Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

П Р О Т О К О Л

На 11 февруари 2009 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-28, внесен от Христина Христова и група народни представители на 5 февруари 2009 г.
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.
4. Разни.
Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Пред вас е следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-28, внесен от Христина Христова и група народни представители на 5 февруари 2009 г.
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.
4. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневният ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.

ПО ПЪРВА ТОЧКА
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-28, внесен от Христина Христова и група народни представители на 5 февруари 2009 г.
Госпожо Христова, ще Ви помоля да представите законопроекта.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В края на м. декември 2008 г. имаше един законопроект от група народни представители, с който се уреждаха въпроси, касаещи социалните права и подкрепата на държавата на два особени случая на майчинството. Това е случаят, когато се раждат едновременно две и повече деца в семейството и случаят, когато майката е редовна студентка. Искам веднага да добавя за един твърде малък сегмент от майчинството, от жените, които са в период на майчинство в България.
За какво става дума? Става въпрос за това, че държавата трябва да покаже един знак на внимание към семействата, които така се е случило, че едновременно са се родили две, три и повече деца, без оглед на това дали майката е осигурено лице или не е осигурено лице. Ако майката е осигурено лице, това си е нейн принос, това си е нейна инвестиция. Тя и нейният работодател са имали осигурителни приноси, за което после получават осигурителни права. А неосигурената жена е нямала принос и няма осигурителни права и не получава обезщетение. В тези случаи казваме, че отделно от обезщетението, което получава осигурената майка и без да се съобразяваме с него, нека осигурените и неосигурените жени, родили близнаци, да имат една допълнителна помощ от държавата.
За миналата година става въпрос за 898 случаи на раждане на близнаци в България. Тази помощ първоначално през м. декември беше предложено да бъде получавана всеки месец, но експертите на Министерството на труда и социалната политика, а и аз винаги съм казвала, че експертите трябва да се слушат, при разговори с тях и при подготовката на новите текстове дадоха аргументи, че е по-добре тази помощ да се получава еднократно наведнъж. Първо, за да се избегнат административните разходи всеки месец до навършване на 1-годишна възраст на детето. Второ, за да избегнат бюрократичните спънки, за които знаем, че в България има доста такива. И не на последно място, това семейство в началото има големите си разходи – да се купят две креватчета, и три, две колички, два дюшека и всичко по две да бъде. Следователно това е голямо изпитание на семейството.
Това не е някакъв прецедент в България. Този опит го има в почти всички държави, в които съм могла да прочета законодателството – поне за половината страни членки съм запозната, за другите не съм го анализирала. Така че има такова нещо и мисля, че е време да дадем знак като общество и към тези семейства, които отглеждат деца.
Аз бих вметнала и едно такова нещо – че много често тези семейства са се възползвали от процедурите ин-витро, които са много скъпи - затова са и социален проблем и много често съвсем са намалели финансовите ресурси на тези хора после за отглеждането на децата.
Относно вторият вид нова помощ, която се въвежда в Закона за семейните помощи за деца, първоначалното предложение от м. декември беше всеки месец майките-редовни студентки, да получават размера на една минимална заплата като финансова помощ от държавата затова, че те са редовни студентки. Това обикновено са тези най-младички жени от 18 до 22 години и завършвайки най-късно до 23-годишна възраст, които рядко раждат. За сведение на комисията броят, който получихме като справка от Министерството на образованието и науката е около 120 жени годишно. Защото наистина те са твърде млади и твърде рядко раждат. Това са млади момичета, които обикновено живеят на квартира, нямат трудов договор – нямат доходи. Много често и бащата на детето е редовен студент и той по същия начин няма трудово-правни отношения, защото са редовни студенти и нямат доходи. И те също имат нужда от една подкрепа на държавата. Държавата, така да се каже, апелира към тези млади хора, независимо че учат, следват, нищо че са толкова млади, да раждат своите деца, а пък обществото ще даде своя дан, за да им се помогне. По същия начин и тази помощ е предвидена да бъде не всеки месец и да се натъкваме на административни и бюрократични спънки и да се оскъпява административното обслужване, а да става еднократно за 12 месеца, сумата, която е по 240 лв. на месец.
В общи линии това е философията на законопроекта, господин председател. Аз мисля, че беше крайно време тази непълнота в нашето законодателство с тези два специфични случая на майчинство да се запълни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Предлагам, колеги, най-напред да дадем думата на институциите в лицето на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на финансите и на Националния осигурителен институт, за да изразят своите становища и мнения по предложения законопроект, след което всички, включително нашите гости от неправителствения сектор – представители на различните асоциации на майките, да вземат участие в дискусията, за да я финализираме с гласуване.
Има думата госпожа Светлана Дянкова от Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря, господин председател.
Аз съм сигурна, че всички народни представители разполагат със становището на Министерството на труда и социалната политика, което е изцяло подкрепящо законопроекта. Този законопроект всъщност се роди донякъде – този законопроект, който днес разглеждате, с големите усилия, както каза госпожа Христина Христова, на експертите на Министерството на труда и социалната политика, тъй като в първоначалния му вариант от м. декември имаше няколко слабости, които ние видяхме в министерството и заедно с вносителите решихме да преодолеем тези слабости.
Една от слабостите тогава беше, че ние забелязахме объркване донякъде на принципите на социалното подпомагане и социалното осигуряване. Имахме притеснения в министерството за това, че се усложнява администрирането на този вид ново социално подпомагане. Имахме притеснение разбира се за финансовите ресурси, които трябва да се осигурят, за да може наистина този закон да сработи и тези помощи да отидат още в началото на годината при семействата, които отглеждат близначета и семействата, в които майката е студентка-редовно обучение.
Но благодаря на вносителите, че са преодолели всички тези слабости, които бяха в първоначалното предложение и се е появил един законопроект, за който бих могла да кажа, че в Министерството на труда и социалната политика подкрепяме изцяло. Нещо повече, ние вече работим по правилника, който трябва да се промени мъничко, за да може успоредно със закона да стане факт, да стане възможно и правилникът да сработи така, че още от този месец да започнат майките на дечицата-близнаци получават помощи, като искам да кажа, че със специални помощи ние така ги третираме и искам да ви убедя, че това действително е подкрепено от министерството и от правителството, че това е един вид специална помощ, с която законодателите решават да учредят един вид за тези по-специални семейства, с по-специални деца, както става дума за това, че има по-специално отношение на министерството и на правителството към семействата, при които майката е студентка – редовно обучение, и е поела отговорността да бъде и студентка, да бъде и майка – да бъде и жена, отглеждаща отговорно своите деца и в същото време се грижи за своята квалификация и образование.
С голямо удоволствие казвам, че подкрепяме този законопроект и разбира се смятам, че този законопроект е един принос в политиката за социално подпомагане, която чрез него получава своето надграждане. Това е становището на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Дянкова.
Давам думата на представителя на Министерството на финансите господин Владислав Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо заместник-министър! От гледна точка на Министерството на финансите законопроектът е приемлив, поради обстоятелството, че той фискално е по-добре сложен от действащия. Не може обаче да не споделим някои рискове, които той крие, които след време биха могли да бъдат проявени под формата на напрежение към отделни групи майки. Това все пак трябва да се отчита.
Не може да спестим обстоятелството, че както нормите от действащия закон, така и предложените изменения по наше мнение не намериха място при разчитането на средствата по бюджета на Министерството на труда и социалната политика и усилията на министерството през годината трябва да бъдат насочени да се търсят целесъобразни резерви в рамките на действащото ограничение на Закона за бюджета, за да могат тези мерки, безспорно целесъобразни, да бъдат финансирани.
На последно място, за Вас експертно коментирах преди заседанието, че преходният период в законопроекта по отношение на отглеждането на близнаците е решен с § 13, но не видях – поправете ме, ако греша, решен ли е въпросът по отношение на прехода за майки-студентки еднократната помощ за тях? Тоест, за майките-студентки не видях норма, която да е аналогична на нормата за семействата, отглеждащи близнаци.
В § 13, ал. 1 е посочено, че размерът на еднократната помощ за близнаци по чл. 6 за 2009 г. е 1200 лв. и се получават пропорционално на месеците до навършване на 1-годишната възраст на децата. Подобна норма въобще в какъвто и да е смисъл по отношение на отглеждането до 1-годишна възраст на деца от родители-студентки липсва. Може би законодателят и по-точно госпожа Христова е имала предвид, че дори на 1 януари детето да е на 11 месеца и 30 дни, то би могло да получи цялата сума на помощта. Различно е третирането. Това може да е законодателна целесъобразност, но обръщам внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Горанов.
