ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 653-08-42, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев на 04.07.2006 г. – за второ четене.
2. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и добре дошли на всички гости.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, както ви е известно, за днес проектът за дневен ред включва една точка:
1. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 653-08-42, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев на 04.07.2006 г. – за второ четене.
2. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 653-08-42, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев на 04.07.2006 г. – за второ четене.
2. Разни.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
По заглавието на законопроекта няма постъпили предложения. Има ли към момента? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Заглавието на законопроекта се приема.
“Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване”


Преминаваме към § 1.
По § 1 има предложение на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев.
Госпожа Христова, заповядайте да аргументирате предложението. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Всъщност предложението, което Вие с господин Мръцков внесохте за кадровите военнослужещи, тук се привежда в съответствие с промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията.
Сега използваме, че имаме процес по изменение на Кодекса за социалното осигуряване, за да въведем и този текст.
Отново във връзка и с въвеждането на новата Програма в подкрепа на майчинството, която има много добро име и която ще даде възможност хора да бъдат заети в отглеждането на малки деца, се предвижда те да не се осигуряват за безработица, тъй като държавата осигурява както работата, така и социалната сигурност и няма никаква логика те да се осигуряват и за безработица. Държавата осигурява заетостта.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Колеги, заповядайте за мнения, предложения, коментари по това предложение. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението, което беше аргументирано току-що от госпожа Христова.
Моля, гласувайте това предложение по § 1.
"За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 1 с приетото вече предложение.
"За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 1 се приема.
“§ 1. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 изречение второ се изменя така:
“Лицата, включени в програмите “От социална а помощ към осигуряване на заетост” и “В подкрепа на майчинството”, не се осигуряват за безработица;
2. Точка 4 се изменя така:
“4. кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията.”
Преминаваме към § 2.
Тук има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев и предложение на госпожа Маргарита Панева § 2 да отпадне.
Заповядайте, колеги. Предложението е ясно, няма потребност да се аргументира.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Става въпрос за първоначалния вариант на предложението в законопроекта на Христина Христова и Милен Велчев, където беше предвидено разделянето на Фонд “Общо заболяване” и Фонд “Майчинство”. Но след много дискусии и с екипа на Националния осигурителен институт, и с Министерството на финансите, както и след като чухме аргументи, свързани с принципите на нашата осигурителна система на този етап при общите дебати се прие, че не съвсем състоятелно.
Затова ние се отказахме от това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Христова.
Колеги, параграфи от 2 до 7 са свързани тъкмо с тази аргументация, която направи преди малко госпожа Христова. Ако искате, можем да ги гласуваме поотделно, но можем да ги гласуваме и заедно. Но искам да припомня, че в § 7 има предложение народният представител Маргарита Панева за редакционно уточняване. Но, ако се приеме отпадането на параграфа, това предложение ще отпадне, тоест, няма нужда да го гласуваме.
Колеги, как да процедираме? Да ги гласуваме ан блок? Благодаря.
Колеги, моля, гласувайте предложението да отпаднат текстовете на вносителя от параграф 2 до § 7.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението се приема.
Параграфи от 2 до 7 отпадат.
Следва предложение за създаване на нов параграф - § 7а.
Заповядайте, колеги.
Има думата господин Христосков. Заповядайте, господин Христосков за § 7а.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това предложение, господин председател, което беше предложено от четирима народни представители, е свързано със случаите, когато се ражда следващо дете в периода, в който майката е в отпуск за бременност и раждане или е в отпуск за гледане на малко дете. Тези случаи, макар и малко, сега ще се увеличат с увеличаването на периода на получаването на обезщетение.
На този въпрос ни беше обърнато внимание и от организации, които представляват майките. Ние преценихме, че е справедливо искането да се даде възможност, когато обезщетението е изчислено от среднодневното обезщетение за предходните шест месеца за първото раждане и то е по-благоприятно, да се изчисли и за следващото раждане от тази основа. Когато е по-благоприятно да се изчисли от получаваните обезщетения в последните шест месеца от периода на гледане на предишното дете, тоест, на предходното раждане, тогава да се изчисли от тази основа.
Тоест, даваме две възможности, които са по-благоприятни за майката. Пак казвам, става въпрос за малък брой случаи, но, така или иначе, решаваме по-справедливо този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
След като е по-благоприятно за майките, вероятно няма да има възражения.
Колеги, имате думата за коментар, за мнения, становища.
Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съм изключително удовлетворена от факта, че това предложение намира своето място и ние сега ще го гласуваме.
Искам само да споделя с вас, че това беше едно от предложенията на представители на настоящи и бъдещи майки, които организираха протеста преди време – и на 1 юни, и след това. Те сега тук присъстват. Да ги приветстваме.
Надявам се това да удовлетворява на този етап техните представители и наистина да бъде една реална стъпка, която ще работи за бъдещето и за това, за което сме говорили, че трябва да се случва поетапно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Драганова.
Има ли други мнения, колеги? Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за създаване на нов параграф - § 7а.
Моля, гласувайте това предложение за § 7а.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Приема се това предложение за създаване на нов параграф - § 7а.
“§ 7а. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) При придобиване на право на парично обезщетение за бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете, обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Преминаваме към ; 8.
Тук има предложение от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев.
До това предложение стигнахме след доста дълга дискусия и решихме да се спрем на тези 315 дни. Такива промени има и в Кодекса на труда. Те са в Преходните и заключителните разпоредби. Става въпрос за отпуск от 45 дни преди раждането и 270 дни след раждането, тоест, 9 месеца след раждането.
Госпожа Масларова желае да аргументира това предложение. Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми членове на Комисията по труда и социалната политика, уважаеми гости!
Това, което искам да кажа, е, че съм удовлетворена, че се постигна консенсус между двата законопроекта и се стигна до едно решение, което ми се струва, че е изключително благоприятно, и, разбира се, съобразено с възможностите на страната.
Аз непрекъснато поставям проблема за възможностите, въпреки че съм убедена, че вие не смятате, че Министерството на труда и социалната политика не иска да даде колкото е възможно повече. Напротив, искаме. Но винаги има една рамка, с която просто не можем да се съобразим.
Аз не знаех, че тук има представители на майките. Помислих ги за социални партньори, но те също са ни вид социални партньори. Искам да им кажа, че много внимателно се запознахме с тяхното предложение, което беше написано в една изложение. Зад това тяхно предложение стояха искания в размер на около 1 млрд. 240 млн. лв., нещо, което сами разбирате, че за бюджетната 2007 г. е абсолютно невъзможно да се случи.
Затова струва ми се, че се постигне едно изключително разумно съгласие между вносителите както от страна на искащите отпускът на майката да е до навършване на една година на детето, така и колегите, които бяха предложили този отпуск да бъде до навършване на петия месец на детето.
Аргументите за тези 270 дни след раждането са всъщност, че това са девет месеца от раждането на детето. Обикновено децата се приемат в детска ясла след осмия месец. Така че това е един сериозен мотив, който дава възможност на работещата майка да получава 90 процента от своето трудово възнаграждение, но, разбира се, не по-малко от минималната работна заплата. Това все пак трябва да се има предвид в случаите на по-ниските работни заплати.
Определено смятам, наред с разчетите, които направиха колегите от Националния осигурителен институт, че всичко това дава основание да се твърди, че това е една стъпка, която се прави в положителна насока и, разбира се, стъпка по стъпка ще се върви към създаване и изпълнение на критериите, с които вървят модерните страни – оптимално съчетаване на родителството със служебните ангажименти. Защото след това вие знаете, че има и друг текст, който дава възможност допълнително на работещата майка, когато след този девети месец тя се върне на работа, тя да получава 160 лв., за да може да си отглежда детето, а тези пък, които не си отглеждат детето с чужда помощ, а имат кой да го гледа, ще получават 50 процента.
Тоест, това е една много разумно решение, което Министерството на труда и социалната политика подкрепя. Аз мисля, че не трябва аз да давам информация за разчетите. Коректно е колегите от Националния осигурителен институт, които са ги направили, които са много прецизни, да информират всички тук и колко ще струва това, за да се знае още от сега, тъй като това е промяна в закона, която изисква и пари. Иска допълнителен ресурс за следващата бюджетна година и е коректно колегите от Националния осигурителен институт да си кажат становището.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, министър Масларова.
Естествено, че ще дадем думата на госпожа Митрева да ни запознае с финансовите разчети, които са направени във връзка с това предложение.
Заповядайте, госпожо Митрева. Имате думата.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тази мярка, която предвижда да се плаща обезщетение на майката до навършване на деветмесечна възраст на детето да се плаща обезщетението за бременност и раждане, ще струва общо 110 млн. 905 хил. лв.
А за следващото обезщетение – за отглеждане на малко дете от десетмесечна възраст до двегодишна възраст – допълнителните средства възлизат на 31 млн. 100 хил. лв.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, това е разликата в сравнение с тази година.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, ние с моя колега Милен Велчев бяхме направили първоначално предложение този отпуск да бъде 400 дни, тоест, до навършване на една годишна възраст на детето. Ние сме удовлетворени, разбира се. Ясно е, че частично сме удовлетворени, но все пак наистина сме удовлетворени. Благодарни сме на екипите на госпожа Масларова и на господин Христосков, които помолихме за експертна помощ, да ни дадат разчетите.
Все пак парламентът е колективен орган. Там трябва да се търси подкрепа, а подкрепата изисква консенсуси. Но смятам, че догодина с общи усилия можем да продължим в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Мисля, че трябва да бъдем доволни от тази стъпка, която направихме, тъй като, ако направим едно сравнение, ще видим, че досега отпускът беше 135 дни или 45 дни преди раждането и три месеца след раждането.
Сега правим една стъпка, като увеличаваме продължителността на отпуска по бременност и раждане с още шест месеца, като достигаме девет месеца след раждането и 45 дни преди раждането. Мисля, че с това вървим в положителна насока и както каза и госпожа Христова, може би следващата стъпка ще бъде именно да стигнем до една година на детето да се плаща 90 процента от минималната работна заплата.
Но, ако трябва да правим и други промени – по тези въпроси ние сме разговаряли и с майките – вече да включваме и осигурителния доход на бащата, на цялото семейство и т.н. Но това са следващи стъпки.
Но сега мисля, че трябва да подкрепим това предложение, тъй като това е една решителна стъпка – да увеличим почти два пъти продължителността на отпуска по бременност и раждане, което се плаща в размер на 90 процента.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Колеги, ще ви дам думата поред на всички, но трябва да е ясно, че говорим за дни, но какви са тези дни? Става въпрос за 315 дни, в които майката ще получава 90 процента от среднодневния осигурителен доход. Трябва да бъде ясно за какво става въпрос.
Има думата госпожа Драганова. Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз ще подкрепя моята колежка госпожа Христова, че и аз частично съм удовлетворена от това, което се случва, но ще гласувам за промяната – за увеличаването на отпуска по бременност и раждане на 315 календарни дни, с ясната мисъл, че в бъдеще ние трябва да помислим, тъй като всички изследвания сочат, а може би аз съм единственият народен представител в комисия, който има петгодишно дете. Трябва да кажа, че наистина детето би могло да бъде отделено след осмия, деветия месец от раждането.
От проучвания стана ясно, че една година е прагът, когато и детето има някаква готовност, и родителят има готовност детето да бъде отделено от майката и тя да не го гледа. Така че натам трябва да се върви.
Ние си запазваме правото догодина отново да напомним този проблем, като сега сме удовлетворени от това междинно предложение.
Благодаря Ви, доктор Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Колеги, заповядайте.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги и гости!
Разбира се, всички сме удовлетворени частично, защото, когато става дума за майчинството, мисля, че е хубаво обществото ни постоянно да се чувства в дълг към майката и към детето. Разбира се, не бихме могли да не оценим, че в крайна сметка ние правим една изключително сериозна стъпка, която е израз на нашата обща загриженост към майката и към детето.
Като резултат от тази загриженост аз бих искала да поставя следния въпрос към Националния осигурителен институт. Добре известно е, че сега има немалко случаи, в които неработещи майки плащат, така да се каже, на черно на работодатели, за да обезпечат изплащането на майчинството, без те реално да са били заети на работа.
Сега ние създаваме един много сериозен финансов стимул за майките. Моят въпрос е следният. Правил ли е Националният осигурителен институт разчети дали в достатъчна степен при тази промяна в Кодекса за социалното осигуряване ние гарантираме интересите на държавата, така че да не стимулираме майките “на черно” да получават обезщетения, след като те реално не работят? Защитена ли е държавата от това сериозно увеличение на финансовия стимул на майките ние да не стимулираме това майките да плащат “на черно” една сериозна социална осигуровка и на практика да получават незаконно този сериозен ресурс от 90 процента в рамките на тези 270 плюс 45 дни.
Аз си мисля, че много сериозно трябва да помислим за икономическия стимул това да не се случва. Важно е да помислим дали само в рамките на шест месеца ще отчитаме социалната осигуровка за майката или пък да увеличим този срок така, че майките да нямат стимул да плащат на “черно”.
Ясен ли е въпросът ми?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Христосков, преди да Ви дам думата, искам да кажа, че съм абсолютно съгласен с това, което каза госпожа Михайлова, но искам малко да променя въпроса по начин, по който да дам възможност на госпожа Гонева да се изкаже по въпроса, защото усещам, че тя иска по някакъв начин да защити социалния модел.
Тук не става въпрос да се защити интереса само на държавата. Става въпрос за интереса на всички осигурени майки, на всички, които внасят осигурителни вноски в този фонд, защото и държавата внася осигурителни вноски и знаете процентното съотношение. Нека да не се връщаме сага към тази тема.
Темата за достъпа до получаването на тези осигурителни права е дискутирана многократно. Но след като се налага, пак ще я коментираме.
Има думата господин Христосков. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Въпросът е много хубав и много основателен.
Съвсем естествено е, че след като се удължава периодът, в който осигурените майки ще получават 90 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за последните шест месеца, тоест, почти или направо пълната си заплата. Фактически, най-популярно казано, това ще бъде 90 процента от заплатата, която майката е получавала шест месеца преди да излезе в отпуск за бременност и раждане, което означава, че ще ги получава вече девет месеца плюс още 45 дни преди раждането пълната си заплата.
Естествено, че това нещо ще стимулира и ще увеличи броят на злоупотребите с така наречените фиктивни трудови договори при фиктивни работодатели с цел да се получи това обезщетение за сметка на осигурените, както каза доктор Адемов.
Ние сме безсилни и Националният осигурителен институт нищо не може да направи срещу такава практика – само с един ден осигуряване да се влезе и да се премине от неосигурените към осигурените майки, защото законът е такъв.
Ние се опитахме чрез сезиране на органите на политическата полиция, на прокуратурата да направим нещо и да противодействаме на тази практика. В предишното Народно събрание в тази комисия аз бях дал един списък от около 85 фирми, които само с това се занимават. Ние ги наричаме фирми-инкубатори, които издирват неработещи майки преди да излязат в отпуск за бременност и раждане, сключват трудов договор с този работодател. Най-лошото е, че не всички пари отиват при майките. Тоест, една част от тях отиват при работодателя, а имаше и случаи, при които почти цялата сума отиваше при работодателя, а майката получава еднократно някаква сума.
За съжаление и икономическата полиция, и прокуратурата не могат да се справят с този въпрос, ако майката не желае да сътрудничи, тоест, ако тя не каже, аз не съм работила, аз не получавам обезщетението, което ми се полага, аз фиктивно се подписвам върху тази ведомост, а получавам по-малко и т.н.
С едно две изключения, нямаме случай, в който да се е стигнало до наказателно производство и то да е приключило в полза на Националния осигурителен институт срещу този мним работодател. А има работодатели с над 100 майки. Затова беше предложено от Националния осигурителен институт и прието от Народното събрание второ, допълнително условие така както съществува в законодателството на всички страни, така, както е съществувало в българското законодателство още от 1924 г., че освен общият осигурителен стаж за достъп до тези права, който сега се иска от шест месеца, може да се изисква и осигурителен стаж в период от 1 година или девет месеца, или две години, както е в законодателството на други страни, предшестващи това раждане, за което се ползват права.
За съжаление този текст беше прегласуван отново от Народното събрание, президентът наложи вето върху него. Спомняте си политическите дебати. Този текст отпадна.
Сега, когато правихме разчетите с госпожа Митрева, общо взето, голяма част от нашите сметки са при допускането, че няма да има такива злоупотреби. Но ние съзнаваме, че това са поведенчески фактори, които определено ще доведат до увеличаване броя на правоимащите майки, като една част от тях са точно “правоимащи”.
Тук не става въпрос за случаите, когато майката действително в последния момент сключва реален трудов договор, след това тя ще заеме това работно място, а става въпрос точно за тези “фирми-инкубатори”, както ги наричаме.
Не, не сме защитени. За съжаление ние сме безсилни, защото законът казва това и това е мнението и на Икономическата полиция, и на прокуратурата. Те казват: оправете си закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христисков.
Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Бих искала да поставя един уточняващ въпрос, ако може. Не говоря за фирмите-инкубатори. Ако наистина майката е работила десет дни преди да излезе в отпуск по майчинство и след това ще заеме това място, кои шест месеца преди това ще й се зачитат, ако тя е била безработна и отникъде не е получавала възнаграждение? Десет месеца, примерно е получавала 300 лв. заплата, но преди това никъде не е работила и тя не може да покаже доход. А е направила шест месеца осигурителен стаж много преди това – примерно преди пет години.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Драганова, в този случай се взима минималната работна заплата за страната, а шестте месеца необходим осигурителен стаж са въобще някога в нейната осигурителна история.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, госпожо Михайлова.Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам може би една реплика към господин Христосков.
Аз казах в моето изказване, че според мен надеждният начин в малко по-голяма степен осигурените лица, в това число и майките, да бъдат защитени от подобен род злоупотреби, е най-добре да бъде икономическият стимул. Защото, струва ми се, че контролните мерки очевидно не са достатъчно надеждни, както и Вие казахте.
В този смисъл лично моето мнение е, че отново трябва да се върнем към този диалог за общия осигурителен стаж, на база на който ще изчисляваме 90-те процента. Ако той бъде увеличен и стане примерно девет месеца, струва ми се, че тогава майките няма да имат икономически стимул да внасят осигуровки на практика за тези девет месеца преди излизането в отпуск по майчинство. Един такъв стимул би действал дисциплиниращо и би повишил ефективността ни.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз сега разбрах какво разбира госпожа Михайлова под икономически стимул.
Но всъщност шестте месеца, дори и девет да станат, това е, както казах, въобще в осигурителната история. Сега според статистиката майката ражда първото си дете на 27 години, тоест, при всички случаи тя преди това е работила поне шест месеца.
А това, което Вие казвате, госпожо Михайлова, се отнася само за онези жени, които веднага след навършване на 18-годишна възраст или даже и преди това, или пък ако веднага след завършване на висше учебно заведение или средно родят.Тоест, нямат период, в който да са работили.
Вече почти няма и майки от рисковия контингент на продължително безработните, които да нямат шест или девет месеца, както Вие предлагате, осигурителен стаж, защото с програмите за заетост на Министерството на труда и социалната политика, които естествено са хубаво нещо, всички вече имат поне шест или девет, или дванадесет месеца осигуряване. Тоест, много малък е броят на тези, които плащат този шестмесечен или деветмесечен период, за да встъпят в права. По-голямата част от случаите, за които говорим – бих казал над 90 на сто – имат шест месеца осигурителен стаж и вече с тези шест месеца и дори с един ден осигуряване вече могат да влизат в осигурителната система и така да родят десет деца и да получават обезщетение.
Така че не е това начинът да се предпазим от тези злоупотреби.
Благодаря Ви, господин председател!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, госпожо Митрева. Имате думата.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Доколкото аз разбирам въпроса – дали жената е заинтересована да внася вноски за определен период от време, което примерно девет месеца след това ще й дава правото да получава обезщетение за бременност и раждане – първо, личната вноска при сегашно съотношение 35 : 65 процента е 11, 8 за всички осигурителни рискове, а само за бременност и раждане е 35 процента върху 3,5 процента вноска. Това прави по-малко от един процент.
Не може да се съизмерват средства, които отиват като вноска, като имаме предвид, че при 200 лв. тези 11 процента правят 22 лв., а след това ще получава обезщетение, което ще е 180 лв., защото 90 процента от 200 лв. са 180 лв. Колкото и месеци да работи преди това, просто съпоставянето на средства, които отиват като лична вноска, с размер на обезщетението, не е коректно.
Но другото, което според мен е важно, това е, че задължително трябва да се въведе период преди излизане в отпуск по бременност и раждане, защото, първо, това ще е размерът на възнаграждението, върху който ще се определя обезщетението - това вече ще е един действителен размер, а не минималната работна заплата – и, второ, няма да се допускат такива случаи – да се наемат жени, които да са работили и един ден, да имат някакъв осигурителен стаж във времето преди пет или десет години, и да получават такова обезщетение. Наистина в повечето страни се изисква преди раждането да има някакъв осигурителен период с участието на майката.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Митрева.
Има думата госпожа Гонева. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Доколкото разбрах Вашата идея, госпожо Михайлова, Вие говорите не за увеличаване на изискването за участие в осигуровката, говорите за разширяване на периода, от който се изчислява обезщетението.
Искам да Ви кажа, че ние можем да разширяваме до безкрай този период, това няма никакво значение, защото законодателството казва, че в референтния период, от който се изчислява обезщетението, може да няма осигуряване. Достатъчно е към момента на придобиване на правото аз да съм осигурена и да имам някога назад във времето шест месеца осигурителен стаж и с един месец платена вноска за моя сметка за всички осигурителни рискове – да допуснем, че върху една средна заплата от 400 лв. аз ще платя 150 лв. осигуровка, ще я платя цялата от името на тази фирма-инкубатор, то тогава целият останал референтен период, през който аз не съм работила, ще се разчита върху минималната работна заплата, независимо че не съм била на работа.
Така че във всички случаи аз имам стимул да платя тези 150 лв., защото след това ще получава 90 процента – не от 400 лв. – а от средното, което ще се получи за целия референтен период, плюс тези 400 лв., които съм платила.
Така че не в това е решението, а по-скоро това, за което говори госпожа Митрева - изискването да има период на осигуряване преди настъпването на риска. Защото, както и друг път сме си говорили във вашата комисия, това е един планиран риск. Всяка жена има девет месеца на разположение, докато дойде щастливият момент на събитието – раждането на детето – за да намери един добър работодател, който да я наеме на работа и тя да бъде осигурена нормално. В тези девет месеца спокойно, да речем, едни три месеца преди това могат да бъдат едно нормално изискване така, както беше решен въпросът през миналата година. Но решението на законодателя беше друго.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз по принцип нямах намерение да взема отношение по този въпрос. Но, първо, искам да кажа, че ще подкрепя законопроекта. Второ, искам да кажа, че майката е една и не бива да се злоупотребява по какъвто и да е начин – икономически, политически или социален и да се заиграва.
Освен това не е добре майката да се разглежда като пари и дни. Мисля си, че създаването на критерий с девет месеца е добро, защото като стопански ръководител – не знам дали е обсъждано това нещо – си мисля за деквалификацията на майките и как ще се използва това нещо. Ясно е, че ще се използва от инкубационни фирми и недобросъвестни граждани, но нека да го свържем и с въпроса за квалификацията на младите майки. Аз мисля, че това е по-важният въпрос и мисля, че достатъчно внимание отделихме на това колко дни да бъдат, колко пари и т.н.
Предлагам, господин председател, да преминем към гласуване, защото мисля, че по-нататък и това е засегнато и да го имаме предвид, а и младите майки също да го имат предвид.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Илчев.
Колеги, ако няма други мнения, да преминем към гласуване. Дискусията е ясна. Говорим не само за пари и за дни, а говорим за права, които се реализират по един или друг начин.
Моля, колеги, гласувайте предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за § 8.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за § 8 се приема.
§ 8. В чл. 50, ал. 1 думите “135 календарни дни” се заменят с “315 календарни дни”.
Преминаваме към § 9.
По този параграф има две предложения. Едното е на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев, а второто е на народния представител Маргарита Панева.
Заповядайте, госпожо Панева, по Вашето предложение. Това е текст от действащия Кодекс за социалното осигуряване – кога не се изплаща парично обезщетение – при смърт на детето, при даване за осиновяване, при настаняване на детето в детска градина, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството...” – това, което приехме в началото.
Имате думата, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност едното от предложенията е малко редакционно, защото е записано “а четвърто и всяко следващо дете...”, а би следвало да се запише “за четвърто и всяко следващо дете...”. Иначе не се разбира. Другото предложение “до едногодишна възраст на детето” пак е редакционно на практика.
За другите две предложения, които са по същество, мога да кажа, че те дойдоха по линия на контактите, които имахме с майките, които се срещат с нас, с членове на Комисията по труда и социалната политика от 1 юни тази година. Даже току-що се връщам от Дупница, където бяхме с шест родители на деца с увреждания, за да видим как се реализират социални услуги в общността и как се включват всички структури на гражданското общество за подпомагането им.
Още в един предишен дебат, когато правехме промени в Закона за семейни помощи за деца, в Закона за закрила на детето, стана дума, че около 46 процента от децата, които се раждат в България, живеят не в семейства, а в съжителстващи родители, тоест, родители без брак.
Заради това си позволих да направя едно такова предложение, което може би в момента е много прибързано, но, така или иначе, ако едно дете се отглежда от съжителстващи родители, без брак, би следвало единият от двамата съжителстващи също да има право да се ползва от такива преференции за отглеждане на детето, въпреки че тук изпреварвам госпожа Христова – тогава трябва да изведем в Допълнителните разпоредби какво означава това, въпреки че има определение само за съжителстващи лица в Закона за социално подпомагане, но то касае друго – родители, които живеят на един и същи адрес, регистрирани са адресно и това вече касае помощите, които тези родители получават.
Ако бъдем последователни, бихме могли да изведем една така обосновка и едно такова определение в Допълнителните разпоредби.
А иначе по въпроса за отглеждане на деца с увреждания, мисля си, че трябва да спра дотук, за да дебатираме това предложение, и след това да направя и другото, което пък касае отглеждането на дете с увреждания в семейство и евентуално раждането в този период. Мога и веднага да го мотивирам. Благодаря Ви, господин председател!
Знаете, че има доста семейства, в които се раждат деца с увреждания. За преодоляване на психическата бариера, за да се решат да имат и друго дете и много често в такива семейство това се случва още във времето на периода на майчинство, би било добре да се вслушаме в техния вопъл – и днес контактувах с шест такива родители – и да се погрижим за тези хора. Мисля, че това няма да струва много. Но рискът да имат следващо дете, което в много от случаите е съвсем здраво, трябва да бъде поощрен.
Аз мисля, че тази промяна би могла да се направи и в Закона за интеграцията на лица с увреждания. Но си мисля, че и тук бихме могли да отворим тази врата и да поощрим тези семейства. На тях им е неимоверно трудно. Те наистина са герои, защото тук не става дума за деца с увреждания, а направо става дума за семейства, които едва ли не си живеят като цяло семейство с увреждания. Ако направим тази стъпка, ще направим нещо много добро.
В момента не съм способна да изчисля за каква сума става дума, но си мисля, че това не са хиляди семейства. В днешната група имаше една такава майка, която се е решила и, отглеждайки първото си дете с увреждане, е родила в рамките на този тригодишен срок второ дете, което е нормално, без увреждания, и тя казва, че от 30 такива майки, които са били заедно в клиниката на Чавдаров, само две са се решили в този тригодишен период да родят второ дете. И тези деца са здрави, слава Богу.
Така че това бяха моите мотиви. Не мога повече да ги аргументирам, както и икономически да ги аргументирам.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Госпожо министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Може би трябваше още в предишната точка да кажа няколко думи.
Въпросът за майчинството, за младите семейства, за децата, за хората с деца, не дай си, Боже, в семейството да има дете с увреждане, е въпрос, за който съм убедена и мисля, че всички трябва да го разберем, че не се решава под натиск на една или друга обществена група заради стачки, демонстрации или нещо друго.
Миналата година, когато гледахме Бюджет 2006, нямаше протести на майките, но правителството и това мнозинство прие семейното подоходно облагане, приехме увеличаване на заплащането на отпуска по бременност и раждане с цели 30 лв., увеличихме, макар и малко, детските добавки. Могат да се смеят младите момичета, но на фона на това, с което разполага държавата, без да има протести на майките, е направено.
Всичко това, което днес се предлага тук, е волята на народните представители, съобразявайки се с всички възможности на страната.
И тук аз искам да кажа, опонирайки на госпожа Панева – чудесно е това, което тя предлага – да се грижим за семействата с деца с увреждания, да ги стимулираме, ако не дай си, Боже, имат инвалидно дете, да се решат на втора стъпка. Но това не може да стане в този закон. Имаме Закон за помощи за деца, имаме Закон за интеграция на хората с увреждания. Тоест, има други нормативни документи, в които се решават тези конкретни въпроси. Там, ако трябва, дайте да ги огледаме и да решим какво трябва да се промени, да се допълни. Но в Кодекса за социалното осигуряване не можем да решаваме такива проблеми.
С цялото ми уважение към предложението, което правите, и с проблемите, които действително имат семействата с увредени деца. Но имаме други нормативни документи, с които те се решават, както и по друг начин се осъществява грижата към тях, но не и с Кодекса за социалното осигуряване. Защото преди малко никой не посмя да отговори директно на въпроса на госпожа Михайлова дали се ощетява или има ли риск за държавата с тези девет месеца или не. Има, да, ощетяват се интересите на останалите осигурени лица и на държавата, когато има злоупотреби. За съжаление злоупотреби има.
И тук аз използвам случая, че има представители на протестиращите, за да попитам. В крайна сметка неправителствените организации доколко ще се ангажират в контрола, за да не допускаме такива злоупотреби, и могат ли да се ангажират – освен да поставят искания – да следят и за изпълнението и коректността в тази сфера. Защото това също е елемент на гражданското общество, когато искаме да бъдем гражданско общество. Народното представителство сяда, решава, прави разчети и казва: толкова пари има държавата, трябва да дадем на всички по малко, защото не можем да дадем само на едни. За съжаление ситуацията в България е такава.
Но, ако трябва да бъдем коректни и точни, след като се дава нещо, нека да се опитаме заедно да го контролираме. Аз бих била безкрайно щастлива, ако заедно с вас се опитаме да направим и такива неща, защото те не са без значение. Има хора, които цял живот се осигуряват и никога не получават от тези средства. Затова системата се нарича солидарна, затова тази система се гледа прецизно от всякъде.
Пак казвам, всички искаме да дадем повече на майките, всички искаме да дадем повече на пенсионерите, всички искаме да дадем на хората с увреждания, всички искаме да повишим заплатите, всички искаме да дадем на различните социални групи. И когато има представители на тези социални групи, всички сме много внимателни случайно да не настъпим нечий интерес. Но това са интереси на всички нас. Ако днес сте майка на дете до една или до две години, утре сте майка на дете до три години. Тогава аз ще ви попитам: тогава вие ще поискате ли пък и увеличение на детските добавки, защото вече ще сте излезли от този период. Излизате от периода на майки да две годишна възраст на децата, после казвате: дайте да видим колко ще давате като детско добавки и до кога и при какви условия ще ни ги давате. После ще дойде периодът, когато казваме: хайде да даваме стипендии, и накрая стигаме до периода на пенсиите.
Казвам всичко това, за да ме разбере и госпожа Панева.
Госпожо Панева, аз Ви моля да оттеглите това ваше предложение, просто защото не му е тук мястото.
А що се касае до текста, в който сте написали “баща-осиновител” или “живеещи на семейни начала”, ще ви попитам следното.
Аз имам син. Синът ми има баща. Аз обаче не живея с бащата, разделила съм се, обаче живея с друг мъж на семейни начала. Кой всъщност е бащата? Бащата е този, който е биологическият баща. Така че този текст също е некоректен.
Мисля, че ме разбирате за какво става въпрос. Тези хора могат да живеят на семейно начала, но друг да е бащата. Искам това да е ясно, защото тук юридически текстовете трябва да бъдат много точни. Остава си “бащата” и край. Дали живеят с брак, дали живеят на семейни начала – няма никакво значение. Той е баща на детето, той фигурира в акта за раждане.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Преди това аз се сещам за нещо друго. Тук има хора, които познават един законопроект за социална стабилизация по френския модел. Госпожа Дянкова ме подсети за този законопроект. Там пише за грижите до 18-годишна възраст на детето. Този законопроект беше в Тридесет и седмото Народно събрание или в Тридесет и осмото Народно събрание.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Позволете ми само да кажа, че предложението на госпожа Панева в ал. 1 и ал. 2, с които тя прави опит да определи размера на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете, не му е мястото тук. Това е въпрос, който се урежда в Кодекса за социалното осигуряване – съответно в чл. 164 и чл. 165. Там се определя и кръгът на лицата, които могат да ползват този отпуск.
Искам освен това да кажа, че, първо, този отпуск за отглеждане на малко дете не е до една, а е до двегодишна възраст. Самият Кодекс за социалното осигуряване препраща и казва така: “след изтичане на срока за обезщетение за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете...”. Но този “допълнителен плетен отпуск” е определен в Кодекса на труда, а не тук.
В ал. 2 се казва: “Кръгът на лицата, които могат да ползват отпуск ...” – също се определя пак там, е не тук.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Затова е Кодекс за социалното осигуряване, за да урежда осигурителни отношения.
Има ли други мнения по тези предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев по § 9.
Моля, гласувайте това предложение по § 9.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за § 9 се приема.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Разбирам наистина, че госпожа Масларова в случая е права. Тя изложи своите възражения по моето предложение. Аз съм съгласна с нейните аргументи.
Надявам се, че не само тя, но и всички ние заедно ще успеем да отработим такъв текст, който да направи една стъпка в посока на подкрепа на семействата, които отглеждат деца с увреждания. Знам, че всички сме убедени, че това ще бъде справедливо и хуманно.
Затова, господин председател, ми позволете да оттегля това мое предложение и да го внеса там, където му е мястото в подобаващо време.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Предложението на госпожа Панева за § 9 е оттеглено, което означава, че няма да го подлагам на гласуване.
Текстът на комисията за § 9 се приема.
“§ 9. В чл. 53 ал. 4 се изменя така:
“(4) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настъпване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството”.”
Преминаваме към § 10.
Има предложение от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев този параграф да отпадне.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това предложение следва логиката на предложенията, които бяха направени от госпожа Христова и господин Велчев, а те ги оттеглят.
Така че мисля, че трябва да се приеме това предложение за отпадане на § 10.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, моля, гласувайте предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев § 10 да отпадне.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за отпадане на § 10 се приема.
Следва предложение за създаване на нов параграф - § 10а.
Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да отправя една забележка по § 9.
Тъй като обсъждахме предложенията на госпожа Христова и госпожа Панева, имам една редакционна бележка, която, ако вие всички приемете, може да се изчисти текстът.
Алинея 1 на § 9 от предложението в обобщения закон завършва с изречението: “Дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната”. Аз предлагам така да завършва и ал. 2, защото виждаме в последни години, когато заплащането на отпуската по майчинство изостава от минималната работна заплата и затова бих искала точно тук да фиксираме, че майчинството не може да изостава от минималната работна заплата и, когато се реши какъв да е прагът на минималната работна заплата, майчинството да върви с него.
Затова, както сме го фиксирали за тези 45 дни преди раждането, така и бих искала да го фиксираме и за отпуска след навършване на една година на детето. Тоест, и ал. 2 да завършва, както и в ал. 1: “но не по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната”. Защото имахме момент, когато минималната работна заплата беше 150 лв., а обезщетението за майчинство беше 130 лв. Затова искам да не даваме възможност на бъдещия бюджет да направи така, че ако минималната работна заплата е 180 лв., обезщетението за майчинство да остане 160 лв., госпожо Масларова. Ние сме били свидетели на това, получавало се е такова разминаване.
Мисля, че ако това го запишем тук, няма да има никакъв проблем с промяната на обезщетението за майчинството успоредно с промяната на минималната работна заплата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Без да навлизам в предложението на госпожа Драганова по същество, само ще ви кажа, че с гласуването за предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев реално §9 е гласуван вече само с промяна в ал. 4 на чл. 53.
Бих искала да ви кажа, че действащият текст на ал. 1 на чл. 53, който не променяме след приемане на предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев, казва, че паричното обезщетение се определя в размера съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, защото е част от цялата макрорамка и на държавния бюджет.
Аз много Ви моля за разбиране, госпожо Драганова, но Вашето предложение трябва да се постави в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, когато той се разглежда.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Искате да кажете, че ние не можем тук да го фиксираме и не можем да поставим тук бариерата, за да не може Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване да се съобрази с един друг закон? Това ли искате да ми кажете? Че не може промяната да бъде направена тук?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Не, госпожо Драганова. Искам да Ви кажа, че това е действащият текст, а с това, което преди малко гласувахте като текст на § 9, променяме само ал. 4 на този текст и излизаме извън схемата, която беше предложена първоначално – да се раздели обезщетението на такова до едногодишната възраст на детето и след това – до двегодишната възраст на детето. Оставаме си в схемата на чл. 164 от Кодекса на труда, като с промяната на тази ал. 4 – това, което фактически гласувахте – се допълва само възможността детето да се отглежда и от безработно лице в периода, когато майката пожелае да се завърне на работа.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева.
Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Адемов, аз имам процедурно питане. Доколкото аз разбирам, предложението, което е направено от Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев, е само за промяна в ал. 4, а останалите предложения – за ал. 1 и ал. 2 би следвало да останат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Драганова, прочетете ги, за да видите, че не могат да останат, защото ние вече приехме друга логика на законопроекта.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Добре, приемам аргументите Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, за втори път преминаваме към обсъждане на предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за създаване на нов параграф - § 10а.
Това предложение е в унисон на логиката, която приехме досега.
Моля, гласувайте предложението за създаване на § 10а.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на комисията за § 10а се приема.
“§ 10а. В чл. 54, ал. 3 думите “на пълна държавна издръжка” се заменят с “както и при отглеждането му от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството”.”
Преминаваме към § 11.
Тук има предложение от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за отпадане на § 11.
Има ли коментари, въпроси, мнения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за отпадане на § 11.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за отпадане на § 11 се приема.
За следващия параграф - § 12 – също има предложение да отпадне по логиката на приетите досега предложения.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за отпадане на § 12.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за отпадане на § 12 се приема.
Преминаваме към § 13.
По § 13 има предложение от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев. То е свързано със Закона за Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Христосков, да аргументирате това предложение. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това предложение касае само частта за държавното обществено осигуряване във връзка с вече приетия от Народното събрание нов Закон за Министерството на вътрешните работи.
За съжаление тогава е пропуснато с един общ текст да се направят промени във всички закони, където присъстват с названието си служителите от системата на Министерството на вътрешните работи – тогава като офицери, сержанти и граждански лица – а сега вече като държавни служители от Министерството на вътрешните работи.
За да приведем в съответствие законодателството – специалния закон и Кодекса за социалното осигуряване – са направени и тези предложения.
Освен това искам да кажа, че това, че те през това време не са били отразени, не е пречило на работата ни, но е коректно да бъдат направени сега.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, моля, гласувайте предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за § 13.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на комисията за § 13 се приема.
“§ 13. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите “офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи” се заменят с “по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и следователите”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, следователите и младши следователите, при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи.”
3. В ал. 3 думите “офицерите и сержантите по ал. 1 и 2” се заменят с “лицата по ал. 2”.”

И тук има предложение от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за отпадане на § 14.
Аргументите са ясни. Има ли някакви изказвания по § 14 или по предложението за отпадането му? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за отпадане на § 14.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за отпадане на § 14 се приема.
Преминаваме към § 15.
По този параграф няма постъпили предложения. Има ли такива към момента? Не виждам.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това предложение е свързано с едногодишния срок, в който общините и други организации, които съхраняват ведомости и други документи, свързани с осигуряването на прекратени работодатели, без правоприемник, да ги предадат в Националния осигурителен институт.
За съжаление те не можаха да се справят в този срок – да обработят документацията – поради което предлагаме срокът да бъде заменен с двугодишен, тоест, да имат още една година на разположение, за да приведат документацията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, моля, гласувайте текста на вносителя за § 15.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на вносителя за § 15 се приема.
“§ 15. В § 7, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване (ДВ., бр. 38 от 2005 г., изм. и доп. бр. 104 от 2005 г.) думата “едногодишен” се заменя с “двугодишен”.
Следва § 16.
Има предложение на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев, както и на народния представител Маргарита Панева, § 16 да отпадне.
Това е все пак по логиката на досегашната дискусия. Разбира се, заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” остава.
Моля, гласувайте предложението на народните Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев представители и на народния представител Маргарита Панева за отпадане на § 16.
“За” – 15, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев, както и предложението на народния представител Маргарита Панева, за отпадане на § 16 се приема.
Преминаваме към § 17.
Има предложение от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев във връзка с логиката, която преди малко господин Христосков изрази и с която се съгласихме.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за § 17.
“За” – 15, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за § 17 се приема.
“§ 17. За осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 по досегашния ред се зачита времето до 30 април 2006 г., включително, през което лицата са били държавни служители – офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, както и офицери и сержанти от други ведомства.”
Преминаваме към § 18.
Тук са реципрочните предложения за изменение в Кодекса на труда.
Тук има предложение отново от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев тези 135 дни да бъдат заменени с 315 дни.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Чудех се дали да взема думата, но трябва да ви кажа нещо, иначе не мога да мълча повече.
С това, което вие и ние направихме, фактически не даваме право на майката да се върне на работа преди деветмесечната възраст на детето. Защото това е отпуска за временна неработоспособност и до тези дни трябва да й се дават болнични за 45 дни преди раждането и сега 42 плюс еди колко си, а сега и много повече болнични листове трябва да вземе майката.
Майката не е трудоспособна по смисъла на този текст. Но това не е така. Оттук нататък става вече много интересно, защото, ако тя се върне на работа, няма да получи абсолютно нищо. Ще получава само заплатата си. Защото една отпуска за отглеждане на малко дете може да се дели наполовина, а обезщетението се получава като половината от него. А при отпуската за бременност и раждане се получават само тези 90 на сто. Ако майката се върне на работа, ще получава само заплатата си, но не и половината от 90-те на сто. Това е положението.
Тоест, тогава това става един задължителен отпуск. Разбирате колко съм развълнуван, защото може би и аз съм участвал, тоест, имам съучастие в цялата тази малка смесица. Но трябва да ви го кажа, иначе не мога да го премълча.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Мирославов, доколкото Ви разбрах, осигурената майка по този закон, която ще получава 90 процента до навършване на девет месеца на детето, ако се върне след отпуската си по майчинство, тя ще получава само заплатата си, но няма право да получава тези 50 процента.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, не. Ако майката се върне на шестия месец на работа, няма да получава нищо до навършване на деветмесечната възраст на детето. И това е така не само, защото е болнична отпуска, а защото едва след това започва отпуската за отглеждане на малко дете.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Тя си получава възнаграждението. Но тя не може да се върне на работа, след като е в болничен отпуск.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не може ли да си прекъсне отпуската по болест.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Е, как става тази работа?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още един път повтарям. Страшно много съм смутен, защото и аз съм изпуснал това, днес го видях.
Но кой ще дава девет месеца отпуск по болест? Шест месеца – лекаря, ЛКК и след това лицето трябва да се представи на ТЕЛК.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мирославов! Вие искате да кажете, че тъй като това сме го сложили по чл. 50, ал. 1 и заменяме 135 календарни дни с 315, което обаче е право на парично обезщетение при бременност и раждане. В това ли е проблемът? Така ли е? Какво трябва да направим, за да бъде това допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете. Даже не трябва да бъде допълнителен отпуск, а просто отпуск за отглеждане на малко дете. Това, че е същият размер, не го прави болнични.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, госпожо Пендичева. Имате думата.
ХРИСТИНА ПАНДИЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз съм от Асоциацията “Настоящи и бъдещи майки”.
Предложението, което Вие бяхте направили, урежда де факто този проблем. Вие там сте написали отпуск “за бременност и раждане”, като е записано, че “допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете, но до навършване на едногодишната възраст на детето.”
Тоест, тук може да се каже: “до навършване на деветмесечна възраст на детето, както е според тези 315 дни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Пендичева.
Заповядайте, госпожо Гонева. Имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Адемов, аз си мисля сега да не се отклонявате, а да продължите да гледате докрай този законопроект, защото ми се струва, че най-елегантно може да се уреди въпросът, като в наредбата за експертизата на работоспособността случаят “бременност и раждане” се разгледа отделно и се дадат целеви указания по какъв начин се действа за издаването на този болничен лист с оглед на промените.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук няма нито законодателен, нито какъвто и да е друг проблем, с изключение на това, че трябва да сме наясно кой ще издава този болничен лист.
АСЯ ГОНЕВА: Това е все пак нормативен акт, който трябва да се спазва. Така че, най-вероятно така ще трябва да се процедира. А сега ви предлагам да си довършите законопроекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: То и досега е така – 135-те дни и сега се дават с болничен лист. 135 дни или 90 дни след раждането не означава, че майката е болна. Но въпросът с изплащането е уреден по този начин – с болнични листове.
Аз съм подписал толкова болнични листове за тези отпуски. Но аз много добре знам, че това става с болнични и сега, за да докажа, че знам как става, мога да ви кажа как става номерът с 42-та дена, когато терминът не е точен.
Всички тези неща са много ясни, но те са разписани в тази наредба. И аз не знам какво притесни господин Емил Мирославов изведнъж. Защото няма ред, по който да бъде плащано това обезщетение. Това ли Ви притесни, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, не. Понеже съм взискателен към себе си, притесни ме именно това, че аз не съм ви обърнал внимание предварително на тази хипотеза. Затова се притесних повече, а не за друго.
Може в Наредбата за отпуските да се направи съответната корекция, защото тук се засяга въпросът как ще се реши този отпуск – след 135 дни, след болничните. Тогава майката трябва да подаде молба, работодателят да разреши този отпуск и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Моето предложение беше същото – да уредим този въпрос в подзаконовия акт, а сега да върви така.
Но тук се поставя още един въпрос. Ако майката се върне по-рано на работа, ще има ли право да получава в периода до деветмесечната възраст на детето и половината от минималната работна заплата, защото се е върнала на работа?
Аз смятам, че целта на законопроекта и на законодателя е майката да стои 9 месеца и да си гледа детето, а не да се връща на работа. Нали това искаме? Искаме това дете да се отглежда под грижите на майката, а не да я стимулираме да се върне на работа и да взема още половин минимална работна заплата.
Така че за мен този въпрос не стои.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Единственото, което ще кажа като реплика е, че ние не го правим, за да принудим майката, а да й дадем възможност тя до девет месеца да бъде с детето си и да си гледа детето.
Ето, това в първоначалния текст като предложение на госпожа Христова и господин Велчев го има това – до 135 дни да е както сега, с болнични, а оттам нататък е по друг начин.
Аз предлагам на колегите това да го решим сега, а да не оставаме такъв важен въпрос за някога си – до гледането на бюджетите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Драганова.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, ясно е, че беше много важна експертната помощ, но струва ми се, че тук нещо е изпуснато и не е догледано от първоначалния вариант.
Нашето предложение е не да се направят промени в чл. 50, там всъщност трябва да си остане така, защото това е отпуск за бременност и раждане, а в чл. 53 да се направи изменение и допълнение и да се измени ал. 1 на чл. 53, което да стане със следния текст:
“(1) След изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, през времето на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете – до навършване на деветмесечна възраст на детето, а за четвърто и всяко следващо дете – до навършване на шестмесечна възраст” – това вече е друга тема – “се изплаща обезщетение в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41 и чл. 49.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но въпросът е как става този номер. Това пак не става ясно.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Това че отново обезщетението е в размер на 90 процента от среднодневното възнаграждение, не го прави автоматично отпуск за бременност и раждане. Това е случайно съвпадение, така ние сме решили. Може да решим да бъде 80 процента. Даже няма никаква логика в този случай майката да бъде третирана като болна и нетрудоспособна.
Вие преценете, господин председател, може би трябва да дадете почивка, за да уточним този въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Какво е предложението Ви, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Предложението ни е да направим промяна в чл. 53. Тоест, § 9 да стане така:
“§ 9. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:.......”
Сега не коментираме шестте месеца за четвърто, пето и т.н. поредно дете. Това не е проблемът. Проблемът е, че тук настъпва някакво недоразумение от това, че тъй като това обезщетение е 90 процента от среднодневното възнаграждение, ние автоматично го смятаме като отпуск по болест, тоест, като отпуск за бременност и раждане. А това не е отпуск за бременност и раждане, това си е отпуск за отглеждане на малко дете. Това е допълнителен отпуск.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Допълнителният отпуск не се урежда с болничен лист, а се урежда като отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст и става с обезщетение от Националния осигурителен институт или от Дирекция “Социално подпомагане” по другия закон. А тези 135 дни, които се плащат с болничен лист, не означава, че майката е болна. И досега е било така. Тези 90 дни след раждането не означават, че майката е болна.
Единственото, което не разбирам, е каква е разликата между 90-те дни, тоест, първите три месеца и следващите шест, които предлагаме сега. Няма никаква разлика.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, но има и друг момент. Тези шест месеца увеличават срока и тук става под въпрос и как ще се оформя болничния лист – с ЛКК, ТЕЛК или как?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Адемов, аз зачекнах въпроса в началото, а ще се окаже, че и накрая стигаме до този проблем. Тъй като вече започваме да зацикляме, мисля си, че това може да се уреди с поднормативен акт. Защото една майка, като види опасност, че може да бъде деквалифицирана, да изостане от политиката на фирмата, тя е принудена да се върне на работа. Тя е в правото си да направи това и би било нормално тя да се върне и да получава заплатата, на която е била преди отпуска за бременност и раждане.
Въпросът опира дали обезщетението, което й даваме с настоящия закон, ще го получава или не и от къде и в какъв размер.
Аз пак казвам, че това може да се уреди с поднормативен документ, а в закона да запишем така, както сега се предлага. Нека и юристите да кажат дали може така да стане. Аз говоря като човек, който е бил ръководител на фирма.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Остава въпросът може ли майката да се върне на работа и да получа тези 90 процента от среднодневното си възнаграждение.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Няма проблем, доктор Адемов. Даже има едно много старо решение на Върховния съд – преди да стане Касационен – в което се казва, че майката може да се върне на работа даже и в тези 90 дни. Те бяха малко повече преди това. И, макар че е неработоспособна, не се счита, че договорът й е нищожен. Така че тя може да се върне на работа, а дали е с болничен или не с болничен – няма никакво значение.
Аз мисля, а и с господин Христосков на бърза ръка разменихме мнения, че след като се промени наредбата за експертизата и тази за работното време, отпуските и почивките, там ще се уреди въпросът – известно време с болничен лист, а за другото време с молба от майката до работодателя. И няма да има никакъв проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има ли въпроси, колеги?
Заповядайте, госпожо Пендичева. Имате думата.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам следния въпрос. Дори и майката да прекъсне болничния си лист, това означава ли, че ще получава и половината от обезщетението или ще си получава само заплатата?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Пендичева.
Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Госпожата пита дали ще получава половината от минималното обезщетение, което в момента се получава. Това пита госпожата: ще получава ли половината от минималната работна заплата, защото в момента всеки, който излиза в отпуск по майчинство, го получава.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Отговорът на въпроса на госпожа Пендичева е “не”. Защото обезщетението от 50 на сто е за неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпуск след изтичане на тези 315 дни до навършване на двегодишна възраст на детето.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Адемов, това, което се предлага, се нарича надосигуряване. Какво става? Да се върнеш на работа, да получаваш цялата си заплата и да получаваш половината от полагащото се обезщетение, което е 90 на сто от заплатата ти, но понеже е без данъците, тогава ще получаваш още половин заплата. Това е предложението.
Аз смятам, че желанието на законодателя да удължи периода е майката да си стои в къщи и да си гледа детето. Ние не бива да стимулираме майката в рамките на тези полагащи й се 315 дни да се върне на работа и да получава още половин заплата, тоест, да даваме бонбончета отгоре.
Прощавайте, но наистина се определете какво искате. Обръщението ми е към майките. Нека да кажат какво искат. Не може хем така, хем така.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уточняващият въпрос, колеги, е следният.
В момента до навършване на двегодишна възраст на детето, ако майката се върне на работа, тя получава 50 процента от минималната работна заплата, тоест, 80 лв.
Моят въпрос беше следният. В този казус, ако тази майка, независимо, че до третия месец е получавала 90 процента, но на третия месец решава да се върне на работа, тя ще получава ли тези 50 процента от минималната работна заплата, като се води още в болничен отпуск до деветмесечната възраст на детето?
Това е моят въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Заповядайте, госпожо Митрева. Имате думата.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Няма логика майката да получава тези 50 процента от минималната работна заплата. Господин Христосков каза. Тя ще си получава до деветия месец на детето цялото възнаграждение. Защо е предвидена възможността да получава и 50 процента от минималната работна заплата? Защото обезщетението за отпуска за отглеждане на малко дете в момента е 160 лв., а догодина ще стане 170 и още 50 процента, които са 80 или 85 лв., което означава 255 лв.
Ако майката се върне до деветия месец на детето и е с 400 лв. заплата, тя ще получава 400 лв. заплата и, ако трябва да получава още 80 или 85 лв., тя ще получава 485 лв., което е надосигуряването.
Не може ти да си в някакъв риск и да получаваш повече, отколкото, когато си на работа. А това заплащане от 50 процента се дава, защото ти тогава си на някакво минимално плащане, минимална работна заплата. Всъщност обезщетението за отглеждане на малко дете винаги е било равно или малко под минималната работна заплата. И това се прави, за да може все пак да се даде някакъв стимул на майка, ако тя желае да се върне на работа, както и ако трябва да наеме жена да й гледа детето. Но това вече е в периода на отглеждане на малко дете, когато няма го казусът, че е с възнаграждение.
Затова не бива да допускаме надосигуряване и на този казус изобщо не е тук мястото да се разисква.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да дам още едно допълнение в този план.
Все пак ние трябва да знаем, че разделяме тези два периода на две части. Едната част е до деветмесечна възраст, когато ние не желаем майката да се откъсва от детето и искаме качествено отглеждане на детето. Не бива да стимулираме майката през този период с допълнително получаване, макар и на половин минимална работна заплата. А в периода след деветмесечната възраст на детето има основание, тъй като детето може да бъде дадено в детско заведение, че може да бъде нает безработен, който да се грижи за него или пък, че майката може да си намери друг начин, някой друг да го гледа и тогава, връщайки се на работа, ще получава допълнително 50 на сто от минималната работна заплата.
Тоест, това са два различни периода в отглеждането на детето и не бива да се смесват. През първия ние не желаем да стимулираме майката да се връща на работа вместо да си гледа сама детето, а във втория вече допускаме възможността майката да избира дали сама да отглежда детето си и да получава допълнително обезщетение или друг да отглежда детето в този период, когато майка се връща на работа.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз няма да се изказвам, тъй като едно към едно ми се покрива мисълта с това, което каза и господин Христосков.
Ние в началото бяхме единодушни, че трябва да се дадат тези дни на майката, за да отглежда качествено и здраво дете. Нека пак да не се връщаме в началото на дебата. Тези 135 дни, които сега променяме на 315 дни, правят месец и половина преди раждането, както винаги е било, и девет месеца след раждането на детето.
Всичко това, което говорим – за възнаграждението, за обезщетението и т.н. – може да се уреди с поднормативен акт и няма защо повече да си губим времето с дебати по този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз много се обезпокоих, тъй като при изработването на общия текст тук сме изпуснали нещо, което съвсем е променило философията на това, което предлагаме.
Въобще нямахме предвид да се удължава отпуската за бременност и раждане до навършване на деветмесечна възраст на детето. Даже, като го изговарям, виждам, че няма логика. Явно, че не може отпуската за бременност и раждане на детето да бъде девет месеца. Тук отпуската за бременност и раждане си беше до 135 дни, тоест, до тримесечна възраст на детето. Оттам започваше да тече така наречения допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете.
На мен ми се иска този допълнителен платен отпуск да бъде до навършване на деветмесечната възраст на детето, когато да се получава 90 процента от възнаграждението на майката и това да си бъде допълнителен платен отпуск. А когато майката реши – всъщност аз мисля, че със законите ние трябва да даваме право на избор на майката да се върне дори и по-рано на работа поради професионални, семейни и други причини – трябва да може да направи своя избор, но това не означава, че тя ще получи половината от това възнаграждение, което е 90 процента от нейното трудово възнаграждение. Тя ще си получи това, което получава и сега. Това не бива да го променяме – половината от минималната работна заплата. Това е сегашното обезщетение.
Аз мисля, че тук е станала голяма грешка. Аз не съм много опитна в парламентарните процедури и в процедурите на комисията. Просто Ви моля, господин председател, да ни предложите някакво решение. Или да дадете почивка, или, ако е възможно, да прекъснем заседанието, за да уточним и изчистим тези въпроси, като четиримата вносители заедно с експертите отново да обсъдим проблема.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Всъщност излиза, че ние трябва въобще да не внасяме корекции с § 8, защото там се третира бременност и раждане, тоест, да отменим гласуването си по § 8 и чл. 50, а да съсредоточим дебата върху чл. 53 и там да влязат тези допълнителни обезщетения до деветмесечната възраст на детето. А § 8 въобще да отпадне и там въобще да не се пипат тези 135 дни. Това излиза от всичко, което си говорим сега. Защото там се третира само периода на бременност и раждане. А другото вече е допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете. Тук вече влиза категорията “отглеждане на малко дете”.
Може би трябва да се върнем още на § 8, там да не се внася тази промяна на дните - от 135 на 315 дни – а да отидем в чл. 53 или в § 9, за да уточним казуса.
Но сигурно трябва да има малка почивка, за да уточним тези неща.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, тук говорим за два отделни закона. Аз не мога да разбера каква връзка правите между едното и другото и как така да отпадне в Кодекса за социалното осигуряване, пък да остане само в Кодекса на труда. Това просто е едно съвсем фриволно разхождане из материята.
Заповядайте, госпожо Гонева. Имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз също исках да ви обърна внимание върху този факт.
Но ми се иска все пак да кажа и следното. Аз останах с впечатлението, че идеята на вносителите – и на единия, и на други законопроект – е не да правим фрикфлуации със законодателството, че уж под формата на подобряване на условията за майките, под формата на едно по-прилично обезщетение за по-дълго време ние ще създаваме стимули, така или иначе, това по-дълго време за обезщетение да не бъде използвано от майките, а те да се връщат на работа, просто защото ще имат възможност да получават работната си заплата, плюс половината от 90 процента от нея, което, както каза и господин Христосков, е нещо, което напуска всякакви принципи, всякаква философия и отива на някакво надхващане кой повече ще даде на майките. Не знам защо – може би така ще решим демографската криза.
Но нека все пак да разгледаме въпроса от друг ъгъл. Смисълът на даването на 50 процента от онова минимално обезщетение аз смятам, че много отдавна се е загубил, макар че той стигна до законодателството по силата на традицията. В момента, в който ние отиваме към едно много по-благоприятно за майките обезщетение, трябва да изберем едно от двете.
Това, което беше направено с вашето гласуване до този момент, ми се струва, че не е неразумно и не е в ущърб на тези майки, които наистина искат със заплатата си – нали всички сме наясно, че 90 процента е почти цялата заплата, която майката е получавала преди да роди, защото не плаща данъци....
Тоест, направено е максимално възможното за един чудесен срок на отпуск. Сега ние търсим как всички възможности, които дава законодателството, да ги тръснем на едно и също място. Но някак си не е много последователно и много логично.
Така че може би наистина, господин председател, е разумно това, което помоли госпожа Христова – може би да прекъснете или да дадете една почивка, за да може да се преразгледат, да се преосмислят нещата. Но, имайте предвид, че това число, което като разходи за осигурителната система ви съобщиха колегите, вече не е вярно.
Госпожа Митрева трябва да направи нови разчети, да ги направи с 50-те на сто от среднодневното обезщетение, което е в рамките на 90 на сто от заплатата на майката. Защото разходите на системата са различни, когато ти правиш актюерски допускания за майките, които евентуално биха се върнали – на базата, разбира се, на историческите данни, които ги има в системата – при разходи за системата от 80 или 85 лв. и при разходи за системата с половината от 236,93 лв. Нали има разлика. Половината на 236,93 е около 118,48 лв. Това е средното обезщетение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Това го разбрах, госпожо Гонева. Но има и един друг проблем. Ние приехме в § 1, че има програма в подкрепа на майчинството. С тази програма даваме възможност на майката да се възползва от разписаните в тази програма права. Става въпрос за времето на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до две години. И тогава ли ще ги даваме тези 50 процента? Няма такава логика. Въобще няма логика.
Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, моето предложение е процедурно. Мисля, че вече възникнаха много въпроси, на които едва ли в момента ще дадем най-добрия отговор. Ние имаме приета законодателната програма до края на идната седмица, което според мен ни дава пълна възможност ние да отложим обсъждането на тези спорни текстове за следващото заседание през идната сряда, без това да рефлектира по някакъв начин върху приетата от нас законодателна програма.
Затова ви предлагам работната група, която е изработила законопроекта, да обмисли спокойно всички тези спорни текстове, да получим примерно идния вторник нов вариант, да можем спокойно всички членове на комисията да ги огледаме, да се запознаем с тях, за да може на следващото заседание да се върнем към спорните текстове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Колеги, има ли други мнения, въпроси?
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност според мен няма спорни текстове, има смяна на концепциите. За това говорим.
Това, което госпожа Христова предлага в момента, е съвършено различно от онова, което го имаше в този вариант като текстове. Тя предлага условно периодът за гледане на малко дете да се раздели на две части. Една част от 135-те дни или до девет месеца на детето, както се предлага сега, да се получава обезщетение, равно на 90 на сто от брутното възнаграждение за последните шест месеца или среднодневното, тъй като отпуската е в дни, и след това да има втора част от отпуската за отглеждане на малко дете, за което да се получава само определено със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване обезщетение.
Но всичко това не се връзка с общата философия на законопроекта и въобще на волята на законодателя да даде възможност на майката, получавайки пълната си заплата, да бъде по-дълъг период от време до детето.
Това нещо, ако така бъде направено, както сега се предлага, е в обратната посока. То стимулира майката да се отдели от детето колкото се може по-рано.
Кажете какво искате и ние ще напишем такива текстове, каквито вие искате.Иначе не можем да го направим при смяната на концепцията в движение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, колеги. Ако трябва, аз ще подложа на гласуване това процедурно предложение, но наистина трябва да е ясно какво искаме. Защото, ако приемем тази концепция, трябва да се откажем от деветте месеца според това, което каза и господин Христосков, тъй като на този етап нямаме окончателно мнение по въпроса. И колкото и да се събираме, ако не изчистим този въпрос, не можем да решим кой знае какво. След като има предложение, нека да помислим още малко, може и да стигнем отново до този извод, до който сме стигнали и сега. Но нека да го осмислим малко. Малко се напрегна обстановката в залата.
Има ли други мнения, колеги? Заповядайте.
Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа нещо, което е само към допълнение към Вашето обобщение и да приключим.
Няколко пъти господин Христосков каза: какво искат майките. Когато се събирахме и говорихме с тях, те искаха да стоят повече време при детето си при гарантирано възнаграждение. Това беше вашето искане, нали така? (Обръща се към представителите на майките).
Затова ние така трябва да напишем текста, че това да изразява и да не променяме философията, както каза госпожа Христова, на това, което Вие искате. И аз не мога в момента естествено да дам примерен текст, трябва да се изкажат специалистите
Извинявайте, че Ви цитираме Вас, но честно казано, Вие действително спомогнахте за тази дискусия. Ние го правим това не заради закона, а заради живия живот. Всъщност при разговорите с представителите на майките – ние четири-пет срещи вече сме имали всички с тях – те това искат. Значи така трябва да бъде формулиран текстът.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Заповядайте, госпожо Пендичева. Имате думата.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Нашето предложение беше единствено обезщетението да бъде обвързано с осигурителния принос. Просто искаме на базата на осигурителния доход на майката да се изплаща и обезщетението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Осигурителния доход през кой период?
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Нашето предложение беше през първата година обезщетението да бъде 80 процента, а през втората година да бъде 60 процента, но тъй като философията на вашите предложения е съвсем друга, ние смятахме, че едногодишният период е добър вариант да се получава 90 процента, вие сте стигнали до друго консенсусно решение. Очевидно тук проблемът идва от това дали този отпуск да бъде болничен за бременност и раждане или допълнителен отпуск за оглеждане на малко дете.
Това е процедурен въпрос, по който ние не можем да дадем предложение как да бъде решен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Пендичева.
Единственото нещо, по което възразявам на този етап по отношение на това, което казахте, е това, че Вие твърдите, че трябва да има връзка между обезщетението и осигурителния принос.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Точно така.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Точно така, но прочетете законопроекта, за да видите, че за достъп до ползване на права по тези осигурителни рискове единственото условие е да имаш шест месеца осигурителен стаж и то можеш да го имаш преди десет години. Каква връзка ще има тогава с осигурителния принос? Това ми кажете!
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Господин председател, аз ще Ви отговоря на този въпрос. Майката може да е имала само шест месеца осигурителен стаж преди да роди, но тя цял живот ще внася в този фонд за майчинство. Тя и съпругът й.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: С кой осигурителен принос ще се изчислява обезщетението? С този, който ще го внася, или този, който е имала преди риска?
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Така или иначе, обезщетението се изчислява върху това, което е внасяла до момента. Ако е имала само шест месеца осигурителен стаж, Вие ми кажете и върху каква заплата ще бъде.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В досегашната дискусия казахме за какво става въпрос.
Въпросът, който поставяте Вие за това осигурителният принос да има значение при плащането на обезщетението, при този ред за достъп до получаване на обезщетение, няма как да стане. Защото законът е казал: шест месеца. Имаш ли шест месеца осигурителен принос, влизаш в системата. Нямаш ли шест месеца, не влизаш в системата.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Не само това. Нямаш принос и непосредствено преди това нямаш достъп до системата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз не искам да се връщаме на тази дискусия. Ние многократно сме го коментирали този въпрос.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз мисля, че младите майки казаха това, което ние вече правим – обезщетението да има връзка с осигурителния доход. Ние го правим това. Предлагаме обезщетението да е 90 процента от осигурителния доход или от възнаграждението, най-популярно казано. Така че ние това сме го направили. Няма противоречие с това, което те искат.
Въпросът е в другото – дали да бъде обезщетение по болест или да бъде отпуск за отглеждане на малко дете до деветмесечната му възраст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма такъв въпрос, госпожо Христова.
Заповядайте, госпожо Янакиева. Имате думата.
РУМЯНА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Според мен това, което беше предмет на дискусията и решенията, които взе комисията, напълно съответстват на изискванията на младите майки с едно мъничко различие във времето. Те искат една година, а вие стигнахте до решение за девет месеца. Тях не ги притеснява фактът, че през тези девет месеца те ще се водят в болничен отпуск и те нямат други претенции. Нали така?
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Точно така!
РУМЯНА ЯНАКИЕВА: Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Янакиева.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че така предложения законопроект, чието обсъждане започнахме и гласувахме до някъде, е най-добрият вариант от всичко изговорено до момента, тъй като точно това се стимулира – девет месеца майката да бъде с детето. Ако тогава тя много държи да се върне на работа, има нещо в съответното предприятие, фирма или там, където работи, което толкова я привлича, просто ще поеме отговорността дали да си гледа детето или да се върне на работа и оттам нататък вече ще тече допълнителния платен отпуск.
Защото, ако променим сега тепърва, това означава да разделим периода на отглеждане на малкото дете даже на три части. Първите 135 дни, които са с болничен лист, след това до деветмесечна възраст с 90-те процента и оттам нататък до две години.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Освен това, което казахте Вие, основната претенция е, че, ако в рамките на този период от девет месеца, в който се получават 90 процента, ако жената се върне на работа, дали да получава 50-те процента от минималната работна заплата. Това е въпросът.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Не, не. Няма логика. Няма такава претенция и това не може да стане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Къде е тогава проблемът?
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, но с моя скромен опит 15 – 20 години в социалната област ми се вижда неестествено майката да получава болничен отпуск до деветмесечната възраст на детето. Ние сме обещали да бъде отпуск за отглеждане на дете.
Ето това е, което ме притеснява. Иначе нямаме други различия.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, трети път приканвам да гласуваме текста така, както е предложен, и с подзаконов нормативен акт да се уредят подробностите. Разбирате ли, че не боксуваме тук на една място от доста време. Ако сме в производството, ние няма да сме заработили нито един лев от два часа.
Освен това всички се опитват да флиртуват с младите майки. Не е подходящо да го кажа, но си мисля, че тук стана една неползотворна дискусия....
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не приемам такава квалификация, господин Илчев, защото аз сега ще започна да говоря за автотранспорта.
ИВАН ИЛЧЕВ: Това е моето мнение и ви казвам, че тук се състоя една ползотворна дискусия, която се разшири от хора, които са били с опит в социалната сфера, които са били в практиката, които са юристи. Мисля, че просто боксуваме върху един текст, който до никъде няма да ни отведе.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В тази комисия нещата се разглеждат отвсякъде и няма никакъв проблем, господин Илчев.
Господин Маринчев, искаше думата. Заповядайте, господин Маринчев. Имате думата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз си направих една малка сметка. Наскоро моята дъщеря ще стане майка. Тя при никакъв случай няма да се върне на работа преди деветте месеца на детето при тези условия, при които гласувахте сега текста. Няма нито финансов, нито друг стимул. Няма някак си логика, госпожа Христова е права, в шестия месец след раждането да говорим още за отпуск по болест за бременност и раждане.
Но това, че тя няма да получи 50 процента от минималната работна заплата, няма да я накара да се върне на работа. Това е повече от ясно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, разбрахме се, че тук няма проблеми.
Аз имам един процес. Сега тези 90 дни след раждането това, че се изплащат с болничен лист, не означава, че това е болничен лист по болест. Това, първо.
Второ, самото раждане, самата бременност не е болест. Ако беше тук доктор Щерев, щеше да ви каже – това е нормален физиологичен акт.
Осигурителният риск, господин Христосков, ми кажете какъв е – бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Ако това е осигурителният риск, ние плащаме ...
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Първият отпуск е за бременност и раждане, а след това идва отпуската за отглеждане на малко дете. Те са отделени един от друг.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Тоест, отглеждането на малкото дете на практика сега започва от 315-ия ден след раждането. Тогава единственото нещо, което се налага, е да се направи тази промяна.
А притеснението на госпожа Христова е, че тези пари се взимат с болничен лист. Но те могат да го уредят да вземат тези пари наведнъж, могат да ги вземат на три месеца и т.н.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Можем да добавим “кърмене” и да стане “Бременност, раждане и кърмене на малко дете”. Но те ще кажат, че не ги кърмят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, след като няма единодушие, аз съм длъжен да подложа на гласуване предложението на госпожа Михайлова – да помислим още малко по въпроса. Аз мисля, че можем да вземем решение. Няма никакъв проблем, защото този законопроект изобщо не е спешен. Той влиза в сила от 1 януари 2007 г. Единственото нещо, което ме притеснява и затова искам да продължим дискусията, защото колегите чакат от началото на заседанието за техния текст, това е другият проблем.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Донка Михайлова да отложим дискусията по този текст до следващото заседание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
“За” – 15, “против” – няма, “въздържали се” – 1.
Предложението се приема.
Отлагаме дискусията по този текст за следващото заседание.
Преди да продължим или да закрия заседанието съобщавам, че господин Илчев днес има рожден ден и по този повод черпи Комисията по труда и социалната политика и всички гости. Да ни е жив и здрав и да прави още по-добри законопроекти.
Колеги, отложихме дискусията по § 18. Няма никакъв проблем да разгледаме § 19. Това е текстът, който казва от кога влизат в сила отделните текстове.
Има предложение от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за промяна в § 19.
Има ли мнения по този текст на вносителя и по предложението на народните представители? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев за § 19.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев по § 19 се приема.
“§ 19. Параграф 1, т. 2 (относно чл. 4, ал. 1, т. 4) и § 13 (относно чл. 69) влизат в сила от 1 май 2006 г., § 1, т. 1, § 8 (относно чл. 50, ал. 1) и § 18 (относно чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда) влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
Има думата госпожа Калканова. Заповядайте, госпожо Калканова и господин Темелков, по вашето предложение.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност доста колеги от двете парламентарни групи сме подписали това предложение. Всъщност ние бяхме вносители на два законопроекта, които Вашата комисия разгледа преди време. След една поредица от срещи, разговори – ставаше въпрос за тези законопроекти, касаещи уреждането правото на пенсиониране при определени условия на една категория минни спасители – вероятно си спомняте, че след една промяна в Кодекса за социалното осигуряване през 2000 г. тя не е била приведена в практика и тези хора са пенсионирани при едни преференциални условия. Когато тази промяна се проверява дали е въведена в практиката, това става в края на 2005 г., това води до спиране на пенсиите на тези хора.
Тук е моментът да кажа, че всички ние вносителите сме народни представители от двете области – Кюстендил и Перник – и всъщност в нашите райони са хората, които са засегнати от този факт.
Оттук нататък ние бихме искали тази промяна да бъде подкрепена, защото това е единственият начин да бъдат възстановени правата на минните спасители за изплащане на пенсии. Става въпрос за около 30 човека от двете области – Перник и Кюстендил.
Още веднъж ще повторя, че няколко месеца вече се занимаваме с този въпрос и смятам, че днес имаме възможност да го решим.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Заповядайте, госпожо Янакиева. Имате думата.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Към това, което каза госпожа Калканова, за яснота на комисията бих добавила само това, че на практика в момента има около 120 човека, които са били пенсионирани в периода след 2000 година. Тези хора са минни спасители, получавали са съответни възнаграждения. Сега се оказва, че въпреки добросъвестното си поведение, защото те не са подготвили сами документите си, а документите са им дадени от съответните минни предприятия, са със спрени пенсии.
Това, което предлагаме като текст, е да решим възстановяването на пенсиите на тези хора, без това да засяга бъдещи пенсионирания на хора, работещо в тази категория минни спасители.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожа Янакиева.
Заповядайте, господин Темелков. Имате думата.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се опитам чисто човешки да обясня ситуацията на уважаемата от мен комисия.
Първо, това са хора, които са работили при тежки условия. Те са влизали в мините, когато там е имало пожари, газ гризу, спасявали са човешки животи. Те са на по 55 – 56 – 57-годишна възраст и в момента са със спрени пенсии. Те нито могат да отидат в Бюрото по труда, нито могат да бъдат наети на работа поради възрастта, в която се намират. Дори и да почукат, да помолят, няма работодател, който да ги вземе в момента на работа.
С така предложения от нас законопроект ние решаваме проблема на тези хора, а същевременно не отключваме нова врата – опасенията, които имаше уважаемата Комисията по труда и социалната политика, че това може да доведе до поредица от искания от енергетици, от балерини и т.н., защото в текста е записано, че важи до влизането в сила на закона. Тоест, гилотината пада с влизането в сила на закона, който вие днес обсъждате.
Моля за вашето разбиране и това ще бъде оценено от тези хора.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Темелков.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз съм притеснен повече от процедурата.
На първо четене в пленарна зала този законопроект не е разглеждан. Ние не сме го разглеждали и сега го внасяме за разглеждане. Струва ми се, че има нещо сбъркано в самата процедура и по този начин, по който разглеждаме промяната в Кодекса за социалното осигуряване.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, госпожо Тодорова.Имате думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, в подкрепа на казаното от народния представител господин Мръцков, искам да кажа, че текстът от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – чл. 71, ал. 2, изречение второ – е доста императивен. Тя ви е позната, позволявам си само да я напомня, че предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
Това, което е приела пленарна зала като философия, като обхват, не включва, както каза и господин Мръцков, подобен текст. Друга е тематиката.
Така че аз подкрепям неговото предложение, без да навлизам в същината. Това предложение има резон и би следвало на базата на текста от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да не го разглеждате, обсъждате и приемате.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Уляна Тодорова.
Заповядайте, госпожо Калканова.Имате думата.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! И все пак съобразно правилника – затова и се обявява кога е готов един обобщен един законопроект – трябва да тече един срок за предложения по този обобщен законопроект, а право на такива предложения имат всички народни представители.
Така че по тази процедура ние сме направили и нашето предложение.
А иначе, нека да припомня, колеги. Все пак ние бяхме вносители на два отделни законопроекта. Ревизирахме част от идеите си, които бяха залегнали в тези два отделни законопроекта, точно за да се съобразим с изразените опасения, включително и от страна на представителите на Националния осигурителен институт и на Министерството на труда и социалната политика – да не се отвори много широко вратата и т.н., и т.н.
В момента предложението, което е на вашето внимание, ще реши наистина случая на хора, които добросъвестно са действали, но, така или иначе, в момента са със спрени пенсии. Друг вариант за тези хора да бъде решен техният въпрос просто няма.
Така че аз моля за вашата подкрепа и все пак ние сме се възползвали от правото си на законодателна инициатива, което правилникът ни гарантира на всички народни представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Има думата госпожа Понева. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Неведнъж сме отхвърляли предложения, направени точно по този начин, именно защото спазваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Вашите мотиви, госпожо Калканова, са много ясни, много добре изложени, разбираме всичко това, но смятам, че наше основно задължение е да спазваме правилата, които сами сме създали и да даваме пример в това отношение.
Такъв текст днес не може да се гласува. Вие оттеглихте Вашия законопроект и преди влизането му в пленарна зала имаше някакви спорове. Всичко това не стана ясно защо се случва. Но аз съм категорична в своето становище, че днес ние не можем да гласуваме такъв текст по този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Колеги, при тази ситуация отговорността е моя, а тя е единствено и само да спазвам Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, независимо от това какво е моето отношение по този проблем.
Днес аз не мога да подложа на дискусия и гласуване този въпрос. Дадох възможност да се чуят мнения от различни посоки. Съжалявам за това, но това е изискването на правилника и не само на правилника, а и на Конституцията – чл. 71.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията. Извинявам се, защото дискусията беше не толкова лека, но да се надяваме, че ще намерим изход от ситуациите, в които волно или неволно изпаднахме.
Благодаря още веднъж на всички за участието в заседанието. Желая ви лека вечер.
Закривам заседанието.(Закрито в 17,55 ч.)