Дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за социално осигуряване, № 602-02-39, внесен от Министерския съвет на 25.08.2006 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, № 654-01-125, внесен от народните представители Хасан Ахмед Адемов, Петър Георгиев Мръцков и Христина Христова Велчева на 29.08.2006 г. – за второ четене.
4. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от заместник-председателя на комисията господин Петър Мръцков.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Добър ден на всички колеги и добре дошли на всички гости.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Искам да поздравя всички колеги - народни представители, с новата сесия на парламента. Искам да поздравя и нашите социални партньори. Надявам се, че досега работихме при зачитане на взаимните предложения и идеи и мога да кажа, че в нашата комисия не сме допуснали закъснения по приемането на закони, които са за европейска интеграция. Даже в момента имаме приети в комисията няколко законопроекта, които чакат да влязат в дневния ред на пленарна зала. Всичко това, разбира се, се дължи на колегите – народни представители, и на всички социални партньори.
Колеги, запознати сте с предварително обявения за днес проект за дневен ред, който включва:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за социално осигуряване, № 602-02-39, внесен от Министерския съвет на 25.08.2006 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, № 654-01-125, внесен от народните представители Хасан Ахмед Адемов, Петър Георгиев Мръцков и Христина Христова Велчева на 29.08.2006 г. – за второ четене.
3. Разни.
Постъпило е едно предложение дневният ред да бъде с още точка, като включим в този дневен ред законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Това предложение включва изменение на § 4 от приетия за второ четене законопроект – Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Преди да гласуваме дневния ред бих искал да ви кажа няколко думи. Процедурата тук ще бъде кратка. Искаме да разделим § 4 от приетия законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, като за по-голяма яснота текстът да бъде даден в две алинеи. Предложението ви е раздадено.
Така че предлагам това да бъде точка първа от дневния ред, а останалите точки да останат като точки в дневния ред с последваща номерация.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на този дневен ред с предложението? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред с четирите точки, както беше докладван току-що.
Моля, гласувайте дневния ред?
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за социално осигуряване, № 602-02-39, внесен от Министерския съвет на 25.08.2006 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, № 654-01-125, внесен от народните представители Хасан Ахмед Адемов, Петър Георгиев Мръцков и Христина Христова Велчева на 29.08.2006 г. – за второ четене.
4. Разни.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
При приемането на дневния ред пропуснах да кажа, че нашето предложение като вносители – Д-р Адемов, госпожа Христова и моето предложение. Знаете, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, беше гласуван на 21 юли 2006 г. Сега предлагаме да направим едно изменение на § 4, като искам да ви прочета текста, макар че вие всички го имате. Текстът се предлага с две алинеи.
“§ 4. (1) Днешната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 се предоставя на деца с трайни увреждания, със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност или деца с начална възможност за социална адаптация при наличие на медицинско предписание от лекар специалист до 1 януари 2007 г. и § 2 в редакцията, която бяхме приели за § 4, относно чл. 42ж. Всичко това влиза в сила от 1 януари 2007 г. С тази добавка искаме да конкретизираме приложението на закона за интеграция на хората с увреждания, как ще се прилага текстът по чл. 42, ал. 2, т. 7 – до 1 януари.
Има ли предложения по текста, който ние сме предложили? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се законопроектът за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за социално осигуряване, № 602-02-39, внесен от Министерския съвет на 25.08.2006 г.
Господин Мирославов, Вие ли ще докладвате законопроекта?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал да Ви помоля по този законопроект да дадете думата на господин Раймонд Сапарев, който е началник отдел в нашето Министерството на труда и социалната политика.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, господин Сапарев. Имате думата.
РАЙМОНД САПАРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е поредната спогодба с държава-членка на Европейския съюз в областта на социалната сигурност, с която, общо взето, приключваме целия процес на сключване на спогодби. Може би ще остане още Швейцария, която спогодба ще предложим на вашето внимание.
Спогодбата между Република България и Република Кипър беше подписана на 6 юни 2006 г. в гр. Никозия. Тя също се основава на общоприетите принципи в областта на държавното осигурително право и европейското право. Преговорите по нея се водят доста отдавна – от 1999 г. сме получили мандат за водене на преговори и основно преговорите по нея бяха проведени от експертите на Националния осигурителен институт.
Със сключването на спогодбата се гарантират правата на гражданите на всяка от държавите, пребиваващи в другата страна, като им се осигурява равностоен достъп до системите за социална сигурност.
В персоналния обхват на подписаната спогодба е предвидено включването на гражданите на двете държави, които се подчиняват или са били подчинени на законодателството на едната или на двете договарящи се държави, както и на други лица по отношение на правата им, които произтичат от правата на обхванатите граждани.
В материалния обхват на новата спогодба са отразени спецификите на двете законодателства, като от българска страна са включени парични плащания в рамките на държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност и майчинство, пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване, пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, наследствените пенсии, както и помощта при смърт.
Спогодбата подлежи на ратификация и влиза в сила от първия ден на третия месец, следващ месеца, през който са разменени ратификационните документи. Сключва се за неопределен срок, но от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз тя ще прекрати прилагането си по силата на чл. 6, ал. 7 от Регламент 1408/71, който ще започне да урежда отношенията в областта на социалната сигурност между Република България и всички държави – членки на Европейския съюз, и държави – страни по Споразумението на Европейското икономическо пространство.
Спогодбата вече е ратифицирана от правителството на Кипър. Така че те очакват ратификация от страна на България с оглед влизането на спогодбата в сила.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих допълнил само, че спогодбата обхваща всички осигурителни рискове, тоест, нейният материален обхват е по-широк отколкото спогодби, които са само в областта на пенсионното осигуряване.
Прав е господин Сапарев, че е желателно спогодбата да се ратифицира по-бързо, особено след като Кипърският парламент вече я е ратифицирал. Защото, ако тя не бъде ратифицирана сега и не бъдат разменени ратификационните писма, на практика след Нова година, след пълноправното ни членство тя на практика ще бъде обезсилена, защото тогава автоматично се прилага Регламент 1408/71.
За допълнителна информация бих казал, че по официални данни, с които разполагаме, в Република Кипър работят около 10 хиляди души българи, които ще могат да се възползват от тази спогодба, като знаете, че тези норми на спогодбата важат не само за придобит стаж от ратификацията напред, но и със задна дата. Така че ще имаме едно признаване и едно кумулативно отчитане на осигурителния стаж с оглед ползване не само на пенсионни права, но и на права по краткосрочното осигуряване.
Ще си позволя да направя една корекция. Може би господин Сапарев искаше да каже, че завършва процесът на подписване на двустранни споразумения със страни – членки на Европейския съюз, но иначе ние продължаваме работата си по подготовката на документите с други страни. В момента работим по проекти на спогодби със страни, които не са членки на Европейския съюз и най-вече със самостоятелни държави вече от бившия Съветски съюз, тъй като знаете, че спогодбата с бившия Съветски съюз беше денонсирана и ние се стремим да приключим колкото се може по-бързо тези спогодби. Българската страна полага усилия и прави всичко необходимо, а от ответната страна има забавяне, за да можем да разширим, така да се каже, географията на тези спогодби и извън Европейския съюз и всички наши граждани, които имат стаж, придобит в тези страни, а също и гражданите на съответните страни да се възползват от правата си.
Финансово спогодбата за следващата година е осигурена с проектобюджета за 2007 г., който в момента се подготвя.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Уважаеми колеги, ако имате въпроси по спогодбата, заповядайте, тук е екипът, който я е подготвял и е готов да отговори. Досега приехме по-голяма част от спогодбите. Господин Христосков спомена, че тук обхватът е малко по-голям, което е в полза на гражданите.
Има ли въпроси към вносителите? Не виждам.
Подлагам на гласуване Спогодбата между Република България и Република Кипър за социално осигуряване.
Моля, гласувайте.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Законът за ратифициране на спогодбата между Република България и Република Кипър за социално осигуряване се приема от комисията.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, № 654-01-125, внесен от народните представители Хасан Ахмед Адемов, Петър Георгиев Мръцков и Христина Христова Велчева на 29.08.2006 г. – за първо четене.
Тъй като председателят на комисията доктор Адемов го няма, но госпожа Христина Христова е тук, аз ще представя мотивите към проекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет.
Както знаете, Законът за Икономическия и социален съвет е в сила от м. май 2001 г., но фактически Съветът започна своята дейност едва в края на 2003 г.
През последните две години, през които Съветът функционира, се установи, че той действително е една институционална форма на социален диалог и на консултации по икономическата и социална политика между правителството и структурите на гражданското общество. В същото време обаче структурата на членовете на Икономическия и социален съвет и тяхната равнопоставеност в работата му са предпоставка за създаване на необходимите условия за провеждане не само на ефективен социален, но и граждански диалог. В този диалог следва да участват освен правителството и структурите на гражданското общество и други институции –
Поради това в законопроекта се предлага Икономическият и социален съвет да служи като постоянна институционална форма на социален и граждански диалог и на консултации по икономическата и социалната политика между президента на републиката, Народното събрание и Министерския съвет и структурите на гражданското общество.
Практиката на Европейския икономическия и социален комитет, както и на други сходни национални институции сочи, че една от целите на Икономическия и социален съвет трябва да бъде утвърждаването на принципите на демокрация и пряко участие на гражданското общество в управлението на страната. В този смисъл в законопроекта се
В Законопроекта са систематизирани по-добре принципите, въз основа на които Съветът осъществява дейността си. Създадена е възможност за Съвета да организира дискусии и консултации с представители на законодателната и изпълнителната власт и структурите на гражданското общество по обществено значими въпроси на икономическото и социалното развитие.
Предвидено е и задължение за институциите, на които Съветът е предоставил своите становища, да канят за участие представители на Съвета при обсъждането или решаването на въпросите, по повод на които е изразено становището.
Определен е и мандатът на Съвета – 4-годишен, който започва да тече от датата на провеждане на първата пленарна сесия.
Предлагат се и други изменения, които целят подобряване на административната дейност на Съвета.
Това са нашите мотиви за внасянето на законопроект за изменение и допълнение на
Благодаря ви.

Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин уважаеми председател! Уважаеми колеги, Икономическият и социален съвет в България беше създаден, за да се приведем в съответствие с опита за институционализиране на социалното партньорство и социалния диалог в страните – членки на Европейския съюз. Фактическо той е основен механизъм за балансиране на интересите на участниците в този диалог именно в тази институционална форма, на интересите на различните групи в обществото. Това са синдикатите, това работодателите, най-общо казано, не съвсем прецизно като терминология, и представителите на гражданското общество като представители на различни неправителствени, обикновено национално представителни организации, отговорили на критерии, създадени с други закони и с друга нормативна база.
И в този Икономически и социален съвет се търсят обединяващи мнения, често пъти обединяване на много противоречиви мнения от представители на гражданското общество и той фактически консултира със своите становища най-върховните органи на управление в държавата. Това е президентът, това е председателят на Народното събрание, това е Министерският съвет като колективен орган на управление. А освен това сега сме и в една нова ситуация, която наистина още повече изисква и това ни мотивира още повече като вносители с доктор Адемов и господин Мръцков да приведем нормативната си база, касаеща Икономическия и социален съвет, да я направим действаща и по отношение на излъчването на представители на България в Икономическия и социален комитет на Европейския съюз, където господин Дулевски
Също така трябваше да се уточнят някои неща, бих казала да се запълнят някои празноти в сега съществуващата нормативна база относно мандата, относно правомощията на ръководството на Икономическия и социален съвет, както и относно правилата и критериите за излъчване на представители на третата, най-сложна група в
Ето защо аз, уважаеми колеги, бих ви призовала да подкрепите на първо четене този законопроект. Той е произлязъл и от мненията и становищата на самите членове на трите групи на Икономическия и социален съвет. Между впрочем, тук трябва да отбележим, че държавата не участва в консултациите и заседанията и не участва в състава на Икономическия и социален съвет за разлика от Тристранния съвет, където заседават синдикатите, работодателите и държавата. Тук наистина е само поле на гражданското общество, а държавата съгласно Закона за Икономическия и социален
Затова, уважаеми колеги, ви призовавам на първо четене да подкрепим този законопроект и после с общи усилия можем да го обогатим и да го усъвършенстваме между първо и второ четене.
Благодаря.

Колеги, имате думата по законопроекта.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да изразя становището и на нашата част от комисията – представителите на Коалиция за България. Ние също смятаме, че трябва да подкрепим внесените изменения, като току-що получихме и становищата на още няколко институции, част от тях може би ще бъде полезно да обсъдим и евентуално между първото и второто четене да направим и някои корекции и това да обогати и да направи още по-съвършен този законопроект и това изменение, което предлагате вие, вносителите.
Така че от името на Коалиция за България ще подкрепим законопроекта на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има ли други колеги, които искат да вземат отношение?
Госпожо Георгиева, заповядайте. Имате думата.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател за думата. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Казвам се Румяна Георгиева и съм парламентарен секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Ние сме дали нашите предложения и виждания, за които се надяваме народните представители да имат предвид между първо и второ четене и да припознаят някои от
Искам да кажа, че ние оценяваме важността на този закон, защото това е закон, с който е създаден националният форум, на който структурите на организираното гражданско общество могат да изразят своята воля. Затова за нас това е много важен закон.
Само ще обърна внимание на едно от нашите предложения, което смятаме за важно, което смятаме, че в досегашния закон не е уредено или създава предпоставки за различни тълкувания. Тоест, ние правим едно предложение за допълване на чл. 7 с една нова алинея, с която да се даде възможност по време на мандата всяка една организация, която съгласно чл. 7 е придобила статута си за национално представителна, по право да може да влиза в този съвет.
Също така предлагаме един нов член – чл. 10в – с който описваме процедурата как би могло това да стане, тоест, всяка една организация, която по закон е придобила статута си, да може по право да влезе в Съвета, а останалата квота да се попълва на ротация, но консенсус – както вече по-нататък се прецени.
Това е основното, което ние правим като предложение, което смятаме, че ще допринесе само за по-добрата работа на Съвета и наистина този съвет да може да изиграе ролята си на парламент на гражданското общество, да няма организации, които са вън от този съвет, а по право би трябвало да бъдат там, или поне имат статута на такива
Другите ни предложения са във връзка с практиката, с опита на Европейския икономически и социален комитет, други подобрения, които ние сме забелязали, че са необходими, някои чисто технически корекции, но всичко това е допълващо. Това е основното, на което бихме искали да обърнем вашето внимание.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕД. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
АТАНАС ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нас този въпрос живо ни интересува. Аз съм представител на Съюза на офицерите и сержантите от запаса. И друг път съм поставял този въпрос – кои са тези неправителствени организации според определенията, които съществуват в законодателството на нашата страна?
Всички организации, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, смятам, че това са фактически и организациите на гражданското общество. Всички останали организации като синдикати и т.н., те се създават по други правила и по други изисквания.
Аз не знам сега кой тук е представител на гражданското общество, като изключите мен, за да може да даде, ако не пълноценни, то поне да даде нещо, което да бъде в полза на тези организации. Ние сме една организация, която обединява около 35 хиляди души, национално равнище имаме. А, има една приказка, никой не ни зачита на нищо, да не казвам някаква по-груба дума.
Мисля, че когато се поставя този въпрос и се търсят присъединители от гражданското общество, все пак трябва да се знае. Аз не знам, но има изграден общо един съвет към господин Христосков – представители на различни пенсионерски организации – които фактически дават някои предложения във връзка с подобряване на пенсиите в страната. А сега този съвет, който се създава, тези неправителствени организации – както искате, така ги наречете – мисля, че нямат достатъчно точно определение за това какво е това правителствена и неправителствена организация. Всъщност за правителствена организация има, но за неправителствена организация няма определение.
Аз заставам на становище, че това са само тези, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Синдикатите, да ме извинят, но те си имат други задачи, други цели и те участват в Тристранния съвет. Те нас не ни защитават и нямат интерес, както се казва, да ни защитават.
Аз не познавам тази госпожа, която сега се изказа. Тя говори от името на правителствените организации. Но все пак нека да се изясни този въпрос и моля този закон да ни се предостави, за да видим дали можем или не да дадем някакви предложения.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Дулевски. Имате думата.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги!
Казвам се Лалко Дулевски и съм председател на Икономическия и социален съвет.
Първо искам да благодаря за инициативата, която вашата комисия днес предприема във връзка с изменението на закона и възможността да присъстваме тук, на това обсъждане.
Аз взех думата да отговоря на Вас по този въпрос, господин Иванов, който наистина съвсем актуално и сериозно поставяте за характера на организациите. Но, ако ми позволите, бих допълнил с няколко изречения това, което каза госпожа Христова.
Българският Икономически и социален съвет благодарение на закона, който съществува досега, и изграден изцяло по модела на Европейския икономически и социален комитет. В обединена Европа има може би един или два съвета, които са изградени по модела на Европейския икономически и социален комитет, а от всички страни от Югоизточна Европа, включая и десетте нови членки от петото разширение, България единствена е създала типичен Икономически и социален съвет, без присъствието на правителство, а с реално представителство на трите групи синдикати, работодатели, така наречения трети сектор – организации с други интереси.
Мога да ви информирам, че след нас Унгария, но една година по-късно – 2004 г. – прие специален закон, с който създава такъв съвет, а нашият закон се изисква от Латвийските републики, които също имат намерение да тръгнат по този път.
Опитът, който събраха останалите страни – нови членки, те просто трансформираха под изискването на Брюксел за европейска интеграция в така наречените Национални съвети за тристранно сътрудничество, каквито имаме ние, и ги нарекоха Икономически и социални съвети. Това Европа не признава, бих казал така под сурдинка – като типичен граждански парламент, защото наистина е парадоксално, когато на граждански форум в Европа гражданското общество, както казахте Вие, се представлява примерно от държавния секретар по труда или от министър, който е определен за председател на този съвет.
В това отношение аз искам да изразя нашата благодарност за подкрепата, която досега сме имали от парламента и от правителствата досега, че все пак този орган с много мъка започна да функционира в България.
Второ, искам да ви кажа, че може би няма друга институция, в която да са въведени толкова демократични правила за консенсус при вземане на решения. Искам да ви кажа, че едно становище, което ние приемем и след това предоставим на съответните органи на държавната власт, трябва да бъде гласувано с мнозинство от три четвърти. По-нисък форум не се позволява. А да се постигне консенсус с три четвърти между синдикати, работодатели и третия сектор не е никак леко. И въпреки всичко всички наши становища досега са приемани с пълен консенсус.
Но въпреки всичко опитът през тези две – три години със структурирането на този Съвет показва, че имаме и определени проблеми. Аз още веднъж искам да изразя благодарността, че в този законопроект са хванати точно ключовите проблеми, които съществуват.
Бих казал, че основният проблем при нас е, че малко сме съзирани от представителите на изпълнителната и на законодателната власт. В Брюксел Европейският икономически и социален комитите разработва около 70 процента от своите становища по искане на Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет и около 66 процента от мненията се зачитат в европейските директиви на този комитет. У нас, бих казал, над 90 и няколко процента от становищата ние разработваме по собствена инициатива. Това е един голям проблем.
Имаше законодателен проблем и тук той се изчиства. Защото на практика според съществуващия закон правото на президента, на председателя на Народното събрание и на Министерския съвет се състоеше да ни сезират само по проекти на закони. Те нямаха право по този закон примерно по ключови, стратегически, икономически и социални проблеми, по анализи и меморандуми да ни сезират. С тези нови текстове се въвежда вече свободното право на съответните държавни институции да изискват от Икономическия и социален съвет и анализи и становища по широк кръг проблеми.
И накрая, с този законопроект се прави една добра стъпка за структуриране на този така наречен трети сектор. Аз разбирам Вашите мотиви, господин Иванов, и се отнасям с най-голямо уважение към организацията, която Вие представлявате. Лично при мен са идвали поне 3 – 4 – 5 организации на пенсионерите. Те имат своето място по този закон, но за съжаление в срока, в който законът предполагаше подаване на документи за участие, не се появи нито една пенсионерска организация, която да подаде документи за членство в Икономическия и социален съвет. Дори и по съществуващия закон пенсионерските организации са вкарани.
Искам да ви кажа, че това е едно изключително уважение към пенсионерските организации в България специално, защото много трудно ще намерите в национално законодателство пенсионерските организации да присъстват в икономическите и социални съвети. В България това го има.
Големият проблем, който съществуваше и стъпката, която се прави тук, гледайки текста на законопроекта, е, че наистина – съгласен съм с Вас – няма критерии за организациите от третия сектор. Не бих се съгласил с Вас да приемем като организация, която има право да членува в този Съвет, всяка една организация, която има регистрация по този закон, който Вие цитирахте. Защото Вие знаете, че това са десетки, хиляди организации.
Големият проблем и пред мен да конструирам този Съвет, е точно този, защото за едно място се появяват примерно повече от една организация – да речем, седем, осем организации. Има организации от тях с по шест, седем, осем члена. Има организации с десетки хиляди членове. Но те са равнопоставени според действащия закон, защото имат равни права. Няма критерии. И понеже законът казва, че те трябва да постигат решенията си с консенсус, което означава 100 процента всички да се съгласят кого да номинират. И, ако не се разберат с консенсус, тогава съответно нямат място.
Ето това е големият проблем, който според мен вече с това изменение, че ще се въведат изисквания и условия за организациите, за да могат да кандидатстват в този съвет, ще изчисти много от проблемите. Тогава, както Вие казахте, когато имате 35 хиляди души членове в организацията, имате националното представителство, много малко кандидати ще има като вас, които ще могат да спорят за това място.
Благодаря ви още веднъж за дадената ни възможност да участваме в заседанието на комисията. Готови сме по-нататък в хода на по-нататъшните въпроси, които ще възникнат, да даваме, доколкото можем, съответния орган.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Дулевски.
Надявам се, че това, което чухме и като предложение, съвместно ще бъде взето под внимание и ще бъде обсъдено между първо и второ четене. Ние сме отворени да приемем добрите предложения, да променим някои от текстовете, които са в интерес на всички.
Колеги, заповядайте, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, имам един въпрос към Вас.
Като представител на ръководството на Комисията по труда и социалната политика аз виждам, че водеща комисия по този законопроект е Комисията по икономическа политика, а нашата комисия е съпътстваща комисия, както и Комисията по гражданско общество и медии.
Учудвам се каква компетенция може да има Комисията по икономическа политика върху социалния диалог. Това е основното, което се случва в Икономическия и социален съвет – гражданския диалог в Икономическия и социален съвет.
Аз Ви моля, господин председател, от името на ръководството на комисията да поставите тези въпрос пред председателя, защото ми се струва, че няма да може в Комисията по икономическа политика така добре да се обезпечи проблематиката на този закон.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Ще разговарям с председателя на Народното събрание, той го е разпределил на съответните комисии. Ще предложа законопроекта да бъде преразпределен.
Благодаря.
Колеги, има ли други изказвания, мнения, становища? Не виждам.
Предлагам да подложа на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова.
Както казах, ние, вносителите сме отворени за това да приемем всички предложения и да направим промените, които са необходими за по-добрата работа на Икономическия и социален съвет.
Не виждам други желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова, се приема на първо четене.
По т. 4, ако някой от колегите има някакви предложения за бъдещата работа на комисията, тъй като сега започваме новата сесия, да заповяда. Не виждам желаещи.
Благодаря на всички колеги и гости за участието в заседанието.
Следващото заседание ще бъде в сряда, на 20 септември 2006 г.
Закривам заседанието на комисията.(Закрито в 15,50 ч.)