Винаги в тази комисия се радваме, когато Министерството на финансите не възразява по отношение на финансовите параметри – нищо, че това не се случва толкова често.
Колеги, винаги когато сме коментирали тази тема в тази комисия, а и не само в нея, винаги е имало спор затова, че се смесват принципите на социалното осигуряване с принципите на социалното подпомагане. Ето, че намерихме в този законопроект начин, по който осигурителните права на жените да вървят по отделна писта, а правата – по Закона за семейни помощи за деца, като грижа на държавата, като елемент от социалното подпомагане да вървят по друга писта.
Сега искам да дам думата на представителите на Националния осигурителен институт, за да говорят за тяхната писта, може би!
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, колеги! По принцип ние подкрепяме направените предложения в Закона за семейните помощи за деца. Те касаят един режим, който по отношение на администриране, е по-облекчен и ще подпомогне дейността на колегите от Агенцията за социално подпомагане. Подпомогнали сме с разчети по отношение на финансовата обезпеченост – 15 са семействата с деца тризнаци и 780 са семействата с деца-близнаци. Така че ние по принцип подкрепяме направените предложения.
Бих искала да обърна внимание, че със Закона за семейните помощи за деца – с § 14, колегите народните представители са поправили една неточност, която сме допуснали при приемането на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и тя касае преизчисляването на пенсиите със стажа от 1% на 1,1%. Знаете всички, че със Закона за бюджета на ДОО решихме, Народното събрание реши, от 1 април 2009 г. да се преизчислят всички пенсии като се даде тежест на стажа от 1% на 1,1%.
Член 75 от Кодекса за социално осигуряване определя размера на пенсията, която е за инвалидност, поради общо заболяване. Тя също е пенсия, която се изчислява на базата на осигурителния стаж. Когато лицето трябва да получи пенсия за инвалидност, но не е придобило право по реда на чл. 68, няма възраст, няма стаж – всички знаят, че ние му даряваме. Така че е логично и пенсиите за инвалидност да се преизчислят като се даде тежест на стажа от 1% на 1,1%. Затова е залегнала и в Закона за семейните помощи за деца и промяната в чл. 75 на Кодекса за социално осигуряване, където се казва, че думите “един процент” се заменят с “процент и едно на сто.
Извинявам се за неточността, която сме допуснали с приемането на Закона за бюджета на ДОО. Доктор Адемов, разчитам на конструктивния дух на комисията, че ще ни подкрепите и този път, както винаги досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, откривам дискусията – имате думата.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, гости! Аз мисля, че не дискусионна е тази част, която днес обсъждаме. Защото дискусионната част от този по-общ проблем, свързан с целесъобразността на допълнителните плащания по отношение на близнаци студентските майки приключи с приемането на Закона за държавния бюджет. Народното събрание изрази волята си, въпреки противоречията по отношение на постигането на това съгласие и пред комисията днес не стои въпросът, свързан с целесъобразността на тази стъпка, а как тя да бъде направена.
В този смисъл, водени от желание да подобрим правно-техническия характер на взетото решение в рамките на Закона за държавния бюджет, ние, госпожо министър и група народни представители активно работихме през ваканцията, за да стигнем до едно общо съгласие. Водеше ни целесъобразността преди всичко и на второ място, облекченията по отношение на административното обслужване на тези плащания.
Ние постигнахме съгласие, че е целесъобразно едно такова плащане, което вече е безспорно като намерение, да се случи еднократно. Аз споделям това мислене, защото подкрепям казаното от госпожа Христова – при раждането на близнаци голямото затруднение за едно семейство идва в началото, когато трябва да бъде обзаведена детската стая по 2 пъти или по 3 пъти, когато трябва да бъде направена една значителна инвестиция, затрудняваща младите семейства – семейства без особени доходи.
Между другото трябва да си признаем тук с госпожа Христова и с доктор Адемов, че ние бяхме повлияни в някаква степен и от немския опит, който някъде по време на нашето предложение всъщност правителството на Анхела Меркел излезе с програма и предприе подобни стъпки. Така че се надяваме това решение да бъде по-добро за младите семейства, пак повтарям – в рамките на вече изразената воля на Народното събрание, в рамките на държавния бюджет. Затова предлагам на колегите да ни подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Искам само да припомня на госпожа Михайлова, че мерките, които предприе правителството на Германия, оглавявано от госпожа Меркел, като финансови параметри, господин Горанов, струват 50 млрд.лв. Това са мерките, свързани с кризата изобщо, не само за семействата.
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Уважаеми колеги и гости, като съвносител бих искала да дам още един аспект, че политиката на държавата трябва да бъде насочена към доброто родителство и аз смятам, че тези две стъпки са точно стъпки към подхода за доброто родителство. Това хората, които даваме нашият принос като държавници и политици и държавата, като цяло към този кръг родители, мисля, че това е сигнал за това, че държавата би желала да подкрепя хората, които добре отглеждат децата си – доброто и отговорно родителство.
Признавам, и по предишния законопроект съм съвносител, че администрирането е много по-лесно, ако тази помощ я дадем еднократно – как точно ще я наречем, трябва много добре да помислим между първо и второ четене. Но мисля, че това не е дискусионен въпрос. Ние по-скоро се изказваме затова, че правим една крачка, която наистина дава в обществото сигнал за добрата политика и за доброто и отговорно родителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря госпожо Драганова.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, подкрепям предложенията, които са направени. Госпожа Михайлова също каза, че нашата парламентарна група ще ги подкрепи.
Искам да изляза извън контекста на това, което правим в момента. Мисля, че за момента трябва да обсъдим изобщо политиката си в подпомагане на семействата, тъй като някои от семействата ги поставяме в по-неблагоприятно положение – с този подоходен критерий, който има, когато се получават семейни помощи по закона. Аз казвам, че това не е по предмета на законопроекта, който обсъждаме, но когато обсъждаме цялостната политика в подкрепа на семействата, които имат деца, трябва да помислим в тази посока. Защото много от въпросите, които се задават, са защо едни от семействата, които са до 350 лв. имат получават помесечни помощи, а тези над 350 лв. – сега давайки правото на студентките – не казвам, че нямат право да получават, но вече трябва да помислим и за другите семейства. Този въпрос стои и може би политиката по подпомагане на семействата изобщо трябва да се обмисли в друга насока.
Другият въпрос, който поставят на приемните, е да не противопоставяме близнаци и деца, които са родени в една година. Те какво правят? Те са почти близнаци. Говоря за бъдещата политика. Казвам, че подкрепям това, което сме направили, но следващата крачка, която трябва да направим, е да видим какво се получава с тези семейства, които ги подпомагане и след това да мислим, да правим и други промени и подпомогнем и другите семейства, които не получават помощ от държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Една кратка реплика към колегата. Трябва да напомня, че през 2001 г. Международният валутен фонд пожела да има такъв подоходен тест и въпреки нашите желания да има за всички деца, както беше преди – 10 години бяха по 8,50 лв. бяха стояли детските добавки и за да бъде увеличени Международният валутен фонд постави такова изискване. Точно затова беше направено изискване, но тогава бяха драстично бяха увеличени семейните помощи, беше направен модерният закон и т.н.
Знаете, че НДСВ и ние като политическа формация през тези години да бъде за всички деца, без подоходен тест, защото това е политика на държавата. Ако бяхме направили това, нямаше да можем да вкарваме други групи и да даваме сигнал към тях. Наистина тази година, много добре знаете, че също поставихме този въпрос, но това бяха възможностите на бюджета. Надявам се в някакви следващи бюджети да можем и двойно да ги увеличим семейните помощи и без подоходен тест и дай Боже да имаме възможност да го правим – да изкарваме в бюджета средства, за да можем да ги разпределяме точно затова – за хората, които наистина гледат децата си качествено и добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, господин Мръцков! само искам да напомня, че аз, например, за да се оформи вътрешнокоалиционния спор като цяло, аз и нашата парламентарна група винаги сме държали за диференцирания подход, за разлика от вашата парламентарна група. Това, първо.
