Представяне и обсъждане на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване на 2007 г., № 602-01-99, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г. (Съвместно с Комисията по бюджет и финанси)

---

Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Това заседание в първата си точка от дневния ред ще бъде съвместно с Комисията по труда и социалната политика.
След това двете комисии ще се разделят и ще продължат по отделен дневен ред.

По първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 Г.
Давам думата на министър Масларова да ни представи от името на вносителя, който е Министерския съвет, политиката, която е заложена в предлагания бюджет. След това господин Христосков ще изложи експертно числата и политиките, които са заложени в бюджета.
Госпожо Масларова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господа председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като тук е господин Христосков, аз смятам да бъда съвършено кратка и да поставя на вашето внимание основните параметри на бюджета на Националния осигурителен институт, тоест Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Това, което мога да кажа, е, че основните числа по приходната и разходната част на бюджета са съобразени с макроикономическите параметри, за които едва ли в този състав на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика, трябва да споменавам. Но преди това, искам да кажа, че Бюджета на Националния осигурителен институт е разработен при параметрите: минимална месечна работна заплата 170 лв. Това да не ви учудва, тъй като се надявам, че вие между първо и второ четене ще направите съответните корекции.
На базата на брутния вътрешен продукт – 51 млрд. и 141 млн. лв., средна месечна брутна работна заплата за страната през следващата година – 396,34 лв., среден месечен осигурителен доход 391,68 лв., средногодишна инфлация – 4,4%.
Това, което мога да кажа, че заслужава внимание, е, че средногодишният брой осигурени лица през следващата година ще бъде 2 млн. 762 хил. 234, а средногодишният брой пенсионери – 2 млн. 270 хил. 197. Смея да споделя пред вас, че съотношението, което имаме в последните шест години, вече за седма, съотношение на работещи, тоест осигурени, към пенсионери има една положителна тенденция на увеличаване на броя на заетите, на броя на осигурените. Ако в 2000 г. те бяха в съотношение 100 работещи – 102 пенсионери, то сега съотношението става 100 работещи – 82 пенсионери.
Тъй като тук има представители и на медиите, а и за народните представители искам дебело да подчертая, че това не е за сметка на това, че пенсионерите са починали, а това е за сметка на увеличаване на заетите, и постъпателното, съобразно българското законодателство увеличаване на пенсионната възраст, което съвсем естествено намалява и броя на хората, които влизат в осигурителната система.
Това е една положителна тенденция.
Искам да кажа също и това, че предвиждаме средногодишния брой на безработни лица с право на обезщетение, да бъдат 74 хил. 353, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се – 220 лв., и максималният осигурителен доход – 1400 лв.
Това, което също е важно да спомена, е, че съотношението на вноските между работодател и осигурен остава на равнището на 2006 г. – 65 към 35. Тоест, онзи реверанс, който беше направен към бизнеса с намаляване на осигурителната тежест, тази година задържаме съотношението за работещите на 35%.
Обезщетението за безработица е в границата 90 минимално, 160 максимално. Мисля, че тук мога да споделя, ще го потвърди и господин Христосков, че становището на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, както и на нашите колеги, е, че трябва да преосмислим горната граница на обезщетението при безработица, тъй като, ако минималната работна заплата стане 180 лв., а по програмите за заетост, примерно хора на социално подпомагане, извършващи най-ниско квалифициран труд 180 лв., не е коректно на хората, които са станали безработни, а са се осигурявали в продължение на 25-30 или 35 години, и то на много по-висок доход, би трябвало да се покачи и горната граница на обезщетението при безработица.
Господин Христосков ще ви обясни, че разчетите, които са направени, дават възможност при сериозна стагнация и много стриктно следене на бюджета на Националния осигурителен институт, това да бъде реализирано.
Струва ми се, че важното от гледна точка на политиката, която провежда правителството и управляващото мнозинство, е, че са осигурени увеличението на отпуска за бременност и раждане на майките от 135 на 315 дни, тоест до навършване 9-месечна възраст на детето. Осигурени са и средствата по програмата „Помощ за майчинството”, тоест за тези майки, които се върнат на работа, са осигурени средствата в размер на минималната работна заплата, които те да вземат чрез бюрата по труда за човек, който би гледал децата им. И размера на обезщетение за гледане на малко дете – отново в размер на минималната работна заплата – 170 лв. Разбира се, усилията на Националния осигурителен институт и на колегите при изчисленията, при евентуално увеличение на работната заплата дават гаранции, че ще можем и на 180 лв. да обезпечим тази програма за майките.
Освен това новото е, че се предвижда на граждани мъже, които са навършили 60 години и половина, а жени, които са навършили 57 години и половина, последните 12 месеца са били регистрирани на борсата като трайно безработни, ще имат право в рамките на 60 месеца, което всъщност се равнява на 5 точки или на 2 години и половина, да получават обезщетение за безработица преди пенсиониране, но в размера на най-ниската граница на обезщетението – 90 лв.
Мисля да не навлизам повече в дълбочина, това са основните неща. Струва ми се, че това, което е предложено в Бюджета на Националния осигурителен институт – нещо, което споделих и пред Комисията по труда и социалната политика, което ще споделя и пред вас, че трябва действително да знаем и да споделяме принципите, които сме приложили. И то е свързано с това доколко единствено и само чрез осигурителната система ще подкрепяме бизнеса, тъй като ние намаляваме осигурителната тежест, а в същото време задържаме ръста на пенсиите. Има идея от 1 юли при възможност да се намали още осигурителната тежест и в същото време се налага народното представителство да приемете промяна в Кодекса за социално осигуряване, където е записано, че осъвременяването на пенсиите се извършва всяка година от 1 януари.
Лично аз не бих искала да променяме този принцип. И ако годината 2007 налага това да се направи, аз бих препоръчала горещо на народните представители в чл. 100 на кодекса за социално осигуряване да запише само, че той влиза в сила не от 1 януари 2007 г., а от 1 януари 2008 г., но да запазим принципа, че индексирането на пенсиите ще става от 1 януари всяка година.
Това е основното, което смятам, че трябва да споделя с вас. Винаги съм вярвала, че можем да намерим всичко като ресурс, не толкова като обем на ресурса, но като принципи, като стъпки, които да изпълняват и да реализират програмата към хората от третата възраст, към хората, които са в отпуск по болест, към майчинските. Тази година (2007 г.) сериозен е реверансът към младите хора, към майчинството. Мисля, че направихме не малко и през 2006 г. в насока да реализираме част от стъпките, които бяха набелязани за откъсване на минималната пенсия за трудов стаж и възраст от социалната пенсия, за създаване на по-висока база на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, и за постепенно спазване на постановките в пакта за икономическо и социално развитие, които са подписани от синдикати, работодатели и правителство, и в които е заложено и какви трябва да бъдат размерите на минималната работна заплата, както и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на министър Масларова.
Предлагам сега да чуем господин Христосков с изложение по бюджета.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господа председатели, уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, колеги и гости!
Госпожа Масларова вече отбеляза, че законопроектът за Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. е разработен при спазване на всички процедури, предвидени в законите и подзаконовите актове. Ще отбележа само, че този законопроект е утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, одобрен е от Министерския съвет и е внесен по съответния ред и срокове в Народното събрание. Копие от законопроекта е предоставен и на Сметната палата за становище.
Позволете ми преди да изложа основните параметри и политики, заложени в Бюджета на общественото осигуряване за 2007 г., съвсем накратко да отбележа какво е актуализираното очаквано изпълнение на бюджета на Общественото осигуряване за 2006 г., на база на данни, с които ние разполагаме, включително за месец октомври.
От осигурителни вноски от работодатели се очаква да постъпят с 3,8% повече средства, отколкото е предвидено по Закона за бюджета за 2006 г. От осигурителни вноски от работници и служители са 6,2% по-висок приход. От осигурителни вноски от самоосигуряващи се – 21,8%, като основното високо преизпълнение на този план се дължи както на по-добрата събираемост, така и на все по-масовото участие на земеделските производители и тютюнопроизводителите в системата на общественото осигуряване, включително и поради изискването за достъп до европейските субсидии, до европейските фондове.
По главници по ревизионни актове за начет от Агенцията по приходите и Агенцията за държавни вземания са събрани 80% спрямо очакваното изпълнение и предвиденото в Закона за бюджета за 2006 г., като в последните месеци има подобрение. От глоби, санкции и наказателни лихви обаче са събрани само 37%, тоест това е очакваното изпълнение спрямо плана.
По отношение на разходите, както винаги, ние сме съвсем близо до 100-те процента, което означава, че много прецизно са определени разходите, които вие утвърждавате със закон. 99,2% е общо очакване, в това число за пенсии – 99,4 на сто, и обезщетение по Кодекса за социално осигуряване – 99 на сто.
В края на краищата очакваният остатък или икономия в Бюджета на държавното обществено осигуряване в резултат на по-доброто изпълнение на приходите и по-ниското изпълнение на разходите, е 216,7 млн. лв. Тук влиза и предвиденият резерв от 60 млн. лв. за реформата в пенсионната система.
Кои са основните цели на Бюджет 2007?
На първо място, естествено, трябва да се осигури финансовата основа и да се гарантира своевременното отпускане и изплащане на пенсиите и обезщетенията по държавното обществено осигуряване.
Този бюджет има и определена специфика. Той трябва да обезпечи успешното изпълнение на новите функции на НОИ, свързани с директното изплащане на обезщетеният аза болест и майчинство от началото на 2007 г., прилагането на регламентите на Европейската общност 1408 и 574, свързани със свободното движение на хора, изграждането на архивно стопанство, което започна миналата година.
Също така като основна цел сме си поставили ефективен и ефикасен контрол върху разходите и свеждане до минимум на случаите на неправомерно получаване на пенсии и обезщетения, ползвайки персоналния регистър, регистъра на трудовите договори и другите механизми за контрол.
Подобряване на обслужването на осигурения и самоосигуряващия се също е една от целите на този бюджет.
Поради това, че информационната система на НОИ морално, откъм хардуер, започва да остарява, ние имаме тригодишен план за нейното разширяване и подобряване на нейната ефикасност и ефективност. Затова в този бюджет са предвидени съответните средства, свързани както с електронното обслужване на институциите НАП и Националната здравноосигурителна каса, освен дейността на НОИ, развитието на така наречените електронни дистанционни услуги и изграждането на резервен център за управление, чието създаване започна миналата година, тази година и ще продължи и следващите години.
Макроикономическите параметри, на базата на които е разработен бюджетът, вече бяха споменати от госпожа Масларова. Те са същите, на основата на които е разработен и държавният бюджет. Затова ще се спра малко по-подробно на социално-осигурителните параметри и първо на онези от тях, които определят приходната част на Бюджета на държавното обществено осигуряване.
Средногодишният брой осигурени ще бъде 2 млн. 762 хил. души, или имаме нарастване със 112 хил. души, като тук отново подчертавам, че това е не само за сметка на работещи по трудови или служебни правоотношения, но и нарастващ брой на самоосигуряващи се.
Очакваме ръстът на минималните осигурителни доходи и така наречените минимални осигурителни прагове да бъде 12,6 на сто спрямо 2006 г. на базата на постигнатата договореност между браншовите организации на синдикатите и работодателите, но този ръст е при минимална работна заплата 170 лв. Ако бъде приета минимална работна заплата от 180 лв., тогава този ръст ще бъде 13,5 на сто и ще осигури около 13 млн. лв. допълнителни приходи в държавното обществено осигуряване.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се се запазва на ниво 220 лв., оттам и за работещите и осъществяващи единствено и само земеделска дейност, съответно ще бъде 55 лв. Максималният осигурителен доход също остава на нивото на 2006 г. – 1400 лв. И вече беше споменато, че се запазва съотношението на вноската между работник и работодател.
Увеличава се обаче вноската за допълнителното задължително пенсионно осигуряване за родените след 1959 г. от 4 на 5 на сто. Това е заложено преди две години в Кодекса за социално осигуряване.
Социалноосигурителните параметри по отношение на основното плащане, което се извършва от бюджета на общественото осигуряване – пенсиите, са следните. Пенсионерите ще бъдат средногодишно 2 млн. 270 хил. души или едно намаление със 16 хил. души. Причините за това бяха споменати от министър Масларова. Съотношението осигурени – пенсионери, също се спомена, че става 100 на 82.
В представения законопроект е предвидено осъвременяването на пенсиите съобразно така нареченото швейцарско правило – да бъде с 8,5 на сто от 1 юли 2007 г.
Максималният размер на пенсиите също е предвидено да бъде 35 на сто, както е по Кодекса за социално осигуряване, или да стане 490 лв. също от 1 юли 2007 г. като политическо решение.
Изплащането на добавките към пенсиите на репресираните лица е свързано със средния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и за 2007 г. средният размер на тази добавка ще бъде 55 лв. и 68 ст. Около 11 хиляди души се ползват от тази мярка.
Социалноосигурителните параметри по обезщетенията, осъществявани по кодекса за социално осигуряване, са следните. С право на обезщетение за безработица ще бъдат 74 хил. 353 лица при граници 90 и 160 лв. с възможности за увеличение на максималната граница при новата работна заплата, както беше споменато. Увеличава се отпускът за бременност и раждане от 135 на 315 дни, съгласно приетите изменения в Кодекса за социално осигуряване още през месец август. Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст би било 170 лв. при минимална заплата 170 лв. и евентуално 180 лв., ако бъде утвърдено между двете четения на този законопроект.
По разходната част на Бюджета на държавното обществено осигуряване могат да бъдат отличени следните по-специфични политики за 2007 г. Вече споменах, че индексацията се извършва по така нареченото швейцарско правило, тоест с 50% тежест на инфлацията и съответно индекса на нарастване на осигурителния доход.
Една нова мярка води към стимулиране на продължителната заетост след придобиване право на пенсия, като в пенсионната формула се предлага да се дава тежест 1,5% за всяка година допълнителен стаж след придобиване на право. И предложението е тази мярка да влезе от началото на 2007 г. Тя е в пълен унисон с европейската практика и с така наречената Лисабонска стратегия и открития метод за координация – да се стимулира продължителната заетост, в това число след придобиване на право на пенсия.
Предвиден е един по-дълъг срок за погасяване на задълженията за платен осигурителен стаж от 5 до 8 години, когато лицата са се възползвали от максималния срок за закупуване на стаж от пет години, тъй като изследване, организирано от Националния осигурителен институт показа, че много често този срок от пет години е пречка да се възползват от това право.
Изплащането на обезщетенията за болест и майчинство ще се осъществява от НОИ. Разширява се обхватът на майките, които ползват обезщетенията за бременност и раждане – от 27 хил. 205 майки средно годишно, на 53 хил. 975 през 2007 г. Това е свързано с по-дългия срок на получаване на това обезщетение.
Увеличава се размерът на обезщетението за гледане на малко дете. Споменах, че би трябвало да бъде 180 лв. при нова минимална заплата.
Стартира програмата в подкрепа на майчинството, въвеждат се обезщетенията за продължителна безработица за лицата в предпенсионна възраст. Госпожа Масларова спомена, че тази мярка ще засегне около 11 хиляди души.
Какви са допълнителните ресурси за тези нови политики?
За осъвременяване на пенсиите от 1 юли ще бъдат необходими 180 млн. лв. За увеличаване на максималния размер на пенсиите – 3,7 млн. лв. За увеличаване продължителността на изплащане на обезщетенията при бременност и раждане – допълнително 32,5 млн. лв. За отглеждане на малко дете – 8,8 млн. са необходими допълнително. И за обезщетението за продължителна безработица – около 12 млн. лв.
Всички тези мерки, без онези, които са свързани с новия размер на минималната работна заплата, са обезпечени финансово в предложения ви законопроект, като евентуалното приемане на тези изменения, може да бъде финансирано за сметка на по-високите приходи при по-високо ниво на минималната работна заплата и съответно новото ниво на минималните осигурителни доходи, които са под 180 лв.
Как изглежда консолидираният Бюджет на държавното обществено осигуряване?
Приходите са в размер на 3 млрд. и 400 млн. лв., като от осигурителни вноски са 3 млрд. 363 млн. лв. Трансфери от републиканския бюджет, включително 60 млн. лв., предвидени за реформата в пенсионната сфера – 539,2 млн. лв. Субсидия – 1 млрд. 447 млн. лв. Тя се запазва изцяло на нивото на тазгодишната субсидия (за 2006 г.).
Разходите са 5 млрд. 374 млн. и 600 хил. лв. В това число най-големият разход е за пенсии – 4 млрд. 422 млн. лв. Социални помощи и обезщетения – 806 млн. и 800 хил. лв. Трансфери, които Националния осигурителен институт ще предостави на Министерството на труда и социалната политика по различните фондове, които се управляват от това министерство, но тяхната дейност е свързана с държавното обществено осигуряване – 10,3 млн. лв., като 800 хил. лв. от тези трансфери са към Агенцията по информационни технологии, свързана с изграждането на резервния информационен център като Център за управление на кризи към НОИ.
Службите за социалното осигуряване, тоест издръжката на НОИ ще струва 81,4 млн. лв. и трайно се задържаме на нивото 1,5% от всички разходи.
Няколко думи за основните параметри на пенсионното дело.
Номиналният ръст на пенсиите през 2007 г. ще бъде 8,2%. Реалният ръст при отчитане на инфлацията е 3,7%. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2007 г. ще достигне 161 лв. и 51 ст. при очакван размер за 2006 г. 149 лв. и 21 ст. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли ще стане 92 лв. и 23 ст. С този размер са свързани и всички други гарантирани минимални размери на трудовите пенсии, различните пенсии за инвалидност, в това число и за инвалидност поради трудова злополука, също и наследствените пенсии. Максималният размер на пенсиите ще бъде 490 лв. И социалната пенсия за старост от 1 юли ще бъде 68 лв. и 36 ст.
Запазва се тенденцията, макар и вече с много по-бавни темпове, да се увеличава броят на пенсиите, на които имат право всички осигурени, поради възможността да се получава повече от една пенсия от осигурените. И също така се запазва тенденцията на намаление на броя на пенсионерите по споменатите вече причини.
Разходите за пенсии вече споменах, че са в размер на 4 млрд. 422 млн. лв., в това число предвидените средства за пощенска такса и ДДС. В тази таблица те са дадени по отделни видове пенсии. Общият ръст е със 7,7%, като най-голямо нарастване имаме в добавките към пенсиите за репресираните лица, поради нарастването на средния размер на пенсията и поради по-големия брой добавки, които продължаваме да отпускаме поради забавянето на подзаконовите нормативни актове.
Разпределението на разходи за пенсии по източници. 94,2 на сто са от държавното обществено осигуряване, в това число предвидената субсидия. Пенсиите за сметка на републиканския бюджет са 4,8 на сто. Предвидени са и необходимите средства – малко над 44 млн. лв. за изплащане на пенсиите по международни спогодби, в това число и по Регламент 1408.
Разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт запазват трайна тенденция да бъдат в границите между 8,5 и 9%, като намалението, което се наблюдава в последните две години, се дължи основно на по-високия ръст на брутния вътрешен продукт, постигнат в резултат на по-високия икономически растеж и създадената по-благоприятна икономическа среда.
Вече споменах, че средният размер на пенсията се увеличава с около 12 лв. и 50 ст. От 2000 г. имаме реално нарастване на пенсията. Тоест, компенсираме инфлацията през целия този период.
Един друг показател, който характеризира пенсионната политика, това е коефициентът на заместване на дохода на нетна основа. Тоест, пенсията на един пенсионер, отнесена към нетния осигурителен доход, намален с личните вноски и данъците, също се запазва трайно на ниво над 50%. Тоест, средно пенсионерите получават малко над 50% от средния работещ в България.
Разходите за обезщетение по Кодекса за социално осигуряване. За обезщетения и помощи са предвидени 532,4 млн. лв., в това число за общо заболяване (или за болнични) – 194 млн. лв., за бременност и раждане – 116,4 млн. лв., за отглеждане на малко дете – 74,7 млн. лв., а при евентуално увеличение на обезщетението на майките от 170 на 180 лв., този разход ще бъде 79,1 млн. лв., за безработица – 98,4 млн. лв., и за финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 19,8 млн. лв., което означава, че около 45-46 хиляди осигурени ще могат да се възползват от тази мярка. Дори при запазване на цените, ако не ги променим, и повече лица ще се възползват.
За издръжка на службите по социално осигуряване ще бъдат предвидени 81,4 млн. лв. За заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудово правоотношение – 31,8 млн. лв. Тук е мястото да подчертая, че ние предвиждаме такова увеличение на заплатите на служителите в НОИ, каквото е предвидено за държавните служители за 2007 г., тоест увеличение с 10% от 1 юли 2007 г.
За издръжка са предвидени 23,6 млн. лв. Капиталовите разходи (ремонти, придобиване на дълготрайни материални активи и на софтуер) – 14,4 млн. лв. За отбранително-мобилизационна подготовка (поддържане на запаси и мощности), в това число за изграждане на резервния център за управление на кризи – 3,7 млн. лв.
Балансът на фондовете на общественото осигуряване. Традиционно Фонд „Пенсии” е с голям дефицит – 1 млрд. 603 млн. лв. Частично този дефицит се покрива от излишъците във Фонд „Трудова злополука” и Фонд „Безработица”. Фонд „Общо заболяване и майчинство” също увеличават своя дефицит, поради предвидените мерки за стимулиране на майчинството в България. А бюджетът на НОИ е с положително салдо, поради това, че той играе ролята на изравнител, тоест през него минават трансферите и субсидиите, предвидени по предоставения законопроект.
Към Законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване е приложена и план сметката на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Тази план сметка е утвърдена от Надзорния съвет на този фонд и е приложена, както е предоставена от този Надзорен съвет.
В следващата година се предвижда остатъкът, излишъците от средства да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа поради малкия брой работници и служители, които се възползват от това право.
Към Кодекса за социално осигуряване са предложени промени, които са свързани с новата функция на НОИ по изплащане на паричните обезщетения за болест и майчинство, новите параметри и политики в пенсионното дело, които вече споменах, обезщетенията за безработица и промените, които бяха споменати от госпожа Масларова, обхватът и редът за предоставяне на помощи за профилактика и рехабилитация, свързани с едно решение на Върховния административен съд и препоръки на Сметната палата, и прилагането на Регламент 1408, както и директиви на Европейския съюз, които се транспонират в част ІІ на Кодекса за социално осигуряване, свързана с допълнителното пенсионно осигуряване. Направени са и някои промени в посока на прецизиране на текстове с цел избягване на неточно тълкуване.
Благодаря за вниманието. Аз и моят екип сме готови да отговорим на всички въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Христосков.
Предлагам веднага да дадем думата на председателя на Комисията по труда и социалната политика, след това да чуем и въпросите и мненията на народните представители.
Заповядайте, господин Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, господа заместник-министри, господин Христосков, колеги!
Искам да формулирам въпроси от по-общ характер, част от които госпожа Масларова в своето експозе, в своето изложение представя пред нас. И те са свързани, на първо място, като въпроси към представителите на Министерството на финансите.
Предварително искам да кажа, че аз съм много голям привърженик на това за българския бизнес да се намали осигурителната тежест. Знам, че това подобрява конкурентоспособността на българската икономика. Знам, че всичко това води до повишаване на брутния вътрешен продукт, на растежа и т.н. Но, за съжаление, според мен подобряването на конкурентоспособността на българската икономика минава през осигурителния модел в България. През 2000 г. приехме с много големи усилия един модел на социално осигуряване, който предполагаше финансиране от осигурителни вноски. Сега, с намаляването на осигурителната тежест през 2002 г. с 3%, миналата година с 6 процентни пункта, и сега с предвидените от 1 юли намаления с още 3 процентни пункта, ние на практика създаваме условия тази субсидия от Министерството на финансите, която разбира се, че е от данъци, да се увеличава на 1 млрд. и половина (1 млрд. 447 млн. и 373 хил. лв. е записано в този проектобюджет). Пак повтарям, аз не съм против това намаляване.
Естественият въпрос, който възниква, е: след като ние веднъж финансираме осигурителната система с осигурителни вноски, на следващо място, с тази субсидия от 1 млрд. и половина – с данъци, стигаме до извода, че размерът на пенсиите не отговаря на потребностите на всички, които са седнали там, в тази час на залата, които ние добре познаваме.
На следващо място, този трансфер е законово регламентиран – тези 540 млн. лв. са по определени закони, които всички ние сме приемали в пленарната зала.
Това, което искам да изведа като извод, е, че трябва да има дискусия по този въпрос, а такава няма. Тоест, дали ние правим осигурителен модел, или правим смесен модел с бюджетно финансиране на тази система. Ако правим едното, трябва ясно да го кажем. Ако правим другото – също трябва да го кажем, защото иначе рискуваме Ото фон Бисмарк да се обърне в гроба, ако разбере как прилагаме неговия модел на финансиране с осигурителни вноски.
Следващото нещо, с което може би трябваше да започна, е да похваля отново вносителите - Министерския съвет и Националния осигурителен институт, че представят един проект на Бюджет на държавното обществено осигуряване, който е разбираем, който може да се чете лесно, в който е дадена абсолютно цялата информация, която интересува тези, които искат да четат внимателно Бюджета на държавното обществено осигуряване.
Но искам да кажа и няколко други неща.
За поредна година се прави опит с Бюджета на държавното обществено осигуряване да се вкарват текстове, които променят Кодекса за социално осигуряване. Нямам предвид последните промени, за които господин Христосков каза, че са свързани с поети ангажименти към Европейската комисия във връзка с присъединяването на България, във връзка с Присъединителния договор, във връзка със свободното движение и гарантиране на преносимостта на осигурителните права и т.н., и т.н. Имам предвид промените, които са предложени от Комисията по финансов надзор. Разбирам, че има бележка на Европейската комисия по тези текстове. Тези текстове обаче до прословутата дата 30 юни ние бяхме поели ангажимент всички тези неща, свързани с професионалните пенсионни схеми да ги синхронизираме с европейското законодателство. И моето предложение, след като това вече се е случило, Българската асоциация на частните пенсионни дружества да представи своите предложения, за да може дискусията по тези проблеми да стане съдържателна и в крайна сметка да се приемат тези текстове, които трябва да бъдат приети, а не някакви предложения, направени кой знае къде, съгласувани с не знам кого.
Съжалявам, че казвам това по този начин, но тази практика, господин Христосков, трябва да бъде променена през следващите години. Всяка година говорим, че това става по този начин и всяка година стигаме до извода, че това, независимо от всичко, става.
Следващото нещо, което искам да кажа, е защото искам да има дискусия по тези въпроси. Става въпрос за здравноосигурителните вноски. Следващата точка от заседанието на Комисията по бюджет и финанси е Бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Всички в България трябва да знаят, че държавният бюджет внася 245-246 млн. годишно здравноосигурителни вноски на всички пенсионери в България. Това е със 100 млн. лв. по-малко от едно плащане на Националния осигурителен институт за един месец – 350 млн. лв.
Другото обаче, което ми прави впечатление, е, че за здравноосигурителни вноски са 1 млн. 670 хил. деца до 18 години, и тези, които учат – до 24-25 години, държавният бюджет, господин Ананиев и господин Кадиев, плаща по 1 лв. и 10 ст. Тоест, половин процент от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Любимата тема на доц. Щерев. Няма го тук, ще го цитирам – по 1,10 лв. държавният бюджет внася месечно за всички ученици в България. Да не казвам, че ги внася на три месеца, но това е друга тема.
Още един въпрос, за да изострим още малко дискусията. При положение, че тези, които са първа категория, в зависимост от това дали са родени преди или след 31 декември 1959 г., внасят с 3% повече. Тези 3% достатъчни ли са тези хора, като се пенсионират на 45 години, да получават? Пак повтарям, нямам нищо против тази категория български граждани. Те си имат своите задачи, те си имат своите достойнства, имат си своите задължения, изпълняват ги или не ги изпълняват, но те се пенсионират по-рано. И черпят ресурси от пенсионната система, при положение, че внасят само 3% повече от всички останали?
Още един, последен въпрос. Всички тези, които изброих – МВР, Министерството на отбраната, много държавни служители, за тях личната осигурителна вноска се поема от държавния бюджет. Това е една дискусия, която е водена дълги години. Знам, че това е един много сериозен въпрос. Госпожа Масларова многократно също е поставяла този въпрос. Защото в момента на главния прокурор в момента здравноосигурителната вноска се плаща от държавния бюджет, а аз съм сигурен, че той не знае, че това е така. И на цялата съдебна система.
От друга страна, ако на държавните служители се увеличи заплатата с дела на личната осигурителна вноска, от това няма да страда пенсионната система. И този трансфер, тази субсидия, която отива към Националния осигурителен институт, и тези, които четат през ред проекта на Бюджета на държавното обществено осигуряване, казват: „Това е дефицит на НОИ”. Това не е дефицит на НОИ, това е проблем, който се решава със Закона за държавния бюджет.
Уважаеми колеги, всички тези въпроси ги поставяме през година по време на обсъждането на бюджетите, а истинска дискусия все още не се е състояла. Аз ви казвам, че този формат може и да вземе тези решения, но казвам, че трябва да има дискусия по тези въпроси и аз съм готов да участвам във всякакъв тип дискусии.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Адемов.
И аз имам някои уточняващи въпроси – историческия „Сребърен фонд”. Как му виждате ролята? Както се планира, той си остава част от фискалния резерв с една символична доходност. Правим ли го, не го ли правим? Ако го направим, как ще се отрази това на пенсионерите? Изобщо, каква е позицията на министерството и на НОИ?
Господин Христосков каза, че понеже брутният вътрешен продукт расте, делът от него за пенсиите намалява. Да ми го обясните защо намалява, тъй като външният ни дълг остана символичен. Там от 60% слязохме на 20%, както сме тръгнали през тази година. И понеже плащанията по дълга падат, би трябвало нещо да расте. И съвсем естествено е и делът на пенсиите също да расте. Не можах да хвана корелацията между ръста на брутния вътрешен продукт, намаляването на пенсионерите и намаляването на дела за пенсии от брутния вътрешен продукт.
Господин Адемов постави въпроса за намаляването на осигурителната вноска. Аз си признавам, че и аз съм един от ентусиастите. Тук най-големите ентусиасти не стигат по-далеч от това този данък да остане 10%. Както вървим, на мен ми се струва, че и 10% няма защо да го оставяме, тъй като, като отидем към изцяло бюджетно субсидиране на пенсиите, за какво ни е и 10%? Но все пак основният въпрос е ще има ли реформа в тази сфера и ако има, тя каква ще е? Тоест, какъв е нашият модел? Тъй като сега моделът горе-долу вие си го получавате отвън като нареден и тук докладвате в рамките на това нареждане какво може да се направи. Но е ясно, че трябва да има политика и тази политика да я кажем на хората, да има и някаква сериозна прогноза поне за три години, ако не и за 15. И в рамките на тази прогноза хората да си планират старините, в това число и голяма част от седящите зад тази маса.
Все пак искам да чуя аргументите, тъй като разбирам, че сега датата 1 януари е неизгодна за пенсионерите. Министър Масларова постави въпроса: ако тази година все пък бъдем принудени, догодина пак да се върнем към другия модел. Аз задавам въпроса дали отиваме към един модел, който увеличава пенсиите и заплатите от 1 януари – това ли е позицията и на Социалното министерство, или пък отиваме към модел, който на едните дава от 1 януари, на другите от 1 юли? Или отиваме към модел, който дава на всички от 1 юли? В общи линии всяка флуктуация в едната или в другата посока ще ощетява някой. Молбата ми е да уточните каква е политиката, каква е стратегията в тази посока и накъде ще вървим?
По отношение на учащите се, на мен не ми е ясно защо трябва да записваме такъв трансфер от републиканския бюджет всяка година, след като можем да го направим като една нормална осигурителна вноска. Изглежда, че другите данъкоплатци правят жест, на практика казваме, че товарим другите данъкоплатци, а това просто не е така. Ако там държавата си плаща една нормална вноска, но и ще си получава тези пари, и няма да изглежда като просяк. И тази диференциация няма да расте. Каква е позицията?
И миналата година се обсъждаше въпроса за държавните служители. Защо я повтаряме? Аз не съм съгласен с господин Адемов и ще кажа, че това не е в интерес на държавните служители. Увеличаването на заплатата и товаренето им те да си ги внасят, е до първото увеличение на заплатата, тоест до 1 юли, където тази справедливост ще се превърне в минус за съответните хора, но това е за всички граждани на Република България. Какъв е проблемът и тук да направим това нещо и действително НОИ да се базира върху реалните постъпления, а не да чака подкрепа от републиканския бюджет, разбира се, ако не сменяме модела и не отидем към една друга система за осигуряване.
Още веднъж ви връщам към болния въпрос – вашите позиции как може да се реши въпросът с това ощетяване на пенсионерите с тези 6 месеца за тази година? Тъй като се получава, че тяхното увеличение няма да е на 12 месеца. Тук контрирам предварително опозицията, която всяка година повтаря, че увеличението е за половин година. Увеличението е за година, но е от 1 юли. Всяка година е от 1 юли. Тази година ги изнесохме при пенсионерите, те спечелиха. Каква е вашата позиция, какво смятате, че е изгодно, какво може да се направи с ресурса, с който разполага НОИ и с който разполага държавата, тъй като напомням, че утре изтича срокът за предложения за промени по републиканския бюджет, така че каквото ще се предлага, скъпи колеги, трябва да се предложи утре до 18 часа.
Имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Най-напред искам да споделя, че съм впечатлена от цифрите, които ме навяха на едни спомени от преди пет години. И няма как да не се сетя как работещите бяха 1 млн. и 900 хиляди срещу 2 млн. и 370 хиляди пенсионери. И това съотношение 80 осигурени за 100 пенсионери сега е 100 осигурени към 80 пенсионери. Едни много добри цифри, които дават основание за по-сериозен оптимизъм в осигурителната система.
Провокирана съм от това, което каза д-р Адемов и затова взимам думата. Няма как всички тези неща, за които Вие говорите, да не са такива, предвид факта, че фондът за обществено осигуряване е бил изпразнен и е започнал от нула. И няма как нещата да не са такива, като години наред осигурените бяха много, много по-малко от пенсионерите. И няма как да се натрупат тези фондове, за да могат и пенсиите да бъдат добри, и всички неща, за които Вие казахте, да бъдат както трябва. За всичко това се изисква време и аз наистина съм много доволна, че времето работи в посока на изправяне на всички тези неща.
Нека да погледнем каква е системата, която въведохме. Вие правилно казахте: тристълбовата система и т.н., и т.н. Но нашата тристълбова система беше главно едностълбова, защото основните пенсии се плащаха по метода на приходно-разходния модел – това, което работещите внесат, това се плаща на пенсионерите. И по тази система всички тук знаят, че максималната пенсия, която може да се получи, е 35% от осигурителния доход. Въобще като пенсия. Сега се вижда, че повечето хора, които получават пенсии, са работили на минимални заплати. Ако се замислим, че сега минималната пенсия е 52% от минималната пенсия, от минималната заплата, означава, че още тук моделът е сгрешен, защото минималната пенсия трябва да е максимум 35% от минималната заплата. Значи ние тук правим един дисбаланс в посока увеличение. Защо? Защото тя е много ниска и не може да се живее с нея.
Докато всички тези диспропорции съществуват, а от друга страна 35% въобще е немотивиращо за тези, които правят осигурителни вноски, да ги правят – било работодатели, било работници. Следователно, ако трябва да изграждаме тристълбовия модел в истинския му смисъл, както е заложена системата, и тя да бъде мотивираща, ние трябва да стигнем към нивата 70-80% пенсия от осигурителния доход. Това е нещо, което мотивира, това е нещо, което ще даде основание да се увеличават приходите в осигурителния фонд.
Но всички добре знаят, че това става допълнителното задължително осигуряване, което е на друг принцип – на капиталовия принцип. За съжаление в момента ние стартирахме с 3%, стават 4%, сега стават 5% - една добра тенденция, но, докато не станат поне 10% в допълнителното задължително осигуряване, ние няма да достигнем това съотношение, което да стане мотивиращо за плащане.
Предвид тези факти, за които говорим, и предвид този дисбаланс, ние нямаме никакъв друг шанс, според мен, освен да подхождаме по начина, по който се предлага сега, а именно преразпределение през бюджета към НОИ на субсидия, намаляване на осигурителната вноска, увеличаване на дела на задължителното допълнително осигуряване. Това, според мен, е единственият верен път, който най-малко след десетина години ще ни доведе до един приличен баланс в осигурителната система, който баланс ще доведе до едни сериозни пенсии. Няма друг модел, овен този.
И аз, въпреки че не съм привърженик на субсидирането към НОИ, и това нещо, господин Христосков го знаем, но ние имаме един принос, който е съществен, между това да се раздели това, което държавата е длъжна да плаща по една или друга причина, държавни плащания към НОИ, и това, което е вече дотация, субсидия и балансиране на системата. И това е разделено. В началото, преди няколко години всичко беше общо и се говореше как НОИ получава субсидии. НОИ Получава определена изравнителна субсидия, но НОИ си получава средства от държавния бюджет, които са ясно и точно регламентирани и те ще останат за много години напред, защото без такива плащания не може. Става дума за социално слабите, става дума за социалните пенсии, става въпрос за сираците, става въпрос за осигуровките и т.н., и т.н. Това са дължими плащания, които не са субсидия.
По-добре е да има преразпределение през бюджета. Тази година тази субсидия е около 1 млрд. лв. За изравнителната субсидия е по-добре да бъде такава, защото хората в момента при 35% съотношение пенсия – осигурителен доход, не са мотивирани. Това е истината. И няма да плащат осигуровки. Докато пенсиите не станат 70-80% от осигурителния доход, а аз ви казах как ще стане това – с допълнителните задължителни фондове, тази тенденция ще продължи. Защото няма друг начин да балансираме системата, освен този. Ние предложихме да се направи такова рязко увеличаване на парите към допълнителното осигуряване за сметка на фискалния резерв. Има такава възможност. Обсъждали сме я няколко пъти като заем и т.н., но докато не се промени този дисбаланс, ние ще продължаваме да бъдем така. И само намаляването на вноските не е достатъчно, за да мотивира и работниците, и работодателите да плащат. Ще ги мотивира тогава, когато те виждат парите си по собствените сметки, както е по втория модел, по втория стълб, да знае, че внасяйки тези пари те са негови, трупат се по сметките, носят лихви и ще му донесат съответната пенсия. И докато това съотношение , което беше почти 100% за сметка на задължителното, не се промени 50 на 50, това нещо ще продължава така и за в бъдеще.
Така че няма защо да се стремим да го променяме. Напротив, трябва да сме щастливи, че брутният вътрешен продукт расте, че приходите в бюджета растат и че е възможно държавата да си позволи такава субсидия към НОИ, без тя да генерира бюджетен дефицит за системата като цяло. Имам предвид за държавата като цяло. И ние, имайки бюджетен излишък, можем да си позволим такова преразпределение към НОИ – задължително през данъците, защото то е сигурно и ще гарантира системата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз съм съгласен с част от нещата, които казахте, госпожо Шулева, но има и едни друг въпрос. И Вие го знаете прекрасно.
В България в момента се осигуряват около 3 млн. български граждани в задължително допълнително пенсионно осигуряване, в доброволните фондове, в универсалните и в професионалните. Натрупаната сума към края на м. септември, е 1 млрд. и 300 млн. лв. по информация от Комисията за финансов надзор. Тук големият въпрос е какво правим с инвестиционния портфейл, който няколко пъти го разгръщахме, няколко пъти коментирахме, защото по начина, по който ние се държим рестриктивно към него, ние не създаваме условия за увеличаване на доходността. Тъкмо обратното – рефинансираме държавния бюджет и това прекрасно го знаете, тъй като повече от 50% те инвестират в държавни ценни книжа.
На следващо място, мярката да се стимулират капиталовите схеми, разбира се, че е позитивна, но капиталовите схеми се отнасят единствено и само за тези, които са родени след 31 декември 1959 г. Ние предложихме на Министерството на финансите да дадем преференции, когато се осигуряват доброволно тези, които са родени преди 1959 г. Това не се прие, защото се каза, че се смесват принципи.
Така че всички въпроси, които приказваме, трябва да ги осмислим заедно в един голям пакет. И ако приемем това, нека да го изговаряме и да кажем: ние се прощаваме със солидарния модел на първия стълб, той вече не ни върши работа. И ако не ни върши работа, трябва да кажем какво става със сегашните пенсионери, какво става с тези, които са родени преди 1959 г. Трябва да има ясни отговори на тези въпроси.
Само да преразпределяме през данъци – добре, преразпределяме. Тогава защо събираме осигурителни вноски? Да допълваме системата. Да правим смесен модел.
Нека да не превръщаме дискусията точно тук и сега, по време на обсъждането на Бюджета на държавното обществено осигуряване, но според мен тя трябва да продължи в експертни кръгове, в тези, които са представители на пенсионните фондове, на тези, които са представители на синдикати, на социални партньори и т.н., за да можем да стигнем до верните решения. Но самият факт, че имаме достатъчен излишък, достатъчен растеж, говори, че решенията не са неправилни, меко казано.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Само едно изречение, под формата на дуплика.
Това наистина е голям дебат, няма сега да го коментираме. Но пенсионните фондове от 1 януари 2007 г. имат шанс, разбира се с подкрепата и на нас, като законодатели, и на правителството, да получат шанс за участие в публично-частно партньорство за усвояване на еврофондовете. Тоест, те да допълнят парите там, където фондовете дават една част, да се даде възможност на пенсионните фондове да участват. Защото наистина усвояването на европарите с помощта на публично-частно партньорство на тези пенсионоосигурителни фондове, е една прекрасна възможност за инвестиции на парите, които се съхраняват.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много се надявам, че днес ще обсъждаме бюджета, а не реформата.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господа председатели, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Аз също си бях набелязал някои неща, които и д-р Адемов сподели. Наистина съм притеснен. Едно време учехме теория и практика, че има три системи на финансиране на социалното осигуряване. По едно време започнахме да говорим за държавно-покривна система. И на този етап ми се струва, че прилагаме точно тази държавно-покривна система, като във фонда на социалното осигуряване от държавния бюджет всяка година по малко увеличаваме сумата, която се внася. Сега е с около 40 млн. лв. повече в сравнение с миналата година.
Мисля, че трябва ясно и точно да си кажем какво правим, каква е системата на финансиране, дали имаме солидарност, къде отива всичко това в схемата на социалното осигуряване? Това нещо беше развито, но все пак, когато говорим за първия стълб, всички искаме да вземем от него. Увеличаваме вноската на втория стълб, но винаги вземаме от първия стълб определен процент. Трябва да си дадем сметка, че на този етап основният стълб за пенсиониране е точно първия стълб. И ако ние намаляваме там средствата от първия стълб, ще стигнем до един момент, когато започваме да увеличаваме финансирането от държавния бюджет.
Искам да поставя и един друг проблем, който в последно време много от хората поставят. Това е за начина на определяне на пенсиите между хората, които работят при различни категории труд и това прословуто превръщане на трудовия стаж от първа, втора, към трета категория и увеличаване продължителността на трудовия стаж. Идва 2009 г., когато тези, които работят първа и втора категория, ще могат да получават пенсии от професионалния фонд. И какво излиза? Хората, които внасят еднаква вноска от трета категория с тези от първа и втора категория, превръщайки трудовия стаж, точно оттам се взимат средства и се дават по-големи размери на пенсиите на тези, които работят при първа и втора категория труд. И точно този конфликт на интереси вече се появява. И много от гражданите в страната го поставят, тъй като разбират това. Някои хора, които са на 50 години, имат трудов стаж превърнат около 70-80 години и по формулата естествено получават много по-голям размер.
Може би трябва да мислим и в тази насока. Не сега, но това стои като проблем.
Мисля, че бюджетът трябва да бъде подкрепен, тъй като и от изложението на господин Христосков се разбра, че и приходите, и разходите така са изчислени, че имаме около 100% съвпадане на приходната и разходната част. И ако трябва да подкрепяме и Националния осигурителен институт, той има две нови предизвикателства. Те бяха отбелязани. Това е съхраняването на архивите на фалиралите предприятия, които нямат правоприемник. Това е едно ново предизвикателство към НОИ. Другото ново предизвикателство е изплащане на паричните обезщетения по болест, които от следващата година трябва да преминат към Националния осигурителен институт. И ако трябва да задам въпрос – дали Националният осигурителен институт е готов да приеме тези две предизвикателства, тъй като особено изплащането на болничните обезщетения, ще бъде един голям проблем? Дали Националният осигурителен институт ще може да започне да реализира това, което е замислено?
Искам да подкрепя и някои от предложенията, които са направени за промяната на Кодекса за социално осигуряване. Подкрепям това, че се дава възможност на хората, които са навършили пенсионна възраст и продължават да работят, да могат да получават за тези години, които са над пенсионна възраст, да получават една добавка от 0,5% повече за трудовия стаж. Мисля, че трябва да стимулираме тези хора, които имат възможности и могат да работят след пенсионна възраст.
Новата програма, която госпожа Масларова обяви. Ние и друг път сме разговаряли за гъвкави пенсионни системи, но мисля, че този модел, който е избран, хората да получават обезщетение мъжете над 62 години и половина, а жените над 57 години и половина, е по-удачен, тъй като след включването им в полето на труда, това обезщетение ще бъде спряно, а не да отпуснем пенсия и след това тази пенсия да не може да бъде спряна и хората да я получават и да има и допълнителни разходи и за бюджета на НОИ, и за държавния бюджет.
И последно, тъй като бяхме вносители и подкрепяме това предложение за удължаване на срока, по който хората могат да изплащат този откупен трудов стаж, както беше направено, тъй като знаем, че пенсиите са в по-ниски размери и една част от хората не могат да се пенсионират, тъй като този откупен стаж, който им дава право на пенсиониране, те не могат да изплатят в рамките на тези пет години. И това предложение, което е направено, мисля, че е удачно.
И последно, по предложението, което беше прието в кодекса, за увеличаване на майчинството. Мисля, че тук имаме един проблем, който се поставя. Ние сме говорили с господин Христосков. Това е кой има право – тези, на които не е изтекъл срокът от 135 дни, или на всички, които са в рамките на тези 315 дни? Ако са направени някакви изчисления, какво ще струва това на бюджета, тъй като майките, с които разговаряме, поставят този въпрос и ние трябва да дадем някакъв ясен и категоричен отговор след 1 януари какво ще се случва?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Мръцков.
Желателно е управляващите да не отнемат съдържателно изказванията на опозицията. (Оживление)
Госпожа Христова, имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря.
Господа председатели, госпожо министър, заместник-министри, господин управител, колеги и гости!
Аз съм впечатлена приятно от представения ни бюджет от Националния осигурителен институт и Министерския съвет. Мисля, че за 2007 г. има добри социалноосигурителни показатели. Проблемите вече бяха изтъкнати.
Това, което искам да помоля председателите и колегите, е, че не можем в дебата за Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., да решим тежки философски проблеми на българската социалноосигурителна система. И аз моля за протокола да се отбележи моето предложение към председателите на двете комисии – нека да направим такъв дебат или няколко дебата поне за следващата година, преди да започне бюджетната процедура ние да си изясним някои неща и да предприемем сериозни законодателни инициативи във всички тези неща – за осигуряването на децата, за личните вноски на държавните служители, за размера на осигурителните вноски, за съотношението между работодатели и работници, и т.н.
Тук беше пропуснато да се отбележи нещо, което аз смятам за голямо постижение и което отдавам главно на активността на колегите от Националния осигурителен институт – предложението, което те дават в Кодекса за социално осигуряване да променим чл. 6, ал. 2, където най-накрая начислените и неизплатени възнаграждения на социалноосигурените лица най-накрая да носят права на социалноосигурените лица в България. Това е нещо революционно за мен. От години наред всички изтърпяваме тежките ефекти за правата на хората и мисля, че това е нещо много важно.
Също така това, което установявам, е, че за да се проявят принципите на солидарността си трябват достатъчно финанси. Аз приканвам да направим тези дебати, като сравним философските ни виждания за принципите на българската социалноосигурителна система на един кръстопът, нуждаеща се от реформи, и парите, които са необходими, за да видим какво можем да обезпечим.
Имам два конкретни въпроса към господин Христосков, частично ги зададе и господин Мръцков. Аз все пак искам да знам накратко и с ясни числа да коментирате ефекта от увеличението на минималната работна заплата на 180 лв. Имате ли вече тези разчети? Всичко, което гледаме тук, е на 170 лв.
И също така да коментирате какъв разход е предвидил НОИ, предвидени ли са тези разходи за изпълнението на двете нови предизвикателства, които имате? По ангажименти по глава „Свободно движение на хора”, когато вие ще изплащате болничните листове и това нещо отпада от работодателите и за поддържане на архивното стопанство, с което пък облекчаваме общините?
Това са моите въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Христова.
Господин Ананиев, имате думата да отговорите на някои от поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, колеги, гости!
Бяха поставени няколко въпроса, които действително засягат повече Финансовото министерство, като част от правителството.
Бих започнал с това, че и ние, като специалисти експерти, също се притесняваме от обстоятелството, че с течение на годините намалява приходната част двата осигурителни фонда от собствени приходи и се увеличава делът на държавата чрез съответни субсидии и трансфери, които се правят.
За да се стигне до това положение, това са политически решения. Всъщност от хората, които управляват държавата. Дали да бъде здравноосигурителната вноска 6% или 8, 10 и повече, това се решава от политическите сили, които управляват. Или дали ще се прави икономическа политика или инвестиционна политика чрез приходната част на бюджета на НОИ, също се взема като решение от определени хора, които носят отговорност за политическото управление на държавата. Така че надали може на този въпрос да отговорят експерти от страна на Министерството на финансите или от което и да е друго министерство, а тези хора, които оформят основните политики за съответната година.
В самото начало беше направена една много интересна връзка между подпомагането на бизнеса, тоест стимулирането на бизнеса със 6-те процента намаляване на осигурителната вноска и се стигна до това, че размерът на пенсиите е малък. Аз мисля, че няма такава пряка връзка между 6-те процента и между размера на пенсиите, защото, първо, вие знаете, че ние компенсирахме по съответния начин от централния бюджет със субсидия. И на второ място, знаете, че гоним отделна политика по отношение на разходите, която много добре я знаете, която не трябва да надхвърля 40%. И в рамките на тези 40% правителството и управляващите сили и партии решават какви отделни политики в отделните сфери ще се правят. И точно тези хора са решили каква е възможността за определянето на съответните пенсии за съответната година. Така че няма пряка връзка между тези 6% и между размера на пенсиите.
Що се отнася до държавните служители, това е въпрос на политика. Всички ние познаваме Закона за държавния служител и знаем, че вътре има 3-4 страници задължения за държавния служител и около половин страничка права на държавния служител. Едно от тези права на държавния служител е това държавата да поема осигурителната му вноска. Аз бих ви подсетил какво стана, когато се прие Законът за държавния служител – тогава намалихме на хората заплатите, за да можем да осигурим ресурс да се изплати от държавата осигурителната вноска. Сега, ако решите да се направи нещо друго, трябва да се направи обратното – трябва да им увеличим заплатите, за да може те да си платят съответната част от осигурителната вноска. Според мен това е въпрос на политика. Губи се в значителна степен един от основните стимулатори на Закона за държавния служител и всъщност целите, които си поставиха правителството и парламентът тогава, беше да стимулира тези хора да носят своите отговорности и да изпълняват задачите и функциите, които са им възложени. Пак казвам – въпрос на политическо решение. С нищо не се подобрява балансът на бюджета на НОИ, тъй като този ресурс също влиза в графата на задълженията на държавата, а не на компенсиране на дефицита на бюджета на НОИ. Въпросът е, че само вдигаме размера на публичните разходи.
И понеже казах за вдигане размера на публичните разходи, по същия начин стои въпросът и с децата. Всъщност какво е движението на парите? От централния бюджет ние ги предоставяме като трансфер на НОИ. НОИ получава трансфера и прави разход по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, където там се явява приход.
РЕПЛИКА:
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Извинявайте, на НАП, правилно.
Ако направим така, че сега стане от 0,5 на 6%, това означава, че НАП ще направи един допълнителен разход към Националната здравноосигурителна каса, без да се подобри с нищо качеството на дейността, която ние анализираме в момента. Тоест, изкуствено ще вдигнем с 200 млн. лв. равнището на разходите. Това е крайният резултат, ако ние сменим механизма. Това е въпрос на представяне в бюджета. Ако мине като разход на НАП, това означава, че трябва да сложим още 0,4% разход в консолидирания бюджет за следващата година. Чрез трансфера ние просто елиминираме този разход, който дефакто не носи никакво качество нито на осигурителния процес, нито на стабилността на Националния осигурителен институт.
Затова така е представено и затова решихме да задържим 0,5%, а да не правим излишен допълнителен разход, без да има никакъв ефект.
За Сребърния фонд не бих могъл да кажа нищо друго, освен това, което прие правителството. Това е политиката, която предложи. Сребърният фонд е част от фискалния резерв и той се управлява по правилата, по които се управляват всички останали елементи, бюджети и структури, чийто остатък се управлява чрез централния бюджет. Мисля, че това е един добър баланс между сигурността на средствата и доходността от средствата. Така се постъпва и с Националната здравноосигурителна каса. Мисля, че така би трябвало да се постъпва и за така наречения Сребърен фонд.
Що се отнася до увеличението на пенсиите от 1 януари, отново се връщам върху възможния размер на разходите, които може да си позволи държавата през следващата година и разпределението на това ниво по отделни функции на базата на политиките, които искат управляващите да провеждат през следващата година. Ето защо вие знаете, че предстои взимане на решения за допълнителна коледна добавка, която в определена степен ще компенсира това, което би трябвало да се получи от 1 януари 2007 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Ананиев.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа председатели, госпожо министър, господа заместник-министри, колеги и гости!
Аз се присъединявам към предложението, което направи госпожа Христова. Явно е, че имаме потребност да си поговорим за стратегии. Но в същото време мисля, че не е толкова лошо това, че днес ние говорим за стратегии, защото ми се струва, че това, от една страна, е един комплимент към вносителите на бюджета, тъй като не говорим за цифри, не протестираме против цифрите, а по-скоро гледаме с поглед по-далеч в бъдещето.
От друга страна, бюджетът е финансов израз на политиките. Тези политики ние на практика ги обмисляме и реализираме ежедневно. В този смисъл бих искала да се спра на няколко основни неща, свързани с пенсионната политика, които се случиха през тази и чрез бюджета ще реализираме през следващата година.
Като цяло в рамките на изминаващата вече година ние решихме някои от най-основните, най-тежките, най-крещящите проблеми на пенсионната система.
На първо място е недостигът на осигурителен стаж. Дадохме възможност законодателно той да бъде откупуван. И е чудесно, че с новия бюджет ние правим следващата крачка в тази посока, като увеличаваме периодите на разсрочено плащане и по този начин даваме на хората глътка въздух.
Хубаво е, че решаваме проблема, свързан с недостига на възраст. Това е един от най-тежките проблеми, които нашите избиратели ни поставят на практика ежедневно. Доколкото разбирам, едно безработно лице, на което не достигат определен брой години – примерно 3 години и половина, ще може да се ползва в рамките на първата година до пенсиониране от реално като регистрирано лице. И то ще има право на плащане като безработен. След което, в рамките на недостигащите не повече от две години и половина, реално то ще получава едно обезщетение за безработица в рамките на 90 лв.
Следващ проблем, който решихме, беше проблемът със затварянето в някаква степен на ножицата, тъй като ние имахме разлика между минималната и максималната пенсия, доближаваща се, гонеща 10-те процента и въведохме един сравнително по-справедлив и европейски модел на затваряне на тази ножица с увеличението на минималните пенсии.
И решихме проблема с откъсване на пенсиите за стаж от социалната пенсия.
Чудесно е, че с новия бюджет въвеждаме стимули за трудова заетост на хората след навършване на пенсионна възраст, което мисля, че е една сериозна крачка по отношение на стабилността на системата.
Остава един много важен, много тежък проблем, който пак искам да погледна от гледна точка на нашите избиратели, които ежедневно оценяват направеното, но смятат, че най-тежкият проблем в системата остава съществената голяма разлика в пенсиите на хората, пенсионирани преди един по-голям период от време и хората, които се пенсионират сега. И те дефинират много простичко този проблем, казвайки ни: „Защо аз, който съм се пенсионирал преди 10-15 години, получавам значително по-ниска пенсия от човека, който извършва същата работа и се пенсионира сега?”
Аз знам, че за решаването на този проблем трябват много ресурси, страшно много ресурси, но мисля, че това е проблем, който ние трябва да започнем да обмисляме да решаваме. И бих искала да чуя коментари в тази посока.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: След като управляващите си направиха критика на бюджета, да чуем опозицията за хубавите страни в този бюджет.
Има думата господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, господин Христосков, уважаеми колеги!
Нищо друго не остава, освен опозицията да похвалим бюджета. И аз ще кажа, както и за социалния бюджет, че няма да гласувам против този бюджет, ще се въздържа. Не защото не виждам критични неща, но все пак това е един бюджет на реалностите на държавното обществено осигуряване.
Ще започна от по-мащабните неща. Двама мои колеги казаха за стратегията. Ясно е, че ние стигнахме до времена, при които нямаме антагонистични противоречия. Ние се движим в една обща рамка. И тук това, което ни липсва на нас, и което в момента нашите европейски партньори ни казват: „Вие като политическа сила, ако искате да бъдете европейска десница, трябва да направите 15-годишна стратегическа програма, в която да заложите основните политики – здравеопазване, социално осигуряване, образование...”. За голяма радост, два месеца след този съвет към нас, видях във вестник „Дума”, че господин Пирински заяви, че БСП също започват нова 15-годишна програма. Това е, което ни липсва днес, защото този бюджет показва, че реалността е реалност – справедлива или несправедлива.
Аз съм казал на моите родители цената на неосъществените мечти на тяхното поколение – социализъм ли е било, друго ли, няма никакво значение. В момента аз с моите отчисления им плащам поколенчески техните пенсии и това е реалността. Те нямат капитализация в техния живот, не са могли да направят това, което правят европейците. И нека това тук въобще да не го политизираме.
Това, което ние говорихме досега е ясно, защото господин Христосков каза: Ние сме много близо до европейската пропорция – 9% от брутния вътрешен продукт. В Европа е 10-10,5%. Но нека си припомним, че този бюджет, който разглеждаме в момента, консумира или разпределя всеки четвърти лев в българското бюджетиране. Тоест, ние не можем да очакваме някакви много по-големи пари, които да дадем за нашите родители, за моите родители, които са живи и здрави, повече от всеки четвърти лев на бюджета. Откъде да го вземем? Нали трябва да съществуваме и ние. Тоест, ние трябва да знаем, че реалността е такава.
Въпросът за диспропорциите вътре е втори въпрос, който моите колеги поставиха достатъчно ясно и компетентно. Ние трябва да преодоляваме диспропорциите. И при нас, наред с принципа на солидарността между поколенията, който осигурява първия стълб, който е разходно покривен, ние трябва да помислим много ефективно върху капитализиращите втори и трети стълб, защото, ако аз днес нямам достатъчна гаранция и стимули да инвестирам в българската пенсионна система – във втория и третия стълб, аз си избирам „Алианц” в Германия, правя си една застраховка „Живот”, която е с пенсионен характер, и моите пари отиват да правят солидарност с немските граждани и с европейските граждани, а не с българската пенсионна система. И това вече е отворена възможност за всеки един като мен, който е роден след 1959 г. Ние вече сме хора с отворени очи, модерни и аз избирам къде да си давам парите.
Следователно, ние трябва заедно да намерим модела, който да накара българския гражданин, модерния, родения след 1959 г. да инвестира в националната пенсионна система. Нищо, че тя ще бъде и частна, но тя е българска пенсионна система.
В този анализ искам да кажа, че днешният разговор е закъснял за Бюджет 2007, но той е много навременен за Бюджет 2008, тъй като господин Ананиев ще каже, че след няколко месеца стартира бюджетна процедура за Бюджет 2008. Така че ние очакваме от днес управляващите, които – слава Богу – са балансирани: колкото са социалисти, толкова и либерали, да направят една стратегия, защото това, което е опасно, според мен е следното. Ако бизнесът, ако гражданите не знаят в каква трайна система с параметри ще си влагат парите, те няма да влагат в тази система.
В заключение искам да кажа, че управляващите не трябва да се притесняват да правят крачки към реформиране. Затова ние приемаме, че трябва да се правят крачки към реформиране. И същевременно, точно в такива социални системи, които разпределят колосални ресурси, трябва да бъдем максимално предпазливи, максимално предвидими и тук задължително трябва да даваме дългосрочна перспектива на пропорциите и гаранциите на бизнеса, и на гражданите, и на тези, които работят и инвестират в тези системи. Иначе те не само ще инвестират в чужди фондове, те ще предпочетат да инвестират в недвижими имоти, в злато, в картини, в каквото искате друго, но не в тази пенсионна система, защото няма да вярват в нея.
Не искам да навлизам по конкретните параметри. Господин Христосков и хората, които са ги правили, са достатъчно компетентни и почтени хора. Смятам, че дори и ние да сме в управлението, не бихме направили много по-различни неща. Това е бюджетът на реалностите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ще бъда съвършено кратка, господин председателю, тъй като имаше един въпрос, на който държа да дам отговор като принцип и като продължение на това, което каза уважаваният ни колега току-що, че трябва да се правят предвидими неща.
И тъй като Вие зададохте въпроса по принцип 1 януари ли оттук нататък за всички – за заплати, за пенсии и т.н., или 1 юли, аз смятам, че както бюджетът се приема от 1 януари, а не се приема от 1 юли, така и принципно трябва да се знае какво се прави с политиката на доходите от 1 януари, колкото и да има логика, че трябва да минат първите шест месеца на годината. Тук има толкова перфектни специалисти в бюджетирането, че едва ли не им е ясно как вървят първите шест месеца или първите девет месеца на годината. Така че за мен това е изключително важно като позиция, че ние трябва да направим компромиса за 2007 г., поради ред други неща, за които всички стоящи около масата, може би с много малки изключения, които не се занимават с тази политика, която се върши, но принципно бюджетът се приема за цялата календарна бюджетна година и това би трябвало да касае всички онези, които малко или много са свързани с разпределението на ресурсите от бюджета.
И тъй като 1/3 от средствата в пенсионната система, даже малко повече, са от трансфери от бюджета, то просто трябва да знаем, че това би трябвало да бъде 1 януари като принцип. Това е нашата позиция. Това е позицията на Министерството на труда и социалната политика и аз мисля, че всички тук разбираме за какво става реч.
На другите въпроси беше отговорено, така че не смятам да се спирам на тях.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Маргарита Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Искам да кажа, че ще започна от едно предишно заседание на Комисията по труда и социалната политика. И за да не звучи в тази зала, че едва ли не само Министерството на труда и социалната политика и госпожа Масларова защитава тази теза, че трябваше да направим всичко възможно от 1 януари да индексираме пенсиите и заплатите, искам да припомня, че този дебат го направихме в нашата комисия. И хубавото беше, че тогава колегите трябва да си припомнят добре, че почти всички застанахме зад тази теза. Така че еволюцията, която се получи в последните няколко дни, искам да кажа, че не върви във вярната посока. Защо?
Смятам, че когато започва подготовката на следващия бюджет, това става в условията на едно действащо законодателство. Действащото законодателство още от средата на 2006 г., касаещо Кодекса за социално осигуряване, беше това, че пенсиите се осъвременяват от 1 януари.
И аз искам да отида по-нататък – имаме близо три страници корекции в Кодекса за социално осигуряване. И го правим сега, в рамките на десетина дни, когато обсъждаме бюджета. А кодексът е един основен закон, който работи не за 10 дни, не за един месец, той работи за един продължителен период от време. Така че по-нормалното беше, ако ще правим някакви корекции, да променим кодекса до 20 декември, да го подготвим и тогава да работим върху бюджета.
Тоест, смятам, че ако сме принципни, последователни и справедливи, трябва да не променяме чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване. Както трябва да не правим и други промени, записани в настоящото предложение.
Освен това, в подкрепа на чл. 100, колеги, инфлационните процеси текат още преди 1 януари. Най-тежките месеци, през които пенсионерите трябва да бъдат подпомогнати, са зимните – януари, февруари и март. Така че заставам зад тази позиция. И аз, като депутат ще внеса такова предложение, въпреки че сигурно ще бъде в дисонанс с онова, което ни беше препоръчано.
Иначе искам да подкрепя предложенията, свързани с приоритетите в нашата работа, свързани с подкрепа на майчинството и детството, , свързани с подкрепа на всички онези стъпки, които правим, за да облекчим живота на възрастните хора.
Заставам също зад тезата, че не може да се твърди тук, че това, че се плащат осигуровките на държавните служители, ги прави по-мотивирани, по-отговорни и повече работещи. В съответните институции работят в един отдел или дирекция и държавни служители, и наети по трудов договор. Не ми е направило впечатление, че наетите по трудов договор са по-безотговорни. Напротив, на много места работят и по-сериозно и отговорно, защото, от друга страна, държавните служители не ги заплашва уволнение или друга разправа, както останалите работници.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Панева.
Има думата господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам да прекратим изказванията. Не забравяйте, че след това предстои да обсъдим и бюджета на Здравната каса.
ЦВЕТАН МИНКОВ: Аз моля да ми дадете думата от името на 40 сдружения, в които има възрастни хора и съюзи на пенсионерите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мога да Ви дам думата, ако говорите по бюджета.
ЦВЕТАН МИНКОВ: Да, точно по бюджета.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЦВЕТАН МИНКОВ: Първо, обръщам се към тук присъстващите с уважение и същевременно искам да споделя, че търпението на пенсионерите в България се изчерпва. Това, което се залага в този бюджет към тях, е геноцид. Официално над 370 хил. членуват в Съюза на пенсионерите 2004, а подписалите са останалите пенсионери в страната, които непрекъснато ни атакуват, че проявяваме търпение и очакване, но не и бездушие, което, за съжаление предизборно добре звучи в обещания, а в строежа на капитализма непрекъснато нарушавате закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз се извинявам, но казахте, че ще говорите по бюджета. Имате думата по бюджета.
ЦВЕТАН МИНКОВ: Без да политизираме бих искал да споделя някои неща.
Явно, че госпожа Шулева имаше предвид управлението на втори стълб, може би тя го управлява досега, не зная кой. Английският опит говори, че тогава, когато го потърсят след 16 години, тези пари вече ги няма. А те, както чухме, са 1 млрд. и 300 млн. лв. Биха могли да решат проблема на пенсионерите, без да нарушават чл. 100, още в началото на тази година с фондовете, които, ако се вземе решение от НОИ. Там, където няма представител на пенсионерите, друг решава тези неща. Бизнесът – хубаво, нека да се развива, но защо за сметка на две поколения, които са оставили труд и са заслужили достойни старини?
Нашите предложения към народните представители сме отразили с подписите на 40 ръководства на Съюза на пенсионерите и сдружения, в които членуват. Разчитам, че няма да станете съучастници в планиран геноцид към 1 млн. и 670 хил. пенсионери, които са под линията на бедност. За каква Европа говорим, след като водим в крайно долно положение?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, има ли още желаещи за изказване?
РЕПЛИКА: Аз искам да говоря по чл. 100 от Кодекса за обществено осигуряване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съжалявам, говорим по бюджета. Това означава как предлагате да се промени приходната част, как разходната част.
В момента не обсъждаме Кодекса за социално осигуряване.
Има ли възражения да минем към гласуване?
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имаше конкретни въпроси, на които накратко ще отговоря.
Един от въпросите касаеше първа и втора категория труд и военните, за едно вътрешно преразпределение. Той беше зададен от д-р Адемов и от господин Мръцков. Докато при работещите първа и втора категория тези трансфери от останалата част, са по-малки, защото е въведен един справедлив механизъм в Кодекса за социално осигуряване, когато се пенсионира по-рано един работещ при тези категории, натрупаните средства в неговата партида в професионалния фонд се възстановяват в НОИ и за следващата година ние ще получим над 20 млн. лв. Проблемът обаче е с военните, където разходите са с около 20% повече, отколкото приходите от осигурителни вноски.
На въпроса за брутния вътрешен продукт. Аз се опитах малко по-политически да го смотолевя, но очевидно доц. Димитров ме хвана. Причините са в това, че реалният ръст на брутния вътрешен продукт, а и ръста на неговата структура е различен. Реалният ръст е 5,8, а реалното нарастване на пенсиите е 3,7. Другата причина е така нареченото увеличение от 1 юли. Ако беше от 1 януари, щеше да бъде точно 9%, а не 8,59%.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Христосков, след като има разходи, които са свързани с военните пенсионери, настоявайте да влязат в онези 2,6. След като има дисбаланс, дайте да ги вкарваме. Не може непрекъснато да разбалансираме.
Извинявам се, че Ви се намесвам, но това също не е разход, който не е в страни от разходите за отбрана.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Така е. Настояваме.
Имаше въпроси за готовността на НОИ по новите функции. Ние сме готови в този законопроект, който е внесен. Финансово и кадрово са обезпечени тези нови функции. Имаме някои спорове с министър Василев, но смятаме, че не е тук мястото да бъдат изяснявани. И аз мисля, че като предоставим конкретна информация господин Василев ще се убеди, че НОИ не подхожда бюрократично към увеличаване на своя персонал. Макроикономически погледнато ние ще спестим работни места в общините, в бизнеса за сметка на известно увеличение, което между другото се генерира тази година.
Госпожо Христова, с 12,9 млн. лв. се увеличават приходите при новия размер не само на минималната работна заплата, но и коригираните минимални осигурителни прагове, тъй като те не могат да бъдат под 170 лв. Допълнително обаче за майките ще се изразходват 4,4 млн. лв. за отглеждане на малко дете до 2 години. Така че има остатък за новата мярка, която беше предложена от министър Масларова – да изплащаме обезщетенията за безработица за трайно безработните места.
Други конкретни въпроси нямаше.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам да преминем към гласуване.
За Бюджетната комисия – който подкрепя представения законопроект да бъде одобрен за първо четене в пленарна зала, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Бюджетната комисия приема този законопроект на първо четене.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И сега е ред на Комисията по труда и социалната политика.
Подлагам на гласуване Законопроекта за Бюджета на държавното обществено осигуряване.
Който е съгласен този законопроект да бъде приет на първо четене, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Колеги, благодаря ви за участието. Успех на Бюджетната комисия!
(Закрито в 16,35 часа)