Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
17/04/2006
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 11,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Имаме необходимия кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Гости на днешното заседание са министърът на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция в Министерството на труда и социалната политика, господин Чавдар Христов от КНСБ, господин Дикран Тебеян от Българската стопанска камара, колеги от Министерството на труда и социалната политика – да не ги изброявам всички.
Проектът за дневен ред на днешното заседание е следният:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г.
2. Разни.
За представяне на законопроекта давам думата на министър Емилия Масларова. Заповядайте, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще кажа само няколко думи, а екипът е тук, налице.
Първо, уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, драги социални партньори, колеги, най-напред искам да изкажа едно извинение към Комисията по труда и социалната политика за това, че се налага в последните предпразнични дни да се приема тази закон.
Причината сигурно е комплексна, но на първо място бих могла да кажа, че все пак това е един много важен закон, който – забележете – е приет с пълен консенсус в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Рядко – не, а много трудно се случва това. По този закон просто имаше много работа, имаше много текстове, които трябваше да се синхронизират с европейското законодателство и всичко това налагаше много внимателно, много обстойно, много коректно и точно да се направят промените в Кодекса на труда.
Разбира се, аз мога да ви представя основната визия на законопроекта, но смятам, че това трябва да направи господин Мирославов, който все пак водеше групата, която работеше по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Тук са всички експерти от Министерството на труда и социалната политика, които са водещи специалисти в тази насока.
Така че аз смятам, че те в детайли ще представят законопроекта и съм убедена, че Комисията по труда и социалната политика, разбирайки значението на този нормативен акт, ще направи всичко необходимо поне на първо четене законопроектът да мине до сакралния 24 април, за да можем да представим в Брюксел напредък в тази насока.
Няма да коментирам, че действително беше забавен този законопроект и, че повече от шест месеца липсата на социално партньорство създаваше затруднения – това все пак трябва да го кажем – за да се отчете и интензивността на работа и съвестното представяне на всички хора, участващи при разработването на изменението и допълнението на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Още в деня, в който законопроектът постъпи в Деловодството на Народното събрание, насрочихме заседанието на Комисията по труда и социалната политика и това беше възможната дата във връзка и с другите събития, които предстоят през тази седмица.
Всички колеги от комисията се съгласиха, че това е един изключително важен въпрос и този законопроект трябва да мине на първо четене, както в комисията, така и в пленарна зала, за което благодаря на колегите, че се отзоваха.
Господин Мирославов, шест директиви, доколкото успях да ги преброя аз – седем ли са? – намират място в промените в Кодекса на труда. Има промени и в други закони – в Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на предприятие, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Там са най-атрактивните промени, защото такива глоби като че ли в други закони още не съм виждам. Аз поне не знам да има, може и да има. Става въпрос за суми от порядъка на 10 000 лв. Но вероятно си заслужава, защото става въпрос за една изключително сериозна проблематика.
Заповядайте, господин Мирославов да ни представите законопроекта. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Действително след доста упорит и активен труд заедно със социалните партньори ние можахме в продължение на три месеца да направим едни големи изменения в Кодекса на труда, стараейки се да транспонираме изцяло тези седем директиви, които споменахте, доктор Адемов, и които са посочени в мотивите към законопроекта.
Истината е, че подобно транспониране ние правихме през 2004 г. пак с общи усилия, пак с всички тези директиви. Но за съжаление в доклада си от миналата година Европейската комисия намери някои пропуски в транспонирането на директивите, което наложи отново да преработим цялата тази материя.
В никакъв случай пропуските не бяха големи, в никакъв случай това не беше една голяма забележка към България. Но, така или иначе, нашият опит и няколкото ни технически срещи и консултации с експерти от Европейската комисия вече показват, че там се държи изключително строго, едва ли не за буквалното пренасяне на директивите във вътрешното право.
В общи линии това, без да звучи като извинение, донякъде леко смущава сегашния стил на Кодекса на труда. Но, така или иначе, след като сме тръгнали към Европа, след като сме решили да прилагаме изцяло тяхното законодателство, ще правим това, което те искат.
В мотивите са посочени най-важните въпроси по транспонирането на директивите. Това са директивите за сближаване на законодателството относно колективните уволнения. Тези, които си спомнят, има един доста добър текст в сега действащия Кодекс на труда, който изискваше информираност при извършване на колективните уволнения, но за съжаление бяхме изпуснали няколко възможности за взаимно информиране.
Така че заедно с промените в Кодекса на труда трябваше да се направят и промени в Закона за насърчаване на заетостта, защото точно този ред при информирането не беше много добре разписан в нашето законодателство. Експертите на Европейската комисия посочиха, че ние трябва да направим тази връзка – един път пред работодателя - предприятието, предприятието – за службата по “Заетостта”, а също имаме представители на работниците и служителите. Там също се провеждат консултации и т.н., и т.н.
Това, което обаче е много важно, което е изключително важно според нас, е, че ние успяхме да се справим – не става въпрос за колективните уволнения – успяхме да се справим с фигурата на представителите на работниците и служителите в нашия Кодекс на труда.
Само бих искал да ви напомня, че досега представители на работниците и служителите съгласно една конвенция на Международната организация по труда са синдикалните организации, както и тези представители, които са избрани от общото събрание. В нашия Кодекс на труда досега се говореше за представители на работниците и служителите в чл. 7, които могат да се изберат от Общото събрание по чл. 6 и 6а и за синдикалните организации.
Още един път бих искал да подчертая, че в дух на голямо разбирателство ние се уточнихме че зоната на синдикатите, в която те ще участват в колективното договаряне се запазва, зоната на стачките, които те биха могли да организират, се запазват. Навсякъде, където досега синдикатите са били орган за информиране и консултиране на работниците и служителите, те запазват своята си роля. Заедно с това обаче слагаме и представители, избрани от Общото събрание, така, както е съответстващо и в директивите, и в съответните конвенции на МОТ. А освен това за определени случаи слагаме и други представители на работниците и служителите – в чл. 7а.
Повтарям още един път: нямаме и никога не сме имали намерения, да заблудим синдикатите или представителите на работниците и служителите с някакъв друг орган, какъвто е работническият съвет.
Повтарям го това, защото първоначално се появиха точно такива твърдения: че не правим опит да подменим синдикатите и участието на синдикатите в информирането и консултирането на синдикатите, информирането и консултирането на работниците и информирането и консултирането с работодателя – повтарям го още един път. Не, запазваме тази фигура, която съществуваше досега, и разширяваме с още една фигура, която е по чл. 7а.
Направени са промени във връзка с чл. 123 – това е сегашният текст, който е при прехвърлянето на работодателя, също пак с оглед по по-пълното транспониране на директивата. За първи път в нашето право се появява думата “преобретател, “прехвърлител” така, както е понятието в съответната директива.
Ние се консултирахме и с научната мисъл, защото очаквахме, че думите “преобретател” и “прехвърлител” биха могли да не се посрещнат много добре, защото те са нови за нашето право и по-скоро говорят едва ли не за търговски сделки – “прехвърлям” и “преобретавам” при общи сделки или права. Но някои от научните работници казаха, че тази формула е най-точна, тя действително отговаря точно и на директивата. А други споменаха, че се прехвърлят и се преобретават работодателски права, нещо, което досега не се е появявало в нашето публично пространство. Но имаше и такова тълкувание на някои научни работници.
Спомняте си, че направихме една много голяма промяна преди две години – 2004 г. – в чл. 66, слагайки изискванията на които трябва да отговаря трудовият договор. Оказа се обаче, че все още нещо не сме били направили точно, както трябва да е в реда на нещата. Освен това, което е включено в съдържанието на чл. 66, са направени и други промени, с които работодателят е длъжен да информира работника и служителя веднага при всяка една промяна в трудовото му правоотношение, макар че в нашето право това много трудно би могло да стане. Трудовият договор на работника или служителя се променя със съгласието на работника и служителя от работодателя. Само е дадено право един път работодателят да може да прави едностранно тази промяна.
Но независимо от всичко този текст от директивата също е транспониран. Записано е задължение за работодателя за информиране, консултиране на работниците, които ще бъдат командировани, особено, ако бъдат командировани в чужбина, с оглед на заплатите, които ще получават, за срока, в който ще ги получават, както и за възможностите за репатрирането им или завръщането им обратно в страната.
Не знам дали трябва да се спирам на всички директиви. Разбира се, ще се спра.
Интересен е въпросът с директивата за срочната работа. През 2001 г., мисля, че пак със съгласие на синдикатите и работодателите, направихме едно ограничение с оглед премахване или намаляване на възможността от верижни срочни трудови договори.
Направихме пак видовете срочни договори, но за срочния договор, сключен за определено време, допуснахме едно изключение. Той може да се сключи само за сезонна или временна работа или пък при наличието на изключения, които са посочени в Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
Така че бяхме много близо до Директивата. Директивата също изисква да се направят такива мерки, които да премахнат верижността на срочните трудови договори, тоест, да няма последователни три, четири, пет договори, с оглед да се запазят правата на работниците и служителите.
Това, което обаче може би си спомнят някои от Вас 2004 г. тук, в тази зала спорехме страшно много за дискриминпационния признак: продължителност на срока на договора и на пълнотата на работния ден.
Ние го сложихме в чл. 8, като стана, едва ли не, един дискриминационен признак – че не могат да бъдат дискриминирани с оглед на пол, сексуални предпочитания и т.н. Накрая записахме, че това е в зависимост от срока на договора и продължителността на работното време.
