Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, сряда

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Предлагам днешният дневен ред на заседанието да бъде следният:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 05.05.2006 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-34, внесен от Министерския съвет на 10.05.2006 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г.
4. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 05.05.2006 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-34, внесен от Министерския съвет на 10.05.2006 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г.
4. Разни.
Кой ще представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили? Заповядайте, госпожо Стоянова. Имате думата.
ГЕРГИЦА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри и заместник-министри, уважаеми дами и господа!
Казвам се Гергица Стоянова - директор на Правна дирекция на Министерството на отбраната.
Предложените изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са несъществени и са продиктувани от необходимостта да се приведат в терминологично съответствие с разпоредбите на плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г., приет с Постановление № 301 на Министерския съвет от 2004 г.
На първо място, предлага се промяна в наименованието на длъжността “началник на Главен щаб на вид въоръжена сила” в “командващ на вид въоръжена сила”. Знаете, че това се налага вследствие на новата организационна структура на въоръжените сили, залегнала в План 2015. Съгласно този план оперативното ниво в командната структура на въоръжените сили са командващите на видовете въоръжени сили и командващият на съвместното оперативно командване.
Щабовете на видовете въоръжени сили, които се създават на мястото на досегашните Главни щабове на видовете въоръжени сили, комплектуват и подготвят войските и силите и ги предоставят за операции. Командващият на съвместното оперативно командване се включва в състава на Съвета по отбрана и във Военния съвет към началника на Генералния щаб на българската армия, тъй като съгласно новата командна структура на въоръжените сили съвместното оперативно командване е елемент от оперативното ниво на командване. Като част от това оперативно ниво съвместното оперативно командване осъществява съвместното планиране и оперативното командване на войски от въоръжените сили при участието им в операции на територията на страната и извън нея.
Поради сравнително скорошното му създаване в действащия Закон за отбраната и въоръжените сили не е отразено задължителното участие на командващия в състава на тези съвещателни органи.
На трето място, се предвижда военнослужещите на наборна военна служба да могат да кандидатстват за приемане на кадрова военна служба на длъжности за кадрови войници след полагане на военна клетва, а не както беше досега - след изслужване на две трети от законово установения срок на наборна военна служба.
По този начин се цели постигане на по-бързи темпове на заложената във Военната доктрина на Република България и План 2015 г. професионализация на въоръжените сили. Приема се, че не е необходимо изтичането на две трети от срока на наборната военна служба, за да имат възможност лицата да кандидатстват за приемане на кадрова военна служба, на която същите придобиват необходимите за нейното изпълнение знания и умения.
На четвърто място се предвижда ползването на отпуск за временна неработоспособност да отпадне като пречка за освобождаване от кадрова военна служба при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Така ще се избегнат възможностите за умишлено възпрепятстване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание “уволнение”.
В сегашния вариант на разпоредбата на чл. 257, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили се предвижда възможност за освобождаване от военна служба и прекратяване на договора за кадрова военна служба по време на отпуск за временна неработоспособност поради осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер, което е само едно от основанията за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” по смисъла на чл. 283 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
Предвид обстоятелството, че кадровата военна служба е особен вид държавна служба, предлаганото изменение е в съответствие с разпоредбите и на Закона за държавния служител, в който не се предвижда подобен вид закрила при уволнение.
С предложеното изменение на ал. 4 от чл. 257 от закона остава закрилата при прекратяване на договора за кадрова военна служба, като се изключват единствено двата по-особени случая – при навършване на пределна възраст и при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”.
Последната промяна, която се предвижда в Закона за отбраната и въоръжените сили, е предложението на Националната разузнавателна служба относно повишаване на пределната възраст за изпълнение на кадрова военна служба в тази специализирана служба. С предложеното изменение се цели да се създаде възможност за използване на потенциала на най-опитните и квалифицирани разузнавачи, които при действащата редакция на закона се налага да бъдат освобождавани от кадрова военна служба преди да бъде използван в цялост техният потенциал.
Целта на предложените изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили е усъвършенстване на нормативната уредба в обществените отношения в областта на отбраната и въоръжените сили на Република България.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, чухте представянето на законопроекта. Водеща комисия по този законопроект е Комисията по отбраната към българския парламент. Ние сме спомагателна комисия. На мен лично не ми е много ясно защо е разпределен на нашата комисия. Но, така или иначе, това е факт и ние сме задължени по този законопроект, ако можем, да помогнем. Ако става въпрос само за предложението за повишаване на пределната възраст за изпълнение на кадрова военна служба в Националната разузнавателна служба, то това няма нищо общо с придобиването на право за пенсиониране.
Затова на мен лично не ми е ясно защо този законопроект е разпределен на нашата комисия. Но това не е Ваш проблем.
Има ли някакви мнения, колеги, по предложения законопроект? Иска ли някой да каже нещо по този законопроект?
Проф. Среткова гостува на заседанието на нашата комисия.
Доколкото разбирам - на мен не ми е ясно - в досега действащия текст пределната възраст за кадрова военна служба за офицери със звание “полковник”, “капитан І ранг” е 56 години. Сега стават 54 години. Това е т. 1 на ал. 7. Може ли да ни кажете на базата на какво е определена тази възраст?
ГЕРГИЦА СТОЯНОВА: Съжалявам, господин председател, но на този въпрос не бих могла да отговоря, защото това е предложението на Националната разузнавателна служба.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те смятат, че могат да бъдат продуктивни и полезни до тази възраст? Така ли е?
ГЕРГИЦА СТОЯНОВА: Точно така. И техният мотив е, че по този начин се дава възможност за използване потенциала на най-опитните и най-квалифицираните кадри, докато до този момент се налага те да бъдат освободени от служба при навършване на по-малка възраст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А след като бъдат освободени, какво става с тях? Това освобождаване свързано ли е с придобиване на право за пенсия?
ГЕРГИЦА СТОЯНОВА: Не!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, проф. Среткова, да помогнете на дискусията.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Съгласно чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, когато има определен стаж 20 години или в някои дейности дори и по-малко, при уволнение, какъвто е този случай, военнослужещият придобива право на пенсия. Затова, извинете ме, че се обадих така неприлично, без разрешение, когато Вие попитахте къде отиват те след освобождаването, аз казах, че отиват в осигурителния фонд и започват да натоварват осигурителния фонд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
За тези, които не я познават, това е проф. Среткова, която е председател на Консултативния съвет по законодателството.
Колеги, има ли други мнения по законопроекта? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект на първо гласуване.
“За – 11, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се приема на първо гласуване.
Благодаря ви, колеги от Министерството на отбраната.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-34, внесен от Министерския съвет на 10.05.2006 г. – първо четене.
Тук присъства госпожа Виткова, заместник-министър на образованието и науката. Заповядайте, госпожо Виткова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение е разработен съвместно от експерти на Министерство на образованието и науката, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и Министерския съвет.
Всъщност основната причина за промяната в закона този път е Глава “Свободно предоставяне на услуги” – ако трябва да бъдем съвсем точни – но се реши директивата по него да се въведе чрез Закона за професионално образование и обучение.
Предлаганият в момента законопроект създава нормативно основание за транспониране на Третата общосистемна директива – Директива 92/42/ЕС. Най-общо казано, тази директива създава възможност за признаване на професионална квалификация въз основа на натрупан професионален стаж. Ще ви я представя с няколко думи.
Директива 19/99//42 регламентира изисквания, които следва да бъдат приети от държавите – членки във връзка с правото на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на различни дейности, които гражданите на Европейския съюз биха искали да упражняват в приемащата държава-членка. Няма да изброявам всички дейности, които са твърде много и са посочени в специален анекс.
Най-общо директивата се отнася предимно до професионална дейност, която води до упражняването на дейност в качеството на независимо или самонаето лице, за която законодателството предвижда, че лицето се квалифицира чрез практически опит. Така, ако гражданин на държава-членка желае да упражнява някоя от дейностите, изброени в анекса, в друга държава-членка и приемащата държава има изисквания за квалификация, за лицето е достатъчно да докаже професионален стаж или опит в същата дейност с определена продължителност, за да започне упражняване на дейността в приемащата държава. Приемащата държава от своя страна трябва да счита за достатъчно доказателство за квалификация факта, че лицето е упражнявало същата дейност в друга държава-членка за определен период от време.
Директивата предвижда различни периоди от продължителност на професионалния стаж в зависимост от дейността и заетостта, осъществявани в държавата по произход.
Предвидено е отделните регулирани професии и дейност, конкретните размери на изисквания минимален професионален стаж за признаването, както условията и редът за признаване, да се определят с подзаконов акт, наредба на Министерския съвет, въз основа на предложения, които ще бъдат направени от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
Най-общо това е съдържанието на новата директива, като веднага искам да кажа, че сме използвали този повод и след съгласуване с експертите от Европейската комисия, проведено през м. март в Брюксел в Генерална дирекция “Вътрешен пазар”, са изчистени всички противоречия при въвеждането на другите две системни директиви, а именно за признаването на професионално право въз основа на диплома от средното или висшето образование.
Наистина имаше неща, които те приемаха само за частично въвеждане на директивите. Те бяха изчистени с тези промени и съгласувани с тях, за да бъдем сигурни, че този път и трите директиви се въвеждат напълно и те приемат този начин за ефективен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Виткова.
Преди да пристъпим към дискусията ми се иска да задам поне два въпроса. Първият въпрос е следният. Знам, че има наредба списък за регулираните професии. Имате ли някаква идея и знаете ли кои са регулираните професии” Това, първо.
Разбира се, не искам да Ви притеснявам по никакъв начин и не искам да изброявате всичките 21. Доколкото знам, те са 21 специалности. Ако бъркам, моля да ме поправите.
Вторият въпрос е следният. Понеже отдавна се говори за изменение и допълнение на Закона за професионално образование и обучение и виждам, че той е свързан с изменение на Закона за висшето образование, тези промени, които сега предлагате, ще предизвикат ли промени в Закона за здравето например? Тук в тази комисия има доста лекари и те също се интересуват.
Ще Ви помоля да отговорите на тези въпроси, ако, разбира се, сега имате готовност. Не бива да се притеснявате, защото това е достатъчно конкретен въпрос.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Не, няма проблеми. Ще Ви отговоря, господин председател.
Специално по отношение на Закона за здравето тези изменения няма да предизвикат промени.
А що се отнася до Вашия въпрос за регулираните професии, трябва също така да отчетем още един недостатък, който съществуваше в сега действащия закон, и то е, че понятието “регулирана професия” беше направено така, щото всяка професия в България се считаше за регулирана, само защото е свързана с някакъв вид нормативен акт, което правеше след това невъзможно изпълнението на изискванията за списък на регулираните професии, защото от това определение излизаше, че ние трябва да сложим в този списък абсолютно всички действащи професии в България.
Затова, както ще видите, тук има изменение на понятието “регулирана професия”. С едно допълнение определяме като регулирана професия “дейност или съвкупност от дейности, включени в списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората” – и се допълва старият текст, което означава, че с тази наредба за списъка, който ще приеме Министерският съвет, фактически правителството ще може наистина вече да определи ограничен кръг от професии, които да се считат за регулирани, а не на практика всички, както беше по стария текст и определение за “регулирана професия”.
А по въпроса за промяната в други закони, до които ще доведе това изменение и допълнение, ще Ви помоля да дадете думата на колежката.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Виткова.
Преди това искам малко да задълбочим тази дискусия. Вие знаете, че има и конституционен текст за регулираните професии. Аз знам няколко регулирани професии и сега ще ги кажа много набързо. Това са медицината, правото, стоматология, архитектура. Други регулирани професии в момента не мога да си спомня, но съм чул цифрата 21 професии. Не съм убеден дали съм прав.
Заповядайте, колеги.
