Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 14 януари 2009 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност, № 802-02-42, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2008 г.
Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под страна, № 802-01-102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.
Законопроект за равенството на половете, № 854-01-143, внесен от народните представители Трифон Митев и Атанаска Тенева на 21 ноември 2008 г.
4. Разни.
Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги.
Имаме кворум, така че имам основанието на открия редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика, което е първо за тази година. Затова си позволявам още веднъж да ви честитя Новата година и да ви пожелая само успехи, усмивки и удовлетворение от това, което вършим. Да се надяваме, че ще бъдем полезни на хората, които са ни изпратили тук.
За днешното заседание е предвиден следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност, № 802-02-42, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2008 г.
Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под страна, № 802-01-102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.
Законопроект за равенството на половете, № 854-01-143, внесен от народните представители Трифон Митев и Атанаска Тенева на 21 ноември 2008 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневния ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма. Приема се.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност, № 802-02-42, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2008 г.
Заповядайте, господин Димитров, за да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Искам от името на Министерството на труда и социалната политика да поздравя всички народни представители с откриването на сесията, да пожелая успешна заключителна фаза на работата на Народното събрание. Надявам се, че конструктивните взаимоотношения и съвместна работа между министерството и комисията, които бяха реализирани и демонстрирани през тези 3 години ще продължат и в тази заключителна фаза. Надявам се, че календарът на красива България ще кичи вашите кабинети. Това е съвместен проект, който всички ние заедно реализираме и продължаваме съвместната си дейност.
По конкретния законопроект, предоставен на вашето внимание, имате мотивите. Аз ще кажа съвсем накратко няколко думи.
В персоналният обхват на спогодбата са включени всички лица, които са били подчинени на законодателството на договарящите страни. В материалния обхват са включени обезщетения и пенсии са старост, инвалидност, смърт, трудова злополука и професионална болест и майчинство, както и спешните медицински грижи.
Във връзка с приложимото право е възприето прилагането на правните разпоредби на двете страни, на чиито територия лицето упражнява трудовата си дейност. Спецификата тук, вероятно сте обърнели внимание, че са предвидени изключения в случаите като специално при изпращане по смисъла на спогодбата за срок до 2 години с възможност за продължение на още три години се запазва принадлежността към законодателството на изпращащата страна.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото на обезщетение и пенсии от видовете, включени в материалния обхват. Това не е нова мярка. Знаете, че тя е елемент Регламент 1408 – акумулиране на осигурителните периоди за придобиване на право на пенсия и съответно изплащането на частта от съответната страна, където е бил този осигурителен стаж.
Спогодбата ще влезе в сила в първия ден на третия месец, следващ месеца, в който договарящите страни са се уведомили взаимно в писмена форма, че са спазили всички национални изисквания за влизането й в сила, тъй като за България тя има финансови задължения по отношение на осигурени лица. Затова тази спогодба подлежи на ратификация и от парламента, което наложи днешното й разглеждане.
Реалното изпълнение на спогодбата ще влезе в сила след подписването на административното споразумение между двете страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Караиванова, ако имате да добавите нещо към това, което каза господин Димитров.
Ако имате информация за това за колко българи, работещи в Израел, респ. колко израелски граждани, работещи в България, става въпрос. Държавата Израел не е членка на Европейския съюз. Тук всъщност не става въпрос за разпоредбите на Регламент 1408, както каза господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Димитров обстойно разясни за материалния обхват на спогодбата. Вие сте прав, че тук не става въпрос за приложение на Регламент 1408, защото Израел не е страна – членка на Европейския съюз. Точно затова се подписва тази спогодба, за да се гарантират осигурителните права на гражданите на двете страни.
По данни на Министерството на труда и социалната политика и статистиката на Националния статистически институт около 10-15 хиляди български евреи са с право да работят на територията на Израел и лица, които са с двойно гражданство. Така е записано в сайта на Националния статистически институт – българи, които са с двойно гражданство и имат право да полагат труд на територията на държавата Израел. Спогодбата регламентира осигуряването за старост и за наследници, осигуряването за инвалидност, за трудова злополука и майчинство. Обхванати са тези рискове. Това е, което имаме да допълним към спогодбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Касърова, като че ли искате да добавите нещо.
МАРИЯ КАСЪРОВА: Само като уточнение за термина “български евреи”, предполагам, че информацията, която е получена от Министерството на труда и социалната политика, за да се изготви финансовата обосновка, касае една група хора, които са работили преди много години в България. Те действително са били тогава български граждани, но след това са се изселили в Държавата Израел. Така че тези хора сега живеят в Израел. Те са граждани на Държавата Израел, но имат голяма част от трудовия си стаж, положен по законодателството на България през изминалите десетилетия. Отделно има една голяма част български граждани, които са заминали на работа в Израел.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, не. Ако може, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ако се види финансовата обосновка, там са посочени числата. По данни на Министерството на външните работи на Република България в Израел в момента работят около 1000 български граждани, а около 5000 израелски граждани имат и българско гражданство и евентуално двоен стаж. Това е посочено във финансовата обосновка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата.
Преди това, ще ви помоля да отговорите – има специализиращи лекари в Израел. Те са не по силата на такова споразумение на трудови договори, а сключват индивидуални договори с клиники от болници, включително частни болници от държавата Израел. Те влизат ли в предмета на обхвата на това споразумение? Защото става дума за специализации и докторанти, които са в продължение на година или повече от година. Аз имам колеги, които са специализирали в Израел. Затова питам, защото знам, че сега като чуят, ще ми зададат този въпрос. Какво става с тази категория? Ако имате възможност, да отговорите.
Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Аз искам да задам един въпрос във връзка с отпускането на пенсиите. Не се ли ощетяват гражданите, които имат трудов стаж? Доколкото аз разбирам, ако едно лице, което пребивава в една от страните, има достатъчно трудов стаж по законодателството на тази страна, другият стаж, положен в другата страна, не се зачита при начисляване на пенсията, след като е придобило право и има достатъчния трудов стаж. Примерно българин отива в Израел. Има 37 години стаж един мъж, стажът, положил в Израел ще бъде ли зачетен, ако е работил там. Доколкото разбирам този стаж няма да бъде зачетен. Той има права по българското законодателство. Защо, когато е преговаряно има такава разлика – не се взема целия трудов стаж, положен в двете страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли други въпроси? Не виждам.
Заповядайте, господин Димитров, да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: От Вашия въпрос, господин председател, разбирам, че става дума за български граждани, които самостоятелно имат някаква трудова дейност и евентуално имат осигурителен стаж в рамките на Държавата Израел. Те се придържат към законодателството на Държавата Израел и ако се наложи, когато дойде време за придобиване право на пенсия, те могат да използват или не, осигурителния стаж, ако имат такъв в Държавата Израел. Това се прилага, ако се налага, ако не им достига.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ако примерно не му достига една година осигурителен стаж.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: А има такъв в Израел, двата осигурителни стажа могат да се акумулират, за да се придоби право на пенсия. Придобиването на правото на пенсията не коментира осигурителните вноски, а осигурителния стаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това, което каза господин Мръцков, е важно. Ако е необходимо, нека пак да го коментираме.
МАРИЯ КАСЪРОВА: Член 15 от Спогодбата урежда този въпрос и изрично посочва, че когато българският стаж е достатъчен при преценка правото на пенсия, той служи за определянето на пенсията. Само когато стажът не е достатъчен, се сумира със стажа, положен в другата държава.
При определянето на размера на пенсията всяка компетентна институция ще определи такъв размер, какъвто се дължи съобразно участието на лицето в осигурителната й система. Тоест, ние няма да се интересуваме от вноските, които са внасяни в системата на пенсионното осигуряване на Държавата Израел, тъй като ще ползваме за база за изчисление на пенсията само осигурителния доход, придобит в страната. Същото ще направят съответно в Израел. Ние ползваме така както е изцяло по българското законодателство – 3-те години до 1 януари 1997 г., ако човекът е работил в България, ще има право да си избере такава база и посочи три години по свой избор и всичко след 1 януари 1997 г., ако е работил по българското законодателство. Тоест сумите, които е работил като заплати в Израел не играят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: А за недостигащата година?
МАРИЯ КАСЪРОВА: За недостигащата година - тя се сумира само за преценка на правото и после размерът се изчислява само за участието в българските осигурителни системи.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Моят въпрос беше следният. Примерно аз имам 37 години в България, но в Израел имам положен 10 години стаж. Имам право по българското законодателството и тези 10 години, които съм положил в Израел, съгласно спогодбата, няма да ми бъдат зачетени като трудов стаж, защото така сме записали. Не лишаваме ли гражданите от това, че са полагали трудов стаж, а не се взема при изчисляване на пенсията. Защото ако беше за стаж в България го вземаме целия трудов стаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Той има трудов стаж, но няма осигурителен стаж.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Разбирам, че така е записано. Но една част от стажа, който е положен легално, не се взема предвид.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Не е необходимо този стаж, положен в Израел, да се сумира към стажа в България, защото стажът в България е сам по себе си достатъчен да ви отпуснем пенсия.
Ако страната Израел има разпоредби, които да гласят, че при десет години стаж в Израел той може да получи израелска пенсия, ще си получи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Мога ли да се намеся само за момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Мръцков коментира възможността осигурителен стаж, който е в друга държава и има влог в друга осигурителна система да влияе върху размера на частта, получавана като пенсия от българската осигурителна система. Вие разбирате тук колизията – осигурителен стаж в друга държава, който е правил осигурителни вноски в друга осигурителна система, да бъде прехвърлян в размера на пенсията, която ще се получава от българската осигурителна система. Придобиването на правото на пенсия се акумулират сроковете, но размер на пенсия и част е по съответното законодателство на двете държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Христова, заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Господин Димитров, в какво състои тогава взаимното признаване на осигурителните периоди.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Придобиването правото на пенсия. До момента това го няма.
Има два момента – придобиване право на пенсия и размер на самата пенсия. Пример: български гражданин, който има 64 години осигурителен стаж в България и примерно 5 години осигурителен стаж в Израел. До момента той е навършил 63 години, но с тези 34 г. осигурителен стаж той няма право на пенсия по българското законодателство. С тази спогодба към неговите 34 години осигурителен стаж се прибавят онези 5 години осигурителен стаж в Държавата Израел. Неговият осигурителен стаж стават 39 години и той има право на пенсия. Придобивайки правото на пенсия, той предявява правата си пред българската осигурителна система за 34 години от трудовия си стаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: За друго става въпрос. Господин Петър Мръцков казва друго – че индивидуалният коефициент на този човек не се умножава по 39, а по само по това, което е за България.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли други въпроси? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност, № 802-02-42, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували общо 16 народни представители: за – 16, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА
Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под страна, № 802-01-102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.
Комисията по труда и социалната политика е спомагателна, а не водеща комисия.
Затова ще помоля, госпожо Меранзова, да представите законопроекта и малко по-подробно за Глава четвърта, което касае социалните и осигурителните права на хората, работещи в тези места за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
ЮЛИЯ МЕРАНЗОВА: Аз съм държавен експерт в Дирекция “Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието и съм един от хората, които участваха в подготвянето на проекта за изцяло нов Закон за изпълнение на наказанията.
Новото, което виждат всички, е, че тук вече се включва изрично – то не е толкова предмет на тази комисия, но и задържането под стража изрично е регламентирано, доколкото тази мярка и като мярка за неотклонение и задържане за довеждане на обвиняемо лице е по-различно от изпълнението на наказанията.
Това, което казвате, предмет на Глава четвърта касае положението на служителите, които са в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и нейните териториални служби. Това са държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Служителите се приравняват на държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в специалния закон не е предвидено друго, а служителите по трудово правоотношение техният статут се урежда от Кодекса на труда.
В този закон подробно са развити правата за основно възнаграждение, за заплати за категория, за длъжност, съответно за лицата по трудово правоотношение тяхното основно месечно възнаграждение.
Отново е отделено съществено място за допълнителните средства, които се получават за облекло, храна и т.н. Тоест, няма съществена разлика от все още действащия Закон за изпълнение на наказанията, което д е в тази насока.
Друг интерес, който би представлявал за комисията, е, че подробно се разглеждат правата на лишените от свобода да упражняват труд подходяща работа, тъй като това, както всички знаем, и съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс, когато изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” се съпровожда с труд, тогава се зачита изпълнение на два работни дни за три дни лишаване от свобода.
Законопроектът предвижда, че по възможност предпочитанията на лишените от свобода към определен вид работа се удовлетворяват. Полага се съответно възнаграждение за полагания от тях труд. Ползват се със същите права и задължения, които са лишените от свобода съобразно разпоредбите на трудовото законодателство.
Това е накратко. Доста сериозни критики, знаете, имаше срещу действащия закон и от Европейския комитет по изтезанията и от самата Европейската комисия. Доста сериозен труд положи и нашата главна дирекция и Консултативния съвет по наказателна политика към министъра на правосъдието, за да подготви този законопроект. Надяваме се, законопроектът ще бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. В началото мислех да Ви попитам дали отговарят текстовете на този законопроект на критичните бележки, които бяха в предишни доклади. Това Вие го казахте вече.
Сега имам няколко въпроса, които са свързани точно с тази Глава четвърта. Госпожо Христова, тук имам въпрос, който бяхме го решили, когато Вие бяхте министър на труда и социалната политика. В началото казвате, че служители в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и в териториалните служби са държавни служители лицата, работещи по трудово правоотношение и след това описвате – в чл. 20, че за държавни служители се назначават лица и т.н. и какво получават. Това са неща ,записани в Закона за държавния служител. Вие сте избрали подходът отново да ги повторите тук. Има една ал. 4 в чл. 20, който казва за конкретния размер на заплатата за длъжност, че се определя от министъра на правосъдието, когато става въпрос за длъжност. Може би само този е текстът, който трябва да е тук,. Но вие така сте преценили.
Има и още един чл. 23, в който се казва, че на служителите в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” се осигурява ежемесечно храна или левовата й равностойност, които не подлежат на облагане с данък. Това вероятно е съгласувано с Министерството на финансите, тъй като те са много чувствителни на такъв тип облекчения. Защото преди години имаше такова ваучерно хранене и част от заплатите на работодателите минаваха по тези схеми, което пък ограничаваше друг тип социални плащания. Но след като сте го консултирали, след като е проект на Министерския съвет се надявам и вярвам, че всичко това е съгласувано.
Това, което исках да попитам госпожа Христова се отнася до ал. 4, която казва: “За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите се изплащат допълнителни възнаграждения и се осигуряват безплатно предпазна храна и противоотрови. Законодателството, което приехме през годините, свързано със синхронизиране на нашето законодателство с европейското, там приехме – не че съм против изплащането на такъв тип възнаграждение, сигурно това, което се плаща е минимално, но там приехме текстове, които бяха свързани с това, че когато има дейности, свързани с вредни за здравето последици, тоест всички вредности, трябва да бъдат положени максимални усилия да бъдат отстранени. Чак когато това не бъде постигнато, тогава да се компенсира, и не с храна. Защото презумпцията е да няма такъв тип здравословни и безопасни условия на труд. Това са промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в Кодекса на труда. Тогава ние заявихме, че само когато става въпрос за кесонни работници под земята, под водата и във въздуха – там, където практически не е възможно да бъдат отстранени вредните въздействия на околната среда и на работната среда, тогава да се пристъпи към такъв тип плащане. Тоест, съобразено ли е това, което е записано тук, с това, което е записано в една директива, която ние сме транспонирали в нашето законодателство. Това са накратко въпросите, които си позволих да задам в рубриката “Уточняващи”.
Госпожо Христова, обърнах се към Вас, защото знам, че точно по времето, когато бяхте министър на труда и социалната политика, приехме тези текстове. Става въпрос за чл. 23, ал. 4.
Моля, колеги, имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По повод изпълнение на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража, именно в частта за социални права на служителите, които са униформени и неуниформени, работещи в тези структури, напълно е прав председателят на комисията доктор Адемов. Трябва отново да се консултирате с Министерството на труда и социалната политика. Не зная кога сте правили съгласувателната процедура, дали не са постъпили бележки. Това е в противоречие с регламента в областта на безопасност и здраве при работа.
Не може България повече като страна членка да си позволява да има места, където да казваме: “Вижте, тук ще си увреждате здравето, но ние ще ви дадем кисело мляко, да речем, предпазна храна и противоотрови” и т.н. Това повече не се позволява на страна членка, само в изключителни случаи и те са горе-долу са фиксирани. Това са случаите за работа под земя, под вода и във въздух. Във всички други случаи работодателят е длъжен да избегне увреждащите здравето условия. Така че трябва да видите това дали не е в противоречие и нехармонизирано с европейското право.
В чл. 24 също има нещо смущаващо. По същите причини постепенно, тъй като не можем да говорим, че трябва да съхраним увреждащите здравето производства, а същевременно хората да се пенсионират първа категория. Това не е в полза на подкрепата на стабилността на пенсионната система.
Тук пише, че трудът на държавните служители в чл. 24 се зачита за труд първа категория при пенсиониране. Това също трябва да го видите много внимателно. Не е в хипотезата под земята, под водата и във въздуха.
Ние ще поискаме допълнителна консултация, ако е възможна, господин председател, по този въпрос. Не знам какво е становището на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това има отношение към категоризацията и видовете труд.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Това също е обезпокоително. Иначе този закон е доста специфичен и при вас нямам какво друго да коментирам.
Има много сериозна социална програма. Надявам се, че финансовата обосновка на закона е положителна. Защото тази социална програма на държавните служители, които пряко или косвено оказват тази охранителна и друга дейност е доста сериозна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз имам два кратки въпрос. Първият ми въпрос. Гарантираните чрез закона социални права, разписани в Глава четвърта, с какво се различават от сега действащите права? В смисъл въвеждат ли се нови права със закона или въвеждат ли се определени ограничения.
Имам още един въпрос, свързан с Глава дванадесета – работа в местата за лишаване от свобода. Тъй като преди една година имах среща по молба на началника на един от големите затвори – Ловешкия, стана дума по време на тази среща, че един от основните проблеми е невъзможността или все по-стесняващите се възможности за намиране на работа на лишените от свобода. Работата по време на изтърпяване на наказанието е един силно социализиращ фактор. Искам да попитам: разписаните по този начин от вас права на лишените от свобода да работят по време на изтърпяване на наказанието в каква степен са гарантирани и няма ли опасност те да останат в рамките на закона без реално те реално да могат да се ползват от тези права?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Колеги, ако ми позволите още един въпрос, който забелязах в чл. 24, ал. 3. Вижте какво пише! Служителите на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и териториалните й служби задължително се застраховат за сметка на републиканския бюджет срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука. Всичко това е осигурителен риск, за който държавата в следващата ал. 4 казва, че задължителното застраховане на изключва сключването на други застрахователни договори от служителите – това е добре, но ал. 5 казва, че задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на републиканския бюджет. Един път те са задължително осигурени без пари и втори път им се дава възможност за сметка на републиканския бюджет да бъдат застраховани. Тоест, прави се един микс между застраховане и осигуряване, който е за сметка на републиканския бюджет, забележете. Вярно е, че е в интерес на осигурените и застрахованите. Но каква е логиката на един такъв подход? Това е моят въпрос.
Заповядайте, колеги. Ако няма други въпрос, ще дам думата на вносителите. Тук трябваше да дойде някой от заместник-министрите най-малкото, да не говорим министъра. Защото в тази комисия ще Ви зададат въпроси, които в други комисии няма да Ви зададат, сигурен съм.