От Европейската комисия ни обърнаха внимание, че едно такова транспониране е хубаво, но едно такова транспониране не е пълно. Това наложи във всички текстове, които касаят както срочния договор, така и работата при непълно работно време, непрекъснато да казваме и да повтаряме, че работници и служители, които работят на срочен договор, се ползват от същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите, които работят без срочен договор. А работниците и служителите, които работят на непълен работен ден, се ползват от същите права и задължения, които имат работниците, които работят на пълен работен ден.
Това беше изцяло транспониране, пълно транспониране на директивите за рамковото споразумение, директивата, която засяга разпределението на работното време и непълното работно време.
С оглед получаването на гъвкавост на пазара на труда – нещо, за което знаете, че често пъти сме били упреквани от Европейската комисия и някои международни финансови институции, много по-подробно развихме работата при непълно работно време, като задължихме работодателя при всички случаи да разглежда молбите на работниците, които искат от пълно да преминат към непълно работно време. В преамбюла на самата директива е казано, да се съобразяват с нуждите на самото лице и нуждите на предприятието.
“...както и да....., да обявява на определено място свободните места на непълно работно време, както и тези на пълно работно време, за да се даде възможност да се преминава от едно на друго или обратно”. Разбира се, както пише в Директивата, навсякъде пише: “ако това е възможно”.
Тоест в никакъв случай не можем да заставим работодателя, ако аз работя на пълно работно време, той да ме поставя на непълно работно време.
По отношение на закрилата на младите хора има една разпоредба, която дава право на Министерския съвет да издаде наредба – това е един текст от Кодекса на труда. Сега обаче освен наредбата - наредбата е готова и тя ще бъде подписана от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването - в нея обаче се предвижда и особен ред за оценка на риска, който работодателят трябва да направи.
Затова тук е спомената тази директива за закрила на младите хора, но тя рекушира много повече в наредбата, а тук има само едно изменение в Кодекса на труда, с което се дава право да се издаде такава наредба. Досега имаше една наредба, която описва задълженията на работодателя, както и за това, че в работното време се включва и времето на младите хора, които са заети с професионално обучение и професионална квалификация и съответните промени в Закона за безопасни и здравословни условия на труд.
Споменах за доста интересни неща. Има една доста интересна директива, по която госпожа Масларова може много да ви говори – това е директивата за работното време. Миналата година тук проф. Атанас Василев внесе един законопроект, който поизмени и породи доста спорове: така ли е по директивата или не е така. Това е възможността да се работи повече от 40 часа в седмица, когато работиш на повече от едно място. Предишният текст беше за 48 часа. Това предизвика доста смущения, особено в научната мисъл, тъй като по този начин ги режем от допълнителен трудов договор другаде, както и работниците и служителите. Директивата обаче е много по-широка. Тя позволява не до 48, а и над 48 часа да работи работникът или служителят. Разбира се, при спазване на междудневната и седмичната почивка. Тоест, той не може да работи повече от 12 часа на ден или да става в междуседмичната почивка. Но това може да стане по изрична негова писмена молба и този период е за не повече от 4 месеца. Тоест, след четири месеца никой не е в състояние да накара този работник, ако вече е дал съгласието си да работи над 48 часа, да продължава да работи при този режим. Госпожа Масларова участва в Съвета на министрите. И там се спори много – дали да е до 60 годишна възраст, дали да се направи друга клауза. Това е на английски, не мога точно да ви я кажа. Но така или иначе, в момента тя е действащата директива и тя е транспонирана в нашето законодателство. Ако един ден се промени, естествено, че това ще доведе и до промяната в нашето законодателство. За първи път транспонираме директивата, която е създала обща рамка за информиране и консултиране в предприятието. Това е текстът, който предвижда, че в предприятия над 20 души се избират представители за информиране и консултиране. В същото време – пак по наше общо съгласие – тъй като господин Тебеян сигурно ще спомене, че се касае за над 4500 предприятия, ако не се лъжа, които на първо време не могат да се справят с избирането на такива представители, нито пък техните работодатели да направят всичко възможно за провеждането на информирането и консултирането с представителите, направихме един отлагателен срок до 23 март 2008 г., защото това се позволява и от Директивата. Впрочем Директивата слага два срока – до 23 март 2007 г. – ние се надяваме, че ако влезем в Европейския съюз на 1 януари, а сигурно ще влезем, няма смисъл само до 23 март, тоест, за два месеца и 23 дни да правим някакво отлагателно условие. То зависи от второто отлагателно условие – допустимост от директивата до 23 март 2008 г. При това положение вече не предприятията с 50 и повече служители, както и организационните единици – с 20, а тези, които са посочени в Преходните разпоредби, са предприятията над 150 души. Те трябва да избират свой представител. Самата директива, позволявайки отлагателен срок, също казва, че тази директива не бива да създава бюрократични пречки, особено в малките предприятия, тоест в предприятията под 50 души. Това вече беше доста спорно в нашата работна група. Позволявам си да говоря от името на цялата работна група, защото какво ще стане с останалите работници и служители в едно предприятие,, които имат по-малко от 50 човека. Техният работодател ще им подава ли същата информация, каквато тук е длъжен, която е много подробна, за организационно, икономическо състояние и т.н. за състоянието на предприятието или не? Над 150 човека или в Преходните разпоредби, както е записано, - над 150 души, а след време ще бъде под 50, те ще се информират и консултират по общия ред, какъвто и досега е съществувал – чрез избраните представители. Аз вече говоря доста много, но бих искал само да ви спомена за Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите. Когато ние правихме този закон преди няколко години, бяхме стъпили и спазвахме една директива, която е изменена през 2004 г. Това наложи да се направят и съответни промени в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност. Там също заложихме, че всички работници и служители, които работят в това предприятие, или, които са се намирали в трудово правоотношение, независимо от срока на договора или продължителността на работното време, тоест, независимо от това дали аз съм бил по срочен договор или съм работил при непълно работно време, имам право да се ползвам от тези гарантирани вземания. Това е едното от изискванията на директивата. Ние се съобразихме с него. Направихме и още една промяна, която пак запазва решението на съда по отношение откриването на производство по несъстоятелност, но се придържахме по-плътно до изискванията на Търговския закон. И това, което вече е съвсем ново, е, че съгласно директивата, ако транснационално предприятие, което има поделение в България, изпадне в несъстоятелност по силата на законодателството на страната-членка – изберете си една – и тази несъстоятелност води и до несъстоятелност на поделението, което е в България, то нашият гаранционен институт – в случая Институтът за гарантиране на вземания или Фонд “Гарантиране на вземанията” ще поеме обезщетенията на работниците, които са в България. Те са осигурявани тук, но първопричината остава там, в другата страна-членка. Това е направено с оглед гарантиране на всички работници от това транснационално предприятие. Разбира се, пак по настояване на Европейската комисия накрая сложихме... Ние казахме, че първоначалният вариант беше, че правото на работниците и служителите в тези случаи се поражда от датата, в която неплатежоспособността там, или откриването на производството, е станало достояние на българския работодател. Европейската комисия каза “не”. Не е така. Директивата е обратна. Правото се поражда от датата на откриване на производство по несъстоятелност, но не във всички случаи, а само в случаите, които са посочени в нашия закон. Тоест, когато се отива към ликвидация, производство по несъстоятелност е открито, тръгва се към ликвидация и се посяга на част или на цялото имущество на работодателя или на собственика. Единственото нещо – признавам си – което не сме транспонирали по тази директива, но нашите колеги, които ходиха на технически консултации и на семинар в Брюксел, ни убедиха, че и другите страни не са го направили, това е задължението за взаимно информиране на отделните гарантиращи органи. Да речем, нашият орган, който знаете, че е в Националния осигурителен институт, трябва да информира съответния орган в Белгия или някъде другаде. Но все още тази система на информираност между отделните органи не е направена и се надяваме, че, когато стане там, ще го направим и ние. Благодаря ви за вниманието. Готов съм да отговарям, както аз, така и моите колеги, на всички ваши въпроси. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Действително промените са изключително сериозни и се налага едно такова представяне. Колеги, имате думата за въпроси, мнения. Аз няма да изпусна този въпрос, господин Мирославов. Нали знаете, че с Вас дълго време сме се занимавали примерно с проблема на тези, които не са навършили 18 години. Има 16-годишни футболисти на столичните отбори, които не могат да сключат трудови договори. Имаха проблеми, продаваха ги на други места, появяваха се конфликтни ситуации. Новите промени в Кодекса на труда решават ли този казус или не? Аз за себе си имам отговор, но искам да чуя и Вашето мнение. ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, тези промени не засягат този случай. Забраната е пак такава, каквато съществуваше и до сега. До 16, между 16 и 18 – с разрешение на Инспекцията по труда. Сключването на трудовия договор е уредено както и досега. Тоест, в съответствие нашия Кодекс на труда и в съответствие със съответните директиви. Тук се засягат само проблемите за вредните и опасни работи, които са забранени, за квалификация и преквалификация, както и за работите, които са забранени или, за които се изисква специално разрешение или оценка на риска непрекъснато от страна на работодателя. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Проблемът беше за тези, които са между 14 и 16 години, които постъпват в школи, и понеже не могат да сключат по никакъв начин договори, се създават условия, след като са изхарчени достатъчно средства за тях, да преминат в други клубове и т.н. Това е един проблем, който трябва да се уреди.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Мисля, че вече е уреден.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, имате ли други въпроси? Има думата господин Чавдар Христов. Заповядайте, господин Христов ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Ние подкрепихме законопроекта в Националния съвет за тристранно сътрудничество, изхождайки от неговата значимост с оглед присъединителния процес.
Участвахме активно в експертната работа по подготовката на законопроекта. Това е традиционно за нашата организация. Това обстоятелство беше отчетено от господин Мирославов. За съжаление продължаваме да участваме безвъзмездно и това е традиция.
Ние смятаме, че в рамките на едно малко време социалните партньори много консолидирано и водени от идеята, която присъства в нашето общество в момента, успяха да дадат своя експертен принос. Въпреки това ние направихме редица бележки, които са отразени в писменото ни становище, депозирано пред Националния съвет за тристранно сътрудничество. Смятаме, че има някои непрецизни текстове, смятаме, че има някои пропуски по отношение на организационно-техническата обезпеченост на работата основно по информиране и консултиране на новите представители, които се създадат със закона, за да могат работниците и служителите чрез тях да реализират правото си на информиране и консултиране, тъй като това е право на отделния работник и служител и то се осъществява опосредствено – чрез представителите.
Тези представители не са обезпечени в достатъчна степен – по наше мнение – и с някои права. Имам предвид правото на ограничено, намалено работно време, право на отпуск, право на достъп до други работни места, права, чрез които те да могат да осъществят задълженията си, предвидени в закона.
Тези права са предоставени на споразумение между работодателя и представителите на работниците и служителите, както и между впрочем са предоставени техните права по организационно-техническото и финансовото им обезпечаване.
Ние изразяваме съмнение, че споразумението е стабилен път, чрез който могат да бъдат обезпечени тези права. Ще ни се в закона да бъдат предвидени един минимум права и минимум задължения на работодателите в тази посока, над които по пътя на договарянето, чрез споразумение да може да се надгражда конструкцията на тяхното обезпечаване.
В тези и в някои други посоки традиционно за нас ние ще предложим на народните представители конкретни текстове с надеждата, че те ще бъдат припознати и с надеждата, че по този път ще може да се усъвършенства законът.
А иначе ние го подкрепяме и ще работим за него, включително започваме вече да мислим и за информационна кампания през системата на Конфедерацията, чрез която да предоставим информация за тези промени на работниците и служителите, нещо повече, да обучим нашия актив как да работи, за да се реализират тези текстове, а не да стоят като една хубава картинка на стената.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христов.
Това беше позицията на синдикатите. Естествено е и работодателите да вземат отношение по въпроса.
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, госпожо министър!
Аз също искам да потвърдя, че този законопроект беше изработен от трипартитна работна група. Искам да отбележа, че за първи път толкова много работодателски организации също участваха в изработването на законопроекта. Тоест, може да се каже, че всички социални партньори проявиха много голям интерес и активно участваха в подготовката на съответните текстове.
Аз също съм сравнявал ред по ред всеки от текстовете в законопроекта с европейските директиви и виждам, че не беше пропуснато на практика почти нищо.
Безспорно основните промени са свързани с процедурите по информиране и консултиране на работниците и служителите, тъй като останалите директиви в една или друга степен досега бяха транспонирани и трябваше просто да довършим този процес.
За информация на Комисията по труда и социалната политика мога да посоча, че по данни на националната статистика процедурите за информиране и консултиране ще обхванат над 4500 български предприятия, от които половината са с персонал между 50 и 100 души. От тази гледна точка е целесъобразно това, което е направено с отлагателния срок, който допуска директивата, а именно до 23 март 2008 г. тя да се отнася за предприятия с повече от 100 души персонал, и след това вече да стане и за предприятия с под 50 души персонал. Сами разбирате, че това са повече от 2000 – 2200 - 2300 предприятия.
Опитът, който се натрупа с малко по-големите предприятия – предприятията с повече от 100 души – ще послужи и за сравнително по-малките предприятия – тези между 50 и 100 души. Ние също възнамеряваме да организираме широко мащабно обучение на работодателите по изискванията на тази директива.
Ако ми позволите, аз бих ви обърнал внимание на нещо много важно. На пръв поглед изглежда, че тези процедури за информиране и консултиране са насочени само към разширяване на правата на работниците и служителите. Ако обаче човек се замисли, той ще види, че тази директива и тези законови промени целят още една втора много важна цел. Това, заради което е направено в Европейския съюз, където са създадени тези процедури, а именно да направят съпричастни работниците и служителите към проблемите на предприятието, към икономическото състояние на предприятието, към предстоящи промени в заетостта, към предстоящи промени в организацията на работата, в договорните свзаимоотношения.
Това са текстовете, които изискват провеждането на тези нови процедури за информиране и консултиране.
Практика в Европа е работниците и служителите именно по този начин да милеят, така да се каже, за просперитета на предприятието, защото от това зависят и техните доходи, и техните социални права. Така че за нас това е в интерес и на работниците, и на работодателите.
От тази гледна точка някак си не мога да се съглася с господин Чавдар Христов затова, че когато става дума за един такъв взаимен интерес, законът трябва да определи неща, които работодател и представители на работниците и служителите съвсем в европейски стил биха могли да седнат и да договорят по между си.
През цялото време като че ли у нашите колеги от синдикатите остава впечатлението, че това е една постоянна дейност през цялата година, докато директивата - обърнете внимание на текстовете – казва: когато има промени в икономическото състояние, промени в заетостта, промени в организацията на работата. Съгласете се, че ако едно предприятие се развива нормално, няма някакви катаклизми, то тогава промените можеха да се случат много по-рядко. Няма през цялата година съответните представители на работниците и служителите да бъдат едва ли не като щат на служители, които да се занимават само с информиране и консултиране.
Все пак за едно предприятие, да речем, с 52 – 53 души персонал, отделянето на пет или на трима души, които да се занимават само с този процес и да не работят друго, би било значително финансово натоварване.
Така че, надяваме се че в законопроекта е намерен този баланс, създадени са условия за един по-добър социален диалог между работодатели и представители на работниците и служителите. И тогава той ще работи успешно и в нашите условия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Гостодин Бойков, господин Славчев, ако искате, и вие можете да вземете отношение по разисквания законопроект.
Заповядайте, господин Бойков. Имате думата.
ИВАН БОЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър!
Аз само ще допълня господин Тебеян в нещо, което смятам, че е важно. Ние имам колективно трудово договаряне вече повече от 5 години. В тези колективни договори - между другото аз подписах вчера колективен трудов договор в нашия бранш - има и уговорка за информиране, която досега беше задължение по Кодекса на труда. Там, в този колективен договор ние сме договорили два дни повече отпуск за хората, които информират. Договорили сме един по-къс работен ден, когато трябва да се занимават с такава дейност. Ние смятаме, че наистина колективният трудов договор е мястото, където трябва да уточняваме подробностите по отношение на правата и задълженията на хората, които информират вече на ниво предприятие.
Аз мисля, че натам трябва да са насочени усилията, още повече, че ние имаме за в бъдеще да договаряме много сериозни социални отношения в рамките на колективното трудово договаряне. Предполагам, че там ще бъдат класовете, част от правата и задълженията на работодателя и на работниците, които не трябва и не е редно да се изписват в закон, защото има талкова различни и специфични условия на работа и на труд в различните браншови отрасли, че те не могат да бъдат предмет на едно, второ, заковано, фиксирано законодателство. А то трябва да бъде там по принцип.
Така че смятам, че този тип отношения са водещи и там, където имаме спорове с профсъюзите – нормално и естествено - на базата на интереси и принципни такива, ние ще ги решаваме в колективното трудово договаряне.
От тази гледна точка законът, който вие се предлага сега, е изключително балансиран. Ние работихме интензивно повече от месец и половина, един път седмично, по няколко часа. И всички тези текстове, които имате пред вас, са плод на пълен консенсус. Даже смея да кажа, че тук тримата, даже четиримата с господин Мирославов, сме активни участници в тази дейност, още повече, че сме наблюдавали много внимателно да прехвърлим текстовете едно към едно, задължително, както се прави в този закон, а същевременно да балансираме интересите, които съществуват, и да избегнем противоречието, доколкото е възможно, в прилагането на тази закон съгласно условията, които съществуват в България.
Задължително ще проведем, както каза колегата Тебеян, една информационна кампания между работодателите, тъй като основно в този закон задълженията са на работодателите и това е нормално, в края на краищата.
Мисля, че вървим в правилна посока по отношение на разширяване кръга на тези, които ще пренасят информацията, тъй като – не искам да навлизам в този въпрос – но на някои места липсват и представителства на профсъюзите. А от наш интерес е работниците да участват активно пред общите събрания в този процес, за да стигнат нещата до всеки отделен работник, както е записано в закона – че право на информация имат всички, независимо дали са членове на профсъюзите или не.
Благодаря ви за вниманието. Мисля, че законът ще изпълни своята функция успешно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Бойков.
Очевидно е, че по този законопроект има съгласие, а още по-очевидно е, че синдикатите, разбира се, държат на това да има някакви гаранции, защото колективното трудово договаряне си е колективно трудово договаряне, но позициите там са различни. Единият е работодател, а другият е работник или служител.
А по отношение на формата между първо и второ четене ще се опитаме в една или друга посока да намерим решението.
Но това, което на мен ми направи впечатление, когато за първи път разглеждах законопроекта, са промените в членове 413, 414 и чл. 415. Те са за отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, от една страна. Там като резултат от тази продължителна дискусия, която се разрази след инцидента в Дупница, а и не само след него, след като и в обществото се създадоха нагласи да се завишат санкциите, когато не се изпълняват тези задължения, колеги, вероятно сте забелязали, че става въпрос за суми от рода на 1500 до 5000 лв., като за първи път – поне на мен така ми се струва - се разделя отговорността между работодателя и длъжностното лице. Тоест, отговорността на единия и на другия субект е съвършено различна. Тази отговорност, разбира се, има и цифрово изражение по отношение на санкциите.
Също така, като и досега в действащите текстове, при повторно нарушение наказанието, разбира се, е много по-голямо. Например при повторно нарушение за отговорност за нарушаване на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд става въпрос за сума от 3 до 10 хиляди лева.
