Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 08 април 2009 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 30.03.2009 г.
2. Разни.

Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Хасан Адемов.
Списък с присъствалите народни представители-членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре дошли на всички. Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, за днес ви предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 30.03.2009 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 30.03.2009 г.

Господин Димитров, Вие ли ще представите законопроекта, тъй като вносител е Министерският съвет?
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз ще го представя, като, разбира се, колегите от НОИ и господин Мирославов, който беше ръководител на експертната група, която работи заедно с руската страна, ще имат възможност да ме допълнят.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! На вашето внимание е Законопроекта за ратифициране на Договора
Този договор се налага от това, че на 01 януари 2005 г. е денонсирана Спогодбата за социално обезпечаване със СССР. Вероятно тогава е било времето, когато се е пристъпило към денонсиране, успоредно да се разработи подобна спогодба, но, така или иначе, това не е станало. С известно закъснение, с доста голям труд и настояване от българска страна ние стигнахме до подписването на тази спогодба през месец февруари тази година. В момента се работи по административното споразумение.
Персоналният обхват на договора обхваща лицата с местоживеене на територията на двете страни. В материалния обхват са включени: обезщетения за временна неработоспособност, обезщетения за майчинство, пенсии за инвалидност, пенсии за осигурителен стаж и възраст, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, семейни помощи за деца и помощи при смърт.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави. За определяне размера на пенсиите от българска страна е възприет принципа на прякото изчисление. При определяне правото на обезщетение и пенсии ще се взема предвид осигурителният стаж, придобит на територията на една от договарящите се страни.
По данни на Националния осигурителен институт това засяга една голяма част български граждани, които са работили, работят или ще работят в рамките на Русия, засяга една голяма част от руски граждани, които са работили, работят или ще работят тук, в България. Доколкото знам, по данни на Националния осигурителен институт в момента над 16 000 български граждани разполагат с документи за осигурителен стаж, придобит в Русия. Тези хиляди хора са в три групи. Едната група е хората, които са придобили право на пенсия преди денонсиране на спогодбата от 01.01.2007 г. и те реализират своите права. Другата група е от хора, които след 01.01. имат право на пенсия, но не могат да ползват тези права на осигурителен стаж в Русия. И третата група е от хора, които още не са
С тази спогодба се дава възможност на всички български граждани да ползват тези осигурителни права.
Вторият плюс е премахването на двойното облагане и осигуряване, което в момента важи за някои български фирми като “Главболгарстрой”, това е тежък проблем и работещите в Русия в момента е необходимо да бъдат облагани двойно.
Подобни спогодби е добре да бъдат направени с всички бивши страни на Съветския съюз. Първата спогодба, която реализирахме, е с Украйна. Това е втората спогодба. Тя е най-важната, разбира се, с Русия, тъй като обхваща най-голям брой български граждани и съответно руски граждани тук, на територията на България.
В момента в процес на процедура за ратификация е спогодбата с Молдова. В момента е на междуведомствено съгласуване, така че се надявам - зависи от темповете – да успее да мине не само през Министерския съвет, а да не успеем да използваме дейността на това Народно събрание или не. Но тя е почти пред финализиране. В момента даже експертна група се намира в Молдова и работи по финализирането на административното споразумение.
В процес на преговори сме с Армения, Грузия и Казахстан. По този начин търсим подобни решения за подобни договори за социална сигурност с всички по-големи

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин заместник-министър Димитров.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Само ще допълня господин
Първо, тази спогодба е осигурена финансова, след като бъде ратифицирана и съответно разменени писмата между двете министерства и тя влезе в сила. В бюджета на Националния осигурителен институт са предвидени около пет милиона
Второ, по различни данни, с които разполагаме, съотношението между българските и руските граждани, които се възползват и ще се възползват от спогодбата, приблизително е 1 : 10 в полза на руските граждани. Тоест, руските граждани са тези, които са заинтересовани в по-голяма степен от спогодбата.

Денонсирането на спогодбата стана по предложение на Русия, а не по предложение на България. Старата спогодба беше за бившия Съветски съюз, но се изпълняваше поотделно във всички страни, като само с Украйна успяхме да постигнем споразумение и да подпишем още в самото начало такава спогодба. С останалите страни, включително и с Русия, разговорите вървяха изключително трудно. Тук господин Мирославов е свидетел на това, че руската страна беше тази, която отлагаше срещите и разговорите по спогодбата и по нейно настояване с писмо от техния първи заместник-министър на труда спогодбата беше денонсирана от българския парламент.
Бих казал, че от момента на денонсиране до момента на влизане в сила на спогодбата се появява една празнина, за която вероятно ще има много въпроси, но преценката на придобиване на правото ще бъде от датата на влизане на спогодбата в сила, защото междувременно има много български граждани, които са придобили право след денонсиране на спогодбата и има много подадени жалби и до народни представители, и до териториалните поделения на Националния осигурителен институт и в Централното управление, а вероятно има и в Министерството на труда и социалната политика, в които те искат да няма такъв пропуснат период. Това е повече от три години, на практика четири години и нещо – от 01.01.2005 г. до април 2009 г.
Но това са категорични разпоредби на спогодбата, които трябва да знаем и да не се поддаваме на емоции, с каквито писма получаваме в Националния осигурителен институт, защото има едно тълкуване, че денонсирането не се отнасяло за случаите, когато хората са придобили право.
В тази спогодба ще спомена една особеност, която е различна от спогодбите, които имаме с други страни. Става въпрос за така наречените командировани или запазване на приложимото законодателство в страната, която командирова работника. В тази спогодба е две години плюс една година със съгласие на приемащата страна, докато с другите страни според Регламент № 1408 периодът на командирования е една година плюс една година.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Христосков.
Колеги, откривам дискусията.
Но аз имам няколко въпроса. Това, което спомена господин Христосков, ми беше първият въпрос. Вече стана ясно.
Искам да попитам следното. Разбирам, че здравното осигуряване и извън обхвата на тази спогодба.
Вторият ми въпрос е следният. Ако примерно български граждани, които са работили на територията на Русия – не знам как да задам въпроса, но ще го задам така, както ми идва отвътре – ако са работили в условията на първа категория труд, примерно, в Русия, тогава преизчисляване по нашето законодателство трябва ли да се направи или не? Аз не знам дали в Русия има категория труд. Но това е другият въпрос.
Например един миньор или някой, който по нашата наредба отговаря на тези условия за категоризация на труда, работи в Русия, тогава в България ще му се преизчисли ли стажът или не?
Въпросът не го задавам случайно. Имах едно такова писмо, получено тук, в комисията.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Да, има текст в спогодбата на базата на аналогични професии и на базата на аналогичен вид труд, който в съответната страна се признава, положен в другата страна. Щом като
Ако става въпрос за същото писмо, за което и аз си мисля, случаят е малко по-особен, защото те са били на друга работа, а са изпратени при неспецифични условия в района на ….. да работят. Но на практика техният договор и тяхната длъжност, която са изпълнявали, няма нищо общо с това, което българските работници са били заставили принудително да работят в зоната на Атомната електроцентрала. Така че случаят тук е малко по-особен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това означава, че, ако имат договор с нашата страна, трябва да се плаща.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Писмото, за което говорим, да извиняват колегите, е частен случай. Те имат претенциите за ползване на привилегии за работа в условия на радиоизлъчване. Случаят е малко по-особен.
Но отговорът на Вашия въпрос, господин Адемов, отговорът е “да”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Много съм изненаден от това, че съотношението между българските и руските граждани е 1 : 10, тоест, повечето руски граждани са работили в България. Така ли е?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Не само тези, които работят, но и тези, които живеят в България.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Става въпрос за семейства на руски граждани, които живеят в България.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Искам да добавя, че вероятно една от причините за бързане от руската страна е АЕЦ “Белене”, където ще работят огромен брой руски граждани с изключително високи възнаграждения. Аз затова обърнах внимание на елемента “командировани”. За тях ще си остане приложимо руското законодателство и те няма да правят никакви осигурителни вноски в България, респективно нашите работници от “Главболгарстрой” ще се възползват от подобни права.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: В интерес на истината руската страна не се беше разбързала преди посещението на президента Първанов. Реално подписването стана на един по-късен етап, почти ултимативно поставен от българската страна – че, ако не се подпише вече спогодбата, по която разговорите бяха вече завършили, ще се търсят други варианти и възможности, за да влезе. Така че руската страна до последно търсеше начини за отлагане. Знаете какви са причините.
По отношение на АЕЦ “Белене”. Действително по оценка на главния изпълнител в различни периоди ще участват между 2 и 8 хиляди човека на тази площадка, разбира се, не всички руски граждани, една голяма част ще са български подизпълнители. Но може би няколко хиляди руски граждани ще минат през този обект. Това е причината един от трудните въпроси да бъде точно елементът “командировани” и периодът да е две плюс една години, което е отразено в спогодбата.
Но това не е някакво съществено изключение. Господин Мирославов ми подсказва, че по спогодбата с Южна Корея този период е три плюс три години, за спогодбата с Израел не си спомням две плюс една години ли беше или една плюс една година. Така че този елемент “командировани” като особен период е част и от други подобни спогодби.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Този проект съгласуван ли е с българските работодателски организации?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, съгласуван е и българските работодателски организации настояват час по-скоро да бъде ратифицирана тази спогодба и да влезе в действие.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз мисля, че можем да кажем, че може би няма народен представител, който да не е получавал писма от бивши работници в Коми и от хора, които са работили в Русия, които да търсят своите осигурителни права.
Действително мисля, че всички бихме могли да изразим удовлетворение, че най-после това се случва и че хората, които са работили, ще получат справедливо обезщетение за вложените усилия. Така че можем само да поздравим хората, които са работили по тази спогодба. Мисля, че тя ще бъде едно от консенсусните решения, които Народното събрание ще приеме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Единственото ми притеснение е, че тази спогодба ще създаде известен проблем за тези пропуснати периоди. Може би няма да са много, но и един и двама да са, няма начин да решим този въпрос.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов. За съжаление, много са гражданите, които ще попаднат в тези периоди. Може би някои неща от предишните разговори, включително настояването на България от по-минали години, не се знаят. Но, когато получихме това писмо за денонсиране на спогодбата от Русия, в него имаше текст, че Русия ще се погрижи за своите граждани. За съжаление не се погрижиха, тоест, не им отпуснаха изцяло руски пенсии и тези хора създаваха доста напрежение, включително и на Руското консулство тук. Вероятно отново ще има желание от тяхна страна този пропуснат период по някакъв начин да им бъде компенсиран.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Това решение, дори и да имаме добро желание, не е толкова просто, защото една част от тях, ако са били достатъчно време в България, вероятно имат права за пенсия за старост. Ако тогава са получавали такава пенсия, сега какво трябва да се направи: да се извади или трябва да се пресмята отново? Историята става съвсем объркана. Ако примерно човекът е на 65 години и има право на социална пенсия за старост и е започнал да я получава точно през този период, в който има пропуснати ползи заради липсата на спогодба, тогава пък ще стане съвсем сложно.
Но това се хипотези.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател. Само две думи, ако ми позволите, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! До денонсирането на спогодбата действаше една спогодба, сключена на териториален принцип, което означава, че не е важно къде си внасял осигурителни вноски, къде си работил, а е важно къде се пенсионираш. Това беше изключително неблагоприятно за България, защото много българи са работили там, пък се пенсионират в България, както и руски граждани, но там повечето са жени.
Така или иначе, господин Христосков спомена за тяхното писмо, подписано от заместник-министър на труда. Но истината е, че действително руската страна се погрижи за своите си граждани, но само за своите граждани, които живеят в Русия. Междувременно беше прието законодателство в Руската федерация, по силата на което щом живееш в Русия и си работил в чужбина, този стаж се признава, независимо, че не са правени осигурителни вноски и т.н.
И аз съм доволен, че този въпрос се реши и да ви кажа само една шега. Много пъти сме се срещали с руската страна. Господин Димитров каза, че не са започнали разговорите веднага след денонсирането на предишната спогодба, но май точно тогава започнаха. При едно от предпоследните ми посещения аз бях много ядосан. Рускините, тъй като са много чувствителни, познаха и ме попитаха: но Вие много сте ядосан тази сутрин, защо е? Казах: ядосан съм по простата причина, че снощи докладвах на министъра, че разговорите не вървят. Тя каза: хич не ме интересува, няма да се пенсионираш, докато не сключите спогодбата. Казвам: при това положение поне до 2020 г. ще трябва да работя. Те се разсърдиха.
Разбира се, не са я подписали заради мен, но го направиха действително заради АЕЦ “Белене”.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Мирославов, включително и за емоционалната нотка.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Не виждам желаещи. Тогава да преминем към гласуването.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте тази законопроект.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за ратифициране на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност се приема с консенсус.
Ще разгледаме този законопроект, вероятно утре ще го внесем по надлежния ред, за да може следващата седмица този проект с наше становище да бъде включен в дневния ред на Народното събрание, за да може в рамките на едно заседание да гласуваме на две четения и да подпомогнем администрацията в решаването на този казус.
Благодаря ви за разбирането.
Благодаря на всички колеги и гости за активното участие в заседанието.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,10 ч.)
Д- Р ХАСАН АДЕМОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА