Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

П Р О Т ОК О Л

На 1 април 2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Земно споразумение /Трети заем за развитие на политиките-институционална реформа в социалните сектори/ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерски съвет.
2. Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2008 г., № 930-00-6, внесен от Икономическия и социален съвет на 26.03.2009 г.
Списък с присъстващите депутати и гости се прилага към протокола.
Заседанието на Комисията по труда и социалната политика започна в 15,05 часа и бе открито и ръководено от Хасан Адемов –председател на Комисията по труда и социалната политика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, дневният ред за днешното заседание е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Земно споразумение /Трети заем за развитие на политиките-институционална реформа в социалните сектори/ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерски съвет.
2. Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2008 г., № 930-00-6, внесен от Икономическия и социален съвет на 26.03.2009 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така прочетения дневен ред, моля да гласува.
„За” – 12. „Против” и „Въздържали се” няма.
Приема се дневният ред.
По точка първа кой ще представи проекта на Министерски съвет за решение за даване на съгласие? Господин Димитров Вие ли или който прецените.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз не възразявам. Официални вносители са Министерството на финансите и Министерство на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Добре, заповядайте.
Водеща комисия по този проект е Комисията по бюджет и финанси. Ние сме спомагателна комисия. Заповядайте, само ще ви моля да се представите за протокола.
СТЕФАН УЗУНОВ: Аз съм от Министерство на икономиката и енергетиката и съм директор на Дирекция „Обща икономическа политика”.
Серията от заеми, за която става дума, беше разработена за оказване на подкрепа на правителството на България да се справи с основните предизвикателства на структурната реформа и модернизацията в процеса на присъединяването на България към Европейския съюз с първия заем, известен като DPL І и в следприсъединителния период със заемите DPL ІІ и DPL ІІІ. Серията от заеми са в съответствие с трите приоритетни области, които са залегнали в стратегията за партньорство между Световна банка и Република България и съответно одобрена от борда на директорите на Световна банка през юни 2006 г.
Областите, в които се работи, са:
Повишаване производителността и заетостта в подкрепа на икономическия растеж с водеща роля на частния сектор в съответствие с Лисабонската стратегия.
Втората, финансова устойчивост и подобрен капацитет за усвояване средствата от фондовете на Европейския съюз.
Третата, намаляване на бедността и социално включване.
По-конкретно серията от заеми DPL за развитие на политиките са в подкрепа на приемането и прилагането на политики за структурна реформа със следните цели: повишаване на заетостта и прилагане на основите на траен растеж на производителността чрез стимулиране създаването на нови работни места и повишаване качеството на образованието. Втора цел, насърчаване на финансовата устойчивост на социалните сектори чрез повишаване на тяхната ефективност.
Очаква се дейностите, подкрепяни от серията заеми да допринесат за повишаване на скоростта на конвергенция с политиките и стандартите на Европейския съюз, повишаване на конкурентоспособността чрез подобряване на уменията на работната сила и създаване на по-добър инвестиционен климат, както и чрез създаване на по-ефективни системи в здравеопазването, образованието и социалното подпомагане.
Завършването на третата фаза на серията заеми се извършва в период с повишени икономически рискове за България, произлизащи от влошаването на глобалната икономическа среда. Третият заем, който е в размер на равностойността на равностойността на 200 милиона щатски долари, се очаква да допринесе за решаването както на краткосрочни, така и на средносрочни проблеми чрез оказване на подкрепа за мерки за справяне с потенциалните неблагоприятни последствия от икономическия спад за заетостта, продължаване на реформите на правителството за повишаване ефективността от използване на ресурсите в здравеопазването и образованието в краткосрочен и дългосрочен план и мерки за засилване растежа на заетостта и производителността в средносрочен план чрез структурни реформи за усъвършенстване на политиките за активизиране на работната сила, повишаване на качеството на основното и средно образование и намаляване на регулаторната тежест в производствения сектор.
Заемите от серията DPL, в това число DPL ІІІ, се основават на специфичните секторни стратегии за реформа в съответствие с националните програми за реформи за периода 2006-2008 и 2008-2010 г. и по-конкретно националната програма на правителството за развитие на училищното и предучилищно образование за 2006-2015 г., одобрена от Народно събрание през юни 2006 г., Националната здравна стратегия на правителството за 2008-2013 г., одобрена от Народно събрание през декември 2008 г. и осъвременената Национална стратегия по заетостта 2008-2015 г., приета от Министерски съвет през април. Въз основа на тези секторни стратегии са предприети конкретни действия, които ще допринесат за ефективното използване на средствата по заема както и за очаквания напредък в областта на социалните политики.
Заемът е с 19-годишен погасителен план и 7-годишен гратисен период. Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, както знаете по Конституция процедурата е Народното събрание да даде съгласие на Министерския съвет, респективно на министъра на икономиката и на министъра на финансите, да проведе преговори с Международната банка за възстановяване и развитие за сключване на заемно споразумение. След като приключи тази процедура следва последваща процедура на ратификация от Народно събрание. Това е традиционната процедура за такъв тип заеми – със съгласието на Народно събрание стартира процедурата по водене на преговори.
Господин Димитров, ако искате да добавите нещо към социалния аспект на заемното споразумение. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Само няколко думи. Материалите са предоставени. Това е трети етап на един заем, който е обсъждан тук. По-особеното е, че в процеса на подготовка на материалите някои от целите, някои от критериите, някои от подходите бяха адаптирани към бързо променящата се ситуация в момента и са взети предвид някои негативни тенденции от гледна точка на намаляване на ръста на растежа, от гледна точка на макар и плавно, но увеличаване на ръста на безработицата и проблеми със заетостта. Така че, този материал, който е предоставен на вашето внимание, актуализиран е и е в синхрон с бързо променящата се действителност към този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за допълнението, господин Димитров.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, изказвания.
Госпожа Христова!
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Ние в тази комисия гледахме и давахме съгласие за първата и за втората част, както каза заместник-министър Димитров, на заема от Световната банка. Сега това е третата част. Искам да обърна внимание на три-четири неща.
