Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, сряда.

---

Дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация, № 654-01-62, внесен от Пламен Василев Славов и група народни представители на 12.05.2006 г. – първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 602-01-37, внесен от Министерския съвет на 11.05.2006 г. – първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-58, внесен от народните представители Христина Христова Велчева и Милен Емилов Велчев на 11.05.2006 г. – първо четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 654-01-73, внесен от народните представители Хасан Ахмед Адемов и Петър Георгиев Мръцков на 30.05.2006 г. – първо четене.
5. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Предлагам днешният дневен ред на заседанието да бъде следният:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация, № 654-01-62, внесен от Пламен Василев Славов и група народни представители на 12.05.2006 г. – първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 602-01-37, внесен от Министерския съвет на 11.05.2006 г. – първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-58, внесен от народните представители Христина Христова Велчева и Милен Емилов Велчев на 11.05.2006 г. – първо четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 654-01-73, внесен от народните представители Хасан Ахмед Адемов и Петър Георгиев Мръцков на 30.05.2006 г. – първо четене.
5. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация, № 654-01-62, внесен от Пламен Василев Славов и група народни представители на 12.05.2006 г. – първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 602-01-37, внесен от Министерския съвет на 11.05.2006 г. – първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-58, внесен от народните представители Христина Христова Велчева и Милен Емилов Велчев на 11.05.2006 г. – първо четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 654-01-73, внесен от народните представители Хасан Ахмед Адемов и Петър Георгиев Мръцков на 30.05.2006 г. – първо четене.
5. Разни.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация, № 654-01-62, внесен от Пламен Василев Славов и група народни представители на 12.05.2006 г. – първо четене.
Давам думата на господин Пламен Славов да представи законопроекта. Заповядайте, господин Славов. Само не забравяйте, че нашата комисия не е водеща по този законопроект. Това, първо. Второ, ние вече сме разглеждали законопроекта на Министерския съвет по тази тема.
Заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще се съобразя с Вашето предложение.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами господа! Предлаганият законопроект има за цел да се усъвършенства нормативната уредба, първо, във връзка с осъществяването на държавната политика в областта на равното третиране на жените и мъжете, второ, във връзка със статута на Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган, и трето, във връзка с дейността на Комисия за защита от дискриминация по Глава четвърта, Раздел І от Закона за защита срещу дискриминацията.
Предлага се промяна в наименованието на закона – от “Закон за защита срещу дискриминация” в “Закон за защита от дискриминация”. Тази промяна е необходима с оглед уеднаквяване наименованието на закона на специализираната комисия, която се учреди с него.
На второ място, законодателната промяна в чл. 39 е свързана с изпълнението на поет ангажимент пред Европейската комисия за привеждане на разпоредбата на този член в съответствие със съдебната практика на Съда на европейските общности.
Целта на законопроекта е да се създадат законови гаранции, да се избегне формалният подход при назначаване на кандидати в администрацията на държавните органи и органите на местното самоуправление с оглед единствено на техния пол.
В този смисъл законопроектът предвижда изброяване на специфични обстоятелства, но в Допълнителните разпоредби на Закона за защита срещу дискриминацията като такива, свързани със социален, здравословен и семеен статус и други, без същият да води до дискриминация на основание на пола.
На следващо място, предлаганата законодателна промяна в Глава трета от Закона за защита срещу дискриминация се налага с оглед постигане на действителна независимост на комисията като специализиран държавен орган. Имайки предвид, че комисията по закон е независим специализиран държавен орган, създаден със специален закон, каквито са например Сметната палата и Комисията за финансов надзор, то би било подходящо тя да придобие независимост чрез предоставянето й на статут на първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
На следващо място, законодателната промяна в Глава четвърта от закона се налага във връзка с редица пропуски в Закона за защита срещу дискриминация, които създават пречки за постигане на основните цели на производството пред комисията – бързина и опростеност. .
Действащата разпоредба на чл. 52 от закона допуска във всеки момент на производство пред комисията страна по преписката да предяви иск по реда на чл. 71 пред районния съд и по този начин да блокира производство пред комисията, която е задължена да го прекрати. В своята практика комисията вече се е сблъсквала със случаи, в които страните злоупотребяват с правото на иск, когато констатира, че събраните доказателства от комисията не са в тяхна полза.
Необходимостта да се въведе времева граница, до която страната по производство пред комисията може да предявява иск пред районния съд, който да води до прекратяване на същото, е очевидна.
Законодателната промяна в чл. 59 от закона чрез въвеждане на нова ал. 2 се обосновава с необходимостта да се спазват кратките срокове за проучване, установени с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от закона. Много често държавните органи и органите на местно самоуправление със свое бездействие представляват пречка за изясняване на фактическата и правната страна по образувано производство пред комисията.
Спирането на сроковете поради бездействие на тези органи дава право на комисията да наложи глобата, предвидена в чл. 78. От друга страна, това спиране би позволило на комисията да спази сроковете по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминация.
Заедно с това в заключение бих искал да кажа, че промяната в чл. 82, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация е необходима поради факта, че комисията не може да постановява наказателни постановления. Нейните актове са решения.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Славов.
Колеги, на днешното заседание присъстват представители на Министерството на труда и социалната политика, на Комисията за защита от дискриминация.
Ако някой иска да добави нещо към това, което каза господин Славов, да заповяда. Ще помоля всички да бъдат по-кратки и за изказвания по посока на това кое наложи нов законопроект, след като вече има законопроект на Министерския съвет.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения становища?
Господин Славов, каква е причината да искате промяна на заглавието на закона?
Заповядайте, господин Славов. Имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Практиката, която е наложена в другите държави, е, че в случаи като този, няма различие между наименованието на закона и специализирания държавен орган. Всички контролни органи в международната практика по защита от дискриминация обикновено носят наименованието на съответните международни договори, с които те са създадени. Затова е и нашето предложение именно в този смисъл – да се разсъждава върху възможността наименованието на закона и наименованието на комисията да бъдат абсолютно еднакви.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Доколкото ми е известно, антидискриминационното законодателството и законодателството, свързано със здравословните и безопасни условия на труд, по принцип е превантивно законодателство и предполага в случая наличието на дискриминация, поне доколкото на мен ми е известно. А от това, което предлагате вие, като че ли се предполага или се предпоставя наличието на дискриминация. Веднага след това идва идеята да се защитите от дискриминация.
Моля Ви да кажете нещо в тази посока, ако обичате.
Заповядайте, господин Славов. Имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин председател, мога да кажа, че понятието “защита от дискриминация” включва контролни механизми за защита, тоест, специализиран орган и процедури, тоест, такъв орган, какъвто е самата комисия, и процедури, които са установени в самия закон.
Това също е мотив, който ние сме посочили в обосновката като част от нашето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Славов.
Колеги, не забравяйте, че това е един от законопроектите, който е свързан с преминаването от жълта в зелена зона. Дискриминацията и изобщо цялата тази проблематика е към Министерството на труда и социалната политика, към министъра на труда и социалната политика. Така че съвсем не е без значение да бъде приет този законопроект.
Заповядайте, колеги.
Има думата госпожа Понева. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам няколко въпроса.
Тъй като в чл. 1 на този закон наистина се казва, че този закон урежда защитата срещу всички форми за дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване, а в чл. 39, ал. 2 от посочения законопроект тази формулировка “при наличие на специфични обстоятелства по отношение на равностойния кандидат от по-силно представения пол извън изискванията на длъжността се назначава, ако това не представлява дискриминация спрямо кандидата от по-слабо представения пол”. След това накрая е обяснено какво означават тези “специфични обстоятелства”, като така изброените специфични обстоятелства сами по себе си имат дискриминационен привкус, защото какво означава “социален, здравословен, семеен статус”? Естествено това не е полова дискриминация, обаче е личностна дискриминация и има някои други характеристики, които също водят до дискриминационен привкус – възраст, семеен статус.
Такъв текст наистина има доста специфично звучене.
Другото, което искам да попитам, е следното. В промените на чл. 40 се казва, че “комисията е юридическо лице със самостоятелен бюджет”. Как се формира този самостоятелен бюджет, тъй като в действащия закон е посочено, че комисията е на бюджетна издръжка. Откъде идват приходите? А в чл. 83 на действащия закон се казва, че и такси, и глоби, осъществени чрез комисията, се превеждат в републиканския бюджет. Значи нищо не постъпва в комисията. Как ще се формира този самостоятелен бюджет?
На следващо място, в новата ал. 4 се казва, че комисията има свои регионални представители. Какво означава “регионални” – по области ли? Как точно се определят и колко ще бъдат? Много общо е казано с това “регионални” представители.
Следващият ми въпрос е по чл. 45, където се регламентира чрез закон заплатата, тоест, възнаграждението на председателя на тази комисия. Три средномесечни заплати в сега действащия закон – това, което сега е в закона – няма да коментирам. Но предложението за 90 процента от възнаграждението на председателя на Народното събрание вече идва прекалено много. Предполагам, че това е повече и от една министерска заплата.
Затова въпросът ми е с какъв статут е председателя? С ранг на министър ли е? Какви са аргументите, че да се визира в закон заплащането и то такова високо заплащане на председателя на комисията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Понева.
Господин Славов, Вие или някои от колегите ще отговори на въпросите, поставени от госпожа Понева?
Заповядайте, господин Славов. Имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се постарая да отговоря на въпросите на госпожа Понева. Доц. Мурешкова, като член на комисията, също може да се ангажира с отговор на един от въпросите, който засяга специално досегашната работа на комисията.
Практиката – а тя вече е близо едногодишна практика – от работата на комисията показва, че изброяването на такива специфични обстоятелства би улеснило не само нейната работа, но и работата на районните съдилища, на съдебната система, които при липсата на подобно изрично посочване се затрудняват при окончателното взимане на решения.
Това е било нашето желание и аз го споделих с колегите в Комисията по правата на човека и вероизповеданията и в Комисията по европейска интеграция, че между първо и второ четене може да се мисли за по-прецизна формулировка.
Изброяването на подобни специфични обстоятелства е следвало и други текстове на закона, където има подобно изброяване.
Освен това в мотивите към законопроекта на Министерския съвет също има подобен коментар, свързан със “социалния, здравословния и семейния статус” и възрастта на кандидата. Тоест, това не е нещо необичайно и нещо случайно. То е свързано с определен подход, който вече е реализиран на практика. Самата практика в работата на комисията показва, че това би било по-добре, отколкото, ако няма такова изброяване на специфични обстоятелства.
По отношение на предложението ни за регионални представители, мога да кажа, че на този етап виждането и предложението ни е те да бъдат по територията на апелативните съдилища.
По въпроса за това комисията да бъде първостепенен разпоредител с бюджетни средства, това е свързано с установената практика по отношение на други подобни независими специализирани държавни органи, които също са създадени със специален закон. Такъв е случаят с омбудсмана, такъв е случаят с Комисията за финансов надзор.
По подобен начин свързвам отговора и по това предложение, което е направено за възнаграждението на председателя на комисията. То е в унисон с размера на възнагражденията на председателите на други такива независими специализирани държавни органи, каквито са Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Сметната палата и др. Самият факт, че се създаде Комисия за защита от дискриминация, е показателен за отношението, което българската държава и българското общество демонстрират по отношение защитата на правата на човека.
