Дневен ред
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 554-01-59, внесен от Министерския съвет на 17.11.2005 г., за първо четене.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 22.11.2005 г., за първо четене.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден!
Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Дневният ред за днешното заседание е известен:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 554-01-59, внесен от Министерския съвет на 17.11.2005 г., за първо четене.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 22.11.2005 г., за първо четене.
3.Разни.
Има ли други предложения за допълнение или изменение на този дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Преди да преминем към деловата работа ми позволете да честитя рождения ден на господин Димитров и да му пожелая да бъде все така жизнен, енергичен, млад и успяващ. (Ръкопляскания.)
Колеги, на предишното заседание представихме законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от Министерския съвет, бяха изразени становища от Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества, бяха зададени въпроси, които са свързани с изискването за квалифицираност на дълговите ценни книжа, бяха повдигнати въпроси, свързани с инвестиране в банкови депозити в банки с определен кредитен рейтинт и т.н., въпроси, които са залегнали и в законопроекта.
Ако сега имате някакви допълнения или някакви въпроси, заповядайте. Това е един твърде специфичен закон, материята не е от най-лесните за усвояване.
Заповядайте, господин Петков. Вие имате някои бележки – предложения, които народните представители имат. Но те са по-скоро за между първо и второ четене.
Господин Ананиев, заместник-министър на финансите, също присъства тук.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Аз не искам да се повтарям, тъй като на предишното заседание пред същия състав се опитах накратко да представя законопроекта, който е предложен на вашето внимание.
Комисията за финансов надзор е един от участниците в работната група, която подготви законопроекта заедно с представители на Министерството на финансите и по-конкретно - Агенцията за икономически анализи и прогнози, представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и на други институции.
Позволили сме си да направим в отговор на поканата от страна на Комисията по труда и социалната политика някои редакционни бележки, които всъщност ние сме имали и при предварителното съгласуване на законопроекта преди влизането му в Министерския съвет, които мисля, че в една част се покриват с бележките, които Асоциацията на пенсионните дружества е предложила.
Ние бихме могли, за да улесним вашата работа, да обединим предложенията в тази част, в която вижданията ни съвпадат, разбира се.
Това е, което бих искал само да отбележа в отговор на въпроса, който доктор Адемов зададе. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Очевидно е, че голяма част от текстовете, които са предложени от Министерския съвет са свързани с интеграционния процес, а още по-очевидно е, че няма как да не приемем по-голямата част от предложенията. Но има някои спорни въпроси, по които очевидно ще има дискусия между първо и второ четене.
Аз сега се възползвам от възможността да се обърна към господин Абаджиев и, разбира се, към всички останали колеги, разбира се, и към колегите от Комисията по финансов надзор, към колегите от Министерството на финансите между двете четения да помогнат с експертни мнения, за да могат да бъдат изчистени текстовете, които са спорни и да вземем най-добрите решения. Ако трябва, ще помогне и Комисията по икономическата политика, както и Комисията по бюджет и финанси. Явно е, че до Нова година няма да можем да се справим с този законопроект.
Колеги, имате думата. Господин Ананиев, заповядайте. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че това, което беше зададено като организация може би е най-доброто – между първо и второ четене да се влезе в дълбочината на определените казуси и въпроси, които се поставят в комисията.
Разбира се, че трябва да ползваме и помощта на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика. Те също имат отношение в определена степен по тези проблеми.
Ако сега по принцип има някакви бележки, ние сме готови да отговорим. Сега, като начало, няма какво друго да кажем. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Господин Абаджиев, тук виждам колеги от пенсионноосигурителните дружества. Заповядайте, ако имате някакви въпроси. Може би господин Абаджиев е упълномощеният от вас представител.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз на предишното заседание изказах нашите бележки, но сега искам да подчертая някои неща, като напълно приемам подхода, който предлагате Вие, господин председател, и това, което предложи и господин Петков – между първо и второ четене заедно с институциите, които участваха в работната група, отново да преразгледаме повдигнатите въпроси и бихме желали уважаемите народни представители да обърнат внимание на нашите конкретни бележки, тъй като наистина работната група работеше делово, но, така или иначе, имаше някои бележки и то – основателни според нас.
Това са принципните бележки, които вие вече посочихте. Те трябва много сериозно да се преразгледат. Това са бележките относно квалифицираността, възможност за инвестиции, нарастващия ресурс и равнопоставеността на българските пенсионни фондове с чуждите инвеститори.
Според нас, като имаме предвид, че следващата година ресурсът на българските пенсионни фондове ще бъде около 1,5 млрд. лв., то трябва да си зададем въпроса какви възможности създаваме на тези пенсионни фондове, от една страна, да инвестират в българската икономика, а, от друга страна, българската икономика по най-целесъобразния начин да използва този ресурс. Ние сме дали нашите мотивирани, бележки, дали сме и предложения, така че сме готови между първо и второ четене да работим заедно с вас, да дадем необходимата допълнителна информация за господата народни представители, за да може наистина да се приеме един закон, който да осигури едно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване в полза на осигурените лица и на икономиката на страната.
Тук са също и моите колеги. Ако имат нещо да ме допълнят, разбира се, те ще поискат думата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Докато говорехме за Комисията по икономическите въпроси и за Комисията по бюджет и финанси, току-що пристигна господин Йордан Цонев, председател на Комисията по икономическата политика.
Добре дошъл, господин Цонев. Заповядайте.
Господин Абаджиев, основният въпрос според мен е дали този законопроект защитава интересите на осигурените лица – на пенсионерите, от една страна, и, от друга страна, дали либерализира достатъчно пазара. Това е приложното поле, в рамките на което трябва да търсим баланса на интересите. Пенсионноисигурителните дружества да могат да инвестират свободно така, че да има достатъчно приходност, и да бъдат защитени интересите на осигурените лица.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Разбира се, господин председател, целта на този закон е, от една страна, да се защитят преди всичко интересите на осигурените лица, защото успешните инвестиции са именно защитата на най-големите техни интереси. А от друга страна, трябва също така да има възможности да се инвестират тези средства по най-целесъобразния и най-сигурния начин. Това също е в интерес на осигурените лица.Тези цели бяха поставени и те до известна степен са изпълнени. Но според нас, по наша оценка с тези проблеми, които ние посочихме, практически не се достигнаха възможните тавани на решаването на проблема. Вие ги споменахте – квалифицираност, възможност за инвестиции в инвестиционни имоти, въпроса за банките и за техния кредитен рейтинг. Сега бяхме на заседанието на другата комисия и без да се посочват имена, се посочи, че квалифицираността е била само като възможност за защита интересите и сигурността на осигурените лица. Но тук има достатъчно добри икономисти, които да кажат какво може да предложи българския пазар и кой ще носи отговорността, ако на пазара няма достатъчно квалифицирани книжа. И то няма. Тук колегите ще дадат конкретно информация. Миналия път се каза, че извън България имало. И това не е вярно. Тоест, трябва да се прецени какви са възможностите сега, на този етап да се слагат такива норми, които са изключително трудни за изпълнение.
Благодаря.

Колеги, имате думата.
А между другото, колко български банки, които действат на българския
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: По наша информация, господин председател, от 30 банки 14 като че ли имат рейтинг. Тук обаче трябва да се има предвид и проблемът с банките-попечители.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Нека да не навлизаме сега в тази подробности. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа! Явно е известно на всички нас, че така или иначе, ние сме поели този ангажимент – да променим
В този смисъл Комисията по труда и социалната политика със сигурност ще подкрепи законопроекта. Явно е, че наистина ще има разговори и обсъждания
Но това, което казаха тук колегите преди малко, така, както е описано, че единственото ограничение, което се предвижда при инвестирането на активи на пенсионните фондове, е свързано с правилата на разумния надзор и че тук Комисията за финансов надзор предвижда да запази действащите към 31 декември 1999 г. инвестиционни ограничения в съответствие с постигнатите договорености между Република България и Европейския съюз.
Тоест, по някакъв начин в първите години, доколкото аз разбирам, този надзор ще бъде осъществяван, за да бъдат правилно инвестирани парите на тези фондове и не само да бъдат защитени тези, които са пенсионери в момента, а да бъдат защитени и тези, които в момента влагат своите средства
Така че аз мисля, че засега това е разумното предложение. Така или иначе, пазарът трябва да се развива, да се развива частното застраховане, да се регламентират принципите и т.н.
Но аз мисля, че трябва да преминем не толкова към дискусия, а да вземем принципно решение дали ние подкрепяме на първо четене този законопроект. Всъщност всички тези доводи, които тук ще изкажем, ще намерят отражение между първо и второ четене в прецизиране на съответните текстове.
Благодаря.

Има думата господин Цонев. Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Виждам, че вие сте в доста сериозен делови ритъм и затова аз няма да ви губя времето с подробни разсъждения.
Доколкото тази материя е изключително важна за икономическата политика и за икономиката на една страна, освен, разбира се, основната цел, която изпълнява за пенсионното осигуряване на българските граждани, искам да изкажа няколко съображения пред уважаемата Комисията по труда и социалната политика и пред вносителите, а тези ми съображения са свързани главно с два аспекта на проблема.
Първият аспект е сигурност на вложенията в пенсионните фондове. Вторият аспект е свързан с намиране на баланса между тази сигурност и възможността за инвестиции с висока доходност, защото, ако първият стълб очевидно няма накъде да се развива, ние като държава ще очакваме именно този стълб на пенсионната система да доведе до по-радикално решаване на проблема с пенсиите. Тоест, ние трябва да бъдем водени не само от сигурността, но да бъдем водени и от това, че този стълб на пенсионната система трябва да се развива
Анализът, който аз си направих труда да направя, показва, че към момента пенсионните дружества, за които става дума тук, в законопроекта, се развиват много добре. Те имат добра доходност и към този момента няма регистрирани сделки, от които да са настъпили сериозни вреди за тези, които ползват тези фондове.
Тоест, ние нямаме никакво основание да се боим от действащия към този момент механизъм. Нещо повече. Можем да се замислим дали този механизъм не може да бъде още мъничко либерализиран, само, разбира се, в рамките на разумния риск.
За какво говоря? Първо, опитът да се ограничи инвестирането в българските общини – “ограничи” не е точната дума, по-точната дума е да се “увеличат” разходите на общините, за да бъдат правени инвестиции, тъй като тук очевидно се изисква кредитен рейтинг за всяка община, където ще има инвестиране.
Това за големите общини е допустимо, нормално и аз мисля, че не представлява кой знае каква трудност. Но за малките общини, които всъщност изпитват голямата нужда от тези средства и които могат да докажат, както и към този момент, че имат достатъчна доходност, за да обслужват задълженията си, направени по тази линия, мисля, че би било едно излишно утежняване на инвестиционния процес, от една страна, и, от друга страна, би лишило по-малките общини от много сериозни инструменти за осъществяване на малко по-активна било то социална, било инфраструктурна
Вторият аспект се заключава в това – не е тайна, няма да открия за вас топлата вода, ако ви кажа - че пенсионните фондове в развитите държави са основен инвеститор в икономиката на съответната държава. Ние вървим към този процес. Инвестиционните фондове вече са набрали над 1 млрд. лв. ресурс, което представлява много добра база за инвестиционна активност. Разбира се, че голяма част от тези пари си остават в дългови ценни книжа, в първостепенни финансови институции и т.н. Това няма да го променим. Но не бих се съгласил примерно ние да ограничим възможността на тези парични фондове да инвестират, да кажем, в недвижими имоти, изобщо в този сектор, който е най-бурно развиващият се в страната в последните четири – пет години и перспективата в следващите четири – пет години да се развива по същия начин, е доста висока.
Трябва да подчертая, че ужасно нелогично е при положение, че английски, белгийски, израелски и т.н. инвестиционни фондове – било то пенсионни или други – идват да инвестират точно в нашите имоти, ние да забраним на нашите пенсионни дружества да инвестират. Всъщност ние не им забраняваме, но ги караме да минават през една врата на едни дружества със специална инвестиционна цел, което е абсолютно излишно.
Аз предлагам там да се запази същият режим. По отношение на общините да се запази същият режим. И третото нещо, което ще предложа между първо и второ четене – просто сега ви запознавам с мотивите и с основна част от анализа, който съм направил – е, че трябва да разширим възможността на фондовете да инвестират в акции. Капиталовият пазар не можем да развием, ако не допуснем малко по-широка крачка на пенсионните фондове на капиталовия пазар в България.
Това, от една страна. От друга страна, аз мисля, че вече има достатъчно публични дружества, в които можем да разрешим при строг надзор на фондовете да инвестират своите средства. Така че там аз ще предложа едно леко увеличаване на този процент. Мисля, че той е 10 към момента и не би
Това са основната част от предложенията, които ще подготвя и ще предложа на вниманието на Комисията по труда и социалната политика между първо и второ четене.
Иначе в посока хармонизация с Европейския съюз законопроектът е добър и
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Цонев. Вашите ремарки, ако мога така да ги нарека, бяха дискутирани на предишното заседание на комисията. Преди малко господин Абаджиев също отбеляза част от тях. Очевидно е, че трябва да ги коментираме между двете четения.
Въпросът обаче винаги е бил колко рискови трябва да бъдат тези инструменти. Защото, ако те не са достатъчно рискови, ако дори не са на ръба на риска, няма да могат да имат и достатъчна доходност. Това е големият проблем – да намерим баланса между това, което изискваме от дружествата – да имат достатъчна доходност по индивидуалната партида, от една страна, и, от друга страна, да има разумен надзор. Този термин на мен никак не ми харесва в личен план, защото аз не допускам презумпцията да има неразумен контрол.
Но, така или иначе, този термин е отдавна отработен и приет в нашето законодателство, така че господа надзорниците нека да бъдат спокойни. Техният надзор ще бъде достатъчно разумен.
Заповядайте, господин Цонев. Имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! По повод Вашите думи, господин председател, бих искал да кажа, че разумният риск, който законодателят може да определи – понеже виждам, че тук е търсено това – е във вида на портфейла. Ние можем да кажем като законодатели каква част от портфейла може да бъде инвестирана, в какви инструменти, по какъв начин и т.н.
Аз лично така виждам ролята на законодателя, докато в конкретните проекти мисля, че трябва да оставим малко отговорност и за мениджърите на тези фондове. Те да преценяват, а и те да се конкурират по между си все пак.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Колеги, заповядайте. Има ли други мнения? Аз мисля, че дискусията е отворена, тя ще продължи и между първо и второ четене и вероятно в някаква степен и в пленарна зала.
Ако няма други предложения, мнения, изказвания, ще подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от Министерския съвет за първо гласуване.
Моля, гласувайте този законопроект.
"За" – 12, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от Министерския съвет, се подкрепя на първо гласуване.
Благодаря на колегите от Министерството на финансите, на колегите от Комисията за финансов надзор, на колегите от пенсионноосигурителните дружества, с които ще продължим, разбира се, работата по-нататък по законопроекта между първо и второ четене.
Господин Цонев, благодаря и на Вас за участието Ви в заседанието на нашата комисия.






Преминаваме към точка втора от дневния ред:

Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 22.11.2005 г., за първо четене.

Господин Димитър Димитров ми се обеди по телефона и се извини, че е извън София и не може да присъства на нашето заседание.
Има думата госпожа Димитрова да представи законопроекта. Заповядайте, госпожо Димитрова.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Съвсем накратко ще ви запозная с историята на идеята за нова промяна в Закона за насърчаване на заетостта. Това е във връзка с една препоръка в Плана за действие за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз по Глава три “Свободно предоставяне на услуги”.
Тук отпада една промяна - изискването 50 процента от предоставящите услуги частни трудови посредници да осигурят българско участие, тоест, най-малко 50 процента. Това изискване сега отпада.
Освен това, както знаете, беше ратифицирана Конвенция № 181, която въвежда безплатно предоставяне на услуги от частните трудови посредници. И във връзка с това също правим промяна в Закона за насърчаване на заетостта.
Въвеждаме законова регламентация за предоставяне на така наречения бонус за лицата, които сами са си намерили работа, а до момента са били на социално подпомагане.
Също така въвеждаме една възможност не само български граждани, но и гражданите на Европейския съюз и Еврозоната да ползват услугите на бюрата по труда наравно с българските граждани. Има се предвид всички услуги, които се предоставят като информиране, консултиране, участие в програми и т.н.
Разбира се, това условие ще влезе в сила след приемането на страната ни за член на Европейския съюз.
Също така правим една малка промяна, с която военноинвалидите получават възможности за субсидирана заетост, както и останалите хора с увреждания. Към момента те бяха включени в един друг член от закона, който е по-неблагоприятен, защото там субсидираме само осигуровките, а вече ще субсидираме и заплатите и осигуровките, както това се прави за всички хора с увреждания по реда на нашия закон.
Това са основните промени, които се предлагат на този етап в Закона за насърчаване на заетостта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Както винаги, сте много конкретна и много изчерпателна.
Заповядайте, колеги, ако имате някакви въпроси към предложения законопроект.
Госпожо Димитрова, може ли да кажете няколко думи в повече по въпроса за тази насърчителна мярка за български граждани, които са безработни и са на социално подпомагане и, които, ако си намерят работа без посредничеството на Агенцията по заетостта и регионалните й поделения, ще получават съответните бонуси. Тоест, такива хора да бъдат поощрявани в рамките на 12 месеца. Може ли да кажете нещо повече и за начина, по който би могло да се случи това нещо?
Госпожа Христова се усмихва, защото това е старата идея на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, госпожо Димитрова. Имате думата.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател!
В законопроекта ние сега предлагаме да се регламентира най-общо правото на тези хора да получават така наречения бонус. А всички подробности по начина на получаване ще бъдат регламентирани в правилника към закона.
А конкретният размер на средствата, които ще бъдат получавани на месец от всяко лице, което само си е намерило работа, ще бъдат определени в Националния план за действия по заетостта. Вие, разбира се, знаете, че всяка година такъв план се разработва от Министерството на труда и социалната политика. В момента разработваме плана за 2006 г. Именно там ще заложим този размер, който може би ще бъде от 30 или 40 лв. на месец. Нашата идея е да бъде по-голям размерът за хората с увреждания, тоест, да има диференциран размер, като примерно за всички други трудоспособни да бъде 30 лв., а за хората с увреждания, примерно, 40 лв.
При определяне на този размер сме отчели и факта, че примерно едно лице на социално подпомагане, което е в трудоспособна възраст, получава 36 лв. социална помощ. Трябва, разбира се, да има и някаква икономия от тези средства, тоест, бонусът да бъде съизмерим с тези помощи, които са получавани до момента.
Отделно пък за броя на хората, които ще бъдат подпомагани, смятаме това също да бъде фиксирано в Националния план за действия по заетостта. Обемът на средствата, които ще бъдат необходими за това, също ще бъдат определени там. Ние засега имаме идеи, но все пак Националният план за действия по заетостта още не е обсъждан нито със социалните партньори, нито с останалите министерства и ведомства.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Аз си позволявам в малко по-шеговит тон да Ви кажа, че е най-добре да не ви стигнат парите по тази мярка.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Дано!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, аз взимам думата, за да подкрепя по принцип предложения ни законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Аз искам да кажа, че това вече са може би едни от последните промени в Закона за насърчаване на заетостта, които хармонизират българското законодателство в тази област с европейското такова. Няма как да не хармонизираме текстовете в областта “Свободно движение на хора” и особено в областта “Свободно предлагане на обществени услуги”, за които даже имаме текст в последния мониторингов доклад за България.
Така че правилно са приведени в съответствие всички неща. Всяка страна – членка трябва да осигури всичко това без дискриминираме на гражданите на други страни – членки на Европейския съюз.
Относно предвиденото насърчаване за хората, проявили самостоятелна трудова активност и намиране на работа - така наречените бонуси – мисля, че тази мярка е добра по няколко причини. Първо, защото тя е много по-евтина, отколкото да обезпечим полагащото се право на един български гражданин, който е безработен, даже в срока, в който му се полага да му дадем обезщетението или после да го включим в съответни програми за заетост, които никак не са евтини на фона на минимална работна заплата и социални осигуровки.
От друга страна си мисля, че дори и да излезе извън системата на заетостта и на плащания по линията на програми за заетост, този човек пак би струвал скъпо на българския данъкоплатец, защото ние спазваме ангажимента си да има гарантиран минимален доход за всеки български гражданин. Този гарантиран минимален доход също струва повече от този бонус. Нека този човек, ако е проявил активност, ако е взел живота си в свои ръце, проявил е отговорност и си е намерил работа при ситуация, че все още ние имаме недостатъчно предлагане на работни места, нека да има такова стимулиране. Мисля, че то ще се отрази много добре от всяка гледна точка.
Между впрочем, колегите знаят и мисля, че те самите бяха в Обединеното Кралство, където проучваха този опит и видяха, че този опит е довел до голяма ефективност и спестяване на средства.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
А можем ли да уточним обхвата на тази насърчителна мярка? Тя ще се отнася за тези, които са безработни и на социално подпомагане, или за тези, които са безработни с право на обезщетение? Или и за двете групи? Това е важно да бъде уточнено.
Аз знам отговора, но неслучайно го поставям. Нека да стане ясно за комисията.
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
ПЕНКА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Това ще се отнася само за безработните, които са на социално подпомагане и поне шест месеца са получавали социални помощи.
Това се прави, за да не се получи така, че те се регистрират, за да получават помощи и веднага си намират работа, за да получават пък бонуса и т.н. Идеята е това да се отнася само за тези, които са безработни и са на социални помощи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Има думата госпожа Драганова. Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Адмирирам всички новости, които са залегнали в този законопроект. Но и аз, както се изказа тук от госпожа Димитрова, имам едно опасение, а то е залегнало и в някои от становищата, с които се запознах. Това е именно допълнителното стимулиране на безработните и самите те активно да търсят работа. Но едновременно с това трябва да се предпазим от такива случаи, когато хората фиктивно ще започват работа, за да получават тези бонуси.
Затова мисля, че при всички случаи в правилника за приложение на закона или някъде другаде трябва да се заложи механизъм и да се прави проверка преди да се получават тези средства. Всичко това трябва много добре да е обмислено и разписано някъде. Най-добре е, разбира се, това да стане в правилника за приложение на закона. Защото понякога може да става и така: плаща му се една осигуровка и този човек повече не работи, а една година ще получава бонуси.
Трябва да има точно регламентирана проверка за този тип хора. Това наистина трябва много добре да бъде направено, да е ясно как точно ще бъде правена проверката. Не трябва да позволяваме една добра идея да бъде изродена и да бъдем обвинени ние, законодателите и хората от изпълнителната власт, че не са си свършили докрай работата.
А тази идея има наистина много положителни страни, към които се присъединявам и които изтъкна госпожа Христова. Но всичко трябва така да бъде направено, че това стимулиране да е заслужено и истинско. Наистина тези хора, които са наети за по-дълъг период и на които е плащана осигуровката в тези 12 месеца, да получават това стимулиране. Как ще става проверката – всеки месец ли ще се проверява, на тримесечие ли ще им се изплаща този бонус – това вече е един механизъм, който трябва изключително точно да бъде фиксиран и разписан.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Драганова.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам едно становище, което основно е на Асоциацията на частните агенции по заетостта, а те са изключително заинтересовани предвид характера на законопроекта и промените, които той предвижда.
Ние до последния момент работихме по него и бих искал сега да ви запозная с това становище.
На първо място, Асоциацията на частните агенции по заетостта смята, че една част от предложенията, които са направени, не произтичат пряко от международните ангажименти към Европейския съюз. От друга страна, действително е спомената и Конвенция № 181, която ще влезе в пряко действие от 13 януари следващата година, доколкото разбрах.
Те имат някои претенции по отношение на термина“такса”. Той е превод от английски, но на английски по някой път под “такса” се разбират и данъчни облагания.
При разглеждане на промените, които се предлагат, има претенция по отношение и на промяна на терминологията, например, “корабособственик” и “корабопритежател”. Тук също се оспорва целесъобразността от гледна точка на смисъла на тези понятия.
Основното, което тях ги притеснява, а както видях сега набързо, го има и в становищата на работодателските организации, това е начинът за стимулиране на хората, които са наети и отказа да се стимулират посредниците, каквито са членовете на агенцията. Те не разбират какъв е смисълът, когато се заплащат услуги, да бъдат финансирани само безработните, които намират работа, а такава подкрепя да няма за посредниците, каквито са членовете на асоциацията
Като цяло не се отхвърля по-голямата част от промяната в това законодателство, но общата оценка е, че вече е назряло времето да се направи един изцяло нов закон за насърчаване на заетостта и растежа на заетостта, каквито са препоръките на партньорите от Европейския съюз. В този аспект се очаква Министерският съвет да направи сериозна крачка в тази посока.
Това е в обобщен вид мнението на колегите от Асоциацията на частните агенции по заетостта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Колеги, имате думата за нови въпроси, мнения, изказвания.
Ако няма такива, да дадем думата на вносителите да отговорят на поставените тук въпроси.
Заповядайте, госпожо Димитрова. Имате думата.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! По отношение на това, което спомена госпожа Весела Драганова, трябва да кажа, че, разбира се, подзаконовата нормативна уредба трябва да бъде направена така, че да не допуснем каквито и да е злоупотреби. Лицата, за които се отнася това стимулиране, преди това ще трябва да бъдат регистрирани в Агенцията по заетостта и то за един продължителен период, тъй като те могат да получават социални помощи, ако поне шест месеца са били регистрирани като безработни и след това още шест месеца ние искаме да са получавали помощи, за да влязат в тази мярка.
Освен това Агенцията по заетостта поддържа много тясна връзка с Националния осигурителен институт. По електронен път се сравняват данните за това лице и винаги може да се засече, когато едно лице фигурира и на двете места.
По отношение на таксите – дали са преведени от английски или не. Точно така, ние ползваме официален превод на конвенцията, където именно така е написано – “такси” – защото става дума за частни бюра по труда. От тази конвенция само за таксите не беше въведена мярката. Останалите текстове вече са въведени в нашия закон.
По отношение на термините “корабособственик” и “корабопритежател”, за които повдигна въпрос доктор Колчаков и в частност – Асоциацията на частните агенции по заетостта, сме се консултирали с Агенция “Морска администрация” и именно това са техните предложения.
А по отношение на това, че трябва да се поощряват частните посредници, разбира се, това е въпрос на други дискусии. Но трябва да кажа, че те могат да събират такси от работодателите, които обслужват и на които осигуряват персонал. Въпросът е да не се събира такса от лицата, които търсят работа. Това е идеята.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, становища? Не виждам желаещи.
Позволете ми да подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
“За” – 12, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет, се подкрепя на първо гласуване.
Колеги, благодаря ви за участието в заседанието.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,50 ч.)