Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
13/05/2009
Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 13 май 2009 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.04.2009 г.
4. Разни.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Хасан Адемов.
Списък с присъствалите народни представители-членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре дошли на всички.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, за днес ви предлагам към предварително раздадения ви проект за дневен ред да включим още една точка – законопроекта за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г. на Международната организация на труда, ако нямате нищо против, защото това е един законопроект за ратифициране, който е добре да бъде приключен в рамките на този мандат.
Така че ви предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.04.2009 г.
4. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.04.2009 г.
4. Разни.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
Заповядайте, господин заместник-министър, да докладвате по първа точка от дневния ред.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, тъй като и преди сме го казвали, със закон от 2003 г. Народното събрание денонсира спогодбата между Република България и СССР за социално осигуряване. Това наложи с отделните бивши републики на
Запознати сте с този проблем. Една част от вас са участвали в подготовката, обсъждането и приемането на спогодбата с Украйна, спогодбата с Русия, която беше подписана само преди
Фактически сега на вашето внимание е законопроект за ратифициарне на договора с
В материалния обхват са включени следните видове обезщетения: за временна неработоспособност и майчинство, пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност, наследствени пенсии, обезщетения за безработица и помощи при смърт.
Предвидени са изключения в специфични случаи, както и в повечето подобни спогодби. Тук изключенията са специално за командировани, като за тях се предвижда изключение от предвидените действия за срок от 12 месеца. През този срок се запазва принадлежността към законодателството на изпращащата страна.
Има отделна част, която търси решение на проблемите на персонал на предприятие за
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото на обезщетения от видовете, включени в материалния обхват.
За определяне размера на пенсиите от двете страни тук, за разлика – мисля – от Русия е възприет принципът на пропорционалното изчисление.
В сферата на краткосрочните парични обезщетения е определено те да се отпускат само от държавата, по чието законодателство лицето е осигурено към момента на настъпване на риска, а доходът, върху който се изчисляват те, е само този, придобит по същото законодателство.
При определяне на правата по договора ще се зачитат осигурителните периоди и случаи, завършени или възникнали преди влизането му в сила, което гарантира ползването на права в по-голям обем. Изрично е отбелязано, че самите плащания ще се извършват само за период, следващ влизането в сила на договора. Предвидена е и възможност за преразглеждане на обезщетения, отпуснати преди влизането в сила на договора само по
А договорът ще влезе в сила от първия ден на третия месец след получаване на последното уведомление за реализация на вътрешните процедури.
В момента във висока степен на готовност е и възможността за подписване на административно споразумение, което ще даде възможност за цялостно прилагане на предложения законопроект.
Имаме информация, че от страна на Молдова там процедурата по ратификацията или вече е приключила в близките дни, или предстои да бъде ратифициран този договор. Така че има пълна възможност в близките месеци да има условия за приложението на клаузите в това споразумение. Затова ви приканвам да подкрепите този законопроект, като се надявам, че той бързо ще
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Димитров.
Очевидно е, че има време, има и воля да се приеме този законопроект в мандата на това Народно събрание.
Заповядайте, колеги, за мнения, въпроси, изказвания.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Само искам да кажа, че сегашният потенциален брой на бенефициентите е малък и средствата са осигурени в бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година. Но очевидно е, че в следващите години броят на хората, които ще се възползват от този закон, ще нараства, тъй като информацията, която имам и от българския посланик – господин Илиев – в Молдова, в Кишинео, сочи, че има 11 хиляди лица с двойно гражданство, които сигурно ще се движат и отделно в българската диаспора има над 60 хиляди души от българския етнос, има много студенти и т.н.
Така че спогодбата е обезпечена финансово. Може би просто трябва да информирам уважаемите народни представители, че в резултат на това, че в последно време се подписаха спогодби със страни, където броят на хората, които ще се възползват, нараства, Националният осигурителен институт извърши промени в Правилника за дейността и хората ще бъдат обслужвани вече не само в Дирекция „Европейска интеграция и международни спогодби”, но и в нашите териториални поделения. Точно в момента извършваме обучение на служителите от териториалните поделения за работа по Регламента. Колеги, иска ли някой да вземе още отношение по обсъждания въпрос? Не виждам желаещи.
Тогава нека да подложа на гласуване законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване с вносител Министерския съвет. Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване се подкрепя от комисията.
Благодаря Ви, господин заместник-министър Димитров.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2008 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
Господин Димитров, ще Ви помоля накратко да запознаете народните представители със съдържанието на този законопроект. Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители!
Предполагам, че народните представители са имали възможността да се запознаят с тази конвенция – Конвенция на МОТ, която е приета през 2006 г.
Това е изключително важна конвенция, която определя изискванията към моряците за работа на борда на кораб, условията за наемане на работа, нормите за работно време и време за почивка, условията на живот, условията и средствата за възстановяване и отдих, снабдяване с храна, питейна вода и всички необходими условия за живот и за работа и почивка на моряците на борда на кораба, безопасни и здравословни условия на труд, медицинско обслужване, социално осигуряване и целият огромен пакет от необходими гаранции за, както казах, нормална работа, живот и отдих на моряците.