Аз смятам, че отношението, което трябва да се демонстрира от всички останали държавни органи и институции, трябва да е подобаващо.
Бих искал само да информирам членовете на Комисията по труда и социалната политика, че по този въпрос Комисията за защита от дискриминация специално е отправила писмо и до министър-председател, и до министъра на финансите, и до председателя на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, за да може в рамките на подготовката на бюджета за 2007 г. той да бъде уреден в рамките на законопроекта и закона за бюджета за 2007 г.
Отново повтарям, че сме се постарали, тези предложения, които направихме с останалите колеги, подписали законопроекта, да отговорят вече на практиката и работата на комисията да даде основание и достатъчни аргументи Народното събрание да предприеме и промени във вече действащия закон.
А що се отнася до статута на самата комисия, смятаме, че той не трябва да бъде по-различен от останалите независими специализирани държавни органи, какъвто е и самата тя.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Колеги, заповядайте. Имате думата за въпроси, мнения, становища.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да направя някои уточнения.
Първо, за специфичните условия. Така се отваря една врата. Ако например се явят двама кандидати и отговарят на всичко друго, което е визирано в текста, единият е на 40 години, а другият е на 35, съвсем спокойно работодателят може да каже, че предпочита 35-годишният, просто защото му е близък. Как тълкуваме тогава тези “специфични условия”. Именно по този начин могат буквално да се дискриминират кандидати, използвайки този текст, който дава възможност за това.
А колкото до възнаграждението на председателя на тази комисия, то и председателите на Сметната палата, Комисията за финансов надзор съвсем не са със същия статут, със същия ранг. Тази комисия все пак е второстепенна по разпределение на бюджетни средства и не би трябвало наистина да бъде на нивото на Сметната палата, да речем, за да търсите сравняване и във възнагражденията на ръководните органи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Разбира се, имате възможност между двете четения да внесете Вашите предложения, които ще бъдат обсъдени във водещата комисия.
Колеги, заповядайте за други мнения, въпроси. Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация, внесен от Пламен Славов и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
“За” – 12, “против” – няма, “въздържали се” – 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация, внесен от Пламен Славов и група народни представители се подкрепя за първо четене.
Благодаря Ви, колеги.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 602-01-37, внесен от Министерския съвет на 11.05.2006 г. – първо четене.

Кой ще докладва този законопроект?
Заповядайте, госпожице Бонева, да представите законопроекта на Министерския съвет. Имате думата.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Представеният в момента законопроект произтича от няколко задължения на България в областта на европейската интеграция по няколко преговорни глави: първо, по преговорна Глава две “Свободно движение на хора”, второ, по преговорна Глава три “Свободно предоставяне на услуги” и трето, по преговорна Глава тринадесета “Социална политика и заетост”.
В мониторинговия доклад от м. октомври 2005 г. Европейската комисия ни обърна внимание, че първо следва да транспонираме директивата относно равното третиране на жените и мъжете в областта на професионалните схеми за социална сигурност. След това по отношение на Глава три в същия доклад ни беше обърнато внимание, че трябва да завършим транспонирането на директивите от сферата на небанковите финансови услуги, една от които е Директива 2003/41 за дейността и надзора на институции за професионално пенсионно осигуряване. След това ни беше обърнато внимание, че следва да отстраним също така всички пречки пред свободното предоставяне на услуги в Кодекса за социалното осигуряване, както съществуват, и пред правото на установяване. Тези две неща са отделна глава от Договора за Европейска общност.
По отношение на свободното движение на хора нямахме конкретна забележка в мониторинговия доклад от 2005 г., но тъй като касае същата материя Директива № 9849, тоест, материя на професионалните схеми, ние решихме с един законопроект да въведем всички налични към този момент директиви на Европейската общност в областта на професионалните схеми.
Този законопроект всъщност е за третия стълб на пенсионното осигуряване. Следователно не въвеждаме някакъв нов стълб, някакъв четвърти стълб пенсионно осигуряване, а създаваме правна рамка за професионални схеми.
Професионалните схеми нарочно не ги нарекохме в последния вариант “пенсионни” само, защото и трите директиви, за които говоря, самите те не говорят само за пенсии във вид на парично плащане, а допускат и много други възможности. Затова ние тръгнахме от понятието “професионална схема”, което е по-широко, така че евентуално, ако един ден с едно изменение на Кодекса за социалното осигуряване могат да се въведат тези професионални схеми, да се извършват плащания във вид на услуги, плащания в натура и т.н.
На второ място, искам да отбележа, че не разрушихме тристълбовия модел. На следващо място не разрушихме фондовия принцип на осигуряване, защото средствата за тези схеми ще бъдат натрупвани отново в пенсионни фондове, а няма да ги предоставяме на самите работодатели, за да могат да правят например системи на така наречените “счетоводни резерви”. Тоест, при самото осигуряване работодателят няма да може да си задели някакви фондове в собственото си счетоводство, а задължително средствата по тях трябва отново да ги внесе в пенсионен фонд. Този пенсионен фонд според този законопроект ще бъде управляван от сегашните пенсионни дружества, което означава, че тези пенсионни дружества по смисъла на Директива 2003/41 ги признаваме за институции за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на тази директива.
Какви са правата на осигурените лица? Тъй като основен белег на професионалните схеми е, че те възникват задължително първо при правоотношения на заетост и, второ, от договореност между страните по това правоотношение на заетост. Следователно, трябва в самата договореност между страните да се договори какви ще са техните права. Но ние в законопроекта създадохме една рамка какви могат да са уговорените права. Това са: правото на срочна пенсия за старост, правото на разсрочено или еднократно изплащане на средства на починало осигурено лице или на пенсионер, правото на изтегляне и изплащане и правото на прехвърляне съответно на самата професионална схема или на личните осигурителни вноски на осигуреното лице в друг фонд за осигуряване по професионални схеми, както нарекохме новия четвърти тип фондове в законопроекта.
За да доразвием отново всички директиви, създадохме изрични разпоредби относно свободното движение на хора, тоест, даваме възможност на осигурените лица, когато са командировани в друга държава-членка, да могат да продължат тук да си правят осигурителните вноски по такава професионална схема.
Изпълнявайки па изискванията на Директива № 9849 казваме, че създаваме задължения тук, в България, да не могат да се изискват вноски за осигуряване по професионална пенсионна схема, когато едно лице, което идва от друга държава-членка, вече е осигурено по такава професионална схема в тази друга държава-членка. Даваме възможност за изплащане в чужбина на професионалните пенсии.
С оглед на трансграничната дейност на пенсионните дружества, тъй като казах, че с този законопроект предлагаме те да се признаят за институции по смисъла на Директива 2003/ 41, уредихме трансграничната им дейност съгласно директивата, което означава най-общо, че нашите пенсионни дружества могат да си търсят и намират работодатели и осигурители от други държави-членки, да вземат техните осигурителни вноски, следователно да управляват техните професионални схеми. Затова трябва да си изпълняваме задълженията, когато ще управляват чуждестранната професионална схема.
Във връзка с тази трансгранична дейност, между другото в много кратки срокове, създадохме и разпоредба за технически резерви. Това е изискване на Директива 2003/41, за да може да се осигури финансова устойчивост на нашите институции за професионално пенсионно осигуряване, тъй като първоначално мислехме, че евентуално можем да кажем, че тези текстове са неотносими за България и не подлежат на транспониране. Но получихме изрична забележка от Европейската комисия, че трябва да въведем и тези текстове, за да може нашите дружества да изпълняват наистина трансгранична дейност.
Идеята на директивата е, произтичайки от свободното предоставяне на услуги, че нашите институции трябва да могат да действат на територията на цялата Европейска общност, а на територията на цялата Европейска общност има професионални схеми на дефинираните плащания, професионални схеми с гарантирана доходност и т.н., които изискват поддържането на такива технически резерви.
Мисля, че с това в най-общи линии изчерпах законопроекта. Знам, че ще има въпроси. Готова съм да отговарям на тях.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Колеги, имате думата. Трябва да кажа, че до 30 юни този законопроект трябва да бъде приет на второ четене в Народното събрание. Такова обещание е дадено в Брюксел. Това е причината този законопроект да върви по така наречената от госпожа министър Кунева “бърза писта”.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък. Този законопроект, който предлагаме на нашето внимание, е разработен за сравнително кратко време – някъде около месец и половина – от междуведомствена група, която беше създадена със заповед на министър Масларова, която включваше представители на Министерството на труда и социалната политика, на Комисията за финансов надзор, на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, на Министерството на финансите, на Националния осигурителен институт, да ме прости някоя от институциите, ако не я посочвам.
Целта беше максимално пълно и правилно да се пренесат текстовете на тези три директиви в законопроекта. Може би най-големият проблем ни създаде транспонирането на новата и за Европейската общност Директива № 2003/41 за институциите, прилагащи професионално осигуряване, която може би около половината страни-членки все още не са въвели в своите законодателства, въпреки че срокът изтече.
Транспонирайки тази директива, трябваше да се даде отговор на няколко въпроса. Няколко опции стояха пред работната група. Първо, да реши въпроса има ли в нашето законодателство професионални пенсионни схеми или поне схеми, които носят белезите на професионални пенсионни схеми. На този въпрос, не без дебати, беше отговорено, че да, има в доброволното пенсионно осигуряване. Осигуряването с работодателски вноски, което е регламентирано в чл. 232 от Кодекса за социалното осигуряване, носи белези на осигуряване по професионални пенсионни схеми.
Това налагаше вече директивата да бъде транспонирана в българското законодателство в нейната цялост, а не като рамка, за чужди институции да извършват дейност и да получават вноски от български работодатели.
Първоначално се работеше по транспониране на директивата без три от нейните членове, които регламентираха въпроса за покриване на геометричните рискове и съответно изискванията, на които трябва да отговарят институциите, покриващи геометрични рискове.
След като в консултации с Европейската комисия се настояваше, че хипотетично българска институция може да поеме управлението на професионална схема от типа “дефинирани плащания”, което покрива такива рискове, би трябвало да се пренесат и текстовете на тези три членове, като същевременно се подчертаваше, че собствено решение на страната е нейните схеми какви рискове ще покриват.
На тази база бяха написани за много кратко време, също със съвместни усилия, текстове, които пренасяха трите членове – от 15 до 17 – в законопроекта.
А тъй като предполагам, че ще бъде поставен въпросът за правото на пожизнена пенсия и покриване на риска “надживяване” по отношение на членуващите в професионалните схеми, принципно ние като институция смятаме, че трябва да има такава възможност и за осигурените в професионалните схеми, създавани от български предприятия-осигурители.
Решаването на този въпрос изисква решаването на някои концептуални, сериозни въпроси и нелека и немалка експертна работа, за да можем да предложим на Народното събрание едни издържани текстове, които няма да задълбочат проблемите в проблемите на плащанията, които съществуват сега, а по-скоро ще ги решат.
Така че аз бих се ограничил само с тези няколко думи. Ако възникнат въпроси, готов съм да отговарям.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Само че това, което казахте за работната група, която е сформирана преди месец и половина, аз мога да кажа нещо друго. С господин Мирославов и с Комисията по европейска интеграция бяхме тук преди около десет месеца, може би, когато еврокомисари ни подложиха на кръстосан разпит за тези професионални пенсионни схеми. Ние тогава им обещахме, мисля, до м. март, сега се оказва до юни да ги направим.