Първо, че този заем е за продължаване на реформи. Той не е за обичайни неща, които ние си планираме в държавния бюджет, водим дебати и отпускаме да се харчат от изпълнителната власт. Това е за продължаване на реформи в социалната сфера в по-широк смисъл, така че да се повиши производителността и заетостта, да имаме икономически растеж. И особено в тази тежка икономическа ситуация, в която оттук нататък трудно правим прогнози дори за събираемостта и за състоянието на държавния бюджет до края на годината и за следващата година. Така че тук ще се подкрепят реформите за политики за работната сила, за училищно образование. Знаете, там тече много сериозна реформа. Също така за професионалната квалификация. Реформата за намаляване и прекратяване най-накрая до минимум на регулаторните режими на държавата спрямо бизнеса. Също така важното е да знаем, че тази стратегия за сътрудничество, която се е подписала между нашето правителство и Световна банка в нея са взети предвид и ситуацията, в която е България относно усвояването на европейските фондове. Взело се е предвид това, че ако ние можем да направим успешно реформите, където ни липсва капацитет да ги направим, както сме установили, то и по-добре ще можем да усвояваме средствата по линия на Европейския съюз. Така че, това е естествено продължение този заем. Аз имах възможност и за втория заем, когато одобрявахме¸да кажа, че ето, това правителство сега полага усилия тези министри да подготвят документите, да съгласуват с Народното събрание, да направят кореспонденцията със Световната банка , но следващото правителство ще харчи. То си има една непрекъсваемост на държавата. Иначе, както разбрах от колегата, който докладва тук за финансовите характеристики, те са твърде благоприятни за нашата държава, има 7-годишен гратисен период, в който няма да се обслужва заема, а само лихвите. Така че, смятам, че нашата комисия трябва да подкрепи и да даде съгласие на правителството да може да работи с този заем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за други мнения, въпроси.
Към вносителите, какво означава равностойността на 200 милиона щатски долара в евро?
СВЕТЛАНА ПАНОВА /началник отдел в Министерството на финансите/: Световна банка предлага ресурса в щатски долари, а бенефициента, в случая правителството на Република България, избира в каква валута да го вземе. Тъй като той е предложен в щатски долара в момента на преговори има определена процедура към кой ден те се приравняват към еврото. Така че той ще бъде получен в евро, което е по-сигурният ресурс в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: При положение че има фиксиран курс на лева към еврото и има динамика, според мен това е добрия подход.
Заповядайте колеги.
Госпожа Донка Михайлова!
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю, аз ще добавя само един малък акцент към казаното от госпожа Христова. Коалиция за България ще гласува за даването на съгласие за водене на преговори за заемното споразумение трети етап, като стъпка от един цялостен процес на реформа в социалната сфера.
Аз бих искала да обърна внимание, é този трети етап като чели звучи най-адекватно като отговор на случващото се, защото очевидно в условията на ускоряваща се икономическа криза ние вече започваме да усещаме последствията и то в най-голяма степен по отношение на заетостта, на безработицата. Тъй като не е тайна за никого, говорили сме много пъти в тази комисия, че днес българският гражданин е особено чувствителен на тема безработица и един от големите страхове на българина днес е страха, че ще загуби работата си. Мисля, че доброто в заема е, че целите съчетават както краткосрочни потребности на обществото, които надяваме се, дано да бъдат по-краткосрочни във времето и по-бързо тенденцията да се обърне в посока намаляване на безработицата, с една дългосрочна политика в сферата на заетостта. И това е политиката, свързана с повишаване на производителността. Защото като чели в българското общество очакването за ръст на заетостта и за ръст на работни заплати, някак си не се свързва с производителността на труда и ние когато говорим, че България е на опашката в Евросъюза по отношение на доходи, забравяме, че това в крайна сметка се определя от това, че ние сме на опашката по отношение на производителност на труда. Последните цифри, които аз четох, е, че нашата производителност на труда е на 36 % от средната за Евросъюза. И докато не пипнем дълбоко по отношение на стъпки, насочени към едно по-чувствително повишаване на производителността на труда, ние не можем да очакваме рязко повишаване на доходите. В този смисъл за мен целите са ясно дефинирани и това е един аргумент за подкрепата ни на това решение за даване на съгласие.
Имам само един въпрос към вносителите и той е в каква степен ние бихме могли в зависимост о т развитието на икономическите процеси да адаптираме целите към случващото се, тъй като вероятно между даването на съгласие и момента, в който Парламента ще трябва да ратифицира споразумението, ще минат предполагам поне седем-осем месеца. През това време вероятно ще се случат много динамични процеси и едва ли ние напълно ясно можем да дефинираме това, което ще се случи,. Ако обществените потребности наложат известно адаптиране на целите, ние ще имаме ли възможност тези цели да бъдат адаптирани към реалностите на пазара на труда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Някой ще отговори ли?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: По отношение пазара на труда и чисто социалната сфера това е рамка за водене на преговори. В тази рамка има свобода за динамика и търсене на общи допирни точки. Въпросът е да не се излиза от една по-твърда рамка по отношение на финансовите параметри. Разбира се, при ратификацията вече ще се прецени доколко тези преговори са реализирани в тази рамка или са излезли извън нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Димитров.
Аз съм изключително удовлетворен от това, което каза госпожа Михайлова в частта, че част от този заем ще се използва за подобряване на конкурентоспособността на българския бизнес, защото като чели тази задача досега беше прехвърлена единствено и само на намаляване на осигурителните вноски. Но това е съвсем друга тема.
Заповядайте, колеги. Тоест, господин Христосков, вече имате конкуренция в този заем.
Други въпроси? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване проекта за решение с вносител Министерски съвет. Който е съгласен да подкрепи проекта на решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение /Трети заем за развитие на политиките-институционална реформа в социалните сектори/ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, моля да гласува.
„За” – 14. „Против” – 1. „Въздържали се” – няма. Приема се.
Добър ден, доктор Тренчев. Добре дошли! Идвате тъкмо навреме, стартира отчета на Икономическия и социален съвет.
Точка 2 – Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2008 г.
Заповядайте господин Дулевски да го представите. Ще Ви моля накратко, той е достатъчно подробно разписан. Ако може да наблегнете на това как в този съвет постигате така наречения консенсус, а пък няма друга институция, която да може да го направи. Заповядайте. До 31 март всяка година е срока, в който трябва да внесете такъв отчет в Народното събрание, така както казва Законът за Икономическия и социален съвет, член 23 миля че беше. Заповядайте.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по труда и социалната политика, днес за нас, бих казал, е удоволствие да представим отчета в тази комисия, защото по време на този мандат това е комисията, с която работихме най-близко и ще заявя съвсем отговорно от името на Икономическия и социален съвет, комисията, без чиято подкрепа ние нямаше да имаме измененията на нашия закон и нямаше да можем да сформираме и нашия съвет.
Ние сме тук заедно със заместник-председателите доктор Тренчев от групата на синдикатите, господин Пламен Захариев, трета група - неправителствени организации, а първа група – работодатели, се представлява от госпожа Валентина Зартова – председател на Комисията по регионална политика, тя представлява заместник-председателя господин Божидар Божинов, който също всички познавате.
Първо, аз ще маркирам само няколко момента, както казахте, уважаеми господин председател, тъй като отчета е налице.
За нас 2008 г. беше и много важна, и много бих казал година, типична като година на един преход от един мандат в друг. Ние приключихме първия мандат на нашия съвет и първия факт, който бих отчел, е сполучливото формиране на втори мандат. Искам да съобщя на уважаемите народни представители, че ако през първия мандат не успяхме да постигнем консенсус в трета група, да се разберат помежду си за членство, то тук в момента нашият съвет работи от 36 с 35 члена. Успяхме да убедим без критерии, без да има критерии, успяхме да убедим повечето кандидати за едно място да се разберат помежду си. Единствено ни останаха само занаятчиите, но мисля че скоро и там ще постигнем консенсус. Това е първото нещо, много съществено, защото имаше много притеснения как ще стартира втория съвет.
Второ, наистина ние много високо оценяваме законодателните промени, които станаха през пролетта на миналата година, за които съвета работеше може би година и половина и изчистваше проблемите, които се появиха в резултат на приложението на закона. Сега мога да ви обявя, изразявайки нашата благодарност, че ако не бяха тези промени, ние не можехме да стартираме и да сформираме втория съвет без закононарушение. Промените изчистиха възможността и дадоха тази възможност.
Трето, през 2008 г. вече установихме както законодателно, така и в един по качествен и съдържателен план публичните консултации като нова типична българска форма на развитие на гражданския диалог. Мога да заявя на уважаваните народни представители, че няма друга форма такава в нито една страна на Европейския съюз, камо ли регламентирана като законодателна форма. В момента има много голям интерес към България за тази форма като нова форма, която се проучва дори от Европейския икономически и социален комитет.
Следващ момент, който искам да изтъкна, е, че за нас 2008 г. е година, в която наистина количествените натрупвания като чели преминаха в някои качествени изменения. Говоря от гледна точка на качеството на дейностите, които ние трябва да изпълняваме по закон. Давам само два примера. Консултациите, които ние организираме са в присъствието не само на представители на изпълнителна, законодателна власт и президентство, но ние направихме няколко консултации с присъствие на много високи равнища и делегации на страни членки или на Европейски комитет. Например в консултацията „Децата и семейството” заедно с президента, министри, народни представители беше 12-членна делегация на Френския икономически и социален съвет, най-големия в Европа. Те представляват семейните асоциации в този съвет. На нашата голяма конференция по Лисабонската стратегия заедно с председателя на 40-ото Народно събрание, министри и народни представители, тук дойде настоящият президент на Европейския комитет Марио Сепи и авторката на Лисабонската стратегия професор Мария Родригес, за първи път в България кацна за 10 часа и се върна обратно. Също бих казал, има вече определени ефекти от нашите становища. Цитирам само един пример: миналата година април ние имаме доста сериозно и доста критично становище по проблемите на усвояването на еврофондовете в България. След консултацията, която направихме с вицепремиера Плугчиева, ние виждаме редица стъпки и можем да кажем, че част от нещата, които се случват, са благодарение на диалога, който се установи, предложенията на членове на Икономическия и социален съвет, в това число и създаването на обществения съвет към вицепремиера.
Следващият момент, Вие споменахте в началото, това е консенсуса. Аз отново ще го подчертая.
Уважаеми доктор Адемов, никак не е лесно. Ние го отчитаме като консенсус. Никак не е лесно за който и да е като председател да стои до доктор Константин Тренчев, до доктор Желязко Христов, до Димитър Манолов, до Пламен Димитров, до Божидар Данев, до Божидар Божинов и т.н., и да търси консенсуса. Консенсусът се дължи преди всичко на разбирането и възприемането от всички тези хора, за мен личности, които възприеха модела, който трябва да съществува в Икономическия и социален съвет. Ако вие ме попитате каква е рецептата, рецептата е, първо, че в Икономическия и социален съвет независимо от институционалните различия, дори и личностните различия, мисля, че ние доказахме, че изповядваме единни национални ценности. Категорично мога да заявя, присъствали сме на много международни форуми, дай Боже, всеки да има възможност да види участието на моите колеги от Икономическия и социален съвет на международни форуми. Изключително достойна, изключително единна позиция, национална позиция. Второ, в Икономическия и социален съвет всеки един прави компромиси и разбира, че ако не направи, макар и малък компромис от институционалните си позиции, консенсус не може да се постигне.
Не на последно място бих посочил и безспорно вече установения ни авторитет в рамките на Европейския съюз и в рамките на системата на съветите от Европейския съюз. Само като факт ще ви кажа, не по наше предложение, а по предложение на съвети, ние сега имаме предложение и сега очакваме делегации на втория по-големина съвет испанския. Те искат, те идват, те носят споразумение. Люксембург пристига. Гърция. Говоря и за други съвети извън страните членки. Обществената палата на Русия прояви желание, пристигат в края на април. Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и т.н.
Разбира се, като казвам всичко това, в никакъв случай 2008 г не беше година без предизвикателства за нас.
Първо, не мога да не кажа, че ни се отрази в известна степен на работата четири месечното закъснение на избор на председател на съвета, оттам четиримесечното по-късно сформиране на съвета. Ние започнахме втория си мандат в края на април.
Второ, известен е може би факта, че ние почти една година работихме с неясен проблем за нашия сграден фонд. И края на декември вече имахме сградата, в която се преместихме. За съжаление, по време на нашия мандат първия, и сега в тори мандат, може би три или четири пъти имаме промени, което в някаква степен оказва все пак влияние върху този процес. Тук искам да подчертая достойната национална позиция. Никъде никой не разбра за нашия проблем, нито в медийното пространство, нито в Народното събрание, нито в Брюксел. Ние не тръгнахме в Брюксел да се оплакваме и да кажем „имаме проблеми и т.н.”. Казвам го това, доктор Адемов, защото знаете, че при нас членуват организациите, които могат да създадат най-много шум, но въпреки всичко ние не използвахме този проблем като мотив.
И последно, искам да се обърна и да споделя, за нас вече проблем в нашата работа. Логиката на икономическите и социални съвети е да консултират. Изпълнителната и законодателната власт да изпращат проекти за решения и да получи мнението, становището, позицията, консолидираната на тези три групи събрани заедно. Само като пример ви казвам, на европейско ниво, в Европейския икономически и социален комитет над 70 % от становищата, които разработва Европейският комитет са по искане и предложение на Европейската комисия и Европейски парламент. До този момент над 90 % от нашите становища и резолюции са разработени по наша инициатива. Проблемът идва от това, че за почти шест години ние се произнесохме по почти всички основни стратегически, икономически и социални проблеми. В това число предишния месец по образованието, този месец се произнесохме по намаляване на административните пречки, облекчаване на бизнеса, предстои кризата, предстои пазара на труда, предстои по доклада на социалното включване. Тоест ние изчерпахме основните стратегически проблеми, а съвета не може да се занимава с частни въпроси, които са въпрос на социалния диалог, на трипартизма, на бипартизма.
Второто нещо, като чели се създаде може би благодарение на нашата активност, се създаде едно обществено впечатление, че едва ли не съветът трябва да бъде институцията, която да генерира идеите и решенията как да се решават проблемите в тази страна. Едва ли е възможно съветът да подмени експертността и бих казал ролята на изпълнителната и на законодателната власт. Тук е много важно да се обърне, ако мога образно да се изразя, каруцата пред коня, за да може съветът да влезе в своите консултативни функции, а не само и не толкова чисто разработващи. Предвид на това, че пак казвам, ние изчерпваме проблемите, основните стратегически проблеми, по които можем да постигнем консенсус.
И накрая, аз бих казал, че ние сме в началото на този мандат, но за съжаление Народното събрание и комисията е в края на четиригодишния мандат, мисля, че съвместно заедно, тук също са и другите партньори и министерствата, Националния осигурителен институт, с който сме си партнирали чудесно през тези години, ние постигнахме няколко неща, които остават трайно и не могат да бъдат подменени. Винаги сме го заявявали и отново го заявяваме: българският Икономическия и социален съвет е първият от 12-те нови страни членки, който се изгради, функционира и работи по модела на Европейския икономически и социален комитет. Този исторически факт не може да бъде променен. Дори унгарците се стремят да вървят след нас, но те не могат да подменят хронологията на времето.
Второ, смея да твърдя категорично, че няма страна в Европейския съюз, в която и при която Икономическият и социален съвет може да събере заедно по ключови проблеми народни представители, в това число и председателя на парламента, президента на републиката, министри и т. н. За справка може да се отвори линк мрежата на икономическите и социални съвети и сайта на Европейския икономически и социален комитет и може да се види какво се случва в отделните страни и колко пъти представители на властта присъстват в съветите.
Последно искам да ви кажа, че съвсем скоро, може би преди 20 дни, ние получихме една силна подкрепа и потвърждение, бих казал, за отношението към България и българския Икономическия и социален съвет от Европейския икономически и социален комитет. Всяка година икономическите и социални съвети, които сме в мрежа на страните членки избират с консенсус по предложение на Европейския икономически и социален комитет съвета, който ще ръководи мрежата, тоест ще председателства буквално Европейския съюз по линия на икономическите и социални съвети. Ние получихме потвърждението 2009 г. българският Икономически и социален съвет ще председателства цялата мрежа и тук тази година през юни ще бъде годишната среща на генералните секретари и генералния секретар на Европейския икономически и социален комитет, а в края на ноември е годишната среща на президентите и главните секретари. Второ, ние поставихме като условие тази година мрежата да работи по проблема на намаляване на отрицателните ефекти на световната криза върху трудовите пазари. Ние искаме да излезем през ноември тук заедно 27 съвета, заедно с Марио Сепи президента на Европейския икономически и социален комитет, с ключов документ, който да тръгне от София към Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз по общи мерки, които ние съгласуваме за намаляване негативите от разширението върху трудовите пазари в Европа. Второ, получихме потвърждение тези дни от президента на Европейския икономически и социален комитет, който се съгласи голямата конференция на високо ниво, която трябва да дискутира какво се случва с Лисабонската стратегия в частта индикаторите на трудовия пазар, тоест предизвикателствата на трудовия пазар, Лисабонска стратегия и какво става след 2010 г., тази конференция да бъде организирана от българския съвет и Европейския икономически и социален комитет в София на 5 и 6 октомври. В тази връзка чакаме да мине през Министерски съвет официално за подкрепа от правителството за включване в комуникационната стратегия на това мероприятие. Спирам до тук и мисля, че на този етап, разбира се има много неща, които могат да се направят още, ние осъзнаваме по-големия потенциал, който има съвета, но пак искам да ви кажа, никак не е лесно да се погледне кухнята на съвета, в която, както казахте, се постига консенсуса. Аз искам да благодаря на всички вас за разбирането, за подкрепата и да използвам момента да благодаря на всички мои колеги от Икономическия и социален съвет, защото наистина, повярвайте ми, в други формати на диалог те са различни, но в Икономическия и социален съвет проповядват общи ценности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Дулевски.
Доктор Тренчев, заповядайте Вие да добавите.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз само бих допълнил малко председател или по-скоро да отговоря на някои ваши мисли, защото ми се струва, господин председател, че си казвате „Ех, защо и ние не работим така?” Наистина нещата звучат много идеално, но като един човек, който никога не се страхува да си каже мнението, искам да ви кажа, че наистина институцията работи много добре. Парадокса, че толкова различни интереси могат в крайна сметка да намерят баланс и консенсус, не следва да ви учудва. Не следва да ви учудва, защото хората или поне водещите фигури в този съвет са от доста време на обществената сцена, разбрали са, че нещата не са лесни и ако ние се държим като управляващи и опозиция ние няма да стигнем до никъде. Затова знаейки, че трябва да напреднем и изповядвайки някакви общи ценности в името на държавата, от която сме, сме принудени да търсим компромис, а не да искаме на всяка цена да наложим мнение, и ако то не бъде прието, или бъдат някои негови пунктове оспорени, да кажем „не” и общо взето да обезсмислим работата на този съвет. Така че, това обяснява психологията и климата, който цари в този съвет. Да, има по-неопитни колеги, те повече си кротуват и т.н.
Второто нещо, на което искам да ви обърна внимание вече е от практиката. Мисля, че с право господин председателят намекна, аз ще го кажа в по-прав текст, този съвет не е институция, създадена сама за себе си, сама по себе си и така защото правят европейците. Това е едно изключително достижение на западната демокрация, говоря за Европейския и националните, които съществуват, защото много отдавна западните политици са проумели нещо – да, политиците имат информационни канали, по които да се информират какво става в обществото, какво мисли за техни решения и т.н. принципа на обратната връзка. Но те са прозрели необходимостта да дадат форма и начин на хората да дискутират по проблеми, по които те взимат решения и колкото повече тези дискусии се провеждат, толкова по-голяма е вероятността след като разберат резултата от тази дискусия, те да вземат максимално правилното решение. Това е водено и от един друг политически принцип, господин председател, за съжаление убягващ на огромна част от българските политици – висшият пилотаж в политиката е да споделиш отговорност, а не да се претовариш с такава, защото тя после се плаща много. Много се плаща. Когато определено становище на институция от този тип като Икономическия и социален съвет се вземе предвид от политиците и то не случайно подчерта, че над 70 % от мненията и становищата се акцептират от Европейската комисия, а това са политици, по-опитни от всички нас, взети заедно и умножено по сто, тогава и възможността за разправии и напрежение в обществото са намалени. Не може ние да стоим зад едно становище, по което вие ще вземе решение, вие сте се отнесли с разбиране и сте отчели мненията, които сме поставили и след това ние да ги оспорим, просто защото харесваме един и не харесваме друг. За съжаление, точно този тънък момент бяга на българските политици. А това е становище, това е институция изразила становище, на която много сериозно може да се позовете и тогава и институциите в тази голяма институции ще мълчат, защото те са участвали в тази изработка. Казвам ви го това от импиричен опит. Аз съм учил политиката по затвори, градинки, събрания, мини, шахти и т.н. Импиричният ми опит е огромен в това отношение. Вярвам, че отсега мога да отправя покана за тези мероприятия, на господин Адемов, защото не се съмнявам, че той ще бъде за шести мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожа Донка Михайлова пожела думата, защото след това има ангажимент.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, че ми давате думата, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми партньори, аз държах да изкажа своето удовлетворение от работата на Икономическия и социален съвет, защото мисля, че нашата комисия в най-голяма степен, както каза и доцент Дулевски, е част от усилията на Икономическия и социален съвет.
