ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 654-01-54, внесен от народните представители Иван Николов Гризанов, Йордан Димитров Костадинов и Христина Христова Велчева на 18.04.2006 г.
2. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Предлагам днешният дневен ред на заседанието да бъде следният:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 654-01-54, внесен от народните представители Иван Николов Гризанов, Йордан Димитров Костадинов и Христина Христова Велчева на 18.04.2006 г.
2. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 654-01-54, внесен от народните представители Иван Николов Гризанов, Йордан Димитров Костадинов и Христина Христова Велчева на 18.04.2006 г.
2. Разни.
Колеги, да ви представя гостите на днешното заседание. Тук е господин Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева – директор в Националния осигурителен институт, госпожа Александрова – Правна дирекция на Министерството на труда и социалната политика, госпожа Ася Гонева – от КНСБ, госпожа Емилия Василева – ръководител Управление “Администрация и контрол” в АЕЦ – Козлодуй, госпожа Сийка Пенкова – ръководител Управление “Управление на финансовите ресурси” в АЕЦ – Козлодуй, Петя Митринова – ръководител Сектор ТРЗ в АЕЦ – Козлодуй.
Ако някого съм изпуснал, моля да бъда извинен.
Колеги, сега давам думата на вносителите да ни представят законопроекта. Господин Гризанов, Вие ли сте човекът, който ще представи законопроекта? Заповядайте, имате думата.
ИВАН ГРИЗАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа!
Разрешете ми накратко да изложа мотивите за предложението, което сме направили.
Това предложение направихме, след като комисията, която Вие ръководител, господин председател, отхвърли предложението на господин Иван Николаев Иванов за промени в Кодекса за социалното осигуряване, явно като не особено съвършено предложение. Бяхме запознати с мотивите на комисията, с начина на гласуване на това предложение.
Ние преценихме, че можем да внесем по-коректен текст. Възможно е и ние да сме направили пропуски. Това вие ще прецените като компетентна комисия.
Ще започна оттам, че основание да направим това предложение имаме доста отдавна. Смятаме, че с това предложение ще можем да решим някои социални последици от спирането на първи до четвърти блок в АЕЦ – Козлодуй.
Още когато стана ясно на обществеността и на ръководството на Министерството на енергетиката, на ръководството на АЕЦ – Козлодуй, че първи и втори блок ще бъдат спрени в края на 2002 г., тогава беше разработена една програма, наречена “Програма за управление на социалните аспекти при извеждане от експлоатация на първи и втори блок. Това беше през 2002 г. Тогава петте синдикални организации, които представляваха работниците и служителите в АЕЦ – Козлодуй, бяха съгласували тази програма. Тя беше приета в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Тогава бяха предначертани и мерки, които ние виждаме като подходящи и бяха отнесени към Министерския съвет, към Народното събрание. Надявам се, че тогава тази програма е влязла по някакъв начин и в Комисията по труда и социалната политика.
Лично аз като председател тогава на Съвета на директорите и изпълнителният директор, който се е разписал под законопроекта, не срещнахме някакво особено разбиране и вземане на решение по този въпрос. През същата тази 2002 г. ръководството на АЕЦ – Козлодуй, възложи и получи анализ от УНСС – София, на тема “Анализ на икономическите, социалните и екологичните последици от предсрочното извеждане от експлоатация на първи и втори блок.
Тогава повдигнахме въпроса пред Министерството на енергетиката и енергийните ресурси с решимостта на тогавашния министър на енергетиката и енергийните ресурси – господин Милко Ковачев. Вие знаете, че с Решение № 351 от 12.05.2003 г. на Министерския съвет беше създадена междуведомствена група с участието на осем министерства, Агенцията за ядрено регулиране, две дирекции на Министерския съвет, областите Враца, Стара Загора и Благоевград и под председателството на министъра на енергетиката и енергийните ресурси беше изготвен доклад за социално-икономическите последици от спирането на някои блокове в АЕЦ – Козлодуй.
Този доклад беше внесен в Министерския съвет на заседание, но тогава Министерският съвет не излезе с конкретни решения по този доклад.
По-късно в следващите години след 2003 г. ние направихме още не малко анализи, за да се убедим в това, което ни се предоставя като информация, да няма кой знае какви различни мнения по това какво ни чака. Ще спомена само някои от тях. Консултативният център по приемането на България в Европейския съюз ни предостави сравнителен икономически анализ на ефектите от преждевременното извеждане на трети и четвърти блок на АЕЦ – Козлодуй, международна оценка, изработване на план за действие.
Последният доклад, който вие знаете, че получихме, това беше доклад на Международната агенция по енергетика също със социалните аспекти от преждевременното затваряне на трети и четвърти блокове.
Не е коректно да споменавам известна западна фирма, тъй като все пак по договора, който имахме с тях, има известна доза конфиденциалност, но аз ще спомена още един анализ. Мисля, че ако Комисията по труда и социалната политика се интересува, можем да намерим формата, за да бъде предоставен този доклад. Този анализ е на тема: “Изпълнение на комплексна оценка на ефектите от спиране на първи и втори блок, възможностите за тяхната експлоатация при поддържане на необходимо ниво на безопасност. Там заключенията са доста интересни.
Ще спомена само и Конвенцията за ядрена безопасност, която е ратифицирана със закон, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 14 септември 1995 г., където в Глава втора “Задължения” е написано, че при определяне времето за спиране на ядрени блокове трябва да се вземе под внимание цялата енергийна ситуация, възможните алтернативи, а така също и социалното, екологичното и икономическото въздействие.
За да не ви отегчавам повече ще кажа, че смятам, че всички анализи са коректни и дават определени насоки какво трябва да правим. За мен като български гражданин най-важен е докладът на нашата междуведомствена експертна група, която е изготвила доклад до Министерския съвет и където в т. 4.2.4 “Социални последствия” са описани последиците, които са свързани със заетостта, разходите за социално подпомагане, какво би трябвало да се препоръча и т.н.
В становищата, които получих и се запознах - на Министерството на труда и социалната политика – повечето неща почти съвпадат с това, което се препоръчва. Нас ни притеснява това, което ни очаква от следващата година, когато ще се получи много сложна ситуация за пренасочване на персонала. Ние видяхме като изход от тази ситуация – възможен вариант – това, което сме ви предложили. Може да не сме били много точни, но аз смятам, че държавата, след като е поела ангажимент да спре първи до четвърти блок в определените срокове, трябва да си дава ясна сметка, че трябва да предприеме и необходимите мерки за преодоляване на последствията, тъй като в доклада, предложен на Министерския съвет, е написано, че това не е по възможностите само на България.
Конкретните мотиви към законопроекта нямам намерение да ги чета, тъй като предполагам, че всички колеги са ги получили, запознали са се с тях и не искам да губя времето сега на комисията.
Поканих и колегите – експерти от АЕЦ – Козлодуй, тъй като все пак те са по-компетентни в тази област. Ако трябва, те биха могли да отговорят на някои въпроси и по мотивите.
Надяваме се на подкрепа от Комисията по труда и социалната политика в решаването на общите проблеми, които ни предстоят.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Гризанов.
Колеги, нека първо дадем възможност на институциите да ни запознаят със становищата, които са ни предоставили – съвсем накратко, защото се надяваме, че всички са ги прочели. След това ще стартира дискусията.
Заповядайте, господин Банков. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Министерството на труда и социалната политика е предоставило писмено своето становище и затова ще ми позволите да обърна внимание само на няколко акцента.
Ние действително споделяме загрижеността както на вносителите, така и на експертите, така и на хората, които работят в уникалната АЕЦ – Козлодуй.
В същото време обаче Министерството на труда и социалната политика иска да подчертае и други възможности, които ръководството на АЕЦ – Козлодуй, би следвало да използва преди евентуално да се приеме една такава мярка, за каквато те пледират.
Става дума за търсене на възможности за професионална реализация в сходни професионални направления, използване на всички предвидени възможности в Закона за насърчаване на заетостта и т.н.
На второ място, сериозен повод за загриженост представлява предложението на вносителите за насърчаване на практиката за ранното пенсиониране в условията на изключително неблагоприятна ситуация на пазара на труда в България. Тя е неблагоприятна от дълги години.
Колкото и да са уникални различните търговски дружества, голяма част от вас сигурно знаят, че за тези 15 години 2 милиона български граждани – високо образовани, високо квалифицирани – завинаги загубиха работните си места, смениха си работата с нещо друго и т.н.
Следователно ние не бихме могли да подкрепим толерирането само на група персонал от едно търговско дружество. Ако се създаде такава възможност, с подобни искания за ранно пенсиониране и редица други привилегии чрез пенсионната система на страната, не само определени професии, както и при миналите заседания стана ясно по други поводи, че има, но ще дойдат още много търговски дружества.
Така че Министерството на труда и социалната политика не подкрепя това предложение.
Последното, което искам да кажа, е, че още веднъж смятам, че тук е и господин Йордан Христосков, тук са и други членове на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, които също ще потвърдят едно решение на Надзорния съвет, че всяко решение за изключение в така установените принципи на пенсионния модел в страната и на пенсионната система ще доведе до водопад от други искания. А такива искания има.
В заключение ще кажа, че Министерството на труда и социалната политика не може да подкрепи законопроекта, предложен от народните представители Иван Гризанов, Йордан Костадинов и Христина Христова, макар и да отчитаме цялата сложност на проблема и уникалността на тези специалисти за България.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Банков.
Господин Христосков, може би Вие ще представите становището на Националния осигурителен институт? Заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители и гости!
Първо, искам да кажа, че ние изцяло подкрепяме изразените от господин Гризанов опасения за последиците от преждевременното спиране на блокове от АЕЦ – Козлодуй, и че е крайно време да се предприемат конкретни мерки и това да бъде пакет от социални мерки при едно такова масово освобождаване на висококвалифицирани и уникални специалисти за България.
Нашето мнение обаче е, че начинът, по който се търси решаването на този проблем – само с промени в Кодекса за социалното осигуряване – не е най-удачният. Затова нашето становище е, меко казано, резервирано към внесения законопроект.
Ние имаме едно общо съображение и три конкретни съображения за такова резервирано становище.
Общото ни съображение е следното и ние сме го изразявали тук многократно. Това е, че неудачите със забавеното преструктуриране на икономиката, със закриване на такива важни национални обекти не бива да се решава чрез ранно пенсиониране, а с други мерки, които са прилагани в много страни по света, в това число и социална защита, но друг вид социална защита.
Освен това смятаме, че не бива хората да бъдат компенсирани за това, че са работили във вредни условия на труд, с по-високи пенсии или с други привилегии, а по принцип трябва да се води политика на свеждане до минимум на риска за работа в такива условия.
Това са общите ни съображения.
Конкретните ни съображения са следните.
Вече беше казано от заместник-министър Горан Банков, че това ще бъде прецедент – за първи път за отделно търговско дружество, за отделно предприятие в закон – в случая Кодекса за социалното осигуряване – да се въвежда специални привилегии за пенсиониране. Досега, включително и в стария Закон за пенсиите, такива въпроси са решавани за отделни отрасли, за групи отрасли, за отделни професии, но не и за предприятия. Има риск наистина едно такова законодателно решение да повлече след себе си поредица от други подобни искания от други ключови за България предприятия, например БДЖ или железопътна инфраструктура, пристанищата и т.н.
Вторият ни конкретен аргумент се изразява в следното. Неправилно се смята, че след 2009 г. ще отпадне ранното пенсиониране. Напротив, ранното пенсиониране се запазва за рисковите отрасли, за работещите при условията на първа и втора категория труд, но с тази разлика обаче, че то преминава от държавното обществено осигуряване и се финансира от професионалните пенсионни фондове, които бяха създадени от 2000 г.
Разчетите, които ние направихме на база средни данни за работната заплата в АЕЦ – Козлодуй – благодарим за това, че ни беше дадена възможност да разполагаме с такива данни – показва следното. За десет години в индивидуалната партида на работещ в АЕЦ – Козлодуй, при условията на първа категория труд заедно с вноски и капитализацията ще бъдат натрупани 91 787 лв. Ако служител на АЕЦ – Козлодуй, се пенсионира осем години по-рано, на което му дава право законът и след 2009 г. да осъществи тази възможност, той ще получава пенсия от 956 лв., което е много повече от пенсията, която би получил от държавното обществено осигуряване.
За онзи, който работи при условията на втора категория труд, който се осигурява със 7-процентна вноска, със средна работна заплата, ще бъдат натрупани в партидата му 41 678 лв. При три години по-ранна пенсия, каквато му дава законът и за която вие предлагате да бъде удължен срокът до 2015 г., с тази акумулирана сума той ще получава 1157 лв. пенсия.
Тоест, това, което сега законодателят е решил, е много по-благоприятно, отколкото предложението, което се прави със законопроекта.
И третият ни аргумент е, че, ако все пак бъде прието това решение, тези акумулирани суми, които цитирах, ще трябва да бъдат възстановени в държавното обществено осигуряване, защото те ще се възползват от ранно пенсиониране от системата на държавното обществено осигуряване.
Аз смятам, че тези последни два аргумента, които приведох, са много важни и моля, господин Гризанов, да обърнете внимание на тях, да бъдат обсъдени допълнително. Ако трябва да се направи среща и с нашите експерти, тук е и госпожа Митрева, госпожа Кръстева, които работиха по подготовката на това становище, и наистина да се преосмисли този законопроект.
Отново повтарям, и с това приключвам, господин председател, че ние не възразяваме и ще помогнем по всякакъв начин в търсенето и намирането наистина на един пакет от социално-защитни мерки за решаването на този проблем.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Не виждам представители на Българската стопанска камара, които са ни предоставили становището си по законопроекта.
Но виждам представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Госпожо Гонева, вероятно Вие имате желание да представите устно вашето становище по този въпрос. Заповядайте, имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Да, и писмено ще го предоставим, господин председател.
Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Конфедерацията на независимите синдикати в България много внимателно се запозна с предложението на вносителите и с техните мотиви. За жалост крайното наше становище не би се харесало, защото то не подкрепя този начин на решаване на социалните проблеми такива, каквито ги виждат вероятно те.
Аз съм силно облекчена от това, което беше изразено като становище от Националния осигурителен институт, просто защото беше наблегнато на професионалното решаване на въпросите така, както те са уредени и регулирани в Кодекса за социалното осигуряване. Може би трябва само да добавя, че към принципните съображения, които бяха изложени от Националния осигурителен институт, ние имаме и едно възражение за това, че подходът, който се предлага да бъде ползван в случая – с “насърчаването”, както точно е използван терминът в мотивите към законопроекта, на ранното пенсиониране не се обвързва по този начин, по който те го виждат, нито със стратегията на реформата на българската пенсионна система, нито с 11-те общи цели в стратегията за развитието на пенсионните системи в страните от Европейския съюз, където се надявам в скоро време да бъде и България.
Вече стана ясно, че има известно неразбиране у вносителите по отношение на механизма, по който действа особената разпоредба на § 4. Ние не сме правили разчетите, за които тук стана дума, но сме убедени, че далеч не би било по-изгодно, ако трябва да гледаме – защото за нас това също е много важно – изгодата за хората, които работят там, тъй като интересите на тези хора ние представляваме.
Ние смятаме, че подходът, който е предвиден в този законопроект, не защитава достатъчно добре техните интереси, тъй като правото им на ранно пенсиониране, така или иначе, съществува. А вече съм повече от убедена от това, което чух като числа, изложени от управителя на Националния осигурителен институт, че и де факто те няма да имат и финансова изгода да се пенсионират по начина, по който се предлага, освен че би било – как да кажа – едно твърде безпринципно решение да се извади едно търговско дружество – безспорно АЕЦ – Козлодуй е уникално дружество за България и за всички нас като граждани и потребители – но, така или иначе, би трябвало да следваме принципите на реформата, а тя се е погрижила според нас за едно добро решение по въпросите такива, каквито са видени като проблем от хората, които ги предлагат на вашето внимание.
Нашата молба е вие като народни представители и те като вносители, а също и помощниците на народните представители, които са били вносители и са дали аргументите към законопроекта, много внимателно още веднъж да преценят нещата, да се съобразят, доколкото им е възможно, със становищата, които са изказани тук от институциите, и в крайна сметка да вземете едно решение, което е в полза както на работещите, което е и целта на предложението, така и на системата и на реформата като цяло в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Гонева.
Уважаеми колеги, вероятно забелязахте от становището на институциите в България, на официалните институции, които са ангажирани с конкретния казус, че те са изключително внимателно написани и не само внимателно написани, но бяха представени по един начин, който изразява уважението на институциите в България към проблемите, които бяха визирани в експозето и в представянето на законопроекта от господин Гризанов.
Вероятно и колегите ще представят и допълнителни мотиви и аргументи. Но очевидно е, че проблем съществува. Обаче има и един друг проблем. В стремежа си да решим конкретния казус, конкретния проблем ние рискуваме да противопоставим тази категория български граждани на други категории, които имат сходни проблеми. Защото прословутото преструктуриране на икономиката, което продължава вече доста години, специално в ядрената енергетика се развива по малко по-различен начин и във времето е разположено малко по-продължително.
За съжаление отново осигурителната система е тази, която трябва да решава всички проблеми, включително и този. За да минимизираме по някакъв начин ефектите от това преструктуриране, през 2000 г. ние се постарахме в рамките на пенсионния модел да включим и така наречените професионални пенсионни фондове, за които вече стана въпрос.
Така че вече съществува механизъм за решаване на този проблем и, ако това, което вие предлагате, ако сте убедени, че не е толкова изгодно, колкото това, което е записано в текстовете на закона, на кодекса, това означава, че трябва да се
Иначе това, което казвате, че различни институции са препоръчвали това или онова – аз не искам да изброявам всички документи, които Вие цитирахме, господин Гризанов, вероятно те са имали някакви намерения. Но това са само намерения и препоръки. А по Конституцията, по нашата Конституция този, който има право на законодателна инициатива – тъй като има нужда от законодателна промяна, за да се реализира идеята – знаете кой я има. Вие коректно сте внесли законопроект по този въпрос.
Колеги, аз мога да говоря много на тази тема, но не искам да се впускам, защото мисля, че нещата в конкретния случай са ясни.

Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Вземам думата, защото, ако си спомняте, господин председател, една реплика, която използвахте в дебата, когато обсъждахме минните спасители от Бобов дол, сега я използвахте отново.
Явно е, че съществува проблем. Тогава имаше проблем. Сега има проблем, предполагам, че ако от друга категория работници внесат подобно предложение
Тогава аз предложих, но за съжаление не се гласува като решение, евентуално да изградим помощен орган към комисията. Ние имаме такива права и възможности, а вие имате и практика като председател на комисията, доколкото разбрах, който наистина да систематизира тези проблеми, които възникват и ще възникват
Така или иначе, ще има недоволство. Сигурно вие чухте, прочетохте във вестниците, от телевизиите чухте, че минните спасители вече започнаха стачни действия. Сега се канят да завардят път Е 79. Не казвам, че това ще им реши проблема, но, така или иначе, ние трябва да търсим решение на проблемите, които стоят пред хората. Затова сме тук.
Заради това още веднъж предлагам, господин председател, да се помисли за създаването на този помощен орган. Междувременно отварям една скоба. Сега ми е трудно наистина да преценя какво печелят тези хора и какво ще изгубят, защото, когато прочетох мотивите на институциите, които всъщност са компетентни и от позицията си на експерти представят пред нас проблема, наистина излиза, че
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Коя е тази гледна точка?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Която изложиха колегите – че има експерти, които са
Заради това още веднъж ви предлагам да се опитаме да сформираме такъв помощен орган към Комисията по труда и социалната политика и това да се гласува, ако не възразявате.
Благодаря.

Няма нужда от гласуване. Вие имате право по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а и по правилника, който гласувахме на първото заседание на комисията – Правилника за организацията и дейността на работата на Комисията по труда и социалната политика – имате право да внесете такова предложение.
Само че на мен и сега ми е трудно да видя какво може да реши една такава комисия. Какъв казус тя трябва да решава? Да пенсионираме рано хората? Какво да правим?
Уважаеми колеги, аз не искам да продължавам да говоря на тази тема, но съм принуден да го направя. Специално за минните спасители, за които Вие говорите, госпожо Панева, това са хора, които искат да придобият право на пенсия, за да могат да работят след това. Искат да имат и гарантиран доход и да работят след това по други трудови правоотношения.
Ако смятате, че това трябва да прави Комисията по труда и социалната политика, можем да го направим. Но това ще бъде едно изключително конюнктурно решение, което ще противопостави тази категория на всички останали пенсионери, а и не само на всички останали пенсионери, но и на всички работещи. Защото 1млрд. 500 млн. или 1 млрд. 600 млн. лв. са парите, които доплаща държавният бюджет на Националния осигурителен институт. Тези пари откъде идват? От данъците на всички работещи, на всички останали. А вие попитали ли сте всички останали дали
Колеги, това е една изключително интересна дискусия. Ако искате, може в рамките на този Консултативен съвет, който съществува към Комисията по труда и социалната политика, да говорим дълго време на тази тема. Нямам нищо против. Внесете по съответния ред предложение. Но трябва да се знае какво ще обсъждаме, какви решения трябва да вземем, за да сме наясно.
Аз в никакъв случай не одобрявам позицията, която противопоставя едни народни представители на други, тоест, аз искам да реша проблемите, но другите не искат да ги решат. Нашата комисия и Народното събрание трябва да решават проблемите на всички, а не само на една група от пенсионерите в България. Това сме го правили вече.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз просто съм принудена да отправя тази реплика.
В никакъв случай, когато сме внасяли този законопроект, независимо един от друг госпожа Калканова и ние, групата от Коалиция за България, не сме искали да се противопоставяме нито на колегите, нито да противопоставим категориите работници.
Но аз искам да Ви попитам, господин председател, нима хората от други категории, които се пенсионират, имам предвид военните, подземните миньори и т.н., нима те не избират дали след това ще работят. Те избират дали след това ще работят, дали имат сили. Това е тяхно право. Защо тогава не се сърдим на военните, на работещите в МВР, в армията и т.н. И те продължават да работят след пенсионирането. Някои копаят земята, защото смятат, че не е морално да останат в предприятията – тук има и въпрос на морал – за да заемат мястото на един млад
Ако убедим хората наистина така да разсъждават, сигурно ще бъде по-различно. Но
Така че дайте да не даваме този пример само за минните спасители. Хиляди са тези, които работят след пенсионирането си.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Волно или неволно, Вие отново противопоставихте различни групи – военни,
Има думата доц. Кумчев. Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един въпрос, ако ми позволите, към господин Христосков, ако, разбира се, е компетентен да отговори.
Каква е практиката в другите страни по отношение на тези казуси, които разглеждахме и в предишното заседание на комисията, и в днешното. Ако обичате, да ни помогнете с подобна информация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доц. Кумчев.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ранното пенсиониране се ограничава навсякъде. Тук много ясно личи от документите на Европейската комисия, на Европейския съюз, в частно – така наречения “открит метод на координация”. Не казвам, че то изцяло е премахнато. Различните държави са приели различни преходни периоди, в които остава възможността за ранно
Разликата, доц. Кумчев, е тази, че при нас за ранното пенсиониране ние сме намерили решение и го прехвърляме към така наречените “професионални пенсионни фондове”, тоест, ние не го отменяме, а в останалите страни се решава също чрез професионални пенсионни фондове, но такива, каквито ние сега създаваме – от работодателя. Там работниците могат да получат от натрупаните средства в тяхна индивидуална сметка, финансирана от работодателя, в най-различни пенсионни професионални схеми или някаква еднократна сума като обезщетение – това, което при нас са двете или шестте заплати – или пък срочна
Подходите горе-долу са същите. Почти няма разлика, но при всички случаи въпросът не се решава с ранно пенсиониране или то е ограничено, а се търси алтернатива за заетост.
Има и още нещо, което съм написал в становището, което съвсем накратко изложих пред вас, това е, че се правят опити за премахване на риска, тоест, онова, което задължава да бъдеш щедър, да си изкупиш, с други думи, вината към тези хора, че си ги карал да работят във вредни и рискови условия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, госпожо Василева Имате думата.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА: Добър ден, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм Емилия Василева – ръководител Управление “Администрация и контрол” в АЕЦ – Козлодуй.
Първо, бих искала да кажа, че този законопроект, който е внесен от нашите бивши колеги – господин Гризанов, господин Костадинов – и госпожа Христина Христова, вече веднъж като идея е обсъждан на изнесеното заседание на парламентарната Комисия по енергетика, което се проведе в АЕЦ – Козлодуй, миналата година. Един от въпросите, който беше поставен тогава от господин Аталай, беше въпросът по отношение на нашите предложения за промяна в законодателството. В резултат на това ние сме изпратили едно писмо през началото на м. ноември 2005 г. до парламентарната Комисия по енергетика, където това предложение вече съществува. Каква е съдбата му оттук нататък, не знам.
Бих искала накратко само да подкрепя господин Гризанов, господин Костадинов и госпожа Христова в мотивите, които те са изложили към законопроекта.
Първо, искам да кажа, че ние всички осъзнаваме, включително и в АЕЦ – Козлодуй, че това е прецедент. Действително е прецедент. Но също така е прецедент и фактът, че се взема решение да се затворят блокове, за които има издаден лиценз за експлоатация. Лицензът е издаден през 2003 г. за трети блок за осем години, а за четвърти блок за 10 години.
Както неотдавна министърът на икономиката и енергетиката господин Овчаров каза, ние плащаме изключително висока цена и тази цена на практика е недопроизводената електроенергия от трети и четвърти блок. Господин Гризанов ви каза колко изследвания са направени. Сумите са огромни.
Освен това в една от становищата, с които ние се запознахме, беше казано, че този подход няма да осигури запазване на квалифициран персонал за АЕЦ – Белене. Имайте предвид, че изграждането на една атомна централа изисква доста продължителен период от време, а кадрите, които работят в АЕЦ – Козлодуй, малко или много, биха могли да напуснат дори и страната. Тогава ние оставаме пред риска да нямаме квалифициран персонал в тази страна, която да изгражда АЕЦ – Белене, и да трябва да си наемаме персонал от чужбина, както направиха чехите в АЕЦ – Темелинг, където цената на един квалифициран инженер е 30 хиляди евро месечно. Аз мога да твърдя това нещо, тъй като познавам лично руските инженери, които работят в АЕЦ – Темелинг.
Тъй като периодът между спирането на блоковете в АЕЦ – Козлодуй, и пуска на блоковете в АЕЦ – Белене, ще бъде повече от шест години, вече има закъснение в решението за изграждане на АЕЦ – Белене, ориентировъчната реална дата е около 2015 г. Затова и в нашите разчети съществува тази дата – 2015 г.
Ние смятаме, че прилагайки в допълнение на останалите мерки една подобна схема, ние ще можем да постигнем, от една страна, задържане на квалифицирания персонал, високо квалифицираният персонал, защото една такава схема за пенсиониране ще задържи високо квалифицирания персонал, който няма да се повлияе, той няма да отиде да се пенсионира, и ще оставим ниско квалифицирания персонал, който няма подходяща алтернатива, да бъде пенсиониран, а на негово място ще обучим подходящ брой нови хора за АЕЦ – Белене.
Ядрената енергетика е по-специален отрасъл и ние действително, независимо, че сме едно търговско дружество, бих казала, че сме отрасъл в България, защото друг никой не се занимава с ядрена енергетика. За отделни категории персонал е необходимо повече време и на по-млада възраст.
Що се отнася до предложенията на Министерството на труда и социалната политика и на Националния осигурителен институт по отношение на прилагане на други форми и методи за минимизиране на социалните последствия, аз бих искала да ви уверя, че тези форми и методи ние ги прилагаме. Ние прилагаме и професионална преквалификация, ние използваме и Закона за насърчаване на заетостта. Но всички тези мерки са приложими към определени категории персонал.
Искам да имате предвид, че, прилагайки подобна схема в рамките на община Козлодуй, която е с по-висока безработица, отколкото всички останали общини средно в България, ние успяхме да задържим нивото на заетостта на ниво 11 хиляди души, плюс – минус 100 – в рамките на последните пет години при положение, че само заетите пряко в АЕЦ – Козлодуй, в момента са 4900 души, а когато започнахме да прилагаме подобна схема на ранно пенсиониране, те бяха около 6000 човека.
Това е накратко онова, което аз бих искала да кажа в подкрепа на предложението на господата Гризанов, Костадинов и госпожа Христова.
Бих искала да кажа, че ние сме отворени за разрешаване на социалните последствия и към Министерството на труда и социалната политика, и към Националния осигурителен институт, и към синдикатите. Дори утре очакваме браншовата камара на енергетиците да дойде, за да се запознае с нашата ситуация. Използваме абсолютно всяка възможност.
Но, както каза господин Гризанов, Конвенцията за ядрена безопасност, на която България е член, изисква при спирането и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, на блокове да се отчитат всички аспекти, включително и социалните. За съжалени, откакто са спрени първи и втори блок и както ще спрат трети и четвърти блок, държавата по никакъв начин не е помогнала на едно търговско дружество, та макар и то с функции на отрасъл, в минимизиране на тези социални последици.
Затова аз ви благодаря за възможността от името на ръководството на АЕЦ – Козлодуй, от името на моите колеги да изслушате нашите съображения. А вие, разбира се, ще си вземете решение такова, каквото смятате за правилно.
Но аз искам да ви уверя, че ние от страна на ръководството на АЕЦ – Козлодуй, ще направим всичко възможно да осигурим две неща: да запазим социалното ниво на нашия персонал именно с една цел – България да остане ядрена държава и да има собствен капацитет за изграждане на АЕЦ – Белене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Василева.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър Банков, уважаеми господин Христисков, уважаеми колеги!
От 2000 г., както знаете, беше приет новият Кодекс за социалното осигуряване и с него беше приета така наречената тристълбова пенсионна система: държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и доброволното пенсионно осигуряване.
Като слушам мотивите, с които се внася законопроекта, аз не мога да разбера как ще решим проблемите на заетостта и на безработицата като пенсионираме хората. Ние пак можем да ги пенсионираме и ги пенсионираме, само че по втория стълб. Когато трябва да запазваме висококвалифицирани специалисти, ние ги пенсионираме. Не виждам каква е разликата: дали ще бъдат пенсионирани по първия стълб – държавното обществено осигуряване – или ще получават парите от професионалните пенсионни фондове, тоест, това, което е направено.
Има и още нещо. В тези професионални пенсионни фондове тези партиди са лични на хората. Вкарвайки ги в първия стълб, ние ги вкарваме в държавното обществено осигуряване. Аз не виждам проблем в това лицата, които работят в АЕЦ – Козлодуй, да могат да се пенсионират, но те се пенсионират от втория стълб – от професионалните пенсионни фондове.
Изчисленията, които е направил господин Христосков са верни. Аз не говоря за другата изгода, която имат тези работници и служители, но те получават пенсия. Ако трябва да ги запазят като специалисти, те пак могат да бъдат пенсионирани. Тези хора, които вие решите да пенсионирате, вие пак ще ги пенсионирате, само че няма да ги пенсионирате от държавното обществено осигуряване.
Проблемите на работещите в АЕЦ – Козлодуй, са решени и аз ще се въздържа при гласуването на този законопроект, поради това че нашата пенсионна реформа не е заработила и ние искаме да я променяме, а идва 2009 г., когато всички, които работят по категории и ще получават пенсия от тези професионални пенсионни фондове, ние предварително да предрешаваме въпросите.
Отделно трябва да отбележа, че има и натрупани много средства в тези професионални пенсионни фондове. Затова не виждам защо трябва да решаваме проблемите на заетостта и на безработицата чрез общественото осигуряване, както беше казано. Ние можем да го решим сега това, можем да направим и други промени, но, както доктор Адемов каза, а то и се вижда, субсидията от държавния бюджет за пенсиите е 1 млрд. 400 млн. лв. към държавното обществено осигуряване. Ако трябва да я увеличаваме, ние трябва да сменим цялата пенсионна система, да направим нова пенсионна реформа, тъй като има много желаещи да бъдат пенсионирани по-рано, а след това да работят.
Аз не виждам мотив точно за АЕЦ – Козлодуй, да бъдат направени промени и да бъде удължен срокът за по-ранното им пенсиониране. Те по-ранното пенсиониране го имат и сега и то е по-благоприятно за тях.
Така че аз ще се въздържа при гласуването на законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Колеги, преди да дам думата на господин Гъндев, искам да кажа нещо във връзка с уникалността на АЕЦ – Козлодуй. Естествено, че никой не оспорва това. Но аз ще ви кажа и един друг аргумент. Националният осигурителен институт също е уникална структура и при всички положения не е държавна структура. Огромна грешка е да се твърди, че Националният осигурителен институт е държавна структура, тъй като това е обществена институция с трипартитно управление. В Надзорния съвет на Националния осигурителен институт са работодателите, синдикатите и държавата. Дори и Надзорният съвет се управлява на ротационен принцип.
Така че да бъркаме Националния осигурителен институт с държавна структура не е най-правилния подход според мен.
Следващото нещо, което искам да кажа, е, че е вярно, че има осигурителни вноски от държавния бюджет, които влизат в Националния осигурителен институт в частта, в която се полага за работодателите. Но това не означава, че Националният осигурителен институт е държавна структура.
Аз реагирам по този начин, защото дълго време сме се стремили да отделим държавното обществено осигуряване и да институционализираме Националния осигурителен институт като обществена институция, която да се грижи за социалното осигуряване в България. За съжаление ние решихме, че Националният осигурителен институт може да се грижи за всичко в България, включително и за запазване на квалифицираните специалисти – най-новото нещо, което чух днес е това. Няма такива възможности. Националният осигурителен институт има съвършено различни задачи, които са разписани в закона – в Кодекса за социалното осигуряване. И, ако към тези задачи прибавяме непрекъснато други, ние рискуваме да превърнем Националния осигурителен институт в една институция, която ще решава конкретни, конюнктурни, моментни, съсловни, организационни или регионални, отраслови, браншови проблеми.
Не, няма как да ги реши всички тези проблеми. Там подходът е съвършено различен. Необходим е балансиран подход, за да може да се гарантира на пенсионерите в България получаването на пенсия всеки месец. А това са 2 млн. 370 хиляди пенсионери. Пораснаха пенсиите, нарасна размерът на средния осигурителен доход над средната пенсия.
Така че всички тези неща сигурно са верни, но от една гледна точка. А когато гледните точки станат много, тогава се разбира, че подходът за решаването на тези проблеми не трябва да бъде едностранен. Вярно е, че енергетиката се преструктурира, вярно е, че има подписани конвенции и т.н., но още по-вярно е, че Националният осигурителен институт работи по определен закон – по Кодекса за социалното осигуряване. Това е конституцията на социалното осигуряване в България. Всички обезщетения, цялото социално осигуряване са кодифицирани в Кодекса за социалното осигуряване.
Заповядайте, господин Гъндев. Имате думата.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми гости, колеги!
Аз следя внимателно дискусията и слушам изказванията. Имам чувството, че си говорим на два езика. Тъй като това, което предлагат колегите от АЕЦ – Козлодуй, не е свързано въобще с проблеми за финансите и вие упорито защитавате една теза.
Едва ли на това заседание ще се разбере за какво става въпрос, защото човек, който не е бил в Козлодуй, не е работил в Атомната централа, трудно може да разбере начина на мислене и манталитета на хората, които са там. Аз съм имал това щастие да бъда дълго време на два пъти в Атомната централа. Затова смятам, че времето е пред нас. Няма проблем дали днес или утре ще се реши това предложение.
Но смятам, че, ако днес законопроектът се гласува и голяма част от колегите се въздържат, каквато нагласа има, и се отхвърли това предложение, това няма да е от полза не толкова за Националния осигурителен институт, където въобще няма проблем с предложението, което те правят, а ще има проблем повече за нашата страна и за развитието на ядрената енергетика.
Аз апелирам към вас, ако трябва, да се отложи гласуването на тава заседание, а Комисията по труда и социалната политика да намери по-точното решение. Аз съм уверен, че колегите от АЕЦ – Козлодуй, ще ви поканят, първо, да видите централата, второ, да се запознаете на място с проблемите и да разберете това, което те ви предлагат. При тях не става въпрос за пари, уверявам ви.
Аз внимателно слушах всички мотиви на всички, които се изказаха. Напротив, това, което те предлагат, е не да се вземат парите на държавата, а да се отложи вземането им.
Затова ви предлагам, намерете време, стигнете до АЕЦ – Козлодуй, внимателно се запознайте с проблема и ще видите, че това, което вие убедително защитавате, не е това, което искат те.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гъндев.
След всичко това, което чух, не ми остава нищо друго освен да ви предложа внимателно да се запознаете с Кодекса за социалното осигуряване и с това, което предлагат колегите.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да дам един пример, за да стане ясно това, което казах, защото имам чувството, че колегите от АЕЦ – Козлодуй, чукат на отворена врата, при това се опитват да влязат през полуотворена, а тя е широко отворена.
Първото нещо, което казах, ние сме го написали и в нашето становище, е, че след 2009 г. се запазва ранното пенсиониране. За втора категория труд то е три години по-рано, както и сега, за първа категория е осем години по-рано, което означава следното. А точно това искат те – да се удължи срокът за пенсиониране от общественото осигуряване. Нека да обясня.
Един мъж, който е със средна работна заплата в АЕЦ – Козлодуй, и се е осигурявал в продължение на десет години в професионалния пенсионен фонд с 12 процента вноски, ще има натрупани в индивидуалната си сума над 90 000 лв. Този човек на 55 години ще се пенсионира и в продължение на осем години ще получава 956 лв. А той може да пожелае шест, пет, четири години. А, ако пожелае да я получава за четири години, пенсията му няма да бъде 956 лв., а ще бъде близо 2000 лв. за тези четири години, които той пожелае. Това ще бъде свързано с технологичните процеси на закриване на блоковете до навършване на възрастта по чл. 68, след което на базата на осигурителния стаж, който има този мъж, вече по общите правила той ще се пенсионира от държавното обществено осигуряване и пожизнено ще получава до края на живота си тази пенсия, която му се полага.
Тук има още един бонус в полза на хората, работещи при тези условия. За това, че той ще се пенсионира осем години по-рано, ние ще вземем среден осигурителен доход 12 месеца преди пенсионирането му. Тоест, от осем години средният осигурителен доход за последните 12 месеца ще бъде поне с едно 40 – 50 процента по-висок, отколкото, ако той се пенсионира на 55 години.
Тоест, така наречената “подложка” ще бъде много по-голяма и той ще получи много по-голяма пенсия, отколкото, ако се пенсионира пожизнено от държавното обществено осигуряване на 55 години.
Трето, ако той се пенсионира от общественото осигуряване в 2015 г., както вие предлагате, всичките тези суми, които споменах, ще бъдат върнати в Националния осигурителен институт и това е справедливо и така го е решил законодателят.
Тоест, ако трябва да бъдем груби, Националният осигурителен институт може да се окаже на далавера от това, което вие предлагате. Но ние не искаме с тези специалисти да правим такава търговия и да седнем да смятаме кое е по-изгодно за Националния осигурителен институт и кое не е по-изгодно. Ние търсим защита на хората и ви убеждаваме, че това е по-доброто. България е решила още през 1999 г., когато в тази зала се е приемал кодекса, по по-интелигентен начин въпроса с ранното пенсиониране от това, което вие предлагате. Извинявам се за начина, по който го обяснявам.
Към този начин, по който България е решила този проблем, страни, които имат подобна икономическа структура и подобни проблеми, проявяват интерес и сега искат да го въведат. Давам за пример Украйна, Русия, Македония, голяма част от останалите бивши Съветски републики, сега автономни държави. Полша също ни завижда, че по този начин сме го решили.
Ние в случая не говорим наистина за пари. Говорим за това кое е по-изгодно за работещите в АЕЦ – Козлодуй. Затова предложих на господин Гризанов. Нека експертите, с които сте работили, да заповядат в Националния осигурителен институт, ще прегледаме още веднъж тези разчети, ще ги покажем. Но няма отмяна на ранното пенсиониране. То прераства в друга форма, която е по-изгодна за хората.
Аз също знам, че всички служители на АЕЦ – Козлодуй, са осигурени в доброволен пенсионен фонд. Те ще си вземат пенсията от доброволния фонд, когато пожелаят. Знам, че имат и допълнителни застраховки в енергия и в други неща. Оттам също ще си вземете парите. Но капиталовото осигуряване е по-добро от онова, което вие предлагате да бъде съхранено. Аз наистина се учудвам за това неразбиране.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, ще ви помоля за мъничко внимание. Искам да върна малко лентата към това какво представлява законодателството в момента, защото без някаква базова подготовка по социалното осигуряване в България трудно може да се разбере каква е разликата между това, което приказваме тук, и това, което се предлага.
С по-други думи казано, това, което предлагате вие, ощетява хората в АЕЦ – Козлодуй. Не знам дали го правите волно или неволно, очевидно е, че неволно го правите. Но, ако ви се обясни за какво точно става въпрос, ще видите, че това, което се предлага – аз говоря за текст, не говоря за вашите намерения, аз знам, че вашите намерения са съвършено различни – ощетява хората в АЕЦ – Козлодуй. Защо?
Трета категория сега се пенсионират на 63 години мъжете и на 58 жените. През 2009 г. осем години преди навършване на тази възраст за тези, които са от първа категория, ще могат да получават пенсии от професионалните пенсионни фондове, а тези от втора категория – три години по-рано. Това е много по-благоприятно. Законодателят на времето се е замислил след много дискусия, след много обсъждане, след много кандарми, ако трябва така да се изразя, сме стигнали до това заключение – че това е благоприятният режим. Тъкмо с преструктурирането на икономиката е свързано всичко това, за което става тук въпрос.
Аз мисля, че ще се намери балансираното решение, което да удовлетвори и двете страни, но вероятно, както каза и господин Гъндев, има такава потребност да отидем в централата, да се срещнем с хората, които са ангажирани с този проблем и да им обясним точно за какво става въпрос. Защото е очевидно, че има нужда от това да се обясни за какво точно става въпрос.
Госпожа Гонева иска да прибави нещо към дискусията.
Заповядайте, госпожо Гонева. Имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, щях да кажа това, което всъщност каза господин Христосков – че трябва да направим така, че да се разбере, че се чука на отворена врата, че няма проблем за решаване с тази книга. И за да разбирам от социално осигуряване, няма нужда да ходя в АЕЦ – Козлодуй, и да го разглеждам. Никаква потребност нямам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Гонева, Вие можете да нямате, но ние може да имаме такава потребност.
АСЯ ГОНЕВА: Не, аз с най-голямо удоволствие бих отишла там, защото съм ходила като ученичка и там сигурно много са се променили нещата.
Но ви уверявам, че няма проблем в този закон за това хората, които трябва да се пенсионират по-рано, да го направят това. А с този текст създаваме проблем, защото им казваме: тук сега взимаме едни парички, които са във вашата сметка и ги прехвърляме където им е мястото. А защо им е там мястото? Защото вие оттам ще взимате пенсия, а не от тази сметка.
Дано да сте разбрали, уважаеми колеги от АЕЦ – Козлодуй, това, което господин Христосков обясни два пъти.
Последно ми позволете да кажа една фраза, защото няколко пъти тук прозвуча, в това число и в думите на госпожа Василева. Сигурна съм, че всички документи, които визират затварянето на блоковете, когато говорим за социални последици от затварянето на блоковете, нека да не мислим, че социални последици има само за хората, работещи в АЕЦ – Козлодуй. Между впрочем да отворя една скоба, някой да не се обърка, моята организация много силно защитава и много болезнено понася това, което трябва да се случи с АЕЦ – Козлодуй, така че надявам се, че няма да бъда неправилно разбрана.
Цяла България и всички работещи ще понесем социалните последици от затварянето на тези блокове и вие го знаете по-добре и от нас, защото сте професионалисти в тази сфера. Там става дума и за цени, и за жилищата на вашите хора, и за какво ли, какво ли още не.
Така че по отношение на този проблем, който е свързан със социалното осигурителното законодателство, няма такъв. Или ние не разбираме какво вие казвате.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Гонева.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Пропуснах още нещо много важно да кажа.
В социалното осигуряване се случва всичко и то затова покрива всички рискове, включително и риска “смърт”.
Ако в рамките на тези осем или три години по-ранно пенсиониране пенсиониралият се човек почине, например на втората година, остатъкът от тези пари отиват при неговите наследници. Тоест, те ще получат около 70 – 80 хиляди лева наследство. Ако този човек премине в ранно пенсиониране от държавното обществено осигуряване така, както вие предлагате, най-много, което би получил наследникът, е наследствена пенсия и, ако съпругата или съпругът на починалия е пенсионер, ще вземе 20 процента от неговата пенсия от държавното обществено осигуряване.
Тогава хората ще питат: там имаше 90 хиляди лева, защо Националният осигурителен институт ги взе, а сега ние получаваме само 20 процента от пенсията на починалия?
Разберете, наистина схемата е много по-добра, защото е капиталова, защото тези пари нарастват и това е съвременното осигуряване.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Христосков.
Заповядайте, господин Попвасилев. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Имам процедурно предложение да пристъпим вече към гласуване. Мисля, че това, което чухме, е достатъчно – поне за мен. Затова предлагам да преминем към процедура на гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Само последно, ако разрешите, разбира се, да дадем думата на господин Гризанов, който е един от вносителите на законопроекта.
Заповядайте, господин Гризанов. Имате думата.
ИВАН ГРИЗАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че Комисията по труда и социалната политика няма да съжалява, ако отиде на посещение в АЕЦ – Козлодуй. Там ще бъдете добре дошли.
Аз нямах някакви намерения и дано да не съм предизвикал някакви противоречиви чувства у хората тук. Получи се почти “кръгла маса” и може би бях на път да ви скарам по някакви въпроси. Тук се проведе една дискусия, която може би се отклони от целите на законопроекта.
Аз приемам всички аргументи, които бяха изказани тук, и ще се съглася с гласуването на членовете на комисията по компетентност. Но искам само да ви уверя, че в АЕЦ – Козлодуй, се работи за алтернатива, за трудова заетост, има специално създадено сдружение за регионалното развитие, за търсене на алтернативни решения. Всъщност, когато сме готови с една актуализирана програма, ще я предоставим на комисията, тъй като вече се работи по такава програма с международните консултанти по спиране на блоковете, за да намерим заедно решенията на проблемите на енергетиците.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Гризанов.
Колеги, да се надяваме, че дискусията вече е приключила.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-54, внесен от народните представители Иван Гризанов, Йордан Костадинов и Христина Христова, на първо четене.
Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – няма, “против” – няма, “въздържали се” – 15.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-54, внесен от народните представители Иван Гризанов, Йордан Костадинов и Христина Христова, не се приема на първо четене.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията. Лека вечер на всички.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,20 ч.)