Тази конвенция беше обсъдена със социалните партньори и нейната ратификация получи подкрепата на организациите на работодателите и на работниците и служителите, представени на национално ниво.
Държавите-членки на Европейския съюз отдават изключително голямо значение на ролята на тази конвенция, която, както казах, МОТ прие през 2006 г., и се препоръчва на държавите-членки предприемане на необходимите стъпки за нейното ратифициране по
Ратификацията на тази конвенция няма да доведе до съществени изменения на националното законодателство.
Предлагам ви да бъде подкрепена.
Благодаря за вниманието.
Колеги, има ли въпроси, мнения, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г. на Международната организация на труда с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г. на Международната организация на труда се подкрепя от комисията.
Благодаря ви, господин Димитров и колеги от Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като може би това ще бъде последното заседание на комисията, иска ми се да благодаря за конструктивната работа през тези четири години. Това не е протоколно изявление, а искрено заявление, тъй като в лицето на всички членове на комисията винаги сме намирали разбиране за една нормална дискусия
Благодаря ви още веднъж и успехи на всички в предстоящите избори.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И ние Ви благодарим, господин заместник-министър.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.04.2009 г.
Заповядайте, господин заместник-министър Лазаров, да представите законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Позволете ми и аз на свой ред да се присъединя към казаното от моя колега Димитър Димитров и по същия начин да благодаря за конструктивизма и професионализма, разбира се, понякога и за търпението.
Мисля, че традициите са за това да се спазват и всичко, което е като положителен опит, ще бъде съхранен и развит. А мисля, че и това доказахме през последните години.
На вашето внимание предлагаме един законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който е плод на една дългогодишна работа.
В структурно отношение в този законопроект се предлагат изменения в двете основни части на кодекса. От една страна, са тези, които касаят държавното обществено осигуряване, а, от друга страна са тези, които касаят допълнителното пенсионно осигуряване.
Може би 99 процента от измененията в този законопроект касаят допълнителното пенсионно осигуряване. Именно той е плод на един дългогодишен труд от може би вече две години, в рамките на които е протекъл сериозен конструктивен диалог между всички участници, както от страна на Комисията за финансов надзор, така и от страна на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, също така Националния осигурителен институт и, разбира се, Министерството на труда и социалната политика.
Какви са измененията в областта на държавното обществено осигуряване?
Основно те са свързани с продължаване въвеждането на някои от изискванията на директивите и Регламент № 1408. Другата по-съществена промяна е свързана с един въпрос, който обсъждахме през последните години, а именно изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност. Във връзка с това са предвидени текстове, които касаят задължения и срокове за представяне на документи за изплащане на такива обезщетения.
Предвидено е създаването на Национален консултативен съвет по пенсионни въпроси към министъра на труда и социалната политика като орган, който да подпомага осъществяването на неговите правомощия във връзка с формирането на политиката в областта на държавното обществено осигуряване. Предвидена е възможност и разширяване на представителството в този съвет чрез участието на организации на и за пенсионери, на и за възрастни хора, които да участват в тези дискусии.
Също така има и някои изменения, които касаят хипотези за спиране изплащането на пенсиите, като за случаите на недобросъвестно получени суми са предвидени съответни регламенти.
Във всички случаи държа да отбележа, че са гарантирани правата на хората и има предвидени възможности за обжалване по съответния ред.
Що се касае до другия основен дял в измененията на Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с допълнителното пенсионно осигуряване, бих искал да отбележа, че основните изменения са свързани, от една страна, с повишаване на контрола при издаването на лицензия за осъществяване на такава дейност, а, от друга страна, свързани с подобряване и разнообразяване на инвестиционните инструменти и по-специално в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Въвеждат се различни видове портфейли, които в настоящия момент биха били един добър отговор за противодействие на финансовата криза. Защото по този начин лицата биха могли да посрещат по-добре предизвикателствата, породени от финансовата криза.
Също така изменения има и в размера на таксите, които удържат пенсионноосигурителните дружества. Има ред други изменения, които са свързани с контрола, който се осъществява от Комисията за финансов надзор.
Като цяло проектът може да бъде характеризиран с един относително устойчив баланс на интересите на всички участници в този процес и като цяло – един доста добър баланс между контрол, права и задължения на участниците в процеса по допълнително пенсионно осигуряване.
Поради тази причина предлагаме на вашето внимание този законопроект и предлагаме той да бъде приет от Комисията по труда и социалната политика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Лазаров.
С ясното съзнание сме, че няма да има време до края на този мандат да приемем този законопроект, но поне комисията да си изпълни всякакъв тип ангажименти и да няма наследство за следващата комисия в Четиридесет и първия парламент.
Това беше целта да бъде разгледан този законопроект.
Има думата господин Абаджиев.
Заповядайте, господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! След подробното експозе на господин Лазаров аз наистина ще се постарая да бъда кратък.
Това е един изстрадан законопроект. Много е работено по него. Трябва да отбележа, че още от есента на 2007 г. бяха внесени от Комисията по финансов надзор и Асоциацията два законопроекта, които взаимно се допълваха. Тогава беше възложена задача в министерството да се подработи един законопроект. След година и нещо вече имаме този законопроект.
Трябва да кажа за ваша информация, че по-голяма част от новостите, които се съдържат в законопроекта, са основани на много детайлно проучване на нашите постижения, на развитието и особено опита на други страни и колеги, особено що се отнася до мултифондовете и инвестиционните портфейли.
Искам да отбележа нещо специално и още един път да го подчертая, макар че господин заместник-министър Лазаров го посочи. В определена степен, и то не малка, новостите в законопроекта имат определено антикризисен характер. Това са както мултифондовете, така и тук споменатото намаляване на таксите, увеличаването на контрола, изискванията към органите за управление.
Нещо, което в последния момент го включихме, това е разширяване на възможностите за инвестиции на ресурсите на пенсионните фондове в инфраструктурните проекти на България, което е изключително важно както за дейността на пенсионните фондове, така и за икономиката на страната.
С всичко това обаче искам да подчертая, че приемането на законопроекта е много необходимо. Съжаляваме, че се изчака така до последния момент, но се надяваме, че може да стане и чудо – той да бъде приет от това Народно събрание.
Накрая ще отбележа този момент. Разбира се, има някои недостатъци, които на второ четене могат да бъдат отстранени. Няма да се спирам на тях. Важното е, че законопроектът не нарушава основната философия и принципите на пенсионната система, на допълнителното пенсионно осигуряване, а създава възможности за развитие на системата, което е изключително важно.
Трябва да ви кажа, че се проявява изключително голям интерес към тези изменения и новости в нашия закон от колегите от много страни от Централна и Източна Европа.
С това искам да призова вас. На мен не ми се иска това да бъде вашето последно заседание по този законопроект. Дано се видим още един път и тогава ще кажа моите благодарности за нашата съвместна работа. Дано има и второ заседание, на което да обсъдим този законопроект на второ четене, за да завърши наистина комисията работата си по него достойно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Абаджиев.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Чулев. Имате думата.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители!
Това наистина е един изстрадат законопроект. Аз си направих труда да преброя 65 промени от 2000 г. досега. Сега има 140 страници текст. Явно много сериозна работа е свършена по този законопроект.
Първо, искам да кажа, че процедурата на съгласуване със социалните партньори – поне с КТ „Подкрепа” – не ни удовлетворява по никакъв начин. Ние получаваме тези 140 страници, както и вие, в деня на внасянето.
Разбира се, върху отделни части от този законопроект, ние сме работили през доста дълъг период от време, но в този вид, в който той се внася, го видяхме заедно с вас.
Надяваме се все пак, че някои неща ще успеят да се приемат в скоро време или сега, ако се направи нещо „стахановско”, както каза господин Абаджиев, ако не – в първите месеци на новия парламент.
Какво не е приемливо за нас и буди нашето учудване? Това е създаването на още една говорилня, така нареченият Консултативен съвет към министъра на труда и социалната политика. Отсега мога да ви кажа становището на КТ „Подкрепа”, че нямаме намерение да участваме в такава говорилня. Ние бяхме предложили да има такъв съвет на министъра с пенсионерските организации. Защото ние като социални партньори има къде и с доста по-авторитетни органи можем да разглеждаме тези осигурителни отношения.
Но да се надяваме, че със следващото правителство ще изгладим тези неща.
Това, което ние поддържаме, това е частта за пенсионноосигурителните дружества, защото сега вече се дава възможност, а в същото време се регламентират тези три нива на висок риск, на консервативен портфейл и на нещо средно. Това отговаря както на интересите на самите фондове, така и на системата, така и на интересите на осигурените лица.
В другата част, която засяга контрола и санкциите, ние бихме искали да видим по-разширени правомощия на Националния осигурителен институт тук, защото сега Националната агенция по приходите е този орган, който като че ли сам проверява себе си какво събира и колко събира. А Националният осигурителен институт получава само една информация, за която може да каже: да, благодаря ви за информацията.
Затова ни се иска да видим повече разширени функции на Националния осигурителен институт в целия този процес.
Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Чулев.
Стигнахме дотам, че онзи ден прочетох някаква информация – не във връзка с това, което каза господин Чулев или може би във връзка с това – Здравната каса твърди, че събира парите от здравно-осигурителни вноски. Бях напълно изумен.
Заповядайте, колеги. Имате думата.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда кратък.
Ние ще подкрепим законопроекта и се надявам, че можем и да го приеме, тъй като сега се чуват слухове, че ще работим до 30 май.
В държавното обществено осигуряване се въвеждат и регулират правата на осигурените лица, като се въвеждат срокове за представяне на болничните листове за изплащане на тези осигурени лица.
Действително в допълнителното пенсионно осигуряване има по-голяма промяна – участието на осигурените лица в управлението на техните пари.
Аз бих задал един въпрос. Какъв е проблемът на осигурителните посредници да работят само с едно пенсионноосигурително дружество, тъй като, имайки опита на застрахователните посредници, те работят с няколко застрахователни дружества. Има ли някакъв проблем? Тук в законопроекта е записано, че те могат да сключват договори. Ако едно лице иска да упражнява такава дейност и работи само с един фонд, той няма да може да има достатъчно доходи, за да може да упражнява тази професия.
Какви са били мотивите това пак да бъде предложено само с едно пенсионноосигурително дружество да могат да се сключват договори?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Господин Петков, вероятно въпросът е към Вас.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Ще се опитам да отговоря на въпроса, който постави господин Мръцков само с уточнението, първо, че това не е ново изискване и не е нов текст. Това е съществуващо ограничение и в действащия Кодекс за социално осигуряване. Доколкото знам, това е въведено още със Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Ограничението е, че един осигурителен посредник може да има само един договор с едно пенсионноосигурително дружество.
Разбира се, това не го ограничава, ако прекрати този договор, след това да сключи договор с друго пенсионноосигурително дружество, каквато практика наблюдаваме на пенсионноосигурителния пазар.
Но едновременно повече с едно дружество той не може да има договори. Това е въведено с цел, за да се избегне евентуално конфликт на интереси, който може да възникне, когато едно лице продава и сключва договори с повече от едно пенсионноосигурително дружество.
Това, доколкото знам, е въведено и като принцип и изискване и в продажбата на застрахователни продукти и услуги, доколкото застрахователните агенти всъщност са представители и действат от името на определено застрахователно дружество.
Може би господин Мръцков има предвид застрахователните брокери, които обаче са друга категория, които продават продукти на няколко, повече от едно застрахователно дружество и те се явяват представители на клиента, предлагайки му най-добрата защита за неговия конкретен случай.
Но специално в осигурителното посредничество ние имаме само фигурата на осигурителния посредник, който може да е предимно физическо лице, всъщност е физическо лице, но може и да е представители и да е юридическо лице чрез представител физическо лице. Тази норма е въведена още в самото начало именно с цел това, че това физическо лице представлява и сключва осигурителен договор от името и за сметка на определено дружество, което му е възложило осигурително посредничество.
Така че, още веднъж да подчертая, тук няма промяна. Това е съществуващо положение, и, доколкото съм запознат, по аналогичен начин е решен въпросът и със застрахователните агенти, които според мен са аналога на осигурителния посредник в застрахователната дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, господин полковник. Имате думата.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Искам да се спра само на един въпрос във връзка с внесените предложения за изменения.
Става въпрос за Консултативния съвет, който се предвижда да се създаде към министъра на труда и социалната политика. Това е не само изискване на Организацията на обединените нации в техните документи за възрастните хора и за военните. Но това го налага и практиката, защото ние сега водим диалог чрез медиите и чрез медиите се опитваме да кажем: нали казахме, нали чухте, ние писахме, ние говорихме, ние давахме интервюта...
Практиката от зимата на 1996- 1997 г., когато госпожа Масларова проведе с нас шест такива срещи, на които срещи трябва да кажа, че когато възникваха специални въпроси, отнасящи се до бюджета, до синдикатите, до работодателите, тя канеше и представители на тези организации, които изслушваха и ни даваха възможност да се запознаем с реалните неща.
Така че този Консултативен съвет към министъра е крайно необходим не само за Министерството на труда и социалната политика, но би трябвало и към останалите ведомства, които имат масови контакти сред обществото.
Тук също подкрепям едно от нашите предложения, защото ние дадохме предложения до Министерството на труда и социалната политика. Действително, че в този съвет трябва да присъстват повече пенсионери.
Ние подкрепяме на КТ „Подкрепа” становището там да участват пенсионери и възрастни хора, които там да могат да кажат своето мнение.
Също така е желателно да има представители и на синдикатите, които в известна степен се опитват да представляват пенсионерите в другите институции и съвети, за да могат те текущо да се запознават и да имат поглед върху нашите разсъждения, които се изнасят, до нашите предложения, обосновки и т.н
Фактът, че ние тогава за тези шест заседания с госпожа Масларова достигнахме до едно разбиране с различните институции, което даде възможност на правителството след това да предприеме инициатива и Народното събрание да приеме редица актове, в резултат на които трябва да кажем, че интересите на пенсионерите и възрастните хора бяха значително по-добре задоволени.
Апелирам да се приеме предложението за създаването на този Консултативен съвет към министъра на труда и социалната политика и, ако е възможно, този голям пакет от промени, който се предвижда и който в основата си има един друг характер, има два въпроса, които могат да се отделят. Единият от тях е въпросът за Консултативния съвет. Тези два въпроса могат да минат и на второ четене още в това Народно събрание, за да можем действително ние да почувстваме, че се слага едно добро начало от това Народно събрание, по инициатива на това правителство с оглед задоволяване по-добре на нашия обществен интерес и с оглед на нашите възможности за изяви.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Русанов.
Други мнения, колеги? Не вижда.
Ако няма други въпроси и мнения, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – 13, “против” – няма и “въздържал се” - 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет, се подкрепя на първо четене.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията и в заседанието на комисията.
Закривам заседанието. (Закрито в 15,50 ч.)
Д- Р ХАСАН АДЕМОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 13 май 2009 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.04.2009 г.
4. Разни.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Хасан Адемов.
Списък с присъствалите народни представители-членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре дошли на всички.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, за днес ви предлагам към предварително раздадения ви проект за дневен ред да включим още една точка – законопроекта за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г. на Международната организация на труда, ако нямате нищо против, защото това е един законопроект за ратифициране, който е добре да бъде приключен в рамките на този мандат.
Така че ви предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.04.2009 г.
4. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.04.2009 г.
4. Разни.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
Заповядайте, господин заместник-министър, да докладвате по първа точка от дневния ред.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, тъй като и преди сме го казвали, със закон от 2003 г. Народното събрание денонсира спогодбата между Република България и СССР за социално осигуряване. Това наложи с отделните бивши републики на
Запознати сте с този проблем. Една част от вас са участвали в подготовката, обсъждането и приемането на спогодбата с Украйна, спогодбата с Русия, която беше подписана само преди
Фактически сега на вашето внимание е законопроект за ратифициарне на договора с
В материалния обхват са включени следните видове обезщетения: за временна неработоспособност и майчинство, пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност, наследствени пенсии, обезщетения за безработица и помощи при смърт.
Предвидени са изключения в специфични случаи, както и в повечето подобни спогодби. Тук изключенията са специално за командировани, като за тях се предвижда изключение от предвидените действия за срок от 12 месеца. През този срок се запазва принадлежността към законодателството на изпращащата страна.
Има отделна част, която търси решение на проблемите на персонал на предприятие за
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото на обезщетения от видовете, включени в материалния обхват.
За определяне размера на пенсиите от двете страни тук, за разлика – мисля – от Русия е възприет принципът на пропорционалното изчисление.
В сферата на краткосрочните парични обезщетения е определено те да се отпускат само от държавата, по чието законодателство лицето е осигурено към момента на настъпване на риска, а доходът, върху който се изчисляват те, е само този, придобит по същото законодателство.
При определяне на правата по договора ще се зачитат осигурителните периоди и случаи, завършени или възникнали преди влизането му в сила, което гарантира ползването на права в по-голям обем. Изрично е отбелязано, че самите плащания ще се извършват само за период, следващ влизането в сила на договора. Предвидена е и възможност за преразглеждане на обезщетения, отпуснати преди влизането в сила на договора само по
А договорът ще влезе в сила от първия ден на третия месец след получаване на последното уведомление за реализация на вътрешните процедури.
В момента във висока степен на готовност е и възможността за подписване на административно споразумение, което ще даде възможност за цялостно прилагане на предложения законопроект.
Имаме информация, че от страна на Молдова там процедурата по ратификацията или вече е приключила в близките дни, или предстои да бъде ратифициран този договор. Така че има пълна възможност в близките месеци да има условия за приложението на клаузите в това споразумение. Затова ви приканвам да подкрепите този законопроект, като се надявам, че той бързо ще
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Димитров.
Очевидно е, че има време, има и воля да се приеме този законопроект в мандата на това Народно събрание.
Заповядайте, колеги, за мнения, въпроси, изказвания.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Само искам да кажа, че сегашният потенциален брой на бенефициентите е малък и средствата са осигурени в бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година. Но очевидно е, че в следващите години броят на хората, които ще се възползват от този закон, ще нараства, тъй като информацията, която имам и от българския посланик – господин Илиев – в Молдова, в Кишинео, сочи, че има 11 хиляди лица с двойно гражданство, които сигурно ще се движат и отделно в българската диаспора има над 60 хиляди души от българския етнос, има много студенти и т.н.
Така че спогодбата е обезпечена финансово. Може би просто трябва да информирам уважаемите народни представители, че в резултат на това, че в последно време се подписаха спогодби със страни, където броят на хората, които ще се възползват, нараства, Националният осигурителен институт извърши промени в Правилника за дейността и хората ще бъдат обслужвани вече не само в Дирекция „Европейска интеграция и международни спогодби”, но и в нашите териториални поделения. Точно в момента извършваме обучение на служителите от териториалните поделения за работа по Регламента. Колеги, иска ли някой да вземе още отношение по обсъждания въпрос? Не виждам желаещи.
Тогава нека да подложа на гласуване законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване с вносител Министерския съвет. Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване се подкрепя от комисията.
Благодаря Ви, господин заместник-министър Димитров.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2008 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.
Господин Димитров, ще Ви помоля накратко да запознаете народните представители със съдържанието на този законопроект. Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители!
Предполагам, че народните представители са имали възможността да се запознаят с тази конвенция – Конвенция на МОТ, която е приета през 2006 г.
Това е изключително важна конвенция, която определя изискванията към моряците за работа на борда на кораб, условията за наемане на работа, нормите за работно време и време за почивка, условията на живот, условията и средствата за възстановяване и отдих, снабдяване с храна, питейна вода и всички необходими условия за живот и за работа и почивка на моряците на борда на кораба, безопасни и здравословни условия на труд, медицинско обслужване, социално осигуряване и целият огромен пакет от необходими гаранции за, както казах, нормална работа, живот и отдих на моряците.