Госпожа Михайлова има думата. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Моят въпрос беше допълнение към Вашия. Бихте ли посочила примери за регулирани професии, при които квалификация се добива единствено чрез практически опит?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Виткова, да отговорите и на този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Както вече ви казах, става въпрос за дейности, където има предимно самонаети лица. Ще ви прочета някои от секторите за тези дейности: производствена и преработвателна индустрия (производство и занаятчийство), хранително-вкусова промишленост, организиране на туристически маршрути и пътувания (части на цялостни маршрути, транспортиране, екскурзии, престой и т.н.), търговия (амбулантна и улична търговия), посредническа дейност за сключване на договори, транспортни услуги, при търговски транзакции, продажба на едро и посредническа дейност при търговия с въглища, търговия на дребно, ресторантьорство и хотелиерство, селскостопанска дейност, филмова индустрия, разпространение на филми, минно дело и каменодобив, доставка на електричество, газ, вода и санитарно-хигиенни услуги, въпроси на имуществената собственост, лесовъдство и дървообработване, проучване за добиване на петрол и природен газ и др.
Това са най-общо сектори, в които упражняването на дейностите, свързани с тях чрез самонаемане, може да се упражнява чрез тази директива.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Виткова.
В чл. 63, ал. 1 пише, че “правото за упражняване на регулирана професия се удостоверява с един от следните документи” и в т. 2 пише “свидетелство за професионална квалификация”. Свидетелство за професионална квалификация ли е един документ, който е издаден примерно от неправителствена организация? Например Лекарският съюз организира курс за следдипломна квалификация примерно по образна диагностика – ултразвукова диагностика. Издават един документ и го кръщават “Свидетелство за професионална квалификация”.
За компетентния орган, както е казано в законопроекта, това документ ли ще бъде, който ще може да важи? Това е изключително важен въпрос. Доктор Станкова, поглеждайки ме, казва, че в медицината има много такива случаи. С документ, издаден от доктор Андрей Кехайов, аз мога ли да отида и да работя в Хамбург в клиниката по образна диагностика, защото имам такова свидетелство за професионална квалификация?
Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала може би да направя един коментар.
Смятам, че отговорът е “да” в случай, в който неправителствената организация има лиценз от Националата агенция за професионално обучение. На мен не ми е известно неправителствена организация да има лиценз, за да обучава медици. Неправителствените организации могат да имат лиценз за изпълнителски професии. Когато тази професия е лицензирана от НАПО....
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Лекарският съюз не е неправителствена организация. Те е организация, създадена със специален закон.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Точно това имам предвид, господин председател. Една неправителствена образователна организация би могла да придобие лиценз от Националната агенция за професионално обучение и тя придобива такива лицензи основно за изпълнителски професии. Когато има такъв лиценз, има утвърдена програма и утвърдени преподаватели, които могат да водят това обучение, нейният документ според мен би следвало да бъде признат.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има думата госпожа Виткова. Заповядайте, госпожо Виткова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Първо, бих искала да ви отговоря на Вашия въпрос за медицинската професия.
По принцип медицината се счита за секторна квалификация и за нея има отделно законодателство. Това, което ние представяме в момента, не я касае. Там се прилагат директивите чрез други закони.
А що се касае до въпроса дали свидетелство за професионална квалификация, издадено от неправителствена организация, се счита за валидно, действително, ако такава структура е лицензирана от НАПО, би трябвало това да се признае за професионално обучение. А тук, в проекта, който ви предлагаме, има определение за “свидетелство за професионална квалификация”. За такова се счита всеки “документ за обучение или съвкупност от такива документи, издадени от компетентен орган на държава-членка, от които е видно, че титулярът е преминал професионално обучение с продължителност, не по-малка от една година. Приема се за документ за професионална квалификация и всеки документ за обучение или всяка съвкупност от такива документи, издадени от компетентен орган на една държава-членка и признати от този орган като достатъчни за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на тази държава-членка.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Виткова.
Мислех да си спестя това, но нека да го кажа. Примерно, за да заемеш длъжността “изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса” или на Регионална здравноосигурителна каса, е необходимо да имаш документ за професионална квалификация – точно така е записано – “стаж по здравен мениджмънт” или “икономика”. С този документ можеш ли да отидеш и да се явиш в Хамбург – защо непрекъснато споменавам Хамбург, не знам – и да кажеш: аз искам да бъда мениджър на това лечебно заведение. Компетентният орган признава ли този документ или не го признава?
Естествено задавам и другия въпрос: тези документи важат ли в България или не важат при тази ситуация?
Мисля, че не усложнявам дискусията, но просто искам да помогна, за да стане по-ясно това, което говорим.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Исках само да добавя, че всъщност тези два въпроса, които Вие поставихте, са всъщност най-често задаваните въпроси и само върху тях да се концентрираме, е много важно като начало.
Благодаря
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Заповядайте, проф. Среткова. Имате думата.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз сигурно ще усложня дискусията, но няма да го направя, защото нашият Консултативен съвет по законодателството утре ще изпрати становище на водещата комисия, към която имаме задължение.
Но аз искам още от сега да кажа, че не е вярно, че няма да се засегнат и други закон освен тези, които се променят със Заключителните разпоредби – Законът за висшето образование, за техническите изисквания към продуктите и други.
Законът за здравето, за който Вие попитахте, господин председател, задължително ще се засегне, защото там има глава, която определя условията за упражняване на медицинската професия. Доколкото си спомням, малко по-различни са изискванията или те бяха съвсем малки, за признаване на дипломи от граждани на Европейския съюз. Този закон задължително трябва да намери отражение в други закони, които уреждат осъществяването на дейности по регулираните професии – Закона за адвокатурата, Закона за нотариалната дейност, Закона за териториалното и селищното устройство, който урежда правата на оценителите, на строителните експерти и други.
Доколкото в този закон – чл. 68 от законопроекта – предвижда за някои професии, за които се изисква точно познаване на националното законодателство, ще засегне и Закона за частните съдебни изпълнители.
Така че много по-широко е неговото отражение и аз ви предлагам, ако решите като комисия, която се грижи за труда изобщо, да препоръчате Заключителните разпоредби на този законопроект да се допълнят със съответни промени в специалните закони, които се отнасят до осъществяване на дейности, свързани с упражняване на регулирана професия.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, проф. Среткова, особено за първата част, която не затруднява дискусията, но втората затруднява изготвянето на законопроекта за второ четене.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Нали сега се произнасяте за първо четене?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, за първо се произнасяме. Ние не го подготвяме за второто четене, а ще го подготви Комисията по образование и наука. Но проблемът е, че едва ли Комисията по образование и наука е компетентната комисия, която може да се произнесе примерно по здравните закони или по законите за адвокатурата и всички тези, които Вие споменахте.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Ние имаме предложения за това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Виткова.Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз се извинявам, че ще се повторя, но наистина за тези професии като медицинските професии, включително и за адвокатите, има отделни директиви. Вие сте права, проф. Среткова, че тези изменения засягат и други закони. Но това, което аз казах, е, че не засягат Закона за здравето, тъй като за това попита председателят. А иначе са изброени, както виждате, още три закона и един кодекс – Кодекса за търговското корабоплаване.
Така че за тези професии като медицински работници, адвокати, те са няколко вида, за които има отделни секторни директиви.
А що се отнася до Вашия въпрос за мениджър на регионална или Национална здравноосигурителна каса, мога да кажа следното. Ако в случай, че в този огромен списък, който моята колежка може да провери, това съществува, да, такова свидетелство за професионална квалификация би трябвало да важи, като в Дял трети на директивата е засегната и темата за заемане на ръководни функции.
“Когато в приемащата държава някоя от професиите е свързана с общи търговски и професионални умения и знания, сравняването се извършва така: за всеки вид дейности, изписани в приложението, има специфични изисквания. Например ще се признае професионална квалификация по професията, ако лицето е работило последните шест години като самонаето лице или ръководител на предприятие. Тоест, те изрично споменават и ръководни функции, за да могат да признаят такъв професионален стаж.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Виткова.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, мнения, изказвания, съображения по разглеждания законопроект. Вероятно дискусията ще продължи във водещата комисия.
Не виждам желаещи за изказвания.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за професионалното образование и обучение, внесен от Министерския съвет на първо гласуване.
Моля, гласувайте.
“За” – 11, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение се приема за първо четене.
Благодарим ви, колеги от Министерство на образованието и науката.
Колеги, преминаваме към точка трета от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г. – второ четене.
Колеги, ще ви помоля да бъдем максимално концентрирани освен по всички останали причини и по още една, която ще ви я кажа сега. Трудовото законодателство е в така наречения “жълт” сектор и в този доклад на Европейската комисия. Това е трудовото законодателство. Така че трябва да внимаваме и да сме концентрирани абсолютно всички.
Колеги, на предишното заседание помолихме вносителите да прецизират текста на чл. 7в от § 2. Всички останали членове от този параграф – чл. 7а, чл. 7б и чл. 7г – сме ги гласували. Не сме гласували само чл. 7в. Вариантът за текст на този член е пред вас, раздаден ви е. Имате думата по този вариант на чл. 7в:
“Права и задължения на представителите на работниците и служителите
Чл. 7в. (1) Представителите на работниците и служителите имат право да:
1. бъдат информирани от работодателя или от определено от него лице по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;
2. изискват от работодателя или от определено от него лице да им предостави необходимата информация, ако това не е направено в определените срокове;
3. участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентния орган мерки, което да се отчете при вземането на решение;
4. изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставени от работниците и служителите въпроси;
5. на достъп до всички работни места в предприятието или поделението;
6. участват в обучения, гарантиращи ефикасното упражняване на функциите по информиране и консултиране.
(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни:
1. да информират работниците и служителите за получената информация по ал. 1, както и за резултатите от проведените консултации;
2. да не разпространяват и да не използват за своя стопанска дейност информацията по ал. 1, която им е предоставена с изискване за поверителност, докато са представители на работниците и служителите, както и след преустановяване на функциите им.
(3) Представителите на работниците и служителите сами определят реда за работата си. Те могат да определят едно или няколко лица между тях, които в посочените от този закон случаи да сключват споразумение с работодателя.
(4) С колективен трудов договор или с отделно споразумение с работодателя може да се предвиди, че когато това е необходимо с оглед изпълнението на задълженията на представителите на работниците и служителите, те могат да ползват право на намалена продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други.”
От Правния отдел имат забележки по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Парапанова. Имате думата.
НАТАЛЯ ПАРАПАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Забележките ми са чисто технически. Както вече забелязахте, господин председател, поради несъответствие на т. 5 с думата “да” в основния текст на ал. 1, предлагаме тази дума “да” да слезе във всяка една от точките, а т. 5 да си остане така – “на достъп”. Тоест, в ал. 1 да се запише: “имат право:” и оттам нататък точките да бъдат изброени коректно.
В ал. 2 в т. 1 може би по-коректно е да споменем в информацията по ал. 1 кои са точките, а това са т. 1 и 2, които съдържат информация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И как ще звучи този текст?
НАТАЛИЯ ПАРАПАНОВА: “1. да информират работниците и служителите за получената информация по ал. 1, т. 1 и 2 и за резултатите от проведените консултации и срещи по ал. 1, т. 3 и 4”. Тук включваме консултациите и срещите и съответно точките, които съответстват на тях – т. 3 и 4. Тоест, да отпадне думата “както”.
По-нататък в т. 2 на ал. 2 предлагаме думата “разпространява” да бъде заменена с “разгласяват”. По-нататък в същата т. 2 вместо “стопанска дейност” да се запише “за своя сметка или за сметка на трети лица”, а в ал. 3 вместо “да определят едно или няколко лица между тях” да се запише “да определят едно или няколко лица от своя състав”, което всъщност не променя смисъла. И тъй като този изменителен закон ще се инкорпорира в кодекса и ще бъде с друг ранг, изразът “този закон” в ал. 3 да се замени с “кодекса”.
Имаме предложение и за известна редакция в ал. 4, която също запазва смисъла си, но започваме така:
“(4) Представителите на работниците и служителите могат да ползват право на намалена продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други, когато това е необходимо за изпълнение на задълженията им и е предвидено с колективен трудов договор или с отделно споразумение с работодателя.”
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Парапанова.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! За да изчистим изцяло текста, предлагам в т. 2 на ал. 2 пак трябва да допълним “по ал. 1, т. 1 и 2”, защото пак става дума за разпространение на информация.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Имат думата вносителите по забележките на Правния отдел.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Стана много интересно. Ние сме вносители само на ал. 1 и ал. 2. Вносител на останалия текст е КНСБ.
Приемаме бележките на Правния отдел.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата госпожа Среткова. Заповядайте, госпожо Среткова.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз мисля, че вносителите престават да бъдат вносители в момента, в който се постави входящ номер на законопроекта в Народното събрание. И не само Правният отдел, и народните представители могат да правят предложения, защото те са законодателния орган.
Аз като председател на Консултативния съвет по законодателството няма да взимам отношение по всички въпроси, защото много от нашите предложения са отразени в доклада на комисията.
На ако ми позволите като професор по трудово-осигурително право с претенции за професионален 30-годишен стаж, аз предлагам нещо, с което няма да се загуби точността.
Първо, споделям напълно предложенията на колегите от Правната дирекция, защото те правят законопроекта по-прецизен. Но ви предлагам да обмислите и следното.
Чл. 7в, ал. 1 предвижда права на работниците и служителите, било пряко, било чрез задължения на работодателя. И в т. 1, и в т. 2 да остане само правото да бъдат информирани от работодателя и да изискват от работодателя, защото страна по правоотношението е работодателят, а не определени от него лица. Работодателят винаги чрез определени лица изпълнява своите задължения.
Моят работодател Софийският университет като университет нищо не може, той изпълнява задълженията си чрез длъжностните лица – ректор, декан и пр.
Така че разпоредбите биха звучали по-коректно така:
“1. да бъдат информирани от работодателя по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;”
Тоест, да отпадне изразът “или от определено от него лице”.
Насрещно задължен субект по трудовото правоотношение, включително и колективното, е работодателят.
Освен това ви предлагам за по-добра прецизност една промяна в т. 3 - “в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентния орган мерки,...” Консултациите се изразяват именно в това – в изразяване на становище и обсъждане. Изразяването на становище не е нещо различно от участието в консултирането.
Затова смятам, че т. 3 би била по-прецизна, ако звучи така:
“3. да участват в консултации с работодателя;”
Това е съдържанието на консултациите – обсъждане и изразяване на становище, взимане или невзимане на предвид на това становище.
И последното, което предлагам на вашето внимание, е по т. 6 – досегашната т. 5. Нито едно обучение не може нищо да гарантира, още по-малко да гарантира ефективното упражняване на функциите по информиране и консултиране. Ефективното упражняване на функциите не зависи от обучението, а зависи от общите условия в предприятието.
Затова текстът би бил много по-чист, ако гласи така:
“6. да участват в обучения за осъществяването на техните функции.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, проф. Среткова.
Заповядайте, колеги.
Заповядайте, господин Мирославов, по бележките на проф. Среткова. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Изпитвам огромно уважение към проф. Среткова и към нейния 30-годишен професионален опит. Само че напомнянето, че е професор по трудово право и има толкова години, ми се струва малко като удар под кръста за нас, които сме представители на Министерството на труда и социалната политика.
Бих искал да ви кажа нещо, което съм го казвал на проф. Среткова при различните ни контакти. Ние носим неформални доклади на експерти от Европейската комисия, в които непрекъснато се повтаря: много хубаво, че сте направили еди какво си, но не е хубаво, защото има още думи в тези разпоредби.
Това ни накара, както и самата проф. Среткова по-нататък в своето заключение каза, че са преписани директивите. Това ни кара да се придържаме изцяло плътно към директивите. Възможно е някъде в резултат на неточен превод, както тя допуска, да сме допуснали някаква грешка. Но беше ни подсказано многократно, включително и на последния семинар, който се проведе преди една – две седмици, че макар и много бъбриви – понятието го дадох аз, че директивите са бъбриви и текстовете ни стават много бъбриви – това е положението.
С други думи това означава, че това, което го пише в директивите, да го напишем и ние в закона. Съзнавам много добре, че правният език, правната ни техника не е тази, която е в Европа. Ние положихме много усилия, за да успеем да стиковаме нашата правна лексика с тази на Европа, но това става много трудно. Затова на фона на тези стегнати текстове, които проф. Среткова ни предложи, излиза един добър текст, какъвто е този що е консултация. А чл. 1 на всяка една директива след преамбюла дава понятия. В тези понятия има всичко – има и понятия що е консултация, що е информация, що е еди какво си и т.н.
Една от забележките на европейските експерти е, че ние ги нямаме тези понятия, за да ги слагаме още в чл. 1, нещо, което е недопустимо по нашата правна техника. Но аз съм убеден, че рано или късно, това ще стане. Ние използваме текстовете, за да обясним що е консултация и що е информация. Знам, че сте запознати, знам, че ги знаете, но аз искам да ви припомня:
“Информация” означава обмен на данни от работодателя към представителите на работниците и служителите ....информацията с цел запознаване с материята и.... проучването му.”
“Консултация” означава обмен на възгледи и установяване на диалог между представителите на работниците и служителите и работодателя с оглед ...”
Както виждате, тези понятия ние сме ги втъкали в самите текстове. Ваше е правото, разбира се, да приемете едно или друго решение, дали това, което ние предлагаме или някой друг – това е съвсем отделен въпрос.
Може би нашата правна подготовка не е толкова висока и може би сме разбрали нещо накриво от Европа, по по-добре е да сме разбрали, че трябва плътно да се придържаме към директивите, отколкото да прилагаме малко побългаряване, твърдейки, че побългаряваме, в резултат на което да получим още един “жълт” картон. Нашият опит сочи, че през 2004 г., транспонирайки някои от директивите, които сега ги дотранспонираме, да направим опит да ги направим по наш фасон. Докладът ни от 2005 г. казваше: много хубаво, но не е това.
Това са думите, които бих искал да кажа. Те сигурно ще прозвучат и по-нататък, защото те се отнасят и за много други текстове. Казвам още един път: ваше е правото да изберете едното от двете решения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, имате думата. Има ли колеги, които припознават предложенията на Консултативния съвет по законодателството, които са дадени на стр. 5? Ако някой ги припознава, ги подлагам на гласуване. Ако не, продължаваме напред.
Подлагам на гласуване чл. 7в с редакциите на Правния отдел и проекта на вносителя, който е пред вас.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 7в.
“За” – 8, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Текстът на комисията за чл. 7в е приет.
“Права и задължения на представителите на работниците и служителите
Чл. 7в. (1) Представителите на работниците и служителите имат право:
1. да бъдат информирани от работодателя или от определено от него лице по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;
2. да изискват от работодателя или от определено от него лице да им предостави необходимата информация, ако това не е направено в определените срокове;
3. да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентния орган мерки, което да се отчете при вземането на решение;
4. да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставени от работниците и служителите въпроси;
5. на достъп до всички работни места в предприятието или поделението;
6. да участват в обучения, гарантиращи ефикасното упражняване на функциите по информиране и консултиране.
(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни:
1. да информират работниците и служителите за получената информация по ал. 1, т. 1 и 2 и за резултатите от проведените консултации и срещи по ал. 1, т. 3 и 4;
2. да не разгласяват и да не използват за своя или за сметка на трети лица информацията по ал. 1, т. 1 и 2, която им е предоставена с изискване за поверителност, докато са представители на работниците и служителите, както и след преустановяване на функциите им.
(3) Представителите на работниците и служителите сами определят реда за работата си. Те могат да определят едно или няколко лица от своя състав, които в посочените от кодекса случаи да сключват споразумение с работодателя.
(4) Представителите на работниците и служителите могат да ползват право на намалена продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други, когато това е необходимо за изпълнение на задълженията им и е предвидено с колективен трудов договор или с отделно споразумение с работодателя.”
Сега подлагам на гласуване целия § 2 с гласуваните вече членове 7а, 7б, 7в и 7г.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 2.
“За” – 8, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Текстът на комисията за § 2 е приет.
Преминаваме към § 7.
По този параграф има предложение от народния представител Иван Гризанов и от Консултативния съвет по законодателството.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Единствената разлика, която и ние откриваме, е вместо “по” се предлага да се запише “на срочен договор”. Ние не можахме да открием друга разлика. Даже и проф. Среткова използва израза “по срочни договори”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, моля, гласувайте предложението на господин Гризанов, което всъщност е по. Ал. 7, а не по ал. 6, както е записано в доклада.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – няма, “против “- 1, “въздържали се” – 8.
Предложението на господин Гризанов за ал. 7 на чл. 68 – § 7 – не се приема.
Има ли някой, който да припознава предложението на Консултативния съвет по законодателството?
Има думата проф. Среткова. Заповядайте, проф. Среткова.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние сме Консултативния съвет по законодателството към председателя на Народното събрание и като такъв изразяваме становище, а не заставаме като Матросов с гърдите си пред амбразурата на картечницата. Така че не е необходимо всичко да се гласува. Тук мисля да не влизаме в непрекъснати конфликти с Министерството на труда и социалната политика, защото Консултативния съвет по законодателството и по случайност аз като него председател и като институция, която е съвършено независима и ангажирана само от правото. Ние имаме право да отстояваме своето становище. Дали вие ще го приемете или няма да го приемете е друг въпрос. Ако решите, можете и да не гласувате нашите предложения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ние ги гласуваме по правилник само, ако някой от народните представители ги припознава в хода на дискусията.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Ние сме посочили своите аргументи и няма смисъл сега да ги чета, за да ви отнемам времето.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, проф. Среткова. Разбрах Ви.
Колеги, припознава ли някой това предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 7 във вида, в който е предложен от
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 7.
“За” – 8, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Текстът на вносителя за § 7 се приема.
“§7. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “ал. 2 и 3” се заменят с “ал. 3 и 4”.
4. Създават се ал. 6 е 7:
“(6) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация той представя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(7) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване достъпа на работниците и служителите по срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването им на друга работа.”
Преминаваме към § 8.
По този параграф има предложение на народните представители Димитър Гъндев и Трифон Митев, както и на Консултативния съвет по законодателството.
Господата Гъндев и Митев предлагат в чл. 112 т. 1 да отпадне.
Ако работят от 6 до 9 часа, имат 30 минути почивка. А по
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Да, това е нещо, за което онзи ден аз не бях подготвен. После се наложи да си поговорим малко с господин Илков. Той работи по наредбата за работното време на водачите на превозни средства.
Тук пак имаме транспониране на директива за транспортните работници. Оказва се, че няма ограничение в тяхното работно време за деня, нещо, което, честно казано, ме изненада. Там беше казано, че когато такъв водач работи между 6 и 9 часа, има право на почивка от 30 минути, а когато работи над 9 часа, има право на 45-минутна почивка. Ерго, това означава, че той може да работи над 9 часа.
Дневната продължителност на работното време не е определена в тази директива, но тя си позволява да определи седмичната продължителност на работното време, която пък е 60 часа или по-точно от 48 до 60 часа, което във всички случаи дава възможност за извънреден труд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: При сумирано изчисляване на работното време.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Те нямат точно такова сумирано изчисляване на работното време.
При това положение тази разпоредба става много стриктна. Аз и миналия път казах, че мен ме смущава факта, че, ако аз работя четири часа сутрин към една фурна, за която разкарвам кифли, гевреци и топъл хляб, значи, че след това не мога да работя други четири часа.
Затова ние сме склонни като че ли да приемем предложението на народните представители Димитър Гъндев и Трифон Митев за отпадането на т. 1.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А какво е отношението ви по предложението на Консултативния съвет по законодателството за т. 2 от чл. 112?
“2. работят при специфични условия и рискове за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки – за работа при същите или други специфични условия;”
Дали това е в синхрон с това, което сме приели до сега?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Категорично да. Това е в съответствие с Кодекса на труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това означава, че комисията приема предложението за изменение на т. 2 на чл. 112 като подобряващо редакцията текст.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не само е подобряващо, но това е по-точно. Те са се позовали на Кодекса на труда, а ние сме се ръководили от една наредба, в която явно е допусната грешка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на Димитър Гъндев и Трифон Митев за отпадане на т. 1 на чл. 112 - § 8.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 7, “ против” – няма, “въздържали се” – 3.
Предложението на господата Гъндев и Митев за отпадане на т. 1 от чл. 112 се приема.
Господин Мирославов, аз ще Ви помоля за следващото заседание тази директива да я донесете, защото така малко на доверие правим нещата.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на Консултативния съвет по законодателството за т. 2 като предложение на комисията в хода на дискусията.
Моля, гласувайте предложението на комисията за т. 2 на чл. 112.
“За” – 7, “против” – няма, “въздържали се” – 3.
Предложението на комисията за изменение на т. 2 на чл. 112 се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 8 с приетите предложения.