Много трудно ги помня тези цифри, но тук съм си ги отбелязал. Има една цифра тук, която е по-атрактивна – от 1500 до 5000 лв. Става въпрос за “длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, ако не подлежи на по-тежко наказание ...”, досега сумите са били от 250 до 1000 лв., респективно за повторно нарушение от 500 до 2000 лв., а сега става въпрос за суми от 1500 до 5000 лв. и за повторно нарушение - от 250 до 1000 лв., когато става въпрос за длъжностно лице, а не за работодател.
Тук се визират отговорности за неизпълнение на предписание или за създаване на пречки на контролен орган, тоест, когато работодател не допусне контролните органи – вероятно на Главната инспекция по труда – санкцията се завишава от 4000 до 10 000 лева, а за длъжностно лице от 1000 до 5000 лв.
Мисля, че това са едни сериозни гаранции, за да може, от една страна, контролните органи да изпълняват своите задължения, а, от друга страна, да има някаква превантивна мярка, която да не допуска нарушаване на трудовото законодателство, респективно законодателство, свързано със здравословни и безопасни условия на труд.
Колеги, имате думата.
Господин Мръцков, заповядайте. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
След като чухме експозето на министъра на труда и социалната политика госпожа Масларова и на представителите на Министерството на труда и социалната политика, на представителите на синдикатите и работодателите, ние сме облекчени в подкрепата на предложените промени, тъй като разбрахме, че тези промени са готвени в Националния съвет за тристранно сътрудничество и няма разминавания между работодатели, държави и синдикати.
Вярно е, че има някои неща, които могат между първо и второ четене да бъдат изгладени, но самият законопроект дава право с избирането на представители на работниците и служителите работещите във фирмите да получат по-голяма информираност за икономическото състояние на фирмите си, както беше отбелязано, независимо от синдикатите. Тези представители са длъжни не само да получат тази информация от работодателите, но те са длъжни да информират и самите работници. А тук вече се стига до обособени предприятия с 20 човека персонал, което безспорно е едно добро завоевание.
Уреждат се и се дават по-големи права на хората, работещи по срочен трудов договор, тъй като те се приравняват с правата на останалите работници и служители, които работят на пълно работно време. Доктор Адемов каза и за промените, които са направени чрез законопроекта, както и за санкциите, които се налагат и на работодателите, и на длъжностните лица при неспазване на Закона за безопасни и здравословни условия на труд.
Мен ме смущава обаче нещо друго, което е по-скоро в техническо отношение. Като четох самите промени, в Раздел І се натъкнах на едно изречение: “Основно задължение по предоставяне на работната сила....”. Какво “предоставяне”? Тук се говори за информация и, ако трябва, да извадим този текст между първо и второ четене, защото така е записано “Основно задължение по предоставяне на работната сила...”. А по-нататък говорим за информация, за характеристики. Но това е най-малкото, което можем да направим ние между първо и второ четене.
Ние от парламентарната група Коалиция за България ще подкрепим предложените промени в Кодекса на труда на първо четене и естествено ще приемем и предложенията, които ще бъдат направени и от синдикати, и от работодатели с оглед транспониране на нашето законодателство и, което е по-важно, да премахнем тази жълта точка в мониторинговия доклад на Европейския съюз.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Мръцков.
Госпожо Панева, заповядайте. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, колеги!
Доктор Адемов ме изпревари малко. Аз също исках да поставя на вашето внимание случая “Дупница” като един фактор, който наистина изигра важна роля в прегледа на законодателството и най-вече в областта на контрола по изпълнение на законодателството, свързано със здравословните и безопасни условия на труд на работниците и служителите.
Още след инцидента, който се случи в Дупница, аз се опитах да направя един преглед на закона и връзките му с Кодекса на труда. С юристите от нашата парламентарна група бях съгласувала и проведох едни разговори за промените в чл. 413, като се опитах да мисля в посока не за “повторно нарушение”, а за “всяко следващо” нарушение, защото “системно нарушение” по-трудно би могло да се запише и установи. Докато “за всяко следващо”, ако се запише определен размер на санкцията, нещата стават по-ясни и регламентирани. Имаше случай, когато за 13 нарушения в една и съща област в рамките на една година наказанието беше по 1000 лв., докато, ако те са примерно по 3000, както аз бях записала, тогава нещата ще са съвсем различни и ще звучат по различен начин.
Тогава нашите юристи ме посъветваха да помисля дали път няма да отида в посока на това да се получи несъбираемост на тези вземания при по-дребните и средни работодатели, в малките и средни предприятия, ако мога така да ги нарека. Затова аз задържах предложението си. Бях си направила едно наброски и ги задържах, за да ги обмисля още веднъж. Сега разбирам, че сме работили в една и съща посока.
Може би между първо и второ четене трябва да погледнем отново тези текстове, въпреки че, да, много е справедливо да има сериозни санкции, защото има работодатели, които наистина експлоатират работниците си така, както – да не споменавам държави – това става в държави, където трудът на тези хора е наистина робски. Така че смятам, че това е една много добра мярка. ;
Наред с това смятам, че там, където досега се създаваха синдикални организации и много след това работодателите търсеха причина или повод да ги закрият, отново визирам част от чуждестранните инвеститори, наличието на такива представители за информация и контрол е една много силна мярка.
Другият момент, който също е много важен и по който засега имаме много проблеми, това е Законът за гарантиране вземанията на работниците и служителите. И сега аз работя по един случай на едно закрито предприятие в Дупница. Там 56 души по никакъв начин не могат да си получат средствата, които работодателят им дължи, защото собствеността е прехвърляна от фирма на фирма, дирите някъде се губят.
Затова смятам, че освен хармонизиране на законодателството ние вече гарантираме наистина правата на нашите работници, а от друга страна, даваме възможност и на работодателите по този начин да доказват своята грижа за работниците, спазвайки това законодателство. Тук чухме, от една страна, че работниците ще са повече ангажирани със своето предприятие, ще искат то да се развива, навреме да получават необходимата им информация и т.н., но път, от друга страна, и работодателят ще знае, че това законодателство изисква от него да уважава своите работници, да се отнася към тях така, както той би искал към него да се отнасят.
Така че аз също ще подкрепя законопроекта на първо четене и сигурно между първо и второ четене част от тези неща, по които съм умувала с моите колеги, с работодатели, ще ги оформя като предложения. Имаше работодатели, които първоначално много остро реагираха: как така ще информираме работниците за абсолютно всичко, което се случва. Казвам им: четете по-добре законопроекта и ще разберете за какво става въпрос. Тогава сами ще се убедите, че вие също сте заинтересовани работниците да бъдат информирани и съпричастни към проблемите на предприятието или на фирмата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, аз нарочно може би се спрях на атрактивната част от законопроекта, но не с цел да доминира тази част в промените, тъй като другите промени са изключително съдържателни, за да наблегнем именно на тях. Разбира се, не, че тези, свързани с трудовото законодателство, не са съществени, но струва ми се, че доминиращите, съдържателните промени са свързани с тези, които произтичат от директивите.
Има думата господин Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожо министър, уважаеми гости, колеги!
Аз предварително искам да кажа, че ще подкрепя настоящия законопроект на първо четене.
Искам да споделя тук, че преди да дойда в Народното събрание 15 години съм се занимавал с бизнес и съм бил стопански ръководител. Така че не мога да избягам от това си амплоа и да не погледна от този ъгъл законопроекта.
Мисля, че като цяло промените, които се предлагат, ще изиграят важна роля и за развитие на бизнеса. Мисля, че и самите ръководители на фирми ще подкрепят направените предложения за изменения и допълнения в Кодекса на труда и то не само, защото ще се получи една хармонизация между българското законодателство и европейското такова, а защото с тези изменения, в които намират отражение седем важни директиви на Европейския съюз, ще се въведе и още по-голям ред в дейността на българските фирми и на българските предприемачи.
Аз също мисля, че увеличеното представителство на работници и служители във фирмите издава един по-европейски модел и от това мисля, че не бива да се плашат работодателите. Въпреки всичко аз подкрепям становището на синдикатите, че в момента до голяма степен има една жестока експлоатация в някои браншове и в отговор на тази жестока експлоатация би трябвало да бъдат по-жестоки и санкциите.
Струва ми се, че залегналото в директивата, която ограничава масови съкращения и съкращения при сливания, това е нещо много добро. То според мен ще изиграе роля за масовите съкращения и за всички други неща, които са залегнали в този
законопроект. Естествено, ако ние и Инспекцията по труда съумеем до голяма степен да си свършим работата, то най-вероятно тези добри неща, които са заложени в този законопроект, ще се осъществят.
Особено ме радва, че е обърнато внимание и на младите хора, защото в момента в България има един бич с квалификацията на работната ръка. Мисля, че по този начин ще се постигнат най-малкото два ефекта. Единият ще бъде повишаването на квалификацията особено на младата работна ръка, а също така се надявам да се получи и едно стабилизиране на текучеството в предприятията.
Накрая аз също искам да споделя, че ще подкрепя този законопроект на първо четене, естествено с някои корекции, които ще бъдат направени от колегите в правната област, тъй като аз не съм компетентен в тази насока.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Заповядайте, колеги. Има ли други въпроси, мнения, становища? Не виждам.
Ако няма, ми позволете да подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет за първо четене.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет, се подкрепя за първо четене.
Становището на Комисията по труда и социалната политика ще бъде изготвено още днес след обяд и до 18 ч. ще бъде депозирано в Деловодството на Народното събрание, за да може законопроектът да влезе в дневния ред за тази седмица.
Благодаря Ви, госпожо министър, уважаеми колеги, социални партньори, колеги. Желая ви лек и успешен ден.
Закривам заседанието.
