ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 602-01-37, внесен от Министерския съвет на 11.05.2006 г. – за второ четене- продължение.
2. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, както вече ви е известно, за днес се предлага дневният ред да бъде:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 602-01-37, внесен от Министерския съвет на 11.05.2006 г. – за второ четене - продължение.
2. Разни.
Има ли други предложения за дневен ред на днешното извънредно заседание на комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 602-01-37, внесен от Министерския съвет на 11.05.2006 г. – за второ четене – продължение .
2. Разни.
На предишното заседание стигнахме до § 40.
Доколкото съм информиран, по § 40 има идея да се възприеме ал. 13 на асоциацията в малко изменен вид. Редакцията е трябвало да бъде представена на днешното заседание.
Заповядайте, господин Банков. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! След обсъждането, което направихме вчера тук, в комисията, приехме идеята на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване и предлагаме следната редакция на ал. 13 на § 40:
“(13) При отпускане на пенсия по професионална схема с осигурени биометрични рискове и/или гарантирано минимално ниво на доходност, и/или определен размер на пенсията натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице или част от тях се прехвърлят към активите по чл. 213а, ал. 2 според условията по осигурителния договор и на професионалната схема.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Всъщност промяната от текста на вносителя в какво се изразява?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Този текст е по предложение на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние се различаваме в началото на текста. Нашата редакцията беше: “При отпускане на пенсията....”, което господин Банков прочете, като ние предлагахме в началото да няма “по професионална схема”, а накрая да бъде “според условията на осигурителния договор и на професионалната схема, тъй като смятаме, че присъствието на професионална схема ограничава текста.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Заповядайте, господин Банков. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Ние поддържаме това, което току-що прочетохме и не сме съгласни с предложението на асоциацията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само обръщам внимание на текста на § 18 за чл. 213а, където се възприе, че се създават задължителни технически резерви в случаите, когато се покриват биометрични рискове, без да има условието по професионална схема.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Бонева. Имате думата.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! В момента не мога да намеря § 18, но защо предлагаме в самото начало да има професионална схема. Защото биометричните рискове се покриват и се гарантира минимално ниво на доходност и има пенсии с определен размер по професионална схема, а няма пенсии с определен размер на пенсията, няма пенсии с покрити биометрични рискове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева. Но вижте какво сме приели в чл. 213а, т. 2:
“2. да създават задължително технически резерви в случаите, когато покриват биометрични рискове, гарантира минимално ниво на доходност или размер на пенсиите;”
Това е текстът, който сме приели в чл. 213а.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Да, но покриването на биометричните рискове, гарантирането на минималното ниво на доходност или предоставянето на пенсия в определен размер – всичко това става в професионалната схема. Пенсията краят, последицата на професионалната схема.
Тоест, предложението на Министерството на труда и социалната политика не е да ограничи предложението на асоциацията като материален обхват, е предложението ни е да сме конкретни като юридически изказ.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Бонева.
Има думата господин Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам конкретен въпрос и вземам повод от вчерашното заседание. Професионалната схема или пенсията съдържат тези три – четири компонента, които изброявате. От вчера говорим едно и също и ще загубим пак доста време, за да уточним нещата.
Пенсията ли го съдържа или професионалната схема? Ако го съдържа професионалната схема – и биометричните рискове, и техническите резерви, и минимално ниво и т.н., трябва да го знаем, за да го запишем. Ако го съдържа пенсията, ние просто се въртим на празен ход.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Илчев. Само че и професионалната схема като резултат осигурява пенсия.
Заповядайте, госпожице Бонева. Имате думата.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Именно това се опитвах да обясня. Може не сме били ясни, че биометричните рискове, гарантираното минимално ниво на доходност или определения размер на пенсията – това са все характеристики на професионалната схема, а не на самата пенсия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Има думата господин Христосков. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Моето мнение е, че в началото няма нужда да има “професионална схема”, но в края – задължително, защото определянето на тези резерви зависи както от условията на договора, така и на професионалната схема и че всъщност това прецизиране и целенасочване, за което говорят от Министерството на труда и социалната политика – тази конкретизация – с последните думи “и условията на професионалната схема” се изчерпват нещата.
Възможно е да има пенсия с биометрични рискове, което беше и целта на предишното решение – да се разшири обхватът на създаването на технически резерви.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, заповядайте. Имате думата.
Има думата госпожа Гонева. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност господин Христосков поясни това, което аз бих желала да кажа.
Но позволете ми все пак, като взех думата, да подчертая, че тези атрибути, за които господин Илчев преди малко попита, са атрибути на всяка пенсионна схема, независимо дали тя се определя като професионална по смисъла на тази директива или е въобще пенсионна схема. Става дума за всички продукти, които могат да бъдат управлявани от тези институции.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Заповядайте, господин Банков. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние, вносителите настояваме текстът на ал. 13 да остане така, както го прочетохме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Защо настоявате, господин Банков, може ли да ни кажете? Тук е най-лесно да ви слушаме да се карате едната и другата страна – вносителите и асоциацията. Какво ще стане от това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Коя е тази пенсия с покрити биометрични рискове освен пенсията по професионална схема. Това е точното определение. Затова ние настояваме текстът да бъде точно така.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз не съм съгласен с това, което уточниха от страна на вносителите, че всъщност не се ограничава кръгът, ако се пише, че е пенсия по професионална схема.
Именно по този въпрос на предишното заседание имаше дебат по тази тема и решението беше всъщност подобни технически резерви да се създават във всички случаи, когато дружествата покриват биометрични рискове, независимо дали е по професионална схема или не е, тъй като в момента също се покриват такива рискове и в действащите фондове.
В този смисъл, ако се постави “професионална схема” в текста така, както се предлага от вносителя, определено се ограничава кръгът и по принцип такива резерви ще се създават само за хората, които са осигурени по професионална схема, но не и за сегашните осигурени в действащите фондове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата господин Петков. Заповядайте, господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина този спор се получава вследствие на това, че законопроектът е разработен по отношение само на Директива 2003/41, която регламентира професионалните схеми и няма текстове, които да регламентират и да променят действащите доброволни пенсионни фондове, които определят преди всичко персонални или индивидуални схеми.
Тъй като в § 18 вчера с приемането на предложението на асоциацията от страна на народните представители се регламентира въпросът за техническите резерви по отношение въобще на доброволните фондове, в случая според мен не е коректен изразът “пенсия с покрити биометрични рискове”, защото схемата е тази, която е с покрити или с непокрити рискове.
Така че, ако се гласува текстът, който предлага асоциацията, на практика ние решаваме въпроса и за действащите индивидуални схеми, тоест, действащите доброволни пенсионни фондове. Ако това е целта – да решим проблеми, които ги има и в действащите доброволни пенсионни фондове, да.
Искам отново да подчертая, че в случая се вкарва в обръщение едно понятие “биометрични рискове”, което е понятие от Директива 2003/41, като тези биометрични рискове всъщност са свързани с няколко риска. Това е рискът “смърт”, рискът “инвалидност” и риска от преживяване. С случая, говорейки за тези рискове и при индивидуалните действащи доброволни пенсионни фондове, според мен има и потенциална опасност да се върне това, което с приемането на Кодекса за социалното осигуряване беше изрично отменено, именно отчисления и покриване на тези рискове във фазата на натрупване.
Така че идеята на законопроекта е да се регламентират нещата по въвежданите нови професионални пенсионни схеми и смятам, че по-близко до тази идея е предложението на вносителя.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, колеги. Има ли други мнения?
Ако няма, трябва да преминем към гласуване. Сега трябва да избираме между двата текста. Никога не съм искал да правим такова нещо. Вие сега ме поставяте в тази ситуация. За да има консенсусен текст, трябва и двата текста да ги представите тук, за да мога да ги подложа и двата на гласуване.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Вие, господин председател, не бяхте вчера тук на целия дебат, но ние оставихме на вносителя да формулира нов текст, да го предложи, както го стори сега, и да дебатираме новия текст, а не сега отново да правим някаква компилация между двата текста.
Така че, текстът беше прочетен, аз предлагам да го прочетат вносителите отново и да гласуваме, а не да правим нови редакции и нови дебати.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, за това, което казвате, госпожо Панева, само че новата редакция е написана тук, в доклада, тя не е нова. Има я в предложението на асоциацията за ал. 13.
Господин Банков, може ли още веднъж да прочетете текста, който предлагате за ал. 13? Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние дефинирахме нова редакция в резултат на следващия дебат. Ще я прочета още веднъж бавно.
“(13) При отпускане на пенсия по професионална схема с осигурени биометрични рискове и/или гарантирано минимално ниво на доходност, и/или определен размер на пенсията натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице или част от тях се прехвърлят към активите по чл. 213а, ал. 2 според условията по осигурителния договор и на професионалната схема.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз няма да повтарям мотивите, които бяха изказани тук от всички изказващи се колеги.
Но искам да обърна внимание отново на текста, който ние предлагаме.
“(13) При отпускане на пенсия по професионална схема с осигурени биометрични рискове и/или гарантирано минимално ниво на доходност, и/или определен размер на пенсията натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице или част от тях се прехвърлят към активите по чл. 213а, ал. 2 в зависимост от условията по осигурителния договор и на професионалната пенсионна схема.”
Както каза господин Христосков, тази конкретизация, тези пояснения се получават от последните думи. Отново казвам, че текстът, който се предлага, ограничава покриването на биометрични рискове само до професионалната схема, а ние в момента покриваме биометрични рискове. И тук става дума за тези, които са по условията на осигурителния договор.
Затова моля уважаемите дами и господа народни представители да гласуват този текст без думите “по професионална схема” в началото на ал. 13, тъй като, както каза и колегата, това се сблъсква с вече гласувани от вас текстове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да направя само едно пояснение по повод на това, което каза господин Петков.
Не се връщаме в началото, защото тук текстът е много ясен кога се създават тези технически резерви – при отпускане на пенсия, което означава, че не се връщаме въобще в началото на дебата за пенсионните схеми в България за периода на акумулация за създаване на технически резерви, а при отпускане на пенсия.
Ако бъде гласуван текстът на вносителя, отново се връщаме към това да създаваме пак специален режим и специална защита чрез технически резерви само за професионалните схеми, а хората в доброволните фондове, които сега съществуват, където има случаи на отпускани пенсии с биометрични рискове, да не бъдат обезпечени с технически резерви.
Моля народните представители да разберат тази разлика в двата текста.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, има ли други мнения? Дискусията е ясна.
Подлагам на гласуване текста на ал. 13 на вносителя, която прочете господин Банков.
Моля, гласувайте текста на ал. 13 от § 40.
“За” – 7, “против” – няма, “въздържали се” – 5.
Текстът на комисията за ал. 13 се приема.
За съжаление, в предишния текст – в § 18 – приехме едно, сега приемаме друго. Не мога да разбера за какво става въпрос, колеги. В § 18 приехме един режим, сега приемаме съвършено различен. Какво е това?!
Заповядайте, госпожо Бонева. Имате думата.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Когато вчера беше гласуван § 18, единствените доводи, които чухме за промяната в предложението на вносителя, беше да се премахне “презгранична дейност”. Тоест, промяната беше за това да могат да се покриват технически резерви и при дейност в страната. Никога не е ставало дума да могат да се покриват технически резерви от сегашните доброволни фондове. Даже нали за това през цялото време спорим, че трябва да се направи разлика между професионалните схеми и осигуряването по индивидуални схеми, които се развиват в доброволните фондове, което ще се развива и за напред. Това беше дебатът вчера.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да поясня нещо, което трябва, така или иначе, да се реши, защото то ще обърква непрекъснато нашата работа.
Тъй като законопроектът е разработен от работна група, която включва всички страни и институции около тази маса, той имаше за ясна цел да регламентира и да транспонира разпоредбите на три директиви в нашия Кодекс за социалното осигуряване, при това бяхме с цялото съзнание, че има и други проблеми, които трябва да се решат или отстранят. Но вероятно това ще стане със един следващ законопроект.
Тъй като предложенията, които Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване внася, касаят и уреждане на проблеми – подчертавам, реални проблеми - в действащото в момента доброволно пенсионно осигуряване, се получава така, че някои текстове се приемат, други не се приемат.
Ето, аз ще ви обърна внимание, че § 17, където Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване предлага да отпадне пенсионният резерв, който сега се формира, за да покрива риска от преживяване, не е приет. Така че остава пенсионният резерв в дружеството, а в същото време се прави предложение да се създаде технически резерв за същия този риск.
Тоест, това нещо обърква нещата, тъй като една е била логиката на законопроекта, а друга сега се прокарва с предложенията на асоциацията.
Бих искал да внеса това пояснение, тъй като то очевидно смущава членовете на комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Има думата господин Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не знам защо вносителят е останал с такива впечатления. Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване още от самото начало и последователно е отстоявала принципа, че тези резерви трябва да се отнасят и за действащите фондове. В този смисъл беше и предложението на господин Христосков, което той направи вчера и затова народните представители възприеха тази теза. По никакъв начин не е ставало дума да бъде само за професионалната схема.
Що се касае до това какви текстове гласуваме и, че гласуваме текстове, които са във връзка с приемането на директивата, ще кажа, че вносителят в крайна сметка прие поне четири или пет предложения, които нямат нищо общо с директивата, а с идеята, че се решават проблеми, които така или иначе съществуват в момента в практиката.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще си позволя да припомня, че в мотивите, които ние дадохме към нашето предложение, ясно и недвусмислено по този текст е заявено, че ние искаме равнопоставеност на българските граждани с гражданите на другите държави-членки на Европейския съюз.
За нас е пределно ясно, че не се изчиства изцяло проблемът за резервите. По същия начин не се изчиства и проблемът за технически резерви за професионалните схеми. Изисква се едно задълбочено развитие на тези текстове. Това изисква и една по-широка дискусия между експертите в бранша.
Но ние изхождаме от тезата, че след като ние представяме един не добре и не достатъчно добре формулиран проблем и се опитваме да го решим в закона, за да можем да удовлетворим изискванията на директивата, то в този случай какво ни пречи ние да поставим по същия начин проблема и със сега съществуващите осигурени лица в доброволните фондове? А, когато решаваме изцяло проблема, което очевидно се налага след приемането на този законопроект, то тогава проблемът ще бъде решен и за двата вида осигуряване.
Това са били нашите мотиви и нищо друго. И никога не е стоял въпросът дали това важи само за презгранична дейност или не.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Разбрахме Ви.
Колеги, подлагам на гласуване § 40 заедно с приетото предложение за ал. 13.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 40.
"За" - 7, "против"- няма и "въздържали се" - 7.
Текстът на комисията за § 40 не се приема.
При тази ситуация остава текстът на вносителя.
“§ 40. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “вноските” се добавя “във фондовете”.
2. В ал. 2, изречение първо след думата “осигуряване” се добавя “и/или една във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми”.
3. В ал. 10 думите “фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване” се заменят с “всеки от фондовете”.
4. Създава се ал. 13:
“(13) При отпускане на пенсия по професионална схема с осигурени биометрични рискове и/или гарантирано минимално ниво на доходност, и/или определен размер на пенсията натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице или част от тях се прехвърлят към активите по чл. 213а, ал. 2 според условията по осигурителния договор и на професионалната схема.”
Преминаваме към § 41.
Тук има предложение на Консултативния съвет по законодателството и на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
Заповядайте, колеги по този тест.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване оттегля своето предложение. То касае въпросите за четвъртия фонд.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние поддържаме текста на вносителя за § 41, включително не приемаме ограничението за така наречените схеми за под 100 души членове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Колеги, има ли други мнения? Правният отдел има бележки по текста.
Заповядайте, госпожо Парапанова. Имате думата.
НАТАЛИЯ ПАРАПАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам една чисто техническа корекция. Приемаме подточка “а” на т. 1 в предложението на Консултативния съвет по законодателството за удачна, тъй като това е въпрос на правна техника и би следвало думата “между” вместо да я пишем в двете точки поотделно, да се качи горе в текста.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Парапанова.
Колеги, подлагам на гласуване текста на комисията за § 41.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 41 се приема.
“§ 41. В чл. 235 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Договорът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване урежда отношенията по доброволното пенсионно осигуряване и се сключва между:
1. пенсионноосигурителното дружество, от една страна, и осигуреното лице, осигурителя или другия осигурител, от друга страна – за осигуряване във фонд за допълнително доброволно осигуряване;
2. пенсионноосигурителното дружество, от една страна, и предприятието осигурител, от друга страна – за осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.”
2. В ал. 3 думите “ал. 2” се заменят с “ал. 1, т. 1”.
3. Създава се ал. 4:
“(4) В случаите на осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при сключване на осигурителния договор предприятието осигурител представя на пенсионноосигурителното дружество колективно споразумение, съответно препис-извлечение от колективния трудов договор, с условията на професионалната схема и списък на осигурените лица, включени в тази схема.”
Преминаваме към § 42.
Този параграф се отнася до промени в чл. 236. Тук има предложение на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Министерството на труда и социалната политика поддържа текста на вносителя, като приемаме предложението на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване по т. 2 с известна редакция в ал.3.
“(3) В случаите на осигуряване по професионална схема ограниченията на правата на осигурените лица и тяхното отпадане се уреждат изцяло в колективния трудов договор, съответно колективното споразумение за професионалната схема.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Колеги, има ли мнения по този текст?
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз Ви моля, господин председател, да обсъдите и вносителят да вземе отношение по ал. 3, която ние сме предложили за определяне на минимален брой на осигурените по професионална пенсионна схема.
Това излиза от контекста на това, което оттеглих за смяната на фонда. Затова предлагам специално да бъде обсъден този въпрос и да вземете отношение по него. Ние смятаме, че трябва да има един минимален брой на лицата, осигурени в една професионална схема, защото сами разбирате, че схемата не може да бъде от три, четири, пет, десет или по-малко лица.
Отделно от това трябва да се има предвид, че независимо от малкия брой на работниците в едно предприятие схемата може да обединява работници и служители от няколко предприятия, така че тази цифра “100” може да бъде постигната.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Когато аз докладвах по този параграф на миналото заседание, казах, че не приемаме ограничението за така наречените малки схеми – под 100 души.
Ще ви прочета нашето становище, което сме подготвили в писмен вид:
“Щом организацията на натрупване на средствата по професионални схеми остава фондова, тоест, парите по тях се натрупват във фонд, то в един фонд ще се управляват средствата по няколко схеми, не само по една.
Следователно от финансова гледна точка за един фонд и съответно за едно пенсионно дружество е абсолютно безразлично дали ще управлява схеми под или над 100 души членове. От друга страна, ако се приеме ограничението на чл. 5 от Директива 2003/41, то за условията на България има опасност сериозно да се накърнят възможностите на сравнително малките предприятия в сравнение с по-големите. Тоест, те – малките предприятия няма да могат да правят подобни схеми по българското законодателство по неизяснени причини. А е много вероятно те да поискат да осигуряват своите наети лица по професионални схеми. Тогава какво обяснение ние ще дадем – защо ги ограничаваме? За да няма изобщо или почти да няма желаещи да регистрират нови пенсионни схеми!
Малките и средни предприятия в България са над 50 на сто от българската икономика, а ние искаме да ги ограничим.”
От друга страна, това вече не е записано в писменото ни становище, не можем да осигурим сега решаването – вече многократно съм го казвал – на всички съществуващи проблеми, ние признаваме, че ги имат пенсионните ни дружества, и да вкарваме някакви нови ограничения. Евентуално те могат да се концентрират само в досегашните си схеми, които имат в трети стълб. А изобщо за четвъртия стълб, за който вече се разбрахме, че става дума, няма да обърнат никакво внимание и има опасност вече да не приложим на практика Директива 2003/41.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Съжалявам, обаче в случая доста неверни неща бяха изречени.
Първо, с въвеждането на ограничения не влизаме в никакво противоречие с директивата, защото директивата допуска да се въведат такива ограничения по отношение на броя на членовете.
Второ, в България не съществува и няма да съществува дискриминация за работодателите с малък брой осигурени лица, защото за разлика от Европейския съюз, където няма такава възможност работодателят да осигури работниците си, в България съществува в така наречените доброволни фондове, които си остават с вноски и от работодателя, и от работника.
Трето, не е безразлично на дружеството дали ще осигурява работодател с един, двама или трима работника по избрана от него схема, макар и в рамките на тези ограничения, защото, ако в едно дружество отидат да се образуват – както тук беше казано – стотици хиляди работодатели с по двама, трима работника, всеки с отделна схема, това струва много пари и тези пари естествено ще трябва по някакъв начин да бъдат за сметка на вноските, защото е ясно, че пенсионноосигурителните дружества са организации, работещи за печалба, те са търговски и акционерни дружества и те в най-лошия случай трябва да си покрият разходите. Тези разходи те ще покрият или, удържайки от вноските на работодателя и на работника, когато всеки един предлага отделна схема за двама, трима или пет души работници, или пък ще се опита да ги покрият от приходите си, от таксите и удръжките от схемите за доброволно осигуряване, тъй като едно дружество управлява...
Така или иначе, раздробяването, сегментацията на професионалните пенсионни схеми без ограничение на броя на осигурените, ще доведе до повишаване на административните разходи и намаляване на парите в индивидуалната партида.
Аз лично като участник в доброволен пенсионен фонд с индивидуални вноски ще отида и ще си изтегля парите, знаейки, че дружеството се натоварва с разходи и то ще се опита по някакъв начин да ги покрие от някъде. Ясно от къде.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Има думата госпожа Сотирова. Заповядайте, госпожо Сотирова.
РУМЯНА СОТИРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм изпълнителен директор на ING- Пенсионен фонд.
Пред мен е доклада за малки и средни предприятия в България, от който става ясно, че 61 процента от работещите в България попадат в предприятия до 99 души. Както става ясно, при въвеждането на тази директива режимът в доброволния пенсионен фонд и този по професионалните схеми, все пак е различен.
Директивата от своя страна дава право дружествата да преценят дали да правят такива схеми или не. Защо да не има дадем тази възможност? Да, това е по-неизгодно за пенсионните дружества. Това ще означава повече разходи за тях. Но аз не смятам, че ние трябва да дискриминираме 61 процента от работещите, още повече че тенденцията в България е предприятията с по-малко работещи да се увеличават, раздробява се бизнесът.
Нещо повече. Ако ние не го направим сега, представете си следната картина. Всички представителства на чужди компании могат да се регистрират и така да дойде конкуренция от вън, която да предложи да го направи. Така че тук става дума за това – да отворим възможността за това да се правят професионални схеми и за предприятия под 100 човека.
Дружествата работят на бизнес-принципи. Те ще преценят и всеки за себе си ще вземе решение. Тези, които ще наберат повече такива предприятия, макар и малки, ще имат по-голяма маса и тогава не е задължително да увеличават и да финансират това за сметка на таксите.
Тоест, аз смятам, че имаме много силен социален аргумент и благодаря на народните представители за това, че нашата дискусия и много конструктивна и много от нашите предложения се разбират. Но, когато 61 процента от лицата спадат към тази група, мисля, че има разумен аргумент да остане тази възможност. Ако дружествата смятат, че това не е изгодно за тях, те просто няма да я приложат.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Сотирова.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала само за информация на народните представители да погледнем чл. 5 от тази директива, в който пише буквално, че с изключение на чл. 19 от директивата, а това е именно, че малките пенсионни схеми могат да имат презгранична дейност и могат да се извършва попечителска дейност, се казва, че страните-членки могат да изключат от прилагане тази директива или част от нея в случаите, когато се касае за предприятия или схеми с по-малко от 100 души.
Това е аргументът в полза на това, че никой не дискриминира нашите граждани, защото те могат да се обединяват, ако щете, и на браншови принцип и да формират такава пенсионна схема. А тази схема е твърде малка не само за управление – изключвам цената, която ще струва това на пенсионноосигурителните дружества. Тази схема просто изисква един обособен софтуер, с който да се управлява всяка една пенсионна схема, защото всяка една пенсионна схема си има своите особености. Вие знаете, че там работодателите имат право да участват в управлението на тези пари.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Колеги, не може всички да се изказват по един текст, който е напълно ясен. Аз не чух различни аргументи в момента.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да направя процедурно предложение, защото мисля, че решенията ги взимаме ние.
Ние гласувахме този параграф. Имаше оттегляне на предложения Сега се връщаме на него, въпреки че вече сме на следващия. Ако отново ще трябва да доказваме кой крив, кой прав, никога няма да стигнем до края на законопроекта.
Аз мисля, че след като има гласуване, има оттегляне на предложение, защо трябва да се връщаме и да подновяваме този дебат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, някой предлага ли прегласуване на § 41? Не виждам.
Преминаваме към § 42.

Тъй като вече го коментирахме този параграф, подлагам на гласуване текста на ал. 3 като предложение на комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, аз прочетох един текст за ал. 3, който всъщност е текстът на асоциацията с малка редакция.
“(3) В случаите на осигуряване по професионална схема ограниченията на правата на осигурените лица и тяхното отпадане се уреждат изцяло в колективния трудов договор, съответно колективното споразумение за професионалната схема.”
Това е нашата редакция, защото в предложение на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване има препращане към нещо, което го няма.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Моля, гласувайте текста на комисията за ал.3 така, както беше прочетен от господин Банков.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 3 се приема.
Моля, гласувайте целия § 42 с приетата ал. 3.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 42 се приема.
“§ 42. В чл. 236 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “осигурителен договор” се добавя “за осигуряване във фонд за допълнително доброволно осигуряване;
2. Създава се ал. 3:
“(3) В случаите на осигуряване по професионална схема ограниченията на правата на осигурените лица и тяхното отпадане се уреждат изцяло в колективния трудов договор, съответно колективното споразумение за професионалната схема.”
Преминаваме към § 43.
Има думата госпожа Парапанова. Заповядайте, госпожо Парапанова.
НАТАША ПАРАПАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! В т. 3 думите “съдебна регистрация” да се замени с “търговска регистрация” и “код БУЛСТАТ” с “единен идентификационен код”. Това е във връзка с приетия вече Закон за търговския регистър.
В ал. 2 думите “трябва да” да отпаднат, тоест “информацията по ал. 1 съдържа:”.
В ал. 3 “Професионалната схема определя” вместо “Професионалната схема задължително съдържа:”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Парапанова.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Приемаме редакцията на Правната дирекция на Народното събрание.
Що се отнася до другите предложения – на Консултативния съвет по законодателството и на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване – нашето становище е, че поддържаме нашето предложение, като приемаме редакцията, предложена от Консултативния съвет по законодателството относно т. 2, буква А и Б, но без да се променя думата “схема”. Ние този въпрос за “схема” или “система” вече го решихме.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Колеги, заповядайте. Имате думата.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз само искам да заостря вниманието на следното. Ние приехме на доверие ал. 4 в чл. 237. Нека юристите да ни помогнат дали това съдържа нашите изисквания, които ние приехме малко по-напред и се позовахме на ал. 4. Става въпрос за предложението на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване. Това е § 43, отнасящ се до чл. 237. Нека да видим дали тези условия отговарят на това, което ние приехме вчера в § 38, като препратихме към ал. 4 от чл. 237. Става въпрос кои са минималните изисквания.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Заповядайте, господин Банков. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Именно затова предложихме новата редакция и в нея няма позоваване на чл. 235, ал. 1, т. 4 и т.н.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Господин председател, когато вчера обсъждахме § 38, точно този въпрос остана да го изясним, когато днес гласуваме § 43, защото наистина не се знаеше дали ще бъде гласуван с ал. 4 или без нея. Така че препращането в § 38 ще бъде в ал. 3 така, както беше предложено от Консултативния съвет по законодателството.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Има ли други бележки? Няма бележки
Подлагам на гласуване § 43 с бележките на Правния отдел плюс добавката на господин Банков от предложението на Консултативния съвет по законодателството.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 43.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 43 се приема.
“§ 43. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 1 се изменя така:
“1. имената и адресите на страните по договора, търговската регистрация и единния идентификационен код на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, пенсионната лицензия и търговската регистрация на пенсионноосигурително дружество, което управлява фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, и единния идентификационен код или съответните данни за чуждестранната институция;”
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Освен информацията по ал. 1 осигурителният договор за осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми съдържа и пълно описание на схемата.”
“(3) Професионалната схема определя:
1. условията и обхвата на осигуряването;
2. видовете пенсионни плащания;
3. размера на осигурителната вноска;”
Преминаваме към § 44.
Вносителите имат ли някакви бележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Нямаме бележки. Поддържаме нашето предложение за § 44.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли бележки по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 44.
Моля, гласувайте.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 44 се приема.
“§ 44. В чл. 239 след думата “осигуряване” се добавя “или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми”.”
Преминаваме към § 45.
Тук има предложение на Консултативния съвет по законодателството. Има предложение и на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Приемаме предложението на Консултативния съвет по законодателството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Асоциацията оттегля предложението си.
Колеги, подлагам на гласуване текста на § 45 с отпадането на думата “задължително” в ал. 3.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 45.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 45 се приема.
“§ 4 В чл. 240 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “договор” се добавя “за осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми”.
2. В ал. 2 се създава т. 4:
“4. при смърт на друг осигурител – физическо лице.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) Осигурителният договор за осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми се прекратява при прехвърляне на професионална схема в друг фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.”
Преминаваме към § 46.
Тук има предложение на Консултативния съвет по законодателството и на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние поддържаме нашия текст.
Обръщаме внимание, че не приемаме предложението за пожизнени пенсии предвид няколко формални и практически съображения.
Гласуваният вече § 17 от законопроекта изрично допуска единствено срочна пенсия за старост от професионални схеми и предвид това, че единственият начин да се гарантира финансова устойчивост при задължение за пожизнени пенсии е да са налице практически въведени технически резерви. А текстовете относно тях тепърва сега се гласуват. За да се започне тяхното прилагане, е необходимо да се изготвят няколко наредби на Комисията за финансов надзор, които след това трябва и да се издадат, а Министерството на труда и социалната политика не може да предприеме застрашаващия осигурените лица ход да се даде възможност за поемане на задължения, които не могат да бъдат обезпечени в скоро време финансово.
Тук не става дума за декларация, а за непокриване на критериите на Директива 2003/41 относно това кога една институция има финансова възможност да отпуска пожизнени пенсии. При предоставяне на възможност за пожизнени пенсии, без да има практически поддържани и надзиравани технически резерви, всъщност се предоставя едно нереализуемо право с единствена реална последица – прехвърляне на остатъка от заделените средства за пожизнената пенсия след смъртта на пенсионера в резерва по чл. 213а.
Тоест, постига се един съмнителен финансов интерес единствено на дружеството, какъвто интерес във всеки случай не се предоставя и защитава от директивата.
Имаме още достатъчно написано в този дух.
Относно възможността за пет години по-ранно пенсиониране.
Тъй като основната идея на законопроекта е, че и професионалните схеми са част от третия стълб, не е правно издържано да се отказва една вече налична възможност в третия стълб, още повече че професионалните схеми винаги се основават на волята на лицата. В случая вносителят поддържа този принцип, като предлагаме именно въз основа на споразумението между страните по схемата да се реализира тази възможност. Тоест, ако страните преценят и поискат да я ползват, те следва да могат да я ползват. Иначе се нарушава договорната им свобода”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Единственото нещо, което не можах да разбера, е следното. За да има доходност от една пенсионна схема, трябва да има определен период на натрупване. Ние предлагаме, първо, да има доходност и да има гаранции, второ, да се съкрати периодът, в който се внасят вноски.
Ако тази логика някой може да ми я обясни малко по-разбираемо, аз ще я възприема.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, искам да кажа, че ние поддържаме нашето предложение и моля уважаемите дами и господа да обърнат внимание на нашето предложение. В мотивите, които внесохме, сме посочили, че ние подкрепяме по принцип тази част от предложението, която се отнася до 60 години за мъжете и жените.
Но смятаме за нецелесъобразно от актюерска и всяка гледна точка намаляването с още пет години, защото сега действащите фондове, които ползват това право – пенсионирането за мъжете, да кажем, от 63 години може да се намали с пет години. Въпросът е кога ще имаме това натрупване. Това, първо.
Второ, по отношение на пожизнените пенсии. Този мотив вече беше споменат от народните представители и те приеха решението за създаването на техническите резерви, което касае и техния контрол. Този въпрос е решен в този закон. Тогава мотивът да няма пожизнени пенсии отпада.
Затова смятаме, че и професионалните пенсионни схеми, след като се създадоха технически резерви, могат да дадат пожизнени пенсии на нашите граждани.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Заповядайте, госпожо Бонева. Имате думата.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Първо, ние наистина смятаме, че е невъзможно при приетия § 17 или не знам вече кой ще бъде по окончателната редакция, да има пожизнени пенсии в момента.
Второ, това, че са създадени технически резерви и при дейност в страната, както е в чл. 213а в редакцията, в която я гласувахте вчера, означава, че трябва да се покриват биометрични рискове или гарантирано минимално ниво на доходност, или да имаме пенсии в определен размер. Система на пенсии в определен размер в България нямаме, защото изрично сме записали в чл. 209, че нашата система в третия стълб е на дефинираните вноски.
Нямаме и системи с гарантирано минимално ниво на доходност. Остават системи с биометрични рискове. В § 1 сме изключили инвалидност и смърт като биометрични рискове при професионалните схеми, което също е гласувано, а в § 17 сме изключили третия възможен биометричен риск – надживяването.
Следователно не възможността за създаване на технически резерви в България предопределя това дали да имаме пожизнени пенсии, а това, което гласувано. Аз изтъквам в момента чисто формални и юридически съображения.
А по другото, което прочете господин Банков, трябва да кажа, че ние нямаме и актюерски разчети, примерно, какво ще стане при натрупване до 60-годишна възраст. Можем да изберем и 65-годишна възраст да е общата възраст за мъже и жени за пенсиониране при професионалните схеми.
Аз днес си направих труда да поискам един много набързо направен актюерски разчет какво ще стане при пенсиониране при натрупване от 30-годишна възраст до 55, до 60 и 65 и при натрупване от 45-годишна възраст, ако започне осигуряването професионална схема и пак при 55, 60 и 65 години. Очевидно е, че до 65 години се натрупват най-много средства. Ето го актюерския разчет, който имам пред себе си, показва, че ако започна да се осигурявам в професионалната схема на 30 години, до 65 години ще са ми се натрупали при 4 процента вноска – 34 500 лв., при 5 процента – 47 400 лв., при 7 процента – 65 800 лв. А до 55 години при същите проценти ще са ми се натрупали почти два пъти по-малко средства: при 4 процента вноска – 19 000 лв. срещу 34 500 на 65-годишна възраст, при 5 процента вноска – 24 000 срещу 47 400 при 65-годишна възраст и при 7 процента вноска – 30 000 срещу 65 800 лв. при 65-годишна възраст.
Тоест, ето ви един актюерски въпрос. Ако искате, от тази гледна точка да излезем – колко пари ще бъдат натрупани по индивидуалните партиди. Очевидно е, че е по-добре при по-високата възраст. Това върви и в унисон с открития метод за координация и целите, които поставя Европейската комисия, за увеличаване и изравняване на възрастта при жените и мъжете, включително и при законовите схеми. Ние сега говорим само за професионалните схеми.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съжалявам, че изпадаме в такива подробности и обяснения.
Най-малкият проблем в случая е колко би се натрупало в партидата на лицето, каква доходност ще има и за какъв период. Искам да направя само едно уточнение. Всички тези разчети се правят при условие, че лицето има непрекъснат трудов живот, тоест, работи през цялото време, което всички знаем, че това все по-рядко ще бъде така, което може да докаже колко е коректен разчетът. Това, от една страна.
От друга страна, самата директива препоръчва, естествено не задължава, държавите-членки да предоставят по възможност пожизнени плащания на осигурените по тези схеми лица.
Относно възрастта за пенсиониране. Ние предлагаме тя да бъде една и да няма възможност за по-ранно пенсиониране. Не можем да приемем като аргумент това, че вече е въведено в сегашните фондове дотолкова, доколкото тук вносителите ни убеждаваха колко по-различно е осигуряването в професионалната схема и по този повод се налага да правим четвърти фонд.
В този смисъл дотолкова, доколкото тази схема е много пряко свързана със заетостта на лицето – то се осигурява от работодателя, при който работи, не би следвало да има възможност за по-ранно получаване на пенсия.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Съвсем накратко искам да дам две възражения.
Приемането на възможността да се формират технически резерви и всички неща, които се изприказваха тук, са в противоречие с предлагания текст да има само срочни пенсии от професионалните схеми. Възниква въпросът къде е биометричният риск при срочните пенсии и т.н.
Или трябва да се върнете още към § 17, който е гласуван на по-предишното заседание, и там да се вкара пожизнена пенсия, или всичко, което беше гласувано за техническите резерви, да се махне, или пък да остане само за презграничната дейност, което отново ни връща в хипотезата на противопоставяне на българските граждани спрямо чуждите схеми. Такава е в момента ситуацията.
Моето лично мнение е, че трябва да се въведат пожизнени пенсии от професионалните схеми, след като вече се създадоха технически резерви. Друг е въпросът, че в една преходна разпоредба може да се каже кога да бъдат създадени тези технически резерви, от кога могат да се формират и пожизнени пенсии от професионалните схеми. Ако е необходимо, това може да стане с подзаконови актове или допълнителни подобрения на този закон.
Второ – за възрастта за пенсиониране. Отново съжалявам, че онова, за което сме се договаряли в Министерството на труда и социалната политика – така нареченият председател и съпредседател, тоест, господин Банков, господин Бисер Петков и аз – в тази работна група отново и отново е избягало. Аз лично бях човекът, който предложи 60 години универсална възраст за мъжете и жените за пенсионирането в професионалните схеми, без възможност за по-ранно пенсиониране. Изхождам от това, че в Кодекса за социалното осигуряване ние в момента имаме също една универсална възраст. Това е по чл. 68, ал. 4 – за мъжете и жените 65 години, когато нямат необходимите точки.
Въвеждането на универсална възраст и в професионалните пенсионни схеми ни представя в малко по-добро лице пред Европейския съюз и малко по-висока възраст в тези схеми, защото нас ни атакуват за наличие на дискриминация или поне на различие за мъжете и жените.
Нека да направим тази стъпка, нека да остане безусловно 60 години за мъжете и жените, без възможност за по-ранно пенсиониране, защото ще бъдем критикувани в доклада, който подготвяме за открития метод за координация. Но първото нещо, което казах, е много важно.
В момента се гласуват противоречиви текстове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, госпожо Векова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ВЕКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да обърна внимание на един текст, който преди малко вносителят предложи и който е в пълно противоречие с този текст, който в момента вие трябва да гласувате.
По принцип и господин Христосков каза, че биометрични рискове се покриват само при пожизнени пенсии. При положение, че в § 40 те изрично настояваха да се добави и при отпускане на пенсии с покрити биометрични рискове по професионални схеми, те по презумпция предполагат отпускане на пожизнени пенсии.
Така че самият вносител предлага противоречиви текстове, които след това не могат да се прилагат. Това е едното.
Второ. Европейска практика по отношение на пенсионното осигуряване е вдигането на пенсионната възраст. Ние сме абсолютен прецедент с възможността да отпускаме такива пенсии на 55 години за жените. Това абсолютно противоречи на европейската практика за повишаване на пенсионната възраст.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Векова.
Заповядайте, госпожо Бонева. Имате думата.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа, че биометричните рискове са определени в Допълнителната разпоредба, която сме ви предложили в т. 29. Тук напълно сме преписали Директива 2003 /41. така че по тази логика, ако тръгнем, защо не въведем и биометрични рискове? Защо ще въвеждаме само надживяването? Тогава можем да допуснем и инвалидни, и наследствени пенсии.
Ние нарочно не искахме и всички, които бяхме в работната група, се съгласихме около това. Даже първоначално не искахме да правим разпоредби за техническите резерви. След консултациите с Европейската комисия беше ясно, че трябва да имаме технически резерви и идеята на вносителя наистина беше само за презгранична дейност. Това е чл. 213а – да се правят технически резерви, тоест, минимално необходимото и задължителното.
Следователно вие вече сте го одобрили и гласували в § 1 и в § 17, че и трите биометрични риска са изключени от професионалните схеми в българското право – така, както сега го предлагаме и както вие сте го приели на второ четене в комисията. Това бяха нашите съображения. И не чл. 213а и не този параграф предпоставят наличието на пожизнени пенсии, а предишните два параграфа - § 1 и § 17 предпоставят кои рискове се покриват.
При това положение, както е гласуван чл. 231а, наистина излиза, че той пак ще се прилага само при трансгранична дейност, по простата причина, че в приложимото българско право липсват биометричните рискове, липсват системите на дефинираните плащания и липсват системи с гарантирано минимално ниво на доходност.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Колеги, заповядайте. Има ли други мнения?
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, ние поддържаме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, някой припознава ли предложението на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 46.
"За" - 10, "против"- няма, "въздържали се" - 4.
Текстът на вносителя за § 46 се приема.
“§ 46. Чл. 243 се изменя така:
“Лична пенсия за старост
Чл. 243. (1) Правото на лична пенсия за старост при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване възниква при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на част първа.
(2) По желание на осигуреното лице фондът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване може да изплаща лична пенсия за старост при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 – 3 или до 5 години преди навършване на тази възраст.
(3) Пенсията при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване може да бъде пожизнена или срочна по избор на осигуреното лице.
(4) Правото на лична пенсия за старост при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми възниква при навършване на 60-годишна възраст за жените и мъжете.
(5) Пенсията по ал. 4 е срочна съгласно условията на професионалната схема.
(6) Съгласно условията на професионалната схема, уговорени в колективното споразумение, съответно в колективния трудов договор, фондът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми може да изплаща на осигуреното лице пенсията за старост до 5 години преди навършване на 60-годишна възраст.”
Преминаваме към § 47.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, поддържаме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли някакви бележки, мнения? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 47.
Моля, гласувайте.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 47 се приема.
“§ 47. В чл. 244, ал. 1 след думата “инвалидност” се добавя “при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване”.”
Преминаваме към § 48.
Има предложение на Консултативния съвет по законодателството и на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, ние поддържаме текста на вносителя. Пожизнени пенсии не са допустими по този законопроект. Имам предвид предложенията, които са направени.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Няма други бележки.
Подлагам на гласуване § 48 така, както е внесен от вносителя.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 48 се приема.
“§ 48. В чл. 245 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “по този дял” се заменят с “от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване”.
2. Създават се ал. 6 и 7:
“(6) Кръгът на лицата, които имат право на еднократно или разсрочено изплащане от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при смърт на осигуреното лице или на пенсионер, се определят в колективното споразумение или колективния трудов договор.
(7) Когато няма лица по ал. 6, натрупаните средства по индивидуалната партида се дължат съгласно Закона за наследството.”
Преминаваме към чл. 49.
Тук има предложение само от Консултативния съвет по законодателството.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, ние поддържаме текста на вносителя, като приемаме част от предложението на Консултативния съвет по законодателството за редакция на ал. 4, тоест, да се замени думата “отношението” с думата “правоотношението” и думата “съответен” с думата “такъв”.
Не приемаме замяната на думата “последното” с думат “то” и на думата “предприятието” с думата “работодателя”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Има ли други мнения, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 49 с предложението на Консултативния съвет по законодателството, прочетено преди малко от господин Банков.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 49.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 49 се приема.
“§ 49. В чл. 247 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
“Право на прехвърляне от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми”.
2. Създават се нови ал. 4 и 5:
“(4) При прекратяване на правоотношението между предприятието осигурител и осигуреното лице последното има право да прехвърля натрупаните средства от лични осигурителни вноски по индивидуалната партида или част от тях от един фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в друг такъв фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество.
(5) Професионална схема може да бъде прехвърлена от един фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в друг такъв фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество, въз основа на допълнително споразумение между страните по колективното споразумение, съответно по колективния трудов договор.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите “от един в друг фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване” се заличават.”
Преминаваме към § 50.
Тук има две предложения – на Консултативния съвет по законодателството и на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, ние поддържаме по принцип текста на вносителя, а евентуално сме съгласни с личните вноски по професионална схема да не могат да се теглят по всяко време, при което ще се наложи да се прередактира съответно ал. 1 – да отпадне “във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване” и в т. 1 най-отпред да се добави “при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Банков, как да запомня всички тези неща, които Вие казахте. Аз го нямам този текст.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние поддържаме това, което каза господин Банков – да няма възможност за пожизнени пенсии по този законопроект. Няма да го мотивирам, още повече, че господин Банков го предложи.

Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Колеги, има ли други мнения по този текст ? Не виждам.
Моля, гласувайте § 50 с направените допълнения, прочетени преди малко от господин Банков.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.

Текстът на комисията за § 50 се приема.
“§ 50. Член 248 се изменя така:
“Право на изтегляне и изплащане на натрупаните средства.
Чл. 248. (1) Осигуреното лице има право да изтегли:
1. при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по всяко време натрупаните по индивидуалната партида средства от лични осигурителни вноски;
2. средствата, натрупани от вноски на осигурителя, само при придобиване право на лична пенсия за старост или за инвалидност.
(2) При придобиване право на лична пенсия за старост или инвалидност от фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване лице има право на избор между съответния вид пенсия при условията на този дял или на еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната му партида.”
Преминаваме към § 51.
Има предложение на Консултативния съвет по законодателството. Този параграф има два члена. Първият член е чл. 248а, а вторият – чл. 248б.
Най-напред ще разгледаме чл. 248а.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Ние поддържаме текста на вносителя, но заглавието следва да се измени и да стане така: “Запазване на права при движение между държави-членки”. Защото тези текстове следва да се отнасят и за държавите от Европейското икономическо пространство, а не само държавите-членки на Европейския съюз. Това се постига чрез определението за държава-членка, дадено в Допълнителната разпоредба на този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 248а с променената редакция на заглавието.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 248а.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 51, чл. 248а се приема.
“Запазване на права при движение между държави-членки
чл. 248а. (1) Осигурените лица по професионална схема, за които е прекратено внасянето на осигурителни вноски по тази схема в резултат от преместването им от Република България в друга държава-членка, запазват правата си в същата степен, както и осигурените лице, по отношение на които вече не се внасят осигурителни вноски, но които остават в Република България.
(2) Алинея 1 се прилага и към други лица, имащи права по съответната професионална схема.”
Преминаваме към чл. 248б.
Презгранични плащания. Консултативния съвет по законодателството предлага това заглавие да стане “Плащания в чужбина”.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, приемаме предложението на Консултативния съвет по законодателството само по т. 1 – да бъдат “Плащания в чужбина”. Т. 2 от предложението не приемаме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
А в България как ще се плащат тогава?
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да обърна внимание, че в момента правителството е подготвило изцяло нов закон за облагане доходите на физическите лица и в този законопроект не са предвидени никакви данъци, в това число и за плащанията от доброволните пенсионни фондове. А тук се споменава думата “данъци”.
Затова моля правителството да изясни позицията си по този въпрос и координацията между двата закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Координацията си е координация, но ние на базата на законопроекти не можем да вкарваме текст в закон. Ако има такъв законопроект, това означава, че трябва да се отмени този текст.
Заповядайте, госпожице Бонева. Имате думата.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Този текст е изрично въвеждане на текст от Директива № 9849 и затова е презгранични или плащания в чужбина, както се казва. Той само към това е насочен – как ще се извършват плащанията, когато пенсионер по професионална схема излезе от България и иска да бъде в Испания. Как ще му се прехвърли професионалната пенсия в Испания, тоест, пенсията по професионална схема.
Така че това не урежда плащането в България.
Освен това, което Вие казахте, господин Адемов, ако например нашата институция е приела да управлява чужда схема – например шведска или германска – приложимо е чуждото право, включително данъчното право на Германия или на Швеция. Там може да има удържане на данъци.
Следователно, нашата институция, когато прехвърля пенсията на човека, който може да си е в Швеция, ще трябва да направи превода след удържането на данъците и разходите. Ако работи в чужбина, не знам дали той ще е придобил право на пенсия по професионална схема.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако български гражданин работи в чужбина?
ДОБИРНКА БОНЕВА: Тогава вече трябва чуждото законодателство да е въвело някаква подобна норма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Колеги, има ли други бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 248б с променената редакция на заглавието “Плащания в чужбина”.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 248б със заглавието се приема.
“Плащания в чужбина
Чл. 248б. Плащания за осигурени лица по професионална схема, както и за други лица, имащи права по такава схема, се извършват в други държави-членки след приспадане на дължимите данъци и разходите за превода.”
Моля, колеги, гласувайте целия § 51 с приетите два члена – чл. 248а и чл. 248б.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 51 се приема.
Преминаваме към § 52.
Тук има предложение от Правния отдел за чисто техническа редакция – параграфът да се раздели на два отделни – за чл. 249 и за чл. 250. В това мисля, че няма проблем.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 52.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 52 се приема.
“§ 52. В чл. 249 думата “фонд” се заменя с “фондовете”.”
Моля, гласувайте предложението за създаване на нов параграф, отнасящ се до промени в чл. 250.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § .... се приема.
“§ .... В чл. 250 думата “фонд” се заменя с “фондовете”.”
Преминаваме към § 53.
Тук има предложение на Консултативния съвет по законодателството и на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние приемаме предложението на Консултативния съвет по законодателството. Ако Комисията за финансов надзор има нещо допълнително да каже, сме готови да я чуем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще взема отношение по предложението на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване за допълване с нови алинеи на текста и ограничение на инвестирането на средствата на пенсионните схеми. Да, директивата допуска част от средствата да бъдат инвестирани обратно в спонсора – в предприятието, което внася осигурителните вноски с определен лимит, който е 5 на сто за самото предприятие и съответно 10 на сто на свързани с него.
Предложението на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване поражда следните въпроси. Първо, в директивата тези лимити са на базата на целия портфейл – съответно чл. 18, буква “F” казва, че ограничението трябва да е не повече от 5 процента от портфейла като цяло. Тази възможност се дава с предложението на вносителя. Ал. 1 казва: не повече от пет на сто от активите на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа от един емитент, включително и спонсора, и не повече от 10 на сто от свързани.
Така че в случая аз смятам, че с предложението на текста на вносителя се решава този проблем.
Вторият проблем, който виждам в предложението на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване, е въвеждане на ограничения и на лимити, на регулации по отношение на инвестиране на средства на отделни схеми. Това би създало необходимостта да се води отделна отчетност и да се води едно обособяване на .............. – един термин, който директивата използва – рингтейсинг – ние нямаме текстове и готовност за това. Поне така аз мисля.
По отношение на новата ал. 10, която предлагат от асоциацията, съм склонен да я приема. Това означава, че ние въвеждаме допълнителни изисквания за инвестирането на средствата, набрани от български осигурители, които се управляват от чужди схеми, схеми на чужди институции. Единствено забележката ми е, че в нашите регулации нямаме това изискване, че не повече от 30 на сто от средствата трябва да бъдат инвестирани в ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа. Експлицитно! Тоест, явно го нямаме това ограничение.
Това са моите коментари по това предложение, господин председател.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Според нас принципни са различията в това, което се предлага от вносителя, и това, което предлага Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
Действително в директивата има ограничение за 5 на сто от средствата на схемата, като целта на директивата е да ограничи възможността предприятието, което осигурява своите работници и служители, да върне повече от 5 на сто от средствата, които то е натрупало, един вид да ги инвестира в себе си, но говорим 5 на сто от средствата, които то е натрупало.
Сами разбирате, че ако фонда може да върне на себе си 5 на сто, е доста по-различно. Пет на сто от активите на целия фонд! По същия начин се отнася и ограничението, когато става дума за група предприятия. А в случая ние въвеждаме ограничение, което, така или иначе, първо, в момента го има, и единствено добавяме за ограничението за инвестиране в група, нещо, което в директивата го няма. Имам предвид ограничение за целия фонд.
Що се отнася до останалите предложения, целта, която ние искаме да постигнем с тях, е, че така или иначе директивата допуска, когато чужда институция управлява средства на български работодател, ние да въведем тези ограничения с цел да искаме поне тези минимални изисквания да бъдат спазвани при инвестирането на средства на български граждани все пак от чужда институция.
Но, така или иначе, за ал. 1 смятаме, че точно изискването в директивата е 5 на сто от средствата на схемата, а не от целия фонд.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само един пример, ако разрешите, доктор Адемов.
Току-що вносителят даде възможност с един осигурен да създам схема и да го осигуря във фонда. Сега с този осигурен аз мога да емитирам акции и пет на сто от общия портфейл да бъдат инвестирани при мен. Мисля, че е много ясно какво се предлага.
Затова аз смятам, че ограниченията трябва да бъдат по отношение на средствата, които този осигурител е направил в своята схема за своите работници. Това, първо.
Второ, смятам, че също така трябва да се въведат тези ограничения и за чуждестранната институция, за да има отново равнопоставеност. През цялото време правителството предлага да се вкара директивата, но така че да обслужва външните институции.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, госпожице Бонева. Имате думата. Бих искал да чуя Вашата оценка по ал. 10 от предложението на асоциацията.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
По отношение на разпоредбата за инвестиционната политика изцяло се придържаме към мнението на Комисията за финансов надзор. Само искам да кажа, че инвестиционната дейност на чуждата институция ще се регулира и ще се надзирава най-вече от нейната институция по регистрация, а не толкова от нашата Комисия за финансов надзор.
Аз мисля, че няма да се приложими тези разпоредби към чужда институция, която ще бъде финансирана от българско предприятие, което е учредило професионална схема.
Чуждата институция е регистрирана примерно в Англия и тя оперира по английското законодателство за инвестиционната си дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЯНКО ИВАНОВ: Да, ако съгласно българското законодателство не са въведени тези изисквания, които директивата допуска.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, има ли други мнения? Някой припознава ли предложението на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване за ал. 10?
Господин Абаджиев, заповядайте. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да кажа една реплика и да се обърна с молба към дамите и господата народни представители.
Аз съм председател на една неправителствена организация и имам право да го кажа. Може би ще ви прозвучи малко в политически смисъл.
Преди малко гласувахме текстове, които са против интересите на българските граждани, на българските осигурени лица. Те нямат право на пожизнена пенсия. Преди малко гласувахме такъв текст. Ние превръщаме пенсионното осигуряване, както е записано в директивата – директивата има такъв текст – в една проста спестовна схема. Да събираме пари и да връщаме пари.
Тоест, това, което правят стотици институции вече в България – управляващи фондове, договорни и не знам какво.
Какво е това пенсионно осигуряване без пенсия? Пенсията е пожизнена пенсия. Няма такова понятие “срочна пенсия”. Вземам парите, натрупвам му доходност и т.н.
Призовавам някой от дамите и господата народни представители да припознае този текст. Става дума за интересите на българските граждани, на българските пенсионни фондове. Не става дума за интересите на българските пенсионноосигурителни дружества. Искаме да бъдем равноправни, да управляваме равноправно.
Тук Комисията за финансов надзор е права. Аз подкрепям господин Петков. Той каза, че тези ограничения са разрешени. В директивата е записано. Тоест, ние за Джон правим пожизнена пенсия, Министерството на труда и социалната политика иска за Джон да правим пожизнена пенсия, за българските граждани не може да има пожизнена пенсия. За Джон можем да правим технически резерви, за Иван от Горубляне не можем да правим. Същото е и тук за българските пенсионноосигурителни дружества, за българските пенсионни фондове.
Тук искаме да сложим минимални ограничения за чуждестранните институции, които ще управляват български пенсионни схеми.
Аз съм председател на тази организация и имам право пред вас да кажа тези думи. Търпяхме, търпяхме, но това не може да продължава така. Разберете, нанасяме удар срещу нашата пенсионноосигурителна система. Два дни доказваме, че трябва да бъдат разделени...
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, много ви моля. Не може така да се работи.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! В моето първо изказване, което може би не съвсем коректно взех преди асоциацията да направи предложението.
Аз не го отхвърлих принципно. Поставих просто някои допълнителни въпроси, които смятам, че трябва да бъдат изяснени. Да, текстът от директивата е от цялото портфолио, но приемам тук забележката, че вероятно директивата работи с един вид пенсионни схеми или пенсионни фондове, които управляват фирми. Така че, ако наистина можем да обособим, да знаем какви са активите, които се управляват от всяка една схема, то тогава това ограничение, което се предлага в ал. 8 и 9, би било резонно.
Тоест, да може фондът, институцията да върне не повече от 5 на сто от средствата, които е получила от спонсора, от осигурителя. Не повече и да ги върни под формата на инвестиции в издадени от него ценни книжа. Това е коментарът ми по ал. 8 и 9.
По ал. 10 директивата допуска местното законодателство да въведе някои минимални ограничения по отношение инвестициите на чужди институции, управляващи български схеми. Така че това е по същество виждането ми по тези предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за нова редакция на ал. 8, 9 и 10 без т. 4 на ал. 10.
БИСЕР ПЕТКОВ: Извинявайте, господин председател. Може би неточно съм се изразил. Всъщност имах предвид т. 1 от ал. 10, че в нашето законодателство няма експлицитно такова ограничение. Но то е направено по друг начин – чрез ограничения на инвестициите в инструменти, които не са допускани за търговия на регулиран пазар.
Така че можем да приемем пълния текст на ал. 10.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Разбрах Ви – приемате и четирите точки на ал. 10.
Моля, гласувайте текста на комисията за ал. 8, 9 и 10.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 8, 9 и 10 се приема.
“(8) Не повече от 5 на сто от средствата, натрупани по дадена професионална схема, могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, емитирани от предприятието осигурител.
(9) Не повече от 10 на сто от средствата, натрупани по дадена професионална схема могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от предприятието осигурител, създало схемата и свързаните с него лица.
(10) Чуждестранна институция може да инвестира средствата, свързани с дейност по чл. 229г при спазване на следните ограничения:
1. не повече от 30 на сто от средствата могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, които не са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;
2. не повече от 5 на сто от средствата могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент.
3. не повече от 10 на сто от средствата могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент и свързаните с него лица.
4. не повече от 30 на сто от средствата могат да бъдат деноминирани във валута, различна от лев и евро.”
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 53.
Правният отдел прави бележка, че в т. 2 трябва да бъде “В т. ал. 2 – 7”, а не “В ал. 1 – 7”, защото в ал. 1 вече сме сложили “фонд” в множествено число.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 53.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 53 се приема.
“§ 53. В чл. 251 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Не повече от 5 на сто от активите на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент, като не повече от 10 на сто от активите могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент и свързани с него лица.
2. В ал. 2 – 7 думата “фонд” се заменя с “фондовете”.
3. Създават се ал. 8, 9 и 10.
“(8) Не повече от 5 на сто от средствата, натрупани по дадена професионална схема, могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, емитирани от предприятието осигурител.
(9) Не повече от 10 на сто от средствата, натрупани по дадена професионална схема могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от предприятието осигурител, създало схемата и свързаните с него лица.
(10) Чуждестранна институция може да инвестира средствата, свързани с дейност по чл. 229г при спазване на следните ограничения:
1. не повече от 30 на сто от средствата могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, които не са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;
2. не повече от 5 на сто от средствата могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент.
3. не повече от 10 на сто от средствата могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент и свързаните с него лица.
4. не повече от 30 на сто от средствата могат да бъдат деноминирани във валута, различна от лев и евро.”
Преминаваме към § 54.
Колеги, тъй като думата “фонд” се споменава на няколко места, от Правния отдел предлагат думата “фонд” да се измени навсякъде с “фондовете”.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 54.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 54 се приема.
“§ 54. В чл. 251а навсякъде думата “фонд” се заменя с “фондовете”.”
Преминаваме към § 55.
Този параграф се състои от два члена – чл. 251б и чл. 251в.
Има предложение на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване и на Консултативния съвет по законодателството.
Асоциацията оттегля предложението си, доколкото разбирам.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения на Консултативния съвет по законодателството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние приемаме редакцията на Консултативния съвет по законодателството за чл. 251б и чл. 251в.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване § 55 с чл. 251б и 251в в редакцията на Консултативния съвет по законодателството.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 55.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 55 се приема.
“§ 55. Създават се чл. 251б и 251в:
“Инвестиране на средствата, покриващи техническите резерви
Чл. 251б. (1) Средствата, покриващи техническите резерви по чл. 213а, ал. 1, т. 2, се инвестират в съответствие с естеството и продължителността на предвидените пенсионни плащания.
(2) Активите по ал. 1 не могат да се залагат, да се ипотекират и да се обременяват с други тежести.
(3) Активите за покритие на техническите резерви се диверсифицират и разпределят така, че нито една категория от тях, пазарът на който се търгуват или отделна инвестиция да не е със значителен дял.
(4) Инвестиция в категории активи, които са с висока степен на риск поради същността си или характеристиките на емитента, както и делът на активите за покритие на техническите резерви, които имат ниска ликвидност, трябва да бъдат ограничени до благоразумни равнища.
(5) Редът и начинът за инвестиране на средствата, покриващи техническите резерви, ограниченията при инвестирането им и правилата за определяне и оценка на активите за покриване на резервите, се определят с наредба на комисията.

“Инвестиционна политика
Чл. 251в. Пенсионноосигурително дружество, управляващо фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, приема и преразглежда на всеки 3 години, като и незабавно след всяка съществена промяна инвестиционна политика за принципите на управление на фонда, която има минимално съдържание, определено от заместник-председателя на комисията, и което включва поне такива елементи, като методите на оценяване риска на вложенията, прилаганите техники на управление на риска и стратегическото разпределение на активите с оглед на естеството и продължителността на пенсионните задължения. Инвестиционната политика се представя на заместник-председателя на комисията в срок 3 месеца след края на съответната финансова година.”
Преминаваме към § 56.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, поддържаме текста на вносителя за § 56.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Колеги, има ли други бележки, въпроси, становище по този текст на § 56? Не виждам.
Моля, колеги, гласувайте текста на вносителя за § 56.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 56 се приема.
“§ 56. В чл. 252 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата “управления” се заменя с “управляваните”, а думата “фонд” се заменя с “фондове”.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Пенсионноосигурителното дружество или чуждестранната институция изготвя годишен доклад за всяка професионална схема, който съдържа отчетни данни за натрупаните средства и направените такси и удръжки. Видът, формата и съдържанието на годишния доклад се определя от заместник-председателя на комисията.
(3) Годишните доклади по ал. 2 се представят на предприятието осигурител по професионалната пенсионна схема и на заместник-председателя на комисията в срок 3 месеца след края на финансовата година.”
Преминаваме към § 57.
Тук има предложение на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние оттегляме това предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Колеги, моля, гласувайте текста на вносителя за § 57.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 57 се приема.
“§ 57. В чл. 257 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1, т. 1 след думата “осигуряване” се добавя “или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.”

2. В ал. 2, т. 1 и 2 думата “фонда” се заменя с “фондовете”.”
Преминаваме към § 58.
Тук има предложение на асоциацията. Тя го оттегля.
Има ли други предложения, въпроси, съображения по този параграф? Няма.
Моля, колеги, гласувайте текста на вносителя за § 58
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 58 се приема.
“§ 58. В чл. 258, ал. 1 думата “фонда” се заменя с “фондовете”.”
Преминаваме към § 59.
Тук има предложение на Консултативния съвет по законодателството.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние поддържаме предложението на вносителя, като приемаме редакцията на Консултативния съвет по законодателството относно т. 17.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Има ли други предложения? Не виждам.
Господин Банков, в т. 16 се предлага думата “съответна” пред “професионална схема” да отпадне. Може ли малко допълнителни разяснения по този текст?
Заповядайте, госпожице Бонева. Имате думата.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Да, ние погледнахме становището на Консултативния съвет по законодателството, но според нас трябва да остане “съответно”, защото иначе ще стане, че по която и да е професионална схема и даже по всички професионални схеми може да им се ограничи дейността и даже да се забрани, което ще бъде ненормално.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 59 с редакцията в т. 17 от предложението на Консултативния съвет по законодателството.
Моля, гласувайте този текст на комисията за § 59.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 59 се приема.
“§ 59. В чл. 344, ал. 1 се създават т. 15 – 17.:
“15. да забрани или ограничи дейност на пенсионноосигурителното дружество;
16. да забрани на пенсионноосигурителното дружество да приема и управлява средства по съответна професионална схема;
17. да забрани или ограничи дейността на пенсионноосигурителното дружество в чужбина.”
Преминаваме към § 60.
Господин Абаджиев? Оттегляте ли това предложение? Да. Благодаря.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Този член няма заглавие.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Петков, имате думата. Заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тук се предлага създаване на нова глава, в която да бъдат разписани принудителните административни мерки спрямо чуждестранна институция. Това е целта на тази промяна.
Заглавието би трябвало да е същото, защото това е глава с един член. Може би и това се има предвид в бележката на Консултативния съвет по законодателството, които предлагат това да бъде член, а не отделна глава.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашето предложение в момента е точно такова. Ние казваме, че според нас не е необходимо това да бъде обособено в отделна глава. Второ, целта, която предлага вносителят, може да бъде постигната, като бъде заменен сегашният чл. 346, който, така или иначе, съгласно изискванията на директивата трябва да бъде променен, тъй като съгласно чл. 14, т. 5 от директивата пенсионноосигурителните дружества или институцията – това е терминът, който употребява директивата – трябва да имат възможност да обжалват всеки един акт на надзорния орган, нещо, което в момента чл. 346 изключва като възможност.
В този смисъл, като се промени чл. 346 и се приеме текстът на вносителя със съответното заглавие, може да се постигне тази цел, която предлага вносителя, още повече че тази необжалваемост е в текстовете на Закона за Комисията за финансов надзор и те в тази си част вече са отменени.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! По отношение на необжалваемостта на част от решенията и принудителните мерки на комисията мога да кажа, че в действащия кодекс има текст на чл. 346, който казва, че заповедта съответно по чл. 345 да се обжалва само по административен ред, като тази необжалваемост по съдебен ред на практика се запазва до датата на приемане на Република България в Европейския съюз.
Така че ние сме по-склонни да остане текста на вносителя или, ако смущава това, че се създава отделна глава с един член, да бъде отделен чл. 346а, но не и да се замества чл. 346.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Бихме искали тук да помогне Правният отдел. Има такава практика и в други закони – глава с един-единствен член. Така че в тази глава ще има един-единствен член – чл. 346а със същото заглавие като на главата.
Заповядайте, госпожице Бонева. Имате думата.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, ние възприемаме предложението на Консултативния съвет по законодателството и в тази му част, тоест, да не е нова глава, а да е само нов член – чл. 346а.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но Консултативният съвет по законодателството предлага и нова редакция на чл. 346а.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Аз казах, че приемаме само тази част от предложението – да няма нова глава, а да е само нов член – чл. 346а.
А по т. 1 и 2 поддържаме текста на вносителя, особено по отношение на трудовото законодателство. Поддържаме това да остане в текста, тъй като самата директива казва, че надзорният орган, който безспорно за България ще бъде Комисията за финансов надзор, трябва да следи не само приложимото социално, но и приложимото трудово законодателство.
Господин Христосков попита кое е приложимото трудово законодателство при професионални схеми. Това ще бъде например, когато колективният трудов договор не отговаря на формата си, като изисква Кодекса на труда, тоест, този колективен трудов договор, въз основа на който ще е възникнала някаква професионална схема. Ето това ще е приложимото трудово законодателство, за което ще трябва да следи Комисията за финансов надзор.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Колеги подлагам на гласуване заглавието на § 60, чл. 346а така, както е предложен от Консултативния съвет по законодателството и текста на вносителя за чл. 346а.
Моля, колеги, гласувайте текста на комисията за § 60.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 60 се приема.


“Принудителни административни мерки
спрямо чуждестранна институция
“Чл. 346а. (1) При неспазване на относимите към професионална схема разпоредби на българското трудово и социално законодателство, включително на тези, свързани с инвестиционната дейност и разкриването на информация, заместник-председателят на комисията може да прилага по отношение на чуждестранна институция, управляваща схемата, следните принудителни административни мерки:
1. да разпорежда писмено да се преустановят и отстранят в определен срок допуснатите нарушения и вредните последици от тях;
2. да забрани на институцията да управлява професионалната схема.
(2) Мерките по ал. 1 се прилагат при наличие на обстоятелствата по чл. 229г, ал. 3 и 4”.
Преминаваме към § 61.
Тук има предложение на Консултативния съвет по законодателството за промяна в т. 2.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКАЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, доктор Адемов, тъй като в § 61 влизат много точки, как ще бъде обсъждан параграфът? Точка по точка ли? Защото ние имаме предложение по т. 23, където и Вие с господин Цонев имате предложение – да отпадне.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нека да ги обсъждаме точка по точка.
Сега има предложение на Консултативния съвет по законодателството по т. 2.
Заповядайте, господин Банков. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Ние поддържаме предложението на вносителя по тази точка, не приемаме предложението на Консултативния съвет по законодателството.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Асоциацията няма предложение по т. 2. Има ли други предложения към момента? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване т. 1 от предложението на вносителя, с която се създава нова точка – т. 2.
Моля, гласувайте текста на вносителя за т. 1.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за т. 1 от § 61 се приема.
“§ 61. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. “Професионална схема” е правила за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, уговорени в колективно споразумение или в колективен трудов договор между предприятието осигурител и лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 от този кодекс.”
2. Създава се т. 2а:
“2а. “Колективно споразумение” е всяко споразумение, което е постигнато между субектите по професионална схема, имащо за предмет уреждането на правата и задълженията по такава схема.”
Точка 2 от предложението на вносителя е за преномериране.
“2. Точки 2 – 10 стават съответно т. 3 – 11.”
Точка 3 предлага т. 8 да се отмени.
Има ли бележки по тази точка за отмяната на т. 8? Няма.
Моля, колеги, гласувайте текста на вносителя за т. 3 от § 61.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за т. 3 на § 61 се приема.
“3. Точка 8 се отменя.”
Точка 4 от предложението на вносителя създава т. 11а. – определение на “предприятие осигурител”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, ние поддържаме нашето предложение за т. 4.
Колеги, заповядайте, имате думата по т. 4 от § 61. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на вносителя за т. 11а от § 61.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за т. 4, отнасящ се до т. 11а от § 61, се приема.
“4. Създава се т. 11а:
“11а. “Предприятие осигурител” е осигурител по смисъла на чл. 5 от този кодекс или предприятие, или всяка организация, която включва или се състои от едно или повече физически или юридически лица, която действа като работодател, възложител или като самостоятелно заето лице или съчетава тези три качества и която плаща вноски на институция за професионално пенсионно осигуряване и по отношение на която е приложимо трудовото и социалното законодателство на друга държава-членка.”
Точка 5 от предложението на вносителя е за преномериране.
“5. Точки 11 – 23 стават съответно т. 12 – 24.”
Точка 6. Консултативният съвет по законодателството предлага добавката “колективно споразумение и колективен трудов договор” да се замени с “колективен трудов договор или друго колективно споразумение”.
Заповядайте, колеги. Имате думата по това предложение на Консултативния съвет по законодателството.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, ние поддържаме текста на вносителя. Не приемаме предложението на Консултативния съвет по законодателството.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли бележки по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за т. 6 от § 61.
Моля, гласувайте текста на вносителя за т. 6 от § 61.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за т. 6 от § 61 се приема.
“6. В т. 12 след думите “фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване” се добавя “или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми” и след думите “осигурителния договор” се добавя “колективно споразумение или колективен трудов договор”.”
Точка 7 от предложението на вносителя по § 61 е за изменение на т. 23. Тук ние с господин Цонев имаме предложение този текст да отпадне, защото този текст е приет само преди три месеца, господин Петков, а Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание казва, че една философия, която е отхвърлена шест месеца преди това, няма как да се поставя отново до шест месеца. Това може да стане най-рано през следващата сесия на Народното събрание.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз приемам Вашите аргументи, но бих искал само да кажа нашите аргументи от позицията на надзорен орган. Защо смятаме, че приетата преди три месеца дефиниция на “инвестиционен имот” е твърде разширена и създава някои потенциални рискове?
Дефиницията, която беше приета през м. февруари, включва освен земя, сгради, а също така и вещни права за строеж, което създава предпоставки пенсионните дружества да се превърнат в строителни предприемачи, тоест, да извършват строителство, да правят разходи. А това е дейност, която е извън специалния предмет на дейност, с който те са създадени. Освен това те нямат административен капацитет да извършват подобна дейност. Такава дейност могат да извършват дружествата със специална инвестиционна цел, но те имат обслужващи дружества, които също са под контрола на Комисията за финансов надзор.
Вторият ни аргумент е следният. Този процес на инвестиране е продължителен и непрозрачен. Така че това създава големи рискове за осигурените лица.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Разбрах Ви. Това е дискусията, която водихме преди няколко месеца.
Има ли други мнения, колеги? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на господата Адемов и Цонев за отпадане на т. 7 от § 61.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на господата Адемов и Цонев за отпадане на т. 7 от § 61 се приема.
Колеги, имате думата по т. 8 от § 61 на вносителя.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал да обърна внимание на т. 29 от т. 8 на вносителя.
Става въпрос за определението на “биометрични рискове”. Така, както гласувахте текстовете до сега, се изключва рискът “инвалидност”. Затова моето предложение е тази точка да се редактира по следния начин.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христосков, с гласуванията, които направихме, изключихме инвалидизирането и надживяването.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Да, точно това имам предвид, господин председател, и затова имам конкретно предложение.
“29. “Биометрични рискове” са рискове, свързани със смърт, надживяване и инвалидизиране.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, госпожице Бонева. Имате думата. Вероятно ще ни кажете аргументи за непоследователност.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Напротив, ще ви кажа аргументи за последователност, защото това определение е предложено във връзка именно с техническите резерви, с това, че нашите институции и дружествата ни, когато упражняват дейност в чужбина, ще трябва да поддържат технически резерви, когато управляват схеми с осигурени биометрични рискове. В другите държави-членки съществуват точно професионални схеми с осигурени биометрични рискове. Ние затова бяхме предложили текстовете за технически резерви и затова настояваше и Европейската комисия да има такива текстове, когато нашите институции по силата на Директива 2003/41 и Договора за Европейската общност осъществява дейността си в друга държава-членка, тоест, приемат спонсориране от предприятие в друга държава-членка, което е направило професионална схема с осигурени биометрични рискове, да поддържа технически резерви.
Следователно ние трябва да знаем какво са биометрични рискове. Как ще знае нашата Комисия за финансов надзор кога българските....
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това са аргументи в подкрепа на неравнопоставеността?
ДОБРИНКА БОНЕВА: Това няма нищо общо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Има думата госпожа Клементина Денева. Заповядайте, госпожо Денева.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако позволите, ще опонирам на колежката, защото ал. 2 на Допълнителната разпоредба започва така:
“(2) По смисъла на Част втора на този кодекс...”
Тоест, по смисъла на всичко това, което до момента разписахме, трябва да дадем дефиниция на биометрични рискове. След като ние включихме и инвалидизирането, няма логика то да остане тук.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Само искам да ми кажете аргументи, с които да ме убедите, че няма неравнопоставеност между българските и чуждите граждани.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Ще Ви кажа, че няма неравнопоставесност, защото въз основа на принципа на субсидиарността – нашият парламентарен документ разпространи до всички този документ с последните заключение на Европейската комисия по прилагането на тази директива – изрично е казано, че всяка държава-членка сама си избира кои от всичките видове пенсионни плащания, както ги изброява в чл. 6 не знам коя точка, искаме да си ги въведем в нашите професионални схеми.
Ние сме избрали да изберем само....
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кои сте “Вие, които избирате”? Аз не мога да разбера. Как ще избирате вие? Работната група не носи отговорност, господин Банков. Народните представители са тези, които носят съответната отговорност по тези и по всички текстове.
ДОБРИНКА БОНЕВА: При предлагането на законопроекта вносителят е направил такова предложение до Народното събрание само срочни пенсии за старост да бъдат покривани по нашите професионални схеми и вие сте го гласували в комисията и на първо, и на второ четене.
А нямаме неравнопоставеност, защото например нашите схеми могат да не се учредят в България, могат да се учредят по някое чуждо законодателство. И тогава, ако по това чуждо законодателство се покриват биометрични рискове, само че това означава извеждане на схемата от българското право за съжаление, и тогава ще се надзирава, ще се управлява от чужда институция. Ще се надзирава от чужд надзорен орган.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие подкрепяте ли това?
ДОБРИНКА БОНЕВА: Не, ние не подкрепяме това. Аз казах какви са възможностите на директивата.
Тогава, когато има действащи текстове за техническите резерви – аз в самото начало на това заседание чух, че не били много добри текстовете за техническите резерви – тогава вече ще може да се създаде възможността за пожизнена пенсия, защото тя ще стане едно реализуемо право, едно истинско, гарантирано право.
Ние не сме срещу пожизнените пенсии, срещу тази възможност. Между другото, това вече не е по т. 29. Това, което говоря, е очевидно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но е свързано с нея.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Не, не е свързано с т. 29.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако аз отида при господин Христосков и поискам да ми даде тези пенсии, които са натрупани по моята партида за две години, как ще го направите това, господин Христосков?
ДОБРИНКА БОНЕВА: Господин Христосков, доколкото знам, не управлява институция, която е с индивидуална...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Само това не ми казвайте. Знам кой какво управлява. Давам само един пример.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Някой от фондовете.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! При възприетата вече политика от страна на вносителя на дискриминация на българските институции, управляващи такива фондове, спрямо чуждестранните, аз просто давам коректен текст на т. 29.
“29. “Биометрични рискове” са рисковете, свързани със смърт и надживяване, а за дейност в чужбина – и/или инвалидизиране.”
Това вече е коректно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Сега коментираме т. 29. Обаче Консултативният съвет по законодателството има предложение по т. 26.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата по тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, ние поддържаме текста на вносителя по всички тези точки от т. 8. Само за т. 29 предлагаме да се замени “надживяване” с думата “дълголетие” или “преживяване”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако позволите, господин председател, ще взема думата по отношение на терминологията.
Аз направих справка с актюерите в комисията преди да дойда тук. Възприетият термин е “риск от преживяване”. Мисля, че “дълголетие” е неудачно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Колеги, тук ще гласуваме точка по точка. Не можах да разбера за т. 26, 27 и 28 от предложението на Консултативния съвет по законодателството какво е мнението на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Аз казах, господин председател, че поддържаме нашите текстове за т. 26, 27 и 28.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Колеги, подлагам на гласуване т. 25, 26, 27 и 28 на вносителя.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за т. 25, 26, 27 и 28 – т. 8 от § 61.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за т. 25, 26, 27 и 28 от т. 8 на § 61 се приемат.
По т. 29 господин Христосков направи предложение за нов текст.
Господин Христосков, ако обичате, прочетете още веднъж текста, който предлагате за т. 29.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“29. “Биометрични рискове” са рисковете, свързани със смърт и преживяване, а за дейност в чужбина по управление на професионални пенсионни схеми – и инвалидизиране.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има ли бележки по този текст на т. 29, колеги? Няма.
Колеги, моля, гласувайте текста на комисията за т. 29.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за т. 29 се приема.
Моля, гласувайте текстовете на комисията по т. 8 от § 61.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за т. 8 от § 61 се приемат.
“8. Създават се т. 25 – 29:
“25. “Държава-членка” е държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
26. “Чуждестранна институция” е всяка организация в държава-членка, независимо от правната й форма, която:
а) е създадена отделно от работодателя;
б) осъществява дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване;
в) работи на капиталовопокривен принцип, и
г) предоставя пенсионни обезщетения, свързани с професионална дейност на базата на споразумение или договор, подписани индивидуално или колективно;
аа) между работодателя (работодателите) и работника (работниците) или съответните техни представители;
бб) със самостоятелно заети лица съгласно законодателството на държавата-членка по седалище на чуждестранната институция и в съответствие с българското законодателство.
27. “Държава-членка по седалище на чуждестранната институция” е държавата-членка, в която е регистрирана институцията и се намира главното й управление или в която се намира главното управление на институцията в случаите, когато тя не е регистрирана.
28. “Приемаща държава-членка” означава държавата-членка, чийто съответни социално и трудово законодателство в областта на системите на професионално осигуряване се прилагат в отношенията между предприятието осигурител и осигурените лица.
29. “Биометрични рискове” са рисковете, свързани със смърт и преживяване, а за дейност в чужбина по управление на професионални пенсионни схеми – и инвалидизиране.”
Моля, колеги, гласувайте § 61 с приетите вече предложения.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 61 се приема.
Стигнахме до Преходни и заключителни разпоредби - § 62.
Господин Банков, заповядайте. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Господин председател, приемаме предложението на Консултативния съвет по законодателството. Този параграф е абсолютно необходимо да остане с оглед на чл. 6 от Директива 2003/41. Изискването е категорично.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Има думата госпожа Гонева. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да обърна внимание на уважаемите дами и господа народни представители, че, когато преди четири години например съм започнала да се осигурявам в един от действащите пенсионни фондове и моята осигуровка е възникнала на основание на чл. 232, сиреч имало е колективно договаряне и участие на моя работодател, изобщо не е задължително днес, в този момент аз да продължавам да се осигурявам по същия ред. Само че аз имам и партида и съм осигурена в доброволен пенсионен фонд, имам си и лична вноска. Но моята осигуровка е възникнала ето по този ред.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание – мисля, че веднъж го казах с един пример, с който по друг повод си послужи управителят на Националния осигурителен институт – искам да знам как дружествата в рамките на същите фондове ще вържат червени панделки на тези партиди и тези лица, на които осигуряването е възникнало по чл. 232.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Асоциацията е категорична. Не може да се съгласи с текста на § 62 и предложеното приравняване на досегашните осигурявания с колективни трудови договори с новото, което се предлага – по професионални пенсионни схеми.
Държа да припомня, че в момента Кодекса на труда ползването и осигуряването чрез колективен трудов договор е една възможност, която се ползва досега.
Второ, колективният трудов договор със създаването на професионална схема е вече условие. Без колективен трудов договор не може да бъде създадена професионална пенсионна схема. Хиляди работодатели в момента внасят в досегашния доброволен пенсионен фонд. Съгласно стратегията – тук са тримата големи съпредседатели – беше възприето, че досегашният фонд ще съществува, ще работи и ще се дава възможност да се осигуряват занапред и работодателите, и колективите ще могат да решават чрез колективния си трудов договор къде да се осигуряват – в стария фонд, където има едни правила, едни възможности, или ще създават нова професионална схема с всички тези изисквания, които сега създаваме.
Сега ние приравняваме всичко това. През цялото време говорим за някакви разлика, а изведнъж се оказва, че няма разлики. Тоест, тук имаме различни права и различни възможности. Тук синдикатите също са прави, но ние не можем и никой няма право да предполага и да предпоставя решението на колективния трудов договор, на съдържанието на колективния трудов договор. Как можем ние да кажем, че ако има колективен трудов договор, той непременно трябва да създаде професионална пенсионна схема? Те не искат. Избрали са, видели са правилника на пенсионноосигурително дружество или на всички професионални пенсионни схеми, сравнили са ги и решават, че няма да създават професионална пенсионна схема. Няма да създават професионална схема от трима човека, от пет човека, от двама човека, а ще отидат в доброволен пенсионен фонд, където няма професионална схема, но има други права.
Тоест, никой няма право да предпоставя решение на двете страни – страните по колективен трудов договор. Това, първо.
Второ, вижте съдържанието на ал. 1 и ал. 2. Те си противоречат. Поне ние така го тълкуваме.
Трето. В началото вие не сте го приели и ние се съгласихме, че има разлика между третия и четвъртия фонд. А тук какво се оказва? Че няма такава разлика?!
Моля, уважаемите дами и господа народни представители да гласуват за отпадане на това приравняване на досегашните осигурявания с новото осигуряване по професионална пенсионна схема.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Има думата госпожица Бонева. Заповядайте, госпожице Бонева.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Ние обосновахме защо поддържаме нашето становище по чл. 6 от директивата. Аз искам само да изразя пред вас елементите така, както ги посочва този чл. 6, буква”а” за една професионална схема. Когато вие вземате вашето решение дали или няма в България вече съществуващи професионални схеми, да ги имате предвид.
Елементите, произтичащи от буква “а” от чл. 6 от директивата са, че трябва да има финансиране чрез капитализация, че тази схема трябва да съществува с цел да предоставя пенсионни обезщетения, че тя трябва да е свързана с една професионална дейност – чета ви буквално текстовете от директивата. И четвъртото изискване е тя да функционира въз основа на споразумение или на договор между страните по правоотношението на заетост.
Аз мога да ви прочета и буква “а” буквално, но тя е много по-дълга и затова ви чета тези елементи. Ето, това са елементите на професионална схема така, както ги дефинира директивата. Останало е да се прецени възникнали ли са правоотношения по чл. 232. Никой не задължава с колективен трудов договор всички да съдържат разпоредби за професионални схеми, но всички, които вече са избрали да имат такива разпоредби, трябва да се съобразят с това. Това не са заварени правоотношения всъщност по професионални схеми.
Разбира се, това е въпрос на ваше решение оттук нататък.
Следващото, на което искаме да обърнем внимание, е следното. Дори и тази разпоредба да отпадне, тоест, не казваме, че има досега съществуващи професионални схеми, възникнали от колективните трудови договори в България, квалифицирането им като професионални схеми няма да отпадне по чл. 6 от директивата, защото чл. 6 от директивата продължава да съществува за цялото европейско пространство.
Следователно, ако чужда институция също прецени, че тези схеми, вече възникнали по чл. 232 въз основа на колективен трудов договор, са професионални, тя може да дойде и да се договори например с “Кремиковци” и да каже: я ми дай сега ти твоята схема аз да ти я управлявам, защото аз предлагам много добри условия. Ако в “Кремиковци” синдикатът и работодателят се споразумеят, ще направят промяната на наличния колективен трудов договор и могат да предоставят управлението на тази схема на чуждата институция.
Ако не сме записали тази разпоредба, че заварените правоотношения са такива – професионални – оставяме всъщност, първо, нашата комисия да се чуди дали те наистина са професионални. Защото пък по разпоредбите на директивата, когато чуждата институция иска схемата в “Кремиковци”, трябва да се обърне чрез своята институция до нашата институция и да каже: аз искам да взема финансиране от “Кремиковци”, българското предприятие, въз основа на неговия колективен трудов договор така, както сега е изменен, с който той иска да ми прехвърли управлението на тази схема.
Например нашата Комисия за финансов надзор може да каже: а, не, това не е професионална схема. Тогава чуждата институция може да отиде вече пред Европейската комисия. Тоест, оставяме всичко на тълкуване, оставяме на Европейската комисия, да не кажа на Европейския съд, да прецени дали това са професионални схеми.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Всички тези промени, които се обсъждат вече тук на няколко заседания, всъщност вкарват едно старомодно законодателство, от което Европа се опитва да бяга, в една модерна пенсионна система, каквато има България.
Ако по дефинициите, които бяха прочетени, в България има професионални пенсионни схеми, възниква въпросът защо се направиха всички тези промени.
Второ, ако те наистина трябва да бъдат направени, те трябва да бъдат направени и спрямо сегашните осигурени лица на базата на колективни трудови договори или споразумения. Такова нещо няма.
Създават се много такива въпроси и противоречия, които ни изправят в изключително деликатна ситуация.
Освен това ал. 2 казва, че продължава да се осъществява по този начин в доброволния фонд. Да, но преди това вие гласувахте възможността осигуреният при прекратяване на осигуряването да си премества парите от една система в друга. Признавайки, че досега пенсионните фондове, в които се осигуряват работници на база на колективен трудов договор или на споразумение, това означава местене на пари от един доброволен пенсионен фонд в пенсионен фонд с професионална схема.
Когато се събрахме с господин Банков и господин Петков и трябваше да обсъдим как да отразим всички тези директиви и как да отговорим на влизането ни в чужд дом, където също трябва да спазваме някои чужди правила, независимо че нашата къща е по-подредена, ние се разбрахме, че няма да пипаме това, което имаме и което работи, и че няма да се създава напрежение в българския пенсионен осигурителен модел. С тези текстове се създава огромно напрежение. Аз не знам как ще се излезе от тази ситуация.
Затова моето предложение е този параграф - § 62 – да отпадне.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност Вие и господин Христосков изчерпахте едната част от това, което исках да кажа. Моят въпрос беше същият – защо правим този законопроект.
Това, на което исках да обърна внимание, е по повод това, което се коментираше във връзка с правата на чужда институция, която ще дойде и ще иска да управлява такава схема. Директивата по принцип не е източник на право за физически и юридически лица на държавите-членки. Адресат на директивите са самите държава-членка. Тоест, директно нито едно юридическо лице не може да се позове на източник на права на текст от директивата.
В този смисъл е въпрос на преценка на всяка една държава-членка с националното си законодателство да определи коя схема е професионална – естествено, когато тя съдържа определен тип белези. От друга страна, пожелавам успех на този осигурител, който ще иска да управлява схемата на “Кремиковци” само на базата на техния колективен трудов договор, при положение, че вътре няма абсолютно никаква схема.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата госпожа Векова. Заповядайте, госпожо Векова.
ЛЮДМИЛА ВЕКОВА: Благодаря Ви, господин председател! В продължение на това, което казаха преди мен колегите, искам да допълня и нещо друго.
След приетите текстове за правата на осигурените лица в професионална схема, за която се предвижда единствено срочна пенсия за старост, единственият шанс за българските граждани да не се почувстват дискриминирани, е да участват в действащи такива схеми, където са предвидени и пожизнени пенсии, предвидено е и покритието на риска “инвалидност”.
Да не говорим, че за всички пенсионни компании има отпуснати такива пожизнени пенсии и е много интересно тези пенсионери към коя от тези схеми ще ги причислим при положение, че всичко се ориентира само към срочни пенсии за старост.
Това е моят въпрос към вносителите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Векова.
Колеги, има ли други мнения, въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 62.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 62.
"За" - 9, "против"- няма, "въздържали се" - 3.
Предложението за отпадане на § 62 се приема.
Сега има едно предложение на Комисията за финансов надзор за създаване на нов параграф.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нашето предложение е за едно допълнение в законопроекта, свързано с необходимостта в публичния регистър на комисията, който се води за определени обстоятелства, да се включат и професионалните пенсионни схеми.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние също имаме предложение за срок за привеждане на техническите резерви за изплащане на пенсии с покрити биометрични рискове. Това е във връзка с предложението, което се гласува вече.
Така че предлагам да има един едногодишен срок.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Банков, имате думата да отговорите на въпроса на господин Абаджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние приемаме идеята на асоциацията и предлагаме следната редакция:
“§.... Пенсионноосигурителните дружества привеждат техническите си резерви в съответствие с изискванията на чл. 121в, чл. 213а, 213б и чл. 234, ал. 13:
1. по отношение на дейността им по професионални схеми в страната – в едногодишен срок от приемането на наредбата по чл. 213а, ал. 3;
2. по отношение на дейността им по професионални схеми в чужбина – от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Банков.
Заповядайте, колеги. Имате думата по това предложение.
Има думата госпожа Гонева. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз само исках да помоля Вас да помолите комисията да коментира въпроса, който току-що зададе госпожа Векова.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Петков, имате думата. Заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще се опитам да си спомня абсолютно всичко, което приехме. Това, което в крайна сметка имаме като приети текстове до момента, означава, че пенсионните дружества трябва да формират технически резерви в случаите, когато поемат биометрични рискове при дейност в чужбина, и когато покриват такива рискове в доброволните пенсионни фондове, които сега съществуват.
Това е нещото, като рекапитулация е прието към момента.
А по отношение на срока за приемане на наредбата аз мисля, че законодателството има общ срок за приемане на подзаконови нормативни актове и той следва да се дефинира. В такъв случай до края на годината мисля, че ние ще направим всичко възможно наредбата да се приеме. Всъщност става дума за две наредби.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Аз не разбрах, господин Петков, дали приемате предложението на вносителя.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Ние го приемаме, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, постъпи предложение за създаване на нов параграф в Преходните и заключителните разпоредби.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Бих искал само едно уточнение да направя, господин председател.
Тъй като не беше прието в текстовете преди да се покриват биометрични рискове на професионални схеми в страната – т. 1, която прочетохте от предложението на Министерството на труда и социалната политика – смятам, че не е резонна в случая да присъства. Така че предлагам т. 1 да отпадне.
В такъв случай наредбите ще бъдат приети от Комисията за финансов надзор до края на годината, но ще е необходим известен срок на дружествата да се съобразят с тях.
Благодаря.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да направя едно чисто техническо пояснение. С господин Петков си разменихме няколко думи. Не би ли било редно законодателят все пак да постави срок, в който тези наредби. Срокът, който се предлага в този текст, да бъде обвързан със срока на приемане на наредбите и да бъде изписан чисто технически по друг начин.
Ако наредбите ще се правят от Комисията за финансов надзор, примерно да се каже: Комисията за финансов надзор приема наредбите по чл. еди кой си в еди какъв си срок – вече определен от вас.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега излиза, че вие приемате наредба по трите члена – една наредба. Поне така излиза от това как аз чета текста.
Заповядайте, госпожице Бонева. Имате думата.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Нашето предложение е да отпадне т. 1 от нашето ново предложение и да остане само т. 2, която естествено няма да е т. 2. Защото покриването на техническите резерви трябва да стане веднага след присъединяването ни към Европейския съюз, когато нашите дружества ще осъществяват дейност в чужбина. Тоест, текстът да добие следната редакция:
“§.... Пенсионноосигурителните дружества привеждат техническите си резерви в съответствие с изискванията на чл. 121в, чл. 213а, 213б и чл. 234, ал. 13 по отношение на дейността им по професионални схеми в чужбина от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
А за наредбата пак не разбрах какво става.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като цялото влизане в сила на закона е отложено от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на няколко параграфа, които не касаят директивите, аз смятам, че най-резонно ще бъде подзаконовите актове, които са делегирани в този законопроект, да бъдат приети до датата на влизане в сила на договора. Тоест, двете наредби, които Комисията за финансов надзор трябва да изготви.
След това на практика в процеса на учредяване на нови фондове за управление на професионални схеми ще стартира след датата на влизане в сила на договора и едва тогава, след като те са учредени, ще могат да извършват дейност по управление евентуално на чужди схеми и ще има необходимост от поемане на биометрични рискове и заделяне на технически резерви.
Аз предлагам да се регламентира срок за приемане на подзаконовите актове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, това, което каза госпожа Клементина Денева – да се направи нова точка – т. 2: наредбата по чл. еди кой си се приема в едногодишен срок.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Господин председател, доколкото аз разбирам, предложението на господин Петков е поднормативните актове да бъдат готови до датата на влизане в сила на договора, а след това ние да имаме един едногодишен срок за привеждане на тези технически резерви, тоест, от този момент нататък. Ние не можем да бъдем готови, ако ги нямаме тези наредби.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Мисля, че този срок, от който евентуално дружествата ще се нуждаят, може да се определи в наредбите, които ще приемат. Така че според мен е достатъчно законът да даде срок за приемане на наредбите, за който смятам, че е най-подходяща датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За коя наредба говорите?
БИСЕР ПЕТКОВ: В наредбата за техническите резерви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да поясня, че всъщност няма нужда от някаква предварителна подготовка, защото технически резерви ще се създават само в случаите, когато наши пенсионноосигурителни дружества управляват пенсионни схеми в чужбина, защото само там са възможни схеми с биометрични рискове. А те ще започнат да управляват такива схеми и ще започнат да създават такива резерви, когато изнесат евентуално дейността си в чужбина.
Затова се чудя защо водим цялата тази дискусия. За мен тя е празна.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Какво става с Вашето предложение, господин Петков?
БИСЕР ПЕТКОВ: Няма пряка връзка със срока за приемане на подзаконовите актове. Просто трябва да направим едно допълнение в Закона за Комисията за финансов надзор, като в съдържанието на публичния регистър, който води комисията, се включват и професионалните пенсионни схеми, защото с текстовете на законопроекта е прието те да се регистрират от комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Колеги, подлагам на гласуване съдържанието на предлагания нов параграф:
“§.... Пенсионноосигурителните дружества привеждат техническите си резерви в съответствие с изискванията на чл. 121в, чл. 213а, 213б и чл. 234, ал. 13 по отношение на дейността им по професионални схеми в чужбина от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Моля, гласувайте този текст на новия параграф.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на новия параграф се приема.
“§.... Пенсионноосигурителните дружества привеждат техническите си резерви в съответствие с изискванията на чл. 121в, чл. 213а, 213б и чл. 234, ал. 13 по отношение на дейността им по професионални схеми в чужбина от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за финансов надзор за още един нов параграф.
Моля, гласувайте този текста на комисията за нов параграф.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на новия параграф на комисията се приема.
Ҥ...
Преминаваме към § 63.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Текстът е коректен. Има го вече като практика на парламента.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване § 63 с текста на вносителя.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 63 се приема.
“§ 63. Този закон влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз с изключение на § 6, 9 и 10, които влизат в сила 3 дни след обнародването му в “Държавен вестник”.
С това приключихме с този законопроект на второ четене.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само, за да сме сигурни, искам да направя едно уточнение.
Тъй като беше гласувано отпадането на § 62 на вносителя, това означава ли, че на мястото на § 62 ще дойде предложението на Комисията за финансов надзор за допълване на регистъра и то се приема?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, това е въпрос на номериране на параграфите. Това ще бъде направено, господин Петков.
Благодаря Ви, колеги.
Утре ще имаме извънредно заседание от 15,00 ч., на което ще разглеждаме законопроекта за информиране и консултиране с работниците и служителите при транснационалните предприятия. Днес бяхме на една дискусията, където уточнявахме сроковете. Този закон трябва да бъде приет до края на месеца.
Още веднъж ви благодаря. Лека вечер.
Закривам заседанието.(Закрито в 17,45 ч.)