“За” – 10, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на комисията за § 8 се приема.
“§ 8. Член 112 се изменя така:
“Чл. 112. Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:
1. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки – за работа при същите или други специфични условия;
2. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.”
Преминаваме към § 9.
По този параграф има предложение на Консултативния съвет по законодателството. Става въпрос за максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение. Тя се определя при подневно изчисляване.
Всъщност това, което е като предложение на Консултативния съвет по законодателството, се различава от текста на вносителя само с подневното изчисление, което дава по-точна характеристика на текста.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние приемаме това предложение на Консултативния съвет по законодателството.
С предложението си Консултативният съвет по законодателството предлага да отпаднат ал. 2 и 3. В ал. 1 имаме малка разлика. Ние казваме 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст и 48 часа седмично – за другите работници и служители, защото и сегашният текст е такъв.
Проф. Сректова казва: 48 часа за пълнолетните работници и служители.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих желала да припозная този текст. Аз смятам, че предложението на Консултативния съвет по законодателството да бъде ограничен текстът само по отношение на случаите, в които става дума за подневно изчисляване, е добро, тъй като ми се струва, че при сумарно изчисляване това би създало много проблеми в практиката. Визирам примерно случая с учителите, при които имаме норматив, който е годишен.
Това, което припознаваме, касае вмъкването на текста “при подневно изчисляване” в ал. 1, каквото е предложението на Консултативния съвет по законодателството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Михайлова в текста на ал. 1 след думите “трудово правоотношение” да бъдат прибавени думите “при подневно изчисляване” и нататък текстът си продължава.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Михайлова.
“За” – 9, “против” – няма, “въздържал се”- 1.
Приема се това предложение на госпожа Михайлова за ал. 1 на чл. 113.
“(1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично – за пълнолетните работници и служители.”
По ал. 2 има ли коментари?
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! До известна степен целите на тези промени в чл. 113 са не само ограничаването на работната седмица до 48 часа, а и даването на възможност на работник, който работи допълнителен труд при същия или друг работодател, да работи и повече от 48 часа – така, както допуска и директивата.
Именно затова ние казваме:
“(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите могат да работят и повече от 48 часа.”
В същото време от Консултативния съвет по законодателството се предлага тази алинея да отпадне, както да отпадне и ал. 3, която също говори за повече от 48 часа. При това положение какво казва тогава новият член? Ако отпадне предложението за повече от 48 часа, то тогава ние не правим абсолютно нищо.
Консултативният съвет по законодателството предлага да отпадне “повече от 48 часа”, но в същото време в ал. 7, както и в ал. 8, говори непрекъснато за работници и служители, които работят повече от 48 часа. Е, които са пък тези, които работят повече от 48 часа? Може би тук има някакъв пропуск в този текст.
Струва ми се, че трябва да си остане текстът с “повече от 48 часа” при писмено съгласие на работника и служителя, дадено за четири месеца така, както сме подготвили нашите текстове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз не за да внеса дисбаланс по отношение на позициите, които изразявам, но наистина струва ми се, че би следвало ал. 2 да остане така, както е по вносител поради няколко причини.
Първо, за мен не е много ясно дали този текст е императивен или диспозитивен. Този текст, ако бъде премахнат, би блокирал вероятно според някои тълкувания възможности за допълнителни трудови договори и би предопределил едно по-скрито полагане на допълнителен труд.
Поради тези причини аз предлагам текстът на ал. 2 да остане така, както е по вносител.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Колеги, моля, гласувайте текста на вносителя за ал. 2.
“За” – 12, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Текстът на вносителя за ал. 2 се приема.
“(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите могат да работят и повече от 48 часа.”
По ал. 3 има ли въпроси, мнения, становища? Чл. 110 гласи:
“Чл. 110. Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършена работа, която не е в кръга на неговите трудови възнаграждения и извън установеното за него работно време.”
Става дума за допълнителен труд. Прочетох го, за да стане ясно за коя категория работници и служители става въпрос.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз предлагам, ако има бележки по другите алинеи, да ги чуем. Ако няма, да гласуваме целия параграф.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли бележки по останалите алинеи?
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един въпрос към вносителя и един коментар.
Въпросът ми касае текста на ал. 4 и по-скоро второто изречение. Защо според вносителя е необходимо да съществува то и не въвежда ли то една липса на симетрия между текста на ал. 3 и ал. 4? Всъщност според този текст работещият би следвало да декларира ангажимента си по отношение на вътрешното съвместителство – чл. 110 – само пред работодателя, при който работи по втори трудов договор.
Моля господин Мирославов да ми отговори на този въпрос.
А по отношение на ал. 5 аз бих припознала предложението на Консултативния съвет по законодателството, тъй като гледах подробно директивата ....
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма такова предложение от Консултативния съвет по законодателството, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Има, има. Става дума текстът да придобие този вид:
“(5) В случаите по ал. 3 и 4” – вместо “писмено съгласие се дава” да се запише – “продължителност на работното време се изчислява за период не по-дълъг от четири месеца”.
Аз прегледах подробно директивата и там действително става дума за регламентиране на продължителността на работното време, а не за срока на даване на съгласието.
Така че мисля, че текстът на Консултативния съвет по законодателството е по-точен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По коя алинея?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: По ал. 5.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По ал. 5 няма предложение от Консултативния съвет по законодателството, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: В такъв случай предложението ми е следното. Ал. 5 да придобие следния вид:
“(5) В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от четири месеца.”
Необходимо ли е да аргументирам още веднъж предложението си? Не!
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние в ал. 3 сме допуснали единствено и само, че работникът и служителят по чл. 110 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично, но сме изпуснали и чл. 111, защото той така, както дава писменото си съгласие при собствения си работодател, така би трябвало да даде и при другия работодател.
Затова ще ви помоля, правейки си самокритика за пропуска, след “чл. 110” в ал. 3 да се допълни “и чл. 111”.
В ал. 4 е цитиран и чл. 111, но го няма това, че в случай, че работникът не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Това е една разпоредба, която би трябвало да се отнася и за двете, защото в директивата е казано, че никой работодател не може да изисква от работника да работи повече от 48 часа средно, освен ако преди това е получил съгласие от работника и никой работник не претърпява вреди от работодателя си заради това, че не желае да даде съгласието си за извършване на такава работа.
Затова смятаме, че второто изречение може би най-добре ще пасва към ал. 3, но, ако се добави и чл. 111.
Интересно е обаче предложението на госпожа Михайлова. Да, референтният период в директивата действително е четири месеца. Но това е референтен период за изчисляване на работата.
Както виждате, станах малко неуверен в края на изказването си.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, проф. Среткова. Имате думата.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние все пак трябва да бъдем коректни към народните представители, когато се позоваваме на буквално превеждане на директивите. Своя аргумент по отношение на този четиримесечен срок на съгласието ние основаваме на чл. 16, буква “б” от директивата и чл. 22, ал. 1, буква “а”, които изрично казват, че държавите-членки биха могли да ограничат прилагането на ограничения във времето на следните членове – чл. 6, за който става дума – на седмичното работно време за период до четири месеца. Никъде не става дума за съгласие за четири месеца.
Същото се отнася и до чл. 22, ал. 1, буква “а”, която казва, че всяка държава-членка трябва да осигури щото никой работодател да не може да изисква от работника по-продължително работно време за период повече средно от четири месеца. Значи става дума не за изискването на съгласие – нека да си представим и практически какво би означавало - на всеки четири месеца да се дава съгласие.
Освен това много ви моля, когато поне малко може да се приведе по-приличен юридически вид на закона, да го направим. В ал. 7 и 8, а и на други места, се говори за Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи. Органите на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” не са нещо различно от самата инспекция, за да се посочват като субекти на правото, които да имат достъп до съответната информация. Достатъчно е да се каже “на Изпълнителната агенция”, както и в Глава деветнадесета относно контрола за спазване на трудовото законодателство е посочено, че той се възлага на Главната инспекция по труда, а не “и на нейните органи”, защото тя не функционира по друг начин освен с органите си.
Точно това би било точното преписване на директивата, макар че нека тук не развиваме дискусия. Превеждането на директивата не означава преписване. Но смисълът на директивата е представяне на списъци, на информация и прочее на компетентната власт. Компетентната власт у нас е Главната инспекция по труда.
Навсякъде Главната инспекция по труда върви с “и нейните органи”, като че ли те са нещо различно. Юридически по-приличен вид би имал текстът и законът, ако го няма изразът “и нейните органи”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Среткова.
Аз знам, че Главната инспекция по труда освен органи има и териториални поделения. Те са нещо много различно от органите.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние повече се чудим как да направим ал. 5.
Това, което каза проф. Среткова, безспорно е така. Но не съм съгласен с това, че не сме коректни към народните представители. Всеки бърка, в края на краищата.
Но накрая на буква “а” на цитирания чл. 22 е казано така: “освен ако преди това е получил съгласието на работника да извършва тази работа”. Ние правим комбинация между четиримесечния референтен период и ...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Може ли пак да прочетете текста, господин Мирославов?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Това е записано в самата директива. Следователно четири месеца – да, но освен ако той е придобил някакво друго съгласие. Ние правим комбинация между съгласието му, което да важи само за четири месеца.
По отношение на забележката на проф. Среткова за Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” ние сме се подвели по чл. 404 от действащия Кодекс на труда, който казва: “Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи”. Може би трябва да се запише “и нейните контролни органи”.
Така е в чл. 404, така е и в другите текстове, които засягат “Главна инспекция по труда” – “Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи”. Може би се има предвид именно контролните органи.
Това е оправданието, което бих могъл да ви дам, ако това е оправдание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз обаче искам да чуя текста на ал. 5.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Е, какво пречи да дам съгласие за четири месеца?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова, това беше Ваше предложение.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател!
“(5) В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от четири месеца.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Колеги, моля, гласувайте това предложение на госпожа Михайлова за текст на ал. 5.
“За” – 4, “против” – няма, “въздържали се” – 5.
Предложението на госпожа Михайлова за ал. 5 не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на думите “и нейните органи” в ал. 7 и ал. 8.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
“За” – 11, “против” – няма, “въздържали се” – няма.
Предложението на комисията за отпадане на израза “и нейните органи” в ал. 7 и 8 се приема.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Моля да ме извините, че пропуснах да кажа, че проф. Среткова правилно обърна внимание, че няма междуседмична почивка, а има седмична почивка. Ние сме употребили този израз в ал. 6. Трябва да се коригира на “седмична почивка”, защото самата почивка е седмична, а не междуседмична.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на комисията думата “междуседмична” в ал. 6 да се замени със “седмична”.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на комисията за ал. 6 се приема.
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Имам едно чисто редакционно предложение, господин председател.
След като гласувахте в ал. 7 да отпаднат думите “и нейните органи”, след запетаята трябва да се запише “която”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян за точността и коректността. Това ще го оправим, без да го гласуваме.
Колеги, моля, гласувайте текста на комисията за § 9 с приетите вече предложения по него.
"За" – 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 9 се приема.
“§ 9 Чл. 113 се изменя така:
(1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично – за пълнолетните работници и служители.”
(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите могат да работят и повече от 48 часа.
(3) Работникът или служителят по чл. 110 и чл. 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.
(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд. Едновременно с това работникът или служителят е длъжен да удостовери продължителността на работното си време по основното трудово правоотношение.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 писменото съгласие се дава за период не по-дълъг от четири месеца.
(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, могат да забраняват или ограничават възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.
(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.”
Преминаваме към § 10.
По този параграф има предложение от народния представител Иван Гризанов в чл. 123 ал. 3 да отпадне. Тези права са уредени в Кодекса за социалното осигуряване – биха възразили някои от колегите. Това е така.
Има предложения и от Консултативния съвет по законодателството, както и от КНСБ.
Има думата господин Мирославов по тези предложения. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Такова предложение като това на господин Гризанов има и в становището на Консултативния съвет по законодателството. И това действително е въпрос, който би трябвало да се третира в Кодекса за социалното осигуряване. Но все пак трябва да препратим този акт там.