(Закрито в 12,05 ч)
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 11,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Имаме необходимия кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Гости на днешното заседание са министърът на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция в Министерството на труда и социалната политика, господин Чавдар Христов от КНСБ, господин Дикран Тебеян от Българската стопанска камара, колеги от Министерството на труда и социалната политика – да не ги изброявам всички.
Проектът за дневен ред на днешното заседание е следният:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г.
2. Разни.
За представяне на законопроекта давам думата на министър Емилия Масларова. Заповядайте, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще кажа само няколко думи, а екипът е тук, налице.
Първо, уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, драги социални партньори, колеги, най-напред искам да изкажа едно извинение към Комисията по труда и социалната политика за това, че се налага в последните предпразнични дни да се приема тази закон.
Причината сигурно е комплексна, но на първо място бих могла да кажа, че все пак това е един много важен закон, който – забележете – е приет с пълен консенсус в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Рядко – не, а много трудно се случва това. По този закон просто имаше много работа, имаше много текстове, които трябваше да се синхронизират с европейското законодателство и всичко това налагаше много внимателно, много обстойно, много коректно и точно да се направят промените в Кодекса на труда.
Разбира се, аз мога да ви представя основната визия на законопроекта, но смятам, че това трябва да направи господин Мирославов, който все пак водеше групата, която работеше по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Тук са всички експерти от Министерството на труда и социалната политика, които са водещи специалисти в тази насока.
Така че аз смятам, че те в детайли ще представят законопроекта и съм убедена, че Комисията по труда и социалната политика, разбирайки значението на този нормативен акт, ще направи всичко необходимо поне на първо четене законопроектът да мине до сакралния 24 април, за да можем да представим в Брюксел напредък в тази насока.
Няма да коментирам, че действително беше забавен този законопроект и, че повече от шест месеца липсата на социално партньорство създаваше затруднения – това все пак трябва да го кажем – за да се отчете и интензивността на работа и съвестното представяне на всички хора, участващи при разработването на изменението и допълнението на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Още в деня, в който законопроектът постъпи в Деловодството на Народното събрание, насрочихме заседанието на Комисията по труда и социалната политика и това беше възможната дата във връзка и с другите събития, които предстоят през тази седмица.
Всички колеги от комисията се съгласиха, че това е един изключително важен въпрос и този законопроект трябва да мине на първо четене, както в комисията, така и в пленарна зала, за което благодаря на колегите, че се отзоваха.
Господин Мирославов, шест директиви, доколкото успях да ги преброя аз – седем ли са? – намират място в промените в Кодекса на труда. Има промени и в други закони – в Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на предприятие, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Там са най-атрактивните промени, защото такива глоби като че ли в други закони още не съм виждам. Аз поне не знам да има, може и да има. Става въпрос за суми от порядъка на 10 000 лв. Но вероятно си заслужава, защото става въпрос за една изключително сериозна проблематика.
Заповядайте, господин Мирославов да ни представите законопроекта. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Действително след доста упорит и активен труд заедно със социалните партньори ние можахме в продължение на три месеца да направим едни големи изменения в Кодекса на труда, стараейки се да транспонираме изцяло тези седем директиви, които споменахте, доктор Адемов, и които са посочени в мотивите към законопроекта.
Истината е, че подобно транспониране ние правихме през 2004 г. пак с общи усилия, пак с всички тези директиви. Но за съжаление в доклада си от миналата година Европейската комисия намери някои пропуски в транспонирането на директивите, което наложи отново да преработим цялата тази материя.
В никакъв случай пропуските не бяха големи, в никакъв случай това не беше една голяма забележка към България. Но, така или иначе, нашият опит и няколкото ни технически срещи и консултации с експерти от Европейската комисия вече показват, че там се държи изключително строго, едва ли не за буквалното пренасяне на директивите във вътрешното право.
В общи линии това, без да звучи като извинение, донякъде леко смущава сегашния стил на Кодекса на труда. Но, така или иначе, след като сме тръгнали към Европа, след като сме решили да прилагаме изцяло тяхното законодателство, ще правим това, което те искат.
В мотивите са посочени най-важните въпроси по транспонирането на директивите. Това са директивите за сближаване на законодателството относно колективните уволнения. Тези, които си спомнят, има един доста добър текст в сега действащия Кодекс на труда, който изискваше информираност при извършване на колективните уволнения, но за съжаление бяхме изпуснали няколко възможности за взаимно информиране.
Така че заедно с промените в Кодекса на труда трябваше да се направят и промени в Закона за насърчаване на заетостта, защото точно този ред при информирането не беше много добре разписан в нашето законодателство. Експертите на Европейската комисия посочиха, че ние трябва да направим тази връзка – един път пред работодателя - предприятието, предприятието – за службата по “Заетостта”, а също имаме представители на работниците и служителите. Там също се провеждат консултации и т.н., и т.н.
Това, което обаче е много важно, което е изключително важно според нас, е, че ние успяхме да се справим – не става въпрос за колективните уволнения – успяхме да се справим с фигурата на представителите на работниците и служителите в нашия Кодекс на труда.
Само бих искал да ви напомня, че досега представители на работниците и служителите съгласно една конвенция на Международната организация по труда са синдикалните организации, както и тези представители, които са избрани от общото събрание. В нашия Кодекс на труда досега се говореше за представители на работниците и служителите в чл. 7, които могат да се изберат от Общото събрание по чл. 6 и 6а и за синдикалните организации.
Още един път бих искал да подчертая, че в дух на голямо разбирателство ние се уточнихме че зоната на синдикатите, в която те ще участват в колективното договаряне се запазва, зоната на стачките, които те биха могли да организират, се запазват. Навсякъде, където досега синдикатите са били орган за информиране и консултиране на работниците и служителите, те запазват своята си роля. Заедно с това обаче слагаме и представители, избрани от Общото събрание, така, както е съответстващо и в директивите, и в съответните конвенции на МОТ. А освен това за определени случаи слагаме и други представители на работниците и служителите – в чл. 7а.
Повтарям още един път: нямаме и никога не сме имали намерения, да заблудим синдикатите или представителите на работниците и служителите с някакъв друг орган, какъвто е работническият съвет.
Повтарям го това, защото първоначално се появиха точно такива твърдения: че не правим опит да подменим синдикатите и участието на синдикатите в информирането и консултирането на синдикатите, информирането и консултирането на работниците и информирането и консултирането с работодателя – повтарям го още един път. Не, запазваме тази фигура, която съществуваше досега, и разширяваме с още една фигура, която е по чл. 7а.
Направени са промени във връзка с чл. 123 – това е сегашният текст, който е при прехвърлянето на работодателя, също пак с оглед по по-пълното транспониране на директивата. За първи път в нашето право се появява думата “преобретател, “прехвърлител” така, както е понятието в съответната директива.
Ние се консултирахме и с научната мисъл, защото очаквахме, че думите “преобретател” и “прехвърлител” биха могли да не се посрещнат много добре, защото те са нови за нашето право и по-скоро говорят едва ли не за търговски сделки – “прехвърлям” и “преобретавам” при общи сделки или права. Но някои от научните работници казаха, че тази формула е най-точна, тя действително отговаря точно и на директивата. А други споменаха, че се прехвърлят и се преобретават работодателски права, нещо, което досега не се е появявало в нашето публично пространство. Но имаше и такова тълкувание на някои научни работници.
Спомняте си, че направихме една много голяма промяна преди две години – 2004 г. – в чл. 66, слагайки изискванията на които трябва да отговаря трудовият договор. Оказа се обаче, че все още нещо не сме били направили точно, както трябва да е в реда на нещата. Освен това, което е включено в съдържанието на чл. 66, са направени и други промени, с които работодателят е длъжен да информира работника и служителя веднага при всяка една промяна в трудовото му правоотношение, макар че в нашето право това много трудно би могло да стане. Трудовият договор на работника или служителя се променя със съгласието на работника и служителя от работодателя. Само е дадено право един път работодателят да може да прави едностранно тази промяна.
Но независимо от всичко този текст от директивата също е транспониран. Записано е задължение за работодателя за информиране, консултиране на работниците, които ще бъдат командировани, особено, ако бъдат командировани в чужбина, с оглед на заплатите, които ще получават, за срока, в който ще ги получават, както и за възможностите за репатрирането им или завръщането им обратно в страната.
Не знам дали трябва да се спирам на всички директиви. Разбира се, ще се спра.
Интересен е въпросът с директивата за срочната работа. През 2001 г., мисля, че пак със съгласие на синдикатите и работодателите, направихме едно ограничение с оглед премахване или намаляване на възможността от верижни срочни трудови договори.
Направихме пак видовете срочни договори, но за срочния договор, сключен за определено време, допуснахме едно изключение. Той може да се сключи само за сезонна или временна работа или пък при наличието на изключения, които са посочени в Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
Така че бяхме много близо до Директивата. Директивата също изисква да се направят такива мерки, които да премахнат верижността на срочните трудови договори, тоест, да няма последователни три, четири, пет договори, с оглед да се запазят правата на работниците и служителите.
Това, което обаче може би си спомнят някои от Вас 2004 г. тук, в тази зала спорехме страшно много за дискриминпационния признак: продължителност на срока на договора и на пълнотата на работния ден.
Ние го сложихме в чл. 8, като стана, едва ли не, един дискриминационен признак – че не могат да бъдат дискриминирани с оглед на пол, сексуални предпочитания и т.н. Накрая записахме, че това е в зависимост от срока на договора и продължителността на работното време.
От Европейската комисия ни обърнаха внимание, че едно такова транспониране е хубаво, но едно такова транспониране не е пълно. Това наложи във всички текстове, които касаят както срочния договор, така и работата при непълно работно време, непрекъснато да казваме и да повтаряме, че работници и служители, които работят на срочен договор, се ползват от същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите, които работят без срочен договор. А работниците и служителите, които работят на непълен работен ден, се ползват от същите права и задължения, които имат работниците, които работят на пълен работен ден.
Това беше изцяло транспониране, пълно транспониране на директивите за рамковото споразумение, директивата, която засяга разпределението на работното време и непълното работно време.
С оглед получаването на гъвкавост на пазара на труда – нещо, за което знаете, че често пъти сме били упреквани от Европейската комисия и някои международни финансови институции, много по-подробно развихме работата при непълно работно време, като задължихме работодателя при всички случаи да разглежда молбите на работниците, които искат от пълно да преминат към непълно работно време. В преамбюла на самата директива е казано, да се съобразяват с нуждите на самото лице и нуждите на предприятието.
“...както и да....., да обявява на определено място свободните места на непълно работно време, както и тези на пълно работно време, за да се даде възможност да се преминава от едно на друго или обратно”. Разбира се, както пише в Директивата, навсякъде пише: “ако това е възможно”.
Тоест в никакъв случай не можем да заставим работодателя, ако аз работя на пълно работно време, той да ме поставя на непълно работно време.
По отношение на закрилата на младите хора има една разпоредба, която дава право на Министерския съвет да издаде наредба – това е един текст от Кодекса на труда. Сега обаче освен наредбата - наредбата е готова и тя ще бъде подписана от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването - в нея обаче се предвижда и особен ред за оценка на риска, който работодателят трябва да направи.
Затова тук е спомената тази директива за закрила на младите хора, но тя рекушира много повече в наредбата, а тук има само едно изменение в Кодекса на труда, с което се дава право да се издаде такава наредба. Досега имаше една наредба, която описва задълженията на работодателя, както и за това, че в работното време се включва и времето на младите хора, които са заети с професионално обучение и професионална квалификация и съответните промени в Закона за безопасни и здравословни условия на труд.
Споменах за доста интересни неща. Има една доста интересна директива, по която госпожа Масларова може много да ви говори – това е директивата за работното време. Миналата година тук проф. Атанас Василев внесе един законопроект, който поизмени и породи доста спорове: така ли е по директивата или не е така. Това е възможността да се работи повече от 40 часа в седмица, когато работиш на повече от едно място. Предишният текст беше за 48 часа. Това предизвика доста смущения, особено в научната мисъл, тъй като по този начин ги режем от допълнителен трудов договор другаде, както и работниците и служителите. Директивата обаче е много по-широка. Тя позволява не до 48, а и над 48 часа да работи работникът или служителят. Разбира се, при спазване на междудневната и седмичната почивка. Тоест, той не може да работи повече от 12 часа на ден или да става в междуседмичната почивка. Но това може да стане по изрична негова писмена молба и този период е за не повече от 4 месеца. Тоест, след четири месеца никой не е в състояние да накара този работник, ако вече е дал съгласието си да работи над 48 часа, да продължава да работи при този режим. Госпожа Масларова участва в Съвета на министрите. И там се спори много – дали да е до 60 годишна възраст, дали да се направи друга клауза. Това е на английски, не мога точно да ви я кажа. Но така или иначе, в момента тя е действащата директива и тя е транспонирана в нашето законодателство. Ако един ден се промени, естествено, че това ще доведе и до промяната в нашето законодателство. За първи път транспонираме директивата, която е създала обща рамка за информиране и консултиране в предприятието. Това е текстът, който предвижда, че в предприятия над 20 души се избират представители за информиране и консултиране. В същото време – пак по наше общо съгласие – тъй като господин Тебеян сигурно ще спомене, че се касае за над 4500 предприятия, ако не се лъжа, които на първо време не могат да се справят с избирането на такива представители, нито пък техните работодатели да направят всичко възможно за провеждането на информирането и консултирането с представителите, направихме един отлагателен срок до 23 март 2008 г., защото това се позволява и от Директивата. Впрочем Директивата слага два срока – до 23 март 2007 г. – ние се надяваме, че ако влезем в Европейския съюз на 1 януари, а сигурно ще влезем, няма смисъл само до 23 март, тоест, за два месеца и 23 дни да правим някакво отлагателно условие. То зависи от второто отлагателно условие – допустимост от директивата до 23 март 2008 г. При това положение вече не предприятията с 50 и повече служители, както и организационните единици – с 20, а тези, които са посочени в Преходните разпоредби, са предприятията над 150 души. Те трябва да избират свой представител. Самата директива, позволявайки отлагателен срок, също казва, че тази директива не бива да създава бюрократични пречки, особено в малките предприятия, тоест в предприятията под 50 души. Това вече беше доста спорно в нашата работна група. Позволявам си да говоря от името на цялата работна група, защото какво ще стане с останалите работници и служители в едно предприятие,, които имат по-малко от 50 човека. Техният работодател ще им подава ли същата информация, каквато тук е длъжен, която е много подробна, за организационно, икономическо състояние и т.н. за състоянието на предприятието или не? Над 150 човека или в Преходните разпоредби, както е записано, - над 150 души, а след време ще бъде под 50, те ще се информират и консултират по общия ред, какъвто и досега е съществувал – чрез избраните представители. Аз вече говоря доста много, но бих искал само да ви спомена за Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите. Когато ние правихме този закон преди няколко години, бяхме стъпили и спазвахме една директива, която е изменена през 2004 г. Това наложи да се направят и съответни промени в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност. Там също заложихме, че всички работници и служители, които работят в това предприятие, или, които са се намирали в трудово правоотношение, независимо от срока на договора или продължителността на работното време, тоест, независимо от това дали аз съм бил по срочен договор или съм работил при непълно работно време, имам право да се ползвам от тези гарантирани вземания. Това е едното от изискванията на директивата. Ние се съобразихме с него. Направихме и още една промяна, която пак запазва решението на съда по отношение откриването на производство по несъстоятелност, но се придържахме по-плътно до изискванията на Търговския закон. И това, което вече е съвсем ново, е, че съгласно директивата, ако транснационално предприятие, което има поделение в България, изпадне в несъстоятелност по силата на законодателството на страната-членка – изберете си една – и тази несъстоятелност води и до несъстоятелност на поделението, което е в България, то нашият гаранционен институт – в случая Институтът за гарантиране на вземания или Фонд “Гарантиране на вземанията” ще поеме обезщетенията на работниците, които са в България. Те са осигурявани тук, но първопричината остава там, в другата страна-членка. Това е направено с оглед гарантиране на всички работници от това транснационално предприятие. Разбира се, пак по настояване на Европейската комисия накрая сложихме... Ние казахме, че първоначалният вариант беше, че правото на работниците и служителите в тези случаи се поражда от датата, в която неплатежоспособността там, или откриването на производството, е станало достояние на българския работодател. Европейската комисия каза “не”. Не е така. Директивата е обратна. Правото се поражда от датата на откриване на производство по несъстоятелност, но не във всички случаи, а само в случаите, които са посочени в нашия закон. Тоест, когато се отива към ликвидация, производство по несъстоятелност е открито, тръгва се към ликвидация и се посяга на част или на цялото имущество на работодателя или на собственика. Единственото нещо – признавам си – което не сме транспонирали по тази директива, но нашите колеги, които ходиха на технически консултации и на семинар в Брюксел, ни убедиха, че и другите страни не са го направили, това е задължението за взаимно информиране на отделните гарантиращи органи. Да речем, нашият орган, който знаете, че е в Националния осигурителен институт, трябва да информира съответния орган в Белгия или някъде другаде. Но все още тази система на информираност между отделните органи не е направена и се надяваме, че, когато стане там, ще го направим и ние. Благодаря ви за вниманието. Готов съм да отговарям, както аз, така и моите колеги, на всички ваши въпроси. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Действително промените са изключително сериозни и се налага едно такова представяне. Колеги, имате думата за въпроси, мнения. Аз няма да изпусна този въпрос, господин Мирославов. Нали знаете, че с Вас дълго време сме се занимавали примерно с проблема на тези, които не са навършили 18 години. Има 16-годишни футболисти на столичните отбори, които не могат да сключат трудови договори. Имаха проблеми, продаваха ги на други места, появяваха се конфликтни ситуации. Новите промени в Кодекса на труда решават ли този казус или не? Аз за себе си имам отговор, но искам да чуя и Вашето мнение. ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, тези промени не засягат този случай. Забраната е пак такава, каквато съществуваше и до сега. До 16, между 16 и 18 – с разрешение на Инспекцията по труда. Сключването на трудовия договор е уредено както и досега. Тоест, в съответствие нашия Кодекс на труда и в съответствие със съответните директиви. Тук се засягат само проблемите за вредните и опасни работи, които са забранени, за квалификация и преквалификация, както и за работите, които са забранени или, за които се изисква специално разрешение или оценка на риска непрекъснато от страна на работодателя. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Проблемът беше за тези, които са между 14 и 16 години, които постъпват в школи, и понеже не могат да сключат по никакъв начин договори, се създават условия, след като са изхарчени достатъчно средства за тях, да преминат в други клубове и т.н. Това е един проблем, който трябва да се уреди.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Мисля, че вече е уреден.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, имате ли други въпроси? Има думата господин Чавдар Христов. Заповядайте, господин Христов ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Ние подкрепихме законопроекта в Националния съвет за тристранно сътрудничество, изхождайки от неговата значимост с оглед присъединителния процес.
Участвахме активно в експертната работа по подготовката на законопроекта. Това е традиционно за нашата организация. Това обстоятелство беше отчетено от господин Мирославов. За съжаление продължаваме да участваме безвъзмездно и това е традиция.