Но на мен ми се ще да коментираме въпроса каква е разликата между доброволното пенсионно осигуряване и професионалните пенсионни схеми. Това за мен е един изключително важен въпрос.
Вие казвате тук в един от членовете следното:
“Заварените осигурявани в досегашни доброволни пенсионни фондове, възникнали на основание на чл. 232 на действащия Кодекс за социалното осигуряване, се считат за осигурявани по професионални схеми.”
Което означава, че вие на практика признавате, че няма разлика между тях. Ако не е така, ще ни го кажете, госпожице Бонева, и ще ни кажете примерно как е в Унгария и в Полша, може би.
Заповядайте, колеги.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата да изложите позицията на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се постарая да бъда пределно кратък.
Искам да кажа, че БАДДПО по принцип подкрепяше необходимостта от създаване на допълнения към Кодекса за социалното осигуряване във връзка с транспонирането на европейското законодателство в българското по повод присъединяването на България към Европейския съюз. От тази гледна точка ние участвахме активно във всички етапи от подготовката на този законопроект в тези работни групи.
Заедно с това обаче искам да кажа, че още на етапа “Министерски съвет”, независимо от нашето участие, ние внесохме и имаме сериозни бележки по законопроекта, който е внесен в Народното събрание и предоставен сега на вниманието на народните представители.
На първо място, смятаме, че той до голяма степен не отговаря на определената преди това стратегия за изработване на този законопроект, въпреки че от вносителите се каза това, да не позволява промяната на философията, на принципите, на модела, на архитектурата на българския пенсионен модел, който – смея да кажа – намира едно добро международно признание, радва се на вниманието на много страни, които и сега чакат – грубо казано – на опашката да дойдат и да изучават нашия опит, а някои направо прекопираха този опит.
Затова ние имаме сериозни, принципни бележки по този законопроект и ще отбележа няколко принципни неща, като предварително искам да направя уговорката, че ние след първото четене ще внесем нашите конкретни бележки, точни текстове, с които да се подобри този законопроект.
На първо място, по това, което Вие, господин председател, отбелязахте, че ние не забелязваме някакви сериозни разлики между досегашния трети стълб – допълнителното доброволно пенсионно осигуряване – и това, което сега се предлага. Нещо повече, ние смятаме, че ние не обърнахме – като казвам “ние”, имам предвид всички, които участвахме в тези групи – достатъчно внимание на консултантите и на препоръките, които бяха направени. Почти всички консултанти ни казаха, че не е необходимо да изменяме нашия пенсионен модел и да създаваме тези пенсионни схеми, които ги имат в някои страни. Никой това не ни го препоръчва. Даже в последните консултации изрично се споменава, че ние не сме задължени да правим това.
На второ място, не можем да приемем и не приемаме, че нашите граждани, независимо от допълнителните неща, които се направиха по отношение на техническите резерви, не могат съгласно тези пенсионни схеми да получават пожизнени пенсии. Ние смятаме, че, ако не се предоставят тези пенсии, тези схеми стават една обикновена спестовна схема.
Другите недостатъци са свързани с това, че се предлагат някои екстри, които според нас са неизпълними, свързани със срока за получаване на пенсията, по-ранното получаване на пенсията.
И нещо друго, което също беше определено в стратегията, че правата на осигурените лица ще бъдат защитени в тези пенсионни схеми така, както са защитени в другия модел. Има едно приравняване. Например беше казано специално, че в тези пенсионни схеми ние няма да допускаме изтеглянето на личните вноски предварително, тоест, по всяко време, както е в стария модел. А тук този начин отново се възприе, тоест, има едно неравноправно положение на работодателя по отношение на личните вноски за осигуровките.
В крайна сметка искам да спомена, че тези наши бележки – сигурно уважаемите народни представители са обърнали внимание – се споделят примерно от Комисията по европейската интеграция, на консултантите и т.н.. Така е по отношение на създаването на пожизнени пенсии.
Ние категорично смятаме, че в рамките между първо и второ четене трябва сериозно да се поработи по този законопроект. Смея да кажа и може би още веднъж да повторя, че ние недостатъчно обърнахме внимание на чуждия опит – на Унгария, на Испания, на Полша – на тези страни, които са минали по нашия път, както и на консултациите, които ни бяха дадени.
Така че, в крайна сметка искам да ви уверя, че след първото четене ние ще направим нашите сериозни, нашите конкретни бележки, конкретни текстове, с които искаме тези недостатъци на сегашния законопроект да бъдат отстранени.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Абаджиев.
Има думата госпожа Гонева да изкаже позицията на КНСБ по обсъждания законопроект. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на институциите!
Конфедерацията на независимите синдикати в България е представила едно подробно писмено становище, което се надявам, че в удобно време за членовете на комисията ще бъде проучено по-подробно.
Все пак ще се опитам действително накратко да кажа няколко думи, като ще започна с това, че ние не подкрепихме законопроекта още в Националния съвет за тристранно сътрудничество. И макар че тогава бяхме обвинени в липсата на отношение към европейската интеграция на страната, в липса на професионални знания, но се оказва, че някои от нашите забележки все пак са заколебали вносителите и те са се върнали да преосмислят, частично поне, решенията си, що касае примерно техническите резерви.
Искам да направя две важни предварителни бележки, уважаеми дами и господа. Трябва да подчертая, че във всяка от тези директиви, които се визират в мотивите на вносителя, има текст, който изрично подчертава, че директивата не изисква и не налага промяна в практиката и в осигурителната архитектура на държавите-членки.
Втората предварителна бележка, която искам да направя, е, че професионалните пенсионни схеми са едно такова нещо, което се договаря между социалните партньори на различни нива, това може да бъде предприятие, може да бъде фирма с разклонения, може да бъде отрасъл, и в него има абсолютно всичко – от размера на осигурителната вноска през нейното разпределение до размера на престациите, начините на резервите и, забележете, партньорите избират не само институцията, те командват инвестициите, те участват в управлението наравно с ръководството на тази институция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За кои партньори става дума?


АСЯ ГОНЕВА: Тези, които са създали схемата, тези, които са се договорили по схемата, защото схемата е всичко онова, което касае крайния резултат – получаването на пенсията: кога, при какви условия, колко време, какво се случва, като напусна и т.н., в това число и инвестиционната политика, уважаеми господин председател.
И още няколко думи по основните ни възражения.
Ние не подкрепяме изкуственото въвеждане на професионални пенсионни схеми, което никой въобще и нищо не изисква от България, нито произтича от директивите, нито от посочените в мотивите членове на договора.
Второ, има избирателно въвеждане на текстове от директивите, които касаят правата. Не може да дадем повече права на едни несъществуващи осигурени лица в едни несъществуващи пенсионни схеми и да оставим без да пипаме, след като транспонираме една директива, която се отнася въобще до допълнителното пенсионно осигуряване, и да не пипнем нищо от правата на хората, които вече се осигуряват в едно такова пенсионно осигуряване.
По отношение на техническите резерви. Ние продължаваме да смятаме, че Директива № 2003/41 в своя чл. 9 изисква наличието на такива резерви, респективно въвеждането на едни други директиви, които касаят функционирането и създаването на такива резерви, за да функционират въпросните институции. Това е част от изискването за функционирането на институциите по пенсионното осигуряване. Смятаме, че тук вносителите не са си свършили докрай работата, макар че все пак се бяха заколебали от нашето мнение.
И венецът на противопоставянето е разделянето на правата на осигурените лица - § 65, в който някой си позволява да провъзгласява моя избор за нещо различно. Това, че сега действащото законодателство казва, че аз мога да се договоря с моя работодател той да поеме част от вноската, не означава, че ние с него сме направили пенсионна схема, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители!
Никой не дава право – било на правителството, дори, струва ми се, и българският парламент не бива да прави това – когато става дума за един личен избор на гражданите на България.
Тук преди известно време по друг повод господин управителят на Националния осигурителен институт се опитваше да обяснява на народните представители за едни пари, на които няма как да им върже червена панделка. Аз твърдя, че и на моята партида не може да бъде вързана червена панделка. Червена панделка не може да бъде вързана по простата причина...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, госпожо Гонева, че влизам в дискусия, но го правя с надеждата да бъдем малко по-кратки.
Доколкото съм разбрал от това, което прочетох в законопроекта, работодателят е този, който няма право от пенсионната схема да изтегли своите вноски, за разлика от осигурения, който по всяко време има право да изтегли средства от индивидуалната си партида.
АСЯ ГОНЕВА: Това е нещо друго. Аз говоря по-общо. Аз говоря за това, което провъзгласява § 65 – че всички осигуровки, възникнали на база на договаряне между работодателя и осигурения, че той ще плаща част от вноската, са наречени професионални схеми. Те стават такива.
И питам: след като има различен режим за професионалните пенсионни схеми и различни изисквания, кой ще върже тези червени панделки в дружествата и откъде накъде дружествата ще правят по-високи разходи, за да вържат някаква червена панделка. Това ли целим? Така ли подобряваме гаранциите за правата на хората?
По тази причина аз много ви моля наистина внимателно да пристъпите към обсъждането и гласуването на този законопроект. Надявам се, че никой не поставя под съмнение отношението на моята организация и моето лично към ангажиментите на страната от гледна точка на европейската интеграция. Но такова едно лековато и прибързано транспониране на директивите, само за да сложим ченгел, извинявайте за грубата приказка и да отговорим на един срок, който някой е обещал някъде, без въобще да има престава какъв обем работа трябва да се свърши, някак си ми се струва, че е по-добре да нарушим срока, но да направим нещата както трябва.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Гонева.
Това е мнението на госпожа Ася Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Не, това е мнението на организацията, която представлявам тук.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, аз щях да продължа нататък и да кажа, че то съвпада с мнението на КНСБ.
Но наред с директивите виждам тук един чл. 121ж, който няма нищо общо с предложените директиви. По този въпрос нещо ще ни кажат ли вносителите?
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Има думата господин Христосков. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Извинявам се за закъснението, но и самолетът ми закъсня.
Там, откъдето се връщам – в Копенхаген имаше една конференция по проблемите на застаряването и пенсионните реформи – имах възможност да разговарям с колеги от Полша, от Румъния, от Унгария и по този въпрос. Те бяха изумени от моя коментар, че Европейският съюз настоява ние да въведем тези схеми и то точно да транспонираме директивите.
Предполагам, че вече сте запознати с това как са постъпили в Унгария и Полша с възможно най-малко трансформации на пенсионния модел, който е близък до този на България. Разговарях със заместник-министъра на труда на Румъния, който отговаря по въпросите за социалното осигуряване. Той каза, че те са възприели в третия стълб и тези схеми и с възможно най-малко промени смята, че са отговорили на директивата и никой не им прави забележки, никой не им поставя условия.
Давам тази информация, защото аз не знам какви ангажименти са поемани от наша страна от служителите, които са водили разговорите с представители на Европейската комисия. Но, ако наистина не са поемани конкретни ангажименти в тази насока, смятам, че можем и ние да спазим тези принципи, които в работната група договорихме, без сериозни промени в институционалната структура или почти без никакви промени по отношение на управлението на тези фондове да удовлетворим създаването на професионални пенсионни схеми.
