Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
29/04/2009
Редовно заседание на труда и социалната политика
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 29 април 2009 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Конвенция, № 177 относно надомния труд, 1996 г., № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроекти:
3.1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
3.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-133, внесен от Георги Пинчев Иванов и група народни представители на 06.11.2008 г.
4. Разни.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Хасан Адемов.
Списък с присъствалите народни представители-членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре дошли на всички. Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, за днес ви предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Конвенция, № 177 относно надомния труд, 1996 г., № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроекти:
3.1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
3.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-133, внесен от Георги Пинчев Иванов и група народни представители на 06.11.2008 г.
4. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 12, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
Колеги, позволете ми да дам думата по т. 1 на колегите от Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин заместник-министър, имате думата. Само ще Ви помоля да се спрете най-вече на това, което касае Комисията по труда и социалната политика, защото останалата част касае други комисии. Имам предвид Глава дванадесете „синдикална дейност”. Заповядайте, господин Андреев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! С този законопроект се предлага в синдикалната дейност в системата на МВР да се предвиди възможността служителите да могат да изпълняват служебната си дейност по съвместителство и по вътрешна съвместителност. Тук би могла да се използва правната дейност на препратка, но тъй като това е специален закон уреждането на този въпрос изрично ще даде достатъчна яснота и добра регламентация, за да няма различни практики.
На второ място се предвижда възможността за полагане на допълнителен труд и изпълняване на основни задачи в системата на МВР съгласно чл. 6, като формата е сключване на споразумения между държавния служител и органа по назначаването. Знаете, че нашите служители са на двусменен режим на работа, който има дава възможност да имат по 2 – 3 почивни дни.
По искане на синдикатите беше разгледана възможността особено тази категория службите да могат да полагат допълнителен труд в рамките на изпълняваните в министерството задачи. Целта е да се даде възможност да се изпълняват задачи от основната дейност на министерството, без да се изкушават да сключват на черно договори за допълнителен труд извън системата. Най-честият пример е работа на някои служители като охранители във фирми. Давайки тази възможност на служителите да полагат допълнителен труд в рамките на свободното си време, смятаме, че тази недобра възможност за работа навън ще бъде ограничена и то доброволно от нашата система.
По отношение на синдикалната дейност се предвиждат изменения, регламентиращи участието на синдикалните организации от системата на МВР и държавната служба в МВР, като целта е подобряване на синдикалните организации в полицейските структури.
Другото, което се предвижда, е предложението за завишаване санкцията за нарушаване физическата неприкосновеност на служителите на МВР, защото, както
По отношение на синдикалната дейност се предлагат промени, които да създават основа за по-ефективно взаимодействие и разширяване на формите за социален диалог между ръководството на Министерството на вътрешните работи и синдикалните организации на служителите. В подкрепа на това на синдикалните организации се дава правото на участие в международни синдикални организации със сходни функции и характер, право на провеждане на събрания в помещения извън помещенията на МВР, увеличен брой часове на провеждане на събрания и право на организиране на различни форми на протест без спиране изпълнението на служебната дейност.
Това е, на което засега бих искал да акцентирам пред Комисията по труда и социалната политика по този законопроект. Готов съм да отговарям на вашите въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Андреев.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения становища, защото тези промени не са само за синдикалните организации в системата на МВР, а и за други такива организации.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Нашите синдикални организации са малко по-различни, има ограничения в сравнение с другите синдикални организации. Мисля, че не би било много подходящо, ако по този път и другите синдикални организации получат достъп до тази система.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, въпреки че тази позиция може да бъде оспорена. Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Аз смятам, че тези правила са безсмислени и те не водят до някакъв резултат. Европейската полицейска организация членува в европейски организации. Следователно пред Брюксел ние доказваме една организация със сдружения. Изключително безсмислени са тези ограничения, когато има потребност хората да си помагат. Помислете до какво води това членовете в тези организации. Това е наистина безсмислено ограничение. Те са неща, които няма смисъл да ги правите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов. Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Не виждам. Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-26, внесе от Министерския съвет.
Моля, гласувайте законопроекта.
„За” 12, „против” – няма, „въздържали се” – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет, се подкрепя за първо четене.
Благодаря на колегите от Министерството на вътрешните работи за активното им участие в днешното заседание на комисията.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Конвенция, № 177 относно надомния труд, 1996 г., № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
Давам думата на заместник-министъра на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров. Заповядайте, господин Лазаров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Представям на вашето внимание предложение на Министерския съвет за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г.
Предложенията, които се съдържат в тази конвенция, са свързани с определението на понятието „надомен труд” и с ангажиментите от страна на държавата съвместно със социалните партньори да прави преглед на националното законодателство така, че да осигури необходимата степен на защита за надомните работници. Това са предложения в конвенцията, като изрично са записани и правата, които имат тези надомни работници. Те не трябва да бъдат по-неблагоприятни в сравнение с правата на работниците във фирмите, те трябва да имат отделни социални права.
В нашето законодателство има множество текстове, които третират надомния труд. В момента не съществува пречка тази конвенция да бъде ратифицирана. Има ангажименти от страна на държавата съвместно със социалните партньори да провежда национална политика на защита, доколкото е възможно, равенството между надомните работници и останалите платени работници, като се отчита специфичният характер на техния труд. Еднаквото третиране следва да обхваща правото на тази категория работници да създават свои организации, правото на безопасни и здравословни условия на труд, правото на възнаграждение, на социалноосигурителна защита, на достъп до обучение, минимална възраст за допускане до работа и защита при майчинството. В българското законодателство се съдържат редица разпоредби, които гарантират правата и интересите на надомните работници. Не са налице разпоредби и ограничения, които да възпрепятстват ратифицирането на конвенцията.
Същевременно с цел детайлното уреждане на материята относно надомния труд към Министерството на труда и социалната политика ще бъде създадена експертна работна група, която да подготви съответните предложения за законодателни изменения в действащото законодателство – Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и съответните подзаконови актове. Ратифицирането на конвенцията е и в изпълнение на ангажимент, поет с Пакта за икономическо и социално развитие на Република България до 2009 г. Благодаря за вниманието.
Преди да дам думата за въпроси и изказвания искам да припомня, че тази конвенция е приета от Международната организация по труда през 1996 г. и само пет страни са страни по конвенцията. Вие знаете, колеги, че в България има много организации, които настояват от доста години да бъде ратифицирана тази конвенция. Това са хората с увреждания и някои други групи. От тази гледна точка приемането и ратифицирането ще бъде крачка напред. Колеги, вероятно сте забелязали, че има една година след одобряването й от МОТ. Те казват, че България вече е страна и след една година ще трябва да отговаря на всички изисквания на конвенцията. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители. Конвенцията дава определение на понятието „надомен труд” и „надомни работници” и ще осигури еднаквото третиране на тази работници с останалите платени работници. Еднаквото третиране следва да обхваща и правото на тези работници на безопасни и здравословни условия на труд. Разбира се, аз знам, че това ще е трудно. Когато не можем да изпълним едни норми, е по-добре да не го приемаме. Надявам се, че правителството е преценило правилно възможностите ни и ще успеем да подобрим средата и за хората в неравностойно положение. Така че ние ще подкрепим ратифицирането на конвенцията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Коалиция за България ще подкрепи ратифицирането на тази конвенция. Тя обръща особено внимание на въпросите, които тя третира.
Очаквам в оставащото, макар и малко време до края на този парламент, документът да бъде подписан. Аз мисля, че има смисъл приемането на този законопроект, най-малкото за това че се получава едно легално определение на надомния труд и България да направи всичко необходимо, щото условията, при които работят хората от надомния труд, да бъдат еднакви с тези на хората, които работят във фирмите. Тоест, в чл. 4, т. У се регламентира какво означава наемен труд.
За мен е неясен въпросът как ще бъдат защитени правата на работниците, упражняващи надомен труд в условията на надомния труд.Не мога да си представя как едно лице ще упражнява контрол в тази област. Останалите неща са обучение, възнаграждение и т.н. Ако някой може да ми даде отговор на този въпрос, бих била благодарна. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз все пак имам известен опит в дейността на комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Надявам се, че говорите за положителен опит.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Аз не познавам друг. Въпросът в областта на безопасните и здравословни условия на труд е свързан с материалите, които се използват за производството на определена стока, а също така и оборудването, което се използва и други такива. Ангажиментите на Министерството на труда и социалната политика по силата на тази конвенция са да осъществят това съответствие така, че тези използвани материали да не бъдат в противоречие с основните изисквания за здраве и безопасност.
Едновременно с това цялото законодателство в нашата страна следва да отчита специфичния характер на надомния труд и според чл. 7 на тази конвенция определени видове работа и използването на определени вещества могат да бъдат забранени при надомния труд поради причини, свързани с безопасността и здравето на надомните работници, когато те са различни от мястото на работодателя.
В този смисъл ние ще се постараем да направим такъв преглед на националното ни законодателство, за да отговаря то на тези изисквания на конвенцията.
Благодаря.
Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Знам, че и другите промени в Кодекса на труда изискват малко повече време, но това не означава, че не трябва да разглеждаме тези въпроси. Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Първо, искам да подчертая, че ние горещо приветстваме тази конвенция. Обаче обикновено се постъпва по обратния ред: първо се въвеждат нормите, а след това се подписват ангажиментите. Сега сме притеснени дали ще успеем да изпълним тези ангажименти. Или може би на следващия парламент да му оставим една бележка, че трябва много спешно и качествено да започне веднага работа по този законопроект.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Аз питам, господин Манолов, защо вашите колеги толкова настойчиво искаха да бъде ратифицирана тази конвенция. Намирам Вашето изказване за не особено коректно.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Искам да кажа, че има страшно много работа и двете неща трябва да се свършат паралелно. Конвенцията трябва да се приема, след като е извършена необходимата подготовка за това. Извинявам се, ако така сте ме разбрали.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Искам да кажа, че напротив, практиката и досега е била обратна на това, което говори господин Манолов. Няма доклад, в който да не пише кои закони трябва да се изменят. Това е нормалната практика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Дори в текстовете по настоящия законопроект пише, че ще се създава работна група, която да подготви промените в съответните закони.
Има ли други желаещи за изказвания, въпроси, становища? Не виждам. Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г., № 902-02-18, внесен от Министерския съвет.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Законопроектът за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г., № 902-02-18, внесен от Министерския съвет, се подкрепя единодушно от комисията.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроекти:
3.1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
3.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-133, внесен от Георги Пинчев Иванов и група народни представители на 06.11.2008 г.
Има думата господин Георги Пинчев като вносител на първия от тези два законопроекта. Заповядайте, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Съвсем накратко ще се опитам да представя нашия законопроект, който ние имаме като предложение.
С гласуваната от Народното събрание през септември миналата година Пражка декларация „Европейската съвест и комунизма”, както и с приетия през месец май 2000 г. Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, имаше препоръка на Пражката декларация 23 август да бъде обявен за ден за почит към жертвите на нацистките и комунистическите режими. Ние сме европейска страна, член на Европейския съюз, а има и много важна препоръка на ПАСЕ, както и на Комитета на Министрите за осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Защо 23 август? На 23 август 1939 г. беше сключен пакта Молотов-Рибентроп за съюз между Съветския съюз и Хитлерова Германия и след това Германия нападна Полша. Този съюз имаше пагубни последици за Европа и донесе милиони жертви и страдания на човечеството. Двамата диктатори се опитаха да преначертаят картата на Европа и това доведе до десетки милиони жертви. Такъв ден на възпоминание на жертвите е и крачка към затваряне на пропастта в българското общество, изкопана от престъпленията на комунистическия режим в България, обявен за престъпен със закона от 5 май 2000 г.
Аз се запознах със становището на Министерството на труда и социалната политика, оглавявано от госпожо Емилия Масларова, и не съм изненадан, че тя изтъква някои аргументи да не се приеме нашето предложение.
Аз се надявам, че тук ние като народни представители, като хора, които ратуват за демокрацията, ще оставим емоционалните съображения и, ако трябва да сме обективни, ще признаем всичко онова, което се случи тогава и това, че самата комунистическа партия даде много жертви особено в периода, когато се търсеше врага с партиен билет.
Нека колегите от БСП да ме простят, защото в крайна сметка или ги правим нещата, или не. Или решително ще скъсаме с миналото и ще покажем, че сме с ново съзнание и поведение, или по различни причини някои ще дърпат към миналото.
Затова аз предлагам да отдадем една почит към жертвите на двете диктатури – кафявата чума и комунистическия терор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Има становище на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите. Колегите са изпратили писмени становища.
Заповядайте, господин заместник-министър Лазаров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители!
Господин Пинчев, обръщам се към вас като вносител на този законопроект. Ако Вие внимателно сте порчели нашето становище, то не е нито отрицателно, нито положително. То дава съображенията, които трябва да се имат предвид. Съображенията са извън политическите съображения, които вие в момента пред нас разкривате. Съображенията са свързани с този ден като неприсъствен ден. Вие предлагате именно той да бъде неприсъствен ден. Увеличаването броя на празничните дни без вътрешна компенсираност води до намаляване на производството, до намаляване на вътрешния брутен продукт. Това е азбучна истина. То би могло да бъде предмет на обсъждане, докато становището на Министерството на финансите е малко по-различно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господон Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Първо, аз искам да кажа, че аз няма да подкрепя това предложение. Мисля, че и колегите от Коалиция за България ще направят същото най-малко по две причини. Единият е въпросът за многото празници. Втората причина, която е по-важната и това е мое вътрешно убеждение, е, че не е сега времето да приемаме точно такова изменение на Кодекса на труда – да определим като почивен ден тази дата.
Аз мисля, че и в самите мотиви, които господин Пинчев спомена за откъсване от миналото, това не е подходящо. Мисля, че това е малко предизборно, което като способ мисля, че не е правилно. Историята се е произнесла по тези режими и по тези събития и сега не е времето отново да се ровим в това.
Накрая искам да кажа, че скъсването с миналото не става само в Република България.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Илчев.
Само искам да припомня, че този законопроект е внесен на 06.11.2008 г.
Заповядайте, господин Чулев. Имате думата.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз ще си позволя да кажа, че ние поддържаме и приветстваме този законопроект, веднъж защото дори е демократично, втори път, защото е в интерес на работниците, за да могат да възстановят своята работна сила.
Смятам, че становището на НТСП не издържа критиката, защото в посочените три страни, където има повече празнични дни, е по-висок брутният вътрешен продукт и по-добре върви икономиката.
Становището на Министерството на финансите, поддържано от становището на Министерството на труда и социалната политика, е, че, ако се работи един ден по-малко в годината, това ще допринесе за рухване на икономиката на България. Това говори зле и за Министерството на финансите, и за Министерството на труда и социалната политика. Разбира се, естествена е загрижеността, че това ще доведе до повече разходи за работодателите, но какво да се прави. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Чулев.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, уважаеми синдикални партньори, уважаеми господин заместник-министър! Аз естествено няма да подкрепя това предложение поне по две причини. Този спор водихме миналата седмица по повод предложението на господин .... по повод ветераните от войните. Сега вие защитавате точно обратната теза. Аз не оспорвам предложението на господин Пинчев да има още един неприсъствен ден. Аз искам да оспоря предложението, че това трябва да бъде официален празник. Официалният празник е ден, в който нацията отбелязва тези ценности, които са общовалидни.
Поводът, който Вие искате да направите официален празник – 23 август 1939 г. – е много според. Той все още е една рана, която разединява нацията няма обединителна точка за обявяване на този ден за национален празник. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Пинчев. Имате думата.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги - народни представители! Аз ще започна с последните думи на госпожа Михайлова. Очевидно, че нещата тук се смесват, тъй като тук говорим не за активните борци, а говорим за ветераните от Втората световна война.
Уважаема госпожо Михайлова, младостта не е аргумент, но Вие въобще не помните онези времена. Аз искам да кажа, че тук става въпрос не за гордост, а за почит към паметта на жертвите на двете диктатури. Не забравяйте, че преди 9 септември всяка година, както и на 22 юни се говореше, че нищо не е забравено и никой не е забравен.
Сега на мен не ми е понятно защо Вие не искате жертвите и на двете диктатури – и на кафявата, и на червената диктатура – да бъдат почитани, защото това ще обедини духовно хората в България. И днес има политически сили, които са чужди на идеята, но очевидно къса е човешката памет.
Щом вашата парламентарна група е взела такова становище, това, което ме озадачава, е, че представителите нямат вашата партийна дисциплина и отговорност да гласуват такъв законопроект.
Но не може да сме членове на Европейския съюз и да не се съобразяваме с препоръките на европейските институции. Това са две различни поведения.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Само едно изречение ще добавя. Моята теза беше не друго, а защо Вие искате да почетете жертвите чрез един национален празник. Има и други начини.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-133, внесен от Георги Пинчев Иванов и група народни представители. Моля, гласувайте този законопроект.
„За” – 6, „против” – 5, „въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-133, внесен от Георги Пинчев Иванов и група народни представители се подкрепя от комисията.
Преминаваме към втория от законопроектите по точка трета от дневния ред:
3.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
Заповядайте, господин заместник-министър Лазаров, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Поставям на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в който основните изменения и допълнения са свързани с привеждането на българското трудово законодателство в съответствие с разпоредбите на общностното законодателство – Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост.
Целта на законопроекта е да уреди нормативно отношенията между предприятията, които осигуряват временна заетост, работниците и служителите и предприятията ползватели, свързани с полагането на труд, правата и задълженията на страните по тях, както и да гарантира защита на работниците и служителите съгласно трудовото законодателство.
Предлагат се разпоредби, които имат за цел да осигурят условия на труд и заетост, които да не поставят работниците и служителите, наети от предприятията, които осигуряват временна заетост, в по-неблагоприятно положение от работниците и служителите, наети от предприятията, ползватели.
В законопроекта е предвидено предоставянето за изпълнение на работа за определен срок или до завършване на определена работа на работника и служителя на предприятие-ползвател да бъде извършвано чрез уговаряне в трудов договор между него и предприятието, което осигурява временна заетост.
Предвидено е предоставянето за изпълнение на работа за определен срок или до завършване на определена работа на работника и служителя на предприятие-ползвател да се извършва с писмена заповед на предприятието, което осигурява временна заетост, в която се посочват наименованието на длъжността и характерът на работатат в предприятието-ползвател, размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на времето и условията, при които ще бъде изпълнявана работата, включително продължителността на работния ден или седмица.
Изрично са регламентирани задълженията на предприятието, което осигурява временна заетост, да изпрати уведомление по чл. 62, ал. 3 от кодекса на труда, когато работникът или служителят не откаже предложената му работа, както и да начислява във ведомост за заплати и да плаща на работника или служителя трудовото възнаграждение, да му издаде извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения, да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, при прекратяване на трудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му, да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване.
В законопроекта намират своята регламентация и задълженията на работника или служителя да изпълнява към предприятието, което осигурява временна заетост, тези задължения, които произтичат от трудовия договор, но не са свързани с непосредственото изпълнение на възложената работа в предприятието-ползвател.
Във връзка с промените в кодекса за социално осигуряване е предложена нова редакция на текста, уреждащ задължението на работодателя да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване.
Предложена е и промяна в Закона за уреждане на колективните трудови спорове, съгласно която по време на законна стачка работодателят няма право да приема на работа нови работници на мястото на стачкуващите, включително предоставени от предприятие, което осигурява временна заетост.
В законопроекта са определени новите понятия „Предприятие, което осигурява временна заетост”, „Предприятие-ползвател” и „Основни условия на труд и заетост”.
По този начин в Кодекса на труда се въвеждат изискванията на Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост, които регламентират специфичните права и задължения на предприятието, което осигурява временна заетост, предприятието-ползвател и работниците и служителите.
Искам да ви обърна внимание на факта, че в Европейския съюз две държави – членки, от общо 27 не са регламентирали тази материя. Едната е нашата държава, а другата е Кипър. От 1998 г- насам законодателството в тази област придобива изключително бурно развитие. По отношение на една значителна част – между 24 и 42 процента от младежите без професионален опит биват устройвани на работа. От 62 до 82 процента от лицата в предпенсионна възраст намират своята реализация.
Така че това е едно от основните наши съображения да извършим тези промени в нашето законодателство.
Успоредно с това в последните години в Европейския съюз процесите са свързани както с Лисабонската стратегия, така и с предвиждането на конкретни ангажименти в нашата страна в областта на националната реформа по изпълнение на тази Лисабонска стратегия и възможността този въпрос да намери своето законодателно уреждане.
С тази изменения освен че се уреждат отношенията между участниците в този процес, но се определя и нивото на социална и трудова защита, като всички работници и служители да са равнопоставени, което е основният елемент на законопроекта и основната цел на директивата, която е приета в Европейския съюз.
Предвидено е съвместно със социалните партньори и в предвидените от директивата срокова – 05.12.2012 г. – да бъде направен преглед на законодателството, което въвежда ограничения за извършване на тази дейност.
Не на последно място следва да отбележа, че приложението на този закон ще допринесе за баланса между гъвкавост и сигурност на пазара на труда, както за работниците и служителите, така и за работодателите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на заместник-министър Лазар Лазаров.
Колеги, по тази тема многократно сме провеждали дискусии и аз предлагам да се ограничим само до новите моменти. Идеята ми е да не повтаряме дискусиите, които вече сме водили многократно в тази зала. Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Очевидна е загрижеността за тези хора, които искат да правят пари от това нещо. Тук не говоря за начина, по който го разбират някои хора. Има схващането, че трудът трябва да бъде гъвкав, а не сигурен. Пример за това е Законът за МВР, където се вкарва един текст, за да може това, което те вършат, да влезе в един закон. Всичко това е абсурдно, още повече, че нищо не ни кара да бързаме с тези неща. Това, което разискваме сега, е да създаде неща, които в съвсем недалечно бъдеще ще променяме.
Искам да обърна вашето внимание на един детайл от квалификация в този закон. Това, което пише тук по отношение на работната сила, това значи да говорим в друг закон за инвалиди, за секти и т.н. Човешкото достойнство е поставено под всякаква критика и брутално унижение. Това е през два реда. Във всеки случай аз апелирам към колегите и към народните представители: нека това да се случва в една по-спокойна обстановка. Консултациите по този закон трябва да продължат. Аз няма да се бъркам в работата на Националния осигурителен институт, но и там има неща, по които сериозно трябва да се помисли.
Затова моят апел е да не бързаме и да оставим нещата да бъдат решени в една по-спокойна и трезва обстановка, за да не се налагат в съвсем скоро време отново промени в това законодателство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов. Заповядайте, господин Ненков. Имате думата.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! И аз като колегата Манолов ща кажа няколко изречения по обсъждания законопроект. Явно тук нещата, които касае този законопроект, не са различни във варианта на вносителите и във варианта, внасен от четиримата народни представители
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Този законопроект беше оттеглен.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Това е един законопроект, който е правен дори преди директивата на Европейския съюз. Така че той не можеше да бъде съобразен с нея. Затова в проекта липсват неща, които са залегнали в директивата. Другото, което искам да кажа, е, че няма никаква съгласуваност на законопроектите.
В този ред на мисли призовавам да бъде оттеглен този законопроект. Има две години време, още повече, че дейността на агенциите е доста противоречива в тази посока. Ако ви са необходими някакви подробности, колежката до мен е човекът, който работи по тези въпроси и тя може да отговори на всички ваши въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Колеги, заповядайте. Аз не смятам, че има нужда от отделно разглеждане на материалите, стигаме до едни и също неща – защо работниците и служителите от субект на трудовото законодателство стават обект – това, което каза и господин Димитър Манолов.
Сега да се връщаме обратно към тази дискусия, не виждам смисъл. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! За пръв път през живота си чувам, че един законопроект трябва да се отхвърли, защото имал една дума, която не се харесва, а това са термини, които се намират в директивата. Ние сме ги взели от директивата. Тук можем да обсъждаме дали законопроектът отговаря на изискванията на директивата или не.
Искам да кажа, че тази сутрин в 11,00 ч. се състоя заседание на Комисията по европейските въпроси, където се обсъждаха всички тези изменения и допълнения в законопроекта. Те получиха нейната подкрепа. Всичко това, което е залегнало в законопроекта, е задължение на правителството на нашата страна съгласно Директивата на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, колеги! Както и доктор Адемов отбеляза, историята на този законопроект е дълга. Аз си спомням дватазаконопроекта, които колегите Иванов и ….бяха внесли. Спомням си дългите консултации, които имахме по повод законопроекта на господин Мръцков. Спомням си отлагането на законопроекта и много, много разговори, които сме имали със синдикатите, въпреки развитието на нещата.
В крайна сметка всички тези усилия идват да покажат, че има проблеми и че те трябва да бъдат решавани. Така или иначе, в България такъв тип правоотношения се случват, доколкото могат да се нарекат правоотношения.
Лично аз си мисля, че този законопроект трудно ще излезе от Четиридесетото Народно събрание на второ четене от пленарната зала. Но си мисля, че е необходимо да се каже, че тристранни трудови правоотношения в страната ни вече има. Те са част от живота ни и че ние трябва да търсим изглаждане на тези правоотношения. Моето мнение е, че мястото за уреждане на едни тристранни правоотношения е в Кодекса на труда. Това са аргументите ми, с които ще подкрепя този законопроект на първо четене. А докъде ще стигне той към настоящия момент, е друг въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз съм посетил най-малко шест държави и мога да кажа, че практиката, на която се позовава самата директива, е много различна в различните страни. Искам да кажа, че самото създаване на такива агенции е било при условие на липса на персонал. В момент на криза много остро тече дебат за съществуването на този законопроект. Съществуването на криза в България показва, че агенциите за временна заетост просто освобождават работници. В момент на криза това е неприемливо. Конвенция № 181 е ратифицирана 2005 г. Доста време е минало от тогава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не е вярно, аз две години се занимавам с този въпрос.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да има трипартитен орган, който да отговаря за тяхното съществуване и да отговаря за правата на работниците, ако те са нарушени. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Заповядайте, госпожо Микова. Имате думата.
ВЕЛИЧКА МИКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз не искам да повтарям нещата, които народните представители много добре знаят. Но искам да припомня за пораженията на пазара на труда в България. Смятам, че директивата трябва да бъде прилагана с оглед резултатите, които се целят и тези резултати трябва да доведат до нещо положително на пазара на труда. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз разбирам напълно позицията на синдикатите. Знам каква е позицията на различните европейски структури. Но да обвинявате комисията затова, че е вършила работата си, не е нормално. Водили сме разговори, дискусии, търсили сме експертите и на двата синдикати за становища и разговори. Имаше няколко варианта на законопроекта. Така че нека така елементарно да не хвърляме обвинения.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Аз мисля, че и КНСБ ще се съгласят, че това не е упрек към вас. В случая нашият упрек е отправен към вносителите, защото този текст не е консултиран със синдикатите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Искам да взема отношение по следния въпрос. В сериозно заблуждение се въвежда комисията, като се твърди, че разлика между законопроекта, който беше внесен от народните представители, и сегашния законопроект няма разлика. Напротив, разликата е сериозна. Това, което се твърди, трябва да се докаже с аргументи. Да казваме, че това не е консултирано със социалните партньори, не е достатъчно коректно. Тази проблематика се коментира от 2007 г. и досега.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. И аз като госпожа Михайлова съм песимист, че този законопроект ще стигне до второ четене в пленарната зала на това Народно събрание. Но нека да не избързваме, защото все още не се знае как ще работи Народното събрание до края на мандата си.
Ние като комисия сме разгледали всички законопроекти, които са ни били разпределени от председателя на Народното събрание. Мисля, че има само един законопроект, който все още не е разгледан, но може би и него в оперативен порядък ще успеем да разгледаме на следващото заседание на комисията.
Колеги, ако няма други изказвания, въпроси, становища, да преминем към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
Моля, гласувайте. “За” – 12, “против” – 1, “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г., се подкрепя за първо четене от комисията.
Благодаря на всички колеги и гости за активното участие в заседанието на комисията. Закривам заседанието. (Закрито в 15,50 ч.)
Д- р Хасан Адемов, председател на Комисията по труда и социалната политика
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 29 април 2009 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Конвенция, № 177 относно надомния труд, 1996 г., № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроекти:
3.1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
3.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-133, внесен от Георги Пинчев Иванов и група народни представители на 06.11.2008 г.
4. Разни.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Хасан Адемов.
Списък с присъствалите народни представители-членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре дошли на всички. Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, за днес ви предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Конвенция, № 177 относно надомния труд, 1996 г., № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроекти:
3.1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
3.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-133, внесен от Георги Пинчев Иванов и група народни представители на 06.11.2008 г.
4. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 12, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
Колеги, позволете ми да дам думата по т. 1 на колегите от Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин заместник-министър, имате думата. Само ще Ви помоля да се спрете най-вече на това, което касае Комисията по труда и социалната политика, защото останалата част касае други комисии. Имам предвид Глава дванадесете „синдикална дейност”. Заповядайте, господин Андреев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! С този законопроект се предлага в синдикалната дейност в системата на МВР да се предвиди възможността служителите да могат да изпълняват служебната си дейност по съвместителство и по вътрешна съвместителност. Тук би могла да се използва правната дейност на препратка, но тъй като това е специален закон уреждането на този въпрос изрично ще даде достатъчна яснота и добра регламентация, за да няма различни практики.
На второ място се предвижда възможността за полагане на допълнителен труд и изпълняване на основни задачи в системата на МВР съгласно чл. 6, като формата е сключване на споразумения между държавния служител и органа по назначаването. Знаете, че нашите служители са на двусменен режим на работа, който има дава възможност да имат по 2 – 3 почивни дни.
По искане на синдикатите беше разгледана възможността особено тази категория службите да могат да полагат допълнителен труд в рамките на изпълняваните в министерството задачи. Целта е да се даде възможност да се изпълняват задачи от основната дейност на министерството, без да се изкушават да сключват на черно договори за допълнителен труд извън системата. Най-честият пример е работа на някои служители като охранители във фирми. Давайки тази възможност на служителите да полагат допълнителен труд в рамките на свободното си време, смятаме, че тази недобра възможност за работа навън ще бъде ограничена и то доброволно от нашата система.
По отношение на синдикалната дейност се предвиждат изменения, регламентиращи участието на синдикалните организации от системата на МВР и държавната служба в МВР, като целта е подобряване на синдикалните организации в полицейските структури.
Другото, което се предвижда, е предложението за завишаване санкцията за нарушаване физическата неприкосновеност на служителите на МВР, защото, както
По отношение на синдикалната дейност се предлагат промени, които да създават основа за по-ефективно взаимодействие и разширяване на формите за социален диалог между ръководството на Министерството на вътрешните работи и синдикалните организации на служителите. В подкрепа на това на синдикалните организации се дава правото на участие в международни синдикални организации със сходни функции и характер, право на провеждане на събрания в помещения извън помещенията на МВР, увеличен брой часове на провеждане на събрания и право на организиране на различни форми на протест без спиране изпълнението на служебната дейност.
Това е, на което засега бих искал да акцентирам пред Комисията по труда и социалната политика по този законопроект. Готов съм да отговарям на вашите въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Андреев.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения становища, защото тези промени не са само за синдикалните организации в системата на МВР, а и за други такива организации.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Нашите синдикални организации са малко по-различни, има ограничения в сравнение с другите синдикални организации. Мисля, че не би било много подходящо, ако по този път и другите синдикални организации получат достъп до тази система.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, въпреки че тази позиция може да бъде оспорена. Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Аз смятам, че тези правила са безсмислени и те не водят до някакъв резултат. Европейската полицейска организация членува в европейски организации. Следователно пред Брюксел ние доказваме една организация със сдружения. Изключително безсмислени са тези ограничения, когато има потребност хората да си помагат. Помислете до какво води това членовете в тези организации. Това е наистина безсмислено ограничение. Те са неща, които няма смисъл да ги правите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов. Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Не виждам. Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-26, внесе от Министерския съвет.
Моля, гласувайте законопроекта.
„За” 12, „против” – няма, „въздържали се” – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет, се подкрепя за първо четене.
Благодаря на колегите от Министерството на вътрешните работи за активното им участие в днешното заседание на комисията.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Конвенция, № 177 относно надомния труд, 1996 г., № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
Давам думата на заместник-министъра на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров. Заповядайте, господин Лазаров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Представям на вашето внимание предложение на Министерския съвет за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г.
Предложенията, които се съдържат в тази конвенция, са свързани с определението на понятието „надомен труд” и с ангажиментите от страна на държавата съвместно със социалните партньори да прави преглед на националното законодателство така, че да осигури необходимата степен на защита за надомните работници. Това са предложения в конвенцията, като изрично са записани и правата, които имат тези надомни работници. Те не трябва да бъдат по-неблагоприятни в сравнение с правата на работниците във фирмите, те трябва да имат отделни социални права.
В нашето законодателство има множество текстове, които третират надомния труд. В момента не съществува пречка тази конвенция да бъде ратифицирана. Има ангажименти от страна на държавата съвместно със социалните партньори да провежда национална политика на защита, доколкото е възможно, равенството между надомните работници и останалите платени работници, като се отчита специфичният характер на техния труд. Еднаквото третиране следва да обхваща правото на тази категория работници да създават свои организации, правото на безопасни и здравословни условия на труд, правото на възнаграждение, на социалноосигурителна защита, на достъп до обучение, минимална възраст за допускане до работа и защита при майчинството. В българското законодателство се съдържат редица разпоредби, които гарантират правата и интересите на надомните работници. Не са налице разпоредби и ограничения, които да възпрепятстват ратифицирането на конвенцията.
Същевременно с цел детайлното уреждане на материята относно надомния труд към Министерството на труда и социалната политика ще бъде създадена експертна работна група, която да подготви съответните предложения за законодателни изменения в действащото законодателство – Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и съответните подзаконови актове. Ратифицирането на конвенцията е и в изпълнение на ангажимент, поет с Пакта за икономическо и социално развитие на Република България до 2009 г. Благодаря за вниманието.
Преди да дам думата за въпроси и изказвания искам да припомня, че тази конвенция е приета от Международната организация по труда през 1996 г. и само пет страни са страни по конвенцията. Вие знаете, колеги, че в България има много организации, които настояват от доста години да бъде ратифицирана тази конвенция. Това са хората с увреждания и някои други групи. От тази гледна точка приемането и ратифицирането ще бъде крачка напред. Колеги, вероятно сте забелязали, че има една година след одобряването й от МОТ. Те казват, че България вече е страна и след една година ще трябва да отговаря на всички изисквания на конвенцията. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители. Конвенцията дава определение на понятието „надомен труд” и „надомни работници” и ще осигури еднаквото третиране на тази работници с останалите платени работници. Еднаквото третиране следва да обхваща и правото на тези работници на безопасни и здравословни условия на труд. Разбира се, аз знам, че това ще е трудно. Когато не можем да изпълним едни норми, е по-добре да не го приемаме. Надявам се, че правителството е преценило правилно възможностите ни и ще успеем да подобрим средата и за хората в неравностойно положение. Така че ние ще подкрепим ратифицирането на конвенцията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Коалиция за България ще подкрепи ратифицирането на тази конвенция. Тя обръща особено внимание на въпросите, които тя третира.
Очаквам в оставащото, макар и малко време до края на този парламент, документът да бъде подписан. Аз мисля, че има смисъл приемането на този законопроект, най-малкото за това че се получава едно легално определение на надомния труд и България да направи всичко необходимо, щото условията, при които работят хората от надомния труд, да бъдат еднакви с тези на хората, които работят във фирмите. Тоест, в чл. 4, т. У се регламентира какво означава наемен труд.
За мен е неясен въпросът как ще бъдат защитени правата на работниците, упражняващи надомен труд в условията на надомния труд.Не мога да си представя как едно лице ще упражнява контрол в тази област. Останалите неща са обучение, възнаграждение и т.н. Ако някой може да ми даде отговор на този въпрос, бих била благодарна. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз все пак имам известен опит в дейността на комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Надявам се, че говорите за положителен опит.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Аз не познавам друг. Въпросът в областта на безопасните и здравословни условия на труд е свързан с материалите, които се използват за производството на определена стока, а също така и оборудването, което се използва и други такива. Ангажиментите на Министерството на труда и социалната политика по силата на тази конвенция са да осъществят това съответствие така, че тези използвани материали да не бъдат в противоречие с основните изисквания за здраве и безопасност.
Едновременно с това цялото законодателство в нашата страна следва да отчита специфичния характер на надомния труд и според чл. 7 на тази конвенция определени видове работа и използването на определени вещества могат да бъдат забранени при надомния труд поради причини, свързани с безопасността и здравето на надомните работници, когато те са различни от мястото на работодателя.
В този смисъл ние ще се постараем да направим такъв преглед на националното ни законодателство, за да отговаря то на тези изисквания на конвенцията.
Благодаря.
Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Знам, че и другите промени в Кодекса на труда изискват малко повече време, но това не означава, че не трябва да разглеждаме тези въпроси. Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Първо, искам да подчертая, че ние горещо приветстваме тази конвенция. Обаче обикновено се постъпва по обратния ред: първо се въвеждат нормите, а след това се подписват ангажиментите. Сега сме притеснени дали ще успеем да изпълним тези ангажименти. Или може би на следващия парламент да му оставим една бележка, че трябва много спешно и качествено да започне веднага работа по този законопроект.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Аз питам, господин Манолов, защо вашите колеги толкова настойчиво искаха да бъде ратифицирана тази конвенция. Намирам Вашето изказване за не особено коректно.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Искам да кажа, че има страшно много работа и двете неща трябва да се свършат паралелно. Конвенцията трябва да се приема, след като е извършена необходимата подготовка за това. Извинявам се, ако така сте ме разбрали.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Искам да кажа, че напротив, практиката и досега е била обратна на това, което говори господин Манолов. Няма доклад, в който да не пише кои закони трябва да се изменят. Това е нормалната практика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Дори в текстовете по настоящия законопроект пише, че ще се създава работна група, която да подготви промените в съответните закони.
Има ли други желаещи за изказвания, въпроси, становища? Не виждам. Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г., № 902-02-18, внесен от Министерския съвет.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Законопроектът за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г., № 902-02-18, внесен от Министерския съвет, се подкрепя единодушно от комисията.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроекти:
3.1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
3.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-133, внесен от Георги Пинчев Иванов и група народни представители на 06.11.2008 г.
Има думата господин Георги Пинчев като вносител на първия от тези два законопроекта. Заповядайте, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Съвсем накратко ще се опитам да представя нашия законопроект, който ние имаме като предложение.
С гласуваната от Народното събрание през септември миналата година Пражка декларация „Европейската съвест и комунизма”, както и с приетия през месец май 2000 г. Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, имаше препоръка на Пражката декларация 23 август да бъде обявен за ден за почит към жертвите на нацистките и комунистическите режими. Ние сме европейска страна, член на Европейския съюз, а има и много важна препоръка на ПАСЕ, както и на Комитета на Министрите за осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Защо 23 август? На 23 август 1939 г. беше сключен пакта Молотов-Рибентроп за съюз между Съветския съюз и Хитлерова Германия и след това Германия нападна Полша. Този съюз имаше пагубни последици за Европа и донесе милиони жертви и страдания на човечеството. Двамата диктатори се опитаха да преначертаят картата на Европа и това доведе до десетки милиони жертви. Такъв ден на възпоминание на жертвите е и крачка към затваряне на пропастта в българското общество, изкопана от престъпленията на комунистическия режим в България, обявен за престъпен със закона от 5 май 2000 г.
Аз се запознах със становището на Министерството на труда и социалната политика, оглавявано от госпожо Емилия Масларова, и не съм изненадан, че тя изтъква някои аргументи да не се приеме нашето предложение.
Аз се надявам, че тук ние като народни представители, като хора, които ратуват за демокрацията, ще оставим емоционалните съображения и, ако трябва да сме обективни, ще признаем всичко онова, което се случи тогава и това, че самата комунистическа партия даде много жертви особено в периода, когато се търсеше врага с партиен билет.
Нека колегите от БСП да ме простят, защото в крайна сметка или ги правим нещата, или не. Или решително ще скъсаме с миналото и ще покажем, че сме с ново съзнание и поведение, или по различни причини някои ще дърпат към миналото.
Затова аз предлагам да отдадем една почит към жертвите на двете диктатури – кафявата чума и комунистическия терор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Има становище на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите. Колегите са изпратили писмени становища.
Заповядайте, господин заместник-министър Лазаров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители!
Господин Пинчев, обръщам се към вас като вносител на този законопроект. Ако Вие внимателно сте порчели нашето становище, то не е нито отрицателно, нито положително. То дава съображенията, които трябва да се имат предвид. Съображенията са извън политическите съображения, които вие в момента пред нас разкривате. Съображенията са свързани с този ден като неприсъствен ден. Вие предлагате именно той да бъде неприсъствен ден. Увеличаването броя на празничните дни без вътрешна компенсираност води до намаляване на производството, до намаляване на вътрешния брутен продукт. Това е азбучна истина. То би могло да бъде предмет на обсъждане, докато становището на Министерството на финансите е малко по-различно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господон Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Първо, аз искам да кажа, че аз няма да подкрепя това предложение. Мисля, че и колегите от Коалиция за България ще направят същото най-малко по две причини. Единият е въпросът за многото празници. Втората причина, която е по-важната и това е мое вътрешно убеждение, е, че не е сега времето да приемаме точно такова изменение на Кодекса на труда – да определим като почивен ден тази дата.
Аз мисля, че и в самите мотиви, които господин Пинчев спомена за откъсване от миналото, това не е подходящо. Мисля, че това е малко предизборно, което като способ мисля, че не е правилно. Историята се е произнесла по тези режими и по тези събития и сега не е времето отново да се ровим в това.
Накрая искам да кажа, че скъсването с миналото не става само в Република България.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Илчев.
Само искам да припомня, че този законопроект е внесен на 06.11.2008 г.
Заповядайте, господин Чулев. Имате думата.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз ще си позволя да кажа, че ние поддържаме и приветстваме този законопроект, веднъж защото дори е демократично, втори път, защото е в интерес на работниците, за да могат да възстановят своята работна сила.
Смятам, че становището на НТСП не издържа критиката, защото в посочените три страни, където има повече празнични дни, е по-висок брутният вътрешен продукт и по-добре върви икономиката.
Становището на Министерството на финансите, поддържано от становището на Министерството на труда и социалната политика, е, че, ако се работи един ден по-малко в годината, това ще допринесе за рухване на икономиката на България. Това говори зле и за Министерството на финансите, и за Министерството на труда и социалната политика. Разбира се, естествена е загрижеността, че това ще доведе до повече разходи за работодателите, но какво да се прави. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Чулев.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, уважаеми синдикални партньори, уважаеми господин заместник-министър! Аз естествено няма да подкрепя това предложение поне по две причини. Този спор водихме миналата седмица по повод предложението на господин .... по повод ветераните от войните. Сега вие защитавате точно обратната теза. Аз не оспорвам предложението на господин Пинчев да има още един неприсъствен ден. Аз искам да оспоря предложението, че това трябва да бъде официален празник. Официалният празник е ден, в който нацията отбелязва тези ценности, които са общовалидни.
Поводът, който Вие искате да направите официален празник – 23 август 1939 г. – е много според. Той все още е една рана, която разединява нацията няма обединителна точка за обявяване на този ден за национален празник. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Пинчев. Имате думата.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги - народни представители! Аз ще започна с последните думи на госпожа Михайлова. Очевидно, че нещата тук се смесват, тъй като тук говорим не за активните борци, а говорим за ветераните от Втората световна война.
Уважаема госпожо Михайлова, младостта не е аргумент, но Вие въобще не помните онези времена. Аз искам да кажа, че тук става въпрос не за гордост, а за почит към паметта на жертвите на двете диктатури. Не забравяйте, че преди 9 септември всяка година, както и на 22 юни се говореше, че нищо не е забравено и никой не е забравен.
Сега на мен не ми е понятно защо Вие не искате жертвите и на двете диктатури – и на кафявата, и на червената диктатура – да бъдат почитани, защото това ще обедини духовно хората в България. И днес има политически сили, които са чужди на идеята, но очевидно къса е човешката памет.
Щом вашата парламентарна група е взела такова становище, това, което ме озадачава, е, че представителите нямат вашата партийна дисциплина и отговорност да гласуват такъв законопроект.
Но не може да сме членове на Европейския съюз и да не се съобразяваме с препоръките на европейските институции. Това са две различни поведения.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Само едно изречение ще добавя. Моята теза беше не друго, а защо Вие искате да почетете жертвите чрез един национален празник. Има и други начини.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-133, внесен от Георги Пинчев Иванов и група народни представители. Моля, гласувайте този законопроект.
„За” – 6, „против” – 5, „въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-133, внесен от Георги Пинчев Иванов и група народни представители се подкрепя от комисията.
Преминаваме към втория от законопроектите по точка трета от дневния ред:
3.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
Заповядайте, господин заместник-министър Лазаров, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Поставям на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в който основните изменения и допълнения са свързани с привеждането на българското трудово законодателство в съответствие с разпоредбите на общностното законодателство – Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост.
Целта на законопроекта е да уреди нормативно отношенията между предприятията, които осигуряват временна заетост, работниците и служителите и предприятията ползватели, свързани с полагането на труд, правата и задълженията на страните по тях, както и да гарантира защита на работниците и служителите съгласно трудовото законодателство.
Предлагат се разпоредби, които имат за цел да осигурят условия на труд и заетост, които да не поставят работниците и служителите, наети от предприятията, които осигуряват временна заетост, в по-неблагоприятно положение от работниците и служителите, наети от предприятията, ползватели.
В законопроекта е предвидено предоставянето за изпълнение на работа за определен срок или до завършване на определена работа на работника и служителя на предприятие-ползвател да бъде извършвано чрез уговаряне в трудов договор между него и предприятието, което осигурява временна заетост.
Предвидено е предоставянето за изпълнение на работа за определен срок или до завършване на определена работа на работника и служителя на предприятие-ползвател да се извършва с писмена заповед на предприятието, което осигурява временна заетост, в която се посочват наименованието на длъжността и характерът на работатат в предприятието-ползвател, размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на времето и условията, при които ще бъде изпълнявана работата, включително продължителността на работния ден или седмица.
Изрично са регламентирани задълженията на предприятието, което осигурява временна заетост, да изпрати уведомление по чл. 62, ал. 3 от кодекса на труда, когато работникът или служителят не откаже предложената му работа, както и да начислява във ведомост за заплати и да плаща на работника или служителя трудовото възнаграждение, да му издаде извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения, да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, при прекратяване на трудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му, да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване.
В законопроекта намират своята регламентация и задълженията на работника или служителя да изпълнява към предприятието, което осигурява временна заетост, тези задължения, които произтичат от трудовия договор, но не са свързани с непосредственото изпълнение на възложената работа в предприятието-ползвател.
Във връзка с промените в кодекса за социално осигуряване е предложена нова редакция на текста, уреждащ задължението на работодателя да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване.
Предложена е и промяна в Закона за уреждане на колективните трудови спорове, съгласно която по време на законна стачка работодателят няма право да приема на работа нови работници на мястото на стачкуващите, включително предоставени от предприятие, което осигурява временна заетост.
В законопроекта са определени новите понятия „Предприятие, което осигурява временна заетост”, „Предприятие-ползвател” и „Основни условия на труд и заетост”.
По този начин в Кодекса на труда се въвеждат изискванията на Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост, които регламентират специфичните права и задължения на предприятието, което осигурява временна заетост, предприятието-ползвател и работниците и служителите.
Искам да ви обърна внимание на факта, че в Европейския съюз две държави – членки, от общо 27 не са регламентирали тази материя. Едната е нашата държава, а другата е Кипър. От 1998 г- насам законодателството в тази област придобива изключително бурно развитие. По отношение на една значителна част – между 24 и 42 процента от младежите без професионален опит биват устройвани на работа. От 62 до 82 процента от лицата в предпенсионна възраст намират своята реализация.
Така че това е едно от основните наши съображения да извършим тези промени в нашето законодателство.
Успоредно с това в последните години в Европейския съюз процесите са свързани както с Лисабонската стратегия, така и с предвиждането на конкретни ангажименти в нашата страна в областта на националната реформа по изпълнение на тази Лисабонска стратегия и възможността този въпрос да намери своето законодателно уреждане.
С тази изменения освен че се уреждат отношенията между участниците в този процес, но се определя и нивото на социална и трудова защита, като всички работници и служители да са равнопоставени, което е основният елемент на законопроекта и основната цел на директивата, която е приета в Европейския съюз.
Предвидено е съвместно със социалните партньори и в предвидените от директивата срокова – 05.12.2012 г. – да бъде направен преглед на законодателството, което въвежда ограничения за извършване на тази дейност.
Не на последно място следва да отбележа, че приложението на този закон ще допринесе за баланса между гъвкавост и сигурност на пазара на труда, както за работниците и служителите, така и за работодателите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на заместник-министър Лазар Лазаров.
Колеги, по тази тема многократно сме провеждали дискусии и аз предлагам да се ограничим само до новите моменти. Идеята ми е да не повтаряме дискусиите, които вече сме водили многократно в тази зала. Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Очевидна е загрижеността за тези хора, които искат да правят пари от това нещо. Тук не говоря за начина, по който го разбират някои хора. Има схващането, че трудът трябва да бъде гъвкав, а не сигурен. Пример за това е Законът за МВР, където се вкарва един текст, за да може това, което те вършат, да влезе в един закон. Всичко това е абсурдно, още повече, че нищо не ни кара да бързаме с тези неща. Това, което разискваме сега, е да създаде неща, които в съвсем недалечно бъдеще ще променяме.
Искам да обърна вашето внимание на един детайл от квалификация в този закон. Това, което пише тук по отношение на работната сила, това значи да говорим в друг закон за инвалиди, за секти и т.н. Човешкото достойнство е поставено под всякаква критика и брутално унижение. Това е през два реда. Във всеки случай аз апелирам към колегите и към народните представители: нека това да се случва в една по-спокойна обстановка. Консултациите по този закон трябва да продължат. Аз няма да се бъркам в работата на Националния осигурителен институт, но и там има неща, по които сериозно трябва да се помисли.
Затова моят апел е да не бързаме и да оставим нещата да бъдат решени в една по-спокойна и трезва обстановка, за да не се налагат в съвсем скоро време отново промени в това законодателство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов. Заповядайте, господин Ненков. Имате думата.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! И аз като колегата Манолов ща кажа няколко изречения по обсъждания законопроект. Явно тук нещата, които касае този законопроект, не са различни във варианта на вносителите и във варианта, внасен от четиримата народни представители
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Този законопроект беше оттеглен.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Това е един законопроект, който е правен дори преди директивата на Европейския съюз. Така че той не можеше да бъде съобразен с нея. Затова в проекта липсват неща, които са залегнали в директивата. Другото, което искам да кажа, е, че няма никаква съгласуваност на законопроектите.
В този ред на мисли призовавам да бъде оттеглен този законопроект. Има две години време, още повече, че дейността на агенциите е доста противоречива в тази посока. Ако ви са необходими някакви подробности, колежката до мен е човекът, който работи по тези въпроси и тя може да отговори на всички ваши въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Колеги, заповядайте. Аз не смятам, че има нужда от отделно разглеждане на материалите, стигаме до едни и също неща – защо работниците и служителите от субект на трудовото законодателство стават обект – това, което каза и господин Димитър Манолов.
Сега да се връщаме обратно към тази дискусия, не виждам смисъл. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! За пръв път през живота си чувам, че един законопроект трябва да се отхвърли, защото имал една дума, която не се харесва, а това са термини, които се намират в директивата. Ние сме ги взели от директивата. Тук можем да обсъждаме дали законопроектът отговаря на изискванията на директивата или не.
Искам да кажа, че тази сутрин в 11,00 ч. се състоя заседание на Комисията по европейските въпроси, където се обсъждаха всички тези изменения и допълнения в законопроекта. Те получиха нейната подкрепа. Всичко това, което е залегнало в законопроекта, е задължение на правителството на нашата страна съгласно Директивата на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, колеги! Както и доктор Адемов отбеляза, историята на този законопроект е дълга. Аз си спомням дватазаконопроекта, които колегите Иванов и ….бяха внесли. Спомням си дългите консултации, които имахме по повод законопроекта на господин Мръцков. Спомням си отлагането на законопроекта и много, много разговори, които сме имали със синдикатите, въпреки развитието на нещата.
В крайна сметка всички тези усилия идват да покажат, че има проблеми и че те трябва да бъдат решавани. Така или иначе, в България такъв тип правоотношения се случват, доколкото могат да се нарекат правоотношения.
Лично аз си мисля, че този законопроект трудно ще излезе от Четиридесетото Народно събрание на второ четене от пленарната зала. Но си мисля, че е необходимо да се каже, че тристранни трудови правоотношения в страната ни вече има. Те са част от живота ни и че ние трябва да търсим изглаждане на тези правоотношения. Моето мнение е, че мястото за уреждане на едни тристранни правоотношения е в Кодекса на труда. Това са аргументите ми, с които ще подкрепя този законопроект на първо четене. А докъде ще стигне той към настоящия момент, е друг въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз съм посетил най-малко шест държави и мога да кажа, че практиката, на която се позовава самата директива, е много различна в различните страни. Искам да кажа, че самото създаване на такива агенции е било при условие на липса на персонал. В момент на криза много остро тече дебат за съществуването на този законопроект. Съществуването на криза в България показва, че агенциите за временна заетост просто освобождават работници. В момент на криза това е неприемливо. Конвенция № 181 е ратифицирана 2005 г. Доста време е минало от тогава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не е вярно, аз две години се занимавам с този въпрос.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да има трипартитен орган, който да отговаря за тяхното съществуване и да отговаря за правата на работниците, ако те са нарушени. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Заповядайте, госпожо Микова. Имате думата.
ВЕЛИЧКА МИКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз не искам да повтарям нещата, които народните представители много добре знаят. Но искам да припомня за пораженията на пазара на труда в България. Смятам, че директивата трябва да бъде прилагана с оглед резултатите, които се целят и тези резултати трябва да доведат до нещо положително на пазара на труда. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз разбирам напълно позицията на синдикатите. Знам каква е позицията на различните европейски структури. Но да обвинявате комисията затова, че е вършила работата си, не е нормално. Водили сме разговори, дискусии, търсили сме експертите и на двата синдикати за становища и разговори. Имаше няколко варианта на законопроекта. Така че нека така елементарно да не хвърляме обвинения.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Аз мисля, че и КНСБ ще се съгласят, че това не е упрек към вас. В случая нашият упрек е отправен към вносителите, защото този текст не е консултиран със синдикатите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Искам да взема отношение по следния въпрос. В сериозно заблуждение се въвежда комисията, като се твърди, че разлика между законопроекта, който беше внесен от народните представители, и сегашния законопроект няма разлика. Напротив, разликата е сериозна. Това, което се твърди, трябва да се докаже с аргументи. Да казваме, че това не е консултирано със социалните партньори, не е достатъчно коректно. Тази проблематика се коментира от 2007 г. и досега.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. И аз като госпожа Михайлова съм песимист, че този законопроект ще стигне до второ четене в пленарната зала на това Народно събрание. Но нека да не избързваме, защото все още не се знае как ще работи Народното събрание до края на мандата си.
Ние като комисия сме разгледали всички законопроекти, които са ни били разпределени от председателя на Народното събрание. Мисля, че има само един законопроект, който все още не е разгледан, но може би и него в оперативен порядък ще успеем да разгледаме на следващото заседание на комисията.
Колеги, ако няма други изказвания, въпроси, становища, да преминем към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
Моля, гласувайте. “За” – 12, “против” – 1, “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г., се подкрепя за първо четене от комисията.
Благодаря на всички колеги и гости за активното участие в заседанието на комисията. Закривам заседанието. (Закрито в 15,50 ч.)
Д- р Хасан Адемов, председател на Комисията по труда и социалната политика
