Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
11/10/2006
Обсъждане и гласуване във връзка с Разпореждане № 650-01-359/28.09.2006 г., относно Указ № 396/21.09.2006 г. на Президента на Република България заедно с мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и добре дошли на всички гости.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, запознати сте с предварително обявения за днес проект за дневен ред, който включва една точка:
1. Обсъждане и гласуване във връзка с разпореждане № 650-01-359 от 28. 09. 2006 г. относно Указ № 396 от 21 септември 2006 г. от президента на Република България заедно с мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения предварителен дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения дневен ред.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане и гласуване във връзка с Разпореждане № 650-01-359/28.09.2006 г., относно Указ № 396/21.09.2006 г. на президента на Република България заедно с мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
2. Разни.
Колеги, тъй като в този парламент за първи път в Комисията по труда и социалната политика се връща законопроект с Указ на президента, ще си позволя да ви прочета текста от Конституцията, който регламентира действията при такива случаи.
“Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.”
А сега ще ви прочета какво казва Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание в този случай. Чета ви чл. 73:
“Чл. 73.(1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на Указ на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 71, като се гласуват само текстовете, които са оспорени.”
Предполагам, че всички сте се запознали с мотивите на президента на Република България за връщане на този закон за ново разглеждане, но ще си позволя да ги прочета още веднъж, за да можем да ги имаме предвид при предстоящото обсъждане.
“МОТИВИ
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание
на някои разпоредби от Закона за изменение и
допълнение на Закона за интеграция на хората
с увреждания, приет от Народното събрание
на 14 септември 2006 г.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Проследих с внимание дискусиите в парламента във връзка с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Като отчитам категоричния текст на чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, който изрично постановява, че старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото, оставам с убеждение, че разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания не отговориха на обществените очаквания за специално внимание от страна на държавата по отношение на гражданите в неравностойно социално положение.
Прокламираната в основния закон цел да изградим социална държава изисква внимателно и със загриженост да подхождаме към проблемите на хората с увреждания. Повишаването на качеството на живот и активното включване на тези български граждани в обществото би трябвало да е основен приоритет на Република България. Голяма част от хората с увреждания и днес продължават да са изолирани и неспособни да излязат извън домовете си, както поради недостъпната околна среда, така и поради липсата на адекватни средства, услуги и помощи, които дават възможност за тяхната интеграция.
Изграждането на солидарно общество и социална държава обуславя необходимостта от особена грижа към тази категория граждани. Гарантирането на благоприятни условия за интеграция на хората с увреждания би трябвало да е водещ мотив при вземането на отговорни политически и законодателни решения в тази област.
Една от прогласените цели на Закона за интеграция на хората с увреждания (чл. 2, т. 1) е създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания.
В същото време разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от закона урежда материалноправните предпоставки за получаването на месечна добавка за социална интеграция. Според тази разпоредба условия за това е трайното увреждане на лицето. Параграф 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания дава легална дефиниция на понятието “човек с трайно увреждане”. Според философията на закона наличието на степен на увреждане на здравето 50 и над 50 на сто е предпоставката за получаване на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 1.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Създадените с параграф 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания нови разпоредби – от чл. 42а до чл. 42ж, противоречат на целта, посочена в чл. 2, т. 1 и неоправдано ограничават кръга на лицата, които могат да ползват месечни добавки.
Категорично не мога да се съглася, че посоченият в мотивите на вносителите ефект – да се разшири достъпът на хората с увреждания до добавките за интеграция, е постигнат. Практически се получава точно обратното – съществено се ограничават права на български граждани в неравностойно социално положение. По този начин се стеснява значително възможността им за интеграция в обществото.
Като се ръководя от гореизложените мотиви, оспорвам § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, прието от Народното събрание на 14 септември 2006 г. и на основание чл. 101, ал. 1 от конституцията на Република България връщам този закон за ново обсъждане в Народното събрание.”
Уважаеми колеги, това бяха мотивите на господин президента на Република България, с които той връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, прието от Четиридесетото Народно събрание на 14 септември 2006 г.
Получили сме становище и от Министерството на труда и социалната политика, както и разчети към това становище. Аз ще си позволя да помоля госпожа Христова или госпожа Цанова или двете поотделно да изразят становището на Министерството на труда и социалната политика по отношение на предложените мотиви.
Заповядайте, имате думата.
Има думата госпожа Христова. Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е становището на Министерството на труда и социалната политика, с което предполагам, че сте се запознали.
Аз нямам намерение да повтарям мотивите в него. Единственото, което бих искала да добавя, е, че грижата за хората с увреждания е приоритет на Министерството на труда и социалната политика и не само хората, които са обект на този закон, а, разбира се, всички онези хора, които се намират в институциите, за които ние полагаме много грижи и всяка година получаваме средства за разкриване на нови алтернативни услуги, за деинституционализация, за повишаване качеството на грижа в институциите, включително и за децата с увреждания.
Само бих искала да напомня, че текстовете на закона, които сега са обект на нашето разглеждане, когато беше приет законът, са разглеждани в този вид, тъй като тогава самият закон предвиждаше доходен критерии, ако си спомняте. С отпадането на доходния критерий всъщност, за да бъдат средствата достатъчни, разписахме нещата в правилника. Но, така или иначе, ние сме приложили и справка за необходимите средства, както и една подробна справка за размера на месечната добавка за социална интеграция по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Последното, което искам да кажа, е още веднъж да потвърдя, че поддържаме становището на Министерството на труда и социалната политика във вида, в който ви е предоставено.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Христова.
Има думата госпожица Цанова. Заповядайте, госпожице Цанова.
СИЛВИЯ ЦАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Казвам се Силвия Цанова, заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, чийто териториални поделения обслужват Закона за интеграция на хората с увреждания по отношение на добавката за социална интеграция, изготвянето на социалния доклад и изготвянето на социалната оценка.
Аз само ще кажа няколко факти, които са от гледна точка на агенцията, тъй като не е без значение капацитетът, който обслужва законът. Ще кажа само едни данни за стандарт. В момента 463 социални работника обслужват 515 155 лица. Като стандарт се падат 1112 обслужвани лица на един социален работник. Като процедура се започва със социална анкета, която е освен посещение на място, и пълен доклад, който се прави по отношение на битовия, семейния и здравословния характер на даденото лице. Докладът е основа за изготвяне на социалната оценка и въз основа вече на тази оценка комисията преценява дали да се отпусне добавката на дадено лице или не.
В този смисъл смятам, че ще бъде доста затруднено без наличието на диференциран подход да се даде една професионална и обективна преценка за всяко едно обслужвано лице, още повече че в годините те се увеличават с оглед липсата на доходен критерий.
Така че аз се изказвам и допълвам тази факти в подкрепа на становището на Министерството на труда и социалната политика.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Цанова.
Колеги, заповядайте, имате думата.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност това, което мога да кажа, е да повторя изказването си от заседанието, на което разглеждахме закона на второ четене, тъй като аз с мотиви, каквито са изложени в указа на президента, с много сходни, с почти същите мотиви предложих § 2 да отпадне. Това беше моето предложение, ако си спомняте, а тук е отразено и в законопроекта, който гледахме на второ четене.
Наистина има точна дефиниция за хора с трайни увреждания. Този закон изключи цялата трета група от интеграционната добавка. Това, първо, е дискриминация на така наречената трета група инвалидност.
Второ, липсва диференцираният подход. Това е унифициран подход по групи. Каква методика ще се приема за диференциация, след като е казано: тази група толкова, тази група толкова, тази група толкова? За хората, които имат нужда от това, тези суми, макар и малки, в много случаи се оказват жизнено важни. На голяма част от тях сега те биват отнети. Драстично е това, че балнеолечение и рехабилитация се дава възможност само за хора с увреждания само над 90 процента. Ако това не е дискриминация и то жестока дискриминация, аз не знам какво друго можем да наречем по този начин.
Това, че бюджетът не беше направен добре, сме го казвали многократно, но пак се налага да го кажем. Затова именно е този огромен преразход. Тук имаме една таблица, но това не са аргументи. Това, че бюджетът е зле направен, че има преразход, това, че има корупция в ТЕЛК и НЕЛК, сме го казвали много пъти. На мой въпрос министър Гайдарски каза откровено: да, така е, има корупция и ние не можем да се справим. Цитирам дословно. Но това не означава, че трябва да са потърпевши хората с увреждания, които имат нужда, както казах, защото това са жизнено важни средства за тях, макар и малко.
Така че аз напълно подкрепям президента. Радвам се на това вето дори в мои материали в медиите апелирах към президента за това вето. Чисто политически аз мога да кажа, че усещам някакво удоволствие от това, че вие бламирате президента или министерството поне с това си решение и ще видим вие какво решение ще вземете, но, тъй като става дума за хора с увреждания, политиката трябва да бъде надалеч. Нека да оставим всичко, свързано с политика, а да мислим и да правим нещо, което да е истински добро, да помогне наистина на хората с увреждания.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Понева.
Колеги, заповядайте за други мнения.
Мога ли под формата на реплика да Ви попитам, госпожо Понева, какво означава “зле направен бюджет” точно за интеграцията на хората с увреждания и какво Вие предлагате като по-добър бюджет за интеграцията на хората с увреждания? Предлагате повече пари, предлагате други схеми или предлагате какво?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, първо, че трябваше схемата на диференцираност, но според степента на увреждане, да се даде в индивидуална методика. Трябваше наистина да има индивидуален подход. Но това, което се предлага в § 2, както казах, не е диференцирана схема. А такава индивидуална методика трябваше да има и трябваше да има далновидност, да е ясно колко са хората с увреждания, как расте броят им. Някаква статистика не може да не се води. Тя е задължителна. Трябва да се гледа далновидно, да се прави бюджет, който наистина е с перспектива, направен стратегическо, а не да се определят средства, за които беше ясно още при приемането на бюджета, че няма да са достатъчни.
А що се отнася до тези драстични скокове и увеличаването на броя на хората с увреждания, пак ще повторя, нямат вина хората, които наистина имат увреждания, които имат нужда от помощ, нямат вина, че корупцията в ТЕЛК-овете не може да бъде овладяна. Съжалявам, но това са факти, признати, както казах вече, и от самия министър.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Ще реагирам изключително остро на всичките Ви опити, когато се обсъжда бюджетът за следващата година, ако оспорвате парите за Министерството на труда и социалната политика, каквито опити сте правили през другите години. Не говоря точно за Вас, а за Вашата политическа сила. Само да сте оспорили някои от цифрите, които са за бюджета на Министерството на труда и социалната политика, понеже в момента предлагате да се увеличават парите, Вие или някои хора от Вашата парламентарна група – няма значение, не мога да персонифицирам – но всички, които говорят един път през годината за това да се увеличи обхватът на хората, които имат права по законите в социалната сфера, за хората, които пледират да се увеличават средствата за социалната политика през годината и в края на годината да говорят против бюджета на Министерството на труда и социалната политика, че Министерството на труда и социалната политика харчи 33 процента от разходната част на бюджета, че харчи 14,9 процента от брутния вътрешен продукт, тогава ще се противопоставя много остро и то с аргументи, които Вие в момента сервирате на комисията.
Разбира се, Вие имате право на всякакъв вид бележки, мнения и становища по закона. Никой не може да Ви отнеме това право.
Заповядайте, колеги. Извинявайте за емоционалното отклонение.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм един от вносителите на законопроекта.
Действително, когато обсъждаме един такъв закон, когато трябва да решаваме проблемите на хората с увреждания, трябва да гледаме от много страни, тъй като съм съгласен с това, което е посочено и във ветото на президента, че трябва да изграждаме една социална държава. Но такава социална държава не можем да изградим за една година и с един закон. Този закон действа от 2004 г. Бил е приет с ясното съзнание, че държавата трябва да помага на хората с увреждания.
Ние също сме се водили от тази мисъл, когато сме искали промени в Закона за интеграция на хората с увреждания. Но трябва да си даваме ясна сметка и за това доколко нашата държава може да отдели ресурс за хората с увреждания, какво може да отдели за пенсионерите, какво може да отдели за майките, тъй като ние приехме наскоро и промени в Кодекса за социалното осигуряване. Там също са необходими и финансови средства.
Така че ние, тримата вносители, сме се ръководили от това също да помогнем на хората с увреждания. Но по този индивидуален подход, който трябва да изградим, трябва да работим заедно, защото това е трудно нещо. Аз много съм си мислил за това. Ако приемем закона и го отворим за всички хора с увреждания, а пък след това да готвим методика и с методиката да се опитаме да ограничим кои имат право и които нямат право на добавка за интеграция, може би е
Аз не съм споделял пред другите, но мога да кажа, че този подход трябва да съществува, защото аз самият, ако трябва да получавам такива добавки, в момента мога да ги получавам. Значи в закона има нещо, което ние трябва да променим в бъдеще. С текста, който приемаме, вярно е, че не помагаме на всички хора и не можем на всички хора с увреждания да дадем необходимата интеграционна добавка. Това, което казахме и което е направено, ще го правим стъпка по стъпка, давайки право, първо, на хората с увреждания над 50 процента да получават такава добавка за обучение, което е повече от това, което е съществувало законно или незаконно, уредено с правилника. Това е една крачка напред. Плащането на общинския наем също е една крачка напред.
Съгласен съм, че има още много какво да правим, дължим на хората с увреждания много, но пак трябва да се съобразяваме с това какво може държавата да помогне. Вие сте получили и разгледали данните от пресмятанията. Вярно е, че не всички хора могат да се възползват от тази интеграционна добавка, но при един вариант допълнително в бюджета да бъдат заделени средства около 500 млн. лв. и да бъдат дадени за хората с увреждания, мисля, че всички си дават сметка какво би се получило с бюджета и на Националния осигурителен институт, и другите промени, които имаме намерение да правим в социалната политика.
Разбира се, желанието на всички е голямо. Ако можехме да дадем добавка на всички хора с увреждания, да я дадем. Но, когато погледнем в по-глобален аспект, когато разговаряме по време на срещите, които провеждаме, си даваме сметка, че всичко това е въпрос и на ресурс. Хората с увреждания искат да получат добавка, майките искат, имаме демографска криза, там също трябва да отделяме средства за повишаване на раждаемостта. Там също има проблеми, независимо, че всички знаят, че увеличихме периода на майчинството от 135 на 315 дни. Но явиха се други проблеми.
Така че, когато говорим, трябва един път емоционално да подкрепяме хората с увреждания, но от друга страна да си даваме сметка за реалните възможности. Никой не е против хората с увреждания. Но трябва да правим такива промени в законодателството, че да можем да удовлетворяваме всички, които имат нужда от социалната политика, която трябва да провеждаме последователно.
Аз съм на мнение, че ако тази година сме направили стъпката в две направления, следващата година можем да направим стъпката и в друго направление със завишаване на кръга на хората, които имат нужда от такива добавки по някои от другите седем вида добавки. Но на този етап ми се струва, че това са възможностите на нашата държава и ние трябва да се съобразяваме с тези възможности.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Колеги, заповядайте за други мнения.
Има думата заместник-министър Иванка Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, господин председател, че взимам втори път думата. Но просто исках да обърна внимание, че даването на възможност на всички хора с увреждания от 50 до 100 процента да имат възможността да получат всички интеграционни добавки, с прецизиране на социалната оценка от социалните работници или от комисията, това изисква изключително голям административен капацитет на комисиите. Искам да обърна внимание на това на уважаемите народни представители. Все пак този закон действа от 2005 г. Комисиите работят от същата година. Ние сме разговаряли с това и с неправителствения сектор, че за изграждане на такъв капацитет се изисква наистина голяма квалификация, много обучение на самите членове на комисиите, разбира се, разширяване на щата на Агенцията за социално подпомагане, за да не допуснем нецеленасочено раздаване на такива интеграционни добавки.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, зная, че почти всички от нас искат да направят нещо за хората. Ние и затова сме в тази комисия не под натиска, а с желанието наистина да работим в тази сфера, за която се предполага, че имаме определена подготовка и определен афинитет, а може би и определени ангажименти, които някои от нас са поели към определени категории хора.
Но смятам, че наистина, когато говорим за хората с увреждания, а това е една неравностойна категория хора в нашето общество, никой от нас не е равнодушен. Знаете, че даже по инициатива на Деница Димитрова и на други колеги ние изградихме и група, с която имахме среща само преди по-малко от един час, където отново с подобаваща загриженост обсъдихме проблема.
Аз също бях от хората – спомняте си – които в дебата по този законопроект направих доста изказвания, свързани и с това, че е време за определена част от твърде многото – 850 хиляди и отгоре – хора с увреждания наистина да направим повече от това, което можем и което те искат и очакват.
Но започвам да чувам като че ли по-често гласа на тези хора. Чухме го и преди половин час, че нещо в самата система все още не е доотработено, не е улегнало през тази една година и може би опасенията на тези хора са, че не толкова се решават проблеми на интеграцията им в обществото, колкото на социалното подпомагане.
Това ме кара да мисля, че ние наистина имаме какво да работим в тази посока. Ние си дадохме дума да се срещнем през следващата седмица с двамата министри – на финансите и на труда и социалната политика – да видим кои са приоритетите, дали правилно са разчетени абсолютно всички потребности до тук, дали нямаме някои пропуски през изтеклата година, през миналата година, дали не можем да пренаредим тези приоритети, докато още не е приет бюджетът, разбира се, и по този начин да отговорим на очакванията на тези хора.
А иначе президентът категорично е прав за това, че ние трябва да застанем открито пред хората с увреждания, да можем да ги гледаме в очите и да знаем, че те от нас очакват да променим така законодателството, че повече да отговаряме на техните потребности и изисквания.
Аз смятам, че ние към този момент, след като прочетох и цифрата, която може да реши проблема, не сме готови да отговорим на обществените очаквания, въпреки огромното си желание и въпреки вътрешната борба, която всеки от нас изпитва, че не може да реши този очеваден проблем.
Така че аз ви предлагам всички заедно да работим в тази посока и в процеса на обсъждане на бюджета да отвоюваме онова, което е заложило в своите предложения Министерството на труда и социалната политика и да не се отказваме да работим по посока на подобряване на закона. А даже имаше, ако си спомняте, в едно от изказванията и което ни подсказаха и хората с увреждания, че трябва да мислим и за коренни промени в някои от записаните до сега тези в този закон.
Така че си мисля, че вратата е отворена и ние имаме право и задължение оттук нататък да работим в тази посока, въпреки че към този момент сигурно не можем да подкрепим онова, което иска от нас президентът, защото сумата наистина е зашеметяващо голяма.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има думата госпожица Деница Димитрова. Заповядайте, госпожице Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на неправителствени организации!
Първо, искам да кажа, че аз не съм против това колкото се може повече хора да получават интеграционна добавка. Но аз от собствен опит и от опита на мои приятели знам, че тя много, много малко допринася за интеграция на хората с увреждания. Тези средства, които се предоставят, са изключително малко, давани на калпак. Мисля си, че много по-важно е да се работи към това да има приобщаващо образование, да има интегрирано образование, да се въведе това правило за назначаване на хората с увреждания в държавната администрация, както и много други такива моменти, които наистина биха помогнали на хората с увреждания да бъдат интегрирани.
Това, което правим в момента с интеграционната добавка, е просто социално подпомагане.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Димитрова.
Колеги, има ли други мнения?
Това, което казахте, госпожице Димитрова, ме накара да се опитам да кажа няколко неща, които съм ги казвал по друг повод, но сега трябва да го кажа по следния начин.
В социалната политика колкото и да се увеличават парите в което и да е направление на социалната политика, моментално кръгът на така наречените правоимащи се увеличава. Аз много мразя тези думи “имат право”. Какво означава “да имат право”? Да имат право означава някой да ти даде тези пари. “На мен ми се полагат” – се казва много често. Това в никакъв случай не води до разумна социална политика. В никакъв случай не води до интегриране в случаи на хората с увреждания в обществото.
Ето, ние сега говорим за повече пари. Миналата година – госпожа Томова ще ви каже – бюджетът по този закон беше 76 млн. 800 хил. лв., а за тази година 126 млн. 800 хил. лв. Вижте за какво увеличение става въпрос. Някой по някакъв начин в обществото да е усетил ефекта от това увеличение? Да сте видели хора с увреждания повече по улиците, които да са съответно адаптирани, да сте видели повече хора с увреждания да заемат работни места не само по текстовете на Кодекса на труда? Да сте видели хора в училищата, които да са интегрирани адекватно на това увеличение на финансовия ресурс? Не казвам, че ги няма, не отричам в никакъв случай това, което е направено. Но говоря за това какъв е ефектът от увеличението на парите, за да се върна на темата “какво е необходимо да се направи” – повече финансов ресурс или всички тези критерии трябва да се обсъдят отново по начин, по който да се даде възможност на хората да получават интеграционна добавка, а не тя “да им се полага”.
Ние говорим, че превръщаме този закон в закон за социално подпомагане или тези пари, които ги даваме за интеграционна добавка, се превръщат в социално подпомагане. Ами, ако на всички, които са с увреждания над 50 процента им дадем тези пари, какво означава това? Това не е ли социално подпомагане?
Нека да се замислим върху тези въпроси. Те са много важни. Не са толкова важни, защото ги казвам аз, но аз ги разбирам по този начин. Ако дадем на всички хора с трайни увреждания, тоест, на всички хора с процент на загубена работоспособност над 50 процента, тогава това какво означава? На всички поравно, универсален подход.
Аз категорично не съм за универсалния подход. Мразя – извинявам се за грубия израз – но не мога да подкрепя в никакъв случай раздаването на пари или каквото и да е на калпак. Пак се извинявам за думата. Груба е, но е точна. Не може да се раздава социалната политика. Трябва да се подхожда според индивидуалните потребности. Неслучайно това сме го записали. Неслучайно сме записали “според индивидуалните потребности” още в чл. 13 и т.н.
Ако ние се обединим около това, че има резерви в този о чл. 42, букви от “а” до “ж”, има резерви по отношение на това различните плащания по този закон, различните видове интеграционни добавки да се определят от тези комисии по методика, това е съвсем различно нещо. Ако методиката трябва да я обсъдим и вероятно ще я обсъдим с Националния съвет на хората с увреждания, и ако приемем там най-добрите критерий, по които да се разпределят тези финансови средства, да се отпуска – не знам дали е най-точната дума, но като че ли е най-близо до истината – тази интеграционна добавка, нещата ще бъдат съвсем различни.
Аз чух нещо, които също не ми харесва и ще ви кажа защо. Казваме: за хората с увреждания над 90 процента даваме за рехабилитация и санаториално-курортно лечение. Вярно е, че даваме и на придружители веднъж годишно. Аргументът, който чух, ме шокира направо. Няма да казвам кой ми го каза. Казва се така: тези хора нямат възможност по никакъв начин да се върнат в групата на тези от втора група, както я наричахме преди. Тоест, тази интеграционна добавка трябва да я даваме на хората с увреждания между 50 и 70 процента, за да не стигнат до 90 процента. А това не означава ли дискриминиране на другата група? Категорично това означава!
Не говоря за Вашето изказване, госпожо Понева. Това го чух от хора с увреждания, което е още по-смущаващо за мен. Така че тук трябва да имаме много сериозна дискусия тъкмо по тези критерии.
Въпросът е в рамките на финансовия ресурс, този, който имаме или който ще го имаме за следващата година, за който ще трябва да се преборим, трябва да направим така, че да намерим най-добрите критерии, най-добрите механизми, най-точните формулировки в тази методика, които да определят интеграционна добавка не, както сега казват, средно по две или по три интеграционни добавки. Не може да се подхожда по този начин. Ако на един човек с увреждания му се определят две или три интеграционни добавки, на другия може да се определи само една, на друг може да се определят четири в зависимост от индивидуалните потребности. Не може да има унифициране нито на методиката, нито на модела на раздаване на добавките. Трябва всеки един човек с увреждане да бъде индивидуално разгледан, обсъден от всички експерти, които ги има и които ги няма. В закона има възможност за допълнително привличане на експерти и специалисти, които да помогнат на този човек да се интегрира в обществото.
Сега в случая говорим само за този закон. Госпожа Христова, госпожа Томова, госпожица Цанова ще ви кажат още колко други закони има – не е важна цифрата – по които има права, по които има законово вменени ангажименти не само на агенцията, а включително и на държавни и общински институции и т.н., които трябва да помогнат за интегрирането на тези хора с увреждания. Иначе, ако разчитаме само на това да има повече пари, да ги раздаваме с банкомат по 8,25: вземам ги, защото ми се полагат, нищо няма да постигнем.
Точно затова аз няма да подкрепя това вето. Не защото съм против хората с увреждания, винаги съм казвал, че в никакъв случай нито народните представители, нито обществото трябва да бъдат разделени по този критерий: едните са тези, които мислят за хората с увреждания, а другите са против тях. Няма такова нещо. Не съм видял за тези години в Народното събрание, а те не са малко, човек, който да е против хората с увреждания. Няма такъв човек. Обаче трябва при всички положения да сме наясно, както каза госпожа Панева преди малко, че трябва да има приоритети, че трябва да има принципи и трябва да има справедливост. Тя не може в никакъв случай да бъде 100 процентова, но трябва да се опитваме не да отговаряме непрекъснато на нарастващите потребности, а да отговаряме адекватно на тези потребности.
Това е според мен нещото, което трябва да уточним в рамките на моето разбиране за индивидуалния, а не за универсалния подход. Съжалявам, ако някой не харесва това у мен, но аз съм привърженик – смея да го кажа и не само смея да го кажа, а мога да се аргументирам – на индивидуалния подход. Универсалният не ми допада, не знам защо.
Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Станкова.Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, искам само да добавя в хода на Вашите мисли едно изречение, което си спомних по време на разговора преди около един час. Доктор Данчева даже спомена този факт, че фактически броят на хората с действителните увреждания намаляват, всъщност те не се увеличават. Това ни дава право да помислим още веднъж и наистина много сериозно да се разгледа по-нататък този елемент, за който Вие казахте – за този индивидуален подход в прилагането на методиката. Тя самата го каза преди по-малко от един час.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Колеги, има ли други мнения?
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че случая, който разглеждаме, на пръв поглед е елементарен – дали да подкрепим президента и да потърсим повече ресурси за задоволяване на потребности, които са очаквани, или да запазим статуса, който имаме към момента.
Аз мисля, че и в двете посоки аз лично не мога да намеря решение. Ние сме изправени пред друг тип предизвикателство и то е с немалкото държавни ресурси, които заделяме за социална политика и които, като ги погледнем като процент от бюджета и от брутния вътрешен продукт, спрямо европейските страни сме много напред – бихме казали. Отделяме значителни средства.
Въпросът е не само да усвояваме тези средства - и това сме го оставили сега отново на плещите на държавата и на нейните институции – а да започнем да разсъждаваме като европейците как да оползотворяваме тези средства, тоест, каква е ефективността и каква работа вършим с тях.
Само ще маркирам, че ние идваме от едно общество, от една държава, в която беше доктринирано всеки, който е с увреждания, да бъде пратен вдън горите тилилейски и то в буквалния смисъл на думата, за да не срами обществото. Това беше комунистическата теза. Ние знаехме и за домовете с психиатрични увреждания, и за децата, които бяха със съответните увреждания.
Направихме първа крачка, а тя беше да вкараме всички тези домове и институции в градовете, за да бъдат хората социализирани. Сега правим втора крачка. Аз ще маркирам само например това, че в Министерство на образованието и науката сега стартираха ресурсните центрове и децата, които имат ментални увреждания, отиват в нормалните общества.
По отношение на хората с увреждания, които са предмет на днешното разглеждане – аз преди малко споделих с моите колежки – аз бях впечатлен от практиката на една свръхлиберална държава като САЩ, в която виждах как частния капитал работи с хора с увреждания, като обществото подпомага тези усилия.
Пак ще се върна на европейските програми и на европейската философия. Парите, които се дават на страни като нашата, са подпомагащи, допълващи усилията на нашата държава и това се прави по отношение на бизнеса. Тук това, което аз очаквам да направим, е не толкова да се опитваме да заделяме още по-голям процент от бюджета за тези нужди, защото парите никога няма да стигнат, ако са пасивно раздавани, а да натоварим държавата и институциите и да започнат да работят по европейската философия, да ангажираме партнирането с бизнеса, с неправителствените организации и то на първо място на хората с увреждания, но общините, защото ние сме правили такива програми, и на такива форуми като днешния, да обсъждаме само каква е ефективността на средствата, които даваме, и как организацията на хората с увреждания оценяват усилията и средствата, които са заделени за тази дейност.
Така че ние сме по средата на пътя към истината и нека моите колеги, които споделят лявата идея да не ми се обиждат, но такава е социалната практика. Ние в момента сме точно между практиките на развитите страни и това, което беше в миналото. Така че нито усилията на президента днес в посока да се опитаме да търсим нови ресурси, нито пък сегашният статус могат да ни задоволят. Ние единствено можем да си поставим – пак повтарям – целта с тези немалко средства, които заделяме, да свършим много повече работа и единственият критерий да бъде как организацията на хората с увреждания оценяват програмите, чрез които се реализират тези средства.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Колчаков, с цялото ми уважение и симпатия към Вас и опита, който имате, в което съм убедена, искам да Ви кажа, че много грубо политически подходихте. Малко грубичко беше.
Но искам да подчертая и с това ще завърша, че в крайна сметка преди години бяхме свидетели на това, че по Програма ФАР идваха и казваха каква невероятна система на здравеопазване сме направили. Аз не смятам, че в тези домове хората бяха захвърлени на боклука. Напротив, ние просто загубихме в тези 15 години всичко добро, което бяхме създали.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, доктор Станкова.
Доктор Колчаков, ако желаете, можете да отговорите.
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз мисля, че няма смисъл да отговарям. Аз съм го казвал и друг път – нормално е да се движим с различна скорост. Нормално е социалистите да сте най-пристрастени към комунизма. Затова ние се движим по-бавно от другите страни. Вие просто сте най-бавния кораб в българската армада и затова се движим бавничко. Но и вие се променяте, слава Богу.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Колеги, социалната политика, доколкото на мен ми е известно, нито е лява, нито е дясна, тя трябва да бъде адекватна и ефективна според мен. Опитвам се да обединя двете позиции, които са диаметрално противоположни.
Има ли други мнения, колеги? Тази дискусия много пъти сме я водили.
Има думата госпожа Понева. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Виждам, че няма други желаещи, затова ще си позволя още малко време да ви отнема.
Доктор Адемов, това, което Вие казахте преди малко във Ваше по-пространно изказване, подкрепям 100 процента. Наистина не унификация, а диференциация ни е потребна. Наистина не трябва на всички по равно да се дава. Това, разберете, а съм и сигурна, че тук никой не иска това, за което става дума.
Абсолютно Ви подкрепям, доктор Адемов. Но това противоречи абсолютно на закона, който вие предлагате и приемате. Какъв индивидуален подход? Вие казахте нещо, дословно цитирам: всеки случай трябва да бъде индивидуално огледан. Как ще бъде огледан индивидуално всеки случай, като той е вкаран в групата, която няма право на еди какво си? Той вече е унифициран в тази група. Така че какъв индивидуален подход предлагате?
Затова е правилно наистина да отпадне този § 2 и да се разработи бързо тази индивидуална методика. Нека да бъде наистина такава – индивидуална. Да се диференцира не означава да се изключат хора, които абсолютно имат право на добавка и няма защо да се притесняваме от този термин, тъй като хората с увреждания не са със същата работоспособност като здравите, не са равнопоставени. Напротив, те са неравнопоставени с останалите хора, които са абсолютно здрави, прави и могат да работят. Те не могат по същия начин да се трудят и те нямат вина за това.
Затова държавата е длъжна да ги подкрепи. Така че това, че им се полага нещо, съвсем не е срамно като термин и не е невярно. Но точно това е важното – индивидуалният подход. Нека да бъде изработен този индивидуален подход. С този закон се лишават именно хора за индивидуален подход.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Много добре Ви разбирам, госпожо Понева. Но това, че се полага нещо, мотивира много хора да плащат в ТЕЛК-овете, да плащат и на друго място. Затова, моля ви, дайте да си оправим нравствената, ценностната система, да упражним повече контрол върху тези институции и тогава да започнем да даваме толкова много пари, които съм сигурна, че няма да се пилеят. Иначе мотивацията ни е сбъркана.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Европейската практика освен пари – понеже говорим за даване, нищо, че аз не подкрепям този термин – предлага и услуги, социални услуги. Много ви моля, нека да не говорим само за пари.
Има думата госпожа Томова. Заповядайте, госпожо Томова.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Казвам се Мария Томова и съм директор на Дирекция “Социална закрила и социална интеграция” в Министерството на труда и социалната политика.
Провокирана съм да се изкажа от едно от последните изказвания на госпожа Понева. Става дума за индивидуалния и диференцирания подход. В никакъв случай не смятаме, че индивидуалният подход противоречи на диференцирания подход. Всъщност със законопроекта, който ние подкрепяме, се предлага в рамките на диференцирания подход да се отчитат индивидуалните потребности на хората с увреждания. Тоест, след като сме отчели критерия “вида на заболяването, степента на намалената работоспособност”, ние тогава въвеждаме и индивидуалния подход към всеки човек. Защото в случая се оказа, че всички хора с трайни увреждания имат право да получават добавка за социална интеграция, без нормативно определени някакви критерии. А такива права малко са регламентирани.
Единственият критерий остава индивидуалната преценка на социалната комисия. А тази индивидуална преценка, както всички можем да предполагаме, ще създаде и предпоставки за корупционни практики. Това бих искала да уточня.
Всъщност искам още нещо да допълня. Ние всички знаем все пак, че и пенсиите за инвалидност, при които има и осигурителен принос, също са диференцирани, съобразени със степента на намалената работоспособност.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Томова.
Има ли други мнения, колеги? Има ли други становища или да ги оставим за пленарна зала, където също ще има дискусия?
Ако няма други желаещи, искам да ви обърна внимание, че тук има една подробност, която трябва да е ясна. Когато се гласува отлагателно вето на президента, се подлага на повторно гласуване закона, който вече е приет от Народното събрание. Тоест, който е за закона, на практика е против президентското вето.
Затова подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания в частта му относно § 2, приет на 14 септември 2006 г., върнат с Указ № 396 на президента на Република България за ново обсъждане в Народното събрание.
Пак повтарям. Който гласува в подкрепа на върнатия закон, гласува против президентското вето и обратното. Решението на комисията се взема с мнозинство от присъстващите.
Моля, гласувайте отново Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
"За" - 11, "против" – 1, "въздържали се" - 3.
Законът за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания се приема отново.
Благодаря Ви, колеги.
С това изчерпахме дискусията. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,05 ч.)
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и добре дошли на всички гости.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, запознати сте с предварително обявения за днес проект за дневен ред, който включва една точка:
1. Обсъждане и гласуване във връзка с разпореждане № 650-01-359 от 28. 09. 2006 г. относно Указ № 396 от 21 септември 2006 г. от президента на Република България заедно с мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения предварителен дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения дневен ред.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане и гласуване във връзка с Разпореждане № 650-01-359/28.09.2006 г., относно Указ № 396/21.09.2006 г. на президента на Република България заедно с мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
2. Разни.
Колеги, тъй като в този парламент за първи път в Комисията по труда и социалната политика се връща законопроект с Указ на президента, ще си позволя да ви прочета текста от Конституцията, който регламентира действията при такива случаи.
“Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.”
А сега ще ви прочета какво казва Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание в този случай. Чета ви чл. 73:
“Чл. 73.(1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на Указ на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 71, като се гласуват само текстовете, които са оспорени.”
Предполагам, че всички сте се запознали с мотивите на президента на Република България за връщане на този закон за ново разглеждане, но ще си позволя да ги прочета още веднъж, за да можем да ги имаме предвид при предстоящото обсъждане.
“МОТИВИ
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание
на някои разпоредби от Закона за изменение и
допълнение на Закона за интеграция на хората
с увреждания, приет от Народното събрание
на 14 септември 2006 г.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Проследих с внимание дискусиите в парламента във връзка с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Като отчитам категоричния текст на чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, който изрично постановява, че старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото, оставам с убеждение, че разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания не отговориха на обществените очаквания за специално внимание от страна на държавата по отношение на гражданите в неравностойно социално положение.
Прокламираната в основния закон цел да изградим социална държава изисква внимателно и със загриженост да подхождаме към проблемите на хората с увреждания. Повишаването на качеството на живот и активното включване на тези български граждани в обществото би трябвало да е основен приоритет на Република България. Голяма част от хората с увреждания и днес продължават да са изолирани и неспособни да излязат извън домовете си, както поради недостъпната околна среда, така и поради липсата на адекватни средства, услуги и помощи, които дават възможност за тяхната интеграция.
Изграждането на солидарно общество и социална държава обуславя необходимостта от особена грижа към тази категория граждани. Гарантирането на благоприятни условия за интеграция на хората с увреждания би трябвало да е водещ мотив при вземането на отговорни политически и законодателни решения в тази област.
Една от прогласените цели на Закона за интеграция на хората с увреждания (чл. 2, т. 1) е създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания.
В същото време разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от закона урежда материалноправните предпоставки за получаването на месечна добавка за социална интеграция. Според тази разпоредба условия за това е трайното увреждане на лицето. Параграф 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания дава легална дефиниция на понятието “човек с трайно увреждане”. Според философията на закона наличието на степен на увреждане на здравето 50 и над 50 на сто е предпоставката за получаване на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 1.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Създадените с параграф 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания нови разпоредби – от чл. 42а до чл. 42ж, противоречат на целта, посочена в чл. 2, т. 1 и неоправдано ограничават кръга на лицата, които могат да ползват месечни добавки.
Категорично не мога да се съглася, че посоченият в мотивите на вносителите ефект – да се разшири достъпът на хората с увреждания до добавките за интеграция, е постигнат. Практически се получава точно обратното – съществено се ограничават права на български граждани в неравностойно социално положение. По този начин се стеснява значително възможността им за интеграция в обществото.
Като се ръководя от гореизложените мотиви, оспорвам § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, прието от Народното събрание на 14 септември 2006 г. и на основание чл. 101, ал. 1 от конституцията на Република България връщам този закон за ново обсъждане в Народното събрание.”
Уважаеми колеги, това бяха мотивите на господин президента на Република България, с които той връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, прието от Четиридесетото Народно събрание на 14 септември 2006 г.
Получили сме становище и от Министерството на труда и социалната политика, както и разчети към това становище. Аз ще си позволя да помоля госпожа Христова или госпожа Цанова или двете поотделно да изразят становището на Министерството на труда и социалната политика по отношение на предложените мотиви.
Заповядайте, имате думата.
Има думата госпожа Христова. Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е становището на Министерството на труда и социалната политика, с което предполагам, че сте се запознали.
Аз нямам намерение да повтарям мотивите в него. Единственото, което бих искала да добавя, е, че грижата за хората с увреждания е приоритет на Министерството на труда и социалната политика и не само хората, които са обект на този закон, а, разбира се, всички онези хора, които се намират в институциите, за които ние полагаме много грижи и всяка година получаваме средства за разкриване на нови алтернативни услуги, за деинституционализация, за повишаване качеството на грижа в институциите, включително и за децата с увреждания.
Само бих искала да напомня, че текстовете на закона, които сега са обект на нашето разглеждане, когато беше приет законът, са разглеждани в този вид, тъй като тогава самият закон предвиждаше доходен критерии, ако си спомняте. С отпадането на доходния критерий всъщност, за да бъдат средствата достатъчни, разписахме нещата в правилника. Но, така или иначе, ние сме приложили и справка за необходимите средства, както и една подробна справка за размера на месечната добавка за социална интеграция по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Последното, което искам да кажа, е още веднъж да потвърдя, че поддържаме становището на Министерството на труда и социалната политика във вида, в който ви е предоставено.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Христова.
Има думата госпожица Цанова. Заповядайте, госпожице Цанова.
СИЛВИЯ ЦАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Казвам се Силвия Цанова, заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, чийто териториални поделения обслужват Закона за интеграция на хората с увреждания по отношение на добавката за социална интеграция, изготвянето на социалния доклад и изготвянето на социалната оценка.
Аз само ще кажа няколко факти, които са от гледна точка на агенцията, тъй като не е без значение капацитетът, който обслужва законът. Ще кажа само едни данни за стандарт. В момента 463 социални работника обслужват 515 155 лица. Като стандарт се падат 1112 обслужвани лица на един социален работник. Като процедура се започва със социална анкета, която е освен посещение на място, и пълен доклад, който се прави по отношение на битовия, семейния и здравословния характер на даденото лице. Докладът е основа за изготвяне на социалната оценка и въз основа вече на тази оценка комисията преценява дали да се отпусне добавката на дадено лице или не.
В този смисъл смятам, че ще бъде доста затруднено без наличието на диференциран подход да се даде една професионална и обективна преценка за всяко едно обслужвано лице, още повече че в годините те се увеличават с оглед липсата на доходен критерий.
Така че аз се изказвам и допълвам тази факти в подкрепа на становището на Министерството на труда и социалната политика.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Цанова.
Колеги, заповядайте, имате думата.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност това, което мога да кажа, е да повторя изказването си от заседанието, на което разглеждахме закона на второ четене, тъй като аз с мотиви, каквито са изложени в указа на президента, с много сходни, с почти същите мотиви предложих § 2 да отпадне. Това беше моето предложение, ако си спомняте, а тук е отразено и в законопроекта, който гледахме на второ четене.
Наистина има точна дефиниция за хора с трайни увреждания. Този закон изключи цялата трета група от интеграционната добавка. Това, първо, е дискриминация на така наречената трета група инвалидност.
Второ, липсва диференцираният подход. Това е унифициран подход по групи. Каква методика ще се приема за диференциация, след като е казано: тази група толкова, тази група толкова, тази група толкова? За хората, които имат нужда от това, тези суми, макар и малки, в много случаи се оказват жизнено важни. На голяма част от тях сега те биват отнети. Драстично е това, че балнеолечение и рехабилитация се дава възможност само за хора с увреждания само над 90 процента. Ако това не е дискриминация и то жестока дискриминация, аз не знам какво друго можем да наречем по този начин.
Това, че бюджетът не беше направен добре, сме го казвали многократно, но пак се налага да го кажем. Затова именно е този огромен преразход. Тук имаме една таблица, но това не са аргументи. Това, че бюджетът е зле направен, че има преразход, това, че има корупция в ТЕЛК и НЕЛК, сме го казвали много пъти. На мой въпрос министър Гайдарски каза откровено: да, така е, има корупция и ние не можем да се справим. Цитирам дословно. Но това не означава, че трябва да са потърпевши хората с увреждания, които имат нужда, както казах, защото това са жизнено важни средства за тях, макар и малко.
Така че аз напълно подкрепям президента. Радвам се на това вето дори в мои материали в медиите апелирах към президента за това вето. Чисто политически аз мога да кажа, че усещам някакво удоволствие от това, че вие бламирате президента или министерството поне с това си решение и ще видим вие какво решение ще вземете, но, тъй като става дума за хора с увреждания, политиката трябва да бъде надалеч. Нека да оставим всичко, свързано с политика, а да мислим и да правим нещо, което да е истински добро, да помогне наистина на хората с увреждания.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Понева.
Колеги, заповядайте за други мнения.
Мога ли под формата на реплика да Ви попитам, госпожо Понева, какво означава “зле направен бюджет” точно за интеграцията на хората с увреждания и какво Вие предлагате като по-добър бюджет за интеграцията на хората с увреждания? Предлагате повече пари, предлагате други схеми или предлагате какво?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, първо, че трябваше схемата на диференцираност, но според степента на увреждане, да се даде в индивидуална методика. Трябваше наистина да има индивидуален подход. Но това, което се предлага в § 2, както казах, не е диференцирана схема. А такава индивидуална методика трябваше да има и трябваше да има далновидност, да е ясно колко са хората с увреждания, как расте броят им. Някаква статистика не може да не се води. Тя е задължителна. Трябва да се гледа далновидно, да се прави бюджет, който наистина е с перспектива, направен стратегическо, а не да се определят средства, за които беше ясно още при приемането на бюджета, че няма да са достатъчни.
А що се отнася до тези драстични скокове и увеличаването на броя на хората с увреждания, пак ще повторя, нямат вина хората, които наистина имат увреждания, които имат нужда от помощ, нямат вина, че корупцията в ТЕЛК-овете не може да бъде овладяна. Съжалявам, но това са факти, признати, както казах вече, и от самия министър.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Ще реагирам изключително остро на всичките Ви опити, когато се обсъжда бюджетът за следващата година, ако оспорвате парите за Министерството на труда и социалната политика, каквито опити сте правили през другите години. Не говоря точно за Вас, а за Вашата политическа сила. Само да сте оспорили някои от цифрите, които са за бюджета на Министерството на труда и социалната политика, понеже в момента предлагате да се увеличават парите, Вие или някои хора от Вашата парламентарна група – няма значение, не мога да персонифицирам – но всички, които говорят един път през годината за това да се увеличи обхватът на хората, които имат права по законите в социалната сфера, за хората, които пледират да се увеличават средствата за социалната политика през годината и в края на годината да говорят против бюджета на Министерството на труда и социалната политика, че Министерството на труда и социалната политика харчи 33 процента от разходната част на бюджета, че харчи 14,9 процента от брутния вътрешен продукт, тогава ще се противопоставя много остро и то с аргументи, които Вие в момента сервирате на комисията.
Разбира се, Вие имате право на всякакъв вид бележки, мнения и становища по закона. Никой не може да Ви отнеме това право.
Заповядайте, колеги. Извинявайте за емоционалното отклонение.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм един от вносителите на законопроекта.
Действително, когато обсъждаме един такъв закон, когато трябва да решаваме проблемите на хората с увреждания, трябва да гледаме от много страни, тъй като съм съгласен с това, което е посочено и във ветото на президента, че трябва да изграждаме една социална държава. Но такава социална държава не можем да изградим за една година и с един закон. Този закон действа от 2004 г. Бил е приет с ясното съзнание, че държавата трябва да помага на хората с увреждания.
Ние също сме се водили от тази мисъл, когато сме искали промени в Закона за интеграция на хората с увреждания. Но трябва да си даваме ясна сметка и за това доколко нашата държава може да отдели ресурс за хората с увреждания, какво може да отдели за пенсионерите, какво може да отдели за майките, тъй като ние приехме наскоро и промени в Кодекса за социалното осигуряване. Там също са необходими и финансови средства.
Така че ние, тримата вносители, сме се ръководили от това също да помогнем на хората с увреждания. Но по този индивидуален подход, който трябва да изградим, трябва да работим заедно, защото това е трудно нещо. Аз много съм си мислил за това. Ако приемем закона и го отворим за всички хора с увреждания, а пък след това да готвим методика и с методиката да се опитаме да ограничим кои имат право и които нямат право на добавка за интеграция, може би е
Аз не съм споделял пред другите, но мога да кажа, че този подход трябва да съществува, защото аз самият, ако трябва да получавам такива добавки, в момента мога да ги получавам. Значи в закона има нещо, което ние трябва да променим в бъдеще. С текста, който приемаме, вярно е, че не помагаме на всички хора и не можем на всички хора с увреждания да дадем необходимата интеграционна добавка. Това, което казахме и което е направено, ще го правим стъпка по стъпка, давайки право, първо, на хората с увреждания над 50 процента да получават такава добавка за обучение, което е повече от това, което е съществувало законно или незаконно, уредено с правилника. Това е една крачка напред. Плащането на общинския наем също е една крачка напред.
Съгласен съм, че има още много какво да правим, дължим на хората с увреждания много, но пак трябва да се съобразяваме с това какво може държавата да помогне. Вие сте получили и разгледали данните от пресмятанията. Вярно е, че не всички хора могат да се възползват от тази интеграционна добавка, но при един вариант допълнително в бюджета да бъдат заделени средства около 500 млн. лв. и да бъдат дадени за хората с увреждания, мисля, че всички си дават сметка какво би се получило с бюджета и на Националния осигурителен институт, и другите промени, които имаме намерение да правим в социалната политика.
Разбира се, желанието на всички е голямо. Ако можехме да дадем добавка на всички хора с увреждания, да я дадем. Но, когато погледнем в по-глобален аспект, когато разговаряме по време на срещите, които провеждаме, си даваме сметка, че всичко това е въпрос и на ресурс. Хората с увреждания искат да получат добавка, майките искат, имаме демографска криза, там също трябва да отделяме средства за повишаване на раждаемостта. Там също има проблеми, независимо, че всички знаят, че увеличихме периода на майчинството от 135 на 315 дни. Но явиха се други проблеми.
Така че, когато говорим, трябва един път емоционално да подкрепяме хората с увреждания, но от друга страна да си даваме сметка за реалните възможности. Никой не е против хората с увреждания. Но трябва да правим такива промени в законодателството, че да можем да удовлетворяваме всички, които имат нужда от социалната политика, която трябва да провеждаме последователно.
Аз съм на мнение, че ако тази година сме направили стъпката в две направления, следващата година можем да направим стъпката и в друго направление със завишаване на кръга на хората, които имат нужда от такива добавки по някои от другите седем вида добавки. Но на този етап ми се струва, че това са възможностите на нашата държава и ние трябва да се съобразяваме с тези възможности.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Колеги, заповядайте за други мнения.
Има думата заместник-министър Иванка Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, господин председател, че взимам втори път думата. Но просто исках да обърна внимание, че даването на възможност на всички хора с увреждания от 50 до 100 процента да имат възможността да получат всички интеграционни добавки, с прецизиране на социалната оценка от социалните работници или от комисията, това изисква изключително голям административен капацитет на комисиите. Искам да обърна внимание на това на уважаемите народни представители. Все пак този закон действа от 2005 г. Комисиите работят от същата година. Ние сме разговаряли с това и с неправителствения сектор, че за изграждане на такъв капацитет се изисква наистина голяма квалификация, много обучение на самите членове на комисиите, разбира се, разширяване на щата на Агенцията за социално подпомагане, за да не допуснем нецеленасочено раздаване на такива интеграционни добавки.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, зная, че почти всички от нас искат да направят нещо за хората. Ние и затова сме в тази комисия не под натиска, а с желанието наистина да работим в тази сфера, за която се предполага, че имаме определена подготовка и определен афинитет, а може би и определени ангажименти, които някои от нас са поели към определени категории хора.
Но смятам, че наистина, когато говорим за хората с увреждания, а това е една неравностойна категория хора в нашето общество, никой от нас не е равнодушен. Знаете, че даже по инициатива на Деница Димитрова и на други колеги ние изградихме и група, с която имахме среща само преди по-малко от един час, където отново с подобаваща загриженост обсъдихме проблема.
Аз също бях от хората – спомняте си – които в дебата по този законопроект направих доста изказвания, свързани и с това, че е време за определена част от твърде многото – 850 хиляди и отгоре – хора с увреждания наистина да направим повече от това, което можем и което те искат и очакват.
Но започвам да чувам като че ли по-често гласа на тези хора. Чухме го и преди половин час, че нещо в самата система все още не е доотработено, не е улегнало през тази една година и може би опасенията на тези хора са, че не толкова се решават проблеми на интеграцията им в обществото, колкото на социалното подпомагане.
Това ме кара да мисля, че ние наистина имаме какво да работим в тази посока. Ние си дадохме дума да се срещнем през следващата седмица с двамата министри – на финансите и на труда и социалната политика – да видим кои са приоритетите, дали правилно са разчетени абсолютно всички потребности до тук, дали нямаме някои пропуски през изтеклата година, през миналата година, дали не можем да пренаредим тези приоритети, докато още не е приет бюджетът, разбира се, и по този начин да отговорим на очакванията на тези хора.
А иначе президентът категорично е прав за това, че ние трябва да застанем открито пред хората с увреждания, да можем да ги гледаме в очите и да знаем, че те от нас очакват да променим така законодателството, че повече да отговаряме на техните потребности и изисквания.
Аз смятам, че ние към този момент, след като прочетох и цифрата, която може да реши проблема, не сме готови да отговорим на обществените очаквания, въпреки огромното си желание и въпреки вътрешната борба, която всеки от нас изпитва, че не може да реши този очеваден проблем.
Така че аз ви предлагам всички заедно да работим в тази посока и в процеса на обсъждане на бюджета да отвоюваме онова, което е заложило в своите предложения Министерството на труда и социалната политика и да не се отказваме да работим по посока на подобряване на закона. А даже имаше, ако си спомняте, в едно от изказванията и което ни подсказаха и хората с увреждания, че трябва да мислим и за коренни промени в някои от записаните до сега тези в този закон.
Така че си мисля, че вратата е отворена и ние имаме право и задължение оттук нататък да работим в тази посока, въпреки че към този момент сигурно не можем да подкрепим онова, което иска от нас президентът, защото сумата наистина е зашеметяващо голяма.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има думата госпожица Деница Димитрова. Заповядайте, госпожице Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на неправителствени организации!
Първо, искам да кажа, че аз не съм против това колкото се може повече хора да получават интеграционна добавка. Но аз от собствен опит и от опита на мои приятели знам, че тя много, много малко допринася за интеграция на хората с увреждания. Тези средства, които се предоставят, са изключително малко, давани на калпак. Мисля си, че много по-важно е да се работи към това да има приобщаващо образование, да има интегрирано образование, да се въведе това правило за назначаване на хората с увреждания в държавната администрация, както и много други такива моменти, които наистина биха помогнали на хората с увреждания да бъдат интегрирани.
Това, което правим в момента с интеграционната добавка, е просто социално подпомагане.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Димитрова.
Колеги, има ли други мнения?
Това, което казахте, госпожице Димитрова, ме накара да се опитам да кажа няколко неща, които съм ги казвал по друг повод, но сега трябва да го кажа по следния начин.
В социалната политика колкото и да се увеличават парите в което и да е направление на социалната политика, моментално кръгът на така наречените правоимащи се увеличава. Аз много мразя тези думи “имат право”. Какво означава “да имат право”? Да имат право означава някой да ти даде тези пари. “На мен ми се полагат” – се казва много често. Това в никакъв случай не води до разумна социална политика. В никакъв случай не води до интегриране в случаи на хората с увреждания в обществото.
Ето, ние сега говорим за повече пари. Миналата година – госпожа Томова ще ви каже – бюджетът по този закон беше 76 млн. 800 хил. лв., а за тази година 126 млн. 800 хил. лв. Вижте за какво увеличение става въпрос. Някой по някакъв начин в обществото да е усетил ефекта от това увеличение? Да сте видели хора с увреждания повече по улиците, които да са съответно адаптирани, да сте видели повече хора с увреждания да заемат работни места не само по текстовете на Кодекса на труда? Да сте видели хора в училищата, които да са интегрирани адекватно на това увеличение на финансовия ресурс? Не казвам, че ги няма, не отричам в никакъв случай това, което е направено. Но говоря за това какъв е ефектът от увеличението на парите, за да се върна на темата “какво е необходимо да се направи” – повече финансов ресурс или всички тези критерии трябва да се обсъдят отново по начин, по който да се даде възможност на хората да получават интеграционна добавка, а не тя “да им се полага”.
Ние говорим, че превръщаме този закон в закон за социално подпомагане или тези пари, които ги даваме за интеграционна добавка, се превръщат в социално подпомагане. Ами, ако на всички, които са с увреждания над 50 процента им дадем тези пари, какво означава това? Това не е ли социално подпомагане?
Нека да се замислим върху тези въпроси. Те са много важни. Не са толкова важни, защото ги казвам аз, но аз ги разбирам по този начин. Ако дадем на всички хора с трайни увреждания, тоест, на всички хора с процент на загубена работоспособност над 50 процента, тогава това какво означава? На всички поравно, универсален подход.
Аз категорично не съм за универсалния подход. Мразя – извинявам се за грубия израз – но не мога да подкрепя в никакъв случай раздаването на пари или каквото и да е на калпак. Пак се извинявам за думата. Груба е, но е точна. Не може да се раздава социалната политика. Трябва да се подхожда според индивидуалните потребности. Неслучайно това сме го записали. Неслучайно сме записали “според индивидуалните потребности” още в чл. 13 и т.н.
Ако ние се обединим около това, че има резерви в този о чл. 42, букви от “а” до “ж”, има резерви по отношение на това различните плащания по този закон, различните видове интеграционни добавки да се определят от тези комисии по методика, това е съвсем различно нещо. Ако методиката трябва да я обсъдим и вероятно ще я обсъдим с Националния съвет на хората с увреждания, и ако приемем там най-добрите критерий, по които да се разпределят тези финансови средства, да се отпуска – не знам дали е най-точната дума, но като че ли е най-близо до истината – тази интеграционна добавка, нещата ще бъдат съвсем различни.
Аз чух нещо, които също не ми харесва и ще ви кажа защо. Казваме: за хората с увреждания над 90 процента даваме за рехабилитация и санаториално-курортно лечение. Вярно е, че даваме и на придружители веднъж годишно. Аргументът, който чух, ме шокира направо. Няма да казвам кой ми го каза. Казва се така: тези хора нямат възможност по никакъв начин да се върнат в групата на тези от втора група, както я наричахме преди. Тоест, тази интеграционна добавка трябва да я даваме на хората с увреждания между 50 и 70 процента, за да не стигнат до 90 процента. А това не означава ли дискриминиране на другата група? Категорично това означава!
Не говоря за Вашето изказване, госпожо Понева. Това го чух от хора с увреждания, което е още по-смущаващо за мен. Така че тук трябва да имаме много сериозна дискусия тъкмо по тези критерии.
Въпросът е в рамките на финансовия ресурс, този, който имаме или който ще го имаме за следващата година, за който ще трябва да се преборим, трябва да направим така, че да намерим най-добрите критерии, най-добрите механизми, най-точните формулировки в тази методика, които да определят интеграционна добавка не, както сега казват, средно по две или по три интеграционни добавки. Не може да се подхожда по този начин. Ако на един човек с увреждания му се определят две или три интеграционни добавки, на другия може да се определи само една, на друг може да се определят четири в зависимост от индивидуалните потребности. Не може да има унифициране нито на методиката, нито на модела на раздаване на добавките. Трябва всеки един човек с увреждане да бъде индивидуално разгледан, обсъден от всички експерти, които ги има и които ги няма. В закона има възможност за допълнително привличане на експерти и специалисти, които да помогнат на този човек да се интегрира в обществото.
Сега в случая говорим само за този закон. Госпожа Христова, госпожа Томова, госпожица Цанова ще ви кажат още колко други закони има – не е важна цифрата – по които има права, по които има законово вменени ангажименти не само на агенцията, а включително и на държавни и общински институции и т.н., които трябва да помогнат за интегрирането на тези хора с увреждания. Иначе, ако разчитаме само на това да има повече пари, да ги раздаваме с банкомат по 8,25: вземам ги, защото ми се полагат, нищо няма да постигнем.
Точно затова аз няма да подкрепя това вето. Не защото съм против хората с увреждания, винаги съм казвал, че в никакъв случай нито народните представители, нито обществото трябва да бъдат разделени по този критерий: едните са тези, които мислят за хората с увреждания, а другите са против тях. Няма такова нещо. Не съм видял за тези години в Народното събрание, а те не са малко, човек, който да е против хората с увреждания. Няма такъв човек. Обаче трябва при всички положения да сме наясно, както каза госпожа Панева преди малко, че трябва да има приоритети, че трябва да има принципи и трябва да има справедливост. Тя не може в никакъв случай да бъде 100 процентова, но трябва да се опитваме не да отговаряме непрекъснато на нарастващите потребности, а да отговаряме адекватно на тези потребности.
Това е според мен нещото, което трябва да уточним в рамките на моето разбиране за индивидуалния, а не за универсалния подход. Съжалявам, ако някой не харесва това у мен, но аз съм привърженик – смея да го кажа и не само смея да го кажа, а мога да се аргументирам – на индивидуалния подход. Универсалният не ми допада, не знам защо.
Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Станкова.Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, искам само да добавя в хода на Вашите мисли едно изречение, което си спомних по време на разговора преди около един час. Доктор Данчева даже спомена този факт, че фактически броят на хората с действителните увреждания намаляват, всъщност те не се увеличават. Това ни дава право да помислим още веднъж и наистина много сериозно да се разгледа по-нататък този елемент, за който Вие казахте – за този индивидуален подход в прилагането на методиката. Тя самата го каза преди по-малко от един час.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Колеги, има ли други мнения?
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че случая, който разглеждаме, на пръв поглед е елементарен – дали да подкрепим президента и да потърсим повече ресурси за задоволяване на потребности, които са очаквани, или да запазим статуса, който имаме към момента.
Аз мисля, че и в двете посоки аз лично не мога да намеря решение. Ние сме изправени пред друг тип предизвикателство и то е с немалкото държавни ресурси, които заделяме за социална политика и които, като ги погледнем като процент от бюджета и от брутния вътрешен продукт, спрямо европейските страни сме много напред – бихме казали. Отделяме значителни средства.
Въпросът е не само да усвояваме тези средства - и това сме го оставили сега отново на плещите на държавата и на нейните институции – а да започнем да разсъждаваме като европейците как да оползотворяваме тези средства, тоест, каква е ефективността и каква работа вършим с тях.
Само ще маркирам, че ние идваме от едно общество, от една държава, в която беше доктринирано всеки, който е с увреждания, да бъде пратен вдън горите тилилейски и то в буквалния смисъл на думата, за да не срами обществото. Това беше комунистическата теза. Ние знаехме и за домовете с психиатрични увреждания, и за децата, които бяха със съответните увреждания.
Направихме първа крачка, а тя беше да вкараме всички тези домове и институции в градовете, за да бъдат хората социализирани. Сега правим втора крачка. Аз ще маркирам само например това, че в Министерство на образованието и науката сега стартираха ресурсните центрове и децата, които имат ментални увреждания, отиват в нормалните общества.
По отношение на хората с увреждания, които са предмет на днешното разглеждане – аз преди малко споделих с моите колежки – аз бях впечатлен от практиката на една свръхлиберална държава като САЩ, в която виждах как частния капитал работи с хора с увреждания, като обществото подпомага тези усилия.
Пак ще се върна на европейските програми и на европейската философия. Парите, които се дават на страни като нашата, са подпомагащи, допълващи усилията на нашата държава и това се прави по отношение на бизнеса. Тук това, което аз очаквам да направим, е не толкова да се опитваме да заделяме още по-голям процент от бюджета за тези нужди, защото парите никога няма да стигнат, ако са пасивно раздавани, а да натоварим държавата и институциите и да започнат да работят по европейската философия, да ангажираме партнирането с бизнеса, с неправителствените организации и то на първо място на хората с увреждания, но общините, защото ние сме правили такива програми, и на такива форуми като днешния, да обсъждаме само каква е ефективността на средствата, които даваме, и как организацията на хората с увреждания оценяват усилията и средствата, които са заделени за тази дейност.
Така че ние сме по средата на пътя към истината и нека моите колеги, които споделят лявата идея да не ми се обиждат, но такава е социалната практика. Ние в момента сме точно между практиките на развитите страни и това, което беше в миналото. Така че нито усилията на президента днес в посока да се опитаме да търсим нови ресурси, нито пък сегашният статус могат да ни задоволят. Ние единствено можем да си поставим – пак повтарям – целта с тези немалко средства, които заделяме, да свършим много повече работа и единственият критерий да бъде как организацията на хората с увреждания оценяват програмите, чрез които се реализират тези средства.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Колчаков, с цялото ми уважение и симпатия към Вас и опита, който имате, в което съм убедена, искам да Ви кажа, че много грубо политически подходихте. Малко грубичко беше.
Но искам да подчертая и с това ще завърша, че в крайна сметка преди години бяхме свидетели на това, че по Програма ФАР идваха и казваха каква невероятна система на здравеопазване сме направили. Аз не смятам, че в тези домове хората бяха захвърлени на боклука. Напротив, ние просто загубихме в тези 15 години всичко добро, което бяхме създали.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, доктор Станкова.
Доктор Колчаков, ако желаете, можете да отговорите.
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз мисля, че няма смисъл да отговарям. Аз съм го казвал и друг път – нормално е да се движим с различна скорост. Нормално е социалистите да сте най-пристрастени към комунизма. Затова ние се движим по-бавно от другите страни. Вие просто сте най-бавния кораб в българската армада и затова се движим бавничко. Но и вие се променяте, слава Богу.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Колеги, социалната политика, доколкото на мен ми е известно, нито е лява, нито е дясна, тя трябва да бъде адекватна и ефективна според мен. Опитвам се да обединя двете позиции, които са диаметрално противоположни.
Има ли други мнения, колеги? Тази дискусия много пъти сме я водили.
Има думата госпожа Понева. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Виждам, че няма други желаещи, затова ще си позволя още малко време да ви отнема.
Доктор Адемов, това, което Вие казахте преди малко във Ваше по-пространно изказване, подкрепям 100 процента. Наистина не унификация, а диференциация ни е потребна. Наистина не трябва на всички по равно да се дава. Това, разберете, а съм и сигурна, че тук никой не иска това, за което става дума.
Абсолютно Ви подкрепям, доктор Адемов. Но това противоречи абсолютно на закона, който вие предлагате и приемате. Какъв индивидуален подход? Вие казахте нещо, дословно цитирам: всеки случай трябва да бъде индивидуално огледан. Как ще бъде огледан индивидуално всеки случай, като той е вкаран в групата, която няма право на еди какво си? Той вече е унифициран в тази група. Така че какъв индивидуален подход предлагате?
Затова е правилно наистина да отпадне този § 2 и да се разработи бързо тази индивидуална методика. Нека да бъде наистина такава – индивидуална. Да се диференцира не означава да се изключат хора, които абсолютно имат право на добавка и няма защо да се притесняваме от този термин, тъй като хората с увреждания не са със същата работоспособност като здравите, не са равнопоставени. Напротив, те са неравнопоставени с останалите хора, които са абсолютно здрави, прави и могат да работят. Те не могат по същия начин да се трудят и те нямат вина за това.
Затова държавата е длъжна да ги подкрепи. Така че това, че им се полага нещо, съвсем не е срамно като термин и не е невярно. Но точно това е важното – индивидуалният подход. Нека да бъде изработен този индивидуален подход. С този закон се лишават именно хора за индивидуален подход.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Много добре Ви разбирам, госпожо Понева. Но това, че се полага нещо, мотивира много хора да плащат в ТЕЛК-овете, да плащат и на друго място. Затова, моля ви, дайте да си оправим нравствената, ценностната система, да упражним повече контрол върху тези институции и тогава да започнем да даваме толкова много пари, които съм сигурна, че няма да се пилеят. Иначе мотивацията ни е сбъркана.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Европейската практика освен пари – понеже говорим за даване, нищо, че аз не подкрепям този термин – предлага и услуги, социални услуги. Много ви моля, нека да не говорим само за пари.
Има думата госпожа Томова. Заповядайте, госпожо Томова.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Казвам се Мария Томова и съм директор на Дирекция “Социална закрила и социална интеграция” в Министерството на труда и социалната политика.
Провокирана съм да се изкажа от едно от последните изказвания на госпожа Понева. Става дума за индивидуалния и диференцирания подход. В никакъв случай не смятаме, че индивидуалният подход противоречи на диференцирания подход. Всъщност със законопроекта, който ние подкрепяме, се предлага в рамките на диференцирания подход да се отчитат индивидуалните потребности на хората с увреждания. Тоест, след като сме отчели критерия “вида на заболяването, степента на намалената работоспособност”, ние тогава въвеждаме и индивидуалния подход към всеки човек. Защото в случая се оказа, че всички хора с трайни увреждания имат право да получават добавка за социална интеграция, без нормативно определени някакви критерии. А такива права малко са регламентирани.
Единственият критерий остава индивидуалната преценка на социалната комисия. А тази индивидуална преценка, както всички можем да предполагаме, ще създаде и предпоставки за корупционни практики. Това бих искала да уточня.
Всъщност искам още нещо да допълня. Ние всички знаем все пак, че и пенсиите за инвалидност, при които има и осигурителен принос, също са диференцирани, съобразени със степента на намалената работоспособност.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Томова.
Има ли други мнения, колеги? Има ли други становища или да ги оставим за пленарна зала, където също ще има дискусия?
Ако няма други желаещи, искам да ви обърна внимание, че тук има една подробност, която трябва да е ясна. Когато се гласува отлагателно вето на президента, се подлага на повторно гласуване закона, който вече е приет от Народното събрание. Тоест, който е за закона, на практика е против президентското вето.
Затова подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания в частта му относно § 2, приет на 14 септември 2006 г., върнат с Указ № 396 на президента на Република България за ново обсъждане в Народното събрание.
Пак повтарям. Който гласува в подкрепа на върнатия закон, гласува против президентското вето и обратното. Решението на комисията се взема с мнозинство от присъстващите.
Моля, гласувайте отново Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
"За" - 11, "против" – 1, "въздържали се" - 3.
Законът за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания се приема отново.
Благодаря Ви, колеги.
С това изчерпахме дискусията. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,05 ч.)
