Извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика четвъртък

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Имаме необходимия кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Предлагам днешният дневен ред на заседанието да бъде следният:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г. – второ четене – продължение.
2. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г.
2. Разни.
Колеги, на предишното заседание отложихме гласуването на чл. 123 от законопроекта с уговорката вносителите да предложат по-прецизен текст.
Господин Мирославов, вие сте се обединили около този текст.
Има думата господин Христов. Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние вече разговаряхме с господин Мирославов. Аз лично ще изразя едно притеснение от редакцията на чл. 123, ал. 1, тъй като там изведнъж като основание, като хипотеза за правоприемството се очертава само прехвърлянето на имущество или част от имущество, на дейност или на част от дейност, на функции или част от функции. Всичко останало, което досега е хипотеза на запазване на правопроемството, това, което е от точките от 1 до 8, това фактически вече не е хипотеза на запазване на правоприемство, а е случай, форма, дрешка, при която се осъществява основният състав на запазването, прехвърлянето на имущество, дейност или функции.
Това прехвърляне в чисто правен аспект, когато се чете нормата, винаги води към облигационни отношения, тоест, към някаква сделка. Защото само при сделките ние имаме прехвърляне в чисто правен аспект. Друг е въпросът гражданската употреба на глагола “прехвърлям” – какъв смисъл може да има.
Но тук, когато четем закона, ще възникнат спорове в практиката – предполагам – при които в края на краищата ще се стигне до това, че някои ще започнат да тълкуват текста като един нов текст, който стеснява хипотезите на правоприемството само до прехвърляне. А това сливане, вливане, разделяне, промяна на правната формата ще бъдат случаите, при които става това прехвърляне.
Ето защо предлагам следното. Тъй като спорът възникна вчера и се наложи това нещо да се прави от колегите от Министерството на труда и социалната политика – да се разделя текста – от употребата на тези две нови понятия: работодател-прехвърлител и работодател-преобретател. На мен ми се струва, независимо от това, че те също ми дразнят съзнанието, че е по-добре да запазим текста такъв, какъвто първоначално е внесен от вносителя, като се възприеме предложението за нова ал. 5 в чл. 123 на Консултативния съвет по законодателството, като там се запише вместо “стария” и “новия” работодател – работодателя-прехвърлител, работодателя-преобретател.
Така ще избегнем евентуалните спорове по тълкуването на текста в този му вариант, който сега се предлага. За сметка на това пък ще остане този дразнещ израз. Но ми се струва, че е по-добре това да бъде, отколкото един нов текст, който не е огледан внимателно, не е преценен и не се знае какви спорове може да породи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Аз не знам дали някой може да обедини Търговския закон и Кодекса на труда.
Заповядайте, господин Илков. Имате думата.
ВЕСЕЛИН ИЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Искам само да допълня още един аргумент, който във вчерашната дискусия не успях да изтъкна и който се опасявам, че нашите опоненти ще използват – проф. Среткова, Правния отдел, който не опонираше, но той не можеше да вземе позиция по този спор.
Ставаше дума за двете понятия – работодател-прехвърлител и работодател-преобретател. Искам само с едно изречение да добавя един щрих, който според мен е много важен при взимането на това решение, тоест, текстът да е във вида, в който ние като вносители – тоест, Министерския съвет, но ние като Министерството на труда и социалната политика, което е подготвило тези промени – взехме предвид при изготвянето на текста на чл. 123.
Това е един материал, едно изследване от Европейската комисия, което анализира съдебната практика на Съда на Европейските общности и съгласно тази практика по отношение именно понятието “прехвърляне на предприятие” по смисъла на тази директива, по-точно в чл. 1, т. 1 се разбира. Това е прехвърляне, което може да бъде и резултат – цитирам вече – “резултат от едностранен акт, от съдебно решение или от законодателен акт”. Сходно на това няма нужда прехвърлянето да е резултат от договорни отношения между прехвърлителя и преобретателя.
Подчертах това изречение, защото според мен това е есенцията на спора, който водехме вчера. Тоест, според практиката на Съда на Европейските общности не се разбира само думата или понятието “прехвърлител” в тесния термин по смисъла на търговското право.
Така че в случая този термин се тълкува по-широко и бихме могли да го приемем. В противен случай рискуваме отново да приемем бележки от Европейската комисия, които да оспорят съответствието на този текст с директивите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илков.
Обаче не разбрах какво предлагате.
ВЕСЕЛИН ИЛКОВ: Да се запази текстът по вносител.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А за ал. 5 на проф. Среткова?
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да предложа изход от положението, ако ми разрешите, господин председател.
Тъй като проблемите възникват във връзка с новата редакция на ал. 1, мен ми се струва, че тя може да си остане спокойно в начина, по който я приехте на вчерашното заседание:
“Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:” – и следват от 1-ва до 8-ма точка.
Вие там направихте някои промени по отделните текстове. Но този текст може да бъде ал. 1. Ал. 2, 3 и 4 могат да бъдат оставени така, както са предложени в новия текст и няма никаква пречка да си има нов чл. 123а за наем, аренда или концесия, тъй като там изобщо не се споменават тези думи – дали е цялото имущество, дали е дейността, функциите и пр., и пр. Това според мен е най-лесният изход от положението.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Но ние направихме промени в т. 3, в т. 5 на ал. 1 на чл. 123.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Мисля, че на бърза ръка постигнахме консенсус. Това, което предложи господин Тебеян, е добро.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, ще Ви помоля да прочетете текста на чл. 123, за да няма въпроси след това.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: “Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правно-организационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Моля, гласувайте ал. 1 на чл. 123 от § 10.
“За” – 9, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на комисията за ал. 1 на чл. 123 се приема.
“Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:
1.сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правно-организационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.”
Пристъпваме към обсъждането на ал. 2.
Господин Мирославов, моля да прочетете следващите алинеи.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя-прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател-преобретател.
(3) Правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите при работодателя-прехвърлител, които са били в трудови правоотношения с него към датата на промяната по ал. 1, както и правата на лицата, които към датата на промяната не са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.
(4) Задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят:
1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правно-организационната форма – работодателят-преобретател;
2. в останалите случаи – солидарно работодателят-прехвърлител и работодателят-преобретател.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Мирославов.
Колеги, има ли някакви бележки към тези текстове? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на комисията за ал. 2, 3 и 4 на чл. 123.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на комисията за ал. 2, 3 и 4 на чл. 123 се приемат.
Моля, гласувайте целия текст на комисията за чл. 123.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 123 се приема.
“Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правно-организационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя-прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател-преобретател.
(3) Правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите при работодателя-прехвърлител, които са били в трудови правоотношения с него към датата на промяната по ал. 1, както и правата на лицата, които към датата на промяната не са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.
(4) Задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят:
1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правно-организационната форма – работодателят-преобретател;
2. в останалите случаи – солидарно работодателят-прехвърлител и работодателят-преобретател.”
Следва предложение на комисията за създаване на нов член – чл. 123а “Запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия”. Това може би ще бъде нов параграф - § 10а.
“Чл. 123а. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател.
(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят солидарно двамата работодатели.
(4) След изтичане на срока на наема, арендата или концесията трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател.”
Има ли бележки по този текст?
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: В ал. 4 трябва да се добави “договора за наем”, а не “срока на наема”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, наемът няма срок. Правно-организационната форма на наема е договорът.
“(4) След изтичане срока на договора за наема, арендата или концесията трудовите правоотношения с работниците и служители не се прекратяват, а преминават към стария им работодател.”
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, аз бих предложил да няма членуване – срока на договора за наем, аренда или концесия. Нататък текстът продължава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля, гласувайте така предложения текст на комисията за чл. 123а, § 10а.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 123а, § 10а, се приема.
“Запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия
Чл. 123а. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател.
(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят солидарно двамата работодатели.
(4) След изтичане на срока на договора за наем, аренда или концесия трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател.”
Господин Мирославов, тук има предложение за нов член – чл. 130б. Къде трябва систематически да се проведе обсъждането и гласуването на това предложение? Добре.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера аз направих уговорката, че трябва да разгледаме и чл. 130б, защото той е свързан с чл. 123.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре. Чл. 130б е със заглавие “Задължение за информация и консултации при промяна на работодателя
“Чл. 130б. (1) Преди извършване на промяната по чл. 123, ал. 1 работодателят –прехвърлител и работодателят-преобретател, а в случаите на чл. 123а, ал. 1 – старият и новият работодател, са длъжни да информират представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от своите предприятия за:
1. предвижданата промяна и датата на извършването й;
2. причините за промяната;
3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;
4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително и за изпълнението на задълженията по чл. 123, ал. 4 и чл. 123, ал. 3.
(2) Работодателят-прехвърлител или старият работодател е длъжен да предостави информацията по ал. 1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната.
(3) Работодателят-преобретател или новият работодател е длъжен да предостави информацията по ал. 1 своевременно, но във всички случаи в срок най-малко два месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по отношение на условията на труд и заетост.
(4) Когато някой от работодателите предвижда мерки по ал. 1, т. 4 по отношение на работниците и служителите от своето предприятие, той е длъжен преди извършване на промяната да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 относно тези мерки.
(5) В случаите, когато в предприятието няма синдикални организации и представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, работодателят предоставя информацията по ал. 1 на съответните работници и служители.
(6) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 1 или когато той не проведе консултациите по ал. 4, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 или работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” за неспазване на трудовото законодателство.
(7) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за промяната.”
Това е чл. 130б или § 16. Има ли бележки по този текст?
Има думата госпожа Тодорова. Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да попитам вносителите относно ал. 2 и 3. Алинея 2 започва с “работодателят-прехвърлител или старият работодател”. Така поднесена нормата лично за мен дава възможност да тълкуваме, че нещата са в алтернатива – или единият, или другият, а за мен това са синоними. Така ли е, господин Мирославов? Каква е вашата идея и вашата воля? Може би не съм разбрала правилно идеята ви.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, не са синоними. Когато работодателят прехвърля, е този по чл. 123, а старият работодател е по чл. 123а.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Тогава да дефинираме по кой член е работодателят-прехвърлител и старият работодател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
“(2) Работодателят-прехвърлител по чл. 123 или старият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната.”
Така вече става ясно.
Същото трябва да се направи и в ал. 3 – “работодателят-преобретател по чл. 123 или новият работодател по чл. 123а...”
Има ли други предложения, мнения, становища по този член? Няма.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 16, чл. 130б.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 16, чл. 130б се приема.
“Задължение за информация и консултации при промяна на работодателя
Чл. 130б. (1) Преди извършване на промяната по чл. 123, ал. 1 работодателят-прехвърлител и работодателят-преобретател, а в случаите на чл. 123а, ал. 1 – старият и новият работодател, са длъжни да информират представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от своите предприятия за:
1. предвижданата промяна и датата на извършването й;
2. причините за промяната;
3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;
4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително и за изпълнението на задълженията по чл. 123, ал. 4 и чл. 123, ал. 3.
(2) Работодателят-прехвърлител по чл. 123 или старият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната.
(3) Работодателят-преобретател по чл. 123 или новият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 своевременно, но във всички случаи в срок най-малко два месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по отношение на условията на труд и заетост.
(4) Когато някой от работодателите предвижда мерки по ал. 1, т. 4 по отношение на работниците и служителите от своето предприятие, той е длъжен преди извършване на промяната да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 относно тези мерки.
(5) В случаите, когато в предприятието няма синдикални организации и представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, работодателят предоставя информацията по ал. 1 на съответните работници и служители.
(6) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 1 или когато той не проведе консултациите по ал. 4, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 или работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” за неспазване на трудовото законодателство.
(7) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за промяната.”
Сега преминаваме към § 23. Става въпрос за нощния труд.
Тук има предложение на Иван Гризанов:
“(2) Работниците и служителите, които ползват нощен труд, да се приемат на работа само след предварителен медицински преглед.”
“(4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител, полагащ нощен труд се е влошило и полагането на този вид труд може да доведе до задълбочаване на здравословния проблем, то спрямо лицето се предприемат действия за преминаване на подходяща дневна работа или се трудоустроява.”
Има думата господин Кумчев. Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Много категории лица изпълняват нощен труд. Невъзможно е всеки път да се прави предварителен медицински преглед. Нека да напомня на уважаемите колеги – народни представители и гостите, че човек и преди постъпване на работа винаги преминава през предварителен медицински преглед.
Така че аз не приемам това предложение на господин Гризанов.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз не разбрах колегата Кумчев. Промяната касае това кой ще заплати този преглед. Отпада последният текст, който го има в предложението на вносителя – “който е за сметка на работодателя”. Това последното в другия текст го няма.
Това не е никак малка подробност. Така че аз предлагам да остане текстът на вносителя.
Благодаря
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Интересно е как си представя вносителят този текст на практика. Става въпрос за ал. 2: “Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.”
Но той все още не му е работодател. Какъв работодател е? Той кандидатства за работа.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Текстът визира работниците и служителите, тоест, това са физически лица, с които вече е възникнало трудовото правоотношение. Те имат това качество.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Има една Наредба № 4 за документи, които са необходими за сключване на трудов договор, която е издадена въз основа на Кодекса на труда и в която и за вас, и за мен, и за всички останали, а не само за тези, които работят нощен труд, пише така: “документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа”.
Така че не само при нощния труд, а и всички останали при първоначално постъпване на работа представят документ за медицински преглед. В общи линии така и си го представяме и ние: преди да постъпи на работа като нощен работник, ще минава през предварителен преглед.
Друг е въпросът, че за разлика от мен, който си плаща този преглед, тук прегледът ще бъде за сметка на работодателя.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, става дума за нощен труд, което е естествено.
Колеги, моля, гласувайте предложението на господин Иван Гризанов за промяна в ал. 2 и ал. 4 на чл. 140а, § 23.
“За” и “против” – няма, “въздържали се” – 10.
Предложението на господин Гризанов по § 23 не се приема.
Има предложение на КНСБ ал. 5 да отпадне. Става въпрос за тайните за здравословното състояние на работниците и служителите.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Предложили сме да отпадне този текст, тъй като има един друг текст и той е предложен малко по-нататък – в чл. 287, ал. 3, на стр. 25. Сега има текст с приблизително същото съдържание в този чл. 287 и, ако се интегрира тази нова идея в чл. 287, разпоредбата ще бъде по-сполучлива. Иначе ще се получи едно дублиране. Ал. 5 веднъж ни казва нещо, което вече ни е казано в съществуващия чл. 287, ал. 3.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Колеги, има още едно предложение, направено от Консултативния съвет по законодателството.
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Искам да ви кажа, че текстът на чл. 140а има пряка връзка и с чл. 141 – работата на смени. Става дума при каква продължителност на нощния труд смяната се смята за дневна или нощна.
Вярно е, че съгласно директивите на Европейския съюз при продължителност над три часа това се счита за нощен труд. Обаче пак по директивите на Европейския съюз за нощен труд се смята времето от полунощ до 5 часа. А у нас, както ще видите в ал. 2 на чл. 140, за нощен труд се приема времето от 22 до 6,00 ч. По нашето определение една смяна примерно от 22 ч. до 2,00 ч. през нощта е с четири часа нощен труд, а по европейските критерии е с два часа нощен труд.
Сега, когато ние обявяваме, че над тричасова смяна нощен труд вече се смята за нощна, което вече има връзка и с продължителността и т.н., би трябвало да си изравним времето, което се смята за нощен труд, с европейското. Тоест, от 0 до 5 часа да се смята за нощен труд.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Съжалявам, че ще опонирам на господин Тебеян.
Тук става дума, че никой не пипа текста за нощния труд. Чл. 140 си остава. Но тук става дума, че работник, в редовното работно време на който се включва най-малко три часа нощен труд – този, който е по чл. 140, ал. 2 – от 22,00 ч. до 6,00 и от 20,00 до 6,00 ч. за непълнолетните, или тези, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се счита за работник, който полага нощен труд. Тук не се определя нощния труд, а се определя работника, който полага нощен труд. В директивата има понятие “нощен работник”. Нощен работник е този, който полага нощен труд. Ние не сложихме “нощен работник”, защото ни беше страх да не ни питат кой е нощен работник.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Така е, господин председател, но после пък ще възникне проблемът, че трябва да бъде по-къса такава смяна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Колеги, тук има предложение за ал. 4 на Консултативния съвет по законодателството. Имате думата по тези предложения.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ал. 4 на вносителя съдържа по-богата хипотеза като възможности от предлаганата от Консултативния съвет по законодателството. Защото в текста на вносителя има алтернатива. Може здравословното състояние на работника да не се е влошило до такава степен, че той да бъде трудоустроен, но може да се е влошило в степен, при която да не може да поеме нощен труд. Това са различни хипотези
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
А ал. 5 какво ще я правим? Има предложение и от Консултативния съвет по законодателството, и от КНСБ да отпадне.
Има думата господин Веселин Илков. Заповядайте, господин Илков.
ВЕСЕЛИН ИЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Извинявайте, че отново взимам думата, но искам да кажа, че според мен – изтъквам мое лично мнение – тази алинея трябва да остане във вида, в която е дадена от вносителя. Става дума за ал. 5, защото контекстът е за нощните работници, докато по чл. 287 се говори за периодични прегледи и там е общият случай. Неведнъж ни е боляла главата в споровете с комисията, за да обясним нашата практика. Те ни казват: не можете с една алинея или с една разпоредба да транспонирате два различни текста. Особената грижа по отношение на нощните работници. Не можем да използваме една разпоредба, която е общият случай, по отношение на специална хипотеза за специален вид група работници, каквато са нощните работници.
Така че лично аз настоявам текста на ал. 5 във вида, предложен от вносителя, да остане и да бъде гласувана от вас.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илков.
Аз си спомням други закони, в които опазването на здравословното състояние – например в Закона за здравословни и безопасни условия на труд има такива текстове – се възлага на компетентния орган. Работодателят от къде на къде ще знае здравословното състояние на работниците. Какво знае той за това?
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз предлагам да уважите предложението на господин Христов и да отпадне тази ал. 5, защото тя говори за тайните за здравословното състояние. Дали това е периодичен, дали това е първоначалният медицински преглед или следващите периодични медицински прегледи, които ги има в ал. 3, това са данни за здравословното му състояние.
Така че най-доброто място на този текст е в чл. 287, ал. 3, където и господин Чавдар Христов предложи да бъде.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Става въпрос не дали да се запази или не, а къде да бъде.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на ал. 5, за да може да отиде на систематичното си място.
Моля, гласувайте, това предложение за отпадане на ал. 5 от чл. 140а.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението за отпадане на ал. 5 от чл. 140а се приема.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 23, чл. 140а.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 140а, § 23.
“За” – 10, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на комисията за чл. 140а, § 23.
“§ 23. Създава се чл. 140а:
“Особени правила за полагане на нощен труд
Чл. 140а. (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включва най-малко 3 часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко 3 часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.
(2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.
(3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287.
(4) когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.
(5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.”
Има предложение за създаване на нов параграф относно промени в чл. 141.
“§... В чл. 141 в ал. 2 думите “4 и повече часа нощен труд” се заменят с “3 и повече часа нощен труд”.”
Сега ще ви прочета какво казва сегашният чл. 141 от Кодекса на труда:
“Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.
(2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд, се смята за нощна.”
Тук вие искате тези 4 часа да ги замените с 3 часа.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако позволите, ще обясня защо.
Защото само преди около 1 минута комисията прие, че за нощен труд се счита този, при който има най-малко три часа нощен труд. В такъв случай ще се получи едно противоречие между двата текста. В единия текст – в току-що приетия – говорим за 3 часа нощен труд, докато тук става дума за 4 часа нощен труд.
Не е ясно поради какви причини законът ни говори на две места две различни неща. А всъщност става въпрос за едно и също нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не се говори на двете места за едно и също място, а се говори на едното място за работници и служители в редовно работно време.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Касае се за три понятия. В чл. 140 се говори, че нощен е трудът, който се полага от 22 ч. до 6 ч. Не говорим за непълнолетните.
В чл. 140а казваме, че нощен работник е този, който работи най-малко 3 часа нощен труд. А чл. 141, за който пледира господин Христов, говори за нощна смяна. Едно е смяна, едно е нощен труд, едно е нощен работник.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христов, убеден ли сте от това обяснение?
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Господин председател, не бих искал да обременявам комисията. Аз не съм убеден от обяснението, но щом така се приема, нека така да бъде.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Преминаваме към следващия параграф, който се предлага да се създаде, отнасящ се до изменение на чл. 142. Това е по предложение на народния представител Иван Гризанов. Предлаганата промяна е в ал. 2, а ал. 2 по вносителя гласи така:
“(2) Работното време се изчислява в работни дни подневно.
“(2) Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време, седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от четири месеца.”
Предложението на господин Гризанов е подобно на това:
“(2) Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време, седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 12 месеца.”
Има думата господин Христов. Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние категорично възразяваме срещу подобно предложение и още повече против евентуалното му приемане. Преизчисляването през четири месеца, защото сега няма никаква пречка работодателят да установи за един период до четири месеца – казва законът – отчитане на работното време по този сумиран начин. А след като изтекат тези четири месеца, трябва да се направи уравновесяване на евентуално положеният в повече извънреден труд, след което за следващ период от време няма никаква пречка до четири месеца и така може да се прави на всеки четири месеца или до четири месеца.
Но за една година това означава, че няма никакъв смисъл от такъв срок. Ние спокойно ще си работим една година на сумирано изчисляване на работното време и влизаме в следващата година. Кога ще се изчисли този труд? То постоянно ще се работи извънредно.
Освен това, ако не ме лъже паметта, струва ми се, че имаше една директива, в която този референтен период не може да бъде повече от четири месеца. В предходно състояние на текста беше 6 месеца и след това ние го променихме с промените – мисля – от 2004 г. на Кодекса на труда, тъй като директивата установяваше не повече от четири месеца.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Предложението на господин Гризанов е напълно в духа на препоръките от последния мониторингов доклад, а именно за по-голяма гъвкавост на работното време. Не забравяйте, че в България има много хора, заети в така наречените сезонни дейности – в туризма, в строителството, в селското стопанство.
Един по-голям период за компенсиране на удълженото и намаленото работно време, респективно сумираното изчисляване на работното време, ще позволи тези хора да бъдат запазени на техните работни места и при по-слабия сезон, когато работата намалява и те ще могат да останат на работа, ако удължим периода.
Това са ми икономическите аргументи.
Какви са правните ми аргументи?
Директивата на Европейския съюз за работното време в чл. 19 предвижда възможност наистина за такъв референтен период, наричан в директивата, тоест, времето за удължаване и компенсиране, да бъде шест месеца. Това е в чл. 19. Нещо повече.
Комисията е дала преходен период, който тече от 1 август 2004 г. до 1 август 2007 г. Продължителността на седмичното работно време може да не надвишава 58 часа, а у нас е 48 и само при сумираното изчисляване е 56. До 1 август 2009 г. да не надвишава 56 часа, тоест, комисията дава такава възможност за шестмесечен период, през който да се изравнява удълженото с намаленото работно време. Нещо повече.
С колективни трудови договори и със споразумения между социалните партньори чл. 19 на директивата позволява до 12 месеца да се удължи този референтен период.
На базата на това, което казах, става ясно, че вие като държавен орган, като държава имате право да въведете шестмесечен референтен период, а, ако нашият кодекс имаше и такава възможност чрез колективни трудови договори работодатели и работници и служители да се разбират, те биха могли дори и до 12 месеца да установят такъв период.
Очевидно е обаче, че вие като държава не можете да въведете 12-месечен период, но можете шестмесечен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е в подкрепа на четиримесечния период.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
В своите предложения международните финансови институции – Световната банка и Международният валутен фонд – употребяват тази дума – на една година изравняване. Препоръчват на България обаче да запише шест месеца.
Аз онзи ден говорих с един специалист от Международния валутен фонд. Той каза така: добре, след като транспонирате европейското законодателство, тогава махнете 4-те и направете 6 месеца. Предполагам, че предложението на господин Гризанов е дошло някъде от работодателски организации. Но, ако вие го приемете, то би могло да стане 6 месеца.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, предлагам да приемем по принцип предложението на господин Гризанов за ал. 2:
“(2) Работодателя може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 12 месеца.”
Сменяме “12” месеца с “6” месеца.
Моля, гласувайте предложението на комисията за ал. 2.
“За” – 10, “против “ и “въздържали се” – няма.
Текстът на чл. 142 от новия параграф се приема.
“§... В чл. 142 ал. 2 се изменя така:
“(2) Работодателя може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 12 месеца.”
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! След като въведохме този референтен период за сумираното работно време, нека да го въведем и за удължаването и компенсирането на работното време. Искам да ви кажа, че вие в § 17 вече приехте едно изменение на чл. 136а, който засяга удълженото работно време. Този текст, който приехте за § 17, може да стане точка 1 на § 17 и да има една втора точка в този § 17, която да звучи така:
“2. в ал. 4 цифрата “4” се заменя с “6”.
Предвижда се компенсиране в срок от четири месеца. Да стане шест месеца и там, както е при сумираното работно време.
ВЕСЕЛИН ИЛКОВ: Няма никаква връзка.
ДИКРАН ТЕБЕН: Те са свързани. И в двата случая става дума за часове, които са отработени в повече, които да се компенсират с часове в по-малко. Щом може при сумираното работно време да установим шестмесечен период, защо да не можем при удължаването и при намаленото работно време след това?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Заповядайте, господин Илков. Имате думата.
ВЕСЕЛИН ИЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми, господин председател, да приземя дискусията. Все пак доста време говорим за предложения, които са извън пакета на вносителя. Аз не знам какви са аргументите за тези предложения, но все пак основният пакет, който беше представен пред вас за разглеждане, не включваше това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви, не ни учете на процедура. Вие си казвайте Вашите аргументи. За процедурата оставете грижата на мен.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз смятам, че няма основания господин Тебеян да прави сега това предложение. Едното е шест месеца, когато се отчита работното време и в рамките на тези шест месеца се вижда колко е редовното работно време, колко е положеният извънреден труд. А тук в рамките на четири месеца трябва да компенсираш увеличението.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Преминаваме към § 24.
Има предложение за заглавие на член 154а:
“Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труд”
Тук няма постъпили предложения. Имате ли някакви бележки, колеги? Не виждам.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само да обясня, защото за първи път се появява такъв текст в нашето законодателство.
Във всички директиви се дава право на Министерския съвет да дерогира някои от правата и да въведе. Сега например се прави наредба за автотранспорта, за която стана дума и при която работното време ще бъде повече, а почивката по-малко – както е при моряците.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, моля, гласувайте предложението на вносителя за § 24.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 24 се приема.
“§ 24. Създава се чл. 154а:
“Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труд
Чл. 154а. При спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда.”
Следва предложение на КНСБ за създаване на нов параграф, отнасящ се до изменение в чл. 157.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Предложението, което правим, е във връзка с обезпечаване дейността на представителите по чл. 7а и въобще на представителите. Очевидно е, че в някои от случаите ще им се налага отпуск. Би следвало да ги предвидим като субект, имащ право на такъв отпуск, с оглед на това, което вече стана като факт – бяха приети предходни текстове, които допускат да ползват отпуск.
Нека да се обезпечи с един такъв краткотраен отпуск.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Христов.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: този отпуск беше регламентиран с промените, които бяха направени по другия член, където беше предвидено с колективен трудов договор или със споразумение между страните представителят на работниците има право на краткосрочен отпуск за обучание и т.н. Трябва ли на две места да се записва всичко това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Заповядайте, господин Христов.Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Отпуските в България са законноустановени. Тоест, можеш да ползваш отпуск или вид отпуск, само ако такъв отпуск е разрешен от закона. Не можеш да си договаряш отпуска. Тоест, ние ще допуснем с колективния трудов договор онова, което приехме, да договорим отпуск, който не е законно установен. Поради тази причина се налага да се въведе тази точка. Надявам се, бях разбран.
Благодаря.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! При прегледите въпросът е, както казахте и вие, при прегледите кой ще плаща. Защото в следващото предложение за чл. 157 в ал. 3 се казва:
“(3) През време на отпуските се плаща възнаграждение както следва”.
И по т. 6, и по новата т. 8 от работодателя.
Затова нека синдикатите да си кажат мнението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преминаваме към § 25, отнасящ се до чл. 163, ал. 6. Предлага се в чл. 163 думите “според поредността на живите деца на осиновителката се заличават.
Имате думата, господин Христов. Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това е едно закъсняло изменение, което сме допускали и преди това.
Допусната беше една неточност при приемането на поправки в чл. 285 в края на миналата година. Става дума за една предпазна храна, която се дава тогава, когато има специфична организация на работата или специфични вредни условия.
Те са дадени по принцип кумулативно, а трябва да се дадат алтернативно, тоест, и при едното, и при другото може да се получава безплатна храна, а не както сега се тълкува формално правно – тясно, че само, ако са кумулативно дадени тези две условия за получаване на храна.
Затова предлагаме да се изправи тази нередност, тъй като тя предизвика в практиката безброй много спорове. Министерството на труда и социалната политика е затрупано от питания и се чуди как да се огъва и да излиза от тази ситуация, а в същото време с подзаконов нормативен акт, с една наредба се дават права и при едното, и при другото.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Предложението на КНСБ е опит да се върне компенсационната система, която беше премахната по искане на Европейската комисия. Става дума за следното.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава говорехме за безплатно професионално хранене и т.н.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Безплатната храна е свързана с организацията на работното време. С това, че работното време е непрекъсваемо, че работникът не може да отиде да се нахрани, че работникът, да речем, работи на обект, където няма къде наблизо да отиде да се нахрани и т.н. Това е свързано с безплатната храна. Докато по-тежките условия на труда не могат да бъдат свързани с безплатната храна, още повече че не е уточнено каква е тя. Ако аз дам на работника шкембе-чорба или боб яхния, това ще го предпази ли от рисковите фактори на труда? Няма да го предпази.
Очевидно е, че синдикатите се опитват всички тези придобивки, които имаха, свързани с компенсациите за вредни условия на труд, отново да бъдат възстановени.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Господин Мирославов ще Ви каже, че имаше една наредба, която вече е отменена, в която имаше ядки и още куп неща.
Има думата доктор Кумчев. Заповядайте, доктор Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Масова практика е работниците да искат компенсации вместо храна. Така че този проблем с предпазната храна според мен трябва много точно да бъде фиксиран, защото и в момента фактически храноденът на болните е в размер от 1,3 лв. до 4,00 лв. в зависимост от възможността на здравното заведение, а в същото време предпазната храна е нещо, по-различно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз си спомням заседанието на вашата комисия и заседанието в пленарна зала. Тогава безплатната храна и противоотровите се замениха с друга храна. Обаче заглавието на текста си остана “Безплатна храна и противоотрови.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Напротив. Заглавието е “Безплатна храна”. Вашият кодекс е стар. Аз гледам най-новия кодекс с всички промени.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Може би. Но въпросът тук е много деликатен. Ако тогава се приеме, че предпазната храна се замени – ако си спомняте, че имаше отпуски за вредни условия, както и доплащанията за вредни условия и тази храна въобще не беше предпазна, когато се махнаха диетите – какво ще стане? Дойде това, което да замени предпазната храна – специфичен характер и организация на труда.
Лошото, което господин Христов обаче каза, че хора, които са получавали досега такава безплатна храна, не я получават. Мисля, че здравеопазването е засегнато страшно много. Това е нещото, което дава повод на синдикатите – говоря за КНСБ и за “Подкрепа” – да искат нова промяна.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Аз бих си послужил с един метод, който господин Тебеян обича твърде много. Ще дам един пример. Представете си в Кремиковци една нормална смяна – сутрин от 8 ч., вечер до 17 ч., които работят при специфичен характер на труда и при наредбата са дадени около 15 позиции на различни видове работа, при които характерното, общият знаменател на тези работи е, че има някакви вредни емисии независимо от всичко. Този човек работи и няма да получи храна, защото при него няма специфична организация, но ги има специфичните особености на труда, тоест, единият компонент го има, но го няма другият. В същото време другият работник, който работи при смесена смяна или само нощна смяна, ще получи, защото при него го има и вредното, има я и организацията.
Получава се един абсурд. Извън този пример тук не става дума за връщане на предпазната храна. Тук става дума за две хипотези, при които се получава храна. Тя във всички случаи има някакъв усилващ силите на организма ефект, а не предпазващ ефект. Вече не говорим за диети. Старата наредба с диета с чайче и т.н. вече я няма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз ще Ви дам един друг пример. Доктор Кумчев е тук. Ако той работи в операционната до обяд, за него за специфични условия му дават предпазната храна. Но, ако той работи вечерта, тогава не му дават храна, а му плащат. Такава е разликата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: А би следвало да му дават и храна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не могат да му дават храна. За едно и също нещо две неща как да му дават? Няма такава практика.
Заповядайте, доктор Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм напълно съгласен с Вас, обаче донякъде. Защото в момента в службите по трудова медицина и новото законодателство по здравословни и безопасни условия на труд са вменени ангажименти именно това да контролират – доколко условията на труд са безопасни, опасни и в каква степен.
Така че мисля, че въпроса по отношение на предпазната храна във всички случаи е вързан с решенията, които ще взима всяка служба по трудова медицина, тъй като всички предприятия, включително и бюджетните организации в момента, са длъжни да сключват договор с такава служба.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Понеже господин Христов и господин Кумчев дадоха примери, аз искам да ви прочета какво пише в наредбата.
За специфичния характер на труда се счита в лечебните заведения като лекари, които оперират, анестезиолози, акушерки, операционни, анестезиологични сестри и т.н. в дните, когато извършват операция. Това е специфичният характер на този труд и никой не го отрича. Но, за да получи и храна, трябва да има и специфична организация. А специфичната организация ангажира и предприятието “не по-малко ... след установеното работно време, 12- часов работен ден, производство, непрекъсваем процес, в отдалечени обекти”. Следователно, колкото и анестезиологът да има право на такава храна, вече го няма, защото характерът на организацията на работата му не е такъв.
Затова господин Христов предлага кумулативно – и характерът на труда, и характерът на организацията – много трудно ще съвпаднат. Тези от Кремиковци ги имат, но организацията на труда им не е повече от 8 часа. Оттам идват трудностите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има две хипотези. Едната хипотеза е да се ограничи този режим на предпазната храна във вида, в който е внесен, а другата хипотеза е да се разшири този кръг. Тук е много ясно, че работодателят ще скочи, а пък синдикалистът ще държи на този текст.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Лошото е, че се засегнаха права на хората.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Чл. 287 – предложението на КНСБ. Идеята беше там, където отпадна ал. 5, сега да дойде тук. Така ли беше?
“(3) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните относно здравословното състояние на работниците и служителите и информацията от и за съответните медицински прегледи.”
Колеги, подлагам на гласуване новия параграф – Правният отдел ще го номерира – касаещ изменение на чл. 287, ал. 3.
Моля, гласувайте този нов параграф по предложение на комисията.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението за създаване на нов параграф, касаещ промените в чл. 287, се приема.
“§... В чл. 287 ал. 3 придобива следната редакция:
“(3) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните относно здравословното състояние на работниците и служителите и информацията от и за съответните медицински прегледи.”
По параграфи 26 и 27 няма постъпили предложения. Има ли някакви бележки, колеги? Правният отдел? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 26 и § 27.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 26 и § 27 се приемат.
“§ 26. В чл. 301, ал. 2 накрая се добавя “и чието изпълнение не би било пречка за редовно посещение на училище или за участие в програми за професионално ориентиране или обучение.”
“§ 27. В чл. 303 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1) Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.”
2. В ал. 4 думите “както и” се заличават, а след думите “ненавършили 16 години” се добавя “както и задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за лицата, ненавършили 18 години.”
Следва § 28.
Консултативният съвет по законодателството предлага този параграф да отпадне. Той се отнася до чл. 305, ал. 3. Сега ще ви го прочета:
“(3) Работното време на работниците и служителите, ненавършили 18 години – 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица.”
Това вече го приехме в Кодекса на труда. Вносителят предлага второ изречение в ал. 3, а КСЗ предлага това допълнение да отпадне.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, “в дневното и седмичното работно време се включва и времето за придобиване на професионална квалификация и нейното повишаване, когато тя се осъществява в процеса на работа.”
Становището на Консултативния съвет по законодателството е, че този параграф не трябва да се приема, защото не съответства на българската правна действителност. Само че ние го правим да съответства на европейската правна действителност. Единственият случай, когато придобиване или повишаване на професионална квалификация се осъществява в процеса на работа, е трудовият договор за ученичество. Едното и другото просто нямат нищо общо.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване текста на § 28 така, както е записан от вносителя.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 28.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 28 се приема.
“§ 28. В чл. 305, ал. 3 се създава изречение второ:
“В дневното и седмичното им работно време се включва и времето за придобиване на професионална квалификация и нейното повишаване, когато тя се осъществява в процеса на работа.”
Преминаваме към § 29.
По този параграф има предложение от Консултативния съвет по законодателството и от КНСБ.
Консултативният съвет по законодателството предлага в ал. 1 на чл. 333 т. 5 да се измени така:
“5. работник или служител, който е представител по чл. 7 или чл. 7а – за времето, докато има това качество и 6 месеца след освобождаването му.”
КНСБ предлага в т. 5 да отпадне думата “до”.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, тази редакция на т. 5 е по-пестелива. Може да се приеме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих предложил да отпадне тази втора част, която се отнася до “6 месеца след освобождаването им”. Става дума за случаите по чл. 123, когато предприятието се е вляло в друго предприятие.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, става въпрос за чл. 333.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Не, става въпрос за случаите за чл. 7б, ал. 3, изречение второ – “до 6 месеца след освобождаването им”. Това “до 6 месеца след освобождаването им” не кореспондира с директивата. Директивата предвижда защита на представителите на работниците и служителите само до тогава, до когато те изпълняват своите функции. В случаите по чл. 7б, ал. 3, изречение второ – това са случаите при прехвърляне на предприятие или на част от него на нов работодател – директивата казва, че при вливане на предприятия функциите на представителите на работниците и служителите се поемат от представителите на предприятието, в което са се влели, а тези, които идват от другото предприятие, те вече преустановяват своите функции.
Излиза, че сега съвсем други хора ще бъдат представители на работниците и служителите, а тези, които са дошли от другото предприятие, запазват някаква защита за още шест месеца, което за мен е необяснимо.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Има разлика.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За съжаление не мога да си спомня кое ни накара да напишем това. Защото при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 7б, ал. 3 е точно така, както каза господин Тебеян. Излиза, че ако се прекрати мандатът на представителя предсрочно, той се пази още 6 месеца. Това не мога да разбера логиката на това ни предложение. Няма логика.
Предлагам текстът да завърши с израза “докато има това качество”. А текстът “а в случаите на предсрочно прекратяване на мандата по чл. 7б, ал. 3, изречение второ – до 6 месеца след освобождаването им” да отпадне.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: В текста на вносителя е до шест месеца.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, моля, гласувайте текста на комисията за § 29.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 29 се приема.
“§ 29. В чл. 333, ал. 1 се създава т. 5:
“5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а за времето, докато има такова качество.”
Следва § 30, отнасящ се до промяна в чл. 357.
Консултативният съвет по законодателството предлага този параграф да отпадне. КНСБ предлагат да се добави изразът “свързани с информиране и консултиране”.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! След като вчера написахме един голям текст за техните права и техните задължения и вие го приехте, все пак, ако те имат права по този кодекс, трябва да си ги търсят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз предлагам да се добавят и синдикалните организации.
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Искам да напомня, че представители на работниците и служителите не са синдикалните организации, а представители, посочени от синдикалните организации и одобрени от общото събрание. Самите синдикални организации не са избрани за представители, а те номинират свои представители, които общото събрание избира. Така че не може синдикалните организации да имат тези права, които се отнасят до представители на работниците и служителите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това, което каза господин Тебеян, не е вярно. И сега синдикалните организации имат редица права като синдикални организации, а не като излъчени представители. И това е така в случаите по чл. 123. Тоест, при приемственост. Това е така в случаите при масови уволнения. И сега по Кодекса на труда синдикалните организации като сдружение на работници и служители имат права по информирането и консултирането. Отделен е въпросът, че по чл. 7а синдикалните организации могат да излъчат представители.
В този смисъл те също са субект на информиране и консултиране и когато като такъв субект техните права по информирането и консултирането са нарушени, те също могат да бъдат страна по един такъв спор.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме обсъждали многократно това. Не мога да си представя какви са тези трудови спорове между работодател и синдикалната организация. Кой ще бъде страна по спора? Самата синдикална организация?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 30.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 30.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 30 се приема.
“§ 30. В чл. 357 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Трудови са и споровете между избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им.”
Преминаваме към § 31.
По този параграф има предложение на Консултативния съвет по законодателството този параграф да отпадне, а КНСБ предлага промени в текста на вносителя.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Естествено, позицията на КСЗ е да отпадне чл. 357 – да не е трудов спор. Съвсем естествено е, че след това, когато се касае за решаването на спора, да отпадне и този текст. Те са последователни.
Ние също сме последователни. Приемайки го за трудов спор, трябва да приемете и този параграф.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А по предложението на КНСБ, господин Мирославов?
Има думата господин Христов. Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Едното ни предложение е свързано с двумесечния срок – да се удължи срокът, да не е едномесечен, защото в редица случаи този едномесечен срок ще бъде малък, недостатъчен.
Второ, има предложение да се въведе текст, от който ясно да личи от кой момент започва да тече срокът. Това е предложение за промяна в чл. 358, т. 3. – нова т. 3. В противен случай ще има празнина в текста. За всички други спорове е пояснено от кой момент тече срокът, а за тези спорове, няма да е ясно от кой момент тече срокът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Става въпрос за исковете по трудовите спорове.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Само за такива, които са свързани с информирането и консултирането. За останалите трудови спорове е ясно и сега какви са сроковете, какви са давностите от кой момент текат и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Искам да обърна внимание, че се иска удължаване на срока от едномесечен на двумесечен в предложението на КНСБ. Аз мисля, че това удължаване на срока на практика означава, че след като са изтекли законовите срокове по други членове, където работодателят има задължения – например при масови уволнения, когато той пак информира и консултира, при промяна на работодателя, където сроковете са или 45 дни, или 2 месеца – след като работодателят вече е изпълнил изискуемите от закона действия и те са влезли в сила, едва тогава представителите на работниците и служителите могат да се обърнат с иск към съда.
Тоест, работодателят е бил изряден пред закона, провел е информация, консултация, спазил е всичко. Изминават двата месеца, той предприема съответните действия и след това изтича двумесечния срок. В края на двумесечния срок, да речем, работниците обжалват пред съда неговото решение.
Затова според мен не бива да се удължава този срок. Трябва да си остане едномесечен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, някой припознава ли това предложение за промяна на срока по § 31?
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз гледам от друга гледна точка – от естетична гледна точка подхождам. Чл. 358 казва така”
“Чл. 358. Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
1. едномесечен;
2. двумесечен
3. тригодишен.”
Ако първото стане още веднага двумесечен, няма смисъл да има т. 1 и т. 2. Те биха могли да се подредят общо в сегашния текст. Но това вече е въпрос на целесъобразност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук има друга хипотеза. Става въпрос единствено и само за спорове по информиране и консултиране.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: В ал. 1, т. 1 срокът е едномесечен по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание “забележка”. Значи се увеличава целият срок на всички тези, които важат за двумесечен срок.
А що се касае за новата т. 3, действително трябва да има срок, от който да тече срокът, защото сега не се знае от кога тече този едномесечен или двумесечен срок – както го приемете вие. Предлагам да остане едномесечен, защото той се отнася и за другите наказания.
Предлагам да се приеме новата т. 3 към ал. 2, за да се каже от кога пък тече този срок. Иначе той ще е само виртуален срок, не се знае от кога тече.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 31 с предложението за промени в ал. 2 – за създаване на нова т. 3 – като предложение на комисията.
На мен ми изглежда много тромав този текст на т. 3. В един ред три пъти се споменава “срок”. Правният отдел също не приема този текст.
Подлагам на гласуване § 31 така, както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 31.
“За” – 10, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Текстът на вносителя за § 31 се приема.
§ 31. В чл. 358, ал. 1 т. 1 се изменя така :
“1. едномесечен – по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание “забележка” и в случаите по чл. 357, ал. 2.”
Преминаваме към § 32.
Има предложение на Консултативния съвет по законодателството в ал. 2 думата “минимални” да се замени с “нормални”.
Нито “минимални” е точна дума според мен, нито “нормални”. Нормални предполага ненормални, минимални предполага други.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Минимални изисквания има по наредбата, която е за командироване на чужденци. Тя е в директива за командироване на работници и служители за предоставяне на услуги. Така се казва директивата.
В нашия закон за съжаление – в Закона за насърчаване на заетостта – в чл. 70 имаше едно предложение и сега изведнъж затова се уплаших, че то е отпаднало, а ние не сме видели, че е отпаднало и едва ли не вече е късно.
При транспонирането на тази директива в Европейската комисия ни казаха, че думата “чужденец” не е най-добра, защото, ако един белгиец работи в България ... Да стане както е в директивата. Тя е за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Тоест, “работници и служители” вместо “чужденци” и нататък текстът продължава “в Република България в рамките на предоставяне на услуги...” Ето така е в директивата.
Знам, че е много нахално и не е по правилника, но може би вината е моя, готов съм да понеса упреците. Ние бяхме предложили в Закона за насърчаване на заетостта – това е малко по-далече, разбира се, и не е сега моментът да го решавате, но мисля, че и там думата “чужденци” трябва да се замени с “работници и служители”. Така е в директивата.
“(2) На съда по ал. 1 са подсъдни и споровете за осигуряване на минимални условия на работа, които се гарантират на командировани работници и служители в Република България в рамките на предоставяне на услуги по реда на чл. 70, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Единственото нещо, което ме притеснява, е думата “минимални”, но щом казвате, че така е по директивата, така да остане.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: При нас условията винаги се разбират като едва ли не “безопасни и здравословни условия на труд”, докато тук има заплащане на работно време, еди какво си и т.н. – все условия на работа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, моля, гласувайте този текст на комисията за § 32.
“За” – 10, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на комисията за § 32 се приема.
“§ 32. В чл. 361 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) На съда по ал. 1 са подсъдни и споровете за осигуряване на минимални условия на работа, които се гарантират на командировани работници и служители в Република България в рамките на предоставяне на услуги по реда на чл. 70, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта.”
Преминаваме към § 33.
И тук има предложение на Консултативния съвет по законодателството.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! При нас е казано “контролните органи по чл. 399”, а Консултативният съвет по законодателството казва “контролните органи за спазване на трудовото законодателство”. Но така текстът става много широк. Нашият Кодекс на труда има контролни органи по чл. 399 – това е Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, в чл. 400 има ведомствени органи, има по чл. 401, които са вътрешно ведомствени.
Казано само “контролните органи”, това означава, че НАП би могъл да подложи на контрол в предприятие “Х”, нещо, което НАП не иска, иска само на ГИТ да направи. По Данъчно осигурителния и процесуален кодекс те могат да предоставят такава информация, само ако друг закон им каже това.
Затова аз предлагам да остане “контролните органи по чл. 399”, а не на всички контролни органи в България.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще се опитам да предложа малко по-прецизно изречение.
“(3) Националната агенция за приходите предоставя на контролните органи по чл. 399 необходимата данъчна и осигурителна информацията за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство.”
Иначе текстът се разкъсва и е по-тромав.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, възприемате ли този вариант на текста?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, този текст е по-добър. Може да се приеме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля, гласувайте предложението на госпожа Панева за § 33.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на госпожа Панева за текст на § 33 се приема.
“§ 33. В чл. 402 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Националната агенция за приходите предоставя на контролните органи по чл. 399 необходимата данъчна и осигурителна информацията за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Преминаваме към § 34.
По този параграф няма постъпили предложения. Има ли бележки и становища по този текст на вносителя? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 34.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 34 се приема.
“§ 34. В чл. 413 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 250 до 1000 лв.”
2. В ал. 3 т. 2 се изменя така:
“2. по ал. 2 – имуществена санкция или глоба от 3000 до 10 000 лв., съответно глоба от 500 до 2000 лв.”
Преминаваме към § 35.
По този параграф има предложение на Консултативния съвет по законодателството. Те предлагат в ал. 3 и новата ал. 4 думата “отделно” да отпадне.
УЛЯНА ТОДОРОВА: “... за всяко нарушение...”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Така е технологично – казват от Правния отдел.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Така е. Но макар и досега да е категоричен този текст, съдът някой път казва: да, но аз намалявам на 1000. Сега, като махнем и “отделно”, не знам какво ще стане. Защото аз мога пет души да допусна до работа с едно нарушение. Допускам пет души на работа, за които не предоставям и не регистрирам трудовите договори. Колко са нарушенията? Едно или пет? Тук всяко “отделно” има своята тежест.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 35.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 35.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 35 се приема.
“§ 35. В чл. 414 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 – 3 се изменят така:
“(1) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 250 до 1000 лв.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., съответно глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(3) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1000 лв. до 1500 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер 1000 лв., за всяко отделно нарушение.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 130а, ал. 1 и 2, чл. 130б, ал. 1 и 2 и чл. 130в, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение.”
Преминаваме към § 36 и § 37.
По тези параграфи няма постъпили предложения. Има ли такива към момента? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 36 и 37.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 36 и § 37 се приемат.
“§ 36. В чл. 415 ал. 2 се изменя така:
“(2) Работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 4000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”
§ 37. В чл. 416, ал. 5 след думата “наложени” се добавя “имуществени санкции и”.”
Преминаваме към § 38.
Тук има предложение на Консултативния съвет по законодателството. Даже има два варианта.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата по тези предложения на Консултативния съвет по законодателството и по вашия текст, разбира се, ако искате още нещо да кажете.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Извинявайте, но започнах да се чудя как може да се прави предложение за промяна в едно понятие, което съществува досега в закона ни и, което пък категорично е описано в директивите. Но това вече не е моя работа да обсъждам Консултативния съвет по законодателството. Както виждате, те имат и втори вариант.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А за новата т. 11?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Новата т. 11 е пак онова, което ни е казано в директивата: нямате понятие що е “работно време” и ще имате трудности. Аз се опитах да ги убедим, че ние 50 години прилагаме този кодекс и не сме имали трудности до сега. Те ни отговориха, че занапред можем да имаме трудности. Затова записахме що е “работно време”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов..
Колеги, моля, гласувайте текста на вносителя за § 38.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 38 се приема.
“§ 38. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 думите “чл. 68, ал. 3” се заменят с “чл. 68, ал. 4”.
2. В т. 9:
а) думите “по чл. 328, ал. 1ь т. 1 – 4” се заменят с “извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител”;
б) изречение второ се изменя така:
“Когато в периодите по букви “а” - “в” работодателят е уволнил най-малко 5 работници и служители, всяко последващо прекратяване на трудово правоотношение, извършено по преценка на работодателя на други основания и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, се взема предвид при определяне броя на уволненията по букви “а” – “в”.”
3. Създават се т. 11 и 12:
“11. “Работно време” е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.
12. “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.”
Преминаваме към § 39 и § 40, по които няма постъпили предложения.
Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам съвсем малка бележка в духа на това, което вече е прието. Трябва да се направи замяна на думата “статута” в § 39 с “положението”. Вече в тялото на закона това сме го направили. Да уеднаквим понятията, доктор Адемов.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Колеги, моля, гласувайте заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и § 39 с корекцията на думата “статут” и § 40.


"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на § 39 и § 40 се приемат.
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 39. Избраните до влизането в сила на този закон представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 запазват положението и функциите си до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на влизане в сила на закона.
§ 40. До 23 март 2008 г. чл. 7а се прилага в предприятия със 100 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 50 и повече работници и служители.”
Преминаваме към § 41.
Консултативния съвет по законодателството предлага по § 41 в Закона за насърчаване на заетостта в ал. 1 да се направят следните промени:
“(1) Работодателят уведомява поделението на Агенцията по заетостта относно предвижданите масови уволнения в писмена форма не по-късно от 30 дни преди датата на уволнението.”
Как трябва работодателят да уведоми поделението на Агенцията по заетостта? Писмено, устно или с пощенски гълъб? Писмено!
А под “поделението” териториалното поделение ли се разбира?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, такъв спор имаше вече. Би трябвало да е “съответното” поделение, а не “териториалното”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: “(1) Работодателят уведомява писмено съответното поделение на Агенцията по заетостта относно предвижданите масови уволнения в писмено форма не по-късно от 30 дни преди датата на уволнението”.
А по ал. 3 има ли някаква разлика?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, в ал. 1 ние сме записали “предвижданите масови уволнения”, а Консултативният съвет по законодателството предлага “предстоящите масови уволнения”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Каква е разликата между “предвиждани” и “предстоящи”.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Може да са предвиждани, но да не са предстоящи.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Работодателят предвижда да прави масови уволнения, след това провежда консултации и накрая се отказва. Затова нашата хипотеза е за “предвижданите масови уволнения”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, моля, гласувайте текста на § 41 с редакционната бележка на комисията в ал. 1 – “работодателят уведомява писмено съответното поделение на Агенцията по заетостта” и текстовете нататък продължават.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 41 се приема.
“§ 41. В чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.;изм. и доп., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г. и бр. 18 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Работодателят уведомява съответното поделение на Агенцията по заетостта относно предвижданите масови уволнения в писмена форма не по-късно от 30 дни преди датата на уволнението.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Уведомлението по ал. 1 трябва да съдържа цялата необходима информация относно предвижданите масови уволнения, в т. ч.: причините за предстоящото уволнение; броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят; броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието; конкретните критерии за подбор на работниците и служителите съгласно чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда, които ще бъдат уволнени; периода, през който ще се извършат уволненията, както и информация относно проведените предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.”
3. Създава се ал. 4:
“(4) Работодателят е длъжен да предостави на представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда копие от уведомлението по ал. 1 в срок от 3 работни дни.”
Следва § 42.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, преди малко направих опит да поема вината за един пропуск. В последния момент ни обърнаха пак внимание за чужденците. Това е чл. 70, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта. Там също е казано:
“(4) Условията и редът за допускане на командировани чужденци в Република България в рамките на предоставяне на услуги се уреждат с наредба на Министерския съвет.”
И тук думата “чужденци” , както я променихме преди няколко параграфа, и тук да стане “командировани работници и служители”. Това е чл. 70, ал. 4.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това трябва да бъде нов параграф? Примерно § 41а?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, не. Същият параграф трябва да си остане, защото той се отнася само за...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А нова точка ли ще бъде?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, но то налага и нещо друго.
“§41. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ.....)се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24 ал. 1 се изменя така:
“(1)Работодателят уведомява........
(3) Уведомлението по ал. 1 трябва .....
(4) Работодателят е длъжен.....
2. В чл. 70, ал. 4 думата “чужденци” се заменя с “работници и служители”. “
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля да прегласуваме текста на § 41, в който освен първоначално гласувания текст включваме и изменението на чл. 70, ал. 4.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 41.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 41 се приема.
“§ 41. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.;изм. и доп., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г. и бр. 18 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24:
а) Алинея 1 се изменя така:
“(1) Работодателят уведомява съответното поделение на Агенцията по заетостта относно предвижданите масови уволнения в писмена форма не по-късно от 30 дни преди датата на уволнението.”
б) Алинея 3 се изменя така:
“(3) Уведомлението по ал. 1 трябва да съдържа цялата необходима информация относно предвижданите масови уволнения, в т. ч.: причините за предстоящото уволнение; броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят; броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието; конкретните критерии за подбор на работниците и служителите съгласно чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда, които ще бъдат уволнени; периода, през който ще се извършат уволненията, както и информация относно проведените предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.”
в) Създава се ал. 4:
“(4) Работодателят е длъжен да предостави на представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда копие от уведомлението по ал. 1 в срок от 3 работни дни.”
2. В чл. 70, ал. 4 думата “чужденци” се заменя с “работници и служители”. “
Преминаваме към § 42.
Това са промените в ГПК.
Господин Мирославов, имате думата. Заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние нямаме бележки на Министерството на правосъдието. Може би е поради това, че се предполага, че ще се прави нов ГПК, така че, ако има нещо, тогава може да се оправи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля, колеги, гласувайте § 42 на вносителя.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 42 се приема.
“§ 42. В чл. 126 от Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв.,..........) буква “м” се изменя така:
“м) по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 357, ал. 2 от Кодекса на труда.”
Преминаваме към § 43.
Този параграф е за промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Консултативния съвет по законодателството предлага “работната норма” да се замени с “трудовата норма”.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Чл. 286 употребява термина “трудова норма”.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Предлагам да се приема варианта на Консултативния съвет по законодателството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля, гласувайте предложението на комисията за § 43, като в чл. 12, ал. 1 думата “работна” да се замени с “трудова”.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 43 се приема.
“§ 43. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г; изм. и доп., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г. и бр. 76 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12 след думите “принудителна работна поза” се поставя запетая и се добавя “определена трудова норма”.
2. В чл. 16, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “включително при работа на смени и при полагане на нощен труд”.
3. В чл. 19:
а) създава се нова ал. 2:
“(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на работниците и служителите, които работят на смени и полагат нощен труд”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. В чл. 26, ал. 2, т. 1 след думите “по чл. 14, ал. 1” се поставя запетая и се добавя “както и на работещите на смени и полагащите нощен труд.”
Преминаваме към § 44.
Този параграф се отнася до промени в Закона за гарантираните вземания. Тук има предложения от Консултативния съвет по законодателството. Те предлагат промяна още в заглавието.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, има нов Консултативния съвет по законодателството, нов председател, но това нов закон ли е?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: На мен за първи път ми се случва със законопроект да променяме заглавие на друг закон. Досега не съм имал такъв случай. Но те предлагат думите “в случаите” да отпадне. Добре. Това го приемаме.
В ал. 1 те предлагат думите “независимо от срока му и от продължителността на работното време” да отпаднат.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не могат да отпаднат, защото те казват, че не бива да има дискриминация по отношение на тези, които работят на непълно работно време и на срочен договор. Това имат предвид. Независимо от срока – значи срочния договор, а продължителност – непълното работно време.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По т. 2 – в чл. 6, в т. 1, 2 и 3 думите “на работодателя” да отпаднат. Да, защото то се подразбира, че е на работодателя. Несъстоятелност – на кого? На работодателя, а не на работника. Това е ясно.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Добре, да отпаднат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В чл. 22, ал. 1, т. 1 и в чл. 23, ал. 1, т. 1 думите “в рамките на” да се заменят с “през”.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, може да отпаднат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По т. 6 предложенията?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Приемат се.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По т. 7?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Приема се, но не “счита” а “смята”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По т. 8?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Консултативния съвет по законодателството предлага да отпадне “или”, но двата случая са дадени не кумулативно, а алтернативно – или е решил да открие производство, или е установил, че са окончателно прекратени и едноличните му активи са недостатъчни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Щом като е в отделна точка, не означава ли, че е алтернативно?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, не го приемаме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христов, Вие какво предлагате по този § 44?
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нашите предложения, уважаеми господин председател, са свързани с прецизен израз. Аз Ви моля да обърнете внимание на предложенията ни за чл. 22 и чл. 23. Съжалявам, че вече е края на заседанието, но, ако се прочетат текстовете така, както са предложени с тези изменения, ще се открие една безсмислица с тези срокове. Те са много важни.
Има някои наши предложения – например в чл. 6, т. 2 – такъв е изразът на Търговския закон.
А що се отнася до § 1, там има страна –членка, но къде е членка страната? Не е ясно. Трябва да се добави “на Европейския съюз”.
Що се отнася до ал. 2, може да се възприеме нашата редакция, която е много прецизна: “открито производство по несъстоятелност по ал. 1 има тогава, когато компетентен орган ....”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А защо Вие тази редакция не я защитихте, когато приемахте проекта или в работната група?
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Господин председател, толкова много неща предлагахме и толкова много неща не бяха приети в работната група, че се налага сега да занимаваме комисията с това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Сега трябва да приемаме предложенията текст по текст.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! По предложението на КНСБ по чл. 6, т. 2, където се предлага “и прекратяване на дейността му”. Всички срокове в закона са свързани с датата на откриване на производството по несъстоятелност, а не с прекратяване на дейността на предприятието. Дейността на предприятието продължава и след обявяването му в несъстоятелност по времето, когато съдът назначава синдик и този синдик управлява предприятието. Обаче законът е свързал всички срокове за изплащането на тези гарантирани вземания с датата на обявяването на производството по несъстоятелност.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Тук са преписали един текст от Търговския закон. Не са преписали и останалите думи от Търговския закон.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Ако тук ние въведем прекратяване на дейността на предприятието, тези, които ще прилагат закона, ще се чудят от коя дата да смятат: дали от датата, на която съдът е открил производството по несъстоятелност, както изисква законът, или от прекратяване дейността на предприятието, което може да продължи и години след откриването на производството по несъстоятелност. Предприятието може да се оздрави и изобщо да не бъде ликвидирано.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А по отношение на § 1, господин Мирославов, това, което каза господин Чавдар Христов – страна – членка на Европейския съюз. Иначе може да бъде членка на КНСБ, например.
Аз предлагам, тъй като в този текст има да се изчисти терминология, а не по същество, да дадем възможност вие да го направите, а ние сега да го гласуваме по принцип, нещо, което на мен никога не ми е харесвало, но сега се налага така да го направим.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, това е едно разумно предложение. Изморени сме. Би било добре действително да огледаме тези неща и аз съм готов да седнем с колегите работодатели и да уточним текстовете алинея по алинея, точка по точка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, колеги, преминаваме към последния текст от законопроекта - § 45.
Предлага се законът да влезе в сила от 1 август 2006 г. с изключение на § 44, т. 6.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Господин председател, аз бих предложил на комисията да въведе един по-дълъг срок. А защо не да се мисли този закон да се въведе от 1 януари 2007 г., освен някои текстове, които много спешно трябва да влязат. Аз мисля, че трябва да има един период на овладяване на този закон особено по информирането и консултирането. Има редица процедури, които трябва да се подготвят.
Затова предлагам закона да не влиза от 1 август, а примерно от 1 януари 2007 г. или по-късна дата, за да могат да се подготвят и работодатели, и синдикати. Има да се провеждат събрания и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз мисля, че има един предпазен текст.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: То е за предприятия с определена численост. За тях има отлагане с година. Но тук, за да се подготвят всички играчи – така да се каже – трябва да има един период. Казвам му “вокацио легис” в правото. Да има време да се овладее и да се прилага.
Затова моето предложение е да се даде един по-късен срок за влизане на закона в сила.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Какво е мнението на вносителите по това предложение на господин Христов?
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Безспорно разумно предложение. Но има текстове, които са свързани с глоби и т.н., които не могат да останат за 1 януари 2007 г. Глобите нека да ги въведем сега. Има чужденци, които работят тук, има уведомяване на Агенцията по заетостта. Трябва да се прегледат текстовете, които са свързани с тези проблеми.
Дайте ни правото да разделим закона и да кажем: тази разпоредба влиза от тази и тази дата, другата от еди кога си и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз предлагам да приемем така, както е предложен, а редакцията да я изчистим допълнително.
Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Такова приемане по принцип на текстове от страна на комисията е малко опасно, защото залата трябва да чуе каква е окончателната редакция и вашата позиция. Вече върху тази окончателна редакция, която вие ще прочетете, не говорим за тези последни два параграфа. Тогава вече може да се развие дебат и вашите колеги да направят предложения. Но не може да излезем със становище, че по принцип приемане отделни разпоредби. Вие го знаете по-добре, господин председател.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, разбира се, така е. Ние всъщност сме се ориентирали около това. Въпросът е как да композираме текста, а не да правим нови текстове.
Колеги, от правния отдел предлагат нещо, което според мен е разумно. Август месец е отпускарски месец. Да запишем, че влиза в сила от 1 септември 2006 г.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, да направим още един компромис. Законът да влезе в сила от 1 октомври, с изключение на § 41, който влиза в сила....веднага да влезе в сила или поне от 1 август. Защото не става дума само за уведомлението при масови уволнения, но тази наредба, която трябва да транспонираме – наредбата за работа на работници и служители, командировани в България в рамките на извършването на услуги – те я искат, а ние нямаме основание да сложим думата “чужденци”, обаче “чужденци” продължава да съществува в закона. И като продължава да съществува в закона, Министерският съвет веднага ще каже: да, но там пише “чужденци”, а не работници и служители. И все едно целият ни труд отива на вятъра.
Затова предлагам 1 август специално за тази разпоредба. Даже може и 1 юли, ако искате.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, от кога да влезе в сила целият закон? От кога влиза в сила § 45? От 1 август? За изключенията ще говорим след това. Едното изключение е за гарантираните вземания, другото изключение е за чужденците – Закона за насърчаване на заетостта.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин Христов предложи 1 октомври 2006 г. По-добре е да си остане от 1 август.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Изключенията? Те са две. Едното е Закона за насърчаване на заетостта, другото е Закона за гарантираните вземания.
За Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите – от 1 януари 2006 г., тоест, от присъединяването ни към Европейския съюз.
За Закона за насърчаване на заетостта – 1 юли 2006 г., ако успеете да го приемете в пленарна зала.
Добре, уточняваме. Закона за насърчаване на заетостта – от 1юли 2006 г., Закона за гарантираните вземания – от присъединяването ни, а законът влиза в сила от 1 август.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Господин председател, получава се нещо не съвсем нормално. След като законът влиза в сила от 1 август, не може ние да изведем, че един – единствен параграф ще влезе в сила от 1 юли. Това е юридически абсурд. Това не може да стане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, предлагам да приемем текста на вносителя за § 45.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 45.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 45 се приема.
“§ 45. Законът влиза в сила от 1 август 2006 г. с изключение на § 44, т. 6, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Колеги, благодаря ви за участието.
Едно съобщение.
Този Консултативен съвет за уреждане на колективните трудови спорове – това, което искаме да изчистим в следващия петък, вместо в зала 134, ще се проведе в зала “Запад” на Народното събрание, за да е по-удобно за всички.
Благодаря ви още веднъж за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17, 35 ч)