ЮЛИЯ МЕРАНЗОВА: Тези текстове, уреждащи социалните права на работещите в системата за изпълнение на наказанията, изцяло повтарят текстовете на Закона за Министерството на вътрешните работи. Този подход беше възприет с оглед на това, че действащия Закон за изпълнение на наказанията препраща към Закона за Министерството на вътрешните работи и се получава една, да кажем, доста тромава техника, а те следват техния статут – имат статут на служители в системата на Министерството на вътрешните работи. Това са текстове, които ние възприехме и нямаше много съществени бележки по тези разпоредби, тъй като те са и в Закона за Министерството на вътрешните работи. Ако там претърпят някаква промяна, ще се стигне до редакционна промяна и в Закона за изпълнение на наказанията. По този начин се избягва това препращане, което е непрекъснато към Закона за Министерството на вътрешните работи, както беше практикувано преди време в специалния и все още действащ Закон за отбраната – някои правомощия, които бяха по Закона за Министерството на вътрешните работи бяха възпроизведени там, за да яма това повтаряне на един закон от друг.
Що се отнася до застраховането, и то е по подобие на Закона за Министерството на вътрешните работи. Не знам как стоят нещата, може би трябва допълнително да ви представим съгласувателната процедура.
В момента в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” работят около 4800-4900 лица. Толкова са всички заети в тази система. Не мога да ви кажа колко от тях са по трудово правоотношение и колко са по служебно правоотношение. Това са всички – става въпрос както за самата главна дирекция, така и за нейните териториални звена. Това е целия личен състав към момента.
В момента уредбата за държавните служители не е от най-прецизните в действащия закон, тъй като има празнота дали само лицата, които са надзиратели в затворите, те са на трудово правоотношение или служителите, изпълняващи пробационните мерки. По тази причина в този закон сме се постарали да избегнем това препращане. Що се отнася до въпроса на госпожа Михайлова, идеята е и чрез държавното предприятие “Фонд затворно дело”, което е в системата като самостоятелно юридическо лице към министъра на правосъдието да може да се осигурява възможност на лишените от свобода да полагат този труд. Разбирате каква ситуацията въобще с полагането на труд. Всеки гражданин има право на полага труд, не за всеки може да се намери. Но стремежът ни е чрез държавното предприятие да дадем такава възможност на лишените от свобода да полагат този общественополезен труд, както е записано в Наказателния кодекс, сиреч да бъдат стимулирани, защото като се трудят се зачита намаляване на тяхното наказание. Специално от лична гледна точка мога да ви кажа, че от доста време идват едни момчета, идват, занимават се, даже сме станали приятели с тях – те са от едно от затворническите общежития, стараят се хората и действително в тези случаи мисля, че това е и същността на държавното предприятие и неговата идея е да помага на тези хора. Надявам се да не остане само правна норма, която да няма реализация в света на хората в реалния живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Аргументът, който изтъкнахте, че такива били текстовете в Закона за Министерството на вътрешните работи, не може да бъде аргумент тук да се повторят тук същите текстове. Ако е така, запишете в Глава четвърта, че всички права, които имат тези, ги имат и другите.
Колеги, имате ли други въпроси? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража № 802-01-102, внесен от Министерския съвет.
Гласували общо 16 народни представители: за – 16, против и въздържали се - няма.
Приема се с консенсус законопроектът с надеждата да се огледат отново текстовете, които бяха предмет на бележки в нашата комисия.
ЮЛИЯ МЕРАНЗОВА: Благодаря.
Понеже много се притесних от уважение към вас, искам да ми позволите да ви пожелая на всички една прекрасна година. Да сте здрави и все така топло да бъде при вас, не само в буквалния смисъл!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Преминаваме към
ТРЕТА ТОЧКА
Законопроект за равенството на половете, № 854-01-143, внесен от народните представители Трифон Митев и Атанаска Тенева на 21 ноември 2008 г.
Преди да дам думата на господин Митев, искам да ви кажа, колеги, че тук, в нашата комисия, сме приели един законопроект на същата тема с вносител Министерския съвет – Законопроект за равните възможности на жените и мъжете, на 2 август 2006 г. Той е приет на заседание на Комисията по труда и социалната политика, но не в Народното събрание.
Сега вносителите Трифон Митев и Атанаска Тенева внасят Законопроект за равенството на половете. Заповядайте, господин Митев, да представите законопроекта.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, първо искам да извиня колегата Атанаска Тенева, която в момента е на заседание на Комисията по образованието и науката и представя същия законопроект.
Ще си позволя няколко думи, че този въпрос за равнопоставеност и равенство на половете не възниква сега с представянето на законопроекта като тема и като въпрос. В предния мандат на Народното събрание също е разглеждан такъв законопроект, включително в пленарна зала, не е постигнат резултат.
Както споменахте, господин председател, комисията е приела на първо четене законопроект, представен от Министерския съвет. Разбира се, в гражданските структури и неправителствените организации този въпрос е поставян нееднократно, и то много активно и настойчиво.
В международен план това беше и е един от приоритетите на Европейския съюз, особено при последното председателство на Франция. В законодателството на повечето страни – членки на Европейския съюз, той е намерил своето място. Ще спомена и съседните на България страни – Румъния, Сърбия, Македония, които имат също законодателство по проблема, с което да координира дейността по равнопоставеност на половете, включително на местно равнище.
Въпросът за потребност от самия законопроект. Смятам, че е добре и правилно да отбележим, че българското законодателство има много свои достойнства в това направление – в отделните закони и кодекси, които е приел. Отбелязвам в същото време с уважение и признание работата на Министерството на труда и социалната политика, Комисията за защита от дискриминация и на други институции по този въпрос.
В същото време смятаме, че е добре и е правилно да има нарочен закон, свързан с равнопоставеност на половете, поради неговата актуалност – не само, че е поставен като въпрос от Европейския съюз, а поради това, че в обществото този въпрос стои и е една стъпка напред пред гражданското общество. Като сравнение бих го споменал с актуалността примерно със Закона за закрила на детето и други подобни закони, които се спират на отделни общности от нашето общество.
Смятаме, че е необходим закон по този проблем, който да координира дейността на ведомствата и институциите по равнопоставеността на половете и да изразява цялостна държавна политика както на ниво Министерския съвет, Народното събрание, отделни министерства, така и на ниво общини, областни управи.
Въпросите по равнопоставеност на половете, искам това да споделя, че ние като вносители не ги разбираме като еманципация. Етапът, времето на еманципацията на жените вече е останал назад в историята. Друг е проблемът в момента. Не говорим само за единия пол.
Предложеният законопроект смятам, че не противоречи с нищо на Закона за защита от дискриминация или да измества дейността на самата комисия, която има предимно последващ характер с цялото уважение и признание към нейната работа.
Предложението, което правим, за създаване на държавна агенция цели именно да създаде координация на тази политика от орган, който да има съответните държавни правомощия да общува и работи с водещи държавни институции, както в страната, така и в извън страната. Това не означава непременно раздут щат и голям чиновнически апарат. Напротив, може да бъде съвсем малък апарат, който да работи всъщност със специалисти, които са признати в отделните области.
Разбира се, че приемаме направените досега бележки и при обсъждането в Комисията по европейските въпроси, както и в отделни разговори, свързани със заглавието дали е равенство или равнопоставеност на половете. Разбираме притеснението от предложението за създаване на държавна агенция, но такъв орган е необходим според нас – дали ще бъде държавна агенция или на принципа на дирекция към Министерския съвет, но е необходимо да има един държавен орган, който да има съответните пълномощия и да има целенасочена държавна политика.
При наличието на друг законопроект, който е минал през вашата комисия и е получил подкрепа, сега стои на вниманието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и където дискусията е прекъсната, за да продължат разговорите както с неправителствени организации, така и с другите органи, имащи пряко отношение по въпроса, може да се мисли за обединяване на законопроектите и още едно осмисляне на цялостната идея с участието, разбира се, на всички преки заинтересовани по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Митев.
Какво е отношението на Министерството на труда и социалната политика към този законопроект? Заповядайте, госпожо Абаджиева.
ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: Благодаря, господин председател. Министерството на труда и социалната политика принципно подкрепя предложения Законопроект за равенството на половете. Имате становището на министерството.
Представеният законопроект е един нов от гледна точка на съществуващата у нас система на законодателство закон. В известен смисъл той е нетрадиционен както от гледна точка на философията си, така и на съдържанието си. Той засяга проблем, който досега не е бил в обсега на правното регулиране и е израз на политическа воля за следване на стандартите на европейската общност.
В правото на Европейския съюз относно равенството на правата на жените и мъжете са приети 5 основни директиви в различни сфери. Тази проблематика, както знаете е уредена в редица конвенции на Международната организация на труда и на Организацията на обединените нации и България е страна по всички тези конвенции.
Ние смятаме, че законопроектът би бил една добра основа и законова рамка за изпълнение на поетите международни ангажименти от страната ни за по-пълно регулиране на равните възможности на жените и мъжете. Приемането на отделен Закон за равните възможности би допринесло за по-пълно законодателство и практика с изискванията на Европейския съюз. Макар че след приемането на Закона за защита от дискриминация последвалите промени в Кодекса на труда се констатира формално съответствие с голяма част от достиженията на Европейския съюз. Това само по себе си не гарантира реално равнопоставеност на половете, която е истинската цел на стандартите на Европейския съюз. В тези стандарти се регламентира необходимостта от изграждане на институционален механизъм за равни възможности и от прилагането на специални мерки за постигане на тези равни възможности. Такива са изискванията на редица документи на Европейската комисия, същевременно и изискванията на Пекинската платформа за действие, приета на Четвъртата световна конференция за жените в Пекин.
В България все още няма изграден цялостен механизъм за равните възможности на жените и мъжете. За разлика от всички европейски страни, както спомена господин Трифон Митев, не са регламентирани въпроси като механизъм за създаване и прилагане на единна държавна политика за равни възможности, не е осигурен механизъм за постигане на реално равенство или равенство по същество чрез приемане на специални мерки в тази области. Не са регулирани някои основни сфери на обществения живот за осигуряване на равнище възможности на двата пола.
Основен елемент за наблюдение от страна на Европейската комисия за съответствие на националната политика със стандартите на общността е наличието на съответен капацитет за интегриране и прилагане на общностното право в националната правна рамка. Затова споменах, че е въпрос на политическа воля държавата да възприеме формален или реален подход на това условие.
Израз на реалния подход беше законът, който от Министерския съвет представихме през 2006 г. В разглеждането на този закон бяха повдигнати възражения за опасения от дублиране на функциите по този закон по реда на Закона за защита от дискриминация. Българското право действително съдържа редица разпоредби за равно третиране в отделни закони. В Закона за защита от дискриминация се въвеждат правила срещу пряката и непряката дискриминация на основание на признака “пол”, само че този закон не предполага разработване и прилагане на единна държавна политика и механизми за отчитане на въздействието върху положението на жените и мъжете. Той по-скоро е ориентиран по-скоро към санкциониране на установените от него закони.
По тази причина ние принципно поддържаме този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, имате думата.
Има думата госпожа Мулешкова от Комисията за защита от дискриминация.
ИРИНА МУЛЕШКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм упълномощена от името на комисията да представя нашето становище по така внесения Законопроект за равенството на половете. Действително в българското законодателство са транспонирани редица поети международни задължения както по универсални международни договори, така и в рамките на нашето членство в Европейския съюз. Специално в Закона за защита от дискриминация са транспонирани абсолютно всички директиви, касаещи равенството на половете, включително и Народното събрание през 2007 г. прие Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация с оглед транспониране на Директива 13 от 2004 г., което изрично е посочено в закона.
Законопроектът, според становището на комисията, надхвърля изискването на правото на европейската общност, тъй като предвижда създаване на специален функционален орган към Министерския съвет. Според нашето становище това би дублирало дейността на Комисията за защита от дискриминация, защото ако погледнете Глава “Принудителни административни мерки” на законопроекта и действащия вече закон, ще видите, че там има пълно дублиране. Ако случайно се приеме, че трябва да има отделен закон, поне в тази част нека този закон да препраща вече към действащи механизми.
Искам да добавя, че действително във всички европейски държави има законодателство, касаещо равенството на половете. Но искам да ви обърна внимание още, че започна едно окрупняване на органите. Това стана във Великобритания. От 1 януари 2009 г. е премахнат Омбудсмана по равните възможности в Швеция и още други четири омбудсмана и е създаден един-единствен омбудсман. Комисията в Германия и комисията във Франция също работят по много признаци, включително и по признак пол.
Иначе една по-конкретна забележка, която имаме, е във връзка с органите, които ще осъществява държавната политика. Съгласно чл. 3 от проекта, държавната политика за равнопоставеност на половете се провежда от Народното събрание, Министерския съвет, държавна агенция за равенство на половете, областни управители и местни органи. В чл. 4 са разписани дейностите, които ще осъществява Народното събрание. В чл. 6 обаче относно правомощията на държавната агенция се посочва, че тя ще координира дейността на всички институции, включително излиза, че и на Народното събрание, което противоречи, според нас, на Конституцията.
Националната стратегия. Съгласно чл. 105, ал. 1 от Конституцията Министерският съвет осъществява вътрешната и външна политика. Приемането на една национална стратегия е част от вътрешната политика. Нищо не пречи въз основа на Конституцията, Закона за администрацията, Министерският съвет да приема такава национална стратегия, включително не е необходимо със закон да се създава някаква институция. Това може да го направи самият Министерски съвет.
В заключение искам само да отбележа, че според комисията, ако Народното събрание приеме, че има празнота в материята за равнопоставеност на половете, ние препоръчваме не чрез закона да се създава механизъм, а Министерският съвет като орган по вътрешната политика да осъществява тази политика чрез нарочно създаден орган. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Колеги, искам да споделя още няколко разпоредби. Например разпоредбата на чл. 6, ал. 2 на Конституцията, където са прогласени принципите за равенството на гражданите пред закона и недопускане на никакви ограничения на права от привилегии, основани на раса – да не изброявам всички признаци, включително и пол. Този принцип намира проявление и в конкретни закони - Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за висшето образование, Закона за народната просвета.
Оттам може би най-важният въпрос е тази Държавна агенция за равенство на половете. Знаете, че в Закона за администрацията е казано какви дирекции и отдели трябва да има в една такава държавна агенция. Така че една такава държавна агенция, която да отговаря и координира дейността по равенството на половете не е необходимо да има или тази дейност да се извършва от наличните сегашни структури и механизми по други закони.
Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Позволете ми и аз на свой ред да пожелая всичко най-добро за Новата година – здраве преди всичко, успехи във всяко начинание за всеки един от нас и за семействата ни. Нееднократно съм имала възможност да изказвам личното си мнение по този въпрос за отделен Закон – не може да се каже за равенството на половете, колега, защото това не е възможно, а равни възможности на жените и мъжете, е терминът, който се използва от Европейския съюз.
Само трима сме депутати тук от миналия мандат и може би си спомняме, че когато създавахме Закона за защита от дискриминация имахме адмирациите на Европейската комисия и въобще на европейската общност. Защото много малко държави могат да си позволят да имат едно обединено законодателство по този въпрос. Тогава похвалите бяха в насока, че вече традиционните европейски държави ще се стремят към обединяване на всички дискриминационни признаци, тъй като освен това, че човек е мъж или жена, той има етнос, има религия, по които тези признаци могат да са всеобхватни и взаимно свързани. Затова тогава ние направихме един общ закон, за който адмирациите на Европейския съюз бяха дадени. По всички признаци това е направено и всички директиви са изпълнени, както беше съобщено току-що.
С един отделен закон за равните възможности между жените и мъжете можем да изпаднем в такава ситуация, че видите ли да дискриминираме другите дискриминирани. Те защо си нямат отделен закон – по религия...? Ние ще започнем с отделни закони. Другите вървят към нашата практика, а ние сега откриваме топлата вода. Защото има натиск от определени неправителствени организации.
През миналия мандат, господин Адемов, мнозинството успя да удържи този натиск, защото опозицията внасяше непрестанно, под давление на различни неправителствени сдружения, които се финансират и отвън, този въпрос да бъде вкаран в Народното събрание, да бъде взето решение по него.
Но и до ден-днешен аз считам, а и моите колеги считат, че нашия Закона за защита от дискриминация е прекрасен. Но ако ние вече след години сме счели, че той има празноти – било то в равните възможности, било в религията, било в етнос, било то да вкараме и превантивни мерки, които Комисията за защита от дискриминация да провежда, това може да бъде направено, колеги, в самия закон.
Не е нужно, колеги, ние да имаме отделен закон по всеки признак, защото всеки признак е важен, а не само признака за равните възможности между жените и мъжете, въпреки че би се счело, че като председател на Партията на българските жени трябва да защитавам обратната теза. Но винаги съм изхождала от принципа и той е ние да развиваме определена теза в общия антидискриминационен закон. И ако има нещо да поправим, то е там, а не с отделен закон.
Не е този начинът, по който ние ще правим реверанс на отделни неправителствени организации и сдружения. Мисля, че принципът трябва да бъде спазен - това достижение, което имаме и пред Европейския съюз, да бъде доразвито, и Комисията за защита от дискриминация, тъй като тя се произнася по всички признаци – аз съм сигурна, че тя има и по този признак произнесени вече решения, когато хората се обърнат към нея. Ако има някаква философия, която не сме включили, то е да я включим там.
Освен това, ако видите всички становища, те като че ли наистина на пръв поглед подкрепят законопроекта, но казват, че трябва да се доразвият съществуващите принципи, съществуващите органи и организации. Така е от Министерството на финансите, така е по становището на Министерството на труда и социалната политика, което току-.що чухме, така е и от Министерството на образованието и науката. Така че ние трябва да се замислим и ако искаме, една разширена група, на всички, които са предложили законодателство в тази посока, да развием нашия общ дискриминационен закон в различните сфери, които считаме, че трябва да бъдат засилени, а не да се връщаме назад във времето, когато сме направили нещо хубаво, а сега го разпарчетосваме. Пак повтарям, не бива да допускаме дискриминация на другите дискриминирани.
Аз лично няма да подкрепя законопроекта. Ще се въздържа, защото считам, че има какво да бъде направено в тази посока, но в общия Закона за защита от дискриминация. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Имате думата. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, аз ще започна с това, че аз и моите колеги от Коалиция за България ще подкрепим законопроекта, внесен от колегите Митев и Тенева, водени от разбирането, че проблемите за равнопоставеността на половете и дискриминацията са два отделни проблема. По никакъв начин ние не считаме, че проблемите, свързани с дискриминацията изчерпват проблемите на равнопоставеността. Казвам го с пълно уважение към колегите, работили по един основополагащ закон, като Закона за защита от дискриминация. Аз разбирам тяхната привързаност и ангажираност с този закон и се отнасям с уважение към нея.
Нашето разбиране е, че един такъв закон би бил добър сигнал към обществото. Защото той би бил предпоставка за решаване на някои проблеми, които традиционно българското общество пренебрегва. Вярно е, че в българското общество няма толкова тежки, толкова драстични проблеми, свързани с нарушаването на принципите на равнопоставеността, но има достатъчно остри, традиционно остри във времето проблеми, които някак си се оставят на втори план.
Аз не за първи път поставям пред нашата комисия, примерно, проблема, свързан с много сериозното различие в нивото на възнаграждение, което получават българските жени и българските мъже – една разлика, която в момента е в рамките на 16%, естествено за сметка на мъжете. Това е един проблем, който няма как, примерно, да бъде движен от Комисията за защита от дискриминация. Защото за решаването на този проблем е необходима една дългосрочна визия за развитие, необходимо е взаимодействие между институциите, необходимо е обединяване на усилията на обществото за бавното и постепенно преодоляване на едно толкова сериозно различие, поставящо жените и мъжете на практика в неравнопоставено положение.
Считам, че друг много важен проблем, който се поставя в законопроекта, е проблемът на взаимодействието между различните институциите. Вярно е, съществуват институции, които работят в тази посока. Но сериозният, тежкият проблем, според мен, е проблемът на взаимодействието между тези институции. Това е единствената причина, поради която аз се отнасям с уважение към идеята на колегите за създаване на агенция като лично моето мнение е, че не агенцията е формата. Но дирекция към Министерския съвет или структура, която да обединява усилията на държавните институции, според мен, е необходима.
Добро, според мен, в законопроекта е това, че той прави опит за изясняване на отговорностите на различните институции: Народно събрание, Министерски съвет, областна администрация, местни власти, органи на изпълнителната власт. Това между другото е един подход, който ние днес одобрихме в закона, внасяйки промени в Закона за закрила на детето – един подход, който там е приложен едно към едно като този, който виждаме в закона.
С убеждението, че законът може да бъде доработван по отношение на конкретика, по отношение, както вече казах, на допълнително обмисляне агенция или не е органът, който може да ни бъде полезен, аз заявявам още веднъж, че ще гласувам за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря, господин председател.
Аз, колеги, ще бъде съвсем кратка. С цялото ми уважение към темата,която е много актуална в България, аз ще се хвана за създаването на агенция. Да си кажа откровено в първите минути не можах да повярвам, че днес, в днешната действителност нечий мозък решава да предложи създаването на още една институция, създаването на още един бюрократичен административен апарат вместо да вървим към уплътняване, към окрупняване на досегашните структури. Държавните служители имат възможност да поемат, доколкото чух от разговорите с колегите, да бъдат натоварени с този ангажимент.
Ще ми простите директната реплика, но у мен остава впечатлението, че създаваме закон, който да бъде удобен претекст, за да направим още една агенция. Не създаването на агенцията ще накара българските политици да погледнат този проблем директно в очите, защото досега всички сме се сблъсквали в приемните си дни и в работата си като народни представители – десетки са и стотици са примерите, на такава неравнопоставеност. Трябва да кажа, че много рядко сме качвали този проблем и в съответните комисии на парламентарната трибуна. Тоест, проблемът е тук да работим всички по-активно, а не да се създава агенция.
Проблемът е много сериозен. С цялото си уважение се отнасям към него, но съм силно смутена, че добрите помисли и намерения, които чухме в края на краищата са облечени с намерението ни в края на краищата да създадем агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Банкова. Госпожо Христова, имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, преди всичко аз изпитвам уважение към идеята на колегите да се уреждат обществените отношения, свързани с равнопоставеността на половете в България. Но оттам-нататък, като четем закона, разбираме, че това няма да може да бъде изпълнено с този законопроект. Всъщност, той още в чл. 1 казва, че определя органите и механизмите за провеждане на държавната политика. А самите обществени отношения по този въпрос как ще се регулират всъщност никъде не е казано.
Дори в закона не намираме дефиниция какво е това равенство на половете, първо. Второ, има специален раздел за административно наказателни мерки. Дори не е казано какво означава нарушаване на равнопоставеността на половете и какво тогава ще глобяваме с 500 лв., с 2000 лв. или с 3000 лв.? Какво по-точно е това? Така че тези въпроси не се уреждат.
Между другото нещо, което за първи път се урежда в закон – функции на Народното събрание, като даже се казва, че спазва принципа на Народното събрание за балансирано участие на жените и мъжете, а то Народното събрание само по себе си не може да го направи. Това го прави волята на избирателите – колко мъже и колко жени ще бъдат в Народното събрание.
Тук има една Глава трета за специални мерки за насърчаване на равенството на половете. Но те се така някак бегло и несистемно посочени. Могат още мерки да се систематизират и в областта на пазара на труда, и в здравеопазването, и в образованието и науката.
Например, посочено е ето-така спорадично “държавните и местни органи изпълняват равенството на половете, както организациите на работодателите и организациите на работниците и служителите”. А самите стопански субекти, а самите граждански организации, те не трябва ли да спазват? Просто несистемно, спорадично – не се решава въпросът.
Дадени са много пожелателни неща, като например “колективните трудови договори могат да предвиждат специални мерки за насърчаване на равенството на половете”. Това с нищо няма да допринесе за решаването на половете. Написано е, че дейността на Националния статистическия институт се ориентира и по полова структура. Каквото и да означава това. И така нататък, и така нататък.
Всъщност няма да има принос към решаване на въпроса за равнопоставеността на половете. Най-добре е да се възползваме от препоръката, която ни беше дадена от Европейския съюз да интегрираме законодателството си, да направим едно мощно антидискриминационно законодателство. И в момента тук пише да се създаде Национален съвет за равенство на половете – истинският термин е за равнопоставеност на половете, има такъв национален съвет и той функционира в България. Просто тези структури трябва да се укрепят институционално.
Мисля, че така предложен законопроекта, като, пак казвам, изпитвам уважение към желанието на колегите да се уреждат тези обществени отношения, няма да допринесе за подобряване на тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Христова. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да задам два въпроса на колегата Трифон Митев, след което може би ще направя изказване. Но предварително искам да приветствам темата, която законотворците внасят с колегата Тенева.
Аз също бих подкрепил законопроекта, естествено със сериозно доработване. Мен ме смущава думичката “държавна агенция”, но това е в подробности.
Първият ми въпрос е такъв. Законопроектът за равните възможности имахте ли го предвид, когато разработвахте вашия проектозакон, от 2 август 2006 ., който гледахме в комисията?
Второ, внимателно ли огледахте и другото законодателство? Защото аз лично имам едно притеснение сега. Щом сте се натопили в тази материя, особено сега е модерно, за равните възможности, разгледахте ли добре другото законодателство, за да не допуснем някои досадни дублиращи текстове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Илчев. Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги. Господин Илчев засегна въпроса, че нашата комисия е разгледала и гласувала един законопроект за равнопоставеност на половете, но там ги нямаше предвидени институциите ,които да бъдат създадени.
Имайки предвид, че сме приели един законопроект, моето мнение е, че ако приемем на първо четене и този внесен законопроект и бъде направен един обобщен законопроект, ако се реши, че трябва да има такъв, но след като имаме становищата “за” и ще гледаме Законопроект за равнопоставеност на половете, защо да не гледаме и този законопроект? А какво ще бъде прието от него, това е въпрос на преценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Имали други мнения, колеги? Не виждам. В такъв случай нека да дадем възможност на вносителите да отговарят на зададените въпроси.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател. Благодаря на колегите, които взеха отношение, за становища и въпроси.
Първо, на конкретните въпроси на господин Илчев. Имали сме предвид основната идея, целта всъщност на предния законопроект, но в този законопроект предлагаме възможността за координация на цялостна политика по провеждането на равнопоставеността на половете. Тук още веднъж искам да споделя – приемам бележката всъщност, че по-точният термин е “равнопоставеност” отколкото “равенство”.
Старали сме се да няма дублиращи текстове, макар че може би в степента по отношение на дискриминацията има тънка граница в това отношение.
Бих искал да споделя следното. Вярно е, че Конституцията поставя основните права на хората в Република България. Но заедно с това някои от проблемите в зависимост от тяхната актуалност във времето са разработвани и има нарочно законодателство в това отношение, въпреки че самата Конституция има пряко действие. Още веднъж искам да споделя, че също смятам, както и госпожа Тенева, че въпросите са дискриминацията са различни и цялостната политика по равнопоставеност на половете. Подкрепям изказването на госпожа Михайлова.
Въпросът в представения законопроект е основно за взаимодействието между институциите и гражданската структура в това отношение. Разбира се, може би е необходимо да се разработи самата тема по отношение на дефиницията и определението в тази посока, но важното е всъщност да има една обща идея и обща позиция в осъществяването на цялостна политика по равнопоставеността на половете и този въпрос може да бъде решен.
Готов съм да преосмислим още веднъж възможността за държавния орган, който да се създаде. Не е била идеята на реверанс към когото и да било, а просто действително за създаване на държавна структура, която да координира дейността между звената. Това може да бъде дирекция към Министерския съвет. Ако направим аналогия с Дирекцията по вероизповеданията, която работи по нарочен закон, трябва да има формулиране на цялостна държавна политика с ангажименти на всички държавни органи в това отношение. Заедно с това смятам, че дискусията по този проблем няма да приключи скоро, независимо дали е приет или не законопроект. Проблемът има достатъчно основание да се разглежда от различни гледни точки, за да може д бъде решен изведнъж. Но е необходимо и полезно да се направи един опит за координиране на цялостна държавна политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Митев. Знаете, колеги, че ние не сме водеща комисия по този законопроект. Надявам се, че водещата Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има предвид изразените становища в нашата комисия, за да вървим към някакво решение, което аз доста години очаквам, но все още няма. Дай Боже, да се роди такова решение, което да е в интерес на всички български граждани.
Колеги, има ли други мнения? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепен внесения Законопроект за равенството на половете, № 854-01-143, с вносители народните представители Трифон Митев и Атанаска Тенева, моля да гласува.
Гласували общо 13 народни представители: за – 6, против – няма, въздържали се – 8. Не се приема.
Колеги, благодаря за дискусията по този законопроект.
Преминаваме към
ЧЕТВЪРТА ТОЧКА
Разни.
Госпожа Банкова помоли в точка Разни да постави въпрос на вашето внимание.
СТЕЛА БАНКОВА: Става дума за тема ,която сме дебатирали тук. Съвсем наскоро голямата българска певица Вълкана Стоянова си отиде от този свят. Отиде си в мизерия.
За пореден път искам да поставя съвсем накратко проблема със статуса на българските творци, които имат особени заслуги за издигането на българската духовност и култура. Спомням си, че многократно сме дебатирали този проблем. Независимо от дебатите 4 години през целия мандат продължаваха да ни се подават имена на парче. При предпоследния дебат, доколкото си спомням, колегите от БСП поеха ангажимент, в присъствието, ако не се лъжа и на министъра на културата, да се започне работа – вероятно за работна група мисля, че ставаше дума, върху този проблем.
Продължаваме да си затваряме очите за изключителната мизерия и обида и отчаяние, в които си отиват големите имена на българската култура. Имаше няколко дни преди да си отиде Вълкана Стоянова от този свят няколко репортажа по телевизията за нея. Глас в пустиня! Това отново ме кара с изключителна острота да поставя въпроса, първо, за това какво правим за тези хора. Второ, ще се седне ли някога въобще в парламента да се говори затова? Или отново ще оставим тази формулировка, която ни се представя, че подхвърляме няколко стотака пенсия на няколко имена по не незнайни критерии, пак казвам. Защото не можеш ти да дадеш пенсия на човек, който има изключителни заслуги към българската нация.
Изключителните заслуги се награждават с духовно отличие, с морално отличие, така както е в цял свят, а не с пенсия. Защото можеш да имаш заслуги към нацията и на млади години. Какво ще прави българският парламент? Ще чака този човек да остарее, за да му хвърли пенсията като награда? Умолявам колегите, които поеха ангажимент, които тогава в този дебат в присъствието на министъра на културата казаха и признаха, че това е проблем, върху който си струва да говорим и да разсъждаваме. Министър Данаилов беше един или два пъти тук и направихме много полезен дебат. Уж тогава временно малко се развълнувахме. И отново го оставихме.
Вероятно в следващите месеци, които ни остават ще ни се предложи още някое име на човек. И понеже е нечовешко ние да гласуваме против – разбира се, че ще подкрепим поредното предложение за такава персонална пения, но пак повтарям, ще ми простите, аз съм директна, но гузна съвест е това, при положение че виждате какви неща се случват – Вълкана Стоянова, Бог да я прости! Къде е гаранцията, че след нея няма да си отиде и друг човек в такава мизерия?
Много ви моля, колеги! Съвсем човешки се обръщам към вас, говорете с вашия министър. Той е отворен човек, разчитам, че ще седнете с него и ще поставите този проблем, който е изключително остър и човешки проблем, който няма нищо общо с това, че сме в края на мандата си. Защото никой не може да ни оправда за кончината на Вълкана Стоянова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Банкова. Колеги, има ли други мнения и въпроси?
Господин Илчев, имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Като слушам госпожа Банкова се сещам за последния дебат по този въпрос. Ако ние не бяхме се отнесли така и всички министри и зам.-министри, които идваха тук, предложенията са обикновено на културата или спорта, ние просто имам чувството, че ги наплашихме тези хора вместо да намерим пътя и подхода към тях, за да има такива предложения.
Аз много уважавам Вълкана Стоянова, лека й пръст, но ние с нашето отношение стигнахме до това, защото всеки дебат, с който трябва да удостоим някого, завършваше с едни грозни заключения, въпреки, че с неудовлетворение гласувахме.
Освен това, ние в комисията нямаме механизъм да задължим някое министерство да си изработи критерии. Ако те имат предложения, има становище на комисията и ние ще го изразим. Благодаря.
СТЕЛА БАНКОВА: Колега Илчев, какво грозно чухте в това, което казах?
ИВАН ИЛЧЕВ: Не говоря сега за Вас, а когато е имало предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, да не навлизаме в дискусии по същество.
СТЕЛА БАНКОВА: Винаги ги подкрепям. Въпросът беше кардинално да решим, а не на парче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, колеги. Дискусията ще продължи в други заседания.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,45 ч.)
Д- р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика.