ДНЕВЕН РЕД:
1.Представяне и обсъждане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
2.Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република Българя за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
3.Обсъждане на проект за решение за покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите и трайно безработни български граждани от бюджетния излишък за първото полугодие на 2005 г., № 554-02-7, внесен от Стела Банкова и Минчо Куминев на 11.07.2005 г.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Всички сте запознати с проекта за дневен ред за днешното заседание. Той включва три точки:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република Българя за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
3. Обсъждане на проект за решение за покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите и трайно безработни български граждани от бюджетния излишък за първото полугодие на 2005 г., № 554-02-7, внесен от Стела Банкова и Минчо Куминев на 11.07.2005 г.
4. Разни.
Колеги, има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на първа и втора точка от дневния ред:
1.Представяне и обсъждане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
2.Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република Българя за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
Колеги, заповядайте. Имате думата. Предишния път започнахме с представянето и обсъждането. Бяха зададени въпроси към колегите от Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика, както и към Министерството на финансите. Представителят на Министерството на финансите ще дойде по-късно.
Заповядайте, колеги, за коментари, въпроси, изказвания по предложените два бюджета. Те бяха представени на предишното заседание, беше проведена дискусия, зададоха се въпроси. Имате думата сега за допълнителни въпроси, уточнения, мнения, изказвания.Ако някой иска да защити някои от тезите, заложени в законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване или да оспори някои от членовете на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
Ако смятате, че дискусията на предишното заседание е била достатъчна и нещата са ясни, нека да дадем думата на доктор Данчева тогава много накратко да представи себе си, първо, пред тази комисия. Пред този състав на комисията може би за първи път се явявате, доктор Данчева. Или бъркам?
Заповядайте, доктор Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз съм доктор Данчева от Асоциацията на шофьорите-инвалиди и съм консултант по технически помощни средства за хора с увреждания.
Вчера внесохме в канцеларията на Народното събрание едно писмо до господин Пирински от група неправителствени организации на хора с увреждания. Всички сме много разтревожени от предлаганата промяна в Закона за интеграция на хората с увреждания, което се случва за втори път. И миналата година тази промяна се предлагаше, но тогава народните представители проявиха разбиране, след като се запознаха с нашите аргументи и гласуваха против тогава § 65 на Закона за бюджета.
Сега отново с § 86 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет се предлага тази промяна.
Тревожно е и това, че такива важни, основополагащи текстове от закона не са обсъдени въобще с гражданските организации на хората с увреждания. Даже сега действащите закони – чл. 6 от Закона за интеграция на хората с увреждания - задължават всички нормативни документи, които касаят хората с увреждания, да бъдат обсъждани и да бъде взето предварително становище на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет.
Тази промяна не е обсъждана в Националния съвет. Писмото до господин Пирински – председателя на Народното събрание, с копие до премиера и до президента е подписано и от заместник-председателя на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, където – искам да отбележа – са всички национално представени организации на хората с увреждания. Това не се е случило и направо се предлага тази промяна чрез Закона за държавния бюджет на Република България.
Промяната гласи, че в чл. 42 на Закона за интеграция на хората с увреждания, според който се дава добавката за социална интеграция, трябва да се въведе подоходен критерий. С една дума това е моментът, който ни тревожи – доходният критерий.
Ние нееднократно сме обяснявали, че доходният критерий е уместен, когато става въпрос за социални помощи. А когато става въпрос за добавка за социална интеграция, във всички европейски страни, където тези плащани се наричат компенсаторни, изравнителни, защото тяхната основна цел е да компенсират дефицита, породен не само от увреждането, но и от обществените бариери, които в България са много повече, отколкото в Европа.
За да се компенсира този дефицит и да се насърчи именно интеграцията и трудовата активност особено на младите хора, хората в активна, трудоспособна възраст, се дава тази добавка за интеграция. Тя би могла да бъде за транспортни разходи, за комуникации, за интернет.
Аз мога да ви дам пример и с колегата Хари Хараламбов, който като юрист, който ходи по съдилищата, какъв е неговият дефицит и какво би могло да компенсира неговия дефицит? Когато той чете материалите по съдилищата, той не може да ги чете сам. Значи той трябва да има или човек със себе си, придружител, който да му чете материалите, или да има лабтоп, който в момента да му чете всички документи, които има. Това е само един пример. Много такива примери мога да ви дам.
Така че, за да не отнемам времето, ще завърша със следното. Ако ще се въвежда доходен критерий, тогава тези плащания е редно да се нарекат социални помощи, да се върнат в Закона за социалното подпомагане, където до миналата година – забележете – тези помощи си бяха изплащани години наред съгласно Закона за социално подпомагане и да не се заблуждаваме, че това е добавка за социална интеграция. Ако правителството и държавата кажат, че няма пари да се плаща такава добавка, тогава, добре, кажете: няма пари да се плаща на всички, има пари само за бедните. Да си ги наречем социални помощи, да си ги върнем в Закона за социалното подпомагане. Естествено там всички помощи са според доходния статус на лицето.
Но, ако нашата цел наистина е да насърчим интеграцията и трудовата заетост на хората с увреждания, доходен критерий не би следвало да има. Много често се дава пример, видите ли, има инвалиди, които взимали заплати по 600 лв. Къде са тези хора, господа депутати? Вие лично познавате ли такива? Аз познавам такива, да, които обаче не знаят даже къде е адреса на социалната служба, защото те нямат време да ходят и да се редят по опашките на социалните служби. Те са хора, които наистина са се вградили и интегрирали и работят по 15 часа на денонощието, повече от здравите хора, защото именно имат дефицит и имат увреждане, което трябва да компенсират по някакъв начин. Тези хора не ходят по опашките на социалните служби.
Един анализ, който можете да поискате – всеки от вас може да поиска – от Министерството на труда и социалната политика, ще покаже къде отиват тези пари. Ако се направи такъв анализ, ще се види, че даже да се въведе доходен критерий, парите, които се плащат, няма да намалеят.
Това е основната цел. Защото заместник-министър Христова в момента е в Лондон на един форум на високо равнище, който е именно за интеграцията на хората с увреждания. Да, тя там ще говори колко е направено хората с увреждания, ще се говори за Националната стратегия, за закона, че имало социална оценка, че имало добавка за социална интеграция, но няма да каже какво гласи правителството да направи в момента, всъщност да отреже абсолютно всички хора именно в млада, активна, трудоспособна възраст от добавка за социална интеграция.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, доктор Данчева. Както винаги, тя е много емоционална, много права, обаче в частта, където става въпрос за входа на системата. А за изхода и за контрола нищо не споменахте, доктор Данчева. Разбирате за какво намеквам.
Има думата госпожа Весела Драганова. Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да обърна вниманието ви върху два параграфа или по-скоро върху две теми, по които мисля, че комисията наистина трябва да се произнесе дори, ако тук като народни представители изкажем особеното си мнение спрямо тях.
Ще започна с това, което досега говори доктор Данчева. Имах възможност да проведа предварителни разговори с доста от представителите на хората с увреждания. Трябва да кажа, че като член на Комисията по труда и социалната политика през миналия мандат, през предишното Народното събрания, едно от най-големите ни постижения това е Закона за интеграция на хората с увреждания, което е безспорно. Всички заедно го аплодирахме, бяхме доволни от този закон.
Сега наистина този подоходен текст или, както Вие казвате, доктор Данчева, това, че трябва да се прави проверка, по-скоро идва от това, че се дават атестации, които не отговарят на истината, а не от това, че има много богати хора с увреждания, които ние трябва да лишим от тези интеграционни добавки.
Аз не знам и, ако може някой да ми отговори, какъв ще е ефектът върху бюджета от един такъв подоходен критерий точно за тези добавки. Защото аз мисля, че няма да има никакъв ефект. С Капка имахме възможност да си кажем няколко думи. Тя сподели с мен това, че има баба на 90 години, която получава тази интеграционна добавка. Подоходният тест ще покаже, че тя има ниска пенсия и тя ще я получава. Но детето й, което е на 10 години, което е сляпо и което тепърва трябва да се обучава, ако подоходният тест е минимумът от 165 лв., както мисля, че се гласи това да бъде така, тя няма да получава за детето си това, което му е необходимо за обучението, което е доста по-скъпо от интеграционната добавка.
Така че аз мисля, че още веднъж трябва да помислим дали това е целесъобразно на този етап. Смятам, че за мен той е нецелесъобразно, тъй като наистина може би няма да има никакъв ефект, защото хората ще си покажат доходите и ще се окаже, че те имат ниски доходи, примерно под 200 лв., примерно казано. А добавката в никакъв случай не е някаква сума, прекалено голяма или такава, че да се налага ние да сложим този критерий за доход.
Затова аз предлагам на комисията да излезе с особено становище за това, че този текст не трябва да присъства в закона. Ще си направя труда да направя и финансовата обосновка между първо и второ четене. Но тъй като всяка комисия има право още на първо четене да наблегне на въпроси, които за нея са важни, които наистина биха подействали неблагоприятно на определена среда и на определена група хора, ние имаме това право да го направим, тъй като мисля, че с този текст никакъв приход в бюджета няма да осъществим, а само ще развалим едно много сериозно постижение, такова, каквото направихме с интеграционната добавка в Закона за интеграция на хората с увреждания.
Втората ми мисъл, но тя не е втора по значение, защото мисля, че съм била изключително ангажирана през цялото време с нея, това е размерът по § 13 и по-точно ал. 2, тоест, не за това какъв средномесечен доход трябва да има семейството, а какъв да е размерът на месечните помощи за дете. Мисля, че нашето общество изживява една криза и хората трудно имат и първо дете, а да не говорим за второ дете.
В този смисъл аз мисля, че това разграничаване на добавките – за първо дете 18 лв., за второ дете 22 лв., а за всяко следващо 18 лв., ако въобще се стигне до такова следващо – по-скоро не би довело да решаване на някакъв проблем в демографския срив на българското общество. Напротив. Аз мисля, че в момента ние трябва да стимулираме въобще хората, които искат да имат деца. Ние трябва да апелираме към тях да имат поне първо дете и тогава да мислят за второ.
Затова моята лична мисъл е, че всички деца в семейства, които имат подоходен тест до 200 лв. на член от семейството, е нужно да получават 20 лв. Ако направим едно сравнение, ще видим, че разликата в глобалната сума, която е за годината, ще е съвсем нищожна.
Това са двете неща, за които мисля, че Комисията по труда и социалната политика трябва да обърне внимание и да излезе с особено становище по тях, защото това са две групи въпроси, по които наистина обществото трябва да се грижи. Едната група са хората с увреждания, при които ние имахме напредък и за мисля, че ние и тепърва ще правим много добри решения. Втората група въпроси са децата ни, които трябва да ги има преди всичко, а не да ги разделяме на първо дете, второ дете и т.н.
Мисля, че би било редно това да бъде изразено като наше особено становище.
Аз се ангажирам лично, а предполагам, че и колегите ще се съгласят с мен. Ние ще направим финансовата обосновка. Ще помолим и Националния осигурителен институт, и Министерството на финансите да дадат такива разчети, за да можем да преценим каква е разликата и тя голяма ли е. Защото от всяко предложение трябва да има някакъв ефект, който се очаква.
Аз мисля, че и от двете, ако се направи така, както е моето предложение, няма да има кой знае какъв ефект в положителния баланс на бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова. Тази дискусия я водихме и на предишното заседание.
Госпожа Понева има думата. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да кажа, че напълно разбирам емоционалността на доктор Данчева, защото това, за което тя говори, наистина са човешки, драматични съдби. Хубаво би било и ние да имаме малко повечко емоция, когато говорим и когато вършим неща, които се отнасят именно до хората с увреждания.
Затова аз предлагам Комисията по труда и социалната политика да излезе не с особено мнение, а с категорично становище такъв текст да не се приема. Бих казала, че това е престъпно отношение. Не става дума за гласуване, а просто да имаме едно такова становище. Няма нищо лошо в това комисията да се обедини около едно такова мнение, тъй като естествено то би имало много повече тежест.
А въпросът за изхода и контрола изобщо не е проблем на хората с увреждания. Това е проблем на правителството. Нека те да се занимават с това. Така че абсолютно некоректно е да се иска от тях да коментират този проблем. Този проблем се създава поради немарливост и корупционни практики в системата. Така че хората нямат никакво отношение по тези въпроси, а това е проблем на правителството, което трябва да вземе необходимите мерки, за да се сложи наистина край на корупцията в тази система.
Ако човек мине по ул. “Граф Игнатиев” в София, ще види и най-малкото ще си помисли, че в България са най-многото и най-богатите инвалиди, защото там наистина има някакви невероятни като марки и най-вероятно като цени коли с картончетата за инвалиди.
Но, пак казвам, за това нямат никаква вина хората с увреждания, които ще пострадат от тези мерки, които правителството се готви да вземе спрямо тях. Двете неща са абсолютно различни и в никакъв случай не бива да бъдат ощетявани хората, за които тези интеграционни добавки са изключително необходими.
Миналия път наистина доста дискутирахме законопроектите за бюджета, но там стана ясно, че сумата, която се отпуска за хората с увреждания, е същата, каквато е била в предишния бюджет, като министър Масларова каза, че контролът ще бъде такъв, че да стигнат тези средства. Това, както маркирахме и миналия път, беше едно откровено признание от нейна страна, че предишното правителство до такава степен безконтролно е действало, че сега с повишенията на цените и този ценови шок същите средства могат да стигнат. Те няма да стигнат, защото наистина не са достатъчни. Да се надяваме, че сега контролът наистина ще бъде осъществен така, че да няма повод за притеснения в това отношение.
Аз пак казвам, че категорично съм против този текст да остане в законопроекта и въобще да се прави промяна в закона с такъв текст.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Понева.
Но, госпожо Понева, това, което казахте за министър Масларова, се отнасяше за частта, в която ставаше въпрос за енергийното подпомагане, а не за добавката за интеграция на хората с увреждания, където парите стават 136 млн. от 89,6 млн. лв. Цифрите трябва да цитираме коректно.
Има думата госпожица Деница Димитрова. Заповядайте, госпожице Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както предполагам, че очаквате, аз също ще изкажа своето мнение по въпроса, тъй като това касае мен и хората, които са ни гласували доверие.
Аз мисля, че наистина не трябва да има доходен критерий за изплащане на интеграционната добавка, тъй като това, както каза доктор Данчева, не е социално подпомагане. Тези пари се дават на хората с увреждания за пътни, за курсове, за обучение, за различни такива цели, които биха направили тяхната по-добра интеграция, възможност за работа, за реализация. Оттам те стават и данъкоплатци и въобще хора, които дават своя принос в обществото.
Това, че напоследък има твърде много решения на ТЕЛК, мисля, че не трябва да засяга хората с увреждания. Те не са виновни за това, че се издават фалшиви решения на ТЕЛК и не би трябвало именно те да бъдат най-ощетените от това.
Аз се отказвам от своята интеграционна добавка и си мисля, че всеки човек, който няма нужда от нея, той дори не е подавал и молба за такава интеграционна добавка.
Аз също предлагам по това предложение комисията да има особено мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожице Димитрова.
Колеги, в становището, което ще бъде подготвено от Комисията по труда и социалната политика, задължително ще бъде наблегнато на този момент. Така че предложенията за второ четене трябва да бъдат препратени в Комисията по бюджет и финанси, тъй като Законът за държавния бюджет на Република България се гледа на второ четене в тази комисия. След като се приеме на първо четене, аз съм убеден, че най-много ще бъдат предложенията за този член, както беше примерно и миналата година.
Има думата заместник-министърът на труда и социалната политика господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! За мен е много похвално изказването на госпожица Деница Димитрова. Бих се радвал повече хора да разсъждават по този начин. Но практиката, която съществува в момента за подаването на експертните решения на ТЕЛК и получаването на интеграционната добавка, както и господин Ангелов след това може да го потвърди, е точно обратната. Хора, които наистина имат много високи доходи, точно поради това, че неправомерно са получили съответните експертни решения от ТЕЛК, подават заявления за изплащане на тази интеграционна добавка.
По този начин се получава една много интересна ситуация. В самия Закон за интеграция на хората с увреждания е записано, че съответната добавка се отпуска на базата на социална оценка. В случая социалната оценка е изолирана, тъй като тази добавка се отпуска на базата на експертното решение на ТЕЛК. Или излиза, че колегите от Агенцията за социално подпомагане правят такава социална оценка, виждат, примерно, че този човек има доход, който дори е по-голям от техния, но те я отпускат без значение.
Искам категорично да уверя всички присъстващи тук, включително и изказалите се преди това, включително и доктор Данчева, че никой не иска всички хора с увреждания, както каза тя, да бъдат лишени от интеграционната добавка. Тук е много важно какъв ще бъде критерият за доход. Ако тези хора наистина при определяне на този критерий попадат в тази граница, която трябва да бъде такава, че да не ощетява всички хора, а аз мисля, че точно такава граница се изчислява в момента, тези, които наистина отговарят на изискванията, ще си получат добавката. Те няма да бъдат ограничени. Ще бъдат ограничени тези, които наистина нямат нужда от това.
В самата група от хората с увреждания има хора, които са с различни доходи. В този случай при изплащането на тази добавка би трябвало да се отчита, колкото и недобре да звучи, икономическото състояние на страната и възможността за отпускане на съответните суми. Тук не става въпрос, както вие споменахте, за някакви намалени приходи в бюджета. Напротив, тук става въпрос за ограничаване на разходите от бюджета и точно поради неправомерно отпускане и даване на експертни решения на ТЕЛК.
Може да се стигне дотам, че, ако не се приеме предложението да има подоходен критерий, да се случи просто неприлагане на закона или до така наречения мъртъв текст, от което в края на краищата и хората, които имат нужда от това, да няма възможност поради недостиг на средства да им бъде изплащана такава интеграционна добавка.
Така че това е целта – не да се лишат хората от добавка, а тези, които имат възможност, имат добри доходи, те да бъдат лишени, тези, които имат много високи доходи, да не я получават.
Що се отнася до семейните помощи за деца – дали да бъдат 20 лв. за първо дете или 22 лв. за второ дете – искам да ви спомена само една цифра. В България за една майка средно тоталният коефициент за раждаемост е 1,2. Точно поради тази причина ние се насочваме да стимулираме раждаемостта на второ дете. Такава е практиката не само в България, практиката е такава във Франция и в много други европейски страни, само че сумите са много по-различни, много по-големи от това, което ние даваме. Но при даването на тази сума също се отчитат възможностите на бюджета, които съществуват към сегашния момент.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Димитров.
Колеги, имате думата. Ако ще се убеждаваме само по този текст, мисля, че вече се казаха достатъчно аргументи. Сега ние обсъждаме законопроектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Република България.
Заповядайте, господин Козаров. Имате думата.
СТРАШИМИР КОЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Искам да взема отношение, защото миналата година с някои от вас пак обсъждахме този въпрос за тази добавка за интеграция.
Миналата година аз дадох същия аргумент. Както всички знаете, много от хората получават така наречените безплатни лекарства по тази рецептурна книжка (показва я). Независимо от техните доходи, независимо дали един човек е народен представител, независимо дали е безработен, той получава така наречените безплатни лекарства. Защо сега се опитваме да отнемем тази добавка? Може ли някой да ми докаже логиката защо ние разделяме хората с увреждания на такива, които получават някакви доходи, и други. Основата и базата са наличието на самото увреждане.
Искам да завърша, като попитам представителите на Министерството на труда и социалната политика следното. От тези 350 или 360 хиляди човека, на които се дава интеграционна добавка, колко човека получават доход над 220 лв. Някой може ли да ми каже колко са тези хора? Някой може ли да ми каже, защото съм сигурен, че това се касае може би за 20 – 30 хиляди човека, хора, които се блъскат, които работят, които създават работа на други хора. И вие предлагате да лишим точно тези хора, които се блъскат, работят и дават работа на други хора? Точно тях да лишим от тази интеграционна добавка? Колко е тази добавка? Знаете ли? За един човек с увреждания в най-тежката степен, както – извинявам се – е Деница Димитрова, която е в инвалидна количка, добавката е 25 лв. на месец. А 25 лв. на месец ще оправят ли бюджета на Министерството на труда и социалната политика? Няма да го оправят.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Козаров.
Колеги, мисля, че достатъчно аргументи се чуха по този въпрос.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин заместник-министър Явор Димитров, преди малко от казаното от Вас стигнахме до една преценка, че се губи реалната представа за критерия, по който се определят доходите на хората, които са с някакви увреждания. Намерете някакъв механизъм, по който реално да го оценявате, а не да слагаме под общ знаменател всички хора, които са с ниски доходи и с високи доходи. Просто намерете реален начин да разграничите кои са с високи доходи и кои са с ниски, за да не ощетяваме тези, които са с ниски доходи.
Относно добавките за деца – 18 и 22 лв. Аз мисля, че това в никакъв случай няма да стимулира раждаемостта в България. В никакъв случай. Трябва да намерим начин за доста по-високи суми, с които суми наистина хората да имат стимул да раждат деца. Защото тези 18 лв., извинявайте, но това е смешна сума, която отпускаме за детски добавки.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Димитров.
Има думата господин Ангелов. Заповядайте, господин Ангелов.
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда максимално кратък.
Очевидно става дума за недостиг на средства. За тази година тези средства са около 50 млн. лв. Ако не се въведат две неща, казвам го като експерт, съгласен съм, доктор Адемов, с това, че контролът наистина трябва да е жесток и то да бъде в посока, за която всички говорим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, но аз никога не съм казал “жесток контрол”. Аз дори намекнах и за самоконтрол.
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ: Да, контрол и от наша страна – също. Второто, което трябва да се направи, е да се въведе някакъв праг за достъп. Този праг за достъп естествено трябва да се обмисли много добре, защото и увеличените средства за бюджета за следващата година, ако не се въведе такъв критерий, пак няма да стигнат.
Мога да посоча примери на тенденции на нарастване. Мисля, че всички ги знаете. Предполагам, че предишния път сте го обсъждали и затова не искам да бъда досаден. Но към момента хората с ТЕЛК-ови решения, които получават интеграционна добавка, са 407 хиляди. Общият брой на интеграционните добавки е 986 429. Милионите си вървят. Това е.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Ангелов.
Колеги, имате думата. Обсъждаме законопроектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и за държавния бюджет, а не Закона за интеграция на хората с увреждания. Само един текст едва ли може да бъде предмет на внимание на цялата комисия. Зная колко е важен този текст, госпожо Драганова, но ние обсъждахме този проблем и на предишното заседание. Сега едни и същи аргументи да повтаряме, мисля, че няма смисъл.
Има думата господин Хари Хараламбов. Заповядайте, господин Хараламбов.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз съм Хари Хараламбов, председател на Националното сдружение на студенти и младежи с увреждания.
Напълно съм съгласен с Вас, господин Адемов, по това, което казахте. Само че щяхте да бъдете абсолютно прав, ако промяната в Закона за интеграция на хората с увреждания беше внесена по съответния ред, с друг закон за неговото изменение и допълнение. Просто обстоятелствата ни принуждават.
Аз бих изтъкнал само две различни съображения във връзка с това, което каза новият заместник-министър господин Явор Димитров и господин Николай Ангелов. Не мога да се съглася, че при въведени толкова много нови механизми за обжалване на експертни решения на ТЕЛК, се продължава да се говори, че имало неправомерни експертни решения на ТЕЛК. Тогава държавата трябва да признае сама пред себе си, че в системата на комисиите за инвалидизиране цари анархия, правен хаос и корупция, да ги унищожи тотално и да създаде нови, защото друг начин няма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Хараламбов, ще Ви моля без квалификации. Вие много добре знаете какво говорите.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Знам какво говоря, разбира се.
Второто, което искам да кажа, е, че прагът за достъп до добавките за интеграция, тъй като, както всички знаем, миналият парламент направи едно революционно постижение, приемайки, че това са добавки, които допълват собствените доходи на лицето с увреждания, правото за достъп трябва да бъде единствено социалната активност и възможностите за социална интеграция. Доходният праг просто обезсмисля цялата философия на закона, а социалните оценки Агенцията за социално подпомагане и нейните служители имат правомощията да ги извършват така, че добавките да се отпускат на този, на когото му трябват, и по толкова, колкото му трябват, стига да се промени начина на работа на тези служители и подзаконовата, а не законовата нормативна уредба, третираща този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Хараламбов.
Има думата доктор Колчаков. Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, аз мисля, че изчерпахме въпроса от тази тема.
Искам да поставя един въпрос, за който преди малко разбрах, че е поставен и от председателя на Националното сдружение на общините доктор Красимир Милев. И тъй като аз също имам поставен същия въпрос от община Септември, искам да го дискутираме тук сега.
Това е един проблем, който включително и с вас, го разглеждаме вече пета година. Това е въпросът за неизплатени социални вноски на хора, които са на социално подпомагане. Тук частично се включва и проблемът за здравното осигуряване от периода 2000 – 2002 г., когато социалното осигуряване беше задължение на общинските бюджети за хората, които са на социално подпомагане.
И по отношение на невнесени социални осигуровки към Националния осигурителен институт ние в момента имаме дела, които са приключили във Върховния административен съд и ситуацията е следната. Аз я познавам много добре, защото по това време бях кмет и като член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините ние разглеждахме този въпрос, включително и съвместно.
Ситуацията се породи от следното разминаване в нормативната уредба в България. Общините имаха задължение да изплащат тези осигурителни плащания към Националния осигурителен институт, но лицата, които получаваха социално подпомагане, трябваше да подават съответни декларации. Но тъй като една част от тях не подадоха декларация, а те бяха длъжни да ги подадат, за да декларират, че не са осигурени на друго основание, поради това разминаване Сметната палата има официално становище, че подаването на декларация към общините е задължително. Тоест, общините не могат да бъдат упрекнати за това, че, неподавайки декларации, тези лица са останали без вноски към Националния осигурителен.
По този начин в момента ние имаме осъдени общини. Проблемът касае милиони левове. Аз, както и Националното сдружение на общите смята, че тези общини не могат да бъдат упреквани за това, че не са превели вноски към Националния осигурителен институт.
Разбира се, аз нямам упрек и към Националния осигурителен институт, който се старае да си събира вземанията, както и Управителният съвет на Националното сдружение на общините в България смята, че има две възможности. Едната възможност е ние, вземайки активно отношение по този проблем, да ангажираме държавния бюджет с излишъка за тази година или да ангажираме съответна субвенция към държавния бюджет за следващата година.
Тук има и частично решение на проблема, който е поставен от нашите колеги, за здравноосигурителните вноски. Но това е част от общия проблем за осигурителни плащания, които са били задължения на общините до 2002 г. Оттогава насам това е задължение на държавата, което вече не е проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Действително това е един проблем с давност от четири-пет години. Вярно е, че това, което предлагат като решение колегите госпожа Стела Банкова и господин Минчо Христов, съдържа част от решението на този проблем. Но е вярно и това, което казахте, господин Колчаков, то е точно така. Тези, които са на социално подпомагане, бяха задължени да подават молби-декларации до общините, за да могат те да ги включат в списъци, на базата на които да изплащат дължимите здравноосигурителни вноски.
Но още по-вярно е, че към тази дата – и оттам започват разминаванията – Дирекции “Социално подпомагане” или не знам как се казваха тогава, бяха общински служби за социално подпомагане. Оттам идва и проблемът. Общинската служба за социално подпомагане е задължена да предаде този списък и да го предаде на ръководството на общината. При положение, че това не е ставало, се стига до включването на тази категория български граждани в списъка на тези, които са с неуредени или неплатени здравноосигурителни вноски.
Другият проблем и този, който господин Христосков сега ще ви каже: колко дела, по какъв начин се водят и как се променят решенията на Върховния административен съд във времето.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само ми позволете да допълня, че по това време общинските служби за социално подпомагане се наричаха общински, но бяха органи на Министерството на труда и социалната политика, както примерно са и общинските служби по земеделие. Значи това не е въпрос на общините.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, но заплатите се плащаха от общините. Знаете много добре това.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз благодаря и на доктор Колчаков, че постави този въпрос. Той наистина е свързан и със законопроекта на госпожа Банкова и господин Христов.
При обсъждането на този законопроект в Комисията по здравеопазването аз поставих този въпрос. Действително, доктор Адемов, както описахте нещата, така стоят. Става въпрос за един период до края на 2002 г., когато общините трябваше да осигуряват всички социално слаби и безработни граждани – безработни, без право на обезщетения.
В началото от м. март 2000 г. действително е имало едно указание от Националния осигурителен институт, подписано съвместно с Националната здравноосигурителна каса, че всички граждани, които желаят да бъдат осигурени от общината, трябва да подават лична декларация. След това обаче през м. май има една съвместна проверка на Сметната палата заедно с Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт и са дадени указания на общините да изискат тези списъци от Бюрата по труда или от общинските служби за социално подпомагане, чийто директор само, доктор Колчаков, е бил назначаван от Министерството на труда и социалната политика, а иначе тези служби са били в системата на общините, тоест, те са били на двойно подчинение.
Всички актове за начет, които са съставени на общините за дължими здравноосигурителни вноски, са на основание дадени предписания. Дадени са предписания: вземете списъка, вкарайте тези хора в общия брой на лицата, които вие трябва здравно да осигурите и платете здравните вноски.
Преди повече от две години имахме среща със старото ръководство на Националното сдружение на общините и постигнахме съгласие, че тъй като през това време някои от тези хора е трябвало да се осигуряват и на друго основание, Националният осигурителен институт ще приспадне всички, които са осигурени на друго основание и актовете за начет вече ще ги състави само за онези, които общината е трябвало да осигури.
Броят на делата е над 50, като около 45 от тях са спечелени от Националния осигурителен институт. Има обаче напоследък няколко решения на Върховния административен съд и на окръжни съдилища в обратната посока. Ние естествено уважаваме решенията на съда такива, каквито са.
Но съществува следващ проблем. Тук трябва разграничим чия е вината. Хората, които през това време са били социално слаби и безработни и е трябвало да бъдат осигурявани от общината, нямат никаква вина. На основание представена служебна бележка от службите за социално подпомагане и от Бюрата по труда, че те са отговаряли на тези критерии, в така наречения служебен регистър на Националния осигурителен институт по служебен път ние всички тези периоди сме ги изчистили. Тоест, тези хора не фигурират вече или поне тези периоди, когато те са получавали социални помощи или са били в този списък, ние считаме, че те са здравно осигурени и търсим съвсем естествено парите от онзи, който е трябвало да играе ролята на осигурител – в случая общините. Те играят ролята на работодатели, както е с университетите и т.н.
Лошото е, че при обратно решение на съда, каквато практика има напоследък, се получава така, че ние трябва да приемем, че вината е в хората. И обратно, тези периоди, които сме признали на базата на служебна бележка, отново да ги въведем като неосигурени периоди, което естествено ще създаде много голямо напрежение, поради което и аз съм водил разговори с доктор Милев и с госпожа Масларова. Ние изчислихме размера на задълженията на общини. По памет ще ги цитирам, те са 4 милиона 100 и няколко хиляди лева.
Ние също смятаме, че най-добре е по служебен път да бъдат уредени тези задължения, защото, както виждате, и съдебната практика е
Аз изцяло подкрепям едно такова решение – да бъде уреден този въпрос. Той не касае в момента здравноосигурителните права на хората, защото вече новият критерий е те дали са осигурявани три месеца от последните 15 месеца. Но, така или иначе, това са дължими суми от общините. Това е системата на консолидирания бюджет на държавата. И, ако се намери едно такова решение, стига да има достатъчно пари, да бъде изчистен този проблем. Това е най-доброто решение.
Благодаря.

Има думата доктор Колчаков. Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, искам само да направя едно допълнение.
Искам да отбележа, че е добре, когато опозицията и управляващите се разбират по важни проблеми. Само искам да напомня, че ние приветствахме и се борихме за такава практика от 2002 г. държавата да поеме социалните плащания. Защото искам да ви припомня една недопустима практика, когато общините имаха задължението да плащат и при това се получаваше някаква невероятна ситуация най-бедните общини, общините с най-голямата безработица и с най-големия брой социални плащания, са в най-тежко социално положение, а имат най-много предизвикателства, бедни и безработни хора.
Фактът, че миналото правителство взе решение да направи така, че държавата да поеме ангажимента, за да има равна справедливост в държавата, показва, че за тези две години – 2000 – 2002 година – ние сме в дълг към тези общини, които са били в най-тежко социално положение.
Аз благодаря на господин Христосков, че и той, грижейки се и за интереса на Националния осигурителен институт, все пак добре разбира, че проблемът е добре да го решим всички заедно. Аз съм убеден, че тук ще намерим общата воля. Това частично решава и проблема със здравнонеосигурените - законопроекта, който нашите колеги са внесли и аз ще ги подкрепя в тази част.
Благодаря.

Аз искам да напомня, че Националният осигурителен институт е обществена, а не управляваща институция. Това е много важно уточнение.
Има думата господин Христосков. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да допълня нещо, понеже стана дума тук за община Септември, но не само този е случаят.
Ние имаме няколко случая, доктор Адемов, когато съвместно с Министерството на финансите уреждаме да бъде дадена допълнителна субсидия на общината, за да може тя да погаси тези задължения. Така е уреден въпросът и с община Септември, с община Попово, макар че там кметът използва една част от парите за други цели. Но, така или иначе, по-добре е въпросът да бъде решен с едно централно решение на Министерския съвет, вместо по този заобиколен начин да се опитваме да го решаваме.
Благодаря ви.

Колеги, има ли други изказвания? На предишното заседание като че ли дискусията беше по-съдържателна. Вие тогава ме помолихте да

ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Наистина на миналото заседание дискутирахме бюджета на държавното
Аз искам да кажа, че ние, народните представители от Коалиция за България ще подкрепим законопроектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Република България за 2006 г.
Винаги исканията към един бюджет са много по-големи и всеки иска да има повече пари, повече средства да харчи. Но искам да кажа няколко думи по последния въпрос, който коментирахме.
Действително някои от общините за това време не внасяха здравни осигуровки. Но тогава пък и принципът беше друг – че социалните помощи бяха 50 процента осигурени от държавни бюджет и 50 процента бяха длъжни да осигуряват общините. Мога да ви уверя, че някои от общините погасиха тази си задължения, но някои не ги погасиха. Списъците бяха представени в общините, но те не искаха тези списъци да ги обработят, защото трябваше да плащат здравното осигуряване. Има и такива общини. На последната среща се оказа, че около 2 млн. лв. – не зная дали е точна сумата – дължат общините. Но някои от общините си погасиха задълженията, които имаха.
Не казвам, че законът е бил справедлив. И Стара Загора си погаси задълженията и сега кметът, като научи, че е внесъл 500 хил. лв. за социално осигуряване, ще му стане лошо. Но така е.
Няколко думи по това, което говорихме – за добавката за деца – което госпожа Драганова постави. Ние не трябва да се вторачваме в тази добавка и ще ви кажа защо. Защото днешното възнаграждение, което от 130 лв. става на 160 лв. за отглеждане на дете, може би там се крие по-големият социален аспект, който даваме. Не е малко с 30
Действително тези четири лева разлика няма да решат проблема. Но Министерството на труда и социалната политика си е поставило за цел да разграничи нещата и да иска хората да имат и второ дете с тези четири лева. Дали ще има второ дете с тези четири лева разлика, малко се съмнявам. Но аз също смятам, че стимулите за отглеждане на деца трябва да бъдат много по-големи. 18 или 22 лв. няма да решат проблема.
Също така искам да отбележа и това, че в бюджета за две или три години са увеличени и обезщетенията за безработица, което също е едно постижение. Както ви казах, парите никога няма да стигат, но трябва да отбележим тези неща и да подкрепим на първо четене и двата законопроекта.
Благодаря.

Имате думата, госпожо Драганова. Заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм съгласна с Вас, господин Мръцков. Ние също ще подкрепим законопроектите, защото това е най-важният закон в България. Но ние като народни представители разпределението на тези средства трябва да го направим по най-добрия начин и да защитим определени групи от хора, каквито аз безспорно смятам, че са децата и хората с увреждания.
А що се отнася до четирите лева разлика между първо и второ дете, разбира се, че четири лева няма да оправят нещата. Това е абсолютно вярно. Аз аплодирам това, че сумите за отглеждане на дете са увеличени от 130 на 160 лв., но това е до двегодишната възраст на детето. А плащането на добавката за деца е до 18-годишната им възраст, дори и след това, ако детето продължава да учи в средно училище. Това го направихме скоро с поправката в последната година.
Затова единственото, което казах, е, че не трябва да разделяме децата по този начин и сумата, горе – долу, ще е същата. Просто нека да дадем на всички еднакво, защото, така или иначе, сумата не е голяма. Но, като ще я увеличаваме, да я увеличим на всички, а не
Благодаря.

Колеги, очевидно е, че може да има всякакъв тип дискусия по този въпрос. Сега тук проблемът едва ли е върху това дали трябва да доминира диференцираният или универсалният подход. Проблемът е съвършено различен – дали тези месечни детски добавки са основният инструмент за решаване на демографските проблеми. Очевидно е, че не са, така че, каквото и да говорим тук, едва ли ще стигнем до най-правилния извод.
Колеги, ако няма други изказвания и други въпроси, позволете ми да подложа на гласуване за първо четене законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване, а бюджетът на Националния
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
"За" - 13, "против" – 3, "въздържал се" - 1.
Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. се подкрепя за първо четене.
Моля, колеги, гласувайте на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
"За" - 12, "против"- 3, "въздържали се" - 2.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2006 г. се подкрепя за първо четене.
Колеги, благодаря ви за участието.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Обсъждане на проект за решение за покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите и трайно безработни български граждани от бюджетния излишък за първото полугодие на 2005 г., № 554-02-7, внесен от Стела Банкова и Минчо Куминев на 11.07.2005 г.
Ние не сме водеща комисия по този законопроект, но сме една от комисиите, които са сезирани по този проект за решение.
От вносителите кой иска да представи проекта? Господин Минчо Куминев. Заповядайте, господин Куминев.
МИНЧО КУМИНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Нашият проект за решение гласи следното: да се възложи на Министерския съвет на Република България незабавно да приведе необходимите средства от държавния бюджет на Националната здравноосигурителна каса, с което да се покрият неплатените здравноосигурителни вноски на социално слабите, подчертавам, и на трайно безработните българи.
Втората точка от нашия проект за решение гласи: възлага се на Министерския съвет да изработи механизъм за събиране на неплатените от страна на работодателите здравноосигурителни вноски, които възлизат на няколко милиона лева.

Защо внесохме този проект за решение? Направихме това, защото поради слабости на Закона за здравното осигуряване над 1 милион българи фактически са извън здравноосигурителната система на Република България. Както знаете, това противоречи пряко на Конституцията на Република България, тъй като там ясно се казва, че българската държава е длъжна да се ангажира с живота и здравето на българските граждани. Аргумент е също натрупаният бюджетен излишък, тоест, има пари, които могат да се оползотворят и да се преведат.
Защо предложихме това? Миналата седмица в Комисията по здравеопазване имаше оживена дискусия. Признавам си, че даже се поскарахме малко там. Колеги, ние предлагаме едно решение. Не казваме, че това е най-доброто решение, че няма по-добро от него. Но за разлика от нас никой от другите колеги не предложи нищо конкретно. Знаете, че проблемът със здравноосигурителните вноски е изключително тежък, защото мисля, че всеки един от вас е чел в българската преса, по медиите за хора, които се връщат от болницата, тъй като нямат здравно осигуряване.
Знаете и проблема, който в момента се дискутира от Министерството на здравеопазването и болниците, за огромните преразходи или дългове, по-точно казано, на здравните заведения, който е свързан пряко именно с този проблем. Болниците връщат някои пациенти, други обаче просто не могат да ги върнат и всичко това се трупа на бюджета на болниците. Именно това поражда огромните задължения на тези болници.
Кое трябва да се подчертае в материалите, които получихме и които са свързани с нашето предложение. Това, което бие на очи, е, че редица институции твърдят, че няма легално определение на понятието “трайно безработен”. Миналия път в Комисията по здравеопазване се проведе дискусия и там се каза, че тези хора не били трайно безработни, а продължително безработни. Аз тук искам да го уточня това и да стане ясно на присъстващите.
Под понятието “трайно безработни” ние разбираме безработните, които след известен период от време – няколко месеца – след като получават своите помощи и след като те са осигурени от държавата, в момента, когато престанат да получават помощ, от тях българската държава изисква да си плащат осигуровките. Тоест, получава се един невероятен парадокс и вие като социална комисия ще го разберете най-добре. Хора, които имат някакви доходи във вид на помощи за безработни, след като престанат да ги получават, българската държава иска от тях да плащат осигуровки. Тоест, след като престанат да имат доходи въобще, българската държава и то със задна дата изисква от тях да си плащат здравните осигуровки. За мен това е един абсурд, а предполагам, че едва ли някой ще оспори това твърдение.
Това, което е по-интересното, е, че, ако не са лъжа, Министерството на труда и социалната политика беше изпратило едно становище, че няма определение и за “социално слаб”.
РЕПЛИКА: От миналата година.
МИНЧО КУМИНЕВ: От миналата година, но и тази година е същото, казва госпожа Масларова. Ако няма определение за “трайно безработни” и за “социално слаби”, на вас като социална комисия ви предлагам: дайте да го направим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Куминев, ще Ви моля без квалификации за социалната комисия, която не познавате.
МИНЧО КУМИНЕВ: Аз казах това съвсем доброжелателно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не беше доброжелателно. Намекът беше многозначителен.
МИНЧО КУМИНЕВ: Няма такова нещо, господин Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, значи неправилно съм Ви разбрал.
МИНЧО КУМИНЕВ: Господин председател, аз съм изпълнен с доброжелателност към тази комисия.
Искам да ви спомена и още един аргумент от общините. Между другото, преди малко стана въпрос за това. Доколкото виждам, проблемът с осигурителните вноски, които тежат на общините – няма да повтарям тук, проблемът беше изнесен – Националното сдружение на общините в България подкрепя обсъждането и признава проблема.
Аз няма да ви губя повече времето. Призовавам ви като социална комисия да помислите върху този проблем. Това е един изключително тежък проблем. Редица медии изнесоха факти как болни в изключително тежко състояние, особено по провинцията, са връщани от болницата затова, че нямат осигуровки.
Мисля, че това, което ние предлагаме, е едно решение. Ако някой има по-добри идеи, аз бих ги подкрепил веднага. Ако моята колежка Стела Банкова иска, да допълни нещо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожо Банкова, ако искате нещо да допълните, разбира се, Вие сте съвносител. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Съвсем накратко.
Отново искам под формата на риторичен въпрос да подчертая, че това предложение сме го правили и в миналия парламент и беше отхвърлено, дори тогава не беше удостоено с такъв колегиален дебат. Там, в становището на Министерството на здравеопазването е споменато, че нямаме формулировка на понятието “социално слабо лице”. Тази традиция си продължава и в днешните становища на Националния осигурителен институт и на Министерството на финансите. Няма определение, но има трайно безработен.
Аз бих искала отново да заостря вашето внимание върху онази огромна категория от български граждани по села и градове, които, когато престанат да получават помощи, какво ще правим с тях? Спират да получават социални помощи и държавата ги принуждава да си плащат здравни осигуровки. Това е невъзможно.
Какво ще правим с онези български граждани, които със стотинки или с лев – два надвишават сумата, която е определена, за да имат право да получават социални помощи? В моите приемни дни идват десетки, стотици такива граждани, мисля, че и при Вас, и при колегите също идват.
Аз не мога да приема становището на проф. Гайдарски, който казва, че причината да не се плащат здравните осигуровки е в това, че българските граждани не са информирани. Аз ще кажа, понеже ходя по земята за разлика може би от други колеги, които нямат тази информация, че причината да не се плащат здравните осигуровки от трайно безработните и социално слабите български граждани е, че просто нямат средства.
Няма никакъв смисъл по мое схващане от това палиативно предложение на колегите от БСП за разсрочване на тези плащания. Това е безплодно предложение, тъй като то е четвърто по ред. Третото разсрочване донесе резултат около 26 хиляди души, които желаят да разсрочат здравните си осигуровки. Но кажете ми сега, в навечерието на тази изключително тежка и изтощителна зима, която чака българите, кой ще може да се възползва и кой ще пожелае едно разсрочване? Уверявам ви, хората нямат пари дори за един аспирин. Една голяма част от тези 1 133 хиляди българи не е в състояние да си плаща здравните осигуровки и то със стара дата.
Аз съм учудена от една инициатива българската държава да отдели 830 хил. лв., за да обясни на българските граждани колко е добре да си плащаш здравните осигуровки. Но хората знаят, уверявам ви, че тук не става дума за неинформираност. Поне в моите приемни дни не е дошъл нито един човек, който да каже: аз не съм информиран и заради това не си плащам здравните осигуровки.
Така че тази огромна сума от 830 хил. лв. за мен е просто недопустимо да бъде изразходена за писма, да се обяснява на хората колко е добре да си плащат здравните осигуровки. Отделно, че ние досега не получихме едно разумно обяснение, защото е толкова недопустимо и невъзможно от бюджетния излишък да се отдели тази сума за тази категория български граждани, като досега имахме възможност да видим как се изразходва бюджетният излишък при предишно и сегашното управление.
Нека някой от колегите да защити милионите, дадени за чешмички и за алея на общуване, но дори ще има куража пред българските граждани да каже, че е много по-важно за беседките да се дават милиони, отколкото за здравните осигуровки на българските граждани.
Аз мисля, че в този случай трябва да подхомим малко по-нетрадиционно, защото наистина на гърба на българите сега идва един много тежък ценови шок, отделно е предстоящата зима. Няма нищо пагубно в това, ако се подходи малко по нетрадиционно и наистина да направим този жест и тази проява на добра воля към тези 1133 хиляди български граждани. Защото досега сме дали достатъчно примери, че пилеем народни пари по такива случаи като тези 1200 млн., които са дадени за войната в Ирак. Аз няма да престана да го съобщавам това, докато не получа отговор от някои от колегите или от управляващите защо е по-важно този милиард да отива в Ирак, а да не се даде за здравните осигуровки и въобще за здравето на българските граждани.
Моля за един малко по-нетрадиционен подход, защото, ако ние и в този парламент си позволим да отхвърлим това предложение и да приемем палиативното предложение на колегите от БСП за разсрочване, което не е решение на проблема, това е бягане от проблема, уверена съм, че ще си понесем последствията в средата на зимата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Банкова.
Колеги, ще дам на всички думат, но нека да преценим, първо, дали след като вносителите представиха проекта по-редно е институциите да се произнесат по предложения законопроект. Или първо да направим дискусията, а след това да дадем думата на институциите.
Има думата госпожа Драганова. Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз приветствам добрите намерения на колегите и вярвам, че са направени с добро желание за разрешаване на този проблем, който и аз съзнавам, че го има. Той стои и, така или иначе, той трябва да бъде разрешен.
Но все пак ние трябва да се съобразяваме, първо, с реалностите, и, второ, с българското законодателство. Ще кажа за какво става въпрос. Вие сте се опитали да дадете едно решение, но всички ние трябва да намерим решението по законов път.
Ако трябва да кажем какво е социално слаб човек, това е гражданин, който отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи, независимо в каква категория попада той. В различните закони това е уредено и се знае кой е социално слаб човек. Той не престава да ги получава, ако той е все още социално слаб човек. Това е безспорно. Мисля, че никой от няма да каже, че това е по друг начин.
Този въпрос за социално слабите хора е разрешен вече със Закона за здравното осигуряване. Те се осигуряват за сметка на републиканския бюджет. Това е залегнало в закона. Това са едната категория хора, които държавният бюджет, републиканският бюджет осигурява.
Значи тази категория, която вие сте споменали във вашия законопроект, вече е уредена.
Втората категория, която вие визирате, са трайно безработните. Аз ще ви дам пример. Какво значи “трайно безработен”? Наистина такова понятие няма, не защото законът не е искал да го упомене, а защото то не може да бъде идентифицирано. Как да бъде направено. Аз ще ви дам пример. Има жени, които примерно са домакини и не са се регистрирали като безработни, но не си плащат и здравните осигуровки. Как те да бъдат обхванати в тази според вас категория на трайно безработни, която наистина не съществува в българското законодателство.
Ние не можем да разберем точно кои са трайно безработните. Няма такива. Не всички, които са трайно безработни са се регистрирали в бюрата по труда. Ако това е презумпцията за трайно безработен и оттам да ги видим кои са и какви са, аз мисля, че това е форма, чрез която не можем да установим точно кои са тези трайно безработни според вас, които трябва да бъдат осигурени.
По-скоро вие давате решение само за сега. Вие не предлагате трайно решение. Вие казвате: дайте сега от този бюджет, от излишъка да им го платим, пък за догодина ще мислим пак какво ще правим. Обаче те може да са се увеличили, защото ние сме им дали пример, че ги освобождаваме от това им задължение и им го плащаме. Значи всяка година ние ще товарим с още поне 100 хиляди отгоре хора, които ще видят, че по този начин може. Дайте сега по този начин да товарим бюджета, защото има излишък?!?
Разбира се, че има такъв проблем. Но според мен, госпожо Банкова, като основен вносител ще кажа, че не е решение това, което вие предлагате. Може би трябва наистина всички да седнем и независимо дали сме от опозиция или от управляващи да помислим по този въпрос. Да се направи едно голямо обсъждане и с експерти, защото те може би имат и други виждания по въпроса. Но не е това начинът. Ние няма да го разрешим. Ние ще създадем условия то да бъде разширявано във времето и не само със следващия, но и с по-следващия и с още поне десет бюджет напред да бъде все така.
Това е моето становище.
Аз лично ще гласувам “въздържала се”, защото съзнавам, че го има този проблем. Аз за себе си, въпреки че с много хора съм разговаряла, не съм намерила разрешението на проблема. Трябва да Ви кажа, госпожо Банкова, не сте права. Много хора не знаят точно какво е положението, защото едно плащане на човек, който се самоосигурява е някъде между три и шест лева на месец.
Освен това трябва да си кажем, че много хора си възстановиха правата с плащането след 1 януари на една вноска в републиканския бюджет и можеха да си мислят, за разсрочено плащане и т.н. По някои данни около 320 хиляди човека са си възстановили по този начин правата.
Така че трябва да измислим механизми, по които хората да си възстановяват правата, но все пак да не ги освобождаваме от ангажимента им, че те трябва това да направят. Може би някои от по-възрастното поколение и някои по-неинформирани хора, защото съм сигурна, че има такива, наистина не знаят какво точно се плаща и как се плаща. Но ние трябва да го направим така, че те да го знаят, да знаят, че тепърва ние отиваме към такава система – всеки да си плаща, всеки да има отговорност. Този, който сам не работи.... Аз мисля, че направихме грешка с това, че премахнахме възможността член от семейството, който работи, да може да осигурява и съпруга си или децата си, тези, които са безработни в неговото семейство. Но това вече е друга тема.
Трябва да се мисли точно за такива механизми, от които хората да разбират, че това е тяхна отговорност, а не, че държавата ще прави нещо да сваля тази им отговорност. Аз разбирам, че има много бедни хора, но и 3 лв. не са кой знае каква голяма сума.
Така че ние трябва да работим за трайно решаване на проблема, а не година за година да взимаме някакви такива решения, които не са трайни и няма да способстват за нищо освен да се увеличат тези хора, защото ще видят, че може и така.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Драганова.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще се изкажа много накратко.
Искам да внеса една яснота, тъй като преди малко се получи една лека неразбория между Вас и колегата Куминев. Вие се почувствахте за момент обиден, че едва ли не е обидил комисията. Той едва ли е искал да направи това.
Колегата искаше да се изградят форми, критерии за квалификация на понятието “социално слаб”. Аз мисля, че нищо лошо няма в това нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, искам да кажа, че всички ние, които седим около тази маса, по един или друг повод сме се срещали с хора, които имат проблеми не само със здравното си осигуряване, а и с плащането на тока, на водата, на парното и на още ред други ежедневни услуги, които някой извършва, за които те трябва да заплатят съответната цена.
Нарочно казах “услуги”, защото спомнете си едни периоди – сега малко са затихнали, но предполагам, че отново настъпва сезонът, в който се плаща повече ток, повече парно. Имаше големи групи от хора, които настояваха да не плащат съответните суми, които дължат на различните институции. Да, има групи от хора и те са най-различни.
Така че философията, която всички ние трябва да спазим и се изказвам заради това, че не приемам квалификацията “палиативни мерки” за това, което ние предлагаме като част от решението на проблема. Философията, която ние приемаме, е, че всеки човек е длъжен да си заплаща това, което ползва. Там, където той не може да го стори, тъй като е социално слаб, идва на помощ държавата. И тя го прави наистина за тази категория хора. Прави го по определени критерии, с определени прагове на достъп до тези преференции, които получава за това, че този човек е социално слаб.
Но аз питам следното. Тук има хора, които са работили в общините, има бивши кметове. Вие знаете ли, че хора, които получават пари, отказват да си плащат наемите на общинските жилища. Даже целево ги включваме в такива проекти да работят, за да могат да имат доходи и да си изплатят наемите. Какво? Да откажем ли да търсим тези недобори към общините или да се откажат всички, на които някой дължи нещо? Примерът ще бъде лош и догодина ви гарантирам, че броят на хората, които няма да си плащат, ще бъде двойно повече, защото никой няма да бъде мотивиран.
А имаше примери и на лекари, които не са се осигурявали. Нека да кажем истината тук. Ние я знаем, има и сега такива хора с доходи от по 10 – 20 и повече хиляди лева.
Така че нека под формата на това, че сме много жалостиви или съпричастни, да не говорим такива неща тук, около тази маса, а наистина да търсим решаване на проблема, а не глобално отпускане на една сума, догодина ще отпуснем за други, по-догодина – за решаване на друг такъв проблем.
Всеки от нас трябва да се научи да бъде отговорен. И, ако всеки от нас е отговорен, тогава държавата може да съществува. В противен случай много лесно ще я закрием.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има думата доктор Кумчев. Заповядайте, доктор Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, колеги народни представители, госпожи и господа! Искам да кажа само няколко думи.
Проблемът, който разглеждаме, наистина е изключително социален и изключително сложен. Явно става, че този проблем в последните години не може да бъде изведнъж и с един законопроект.
В момента, ако изключа хроничния популизъм в изказването на госпожа Стела Банкова, става реч за един законопроект, с който трябва да се опростят задълженията на 1 333 хиляди души население. Аз обаче имам два конкретни въпроса.
Ние нямаме идентификация на личностите, които са здравноосигурени. Ние не знаем кои са виновни и кои са невинно неосигуренни лица. Защото, уважаеми госпожи и господа, всеки един от нас във всяка една община знае, че има предприятия, които са проспериращи, а не плащат здравните вноски на своите работници. Аз съм в състояние само за Смолянска област да цитирам четири известни фирми, които са известни в България, че те до този момент не са платили здравните си вноски.
Вторият въпрос, по който искам да се изкажа, е, че няма болница и няма ръководство на болница, което да е забранило да се приема здравно неосигурени лица за лечение. Можете ли да допуснете, например, десет родилки в рамките на един месец за една болница, че те ще бъдат върнати от болницата затова, че те са здравно неосигурени лица? Това е абсурд!
На следващо място искам да кажа, че е истина, че част от задълженията на болниците, абсолютна истина е, че се дължат именно на здравно неосигурените лица.
Но проблемът е пред нас като комисия в момента, проблемът е пред нас като народно представителство. Ние трябва да помислим какво ще направим занапред, за да бъдат нещата справедливо решени. Защото не може общопрактикуващи лекари – извинете ме за точния пример – със среден доход – хайде да не казвам колко лева – да не си плащат и здравните осигуровки. Това е непростимо. Никога не мога да приема законопроект, при който всички да бъдат на един аршин, на едно ниво. Това вече не е редно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Заповядайте, господин Кузов. Имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Съгласен съм с доктора – госпожата от Социалистическата партия за това, че трябва да се помисли. Мисля, че идеята и ролята на цялата комисия – надявам се, че няма да ви прозвучи в аспект на обида – е точно тази. Всички хора тук седят, мислят и търсят решение как да се обхване тази група от български граждани, която е в невъзможност – повтарям “в невъзможност” – да поеме своите социални плащания. Тук не става дума за лекари, които укриват доходите си или за тези богаташи, които вземали 20 – 30 – 40 хиляди лева месечно и не си плащат своите социални ангажименти. Те вероятно се лекуват в частни болници. Вероятно казвам, защото може би е под тяхното достойнство да отидат в държавна болница.
Но госпожата каза, че има огромна група от хора, които не си плащат тока като услуга. Нека, ако може, да се уточни какви са тези хора и защо не си плащат услугата и защо получават ток, след като не си плащат. Мисля, че в 21 век услугата “електроподаване” не може да се нарече точно услуга.
В този аспект смятам, че действително трябва да се помисли в направление, че не може всичките 1133 хиляди български граждани да получат тези вноски от един централен бюджет. Трябва да се намери дефиниция. Доколкото виждам, госпожа Масларова все още е министър на труда и социалната политика и тя каза, че не съществува легална дефиниция на термина “социално слаб”.
Не знам дали има комуникация между министъра на труда и социалната политика съответно с всички коалиционни партньори, но това е така.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Кузов.
Заповядайте, госпожо Панева, да отговорите на въпроса, поставен от народния представител господин Кузов.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Колега, все пак ние имаме имена. По-благоприлично е, когато сме се представили, да сте чули как се казваме, а не да се обръщате към нас с “госпожата” и “господина”. Ние имаме имена. Аз се казвам госпожа Панева.
Искам да Ви кажа, че всички хора, които имат право да получават помощ за отопление, си я получават и си плащат тока. Има и такива обаче, които не си плащат тока. Вие много добре знаете кои са и аз тук няма да ги назовавам поименно. Имаше цели квартали в големи градове на България...
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Кои са кварталите?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Вие не можете тук да ме подлагате на разпит. Отново доказвате, че не знаете как да се държите на заседание на комисия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колежке Панева, моля Ви без квалификации. Кажете си мнението съвсем спокойно и нормално.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Да, това е моето мнение, че колегите говорят неща или чукат на отворена врата. Това са неща, за които цялото общество знае. Аз си мисля, че, ако ние научим всички тези хора, бедни или богати, наредили се на опашката да ползват държавата като дойна крава – извинете ме за израза, колега Кузов – просто няма да излезе нищо от нашата политика.
Ние обсъждаме един бюджет, който е бюджет на възможностите и в който сме разписали всичко, което точно нашата държава, точно в този момент в навечерието на 2006 г. може да си позволи за абсолютно всички сфери на дейност. Защото ние сме 24 комисии и всяка от тях обсъжда една определена сфера на дейност на Република България, на издръжката на цялата ни страна.
Всеки от нас със своето поведение тук показва, че той е отговорен за това разписаните неща в бюджета да се случат. Вие не можете да похарчите повече пари, отколкото имате в джоба си. В противен случай трябва да си мислим откъде са другите пари.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има думата Ася Гонева. Заповядайте, госпожо Ася Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Христосков, колеги! Ще си позволя да изразя становище, че всички, които досега взеха отношение, са прави. Заедно с това – и не съвсем.
Най-напред ми позволете да се обърна към вносителите, за да кажа, че по отношение на това как работодателите да изпълнят задълженията си към своите работници, не е нужно никакво решение на никоя комисия на Народното събрание. За това си има закони, затова има конкретно разписани механизми, в това число наказателни мерки, контрол и т.н.
Така че от тази гледна точка аз бих искала да ви успокоя, че част от вашето решение всъщност е изпълнено.
Но що се отнася до спора, който възникна във връзка с това, че имало граждани, които са в невъзможност да поемат функциите си, не бива с лека ръка, макар че до голяма степен не споделям глобалния подход, когато се говори за решаване на проблема, не бива заедно с това с лека ръка да пренебрегваме и недостатъците на законодателството, защото действително – тук беше използван един пример от госпожа Банкова, който много често и ние сме използвали в свои становища – че хора, които практически нямат доходи от труд, са задължени от закона да внасят осигурителни вноски.
Само че, уважаема госпожо Банкова, това е един фундаментален недостатък на подхода, който България избра. Аз взех специално думата, за да кажа, че дори и да се приеме сега това решение, което Вие предлагате, едва ли може да се реализира на практика. Оставам настрана въпроса, че то практически е много трудно изпълнимо, защото, за да бъде приложено, всеки един трябва да бъде идентифициран.
От тази гледна точка и колегите от Министерството на труда и социалната политика, и другите, които са дали становище, че няма легално определение на това що е “социално слаб” са прави, както е права и госпожа Драганова, че Законът за социалното подпомагане пък идентифицира хората, които имат право на социално подпомагане. Ние сме свикнали да ги определяме като социално слаби.
Така че прави са и едните, и другите, но, ако Вие визирате хората, които са социално слаби по смисъла на Закона за социалното подпомагане, то този въпрос също е решен.
Това обаче, което ми се иска да кажа тук, пред тази комисия, ще го кажа, защото аз съм пристрастна към тази комисия, в смисъл такъв, че обичам тази комисия, уважавам я, работим като организация и аз като експерт много добре с тази комисия, и това е следното.
Основната грешка на здравното осигуряване е затова, че ние направихме здравно осигуряване и за тези, за които не може да има осигуряване. Защото, когато говорим за социално осигуряване, трябва да знаем, че социалното осигуряване е обвързано главно и преди всичко с хората, които имат трудови доходи. Но – това като предисловие.
А това, което всъщност искам да кажа, е, че докато проблематиката на Закона за здравното осигуряване, докато проблемите на здравното осигуряване не са обект на Комисията по труда и социалната политика, докато тя е на второ, на трето и на пето място, когато тези неща се обсъждат и решават, няма да можем да решим въпросите.
Затова аз бих се позовала на това, което се подхвърли от ваши колеги, че това е въпрос, върху който трябва да се работи. Наистина бих приветствала една такава инициатива и на народните представители от Комисията по труда и социалната политика. Тя най-много прилага, разбира се, на тази комисия. Нека да се върнем отново към логиката на законодателството по здравното осигуряване, която е чисто търговска.
Всички субекти в здравното осигуряване са търговски субекти. Да видим доколко тя е в съответствие с международни норми, да видим дали тя решава проблемите. Всички ние вече имаме опит, че не се решават. Но да се опитаме да изработим действително едни норми, които да могат да бъдат прилагани и да работят по отношение на всички категории. Ние, експертите, които можем да ви бъдем с нещо полезно, ще го направим с удоволствие
Иначе като представител на осигурените лица, на работниците и на служителите аз наистина ще се присъединя към това, което прозвуча в някои изказвания. Има много хора, които имат доходи от труд, които ги получават нередовно, със закъснения, със сериозни трудности и макар че те не губят правата си по здравно осигуряване, тъй като има механизъм, по който те са защитени, те не са в по-изгодна ситуация от някои от тази категория, за които вие се грижите.
Абсолютно сигурна съм, че и една голяма част от хората, които са наши членове, ще бъдат дълбоко възмутени, ако държавата така поголовно за всички, без да приложи някакви обективни критерии, за да каже кой наистина е социално слаб и нуждаещ се, кой наистина е трайно безработен и той е трайно безработен само на книга или в действителност не работи.
Призовавам Ви, понеже Вие самата имате добро отношение към моята организация и ние с Вас много добре се разбираме и работим, да продължим в тази насока да поумуваме заедно и може би ще намерим едно по-практично, по-добро и по-работещо решение.
Иначе аз се отнасям с уважение към Вашата загриженост, защото съм убедена, че голяма част от хората, които идват във Вашите приемни, наистина имат обективни затруднения.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Гонева.
Преди да Ви дам думата, госпожо Банкова, само искам да кажа няколко неща, които казах и в Комисията по здравеопазване.
На първо място, искам да поздравя вносителите, независимо дали съм съгласен с това, което те предлагат или не, че имат куража да поставят този проблем. Аз твърдя, че аз, господин Христосков, господин Мирославов, тук има и други хора, които дълго време сме се занимавали с този проблем.
Но при положение, че във философията на Закона за здравно осигуряване осигуряването е задължително на базата на гражданство, няма да можем да намерим решение. Госпожо Гонева, дори ние да изчистим този въпрос – позволявам си да се обърна персонално към Вас, знаете по какви причини може би – няма да решим проблема с досегашните дългове. Ние не можем да изчистим този въпрос оттук нататък.
За тези, които имат доходи от труд, тези, които са на трудово-правни отношения и произтичащи от тях отношения, е ясно. Но, ако стъпим на принципа на социалното осигуряване, трябва да включим и самоосигуряващите се.
Аз изобщо не искам да упрекна колегите – вносители на законопроекта, че се занимават с термина “социално слаби” и “трайно безработни”, дали са точни те или не са точни, дали има легално определение или няма легално определение, дали в Закона за социално подпомагане и в правилника за неговото приложение са дадени критериите за социално подпомагане, което означава същото, дали са трайно безработни или продължително безработни, това не е толкова важно, макар че от друга гледна точка като законотворци ние трябва да стъпим на коректните термини.
По-важното е друго. Ако тези хора са трайно безработни или продължително безработни, защо те не са социално слаби? Защото не отговарят на критериите за социално подпомагане. След като не отговарят на критериите за социално подпомагане, законът за тях е казал, че влизат в групата на самоосигуряващите се. И понеже говорим за групи, аз ще Ви кажа, че изобщо не е вярно това, че тези хора не са категоризирани. Аз мога да ви предоставя анализ, в който всички тези хора, всички тези длъжници са категоризирани по отделни групи.
Ако трябва обаче да бъдем съвсем коректни, трябва да кажем, че има много от тези хора, които преминават от едното качество в другото и то непрекъснато и то може и в рамките на няколко месеца. Така че много трудно може да се каже, и точно затова колегите може би казват, че не може да се определят, да се категоризират точно.
Следващото нещо, което го казах и в Комисията по здравеопазване и мисля, че е най-важното, е следното. Ако вие сега в момента предлагате това решение и ако Народното събрание приеме това решение, тогава този въпрос се изчиства. Смятате ли Вие – Вие не отговорихте и в Комисията по здравеопазването на този въпрос – че въпросът се решава дефинитивно? Няма ли тези, които досега коректно са внасяли здравни вноски на базата на решението на Народното събрание, да кажат: ние ли сме тези, които трябва да плащаме – не искам да употребявам квалификации – няма ли да се получи така, че тази система да стигне до срив? Няма ли да създадем условия следващата година този дълг в размер на 33 млн. лв., да стане 390 млн. примерно? Това е големият въпрос, на който трябва да отговорим.
Иначе аз поздравявам Вашите усилия. За мен това не е най-доброто решение и всички сме в режим на търсене на по-добрите решения.
Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз не чух все пак както ще правим с тази категория хора, които не са на социално подпомагане, изпаднали са вече от социалното подпомагане.
Аз мисля, че обстоятелството, че тук всички колеги се опитваха да ни убедят, че тези категории хора - социално слаби, трайно безработни - или не са определени или въобще ги няма на книга в закон, важното е, че ги има в България. И България е пълна с такива хора.
Аз съм изключително улеснена от изказването на колегите, защото на мен не ми остава нищо друго освен да запозная със стенограмата от това заседание максимално повече хора. Ще ги оставя сами със себе си пред стенограмата и пред изказванията на колегите и хората сами ще решат какво правим и каква кауза защитаваме. Недопустимо е, когато полагаме усилия в навечерието на зимата и искаме да видим как да помогнем, да определяме тези усилия като хроничен популизъм. Би трябвало по някакъв начин да се направи такава диференциация. Има такива хора.
Аз съжалявам, че не донесох писмата. От едно сливенско село с три хиляди души – с. Жельо Войвода – още в миналия мандат всички се бяха пописали в знак на протест, че не могат да понесат това, че са лишени от здравни осигуровки и нямат възможност да ги платят, защото поголовно са безработни и социално слаби. Какво ще отговорим само на тези три хиляди души, а те са толкова много.
Има го това. Не бива да си заравяме главите в пясъка и да казваме, че няма такава категория, защото не била законово формулирана.
Аз съм убедена, уважаеми колеги, че скоро ще усетим последствията от това, че отказваме да видим, че наистина в България, в обществото ни има такава огромна категория от хора. Понякога те с 50 ст. или с лев надвишават сумата за социално подпомагане и ние ги изоставяме.
Аз оставам на своята позиция да направя всичко възможно повече хора да се запознаят с нашите изказвания от това заседание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Банкова.
Господин Кузов, имате думата. Заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател! Мисля, че сме далеч от мисълта да създаваме социално напрежение между тези, които съвсем добросъвестно си внасят вноските в държавата и тези, които не си внасят.
Затова мисля, че една от задачите и ролята на тази комисия е да успее по някакъв начин да диференцира тези, които не си внасят вноските добросъвестно, и тези, които са в невъзможност да си внасят тези вноски, за да не се създава действително условие след време този брой да нарасне. Знаем, че българският народ обича понякога да минава между капките, както се казва.
Затова трябва да се мисли в посока към преработване на Закона за социалното осигуряване. В никакъв случай тук не става дума за огромни пари. Мисля, че в тази посока има възможности да се поработи и да се реши въпросът възможно най-скоро за тези, които са в невъзможност, да се покриват здравните им вноски.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кузов. Появи се нова категория хора, които са в невъзможност да си плащат, която е изключително субективна като преценка.
Има ли някакви други въпроси, мнения?
Има думата господин Куминев като вносител може би да отговори на зададени въпроси. Заповядайте, господин Куминев.
МИНЧО КУМИНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз искам да подчертая нещо, което е изключително важно. В нашия законопроект не става дума за всички над 1 млн. души, които нямат здравни осигуровки. Отново повтарям, че става дума за социално слабите и трайно безработните. Пак го повтарям, тъй като някои колеги се изказаха в този смисъл.
Колкото до точка втора от нашето предложение, че въпросът бил уреден, доколкото чух господин Адемов, 33 млн. лв. се дължат от работодателите. Това ли чух от Вас, господин Адемов? Това е цялата сума. Да. Виждате, че сумата – 33 млн. – съвсем не е голяма. Ако се изработят ясни критерии, по които да се подходи към социално слабите и трайно безработните, аз мисля, че сумата би се намалила значително.
Що се отнася до въпроса откъде да бъде взета сумата, аз нямам претенции. Ако искате, да не я взимаме от излишъка. Предлагам да я вземем от парите, които се заделят за мисии в чужбина, които са значително повече.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Куминев, имате право да направите всякакви предложения по Закона за държавния бюджет между първо и второ четене, включително и това предложение.
МИНЧО КУМИНЕВ: Да, ще го направя.
Плащането на здравните осигуровки се обвързва с получаването на помощи за отопление. Искам да ви обърна внимание, че има една огромна група от хора, които живеят по селата, които ходят в близката гора, взимат си дърва. Те са изпаднали от всякакви категоризации. Става дума и за тези хора. Те не могат дори да отидат в бюрото за безработни, за да се регистрират, тъй като нямат пари да отидат до близкия град.
Няма да коментирам тук изказването на колежката за това, че много хора имали проблеми с плащането на услугата парно, ток и т.н. Колеги, обръщам ви внимание, че здравеопазването, живота, здравето едва ли могат да се нарекат услуга и едва ли могат да бъдат приравнени към парното, топлата вода и т.н. Мисля, че всички колеги тук, в тази комисия, ще се съгласят с това становище.
Това е, което исках да кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Куминев.
Има думата доктор Колчаков. Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да изкажа едно становище, тъй като съм в една тежка ситуация, при която, уважавайки колегите, които поставят един изключително важен въпрос и искам да ги подкрепя, но, от друга страна, запознавайки се със становищата на институциите, аз виждам, че те са в ролята на близките на един пациент, които искат да го вкарат в първото отделение, което срещат в една болница.
Аз искам да им гарантирам, че ще намерим решение и трябва да намерим решение на този проблем. Ще признаем бащинството на техния законопроект, но по този начин, по който е поставен от тях проблемът, аз искам да ви кажа като човек, който много добре е запознат с действащата система и нося отговорността, защото съм гласувал и Закона за здравното осигуряване през 1998 г. , че ние имаме дълг към тези хора, които не са осигурени.
Но начина на неговото предлагане в този законопроект е по-скоро точно като позицията на близкия човек, който иска да бъде излекуван неговия близък. Това не е достатъчно изчистен и професионален подходът.
Затова аз бих предложил ние като Комисията по труда и социалната политика да поемем ангажимент в непродължителен срок да разгледаме всички технологични възможности, при които може да бъде решен този проблем. Аз съм абсолютен привърженик на подхода, че задължителното здравно осигуряване изпълва духа на Конституцията, който казва, че не може да има българин, който има здравен проблем, и да не бъде лекуван – това, което каза и доц. Кумчев, а държавата трябва да вкараме в ролята да преследва всеки, който не си плаща здравни осигуровки, и на принципа на публичните вземания всеки, който има задължения да внася здравни осигуровки и не внася, да бъдат обявени за публични вземания и там цялата сила на държавата трябва да бъде стоварена върху него.
А тези, които отговарят на социалните критерии да бъдат подпомагани, държавата трябва да изпълнява своята функция. Аз не приемам да има дори един български гражданин, който да не бъде здравно осигурен.
В този аспект аз подкрепям колегите. Заявявам, че аз съм готов да търсим решение на проблема. Искам да им кажа, че според мен с начина, по който сме тръгнали днес, не можем да го решим ефективно.
По този начин аз най-вероятно ще се въздържа, като поемам ангажимент заедно с тях да търсим в кратък срок решение на този проблем. Не можем да оставим над 1 млн. българи без здравно осигуряване.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Аз съм съгласен с голяма част от това, което каза доктор Колчаков, но не съм съгласен в частта, за която споменах, какво ще правим с досегашния дълг. Каквито и решения да вземем оттук нататък, досегашният дълг ще остане да виси по начин, по който виси и сега.
Ние на този етап не можем да предложим други решения, освен тези две. Едното е това, а другото решение е да се плати.
А що се отнася до това държавата да тръгне да си търси тези пари чрез съответните институции, първи, които се обявиха против това решение на държавата, бяха политиците, бяхме ние..
Така че нека да бъдем много внимателни по този въпрос, защото тук колегите от институциите веднага ще ни упрекнат, като кажат: вие взехте други решения.
Колеги, има ли други мнения по този въпрос?
Има думата госпожа Димитрова. Заповядайте, госпожо Димитрова.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да направя само едно уточнение, да поясня, че има определение за продължително безработен, както Вие казахте. В Закона за насърчаване на заетостта се казва, че това е безработно лице, което има поддържана регистрация в бюрата по труда над 12 месеца.
Това е уточнението, което исках да направя.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Да, това го знаем, госпожо Димитрова.
Колеги, ако няма други мнения, ще подложа на гласуване проекта за решение за покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите и трайно безработни български граждани от бюджетния излишък за първото полугодие на 2005 г.
Моля, колеги, гласувайте този проект за решение.
“За” – 2, “против” – 1, “въздържали се” – 12.
Проектът за решение не се приема.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията. На тези, които се прибират, пожелавам лека вечер, а на останалите – ползотворна работа.
Закривам заседанието. (Закрито в 17,05 ч.)