Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, N 602-01-62 от 20 юли 2006 г., внесен от Министерски съвет.
2. Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, N 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 21 юли 2006 г.
3. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, N 654-01-31, внесен от Васил Паница и Иван Иванов на 8 март 2006 г.
4. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,05 часа и ръководено от господин Хасан Адемов – председател на комисията.
Списъците на присъствалите народни представители и гости на комисията се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание.
Пред вас е следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, N 602-01-62 от 20 юли 2006 г., внесен от Министерски съвет.
2. Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, N 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 21 юли 2006 г.
3. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, N 654-01-31, внесен от Васил Паница и Иван Иванов на 8 март 2006 г.
4. Разни.
Колеги, моля да гласуваме дневния ред.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневния ред в този вид, моля да гласува.
За - 11.
Приема се единодушно.

ПО ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, N 602-01-62 от 20 юли 2006 г., внесен от Министерски съвет.
Господин Мирославов, Вие ли ще представите законопроекта, или господин Донев?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Колкото и чудно да е, вносител е Министерски съвет, но докладът е на министъра на вътрешните работи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук има колеги от МВР, заповядайте да представите законопроекта.
ИСКРА ЛАЗОВА: От 1 май 2005 г. влиза в сила новия Закон за Министерството на вътрешните работи. С него се въведе принципно нова структура на министерството с обединяване на всички звена с полицейски правомощия в единна полицейска структура - Национална служба "Полиция". Също така отпаднаха званията на служителите в министерството и те получиха единен статут на държавни служители по Закона за Министерство на вътрешните работи.
Съгласно § 22 от новия Закон за Министерство на вътрешните работи в определен срок в действащото законодателство следва да се внесат необходимите промени, произтичащи от тези съществени промени в закона.
Настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване съдържа предложение за корекции в тази насока, като в заключителната разпоредба са включени промени в редица други закони, именно в изпълнение на параграф 22, чрез които текстовете и терминологиите им се привежда в съответствие с действащия Закон за Министерство на вътрешните работи.
На първо място корекциите са по отношение назоваването на структурни звена на министерството, тъй като досегашната Национална служба "Гранична полиция", Национална служба "Жандармерия", Национална служба "Борба с организираната престъпност", както и някои други структурни звена, като Дирекция "Миграция", Национално централно бюро "Интерпол", специализираният отряд за борба с тероризма вече стават структури на тази единна полиция. Също така в редица нормативни актове следва да се заличи посочването на досегашните три категории служители на МВР - офицери, сержанти и граждански лица, които вече се назовават държавни служители по Закона за Министерство на вътрешните работи. Предвиждат се също така коригирането на използването на някои термини и понятия във връзка с новата терминология на Закона за Министерство на вътрешните работи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги от Министерство на труда и социалната политика, имате думата, тъй като част от тези параграфи, които вие предлагате - може би три или четири, господин Христосков, вече са част от законопроекта, който трябва да бъде приет на второ четене или може би до края на седмицата.
Колеги, заповядайте. Имате думата!
Ако няма желаещи за изказвания, ще подложа на гласуване законопроекта.
Който е съгласен да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерски съвет, моля да гласува.
За - 14, против - няма, въздържал се - 1.
Приема се.
Колеги, благодаря ви за участието в днешното заседание на комисията.
ПО ТОЧКА ВТОРА
Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, N 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 21 юли 2006 г.
Има думата господин Влади Горанов, докато чакаме да дойде господин Любомир Дацов, тъй като Вие също имате компетенцията, моля да представите този законопроект.
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги, господин управител!
Представям ви внесения от Министерски съвет Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Този законопроект е като следствие от § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Държавния бюджет на Република България за тази година, с който считано от влизане в сила на Закона за Държавния бюджет се създаде Фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, като част от фискалния резерв, като същият § 7 от Закона за Държавния бюджет предвиди и задължи Министерски съвет в срок до 30 юни да изготви и внесе законопроект, който да урежда статута и реда на функциониране на този фонд.
Мотивите, поради които се породи идеята и се заложи § 7 в сегашния законопроект, е задълбочаващата се демографска ситуация през последните години, а така също възприетата политика на намаляване на осигурителната тежест с оглед създаване на устойчив икономически растеж, намаляване на разходите, подобряване на конкурентоспособността на икономиката.
Тези два фактора, обаче, водят до един изключителен натиск на финансовата система на Държавното обществено осигуряване и в частност задълбочават допълнително проблема с финансирането на пенсиите от първия стълб, поради намаляване на приходите от една страна, и от друга страна, поради демографските процеси, които увеличават неговите разходи.
Оценявайки големия размер на трансфери, които се наложи с годините да се правят от Държавния бюджет, се възприе политиката част от излишъка и от средствата от приватизация, по-конкретно да се вземат от приходите от излишъка и 10 на сто от излишъка по републиканския бюджет да бъдат заделяни в продължение на 10 години по самостоятелна сметка, като през това време там се формира един немалък ресурс, който да послужи за покриване на недостиг от средства в бъдещи периоди, когато се очаква евентуално не дай Боже недостигът от средства в пенсионната система да стане такъв, че на Държавния бюджет без катаклизми и сериозно свиване на разходи да успява да балансира пенсионната система.
Предвидено е средствата да се финансират по реда на фискалния резерв и да се съхраняват в БНБ под управлението - знаете, че фискалният резерв се управлява от министъра на финансите и управителя на БНБ, и естественият въпрос, който възниква е: защо по реда на фискалния резерв? Защото политиката, която се възприе в последните години, е за увеличаване на паричните агрегати в търговските банки. Целта на този тип ниско рисково инвестиране не е формиране на една голяма търговска доходност, която да покрива инфлацията, както е в класическите пенсионни фондове, където средствата се инвестират и носят права по индивидуални партиди на лица, тук целта е един ресурс да бъде заделен и с решение на Народното събрание отново, защото размерът на трансферите ще бъде определян с годишния Закон за бюджета на ДОО или с Държавния бюджет - това вече е въпрос на решение, ще бъдат трансферирани и ще покриват част, а може би и целия недостиг в държавната пенсионна система след периода на натрупване.
Не е предмет на разглеждане в тази комисия, но съм длъжен да спомена, че успоредно с този законопроект беше внесен един законопроект, който систематично е свързан и той е свързан със изменения в Закона за устройството на Държавния бюджет. Тези изменения се налагат с оглед на регламентирането, че в структурата на централния бюджет има самостоятелно заделен фонд, т.нар. Фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Христосков, може Вие трябва да представите позицията на НОИ, макар вече да сте представили становище.
Искам да обърна внимание на един въпрос, на който искам да обърна внимание в момента. Вие знаете, че в Бюджета на ДОО да се опитате да обхванете и тази тема. В Бюджета на ДОО всяка година заделяме един резерв за социално осигуряване. На мен това, което правим в момента, ми прилича нещо като резерв на социалното осигуряване. Прав ли съм, или не? Знаете за тези 60 милиона лв., които ги има всеки един бюджет.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, колеги! Националният осигурителен институт в писменото си становище подкрепя този законопроект, тъй като той, както беше казано и от господин Горанов, идва да отговори на един текст, който е записан в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Държавния бюджет за 2006 г.
По конкретния законопроект ние имаме някои бележки, които биха могли да намерят отговор в периода между двете течения. Те касаят по-точно регламентиране на източниците на финансиране на този фонд, също така и по отношение на упражняването на контрола върху трансферите по реда и начина на използване на средствата и предлагаме този контрол да се осъществява от Сметната палата.
На този законопроект ние гледаме на едно преходно, на едно междинно решение до създаването на онзи гаранционен или буферен, или Сребърен фонд, както се нарича, който е залегнал в програмата на правителството и който е част от коалиционното споразумение. В това отношение ние сме представили информация от Националния осигурителен институт. Също така наши експерти работят по изготвянето на законопроекта за този Сребърен фонд и е очевидно, че този законопроект, след като изиграе своята роля, трябва да бъде интегриран, така да се каже, в другия законопроект. В другия законопроект вече ще има много по-ясни правила за инвестиране на средствата, много по-прозрачно управление, както се управляват подобни фондове в други страни, които са създадени с такава цел.
На конкретния ви въпрос, доктор Адемов, всъщност тези 60 милиона лева, които всяка година се заделят със Закона за Държавния бюджет, решават краткосрочното балансиране на приходите с разходите предвид на това, че в реформата, особено в преходния й период до 2010 година голяма част от разходната и от приходната част зависят от някои конюнктурни моменти, а също така от поведението и поведенчески фактори, които влияят върху броя на пенсионерите, върху ползването на едни или други осигурителни права.
Освен това този резерв, който се предвижда за реформата, той решава проблема с резерва, който е предвиден да съществува по Кодекса за социално осигуряване, тъй като съгласно действащите текстове в Кодекса за социално осигуряване всички приходи, които постъпват от актове за начети, би следвало да постъпват в резервен фонд, който технологично да балансира приходите и разходите в рамките на съответната бюджетна година и този резерви би следвало да има преходни остатъци. Тъй като е предвидено от Бюджета на ДОО да бъде с дефицит за дълъг период от време по известни на вас причини, затова е предвиден и този резерв от 60 милиона лева, но той при всички случаи е съвършено различен и няма характера на фонда, който се предлага с внесения законопроект, тъй като в края на годината, ако тези средства не есе изразходват, те на практика остават в рамките на бюджетния излишък на държавата. Дори ползването на тези 60 милиона лева става със заповед на министъра на финансите.
Така че говорим за резерви със съвършено различен характер. Единият резерв е за конюнктурни, текущи дефицити, а другият, както е предложението в законопроекта, е стратегически резерв, който в бъдещ период след 10 години да покрива дефицита. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения и изказвания по предложения законопроект.
Господин Дацов, добре дошъл! Господин Горанов бе така добър да представи от името на министерството законопроекта. Нашата комисия не е водеща комисия, Комисията по бюджет и финанси е водещата, но от гледна точка на функционалността и предметния обхват на предложения законопроект, нашата комисия е тази, която подробно трябва да разгледа този законопроект.
Имате ли нещо да добавите, господин Дацов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Искам само да благодаря за любезната покана, господин председател, и да се извиня за закъснението. С удоволствие ще отговорим на всички въпроси, които имате към Министерството на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Панева има думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Може би трябва да да попитаме най-напред има ли някакви анализи и прогнози, каква сума би влязла на първо време в този фонд, защото все пак философията, която се утвърждава с изграждането и формирането му, цели наистина да се създаде стабилност в една близка и даже по-далечна перспектива и решаване на проблема с пенсиите в нашата страна? Бихме ли могли да получим такава информация на база на прогнози?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други въпроси?
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, колеги! Моят въпрос към вас е конкретен. Всъщност този фонд ще реши ли проблема, или ще реши част от него? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Зависи за кой проблем става въпрос!
ТОДОР КУМЧЕВ: За дефицита.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вероятно трябва многократно да се връщаме на целите, които си поставя този фонд, на целите, които си поставя този законопроект, защото има разлика между двете неща и на последно място, във вида, в който е предложен законопроекта по какъв начин решава проблемите на първия стълб. Защото говори единствено и само за първия стълб.
С други думи, преведен въпроса на колегите, ако трябва аз да се опитам да ги дефинирам, тези пари, които сега ще влязат в този фонд - няма значение как ще се нарича, това е по-малкия проблем, сега ли ще влязат в действие да подпомогнат Държавния пенсионен фонд или след 10 години? И колко ще бъдат, ако има някаква прогноза по този въпрос? И другият въпрос, който е малко по-професионален, според мен, дали тези пари няма да рефинансира обратно Държавния бюджет. Ако се използват за закупуване на държавни ценни книжа, няма ли с тези пари на практика да се рефинансира Държавния бюджет.
Госпожо Христова, заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Преди всичко аз бих искала да поздравя правителството в лицето на Министерство на труда и социалната политика за предложения ни законопроект и разбира се, Министерството на финансите - ясно е, че без тях не може да се случи това. Защото, първо, установена е една приемственост. Вече втора година се работи по този въпрос у нас и са установени контакти със страни, в които има функциониращ такъв, подобен фонд. Както каза и господин Христосков, създаването на пенсионен фонд за подкрепяне на пенсионната система е приложена в коалиционното споразумение на това коалиционно правителство и програмата на правителството.
Аз лично си мисля, че има какво още да се доусъвършенства в този законопроект или след време да се направи съвсем нов, но това е стъпка, която трябва да се приветства. Мисля си, че още отсега би могло да се помисли за малко по-сериозно обособяване на този фонд, както и за неговия обществен характер, включително с възможност, не бих казала - контрол, но консултативни функции на социалните партньори в този процес.
Тук е въпросът ми към господин Дацов, като се каже, че фондът е самостоятелно обособена част от централния бюджет, това означава, че той е като бюджета на всяко друго ведомство всъщност - това са обособените части на бюджета, много ми се иска да предвиди този законопроект един документ - дали ще бъдат правила, правилник или наредба, в който специално за този фонд да бъде указано неговото управление. Защото ми се вижда твърде широко и твърде неконкретно да се управлява по реда, предвиден за управление на единната сметка и на фискалния резерв. Нека наистина да се види темата и спецификата на този фонд. Доколкото е възможно да допринесем за усъвършенстване на законопроекта между първо и второ четене ние ще направим своите предложения, като допълнително се консултираме с колегите от Министерството на финансите и с други финансови специалисти и специалисти по управление на фондове, но ние ще подкрепим законопроекта, защото е добра първа крачка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ:Благодаря Ви, госпожо Христова.
Колеги, има ли други въпроси?
Доктор Станкова има думата.
СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Въпросът ми е кратък по повод мнението на господин Христосков. Ясен ли е контролът, който ще бъде упражняван, като тук е отбелязано "Сметна палата" и друг орган? На този етап ясен ли е органът, който ще прави този контрол от Ваша гледна точка?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Дацов, имате думата, за да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИ-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
Съвсем накратко ще започна с първия въпрос за сумата, която ще се натрупа във фонда. Знаете, че в момента приблизително приходите от приватизация, които се планират в бюджета са 150 милиона лева средногодишно. При 50 %, както е предвидено в законопроекта, това означава 75 милиона лева от този източник. Това е съвсем индикативно. Има се предвид, че предстоят големите приватизационни сделки в областта на енергетиката, където нещата се измерват в милиарди, така че при влизането на тези средства като приходи от приватизацията, които ние просто не можем да прогнозираме, автоматично 50 % от тези средства ще отидат в тази заделена сметка.
Освен това 10 % от бюджетния излишък - една такава сметка може да бъде направена едва след приключването на бюджета, но като имате предвид, че бюджетният излишък през последните години се движеше в рамките на 2-3 % превишение, това не означава, че за бъдещите години ще бъде точно толкова, но 2-3 % означава между 700 до 900 милиона лв. годишно. Това също може да предвидите какъв допълнителен източник ще бъде в този фонд.
Относно това дали ще реши проблема, идеята на този фонд е да гарантира устойчивостта на пенсионната система. Мисля, че с това индиректно отговорих.
Факт е, че няма как всички проблеми да бъдат решени. Фактически, ако трябва да се върнем към историята на всички такива фондове, които съществуват под една или друга форма, трябва да кажа, че те са създадени, за да подпомогнат устойчивостта на публичните финанси, а не толкова, за да решат проблемите с пенсиите във връзка с всички демографски проблеми, които текат в Европа. И това е еднозначно, независимо дали това е ирландския модел, който се възприема като основа за нашия законопроект, или белгийският модел, тоест т.нар. Сребърен фонд, който беше дискутиран предварително. Но всички имат една единствена цел по някакъв начин да смекчат въздействието от влошените демографски характеристики на отделните страни.
Ясно е за 10-те години, че ще трябва да се натрупат тези средства, тъй като това е предвидено в самия законопроект.
Относно въпроса на госпожа Христова за правилника за управление на фонда, единната сметка, както знаете се управлява от БНБ - в Закона за БНБ е казано по какъв начин тези средства се управляват, тоест от гледна точка на риска те трябва да бъдат влагани в определен тип книжа, които са с определена степен на сигурност. Тоест, един такъв правилник означава да регламентира възможност за влагане на тези средства в по-високо рискови активи, ако искаме да имаме съответно по-високият доход. Общо взето аз лично бих бил малко консервативен в това отношение относно по-високо рисково влагане на средства, които са публични средства и са средства от данъци.
Относно въпроса за контрола. Контролът ще се извършва по стандартния начин - от Сметната палата. Представете си го, че от гледна точка на самото управление, а това е отделна сметка в рамките на централния бюджет, това може по-скоро да се каже, че до момента на трансфериране на средствата, това е един виртуален фонд. Така че няма нужда от допълнителни органи. Няма нужда от някакви допълнителни излишни контроли, тъй като той ще бъде контролиран по стандартния ред, както се контролира и БНБ. От Народното събрание с годишния отчет на Банката ще имате възможност за по-прецизно наблюдение. Така че някакъв допълнителен контрол едва ли е нужно, поне за първите десет години. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, има ли други въпроси и мнения?
Господин Мирославов, имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Христосков вече каза, но аз искам още един път да обясня, че в Министерство на труда и социалната политика е създадена работна група, в която има участие даже на социалните партньори. Тя готви друг закон, който ще бъде точно този закон за "сребърни коси" и т.н. и т.н. и в който този закон може да се вплете. Но това е една първа крачка. В онзи закон ще има много по-подробно управлението на фонда - това спомена господин Христосков - начина на инвестиции. Може да се предвиди даже тристранно управление на този фонд. Този законопроект е много добър и урежда точно сегашното положение.
Позволих си да се обадя, защото госпожа Христова каза, че ще направите предложения между първо и второ четене, но можеше да направите и на нас, за да ги включим в онзи големия и хубав законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това, което казахте, ще предизвика страшно много въпроси и много по-задълбочена дискусия. По-добре е да говорим само за внесеното на този етап и ако няма други предложения, ще подложа на гласуване законопроекта.
Колеги, който е съгласен да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, внесен от Министерски съвет на 21 юли 2006 г., моля да гласува.
За - 14, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Благодаря на колегите от Министерството на финансите за участието в дискусията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако ми позволите, господин председател, и аз да благодаря на комисията и на госпожа Христова, защото не трябва да забравяме, че тя беше един от хората, които преди две години, така да се каже, родиха тази идея! Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Можем да преминем към следващата точка от дневния ред, а именно:
ТРЕТА ТОЧКА
Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, внесен от Васил Паница и Иван Иванов на 8 март 2006 г.
Колеги, подлагам на гласуване заглавието на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Който е съгласен с така предложеното заглавие, моля да гласува.
За - 14, против и въздържали се - няма.
От чл. 1 до чл. 13 на действащия закон, ще ви помоля за внимание. До чл. 13 предложенията са извън предметния обхват на приетия на първо четене законопроект и съгласно чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който господин Иванов и другите колеги много добре познават, иначе щяхте да го цитирате, но аз ви отнех тази възможност.
Преминаваме към § 1.
Колеги, ще моля за внимание. Един подход към разглеждането на тези два текста, ако възприемете, аз първо искам да ви прочета сега действащите текстове от закона - чл. 14, в който се предлагат промените, и то най-важните промени, според мен:
"Чл. 14 (1) Работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране, може да създаде опасност за:
1. задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на телевизионните излъчвания и радиопредаванията;
2. нанасяне на непоправими вреди върху обществено и лично имущество или природната среда;
3. обществения ред.
(2) Писменото споразумение по предходната алинея се сключва най-малко 3 дни преди началото на стачката.
(3) Когато страните не могат да постигнат споразумение по предходната алинея, въпросът се отнася за решаване от едноличен арбитър или от арбитражна комисия, съставена от арбитри, включени в списъка по чл. 5, ал. 4, които се посочва от Министерския съвет, или от определен от него орган.
Чл. 16. Не се допускат стачки:
1. ако предявените от работниците искания противоречат на Конституцията;
2. когато не са спазени изискванията на чл. 3, чл. 11, ал. 2 и ал. 3 и чл. 14, както и по въпроси, по които има споразумение или арбитражно решение;
3. по време на природно бедствие и свързаните с него спешни, неотложни, спасителни и възстановителни работи;
4. в производството, разпределението и снабдяването с електроенергия, в съобщенията и в здравеопазването;
5. за решаване на индивидуални трудови спорове;
6. в системата на Министерство на народната отбрана, Министерство на вътрешните работи, съдебните, прокурорските и следствените органи;
7. с която се предявяват политически искания."
Уважаеми колеги, понеже има разнообразни и разнородни предложения, в което няма нищо лошо - темата е изключително интересна и важна, една работна група в Министерството на труда и социалната политика заедно с експерти от Комисията по труда и социалната политика се опита да обедини част от предложенията, разглеждайки всички предложения на отделните министерства - по няколко становища, на отделните институции, се опитахме да се обединим около една философия, която се опитвам да я споделя с вас.
На първо място, при промените в чл. 14, ал. 1 и ал. 3, ние искахме да дадем гаранции, и то надеждни гаранции на обществото, че няма по никакъв начин техните права да бъдат накърнени или ощетени, при положение че се разреши ефективна стачка в тези дейности, за които говорим в т. 4.
На второ място, при наличието вече на тези гаранции се обединихме около становището, че т. 4 на чл. 16 може и да отпадне.
В тази връзка се опитахме да се обединим около текстовете, които представихме на вашето внимание, които вече са ви раздадени.
Все пак трябва да дам думата на колегите, които са вносители на предложения, и на колегите, които са вносители на законопроекта, да се изкажат по отделните текстове.
Поканил съм от всички заинтересовани министерства и ведомства, понеже трябва тук да се поема отговорност, включително и политическа, на най-отговорно ниво от политически кабинети, искам на тези, които са се отзовали да им благодаря специално. Тези, които не са се отзовали, значи са изпратили свои надеждни представители в комисията, за което им благодаря.
Предложение на господин Иван Гризанов:
"В чл. 14, ал. 1, т. 1 в началото изразът "снабдяването с газ, електро- и топлинна енергия" отпада."
Заповядайте, колеги. Имате думата по това предложение.
Ако няма желаещи за изказване, ще кажа, че в предложението, което правим заедно с Министерство на труда и социалната политика за това предложение - в т. 2 на практика "производството разпределението, преносът и доставката на газ, електро- и топлинна енергия" го включваме като гаранция на това, което е написано в чл. 14 - "като гаранция за" - "писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейности, чието неизпълнение - неизпълнението на тези гаранции, или спиране може да създаде опасност за:".
Значи, ние в това предложение на практика даваме гаранции да не се прекъсва производството, разпределението, преносът и доставката на газ, електро- и топлинна енергия задоволително комунилно-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на телевизионни излъчвания и радиопредавания и телефонни, телеграфни и телексни съобщения", така както е в Закона за далекосъобрщенията.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Специално по предложението на Иван Гризанов, то всъщност засилва характера на направеното от мен и колегата Паница предложение. Считам, че то всъщност надхвърля това, което е допустимо и по тажи причина считам, че не можем да го приемем като разумно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, колеги.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Във връзка с така направените предложения ние многократно сме изразили становището на Министерството на икономиката и енергетиката. Поддържаме предложението на народния представител Иван Гризанов с това уточнение, че министерството застава единствено зад позицията в подсектор електроенергетика да се запази забраната за ефективни стачни действия.
Същевременно сме склонни да подкрепим предложението, направено от Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание - в чл. 14 да се включат другите подсектори, които до този момент в действащия Закон за уреждане на колективните трудови спорове въобще не са подложени на някакъв специален режим, а именно топлоснабдяване и природен газ. Затова сме съгласни народни представители да разгледат това предложение и да се включи. Но настояваме да се разгледа и предложението за забрана на ефективни стачни действия в подсектор електроенергетика, защото от този сектор зависи цялата икономика на страната.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е вашата позиция, която в момента се намира в процедура на оспорване от Европейския синдикален съвет.
Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ако ми позволите, аз ще кажа няколко думи по цялата точка 2 - на онова, което Вие, господин председател, предложихте като материал от групата, която съдържа в себе си проблема с електроенергията и с другите енергии, както и за телевизионните излъчвания. В рамките на това ще коментирам и другите предложения на уважаемите народни представители, включително това на господин Гризанов.
Нашето мнение е, че всички тук трябва да разберат, че не става дума за стачка в сектора. Не става дума за преустановяване на дейност, било то по производството на електро- топлинна енергия или за телевизионни предавания в сектора, тоест във всички предприятия, разположени на територията на Република България, които произвеждат, пренасят или снабдяват с каквато и да е енергия или телевизионни предавания.
Тук става дума за спирането на работата в отделно предприятие, а не за сектора като цяло, тъй като нашият закон регулира стачката в отделното предприятие. Той не регулира стачката в сектора. В този смисъл не представлява никаква опасност и не бива да се възприеме, че виждате ли ще избухне стачка и навсякъде в енергетиката всичко ще спре.
Второ, нашето предложение беше да се направи опит да се въведе едно количествено определение. Става дума за минимално производство, за минимално разпределение, пренос и доставка на всички тези енергии. Не става дума въобще за такова споразумение, с което да се предпазим въобще от липсата на производство. Става дума за някакво ограничаване на производството.
Изразът "задоволително", който е употребен по-нататък към комунално-битовото и транспортното обслужване, също буди съмнение, тъй като задоволителното обслужване е минимална цел на всяка една система. Максималното обслужване, максималното задоволяване, максималното производство е върхът на системата.
В този смисъл, според нас, следва отново да се потърси минималното комунално-битово и транспортно обслужване, а не задоволителното обслужване. Аз добре съзнавам какви аргументи биха могли да бъдат изтъкнати против тази хипотеза, но съм длъжен да я споделя. Става дума не за спиране на системата, не за преустановяване на дейността, а за едно минимално нейно функциониране. В този смисъл спирането на телевизионните излъчвания и радиопредавания за нас като израз не е много точно, ако тук не можем да говорим за минимално, то тогава да употребим преустановяване, което не е синоним на спиране. Преустановяването означава въобще прекратяване на радиоизлъчването - прекратяване, но не за момент, не за единица време, а за преустановяване, спиране категорично, трайно за някакъв дълъг и неопределен период от време.
В противен случай едва ли текста на закона в тази му редакция, която вие предлагате, ще изиграе онази роля, която вносителите на законопроекта искат да бъде постигната. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, колеги.
Господин Мирославов, имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз бях член на работната група в Министерство на труда и социалната политика, за която доктор Адемов спомена. Ние успяхме да извадим от всяко едно предложение на народните представители, включително и това на КТ "Подкрепа" и КНСБ, за да предложи пред вас този текст.
Съобразили сме се с досегашната редакция на чл. 14. Защото в чл. 14 казва това, което Вие прочетохте доктор Адемов: "Работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване на дейности", които ако не се изпълнят ще създадат опасност за производството на електроенергия.
Това, което предлага КНСБ, просто не може да пасне - просто не е най-добрият глагол, но друг не можах да измисля - просто не може да се вклини в сегашния текст на чл. 14, ал. 1. Някак си не върви - "споразумение за дейности" и "минимално комунално " и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имате пред Вас становището на министъра на транспорта, становището на министъра на здравеопазването.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Становището на министъра на транспорта, ако ми позволите ще прочета:
"Нямаме забележки, защото считаме, че нормата, записана в споразумението за задоволително транспортно обслужване и за спиране на телевизионните излъчвания и радиопредавания, телефонни, телеграфни и телексни съобщения, разписана в нова т. 1 на ал. 1, ще даде възможност да не се допусне блокирането на транспортната и съобщителната дейност след отмяната на чл. 16."
Министърът на транспорта е съгласен с тази редакция. Днес, обаче получихме ново становище, в което той предлага нова редакция "за спиране само на радио- и телевизионното излъчване".
Бих искал да обърна внимание, тъй като ние доста време работихме по този текст си позволихме да нанесем корекции и да вземем най-доброто от всички тези предложения. Защото "опасност за спешната и неотложна медицинска помощ", както е в текста на вносителите въобще не може да настъпи. Спешната и неотложна медицинска помощ си съществува, но опасността става за обекта на тази помощ.
Затова си позволихме "животът и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна и неотложна помощ или постъпили за болнично лечение". Подобно предложение има господин Йорданов.
Считаме, обаче, че "животът и здравето" е може би най-важното нещо от тези четири точки и си позволихме то да отиде като т. 1, а останалите т. 2, 3 и 4 да отидат малко по-надолу.
Засега това са нашите обяснения. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Тъй като аз съм вносител заедно с моите колеги по чл. 14 и чл. 16, приемам това, което е направено по ал. 1 и 2 на работната група.
Само по ал. 3 искам да кажа няколко думи. Тук е записано: "когато страните не постигнат споразумение, всяка от тях може да поиска", аз искам да бъде записано по-категорично, че когато страните не постигнат споразумение, спорът се отнася до НИПА. Защото говорим "може да поиска", да го запишем по-категорично "спорът се отнася до Националния институт за помирение и арбитраж".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ:Господин Мирославов, заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Умишлено сложихме текста "всяка от страните може да поиска", което дава право на работодателя, дава право и на синдикалните организации или на тези, които се готвят, да стачкуват. Защото иначе съществуващите сега текстове в Закона за уреждане на колективните трудови спорове искането е за арбитър или арбитражна комисия да бъде направена едновременно от двете страни. Един такъв спор, когато се гласи за стачка, а другият се чуди как да се откаже от тази стачка, едва ли може да се очаква, че двете страни ще направят искане едновременно.
Затова ние казваме, че "всяка една от страните може да поиска намесата на НИПА". Разбира се, това е една възможност, тя може да не поиска. Но сме казали, че даже и синдикалните организации да поискат, НИПА е длъжна. Ако само работодателят поиска, НИПА пак е длъжна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, искам, за да стане ясно на комисията, примерно в ТЕЦ "Марица-Изток" работници и служители предприемат стачни действия и решават да стачкуват, какво трябва да направят те в рамките на процедурата, която е разписана и по какъв начин защитен интереса на обществото? Това искам да стане ясно - първо, второ, трето - като действия?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Като прескоча решението за гласуване и т.н. стигаме до решението за стачка, оттам нататък те, заедно с работодателя трябва да седнат и да сключат едно споразумение, с което да уредят минимум обслужването или тези минимални дейности, които да не доведат да речем до спиране на производството изцяло. Същото се отнася до транспорта, същото се отнася и до "Марица-Изток", разбира се. Те казват това, ще стачкува този, но няма да стачкува онзи, ще работят тези, а няма да работят тези, стига да не се блокира цялото производство на електроенергия. Ако те обаче не постигнат такова съгласие, работодателят да речем нарочно шиканира или играе, тогава синдикатът може да поиска намесата на Националния институт за помирение и арбитраж, който да определи един арбитър или една арбитражна комисия, която да каже "ето, тези дейности..." и в 7-дневен срок да се сключи това споразумение. Без това обаче споразумение или арбитражно решение стачка не може да се проведе. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, трябва да стане ясно с каква материя се занимава Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Преди малко господин Чавдар Христов ви каза, че става въпрос само за тези, които са на трудово-правни отношения и тази стачка в никакъв случай не се отнася нито за национални стачки, нито за отраслови, нито за браншови стачки, а само за стачки в определено предприятие. Философията на Закона за уреждане на колективните трудови спорове е как да не се стигне до стачка, а не как да се стачкува ефективно. Това е нещо, което трябва да го разберем и тази философия е приета още 1990 година. Не случайно там има едни текстове, които господин Мирославов да сменим "20 стотинки" или "1 лев".
Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз искам просто да внеса малко яснота и е много добре аргументирано във Вашето експозе, господин председател, казахте за какво става въпрос.
Аз искам да уточня някои неща, които явно нямат отношение като терминология. Какво значи "минимално"? Какво значи "отделно предприятие"? Защото едно отделно предприятие може да касае примерно ВМИ, Медицинска академия, "Пирогов" - това едва ли значи, че ако се спре тока или друга енергия, това отделно предприятие може да стачкува?
Аз изключително много изцяло поддържам това предложение на министерството. Поддържам също предложението, направено на Консултативния съвет по законодателство. Така че в този случай мисля, че народните представители ще вземат много правилно решение, защото ние не говорим за отделни места. Това е енергетика, в което 70 % от хората са ангажирани изцяло. Ако от тези 70 % - една част от тях, ние как ще попълним другата част? По какъв начин ще се попълни, за да може да се поддържа това, което е изискване на нашата Конституцията, на Европейската социална харта и това, което е изискване на Националния съвет за тристранно сътрудничество и Съвета на министрите на Европейския съюз. Тоест, това са фактори и опорни точки, които ние изцяло поддържаме. По този начин аз вярвам, че ще се вземе най-правилното и адекватно решение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожа Понева има думата.
МАРГАРИТА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Господин Мирославов обясни какъв е редът, за да се достигне до желаната стачка. Но в тази ал. 3, изменението, което се предлага, е ясно, че до 7-дневен срок трябва да се излезе с решение от този арбитражен орган. Господин Мирославов каза, че ако няма такова решение, стачката не може да започне. Какво се случва, ако този срок не бъде спазен? Просто няма стачка. Ето един начин да се удължава безкрайно във времето.
Аз мисля, че трябва да се добави един текст, с който, ако срокът не бъде спазен, стачката започва. Защото не е ясно какво се случва, ако не бъде спазен този срок. Няма санкция, няма нищо, което да ги принуждава съответната арбитражна комисия да спази срока и да излезе със съответното решение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има ли други мнения, колеги?
Господин Кумчев, заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, колеги, госпожо Понева! Слушам ви внимателно и материята, която лично за мен е доста деликатна и като човек и политик от 1991 г.
Аз, обаче, искам да попитам вносителите, специално Вас, и господин Иванов. Вярно е, че политическата атмосфера и политическите ветрове от 2006 г. не са тези от 2001 и 2002 г. Дори не са тези от 1997 г. Но къде е сигурността, че при този закон, когато се приеме, няма да има деформации в системата? Ето това е задачата на народните представители - да няма деформации, да няма палежи, да няма ексцесии и да няма спиране на спешни центрове, включително и ВМИ.
МАРГАРИТА ПОНЕВА: Аз съм напълно съгласна с Вашата констатация, но това не дава отговор на въпроса, който поставих преди малко, и въобще този текст, който не слага никакъв срок.
Какво гарантира изпълнението? Това просто е един текст, от който нищо не следва - изпълнението или неизпълнението на текста от закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Неизпълнението на закона винаги има последствия. Това е безспорно и няма смисъл да коментираме тази тема.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Тъй като и към мен беше отправен въпроса по § 1, искам да да кажа, а след това ще направя нещо като заключително мое становище, но преди това да отговаря на въпроса.
Аз не съм съгласен с катастрофичната картина, която вие представяте, защото дори и там, където към момента разрешава стачките, винаги може да се случи събития, които да създадат сериозни неудобства на големи групи хора. Например, стачка в областта на образованието. Хората ще протестират - тези, които са родители, че децата им ще трябва да отсъстват от училище и трябва някой да ги гледа или губят от материала и т.н. Ако се говори за неудобства, навсякъде където има стачка поначало един от основните принципи на стачката, е да бъде привлечено общественото внимание, че не са решени основни социални проблеми в дадена сфера. Ако ние продължаваме да забраняваме в три сектора правото на стачка, ние забраняваме на тези хора да положат необходимите, бих казал, свои усилия за да си решат проблема. Казах, че случаят на БТК е типичен в това отношение - 10 хиляди души бяха изхвърлени оттам по една определена процедура. Те дори не можеха да защитят, дори и в частната компания БТК, своите права, защото Законът за уреждане на колективните трудови договори не им разрешаваше това. Същото се повтори и в електроразпределителните дружества. И на други места ще се повтори.
Кое гарантира, че няма да се стигне? Аз ще ви кажа директно - зрелостта на българския политически живот в 2006 г., зрелостта на българските основни представителни синдикати. Именно като израз на това доверие към тях аз ще кажа, след като прегледах предложенията, господин председателю, аз приемам и предлагам това да бъде взето като решение на комисията предложението, което правят двата национални представители на синдикатите КНСБ и КТ "Подкрепа" за § 1, специално в частта на т. 1, тъй като т. 1 беше предложена за промяна от мен и господин Паница, като единствено бих желал да направя следните промени. Когато се казва в буква "а" - "минимално комунално-битово, транспортно, здравно и съобщително обслужване", понятието "съобщително обслужване" е крайно неясно. Това, което между другото по определен начин министър Мутафчиев го споменава, би трябвало да бъде "и гласово телефонно обслужване". Когато се каже "минимално гласово телефонно обслужване", това е непрекъснато работене на телефона за спешна медицинска помощ, пожарната команда, телефонът за бедствия и аварии и телефона на МВР.
След това следва "минимално производство, разпределение и снабдяване с електроенергия" и предлагам буква "в" - "минимално радио- и телевизионно излъчване". Защото работещите могат да стачкуват и например забавните програми могат да ги снемат от екран, но когато говорим за минимално радио- и телевизионно излъчване, се касае за предаване на новини на всеки час и т.н. - нещо, което не могат да не го осъществят. Разбира се, ако и двата представителни синдиката приемат това мое допълнение, приемам т. 1 да бъде такава, да бъде гласувана от комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, заповядайте.
Господин Матеев, по въпроса за "живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна и медицинска помощ", това, което предлагате, е абсурдно. Сега ще ви кажа един казус. Примерно общопрактикуващи лекари със свободна професия. Те няма срещу кого да стачкуват, освен срещу себе си. Те са свободно практикуващи хора. Същото е за едноличните търговци. Така казва Законът за лечебните заведения. Тях също ги включваме в това, което казвате вие "медицинско обслужване".
Затова сме конкретизирали тази материя по този начин "спешна и неотложна медицинска помощ и болничното лечение", както е по предложението на Консултативния съвет по законодателство.
Аз мисля, че това, което казваме тук, обхваща това, което казвате вие на практика и няма никакъв проблем. Освен това със закон и без закон "Пирогов" стачкуват, нали така?
Заповядайте, колеги. Има ли други мнения? Няма.
Предлагам да гласуваме.
Предложение на народния представител Иван Гризанов.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
за - няма, против - 1, въздържали се - 11.
Не се приема това предложение.
Заповядайте, господин Мръцков. Предложението ви е прието по принцип. Да приемем предложенията на работната група.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: След като нашите предложения се приемат, да не ги гласуваме нашите предложения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Иванов, това, което Вие предлагате, ние можем да го коригираме в предложението на работната група, съгласно терминологичното отношение. Тук не променяме смисъла и изцяло предложението на народния представител Руденко Йорданов, което според мен е изключително точно - както винаги, колегата е винаги точен - всички го приемаме като вносители.
ИВАН ИВАНОВ: Да, много е добро предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: На практика сме променили, господин Иванов, т. 1 от Вашето предложение, за да изведем "живота и здравето" на челна позиция сме ги преномерирали и сме го направили като т. 1.
Преди да гласуваме точка 1, ще подложа на гласуване предложението на народния представител.
Който е съгласен с предложението на народния представител Руденко Йорданов, моля да гласува.
За - 12, против и въздържали се - няма.
Приема се.

Господин Мирославов, Ваша е задачата в т. 2 на нашето предложение да вкараме терминологичните текстове на господин Петър Мутафчиев, който само до преди една година беше защитник на идеите, които сега ги реализира, и то ревностен защитник.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председател, аз ще се възползвам повод, че ми давате думата и да кажа, че не съм съгласен да правя корекции, съгласно предложенията на КНСБ. Просто не мога да ги направя, защото не знам какво значи "минимална здравна помощ".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това го изчистихме.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Това няма съответствие с шапката на самия текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега се опитваме, господин Мирославов, да се обединим около предложението на § 1 на работната група, като предложение на Комисията по труда и социалната политика. След като се надявам да сме изчистили т. 1 от това предложение, която касае "живота и здравето на гражданите", мисля, че там е напълно всеобхватно, включително и с прословутото болнично лечение, като предложение на Консултативния съвет по законодателство, което на практика дава гаранции за обществото, че такава помощ беше неотложна и болнична помощ ще бъде оказана дори при ефективни стачни действия.
Преминаваме към т. 2 - "производството, разпределението, преносът и доставката на газ " - това също е вид гаранция, и то надеждна гаранция, че отрасълът електроенергетика няма да спре.
Вие имате друго мнение по въпроса. Заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Имам много друго мнение по въпроса, господин председател.
Вие, господин председател, започнахте днешното заседание като прочетохте чл. 14, ал. 1. Позволете ми и аз да я прочета: "Работниците и работодателите са длъжни с писмено споразумение да осигурят условие за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за:" и изведнъж " за минимално". Не можем да сложим предложението на КНСБ и КТ "Подкрепа". Значи, "опасност за: минимално комунално-битово, транспортно, здравно и съобщително обслужване". Каква опасност за минималното?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те не са подложени на гласуване и ние не ги коментираме. Само Вие изглежда не разбрахте, че ние не коментираме това предложение.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уплаших, че казахте, че трябва да преработя текста и затова Ви казвам, че не е същото.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не сте чули другата част на предложението ми в частта, която касае терминогичното уточняване от страна на министър Петър Мутафчиев.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Това го чух.
Така както прочетоха, а и с колегите от Министерството на транспорта уточнихме, става дума в т. 2:
"2. производство, разпределение, пренос и доставка на газ и електро- и топлинна енергия, задоволителното комунално-битовото и транспортно обслужване на населението и спиране на радио- и телевизионното излъчване и телефонни, телеграфни и телексни съобщения".
Там, където сега са думите "телевизионни излъчвания и радиопредавания" се заменят с "радио- и телевизионното излъчване". "Радиопредавания" изчезва и остава "телефонни, телеграфни и телексни съобщения".
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Този текст "телефонни, телеграфни и телексни съобщения" е крайно неточен.
Първо, телеграфни съобщения вече няма в страната. Реално наистина няма. Бяха премахнати телеграмите.
Второ, телексните съобщения също са една отживелица.
Според мен, това, което трябва да бъде след "радио- и телевизионни излъчвания", а не "радиопредавания", да се добави "и гласови телефонни съобщения". Защото това го каза и министър Мутафчиев - това, което е необходимо, това са гласовите телефонни съобщения. В крайна сметка стачката трябва да ограничи някакво действие, иначе е абсолютно безсмислена.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбира се.
Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Приемам т. 1, като предложение на групата. В този смисъл съм солидарен и с това, което каза господин Мирославов.
По т. 2, текстът след "спиране" става дума за телевизионните излъчвания и т.н., обръщам Ви внимание, господин председател, а и на Вас, господин Мирославов, чл. 14, ал. 1 казва "чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за - забележете - спиране". Затова Ви предложих "преустановяване", тъй като "спирането" може да създаде опасност за спиране. Няма никаква логика в комбинацията. Спирането може да създаде опасност за преустановяване. Тоест, за едно категорично дълго преустановяване на дейността. В този смисъл ви обръщам внимание с оглед прецизността на текста. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов има думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Страхувам се да не превърнем заседанието на комисията в спор между мен и господин Христов, именно затова направих уговорката предварително, пък и аз не бих искал тук да става такова нещо, но "спиране" има се предвид спиране на дейностите. Тоест, "дейностите, чиито неизпълнение или спиране". Така че няма нищо лошо в текста, който работната група предложи и който аз го защитават само като експерт, а не по друг начин.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има думата, господин Масларов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не "гласови и телефонни", а "гласови телефонни съобщения". Това е уточнението, което е направено. Защото има и други системи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: С други думи "производството, разпределението, преноса и доставката на газ, електро- и топлинна енергия, задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио- телевизионно излъчване и гласови телефонни съобщения".
Господин Мирославов, заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: "Гласови телефонни услуги", както е по Закона за далекосъобщенията. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ако позволите, тъй като тук е колежката от Правна дирекция, да поясни един правен момент.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Искам още веднъж да обърна внимание в чл. 14, ал. 1, т. 2, която излиза с частта електроенергетика, не заради друго, но искам да обясня, както казвате вие, ако едно от дружеството реши да предприеме една ефективна стачка, с какво може това да повлияе на сектора енергетика и на другите сектори. Защото всички дружества в сектора електроенергетика са свързани като се започне от пренос, така като се започне от производство, разпределението, преноса - те са в една система. В зависимост от това се определя и енергийния баланс на страната, където се прави ежедневно, годишно - да не ви обяснявам по-нататък, прави се и средносрочно. За да се вземе едно такова решение за "минимални", защото изискванията на Закона по енергетиката е да се предоставят максималните изисквания за качеството на произведената електроенергия до всички потребители. Затова енергийните предприятия имат задължения по Закона за енергетиката и те са свързани с потребителите.
В тази връзка искам да ви кажа, че едно предприятие, ако реши да стачкува ефективно, ако реши да доставя едно минимално количество електроенергия, то ще повлияе на цялата система по-нататък. Затова ще бъдат по-нататък последиците и за другите енергийни предприятия, което противоречи на закона за енергетиката, което не е така в топлоснабдяването и в природния газ.
Също така искам да ви обърна внимание, че както Конституцията, така и Европейската социална харта не допускат изключения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това го разбрахме.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, все пак искам да напомня на нашите гости, че народните представители приеха с пълно единодушие на първо четене законопроекта и предложения, които противоречат на принципите на приетия на първо четене законопроект, не могат да се приемат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Иванов, ще Ви помоля да не ми правите забележка по воденето на заседанието, а по спазването на правилата и процедурите. Защото нищо повече от процедури не познавам.
ИВАН ИВАНОВ: Така е, аз на Вас не Ви правя забележка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но това беше намек, който аз улових в движение.
ИВАН ИВАНОВ: Не.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нека аз да обясня, ако ми позволите. Ако има такава опасност, има защитни механизми, има арбитраж и те просто няма да разрешат такава стачка. Това е проблемът. Разбирате ли? Текстовете, които приехме преди малко, са надеждна гаранция, че не може да има стачка във вид, в размер и в обем, който да накърни националната електрическа мрежа и система. Това е.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Поставяме това решение по компетентността на арбитър. Защото ако не се стигне до споразумение се отива до арбитраж. След това арбитърът трябва да решава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И Националният институт за помирение и арбитраж, в който няма хора, които да не разбират от сериозността на въпроса, който познаваме. Ние също разбираме, че не трябва с един замах, с едно решение да разрушим националната електрическа система.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Искам единствено да кажа, че законът трябва да създаде баланс и всички добронамерено се стремим да намерим този баланс. Има достатъчно защитни механизми. Нека да не забравяме, че обявяването на стачка зависи не само от синдикатите, а зависи от управлението на сектора. Тоест, министърът и неговият екип трябва да не допуснат да се стигне до ситуация да бъде застрашен секторът от стачка. Дори в този момент, както вие знаете, арбитраж,който ще се произнесе. Така че не трябва да считаме, че този текст веднага узаконява обявяване на стачка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, много ви моля, още веднъж напомням, докато разбера тази философия няколко пъти прочетох закона. Най-накрая господин Мирославов ми помогна да се включа в тази тема. Говоря за преди години, а не сега.
Този законопроект има за цел не да предизвика ефективни стачни действия. Този законопроект има за цел да предотврати. Текстовете, които ги записваме са с превантивна функция да няма ефективна стачка. Разписваме подробно механизма, който гарантира подробно обществения интерес, който гарантира НЕК и системата на разпределение, който гарантира интереса на цялото общество, а всичко останало като права за ефективни стачни действия е последица на този диалог между работодател и работници, които искат да стачкуват, като едноличен арбитраж, като арбитраж на Националния институт за помирение и арбитраж и в крайна сметка се стига до т.нар. ефективни стачни действия, ако, пак повтарям, не се стигне до тези споразумения.
Това е философията на този закон и ние като че ли се обединяваме около тези текстове. Ще помоля госпожа Дянкова да ги прочете, за да ги подложа на гласуване като предложения на комисията.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"§ 1. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава нова т. 1:
1. животът и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ, или постъпили за болнично лечение;
2. досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4;
3. точка 2 се изменя така:
"2. производството, разпределението, преноса и доставката на газ, електро- и топлинна енергия, задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио- и телевизионното излъчване и гласови телефонни услуги."
4. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Когато страните не постигнат споразумение по ал. 1, всяка от тях може да поиска от Националния институт за помирение и арбитраж въпросът да бъде решен от едноличен арбитър или от арбитражна комисия. В срок от 5 работни дни от получаване на искането директорът на Националния институт за помирение и арбитраж определя едноличен арбитър или арбитражна комисия, съставена от арбитри, включени в списъка по чл. 4а, ал. 7, т. 5. Арбитражният орган по реда на чл. 6 разглежда и решава спора в 7-дневен срок от определянето му"."
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли бележки по тези текстове?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, позволявам си само една-единствена бележка, а тя е в началото на второто изречение на ал. 3 предлагам срокът да бъде 3-дневен, защото той се дава за едно единствено действие - директорът на Националния институт за помирение и арбитраж да определи едноличен арбитър или арбитражна комисия. Напълно са достатъчни 3 дни за определянето на такъв арбитър, а след това вече арбитърът ще реши спора в 7-дневен срок, защото трябва да изслуша страните и проведе необхидимите заседания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Някой припознава ли това предложение, колеги?
Колеги, ще подложа на гласуване единствената промяна "в срок от 5 работни дни" срокът да не бъде 5 работни дни, а да бъдат "срок от 3 работни дни".
Господин Мирославов, какво е Вашето мнение по този въпрос?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Три работни дни.
МАРГАРИТА ПОНЕВА: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли противно мнение.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Подкрепям срока да бъде пет работни дни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Понева срокът от "5 работни дни" да се промени в "срок от 3 работни дни".
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 1, против - 2, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Понева.
МАРГАРИТА ПОНЕВА: Аз искам да направя това предложение, за което преди малко говорих, тъй като не става ясно какво става след като не се спази срокът? Какво се случва - няма стачка? Просто нелепо стои в закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Какво предлагате?
МАРГАРИТА ПОНЕВА: Предлагам да се допълни: "Ако арбитражният орган не спази срока за решаване на спора, стачката може да започне". В 7-дневен срок нека да спазят този срок и да излязат с решение, пък макар то да бъде за недопускане на стачката.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако прочетете внимателно текста на чл. 14 в сега действащия закон, ще видите, че ал. 1 се отнася за случаите, в които неизпълнението "може да създаде опасност за:". Опасност за какво? Това, което предлагате е извън тази "опасност за", но аз ще подложа на гласуване Вашето предложение, както е коректно направено в хода на дискусията.
Който е съгласен с предложението на госпожа Понева, моля да гласува.
За - 1, против - 7, въздържали се - 3.
Предложението не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване § 1, като предложение на комисията, така както беше прочетен от госпожа Дянкова заедно с приетите предложения на господин Руденко Йорданов и приетото по принцип предложение на Господин Мръцков и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За - 11, против - няма, въздържал и се - 2.
Приема се текста на § 1.

Параграф 2.
По § 2 има предложения, които са свързани с предложенията, направени по ал. 1, каквото е предложението на народния представител Иван Гризанов.
Предложението на вносителите е т. 4 на чл. 16 да се отмени. Тоест, не се допуска стачка.
Работната група предлага в т. 6 - по-лесното предложение - думите "Министерство на народната отбрана" се заменят с "Министерство на отбраната" и т. 4 да се отмени, след като вече има създадени гаранции в чл. 14, ал. 1 и останалите алинеи.
Колеги, имате думата за предложения.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз напълно подкрепям това, което предлага работната група. То съвпада и с предложението, което с господин Паница бяхме направил относно отмяната на т. 4 и ще допълня, че с текстовете, които приехме в § 1 ние фактически разписахме процедура, която почива върху отмяната на т. 4. Иначе ще се получи един абсурд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Гризанов, което е коректно направено по § 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 1, против - няма, въздържали се - 9.
Не се приема предложението.
Предложение на народните представители Петър Мръцков и група народни представители.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Оттегля се предложението.
Някой припознава ли останалите предложения?
Господин Руденко Йорданов предлага нова т. 3.
Господин Мирославов има думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Моля ви, и господин Иванов преди малко потвърди - това не са предложения на работната група. ние сложихме, потвърдихме отпадането на т. 4, защото, както казахте преди малко господин Иванов, е прието на първо четене и ние не можем да не се съгласим с него. Но едва ли не излезе, че аз съм станал враг на енергетиката в България. Това е прието на първо четене и ние не можем да не се съобразим с него.
Що се касае до това, че има опасност от възникване на епидемии, радиационна опасност и не знам още какво, много е трудно и сложно за преценяване това. Мисля, че народен представител и госпожа Красимира Средкова имаше предложение, когато се касаеше за "природно", тя беше сложено "обществено" бедствие, понеже не зная каква е разликата между "природно" и "обществено" бедствие въобще не го обсъждах този текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ще подложа все пак на гласуване предложението на господин Руденко Йоданов, което е към т. 3 на чл. 16. Мисля, че неговите тези са инкорпорирани в текста, но с малко по-различни думи.
Който е съгласен с предложението на господин Руденко Йорданов, моля да гласува.
За - няма, против - няма, въздържали се - 10.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване § 2 със следната редакция на Комисията по труда и социалната политика:
"§ 2. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се отменя;
2. В т. 6 думите "Министерство на народната отбрана" се заменят с "Министерство на отбраната"."
Който е съгласен, да бъде подкрепен § 2 във вида, в който го прочетох преди малко като предложение на комисията, моля да гласува.
За - 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 2 е приет.
Колеги, с това приключихме.
Но господин Мирославов има предложение за нов § 3, евентуално ако има съгласие на цялата комисия. Този параграф изцяло е свързан с терминологично уточняване, за да не се налага да пишем нови закони и да уточняваме.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Има го и в становището на Консултативния съвет по законодателство. Фактически стоят глоби от 20 стотинки до един лев. Толкова силни глоби, за първи път виждам. Това с деноминацията на лева се е получило. Освен това "Председател на Изпълнителен комитет на Общински народен съвет" всички знаем, че няма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли някакви коментари по това предложение?
Който е съгласен да бъде подкрепен § 3 във вида, в който го прочете господин Мирославов, моля да гласува.
За - 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 3 е приет.
С това са приети и промените в Закона за уреждане на колективните спорове, внесени от народните представители Иван Иванов и господин Васил Паница с всички гаранции за обществото, включително и за сектор "Енергетика". Колеги, благодаря ви за дискусията. Не съм предполагал, че толкова бързо могат да приключат тези промени.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)