Смятам, че това най-правилният подход, защото отиването твърде надалеч по посока на трансформирането на пари, на осигурени от едни видове фондове в други, ще създаде много голямо напрежение. Ще създаде излишно напрежение, което ще дискредитира и без това крехкото положително отношение към осигурителния модел в България.
Смятам, че между двете четения може да се намери точно този разумен компромис. Лично ние като институция също ще се включим, както и на първоначалния етап, за да подпомогнем това нещо да стане.
Не искам сега да навлизам в детайли, но мисля, че в тази насока трябва да е доброто решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
С тази надежда се обръщаме към госпожица Бонева да отговори на въпросите, които бяха поставени досега.
Заповядайте, госпожице Бонева. Имате думата.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Първо, по отношение на задължението за транспониране на директивите. Това просто не подлежи на съмнение, защото е абсолютно задължително към датата на присъединяването ни към Европейския съюз да сме въвели цялото налично законодателство на Европейската общност, в която и да било област. Не става дума само за тази.
На второ място, аз ви казах за критиките от мониторинговия доклад от м. октомври 2005 г., които изискваха спешни действия. И фактът, че според Европейската комисия може би сме се справили с този законопроект за изменение на Кодекса за социалното осигуряване, защото тези критики, за които ви казах – по Глава тринадесета и по Глава три – в момента вече не съществуват в сегашния доклад от 16 май 2006 г. - имам предвид в тези части, както няма критика за това, че България повече не въвежда законодателството за равното третиране на жените и мъжете в областта на професионалните схеми за социална сигурност, така и няма критика в областта на Глава три, че България не е премахнала всички пречки пред правото на установяване и пред свободното предоставяне на услуги, които бяха идентифицирани в Кодекса за социалното осигуряване, както и вече липсва критиката отново по Глава три, че България не въвежда цялото законодателство в областта на небанковите финансови услуги. Това е Директива 2003/41.
Ние мислим, че все пак този доклад на Европейския съюз от 16 май 2006 г. е в този вид, защото беше представен законопроектът на Европейската комисия в края на м. април, когато вече успяхме да го преведем на английски език, да го представим за предварително мнение на Европейската комисия.
На второ място, по бележките на БАДДПО и на КНСБ затова, че променяме пенсионния модел. Аз неслучайно започнах представянето на законопроекта с това, че според нас, според вносителите не променяме пенсионния модел в България, тъй като именно в рамките на третия стълб, който сега съществува в България, сме въвели разпоредбите за професионалните схеми от директивите – това, което в момента чух от господин Христосков, че е направила Румъния, че в рамките на техния трети стълб те въвеждат разпоредбите на директивите. Ние правим абсолютно същото с този законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване.
На трето място, професионалните пенсионни схеми са втори стълб според разпределението на пенсионния модел в Европейския съюз. Следователно нашият пенсионен модел като цифри - 1, 2, 3 – не отговаря на това, което разбира Европейският съюз под първи, втори и трети стълб. Те под първи стълб разбират законоустановените схеми, а законоустановени са всички онези схеми, на които всичките им елементи произтичат от нормативен акт и те не могат да се видоизменят по споразумение между страните.
Поради това мнението на Европейската комисия е, че нашият първи стълб и нашият втори стълб представляват първи стълб според разпределението, според диференцирането на пенсионните стълбове както го прави Европейската комисия и Европейския съюз.
Следователно вторият и третият стълб – отново както ги разпределя Европейската комисия – трябваше да ги въведем в нашия трети стълб. Там трябваше да търсим техните елементи, именно за да не разрушим нашия пенсионен модел. Иначе би имало и друга възможност, разбира се, да се въведат съвсем нови елементи, да се въведат съвсем нови институции, които да изпълняват ролята на институти за професионално осигуряване по смисъла на Директива № 2003/41.
Ние, вносителите избрахме – поне така си мислим – най-безболезнения модел, без да пипаме тристълбовия модел в България.
Имаше бележка на КНСБ, че променяме архитектурата на пенсионната система. След това КНСБ казва, управлението да се повери на страните по схемата. Именно тя отново би разрушила модела. Ние предлагаме да се запази фондовата организация на събиране на средствата по тези схеми.
А що се отнася до трансграничната дейност, аз казах, че както предоставихме възможност нашите дружества да управляват средства от чужди осигурители, тоест, да управляват чуждестранни професионални схеми, като под чуждестранни би следвало да се разбира държава-членка и това са 25-те държави-членки плюс трите държави от Европейското икономическо пространство. Значи, харесвам си някаква професионална схема в Швеция, договарям се с шведския работодател, ако съм пенсионно дружество в България в момента, че аз мога да управлявам неговата професионална схема много добре в България и започва да я управлява тук пенсионноосигурително дружество.
Но и обратната хипотеза е възможна и това го изисква свободното предоставяне на услуги от договора и това изисква Директива 2003/41, която също пада, тя просто доразвива договора за Европейската общност и казва, че нашите работодатели трябва да могат, ако това им харесва, да си внасят вноските по създадените в България професионални пенсионни схеми в която и да било чуждестранна институция за професионално осигуряване. Това даже може да не е пенсионно дружество, може да бъде някаква каса, може да бъде застраховател и т.н.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вие какво мислите, доктор Адемов, за срещата ни тук с депутатите от Европарламента и Еврокомисията? И там въпросът беше точно този, за който госпожица Бонева говори. Беше казано, че комисията е работила месец и половина. Това просто не е вярно. Тя работи от юни или юли миналата година до сега.
Въпросът е, че седем или осем месеца ние правихме анализ на цялото наше законодателство, анализ на тези директиви, за които госпожа Бонева по-трудно ви каза. Анализът беше много тежък, защото тогава срещахме различните си мнения. За месец и половина и малко повече написахме текстовете.
Аз искам още нещо да кажа. Аз не съм обещавал нищо пред Брюксел, защото аз не съм толкова добър, че да обещая. Иначе бих ви призовал да ми помогнете да си изпълня обещанието. В екшън-план на Министерския съвет е предвидено до 30 юни да се приеме този закон.
Накрая едно заключение по останалите бележки. Не съм аз този, който ще прави заключението. Но, като слушах внимателно господин Абаджиев и господин Христосков, останаха с впечатлението, че те ви призоваха да приемете законопроекта на първо четене, защото и двамата обещаха, че между първо и второ четене ще направят конкретни бележки. Аз се присъединявам към тази бележка.
Между първо и второ четене ще направим бележки – предложения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Имате думата, госпожо Петкова, като представител на дружеството. Заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще си позволя само да допълня господин Абаджиев и във връзка с това, което се чу междувременно.
Становището ни при обсъждането в асоциацията е, че предложеният в момента законопроект с изключение на уреждането на трансграничната дейност, което е очевидно и е ясно за всички, че трябва да се направи, за да се изпълнят изискванията на европейската директива, нищо друго не произтича по този закон от тези европейски директиви.
В тази смисъл във всички случаи се налага приемането на нов закон, във всички случаи се налага уреждането на трансграничната дейност и в текстовете, които уреждат тази дейност - и в момента предложения закон – се уреждат всички проблеми по свободното предоставяне на услуги и движение на хора.



Дотук с европейските директиви.
Единственият проблематичен въпрос остава за ранното третиране на жени и мъже. В сегашният законопроект е предвидено те да се пенсионират всички на по 60 години.
И тук идваме до първия момент, в който започва едно сериозно разминаване с нашето национално законодателство. Във всички останали части на пенсионния модел на страната възрастта за пенсиониране за мъже и жени е различна. Какво се получава на практика?
Аз само ще си позволя да се помъча да накарам всички народни представители да си представят практически какво би се получило след приемането на закона в този му вид. Примерно се приема професионалните пенсионни схеми. В закона е записано, че тук възрастта за пенсиониране е 60 години за мъжете и 60 години за жените или пет години по-рано. Работещите български граждани участват в държавното обществено осигуряване, участват в универсален пенсионен фонд, участват до момента с лични и работодателски вноски в тяхна полза в съществуващите доброволни фондове и сега ще участват може би в няколко професионалните пенсионни схеми, защото, когато един работник стане член на една професионална пенсионна схема, ако той си смени в рамките на трудовата си дейност работодателя, тогава той може да си прехвърля вноските от един работодател към друг. Тоест, те вървят след него, но само като професионални. В най-добрия случай той ще има и една професионална пенсионна схема.
Ако ги изброим всички пенсии, стават: една държавна пенсия, една от универсален фонд и една от доброволен и още една от професионална схема. Може да има и една наследствена или още някаква. Но тези са минимум четири, които този работник ще получава. Във всички схеми възрастта на пенсиониране може да е различна. В закона е записано, че всяко осигуряване, което е за сметка на работодателя, оттук нататък ще се третира като професионална схема.
Аз искам да ви помоля да си представите един едноличен търговец като работодател. Той има шест човека – работници, примерно. Има много такива фирми. Той иска да внася за тези шест човека вноски за своя сметка и в тяхна полза, за да подпомага получаването им на пенсия. Да видим какво се случва. Примерно той прави професионална схема, въпреки че е извън границата на безсмислието. Вноската е 50 лв. примерно, което е твърде високо за нашите условия. Той внася по 300 лв. месечно в тази схема. Тази схема ние трябва да я управляваме, уважаеми дами и господа народни представители и трябва да спазваме принципа на диверсификация на инвестициите на тези пари. Примерно 25 процента от тях трябва да отидат в банков депозит. Какво се случва? Започваме да правим банков депозит за пет лева, за десет лева да прави държавни ценни книжа, с не знам още колко стотинки или лева да правим нещо друго.
Това е изключително скъпо и като добавка искам да ви кажа от практична гледна точка, че предвид свободата на работодателите да определят условията за осигуряване, а примерно имаме един работник, който започва да се осигурява по желание на работодателя след десет години трудов стаж, друг, тъй като е на по-специална длъжност, започва да се осигурява с друг размер вноска, има периоди на изчакване и т.н.
Изобщо предимството на професионалната схема е това, че работодателят може да използва този вид осигуряване като един много ефективен инструмент за управление на човешките ресурси. Това е чудесно. Но всяка такава схема изисква примерно от институцията, която я управлява, специален софтуер.
Давам тези примери, за да кажа, че струва изключително скъпо управлението на схеми от подобен тип в България. Не бива да се забравя, че професионалните пенсионни схеми в Европа са реализирани и се практикуват там, където средните доходи са доста по-високи от тези в България. В крайна сметка ще се получи така, че много работодатели, въпреки възможността си да правят вноски за доброволно осигуряване, предвид това, че трябва да ги правят отделно като отделна професионална схема и тя ще бъде абсолютно безсмислена и скъпа, те ще лишат работниците си от тази възможност.
Това е, на което исках да обърна внимание от съвсем практическа гледна точка.
Що се отнася до европейското законодателство, след като в европейската действителност в момента има пример на държави, които са се присъединили към Европа, които даже нямат професионални пенсионни схеми, означава, че не произтича от никакво европейско законодателство необходимостта да има такива в държава, на която й предстои да се присъединява.