Тази конвенция беше обсъдена със социалните партньори и нейната ратификация получи подкрепата на организациите на работодателите и на работниците и служителите, представени на национално ниво.
Държавите-членки на Европейския съюз отдават изключително голямо значение на ролята на тази конвенция, която, както казах, МОТ прие през 2006 г., и се препоръчва на държавите-членки предприемане на необходимите стъпки за нейното ратифициране по
Ратификацията на тази конвенция няма да доведе до съществени изменения на националното законодателство.
Предлагам ви да бъде подкрепена.
Благодаря за вниманието.
Колеги, има ли въпроси, мнения, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г. на Международната организация на труда с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г. на Международната организация на труда се подкрепя от комисията.
Благодаря ви, господин Димитров и колеги от Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като може би това ще бъде последното заседание на комисията, иска ми се да благодаря за конструктивната работа през тези четири години. Това не е протоколно изявление, а искрено заявление, тъй като в лицето на всички членове на комисията винаги сме намирали разбиране за една нормална дискусия
Благодаря ви още веднъж и успехи на всички в предстоящите избори.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И ние Ви благодарим, господин заместник-министър.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.04.2009 г.
Заповядайте, господин заместник-министър Лазаров, да представите законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Позволете ми и аз на свой ред да се присъединя към казаното от моя колега Димитър Димитров и по същия начин да благодаря за конструктивизма и професионализма, разбира се, понякога и за търпението.
Мисля, че традициите са за това да се спазват и всичко, което е като положителен опит, ще бъде съхранен и развит. А мисля, че и това доказахме през последните години.
На вашето внимание предлагаме един законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който е плод на една дългогодишна работа.
В структурно отношение в този законопроект се предлагат изменения в двете основни части на кодекса. От една страна, са тези, които касаят държавното обществено осигуряване, а, от друга страна са тези, които касаят допълнителното пенсионно осигуряване.
Може би 99 процента от измененията в този законопроект касаят допълнителното пенсионно осигуряване. Именно той е плод на един дългогодишен труд от може би вече две години, в рамките на които е протекъл сериозен конструктивен диалог между всички участници, както от страна на Комисията за финансов надзор, така и от страна на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, също така Националния осигурителен институт и, разбира се, Министерството на труда и социалната политика.
Какви са измененията в областта на държавното обществено осигуряване?
Основно те са свързани с продължаване въвеждането на някои от изискванията на директивите и Регламент № 1408. Другата по-съществена промяна е свързана с един въпрос, който обсъждахме през последните години, а именно изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност. Във връзка с това са предвидени текстове, които касаят задължения и срокове за представяне на документи за изплащане на такива обезщетения.
Предвидено е създаването на Национален консултативен съвет по пенсионни въпроси към министъра на труда и социалната политика като орган, който да подпомага осъществяването на неговите правомощия във връзка с формирането на политиката в областта на държавното обществено осигуряване. Предвидена е възможност и разширяване на представителството в този съвет чрез участието на организации на и за пенсионери, на и за възрастни хора, които да участват в тези дискусии.
Също така има и някои изменения, които касаят хипотези за спиране изплащането на пенсиите, като за случаите на недобросъвестно получени суми са предвидени съответни регламенти.
Във всички случаи държа да отбележа, че са гарантирани правата на хората и има предвидени възможности за обжалване по съответния ред.
Що се касае до другия основен дял в измененията на Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с допълнителното пенсионно осигуряване, бих искал да отбележа, че основните изменения са свързани, от една страна, с повишаване на контрола при издаването на лицензия за осъществяване на такава дейност, а, от друга страна, свързани с подобряване и разнообразяване на инвестиционните инструменти и по-специално в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Въвеждат се различни видове портфейли, които в настоящия момент биха били един добър отговор за противодействие на финансовата криза. Защото по този начин лицата биха могли да посрещат по-добре предизвикателствата, породени от финансовата криза.
Също така изменения има и в размера на таксите, които удържат пенсионноосигурителните дружества. Има ред други изменения, които са свързани с контрола, който се осъществява от Комисията за финансов надзор.
Като цяло проектът може да бъде характеризиран с един относително устойчив баланс на интересите на всички участници в този процес и като цяло – един доста добър баланс между контрол, права и задължения на участниците в процеса по допълнително пенсионно осигуряване.
Поради тази причина предлагаме на вашето внимание този законопроект и предлагаме той да бъде приет от Комисията по труда и социалната политика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Лазаров.
С ясното съзнание сме, че няма да има време до края на този мандат да приемем този законопроект, но поне комисията да си изпълни всякакъв тип ангажименти и да няма наследство за следващата комисия в Четиридесет и първия парламент.
Това беше целта да бъде разгледан този законопроект.
Има думата господин Абаджиев.
Заповядайте, господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! След подробното експозе на господин Лазаров аз наистина ще се постарая да бъда кратък.
Това е един изстрадан законопроект. Много е работено по него. Трябва да отбележа, че още от есента на 2007 г. бяха внесени от Комисията по финансов надзор и Асоциацията два законопроекта, които взаимно се допълваха. Тогава беше възложена задача в министерството да се подработи един законопроект. След година и нещо вече имаме този законопроект.
