Заседание на Консултативния съвет на тема “Социални, осигурителни и финансови параметри на Бюджет 2006 г. Очаквания и възможности”.

---

На 4 октомври 2005 г., вторник, се проведе Консултативен съвет към Комисията по труда и социалната политика на тема:
“Социални, осигурителни и финансови параметри на
Бюджет 2006 г. Очаквания и възможности”.
Списък на присъствалите членове на Комисията по труда и социалната политика и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 10,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика доктор Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички.
Уважаеми госпожи и господа! Добре дошли и благодаря, че откликнахте на нашата инициатива.
Откривам заседанието на Консултативния съвет при Комисията по труда и социалната политика.
Веднага ще кажа няколко думи за тази по-особена форма на заседание на Комисията по труда и социалната политика към Народното събрание.
В Правилника си за работа народните представители от Комисията по труда и социалната политика единодушно приеха, че освен типичната законодателна работа, която има да се прави тук, ще се водят и политически дискусии по особено значими и от висок обществен интерес въпроси и проблеми.
Консултативният съвет няма за цел да се пишат закони по време на неговите заседания. Целта е да се потърсят и намерят онези допирни точки на многобройните и различни предложения, понякога – противоречиви, идващи от нас, политиците.
Консултативният съвет е парламентарното поле, където ще се прави социална политика с нейния най-съществен инструмент, а именно социалният диалог. Мненията, становищата и гледните точки на всички участници са равнопоставени и еднакво значими, като ще припомня, че те имат за цел да улеснят политиците при взимането на техните политически решения.
Госпожи и господа, ще представя участниците в тази дискусия допълнително.
Сега ми позволете накратко да въведа Консултативния съвет в днешното обсъждане. Темата е: “Социални, осигурителни и финансови параметри на Бюджет `2006 г. Очаквания и възможности” при отворената врата на предстоящото приемане на най-политическия закон, а именно законът за държавния бюджет.
Давам си сметка, че това ще бъде първото голямо политическо предизвикателство за новото правителство и новото парламентарно мнозинство. От месец, може би по различни поводи и на различни места от министри, работодатели, синдикалисти се изговарят повече или по-малко основните параметри на бъдещия бюджет, който ние, народните представител, ще гласуваме след месец – два тук, в Народното събрание. Знаете, че остават 27 дни, срок, в който Министерският съвет и министърът на финансите трябва да внесат законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание.
Да започнем от минималната работна заплата. Работодателите заявиха своето очакване за отпадането й като архаичен регулативен механизъм. Според тях размерът на минималната работна заплата досега се определя без изработен механизъм и бъз съобразяване с производителността на труда.
Освен това тя стеснява изключително много пазара на труда за часова заетост. Синдикатите отговориха с “Абсурд!” Те заявиха своята позиция, че не е беда, че има минимална работна заплата в политиката по доходите, а това че години наред няма политическа воля и кураж за определяне на границата на бедност в страната. Знаете, че тази граница на бедност през миналата година беше определена, но и до ден днешен тя не фигурира в нито един закон.
Нещо повече. Те поискаха приближаване на минималната работна заплата, минималната почасова ставка до най-ниските равнища в новоприетите десет страни-членки на Европейския съюз , като нейната динамика следва съотношение не по-малко от 1,7 – два пъти границата на бедност. Последваха заявките на министър Масларова и министър Орешарски, че досегашната минимална работна заплата ще се вдигне с 10 лв.
Какво още знаем за намеренията на Министерството на труда и социалната политика относно заплатите в бюджетната сфера. Оптимистично вдигане на заплатите с 5 процента от 1 януари 2006 г. и още с 15 – 20 процента от 1 октомври същата година, а от интервю на премиера Станишев пък разбрахме, че кабинетът планира да вдигне необлагаемия минимум от сегашните 130 на 180 лв. и да намали осигурителната тежест.
И така, стигнахме до осигурителната тежест. За работодателите сегашната е прекалено голяма, утежняваща икономическата и бизнессреда в България. Те поискаха значителното й намаляване.
Какво друго поискаха те? Отмяна на осигурителните задължения на работодателя за периодите на временна неработоспособност на работниците и служителите, насърчаване на доброволното осигуряване на работниците и служителите за сметка на работодателя чрез признаване за разход на целия размер на осигурителните вноски, изравняване на условията за осигуряване на държавните служители, военнослужещите и заетите в съдебната система и МВР с тези на всички служители и т.н.
Синдикалните представители отдавна обаче заявиха, че не може да се говори за една или друга данъчна осигурителна тежест. Съмнително е да се прави политика по доходите, гарантираща устойчивото и реално нарастване, намаляване на трайната поляризация и загубената покупателна способност. Още казаха, че националната политика в областта на доходите е едно от най-сериозните предизвикателства пред управлението на страната, за да се преодолее изоставането по заплати и пенсии не само спрямо началото на българския преход, а и спрямо новите страни-членки на Европейския съюз и съседите ни на Балканите.
И още, че подоходната политика на България следва да се основава на трипартитно договорени цели, параметри, механизми и конкретни ангажименти. В отговор министър Орешарски при завръщането си от личната среща на Международния валутен фонд със Световната банка във Вашингтон заяви, че се приемат добре идеите за понижаване на осигурителната тежест и увеличаване на облагаемия минимум догодина.
Заместник-министър Георги Кадиев уточни, че според предварителните разчети осигуровката ще намалее от сегашните 29 на 23 процента. Първите разчети показват, че това намаление на осигуровките ще струва около 730 млн. лв. в бюджета на Фонд “Пенсии” в Националния осигурителен институт.
Относно пенсиите, които Министерството на труда и социалната политика иска да индексира от 1 януари вместо от 1 юни, вече се знае, че ще са нужни още 87 млн. лв. Ако се наложи промяна във формулата на изчисление на пенсиите, която ще отчита повишената инфлация, ще са необходими още около 39 млн. лв.
Разбира се, в това експозе аз нямам намерение да правя изложение какво е възможно и какво не в бюджет `2006. Но все пак искам дискусията да се завърти по някои от основните параметри на бюджета и това са: очакван брутен вътрешен продукт, темпът на неговото нарастване, средногодишната инфлация за периода, прогнозен валутен курс, прогнозната средна брутна месечна работна заплата, средният месечен осигурителен доход, минималната месечна работна заплата за страната, индексиране на бюджетните заплати съгласно политиката по доходите за 2006 г.
Преди да дам старта на дискусията още веднъж ще наблегна на две думички от обявената тема: очаквания и възможности. Знам, че различните групи от обществото имат различни очаквания. Например бизнесът очаква да се преодолее енергийния шок в полза на бизнеса. Синдикатите очакват втората защитна мрежа да сработи в ползата на бедните и неможещи сами да се справят българи. Майките очакват по-високи помощи за отглеждане на децата си. Работещите – по-високи заплати, безработните – по-високи обезщетения, пенсионерите – по-високи пенсии, пострадалите от наводненията – справедливата помощ от държавата, социално слабите – адекватна енергийна помощ и т.н.
Възможно ли е да се случи всичко това и то в първия бюджет на новото правителство? Може би днес с вас ще дадем някои от отговорите на тези въпроси.
Уважаеми колеги, на днешната дискусия присъстват представители на Министерството на труда и социалната политика начело с министър Емилия Масларова, присъстват представители на Министерството на финансите – не искам да изброявам всички имена – представители на президентската институция, на Националния осигурителен институт, на Икономическия и социален съвет, на Балканския институт по труд и социална политика, на Центъра за икономическо развитие, на Института за пазарна икономика, представители на синдикалните организации, на работодателските организации, неправителствени организации и естествено, представители на средствата за масова информация.
Уважаеми колеги, имате думата по поставените проблеми както по обявената тема, така и по всички въпроси, които касаят социалните, осигурителни и финансови параметри на бюджет 2006 г.
Заповядайте, доктор Христов. Имате думата.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители и така наречените представители на бизнеса и синдикатите, председателю на Икономическия и социален съвет на Република България!
Аз искам да представя пред уважаемата аудитория присъствието на цялото конгресно ръководство на Конфедерацията на националните синдикати в България, на независимите синдикати в България, без да назовавам имената им в полза на пестене на време, директора на Института за социални и синдикални изследвания, експерти и екипи по социалното осигуряване, по политика по доходите, хора, познавачи на европейските модели, но не и на нашинските български традиции и практика.
Господин председател, поздравявам Ви от името на ръководството на КНСБ за куража да организирате тази открита политическа дискусия. Ако я направим политико-експертна, от това би имало полза обществото. Ако сме се събрали да се попрепитаме взаимно и всеки да изговори някоя цифра, която медиите да ползват утре, ще заприличаме на днешния кабинет и на днешните министри на Република България, които говорят с разнопосочни послания и разнопосочен и в параметри език.
Не е лека да се организира такава среща и затова Ви поздравявам за куража, господин председател.
В условията на постигнато предизборно споразумение във формат: КНСБ – СЪРБА –БИБА” и във формат “КТ “Подкрепа” – КНСБ и петте работодателски структури, ние сме прозрачни и ясни. Ние сме представили на обществото, включително и на кабинета, и на всички парламентарно представени политически сили нашата ясна визия за развитието на социална пазарна България до 2010 г. в контекста и на европейската интеграция, и на европейския икономически и социален модел, разбира се, изхождайки от принципи, по които в България така доволно потриваме ръце как Лисабонската стратегия се е провалила. Но как не разбираме, че Европейската комисия ще иска и в България да имаме национален план за реализация на Лисабонската стратегия, за учене през целия живот, за икономика, основана на знанието, за политика по доходите, която да осигурява и сигурност, и стабилност, и качество на живота.
Уважаеми госпожи и господа! Ние сме ясни и сме представили своя възглед. Ако трябва да го актуализираме днес, то в контекста на икономическите изненади, които видни независими органи, какъвто е ДКЕР с толкова решителна автономност на тази институция и нейния председател, който вдига цените с 18,1 на сто на природния газ, няма да повтарям цените на тока – ниско и средно напрежение, без нито една цифра разчет как ще се отрази това на издръжката на живот, как ще се отрази това на бизнеса, как ще се отрази това в условията на договорени нови равнища на осигурителните прагове, как ще се отрази това върху продуктовата наличност, върху международните пазари, върху конкурентноспособност и пр.
Уважаеми господин председател, поднасям тези факти, за да кажа, че ние няма да участваме с никого в диалог на парче и ще предприемем действията на френските профсъюзи, които май днес са на улиците на цивилизована, социално-пазарна, демократична Франция.
Страхувам се да кажа на глас, че съмишленици по тази тема са ни и бизнесорганизации и много читави български бизнесмени, които искат да реализират конкурентноспособна икономика, социална сигурност и ангажименти. За каква споделена социална отговорност може да става дума в “Каолин” – Сеново – Вятово вчера, когато хората са договорили и чакат подпис за нарастване на доходите с 15 – 20 процента от 1 януари, когато независимият орган поставя в друга кондиция и ситуация възможни подобни предприятия с избор на цени без политическа отговорност, без оценка на политическата реалност.
Уважаеми господин председател, вие ще правим днес дебат в условията на блокиран Национален съвет за тристранно сътрудничество не по вина на днешния вицепремиер, не по вина на стоящия срещу мен министър на труда и социалната политика, а поради това, че едно друго, експравителство, пак с българските традиции, манталитет и нрави верифицира синдикална структура извън процедурна рамка, извън публичност, извън коректността. Доктор Тренчев справедливо каза: какво правим ние тук? Кого верифицираме около тази кръгла маса? Синдикати, които не сме видели черно на бяло, за разлика от синдиката КНСБ, който стои в сайта на организацията, кой е той, кого представлява, каква е числеността му и какви са правилата и реда в него?
Уважаеми господин председател, аз ще апелирам експертите на КНСБ да продължат дебата, да участваме в него и ще ви назовем конкретни цифри. Но тук искам да отправя едно послания и към министъра на труда и социалната политика и то посланието на представителните бизнес и синдикални две организации. То е и към министър-председателя. Пиаркуртуазията завърши. Пред, след и след структурирането на властта – изборно! Какво казахме тогава на министър-председателя? Вмесят ли се КНСБ и КТ “Подкрепа” няма да се върнат. Там си има синдикат. Няма да го квалифицирам. Днес въобще не се тревожа от вашата тройна вертикала на политическото споразумение и кой е царският синдикат на Републиката. Но така, господин председател, няма да стане.
Двете организации няма да се върнат в НСТС. Създали сме морална писта и отговорност с тези пет организации, които стоят до нас, Икономическият и социален меморандум, подписали сме две национални споразумения във формат с българския бизнес. Хайде да ги сложим на масата с българското правителство и да започнем като в далечна Ирландия да преговаряме за икономически и социален договор. С пиар акции с никого няма да участва КНСБ. КНСБ ще участва само с отговорни институции, с които преговаря, постига, аргументира и подписва.
Сега сме 2006 г., 21-и век. Не е време за български профсъюзен популизъм. Нито за властнически популизъм.
Завършвам, уважаеми господин председател, с готовността на двете синдикални структури, а след вчерашната среща – и с бизнес организациите – премиерът да инициира час по-скоро правителствената квота на делегацията и да започнем да преговаряме като цивилизовани европейци, с аргументи не на парче, за да постигнем не социал-популистка социална политика като предизборните брътвежи, а като икономически рационална социална политика в една обща рамка преди да е готов бюджета.
Председателю, другото е рискове. Да ни съберете утре и да кажете: я кажете, момчета, как намаляваме данъчната тежест, в други ден – я да видим, момчета, как да намалим осигурителната тежест.
Дами и господа, тук присъстват и хабилитирани лица, стоят и професори от кабинета в лицето на Горан Банков. И аз съм професор по индустриални отношения.
Господин председател, тази социална политика, ако бъде водена на парче, носи всички рискове от катурване на каруцата в условията на крехка икономика и в условията на недоразвита конкурентноспособност и в условията на бедност на армията, работещи бедни и на мизерията на останалите, които чакат от джоба на данъкоплатеца помощи и обезщетения.
Завършвам, господин председател, че срещата би било още по-полезна и аз ще се отзовавам с Конфедерацията на всяка Ваша покана поради дълбокото лично уважение към институцията, към председателя на Комисията по труда и социалната политика и поради Вашата лична склонност към диалогичност и експертни решения. Няма да е никак лесно есента. Апелирам правителството да стартира преговорите, да подреди Националния съвет за тристранно сътрудничество, кой кой е, ако не да отиваме да се преброим и да си живеем в блатото, в което сме били. Не искам да живея вече в това блато, господин председател. Искам подредба на националния диалог, на секторния диалог, защото критиките към България по отношение на секторния диалог, не са малко. Противопоставяне на работодателски структури в секторния, противопоставяне между синдикати на принципна основа обаче в националния живот къде върви?
Без да бъдете себеотносен към оценките, които направих, господин председател и Вие, госпожо министър, надявам се, че сте разбрали коректните ми послания. Експертите на КНСБ ще останат, за да заявят в организирания от Вас дебат конкретни параметри и възгледи за развитието на България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин председател!
Доктор Тренчев, заповядайте. Имате думата.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз няма да повтарям аргументите, изложени току-що от моя колега Желязко Христов, но искам само да напомня, че двата синдиката не само са напуснали Националния съвет за тристранно сътрудничество по причини, ясни на цялата общественост, а и до бившия министър-председател, но с валидност и за сегашния, е получено писмо от Европейската конфедерация на профсъюзите, че в случай че социалният диалог в България остане на това равнище, Европейската конфедерация на профсъюзите ще повдигне въпроса за налагане на отлагателно вето за приемането на България в Европейския съюз, което на фона на всички други кусури, които имаме, мисля, че ще ни дойде прекалено много.
Имахме уверение, че по този въпрос ще се погледне сериозно, но явно не е така, защото от направената справка, господин председател, в тази сграда не могат да попаднат случайни граждани, а само поканени. Случайни граждани в тази сграда са попадали на 26 август 1990 г. вечерта при едно събитие, с което тясно ме свързвате.
РЕПЛИКА: Имате предвид запалването на Партийния дом.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Ето защо ние смятаме, че този форум е достатъчно сериозен и отговорен, за да си позволим да дискутираме нещата със случайни граждани.
Още нещо, господин председател. Тъй като темата е прекалено сериозна, ние до момента нямаме нито една цифра, нито един лист освен темата на дискусията, която е съобщена по телефона. Мисля, че ние се отнасяме достатъчно сериозно към дейността, с която се занимаваме и към съдбините на България, още повече че всички ваши разчети би следвало да претърпят една доста коренна промяна в светлината на новите ценови равнища, които се задават къде по обективни, но в повечето случаи по субективни причини.
Ние бихме оставили тук експерти, които да слушат и да ни доложат за какво е дискутирано. Но, ако вие желаете аргументираната позиция на двете представителни синдикални централи, мисля, че тя може да се получи, след като ние имаме в писмен вид вашите виждания, предложения и идеи, по които ние да изразим своето становище.
Ако желаете, можем да обърнем процедурата – ние да ви дадем напред нашата позиция и какво смятаме, но колегата Христов ви каза, че много от тези позиции са изложени от огласения широко пред обществеността меморандум.
Така че аз мисля, че е добре срещата да продължи, така и така сте й свикали, на експертно ниво, а ние да се оттеглим и да се върнем на масата на преговорите, когато нещата са подредени и към диалога се отнасяме по-сериозно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Тренчев.
Колеги, имате думата за дискусия по темата. Заповядайте.
Целта на тази дискусия, разбира се, предварително обявена, е да подпомогнем народните представители от Комисията по труда и социалната политика и всички останали народни представители при вземането на решенията, защото само след един месец ще се разглежда законопроекта за държавния бюджет. На този етап е очевидно, че комисията няма как да разполага с тази информация. Идеята е тук да се чуят представители на всички организации, за да може в крайна сметка да се подпомогне комисията при вземането на правилните решения.
Очевидно е, че Министерският съвет ще си изпълни задължението да внесе законопроекта за държавния бюджет в срок, но още по-очевидно е, че на фона на информацията, с която разполагаме, ние можем да подредим очакванията на всички български граждани.
Заповядайте, господин Дечев. Имате думата.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, заместник-министри, уважаеми колеги социални партньори, уважаеми представители на академичната общност, уважаеми журналисти!
Аз се опитах да взема думата, за да стане миг преди да излезе конгресното ръководство на двата синдиката, но както виждам, тук са заместник-председателите на синдикатите, така че няма проблем да бъдем чути.
Тъй като се каза, че целта на тази среща е да подпомогне народните представители от Комисията по труда и социалната политика, аз ще започна с един апел. Този апел е действително колегите да се вслушат в това, което казваме. Ще се позова на случай от недалечната практика.
През 2003 г. на една значителна част от представителите на работодателите и в някаква не чак толкова значителна, но все пак в някаква част и на синдикатите, им излезе мазол на езика да предупреждават, че предвидената схема за финансова евроинтеграция на страната ни и за достигане на минималните уж нива на акцизите на съответните европейски държави е конструирана така, че на една известна компания ще бъде дадена двугодишна данъчна ваканция, а през 2006 г. ще има шоково увеличение на акцизите на бензина и дизела.
Тогава всички наши аргументи бяха позиционирани в кръглата папка. Тогава се стигна до флагрантни нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че беше свикана Комисията по бюджет и финанси по време на пленарно заседание, за да се организира приемането на същите тези акцизи. Тогава ни се направиха някои дребни отстъпки, просто защото такситата и газовозите излязоха на улицата. И работодателите трябваше да се правим на профсъюзи.
Сега в момента обаче това шоково увеличение на акцизите съвпада – не по вина, разбира се, на народните представители и на министрите – за съжаление с шоковото увеличение на цените на петрола и природния газ. Това безспорно е нещастно стечение на обстоятелства. Но това не прави последиците по-малко неприятни.
Затова нашият апел е действително, когато тук се казват някакви аргументи, те да не се възприемат просто ей така, че всеки от нас си защитава корпоративните интереси.
Разказах целия този случай отново, за да видите просто, че твърде често се случва, когато казваме нещо, то да е истина, а не да е нашият частен, личен бизнес – на когото и да е – от тази страна на масата.
Искам да кажа следното. Доктор Христов спомена двете споразумения с двата различни формата. От името на Съюза за стопанска инициатива ние поне едното споразумение във формата 5 плюс 2 сме го издали като книжка и ще го предоставим на всички народни представители в парламента, а не само на членовете на Комисията по труда и социалната политика, за да си го имат на разположение и да си го ползват. Споразумението е направено в джобен формат, за да може да се носи удобно. В него няма никакви прозрения, никакви изключителни откровения. Уверявам ви, че това са неща, които ние предъвкваме вече трета година, а някои – и повече.
Тук мисля, че имаме пълен консенсус що се отнася до изпълнимостта на тези неща, защото на всичкото отгоре те са подписани и от работодателите, и от синдикатите.
Ще завърша с един апел, който звучи така. Молим изпълнителната власт, молим народните представители! Не очакваме абсолютно никакви чудеса. Продължават природните бедствия, продължават всякакви неблагоприятни стечения на обстоятелствата, но ви молим поне не се опитвайте да събирате данъци от дейности, които няма да се случат.
Госпожо министър Масларова, господин председател Адемов, ние знаем вашата лична добронамереност към това, с което ще продължа. Нееднократно госпожа Христова също е подкрепяла тази теза. Тук е и господин Христосков. Аз съм изключително задължен на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, който взе положителна позиция по това, което ще кажа. Направете нещо, което хората да го видят. Освободете инвестициите за подобряване на условията на труд от данъци. Това може да бъде направено. Това е дейност, която няма да се случи или ще се случва много малко, ако не се направи тази стъпка.
Така че, така или иначе, вие тези данъци няма да ги съберете. Освободете инвестициите за условия на труд от данък. Чух тук доктор Кокалов, който вече наизуст знае какво ще кажа аз, а той каза – ваучери. Да, дайте да приложим програмата за работническа прехрана в истинския й вид така, както тя е удобна и на работодателите, и на синдикатите. Тоест, да могат реално да се прилагат ваучерите за хранене, освободени и от данъци, и от осигурителни вноски. Казвам, да, и от осигурителни вноски. По това има положително становище на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, с единственото ограничение тези, които ги прилагат, да не са намалявали заплатите през последните шест месеца. Всички други ограничения да отпаднат и да видим нещо реално.
Имахме какви ли не коментари за акцизите, за корпоративния данък, за това как да се опитаме да компенсираме шока от цените на горивата и т.н. Няма да дискутирам тези въпроси. Направете само тези две неща и ние поне ще смятаме, че действително за тазгодишното бюджетно планиране народните представители и изпълнителната власт са извършили нещо, което е в интерес на цялото общество, а не на някакъв частен корпоративен интерес.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Дечев.
Колеги, очевидно е, че има много хора, които искат да се изкажат. Може би трябва да въведем ограничение във времето. Мисля, че пет минути е съвсем достатъчно за едно изказване.
Има думата господин Пламен Димитров по процедурен въпрос. Заповядайте, господин Пламен Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, Вие казахте, че целта на днешната дискусия, както беше обявена, е действително да бъде платформа за размяна на мнения.
За нас е логично да започнем с мненията, които четем по вестниците, да ги чуем в някаква изчистена фаза или вид, доколкото е възможно, от самите институции. Тоест, молбата ми е Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите, най-вече, да направят някакви въвеждащи експозета, изложения, да съобщят ключови параметри, които да имат все пак някаква рамка за дебата, който ще водим тук. Иначе бюджетът като бюджет наистина не часове, а дни няма да ни стигнат, ако влезем във всички възможни ниши на данъчните, корпоративните интереси, на осигурителна тежест, пенсии, заплати и всичко останало.
Това е моето процедурно предложение, ако е възможно, господин председател.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, ако възприемате този подход, а мисля, че това, което предложи господин Димитров, е разумно, нека да дадем думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Заповядайте, госпожо министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа, представители на различните институции!
Искам да започна с това, че Министерството на труда и социалната политика е внесло своя проектобюджет и плановия си бюджет до 2009 г. още в края на м. август така, както изискваше указанието и срокът за планиране и подготовка на бюджетната процедура.
Истина е, че в максимална степен – държа да подчертая това дебело – в това, което е залегнало в бюджет `2006 на Министерството на труда и социалната политика, почти на 99,9 на сто всички параметри, които са включени в политическото споразумение на тристранната коалиция, която управлява в момента.
Истина е и това, което вие току-що казахте, че не бяхме предвидили, че ще има бедствия повече от четири месеца и половина и не бяхме предвидили такъв шок в ръста на цените на енергоносителите. Това са неща, които не са предвидени и което, разбира се, създава възможност или по-скоро принуди целия екип на Министерството на труда и социалната политика – и аз искам да ви информирам, че тук присъстват и петтимата заместник-министри на министерството, хората, които отговарят по различните ресори – да работим с различни варианти.
Това, което току-що каза господин Димитров, че всъщност четем по вестниците, аз искам дебело да подчертая, че споделянето с журналистите на различни варианти и желания съвсем не значи, че това ще бъде нещото, което ще се случи. И не зная защо толкова яростно и толкова нахъсено се хвърлиха всичко върху това. Да, правителството, коалиционното правителство има своя програма, която е в рамките на четиригодишен период. Да, ние вече имаме много интензивни работни срещи както с представителите на Министерството на финансите, така и с представителите на Националния осигурителен институт, проведохме вече необходимите срещи с нашите партньори – синдикатите, национално представителните организации, срещнахме се с тях, чухме техните виждания, срещнахме се с работодателите.
Имаме своите варианти за работа през 2006 г.
Това, което мога да кажа едно към едно, което е представено на Министерството на финансите, е, че по политиката по заетостта ние предвиждаме средствата, които са необходими за 2006 г. да се увеличат от 204 млн. лв. на 296,606 млн. лв., което означава, че относителният дял на планираните работни места от общия прогнозен брой безработни ще се увеличи с 28 процента.
Това, което искам да спомена тук, е, че ние имаме доста сериозни бележки от страна на работодателите, че има липса на професионална квалификация и практически знания и умения, което затруднява работодателите да си намерят подготвени специалисти за техните дейности. В тази връзка и поради тази причина сме предвидили повишаване прогодността за заемане на работно място почти два пъти спрямо 2005 г., като предвиждаме за професионална квалификация на безработни лица сумата да се увеличи с около 50 лв, тоест, от 450 лв. на 500 лв.
Във връзка с разкриване на нови работни места, защото за нас е изключително важен коефициентът на заетост, който в европейските стандарти е 70 процента, а ние в момента имаме 56 процента коефициент на заетост. Ние предвиждаме, разбира се, по различните програми и в бюджета за активна политика на министерството увеличаване на средствата за насърчаване разкриването на нови работни места чрез субсидиране на заетост в частния сектор със 72 процента, което ще даде възможност да се разкрият 44 процента повече работни места спрямо предвидените в 2005 г.
Искам да кажа няколко думи за една програма, която всички ние достатъчно добре познаваме. Това е програмата от социални помощи към заетост, за която са предвидени за следващата година 111 млн. лв. и се предвижда да бъдат разкрити около 61 хиляди работни места. Ние направихме среща с Националното сдружение на общините в България, тъй като те са основните, които са управляващи и участващи в тази програма, и решихме, че е по-добре да не увеличаваме броя на заетите с четиричасов работен ден, а според кметовете и представителите на бизнеса е много по-добре хората по тази програма да работят на осемчасов работен ден, за да могат да уплътняват своето работно време и да извършват дейностите така, както се изисква. В противен случай се губи твърде много време и ефект от тази програма.
Има и нещо друго, което предвидихме в тази насока. Това е да дадем по-голяма възможност да бъде по-гъвкава, не толкова да поставяме акцента единствено и само върху комунално-битовите услуги, а да създадем възможност за заетост, която да бъде по-трайна и която да дава в определена степен и квалификация и умения.
Казвам съвсем наедро договореностите, които сме постигнали и върху които в момента в Министерството на труда и социалната политика се работи изключително интензивно. Да, на среща с министъра на финансите и неговите представители ние коментирахме – разбира се, и с представителите на Международния валутен фонд – минималната работна заплата да бъде 160 лв. Истината е, че нашето желание би било тя да бъде 170 лв. още през 2006 г., но това са въпроси на разчети. Дебело подчертавам това, не го извеждайте като заглавие на първа страница, че Министерството на труда и социалната политика е определило минималната работна заплата на 170 лв. Това са различни варианти и различни разчети.
Да, истината е, че в разчетите, които сме правили заедно с Министерството на финансите и това ще го потвърди тук и заместник-министър Кирил Ананиев, се предвижда необлагаемият минимум да бъде 180 лв., като той, разбира се, ще ви даде по-подробна информация как ще се разпредели съответно и данъчната тежест.
Искам коректно да ви информирам, че съвсем оперативно заедно с управителя на Националния осигурителен институт господин Христосков, заедно с доктор Адемов, заедно с господин Прокопиев, заедно с госпожа Христова седнахме на една маса, за да мислим по въпросите за пенсиите и коментирахме различните варианти. Точно господин Адемов даде един от вариантите, за който ние ще настояваме и ще държим, защото това е записано в политическото споразумение, е да повишим или по-точно да индексираме пенсиите от 1 януари.
От 1 януари при единия вариант, досегашният – 25 процента от ръста на инфлацията плюс 75 процента от ръста на осигурителния доход – ще ни бъдат необходими 89,6 млн. лв. При другия вариант, който е по-благоприятен за пенсионерите, тъй като очакваме малко по-висока инфлация, предложението е 50 процента от ръста на инфлацията плюс 50 процента от ръста на осигурителния доход, което значи, че ще бъдат необходими допълнително 124,6 млн. лв.
С моите колеги коментирахме също варианта за по-гъвкавите системи за пенсиониране. Всички вие знаете, че до края на тази година изтича срокът, когато висшистите ще имат право да си откупуват по 5 точки. Само че това всъщност е един преференциален текст само за хората с висше образование, което остава в по-деликатна ситуация хората, които нямат такъв образователен ценз.
Затова ние, първо, смятаме, че трябва да отпадне 2005 г. като краен срок и всеки да има право в момента в живота си, в който има възможност – говоря не само за хората с висше образование, а и за хората с различна степен на образование – да откупуват до 5 точки осигурителен принос. В момента работим по различните варианти как това ще изглежда за бюджет `2006 и аз в никакъв случай няма да се ангажирам с конкретни цифри, защото това са твърде динамични показатели и това зависи от желанието и възможностите на самите граждани.
Има и нещо друго, което обсъждахме, което е записано в политическите програми и на трите политически сили, които участват в управлението. Това е намаляване на осигурителната тежест до края на 2009 г. до 6 процента. Обединихме се около становището, че е възможно тук да направим едно рязко, едно шоково, ако можем да кажем така, намаляване на осигурителната тежест и по този начин да осигурим по-широка осигурителна база, да дадем възможност на работодателите и на работещите да се осигуряват, тоест, да изкараме на светло част от сивата икономика.
Господин Адемов каза, че по разчетите, които са направени от Националния осигурителен институт и от Министерството на финансите, това ще струва около 730 млн. лв. допълнително, за които има определен ангажимент, че те могат да бъдат осигурени.
Продължавам нататък – що се касае до работните заплати.
Много ясно и много категорично в политическото споразумение е записано “еднократно значително повишаване на доходите при спазване възможностите на фиска”. И от тази гледна точка ние споменахме, че би било добре и нормално при повишена производителност на труда, при възможности на фискалната рамка за 2006 г. заплатите да се повишат двукратно – едни път с традиционното, с което се увеличават, и, ако има възможности, действително да се изпълни и това политическо споразумение. Нищо, извън рамките на това, което е договорено, което е поето като ангажимент от българските избиратели, не е променено.
Искам да кажа и няколко думи в областта на социалното подпомагане. Независимо, че тук, до мен са и госпожа Иванка Христова, която всъщност е и съответният ресорен заместник-министър, искам да ви кажа, че в проекта на бюджета, който сме внесли, за финансово обезпечаване на програмата за предоставяне на социални помощи при диференциран подход, през 2006 г. са заявени 130 млн. лв. За реализация на програмата “Подпомагане на семействата с деца” са предвидени 284 млн. лв. Увеличението спрямо 2005 г. е с 20,2 млн. лв. и се дължи на разработен вариант, при който да се увеличат месечните помощи за деца от 18 на 20 лв., а за помощите за деца с трайни увреждания от 36 на 40 лв.
По програмата за интеграция на хората с увреждания заложените средства са в размер на 155 млн. лв. и програмата предвижда да обхване около 400 хил. души с увреждания, от които 20 хиляди деца с увреждания.
Тук искам да направя една скоба и да кажа, че по разчетите за 2005 г. се очакваше хората с увреждания, които ще се нуждаят от тази програма, да бъдат около 200 хиляди. За съжаление практиката показа, че до момента тези, които са подали молби и имат право да се ползват от тези параметри на закон, са вече над 370 хиляди души. Затова Министерството на труда и социалната политика предвижда едно такова чувствително нарастване на средствата в тази насока.
Няма да навлизам повече в детайли, тъй като това са все параметри, които ние в момента обсъждаме. Разбира се, че не би трябвало да се сърдите и не би трябвало в никакъв случай да поставяте под съмнение коректността на екипа на Министерството на труда и социалната политика, който иска с ресурса, с който разполагаме, средствата, които са предоставени в областта на социалната политика, да се използват максимално ефективно.
В тази насока искам да ви кажа, че ние започваме пилотно в седем общини реализиране и на още едно друго направление от политическото споразумение – да предоставяме част от социалните помощи във вид на услуга – дебело подчертавам това – а не във вид на натура. Просто държа да се запомни това. Мисля, че е недопустимо за специалистите това да не го разберат. Става въпрос ефективно да се използват средствата, особено в онези семейства, в които децата растат в маргинална среда и вместо парите да отиват незнайно къде, защото имаме много такива оплаквания, социалните специалисти да правят анкети и с парите за социално подпомагане ние да заплащаме таксата в детската ясла и детската градина на тези деца.
Мисля, че в това отношение обществото няма да протестира, защото по този начин се създава една реална предпоставка за социализиране на част от децата, които растат в маргинална обстановка и знаете чудесно за какво и за кого става реч.
С Националното сдружение на общините в България обсъждахме и още нещо, което също е важно – да търсим вариант социалните помощи да се дават за хора работоспособни, здрави, кадърни, да се дават тогава, когато те са си отработили не по-малко от пет работни дни. Аз искам да ви попитам ще бъдете ли против това? Кога получавате вие работните си заплати – в началото на месеца или след като е отработено това, което трябва да отработите?
Тоест, навсякъде се поставя въпроса, че тези до пет работни дни, които са всъщност не по-малко от пет работни дни, не ни ограничават и трябва действително да използваме в максимална степен този трудов потенциал, който няма възможност да бъде включен в някаква програма на заетост, а в същото време има нужда от социално подпомагане. Но социално подпомагане – просто така някой да живее с мисълта, че всеки месец ще се реди на опашката, по това ние всички трябва да се консолидираме около премахването на професията “безработен, който регулярно си получава социалните помощи”.
Най-общо и най-кратко това е, което сме разработили и което правим в момента. Министерството на труда и социалната политика вече има приет устройствен правилник, имаме и нова институция – нова дирекция, която ще се занимава с демографските проблеми и социалните инвестиции, имаме нова дирекция по политиката на доходите, политиката на границата на бедността и гарантирания минимален доход, тоест, нещо, за което вие ни критикувате.
А що се касае до ваучерите, при обсъждането със синдикатите – с КНСБ и с КТ “Подкрепа” – ние бяхме ясни и категорично казахме, че тази година ще направим всичко възможно това искане от тяхна страна да бъде реализирано.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на министър Емилия Масларова.
Господин Ананиев, Вие сте представител на Министерството на финансите. Вероятно Вашата позиция е изключително чакана и ценна. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожо министър, уважаеми дами и господа! И аз искам да оценя по достойнство днешната среща най-малкото поради три фактора.
На първо място, знаете, че социалната политика и въобще социалната сфера като част от държавния бюджет е основен приоритет. Тази сфера дава около 34 процента от разходната част на държавния бюджет и около 13,5 процента като част от брутния вътрешен продукт. Така че днешният разговор е изключително важен за формирането на тази политика през 2006 г.
На второ място, аз съм изключително удовлетворен от тази среща, тъй като така си и представях – че ще се засегнат до този момент не напълно, но един много по-широк спектър от въпроси, тоест, ще се опитаме да обхванем цялата социална политика, а не да разговаряме за отделни проблеми и въпроси, които няма да моделират и да формират облика на тази социална политика.
На трето място, смятам, че едно такова събиране и обсъждане преди правителството да е взело крайните решения е изключително важно, тъй като на тази среща ще чуем всички страни, които участват в диалога. Най-важното според мен е, че трябва не само да оформим своята позиция по отделните елементи на социалната политика, но и трябва да определим приоритетите в тази социална политика, тъй като от това, което каза министър Масларова, ние разбрахме, че по редица елементи от социалната политика се правят много сериозни предложения. Сигурно те са и добре аргументирани.
Но, ако съберем целия ресурс на тези предложения, то сумата ще клони към няколко стотин милиона лева допълнителни пари и трябва да видим дали всички тези политики могат да бъдат включени едноразно в бюджета за 2006 г., тъй като тогава този процент, за който говорих преди малко, би отишъл може би до половината от бюджетните разходи, които ние заделяме ежегодно.
В този контекст искам да ви кажа, че за мен най-важното е да подредим нещата по важност, по приоритетност, за да можем и ние като представители на правителството да се опитаме да решим най-важните от тях.
Безспорно моята позиция е много по-деликатна отколкото позицията на министър Масларова, тъй като тя изрази съвсем правилно вижданията на Министерството на труда и социалната политика, а аз някак си трябва да погледна нещата малко по-отгоре – от гледна точка на държавата като цяло.
Може би трябва да кажа за някои от основните параметри на бюджета, които на този етап са известни. Искам веднага да се обърна към социалните партньори и най-вече към синдикатите и да им кажа, че това, че днес няма никакви справки, поставени на масата, не е толкова страшно. В момента правителството формира своите основни политики, формира своите основни показатели и фискални цели, които ще преследва през следващата година. Тези неща ще бъдат ясни в един период, който няма да е толкова дълъг – до една седмица, и тогава вече ние ще имаме и втора, и трета среща, на които можем да говорим за конкретните показатели и конкретните политики в областта на социалната сфера и тяхното подреждане по приоритетност.
Засега мога да кажа няколко цифри, които се обсъждат в правителството. Разбира се, винаги дефицитът е основа в разглеждането на фискалната политика. Това не е самоцел, това е свързано с това, което ни предстои през следващите години до присъединяването на България към Европейския съюз. Ние трябва да гледаме напред и за бюджета за 2007 и следващите години, така че бюджетът като цяло трябва да бъде подготвен да поеме тези нови разходи в рамките на изискванията от Маастрийхт в размер на 3 процента бюджетен дефицит.
Второто нещо, което се дискутира и около което също има определено обединение в правителството, е размерът на разходите, които да бъдат заложени като процент от брутния вътрешен продукт и този процент варира около 40 процента и той е заложен и в политическите програми на основните политически сили, които формират правителството.
Бяха поставени на обективно обсъждане някои други въпроси, например с какъв брутен вътрешен продукт работим в момента, макрорамката, в която е заложен. Един от елементите е именно брутният вътрешен продукт. Ние предвиждаме той да възлезе около 45 млрд. лв., като на тази база се измерва и съответният размер на разходите.
Инфлацията до този момент, до тези два шока, които се получиха, беше предвидена да бъде 3,9 в края на годината и 3,7 средногодишна инфлация. Явно ще направим съответната преоценка. По всяка вероятност последните предвиждания ще надхвърлят цифрата от 5 на сто. В момента работим по този въпрос.
За реалния растеж – между другото това пропуснах да кажа, като казах размера на брутния вътрешен продукт – предвиждаме да бъде около 5,5. Надяваме се да се получи и по-добър резултат, но това е равнището, около което на този етап сме се обединили.
Друго, около което има обединение освен макроикономическите показатели, влизайки в областта на приходната част, това, за което спомена и госпожа Масларова, около 5 – 6 процента е дискутираното намаление на осигурителната тежест. Не мога да кажа твърдо колко ще бъде, тъй като правителството ще прецени точния размер. Може би, ако е 6 процента, така, както се каза преди малко, сумата, от която ще се лиши бюджетът, ще бъде по-малко от 730 млн. Мисля, че това ще бъде около 630 и 650 млн. лв. ще бъде. Но това е една сигурна посока, в която върви правителството.
За корпоративния данък на този етап се смята, че би трябвало да се запази неговото равнище.
За данъка върху общия доход се обсъжда една схема, при която действително необлагаемият минимум се предвижда да бъде 180 лв., като скалата се опростява и то най-вече пада най-ниската ставка, която вече не играе своята роля и се отива на три равнища: от 20, 22 и 24 процента.
Разбира се, всичко това е една прогноза, която ще се обсъжда с минимална работна заплата от 160 лв., не защото имаме само такава договореност с Международния валутен фонд, а защото през миналата година ние си позволихме да вдигнем значително минималната работна заплата и смятаме, че темповете не трябва да вървят с такива размери в контекста на общата политика по доходите, която се провежда.
Не бих желал да навлизам в коментари на отделните предложения, които направи госпожа Масларова, защото би трябвало да минаваме през тяхното остойностяване и оттам да предричам предварително като заместник-министър и като експерт неща, които са политически решения. Мисля, че Министерският съвет в рамките на тези седем дни, за които ви казах, ще даде ясен отговор и ясен сигнал не само по фискалната политика, за която говорих като представител на Министерството на финансите, а и като определени приоритети в бюджета за следващата година.
Освен че социалната политика е приоритет и то изключително важен, на едно от първите места трябва да излезат като приоритет и необходимите средства за европейска интеграция, необходимият ресурс, който трябва да осигурим във връзка с щетите и бедствията, които няма да могат да бъдат покрити през тази година. Необходим е сериозен ресурс и по отношение на реформата в съдебната власт. Критичното състояние, в което се намира системата на здравеопазването, изискванията, които се поставят пред Министерството на земеделието и горите в контекста отново на европейската интеграция, изграждането на разплащателната агенция – това са доста неща, на които трябва да се намери баланс в рамките на бюджетните параметри, за които аз ви споменах.
Трябва да ви кажа, че маневреността на бюджета не е много голяма. През последните няколко години разходите, които се правят като отчет, надхвърлят 40 процента, стигат до 40 – 42 процента, което означава, че при положение, че в приходната част ще дадат сериозно отражение намаляването на осигурителните вноски и изменението на скалата на данъка върху общия доход, ресурсът, който ежегодно се получава като едно сериозно преизпълнение на приходната част, не може да бъде очакван през следващата година. Тоест, не можем да имаме очаквания: дайте сега да си приемем бюджета, а пък всички проблеми, които ще излязат по линията на изпълнението на бюджета, в края на годината ние ще можем да ги решим, понеже ще имаме много по-голямо преизпълнение и оттам ще решим проблемите и в здравеопазването, и в общините, и т.н. – всички тези неща, които излизат в края на годината.
В този контекст смятам, че преструктурирането на основните системи, които формират държавния бюджет, е изключително важно. Този процес просто вече няма как да бъде отлаган, тъй като, ако в бюджета за 2006 г. не бъдат заложени мерки по отношение на тяхното преструктуриране, няма да бъдем в състояние да вървим по този път, по който сме вървели досега и да решаваме с еднократни мерки трудната ситуация, в която изпадат тези системи.
Разбира се, ако има някакви допълнителни въпроси, аз съм готов да отговоря дотолкова, доколкото мога, разбира се, да взема отношение преди правителството да се е произнесло по тези неща. Но бих искал да изразя своята увереност, че след тази среща, която я провеждаме днес, в много по-детайлни разсъждения, с много по-конкретни цифри ние ще проведем поне още една такава преди правителството да приеме на свое заседание проектобюджета, който до 30 октомври трябва да внесе в Народното събрание, като потвърждавам още веднъж, че ние ще направим всичко възможно да спазим законовия график, който е предвиден със Закона за устройството на държавния бюджет.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Ананиев.
Може би е ред на господин Христосков, управителят на Националния осигурителен институт. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожо министър, дами и господа народни представители, колеги! Госпожа министър Масларова вече изложи политическата воля и специално желанието на Министерството на труда и социалната политика да бъдат индексирани пенсиите от началото на следващата година, като посочи конкретните разчети.
Към това аз бих могъл само да добавя едно послание на всички пенсионерски организации от 1 октомври – Денят на възрастните хора. В Кодекса за социалното осигуряване има една добавка за хората, които са над 75-годишна възраст. Тази добавка беше изядена от инфлационните процеси през 90-те години и сега е равна на обидните 15 ст. Дори административните разходи за нейното изчисление са по-високи. Така че мисля, че тук с господин Ананиев споделихме, че трябва да се направят конкретни разчети и при финансова възможност тази цифра също трябва да бъде променена.
Естествено това е въпрос на съчетаване на политика в Министерството на труда и социалната политика, защото тази група пенсионери също са обект и на социална подкрепа от системата на социалното подпомагане.
Това е по разходната част.
Когато говорим за размера на пенсиите, тъй като всички ние ежедневно контактуваме с възрастните хора, трябва да имаме предвид, че проблемът е с разходите, които те имат за лечение, за лекарства. Аз мисля, че посоката на подобряване на здравеопазването и въобще на реформите в здравеопазването биха облекчили бюджета на възрастните хора и това също е един много голям резерв за подобряване на жизнения им стандарт.
По приходната част и специално за политическата воля, за политическия ангажимент да бъдат намалени осигурителните вноски.
Националният осигурителен институт естествено е направил конкретните разчети. Както се спомена, работи се с различни варианти.
Господин председател, на мен ми се иска на този форум все пак да си кажем и някои истини, защото непрекъснато в последните години в общественото пространство се лансира тезата за осигурителната тежест и, че тя, едва ли не, е единствената причина за ниската конкурентноспособност на българския бизнес. Пред мен е една справка за размера на осигурителните вноски в страни-членки на Европейския съюз, в това число и новоприсъединилите се. Трябва да кажа, че България не е единствената страна с висок размер на осигурителните вноски. Ето например в Белгия този размер е 37,94, в България е 42 процента, в Германия е 39,12, в Гърция – 43,06, в Италия – 40,41, в Люксембург – 34,0, в Холандия – 43, в Португалия – 34, но здравеопазването е бюджетно финнасирано. От новоприсъединилите се страни в Полша този процент е 43,22, тоест, по-висок отколкото в България, в Чехия – 45,9, в Унгария – 38,7.
С тези данни, които цитирам, не искам да кажа, че ние не споделяме тревогите на бизнеса по отношение на възможността да плащат навреме осигурителните вноски. Но все пак искам да кажа, че трудовият фактор и осигурителните вноски не са единственият резерв. Намалението не е единственият резерв за подпомагане на бизнеса в България. Българският бизнес има проблеми, свързани с остарелите технологии, с мениджмънта. Знаем все пак кои са хората, които управляват и които са в бордовете. Проблемите са свързани и с маркетинговите пазарни позиции. Той е обременен и откъм бюрократичните процедури по регистрация, лицензиране и т.н. Обременен е изключително и от охраната и сигурността. Има над 350 хиляди души охранители. Ако средно издръжката на един охранител е 500 лв., месечно бизнесът харчи около 120 млн. лв. само за охрана.
Така че тези фактори също трябва да бъдат сложени на масата, когато се търси резерв за облекчаване на бизнеса, в това число и така наречената осигурителна тежест.
Вече беше споменато, че намаляването й с 6 процента ще струва между 630 и 650 млн. лв., това, което председателят на Комисията по труда и социалната политика цитира заедно с кумулативното увеличаване на пенсиите от 1 януари 2006 г., тоест, индексацията, която се правеше от 1 юли до тази година.
Като казах, че осигурителният институт подкрепя една такава макроикономическа политика на намаляване на преките данъци, в частност – осигурителните вноски като квазиданъци и съответно намаляване на цената на труда със стимулиране търсенето на труд на пазара на труда, искам да кажа, че ние трябва да направим при това положение преоценка на стратегията, на базата на която беше извършена пенсионната реформа. Защото много пъти в общественото пространство, в парламента се задава въпросът: кога Националният осигурителен институт ще излезе на плюс, кога няма да има дефицит в Националния осигурителен институт?
Разчетите, които правихме през 2000 г., не включваха намаляване на осигурителните вноски. Те не включваха и една поредица от облекчения, които бяха направени през последните години за бизнеса, в освобождаване от осигурителни вноски върху обезщетенията за временна неработоспособност, от намаляване на вноската за фонд “Безработица” с 0,5 процента за сметка на новия фонд за гарантиране на вземанията и т.н.
Аз имам пред себе си конкретни разчети до какво намаление на приходите в Националния осигурителен институт водят тези отстъпки – трипроцентни намаления – през 2001 г. на вноските за фонд “Пенсии”. Всичко това кумулативно е над 600 млн. лв. загуби в приходната част на Националния осигурителен институт. Едновременно с това под обществен натиск или пък по предложение на народни представители бяха направени промени и в разходната част. Промени се базата, от която се изчисляват пенсиите от последните 12 месеца преди пенсионирането, а не от предходната година, тоест, повиши се доходът, от който те се изчисляват, и т.н.
Всичко това кумулативно означава загуба за Националния осигурителен институт от порядъка на около 650 млн. лв. Това е равно точно на сегашния дефицит. Дори за тази година дефицитът по бюджета е 623 млн. лв., но той ще бъде поне с 60 – 70 млн. лв. по-нисък. Той ще бъде около 550 млн. лв.
С това искам да кажа, тъй като тук е и ексминистър Иван Нейков, че пенсионната реформа и стратегията за излизане на плюс през 2006 – 2007 г. на практика е изпълнена, ако не бяха направени тези разчети. Сега с намаляването на осигурителната тежест и компенсирането на тези суми с бюджета вече не трябва да се говори за ликвидиране или намаляване на дефицита в Националния осигурителен институт. Тоест, дефицит във фонд “Пенсии” не е в института, поради което много моля и народните представители, и представителите на бизнеса, и на синдикатите, а и на медиите вече да престанат да се занимават с този въпрос – че стратегията е невярна или нещо подобно.
И последното, което искам да кажа, е за тази политическа стъпка за облекчаване на бизнеса с 6 процентни пункта или пък други варианти, които също така са предложени. Аз лично, наблюдавайки поведението на бизнеса през последните години, в резултат на тези поредица от облекчения, които получиха, мога да ви кажа, че няма да има автоматична реакция в повишаване на работните заплати и в повишаване на събираемостта. Всички резерви, които съществуваха, смятам, че в много голяма степен ние ги изстискахме чрез регистрацията на трудовите договори и чрез минималните осигурителни прагове.
Така че при всички случаи Националният осигурителен институт трябва да бъде на 100 процента компенсиран в своя бюджет със субсидия за намалената осигурителна тежест, която естествено ще даде ресурс на работодателите. Възможно е в следващите години да се прояви ефекта в посока на разкриване на работни места, тъй като има известен лад за това. Възможно е и да се стигне до повишаване на заплатите, но аз лично съм песимист в това отношение.
По разчети на Българската стопанска камара взаимните задължения между бизнеса са около 40 млрд. лв. Освободеният ресурс от около 650 млн. лв. е съвсем нормално първоначално да отиде за разчитане на задълженията с контрагентите, а не за повишаване на заплатите. Това е съвсем нормална реакция. Ето защо смятам, че това няма да доведе до повишаване на събираемостта или пък до повишаване на заплатите. Естествено българският бизнес се нуждае от тази глътка въздух, включително и по тази линия с осигурителните вноски.
Последното, което искам да споделя, е това, че аз лично съм привърженик на по-радикален вариант, тъй като понятието осигурителна тежест е неправомерно по отношение на това, че всички осигуровки и всички суми, които Националният осигурителен институт събира, близо 99 процента от тях се връщат при същите работници и в семействата на същите предприемачи и т.н., защото това просто са суми, които се преразпределят. И това е правомерно дотолкова, доколкото сега работещото поколение и бизнеса са натоварени с това, че плащат стари грехове, че не са създавани още през 80-те години буферни фондове, резервни фондове и т.н., които да компенсират сегашния висок разход за пенсии заради застаряване на населението, заради емиграцията и т.н.
Затова смятам, че държавата е по-добре да се включи като осигурител за известен период от време с външен ресурс, а не с пари от данъци, за да може наистина да реши пози проблем с осигурителната тежест и специално с така наречения “пенсионерски товар”, колкото и грубо да звучи тази фраза.
Освен мисля, че отсега трябва да мислим за създаването на един такъв буферен фонд. Дали той ще бъде наречен “сребърен” или нещо друго, няма значение. Но отсега трябва да мислим сериозно, защото по-нататъшното намаляване на осигурителната тежест не е правилната политика в това отношение. Тя променя, изкривява пенсионния, осигурителния модел, осигурителните отношения в България.
Връщам се към началния си пункт – че не са високи осигурителните вноски в България – че в България осигурителните вноски не са най-високите. Това ще го подкрепя с един факт. Чуждестранните инвеститори в България плащат всички осигурителни вноски коректни и плащат работните заплати навреме. Абсолютно навреме. В Интернет-страницата на НОИ можете да видите кои са най-добрите осигурители в България, най-коректните осигурители по различни групи. Повечето от тях са чуждестранни инвеститори.
Така че нека да търсим облекчение и решение за бизнеса не само по линията на осигурителните вноски, но и по останалите сфери, както вече посочих.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Христосков, особено за тезата, която беше развита във връзка с участието на държавата. Знаете, че има един такъв законопроект, внесен от колегите от СДС, където се предлага 35 процента да бъде делът на държавата при внасянето на осигурителните вноски – 35 процента да бъдат от работодателя, респективно 30 процента от осигурените лица. Вие правилно отбелязахте, че за тази промяна е необходим един финансов ресурс в размер на близо 1 млрд. и 200 млн. лв. Ако такъв ресурс се намери, може да се мисли за реализирането и на тази теза. Очевидно е, че с възможностите на българската държава към този момент това трудно би могло да се случи.
Уважаеми колеги, чухте мнението на институциите. Заповядайте, така, както предварително бяхте заявили вашето участие – както искате, така се подредете – заповядайте.
Господин Дулевски, заповядайте. Имате думата председателят на Икономическия и социален съвет господин Лалко Дулевски.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съжалявам, че се наложи да прередя господин Тебеян. Ще Ви помоля веднага след мен да му дадете думата. Но се оказа, че в 12,00 ч. с някои от тук присъстващите и напусналите залата колеги трябва да бъдем при господин Пирински. Затова пожелах да взема думата малко по-рано и накратко.
Господин председател, госпожо министър, дами и господа народни представители, колеги! Първо, искам да изкажа моите поздравления за това, което направихте днес, доктор Адемов, да срещнете тук в тази зала – независимо от резултата, но все да се започне една дискусия по бюджета – хора от различни сфери на обществото.
Аз не мога да не кажа обаче още тук и още нещо, както и да прозвучи това. Господин Пирински по Ваше предложение, по предложение на председателя на Комисията по труда и социалната политика вече сезира Икономическия и социален съвет за становище по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, касаещо промяната на източниците за финансиране на осигурителната вноска.
Искам да Ви благодаря наистина, защото на мен като председател и на моите колеги ни беше много трудно да обяснявам и на изпълнителна, и на законодателна власт, че Икономическият и социален съвет не е научно-изследователски институт, за да прави разработки, а европейската практика е, че Икономическият и социален съвет е гражданският форум, към който да се обръща за становище изпълнителната и законодателната власт.
По отношение на бюджета. Слушайки тези разговори и очаквайки какво ще стане след малко тук, аз знам, че ще започнем да спорим за конкретни цифри, за конкретни направления, за конкретни проблеми и това е нормално. Господин Ананиев го предрече. Аз обаче мисля, че има нещо, което трябва да изчистим в традициите, които вече са петнадесет – шестнадесет годишни, за да има ефект от всичко това.
Аз на държавния бюджет гледам като на обществен бюджет. За мен това е бюджет на обществото. То е бюджет на обществото като източник на финансиране и на обществото като бенифициент. Аз на държавния бюджет гледам като на семейния бюджет. Никога в едно семейство парите не стигат. Всички искат да харчат: и съпругът, и съпругата, и децата. Но семейството в България при тези оскъдни доходи въпреки всичко сяда на масата, постига консенсус и се разбира: съпругът се лишава от автомобил, жената от нещо друго, но осигуряват средства да изучат децата си или, ако трябва, осигурява средства за лечението на болен човек. И, забележете, българското семейство като че ли е по-мъдро понякога от всички нас и с тези оскъдни средства то успява да преразпредели този оскъден бюджет и да съществува, да решава жизнено важни проблеми.
Аз говоря откровено, не персонализирам това правителство, онова правителство – вече 16 – 17 години. Настъпва октомври – ноември и на обществото, на социалните партньори, на всички започват да се предлагат цифри. Какви цифри? Цифри за доходи, за инфлация, за това, за онова, касаещи живота на хората с 5 –10 – 12 лв. или, както каза господин Йордан Христосков, за обидните 15 ст. С това живота на хората не се променя и това трябва да го разберем. Ако семейството от този оскъден бюджет беше харчило за всичко по малко, нямаше да съществува вече.
Крайно време е обществото да се консолидира, крайно време е и властта да разбере, че това е бюджет на обществото и своевременно, още през пролетта да започне да води диалога с обществото за проблемите, които обществото иска да реши с този бюджет. Защото след проблемите, не друг, а обществото трябва да определи приоритетите. На всички нас е ясно и на колегите от пенсионерските организации е ясно, че средствата не стигат за всичко. Но ние трябва да седнем на една маса и да се разберем за следващата година с кое ще направим компромис, уважаеми приятели. Искаме ли по-добро здравеопазване, искаме ли повече заетост, искаме ли по-високи пенсии, с нещо трябва да се направи компромис, защото пари за всичко няма. Ако вървим по малко за всичко, това е жив популизъм и никакъв ефект няма да се получи.
Затова за мен бюджетът трябва да има своята философия, своята политика. Много по-рано правителството, законодателната власт трябва да води широкия обществен диалог, да определи проблемите, а България крещи от проблеми и няма нищо страшно те да се сложат на масата. Те не са персонални, не могат да се обвиняват Х, У, Z. Това са обективни проблеми в нашето развитие. Да се идентифицират приоритетите – какво е възможно в следващата година да се реши от един или два проблема – здравеопазване и заетост ли – за сметка на друго? Но да се получи общественият консенсус по тези въпроси и да не стреляме след това други цифри и да искаме нещо друго. Да кажем: следващата година ще решим този и този проблем, по-следващата – други проблеми. Така трябва да постъпим, ако искаме въобще да решим проблемите.
И тогава идва ред на господин Ананиев и на господин Орешарски да ни кажат какви са парите, които могат да ни се предложат. Ние днес трябваше да говорим за приоритети, а не за съотношения, за политики по тях. Могат ли да обезпечат финансово тези политики, не могат ли и как ще гарантират финансовата стабилност на страната, за което винаги трябва да мислим.
Това не се случва. То не можеше да се случи сега и предвид политическата ситуация, времето за създаване на бюджета, консултациите. Но аз се надявам, че това ще се случи от следващата година.
Има и още нещо. Ако има приоритет, който усещаме днес, ние все пак трябва да излезем с консенсус по един или два приоритета, за които трябва да се правят политики по този бюджет. Един такъв приоритет е заетостта. Поне така аз го усещам. Намаляването на осигурителните вноски, въпреки съображенията на господин Христосков, които разбирам, е елемент за стимулиране на заетостта. Това, което изложи госпожа министър Масларова за увеличаване на активната политика, особено за субсидиране на работни места, е елемент от активната политика по увеличаване на заетостта. Но едва ли тези два елемента покриват политиката.
Нека водим големия дебат. Всички политически сили преди изборите заявиха 200 – 300 хиляди нови работни места. Нека те да се обединят, нека да ни предложат политиките. Ние също имаме идеи. Тогава да видим в рамките на този оскъден ресурс дали не може да има преразпределение на ресурса, за да постигнем по-голям ефект, защото ние не знаем де факто за какви политики става въпрос в момента. Предполагам, че бизнесът не знае това.
Второ, България крещи от големи проблеми. Страшен проблем ще бъдат демографските проблеми, образованието ще ни се върне като бумеранг. Отделете средства и вкарайте тези 40 хиляди деца, които напуснаха миналата година българското училище иначе това ще бъде трагедия за поколенията на нашите деца. Те трябва да влязат в училище. Ако трябва, домове да им се създадат. В Европа и в света има законодателства за добро родителство. Щом не могат да гледат децата си, щом ги изкарват на улицата, има приюти, има редица начини за тяхното добро отглеждане и т.н. Този въпрос трябва да се реши. Той ще ни се изсипе като бумеранг през следващата година.
И накрая искам да кажа, че аз съм оптимист, че от началото на следващата година заедно с Икономическия и социален съвет като законодателна форма точно за тази цел ще започнем този диалог. И го казвам това по няколко причини. Аз вярвам в думите на министър Орешарски, казани по “Всяка неделя”, когато влязохме в диалог с него. Когато аз развих подобна логика, той се съгласи напълно и каза: тази година е късно, но догодина аз ще бъда първият, който ще влезе в този съвет и на много по-широк форум, ние ще поканим много повече участници и ще започнем да дебатираме по проблеми, приоритети, политики преди да започнем с числата.
Второ, аз вярвам на министър Емилия Масларова, която многократно е заявявала своя интерес и своите желания за този дебат в Икономическия и социален съвет, вярвам, че тя ще подкрепи една такава инициатива, както и министърът на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров. Убеден съм напълно в това и по отношение на господин Адемов, за госпожа Христова – също.
Мисля, че сега е моментът след цифрите, които ще се дадат, след всичко, което ще стане, да сложим на масата ясно този проблем – че преди да се говори за конкретни цифри, преди да поставяме в неудобно положение заместник-министър Ананиев, защото да, така е, но той не каза колко ще ни струва европейската интеграция, защото, ако ви каже тази цифра, може би ще преосмислим има ли средства за това или онова. Искаме ли да влезем в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.? Това струва пари. Искаме здравеопазване – това струва пари. Но какви са приоритетите? Подкрепете с консенсус обществото.
И завършвам пак със същото. Нека всички – ние сме, разбира се, обществото, представители на обществото – политици, изпълнителна власт, законодатели да бъдат така мъдри, така жилави и така здрави, както е българското семейство, което оцелява, и българският пенсионер, който оцелява при тази оскъдица. Така, както те постигат този консенсус, така да постигаме и ние консенсуса в обществото.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Дулевски. Но Вие изброихте страшно много приоритети и не знам как ще се обединим около най-важните от тях. Аз не виждам някой, който да не е важен или достатъчно важен. Все пак така се правят политики с приоритети.
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда кратък и конкретен.
При сегашните равнища на данъчните ставки България е съпоставима с другите новоприети страни-членки на Европейския съюз и значително по-ниски са ни данъците, отколкото в Западноевропейските страни.
Въпреки това през миналата година държавният бюджет беше преизпълнен с 1,5 млрд. лв., а тази година до м. юли сме с преизпълнение от 1,3 млрд. лв. и се очаква да стигне 2 млрд. до края на годината, докато в същото време осигурителната тежест е на второ място по височина в Европа. Примерът, който даде господин Христосков, че чуждестранните инвеститори плащат най-високите заплати и осигуровки, безспорно е верен. Но за тях при тези равнища на заплатите в България това е смешно малко. Просто за тях не е проблем при тези ниски равнища да заплащат спокойно и по-високи заплати и осигуровки, отколкото в другите български предприятия.
За друго обаче е прав господин Христосков – че нашата осигурителна система не може да се самофинансира никога. Защо? Затова, защото ние сме единствената страна в света, където на 1 работещ се пада 1 пенсионер, където демографските прогнози са страшно неблагоприятни, което означава, че в най-близко време това съотношение ще се влошава все повече и повече.
Тоест, това, което очаква Западна Европа - след 50 години да постигне съотношение 1 : 1 – ние вече сме го достигнали. Ние имаме ниска раждаемост, голяма емиграция на млади хора. Това неизбежно ще доведе до там, че освен осигурителни вноски, системата трябва да се финансира и от данъци.
При това положение ние казваме: по-добре запазете данъчните ставки, но намалете повече осигурителната тежест. Достатъчно ли е това 6-процентно намаление? Искам да кажа, че ценовият шок на горивата, енергията, природния газ напълно ще компенсира това 6-процентно намаление, дори да го доведе до по-голямо нарастване на производствените разходи въпреки това 6-процентно намаление.
Освен това бих препоръчал да не се разглежда вариант на увеличение на минималната работна заплата над 160 лв. Има отрасли, където изобщо не е проблем това и това показаха преговорите за осигурителните прагове. Но има и такива отрасли, където това е факторът за конкурентноспособност. Вземете шивашката промишленост, където работят стотици хиляди души и която ще бъде подложена на силната конкуренция на азиатския внос. Също така действително на това ниско равнище са заплатите, да речем, в дървопреработващата и мебелната промишленост, в селското и горското стопанство.
Ние правим една обща минимална работна заплата за страната. Тя трябва да бъде в състояние да бъде изплащана и в отраслите, които са в най-тежко и най-неконкурентноспособно положение. Иначе стотици хиляди хора ще бъдат съкратени.
Ефектът от промените в осигурителните вноски и данък общ доход, така, както са проектите за 6-процентно намаление – 180 лв. необлагаем минимум – ние го сметнахме. Ще ви предам тези цифри. Те показват, че общият ефект върху чистата сума, която остава в работника, за заплати, които са от 230 лв. нагоре, е около 8 лв., за заплати от 200 лв. – около 7 лв., за заплати от 180 – 3,57 лв. Тоест, ефектът, който ще се получи, безспорно ще породи проблем доколко тази чиста сума би могла да компенсира увеличението на цените, което се очаква.
От друга страна обаче, сметките също така показват, че по-голям ефект върху ниските доходи има намалението на осигурителната тежест, отколкото данък общ доход. Ще ви дам веднага един пример. При сегашната минимална работна заплата от 150 лв. данъкът е 2 лв., личната осигуровка е 18,67 лв. Тоест, намалението на осигуровките действа в по-голяма степен за увеличаване на нетния доход на работниците с ниски доходи.
При новите данъци и осигуровки по този проект размерът на данък общ доход ще достигне личната осигуровка едва при заплати от 600 лв. За всички по-ниски заплати личната осигуровка е по-голяма, отколкото данък общ доход, който плаща работникът.
Затова, ако има възможност за по-голямо намаление на осигурителната тежест, то е за предпочитане, включително дори необлагаемият минимум да не бъде, да речем, 180 лв., а да бъде 160 – 150 лв. и това ще се отрази по-благоприятно на ниските доходи.
Накрая искам да поставя един последен въпрос – за тавана на пенсиите. Този таван ние го запазихме не толкова по финансови съображения. Премахването му не струва много. Ние го запазихме заради справедливостта, че, ако един човек се е пенсионирал през 1997 или 1998 г., той представя доход само за три години, които си е избрал. Хората, които примерно през 1994, 1995, 1996 са получавали много високи заплати, може през целия си друг трудов стаж да са се осигурявали на ниски суми, но те получават някаква грамадна пенсия, която не са заслужили.
Сега обаче тече дванадесета година, тоест, пенсионер, който сега се пенсионира, представи осигурителен доход за 12 години, питам защо и за него има таван. Не трябва ли да въведем един граница и да кажем: този, който се е осигурявал на висок доход шест, седем, осем години, за него таван вече да няма.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Тебеян. Господин Тебеян, единственото, което не чух от това, което казахте, е дали намаляването на осигурителната тежест ще доведе до повишаването на доходите. Има ли някаква връзка между едното и другото?
Има думата господин Пламен Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Аз ще бъда максимално синтезиран, за да не отегчавам колегите. Това, което чухме от господин Ананиев и от госпожа Масларова, всъщност не ни дава кой знае каква допълнителна храна за размисъл. Но въпреки всичко то беше полезно като една още първоначална рамка за дебата.
Искам да припомня още веднъж на управляващата коалиция, че това, което казаха двама президенти на синдикатите, пък и от страна на работодателите, е нещо, изключително важно. За първи път в България има подписани споразумения между работодателите и синдикатите по икономическите и социални параметри за следващите четири – пет години. Ако при всичката логика партийният елит не възприема това като изключително важен знак и послание, мисля, че ще бъде огромна грешка.
Всичко това, което чуваме тук за договаряне вътре в управляващата коалиция за фискалните цели на бюджета, за социалните му цели и каква щяла да бъде рамката и т.н., пък после пак да стигнем до социалните партньори, ще бъде, уверявам ви, погрешен ход, който правим 15 – 16 години, както вече беше казано.
Нашето намерение, нашата оферта – на бизнеса и труда – е да променим този подход, да чуете поне това, където бизнесът и трудът имат сечение, където има постигнати общи договорености и това да бъде наистина водещото при определянето на политическите цели, включително и финансовите, говорещи за бюджета.
Сега – конкретно за рамката. Ние смятаме и то беше написано в нашия меморандум и между впрочем подкрепено от една част от работодателите, че не е възможно в България на този етап да се преразпределят по-малко от 40 процента от брутния вътрешен продукт. Дали това харесва на някого, дали следва някаква философия, логика, дали харесва от ляво, от дясно – няма никакво значение. Не е възможно просто по-малко да бъде разпределяно. Това е истината и това се доказва отново от всичко това, което чухме от господин Ананиев.
Освен това ние мислим, че в макрорамката на бюджета би трябвало да има известна гъвкавост. Известно ни е изискването на Международния валутен фонд, но, така или иначе, там никъде не е фиксиран непременният нулев дефицит. Това, което договаряме с Международния валутен фонд, особено това, което касае следващите години, а вече сигурно е ясно, че е в рамките на това споразумение, според нас би трябвало да прояви известна гъвкавост в рамките на разумната фискална състоятелност на бюджета, без това да води до някакви популистки разхищения, да го кажа, или някакви плащания.
Но според нас дефицит, умерен дефицит в рамките на една – две години и то в рамките на законен интерес – даже под 1 процент – изобщо не е никаква беда за България. Единствената беда ще дойде, ако естествено продължава задълбочаването на дефицита по текущата сметка и салдото е негативно. Това е ясно за всички ни. Но, дай, Боже, с всички мерки, за които говорим, това да се преодолява все по-успешно.
Толкова по макрорамката. Мисля, че можем да говорим още, но ние нямаме време сега в момента.
Това, което смятам, че трябва да сложим като акцент в нашето изложение, на първо място е следното. Не е вярно и трябва веднъж завинаги да спрем да говорим, че разходите за труд кумулативно като цяло в България са високи. Компенсацията на труда като дял от брутния вътрешен продукт продължава 15 години наред да е под или около 40 процента. Това също е параметър, за който всички макроикономисти могат да знаят какво говори. Около 58 – 60 – 65 е в Съединените американски щати.
Така че не трябва даже да говорим, че разходите за труд са високи и едва ли не ни пречат за нашата конкурентноспособност. Нищо подобно. Говоря като цяло.
В тази връзка разходите на бизнеса, които той през последните пет години поне заявява, че трябва да бъдат намалявани, ние с разбиране правим това, което трябва, тоест, подкрепяме като синдикати намалението на данък печалба, корпоративния данък през последните години. Сега подкрепяме философията за намаляване на тази осигурителна тежест, за която всички говорим, че е голяма с тези 6 пункта. Но нека да видим в края на краищата как и по какъв начин ще действаме оттук нататък.
Много ли са или са малко тези 600 млн. лв. и дали за тях трябва да си компенсираме увеличените разходи за производство, защото никой не е казал, че намалението на тежестта цели да компенсира разходите за производство, както и никой не дава на наемния труд и на гражданите на България компенсации за това, че цените на пазара въобще растат и то съвсем сериозно.
Аз съм умерен песимист и мисля, че тази инфлация, за която говори заместник-министърът на финансите господин Ананиев, ще бъде по-голяма, тоест, съмнявам се, че ще бъде изпълнено това, което каза или поне най-малкото индексът на потребителските цени ще бъде по-висок със сигурност. Нашите прогнози са, че между 8 и 10 процента ще бъде кумулативния ефект декември – декември, тоест, в края на годината. Тоест, всичко това, което се случва в момента и през това тримесечие, ще доведе до тези прогнози. За следващата година естествено това има своето решение и място като нова база.
Но, ако се върнем към осигурителната тежест, която според нас е ключът, както тук беше казано вече, кой какво печели от това. Това е ясно. Наемният работник всъщност от намалението на осигурителната тежест не печели нищо. Печели една голяма нула. Шестте пункта намаление отиват директно в джоба на работодателя и това е известно на всички. Там няма разделяне независимо от това или по-скоро заради това, защото минават петте пункта – 65 : 35 при разпределянето на вноската.
Тук е нашето ключово, съдържателно, стратегическо и много настойчиво и категорично искане, не предложение. Искане! Оттук нататък да бъдат изтрити съответните букви в Кодекса за социалното осигуряване, които увеличават разпределението на вноската към труда, за да видим фиксиране – не, не временно замразяване, а вече преустановяване на нарастването на личната осигурителна вноска – 65 : 35 : 5 о век и веков или до когато можем.
Тоест, това е нашето първо ключово предложение. Казвам, че ние държим на него и има много аргументи, които могат да бъдат излагани в допълнителен експертен план, за да бъде аргументирано то.
В рамките на тези 600 млн. лв. ние смятаме, че трябва да бъдат намерени механизмите заедно със средствата на производителността на труда и на работните заплати, тоест, да осъществим ръст на работните заплати. Производителността на труда, която имаме през тази година – средната дали ще я договаряме на национално ниво, дали ще я договаряме на секторно равнище, но експертни подходи има. Но държим на национално равнище с работодателите, с подкрепата на изпълнителната власт – не казвам, че тя трябва да ни държи ръката, но поне трябва да даде някакъв допълнителен знак, че това е необходимо, да бъде договорен национален минимален регулатор на нарастване на всички заплати в България.
Това не е нещо, което не се случва никъде. Напротив, случва се в Ирландия. Във Вашата любима Ирландия, господин Ангелов. Точно в Ирландия на всеки социалноикономически пакт има раздел, в който бизнесът и труда, без правителството, но с неговата подкрепа, договорят ежегодното минимално нарастване в частния сектор. Забележете, единствено и само ориентирано там. С правителството заедно договарят какво ще става с публичните осигурителни системи.
Нашият апел е да сложим на масата това като процес пред работодателите с подкрепата на властта и да сложим ключовите параметри. Ние сме съгласни, че трябва да бъде взето, да речем, половината от производителността на труда за тази година – за 2005 г., която очакваме, цялата инфлация и, да речем, две трети от това, което получава бизнесът като бонус от намалената осигурителна тежест. Казвам, да речем. Това е предмет на договаряне. Така си представяме, че би трябвало да стигнем някакъв процент, който е възможен и поносим като минимален за всички работни заплати в страната за следващата година.
Минимална работна заплата. Според нас и сега нямаме визия и това, което каза госпожа Масларова – аз съм впечатлен и не само аз, а нашата конфедерация, от много от нейните тези, но тук се разминаваме доста сериозно. Минималната работна заплата не е въпрос на финансови възможности. Ние искаме да видим политика за реално нарастване на минималната работна заплата през следващите четири години.
Уважаеми дами и господа, всички 10 новоприети членки на Европейския съюз, всички без изключение възприеха година – две преди да влязат в Европейския съюз поне четиригодишни национални планове, национално договаряни, между бизнеса, труда, правителството и политиците как ще нараства минималната им работна заплата. И те следват в момента тези договорености. Връзката с границата на бедност вече няма да бъде всъщност необходимо да обясняваме, че е водещият, основният индикатор

Ние лансираме нашата визия, казвали сме го много пъти, за 2006 г. смятаме, че има възможност да бъде съотнесена към евентуалната политическа граница на бедност – 125 лв.. Уточнихме, че това е по разчетите на Министерството на труда и социалната политика, независимо, че реалната е 142 лв. по мнението на ЕВРОСТАТ. Всъщност към тази граница на бедност да съотнесем минималната работна заплата с един коефициент 1,6.
Затова нашето предложение, колкото и да прозвучи радикално в тази зала, е 200 лв. минимална работна заплата от 1 януари 2006 г.
Сега ще кажа какво сме направили като наши разчети. Нашите сметки може би са недокрай прецизни, но показват, че между 35 и 40 млн. лв. ще бъде допълнителното натоварване върху бюджета за разходите на бюджетните осигурители, които получават подобни заплати, тоест, от сегашната минимална до новата минимална евентуално.
В същото време обаче нашите разчети показват, че в приходите на Националния осигурителен институт ще влезнат допълнително – от сега разчетените на базата на минималната работна заплата от 160 лв. и на базата на новите минимални прагове – само от увеличаването на минималната работна заплата на 200 лв. допълнително ще влязат между 100 - 120 млн. лв. минимум.
Дали бизнесът може да го понесе? Аз мисля, че това, което се чува тук за някакви апокалипсиси, го чувахме и, когато увеличихме работната заплата от 120 лв. на 150 лв., тоест, с една четвърт. Тогава по същия начин се твърдеше как цялата лека промишленост, особено шивашката, ще изпадне от коня, как едва ли не ще закриваме десетки хиляди, стотици хиляди работни места. Нищо подобно не се случи.
Най-вероятно и това е съвсем нормално, ще има убиване на най-ниско производителните работни места, които наистина нямат възможност да докарват минималната пределна заплата, която бизнесът иска. Така е. Но в края на краищата дали е по-важно наистина да поддържаме в някаква степен изкуствена заетост, която със сигурност буквално следващите месеци или година ще бъде изядена от Китай, или е по-важно да определим една прилична цена на труда и да подредим минималните механизми, по които растат тези параметри.
В тази връзка какви са минималните плащания в пенсионната система, тоест, държавното обществено осигуряване? Минималното обезщетение за безработица е крайно време според нас то да бъде променено в рамките на законовите изисквания, тоест, 60 процента от минималната работна заплата да бъде минималният му размер, а максималният или да бъде обвързан с осигурителния доход на лицето, или поне да следва логиката, свързана с новата минимална работна заплата.
Възможен е и друг подход. Например обезщетенията за майчинство, за гледане на малко дете по-скоро. Крайно време е, и смятаме, че тук не трябват много средства, то да бъде приведено максимално близко до минималната работна заплата. Да, разбираме, че ако тя е 200 лв. може би няма да може финансово да се осигури това. Но да оставим 130 лв. според нас е абсолютно неприемливо.
Няколко думи за пенсиите.
Нашата визия е, че трябва да бъдат възприети исканията, които са съвместни с бизнеса тук, държавните служители и военнизираните структури да започнат да си плащат личните осигурителни вноски. На второ място, смятам, че за следващата година при такова намаление на тежестта в първия стълб трябва да бъде запазен размерът за втория стълб. Знам, че тук има политически различия, но според нас това е ключово важно, за да могат тези около 60 млн. лв., които ще отидат от първия във втория стълб с нарастване на вноската от 3 на 4 процента, да бъдат поне допълнителна подкрепа за “дупката” в първия стълб.
Последно, според нас е възможно да бъде увеличен минималният осигурителен доход на 250 лв. Има разчети, които дават допълнително 15 млн. лв. като приход и смятам, че разчетите, които бяха направени от много икономисти, как действа нейното намаление точно върху малкия бизнес и самонаетите, показва, че разполагаемият доход при тях е доста по-голям особено за доходи, които са над 300 лв. за самонаети или малки бизнесмени.
Да, вярно е, че тук има кумулативни фактори, които трябва да се отчетат – електроенергия ще се увеличи с 16 процента и т.н., но според нас това е поносимо увеличение за допълнителни приходи. Припомням, че минималният осигурителен доход беше замразен за последните две години, ако не се лъжа.
Уважаеми колеги, накрая ще кажа, че ние смятаме, че бюджетните заплати не могат да нарастват със значителен процент през следващата година. Говоря за минималното увеличение. Първият път – пет процента, от 1 октомври – 15 процента, като средногодишното увеличение ще бъде 7,7 процента. Това не е записано. Ако си спомняте, при всичките приоритети в тази посока, които са поети от коалицията, може би трябва да търсим друго разпределение, друга възможност и да видим дали наистина толкова много пари трябват, ако системите се диференцират според нас и се избере приоритет. Дали трябва да бъдат приоритетно приложени към всички държавни служители или трябва да видим секторите, които трябва да бъдат наистина приоритетни.
Накрая, съвсем накрая, смятаме, че няма логика за притеснения по отношение на минималната работна заплата. Аз искам върху нея да коментирам. Ако се възприеме принципът, който ние подкрепяме, че между 1,6 – 1,7 до 2,0 пъти прагът на бедност трябва да следваме занапред и естествено да има един допълнителен ограничител, който да дава не повече от 55 процента от средната работна заплата за страната, за да няма силно деформиране на пазара.
Между другото, това е взето европейските страни, това е тяхното масово съотношение между минимална и средна работна заплата. При прогнозирана средна работна заплата за следващата година от 379 лв., на базата на която е разработен бюджета за страната, при 200 лв. минимална работна заплата съотношението е точно 55 процента, ако тази прогноза се постигне. Това е, за което ние настояваме.
Осъвременяването на пенсиите според нас трябва да стане не единствено и само с прилагането на златното шенгенско правило, а с добавянето за първи път на механизъм, който да промени хармонията и да утежни всяка година трудов стаж. Дали ще можем да го направим с 1,03 или с 1,02, но да започнем за първи път тези година в рамките на същите пари, които дават 6,3 процента от 1 януари, да речем, същите пари, които всички ги знаем. Те са, да речем, 126 млн. лв. В рамките на допълнително малко повече средства или с цената на това осъвременяването да не бъде от 1 януари, а от 1 юни, но нека да дадем по-голяма справедливост, тъй като правителството заяви, че освен че предвижда икономически растеж, за което говорихме преди малко, ще осигури и социална справедливост в условията за израстване на квалификацията на безработните, няма да говоря за нашите преференции, които ние предлагаме към бизнеса и към човека, за да може наистина той да бъде конкурентен и с данъчните и осигурителните облекчения да можем да произвеждаме повече, по-качествено и да можем да получаваме по-добри доходи.
За нас това са приоритетите. Колкото и да е сложно всичко това, господин Адемов, доходите и растежът са първият и вторият приоритет, които трябва да бъдат заложени в тази бюджет. Всичко останало трябва да бъде степенувано. Да, важно е здравеопазването, важно е образованието, всичко останало е важно, но то трябва да е след това. Аз смея да твърдя, че хората това очакват – да се осигурят нормални условия на бизнеса, той да расте поне в тези условия, които очакваме, и доходите да бъдат чувствително увеличени за широките кръгова от населението.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата господин Прокопиев – заместник-председател на Съюза на работодателите в България. Заповядайте, господин Прокопиев.
ИВО ПРОКОПИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз много добре разбирам, че и най-добрите идея могат да бъдат удавени в думи и затова ще се постарая да говоря съвсем кратко.
Първо, всъщност има една голяма разлика и тя е, че за разлика от друг път, когато се прави бюджет, този път правителството узря за идеята да има приоритети, узря за идеята да концентрира усилията си в една или две сфери, където да бъдат насочени бюджетните разходи или бюджетната икономия от приходите.
В този смисъл голямата новина е, че като че ли реформата в социалното осигуряване безспорно води класацията по приоритетност, поне за бюджет `2006 и според мен всички, които са около тази маса, участваха в дебата в последните две години и имат заслуга за това този приоритет да влезе в програмите на политическите партии и да влезе в крайна сметка в дневния ред на хората, защото те започнаха да разбират колко дълбок и сложен е той.
Ако използвам примера, който беше даден със семейството, намаляването на осигуровките всъщност е слагане на гориво в празния резервоар на семейната кола. Тоест, толкова е важно, колкото и това. Всеки, който усеща вятъра, който духа в световната икономика в момента, разбира драматичната нужда от рязкото подобряване на средата за бизнеса в България. Глобалната конкуренция става свирепа. Ние не само трябва да се конкурираме на Балканите и в Източна Европа, а трябва да се конкурираме с държави, които имат съвсем друга структура на разходите и съвсем друга себестойност и качество на продукцията.
За съжаление, който не вижда това, това съвсем скоро ще ни залее. Вече започва да ни залива по някои от най-чувствителните сектори. В този смисъл смятам, че и от гледна точка на социална справедливост, и от гледна точка на икономическа ефективност, и от гледна точка на оцеляване на българската индустрия, ако искате, рязкото подобряване на бизнес средата е номер едно приоритет.
От гледна точка на нейните компоненти, безспорно е, че най-голям резерв и най-голям ефект върху това България да стане най-добрата територия, най-добрата дестинация за инвестиции в Европа поне, има така наречената осигурителна тежест. От там ефектът ще дойде най-бързо и точно затова смятам, че темата заслужено беше изведена като основен приоритет и на правителството, и на синдикатите, и на бизнеса.
Стигат ли 6 процента? Във варианта, който е предложен, освен тези шест процента – всъщност сметката, която господин Христосков направи наум, е, че се предлага при разпределение на осигурителната тежест 35:35:30 – и стъпка на държавата като коосигурител, намалението на осигурителната тежест е със 17 процента. Тоест, това е интервалът, в който всъщност се води дебатът.
Дали стигат или не, аз не знам. Всеки тук прави някакви субективни допускания. Това, което аз мога да кажа като мое субективно допускане, е, че ще има огромна еластичност, защото самото твърдение, че тези пари от бюджета се дават на бизнеса, не е вярно. Това е просто един ресурс, който вместо да се вземе от бизнеса, се остава на негово разположение. На всичко обаче е ясно, че тези пари няма да изчезнат. Те ще отидат или за увеличаване на доходите, или за разкриване на нови работни места, съответно на заетост, или за инвестиции, които пак косвено ще се отразят на производителността на труда и на брутния вътрешен продукт или на нова заетост, или ще отидат дори за погасяване на междуфирмения кредит, в което няма нищо лошо.
Така че, за да знаем как точно тази мярка ще подейства, дали са достатъчни 6 процента или трябва да бъдат 8, 10 или 12 процента, дали си струва бюджетът да залели тези 1,2 млрд. лв. за тази мярка, ние можем да направим нещо просто – да проведем едно изследване и да видим как бизнессредите реагират и какви са техните очаквания от тези мярка. Мисля, че е крайно време да действаме по този начин, а не с обикновени допускания или с някакви твърдения, които казват едно или друго нещо, което не е проверено.
Като представител на Съюза на работодателите в България и на БИБА в днешната дискусия аз поемем ангажимент – двете организации представляват около 400 от най-големите или може би най-големите индустриални предприятия, в които работят около 350 хиляди души – ние да проведем такова изследване и в рамките на добюджетния дебат, когато трябва да се вземе решението, то да бъде представено на членовете и на тази комисия, и на другите народни представители и те да решат. В крайна сметка по този начин се прави политика. Ние имаме ограничен ресурс и трябва да видим коя мярка как работи, за да можем да вземем правилното решение.
Имам три важни допълнения към пакета, който госпожа Масларова представи и, който, разбира се, аз подкрепям, защото беше дискутиран в различни формати, и той е един разумен пакет. Пакетът мерки, който трябва да бъде предложен и приет тази година, трябва да балансира, разбира се, двете нужди – облекчаване на бизнеса и подпомагане на пенсионерите. Ние трябва да сме толерантни както към едните, така и към другите.
Важните допълнения, които смятам, че трябва да се направят и това, което и господин Димитров каза, ние слагаме на масата необходимостта от това държавните служители, включително армия и полиция да плащат осигуровки. Иначе не е честно към останалите, които плащат такива лични осигуровки, те да не плащат, още повече че моментът с увеличаване на доходите в бюджетната сфера е подходящ и те ще бъдат компенсирани с това нещо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Става въпрос за 155 млн. лв. заедно със здравното осигуряване.
ИВО ПРОКОПИЕВ: От гледна точка на системата и от гледна точка на това не само да искаме, а и да даваме, както и от гледна точка на политическия кураж да се предприемат непопулярни мерки, аз мисля, че такава мярка в този пакет има място, ако вие имате смелостта. Синдикати и работодатели ще ви подкрепят в това нещо.
По отношение на второто нещо, което смятам, че е много задължителна част в този пакет, е започването на процеса на капитализиране на първия стълб по причини, които господин Христосков много ясно обясни. Ако останем в положението, в което сме, без да предприемем дългосрочни решения, системата ще бъде дефицитна завинаги. Единственият начин да облекчим малко от малко това и да използваме ситуацията и етапа, в който е България – с продължаваща приватизация и с процедури за концесиониране на най-важните инфраструктурни обекти – ние трябва да насочим значителна част от приходите от приватизация и от концесия към капитала на първия стълб на пенсионната система и това от гледна точка на бъдещите поколения е едно изключително важно, полезно, стратегическо решение, което също според мен трябва да бъде част от пакета мерки през тази година.
Това бяха двете допълнения по отношение на пакета мерки.
Третото допълнение, което също е важно, защото то трябва да следва логиката на промяната, е либерализиране на инвестиционните алтернативи на частните фондове. Не можем да гледаме само държавния стълб от пенсионното осигуряване. Трябва да гледаме и това как системата работи за активните в момента поколения, за да не бъдат те в ситуацията, в която ние се намираме сега – да имаме един празен бюджет и да се чудим как с данъци да финансираме социалното осигуряване.
В заключение искам да кажа, че наистина има в някакъв смисъл уникалност в срещата с Икономическия и социален пакт, който може да трасира рамката на развитие и приоритетите, в които ще се развива България в следващите няколко години. Колкото и да е странно, като че ли в момента синдикатите и работодателите по-лесно намират общ език, правителството може би все още не е успяло добре да се ориентира в обстановката, но точно след изясняването на политическите приоритети в рамките на съществуващата сега коалиция и във връзка с бюджетната процедура м. октомври и ноември ще бъдат двата месеца, когато е възможно да бъде подписан такъв пакт. Той би дал една нова социална подкрепа и обществена легитимност на тези решения, да съчетае приятните за хората с непопулярните мерки и в крайна сметка да доведе до дългосрочното балансиране на социалното осигуряване в България.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Прокопиев. В Комисията по труда и социалната политика има член, който е наблюдател в Европейския парламент. Това е госпожа Христина Христова и вероятно тя ще сподели част от впечатленията си, макар и скромни на този етап, но все пак това са сериозни впечатления, защото са първи.
Има думата господин Ананиев. Заповядайте, господин Ананиев, това е едно изключение, защото иначе дискусията навлиза в едни детайли, които на този момент не са нужни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Тези, които си спомнят, когато въведохме Закона за държавния служител, сигурно знаят, че тогава им намалихме възнагражденията със 7 на сто, за да можем да им осигурим така наречените осигурителни вноски от страна на държавата. Така че те не са ползвали досега привилегията и сега, ако я свалим, това означава, че с този размер им се намалява заплатата. Тогава им я намалихме, за да им осигурим осигурителните вноски в рамките на бюджета на държавата.
Нека да се има предвид все пак това нещо, когато се предлагат мерки за отнемането на това право на държавните служители.
Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Има думата госпожа Христина Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, и аз приветствам това, че председателят на Комисията по труда и социалната политика доктор Хасан Адемов инициира тази среща. Давам си сметка обаче, че тук, в законодателния орган, в парламента на България ние наистина трябва да погледнем по-глобално, по-политически, да погледнем освен стратегията и философията на бюджета за 2006 г. и приоритетите в него, но да погледнем и една конкретна ситуация. Това е да преценим какви ще бъдат социалните последици от увеличаването на цените на горивата на световната сцена, в световен мащаб и у нас.
И, като казахте, доктор Адемов, че аз съм член – наблюдател на Европейския парламент, трябва да ви кажа, че на следващата сесия – на 12 и 13 октомври в Брюксел – едната пленарна сесия е посветена на последиците от увеличаването на цените на горивата в Европа и за европейските граждани и какви мерки предприемат правителствата на страните-членки, за да може населението в Европейския съюз да поеме по-лесно всичко това. Различните страни предприемат различни мерки, включително и намаляване на акцизите.
Но това, което искам тук да кажа, е, че преди да поставим, както се казва, на разпит колегите от Министерството на труда и социалната политика ние наистина трябва да получим малко повече информация по параметрите на бюджета, по макрорамката на бюджета от колегите от Министерството на финансите, включително да чуем малко повече информация от министъра на икономиката и енергетиката. Добре, ние казваме това е опасно, това може да повиши разходът, тук това може да повиши разходът, но става въпрос за увеличаване на цените на горивата, което ще доведе и до увеличаване на приходите от акцизи в бюджета.
Същевременно ние увеличаваме или предвиждаме увеличаване на акцизите върху увеличените цени на горивата, нещо, за което аз чух, че точно обратното момента правят в страните-членки на Европейския съюз. Даже аз питах онзи ден в предаването “Неделя 150” господин Орешарски, защото освен това ние даже не сме в графика да увеличаваме акцизите. Ние тази година, доколкото си спомням графика – господин Ананиев може да ме коригира, ако греша – мисля, че имаме да повишаваме само акцизите на цигарите.
Това изключително много ме тревожи и то наистина се нуждае от сериозен обществен дебат по двата пункта, по които спомена господин Прокопиев. От една страна, как населението ще посрещне удара на тези цени, защото това е ролята на държавното управление, ние не можем да отворим широко вратата на държавата и да влезе просто безпрепятствено инфлацията, без всякакви трудности.
Между впрочем, не знам дали тук седящите колеги си спомнят, че след ударите в Съединените американски щати на 11 септември 2001 г. имаше подобно увеличение на цените на горивата през октомври, ноември и декември и когато постъпи предишното правителство – през 2001 г. – тогава бяха предприети едни плавни мерки и не се усети в много сериозен мащаб това увеличение на горивата.
Искам да попитам най-пряко, а предполагам, че и колегите от Комисията по труда и социалната политика ще искат да знаят, като ще се увеличат толкова приходите в бюджета, каква е социалната оценка на въздействието върху живота на гражданите, върху бизнеса и какво ще предприеме правителството с този инструмент, какъвто е бюджетът, за да се облекчи този удар върху населението и върху бизнеса. Защото ние говорим: сега ще намалим осигурителната тежест. Добре, аз съм убедена, че тези средства няма да отидат само за повишаване на заплатите и за подобряване условията на труд. Защото производителите са изправени пред дилемата да повишат цените на стоките и услугите и това ще увеличи инфлацията, защото ще се намали платежоспособността на хората.
Ето по такива въпроси аз бих искала да коментираме, като пак казвам, че приоритет на нашето изслушване и на нашето внимание трябва да бъде първо вниманието върху макрорамката, да видим какво ще се случи в тази нова ситуация и тогава мисля, че приоритетите са ясни – пенсионната реформа, изплащане на майчинството за работещите жени, за да се направи разлика, а също така заетостта и квалификацията на безработните и защита на най-слабите групи от населението за зимния сезон. В английския парламент последният въпрос беше обект на дебат в продължение на една седмица, а в Европейския парламент ще бъде един ден, защото има такава прогноза и хората явно се вълнуват от тези неща – че ни очаква в Европа една много студена зима, каквато не е позната от 60 години. И ние наистина трябва да помислим по тази въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Христова.
Има думата госпожа Заякова. Заповядайте, госпожо Заякова.
МИКА ЗАЙКОВА: Благодаря Ви, господин председател! В подкрепа на това, което казаха колегите от КНСБ, ще кажа, че определянето или допускането за по-голямо повишаване на минималната работна заплата не е фриволно. Защото само преди 20 или 20 и няколко дни ние се договорихме за минималните осигурителни прагове и в по-голямата си част, тоест, над 85 процента ние се договорихме с работодателите. Изключвам бюджетната сфера, ние се договорихме с тях. Знаете ли колко е средният минимален осигурителен праг? Той е 214,8 лв. И тъй като ние от няколко години говорим, че минималните осигурителни прагове по отделни икономически дейности трябва да станат, или поне да вървим в тази посока, минимални работни заплати за тези икономически дейности.
Допускането на цифрата 200 лв. за минимална работназаплата не е нито фриволна, нито измислена, а тя е договорена вече с работодателите. Така че това едва ли ще направи някакъв проблем. Това беше моята ремарка.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Зайкова.
Колеги, имате думата.
Има думата господин Цветан Минков от Съюза на пенсионерите в България. Заповядайте, господин Минков.
ЦВЕТАН МИНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря за възможността най-после едно над 60 процента от българското население да има възможност, когато се обсъждат въпроси, свързани с него, да присъства поне като възможност за информиране по решения, които засягат и него.
Само преди няколко дни чествахме 1 октомври. Знаете, че 1 октомври беше обявен от Втората световна асамблея на ООН за международен ден на възрастните хора. За съжаление България води отзад напред. Ако минималната пенсия в Европа за 1 ден е 2,15 евро, за България тя е под 1 евро. Тръгнали сме към Европа, строим нов строй, който, както винаги, върви със своите грешки. Бизнесът иска, ако може, за един ден да натрупа печалби, добре да се охранява и да не мисли, че утре в редовете на тези, които не носят печалба – изследванията поне показват, че през 2050 г. – преобладаващи ще бъдат пенсионерите пред работещите.
Тук се поставят въпроси как да се разпределя нещо, а същевременно се поставя въпроса как да намалим осигурителната тежест. Това ме принуди да взема отношение, тъй като, струва ми се, че е крайно време новият строй – капиталистически – който се мъчим да изградим, не е желателно от един път използван капитал да натрупа голяма печалба, тъй като трудно ще се опази. Ще започне преразпределение и с оръжие, което сме наблюдавали по нашите улици. Не може с охранителни средства да се запази придобитото. А как искате да осигурите следващите поколения, при положение, че основната теза, на базата на която е създадено и правителството с този компромис, е да влизаме в Европа. При влизането ни в Европа трябва да се съобразим и с международните постановки.
Имайки предвид, че няма откъде пенсионерите да покрият това, че са на опашката на Европа, без да има достатъчно осигурителни фондова в Националния осигурителен институт, например. Няма откъде да се получи, ако не използваме по-ефективно нашите възможности като бизнесмени. Няма откъде, ако управлението допуска приватизация, при която няма прозрачност, допуска и прехвърляне на капитали в други държави от други страни, какъвто е случаят с фирмата на Чехословакия.
На въпросите към колегите, защо ни повишавате тока, защото донякъде те са стимула като нови стопани на тази част от нашата промишленост, те казват: да, но ние по този начин увеличаваме пенсиите на нашите чешки пенсионери.
Нима този комплексен въпрос не трябва да бъде разгледан в един такъв аспект, че да намери място и тази голяма част от населението в пенсионна възраст, която не може да се пенсионира поради лошия закон, както и другата част от пенсионерите, която е втора младост и би искала това, което е натрупала като познания, жизнен опит и желание да се раздава, но да намери начин за реализация, за да чувства, че е необходимо да живее, не би могло да намери начин в организации да се включи в мероприятия даже и от обществено-държавен характер.
Смятам, че амбицията на нашия Съюз на пенсионерите, който се опитва да овладее усилията, за разлика от желание на управляващите още от римското право – “Разделяй и владей” – с общи усилия да информираме както нашите пенсионери, така и да намерим място да подпомогнем затруднението, а то е налице, в този преход. Кой е виновен – тук не става въпрос, но, така или иначе, ние сме длъжни да обърнем внимание на тези над 60 процента избиратели в нашата страна, които сме ги докарали дотам, че обикаляйки страната, ни поставят въпроса: няма какво да губим, дайте ни сигнал, тук ще ни погребвате, идваме с палатки.
Не е ли време да се разтревожим от това и в тези международно издигнати дни за възрастните хора да направим равносметка и да се обърнем с лице към тези 2,5 млн. души, както и към тези, които предстои да се пенсионират, да решим техните проблеми.
Ние сме готови с нашите хора да участваме във всички обсъждания, когато се решават проблеми на пенсионерите и разчитаме на вашето реално градиране на проблемите – като приоритет да се постави за тази огромна част от населението някакво по-хуманно отношение и решение на техните проблеми.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Минков.
Има думата господин Кокалов. Заповядайте, господин Кокалов.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да споделя само един детайл от реформата на пенсионната система или това, което ние предлагаме, тъй като разбирам, че ще има втора и трета среща, които ще бъдат по-детайлни. Но, тъй като тук присъстват и представители на Националния осигурителен институт, искам да кажа, че едно от нещата, за които КНСБ настоява в своите документи и то не от вчера, е социалната пенсия да бъде съотнесена към гарантирания минимален доход с някакъв коефициент – 1,1, 1,2, да отпуснем минималната пенсия осигурителен стаж и възраст и тя да бъде съотнесена към минималната работна заплата. В какъв процент да бъде, това е въпрос на дебат.
Въпросът е, че това разграничение трябва да се направи. Това е един детайл от пенсионната система.
Бих искал да кажа само няколко думи, макар че заместник-министър Ананиев отсъства в момента, тъй като явно, че днес повече политически говорихме за тенденции и философия на бюджета за 2006 г., но мисля, че част от философията на бюджета и отношението към секторните политики са и част от социалната политика. Имам предвид нерешените проблеми на здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н., защото част от компенсаторните механизми, част от подобряване качеството на живота съществуват в тези секторни, бих казал, системи са част от цялата социална система.
А тъй като колегата Адемов е и медик, и участва и в заседанията на Комисията по здравеопазването, той знае голямата част от нерешените проблеми. А пък аз съм запознат с приоритетите на коалицията по отношение на здравеопазване, образования и т.н.
Тоест, решавайки фискалните проблеми, тоест, проблемите на бюджета за следващата година, който ще определи как ще живеем ние, може би той трябва да бъде обвързан с решаването на конкретните проблеми в здравеопазването, които да подобрят достъпа до здравеопазването и качеството на това здравеопазване.
Така че да не преповтаряме стари грешки от минали години - на остатъчен принцип и в хода на изпълнението на бюджета парламентът да заседава и да решава нерешените проблеми на здравеопазването, да кажем, тоест, хората, които не плащат осигурителните вноски. Как и по какъв начин и защо ще решим този проблем?
Няма нищо по отношение на това как и по какъв начин ще се прави преструктурирането на тези системи, включително и приватизация, тоест, има доста неща, които ще рефлектират върху бюджета, включително и върху макрарамката. Когато ще се срещаме втори или трети път, за да си говорим конкретно, би било добре да чуем всъщност политиката какво поставя като приоритет по отношение на реформите на тези две големи социални системи – здравеопазване и образование – и по какъв начин това ще намери отражение в бюджета. Защото мисля, че засега ние говорим там само с общи приказки, а тук изобщо не се чу. Каза се само и това е достатъчно – за бизнеса да се подобрява климата, за да се повишава производителността на труда, и за доходите, в това число се включват и пенсиите – да се търсят само максималните числа.
Но социалните системи също са част от подобряването на параметрите на качеството на живот и решаването на тези проблеми, за които говори и министър Христина Христова.
Благодаря ви за вниманието
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Има думата господин Георги Ангелов от Института за пазарна икономика. Заповядайте, господин Ангелов..
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще бъда много кратък. Искам да взема отношение по повод намалението на осигуровките и дали то може да бъде по-голямо.
Намалението на осигуровките за 2006 г. ще бъде около 600 млн. лв. То изцяло ще се компенсира от по-високите акцизи и по-висока данъчна оценка на имотите, които вдига веднага такса смет и данъка върху имотите. В този смисъл догодина бюджетът няма да загуби нито лев от тези данъчни реформи, тоест, намалението на осигуровките изцяло ще се компенсира от увеличението на другите данъци.
В този смисъл при този голям бюджетен излишък, който имаме и който тази година ще достигне около 2 млрд. лв., в края на август е 1,330 млн. въпреки разходите, които се направиха за наводненията, а до края на годината ще достигне 2 млрд. лв.. Догодина също ще има такъв излишък, както вървят прогнозите.
В този смисъл би могло да се направи и по-голямо намаление на осигуровките. Предложението на СДС беше за 35 процента, които държавата да поеме. Възможно е дори още по-голямо намаление. Възможно е осигуровките да паднат с 20 процента догодина, защото точно толкова са 2 млрд. лв. Тези два милиарда, които са излишък в момента, просто могат да отидат за осигуровки.
Въпросът е дали ние искаме догодина да има излишък или искаме да имаме по-ниски осигуровки. Аз мисля, че тук, в тази зала няма никой, който да предпочита излишък пред по-ниските осигуровки. Така че мисля, че това е правилното решение. По-ниските осигуровки ще се отразят общо взето като по-висока нетна заплата на всички граждани. Така че тези, които искат по-висока заплата, като им намалее осигуровката наполовина, мисля, че много ясно ще усетят тези пари, които ще останат за тях.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, имате думата. Ако няма желаещи, да се ориентираме към приключване, тъй като след 13,00 ч. трябва да освободим залата.
Аз се надявам, че въпреки всичко се получи една интересна дискусия. Вярно е, че не разполагахме с никакви данни по отношение на макрорамката на бюджета. Още по-вярно е, че политиците на базата на своите политически приоритети и на базата, надявам се, на подписания Икономически и социален пак да определят най-важните приоритети или да подредят по важност приоритетите за следващата бюджетна година. Надявам се, че тази дискусия е помогнала на колегите от Комисията по труда и социалната политика. Очевидно е, че тази дискусия ще продължи, ще продължи с още по-голяма сила, след като бъдат ясни някои параметри, защото сега на този етап говорим по предварителните данни. Всички тези увеличения на горивата, на енергоносителите на този етап са предварителни. Ние нямаме точните разчети. Вероятно утре или най-късно до 25 октомври ще разполагаме с тази информация. Надявам се, че тогава и нашите мнения и оценки ще бъдат още по-точни и по-конкретни.
Благодаря ви, колеги, още веднъж за активното участие в заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Желая ви приятен ден.
Закривам заседанието. (Закрито в 13,05 ч.)