Ние смятаме, че в рамките на едно малко време социалните партньори много консолидирано и водени от идеята, която присъства в нашето общество в момента, успяха да дадат своя експертен принос. Въпреки това ние направихме редица бележки, които са отразени в писменото ни становище, депозирано пред Националния съвет за тристранно сътрудничество. Смятаме, че има някои непрецизни текстове, смятаме, че има някои пропуски по отношение на организационно-техническата обезпеченост на работата основно по информиране и консултиране на новите представители, които се създадат със закона, за да могат работниците и служителите чрез тях да реализират правото си на информиране и консултиране, тъй като това е право на отделния работник и служител и то се осъществява опосредствено – чрез представителите.
Тези представители не са обезпечени в достатъчна степен – по наше мнение – и с някои права. Имам предвид правото на ограничено, намалено работно време, право на отпуск, право на достъп до други работни места, права, чрез които те да могат да осъществят задълженията си, предвидени в закона.
Тези права са предоставени на споразумение между работодателя и представителите на работниците и служителите, както и между впрочем са предоставени техните права по организационно-техническото и финансовото им обезпечаване.
Ние изразяваме съмнение, че споразумението е стабилен път, чрез който могат да бъдат обезпечени тези права. Ще ни се в закона да бъдат предвидени един минимум права и минимум задължения на работодателите в тази посока, над които по пътя на договарянето, чрез споразумение да може да се надгражда конструкцията на тяхното обезпечаване.
В тези и в някои други посоки традиционно за нас ние ще предложим на народните представители конкретни текстове с надеждата, че те ще бъдат припознати и с надеждата, че по този път ще може да се усъвършенства законът.
А иначе ние го подкрепяме и ще работим за него, включително започваме вече да мислим и за информационна кампания през системата на Конфедерацията, чрез която да предоставим информация за тези промени на работниците и служителите, нещо повече, да обучим нашия актив как да работи, за да се реализират тези текстове, а не да стоят като една хубава картинка на стената.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христов.
Това беше позицията на синдикатите. Естествено е и работодателите да вземат отношение по въпроса.
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, госпожо министър!
Аз също искам да потвърдя, че този законопроект беше изработен от трипартитна работна група. Искам да отбележа, че за първи път толкова много работодателски организации също участваха в изработването на законопроекта. Тоест, може да се каже, че всички социални партньори проявиха много голям интерес и активно участваха в подготовката на съответните текстове.
Аз също съм сравнявал ред по ред всеки от текстовете в законопроекта с европейските директиви и виждам, че не беше пропуснато на практика почти нищо.
Безспорно основните промени са свързани с процедурите по информиране и консултиране на работниците и служителите, тъй като останалите директиви в една или друга степен досега бяха транспонирани и трябваше просто да довършим този процес.
За информация на Комисията по труда и социалната политика мога да посоча, че по данни на националната статистика процедурите за информиране и консултиране ще обхванат над 4500 български предприятия, от които половината са с персонал между 50 и 100 души. От тази гледна точка е целесъобразно това, което е направено с отлагателния срок, който допуска директивата, а именно до 23 март 2008 г. тя да се отнася за предприятия с повече от 100 души персонал, и след това вече да стане и за предприятия с под 50 души персонал. Сами разбирате, че това са повече от 2000 – 2200 - 2300 предприятия.
Опитът, който се натрупа с малко по-големите предприятия – предприятията с повече от 100 души – ще послужи и за сравнително по-малките предприятия – тези между 50 и 100 души. Ние също възнамеряваме да организираме широко мащабно обучение на работодателите по изискванията на тази директива.
Ако ми позволите, аз бих ви обърнал внимание на нещо много важно. На пръв поглед изглежда, че тези процедури за информиране и консултиране са насочени само към разширяване на правата на работниците и служителите. Ако обаче човек се замисли, той ще види, че тази директива и тези законови промени целят още една втора много важна цел. Това, заради което е направено в Европейския съюз, където са създадени тези процедури, а именно да направят съпричастни работниците и служителите към проблемите на предприятието, към икономическото състояние на предприятието, към предстоящи промени в заетостта, към предстоящи промени в организацията на работата, в договорните свзаимоотношения.
Това са текстовете, които изискват провеждането на тези нови процедури за информиране и консултиране.
Практика в Европа е работниците и служителите именно по този начин да милеят, така да се каже, за просперитета на предприятието, защото от това зависят и техните доходи, и техните социални права. Така че за нас това е в интерес и на работниците, и на работодателите.
От тази гледна точка някак си не мога да се съглася с господин Чавдар Христов затова, че когато става дума за един такъв взаимен интерес, законът трябва да определи неща, които работодател и представители на работниците и служителите съвсем в европейски стил биха могли да седнат и да договорят по между си.
През цялото време като че ли у нашите колеги от синдикатите остава впечатлението, че това е една постоянна дейност през цялата година, докато директивата - обърнете внимание на текстовете – казва: когато има промени в икономическото състояние, промени в заетостта, промени в организацията на работата. Съгласете се, че ако едно предприятие се развива нормално, няма някакви катаклизми, то тогава промените можеха да се случат много по-рядко. Няма през цялата година съответните представители на работниците и служителите да бъдат едва ли не като щат на служители, които да се занимават само с информиране и консултиране.
Все пак за едно предприятие, да речем, с 52 – 53 души персонал, отделянето на пет или на трима души, които да се занимават само с този процес и да не работят друго, би било значително финансово натоварване.
Така че, надяваме се че в законопроекта е намерен този баланс, създадени са условия за един по-добър социален диалог между работодатели и представители на работниците и служителите. И тогава той ще работи успешно и в нашите условия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Гостодин Бойков, господин Славчев, ако искате, и вие можете да вземете отношение по разисквания законопроект.
Заповядайте, господин Бойков. Имате думата.
ИВАН БОЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър!
Аз само ще допълня господин Тебеян в нещо, което смятам, че е важно. Ние имам колективно трудово договаряне вече повече от 5 години. В тези колективни договори - между другото аз подписах вчера колективен трудов договор в нашия бранш - има и уговорка за информиране, която досега беше задължение по Кодекса на труда. Там, в този колективен договор ние сме договорили два дни повече отпуск за хората, които информират. Договорили сме един по-къс работен ден, когато трябва да се занимават с такава дейност. Ние смятаме, че наистина колективният трудов договор е мястото, където трябва да уточняваме подробностите по отношение на правата и задълженията на хората, които информират вече на ниво предприятие.
Аз мисля, че натам трябва да са насочени усилията, още повече, че ние имаме за в бъдеще да договаряме много сериозни социални отношения в рамките на колективното трудово договаряне. Предполагам, че там ще бъдат класовете, част от правата и задълженията на работодателя и на работниците, които не трябва и не е редно да се изписват в закон, защото има талкова различни и специфични условия на работа и на труд в различните браншови отрасли, че те не могат да бъдат предмет на едно, второ, заковано, фиксирано законодателство. А то трябва да бъде там по принцип.
Така че смятам, че този тип отношения са водещи и там, където имаме спорове с профсъюзите – нормално и естествено - на базата на интереси и принципни такива, ние ще ги решаваме в колективното трудово договаряне.
От тази гледна точка законът, който вие се предлага сега, е изключително балансиран. Ние работихме интензивно повече от месец и половина, един път седмично, по няколко часа. И всички тези текстове, които имате пред вас, са плод на пълен консенсус. Даже смея да кажа, че тук тримата, даже четиримата с господин Мирославов, сме активни участници в тази дейност, още повече, че сме наблюдавали много внимателно да прехвърлим текстовете едно към едно, задължително, както се прави в този закон, а същевременно да балансираме интересите, които съществуват, и да избегнем противоречието, доколкото е възможно, в прилагането на тази закон съгласно условията, които съществуват в България.
Задължително ще проведем, както каза колегата Тебеян, една информационна кампания между работодателите, тъй като основно в този закон задълженията са на работодателите и това е нормално, в края на краищата.
Мисля, че вървим в правилна посока по отношение на разширяване кръга на тези, които ще пренасят информацията, тъй като – не искам да навлизам в този въпрос – но на някои места липсват и представителства на профсъюзите. А от наш интерес е работниците да участват активно пред общите събрания в този процес, за да стигнат нещата до всеки отделен работник, както е записано в закона – че право на информация имат всички, независимо дали са членове на профсъюзите или не.
Благодаря ви за вниманието. Мисля, че законът ще изпълни своята функция успешно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Бойков.
Очевидно е, че по този законопроект има съгласие, а още по-очевидно е, че синдикатите, разбира се, държат на това да има някакви гаранции, защото колективното трудово договаряне си е колективно трудово договаряне, но позициите там са различни. Единият е работодател, а другият е работник или служител.
А по отношение на формата между първо и второ четене ще се опитаме в една или друга посока да намерим решението.
Но това, което на мен ми направи впечатление, когато за първи път разглеждах законопроекта, са промените в членове 413, 414 и чл. 415. Те са за отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, от една страна. Там като резултат от тази продължителна дискусия, която се разрази след инцидента в Дупница, а и не само след него, след като и в обществото се създадоха нагласи да се завишат санкциите, когато не се изпълняват тези задължения, колеги, вероятно сте забелязали, че става въпрос за суми от рода на 1500 до 5000 лв., като за първи път – поне на мен така ми се струва - се разделя отговорността между работодателя и длъжностното лице. Тоест, отговорността на единия и на другия субект е съвършено различна. Тази отговорност, разбира се, има и цифрово изражение по отношение на санкциите.
Също така, като и досега в действащите текстове, при повторно нарушение наказанието, разбира се, е много по-голямо. Например при повторно нарушение за отговорност за нарушаване на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд става въпрос за сума от 3 до 10 хиляди лева.
