Комисия по труда и социалната политика
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи предприятия и дружества, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 26.04.2006 г. – второ четене.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Преди да представя дневния ред на днешното заседание позволете ми да ви представя представители на делегацията от Парламента на Република Чили. Тази делегация се ръководи от госпожа Химена Вдал, която е член на реципрочната Комисия по труда и социалната политика в Чилийския парламент.
Първо, колеги, позволете ми от ваше има да поздравя госпожа Вдал с посещението й в България, да я приветствам с добре дошла в българския парламент. Надявам се, че ползотворното сътрудничество между България и Чили ще продължи и в бъдеще, включително и в областта на социалната политика, тъй като хората в България, които отговарят за социалната политика и за изготвянето на социалния модел, са добре запознати с чилийския модел. Една голяма част от идеите, които са реализирани там, са намерили място и в българското законодателство, за което специално искам да Ви благодаря.
От Вашата програма знам, че Вие сте имала среща с групата за приятелство, имала сте среща с президента на Република България, с председателя на Народното събрание, а сега и с Комисията по труда и социалната политика. Срещнали сте се с вицепремиера и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Искрено се надявам, че след тези срещи Вашата представа за България ще бъде по-пълна. Надявам се, че ще бъдете удовлетворена от това, което сте видели и което ще видите в България.
Още веднъж Ви благодаря.
ХЕМЕНА ВИДАЛ: Господин председател, искам да изкажа своята благодарност. Благодаря Ви за посрещането и благодаря на вашите членове на Комисията по труда и социалната политика. Така наричаме и нашата комисия в Чили. В моя мандат като депутат бях член на тази комисия в първия си период и бях председател на тази комисия като първи мандат депутат.
Това е тема, която през моя втори парламентарен период продължава да ме интересува твърде живо, както и всички вас, разбира се, защото съм убедена, че това е всъщност темата, която интересува по-голямата част от нашите народи.
Както знаете, в Чили ние преживяхме доста сложна история. Преминахме през един период на свободна търговия през последните 20 години, през пазарната икономика и сега се стремим да постигнем равновесие, необходимо между производителността, развитието и свободата да се прилага всичко това.
От друга страна обаче, е необходима съответната, правилната социална защита за трудещите се. Те са основната сила, за да се постигне развитието.
За мен е извънредно важно да бъда сред вас, макар и за кратко, за да мога да чуя какви теми обсъждате. Бих могла да ви кажа, че понастоящем в Чили работим усилено по пенсионната реформа. Ние имаме две системи: частните пенсионни фондове и нещо като каса – публична държавна пенсионна каса. Това е образувание, което всъщност сме наследили от времето на диктатурата. Не са достатъчни инвестициите от страна на държавата в тази насока на този етап. Така че сега ние търсим подходящите формули, за да насочим социалната политика и да я съсредоточим така, че да може да откликне на нуждите на различните видове трудещи се.
Сега работим по решаване на въпросите на временния труд, става дума за неофициалния труд, а именно този, който не разчита на постоянни и сигурни трудови договори, както и за прехвърлянето на трудовите договори от едно предприятие към друго.
По тези въпроси работим сега, за да бъдат те регулирани, защото ние не можем да продължаваме да позволяваме да се работи на черно, така да се каже. Трябва да постигнем едно равновесие между различните условия на труд и узаконяване на различните видове труд от гледните точки на международната организация на труда така, както тя повелява.
Знам, че усилията на България и на всички страни в света, които са в процес на развитие, са насочени именно в търсене на това равновесие и се надяваме да подкрепим вашите усилия посредством това наше посещение, а вие да подкрепите нашите усилия посредством нашето сътрудничество, за да разрешим това голямо предизвикателство, което стои пред нас.
Благодаря ви много за поканата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Видал.
Ще се опитам да бъда максимално кратък.
Усилията на България, на народните представители от Комисията по труда и социалната политика са свързани с интеграцията на България в Европейския съюз и по-точно с изпълнение на критериите, свързани с това членство.
В областта на социалната политика вече по-голямата част от европейските директиви са намерили място в българското законодателство. Делят ни само няколко месеца от членството ни в Европейския съюз. Надяваме се на 1 януари 2007 г. България да бъде пълноправен член на Европейския съюз.
В момента ние се намираме на финалната права и всички усилия на българското правителство и на българския парламент са свързани с това да хармонизираме нашето законодателство и не на последно място да имаме действаща практика по приложение на законите. Част от тези усилия са свързани с днешното заседание, на което разглеждаме един законопроект за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, в групи предприятия и дружества.
Проблемите, за които Вие говорихте във Вашето обръщение към нас, са и част от проблемите, които ние се опитваме да решим. Те са проблеми на всички държави.
Аз искрено Ви благодаря за Вашия интерес към дейността на Комисията по труда и социалната политика и, ако имате някакви въпроси, включително и колегите, можете да ги зададете, за да се получи някаква дискусия.
Заповядайте, госпожо Видал. Колеги, също заповядайте и вие.
ХЕМЕНА ВИДАЛ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да Ви попитам кой законопроект конкретно сега обсъждате?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това, което Ви казах преди малко – законопроекта за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества.
ХЕМЕНА ВИДАЛ: Този ли законопроект именно сега ще обсъждате или и други, свързани с него?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, именно този. Това е законопроект, който сега се обсъжда на второ четене.
ХЕМЕНА ВИДАЛ: Кога очаквате да го представите в пленарната зала?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Трудно ми е да кажа. Може би след един месец. Надявам се в рамките на един месец да влезе в пленарна зала.
ХЕМЕНА ВИДАЛ: Как върви политическото единомислие по въпроса? Има ли сговор по тези теми или има силни разногласия?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има въпроси, по които има общо виждане, разбира се, има и други, по които има различни мнения, което е съвсем нормално за един парламент.
Колеги, заповядайте и вие, имате думата.
ХЕМЕНА ВИДАЛ: Бих искала да знам дали нещата стоят по следния начин, както при нас. Има ли конфликт на мненията между частните работодатели? Какъв процент, какъв брой хора работят с непостоянни трудови договори?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото съгласно нашето законодателство въпросът е формулиран малко по по-различен начин. Какво означава непостоянен договор?
ХЕМЕНА ВИДАЛ: Има договори на хонорар, които се заплащат като хонорар.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В България те се наричат граждански договори.
ХЕМЕНА ВИДАЛ: В какво се състои този граждански договор при вас?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има елементи на гражданския договор, разписани в него. Той всъщност се сключва за извършване на определена, конкретна работа.
ХЕМЕНА ВИДАЛ: Временно?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Времето е различно, не е фиксирано. Може да бъде до приключване на определена задача.
Господин Емил Мирославов е компетентен по въпросите на трудовото законодателство.
ХЕМЕНА ВИДАЛ: Интересува ме дали човекът, който работи на такъв договор, плаща данъци и дали плаща здравни и други осигуровки?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, това е изключително важен въпрос. Ще помоля господин Мирославов да Ви обясни.
Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми гости, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предполагам, че става дума за работа без трудово правоотношение. Това са договори, при които се цели трудов резултат, а не се предоставя работна сила.
Например, аз сключвам договор да изработя тази чаша, да напиша книга, да направя една скулптура, да нарисувам една картина или нещо друго.
Тези договори, тъй като те бяха много често разпространени в България, и тъй като при тях много често се прикриват трудови правоотношения, ние се принудихме по отношение на тези лица да се прилагат почти всички правила, които се прилагат и по отношение на трудовите правоотношения. Например, те подлежат на задължително осигуряване, макар и само за няколко риска: инвалидност, старост и смърт. Осигурителните вноски се правят за тяхна сметка и за сметка на възложителя. Те плащат данъци, както всички останали, но не се подчиняват на трудовото законодателство, тоест, нямат установено работно време, нямат установено работно място, не носят дисциплинарна отговорност, защото пък носят имуществена отговорност, ако не изпълнят този договор.
Благодаря ви.
ХЕМЕНА ВИДАЛ: Разбирам, благодаря Ви много.
Това беше въпрос, който исках да си изясня. Това е всъщност и начинът, по който и ние искаме да решим този проблем у нас. Всъщност ние се борим за трудови договори, които да регулират сигурността на трудещия се при всички видове договори, от какъвто и характер да е договорът.
В момента работим по тези проблеми, свързани с международните норми. Съжалявам, че няма да можем всъщност да поговорим по-задълбочено, но се надявам, че това наше посещение във вашата страна ще допринесе за увеличаване на ангажимента на ускоряване, към задълбочаване на връзките между нашите страни, всъщност към връщане на широките връзки, които имахме в един определен период преди години. С откриването отново на посолства на двете страни ще можем да постигнем добри резултати. Разбира се, трябва да ускоряваме нашите връзки в най-различни области.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Видал.
Позволете ми да ви поднеса един подарък от името на Комисията по труда и социалната политика и да Ви пожелая успех във Вашата работа. Надявам се, че усилията, които полагате, ще доведат до добри резултати. Работата, с която сте се ангажирала, е сериозна. Тези отношения, за които говорихме преди малко, са изключително важни и в България. Надявам се, че ще можем да обменим опит и в бъдеще в областта на трудовото законодателство.
Още веднъж Ви благодаря.
(Господин Адемов поднася подаръка. Народните представители стават прави и приветстват госпожа Химена Видал.)
Колеги, продължаваме с нашето заседание.
Предлагам днешният дневен ред на заседанието да бъде следният:
1. Обсъждане на законопроект за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи предприятия и дружества, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 26.04.2006 г. – второ четене.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, № 602-01-19, внесен от Министерския съвет на 03.04.2006 г. – второ четене.
2. Разни.
Колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи предприятия и дружества, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 26.04.2006 г. – второ четене.
Започваме със заглавието на законопроекта: “Законопроект за информиране и консултиране на работниците и служителите от транснационални предприятия, групи предприятия и дружества”.
Има предложение от Консултативния съвет заглавието да се промени така: “Законопроект за информиране и консултиране с работниците и служителите в европейски предприятия и групи предприятия, европейски търговски дружества и европейски кооперативни дружества”.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Бележката на Консултативния съвет е, че транснационално предприятие не е най-точното, стъпвайки на латинския израз, че това значи нещо друго и т.н., и т.н.
Признавам си, че в работната група също много дискутирахме, много умувахме по тази дума. Снощи си позволих да се обадя на проф. Средкова, ние се познаваме доста отдавна, независимо от споровете, които се пораждат между нас, и я убедих, че не може да се касае за европейско дружество, защото знаете и по-нататък ще видите, че в законопроекта има хипотези, при които това дружество се създава и се регистрира в друга страна – не държава членка на Европейския съюз. Да речем, ако това бъде в Токио, това може да бъде и азиатско дружество.
Следователно с нея двамата стигнахме до едно убеждение, че думата “транснационално” в нашия текст и “европейско” в техния текст би могло да се замени с “многонационално”.
В заглавието ще се каже: “Закон за информиране и консултиране на работниците и служителите ....
Аз бих Ви помолил да ни разрешите нещо, защото в много от текстовете има бележки на Консултативния съвет, които ние можем да вземем под внимание, но нямаме нищо готово като текст, за да кажем какво взимаме и какво не взимаме, защото в края на краищата вашият глас е решаващ.
Поради това може би, макар и с риск да се затрудни малко работата на комисията, аз ще си позволя да чета това, което ние смятаме, като окончателен текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля да прочетете предложението за заглавие на закона, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Заглавието е следното: “Закон за информиране и консултиране с работниците и служителите в много национални предприятия, група предприятия и европейски дружества”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата по заглавието на закона.
Моля, гласувайте това предложение на комисията, което господин Мирославов прочете.
“За”- 13, “против” и въздържали се” – няма.
Заглавието на закона се приема.
“Закон за информиране и консултиране с работниците и служителите в много национални предприятия, група предприятия и европейски дружества”.
Следва Глава Първа със заглавие “Общи положения”, чл. 1 със заглавие “Предмет”.
Тук отново има предложение на Консултативния съвет – да отпаднат “обществените отношения”, господин Мирославов, и процедурата за разлика от Кодекса на труда.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Действително съображенията на проф. Средкова са, че няма закон, който да въвежда обществени отношения. Аз пък се чудя кой закон не започва така: “Този закон урежда обществените отношения...”
Но, така или иначе, ви предлагам действително от нашия текст да отпадне “обществени отношения”, както и думата “друга” пред “процедура”, защото те казват, че няма една, пък каква е тази “друга”. Думата “европейско” да стане “многонационално”, за което говорихме вече в заглавието.
Текстът, който ние комбинирахме между двата текста, е следният:
Глава първа
Общи положения
Предмет
“Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за създаване и функциониране на европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия и група предприятия и на участие на работниците и служителите в управлението на европейското търговско дружество и европейското кооперативно дружество.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли бележки по този текст? Не виждам. По принцип такива миксови текстове ще се появяват в бъдеще, тъй като такъв е законопроектът.
Колеги, подлагам на гласуване Глава първа “Общи положения”, “Предмет” и чл. 1 така, както беше прочетен от господин Мирославов, като предложение на комисията.
Моля, гласувайте заглавието на Глава първа, заглавието и текста на чл. 1.
"За" - 13, "против" и "въздържали се"- няма.
Заглавието на Глава първа “Общи положения”, заглавието на чл. 1 “предмет” и текста на чл. 1 на комисията са приети.
“Глава първа
Общи положения
Предмет
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за създаване и функциониране на европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия и група предприятия и на участие на работниците и служителите в управлението на европейското търговско дружество и европейското кооперативно дружество.”
Преминаваме към чл. 2.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата по предложението на Консултативния съвет.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както виждате от текста, който ние сме предложили, а той иска още един път да демонстрира твърдото намерение на Република България да се сближи или изцяло да транспонира законодателството на Европейския съюз.
Упрекът обаче от страна на Консултативния съвет е, че това не може да е цел на един закон, макар че точно това е целта на работата, която вършим ние, която вършите и вие.
Но, така или иначе, склонни сме да приемем тази бележка и текстът, който описва целта, да стане:
“Чл. 2. Този закон цели да осигури правото на работниците и служителите в транснационални предприятия и групи предприятия, в търговско дружество или в кооперативно дружество да участват в тяхното управление и интересите им да се представляват чрез нарочни органи или по определена процедура, предвидена в този закон.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги. Съзнавам, че е малко трудно да възприемаме текста. Тук става въпрос по-скоро за изчистване на текстовете и по-добрата им редакция. Консултативният съвет смята, че не можем да се “сближаваме”, не може този закон да има за цел “сближаване”.
Има ли други предложения, мнения по този текст? Не виждам.
Господин Мирославов, ще Ви помоля още веднъж да прочетете текста, за да стане по-ясен на колегите.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“Цел
Чл. 2. Този закон цели да осигури правото на работниците и служителите в многонационални предприятия и група предприятия, в търговско дружество или в кооперативно дружество да участват в тяхното управление и интересите им да се представляват чрез нарочни органи или по определени процедури, предвидени в този закон.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 2 със заглавие “Цел” така, както беше прочетен от господин Мирославов.
Моля, гласувайте този текст на комисията.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за заглавие и чл. 2 се приемат.
“Цел
Чл. 2. Този закон цели да осигури правото на работниците и служителите в многонационални предприятия и група предприятия, в търговско дружество или в кооперативно дружество да участват в тяхното управление и интересите им да се представляват чрез нарочни органи или по определени процедури, предвидени в този закон.”
Преминаваме към чл. 3.
Господин Мирославов, в чл. 1, където говорим за предмета – казва госпожа Панева – започваме с “Този закон...”. Чл. 2 отново започваме с “Този закон...”. Но трябва да се позовем на закона.
Колеги, има ли бележки, въпроси, становища по чл. 3?
Консултативният съвет предлага заглавието на чл. 3 да се измени и вместо “Принципи” да се запише “социален диалог”. Те предлагат за чл. 3 следния текст:
“Чл. 3. Упражняването на правата и задълженията по този закон се осъществява в дух на социален диалог.”
По принцип, когато говорим за социален диалог в България, има няколко компонента и това са правителство, работодатели и синдикати. А тук няма правителство, но което не означава, че не може да има социален диалог.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Точно така, господин председател.
Консултативният съвет в обширните си бележки споменава, че е по-добре да се позовем на чл. 2 от Кодекса на труда, когато става дума за социален диалог. Но ми се струва, че първата любов на проф. Средкова е Кодексът на труда и затова тя отива към Кодекса на труда.
Тук обаче се разделяме от социалния диалог. И затова, правейки пак компилация между двата текста, запазвайки заглавието “Принципи”, а не “Социален диалог”, защото това е тема на Кодекса на труда, този чл. 3 би могъл да звучи по следния начин:
“Чл. 3. Упражняването на правата и задълженията по този закон се осъществява в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане интересите на всяка една от страните.”
Текстът е взет от директивите, които ние транспонираме. Във всички директиви се съдържа точно това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Задължителните думички са “дух на сътрудничество”.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, и “взаимни отстъпки”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли някакви мнения, възражения, съображения?
Господин Мирославов, може ли още веднъж да прочетете текста, за да няма грешки.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“Принципи
Чл. 3. Упражняването на правата и задълженията по този закон се осъществява в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка една от страните.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, моля гласувайте текста на комисията за чл. 3 със заглавие “Принципи”.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 3 със заглавие “Принципи” се приема.
“Принципи
Чл. 3. Упражняването на правата и задълженията по този закон се осъществява в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка една от страните.”
Преминаваме към Глава втора със заглавие “Информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия и групи от предприятия”.
Има предложение на Консултативния съвет за промяна на заглавието на Глава втора.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Предложенията са и тези, които направихме и преди това. “Информиране и консултиране с работниците и служителите...” и вместо “транснационално” се уточнихме, че приемаме “многонационално”.
Ако ми позволите, господин председател, да прочета заглавието на Глава втора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: “Глава втора “Информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия или група предприятия”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, моля, гласувайте това предложение на комисията за заглавие на Глава втора.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за заглавие на Глава втора се приема.
“Глава втора – “Информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия или група предприятия”.
Преминаваме към чл. 4.
Той е със заглавие “Задължения на централното ръководство на предприятието.”
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Когато ние направихме проект за този закон, който да бъде включен в Кодекса на труда, използвахме термини, които до сега бяха обяснени в самия Кодекс на труда. Там говорихме за ръководството на предприятието.
Тук обаче вече се касае за нов закон. Ние се откъсваме от Кодекса на труда и приемаме бележката на Консултативния съвет, че тук заглавието трябва да се промени и вместо “Задължения на централното ръководство на предприятието” да се запише “Задължения на централния управителен орган на предприятието”.
Така че заглавието на този текст би могло да стане така: “Задължения на централния управителен орган на предприятието”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А за текста на чл. 4 има едно дълго предложение на Консултативния съвет с шест алинеи.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Другото предложение на Консултативния съвет е нашето предложение от пет алинеи плюс една тяхна алинея. И разбира се, и тук вървят промените вместо “транснационално” решихме да бъде “многонационално”.
Аз бих ви предложил, господин председател, да прочета текста, който отново е компилация между нашия и текста, който предлага Консултативният съвет.
“Чл. 4. (1) Информирането и консултирането с работниците и служителите в многонационалното предприятие или група предприятия се осъществява чрез европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране.”
Признавам, че такава алинея в нашия текст нямаше. Това е една входна алинея, която според мен е попадение, но можем да чуем господин Христов или госпожа Славчева.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние не възразяваме срещу този текст на ал. 1. Лично ние смятаме, че има резон за нея.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, госпожо Славчева. Имате думата.
СНЕЖАНА СЛАВЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Снежана Славчева и съм директор “Индустриални отношения” в Българската стопанска камара.
Работодателските организации също не възразяват срещу този текст. Наистина е необходима една такава въвеждаща алинея към чл. 4.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване заглавието на чл. 4 “Задължения на централния управителен орган на предприятието” и ал. 1 така, както беше прочетена от господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин председател, струва ми се, че по-коректният текст е не “централният управителен орган”, а “централният орган за управление на предприятието”, тъй като “управителен орган” задължително навява асоциация за един колективен орган за управление. Мисля, че по-общото понятие е “централният орган за управление” и би отговорило реално на всички форми на управление на предприятието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата по тази бележка на госпожа Михайлова.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приемаме тази бележка на госпожа Михайлова. Действително така е по-добре.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заглавието на чл. 4 става така:
“Задължение на централния орган за управление на предприятието”.
Колеги, моля, гласувайте това заглавие, предложено от госпожа Михайлова, и текста на чл. 4, ал. 1 така, както беше прочетен от господин Мирославов.
Моля, гласувайте.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за заглавие на чл. 4 и на ал. 1 се приемат.
“Задължение на централния орган за управление на предприятието
Чл. 4. (1) Информирането и консултирането с работниците и служителите в многонационалното предприятие или група предприятия се осъществява чрез европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране.”
Преминаваме към ал. 2 на чл. 4. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“(2) Централният орган за управление на многонационалното предприятие със седалище в Република България, а в случаите на групи предприятия – централният орган за управление на контролиращото предприятие със седалище в Република България, осигурява условия и средства за създаване и функциониране на Европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране с работниците и служителите.”
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е предложението на Консултативния съвет с приетите вече промени на “транснационално” с “многонационално” или “многонационални”.
Колеги, има ли някакви други предложения, мнения по ал. 2? Правният отдел? Съгласни сте? Благодаря.
Колеги, моля, гласувайте текста на комисията за ал. 2 така, както я прочете господин Мирославов.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 2 на чл. 4 се приема.
“(2) Централният орган за управление на многонационалното предприятие със седалище в Република България, а в случаите на групи предприятия – централният орган за управление на контролиращото предприятие със седалище в Република България, осигурява условия и средства за създаване и функциониране на Европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране с работниците и служителите.”
Преминаваме към ал. 3.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата по ал. 3.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“(3) Централният орган за управление по своя инициатива или по писмено искане от най-малко 100 работници и служители или техни представители от най-малко 2 предприятия или два клона, в поне две държави-членки е длъжен да започне преговорите за сключване на споразумение за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултиране с работниците и служителите.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христов, имате ли бележки по този текст? Правният отдел има ли бележки? Няма.
Моля, колеги, гласувайте текста на комисията за ал. 3 така, както я прочете господин Мирославов.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 3 на чл. 4 се приема.
“(3) Централният орган за управление по своя инициатива или по писмено искане от най-малко 100 работници и служители или техни представители от най-малко 2 предприятия или два клона, в поне две държави-членки е длъжен да започне преговорите за сключване на споразумение за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултиране с работниците и служителите.”
Преминаваме към ал. 4 на чл. 4.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“(4) Органите по ал. 2 уведомяват ръководствата на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда в предприятието, което упражнява дейност на територията на Република България, както и органите за управление на предприятията, които упражняват дейност в друга държава-членка и са клонове на многонационалното предприятие или предприятие от група предприятия за започване на преговорите за сключване на споразумението по ал. 3.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има ли бележки, въпроси по този текст? Няма.
Моля, гласувайте текста на комисията за ал. 4 на чл. 4 така, както беше прочетена от господин Мирославов.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 4 на чл. 4 се приема.
“(4) Органите по ал. 2 уведомяват ръководствата на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда в предприятието, което упражнява дейност на територията на Република България, както и органите за управление на предприятията, които упражняват дейност в друга държава-членка и са клонове на многонационалното предприятие или предприятие от група предприятия за започване на преговорите за сключване на споразумението по ал. 3.”
Преминаваме към ал. 5.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“(5) Когато централният орган за управление на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие на група предприятия се намира в държава, която не е държава-членка, задълженията по ал. 2 – 4 се изпълняват от органа за управление на предприятието със седалище в Република България, което е клон на многонационалното предприятие или е предприятие от група предприятия, ако то е определено за представител на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие.”
Става дума, когато не е европейско дружество, а е дружество, което е създадено в друга страна, която не е държава-членка.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата госпожа Тодорова. Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Съзнавам наистина, че оттук нататък ще срещаме подобни норми, но за съжаление не във всички можем да избегнем от това многословие. Но трябва да се повтарят тези нюанси “в предприятия или групи от предприятия”. Така че може би два – три пъти трябва да го прочетем, за да го схванем.
Аз лично одобрявам тази редакция, доктор Адемов.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз нямам конкретно предложение, но ми се струва, че трябва да се накъса това изречение на малко по-прости изречения, защото се губи смисълът и лично аз не мога да се ориентирам в него.
Може би трябва да потърсим малко по-добра редакция.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз предлагам първото изречение да се отнася за случаите, когато предприятието е в държави-членки, а второто да се отнася само за групи предприятия. Тогава текстът ще е разбираем. Сега ние веднъж говорим за групи държави-членки, но и за групи предприятия, които пък са еди какви си. Свършваме с първото изречение и започваме “А за групи предприятия, които ....”. Можем пак да повторим текста, но той вече ще е в ново изречение и ще може да се прочита и да се хване смисъла. Иначе става наистина едно безкрайно изречение, на което трудно се хваща смисъла.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Само че, ако разделим двете изречения, притеснението ми е, че “централният орган” няма да се отнася за втората част на изречението, ако правилно съм схванал това, което се казва в текста.
Трудно е според мен да ги разделим.
Заповядайте, господин Мирославов.Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Адемов, аз разбирам притесненията на уважаемите народни представители. Това е така, защото те не виждат пред себе си текста. Само прочетен от мен, не е възможно да се възприеме. Поднасям нашите извинения за това неудобство. Ако ни разрешите, за следващия път ще ви дадем текста, защото и аз, като слушам нещо, особено при едно многословие с шест реда, забравям какво съм прочел в началото. Ако обаче човек го има записан пред себе си, този текст вече става много по-ясен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, аз ще Ви помоля още веднъж да прочетете този мъчителен текст.
Заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само бих искал да кажа с няколко думи какво представлява този текст.
Ако предприятието, което е многонационално, има седалище в Япония, регистрирано е в Япония, но то има клонове или то е контролиращо предприятие, предприятие, което осъществява контрола и има възможност за управление на други предприятия, но то има клонове в България или в други страни-членки, то България ще бъде тази, която е длъжна да създаде Европейски работнически съвет, ако това предприятие в Япония – избрах си Япония – го натовари за неин представител.
Другата хипотеза веднага идва в ал. 6, че, ако пък онова предприятие не е определило нито един представител, представител е този, който има най-голям брой работници. Но понеже се говори винаги за транснационално предприятие или за група предприятия или за контролиращо предприятие, този текст не може да се раздели на две, защото ще стане така: за транснационално предприятие – еди какво си, за контролиращо предприятие – пак същото.
Затова още в началото ви казах, че ние не можем да го кръстим “европейско”, защото то е японско.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Може да се каже: същата процедура се спазва и за еди какво си и пак да се избегне това дълго многословно изречение.
Но аз нямам текста пред себе си, за да го формулирам точно. Просто казваме, че същата процедура се спазва и за еди какво си.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Мирославов, аз ще Ви помоля още веднъж да прочетете този текст.
Заповядайте, имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“(5) Когато централният орган за управление на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие на група предприятия се намира в държава, която не е държава-членка, задълженията по ал. 2 – 4 се изпълняват от органа за управление на предприятието със седалище в Република България, което е клон на многонационалното предприятие или е предприятие от група предприятия, ако то е определено за представител на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласувате текста на комисията за ал. 5, която представлява компилация от първата част на предложението на вносителя и втората част от предложението на Консултативния съвет.
Моля, гласувайте този текст на комисията за ал. 5 на чл. 4.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 5 на чл. 4 се приема.
“(5) Когато централният орган за управление на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие на група предприятия се намира в държава, която не е държава-членка, задълженията по ал. 2 – 4 се изпълняват от органа за управление на предприятието със седалище в Република България, което е клон на многонационалното предприятие или е предприятие от група предприятия, ако то е определено за представител на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие.”
Преминаваме към ал. 6 на чл. 4.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата по ал. 6.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“(6) В случаите по ал. 5, ако централният орган за управление на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие не е определило свой представител в нито една от държавите-членки, органът за управление на предприятието със седалище в Република България изпълнява задълженията по ал. 2 – 4, ако то е с най-голям брой работници и служители в сравнение с останалите клонове или предприятия.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата господин Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз имам един уточняващ въпрос. Ако той не е с най-голям брой работници, кой ще изпълнява тогава задълженията?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Задълженията ще изпълняват в другата държава-членка, където има най-голям брой работници и служители.
Доктор Адемов, ние казваме противното. Ако предприятието в България е с най-голям брой членове, то ще създаде. Ерго, това означава, че, ако то не е с най-голям брой членове, няма да създаде Европейски работнически съвет. А къде ще се създаде, това казва текстът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, господин Илчев. Задоволява ли Ви това обяснение на господин Мирославов?
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако с презумпция го приемаме така – че следващото по големина предприятие ще изпълнява тази роля, приемам го, без да се записва изрично в текста.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само за пояснение искам да кажа нещо.
Просто директивата казва така: ако не е тук, ако не е в България най-голямото предприятие, то някъде в Европейския съюз, където е най-голямото, там ще се създаде. А хора, работници и служители от нашето предприятие, вече ще бъдат включени.
Така че този въпрос е уреден в директивата – ако не при нас, някъде другаде, но ще го има в рамките на действието на директивата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! На семинара, на който бяхме с госпожа Дянкова преди един месец, организиран от Европейската комисия, представителят на Унгария даде един пример точно по това. Точно един ден преди присъединяването на Унгария в Европа за най-голямото им предприятие “Тунгсрам”, известно по цял свят, което е транснационално, изведнъж се оказва, че работниците му в Испания са с най-голям брой работници и служители и Европейският работнически съвет се създава в Испания, при което лишават Унгария от участие в Европейския работнически съвет.
Така че самите страни определят къде е най-големият брой работници и служители.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, подлагам на гласуване текста на комисията за ал. 6 на чл. 4 така, както беше прочетена от господин Мирославов.
Моля, гласувайте текста на комисията за ал. 6 на чл. 4.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 6 на чл. 4 се приема.
“(6) В случаите по ал. 5, ако централният орган за управление на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие не е определило свой представител в нито една от държавите-членки, органът за управление на предприятието със седалище в Република България изпълнява задълженията по ал. 2 – 4, ако то е с най-голям брой работници и служители в сравнение с останалите клонове или предприятия.”
Сега, колеги, подлагам на гласуване целия чл. 4 като предложение на комисията с приетото предложение на госпожа Михайлова.
Моля, гласувайте текста на чл. 4.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 4 се приема.
“Задължение на централния орган за управление на предприятието
Чл. 4. (1) Информирането и консултирането с работниците и служителите в многонационалното предприятие или група предприятия се осъществява чрез европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране.”
(2) Централният орган за управление на многонационалното предприятие със седалище в Република България, а в случаите на групи предприятия – централният орган за управление на контролиращото предприятие със седалище в Република България, осигурява условия и средства за създаване и функциониране на Европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране с работниците и служителите.
(3) Централният орган за управление по своя инициатива или по писмено искане от най-малко 100 работници и служители или техни представители от най-малко 2 предприятия или два клона, в поне две държави-членки е длъжен да започне преговорите за сключване на споразумение за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултиране с работниците и служителите.
(4) Органите по ал. 2 уведомяват ръководствата на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда в предприятието, което упражнява дейност на територията на Република България, както и органите за управление на предприятията, които упражняват дейност в друга държава-членка и са клонове на многонационалното предприятие или предприятие от група предприятия за започване на преговорите за сключване на споразумението по ал. 3.
(5) Когато централният орган за управление на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие на група предприятия се намира в държава, която не е държава-членка, задълженията по ал. 2 – 4 се изпълняват от органа за управление на предприятието със седалище в Република България, което е клон на многонационалното предприятие или е предприятие от група предприятия, ако то е определено за представител на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие.
(6) В случаите по ал. 5, ако централният орган за управление на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие не е определило свой представител в нито една от държавите-членки, органът за управление на предприятието със седалище в Република България изпълнява задълженията по ал. 2 – 4, ако то е с най-голям брой работници и служители в сравнение с останалите клонове или предприятия.”
Следващият текст е на чл. 5 със заглавие:
“Представители на работниците и служителите в Специалния орган за преговори и в Европейския работнически съвет”.
Има предложение на Консултативния съвет за промяна на това заглавие. Освен това те предлагат чл. 6 да стане чл. 5, а чл. 5 да стане съответно чл. 6. Тоест, Специалният орган за преговори трябва да го ситуираме преди да говорим за представители на работниците и служителите. Така ли е? Преди да предложим по какъв начин ще се структурира този Специален орган, трябва да го ситуираме.
Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Би могло да се спори по това, господин председател и ние спорим в случая. Не приемаме тази бележка на Консултативния съвет и си запазваме същия ред на чл. 5 и чл. 6.
В бележките Консултативният съвет казва, че не би могло да се употребява думата “специален” за орган, защото няма общ орган. Да, това е така. Но пък господин Христов и госпожа Славчева ще ви кажат, че в директивите казват “специален орган за преговори”. Ако ние не запишем тази дума “Специален”, независимо, че нямаме общ орган, изведнъж от там ще дохвърчи една депеша, че сме забравили думата “специален”.
Така че ние не приемаме бележката и за “специален” орган.
А що се касае до това, че европейски работнически съвет се пише с малка буква, вината не е у нас, а в редакторите на Министерския съвет. Но би трябвало да е с главна буква.
Така че позволете ми, господин председател, да прочета заглавието на чл. 5.
“Представители на работниците и служителите в Специалния орган за преговори и в Европейския работнически съвет”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, подлагам на гласуване заглавието на вносителя за чл. 5 така, както го прочете господин Мирославов.
Моля, гласувайте заглавието на вносителя за чл. 5.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на заглавието на вносителя за чл. 5 се приема.
“Представители на работниците и служителите в Специалния орган за преговори и в Европейския работнически съвет”
Преминаваме към чл. 5.
Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Чл. 5. (1) Работниците и служителите в многонационално предприятие или в контролиращо предприятие със седалище в Република България, както и работниците и служителите в клон на многонационално предприятие и в предприятие от група предприятия със седалище в Република България избират на общо събрание, свикано по реда на чл. 6а от Кодекса на труда, свои представители за участие в Специалния орган за преговори по чл. 6.”
Тук сме се съобразили с редакционните поправки, които прави Консултативният съвет.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, заповядайте. Имате думата.
Подлагам на гласувате текста на комисията за ал. 1 на чл. 5 така, както беше прочетена от господин Мирославов.
Моля, гласувайте текста на комисията за ал. 1 на чл. 5.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 1 на чл. 5 се приема.
“(1) Работниците и служителите в многонационално предприятие или в контролиращо предприятие със седалище в Република България, както и работниците и служителите в клон на многонационално предприятие и в предприятие от група предприятия със седалище в Република България избират на общо събрание, свикано по реда на чл. 6а от Кодекса на труда, свои представители за участие в Специалния орган за преговори по чл. 6.”
По следващия текст има предложение на КНСБ за създаване на нова алинея.
Заповядайте, госпожо Рибарова. Имате думата.
ЕКАТЕРИНА РИБАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Екатерина Рибарова и съм секретар по европейска интеграция в КНСБ.
Ние предлагаме една нова алинея, която би следвало логически да следва ал. 1.
“(2) Работниците и служителите в предприятия, които са клонове на транснационални предприятия или са предприятия от групи транснационални предприятия със седалище в друга държава-членка или в държава извън Европейския съюз, избират на общо събрание, свикано по реда на чл. 6а от Кодекса на труда, свои представители за участие в Специален орган за преговори в случай, че на съответните транснационални предприятия или групи предприятия предстои да започнат или са започнали процедура за преговори по силата на чл. 4 и чл. 5 от директивата.”
Това касае ситуациите, при които седалището и контролиращото предприятие са извън България и касае правата на работниците и служителите в клоновете на тези предприятия в България – правата им да избират свои представители в съответния орган за преговори или в специалния орган за преговори, както ще се нарече.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Рибарова.
Колеги, имате думата по това предложение.
А, госпожо Рибарова, какво става с ал. 2 и 3 при положение, че се приеме Вашето предложение?
Заповядайте, госпожо Рибарова.
ЕКАТЕРИНА РИБАРОВА: Ние смятаме, че систематичното място на нашата алинея е след ал. 1 на вносителя. Тоест, нашето предложение да стане ал. 2, ал. 2 на вносителя ще стане ал. 3, ал. 3 ще стане ал. 4. Просто ще се преномерират алинеите. В предложението ни ние ги бяхме номерирали ал. 1а, 2а и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не може да има такава номерация за алинеите – ал. 1а, 2а и т.н.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Честно да ви кажа, аз не го разбирам този текст, защото когато работниците са от предприятия, които са клонове на транснационални предприятия със седалище в друга държава или в държава извън Европейския съюз, избират на общото събрание, свикано по чл. 6а от Кодекса на труда.
Оставам с впечатление, че онова предприятие, което е в чужда държава, прилага нашия чл. 6а от Кодекса на труда, нещо, което не е възможно. Поне така излиза от текста.
А що се касае до цитираните чл. 4 и чл. 5 от Директива № 4494/45, текстът става толкова разбран, че повече от това не може да бъде.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Другата държава трудно ще се съобрази с нашия чл. 6а от Кодекса на труда. Така ми се струва.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Тук определено трябва да помислим сериозно, защото в другите европейски предприятия няма синдикални структури. Единствените органи за диалог са именно тези съвети, които се избират за диалог.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дори и да има синдикални организации, нямат чл. 6а от Кодекса на труда.
ИВАН ИЛЧЕВ: Точно така. Оттам нататък става едно смесване и особено, когато става въпрос за ал. 3 – съответните специални органи – такива специални органи там няма избрани, както примерно има КНСБ, КТ “Подкрепа” и т.н. в нашите предприятия.
Така че колкото и малко да е предприятието, да е дъщерна или каквато и да е фирма, тя трябва да си избере представители по реда, по който е указан – според числеността на работническия състав и на служителите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Заповядайте, колеги. Има ли други мнения. Някой припознава ли този текст?
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Ако текстът се пренареди, мисля, че може да се получи нещо рационално.
“В предприятия, които са клонове на транснационални предприятия или са предприятия от групи предприятия със седалище в друга държава-членка или държава извън Европейския съюз, работниците и служителите избират на общо събрание, свикано по реда на чл. 6а от Кодекса на труда свои представители.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Аз разбирам какво искате да кажете, но не мога да разбера едно нещо. Как можем ние да задължим в друга държава да се съобразяват с нашия Кодекс на труда? Как ще стане тази работа?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Тук става дума за България. Прочетете внимателно текста и ще видите.
“Предприятия, които са клонове на транснационални предприятия или са предприятия от групи предприятие...” Те са клонове в България.
Тогава можем да запишем “Български предприятия, които са клонове на ...” Но то си личи от текста, че са клонове на предприятие, чието седалище е извън България. Тогава работниците и служителите свързваме с общото събрание и Кодекса.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Да разбираме ли, че Вие припознавате това предложение?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Не в този му вид, в който го предложи госпожа Рибарова. Аз прочетох нещо друго.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дайте вида, в който го предлагате. Защото това, което правите, не мога да разбера какво е – като предложение ли е, като коментар ли е?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Ако искате, да сложим “Български предприятия...” Но то се разбира – “които са клонове на транснационални предприятия или са предприятия от група транснационални предприятия със седалище в друга държава-членка или в държави, извън Европейския съюз....” Тук се разбира за какво става дума – че предприятието е в България, а седалището е извън България. В такива предприятия “работниците и служителите избират на общо събрание, свикано по реда на чл. 6а от Кодекса на труда представители....”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Панева за нова ал. 2.
Преди това има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, така, както ни обясни госпожа Панева, аз не виждам разлика между ал. 1, която прочетох преди малко, и това, което предлага госпожа Панева. Ал. 1 казва точно това – транснационално предприятия и контролиращо, което е със седалище в България или е клон на транснационално, което е със седалище другаде, избира по реда на чл. 6а от Кодекса на труда свои представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Рибарова. Имате думата.
ЕКАТЕРИНА РИБАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Разликата е единствено в това, че в ал. 1 се третират само предприятия и клонове, на които седалището е в България. А в случая става дума за клонове и предприятия в България, на които седалището или контролиращото предприятие е извън България.
Ако законодателят прецени, че може да допълни ал. 1 по някакъв начин, аз тогава бих приела да няма нова алинея.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Такива свободни попълвания как могат да станат по време на заседанието?
Заповядайте, госпожо Славчева. Имате думата.
СНЕЖАНА СЛАВЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам само да се спра на това и да подкрепя изказалия се господин Мирославов.
Първо, позоваването е направено на процедура по преговори по силата на чл. 4 и 5 от Директивите, още повече, че чл. 4 и 5 от директивата сочат обхвата на споразумението и сроковете за това споразумение.
Смятам, че тази норма, която не допринася за усъвършенстване на текстовете в проекта, не следва да бъде включена в този й вид.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Славчева.
Колеги, има ли други мнения?
Ще подложа предложението на госпожа Панева, но преди това ще помоля госпожа Панева отново да го прочете.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: “(2) В предприятия, които са клонове на многонационални предприятия или са предприятия от групи национални предприятия със седалище в друга държава-членка или държава извън Европейския съюз, работниците и служителите избират на общо събрание, свикано по реда на чл. 6а от Кодекса на труда, свои представители за участие в специален орган за преговори в случай че на съответните многонационални или групи предприятия предстои да започнат или са започнали процедура за преговори по силата на чл. 4 и чл. 5 от директивата.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, моля, гласувайте това предложение на госпожа Панева.
“За” – 1, “против” – 1, “въздържали се” – 10.
Това предложение на госпожа Панева не се приема.
Заповядайте, господин Мирославов, за ал. 2 на чл. 5.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“(2) По реда на ал. 1 се избират представители на работниците и служителите в Европейски работнически съвет по чл. 10, независимо дали той се създава в Република България или в друга държава-членка.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Правният отдел има ли бележки? Няма. Отдела по европейска интеграция? Нямате бележки по този текст.
Колеги, подлагам на гласуване текста на комисията за ал. 2 така, както беше прочетена от господин Мирославов преди малко.
Моля, гласувайте текста на комисията за ал. 2 на чл. 5.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 2 на чл. 5 се приема.
“(2) По реда на ал. 1 се избират представители на работниците и служителите в Европейски работнически съвет по чл. 10, независимо дали той се създава в Република България или в друга държава-членка.”
Преминаваме към ал. 3 на чл. 5.
Тук има предложение на Консултативния съвет, има предложение и на КНСБ. Толкова дълго предложение за първи път виждам от десет години в Народното събрание, господин Христов.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да поднеса нашите извинения, господин председател, но ние не законодателстваме.
Идеята на този текст, за съжаление, трудно може да бъде вкарана в кратък текст на закон. Има неща от европейската директива, които нашият закон не отчита, има и други текстове, господин председател, които са дълги. Тук има идеи, които са в съответствие с директивата. Ние не целим да утежняваме работата на комисията, нито на Народното събрание.
Но предвид това, че текстът не е съвършен, го оттегляме.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Мирославов, имате думата по вашето предложение.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Разликата между нашия текст и предложението на Консултативния съвет е единствено в това, че ние сме спрели до “ръководството на синдикалните организации”, а те са добавили “в предприятието”.
Затова моля да ми разрешите да прочета ал. 3 на чл. 5.
“(3) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 и 2 на определени от ръководствата на синдикалните организации в предприятието представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.”
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, текстът е ясен. Има ли въпроси, мнения, становища? Няма.
Моля, гласувайте това предложение на комисията за ал. 3 на чл. 5.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 3 на чл. 5 се приема.
“(3) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 и 2 на определени от ръководствата на синдикалните организации в предприятието представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.”
Преминаваме към ал. 4 на чл. 5.
Тук има предложение на колегите от КНСБ, има предложение и от Консултативния съвет .
Заповядайте, госпожо Рибарова. Имате думата.
ЕКАТЕРИНА РИБАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Въпреки че нито директивата, нито законът забраняват издигането на подобни кандидатури, имайки предвид, че съобразно нашето законодателство синдикалните организации са представители на работниците и служителите, още повече че има предложен от вносителя и от законодателя член, който дава възможност правата за издигане на кандидатури да се предоставят на синдикалните организации, ние предлагаме да няма ограничения и за синдикални представители, които не са в трудови правоотношения с работодателя дотолкова, доколкото са избрани на платена длъжност, но са представители на работниците и служителите в съответното предприятие. Има такава практика и в други страни-членки на Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Рибарова.
Има предложение и на Консултативния съвет по тази алинея.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата по това предложение.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Разликата между нашия и текста на Консултативния съвет е, че кандидатури за избор на представители на работниците и служителите могат да предлага отделен работник, а ние сме казали “отделни работници”, което означава група работници. Консултативният съвет предлага да се даде правото и на един отделен работник. Друга разлика няма.
Що се касае обаче до предложението на КНСБ, то е малко странно, защото това означава, че работниците и служителите ще си изберат за свой представител човек, който не е между техните редици. Вярно е, че госпожа Рибарова току-що определи, че този човек може да е на платена длъжност. Но каква отговорност носи този човек? Ние му правим една защита после от уволнение по чл. 333, един текст, който вие приехте само преди една – две седмици. Затова и там има задължения за поверителност и т.н., и т.н. Това е един “чужд” – той не е чужд, той си е представител – но е взет отвън. Защото текстът означава, че в завода от Казанлък могат да си изберат някого, който да бъде от Чирпан. Това е малко странно за мен и за не бих могъл да го коментирам.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Славчева. Имате думата.
СНЕЖАНА СЛАВЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз искам да взема отношение точно по текста на самата директива. Духът на директивата е специална закрила и гаранции за представителите на работниците и служителите, които са наети на работа, и адекватна защита на тях с оглед уволнения.
Това означава, че духът на директивата третира изцяло работещи или наети по трудово правоотношение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Славчева.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да се опитам да изчистя тук текста, защото никак не звучи добре.
“... да предлагат отделен работник” да стане “да се предлагат от отделен работник...”, за да дадем наистина възможността един човек само да може да предлага, както е в текста на Консултативния съвет по законодателство.
“(4) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите могат да се предлагат от отделен работник или служител, група работници и служители, както и синдикалните организации.”
Така е по-точно и по-ясно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Действително много добро е предложението на госпожа Панева. То сочи още един път, че и Консултативния съвет не е безгрешен. Ние го приемаме изцяло.
Бихте ли ми позволили да прочета ал. 4 така, както госпожа Панева я допълни?
“(4) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите могат да се предлагат от отделен работник или служител, група работници и служители, както и синдикалните организации в предприятието.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Панева за ал. 4 на чл. 5.
Моля, гласувайте текста на ал. 4 от чл. 5.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 4 от чл. 5 се приема.
“(4) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите могат да се предлагат от отделен работник или служител, група работници и служители, както и синдикалните организации в предприятието.”
Преминаваме към ал. 5.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Тук няма бележки от Консултативния съвет по законодателството, господин председател, затова ми позволете да прочета текста за ал. 5 на чл. 5.
“(5) Общото събрание приема решенията си по ал. 1 – 3 с обикновено мнозинство от присъстващите.”
Това е едно мнозинство, което го приехме и в Кодекса на труда.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата госпожа Тодорова. Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Мирославов, според Консултативния съвет по законодателството тази алинея 5 е излишна с препращането по ал. 1, защото пък ал. 1 препраща към чл. 6 и чл. 6а от Кодекса на труда.
Така че според тях няма защо да се установява същият кворум. Той е определен в Кодекса на труда.
Това е мнението на Консултативния съвет по законодателството. Аз само ви го възпроизвеждам.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Възможно е да съм пропуснал тази забележка. Но общото събрание според Кодекса на труда въобще не може да възложи на работниците и служителите, на представителите на синдикатите и на другите. В Кодекса на труда няма такава хипотеза. Там има хипотеза само при избирането на други представители, поради което ние настояваме тук да има пак същото. Защото решенията са по ал. 1 – специалния орган – той има свои представители в Европейски работнически съвет и може да предостави функциите и на синдикалните организации. Такова решение няма в общото събрание.
Затова ние настояваме този текст да си остане в ал. 5.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, моля, гласувайте текста на вносителя за ал. 5 на чл. 5.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителите за ал. 5 се приема.
“(5) Общото събрание приема решенията си по ал. 1 – 3 с обикновено мнозинство от присъстващите.”
Колеги, моля, гласувайте заглавието на чл. 5 и текста на чл. 5 с приетите вече предложения като предложение на комисията.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 5 заедно със заглавието му.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Тестът на комисията за чл. 5 и неговото заглавие се приемат.
“Представители на работниците и служителите
в Специалния орган за преговори и в
Европейския работнически съвет
Чл. 5. (1) Работниците и служителите в многонационално предприятие или в контролиращо предприятие със седалище в Република България, както и работниците и служителите в клон на многонационално предприятие и в предприятие от група предприятия със седалище в Република България избират на общо събрание, свикано по реда на чл. 6а от Кодекса на труда, свои представители за участие в Специалния орган за преговори по чл. 6.
(2) По реда на ал. 1 се избират представители на работниците и служителите в Европейски работнически съвет по чл. 10, независимо дали той се създава в Република България или в друга държава-членка.
(3) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 и 2 на определени от ръководствата на синдикалните организации в предприятието представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.
(4) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите могат да се предлагат от отделен работник или служител, група работници и служители, както и синдикалните организации в предприятието.
(5) Общото събрание приема решенията си по ал. 1 – 3 с обикновено мнозинство от присъстващите.”
Преминаваме към чл. 6.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Както ви казах, разликата в заглавието е, че директивата говори за специален орган, а Консултативният съвет по законодателството говори само за орган.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Щом директивата така говори, така е и според Отдела по европейска интеграция, ще приемем това – специален орган за преговори.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата да прочетете ал. 1 на чл. 6.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“Чл. 6. (1) В преговорите по чл. 4, ал. 3 работниците и служителите се представляват от Специалния орган за преговори.”
Тук цитираме вече ал. 3, вместо ал. 2, защото си спомняте, че приехме една встъпителна алинея и се налага преномерация на алинеите в този член.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, моля, гласувайте заглавието и ал. 1 на чл. 6 на вносителя, моля да гласува.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на ал. 1 на чл. 6 и неговото заглавие се приемат.
“Специален орган за преговори
“Чл. 6. (1) В преговорите по чл. 4, ал. 3 работниците и служителите се представляват от Специалния орган за преговори.”
Преминаваме към ал. 2 на чл. 6.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тук също разликата е само в специалния орган.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова. Имате думата.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Йорданка Стоянова от Отдел “Европейско право”, Дирекция “Законодателна дейност и европейско право”.
Искам само да предложа да се допълни текстът:
“(2) Специалният орган за преговори се състои най-малко от трима и най-много от 18 членове.”
Такъв е текстът на директивата. Затова правя това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Да, ние също бяхме записали 18 члена. Но Европейската комисия каза: ние сложихме 18 в директивата, защото тогава страните-членки бяха 18. Но сега те са 25. Нямаме промяна в директивата, но моля ви не слагайте ограничението от 18, защото може да лишите някоя от държавите-членки.
Това ни беше казано писмено и устно. За съжаление, вярно е, че не е казано в директивата, но това ни беше казано изрично.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е един достатъчно състоятелен аргумент според мен. Разбира се, и бележката на колежката от Отдела “Европейска интеграция” също е сериозна.
Колеги, подлагам на гласувате текста на вносителя за ал. 2 на чл. 6.
Моля, гласувайте текста на вносителя за ал. 2 на чл. 6.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за ал. 2 на чл. 6 се приема.
“(2) Специалният орган за преговори се състои най-малко от трима членове.”
Преминаваме към ал. 3 на чл. 6.
Има предложение на Консултативния съвет по законодателство.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Разликата е само в “Централното ръководство” и “централният управителен орган”.
Така че позволете ми да го прочета така, както е по вносител, като се съобразя с приетото предложение на госпожа Михайлова – за централен орган за управление – и вече нанесените корекции в чл. 4.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Преди това обаче аз искам да дам думата на госпожа Стоянова от Отдела “Европейска интеграция”.
Заповядайте, госпожо Стоянова. Имате думата.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
По ал. 3 има една забележка на Консултативния съвет по законодателството, която аз споделям, а тя е, че е изпуснато при транспониране на директивата хипотезата на представител от контролиращо предприятие.
Така че в ал. 3 накрая би трябвало там, където е казано “в което европейско предприятие има един или повече клонове, едно или повече контролирани предприятие” да се добави текстът “или контролиращо предприятие”и нататък да продължи с “да има поне по един представител”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз не видях такова предложение на Консултативния съвет по законодателството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, в предложената ал. 3 на Консултативния съвет това го няма, но го има в становището на Консултативния съвет.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, препращането обаче към централния управителен орган или централния орган за управление на предприятие по чл. 4, ал. 1, както е в нашия текст, а сега – ал. 2, включва централния управителен орган както на многонационалното предприятие, така и централния орган за управление на контролиращото предприятие.
Включването на чл. 4, ал. 2 говори за централния орган за управление на предприятието, а то би могло да бъде и многонационално, може да бъде и контролиращо. Но, ако мислите, че това се нуждае малко от допълнение, ние сме готови да го допълним.
Но в чл. 5 го няма. Може би тогава са съобразили, че централният орган за управление включва и едното дружество, и контролиращото предприятие.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В края на краищата важно е какво казва директивата.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Там също фигурира “контролиращо предприятие”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, въпросът е дали да има и по един представител и от контролиращото предприятие.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, мога ли да прочета ал. 2 на чл. 4, която преди няколко минути приехте?
“(2) Централният орган за управление на многонационалното предприятие със седалище в Република България, а в случаите на многонационална група предприятия – централния орган за управление на контролиращото предприятие със седалище в Република България – осигурява условия и средства...”
Тук има органи за управление както на многонационалното предприятие, така и централния орган за управление на контролиращото предприятие. За една икономия в ал. 3 на чл. 6 ние сме казали “централният орган за управление на предприятието по чл. 4, ал. 2”, имайки предвид, че включваме както контролиращото, така и многонационалното предприятие.
Ако обаче има някакво различно тълкуване, разбира се, това е смущаващо, това е безспорно и ние сме длъжни да го оправим. Може би трябва да кажем “централните управителни органи на предприятията по чл. 4...” и тогава това ще включва и контролиращото предприятие. Другият вариант е да го повторим: “на многонационалното предприятие, а в случаите на група ...”. Но ще стане много тежък текстът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, моля Ви да прочетете текста на ал. 3 на чл. 6.
“(3) Централният орган за управление на предприятията по чл. 4, ал. 2 или централния орган за управление на предприятието по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на членовете на Специалния орган за преговори, така че всяка държава-членка, в която многонационалното предприятие има един или повече клонове или едно или повече контролирани предприятия, да има поне по един представител.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Задоволява ли ви този текст, госпожа Стоянова?
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Аз мисля, че все още не е ясно, когато накрая отсъства изричното споменаване на контролиращото предприятие, защото това е централният управителен орган на контролиращото предприятие, който определя броя на членовете според тези правила, но никъде не е казано, че самото контролиращо предприятие трябва да има поне един представител.
Благодаря.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Ако препратката ни не е точна, аз ще ви предложа друг текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Какво е Вашето притеснение, господин Мирославов, ако включим и контролиращото предприятие? Да няма повторение?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, напротив. Единственото ми притеснение, е, че от шест реда текстът ще стане девет реда. Затова ще си позволя да го прочета още един път.
“(3) Централният орган на многонационалното предприятие със седалище в Република България, а в случаите на многонационална група предприятия – централният орган за управление на контролиращото предприятие със седалище в Република България....”
Виждате, че прочетох три нови реда, които ние ги заместваме с органите за управление на предприятията по чл. 4, ал. 2, включвайки и двете предприятия.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата госпожа Стоянова. Заповядайте, госпожо Стоянова.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Мирославов, това, което Вие четете от чл. 4, определя централния управителен орган, тоест, кой е този орган, а не определя, че контролиращото предприятие трябва да има поне един представител. В този текст това никъде не се казва, така че няма никакво повторение. Никъде не се определят правилата за определяне на представител. Тоест, това, което аз държа да се включи, никъде го няма в текста, който Вие четете. Той просто се отнася за нещо друго.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Може ли да помоля госпожа Стоянова, господин председател, да прочете още един път текста, който тя предлага.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
“(3) Централният управителен орган по чл. 4, ал. 2 или управителният орган по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на членовете на органа за преговори така че всяка държава-членка, в която европейско предприятие има един или повече клонове, едно или повече контролирани предприятия или контролиращо предприятие, да има поне по един представител.”
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Това е буквално текстът на Консултативния съвет по законодателството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване този текст, който в края на краищата се оказа консенсусен.
Моля, гласувайте текста на комисията за ал. 3 на чл. 6, която прочете госпожа Стоянова.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 3 на чл. 6 се приема.
“(3) Централният управителен орган по чл. 4, ал. 2 или управителният орган по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на членовете на органа за преговори така че всяка държава-членка, в която европейско предприятие има един или повече клонове, едно или повече контролирани предприятия или контролиращо предприятие, да има поне по един представител.”
Преминаваме към ал. 4 на чл. 6.
По тази алинея има предложение на Консултативния съвет по законодателството.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Разликата е само в две думи – ние сме записали “в съответствие с отношението”, а се предлага “според съотношението”. Както знаете, че “транснационалното предприятие” се замества с “европейско”.
Затова ми позволете, господин председател, да прочета текста на ал. 4 на чл. 6.
“(4) Централният орган за управление на предприятието по чл. 4, ал. 2 или органът за управление на предприятието по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на допълнителните членове в Специалния орган за преговори според съотношението на броя на работниците и служителите в многонационалното предприятие и неговите клонове или предприятия от група предприятия, осъществяващи стопанска дейност на територия на Република България, към общия брой на работниците и служителите в тези предприятия и клонове във всички държави членки, като за 25 на сто се полага едно място.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, 25 на сто от какво? В становището на Консултативния съвет по законодателството има текст, който казва “25 на сто от общия брой”.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, съгласни сме с тази добавка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това 25 на сто от общия брой – от кого?
Колеги, има ли някакви бележки.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, моите колежки ми напомнят, че ние записахме “към общия брой на работниците и служителите в тези предприятия във всички държави-членки, като за 25 на сто се полага едно място”.
Тогава можем да сложим “към броя на работниците и служителите в тези предприятия и клонове във всички държави-членки, така че на 25 на сто от общия брой се полага едно място”.
Ако може, да го прочета още един път целия текст.
“(4) Централният орган за управление на предприятието по чл. 4, ал. 2 или органът за управление на предприятието по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на допълнителните членове в Специалния орган за преговори според съотношението на броя на работниците и служителите в многонационалното предприятие и неговите клонове или предприятия от група предприятия, осъществяващи стопанска дейност на територия на Република България, към броя на работниците и служителите в тези предприятия и клонове във всички държави членки, като за 25 на сто от общия брой се полага едно място.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, моля гласувайте този текст на комисията за ал. 4 на чл. 6.
."За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 4 на чл. 6 се приема
“(4) Централният орган за управление на предприятието по чл. 4, ал. 2 или органът за управление на предприятието по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на допълнителните членове в Специалния орган за преговори според съотношението на броя на работниците и служителите в многонационалното предприятие и неговите клонове или предприятия от група предприятия, осъществяващи стопанска дейност на територия на Република България, към броя на работниците и служителите в тези предприятия и клонове във всички държави членки, като за 25 на сто от общия брой се полага едно място.”
Преминаваме към ал. 5 на чл. 6. Тук няма предложения.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тук има леки различия, които не са по същество и ние ги приемаме.
“(5) Специалният орган за преговори уведомява за своя състав органа за управление на предприятието по чл. 4, ал. 2 или органа за управление на предприятието по чл. 4, ал. 5 или 6, както и органите за управление на предприятията, които упражняват дейност в друга държава-членка и са клонове на многонационалното предприятие или са предприятия от група предприятия.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има ли други предложения, становища, въпроси по този текст на комисията за ал. 5? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на ал. 5 на чл. 6 така, както беше прочетен току-що от господин Мирославов.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 5 на чл. 6 се приема.
“(5) Специалният орган за преговори уведомява за своя състав органа за управление на предприятието по чл. 4, ал. 2 или органа за управление на предприятието по чл. 4, ал. 5 или 6, както и органите за управление на предприятията, които упражняват дейност в друга държава-членка и са клонове на многонационалното предприятие или са предприятия от група предприятия.”
Сега моля, гласувайте целия текст на комисията за чл. 6 с приетите предложения и със заглавие “Специален орган за преговори”.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 6 и неговото заглавие се приема.
“Специален орган за преговори
Чл. 6. (1) В преговорите по чл. 4, ал. 3 работниците и служителите се представляват от Специалния орган за преговори.
(2) Специалният орган за преговори се състои най-малко от трима членове.
(3) Централният управителен орган по чл. 4, ал. 2 или управителният орган по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на членовете на органа за преговори така че всяка държава-членка, в която европейско предприятие има един или повече клонове, едно или повече контролирани предприятия или контролиращо предприятие, да има поне по един представител.
(4) Централният орган за управление на предприятието по чл. 4, ал. 2 или органът за управление на предприятието по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на допълнителните членове в Специалния орган за преговори според съотношението на броя на работниците и служителите в многонационалното предприятие и неговите клонове или предприятия от група предприятия, осъществяващи стопанска дейност на територия на Република България, към броя на работниците и служителите в тези предприятия и клонове във всички държави членки, като за 25 на сто от общия брой се полага едно място.
(5) Специалният орган за преговори уведомява за своя състав органа за управление на предприятието по чл. 4, ал. 2 или органа за управление на предприятието по чл. 4, ал. 5 или 6, както и органите за управление на предприятията, които упражняват дейност в друга държава-членка и са клонове на многонационалното предприятие или са предприятия от група предприятия.”
Колеги, господин Мирославов, ще ви моля за следващото заседание компилативните текстове да ги изведем в отделно становище и да ги раздадем на народните представители, защото иначе е много трудно.
Колеги, в следващата сряда вероятно ще обсъждаме законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от Министерския съвет. Вероятно ще се наложи по процедурата, за която ви говорих, в по-следващия вторник – 20 юни – да направим извънредно заседание, примерно от 13,30 ч. преди заседанията на парламентарните групи.
Всички тези съобщения ги правя, защото вероятно през следващата седмица ще отсъствам, няма да съм в България – за първи път от много години.
Благодаря на всички за участието в заседанието. Лека вечер.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,05 ч.)