Обсъждане и гласуване на отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г., № 610-00-71, внесен от Националния осигурителен институт на 14.07.2006 г.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 18,45 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и добре дошли на всички гости.
Имаме необходимия кворум.
Откривам изнесеното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, запознати сте с предварително обявения за днес проект за дневен ред, който включва една-единствена точка:
1. Обсъждане и гласуване на отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г., № 610-00-71, внесен от Националния осигурителен институт на 14.07.2006 г.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Моля, гласувайте предложения дневен ред.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1.Обсъждане и гласуване на отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г., № 610-00-71, внесен от Националния осигурителен институт на 14.07.2006 г.
По първа точка от дневния ред давам думата на господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт да ни запознае3 с изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Отчетът за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. е внесен в Народното събрание на 14.07.2006 г., като преди това той беше обсъден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, както изисква Кодексът за социалното осигуряване и е предоставен на Сметната палата за изготвяне на становище.
Преди да дам конкретните данни за изпълнението на този бюджет позволете ми да припомня новите моменти, които го характеризираха за 2005 г.
През 2005 г. минималният осигурителен доход се повиши от 200 на 220 лв., максималният осигурителен доход нарасна от 1200 лв. на 1300 лв.
Отпаднаха приходите от вноски за сметка на работодателя за фонд “Пенсии” върху обезщетенията за временна неработоспособност и бременност и раждане от 1 януари 2005 г., с което на практика за работодателите останаха около 80 млн. лв.
Увеличихме размера на обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-год. възраст – от 120 лв. на 130 лв. За първи път през 2005 г. се въведе диференцирана вноска за фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” по групи икономически дейности според честотата и тежестта на риска.
За първи път беше намалена вноската за фонд “Безработица” с 0,5 процента и за негова сметка се създаде Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
Това са най-новите моменти.
Кои са най-важните характеристики за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.?
Пенсиите нараснаха номинално със 7,91% и реално с 2,77%.
Разходите се задържаха на плановото ниво за краткосрочни обезщетения – превишението е само с 0,7% над плана. Това е все още периодът, в който Националният осигурителен институт събираше осигурителните вноски. Наблюдава се една повишена събираемост със 111,4 млн. лв. Не само че не се допусна допълнителен дефицит, но и бяха спестени 39,8 млн. лв. заедно с необходимия резерв за реформата от 60 млн. лв.
Aдминистративните разходи бяха в размер на 1,4 на сто от всички разходи.
При каква макроикономическа среда беше изпълнен този бюджет?
Брутният вътрешен продукт нарасна с 5,5 процента вместо планираните 5,0 процента, инфлацията обаче беше по-висока. Тоест, имаше и проинфлационни фактори в растежа. Вместо 3,6 процента беше отчетена инфлация 5,0 процента. Средната работна заплата беше 339,12 лв. – близко до планираната. Минималната работна заплата нарасна на 150 лв. Осигурителният доход също беше в рамките на планирания – около 330 лв. Безработицата беше по-ниска от планираната с 0,5 процентни пункта. Пенсиите бяха индексирани със 7 процента.
Осигурените лица през 2005 г. бяха с около 100 хиляди – 105 хиляди – повече в сравнение с предходната година, а спрямо 2003 г. – нараснаха с 200 хиляди души, в това число като наемни работници, по програмите за заетост, при държавните служители, самонаетите. Във всички тези параметри се наблюдаваше едно по-високо увеличение в резултат и на по-високия икономически растеж.
Как изглежда вече консолидираният бюджет през 2005 г. като отчет?
Приходите бяха 3 492 млн.лв. или с 3,06 процента повече от онова, което беше гласувано в Закона за държавния бюджет. Остатъкът в края на годината е 11 500 хиляди лв. във валутните сметки на Националния осигурителен институт. Неизползваният резерв е 60 млн. лв. Както казах, спестената субсидия е 39,8 млн. лв. или общо 110 млн. лв.
Разходите са 4 506 млн. лв., малко над планираните, главно заради коледната добавка, защото без коледната добавка те са в размер на 99,6 процента спрямо предвидените по план. Разходите за пенсии поради допълнителните плащания, за които споменах, бяха с 2,9 процента по-високи.
На тази схема са показани трансферите и субсидиите към държавното обществено осигуряване, като десният стълб с надписа отгоре показва какъв е размерът на тази субсидия в брой месечни плащания на пенсиите. Най-добра година е 2003 г., когато размерът на субсидиите беше сведен до пет едномесечни плащания на пенсиите. След като започнаха да се намаляват осигурителните вноски, в това число и да се правят отстъпки за работодателите с намаляване на осигурителната основа, през 2004 г. е един месец и 18 дни, през 2005 г. е един месец и 26 дни и за сравнение сега – 2006 г. и следващите години – 4 месеца от пенсиите ще се изплащат за сметка на субсидия от републиканския бюджет.
Тук е показана структурата на приходите. Основно са вноски от работодателите – 69 процента. Тук все още съотношението на вноските и 30 : 70.
Изпълнението на приходите.
От осигурителни вноски от работодателите са събрани 4,5 процента повече, от работниците и служителите - 3,7 процента повече, от самоосигуряващите се лица – 8 процента, главници по ревизионни актове по начети Националният осигурителен институт е изпълнил 95,2 на сто спрямо плана, Агенцията за държавни вземания – 24,4 на сто.
По глобите, начетите и административните наказания Националният осигурителен институт има изпълнение от 155 процента, а Агенцията за държавни вземания – 46,6 процента.
На тази таблица от 2001 до 2005 г. са показани приходите по месеци. Виждате, че се запазва трайна тенденция, като се гледа дясната колона, на непрекъснато увеличаване на приходите от осигурителни вноски.
Има едни данни, които за съжаление вече за 2006 г. трудно можем да посочим. Това е размерът на просрочените задължения като главница и лихва. Казвам “трудно”, защото Националната агенция по приходите вече не ни предоставят такава информация.
Виждате, че целта, която сме си поставили – да намалява главницата на натрупаните просрочените задължения – е запазена. Имаме и увеличение на лихвите поради по-високия лихвен процент на наказателната лихва, която беше променена от основния лихвен процент плюс 10 пункта на основния лихвен процент плюс 20 процента.
Общо взето за целия период от 2004 и 2005 г. имаме задържане на просрочените задължения на едно ниво, дори известно намаление. Това действително е в резултат на политиката на разсрочване на тези задължения към 31 декември, така, както ние предадохме на Националната агенция по приходите да събере тези просрочени задължения. Към 31 декември 2005 г. са разсрочени задълженията на 163 осигурители с общ размер 103,2 млн. лв., от които през годината са погасени 72,0 млн. лв.
Агенцията за държавни вземания, както пролича и от данните, които преди това посочих за изпълнението, на практика администрира почти три четвърти от просрочените задължения, но събраните суми бяха прекалено малко.
В областта на пенсиите.
Средният размер на пенсиите на един пенсионер за 2005 г. е 134,63 лв. За 2006 г. знаете, че очакваме ниво от 152 лв., а за 2007 г. – 162 лв. Номиналният ръст на пенсиите е 7,9 процента. Като се отчете инфлацията, реалният ръст е 2,8 процента или по-точно 2,78 процента. Социалната пенсия за старост беше увеличена с по-голям процент – 13,2 процента и максималният размер беше 420 лв.
По брой пенсионери се запазва тенденцията и през 2005 г., а вие вече знаете данните за 2006 г. и 2007 г. Предвижда се постепенно намаление, като това намаление е по-голямо в пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Увеличението на пенсиите за инвалидност, общо заболяване за 2005 г. все още е 17,7 процента или с 35 690 спрямо 2004 г., но вече в 2006 г. в резултат на въведените мерки е по-малък.
Тенденцията за нарастване на пенсиите също ви е известна. Новоотпуснатите пенсии все още в 2005 г., когато бяха въведени по-строгите мерки, инвалидните пенсии вече превалираха над пенсиите за осигурителен стаж и възраст.
Тук, на тази схема е дадено разпределението на разходите за пенсии по източници. Основната част от пенсиите се финансират от вноски от държавното обществено осигуряване. Останалата част е за сметка на републиканския бюджет и пенсии по международни спогодби, трансфери, които други осигурителни институции извършват към България за такива плащания.
Познати са ви вече данните за коефициент на заместване на дохода, като пенсия към нетен осигурителен доход е в рамките на 51 процента, а 2005 г. е бил 51,6 процента.
Тук е дадена структурата на разходите за обезщетения като парични помощи за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и паричните обезщетения за временна неработоспособност заемат най-голям дял. След това идват паричните обезщетения за безработица.
Краткосрочните обезщетения тук са дадени по-подробно освен в схемата, която видяхте. За социални помощи и обезщетения са изразходвани 639 млн. лв., като от тях 229,2 млн. лв. са здравноосигурителни вноски на пенсионерите и на децата до 18-годишна възраст. За временна неработоспособност поради общо заболяване са платени 15 533 работни дни, като средният размер на това обезщетение е 10,54 лв. за 2005 г. За временната неработоспособност поради трудова злополука загубените работни дни са 229 000 при средно обезщетение, което е по-благоприятно – 15,24 лв. на ден. За бременност, раждане и отглеждане на малко дете са изплатени 18 млн. работни дни, средно 6,45 лв. на ден. Програмата за профилактика и рехабилитация е посетена от 44 000 души при среден разход 298 лв. на един човек.
Жалвани са 3168 болнични листа, от които са отменени 1260 или 40 на сто от обжалваните болнични листове са отменени, а отменените дни с обезщетения са 37,7 на сто.
При обезщетенията за безработица са изплатени 91 млн. лв. Видяхте, че безработицата беше по-малка от планираната с почти една четвърт. Възползвали са се 78 хиляди души при средно обезщетение 97 лв. За здравно осигуряване на безработните са изразходвани 5,4 млн. лв. и има един скрит
Националният осигурителен институт осъществяваше контрол върху изплащането на обезщетения чрез персоналния регистър, защото това беше
Трансферите от републиканския бюджет са посочени тук, в отчета. Изразходвани са 1 млрд. 38 млн. лв., при план 1 млрд. 86 млн. лв. За пенсии, несвързани с трудовата дейност, включително добавки, пощенски такси и др. – 153,5 млн. лв. За добавки към пенсиите на ветераните от войните, както са известни, 14 100 хил. лв. За помощи за репресираните лица, от когато се въведоха – 2,2 млн. лв. За сравнение за 2007 г. са предвидени 10 млн. лв. За здравноосигурителни вноски на пенсионерите – 204 млн. лв., за децата до 18 години – 18 000 хил. лв. За пенсии за осигурителен стаж, който се дарява, така наречения дарен осигурителен стаж – 250 хил. лв. Разходите за
Всички трансфери се отчитат съответно към Министерството на
По фондове на държавата и обществено осигуряване изпълнението е следното.
Фонд “Пенсии”- при планиран дефицит от 772,5 млн. лв. - отчетен 746,7 млн. лв. дефицит, или с 25,8 млн. лв. по-малко.
Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, който по план би трябвало да бъде балансиран на нула, но поради по-ранното приключване на
Фонд “Трудова злополука и професионална болест”- при планиран излишък от 17,4 млн. лв. приключи със 17,1 млн. лв., или с 254,4 хил. лв. по-малко. Фонд “Общо заболяване и майчинство” - при планиран недостиг от 26,9 млн. лв. беше реализиран недостиг от 46,7 млн. лв., или с 19,8 млн. лв. повече. Това се дължи на факта, че точно през тази година Националният осигурителен институт пое вместо работодателите плащанията и на втория и третия ден от болничните на работниците и служителите. Също така и за майките имаше промени, както спомена и министър Масларова. Фонд “Безработица” при планиран излишък от 157,3 млн.лв. беше реализиран по-голям излишък – почти 207,3 млн. лв., или с 50,0 млн. лв. повече. Бюджет на НОИ /като общ административен фонд/, който играе ролята на изравнителен бюджет, съответно при планиран излишък в края на периода от 624,7 млн. лв. беше реализиран излишък 574,7 млн. лв., или с 50,0 млн. лв. по-малко разходи.
Господин председател, това са накратко основните параметри на
Бих казал в заключение, че набелязаните цели, които си беше поставил Националния осигурителен институт, бяха постигнати, тоест, да не се стига до допълнителен дефицит, а напротив, да има излишък за коледно плащане, да намалим просрочените задължения. Това беше трета или четвърта поредна година с едно успешно изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване. Благодаря за вниманието. Д - Р ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, чухте презентацията на управителя на Националния осигурителен институт. Аз искам да запитам нещо по това, с което завърши господин Христосков – фонда “Безработица”. Тук се каза, че се увеличава броят на заетите.
В този фонд “Безработица”, който се създаде, тогава осигурителната вноска беше 3,5 процента през 2005. След това намалихме тази осигурителна вноски и я прехвърлихме на фонд “Пенсии”. Трябва да припомня – тук е и господин Войнов срещу мен – това беше за сметка на работодателите. Очертава се те да реализират един излишък от 220 млн. лв. през 2006 г.
Има няколко въпроса, които произтичат от един такъв анализ, поне по моему. На първо място, дали осигурителната вноска трябва да остане в този си вид или догодина – под “догодина” имам предвид вече 2008 г. – дали не. На следващо място, при положение, че когато замисляхме осигурителния модел, д-р Колчаков знае много добре, тогава се спряхме на фондовата организация не на труда, а на социалното осигуряване. Това предполагаше, ако има излишък, тези пари да останат за следващата година. За съжаление обаче, неслучайно доктор Щерев преди няколко години в бюджета на Националната здравноосигурителна каса въведе един текст, който още тогава му казах, че няма как да работи и този текст, разбира се, че не работи, защото там има различни редове за осигурителни плащания. Има един текст в Закона за здравното осигуряване, който казва, че не могат да се прехвърлят средства от един ред в друг ред. Например от извънболнична помощ в болнична помощ и т.н.
Нищо подобно. В Устройствения закон има един член – чл. 37, ал. 2, няма да го забравя никога, защото много съм работил с него, който казва, че министърът на финансите в края на годината има право да прави това, което говорим.
Въпросът, който възниква, за който се сетих всъщност от това последното, което каза господин Христосков, е следният. Имаме ли фондова организация или нямаме фондова организация, след като си позволяваме да консолидираме всичко, което остава и с тези пари, които вие икономисвате благодарение на дейността, който извършвате, на усилията, които полагате, парите, които остават, на практика се намаляват от размера на субсидията. Вместо да ви дадат 1,5 млрд. лв., ви дават по-малко. Сега имате излишък 216 млн. лв., до края на годината ще бъдат около 260 млн.. С тези пари ще ви намалят субсидията и това е. Нищо, че има реализирана някаква икономия
В този смисъл са ми въпросите. Ще възприемем ли всички – тук е и министър Масларова – за 2008 г. да предложим едно намаление на тази вноска, за да облекчим още работодателите? В такъв случай, госпожо министър Масларова, това не искаме да бъде танту за кукуригу – извинете ме за израза – тоест, да намалим с 1 или 2 процента вноските, а срещу това да не търсим друго увеличение. Защото данъчно-осигурителната тежест е един въпрос, който трябва да бъде разглеждан комплексно, а не само да намаляваме един данък, една осигурителна вноска. Напоследък намаляваме
Всички тези неща трябва да ги поставим в този контекст. Никакво намаляване, без поемане на други ангажименти, защото това, което правим през последните години, е само облекчаване на работодателите, в което – пак повтарям – няма нищо лошо. Това помага за увеличаване на икономическия растеж, помага за увеличаване на заетостта, надяваме се и за средния осигурителен доход – не само се надяваме, а това е така – средната работна
Какво правим? Това, което сега непрекъснато говорим с намаляването на осигурителната тежест, госпожа Митрева е срещу мен, тя ще ви каже, че ние сме поели ангажименти за координация на осигурителната система в рамките на Европейския съюз. Говоря за прословутия “открит метод за координация”, по който сме задължени по три основни цели и 11 не знам какво си да координираме нашите системи.
Сега обаче, ако ние нямаме солидарен фонд или ако той е в такъв вид, как ще изпълняваме тези ангажименти, които сме поели с този открит метод за координация? Това е моят въпрос. За другите – както и да е, те имат индивидуални партиди, макар че и там няма механизъм, по който да се подсигури това свободно движение. Какво правим оттук нататък? Някой задава ли си този въпрос?
Въпросът е риторичен. Но той е много важен.
Сега давам думата на министър Масларова и на всички останали колеги. МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Трябва да кажа, че в правителството, имайки предвид какво се получава като структура на заетост и безработица на пазара на труда, установи, че ние вече отиваме към една структурна безработица. Ние ще стигнем до някакъв процент – около 6 и нещо, 7 процента безработица – но оттам пък тя няма да може да падне поради равнището на компетентност, образование, квалификация, преквалификация. Така че, едно такова намаляване на осигурителната тежест в смисъл на обезщетенията за безработица би могло да стане само при едно условие – това, което каза и доктор Адемов. Значи при всички случаи трябва да се направи всичко необходимо тези ресурси, това намаление да отиде в посока към квалификация, преквалификация или по някакъв начин да се обвърже с образователната система. Тази координация между образователната система и пазара на труда я няма все още. Действително работодателите са изправени пред едно сериозно затруднение да си намеря квалифицирана работна ръка за своите нужди. Аз съвсем скоро имах възможност да се срещна с Националния борд по туризма. Те казват: нямаме кадри. Решили да докарат 30 хиляди виетнамци, без да им е ясно, че въобще нищо не могат да докарат, защото в
Работодателите казват, че хората трябва да се квалифицират. Добре, ние даваме 500 лв. за квалификация на един човек. Ами, ако и те дадат 500 лв. тогава вече ще бъде друго нещо. Пазарът изисква да има ангажимент и от другата страна, не само от държавата.
Така че би могло да се мисли в тази посока – част от средствата, които ще бъдат за облекчаване на определени плащания от работодателите, да бъдат направо трансферирани за квалификация и образование. Мисля, че това нашата комисия трябва да го обмисли добре, да направим необходимите разчети и да видим в крайна сметка за каква сума става реч. Защото 6-процентни пункта, които бяха 634 млн. лв., ако ги сметнем, това са 106 – 107 млн. лв. Ако 1-процентен пункт се насочи към образование и квалификация, това не е никак малко. Това е една колосална сума за образование и квалификация, която работодателят, заедно с това, което отделя държавата, ще осигури една сума от над 220 млн. лв. Говоря само за квалификация и преквалификация. Не говоря за политиката в областта на образованието.
Така че си мисля, че това е една интересна теза, която си заслужава да я анализираме оттук насетне, тъй като вече 2007 г. е стартирала и за тази година вече е късно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Още повече, че едно такова предложение съдържа в себе си интегрален подход, тоест, ангажира няколко политики. От едната страна, политиката на пазара на труда, от друга страна, здравноосигурителната вноска и т.н.
Вече смятаме да търсим баланси, когато правим реверанс към работодателите, защото – пак се връщам към прословутата 2000 г. – тогава поехме ангажименти, които бяха реципрочни – от една страна, работодатели, от друга – синдикати, от трета – работниците и служителите. Естествено и от другата страна бяха поети ангажименти. Но като че ли останаха само ангажиментите от едната страна, другата почти изчезна, с изключение на прословутия един ден болничен лист, който също е проблем и който също е предмет на дискусия.
Например имахме ангажимент за намаляване на осигурителната вноска за фонд “Пенсии”. Казвам, че това е правилна мярка, ние сме го дискутирали и друг път този въпрос. Ние освен за конкурентноспособността на икономиката, трябва да мислим и за осигурителния модел. Защото решенията, които ще вземем сега, ще бъдат решения за следващи поколения и те вместо да се чудят като нас какво да направят, откъде да я подкарат, трябва да имат готови формули и поливариантност на избора. Да могат да вземат такова или друго решение.
Колеги, имате думата по отчета на Националния осигурителен институт по изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, господин управител на Националния осигурителен институт, колеги!
Според мен този разговор е много интересен и аз специално проявявам интерес към онази част от него, която касае ангажиментите на работодателите и на държавата.
Моят съвсем конкретен въпрос е в този план. Може ли да чуем един съвсем кратък анализ до каква степен според ръководството на Националния осигурителен институт намаляването на осигурителната тежест през изминаващата вече година извади трудовите договори на светло? Каква е тенденцията? Има ли такава тенденция. Не става въпрос за бройки, а каква е тенденцията, има ли такава тенденция намаляването на осигурителната тежест да вади трудовите договори на светло?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Мога ли аз да отговоря, госпожо Михайлова?
Първо, трябва да приключи годината и след това да коментираме всичко това. Нека да имаме окончателните резултати и тогава да направим едно специално заседание, на което да коментираме тази тема. Тя е много важно.
Разбира се, има тенденция, но тя не е такава, каквато очаквате.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: По-скоро се проявява в увеличението на осигурителния доход, отколкото в увеличаване на заетостта. Заетостта се увеличава и съответно безработицата пада в резултат на по-високия икономически растеж – по-голям икономическа конюнктура – по-голям обем на икономически растеж.
През първото шестмесечие правихме един анализ. Данните не бяха такива, каквито се представяха в общественото пространство. Но нека да имаме окончателните данни и тогава ще разискваме този проблем, ще дам и структурен анализ на данните.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, тъй като министър Масларова трябва да тръгва, искам коментираме много накратко това, което е прието в бюджета. Някой може ли да докладва основните предложения за осигурителния доход, за безработицата, за размера на пенсиите, за максималната пенсия, откога ще се увеличават пенсиите и т.н.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! По въпроса за увеличението на пенсиите мога да кажа, че, както всички знаете, първоначалното предложение беше максималната пенсия да се увеличи от 1 януари, а всички останали пенсии – от 1 юни 2007 г. Но след дълги дискусии, след като се прецениха много фактори, беше решено всички пенсии да се увеличат от 1 юни 2007 г. Средствата за това увеличение са предвидени в проектобюджета за 2007 г.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Тук трябва да се спомене, че беше направена корекция и за майките, за които е изтекъл 135-дневният полагаем им се отпуск за отглеждане на малко дете. Решено беше новият отпуск от 315 дни да важи и за тях при условие, че не са изтекли 315 дни от раждането на детето.
Има предложения, с които се предлага да се измени минималният размер на пенсията и тя да стане 68 процента от минималната работна заплата. Има предложение всички пенсии да се приведат на база осигурителен доход. За всичко това са направени разчети. Единственото ни притеснение е за максималния осигурителен доход.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Аз мисля, че миналия път говорихме за това в комисията. Има проблем и гражданите поставят този въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, днес имаше заседание на Националния съвет на хората с увреждания, където беше поканен директорът на НЕЛК. Аз мисля, че трябва да го поканим и в комисията и, ако трябва, да променим нещо в политиката по интеграция на хората с увреждания. Трябва да потърсим ключа, а ключът е в експертизата на работоспособността. Тя се извършва от общите комисии, в които няма педиатри.
На следващо място, дали трябва да изчисляваме намалена работоспособност на хората, които вече не са в икономически активна възраст. Според мен това е абсурдно.
Така че всички тези въпроси трябва да ги разгледаме много внимателно, да ги обсъдим и да вземем решения по тях.
Колеги, заповядайте, имате думата.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искала, ако е възможно, на едно от следващите заседания на комисията да се запознаем с тенденциите, които се очертават в близките десетина години по отношение на приходната и разходната част на пенсиите в Националния осигурителен институт. Да видим какви са най-големите проблеми, какво очакват там колегите по отношение на тези приходи и разходи.
Аз лично, разбира се, съм за това да се създават условия на бизнеса, на икономиката, но мен започва да ме притеснява това какво накрая се получава.
Наистина ръководството на Националния осигурителен институт най-отблизо следи този процес и е напълно наясно какво се получава и какви проблеми ще имаме с финансирането на системата.
Затова моето предложение е на едно от следващите заседания комисията да бъде запозната с тенденциите в приходната и разходната част на пенсиите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, това предложение е много интересни и ние можем да го съчетаем с предложението, което направи преди малко госпожа Донка Михайлова, защото нещата наистина са свързани. Тогава ще покажем и какви са тенденциите, за които говори госпожа Христова.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Разбира се, няма никакъв проблем да организираме и да стартираме един такъв дебат на заседание на комисията по всички тези въпроси.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Добре е да чуем по тези въпроси и мениджърите на пенсионните фондове.
Второто ми предложение, господин председател, е по въпроса, по който говори и министър Масларова, а и всички ние повдигаме въпроса за качеството на работната сила, за липсата на достатъчно добре квалифицирани специалисти в отделните професии.
В тази връзка предлагам на едно от следващите заседания да се запознаем, първо, с професиите и специалностите, по които се обучават хората в държавната система, в Агенцията по заетостта. Разбира се, много неща са се подобрили, но въпросът с качеството на работната сила започва да става все по-актуален и налагащ все по-голямо внимание от страна на институциите. Защото, след като сме обучавали едни хора шест месеца, похарчили сме пари за това, накрая разбираме, че тези хора не стават за сервитьори, за камериерки или нещо подобно.
Нека да ни запознае екипа на Агенцията с това по какви специалности се обучават хора, какво се търси на пазара на труда, какви възможности има Агенцията по заетостта и други подобни въпроси. Въпросът е държавната система при толкова много министерства в какво ги обучава и какъв е ефектът от това обучение на хората.
Мисля, че трябва повече политически проблеми или политически аспекти на въпроса да се разглеждат в комисията. Трябва да намерим концепцията. Оставете цифрите, нещата трябва да се гледат комплексно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, господин заместник-министър Васил Войнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Преди малко тук се спомена за излишъците, които Националният осигурителен институт реализира, с които всъщност се намалява субсидията от републиканския бюджет към Националния осигурителен институт. Вие виждате какви са цифрите – 18 – 23 млн. лв. Част от тези средства отиват за обезщетения, за обезщетения за професионална болест и трудова злополука. Този излишък е достатъчен, за да се създаде един фонд, който може да бъде инструмент, чрез който да се осъществява превантивна дейност, за да се случват толкова много злополуки. Поискаха се средства и не разбирам къде е проблемът. Това са отчисления от работодателите, които пак отиват в работодателите за превантивна дейност. Част от парите отиват и за обучение.
Има едно увеличение на бюджета с три милиона лева и има един допълнителен текст за превенция и диагностика на професионалната болест. Това е една целева субсидия, има едно увеличение на средствата в тази област. Ние не искаме да увеличим с 20 или 50 ст. пенсиите на хората, но не искаме и техните деца да пострадат. Ние не можем да се сравняваме с Европа или със САЩ. Но търсим и това е начин да се повлияе на превенцията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да кажа, че в Националния осигурителен институт няма промени. Ние превеждаме толкова средства, колкото са гласувани в Закона за бюджета. Ако ни поискат пет милиона лева, ние не можем да ги преведем, защото това са различни пари. В Закона за бюджета тези пари са на два отделни реда и са по два отделни фонда.
Що се касае до следващата година, тези сума, тези допълнителни три милиона лева, за които спомена господин заместник-министърът, те бяха определени по предложение на министър Масларова да бъдат изразходвани със закон или с наредба на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването.
Ако вие прецените, че в рамките на превенцията можете да включите и този размер, вие трябва да го компенсирате със съответната субсидия. Иначе се къса нишката.
Ние винаги сме поддържали политиката на превенцята. По-добре е да се отделят пари за превенция, отколкото да се плащат пенсии за инвалидност и за обезщетения.
Но тук има още една подробност. Съгласно този закон, който цитирахте, трябва наред с трансфера да има и държавно участие. Първият, който не си изпълнява ангажиментите, е републиканския бюджет. От страна на Националния осигурителен институт няма никакви проблеми.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, становища?
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Ние трябва да си казваме и болезнените неща.
От разсъжденията на експертите тук мога да кажа, че нещата са много добри. Аз се питам може ли да се направи нещо по-добро, по-революционно? Отговарям си, че нещо революционно не може да се направи.
От друга страна, тъй като ние се занимаваме с политика, когато създаваме законите, няма как на такива места ние да не си даваме сметка каква е оценката на потребителите им. Там е болезненият проблем. В този смисъл аз мога да разбера например една декларация на Съюза на пенсионерите. По техни данни над 160 хиляди пенсионери получават месечна пенсия под 80 лв. Анализът, който трябва да направим, е, че държавата е в такова състояние, че нещо много кардинално не мое да направи по този въпрос.
От друга страна, трябва да си даваме сметка, че сега се използват плодовете от преди десетилетие.
Аз, като се върна няколко години назад, когато подготвяхме закона и отидох във Великобритания, бях шокиран от това, че тяхното министерство се нарича Министерство на заетостта и образованието. Социалното ни министерство има отношения с няколко центъра, с Българо-германския образователен център. Германците казаха: ние няма да приемаме вашите емигранти, но ще направим център за образование. Германците, след като завършат дадено образование, цял живот продължават да се образоват. В Съединените американски щати средно на три години човек си сменя работата. Това изисква квалификация, преквалификация, непрекъснато обучение.
Тоест, ние трябва да насочим социалната си политика натам и да съобразяваме образованието с пазара на труда. Разбира се, тук има очаквания от Сребърния фонд, трябва да се помисли по това.
За мен е интересен и въпросът с увеличаването на субсидията. В тази посока ние имаме неща, по които конкретно следва да помислим. Трябва да имаме стратегия в тази посока.
Аз съм обвиняван от колегите си, че като опозиция не трябва да гласувам законопроектите на управляващите. Ако ние сега разглеждахме проблемите на здравната каса, аз бих посочил много нередности и 100 неща, които трябва да се променят, да се направят по-добре. Но, когато говорим за Националния осигурителен институт, нещата стоят другояче. Там не бих могъл да предложа радикални промени.
Но аз мисля, че всички фондове, които ще работят, ние трябва да съобразяваме нещата с различните показатели. Аз мисля, че в нашата комисия, включително и в Националния осигурителен институт, трябва да се поемат ангажименти в посока на квалификацията и преквалификацията на кадрите, да се създадат съответните програми за обучение. Трябва да разберем, че за България има определени милиони от Европейския съюз, който могат и да не дойдат. Ние трябва да направим едно улейче към Брюксел и по него парите да стигат до България.
Ако аз имах възможност, бих докарал 100 ирландски експерти. За тях казват, че не печелят всички проекти, защото и другите трябва нещо да спечелят. Тоест, толкова са добри, че могат да спечелят всеки проект. България може да докара тук 100 ирландски експерти, които да ни научат на много неща, да ползваме техния положителен опит.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Колеги, доктор Колчаков ме подсети за националния център за публична администрация. Испанците са поискали помощ от ирландците и са се възползвали от техния опит.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, от имате на членовете на комисията от нашата парламентарна група искам да кажа, че ние сме много удовлетворени от начина, по който се води тази комисия. Даже знаете ли понякога какво си мисля? Мисля си, че ние като комисия действаме като парламентарна група. Това го намирам за много положително и Ви благодарим за това.
Бих предложила през Новата 2007 г. Комисията по труда и социалната политика да се занимава с повече политически проблеми на социалната дейност, да намерим повече компромиси и да направим живота на хората в България по-лек и по-хубав.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Госпожа Христова ме изпревари. Аз също бих искала да благодаря на нашия председател на комисията за чудесната атмосфера , която той създава. Намирам за подходящо в тази неформална обстановка да си кажем мнението в това отношение.
Благодарим Ви, доктор Адемов, за чудесната атмосфера, която Вие лично създавате. Фактът, че и сега толкова бързо се организирахме, показва, че Комисията по труда и социалната политика има тази потребност и даденост бързо да се организира, когато има да решава важни въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Аз ви благодаря много за признанието. Доста години съм в тази комисия и си спомням първите години, когато станах неин член. Тогава нищо не разбирах, въобще не разбирах за какво става въпрос. Националният осигурителен институт, доколкото си спомням, е създаден през 1996 г. Тогава аз едва два пъти бях чувал за такава институция. За първи път отидох там, когато ставаше въпрос за изплащане на персонални пенсии на многодетните майки.
Но трябва да призная, че тази атмосфера е традиция за нашата комисия и тя идва още от времето, когато госпожа Дянкова беше председател на тази комисия, а и преди нея.
Аз винаги съм смята, че в комисията трябва да обсъждаме всякакви предложения, дори и контрапродуктивни, както се казва. В крайна сметка комисията трябва да изслушва всякакви мнения, защото, когато махнеш нещо от една система, трябва да има нещо друго, което да го замени.
Тук ние се учим взаимно. Мога да кажа, че проф. Атанас Василев, който в предишния парламент беше заместник-председател на комисията, беше една институция в социалното осигуряване. Учил съм се от колегите от Националния осигурителен институт, от Министерството на труда и социалната политика.
Сега, като кажем, че всеки лев от разходната част на бюджета – 21 милиона лева отиват за социални цели, всеки четири лева от разходната част отиват за пенсия, всеки може да прецени малко ли са или са много тези пари. Всички ходим по регионите, от където сме избрани за народни представители. Аз установявам, че все по-малко вече се говори за точки, за точковата система и т.н. Някои искат да я премахнем, но с какво ще я заменим? Това е много важно. Когато премахнеш нещо, трябва да създадеш на негово място друго, което да го замести. Системата трябва да бъде по-гъвкава.
Това, което предложи госпожа Донка Михайлова, и много пъти е поставяно като проблем, е въпросът за старите и новите пенсии. Не можеш да обясниш на един учител, който се е пенсионирал през 1997 г. и който има 40 години трудов стаж, защо получава 200 лв. пенсия, а друг, който се е пенсионирал през 2005 г. има съвсем различна пенсия.
В тази посока предложенията, които са направени, са радикални. Но те ще струват на бюджета 804 милиона лева. Когато казваме, че няма пари, противопоставяме работници и пенсионери едни на други.
Ние трябва да използваме и европейския опит в тази насока.
Разговарях с господин Вайс, който е председател на тяхната комисия, която при тях се нарича Комисия по здравеопазването и социалните грижи и отделно имат комисия по заетостта и пазара на труда. Той ми каза: в момента аз съм най-мразения човек в Германия. Ние отсега мислим и по това тече дискусия в обществото – как да повишим възрастта за пенсиониране.
Аз се срещнах с моя колега от Германия. Те казват, че са направили актюерски отчети и в Германия сега предлагат вариант до 2029 г. всяка година с един месец да се увеличава пенсионната възраст. А ние, понеже бяхме много закъснели, предложихме увеличението на възрастта да става на всеки шест месеца. А това, което предлагат германците, по-лесно може да се преживее и тогава приложното поле на една такава мярка ще бъдат не 40 хиляди, а много по-малко хора – пет, шест хиляди души. За тези хора Министерството на труда и социалната политика със своите мерки и програми може да направи нещо, за да няма сътресения. Една такава мярка трябва да върви успоредно с всички други неща, които правим от едната страна на бариерата, както казвам аз.
Какво правим от едната страна? Разрешихме закупуване на стаж, даваме това, даваме онова. Това са все мерки, против принципите на пенсионната система. Но, от другата страна? Ние трябва да разширим кръга на хората, които получават пенсия.
Колеги, подлагам на гласуване този отчет за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против"- няма, "въздържал се" - 1.
С това е приет отчета по изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г., внесен от Националния осигурителен институт.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 19,50 ч.)