Директивата казва, че не само правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се уреждат с отделен закон, но и включително правата и задълженията, произтичащи от осигуряването в пенсионни схеми и т.н., и т.н., които при нас с оглед на тези изменения, които скоро ще дойдат в Народното събрание или вече са дошли, ще бъдат включени в частта за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Ние, чисто и просто, казваме, че тези права, които произтичат от доброволното пенсионно осигуряване, трябва да се дадат с отделен закон, тоест, с Кодекса за социалното осигуряване. Това е нашето становище по въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Тук виждам предложение по отношение на ал. 5 от Консултативния съвет по законодателството:
“(5) След изтичане на срока на наема, арендата или концесията по ал. 1, т. 7 трудовите правоотношения с работници и служители не се прекратяват, а преминават към” – тук пише – стария работодател” – термин, който проф. Среткова приема, а вашият термин е “към работодателя-прехвърлител”.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Подобно предложение има и от КНСБ. Но мисля, че предложението на проф. Среткова със забележката, която Вие направихте, господин председател, е по-сполучливо.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател!
Искам да ви обърна внимание, че идеята на директивата на чл. 123 е следната. Когато част от предприятието или част от предприятието се отдава под договор, наем, аренда и т.н., да не се прекратяват трудовите правоотношения, съществуващи при стария работодател и те да преминат към новия.
Възниква обаче случай, когато новият работодател може да е назначил съвсем нови работници и служители, които не са работили при стария работодател и договорът с тях може да бъде сключен до края на договора за наем, аренда, концесия и т.н. При това положение те никога не са имали правоотношения със стария работодател. Защо той трябва да ги поема отново?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще бъда съвсем кратък.
Това е една хипотеза, която по нашето право не съществува, а практиката безброй пъти показа, че се явява. Сега се радвам, че проф. Среткова и колегите от Консултативния съвет по законодателството са формулирали почти същия текст като нашия за ал. 5.
Понеже господин Тебеян спомена, че този, който поема правоотношението – концесионерът, арендаторът, наемателят – той би могъл да сключи трудови договори до изтичане срока на наема, арендата или концесията. Такива договори няма. Такива срочни договори няма.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата госпожа Среткова. Заповядайте, проф. Среткова.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз много настоявам от името на своите колеги да се изчистят тези понятия, защото са напълно неточни. Да не се говори не само в тази ал. 5, и навсякъде, за прехвърлител и преобретател.
Вярно е, че директивата употребява тези понятия. Но, забележете, директивата се отнася само до случаите на прехвърляне на предприятия, дейности или части от предприятия или дейности. Това е прехвърляне. Нашият закон има много по-широко съдържание и той го има още от 1936 година с Наредбата-закон за трудовия договор. Той урежда не само случаи на прехвърляне, а урежда и други случаи като отдаване на предприятието под наем, под аренда, на концесия. В тези случаи няма никакъв прехвърлител и никакъв преобретател. Също така при сливане, вливане няма никакво прехвърляне и придобиване.
Затова сегашният текст на Кодекса на труда е по-точен, боравейки с термините “стария и новия работодател”.
Освен това подкрепям колегата Христов, че такъв вид срочен трудов договор до изтичане на договора за наем или концесията или прочее няма. Но дори и да има, тук се уреждат правата на заварените от сделката работници и служители.
Това са много сложни облигационни и търговски термини и не е необходимо да ви занимаваме с тях. Ние вероятно още по-малко разбираме от анестезиология.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, проф. Среткова.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз не бих искала да коментирам термините, тъй като действително нямам достатъчно познания за това.
Но бих искала да припозная текста на КНСБ по отношение на ал. 5, тъй като мисля, че той е коректен.
Имам и един коментар по отношение на ал. 1, т. 3. Смятам, че е коректна бележката на Консултативния съвет по законодателството, която ми се струва, че не е толкова редакционна – две и повече предприятия.
“3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две и повече предприятия;”
В текста на вносителя е “между няколко предприятия”. А “няколко” са най-малко три.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Да ви кажа честно, че ние така се измъчихме с тези термини “прехвърлител” и “преобретател”, че повече от това не може да бъде, но независимо от всичко получихме следните бележки.
“Имайки предвид чл. 2, ал. 1 на директивата, комисията си записва в случай на липса на каквото и да е определение на термините “лице, което прехвърля – прехвърлител”.
Имайки предвид разпоредбите на чл. 123, комисията отбелязва, че работодателят – новият собственик, не отговаря на изискванията на директивата.
Комисията възприе еди какво си, еди що си и т.н., и т.н.”
Така ние бяхме принудени да направим една комбинация от думите “прехвърлител”, “преобретател” и т.н., и т.н., избягвайки думите “новия”, “стария” и това беше аргументът ни.
Комисията го записа. Може би го записа и в доклада, който вчера се получи.
Що се касае до т. 3 на ал. 1, действително ние сме си отбелязали “две или повече предприятия”.
По отношение на предложението на Консултативния съвет по законодателството за “правно-организационната форма” на предприятието, може би това е по-хубаво, защото “правна форма” е само тази, която фигурира в Търговския закон. А “правно-организационна” може да бъде малко друга. Проф. Среткова би могла да ни помогне тук. Това е нейно предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Не, не е мое предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, остана да гласуваме предложението на госпожа Михайлова в ал. 1, т. 3.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Михайлова за ал. 1, т. 3.
“За” – 8, “против” – няма, “въздържали се” – 3.
Предложението на госпожа Михайлова за ал. 1, т. 3 на чл. 123 се приема.
Имаше предложение за промяна на т. 5 на ал. 1 от чл. 123.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Това е по трудовото законодателство.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за промяна на т. 5 в ал. 1 на чл. 123.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 123, ал. 1, т. 5.
“За” – 11, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението на комисията за чл. 123, ал. 1, т. 5 се приема.
Сега следва предложението на госпожа Михайлова за създаване на нова ал. 5.
“(5) След изтичане на срока на съответния договор по ал. 1, т. 7 трудовите правоотношения между първоначалния работодател-прехвърлител и работниците и служителите се запазват.”
Тук се появява един нов термин “първоначалния” работодател. Пак трябва да го обясняваме.
Заповядайте, госпожо Среткова. Имате думата.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Уважаеми народни представители, моля ви не създавайте поводи за смях в студентските аудитории. Какъв прехвърлител има при сливане на предприятия? Какъв прехвърлител има при вливане на предприятие? Какъв прехвърлител има при отдаване под аренда. Прехвърлянето означава в правото от римско време и досега: аз притежавам нещо и отстъпвам това мое право другиму, като той придобива моите права на собственик. Никакво прехвърляне няма при сливане, при вливане, при разпределяне, при преминаване на обособена част. Прехвърляне има единствено в случаите на т. 6 – смяна на собственика на предприетото – и при т. 8 и то не в преотстъпване, а при прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго. В нито един друг случай няма прехвърлител и преобретател. Кой е прехвърлител и кой е преобретател, когато една част от предприятието....
Затова аз казвам, че навсякъде трябва да се махнат тези термини и го аргументирах. Директивата се отнася само за прехвърляне и затова тя говори за прехвърлител и преобретател. Нашият закон е по-широк.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, проф. Среткова. Личи, че Консултативният съвет по законодателството не се е срещал с представителите на Европейската комисия.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Напълно подкрепям това, което каза проф. Среткова. Това бяха и моите думи като участник в групата. Стига сме се кланяли на изискванията на директивата, които нямат нищо общо с нашата правна действителност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христов, в доклада на Европейската комисия няма забележки към главния секретар на КНСБ и към председателя на Консултативния съвет по законодателството. Има забележки към Република България, има забележки в Глава “Трудово законодателство”, има забележки по социалния диалог. Нали така? И те не са персонални. Много Ви моля!
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като става дума само за т. 7 на ал. 1, за да не губим повече време, нека да подкрепим този текст. Аз го предлагам като свое предложение. Припознавам го. Става дума за т. 7 на ал. 1.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Начина, по който е написан текстът, пак говори за стария работодател.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: В предложението за ал. 5 е цитирана ал. 1, т. 7. Става дума за отдаване на предприятието под наем, аренда или концесия. А не касае т. 8.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Илков. Имате думата.
ВЕСЕЛИН ИЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моите уважения към авторитета на проф. Среткова и на всички останали тук дами и господа с опит и с професионална квалификация. Аз съм много по-млад от тях и не претендирам тези знания и опит.
За сметка на това имам преки впечатления, тъй като с господин Мирославов сме били лично на две технически консултации, в които ни се е налагало с часове да спорим, да се убеждаваме един друг с експертите на Европейската комисия.
Конкретно по отношение на термините “прехвърлител” и “преобретател”. Всеки от вас, който се е запознал с директивата, знае какви са термините на английски. Не е необходимо да го превеждаме на български. Намерили сме някакъв термин, който се опитваме да свърши работа. А дали ще се смее някой след време или ще плаче, това зависи от народните представители.
Извинявайте, вълнувам се, но това е трудът ми от последните четири месеца. Вълнувам се, когато нещо, за което сме се борили, с лека ръка някой дори от височината на авторитета си може да го елиминира.
Това, което искам да кажа, че директивата далеч не се изчерпва с тези основания, които са посочени в чл. 123 на Кодекса за социалното осигуряване. Господин Мирославов и тези членове, които са тук, в залата, от страна на работната група, която подготви предложението за изменение на Кодекса на труда, знаят много добре, че ние разглеждахме практиката на Съда на Европейските общности, която засяга прилагането на тази директива. Там имаше дори много повече случаи освен тези, които са разписани в чл. 123.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кажете какво предлагате, господин Илков.
ВЕСЕЛИН ИЛКОВ: Тези аргументи са в защита оставането на текста и то точно дефиницията за “прехвърлител” и “преобретател”.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илков.
Какво ще кажете за следния текст:
“След изтичане на срока на наема, арендата или концесията по ал. 1, т. 7 трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към работодателя-прехвърлител.”
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се обръщам към господин Христов. Те имат едно предложение тук. Подкрепяте ли Вашето предложение по ал. 5 – предложението на КНСБ?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нашето предложение се различава от предложението на Консултативния съвет по законодателството само по това, че в него е употребен израза “стария работодател”. В нашия текст е прехвърлител. Ако ние махнем “прехвърлител” и остане “стария работодател”, идеята на текста ще се запази. Няма никаква пречка да се запише “стария работодател”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Идва ми една идея на базата на разговорите, които се проведоха. Ние можем да разделим – не сега безспорно – този чл. 123 на два члена – тоест, при промяната на всички собствеността да остане “прехвърлител” - “преобретател”, а да сложим единствен текст, който да засяга въпросите на наем, аренда, концесия, при които не може да има прехвърлител, преобретател, защото там действително не се прехвърля нищо.
Затова моля ви, ако ни разрешите, на базата на станалите вече разисквания тук за следващия път да предложим един текст, в който да се изчистят термините “прехвърлител” – “преобретател” и те да останат само тогава, когато се касае за една правна сделка, защото проф. Среткова е много права. Ние сме го разширили, защото нашето законодателство досега е било такова. Да изчистим “стария” – “новия” работодател и те да останат при наем, аренда или концесия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ние досегашните текстове ги изчистихме, което означава, че ще създадем само нова ал. 5.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, не. Въпросът е да изчистим термините “прехвърлител” – “преобретател”. Това да остане за случаите, когато става дума за правна сделка, а при наем, аренда и концесия да си остане “стария” и “новия”. По този начин се приближаваме много до изискванията по директивата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, проф. Среткова. Имате думата.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз подкрепям предложението на господин Мирославов и бихме могли даже и заедно да помислим за редакция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но Ви моля това да стане за утре, защото най-вероятно утре ще имаме извънредно заседание на комисията.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Аз искам все пак да кажа нещо, което трябва да се знае.
Чл. 123 е уникална разпоредба на българското трудово законодателство. Признато е, че няма друга държава в Европа, която в толкова широк мащаб да запазва трудовите правоотношения, както нашият чл. 123, съществуващ още от 1936 г. Трябва да си го казваме, когато имаме нещо хубаво и различно. И не само като чл. 123, а той беше и по Кодекса от 1951 г., и от 1936 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, проф. Среткова.
Има думата господин Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! В ал. 1 са посочени няколко случая – при сливане, вливане, отдаване под наем и т.н. Аз мисля, че много трудно ще намерим, макар и много добри юристи да сме питали, думата, която да посочва как да се уредят трудовите взаимоотношения. На мен ми допада, че след изтичане на срока на наема, арендата, концесията правоотношенията с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към предходния работодател. Тоест, се връщат към предходния.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако трябва, така да го приемем, без да се връщаме към другата хипотеза.
Преминаваме към § 11, отнасящ се до Глава шеста.
“Работната сила по предоставяне” или “работната сила при предоставяне”?
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз исках да взема отношение по едно предложение на Консултативния съвет по законодателството, което го няма тук.
Създава се Раздел първи “Основни задължения при предоставяне на работната сила”.
Тук искам да помоля за помощ по отношение на правната техника. Този параграф започва веднага след чл. 123. Тоест, преди чл. 124 се създава Раздел І. Това е стара традиция в правната техника.
НАТАЛИЯ ПАРАПАНОВА: Тоест, Раздел І ще обхваща членове от 124 до чл. 129 включително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов, госпожо Парапанова.
Колеги, моля, гласувайте текста на § 11 с редакционната бележка на комисията “при предоставяне” вместо “по предоставяне”.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се текстът на комисията за § 11.
“§ 11. В глава шеста се създава раздел І:
“Раздел І
Основни задължения при предоставянето на работната сила”
Преминаваме към § 12.
Тук има предложение на Консултативния съвет по законодателството.
В ал. 4 е казано “когато работодателят изпрати”. Мисля, че е по-добре да се каже “когато работодателят изпраща”. В ал. 4, т. 2 “валута, която се изплаща” или “валута, която ще се изплаща”?
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително предложението на Консултативния съвет по законодателството е по-правилно. Единственото нещо, което ни смущава, е думата “чужбина”. Ще ви кажа какъв е опитът ни, който придобихме при консултациите си с европейските консултанти. Те казват: за вас чужбина е Брюксел. Но за един белгиец, който ще дойде да работи в София, който е командирован от Белгия, не е чужбина. Това е по наредбата за командироване в чужбина.
По другото. Проф. Среткова е права – “Работодател, който изпраща работник или служител на работа в чужбина” – тук вече “чужбина” трябва да се смени с “друга държава”. В т. 2 “допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или натура. И тук е следващата наша бележка: “... ако са предвидени в закон, в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или по споразумение;”
Да, но, ако при извършването на услуги между предприятия от държави – членки, се договори някакво допълнително възнаграждение, то няма да е определено нито по кодекса, нито по закон, нито по какъвто и да е друг акт.
Затова предлагам в т. 3 да се запише:
“3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането в друга държава, ако такива са предвидени.”
Това е нашият текст.
Точка 4 – “условията за завръщане в България, ако са известни при заминаването” – такъв е текстът на директивата. Това предложение на Консултативния съвет по законодателството го приемаме.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Господин Мирославов, ще Ви помоля да прочетете целия текст на чл. 127, ал. 4.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“(4) Когато работодателят изпраща работник или служител на работа в друга държава за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването да го информира писмено за:
1. продължителността на работата;
2. валутата, в която ще се изплаща трудовото възнаграждение;
3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, ако такива са предвидени;
4. условията за завръщане в България, ако са известни при заминаването.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ал. 3 остава по вносител.
Заповядайте, госпожо Среткова. Имате думата.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Длъжна съм да информирам, че нашите специалисти по международно право и по право на Европейския съюз настояват да бъде използван не терминът “друга държава”, а терминът “чужбина”, защото с него се избягва необходимостта да се уточнява, че се има предвид работа в една или повече държави, различни от тази, правото на която е приложимо за трудовото правоотношение по чл. 4, ал. 1 от директивата.
Работа в друга държава означава само в една държава. А тази работа може да бъде в една или повече държави, различни от тази, при която .... Това е настояването на нашите специалисти по международно право и право на Европейския съюз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, проф. Среткова.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тогава да запишем “зад граница”, защото има наредба за задграничните командировки. Спорът е дали да бъде “друга държава” или да е “чужбина”.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Може да се каже “извън граница” вместо “чужбина”. Аз повече няма да се изказвам. Ние сме си казали нашето становище, изпълнили сме си професионалния дълг. Вие преценявайте, както решите.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Има българи, които имат българско гражданство, но работят постоянно в някоя друга държава. Те са получили гражданство в друга държава. Евентуално, ако български работодатели ги изпратят в тази държава, тогава чужбина ли е за тях тази държава. Само питам. Не знам и затова искам да ми кажете.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Чужбина е всичко извън границите на България. Ние говорим на наш работодател, който изпраща работник в друга държава. Няма значение гражданството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля, ви, свободната дискусия винаги създава проблеми. Около кои термини се обединяваме?
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Мирославов предложи текст. Аз предлагам само да приведем в множествено число думата “държава” и тогава мисля, че спорът ще отпадне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, това е едно предложение, което обединява двете тези според мен.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Българското законодателство за чужденците, за други държави и прочее употребява понятието “чужбина”. Не виждам какво смущаващо има в това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ние правим българско законодателство, но ние правим законодателство за Европейския съюз.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Когато говори българското законодателство, без да посочва конкретна държава-членка на Европейския съюз, употребява термина “чужбина”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, ще ви прочета нещо от директивата.
“..... директивата, според който да има различно отношение въз основа на националност на командирования работник...”
Нашата разпоредба изглежда касае единствено българските граждани. Така казват те. Разбирате ли? Ако искате да запишем “зад граница”.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Да, това може. Такава е и наредбата за задграничните командировки.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, как ще звучи ал. 4?
“(4) Когато работодателят изпраща работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването да го информира писмено за:...”
Така е и сега т. 1: “продължителността на извършваната зад граница работа”.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: В т. 1 трябва да се запише: “1. продължителността на извършваната там работа;”, защото горе записахме “зад граница”.
Колеги, моля, гласувайте текста на § 12 с направените предложения.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 12 се приема.
“§ 12. В чл. 127 се създават нови ал. 3 и 4:
“(3) Работодателят е длъжен по искане на работника или служителя да му предостави обективна и справедлива характеристика за професионалните му качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.
(4) Когато работодателят изпраща работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването да го информира писмено за:
1. продължителността на работата;
2. валутата, в която ще се изплаща трудовото възнаграждение;
3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, ако такива са предвидени;
4. условията за завръщане в България, ако са известни при заминаването.”
Преминаваме към § 13.
Няма постъпили предложения по този параграф. Има ли към момента такива? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 13.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 13 се приема.
“§ 13. След чл. 129 се създава Раздел ІІ:
“Раздел ІІ
Общи правила за информиране и консултиране”
Преминаваме към § 14. Тук започва Раздел ІІ.
Има предложение на Консултативния съвет по законодателството, в което има съществена разлика от текста на вносителя.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително има съществена разлика или по-скоро на нас така ни се струва.
Аз мисля, че миналия път стана дума или при представянето на първо четене. Ние работихме този законопроект при почти пълен консенсус с представителите на работодателите и представителите на синдикатите. Имаше всякакви идеи, когато определяхме кои са представителите на работниците служителите било въобще при информирането и консултирането, било при въвеждането на общата рамка за информиране и консултиране.
С общи усилия стигнахме до едно подобно решение. Аз ще ви го кажа, може би ще го потвърдят и нашите социални партньори. Ние казахме, че съгласно действащото ни законодателство досега – Кодекса на труда – което е съобразено със съответната конвенция на МОТ представители на работниците и служителите са синдикалните организации, както и тези, избрани от общото събрание.
Имаше спор – аз няма да крия – кому да възложим тези функции по информиране и консултиране. Дали само на синдикалните организации, дали само на работодателите и на работниците и служителите. Решихме да постъпим доста по-широко: да предоставим правото на общото събрание да си избира синдикалните организации, да си избира тези по чл. 7, които и сега съществуват по Кодекса на труда, или да избере специални по чл. 7а.
Именно така гласят и следващите ни текстове:
“(3) Синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а са длъжни да ...”
Там, където обаче става дума за масово или масови уволнения – ще стане дума и за това - където става дума за прехвърляне по чл. 123, там сме запазили досегашното статукво. Обаче в становището на Консултативния съвет по законодателството изчезват синдикалните организации. Говори се само за работниците и служителите и понеже навсякъде слагаме “представителите на синдикалните организации и на работниците и служителите”, се създава убеждението, че нещо не е наред. Когато на едно и друго място съществува и едното, и другото, а на трето едното го няма, се създава друго убеждение.
Аз се смущавам от факта, че след като едни текстове са договорени изцяло между социалните партньори, които са приели изцяло поддръжката на Националния съвет за тристранно сътрудничество, трудно могат да се направят корекции.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Разбрахме аргументите ви. Има ли други? Не!
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища по § 14.
Не виждам желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 14.
"За" - 1, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 14 се приема.
“§ 14. Чл. 130 се изменя така:
“Задължение на работодателя за информиране и консултиране
Чл. 130. (1) Работодателят е длъжен да предостави на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а в предприятието изискващата се от закона информация, както и да проведе консултации с тях.
(2) Работодателят предоставя информация, провежда консултации и съгласуване в предвидените от закона случаи само със синдикалните организации или само с представителите по чл. 7, ал. 2, когато в предприятието няма синдикални организации или няма избрани представители по чл. 7, ал. 2, или някой от тях откаже да участва в процедурата по информиране и/или консултиране.
(3) Синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а са длъжни да запознаят работниците и служителите с получената от работодателя информация, както и да вземат предвид тяхното мнение при провеждане на консултациите.
(4) Работниците или служителите имат право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, която е от значение за трудовите им права и задължения.
(5) С колективен трудов договор или със споразумение работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а могат да договорят и други практически мерки за информиране и консултиране на работниците и служителите освен посочените в закона.”
Преминаваме към § 15.
По този параграф има предложения от Консултативния съвет по законодателството и от КНСБ. Тук става въпрос за масовите уволнения.
Има думата проф. Среткова. Заповядайте, проф. Среткова.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала веднага да кажа, че ще поема риска да оттегля предложението за синдикалните организации. На едно място се тръгна и като се върви по един начин, трябва да се продължи по същия начин. Ние изхождаме единствено и само от формални юридически съображения и от никакви договорки, уговорки и пр.
Затова нашето становище е такова. Освен това ние сме се основавали на изискването на директивата, която изисква консултации с представителите на работниците, не и със синдикалните организации. Но щом се приема и със синдикалните, значи по-нататък няма защо да обсъждаме, защото това вече се прие при предишния параграф.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Среткова.
Разбрах ви. Обаче има и нещо друго, което аз припознах във Вашето предложение. Не знам дали съм прав. Вие сега ни връщате в хипотезата на предишния член.
Вие казвате, че идва и провежда консултации в предвижданите от кодекса случаи. А в този кодекс има предвидени и слуги случаи, когато се информират синдикалните организации. Нали е така, господин Христов? Проф. Среткова ни върна към предишния параграф.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Не, господин председател, аз не се връщам към предишния параграф. Казвам, че т. 1 от нашето предложение в § 15 да не се обсъжда като друго предложение. Прието е вече със синдикатите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, проф. Среткова. Разбрах Ви.
По т. 4: “конкретни критерии за подбор на работниците и служителите съгласно чл. 329, ал. 1, които ще бъдат уволнени;”
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това е предложението на Консултативния съвет по законодателството. То е по-добра редакция, както и в т. 6.
Уважаеми господин председател, тук има един интересен спор. Консултативният съвет по законодателството по законодателството предлага множествено число, досегашният кодекс употребява единствено число.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За какво става въпрос, господин Мирославов?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Човек, като преписва, винаги допуска грешки. Ние сме преписали досегашния текст на чл. 130а, който говори за “масово уволнение”: “Когато работодателят има намерение да предприеме масово уволнение....” Друг е въпросът, че отдолу сме сложили друго изречение. Но ние сме се съобразили с досегашната редакция на Кодекса на труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, проф. Среткова. Имате думата.
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Ние сме изхождали от декларираните в началото на изложението съображения на вносителя да възпроизвеждаме буквално директивите. Понеже се твърди, че се възпроизвеждат, директивата е “рилейтинг...”, а в немския вариант е в множествено число. Затова сме написали множествено число.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А как в едно предприятие може да има две масови уволнения?
КРАСИМИРА СРЕТКОВА: Извинявайте, но “уволнение” означава прекратяване на индивидуално трудово правоотношение – конкретно, с конкретен работник. Когато се уволняват много работници и служители, има уволнения, а не уволнение..
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Както се казва, с моите камъни, по моята глава. Разбира се – “масови уволнения”. Навсякъде трябва да се коригира единственото с множествено число.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на т. 4 и т. 6.
“4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл. 329, ал. 1 на Кодекса на труда на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;”
“6. дължимите обезщетения, свързани с уволненията;”
Навсякъде в § 15 “уволнения” вместо “уволнение”.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мислех, че ще гласувате алинея по алинея.
В ал. 7 ние предвиждаме, че уволнението може да се извърши 30 дни от изпращане на уведомлението с оглед спазването на предвидените в закона срокове на предизвестие.
В предложението на Консултативния съвет по законодателството е казано:
“(6) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта независимо от сроковете на предизвестие.”
Така е по-близо до директивата. По-добре е така. Вместо нашата ал. 7 да се ползва ал. 6 на Консултативния съвет по законодателството.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Ще Ви помоля отново да прочетете текста на ал. 7, защото не стана много ясно какво приемаме окончателно.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Вместо нашата ал. 7 да се вземе текста на ал. 6 от предложението на Консултативния съвет по законодателството:
“(7) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, моля гласувайте предложението на комисията текста на ал. 6 на Консултативния съвет по законодателството да стане ал. 7 в текста на вносителя.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 7 се приема.
Подлагам на гласуване целия § 15 с приетата бележка за думите “масови уволнения” и промените, които бяха направени в т. 4 и т. 6, както и новата редакция на ал. 7
Моля, гласувайте текста на комисията за § 15.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 15 се приема.
“§ 15. Чл. 130а се изменя така:
“Чл. 130а. (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването им, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегнат или ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Редът и начинът за провеждане на консултациите се определя от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масови уволнения, работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал. 1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 за:
1. причините за предвижданите уволнения;
2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят.
3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието;
4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл. 329 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
5. периода, през който ще се извършат уволненията;
6. дължимите обезщетения, свързани с уволненията.
(3) След предоставянето на информацията по ал. 2 в срок три работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта.
(4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта своето становище по предоставената им информация във връзка с предвижданите масови уволнения.
(5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 имат право да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи за неспазване на трудовото законодателство.
(6) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за масовите уволнения.
(7) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.”
Има думата господин Чавдар Христов. Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако позволите, господин председател, ще кажа само две думи, първо, по новата ал. 8. Какви са гаранциите, че работодателят ще проведе консултациите? Това е била идеята на предложението. Ние масово виждаме закони, които се нарушават и няма гаранции. Виждаме какво става в практиката и затова сме го предложили.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има си ред, по който нарушителите на закона да бъдат санкционирани.
Преминаваме към § 16.
Предлага се създаването на три нови текста – чл. 130б, чл. 130в и чл. 130г. Аз предлагам да ги обсъждаме и гласуваме член по член.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само преди половин час си направихме автогол, като решихме да променим чл. 123. Преправяйки чл. 123, се налага да преправим и чл. 130б, защото той препраща към чл. 123 и употребява пак “преобретател”, “прехвърлител” и т.н. Всичко това трябва пак да се съобрази.
Затова и него трябва да отложим с обещанието на следващото заседание да ви предложим коректен текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Преминаваме към обсъждане на чл. 130в. По него има предложение на Консултативния съвет по законодателството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на КСЗ - в § 16, чл. 130 в. да се направят следните промени:
"1. В заглавието думата "изменения" да се замени с думата "изменение", думата "работа" да се замени с думата "труда"."
Има разлика между труд и работа.
"3. възможните съществени промени в организацията на труда" - също се приема.
"2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието" - е новата редакция на точка 2, ал. 1 на чл. 130в по предложението на Консултативния съвет.
Господин Мирославов, имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Думата "изменения" трябва да стане "изменение", защото се разбира, че едва ли не всичките трябва да настъпят.
"...на дейността, икономическото състояние и организацията на...".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: "...предприятието".
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: "... на труда", може би.
РЕПЛИКА: Така ли е по Кодекса на труда?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Има и на "работа". Шарения е.
РЕПЛИКА: Не е Кодекс по работа, а Кодекс по труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Все пак, госпожа Дянкова казва, че не е "Кодекс на работата", а е "Кодекс на труда".
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Разбира се, че е Кодекс на труда. Трудът означава съвкупността от индивидуалната работна сила на всички работници. Затова се организира трудът, а работата е на отделния работник или служител и сегашната терминология в Кодекса на труда е с "организацията на труда".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: "Задължение за информация при изменение на дейността, икономическото състояние и организацията на труда в предприятието" - така ли да звучи заглавието?
Колеги, подлагам на гласуване редакционната бележка в предложението на комисията, която прочетох преди малко, като заглавие на самия член.
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 11, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Приехме редакцията "на труда".

"3. решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на труда".
Има ли други бележки?
По отношение на положението в структурата, вие сте предложили по-съкратен вариант на текст.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: По директивата за спазване на указа за прилагане на Закона за нормативните актове разпоредбите да се формулират кратко, точно и ясно на общоупотребимия български език.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Аз мисля, че след като постигнахме с проф. Средкова едно много добро колегиално споразумение да се придържаме към първите ни изявления, придържащи се към директивите, нека да оставим онези текстове, които действително са от директивите. Господин Тебеян веднага каза, че това е от директивата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Какво искате да кажете с това?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Искам да си остане нашата редакция с приетите вече от вас бележки.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Някой припознал ли е редакцията на Консултативния съвет?
Тогава подлагам на гласуване чл. 130в, с приетите редакционни бележки в заглавието и в т. 3.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, чисто редакционно, в т. 3 трябва да бъде "организацията на труда", за да бъде в синхрон.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Точно така е - "организацията на труда".
Който е съгласен, моля да гласува чл. 130 в, с редакционните бележки в заглавието и в т. 3.
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 11, против и въздържали се - няма.
Приема се.

Член 130г.
Заглавие - "Срокове за провеждане на процедурите по информация и консултации".
"...и провеждане на консултации" - казва Консултативният съвет. Според мен това е коректният текст.
Господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, заглавието, предложено от Консултативния съвет е коректно: "Срокове за предоставяне на информация и провеждане на консултации".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Всички бележки на Консултативния съвет са редакционни на практика, нали така?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Тук, да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Които подобряват текста.
Какво казва Правният отдел по тези бележки? Правно-технически - изцяло.
Господин Мирославов, Вие приемате това предложение?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: В ал. 2, т. 3 ние сме употребили думите "...договорните взаимоотношения...", докато народният представител госпожа Михайлова, мисля, че от трибуната каза не договорните, а трудово-правните отношения. Вие това имахте предвид. То съвпада и с предложението на Консултативния съвет. Така че ние при това положение не може да не се съгласим да е "договорни", а да е "трудови правоотношения".
Това е ал. 2, т. 3:
"3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на труда - безспорно тук - или в трудовите правоотношения...".
Точка 6 - също - "се предоставя не по-късно 1 месец преди съответните промени".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: "...в организацията на труда или в договорните взаимоотношения" се заменя с "...трудовите правоотношения".
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен с това предложение по ал. 2, т. 6, моля да гласува.
НАТАЛИЯ ПАРАПАНОВА: За заглавието само една корекция мога да предложа - на 130г - "процедурите по информиране и консултиране". Да не са "процедури по информация и консултация", защото дейността е информиране и консултиране и съответно тази дейност се осъществява чрез определени процедури, а самата информация и консултация е по-скоро резултат от дейността по информиране и консултиране. За да може процедурите да са по дейността. Ако изобщо приемате тази идея.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Ние сме предложили и министерството се съгласи да се премахнат тези процедури, които излишно натоварват текста. Тогава, ако настоявате, може да бъде "срокове за информиране и консултиране". Няма защо навсякъде да се говори за процедури. В този закон се говори повече за процедури, отколкото в ГПК, който сега е постъпил.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Затова е Кодекс.
Господин Мирославов, заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, ние се съгласихме със заглавието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви помоля да го прочетете окончателно.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: "Срокове за информиране и консултиране".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да.
Следващите промени.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Следващите промени на Консултативния съвет - в ал. 2, т. 4 след думата "срок" да се постави предлогът "до".
Безспорно, това е така - консултациите се провеждат в срок до 2 седмици. Това е т. 4.
Ал. 3 - "В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл. 123 - или до масови уволнения...", защото както са го направили "и/или" става и едното и другото, което е нещо, което не може да стане. Значи, "...които водят до промяна по чл. 123 - вместо "и", да стане "или" - до масови уволнения..."
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А в алинея 4?
Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Колкото и да е странно в дадения случай става дума за предоставяне на информация само на представителите по чл. 7а. В този смисъл, ако те са определени от синдикалните организиции, ще им бъде предоставена. Просто не необходимо да се предоставя на синдикалната организация. Ако народни представители решат да се предоставя на синдикалната организация - няма проблем. Но текстът на вносителя е прецизен. Макар че, ако прецените, че трябва да се предостави същата информация на синдикалните организации - няма проблем.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: В ал. 4 се налагат и други корекции, които преди това ги приехте.
"...при отказ да им я предостави - да сигнализират Изпълнителната агенция " Главна инспекция на труда и нейните органи" - така си остава, но Консултативният съвет казва "да уведомят". Стигаме пак до разликата между сигнализиране и уведомяване. Ние пак сме стъпили на Кодекса на труда, който казва, че всеки има право да сигнализира контролните органи и за нас ще си остане "сигнал".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Последно приемаме предложенията на Консултативния съвет, които са чисто редакционни, включително и на ал. 4 на вносителя, както пожела господин Чавдар Христов.
Обединяваме ли се около това?
Който е съгласен със заглавието, което прочете господин Мирославов - "Срокове за информиране и консултиране", чл. 130г, с предложенията на Консултативния съвет и запазването на ал. 4 на вносителя, моля да гласува.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Може ли преди да гласувате, но звучи некоректно - вижте какъв става текстът по вносителя - "...имат право да сигнализират Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и нейните органи за неспазване на трудовото законодателство".
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Така е във вашия текст.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Без "органи".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Правилно - без "органи". Пропуснах това.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Защото излиза, че органите са за неспазване на трудовото законодателство.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Правилно, с това го уточняваме - без "органи".
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Защо "масово уволнение", а не "масови уволнения"?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това можем да го уточним в хода на техническото изчистване.
Колеги, който е съгласен с чл. 130г, с направените и приети предложения, моля да гласува.
За - 11, против и въздържали се - няма.
Приема се.

Параграф 17.
По § 17 няма предложения.
Имате ли бележки по § 17? Няма.
Който е съгласен с текста на § 17, моля да гласува.
За - 11, против и въздържали се - няма.
Приема се.

Параграф 18.
Консултативният съвет предлага § 18 да отпадне.
Имате думата, колеги.
Вносителите не се съгласяват. Други предложения няма.
Защо трябва да отпадне е аргументирано в становището на Консултативния съвет.
Заповядайте, колеги.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Само да ви прочета текста точно за това, на което се позоваваме, не е достатъчно. Както при срочен договор, така и при непълното работно време те искат да се повторят онези подобни разпоредби "не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение..." и да ползват същите права и задължения.
Аз самият си признавам, че ал. 3 не е най-добрата, но е обща. Но те казват, че "моята е обща", но не пише нито за непълните, нито за срочните договори. Спомням, си че бяхме направили друга редакция. Проф. Дурмишев предложи да стане едва ли не някакъв дискриминационен признак. Затова смятам, че няма вреда, ако продължава да съществува този текст, който повтаря още един път това, което те искат да направят. Даже казват "клаузата за дедискриминация не ви е транспонирана напълно".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имате думата,колеги.
Някой припознава ли аргументите за отпадане? Аргументите са ясни.
Ако няма други предложения, ще подложа на гласуване текста на вносителя.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 18, моля да гласува.
За - 10, против и въздържали се - няма.
Приема се.

§ 19. Чл. 138а:
"Въвеждане на непълно работно време от работодателя"
Заповядайте. Какво казват работодателите по този въпрос?
ЧАВДАР ХРИСТОВ: В сегашния текст на чл. 138, има ал. 2, която е с почти същия текст: "При намаляване обема на работата работодателят може да установи едностранно за период от 3 месеца в една година непълно работно време...след предварително съгласуване със синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2" - това е сегашния текст.
За период - 3 месеца сме писали, а трябва да е "до 3 месеца", защото може да е от 1 до 3 месеца. Мисля, че така казва и Консултативния съвет. Консултативният съвет казва, освен това "едностранно". Какво ще е това "едностранно", като след това има "съгласуване"? Те предлагат да отпадне думата "едностранно".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Средкова.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Аргументът сме го дали писмено. Всяко нещо, което се извършва от работодателя и не е посочено, че се извършва съвместно, се извършва едностранно. Затова смятаме, че определението "едностранно" е една излишна дума, а не че нещо по същество се променя. Пак подчертавам, изхождайки единствено и само от формални юридически, а не от каквито и да е други съображения. Ако остане - не вреди, но ако изчезне, подобрява правно-технически разпоредбата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ясни са аргументите.
Колеги, имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Ние ги приемаме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кое приемате?
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Приемат и двете предложения - да отпадне "едностранно" и срокът да бъде "до", а не фиксиран.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Само да уточним, господин председател, че става дума за представителите по чл. 7, ал. 2, а не въобще за представителите.
Предложението на КСЗ се води поначало по една идея, която не бе възприета. Тук обръщам внимание да се запази "представителите по чл. 7, ал. 2", а не всички представители въобще.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Предлагам на гласуваме предложението на ал. 1:
"(1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до 3 месеца..." и нататък продължава текстът.
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 10, против и въздържали се - няма.
Приема се.

По другите алинеи има ли бележки? Господин Мирославов, имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Много са бъбриви нашите разпоредби в ал. 3, но така или иначе са такива в самата директива.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване останалите предложения, които господин Мирославов определи като бъбриви, за ал. 2 и 3 останалите до края.
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 10, против и въздържали се - няма.
Приема се.

Подлагам на гласуване целия § 19 с предложените промени.
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 10, против и въздържали се - няма.
Приема се.

§ 20. "В чл. 139 ал. 4 се отменя".
Колеги, който е съгласен § 20, да бъде приет, моля да гласува.
За - 10, против и въздържали се - няма.
Приема се.

Параграф 21 - Ненормиран работен ден.
Алинея 1 се възприема.
Предложение на КСЗ - в § 21, чл. 139а се изменя така:
1. В ал. 1 думите "може да установява ненормиран работен ден за някои длъжности" се заменят с думите "може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден."
Изчиства се текста и го приемаме.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: В ал. 2 думата "утвърждава" се заменя с "определя", може би е по-добре "определя със заповед".
По тази ал. 2 има предложение на БСК "до края на м. януари всяка година" - да отпадне.
Трябва да ви кажа от една страна колко бях раздвоен. Едните искаха "в началото на годината", писахме "до края на м. януари", господин Тебеян каза, че не искат в края на м. януари.
Ние обаче поддържаме "до края на м. януари да определи със заповед...". Възможно е естествено, когато се наложи през м. септември, октомври, ноември, с нова заповед да определи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Тебеян има думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря, господин председател.
Моля комисията да отбележи, че това е единственото работодателско предложение по този законопроект и ние се опасяваме от следното: че този текст означава, че ако някой до края на м. януари не е включен в този списък, то просто по-нататък не може да се определя такъв човек за ненормиран работен ден.
Винаги може в хода на годината да се наложи още някоя длъжност, поради характера на работата, поради изменената обстановка да работи на ненормиран работен ден.
При това положение дайте си сметка, че работодателят по един или друг начин ще му постави такива срокове, че ще е принуден сам, без да е включен в заповедта, да остава след работа, но тогава няма да получава допълнителния отпуск. Не бива да ограничаваме по този начин работодателя - или в началото на годината определяш за цялата година и повече нямаш никакви права да определяш.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Защо тази Ваша идея не беше възприета по време на тристранното обсъждане?
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Защото не беше приета от другите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: На подобен текст във вече отменената ал. 4 с предходния параграф - когато се планира работодателят много добре може да прецени кои длъжности - тук не става дума за хора, кои длъжности да ги включи в списъка на ненормираните. Ако се позволи по всяко време една длъжност да се вкарва, а друга да се изкарва, тогава произтичат права от този текст за допълнителен отпуск, който става много сложен като изчисления, като зачитане на това право за допълнителен отпуск.
Всъщност работата на такъв ненормиран работен ден представлява един извънреден труд - ако не е включен, ще го плати.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Един въпрос, господин Христов, тъй като аз подкрепям предложението на господин Тебеян. Какво се случва при разкриване на нова длъжност след м. януари, която се оказва, че трябва да бъде на ненормиран работен ден. Тогава работодателят трябва ли да чака до следващия м. януари, за да я включи в този списък?
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, ако ми позволите втори въпрос към господин Христов. Ако в хода на календарната година приемем в едно болнично или здравно заведение се случат събития, които редварително не могат да бъдат планирани и програмирани, какво ще се случи с този казус, а това много често се случва?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Във всички случаи правото да разпореди един работник или служител да работи си остава в рамките на извънредния труд. При едно добро планиране, една утвърдена структура, една утвърдена работеща организация - да, подобни хипотези могат да възникнат. Но те по правило, са изключения от правилото, а не са правилото.
Сега в нашата практика има много такива случаи - определят да работиш този месец и другият месец те изваждат защото няма потребност повече. След това на работника му остава въпроса: "Аз имам ли право на допълнителен отпуск по чл. 156 или нямам, и колко време имам".
Поради тази причина ние считаме, че няма никаква пречка един работодател да си определи длъжностите. Що се отнася до една нова длъжност - да, една нова длъжност би могла да бъде включена, защото на нея няма назначен човек и не биха могли да произтекат такива права или нарушения на права.
В края на краищата, както прецените.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Средкова, имате думата.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Уважаеми народни представители ние също сме питали какво налага този списък да е ежегоден и защо точно да е в края на м. януари, а не м. декември на предходната година. За нас, както правилникът за вътрешния трудов ред, се приема от работодателя и съществува докато се наложат проблеми в него, и те се обявяват на работниците и служителите, така и установяването на т.нар. ненормиран работен ден, като форма на организация на работното време, става със заповед на работодателя, която се обявява и си съществува, докато се наложат промени в нея.
Ако следващата година няма промени в длъжностите, ние пак ежегодно ще обявяваме - това е излишна дейност. А въпросът, който Вие поставихте, той се решава. Специално за здравните заведения - там е най-малкия проблем. Там дори няма ограничения за продължителността на извънредния труд при оказване на медицинска помощ.
Но като се има предвид, че при ненормиран работен ден, както посочва директивата, работят обикновено ръководни служители, други служители, които имат решаващи дейности, няма защо да се налага едно такова задължение на работодателя всяка година да определя списъка. Така че ние без да знаем становището на работодателите, сме го изразили, че не е ясно какво налага да е ежегоден.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Аз имам особено мнение по въпроса за ненрормирания работен ден и все си мисля, че старата ни практика, когато имаше списък и щом си в списъка, имаш право е много опасна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви за редакция на текста, все пак.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Аз бих се спрял на това, че "длъжностите се определят със заповед от работодателя" - и дотук.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Точно така.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Предлагам следното: "Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя".
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: "...се определя със заповед на работодателя" и точка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен, моля да гласува. Синдикатите се възразят естествено.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Какво значение има, ако това е евдинственото решение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението - "Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя".
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 10, против и въздържали се - няма.
Приема се.

Алинея 2 - който е съгласен да има установяване на ненормиран работен ден за някои длъжности, моля да гласува - новият раздел, ал. 1.
За - 10, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Приключихме с ал. 1 и ал. 2.

Има ли предложения по ал. 3?
Госпожо Средкова, каква е разликата в текстовете на ал. 3 - между "редовно работно време" и "нормален работен ден"?
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Разликата е в това, че в световната практика е утвърдена, има такава форма, че работата при ненормиран работен ден не е работа над редовното работно време. Просто особеност на ненормирания работен ден е, че по друг начин се определя нормата за работното време. Затова не се заплаща възнаграждение като извънреден труд, а се компенсира с отпуск. Затова ние настоятелно молим да не бъде разпоредбата "инфине" след изтичане на работното време, а след изтичане на работния ден.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кой преценява и по какви критерии кой работен ден е нормиран, и кой не е?
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: По чл. 136 и следв. от Кодекса на труда нормален работен ден е този, който е определен в законодателството и се прилага за всички, за които не е предвидено друго. Тук особеното е, че след 8-те часа - понякога, не всеки ден, когато се налага, те трябва да работят, но това е за тях, защото, както е записано - след изтичане на редовния работен ден, след редовното работно време е извънреден труд. Ненормираното работно време не е извънреден труд. Това е разликата на алинеята, и не е допълнителен труд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Аз няколко пъти казах, че ние се придържаме към разпоредбата.
С този текст, всеки ще каже "Добре, каква е разликата между нормалнен работен ден и редовно работно време? Има ли съществена разлика" и всеки един юрист ще каже нещо. Това ще внесе доста напрежение и тълкувания. Затова ние сме за запазване на онова, което е досега.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли някой да каже нещо за ал. 3.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за ал. 3.
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 6, против - няма, въздържали се - 3.
Приема се.

Алинея 4.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Същия проблем има и за ал. 4.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли някой, който да припознае ал. 4 на Консултативния съвет със същите аргуманти?
Който е съгласен да бъде приет текста на вносителя за ал. 4, моля да гласува.
За - 8, против - няма и въздържали се - 2.

Алинея 5.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Същият проблем.
Каква е разликата "междуседмична" и "седмична"?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Правилно.
Който е съгласен да бъде приет текста на вносителя по ал. 5, с редакционната бележка "и седмична почивка", моля да гласува.
За - 8, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Алинея 6.
Господин Мирославов има думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Алинея 6 предлага работата над редовното работно време да се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни - с възнаграждение за извънреден труд.
Пак се позоваваме на досегашната практика. Нека да не създаваме напрежение защо е така, защо не е е така. Теоретически, становището на Консултативния съвет е много хубаво. Но проф. Средкова знае каква е разликата между теоретическо обосноваване и практическото прилагане.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Може ли да отговаря?
В Консултативния съвет по законодателството има двама трудови съдии. Мисля, че те не по-малко прилагат трудовото законодателство. В Консултативния съвет по законодателството има един дългогодишен служител.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Средкова, моля Ви по предложението, ако искате да кажете нещо, а не за членовете на Консултативния съвет.
Господин Илчев има думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Моите уважения към трудовите съдии, но на практика се получава така, че начинът на водене и компенсиране на почивните дни е много сложно.
Подкрепям това, което каза господин Мирославов.
ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, и аз подкрепям господин Мирославов.
Има длъжности, при които едно предприятие не може да си позволи с допълнителен платен отпуск да компенсира извънреден труд.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Този допълнителен платен годишен отпуск договаря ли се?
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Договаря се, има минимален размер.
Това, което се каза е различно - заплащането на извънредния труд в никакъв случай не може да се замени с допълнителен платен отпуск по празниците. Това са две съвършено различни компенсации.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, някой припознава ли това предложение?
Тогава гласуваме предложението за ал. 6 на вносителя.
Който е съгласен да бъде подкрепен текста на вносителя за ал. 6, моля да гласува.
За - 10. Против и въздържали се - няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 21 с приетите предложения.
Който е съгласен § 21 да бъде подкрепен, моля да гласува.
За - 10. Против и въздържали се - няма.
Приема се.
Последният текст, който искаме да гласуваме за тази вечер, е § 22 , по който няма предложения - за отпадане на ал. 5 в чл. 140.
"Чл. 140 (5) Работниците и служителите, които полагат само нощен труд, или които работят на смени, включващи нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя".
Имаше едно предложение на господин Гризанов, което е много интересно, да не е за сметка на работодателя.
Който е съгласен да бъде подкрепен текста на вносителя за § 22, моля да гласува.
За - 10, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Господин Мирославов, заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, благодаря ви.
Очаквам ви утре отново на заседание на комисията от 15 ч. в зала 248.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18.05 ч.)