ДНЕВЕН РЕД:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13.12.2006 г. за второ четене - продължение.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 654-01-16, внесен от народните представители Тодор Михайлов Кумчев, Янаки Боянов Стоилов и Ива Петрова Станкова на 07.02.2006 г.
3.Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден!
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Позволете ми да ви представя проекта за дневния ред:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13.12.2006 г. за второ четене - продължение.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 654-01-16, внесен от народните представители Тодор Михайлов Кумчев, Янаки Боянов Стоилов и Ива Петрова Станкова на 07.02.2006 г.
3. Разни.
Има ли някакви предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13.12.2006 г. за второ четене - продължение.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 654-01-16, внесен от народните представители Тодор Михайлов Кумчев, Янаки Боянов Стоилов и Ива Петрова Станкова на 07.02.2006 г.
3. Разни.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13.12.2006 г. за второ четене - продължение.
Колеги, както знаете от предишното заседание останаха няколко текста от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Тогава стигнахме до § 12.
На предишното заседание дискутирахме по т. 6 на Допълнителната разпоредба от § 11 – за определението на понятието “социални инвестиции”. Ако си спомняте, бяхме възложили на колегите – вносители, на Правния отдел, на нашите експерти да се обединим около текст, с който да изпишем определението на понятието “социални инвестиции”, което намира място в предложения законопроект. Този текст, не знам дали го имат всички, вероятно го нямат, ще го прочета.
“Социални инвестиции” – непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет, предоставена като стоки и/или услуги.”
Заповядайте, колеги, имате думата.
Аз продължавам да задавам един и същи въпрос. Целият този законопроект така, както е изписан в § 5, всички помощи по този закон са за сметка на държавния бюджет. Тогава питам има ли необходимост от това да изпишем отново “за сметка на държавния бюджет”? Обръщам се естествено към вносителите с този въпрос.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Относно понятието “социални инвестиции” бих казал, че това, че се изплащат от държавния бюджет, е така. Ако тук се счете, че по принцип ще бъде по-добре да го няма това, че са средства, изплащани от държавния бюджет, ние нямаме нищо против да отпадне. Но го коментирахме с представителите на Правна дирекция и това беше предложението, около което се обединихме на базата на коментарите. Това е текстът, който предлагаме в момента да се обсъжда.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Аз само питам дали има нужда от това да се изпише “държавния бюджет” или няма.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Това е една конкретизация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбирам конкретизацията, но за мен конструкцията “непарична форма за сметка на държавния бюджет”, съгласете се, че не е от най-добрите за възприятие.
Заповядайте, колеги. Аз разбирам, че не е най-големият проблем на целия законопроект.
Тук от Правния отдел предлагат да бъде “форма на семейно подпомагане”, но аз знам, че вносителите много държат на това да се казва “непарична форма”.
Колеги, около какво се обединяваме? Не е най-голямата драма и най-големият проблем този текст. Казвам го само като липса на благозвучие.
Тази конструкция – “Социални инвестиции” е непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет, предоставяна като стоки и/или услуги” – включва в себе си и предложението на колегите Надежда Михайлова и група народни представители, като изключим факта, че целта е разписана вече в чл. 10, тоест, това, което казва и госпожа Панева. Тогава тя беше декларирала, че ако изпишем в целите всички тези неща, тогава няма смисъл да бъдат включени в Преходните и заключителните разпоредби.
Доктор Колчаков, Вие имате ли някакви бележки. Аз смятам, че Вашето предложение е инкорпорирано в обяснението и го приемаме по принцип.
Колеги, имате ли някакви допълнителни бележки? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Надежда Михайлова и група народни представители, което го подкрепяме по принцип, тъй като е инкорпорирано в т. 6 на вносителите.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Госпожа Панева вече декларира, че оттегля своето предложение.
Стигнахме до т. 3 на вносителя. Ще помоля вносителите да ни обяснят какво значи “при определяне поредността на децата” – един проблем, който вероятно ще се окаже проблем при приложението на закона. Какво означава определяне на поредността на децата в едно семейство?
Заповядайте, госпожо Емануилова. Имате думата.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Аз съм от Дирекция “Законодателна дейност и европейско право”.
При срещата, която проведохме с представители на Министерството на труда и социалната политика, стигнахме до извода, че това са едни правила, които са странични спрямо предмета на акта и затова не са включени в него.
Но проблемът дойде от определяне на поредността на децата в семейството. В случая ние сме включили всички деца, но не сме определили поредността. Във връзка с това бих помолила да се върнем към един друг параграф, макар и той да е приет вече, за да можем евентуално там да прецизираме нещата. Това е § 6, относно чл. 7, ал. 4, където вече сме обяснили, че това са всички деца, отглеждани в семейството.
Обединихме се евентуално да се разпише допълнително, че тази диференциация ще става по ред, определен в Правилника за прилагане на Закона за семейно помощи за деца. Тоест, самата ал. 4 да бъде допълнена, защото в момента няма текст, който да определя тази диференциация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще помоля госпожа Дянкова да прочете това, което сме приели, в § 6, чл. 7, ал. 4. Заповядайте, госпожо Дянкова. Имате думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: “(4) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се диференцира според поредността на всички деца, отглеждани в семейството, по ред, определен в Правилника за прилагане на този закон.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Така ли сме го приели?
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Не, не е приета така тази алинея, а така трябва да изглежда, ако всъщност се съобразим с предложението за § 2. Ако приемем § 2 в този му вид, би трябвало да поправим ал. 4 на чл. 7 така, както я прочетох.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли някакви бележки?
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние нямаме никакви бележки. Ние действително така се споразумяхме, като по принцип това коментирахме, че не можем тук в закона да определим точно тази поредност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие съгласни ли сте с това предложение за промяна на § 6, който сме го гласували? Докато законопроектът е в комисията, можем да се върнем да го прегласуваме. В това отношение няма никакъв проблем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Да. Ние тук единствено променяме това, че става “по ред, определен в Правилника за прилагане на този закон”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, препращаме поредността и начинът на определяне на поредността да отиде в правилника.
Заповядайте, госпожо Гонева. Имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз се надявам, че всички около тази маса добре разбират, че определянето на понятието “поредност на децата” е директно свързано с права, които се намират в същинската част на закона.
Това, което прочете госпожа Дянкова, само потвърждава, че законодателят е длъжен да каже какво е имал предвид, когато е употребил този термин.
Аз смятам, че тъй като става въпрос за права, законодателят трябва да каже, че е имал предвид всички деца, които се отглеждат в семейството, независимо дали са родени от съответния брак, доведени, заварени, припознати, в това число и...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е казано в § 2.
АСЯ ГОНЕВА: Да, затова настоявам да помислите за неотхвърлянето на този параграф.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Никой не е казал, че ще го отхвърляме. Не сме се разбрали.
В общата част на чл. 7 казваме, че това отива в правилника, а този текст си остава тук. Допълваме онзи текст, който е приет.
Заповядайте, госпожо Дянкова. Имате думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Ще се определя диференцираността на децата и тяхната поредност, защото в момента никой не може да определи кой е критерият, по който ще подредим децата в една семейство, било то доведени, заварени, по чл. 26 от закона, осиновени припознати и т.н. Кой в момента може да даде правната норма за това кое дете е първото, кое е второто, кое е третото от всички тези?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вярно е, че всяко дете има дата на раждане, но, ако примерно то влезе в семейството в различен ред от реда, за който Вие говорите? Какво ще стане?
АСЯ ГОНЕВА: Извинявайте, но може би така ще се опитаме да изясним въпроса. Ако днес се появява едно ново дете в семейството, независимо дали се е родило вчера или днес или по силата на акт за осиновяване или на друг акт по другия закон – прието е в приемното семейство – от днес това дете се брои за първо, ако в това семейство няма друго дете, за второ, ако има едно, за трето, ако има две преди него и т.н.
Никога за мен не е имало проблем да се определи поредността на децата. Не за първи път става това. Има нормативен акт, който прави диференциация по този начин.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбирам за какво говорите, госпожо Гонева и това естествено, че е така. Но има нещо друго. Ако в семейството влиза дете, което е по-голямо от детето, което е в семейството, то кое ще бъде по ред?
АСЯ ГОНЕВА: За това семейство доведеното дете ще се появи тогава, когато аз отида да го декларирам. Досега съм имала декларация, че съм имам две деца до 18 години. Женя се пак – житейска ситуация – отивам и подавам декларация, че се е променил съставът на моето семейство. Променя ми се доходът, който трябва да доказвам. А ако съм го родила, тогава няма никакъв проблем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз започвам да се притеснявам, че се налага доста често по повод на този закон – лично за себе си казвам – да правя големи компромиси с професионалната си съвест.
Аз искам да попитам този текст какво помага за изчистване и уточняване на текста, който е за определяне поредността на децата. Винаги е ясно в едно семейство за какво става дума, дори, когато казвате, че едното е вече на три години, а пък се явява едно друго, което идва в семейството на две години. Все едно. Имаме си определение във всички основни закони какво е “семейство”. Това си е работа на социалната служба. Винаги се знае дали тези деца са на това семейство. Има си правила за това и по Семейния кодекс, по Закона за закрила на децата.
Аз не знам с какво този текст ще ни помогне тук.
Аз ви моля, уважаеми колеги, първо да обясните с какво ще допринесе за практиката този текст. Ако няма да допринесе, има си действащ текст, който си е много добър. Поначало това си е работа на социалния доклад да установява всички тези факти. И без това незаконни факти, нерегламентирани факти няма как да се установят.
Така че много ви моля, първо, отново да погледнете и ако смятате, че не е наложително този текст да остане, просто да го отминем, да отпадне и комисията да може да си продължи работата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Но, госпожо Христова, трябва само да уточним нещо, което е казано в предишните текстове. Там е казано, че второто дете получава диференцирана помощ, по-голяма, отколкото първото дете. Точно затова трябва да се определи поредността на децата и те затова са го включили вероятно.
Заповядайте, господин заместник-министър Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Точно по този повод, тъй като при определяне последователността на децата и диференциарният подход за определяне на по-голям размер на помощта за второ дете, за да не се получат такива спорове кое дете е първо, кое второ и т.н. и това най-вероятно ще възникне в семейства, където има доведени и заварени деца, единият родител може да каже: защо определяте това за второ, а пък другото за първо, не на моето дете давате по-голямата сума, а на другото.
За да няма такива проблеми, ние сме заложили този текст, като тук задължително включваме и децата, които са по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, а именно тези, които са настанявани.
А когато говорим за еднократната помощ за раждане, там е ясно, тъй като поредността на децата се определя от датата на раждане. А тук не е от датата на раждане, а от датата на постъпване на детето в семейството. Именно това трябва да се определи със съответния ред в правилника.
Това бяха и коментарите, които ние водихме с Правна дирекция при обсъждането на текстовете.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли нужда това да влезе в правилника?
Заповядайте, госпожо Емануилова. Имате думата.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Някъде трябва да се обясни тази диференциация, която не е обяснена в закона. Критерият го няма в закона. Как се диференцира не е ясно. Досега е бил в чл. 7, ал. 4, където е в зависимост от пореността на раждане на децата. Сега ние нямаме критерий.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Емануилова.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Може да се получи такъв вариант. Примерно в семейството има едно дете. Обаче примерно майката има едно дете и се омъжва втори път и съпругът довежда две деца. От следващите две деца кое е второто и кое е третото? Те влизат в една и съща дата в семейството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ние всички хипотези никога няма да можем да включим в закона. Ако имаме такава идея, това просто не може да се случи. Но тук от Правния отдел казват, че когато диференцираме децата, говорим за диференциране по признак раждане, а тук вече променяме признака. Това къде ще го определим?
Правният отдел предлагат в § 6 да включим като компромис следния текст:
“(4) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се диференцира според поредността на всички деца, отглеждани в семейството, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.”
Колеги, има ли някакви коментари по предложението в правилника да определим поредността на децата по критерии, които ще бъдат изписани там?
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че е по-добре да бъдат уточнени критериите в правилника, защото сега не можем да решим този въпрос и няма да го изчистим. Затова е най-добре това да стане в правилника.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има ли други бележки, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението в § 6, ал. 4 текстът да се промени, както беше прочетен преди малко. Тоест, подлагам на прегласуване текста на § 6, който вече сме гласували.
Колеги, моля, гласувайте този текст за § 6.
“За” – 5, “против” – няма, “въздържали се” – 5.
Този текст не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване т. 6 от § 11, която прочетох преди малко.
“6. Социална инвестиция” – непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет, предоставена като стоки и/или услуги.”
Това е предложението на комисията, което включва в себе си и предложението на колегите Надежда Михайлова и група народни представители за нова редакция на т. 6 на § 11.
Моля, гласувайте този текст на комисията за т. 6 на § 11.
“За” – 11, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Текстът на комисията за т. 6 на § 11 се приема.
Госпожа Панева заяви, че оттегля своето предложение.
По т. 3 от предложението на вносителя няма промени.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11 заедно с новата редакция на т. 6.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал нещо да поясня. В т. 3 от предложението на вносителя, § 2, говорим за поредността на децата “за целите на закона”, а в чл. 6 говорим за живородени деца и там поредността е друга. Няма ли противоречие в тези текстове?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Там няма как да изпишат други, защото става въпрос само за еднократна помощ за раждане. Докато тук в текста са всички хипотези, третирани от този закон. Така че няма никакъв проблем, колега.
Колеги, има ли други въпроси, съображения, мнения? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 11 заедно с редактираното и вече прието предложение за т. 6.
“За” – 6, “против” – няма, “въздържали се” – 4.
Текстът на комисията за § 11 се приема.
“§ 11. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието думите “Допълнителна разпоредба” се заменят с “Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1:
а) в т. 2 думите “чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” и Кодекса за задължително обществено осигуряване” се заменят съответно с “чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания” и с “кодекса за социално осигуряване”;
б) в т. 3 думите “Кодекса за задължително обществено осигуряване” се заменят с “Кодекса за социалното осигуряване”;
в) създава се т. 6:
“6. Социална инвестиция” – непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет, предоставена като стоки и/или услуги.”
3. Създава се § 2:
“§ 2. При определяне поредността на децата за целите на закона се вземат предвид всички отглеждани деца: родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, както и настанените за отглеждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (с влязло в сила съдебно решение за настаняване), с изключение на децата, сключили граждански брак.”
Следва § 12 с наименование “Допълнителна разпоредба”.
Заповядайте, госпожо Емануилова. Имате думата.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих предложила чисто правно-технически допълнителният § 12 да отпадне, а систематично навсякъде в закона, с изключение на чл. 5а и 6, където се срещат думите “изплаща”, “изплащат” и “изплащане”, да се заменят съответно с “предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции”, “предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции” и “предоставяне в пари и/или под формата на социални инвестиции”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вносителите как възприемат тази форма на изписване?
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нямаме нищо против тази промяна, след като юристите го предлагат и така е по-правилно. Формално нищо няма да се промени.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, моля, гласувайте предложението на комисията § 12 заедно с наименованието “Допълнителна разпоредба” да отпадне, като систематично навсякъде в закона, с изключение на чл. 5а и 6, думите “изплаща”, “изплащат” и “изплащане” се заменят съответно с “предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции”, “предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции” и “предоставяне в пари и/или под формата на социални инвестиции”.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на комисията се приема.
Отпада § 12 заедно с наименованието “Допълнителна разпоредба” и систематично навсякъде в закона, с изключение на чл. 5а и 6, думите “изплаща”, “изплащат” и “изплащане” се заменят съответно с “предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции”, “предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции” и “предоставяне в пари и/или под формата на социални инвестиции”.
Тук следва едно предложение на колегите Надежда Михайлова и група народни представители, което е за нов параграф - § 4:
“§ 4. Навсякъде в наименованието и текстовете на закона думите “семейни помощи” се заменят с думите “семейни плащания”.
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че смисълът на едно такова предложение е ясен. То е повече в смисъла на понятието и бих искал да чуя има ли някой нещо против това.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Заповядайте, господин заместник-министър Димитров. Имате думата като вносители на законопроекта да коментирате това предложение на колегите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако по принцип приемем това определение за промяна на понятието, смятам, че ние трябва да определим точно това понятие “семейни плащания”. Тоест, трябва да заложим и да определим ново понятие, защото “семейни помощи” до известна степен е нещо, което е прилагано до момента в закона. А за “семейни плащания” трябва да кажем какво точно е това, още повече, че в момента ние даваме и предоставяме неща, които са и под формата на услуги, а не само на плащания. Тогава няма ли да излезем извън рамките на понятието?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, явно това понятие действително обръща смисъла на законопроекта.
Има ли някакви други бележки, въпроси, мнения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на Надежда Михайлова и група народни представители за създаване на нов параграф - § 4.
“За” – 3, “против” – 1, “въздържали се” – 6.
Предложението на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители за създаване на § 4 не се приема.
Стигаме до наименованието “Заключителна разпоредба” и § 13.
“§ 13. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г. с изключението на § 4, 5 и § 7, т. 1, 3 – 8, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
Заповядайте, госпожо Емануилова. Имате думата.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да обърна внимание на народните представители, че в § 13 общо взето всички разпоредби, с изключение на § 4, 5 и §7, влизат в сила с обратна дата – от 1 януари 2006 г. Обратна сила на нормативен акт се дава само по изключение.
Аз имам също така и едни притеснения относно § 6 – пак ще се върна на него – където се променя принципът на диференцираност. Дали тези пари, които биха залегнали евентуално в Закона за държавния бюджет на Република България, тъй като там е записано, че размерът на помощите за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2006 г. е, както следва: за първо дете – 18 лв. и за второ и всяко следващо дете – 20 лв. Поставям този въпрос към самото Министерството на труда и социалната политика, тъй като на този параграф се дава обратна сила – от 1 януари 2006 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Емануилова.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като по принцип в този параграф вече съществува тази диференцираност, тя е приета, прилага се и за плаща, от тази гледна точка е предложено това да остане от 1 януари 2006 г. Там действително плащанията за семейни помощи вече са диференцирани и те вече се изплащат към момента.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други бележки, въпроси, колеги? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието “Заключителна разпоредба” и § 13 така, както е предложен от вносителя.
“За” – 8, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Текстът на вносителя за наименованието “Заключителна разпоредба” и § 13 се приема.
“§ 13. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г. с изключението на § 4, 5 и § 7, т. 1, 3 – 8, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
Има думата госпожа Ася Гонева. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз съжалявам, че ще поставя този въпрос, след като гласувахте. Но мен пък ме смущава § 3, който влиза в сила от 1 януари 2006 г. Аз бих искала да попитам дали наистина хората са подали декларации според новото изискване на закона, където шестмесечният период се превръща в дванадесетмесечен период? Аз питам как ще се приложи това от 1 януари 2006 г. От началото на годината досега дванадесетмесечен период на доход ли сме изисквали от хората, за да си получат помощите.
Бих помолила колегите да коментират този въпрос, защото той е много важен и за вас.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Гонева, ако ще се връщаме по всички параграфи на закона, ще ни е много трудно да се справим с проблема.
АСЯ ГОНЕВА: Много е важно това, господин председател?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А защо не беше много важно тогава, когато го приемахме?
Заповядайте, колеги, по този казус. Имате думата, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Досега не са изисквани декларации, в които да се удостоверява дохода за 12 месеца назад, защото не е имало такова изискване по закона, не е имало такова законово основание. Но ние знаем, че по принцип тези декларации, които се подават на шест месеца, те не са от една и съща дата за всички. За всяко едно семейство датата и шестмесечният период е различен.
Така че сега с изтичане на съответния шестмесечен период, когато това влезе в сила, тези декларации ще бъдат променяни с новия доход – дванадесетмесечния доход. Те няма как да бъдат променени от 1 януари, защото имаме плащане, което е задействани и което върви. На някой плащането приключва през м. януари, на другите на февруари, на март и т.н. Това не е дата, която да е валидна за всички.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Това трябва да се прецизира Не може да остане така. Заварените случаи трябва да се уточнят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие смятате, господин Димитров, че този текст ви устройва? Така ли е?
Заповядайте, госпожо Емануилова. Имате думата.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако срокът се променя от шест на дванадесет месеца, то тогава този срок влиза в сила от 1 януари 2006 г., тоест, с обратна сила. Може би този срок трябва да влезе от момента на влизане в сила на закона,тоест, да няма обратна сила този параграф.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не мога да разбера за какво е спорът.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Просто в случая няма спор. Всички разпоредби – изменителни параграфи – на този закон влизат в сила с обратна сила – от 1 януари 2006 г., с изключение на § 4, 5 и 7, т. 1, 3-8, които влизат в сила от 1януари 2007 г.
Единият вариант е тази норма на § 3 да влезе в сила с обнародването на закона. Другият вариант е вносителите да кажат от кога да влезе в сила.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние тук коментирахме вчера и даже след срещата с юристите от Правна дирекция сме го коментирали с юристи в Агенцията за социално подпомагане. Ние предлагаме параграфите да влязат в сила по начина, по който са записани в законопроекта. Нито един от нашите юристи не ни е дал бележка, че има примерно някакъв проблем – било за § 3, в случая визираме чл. 4 от закона, или някой друг. Това е поредността, която всички те са потвърдили като експерти.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие твърдите, че няма проблем, господин Димитров. Така ли е?
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако тази норма влиза в сила от 1 януари 2006 г., следователно от 1 януари 2006 г. всички бенефициенти по закона са длъжни да попълнят 12-месечна декларация. С това трябва да сме наясно всички, за да не стане някакво объркване в системата. Докато още не сме приключили законопроекта и е тук, в комисията, да се уточним по тази дата. Може би тази норма да бъде с друга дата.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Има думата госпожа Гонева. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Това е подоходният текст, господин председател. Срокът е обвързан с моята молба-декларация. От началото на годината досега със сигурност е имало хора, на които е изтекъл предишния шестмесечен срок, подали са молби. На тях има е била отпусната или отказана помощ. Сега, в края на м. февруари българският парламент ще каже, че доходът на семействата се изчислява на база не шест месеца предходен период, а на база дванадесетмесечен период.
Нали всички си даваме сметка, че, когато аз се върна още шест месеца назад, моят доход на член от семейството ще се промени. Това може да промени правата ми в плюс или в минус. Аз ви гарантирам, че колегите ще имат главоболия в приложението на това изискване.
Затова ви предлагам точно този параграф да влезе в действие от датата на влизане на закона в сила.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Много обичам законопроекти, където всеки параграф влиза от различна дата. Ако може единият да влезе м. март, другият – м. май, третият – юни, четвъртият от присъединяването на България към Европейския съюз и т.н.
АСЯ ГОНЕВА: Оставете го от 1 януари 2007 г. Но недейте да го оставяте със задна дата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Димитров Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да поясня нещо.
Ако този параграф влиза в сила от 1 март примерно или от 1 януари 2007 г., проблемът винаги ще е еднакъв, защото към 1 януари 2006 г. към 1 март 2006 г. или към 1 януари 2007 г. винаги ще има хора, които са започнали предишно плащане, което продължава още един, два, три, четири или пет месеца. Защото помощите им са определени за шест месеца, каквото е било изискването преди да влезе в сила този параграф.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, явно е, че трябва да помислим още малко по този текст, защото рискът да вкараме системата в сътресение съществува. Има обаче и аргументи в противната посока.
Нека да ги обсъдим малко по-спокойно и да огледаме нещата от всички страни. Ако приемем това, което Вие предлагате, госпожо Гонева, тази норма да влезе в действие от датата на влизане на закона в сила, какво става?
АСЯ ГОНЕВА: Тогава става следното. На всички, на които е изтекъл шестмесечният срок, ще се иска декларация за дванадесетмесечен период.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А ако не е изтекъл?
АСЯ ГОНЕВА: Ако не е изтекъл срокът, те продължават да получават, защото на тях им е отпусната помощта при действието на други изисквания. Вие сега променяте изискванията на закона със задна дата, от което се получава, че този, на когото е отпусната помощ на 20 януари, на него е отпусната помощта на базата на шестмесечен период. Така е. А сега законодателят казва, че от 1 януари нямате право да гледате шестмесечен период, казват ви да гледате дванадесетмесечен период. От това по-ясно, че ще има неприятности и напрежение, не мога да покажа. Нека да го избегнем, нека да го решим този въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нали от 1 март, когато ще влезе в сила законът, пак съществува тази хипотеза.
АСЯ ГОНЕВА: Не, не е така, господин председател. Като влезе от 1 март, до 1 март, на който е отпусната помощ, ако аз съм си подала документи на 28 февруари, на мен ще ми изискват по действащите условия към 28 февруари и на основание на закона ще ми отпуснат помощта на база шестмесечен период. А на всички, които след 1 март дойдат, за да подновят молбата си или съм й се родили дечица и идват да си подадат молба, ще им се иска дванадесетмесечен срок.
Нека юристите от Правната дирекция да кажат дали ви подвеждам.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не става въпрос за подвеждане, а става въпрос за уточняване.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз ще погледна въпроса от друга страна.
Идва представител на инспектората след три месеца. Изважда документите, подадени след 2, 3, 4 или 5 януари 2006 г., и там вижда документи за доход шест месеца назад, а законът изисква доходът да е за 12 месеца назад. Той трябва да накаже съответното длъжностно лице, което не е изискало доход за 12 месеца назад.
Права е госпожа Гонева. Специално за този параграф действието му трябва да важи от датата на влизане в сила на закона. Иначе за предишното време всички хора, които са подали молби от 1 януари до 31 март 2006 г., примерно, ще трябва да представят нови документи, в които да е деклариран доходът им за 12 месеца, а не за 6 месеца назад. Защото и след пет години може да се направи проверка и тогава някой ще бъде виновен, че не е спазил закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, разбрахме какъв е проблемът. Сега трябва Правният отдел да ни помогне как да оформим този текст. С две точки ли ще бъде, с три точки ли да бъде?
Колеги, обединяваме ли се около това § 3 да влезе в действие от датата на влизане на закона в сила? А технически ще го оформим с помощта на юристите от Правна дирекция, в това няма проблем.
Моля, колеги, гласувайте това предложение на комисията за § 3 да влезе в действие от датата на влизане на закона в сила.
“За”- 8, “против” – няма, “въздържали се “- 2.
Приема се предложението на комисията § 3 да влезе в действие от датата на влизане на закона в сила.
Колеги, има ли други бележки по този законопроект? Не виждам. Ако намерим друго място за тези шест месеца в текстовете, ще се опитаме и него да вкараме в тази хипотеза, защото явно е, че принципът вече е гласуван и приет.
С това, колеги, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца е приет от комисията. Надявам се той да не създава проблеми на тези, които ще го прилагат. Нека да го огледаме още веднъж – обръщам се към господин Димитров, госпожа Томова и към другите колеги, разбира се – преди да влезе в пленарна зала. Никога не е късно да прегласуваме някой от текстовете, ако това се налага.
Благодаря Ви още веднъж, колеги, както и на Правния отдел, за участието в работата по този законопроект.

Колеги, сега преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 654-01-16, внесен от народните представители Тодор Михайлов Кумчев, Янаки Боянов Стоилов и Ива Петрова Станкова на 07.02.2006 г.
Заповядайте, доктор Кумчев, да представите законопроекта. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми
Преди да кажа няколко думи за предложения ви законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване ми позволете да ви запозная с два интересни факта.
За м. януари 2006 г. в болничната система в нашата страна са били лекувани общо 63 899 пациента. Забележете обаче, че само 3,7 процента от тях, а това са 2 402 пациента, са били здравно неосигурени. Тоест, законопроектът, който ние предлагаме, третира точно тези 3,7 процента, които са били в болничната лечебна мрежа за м. януари и за които, забележете, Националната здравноосигурителна каса заедно със своите поделения – районните здравноосигурителни каси – не е платила на болниците.
Като любопитен факт ще ви кажа нещо по отношение на здравно неосигурените лица. Например в Пловдив в Университетската болница те са само 1,83 на сто, а в областната болница в Пловдив са 4,62 процента и т.н., и
Всъщност законопроектът, който е на вашето внимание, третира точно това – по какъв начин здравните заведения и болничните ръководства да потърсят своето законово основание и да потърсят плащането си по един рутинен и по един нормиран – бих казал – технологичен начин. А според нас той е следният.
Всеки един пациент, който е здравно неосигурен, постъпвайки в дадена болница или болнично или лечебно заведение, попълва една декларация – образец, която е вменена с общите усилия на Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика, в която декларация пациентът собственоръчно – ако има възможност, ако не, неговите близки и роднини – попълва своето имотно и, общо казано, финансово състояние.
След изписването на пациента съгласно законопроекта ръководството на болницата издава финансово-счетоводен документ за изразходваните средства за лечението на този пациент. Тези документи се изплащат в съответна служба и Дирекция “Социално подпомагане”, която въз основа на Постановление № 13 от 31.01.2006 г. прави проверка дали лекуваният пациент попада в категорията най-бедни и без имотно състояние лица и за които вече Министерството на труда и социалната политика плаща на болницата по определен с това постановление ред или той не попада. След това вече ръководството на болницата има право да представи, образно казано, в така нареченото досъдебно производство към съдия-изпълнител, за да си търсят парите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Нека първо да дадем думата на институцията и след това да коментираме законопроекта. Искам да кажа, че ние не сме водеща комисия по
Колеги, вероятно всички притежавате становищата. Постарали сме се да ги раздадем. Имаме становища от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на здравеопазването, от Българския лекарски съюз все още не са ни отговорили, но имаме становището на Националния
Има думата доктор Матеев. Заповядайте, доктор Матеев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАТЕЙ МАТЕЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Министерството на здравеопазването подкрепя представения законопроект. Становището ни, както и Вие казахте, е представено в Комисията по труда и социалната политика.
Ние смятаме, че това е една възможност за болниците да получат изразходваните от тях средства за лечението на тези здравно неосигурени хора, хора, които са извън системата, които може даже и да не знаят за наличието на тази система. Някои от тях дори и не са се докоснали до социалните институции. По този начин болниците се получат заплащането за това лечение на такива лица.
Аз съм много впечатлен, защото очаквах доста по-голям процент неосигурени лица, преминали през болниците, доктор Кумчев. Тези данни показват, че наистина този процент е много малък и това не е някаква съществена дейност, но все пак е от значение, тъй като всяка болница се страхуваше от това какво ще стане със средствата, които са изразходвали за
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин заместник-министър, това са данните от Националната здравноосигурителна каса, които са представени преди 20 минути.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАТЕЙ МАТЕЕВ: Благодаря Ви, доц. Кумчев.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на заместник-министър Матеев.
Има думата доктор Демиров от Българския лекарски съюз. Заповядайте, доктор Демиров.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Казвам се доктор Демиров, главен секретар на Българския лекарски съюз. Много ми е приятно, че дебютирам в тази
Във връзка със законопроекта, който уважаемите народни представители са внесли, първо, искам да кажа, че Българският лекарски съюз като цяло подкрепя подобен законопроект, защото той урежда едно положение, при което имаше неясноти. Той ще помогне на лечебните заведения да си получат средствата, които им се полагат за извършената от тях дейност.
Не искам сега да навлизам в детайли, но възникват само няколко въпроса, на които може би има отговор, за който аз не знам.
Първо, доктор Кумчев каза, а и в законопроекта говорим за лечебно заведение. От неговите думи разбрах, че се предвиждат само лечебни заведения за болнична помощ, за влизане и излизане от болница. Но лечебни заведения по смисъла на закона са и амбулаториите за първична пряка и за специализирана доболнична помощ. От текстовете не става много ясно кои
Второ, оттук се поражда следният въпрос. Тогава, когато се изисква тази декларация да бъде попълнена и в тези лечебни заведения, тоест, в амбулаториите за първичен преглед или в специализираната такава, това може би ще създаде известни административни трудности в тези лечебни заведения – говоря за индивидуалните практики – и допълнителни усилия, както и административни разходи.
Освен това не е много ясен, може би ще се изясни, срокът, в който агенцията ще извърши плащанията на лечебното заведение, което означава,
ИВА СТАНКОВА: Те и сега ги кредитират.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Аз знам, че ние години наред ги кредитираме с труда си, но сега говорим за конкретния документ. Поради липса на срок, или поне аз не го видях някъде, в който агенцията трябва да изплати обратно средствата на болничното заведение, това поражда известни въпроси – кога
Освен това, тъй като говорите, че при извършване на медицинската услуга се издава платежен документ, а така, както е заложено тук, не се знае дали агенцията ще отговори, че този човек отговаря на условията и ще бъде платено за него или за него няма да бъде платено. Как ще бъде издаден съответният счетоводен документ в края на извършването на услугата, особено в амбулаторията за първична или доболнична помощ, пък и в болницата. Счетоводният документ трябва да бъде издаден в края на прегледа или в края на болничното лечение. Как ще бъде остойностен този преглед или този престой в болницата? По цени на касата за тези, за които ще бъде платено от агенцията, или по кешовите цени на болниците? Какво ще пише в
Аз просто маркирам някои въпроси, които възникват в момента на обсъждането на законопроекта.
По отношение на събирането на средствата – да използват и лечение като извънсъдебни изпълнителни основания – цялата процесуална тежест пада върху лечебните заведения. Това сигурно е факт, породен от нашето законодателство. Но аз мисля, че това би могло да бъде избегнато, ако се прецизират донякъде разпоредбите на чл. 110а в смисъла на гореизложените положения.
Пак казвам, това са въпроси и мнения от пръв прочит. Ние мислехме нашето становище да го представим в Комисията по здравеопазването, но ще
Благодаря ви.

Колеги, ще ви дам думата, но преди това аз искам да задам няколко въпроса, които по моему са тежки въпроси.
Първо ще започна с това, което каза доктор Кумчев – 3,7 процента са здравно неосигурените лица за м. януари. За мен това не означава нищо, първо, защото не е представителна извадка, второ, защото този процент може да бъде много по-различен, ако към него включим примерно тези, които са върнати от болничното заведение по тази причина, за което няма как да имаме информация.
Второ, има една огромна друга част, която поради този си статус не отива в лечебните заведения. Ако включим и тях, този процент при всички положения ще бъде по-голям, но не е най-големият проблем какъв е този процент. Дай, Боже, този процента да намалява. Защото в противен случай онази цифра от 1 млн. и няколко хиляди лева ще се окаже, че не е толкова
Второ, каква е изобщо целта на този законопроект? След като има постановление, което урежда частните случаи, а това са частните случаи в момента, с което също не съм съгласен – но това е друга тема, не е толкова важно дали аз съм съгласен. Това е Постановление на Министерския съвет № 13 от 31 януари 2006 г. за определяне на условията и реда за разходване на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани през 2006 г., забележете “които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. А тези, които нямат доход и които нямат лично имущество, те са контингент на социалното подпомагане. За тях има задължение да ги осигурява държавният бюджет, Министерството на труда и
Това постановление обаче урежда редът, за който вие говорите в този законопроект. След като частният случай е уреден в постановление, тогава защо трябва да влезе и в закон. Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е за ал. 2 на чл. 110а – новия член:
“(2) Когато лицето не е здравноосигурено, лечебното заведение изпраща декларацията в съответната дирекция за социално подпомагане, която в 7-дневен рок удостоверява пред лечебното заведение наличието на условията на Закона за социално подпомагане.”
Не може в Закона за здравно осигуряване да има презумпция за здравноосигурено лице. Защо трябва да се заплаща от Агенцията за социално подпомагане, като то трябва да бъде осигурено по реда на Закона за здравното осигуряване – чл. 40 еди коя си точка.
Следващото нещо, което искам да отбележа, е следното. Вие говорите за 7-дневен срок, а в Националния рамков договор, който сте подписали Вие, доктор Демиров, има друг срок. Не е 7-дневен срокът.
В становището на Министерството на труда и социалната политика има нещо, което е изключително важно. “Ние” – казват от Министерството на труда и социалната политика, които между впрочем са участвали в писането на това постановление или са авторите или съавторите на това постановление - смятаме, че Агенцията за социално подпомагане няма такъв административен капацитет, който в рамките на седем дни да може да се произнесе по този въпрос. Тази социална анкета не може да бъде направена за седем дни.
Тогава идва другият въпрос. Ако тази анкета бъде направена за двадесет дни и лечебните заведения закъснеят с получаването на това парично плащане, тогава какво става?
Приключвам, доктор Кумчев, за да Ви дам възможност да отговорите, защото разбирам Вашата идея, знам, че трябва да има законово основание, но за всички частни случаи има постановление и други подзаконови нормативни актове съгласно Закона за административните актове. Не знам дали точно в закона е мястото на този текст. Просто питам.
Иначе намеренията Ви аз оценявам като положителни.
Заповядайте, доктор Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, фактите са факти. От лекуваните 63899 болни през м. януари 2006 г. – от 1 до 31 януари – едва 2 402 от тях са здравно неосигурени. Говорим за болничната помощ. Тоест, 3,7 процента.
Съгласен съм с Вас, господин Адемов, че има трудности и че този процент вероятно е много по-висок. Но фактите, а ние в момента трябва да работим с точните факти, говорят, че това явление поне по отношение на болничната помощ в момента е възможно да бъде, образно казано, с по-ниски отрицателни последици.
Колкото до втория Ваш въпрос – каква е целта на този законопроект – аз още веднъж ще отговоря, че съществува една категория здравно неосигурени пациенти, лекувани в болниците, които попадат в така наречената средна категория, която има имущество, но, първо, те не са здравноосигурени, но и не желаят и да платят за болничната им помощ. За тях става реч. Аз съм напълно убеден, че това не са 3,7 процента. Това няма да е повече от 1,5 – 2,0 процента. Поне за месеците февруари и март смятаме, че няма да бъдат повече.
На трето място, по отношение на сроковете, за които стана дума – за седемдневния срок. Истина е, че ще има трудности, истина е, че в докладната записка, която получихме, както и в писмото - становище, което получихме от Министерството на труда и социалната политика, явно и точно се говори за трудностите, които неминуеми ще съпътстват практическото изпълнение на този закон.
Но, уважаеми колеги, господин председател, ние нямаме друга възможност. Ние все пак трябва да кажем и да заявим, че съществува такава категория пациенти и че чрез технологията на този законопроект трябва да дадем възможност, така или иначе, здравните заведения да си потърсят средствата.
Колкото до цените, доктор Демиров, тук ще помоля да дадете думата, господин председател, на нашия експерт, за да отговори специално на конкретните въпроси. Моето мнение е следното. То съвпада с постановлението на Министерския съвет, а именно да се заплаща по цени такива, каквито са договорени в Националния рамков договор и такива, каквито са договорили съответните каси. Така че това не е проблем, защото те са строго и ясно фиксирани – това са цените на клиничните пътеки. Говоря за другата категория.
А колкото до пазарните цени, истина е това, уважаеми колеги, че съществува в момента спор дали е редно в пазарните условия ръководствата на всяко болнично заведение да имат свои, така наречени “определени” цени за даден обем медицинска дейност или за дадени по-точно нузологични единици.
Но нека да не забравяме и друго, че в Националния рамков договор има и някои пропуски, а тези пропуски основно се състоят в следното – че той не може по клинични пътеки да покрие целия спектър от нузологични единици, лекувани в болниците, откъдето също болниците ще имат практически дефицит.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има думата госпожа Банкова. Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се опитам да приземя този дебат, който водим тук.
Аз искам да попитам какъв е статутът, какво мислят да правят управляващите с тези десетки хиляди хора, които са извън системата. На вас известно ли ви е, че по селата, по малките градчета хората заради това, че нямат пари да ходят да се регистрират на борсата и да ползват това, което им предоставя държавата, за да влязат в системата, нямат възможност да се регистрират. Има десетки, десетки хиляди хора, които са извън тази система.
Вие говорите за тези 5 млн. лв. Досега ние не разбрахме този фонд от 5 млн. лв. какъв статут ще има, как ще се попълва. Изчислихте ли, че ако тези 5 млн. лв. се разделят на хората, които нямат здравни осигуровки, се получават по няколко лева на човек. Докога ще съществува този фонд? Само тези 5 млн. лв. ли ще бъдат? Ще се попълва ли?
Но пак повтарям и акцентирам, защото го казвам това на базата на моите впечатления от многото ми приемни дни и обиколките ми особено в малките градове и селата, където има десетки и стотици хора, които поради липса на пари не могат да пътуват, да се подписват, да се регистрират. Те са просто извън системата. С тях какво ще правим?
Когато аз говоря за тези хора, точно това имам предвид. Но аз не чувам някой за тях да говори. Тези 5 млн. лв. са безкрайно недостатъчни и никой не дава развитието на този фонд. Дали ще останат само тези 5 млн. лв., ще се попълва ли, как ще се попълва и т.н. По принцип той е крайно недостатъчен и, ако ми позволите, това е едно измиване на ръцете. Разделете го на хората, които са извън системата, на хората, които са лишени от здравни осигуровки, и ще видите какво ще се получи.
Моля ви, нека върху това да разсъждаваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа, първо, че приветствам колегите, че търсят подход да се реши един проблем, който фактически съществува.
Второ, искам да кажа и това, че, правейки нещо подобно, ние ще прецизираме разходването на тези 5 млн. лв. и те може и да стигнат при това положение. Те няма да се пилеят, ще отидат точно по предназначението си.
Аз имам и определени бележки към вносителите.
Още в началото на законопроекта, в чл. 110 а е казано: “При постъпване в лечебно заведение лицата подписват декларация по образец, ...” Това означава, че всички лица, които постъпват в лечебното заведение, трябва да подписват декларации. Това е просто недопустимо. Има начини, по които да се провери кои лица нямат здравно осигуряване. А, ако всички лица трябва да попълват такава декларация, всеки болен, който влиза в болницата, ако трябва да попълва декларация, това е недопустимо. Става дума за здравноосигурителните права. Защо трябва да подписват такава декларация. Нали има системи, които трябва да работят?
На следващо място – 7-дневния срок. Връщам се към Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане – чл. 26, ал. 6, където е записан срокът, в който може да се направи социална анкета, срокът, в който институциите, до които се допитват социалните работници, предоставят информацията, технологичното време, в което тя се обобщава. Има даже още седем дни, в които, ако се налага да се издаде някаква заповед от страна на директора на съответната дирекция. Така че срокът скача на 27 дни.
При най-доброто желание, при възможностите, които има системата, просто няма как тези неща да станат в седем дни. Това може да си го помисли само човек, който не познава тази система. Изключено е да стане за седем дни. Няма как да стане при най-доброто желание, при добро окомплектоване на тези звена и всичко друго да върви идеално. Институциите подават в 7-дневен срок, а не в 14-дневен срок или по-малък, тези документи, които се изискват от тях. Нека да не забравяме, че една болница обслужва болни от територията на няколко общини. Докато документите стигнат до съответните лица, докато стигнат до изпълнителите, това също е технологично време.
А иначе по отношение на ал. 4: “(4) На лице, което отговаря на изискванията на Закона за социално подпомагане, оказаната медицинска помощ се заплаща от Агенцията за социално подпомагане...” Нали всички знаем, че има такива лица, които по морални или по други съображения не отиват в съответните дирекции и не се регистрират като хора, които ще получават помощи. Минава, изтича шестмесечният срок за бюрата по труда, те отпадат от системата, не се записват, не получават помощи, но иначе отговарят на изискванията.
Така че има смисъл от такова записване, но то трябва да се прецизира. Иначе по всички други показатели отговарят, не са осигурявани от социалните служби, защото там не са регистрирани, не са вписани като подпомагани лица. Така че има смисъл да се запише “лицата, отговарящи на изискванията на Закона за социално подпомагане, но не са там”. Още повече, че има и такива, които в момента са осигурявани, но имат периоди на прекъсване и няма как да влязат в системата.
Така че мисля, че този текст може да остане. Добре е да остане за тези, които отговарят на изискванията. Тези хора, които имат прекъсвания, наистина не са малко. В момента може да са осигурени като регистрирани и получаващи помощи, но имат прекъсвания и са изпаднали от системата.
Така че този текст е коректен. Така мисля аз.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, госпожо Банкова, за реплика. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам само да попитам къде ще отиде тази огромна категория хора, които надвишават изискуемия доход с няколко лева, дори с няколко стотинки, и са извън системата? Те са огромно количество хора.
Аз не получих отговор на въпроса какво ще стане с тези хора, които не са включени в системата поради простата причина, че не могат да пътуват, за да се регистрират. Има десетки хиляди такива хора, както и хора, които надвишават дохода, не могат да бъдат включени в системата за социално подпомагане.
Аз многократно съм канила комисията да дойде някой понеделник пред вратите на “Социални грижи и социално подпомагане” в Плевен. Наистина съвсем сериозно ви каня, за да видите какви неща се наблюдават там. А това сигурно е и в цяла България. Това е една огромна категория хора, които не можем да ги подминаваме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А какво предлагате, госпожо Банкова?
СТЕЛА БАНКОВА: Моят отговор е много прост и той е казван много пъти. България има пари.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А на тези, които се осигуряват, какво ще им кажем? Че държавата има двоен аршин за едната и за другата група.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като репликата беше към мен. Колеги, нека да си спомним. Този дебат ние го водихме преди известно време. Казахме как, по какъв начин бихме могли да диференцираме тези групи – социалното положение на всеки гражданин се удостоверява с документи. По никакъв друг начин. Ако наистина този гражданин получава повече от сумата, която го прави социално слаб, или има други доходи, това се доказва с документи.
Тези хора, така или иначе, рано или късно трябва да влязат в системата, ако отговарят на изискванията. Има такива случаи, права сте, с 20 лв. или с 2 ст. надвишават изискуемия доход. Но те не са в системата. Такова е изискването. Има праг, който е приет. Записан е в закона и винаги ще има такъв праг. Дай, Боже, да расте нагоре и хората, които ще имат допуск до тази система да са облагодетелствани. Но в момента този праг е такъв.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е така наречения синдром на границата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Да, точно на границата са със стотинка.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Колегите казаха вече някои неща, които и аз си бях отбелязал. Едното беше по отношение на попълването на тези декларации.
Второто е за ал. 4. Аз имам едно друго предложение. Ако лицата отговарят по Закона за социалното подпомагане, защо агенцията ще трябва да плаща за всяко лечение? Защо тя не внесе вноската и не го направи здравно осигурено лицето и то вече да си черпи права по клиничните пътеки от здравноосигурителната каса? Защото Агенцията за социално подпомагане може да направи това, тъй като всяко лице, което влезе в болница и не си е платило здравните вноски, агенцията ще трябва да заплаща. А, ако внесе здравните вноски, от деня, в който ги внася, лицето придобива здравни права. Защо агенцията трябва да заплаща лечението за всяко неосигурено лице?
Трябва да дадем на агенцията и такива права, тъй като ние черпим от бюджета на тази агенция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За да си отговорите на този въпрос, трябва да прочетете чл. 40 от Закона за здравното осигуряване, господин Мръцков. Там е записано точно и ясно как се влиза в системата.
РЕПЛИКА: Не е толкова лесно!
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Защо да не е лесно? Едно лечение винаги ще струва много по-скъпо отколкото здравните вноски, които ще внесе агенцията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Агенцията за социално подпомагане може да ги внесе само за периодите, в които е удостоверено, че лицето отговаря на условията за социално подпомагане.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Аз също искам да кажа, че ако агенцията може да направи лицето здравноосигурено, защо да не го направи здравноосигурено, а ще трябва да плаща всеки път услугата, ако това лице е социално слабо. Ако то не си е внасяло вноските за 12 месеца или за две години, може да се окаже, че за агенцията е по-благоприятно да внесе здравните вноски за две години, лицето да стане здравно осигурено, отколкото постоянно да плаща за извършените болнични услуги.
Фактически тези проблеми за лицата, които са здравно неосигурени и трябва да търсим дали попадат според Закона за социално подпомагане, мисля, че този въпрос трябва да го обсъдим. Фактически с този законопроект се решава проблемът на тези хора, които не си внасят здравно осигуряване, а имат възможности за това. Това трябва да го подкрепим, тъй като там трябва да се води една по-дълга съдебна процедура.
Това, което сега се предлага, е, че болничните заведения могат да пристъпят по една по-кратка процедура, за да могат да си съберат парите от тези, които имат възможности и които не са си внасяли здравно осигуряване.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Преди да дам думата на госпожа Христова, искам да ви кажа, че и преди го имаше този чл. 110а. Имаше го преди това Постановление. В Разградската болница с доктор Митков направихме един примерен образец на декларация и на базата на тази декларация беше направено това
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, ясно е, че едно от най-лошите неща, което се случи на българския народ в последните години, е системата на здравеопазването и реформата в нея.
Нямам никакви съмнения относно мотивацията на колегите да внесат този законопроект. Нямам никакви съмнения относно загрижеността на госпожа Банкова, че наистина е много тежко положението на тези хора, за които тя говори. Да, така е.
Но, ако ние се опитваме да решаваме някои частни проблеми в системата, някои частни случаи, а дори и да не са частни, а да са масови, с неадекватни, с повърхностни мерки, може да създадем опасност още повече да задълбочим проблемите.
Искам да припомня – макар че може да се спори върху нивата на стойностите, върху които се внасят здравните осигуровки – но държавата не е абдикирала. Тя осигурява страшно много хора от здравно осигурените. Държавният бюджет осигурява пенсионерите, осигурява безработните с обезщетения, социално подпомаганите, децата, държавните служители,
Въпросът е, че държавната политика, вкарана в закон, трябва да осигурява равнопоставеност на гражданите. Защото и едно здравно осигурено лице, което е положило усилия да има доход, да си внесе съвестно здравните осигуровки, не всичко, което се извършва в болничните заведения, се полага да се заплаща. И вие знаете това. Хората, за които досега говорихме тук, са един много малък сегмент. Да не говорим, че от миналата година съществува една програма, за която колегите могат да кажат как се развива тя, нямам в последните месеци информация, а именно не само на социално подпомаганите да се внасят здравните осигуровки, но и на тези, които имат по-високи доходи отколкото са обичайните критерии по Закона за социално подпомагане.
Тоест, това са по-либералните, по-свободни доходи, в които могат да влязат повече хора за системата за отопление, например. Там много често доходите са 40 – 50 процента – колегите ще кажат – и са много ясно и доста прецизно дефинирани.
Няма пречка, ако човек постъпи в болница и той отговаря на изискванията, пък не си е потърсил по най-различни причини правата, какъв е проблемът сега да го направи това? Мисля, че дори да не е написано, макар че предполагам, че е записано в Постановлението, ясно е, че от тази болница ще звъннат, за да попитат този човек отговаря на изискванията, какво да се направи. Тогава той веднага ще подаде една молба и нещата ще се уредят.
Но аз не смятам, че това е възможно да действа. Човекът е в болницата. Той може да е в София в болница, а да е от Малко Търново. Следователно неговата социална служба и неговите данни са еди къде си. Тази болница с писмо или даже с бърз куриер дори да пратят запитването, само три дни ще бъдат необходими, за да пристигне писмото. Струва ми се,
Също така може би е било потребно вместо сега да водим този дебат, без да имаме достатъчна експертиза, уважаеми колеги, този дебат уважаемите колеги е трябвало да проведат предварително с експертите от Министерството на труда и социалната политика, които са наясно кое е
Добре, ако човекът отговаря на изискванията, ясно е, че ще му се даде. Но, ако не отговаря на изискванията? Какво ще стане? Или казваме: какъвто и регламент да определим, винаги ще има някой над този регламент. Това е безкрайно, няма какво да го коментираме. Ако човекът не отговаря на изискванията, тогава социалните работници имат достатъчно опит и добре знаят, че има семейства, които наистина могат формално да не отговарят на изискванията на закона, но семейството или човекът да се нуждае от помощ. Тогава се включва мярката за еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди, включително и за лечение. И тази помощ вече не е никак малка. Тя е към 300 лв.
Аз предлагам, уважаеми господин председател, още веднъж да бъдат прецизирани тези текстове. Иначе смятам, че те просто няма да работят. Всъщност този законопроект можем да го наречем социална помощ за болнично лечение. Така си го представям аз. Но нека наистина да видим какво трябва да се вкара в него като норма, но не да се правят изключения за недобросъвестни хора и хора, които умишлено ще търсят тези начини. Това обикновено са хора, които си имат своите доходи, които си работят в сивата икономика, които ние и колегите отдавна ги знаем, и не знам дали всичко това ще бъде полезно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Христова.

ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Макар че доц. Кумчев се опита да покаже, че въпросът не е толкова страшен и значим, трябва да кажем, че той касае над 15 процента от българските граждани, които нямат здравна осигуровка.
Тъй като според мен въпросът е значим, аз искам да го погледнем от
Тук бившият социален министър каза философията на предишните управляващи, че това, което е правено като система на здравно осигуряване, е донесло много беди на хората. Не системата на здравното осигуряване е виновна, а тези, които я създават и реализират. В това отношение ние се отличаваме и от вас, и от цялата днешна управляваща коалиция, включително от президента, който заяви, че тази система е вкарана от хора, недостатъчно компетентни и недостатъчно отговорни.
Аз не приемам това. Приемам, че днес управляващите са в правото си да търсят решение на проблема и няма да отричам, че това е един от механизмите за решаване на проблема. Но не приемам заявката на вносителите, че това е безалтернативно решение.
Аз бих казал, че още, когато създавахме системата, това беше предвидено като философия и философията беше следната. Ако държавата, въвеждайки задължително здравно осигуряване, допусне някой, който е длъжен по силата на закона, да не се осигурява, държавата поема буферните функции. Тя плаща за него и започва да си търси вземанията като държавни вземания.
Сега ще развия тази теза, която ние имахме като философия още при изграждане на системата. В момента системата е пробита.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Колчаков, извинявайте. Колеги, аз в 16,30 ч. трябва да присъствам на една среща. Господин Мръцков ще продължи да води заседанието.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз искам да се мотивирам, за да сме наясно за позициите, които смятам, че са почтени при всички тук представени народни представители и хора, които имат отговорност.
Задължителното здравно осигуряване не само по силата на закона, а самата система е такава, че въвеждането й от държавата изисква държавата да носи гаранциите и отговорността. Основните играчи като институции – и Националният осигурителен институт, и Националната здравноосигурителна
Днес ние сме свидетели на опит изпълнителите на медицинска помощ да бъдат превърнати в буфер, в кредитор и евентуален потърпевш. Защото ние в момента сме свидетели, че държавата има над 3 млрд. лв. вземания по фискален път, които не може да си събере и е ясно, че тя е в невъзможност да си ги събере. Държавата е в невъзможност по отношение на тези над 1 млн. българи, които са длъжни да се осигуряват и не се осигуряват. Тоест, тя е абдикирала и фалирала и сега прехвърля тази отговорност и този тежък товар
Разбира се, има известна компенсация и утеха, тъй като над 90 процента от здравните заведения са публични. Но това не отменя принципите и доводите, които вече споменах.
А по отношение на социалното здравеопазване ние тук трябва да имаме предвид, че изпускаме цели отговорни сектори, които не ги въвеждаме. Ние, например, невъвеждайки здравни стандарти, неправейки стратегия, ние не можем да гарантираме общественото здравеопазване, което е в две посоки. Едните са социални здравни заведения. И тук аз съм го казвал, не може в България да има по Закона за здравните заведения регламентирани хосписи, общинските болници да са на прага на фалита и те ще фалират, а същевременно ние да си заравяме главата в пясъка и поредна година да не вкарваме хосписите в договорите на здравната ката. Това е безумие – да имаш регламентирани легитимни здравни заведения и да не ги вкарваш във финансиращата система.
На второ място са социалните фондове и програми. Има ли нужда да припомням, че най-либералната държава и най-капиталистическата – Съединените американски щати – през 80-те години въведоха две социални програми – “Мери кери” и “Мери кейт” – които са бюджетно финансирани. Тоест, там, където има свобода, либерализъм и капитализъм, има социални
На следващо място. Прехвърлянето на пациенти, бягството от ангажимент е една практика, която започва да се стимулира. Стимулира се да се освободиш от проблемните пациенти. Ние гледаме в здравните заведения как започва да върви този процес и, разбира се, в най-удобна позиция са частните заведения, които всичко прехвърлят на публичните. Аз обичам частните заведения, но това не е добър механизъм да стимулираме тази практика.
Частните заведения също трябва да бъдат социално ангажирани. Тази система, която в момента предлагат моите колеги, като механизъм изисква много кратки срокове, които са нереалистични по становището на Агенцията за социално подпомагане и това е ясно и категорично. Тук бившият министър го каза по един отговорен начин. Той е най-компетентен между нас.
Ако държавата стане буфер и плаща – това, което казаха и моите колеги – 5 млн. лв. са просто безотговорна сума при положение, че миналата година болниците натрупаха 200 млн. лв. дългове. Разбира се, ние сме изпуснали възможността да осигурим тези пари в бюджет 2006, но трябва да осигурим един такъв буферен механизъм от няколко стотин милиона лева, който да поеме такива плащания и държавата след това да търси своите вземания като държавни вземания, което, първо, е отговорна позиция на държавата и тя е задължителна, а и това е всъщност смисълът на социалната държава.
Така че аз няма да се противопоставя на този законопроект, тъй като той има своето място и смисъл, но тъй като смятам, че има и по-добър механизъм, ще се въздържа при гласуването.
Благодаря.

Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Все пак искам да кажа на колегата Колчаков, че не само в Америка се грижат за социално слабите и пенсионерите. При нас тази система действа и сега. Нека
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има думата доктор Станкова. Заповядайте, доктор Станкова.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз си позволявам като един от тримата вносители да кажа няколко думи, като, разбира се, ще се спра само на някои неща и няма да повтарям това, което вече се каза и което в много голяма степен като разсъждение е
Доктор Кумчев ще допълни някои неща, защото междувременно сондирахме мнения. Бих искала само да се изкажа върху философията на този законопроект.
Аз отново ще повторя това, с което завърши доктор Колчаков. От практическа гледна точка, тъй като този въпрос ме вълнува и си поставих за
Исках да в кажа, че причината да се ангажираме с този законопроект е в две, а може да се каже и в три посоки. Едната посока е нашето намерение да гарантираме на всички неосигурени лица – и това е много важно да се разбере от всички и мисля, че всички ние го разбираме – гарантиране на всички
Това, което фактически ние го бяхме уредили още през 2005 г., когато гласувахме за окончателната дата 31.12.05 така нататък, тогава ние още коментирахме, че ще дойде този момент, в който практически да видим какво става с тези неосигурените.
Така че от тази гледна точка аз се радвам и знам, че и доктор Колчаков е на това мнение. Казвам го не за друго, а съвсем професионално, защото действително това трябваше да бъде решено. Ние очаквахме тази
От друга страна, като лекар иска да ви кажа, колеги, че всеки ден минават по няколко човека. В доболнчната помощ е по-лесно може би, защото отивайки на касата или на регистратурата, се включва интернета, за който бяхме задължени всички да го инсталираме, и ние там проверяваме
Какво се получава в тези две групи? Разбира се, всички те биваха поети. Това мога да ви кажа, че се случва в една голяма степен. Поне при нас мога да ви кажа, че не е имало такъв случай, говорила съм с много колеги, да е върнат пациент. Но, така или иначе, нашият морал – извинявайте за гръмката фраза в момента – е на първи план. Каквото и да си говорим, каквито и извращения да е имало – извинявайте също за тази дума – но, така
Тези пациенти, които в момента са неосигурени и социално слаби, с тази идея на законопроекта ние ги поставяме, разбира се, в тази група, за която вие коментирахте и няма никакъв принципен проблем те да бъдат проверени и да бъде остойностена тяхната услуга. Тези, които не са социално слаби, те знаят това и заплащат и в момента. В момента, в който ние ги узаконим, те също ще бъдат дисциплинирани. Обичам тази дума и ви казвам,
Тогава ние, дисциплинирайки тази система, ние също ще ги вкараме в един коловоз, в който те ще отидат. Има наистина и такива норми, за които госпожа Панева каза, но те ще подадат своите документи в “Социално подпомагане”, защото искат или не искат, трябва да го направят. А другите, аз лично имам много от тези пациенти, които казват: аз няма да си платя на този етап. Когато ги запитвам защо, те нямат и отговор.
Така че това е единият момент, че ние ще дисциплинираме системата.
Третият много важен момент – понеже говорим действително за неосигурените пациенти – бих искала като лекар да кажа и нещо за лекарите. В момента, колеги, това, което става в доболничната помощ, действително има малка разлика в начина на организацията на доболничната и болничната помощ, но в доболничната искам да ви кажа, тъй като идвам от тази система, че ние сме се превърнали в служители на Националния осигурителен институт и на Националната агенция за приходите. Влизаме в компютъра, установяваме, че пациентът не е осигурен, идват със закъснение талони. Ето и към момента вече имам минус 150, които касата ни върна. От една страна, ние не покриваме разходите си, от друга страна, ние сме извършили прегледите, пациентите не са върнати. Ние няма откъде да вземем тези суми.
Лекарите, така или иначе, са съгласни с варианта, че те са ги прегледали. Но в един момент аз смятам, че дължим на колегите-лекари уважение към техния труд и с този законопроект ние ще можем да платим и труда на лекаря, разбира се, без той да се ангажира в тази проверка за здравния статус на пациента. Защото в момента той точно това прави.
Този законопроект и тези варианти ще му дадат възможност да получи възнаграждението си. Бих искала да кажа, че действително, дай, Боже, законопроектът да мине и на второ четене, но между първо и второ четене ние ще дадем това предложение ми може би този срок, госпожо Христова, който имаме и за здравната каса, искам да Ви уверя, че колегите са свикнали да чакат. Те работят на кредит, мога смело да Ви уверя в това.
По отношение на тази декларация, която съществува, за която спомена доктор Хасан Адемов, да, това е още по-добро доказателство, че всъщност, стигайки пак до тази идея, която се роди още преди Нова година, честно казано, аз не съм се замисляла за това, което той каза, но фактът, че се повтаря, значи, че това е един от начините. Каквото и да правим, нищо ново не можем да измислим.
От нас зависи да приемем този срок да бъде примерно един месец. Защо не? Признаваме, че законопроектът има много несъвършенства, много неуточнени неща. Въпросът е ние да заложим идеята, за да може двете страни да бъдат добре.
Ние като лекари го знаем, че в момента имаме тежката задача да балансираме между правата и загрижеността – и това го казвам без капка популизъм – за пациента и правата и загрижеността за труда на лекаря. Като винаги се връщам и си мисля, че лекарят също е пациент, всъщност всички сме пациенти.
Искам, колеги, да обърна внимание на нещо, което сигурно утре в Комисията по здравеопазване ще го дискутираме. Господин Янаки Стоилов, тъй като той е в момента в другата комисия и има доста задължения, каза, че ще се опита да дойде, но най-вероятно утре ще дойде, защото в крайна сметка Комисията по здравеопазване е водеща. И той призна, тъй като материята се пресича в много измерения, най-вероятно чл. 110а ще бъде чл. 52а, тъй като в чл. 52а от Закона за здравно осигуряване пише, че неосигурените лица по този закон заплащат за ползваната от тях медицинска помощ. Ние също обърнахме внимание на този факт, но не го асимилирахме като юристи, а само по смисъл.
Логически тези промени и тези наши решения се връзват към чл. 52а от Закона за здравното осигуряване. Аз това само го маркирам, че действително е видяно това, защото в разсъжденията си всъщност стигнахме до този извод. Така че ние най-вероятно ще изкоментираме да бъде променена буквата, но съдържанието и смисълът на всичко това да остане.
Сигурно има още много неща, които аз не казах. Доктор Кунчев ще отговори, но аз ви моля да помислим действително върху идеята за този механизъм, който ще дисциплинира и нашите нрави, и нашите чувства, и здравната ни култура – всичко това, което ние вкупом трябва да изградим и да защитим двете категории – неосигурените, социално слабите, да дисциплинираме неосигурените, които по една или друга причина продължават да казват: аз не искам да се осигурявам. Да дадем дължимото и на изпълнителя, наречен лекар.
Благодаря ви, колеги.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Има думата доктор Колчаков. Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Под формата на реплика искам да конкретизирам въпроса си. Аз съм изненадат и смутен защо социалната партия бяга от възможността да ангажира социално държавата. Механизмът, който предлагате, аз казах, че е във вашето право, но според мен не е добър. Добрият механизъм е да ангажирате държавата. Тя е силна институция и нейните социални функции са по природа задължително.
На второ място, някой колега тук го подхвърли, аз искам да го диференцирам. Няма никакъв смисъл в тази миксирана обща категория, в която има социално слаби и богати, заможни хора, които не искат да се осигуряват, вие да задължавате изпълнителите с цени, които са цени на Националната здравноосигурителна каса. Напротив. Тези, които ще бъдат социално обезщетени – аз смятам от държавата – те са едната категория. Но този, който е в категорията да може да си плаща и не си плаща здравното осигуряване, не може да се възползва от системата на здравното осигуряване, защото, първо, тази система е с нереални цени, тоест, те са занижени за сметка на изпълнителите.
На второ място, ние поощряваме хората да не се осигуряват, защото те се възползват от една много изгодна система на договорно начало. Тези, които не се осигуряват и отиват на кешови плащания, трябва да освободим здравните заведения да им плащат по пазарни цени. По този начин ние ще имаме справедливост и на второ място – стимулиране за влизане в системата и това мисля, че можем да го помислим и да го вкараме като корекция в законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам една реплика. Аз ще продължа да упорствам и да питам. Какво ще стане с тази голяма група? Тук говорим за тези, които поради небрежност или нежелание не са се осигурили, а имат възможност да се осигуряват. Ще ги дисциплинираме. Добре, но какво ще стане с тази голяма група от хора, които са извън системата, които със стотинки надвишават нормата, за да влязат в списъка за социално подпомагане? Това са, уверявам ви, десетки хиляди хора.
За да бъде по-настъпателна, аз ще попитам защо тези хора не ги вкараме в системата? Защо не се изработи един критерий? Аз си спомням още от миналия мандат, когато започнахме битката за здравните осигуровки, и социалният, и здравният министър тогава признаха, че няма такъв механизъм, че не може да се намери такъв механизъм. Е, докога? Второ правителство вече не може да изработи механизъм точно за тази категория хора. А тя не е малка. Тази категория от хора съвсем, съвсем не е малка. Поради различни причини, но хората нямат възможност да ходят да се подписват и затова са извън борда.
Тук споменахте, че 15 или колко процента от тези хора са потърсили медицинска помощ. Уверявам ви, че процентът е много по-голям. Има хора, които въобще не търсят медицинска помощ, просто защото са извън борда и нямат пари. Ето, завчера дадох пример от трибуната на парламента за жена в с. Завет, която е родила в къщи, защото е здравно неосигурена. Слава, Богу, жива здрава е и тя, и бебето й. Но ви давам пример и във Враца. Пациент е опериран по спешност от херния. И понеже е здравно неосигурен, няма никакви пари, излязъл е от болницата по пижама. Дрехите му са взети като залог. Съжалявам, това се превръща като една от визитните картички на това управление.
ТОДОР КУМЧЕВ: Госпожо Банкова, аз си запазвам правото да Ви отговоря накрая.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Има думата доктор Станкова. Заповядайте, доктор Станкова.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз само искам да се включа към изказването на доктор Колчаков.
Абсолютно сте прав, доктор Колчаков. Мисля, че някъде беше отбелязано. Да, презумпцията беше такава. Ако не е ясно, ще го коригираме, ще го направим да е ясно. Действително тези, които са социално слаби пациенти, разбира се, те ще платят по ценоразписа на Националната здравноосигурителна каса. А тези, които сега идват да търсят медицинска помощ и имат тази финансова възможност – практиката е най-добрият съветник – да не говорим пък за тези, за които ги знаем, че са една голяма група, между другото, с възможности, естествено, че ще платят по пазарни цени.
Ако мен ме питате, аз съм педиатър. Преглеждаме по десет и петнадесет пъти бебета и не гледаме дали е първичен или вторичен преглед. За всичко останало ние не желаем и не получаваме възнаграждения. Никой не ни кара насила да ходим по прегледи. Ако мен ме питате, аз ще преглеждам всеки ден и няма да имам претенцията колко получавам, освен, казват колегите, да имаме едно сносно възнаграждение и някой действително да определи тази цена. Тоест, априори ние се връщаме към идеята от онази среща, доктор Колчаков. Нямам нищо против да се върнем към държавния тип здравеопазване. Обаче проваляме всичко това, за което говорим.
Тоест, трябва да намерим механизмите. Вие сте абсолютно права, госпожо Банкова. Всеки ден ги виждам тези хора, аз Ви уверявам. Всеки ден ги виждам и такива, и такива. Но Ви уверявам, че извън тези драстични случаи, естествено, че защитавам колегите и това е наше морално право. Действително има изключения – безумни, безобразни, чрезвичайни, които не търпят никакво обяснение от морална и всякаква гледна точка. Обаче ние точно това трябва да направим, за да спрат тези случаи. Да се дисциплинира системата и за пациента, и за лекаря. Ние сме в нови условия.
Какво пречи обаче държавата, има възможности и законови, и всякакви, да я включим в тази гаранция, а пазарният механизъм да е този, който действително да може да даде заслуженото за труда на лекаря. Богатите, които не плащат, трябва да накараме точно тях да плащат. Това е солидарността. За съжаление не боравим с този израз. Да платя, за да можем да ползваме и принципа на солидарността, да може и те да помогнат за тези социално слаби хора и за тези гранични случаи, върху които действително по-нататък ние можем да разсъждаваме и да ги подредим в определени групи, както каза Маргарита Панева, а в същото време ние да можем да си свършим работата като лекари.
И последното, доктор Колчаков. Няколко пъти сме си говорили с Вас и Вие го казвате на глас. Имаме неприятната в кавички задача. Ние сме в коалиция, но все пак сме обърнати към лявото пространство и трябва да правим непопулярни мерки, да извършваме непопулярни мерки. И въпреки всичко в тази непопулярни мерки аз смятам, че могат да се намерят популярни решения, с които да излезем от тази ситуация. Това е всъщност нашата тежка задача.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз ще тръгна от една квалификация, която се води. Това е равнопоставеността, която в момента липсва. Виждаме, че държавата е майка за едни и мащеха за други. Всички казваме: трябва да направим, трябва да намерим, трябва да намерим. Само че никой досега не излиза с някакво конкретно предложение.
Предложението ми в случая е следното. Всички тези, за които колежката Банкова постоянно тръби и апелира, а тях ги има и никак не са малко. Те са в това положение вследствие на тежката икономическа криза, която е в нашата страна. Това са хора, които нямат пари не за здравеопазване. Те трудно намират пари и хляб да си купят. Вместо тези хора да ги игнорираме, да ги юркаме да плащат здравни осигуровки, да помислим за тях. Господин Адемов, който в момента не е тук, ще каже: сега ще правим двоен аршин. Не, не е така.
Нека да намерим механизма. Аз ще ви предложа един механизъм. На всички тези, които са социално слаби и да използвам още една квалификация – трайно безработни – е хубаво да им опрости всички досегашни задължения към касата и да ги вкара оттук насетне и занапред в системата, като ги картотекира като безработни. Оттам вече, веднъж картотекирани като безработни, държавата вече поема занапред всички техни плащания, докато те си намерят работа. Но, докато те не си намерят работа, извинявайте за израза, но на босия цървулите не можем да вземем и да накараме тези хора да плащат. Те няма откъде да вземат пари за единия хляб през деня, а не ли да плащат здравни осигуровки.
Тези, които могат да си платят, нека ги накараме. Има начини.
Идеята ми е такава. Опростяваме задълженията им първоначално, вкарваме ги, картотекираме ги и оттам нататък вече ги поемаме канализирано. Нека държавата е майка за всички.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата госпожа Гонева. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Много се колебах дали да взема отношение по този законопроект, защото отдавна съм си обещала да не взимам отношение в никакви дебати, които касаят здравното осигуряване.
Но, тъй като обичам тази комисия, добре работя с вас, виждам, че тук са се ангажирали с този законопроект хора от тази комисия, макар че водеща комисия по този законопроект е една друга комисия, реших все пак да си позволя да кажа каквото мисля, въпреки че знам, че на никого няма да се хареса, най-малко на вносителите на този законопроект.
Най-напред ще кажа, че това, което беше споменато от ексминистър Христова, аз го споделям и бих го задълбочила, припомняйки на всички в тази зала, че има международни актове, страна по които е България и тя се е ангажирала, че системата на здравеопазването, нейните субекти не могат да бъдат търговски субекти и не могат да работят с цел печалба.
Има пространно писмо на КНСБ до тази комисия от доста дълго време. Който проявява интерес, мога отново да го предоставя. То е с обосновка и с цитиране на актове на МОТ и на актове на европейските структури.
Така или иначе обаче, ние сме в ситуацията, която сами сме си създали. Колкото пъти е правен опит да се решава въпросът с така наречените неосигурени лица, толкова пъти това е било на гърба на работещите в тази страна. Вашият последен спомен, уважаема госпожо доктор Станкова, това, което беше направено от Комисията по здравеопазване няколко дни преди Нова година, струва 1 200 хиляди, хвърлени в канала от Националния осигурителен институт, за да изпълни решенията на парламента и да изпрати на 1 200 хиляди граждани писма, които те не получават. Де факто, получават, но не им обръщат внимание и не реагират.
Колко пъти през миналата година решавахме този въпрос, няма да припомням. Вие по-добре от мен знаете, защото задавате въпроси в парламента, господин Христосков дава информация. Но това са пари на държавата, на всички нас, данъкоплатците.
Боя се, че този законопроект струва пари, които никой не е направил труда да прецени. Защото да изпратиш писмо някому струва пари. А щом като законодателят казва, че някой някому ще праща писмо, трябва да има белег от това писмо, защото от това писмо следват действия, правни последици за един, втори, за трети субект. А някой трябва да плаща писмата. Мисля си, че това не са докторите, които ще приемат пациентите в болниците. Значи ще трябва да има някой, който ще праща писма.
И като погледнем в крайна сметка в тези пет разпоредби какво има? Една – единствена нова разпоредба, която казва, че на лице, което отговаря на изискванията на Закона за социално подпомагане, Агенцията за социално подпомагане ще плаща неговата медицинска помощ. Да, но това и сега е казано, но по друг начин. Защото тук от тази разпоредба не личи това, което Вие казахте, че именно става дума за тези, които отговарят на условията, но не ползват права по този закон. Това е единственото ново нещо, което е казано в този законопроект и единствената разпоредба, за която можем да приемем, че урежда права. Другото е кой на кого какъв счетоводен документ издава, кой каква декларация подписва, тоест, технология на някакъв процес, който вие бихте желали да уредите със закон. Аз обаче не разбирам защо.
Това обаче, в което съм убедена, е, че тези текстове няма да работят. Ако се опитате да си представите всичко това на практика, ще видите каква неразбория ще се получи между болници и пациенти, макар че тук стана дума що е това лечебно заведение и дали се има предвид само болниците или въобще лечебно заведение по смисъла на закона. Това е едно много, много важно нещо. Госпожа Христова също се опита да намекне и да каже, че съответната дирекция е едно нещо, как това ще бъде установявано, може ли да бъде установявано, ако говорим за болница и за човек в тежко състояние и т.н. Изобщо има маса тежки практически въпроси, които – боя се – ще направят този закон един изключително скъп закон, от който след това ще трябва да се отказваме и да търсим други, по-облекчени и по-достъпни механизми.
Благодаря ви, че ми дадохте възможност да кажа това, което мисля.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Има думата доктор Станкова. Заповядайте, доктор Станкова за реплика.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Гонева, преди малко казахте, че сте се зарекла да не говорите по тези въпроси и т.н. Уверявам Ви сериозно, че сте ми много симпатична. Най-искрено Ви го казвам и винаги с интерес чакам Вашето изказване. Казвам го без абсолютно някаква сянка на комплименти.
Вие сте права по отношение на всичко това, което казахте. Аз ви казах, че всеки ден съм с пациентите, с колегите. Практиката налага решението. Аз наистина Ви питам, защото имате голям опит в социалното дело. Добре, кажете как да го направим? Ние всеки ден се срещаме с тези проблеми и трябва да намерим начина – това, което казах преди малко, за да не се повтарям. Всяко здравно заведение иска да намери този начин, защото това пречи на самата работа, на самия процес.
Затова искам да кажа на всички. Тревожно е положението и го казвам без всякаква сянка на популизъм. Трябва да намерим решението, защото всички са невероятно напрегнати и притеснени. Ние си пречим взаимно. Това трябва да го решим тук и утре, трябва да решим как да го направим. Съгласни сме дори от някои от параграфите да се откажем или да ги префасонираме и т.н. Обаче при всички случаи трябва да вземем решение, защото се налага този проблем да бъде решен. Затова аз започнах с философията изобщо на проблема, на процеса. Наистина чакаме, който има идея, да я даде.
Иначе вие знаете, че няма нещо, което да е 100 процента идеално или перфектно направено. Ние изобщо не говорим за това, но при всички случаи трябва да направим така, че тези хора да могат да бъдат прегледани, да им бъде указана необходимата медицинска помощ. Пак ви казах, направих си една собствена анкета, допитване до колегите. На практика тези хора се преглеждат, не се връщат, защото не са осигурени. Каквото и да се случва, те се преглеждат, особено спешните случаи. Трябва да е нещо чрезвичайно, за да не бъдат обслужени тези пациенти.
Искам да ви кажа какво правим в практиката. Всички колеги го знаят и го правят. Пишем една по-спешна диагноза и колегите ги приемат в болниците. Там пък измислят пътеката и ги обслужват. Това са всеизвестни тайни. Но, така или иначе, ще го кажа най-отговорно, ние в крайна сметка сме положили една клетва, наречена Хипократова. И трябва да ви кажа, че действително всеки път, когато стигнем до този проблем, това си говорим с колегите.
Досега не ми се е случвало така гръмко да защитавам колегите. Вярно е, че има много грешки, много грешки допуснахме, но в крайна сметка всичко това, което ни се случва в живота ни, цялата тази пирамида, която се обърна, тази философия на осигуряването, всичко това, което ни смазва от социална гледна точка за всички тези години, като се върнем назад и пак философски затворим кръга, до това ни докара.
Затова Вие, госпожо Гонева, правилно казахте. Дайте оттук нататък всички да видим какво може да се направи. Нямаме нищо против и аз, и моите колеги. Кажете, точка по точка ще дискутираме, ще разсъждаваме, ще променим, ако трябва, целия законопроект, но нека да запазим философията на намерението, което имаме. И всички знаете, че трябва да бъде решен този въпрос. Той е в интерес на всички, както на лекарите, така и на пациентите. Нека заедно да помислим какво да направим. Ние сме готови на всичко.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Има думата госпожа Гонева. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мога да кажа само една или две фрази.
Държавите, в които има здравно осигуряване, не са тръгнали от държавно такова. Второ, който казва осигуряване, трябва да знае, че това се отнася за хората, които работят и получават доходи от труд.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Заповядайте, господин заместник-министър Матеев. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАТЕЙ МАТЕЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да се изкажа от името на изпълнителите на медицинската помощ, тъй като беше засегнато понятието “търговско дружество”.
Искам да кажа, че търговските дружества – болници, всички те не са на печалба, а са на загуба. Законът по презумпция е направил болниците търговски дружества, за да могат да се сключват договорни отношения. Така че аз не знам нито една болница, която в момента да е печеливша и нейната каса да пращи от пари. Така че това са институции, които де факто генерират загуби.
Този проблем, който ние дискутираме сега, може би рефлектира в това, че има една група от хора, които госпожа Банкова маркира. Но искам да кажа нещо официално. Не искайте болницата, болничният директор, лекарят в болницата да определя кой е социално слаб, кой е една степен над границата или една под нея. Това не е работа на лекаря. Лекарят може да определи диагнозата, може да определи стадия на заболяването, може да определи начина на лечението. Но много моля социалната страна на проблема да бъде извършван от службите, които знаят точно кои хора къде са, какви са, да ги маркират и да ни го подадат. Тогава ние прекрасно ще изпълним тази услуга, от която те се нуждаят.
Аз мисля, че за всеки човек – задължително осигурен, свободно плащащ или нуждаещ се – нека да бъде маркиран и ние, изпълнителите на тези здравна помощ, на болничната помощ да работим спокойно.
В момента болниците генерират дълг. Доц. Кумчев правилно каза: иска да ни помогне, иска да намери някакъв начин, защото всяка болнична структура, всеки изпълнител на болнична помощ не само преглежда, уважаеми дами и господа, той дава и лекарства, дава скъпо струващи консумативи и медикаменти. Искам да ви попитам: кой ги плаща? Сега има помощ за въглища, помощ за електроенергия, помощ за еди какво си. Направете такъв пакет. Маркирайте хората, които заслужават този пакет. Аз не съм законодателят, който ще каже какво да се направи. Госпожо Банкова и всички останали народни представители, направете именно онова, за което се говори. В другите държави това се маркира, дава се като ваучер за здраве. Ние го предложихме. Но това го дава Министерството на труда и социалната политика, а ние сме изпълнителите.
В този законопроект, който ние подкрепяме, който наистина е глътка въздух за тези три процента от преминалите през болниците неосигурени болни хора, които генерират загуба. За тях сега никой не плаща. В това е проблемът. Вие можете да ни дадете именно тези норми, този път, по който да вървим. Но не може да си затворим очите, че тези хора не съществуват. Тези хора са реалност. Има ги и не са малко.
Аз ви моля всички вие във вашите предложения да маркирате ние като изпълнители, като министерство, което отговаря за здравето и изпълнява здравната услуга, да бъдем почтени в своята дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има думата госпожа Цанова. Заповядайте, госпожо Цанова.
СИЛВИЯ ЦАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Силвия Цанова и съм заместник изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
Аз бих искала да поставя за обсъждане и изпълнението на сегашното постановление, което вече е в сила и евентуално дейността на социалните служби, ако влезе или не в закона, тъй като реално същинската работа по социалните анкети пада върху социалните работници.
Първо, към постановлението има подписано указателно писмо от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и от директора на Националната здравноосигурителна каса, което означава, че вече то действа и ще се изпълнява от социалните служби.
За капацитета ще кажа след малко.
Но мисля, че изпълнението на постановлението след броени месеци ще даде една справка колко хора са се обърнали с такива молби-декларации за заплащане на тази помощ. Може би ще стане ясно колко от тях въз основа на преценката от социалните анкети са добросъвестни или не. На второ място ще даде справката как социалните служби могат да свършат тази работа и къде са проблемите.
На трето място, ще даде и една картина дали тези 5 млн. лв. в някакъв момент ще свършат преди края на годината или ще останат в края на бюджетната година, защото постановлението ще действа в този момент.
Така че мисля, че след няколко месеца вече ще има картина, на базата на която може реално да се дебатира какво да се направи и как да се направи.
По отношение на капацитета, така или иначе, Агенцията за социално подпомагане в момента го поема. Но тук ролята на социалния работник е изключително важна, защото тази анкета трябва да бъде обективна и прецизна. Става въпрос за анкета, въз основа на която се дават немалко средства. Затова не е без значение какъв е административният капацитет. Дали той е осигурен в случая.
Само за справка ще ви кажа, че през 2002 г. към 31 декември, когато общинските служби за социално подпомагане минаха към Агенцията за социално подпомагане, те работеха по три нормативни акта, а към момента с Постановление № 13 те вече са 28 нормативни акта. Численият състав е един и същи, а се включиха мерки по закрила на детето, Законът за интеграция на хората с увреждания, всички помощи по Закона за семейни помощи за деца. Всичко това мина към Агенцията за социално подпомагане.
Така че може би трябва да се мисли и в посока на едно по-добро обезпечаване с оглед именно на тази дейност, тъй като тя е изключително сериозна, а преценката се базира и на данни, които се подават от други органи – било от данъчните, от Националната агенция по приходите, здравни органи и т.н.
Така че трябва да се вземе под внимание и това обстоятелство, тоест, не само срока, а и изключително сериозната по обем и качество работа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Цанова.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Относно предложението, което направих преди малко, не чух никой да вземе отношение. Пак казваме: трябва да търсим, трябва да търсим.
Първото нещо, което сега ще ви кажа, е, че ние нямаме реална представа колко всъщност точно са хората, които са неосигурени? Защо? Тези хора не се показват по болнични заведения. Задава се въпросът защо? Защото, след като нямат платени здравни осигуровки, на повечето им се отказва да бъдат лекувани. Чест и почитания към Вас, госпожо Станкова, че лекувате хора, които са без здравна осигуровка. Но повечето хора знаят, че след като нямат такава, няма да бъдат обслужени и въобще не ходят на лекар. Колежката Банкова точно това каза за жената, която е родила в къщи, защото знае, че като отиде в АГ-болницата, ще й кажат: след като нямаш здравни осигуровки, не става! Или трябва да си плати, а тя няма възможност да си плати.
Предложението ми е следното. За да излязат на бял свят всички тези – пак повтарям – социално слаби или трайно безработни, както искате ги квалифицирайте, да ги приобщим към системата, начинът е един. Просто да се обяви, че държавата ще им опрости всичко това, което досега са направили като дълг. Вкарваме ги в системата и ги картотекираме.
В момента правя предложение, защото пак продължава да се говори: трябва да се намери механизъм. Аз предлагам механизъм. Механизъм, който ще работи.
РЕПЛИКА: Това е комунизъм.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Хайде сега! Комунизъм! Пари има. Винаги остават пари и от бюджетния излишък накрая си правим някакви къщички на Баба Яга и не знам какви щуротии. Има пари. Можем да направим това нещо.
Това е предложението ми. За втори път го правя.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Димитров, аз имам един въпрос към Вас. Опрощаваме на всички задълженията. Как ще ги вкараме отново в системата? Пак няма да ги знаем кои са? Те ще дойдат ли отново, след като не могат да си плащат редовно осигуровките?
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Господин Мръцков, не сте ме слушали какво казах. Опрощаваме задълженията на всички трайно безработни, социално слаби, които нямат никакви доходи. По този начин ги картотекираме. Правим им медицински картони и ги картотекираме в бюрата по труда. По този начин ги легитимираме. След като ги легитимираме като такива, държавата оттук нататък ще поеме техните здравни осигуровки.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: До кога?
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Докато са безработни. Те не са виновни, че държавата е изпаднала в някаква тежка икономическа криза. Те не са виновни, че не могат да си намерят работа. Този факт вие трябва да го вземете предвид и да го приемете, защото това е налице. Това е една сурова действителност, която за някои хора е ежедневие.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата госпожа Банкова. Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам една реплика, ако позволите, господин председателстващ.
В мотивите чета за еднократната социална помощ. Тези еднократна социална помощ за здравно неосигурените колко пъти може да се отпусне? Аз не съм наясно с това колко пъти може да се отпуска такава еднократна помощ? Защото човекът може да поиска през януари, може да поиска през лятото, през есента.
Второ, връщам се пак и настоявам за статута на тези 5 млн. лв. Хвърлиха се в публичното пространство тези 5 млн. лв., за да се спаси критичната ситуация, когато дойде 31 декември 2005 г., а сега се вижда, че два месеца, след като е съобщена тази сума, няма статут какво представлява този фонд. Дали той ще се попълва? Кой ще има куража да каже, че тези пари ще стигнат за тази огромна категория хора, за които аз говоря.
Това са моите два въпроса, на които очаквам отговор.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Има думата доктор Кумчев. Заповядайте, доктор Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако има още някой да се изкаже, да зададе въпрос, след това аз ще взема думата, за да отговоря на всички въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Заповядайте, господин Демиров. Имате думата.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да ви помоля да намерите начин да решите този въпрос. Тези неща, които тук се дискутират, вие ще ги изгладите. Вероятно ще ги съобразите, защото това сега е само първи етап.
Направете само следната сметка. В условията на един платец, болничната помощ е заплатена от един източник. В условията на недофинансиране на здравната система аз смея много смело да заявя – предполагам, че всеки ще се съгласи с мен – но направете сметка на тези 3 процента, които са минали, за отчетния период при средна цена на клинична пътека от 540 лв., каква загуба досега са генерирали болниците от това, че тези хора не са си платили за болничната помощ. За това говорим. Нищо повече.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Демиров.
Аз се извинявам, но искам да припомня нещо. Има едно постановление, мисля, че не сте запознати с него. Това е Постановление № 13, където точно това, което дискутираме по законопроекта, е уредено и то на 7 февруари е публикувано в “Държавен вестник”. Постановлението е със същия текст. Редът, който е описан в чл. 110а, се намира в постановлението. Вижте го.
Има думата господин Сашо Ангелов. Заповядайте, господин Ангелов.
САШО АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Сашо Ангелов и съм главен експертен сътрудник в Комисията по бюджет и финанси. На вашето заседание присъствам като член на работната група, създадена със заповед на министъра на здравеопазването за преструктурирането на здравната система.
Искам да кажа, че това е поредната стъпка, която ние правим за постепенно преструктуриране на цялата здравна система.
Малко история. В предишния парламент три път се внесе предложение за опрощаване на задълженията на здравно неосигурените лица. Пусна се границата до 31. 12. 2005 г. Въпреки всичко на сайта на Националния осигурителен институт фигурираше една стойност от около 1 200 хиляди души с неосигурени здравноосигурителни права.
Именно поради тази причина трябваше да се диференцират неосигурените лица. В тази работна група, в която бяха включени и експерти от Правна дирекция на парламента, от Министерството на здравеопазването, от Министерството на труда и социалната политика, въз основа и на Регламент № 1408 се диференцираха три категории неосигурени лица, лица с нарушени здравноосигурителни права. Първите са регистрираните, вторите са социално слаби, спадащи към категорията без доходи и без имущество, което да им генерира доход, но нерегистрирани, най-общо казано това са клошарите, и третата категория неосигурени лица са тези, които благодарение на своите достатъчно високи доходи, приемат философията, че държавата е длъжна да им изплаща здравното осигуряване, а пък те ще платят, когато решат самите те.
Точно поради тази причина парламентът в `бюджет 2006 г. предвиди една глобална сума в рамките на 5 млн. лв. Дискусионно е дали ще стигнат или няма да стигнат, но все пак беше направена първата крачка. Тази сума беше предвидена именно за тези нерегистрирани социално слаби лица, защото никой до този момент не можа да даде информация колко са те, какви са и какъв е техният статут.
Идеята, която се разработи след това на една работна група в Министерството на труда и социалната политика в присъствието на заместник-министър Емил Райнов и Горан Банков, също заместник-министър, и в присъствието на ръководителя на Агенцията за социално подпомагане, беше при постъпването в болничното заведение и консумирането на здравна услуга на това лице да му се отпусне еднократна социална помощ за покриването на тези разходи, които се извършват в момента, и точно това да бъде моментът, от който този човек да тръгне да се регистрира в системата на социалното подпомагане и следващите осигурителни вноски да могат да се платят от тези 12 млн. лв., които са предвидени в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за социално слаби лица.
Затова ние говорим за еднократна социална помощ. Това е тази помощ, която се консумира в момента на ползването на болничната услуга от тези лица, които не са регистрирани.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Ангелов, извинявам се, но в законопроекта никъде не се говори за тази еднократна помощ. Нека да говорим по законопроекта.
САШО АНГЕЛОВ: Да, това е точно така, господин председателстващ. Това е ал. 2 от законопроекта. И на всички тези въпроси, които бяха зададени уважаемите от мен народни представители, отговарям какво става с тези 5 млн. лв. и как се разпределят. Те са решени с Постановление № 13 от 30 януари 2006 г. на Министерския съвет. Трябваше с решение на Министерския съвет да се разпише системата на разпределянето на тези 5 млн. лв., които са елемент от държавния бюджет.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има думата за реплика госпожа Банкова. Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам реплика към уважаемия господин Ангелов.
Интерес предизвика у мен втората група социално слаби хора, без доходи и без имущество, нерегистрирани, тоест, това е тази категория на така наречените клошари. А аз питам къде ще сложите десетките хиляди хора, които са социално слаби, без доходи, нерегистрирани, но все пак имат дом, имат къща?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Заповядайте, господин Ангелов. Имате думата.
САШО АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Банкова, аз веднага ще Ви отговоря. Ако познавате Закона за социално подпомагане, там има една определена граница, под която имуществото не може да се секвестира, не може да служи за изземване, не може да служи за обезпечаване. Личният апартамент, семейният апартамент не попада в тази категория на имущество, което да може да генерира доходи.
СТЕЛА БАНКОВА: Хората, които са социално слаби, без доходи, не са регистрирани по причина на това, че не могат да пътуват до друго населено място, защото за тях дори лев, два за пътни са много. Това са десетки хиляди хора. За такива хора говоря аз сега.
САШО АНГЕЛОВ: В момента, когато лицето попадне в лечебно заведение, то влиза в системата и ползва еднократни права от тези 5 млн. лв. и ползва всички права на Постановление № 13 на Министерския съвет. А след това системата го поема и започва да го осигурява.
СТЕЛА БАНКОВА: Това не е вярно.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председателстващ, искам нещо само да уточня.
Да, действително, когато е разработвано това Постановление № 13, са участвали изброените от господин Ангелов хора. Но искам само да уточня нещо по това Постановление № 13.
Първо, там не е заложена еднократна сума, за каквато господин Ангелов говори.
Второ, което е интересно, е, че там е заложена само болнична помощ. Това също е коментирано в работната група, за която той говори. Точно тук възниква въпросът и разминаването с чл. 40 от Закона за здравно осигуряване – кои лица точно имат право на достъп до системата.
Също така в Постановление № 13 е казано, че лице, което си е продало имуществото в определен период от време, няма право на такава помощ, а не такова, което има имот.
От друга страна, има лица, които, да, не са обхванати от бюрата по труда и от Дирекциите “Социално подпомагане”, но бюрата по труда имат изнесени работни места и пращат хора, които ходят в съответните населени места и там приемат безработните места, за да се регистрират и след това социалните служби правят същото, за да направят анкетите. Те също пращат хора по такива населени места, където няма служби “Социално подпомагане”.
Така че хората, които наистина имат нужда от социално подпомагане, които нямат пари, Министерството на труда и социалната политика се опитва да ги регистрира, доколкото е възможно като най-голям процент. Така че тези, които наистина са социално слаби, регистрирани, за тях няма проблем. Ако примерно те в момента не са могли да отидат и да се регистрират, съгласно Постановление № 13 те ще получат съответната помощ, както каза и госпожица Цанова. Разработени са и допълнителните указания, които са изпратени вече до Дирекции “Социално подпомагане” и съгласно които може да се задейства това постановление.
Искам това да бъде уточнено. От друга страна, това, което изясни и госпожа Христова, и госпожица Цанова, наистина трябва да се помисли и за капацитета на Агенцията за социално подпомагане, тъй като се получава изключително голям обем от хора, които трябва да минат през тези служби.
Също така средствата, които са заложени в постановлението, са само за 2006 г. и е заложена определена сума. Законът отива към прилагане на много по-широк обхват от хора, а също така и за много продължителен период. Но не е ясно от януари 2007 г. какви ще бъдат сумите. Затова ми се струва, че до голяма степен в тези дебати трябва да присъстват и представители на Министерството на финансите, за да могат и те да кажат какъв е бил техният замисъл.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Димитров.
Има думата господин Кумчев като вносител на законопроекта, след което смятам да приключим с дебатите и да преминем към гласуване на законопроекта.
Заповядайте, доктор Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, благодаря ви най-сърдечно и искрено за всички ваши предложения, които направихте. Аз се надявам, че след приемането на законопроекта на първо четене по принцип в законния срок между първото и второто четене всички тези предложения, които вие дадохте, ние ще ги огледаме, ще ги стиковаме със съответните комисии и се надявам, че на второ четене ще представим един законопроект, който ще може да бъде наистина действащ закон.
Аз искам само за минутка да отговоря на някои от въпросите, които тук бяха поставени.
Госпожо Банкова, още веднъж искам да потвърдя пред Вас, че фактите и цифрите говорят, че 56 процента от населението в нашата страна в момента е обезпечено съгласно действащите правила и норми на Закона за здравното осигуряване.
Второ, много важно нещо, цялата спешна помощ в България в момента за населението е обезпечена и практически то не заплаща нищо за нея.
Трето, искам, уважаеми колеги, да споделя нещо с вас, а то е следното. Господин Димитров и госпожо Банкова, миналата седмица в парламента имаше среща между членове на Комисията по здравеопазване и ръководството и членове на парламентарната Комисия по здравеопазване, труда и социалната политика на Шведския парламент. Уважаеми колеги, забележете цифрите, които те ни съобщиха. Ние имаме за бюджет 4,4 процента или близо 2 млрд. лв., а 25 млрд. евро е бюджетът за здравеопазването на Швеция при 80 болници и 9 млн. души население.
Когато ги попитахме: уважаеми госпожи – всъщност те бяха само госпожи – какъв ви е проблемът в Швеция, те отговориха, уважаема госпожо Банкова, че в Швеция се чака повече от шест месеца за планова оперативна интервенция и те сега със закон се опитват да намалят този срок на три месеца.
Няма да се спирам на останалите данни и факти, с които те ни запознаха.
Госпожо Гонева, следя наистина Вашите изяви с интерес, но искам да споделя за секунди един филм на Аркадий Райкин. Аркадий Райкин през 60-те години играеше началник на гара. В една от сцените на филма той като началник гара се караше на стрелочника по този начин: цял ден гледам как една цистерна с бензин тече и никой няма да се сети да я затвори.
Така че нека, когато коментираме, когато фетишизираме или, когато правим определени квалификации за дадени законопроекти, ако е възможно, вие дайте алтернативите. Ние ще ги приемем.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Колеги, приключваме с изказванията. Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване на първо четене.
“За” – 5, “против” – 2, “въздържали се” – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване се подкрепя за първо четене.
Колеги, благодаря ви за активното участие в заседанието на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,25 ч.)