелстване му я намалиха, махнаха му придружителя. Той съответно, понеже ме познава, имаше късмет, написа една жалба до мен. Ще ви кажа, че реакцията беше светкавична и на доктор Райчев, и на господин Христосков. Тук аз подкрепям доктор Колчаков, защото като има три хиляди или повече хора за освидетелстване, могат да се допуснат грешки. Тези грешки, като се допуснат, трябва да има много бърза технология, за да се отреагира. Защото един такъв случай може да е фатален – човекът може да си замине и след това да бъде потърсен с писмо, след като си е заминал от този свят.
Искам да завърша и с това. Нека да гледаме не толкова теоретично на нещата и да гледаме в движение и това, което беше може би в началото на нашия мандат – 2005 г. – как бяха затруднени ТЕЛК-овете, каква беше системата и какво се извърши и със законодателството, и с практически подходи и от ТЕЛК, и от НЕЛК, от Министерството на здравеопазването, и от системата на Националния осигурителен институт. Тя не е държавна институция, тя е обществена институция. Да се види какво се извърши, за да може да се поотпусне малко това наистина много тежко положение. Защото не е нормално, след като един човек е починал, да получи писмо за освидетелстване. Благодаря ви.

Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Не виждам. Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносител Министерския съвет. Моля, гласувайте.
“За”- 14, “против” – няма, “въздържали се” – 2. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето се подкрепя за първо четене.
Благодаря на колегите за участието им в дискусията.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Изслушване на госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно състоянието, перспективите и антикризисните мерки, свързани с развитието на трудовия пазар през 2009 г.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря ви, уважаеми господин председател! Най-напред аз искам да информирам Комисията по труда и социалната политика за съотношението в разпределението на средствата в Министерството на труда и социалната политика по политики. Много държа специално в социалната комисия в това отношение да е достатъчно добре информирана, защото смятам, че тя вниква достатъчно дълбоко в съдържанието на политиките в областта на труда и социалната политика.
Общо бюджетът на Министерството на труда и социалната политика – вие го знаете – е 1 млрд. 146 млн. 507 хиляди лева и тези пари са разпределени, както следва.
- Политика в областта на заетостта – 221 млн. лв., което представлява 19,3 процента от бюджета;
- Политика в областта на трудовите отношения – 14,1 млн. лв. или 1,2 процента;
- Политиката в областта на социалното подпомагане – 240 млн. лв. или 20,9 процента от бюджета;
- Политиката в областта на демографското развитие – 656 млн. лв. или 57 процента от бюджета;
- Политиката в областта на доходите – 282,6 млн. лв.;
- Политиката в областта на трудовата миграция – 1,5 млн. лв. или 0,1 процента;
- Разходите за администрацията – 13,2 млн. лв. или 1,2 процента.
Това е разпределението в Министерството на труда и социалната политика от тези 1 млрд. 146 млн. лв.
Искам да кажа няколко думи за ситуацията, която до възникване на кризата бяхме предвидили в политиките по пазара на труда. Вие знаете, че след като бъде утвърден Националният план за действия по заетостта в размер на 190 млн. лв., както е предвидено в бюджета, по решение на Министерския съвет се разпределят различните политики в самия Национален план за действия по заетостта.
В Националния план за действия по заетостта бяха предвидени и все още са предвидени около 27 млн. лв., които са директно за 20 програми за подпомагане на работодатели, тоест, за стимулиране на работодателите. Близо 15 млн. лв. са програми, които са насочени към хората с увреждания. Разбира се, програмите от социални помощи към заетост – вие знаете – бяха за близо 88 млн. лв. в началото на мандата, сега са вече за около 20 млн. лв., даже 18 000 лв. Те непрекъснато намаляват по различни причини. Едната от тях вие чудесно знаете. В политиката по заетостта всички ресурси са свързани с минималната работна заплата. Минималната работна заплата се увеличи от 150 лв. на 220 лв., но парите си стоят в размер на 190 млн. лв. Даже те бяха 210 млн., но станаха 190 млн. лв.
Така че в рамките на тези средства, с които разполага Министерството на труда и социалната политика, ние трябва да направим антикризисна програма за пазара на труда, като, разбира се, в никакъв случай не подценяваме и значението на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, за която поне за сега смея да твърдя, че е една от програмите, по която няма някакви сериозни проблеми, както и по Програма ФАР.
Длъжна съм да кажа това, за да не се получават съмнения относно ресурсите от европейските фондове.
Няма да се спирам по отделните средства и по отделните предложения. Ще ви кажа какво сме предвидили на Политическия съвет с оглед да подпомогнем в рамките на тези 190 млн. лв., които са предвидени в Програмите в областта на пазара на труда, в Националния план за действия по заетостта, какво сме предвидили за 2009 г.
Запазили сме програмите, като Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” и за нея сме предвидили да бъде гарантирана заетостта на 18 000 души. Тя е в размер на 55 144 000 лв.
Предвидили сме и Националната програма “Асистенти за хора с увреждане” – 9 500 души. Тук са предвидени 33 706
Тук отварям една скоба. Искам да кажа, че по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” се отварят непрекъснато схеми в тази насока и затова на този етап около 22 000 са хората, които работят по програмите “Асистенти за хора с увреждания”. Това са помощници, лични асистенти, социални асистенти.
Много атрактивна и много добре се използва и продължава да се използва програмата “Възобновяване и опазване на българската гора”, в която се наемат хора по залесяване и почистване на опожарените региони. Там са предвидени 2 072 работни места в рамките на 3 730 хиляди.
Имаме една нова програма, която се нарича “Социални услуги в семейно среда”. Това всъщност е социалният патронаж, който предоставяме на общините в рамките на 3 000 работни места за около 9 млн. лв.
Разбира се, Националната програма “Помощ за пенсиониране” ще осигури заетост на около 3000 човека и тя е за 9 млн. лв. приблизително.
Ние предвидихме и представихме в Съвета на коалицията да обсъдим – виждам, че и народни представители са го предложили – промяна в Закона за насърчаване на заетостта, така че да имаме не само стимулиране на работодателите за разкриване, но и за запазване на работни места.
Това беше едно от исканията на работодателите. Както всички други, участвайки с програми, работодатели, при които има евентуално възможност да намалее производството, в рамките на три месеца те да могат да минат на гъвкави форми на заетост, тоест, да могат да минат на 6-часов или на 4-часов работен ден, като по Националния план по заетостта ние ще предоставяме на работещите хора в тези предприятия, които ще работя почасово, 50 процента от минималната работна заплата. Предвиждаме това да бъде за не повече от три месеца. По този начин ще бъдат запазени 11 260 работни места. Това в този Национален план представлява 6 070 хиляди лева.
Казвам най-важните програми. Разбира се, много атрактивна е и програмата “Старт на кариерата”, която е за млади хора, хора, които завършват висши учебни заведения и влизат преди всичко в централната администрация.
Искам да кажа, че в Националния план по заетостта Програмата в подкрепа на майчинството, която сега се обогати, предвижда заетост на 5 000 души в размер на 11 млн. лв. Но ние при всички случаи трябва да я трансформираме и може би ще стане за повече хора, тъй като времето, през което ще се ползва тази програма, ще се намали с три месеца, ако вие приемете отпускът по майчинство да стане платен до 12 месеца.
Тук най-силните страни на Националния план за действия по заетостта са резервите, които имаме по проект “Красива България”. Това са проектите на общините. Ние имаме внесени в Министерството на труда и социалната политика проекти на стойност за около 70 млн. лв. Това са готови проекти на общините, в които изискването е 40 процента от включените в това програми да бъдат безработни.
На Управителен съвет на фонд “Красива България” беше взето принципно решение, че при разширяване на програмата ще поискаме завишаване на процента на безработни, които се наемат и чрез тази програма бихме могли да разкрием някъде около 9 хиляди работни места допълнително. И това е за строителство не на магистрали, и не на пътища, а предимно на социални обекти.