Второ, когато говорим за сега внесения законопроект, ние въвеждаме просто един нов механизъм, един нов начин за плащането на тези помощи, а философията, начините, по които правилата, принципите по които те бяха заложени, бяха гласувани в края на миналата година. Аз винаги съм имал по-различно становище по този казус и съм го казвал и то не е тайна за колегите. То между другото е записано в становището на КНСБ сега, само че когато гласувахме този законопроект Вие, колега Мръцков, подкрепихте този принцип и сега да се обявяваме против това, няма как да стане.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Точно когато говорим за принципи, господин председател и госпожо Драганова, започваме да нарушаваме принципа на Международния валутен фонд, който е казал да има подоходен критерий. Ние тръгваме да го нарушаваме – не искаме никакъв подоходен критерий, но някои от тези семейства, които са студенти могат да имат много по-високи доходи. Нека да не противопоставяме семействата. Един път сме наложили този принцип и сега го нарушаваме.
Аз не казах, че не подкрепях законопроекта, а говоря за бъдеще, че трябва да помислим, защото отделните семейства вече не са подкрепяни.
Доктор Адемов, когато казваме какви са принципите, Вие казвате, че трябвало да има този подоходен критерий. Мога да ви кажа, че когато приемахме тези промени, ние сме внесли другата промяна да отпадне подоходният критерий, ако сте забелязали, от 350 лв. Така че като принцип сме приели това, което е предложено от госпожа Христова и останалите колеги, но сме предложили да няма подоходен критерий за останалите семейства, които получават тези 35 лв.
Така че политиката, която сме водили, мисля, че е системна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Давам думата на госпожа Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председателю, аз ще задам един много по-спокоен въпрос, без да се връщаме към тази тема, към тази дискусия, която всички изстрадахме в хода на приемане на Закона за държавния бюджет. Към експертите на семейството нещо се замислих да не сме сгрешили - § 4, чл. 6а, говорим за близнаци. Терминът “близнаци” включва ли и тризнаци? Коректен ли е терминът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Тук трябва да се намесят докторите. Без да съм акушер-гинеколог ще ви кажа, че става въпрос за деца, родени от многоплодна бременност. Защото от многоплодната бременност могат да бъдат родени близнаци, тризнаци и т.н. Това е коректният акушеро-гинекологичен термин. За второ четене ще се консултираме и ще видим как да бъде формулирано. Ще се консултираме с именити акушер-гинеколози. В нашата комисия проф. Козовски спомена за този термин.
Заповядайте, госпожо Дянкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря, господин председател.
За да отговоря на госпожа Михайлова ще кажа, че ние не сме мислили точно как да третираме близнаци, тризнаци или четиризнаци, когато се родят, какво става. Просто сме мислили само за близнаци, защото си спомнихме онези много стари дискусии, които са водени, за деца родени от многоплодна бременност и че никога не се раждат едновременно, че винаги едното е с една или няколко минути е по-голямо от другото. Но си заслужава за прецизността на закона и затова, че наистина правим един нов вид подпомагане точно за тези дечица и техните семейства, да го помислим заедно с вас.
Още нещо, доктор Адемов, ще си позволя – искам да подкрепя вносителите на законопроекта като им припомня нещо и да вляза в спор господин Мръцков. Господин Мръцков, не се нарушава никакъв принцип на социалното подпомагане тук, защото подоходният тест не го слагаме за семейства, които отглеждат деца-инвалиди. Ето едно нещо, което сме правили и досега и ние всъщност още с приемането на Закона за семейните помощи не сме нарушили този принцип. Нека бъдат спокойни вносителите не се нарушава този принцип – този подоходен тест, който го слагаме за всички други семейства с деца, вече има семейства, на които не го слагаме. Това са децата-инвалиди и сега ще бъдат втора и трета група деца – семейства, семействата с близнаците и семействата на жените-студентки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Имат думата колегите от неправителствения сектор.
ЦВЕТА БРЕЗНИШКА (Асоциация “Родители” и Клуб “Пълна къща”): Аз приветствам идеята да се подкрепят семействата с близнаци и майките-студентки, но честно казано това веднага поставя други категории семейства в силно непривилегировано положение. Провокирана съм от изказването на госпожа Драганова, че по този начин се поощрява отговорното родителство. Как по презумпция разбрахме, че майките на близнаци са отговорни родители и по презумпция разбрахме, че многодетните майки са неотговорни родители и ги санкционираме с намаляването на помощ за раждане на трето дете? Просто съм изключително озадачена от подхода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Кое е новото в подхода в този законопроект, искам да разбера? Защото този подход е отпреди Нова година.
ЦВЕТА БРЕЗНИШКА: Да, в конкретния законопроект нямам какво да коментирам – дали ще се изплащат еднократно или на месец, принципно не виждам кой знае каква разлика. Но за съжаление говорим въобще за подхода. Или имаме подоходен критерий, който е насочен към подпомагане на семейството или имаме подпомагане на децата и той важи за всяко дете? В случая не разбирам защо едно семесйтво, в което са се родили 2 деца, е в по-привилегировано положение от семейство, в което се ражда трето или четвърто дете? Защо семейството, в което се ражда трето или четвърто дете се смята, че по-лесно ще се справи със ситуацията, отколкото семейство, в което се раждат две деца едновременно? За мен този подход или трябва да се екстраполира върху всички семейства, или да му се намери някакво логично обяснение. Това е, към което апелирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Вероятно госпожа Христова ще отговори на тези въпроси, но преди това искам да кажа, че когато се раждат деца от многоплодна бременност, тук не става въпрос затова, че някой предварително планира да има близнаци, тризнаци и т.н. Докато когато искаш да имаш трето, четвърто, пето или поредно дете, това е осъзнато волево решение. Няма да навлизаме в такава дискусия – това е законодателна дискусия, в която не може да има такъв диалог.
Госпожо Христова, заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Учудвам се от това, което каза госпожа Брезнишка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: В тази комисия всеки може да изрази всякакво мнение.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Имам основание за това, защото през м. декември беше консултиран текстът – имаше средства и тогава присъства госпожа Брезнишка, представители на “Настоящи и бъдещи майки”, госпожа Фъндъкова и единствената разлика е, че тогава се предлагаше тази помощ да се дава всеки месец, а сега наведнъж да се изплатят 1200 лв. В това само е разликата. Но ако някой ни погледне отнякъде ще разбере защо я има онази притча защо в казана, където се варят българите, няма пазач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ЗЛАТИНА СТАНКОВА (Клуб на многодетните семейства към Асоциация “Родители”): Няма да говоря за многодетните семейства, искам да кажа, че Ви разбрах перфектно затова, че когато една жена иска да има деца, не знае точно колко ще има. В крайна сметка тези неща за мен също са дискриминация към останалите деца – дори на породените, защото те дефакто имат почти същите аналогични проблеми, както и близнаците. Има деца, които се раждат през една година, по същия начин трябва да им се купят две креватчета – аз имам две такива деца, големите ми синове са такива, всичко се купуваше в двоен размер. Нямаше начин едното дете да изнася на другото или нещо от сорта, на което предполагам тук всички е ясно.
Това, че аз съм искала да имам две деца, в това не виждам нищо лошо. Нека да подкрепим хората, които искат да имат повече деца. Защото казвате, че човек трябва да си прецени. Вярно е, че трябва да си прецени, но нека да не правим дискриминация между хората и между децата. Казахте, че подкрепяте становището на КНСБ, те точно са използвали думата “дискриминация”. Затова аз също я използвам. Извинявам се, че съм сложила думите в устата Ви, тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах, че се изказвате, за да коментирате това, което съм казал. Явно има нужда от това.
ЗЛАТИНА СТАНКОВА: Не искам да бъда разбран по този начин. Казвам, че наистина трябва като се мисли за един вид деца, да се помисли за всичките по еднакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това, което казах, е, че сегашната дискусия е малко по-различна от онази, която беше дискусия по същество. Тук става въпрос за едно технологично решение, което е свързано с начина на приложение на тази философия, възприета от Народното събрание преди Нова година.
ЗЛАТИНА СТАНКОВА: Значи явно не сме се разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Пиралкова.
ТЕОДОРА ПИРАЛКОВА (“Обединени български майки”): Принципно подкрепям тези стъпки за подкрепа на майчинството, на добрите, отговорните родители, на младите хора, които се стремят да се образоват, да се развиват и бъдат добри граждани на държавата, създаващи продукт, плащащи данъци и всички тези стъпки в този смисъл ги подкрепям като идея.
Но искам да ви задам въпроса защо не се споменава и какви са съображенията въобще да не се дискутират майките, обучаващи се задочно обучение. Защото много често точно тези млади майки, в тази ранна възраст, когато раждат деца, за да си отглеждат децата при липсата на баби, дядовци и близки, които да ги подпомагат, точно тогава минават задочно обучение, за да имат възможност да си отглеждат децата и същевременно да продължат образованието си. Защо те не се споменават и защо не са взети предвид и не са включени в това подпомагане? Може би имате съображения, бих желала да ги чуя.
Освен това майките-задочнички, доколкото знам, нямат право да ползват студентски кредит. Това ги прави още по-уязвими финансово.
Друго нещо, което искам да попитам – предвидено ли е майка-студентка, която ражда дете с увреждане? Обмислено ли е тя да получи малко по-увеличена помощ в сравнение с останалите майки-студентки със здрави деца? Задавам този въпрос с идеята и насоките нашите национални стратегии за преодоляване бедността на децата и най-вече предотвратяване на изоставянето им в институции. Защото именно тези млади хора, студенти, тръгнали по един път в живота си, ако им се случи да родят дете с увреждане и не получат адекватна подкрепа и помощ от държавата, тези деца биват изоставяни в институции. Точно в първите моменти, в тази крехка възраст, когато те дори психически не са подготвени да се справят с този тежък проблем – не само финансова подкрепа и морална подкрепа им е нужна, но най-лесно се случва това изоставяне на децата. При положение, че нашите институции са с широко зейнали, отворени врати, положението е много сериозно. Това са въпросите ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожо Христова има готовност да отговори.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Господин председател, госпожа Пиралкова задава много съществени въпроси. Ясно е, че тя е навътре в тежките проблеми, които изпитват семейства, които отглеждат деца с увреждане. Но по отношение на въпроса за задочните студентки. Те са работещи жени, които учат – осигурени обикновено. Може да има изключения, но те са работещи, осигурени жени, които си ползват всички права.
А иначе от гледна точка политиката за подкрепа на семействата с деца с увреждане, има някакви крачки. Разбира се, далече съм от мисълта, че това е достатъчно. Но знаете, че там се получава 70% от минималната работна заплата, двойни детски добавки, бездоходен тест, също месечни помощи за деца с увреждания и т.н. разбира се, трябва да се продължи нататък и аз вярвам, че ако и вие се включите и дадете добри положения – виждате, че нашата комисия е отворена, и ще дадем нови законодателни инициативи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други мнения?
Заповядайте, доктор Станкова.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря, господин председател.
Скъпи майки, нарочно се обръщам към вас, защото това е поводът да кажа няколко думи и да подчертая още веднъж факта, че това, че те са при нас на масата и разговорите, които започнахме с тях преди около един месец, фактически ги продължаваме.
Връщам се на настоящия законопроект. Да кажем, че самият факт, че ние вече сме направили тази крачка и тя е обоснована, мисля, че за вас – нарочно се обръщам към вас трите, като представителки на майките, е достатъчно като сигнал, че ние, Комисията по труда и социалната политика, действително – това, което каза госпожа Христина Христова и председателят Хасан Адемов, сме със сериозни намерения и продължаваме да правим крачките в посоката, в която протекоха и предварителните разговори с вас. Затова мисля, че това добро намерение, което днес сме формулирали в този законопроект, трябва да бъде приветствано и да му бъде отредено мястото.
Затова смятам, че вие оттук-нататък като коректив на нашата дейност или като коректив оттук-нататък да продължаваме да работим ще може да ни подкрепяте и се надявам и днес тези ваши изказвания да бъдат в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Искам само да уточним нещо – това е първо четене в комисията. Между първо и второ четене, след като мине на първо четене в пленарната зала, има възможност писмени предложения да ги коментираме тук, в комисията, което е нещо съвършено различно от това, за което говорим.
Доктор Колчаков пожела думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Ние, макар и опозиция, ще подкрепим този законопроект от гледна точка на това, че преценявайки плюсовете и минусите, можем да кажем, че това е една добра крачка в правилна посока, макар и недостатъчна. Ясно е, че още ни предстои да изграждаме истинска социална държава. Тук се посрещат не просто два риска, които са многоплодна бременност или натоварване на хора, които са социално отговорни родители, студенти в момента, много важен знак е и друг знак, според мен, от гледна точка на най-големите предизвикателства.
България в момента е, вие знаете, най-бързо топящата се нация в света. Тоест, демографският проблем е проблем на проблемите за българското общество. Анализите на програмите на Организацията на обединените нации показват, че до 2050 г. България ще се движи някъде около 5 милиона, а може би и по-малко. Това е свързано с колосални проблеми и с пенсионни системи, със здравни системи, с бъдещето на нацията като цяло. Тоест, не просто някакво материално подпомагане се прави тук или някаква елементарна социална политика, България трябва да стане страна, в която модерно да се създават деца. Това е обществено усещане. Ние с господин председателя сме имали уникалният шанс преди 12 години да видим много модерна европейска държава, динамично развиваща се – аз съм давал този пример. Това е Ирландия, която правеше три неща – деца, бизнес и национално самочувствие – върнаха келтският език, азбука и т.н. Ние не можем да имаме перспектива, ако първото нещо, което е най-важният социален капитал – хората, не инвестираме в посока, в която държавата да каже, че това е най-ценното, което българинът може да прави днес – да създава деца, тоест да създава бъдеще.
Затова за нас подходът е много важен от гледна точка на покриване на риска да имаш многоплодна бременност и след това да имаш деца на куп, което е голямо предизвикателство и там не може да има социално планиране – това е Божа работа.
И второто нещо е да стимулираме младите хора, които се образоват, да не изчакват този период и след това да създават деца, защото това е неоправдано от индивидуална семейна точка и от обществена. Защото ние виждаме, че при образованите хора се отлага създаването на деца за по-късен период, което също не е благоприятно от обществена гледна точка. Така че ние ще подкрепим законопроекта и се надяваме, както каза господин Мръцков, това да бъде продължено като развитие и усъвършенстване на социалната политика, в която има още много какво да се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Колчаков, само за информация, през 2007 г. отрицателният ръст е 37 хиляди. Разликата между родените 70 хиляди и тези, които са починали около 110 хиляди е горе-долу един град като Пазарджик или половината на Пазарджик, която се заличава. Това е картината. За съжаление в демографската политика бързи решения няма. Няма как днес да вземем решение, което днес да вземем решение, което да даде днес резултат или догодина – решенията, които сега вземаме, дават резултати след 10-15 години.
Колеги, имате ли други мнения?
Госпожо Панева, заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Колеги, изказвам, се защото чухме повече вносителите и мисля, че като членове на тази комисия трябва да подкрепим тази нова философия, за която става дума. Но трябва да кажем, че в момента обсъждаме паралелно промените в Семейния кодекс и други закони, които работят в тази посока. На мен ми харесва това, което колегите са предвидили по отношение на самотните бащи, по отношение на приемните семейства, роднини, близки. Защото ние знаем как се пълнят институциите – осиновяването и други механизми, които ще дадат възможност не само майката-студентка или тази, която не се отказва да гледа децата си, защото знаем какво се случва напоследък, ще разширят периметъра на хората, ангажирани и ще получат това, което очакват. По този начин това е едно допълнително поощрение – знаем колко семейства са взели деца да отглеждат, колко години поред се стремим да поощрим едно такова действие. Сега си мислим, че и тук можем да берем плодове, което е добре. Радвам се, че вносителите на законопроекта не се отминали и този факт и са го записали като предложение. Аз бих подкрепила едно такова становище.
Иначе ме притеснява това, че като че ли всички искаме да кажем – защо правим нещо и елиминираме други. И вносителите, и тези, които сме тук, веднага заявихме, че това е стъпка. Оттук-нататък тя ще продължи – никой не е казал нещо различно или обратно на това. Става дума за възможности, за психологическа атмосфера и подготовка. А иначе, ако това, което направихме за ин-витрото и това, което правим сега, даде плодове, можем само да бъдем радостни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Панева.
Има ли други мнения, колеги?
ТЕОДОРА ПИРАЛКОВА: Само искам да допълня във връзка с казаното от мен преди това, принципно подкрепям, както казах вече, стъпките. Но ми се иска този законопроект да бъде много добре обмислен в детайли и подробности – конкретните следствия, които биха могли да възникнат от приемането на тези тестове. Съвсем конкретен пример бих дала. Обмислено ли е добре в детайли какво би се случило, ако една майка вземе парите в началото на годината и по някое време през годината реши да изостави детето. Обмислено ли е в подробности контролът, санкциите, механизмите?
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Има текст.
ТЕОДОРА ПИРАЛКОВА: Ще се запозная с текста – не съм имала време, защото днес го получихме. Много ме притеснява този момент, тъй като точно в тази възраст са най-честите изоставяния на деца. Ние знаем, че контролът много ни куца там - подхвърлят се деца и съвсем свободно се влиза и се изоставят в институции. В тази връзка ще се запозная и вече на следващите обсъждани бих искала пак да взема думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Само един апел към всички, които имат отношение. Бих апелирала и към Вас, ако имате конкретни предложения, винаги комисията ги е подкрепяла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: По отделните текстове предложения.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Приемали сме всичко, което е положително. Много неща са минали така, очакваме вашите предложения. Има такъв текст, който задължава майки да върнат парите, ако направят това, което казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: В Секретариата на комисията винаги може да внесете вашите предложения.
Колеги, има ли други мнения? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца с вносител Христина Христова и група народни представители.
Гласували общо 15 народни представители: за – 15, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията.

Преминаваме към следващата
ВТОРА ТОЧКА
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.
Давам думата на заместник-министъра госпожа Светлана Дянкова, за да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря, господин председател.
Аз ще започна представянето на законопроекта, господин Рангелов ще бъде много по-полезен за дообогатяване на дискусията за това какво е проекта за социално включване и как точно ще бъде финансиран този проект в годините. Мисля, че след това трябва да чуем становището на Министерството на финансите, защото те са правили този договор.
Господин председател, аз съм улеснена, защото членовете на Комисията по труда и социалната политика вече са запознати с този проект. Миналата година през м. май вие гласувахте едно решение, с което дадохте право на правителството да одобри критериите по този заем. Всъщност още тогава стана ясно какво е това Проект за социално включване и колко пари ще бъдат сключени със Световната банка за този проект.
Въпреки че съм улеснена, че вие сте прекрасно информирани, ще кажа само няколко неща по Заемното споразумение – Проект за социално включване. С подписването на 15 ноември 2008 г. Заемно споразумение по Проект за социално включване с Международната банка за възстановяване и развитие за заем от 40 милиона евро – това е стойността на заема – се подпомага програма, която е разработена в наши и европейски документи. Имам предвид, че това са няколко стратегии. Ще ги изредя кои са. Това е Съвместния меморандум по социално включване, Националният доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване на Република България за периода 2006-2008 г., Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка – 2006-2015 г.
Друго основание, което е ползвано, за да бъде направено това заемно споразумение, това са плановете за действие във връзка с Десетилетието на ромското включване. Знаете, че нашата държава участва с много активна програма в това десетилетие.
Основната цел на Министерството на труда и социалната политика, когато се подготвяше подписването на това споразумение и реализирането, бяха да се създадат условия или комплекс от условия за плавен преход от използването на заемни средства за социалните програми към използването на европейските структурни фондове за тези програми. Мисля, че господин Ерик Рангелов ще бъде много по-убедителен от мен в това, което казвам, и по-подробен.
И все пак, нека да кажа за социалния ефект на този Проект за социално включване, чиито пари вече станаха ясно колко са – 40 милиона евро, какво очакваме да се случи от проекта за социално включване и кога ще бъде в действие това заемно споразумение. Ние очакваме, че с изпълнението на този проект, ще се подкрепят усилията на цялото правителство за социално включване на деца – инвестициите в развитието на най-ранната детска възраст. Смятаме, че такива инвестиции, направени в годините на детето от нула до седем години, имат много по-голяма възвращаемост, когато детето започне да се реализира след тези 7 години. Те са с много по-голям социален ефект, отколкото всички други инвестиции, които правим по различни политики и програми след 7-годишната възраст на детето.
Смятаме освен това, че с този заем ще се направят инвестиции в самите семейства, които отглеждат децата си в социалния риск на бедност и семейства, които отглеждат деца, които са с някакъв вид увреждания. Очакваме този заем да има социалния ефект върху семействата и децата от т.нар. уязвими групи. Тук мога да го кажа, защото това е Социалната комисия и всички знаем за кои точно уязвими групи става дума от групите на нашето общество.
Очакваме, че ще има и друг социален ефект. Това ще бъде подготовката на родителите на децата от тези уязвими групи, на децата с увреждания да могат да възпроизведат шансът, който ще им дават тези програми за своите деца, да направят тези родители да участват, да бъдат не само получавайки и бидейки бенефициенти по тези програми, а да бъдат и те съдействащи в тези инвестиции и за техните деца.
Смятаме, че по този начин тези програми биха могли да имат едно компенсиращо въздействие и на един по-ранен етап – компенсираме семейството за това, че това семейство е изпаднало в социалния риск и е в така наречените уязвими групи – било е в неблагоприятна социално-икономическа среда и в тази среда по някакъв начин би трябвало да бъде компенсирана точно чрез компенсационните програми по Проекта за социално включване.
Още малко искам да разкажа за този законопроект - вие го знаете от мотивите, но този проект има два компонента.
Първият компонент са интегрираните социални услуги и услуги, свързани с грижи за деца. Това е основният компонент на този проект. За него ще бъдат заделени над 90% от всички заемни средства. Той обхваща следните подкомпоненти: Подкомпонент “Програми за родители на деца на възраст от 0-3 години”, който включва ориентиране на родители на малки деца от уязвимите общности и родителите на децата с увреждания и Подкомпонент “Програми за деца от 3 до 7-годишна възраст”. Той включва дейности като намаляване на таксата за детска градина, създаване на фамилни центрове, транспорт, подобрени здравни услуги. Третият подкомпонент е първият етаж, ако мога така да кажа, на целия този проект, това е изграждане на капацитет – инвестиции в инфраструктурата и материали. Естествено е, както си говорихме днес с господин Рангелов, когато искаме да направим нещо за деца, трябва да имаме място, където да го направим. Затова този подкомпонент ще действа най-вече за онези програми, чрез които ще се изгражда нова детска градина или нов център или ще се ремонтират съществуващи, където да могат да бъдат предоставени този вид социални услуги, защото това е предоставяне на социални услуги за деца и за семейства от уязвими групи.
Вторият компонент – изграждането на капацитет, който включва подкомпонентие за изграждане на капацитета на местно ниво и оценка на въздействието. Това ще бъде един малко по-далечен подкомпонент, който ще задейства след първите 20 години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, по този и следващият законопроект искам да припомня нещо, което почти съм сигурен, че го знаете. Преди малко госпожа Дянкова припомни, че в тази комисия ние дадохме разрешение на Министерския съвет да води преговори с Международната банка за възстановяване и развитие. Това беше през месец май миналата година. Освен това към Министерския съвет има една структура – Съвет за икономическа политика, която взема решение кои да са приоритетните заеми за одобрение от Народното събрание. Тези заеми на практика са част от Държавния бюджет с неговите приложения – Приложения 14 или Приложение 17. Така че при тегленето на тези заеми не може да има нито случайни мотиви, нито индивидуални акции, нито каквито и да било – нека да го нарека грубо – защита на някакъв тип интереси, било то публични, корпоративни ли каквото и да е. Така че това трябва да е ясно, когато разглеждаме тези законопроекти.
Сега обаче искам, преди да открия дискусията, да задам един въпрос, когато се говори за такъв тип заеми. От опозицията и преди опозицията ние също го коментираме този въпрос, винаги се задава въпросът – защо след като държавата има финансов ресурс, има бюджетен излишък, има фискален резерв, защо прибягва до такъв тип заемно споразумение? Ако някой иска, може да отговори на този въпрос. А ако не, то той ще си остане висящ през всичките тези години – аз винаги го задавам. Преди да го зададат всички останали, ние искаме да го коментираме в нашата комисия и мисля, че в това няма нищо нередно.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Тези заемни споразумения със Световната банка, а когато има и от други европейски фондове средства, всъщност показват континуитета, приемствеността в държавата.
Преговорите по този заем започнаха през 2004 г. Даде се после от комисията разрешение за водене на вече окончателните преговори по структуриране на самия заем и сега ще започне изпълнението, след 17 години друго правителство ще изплаща този заем.