Трябва да кажа за ваша информация, че по-голяма част от новостите, които се съдържат в законопроекта, са основани на много детайлно проучване на нашите постижения, на развитието и особено опита на други страни и колеги, особено що се отнася до мултифондовете и инвестиционните портфейли.
Искам да отбележа нещо специално и още един път да го подчертая, макар че господин заместник-министър Лазаров го посочи. В определена степен, и то не малка, новостите в законопроекта имат определено антикризисен характер. Това са както мултифондовете, така и тук споменатото намаляване на таксите, увеличаването на контрола, изискванията към органите за управление.
Нещо, което в последния момент го включихме, това е разширяване на възможностите за инвестиции на ресурсите на пенсионните фондове в инфраструктурните проекти на България, което е изключително важно както за дейността на пенсионните фондове, така и за икономиката на страната.
С всичко това обаче искам да подчертая, че приемането на законопроекта е много необходимо. Съжаляваме, че се изчака така до последния момент, но се надяваме, че може да стане и чудо – той да бъде приет от това Народно събрание.
Накрая ще отбележа този момент. Разбира се, има някои недостатъци, които на второ четене могат да бъдат отстранени. Няма да се спирам на тях. Важното е, че законопроектът не нарушава основната философия и принципите на пенсионната система, на допълнителното пенсионно осигуряване, а създава възможности за развитие на системата, което е изключително важно.
Трябва да ви кажа, че се проявява изключително голям интерес към тези изменения и новости в нашия закон от колегите от много страни от Централна и Източна Европа.
С това искам да призова вас. На мен не ми се иска това да бъде вашето последно заседание по този законопроект. Дано се видим още един път и тогава ще кажа моите благодарности за нашата съвместна работа. Дано има и второ заседание, на което да обсъдим този законопроект на второ четене, за да завърши наистина комисията работата си по него достойно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Абаджиев.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Чулев. Имате думата.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители!
Това наистина е един изстрадат законопроект. Аз си направих труда да преброя 65 промени от 2000 г. досега. Сега има 140 страници текст. Явно много сериозна работа е свършена по този законопроект.
Първо, искам да кажа, че процедурата на съгласуване със социалните партньори – поне с КТ „Подкрепа” – не ни удовлетворява по никакъв начин. Ние получаваме тези 140 страници, както и вие, в деня на внасянето.
Разбира се, върху отделни части от този законопроект, ние сме работили през доста дълъг период от време, но в този вид, в който той се внася, го видяхме заедно с вас.
Надяваме се все пак, че някои неща ще успеят да се приемат в скоро време или сега, ако се направи нещо „стахановско”, както каза господин Абаджиев, ако не – в първите месеци на новия парламент.
Какво не е приемливо за нас и буди нашето учудване? Това е създаването на още една говорилня, така нареченият Консултативен съвет към министъра на труда и социалната политика. Отсега мога да ви кажа становището на КТ „Подкрепа”, че нямаме намерение да участваме в такава говорилня. Ние бяхме предложили да има такъв съвет на министъра с пенсионерските организации. Защото ние като социални партньори има къде и с доста по-авторитетни органи можем да разглеждаме тези осигурителни отношения.
Но да се надяваме, че със следващото правителство ще изгладим тези неща.
Това, което ние поддържаме, това е частта за пенсионноосигурителните дружества, защото сега вече се дава възможност, а в същото време се регламентират тези три нива на висок риск, на консервативен портфейл и на нещо средно. Това отговаря както на интересите на самите фондове, така и на системата, така и на интересите на осигурените лица.
В другата част, която засяга контрола и санкциите, ние бихме искали да видим по-разширени правомощия на Националния осигурителен институт тук, защото сега Националната агенция по приходите е този орган, който като че ли сам проверява себе си какво събира и колко събира. А Националният осигурителен институт получава само една информация, за която може да каже: да, благодаря ви за информацията.
Затова ни се иска да видим повече разширени функции на Националния осигурителен институт в целия този процес.
Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Чулев.
Стигнахме дотам, че онзи ден прочетох някаква информация – не във връзка с това, което каза господин Чулев или може би във връзка с това – Здравната каса твърди, че събира парите от здравно-осигурителни вноски. Бях напълно изумен.
Заповядайте, колеги. Имате думата.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда кратък.
Ние ще подкрепим законопроекта и се надявам, че можем и да го приеме, тъй като сега се чуват слухове, че ще работим до 30 май.
В държавното обществено осигуряване се въвеждат и регулират правата на осигурените лица, като се въвеждат срокове за представяне на болничните листове за изплащане на тези осигурени лица.
Действително в допълнителното пенсионно осигуряване има по-голяма промяна – участието на осигурените лица в управлението на техните пари.
Аз бих задал един въпрос. Какъв е проблемът на осигурителните посредници да работят само с едно пенсионноосигурително дружество, тъй като, имайки опита на застрахователните посредници, те работят с няколко застрахователни дружества. Има ли някакъв проблем? Тук в законопроекта е записано, че те могат да сключват договори. Ако едно лице иска да упражнява такава дейност и работи само с един фонд, той няма да може да има достатъчно доходи, за да може да упражнява тази професия.
Какви са били мотивите това пак да бъде предложено само с едно пенсионноосигурително дружество да могат да се сключват договори?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Господин Петков, вероятно въпросът е към Вас.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Ще се опитам да отговоря на въпроса, който постави господин Мръцков само с уточнението, първо, че това не е ново изискване и не е нов текст. Това е съществуващо ограничение и в действащия Кодекс за социално осигуряване. Доколкото знам, това е въведено още със Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Ограничението е, че един осигурителен посредник може да има само един договор с едно пенсионноосигурително дружество.
Разбира се, това не го ограничава, ако прекрати този договор, след това да сключи договор с друго пенсионноосигурително дружество, каквато практика наблюдаваме на пенсионноосигурителния пазар.
Но едновременно повече с едно дружество той не може да има договори. Това е въведено с цел, за да се избегне евентуално конфликт на интереси, който може да възникне, когато едно лице продава и сключва договори с повече от едно пенсионноосигурително дружество.
Това, доколкото знам, е въведено и като принцип и изискване и в продажбата на застрахователни продукти и услуги, доколкото застрахователните агенти всъщност са представители и действат от името на определено застрахователно дружество.
Може би господин Мръцков има предвид застрахователните брокери, които обаче са друга категория, които продават продукти на няколко, повече от едно застрахователно дружество и те се явяват представители на клиента, предлагайки му най-добрата защита за неговия конкретен случай.
Но специално в осигурителното посредничество ние имаме само фигурата на осигурителния посредник, който може да е предимно физическо лице, всъщност е физическо лице, но може и да е представители и да е юридическо лице чрез представител физическо лице. Тази норма е въведена още в самото начало именно с цел това, че това физическо лице представлява и сключва осигурителен договор от името и за сметка на определено дружество, което му е възложило осигурително посредничество.
Така че, още веднъж да подчертая, тук няма промяна. Това е съществуващо положение, и, доколкото съм запознат, по аналогичен начин е решен въпросът и със застрахователните агенти, които според мен са аналога на осигурителния посредник в застрахователната дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, господин полковник. Имате думата.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Искам да се спра само на един въпрос във връзка с внесените предложения за изменения.
Става въпрос за Консултативния съвет, който се предвижда да се създаде към министъра на труда и социалната политика. Това е не само изискване на Организацията на обединените нации в техните документи за възрастните хора и за военните. Но това го налага и практиката, защото ние сега водим диалог чрез медиите и чрез медиите се опитваме да кажем: нали казахме, нали чухте, ние писахме, ние говорихме, ние давахме интервюта...
Практиката от зимата на 1996- 1997 г., когато госпожа Масларова проведе с нас шест такива срещи, на които срещи трябва да кажа, че когато възникваха специални въпроси, отнасящи се до бюджета, до синдикатите, до работодателите, тя канеше и представители на тези организации, които изслушваха и ни даваха възможност да се запознаем с реалните неща.
Така че този Консултативен съвет към министъра е крайно необходим не само за Министерството на труда и социалната политика, но би трябвало и към останалите ведомства, които имат масови контакти сред обществото.
Тук също подкрепям едно от нашите предложения, защото ние дадохме предложения до Министерството на труда и социалната политика. Действително, че в този съвет трябва да присъстват повече пенсионери.
Ние подкрепяме на КТ „Подкрепа” становището там да участват пенсионери и възрастни хора, които там да могат да кажат своето мнение.
Също така е желателно да има представители и на синдикатите, които в известна степен се опитват да представляват пенсионерите в другите институции и съвети, за да могат те текущо да се запознават и да имат поглед върху нашите разсъждения, които се изнасят, до нашите предложения, обосновки и т.н
Фактът, че ние тогава за тези шест заседания с госпожа Масларова достигнахме до едно разбиране с различните институции, което даде възможност на правителството след това да предприеме инициатива и Народното събрание да приеме редица актове, в резултат на които трябва да кажем, че интересите на пенсионерите и възрастните хора бяха значително по-добре задоволени.
Апелирам да се приеме предложението за създаването на този Консултативен съвет към министъра на труда и социалната политика и, ако е възможно, този голям пакет от промени, който се предвижда и който в основата си има един друг характер, има два въпроса, които могат да се отделят. Единият от тях е въпросът за Консултативния съвет. Тези два въпроса могат да минат и на второ четене още в това Народно събрание, за да можем действително ние да почувстваме, че се слага едно добро начало от това Народно събрание, по инициатива на това правителство с оглед задоволяване по-добре на нашия обществен интерес и с оглед на нашите възможности за изяви.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Русанов.
Други мнения, колеги? Не вижда.
Ако няма други въпроси и мнения, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – 13, “против” – няма и “въздържал се” - 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет, се подкрепя на първо четене.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията и в заседанието на комисията.
Закривам заседанието. (Закрито в 15,50 ч.)
Д- Р ХАСАН АДЕМОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