Другата стъпка, която сме предложили, това е за Социалноинвестиционния фонд. Това е една от най-атрактивните програми на нашето министерство и е много търсена от общините. По тази програма също имаме достатъчно внесени готови проекти от общините. Заедно с двете програми имаме около 1 000 проекта, които са внесени в Министерството на труда и социалната политика , готови проекти, които могат да стартират веднага, ако бъдат одобрени тези средства и бъдат предоставени. С това общо ще разкрием допълнително 15 000 работни места. Там 20 процента са за общините и те се дават от съфинансирането на общините и 80 процента са от фонда. Все пак нека да не забравяме, че това са проекти на общините. В общините също трябва да създадем работни места. Тях не можем да ги концентрираме само в големите инфраструктурни обекти. По този начин ние създаваме възможност и за заетост във всички региони в страната, тъй като проектите, за които аз говоря – около хиляда – са от всички 262 общини в страната. Даже има общини с по 4 – 5 – 8 проекта. Тоест, това са общини, които са си направили преценка, че биха могли да участват с проекти.
Предложението, което сме направили към Министерството на финансите, е парите, които са за финасиране – 50 процента по проекта “Красива България” и 20 процента по СИП да бъдат в сметка в Министерството на финансите от типа на ФАК, и когато се утвърди проекта, Министерството на финансите отпуска тази част за финансиране на съответна община.
Искам да кажа за още няколко неща, които обсъдихме и които държа да представя на вашето внимание. Аз много бих искала да вярвам, че Комисията по труда и социалната политика ще прояви отношение към това предложение, тъй като вие говорите за антикризисни мерки и за стабилизиране на пазара на труда.
Вие знаете, че при определени условия хората, когато останат без работа, получават обезщетение за безработица. В бюджет `2009 е предвидено минималното обезщетение за безработица да бъде четири месеца в размер на 110 лв., а максималното да бъде 220 лв. в размер на 12 месеца. Нашето предложение, което направихме, е да се увеличи това обезщетение, което да бъде не по-малко от 120 лв. минималното и 240 лв. максималното, което ще бъде колкото ще е минималната работна заплата поне, защото има хора, които са се осигурявали години наред за безработица, осигурявали са се на 800 – 900 – 1 000 лв. и сега изведнъж ще паднат под минималната работна заплата. Това ми се струва доста несправедливо.
Бихме могли да направим и друг вариант, ако вие се съгласите или се предложи в пленарна зала. Може да не увеличаваме размера на обезщетението, а да увеличим срока за получаване на това обезщетение, тоест, на четири месеца или шест, както беше по-рано. Вие знаете, че ние направихме диференцирани срокове.
Другото предложение, което правим, е първата половина от периода на това обезщетение, тоест, ако имате период за обезщетение десет месеца, пет месеца безработният да получава 130 процента от своето обезщетение, а вторите пет месеца да получава остатъка – тоест, 70 процента, за да може да се стимулира всеки безработен да бъде активен и да търси работа. Това е мотивацията.
Третата стъпка, която предлагаме и ние определено смятаме, че и парламентът, и всички ние сме в дълг към семействата, в които има работещи хора, но които са станали безработни, и в тези семейства има деца. Смятам, че би било справедливо и благодаря, че сте направили такива предложения от комисията – семейство, в което има безработен и който получава обезщетение при безработица, когато има едно дете, обезщетението да е с 20 процента по-високо, когато има две деца – с 30 процента по-високо и, когато има три и повече деца – да е с 50 процента по-високо.
Определено това е една нагласа, която ние смятаме, че е справедлива и за осигуряващите се и коректно работещи хора на пазара на труда.
В този момент сигурно ще има хора – и аз държа да го кажа сега в Комисията по труда и социалната политика – които не са се осигурявали. Те ще изпаднат на пазара на труда и тогава ще се обърнат и ще търсят възможности за някакви помощи. Ето, това е един от начините да стимулираме тези, които реално добре и коректно са се обезщетявали и са внасяли в осигурителната система.
Имам още едно предложение, което също видях, че е направено и аз мисля, че е справедливо социалната комисия да го предложи – да се повиши максималният осигурителен доход. Не е нормално всяка година да повишаваме минималния осигурителен доход, а максималният осигурителен доход на хората с най-високи доходи да не го повишаваме. Ние задържахме близо три години този доход на едно и също равнище. Миналата година го повишихме. Но в период на криза смятам, че и хората с високи доходи трябва да участват, тъй като тук обезщетенията и всичко друго се плаща солидарно. Защото не всички ще отидат на пазара на труда, не всички ще изпаднат в ситуация на безработица. Имаме още една програма, която ще представя пред вас. Това е една Национална програма “Нови възможности за заетост”, в която предвиждаме да бъдат включени като заети 2 300 човека в рамките на около 6 млн. лв., като в тази програма се включва и мотивация, и консултация, и насочване към работа. Но това е за хората, които са уволнени от работа и търсят работа. Това ще бъдат, разбира се, хора, които са с деца в семейството си.
Всъщност искам да кажа, че това, което предлагаме за децата, е при положение, че децата ходят на училище, тоест, при положение, че децата редовно посещават училище. По Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” мисля, че скоро докладвахме по нея. Може би не е необходимо сега да го правя в подробности. По Националния план за действия по заетостта в този му вариант – няма да посочвам тук квалификацията и всички отделни програми, пак ви казвам, че има програми за хора с увреждания под различни форми, стимули за тях, за започване на малък и среден бизнес. Но все пак зависи какво ще гласувате вие и ние тогава ще представим в Министерския съвет всички програми.
Предвижда се да бъдат включени на пазара на труда по така направения разчет не по-малко от около 60 000 души, като над 48 хиляди нови работни места ще се открият. Същото е и за Оперативна програма Развитие на човешките ресурси.
Освен това по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” се предвижда да бъдат квалифицирани над 104 хиляди души, които да бъдат квалифицирани, преквалифицирани, да чиракуват, да бъдат обучавани.
Съвсем наскоро, преди десетина дни имаше Комитет по наблюдения и вече всъщност са стартирали процедурите по изготвяне на индикативните програми и планове.
Това е най-общо онова, с което исках да ви запозная. Няма нищо радикално и нищо, с което да сринем бюджет `2009, точно обратното. Правим всичко възможно квалифицираните хора, които имат работа и при положение, че има определено намаление на обема на работа, да останат да работят в своите фирми – дори и на намалено работно време, още повече, че сега на 17 и 18 декември в Брюксел в Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребление Съветът на министрите обсъжда точно такива програми за подпомагане на хората, които ще бъдат временно на гъвкаво работно време, тоест, на намелено работно време или пък ще бъдат на пазара на труда, тоест, ще бъдат освободени.
За нас, както и за реалния бизнес, който всъщност пълни социалния фонд на държавата, да не се разпускат хората, да не напускат определените им работни места, в определените населени места, защото това са квалифицирани хора, които след два – три месеца ще се върнат отново на тези работни места и няма да има нужда отново да даваме пари за квалификация и преквалификация по няколко пъти за една и съща дейност.
Направихме предложение да се обсъди в парламента и разширяването на обхвата на ваучерното хранене. За сега 100 000 души ще получават ваучери. Ние предлагаме поне още 50 000 въпреки че има възможност да бъдат и 100 000, като синдикатите и работодателите поеха ангажимента да направят всичко възможно да се стимулира потреблението на български хранителни стоки.
И, разбира се, нещо, което всички страни го правят и аз мисля, че ние не сме страна-кандидат за член на Европейския съюз, а сме страна-членка, ние сме длъжни да запазим родното си производство. Затова ние по административен път ще разпоредим всички униформи, работно облекло, дрехи, които се предоставят на служителите по различни нормативни документи, да бъдат от български фирми и от български предприятия. По този начин има реален шанс да се съхранят по предварителни разчети около 30 000 работни места в шивашката, трикотажната и текстилната промишленост.
Това са най-общо нещата, които представям на вашето внимание. Искрено се надявам, че ще обсъдим всичко това и ще получим подкрепа от страна на Комисията по труда и социалната политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, министър Масларова. Колеги, чухте всичко това, което се обсъжда вече доста време и което се предлага. За съжаление една част от предложените мерки разбираме, че не са намерили подкрепа в Комисията по бюджет и финанси. И тъкмо работа на Комисията по труда и социалната политика е да търси и други решения в пленарна зала.
Искам да обърна внимание на това, че пазарът на труда се явява онзи фактор през следващата година, който ще бъде наблюдаван през лупа и всички мерки, които се предлагат в тази сфера, са изключително важни.
За съжаление обаче през следващата година тъкмо пазарът на труда трябваше да бъде този, който да бъде подкрепен, включително и финансово с бюджета. Има, разбира се, и редица индиректни мерки, които биха довели до съхранение на част от работната сила на пазара на труда. Но по традиция в България всички очаквания са ориентирани към Министерството на труда и социалната политика, което – поне според мен – не трябва да бъде точно така. Пазарът на труда е един своеобразен феномен, който има своята поддръжка от различни институции, от различни финансови потоци, от различни министерства и ведомства, а не само Министерството на труда и социалната политика. Ако безработицата намалее, позитивите от тази мярка са за всички министерства. Ако процентът на безработицата се повиши, каквито са очакванията за следващата година, тогава отговорността се търси от министъра на труда и социалната политика и от министерството. Затова, колеги, според мен в този процес трябва да бъде ангажирано не само едно ведомство, а всички, не само една комисия, а всички комисии. Мисля, че в този порядък трябва да вървят дискусиите в нашата комисия.
Откривам дискусията, мисля, че тя ще бъде интересна. Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз се извинявам, но пропуснах нещо много важно.
В понеделник имаше среща с представителите на Световната банка и Международния валутен фонд, които бяха дошли в България. Те имаха среща освен с премиера, с министъра на икономиката и енергетиката, с министъра на финансите, с министъра на труда и социалната политика, с управителя на Националната банка и с вицепремиерите, с управителя на Националния осигурителен институт.
Това, за което искам да ви информирам, е, че те всъщност ни предложиха тяхната визия специално за макрорамката. За финансовата и за банковата система аз няма да коментирам. Но това, което те предложиха за пазара на труда, трябва да ви кажа, че бяхме безкрайно щастливи, че това, което те ни предлагат, ние вече го бяхме подготвили. Тоест, това, което те предлагат, съвпада в 99,9 процента с това, което ние предварително бяхме разработили, имайки предвид и опита на другите европейски страни. Тоест, това е и посоката, в която Световната банка и Международният валутен фонд препоръчват движението и мерките за стабилизиране на пазара на труда по време на криза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, министър Масларова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Но преди това ми се иска да кажа, че при положение, че всички погледи са насочени към пазара на труда, при положение че, ако пострада пазарът на труда, ще пострадат доходите на хората, ще пострадат приходите в бюджета, ще пострадат приходите в осигурителните системи, ще пострада потреблението и това като бумеранг ще рефлектира върху реалния бизнес. Тогава на нас какво ни остава? На нас ни остава акцентите да бъдат точно обезщетенията за безработица, от една страна, от друга страна акценти трябва да бъдат и мерките към домакинствата и към семействата. Предложенията, които сега се направени, трябва да отчитат тези проблеми. Акцент трябва да бъде това да се съхранят квалифицираните работници, защото сега работодателите сигурно полагат усилия за поддържане на квалификацията, но за квалификацията отговаря Министерството на труда и социалната политика. И затова на тези 190 млн. лв. през последните години - традиционните, както аз ги наричам – досега колегите от другите сектори и политики обръщаха внимание и посягаха много често на тези 190 млн.
Виждам, че в този бюджет има, но не са толкова драстични атаките към тези пари. Мисля, че трябваше да намери отражение поне в предложената мярка, защото те вече няма да са 190, а догодина ще бъдат с 10 процента по-малко, както се предвижда.
Ако потърсим решение в посока на това да не се намаляват тези пари, мисля, че ще бъде един доста приличен ход от наша страна, защото, пак повтарям, пазарът на труда ще бъде наблюдаван под лупа. Всички мерки и програми, да не говорим за другите неща като квалификация и т.н., ако ги орежем с още 10 процента, тогава ще се окаже, че акцентът не е пазарът на труда, ами не знам вече какво е акцент в този бюджет.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, господин Христосков. Аз взимам думата с много смесени чувства, защото закъснях поради това, че бях на заседанието
Сега искам да изкажа своето удовлетворение, че днес обсъждаме един проблем, който струва ми се, че трябва да бъде водещият на нашето внимание като членове на Комисията по труда и социалната политика в предстоящия период от време, тъй като очевидна в тази посока е обществената тревога, тревогата на хората и реалният проблем, по който голяма част от българските граждани ще усетят финансовата криза, дай, Боже, в една по-малка степен, отколкото очакваме.
Казах, че започвам със смесени чувства, по-скоро – с известен песимизъм, защото на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, което мисля, че вече приключи, не бяха приети предложения, които финансово обезпечават в голяма степен политиките на пазара на труда. Не само това, че реално за безработица в бюджета ще има по-малко средства поради решението за 10 процентно задържане на средствата, но без особени аргументи не беше прието предложението на народни представители от Коалиция за България за повишаване размера на долната и горната граница за обезщетенията за безработица. Не беше прието предложението преференциално съобразно броя на децата да бъдат включени добавки към обезщетенията за безработните с деца до 18 години. На практика беше отхвърлена възможността държавата, като плаща в случаите на намалено работно време, което защитавахме в тезата, че може да се случи в рамките на Националния план, без допълнителни средства.
Не се прие дори и предложението срокът за намалено работно време, който сега е предвиден според закона да бъде три месеца, да бъде удължен след съгласуване със синдикатите. Мисля, че това ни поставя в една изключително сложна ситуация, в която ние трябва да осъществяваме политики, без сериозни финансови възможности и без дори сериозни нормативни възможности за гъвкавост по отношение на политиките.
Аз съм особено разтревожена може би, защото в петък и в понеделник имах целеви срещи на бизнеса в моя избирателен район, който заедно с колегите от Коалиция за България бяхме поканили на срещи хора на тема “криза”.
Усетих напрежението, което хората изпитват във връзка с очевидно усещащите се вече тенденции на свиване на възможностите за бизнес. Ще споделя с вас основните проблеми, които работодателите ни поставиха, свързани с развитието на пазара на труда. Основната тревога на работодателите е това, че квалифицираният персонал, който те са готвили в продължение на години наред, особено в малките градове, където имат ограничен кадрови ресурс, има риск да бъде безвъзвратно разпилян, така че, когато икономиката тръгна нагоре, този персонал да е напуснал градовете, да е преминал в други сфери на дейност и на практика да обрече тези фирми на безперспективност – пак казвам – в един период, в който икономиката тръгва нагоре.
В този смисъл пред нас работодателите изключително настойчиво поставиха своето предложение, да бъде въведена поставената от министър Масларова възможност за намалено работно време с възможности за – макар и частично доплащане – от държавата. Работодателите поискаха от нас да работим за това неплатеният отпуск да бъде малко по-голям от предвидения сега в Кодекса на труда едномесечен срок, тъй като на практика вече някъде този срок се нарушава и работниците на практика остават без осигуровки.
Работодателите поискаха от нас и да подкрепим възможностите за една ефективна квалификация на работната сила.
За да не надделее в изказването ми песимистичния тон, повлиян естествено от това, което се случи в Комисията по бюджет и финанси. Искам да кажа, че има добри шансове и те са свързани с това, че по отношение на политиките по заетостта ние имаме сравнително добра възможност за диверсифициране на източниците за финансиране. Министър Масларова подчерта, че това се случва и в рамките на оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, и програма “Красива България”, и по социално инвестиционния фонд. Имаме и опит в това отношение.
Но мисля, че трябва да съсредоточим вниманието си, на първо място, към един чувствителен механизъм за следене на тенденциите и прогнозите – доколкото това е възможно – и аз бих попитала заместник-министър Димитров дали министерството предвижда нови възможности в това отношение. Мисля, да се ограничим в сегашните усилия, които Бюрата по труда полагат по отношение на следенето на тенденциите на пазара на труда.
Мисля, че много сериозно в програмите, които се разработват в рамките на Националния план по заетост, трябва да се отдели внимание на това, което поставих като основен момент на работодателите: как ние ще създадем възможност работната сила да не бъде разпиляна, да не бъде пренасочена и целият опит и капацитет, които тя има, който за България е ограничен, да не се размие като последствие от кризата.
Мисля, че трябва – това го казах и когато обсъждахме на първо четене бюджета на държавно обществено осигуряване. Според мен намаляването на възможностите програмите за заетост да поемат все по-малко и по-малко хора, е една стъпка, която не е особено адекватна на тенденциите, които се очертават. Защото съм убедена, че примерно програмата “ОСПОС” е един шанс, особено за ниско квалифицираната работна ръка.
Мисля, че много е важно да преценяваме и да усъвършенстваме в развитие политиката си и по–точно – конкретните си действия, свързани с квалификацията на работната сила. Защото безработицата, която се задава, е структурна, На първо място тя ще обхвана кадрите от строителството, ще обхване кадрите от строителството и кадрите от шивашката промишленост и най-вече фирмите, които работят на ишлеме. Оттам ще излязат сравнително ниско квалифицирани работници. Тези хора досега са правили само едно. Това, което ние трябва да направим, е тези нискоквалифицирани хора да бъдат насочени към други сектори, което има своята специфика и следва да бъде отчетено.
Извинявам се за дългото изложение, но наистина мисля, че темата е изключително важна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Знаете ли защо се замислих, госпожо Михайлова. Защото Вие в началото на Вашето изказване казахте, че работодателите са притеснени от това, че ще им избягат квалифицираните кадри. Аз обаче не съм много сигурен дали ще се разделят първо с квалифицираните кадри. Второ, не съм убеден, че работодателите са положили усилия за квалификацията на своите кадри, тъй като, ако те са квалифицирали своите кадри, какво е правило МТПС с активните мерки тогава?
На следващо място, ако Министерството на труда и социалната политика с мерките, които се предлагат, примерно за три месеца помогне да се задържат тези кадри, по какви критерии ще стане това? Това според мен е най-важното нещо. Ние в един предварителен разговор го коментирахме това нещо. Защото е очевидно, че няма такава възможност да се подпомогнат много голяма бройка хора. Второ, нали има такива мерки в Националния план за действия по заетост, каквито има и по света.
На следващо, но не на последно място, ако три месеца подпомогнем тези работодатели, които и да са те, каква е гаранцията, че точно 3 месеца ще продължи тази криза, за която говорим. Но какво ще правят на четвъртия и на петия месец. Това са все въпроси, които на този в етап имат трудни отговори, но това не означава, че ние не трябва да дискутираме всички тези теми.
В основни линии притеснението ми е да не би – с цялото ми уважение към всички работодатели - да се възползваме от ситуацията и да търсим подкрепа от държавата, в което няма нищо лошо, на този етап трябва да го направим, но въпросът е това да го направим по един достатъчно добре обмислен начин, за да не дадем възможност те да се възползват от кризисната ситуация и да черпят и допълнителен финансов ресурс.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Ако това беше реплика, господин председател, с няколко думи искам да направя една дуплика.
По отношение на квалификацията очевидно не съм се изразила правилно или вие не сте ме разбрали добре. Аз не смятам, че първо ще изтекат квалифицираните работници. Разбира се, логиката е обратната. Имах предвид най-вече изказването на една работодателка в гр. Троян, която ми каза, че 15 години работи и влага в квалификацията на тази хора. Сега има риск просто да ги разпилее. Имах предвид, че от фирмите ще изтекат част от кадрите, хора, които имат някаква квалификация. Останалите Ви коментари са напълно логични. Аз не приемам обаче тезата, че поради това, че ние нямаме критерии кои работодатели да получат средства за доплащане при евентуално намаляване на работното време, трябва да се откажем от тази политика. Разбира се, критериите трябва да бъдат обмислени внимателно и това е въпрос на последваща работа, заедно със социалните партньори, разбира се.
По отношение на въпроса Ви каква е гаранцията, че, ако три месеца са малко, четири месеца стигат? Сигурно няма да стигнат, но все пак това е един по-добър шанс и мисля, че една политика е адекватна на ситуацията на криза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
Министър Масларова помоли да я извиним, защото председателят на Комисията по бюджет и финанси спешно искал да разговаря с нея. Вероятно по тази въпроси. Затова излезе, а не защото не иска да продължи да участва в дискусията.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, само за момент, госпожо Христова. Колегите от КРИБ искаха да запознаят комисията с едно тяхно становище по въпроса, който разглеждаме в момента. Това го давам за информация, сега ще го предложат на колегите.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Миналата година, когато разглеждахме плана за заетост, някак си атмосферата беше по-спокойна, по-ведра. Сега ми се струва, че атмосферата е по-тревожна и бих казала, че за това си има обективни основания. Очаква се, че най-големият фокус на последиците от световната икономическа криза в България, ще бъде върху пазара на труда, върху реалния сектор съответно и оттам върху пазара на труда.
Това, което ни представя екипът на Министерството на труда и социалната политика, всъщност е класическият транш за заетост, който познаваме. Първо, трета година вече се залагат тези 190 млн. Това е ясно.
Това са класическите програми. Програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”, която заема една четвърт от парите – 55 млн. лв., програмата за заетост на хората с увреждания – 15 млн. лв., за опазване на гората, помощ при пенсиониране, старт на кариерата, асистенти за хора с увреждания.
Тези програми са известни. Аз обаче си мисля, че се налага с този план за заетост да проявим по-голяма гъвкавост. Затова аз бих се обърнала към господин Димитров с едно предложение - чисто колегиално.
Господин Димитров, така запишете текстовете в Плана по заетост, че да могат да се правят размествания в отделните пера, нещо повече, да се създават и нови пера съобразно потребностите на новата сложна ситуация, в която влизаме, за да могат да се правят и размествания на средствата според конкретните потребности.
Ето, казах, че най-големият партньор в тази ситуация се явяват работодателите. Те самите са много разтревожени от това, че ще загубят свои квалифицирани или може би не дотам квалифицирани, но добри работници. Затова партньорството с тях е от една изключителна важност.
Но, както разбирам, мерките за работодателите съставляват само 14 процента от средствата. Това е пренебрежимо малко на фона на ситуацията, в която държавата може така да направи, че те да си поемат своите отговорности. Първата характеристика, която според мен трябва да има този план за заетост за 2009 г., е мерки за партньорство с работодателите така че те да бъдат привлечени като помощници, да се решава въпроса с освобождаването на големи маси хора на пазара на труда.
Второто, което аз може би не разбрах добре, но за което всъщност имам въпрос, е въпросът за обучението и квалификацията. Всъщност това е кардиналният въпрос. Като излезе този работник от отрасъл или от икономическа дейност, в която има масово освобождаване, ясно е, че той ще търси друг отрасъл, където ситуацията не е чак толкова трудна. Следователно, като ще преминава от отрасъл в отрасъл, този човек ще трябва да се преквалифицира. Колко пари ние отделяме за обучение и квалификация в плана за заетост? Аз чух първо за едни 6 млн. лв., които съставляват едва 3 процента от парите, които са за мотивация и за обучение на току-що освободени работници, ако правилно съм чула. Също така чух, че по оперативната програма “Човешки ресурси” ще бъдат квалифицирани и преквалифицирани, обучавани около 60 000 души.
Но, колеги, ние тук познаваме много добре процедурите в оперативните европейски програми. Това няма да може да стане по-рано от ранната есен на следващата година, ако се изпълнят всички процедури. Но на нас ни е необходимо много по-рано да поемем този поток. Трябва да го поемем буквално още – мисля си – ако не в първото тримесечие, то поне във второто тримесечие на годината.
Така че, ако може, малко повече да ни разясните за обучението и квалификацията какво ще се направи. Разбира се, другите мерки трябва да бъдат насочени към семейството. Това, което се каза, е добре да бъде свързано и с наличието на деца – едно, две или три – но явно, че е малко специфичен въпрос и в Комисията по бюджет и финанси, както разбирам, не са го приели.
Също така се разшири разговорът от гледна точка на предложенията за бизнеса. Ако има намалено работно време, видите ли, да се даде допълнително плащане от държавата. Аз лично съм малко скептична към тази мярка, тъй като това са работещи хора. Възнаграждението, което те получават, то е за определено количество и качество на техния труд. Под каква форма държавата да даде? Може би единствената форма е като социална подкрепа, социално подпомагане. Няма друга форма, под която държавата да може да даде.
Това е в общи линии онова, което исках да кажа. Иначе си мисля, че планът за заетост е стабилен, но създайте възможност за гъвкавост, за да можете да реагирате във всякакви периоди в рамките на годината.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Имам един въпрос. Тези 120 лв. или 50 процента от минималната работна заплата за три месеца за работника ли са или за работодателя?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Исках да го разбера това все пак. Заповядайте, господин заместник-министър Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Ние обсъждаме параметри на Националния план за действия по заетостта на един предварителен етап без приет бюджет. Ако преди няколко месеца правехме подобно изслушване, вероятно нашата позиция щеше да е за рязко свиване на всички програми за субсидирана заетост от гледна точка на състоянието на пазара на труда и увеличаване на програми и мерки за обучение и квалификация.
Явно в момента, без да има съществени промени официално, по статистика, на пазара на труда, тъй като тези дни ще излязат данните за м. ноември, някакви съществени промени все още няма, безработицата ще е под 6 процента, но явно, че има много сериозни индикации за влошаване състоянието на пазара на труда, които индикации вероятно ще се появят в официалната статистика след няколко месеца. Друг е въпросът в какви параметри – дали в по-оптимистичния или в по-песимистичния вариант на влошаването на пазара на труда.
Така че в момента ние сме в процес на преразглеждане на действията по Националния план по заетостта. Не е възможно това, което госпожа Христова препоръча – едновременно да засилим програмите за заетост, едновременно да засилим подкрепата за работодателите и да увеличим програмите за обучение и квалификация, не само при запазване на параметрите на активните политики на пазара на труда, а реално на намаление, тъй като с увеличаване на минималната работна заплата и запазвайки тези 190 млн. лв. от последните две години, това означава намаление на обхвата по всички програми и мерки.
Така че основната философия, която вероятно ще бъде развита в Националния план за действия по заетостта, е рязко увеличаване на програмите за субсидирана заетост, но не в частта й УСПОЗ, където са най-нискоквалифицираните, където е най-неефективният труд, а в другите два варианта на програми за субсидирана заетост, където 18 хиляди са по УСПОЗ-а, в другите две програми, ако те бъдат подготвени и реализирани, ще са някъде към 14 хиляди работни места – с нови възможности за заетост и намалено работно време.
Същевременно ние сме задължени не да ликвидираме програмите за обучение и квалификация от гледна точка на средства, а можем да ги намалим, но задължително трябва да ги поддържаме, тъй като не бива да заместваме свити или ликвидирани програми за обучение и квалификация с действия по оперативните програми.
Така че, ако парламентът запази тези 190 млн. лв. за активни политики на пазара на труда, това ще рефлектира в увеличение на програмите за субсидирана заетост и свиване на програмите за обучение и квалификация. Няма как едновременно и двете действия да бъдат реализирани.
Задължително обаче разгръщаме оперативната програма за развитие на човешките ресурси и тя и в момента стартира. В момента минаваме към втора фаза на квалификация на заети, от януари стартират три операции за обучение и квалификация на безработни и това са операции за над 80 млн. лв., които ще стартират м. януари.
Но едновременно и едното, и другото в рамките на тези 190 млн. лв., няма как да стане.
Според мен важният въпрос, който обсъждаме в момента, е доколко ние създаваме възможности в Националния план за действия по заетостта и чрез действията си по оперативната програма за реакции в един или друг случай на рязко влошаване на пазара на труда.
Мисля, че тези възможности, ако бъдат подкрепени част от мерките, за които министър Масларова говори, са добри и в резултат от състоянието на пазара на труда част от тези мерки могат да бъдат реализирани изцяло или да не бъдат реализирани.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това, за което говори госпожа Христова – за гъвкавост.
ЗАМЕСТНИК-МИНСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Националният план за действия по заетостта винаги е бил гъвкав. Фактически по Националния план за действия по заетостта програмите, мерките, насърчителните действия са една възможност, която се реализира или не в зависимост от състоянието на пазара на труда.
Второ, всяко тримесечие се анализира усвояването на средствата и ефективността от средствата и се преразпределят средства към програми и мерки, които са нужни, които са търсени, от програми и мерки, които на този етап или не са търсени, или няма необходимост от тях.
Така че тази гъвкавост я има и тя ще бъде реализирана. Въпросът е доколко възможностите, които се създават в момента, са достатъчно широки и създават възможности и за подкрепа на работодателите, и за субсидирана заетост, и за обучение и квалификация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Димитров. Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми гости и колеги! Според мен няколко неща са важни, когато имаме такова предизвикателство.
Аз съм съгласен с позицията на премиера, който каза, че България, като казвам истината, вече 19 години изгражда капитализъм, но това е първата световна криза, с която българската икономика и държава се сблъсква. Тук трябва да сме наясно, че България – символично казано – е като една лодка в огромния океан. Там има вече един ураган, аз съм сигурен, че ние можем да продължим да плуваме, но има опасност и да потънем.
Наясно съм и, че никой самостоятелно не може да даде нито точния анализ, нито рецептата, нито пък има силите да преодолее препятствието сам със себе си. Тук визирам и държавата, и управлението като цяло.
На мен ми е ясно, че ние трябва да намерим в най-голяма степен националното съгласие по анализа на ситуацията и мерките, които ще предприемем като минимизираме рисковете. Въобще не трябва да забравяме и един много верен постулат, че след кризата тези, които оцеляват, имат възможности за много добри печалби в бизнеса и на международната сцена.
Затова ще започна най-напред с един анализ. Ние не можахме да постигнем съгласие. В последните няколко месеца българското правителство беше облъчено от самочувствието на всяко управление, че нас световната криза няма да ни засегне или ще бъде в минимални аспекти. Днес вече виждам, че правителството е обезпокоено, и аз вече съм обезпокоен то пък да не започне да прави грешки, за които имам някои препоръки, които ще ги споделя.
Второто нещо е по мерките, които трябва да се вземат. Ние вече сме в една коалиция с работодателите и те са една от важните структури. Това, което аз виждам, е, че хората, които имат проблем пред себе си като фирма, като работно място, като доходи, имат инстинкта за самосъхранение и дават много верни предложения. Ние трябва категорично да се вслушаме в тях.
Аз бях преди десет дни на форума на текстилната индустрия. Там бяхме с вицепремиера Калфин, аз бях от името на Комисията по труда и социалната политика и парламента. Ние там чухме един анализ, който искам и вие да чуете за какво става въпрос.
Браншовите организации казаха следното нещо. Към днешна дата са заети едва 50 процента от производствените мощности спрямо миналата година. Тоест, за една година вече имаме 50 процента упадък, а казват, че за следващата година нещата са абсолютно трагични. Една дама, която от над 30 години е в бранша – от 70-те години – която има собствена марка, тоест, е много напред в бизнеса, заяви, че наскоро се е върнала от световното договаряне в Париж. Тя каза: ние, китайци и виетнамци седим и чакаме и не идват никакви фирми със заявки. Тоест, ситуацията е изключително тежка.
На следващо място, аз хвърлих едно око и на предложенията на КРИБ. Разбира се, че бизнесът като цяло има и компетенциите, и професионализма, и отговорностите, и ресурсите заедно с правителството – и тук не бих изключил и потенциала, който има и опозицията – ние действително да направим национален антикризисен план.
Накрая искам да кажа две неща, които имат значение според мен. Като се занимаваме в сферата на мениджмънта е ясно, че винаги двойката справедливост-ефективност върви едното за сметка на другото. Ние, специално нашата комисия трябва да намери как да направи нещата така, че да бъдат и справедливи, но и ефективни. Те в повечето случаи са взаимно изключващи се.
Тук ще напомня следното нещо, което чухме и на срещата с текстилците. Те попитаха вицепремиера Калфин има ли някаква възможност много бързо да се излезе от много консервативната рамка на Кодекса на труда, който ние в много голяма степен в България смятаме за свещена крава, който е в много голяма степен наследство от социализма, където ние гарантираме сигурност, стабилност, защита правата на наемния труд, но всичко това не дава гъвкавост на капитала и това ще ни накара да платим много висока цена.
Те питаха следното нещо. Те казват: ние в момента нямаме планови заявки за изпълнение. Започваме да работим по малки поръчки. Има ли някаква възможност ние много бързо да освобождаваме работници, да ги наемаме на половин работен ден, за няколко дни в седмицата, за няколко седмици в месеца. И тук, колеги, искам да ви кажа, че държавите, които са преодолели много кризи, защото капитализмът и една синусоида, там има растеж, както и ние бяхме преди няколко месеца, и криза, която е неизбежна. Тези, които добре преодоляват кризите, са направили механизма и механизмът е точно това, което очакват работодателите и малките и средни фирми, които държат много работни места, обаче с малка степен на капитализация. Тоест, имат малки възможности за компенсиране.
Ние даваме като европейска рецепта с Агенцията за временна заетост. И тук беше добре да бъде и министър Масларова и точно представителите на правителството. Хубаво е, че тук са заместник-министри и да повторим каква е философията. Защо само три страни в Европейския съюз нямат лицензиране на тези агенции? Защото този инструмент ти дава точно това – някой, който е посредник, който държи работници, ако на теб ти трябват за два дни или за една седмица в месеца еди колко си хора, но ти работиш с пет такива фирми, правиш им график и тези хора са гъвкави, мобилни и гарантираш стабилност, защото си лицензиран и можеш да загубиш. Имаш гъвкавост, която дава възможност да преодоляваш кризата, като запазваш работни места – точно това, което Донка Михайлова каза – като в момента много належаща нужда.
Накрая ще направя една препоръка към правителството и към заместник-министрите и министър Масларова.
Тук има юристи. Трябва да сме наясно с едно. И текстилците го поискаха. Не може ли държавата там, където има възможности за ученици, работещи, държавни служители, да закупува. Разбира се, колеги, че може. Обаче всичко зависи как. Не може една европейска държава, държава, която е държава на Световната търговска организация, да въведе официална политика на протекционизъм. Това е абсурд. Ще ни разнищят. Разбира се, че го правят в Европа. Сутринта имаше предаване по телевизията и казаха: италианското правителство – с италиански автомобили, немското – с немски, френското – с френски.
Как обаче го правят? Аз това нещо съм го правил в малки мащаби, за да се предпазим от закона и от контролните органи. Прави се по следния начин: при равни други условия избираме българското.
Тоест, ние не можем да кажем: българското и протекционизъм! Ти имаш Римски договор, имаш свободно движение на капитали, стоки и услуги, имаш всякакви ангажименти по Договора с Европейския съюз да преодолееш протекционизма и ние се връщаме в една затворена система: всеки за себе си.
Нали знаете, че българската икономика е отворена. Ако кажат в Европа така за нашите стоки? Ако кажат “не на българските стоки” за Европейския съюз? Всичко е реципрочно.
Тоест, моята молба е следната. Не можем да вкараме в официална политика протекционизма, не може да има официално говорене по този начин. Разбира се, на някои партии може да импонира, особено от опозицията, да кажат: българското на всяка цена. Но това държавата, правителството не може и не бива да казва.
Затова пак повтарям: при равни други условия да изберем българското. Аз бих го подкрепил като призив.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Колеги, заповядайте за мнения, въпроси, становища. Не виждам желаещи. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, предполагам, че ще завършим това обсъждане с убедеността за подкрепа на една голяма част от предложенията, които се правят от народни представители за второ четене.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Димитров.
Да благодарим на колегите от Министерството на труда и социалната политика за информацията, която предоставиха на комисията. Надявам се, че дискусията е била полезна.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 802-01-92, внесен от Министерския съвет на 01.12.2008 г.
Господин Янев, Вие ли ще докладвате промените? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯСЕН ЯНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам в блиц стил да докладвам законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
На свое заседание на 3 юли 2008 г. Министерският съвет с протоколно решение № 26 одобри доклад на работна група, сформирана със заповед на министър-председателя на Република България със задача да извърши преглед на нормативната уредба, регулираща обществените отношения в областта на закрила на децата и да изготви предложения за законодателни изменения и други мерки с цел гарантиране и спазване на правата на децата и насърчаване на станалия популярен термин “отговорно родителство”.
Предложените мерки от работната група се отнасят до много и различни по йерархия нормативни актове, регулиращи отделни секторни политики за деца. За подготовката на тези промени в Министерския съвет трябва да бъдат сформирани работни групи към компетентните ведомства, които да изготвят проекти на законови и подзаконови нормативни актове.
С Решение на Министерския съвет беше възложено на шест министри – на правосъдието, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката, както и на представители на неправителствения сектор и Националното сдружение на общините в България да разработят и внесат в Министерския съвет проекти за изменение и допълнение на действащите законови и подзаконови актове с цел подобряване на благосъстоянието на нашите деца.
В изпълнение на това решение беше сформирана междуведомствена работна група, в която взеха участие освен държавните институции, включително и – пак казвам – неправителствени организации, представители на Националното сдружение на общините в България. Бяха направени повече от 60 предложения, почти всички те са интегрирани в представения ни законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, като няколко от тях отпаднаха и то със съгласието на техните вносители.
Подготвеният законопроект съдържа изцяло нови текстове, съобразени с препоръките в доклада до министър-председателя и новите текстове се отнасят до следното: дефиниране отговорностите във всички органи за закрила на детето с цел осигуряване на ефективна система за превенция и контрол по спазване правата на децата, както е разписан и координационен механизъм на взаимодействие със съответните компетенции; конкретизирани са задълженията и отговорностите на всички лица, които полагат грижи за отглеждане и възпитание на децата, не само родителите, но и настойници, попечители и всички останали деца, при които детето пребивава; въвежда се нов вид социална услуга – резидентен тип, като върху дейността по настаняването в тях се въвежда съдебен контрол с цел предотвратяване на злоупотреби с правата на децата да бъдат отглеждани в семействата си. Предлаганият нов тип е междинна форма, поставена между класически институции и алтернативни форми на социални услуги в общността. Регламентирани са и отговорностите на органите на управление в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца, като при някои по-важни от тях се задължава да се осигурява охрана на обектите, в които се предоставя услугата, задължават се да осигурят и следят за професионалната правоспособност на лицата в институциите или при деца в резидентен тип.
Разширени са правомощията на Държавната агенция за закрила на детето. Разширен е и обхватът на Националния съвет за закрила на детето. Засилена е ролята на общините като обединяващо, координиращо звено, като за целта се регламентира и създаването на комисия за детето вместо досегашната Комисия за закрила на детето, като се предвижда за председател на същата да бъде кметът на съответната община. Разширен е и обхватът на нарушенията, повишени са санкциите за неизпълнение на задълженията по закона от родители, настойници, попечители и лица, които полагат грижи за децата. Разписани са и редица текстове по предложения на неправителствените организации и социалните работници по отношение на съдебните и административните процедури. Разширени и прецизирани са и дефинициите, които са дадени в Допълнителните разпоредби. Това е накратко същественото в измененията и допълненията на Закона за закрила на детето. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Заповядайте, господин Монов. Заповядайте.
ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм Христо Монов, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето.
Ако позволите, уважаеми госпожи и господа членове на комисията, само няколко думи по разисквания законопроект.
Днес този законопроект се обсъжда в две комисии. И в двете комисии той е т. 3 от дневния ред. Надявам се, че това не е отношение на държавата към нейните деца, защото, каквото и да става, те са точка първа в дневния ред на всяко общество по простата причина, че това, с което ние възрастните си мислим, че е много важно и се занимаваме с него, всъщност ще го решават те.
Становището на Държавната агенция за закрила на детето е, че в този си вид законопроектът е една крачка напред. Той е добре балансиран като интереси на различни организации, структури – държавни, общински, неправителствения сектор.
Смятам, че този законопроект дава по-добри възможности именно за закрила правата на децата. Сигурно ще има различия и несъгласия с него. Да речем, на кметовете много, много не им се иска да са орган по закрила на правата на детето. Сигурно няма да искат да има общински комисии за закрила. Но, пак казвам, България върви и с този закон към модернизиране и смея да кажа, че в нашата страна има една от най-модерните системи за закрила на детето по простата причина, че Държавната агенция за закрила на детето не предоставя социални услуги и няма смесване на функции, както много често има в други системи като образователната, да речем. Един и същи субект си поставя целите, начина, по който ще ги изпълнява, и накрая се самооценява.
Това, на което искам да обърна внимание, е, че с тази промяна на закона, ако тя се приеме, разбира се, се създава един не само много ефикасен инструмент за закрила на детето, но и инструмент за правене на политики за деца, а именно въвеждането на хармонизирания единен европейски телефонен номер за деца в риск – 116 – 111. Вече има един проект, който върви от една година и оттам изникнаха много проблеми по отношение състоянието на българското дете. И тъй като съм в Комисията по труда и социалната политика, ще споделя само един от тях. Оказа се, че в много региони на страната, особено в малките и средните градове и в селата много от българските деца реално живеят в непълно семейство, тъй като техните родители са икономически емигранти. Тези деца, без да ги водим, че са деца в риск, всъщност са една много рискова група.
Може би тук ще е една от добрите страни на кризата, че голяма част от тези емигранти ще се върнат и семействата отново ще са пълни. И понеже сме и членове на Европейския съюз, може би прилича на вас като парламентаристи да поставите и този въпрос. Там, където има български трудови емигранти и тези страни, които ползват труда на българска квалифицирана работна ръка, не е ли добра европейска политика да създадат условия семейството да бъде пълно, да могат да си вземат и децата там, а не да ги сочат непрекъснато с пръст, че имало много джепчийчета в Атина. Има, защото има такива условия. Като има свободно движение през границите, нека да бъде свободно движението и по отношение правата на децата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Монов. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
По отношение свободното движение на хора като една от ценностите на Европейския съюз, там в други закон, примерно за трафика на хора, изключително детайлно са уредени тези неща.
За релаксация ще ви разкажа, че това лято се оказа, че тези, които не познават тази част от законодателството – примерно и аз бях един от тях – изпадат в неприятни ситуации. С нас беше кметът на една община. Неговият син е на 16 или на 17 години. Оказа се, че няма пълномощно от другия родител, който не беше с нас в групата. Митничарите, които бяха на границата, ни казаха, че тези, които всеки ден минават през границата, по-добре познават законодателството от вас.
Мисълта ми е, че тези, които са заинтересовани, ги познават тези норми за разлика от тези, които смятат, че ги познават.
Заповядайте, колеги. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Аз си мисля, че добра работа са свършили екипите, които са правили промените в Закона за закрила на детето. Ако си спомняте, министър-председателят беше организирал една експертна група, която да анализира всички проблеми, произтичащи от политиката за децата в България и най-вече за децата в риск, включително и специализираните институции, за които имахме големи критики. На основата на този анализ трябваше да се види къде, в кой закон какво трябва да се промени, за да може по-добре да се координира тази политика и да се провежда по-ефикасно.
Мисля, че за пръв път имаме разписано съвсем конкретно задълженията на различните органи за закрила на детето – на министъра на образованието и науката, на министъра на труда и социалните грижи, на министъра на вътрешните работи, на министъра на правосъдието, на външните работи – досега не сме имали така разписано – здравеопазването, културата, включително, както казаха колегите, и за задълженията на кметовете на общини, защото животът на всеки от нас се развива в дадена община и общината е много важна, както и местната власт е важна в тази политика.
Така че те вече са субект на отговорност в този закон и то много сериозно. Има четири алинеи, в които е разписано всичко това. Мисля, че добре са направени тези промени, конкретизирани са някои неща, дадени са нови или са подобрени дефиниции, по които имахме непълноти и това създаваше проблеми при прилагането на закона.
Аз мисля, че това е една крачка напред в усъвършенстване на законодателната материя. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожо Христова.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще повторя една дума, която запомних от последните изказвания. Господин Монов употреби един тривиален израз “крачка напред”, но той тук е верен.
Разбира се, трябва още веднъж по-детайлно да разгледаме нещата, пък те и в практиката ще се видят.
Ще моля за извинение, че ще повторя същото, което и госпожа Христова каза, но то се набива на очи и е изключително важно – за тази ангажираност на различните институции, на всички важни институции.
Другото, което е пожелателно и което трябва на практика да се случи, е тази координация в институциите и след това тази координация да бъде много добре привнесена – не мога да се сетя за друга дума – в законодателните инициативи, защото там всъщност е реалното изпълнение.
Мисля си, че освен тези институции, които изброихме, които са разписани, институцията община-кмет е изключително важна, защото тя почива на това наше виждане, за което тук толкова време говорим, за тези децентрализация на властта. Аз всъщност бих искала да дам акцент на децентрализацията в онзи смисъл на думата, който носи голямата отговорност на местната власт, защото тя освен това, че би искала да притежава много неща, които могат да й отвържат ръцете, така да се каже, тя трябва да носи и тази голяма отговорност за хората в самата община. Една от големите отговорности на общината – аз тук сега чух и прочетох за тази инициатива за един такъв общински съвет или комисия за закрила на детето, която да се оглавява от кмета – и аз мисля, че това е една добра инициатива, защото, ако ние – не го казвам отново като педиатър и като лекар – ако ние не осъзнаем необходимостта номер едно да бъдат нашите деца, а се питам във философския смисъл на думата какво правим тогава за в бъдеще, когато ние чертаем едни стратегии от пет, десет и повече години напред.
Ще дам два конкретни акцента, защото няма време и не бих искала да ангажирам всички, защото знам, че ние всички сме “за” тези актуални промени, които се предлагат в Закона за закрила на детето. Това са мерките, които трябва да се вземат за състоянието на децата на обществени места. Мисля си, че нищо ново няма да кажа с това, че все повече и повече – за съжаление, макар и да има един случай, но те се случват – неприятни инциденти на обществени места. Аз си спомням, че преди 8 декември чух, че се призовава, че се вземат мерки, за да се предотвратят неприятните инциденти. Но трябва да се направят много повече такива на обществени места, където се струпват повече деца. Аз не бих казала, че студентите не са нашите деца, независимо от това, че те не са в тази детска възраст, която е написана в закона. Но мисля, че ние сме в голям дълг. Да не връщаме назад проблемите и тези неприятности, които се случват в дискотеки и други обществени места.
В тази връзка мисля, че една добре организирана дискусия във връзка с опазването на децата, във връзка със законодателните инициативи, които трябва да направим, за да можем да опазим децата си, защото в това малко безвремие, в стремежа си за 20 години да направим нещо ново, аз си мисля, че всъщност ние имаме голям дълг към децата.
И още нещо. Днес почти всички тук присъствахме на пет години от основаването на Икономическия и социален съвет в България. Аз лично бях удовлетворена от краткото и стегнато официално тържество в тази чест, където водещи личности се изказаха по въпроса за съществуването на този Икономически и социален съвет. Там се срещнахме с хора, които представляват две активни организации, които активно работят за закрила на децата и най-вече по работата в домовете за децата.
Мисля си, че е хубаво, господин председател, аз знам Вашия рефлекс – бърз и навременен – след Нова година, може и през м. февруари или март – да направим една наистина изключително важна дискусия по тези въпроси. Убедена съм, че можем да я организираме добре и може би ние трябва да бъдем инициаторите. Това да бъде дискусия по въпросите на конкретно и ясно ситуирани и принципно поставени проблеми на децата в домовете. За видим какво се случва с децата от отиването им в домовете от яслена възраст, от кърмаческа възраст до излизането на децата от домовете. Да видим кой ги посреща на изхода, какво се случва с тях после на пазара на труда, да не говорим за всички други проблеми.
Мисля, че това е един изключително важен и тревожен проблем, който аз смятам, че можем да дискутираме. Има доста възможности за работа, за инициативи. Мисля, че в оставащото време на този парламент няма пречка ние да започнем този разговор и защо не да направим една – две изключително важни инициативи в това отношение.
Затова си мисля, че този проблем трябва да бъде разширен по-нататък. Сега само давам акцента, защото все пак е отбелязан тук.
Нашата парламентарна група, разбира се, ще гласува за този законопроект, защото сме съпричастни с проблемите на децата. Предполагам, че и всички други колеги са така съпричастни към него.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Станкова.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя направените предложения за промяна в Закона за закрила на детето. Бяха изказани съображения.
Искам да се спра на два факта, които мисля, че заслужават внимание, тъй като бяха обсъждани много в пресата. Единият факт е въвеждането на ограниченията за децата да посещават заведения след 22 ч. без родителите си.
Мисля, че не трябва да се притесняваме от това, че в Закона за закрила на детето се поставят такива ограничителни мерки. Много добре знаете, че в Съединените американски щати дори и възрастта за посещаването на заведения, за употребата на алкохол е по-висока и има такива санкции. В пресата се изказаха различни становища и от родители, и от попечители, както и от собственици на заведения, че те не могат да контролират децата, които влизат в заведенията.
Мисля, че тази промяна трябва да бъде подкрепена, също и санкциите, които се предлагат за такива недобросъвестни собственици, за родители, за попечители, които оставят децата си без надзор в късните часове на деня.
Накрая, ако искаме законът да заработи в тази му част, мисля, че институциите трябва още с приемането на законопроекта да започнат да го прилагат в най-строгата му част, тъй като обществото ще бъде разколебано, ако не прилагаме точно и строго това, което приемем като закрила на детето – особено в тази му част – тъй като то е публично и много се коментира. Институциите не трябва да се притесняват и да налагат санкции, да изискват спазването на промените, които са предложени в Закона за закрила на детето. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря на господин Мръцков. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Аз поисках думата по-скоро и след доктор Ива Станкова, тогава беше подходящо, защото ние днес останахме около час на тази тема за закрила на децата.
Подкрепям това, което каза госпожа Христова, че като законодателство това е една крачка към по-добро и крачка напред.
Обаче си мисля, че проблемът за закрила на детето може би не е само проблем на нашата комисия и на тясно специализираните органи към Министерството на труда и социалната политика и на Агенцията за защита на детето. То е проблем на цялото общество. Тук има много голямо поле за действие и на МВР, на образователната система, на здравеопазването и т.н.
Аз искам три неща да споделя тук. Първо, подкрепям това, че държавата и общините трябва да засилят своята съвместна дейност. Второ, това, което каза госпожа Ива Станкова – какво се случва с децата, които напускат домовете, след като навършат 18 – 19 години. Но аз бих задал въпроса какво се случва с децата, които са с увреждания? След 18-тата им година с тях какво става? Аз съм се сблъсквал с такъв конкретен случай. Съдбата на един младеж на 19 години в инвалидна количка е да отиде в един старчески дом и там да бъде похабен като личност.
Мисля си, че трябва да се въведе някаква система. Не съм подготвен и не мога да кажа кой точно трябва да го създаде това, но трябва една система за следене или за картотекирани и в едните домове, и в другите за развитието и закрилата на децата.
Аз съм имал възможност да вземам на работа точно такива хора от такива домове. Ще ви кажа, че те са прекрасни работници. Понеже нямат зад гърба си никаква подкрепа, разчитат само на труда си. Може би тук трябва да се засили дейността на представителите по региони на Държавната агенция по закрила на детето.
Последната ми, трета болка, която искам тук да споделя, е следната. Нека агенцията да не се затваря, пък и другите органи на държавата и на изпълнителната власт, само в рамките на Република България. Ще ви кажа, че имах възможност да бъда в Прага, Чехия. Организирана е една паралелка, не достигат две деца, не може да се създаде въпросната паралелка за първи и втори клас. Децата се разпиляват, търсят къде да учат. А това са български деца, на български хора, прогонени от икономиката и от недоимъка. Родителите са отишли да работят там и понеже има някаква наредба в Министерството на образованието и науката, трябва да има 15 или 16 деца, за да се сформира паралелка. Но има само 14 деца и не може да се сформира такава паралелка и тези деца се разпиляват.
Ние тук много говорим. Като законодателство – да, добре е, крачка напред е. Още веднъж казвам, че подкрепям госпожа Христова, че този законопроект е крачка напред към по-добро. Но има още много какво да се желае и по отношение на дискотеките, дори и на родителския контрол.
Ние всички или една по-голяма част сме родители. Не може единият родител да не знае къде му е детето, другият да се прави, че знае, само и само да се спаси от един обществен срам. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Госпожица Силвия Цанова искаше думата, за да се представи в новото си качество. Заповядайте, госпожице Цанова.
СИЛВИЯ ЦАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз представлявам институцията на омбудсмана.
Ще се спра само на няколко аспекта, които са важни и мисля, че сега е времето да ги споделим.
Безспорно промените в закона са не малко, безспорно този законопроект е крачка напред. Аз като човек, който познава системата, оценявам много от промените. Чисто правно и технически има неща, които трябва да се изчистят, но сега няма да навлизам в детайли.
Първият аспект. Законопроектът внася два нови принципа. Първият е принципът за отговорното родителство, подкрепа на семейството. Това е абсолютно в съответствие с националната стратегия. Но тук е времето може би спешно да се разпишат мерки и действия за услуги за това.
Подкрепата на семействата и отговорното родителство се случва чрез едни добри услуги, не бих казала само социални, а и мрежа от социални, правни, образователни услуги. Мисля, че това е виждането и на колегите от Министерството на труда и социалната политика и зная колко е труден процесът за развитието на една услуга за деца. Те са изключително малко. Всички знаят, че в правилника са разписани колко са услугите за деца. Сега се въвежда една нова услуга – резидентен тип. Могат да се въведат и алтернативни услуги, подкрепящи семейството. Това е един много важен аспект.
Вторият е подкрепа на отделите за закрила на детето и на комисиите, които към момента съществуваха. Сменя се акцентът и тежестта. Те минават към общината, което е положително. Но всички тези хора са работещи на своето работно място и това е един допълнителен ангажимент за тях. Отделно са отделите за закрила на детето.
Всичко, което се изчиства в закона като проблеми, идентицифицирани в практиката, ще върти работата, но тези отдели все още са в положение “минимум”.
Мисля, че това са много важни въпроси, които трябва да бъдат коментирани, да бъдат взети мерки, за да се подкрепи системата. Това е основна грижа на Агенцията за социално подпомагане, но и на всички други органи.
Завършвам с процеса на координация. Много добре са разписани според мен правомощия, а не отговорности, на органите. Те трябва да бъдат в една друга глава от закона. Но координацията мисля, че все още не е на достатъчно добро ниво.
Така че това са трите момента, които могат да бъдат допълнително обмислени и по-добре и детайлно разписани в закона.
Наистина поздравявам вносителите на закона, защото има много важни и много добри промени. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожице Цанова.
Колеги, виждате, че водеща комисия по този законопроект винаги е била Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Аз си спомням от нашите детски години – господин Илчев тук ще потвърди – че тогава децата се занимаваха повече с организиран спорт. Прибираха се вечер в къщи уморени и нямаха достатъчно мотивация за волно поведение или не знам как да го нарека. Тогава дискотеките бяха малко и други.
Мисля че държавата трябва, а и не само държавата, а и бизнеса, и местната власт да се погрижат да направят нещо по този въпрос. Защото сега спорта е оставен в ръцете на бизнеса. Между впрочем, резултатите от последната олимпиада показаха, че България от една от водещите страни по брой на медали и спортни успехи, сега е на незавидни места. В тази връзка може би трябва да привнесем към тази тема и този компонент. Мисля, че той е изключително важен. Защото, ако децата спортуват, спортът ги учи. Едно време спортът и казармата за мъжете бяха институциите, които възпитаваха, които даваха възможност да се култивират качества, които се изграждаха за цял живот.
Семейството естествено също има много важно място и роля.
Така че си мисля, че и тази страна на проблема е важна. Добре е да помислим и за това.
Има ли други мнения, колеги? Ако смятаме дискусията за приключила, да преминем към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Министерския съвет.
“За” – 10, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето се подкрепя за първо четене.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусиите.
Закривам заседанието. (Закрито в 17,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д- Р ХАСАН АДЕМОВ