Но защо заеми, а не от излишъка, не от бюджета? Защото тези заеми са обвързани с мерки, мониторинг и критерии, които са много по-строги от харченето на националния бюджет. Там има много специални изисквания, подложени са на специални наблюдения изпълнителите на тези заеми – тези, които ще харчат парите.
Тук хубавото на този заем е, че в крайна сметка действието ще се развива много децентрализирано – в общините, долу в общините – там, където протича животът на децата и семействата. Както каза доктор Колчаков, демографската криза е нещо колосално, което преживяваме – разбира се, не всички осъзнаваме в една висока степен какво означава това за България и са подбрани да бъдат бенефициенти – като имам предвид крайни бенефициенти, не тези, които ще бъдат общините и гражданските организации – бенефициенти са всъщност са семействата и децата от 0 до 7 години, за да се осигури тази училищна готовност и да се елиминира всичко онова, което пречи в едно семейство детето да има нормална училищна подготовка и да започне да посещава училище и да има успехи и да се изгражда една интелигентна нация – било здравни проблеми, било липса на социална инфраструктура, било икономически проблеми и бедност, социално състояние и т.н.
Така че това е философията, доколкото аз съм могла да вникна, на тези заеми. Мисля, че трябва да подкрепим правителството, за да може да изпълни тези допълнителни мерки под едно много сериозно външно наблюдение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, искам да включим господин Рангелов в дискусията, защото е изключително важно това, което каза госпожа Христова. Този заем, нали знаете, че първите пет години е гратисен период и ще се плаща след това 17 години. Освен това има нещо друго, по-интересно – 90% от ресурса по този заем ще се харчи първите 2,5 години – поне така е записано в заемното споразумение.
Господин Рангелов, искам да отбележите начина, правилата и принципите, по които ще се реализира това заемно споразумение – по какъв начин ще премине към оперативните програми, към усвояването на парите от Европейския социален фонд, например. Това една първа стъпка към въвеждането на онези правила и принципи за усвояване на европейски пари ли е? Струва ми се, че това е изключително важно да го разберем, защото имаме негативен досегашен опит от тази дейност – поне досегашният опит показва това.
ЕРИК РАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми членове на комисията. Мислех, че трябва да се огранича само в детайлите, тъй като преждеговорившите направиха достатъчно подробни разяснения по проекта. Напълно се присъединявам към думите на госпожа Христова – наистина е така, контролът е различен. Наистина е така, че тези средства са съвсем целево насочени към изпълнението на този проект.
Още нещо, както госпожа Христова каза правилно, неговото създаване е започнало фактически със специалисти от Световната банка и експерти от Министерството на труда и социалната политика още през 2004 г. Тоест, преди България да е член на Европейския съюз. Именно затова самият проект има, бих казал, хибриден вид. Той е разчетен за период от 5 години, като средствата от заема са разчетени да бъдат използвани през първите две години и половина, а пакетите, които ще бъдат разработени и предоставени на общините – бенефициенти, имам предвид пакетите, които самите общини ще предоставят на крайните бенефициенти, са разработени и ще бъдат финализирани в скоро време по такъв начин, че ако тези с подобни пакети или със същите пакети една община кандидатства за средства от Европейския социален фонд, то почти да бъде гарантирано, че този нейн проект ще бъде одобрен и ще получи финансиране от Европейския социален фонд.
С други думи това е мост към преход на използване на средствата от Европейския социален фонд за същия проект, който се предполага да няма дори крайна дата – 2013 г., както засега са разчетени средствата, а да бъдат безкрай, в смисъл всяка една община в бъдеще, когато оцени необходимостта от подобни социални услуги, да може веднага да кандидатства от съответните органи за европейски пари. Именно в това този проект е доста различен от сега изпълнявани проекти, поне от Социалния инвестиционен фонд, свързани с финансиране от Световната банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожа Банкова пожела думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Колеги, аз искам да поставя въпрос, който ми беше поставен на приемните дни от доста време и сега използвам случая, че за пореден път става дума тук, в комисията, за вземане на заеми
В приемния ми ден беше поставен въпросът – какво означават тези заеми, които България взема непрекъснато. Понеже госпожа Христова говореше за хубавото на този заем, използвам въпроса, който беше зададен в приемния ми ден, да отговорите чрез мен на няколко български граждани от Плевен – с какво ние се задължаваме, как се връщат тези заеми или казано по-простичко, използвам Вашата терминология, какво е лошото на този заем? Тоест, какво означава във времето, в ситуацията, в която се намира България, връщането на този заем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други мнения? Ако някой иска да отговори на този въпрос – госпожо Христова, към Вас като че ли беше насочен въпросът.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: От финансовата страна на въпроса на госпожа Банкова, едва ли ще бъде пунктуална и изчерпателна, но доколкото съм запозната ще кажа, че заемът е като всеки друг заем – разбира се, по-облекчен е от търговските банки, но тези заеми в крайна сметка се харчат за гражданите на България. Тоест, този заем не е за чиновниците – най-малко е за тях, даже много стриктно там всичко се следи и какъв дял да има за тези чиновници, които ще изпълняват за тези функции. Всичко е за хората, така че после нашата държава и общество от данъците ще си върнем заема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Има ли други мнения? Не виждам желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Заемно споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие с вносител Министерският съвет.
Гласували общо 16 народни представители: за – 15, против – няма, въздържали се - 1.
Приема се предложеният законопроект.

Продължаваме с
ТРЕТА ТОЧКА
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.
Ще помоля представителите на Министерството на икономиката и енергетиката да представят законопроекта.
Заповядайте, господин Узунов.
СТЕФАН УЗУНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми членове на комисията! Позволете ми да предложа кратка информация по законопроекта.
Заемното споразумение е сключено въз основа на дадено от Народното събрание съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между България и Международната банка за възстановяване и развитие в контекста на изпълняваната от българското правителство със съдействието на Световната банка Средносрочна програма за институционална реформа в институционалните сектори.
Преговорите по заема бяха проведени през м. септември 2008 г. и след одобряване от Борда на директорите на Международната банка за възстановяване и развитие заемното споразумение бе подписано на 18 ноември 2008 г.
Вторият заем за развитие на политиките за институционална реформа в социалните сектори е във връзка със Стратегията за партньорство на Световната банка с Република България, одобрена от Борда на директорите на банката през м. юни 2006 г. Заемът се отпуска в контекста на предприети от българската страна мерки в областта на социалната защита, образованието и здравеопазването. Той е продължение на действията по първата фаза на програмата. Фокусът на тази фаза на програмата се запазва, както от първата, върху конкретни мерки в социалните сектори в подкрепа на постигането на две основни цели, а именно повишаване на заетостта и полагането на основите на дългосрочен растеж на производителността чрез предоставяне на стимули за създаване на работни места и подобряване на качеството на образованието в духа на Лисабонската стратегия. И второ, насърчаване на фискалната устойчивост чрез подобряване на ефективността в социалните сектори.
Основните стратегически насоки се запазват и при втората фаза, а именно Световната банка предоставя консултации на високо ниво, техническа помощ в допълнение на финансовото подпомагане, свързано с програмата за развитие на политиките. Второ, запазва се използването на опростен подход на фокусиране към малко на брой значими политики и концентриране на политическата помощ към тези политики.
Заемът за развитие на политиките има за цел укрепване на капацитета на правителството за укрепване на неговите стратегии и политики.
И последно. Програмата остава гъвкава, за да може да отговаря на нововъзникващите потребности и искания на правителството.
По отношение на някои финансови аспекти, както и вече предприетите действия по заемното споразумение, бих искал да дам думата на моите колеги от Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли въпроси и мнения?
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Аз искам да използвам въпроса на доктор Адемов, на който не получихме отговор, на фона на бюджетния излишък, за смисъла на тези заеми. Много съм впечатлена от това, че за развитие на политиките трябва да се вземат заеми. Понеже споменахте, че този заем, първо, че е втори заем, и би било добре да знаем какъв е ефектът от първия заем. Защото за всички български граждани не виждам да има крачка напред в социалната сфера, в здравеопазването и в образованието. Питам Ви простичко, защото така питат гражданите, когато се срещаме с тях.
Това, което става в образованието, това, което става в здравеопазването – изключително ниският, най-ниският, стандарт в Европа е стандартът на живот на българските граждани. Всичко това, съпоставено на фона на тези толкова впечатляващи мотиви за континуитета, за бенефициентите, които трябва да получат тези толкова необходими заеми и най-вече за ефекта от тези заеми.
