Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за равните възможности на жените и мъжете, N 602-01-701, внесен от Министерския съвет на 2 август 2006 г.
2. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от господин Хасан Адемов – председател на комисията.
Списъците на присъствалите народни представители и гости на комисията се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем днешното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
За днешното заседание е предвиден следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за равните възможности на жените и мъжете, N 602-01-701, внесен от Министерския съвет на 2 август 2006 г.
2. Разни.
Моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
Приема се единодушно.

ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за равните възможности на жените и мъжете, N 602-01-701, внесен от Министерския съвет на 2 август 2006 г.
Нашата комисия не е водеща. Комисията по правата на човека и вероизповеданията е водещата комисия.
Давам думата на госпожа Христова, за да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми само няколко думи да кажа защо е необходим този закон да бъде приет, тъй като съществуваха няколко мнения във връзка с това дали не се покрива този законопроект със Закона за защита срещу дискриминация.
Първо, бих искала да подчертая, че приемането на отделен закон за равните възможности на жените и мъжете ще допринесе за по-пълното съответствие на българското законодателство и практиката с изискванията на Европейския съюз. Макар че след приемането на Закона за защита срещу дискриминация и последвалите промени в Кодекса на труда се констатира формално съответствие с голяма част от достиженията на Европейския съюз, това не гарантира само по себе си реално равенство на двата пола, което е истинската цел и на стандартите на Европейския съюз. Необходимо е да бъдат регламентирани необходимостите от институционален механизъм за равни възможности от специални мерки, които става със закона за равните възможности на жените и мъжете.
Изграждането на национален механизъм е част от политическите критерии и всъщност за правата на човека на Конвенцията на Хага.
Законът за защита срещу дискриминация е санкциониращ закон, който се намесва, когато има такова събитие, докато закона за равните възможности на жените и мъжете е закон, който дава възможност за развитие на политика в тази област.
Затова той е необходим и предложението на Министерски съвет е всъщност законопроектът, който имате пред вас, цели създаване на равни възможности на жените и мъжете във всички области на обществения живот, като това включва участие на равни начала във всички сфери на обществения, професионални и частния живот. Разписани са органите за провеждане на провеждането на държавната политика, като държавната политика за равни възможности на жените и мъжете се определя от Министерски съвет, а се провежда от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление.
Координатор и контролиращ тази политика е министърът на труда и социалната политика, където са разписани механизмите.
Законопроектът разписва необходимостта от изграждането на Национална стратегия за изграждане за равните възможности на жените и мъжете, която ще задължава Министерски съвет да приема двугодишни планове за изпълнение на мерките по този закон.
Разписани са специфичните области за осигуряване на равните възможности на мъжете и жените и насърчителните мерки в тази област, както и контролът по изпълнението на този закон.
Това е накратко в общи линии.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания и мнения.
Дискусията в пленарната зала вероятно ще бъде много разгорещена, защото аз поне от няколко години - от 5 или 6 години, следя движението на този законопроект. Той винаги остава като проект в няколко парламента по причина на това, че не може да има някаква координация между отделните закони, отделните институции, които да ревизират тази политика във връзка с тази политика за защита от дискриминация.
Сега ние в редица закони, знаете много, в Кодекса на труда, а тук са изброени, например в Закона за насърчаване на заетостта, а и в редица други закони, сме изпълнили това, което е в нашата Конституцията. Знаете - в чл. 6 на Конституцията, чл. 47, ал. 2 за жената-майка, с всички права.
Всички тези неща отдавна са намерили място в нашето законодателство. Естествен е въпросът сега, защо след като имаме Закона за защита срещу дискриминация - днес го прекръстихме от "Закон за защита от дискриминация", затова греша терминологията, тоест името на Комисията е за защита от дискриминация - тоест беше различно от името на закона и сега с гласуването в пленарната зала и комисията и закона имат едно и също име. Това е по-малката подробност в закона. По-важното е дали, след като имаме рамков закон като Закона за защита от дискриминация, дали е необходимо да има такъв закон, който да гарантира отделен сегмент от защитата срещу дискриминация. Тоест, отделните механизми за защита и контрол трябва ли да бъдат разписани само за един-единствен признак, какъвто е полът.
От партньорските проверки, вие знаете, че имахме среща с представители на Европейската комисия, които обърнаха внимание, и то сериозно внимание защо нямаме отделен закон, който да регламентира тези взаимоотношения. Може би като отговор на това, което ни препоръча тогава Европейската комисия този законопроект, ако греша, моля да ме поправите.
Това, което на мен не ми е ясно, прочитайки становището на Комисията за защита от дискриминация, съм малко озадачен, защото това е, макар независим, все пак е държавен орган. След като е държавен орган, когато се подготвя законопроект в тази област, той при всички положения трябва да участва в подготовката на такъв един законопроект, в работните групи, да предлага становища, а не сега, когато вече е готов законопроектът, с едно становище да казва "Само нашия закон е важният закон", "Той е структурният закон!", "Той е определящият закон и няма нужда от други!" - този подход на мен ми е малко трудно да го разбера. Мисля, че всичко това трябва да се направи на един по-преден етап. Но това са малко разсъждения на глас, които едва ли помагат на дискусията. Ние трябва да отговорим на това, което са казали нашите партньори от Европейската комисия.
Колеги, заповядайте.
Госпожо Панева, заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря.
Наистина Вашите разсъждения, господин председателю, са по посока на това, което всички ние в тази зала може би смятаме и разсъждаваме, но ми се струва, че е нормална реакцията на Комисията за защита от дискриминация. Тя има свое поле на дейност, разписани задължения, права, отговорности и т.н. Но ако този отделен закон, който решава проблема на равните възможности на жените и мъжете, не съществува, ние бихме обезсмислили една дълга история на стремежа и борбата, която се води наистина в обществото различните полове да имат равни възможности, на тях да се гледа като на равни, не само пред закона, а и при реализацията им, при участието им в обществения живот, при отделни ситуации, в които за съжаление досега обществото не е гледало и не е поставяло на равни условия жените и мъжете. Сигурно този закон ще бъде стъпка към един следващ, в който, така както е записано във френското и законодателството и на други европейски държави - че на следващите избори просто няма да имате право вие, мъжете, и всеки, който ще готви предизборни листи да внесе такава листа без поне 40 %, а защо не и 50 % женски имена в избираемата част на листата? И това вече ще бъде равна възможност на участието на жените в управлението, които имат по-различен ъгъл на зрение спрямо проблемите, които решава обществото, имат своя визи, други сетива и това ще даде шанс на обществото да бъде управлявано по-добре.
Аз прочетох становището на Комисията за защита от дискриминация - нормално е да бъдат изложени тези аргументи, те имат своите основания. Могат да бъдат изложени достатъчно аргументи по посока на това, че не могат да бъдат приети и правото да бъде приет такъв закон и той да има своето място в законодателната система на нашата държава, още повече, че го изискват предписанията на европейското законодателство. Така че считам, че ние можем и ще подкрепим този законопроект, а между първо и второ четене задължително ще изложим и други съображения за изчистване на някои проблеми, които наистина има в законопроекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, тук пред мен от Архива на комисията има материали и който иска може да се запознае с тях, съвсем подробно да разгледа тази материя. Има няколко материала: "Равни права и равни възможности за участие на жените в политическия живот в България", "Равните възможности между мъжете и жените в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз", "Социално-икономическа инфраструктура и гаранция за равнопоставеност на жените в България", "Жените и мъжете в пенсионната система на България", "Българските работодатели и жените в труда". Ако някой проявява интерес към тази материя, може да се запознае съвсем отблизо.
Като една реплика, понеже госпожа Весела Драганова пристигна преди малко, има Партия на българските жени, в нея трябва ли да има такава квота, за която Вие говорихте преди малко? (Оживление.)
Госпожо Драганова, имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Извинете ме за 15-минутното закъснение.
Първо, искам да уведомя комисията, че водещата Комисия по правата на човека и вероизповеданията ще разглежда законопроекта към м. септември, а не утре.
Второ, пред мен е и становището на Комисията за защита от дискриминация.
Искам да споделя, че аз съм изненадана, че е внесен този законопроект от факта, че в миналия мандат ние приехме общия Закона за защита срещу дискриминация и създадохме Комисията за защита от дискриминация. Създаден е към Министерски съвет с постановление от 2004 г. е Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерски съвет. За мен е недоумение това, че гледаме този закон, тъй като когато приехме закона и вие бяхте също тук, ние бяхме изключително много похвалени от Европейския съюз и Европейската комисия поради факта, че в много малко държави в света и в Европейския съюз има такъв обединен законопроект, където се преплитат всичките дискриминационни принципи, всички дискриминационни принципи, включително и този по пол и че ние дори сме направили нещо повече, отколкото всички европейски държави. Тогава това беше представено и беше много прокламирано в момента, в който ние приехме закона, който вече е факт близо две години. Затова недоумявам защо не се правят подобрения в самия обобщен закон, а се прави един нов, по-частен закон и тук много хубаво е казано накрая, че "в заключение Комисията за защита от дискриминация счита, че приемането на нов закон, специално посветен на един от признаците, уредени в големия закон и със създаването на нови механизми за защита и контрол, не допринася за оптимизирането и прилагането на вече съществуващите механизми в областта на борбата с дискриминацията.
Моето мнение е същото. Това, че съм председател на Партия на българските земи още повече ме ангажира за това и моето лично мнение е, че не е необходим такъв отделен закон. Ние никъде нямаме такова задължение - инкриминирано ли, или как да кажа, постулат, че ние трябва да приемем такъв закон. Може би трябва да разширим и подобрим съществуващите уредби, но не считам, че такъв противоречив закон с повтаряеми функции - с една функция на Министерство на труда и социалната политика и на самия министър, които в крайна сметка наистина дублират комисията и не виждам защо е необходимо това да се прави.
Аз лично ще се въздържа от гласуване на точно този законопроект, защото считам, че не можем в момента да направим нещо, след като сме направили по-голямото и изведнъж да принизим целия си труд и всички положителни активи, които сме постигнали през изминалия мандат с един обобщен закон - даже на над европейско ниво, да принизим въпроса до един частен закон, който с нищо няма да допринесе по-положително за проблема.
Аз апелирам към колегите, дори ако искате, правя процедурно предложение да отложим разглеждането, поради факта, че водещата Комисия по правата на човека и вероизповеданията не е казала становището си. Мисля, че нямаме такава практика досега в най-общи линии другите комисии преди водещата комисия да взимат решения. Това разбира се е решение на комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имаме процедурно предложение и аз ще го подложа на гласуване, само че никъде в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма изискване законопроектът да се гледа първо във водеща комисия.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Който е съгласен да се отложи разглеждането на законопроекта с аргумента - до разглеждането му от водещата комисия, моля да гласува.
За - 1, против - 9.
Не се приема предложението.
Колеги, дискусията продължава. Заповядайте.
Госпожо Панева, заповядайте за реплика.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Първо, искам да кажа, че органите и механизмите, които считате, че не са добре изчистени в законопроекта, между двете четения спокойно биха могли да се изчистят и доработят. Това, че един проблем е вътре, грубо казано, в един кюп сложено, заедно с десетки други проблеми, може да допринесе до неглижирането му в определени случаи. Става дума за нещо, което е разработено в детайли, което наистина, реализирано по-нататък, ще даде резултат.
Аз считам, че жените, които трябва да бъдат изравнени по възможности с мъжете. За съжаление в България не е така. На друго място може би мъжете трябва да настояват да има такъв закон, имат право и това ще бъде стъпка към разширяване на техните права. Наистина идва времето, когато няма да има нужда такъв закон. Засега има нужда!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Драганова има думата за дуплика.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Първо, не считам, че общият закон е един кюп. Това означава, че и другите признаци могат по същия начин да бъдат разглеждани. Защо спрямо другите признаци - по всички възможни, трябва да се поставят под или над равните възможности между мъжете и жените. Когато ние разглеждахме и работихме по този законопроект, видяхме, че в много случаи признаците се преплитат. Дискриминацията може да е едновременно по пол и по вероизповедание, може да е по пол и етнос, може да е по етнос и вероизповедание и т.н. Затова ние направихме нещо, което дори в в Европейския съюз не са направили. Те тепърва ще правят тези крачки да се обединят всички закони, които са по дискриминационне признак да ги обединят в един. А ние го направихме. Не виждам сега нуждата и не считам, че нещо може да се оправи между първо и второ четене. Аз казвам, че е нужно, ако проблемът трябва да се развие, да се развие в общия закон, за да няма противоречия във всички останали части на този закон и общия закон. Това е моето становище. Благодаря, доктор Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Преди да дам думата на господин Димитров, искам да кажа нещо, за което ме подсеща госпожа Драганова. През годините, когато човек е работил по един проект и са приети текстовете, след това му е много трудно, когато се променят тези текстове. Аз вече съм го преживял и мога да гарантирам, че след като си преживял всяка една дума, всеки един текст и всяко едно изречение, след това е много трудно пред очите ти да се променя. Така че напълно се опитвам да разбера госпожа Драганова.
Господин Димитров, заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председателю.
Госпожо Панева, жените и така си имате достатъчно права. Не знам с този закон защо искате да ни размахате на нас пръст и да ни кажете: "Ние искаме 40 %!". Ето, самият факт, че Вие сте тук и седите на това място показва, че не е нужно да го правим и установяваме това нещо със закон. Женско царство не вярвам да правим!
Другият момент е, че ние мъжете можем да се почувстваме дискриминирани. Ето, вие сте направили Партия на жените! Партия на мъжете ние нямаме. (Оживление.) Така че не е нужно това със закон да го подчертаваме. Ако искате някакви още по-големи правомощия върху мъжете, това е отделен въпрос. но не вярвам това нещо да стане! Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, този законопроект в никакъв случай не трябва да създава условия за противопоставяне на база на признак пол. Тъкмо обратното, трябва да създаде условия за равните възможности на мъжете и жените.
Заповядайте ,госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Аз искам да кажа, че съм доволна от това, че влиза този законопроект и смятам, че наистина е необходимо да има отделен закон.
Съгласна съм с всичко, което каза госпожа Панева, затова няма да повтарям нейните аргументи. В никакъв случай не мисля, че това принизява, както каза госпожа Драганова, Закона за защита от дискриминация. Напротив, това дава значение на темата, която никак не е маловажна. Догодина - 2007 г., ще бъде Европейската година на равните възможности, разбира се не само за равнопоставеността на половете, но и равните възможности в много други аспекти. Но това е водеща тема в равните възможности. Така че един такъв закон, според мен, е много добре да бъде приет и се надявам да бъде приет. Аз разбира се бих отишла и по-далеч - мисля, че би могло да се помисли върху това да има отделен орган, който да се занимава с проблема и да провежда политиката по равнопоставеността на половете.
Също така, в законопроекта се казва, че се изработва Национална стратегия. Мисля, че е добре да помислим върху това дали Народното събрание да не се занимае с изработване и приемане на стратегията, защото в много от европейските държави е такава практиката. Аз бих предложила такива промени между първо и второ четене.
Също така, в Пътната карта на Европейския съюз има основни инструменти като gender-статистика и gender-бюджетиране. Хубаво е да се включат в законопроекта също като инструменти за провеждане на политиката за равнопоставеността на половете. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, доктор Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Присъединявам се към положителната оценка за този законопроект.
Искам обаче да ви кажа, че още преди една година на своя конгрес, като политическа партия, БСП прие това, за което става реч днес, а именно равнопоставеност между жените и мъжете в политическите ръководства и в останалата - партийна функция.
Като лекар искам да споделя за една минута, за да си починете, че е доказано от медицината, че слабият пол са мъжете.
Първо, спонтанните аборти на момченцата са много по-чести, отколкото при момиченцата.
Второ, при измръзване на един лагер преди 20 години на връх Ботев много повече пострадаха момчетата, отколкото момичетата.
Трето, един кръвоизлив една жена в зряла възраст понася много по-добре от мъжете.
И четвърто, като отидете във всяко едно село ще видите кой пол преобладава. (Оживление.)
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, не искам изказвания в подкрепа на едната или на другата теза. По-скоро бих искал да чуя подкрепа на тезата за търсенето на gender-баланс, баланс между половете, за да може в крайна сметка по някакъв начин да аргументираме тази писта, за която става въпрос в този законопроект. Иначе рамковият закон със санкциониращи мерки и т.н. е по-главният закон, както преди малко каза госпожа Драганова.
Заповядайте, имате думата.
ТАТЯНА КМЕТОВА: Благодаря, господин председател.
Аз много благодаря, че имам възможност да присъствам на това обсъждане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще ви помоля да присъствате на заседанието на водещата комисия.
ТАТЯНА КМЕТОВА: Ние там вече имаме установени контакти и се надявам, че ще присъствам и на това заседание. Малко ме изпреварихте, тъй като неправителственият сектор много активно участва в изготвянето и на предишните варианти по този законопроект - още от 2000 г., и много дълго настоява за приемането на такъв закон.
Тази година ние за 8-ми път провеждаме една Годишна конференция на неправителствените организации, ангажирани с равнопоставеността на половете. Имаше приет специален апел и към Народното събрание, и към Министерски съвет за приемането на такъв закон. Този апел е подписан от около 80 организации от цялата страна. Това беше поводът от самото начало ние да установим много тесен контакт с подкомисията за равнопоставеността на жените и мъжете с председател господин Трифон Митев в Комисия по правата на човека и вероизповеданията и доста активно с тях да дискутираме. Тази комисия бих казала работи много активно, защото ние няколко различни законопроекти сме дискутирали с тях.
Освен това, което исках да кажа, че неправителственият сектор изключително горещо подкрепя и настоява за приемането на такъв закон, за което има много причини - аз не искам да влизам в подробности. Това, което Вие споменахте в началото, някои от тези изследвания, са изследващия, които и нашият център е правил, и други организации правят. За съжаление проблемът действително се неглижира. Това, което каза господин Димитров, е масовото мнение може би. Но това е друг въпрос - въпрос на стереотипи, въпрос на отношение, въпрос на възпитание и т.н. - не искам да навлизам в него. За съжаление нашата обща и публична среда, така да се каже, и в училището ни - имаме един анализ на учебниците в началния курс, просто е трагично - няма никаква равнопоставеност на половете! За съжаление тази среда непрекъснато възпроизвежда тези стереотипи.
От гледна точка на това, което каза госпожа Драганова, аз дълбоко не съм съгласна с нея, защото разделението по пол е основно разделение - това е конструктивна разлика на човешкия род, който съществува във вид на жени и мъже. Всички останали признаци, като раса, класа, увреждания, етнически произход, религиозни убеждения са вторични спрямо тях. Затова не случайно в много от страните на Европейския съюз - там, където има такива закони, а в повечето страни - има, и там, където има изградени специални органи за това нещо - това е първият признак, който се приема. Първият признак, който се взема, е този за разделението по пол и равнопоставеност на този признак.
В този смисъл Закона за защита от дискриминация, за който ние навремето също бяхме доволни, че се прием, е един изключително важен закон. Той регламентира много неща по отношение на съществуващи казуси, отделни случаи, нарушения на права и т.н. Но това, което все още липсва и за което е направен този закон, това е възможността държавата да формулира, провежда чрез специализирани органи една системна политика в тази насока. Не случайно това е основното послание, което е сложено в Пътната карта по равнопоставеността на половете, приета преди два месеца от Европейската комисия с хоризонт до 2013 г. Това е политиката по равнопоставеността, която трябва да бъде на всички нива, на всички органи на властта и се има предвид не само защита на майчинството, в което ние обикновено се фокусираме. У нас жените са само майки, не знам защо. Родители, като понятие, няма и всичко, което се прави за майките се смята, че се прави за жените. Може би това е тази грешна философия, съжалявам, че ще го кажа, но тя се наблюдава във всички бивши социалистически страни - че правата на жените влязоха в общи, антидикриминационни закони, по които философията им е, че жените се третират като малцинство, при положение че те са в нашия случай 52 % от българското население.
Тук пак ще репликирам господин Димитров, много е сериозен проблемът за представителството. Защото е основополагащ проблем на демокрацията. Всички тези неща, как да кажа, те звучат като азбучни истини. Ние всички ги приемаме, но когато стигнем до някакви конкретни приложения, това се забравя. Някакви други неща излизат на преден план. Един пример от вчерашния вестник ще дам. Страшно се дискутира, че се източва Здравната каса, заради случаите с патологична бременност, които ужасно са нарастнали. Миналата година били хиляда случая за първите 6 месеца, а за тази година били 19 хиляди. Това пише във вестника, не знам дали е така. Здравната каса прави проверка и установява, че само 9 хиляди от тези 19 хиляди са реални. Целият патос в публикацията е за това, че Касата се източва. Няма нито един въпрос защо нарастнаха от хиляда на 9 хиляди случаите на патологичната бременност - дали защото засяга жени? И страшно много такива въпроси се неглижират - не знам!
РЕПЛИКА: Бизнес!
ТАТЯНА КМЕТОВА: Може и да е бизнес!
Този закон трябва да бъде приет именно заради това държавата да има системна, хармонизирана политика, да няма изключения. По Кодекса на труда майчинството е защитено до 3 годишна възраст на детето - майките са защитени от уволнения. По наскоро приетите промени в Закона за държавния служител, това не се отнася за жените-държавни служителки. Мога такива хиляди примери да дам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви помоля да не стигате до тези хиляди примери. Защото ако съм съгласен, госпожо Кметова, с част от нещата, които казахте, напълно не съм съгласен с коментара Ви по отношение на правото на медиите да уведомяват обществото, както намери за добре. И на второ място с това да коментирате Здравната каса, мисля, че Вашите възможности, примерно с моите, да коментирате не са съвсем равни.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председателю.
Понеже на два пъти се цитира моето име, Вие споменахте, че всички жени от бившия соцлагер ги третирали като майки. Такава беше формулировката, мъжете няма как да ни третират, като такива - това в кръга на шегата.
Искам сега да Ви задам един въпрос: смятате ли, че с този закон ще промените съзнанието на хората - тези, които са родени с такова самосъзнание и цял живот са живели с такова съзнание? Смятате ли, че с този закон ще промените нещо човека, в начина на мислене, в действията му?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Драганова има думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз отново, като реплика, ще кажа, че говоря за философията на нещата и не съм съгласна - такива частни закони за равните възможности на жените и мъжете има там, където все още не са направили обединен антидикриминационен закон. Това е модерната формула, която считахме, че трябва да бъде създадена и я създадохме. Ако наистина, а аз считам, че има още какво да се работи по равните възможности на жените и мъжете, но не като отделен закона, а като развитие на този закон, в който да няма противоборство. Така или иначе навсякъде, където има обединени закони - това е Комисията за защита от дискриминация, или както се казва, в съответната страа. Но не е необходимо да има десет комисии по различните дискриминационни признаци, за да не работят! Нали това е целта - една обща комисия да види дали не се преплитат дискриминационните признаци и да ги решава. В никакъв случай, не може никой о тези дискриминационни признаци в една обща комисия да бъде загубен! Това е моята теза - че трябва да се развива в общия закон тази тема, а не като отделен закон, за да се чудим между първо и второ четене кое ще е противоборство, кое няма да е и да стигаме до големите спорове, които след 6 месеца ще доведат и ще видим, че е точно така, както сме си казали и ще трябва отново да го оправяме.
Разберете, че ще се създадат много практики, които ще бъдат противоборство на едната с другата комисия или на единия признак, че е по-важен от другия. Никой дискриминационен признак, дори и това, че първостепенно, както Вие казахте, че е по пол - това е първостепенното, но в крайна сметка и всичко останало е важно. Така че ние не можем да предполагаме кое по-важно от важните неща. Всичко е важно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, тук понеже има няколко опорни точки, искам да ви прочета неща, което е извадка от препоръките на Европейската комисия, госпожо Драганова. Тук пише: "Да се създаде двукомпонентна правна уредба в областта на равнопоставеността, обхващащо антидискриминационно законодателство и специфично - за изграждане на ефективни механизми за гарантиране и стимулиране на равни възможности на жените и мъжете, междупрочем позната европейска практика". Това е препоръката на Европейската комисия и аз я цитирам съвсем коректно.
Искам да ви кажа и нещо, за което ме попитаха експерти от Европейската комисия по какъв начин в нашето законодателство сме наложили мъжете да плащат осигурителни вноски във Фонд "Общи заболявания, майчинство и временна нетрудоспособност"? Аз им казах, че самото име на фонда подсказва, че това е един солидарен фонд, в рамките на който има два осигурителни риска, които междупрочем един законопроект искаше да ги раздели, и една от причините, че не се раздели на няколко компонента този фонд, е тази. В него влизат бременността, раждането и общите заболявания. Това е аргументът мъжете да внасят в този фонд и те тогава казаха, че нашите аргументи са достатъчно солидни и за съжаление те не могат в тяхното законодателство - в част от страните разбира се, да въведат този модел, при който и мъжете да плащат осигурителни вноски за осигурителни рискове, които никога не биха могли да настъпят при мъжете.
Заповядайте, госпожо Кметова.
ТАТЯНА КМЕТОВА: Ще се опитам много накратко да отговоря, първо на господин Димитров - това е отговорността на политическата класа да предприема такива стъпки, с които да може да насърчава развитието на определени ценности. Така че ако политическата класа не смята това за ценност, няма как да се промени ситуацията, в която един бивш безработен миньор не бие жена си сутрин, обед и вечер, защото салатата му не е готова навреме. Това беше аргументът примерно, за да се приеме Закон за борба с домашното насилие, макар че има наказателен кодекс. Случаите от действителността налагат определени неща да излязат на преден план. Така че мисля, че смисълът на този закон, както каза и госпожа Христова е държавата да определя системна политика в тази област. Когато има системна политика, когато държавните органи и институции са задължени да спазват определени критерии и изповядват определени ценности, обществото ще ги последва. Такъв е примерът в цяла Западна Европа, и в Щатите. Това е начинът, по който жените получават достъп до политическата власт. И Вие, правилно може би казахте, на госпожа Панева, че това е право. Да, право е, но това право при нас много трудно си пробива път, макар че на пръв поглед иначе правата са равни и т.н. Това, че съществува това гарантирано право от Конституцията, няма закон, който да го гарантира отделно.
По отношение на това, което каза госпожа Драганова, бих си направила този труд да направя писмена справка, за да ви покажа къде какви органи има и как е уредено това нещо. Предполагам, че министерството си е направило този труд да подбере такива неща. Съществува даже на ниво Европейската комисия специална мрежа от органи по равнопоставеността, които се занимават с този въпрос. Тук пак ще обърна внимание на изказването на госпожа Христова, която подчерта, че Закона за защита от дискриминация е санкциониращ закон. Той се прилага тогава, когато имаме отделен казус. Отделните казуси попадат по съответните членове на този закон. Той разбира се има и превантивна роля, с която да предпазва съответно работодатели или някакви други лица, да не допуска определени случаи, в които се дискриминират права по всички признаци определени в него. Няма обаче закон, който да изисква политика. Пак ще се върна на Пътната карта, защото преди малко пропуснах това да кажа – не случайно в Пътната карта по равнопоставеността е поставено изискването всички политики, програми, които се приемат от изпълнителната и законодателната власт, този принцип да се спазва. По нашето законодателство досега няма такова изискване - не се прави оценка на въздействието по пол на нито един закон, на нито една стратегия, на нито една програма. А такава нужда има. както виждате Европейският съюз съветва точно това да се прави в своите страни членки. Просто не виждам как бихме се отклонили от това си задължение!?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата.
ЛИЛИ АБАДЖИЕВА: Исках да спестя изреждането на факти, но при разразилата се дискусия, няма да ги спестя. Всички страни-членки на Европейския съюз възпроизвеждат в националното си законодателство европейските директиви или чрез специални закони, или чрез специални текстове в действаща уредба. Например Белгия и Холандия имат по 2 специални правни актове за равенство на жените и мъжете. Люксембург, Австрия и Германия имат по 3 специални закона в тази област; Англия има един уреждащ закон и законопроект, уреждат равноправието, който вече е факт. Във всички 10 новоприети страни има приети закони за равно третиране на половете. Закон за равни възможности или за равно третиране на жените и мъжете няма единствено в Черна гора и в България. Отделно от тези специални закон, за които казах, има в някои страни от Европейския съюз - 5 на брой, няма да ги изреждам в момента, съществуват антидискриминационни уредби от различни актове и специални антидискриминационни актове по подобие на нашия Закона за защита от дискриминация. Всяка страна е уредила равното третиране чрез различен механизъм, например в Холандия, Чехословакия, Хърватска, Естония, Латвия, Македония, Румъния, Полша, Беларус и Русия има отговорен министър на труда и социалните въпроси и социалната политика със съответните звена за равни възможности. Министър на равнопоставеността и равните възможности има в Италия, Австрия, Швеция, Франция, Германия, Дания, Норвегия, Финландия, Люксембург. Мисля, дотук да спра.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата.
Госпожо Станкова, имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми колеги, фактът, че дискусията набра скорост, показва, че всъщност нямаме нищо против този закон. Така мисля аз като философия на мисленето.
Искам само да ви уверя, че в практиката, и ние самите знаем, че този проблем за съжаление съществува. Примери бих могла да дам, но не бих искала да натоварвам аудиторията.
Интересно е това, което каза госпожа Кметова, аз може би ще го повторя, но пак за себе си направих този извод - категорично ще подкрепя законопроекта. Защото, знаете ли какво ми дойде на ум когато слушах всичките тези разискванията, че всъщност това е философия на всичко това, което е досега и то не отрича приетите ангажименти спрямо жените и мъжете. Мисля, че това е е един вид Конституцията, ако мога така да кажа, на всички приети и не отричащи. Аз смятам, че ние в момента ще приемем "конституцията" на всички тези проблеми - специалният закон, който ще бъде като рамка и философия на това, което ни предстои да преодолеем в ХХI век; това, че ние живеем в едно друго общество, в друго време и смятам, че трябва да бъдем в крак с модата!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги народни представители! Аз си признавам, че съм пристрастна към тази тема, тъй като по силата на предишните ми професионални ангажименти бях участник в много голяма степен на усилията на редица неправителствени организации, които трябва да си признаем изпревариха държавата в усилията си да работят за защита от дискриминация, а след това много по-рано от държавата поставиха проблема за равните възможности между жените и мъжете. Тъй като знам, че редица от тези организации готвиха свои варианти на законопроекта, имам един въпрос към Министерството на труда и социалната политика - дали в процеса на подготовка на настоящия законопроект по някакъв начин бяха отчетени тези значителни усилия, които много женски организации, работещи професионално, упражниха за подготовка на различни законопроекти.
Ще подкрепя разбира се този законопроект, тъй като си мисля, че разликата в двата законопроекта - Законът за защита от дискриминация и законопроекта, който разглеждаме, е във философията. Философията, както вече беше казано, на първия законопроект е философията на санкциониращ закон, а тук в настоящия законопроект става дума за стимулиране на равнопоставеността - нещо, което е принципно различно и аз бих искала да ви обърна внимание примерно към чл. 15, който третира един проблем, който редица жени, а вече и мъже изпитват, и е свързан с поддържане и повишаване на професионалната квалификация на хората, които ползват за отглеждане на малко дете. Не знам дали хората, които не са гледали малко дете, си представят какво означава - 4 години, откъсването от професионална работа и за много хора - жени, а понякога и мъже, това означава пълна депрофесионализация. Къде един такъв проблем намира решение в Закона за защита от дискриминация? Необходими са стимули - стимули на равнопоставеността. Аз мисля, че настоящият законопроект рамкира подобни стимули. Вероятно трябва да поработим много между първо и второ четене.
Аз наистина разчитам, че гражданските организации много активно ще се включат, за да бъде подобрен законопроекта, но аз лично го приветствам и мисля, че и колегите от Парламентарната група на Коалиция за България ще го подкрепят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Колеги, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз мисля, че колежката вече отбеляза това, което аз исках да отбележа.
На първо място, не е все едно и също в този дебат, който започнахме, дали имаме законопроект за протекция срещу някаква дискриминация или имаме някакъв законопроект за реализиране на условия за реализация, което е основната цел. Това са коренно различни цели. Всъщност създаването на условия, според мен, е втората крачка, която е по-мащабната. Първата е да ограничи с възможностите за дискриминация, втората е да осигуриш условията.
Затова според мен тук няма нужда от такъв дебат. Ясно е едно - щом жените в България и техните граждански организации смятат данни за дискриминация, аз също съм убеден, че каквото и да си говорим, има такива данни. Ние трябва първо, да вземем мерки да не се допуска дискриминация; второ, да осигурим възможности на жените за реализация. Аз съм съгласен, че тук имаме едно фундаментално различие, което е биологично и физиологично и то дава много големи социални разлики. Тук трябва да има протекция в някои направления. Разбира се имаме и лоша практика - да речем от времената на плановата икономика, когато имаше ентусиазъм да има много комбайнерки и кранистки, което е отиване в другата крайност за равните възможности. Значи, нашите разлики са обективни.
Аз разглеждам и от гледна точка на чисто човешкото предизвикателство. Аз имам две дъщери и трябва да им осигуря възможности те да бъдат реализирани, защото те имат не по-малко качества от мен. Половото различие е второстепенно вече. В този аспект тук не може да бъде водещо да речем само европейското изискване - то е важно, и аз благодаря за това, което казахте, че ние в момента сме в известен дисонанс.
Затова ние на първо място трябва да положим усилие да гарантираме за защита от дискриминация, което е първо завоевание на общия закон, но тук не бих се съгласил с Партията на българските жени, че е достатъчно. Това е conditio sine qua non! Това е тясна територия, която трябва да отвоюваме, да няма дискриминация. Но второто, да развиеш възможностите, това е колосално предизвикателство. Затова този закон - аз даже бих ви препоръчал да се присъедините към този подход, защото това разширява нови възможности и това отива на Партията на българските жени да иска държавата да инвестира за условия, при които жената ще даде всичко, което има. Ще кажа разбира се, че ние имаме и интересни практики. Спомням си например, че когато кандидатствахме "Медицина" винаги момичетата ни биеха много здраво и бяха изкарали една квота, защото момчетата не можехме да се класирали. Обаче една година бяха казали, че ако момчетата влязат "Медицина" няма да ходят в казармата, веднага момчетата бяха с по-голям бал. Тоест, има и психологически неща, които ние трябва да вземем предвид.
Аз лично подкрепям този подход ние да преминем от протекция към създаване на условия, което е следващата крачка, и бих се радвал, ако Партията на българските жени се присъедини към този подход. Само ще спечели!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплика на госпожа Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Разбира се, че ние се присъединяваме към всичко, което се прави за жените, включително и за мъжете. Защото и за тях това ще бъде възможност при определени професии. Вие не ме разбирате правилно. Аз не считам, че това трябва да се прави в отделен закон. Още в предишния закон съм считала, че трябва тази тема, като основна, да бъде развита. Това е моята теза - че не е нужно да е в отделен закон, за да си противоречи контролът, а трябва да бъде направено развиване на другия закон, който също има превантивни мерки, и там да се дадат условията, ако щете, и не само по този признак да се развият и другите условия. Това е моето мнение.
Тук експертът на Министерство на труда и социалната политика хубаво изреди, но Вие, госпожо, не казахте кои страни от тези, които изброихте има общ антидискриминационен закон. Там, където има общ антидискриминационен закон, което е по-модерното, няма частен. Там има няколко часни. Тепърва на тях им предстои да направят това, което ние сме направили. Вие изброихте кои страни имат 3-4-5 частни закона, но нямат общ. Те, ако имаха общ, нямаше да имат частните закони в този си вид.
Затова моята теза е, че трябва да се развиват възможностите. Това трябва да се направи задължително. Но трябва да се развият така, че да няма противодействие и противоборство. Това е моята теза. Аз винаги съм се присъединявала и съм предлагала повече от това, което се е предлагало за майките, за жените и не само приемането им като майки, защото ние не сме само майки, а и хора, които имаме професии и се стремим да бъдем наравно с мъжете и да доказваме професионализъм. Съгласна съм тук с експертите, че не може само като майки да бъдат възприемане жените, но философията за мен е друга - не в частен закон, а в общия закон. Защото ние постигнахме модерното и не бива сега само защото някъде имало такива закони ние да правим и да бъдем като всички. Защо да сме като всички? Не трябва механично да приемаме европейското законодателство! Ние си имаме наши особености и ако го правим, точно както сме доказали по модерен начин, какво по добро от това?
Разбира се, че се присъединявам към всичко, което е написано - към всички права, към всички условия, които са, към всички превантивни мерки! Но така или иначе оставам на мнение, че това не е задължително да е в отделен закон. Това е моето мнение и не мога да го наложа на комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Драганова.
Господин Илчев, заповядайте.
ИВАН ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо заместник-министър! Моето становище се припокрива със становището на господин Колчаков, въпреки че сме от различни политически сили. Аз тук искам да кажа, че не бива да се намесват политически пристрастия коя партия какво изповядва. Мисля, че можем да се обединим около философията на този закон - закон, който позволява развитие на женския пол. Това в момента трябва на България. Вие, като доктори, добре знаете на болния какво трябва да му се предложи - при 52 % женско население в България ние виждаме в най-различните сфери на заетостта и обществено политическия живот какво присъствие имат жените.
Особено силно впечатление ми правят текстовете на закона, които третират семейното положение и жената, като жена и майка. Несериозно е да се подценяват тези текстове и този закон, като цяло, който е за създаване на едни добри условия за изравнени възможности на жената с мъжа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожо Абаджиева, заповядайте да отговорите на въпроса на госпожа Михайлова.
ЛИЛИ АБАДЖИЕВА: По въпроса за участието на неправителствените организации - законопроектът беше изработен в много тясно сътрудничество с представители на неправителствените организации. След това беше съгласуван в Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, където има техни представители и беше принципно подкрепен.
Същевременно беше съгласуван в Консултативната комисия за равните възможности на жените и мъжете към министъра на труда и социалната политика, където тяхното представителство е над 30 организации - също принципно подкрепен.
Другото, което исках да отбележа, е, че не напразно в Европейския съюз политиката за равните възможности е отделно от политиката за равните възможности на жените и мъжете. Имайки предвид, че единият признак не противоречи на другите, но полът пронизва всички останали признаци и политиката за равни възможности на всички се разглежда и от гледна точка на въздействието на пола.
Така че този законопроект няма нищо общо с полето на приложение на Закона за защита от дискриминация. Всъщност Закона за защита от дискриминация, повтарям може би трима от преждеговорившите, е закон, който е санкциониращ. А този законопроект въвежда органите и механизмите за правене на държавна политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви.
Господин Мръцков има думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Вярно е, че има много "за" и "против" законопроекта, който ни се предлага. Аз си направих труда и погледнах колко са директивите, уреждащи равните права между мъжете и жените и в какви направления са. Мисля, че не трябва да се притесняваме от това, че приемаме още един закон, тъй като ако трябва да изброяваме директивите, ето какви са - едната е на Европейския съюз, друга - за равно третиране за трудова заетост, друга - за равно заплащане; друга - за бременни; друга директива - за заетост. Следователно приемането на този законопроект не пречи на другия закон, който е общ и основополагащ, а именно Закона за защита от дискриминация и не трябва да се притесняваме от това, че приемаме още един закон, който урежда равните права.
Вярно е, че имаме много закони, тъй като и този Закона за защита от дискриминация не е решил равните права между мъжете и жените, ако говорим за осигурителните отношения, в трудовото право, което се урежда в Кодекса на труда.
Така че аз бих подкрепил този законопроект, макар да имаме доста спорове дали трябва да съществува и дали трябва да го има.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Мулешкова.
ИРИНА МУЛЕШКОВА: Много се извинявам, че закъснях за днешното заседание. Господин Еюп се извинява, че не може днес да присъства на това заседание.
От името на Комисията за защита от дискриминация искам да кажа, че ние поддържаме нашето становище - няма да го повтарям. След като проследих дискусията, която протече днес в тази зала, само бих искала да допълня, че не е въпрос колко закона създаваме, а е въпрос за философията и същността на закона.
В предлагания законопроект от Министерски съвет се говори за политика. Казва се, че комисията е наказващ орган. Това не е така. В прерогативите на Комисията за защита от дискриминация е включено и превенция, а превенцията включва политика. Само това бих искала да допълня. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Мулешкова.
Колеги, имате думата.
Ако няма желаещи да се изкажат, ще преминем към гласуване. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване Законопроект за равните възможности на жените и мъжете, внесен от Министерски съвет.
Който е съгласен този законопроект да бъде подкрепен на първо четене, моля да гласува.
За - 14, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Колеги, благодаря ви за интересната дискусия.
Закривам заседанието и приятна вечер!
(Закрито в 16,05 ч.)