ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на оперативна програма за развитие на човешките ресурси на Министерството на труда и социалната политика.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 654-01-101, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова на 21.07.2006 г. – за второ четене.
3. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.


*
* *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и добре дошли на всички гости.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, запознати сте с предварително обявения за днес проект за дневен ред, който включва:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 654-01-101, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова на 21.07.2006 г. – за второ четене.
2. Представяне на оперативна програма за развитие на човешките ресурси на Министерството на труда и социалната политика.
3. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне на оперативна програма за развитие на човешките ресурси на Министерството на труда и социалната политика.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 654-01-101, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова на 21.07.2006 г. – за второ четене.
3. Разни.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне на оперативна програма за развитие на човешките ресурси на Министерството на труда и социалната политика.
По тази точка сме поканили колегите от Министерството на труда и социалната политика. Тук е заместник-министърът на труда и социалната политика господин Димитър Димитров, тук е господин Красимир Попов – директор на дирекция “Европейски фондове и международни програми и проекти”. Те ще ни представят оперативната програма “Развитие на човешките ресурси” на Министерството на труда и социалната политика.
Давам думата на заместник-министър Димитър Димитров да докладва оперативната програма на министерството.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В момента България се намира в особен период – период на договориране и усвояване на средства от предприсъединителните фондове. Предстои все още България да договаря проекти по Финансов меморандум 2005/2006 и този период вероятно ще продължи до 2009 – 2010 г. с окончателното изпълнение на проекти от предприсъединителните фондове по тези меморандуми.
Успоредно с това в усилена подготовка са оперативните програми на Република България за усвояване на средства от структурните фондове. Тоест, ще имаме един значителен период от време, когато ще се довършва усвояването на средства от предприсъединителните фондове и ще стартира и ще се развива усвояването на средства по оперативните програми от структурните фондове.
Оперативните програми са шест, вероятно ги знаете, още веднъж да ги повторя. Първата е “Конкурентноспособстност”, на която управляващо тяло е Министерството на икономиката. Втората е оперативна програма “Регионално развитие”. За нея отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Третата е оперативна програма “Транспорт”, четвъртата е оперативна програма “Околна среда”, петата е оперативна програма “Административен капацитет”, шестата е оперативна програма “Развитие на човешките ресурси и вероятно ще има една нова оперативна програма “Техническа помощ”.
Специално внимание се обръща на финансовата рамка на усвояване на средства от Европейския социален фонд и оперативната програма “Развитие на човешките ресурси.
В какъв период сме в момента? Миналата година в края на годината – м. декември – правителството одобри едни предварителния съвсем предварителни варианти на оперативните програми като основни приоритети, в това число – Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”.
След допълнителни съгласувани и работа в работните групи, които са междуведомствени работни групи, в момента ние сме в период на окончателно съгласуване на варианта с Европейската комисия. Предстои ни окончателната доработка в близките няколко месеца.
Управляващ орган на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” е Министерството на труда и социалната политика. Тази оперативна програма ще има три междинни звена: Министерство на образованието и науката, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане. По предварителното разпределение към този момент сумата, която е определена за усвояване по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за периода 2007 – 2013 е 1 млрд. 4 млн. евро. Това е с националното съфинансиране, което вероятно ще е в рамките на около 15 процента.
Това бяха няколко общи думи, с които ви запознах с програмата. Ние веднъж тук обсъждахме основни елементи от тази оперативна програма, ако си спомняте, когато се дискутира темата здравеопазване и образование. Отделно на всеки от вас сме предоставили папка, в която в съвсем синтезиран вид вие ще се запознаете с целите на тази оперативна програма, основните приоритети, операции, целеви групи, бенефициенти към етапа, към който се намираме в момента.
За съвсем кратка презентация по приоритети и цели предлагам, господин председател, да дадете думата на господин Красимир Попов, който е директор на Дирекция “Европейски фондове, международни проекти и програми”, дирекция, пряко ангажирана с разработката и евентуално бъдещото администриране на оперативната програма, за да ви запознае.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Попов. Имате думата.
КРАСИМИР ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще се опитам съвсем накратко да ви представя Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".
Преди да се спра на нея, бих искал да се върна малко назад и да кажа няколко думи за националната-стратегическа референтна рамка. Вие знаете, че това е най-важният национален документ, който поставя стратегическите цели и приоритетите на правителството за усвояване на средства от така наречената структурна помощ.
Може да се каже, че в изпълнение на описаните в този документ приоритети са развити отделните оперативни програми. Защо го казвам? Казвам го, защото поради изискванията на Европейската комисия за финансиране на една оперативна програма само от един фонд и поради редица други причини при реализирането на конкретните проекти е добре потенциалните изпълнители на проекти да намират възможности за реализация чрез различните финансови инструменти, при които изискванията за допустимост на разходите и правилата са различни.
Така че оперативната програма следва да се разглежда в общ пакет заедно с останалите инструменти, а не само шестте оперативни програми и евентуално седмата – техническа помощ, но също така и двата плана за развитие, тоест, Националния стратегически план за развитие на селските райони и Програма за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и оперативната програма за рибарство и аквакултури.
Както господин Димитров спомена, още от края на 2004 г. започна програмирането на оперативната програма. Това беше един процес, който отне доста време и който се реализира с участието не само на заинтересованите държавни институции, но също така и на социално-икономическите партньори, общините и академичната общност.
Кои са основните документи, които бяха взети предвид при създаването на този документ? Това е, разбира се, ревизираната Лисабонска стратегия, която поставя общи цели за общността, стратегическите насоки на общността на растеж и заетост, Европейската стратегия по заетостта, разбира се, и Регламента за европейския социален фонд, както и общият регламент за трите фонда, съвместният доклад за оценка на приоритетите в политиката по заетостта, съвместния меморандум по социално включване и националните програми и планове в съответните области, в които действа оперативната програма.
От какво се състои оперативната програма? Състои се от социално-икономически анализ на настоящата ситуация в областта на човешките ресурси, от така наречения суот-анализ, тоест, анализ на силните, слабите страни и възможностите и заплахите, от описание на отделните приоритети и операции, както и на индикатори за тяхното изпълнение, от специална глава, насочена към сферите на действие по отношение на ромската общност, от обосновка на оперативните приоритети на програмата в контекста на стратегическите насоки на общността и другите документи, които изброих, от финансов план, от информация за допълнимостта на оперативната програма с други мерки, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските региони и Европейския фонд за регионално развитие, информация за начина на прилагане на оперативната програма, тоест, описание на структурите, които имат ангажименти по изпълнението на програмата, както и на контролните структури, информация за системата на управление на оперативната програма и глава, насочена към действията, които ще бъдат предприети във връзка с публичността на мерките.
Каква е основната цел на оперативната програма? Това е подобряване на качеството на живот чрез повишаване на заетостта, достъп до качествено образование и учене през целия живот и социално включване.
Както виждате, може да се каже, че има три основни политически осигурителната вноска, които са застъпени в оперативната програма. Първата осигурителна вноска е насочена към създаване на по-добри условия на заетост, към конкурентноспособност на работната сила и прочее. Може да се каже, че под нея се намират първите два приоритета. Първият е насърчаване на устойчивата заетост и развитие на пазара на труда, насърчаващ включването, а вторият – повишаване на адаптивността и конкурентноспособността на заетите. Тоест, под първия приоритет се визират мерки, насочени към незаети лица, а вторият – към такива, които са насочени към заети лица.
Третият и четвъртият приоритет може да се каже, че са по втората политическа ос, която е свързана с образованието, тоест, подобряване на качеството на образованието и обучението, и четвъртият приоритет е подобряване на условията за достъп до образование. Качество и достъп до образование – това са двата основни акцента на оперативната програма.
Петият приоритет е насочен към създаване на условия за социално включване. Затова той се нарича “Социална интеграция и заетост чрез развитие на социалната икономика”.
Под шестия приоритет сме предвидени мерки, които касаят укрепване на капацитета на институциите на пазара на труда и институциите, ангажирани със социалното подпомагане и предоставянето на здравни услуги. Седмият приоритет е включен във всяка една оперативна програма и представлява така наречената техническа помощ, под която се предвиждат ресурси, свързани с покриването на разходите по управлението и всички етапи от изпълнението на проектния цикъл по съответната оперативна програма.
Тъй като, доколкото разбирам, разполагам с доста кратко време, няма да се спиран върху отделните операции. Те са детайлно разписани и се намират в папките, които са ви раздадени. Само бих искал да се спра върху финансовата таблица и първо върху хоризонталните принципи и впоследствие върху финансовата таблица.
Има четири хоризонтални принципа, които е задължително да бъдат приложени към отделните приоритети в оперативната програма. Това са равенство на половете, иновации и прилагане на политики, принципа на партньорството и овластяването и транснационалното сътрудничество, тоест, възможността за реализиране на проекти в сътрудничество с други страни-членки.
Защо бих искал да се спра върху финансовата таблица? Това е така, защото тя поставя акцента върху трите политически осигурителната вноска, за които ви споменах. За първи и втори приоритет общо са заделени около 41 процент от помощта, с която разполагаме. Тоест, в заетост и конкурентноспособност на работната сила ще бъдат инвестирани около 41 процента от средствата, които имаме на разположение. По трети и четвърти приоритет, приоритетите, свързани с качество и достъп до образование ще бъдат инвестирани около 36 процента от ресурса, с който разполагаме, а по петия приоритет, свързан със социалното включване, 14 процента. За укрепване на административния капацитет са предвидени 5 процента и 4 процента за техническа помощ.
Пълният текст на последния, одобрен от работната група вариант на оперативната програма се намира на страницата на Министерството на труда и социалната политика, от където може всяка заинтересована страна да го свали. Трябва да се има предвид, че за момента оперативната програма все още е работен документ и такъв ще бъде най-малко още няколко месеца. Тоест, каквито и предложения да има, ние с готовност ще ги приемем и ще ги предложим на вниманието на работната група.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Попов.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари по това, което чухте. Нека да благодарим на екипа на Министерството на труда и социалната политика, че се отзоваха на нашата покана. Мисля, че е важно точно нашата комисия да бъде запозната с тази оперативна програма.
Имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги!
Преди всичко бих искала да благодаря на председателя на комисията за инициативата да ни бъде представена оперативната програма пред Комисията по труда и социалната политика в парламента. Изключително важно е това.
Също така като човек, който има известна представа от големите трудности, които са преодолее колегите в Министерството на труда и социалната политика и специално в Дирекция “Европейски фондове, международни програми и проекти”, искам да ги поздравя за постигнатото, защото наистина и от обсъждането на националната оперативна рамка, и от други мои лични разговори в Европейския парламент и в Европейската комисия разбирам, че все още имаме сериозни проблеми у нас в това отношение.
Аз имам един въпрос, който е с чисто практическо приложение. Той е свързан със следното. Между впрочем ние с председателя на комисията бяхме на един форум на Европейския парламент, свързан със системата на здравеопазване в България и европейските фондове. Там фактически разбрахме, че системата на здравеопазването не е включена в нито една оперативна програма в България.
Искам да попитам какви са възможностите на програмата, а ние сме комисия, където много от проблемите, които се гледат в нея, са гранични между социалното и здравното и между социалното и медицинското. Затова искам да попитам какви са възможностите на програмата за подпомагане развитието на човешките ресурси и повишаване качеството на живот със здравни услуги в тази програма. Ако може да ми отговорите на този въпрос, тъй като не можах много внимателно да прочета всичко.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Преди да дам думата на господин Димитров за отговор бих искал и аз да споделя нещо във връзка с това, което каза госпожа Христова. На нас ни беше обяснено на това заседание на Комисията по здравеопазването, за което Вие споменахте преди малко, че дейностите, свързани със системата на здравеопазването, са хоризонтално разположени във всички оперативни програми, което дава възможност за участие с проекти, респективно финансиране на по-голям дейности, тъй като в европейската стратегическа рамка няма такава оперативна програма “Здравеопазване”. Или греша?
Моята молба е да коментирате това, което каза госпожа Христова и това, което аз си позволих, разбира се, с разрешението на госпожа Христова, да коментирам.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще кажа само две думи, а подробностите, разбира се, господин Попов ще ви каже.
Ние веднъж вече обсъждахме тук в много широк състав, в това число и с участието на представители на шестте оперативни програми темата “здравеопазване”, по какъв начин тя се просмуква и въобще има ли място в тази шест оперативни програми. Тогава бяха отделени няколко часа точно на тази тема. Това обсъждане, доколкото знам, е започнало в Брюксел, по необясними за мен причини и след това продължи тук, в България. Но това е друга тема.
По отношение на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" всички сме наясно, че тази програма определя приоритети, цели, целеви групи, бенефициенти, начин на усвояване на средства на основата на регламента на Европейската комисия за Европейския социален фонд.
Внимателното надникване в структурата и насоките на Европейския социален фонд не дават достатъчно основание и възможности темата “здравеопазване” в тази оперативна програма да бъде обхваната в нейната цялост, както някои колеги, които имат преки наблюдения, смятат, че темата “здравеопазване” трябва почти изцяло да е тук със сграден фонд, с оборудване, с обучение, квалификация, превенции и т.н., и т.н. Между другото, такава заблуда имаше и по отношение на образованието, едва ли не, че цялата тема “образование” с всички нейни проблемни елементи трябва да е тук.
Както казах, всичко това е в рамките на вече приетия регламент за усвояване на средства от Европейския социален фонд. В този регламент на много малко места така ярко изразена темата “здравеопазване” като насоки на усвояване на средства съществува.
Но по-подробно господин Попов също може да ви запознае.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Попов. Имате думата.
КРАСИМИР ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз, първо, бих искал да благодаря за въпроса. Това е тема, която често се обсъждаше напоследък. Аз не се спрях в детайли на операциите. Бих искал да ви покажа къде горе-долу се намират операциите, които касаят здравеопазването и каква е причината да се намират там.
Първо, в регламента за Европейския и социален фонд здравеопазването е споменато в контекста на здравословните и безопасни условия на труд. Ние експлоатирахме тази тема, като свързахме здравеопазването с качеството на работната сила. Общо взето, може да се каже, че Европейският социален фонд е инструмент на пазара на труда. Поради тази причина той адресира и образованието, и социалното включване в контекста на пазара на труда, а не и самоцелно.
В петия приоритет, който беше адресиран към социалното включване, има три операции, едната от които е работоспособност чрез по-добро здраве. Идеята е в тази операция да бъдат финансирани дейности, които допринасят за борбата с хроничните заболявания, превантивните мерки и т.н.
Има един момент, който е много важен. Европейският социален фонд не може да финансира така наречените твърди разходи, тоест, разходи за инфраструктура, за оборудване и прочее, поне до не повече от 10 процента от стойността на финансирането на ниво приоритет. Поради тази причина тук, разбира се, са заложени само меки мерки.
Другото място, където е адресирано здравеопазването, е в приоритета за укрепване на административния капацитет, като е предвиден ресурс за укрепване административния капацитет на системите, които предоставят такива услуги в операция 6.2. “Укрепване капацитета на институциите за доставка на социални и здравни услуги”.
Извън тази оперативна програма в програмата за регионално развитие също има предвидени средства за така наречената социална инфраструктура, която включва здравни заведения, учебни и социални заведения. За съжаление, заради изискването за финансиране от един фонд на една програма няма как процеса на създаване и подобряване на инфраструктурата през оборудването да бъдат съчетани в един финансов пакет с процеса на финансирането на самата дейност и предоставянето на услуги.
Дано да съм бил изчерпателен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Попов.
Колеги, имате думата за други въпроси.
Ако няма, аз ще си позволя да задам още един въпрос по отношение на много важната част, свързана със съфинансирането.
Тъй като става въпрос за Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", знаете, че изискването е проектът да бъде първоначално финансиран и след това при реализирането на проекта, при изпълнение на съответните критерии да се реинбурсира сумата, която трябва да бъде реализирана за съответния проект.
В този смисъл какви ще бъдат възможностите примерно на отделните общности, на отделните юридически лица и преди всичко на общините, за да могат да имат възможност да кандидатстват със свои проекти за спечелване на част от проектите, за които говорих преди малко.
И нещо още по-важно според мен. По отношение на изготвяне на проектите, а изготвянето на един проект, разбира се, че е свързано с финансов ресурс, с който общините на практика не разполагат, не знам дали този въпрос е точно към Вас, но все пак си позволявам да го задам, за да може да има яснота по това по какъв начин ще се извършва тази дейност.
Заповядайте, господин Попов. Имате думата.
КРАСИМИР ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател, за въпроса!
Първо, всъщност има два проблема с финансирането. Единият е съфинансирането – тези 15 процента, които трябва да дойдат от национални средства и то публични такива. Този проблем е решен от Министерството на финансите, тоест, те ще осигурят съфинансирането на национално равнище, чрез съкровищницата в Министерството на финансите.
Вторият проблем е свързан с авансирането на разходите. Вие сте абсолютно прав, че практиката по структурните фондове е да се разходват средства и след това да се иска възстановяване на разходените средства, разбира се, след одобряване на периодичните отчети.
За съжаление все още нямаме окончателно решение по отношение на това дали ще имаме възможност да авансираме, поне до някакъв процент от стойността на проекта, или няма да имаме. Практика в другите страни е да не се авансират тези проекти. Тоест, да се разходват средства от страна на бенефициента и след това да бъдат покривани.
Ние сме напълно наясно със ситуацията, в която се намират потенциалните бенефициенти и поради тази причина водим преговори с Министерството на финансите за авансиране поне в някакъв малък процент – 10, 20 процента и прочее, тъй като за нас не е проблем бенефициентите да се отчитат на по-къс период, тоест, на два – три месеца и т.н., стига да имаме възможност да ги финансираме предварително.
Във връзка с втория въпрос – по отношение на разходите за подготовката на проекти. При нас проектите са свързани с меки дейности – квалификация, социални услуги и т.н. Разходите, които ще бъдат необходими на бенефициента за подготовка на проекта, няма да са от такъв голям размер, в какъвто те са необходими при подготовката на сериозни инфраструктурни проекти.
Независимо от това ние сме наясно, че ще има необходимост от покриването на такива разходи, макар и в малък размер. По тази причина сме предложили в разработването на критериите за допустимост на разходите, макар и малък процент от разходите на бенефициентите да бъдат извършвани преди подписването на договора. Какво имам предвид? Например те да си наемат срещу ограничена сума, разбира се, която ще бъде фиксирана в насоките за кандидатстване, ако им е необходим консултант в специфична област, и при одобрение на проекта тези средства да им бъдат възстановявани, независимо, че са разходени преди подписването на договора. Това е възможно по регламента и е предложено да се прилага.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Попов.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само едно допълнение бих желал да направя.
Темата “съфинансиране” е важна тема и неслучайно изискванията са за участие на националната страна съответно. Според мен е грешно, ако създаваме илюзия пред всички бъдещи участници в усвояването на средства от оперативните програми, че задължително държавата ще помисли и за това. Да, държавата трябва да помисли в определена степен, но е много важно съучастието било на общини с по-малки възможности, било на фирми, на неправителствени организации и всички структури на гражданското общество със собствени средства при реализацията на проекти и програми при усвояването на средства от структурните фондове. Това, първо.
Второ, специално по тази Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в момента усилено обмисляме мястото и бъдещото участие на един добър проект на Министерството на труда и социалната политика, какъвто е Социално-инвестиционният фонд в бъдещото усвояване на средства по тази оперативна програма.
В Проект “Социално-инвестиционен фонд”, има меки мерки, така наречения “компонент БАУМИ”, който в последните години въобще не е бил усвояван. В момента върви усилена реализация на компонент “БАУМИ”, които са меки мерки, по който компонент, както казах, в момента се натрупва много сериозен опит.
В разговори сме със Световната банка, с Министерството на финансите евентуално за анексиране на кредитното споразумение по проект “Социално-инвестиционен фонд”, тъй като това споразумение, по което в момента действа СИФ, изтича през 2007 г., за продължаване и за търсене на място към тази оперативна програма евентуално със съфинансираща част.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Доктор Станкова искаше думата. Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, господин заместник-министър! Господин Попов ми даде повод и аз си позволявам накрая да спомена само няколко думи във връзка с бъдещото изпълнение на тези програми.
Задавам въпроса до каква степен ние ще можем да разчитаме от гледна точка на подготвените кадри? Естествено е, че ще разчитаме на колегите от министерството, но ви е ясно, че при обявяването на стартирането на тази програма ще завалят въпроси и то от чисто практически аспект към нас като народни представители. Вече има и такива и затова ние бихме искали може би в един друг разговор и в една друга обстановка все пак да ни запознаете практически с тези взаимодействия с вас, за да можем ние да не нарушаваме и вашата оперативна дейност в министерството. Но добре е да имате предвид, че вече започват тези контакти с нас и ние трябва все пак да сме точни и ясни в преценката си до каква степен можем да помогнем и къде са тези специалисти, тези подготвени кадри, защото знам, че все още нямаме достатъчно подготвени кадри за работа по програми.
Каква е перспективата и за подготовката на тези кадри. И такива въпроси вече имаме от хора, които искат да участват.
В този смисъл аз искам да ви задам тези въпроси и, ако можете, съвсем накратко да ми отговорите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Станкова, която постави много важния въпрос – за административния капацитет.
Заповядайте, господин Попов. Имате думата.
КРАСИМИР ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател! Кадрите са ключов въпрос. Истината е, че няма достатъчно подготвени кадри към момента за усвояване на средствата от структурните фондове. Не говоря само за нашата оперативна програма, а разглеждам пакета като цяло.
Може да се каже, че кадрите са поне с десет пъти по-малко от необходимите. Каква е обаче средата, в която работим? По структурните фондове има някои улеснения в сравнение с предприсъединителните. Първо, целият процес е на български език. Второ, поддоговарянето е по Закона за обществените поръчки. Тоест, няма да е необходимо много време общинските и другите видове администрации, както и частния бизнес да подготви кадри, които да оперират по структурните фондове, тъй като липсват онези допълнително затрудняващи обстоятелства, които ги има в момента по предприсъединителната помощ и които са се наложили във връзка с предварителния контрол, който делегацията на Европейската комисия в момента упражнява върху предприсъединителните средства.
Как смятаме ние да подпомогнем този процес? В рамките на техническата помощ предвиждаме да заделим средства за обучението на кадри както в общините, така и на всички останали потенциални бенефициенти, тоест, на бизнеса, на нестопанските организации и прочее.
Мисля, че това няма да е много тежък и много сложен процес, защото почти изцяло той върви под националното законодателство. Дори и регламентите, които в момента са одобрени, а и последният предстои да бъде одобрен, всъщност ще станат част от националното законодателство.
Мисля, че ще се справим с тази задача, но тя наистина изисква изключителни усилия от всички ни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз мисля, че в тази програма, която е изключително важна – Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007 – 2013 г., която всъщност е първият седемгодишен европейски план, в който ние ще бъдем страна-членка, има предизвикателства, които ще бъдат нови от гледна точка на опита на европейските страни и аз искам да ги отбележа.
Разбира се, тук са разработени приоритетите, целите, принципите, но може би в сътрудничество с изпълнителната власт ние по-нататък трябва да помислим и върху конкретните цифри.
Аз искам да кажа следното. Ако започнем с приоритет № 1 “Насърчаване на устойчивата заетост и развитие на пазара на труда”, насърчаващ включването, аз съм убеден, а и практиката показва, че България още на прага на Европейския съюз има безработица, която е равна на средната за Европейския съюз. Тоест, опитът, който имат страните-членки между петата и десетата година от влизането в Европейския съюз, имат остър дефицит на работна ръка и внасят такава работна ръка.
Това в България ще бъде много по-остър проблем предвид на това, че при нас в момента, първо, съотношението работещи и пенсионери е уникално за европейските страни 1:1, но ще припомня и демографската картина, при която в България през 1990 г. се раждаха 125 хиляди бебета, а 1995 г. се родиха 64 хиляди, а сега са някъде около 70 хиляди. Тоест, точно в тези години ще дойде времето за включване на тези поколения, които са наполовина на сегашните.
Според мен предизвикателството няма да бъде как да включим българските граждани на пазара на труда, а ще има колосален, остър дефицит на работна ръка. Тоест, ние тук ще трябва да помислим още от сега как да запълваме този вакуум, като трябва да знаем, че в първите години от ставането ни на член на Европейския съюз квалифицирана работна ръка ще продължи да заминава за Европейския съюз, защото ние в тази комисия правим в момента синхронизация на дипломи, на свободно движение на квалифицирана работна ръка – знаем какво става с медицински сестри, лекари и т.н.
С вас, господин председател, сме били заедно в Холандия. Там ни запознаха как преди 20 години Холандия е изработила един закон за опресняване на кръвта от всичките си стари колонии. Те по един изключително облекчен начин вкарват хора, които говорят езика, имат други нагласи и т.н.
Изобщо ние трябва да помислим по това не само как да направим нашата работна ръка конкурентна, което е изключително важно, но според мен в периода на изпълнение на тази програма ще имаме изключително остър дефицит на всякаква работна ръка – и квалифицирана, и неквалифицирана. Ето и сега например в моята община – Пазарджик – ние имаме колосални проблеми да осигуряваме работна ръка – и квалифицирана, и неквалифицирана. Вече има райони в България, където има остър дефицит на работна ръка.
Затова аз, като се запознах набързо с Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", изцяло подкрепям това, което е направено. Тази програма покрива изцяло европейските изисквания. Трябва да сме наясно, че пред нас има много по-тежки предизвикателства от която и да е друга европейска страна, която се е сблъсквала и, разбира се, няма да можем да очакваме никакъв приток на работна ръка от други европейски страни, каквито ние виждахме от досегашната практика – от нас към тях. При нас ще се очаква приток на работна ръка от страни извън Европейския съюз – най-общо казано от изток към нас, което означава изключително ниско квалифицирана работна ръка, най-вероятно с друг манталитет, с други образователни характеристики.
Това е колосално предизвикателство за нас, уверявам ви.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Имате думата, господин Димитров. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Темата е изключително важна. Действително конкурентноспособността на българската икономика напълно вероятно в бъдеще ще е функция от количеството и качеството на работната ръка в много по-голяма степен, отколкото в инвестиции или в инфраструктура, които са много важни, разбира се.
Действително все повече българският пазар изпитва необходимост от определен тип подготвена работна ръка, което е функция на цялата система на професионалното образование, на ученето през целия живот. Ще дам само един пример. Ако в Европейския съюз в програми и учене в целия живот са включени около 10 процента от възрастовата група 15 – 64 години – в България са около 1,1 процент. Това е една огромна ниша. Тук не става дума само за незаетитте, безработните, въобще за цялата възрастова група. И тази оперативна програма е насочена към цялата възрастова група, която е позиция в тази ниша 15 – 64.
В никакъв случай не трябва да се смята, че рязко намалената безработица едва ли не трябва да ограничава възможностите на тази оперативна програма. Напротив. Тъй като и структурата на българската икономика не е ясна и тепърва пред нас стоят предиздикателставата, още повече , че е напълно вероятно в първите години след присъединяването България да изпитва трус и да има известно облекчение на безработицата, а не така плавно развитие на този процес.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Колеги, има ли други желаещи да вземат участие в дискусията?
Заповядайте, господин Попов. Имате думата.
КРАСИМИР ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал само да добавя нещо по отношение на характера на документа. В процеса на програмираме, ние сме длъжни да консултираме с комисията и комисията по принцип одобрява оперативната програма на ниво приоритети.
Тоест, финансовото разпределение и тежестите, така описани, е на ниво приоритети и ние си запазваме възможността, разбира се, да местим до 10 процента от приоритет в приоритет.
Когато става въпрос за дизайна на отделните операции, те са отговорност на страната-членка. Тоест , ние имаме необходимата гъвкавост да реагираме при възникването на по-сериозен социален проблем, който се отразява на социалните индикатори. Навлязохме в детайли по отношение на операциите, но бих искал да обърна внимание, че целева група по тези операции не са само безработните лица, а също така незаетите лица, които са една доста сериозна група. Един от индикаторите - специално заетостта – трябва да инвестираме, за да постигнем. Имам предвид индикаторите от Лисабонската стратегия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли друга мнения? Тази тема ще бъда актуална през следващите години, така ще имаме възможност да коментираме многократно всички тези въпроси.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако ми позволите, ще кажа няколко думи.
Тъй като всеки един от народните представители всяка седмица е в избирателен район, според мен е много важно да се осъзнае мястото на общините и на областните администрации в този процес. Много е важно да се знае, че на територията на общината, на областта не може да бъде решен нито един проблем, ако той не бъде точно идентифициран, не бъде насочен към една от тези шест оперативни програми или двата национални плана. Ако това не бъде направено, тези проблеми ще висят някъде във времето и пространството и няма да намерят ресурсно обезпечение. Това, първо.
Второ. Груба грешка е да се смята, че назначаването на един или двама човека в общините – добре подготвени езиково, много добре поставени – могат да решат проблемите с участието в оперативни програми. Пределно ясно е, че цялата общинска администрация трябва да започне да работи в тази насока. Съответните структури на образование, здравеопазване, инфраструктура трябва да работят и да намират проблемите и мястото на проблемите в една от тези оперативни програми.
Третият проблем е идентифицирането на подготвените хора на територията на общината, хора, които са работили по фаровски проекти или по някои други проекти за усвояване на средства от предприсъединителните фондове – да се знаят, да се търсят, да се активират. Пределно ясно е, че печеливши проекти ще са тези, които разчитат на основата на партньорството, в които участва общината, социални партньори, неправителствени структури и отсега да се търси това взаимодействие още в предварителното обсъждане.
Това са само няколко думи, които предполагам, че ще са полезни при общуването на народните представители в избирателните им райони.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожа Панева пожела думата. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност аз бях провокирана от последните думи на господин Димитров.
Мисля, че в нашата страна много добре се посрещна онова, което се случва с кампанията, която водите и по медиите за това какво ни очаква в Европейския съюз, какво не знаем и какво знаем за него. Заслужава си и този проект да бъде обект на такава масова кампания, защото наистина времето е малко, хората не са подготвени, информацията, която имат, не е достатъчна. Ако Министерството на труда и социалната политика заложи на една такава широка обществена, публична кампания, мисля, че и резултатът ще бъде добър.
Сигурно пропускаме това, че се чака новият Закон за висшето образование, вече имаме и насоките за развитие на средното образование. Така че по някакъв начин всички тези документи ще се впишат един в друг и заедно ще трябва да се работи за реализацията им.
Но ми се струва, че няма да бъде излишна една такава широка, подкрепена не само от общините кампания, но и от регионалните структури, от цялата общественост, от всички нас и най-вече от специализираните ваши институции.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Да, такава кампания е предвидена. Ние сме в процес на такава кампания. Ние приключихме само преди около двадесет дни представянето на оперативната програма на ниво региони на планиране. Срещали сме се в много от областите по инициатива на отделните областни ръководства, правим срещи в много от общините. Опитваме се да правим специализирани срещи със социални партньори. Такава беше наскоро преминала една среща с етнически и рискови групи и пряката насоченост на тази програма към подобни проблеми.
Така че ние сме в такъв период и такъв процес. По ваша инициатива можем да провеждаме подобни срещи и във ваши региони и отделни общини.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сегашното заседание е точно част от такава кампания за Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".
Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Попов иска да добави нещо. Заповядайте, господин Попов. Имате думата.
КРАСИМИР ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател! Съвсем накратко ще кажа, че има инициатива на Министерството на държавната администрация и административната реформа с финансовата подкрепа на UNDP за общо презентиране на оперативните програми и двата плана, в което има значителна логика, защото така потенциалните кандидати могат да разберат къде могат да си срещнат интереса във връзка с различните критерии за допустимост на проекта и разходите.
Вероятно този проект ще стартира до месец и ще се реализира, доколкото разбрах, на територията на всички областни управи. Той е доста амбициозен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, да се надяваме, че изчерпахме дискусията и да благодарим на господин Димитров и на господин Попов, както и на екипа на Министерството на труда и социалната политика, които подготвиха тази презентация и я представиха на нашето внимание. Аз се надявам, че всички въпроси, които ще възникнат оттук нататък, могат да намерят своите отговори с подкрепата на колегите от Министерството на труда и социалната политика.
Благодаря ви още веднъж.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 654-01-101, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова на 21.07.2006 г. – за второ четене.
По заглавието на законопроекта няма предложения. Има ли такива в момента? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието “Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания”.
Моля, гласувайте това заглавие на закона.
"За" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Заглавието се приема.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания”
По-нататък има предложение на народния представител Николай Камов за създаване на нов параграф. Тук не сме ги упоменали точно какви са, защото предложените промени са в чл. 6, чл. 23 и в чл. 40. След консултация с Правния отдел ни беше заявено, че тези предложения попадат в хипотезата на чл. 71, ал. 2, изречение трето, където е казано, че при второто гласуване на законопроекти се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложения на водеща комисия,
Хипотезата на това трето изречение, което искам да подчертая, е, че “предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо четене законопроект, не се обсъждат и гласуват”. Тоест, на първо четене бяха приети само предложенията, които касаят чл. 42 от Закона за
Господин Камов, това е фактическата обстановка, която си позволявам да представя на Вашето внимание.
Колеги, заповядайте.
Заповядайте, господин Камов. Имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз ще си позволя да кажа няколко думи по повод на всички предложения, тъй като те очевидно предизвикаха определени реакции. Искам да декларирам като автор на тези предложения, че няма конфликт на интереси в тях. Второ, аз и заявих от трибуната, че чрез тези предложения изразявам интереса на една за съжаление твърде голяма обществена група в България и този интерес е изразен в тези предложения. Мисля, че преди малко стана дума за Европа и критериите й. Това е нормалната практика и
В този смисъл аз не се чувствам ангажиран със защита на правителствени позиции. Позволявам си да кажа, че и самата комисия би трябвало да се основава на собствена преценка, а не да изразява подобни позиции. Тоест, парламентът трябва да приеме своето становище и съм
В хода на разискванията и на консултациите, без да знам формалната причина, поради която тези текстове от законопроекта на господин Софиянски не могат да бъдат разглеждани днес, искам да кажа, че след среща с председателя на Съюза на инвалидите – той присъства тук, това е господин Красимир Коцев – след среща с доктор Инджова и група представители на Центъра, аз приех много сериозни съображения в тази част, засягаща националното представителство на организациите и изразявам готовност тези текстове да бъдат променени, включително и оттеглени. Но, както разбирам,
Що се отнася обаче до всички предложения по чл. 42, държа на тях, а надявам се, че и останалите колеги, с които виждам, че имаме съвпадение в мисленето, ще ме подкрепят и те ще бъдат разгледани и гласувани в духа, в който са предложени.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Камов, процедурите и правилата трябва да бъдат общовалидни. Те са валидни както за първата част от Вашите предложения, така и за втората, които са съвършено състоятелни и са в рамките на процедурата. Така че няма никакъв проблем да бъдат разгледани.
Благодаря ви още веднъж за разбирането.
НИКОЛАЙ КАМОВ: И аз Ви благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, преминаваме към § 1, по който параграф има предложение по ал. 1, по ал. 2, по ал. 3, ал. 6, ал. 9. Така че моето процедурно предложение е да се опитаме да ги разгледаме и да ги гласуваме алинея по алинея, за да не създаваме проблеми при самото гласуване. Няма предложения за отпадане, така че ще ви моля, да разгледаме предложенията на народните представители Деница Димитрова, Антонела Понева, Маргарита Панева и Николай Камов първо за ал. 1, а след това за следващите алинеи, по които има постъпили предложения. Ако сте съгласни с една такава процедура, можем да преминем към дискусията по предложенията, свързани с ал. 1 на чл. 42 от § 1 на вносителя.
Заповядайте, госпожице Димитрова. Вие имате предложения по ал. 1. Имате думата.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, направих това предложение, тъй като вида на увреждането не може да определи степента на работоспособност. По-скоро степента на
Това предложение направих с цел изчистване и по-голяма яснота на текста.
Благодаря.

Заповядайте, госпожо Томова. Имате думата.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние подкрепяме предложението на госпожица Деница Димитрова.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Това е една добра позиция на Министерството на труда и социалната политика – да подкрепи това предложение, което е съвършено състоятелно.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, моето предложение по ал. 1, общо взето, е в същия дух и със същите аргументи, които изложи госпожица Димитрова преди малко, а именно след думите “индивидуални потребности” да се добави “вида на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност”, тъй като аз смятам, че видът на увреждането и степента на самото увреждане е важно наистина. Защото сериозно увреждане може въобще да не доведе до намалена работоспособност. Ако човек има проблеми с долните крайности, а работи с ръцете, да речем на компютър, тоест, работата изцяло е свързана с ръцете, той ще има 100 процента работоспособност, обаче ще има затруднения в придвижването до работното си място. Тоест, проблемът ще бъде от съвсем различно естество, а не намалената работоспособност.
Но тъй като общо взето нататък философията на закона и въобще цялото законодателство визира доста често “трайно намалена работоспособност” затова оставям и този текст, като предлагам да се добавят думите “вида на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност”.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, колеги, за коментар по тази тема.
Пред мен има един служебен бюлетин – материал, в който има една наредба за медицинска експертиза на работоспособността. В рамките на тази медицинска експертиза на работоспособността всъщност се установяват степените на намалена работоспособност. А Законът за интеграция на хората с увреждания на практика стартира от ключа за социалната оценка, за интеграционната добавка, независимо от това, че експертното решение е на
Аз смятам, че тази проблематика, свързана с намалената работоспособност – трайна или както щем да я наречем – е свързана с друг закон. В случая – с наредбата за медицинска експертиза на работоспособността. Нека да преценим заедно дали това трябва да фигурира в този закон или да си има отделен нормативен акт, в който се уточняват
Нека да чуем и мнението на колегите от Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, госпожо Томова. Имате думата.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Освен наредбите за експертизите на работоспособността, както Вие посочихте, също и в Закона за здравето в чл. 101, ал. 3 има не точно легитимно определение на понятието “степен на намалена работоспособност”, но се казва, че степента на намалената работоспособност и намалената възможност за социална адаптация се определят в процент спрямо възможностите на здравия човек.
Ние смятаме, че след като специалният закон, който урежда въпросите на здравето на хората, дава едно такова определение, тук не е необходимо специално, легитимно определение да се дава.
Предложението на госпожа Антонела Понева също подкрепяме. Този текст не е много различен от предложението на вносителите, само се добавя една дума “трайно” пред “намалена работоспособност”, а тя е използвана и в Закона за здравето – “степен на трайно намалената работоспособност”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Томова.
Колеги, аз бих искал да коментираме всички заедно нещо, което мен страшно много ме притеснява в тази ал. 1. Обръщам се и към колегите-партньори от неправителствения сектор. В израза “трайно намалената възможност за социална адаптация” думата “трайно” мен изключително много ме притеснява, защото това на практика отнема възможността за какъвто и да е процент възможност за адаптация. Трябва ли да съществува такъв термин или не трябва да съществува. Това е нещото, което мен отдавна ме вълнува и искам да го споделя, но искам и мнението на всички или поне няколко концентрирани мнения, за да можем да се обединим около това дали трябва да остане този термин. Става дума за децата от нула до шестнадесет години.
Тук има лекари. Ако има едно заболяване луксацио коксикос генитум – вродено заболяване изкълчване на тазобедрените стави, в един момент намалява възможността за социална адаптация, а в следващ момент може благодарение на усилията на колегите-лекари да се превърне в абсолютна възможност за социална адаптация. След като сме я кръстили тази мярка “трайно намалена възможност”, струва ми се, че страшно много ограничаваме
Не знам дали съм прав в разсъжденията си. Много ви моля да ме подкрепите в усилията да намерим верния път.
Заповядайте, госпожо Томова. Имате думата.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние мислим, че думата “трайно” не трябва да съществува, тъй като в текста, който цитирахте от Закона за здравето – чл. 101, ал.3 - е посочена “степен на намалена възможност за социална адаптация”. Думата “трайно” не съществува. Не съществува и такава терминология в Наредбата за
Така че ние предлагаме тук думата “трайно” да отпадне.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Томова.
Може би, когато сме обсъждали Закона за здравето, аз съм направил това предложение. Вече нямам спомен, но това е нещо, което ме дразни и ми се иска да го премахнем от този закон, за да дадем възможност на тези деца да се адаптират социално в обществото, ако мога така да се изразя. Иначе ние им отнемаме тази възможност и аз не смятам, че това е нещо, което можем да си го позволим, въпреки това, че сме Комисия по труда и социалната политика.
Заповядайте, доктор Станкова. Вие сте педиатър и имате отношение към тези въпроси. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз исках да кажа същото. Извинявам се, че ще се повторя след Вас, но действително не може да бъде хем “трайна”, хем “ограничена”. Действително “степен на намалена работоспособност” дава и възможността вече за тази социална адаптация. Нали следваме тази логика?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Заповядайте, господин Хараламбов. Имате думата.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз абсолютно подкрепям Вашата позиция, както предполагам знаете. Нещо повече, аз се надявам в един момент терминът “ограничена възможност за социална адаптация” въобще да излезе от употреба, тъй като няма човек, особено пък лекар, който да може да определи до каква степен е ограничена възможността за социална адаптация, тоест, за адаптация в обществото на едно дете.
Нека да не бягаме от истината, че терминът “ограничена възможност за социална адаптация” беше измислен от някого навремето, въобще не от тук присъстващите, за да запълни една празнота, тъй като постановяването на експертните решения на ТЕЛК преди реформата в областта на хората с увреждания ставаше за хората над 16 години. И понеже на децата под 16 години не може да им се оценява степен на трайно намалена работоспособност, се стигна до този абсурден термин.
Така че това е първата крачка да падне въобще терминът. Напълно поддържам това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Хараламбов. Благодаря ви за подкрепата.
Колеги, ясно е, че в началото на тази алинея е споменато “хората с трайни увреждания”, тоест, за тези с над 50 процента. Така че недоразумение по този текст едва ли би могло да има.
Давам думата на господин Камов да обоснове своето предложение по ал. 1. Заповядайте, господин Камов. Имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Моето предложение в първата си част напълно съвпада с това, което госпожа Димитрова каза.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ние го приемаме по принцип и го инкорпорираме в общия текст на комисията. Ако това Ви задоволява, господин Камов, благодаря Ви.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Да, задоволява ме. Благодаря и аз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други предложения по ал. 1?
Госпожо Понева, ние приемаме частта от Вашето предложение по ал. 1, което касае вида на увреждането. Ако желаете, можем да гласуваме и втората част от предложението – за “степента на трайно намалена работоспособност”. Добре, ще го гласуваме.
Колеги, моля гласувайте предложението на госпожа Деница Димитрова в частта “след думата “вида” се добавят думите “на увреждането”, както и тази част от предложението на госпожа Понева – за вида на увреждането, както и предложението на господин Камов.
Моля, гласувайте това предложение за ал. 1.
"За" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението за ал. 1 се приема.
Подлагам на гласуване частта от предложението на госпожа Понева, която коментирахме преди малко и не се възприема от по-голямата част от колегите в комисията – в ал. 1 да се добавят и думите “степента на трайно намалена работоспособност”.
Госпожа Понева го оттегля. Благодаря.
Колеги, по този начин приключваме дискусията по ал. 1.
Моля, гласувайте текста на ал. 1 с приетото предложение на госпожица Димитрова, госпожа Понева и господин Камов.
"За" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на ал. 1 от § 1 се приема.
“(1) Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности и съобразно вида на увреждането и степента на намалената работоспособност или намалена възможност за социална адаптация.”

Преминаваме към обсъждане на предложенията по ал. 2.
По този текст има предложение на госпожа Деница Димитрова за промени в т. 7 – лекарствените продукти.
Заповядайте, госпожице Димитрова. Имате думата.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз правя това предложение, защото в закона вече думата “средства” е заменена с “продукти”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, мисля, че по това предложение няма възражения.
МАРИЯ ТОМОВА: Ние подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви.
По ал. 2 има предложение и на народния представител Антонела Понева – след думата “общинско” се добавят думите “държавно, ведомствено жилище и студентски общежития”.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз и на първо четене изразих своето несъгласие да се визира единствено общинско жилище, особено с уточнението в следващия параграф, буква “ж” или не си спомням вече кой беше, че всъщност това важи само, когато се отнася за самотни хора и настанителната заповед е на тяхно име. Така изключително се ограничава контингентът на хората, на които ще се отпусне добавка за изплащане на наем за жилище.
Затова аз смятам, че трябва да се разшири този текст, защото има хора и в държавни, и във ведомствени жилища и най-вече в студентски общежития. В студентските общежития има големи групи от младежи с увреждания, които са настанени там.
Има и още една друга хипотеза. Защо не, ако в семейството има дете с увреждане, да се включат в тази хипотеза? Естествено настанителната заповед няма да е на името на детето. Защо трябва да бъде лишено това семейство от помощта. Така индиректно ще се помогне на детето, което е с увреждане.
Така че аз мисля, че трябва да се разшири първо ал. 2 и вече нататък предложенията ми са по другите алинеи и ще говорим за тях допълнително.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Аз искам да ви кажа, че има една наредба за ползване на студентски общежития.
Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, госпожо Понева, безпокои ме ведомственото жилище. По принцип и по понятни причини ведомствените жилища вече са почти приватизирани. Те са частни жилища на предприятието. Какво е мнението Ви по този въпрос?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата да отговорите на въпроса на господин Кумчев.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако наистина всичко вече е в частни ръце, аз може би нямам тази информация, но ако не е всичко и все пак има някаква такава хипотеза, не виждам защо да не остане този текст.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, госпожо Понева, по това предложение – за разширяване на кръга, извън общинските жилища.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние не подкрепяме това предложение. Съображенията ни са следните. Смятаме, че с това предложение много ще се разшири кръгът на хората, които могат да ползват тази добавка за социална интеграция.
Не мога да скрия от вас, че средствата, които се дават за добавката за социална интеграция, са много повече от предвидените в бюджета и за тази година се очертава дефицит между 30 и 40 милиона лева. Така че ние все пак, когато приемаме някакви текстове, трябва да се съобразим и с възможностите ни за финансово обезпечение. Това е едната страна на въпроса.
По другата страна – по предложението за включване и на държавни, и на ведомствени жилища. Всъщност Законът за държавната собственост и правилникът за неговото прилагане регламентират създаването на един държавен ведомствен жилищен фонд, като предоставянето на жилища под наем по изискванията на тези документи е доста лежерно. Основното изискване е хората, които могат да бъдат настанявани в такъв държавен ведомствен жилищен фонд, е да нямат жилище и вилен имот в същото населено място, докато по Закона за общинската собственост изискванията са наистина много по-взискателни. Там има изискване за доходи и т.н. и изобщо хората, които се настаняват в такива жилища, трябва да нямат други жилища или вилни имоти на територията на цялата страна. Наистина това са крайно нуждаещи се хора.
По другото предложение – за включването и на студентите, които ползват студентски общежития. Има една наредба за ползване на студентските общежития, съобразно която се регламентира възможността хората с увреждания да ползват преференция, тоест, намаление при заплащането, тоест, да заплащат само 30 процента от изискуемия наем. Смятаме, че натрупването на няколко преференции не е целесъобразно.
Това са съображенията ни да не подкрепим разширяването на кръга на хората, които да се ползват с тази преференция.
Има и още един въпрос. Посочва се, че в случаите, когато човек с увреждане има и дете с увреждане, трябва да ползва тези преференции. Все пак трябва да имаме предвид, че децата с увреждани по Закона за интеграция на хората с увреждания получават и месечна добавка, извън тези добавки за социална интеграция, която в момента е 112 лв. Това е една доста значителна придобивка, която специално се дава за децата с увреждания.
Така че, когато правим предложения, трябва да имаме предвид и другите облекчения, които се дават на децата с увреждания.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Томова.
Колеги, простете ме за може би незнанието или за неточността, но аз ще си позволя да задам един такъв въпрос. Тук доктор Колчаков може да ни помогне и хора, които са се занимавали с държавна собственост.
Каква е разликата между държавно и ведомствено жилище или ведомствена собственост. Дали става въпрос за публична и частно-държавна собственост или няма разлика между едното и другото понятие. Това, първо.
Второ, доколкото знам – може би господин Хараламбов ще помогне в тази дискусия – става въпрос за следното нещо. В студентските общежития тези, които се занимават с предоставянето на съответния жилищен фонд, може да бъркам с терминологията, имат ли задължението определен процент от жилищата да предоставят на студенти с увреждания освен другата преференция, че се плаща по-малък наем и мисля, че това е по решение на Академичния съвет.
Моля да помогнете в тази дискусия.
Заповядайте, господин Хараламбов. Имате думата.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Благодаря Ви, господин председател! Напълно обективен ще бъда, за да Ви осветля по въпроса.
Пък съгласно наредбата за ползване на студентски общежития и столове всички кандидатствали студенти с увреждания се настаняват в общежитие без класиране. Обикновено в университетите понеже местата за общежития са ограничени, се извършва класиране по успех от предходната учебна година. За студентите с увреждания това не важи. Тоест, те се настаняват само при направено искане от тяхна страна, при подадено заявление.
А преференцията за заплащане само на 30 процента от наема наистина съществува, но аз си позволявам да кажа по това две изречения. Като председател на Националното сдружение на студенти и младежи с увреждания аз потърсих правата на студентите за получаване на такава преференция не за друго, а защото по принцип смятам, че така наречената добавка за наем не е никаква добавка, а е чист вид социална помощ. Наемът на жилище не е част от процеса по интеграция на един човек с увреждания.
Но, тъй като сега предметът на обсъждане е този, аз напълно се солидаризирам и смятам, че най-удачна е предложената от госпожа Панева редакция на обсъждания текст. Тя не е обосновала още предложението си, но аз се запознах с него. Мисля, че това предложение напълно удачно решава проблема и се надявам да го подкрепите.
Ако имате други въпроси, съм готов да отговоря също.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Хараламбов.
Госпожо Панева, Вие имате сега възможност да аргументирате Вашето предложение. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! И аз мога да ви кажа няколко думи по този въпрос, защото съм участвала в процес на утвърждаване от общините на ведомствени жилища. Имаше такова изискване – след построяването на ведомствените жилищни блокове списъците за настаняване на такива лица, които кандидатстваха за това, минаваха през общините, уточняваха се критериите, на които трябва да отговарят хората по настанителни заповеди. И сега се прави същото. Сега обаче за съжаление почти никой не строи нито ведомствени, нито общински, а по-малко и държавни жилища.
Така че всички решения, които ще вземаме днес, трябва да бъдат съпоставени с този, за съжаление, много трагичен факт.
Защо аз си позволих да направя такова предложение, което наистина ще извади от равновесие бюджета на държавата, сигурна съм в това, но искам да ви кажа, че е почти невъзможно жилищата, с които разполагат общините – не само малките, но и средните по големина общини – да задоволят потребностите на хората с увреждания, които се нуждаят от такива жилища. Обикновено се настаняват един или двама души, които или са показали повече документи със съответните индикации, или са намерили някакъв друг начин да се свържат със съответната социална комисия и да ползват това предимство.
Тоест, моето предложение беше направено с оглед на това, че по този начин ние не равнопоставяме хората, които ще ползват тези средства за интеграция.
А иначе искам да кажа, че наистина плащането на наем – на целия или на част от наема – дава възможност и може да се нарече интеграционна мярка, защото все пак това е най-важната потребност, която човек има, особено пък, ако е човек с увреждане – да има жилище, в което да живее и да може да задоволява и другите си потребности.
Така че смятам, че съвсем има логика в моето предложение и аз в момента много се двоумя какво да направя с него. Сигурно трябва да отстоявам докрай предложението си, защото то е много справедливо. Когато, след като направих предложението, направих справка за това колко хора биха могли да се възползват от него, сигурна съм, че това ще бъде един голям брой хора с увреждания, като, разбира се, остава изискването на чл. 42. Защото не е възможно всичките 480 хиляди хора с увреждания да се възползват от тази привилегия. Има редица ограничения. Първият ограничител е, ако е на тяхно име заповедта за настаняване или договора, който сключват с общината. Второ, става дума за самотни лица. Трето, следващото уточнение е, че не всички от тези 480 хиляди хора с увреждания живеят под наем. Много от тях имат и собствени жилища.
Другото уточнение, което искам да направя и евентуално като промяна, която бих искала да направя, ако тя би могла да реши до известна степен да намали сумата, която е необходима:
“6. наем на жилище или общежитие в размер на наема за общинско жилище на съответното населено място, отговарящ на норматива за жилищна площ за едно лице.”
Това поставя нещата на мястото им. В противен случай ние не равнопоставяме хората и тогава аз бих предложила това предложение за т. 6 въобще да отпадне. Предлагам тук да остане все пак сегашният текст на т. 6, защото понякога в тази точна се решават и не само жилищни проблеми.
Така че предлагам като вариант т. 6 да стане т. 8.
Иначе е по-добре изобщо да отпадне текстът, ако ще разсъждаваме за справедливост и за други подобни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има и такова предложение и това е предложението на господин Камов.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: А иначе правя доуточнение в предложението си, което прочетох преди малко, което няма вече да води до 55 или колко лева, а наемът в даденото населено място той може да бъде в рамките и на 10 лв. са съответната жилищна площ.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Камов. Имате думата по предложението за отпадане на тази т. 2 от предложението на вносителите или това е по ал. 2, т. 6.
Имате думата, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз оттеглям моето предложение в полза на редакцията, предложена от госпожа Маргарита Панева. Надявам се, че тя я поддържа все пак.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Заповядайте, доктор Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Наемът за общинско жилище за миналата година е в размер на 242 хиляди лева. Така че, капка в морето, както виждате, на фона на тези над 100 млн. лв. за добавката за социална интеграция.
Затова предлагам текстът да си остане както си беше досега, а не за жилище:
“6. други основни жизнени потребности”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Данчева.
Доктор Инджова, имате думата. Заповядайте.
ДИАНА ИНДЖОВА: Благодаря Ви, господин председател! Относно тази точка след национално запитване към всички регионални структури ние смятаме, че всъщност старият текст може би е по-адекватен, защото всъщност той не носи тези лимитации и дискриминацията на отделните групи или това примерно, че човек, който има семейство или няма – аз не знам дали знаете, но бройката на хората в общински, във ведомствени или пък в студентски жилища не е кой знае колко голяма – но хората са принудени да живеят на свободен наем и това не е социално подпомагане. Напротив, ако ти си на улицата и всеки ден страдаш дали ще можеш по някакъв начин да си намериш жилище, това със сигурност ти дава възможност да се интегрираш в каквато и да е среда.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Инджова.
Колеги, обаче има една подробност, която е свързана с правилата. Господин Камов току-що оттегли това свое предложение за отпадане. Ако някой друг го припознае, мога да го подложа на гласуване. В противен случай ще подложа на гласуване предложенията, както са по ред, по ал. 2.
Госпожица Деница Димитрова подкрепя предложението за отпадане на т. 2, отнасяща се до ал. 2.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане на т. 2. Тоест, т. 6 да не се изменя в сега действащия текст. Да остане т. 6, която казва:
6. задоволяване на други основни жизнени потребности;”
Моля, гласувайте за отпадане на предложението на вносителите.
“За” – 6, “против” – няма, “въздържали се” – 10.
Не се приема това предложение за отпадане на т. 2 от ал. 2.
Подлагам на гласуване предложението на госпожица Деница Димитрова в ал. 2, т. 7 думата “средства” да се замени с “продукти”.
Моля, гласувайте това предложение на госпожица Деница Димитрова.
"За" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Това предложение на госпожица Деница Димитрова се подкрепя.
Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на госпожа Антонела Понева.
Моля, гласувайте това предложение.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Господин председател, оттеглям това си предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Понева оттегля предложението си по т. 2.
Следва предложение на госпожа Маргарита Панева. Ще Ви помоля да го прочетете, госпожо Панева, защото го казахте в няколко варианта, а в закона може само в един.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Не, господин председател, казах го в нов вариант. Предишният вариант беше:
“6. в размера до гарантирания минимален доход;”
Това е една доста голяма сума. Затова предлагам нов вариант:
“6. наем на жилище или общежитие в размер на наема за общинско жилище на съответното населено място, отговарящ на норматива за жилищна площ на едно лице;”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Обръщам внимание, че формулировката, която току-що чухме, фиксира размера и ограничава размера, но въобще не фиксира и не ограничава обхвата. Тук става дума за всички, които са на свободен наем, независимо от доходите, от собствеността и всичко останало. Разберете, че обхватът остава неограничен, докато преценката за настаняване в общински жилища е функция на много параметри, в това число доход, нужди и т.н. Тук не става дума за никаква предварителна преценка. Аз съм имал жилище в селото или градчето на 20 км, оставам го, отивам в големия град, излизам на свободен наем, независимо от доходите ми автоматически получавам допълнителни средства за наем.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Още повече, че няма изискване за прехвърляне на собственост примерно през последните пет години.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Става дума за права, които с този текст да се дават, които могат да стимулират процеса – не само да разширяваме обхвата, а и да стимулираме подобни процеси.
Така че ви моля за внимателно приемане на подобен текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Панева така, както го прочете тя преди малко.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Панева.
"За" - 1, "против"- няма, "въздържали се - 16".
Предложението на госпожа Панева за ал. 2 на § 1 не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за нова редакция на т. 6 от ал. 2.
Моля, гласувайте текста на вносителя за ал. 2.
"За" - 5, "против"- няма, "въздържали се"- 9.
Текстът на вносителя за т. 6 от ал. 2 не се приема.
Това означава, че остава досегашният текст от закона за т. 6.
Тоест, Комисията по труда и социалната политика преди малко отхвърли предложението на вносителите да се плаща наем на общинско жилище, да си остане досегашният текст.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз предлагам да прегласуваме предложението. Мисля, че много хора не разбраха какво се гласува.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз го обясних два пъти.
Но щом господин Илчев предлага прегласуване, веднага го подлагам на прегласуване.
ИВАН ИЛЧЕВ: Господин председател, първоначално ние гласувахме, че не одобряваме сегашния текст, а сега с това гласуване излиза, че одобряваме стария текст. Нека да се замислим. Не може да гласуваш за едно нещо веднъж “за” и веднъж “против”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Илчев, ние гласувахме отделните предложения на народните представители, в които гласувания се съдържа хипотезата, за която Вие говорите. Аз коректно подложих предложението на гласуване. Сега вие казвате, че текстът трябва да се прегласува. Аз подлагам на гласуване текста на вносителите за нова редакция на т. 6 от ал. 2 на чл. 42.
По-ясно не мога да го кажа.
Моля, гласувайте текста на този член.
"За" - 10, "против" – няма, "въздържали се" - 5.
Това предложение за т. 6 от ал. 2 на вносителя се приема.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Господин председател, аз все пак имам предложение т. 6 да остане като т. 8, защото може да има и други казуси, които да решава тази точка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това предложение е само за преномериране.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Не, по този начин тя отпада, вече е изменена. Аз предлагам досегашната т. 6 от закона вече да стане т. 8.
Има предложение досегашната т. 6 от закона да стане:
“6. наем на общинско жилище”.
Но аз смятам, че е вън от казуса наем на общинско жилище. Задоволяването на жилищните потребности може да има и в друг случай. Затова предлагам досегашната т. 6 от закона да стане т. 8 при пренареждането и да си остане все пак:
“8. и за други жизнени потребности”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Камов. Имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз активно поддържам това предложение и апелирам комисията да не се получи в краен резултат значително влошаване на ситуацията спрямо сега действащата нормативна уредба. Така че активно поддържам това
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Колеги, ние гласувахме да изменим т. 6 във вида, в който беше гласувана тази точка, тоест, “6. наем на общинско жилище”.
Тоест, хипотезата за задоволяване на други основни жизнени потребности сега е заменена с наем за общинско жилище, без някъде да е казано, че това трябва да бъде друга точка.
Второто предложение на госпожа Панева може да бъде прието при положение, че се приеме първото предложение на госпожа Панева. То не е прието в момента. Ако сега, в хода на дискусията предлагате създаването на нова точка със съдържание, отпадналото току-що, как ще стане това, след като ние променихме тази точка. Преди малко с гласуването ние променихме тази точка. Тя придоби вида: “6. наем за общински жилища”.
Тоест, ние не можем да върнем стария текст на т. 6 обратно, защото ние вече я променихме с гласуване.
Такава е ситуацията към момента.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Господин председател, аз коментирам досегашния закон. Затова съм записала, че не бива да се отменя по принцип т.

МАРГАРИТА ПАНЕВА: Но не сме гласували моето предложение т. 6 да стане т. 8.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Досегашната т. 6 може да стане т. 8 при положение, че бъде приета Вашата т. 6.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Нищо, че не е приета. Тя дори и да не бъде
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Панева, въпреки това, което гласувахме досега – т. 6 да отпадне и да бъде заменена със съответния текст.
Госпожа Панева предлага:
“1. В ал. 2 т. 6 се изменя така:
“6. наем на общинско жилище....”
Тоест, хипотезата, която съществува за задоволяване на други основни жизнени потребности, в момента не съществува вече, тъй като ние я променихме. Госпожа Панева предлага при положение, че бъде приет текстът:
“6. наем на жилище или общежитие в размер до гарантирания
След като не се прие тази хипотеза, според мен няма смисъл да гласуваме и това предложение за промяна на досегашната т. 6 в т. 8. Но щом настоявате, аз ще го подложа на гласуване.
Госпожа Маргарита Панева в опита си да съсипе бюджета на Министерството на труда и социалната политика предлага досегашната т. 6 да стане т. 8.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Панева досегашната т. 6 да стане т. 8.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Панева.
"За" - 5, "против"- няма, "въздържали се" - 11.
Това предложение на госпожа Маргарита Панева не се приема.
Моля, колеги, гласувайте текста на комисията за ал. 2 заедно с приетите предложения.
"За" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за ал. 2 се приема.
“2. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. т. 6 се изменя така:
“6. наем на общинско жилище”.
2. в т. 7 думата “средства” се заменя с “продукти”.”
Преминаваме към обсъждане на измененията в ал. 3 от § 1.
Заповядайте, господин Камов. Имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз не съм член на тази комисия, но участвам в заседанието и имам правото да изразя становището си по процедурата.
Апелирам към Вас като председател, че с последната квалификация Вие взехте отношение и квалифицирахте предложението на народен представител. Вие като председател нямате право на това. Моля Ви да се придържате към Вашите функции и да ръководите обективно заседанието, без намеса с квалификации гласуването, защото аз преди малко казах нещо, което се прие като че ли е аксиома. Но мисля, че тази комисия не е комисия за прокарване на правителствените предложения, а където правителството защитава своите предложения с аргументи.
Точно това се опитахме да направим. За съжаление ние влошихме положението на хората с увреждания с това гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Камов, правителството не е
НИКОЛАЙ КАМОВ: Аз много добре знам какво казвам, господин председател. Ще запазя правото си в пленарна зала да възобновя тези предложения. Съжалявам, че ги оттеглих, но го направих в полза на едно
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане предложенията по ал. 3. Тук има предложение народният представител Антонела Понева, има предложение госпожа Панева, има предложение и господин Камов.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Идеята ми е, че все пак статутът на документа е малко по-стабилен, когато бъде чрез правилник за приложение на закона, отколкото с наредба. Това ще дава за по-редки, не невъзможни, но, разбира се, по-редки промени. Това е просто за
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, госпожо Томова. Имате думата.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние предлагаме, тъй като за пръв път ще се разработва такава методика, на първо време тя да се утвърждава от министъра на труда по предложение на Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания, защото това е един помощен документ по подпомагане практиката към комисиите за социална оценка. Това не е нормативен документ, а помощно средство за комисията.
Смятаме, че досега такъв документ не е разработван, няма и европейска практика в тази насока, поне досега ние, двете агенции и министерството сме се обърнали към европейските структури, ако могат да ни помогнат при разработване на тази методика, та поне на първо време, тъй като ще се наложат може би някои промени, засега предлагаме да се утвърждава от министъра на труда и социалната политика, за да бъде по-гъвкав и оперативен документът.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Томова.
Тази методика обаче, за да стане нормативен акт, трябва да бъде
МАРИЯ ТОМОВА: Методиката трябва да се утвърди със заповед на министъра на труда и социалната политика, а във всички случаи тя ще бъде разгледана и от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания,
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Томова.
Колеги, имате думата.
Госпожо Панева, Вие имате предложение по ал. 3. Заповядайте, имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да обоснова моето предложение.
Тъй като наистина досега не е разработван такъв нормативен документ, а пък има практика да се разработват инструкции, които биха могли да изиграят точно тази роля, затова аз също си мисля като госпожа Понева чрез правилника да се реши проблемът, но тъй като наистина е малко по-различен, това да бъде една инструкция, която ще бъде разработвана и утвърждавана по същия ред, но да носи името “инструкция”. Методиката носи малко по-различен нюанс и терминологично, и съдържателно. По йерархичен ред след закона и правилника инструкцията е най-нормалната следваща стъпка за разработка на нормативен акт. Говорих и с юристи и те също смятат така.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Господин Камов, Вие сте наред с Вашето предложение по ал. 3.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз поддържам предложението си със следния аргумент. След доста консултации с неправителствени организации общото мнение, че тази регламентация трябва да бъде възможно най-устойчива и да не бъде акт на министъра, а – наредба.
Затова съм предложил текстът да бъде с наредба и поддържам това си предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Има ли други мнения по въпроса, колеги? Методика, инструкция, наредба? Три са възможните хипотези в предложенията на народните представители.
Госпожо Понева, заповядайте. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Това, което коментирахме и на първо четене, е, че е изключително важно в този документ да бъдат разписани и критериите. А в една инструкция не знам доколко могат да бъдат включени и критерии. Мисля, че методиката като понятие предполага по-обширно дефиниране на нещата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Има думата госпожа Крумова. Заповядайте.
БОЯНКА КРУМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако това ви помогне, в цялото наше законодателство е използван този акт – методика – за определяне на различни правила и критерии. В много закони е използвана методиката, която се утвърждава с акт на министъра, със заповед. Има възможности и за обжалване.
На този правен режим си му прилича да бъде в режима на методиката.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Крумова.
Заповядайте, господин Хараламбов. Имате думата.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Благодаря Ви, господин председател! Много на място беше изказването на колегата, за да взема отношение и аз.
Не е въпросът за обжалването, както се опита едва ли не и при първо четене да ни квалифицира председателят – предлагали сме да бъде нормативен акт, за да го обжалваме лесно пред Върховния административен съд. Ние, добрите юристи, лесно обжалваме всякакви актове. Въпросът е именно за стабилността. Защото ние имахме една среща с Министерството на труда и социалната политика. Тя не беше конфиденциална и народните представители трябва да знаят, че на тази среща, на която беше и Деница Димитрова, всъщност се посочи като аргумент, че, ако това бъдело наредба на Министерския съвет и понеже ние сме едни първопроходци, а пък Министерството на труда и социалната политика не знае какво ще сътвори, за да бъде то привнесено в Европейския съюз, ако решало то да се промени тази методика и бъде наредба на Министерския съвет, четири - пет месеца било технологичното време, за да се приеме промяната. Именно това е нашето искане – да има технологично време, за да не се творят всеки ден със заповеди на министъра, които ни е ясно как се подписват – не на социалния, а на всички министри – неща, които впоследствие се налага да се променят.
И не е работата, че тази методика е някакво си документче, тъй като тя ще урежда критериите за социалната оценка, които, между другото, и до момента, а и за в бъдеще никому не са ясни, тя ще се превърне в гръбнак на закона. Това трябва да го знаят народните представители. Иска ми се да го знаят.
Затова поддържам предложението на господин Камов или на госпожа Панева – това да бъде наредба или инструкция, приета от Министерския съвет именно като нормативен акт.
Нека да допълня колежката. Вярно е, че много закони често си служат с термина “методика”, но в класификатора на нормативните актове такова понятие няма. Така че дебатът е концептуален – това нормативен акт ли да бъде или не, а не къде и пред кого и как да се обжалва.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Хараламбов.
Колеги, две са тезите в предложенията. Едната теза е този нормативен акт, наречен от вносителите “методика” да бъде мобилен, да може да се променя по-лесно, отколкото при другата теза – за устойчивост на нормативните актове и да се променя по-трудно. Сега народните представители със своето гласуване ще имат възможност да решат какво да бъде.
Госпожа Михайлова иска да каже не повече по тази дискусия.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Не, аз нищо не искам да кажа по тази дискусия, но искам да попитам нещо, за да мога да определя начина, по който ще гласувам. Моля Правния отдел за една консултация.
Каква е разликата между “методика” и “инструкция” и инструкцията от министъра ли се утвърждава или от Министерския съвет?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Това е много важен въпрос.
Заповядайте, госпожо Крумова. Имате думата.
БОЯНКА КРУМОВА: Благодаря Ви, господин председател! И двата акта не са нормативен акт. И двата акта се утвърждават от този, от който законът възложи. Законът е възложил един път едната методика, съответно инструкция да се утвърждава от Министерския съвет, а друг път възлага това да става от министъра. Няма точно определение кой конкретно да утвърждава. Каквото вие прецените, каквото вие решите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Крумова.
Заповядайте, госпожо Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Това е гръбнакът на закона - да се определя кръгът на правоимащите. Затова предлагам това да става с наредба, утвърждавана от Министерския съвет.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Данчева.
Колеги, има ли други мнения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева – в ал. 3 след думата “утвърдена” се добавят думите “чрез Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания”.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Антонела Понева за ал. 3 на § 1.
"За" - 2, "против"- няма, "въздържали се" – 14.
Предложението на госпожа Понева за ал. 3 не се приема.
Следва предложението на госпожа Маргарита Панева: в новосъздадената ал. 3 думата “методика” се заменя с “инструкция”.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Маргарита Панева за ал. 3.
"За" - 6, "против"- няма, "въздържали се" - 10.
Предложението на госпожа Маргарита Панева за ал. 3 не се приема.
Следващото предложение е това на господин Камов – в новата ал. 3 думата “от” да се замени с “наредба на”.
Моля, гласувайте това предложение на господин Камов за ал. 3.
"За" - 6, "против"- няма, "въздържали се" - 10.
Предложението на господин Камов за ал. 3 не се приема.
Моля, колеги, гласувайте предложението на вносителите за създаване на нова ал. 3.
"За" - 10, "против"- 1 и "въздържали се" - 5.
Предложението на вносителя за създаване на нова ал. 3 се приема.
Създава се нова ал. 3:
“(3) Индивидуалните потребности по ал. 1 се определят въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.”
Предложената от вносителя т. 4 е за преномерация на останалите алинеи. Мисля, че не е необходимо да я гласуваме.
Преминаваме към обсъждания на предложенията по ал. 6 и по ал. 9. Има предложения на народния представител Антонела Понева.
Заповядайте, госпожо Понева за аргументи по ал. 6. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз предлагам вместо директора на дирекция “Социално подпомагане” да се запише “директора на Дирекция “интеграция на хората с увреждания” или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускането й”.
Аргументите са ми за орган, който по компетентност отговаря повече на съответния текст и, разбира се, упражняването на контрол, който ще бъде много по-ефективен.
Абсолютно същите ми мотиви важат и за следващото предложение – по ал. 9.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Понева, мога ли да Ви задам един въпрос? Каква е тази “Дирекция “Интеграция на хората с увреждания”.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Към Министерството на труда и социалната политика няма ли такава дирекция?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Понева, Вие представяте ли си ситуацията, при която изпълнителна агенция “Интеграция на хората с увреждания” да издава заповед за всички социални оценки, респективно за всички интеграционни добавки в България? Как би могло да се случи това на практика?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Аз говоря за Дирекция “Интеграция на хората с увреждания”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма такава дирекция. Такава дирекция има към министъра на труда и социалната политика. Към Дирекция “Социално подпомагане” няма такива дирекции.
Разбирам Вашето желание специализиран орган към Дирекция “Социално подпомагане” или вече една голяма част от тях са Отдели за социално подпомагане, да издават тези заповеди. Това на практика трудно би могло да се случи.
Да го подлагам ли на гласуване, госпожо Понева?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Не, господин председател. Оттеглям това предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
По предложението по ал. 9.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Аз казах, че същите мотиви важат и тук и най-вече – ефективно упражняване на контрол и концентрация върху компетентния орган. Защото социално подпомагане е едно, друго е изпълнителния директор на Агенцията за хора с увреждания. Все пак той е много по-адекватен и по-компетентен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Но след като вече в действащия текст Вие оттеглихте предложението си, има хипотеза за издаване на тази заповед от директора на Дирекция “Социално подпомагане”, не може издадената от директора заповед да я обжалвате. Всъщност може, но не знам дали е редно. Нека да коментираме и това положение.
Заповядайте, госпожо Томова. Имате думата.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Действащият текст на ал. 9 е следният:
“(9) Заповедта по ал. 6 се обжалва пред директора на Регионалната дирекция “Социално подпомагане”.”
Това е структурата, пред която може да се обжалва заповедта. На изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания законът не му дава такива правомощия. Той изобщо не участва в социалната оценка. Освен това Агенцията за хората с увреждания няма регионални структури.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Томова.
Все пак предложението е направено коректно и аз съвсем основателно го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Антонела Понева за ал. 9.
"За" - 1, "против"- няма, "въздържали се" - 13.
Това предложение на госпожа Понева за ал. 9 не се приема.
Колеги, приключихме с предложенията по § 1.
Подлагам на гласуване § 1 с приетите предложения в хода на дискусията по отделните алинеи.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 1.
"За" - 12, "против"- няма, "въздържали се" - 3.
Текстът на комисията за § 1 се приема.
“§ 1. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности и съобразно вида на увреждането и степента на намалената работоспособност или намалена възможност за социална адаптация.”
2. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. т. 6 се изменя така:
“6. наем на общинско жилище”.
2. в т. 7 думата “средства” се заменя с “продукти”.”
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Индивидуалните потребности по ал. 1 се определят въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.”
4. Досегашните ал. 3 – 12 стават съответно ал. 4 – 13.”
Преминаваме към § 2.
Колеги, предлагам процедурно гласуването по този параграф да стане буква по буква отделно – чл. 42а, чл. 42б и т.н.
По чл. 42а има предложение на народния представител Деница Димитрова. Тя предлага т. 2 да се измени така:
“2. лица с трайни увреждания с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто със затруднения в придвижването.”
Заповядайте, госпожице Димитрова. Имате думата.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направих това предложение, защото, както беше посочено в текста на вносителя, има случаи, когато хора не са с увреждания в долните крайници, но те имат затруднения в придвижването. Според предишния текст тези хора отпадат от интеграционната добавка за транспортни средства.
По тази причина аз направих това предложение – тази добавка да се дава и на хора със затруднения в придвижването, като в Допълнителните разпоредби дадем дефиниция за понятието “затруднение в придвижването”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожица Деница Димитрова. Нейното предложение обхваща хипотезата, при която без заболявания на долните крайници, примерно при заболяване на централната нервна система, може да има проблеми с придвижването. Аз мисля, че нейното предложение е абсолютно коректно и няма никакви пречки да приемем това предложение.
Доктор Данчева като че ли има някакви бележки.
Заповядайте, доктор Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! АЗ изцяло подкрепям това предложение на госпожица Деница Димитрова. Само една цифра искам да кажа. Въпреки че за миналата година по действащия закон беше казано, че това важи само за трета група с заболяване в долните крайници, има една ужасяваща цифра, която не знам как досега не е направила впечатление на някого – 430 хиляди лица миналата година са получили добавката за социална интеграция за транспорт.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Цифрата е 464 469 човека.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Това означава, че абсолютно всички инвалиди в България, независимо от степента на увреждане, са получили добавка за социална интеграция за транспорт.
Затова подкрепям това предложение, което е направила госпожица Деница Димитрова, защото то все пак ще персонифицира нуждаещите се, а няма да се дава на калпак.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Данчева.
Заповядайте, доктор Инджова. Имате думата.
ДИАНА ИНДЖОВА: Благодаря Ви, господин председател!
В текста, който касае начина, по който ние третираме лица със затруднения в придвижването, това, което нас ни притеснява, е, че в един момент всъщност се дава определение, че това са само тези, които не могат да се придвижват без помощни средства.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Бихте ли казали малко по-ясно. Какво предлагате вие?
ДИАНА ИНДЖОВА: Нашата концепция е кратка. Не може да се прави дискриминация на хора, които са примерно трета група – 50 – 70 процента. Те могат да имат някакъв вид затруднения поради ментално или пък неврологично разстройство, поради епилепсия и т.н. Смятам, че не трябва да има ограничения за това какви технически помощни средства трябва да използват. Можеш да нямаш канадка, и пак да си със затруднение в придвижването.
Може да сме 400, 500 хиляди, един милион, ако толкова хора има в България със затруднения в придвижването, те имат правото на тези средства.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Инджова.
Има думата госпожица Димитрова. Заповядайте, госпожице Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Това ние ще го прецизираме в Допълнителните разпоредби.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Има думата доктор Данчева. Заповядайте, доктор Данчева.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Съгласна съм с доктор Инджова за тези правоимащи, за които тя говори – хора с ментални увреждания или с епилепсия. Но не си влизат и тях абсолютно никой не ги ощетява, защото те в по-голямата си част са първа и втора група, тоест, от 70 процента нагоре. Така че за тях ние не правим никакви промени. Те си получават добавката и по досега действащия закон, и с предлаганите изменения. Хората с определена намалена работоспособност от 70 процента нагоре си получават добавката. За тях ние не правим никакви промени.
Така че моля Ви, имайте го това предвид.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Данчева.
Заповядайте, господин Коцев. Имате думата.
КРАСИМИР КОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Добър ден, господин председател, благодаря Ви, че ми предоставяте думата. Днес бях решил да не вземам думата.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От гледна точка на организацията, на която аз съм председател, тъй като тя е организация на хора с физически увреждания, това са хора с трайни увреждания.
Искам да обърна вниманието на народните представители върху нещо друго. Да, това предложение на госпожица Деница Димитрова е добро. Но аз мисля, че определящото е точно промяната в Допълнителните разпоредби, където се дава определени на това какво е лице със затруднение в придвижването.
Първо, в България никъде в нормативната уредба няма такова понятие. Трябва да знаете, че за първи път вкарваме в закон такова понятие. Това понятие беше вкарано от действителните хора, разработили това понятие, в една наредба на Столичната община, която е дискриминационна и се нарича Наредба за паркиране в централната градска част.
От моята дясна страна в момента седят двамата предложители на тази идея и затова те толкова ревностно го защитават. Предлагам да не се предприемат никакви дискриминационни мерки по отношение на вид увреждане. Ще опрем до комисията, така или иначе, защото това, което е записано като определение за лице със затруднения в придвижването – тук има лекари – може да важи за всеки човек с трайно сърдечно-съдово заболяване, който ще има затруднения в придвижването. Всеки диабетик в по-напреднал стадий има затруднения в придвижването, всеки, прекарал инсулт или инфаркт, има затруднения в придвижването.
Не може ние да определяме по някакъв субективен критерий само онзи, който в нормално изправено положение, не може да се движи без употребата на помощно техническо средство. Това е абсолютна дискриминация.
Аз много моля, ако ще приемете този текст, който в момента гледате, да имате предвид, че той е пряко вързан с онзи текст отзад и в момента някои иска да обслужи интересите на Столичната община, защото в момента започват да влизат дела в съда точно срещу тази наредба и точно срещу този дискриминационен текст, където някаква си комисия, назначена от не знам си кого, в Столичната община ще започва да преценява всички инвалиди и ще каже кой е по-инвалид от другите или кой е по-увреден.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Коцев. Вие сте човек, който многократно е участвал в заседания на Комисията по труда и социалната политика и знаете, че тук не създаваме условия за противопоставяне между отделните представители на различните организации на и за хората с увреждания. Тоест, тук създаваме атмосфера, в която да обединим усилията да приемем един по-добър закон, да приемем един закон, който да не противопоставя, да не дискриминира, а тъкмо обратното – да създава по-добри условия за интеграция.
В този смисъл не мога да се съглася, че някой тук обслужва интереси на община, на общини или на когото и да било. Всички заедно трябва да обслужваме интересите на хората с увреждания в България.
Заповядайте, господин Хараламбов. Имате думата.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като аз преди няколко месеца, но много след като написах тази общинска наредба, бях оценен от новия общински екип и вече работя в Столичната община, искам само да кажа, не за да се отклонявам, а за да не бъдат заблуждавани депутатите, че тази наредба в Столичния общински съвет не е атакувана никъде досега. Няма и да бъде, защото никой не смее да го направи, защото ще загуби. Ние нямаме нужда от привнасяне на термина “затруднения в придвижването” в закона – извинявайте за по-нецензурния израз – за да си вържем гащите, така да се каже, за общинската наредба.
Друг е проблемът. Хората с увреждания от 71 до 100 на сто ще получават транспортната си добавка, както са я получавали досега. Искам да кажа на народните представители, че ние и Деница Димитрова сме внесли това предложение за хората със затруднения в придвижването именно за тези, които са бившата трета група инвалидност, тоест, сега от 50 до 70 на сто загубена работоспособност. Досега, каквито и затруднения да имат те, те са с леки увреждания. Те са с най-леката степен на трайни увреждания.
Затова добавката на определението за “затруднение в придвижването”, която ще бъде легално дефинирана в Допълнителните разпоредби, създава един допълнителен критерий само за тази група хора. Иначе за хората с увреждания от бившите втора и първа група инвалидност, тоест, от 71 до 100 на сто, транспортната добавка остава и в нея влизат и хората с тежки ментални увреждания, с епилепсия. За тях въобще не важи изискването за ползване на помощни технически средства и всякакви други приспособления.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Хараламбов.
Колеги, обаче мен ме притеснява и ме дразни едно нещо от известно време. Всички тези права, които се дават с тези текстове, като че ли остават убеждението и впечатлението, че могат да се вземат от всички, които имат право по разписаните текстове. Тогава къде остава индивидуалният подход? Къде остава социалната оценка? Къде остават функциите на тази комисия, която да прецени: този има нужда от интеграционна добавка, която да му помогне да се интегрира в обществото и след като преценяваме, че той има затруднения в придвижването, да кажем: тази добавка е за този. А не да я универсализираме, тъй като иначе навлизаме в хипотезата на социалното подпомагане.
Тоест, аз като човек, който винаги съм поддържал тезата за индивидуалния подход, тъй като 20 години заедно с моя приятел и колега доктор Колчаков и доктор Кумчев сме давали анестезии и знаем, че всички хора са индивидуалности, всеки организъм е различен, има своите характерни особености.
Затова винаги съм поддържал тезата за индивидуалния подход и смятам, че това, че е дадено като право, не означава задължение на комисията да се придържа към тези права. Индивидуалният подход трябва да бъде водещият.
Затова мястото на социалната оценка трябва да бъде на достатъчно прилично ниво. Не знам дали се възприема това, което казвам, но съм убеден, че това трябва да бъде така, тоест, да не раздаваме на калпак, да не се връщаме към тезите на социалното подпомагане, а да даваме смисъла на този Закон за интеграция на хората с увреждания. Философията на този закон е свързана именно с това да подпомогнем дефицита в увреждането, а да раздаваме пари на калпак.
Колеги, има ли други мнения по въпроса?
Господин Камов, аз се извинявам за онази част от моето изказване, с което – признавам си – повлиях на гласуването може би, но винаги си позволявам да кажа нещо, за да мога да насоча дискусията. Опитвам се да го правя. Съжалявам, понякога може да не е достатъчно коректно. Извинявам се още веднъж.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Не, моля Ви. В случая ставаше дума за квалификации, които наистина са недопустими. Но това, което Вие току-що казахте, го поддържам изцяло и точно в този дух са направени предложенията, които, разбира се, имат скромна цел. Според мен поне и според хората, с които се консултирах, радикално да бъде променено законодателството и тъкмо от гледна точка на това, за което Вие говорите. Защото това не са социални помощи. И ТЕЛК-овете трябва да се променят и това е въпрос на бъдещи законодателни предложения. Тук Вие имате пълната поддръжка на мен и надявам се – на много други хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Колеги, има ли други мнения по този текст? Не виждам.
Ще го подложа на гласуване с уговорката, че ще прецизираме отново този текст. Ако желаете, можем да го отложим това гласуване. Макар че е добре да гласуваме това предложение, за да можем след това в Допълнителните разпоредби да прецизираме определението за това, което по
Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожица Димитрова за нова редакция на т. 2 на чл. 42а.

"За" - 11, "против"- няма, "въздържали се" - 3.
Предложението на госпожица Деница Димитрова се приема.
Колеги, сега подлагам на гласуване чл. 42а от § 2 заедно с приетото предложение на госпожица Димитрова.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 42а.
"За" - 11, "против"- няма, "въздържали се" – 3.
Текстът на комисията за чл. 42а се приема.
“Чл. 42а. Месечна добавка по чл. 42, ал. 21 т. 1 се предоставя в зависимост от индивидуалните потребности на:
1. лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност;
2. лица с трайни увреждания с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто със затруднения в придвижването;
3. деца с трайно намалена възможност за социална адаптация.”
Преминаваме към чл. 42б.

Извинявайте, господин Камов, преди да Ви дам думата, искам да кажа, че това, което бяхме приели в § 1 – деца с трайно намалена възможност за социална адаптация” - ако приемете то да отпадне във всички останали текстове, ще облекчим работата си. Имаме ли подкрепата за това, колеги, или трябва да го подложа на гласуване? Имаме подкрепа. Благодаря. Думата
Заповядайте, господин Камов, да аргументирате Вашето предложение. Имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Не мисля, че това предложение се нуждае от кой знае каква аргументация. Предлагам
Ако не възразявате, господин председател, аз бих отстъпил думата на господин Хараламбов да аргументира това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, думата я давам аз и веднага му я предоставям. Заповядайте, господин Харламбов.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Благодаря Ви, господин председател! И аз да Ви подкрепя за това, което казахте преди малко и да Ви кажа, че и тук ние се опитваме да помогнем на социалните служби, тъй като те в момента не извършват абсолютно никаква индивидуална социална оценка или начинът,
Тук предложението ми е добавката за информационни и телекомуникационни услуги да се отнася за всички лица с над 90 на сто намалена работоспособност, тъй като за тези, които са наясно с оценката на уврежданията, правото на чужда помощ се определя на лица, които не могат да се самообслужват – меко казано – или имат затруднения и в самообслужването. Няма връзка между определената чужда помощ и необходимостта от добавка за информационни и телекомуникационни услуги.
Искам само да кажа, че едва ли и вносителите биха имали нещо против – надявам се – тук това изискване за правото на чужда помощ е останало от Правилника за социално подпомагане, когато тази парична сума се отпускаше като социална помощ. Сега вече говорим за добавки за интеграция и мисля, че от информационни и телекомуникационни услуги
Накрая и аз, макар че това изискване не особено важи за мен, искам да декларирам, че нямам интерес от този текст, тъй като аз съм с право на чужда
Благодаря.

Тук пред мен има една справка - помощи по този закон и по тази мярка - месечна добавка за ползване на информационни и телекомуникациони услуги, и мога да ви информирам само, че за миналата година от тази мярка са се възползвали 139 179 човека, а стойността, която е
Заповядайте, доктор Инджова. Имате думата.
ДИАНА ИНДЖОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Доктор Адемов, Вие сте един много хуманен, професионален експерт и не само примерно законотворец. Ако те са примерно повече, да вземем пък да си ги убием, ако това е проблем.
Да, парите, които България ще дава, много често ще трябва да са повече. В този случай ние всъщност отрязваме втора и трета група или групата между 50 и 70 и 70 и 90 процента. Ако някой смята, че от трета група един човек, който е безкрайно добре адаптиран и който няма проблеми в каквото и да е, това не е така. Един от моите директори тук – господин Дубин – е човек с трета група. Той, за да може да бъде адекватен на пазара на труда и да бъде наистина в една интегрирана среда, има нужда от тези информационни технологии, до които трябва да има достъп.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Инджова.

ЛИЛЯНА ЕЛИЦИНА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да опонирам на госпожа Инджова и на господин
Ние тук непрекъснато дебатираме що е това интеграция. А и това, което каза госпожа Инджова и преди това – господин Хараламбов, стигаме до едно и също – до социалното подпомагане. Дайте ни пари за телефони, за комуникации, за тук, за онуй. Аз не мога да приема факта, че един човек без чужда помощ, каквато и да е група – втора, трета, първа – не е в състояние да си създаде възможностите за комуникации. Ето, Хари действително има право, защото е с чужда помощ. Той ползва телефон.
Питам аз: за какво се борим в момента? В момента за интеграция ли се борим или отново да се даде на всеки по малко и отново да се разширява кръга на даването. Защото ние не решаваме проблемите на интеграцията по този начин. Дори и да се дадат телефони, каквото и да дадем, човекът си остава затворен в сградата, човекът не може да стигне до работното място. Човекът не може по никакъв начин да се интегрира с тази пари, които ние му даваме.
Аз се учудвам на колегите от неправителствените организации. Защо най-сетне не започнем да мислим в друга посока. В момента за това, за което се борим, отново е искане да се дават максимума пари на всички. Госпожо Инджова казва, да, и третата група има нужда. Но всеки има нужда. Кажете ми, колко хора, дори и да са здрави, нямат ли определени нужди?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Елицина.
Всички тези нужди – пак се връщаме на тезата – ги преценяват хората, които правят социална оценка.
ЛИЛЯНА ЕЛИЦИНА: Господин Адемов, аз съм съгласна със социалната оценка, че тези препоръки ще влизат там. Но нека да се има предвид и нещо друго предвид. В крайна сметка, когато се възложи, че лицето с над 70 процента или лицето над 90 процента без чужда помощ има право на информационни услуги и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Такова предложение няма, няма дори и в доклада.
ДИАНА ИНДЖОВА: Има го. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има думата доктор Данчева. Заповядайте, доктор Данчева.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Това е изключително важен въпрос. Трябва да се замислим какъв ефект е постигнат.

ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Само забележете, за покупка на лично моторно средство са определени смешните 15 хиляди лева.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега говорим за информационните и телекомуникационни добавки.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Няма никакъв ефект да се получи при сегашните условия. Затова предлагам да престанем тези смешни 500 лв. да раздаваме с лека ръка.
Предлагам най-малкото да си остане досегашният текст или, ако се приеме това индивидуалната преценка да бъде за лицата над 90 процента
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Данчева.
Заповядайте, господин Камов. Имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих добавил едно съвсем принципно съображение. Ние може заради лошата практика при изготвянето на индивидуалната оценка да се аргументира отхвърлянето на едно законово положение, една възможност, която дава законът. Това е една възможност, която се предлага да бъде дадена. И когато системата заработи ефективно и действително има индивидуална оценка, а не раздаване на пари на калпак, както Вие казахте, значително ще се ограничи кръгът на хората. Но защо с лошата практика на липса на такава индивидуална оценка ние да отхвърляме възможността, която се дава от закона. Мисля, че това е съвсем ясно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Николай Камов за нова редакция на т. 1 чл. 42б – думите “с определена чужда помощ” да отпаднат.
Моля, гласувайте това предложение на господин Камов.
"За" - 1, "против"- няма, "въздържали се"- 11.
Предложението на господин Камов за т. 1 на чл. 42б не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 42б с уточнението в т. 2 – думата “трайно” да отпадне.

"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 42б се приема.
“Чл. 42б. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 2 се предоставя в зависимост от индивидуалните потребности на:
1. лица с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ;
2. деца със 71 и над 71 на сто намалена възможност за социална адаптация.”
Преминаваме към чл. 42в. Няма постъпили предложения. Това е предложението за обучение. Има ли такива в момента? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 42в с уговорката думата “трайно” да отпадне.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 42в се приема.
“Чл. 42в. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 3 се предоставя в зависимост от индивидуалните потребности на лица с трайно намалена работоспособност и деца с намалена възможност за социална адаптация.”
Преминаваме към чл. 42г.
По текста на вносителя Правният отдел има забележки. Тук става въпрос за балнеолечение и рехабилитация. Няма постъпили предложения. Има ли такива в момента? Няма.
В чл. 16 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите има текст, който дава същата възможност на военноинвалидите да се възползват от тази мярка. Колеги, става въпрос за добавка еднократно годишно в рамките на три пъти гарантирания минимален доход или 175 лв. за балнеолечение и рехабилитация на инвалида заедно с придружителя.
Заповядайте, госпожо Томова. Имате думата.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да уточня, че с Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания е предвидено тази добавка да се ползва само в случаите, когато военноинвалидите не я ползват на друго основание. Така че едновременно двете привилегии не се ползват така или иначе.
Затова предлагаме текстът да си остане в този му вид.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви госпожо Томова.
Заповядайте, господин Хараламбов. Имате думата.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Благодаря Ви, господин председател! Не знам Правният отдел дали е гледал този текст добре и дали го е гледал въобще, но ще искам да чуя и неговото мнение.
Макар че в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания се казва, че тази добавка не може да се ползва от военноинвалидите на друго правно основание, военноинвалидите са записани само като такива, като категория, а не са разчетени по проценти загубена работоспособност. Ако те останат записани само като категория, мястото на тази привилегия е в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Иначе влизаме в противоречие със Закона за нормативните актове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, Вие предлагате т. 3 да отпадне?
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Аз, тъй като не съм народен представител, не бих могъл да го предложа, но така ми се струва, че трябва да бъде. Като пише в този Закон за интеграция за хора с увреждания “военноинвалиди” той отнема част от обхвата на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. И ако приемем, че Закона за интеграция на хората с увреждания е общият закон за инвалидите, а Законът за военноинвалидите и военнопострадалите е специален закон, от чисто правна гледна точка мястото на този текст е там.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Хараламбов.
Колеги, някой припознава ли това предложение?
Има думата госпожа Елицина. Заповядайте, госпожо Елицина.
ЛИЛЯНА ЕЛИЦИНА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам само да уточня нещо. Нека да се има предвид защо този текст е останал там. По Закона за интеграция на хората с увреждания това право до три пъти гарантирания минимален доход ползват и придружители, ако лицето има придружител. А по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите лицето заплаща 25 процента от стойността на картата, но там няма никакъв текст и третиране на придружителя.
Така че практиката показва, че военноинвалида, който е с над 90 процента загуба на работоспособност и с придружител, има право на избор – или ползва правото по единия закон, или по това, което му се дава по Закона за интеграция на хората с увреждания.
Това е било нашето съображение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Елицина, това, което е записано в т. 1 – “лица с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност” – отнася ли се за следващите точки, тоест, за т. 2 и 3.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Не става ясно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз не разбирам, че се отнася.
По Закона за военноинвалидите и военнопострадалите всеки, който има степен на намалена работоспособност в резултат на увреждане по време на военната служба, той е военноинвалид. Не говорим за категорията военнопострадали. Те са друга категория.
Когато обаче става въпрос за права, тогава вече тези права са диференцирани с проценти загубена работоспособност. Тук обаче ми се струва, че излизаме от хипотезата на трайните увреждания с над 90 на сто, тъй като в т. 3 няма такова изискване.
Затова Правният отдел – коментирахме преди заседанието – предлага евентуално да се направи някаква компилация между т. 1 и т. 3, за да може да се изчисти и този въпрос.
Заповядайте, госпожо Крумова. Имате думата.
БОЯНКА КРУМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Може би Министерството на труда и социалната политика ще прецени, но, ако идеята е именно за военноинвалидите с трайно увреждане над 90 на сто намалена работоспособност и обединим т. 1 и т. 3, дали се обединява идеята, която е имал вносителя. Да се каже:
“1. лица с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност, включително военноинвалиди;”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Този текст създава ли проблеми в практиката? Според този текст военноинвалид с 10 процента загубена работоспособност трябва да има такава възможност да се ползва от тази привилегия. А целта на закона едва ли е такава.
Заповядайте, госпожо Елицина. Имате думата.
ЛИЛЯНА ЕЛИЦИНА: Благодаря Ви, господин председател! Практиката това е показала. Ние нямаме против наистина правно да бъдат издържани текстовете. Но практиката показва следното. Имаме случаи, в които военноинвалид с над 90 процента загубена работоспособност с чужда помощ ползва правото по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите и идва при нас с претенциите да му заплатим за придружителя му. Ние не можем това да направим. Не може по два закона да се ползват такива преференции.
Така че наистина тук би трябвало да се прецизират текстът.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Елицина.
Заповядайте, госпожо Крумова. Имате думата.
БОЯНКА КРУМОВА: Предлагам да се запише: “1. лица с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност, включително военноинвалиди;”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Крумова.
Заповядайте, господин Хараламбов. Имате думата.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, но разрешението на въпроса е много просто. Когато се пише в т. 1 “лица с трайни увреждания с намалена работоспособност над 90 на сто”, никъде не се изключват военноинвалидите. Абсолютно никъде.
Къде е проблемът? Проблемът пак е в социалните служби, а не в закона. Те могат предварително да консултират военноинвалида, ако, разбира се, не приемат, че това противоречи на държавните интереси, че му е по-изгодно да си ползва правото по Закона за интеграция на хората с увреждания, отколкото по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Той сам да прецени, ако е бил на санаториум с придружител, да си ползва правото по Закона за интеграция на хората с увреждания. Ако е бил сам и има възможност да си плати 25 процента, да си го ползва по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Хараламбов.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 42г.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 42г.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 42г се приема.
“Чл. 42г. (1) Добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 се предоставя веднъж в годината при наличие на медицинско предписание от лекар специалист на:
1. лица с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност;
2. деца с намалена възможност за социална адаптация;
3. военноинвалиди.
(2) Добавката по ал. 1 се ползва и от придружителите на лицата с определена чужда помощ.”
Преминаваме към чл. 42д. Тук става въпрос за достъп до информация.
Госпожа Донка Михайлова има предложение по този текст.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, дами и господа! Казахме вече няколко пъти, че целта на този законопроект е да се подпомогне преодоляването на дефицитите при уврежданията и, когато говорим за достъпна информация, аз смятам, че ограничението на достъп до информация за хора със слухови и зрителни увреждания не е по-различно от това, което имат лицата с интелектуални затруднения.
Лицето с интелектуални затруднения има ограничения по отношение на възприемането на информацията, от една страна, и, от друга страна, има ограничение при предаването на информацията. Има потребност от помощ, подкрепа и специализирани средства, чрез които може да възприема информацията. Едно такова средство е например системата на адаптирани текстове. В българската практика вече се налагат такива системи като системата “Макитон”, която е предназначена специално за ...... Смятам, че предложението ми е адекватно на потребностите на тази категория хора.
Това предложение е обсъждано от Националния съвет на хората с увреждания и, доколкото аз имам информация, е подкрепено от нея.
Разбирам, че проблем представлява това, че аз не мога да представя финансова аргументация за своето предложение, но въпреки че два пъти поисках аргументация от Министерството на труда и социалната политика, до този момент не съм получила такава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз мога да ви дам веднага такава.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Ще Ви бъда благодарна, господин председател.
Ако действително е невъзможно в рамките на бюджет `2006 да се случи моето предложение, ви предлагам все пак, ако специално този текст го приемате за целесъобразен, да го отнесем към бюджет `2007 г. Но мисля, че предложението ми въвежда една справедливост.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, може ли в рамката на дискусията да си позволя да задам един въпрос.
По какъв начин се определя кръгът от лицата с интелектуални затруднения? Кои са тези хора? Как се определя този кръг? Един необразован човек, без увреждане, може да отговаря на тези потребности.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Трудно бих могла да отговоря на този въпрос, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има думата госпожа Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност, когато става въпрос за хора с интелектуални затруднения, това се констатира главно за хора, които имат затруднения в обучението – памет, възприятие, мислене.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, госпожо Елицина. Имате думата.
ЛИЛЯНА ЕЛИЦИНА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам само да изясня нещо.
Аз съм и секретар на Националния съвет. Имам чувството, че нещо е станало не точно така, както трябва да бъде. Тук има представители на Национално представените организации. Те много добре знаят какъв е дебатът с “Далис”. Това е неправителствената организация, която е национално представителна организация на хората с интелектуални или с ментални увреждания.
Там спорът не е по този член. Когато се гласуваше законът, тази добавка се дава за достъп до информация на хора с увреден слух и с увредено зрение. Има се предвид, че поради дефицита в сетивните функции те нямат тази възможност да достигнат до информация.
Какво се има конкретно предвид? Нека да се знае за какво става дума. При глухия човек става дума той да може с тези пари – 8,25 лв. примерно – да си закупи вестник, за да може да бъде добре информиран, да може да си пуска SMS-те, да си плати факса и т.н. Защото това е начинът, по който той комуникира. Слепият човек да си закупи касети или говореща книга или дискети и т.н.
Това сме имали предвид, когато е създадена тази добавка.
Това, което искат хората с ментални увреждания, е по съвсем друг член от закона – в социална защита от Закона за интеграция на хората с увреждания, където се дава правото на лица със слухови увреждания да имат преводачи на жестомимичен език до 10 часа годишно в размер на 8 лв. и придружители на лица със зрителни увреждания и трудно подвижни лица – до 10 часа по 5 лв. Там те искат да бъде включена и групата на лицата с ментални увреждания.
Това е спорът, който се води в Нациналния съвет и аз смятам, че тук се е получило някакво недоразумение. Не става дума за интеграционна добавка, а за социална помощ.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Елицина.
Заповядайте, господин Камов. Имате думата да аргументирате Вашето предложение по този член.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз нямам какво да добавя към казаното от госпожа Михайлова. Единственото, което ми се струва, че е добре да се вземе предвид – направих тук и консултации – че терминът “ментални увреждания” е възприет от ООН и като че ли е по-прецизен от “интелектуални увреждания”. Може би той даже отговаря по някакъв начин на въпроса, който Вие, господин председател, зададохте.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Интелектуалните увреждания са равнозначни на ментални увреждания. Това са качествени промени в съзнанието, във възприятно-преставната дейност.
Заповядайте, доктор Инджова, да помогнете.
ДИАНА ИНДЖОВА: Благодаря Ви, господин председател! Като човек, който работеше дълги години в Държавния департамент за ментално здраве на САЩ, ще бъда ясна. ООН смята, че ментални увреждания включва целия голям набор и от интелектуални, и от невробиологични, и от всички останали дисфункции. Затова ООН настоява всички държави да приемат тази терминология. Това са много, а не само един вид дисфункция.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Инджова, за важното уточнение.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, има опасност тук да направим една грешка, която няма да допринесе да помогнем всъщност на хората с увреждания.
Права е доктор Инджова, като казва, че хората с ментални увреждания са тези, които са с интелектуални затруднения плюс тези с психически разстройства. Аз питам с какво ще допринесем за информацията на тези хора? По-добре, ако по-нататък се прецизира с какво наистина може да се помогне за социална адаптация на хора, които все пак имат затруднения с комуникацията и с околния свят, с обкръжението – с възприемането, с разбирането и т.н.
Може би колегите от Министерството на труда и социалната политика могат да помогнат какво би следвало да се даде на тези хора. Аз лично в момента не се сещам.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, госпожо Елицина. Имате думата.
ЛИЛЯНА ЕЛИЦИНА: Благодаря Ви, господин председател! Аз затова направих това обяснение, че според мен – изразявам личното си твърдо становище – тази добавка за достъп до информация е предназначена за хора със сетивни увреждания – с увреждания на зрението и слуха. Тази добавка не може да реши никакъв проблем на човек с ментално увреждане.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Елицина.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Донка Михайлова.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Донка Михайлова по чл. 42д.
"За" - 2, "против"- няма, "въздържали се" - 9.
Предложението на госпожа Донка Михайлова за чл. 42д не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Николай Камов за чл. 42д.
"За" - 1, "против"- няма,"въздържали се" - 9.
Предложението на господин Камов за чл. 42д не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на вносителите за чл. 42д с уточнението за отпадане на “трайно”, където се отнася за деца.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 42д.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 42д. се приема.
“Чл. 42д. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 5 се предоставя на лицата с трайни слухови и/или зрителни увреждания, довели до намалена работоспособност 71 и над 71 на сто и на деца с намалена възможност за социална адаптация.”
Преминаваме към чл. 42е. Става въпрос за добавки за наем за общински жилища. Тук предложение има народният представител Маргарита Панева, както и народният представител Николай Камов.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като не се прие предишното предложение за настанителната заповед или договор, естествено и това отпада.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това, което досега сме приели е “наем за общинско жилище”. Сега тук уточняваме месечна добавка за този наем, която се предоставя по съответния начин. Така че предложението си остава актуално.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Моето предложение беше за настанителна заповед или договор, като договорът се сключва между наемодателя и наемателя. Така че няма смисъл вече от моето предложение.
Аз исках да се добавят думите “или договор”. Но вече няма такава възможност. Така че предложението ми вече е безпредметно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: С общината не може ли да се сключи такъв договор?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Има настанителна заповед.
Заповядайте, госпожо Крумова. Имате думата.
БОЯНКА КРУМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Настанителната заповед е преди сключването на договор за наем. Първо трябва да има настанителна заповед и след това общината сключва договор за наем с наемателя.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Крумова.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Точно така е, господин председател. Само че аз не виждам защо са необходими двата вида документа, за да може да бъде предоставена месечната добавка. Аз мисля, че настанителната заповед е един документ, който е достатъчен, за да е ясно, че лицето ползва това общинско жилище.
БОЯНКА КРУМОВА: Окончателният документ е договорът. Той може да има настанителна заповед, но по някакви причини да не се сключи договор. Затова трябва да се запише не настанителната заповед, а да се каже: “ако договорът за наем е сключен с тях”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Томова.
МАРИЯ ТОМОВА: Господин председател, подкрепяме Правния отдел.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Камов, Вие имате предложение този текст да отпадне.
Заповядайте, господин Камов. Имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз поддържам това предложение, тъй като отпадна възможността за общинско жилище. Тогава няма нужда в закона, както Вие, господин председател, преди малко казахте, да затрудняваме индивидуалната оценка и да определяме точно кои лица. Нека това като критерий да се определи в методиката. Това е аргументът ми.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Колеги, съгласно правилника, първо ще подложа предложението на господин Камов за отпадане.
Моля, гласувайте това предложение на господин Камов за чл. 42е.
"За" - няма , "против"-1, "въздържали се" – 10.
Предложението на господин Камов за отпадане на чл. 42е не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Маргарита Панева в смисъла, в който беше формулиран от госпожа Крумова
“Чл. 42е. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 6 се предоставя на самотни лица с трайни увреждания, ако договорът за наем е сключен с тях.”
Моля, гласувайте това предложение на комисията за чл. 42е.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 42е се приема.
“Чл. 42е. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 6 се предоставя на самотни лица с трайни увреждания, ако договорът за наем е сключен с тях.”
Преминаваме към чл. 42ж. Това се отнася за месечната добавка за лекарствени средства и диетично хранене.
Тук моля да ни помогнат нашите партньори, тъй като това е така наречената месечна добавка за диетично хранене и лекарствени средства или както вече ги приехме – лекарствени продукти.
Колеги, моля да направим една съпоставка между това, което се ползва като право – тези 8,25 лв. – и правата, които всички български граждани имат по Закона за здравното осигуряване. Защото тези сума се взима с тези карти за всеки един, който има социална оценка с интеграционна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти. Не ми е ясно дали с тези пари се купуват лекарства и диетични пари.
Заповядайте, доктор Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще кажа, че само за първото деветмесечие на годината са изразходвани 22 млн. лв. – това е безумство – за лекарства. Аз смятам, че лекарствата трябва да си отидат там, където им е мястото. Те трябва да се изхвърлят от този закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Данчева.
Аз знам всички мнения. Бих искал да включим в дискусията примерно госпожа Събева, тези, които не са участвали досега. Но искам да провокирам аудиторията и да помислим по един такъв въпрос.
Искаме ли с тази интеграционна добавка да получаваме лекарства и диетични храни или искаме да получим тези парични средства? Това е първият ми въпрос. Ако искаме да получим лекарствени средства и диетични храни, можем ли да възложим на министъра на здравеопазването и на министъра на труда и социалната политика заедно с Националния съвет за интеграция на хората с увреждания с една наредба, която да стане факт до края на годината, да регламентираме реда и начина, по който да се получават. Действително това, което ви се плаща от здравната каса, не трябва да се дублира. Знам, че това не е никак лесно. Затова предлагам една такава работна група, в която да има представители и на Националния съвет, да се опитаме на хората, които имат нужда, да дадем лекарствени продукти и диетични храни, но различни от това, което плаща здравната каса.
Не знам дали съм ясен, но не може на едно и също основание от два източника да се дават средства. Не е редно според мен.
Има думата госпожа Събева. Заповядайте, госпожо Събева.
ВЕСКА СЪБЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма да споря, ние с доктор Данчева отдавна водим този спор за това, че интеграцията на някои хора с увреждания минава през лечение.
Има такива заболявания, които не са включени нито в касата, нито никъде другаде. Тези хора единствено могат да получат тези хранителни добавки, за които говорим – те минаха вече под патронажа на Министерството на здравеопазването – чрез тази добавка. Сигурна съм, че доста хора си добавят към лекарствата, за което казвате, че не можем да контролираме. Но има и много медикаменти, които не се заплащат въобще от здравната каса и са на плещите на тези семейства, които трябва да издържат хората с увреждания както за храна, така и за медикаменти, така и за всичко останало.
Мисля, че трябва да се помисли по този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Събева.
Доктор Инджова, ще Ви помоля да се опитаме да се обединим около някаква теза, която да ни насочи към рационалното използване на тези 26 млн. лв., защото аз не съм убеден, че всички тези пари отиват за лекарства.
Доктор Константинов е срещу мен, той знае, че това е бюджетът на цялата Монтанска област, може би и ще остане малко. Нямам нищо против хората, против съм да се харчат пари в социалната политика, без да има регламент. Колкото и да се увеличават средствата, толкова повече нараства и броят на бенефициентите и толкова по-мъглив става ефектът от цялата работа.
Затова искам да се опитаме да сложим някакъв ред. Имам уговорен разговор по тази тема и с министър Масларова. Всички търсим решението. С госпожа Христова сме разговаряли много пъти на тази тема. Колеги, моля ви, помогнете ни да има рационално харчене на тези средства. Това са пари на всички данъкоплатци. Въпросът дали отиват по предназначение е много спорен.
Заповядайте, доктор Инджова. Имате думата.
ДИАНА ИНДЖОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам може би да направя само една уговорка в краткото си изложение към Вас, господин председател, и към всички народни представители. Когато нашата организация представя тази тема, това са национално-представените, зад тях стоят няколко стотици хиляди хора. Имаме няколко експерта, които не представляват интересите на хората с увреждания. Ние загубихме тази добавка благодарение на тях през миналата година и нашият съвет си я върна.
Европейският съюз има категоризация относно разрешените неща в здравната каса, в здравноосигурителните фондове. Тоест, ние искаме всичко останало – декубитални рани, средства за зрителни увреждания като антиоксиданти, които принципно по закон на Европейския съюз, на Аки комюнитер няма да бъдат включени. Те да бъдат именно в тази добавка. България е мъничка. Но това спомага човекът да бъде в ситуация, в която той ще бъде в социална интеграция или пък малко повече – в работна интеграция. Тези средства не са изразходени напразно, не е злоупотребено с тях. По никакъв начин ние не можем да кажем понеже са много, те не са необходими. Затова я върнахме и с ваша помощ.
Още нещо. Тези интеграционни добавки не са измислени от нас. Ние ги взимаме от Европа и ги имплементираме тук. Има ги там, значи ние ще следваме онова, което там се залага.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Инджова.
Заповядайте, доктор Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Една реплика само, ако ми позволите уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мога да кажа, че 21 млн. лв. са средствата на пет областни болници от среден калибър в България.
Второ, бюджетът за здравеопазването е едва 4,4 процента от брутния вътрешен продукт. Говоря за цялото здравеопазване, за цялата болнични и доболнична помощ. Все пак трябва да има някакви спирачки и някакви филтри за това нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Доктор Константинов, заповядайте. Имате думата.
ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа две думи относно практиката на писането на рецептите. Общопрактикуващите лекари пишат тези рецепти под принудата, че пациентът ще се откаже от него и той ще загуби бройките. Масово е писането на такива рецепти, въпреки че става въпрос за 8 лв.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Константинов.
Заповядайте, господин Коцев. Имате думата.
КРАСИМИР КОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз бих казал само следното. В момента дилемата е да изберете дали тези средства да идват от бюджета на Министерството на труда и социалната политика или от бюджета на Здравноосигурителната каса.
Ако погледнем чисто от гледна точка на потребителя на услугата на тези добавки, за него няма никакво значение. Но ние сме сигурни и ще можем да ви кажем защо, че отивайки в здравната каса, те по никакъв начин няма да бъдат платени на тези хора. Ще ви кажа защо. Защото здравноосигурителната каса всяка година има огромен недостиг на средства в бюджета. Вие виждате, че тя всяка година променя не само броя и видовете заболявания, даже поне да го правеха по някакво правило – тази година тия, другата година – ония – и няма никаква гаранция. Непрекъснато процентът на реинбурсиране на лекарството в здравната каса намалява именно по тази причина, защото не е решен основният проблем в тази страна – проблемът за здравеопазването. Непрекъснато нарастват и болестите, нараства и броят на хората, които имат тези болести.
В момента по официални данни на Министерство на здравеопазването през 2005 г. само хората с психически разстройства са били 20 процента, над 300 хиляди са със сърдечно-съдови заболявания. Тогава, ако вие ни дадете гаранции, че тези суми ще се изплатят, това не би имало значение срещу нас. Но ние сме сигурни, че това няма как да стане. Знаете ли защо? Защото и системата в здравното осигуряване така е направена, че в Здравноосигурителната каса няма кой да защитава интересите но хората с увреждания в България.
Ето затова става въпрос. Когато това е така, ние имаме резерви към едно такова решение, а нищо друго.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз Ви помолих за предложение, а Вие, господин Кочев, коментирате решение, което никъде не е взето. Няма такова решение – парите да отиват в Националната здравноосигурителна каса. Това, първо.
Второ, когато говорите за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, внимавайте, защото тук има седем човека, които са членове и на Комисията по здравеопазването и много добре познават Закона за здравното осигуряване, познават и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, познават реинбурсните списъци, познават начините, по които става цялата тази история, за която вие говорите, което не означава, че не трябва да я коментирате.
Мен ме интересува, не да ни се дават тези пари. Никога не съм казал такова нещо. Мен ме интересува да има ред, регламент и гаранции, по които тези немалко средства да отидат по предназначение, а не да отидат незнайно къде.
Това е идеята. Няма друга идея. Това, което казвате, че парите отиват в здравната каса, нямат такова нещо.
Заповядайте, господин Хараламбов. Имате думата.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нямах намерение да се изказвам по тази тема действително, но бях предизвикан от дебата.
Искам да ви кажа нещо, за което пак ви подвежда изпълнителната власт, като си вкарва нескопосните текстове от правилника за прилагане, като ги вкарва в закона. Тук законът чрез изписването на всички добавки по този начин – това всеки юрист ще ви го каже – вие не създавате правни възможности и изключвате индивидуалния подход, защото вкарвате задължение на социалната администрация и по този начин я улеснявате. И като пишете “добавките ги получават хора с трайни увреждания над 90 процента”, да ви кажа, какво съм видял в практиката.
На социалните служби им е много лесно и те са отпускали въз основа на една рецепта от офталмолог добавка за лекарства на напълно незрящ човек, на който са му предписани капки за очи. Аз познавам този човек. Той няма никакви проблеми със зрението. Искам да му кажа следното.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дайте предложение, господин
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Аз познавам много добре човекът, няма никакви проблеми със зрението. А предложение ще ви направя, обаче то не е по този проект, защото, както казахте, излиза извън принципите и обхвата му.
Сега предложението е текстът да се приеме такъв, какъвто е, но всички ние да търсим начин, защото аз съм убеден в това, което каза госпожа Веска Събева, категорично съм убеден, че някои хора не могат да бъдат интегрирани, без да получат лекарства, които не винаги се реинбурсират от здравната каса, даже най-често не се реинбурсират. Ние трябва да търсим начин тези добавки да бъдат гарантирани, но да се плащат на точните хора. На тези, на които имат действителна необходимост.
А сега се къса връзката между текстовете в закона и практиката на социалните служби. Това важи за всички добавки в момента. Никой не знае те на кого се отпускат и за какво се харчат. Ако се върна пак на добавките за информация, където госпожа Елицина каза, че незрящите трябвало да си купуват дискети или касети, а пък на хората с интелектуални затруднения не се знаело какво им се помага, искам да попитам госпожа Елицина, ако аз си купя празна касета или дискета и нищо не си запиша на нея или пък ако си запиша музика, с какво точно ми се помага за достъпа да информация. Това известно ли е на социалното министерство. На никога не е известно. Благодаря. Това бяха реторични въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, излизаме извън рамките на риторичните въпроси и се връщаме на чл. 42ж.
По отношение на това аз знам, тъй като разполагам с информация, която е достъпна за всички. За 2005 г. месечна добавка за диетично хранене и лекарства общо са получили 368 769 бенефициента. А сумата, която е изплатена и 25 млн. 880 хил. 319 лв. Това е по информация на Агенцията за социално подпомагане.
Заповядайте, доктор Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Тези пари 25 млн. лв., госпожо Събева, са отишли, както са отишли тези нещастни 8,25 лв. за твоите хора. 90 процента от тези пари са отишли не за истинското си предназначение. Вие с нищо не помагате на твоите хора. Докато нещата не започнат да се решават системно, всичко да си отиде там, където му е мястото. Тогава ще имаме успех в резултат на точни анализи, точни разчети, ще видим ефекта от вложените пари и т.н.
Докато се опитваме палиативно да решаваме проблема, няма да имаме успех. От тези 25 млн. за инвалидното съсловие са отишли примерно 1 – 2 милиона лева, а останалите са отишли като вид социално подпомагане за целия български народ.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Данчева.
Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Адемов, аз имам по-скоро въпрос към Вас.
Аз предлагам този член да го отложим, защото в хода на мислите един и същи принцип се изповядва, но сега в дискусията не може да се конкретизира. Това са двата елемента, които трябва да фигурират в този член. Ние точно това потвърждаваме, че ние мислим наистина държавнически и аз за първи път са много удовлетворена за този масов подход.
Затова, ако има такава възможност, да го отложим, за да формулираме добре текста. Ние имахме една практика на подпис да гласуваме, като предварително го редактираме, защото принципно ние всички сме съгласни. Да се конкретизира така ,че да няма два източника и да гарантираме за това неизтичане на пари.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това може да стане с наредба.
ИВА СТАНКОВА: Може би да добавим към текста и наредбата. Нека който има повече опит или юристите да кажат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По ред и начин, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
ИВА СТАНКОВА: Точно това исках и аз. Но Вие имате повече опит. Така ще оформим логиката на мисленето.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Госпожа Томова, мнението на комисията, а и не само на комисията, е, че тези пари трябва да останат, тази интеграционна добавка трябва да се запази. Въпросът е да се опитаме с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването заедно с Националния съвет за хората с увреждания да гарантираме прозрачност при изразходването на тези средства и целево, конкретно усвояване на този ресурс, а не да се чудим къде отиват тези пари.
Заповядайте, госпожо Томова. Имате думата.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Разбира се, господин председател, можем да запишем един такъв текст, наистина съвместно с Министерството на здравеопазването да потърсим един по-точен текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Давам думата на госпожа Крумова да изрази мнението на доктор Станкова в чл. 42ж. Заповядайте, госпожо Крумова. Имате думата.
БОЯНКА КРУМОВА: Благодаря Ви, господин председател!
“Чл. 42ж. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 се предоставя на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност или деца с намалена възможност за социална адаптация при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, това е предложение на доктор Станкова.
МАРИЯ ТОМОВА: Нека да бъде обратно: наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, да, защото става въпрос за лекарства. Това е по компетенция.
Подлагам на гласуване предложението на доктор Станкова за чл. 42ж.
Моля, гласувайте предложението на доктор Станкова за чл. 42ж.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 42ж се приема.
“Чл. 42ж. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 се предоставя на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност или деца с намалена възможност за социална адаптация при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”
Преминаваме към следващото предложение по § 2.
Има предложение на народния представител Антонела Понева целият § 2 да отпадне.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Моето предложение наистина е много радикално и отношението към него виждам предварително при положение, че всякаква логика предполагаше то да е първо, тъй като, ако хипотетично би се приело, то тогава целият този дебат се обезсмисляше Така че ясно ми е за какво става дума.
Аз не участвах в този дебат именно поради това, че смятам, че този законопроект руши действащия в момента закон. В никакъв случай не допринесе с нищо за облекчаване – най-общо казано – положението на хората с увреждания. Този закон е закон за реализиране на икономии, обаче за сметка на хората с увреждания. Това беше многократно казано. Аз съм доволно, че откровено прозвучаха тези думи.
Говори се за индивидуален подход. При разбиване на така наречената добавка къде е индивидуалният подход. Определят се пак групите, които ще получат еди какво си. Нали приехме текст, с който се дава възможност за критерии за социална оценка, за индивидуалния подход. Защо тогава трябва да се приема този чл. 42 от “а” до “ж”? Така именно се губи индивидуалният подход.
Аз съм категорично против това, че за рехабилитация и балнеолечение добавка трябва да се дава само на лица над 90 процента намалена работоспособност. Това е основното. Ако една счупена ръка не се рехабилитира, тя не се възстановява пълноценно. Как е възможно да се визират само хора с над 90 процента?
Всичко останало според мен категорично влошава ситуацията на хората, а да не говорим, че чисто формално текстовете са в абсолютно противоречие с текстове, които са в действащия закон, като например този, че общият размер на месечната добавка се формира като сбор от средства. Така разбита и наречена отново добавка вече не е сбор от средства. Кое е сбор от средства. Или се променя този текст, или изпадаме в нонсенс с новия чл. 42 с всичките му точки и с текста, който в момента е в закона.
Хората с увреждания не трябва да плащат за това, че бюджетът миналата година беше направен доста – нека да не кажа некомпетентно – недалновидно и вече в средата на годината сме в такъв сериозен преразход. Не те носят вина за това. А всъщност законът от тях компенсира недостига, за да направи съответните икономии.
Затова аз имам такова предложение – да отпадне целият §2.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Чухме аргументите.
Искам да помоля госпожа Томова да ми каже по Закона за интеграция на хората с увреждания за 2005 г. колко средства бяха предвидени в Закона за държавния бюджет.
МАРИЯ ТОМОВА: 76 800 хиляди лева за 2005 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За тази година?
МАРИЯ ТОМОВА: 126 800 хиляди лева.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, увеличението е с 50 млн. лв. На това увеличение, госпожо Понева, Вие правите някаква квалификация. Разбира се, че имате право да я направите, но все пак трябва да се съобразим с цифрите. Аз обичам цифрите. Те обаче говорят против това, което казвате Вие.
Вие държите да бъде подложено на гласуване Вашето предложение. Заедно с Правния отдел и с колегите дълго време мислихме дали да подложим първо на гласуване отпадането на този параграф или първо да го обсъдим. Но да предложим отпадането на параграфа, без да сме го коментирали, мисля, че щеше да бъде едно – както казва господин Николай Михайлов – шантажиране на съвестта. Затова си позволих първо да дискутираме на моя отговорност всички тези текстове от предложението за § 2.
Сега обаче в унисон с изискванията на правилника подлагам на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева за отпадане на § 2.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 2.
"За" - 1, "против"- 9, "въздържали се" - 3.
Предложението на госпожа Понева за отпадане на § 2 не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
"За" - 11, "против"- 1, "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 2 се приема.
“§ 2. Създават се чл. 42а, чл. 42б, бл. 42в, чл. 42г, чл. 42д, чл. 42е и чл. 42ж.
“Чл. 42а. Месечна добавка по чл. 42, ал. 21 т. 1 се предоставя в зависимост от индивидуалните потребности на:
1. лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност;
2. лица с трайни увреждания с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто със затруднения в придвижването;
3. деца с трайно намалена възможност за социална адаптация.
Чл. 42б. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 2 се предоставя в зависимост от индивидуалните потребности на:
1. лица с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ;
2. деца със 71 и над 71 на сто намалена възможност за социална адаптация.
Чл. 42в. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 3 се предоставя в зависимост от индивидуалните потребности на лица с трайно намалена работоспособност и деца с намалена възможност за социална адаптация.
Чл. 42г. (1) Добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 се предоставя веднъж в годината при наличие на медицинско предписание от лекар специалист на:
1. лица с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност;
2. деца с намалена възможност за социална адаптация;
3. военноинвалиди.
(2) Добавката по ал. 1 се ползва и от придружителите на лицата с определена чужда помощ.
Чл. 42д. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 5 се предоставя на лицата с трайни слухови и/или зрителни увреждания, довели до намалена работоспособност 71 и над 71 на сто и на деца с намалена възможност за социална адаптация.
Чл. 42е. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 6 се предоставя на самотни лица с трайни увреждания, ако договорът за наем е сключен с тях.
Чл. 42ж. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 се предоставя на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност или деца с намалена възможност за социална адаптация при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”
Има думата народният представител Донка Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да попитам нещо, за да не допуснем грешка.
С промяната, която направихме в чл. 42ж, според която месечната добавка за лекарствени продукти и диетично хранене ще се предоставя съобразно наредба, има ли някакъв нулев период до издаването на наредбата. До тогава хората как ще получават своята интеграционна добавка. Нека да помислим само, за да не допуснем някаква грешка като тази, която се случи преди Нова година.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, права сте госпожо Михайлова. Трябва да направим текст в Преходните и заключителните разпоредби, че този текст важи от 1 януари 2007 г.
Има думата госпожица Деница Димитрова. Заповядайте, госпожице Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз предлагам дефиниция на понятието “лице със затруднения при придвижването”. Но искам да направя една редакция. Аз предлагам определението да приключи след думите “придвижването и издръжливостта” и т. 16 да придобие вида:
“16. “лица със затруднения в придвижването” са лица, които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Димитрова.
Има думата господин Коцев. Заповядайте, господин Коцев.
КОНСТАНТИН КОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Поздравявам госпожице Димитрова за това, че оттегли дискриминационния текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тя не го оттегли, а го преформулира. Прецизира го и мисля, че това е нещото, което удовлетворява всички.
Заповядайте, доктор Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! В текста няма нищо дискриминиращо. Напротив, той създава определени опорни точки. Нищо дискриминиращо няма. Това определение не сме го измислили ние. Ние четем европейските документи и оттам взимаме по нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Данчева.
Заповядайте, доктор Инджова. Имате думата.
ДИАНА ИНЖДОВА: Благодаря Ви, господин председател! Понятието “дефицит на стоежа” включва именно формулиране на физическия вид дисфункция. А ние преди малко повече от половин час дискутирахме, че всъщност може да имаме дисфункция, която може да бъде например епилепсия, тоест, ментална или някаква друга дисфункция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, Вие подкрепяте новата редакция на госпожица Димитрова?
ДИАНА ИНДЖОВА: Да, аз я подкрепям, само че, ако се включи дефицит на стоежа, няма как да бъде биологично дисфункция. Тоест, стоежът означава физическо увреждане. А ние имаме други видове увреждания, които също трябва да бъдат включени в тези правоимащи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Инджова.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз сега като чух прецизирането на текста от госпожица Деница Димитрова, съм удовлетворена, защото тъкмо се притеснявах, че този текст не е съвсем прецизен и чист, тъй като, от една страна, говорим за причините, поради които ние правим тези текстове в закона – да се помага на хората, а, от друга страна, в същите тези причини посочваме последиците и резултатите – именно помощните средства, които те трябва да използват.
Сега така е ясно. Доволна съм.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожица Димитрова за създаване на нов параграф - § 3 – със съдържанието, което тя прочете току-що.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 3 – Допълнителна разпоредба.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на комисията за нов параграф в Допълнителните разпоредби се приема.
“§ 3. В Допълнителната разпоредба в § 1 се създава т. 16 със следното съдържание:
“ 16. “Лица със затруднения в придвижването” са лица, които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта.”
Следва предложение на народния представител Маргарита Панева за създаване на нов параграф - § 3.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като вече навсякъде отпадна думичката “трайно”, това предложение беше най-вече за това. Предложението е прието по принцип в другите текстове на закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Оттегляте ли го, госпожо Панева? Аз мисля, че това предложение е прието по принцип и е инкорпорирано в текста.
Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Позволете ми само една минутка. Аз уважих мнението да не продължаваме диалога, но имам едно изречение само. При всички случаи всеки един закон във времето се подлага на промяна, защото животът тече.
Второ, правейки всичко това, ние в никакъв случай не правим така, че да увреждаме или навреждаме на инвалидите. Но практиката показва и аз като лекар най-отговорно ви казвам, че, ако ние за две години допуснахме инвалидите от 200 хиляди станаха на 460 хиляди, това не е реално не, защото ние не искаме да ги има и да им помогнем, а, защото, ако те са в реална бройка, ние действително да ги диагностицираме и ги стационираме в пространството, ние бихме могли на тази реална бройка инвалиди да дадем повече, отколкото сега. Това беше логиката.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Колеги, трябва да гласуваме предложението на госпожа Михайлова за Преходните и заключителните разпоредби – параграф единствен, с който чл. 42ж да влезе в сила от 1 януари 2007 г.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Михайлова.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на госпожа Михайлова се приема.
Създава се нов параграф в Преходните и заключителните разпоредби.
Колеги, с този текст приключихме законопроекта. Искам да благодаря на всички за активното участие. Да благодаря на колегите-партньори от неправителствения сектор.
До нови срещи.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,25 ч.)