Много трудно ги помня тези цифри, но тук съм си ги отбелязал. Има една цифра тук, която е по-атрактивна – от 1500 до 5000 лв. Става въпрос за “длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, ако не подлежи на по-тежко наказание ...”, досега сумите са били от 250 до 1000 лв., респективно за повторно нарушение от 500 до 2000 лв., а сега става въпрос за суми от 1500 до 5000 лв. и за повторно нарушение - от 250 до 1000 лв., когато става въпрос за длъжностно лице, а не за работодател.
Тук се визират отговорности за неизпълнение на предписание или за създаване на пречки на контролен орган, тоест, когато работодател не допусне контролните органи – вероятно на Главната инспекция по труда – санкцията се завишава от 4000 до 10 000 лева, а за длъжностно лице от 1000 до 5000 лв.
Мисля, че това са едни сериозни гаранции, за да може, от една страна, контролните органи да изпълняват своите задължения, а, от друга страна, да има някаква превантивна мярка, която да не допуска нарушаване на трудовото законодателство, респективно законодателство, свързано със здравословни и безопасни условия на труд.
Колеги, имате думата.
Господин Мръцков, заповядайте. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
След като чухме експозето на министъра на труда и социалната политика госпожа Масларова и на представителите на Министерството на труда и социалната политика, на представителите на синдикатите и работодателите, ние сме облекчени в подкрепата на предложените промени, тъй като разбрахме, че тези промени са готвени в Националния съвет за тристранно сътрудничество и няма разминавания между работодатели, държави и синдикати.
Вярно е, че има някои неща, които могат между първо и второ четене да бъдат изгладени, но самият законопроект дава право с избирането на представители на работниците и служителите работещите във фирмите да получат по-голяма информираност за икономическото състояние на фирмите си, както беше отбелязано, независимо от синдикатите. Тези представители са длъжни не само да получат тази информация от работодателите, но те са длъжни да информират и самите работници. А тук вече се стига до обособени предприятия с 20 човека персонал, което безспорно е едно добро завоевание.
Уреждат се и се дават по-големи права на хората, работещи по срочен трудов договор, тъй като те се приравняват с правата на останалите работници и служители, които работят на пълно работно време. Доктор Адемов каза и за промените, които са направени чрез законопроекта, както и за санкциите, които се налагат и на работодателите, и на длъжностните лица при неспазване на Закона за безопасни и здравословни условия на труд.
Мен ме смущава обаче нещо друго, което е по-скоро в техническо отношение. Като четох самите промени, в Раздел І се натъкнах на едно изречение: “Основно задължение по предоставяне на работната сила....”. Какво “предоставяне”? Тук се говори за информация и, ако трябва, да извадим този текст между първо и второ четене, защото така е записано “Основно задължение по предоставяне на работната сила...”. А по-нататък говорим за информация, за характеристики. Но това е най-малкото, което можем да направим ние между първо и второ четене.
Ние от парламентарната група Коалиция за България ще подкрепим предложените промени в Кодекса на труда на първо четене и естествено ще приемем и предложенията, които ще бъдат направени и от синдикати, и от работодатели с оглед транспониране на нашето законодателство и, което е по-важно, да премахнем тази жълта точка в мониторинговия доклад на Европейския съюз.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Мръцков.
Госпожо Панева, заповядайте. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, колеги!
Доктор Адемов ме изпревари малко. Аз също исках да поставя на вашето внимание случая “Дупница” като един фактор, който наистина изигра важна роля в прегледа на законодателството и най-вече в областта на контрола по изпълнение на законодателството, свързано със здравословните и безопасни условия на труд на работниците и служителите.
Още след инцидента, който се случи в Дупница, аз се опитах да направя един преглед на закона и връзките му с Кодекса на труда. С юристите от нашата парламентарна група бях съгласувала и проведох едни разговори за промените в чл. 413, като се опитах да мисля в посока не за “повторно нарушение”, а за “всяко следващо” нарушение, защото “системно нарушение” по-трудно би могло да се запише и установи. Докато “за всяко следващо”, ако се запише определен размер на санкцията, нещата стават по-ясни и регламентирани. Имаше случай, когато за 13 нарушения в една и съща област в рамките на една година наказанието беше по 1000 лв., докато, ако те са примерно по 3000, както аз бях записала, тогава нещата ще са съвсем различни и ще звучат по различен начин.
Тогава нашите юристи ме посъветваха да помисля дали път няма да отида в посока на това да се получи несъбираемост на тези вземания при по-дребните и средни работодатели, в малките и средни предприятия, ако мога така да ги нарека. Затова аз задържах предложението си. Бях си направила едно наброски и ги задържах, за да ги обмисля още веднъж. Сега разбирам, че сме работили в една и съща посока.
Може би между първо и второ четене трябва да погледнем отново тези текстове, въпреки че, да, много е справедливо да има сериозни санкции, защото има работодатели, които наистина експлоатират работниците си така, както – да не споменавам държави – това става в държави, където трудът на тези хора е наистина робски. Така че смятам, че това е една много добра мярка. ;
Наред с това смятам, че там, където досега се създаваха синдикални организации и много след това работодателите търсеха причина или повод да ги закрият, отново визирам част от чуждестранните инвеститори, наличието на такива представители за информация и контрол е една много силна мярка.
Другият момент, който също е много важен и по който засега имаме много проблеми, това е Законът за гарантиране вземанията на работниците и служителите. И сега аз работя по един случай на едно закрито предприятие в Дупница. Там 56 души по никакъв начин не могат да си получат средствата, които работодателят им дължи, защото собствеността е прехвърляна от фирма на фирма, дирите някъде се губят.
Затова смятам, че освен хармонизиране на законодателството ние вече гарантираме наистина правата на нашите работници, а от друга страна, даваме възможност и на работодателите по този начин да доказват своята грижа за работниците, спазвайки това законодателство. Тук чухме, от една страна, че работниците ще са повече ангажирани със своето предприятие, ще искат то да се развива, навреме да получават необходимата им информация и т.н., но път, от друга страна, и работодателят ще знае, че това законодателство изисква от него да уважава своите работници, да се отнася към тях така, както той би искал към него да се отнасят.
Така че аз също ще подкрепя законопроекта на първо четене и сигурно между първо и второ четене част от тези неща, по които съм умувала с моите колеги, с работодатели, ще ги оформя като предложения. Имаше работодатели, които първоначално много остро реагираха: как така ще информираме работниците за абсолютно всичко, което се случва. Казвам им: четете по-добре законопроекта и ще разберете за какво става въпрос. Тогава сами ще се убедите, че вие също сте заинтересовани работниците да бъдат информирани и съпричастни към проблемите на предприятието или на фирмата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, аз нарочно може би се спрях на атрактивната част от законопроекта, но не с цел да доминира тази част в промените, тъй като другите промени са изключително съдържателни, за да наблегнем именно на тях. Разбира се, не, че тези, свързани с трудовото законодателство, не са съществени, но струва ми се, че доминиращите, съдържателните промени са свързани с тези, които произтичат от директивите.
Има думата господин Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожо министър, уважаеми гости, колеги!
Аз предварително искам да кажа, че ще подкрепя настоящия законопроект на първо четене.
Искам да споделя тук, че преди да дойда в Народното събрание 15 години съм се занимавал с бизнес и съм бил стопански ръководител. Така че не мога да избягам от това си амплоа и да не погледна от този ъгъл законопроекта.
Мисля, че като цяло промените, които се предлагат, ще изиграят важна роля и за развитие на бизнеса. Мисля, че и самите ръководители на фирми ще подкрепят направените предложения за изменения и допълнения в Кодекса на труда и то не само, защото ще се получи една хармонизация между българското законодателство и европейското такова, а защото с тези изменения, в които намират отражение седем важни директиви на Европейския съюз, ще се въведе и още по-голям ред в дейността на българските фирми и на българските предприемачи.
Аз също мисля, че увеличеното представителство на работници и служители във фирмите издава един по-европейски модел и от това мисля, че не бива да се плашат работодателите. Въпреки всичко аз подкрепям становището на синдикатите, че в момента до голяма степен има една жестока експлоатация в някои браншове и в отговор на тази жестока експлоатация би трябвало да бъдат по-жестоки и санкциите.
Струва ми се, че залегналото в директивата, която ограничава масови съкращения и съкращения при сливания, това е нещо много добро. То според мен ще изиграе роля за масовите съкращения и за всички други неща, които са залегнали в този
законопроект. Естествено, ако ние и Инспекцията по труда съумеем до голяма степен да си свършим работата, то най-вероятно тези добри неща, които са заложени в този законопроект, ще се осъществят.
Особено ме радва, че е обърнато внимание и на младите хора, защото в момента в България има един бич с квалификацията на работната ръка. Мисля, че по този начин ще се постигнат най-малкото два ефекта. Единият ще бъде повишаването на квалификацията особено на младата работна ръка, а също така се надявам да се получи и едно стабилизиране на текучеството в предприятията.
Накрая аз също искам да споделя, че ще подкрепя този законопроект на първо четене, естествено с някои корекции, които ще бъдат направени от колегите в правната област, тъй като аз не съм компетентен в тази насока.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Заповядайте, колеги. Има ли други въпроси, мнения, становища? Не виждам.
Ако няма, ми позволете да подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет за първо четене.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет, се подкрепя за първо четене.
Становището на Комисията по труда и социалната политика ще бъде изготвено още днес след обяд и до 18 ч. ще бъде депозирано в Деловодството на Народното събрание, за да може законопроектът да влезе в дневния ред за тази седмица.
Благодаря Ви, госпожо министър, уважаеми колеги, социални партньори, колеги. Желая ви лек и успешен ден.
Закривам заседанието.
(Закрито в 12,05 ч)