Иначе юридически е твърде сложно да се говори по този въпрос. Обаче практиката е показателна.
Последното, което исках да кажа, е, че в началото, при анонсирането на закона беше казано, че в нашето законодателство в момента вноските от работодатели във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване имат белези на професионално осигуряване. Да, така е. Ако е така, защо правим четвърти пенсионен фонд?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Петкова.
Има думата госпожа Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще бъда абсолютно кратка.
Искам да кажа четири неща, с които смея да мисля, че ще помогна на уважаемите дами и господа народни представители да разберат какъв е проблемът.
Мисля, че госпожица Бонева погрешно ни разбра. Ние не сме против транспонирането на европейското законодателство или против това да се транспонират европейските директиви. Но нека това да се направи правилно. Нека да не четем като дявола евангелието.
Именно затова смятаме, че отникъде не произтича необходимост от въвеждане на четвърти фонд – професионални пенсионни схеми. Това е първото.
Второ. Ако погледнем, не може, трудно, ама много трудно могат да се дефинират разлики между сега съществуващите работодателски пенсионни схеми и този четвърти фонд, който създаваме с този законопроект.
Трето. По този начин се урежда единствено и само трансграничната дейност, а тя би могла да бъде уредена с поправка само на няколко текста, което ще бъде наистина едно много леко пипане на сега съществуващите в закона текстове.
Четвърто. На последно място е това, за което вече стана дума, че българският първи стълб не отговаря изцяло на първи стълб на европейската система, а той е комбинация между първи и втори стълб, което съществува в момента в българския модел и едно към едно се съотнасят тези два стълба към първия стълб на европейската система. И, забележете, нашият трети стълб е едно към едно втория стълб на европейската система.
Е, къде е тогава разликата? И кое налага на практика да правим всички тези множество промени в нашия закон?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Христова. Само че аз не съм убеден, че Европейската комисия трябва да ни разбира нас. Убеден съм, че ние трябва да им обясним за какво става въпрос. Само че аз не съм чул досега пенсионноосигурителните дружества да обясняват на Европейската комисия каквото и да било.
Заповядайте, госпожо Христова. Има думата госпожа Христина Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз наистина ще се спра само на европейския аспект на законопроекта, тъй като самата аз няколко пъти в Европейския парламент съм питана, особено за принципа на равното третиране на


мъжете и жените при професионалните схеми за социална сигурност.
Убедена съм, уважаеми колеги, че вносителите не предлагат този законопроект от любов към нормотворческата дейност. Убедена съм и всеки от нас може да прочете, защото това наистина е сложна материя и когато се изказваме, трябва наистина да сме погледнали документите в дълбочина. Всеки от нас е необходимо да си прочете Договора за присъединяване на Република България от чл. 43 до чл. 49, където ще види ангажиментите на България за това и даже и за това, че вече сме закъснели и, че в последния мониторингов доклад е отбелязано, че сме закъснели.
Също така си мисля, че преглеждайки законопроекта и сигурно, ако го погледна още по-задълбочено, още повече ще се убедя, че при транспонирането на директивите струва ми се, че промените в нашето законодателство, в Кодекса за социалното осигуряване е разширен обхватът за България – не знам защо, не мога да си го обясня.
Даже имам един конкретен въпрос към госпожица Бонева и аз искам да ви кажа, че аз лично имам впечатление, че в Дирекцията по европейска интеграция наистина работят отлични експерти по този въпрос. Ето например за Директива 2003/41 – за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване и съобразяването на текстовете на Кодекса за социалното осигуряване с тази директива.
Защо например ние в България в § 61, т. 4, с която се създава т. 11а, е дадено определение за “предприятие осигурител”, след като в директивата това понятие има по-тесен обхват, а ние сме го разширили, че има и трети вид осигурител освен потенциален осигурител, каквото е едно класическо предприятие – работодател. Ние сме сложили и трети вид предприятие – осигурител, което е възложител.



На мен лично не ми става ясно и ми се струва, че тук могат да настъпят редица смущения. По този начин наистина се нарушава принципът в същия параграф, където сме написали, че професионална схема е правила за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, уговорени в колективно споразумение или в колективен трудов договор между предприятие-осигурител и лицата, които се осигуряват.
Тук не виждам никакво предприятие – възложител.
Още сега на първо четене си мисля, че такива неща могат да променят и да разширят неоправдано от гледна точка транспонирането на директивите обхвата на това транспониране.
Затова имам една молба, уважаеми господин председател. Наистина нека да се седне в една сериозна работна група, с каквото можем, и ние в Комисията по труда и социалната политика да помогнем и да се наложат отново директивите върху промените в Кодекса за социалното осигуряване и всяко разширяване на това транспониране аз го смятам за неуместно.
Иначе по принцип подкрепям законопроекта за първо четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, колеги. Имате думата за въпроси, мнения.
Има думата господин Колчаков. Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, ние сме обучени вече да подкрепяме директно всички нормативни документи, които са за синхронизация. Но аз на първо гласуване ще се въздържа по този законопроект по няколко причини.
Не ми прави добро впечатление подходът на изпълнителната власт, която, подготвяйки тази нормативна уредба, не е съгласувала всичко с представителите на доброволните пенсионни дружества. Аз чух тяхното становище и разбирам, че интересите не са балансирани.
За мен тук е абсолютно задължително това да се направи, защото аз съм убеден, че ние сме изградили една система, която е балансирана и модерна, и много добре знам, че Европейският съюз в две сфери най-бавно синхронизира политиките и това са здравеопазването и социалното осигуряване. Там националните особености се запазват най-дълго и това, което господин Христосков заяви за други страни, които са се присъединили към Европейския съюз и са си запазили своите особености в собствените си пенсионни системи, е абсолютна истина.
Тоест, ние не трябва да бъдем по-големи католици от папата и да прилагаме директивите изключително стриктно и разширително, защото вие знаете, че директивите не са закони, а те изискват техният дух да бъде пренесен в националното законодателство.
Аз ще подкрепя законопроекта на второ четене, само, ако представителите на изпълнителната власт успеят да съгласуват позициите си с пенсионноосигурителните дружества. Обезпокоително за мен е липсата на становище от работодателите по законопроекта. Това, което аз сега прегледах като материали, които са ни предоставени, ми дава основание да си мисля, че ние в края на краищата трябва да направим синхронизацията с директивите, да изпълним изискванията, които са поставени и се очакват от нас, но трябва да имаме предвид, че тук за нас основното е интересът на българските граждани, които се осигуряват. Ние по никакъв начин не трябва да променяме драстично действащата система.
Разбира се, има някои неща, които бяха засегнати тук и които за мен са интересни като заключение. Аз например винаги съм си мислил как ние се борим за равни права и липса на дискриминация, а примерно българската пенсионна система създава такива условия, при които мъжете пълнят пенсионните фондове, а жените ги консумират. Защото жените живеят 7 години повече и 5 години по-рано се пенсионират, тоест, заложено им е като благодат 12 – 13 години да консумират повече от нас.
Разбира се, това го казвам шеговито, но все пак европейската практика е друга.
Така че аз ще се въздържа на първо четете. Очаквам за второто четене да имаме по-добър законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Само искам да Ви кажа, че позицията на работодателите е изразена в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ако това е упрек към Комисията по труда и социалната политика, че не сме поискали становище от работодателите, трябва да се знае, че това е проект на Министерския съвет и в рамките на съгласувателната процедура, в рамките на представянето на законопроекта в НСТС, доколкото на мен ми е известно, работодателите са подкрепили този законопроект.
Ако бъркам, нека да ме поправят тези, които са били в НСТС. Но мисля, че това, което казвам, е така. Това – само като уточнение.
Има думата доктор Станкова. Заповядайте, доктор Станкова.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност усещането е, че проблемът се върти около акцента “директиви”. Затова само с едно изречение и един въпрос ще се обърна към госпожица Бонева за доуточняване, макар че отговорът беше почти даден. Но все пак бях си го записала и бих искала да се чуе тук.
Директивите задължителни ли са за прилагане или са препоръчителни? Кои актове от европейското право са задължителни?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.



ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз няма да повтарям това, което вече се каза.
Действително ние трябва да транспонираме тези три директиви в нашето законодателство – в Кодекса за социалното осигуряване. Надявам се, че след дискусията и предложенията, които ще бъдат направени, ние ще запазим философията на Кодекса за социалното осигуряване.
Но искам и нещо друго да кажа. Ние трябва да си дадем сметка, че отношението към нас – към България и към Румъния – при транспониране на директивите е друго в сравнение със страните, които са членове на Европейския съюз. Трябва да си даваме сметка, че изискванията са много по-високи към нас.
Аз и моите колеги ще подкрепим на първо четене законопроекта, като се надявам да имаме малко повече време между първото и второто четене, за да направим конкретните предложения за промени.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Колеги, тъй като сега споменаваме Румъния, аз преди пет години бях в Румъния и тогава имах възможност да разговарям с техния министър на труда и министъра на финансите. Тогава румънците, като чуеха думата “частно”, подскачаха. Ние тогава вече имахме Кодекса за социалното осигуряване.
Така че Европейската комисия към нас да има по-големи изисквания отколкото към Румъния, това просто не мога да го възприема, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Не съм казал това, господин председател. Казах, че изискванията към България и Румъния са по-високи при присъединяването ни към Европейския съюз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Значи не съм разбрал добре. Благодаря.
Има думата госпожица Бонева за окончателен коментар на всичко това, което беше казано досега и евентуално за изразите нагласи за корекции между първо и второ четене.
Заповядайте, госпожице Бонева.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Може би трябва първо да започна от това кое законодателство на Европейския съюз е задължително за въвеждане в българското законодателство. Първичното законодателство – това са учредителните договори за Европейската общност – не се въвеждат в българското законодателство, но те въвеждат изисквания, които, първо, са пряко приложими, второ, които, ако има разпоредби в българското право, които им противоречат, е абсолютно задължително да бъдат отстранени. Такъв е случаят с правото на установяване.
Такава пречка беше посочена от Европейската комисия по отношение на нашите дружества – кои могат да бъдат техни учредители – акционери и ние сега се опитваме да отстраним тази пречка, като предлагаме да бъде отстранена с този законопроекта.
От вторичното законодателство – това са регламенти и директиви – регламентите са пряко приложими и те не подлежат на въвеждане в национално законодателство, в българското законодателство в случая. Директивите обаче трябва да бъдат въведени чрез национален нормативен акт.
Затова е необходимо в случая закон за изменение и допълнение, но може да бъде нова наредба, може да бъде изменена наредба и т.н., но трябва да бъде въведена съответната директива в националното законодателство.
В този смисъл е абсолютно задължително тези три директиви, ако искаме да ги въведем в българското право, да извършим някакво нормативно изменение. Вносителите предлагаме това да бъде законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване. Например още преди да бъде сформирана работната група имаше възможност да бъде разработен съвсем отделен закон, дори и за това се мислеше, който да бъде отделен от Кодекса за социалното осигуряване. Тогава вече можеше да се породи наистина въпросът ние дали създаваме разпоредби в рамките на нашия трети пенсионен стълб или създаваме някакъв нов вид, съвсем различно пенсионно осигуряване, различно от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване в България.
По отношение на това, което каза госпожа Христова, тъй като то по някакъв начин съвпада, мисля, и с мнението на другите изказали се участници в дискусията, че сме разширили обхвата при транспонирането на директивите и сме направили професионалните схеми много по-широки като персонален обхват, отколкото изискват самите директиви.
Това беше и становище на Комисията по европейска интеграция. Те тогава ни попитаха защо предприятие – осигурител е разширено с възможността и възложители по граждански договори да са включени там. Защото в самото понятие за професионална схема, първо, ние предвиждаме, че лица, осигурени по професионални схеми, могат да са и лицата, работещи по граждански договори. Изброяването на точките “чл. 4, ал..., т....” и едната от тези точки е т. 7 или т. 8 е “работещите без трудово правоотношение”. Тоест, и гражданските договори.
От друга страна, предприятието “работодател” на английски език е по-широко от нашето понятие за работодател само по смисъла на Кодекса на труда. Това го обсъждахме в Комисията по европейска интеграция. Затова казах, че трябва да имаме правоотношения по заетост, за да имаме професионална схема, а това не са само трудови правоотношения. Правоотношения по заетост са всички онези правоотношения, при които имаме някакъв вид субординация между възлагащия работата и изпълняващия работата. Останалото е самостоятелна заетост по смисъла на законодателството на европейските общности.
Затова е предложена в този вид т. 11, тоест, понятието за “предприятие – осигурител” включва и възложител. То е свързано с понятието за професионални схеми.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Очевидно, че дискусията между първо и второ четене ще бъде интересна, каквато винаги е била по тази тема.
Колеги, заповядайте, имате думата за други мнения, въпроси. Не виждам други желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект на първо гласуване.
“За” – 12, “против” – няма, “въздържали се” – 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от Министерския съвет, е приет за първо четене.
Благодаря Ви, колеги, за участие в дискусията.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-58, внесен от народните представители Христина Христова Велчева и Милен Емилов Велчев на 11.05.2006 г. – първо четене.
Заповядайте, госпожо Христова, да представите законопроекта.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, законопроектът, който предлагаме за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване заедно с господин Милен Велчев, и предложението, заради което го предлагаме, е анонсирано вече повече от една година, а от три месеца тече един много усилен дебат, който беше пренесен съвсем конкретно в 12 – 13 от 28 области в страната.
Също така беше направено предварително социологическо проучване от Националния център за изучаване на общественото мнение към парламента по този въпрос. Съобразихме се до известна степен – доколкото е възможно – с исканията на младите майки и семействата.
Също така не искам да пропусна да благодаря за подкрепящите и за коректните становища на Асоциацията на индустриалния капитал, на Българската стопанска камара, на Министерството на земеделието и горите, за коректните становища на Министерството на финансите, на Националния осигурителен институт и на желанието на Министерството на труда и социалната политика да продължим дебатите по тази тема.
Ние предлагаме две неща. Ще ги кажа съвсем накратко, защото сега става въпрос за философията на закона.
Първо, изхождайки от всичко това, което се анонсира около демографската криза, няма да се спирам на комплексните проблеми. Знаем, че в момента работещите жени в България, осигурените жени имат две години отпуск по майчинство и след 135-ия ден, когато са болничните, когато се приема, че жената е нетрудоспособна, започва така да се каже отпускът по майчинство, отпускът за отглеждането на детето, тоест, когато жената е трудоспособна, но има други ангажименти. След 135-те дни отпуск следват 160 лв. месечно – сума, която получава жената като размер на обезщетението за майчинство. Става така, че жени, които са получавали 200, 250, 300, 500 и повече лева заплата, в този период, когато семейството им се увеличава с един член, когато им се умножават задълженията и разходите, започват да получават едва 160 лв., тоест, доходът им намалява.
За съжаление този доход няма нищо общо със заплатата и осигурителния принос на жената. Също така той случайно е равен в момента на минималната работна заплата от 160 лв. Няма връзка с нея, но фактически се влошава качеството на живота на майката.
Второто, което предлагаме, е да се отдели фонд “Майчинство” за целта на първото от фонд “Общо заболяване и майчинство”, за да може, когато човек прегледа структурата на социалноосигурителните фондове в България, да е наясно какви са приоритетите на държавната политика и да разбере, че има приоритет за подкрепа на майчинството при тази сериозна ситуация. Аз казах, че от три месеца пък държим и едно друго първенство – на първо място сме в смета по отрицателен прираст според последния бюлетин на Организацията на обединените нации.
Става така, че във фонд “Общо заболяване и майчинство” 2 260 хиляди души внасят пари – включително и мъжете – за общо заболяване и майчинство, 1 260 хиляди потребяват пари за болнични отпуски, като ние трябва да признаем като участници в изпълнителна, законодателна власт и като обществени фигури, че нямаме солиден механизъм за контрол – а за 2005 г. 59 хиляди майки, и то не целия период, някои за много кратко време, са употребили пари за отпуската си по майчинство.
Това е картинката, уважаеми колеги.
Затова предлагаме при специфичната ситуация, възникнала у нас, като имаме предвид и европейския пример... Аз между другото много благодаря за коректното и много детайлно становище на Националния осигурителен институт, на господин Христосков и на госпожа Христина Митрева, но това не е съвсем коректно, че в 22 държави фондовете са общи. Аз се обадих сега в четири държави, които вие не сте взели предвид. В тях фондовете са отделни. Не знам какво сте имали предвид в това становище. Може би сте имали предвид “майчинството” като нетрудоспособност, а не отпуската по майчинство. Предполагам, че е така.
Ето защо апелирам към вас, уважаеми колеги, да подкрепим този законопроект, още повече че всички основни държавни, осигурителни и обществени като работодателските организации например – не съм видяла дали има становище на синдикатите – подкрепят по принцип, като, разбира се, давам много ценни бележки и насоки.
Обръщам се към колегите от Комисията по труда и социалната политика, към колегите от всички политически сили и ви моля със своя собствен експертен потенциал и, ако разполагате с други експерти, също да ги използвате, да помогнете наистина да направим необходимите ни промени в Кодекса за социалното осигуряване, да увеличим размера на средствата за майчинство, за да има връзка той със осигурителния доход и с приноса на жената. Да сложим ред в социалноосигурителните си фондове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Христова.
Колеги, ако не възразявате, да пристъпим едновременно и към четвърта точка от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 654-01-73, внесен от народните представители Хасан Ахмед Адемов и Петър Георгиев Мръцков на 30.05.2006 г. – първо четене.
Предлагам да представим и този законопроект, който има общи неща със законопроекта, който представи госпожа Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Извинявайте, господин председател, не знам дали казах най-важното, че става въпрос 90 процента от размера на заплатата да се получава до навършване на едногодишна възраст на детето, тоест, още девет месеца от сега съществуващото време за получаване на този размер.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Уважаеми колеги, ще ви представя законопроекта, който внасяме ние с господин Мръцков. Той, общо взето, съдържа три компонента. Единият е свързан с уточняващо законодателство във връзка с приетия – не знам дали има такъв термин, но някои от термините, които са приети в Закона за Министерството на вътрешните работи, сега са пренесени в един вид, който да не създава проблеми при тълкуването, в Кодекса за социалното осигуряване, тоест, промените в Закона за МВР сега по един адекватен начин са отразени в Кодекса за социалното осигуряване.
Вторият компонент от предложения законопроект е свързан с отлагането с една година на срока, в който общините трябва да внесат съхранените от тях архиви в Националния осигурителен институт.
Третият компонент, за който казах, че в общи линии е свързан с това, което госпожа Христова представи преди малко, но аз искам да го представя така, както сме го внесли ние с господин Мръцков. Става въпрос за това, че ние предлагаме в рамките на шест месеца или по-точно – 200 дни, жената-майка да има правото да получава обезщетението, което е получавала като брутна работна заплата шест месеца преди раждане, както беше прието в последните изменения на Кодекса за социалното осигуряване.
Защо предлагаме тези 200 дни? Разбира се, че между първо и второ четене заедно с колегите – вносители на другия законопроект, можем да се обединим около едната или другата, а защо не и около трета възможност, която при всички случаи трябва да бъде аргументирана, за да можем да дадем възможност на жената-майка да се завърне на работа. Една от идеите е жената-майка да се върне на работа, колкото е възможно по-бързо, като се съобразяваме и с част от биологичните потребности на детето, на новороденото, примерно от възможност майка да кърми детето в първите пет или шест месеца след раждането.
Втората причина или вторият аргумент майката да се върне по-бързо на работа, е свързан с Лисабонската стратегия, за да бъде майката конкурентоспособна, за да може да предложи конкурентноспособен продукт, който да се отчете при подобряване на икономическия растеж и т.н. Жената не трябва да губи от своята квалификация при дълго отсъствие от работа. Тоест, обучение през целия живот, икономика – обоснована на знанието. Това е в основата на идеята жената.майка да се върне по-бързо на работа.
За първи път в нашето законодателство – може и да не е толкова коректно, но ние се опитваме да предложим един интегриран модел, в който принципите на социалното осигуряване да обвържем с принципите на пазара на труда. Тоест, на заетостта
Затова именно направихме справка в Агенцията по заетостта и установихме, че между 6 и 8 хиляди безработни са тези, които имат трудоспособност и квалификация по отношение на отглеждане на деца. Това са тези, които са педагози, тези, които са детски учителки, медицински сестри или с подобни специалности и социално ориентирани, безработни мига могли да бъдат ангажирани чрез сключване на договори. Основният въпрос, който възниква, е, че ние предлагаме една програма в Националния план за действия по заетостта.
Ние говорихме с госпожа Ася Гонева преди заседанието. Тя казва – и това е съвършено правилно – че всички програми и мерки, които са в Националния план за действия по заетостта, са програми, които се финансират от държавния бюджет и са за сметка на бюджета. Ние казваме, че това е една възможност на жената-майка да се възползва от това да сключи договор с Бюрото по труда и да наеме безработна жена. Нещо повече, ние даваме възможност на жената майка да избере по собствено желание безработна жена за гледане на детето й. Разбира се, това може да бъде и член от семейството, може да бъде и нейната майка, стига тя да бъде безработна, да може да сключи договор с нея и да отглежда и да полага грижи за малкото дете.
Защо ние прехвърляме парите от социалното осигуряване към пазара на труда? Това е естествен въпрос, много важен въпрос. Защото, ако жената си гледа детето до двегодишната му възраст, тя тези пари ги взима от социалното осигуряване. Така че какъв е проблемът.
Ако не кажем, че такава програма ще има в Националния план за действие по заетостта, ние няма на каква програма да се позовем, за да дадем възможност на Агенцията по заетостта да сключи договор със съответната майка.
Така че ние сме отворени за абсолютно всякакви предложения. Не смятаме, че това е идеалният вариант. Знаем, че в законопроекта, предложен от госпожа Христова и господин Велчев, има също рационални предложения.
Така че мисля, че в един нов законопроект бихме могли да намерим пресечните точки, като дискусията, както е казано в предложението на Министерството на труда и социалната политика, да може да продължи.
Ние сме предложили на ръководството на Народното събрание и то прие утре да разгледаме единствено и само Кодекса за социалното осигуряване, който е свързан с другата тема – за професионалните пенсионни схеми, а тези дискусия евентуално да продължи малко повече и да се опитаме да се обединим около едно становище, което да е в интерес на българските майки, а защо не и в интерес на безработните в България.
Благодаря ви, колеги. Очакваме въпроси с госпожа Христова, както и мнения на Националния осигурителен институт, на КНСБ. Те са представили едно становище, което успяхме да раздадем в последния момент.
Има думата госпожа Гонева. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се откажа и по двата законопроекта.
Ние не сме писали никакво официално становище и по двата законопроекта, макар че трябва да призная, че законопроекта на госпожа Христова и господин Велчев го получихме доста навреме.
Най-напред ще започна с този, който е първи по време. Първи по време, първи по право – така казват.
Като една входна бележка, при цялото ми дълбоко уважение към вносителите и към госпожа Христова, която тук защити и аргументира законопроекта, ще кажа, че аз с много въздържане се отнасям към тезата за това, че ние ще се опитаме демографската криза да я преодолеем и чрез осигурителното си законодателство и осигурителната система. Защото осигурителната система има други цели и предназначения.
Друг е въпросът, че тя би могла да подпомогне специализираните и целеви политики на държавата, насочени към преодоляване на демографските проблеми.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Изненадвам се, че го чувам точно от Вас това нещо, но, ако прочетете внимателно Лисабонската стратегия, тя говори за интегрирани модели, а не само за сепарирани модели.
АСЯ ГОНЕВА: Да, всъщност аз казах, че това може да бъде елемент от една политика.
В осигуряването майчинството е едно родово понятие. Същинският риск е “бременност и раждане”, както и последиците от тях, в това число и свързаното с това загуба на заработеното възнаграждение. И, за да не ме апострофирате, ще кажа, че това не са мои слова. Това е извадка от Конвенция № 102 на Международната организация на труда, където са определени основните рискове на системите за социално осигуряване.
Същата тази конвенция предвижда като един специфичен риск и семейните обезщетения и признава за такъв риск отговорността за издръжката на деца. От тази гледна точка стремежът на двамата вносители по първия разглеждан от вас законопроект се вписва в целите на една осигурителна система.
Друг е въпросът, че по принцип целите могат да бъдат преследвани както през разходите на осигурителната система, така и през разходи, основаващи се на националната солидарност.
Всъщност две основни неща се предлагат в законопроекта. По този начин говори и госпожа Христова при представянето му. Първото нещо е разделянето на фонда на две. Ние не бихме се осмелили да подкрепим една такава стъпка. Тя е твърде опасна. Дори самата госпожа Христова в своето слово намекна за това, че в сегашния фонд “Общо заболяване и майчинство” внасяме всички – и мъжете.
Аз съм убедена, че, ако ние направим един самостоятелен фонд и го наречем “майчинство”, всякакви институти за пазарни и не знам какви други икономики, адвокати от София, Пловдив и Русе и други такива ще започнат да излизат с теза: кой аджеба трябва да внася в този фонд “Майчинство”? И ще се докараме до там, че да има един фонд “Майчинство”, в който да внасят 25 хиляди жени. Такова нещо ние не бихме подкрепили.
Самата аз ще започна да си задавам въпроса: трябва ли аз да внасям в този фонд, като ми е минало времето.
Затова, госпожо Христова, аз бих Ви помолила да поразсъждаваме допълнително върху това дали е важно да бъде разделен фондът на две, за да направим нещо, което Вие искате да бъде по-добро за майките. Аз си мисля, че не това е важното.
Иска ми се и в рамките на дебата, който предстои – вече беше поет такъв ангажимент и по двата законопроекта – да видим и източниците на финансиране дали ще ги оставим само на осигурителната система и на осигурителните вноски. Защото този фонд, който сега с двата фонда е достатъчно голям, вече е с дефицит. Надявам се, че това си спомня поне тази комисия.
Така че в тази си част ние бихме се въздържали от подкрепа на предложението на госпожа Христова и господин Велчев.
Що се отнася обаче до идеята да се даде по-добра възможност на жените-майки да получават по-високи и за по-дълго време обезщетения, никой не се съмнява, че една синдикална конфедерация, която и да било тя, би била “за” във всички случаи.
Какво предлагат вносителите? Те разделят допълнителният платен отпуск за разглеждане на малко дете на два периода. И понеже в мотивите не се обяснява това нещо, аз не чух госпожа Христова, когато аргументираше законопроекта, да обоснове защо по този начин разсъждават и на мен ми е трудно защо така го разделят. За мен има една-единствена причина – делят го по размера на обезщетението. Така излиза. Защо обаче не удължават и без друго съществуващия отпуск във времето, през което обезщетението, което получава жената, е определено от загубеното възнаграждение, аз не зная.
Този подход е малко по-комплициран. Виждам, че и за самите тях е бил по-комплициран, защото, ако погледнете в предложението в § 11, стараейки се и мислейки как да уредят въпроса за времето, през което в рамките на този допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете майката ще получава едно парично обезщетение, определено със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, те са забравили, че преди това има един дълъг период също на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете и са казали, че когато има повече от едно правоотношение, ще се взима предвид само едното правоотношение – по избор.
Това не е коректно, защото ние знаем, че когато човек се осигурява по повече от едно правоотношение в рамките на до максималния доход и обезщетението се определя от осигурителния доход, то е редно това да става от всички осигурителни доходи, върху които са плащани вноски. Но това е един технически въпрос, по който може да се помисли още малко.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Гонева, ще Ви моля да се съсредоточите върху философията на двата законопроекта, защото, ако навлезем по съществото, рискуваме да навлезем в процедурата на второто четене. А сега сме на първо четене.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Преминавам към втория законопроект, на който Вие сте вносител.
Естествено е, че и при него става въпрос за разширяване на периода, през който майката ще получава обезщетение, изчислено от нейния загубен трудов доход.
Ще кажа нещо, което се отнася и за двата законопроекта. Аз се надявам, че по-голямата част от членовете на тази комисия си спомнят – вече забравих дали в миналото Народно събрание или в това беше – ние направихме един много дълъг дебат за това какъв риск е това “бременност и раждане”. Планиран ли е той или е нещо, което от днес за утре ни се случва? И понеже в първия законопроект се говори за по-добра възможност, за по-добра обвръзка между осигурителния принос на майката и обезщетението, искам да кажа, че осигурителният принос не бива да се мери само с дохода, върху който е платена осигурителната вноска. Осигурителен принос е и периодът, през който майката се е осигурявала.
Отново ми се струва, че трябва отново по повод на тези два законопроекта ние да се върнем към тази тема, да огледаме нещата. При госпожа Христова и господин Велчев има и опит за диференциация на подхода, но тази диференциация е обвързана с броя на децата. Може да има такъв подход, но обаче може да има и диференциация с осигурителния стаж на хората.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това няма ли да стане някаква дискриминация?
АСЯ ГОНЕВА: Не съм съвсем убедена, че тук става дума за дискриминация. Става дума за осигурителен принос. Същият осигурителен принос ли има една жена, която някога е имала шест месеца осигурителен стаж и в деня преди настъпване на 45-ия ден преди раждането тя дойде, за да получава две години обезщетение?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Гонева, извинявайте, но ще Ви припомня дългата дискусия за осигурителния принос по отношение на получаването на обезщетение за рисковете “бременност и раждане”.
АСЯ ГОНЕВА: За него става дума.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За него става дума и той е в размер на шест месеца, а не е за това, за което говорите Вие. Осигурителният принос там има значение само за шестте месеца преди настъпване на осигурителния риск “бременност и раждане”.
АСЯ ГОНЕВА: Та нали за това и аз говоря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Съжалявам, че го казвам, госпожо Гонева. Тази дискусия беше безкрайно дълга и не искам да се връщаме към нея.
АСЯ ГОНЕВА: Не съжалявайте, господин председател. Ако ние не се върнем към тази дискусия, няма какво да си говорим за осигурителен принос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Гонева, ще Ви моля по-кратко.
АСЯ ГОНЕВА: Завършвам, господин председател.
Понеже не искате да се връщаме към тази дискусия, пак искам да ви кажа, че дали предложението на госпожа Христова и господин Велчев, дали предложението на другите вносители, дали нещо средно между това, което дава по-благоприятно третиране на майките, но във всички случаи ние ще имаме увеличение на злоупотребите: фалшивите назначения, за които всички вие сте наясно, далаверата с назначаването ще процъфтява, аз съм убедена в това. Днес ще ме назначат и аз от утре ще изляза в отпуск по майчинство, защото шест месеца осигурителен стаж мога да си имам винаги.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Гонева, съжалявам, но много се проточи дискусията.
АСЯ ГОНЕВА: Завършвам.
По чл. 54а във вида, в който сте го предложили, не го споделяме и не бихме го подкрепили. Принципът да има връзка, да има начин, да се интегрират някакви програми от заетостта с услугите за майките, за да могат те по-рано, по-бързо и по-спокойно да се върнат на работа, за да не губят квалификация и професионални позиции – да. Но така кратко, с един – единствен текст да взема отношение към Националния осигурителен институт, Агенцията по заетостта, териториите – всичко това ми мирише на оскъпяване на процеса.
Има един принципен въпрос – Националния план за действия по заетостта, за който Вие споменахме, с какво ще го финансираме? Редно ли е с осигурителни вноски?
Тези неща също трябва да бъдат изяснени между двете четения в парламента.
За да завърша, няма да кажа, че подкрепям единия законопроект повече от другия. Разбира се, че това, което предлагат госпожа Христова и господин Велчев, е по-благоприятно, защото става дума за едногодишен срок на получаване на обезщетение в размер на 90 процента. Но пак повтарям, ако това се възприеме, трябва много сериозно да помислим как и кой да има това право.
И последно: от кога се въвеждат тези неща? В рамките на един действащ дефицитен бюджет дали може да бъде направено всичко това, аз не знам. Сигурно има становище на Министерството на финансите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева. Ако внимателно прочетете законопроектите, там пише от кога влизат в сила. Това е първата ми бележка.
Втората ми бележка е следната. Дано да не съм Ви разбрал добре. За първи път представител на синдикална организация се обявява пред Комисията по труда и социалната политика против някакъв начин за решаване на проблемите на пазара на труда. Дано да не съм разбрал правилно това, което казвате.
Колеги, искам да вкарам тук още един акцент, който да пообърка още малко дискусията, както аз обичам да се изразявам.
Българската стопанска камара е предложила много интересно становище, невероятно интересно. Обаче, понеже говорим за дефицит на бюджета, искам да кажа и трето нещо.
Говорим за дефицит на бюджета и вие прекрасно знаете защо се явява този дефицит. Защото, когато правехме осигурителната вноска за фонд “Общо заболяване, бременност и раждане” да бъде три процента, тогава се имаше предвид, че първите три дни от болничния отпуск се плаща от работодателите. След това стигнахме до прословутия един ден, който и сега си стои, и против който, включително и Българската стопанска камара възразяват при всеки един бюджет, както и всички работодатели.
Вижте сега какво са написали те. Когато говорим за бюджетите на фондовете, позицията е една. След това обаче позицията става различна.
“България превишава срока, предвиден от чл. 8 от Директива № 9285/ЕИО за отпуска за бременност и раждане – 14 седмици или 98 дни. У нас той е 135 дни. Това, първо.
Второ, платеният отпуск за отглеждане на малко дете в Европейския съюз е средно 4 месеца и максимум 7 месеца. В България той е 21 месеца - от третия месец след раждането до двегодишната възраст на детето.
Затова искаме да дадем друга възможност и затова правим този законопроект.
На следващо място, “увеличеното обезщетение, предлаганото от вносителите, е за период от девет месеца – от тримесечна до едногодишна възраст на детето”. Това аз не го разбирам.
Следващо нещо. “Международният опит сочи, че ниската раждаемост не зависи от размера на доходите. Напротив, в най-богатите страни с високи обезщетения раждаемостта спада, а в слабо развити страни се запазва висока”.
По-нататък: “Политиката за насърчаване на раждаемостта навсякъде се провежда” – господин Горанов, това е текст, който е насочен към Министерството на финансите, който е написал едно за мен странно становище – “със средства от държавния бюджет, а не за сметка на осигурителните вноски”.
Приключвам и пак казвам, че това е едно много интересно становище.
Господин Христосков, имате думата. Заповядайте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние подкрепяме и двата законопроекта, защото те са насочени към едни по-благоприятни размери и срокове на обезщетения на онези, които са решили да раждат и да отглеждат деца.
И в двата законопроекта акцентът пада върху това да се раждат деца и да се отглеждат в качествена среда, майките да не бъдат принудени да се връщат по-рано на работа, без никакво обезщетение и сами да търсят решение на финансовия си въпрос.
Аз се извинявам на госпожа Христова, ако има действително някакъв пропуск в справката, която сме направили за практиките на отделните страни по отношение на обособяването на майчинството в отделен фонд. Не е умишлено, възможно е да има пропуск от наша страна. Това подлежи на уточнение.
Но онова, което нас ни притеснява, е следното. В повечето страни, където има обособен риск “Майчинство” и отделен фонд, той интегрира в себе си не само бременността, раждането и отглеждането на детето, но интегрира и семейното подпомагане при отглеждане на деца.
При нас за съжаление този риск или тези помощи са от държавния бюджет и са изцяло насочени в социалното подпомагане. Така че, ако се отиде към едно такова интегриране, съвсем коректно би следвало фондът да бъде наречен “Бременност, раждане, отглеждане, родителски отпуск и семейни помощи за деца”. Тоест, всичко трябва да е интегрирано в едно. Оттам обаче отиваме към другия принцип, който беше наложен преди няколко години, че семейните помощи се получават след подоходен тест, в това число и за осигурените родители.
Ако трябва да правим такова интегриране, много по-добре е комплексно да обособим всички проблеми, всички обезщетения, свързани с бременността, раждането, отглеждането на децата и подпомагане на семействата и тогава действително да смятаме, че сме намерили решение. Иначе сега нещата се сегментират и основателно се поставят тези въпроси: мъжете ще плащат ли, жените над съответна възраст ще плащат ли и т.н.
Другото, което също така ни смущава, е, че в законопроекта са посочени като приходоизточници и приходи от други закони, но нито са посочени тези закони, нито е посочен процентът. Това означава, че при съставянето на бюджета за следващата година ние не можем да знаем какви са тези закони и при всички случаи ще разчитаме отново и само на осигурителната вноска.
Освен това ние минахме вече на практиката не със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване всяка година да се посочва вноската, а от две години вече имаме обща вноска в Кодекса за социалното осигуряване, а в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване само извършваме разбивката по отделните фондове.
Това са нещата, които ни притесняват, освен онова, което е посочено в становището на Министерството на финансите, че извършваме едно изключително сегментиране на осигурителните фондове и рискове при положение, че имаме консолидиран бюджет и при положение, че вече имаме една огромна субсидия от държавния бюджет.
Но, ако наистина се пристъпи към интегриране на всичко, свързано с бременността, раждането и отглеждането и подпомагането на семействата, които отглеждат деца, си струва да се обособи един самостоятелен фонд така, както се предлага в законопроекта.
Всъщност вече казах, че подкрепяме и двата законопроекта. Онова, което в другия законопроект е като допълнение, е именно алтернативата някой друг да отглежда децата и това да бъдат хора, които са безработни в момента, защото по този начин се постига двоен ефект: първо, майката ще се върне на работа и това няма да доведе до прекъсване на кариерата й и аз наистина съм изненадат защо Българската стопанска камара възразява срещу един такъв подход, и, второ, хора, които в момента са безработни и които имат опит било като учители, било като медицински работници и т.н., могат чудесно да се справят с тази работа по отглеждане на децата. Тук естествено е хубаво, че се включват и бюрата по труда, които дават една гаранция за отглеждане на децата.
По въпроса дали средствата ще се вземат от държавното обществено осигуряване или ще бъдат по програма от държавния бюджет, това ще се реши, когато се обсъжда бюджетът за следващата година, защото, така или иначе, и двата законопроекта трябва да влязат от началото на следващата година, защото за тази година няма разчетени такива пари.
Но би следвало да се помисли или пък възможно е да се раздели само преотстъпването на полагащото се обезщетение, което да отиде като възнаграждение на този, който ще се грижи за детето, а, ако трябва, да помислим и за класовете и за осигуровките. Те вече могат да бъдат от националните програми за заетост. Но при всички случаи трябва да има една такава програма. Аз смятам, че това е – точно, както каза и доктор Адемов – в духа на Лисабонската стратегия – интегриран подход към решаване на всички проблеми.
По същия начин ни се предлага и в областта на пенсионното осигуряване да се търси заетост, а не ранно пенсиониране.
Така че ние сме готови да сътрудничим и по двата законопроекта.
Искам само да направя едно уточнение по повод на предложението за удължаване на срока за предаване на документите главно от общините в Националния осигурителен институт. Всъщност този срок е на общините, не е на Националния осигурителен институт. Ние сме създали предпоставки за спазване на сроковете, но те не са готови и при нас достигна една информация, че те искат – независимо, че те са се съгласили с първоначално посочения им график – искат просто да използват последния момент и да донесат в Националния осигурителен институт документацията, без да е обработена, което ще създаде много голям хаос.
Затова е в интерес на двете страни – и на Националния осигурителен институт, и на общините – този срок да бъде удължен. Той е отворен за още една година, но може да приключи и в рамките на няколко месеца.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христосков.
Колеги, имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Господин председател, извинявайте, трябваше да помоля госпожа Митрева само с няколко дума да каже за разчетите, които сме направили по двата законопроекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ние сме ги раздали на народните представители и те ще се запознаят. Ако имат въпроси по разчетите, нека да ги зададат.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата госпожа Донка Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги и гости!
Аз не бих искала да коментирам тази част от законопроекта, която касае синхронизиране с текстовете, отнасящи се до Закона за МВР и архива на Националния осигурителен институт, тъй като мисля, че това са безспорни неща.
Същностната част и на двата законопроекта е подкрепата на майчинството. Искам да кажа, че аз изцяло подкрепям философията и на двата законопроекта и мисля, че такава подкрепа ще изразят и моите колеги, защото в крайна сметка това е философия на подкрепа на майчинството, философия на подкрепа на решаване на проблемите на демографската криза на страната.
Второто нещо, което аз силно подкрепям, е позицията в законопроекта на колегите Хасан Адемов и Петър Мръцков за създаване на условия жената да се върне по-скоро на работа, при това, създавайки заетост.
За да бъда съвсем кратка, искам да се спра на три проблема, които струва ми се следва много внимателно, много прецизно да решим в периода между двете четения на законопроекта при положение, че и двата законопроекта бъдат приети.
Първо. Идеята за фонд “Майчинство” ми се струва много интересна, много авангардна, но създаваща твърде много въпроси, въпроси, които вече прозвучаха в залата – кой прави вноските, жените или мъжете и на каква възраст. Това са въпроси, които ние много внимателно трябва да обмислим между двете четения.
Вторият много сериозен въпрос би следвало да отнесем към втория законопроект на колегите. Той е по какъв механизъм и кой е източникът, чрез който майката реално ще получава средства, за да гарантира така желаната от нас заетост.
Третият, струва ми се, определящ в много голяма степен нашата ориентация въпрос е доколко финансово поносими са всички тези преференции, които ние много силно бихме искали да се случат.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има думата господин Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм изключително подпомогнат от госпожа Донка Михайлова. Тук си бях отбелязал няколко въпроса, но по шест от нещата, които исках да кажа, трите тя ги каза.
Така че на мен не ми остава нищо друго освен да кажа, че, първо, ще подкрепя законопроекта на първо четене и се присъединявам към моите колеги. У мен се поражда убеждението, че двете страни, ако мога така да ги нарека, двата отбора, които предлагат законопроектите, не са в антагонистични отношения. Напротив, те са конкурентни, но в благородна конкуренция именно поради тази тежка задача за демографската характеристика на България. Те ще допринесат, надявам се, много.
И двата законопроекта имат своите положителни и отрицателни страни. Единият законопроект е в обхвата на брой майки и е по-слаб, а другият е по-добър. В разпределянето на парите пък другия е по-добър в смисъл, че се търси по-голяма сума, колкото и да я затруднява и да учудва моята колежка. Единият проект има предимство по отношение на перспективата за трудовата заетост, за разлика от други законопроект.
Но не е за подценяване и идеята, която намирам за много модерна – отделянето на фонд “Майчинство”- защото ние българите все така сме свикнали – нещо ново, което се предложи, го посрещаме малко на нож, а след това виждаме колко добро всъщност е било то.
Мисля си, че ще се получи един добър законопроект, тъй като виждам, че и двете страни имат добра воля за постигане на резултати. Ако има съвместна работа и се получи една преплитане на текстове от единия и другия законопроект, естествено разбирам, че фонд “Майчинство” ще бъде може би най-дискутирания въпрос в бъдещия законопроект.
Още веднъж потвърждавам, че аз ще подкрепя и двата законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има думата доктор Станкова. Заповядайте, доктор Станкова.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа само няколко изречения.
Аз поддържам току-що изказалите се колеги и в малко по-друг стил ще кажа точно това изречение, че вариантът, който ние бихме могли да изработим между двата законопроекта и това, което посочи колегата, че се съдържа като положителни страни, е в навечерието на 1 юни. Утре е 1 юни и затова казвам, че е по-странно това изречение, което ще произнеса, защото смятам, че това ще е добър повод.
Затова искам да ви честитя малко по-рано този празник на детето на всички, които сме майки, на бъдещите майки и на тези, които са до нас, разбира се, които ще внесат допълнително в този фонд.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Колеги, ако имате въпроси по финансовите въпроси, господин Горанов коректно е представил становището на Министерството на финансите. Той е готов да отговори на вашите въпроси.
Ако няма други въпроси, ще подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от народните представители Христина Христова и Милен Велчев.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от народните представители Христина Христова и Милен Велчев, се подкрепя на първо четене.
Колеги, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от народните представители Хасан Адемов и Петър Мръцков, за първо четене.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от народните представители Хасан Адемов и Петър Мръцков, се подкрепя на първо четене.
Колеги и гости, благодаря ви за участието в заседанието на комисията. Лека вечер.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,25 ч.)