Удовлетворението ми е свързано най-вече с три неща. На първо място, в моя вече почти четири годишен мандат, в който контактувам с Икономическия и социален съвет, аз бях свидетел на това, как Икономическият и социален съвет трупа все по-голямо и все по-голямо доверие обществено. Искам да припомня само това, че когато влязохме в диалог с протестиращите майки и студенти, ние потърсихме Икономическия и социален съвет като своеобразен медиатор в този диалог, което само по себе си е признание за вашата работа.
Аз искам да си призная и това, че почти винаги, когато съм се подготвяла за дискусиите по особено важни и същностни проблеми в Народно събрание, съм отваряла становищата на Икономическия и социален съвет и съм сверявала своите позиции с позициите в съвета. Примерно стратегията за здравеопазване, по проблемите на семейството, по проблемите за училищните лекари и т.н.
На второ място, ние като българи можем само да бъдем удовлетворени от това, че Икономическия и социален съвет е сочен като един съвет, който е сред първите, сред най-добрите в Европа и има своето заслужено признание.
На трето място, за мен е много важно, че в тази последна година Икономическия и социален съвет навлезе в една сравнително нова сфера, сферата на публични консултации, които съвета по своя инициатива провежда със структурите на гражданското общество.
Бих искала да поразсъждавам много набързо по посоките на действие оттук нататък. Според мен Икономическия и социален съвет достигна зрелост, която му позволява по един много по-различен начин да оценява собствената си ефективност. Чудесно е това, че съветът взима решения с консенсус, но според мен оттук нататък съветът трябва да измерва резултатите от своята работа по това в каква степен становищата и консултациите са довели до промени в решението на органите на законодателната и изпълнителна власт по отношение на особено важни обществени проблеми. Нещо, за което говори доктор Тренчев. Разбира се, това е проблем, който зависи не само от работата на Икономическия и социален съвет. Той зависи от зрелостта на политиците, от зрелостта на институциите. Но мисля, че ако този критерий бъде изведен като оценка за дейността, ние бихме могли вече да търсим нови хоризонти, нови критерий за оценка на съвета и това трябва да бъде според мен посоката на работа.
Второто нещо, което ми се струва много важно, признавам си, в сфера, към която аз съм много чувствителна. Мисля, че България вече има един потенциал от граждански организации, по списък 20 хиляди, по реалности някъде между хиляда и две хиляди, които имат своята експертност, капацитет и своя потенциал. За съжаление много малко от тези организации изявяват себе си, защото те не са национално представителни, те не идват тук в парламента, техният глас се чува малко. Тъй като аз много контактувам с такива организации, непрекъснато на техните събирания се чува едно нещо – третият сектор в България не е представен, той няма свое представителство. Това го казват редовите граждански организации от села и малки градове. Мисля, че съветът трябва да се отвори точно към този тип организации, които са много чувствителен барометър за обществените очаквания и в тази посока мисля, че съветът ще спечели. Вярно е, господин Захариев, много е трудно представителството от тези 20 хиляди или две хиляди един човек да представлява всички, но мисля, че отваряне в тази посока трябва да има, от това работата на съвета само ще спечели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Колеги, имате думата за други мнения.
Заповядайте, доктор Станкова.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Дулевски и доктор Тренчев, уважаеми господин Захариев и колеги партньори, аз ще се постарая да избегна повторенията на госпожа Донка Михайлова, макар че, мисля че е малко трудно. Изкушавам се от идеята да изкажа моето мнение и на моите колеги за удовлетворението от това, че Икономическия и социален съвет съществува като такава форма. Ние вече свикнахме да го наричаме гражданският парламент. Удовлетворени сме, защото искам да ви кажа, а това е много важен индикатор, че в разговорите, които водим на ниво институции във връзка с нашата изява като народни представители, все повече и повече се споменава вашето име. Това значи, че обществото малко или много, разбира се не толкова, колкото ни се иска, вече узрява за такъв вид мислене, което вие правилно сте осъзнали за този консенсусен тип на поведение и на взаимоотношения. Аз си мисля, че бъдещето на Икономическия и социален съвет в България, още повече че той е част от европейския, има не само бъдеще, а той ще стои в центъра на всички събития, които ни очакват оттук нататък, защото сме свидетели на това, че действително се изгражда гражданското общество в България. Това, че ние трябва да се научим да работим, изхождайки от нашия опит като парламентаристи в условия на коалиционни взаимоотношения, които израждат и трябва да изграждат много добра коалиционна политика и култура. Затова аз бих казала, че този, както сте го нарекли, български модел на публичност, на взаимоотношения, е хубаво да се задълбочава и да се практикува, защото тогава ще дадем действително възможност и ще спечелим доверието на гражданското общество в това, че всичко се прави за него.
Едно малко допълнение. Макар че подчертах, че вече се говори за вас в пространството, струва ми се, че е необходимо да се намерят необходимите елегантни, интелигентни форми за по-голямо представяне в публичното пространство на Икономическия и социален съвет. Тоест присъствието му в медиите от гледна точка на това каква е функцията. Още повече, че господин Дулевски каза, че бъркаме, както в живота се бърка, отговорността на изпълнителната и на законодателната власт, каква е точно функцията на Икономическия и социален съвет. Да бъде изключително подчертано това. И повече да се инплантирате в медиите, в медийното пространство, така че хората да свикнат и масовата част от гражданското общество да свикнат с вашето присъствие и да се спечели все по-голямо и по-голямо доверие.
И, накрая, бих искала от свое име и от името на моите колеги, а смея да кажа и на цялата Комисия по труда и социалната политика, която ви благодари за вашата оценка. Искаме да ви кажем, че действително ви имаме доверие, то е изградено не случайно. Да благодарим на всички тези, наистина личности, които присъстват. Вие сте организирали този съвет наистина от личности с висока култура. Това, което каза доктор Тренчев, е изключително важно, да има тази съпричастност, добронамереност, да има това консенсусно мислене между нас, маскиращо политическите ни възгледи и различия. Да благодаря пред всички вас на господин Дулевски, защото когато с малко закъснение гласувахме за втория мандат и гласувахме за него, ние подчертахме не случайно и ролята на личността, както се казва, в случая личността на господин Дулевски е изключително важна за съществуването и работата на този Икономическия и социален съвет в България. Желаем ви успех! Надявам се, че много от нас ще бъдат в следващия парламент. Тези, които няма да бъдат, животът продължава. Те няма да спрат до тук, защото на България са необходими личности преди всичко. Затова се надявам, че ще срещаме по пътищата на Родината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Станкова.
Госпожа Христова, заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на Икономическия и социален съвет и гости на комисията. Законово задължение на Икономическия и социален съвет е да представят своя годишен отчет пред парламента на Република България всяка година.
Искам да се спра на няколко неща. С какво е характерна именно 2008 г., която се отчита в момента и се разглежда в Комисията по труда и социалната политика? Това, че Икономическият и социален съвет е част от европейската практика и ние трябваше да го възприемем и както каза и доктор Тренчев, да търсим начин, по който гражданското общество да бъде въвлечено да участва в процеса на взимането на важни решения за държавата и именно Икономическият и социален съвет функционира на този принцип, представяйки различни компоненти на гражданското общество, който е много добре ако може да се възприеме и на високото политическо ниво, да се търсят взаимно полезни аргументи, да се търсят компромиси, което е по-лесно и да се търсят консенсуси – което е по-трудно, но е задължително да се взимат решения.
2008 г. за Икономическия и социален съвет най-много е характерна с навлизането като нова практика на широките публични консултации. Мисля това, че правиха своите пленарни сесии открити за по-широко гражданско общество, не само за представителните организации, които членуват в Икономическия и социален съвет, е изключително важно. Разбира се, гражданското общество също трябва да се учи на създаване на консенсус и помежду си. Имаме много хиляди граждански организации, но те трябва да умеят да се обединяват и да се представляват в Икономическия и социален съвет. Аз мисля, че Икономическия и социален съвет дава добър пример с това, че взима мнение и от организациите, които не са представени в него самия. Мисля, че много важни становища бяха дадени през 2008 г. за миграцията, за еврофондовете, за обновената Лисабонска стратегия, тази конференция, която е за Хартата на човешките права, където имаме още много да правим в България, за здравната реформа, изключително важни, фундаментално бих казала важни за нашата държава, теми и документи и по тях беше взимано становище в Икономическия и социален съвет.
Смятам, че в тази посока ако продължава да работи и при наличието на такъв консенсусен председател, моя личен опит така се е стекъл, че аз съм близо до процеса на създаване, формиране на Икономическия и социален съвет в България, до първия избор на неговия председател, до втория избор на неговия председател, вярвам, че ще има и трети и т.н. Мисля, че за сега развитието е изключително позитивно, изключително динамично и вярвам, че в следващия отчет на Икономическия и социален съвет, който ще бъде представен пред парламента, българският парламент ще види засилени още повече най-върховни консултативни функции на българския Икономическия и социален съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожа Станкова.
Колеги, ако ми позволите и за да кажа няколко изречения.
Госпожа Христова преди малко каза, че в началото, когато възникна идеята за създаването на Икономическия и социален съвет в България, всички ние имахме своите притеснения от начина, по който ще се структурира, от начина, по който ще функционира. Сега, няколко години след създаването на Икономическия и социален съвет, всички ние трябва със задоволство да отбележим, че Икономическия и социален съвет се наложи като една от сериозните институции в България, като една от институциите, която непрекъснато се развива през годините и печели доверие. Аз искам да наблегна на фактора доверие, защото без доверие на която и да е институция, тя няма как да функционира. Защо казвам, че наложи себе си като граждански парламент, като институция, на която имат доверие вече и по-голямата част от останалите институции в България? Защото , ще ви дам ето такъв пример: Националната здравна стратегия през годините се лута няколко години и след като получи легитимация от Икономическия и социален съвет като чели много бързо проби и беше приета от Министерски съвет и от Народното събрание. Това е едно доказателство, че Икономическия и социален съвет разширява своята територия на съгласие, разширява своето сериозно присъствие в българския институционален живот,бих го нарекъл, и затова не случайно, когато има проблеми в утвърждаване на икономически документи, веднага се сещаме за Икономическия и социален съвет.
Искам да дам и друг пример, бюджета всяка година в края на годината задължително становище, иска легитимация от Икономическия и социален съвет. Така че, в този смисъл Икономическия и социален съвет има още какво да развива в дейността си, за да може всички тези стратегически документи, които ги предлагате, да намерят място в решенията, които вземат отделните власти. Тоест сега вече възниква въпроса, каква част от предложенията, които правите вие във ваше становище, намират място в нормативните актове, които приемат отделните власти. Това е изключително важно. И, ако процента на вашите предложения, които се приемат от останалите власти нарастват, това означава, че доверието във вашата институция непрекъснато нараства.
Достатъчно беше казано за международната дейност на Икономическия и социален съвет. Очевидно е, че тази дейност ще продължи да се разширява и да се утвърждава. И това още едно доказателство, че тази институция, поне една институция да има в България, която да се радва на достатъчно доверие, на достатъчна международна признателност и всички трябва да сме благодарни за това, което с общи усилия – на едни по-малко, на други повече, успяваме да постигнем.
Този отчет е разпределен в няколко комисии: по бюджет и финанси, по икономическа политика, нашата комисия, по образование и наука, здравеопазването, очевидно е, че всички тези комисии почти съм убеден, че няма да имат каквито и да било критични бележки към дейността на Икономическия и социален съвет. Тъкмо обратното, надявам се всички да бъдат удовлетворени от това, което правите. В този смисъл аз ви пожелавам да продължите да работите в насоката, която вече е утвърдена. Да се надявам, че ще има и други институции, които да последват вашите усилия за постигане на консенсус, за постигане на диалог, защото аз съм имал възможност да кажа и друг път – не може по стратегически документи да се работи на куц крак. Очевидно е ,вярно е, че трябва да има опозиция, вярно е че трябва да има различни мнения, но в крайна сметка трябва да отидем в Брюксел с едно мнение. Ако трябва като братята румънци с едни и същи вратовръзки. Не го казвам това случайно, защото това е част от постигането на консенсус.
Колеги, имате думата за други мнения.
Господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, колеги, Националния осигурителен институт е една от институциите, които много добре си партнира с Икономическия и социален съвет вече години наред. Това партньорство се изразява както в предоставяне на експертен потенциал от страна на НОИ за разработване на становища и участие в тези публични дискусии, така и информационно обезпечаване на някои от становищата.
Аз смятам, че представеният отчет е един много добър старт и изключително успешен старт във втория мандат на Икономическия и социален съвет. Тук естествено заслуга имат хората, които са в съвета и неговия председател. Ние ще продължим да си сътрудничим.
Под формата на приятелска препоръка бих дал две предложения. Съгласен съм с господин Дулевски, че съвета не бива да се превръща в институция, която разработва стратегии, която подготвя решения за провеждане на политики. Но на базата на опита, който е натрупан в досегашните становища, на базата на потенциала, с който разполага, смятам, че по-нататък Икономическия и социален съвет трябва да навлезе по-дълбоко в посока към по-тясно обвързване на тези предложения с реалното им реализиране в практиката. И тук обратно на това, което каза госпожа Донка Михайлова, не че тя не е права, но вземането на становищата на Икономическия и социален съвет от страна на политическите партии, от страна на политическите коалиции в законопроектите, в техните платформи, е също мерило за самите партии доколко те ползват този съвет. Тоест и в едната, и в другата посока трябва да бъдат използвани като критерии.
Считам също така, пак под формата на препоръка, че, колегите вече могат на базата на опита, който имат, да потърсят не просто отделни становища, а да потърсят връзката между отделните становища. Ще дам за пример здравната стратегия. Вярно е, че съветът подпомогна изключително много здравната стратегия да се придвижи от онази мъртва точка, на която стоя години наред, но тази здравна стратегия можеше да бъде подпомогната, ако бъде обвързана и с останалите стратегии – и стратегията за развитие на социалното осигуряване, и стратегията за развитие на пазара на труда и т.н. с другите социални сектори. Смятам, че съветът има потенциала да направи точно тази връзка между отделните стратегии в своите становища и те ще станат много по-богати по-полезни. В някаква степен това е направено. Аз смятам, че ще имат много по-голям потенциал. Желая успехи! Националният осигурителен институт си да си сътрудничи и занапред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Христосков.
Други колеги?
Господин Дулевски, ако искате да коментирате това, което чухте.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря, господин председател. Аз съм доста удовлетворен от това, което чух. Същевременно, искрено казвам, и доста притеснен. Защото когато се говорят толкова силни и толкова хубави неща за една институция, винаги идва притеснението, тъй като това означава и много, много по-големи очаквания и много по-големи амбициозни цели. Все пак ние сме реалисти, знаем своя потенциал, знаем своята сила. Аз не случайно, когато казах - дано не се превърне съвета във визия за разработваща институция, все пак трябва да знаем докъде и как е капацитета на съвета, все пак ние сме 36 души, една малка администрация и експертността, потенциала на държавната администрация в никакъв случай ние нямаме като цяло, но имаме наистина експирианса, както казваше доктор Тренчев, имаме тази обществена синергия и това е изключително ценното в нашия съвет.
Бих обърнал също така внимание на няколко неща. Благодаря на доктор Станкова за оценките, които тя даде. Ако ми позволите, аз в такива оценки аз никога не съм възприемал изявено ролята на личността и на един човек за създаването на съвета. Винаги съм казвал, че съвета е от 37 души и аз съм един от тях. Повярвайте ми, този съвет е уникална институция. Това не е институция, в която председателят е действително единоначалник. Това е единствената институция, в която председателят е вид модератор между много равностойни личности. Трябва да ви кажа, че всеки един, който примерно започне да се вживява като председател в буквалния смисъл на думата, него няма да го чака много дълга съдба в този съвет, независимо кой е той. В тази връзка, когато отново аз казвам, защо това се случи, пак казвам, аз не мога да не оценя ролята на всички тези колеги, с които мисля, че вече сме и приятели, които още от самото начало тръгнахме заедно. Аз бях може би най-неопитния, признавам си го честно. Те бяха припознали много от тези ценности, познаваха практиките. Аз бях най-неопитния. Но никога не мога да сложа на различен кантар себе си или доктор Константин Тренчев, който понякога, аз го приемам това на шега и му казвам, че той говори на шега, някой път казва – да знаеш, че аз в този живот имам двама началника – Господ и ти, и никой друг за сега. Аз му казвам, че това мога да го възприема само на шега. Така че, когато говорим за ролята на човешкия фактор в нашия съвет, аз пак казвам, колкото и странно да звучи за голямата публика, за широката общественост, че тези хора, които много често виждаме на площадите, на барикадите, в конфликтни ситуации и т.н., сядайки на масата в Икономическия и социален съвет, те могат да мислят единно, защото целите са единни, защото големите неща са единни и това е голямата силна синергия. В тази връзка аз бих направил едно предложение като тема за размисъл по повод на това, което каза госпожа Донка Михайлова. Да, вярно е, има много, много други неправителствени организации. Проблемът при нас започна да се появява по същия начин, както се появява и при вас. Ако вземете само един сектор, примерно майките, искам да ви кажа, доктор Станкова, че след тази консултация, която ние направихме и стигнахме до консенсус с протестиращите майки, след това на мен ми изпратиха писма и започнаха да ми звънят един куп друг организации с едно единствено нещо: „Какви бяха тези? Ние сме!”Следващите „Какви бяха тези? Ние сме!” Никой не признава в сектора другия. Ако ние тръгнем, това е моя визия, не казвам на съвета, а споделям с вас, защото тези проблеми по същия начин се изсипват и върху народните представители, върху Министерството на труда и социалната политика и т.н. Ако ние тръгнем организация, по организация, примерно в даден сектор, тези, които защитават примерно децата и семейството, равнопоставено да се занимавам, аз трябва да ви кажа, че няма да ни стигне и 24 часа всеки да приемем, всеки да изслушаме, всеки да застане срещу всеки. Аз имам една такава идея и скоро ще я споделя с доктор Тренчев, с председателския съвет и с пленарната сесия. Защо да не направи съвета следното, но да го маркира дали в правилника си, дали с едно изменение на закон. Нека да формираме основните граждански сектори като направления, примерно имаме сектор децата и семейството, имаме сектор защита на жените и т.н.
РЕПЛИКА ОТ ЗЛАТА: Никога няма да си изберат представителство.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Ще ви кажа, ще го решим. Ще предложа на Икономическия и социален съвет следния механизъм: ако предлагаме и обявяваме, ние сме готови чрез нашия правилник едно изменение да стимулираме, ще създадем логистика, материална база ако искат, да започнат да си създават платформи или алиански. Примерно платформа защита на децата и семейството! Всички организации, които са извън съвета, нека се съберат, който иска да създаде тази платформа, да се определи един кочеермен. От наша страна имаме трета група, ще определим един кочеермен, и когато те имат проблем , една от тези организации и счита, че този проблем трябва чрез Икономическия и социален съвет да стигне до вас или до правителството, да бъдат така добри да седнат на масата и с консенсус три четвърти, както ние приемаме решения, да гласуват ,че това е проблем на всички организации, които членуват в тази платформа, оттам ще дойде при нас, ние ще го подкрепим и ще дойде при вас. Но вече, който иска да си постави проблема от гледна точка на конкретен интерес, нека да бъде така добър да влезе в тази платформа и да убеди останалите, които защитават този интерес. Всъщност това е смисъла на института Икономическия и социален съвет, които както и договора от Ница и всички основни принципи на Европейския съюз казват – партисипейтори демокрасии – демокрация с участие на организираното гражданско общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: По пътя на представителната демокрация. Критерии за представителност.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Демокрация с участие, това е партисипейтори демокрасии. Много пъти съм задавал този въпрос в Брюксел, да ми обяснят механизма. И принципа е този обществото трябва да се организира. Ако той е занаятчия, условно казано, има проблем, той не може сам и да тръгне по институции и да решава проблема, защото проблема не е само негов, той е и на другите занаятчии. Да влезе в организация, да си създадат организации, да се обединят, да станат на национално ниво, както казвате, да го представят проблем чрез гражданския си парламент и така да защитават общия интерес. Иначе другия път, ние контактуваме с граждански организации, но за мен е нон-сенс, ние ще загубим много енергия и ще влезем в едни непримирими, понякога противоречия между отделни организации. Не искам тук да казвам и колко са различни от политическа гледна точка – едните били на едната партия, другите били на друга партия, трети – това не трябва да допускаме. След като той защитава интереси на жени или на социално слаби, те трябва да се обединят. Те имат общ обект и трябва да се обединят. В тази връзка ние ще молим за една подкрепа, след като си изчистим концепцията. Така ще бъде лесно и за вас, вместо да идват тук, нека да си минат по пътя, по който е процедурата. След като Икономическия и социален съвет подкрепи техните предложения, те ще идват при вас. Трябва да създадем известен ред в нашето общество с тези организации, защото иначе няма как да се оправим. Аз имам изследване на Брюксел, мисля че около 35 хиляди ми визираха, Брюксел е броил точно нашите организации колко на неправителствените и как е структуриран неправителственият сектор. Няма как да стане достъпа до всички тези организации.
В заключение благодаря за препоръките, които бяха отправени тук. Винаги сме чувствали и бих казал винаги обективно сме оценявали, че голяма част от нашите предложения нямат ход нататък. Има определени зачатъци, има определени резултати, но не всичко, което искаме да се случи нататък, се случва от тези предложения. Много пъти сме виждали как някои наши предложения по-късно съответно се вземат като решения, но когато вече е късно. Давам ви един пример, преди три години се сезирахме във връзка с енергийния шок, повишаването на цените електроенергията и последиците за населението. Тогава предложихме три неща, публично ги предложихме. Синдикатите най-напред сезираха съвета. Съвета почти щеше да се разцепи, помните доктор Тренчев, работодателите скочиха. След това прекратихме. Продължихме, стигнахме до консенсус. И тогава казахме –нека ДКЕВР да се отвори, нека да има обществен надзор, обществен мониторинг. Нека обществото разбере как се ценообразува. Нека се промени този вечен статут на членовете на ДКЕВР, които са недосегаеми в решенията. Да, случи се, но след две-три години. Вече има и такъв съвет, има всичко. Можеше да стане преди три години и да се избегнат и Върховен административен съд, в който „Подкрепа” съди тези цени на електроенергията и т.н.
Много ни се иска нашите предложения да бъдат резултат от този взаимен диалог, от предложенията, които идват към нас за разработване на становища.
Накрая ви казвам, мога да ви уверя, че от наша страна желанието е огромно, но все пак процесът е двустранен. Когато ние виждаме стратегии, които могат да бъдат обсъдени в Икономическия и социален съвет, стратегически документи, дори не разбираме как понякога вече са готови, приети от Министерски съвет. И ние след това постфактум започваме да се самосезираме. Нищо не пречи, освен на уебсайта за временно качен в дадено министерство или ведомство, тази стратегия, да бъде изпратена по надлежния ред чрез Министерски съвет до Икономическия и социален съвет, защото, повярвайте ми, много често ние постфактум виждайки документа приет от Министерски съвет се самосезираме. Така стана и с някои стратегии, които напоследък приехме. Така че, ако имаме и вашето съдействие, и съдействието на изпълнителната власт, мисля, че този процес може да бъде по-динамичен.
Благодаря ви още един път. Искрено вярвам, че след три-четири месеца отново в същата зала, в същия състав ще имаме възможността да внесем следващите предложения за по-нататъшното развитие на организираното гражданско общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Дулевски.
Колеги, процедурата по приемането на този отчет не предполага гласуване. Този отчет се приема за информация. Разбира се, влиза и в Народното събрание. Независимо от това, аз предполагам че по този отчет всички сме съгласни с това, че трябва да го приемем и консенсуса е налице.
Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми гости, колеги, след всичките добри думи, които се казаха, аз обикновено постъпвам прагматично, никой от нас не пожела успех. Господин Дулевски, след три-четири месеца може би ще внасяте и други неща по отношение промяна на законите, но в следващия отчет за 2009 г. сигурно ще се гледа в друг състав на комисията. Така че наред с добрите думи, аз ви желая много успех на тази институция, която ръководите, защото тя не е измислена, тя има реална работа и реални решения. За разтоварване ще ви кажа, в началото на този мандат ходи на доста места, където бях поканен. Там, където са измислен институциите, и отчетите са сиви. Там, където има работа, отчетите са добри и показват самите резултати. Затова аз ви желая успех, защото 2009 г. ще е тежка и от гледна точка на кризата и на политиката. Това, което ми направи силно впечатление, като ви пожелаваме успех, е най-вече да се обедините около единните национални цели. Това, което успявате да го направите и това, което ми е харесало. Иначе академичният дух го признавам, във вас го има, от двете мероприятия, които ги проведохте на много високо организационно ниво, убедихте всички наши колеги от парламента. Благодаря Ви! Желая ви успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви колеги.
Ако няма други мнения, закривам заседанието. (Закрито в 16,20 часа)
Д- Р ХАСАН АДЕМОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА