1. Обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, № 602-02-47, внесен от Министерския съвет на 09.10.2006 г.
2. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и добре дошли на всички гости.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, запознати сте с предварително обявения за днес проект за дневен ред, който включва една-единствена точка:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, № 602-02-47, внесен от Министерския съвет на 09.10.2006 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения предварителен дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения дневен ред.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, № 602-02-47, внесен от Министерския съвет на 09.10.2006 г.
2. Разни.
Колеги, давам думата на господин Сапарев. Имате думата.
РАЙМОНД САПАРЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Раймонд Сапарев и съм началник отдел в Дирекция Европейска интеграция и международни отношения” – “Евроинтерграция 2”.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария беше подписана тази година на 15 март в Берн. По информацията, с която разполагаме, предстои ратификацията да се извърши от парламента на Конфедерация Швейцария и е приключила при изпълнителната власт.
Със сключването на тази спогодба се гарантират правата на гражданите на всяка от държавите, пребиваващи в другата страна, като им се осигурява равностоен достъп до системите за социална сигурност.
Спогодбата съдържа финансови задължения за държавата, тъй като нейни текстове са основание за пораждането на права на осигурителни плащания, предвижда арбитражното решение на евентуални спорове, отнася се до основните права на човека, каквото е правото на обществено осигуряване и предвижда ратификация.
Това, което е характерно за тази спогодба и по-скоро за нейното прилагане, е, както всяка една спогодба в областта на социалната сигурност, която Република България е сключила с държави-членки на Европейския съюз, тук има известна разлика. Тя ще се прилага също така до момента, до който влезе в сила и за нас законодателството на Европейския съюз в тази област и по-конкретни Регламент 1408.
Разликата е в следното. Знаете, има едно отделно споразумение между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария в областта на свободното движение на хора. То е подписано през 2002 г., но не се прилага автоматично за новоприсъединилите се държави-членки. Например това споразумение е влязло в сила за новоприсъединилите се десет държави-членки едва през 2006 г. от 1 април, тоест, близо две години след тяхното приемане в Европейския съюз.
Така че за Република България и за Румъния тепърва предстои да се включат в рамките на това споразумение. Така че действието на спогодбата ще продължи в неопределен срок. Тя е изготвена и преговорите по нея са водени изцяло от експерти – колегите от Националния осигурителен институт. Също така е изготвена върху принципите на европейското законодателство в тази област.
С оглед на гореизложеното Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване.
Аз имам една молба. Ако може, да ме освободите, тъй като трябва да присъствам и на заседанието на Комисията по външна политика, където трябва да представя спогодбата.
Оставям колежката от Министерството на труда и социалната политика – госпожица Весела Кирова. Ако имате въпроси, можете да ги оправите към нея. Предполагам, че и колегите от Националния осигурителен институт ще се включат в дебатите по законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Сапарев. Мисля, че няма никакъв проблем да отидете да представите законопроекта в Комисията по външна политика.
Колеги, заповядайте.
Господин Христосков, може би Вие ще прибавите нещо към думите, които каза господин Сапарев. Заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги!
Всъщност господин Сапарев представи тази спогодба, включително и тази особеност, че тя ще продължи да действа още известен период от време и след 1 януари 2007 г., когато другите спогодби на практика ще бъдат подменени от Регламент 1408.
Това, което мога да добавя, е, че спогодбата е съпроводена с финансова обосновка. Ние имаме информация, че в Конфедерация Швейцария работят около 2 100 човека-българи. Нямаме точни данни за пенсионерите, които ще се възползват от правото на тази спогодба през 2007 г., но опирайки се на опита от подобни случаи, когато се подпише подобна спогодба, колко процента от работещите са и правоимащи, няма да бъдат повече от 200 души пенсионери. Необходимите средства за изплащане на тези пенсии са предвидени в проектобюджета за 2007 г., който между другото, следващия понеделник ще бъде гледан от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, след това и в Министерския съвет. Тоест, тя е и финансово осигурена.
Ако има въпроси, на ваше разположение сме и с госпожа Касърова и госпожа Караиванова.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, колеги. Имате думата за въпроси, мнения, становища. Ако имате въпроси по отношение и на предметния обхват, за кои обезщетения става въпрос.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Предметният обхват и същия, както при други спогодби. Използван е друг израз, че са включени същите рискове, каквито са в Кодекса за социалното осигуряване.
Тук колегите ме информираха, че има една особеност. В Спогодбата е включено е само еднократната помощ при смърт, но ние обсъждахме така, че, ако един швейцарски гражданин живее на територията на Република България и се осигурява по всички правила, очевидно е, че при смърт близките му и наследниците му ще получат тази помощ.
Така че, общо взето, този текст е неработещ от гледна точка на ограничаване на права. Тук беше казано, че тази спогодба е изготвена изцяло от Националния осигурителен институт. Тя е подготвена още в периода 1997 – 1998 г., но очевидно, че по дипломатически път не е било възможно да й се даде ход. И сега вече, когато стана ясно, че България влиза в Европейския съюз, веднага й е даден бърз ход и спогодбата е подписана.
Така че може да ви направи впечатление, че като текстове, като подредба, като редакция, тя се различава малко от стандартните спогодби, които минаха вече през Комисията по труда и социалната политика и след това бяха ратифицирани от Народното събрание, но на практика и предметният, и материалният обхват са едни и същи. Отнася се за български граждани и за гражданите на Конфедерация Швейцария.
Също така има още една особеност, че от правата могат да се възползват и граждани на двете страни, които живеят в трета страна. Тоест, няма нищо по-различно като права, като ангажименти.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин Христосков отговори частично на въпроса, който исках да задам от гледна точка на устойчивост на отношенията, тъй като Конфедерация Швейцария е в особена категория на страните, които са в Европейското икономическо пространство.
Водещ в бъдеще ще бъде двустранният характер на спогодбата или на споразуменията, които са между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария? Това е моят въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Аз обаче искам да прибавя нещо към този въпрос, ако ми позволи доктор Колчаков.
Каква ще бъде всъщност съдбата на всички спогодби, които сме подписали до сега? Това е по-общият ми въпрос. Аз имам отговор на този въпрос, защото само преди един час се върнах от Берлин, където два дни се занимавахме с тези въпроси, тъй като утре Бундестагът ще ратифицира договора за присъединяване на Република България и не беше случайно посещението от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на здравеопазването, от Министерството на вътрешните работи. Те даже все още са там.
Иначе нагласата е договорът да бъде подкрепен със съответните бележки , но това е съвсем неофициално. Но мисля, че този въпрос е много важен – какво ще стане с досега подписаните договори и спогодби. Доктор Колчаков каза, че Конфедерация Швейцария е страна от Европейското икономическо пространство. За нея също важат нормите на Регламент 1408. То по-общият въпрос според мен е този.
Заповядайте, госпожице Кирова. Имате думата да отговорите на поставените Ви въпроси.
ВЕСЕЛА КИРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Абсолютно всички спогодби, които са сключени между Република България и държави-членки на Европейския съюз, ще бъдат заменени от разпоредбите на Регламент 1408.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: :Как ще стане тази замяна?
ВЕСЕЛА КИРОВА: Това ще стане автоматично, без никакъв допълнителен документ.
Тази спогодба предвижда възможност държавите-членки при двустранно съгласие да запазят отделни разпоредби от спогодбите, които създават по-благоприятни условия за гражданите или такива, които се основават на исторически причини, специфични обстоятелства в историята на двете държави и т.н.
Ние ще запазим някои разпоредби. Например в спогодбата с Австрия имаме такава разпоредба, с Германия – също. Например в спогодбата с Кипър също може би ще се опитаме да запазим някои разпоредби, които предвиждат превръщане на осигурителен стаж, тъй като в Кипър не е познато това понятие “осигурителен стаж”. Те имат “осигурителен доход”. Така че “осигурителния период” трябва да се превърне в “осигурителен доход”.
Тези специфични разпоредби, които не са уредени от Регламент 1408, има възможност да бъдат запазени, но трябва и двете страни да са съгласни.
А специално по отношение на спогодбата с Конфедерация Швейцария, тя ще продължи да действа и след 1 януари 2007 г., докато споразумението между Конфедерация Швейцария и Европейския съюз за свободно движение на хора не бъде разпростряно и върху България и Румъния. Както вече се каза тук, за новите десет държави-членки този процес е отнел две години след тяхното присъединяване към Европейския съюз. Ако съдим от този опит, би трябвали и при нас, горе-долу сигурно толкова време да действа тази спогодба.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Кирова.
Госпожо Христова, заповядайте. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие знаете, че в последните четири – пет години се положиха много усилия за подписване на двустранни спогодби за социално осигуряване между България и страни-членки на Европейския съюз.
Даже, тъй като този режим, в който влизаме от 1 януари 2007 г. на взаимна координация на социално-осигурителните схеми, е благоприятен за нас. Ние все още сме в режима, в който повече наши хора отиват в държави-членки на Европейския съюз, отколкото от страни-членки на Европейския съюз идват в България.
Така че ние за съжаление не успяхме да подпишем дори с някои страни такива спогодби и няма да успеем, например, със съседна Гърция. След много години усилия, явно, че засега България е заинтересована да има такива двустранни спогодби, защото Конфедерация Швейцария не е член на Европейския съюз. По този начин ние и с Швейцария влизаме в тази схема, в този режим на взаимна координация на социално-осигурителните схеми.
Мисля, че в тази връзка се разширяват възможностите за обезпечаване на социалната сигурност, разбира се, и на швейцарските граждани, но на българските граждани в по-висока степен според мен.
Затова аз мисля, че ние трябва да подкрепим тази ратификация.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Христова.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, коментари.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! В момента уточняваме с госпожа Касърова, че и тази спогодба, както и в другите такива, включително и за Регламент 1408, правата се разпростират назад във времето. Тоест, стажът, придобит до подписване и на ратифициране на спогодбата и от двата парламента, също се признава. Така че хората няма да загубят никакви права. И това, че Гърция забави подписването на споразумението или по-скоро умишлено отклоняваше подписването на спогодбата, в края на краищата влизането ни в Европейския съюз решава въпроса. Хората няма да загубят правата си.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, становища?
Господин Христосков имам един въпрос или по-скоро Ви моля за коментар. Вчера ме попитаха какво става с българските граждани, които са работили в чужбина и са упражнявали свободна професия, например преводачи.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Въпросът е в регистрацията и осигуряването. Ако са работили официално и са се регистрирали, плащали са си осигуровки, няма проблем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те са работили и в България, и в Германия. Една преводачка през цялото време е била в България преводач, но каза, че в Националния осигурителен институт няма информация за моя осигурителен период. Аз я попитах дали има осигурителни вноски. Тя отговори потвърдително. Попитах я кой е правил осигуровките. Тя отговори: не знам.
Затова казвам, че това не е въпрос, защото аз не можах да се ориентирам в ситуацията.
Колеги, в посолството ни в Германия имаме вече аташе, което отговаря по въпросите на социалната политика. Това е информация от съвсем отскоро, от няколко месеца. Това е доктор Тинка Троева. Една част от колегите я познават, тъй като тя беше съветник в Комисията по здравеопазването. Тя специално поръча, ако някой има някакви проблеми, веднага да се обръщаме към нея.
Тя поздрави и делегацията от Националния осигурителен институт, която е била там - госпожа Караиванова, госпожа Касърова.
Дискусиите и срещите, тъй като имахме страшно много срещи, бяха много интересни. Хората най-много се интересуваха по въпросите за миграционния натиск. Дали се очертава миграционна вълна от България към Германия. Министерството на труда и социалната политика се бяха подготвили и бяха се снабдили с много сериозни материали в тази насока. Раздадоха на всички заинтересовани народни представители, за да могат да имат информацията при утрешното гласуване в Бундестага. Те показаха националното представително проучване на “Галъп” за миграционните настроения на българските граждани във възрастта между 16 и 63 години. От това проучване става ясно, че 16 хиляди български граждани, предимно в младежка възраст, в тригодишен период имат намерение да емигрират във всички страни-членки на Европейския съюз. Но, подчертавам, за тези три години.
От всички тези 16 хиляди български граждани пет хиляди са с нагласа да търсят препитание в Германия. Оттам нататък стана ясно, че това не може по никакъв начин да застраши 200-милионния пазар на труда на Европейския съюз. В общи линии свободното движение на хора е регламентирано.
Министър Гайдарски също беше с нас. Всички тези въпроси, които сега са актуални и които ги разглеждаме и разискваме в Комисията по здравеопазване и тук, в нашата комисия, ги интересуваха и тях. Препитваха ни основно, за да са информирани за това дали сме готови за членството ни в Европейския съюз. Те знаят за какво става въпрос.
С господин Вайс, който е председател на Комисията по труда и социалните въпроси на Германия, който беше в България, имахме една много продължителна среща – повече от два часа и половина. Те в момента подготвят на ниво обсъждане в Народното събрание законопроект за изменение на техния закон за социалното осигуряване, като предвиждат възрастовата граница за пенсиониране да бъде 67 години за мъже и жени. Обаче предложението им е това да стане за 27 години, като всяка година с по един месец да нараства възрастта за пенсиониране. Независимо от това разсрочване на възрастта има страхотни протести в Германия в момента по обсъждания законопроект.
Разбира се, това са непопулярни мерки. Казаха, че е много добре да си жена в България в предпенсионна възраст, тъй като в България жените се пенсионират по-рано. Аз им обясних, че ние също възприехме стъпаловидния подход, но стъпката ни е от шест месеца.
Дискусиите бяха по всички въпроси на социалната политика, но най-много въпросите бяха свързани с евентуалните миграционни нагласи сред българите и за пазара на труда.
Това, което те споделиха, беше много интересно. Те са преминали от режим на активна политика на пазара на труда, към активираща такава и на въпрос какво означава това, те отговориха, че досега активните мерки не са дали очаквания резултат в продължение на доста години на пазара на труда.
Единият от докладчиците беше главния секретар Андърс, който е държавен секретар, тоест, той е заместник-министър. Той е човекът, който няма начин да не го познавате, госпожо Христова, защото той повече от 20 години се занимава с тази дейност. Той каза, че сега искат да сключват договори трудовите посредници с тези, които търсят работа, за да може да бъдат разписани отговорностите и на едната, и на другата страна, особено за тези, които получават обезщетение за безработица, тъй като те на практика през периода, през който получават обезщетение, са демотивирани и като излязат от този период, вече не са адекватни, след като са загубили навици в продължение на една година.
Това, което е много важно и интересно, е, че в едно семейство, ако един от членовете на семейството е осигурен, всички останали са с осигурителен статус. Осигуряването не е по гражданство, което е абсурдно при свободното движение на хора и капитали, а е като социалното осигуряване – на принципа на доходите от труд, на принципа на самоосигуряващи се и на служебни правоотношения.
Хората там се интересуват от квалификацията и преквалификацията на безработните. Те например казват, че е абсурдно да ограмотяваш човек на 50 години, тъй като казват, че това няма да доведе до никакви резултати, няма никаква ефективност. Но с обучение, квалификация и преквалификация ангажират работодателите, дават бонуси на работодателите, предимно на работодателите, за да могат да ги стимулират. Те имат проблеми с икономическия растеж. В момента нашият икономически растеж е много по-голям от техния, което е съвсем нормално.
Но в общи линии мерките, независимо, че и тяхната коалиция е нещо подобно на нашата – имат голяма коалиция – които предлагат, са предимно за стимулиране на икономическия растеж и са в пакет “стимулиране на работодателя” в общи линии.
Господин Христосков, да не пропусна да Ви кажа какво е мнението им по отношение на разпределението на осигурителните вноски между работник и работодател 50 : 50. Аз им казах, че ние се стремим да стигнем до съотношение 50 : 50. Председателят на Комисията по труда и социалните въпроси господин Вайс заяви, че те искат да излязат от тази схема. Но там конюнктурата на пазара е друга, икономическия растеж, конкуренстноспособността е друга и всички преференции са насочени към работодателите. Аз попитах: няма ли синдикати в тази държава? Те ми отговориха: те вече протестират.
Колеги, ако нямате повече въпроси, да подложим на гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет, се приема.
Колеги, благодаря ви за участието в заседанието. Желая ви лека вечер.
Закривам заседанието.(Закрито в 15,45 ч.)