Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
27/09/2006
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-103, внесен от Нено Ненов Димов и група народни представители на 21.07.2006 г. – за първо четене.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и добре дошли на всички гости.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, запознати сте с предварително обявения за днес проект за дневен ред, който включва:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-103, внесен от Нено Ненов Димов и група народни представители на 21.07.2006 г. – за първо четене.
2. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-103, внесен от Нено Ненов Димов и група народни представители на 21.07.2006 г. – за първо четене.
2. Разни.
Колеги, един от вносителите на законопроекта е тук, в залата. Имаме и становища по законопроекта, които са раздадени предварително на народни представители, от Консултативния съвет по законодателството, имаме становища на Българската търговско-промишлена палата, становище на КНСБ, становище от Българската стопанска камара, от Министерството на труда и социалната политика и от Националния осигурителен институт. Преди малко е дошло становище от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Колеги, позволете ми да дам думата на един от вносителите, господин Димов, да представи законопроекта.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата. НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да благодаря на цялата комисия, че се събира днес само по тази единствена точка от дневния ред. Предполагам, че тя няма да ви отнеме много време.
Повдигам въпроса, защото той очевидно не е уреден и има проблеми сред много работодатели, които са се срещали с мен и са поставяли този въпрос. Дотолкова, доколкото в Кодекса на труда съществуват, ако правилно си спомням, девет случая, в които за ползването на отпуск се полага нов отпуск.
В моите мотиви съм извадил двата крайни случая. Единият случай е за отглеждане на дете и другият е неплатеният отпуск. Казвам, два крайни случая, защото гледането на дете е може би едно от най-трудните неща. Да дадеш живот и да отгледаш дете е едно от най-трудните и отговорни неща и в този случай всякакъв вид бонуси, особено в случая на демографски срив в България, е напълно нормално и би трябвало по всякакъв начин да се стимулира, включително и с това, което се разрешава в момента в Кодекса на труда. А другата крайност е, когато човек поиска да ползва неплатен отпуск за негови лични нужди, защото обикновено това е случаят, и по време, когато си взел неплатен отпуск и не си полезен по никакъв начин на работодателя си, по никакъв начин не допринасяш с нещо за трудовия процес, не би следвало за това време да получиш отпуск.
Казвам това като два крайни случая. Според мен би трябвало те да бъдат разграничени, нещо, което аз не съм направил, просто защото, честно да ви кажа, не знаех как. Ако се оформи позиция за това да се изчисти проблемът, ще бъда благодарен на всякакъв вид формулировки между първо и второ четене. Признавам си, аз не съумях, нямам такива юридически познания, за да мога да го направя.
Но при всички положения мисля, че не е редно примерно в случая, в който някой излиза шест месеца в отпуск, да получи за това време полагащ му се отпуск за трудов стаж. Нещо повече, по това време може да бъде назначен друг човек на мястото на излезлия в отпуск, който също има право на отпуск. Тоест, стигаме до противоречието работодателят да плаща два отпуска за един и същи период, за едно и също работно място. Същото е и в случая с държавния служител, когато данъкоплатецът плаща отпуската.
От тази гледна точка, след като имате мотивите, становищата, без последното, което е получено в последния момент, са ми ясни, предварително очаквах такива становища. Работодателите се съгласяват, синдикатите и Министерството на труда и социалната политика не се съгласяват. Това е много ясно.
От тази гледна точка, тъй като не искам да отнемам повече от вашето време, ако се наложи, ще ми разрешите, господин председател, пак да се включа в дебата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Колеги, както подчерта и самият вносител, становищата са точно полярни. Полярни са затова, защото работодателите, от една страна, предлагат да бъде подкрепен законопроекта, като някои предлагат да бъдат променени част от текстовете. Синдикатите, Министерството на труда и социалната политика, Националният осигурителен институт и Консултативният съвет по законодателството са категорично против предложените текстове.
Въпросът, който поставя господин Ненов, е изключително интересен. Аз бих се радвал първо да чуем мнението на тези от вносителите на становищата, които са тук, а и на всички, които желаят да изкажат своите виждания.
Господин Войнов, Вие или господин Мирославов ще представите становището на Министерството на труда и социалната политика?
Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете накратко да представя становището на Министерството на труда и социалната политика по внесения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Със самия законопроект се предлага да се изменят чл. 155 от Кодекса на труда и чл. 34 от Закона за държавния служител, където се регламентира правото на годишния платен отпуск.
Можем да кажем, че като цел на самото предложение за изменение и допълнение е работниците и служителите да нямат право да ползват този вид отпуск за периодите, през които ползват други видове отпуски, признати за трудов стаж. Това например са така наречените специални – ако можем така да ги наречем – отпуски. Това са отпуските за отглеждане на дете, неплатеният отпуск по болест и майчинство и други подобни.
Мога да кажа нашите аргументи, с което да изразим и становище за неприемливост на така направените предложения. Първо, смятаме, че това е в противоречие с основния принцип, който е залегнал в трудовото законодателство. Това е за връзката между ползването на права от страна на работника и размера на придобития от него трудов стаж. Можем да кажем, че дори и в самия Кодекс на труда не се прави никъде разграничение по какъв начин е придобит този трудов стаж.
На следващо място в разпоредбите на чл. 354 от Кодекса на труда се установяват осем случая, в които трудовия стаж се зачита като време, без дори да съществува някъде трудово правоотношение, което да се включва в общия размер на самия трудов стаж.
Смятаме, че трудно би бил защитен един такъв подход, съгласно който при определяне размера на платения годишен отпуск се взема предвид време, през което не е съществувал вид трудово правоотношение, а не се взема предвид време, през което работникът или служителят ползва друг такъв вид отпуск.
Въз основа на общия трудов стаж се определят и различните права. Това са допълнителното възнаграждение за прослужено време, това е така наречения клас, обезщетението за неизползван годишен отпуск, когато работодателят прекратява трудовото правоотношение. Срокът за обезщетение за придобиване право на пенсия и осигурителен стаж и други такива подобни случая.
На следващо място мога да кажа, че противоречие ще се породи, когато се определя размерът на платения годишен отпуск, поради това, че, от една страна, се взема предвид времето, през което не е съществувало трудово правоотношение. Например случаите на незаконно уволнение. Когато имаме незаконно уволнение, съдът възстановява работника и оттам нататък се признава времето, през което е бил уволнен, за трудов стаж.
От друга страна, не се взима предвид о времето, през което е съществувало самото трудово правоотношение на работника. Но работникът не е работил, защото е ползвал другия вид отпуск – примерно отпуска по майчинство или по болест. Един такъв подход би означавал определени категории работници и служители да бъдат поставени в един по-неблагоприятен режим спрямо други категории работници или служители. Затова аз смятам, че съществува и противоречие с другия основен принцип, че никой не може да търпи вреди от законно упражняване на правата. В случая – правата, които са заложени законно в Кодекса на труда.
На следващо място, смятам, че ако предлаганата промяна бъде приета, тя ще влезе в едно противоречие с чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно което обезщетението за неползван платен годишен отпуск се определя пропорционално за времето, което се признава за стаж. Приемането на този законопроект означава, че за периодите от време, през които се ползват предишните видове платени и неплатени отпуски, не се признават за трудов стаж, тъй като за тях работникът или служителя няма да има право да ползва такъв годишен отпуск.
Приемането на самото предложение смятаме, че ще създаде затруднения за ползването на платения годишен отпуск от работниците през текущата календарна година. Създават се предпоставки за проблемите и предлагането на изрични законови разпоредби. Това е чл. 172 от Кодекса на труда, с който се разрешава на работника наведнъж или на части, от които най-малко половината да се ползва веднъж през календарната година.
Същото е и според чл. 173, ал. 5, където работникът може да ползва платеният си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася.
От горните текстове следва да бъде приложен текстът на изменението. Би следвало да се разрешава ползването на платен годишен отпуск, полагаем се за предишната календарна година.
При ползването на отпуск по болест, майчинство и други на работниците и служителите се плаща обезщетение по един от аргументите, които се посочват в самите мотиви. Плаща се обезщетение по ДОО от фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване.
Поради тази причина ние не смятаме, че би могло да се приеме, че при трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител по някои от тези горни причини, това ще доведе до увеличаване на производствените разходи на работодателя поради правото на заместващия работник да излезе в платен годишен отпуск.
При ползването на неплатен отпуск – чл. 160 от Кодекса на труда – на отсъстващия работник или служител не се изплаща възнаграждение за трудов стаж, като се признават само 30 работни дни в календарната година. Освен това смятаме, че ползването на отпуск по майчинство, по болест и други трудно биха могли да бъдат планирани предварително от работниците и служителите, поради което в осигурителното законодателство те са определени като рискове. Това са тези рискове, за които се внасят осигурителни вноски от работодатели и от работниците в определено съотношение за всяка една календарна година.
Смятаме, че същите аргументи би следвало да се имат предвид и по предложените изменения, които се предлагат да се направят в Закона за държавния служител и с оглед на горното Министерството на труда и социалната политика не може да подкрепи този законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Войнов.
Колеги, чухме позицията на Министерството на труда и социалната политика. За съжаления тук не присъстват колегите от социалните партньори, работодатели и синдикати, нямаме нужния представител на Националния осигурителен институт по причина на това, че в момента тече Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и една част от колегите са ангажирани с него. Всичко това съобразихме, но това нямаше как да го съобразим, защото нямаше кой да ни съобщи за това.
Господин Мирославов, вероятно Вие имате да добавите нещо, което да подпомогне дискусията и вземането на решение.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме изложили освен съображенията, които сега посочи заместник-министър Васил Войнов, и нашето становище, което е от четири страници.
Аз мислех само да взема думата с оглед на това, че тази поляризация, която направихте, не беше много точна. Министерството на труда и социалната политика и синдикатите – беше казано от уважаемия господин вносител, от друга страна – работодателите. Само че имаме и Консултативния съвет по законодателството, има и НОИ, който се е изказал, че законът е неприемлив, че се нарушават конституционни права и т.н.
Аз искам да благодаря на вашата комисия, защото в доклада на Европейската комисия от вчера – сигурно сте научили – е отбелязан големият напредък, който ние сме направили при транспонирането на директивите в областта на трудовото право. Всичко онези неща, които месеци наред ги говорихме и т.н. Безспорно вашата заслуга е най-голяма там.
Но някак си ми се струва, че веднага след доклада, в който се дава една добра оценка за нашата работа, разбира се, накрая сложихме уговорка, че, разбира се, все още има какво там да се понаправи. Но това вече излиза извън жълтата и червената, но просто си е в ярко зелената зона.
Сега изведнъж въвеждаме много видове отпуски. След като Конвенцията на МОТ, след като директивите на Европейския съюз говорят за годишен платен отпуск, ние въвеждаме месечния платен отпуск. Много интересно е колко е отпуската за един месец. Безспорно, най-лесното е 20 делено на 12 и се получава едномесечния отпуск. Аз като изляза болен 2 дни, значи отпуската трябва да им се намали. Обаче, ако аз вече съм я ползвал,това означава, че отпуската трябва да се намали.
Да, но ако вече съм я ползвал, ще трябва да ми удържите от нещо ли?
Хипотезите, които бяха поставени, са страхотни. Аз бих искал да ви кажа, че няма проблем при ползването на отпуската. Просто няма проблем при ползването на отпуската. Това че ние в отговора си до парламента, да , сме посочили, че този въпрос е уреден в Кодекса на труда. Това е вярно, но има още хиляди неуредени въпроси. Които се уреждат по реда на тълкуването и в това няма нищо лошо. Тълкуваме си систематично,
Така че ние смятаме, че този законопроект за нас е неприемлив, колкото и остро да звучи това. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Чухме и вашето мнение.
Колеги, преди да пристъпим с продължаване дискусията по законопроекта. Искам да ви представя студентите, гости на Комисията по труда и социалната политика. Те са студенти по различни специалности в момента са на стаж в системата на българската администрация - в случая от Народното събрание.
Нека да ги приветстваме с добре дошли в нашата комисия. Един ден можем да ги видим тук, в тези зали. Те са винаги добре дошли в нашата комисия.
Колеги, заповядайте. Според мен дискусията трябва да бъде насочена в няколко направления и аз ще се опитам да я центрирам, да я позиционирам по някакъв начин. На първо място, колеги, кой е субектът на отпуската? В случая лицето, което отговаря на определени законови изисквания, или –
Ако допуснем хипотезата, че работното място е субектът на който се дава този платен годишен отпуск. Тогава разсъжденията могат да бъдат в една посока. Ако допуснем, че на базата на законови основания, в случая в Кодекса на труда има едни, а в други закони – други – но Включително и тези осем хипотези, за които говори господин Войнов. Има различни
Говорим за неплатения отпуск. Господин Мирославов, в хипотезата на рекламната част от вашето изказване променихме Кодекса на труда за неплатения отпуск за отглеждане на дете. Ние дадохме възможност на всеки един от родителите по шест месеца да ползва неплатен отпуск до навършването – забележете – на осемгодишна възраст на детето, за да може да се включи и родителят, както е резонно, в обгрижването на първокласниците. Такава беше идеята и не само идеята, а и изискването на
Така че всички тези различни основания водят до право на ползване на такъв отпуск. Няма обаче никъде в законодателството хипотеза, където по едно и също време да се ползва няколко вида отпуск. Например, ако си в допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на двегодишната му възраст, трябва да прекъснеш този отпуск, за да си вземаш платения годишен отпуск. Вярна е обаче хипотезата, която развивате Вие във Вашите мотиви, че, за да ползваш платен годишен отпуск, трябва да възстановиш по някакъв начин физически, психически и умствени сили от ежедневието на работния процес. Още по-вярно е, че през това време не полагаш труд, не полагаш усилия. Вие сам направихте оценка на майчинството като една от основните грижи на родителя.
Така че, ако дискусията се завърти в тази плоскост, според мен ще даде отговорите на въпросите, които по моему са интересни и заслужават вниманието ни. Друг е въпросът дали са законосъобразни, както казват от институциите. Няма нищо случайно в това, че работодателите поддържат тези предложения за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Това е съвсем естествено. На мен ми направи впечатление твърдението, че в рамките на една календарна година двама, а дори може да се случи и трима, защото изискването е да са работили осем месеца, могат да ползват отпуск. Притеснението е, че работодателят плаща през това време. Обаче, от друга страна, социалното законодателство, принципите, за които говори господин Войнов, казват, че тези права са индивидуални, тоест, всеки има право на базата на законовото изискване. Законовото основание в случая са тези осем месеца. След като отговаряш на условието да имаш осем месеца стаж при първо постъпване на работа, това означава, че имаш право да
Така че това са въпросите, около които трябва да реализираме нашата дискусия, за да можем да дадем отговори на въпросите, които задават вносителите. Заповядайте, колеги. Позволих си да направя нещо като увод на дискусията. Дано да съм я насочил в правилната посока.
Господин Димов, Вие можете да искате думата и да отговаряте на поставените Ви въпроси по всяко време. Вие сте вносител и имате това право. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина въпросът, който се поставя, е интересен. Но в голяма степен той е и много дискусионен, тъй като и господин председателят наблегна на някои проблеми, които се явяват, и заради които работодателите бяха притеснени. Например, че на едно и също работно място се назначават по
Но аз си мисля, че не можем да избегнем това нещо, защото не можем да проявяваме дискриминация. Един работодател, като назначи една жена, която е бременна и излезе по майчинство, да не назначава втора или, когато я назначава, да я пита дали е бременна, за да я назначи. Има такива случаи, така се прави на много места.
Но работодателите в този случай не губят, защото трябва да кажем, че изтичат средства, но изтичат средства от Националния осигурителен институт, който плаща за това време. Но и в другия случай, да започнем да ограничаваме назначаването на мястото на един работник, който е излязъл или в майчинство, или в болничен отпуск, в определена част ще се спъва
Това, че имаме осем случая, в които може да се ползва отпуск по Кодекса на труда и отделно по други закони, си мисля, че, ако трябва да правим някаква промяна, не трябва да постъпваме по този начин и точно ние в комисията да правим промяната в Кодекса на труда. Ако трябва, ще кажа, че вчера се подписа един Пакт за социално-икономическо сътрудничество между работодатели, правителство и синдикати. И, ако трябва този въпрос да бъде обсъждан, трябва да бъде обсъждан точно и този пакт, който е подписан вече, тъй като това касае не само работодателите, а касае и синдикатите, отделно каса е и работниците, и държавата, и останалите институции, които изплащат обезщетенията през
Така че ми се струва, че на този етап, ако се решава да се правят някакви промени, трябва да има една по-задълбочена и по-продължителна дискусия, тъй като с тази промяна, която разглеждаме, ние ще променим голяма част от философията в Кодекса на труда по отношение на ползването на платен и неплатен отпуск, отпуск за отглеждане на малко дете. В случая пак ми се струва, че дискусията трябва да бъде по-задълбочена и по-продължителна. Колеги, тук чух нещо, което ми направи впечатление и госпожа Дянкова ми подсказа. Естествено, че е така. Когато майката е в отпуск по майчинство и е във временна нетрудоспособност, осигурителната институция е тази, която плаща на базата на предварително внесени осигурителни вноски.
Въпросът обаче, който поставят вносителите, е друг. Въпросът е, че на мястото на майката примерно идва друг работник или служител. Затова и аз поставих въпроса за субектността. Защото идва един друг работник или служител, който през същата календарна година ползва пак платен годишен отпуск.
Когато жената е в отпуск по майчинство, пак повтарям, парите се плащат от осигурителната институция. Но за същия период от календарната година тази майка ползва платен годишен отпуск. Хипотезата, от която изхождат вносителите, е, че на едно работно място трябва да се плаща в рамките на една календарна година един платен годишен отпуск. Това е разликата, за която трябва да говорим според мен и
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз исках точно от там да започна – с това, което Вие поставихте като въпрос. Кой е всъщност носителят, кой е субектът на правото на отпуск. Дали това е работното място или е работникът, който е нает да работи на това работно място?
Аз смятам, че философията, която досега застъпва нашето трудово законодателство, е, че работникът е субектът. Той е носителят на правото на отпуск. Затова и той може да е различен в зависимост от стажа, от квалификацията и т.н.
Освен това нима смятате, че можем да прогнозираме до такава степен кой кога ще излиза в отпуск по майчинство, кой кога ще излиза в отпуск по болест? Ако един работодател си направи тази сметка толкова тънко, ще се откаже ли той да наеме друг работник за съответното работно място, ако си планира примерно, че една жена няма да излезе в отпуск по
Смятам, че категорично трябва да застанем на страната на това, че работникът е носителят на тези права. Затова всеки работодател има кадрова политика. Няма защо тук да се защитава друга теза. Даже за съжаление в България част от работодателите до такава степен са ограничили подбора на работната ръка в предприятията си, толкова предпазни клаузи са си измислили и са си заложили, което е унизително – жената да не е над 25 години, да не ражда в предстоящите пет години, да не излиза в еди какъв си отпуск пък в близките три години, мъжът й да
Така че аз категорично заставам зад тезата, че работникът е носител на права и той трябва да има всички права. И пет дни да работи, колкото му се полага съответно на този стаж, който има и на работата, която е свършил, трябва да си ги получи.
Смятам, че сега ние не сме подготвени за тези промени, не можем да подкрепим едно такова предложение, колкото и да е желано от работодателите. По този проблем бихме могли да направим дискусия, но категорично заставам зад правото на хората, които ползват какъвто и да било отпуск – става дума за неплатения отпуск. Трябва да уважаваме труда на една майка, която отглежда детето си в къщи или през времето, през което съпругът се ангажира с това или друг член на семейството. Нима този труд не е производителен или не се изразходва енергия?
Така че аз не бих подкрепила това предложение на колегите.
Благодаря. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Преди да дам думата на госпожа Понева и на господин Колчаков искам още един ремарк да направя допълнително.
Колеги, нали правим разлика между осигурителна система, осигурителни отношения, осигурителен риск, за каквито говорим тук – временна нетрудоспособност, майчинство, бременност, раждане, трудова злополука, професионално заболяване и т.н., да не ги изреждам всички, от една страна, и, от друга страна, права по Кодекса на труда. Това много ясно е визирано в трудовото и осигурителното законодателство в България. Това са неща, които са – ако мога така да се изразя - азбуката на трудовото и осигурителното право. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата. АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, наистина много важен е въпросът за субекта, за носителя на правото на отпуск. Разбира се, ако не съществува работникът или служителят, няма кой да ползва този отпуск – погледнато от тази страна.
Обаче аз мога да ви докажа, че щатът носи отпуска. Щатът определя платения отпуск. В един научен институт платеният отпуск за специалисти е 30 дни, за старши научен сътрудник е 35 дни. Това е щатът, който определя отпуската. Така че отпускът ще бъде изплащан въз основа на щата, който носи този отпуск. Ако един старши научен сътрудник излезе в отпуск, той е субектът, който ползва правото. Защото естествено, ако няма такъв, няма кой да ползва отпуск. Но той ползва това, което определя и носи щатът. А естествено правото е на човека да го ползва. Но щатът носи точно, определен, конкретен отпуск и като сума за изплащане или като съответни дни за ползване. Ако един научен работник излезе в творчески отпуск 2 години или една година, което е напълно възможно, ако има заместник, този заместник също ще ползва тези 35 дни платен отпуск, които са записани в щата. Просто щатът носи този отпуск.
Така че наистина въпросът най-малкото е доста спорен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
За да стане безспорен въпросът, госпожо Понева, ако ми позволите да отговоря, защото се обръщате към мен, всички тези неща, за които говорите, са уредени в специални закони. Специалният закон, а не щатът дава правото. Има и наредба, и специални закони, които дават правото. За държавните служители това е Законът за държавния служител, който също дава различни права. Има отпуск и по Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Нека да не споменавам всички закони, които дават право на допълнителен отпуск, а не самият щат.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че въпросът не е маловажен и фактът, че сериозни работодателски организации имат становище, че тази материя може да се уреди по по-добър начин, показва, че си заслужава да се води дебат на тази тема. Разбира се, аз с интерес чух тук позицията, която и господин Мирославов предложи. Това показва, че ние нямаме забрана по българското и по международното законодателство, а и по международните ангажименти, които имаме, да се опитаме да формулираме по-добре материята в тази насока.
Голяма част от нас сме свидетели на това, че държавата е прехвърлила на други субекти универсални и социални права. В случая това е прехвърлено право на работодателите в България и това е един вариант, който при досегашното устройство на обществото е вършил работа, защото имахме една обща държавна икономика, предприятията можеха да вършат тази дейност.
Сега ние виждаме как работодателите като основни субекти, които попълват бюджета, социалните фондове, започват да пазят своите интереси, като залагат различни ограничения, които бяха казани тук. И това е в ущърб на хората, които трябва да ги ползват. Ние не можем да упрекваме работодателите за това.
На второ място, много от нас са се сблъсквали с една много неприятна социална практика, при която трябва чисто символично да уредиш някого на работа седем дни, за да може той да придобие правото на отпуск. Имахме и аналогични практики, когато в предишни години прехвърляхме от държавата социалното подпомагане в общините. Тогава видяхме, че заради различните възможности на общините това не даде добри резултати и пак централизирахме тази дейност.
Аз мисля, че универсалните социални права дори и ние, десните политици, признаваме, че трябва да бъдат извършвани от държавата и нейните институции, а не да се прехвърлят тези ангажименти, както днес са прехвърлени върху работодателите. Смятам, че ние ще подобрим социалната практика, ако държавата поеме тези универсални права, които имат гражданите в този случай, и обществената солидарност я вменим в дълг на институциите.
В този аспект си заслужава да поработим, защото ние ще освободим бизнеса от несвойствени ангажименти, които са ангажименти на държавата, ще подобрим възможностите на хората да ползват социалните си права и държавата все повече ще играе ролята, която тя играе в една нормална пазарна демократична държава. Не бива тя да се освобождава от тези й ангажименти.
Така че аз съм склонен този въпрос да го допуснем за разглеждане като законодателна промяна с целия риск за това, че много пъти променяме Кодекса на труда в тази насока. Но това не бива да бъде пречка да го усъвършенстваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз не смятам, че несвойствен ангажимент на бизнеса е да се грижи за възстановяване на работната сила, която използва. Бих се съгласила да го освободим от тази му грижа в известна степен, само ако той поеме гаранции парите, които ще му освободим, почти изцяло да ги вложи в подобряване на условия на труд, във възстановяване на работната сила и т.н.
Иначе, извинявайте, но дайте да не правим повече държавата, която сме ние на практика, майка-кърмилница.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Аз също искам да попитам нещо доктор Колчаков.
Говорейки за солидарност и то за обществена солидарност, тоест, Вие вкарахте платения годишен отпуск в рамките на осигурителните рискове. А Вие добре знаете, че Международната организация на труда отдавна се е произнесла по този въпрос – кои са осигурителните рискове – и те много подробно са разписани. Сега платения годишен отпуск да го вкараме като солидарна отговорност на обществото, означава да приемем, че платеният годишен отпуск и всички негови разновидности са осигурителен риск. Тоест, обществото да плаща чрез своята солидарност за ангажименти, за индустриални отношения, които са нетипични за осигурителните институции и осигурителните рискове.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Колчаков, мисля, че започнахме да смесваме осигурителните права с трудовите, както каза и доктор Адемов. Затова нещата се преплитат. Сега ще видите, че с промяната от Нова година обезщетенията по болест и майчинство ще бъдат плащани от Националния осигурителен институт. Работодателите няма да плащат нищо.
Фактически от това, което е внесено като предложение от колегите, остава за решаване само проблема за платения отпуск, който не може да бъде прехвърлян на осигурителните институции, а това са взаимоотношения между работодател и работник. Става дума за платения годишен отпуск.
След Нова година ще има една по-голяма яснота кой за какво и как ще плаща.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз ще отговоря по следния начин.
Ние участваме в едни промени, в които всеки трябва да бъде на адекватното си място. За мен е нормално българската политическа десница да започне да защитава интересите на бизнеса и в това отношение аз съм ангажиран, когато видя три големи български работодателски организации – тук са и Българската стопанска камара, и Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – аз трябва да синхронизирам моята позиция с техния интерес. Нормално е представителят на левицата да покаже какъв е ангажиментът на държавата и нейните институции.
Аз смятам все пак, че оттук нататък не държавата трябва да бъде по-силна в този дебат, а работодателите, гражданските организации трябва да започнат да диктуват обществените отношения. А държавата да започне да изпълнява това, което е интерес на гражданите и на работодателите.
Затова смятам, че моята позиция като десен политик трябва да бъде абсолютно разбираема.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата. ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Мисля, че точно в този момент аз съм малко затруднен да взема лява, дясна или не знам си каква позиция. Аз съм тук от 15 – 16 години. Аз като заместник-министър съм бил при работодателите, но това е съвсем отделен въпрос.
Аз искам да ви припомня 2004 г., когато Европейската комисия не разбра съществуващия тогава текст в чл. 155 и ни каза: какво означа това, вие искате за всяка отпуска осем месеца трудов стаж. Направихме промени в чл. 155, където новата алинея казва, че “при постъпване на работа за първи път, работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко осем месеца трудов стаж”. След това не е необходим никакъв осем, десет, дванадесет и петнадесет месеца трудов стаж.
Аз ще ви дам един пример, макар че знам, че господин Тебеян много ги обича, примерите не са аргументи. Аз ще си послужа с тях.
През м. декември взимам отпуската си за 2005 г. На 1 януари взимам отпуската си за 2006 г. За това няма забрана. Ако аз си взема цялата отпуска – 30 или 35 дни, няма значение – и през месец февруари се разболея. Ще върна ли този отпуск? Ще ми удържат ли нещо за тях? Това няма да стане.
Също може да се случи с майката. Това е един планиран риск. След няколко месеца излиза в отпуск по майчинство. Какво? Ще й удържаме парите? Тя вече не може да се удържа. Няма такава хипотеза. Нека да не влизаме в противоречие с директивите и конвенциите, които вече сме транспонирали в нашето законодателство.
Може би са прави народните представители за правата на работодателите, но категорично директивата и конвенцията, която и Консултативният съвет по законодателството цитира – Конвенция № 52 от 1936 г. Това е конвенция от преди 70 години и ние искаме сега изведнъж да я променим, защото правата на бизнеса или на работодателите са накърнени. През 1936 г., когато е приета тази конвенция, мисля, че на много места бизнесът си е бил бизнес.
Има още много други аргументи, господин председател. Възможно е да ме обвините в някаква професионална деформация. Аз си го обичам този кодекс, изменяме го заедно, променяме го заедно, но и го прилагаме заедно.
Всички казват, че отпускът има за цел да възстанови работна сила. Но в кой се изморявам най-много? През 220-те работни дни на годината, в един от тези дни, през петте месеца, през които ще работя, а през останалите ще бъда болен или ще раждам? Може ли да се каже кога се изморявам най-много.?
Учителите имат отпуск над 60 дни. Това е едно признание на обществото чрез тази наредба, за която Вие споменахте, господин председател, и на основание на Кодекса на труда за това, че тяхното напрежение е огромно. Може да изглежда адски смешно, че четири часа подскачат с децата от първо отделение, но открай време учителят има голям отпуск. Същото е и за научните работници, за което споменахте Вие, госпожо Понева, за работещите в радиото и телевизията и т.н. Колкото и да е смешно, министрите доскоро пък нямаха право на допълнителен отпуск. С последните промени в Кодекса на труда им дадохме удължен отпуск.
Аз днес съм бил на пет заседания и сигурно ще имам още нещо. Днес съм се уморил толкова много, че заслужавам 30-годишния си отпуск. Мога три дни след това въобще да не работя или да отсъствам. Никой не може да определи това.
Не бива годишният отпуск, който ми се полага, да се превръща в отпуск за месеци или отпуск за дни. Иначе той трябва да се дели на парчета, на грамаж. Нещо, което аз лично не мога да приема.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Мирославов.
Колеги, има ли други мнения, въпроси?
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще пропусна последното изказване. Конвенцията от 1936 г. никъде не казва, че трябва да се дават две отпуски наведнъж. Запознат съм с нея достатъчно добре, господин бивш заместник-министър или настоящ – не разбрах. Това, което казахте, беше малко развеселяващо. Министерството на труда и социалната политика мисля, че във второто си изречение от становището си дава всъщност ключа на моето предложение – цитирам – не се прави разлика в Кодекса на труда. Аз искам да се прави разлика. Затова съм внесъл това предложение. Искам да се прави ясна разлика между това кога един човек се е разболял, което не може да се планира, или кога една жена е забременяла, което е хубаво дори и да не е планирано, пък, ако е планирано, е още по-хубаво, и между случая, когато аз искам да си взема шест месеца неплатен отпуск поради определени обстоятелства, които са мой проблем. Тоест, аз мога да ги планирам.
Конкретно ви отговарям за казуса, който Вие споменахте, ме януари месец си взимате отпуската за 2005 г. В случая работодателят ще има право да не ви даде неплатен отпуск. Той ще ви пусне в отпуск по болест, защото трябва да разделим тези неща.
Затова ключът е в повдигането на дебата и в това да се направи разлика в случаите, в които може и в случаите, в които не може този трудов стаж да се брои и за отпуск.
Аз пак казвам, не споря от гледна точка на това дали ще се зачита за трудов стаж или не. Това е ясно.
Ще дам само няколко кратки отговора на становището на Министерството на труда и социалната политика.
За незаконно уволнените. Той не е ползвал отпуск, така че този казус е извън случая с незаконно уволнените. Той е извън тези осем случая, за които стана дума, които се визират, които искат разделение. Той може да не е работил, но незаконно не е работил. Това просто е друг случай.
Неблагоприятен режим за едни за сметка на други! Ами точно в момента е неблагоприятният режим. Точно в момента, защото, ако аз съм си ползвал годишния отпуск и след това поискам шест месеца неплатен отпуск, поставям ли в неблагоприятна ситуация всички мои колеги, които не влизат този отпуск? Могат ли всички те да поискат да го вземат и на някого да му бъде отказано, защото е нормална ситуация? Да, може. Тоест, в момента имаме много по-неравностойна ситуация.
Обръщам се към госпожа Панева – за унизителното положение. Точно така, има унизително положение. Но, колкото по-гъвкав е пазарът на труда, толкова по-малко ще се налага унизителното положение. Да, голям проблем е, когато работодателят започне да ви разпитва: вие какво смятате да правите. Много голям проблем е това. Колкото повече изчистим законодателството от проблеми като този, толкова по-рядко ще се случва това унизително положение. Когато говорите за това, трябва да се знае, че нито Европейския съюз, нито една директива на Европейския съюз не противоречи на това ние да уредим така законодателството си, щото в определени случаи да не могат да се ползват две, три или повече отпуски за даден период от време. Това струва пари.
Вие казвате, че се плащало от държавното обществено осигуряване, плащало се от не знам къде. А откъде идват парите там? БНБ да не би да ги печата или да ги дава? Тези пари отново са на данъкоплатеца и на работодателя. Тези пари не падат от небето.
Крайно време е след 16 години да си дадем сметка, че държавата няма пари. Държавата събира пари и ги раздава. Събира ги от кого? От тези, които произвеждат, от тези, които работят, от данъкоплатците.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А работодателите имат ли пари?
НЕНО ДИМОВ: Работодателят произвежда парите, той ги прави.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Друг му ги прави!
НЕНО ДИМОВ: Кой му ги прави?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Работникът.
НЕНО ДИМОВ: Работникът не прави пари.
От тази гледна точка и аз затова започнах от самото начало и ще го повторя. Има проблем. Той е очевиден. Не могат някои работодатели да минат “тънко”, защото в България бизнесът е твърде слаб. Аз оставям настрана тези, големите, които са се превърнали в мощни корпорации и отивам до онези, които имат по един или двама души работници. Когато на тези един или двама души се дублират отпуските, за тях вече това е много. Това за тях е вече ръба на банкрута, защото такава е ситуацията.
Тези хора идват при мен, за да кажат, че не могат по този начин да работят. Тези хора отиват в сивата икономика и не плащат, защото не могат да си го позволят. Ние ги държим насила в тази зона.
Затова аз пак ви призовавам да приемете законопроекта с уговорката, че при всички положения между първо и второ четене текстовете трябва да бъдат прецизирани.
Разбира се, ако не го приемете, това ще си е проблем на мнозинството и то ще трябва да се справи с него в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще репликирам господин Димов.
Същите тези хора, за които Вие се грижите, не внасят осигуровки на работниците си, не дават отпуски на хората, уволняват ги точно преди да вземат отпуск и са длъжници на държавата с десетки години. Искрено съжалявам, че не мога да ви разбера.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Панева, това, че те не плащат, си е работа на държавата, която трябва да си събере от тях вземанията и това, което не плащат. Обаче, когато вие ги поставяте пред невъзможността да изпълняват задълженията си към държавата, защото в момента това е невъзможност, тогава просто зле сте си свършили работата като законодатели.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз бих добавил само, че тази дискусия е много интересна.
Но това, с което няколко пъти се злоупотребява, не сега, а и преди, че работодателят е този, който плаща осигурителните вноски. Работодателят е този, който внася данъците. Вярно е, но той само изпълнява техническата част. Когато си купувам и пия тази минерална вода, тук е включен и данъкът, и осигурителните вноски, и отпуските на работниците, включително и на бременните жени. Аз ги плащам, а не работодателят. Работодателят само ги превежда от тук в данъчното или в Националния осигурителен институт. Всеки един от нас плаща.
Така че оставете работодателите. Те са прецизни данъчни платци, когато предадат навреме дължимото към държавата. Но иначе данъците се плащат от всеки един от нас. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата господин Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, аз искам да споделя само две – три неща.
Не е хубаво тази дискусия да отива в ляво или в дясно. Аз 14 години съм се занимавал с производство. Бил съм работодател на 380 човека. Тук всички съображения, които са изказаха, са верни, както, че работодателят създава парите и дава хляб и работа на работниците и служителите, но същевременно и работодателят е този, който укрива данъци, той осигурява работниците и служителите си на прага, който държавата е определила за осигуряване като минимален.
Струва ми се, че този въпрос, който сега разглеждаме, съгласен съм с господин Мирославов, че дискусията е много интересна, но според мен въпросът е и много сложен поради самия произход на проблема. Не бива в никакъв случай ние да разделяме субект и обект, защото самият проблем с годишния платен отпуск е както на субекта, така и на обекта. Защото размерът на платения годишен отпуск и другите видове отпуски се определя от работното място. А правото е на работника. А кога ще се ползва този отпуск, решава работодателят. Негово е правото. Когато той прецени, тогава ще го даде, тогава ще пусне в отпуск дадения работник или служител.
Затова си мисля, че в тази дискусия би било добре да се включат повече юристи, а не толкова работодатели и социални функционери, защото, ако погледнем в дълбочина, ще видим, че отговорът на този проблем е даден. Работодателите подкрепят това предложение, а Министерството на труда и социалната политика е против, Националният осигурителен институт е против, синдикатите са против, Консултативният съвет по законодателството също е против.
Аз мисля, че така, както господин Ненов е формулирал предложението си, няма да помогне на бизнеса, защото има хиляди случаи, има голямо многообразие през една икономическа или една производствена година, голямо многообразие на случаи на отпуски, отсъствия, назначения, уволнения, съкращения и т.н. Това допълнение и изменение на Кодекса на труда няма да помогне на бизнеса. То ще ги затрудни, защото ще се търси различно тълкувание на въпроса. Така че аз не съм склонен да подкрепя този законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, предложен от господин Димов и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Не виждам.
Тогава имам основание да подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, предложен от господин Нено Димов и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект на първо гласуване.
"За" - 3, "против" - 7 и "въздържали се" - 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-103, внесен от господин Нено Ненов Димов и група народни представители не се подкрепя на първо гласуване от комисията.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, може ли и аз да ви благодаря още веднъж за търпението, с което разгледахте този законопроект и се надявам, че ще го отчетете, когато тръгнете да променяте следващия път Кодекса на труда.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Димов.
Колеги, благодаря на всички за участието в заседанието.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,10 ч.)
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и добре дошли на всички гости.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, запознати сте с предварително обявения за днес проект за дневен ред, който включва:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-103, внесен от Нено Ненов Димов и група народни представители на 21.07.2006 г. – за първо четене.
2. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-103, внесен от Нено Ненов Димов и група народни представители на 21.07.2006 г. – за първо четене.
2. Разни.
Колеги, един от вносителите на законопроекта е тук, в залата. Имаме и становища по законопроекта, които са раздадени предварително на народни представители, от Консултативния съвет по законодателството, имаме становища на Българската търговско-промишлена палата, становище на КНСБ, становище от Българската стопанска камара, от Министерството на труда и социалната политика и от Националния осигурителен институт. Преди малко е дошло становище от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Колеги, позволете ми да дам думата на един от вносителите, господин Димов, да представи законопроекта.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата. НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да благодаря на цялата комисия, че се събира днес само по тази единствена точка от дневния ред. Предполагам, че тя няма да ви отнеме много време.
Повдигам въпроса, защото той очевидно не е уреден и има проблеми сред много работодатели, които са се срещали с мен и са поставяли този въпрос. Дотолкова, доколкото в Кодекса на труда съществуват, ако правилно си спомням, девет случая, в които за ползването на отпуск се полага нов отпуск.
В моите мотиви съм извадил двата крайни случая. Единият случай е за отглеждане на дете и другият е неплатеният отпуск. Казвам, два крайни случая, защото гледането на дете е може би едно от най-трудните неща. Да дадеш живот и да отгледаш дете е едно от най-трудните и отговорни неща и в този случай всякакъв вид бонуси, особено в случая на демографски срив в България, е напълно нормално и би трябвало по всякакъв начин да се стимулира, включително и с това, което се разрешава в момента в Кодекса на труда. А другата крайност е, когато човек поиска да ползва неплатен отпуск за негови лични нужди, защото обикновено това е случаят, и по време, когато си взел неплатен отпуск и не си полезен по никакъв начин на работодателя си, по никакъв начин не допринасяш с нещо за трудовия процес, не би следвало за това време да получиш отпуск.
Казвам това като два крайни случая. Според мен би трябвало те да бъдат разграничени, нещо, което аз не съм направил, просто защото, честно да ви кажа, не знаех как. Ако се оформи позиция за това да се изчисти проблемът, ще бъда благодарен на всякакъв вид формулировки между първо и второ четене. Признавам си, аз не съумях, нямам такива юридически познания, за да мога да го направя.
Но при всички положения мисля, че не е редно примерно в случая, в който някой излиза шест месеца в отпуск, да получи за това време полагащ му се отпуск за трудов стаж. Нещо повече, по това време може да бъде назначен друг човек на мястото на излезлия в отпуск, който също има право на отпуск. Тоест, стигаме до противоречието работодателят да плаща два отпуска за един и същи период, за едно и също работно място. Същото е и в случая с държавния служител, когато данъкоплатецът плаща отпуската.
От тази гледна точка, след като имате мотивите, становищата, без последното, което е получено в последния момент, са ми ясни, предварително очаквах такива становища. Работодателите се съгласяват, синдикатите и Министерството на труда и социалната политика не се съгласяват. Това е много ясно.
От тази гледна точка, тъй като не искам да отнемам повече от вашето време, ако се наложи, ще ми разрешите, господин председател, пак да се включа в дебата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Колеги, както подчерта и самият вносител, становищата са точно полярни. Полярни са затова, защото работодателите, от една страна, предлагат да бъде подкрепен законопроекта, като някои предлагат да бъдат променени част от текстовете. Синдикатите, Министерството на труда и социалната политика, Националният осигурителен институт и Консултативният съвет по законодателството са категорично против предложените текстове.
Въпросът, който поставя господин Ненов, е изключително интересен. Аз бих се радвал първо да чуем мнението на тези от вносителите на становищата, които са тук, а и на всички, които желаят да изкажат своите виждания.
Господин Войнов, Вие или господин Мирославов ще представите становището на Министерството на труда и социалната политика?
Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете накратко да представя становището на Министерството на труда и социалната политика по внесения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Със самия законопроект се предлага да се изменят чл. 155 от Кодекса на труда и чл. 34 от Закона за държавния служител, където се регламентира правото на годишния платен отпуск.
Можем да кажем, че като цел на самото предложение за изменение и допълнение е работниците и служителите да нямат право да ползват този вид отпуск за периодите, през които ползват други видове отпуски, признати за трудов стаж. Това например са така наречените специални – ако можем така да ги наречем – отпуски. Това са отпуските за отглеждане на дете, неплатеният отпуск по болест и майчинство и други подобни.
Мога да кажа нашите аргументи, с което да изразим и становище за неприемливост на така направените предложения. Първо, смятаме, че това е в противоречие с основния принцип, който е залегнал в трудовото законодателство. Това е за връзката между ползването на права от страна на работника и размера на придобития от него трудов стаж. Можем да кажем, че дори и в самия Кодекс на труда не се прави никъде разграничение по какъв начин е придобит този трудов стаж.
На следващо място в разпоредбите на чл. 354 от Кодекса на труда се установяват осем случая, в които трудовия стаж се зачита като време, без дори да съществува някъде трудово правоотношение, което да се включва в общия размер на самия трудов стаж.
Смятаме, че трудно би бил защитен един такъв подход, съгласно който при определяне размера на платения годишен отпуск се взема предвид време, през което не е съществувал вид трудово правоотношение, а не се взема предвид време, през което работникът или служителят ползва друг такъв вид отпуск.
Въз основа на общия трудов стаж се определят и различните права. Това са допълнителното възнаграждение за прослужено време, това е така наречения клас, обезщетението за неизползван годишен отпуск, когато работодателят прекратява трудовото правоотношение. Срокът за обезщетение за придобиване право на пенсия и осигурителен стаж и други такива подобни случая.
На следващо място мога да кажа, че противоречие ще се породи, когато се определя размерът на платения годишен отпуск, поради това, че, от една страна, се взема предвид времето, през което не е съществувало трудово правоотношение. Например случаите на незаконно уволнение. Когато имаме незаконно уволнение, съдът възстановява работника и оттам нататък се признава времето, през което е бил уволнен, за трудов стаж.
От друга страна, не се взима предвид о времето, през което е съществувало самото трудово правоотношение на работника. Но работникът не е работил, защото е ползвал другия вид отпуск – примерно отпуска по майчинство или по болест. Един такъв подход би означавал определени категории работници и служители да бъдат поставени в един по-неблагоприятен режим спрямо други категории работници или служители. Затова аз смятам, че съществува и противоречие с другия основен принцип, че никой не може да търпи вреди от законно упражняване на правата. В случая – правата, които са заложени законно в Кодекса на труда.
На следващо място, смятам, че ако предлаганата промяна бъде приета, тя ще влезе в едно противоречие с чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно което обезщетението за неползван платен годишен отпуск се определя пропорционално за времето, което се признава за стаж. Приемането на този законопроект означава, че за периодите от време, през които се ползват предишните видове платени и неплатени отпуски, не се признават за трудов стаж, тъй като за тях работникът или служителя няма да има право да ползва такъв годишен отпуск.
Приемането на самото предложение смятаме, че ще създаде затруднения за ползването на платения годишен отпуск от работниците през текущата календарна година. Създават се предпоставки за проблемите и предлагането на изрични законови разпоредби. Това е чл. 172 от Кодекса на труда, с който се разрешава на работника наведнъж или на части, от които най-малко половината да се ползва веднъж през календарната година.
Същото е и според чл. 173, ал. 5, където работникът може да ползва платеният си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася.
От горните текстове следва да бъде приложен текстът на изменението. Би следвало да се разрешава ползването на платен годишен отпуск, полагаем се за предишната календарна година.
При ползването на отпуск по болест, майчинство и други на работниците и служителите се плаща обезщетение по един от аргументите, които се посочват в самите мотиви. Плаща се обезщетение по ДОО от фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване.
Поради тази причина ние не смятаме, че би могло да се приеме, че при трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител по някои от тези горни причини, това ще доведе до увеличаване на производствените разходи на работодателя поради правото на заместващия работник да излезе в платен годишен отпуск.
При ползването на неплатен отпуск – чл. 160 от Кодекса на труда – на отсъстващия работник или служител не се изплаща възнаграждение за трудов стаж, като се признават само 30 работни дни в календарната година. Освен това смятаме, че ползването на отпуск по майчинство, по болест и други трудно биха могли да бъдат планирани предварително от работниците и служителите, поради което в осигурителното законодателство те са определени като рискове. Това са тези рискове, за които се внасят осигурителни вноски от работодатели и от работниците в определено съотношение за всяка една календарна година.
Смятаме, че същите аргументи би следвало да се имат предвид и по предложените изменения, които се предлагат да се направят в Закона за държавния служител и с оглед на горното Министерството на труда и социалната политика не може да подкрепи този законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Войнов.
Колеги, чухме позицията на Министерството на труда и социалната политика. За съжаления тук не присъстват колегите от социалните партньори, работодатели и синдикати, нямаме нужния представител на Националния осигурителен институт по причина на това, че в момента тече Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и една част от колегите са ангажирани с него. Всичко това съобразихме, но това нямаше как да го съобразим, защото нямаше кой да ни съобщи за това.
Господин Мирославов, вероятно Вие имате да добавите нещо, което да подпомогне дискусията и вземането на решение.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме изложили освен съображенията, които сега посочи заместник-министър Васил Войнов, и нашето становище, което е от четири страници.
Аз мислех само да взема думата с оглед на това, че тази поляризация, която направихте, не беше много точна. Министерството на труда и социалната политика и синдикатите – беше казано от уважаемия господин вносител, от друга страна – работодателите. Само че имаме и Консултативния съвет по законодателството, има и НОИ, който се е изказал, че законът е неприемлив, че се нарушават конституционни права и т.н.
Аз искам да благодаря на вашата комисия, защото в доклада на Европейската комисия от вчера – сигурно сте научили – е отбелязан големият напредък, който ние сме направили при транспонирането на директивите в областта на трудовото право. Всичко онези неща, които месеци наред ги говорихме и т.н. Безспорно вашата заслуга е най-голяма там.
Но някак си ми се струва, че веднага след доклада, в който се дава една добра оценка за нашата работа, разбира се, накрая сложихме уговорка, че, разбира се, все още има какво там да се понаправи. Но това вече излиза извън жълтата и червената, но просто си е в ярко зелената зона.
Сега изведнъж въвеждаме много видове отпуски. След като Конвенцията на МОТ, след като директивите на Европейския съюз говорят за годишен платен отпуск, ние въвеждаме месечния платен отпуск. Много интересно е колко е отпуската за един месец. Безспорно, най-лесното е 20 делено на 12 и се получава едномесечния отпуск. Аз като изляза болен 2 дни, значи отпуската трябва да им се намали. Обаче, ако аз вече съм я ползвал,това означава, че отпуската трябва да се намали.
Да, но ако вече съм я ползвал, ще трябва да ми удържите от нещо ли?
Хипотезите, които бяха поставени, са страхотни. Аз бих искал да ви кажа, че няма проблем при ползването на отпуската. Просто няма проблем при ползването на отпуската. Това че ние в отговора си до парламента, да , сме посочили, че този въпрос е уреден в Кодекса на труда. Това е вярно, но има още хиляди неуредени въпроси. Които се уреждат по реда на тълкуването и в това няма нищо лошо. Тълкуваме си систематично,
Така че ние смятаме, че този законопроект за нас е неприемлив, колкото и остро да звучи това. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Чухме и вашето мнение.
Колеги, преди да пристъпим с продължаване дискусията по законопроекта. Искам да ви представя студентите, гости на Комисията по труда и социалната политика. Те са студенти по различни специалности в момента са на стаж в системата на българската администрация - в случая от Народното събрание.
Нека да ги приветстваме с добре дошли в нашата комисия. Един ден можем да ги видим тук, в тези зали. Те са винаги добре дошли в нашата комисия.
Колеги, заповядайте. Според мен дискусията трябва да бъде насочена в няколко направления и аз ще се опитам да я центрирам, да я позиционирам по някакъв начин. На първо място, колеги, кой е субектът на отпуската? В случая лицето, което отговаря на определени законови изисквания, или –
Ако допуснем хипотезата, че работното място е субектът на който се дава този платен годишен отпуск. Тогава разсъжденията могат да бъдат в една посока. Ако допуснем, че на базата на законови основания, в случая в Кодекса на труда има едни, а в други закони – други – но Включително и тези осем хипотези, за които говори господин Войнов. Има различни
Говорим за неплатения отпуск. Господин Мирославов, в хипотезата на рекламната част от вашето изказване променихме Кодекса на труда за неплатения отпуск за отглеждане на дете. Ние дадохме възможност на всеки един от родителите по шест месеца да ползва неплатен отпуск до навършването – забележете – на осемгодишна възраст на детето, за да може да се включи и родителят, както е резонно, в обгрижването на първокласниците. Такава беше идеята и не само идеята, а и изискването на
Така че всички тези различни основания водят до право на ползване на такъв отпуск. Няма обаче никъде в законодателството хипотеза, където по едно и също време да се ползва няколко вида отпуск. Например, ако си в допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на двегодишната му възраст, трябва да прекъснеш този отпуск, за да си вземаш платения годишен отпуск. Вярна е обаче хипотезата, която развивате Вие във Вашите мотиви, че, за да ползваш платен годишен отпуск, трябва да възстановиш по някакъв начин физически, психически и умствени сили от ежедневието на работния процес. Още по-вярно е, че през това време не полагаш труд, не полагаш усилия. Вие сам направихте оценка на майчинството като една от основните грижи на родителя.
Така че, ако дискусията се завърти в тази плоскост, според мен ще даде отговорите на въпросите, които по моему са интересни и заслужават вниманието ни. Друг е въпросът дали са законосъобразни, както казват от институциите. Няма нищо случайно в това, че работодателите поддържат тези предложения за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Това е съвсем естествено. На мен ми направи впечатление твърдението, че в рамките на една календарна година двама, а дори може да се случи и трима, защото изискването е да са работили осем месеца, могат да ползват отпуск. Притеснението е, че работодателят плаща през това време. Обаче, от друга страна, социалното законодателство, принципите, за които говори господин Войнов, казват, че тези права са индивидуални, тоест, всеки има право на базата на законовото изискване. Законовото основание в случая са тези осем месеца. След като отговаряш на условието да имаш осем месеца стаж при първо постъпване на работа, това означава, че имаш право да
Така че това са въпросите, около които трябва да реализираме нашата дискусия, за да можем да дадем отговори на въпросите, които задават вносителите. Заповядайте, колеги. Позволих си да направя нещо като увод на дискусията. Дано да съм я насочил в правилната посока.
Господин Димов, Вие можете да искате думата и да отговаряте на поставените Ви въпроси по всяко време. Вие сте вносител и имате това право. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина въпросът, който се поставя, е интересен. Но в голяма степен той е и много дискусионен, тъй като и господин председателят наблегна на някои проблеми, които се явяват, и заради които работодателите бяха притеснени. Например, че на едно и също работно място се назначават по
Но аз си мисля, че не можем да избегнем това нещо, защото не можем да проявяваме дискриминация. Един работодател, като назначи една жена, която е бременна и излезе по майчинство, да не назначава втора или, когато я назначава, да я пита дали е бременна, за да я назначи. Има такива случаи, така се прави на много места.
Но работодателите в този случай не губят, защото трябва да кажем, че изтичат средства, но изтичат средства от Националния осигурителен институт, който плаща за това време. Но и в другия случай, да започнем да ограничаваме назначаването на мястото на един работник, който е излязъл или в майчинство, или в болничен отпуск, в определена част ще се спъва
Това, че имаме осем случая, в които може да се ползва отпуск по Кодекса на труда и отделно по други закони, си мисля, че, ако трябва да правим някаква промяна, не трябва да постъпваме по този начин и точно ние в комисията да правим промяната в Кодекса на труда. Ако трябва, ще кажа, че вчера се подписа един Пакт за социално-икономическо сътрудничество между работодатели, правителство и синдикати. И, ако трябва този въпрос да бъде обсъждан, трябва да бъде обсъждан точно и този пакт, който е подписан вече, тъй като това касае не само работодателите, а касае и синдикатите, отделно каса е и работниците, и държавата, и останалите институции, които изплащат обезщетенията през
Така че ми се струва, че на този етап, ако се решава да се правят някакви промени, трябва да има една по-задълбочена и по-продължителна дискусия, тъй като с тази промяна, която разглеждаме, ние ще променим голяма част от философията в Кодекса на труда по отношение на ползването на платен и неплатен отпуск, отпуск за отглеждане на малко дете. В случая пак ми се струва, че дискусията трябва да бъде по-задълбочена и по-продължителна. Колеги, тук чух нещо, което ми направи впечатление и госпожа Дянкова ми подсказа. Естествено, че е така. Когато майката е в отпуск по майчинство и е във временна нетрудоспособност, осигурителната институция е тази, която плаща на базата на предварително внесени осигурителни вноски.
Въпросът обаче, който поставят вносителите, е друг. Въпросът е, че на мястото на майката примерно идва друг работник или служител. Затова и аз поставих въпроса за субектността. Защото идва един друг работник или служител, който през същата календарна година ползва пак платен годишен отпуск.
Когато жената е в отпуск по майчинство, пак повтарям, парите се плащат от осигурителната институция. Но за същия период от календарната година тази майка ползва платен годишен отпуск. Хипотезата, от която изхождат вносителите, е, че на едно работно място трябва да се плаща в рамките на една календарна година един платен годишен отпуск. Това е разликата, за която трябва да говорим според мен и
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз исках точно от там да започна – с това, което Вие поставихте като въпрос. Кой е всъщност носителят, кой е субектът на правото на отпуск. Дали това е работното място или е работникът, който е нает да работи на това работно място?
Аз смятам, че философията, която досега застъпва нашето трудово законодателство, е, че работникът е субектът. Той е носителят на правото на отпуск. Затова и той може да е различен в зависимост от стажа, от квалификацията и т.н.
Освен това нима смятате, че можем да прогнозираме до такава степен кой кога ще излиза в отпуск по майчинство, кой кога ще излиза в отпуск по болест? Ако един работодател си направи тази сметка толкова тънко, ще се откаже ли той да наеме друг работник за съответното работно място, ако си планира примерно, че една жена няма да излезе в отпуск по
Смятам, че категорично трябва да застанем на страната на това, че работникът е носителят на тези права. Затова всеки работодател има кадрова политика. Няма защо тук да се защитава друга теза. Даже за съжаление в България част от работодателите до такава степен са ограничили подбора на работната ръка в предприятията си, толкова предпазни клаузи са си измислили и са си заложили, което е унизително – жената да не е над 25 години, да не ражда в предстоящите пет години, да не излиза в еди какъв си отпуск пък в близките три години, мъжът й да
Така че аз категорично заставам зад тезата, че работникът е носител на права и той трябва да има всички права. И пет дни да работи, колкото му се полага съответно на този стаж, който има и на работата, която е свършил, трябва да си ги получи.
Смятам, че сега ние не сме подготвени за тези промени, не можем да подкрепим едно такова предложение, колкото и да е желано от работодателите. По този проблем бихме могли да направим дискусия, но категорично заставам зад правото на хората, които ползват какъвто и да било отпуск – става дума за неплатения отпуск. Трябва да уважаваме труда на една майка, която отглежда детето си в къщи или през времето, през което съпругът се ангажира с това или друг член на семейството. Нима този труд не е производителен или не се изразходва енергия?
Така че аз не бих подкрепила това предложение на колегите.
Благодаря. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Преди да дам думата на госпожа Понева и на господин Колчаков искам още един ремарк да направя допълнително.
Колеги, нали правим разлика между осигурителна система, осигурителни отношения, осигурителен риск, за каквито говорим тук – временна нетрудоспособност, майчинство, бременност, раждане, трудова злополука, професионално заболяване и т.н., да не ги изреждам всички, от една страна, и, от друга страна, права по Кодекса на труда. Това много ясно е визирано в трудовото и осигурителното законодателство в България. Това са неща, които са – ако мога така да се изразя - азбуката на трудовото и осигурителното право. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата. АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, наистина много важен е въпросът за субекта, за носителя на правото на отпуск. Разбира се, ако не съществува работникът или служителят, няма кой да ползва този отпуск – погледнато от тази страна.
Обаче аз мога да ви докажа, че щатът носи отпуска. Щатът определя платения отпуск. В един научен институт платеният отпуск за специалисти е 30 дни, за старши научен сътрудник е 35 дни. Това е щатът, който определя отпуската. Така че отпускът ще бъде изплащан въз основа на щата, който носи този отпуск. Ако един старши научен сътрудник излезе в отпуск, той е субектът, който ползва правото. Защото естествено, ако няма такъв, няма кой да ползва отпуск. Но той ползва това, което определя и носи щатът. А естествено правото е на човека да го ползва. Но щатът носи точно, определен, конкретен отпуск и като сума за изплащане или като съответни дни за ползване. Ако един научен работник излезе в творчески отпуск 2 години или една година, което е напълно възможно, ако има заместник, този заместник също ще ползва тези 35 дни платен отпуск, които са записани в щата. Просто щатът носи този отпуск.
Така че наистина въпросът най-малкото е доста спорен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
За да стане безспорен въпросът, госпожо Понева, ако ми позволите да отговоря, защото се обръщате към мен, всички тези неща, за които говорите, са уредени в специални закони. Специалният закон, а не щатът дава правото. Има и наредба, и специални закони, които дават правото. За държавните служители това е Законът за държавния служител, който също дава различни права. Има отпуск и по Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Нека да не споменавам всички закони, които дават право на допълнителен отпуск, а не самият щат.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че въпросът не е маловажен и фактът, че сериозни работодателски организации имат становище, че тази материя може да се уреди по по-добър начин, показва, че си заслужава да се води дебат на тази тема. Разбира се, аз с интерес чух тук позицията, която и господин Мирославов предложи. Това показва, че ние нямаме забрана по българското и по международното законодателство, а и по международните ангажименти, които имаме, да се опитаме да формулираме по-добре материята в тази насока.
Голяма част от нас сме свидетели на това, че държавата е прехвърлила на други субекти универсални и социални права. В случая това е прехвърлено право на работодателите в България и това е един вариант, който при досегашното устройство на обществото е вършил работа, защото имахме една обща държавна икономика, предприятията можеха да вършат тази дейност.
Сега ние виждаме как работодателите като основни субекти, които попълват бюджета, социалните фондове, започват да пазят своите интереси, като залагат различни ограничения, които бяха казани тук. И това е в ущърб на хората, които трябва да ги ползват. Ние не можем да упрекваме работодателите за това.
На второ място, много от нас са се сблъсквали с една много неприятна социална практика, при която трябва чисто символично да уредиш някого на работа седем дни, за да може той да придобие правото на отпуск. Имахме и аналогични практики, когато в предишни години прехвърляхме от държавата социалното подпомагане в общините. Тогава видяхме, че заради различните възможности на общините това не даде добри резултати и пак централизирахме тази дейност.
Аз мисля, че универсалните социални права дори и ние, десните политици, признаваме, че трябва да бъдат извършвани от държавата и нейните институции, а не да се прехвърлят тези ангажименти, както днес са прехвърлени върху работодателите. Смятам, че ние ще подобрим социалната практика, ако държавата поеме тези универсални права, които имат гражданите в този случай, и обществената солидарност я вменим в дълг на институциите.
В този аспект си заслужава да поработим, защото ние ще освободим бизнеса от несвойствени ангажименти, които са ангажименти на държавата, ще подобрим възможностите на хората да ползват социалните си права и държавата все повече ще играе ролята, която тя играе в една нормална пазарна демократична държава. Не бива тя да се освобождава от тези й ангажименти.
Така че аз съм склонен този въпрос да го допуснем за разглеждане като законодателна промяна с целия риск за това, че много пъти променяме Кодекса на труда в тази насока. Но това не бива да бъде пречка да го усъвършенстваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз не смятам, че несвойствен ангажимент на бизнеса е да се грижи за възстановяване на работната сила, която използва. Бих се съгласила да го освободим от тази му грижа в известна степен, само ако той поеме гаранции парите, които ще му освободим, почти изцяло да ги вложи в подобряване на условия на труд, във възстановяване на работната сила и т.н.
Иначе, извинявайте, но дайте да не правим повече държавата, която сме ние на практика, майка-кърмилница.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Аз също искам да попитам нещо доктор Колчаков.
Говорейки за солидарност и то за обществена солидарност, тоест, Вие вкарахте платения годишен отпуск в рамките на осигурителните рискове. А Вие добре знаете, че Международната организация на труда отдавна се е произнесла по този въпрос – кои са осигурителните рискове – и те много подробно са разписани. Сега платения годишен отпуск да го вкараме като солидарна отговорност на обществото, означава да приемем, че платеният годишен отпуск и всички негови разновидности са осигурителен риск. Тоест, обществото да плаща чрез своята солидарност за ангажименти, за индустриални отношения, които са нетипични за осигурителните институции и осигурителните рискове.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Колчаков, мисля, че започнахме да смесваме осигурителните права с трудовите, както каза и доктор Адемов. Затова нещата се преплитат. Сега ще видите, че с промяната от Нова година обезщетенията по болест и майчинство ще бъдат плащани от Националния осигурителен институт. Работодателите няма да плащат нищо.
Фактически от това, което е внесено като предложение от колегите, остава за решаване само проблема за платения отпуск, който не може да бъде прехвърлян на осигурителните институции, а това са взаимоотношения между работодател и работник. Става дума за платения годишен отпуск.
След Нова година ще има една по-голяма яснота кой за какво и как ще плаща.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз ще отговоря по следния начин.
Ние участваме в едни промени, в които всеки трябва да бъде на адекватното си място. За мен е нормално българската политическа десница да започне да защитава интересите на бизнеса и в това отношение аз съм ангажиран, когато видя три големи български работодателски организации – тук са и Българската стопанска камара, и Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – аз трябва да синхронизирам моята позиция с техния интерес. Нормално е представителят на левицата да покаже какъв е ангажиментът на държавата и нейните институции.
Аз смятам все пак, че оттук нататък не държавата трябва да бъде по-силна в този дебат, а работодателите, гражданските организации трябва да започнат да диктуват обществените отношения. А държавата да започне да изпълнява това, което е интерес на гражданите и на работодателите.
Затова смятам, че моята позиция като десен политик трябва да бъде абсолютно разбираема.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата. ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Мисля, че точно в този момент аз съм малко затруднен да взема лява, дясна или не знам си каква позиция. Аз съм тук от 15 – 16 години. Аз като заместник-министър съм бил при работодателите, но това е съвсем отделен въпрос.
Аз искам да ви припомня 2004 г., когато Европейската комисия не разбра съществуващия тогава текст в чл. 155 и ни каза: какво означа това, вие искате за всяка отпуска осем месеца трудов стаж. Направихме промени в чл. 155, където новата алинея казва, че “при постъпване на работа за първи път, работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко осем месеца трудов стаж”. След това не е необходим никакъв осем, десет, дванадесет и петнадесет месеца трудов стаж.
Аз ще ви дам един пример, макар че знам, че господин Тебеян много ги обича, примерите не са аргументи. Аз ще си послужа с тях.
През м. декември взимам отпуската си за 2005 г. На 1 януари взимам отпуската си за 2006 г. За това няма забрана. Ако аз си взема цялата отпуска – 30 или 35 дни, няма значение – и през месец февруари се разболея. Ще върна ли този отпуск? Ще ми удържат ли нещо за тях? Това няма да стане.
Също може да се случи с майката. Това е един планиран риск. След няколко месеца излиза в отпуск по майчинство. Какво? Ще й удържаме парите? Тя вече не може да се удържа. Няма такава хипотеза. Нека да не влизаме в противоречие с директивите и конвенциите, които вече сме транспонирали в нашето законодателство.
Може би са прави народните представители за правата на работодателите, но категорично директивата и конвенцията, която и Консултативният съвет по законодателството цитира – Конвенция № 52 от 1936 г. Това е конвенция от преди 70 години и ние искаме сега изведнъж да я променим, защото правата на бизнеса или на работодателите са накърнени. През 1936 г., когато е приета тази конвенция, мисля, че на много места бизнесът си е бил бизнес.
Има още много други аргументи, господин председател. Възможно е да ме обвините в някаква професионална деформация. Аз си го обичам този кодекс, изменяме го заедно, променяме го заедно, но и го прилагаме заедно.
Всички казват, че отпускът има за цел да възстанови работна сила. Но в кой се изморявам най-много? През 220-те работни дни на годината, в един от тези дни, през петте месеца, през които ще работя, а през останалите ще бъда болен или ще раждам? Може ли да се каже кога се изморявам най-много.?
Учителите имат отпуск над 60 дни. Това е едно признание на обществото чрез тази наредба, за която Вие споменахте, господин председател, и на основание на Кодекса на труда за това, че тяхното напрежение е огромно. Може да изглежда адски смешно, че четири часа подскачат с децата от първо отделение, но открай време учителят има голям отпуск. Същото е и за научните работници, за което споменахте Вие, госпожо Понева, за работещите в радиото и телевизията и т.н. Колкото и да е смешно, министрите доскоро пък нямаха право на допълнителен отпуск. С последните промени в Кодекса на труда им дадохме удължен отпуск.
Аз днес съм бил на пет заседания и сигурно ще имам още нещо. Днес съм се уморил толкова много, че заслужавам 30-годишния си отпуск. Мога три дни след това въобще да не работя или да отсъствам. Никой не може да определи това.
Не бива годишният отпуск, който ми се полага, да се превръща в отпуск за месеци или отпуск за дни. Иначе той трябва да се дели на парчета, на грамаж. Нещо, което аз лично не мога да приема.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Мирославов.
Колеги, има ли други мнения, въпроси?
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще пропусна последното изказване. Конвенцията от 1936 г. никъде не казва, че трябва да се дават две отпуски наведнъж. Запознат съм с нея достатъчно добре, господин бивш заместник-министър или настоящ – не разбрах. Това, което казахте, беше малко развеселяващо. Министерството на труда и социалната политика мисля, че във второто си изречение от становището си дава всъщност ключа на моето предложение – цитирам – не се прави разлика в Кодекса на труда. Аз искам да се прави разлика. Затова съм внесъл това предложение. Искам да се прави ясна разлика между това кога един човек се е разболял, което не може да се планира, или кога една жена е забременяла, което е хубаво дори и да не е планирано, пък, ако е планирано, е още по-хубаво, и между случая, когато аз искам да си взема шест месеца неплатен отпуск поради определени обстоятелства, които са мой проблем. Тоест, аз мога да ги планирам.
Конкретно ви отговарям за казуса, който Вие споменахте, ме януари месец си взимате отпуската за 2005 г. В случая работодателят ще има право да не ви даде неплатен отпуск. Той ще ви пусне в отпуск по болест, защото трябва да разделим тези неща.
Затова ключът е в повдигането на дебата и в това да се направи разлика в случаите, в които може и в случаите, в които не може този трудов стаж да се брои и за отпуск.
Аз пак казвам, не споря от гледна точка на това дали ще се зачита за трудов стаж или не. Това е ясно.
Ще дам само няколко кратки отговора на становището на Министерството на труда и социалната политика.
За незаконно уволнените. Той не е ползвал отпуск, така че този казус е извън случая с незаконно уволнените. Той е извън тези осем случая, за които стана дума, които се визират, които искат разделение. Той може да не е работил, но незаконно не е работил. Това просто е друг случай.
Неблагоприятен режим за едни за сметка на други! Ами точно в момента е неблагоприятният режим. Точно в момента, защото, ако аз съм си ползвал годишния отпуск и след това поискам шест месеца неплатен отпуск, поставям ли в неблагоприятна ситуация всички мои колеги, които не влизат този отпуск? Могат ли всички те да поискат да го вземат и на някого да му бъде отказано, защото е нормална ситуация? Да, може. Тоест, в момента имаме много по-неравностойна ситуация.
Обръщам се към госпожа Панева – за унизителното положение. Точно така, има унизително положение. Но, колкото по-гъвкав е пазарът на труда, толкова по-малко ще се налага унизителното положение. Да, голям проблем е, когато работодателят започне да ви разпитва: вие какво смятате да правите. Много голям проблем е това. Колкото повече изчистим законодателството от проблеми като този, толкова по-рядко ще се случва това унизително положение. Когато говорите за това, трябва да се знае, че нито Европейския съюз, нито една директива на Европейския съюз не противоречи на това ние да уредим така законодателството си, щото в определени случаи да не могат да се ползват две, три или повече отпуски за даден период от време. Това струва пари.
Вие казвате, че се плащало от държавното обществено осигуряване, плащало се от не знам къде. А откъде идват парите там? БНБ да не би да ги печата или да ги дава? Тези пари отново са на данъкоплатеца и на работодателя. Тези пари не падат от небето.
Крайно време е след 16 години да си дадем сметка, че държавата няма пари. Държавата събира пари и ги раздава. Събира ги от кого? От тези, които произвеждат, от тези, които работят, от данъкоплатците.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А работодателите имат ли пари?
НЕНО ДИМОВ: Работодателят произвежда парите, той ги прави.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Друг му ги прави!
НЕНО ДИМОВ: Кой му ги прави?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Работникът.
НЕНО ДИМОВ: Работникът не прави пари.
От тази гледна точка и аз затова започнах от самото начало и ще го повторя. Има проблем. Той е очевиден. Не могат някои работодатели да минат “тънко”, защото в България бизнесът е твърде слаб. Аз оставям настрана тези, големите, които са се превърнали в мощни корпорации и отивам до онези, които имат по един или двама души работници. Когато на тези един или двама души се дублират отпуските, за тях вече това е много. Това за тях е вече ръба на банкрута, защото такава е ситуацията.
Тези хора идват при мен, за да кажат, че не могат по този начин да работят. Тези хора отиват в сивата икономика и не плащат, защото не могат да си го позволят. Ние ги държим насила в тази зона.
Затова аз пак ви призовавам да приемете законопроекта с уговорката, че при всички положения между първо и второ четене текстовете трябва да бъдат прецизирани.
Разбира се, ако не го приемете, това ще си е проблем на мнозинството и то ще трябва да се справи с него в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще репликирам господин Димов.
Същите тези хора, за които Вие се грижите, не внасят осигуровки на работниците си, не дават отпуски на хората, уволняват ги точно преди да вземат отпуск и са длъжници на държавата с десетки години. Искрено съжалявам, че не мога да ви разбера.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Панева, това, че те не плащат, си е работа на държавата, която трябва да си събере от тях вземанията и това, което не плащат. Обаче, когато вие ги поставяте пред невъзможността да изпълняват задълженията си към държавата, защото в момента това е невъзможност, тогава просто зле сте си свършили работата като законодатели.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз бих добавил само, че тази дискусия е много интересна.
Но това, с което няколко пъти се злоупотребява, не сега, а и преди, че работодателят е този, който плаща осигурителните вноски. Работодателят е този, който внася данъците. Вярно е, но той само изпълнява техническата част. Когато си купувам и пия тази минерална вода, тук е включен и данъкът, и осигурителните вноски, и отпуските на работниците, включително и на бременните жени. Аз ги плащам, а не работодателят. Работодателят само ги превежда от тук в данъчното или в Националния осигурителен институт. Всеки един от нас плаща.
Така че оставете работодателите. Те са прецизни данъчни платци, когато предадат навреме дължимото към държавата. Но иначе данъците се плащат от всеки един от нас. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата господин Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, аз искам да споделя само две – три неща.
Не е хубаво тази дискусия да отива в ляво или в дясно. Аз 14 години съм се занимавал с производство. Бил съм работодател на 380 човека. Тук всички съображения, които са изказаха, са верни, както, че работодателят създава парите и дава хляб и работа на работниците и служителите, но същевременно и работодателят е този, който укрива данъци, той осигурява работниците и служителите си на прага, който държавата е определила за осигуряване като минимален.
Струва ми се, че този въпрос, който сега разглеждаме, съгласен съм с господин Мирославов, че дискусията е много интересна, но според мен въпросът е и много сложен поради самия произход на проблема. Не бива в никакъв случай ние да разделяме субект и обект, защото самият проблем с годишния платен отпуск е както на субекта, така и на обекта. Защото размерът на платения годишен отпуск и другите видове отпуски се определя от работното място. А правото е на работника. А кога ще се ползва този отпуск, решава работодателят. Негово е правото. Когато той прецени, тогава ще го даде, тогава ще пусне в отпуск дадения работник или служител.
Затова си мисля, че в тази дискусия би било добре да се включат повече юристи, а не толкова работодатели и социални функционери, защото, ако погледнем в дълбочина, ще видим, че отговорът на този проблем е даден. Работодателите подкрепят това предложение, а Министерството на труда и социалната политика е против, Националният осигурителен институт е против, синдикатите са против, Консултативният съвет по законодателството също е против.
Аз мисля, че така, както господин Ненов е формулирал предложението си, няма да помогне на бизнеса, защото има хиляди случаи, има голямо многообразие през една икономическа или една производствена година, голямо многообразие на случаи на отпуски, отсъствия, назначения, уволнения, съкращения и т.н. Това допълнение и изменение на Кодекса на труда няма да помогне на бизнеса. То ще ги затрудни, защото ще се търси различно тълкувание на въпроса. Така че аз не съм склонен да подкрепя този законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, предложен от господин Димов и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Не виждам.
Тогава имам основание да подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, предложен от господин Нено Димов и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект на първо гласуване.
"За" - 3, "против" - 7 и "въздържали се" - 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-103, внесен от господин Нено Ненов Димов и група народни представители не се подкрепя на първо гласуване от комисията.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, може ли и аз да ви благодаря още веднъж за търпението, с което разгледахте този законопроект и се надявам, че ще го отчетете, когато тръгнете да променяте следващия път Кодекса на труда.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Димов.
Колеги, благодаря на всички за участието в заседанието.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,10 ч.)