Аз мисля, че трябва по-простичко да се обясни смисълът на тези заеми и онова, с което България се задължава – размерът на тези заеми, смисълът на тези заеми. Може ли една политика и сфери да се гради на толкова чести заеми? Аз си спомням от предишния парламент – тогава бяха изключително остри дебатите по отношение на непрекъснатите заеми, които България задължаваше да взема. И сега продължаваме с тези заеми. Кажете простичко, обяснете го. Защото, ако вие успявате да се мотивирате добре, ще спечелите пред обществото. Но ако не успеете да мотивирате добре смисъла на тези заеми, губите страшно много. Защото това са три сфери, в които всички виждат какво е състоянието на България.
Тук говорим за втори заем и аз питам съвсем добронамерено – какъв е резултатът от първия заем, каква голяма, огромна крачка направихме напред, колко много ни помогна първия заем, че вземаме и втори заем? И всичко това, на фона на ситуацията, в която са тези 3 сфери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, доктор Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, госпожо Банкова! Искам да кажа, че тези 101 млн. 700 хил. евро са крайно необходими, именно по тези три основни сектора. Това е социалната политика, и по-точно параметрите на пазара на труда, образованието, където с част от тези средства ще бъдат обучени близо 50% от ръководителите на училищата в районните инспекции по образование. И не на последно място, това е, че част от тези средства ще отидат за финансовата стабилизация и стабилност на здравеопазването, като в доклада на Световната банка е посочено точно и ясно какво точно трябва да се направи – имам предвид в проекта по това споразумение.
Така че, госпожо Банкова, ние се нуждаем от тези пари, особено в социалната сфера на този етап. Друг е въпросът за конкретните ви отговори – как, защо ще се връщат и по какъв начин. Но внимателният прочит, а и тук специалистите от Министерството на финансите ще кажат, че има гратисни периоди, които дават възможност на държавата да стабилизира точно тези системи.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Може би, господин председател, под формата на реплика – не опонирам на госпожа Банкова, тъй като мисля, че е основателен въпросът, който тя постави повторно – защо заем. Но само с две изречения за резултатите, госпожо Банкова. Здравната комисия имахме изнесено заседание в Разград, където доктор Адемов беше домакин, за да видим резултатите от първия заем. Искам да ви кажа, че бях впечатлена от постигнатото в болниците в Разград, Кубрат и Исперих, където заемът беше насочен за преструктуриране на болничния сектор. Бях впечатлена от това как с един милион лева, доктор Адемов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: По-малко.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: ...бяха направени такива промени в болниците, че просто хората го приемаха като нещо, което прави животът им малко по-различен и заедно с цялата промяна, свързана с обзавеждане и снабдяване с най-модерна техника, беше се случил и реален процес на преструктуриране на сектора. Така че лично аз имам удовлетворение от това, което видях Разград. Не знам другаде какви са резултатите – вероятно ще получите отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Едно изречение само – аз се интересувам чисто познавателно, тъй като имам усещането, че градим политиката си от заем на заем, просто искам да попитам: каква е практиката сред другите страни, сродни нам, макар че едва ли има сродна нам страна по изключително нисък стандарт? Каква е практиката при другите страни – дали там тези заеми са толкова чести? Има ли друг начин човек да се справи с градежа на държавата и институциите или заемът е основно средство? Моля да отговорите на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Горанов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам само да разделя нещата на две части. Първо, нека да е ясно за всички, че вторият заем, за който говорим, е по-особен заем. Той няма за цел пряко финансиране на определена конкретна дейност. По аналог на същия заем за развитие на политиките, той попада и се усвоява директно в централния бюджет и служи като общ източник за финансиране на консолидираната фискална програма. Той е по-скоро като един инструмент в подкрепа на платежния баланс. Това е, за да разграничим заемът за социално включване от общия заем за развитие на политиката.
Аз също много пъти за себе си съм разсъждавал по целесъобразността за ползване на заемни ресурси, в частност от Международната банка за възстановяване и развитие за постигане на национални цели и политики в контекста на достатъчния ресурс, който, за радост, правителството през годините на благоразумна фискална политика и на растежа формира.
Възможен отговор на този въпрос би бил следният. Безспорно Световната банка рядко интервенира в страни – членки на Европейския съюз, но правителството осъзнава целесъобразността от огромната техническа и методологична помощ, която екипът на Световната банка с целия си опит от целия свят пренася върху националните политики – повярвайте ми, ако ние трябва да наемем международен консултант, за да проучим определен опит и наложим практики, със сигурност цената на заема, който, обърнете внимание, либор, който постоянно пада и към момент е 2,6 и 2,7% лихва, според мен цената на една такава консултантска услуга би била повече от лихвата, която плащаме. Но това са съображения около целесъобразността.
За заема за социално включване следва да се има предвид и по-скоро там е важно да се отбележи, че първо, редовният мониторинг, който по аналог на познатия на всички вас инструмент – Социално инвестиционен фонд, мониторингът, който банката оказва като външен, независим за страната орган, гарантира целесъобразността и ясното постигане на целите, които с помощта на експертите на банката са така добре формулирани, както за съжаление ние все още в нашата администрация не можем да го правим – това е критика и към самия мен, като експерт от българската държавна администрация.
Това, което бих допълнил, е, че той покрива една такава сфера на политиката, която Европейският социален фонд не покрива. Европейският социален фонд покрива т.нар. меки мерки, не искам да изземвам думата на Министерството на труда и социалната политика, но Европейският социален фонд няма да инвестира в строителството на социалната инфраструктура за тази целева група, предмет на заема. Европейският социален фонд ще финансира всичко, свързано с подобни проекти, но в частта по-скоро, как да кажа, ако мога да използвам термина – текущата издръжка на една такава социална услуга. А инфраструктурата, свързана с тази социална услуга, е именно предмет на този проект.
По въпроса защо не с национални пари, изкушен съм напоследък да казвам, защото се зададе въпроса коя съвременна икономика се финансира дългово, изкушен съм да напомня, че американската икономика е най-задължената икономика в света – с около 16 трилиона долара дълг. Сравнението е интересно.
Изкушен съм също да казвам, че в момента на липса на възможност за достатъчно добро прогнозиране на предстоящи евентуални негативни процеси в икономиката всеки ресурс, привлечен, който може да послужи за покриване на неблагоприятни ситуации в платежния баланс на страната е добре дошъл. Защото знаем, че този платежен баланс всъщност е Паричният съвет, който е в основата на съществуващия икономически модел в България.
Приключвам с това, че за разлика от Проекта за социално включване Проектът за развитие на политиките основно казано селектира, насочва правителството само да поеме едни ангажименти и само да си ги постигне с ясното съзнание, че същият заем е условен – той би могъл да не бъде усвоен, но той е един ресурс, който е на разположение на страната, който, не дай си Боже да ни потрябва – казвам не дай си Боже, тъй като ако ние разчитаме на фискалната стабилност на държавата с един ресурс около 200 млн.лв., значи нещата няма да са поставени добре – но във всеки случай този инструмент е по-скоро положителен, отколкото да го разглеждаме като някакво целенасочено, безсмислено усвояване на нечии заеми и плащане на лихви на някого. Дано, госпожо Банкова, да съм се опитала да бъда ясен. Все пак трябва да ги делим двата заема – единият е под условие и не е за финансиране на конкретна политика, а по-скоро за изпълнение на един политически ангажимент на правителството, което изражда една секторна стратегия в отделните социални сектори и казват, че ще я постигне с помощта на консултацията, ако щеш и на техническата помощ на Световната банка с целия нейн капацитет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Впечатлена съм от едно Ваше изречение – значи там те ни подлагат такъв мониторинг, такова наблюдение върху харченето на парите, което ние не можем да си създадем.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Все още.
СТЕЛА БАНКОВА: Знаете ли какво означава това признание? Понеже ние не можем да си създадем строга система за харчене на парите, отделен е въпросът защо досега не можем да я създадем и дали въобще искаме да я създадем, по-лесно ни е да вземем заем, защото там, видите ли, наблюдението било по-строго.
Без да правя каквото и да било сравнение с друг вид пари, които ни се дават, виждате какво става с парите, които ни се дават от Европа за развитие на селското стопанство. Къде е гаранцията, въпреки този хвален от Вас мониторинг, че тези пари няма да ги сполети подобна съдба на тези пари, за които цялото българско общество сега се вълнува? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Не съм специалист, но има критерии, които трябва да изпълним, за да получим този заем, и то през 2011 г. Критериите са следните – да отстраним надбавката за трудов стаж, единни стандарти на финансиране в училища. Не искам да ги изброявам всички критерии. Този заем няма да харчим ето така вземаме тези пари и ги харчим за него, а ние ще го получим, когато изпълним тези условия, за да можем да си помогнем и институциите да се справят с това, което сме поели като ангажименти. Така е и записано. Аз така го разбирам – от 31 октомври 2011 г. ще бъде първоначалното отпускане на заема, но ние трябва да изпълним критериите, които не сме ги изпълнили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, доктор Станкова.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С моите изключително скромни усещания за икономика си мисля, че изречението, което каза господин Горанов, е изключително възлово и важно, че този Съвет за икономическа политика към Министерския съвет каквото и правителство да дойде, той ще бъде водещ и важен. Защото ще бъде твърде наивно и елементарно да кажем, че просто така си вземаме заеми. Мисля, че заеми винаги във всяка държава ще има. Защото това, което Вие обяснихте, и то на твърде професионален, но въпреки това достъпен език, е изключително вярно. И това е логиката на нещата.
Друг е въпросът тези заеми – това, което казахме, по-нататък кой ще ги ползва, как – и най-важното нещо, за което винаги сме говорили, е какъв ще бъде контролът.
Заедно със заема, който касае социалните политики – онзи ден се наложи да говоря някъде и казах, че по-социално, в буквалния смисъл, от социалните дейности и от здравеопазването не знам да има. Мисля, че е добър сигнал за това, че оттук-нататък и като виждане на нашето общество, защото ние сме част от това гражданско общество е добре насочено. Вземайки такъв заем и договаряйки го, това не е елементарен ход във времето – поне така го чувстваме – е изключително важно като политика на държавата.
Затова си мисля, че заемът, за който става дума, е политика в социалната дейност е инвестиция в бъдещето.Елементарно погледнато, когато ние в нашите семейства вземаме заем, винаги казваме за какво го вземаме и в какво го инвестираме и какво трябва да получим. Аз мисля, че това е предизвикателството. Това е трудното на социалните дейности, че те не раждат днес едно кебапче, утре – две кебапчета, днес – две плочки за баня, а утре – три плочки, а в крайна сметка ние инвестираме в нещо много важно. Затова е трудна социалната дейност и затова е трудно да отпускаме пари за социални дейности.
Така че ние ще подкрепим това намерение, разбира се. Надявам се оттук в бъдеще, поне така си мислим, че тези виждания и тези разсъждения за отпускане на заемите ще придобият още по-сериозни измерения и съждения и такива разисквания в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, нека все пак не забравяме, че не сме водеща комисия по тези законопроекти. Това е бюджетен законопроект, който ще се разглежда в Комисията по бюджет и финанси. Не съм сигурен, че там ще има такава дискусия, но с надеждата да продължи там дискусията, все пак нека да се ограничим в параметрите на социалната политика. Защото иначе навлизаме в чужди територии.
Госпожо Дянкова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Бих искала и ние от Министерството на труда и социалната политика да внесем принос в дискусията. Действително, госпожо Банкова, нека да ви кажем нещо. Всъщност Вие ни накарахте да вземем думата по тази точка от дневния ред.
По първия заем, не по този, който днес се разглежда в Социалната комисия, имаше проект, който се казваше „Реформа за повишаване благосъстоянието на децата”. Взехме заем, пак от Световната банка. Защото това е вярно, което каза и господин Горанов. Това са твърди мерки, чието изпълнението ни помогнаха през годините точно такова вземане на заеми. Европейският съюз с европейските си фондове, по които ни се отпуска пари, гарантират провеждането на политика в България, но това са така наречени меки политики, меки мерки. За тях Световната банка няма да ни даде никога заем. А европейските фондове ще ни дадат, но няма да ни дадат пари затова да построим детската градина, училището. Европейските няма и все още не ни дават такива пари. Това го правим само с такива заеми.
В края на краищата искам да ви кажа нещо – с първия заем за повишаване благосъстоянието на децата направихме около 10 центрове за обществена подкрепа на децата, направихме 10 звена „Майка и бебе”, направихме 10 центрове за деца на улицата. Направиха ги наши кметове, на които, трябва да ви кажа, че им беше все едно дали парите, с които предоставят тази услуга в общините си за тези деца, идват по заем или идват от някои от европейските фондове или от бюджета. Така че аз не знам защо вашите избиратели поставят така този въпрос. Но вашите кметове например в областта никога не поставят така въпроса – винаги вземат от всички траншове, от всички европейски пари, които идват, от парите, които са от бюджетния излишък за социални услуги и проекти и никога не питат откъде са тези пари. Те искат да предоставят услугата там, където тя има нужда да бъде поета – от деца, от домове, от болници, от хора в уязвими и в не толкова уязвими социални групи. Ето ефектът! Вие казвате – защо заем? Ето, първият заем, който тук гласувахте, резултатът е 10 звена „Майка и бебе”, 10 центъра за деца на улицата и т.н. Има ефект от тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, от този заем – от първия, понеже съм един от тези, които са запознати с тези неща, говоря за сектора здравеопазване, са обзаведени всички кабинети на общопрактикуващи лекари в България. А те са пет хиляди. По един специален набор от „А” до „Я” в тези кабинети имаше абсолютно всичко.
Второ, когато министър на здравеопазването беше Радослав Гайдарски закупи 150 линейки. С последните пари от тези пари се закупиха 300 линейки. Това е част от инфраструктурата на българското здравеопазване. Сигурно е можело да се използват и по по-добър начин. Но тези неща ги има в България, те са под контрола на обществото, под публичния контрол и не бива да имаме чак толкова съмнения. Това, госпожо Банкова, за Вас го казвам. Другите страни тези неща ги правят 100 години, нали знаете, а ние – за няколко години и не ги правим по най-добри начин, сигурно и това го има.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря на госпожа Банкова, че постави този въпрос, защото това е въпрос, който вълнува българското общество и има смисъл тук да говорим на тази тема и правим анализ на случващото се.
Аз отново съм изкушена да кажа няколко думи за Разград и за първия заем. Честно казано, госпожо Банкова, нещо, което е близко и до Вас – ние с Вас сме троянки, и двете, аз когато бях в Разград изпитах огромна завист за това, че Разград взе заема, а Ловеч се отказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ловеч и Габрово се отказаха.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Те се отказаха. Вие тогава бяхте народен представител в Ловешки район. Тогава течеше много тежка дискусия и тя беше „Световната банка ще ни накара да правим реформи и съкращаваме лекари”. Стана така, че Ловешката болница съкрати лекарите, без да вземе парите. А Разградската болница направи същото и взе парите.
Когато се върнах в моя избирателен район, говорих с лекарите, които тогава бяха опозиция на това решение. Така че го давам като илюстрация, че нещата реално се случват.
Искам да обърна внимание на нещо, което е особено важно, тъй като стана дума за това, че програмата, която е обвързана с този втори заем, е в съответствие със Стратегията за партньорство със страната, като в центъра на тази програма стои един много важен въпрос, към който ние трябва много по-често да се връщаме и говорим за това. Става дума за производителността на труда. Ние като че ли като Социална комисия по-често говорим за доходите, за социалните политики, за липсата на пари и не поставяме все по-често проблема производителност, който в крайна сметка определя всичко останало и така дискусията ни няма да е пълноценна.
За нас е ясно, че в България производителността на труда на 36% от тази на страните членки. Докато ние не достигнем производителността на труда на страните членки, то нито доходите ни, нито пенсиите ни, нито социалните ни плащания ще бъдат равнопоставени. Така че е според мен е хубаво, че чрез този заем се поставя един много сериозен проблем за българското общество. Надявам се, че той ще допринесе затова политиките да бъдат ориентирани в тази посока в много голяма степен. Защото това в крайна сметка е базата и най-важното върху което стъпваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други, които желаят да се изкажат?. Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.
Гласували общо 16 народни представители: за – 15, против – 1, въздържали се – няма. Приема се законопроектът.
Благодаря ви за участието в дискусията, колеги
Закривам заседанието. (Закрито в 17,00 ч.)

Д- Р ХАСАН АДЕМОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА