ДНЕВЕН РЕД:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-23, внесен от народния представител Иван Николаев Иванов на 17.02.2006 г.
2.Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден!
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика на 8 март 2006 г.
По този повод преди да преминем към официалната част позволете ми първо от името на мъжката част от Комисията по труда и социалната политика да честитя празника на очарователните дами в нашата комисия, и не само в нашата комисия, а и на тези, които следят заседанията на комисията. Да им пожелая преди всичко здраве и да бъдат по-упорити и настоятелни и да не оставят мъжете на мира. Още веднъж – бъдете живи и здрави.
Моля госпожа Йорданов да поднесе от името на мъжете в комисията по едно цвете, което да ви напомня, че има и мъже в тази комисия.
Това беше емоционалната част от заседанието на комисията.
Колеги, проектът за дневен ред на днешното заседание предвижда една-единствена точка в дневния ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-23, внесен от народния представител Иван Николаев Иванов на 17.02.2006 г.
Има ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-23, внесен от народния представител Иван Николаев Иванов на 17.02.2006 г.
Веднага преминаваме към представянето на законопроекта.
Има думата господин Иван Иванов. Заповядайте, господин Иванов, да представите законопроекта пред комисията.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Преди да представя законопроекта иска да кажа няколко думи.
Първо, искам да ви благодаря, че коректно, както би трябвало да бъде във всички комисии, когато се представят законопроекти от отделни народни представители и особено, когато те са в опозицията, вие постъпвате по същия начин с такива законопроекти. Предоставяте ги възможно най-бързо на вниманието на комисията.
На второ място, с известно извинение към членовете на Комисията по труда и социалната политика искам да кажа, че в момента тече заседанието на Комисията по енергетика и аз там съм не само член, но се обсъжда много важен въпрос. Затова ще остана малко след като изложа моите мотиви, за да чуя, разбира се, мнението на голяма част от комисията и, разбира се, на хората, които представляват институциите в страната, които по определен начин се явяват страна по Кодекса на труда. След това ще трябва да напусна заседанието, за което се извинявам предварително.
Третото – и това всъщност е последно – искам да ви уверя, че предложенията, които правя, са в резултат наистина на моя вътрешна убеденост. Аз не съм лобист и се радвам, че тук е и госпожа Дянкова, с която бяхме заедно в Тридесет и осмото народно събрание. Тя беше председател на Комисията по труда и социалната политика, ваш предшественик, господин Адемов. И тогава и с нея съм имал определени спорове, както и с министър Иван Нейков.
Сега минавам по съществото на самия законопроект, който съм внесъл на вашето внимание.
Пред мен са четири становища, които аз внимателно прочетох. Те са от Министерството на труда и социалната политика, от КНСБ, от Българската стопанска камара, от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Благодаря на тези институции, които са взели отношение по законопроекта.
Както и те отбелязват, законопроектът всъщност касае три основни пункта. И, без да започвам да изброявам всяка една от промените, които предлагам и които са обединени в два параграфа, аз ще се спра директно на тези три основни пункта.
Първият е: защо има необходимост от създаване на закон, който аз всъщност и го разписвам в § 1, когато казвам, че “установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 се определят със закон”.
Дори в своето становище министър Масларова, отбелязвайки това, казва: “Предвижда се това да се определя със закон, без да е посочено в мотивите към законопроекта кое налага тази промяна и защо тя трябва да бъде осъществена само по отношение на синдикалните организации”.
Отговорът е ясен и той се съдържа в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Този закон има последни изменения от 2002 г. и в § 2 на Преходните и заключителни разпоредби – чета го дословно – е записано: “Организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и дейност, присъща на вероизповедание, се уреждат с отделен закон”.
Тогава, господин председател, понеже Вие ме попитахте кой именно закон, ние с Вас сме гласували този текст, не поискахме от вносителя – Министерския съвет – да отбележи кои ще бъдат тези закони. Тоест, допуска се в един законодателен акт да се каже, че нещо се урежда с отделен закон, като се остави право на законодателя да определи заглавието на закона.
Но, второ, което е по-важно, че ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел е изпълнена в два от трите пункта, които съдържа. След този закон ние гласувахме Закона за политическите партии. По такъв начин ние дадохме законовата рамка на организации, които имат за цел извършване на политическа дейност. Ние гласувахме Закона за вероизповеданията, с което дадохме и законовата рамка на организации, които се занимават с вероизповедания. Остана законът за организации, които се занимават със синдикална дейност, господин председател.
Там е записано “организациите, които имат за цел ...” – Политическите партии какви организации са? Вероизповеданията – 31 деноминати в страната – какви организации са?
Законодателят е решил, че тези три групи организации попадат в този § 2. Ако се смята, че това не би трябвало да бъде така, не е трябвало да бъде гласувано. Гласувано е и Народното събрание всъщност с този текст е повелило, че ще има специален закон за синдикалните организации.
Това е и отговорът на моя първи въпрос: защо със закон?
А какъв ще бъде законът? Най-нормално е да бъде Закон за синдикалните организации или Закон за синдикатите, както има Закон за политическите партии, Закон за вероизповеданията.
Вторият въпрос, който ми беше поставен, е въпросът, свързан с предложението, което правя, за синдикалните избори. Вие знаете, че европейската практика не във всички, но в една голяма част от страните-членки на Европейския съюз и извън него използват синдикалните избори като един важен инструмент не само за определяне на синдикалното влияние, но и до голяма степен за стимулиране на дейност в синдикалните организации именно в защита на правата и, разбира се, на интересите на работещите.
Аз ще направя аналогия с политическия живот в една страна. Народното събрание като такова не се формира и конституира на базата на брой на членовете в една политическа партия, а на базата на получено доверие чрез провеждане на избори.
И, ако политическият живот касае избори за всички граждани на една страна, които имат право да участват в изборите, то при синдикалните избори това трябва да касае всички работещи.
На тази база това именно би стимулирало синдикалните организации да осъществяват тази дейност на един конкурентен принцип, което да разширява доверието на работещите към тях и съответно и те самите да имат – бих казал – достатъчно аргументи да търсят доверието на работещите.
Това обаче не е практиката в България. Аз чета в становищата, че това не се приема. Не ме учудва, че не се приема. Това обаче не пречи аз да заявя тази позиция и ви казах съвсем ясно какви са аргументите ми, които са ме водили, за да предложа този законопроект.
Третото, което също се дискутира и е важно – това е всъщност в § 2 – е, че всяка синдикална организация в предприятието, независимо от това дали е страна по Колективния трудов договор, има право да предявява иск пред съда за обявяване на недействителност на Колективния трудов договор или на отделни негови клаузи – подчертавам – ако противоречат на закона или го заобикалят.
Между другото, от четирите становища, които са ми дадени, самите длъжностни лица, подписали становищата, са разделени в мненията си. От една страна, министър Масларова и, ако не се лъжа, Асоциацията на индустриалния капитал, отказват това право, заявявайки, че няма правен интерес от страна на синдикалните организации, които не са подписали Колективния трудов договор.
Министър Масларова, между впрочем, е и малко по-обстойна в изложението си, заявявайки, че синдикалната организация, която не е страна по Колективния трудов договор, е имала възможност да участва в изготвянето на проекта, както и на Общо събрание на изложи своите съображения. Тя не се е възползвала от тези си възможности и поради което няма и това основание.
Кой казва, че не се е възползвала? Че аз например мога да съм представител на синдикална организация, да съм участвал в изготвянето на Колективния трудов договор, да не са приети моите предложения, да съм изложил становище. Но това не означава, че трябва да бъда лишен от право да сезирам съда, когато се касае за нарушаване на закон на страната. Това по определен начин е отказ от правораздаване.
По този повод ще дам следните примери. Например има заведени дела от български синдикални организации в Международния съд за правата на човека в Страсбург. Делата са допуснати за разглеждане. Отговорът на министър Масларова на такъв въпрос е недопустимост на казуса. Напротив, делата са допуснати и ще бъдат разгледани, което означава, че се счита, че е допустимо. Друг е въпросът как ще се произнесат по конкретните искания в Международния съд.
На второ място, господин председател, ще дам пример със Закона за обществените поръчки. По този Закон за обществените поръчки например има пет кандидати за спечелване на търга. Спечелва го само единият от кандидатите. Той подписва като страна по договора, от другата страна е представителят на държавата. Останалите, независимо, че не са страна по договора, участвали са в процедурата, но са им отхвърлени предложенията, офертите и т.н. Те имат право да обжалват решението, тоест, да се отнесат до съда.
По логиката на Министерството на труда и социалната политика те би трябвало да нямат това право. Но аз ще кажа, че дори не само по този закон. По Закона за задълженията и договорите те имат същите права. Там е уреден въпросът по същия начин.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Как е по Кодекса на труда обаче?
ИВАН ИВАНОВ: Кодексът на труда е един сегмент от нашето законодателство заедно с другите закони.
В крайна сметка ние променихме Конституция, за която смятаме, че не е свещена крава, какво остава за другите законови актове. Аз излагам аргументи.
В заключение ще кажа, че поначало правя тези предложения, защото аз съм участвал в синдикалните ръководства. Бил съм председател на синдикална организация в най-големия технически университет - Софийския – и член на Националния координационен съвет на Асоциацията на демократичните синдикати. Не те са ми дали тези неща, бъдете сигурни. Отдавна не съм се виждал с тях. Но тази въпроси мен ме вълнуват и аз изложих моите аргументи.
Но аз съм реалист и знам, че това няма да се приеме от комисията. Все пак дано по определен начин да съм заострил вашето внимание, че това са проблеми, които трябва да търсят някакво развитие и решение. Не винаги защитата на статуквото е най-доброто при обсъждането на един законопроект.
Благодаря ви.

В тази комисията процедираме по следния начин. След като вносителят представи своята позиция, мотиви, даваме възможност на институциите да вземат отношение. В случая тук е госпожа Симеонова, която е представител на Министерството на труда и социалната политика и господин Чавдар Христов – изпълнителен секретар в Конфедерацията на независимите синдикати. Бих предложил те да представят и двете
Аз ще ви моля не да четете становищата, а само да кажете това, което господин Иванов
Заповядайте, госпожо Симеонова. Имате думата.
СТЕФАНКА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз няма да говоря
Само ще кажа, че Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда по всички

Благодаря.


ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето становище ви е известно.
Извън него и, за да не повтарям неща, бих казал следното.
Първо, съществува Конвенция № 87 на Международната организация на труда, която поставя в един ред работодателските организации и синдикалните организации.
Когато беше разписан Законът за юридическите лица с нестопанска цел, не беше взето предвид, че има текст от конвенцията, ратифицирана доста отдавна от българската държава, който текст от конвенцията казва, че не може по никакъв начин вътрешното законодателство да определя по какъв начин ще се устройва една синдикална или една работодателска организация и че те имат самостоятелност, която е въздигната по силата на конвенцията над волята на законодателя.
Поради това се наложи допълнително по времето на правителството на господин Иван Костов, когато се прие този закон, и впоследствие с един друг закон да бъде вкарана ал. 2 към § 2. За съжаление обаче това работодателските организации не проявиха активитет, какъвто проявихме ние, синдикатите, за да създадем и с наше участие тази ал. 2, която изключи приложението на закона до степен такава, че той да се прилага просто, за да влезем в регистъра.
Но разделите на тази закон, касаещи устройството на организациите с нестопанска цел, обществената ползва, частната полза и т.н., не се прилага за синдикалните организации.
С това искам да кажа, че би следвало този § 2, ал. 2 да се отнася и за работодателските организации. Те са на едно ниво. Само че там ще дойде един друг проблем, господин Иванов, че едва ли е възможно да се преброяват работодателските организации чрез избори.
Затова смятаме, че би трябвало да ги има и работодателските организации по някакъв начин. И тук опираме до същината на проблема. Ние и сега критикуваме системата за оценка и установяване на представителността, особено на работодателските организации, тъй като тя сега допуска членство на един работодател в няколко представителни организации и по този начин на масата на тристранното сътрудничество седят шест работодателски организации, в които е възможно и теоретично, а и на практика, е така, че да членуват всички български работодатели.
Кой тогава представлява и кой от името на кой работодател говори? Но за нас специално въпросът за изборите стои така. Да, вярно е, в Европа има системи. Има във Франция, има в Белгия. Общо взето в страните от посткомунистическия свят е възприета друга система за установяване на представителността и тя беше възприето поради това, че обществено-икономическите и социалните условия не позволяваха в
Изборите предполагат едно друго съзнание, една друга нагласа на работниците и служителите. Ние смятаме извън изложеното в нашето писмено становище, че все още не сме узрели за избори. Все още зрее синдикалното пространство. Известно е, че има синдикални боричкания. Те не винаги са на принципна основа.
В този смисъл сегашната ситуация като че ли по-отговаря на ситуацията на развитието на обществото и специално на съзнанието на работниците и служителите и на стремежа им към сдружаване или към разбиране на това, че синдикатите изразяват, представляват и защитават техните права и интереси.
Отделен е въпросът за чисто организационно, финансови и т.н. други въпроси, които открито стоят, тоест, бих казал, скрито. Стоят зад текста, защото изборите са нещо скъпо и нещо, което във времето трябва да се подреди по особен начин, да ангажира
Искам да споделя, че това като идея ние сме го обсъждали при нас, на наши заседания,
Що се отнася до чл. 60 и иска срещу един нищожен договор, извън казаното само искам да припомня, че правителството поднесе идеи за промени в раздела за колективното договаряне в Кодекса на труда. Ако нещо се прави в тази посока, нека да става комплексно. Но и сега заинтересованите правни субекти имат възможност да се защитават. Всяка една синдикална организация, която не е страна по Колективния договор – оставям онази, която е страна, тя и сега е снабдена с това право – това е чл. 60, но всяка една синдикална организация, която не е страна, може да участва в процеса на подготовка на Колективния трудов договор. И, ако има общ проект, той става общ. Ако Общото събрание или събранието на пълномощниците като арбитър, когато има няколко проекта, на няколко различни организации, определи една от организациите,
Тук демократичният принцип за елиминиране на останалите синдикални организации, което в практиката не е често срещан вариант, създава също един проблем. Няма пречка всяка една синдикална организация чрез присъединен работник, който членува в нея, друга, която не е страна по договора, да търси установяване на нищожност на отделна клауза или на целия Колективен трудов договор.
Но поради тези съображения, които допълнително изказвам, ние смятаме, че на този етап като че ли това е ненужно, макар че може да се обсъжда, но в комплекс от мерки, касаещи колективното договаряне.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христов.
Колеги, имате думата за въпроси към господин Иванов, за въпроси, мнения, изказвания, предложения, съображения. Заповядайте.
Господин Иванов отговори на някои въпроси, тъй като аз му ги зададох в коридора преди да влезем в заседанието. Той се опита да отговори на зададените въпроси кое налага промяната, защо само организациите на синдикатите.
Вие, господин Иванов, предлагате: “редът за установяване наличието за критериите за представителност по чл. 34 се определя със закон”. Не е толкова важно по кой закон става, но след като предлагате тези критерии да бъдат определени със закон, защо тогава критериите, които са изписани в чл. 34 – за определяне на числения състав, низови организации, изисквания за организационни структури, това да са юридически лица – защо този член остава. И ако има закон и този член остава, тогава какво става с цялостния закон?
А по отношение на предявяването на иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор господин Христов Ви спомена за чл. 60, но в чл. 57 са развити хипотезите, когато става въпрос за всеки един работник и служител, който не е доволен от клаузите, разписани по колективното трудово договаряне, да има право на индивидуално такова, тоест, ако Иван Николаев Иванов не е съгласен с колективния трудов договор, има такова право по чл. 57, ал. 1 и 2.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, започвам с отговор на това, което Вие казахте по отношение на критериите – защо не предлагам отпадането на определени критерии? Очевидно, за да не се създаде правен вакуум. Като се разписва текст, че критериите трябва да бъдат установени със закон, в момента, в който се създаде този закон, ще има определена преходна и заключителна разпоредба, ще има повече от една и една от тях ще бъде отпадането на тези текстове, които ще бъдат развити в закон.
Това е, с което исках да отговоря на Вашия въпрос.
А що се касае до изказването на господин Христов, аз благодаря, разбира се, за това, което той изтъкна като допълнителни аргументи, но, господин Христов, у мен самия остана чувството, че Вие разбирате, че има нужда от усъвършенстване на закона. За мен е безспорен дори и начинът, по който Вие изтъквате аргументите. Знаете, че има силни аргументи против това статукво, което съществува сега.
На следващо място, когато се говори, че синдикалните избори изискват финансиране, не би трябвало това да бъде определящ фактор. Защото трябва да се признаят ползите и тогава средствата, които трябва да бъдат разходени за тази цел, въпреки че съвсем не смятам, че ще бъдат толкова огромни, но при всички положения ще има необходимост от финансиране, организация, подготовка и т.н., ползите ще бъдат безспорно по-големи.
И накрая, Вие виждате, че пазарът на труда у нас бързо се променя. Променя се собствеността. Да не говоря, че БТК, след като се приватизира, може би вече ще станат 12 хиляди работещите в БТК, които са съкратени, нищо, че говорят, че това е програма за доброволно напускане. Това си е чиста форма на рекет и съкращаване на работни места.
С други думи, тези количествени нормативи, които бяха поставени, за мен те постепенно се изменят. Аз не искам да кажа, че те просто вече стават неактуални в смисъл, че са прекалено високи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В Закона за политическите партии също има количествени критерии.
ИВАН ИВАНОВ: Да, така е, но са в съвсем други размери. Хайде да сравним колко членове се изисква по Закона за политическите партии и колко се изисква за представителните синдикални организации.
Затова ми се струва, че в тази си част Кодексът на труда има нужда от усъвършенстване.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Иванов, провокира ме това, което казахте преди малко. У мен остана впечатлението и усещането, че Вие предлагате този законопроект от гледна точка на това да се развие синдикалният плурализъм. Така ли да разбирам най-точно идеята Ви?
ИВАН ИВАНОВ: Да, точно така.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А каква е пречката сега да има такъв плурализъм? Количествена ли е пречката, текстовете в Кодекса на труда ли пречат? С какво Вашият законопроект например допринася за това да се разшири плурализмът? Освен това със закон ли ще правим плурализъм или той ще бъде продиктуван от естественото желание на работниците и служителите да се сдружават, каквито текстове има и в Конституцията, между впрочем?
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, разбира се, една от целите безспорно е развитието на синдикалния плурализъм. Причината всеки, бих казал, законодател да желае плурализма в услугите, в производството, в обществения живот да се развива, независимо дали е синдикален, обществен или политически-обществен живот, е съвсем очевидна, защото конкуренцията, плурализмът ражда качеството.
Аз току-що казах, че изискванията, които са поставени при това намаляване на синдикалната маса поради тези процеси на приватизация, на закриване на работни места, правят реално невъзможно това. Вие не можете да го разберете освен да започне масово преливане от КНСБ или от “Подкрепа” към други синдикални организации. Това е възможен сценарий, но Вие разбирате, че той е възможен само в теоретично качество.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Иванов, че Ви прекъсвам, само за една секунда, за да можем да задълбочим дискусията.
Вие казвате, че в новите условия, при новите реалности, при сегашния статут на собствеността, на икономиката в България тези критерии стесняват пространството за синдикален плурализъм.
Аз обаче казвам нещо друго, което е казано в сега действащия Кодекс на труда. Тук става въпрос за критерии за представителност. Защо всички синдикални организации искат да бъдат представителни, както и защо всички организации искат да седнат на масата на рамковото договаряне в медицината например, при изготвянето и приемането на Националния рамков договор?
Те могат да си съществуват и без да са представителни такива. Това е нещото, което е сериозното в рамките на тези дискусия. Но понеже Вие много бързате сега, не можем да направим дискусията интересна, а аз мисля, че има нужда от това.
ИВАН ИВАНОВ: Да, разбира се, има нужда от това.
Господин председател, фактът, че синдикалните организации са разделени на представителни и на такива, които не са представителни, показва, че има нещо, заради което представителността е нещо, което се желае от една синдикална организация. Вие казахте защо, едва ли не това е едно и също.
Второто, което обаче е особено важно, аз не искам в закона да се премахнат, защото това са исканията на маргиналните синдикални организации – има и такива – да се премахнат представителните организации и едва ли не всички да участват, което ще бъде едно безумие. Аз просто казвам малко да се изчисти текстът, който да определя представителността.
Предлагам да има закон за синдикалните организации, който да бъде актуализиран, осъвременен с променените условия, а не да се премахне представителността на синдикалните организации.
Така че не приемам този упрек и едва ли не аз поддържам тезата всички синдикални организации да се редят от едната страна на масата, а всички работодателски организации от другата страна на масата и да стане една говорилня. Нямам такива претенции. Такова е моето становище по този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, колеги, имате думата.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз уважавам желанието на колегата Иванов наистина да отстоява своите позиции, да внася предложения в парламента за промени в законодателството.
Но преди всичко смятам, че когато един проблем касае синдикатите, трябва да чуем най-напред тяхното мнение, тяхната дума, трябва отново да погледнем това, което сме записали в досегашното законодателство и, ако наистина имаме потребност то да се променя, това да не става на парче.
Има и още нещо, което примерно у мен буди тревога. Това са последните събития в нашата страна, свързани с ролята и мястото на синдикалните организации в предприятията и фирмите на чуждестранните инвеститори. Ако ние ще трябва да работим в тази посока, има какво да направим. Да, смятам, че има какво да направим.
Да, там свободно могат да бъдат изграждани организации на работниците и служителите. Но проверете, а Вие знаете по-добре, как се случват там нещата. Колко свободни са работниците да се сдружават и да отстояват своите позиции и права?
Хубаво е да правим тези промени, но не на парче. И тогава, когато наистина застанем от едната страна на масата със синдикатите и с Министерството на труда и социалната политика, което пък като държавен орган е призвано да провежда социалната политика заедно със синдикатите.
Така че смятам, че сега ние не бихме могли не, защото господин Иван Иванов внася този законопроект, защото той така и подходи – с презумпцията, че едва ли не ние няма да допуснем да се случи това, което той иска – а, защото смятам, че можем да го приемем или да приемем някои промени в един по-следващ период, когато заедно със синдикатите ще бъдем готови да работим по-задълбочени върху тази проблематика.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Панева.
С риск да накърним търпението на господин Иванов, си позволявам да задам последен въпрос. Тук има една точка 3:
“3. Създава се нова ал. 3:
“(3) До провеждането на синдикални избори за представителни синдикални организации се признават организациите, които са членове на международни европейски синдикални организации.”
А такива са много от синдикалните организации, ...
ИВАН ИВАНОВ: Не са много.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но тук Вие не споменавате дали става въпрос за български или чужди синдикални организации. Членове на международни и европейски синдикални организации са тези от Испания например, от Германия, от Швейцария. Те тук ли стават национално представителни по този текст?
Заповядайте, господин Иванов, да отговорите на въпроса.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, в Европейския съюз има три международни европейски синдикални организации. Те в общи линии имат лека политическа ориентация. Членството в тях не става със създаването, даже мисля, че в някои от становищата точно това се казва – че членството в тези европейски синдикални организации не става директно. Те минават през процедура, където се проверява дейността, документите, влиянието на една синдикална организация преди да стане международна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Един от нашите синдикални лидери е вицепрезидент на Европейската ...
ИВАН ИВАНОВ: Аз не навлизам в тези подробности.
Това също е моделът и на българските политически партии. Вие знаете, защото Вие сте член на Либералния интернационал. Така ли е? Ние на 29 март ще станем членове на Европейската народна партия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие смятате, че синдикалните организации са партийно привързани?
ИВАН ИВАНОВ: Не, аз изобщо не смятам това. Аз давам пример, защото аналогията е един от основните принципи и в науката, а не само в законодателната дейност. Аз ви казвам друго. Защо например КНСБ и КТ “Подкрепа” са именно членове на европейските синдикални организации? Защото са доказали влиянието си в българския синдикален живот. Мисля, че само още една организация – НПС – е международно призната.
Има ли други освен тези три, господин Христов?
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Има, господин Иванов, отделни организации...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христов, нека господин Иванов да свърши с въпросите и тогава ще вземете думата, ако искате.
ИВАН ИВАНОВ: Прощавайте, господин Христов, аз адресирах към Вас въпроса си.
Оттук разбирате, че аз не правя това предложение с оглед да разширя силно представителството на представителните синдикални организации, на техния брой. Но искам просто да има един критерий дотогава, тъй като отново ще кажа, че количествените критерии са само една част. А тук те са издигнати, едва ли не фетишизирани като единствените критерии.
Самият господин Божидар Данев, когато дава становище, подкрепяйки позицията, че е необходимо да се променят тези критерии, заявявайки, разбира се, че и работодателските организации трябва по определен начин да влязат с някакви критерии за представителност, за да може и там да се сложи определен ред, самият той казва, че трябва да се търсят и други критерии.
Докато тези критерии не бъдат уредени в закон, защитавайки представителността в момента на двете най-големи синдикални организации, в същото време, като не затварям вратите на други, които могат да получат такова международно признание, аз предлагам да се въведе този преходен текст.
Това е моята идея и моето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Самият текст създава условия да бъде атакуван в Страсбург, както казахте и Вие преди малко.
Заповядайте, колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Ако решите, че нямате повече въпроси към господин Иван Иванов, нека да му благодарим за представянето на законопроекта, за активното участие в нашето заседание.
Има ли други въпроси, коментари, становища по това, което чухме досега? Ако смятаме, че дискусията е приключила, тогава не ни остава нищо друго освен да подложа законопроекта на гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от народния представител Иван Николаев Иванов за първо четене.
“За” – 1, “против” – 2, “въздържали се” – 11.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от народния представител Иван Николаев Иванов, не се подкрепя за първо четене.
Благодаря на всички членове и гости за участието в дискусията. Пожелавам на тези, които ще празнуват, приятен празник.
Закривам заседанието. (Закрито в 15,45 ч.)