Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по проекта на бюджета на съдебната власт за 2007.,№ 602-01-93, внесен от Министерски съвет на 31.10.2006г.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от заместник-председателя на комисията господин Петър Мръцков.



ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Добър ден на всички колеги и гости на днешното заседание.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Управител на Националния осигурителен институт, уважаеми колеги, уважаеми социални партньори!
Днес започваме разглеждането на проектобюджета на Република България за 2007 г. Ако днес приключим с разискванията, в края на заседанието можем да пристъпим и към гласуването на бюджета в зависимост от това дали ще решим, че разискванията са приключили, тъй като ни предстои още една задача – в подробности да гледаме проектобюджета на държавното обществено осигуряване. Тъй като и двата бюджета са свързани, ще решим дали да ги гласуваме поотделно или заедно.
За днес предлагам дневният ред да съдържа една-единствена точка:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по проекта на бюджета за съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Уважаеми колеги, моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по проекта на бюджета за съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г.
2. Разни.
Уважаема госпожо министър, Вие или заместник-министър Кадиев ще започне с представянето на проектобюджета?
Господин заместник-министър Кадиев, имате думата да ни представите законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., а след това, както казах, заседанието ще бъде отворено, всички ще могат да се изкажат по проекта за бюджет и всички могат да вземат отношение.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имам честта да ви представя проекта за бюджет в частта му за функция “Социално осигуряване, подпомагане и грижи”.
Преди да премина към това бих искал да ви дам няколко цифри от макроикономическата обстановка, в която Министерството на финансите прецени как трябва да изглежда проекта за бюджет както в приходната, така и в разходната част, тъй като 2007 г. се очертава една напълно нова като опит за Министерството на финансите година – година на влизането на България в Европейския съюз – година с много трудно прогнозируеми приходи и съответно необходимост от повече консерватизъм в разходната част на бюджета.
Очакваният брутен вътрешен продукт за 2007 г. е 51 млрд. 141 млн. лв. Предвиждаме увеличение на брутния вътрешен продукт с 5,8 процента в сравнение с 2006 г. и предвиждаме средногодишна инфлация от 4,4 процента и инфлация към края на периода от 3,1 процента. Това са чувствително занижени норми на инфлация в сравнение с 2006 г., където средногодишната инфлация ще бъде 7,7 процента примерно, като, разбира се, има и причина за това и тя беше, че някои от проинфлационните мерки, които ни се налагат поради въвеждане на нови акцизи, бяха изтеглени през 2006 г.
Основният макроикономически проблем, който Министерството на финансите вижда за следващата година, е този, който имаме и за тази година, и това е дефицитът по текущата сметка. За тази година очакваният дефицит е около 14 процента, а за догодина очакваният дефицит е около 11,8 процента от брутния вътрешен продукт. Поради това във всички разговори, които водим в министерството, включително и с Международния валутен фонд, се поставя изискването за поддържане на консервативна фискална политика и висок бюджетен излишък.
За тази година, както знаете, бюджетният излишък, който имаме по споразумение с Международния валутен фонд, е 3 процента, за следващата година предвиждаме бюджетен излишък в рамките на 0,8 процента, като в тези проценти говорим за 41,7 процента от брутния вътрешен продукт приходи и 40,9 процента разходи. В тези разходи – 40,9 – са включени приблизително 1,2 процента вноска към бюджета на Европейския съюз.
Основните предизвикателства, които имаме за следващата година, са вноската към бюджета на Европейския съюз - № 1 са 634 млн. лв. и малко и осигуряване на необходимото съфинансиране.
Оттук вече преминавам към икономическите политики и елементи на разходите, основните промени, които се предвиждат в бюджет 2007. На първо място е нарастването на заплатите в бюджетния сектор с 10 процента от 1 юли 2007 г. вместо предварителните планове за нарастване с 8 процента. На второ място е осъвременяване на пенсиите с 8,5 процента съгласно швейцарското правило от 1 юли 2007 г. На трето място е запазването на съотношението в осигурителната тежест между работодатели и работници същото, каквото е съотношението и през тази година – 65 на 35 процента. На четвърто място е приоритетът на капиталовите разходи, които нарастват с чувствителен процент спрямо 2006 г. – приблизително 25 процента.
Сферата на социалното осигуряване, подпомагането и грижите заема категорично най-големия дял от публичните разходи. Общо от всички публични разходи 33 процента отиват в тази сфера. След нея на второ и трето място са сферата на здравеопазването и образованието, но далеч назад, приблизително около 12 процента, като за 2007 г. по консолидираната фискална програма по функция “Социално осигуряване, подпомагане и грижи” сме предвидили 6 млрд. 710 млн. лв., което е с 541 млн. лв. повече, отколкото през 2006 г. В реално изражение разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са от порядъка на 13,1 процента от брутния вътрешен продукт.
Искам да ви дам няколко цифри за планираните разходи по функции. В републиканския бюджет планираните разходи са 1,64 млрд. лв., в това число за централния бюджет 79 млн. лв. и по министерства и ведомства – приблизително 986 млн. лв. Разходите за социално осигуряване са 5 млрд. 380 млн. лв. приблизително, в това число за държавното обществено осигуряване – 5 млрд. 370 млн. лв., фонд “Гарантирани вземания за работници и служители” – 3 млн. лв. и за Учителски пенсионен фонд – 6 млн. лв.
Разходите за общините са планирани на 121 млн. лв., разходите за държавните висши училища – 10 млн. лв., разходи за Националния фонд – 135 млн. лв., разходи за Българска академия на науките – 0,04 млн. лв.
Преминавам към разчетите, при които сме включили група “А” – Пенсии и след това група “В” – Социални помощи и обезщетения.
За група “А” – “Пенсии”.
Общите разходи за 2007 г. в проектозакона са 4 млрд. 428 млн. 300 хил. лв. В сравнение със Закона за държавния бюджет за 2006 г. това означава увеличение от порядъка на 7,78 процента.
Ако си задавате въпроса защо увеличението на пенсиите е с 8,5 процента от 1 юли 2007, тоест, за годината средно е 4,0 и няколко десети процента, а тук говорим за 7,78 процента, това идва от увеличението на пенсиите във втората част на тази година, както и от чисто демографската статистика в страната – увеличаване на броя на отпадналите поради физиологични причини пенсионери, които са били с по-малки пенсии и увеличаване на броя на пенсионерите с по-високи пенсии. Занапред тенденцията ще бъде все такава, всяка година занапред.
За да не ви губя времето, мисля да премина към “Пенсии по бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2007 г. са предвидени 4 млрд. 422 млн. лв., които са без резерва за реформата в социалното осигуряване от 60 млн. лв. Нарастването на разходите спрямо 2006 г. е от порядъка на 319 млн. лв. Планираното осъвременяване на пенсиите – вече споменах – е от 1 юли 2007 г. с 8,5 на сто и това е при положение на средногодишната очаквана инфлация за 2006 г. от 7,7 процента.
Основни параметри, свързани с пенсиите през 2007 г.
На първо място е увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 85 лв. на 92, 23 лв. от 1 юли 2007 г., както и на минималните размери на останалите видове пенсии: за трудова дейност, обвързани с минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, които досега са били обвързани с размера на социалната пенсия за старост.
На второ място е увеличението на социалната пенсия за старост от 1 юли 2007 г. от 63 лв. на 68,36 лв. Увеличението на максималния размер на пенсиите е на 490 лв. от 1 януари 2007 г., което представлява 35 на сто от максималния осигурителен доход, който през миналата година увеличихме на 1400 лв. на месец. Предвидени са средства за изплащане на добавки към пенсиите на репресираните лица в процент от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст, което засяга около 10 хиляди лица при среден размер на добавката от 55,68 лв. за 2007 г.
Основните насоки в политиките по пенсиите за 2007 г. включват увеличаване на размера на пенсиите чрез индексирането й съобразно финансовите възможности на бюджета. Затова и започнах с макроикономическата рамка – защото донякъде се опитах да ви очертая финансовите възможности на бюджета и стремежа, който имаме за постигане на бюджетен излишък, след това забавяне на темповете на нарастване на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване в резултат на новата организация, която е създадена и засиления контрол върху органите по лекарската експертиза – ТЕЛК и НЕЛК. Предвижда се намаляване на броя на пенсионерите за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 на Кодекса за социалното осигуряване с общо около 16 хиляди души в сравнение с 2006 г. в резултат на изискванията за минимална възраст и брой точки.
Нека да спомена все пак и пенсиите по бюджета на учителския пенсионен фонд. За 2007 г. в проектобюджета са предвидени 5,9 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите и пенсии за предсрочно пенсиониране. Средствата са разчетени при очакван брой на учителите, получаващи пенсии, 2494 души и 12618 учители, получаващи добавки към пенсиите.
Взети са, разбира се, предвид средногодишния брой заети учители за 2006, 2007 и т.н. Не знам дали това ви интересува, но по-късно можем да обсъдим това.
Сега ви предлагам да преминем направо към втората група – група “Б” – Социални помощи и обезщетения. Общите разходи за социални помощи и обезщетения за 2007 г. се предвиждат в размер на 1 697 млн. лв. приблизително, сравнени с 1 631 млн. лв. през 2006 г. Тук са включени помощи, плащания към граждани на основания Закона за социално подпомагане, на Закона за интеграция на хората с увреждания, на Кодекса за социалното осигуряване, Закона за семейни помощи за деца и други.
Специалните помощи и обезщетения се разпределят основно в централния бюджет, бюджетите на Министерството на труда и социалната политика, държавното обществено осигуряване и висшите държавни училища.
И тук преминаваме към бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Първо трябва да кажа, че по проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2007 г. са планирани разходи за тази група общо 811 млн. лв. спрямо 823 млн. лв. за 2006 г., в това число, както следва:
- 5 млн. лв. целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани, които нямат доход или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес;
- 90 млн. лв. за помощите по прилагане на Закона за социално подпомагане;
- 110 млн. лв. целеви помощи за отопление;
- 127 млн. лв. общи разходи по Закона за интеграция на хората с увреждания, като от тях за изплащане на месечни и целеви помощи за хора с увреждания средствата са 124 млн. лв., здравноосигурителни вноски на лицата по чл. 20 от Закона за здравното осигуряване – 16 млн. лв., разходи по Закона за семейните помощи за деца – 270 млн. лв., реализация на мерки и програми по Закона за закрила на детето – 6 млн. лв., активни мерки на пазара на труда – 190 млн. лв.
В другите министерства и ведомства са планирани 62 млн. лв., в това число за здравни осигуровки на лицата, осигурени за сметка на държавния бюджет, в това число Министерския съвет – за бежанците, Министерството на правосъдието – за лишените от свобода, държавни и висши училища – за студенти и аспиранти редовно обучение, МВР и Министерството на отбраната и за обезщетения по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Министерството на вътрешните работи.
Преминавам към бюджета на държавното обществено осигуряване. Тази група разходи по самостоятелния бюджет на държавното обществено осигуряване са свързани с изплащане на обезщетения на различни основания от Кодекса за социалното осигуряване. За 2007 г. са предвидени общо 806 млн. лв. в сравнение с 721 млн. лв. през 2006 г.
Тъй като явно доскучах с тези цифри, мисля някои от тях да прескоча, за да влезем може би по-бързо в дебата след това. Остана още съвсем малко.
Предвидени са 532 млн. лв. за обезщетения и помощи по Кодекса за социалното осигуряване, 237 млн. лв. за здравноосигурителни вноски на пенсионери и безработни лица и деца до 18 години и известна малка сума за пощенски такси и ДДС върху помощи и обезщетения.
Нарастването на средствата за парични обезщетения при бременност и раждане спрямо 2006 г. е доста чувствително – 82 млн. 400 хил. лв., което, както знаете, се дължи на увеличения срок за обезщетения при майчинство от 135 дни на 315 календарни дни. Със средствата за риск “Безработица” няма да ви занимавам, те са 90 лв. минимален размер и 160 лв. максимален размер, тоест, те се запазват на нивото от 2006 г.
Бюджетът на Фонд “Гарантирани вземания на работници и служители” е 2,2 млн. лв.
Преминаваме към последната група – група “В” – “Програми, дейности и служби по социално осигуряване, подпомагане и заетостта”. По законопроекта за бюджета за 2007 г. се предвиждат 525 млн. лв. разходи, сравнени с 369 млн. лв. през 2006 г.. От тях има известно намаляване на капиталовите разходи в сравнение с 2006 г. – вместо 50 млн. се предвиждат 32 млн. лв. Но за сметка на това има чувствително увеличение на текущите разходи – от 319 млн. лв. на 492 млн. лв. Разходите за тази група на консолидирана основа се разпределят с централния бюджет, бюджетите на Агенцията по заетостта, администрацията на Националния осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, Социалноинвестиционния фонд, Агенцията за хората с увреждания и Дома на ветераните от културата.
Министерства и ведомства.
В Министерството на труда и социалната политика се предвиждат 111 200 хил. лв.. Прескачам какво включва това – издръжка, заплати, осигуровки. За Министерство на културата – 0,1 млн. лв. за издръжка на Дома за ветераните от културата, държавното обществено осигуряване – 81,4 млн. лв., свързани с осигуряване на издръжка, материална база, средства за заплати и осигуровки в НОИ, както и средства за изграждане на административни сгради, на районни управления в градовете Сливен и Варна.
За 2007 г. щатната численост на персонала на Националния осигурителен институт е 3735 щатни бройки, които, доколкото разбирам включват и тези 400 бройки, които миналата година предвидихме.
Фонд “Гарантирани вземания на работници и служители – 0,9 млн. лв. за осигурителни вноски върху изплащане от фонда “Обезщетения на работници и служители при несъстоятелност на работодателя”, Учителски пенсионен фонд, Национален фонд – 134,8 млн. лв., за общините – 121 млн. лв.
Накрая завършвам с това, че новото в социалната политика за 2007 г., за което всъщност ще водим дебата днес тук, е, че се поставя акцент върху развитието на нови форми за социални услуги в общността на най-рисковите групи от населението – в смисъл на доходи. С проекта за бюджет за 2007 г. във функция “Социално осигуряване, подпомагане и грижи” за делегираните от държавата дейности и заведения за социални услуги са предвидени средства за текущи разходи в размер на 70 млн. лв. – с приблизително 5 млн. лв. повече от 2006 г. За предвидената численост на персонала няма да говоря, навлизаме прекалено в детайли, за веществена издръжка – 34 млн. лв.
Това, с което искам да завърша, е, че смятаме, че с така предвидените средства се създават условия за изпълнение на заложените цели в областта на социалното осигуряване, подпомагане и грижи и, разбира се, ви призоваваме да гласувате този бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Кадиев.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо министър Масларова. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин управител на Националния осигурителен институт, уважаеми господин заместник-министър, господа социални партньори и представители на неправителствени организации!
Господин Кадиев беше достатъчно изчерпателен. Аз искам да хвърля малко по-друг поглед и да дам по-друг акцент на проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика, тоест, на програмния бюджет на министерството.
Аз искам да кажа, че разходите в консолидирания бюджет за социално осигуряване и грижи възлизат на 6 711 млн. лв. и са 33 процента от всички държавни разходи по функции и 13 процента от брутния вътрешен продукт на страната. През 2006 г. те са били съответно 33,8 процента от всички разходи и 13,5 процента от брутния вътрешен продукт на страната.
Разбира се, вие знаете, че политиките в областта на труда и социалната политика се гледат комплексно. Аз само ще спомена, че с 11,1 процент се увеличава необлагаемият минимум, минималната работна заплата се увеличава с 6,25 процента. Ако тя стане 180 лв., тъй като има различни предложения и виждания, веднага казвам, че ще бъдат необходими допълнително още 5,6 млн. лв. на базата на служителите, които работят в държавния сектор. Говоря само за това.
Разпределението на осигурителните вноски остава в съотношение 65 към 35 процента, като господин Кадиев спомена, че се предвижда осъвременяване на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2006 г.
Искам да изкажа становището на Министерството на труда и социалната политика, че това би било една непоследователна политика, имайки предвид, че по Кодекса за социалното осигуряване – чл. 100 – вие, уважаеми народни представители, гласувахте миналата година индексирането на пенсиите да става всяка година от 1 януари на бюджетната година. Разбира се, тук са господин Христосков и госпожа Митрева, които много по-аргументирано ще кажат какви са възможностите на бюджета. Но аз просто искам да обърна внимание, че това трябва да стане с промяна в Кодекса за социалното осигуряване, което трябва да се извърши от народните представители и би коствало на бюджета на Националния осигурителен институт , както вече беше казано, допълнително около 200 млн. лв.
За пенсиите не искам да говоря, но само искам да кажа, че трябва да има принципи. Не е нормално максималният размер на пенсията по закон – да се спази закона – да се увеличат от 1 януари, а останалите пенсии да се увеличат от 1 юли. Тоест, и за едните, и за другите важи един и същи закон. Но това Комисията по труда и социалната политика и разбира се, народното представителство ще решат. Ние се съобразяваме с възможностите на бюджета за следващата година.
Това, което трябва да спомена пред вас, е, че за средствата за активна политика на пазара на труда са 190 млн. лв. или са с 14 млн. лв. по-малко от миналата година. Общите разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика са 937 715 хил. лв., капиталовите разходи са 10 398 хил. Щатните бройки след проведена оптимизация на административния капацитет на Министерството на труда и социалната политика и всички негови поделения е 9643 души.
Искам още няколко неща да кажа. Първо, това е първият бюджет в сектор “Труд и социална политика” в условията на членството ни в Европейския съюз и за нас, които ще извършим политиката в областта на социалното дело, е изключително важно да бъдат осигурени средствата за това. На първо място, за разлика от начина, по който беше представен бюджетът от господин Кадиев, бих поставила политиката по заетостта. Не можем да си представим една активна политика в социалната област, ако ние нямаме активни политики по заетостта.
От тази гледна точка знам, че на вас не ви е безинтересно да знаете, че ние имаме поставени стратегически цели от Лисабонската стратегия, както и от Европейския съюз, да се повишава както коефициентът на заетост, така и коефициентът на икономически активното население, разбира се, да се намалява безработицата. Мисля, че тази година с Националния план за действие по заетостта и бюджета, който имахме, ние успяхме да постигнем едни изключително добри резултати. Коефициентът на икономическа активност се увеличи с 2,6 на сто и ние вече имаме 65 процента коефициент на икономическа активност. Коефициентът на заетост нарасна с 3,3 пункта и ние вече имаме 59,1 процента коефициент на заетост.
За безработицата смятам, че би могло да се каже, че това, което заложихме и в пакта, и в програмата на правителството, в максимална степен се реализира твърде динамично и аз бих казала – много успешно. Тази година над 77 хиляди души вече трайно са заети, безработицата ни продължава да е 8,4 процента и дори и в месец като октомври тя продължава да пада, което е един изключително добър показател за активните мерки на пазара на труда, за предприетите стъпки към българския бизнес, на който беше намалена осигурителната тежест и това рефлектира върху активизирането на пазара на труда.
Аз казах, че средствата за активна политика на пазара на труда са намалени с 6,9 на сто, като планираната заетост е намалена със 17,8 на сто, тоест, от 102 хиляди на 83 хиляди лева. Но тук искам да подчертая, че това пък е за сметка на планирано обучение на кадрите. Тоест, ние увеличаваме ресурса в насока квалификация на кадрите с 15,6 процента.
През 2007 г. при ресурс от 190 млн. лв. за активна политика ще се субсидират 87 248 работни места и ще бъдат квалифицирани и преквалифицирани, професионално подготвени 32 280 заети и безработни.
Ще поставим акцентът върху повишаване квалификацията на заетите. Подчертавам – заетите – тъй като по други програми ние поемаме безработните, тези, които са на социално подпомагане, но на пазара на труда заетите имат нужда от специална подготовка, от квалификация. Така че не да идват и да ни предлагат работна ръка от други страни, а да направим всичко възможно кадрите в България да бъдат достатъчно добре подготвени и конкурентноспособни.
По най-голямата програма – Национална програма от социални помощи към осигуряване на заетост – има намаление от 42 хиляди на 33 хиляди лица, но при осемчасов работен ден, при само 15 процента комунално-битови дейности и предоставяне на по-големи възможности на местните органи на държавната власт хората да бъдат наемани в трайна заетост. Там амбицията ни е 60 процента от хората, които са по тези програми, да бъдат с трайна заетост.
Вече сме се договорили с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с Министерството на здравеопазването и с Министерството на транспорта съвместно по тези програми да насочим хора, които да работят по ж.п. линиите като кантонери, да поддържат пътните участъци в страната, като и да работят като санитари в болниците, които фактически се заемат от тези, които са на социални помощи, за да останат трайно заети на тези работни места.
Смятам, че е важно да спомена това, че продължава една изключително търсена програма, много предпочитана, това е програмата “Асистенти за хора с увреждания”. Тя остава в този вариант, в който беше и през 2006 г. Новата програма, която се въвежда, това е програмата в подкрепа на майчинството в резултат на увеличаване отпуската на майките за бременност и раждане от 135 на 315 дни. Вие знаете, вие взехте решение майката, която се върне на работа, да има възможност чрез бюрата по труда да наема съответна жена или мъж, когото тя предпочете, който да гледа детето през останалия период до навършване на двегодишна възраст на детето. Там обезщетението е 170 лв., тоест, размерът на минималната работна заплата.
Искам да кажа нещо за предприемачеството и разкриване на нови работни места. Това също е програма, която е много търсена. Чрез нея ще се разкриват нови работни места и ще се запазват съществуващите. Там по програмата ще бъдат наети 23 255 души и ще бъдат обучени 5080 човека.
Не искам да навлизам повече в детайли по всички тези програми. Вие ще ги видите, ако се интересувате, ние ще дадем справка на всички народни представители. Това, което обаче трябва да кажа, е, че предлагаме на Министерството на финансите – и тук се обръщам специално към господин Горанов, тъй като той е съвсем наясно – да се предвидят средства за Социалноинвестиционния фонд за 2007 – 2008 г., докато започне новият заем от Световната банка. Това са 15 млн. лв., които са необходими за съфинансиране, това е изключително важно.
Няколко думи в областта на социалното подпомагане. Средствата за реализиране на програмата “Предоставяне на социални помощи” при прилагане на диференциран подход с месечни помощи през 2007 г. ще се използват за обезпечаване на средномесечно около 130 случая, с еднократни помощи – средномесечно 10 хиляди случая и с целева помощ – това е за безплатно пътуване по БДЖ, за автобуси, за лица с трайни увреждания, за многодетни майки, за наем за заплащане на общинско жилище – около 130 хиляди души. Средствата за реализиране на тази програма са в размер на 89 900 хил. лв. и тук всъщност не се предвижда увеличение в сравнение с 2006 г.
За здравните услуги за лица, които нямат доход, средства са предвидени. Те са в размер на 5 млн. лв. Това е за болнично лечение за хора без доходи.
За осигуряването на целева помощ за отопление – господин Кадиев току-що каза – са отделени 150 млн. лв., като тук е увеличен прагът на достъп съобразно увеличението на пенсиите, така че хората, които са на ръба на този праг, да не отпаднат, както е увеличен и размерът на отпуснатата помощ – от 160 на 170 лв. за твърдо гориво, а съобразно разчетите на Министерството на икономиката и енергетиката за отопление с електроенергия и топлоенергия такава помощ ще получават всички, които са бенифициенти и са били досега. Аз мога да ви кажа и точната цифра – 334 хиляди души са подали молби за твърдо гориво, от тях разрешения са получили 267 хиляди души.
Мога да споделя с вас, че тези година в резултат на контрола, който беше засилен – всъщност това е една традиция в работата на Агенцията за социално подпомагане – една голяма част от бенифициентите бяха лишени от социални помощи заради злоупотреби с тях, заради продаване на ваучери и лишението вече не е за една година, а е за две години.
Мога да споделя и нещо, което беше прието от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, тъй като това е пак една програма, която е нова програма. От фонд “Безработица” мъже над 60,5 г., а за жени над 57,5, които са регистрирани на борсата повече от 12 месеца и не им достигат 60 месеца, или това са 5 точки, казано най-общо, ще имат право да получат обезщетение за безработица преди пенсиониране в размер на 90 лв., което е по-малко от минималната пенсия. Но все пак това не са хора, които ще отидат на социални помощи. В момента, в който те си намерят работа, те, разбира се, ще отпаднат от тази програма. Тази програма може да се ползва само веднъж.
Смятаме, че с това правителството прави още един реверанс, бих казала, към хората, които са пред пенсиониране, които трудно намират работа, особено в региони, в които и програмата “Помощ за пенсиониране” е една от много търсените програми. Нея също увеличаваме с хиляда бройки. Така че смятаме, че това също е една добра стъпка в тази насока.
По програмата “Интеграция на хора с увреждания”. Тук искам да бъда достатъчно точна и ще кажа нещата точно такива, каквито са. С месечни помощи за социална интеграция ние имаме вече далеч над 500 хиляди души. В момента в Националния осигурителен институт с над 50 процента увреждания са повече от 850 хиляди души.
Дължа да кажа на колегите от Министерството на финансите, че по всяка вероятност предвидените почти двойно увеличени средства в бюджет 2006 г. няма да стигнат. Държа да кажа на всички народни представители, че благодарение на усилията на всички ни по тази програма за интеграция на хората с увреждане миналата година увеличихме бюджета почти двойно и той е 126 800 хил. лв., а ще се окаже, че до края на годината ще имаме недостиг с около 35 млн. лв., тъй като бенифициентите по тази програма се увеличават главоломно.
Казвам го все в посока на това – знам, че днес е имало един достатъчно разгорещен дебат в пленарна зала и че утре ще продължите по този дебат – и да споделя с вас, че правим всичко възможно средствата за реализиране на тази програма за следващата година остават на същото равнище – 126 800 хил. лв., което във всички случаи ще наложи както Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и Министерството на здравеопазването да търсят допълнителни средства.
Много бих искала да вярвам, че това ще стане заедно с национално-представителните организации на хората с увреждания, с които ще направим един много строг мониторинг, за да може действително тези средства да се заделят за хората, които имат реални потребности.
По отношение на проблема с ДДС за помощните средства. Искам да кажа, трябва да се знае, предполагам, че и в пленарна зала ще чуете представителите на нашето министерство, предполагам, че и госпожа Христина Христова вече го е споменала, помощните средства не се заплащат от хората, които ги получават. Само, ако те се повредят, ако се счупят, ако в срока, в който се предоставят, има някакви проблеми. Така че ДДС-то ще се поеме от държавата, въпреки че на този етап то не е предвидено, не са предвидени 6-те млн. лв. в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Аз се надявам, че тук колегите от Министерството на финансите ще разберат, може би е пропуск, тъй като ние отдавна сме поставили този въпрос и имаме принципното съгласие на министър Орешарски.
Смятам, че е правилно в пазарната икономика всяко нещо да струва толкова, колкото трябва да струва, а това, което трябва да дадем за специфични възможности по различни програми, ще го правим със съответните преференции към съответните хора в тези рискови групи.
Може би има още много неща, които трябва да кажа, но ми се струва, че трябва вече да започне дебатът, а и господин Христосков сигурно има достатъчно много да каже по бюджета на Националния осигурителен институт. Така че, благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Христосков, имате думата. Заповядайте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми социални партньори и гости!
Аз ще представя становището на Националния осигурителен институт в един малко по-различен ракурс, тъй като и заместник-министър Кадиев и министър Масларова бяха достатъчно изчерпателни по отношение и на параметрите, и на политиките в държавния бюджет за 2007 г.
Аз ще се спра на процеса на съгласуваност между проекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. и проекта за държавен бюджет, тъй като все пак Народното събрание е законодателен орган и има съответни законови изисквания за това съгласуване.
Най-напред какъв е статусът на проекта за бюджет за 2007 г. на държавното обществено осигуряване към настоящия момент?
Знаете, че вчера Надзорният съвет на Националния осигурителен институт прие, утвърди този проектобюджет така, както се изисква от Кодекса за социалното осигуряване и с госпожа Масларова вече се договорихме аз официално да й го връча или тази вечер, или утре сутринта. Съответно предстои разглеждането му в Министерския съвет, след което от министър-председателя този законопроект ще бъде внесен в Народното събрание.
Първо, по процедурите за съгласуване. Всички процедури, свързани и със Закона за устройство на държавния бюджет, и изискванията съгласно Кодекса за социалното осигуряване за едновременно разглеждане на тези два бюджета са спазени. Ние сме спазили също така и решенията на Министерския съвет по цялата бюджетна процедура и имаме подписан меморандум с Министерството на финансите по макроикономическите параметри, в това число и разходните тавани, които бяха споменати от заместник-министър Кадиев.
Също така във вторият пункт от този процес на съгласуване ние сме използвали едни и същи макроикономически параметри, свързани с икономически растеж, инфлация, средна работна заплата, брой заети и т.н., тоест, имаме пълен синхрон между двата законопроекта.
Третият пункт, това е най-важният пункт, това е обвързаността между държавния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване по отношение на субсидии и трансфери към бюджета на общественото осигуряване, тъй като Националният осигурителен институт извършва разходи, които са задължения на държавния бюджет, но се използва административният капацитет на Националния осигурителен институт.
В тази макроикономическа рамка, която очерта заместник-министър Кадиев, тук също имаме пълна обвързаност. Тоест, по утвърдения от Надзорния съвет бюджет има съгласуваност по отношение на размера на субсидията, която беше спомената, и размера на трансферите.
Бързам да успокоя и представителите на Министерството на финансите, че новата програма, за която спомена госпожа Масларова – обезщетенията за продължителна безработица в предпенсионна възраст – ще бъде поета от Националния осигурителен институт, тоест, ние ще бъдем гъвкави и ще потърсим буфери както по отношение на един по-строг контрол върху правоимащите на обезщетения за безработица и други, така и по отношение и на разходите, които са предвидени за издръжка на Националния осигурителен институт – и капиталови, и текущи разходи. Тоест, освен тези 11 млн. лв., които са необходими за тази допълнителна програма, няма да проявяваме претенции за допълнителна субсидия, за да останат на този етап двата бюджета обвързани в параметрите за субсидията и трансферите.
Ако обаче в резултат на политическо решение – било на ниво Министерски съвет или на ниво Народно събрание – в единия или в другия бюджет настъпят промени в параметрите, свързани например с въпроса за датата за индексиране на пенсията, тогава ще се наложи допълнителна субсидия и правилно беше споменато, че тя е приблизително в размер на 200 млн. лв. заедно със здравните осигуровки и пощенските такси за изплащане на този увеличен размер на пенсиите.
Последният пункт, който също касае спазването на законите по отношение на съгласуваността между двата бюджета, това са Преходните и заключителните разпоредби и в частност текстовете, които касаят взаимоотношенията между Националния осигурителен институт и бюджетните организации, които централизирано правят своите вноски. Тази техника се прилага вече, ако не ме лъже паметта, трета година. В резултат на нея се икономисват доста средства и имаме едно доста по-добро централизирано управление на бюджетните средства, които са предназначени за плащания на осигурителни вноски на определен брой държавни ведомства. Процедурата вече е проработена и ние смятаме, че изцяло можем да подкрепим тази част от Преходните и заключителните разпоредби на държавния бюджет.
Имаше една техническа грешка, за която ние информирахме колегите от Министерството на финансите и те вече е отстранена.
Господин председател, смятам, че този ракурс вече е достатъчен, че вече да започнат дебатите, защото по самата политика се получи достатъчно информация, която тук се чу. Естествено, ние сме готови да отговаряме на въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, имате думата по проекта за републиканския бюджет и това, което ни вълнува повече като Комисията по труда и социалната политика. Бяха изнесени много данни и се чу какво предстои за следващата година. По-голямата част от тези данни ние ги знаем, защото знаем какво сме гласували с промените в законите, които приехме.
Сега имате думата за изказвания по бюджета.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости и колеги! Сигурно е нормално дебатите да започнат от опозицията.
Аз, на първо място, съм изкушен да кажа, че в разглеждането на проектобюджета не можем да не признаем, че макрорамката, която е създадена, е макрорамка, с която ние вече се доближихме доста в общите си виждания. Ако анализираме големите цифри, можем да признаем, че когато за социална политика се отделя една трета от държавния бюджет или, както господин Христосков заяви, че процентът на пенсиите от брутния вътрешен продукт – мисля, че бяха 10,5 процента – са по-малко, но са близки до европейските измерения, ние можем да кажем, че като цяло ресурсът, който България заделя, и бюджетът като цяло, е вече в едни оптимални рамки.
Така че общото предизвикателство и за управляващите, и за опозицията, за всички, които се занимават в тази сфера, е вече оптимизиране в аспекта на това ние да търсим ефикасност и ефективност. А това изисква програмите, които реализираме, да дават положителен резултат. Ефективността изисква освен положителния резултат те да бъдат ефикасни, тоест, един и същи резултат да го получим с най-малко ресурси или с един и същи ресурс да получим най-добър резултат.
Затова и от днешните дебати, които проведохме в частност по Закона за социална интеграция, искам да маркирам няколко теми, като в никакъв случай няма да бъда изчерпателен в детайлите, тъй като ние вече имаме на масата на обсъждането социални партньори, които по-добре от нас знаят какви са потребностите и с ресурса, който се заделя, как може да се постигне по-добър резултат.
Затова аз ще започна разговора в широката рамка принципно като представител на опозицията и след това ще премина към детайлите.
По отношение на социалното подпомагане ние вече стигнахме определено ниво и за нас предизвикателството според мен е следното. Ние и сега осигуряваме, както казах, немалък ресурс за социално подпомагане. Но вижте какви парадокси се получават, когато имаме дадени нива, от които започваме подпомагане, при които един човек, който има доход малко над цифрата, която сме заложили, той получава социално подпомагане. Тогава имаме ситуация, при която хора, които получават социално подпомагане, всъщност реализират по-добър финансов и социален статус от този, който е бил малко над заложеното ниво.
Това в принципна степен се разминава с европейските стандарти, тъй като там са изградили социални мрежи, при които има гарантирани социални стандарти и социалното подпомагане е направено така, че само доподпомага, за да стигнеш един гарантиран социален стандарт. Разбира се, това е едно много по-голямо предизвикателство, защото иска и административен капацитет и подходът е следващата крачка, която е необходима.
Разбира се, аз мисля, че Министерството на труда и социалната политика и особено госпожа Масларова, която дълги години се занимава с тази материя, си дават сметка, че ние трябва да се подготвим за този етап. Сега има едно разминаване и тук в никакъв случай ние не можем да кажем, че търсим равна помощ за всеки. Трябва да въвеждаме социални стандарти, гарантирани стандарти, в които българската държава като европейска държава казва: под това ниво не се пада и който падне, социалната мрежа трябва да му гарантира стандарта, който България е създала.
На второ място, ние трябва да преминем от държавни и в общия смисъл от публични грижи към социално партниране. Тук е вторият аспект на голям потенциал, който може да се развие, пак казвам, в рамките на ресурса, който сега се заделя, който никак не е малък. Това са принципите на помощ за самопомощ.
Тук веднага ще се обърна към новата ситуация, която имаме в България. Вече в поредица от региони, какъвто е и моят Пазарджишки регион, преминават от състояние на проблем “безработица”, в състояние на проблем “липсваща работна ръка”. Тоест, и днес хората, които имат някакъв вид увреждания, могат вече да бъдат потърсени от нашите работодатели. И тук вече е голямото предизвикателство към правителството, към синдикатите, изобщо към цялата общност, която се занимава с тази проблематика.
Аз ще кажа, например, че като кмет открихме един нов бекофис за едно гише, както ние го наричаме, с 12 работни места. Двете работни места бяха заети от едно момче, което е с ментални проблеми, обаче е майстор на спорта по шахмат и всички ние, които сме тук, на тази маса, гарантирано ще ни бие на шах. Второто работно място беше за човек, който е с увреждане на долните крайници, но той посреща цял ден хора, които са с неговите увреждания и това е една прекрасна възможност за тях. Ние осигуряваме работно място на принципа помощ за самопомощ.
На второ място ще посоча огромния потенциал, който имаме на принципа на обществено-частните партньорства. Самият аз съм убеден в потенциала, който имаме.
На трето място, това е възможността за стимулирана благотворителност. Тук имаме разкошни възможности, които са европейски практики това да се прави не само с бизнеса.
По отношение на международните и в частност – европейските проекти и програми, ще кажа, че за нас от следващата година се отваря колосална възможност за използване на европейските инструменти, особено в социалната област. На мен ми е ясно, че още първата година няма да бъдем изцяло ефективни, но следващата година трябва да бъде годината, когато ние трябва да разработим целия административен капацитет, за да може в най-голяма степен да използваме тези социални инструменти, защото ние сега можем да използваме ситуацията на принципа “всяко зло – за добро” и с кохезионните фондове, със социалните фондове на Европейския съюз от следващите години вече на базата на изграден капацитет ние да усвояваме максимален обем финансова помощ, тъй като сме най-далече от европейските стандарти и европейските програми, които имат за цел да елиминират големите разлики. Ние като държава и общество сме обект точно на тези програми.
На последно място искам да припомня една практика, която много широко е разпространена в европейските страни, която в нас почти я няма. Това е приватизацията на административни дейности и услуги в областта на социалната политика, включително и практиката на институционализиране на неправителствени организации. Ние на този етап имаме такава практика, да речем, с институционализиране на синдикатите, такъв е опитът, да речем, в една близка до социалната област – на Лекарския съюз – при договарянето в България.
Тоест, аз смятам, че вече идва време, когато неправителствени организации на хора с увреждания, на организации, които са на хора, които имат социални потребности, трябва да получат съответното институционализиране и те да решават тези проблеми. Ясно е, че държава, ако само с административен подход ще решава техните проблеми, никога няма да има много голяма ефективност. И обратното, ако ние на тях предоставим финансов ресурс в рамките на съответните законови изменения и държавата и институциите са само контролиращи, играещи ролята на партньор, ние можем да постигнем по-висока ефективност.
С това, завършвайки, искам да кажа отново, че ние достигнахме параметрите, в които в макропоказателите, в разговорите, които водихме с Министерството на финансите се очерта, че нямаме вече капацитет, за да кажем: искаме още повече, искаме много пари. Пари няма нито за пенсионните дейности, нито, да кажем, за цялостната дейност на финансиране на Министерството на труда и социалната политика. Тоест, при нас вече идва голямото предизвикателство да търсим точно ефективност, как да получим повече услуги, по-добро качество на услугите за хората, които имат потребности от тях.
И днес това, което президентът като държавен глава е в правото си да каже от името на хората, които имат потребности, че те не са доволни от това, което получават, и същевременно, говорейки с Министерството на финансите да признаем, че по-голям ресурс те няма как да отделят, защото това са вече оптималните параметри, които са достигнати в бюджета. Така че, оттук нататък разговорът за това как да гоним една ефективност, е пред всеки един от нас.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Аз се извинявам, но госпожа Масларова постави един въпрос. Той стои и пред всички колеги, задават си го много хора и това е въпросът с индексирането на пенсиите – от коя дата да стане.
В Кодекса за социалното осигуряване сами разбрахте, че е записано “1 януари”, но сега има предложена промяна.
Аз си задавам така въпроса: след като миналата година намалихме осигурителната тежест с 6 пункта, сега също в проектобюджета е предвидено от 1 юли да се мисли за намаляване с още 3 пункта, не е ли възможно пенсиите да бъдат индексирани от 1 януари, тъй като знаем, че ние няма да ги изплатим от 1 януари, а самото изплащане ще стане през м. март. Ако трябва да мислим за това, трябва да кажа, че мисля, че достатъчно средства отделихме за бизнеса. Предлагам осигурителната тежест да не бъде намалявана с 3 пункта от м. юли, а да направим индексирането на пенсиите от 1 януари, както беше миналата година, както е по Кодекса за социалното осигуряване, тоест, да продължим тази традиция.
Този въпрос стои пред колегите, ние сме го дискутирали и в парламентарната група, когато беше представен бюджетът. Аз мисля, че и останалите колеги ще вземат отношение по този въпрос. Това е въпрос, който стои, това е един от много важните въпроси, които трябва да решаваме и при гласуването в пленарната зала.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, мнения, становища.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз не съм човекът, който ще даде отговор на този въпрос. Но аз си позволявам тук да кажа на министъра на труда и социалната политика, на заместник-министъра на финансите, на представителите на Националния осигурителен институт, на техния ръководител, че не само че е възможно, но, колеги, това е законосъобразно. След като ние сме взели едно решение и сме започнали да го реализираме, трябва да продължим в тази посока.
Мисля, че ние като народни представители нямаме право да допуснем, въпреки че си дава сметка, че 200 млн. лв. са твърде голяма сума в бюджета на държавата, отстъпление от това, което сме обещали, още повече смятам, че ако добре си направим сметките ние като държава и като народни представители, които ще приемат бюджета на тази държава, можем да решим този проблем. Винаги, когато се говори за бюджет, могат да се потърсят и намерят достатъчно резерви.
Тук искам да кажа, че миналата година, ако си спомняте, проведохме същия дебат и тогава ставаше дума не за сметка на друг сектор, защото нормално е всяка парламентарна комисия, всяка социална група, всяка институция, всяко министерство ще дърпа чергата към себе си и това е съвсем нормално. Всеки иска в по-голяма степен и с по-голяма ефективност и целесъобразност да се задоволят потребностите на дейността, за която отговаря.
Но тъй като вече стана дума, че социалната дейност опира до всяко семейство, до всеки човек, до всеки гражданин на нашата държава, че тя има много голяма възвращаемост, защото инвестициите в социалната сфера водят до една много голяма възвращаемост, тъй като се инвестира в хората, които са и създателите на икономическите блага, и тези, които развиват и прогреса в обществото, осигуряват здравеопазването и всички други дейности.
Така че ми се струва, че по този въпрос не само ние, от Коалиция за България, а всички наши колеги съм сигурна, че ще застанат зад позицията, че това увеличение на пенсиите трябва да стане от 1 януари. Това освен че е законосъобразно, но то е и справедливо. То и е целесъобразно, то отговаря на нагласите на обществото. А какво друго ни е довело в тази парламент, ако не мандата, който са ни дали гражданите на България да сторим точно това.
Освен всичко друго това е и в унисон с цялостната политика, която провежда и правителството, и Министерството на труда и социалната политика. То не отстъпва нито на йота на това, че трябва да поощрява заетостта, че трябва да инвестира в работната сила и да я прави такава, че тя да отговаря на европейските изисквания, първо, за конкурентноспособност, и, второ, за пълноценна реализация на пазара на труда.
Похвално е това, че се залагат повече инвестиции в младите хора. Похвално е и това, че не се отстъпва по отношение на инвестициите, свързани с интеграцията на хората с увреждания.
Тук аз искам да отворя една скоба и да кажа, че сигурно утре в пленарна зала ще чуем и нещо друго, което тук един уважаван от мен доктор заяви. Да, това е Закона за интеграция на хората с увреждания, а не за социално подпомагане. Ние обаче сякаш не пожелахме да чуем тази много силна реплика при многобройните обсъждания на проблемите на хората с увреждания. Сигурно утре в пленарна зала ще имаме възможност да го изречем това за сетен път.
Министерството на труда и социалната политика не отстъпва от позициите, които завоюва в сферата на демографската политика. Имам предвид майчинството, грижите за майките, за децата и т.н.
Така че си струва да застанем зад тази позиция и да не отстъпваме, макар и някой да смята, че се инатим, още повече смятам, че, да, в обществото се чуват и такива думи. Смятам, че и това, което каза и господин Христосков, е още един шанс да отстояваме тази си позиция.
Освен това ми се струва, че има нагласа у всички останали колеги от парламента този проблем да бъде решен положително. От разговорите, които водим с колегите, от техните очаквания и очакванията на другите политически сили и групи, смятам, че можем да отстоим тази позиция и тя трябва да тръгне точно от нашата парламентарна комисия. Не бива да разчитаме на никой друга: нито на Комисията по бюджет и финанси, нито на Комисията по икономическата политика, нито на която и да било друга. Точно нашата комисия трябва да даде тон в тази дейност и в тази позиция, която трябва да отстояваме.
Даже в разговорите, които водихме с колегите, и онова, което си бяхме обещали, ако си спомняте, при приемането на годишния бюджет, ние можехме да си поставим като задача, въпреки че в момента нямам икономическа обосновка, но ми се струва, че мога да го поставя днес като въпрос . Ние обещахме миналата година, когато много целеустремено насочихме усилията си към поощряване на разглеждането на въпроса за второ дете в семейството и проведохме цяла серия от действия и промени в законодателството, които да гарантират в тази посока политиката на държавата. Ето там, ако имаме някакви резерви, ако имаме някакви възможности, си струва да диференцираме второто дете в семейните помощи за отглеждане на деца и там да насочим повече средства.
Казвам това, но мога да го поставя само като въпрос на обсъждания и въпрос, на който може да се даде отговор: ако ние увеличим с 2 лв. или с колкото е допустимо, сумата за отглеждане на второ дете, колко ще струва това на бюджета?
Ето тук наистина ще бъдем отново последователни в политиката си.
Така че още веднъж искам да приканя колегите си, да не отстъпваме от завоюваните позиции, още повече ние обвързахме този проблем с осигурителната тежест, с това, което внася всеки един от нас като участник в социалното осигуряване.
Така че ми се струва, че по никакъв начин не трябва да отстъпваме от тези позиции, подкрепям Министерството на труда и социалната политика.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин управител на Националния осигурителен институт!
Ще представя четири акцента съвсем накратко, за да покажа своето отношение и на групата, надявам се, защото, действително, както каза госпожа Панева, сме разговаряли доста по различните теми.
Първият акцент е този, по който искам да обърна внимание, и той е в раздел втори “Социални помощи и обезщетения”. Ние знаем, че бяхме гласували 5 млн. лв. “за диагностика и лечение в лечебните заведения, за болнична помощ на български граждани, които нямат доход, нямат лично имущество – чета нарочно – което да им осигурява лично участие в здравно-осигурителния процес”.
Аз искам само да подчертая и да дам акцент върху този въпрос, госпожо министър и господин заместник-министър на финансите, защото смятам, че моментът с механизмите и контрола на този процес все още не е изчистен. Това го казвам не за друго, а защото знаете, че като лекар съм ангажирана пряко в този процес. Споделяйки с колегите-лекари, искам да ви кажа, че процесът все още не е ясен, не е изчистен и все още не е регулиран. Това също е една от причините, поради която ние непрекъснато имаме проблеми с групата на така наречените неосигурени, но трайно неосигурени или хора с невъзможност да се осигуряват сами.
Затова бих напомнила и бих поставила акцент върху това да продължим този диалог по този въпрос, който е изключително важен и нетърпящ отлагане. Най-вероятно ние ще го поставим за обсъждане и в Комисията по здравеопазването.
Втория въпрос, който бих искала да отбележа, е въпросът за хората с увреждания. Само подчертавам, че съм съгласна с думите на госпожа Масларова за мониторинга и за строгия контрол при въвеждането на яснота за хората с увреждания, за техните проблеми.
Мисля, че всички в залата реагирахме спонтанно при съобщаването на цифрата от 850 хиляди човека с увреждания. Аз знаех някаква по-друга цифра от началото на тази година. Без да имам претенциите, че мога да бъда изчерпателна по тази тема, но понеже бяхме се подготвили с господин Мръцков през пролетта да говорим по тези въпроси, си спомняме, че имаше една цифра около 400 хиляди, която беше нараснала от 200 на 400 хиляди души с увреждания за две години.
Нека да си дадем сметка – и това го казахме и тогава – че нарастването на броя на хората с увреждания не означава, че ние трябва да се хвалим с това. Ние трябва действително да направим един строг контрол и да видим кои са тези хора. Както си спомням от дебатите в интерпарламентарната група, която направихме, действително трябва да отбележим и да посочим хората, които заслужават точно тези помощи за интеграция и всичко друго. Защото сегашната ситуация не е нормално, това е почти 1 млн. души с увреждания. Колко милиони е България? Ние тогава влизаме в Европа с едно “гордо вдигнато чело” с тази цифра. Аз не мисля, че тази цифра е цифра за гордост.
Смятам, че тук е моментът да разчоплим и да видим какво стои зад тази цифра и действително да дадем необходимото на хората с увреждания, да кажем кои са тези хора с увреждания. Защото иначе остава някаква група, в която не се знае кои хора влизат и която да размахваме със знамената в дадени ситуации. Не мисля, а това не е само мое мнение, а на всички – категорично – че ние с тази цифра няма да влезем с много добър имидж в Европа. Но не става и въпрос само за влизането. Просто това е изключително необходимо да се направи.
Тук е мястото да напомня още веднъж, макар че доста се сгъстиха програмите, говорили сме с много хора, влязохме в един диалог и подготвихме една инициатива да направим една голяма кръгла маса – казвам го на всички – където да обсъдим всички тези въпроси. Ние сме започнали с някаква много сурова организация по проблемите за ТЕЛК-овете. Дори и с господин Христосков сме говорили, с господин заместник-министър Банков.
Задължително проблемът за ТЕЛК-овете стои в основата на този проблем. Той трябва да бъде решен. От практиката ви казвам, колеги, а и всички го знаем, че проблемът в ТЕЛК-овете е страшен. Пълна дезорганизация, корупция – извинявайте за грубата дума, вземане на много решения на автопилот. Това го казвам с цялата си отговорност и болка като лекар, който идва от лечебно заведение, което всеки ден се занимава с тези проблеми.
Ако ние час по-скоро не решим този проблем на много високо ниво, с цялата си отговорност, ако не засилим контрола и дисциплината в това отношение, това е едно от големите пера, в което сме изпуснали парата, няма за какво да си говорим по-нататък и да стигаме до хората с увреждания.
Затова моля всички да чуем и да излезем с изключително сериозно становище по въпросите за ТЕЛК-овете. Те са в основата на всичко.
И още мъничко. Само ще отбележа от личен опит като педиатър, че майките приеха с добро отношение, с добро чувство това, което направихме лятото за тях. Имам предвид 315-те дни и 160-те лева – само маркирам като цифри, вие знаете за какво става въпрос. Искам да ви кажа това, което установихме. Майките фактически се вълнуват в момента за сигурността в стажа. Отбележете, че това е по-важният проблем от цифрите като абсолютна стойност за заплащането, колкото сигурността за техния трудов стаж. Това установихме в разговорите с тях.
Смятам, че по-нататъшният диалог и мерките, които имат чисто практически стойности във времето, ще доведат действително до едни много добри взаимоотношения. Засега това, което сме направили за майките, имаше много добър отглас в техните редици.
Четвъртото нещо, за което моля, госпожо министър, е следното. Вие представихте една информация преди няколко заседания по въпросите за така наречените програми. Смятам, че това действително е един много интелигентен, съвременен, практичен и т.н. начин, за да работим по-нататък. Всички знаем, че за програмите нямаме достатъчно подготвени кадри, които да ни помогнат, дори да ни насочат само към проблема, а камо ли да се разработят правилата и методиките и камо ли да работим с тях в своите райони. Но смятам, че те са изключително важни за реализиране на действително най-важната функция, за която днес сме се събрали – функцията “Социална дейност”, функцията, за която отговаря Министерството на труда и социалната политика, а след това вече и във функцията “здравеопазване”.
Затова, госпожо министър, ако Вие не направите достатъчно добри представяния не само веднъж, а да дадете достатъчно добра информация, както и Вие подчертахте, аз смятам, че ние ще заработим добре и има определено добро отношение и желание от наша страна тези програми да бъдат реализирани и ние в практиката да покажем за какво сме избрани, в крайна сметка, в този парламент.
Благодаря за вниманието. Нека да си пожелаем успех.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Има думата господин Атанас Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
АТАНАС ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър Масларова, уважаеми господин заместник-министър Кадиев, уважаеми госпожи и господа народни представители!
На мен ми е трудно сега да взема отношение по всички проблеми, които се разискват с проектобюджетите, но нас ни тревожи един въпрос.
Фактически в проектобюджета за 2007 г., представен от Министерството на финансите, се предлага увеличението на пенсиите да бъде с 8,5 процента, тоест, по така нареченото швейцарско правило.
Но аз питам: къде е това швейцарско правило, когато от 8,5 процента увеличението става реално на 4,25? Тоест, не се спазва това швейцарско правило, макар че министър Масларова е много голям привърженик на това швейцарско правило.
Какво се получава? Като приспаднем 4,4 процента планираната инфлация за 2007 г., резултатът от увеличението на пенсиите ще бъде нулев. Доколкото мога да смятам, мисля, че е точно така.
Поради тази причина ние поддържаме госпожа Масларова увеличението на пенсиите да стане от 1 януари 2007 г. Аз не искам да драматизирам този въпрос, но си спомням всички периоди на увеличението на пенсиите от 2001 г. до тази година. То беше все там с някакъв процент, извинявам се за израза, но под диктовката на Министерството на финансите заради това, че макрорамката е такава. Аз нямам нищо против. Но освен макрорамката, вижте и микрорамката. Как ще се посрещне това от пенсионерите? Трябва да ви кажа, че няма да се посрещне никак добре.
Аз смятам, изказвам го публично, че няма да има нито един народен представител, независимо от това коя партия представлява, който да внесе предложение за изменение на чл. 100 от Кодекса за социалното осигуряване. Той вече се изменя пет-шест пъти и доколкото си спомням, все не се прилага.
Аз представлявам тук обществена организация, но искам да кажа, че ние не желаем от 1 януари да се дадат високите размери на пенсиите, а от 1 юли – на ниските. Хората с основание пак ще кажат: вие там, номенклатурчиците пак се вредихте. Извинявам се, но така ще стане де факто.
Затова ви моля, когато се взема това решение, добре да се обмисли и нека това да бъде от 1 януари за всички пенсионери.
Аз искам да се спра и на един друг въпрос. Доколкото познавам програмата за доходите, разработена от Министерството на труда и социалната политика, минималната пенсия трябваше да бъде някъде около 60 процента от минималната работна заплата. Тя сега е някъде около 53 процента. При 60 процента тя трябва да стане 102 лв. При това положение ще се скъсят малко дистанциите между висока пенсия и ниска пенсия. Нека да увеличим ниската пенсия, тя да стане 102 лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Иванов, аз се извинявам, но ще гледаме и бюджета на Националния осигурителен институт и тогава вече подробно ще развиете тази тема.
АТАНАС ИВАНОВ: Аз поддържам становището, че Министерството на финансите не трябва да предлага за ново намаление осигурителната тежест с още 3 процента. Достатъчно дадохте на господа работодателите миналата година 6 процента. Не искам да цитирам разни други хора, но мисля, че тези 6 процента им стигат.
Много се говори за гъвкави системи на пенсионирани. Ние искахме да се направи едно преизчисление на пенсиите, но все няма финансов ресурс. Мисля, че работата не е в това, че няма финансов ресурс. Казват, че следващата година ще е по-тежка. Дано да е по-лека. Но мисля, че ако Министерството на финансите предложи от излишъка, който ще бъде реализиран в края на годината, 200 млн. лв. могат да се дадат за посрещане разходите от първото полугодие с целево предназначение по решение на Народното събрание. Така ще се реши въпросът.
Аз много ви моля. Направете така, че пенсионерите да бъдат доволни от вашата работа, господа народни представители.
Извинявам се за този апел.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, имате думата по проектобюджета и по всичко, свързано с него.
Заповядайте, госпожице Димитрова. Имате думата.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин управител на Националния осигурителен институт, уважаеми колеги народни представители!
Както, предполагам, очаквате, аз ще поставя акцента отново върху хората с увреждания и по-специално няколко момента, които ме тревожат.
Първо, чудя се как, след като през последната година хората с увреждания, или нека така да го кажа – хората с ТЕЛК-ове – са се увеличили драстично. Сумата по покриването на програмата “Интеграция на хора с увреждания” не се е увеличила. Как мислите да покриете тези разходи.
Освен това много съм разочарована от това, че не са осигурени 6-те милиона, които средства бяха обещани по време на гледането на Закона за ДДС от Министерството на финансите, след като имаше предложение техническите помощни средства да бъдат с намалена ставка. Тогава от Министерството на финансите казаха, че в момента няма такава възможност, но те ще компенсират хората с тази сума.
Другото, което очаквах повече от програмите “Социален асистент” и “Личен асистент за хора с увреждания”. Това са програми, които доказаха, че са добри програми и наистина помагат на хората с увреждания. Но очаквах за следващата година те да бъдат разширени. Практиката през тези години, през които те се прилагат, показва, че кръгът на социалните асистенти, които могат да бъдат такива, трябва да се разшири, тъй като в момента хората с увреждания имат доста малък избор на социален асистент. Знаете, че безработицата намаля, в Бюрата по труда обикновено са хора с много ниска квалификация и те обикновено не могат да отговорят на изискванията и на условията за социален асистент.
Това са засега моите опасения. Надявам се наистина да бъдат намерени тези 6 млн. лв. и да бъдат осигурени средствата за интеграция на хората с увреждания.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожице Димитрова.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще ми позволите на някои от въпросите бързо да отговоря, за да не се дублират по-нататък.
Беше поставен въпросът от доктор Станкова във връзка с средствата, които се предоставят на граждани, които нямат възможност да си платят лечението – онези 5 милиона лева. Искам да ви информирам, че към 30 септември тази година Дирекция “Социално подпомагане” в страната е приела 3339 молби – декларации да бъде платено лечение. Одобрените лица за изплащането са 1525 души. Усвоените към момента средства са 542 775 лв. Тоест, ниският размер на усвояване на средствата всъщност е в резултат на това, че хората, които са си подали документите, не отговарят на изискването на постановлението. Така че действително тук трябва да се търси рационалното. Не е въпросът в парите. Парите са осигурени, от страна на Агенцията за социално подпомагане нещата са абсолютно изрядни. Но явно някои хора не знаят правилата и всъщност изискванията на постановлението.
Що се касае до въпроса, който постави госпожица Деница Димитрова, аз мисля, че един от много важните моменти, за който спомена и доктор Колчаков преди това, е, че ние трябва да се обърнем по друг начин към Закона за интеграция на хората с увреждания. Той е изключително важен, изключително необходим. Но той показа, че в периода от една и половина година или всъщност две години от неговото съществуване, ние трябва да го преосмислим. Струва ми се, че именно, защото е Закон за интеграция на хората с увреждания, ние трябва да направим три вида интеграция: какво ще дадем за интеграция на децата с увреждания, какво ще дадем за интеграция на хората в работоспособна възраст и какво ще дадем за интеграция на хората в пенсионна възраст. Защото една голяма част от хората, които се ползват от този закон, са хора в пенсионна възраст.
Ние трябва да сме наясно и тук трябва да насочим усилията си и мисля, че това е нещото, по което трябва да си обединим усилията. Разбира се, Комисията по труда и социалната политика и Министерството на труда и социалната политика трябва да работят в тази насока.
Що се касае до програмата за “Социален асистент”, искам да ви информирам, че тази година е предвидено социалният асистент да обслужва не по-малко от трима души. Фактически обхватът на хората ще се разшири, а не броят на личния асистент. Вече отпада изискването той да е социално слаб. Тоест, това ние сме го договорили с Националното сдружение на общините и можете да бъдете сигурни, че там ще гарантираме едно добро обслужване. Защото тук се включват все възможности, с които в максимална степен ще разширим обхвата на хората, които ще бъдат бенефициенти на тези услуги.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин управител на Националния осигурителен институт, уважаеми госпожи и господа!
Аз ще спестя част от нещата, касаещи макрорамката на бюджета, които исках да коментирам и частта й социална политика. Ще кажа само това, че лично аз съм удовлетворена, че с бюджета ние в голяма степен демонстрираме една последователност, провеждане на политики, които са коментирани, част от тях вече са облечени в закон и мисля, че като цяло макрорамката позволява едно нормално функциониране на системата в рамките на предстоящата година.
Бих искала да се спра на няколко проблема. Не мога да преодолея изкушението с две думи само да маркирам проблем, който маркираха всички мои колеги – началната дата за осъвременяване на пенсиите. Мисля, че, ако не друго, поне следва да спазваме законите, които самите ние приемаме. Редно е да бъдем по-чувствителни към един от най-тежките проблеми, които изживяват определена категория хора – възрастните хора в нашата страна.
Лично аз намирам за неморално да бъдат увеличени част от пенсиите от 1 януари, а друга част, на хората с по-ниски пенсии, от 1 юни.
Още няколко други неща.
Днес ние получихме промените в Закона за народната просвета, представени от Министерския съвет, с които Министерският съвет ни предлага от 1 януари 2007 г. домовете за деца, лишени от родителска грижа, да се преобразуват от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, които минават към общините.
Въпросът ми е къде в проектобюджета можем да търсим средствата за това. Явно те отпадат от частта “Образование”. В каква степен можем да имаме гаранция, че тези институции продължават да функционират нормално. Има тревога сред кметовете на общини, че бедните общини трудно ще се справят с разходи за ремонт и разходи за инвестиции и т.н. Така че този въпрос стои отворен.
Вторият въпрос в тази връзка, свързан със социалните услуги в общността, е следният. Средствата за тях нарастват с 5 млн. лв. спрямо средствата от бюджет 2006. Ясно е на всички, че политиката ни е закриване на институциите и разкриване на социални услуги в общността.
Може ли поне ориентировъчно да разберем тези 5 млн. лв. за какво са разчетени: за нови услуги ли, какъв брой деца очакваме да преминат към социални услуги в общността така, че този процес, който е много мъчителен, който поражда много тежки проблеми и който струва много пари, все пак да протича нормално.
Вторият проблем, който искам да поставя, е свързан с намаляване на средствата по програми “От социални помощи към заетост”. Аз мисля, че е напълно нормално това, че тези средства намаляват. Все пак нека обаче не забравяме, че на 31 декември 2007 г. хората, които ще спрат да получават социални помощи поради изтичане на 18-месечен срок, остават без доходи. Част от тях имат своята лична вина за това, че нямат достатъчна мотивация да търсят работа при един европейски процент на безработица. Но част от тях нямат вина за това, защото живеят в общини, в които почти единствен работодател е държавата. Аз имам в своя избирателен район такива общини и там процентът на безработицата е твърде висок.
Мисля, че трябва много разумно да насочим средства по тези програми точно към тези общини, защото ние рискуваме да обречем хора, които нямат вина за това, че не могат да си намерят работа, на безизходица.
Има и още един проблем, който е много чувствителен за част от неправителствените организации, които присъстват тук. Става дума за Приложение № 4 към Чл. 8, ал. 1 и за прословутия списък от 21 организации, които години наред получават средства от държавния бюджет по силата на това, че част от тях са национално представени, а част от тях получават средства от бюджета по силата на други закони.
Съпротивата на няколко хиляди нестопански организации е, че тези организации години наред са, така да се каже, привилегировани по линия на бюджета и аз мисля, че това, което може да се направи, е тези организации да продължат да получават средства, но при едни условия, които биха ги стимулирали да работят все по-добре и все по-добре. Нормално е тези организации да предложат свои проекти и да защитят много убедително усвояването на тези средства най-малко заради това да развиват себе си и да докажат на цялата неправителствена общност, че тези пари си струват.
Специално внимание, господин заместник-министър Кадиев, бих искала да отделя на т. 22 от това Приложение № 4, според която 940 хил. лв. се разпределят за всичките останали няколко хиляди организации, които са регистрирани в Централния регистър. През 2006 г. се получи така, че поради липса на ясни правила част от тези 21 организации получиха средства и по т. 22. Мисля, че това не е естествено и поне тези 940 хил. лв. по т. 22 трябва да останат на разположение на останалите организации, регистрирани в Централния регистър като организации в обществена полза. Но това е диалог, който трябва да продължим извън обсъждането на проектобюджета. Просто маркирам проблема като такъв сега, за да се вземе предвид.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо министър Масларова. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Нали мога веднага да отговоря на въпросите, за да не се натрупват и така можем да пропуснем нещо.
Първо, искам да успокоя госпожа Михайлова. Госпожо Михайлова, искам да Ви кажа, че парите по програмите “От социална помощ към заетост” се насочват съобразно безработицата в страната. Не са намалени бройките за общините. Така че в това отношение можете да бъдете напълно спокойни.
Но на мен много ми се иска действително много внимателно да следим този процес. Ние всички знаем, че наближава 1 януари 2008 г., когато тези, които са били 18 месеца на социални помощи, няма да могат да получат повече социални помощи. Но аз не случайно съобщих, че ние увеличаваме с над 15 процента ресурсите за квалификация, тоест, за подготовката на кадрите. Насочваме кадри към трайна заетост.
Има и нещо, което държа да спомена, защото аз го поставих и пред Министерския съвет. Пристига кмет – аз веднага мога да го кажа – доктор Чомаков и казва: за Столипиново, за Шекер махала трябва да заделим милион и половина допълнителни средства, за да можем да почистим квартала, защото там избухна хепатит и т.н, и т.н. В същото време 91 процента от хората в Столипиново и Шекер махала са на социално подпомагане. За да получат социалните си помощи, те трябва да отработят не по-малко от 5 дни в обществено-полезен труд. Е, трябва ли ние да дадем този милион и половина на кмета на Пловдив, за да свърши работата на тези, на които даваме социална помощи, да си изчистят и да не хвърлят допълнително боклуци.
Така че от тази гледна точка ми се струва, че всички трябва да бъдем безкрайно внимателни, защото тези пари са пари на всеки един български данъкоплатец. Неслучайно правим всичко възможно парите да ги разпределяме по начин, по който и да изискваме определен резултат. Не е възможно и не е редно само да се раздават парите. Просто трябва и да се изисква.
Що се касае до ресурсите за услугите на организациите, мога да кажа, че има 16 националнопредставителни организации. Има си критерии за представителност. Сами разбирате, че ние не можем на няколко хиляди организации да дадем субсидии. Но на националнопредставителните организации, които са изпълнили критериите за представителност и това са 16 организации, естествено, че ресурсите за тях няма да бъдат намалени.
По отношение на субсидиите във връзка с промените в Закона за народната просвета. Да, ние го обсъждахме, той още не е прехвърлен в бюджета на общините, но тъй като те стават делегирани дейности на общините, те от Министерство на образованието и науката ще бъдат прехвърлени като ресурс на общините, тъй като те поемат тези дейности.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин заместник-министър, Вие искахте думата. Заповядайте, господин Кадиев. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Бих искал да взема думата по датата за актуализиране на пенсиите – от 1 юли или от 1 януари. Всъщност това е дебат, който отдавна трябваше да провеждаме, още когато се провеждаше дебатът по данъчната политика, тъй като двете неща са свързани. В крайна сметка, когато има някакъв излишък, който трябва да се разпредели, той може да бъде разпределен или като разход, или като намаляване на данъци през приходната част на бюджета.
Така, както стоят нещата в момента, ние сме заложили излишък от 0,8 процента. В същото време в преговорите с Международния валутен фонд те категорично изискваха излишък от 2 процента. Това, първо. Второ, те твърдят, че нашите приходи са раздути с 380 млн. лв. Така че, ако махнем тези 380 млн. лв., ще се окаже, че вместо 0,8 процента излишък, ние ще излезем почти на балансиран бюджет, на нула процента излишък.
Казвам ви всичко това, защото, ако бъде прието от парламента пенсиите да бъдат индексирани от 1 януари, това означава допълнителни 207 млн. лв., което за Министерството на финансите означава следните две неща: или от някъде да вдигнем приходи и да намерим 207 млн. лв., което към момента смятаме, че няма откъде да ги вземем, или да свалим отнякъде разходи, което изцяло е в разходната част на бюджета и тук господин Горанов може да ви каже как стоят нещата. Така че силно се съмнявам, че откъдето и да било, можем да ги свалим.
Третият вариант е вместо да излезем на излишък 0,8 процента, както планираме, да излезем с 207 млн. лв. по-малък излишък, което прави приблизително 0,3 процента или това прави излишък 0,5 процента. Но третият вариант означава прекратяване на споразумението с Международния валутен фонд. В крайна сметка стигаме до този извод.
Затова бих искал всички народни представители, когато гласуват едната или другата дата, да знаят, че едното означава неизпълнение на споразуменията с Международния валутен фонд и да преценяват дали искаме да го изпълняваме или не искаме да го изпълняваме.
И последно, защо Министерството на финансите няма категоричен запис в проектозакона за бюджета, че ще бъдат намалени осигуровките, тоест, има, но под условие. Това, което Вие, господин Мръцков, предложихте – вместо да намалим осигуровките, дайте да увеличим пенсиите сега – двете неща не ги считам за съотносими, защото може би ще стане, и то само, ако приходите към м. май бъдат добри, докато второто е категорично – от 1 януари ние го даваме като разход.
В момента аз виждам отстрани, тъй като това не е моят ресор и аз донякъде изразявам полуофициална позиция, аз виждам три възможни политики, ако изобщо 200 млн. лв. за разпределение. Едното е увеличаване на пенсиите, второто, доколкото разбирам, бюджетът на отбраната е 180 млн. лв. и искат повече, и третото е намаляване на социалните осигуровки. Сигурно има и още, но това са три, които са приблизително по 200 млн. лв. и трите. В крайна сметка парламентът трябва да реши кое от трите да направи, ако има 200 млн. лв. Към момента тези 200 млн. лв. ги няма. Към 1 юли може да ги има, ако имаме добри приходи.
Затова смятам, че Министерството на финансите – пак казвам, без да съм от ресора – би било по-склонно, ако към 1 юли има такава сума, да ги раздаде като бонуси, с които да покрие тези неполучени пенсии за първите шест месеца. Но не смятам, че трябва да го залагаме сега от 1 януари като задължение. Това е логиката в осигуровките и предполагам, че мнението на колегите като логика по отношение на пенсиите ще бъде в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Кадиев.
Аз също искам да направя една реплика и като председател на заседанието. Позволявам си да кажа няколко думи. Не искам да противопоставям институциите, но моите наблюдения са, че Националната агенция по приходите цяла година не работи по събирането на социалното и здравното осигуряване. Такива са моите впечатления и доколкото разбрах от доклада, който ни е раздаден, че имаме 80 и няколко процента събираемост на здравните и осигурителните вноски от Националната агенция по приходите. Нека да греша, но пак казвам: не искам да противопоставяме институциите, но от разговорите с колегите, които преминаха в Националната агенция по приходите, се вижда, че те не са направили един ревизионен акт, проверките са много малко и събирането на осигурителните и здравните вноски не е на ниво. Това са впечатленията ми от разговорите, които провеждам. Мисля, че там можем да насочим нашето внимание – към Националната агенция по приходите по събиране на осигурителните и здравните вноски.
Благодаря.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин заместник-министър Кадиев, в никакъв случай не искам да приемате моята реплика като някаква претенция към Вас лично. Но смятам, че когато се готви един проект на закон за държавния бюджет, той се прави на база на действащото към момента законодателство.
В Кодекса за социалното осигуряване ние сме записали, че актуализацията на пенсиите става към първо число на съответната година. Така че някои от Вашите служители или който е готвил този раздел от бюджета, не се е съобразил с действащото законодателство, което в никакъв случай не бива да се приема като оправдание и да лежи в основата на изграждането на един закон за бюджета.
Много ми е неприятно, че констатирам този факт, но е така. По закон, по Кодекса за социалното осигуряване трябваше това да стане от 1 януари. А ние виждаме, че някой си е позволил, правейки този законопроект, да застане над закона и над това, което ние сме решили.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър на финансите, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз искам да говоря по същество, тъй като тук са представителите на Министерството на финансите. Аз взимам повод от това, което се дискутира. Мисля, че не можем да приемем като чиста монета това, което се каза: виждате ли, Международният валутен фонд казва, че нашият бюджет е направен с надценяване на приходите с 380 млн. лв. Не зная от къде идва това, но вие сега отчитате към деветмесечието 2 млрд. 100 млн. лв. излишък.
Второ, нека да погледнем проблема с пенсиите не само от страна на законодателството. Вярно, то трябва да се спазва. Но нека да го погледнем от гледна точка на това какво се случи сега, тази година. Ние създадохме едно напрежение, социално неравенство вътре в групите пенсионери. Имаше едно повишение на пенсиите от 1 януари 2006 г., 4,4 процента от 1 юли за тези пенсионери, които получаваха пенсии под 150 лв. Искам да знаете, че инфлацията в края на годината е 7,7 процента. Говоря с числа, защото мисля, че когато говорим за бюджета, не трябва да има емоция, а трябва да има числа. Тогава, ако вземем една пенсия от 120 лв., тя сега е 132 лв. и няколко стотинки, тоест, увеличението е със 7,6 процента, но инфлацията е 7,7 процента. Тоест, има изземване на доходите на пенсионерите от близо един процент – 0,09 процента.
В същото време останалите пенсии, над 200 лв. са на минус 3,43 процента. Тези пенсии ще чакат 1 юли догодина. В същото време от 1 януари следващата година максималната пенсия ще получи 35 лв. отгоре. Какви са тези групи вътре с неравенство и напрежение?
Мисля, че единственият възможен омекотител е, от една страна, да говорим за 13-та пенсия в края на тази година и от 1 януари да бъде увеличението на пенсиите за всички, спазвайки закона и туширайки това напрежение, което се получи във времето.
Тук никой не говори за доходите. Същото се случва и с доходите. Изключая учителите и детското здравеопазване, за което благодаря, така се случва, и те единствено получават увеличение, всички останали са на минус. В бюджетната сфера изземването е 2,5 процента. При минималната работна заплата изземването е 1 процент. Покупателната способност е минус 7 процента. Всичко е съотнесено към инфлацията от 7,7 процента в края на годината.
Правя една скоба. Чудесно, идеални макроикономически приоритети. Но не е ли занижена инфлацията в края на годината 4,4 процента?
Искам само да ви кажа, вие сигурно го знаете, какви са сравнителните ценови равнища спрямо Европейския съюз. България през 2005 г. представлява 43,2 процента от цените на Европейския съюз. Става въпрос, че ние не очакваме шокове. Поне от синдикатите не очакваме някакви сериозни повишения на цените, разбира се, ако не са спекулативни. Не смятаме, че ще има някакъв шок, но действително ще има покачване, защото ние през следващите две – три години сигурно ще стигнем 50 – 60 процента от тези цени. Не искам да говоря, че нивата на работните заплати са около 36 процента от тези в Европейския съюз. Тоест, цените растат, всичко расте, но заплатите – по-бавничко.
От тази гледна точка ми се струва логично повишението на пенсиите от 1 януари. Нашето становище е от 18 страници, аз няма да ви занимавам с него, но то е аргументирано, с числа, няма емоция в него.
Искам само да се обърна към заместник-министъра на финансите господин Кадиев. Признание на Министерството на финансите е, че България за съжаление през следващата година ще бъде нетен донор на Европейския съюз, тоест, ние ще дадем повечко пари, отколкото ще усвоим поради неподготвеност и ред други причини. Това е ваше признание. В същото време – знаете – са заделени едни значителни средства за съфинансиране по структурните фондове. Убедени ли сте, че те ще бъдат усвоени? Знам, че те са сложени така, че никой не ги пипва. Те не са ли завишени? Не може ли оттам да се вземе, като знаете предварително, че няма да бъдат усвоени. Тогава запишете, дайте възможност през м. септември на министъра на финансите тези средства, ако не са усвоени, да бъдат усвоени по други пера като разходи.
Радвам се, че още в самото начало на дебата се доказа, че по-малко от 40 процента разходи не могат да се правят по бюджета и пак не достигат.
Аз искам да спра дотук, макар че има още много нещо. Няма да се спирам на различните отрасли – и здравеопазване, и образование, и т.н. – там нещата, особено в здравеопазването, са доста трагични, въпреки че се твърди, че реформата е спряла и поради тази причина се наливат средства. Спорен е въпросът, но другаде ще водим този дебат.
Специално за пенсиите създаденото напрежение сред различните нива на пенсии и индексации е огромно. Аргументите не издържат. Една огромна част от пенсионерите всъщност от 1 юли тази година до 1 юли следващата година, вие сами направете сметка, след като накрая на тази година губят 3,43 заедно с тази инфлация, макар че ви казвам, че тя ще бъде не по-малко от 5 – 6 процента, казвам го отговорно на тази маса. Няма да е 4,4 заради конвергенцията на цените. Без да има шок, пак ще бъде по-голяма. Няма начин. Това се е случило и в Прибалтийските републики, и на много други места. Ние няма да бъдем ценови рай.
Искам още едно нещо да отбележа, тъй като тук присъства представител на финансите. Не е ли вече опасно съотношението между преки и косвени данъци? Тук се говори за различни програми. Уважаеми дами и господа, за тези програми трябват пари. В България съотношението преки към непреки – косвени данъци, е вече 1 : 4. Това означава, че се нарушава солидарността, защото непреките данъци ги плащаме всички, плащат ги и бедните. С тези пари ние финансираме програми за бедни, програми за включване и т.н., за да можем да бъдем “балканския тигър” в Европейския съюз. Но и европейците няма да ни допуснат. Така че по-плавно, по-внимателно с намаленията на осигурителни вноски и други неща, които са за сметка на косвените данъци, защото тях ги плаща целокупния български народ, пък той не е богат. Доказано е, пък и сметките го показват.
Апологетиката Международен валутен фонд вече на тази маса според мен изигра ролята си и поради тази причина се правеха такива консервативни бюджети в тези близки пет години. Затова и не бяхме съгласни.
Завършвам с това, че в бюджета има и положителни неща. Не мога да не го кажа. Но за съжаление в разходната си част той продължава да бъде консервативен и много плах. Има прекалено много буфери, за да бъдем подсигурени, виждате ли, защото се случва нещо ново през 2007 г. Само че ние изпуснахме периода до 2007 г. за много други неща – и за цени, и за подоходна политика, и още други. Така че от тези буфери може да се намери възможност, включително – завършвам с това – от 1 януари да бъде индексацията и на бюджетните заплати, които губят 2,5 процента още в тази година.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър на финансите, уважаеми господин управител на Националния осигурителен институт, уважаеми госпожи и господа, колеги!
Това, което бих искала да не пропусна да кажа за бюджет 2007, е, че той в най-общи линии съдържа един разумен баланс между мерките, стимулиращи бизнеса, предизвикателствата на първата година от присъединяването на Република България към Европейския съюз, защото е осигурил това, което трябва, като вноски на България, както и като съфинансиране по структурните фондове, и, разбира се, и социалните разходи, които са една от най-съществените части, които ние тук гледаме като секторна комисия.
Не бих искала да пропусна да кажа, както и отбелязаха колегите, които се изказаха преди това, че проектобюджетът се откроява с една продължаваща устойчива макроикономическа стабилност, което е много важно.
Ние гледаме един бюджет, в който в номинал общите средства за социални разходи са се увеличили с 507 – 510 млн. лв. – не мога в момента да кажа точно. Но като процент от брутния вътрешен продукт и от общите разходи тези разходи не са се увеличили, а по-скоро са намалели от 13,5 на сто на 13,1 на сто от брутния вътрешен продукт, а от общите разходи от 35,2 процента на 33 процента.
Така че ние трябва да имаме предвид и това.
Също така бих искала да отбележа, че бюджетът е съобразен с коалиционното споразумение на това коалиционно управление, а всяко коалиционно управление е сложно нещо. Всъщност не надвишава 40 процента разходи, като не включвам вътре тези ангажименти, които има държавата по вноската и по разходите за съфинансиране. По този начин те стават 40,9 процента.
Приветствам намаляването на корпоративния данък. С тази ставка България става много привлекателно място в европейското пространство. Но сме учудени, че не е намерило място другото нещо, което се дебатираше, а именно намаляването на осигурителната тежест с 3 процента. Аз чух от господин министъра, че той каза, че ако има добри приходи до м. май следващата година, от 1 юли ще се дебатира това и ще се заложи в закона. Но този ангажимент си стои и аз като човек, който се е занимавал с управление на социалната политика, знам, че не е ли спокоен бизнесът и няма ли добра събираемост на данъците, никакви социални политики не можем да направим. Държавата, най-образно казано, това е държавният бюджет. А държавният бюджет се пълни от данъците на бизнеса и на хората.
По-конкретно по социалната политика.
Аз смятам, че доста добре е направен балансът между програмите за заетост, програмите за социално подпомагане. Направи ми впечатление това, което господин Христосков е изследвал и го изтъкна – обвързаността на държавния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване по субсидиите и трансферите, което е нещо изключително важно.
Някои неща будят въпроси. Например защо толкова одобряваната и полезна за качеството на живота на хората с увреждания програма “Асистенти за хора с увреждания” е на същото ниво, на което е била през 2005 г., като се изтъква, че се увеличава постоянно броят на хората с увреждания.
Разбира се, аз тук отварям една скоба и лично аз ще работя по въпроса да прецизираме най-накрая тази статистика и да видим какви натрупвания има в това число и дали е точно така при положение, че не се увеличават разходите за политика за интеграция на хората с увреждания.
Другото, по което и госпожице Димитрова се изказа, това е въпросът за помощните технически средства за хората с увреждания. Спомняте си, че когато провеждахме дебата за ДДС-то, тогава ние получихме гаранции от правителството в лицето на Министерството на финансите, че средствата за ДДС за помощните технически средства ще бъдат осигурени. Ние сега не ги виждаме тези 6 млн. лв.
Бих искала да се спра и на частта за семейните помощи за деца. Всички имахме очаквания, че с един минимален процент, който поне да отрази номиналната инфлация, трябваше да се увеличат семейните помощи за деца, както и малко да мръдне подоходния тест – границата на допуск. Но това в момента виждам, че не се случва.
Имам и един въпрос към господин заместник-министъра на финансите относно съдбата на Държавния фонд за подкрепа на устойчивостта на пенсионната система. Може ли да кажете какво се случва там, тъй като не можах да се ориентирам добре в текстовете на проектобюджета.
Относно дебата, на който се спряха почти всички колеги, изказали се преди това, дебата за индексирането на пенсиите с 8,5 процента и дали това да бъде от 1 януари или от 1 юли. Както тук се каза, народните представители са си казали думата. Ние трябва да погледнем хората в очите. В проектобюджета на държавата за 2007 г. се предлага в чл. 100 от Кодекса за социалното осигуряване думата “януари” да се замени с “юли”. Ние трябва да видим дали ще се противопоставим на решението на правителството или ще потърсим друго решение тук, в парламента. По този въпрос аз съм убедена, че ще кажем своята дума с предложенията си между първо и второ четене, както и при дебата по проектобюджета в пленарната зала.
Бих искала да кажа няколко думи за така наречените националнопредставителни организации. Тук от месеци слушам дебати и се опасявам, че доста некомпетентно се изказваме понякога. Бихме могли да се поинтересуваме от страни-членки на Европейския съюз като Белгия, Холандия, Обединеното Кралство, Франция. Тези ги познавам, може да има и в други, където националнопредставителните организации, особено в областта на хората с увреждания, са нещо много важно за държавата и за обществото. Защо са важни? Важни са, защото държавата е предявила високи стандарти, с които да се съобразят тези организации.
Примерно организациите на хора с увреждания трябва да имат определена численост, да представляват определен широк кръг хора, да имат структури, да речем, в две трети от общините, да членуват в международни организации и още, за които не се сещам в момента.
Организациите за хората с увреждания също трябва да имат структури в определени територии на страната, да са назначили определен брой професионалисти на трайни трудови договори. И на тези организации държавата казва: ето, ние ви даваме едни определени средства, с които искаме да ви поддържаме на високо ниво като национални партньори, защото вие ще консултирате държавата по политиката за хората с увреждания.
Не ми е познато за други освен за социалните партньори, където има подобно нещо. Не ми е познато за други организации в Европа да има. Навярно има и за такива. А работата по проектите няма нищо общо с националното представителство. Работата по проектите има значение, когато държавата, менижирайки европейските и други свои национални фондове, казва: имаме нужда от еди какво си, да се направи еди какво си в държавата, пускаме гранд, кандидатствайте, моля, ако отговорите, вие ще извършите тези и тези дейности и функции на държавата. Това няма нищо общо с националното представителство и много ми се иска особено тук, ние в Комисията по труда и социалната политика са сме информирани, защото само след месец и половина ще отидем в това европейско пространство, където е решен този въпрос.
Толкова имам да кажа по проектобюджета. Аз мисля, че бих могла да кажа като заключително изречение, че този бюджет с цялостната си философия заслужава да бъде подкрепен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако може да направя само една реплика, тъй като госпожа Христова мисля, че каза малко остри думи по отношение на дебата за националнопредставителните организации.
Аз съм напълно съгласна с Вас, госпожо Христова, че това е така в страните – членки и това е така не само за националнопредставителните организации за хората с увреждания, а за голям кръг от признатите граждански организации, които вършат обществено-полезна дейност. И мисля, че всички ние много добре го знаем това и много добре познаваме практиката на европейските страни.
В никакъв случай моята теза не е, че ние трябва да ограничаваме възможностите за финансиране на организации, които са придобили такова право – в случая националнопредставителните организации на хората с увреждания. Моята мисъл е, че не само тези организации трябва да получават финансирани от държавата и отстоявам това. Никога, по никакъв повод не съм казвала, че националнопредставителните организации не следва да бъдат финансирани.
Но Вие, госпожо Христова, много добре казахте, че в страните – членки на Европейската общност държавата предявява високи стандарти към националнопредставителните организации и това, което за втори път аз представям в тази комисия, е, че държавата следва да предявява все по-високи стандарти към тези организации така, че те да се развиват и да укрепват. Това финансиране трябва да бъде стимул в тяхното развитие, а не да позиционира тези организации и да ги оставя на ниво, в което са в момента, осигурявайки някакво, макар и скромно, финансиране.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се доктор Даниела Данчева, председател на Асоциацията на шофьорите-инвалиди.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър на финансите, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Накратко по въпроса за проектозакона за държавния бюджет.
Ще кажа, първо, че в сравнение с миналата година парите по Закона за интеграция на хората с увреждания не са увеличени нито с една стотинка. Колкото бяха миналата година – 126 млн. 800 хил. лв. - толкова са предвидени и сега.
Аз съжалявам, че госпожа министър Масларова не е тук, защото основната вина за това интеграцията на хората с увреждания да не се случва, не е в Министерството на финансите, а е в Министерството на труда и социалната политика. Аз напълно разбирам господата финансисти, че при този огромен финансов ресурс, който се хвърля години наред или последната година без абсолютно никакъв реален ефект, ами те как да дадат повече пари? Единствено ги упреквам за това, че не дават пари за ДДС-то за техническите помощни средства. И по това ще продължаваме да се борим.
Но основната вина е на Министерството на труда и социалната политика и госпожа Масларова трябваше да бъде тук, за да отговори как тя ще осигури онова, което е записала в нейния доклад – погледнете го каква тухла е, което ще си останат едни празни приказки без всякакво съдържание – осигуряване на висококачествени помощни средства, приспособления и съоръжения. Как ще ги осигури тя без пари, питам аз? Или ще ги осигури с тези 150 евро, за които тя е издала заповед да се плащат за един човешки крак? Със 150 евро ще осигури висококачествени помощни средства за инвалиди?
И не е вярно това, че ДДС-то и сега се поемало от държавата. Да, поема се в рамките на този лимит. Но и сега ми се обаждат хора всеки ден, които плачат, защото трябва и в момента да си платят, примерно, акумулаторите за инвалидните колички. Министерството не покрива тези средства, те и в момента си ги доплащат. Доплащат поне една много сериозна сума, всички хора, ползватели на акумулаторни инвалидни колички плащат от джоба си тези пари. Никой не им покрива това, госпожо Елицина, Вие много добре знаете това.
Нека един път за винаги да се разбере и господа депутати, моля запомнете: министерството покрива до тези смешни лимити, нищо не дава отгоре министерството. Така че и ДДС-то значи ще си остане за сметка на инвалидите, когато те ще трябва да платят примерно за една протеза не 150 евро, защото за 150 евро знаете, че едни обувки не можете да си купите, а това ДДС ще си остане за сметка на техния джоб. Мисля, че това ви е ясно.
Аз се учудвам защо Министерството на труда и социалната политика не е водило разговори, а ние разчитахме на това, че ще има разговори по тези въпроси с Министерството на финансите, не са водени разговори, за да се дадат пари поне за техническите помощни средства. В 21-ия век как вие си представяте да осигурим висококачествени помощни средства? Това са технологии!
Аз следващия път ще ви донеса и ще ви запозная с един доклад на Европейската комисия, който е от 200 страници. Направихме си труда да го преведем на български. Има помощни технологии за инвалидите – 200 страници доклад на Европейската комисия. Без помощните технологии за инвалиди – това го повтарям за хиляден път – за никаква интеграция не можем да говорим.
Ще обърна внимание само още на два факта, които ще докажат това, че Министерството на труда и социалната политика е основният виновник. Първо, да не говорим, че има 800 хиляди инвалиди. Няма такава цифра. Те се базират на статистиката на Националния осигурителен институт. Господин Христосков, аз се чудя защо Вие досега не възразявате. По чл. 74 от Кодекса за социалното осигуряване инвалидни пенсии за общо заболяване получават 419 хиляди инвалиди, а тази четвъртинка от социалната пенсия по чл. 100 от Кодекса за социалното осигуряване я получават 443 хиляди. Министерството на труда и социалната политика какво прави? Събира тези две цифри – 443 + 419 – и получава 800 хиляди хора с увреждания. Нищо подобно. Вие много добре знаете, че тези, които получават четвъртинката от социалната пенсия, това са другите инвалиди, които получават пенсия за общо заболяване, за трудова злополука и т.н., и т.н.
Така че моля да бъдем точни и да не плашим българския народ. Аз мисля, че умишлено плашите българския народ, като му се размахват някакви цифри – 800 хиляди инвалиди, видите ли, къде отиват парите на държавата.
Те може и да са 800 хиляди, само че не са 800 хиляди с инвалидни пенсии. Моля да се уточним по това и Вие, господин Христосков, го знаете това. Това е по статистиката на Националния осигурителен институт. Във всеки случай не са 800 хиляди с инвалидни пенсии.
Друго нещо, много важно. Къде изтичат тези милиони наистина? В момента Министерството на труда и социалната политика е в дефицит, да и няма да има пари. Аз съветвам Министерството на финансите да не дават пари, защото не знам дали Министерството на финансите знае как се изплащат добавките за социална интеграция. Вие знаете ли един безумен факт, господа народни избраници? Миналата година министерството си прие един правилник, в който записа, че правата по получаването на добавката за социална интеграция се ползват от всички хора с увреждания, навършили пенсионна възраст. Тоест, независимо дали ТЕЛК-овото решение е в сила или е изтекло.
Примерно една жена, която е навършила 57,5 години. Ами тя може да е имала ТЕЛК, госпожо Елицина, за някакво преходно заболяване, да е имала ТЕЛК, който е за една година, за две години, за три години. Откъде накъде, питам аз, на всички тези хора вие решихте да им признавате ТЕКЛ-овете за пожизнени и да им изплащате интеграционните добавки пожизнено? Това са едни милиони, които не знам дали някой ще си направи труда да види как са платени и на кого са платени, но това във всеки случай не са пари, платени за интеграция на хората с увреждания.
Може би, за да улеснят работата на социалните служби, те си приеха поправката в Закона за интеграция на хората с увреждания и започнаха тези безумни плащания, но това е едно безумие. Кажете ми по кой друг закон има записано, че дадени права се ползват пожизнено и то с изтекъл документ на ТЕЛК – повтарям. Те автоматически признават такова ТЕЛК-ово решение за пожизнено. Откъде накъде, питам аз.
Попита ли някой въобще и вие направихте ли един анализ къде отиват тези милиони. Престанете да лъжете цяла Европа, че това са милиони за интеграция на хората с увреждания. Това е социално подпомагане на хора, предимно в пенсионна възраст. Аз не, че съм против, нека да си получат хората парите, само че да престанем да лъжем, че това е добавка за интеграция...
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Извинявайте, госпожо Данчева, но пряко по темата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Затова аз призовавам Министерството на финансите и господа народните избраници да прецизират нещата, защото като гласувате тези 126 млн. 800 хил. лв., те пак доникъде няма да стигнат, пак за реалната интеграция няма да отидат, а това е приспособяване на работно място, моторни превозни средства, технически помощни средства.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Извинявам се, госпожо Данчева, чухме проблема.
Аз като дуплика искам да Ви кажа, че ако сте прочела новия Закона за интеграция на хората с увреждания, щяхте да видите, че е възложено на Агенцията за интеграция на хората с увреждания да изготви методиката за изплащане на интеграционните добавки.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: За добавките те пак нищо няма да направят. Аз питам за техническите помощни средства, господин Кадиев. Вие от парламентарната трибуна заявихте и в стенограмата това е записано, че това ДДС ще бъде платено от държавата. Защо тогава в проектозакона за държавния бюджет за 2007 г. ги няма тези средства.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Госпожо Данчева, извинявайте, казахте за ДДС-то.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Искате да доведем тук инвалидите и с протезите да започнат по главите ли да ви удрят? Как може вие да обещавате нещо официално от трибуната на Народното събрание, а след това тези пари за ДДС-то да ги няма?
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Госпожо Данчева, извинявайте, говорихте достатъчно, казахте си проблема.
Заповядайте, господин Коцев. Имате думата.
КРАСИМИР КОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин управител на Националния осигурителен институт, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз днес не мислех да взимам думата, но виждам, че явно има някакво неразбиране по някои от проблемите.
Първо, госпожо Данчева, не се палете, не е виновно Министерството на труда и социалната политика и това не е наредба на Министерството на труда и социалната политика, а беше направено с новия Закон за здравето. Там беше записан текстът.
Искам да кажа следното. Аз днес няма да правя анализ по отношение на бюджета и по-специално в сферата на хората с увреждания. Приемам, че там са работили експерти. Искам обаче да кажа нещо с едно изречение. Господин заместник-министър Кадиев, тези суми, които са приети същите, просто няма да стигнат и народните представители трябва да знаят, че ще се наложи, както всяка година досега, в последното тримесечие Министерството на финансите бързо, спешно да търси средства както за доплащане на помощните технически средства, така и за доплащане на добавките за социална интеграция. Изобщо ще се търсят средства по Закона за интеграция на хората с увреждания.
Искам да кажа обаче няколко думи по друго. Това, което господин Христосков изнесе като брой на инвалидни пенсии, аз не го оспорвам. Но трябва да знаете, че хората с увреждания в България са много повече от тази цифра и аз ще ви кажа защо. През 2000 г. – аз говоря точно – в 15-те държави-членки пред разширението се провежда последното проучване и се оказва, че средният процент на хората с увреждания е 9,8 процента. И сега да твърдим, че в България тези хора са по-малко, няма как да стане, защото това означава някой да започне да ни убеждава, че нашето здравеопазване е на по-високо ниво от тяхното, че ние по-добре сме решили проблемите с инфраструктурата, че по-добре сме решили проблемите с условия на труд, проблемите с ежедневния стрес и т.н., и т.н.
Аз ще приведа само няколко цифри в тази посока. По официални данни на нашето Министерство на здравеопазването през 2005 г. всеки пети българин е бил с психически разстройства. Всеки пети означава 20 процента от населението. В момента 400 хиляди са диспансеризираните със сърдечно-съдови заболявания. Над 380 хиляди са диспансеризираните диабетици. Тук има лекари, те отлично знаят, че когато едно заболяване не бъде излекувано в определен период, то се превръща в хронично и неминуемо води след себе си увреждания.
Искам да ви кажа и просто да знаете за какво става въпрос. В момента в страните-членки процентът е 15. Това е след разширението. Искам да успокоя тук някои, които се притесняват. Най-висок е процентът в Полша. И какво като Полша влезе с 33 процента хора с увреждания? Да не би Полша да е по-малко качествен член на Европейския съюз от нас?
Аз ви казвам всичко това, защото точно това е Комисията по труда и социалната политика и трябва да го имате предвид. Да, има проблеми в ТЕЛК-овете, но не само там. Проблемите не са най-вече в ТЕЛК-овете. Проблемите са в здравеопазването.
Когато преди две седмици имахме среща с финансовия министър господин Орешарски и заместник-министър господин Ананиев, господин Петров, там ние също разказахте тези неща. Нека да се знаят, тоест, че тези хора ще се увеличават. Няма как с административни средства просто да ги намалим, защото всеки, отивайки на оценката на ТЕЛК, отива със своите собствени изследвания и параметри. Те трябва да го оценят.
Сигурно има и проблеми, за които тук се говори и които всички ги знаем. Има корупция. Но, ако я има, тя е в общия размер на корупцията, която я има и в страната. Едва ли е в такъв фантастичен размер, от порядъка на пъти.
Това само исках да ви кажа по отношение на ТЕЛК-овете.
По отношение на националнопредставителните организации и за субсидиите искам да кажа, че няма страна – членка, в която да няма изградена система на национално представителство. По същия начин е решен проблемът с националното представителство и в сферата на трипартидните отношения. Това е направено така, защото просто изборите са едно доста скъпо мероприятие и страните-членки са преценили, тъй като най-верният измерител за влиянието на една организация са изборите. Правят се избори и ето, влизат партиите в парламента. Чудесно. Има си Закон за партиите. Тези, които са влезли, преодолели са 4-процентната бариера – разбира се, нашият закон малко се разшири и това важи за тези, които са набрали един процент – получават субсидия. Това означава ли, че те нямат достатъчен капацитет, че трябва да ги развиваме в по-друга посока, средствата да им бъдат давани при определени условия?
Колкото до всичките останали неправителствени организации, те може да са и няколко хиляди. Но, ако в момента отворите сайта на Министерството на правосъдието, ще видите, че точно 57 организации са регистрирани в обществена полза. Преди известно време, може би преди един месец, парламентът даде възможност на онези, които не са искали да го направят, да си го направят пак. Нека да си го направят. Но искам представителите да знаят – приключвам – че в тези 57 организации няма да съберат и хиляда лица с увреждания като членове. А в тези 16 в момента членуват 192 хиляди лица. Информацията я има в Министерството на финансите.
Тоест, за 192 хиляди бенифициенти са определени 2 млн. лв., а за хиляда човека са определени 952 хиляди.
Аз приемам варианта, който госпожа Михайлова подхвърли. Няма проблем, господин Кадиев, да се запише, че тези 952 хиляди души няма да участват в организациите, които по списъка по Приложение № 4.
Приключих.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Коцев.
Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам едно процедурно предложение да прекратим разискванията, господин председател. Това, първо.
Но искам категорично да възразя срещу казаното от преждеговорившия, че здравеопазването, видите ли, е основната система за инвалидизиране на болните в държавата, както той се изрази.
Трето, искам да му напомня, че здравеопазването и болничната система имат в момента 200 млн. лв. дългове и се чудят какво да правят с тях. Това е така, защото оказва неограничен пакет медицински дейности по фиксирани цени.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Сега искам да дам думата на заместник-министър Кадиев, тъй като имаше някои въпроси. Разбира се, дебатът може да продължава още.
Господин Кадиев, заповядайте, накратко да отговорите на поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, аз ще си погледна стенограмата от онова заседание по Закона за ДДС, но ми звучи абсурдно аз да съм поел такъв ангажимент от трибуната. Не казвам, че няма да бъде изпълнен и Министерството на финансите няма да се съгласи между първо и второ четене да се добави в законопроекта. Аз имам определен ресор и определено ниво на ангажименти, които мога да поемам. Това надскача моето ниво.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Господин Орешарски го пое.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Възможно е. Нека да видим стенограмата. Господин Орешарски е човек, който може да поеме такъв ангажимент. Да, но аз нямам право да го поемам. И пак ви казвам, вероятно, ако го е поел, между първо и второ четене ще бъде оправено това нещо.
По останалите въпроси – на госпожа Христова и още няколко, тъй като са специфични въпроси, Ви моля, господин председател, да дадете думата на господин Горанов от Министерството на финансите, за да отговори.

Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Кадиев.
Заповядайте, господин Горанов. Имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Христова! Въпросът, свързан с това докъде е стигнал Законът за фонда за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, вероятно е породен у Вас от някои текстове, които сте забелязала в Преходните и заключителните разпоредби на предложения от Министерския съвет законопроект за бюджета за 2007 г.
През м. юли Министерският съвет одобри и предложи на Народното събрание законопроект, който понастоящем не е получил ход в Народното събрание вероятно поради интензивната работа, свързана с някои други законопроекти и приоритети, предимно на законопроекти, свързани с европейската интеграция.
Факт е обаче, че от страна на Министерството на финансите имаме притеснения и трябваше да напомня, че в 2006 г. в § 7, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2006 г. бяха предвидени едни текстове, които формално създадоха закона и възложиха на Министерския съвет да уреди статута и реда за трансфериране на средствата към него.
Ако не се даде ход до определен период на предложения от Министерския съвет законопроект или ако не се приемат текстовете, включени в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, предложен за 2007 г., на практика създаването на фонда ще се опорочи от гледна точка на това, че няма да има механизъм, по който средствата, набрани през 2006 г. и полагаеми се за фонда дори по схемата, предвидена в закона за 2006 г., няма да има механизъм, по който да бъдат обособени от началото на 2007 г. и излизането на резултатите за бюджета на 2006 г.
По тази причина сме предложили да се обърне внимание и, ако народното представителство прецени, че е рано за законопроект в този вид, то поне тези текстове, които сме предложили в Преходните и заключителните разпоредби, да създадат минималния механизъм, който да позволи поне на първия етап да се трансферират средствата, полагаеми за фонда на база на отчета за 2006 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Колеги, приключихме дебатите. Вярно е, че заседанието продължи малко повече.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Данчева, грешите и ще заблудите народните представители. Наистина общият брой на хората, които получават инвалидни пенсии като инвалидни пенсии за общо заболяване, трудова злополука, тоест, класическите инвалидни пенсии и социална инвалидна пенсия, която не може да се получава с този вид пенсия, е над 800 хиляди души. Тук не влизат и хора, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, но са с между 50 и 70 на сто загубена работоспособност, които получават интеграционни добавки. Тук не влизат по информация от Министерството на труда и социалната политика и около 12 хиляди души – лица до 18 години. Тоест, наистина броят е такъв – над 800 хиляди души. Това са инвалиди, хората с увреждания в България.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Уважаеми колеги, дискусията приключи. Вярно, че е бурна, но ние приемаме един бюджет, който трябва да реализираме следващата година. Дадох възможност на всички, които поискаха, да се изкажат. Затова предлагам да пристъпим към гласуване проектобюджета на Република България за 2007 г. на първо четене.
Моля, колеги, гласувайте проектобюджета на Република България за 2007 г., предложен от Министерския съвет за първо четене.
"За" - 15, "против"- няма, "въздържал се" - 1.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2007 г., предложен от Министерския съвет, се приема на първо четене.
Благодаря на всички колеги и гости за активното им участие в днешното заседание.
Закривам заседанието.


(Закрито в 17,30 ч.)