ДНЕВЕН РЕД:
1.Представяне и обсъждане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
2.Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република Българя за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Всички сте запознати с проекта за дневен ред за днешното заседание. Той включва две точки:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република Българя за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
3. Разни.
Колеги, има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

1. Представяне и обсъждане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република Българя за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
3. Разни.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне и обсъждане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
Има думата господин Христосков. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на заседанието!
Проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2006 г. е подготвен съгласно изискванията за бюджетната процедура в поредица от подзаконови актови на Министерския съвет и писма на Министерството на финансите.
Представеният на вашето внимание законопроект беше одобрен от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, от Министерския съвет и внесен за обсъждане в Народното събрание на 31 октомври 2005 г.
Законопроектът, след като беше одобрен от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, беше предоставен на вниманието и на Сметната палата за становище. Така че са спазени всички законови процедури за внасянето на този законопроект.
Преди да пристъпя към представянето на параметрите на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. ми позволете да ви информирам съвсем накратко какво е очакваното изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
Приходите от осигурителни вноски от работодатели очакваме да бъдат преизпълнени с 3,3 на сто спрямо бюджета, който вие приехте като закон. От работници и служители очакваме 1,9 процента по-високи приходи. Вноските за сметка на самоосигуряващите се ще бъдат с 4,5 процента по-високи от очакваното по план. Главниците по ревизионни актове за начет Националният осигурителен институт до края на годината ще преизпълни с 8,8 на сто. Това са очакваните събрани приходи от просрочени задължения към държавното обществено осигуряване. За съжаление за поредна година Агенцията за държавни вземания ще събере половината от предвидената сума по Закона за републиканския бюджет за 2005 г., независимо че за 2005 г. сумата, която трябваше Агенцията да събере, беше редуцирана.
Разходите за 2005 г. се очаква да бъдат 100,4 процента спрямо плана, тоест, едно превишение с 0,4 процента. Това превишение е съзнателно и е в резултата от по-добрите приходи, които получихме и които се виждат от представените дотук данни. Надзорният съвет на Националния осигурителен институт взе решение за едно по-високо повишение на пенсиите с 0,2 процентни пункта от 1 юни. Така че всички преразходи са за сметка на увеличения разход за пенсии.
Балансът, който очакваме в края на годината, е от предвидените резерв и субсидия да бъдат спестени около 60 млн. лв. Тези разчети сме ги направили без да включваме допълнителни приходи от евентуални допълнителни плащания на работниците и служителите, известни като Коледни заплати. Ако има допълнителни плащания, тези резултати естествено ще бъдат по-добри от представените в очакваното изпълнение за 2005 г.
Преди да пристъпя към представянето на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., позволете ми, тъй като знам, че ще има въпроси, да представя на тази графика размера на просрочените задължения в последните три години съответно като главница и като лихва. Тъй като една от основните цели, които сме си поставили с поредицата от бюджети, беше да стабилизираме размера на задълженията към държавното обществено осигуряване и да постигнем дори намаление, искам да ви кажа, че тази цел е постигната. През последните три години размерът на задълженията като главница дори намаляван, но поради това, че беше променена наказателната лихва на нива от 10 процентни пункта плюс основния лихвен процент на 20 процента плюс основния лихвен процент, в дясно стълбовете показват едно увеличение само на лихвите. Но на практика през последните две години размерът на задълженията към държавното обществено осигуряване се задържа на ниво 457 до 460 млн. лв. общо главница и лихва.
Също така искам да кажа, че близо две трети от тези задължения на практика не се администрират от Националния осигурителен институт, а от Агенцията за държавни вземания. Това в по-голямата си част са стари задължения и са трудно събираеми задължения.
Какви са основните цели на Бюджет `2006?
Първата и най-важната цел е да се осигурят необходимите финансови ресурси за нарастване и своевременно изплащане на пенсиите и обезщетенията по държавното обществено осигуряване така, че да не се внася социално напрежение. Освен това друга цел е очакваното намаление на приходите в резултат на намаление на вноската да бъде компенсирано с допълнителна субсидия от бюджета.
Също така цел на бюджета за 2006 г. е прилагането на ефикасен и ефективен контрол върху разходите и свеждане до минимум на случаите на неправомерно получаване на пенсия и обезщетения, успешно да бъдат обезпечени и изпълнени новите функции на Националния осигурителен институт по изграждане на архивно стопанство на базата на измененията на Кодекса за социалното осигуряване.
Също така през 2006 г. предвиждаме да се извърши една добра кадрова и техническа подготовка за изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност и майчинство от началото на 2007 г. Искам да кажа, че Националният осигурителен институт има такава готовност и дори сме разработили подзаконовия акт, но поради неяснотите за стартирането на Агенцията по приходите и също така по чисто фискални съображения по предложение на колегите от Министерството на финансите стартирането на този ангажимент на Националния осигурителен институт да изплаща обезщетенията е отложен за 2007 г., като в бюджета за 2006 г. е предвидено едно увеличение на персонала за тази цел в края на годината, за да може стартът в началото на 2007 г. да бъде добре подготвен.
Друга основна цел на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. е подобряване на обслужването на осигурители, самоосигуряващи се и осигурени при един икономичен режим на разходи за администриране, както и в максимална степен да съдействаме за успешното провеждане не реформата в приходната администрация и да се избегне рискът от допълнителен дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване при евентуално влошаване на приходите при тази административна промяна в начина на събиране на приходите.
Макроикономическите параметри, на основата на които е разработен бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2006 г., са изцяло съгласувани с Министерството на финансите и са същите, на основата на които е разработен и държавния бюджет, така че ще спестя на госпожа Масларова и на колегите от Министерството на финансите необходимостта те да представят тези параметри. Първият има привилегията да ги представи.
Брутният вътрешен продукт се предвижда да бъде 45,6 млрд. лв., ръст на брутен вътрешен продукт – 5,3 на сто, инфлация в края на годината 4,9 на сто, а в средата на периода, тоест, средногодишната инфлация за 2006 г. – 5,8 процента. Прогнозата за валутния курс е 1,61 лв. за един щатски долар. Този валутен курс е свързан и с международната дейност на Националния осигурителен институт и най-вече със спогодбите в областта на социалното осигуряване. Това са двустранните спогодби, които сме подписали.
Прогнозната средномесечна работна заплата за 2006 г. е 365,73 лв., средния месечен осигурителен доход е 363,7 лв. Той е по-нисък заради самоосигуряващите се, чиято осигурителна основа за следващата година се запазва същата като минимален осигурителен доход. Минималната месечна работна заплата се предвижда да бъде 160 лв. Индексирането на пенсиите ще стане от 1 януари 2006 г., а на работните заплати в бюджетната сфера - от 1 юли с 6 на сто.
Кои са новите моменти и политики в бюджет `2006?
Основната мярка е намаляването на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” с 6 процентни пункта, в резултат на което за родените преди 1 януари 1960 г. вноската за фонд “Пенсии” ще бъде
23 на сто, а за родените след тази дата – 19 на сто.
Има промяна в съотношението работодател – осигурено лице при плащането на осигурителните вноски от 70 към 30 на 65 към 35, увеличаване на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване за родените след 1959 г. от 3 на 4 на сто, индексиране – вече казах – на пенсиите от 1 януари 2006 г. вместо от 1 юли, увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на малко дете на нивото на минималната работна заплата, тоест, от 130 на 160 лв., повишаване на максималния размер на обезщетението за безработица от 140 на 160 лв. и преминаване на функции по събиране на осигурителните вноски и регистрацията на осигурители и самоосигуряващи се в Агенцията по приходите.
За нас един от най-важните параметри, освен размера на доходите, е размерът на осигурените, за които постъпват осигурителни вноски и на основата на които се формират приходите в държавното обществено осигуряване.
През 2005 г. очакваме броят на осигурените да бъде 2 525 800 души. За 2006 г. броят на осигурените се планира да бъде 2 529 600 души. Както виждате, очакваното увеличение е съвсем слабо, но това зависи от структурата на осигурените лица.
При наемните работници увеличението ще бъде 2 054 000 души очаквано на 2 081 000 души. Намалението обаче е за сметка на програмите за заетост. Ако през 2005 г. по програмите за субсидирана заетост са били заети средногодишно 69 900 човека, през 2006 г. те ще бъдат 42 000 човека в резултат на промяна в политиката в тази област.
Държавните служители се запазват почти на същото ниво. Самонаетите, в това число работещите по така наречените граждански договори, които се осигуряват само на това основание, ще се увеличат от 251 400 души на 253 200 човека.
Кои са конкретните политики по приходната част на бюджета? Вече споменах, че осигурителната вноска ще бъде намалена с 6 процентни пункта. Бяха договорени по-високи осигурителни прагове между браншовите организации на работодателите и на синдикатите и броят на икономическите дейности, за които административно бяха определени осигурителните прагове за тази година, също е много малък. Очакваме едно увеличение на средно претегления минимален осигурителен доход с 6,8 процента, а средният осигурителен доход ще нарасне с 8,17 на сто спрямо очакваното равнище през 2005 г.
Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване ще се увеличат от 3 на 4 на сто. Максималният осигурителен доход ще нараства от 1300 на 1400 лв.. Нивото на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се ще бъде съхранено същото – 220 лв., колкото е и тази година, тъй като освен като основа за изчисляване на минимално дължимите осигурителни вноски това е и доход, от който хората, занимаващи се със самостоятелен бизнес преживяват. Затова политиката тук е да няма увеличение за 2006 г.
Какви отражения дават тези параметри и нови политики върху приходите на държавното обществено осигуряване? От намалението на осигурителната вноска с 6 процентни пункта приходите ще намалеят с 630 млн. лв. Тоест, с 630 млн. лв. от осигурителни вноски ще постъпят по-малко в бюджета на държавното обществено осигуряване.
От нарастването на средния осигурителен доход на 363, 7 лв. увеличението ще бъде 214 млн. лв. допълнителни приходи. От увеличаването на максималния осигурителен доход от 1300 на 1400 лв. допълнително ще постъпят 7,2 млн. лв. Но това е на брутна основа, тъй като с увеличаването на максималния доход се увеличават и обезщетенията, които се изплащат. Затова на нетна основа приходите ще нараснат с около 5,5 млн. лв.
От подобряване на събираемостта на просрочените задължения от контролните органи на Националния осигурителен институт приходите ще се увеличат с 5 млн. лв. Евентуално, ако този ангажимент естествено премине в Агенцията по приходите, ефектът ще се прояви там. От нарастването на вноските за допълнително осигуряване в универсален фонд от 3 на 4 процента приходите ще намалеят приблизително с 60 млн. лв.
Също така знаете, че от миналата година осигурителната вноска за трудова злополука и професионална болест е диференцирана по групи отрасли в зависимост от честотата и тежестта на трудовите злополуки в тези отрасли и тя се получава като резултативна величина, като средно претеглена величина. От 0,7 на сто средно претеглената величина пада на 0,65 на сто за този риск. Или тук очакваме също едно намаление на приходите при равни други условия с 4,7 млн. лв.
Как изглежда консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване за 2006 г.? Приходите са 3 млрд. 48,7 млн. лв., в това число от осигурителни вноски – 2 млрд. 992 млн. лв., трансфери от републиканския бюджет за изплащане на пенсии и обезщетения, които не произтичат от осигурителни отношения – 504 млн. лв., в това число 60 млн. лв. е предвиденият резерв за реформата, който е включен в разходите. Субсидиите от републиканския бюджет за покриване на недостига във фонд “Пенсии”, а всъщност недостиг ще има, по-нататък ще видите, и във фонд “Общо заболяване и майчинство” поради това, че от две години Националният осигурителен институт изплаща и втория и третия ден от болничните за своя сметка, е 1 млрд. 408 млн. 800 хиляди лева. За 2005 г. беше 623 млн. лв., като очакваното ще бъде от порядъка на 550 млн. лв. Тоест, имаме около 2,8 пъти, близо три пъти увеличение на субсидията поради споменатите промени в политиката по приходите на Националния осигурителен институт.
Разходите ще бъдат в размер от 4 млрд. 952 млн. 900 хил. лв., в това число най-големият разход е за пенсии – 4 млрд. 103 млн. 500 хил. лв. За социалните помощи и обезщетения са предвидени 741,6 млн. лв. Бюджетът на Националния осигурителен институт предоставя трансфери и към фонд “Условия на труд” и към Фонд “Социална рехабилитация на хората с увреждания”. Този трансфер е 6,5 млн. лв. За издръжка на Националния осигурителен институт и на дейността по социалното осигуряване са предвидени 65,8 млн. лв. или 1,3 процента от всички разходи.
Свързвам тези числа с една от поставените цели – да подобряваме обслужването при минимално изразходване на средства. Други осигурителни администрации, подобни на Националния осигурителен институт, които дори не са ангажирани да извършват плащания за сметка на държавния бюджет, изразходват от 3 до 5 – 5,5 процента от плащанията. Така че бих казал, че нашата институция е ефективна в това отношение, дори по-ефективна от други.
Основните пера за приходите са приходи от осигурителни вноски. При очаквано изпълнение 3 млрд. 448 млн. лв. през 2005 г. заради намаляването на осигурителната вноска във фонд “Пенсии” и заради повишаване на вноската, която се трансферира към Универсалния пенсионен фонд, ще има с около 400 млн. лв. кумулативно по-малко приходи през 2006 г. в сравнение с 2005 г. Както се вижда, намаляват постъпленията от осигурителни вноски за сметка на работодателите заради намаляване на техния дял от 70 на 65 на сто и се увеличават приходите от вноски на работниците и служителите.
Приходите от вноските от самоосигуряващите се намаляват заради общото намаление на осигурителната вноска.
На тази графика (показва на екрана) е дадена структурата от приходите. Тоест, абсолютните данни, които споменах досега, тук са в относителни числа. Точно тук се вижда, че приходите за сметка на работодатели намаляват от 67,4 на сто на 63,1 на сто и се увеличават приходите за сметка на осигурителни вноски на работници и служители от 22,9 на сто на 27 на сто.
Какви са политиките по разходната част на бюджета?
Тъй като дейността по събирането на осигурителните вноски ще премине от 1 януари 2006 г. към Агенцията по приходите, основната цел, която сме си поставили, е да подобрим организацията и контрола най-вече върху лекарската експертиза. Тази политика започна от 2005 г., но за съжаление ефектите през тази година не се проявиха заради това, че обжалваните експертни решения на ТЕЛК пред НЕЛК от нашите лекарски комисии, в това число особените мнения на представителите на НОИ, ще бъдат разглеждани в периода 2007 – 2009 г. с темповете, с които работи Националната експертна лекарска комисия. Затова ние очакваме, че тези ефекти ще започнат да се проявяват през 2006 г.
Една от задачите на реформата е да се подобрява съотношението между осигурени и пенсионери по линия на увеличаване на заетостта и на привличане на осигурените от сивата икономика в официалната икономика и, от друга страна, постепенното отражение, което дават по-строгите правила за пенсионирането. Съотношението между работещи и пенсионери през 2006 г. ще стане 100 работещи към 91 души пенсионери при 100 към 96 за 2005 г., а в началото на реформата бяха 104 души пенсионери на 100 работещи.
Също така ще бъде засилен контрола върху правомерността за получаване на краткосрочно обезщетение от държавното обществено осигуряване, в това число и върху издаването на болнични листове. Комисиите, които са изградени на регионално ниво от Регионалните центрове за здравеопазване, Националната здравноосигурителна каса и поделенията на Националния осигурителен институт, би следвало да дадат този ефект.
Също така смятаме, че през следващата година трябва да се подобри капацитетът на осигурителната администрация по изпълнение на новите функции – създаването на архивно стопанство и подготовката за изплащане на обезщетенията.
Естествено пенсиите са основното разходно перо и неслучайно дейността по социалното осигуряване се концентрира най-вече в областта на пенсионното дело. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2006 г. се очаква да бъде 147,52 лв. при 133,2 лв. през 2005 г. Номиналният ръст на пенсиите през 2006 г. е 10,8 на сто, тоест, без да се отчита инфлацията, номинално пенсиите ще нараснат с 10,8 на сто. Реалният ръст при отчитане на очакваната инфлация ще бъде 4,8 на сто. Социалната пенсия за старост се очаква да бъде повишена от 1 януари 2006 г. от 60 на 63 лв. И тук отговарям на господин Миков, който зададе един въпрос по телевизията, че ще търси обяснение от Националния осигурителен институт защо минималната пенсия нараства само с 3 лв., а максималната пенсия нараства с 35 лв. Но така е в закона. Минималната пенсия се определя от Министерския съвет и такива са данните, които са ни дадени на нас, за да разработим бюджета, а максималната пенсия се определя от законодателя и тя е равна на 35 процента от максималния осигурителен доход от предходната година. И тъй като максималният осигурителен доход от предходната година е 1300 лв., затова и увеличението е с 35 лв.
Индексацията на пенсиите ще бъде от 1 януари 2006 г. с 5 процента с възможност за диференцирано индексиране по решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Това са данни и графика за среден брой пенсии и пенсионери за периода 2000 – 2006 г., тъй като, когато се представя един законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване, винаги трябва да се следят тенденции.
Долната линия в графиката показва намалението на пенсионерите и това, заедно с увеличението на заетостта, води до подобряване на така наречения коефициент на зависимост на съотношението между пенсионери и работещи. Поради либералния режим на нашия осигурителен кодекс и възможността да се получава повече от една пенсия броят на пенсиите през последните години непрекъснато се повишава. Това се вижда от горната графика и също така от данните, които са в горната част на този слайд.
Бих обърнал вниманието ви само върху нарастването на инвалидните пенсии поради общо заболяване. През 2005 г. при бюджет 373 хиляди очакваният брой е 405 хиляди. Това е в резултат от залповото издаване на експертни решения на ТЕЛК в края на миналата година и тази тенденция продължава и през тази година, но най-вече през миналата година. Затова сме предвидили за 2006 г., макари и забавяне на темповете на това увеличение на инвалидните пенсии, едно 7,3 процента увеличение на инвалидните пенсии поради общо заболяване.
Това дава отражение и върху социалните пенсии за инвалидност, които се изплащат в размер една четвърт, ако са към основна пенсия.
Тук, на тази таблица, са дадени по-конкретни данни, свързани с разходите за пенсии. Обръщам внимание на процентното увеличение с 10,6 на сто, с колкото се увеличават разходите за пенсии през 2006 г. в сравнение с очакваното ниво през 2005 г., като това увеличение е най-голямо при пенсиите за кадрови военнослужещи, а също така и пенсиите, които се изплащат за сметка на републиканския бюджет. Те нарастват средно с около 115 на сто. Добавките към пенсиите за ветераните естествено намаляват поради – за съжаление – намаляване броя на тези достойни хора.
Имаме едно увеличение на добавките към пенсиите на репресираните със 140 процента. Иначе техният брой, както виждате, е малък, но понеже все още има нормативни несъвършенства и нека да кажа, тъй като има едно депутатско питане, госпожа Масларова ще отговори. Не е приета една наредба, която трябва да регламентира документите, с които се удостоверява наличието на репресии и съответно правото за получаване на тези добавки.
Националният осигурителен институт там, където нещата са безспорни, не лишава хората. Но останалите са в процес на уточняване и на изчакване, защото ние не можем да се произнасяме по тези въпроси. Затова си има компетентни органи и затова е необходима промяна в наредбата. Освен това не е достатъчно изяснен и въпросът за лицата под 16 години дали всъщност трябва да бъдат включени в кръга на репресираните или не. Там, където пък те са включени, много често са изписани само с малките си имена, без никакви конкретни данни в самия акт, с който е извършена репресията. Но се надявам, че в 2006 г. още в самото начало или дори бих казал – до края на тази година – този проблем да бъде решен.
Тук е дадена структурата на разходите, като основната част е за сметка на държавното обществено осигуряване. Това са 94 процента разходи за пенсии. На тази графика са дадени тенденциите в един много важен показател – разходи за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт. Тук естествено влияе не само размерът на пенсиите, но и темповете, с които нараства брутния вътрешен продукт. От 2000 г. насам има една трайна тенденция на задържане на тези разходи на 9 процента от брутния вътрешен продукт, като, както казах, с повишаването на самия темп, на самия обем, на самата маса на брутния вътрешен продукт и поради макроикономическата политика да се ограничава частта от брутния вътрешен продукт, която се преразпределя от държавата – има едно задържане. Само за ваше сведение ще кажа, че средният процент в страните-членки на Европейския съюз е 10,5 на сто.
Тук са дадени тенденциите при средния месечен размер на пенсията, която получава един пенсионер. Това е пенсията като сбор от всички пенсии и добавките към тях. Имаме едно абсолютно нарастване от 83,42 лв. от 2000 г. на 147,52 лв. през 2006 г. Като се отчете средногодишната инфлация за всички тези години, се вижда, че през целия период – това се вижда и на графиката още по-ясно – от 2000 г. до 2006 г. имаме реално нарастване на пенсиите, тоест, повишаване на покупателната им способност, макар и в някои години това увеличение да е по-ниско, дори символично.
Друг важен показател, който характеризира политиката в областта на пенсиите, е съотношението между средната пенсия на един пенсионер и средномесечният нетен осигурителен доход, тоест, дохода на работещите, намален с личните осигурителни вноски, които те плащат и данъците, които заплащат върху доходите си от трудова дейност.
Това съотношение през последните шест години се задържа трайно на около 50 на сто, тоест, това означава, че средно пенсията е два пъти по-ниска от доходите на работещите през целия този период.
Какви са ефектите, тоест, промените в параметрите върху разходите за краткосрочни обезщетения? Увеличаването на обезщетението за гледане на малко дете до двегодишна възраст от 130 на 160 лв. изисква допълнителни разходи в размер на 22,5 млн. лв. От увеличението на максималния размер на обезщетението за безработица с 20 лв. допълнителните разходи ще бъдат 9,8 млн. лв. От дейността по профилактика и рехабилитация на осигурените, която води до намаляване на разходите за обезщетения поради общо заболяване, ние предвиждаме, че разходите за обезщетения за временна неработоспособност на всички, които са преминали през програмата, ще бъдат с 50 на сто по-малки.
От тази година ние въведохме персонифицирано отчитане на хората, които са преминали през програмата на Националния осигурителен институт и отчитаме разходите, които се изплащат за този осигурен за краткосрочни обезщетения. Така че за следващата година ще можем да дадем и много по-подробна информация дали тази цел, която сме поставили в бюджета, ще бъде изпълнена.
Тук са дадени абсолютните нива на разходите за помощи и обезщетения. Как изглежда бюджета на държавното обществено осигуряване по отделни фондове?
Фонд “Пенсии”. Приходи – 2 млрд. 322 млн. 200 хил. лева. Трансфер от републиканския бюджет към този фонд за здравно осигуряване на пенсионерите и за други видове плащания за пенсионерите – 289 млн. лв. Разходи – 4 млрд. 164 млн. 200 хил. лв. Тук, както казах, е най-големият дефицит, който е равен на 1 млрд. 553 млн. лв. поради намаляване на осигурителната вноска и трансферирането на още един процентен пункт към универсалните пенсионни фондове.
При фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, а тук са всички военноинвалидни, социални пенсии, пенсии за старост, за инвалидност, пенсии за особени заслуги, персонални пенсии, включително добавките към тях и разходите за изплащането им, винаги имаме балансиране на нула, защото това са трансфери от републиканския бюджет. Приходите са 195,7 млн. лв. и разходите са 195,7 млн. лв.
Фонд “Трудова злополука и професионална болест” има приходи 61 млн. лв., а разходите му са 37,2 млн. лв. Тук са трансферите към фонд “Условия на труд” – 3 млн. лв. и излишък от 20,8 млн. лв.
Фонд “Общи заболявания и майчинство” също е на дефицит. Приходите са 287 млн. лв., а разходите са 36,5 млн. лв. Този фонд има един трансфер към Агенцията за хората с увреждания за закупуване на помощно-технически средства на осигурените лица в размер на 3,5 млн. лв. Дефицитът е 62,4 млн. лв.
Фонд “Безработица” имам приходи от 324 млн. лв., а разходите са 123,5 млн. лв., тоест, има излишък от 201 млн. лв., който в рамките на консолидирания бюджет покрива част от дефицита във фонд “Пенсии”.
В бюджета на Националния осигурителен институт приходите са 53,7 млн. лв., а разходите са 85,7 млн. лв. Както вече споменах, разходите по дейността са 65,8 млн. лв. Тук са и 18 млн. лв. за здравно осигуряване на децата до 18-годишна възраст, които идват от държавния бюджет.
Тъй като в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се прилага и план-сметката на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, ще ви представя само параметрите на тази план-сметка. Броят на осигурените лица, за които се плащат вноски – те дори не са осигурителни вноски – е 1625 хил. души за 2005 г. Очакваното изпълнение е 1641 хиляди души за 2006 г.
Осигурителният доход тук е по-нисък от средния осигурителен доход заради това, че това са заети само в търговски дружества, които могат да бъдат обявени в несъстоятелност. Тук дори не попадат и държавните монополи от реалния сектор. Затова средният доход е по-малък.
Осигурителната вноска се запазва 0,5 процента. Броят на осигурените, които ще се възползват от плащания от този Фонд за гарантирани вземания на работниците и служителите, ще бъде около 5 хиляди души при средномесечно обезщетение 160 лв., тоест, почти на минималната работна заплата. Причината за това е в това, че преди да изпаднат в несъстоятелност на практика търговските дружества почти не изплащат заплати и това са само гарантирани нива на минималната работна заплата.
Това са същите данни, но вече посочени в графика.
Последно, уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, бих спрял вашето внимание на предлаганите промени в Кодекса за социалното осигуряване. Тези промени са в размера на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” поради политическото решение за намаляване на осигурителните вноски, промени, свързани от прехвърлянето на функциите по събиране на вноските и регистрацията на осигурителите от Агенцията по приходите, промени, касаещи индексацията на пенсиите.
Ще посоча също така, защото вероятно ще има въпроси, една друга промяна в чл. 102 на Кодекса за социалното осигуряване, произтичаща от една непоследователност в решенията на Върховния административен съд, свързани с преизчисляване на пенсиите при допълнително предоставяне на осигурителен стаж, а също така и промени, свързани с новите функции по създаване на архивно стопанство и администрирането на фонд “Гарантирани вземания”. Има предложение изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност и майчинство да се отложи за 2007 г.
Благодаря за вниманието, господин председател. Готов съм да отговоря на всички въпроси, които ще ми бъдат зададени.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Христосков.
Колеги, преди да пристъпим към дискусията искам да поздравя господин Мръцков. Той днес има рожден ден. Да му пожелаем здраве и успехи.
Колеги, как да процедираме нататък? Да представим и другия бюджет и да ги коментираме и обсъждаме заедно, да задаваме въпроси по двата или да приключим с бюджета на държавното обществено осигуряване и след това да пристъпим към обсъждането на другия бюджет? Кажете си мнението.
Госпожо Масларова, Вие или заместник-министърът на финансите господин Дацов ще представи законопроекта за държавния бюджет за 2006 г.?
Заповядайте, господин заместник-министър Дацов, да представите накратко макрорамката и след това може би – бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз действително смятам, че е дошло времето, когато трябва да въведем една малка иновация, още повече че от следващата година ще бъдем задължени да го правим по този начин. Става въпрос за програмното представяне на бюджетите, когато Министерството на финансите ще има една роля по-скоро на оценител на това, което е направено в бюджетите на отделните министерства и отделните ведомства, а не водеща роля.
Но сега ще се възползвам след обстойното изложение на господин Христосков, след което много малко има какво да добавя, съвсем накратко да ви представя основните параметри, първо, на консолидираната държавна програма и консолидирания държавен бюджет, за да имате представа какви са съотношенията в него и къде съответно се намира бюджетът на социалното осигуряване като една обща част, какви са основните макроикономически параметри, макар че господин Христосков още веднъж ги изложи. Но, както се казва, първодошлите имат определени предимства.
Съвсем накратко ще кажа, че проектобюджетът за 2006 г. е разработен в съответствие с насоките на фискалната политика, определена с Решение № 583 от 27 юни 2005 г. на Министерския съвет, за одобряване на бюджетната прогноза за периода 2006 – 2008 г. и актуализацията на стратегията за управление на държавния дълг.
Предложеният проектобюджет е насочен към постигането на стабилни публични финанси, което подобрява условията за реализиране на ценова стабилност, устойчив икономически растеж и нарастване на заетостта.
Макрорамката, при която е разработен проектът на закон за държавния бюджет на Република България за 2006 г., е следната.
Както господин Христосков вече ви информира, за 2005 г. очакваме брутния вътрешен продукт по текущи цени да бъде около 41,6 млрд. лв., а за 2006 г. – 45,6 млрд. или това приблизително е един номинален ръст над 11 процента, което се дължи на очаквания ръст от около 5,8 процента за 2005 г. и над 5,0 процента за 2006 г., една инфлация, която спрямо прогнозите за 2005 г. е малко по-висока, отколкото се очакваше в заложеното в бюджета за 2005 г. Очакваме в края на годината тя да бъде около 5,1 процент или средногодишно около 4,7 процента за 2005 г. Това е поради изменението на цените на петрола в края на годината. За следващата година очакваме едно успокояване и задържане на цените на петрола на нивата, които вече господин Христосков каза – около 61 щатски долара за барел, което означава инфлацията за периода декември към декември да бъде около 4,9 процента, а средногодишната инфлация около 5,8 процента.
Знаете, че Министерството на финансите използва прогнозите за валутен курс и за цените на петрола на Европейската комисия или на Международния валутен фонд, които са почти идентични. На базата на тези прогнози ние сме предвидили за следващата година валутният кур лев – щатски долар средно за годината да бъде 1,61 лв.
Има един много важен показател – поне от икономическа гледна точка. Това е именно текущата сметка по платежния баланс, която влияе особено много върху текущите макроикономически баланси на икономиката. За тази година за съжаление имаме много рязко увеличение на дефицита по текущата сметка. Очакваме той да достигне между 13 и 14 процента от брутния вътрешен продукт. Това е един много тревожен сигнал за икономиката ни от гледна точка на финансовата стабилност като цяло на системата.
Според този показател България се нарежда на трето място в света в негативно отношение. Преди нас са само две държави за съжаление. Едната се намира в Африка, а другата е на Балканите, но с не особено стабилна икономика. Това означава, че така или иначе, ние трябва да предприемем и да се съобразяваме с тази негативна икономическа тенденция, ако не искаме да нарушим устойчивостта и финансовата стабилност на икономиката.
На база на предприетите мерки от страна и на Българската народна банка, и тези, които се предвиждат на макроикономическо ниво от Министерството на финансите, очакваме, че макар и по-бавно, следващата година текущата сметка ще бъде около 12 процента от брутния вътрешен продукт, което е едно, общо взето, много високо ниво. Дори, ако, да кажем, трябва да сравняваме с Естония, която също е в условията на валутен борд, ние сме малко по-високо от това, което колегите в Естония реализират. Там дефицитът на текущата сметка е около 11,5 процента.
Основните цели на проектобюджета за 2006 г. бих казал, че са четири големи приоритета. Ще започна с това, че може би най-големият приоритет е този, който ние наричаме бюджет на социалната отговорност. По-нататък се надявам, че госпожа Масларова обстойно ще успее да защити този приоритет и тази теза.
Освен това именно това е бюджетът, който реагира на тези макроикономически шокове и предизвикателства от гледна точка на поддържане именно на макроикономическата стабилност в страната ни.
Другият голям приоритет, който намира отражение в няколко посоки, това е именно подготовката на Република България за членство в Европейския съюз. Всички знаем, че остава една много важна година за всички нас, когато ние трябва да покажем определени постижения. Опитали сме се, макар и минимално, да осигурим ресурсно тези нужди.
Естествено, за да може и господин Христосков, и всички ние да дискутираме тези проблеми, икономиката ни трябва да генерира икономически ръст. Тоест, предвидени са политики в подкрепа именно на устойчивия икономически растеж.
Предвидените мерки за изпълнение на изброените основни цели като цяло са отражение на факта, че проектобюджетът за 2006 г. е първият проектобюджет от началото на прехода или за последните 15 години, ако искате така да го кажем, в който е заложен нулев бюджетен дефицит на фазата на планирането. Знаете, че винаги досега сме представяли на вашето внимание бюджет, който е на дефицит или почти балансиран, но в новата история на публичните финанси на Република България това е първият балансиран бюджет.
Заложено е ограничение на публичните разходи до 40 процента от брутния вътрешен продукт, постепенно оттегляне на държавата от икономиката и предоставяне на инициативата на частния сектор.
Като цяло приходите на консолидираната фискална програма са равни на разходите, щом е балансиран. Те са 18 млрд. 258 млн. лв. или с 12,4 процента повече спрямо предвидените в консолидираната програма през 2005 г., което ще рече, че Министерството на финансите също се е опитало да направи една стъпка към реалистично представяне на приходите в консолидираната бюджетна програма с оглед критиките, които бяха отправени през последните години.
Казвам това, защото, както и господин Христосков вече подчерта, в няколко области има значителни намаления на приходната част вследствие именно на намаляване на социалноосигурителната тежест и т.н.
Общите разходи съответно съответно са 18,258 млрд. лв., от които нелихвените разходи възлизат на 38,6 процента от брутния вътрешен продукт. Аз бих казал, че е факт една тенденция от последните години вследствие на доброто управление на дълга на държавата, на намаляване на лихвените плащания и по такъв начин изместване на пропорциите между лихвени и нелихвени разходи в рамките на общата тежест на публичните разходи.
Като цяло няма да се спирам върху политиката на доходите, тъй като и господин Христосков, а очаквам и госпожа Масларова по-обстойно да се спре на нея. Бих казал, че като цяло функцията социално осигуряване, подпомагане и грижи задържа своя относителен дял в консолидираната бюджетна програма. Общата сума на предвидените разходи по тази функция са 6 млрд. 169 млн. 300 хил. лв., което прави приблизително около 13,5 на сто от брутния вътрешен продукт. През последните години, ако погледнем около пет-шест години назад, ще видим, че тези разходи се колебаят именно на това ниво – между 13,4 и 13,6 процента. Планираните разходи по тази функция включват разходите по републиканския бюджет – 1 млрд. 79 млн. лв., в това число от централния бюджет – 65,3 млн. лв., и на министерствата и ведомствата – 1 млрд. 14 млн. лв.
Разходите за социално осигуряване са 4 млрд. 959 млн. лв., в това число от държавното обществено осигуряване 4 млрд. 950 млн. 9 хил. лв. Няма да чета другите цифри, които господин Христосков вече представи на вашето внимание.
Разходите на общините по тази функция, които се предвиждат, тъй като общините са относително самостоятелни и имат собствени приходи, това е само една прогноза, се предвиждат да бъдат около 109 млн. лв. Аз лично очаквам тези разходи от страна на общините да бъдат много по-големи, тъй като вследствие на устойчивата тенденция на увеличаване на техните приходи, факт е, че те всяка година получават все повече и повече приходи.
Разходите на държавните висши училища в рамките на функциите социално осигуряване, подпомагане и грижи за следващата година са предвиждат да бъдат около 10,7 млн. лв. Разходите на Националния фонд – 11,1 млн. лв. Както знаете, в Националния фонд са програмите по линия на ФАР и националното съфинансиране на тези европейски програми. Разходите на Българската академия на науките са около 400 хил. лв.
Съвсем накратко може би трябва да ви кажа пропорциите, които са заложени в държавния бюджет за отделните сектори, за да имате просто представа. За следващата година тези 40 процента от брутния вътрешен продукт са разпределени между отделните функции, като за общодържавни служби, което обхваща всички административни разходи в държавата, включително в общините, в различните извънбюджетни фондове и в министерствата и ведомствата, това са 1 млрд. 546 млн. лв. или това е около 3,4 процента от брутния вътрешен продукт. Това са прочутите административни разходи, върху които всички се съсредоточават, когато те се дискутират. Аз бих казал, че те са относително малки, ако ги сравним с тези в европейските страни.
Заложени са средства за подпомагане и реализиране на така наречените европейски проекти през следващата година с цел изпълнение на ангажиментите по присъединяването на нашата държава към Европейския съюз.
Отбрана и сигурност – това е втората функция. За нея се предвижда бюджет за следващата година в размер на 2 млрд. 345 млн. лв. или около 5,1 процента от брутния вътрешен продукт. Бих обърнал внимание само на факта, че в рамките на тази функция се намира и съдебната власт, където има едно значително увеличение на разходите за следващата година според становището на Министерския съвет, и предложение за почти двойно увеличение на разходите по предложение на самия Висш съдебен съвет, което аз смятам, че едва ли е реалистично, ако аз трябва да давам оценка.
Там нарастването на заплатите, което се предлага, тази година е около 20 – 30 процента. За тази година със Закона за държавния бюджет беше предвидена средна работна заплата за системата на съдебната власт и Висшия съдебен съвет около 810 – 820 лв. Те предвиждат едно нарастване за следващата година, което да бъде над 35 процента. Само за ваша информация в тази система средната работна заплата към м. юли вече е преминала над 1100 лв. Знаете каква е спецификата на взаимоотношенията с този бюджет. Те са независими и ние няма как да контролираме техните действия. Поне по Конституция е така. Мисля, че са построили някои неща, които ние бихме искали да построим съвместно.
В системата на образованието за следващата година ще се разпределят около 1 млрд. 900 млн. лв. или това е около 4,2 процента.
За здравеопазването се предвиждат 4,4 процента спрямо 4,3 процента от брутния вътрешен продукт за тази година.
Функцията “жилищно строителство”, “опазване на околната среда” вследствие на тенденциите, които са от няколко години и по-специално благодарение на европейските средства и реализирането на програмата ИСПА в нашата страна, ще разпределя около 2,2 процента от брутния вътрешен продукт, като значително увеличение има на средствата, които са предвидени за Министерството на околната среда и съответно като цяло за сектора на околната среда.
Функция седма, която обхваща почивното дело, култура и религиозни дейности, ще разпределя бюджет от около 330 млн. лв., а за следващата година икономическите дейности и сферата на услугите ще разпределят около 2,1 млрд. лв. В тази функция влиза съответно селското стопанство, транспорта и съобщенията, промишленост и строителство и други дейности на икономиката.
Последната функция от бюджетната класификация “Други некласифицирани разходи”, в която влизат лихвените разходи и резервът на национално ниво, включително резервът за пенсионно осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. То е на ниво от 1,1 млрд. лв. или около 2,4 процента. В сравнение само с 2005 г. това е намаление от 3,2 процента от брутния вътрешен продукт.
Това е накратко, което исках да ви кажа. С удоволствие с колегата Владислав Горанов ще отговорим на вашите въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Дацов.
Госпожо Масларова, искам първо да Ви благодарим, че успяхте за толкова кратко време да се придвижите и да представите бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2006 г.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, представители на социалните партньори, представители на медиите!
Аз съм облекчена, защото и господин Христосков, и господин Дацов в общи линии посочиха основните параметри на бюджет `2006. Независимо от всичко обаче ще се наложи някои неща и аз да повторя, за да мога да очертая цялостната картина на социалната политика и социалните аспекти в бюджет `2006, като ще се спра на малко повече показатели.
Разбира се, ще започна от политиката на доходите, от минималната работна заплата, която за всички вече е известно, че се увеличава на 160 лв. Искам да споделя с вас, че се предвижда в домакинствата чрез данъчната политика и повишаване на заплатите да останат на разположение около 200 млн. лв.
Какво имам предвид? Намаляването на данъчната тежест съобразно Закона за облагане доходите на физическите лица на всички подоходни групи, тъй като необлагаемият минимум всъщност става 180 лв., като при доходите до 200 лв. намалението на данъчната тежест е 3,5 процента, а при доходите от 350 лв. намалението е 3,2 процента. Увеличават се работните заплати в бюджетния сектор от 1 юли 2006 г. Предложението за това увеличение е 6 процента, като тук искам да споделя, че при оптимизация на държавната администрация има възможност това увеличение да бъде до 10 процента. Очакваната средна работна заплата за 2006 г. ще бъде 364,97 лв., а в бюджетния сектор – 459,9 лв.
Искам да споделя с вас, всъщност и господин Дацов каза, че секторът, който касае социалните плащания, социалното осигуряване, помощите и грижите, всъщност представлява 33,8 процента от всички разходи по функции в държавния бюджет. Това е повече от една трета, тоест, една трета от разходите в държавния бюджет отиват в този сектор.
Какво мога да споделя по-нататък с вас? Аз си мисля, че е добре да споделя най-вече какви са предприетите мерки в областта на активните политики на пазара на труда. Общо за активни мерки на пазара на труда, помощите по Закона за социалното подпомагане, помощите по Закона за семейни помощи за деца, по Закона за интеграция на хората с увреждания, за Националната програма “Осигуряване на закуски за децата” са заделени 223,9 млн. лв., като от тях искам да отделя това, че с 14 млн. лв. се увеличават средствата, предвидени по Закона за семейните помощи за деца. С 50 млн. лв. се предвижда увеличаването на средствата за 2006 г. по Закона за интеграция на хората с увреждания. Предвидени са 19,9 млн. лв. за обезпечаване на програмата “Чаша топло мляко и закуска”.
Съгласно предвидените параметри в бюджет `2006 за активни мерки на пазара на труда ще бъде осигурена работа за 69 140 души, като държа да подчертая, че тази работа ще бъде на шестчасов или осемчасов работен ден, като шестчасовият ще бъде в селското стопанство и в горското стопанство, а по договореност с Националното сдружение на общините в България – осемчасов работен ден за социалнобитовите дейности. Освен това ще бъдат обучени и квалифицирани 23 400 човека. Осигурени са средства за заетост на над 7 хиляди лица и социални асистенти на хората с увреждания.
Освен това, както вече беше казано от господин Христосков, социалната пенсия ще се увеличи с 5 процента. От 1 януари социалната пенсия за прослужено време и старост ще бъде индексирана с 5 процента. Всъщност, това, което ние предвиждаме – опит за диференцирано повишаване на пенсиите от 1 януари – идеята ни е около 46 процента от хората с най-ниски пенсии всъщност да получат малко по-висок процент от този, който е предвиден за останалите – тези 5 процента.
Господин Христосков предполагам, че вече отдавна е споменал колко е размерът на средната пенсия за следващата година. Това, което според мен трябва да се отчете, е, че всъщност се увеличават средствата за отглеждане на малко дете на осигурените майки от 130 на 160 лв. Стимулираме раждането на второ дете чрез провеждане на един селективен подход на месечни помощи за деца, като за второ дете помощта става 22 лв. и всъщност това ще касае около 280 хиляди деца в страната, както и се увеличава максималният размер на обезщетението при безработица, което необосновано беше задържано на 160 лв., като минималният остава на равнището на 80 лв.
Мога да ви посоча, че от заемни средства във връзка с изпълняване именно на програми по активни мерки за заетост и социални дейности са предвидени в проектобюджета за 2006 г. 44 906 816 лв., тоест, увеличението е с 14 866 941 млн. лв. Предвидените помощи за енергийно подпомагане са в размер на 115 млн. лв., а предвидените помощи по активните мерки на пазара на труда са 204 млн. лв. Помощите за хората с увреждания стават 126,8 млн. лв. – едно изключително високо, чувствително нарастване на тези средства.
Ако трябва да сравня, през 2006 г. в общата позиция за активните мерки на пазара на труда и социалните плащания ще имаме на разположение 830,6 млн. лв.
Има и нещо, което трябва да спомена, не чух да го казва господин Христосков – може би аз съм го пропуснала – но в проекта за бюджета за 2006 г. е предвидено да се създаде държавен фонд, който да гарантира стабилността на първия стълб на пенсионната система, като там е предвидено не по-малко от парите за приватизацията и не по-малко от 50 процента от икономията по разходната част на държавния бюджет да бъдат прехвърлени в този фонд.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър Масларова.
Колеги, позволете ми първо по реда на представянето на двата проектобюджета да благодарим на господин Христосков за вече традиционно добрия начин на представяне на проекта за бюджета на държавното обществено осигуряване. Естествено за втора година бюджетът на Министерството на труда и социалната политика е програмно ориентиран, което улеснява не само разчитането на информацията по бюджета, а и изпълнението на самия бюджет. Надявам се, че това ще бъде традиция и в бъдеще, за да може да бъде улеснена не само аудиторията, но и да бъдат улеснени всички, които прилагат този закон.
Аз обаче искам в рамките на дискусията да поставя няколко въпроса. Господин Христосков, първите ми въпроси ще бъдат към Вас.
Защо, след като в бюджета за държавното обществено осигуряване през миналата година беше заложена датата 1 януари 2006 г. за плащане на обезщетенията за временна нетрудоспособност и майчинство, този срок сега се отлага, още повече че сега чух, че Вие казвате, че Националният осигурителен институт има готовност да изплаща тези обезщетения. Аргументите миналата година бяха, че Международният валутен фонд настоява това да стане от 1 януари 2006 г. Защо сега не настоява за това?
На следващо място въпросът ми е по отношение на осигурените лица. За 2005 г. Вие казвате, че броят на осигурените лица е бил 2 млн. 415 хил. души, като очакваното изпълнение на този показател до края на годината е 2 млн. 525 хил. души, тоест, с 114 хиляди повече. Става въпрос за осигурени лица, които се осигуряват на осем часа или става въпрос за нещо друго? Разбрахте ми въпроса. За 2006 г. обаче вие предвиждате те да бъдат 2 млн. 529 хиляди, тоест, малко повече от това, което се отчита за тази година.
На следващо място, като говорим за осигурени лица, нарастването на броя на осигурените лица води ли до увеличаване на броя на заетите, защото тях не ги виждам тук? Поне аз не успях да намеря в проекта къде е броят на заетите лица или вие нямате възможност в регистъра да ги отчитате всъщност?
От друга страна, като говорим за осигурени и за заети лица, нашата стара болка и нашият стар проблем е за броя на самоосигуряващите се лица. Изобщо тази категория на самоосигуряващите се заедно със земеделските производители, заедно със земеделски производители и тютюнопроизводители, каквито и облекчения да предложим на тази категория, през годините не виждаме да се увеличава броят на осигурените, а тъкмо обратното. Аз лично за себе си нямам обяснение за това и не знам какво трябва да направим за тази категория, за да можем да ги включим в осигурителната система.
Данните, които аз успях тук да прочета, се различават малко от това, което казахте Вие, господин Христосков, но за самоосигуряващите се лица аз видях една цифра – 81 832 души, които са осигурени за всички осигурителни рискове. Това е така. Това ли е коректната цифра? Земеделските производители, които се осигуряват за всички осигурителни рискове са 9 706, а тези, които се осигуряват само за пенсия, са 17 246. Знаем от регистъра на Министерството на земеделието какъв е броят на хората, които са регистрирани като земеделски производители. Те са над 120 хиляди души. Така ли е, госпожо Митрева? Тоест, къде са останалите?
По отношение на инвалидните пенсии. Знаете, че за тази категория предприехме изключителни мерки, но независимо от всички мерки, вие казвате, че техният брой е 373 хиляди, като се очаква този броя да достигне 405 хиляди до края на годината. Въпросът, който Вие споменахте, и мерките, които предприехме със Закона за здравето, който беше приет през 2005 г – влезе в сила от 1 януари 2005 г. – има мерки включително със включване на лекари от Националния осигурителен институт, от Дирекциите “Социално подпомагане”. Сега там възниква един проблем и този проблем трябва сега да си го кажем и да видим какви решения трябва да се вземат в тази насока. Аз задавам въпросите и ги коментирам, като може би по този начин провокирам теми за дискусия.
При мен са идвали много хора, които казват, че от Националния осигурителен институт тези доверени лекари обжалват решенията на ТЕЛК-овете пред НЕЛК. НЕЛК обаче има обявява дата след една година или след повече от една година. През това време обаче тези хора не получават пенсии. Какво ще правим с тази категория хора? Този въпрос трябва много бързо да се реши, защото при мен има една голяма папка. Индивидуалните случаи аз по някакъв начин се опитвам да ги решавам, но проблемът стои в национален мащаб и всички хора, на които са обжалвани решенията на ТЕЛК, през това време не получават пенсии. Това е един сериозен въпрос, по който заедно с Министерството на здравеопазването да търсим решение в благоприятна за хората насока.
Следващите ми въпроси, които съм си отбелязал тук, са по отношение на промените в Кодекса за социалното осигуряване. Независимо от всичко тази година отново с бюджета на държавното обществено осигуряване предлагаме според мен съществени промени в Кодекса за социалното осигуряване, например чл. 75. Там се променя формулата за изчисляване на инвалидната пенсия. Ще Ви помоля да ни дадете малко повече информация кое налага това да се промени, защо се променя и как се променя тази формула.
Другата промяна е в чл. 100, която ще предизвика може би най-интересната дискусия. Става въпрос за индексирането на пенсиите, което индексиране досега беше визирано в Кодекса за социалното осигуряване, като коефициентът за индексация се определяше със закон. Това е съотношението между осигурителния доход и инфлацията за изтеклата година. Сега това уточняване на процента се предлага да се извършва от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Нямам нищо против този Надзорен съвет. Може би тук е мястото да честитим на новия председател на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт господин Димитър Манолов – не го виждам тук. Но Надзорният съвет на Националния осигурителен институт ще взема решения какво да бъде това съотношение?!?! Не знам дали това не трябва да си остане в Кодекса за социалното осигуряване или тази възможност трябва да се даде на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Колеги, аз искам да предложа и още един въпрос за дискусия. Тези 5 процента увеличение на пенсиите от 1 януари, които се предлагат, ги няма никъде в проектозакона нито на бюджета на държавното обществено осигуряване, нито в Закона за бюджета на държавата за 2006 г. Има го само в мотивите, има го само в доклада. Ще ги има ли някъде в бюджета или аз не съм ги видял? В кой бюджет са? Няма ги никъде. Поне аз не съм ги видял.
Бих искал да ни кажете и нещо по въпроса за диференцираното индексиране на пенсиите от 1 януари – един изключително важен въпрос. Тук виждам колеги, които вероятно ще се произнесат по този въпрос. Ако приемем тезата, че осигурителната система е солидарна система при ползването на услугите, при ползването на обезщетенията – не ме разбирайте погрешно – но искам да изясним тази ситуация. Аз съм последният човек, който държи универсално, на калпак да се предлага увеличението на пенсиите. Но по този начин, с диференцираното увеличение с по-голяма сума на по-малките пенсии и с по-малка на по-големите пенсии, няма ли да създадем условия за демотивиране на хората, които се осигуряват върху по-голям осигурителен доход? Какъв ще бъде мотивът и стимулът на внука на господин полк. Иванов, както беше се изразил на една дискусия, да се осигурява върху по-голям осигурителен доход?
Това е един изключително важен въпрос и за мен той трябва да се дискутира и да бъде изяснен. Пак повтарям, че аз не съм човекът, който държи на тезата да се увеличават на калпак пенсиите, но трябва да видим дали с този подход няма да създадем условията за демотивиране на хората – пак повтарям – които се осигуряват върху по-голям осигурителен доход?
По отношение на просрочените задължения. Вие, господин Христосков, казахте, че две трети от тези просрочени задължения и то на големите длъжници към общественото осигуряване са в юрисдикцията, ако мога така да се изразя, на Агенцията по приходите. Кога тази агенция ще се справи с този въпрос, защото този дефицит от 460 милиона – не знам дали се казва дефицит или задължения – все пак тези просрочени задължения съществуват и миналата година, доколкото си спомням, бяха 430 млн. – може да ме поправите, ако греша – а тази година са 460 млн. благодарение на “усилията” на тази Агенция по приходите.
Другият въпрос, който искам да поставя – не знам дали не прекалих с въпросите – е за профилактиката, рехабилитацията и отдиха. Аз съм изключително доволен от тази програма, не защото съм се възползвал от услугите й, а защото много хора, които са преминали през тази програма, са изразили своето задоволство. Тук виждам, че 17 милиона лв. се предвиждат за следващата година при 13,5 милиона лева за 2005 г. Но при 13,5 млн. лв. за 2005 г. са преминали 42 хиляди души, а се очаква до края на годината те да бъдат 45 хиляди според доклада, който вие сте представили. А за следващата година се предвижда със 17 млн. лв. да преминат 40 108 лица да преминат през тази програма. Как се обяснява това? Аз лично за себе си нямам обяснение. Бих искал да чуя малко повече информация за това.
Господин Христосков, много са натрупаните въпроси. Не знам дали да приемем и други въпроси да се зададат или да отговорите първо на тези. Имам още няколко страници въпроси. На голяма част от въпросите знам отговорите, но не ги задавам, за да получа лично аз информация, а и аудиторията да ги чуе, за да ги коментираме.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Тъй като въпросите, които поставихте, господин Адемов, са много, може би е по-добре да отговоря на тях, а после да продължим с други въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, заповядайте, господин Христосков. Имате думата за отговор.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще вървя по реда на задаването на въпросите.
Защо се отлага за 2007 г. изплащането на обезщетенията за майчинство, след като международни институции са настоявали това да бъде от 1 януари 2006 г. Аз вече казах, че една от причините е, че по време на подготовката на нашия проект на бюджет все още нямаше категоричното политическо решение, че Агенцията по приходите ще стартира от 1 януари. А и сега не мога със 100 процента гаранция да кажа, че ще стартира, защото има редица условия, свързани с приемането на данъчно-осигурителния процесуален кодекс и други организационни въпроси. Националният осигурителен институт естествено съдейства, но не всичко зависи от нас.
Другата причина беше едно предложение на колегите от Министерството на финансите този въпрос да бъде отложен за 2007 г., за да не се увеличава числеността на персонала, който ще бъде ангажиран с тази задача от 1 януари, а тези допълнително около 400 човека да бъдат наети от 1 ноември и да бъдат подготвени за тази дейност.
Само за сведение ще кажа, че сега в момента обезщетенията се изплащат при над 200 хиляди души работодатели и по наши изчисления с това са заети между 2500 и 3000 човека. Тоест, ние почти десетократно по-малко хора ще използваме, като облекчим работодателите.
Другата причина за тази промяна е естествено интегрирането ни в Европейския съюз. Нашите партньори от Европейския съюз не искат да има посредник между осигурителната институция и осигурения вероятно поради пробойните, които имат нашите работодатели – че не винаги ще изплащат. Но, пак казвам, ние сме готови, но при тези обстоятелства се наложи да бъде отложено с една година стартирането на този ангажимент на Националния осигурителен институт.
Данните, които са дадени в таблиците и в доклада, и тези, които представих за осигурените лица, са преизчислени условно – нека така да ги нарека – осигурени на пълен работен ден. Защото ние работим със средномесечен осигурителен доход, на пълно работно време. На практика броят на заетите е много по-голям, защото тук влизат и тези, които са заети с намалено работно време. Но за нас като осигурителна институция е важна пълната заетост.
Наистина увеличението на осигурените лица за 2006 г. спрямо очакваното изпълнение за 2005 г. е само с около 5 хиляди души. Но аз вече споменах, че има структурни промени, изразяващи се в намаляване на броя на заетите под формата на субсидирана заетост – около 27 хиляди души – и увеличаване на заетите в реалната икономика. За съжаление през последните години при самоосигурените лица се наблюдава една трайна тенденция на стабилизиране на броя им, а не увеличение.
Причините са свързани с това, че голяма част от малкия бизнес, който беше в сферата на услугите и на търговията, прекратява дейността си или пък я прекратява в течение на годината за продължителен период от време. Знаете, че съществува възможност за прекъсване и за възобновяване на дейността. И тъй като голяма част от този бизнес има сезонен характер, те като абсолютна бройка се запазват, но отново преизчислени като целогодишно ангажирани, показват съвсем слабо увеличение.
За земеделците са направени максималните улеснения не само по отношение на преференциите – да се осигуряват върху една четвърт от минималния осигурителен доход, както и възможността да платят еднократно до края на месец март за цялата предходна година. При това цената на една година осигурителен стаж е около 150 – 160 лв. Хората са максимално улеснени, защото това нещо могат да го правят в пощенската станция на населеното си място. Но ние не можем да ги задължим, в никакъв случай не можем да упражним някакъв административен контрол върху тях, защото те не декларират никакви доходи.
Вярно е, че броят на регистрираните е около 118 – 120 хиляди души, а осигурените са само около 20 процента от тях. Тук обаче има и регистрирани земеделски производители, които вече са пенсионери и те съгласно Кодекса за социалното осигуряване и респективно едно решение на Конституционния съд се осигуряват само по свое желание. Но, така или иначе, аз съм обезпокоен, защото бих казал, че над 60 на сто от земеделските производители не са нито социално, нито здравно осигурени, а инициативата трябва да бъде тяхна, те да се осигурят, защото те не декларират доходи, освободени са от данъци и няма административен начин те да бъдат задължени да се осигурят.
По отношение на инвалидните пенсии. Аз казах, че очакваме все пак темповете на нарастване да бъдат намалени, но мерките, които бяха въведени със Закона за здравето, не дадоха резултати. И Вие, господин Адемов, формулирайки проблема, който се очертава, почти казахте къде са причините. Причините са в това, че ние имаме възможност да обжалваме експертните решения на ТЕЛК на две нива: веднъж чрез представителя на Националния осигурителен институт или представителя на Министерството на труда и социалната политика в комисиите на ТЕЛК – специализирани и общи – и втори път, нашите лекарски комисии, които са изградени към Националния осигурителен институт имат възможност за такова обжалване пред НЕЛК.
Ефектът сега можем да го видим само като процент на обжалваните експертни решения на ТЕЛК и много по-задълбочения анализ, който правят нашите лекари. Срещаме затруднения още на входа, когато трябва лекарската комисия, която е към Националния осигурителен институт, да получи всички документи, на базата на които е извършена експертизата и заключението, за да се стигне до над 50 на сто загубена работоспособност. В картотеките по медицинските досиета няма създаден необходимият ред и условия и много често се получават парадокси, когато на нас ни се предоставят тези документи след изтичане на 14-дневния срок за обжалване на решението, след което ние се произнасяме по тях и, предоставяйки ги за обжалване пред НЕЛК, те се връщат на формално основание, че е изтекъл срокът. Това намалява ефективността на нашата работа.
С ексминистър господин Богоев правихме няколко работни срещи. Решихме да работим с документите още преди да знаем дали ще бъде подадена молба за пенсия или не, защото причините за инвалидизирането, въобще за подаване на молба за експертиза не е само получаването на пенсия, а и много други привилегии. Оказа се, че в около 40 и няколко процента от документите, които ние предварително разглеждаме, тези хора всъщност не подават молби за пенсии и се оказа, че това е абсолютно напразна работа, извършвана от лекарите на Националния осигурителен институт. Тоест, и тази мярка не даде резултат.
Но, така или иначе, съществува главно, бих казал – основно – заради темповете, с които НЕЛК разглежда жалбите, а те се увеличиха многократно в резултат на работата на нашите комисии и на нашите доверени лекари. НЕЛК определя много късни дати и това създава социално напрежение. На практика рискът е хората да останат в продължение на две години без пенсия, без предварително да се знае какво ще бъде решението на НЕЛК.
Аз не мога да предложа някакво решение на този социален въпрос освен стандартното решение – НЕЛК да спазва закона и да се произнася в 45-дневния срок. Това е единственото. Тук имаме едно нарушение на закона и то продължаващо години наред. Вярно е, че има организационни и всякакви други причини, но, така или иначе, законът е такъв и той трябва да бъде спазван. Наистина много са случаите, за които спомена господин Адемов и аз се срещам с тези хора, и при вас идват. Другият вариант е да се откажем от този филтър, но това означава да продължи фабриката за производство на експертни решения на ТЕЛК и не само НОИ, но и държавният бюджет харчи огромни ресурси.
Аз не съм съгласен с една теза, че се увеличават инвалидните пенсии и въобще молбите за оценка на работоспособността заради това, че са строги критериите за достъп до пенсии. Това е процес, който го има във всички страни и ние не бива просто да бягаме от проблема с работата на ТЕЛК и НЕЛК, с безотговорното даване на загубена работоспособност с цел получаване на различни видове плащания, в това число и пенсии. Дори да променим Кодекса за социалното осигуряване и тези хора, които са в предпенсионна възраст да получат по друг начин пенсия, аз съм сигурен, че заради останалите привилегии, които те имат като хора с увреждания, този процес и този натиск върху ТЕЛК ще продължава.
По отношение на промените в Кодекса за социалното осигуряване. Промяната в чл. 75, доктор Адемов, всъщност е в полза именно на хората с увреждания. Досега техният осигурителен стаж при изчисляване размера на пенсията влизаше само като години. А вие знаете, че многократно се правеха промени в това отношение, включително осигурителния стаж се изчислява в часове и смятаме, че трябва да бъдем справедливи не само за пенсии за осигурителен стаж и възраст, но и за инвалидните пенсии – да се включват и остатъците от годината във формулата.
По отношение на чл. 100 от Кодекса за социалното осигуряване. При наличието на политическо решение за диференцирано индексиране на пенсиите и невъзможността в 2006 г. да се приложи така нареченото швейцарско правило, което дава възможност за по-високо увеличение, промяната в чл. 100 в 2006 г. ние смятаме като един преход, един компромис. Възможно е дори този текст да остане в кодекса, както и Вие предлагате, а с една преходна разпоредба – такова е между другото предложението и на министър Орешарски – да кажем, че само за 2006 г. се прилага този механизъм за индексиране на пенсиите съобразно инфлацията и нарастване на осигурителния доход, в това число с възможност за диференциация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В какво съотношение?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Скрито остава 25 към 75 на сто за 2006 г. Така е изчислен този процент от 5 на сто. С това отговарям и на другия Ви въпрос. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване никога не се посочва конкретният процент, с който се увеличават пенсиите, а се ползва само формулата или преди това общия текст, който съществуваше в чл. 100. Но средствата, необходими за това повишение от 1 януари 2006 г., са предвидени в таблиците, тоест, те са предвидени в разходите за пенсии и само от това, че пенсиите ще бъдат индексирани от 1 януари, а не от 1 юни, това струва допълнително 89,5 млн. лв. и тези средства са осигурени в частта за разходи за пенсии.
Възползвам се от случая, аз вече споменах за чл. 102 и за решенията на Върховния административен съд, да дам малко по-ясни обяснения. Досега, когато има допълнително придобит стаж след пенсиониране, пенсионерът има възможност веднъж годишно да представи този стаж, при това по най-благоприятния за него начин. Той може да представи и стажа, и дохода, върху който се е осигурявал. Ако обаче доходът води до намаляване на неговия индивидуален коефициент, тогава се отчита само стажът. Тоест, ние нямаме никога случай на намаляване на индивидуалния коефициент и намаляване на пенсията, а винаги допълнителния стаж води до увеличение на пенсията.
Тази пенсия, тъй като е стара и в закона чл. 102 е ясен, че става въпрос за преизчисляване на вече отпуснати пенсии, а чл. 70 говори за новоотпуснати пенсии, за които се взема средният доход за годината от последните 12 месеца, предхождащи пенсионирането – тук дори ние също направихме една промяна, която е по-благоприятна за пенсионера – много пенсионери обжалват решенията за изменение размера на пенсията в резултат на придобит допълнителен стаж пред съда, защото смятат, че трябва да се вземе доходът 12 месеца преди тяхното пенсиониране или последната година преди тяхното пенсиониране, както беше старият текст – първото им пенсиониране – а трябва всяка година да се взема новият доход, който е валиден за новите пенсионери.
Години наред решенията на съда бяха в полза на начина, по който НОИ прилага чл. 102 и такава е логиката, защото това е вече стара пенсия, тя може да бъде изменяна в резултат на допълнително придобития стаж или доход, ако това е по-благоприятно. За съжаление имаме няколко случая на окръжни съдилища и след това потвърдени от Върховния административен съд, че трябва да се взема доходът от последните 12 месеца преди пенсионирането всеки път, когато се предоставя допълнителен стаж и всеки път, когато се преизчислява пенсията.
Ние написахме едно писмо на господин Пенчев за тази противоречива съдебна практика, включително описахме и абсурда, че, ако така се прилага чл. 102, това ще доведе до една ситуация, при която всеки пенсионер ще работи само един час в продължение на една година, тоест, формално ще представи един осигурителен час и всяка година всички пенсии ще се преизчисляват с новата база. Това означава около 620 млн. лв. допълнителни разходи. Това на практика обезсмисля и чл. 100, защото това означава всички пенсии всяка година да се индексират с ръста на нарастване на осигурителния доход, а не с различни формули, нещо, което не могат да си позволят и най-богатите държави.
И тъй като ние уважаваме решенията на съда и да не влизаме в спорове, независимо, че отговорът на господин Пенчев е, че няма противоречие в съдебната практика, а има еволюция на правната мисъл и практика, ние смятаме, че е по-добре да се промени законът, вместо да влизаме в спорове с независимата съдебно власт – с най-дълбоко уважение към тези органи. Затова предлагаме тази промяна в чл. 102.
Аз вече отговорих за петпроцентното увеличение и за диференцирането на това увеличение. Вашият въпрос беше дали това е справедливо. Една от причините 2006 г. да бъде по-особена, освен, че изнасяме по-рано индексирането на пенсиите, все пак ударът, който хората получиха върху доходите си заради ценовия шок на горивата, а оттам и на електроенергията и топлоенергията, затова смятаме, че, макари и слабо диференцирано, за да не води до демотивиране на хората с високи пенсии, политиката да получат малко по-високо увеличение ниските пенсии за 2006 г. като изключение би могла да бъде приложена.
По отношение на просрочените задължения и събирането им от Агенцията по приходите. Всъщност аз показах данните, че от три години насам ние имаме задържане размера на задълженията. В началото на 2004 г. те бяха 438 млн. лв., а след това се задържат на ниво 457 – 461 млн. лв. Агенцията за държавни вземания администрира задълженията чрез обявяване в несъстоятелност или пък чрез разпродажба на имущество, върху което сме наложили обезпечение ние, данъчната администрация и така нататък. Процесите са много тромави, но, така или иначе, там събираемостта е изключително ниска, но аз не мога от тяхно име да отговарям.
Истината обаче е и друга, че една част от тези задължения са вече от загинали вече бивши гиганти. Ще спомена “Стомана” – Перник, но не “Стомана индъстри”, които са едни коректни осигурители, а старото предприятие “Стомана”. Там задължението беше стигнало заедно с лихвите около 22 млн. лв. Други са “Плама” – Плевен, Варненската корабостроителница, “Кремиковци” обслужва задълженията си и те непрекъснато намаляват. Има обаче една група предприятия-осигурители, които са предадени на Агенцията за държавни вземания с много ниски задължения.
Тук отговарям и на господин Дацов по повод на една негова критика към НОИ в пресата, че причините за увеличаване на тези задължения или по-скоро за тяхното възникване отчасти са и в НОИ, затова, че ние не можем винаги и навреме да проверяваме всички длъжници. Но голяма част от длъжниците с големи задължения, които са Агенцията за държавни вземания, са предадени с много по-ниски задължения и за съжаление поради бавните действия на агенцията те продължават да трупат задължения.
Ще дам пример само с “Бест техника” или “Тежко машиностроене” – Радомир. Те са предадени на агенцията със задължения около малко под 2 млн., а сега са 10 млн. лв. Такъв е случаят и със “Стара река” – Пещера и много други такива длъжници, спрямо които не се предприемат никакви действия и те продължават да трупат задължения.
Увеличението на разходите и същевременно намаляването или задържането на броя на осигурените в профилактика и рехабилитация на едно и също ниво – около 40 хиляди – се дължи в резултат на увеличаване на разходите с около 15 процента, пак свързани с увеличение на горивата.
Освен това ние искаме да има малко по-дълъг престой в рамките на тези между 10 и 15 дни, тоест, да се увеличи леко престоят, за да могат да се проявят ефектите от профилактиката и рехабилитацията и в рамките на този престой да има минимум десет процедури или десет дни, в които да има процедури, за да може да има ефект, за който говорим, и да се намалят разходите по краткосрочните обезщетения. Естествено, ако преминат повече хора, това ще бъде много по-добре.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Аз имам един последен въпрос. За старите пенсии, които са отпуснати до 2000 г., защо се взима средният осигурителен доход за 1999 г.? Как е избрана тази година?
Заповядайте, господин Христосков, да отговорите на въпроса.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Този факт произтича от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социалното осигуряване. Тогава се въведе новата пенсионна формула. Тази нова пенсионна формула трябваше да бъде приложена спрямо всички пенсии, като отчита продължителността на осигурителния стаж и индивидуалния коефициент. Преизчислението се извърши съгласно действащото законодателство и действащата пенсионна формула на база осигурителния доход от предходната година. А средният осигурителен доход през 1999 г. беше 180,05 лв.
Всичките близо 2 400 000 пенсии тогава бяха преизчислени при запазване на нивото им, ако формулата е по-неблагоприятна. Около 1 700 000 пенсии при преизчисляването бяха увеличени средно с 11,30 лв. Всички онези, които не получиха увеличение или нивото им беше преизчислено по-ниско, останаха на нивото си от 1999 г., но при даването на Коледната добавка през 2000 г. тези хора получиха бонус като абсолютна сума, което компенсираше отсъствието на повишение през 2000 г.
Всъщност изоставането на старите пенсии от новоотпуснатите пенсии, които са с около 20 процента по-високи, се дължи в резултат на факта, че през целия този период до 2005 г. включително в България има икономически растеж и едно осезаемо нарастване на осигурителния доход. Както виждате, нарастването е почти двойно, а през 2006 г. ще бъде двойно – от 180 лв. на 360 лв.
Формулата за индексиране на пенсиите е доста скромна. Тя отчита много повече инфлацията и дава много по-малка тежест на нарастването на осигурителния доход. Затова бяха и дебатите миналата година да се прилага поне швейцарското правило.
Трябва да кажа обаче, че независимо от огромните писма, които пристигат с възмущение на старите пенсионери при вас и при нас, във всички страни една вече отпусната пенсия се индексира или се осъвременява спрямо поскъпването на живота или се актуализира – понятията са различни – като това се изразява в това, че с определен коефициент тази пенсия да бъде осъвременявана над инфлацията. Но в никакъв случай тя не може да бъде увеличавана с темпа на нарастване на доходите, защото това означава пък демотивиране на работещите или работещите и пенсионерите в еднаква степен да се ползват от благата на икономическия растеж.
Пропорциите вече, в които ще се разпределя този допълнително произведен продукт – повече за работещите и по-малко за пенсионерите и за останалата част от подпомаганото население – дали да бъзе по-близко увеличението или да бъде по-раздалечено, е въпрос на политическа целесъобразност и на политически решения. Но във всички страни такава разлика има.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам само един
Говорихме за ТЕЛК-овете и за увеличаване на пенсиите за инвалидност. Какво е мнението на господин Христосков за мястото на ТЕЛК-овете? Дали те трябва да бъдат в системата на здравеопазването или в бъдеще да преминат към Националния осигурителен институт, тъй като проста истина е, че всички управители на болници, които назначават комисиите, влияят върху определянето и даването на група инвалидност?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Господин Христосков, нека да се съберат повече въпроси и тогава ще Ви дам думата да им отговорите.
Но искам да кажа предварително, че не съм съгласен да обвиняваме доктора по презумпция, защото тук има много доктори. Те винаги са виновни за нещо.
Има думата доктор Колчаков. Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър Масларова, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Аз разбирам, че е ефективна тактиката управляващите, както от законодателната, така и от изпълнителната власт да говорят повече. И макар че опозицията е малобройна, е добре и ние да кажем нашата оценка по обсъжданите проектобюджети.
Разбира се, бюджетът е основният инструмент за правене на политика. Затова аз няма да се впускам във финансово-счетоводните аспекти на бюджета, а ще се опитам повече да направя констатации по този бюджет.
Мога да кажа, че от 15 години се занимаваме с тази работа – да приемаме бюджети.
На първо място, бих искал да кажа, че от параметрите, които са дадени, ние на първо четене е добре да видим политическата философия, макропараметрите на бюджета. Аз мога да кажа на госпожа Масларова, че
Не искам да го политизирам прекалено много от обещания, но когато виждам, че имаме 5 процента увеличение на пенсиите, 6 процента увеличение на бюджетните заплати и 5,8 процента средногодишна инфлация, ние виждаме, че практически ръст на доходите няма. Това задава една действително сурова реалност. Аз разбирам, че Министерството на финансите трябва да води една консервативна политика, която е неизбежна в условията, в които се намираме, а, разбира се, и Националният осигурителен институт не може да прави някакви особени революции.
Аз ще изложа моите виждания, които ние сме изложили и като политическа сила. Ние смятаме, че редукцията на осигурителната тежест с 6 процента е стъпка в правилна посока, но категорично смятаме, че тя не е достатъчна и осигурителната тежест остава сравнително висока особено за работодателите, което ще продължи да влияе на предприемачите, включително ще създава липса на достатъчен интерес за излизане от сивата икономика. И Вие го казахте това, особено за работещите в земеделието, но все пак говоря за цялата икономика.
Аз не виждам стъпки в развитие на втория и третия стълб на осигурителната система. На нас ни е ясно, че разходно-покривната система няма как да бъде достатъчно атрактивна за хората, които от днес правят вноски, особено за хората с високи доходи. Разбира се, заместник-министърът на финансите господин Дацов каза, че ние сме достигнали 1 процент от 9 – 10 процента от брутния вътрешен продукт, който отива за осигурителни плащания, който е много близък до европейския – 10,5 – така че не можем да очакваме някакъв
Единственият растеж може да дойде, ако има ръст на брутния вътрешен продукт и аз това отбелязвам, че не са достатъчни стимулите в това отношение. Затова аз мога да заключа, че социалното благополучие, което очакват българите, ще се отложи за неопределено бъдеще.
Разбира се, най-вероятно аз няма да гласувам против този бюджет, но надали ще го подкрепя.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Има думата госпожа Понева. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, колеги!
Както каза доктор Колчаков, мисля, че на опозицията също трябва да се даде възможност да се изкаже, защото винаги има какво да се каже.
Това, което ще кажа в момента, наистина е буквално на пръв поглед от това, което успях да прегледам и с което да се запозная. Общо взето, имам два конкретни въпроса.
Каква е политиката в посока на увеличаване на заетостта? Това, което виждаме като данни за увеличаване на осигурените лица, не отговаря на действителността. Тук има една заблуда, която просто трябва да се премахне. Казва се, че броят на осигурените лица ще бъде със 114 хиляди души повече. Това не е вярно. Само с пет хиляди души ще бъде повече, даже с 4 300 души, тъй като тези 114 хиляди са повече спрямо предвиденото в бюджета, но всъщност очакваното изпълнение за 2005 г. е със 100 хиляди повече.
Така че, както го представи господин Христосков, беше коректно. Има малко намаление на повишението на осигурените лица и в никакъв случай няма да се получат тези 114 хиляди, които са написани тук.
Вторият ми въпрос е следният. Как мотивираме и как подпомагаме средния и малкия бизнес, след като това, което е предвидено като увеличение на броя на самоосигурените лица, е около хиляда души? Това в никакъв случай не е някаква политика в посока на увеличение на заетостта или на увеличение на осигурените лица.
Това, което каза и доктор Колчаков, че не само няма ръст на повишение на доходите, но ще има и намаление. Защото, ако бъдем коректни и трябва наистина да го кажем честно пред българските граждани, че при тази средногодишна инфлация от 5,8 процента и повишението на бюджетните заплати с 6 процента от 1 юли това прави средногодишно 3 процента. Какво се получава всъщност? Получава се 3 процента намаление на доходите спрямо 2005 г.
Това е една простичка сметка, която мисля, че всеки ще си я направи. Затова е по-добре да не заблуждаваме хората, а да кажем нещата така, както стоят в действителност.
Следващият въпрос е следният. Какъв е според Вас, госпожо министър Масларова, най-сериозният проблем пред пазара на труда и поставяте ли като приоритет квалификацията като основен проблем? Ако е така, тези 23 хиляди души, които Вие споменахте, че ще се обучават и ще повишават квалификацията си, не са ли малко, а и къде са в бюджета? Съжалявам, ако не съм видяла средствата, които ще бъдат отделени именно за повишаване на квалификацията. Предполагам, че не съм и затова питам къде е упоменато точно какви ще са средствата за тази цел.
В доклада на Европейската комисия една от трите основни забележки по отношение на социалната политика е липсата на баланс между преки и косвени данъци. Това наистина е един сериозен проблем. Виждаме, че в този бюджет балансът абсолютно се губи, защото се получава едно прибързано, необосновано повишаване на косвените данъци и много малка стъпка в посока на намаление на преките данъци. Това е 0,1 процент от брутния вътрешен продукт.
Тази наистина добра посока към намаление на осигурителната тежест от 6 процента се обезсилва с повишаването на косвените данъци и други тежести, които всъщност се получават на практика.
Може би много станаха въпросите ми, но на следващата дискусия ще продължим. Сега само още един въпрос накрая.
Така наречения Сребърен фонд е една чудесна реализация на идея, която имаме и ние от Демократи за силна България. Искам да попитам обаче за този фонд предвидени ли са възможности за инвестиране на средствата или те просто ще се събират някъде и ще си стоят там?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Има думата госпожа Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми господин Христосков, колеги! Аз разбирам днешното заседание и днешната дискусия като една възможност да изслушаме министъра на труда и социалната политика, управителя на Националния осигурителен институт, да зададем най-общи въпроси, за да получим повече информация и да разширим информационния си хоризонт, за да вземем своето решение при гласуването на следващото заседание, когато в повече детайли ще водим дебата.
Признавам, че имах твърде кратко време, за да се запозная с двата много сериозни документа. Буквално имах един час да се запозная с двата бюджета, но, да речем, че опитът би могъл да ни помогне в това отношение.
Аз имам един въпрос към заместник-министър Дацов. Той е твърде бюджетарски, твърде финансов. Аз не можах да разбера, господин Дацов, а може би и на колегите ще им бъде интересно да ни кажете защо се планира толкова висок дефицит по текущата сметка за 2006 г., след като за периода януари – август 2005 г. той е бил 7,7 процента, а виждам, че се планира 12 процента. Това не ми стана ясно защо е така.
Също така повечето от въпросите, които зададе преди малко доктор Адемов, си ги бях записала и за себе си, но, така или иначе, получих необходимата ми информация от отговорите на господин Христосков.
Но аз искам да попитам следното. Все пак ние, членовете на Комисията по труда и социалната политика се интересуваме от функционирането на Националния осигурителен институт. Исках да попитам дали в разходите за структурите по социалното осигуряване на централно и регионално ниво е взето предвид намалението – с колко беше – със 750 души, които отиват в Националната агенция по приходите? Дали това е отразено в бюджета на Националния осигурителен институт?
Също така искам да кажа по едно изречение за няколко неща, за които съжалявам, че не са се случили. Виждам, че се отказваме от швейцарското правило за индексация на пенсиите. Виждам, че се отказваме от възможността за гъвкаво пенсиониране на хората. Надявам се, че ефективността на приходите и другите неща ще помогнат да се направи нов анализ във втората половина на следващата година.
Имам няколко въпроса към министър Масларова, за да изясним някои неща. Първо, аз си мисля, че Министерството на труда и социалната политика миналата година представи един програмен бюджет, който направи много добро впечатление тук, в Комисията по труда и социалната политика. Аз предполагам, че Вие го имате този програмен бюджет и той щеше да ви облекчи много при представянето на разходите, ориентирани към резултатите, към които се стремим.
Също така ми се иска, ако може, да чуем кои са трите основни приоритета в политиката на Министерството на труда и социалната политика, защото не можахме да ги прочетем тук. Явно програмата на правителството ще дойде малко по-късно от сегашното обсъждане на бюджета в комисиите.
Има и едно нещо, което много ме интересува, защото социалната политика освен че е помощ за тези, които не могат да се справят в живота, тя е и подкрепа за тези, които могат да се справят с малко повече помощ. Интересува ме какви средства ще отидат за насърчаване на предприемачеството. Това е единият ми въпрос.
Също така бих искала да попитам дали в програмата за целеви помощи за отопление е предвидено увеличението на цените на енергоносителите. Тъй като не можах да си направя сравнение с бюджета за 2005 г., искам да попитам дали има увеличение на бюджета за целевите помощи за отопление, за да може да се компенсира напълно повишаването на цените на енергоносителите, както е по традиция.
Бих искала да попитам, тъй като не можах да го прочета, но по-лесно е да го чуем с няколко изречения, какви промени се правят в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета в други закони. Имам предвид други закони, които уреждат тази въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Три закона са в социалната сфера.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Да, но нека да чуем за какво става дума.
Следващият ми въпрос е дали планираните средства за национално съфинансиране по проектите, подпомогнати от Световната банка, особено в сферата на социалните инвестиции и насърчаване на заетостта, съответстват с планираното социално финансиране за 2006 г. в заемното споразумение.
Аз питам госпожа Масларова с цел да я подпомогнем, да направим дебат после, тъй като аз самата познавам тези проблеми и знам, че те водят по-късно в много големи трудности в управлението на тези проекти, ако националното съфинансиране за годината не съответства на заемното споразумение.
Има и още нещо, което явно трудно си проправя път. Аз не зная дали за мерките за закрила на детето 1 млн. лв. ще бъдат достатъчни. Мисля, че са точно, колкото бяха и миналата година.
Също така виждам, че в разходите за семейни помощи за деца е предвидена диференциация за първо, второ и трето дете. Бих препоръчала на колегите от Министерството на труда и социалната политика да се консултират с Комисията по дискриминация, за да не стане така, че постфактум това да се окаже дискриминираща мярка.
Това са ми въпросите. Предполагам, че на другото заседание, господин председател, пак ще ми дадете възможност да изразя мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Въпросите са изключително много. Имаше един въпрос на госпожа Понева за пазара на труда.
Аз искам да попитам какво става със според мен една от най-атрактивните програми “Помощ за пенсиониране”, защото не я видях в проекта за бюджет.
Заповядайте, колеги. Знам, че въпросите не са лесни, но такова е положението, когато става дума за бюджета. Госпожа Христова преди малко каза, че и в Европейския парламент било така.
Има думата господин заместник-министър Дацов, тъй като към него имаше въпрос за дефицита по текущата сметка. Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз не знам дали да се пошегувам, тъй като повечето от колегите са били и преди парламентаристи. Става въпрос за играта с цифрите. Общо взето, това е една територия, на която Министерството на финансите се чувства много добре. Когато мерим кон с кокошка, обикновено се получават неверни сравнения.
Става въпрос за това, че мерим средногодишна инфлация с изменения на нещо от началото на годината. Например изменението на пенсията от началото на годината с 5 процента и с 6 процента увеличението на работната заплата от средата на годината. Има едни прости правила, според които са смятат, но всеки, който погледне бюджета, ще види, че изменението на фонд “Работна заплата”, без да се изменят значително бройките, които са заети – те дори имат известно намаление – нараства приблизително с 11 процента. В същото време изменението на средната пенсия също е 11,2 процента.
Има едни статистически сметки, аз не искам сега да коментирам как става точно това. Тоест, това е номиналното изменение. Господин Христосков също представи на вашето внимание тези сметки, че реалното нарастване на пенсията е 4,8 процента, което е предвидено за следващата година при положение, че пенсията ще се увеличи от началото на годината. Същото важи и за средната работна заплата с тези приблизително около 6 процента. Там имаме над 4 процента реално нарастване на заплатите. Тоест, компенсира се не само инфлацията, но имаме и едно високо реално нарастване на доходите, което всяка една нормална държава би си пожелала, тъй като нормалното и 0,5 – 0,6 процента.
Естествено ние имаме какво да правим в тази област и да догонваме в сферата на доходите. Но това беше само като коментар, за да не си играем с цифрите.
Относно високия дефицит мога да кажа, че за съжаление няколко са факторите, които действат върху текущата сметка. 2004 г. беше една година, когато за първи път от десетина година се получи едно намаляване на дефицита по текущата сметка – около 7,4 – 7,6 процента. Вследствие на това ние бяхме планирали, че през 2005 г. ще продължи тази тенденция, но за съжаление се получиха няколко неблагоприятни шока и преди всичко това е шокът, който е свързан с повишението на цените на петрола. За съжаление един широко известен факт е, че българската икономика като цяло в енергийно отношение е около осем пъти по-неефективна от средната за Западна Европа. Вследствие на това няма как увеличаването на цените на енергийните носители да не се отрази в негативна посока върху вноса на енергийни ресурси.
Другото обстоятелство, което пък е благоприятно, е, че вследствие на по-високия приток на чуждестранни инвестиции вносът на инвестиционни стоки през платежния баланс се увеличава, което означава, че като цяло конкурентноспособността на икономиката в бъдеще ще бъде по-добра, тъй като се внасят основно машини и съоръжения по тази линия. Но това е нещо, което ще дойде като ефект в следващите години.
Другият негативен ефект, който е негативен от гледна точка на стабилността и на дефицита по текущата сметка, но говори за едно устойчиво нарастване на доходите, е пък много високото нарастване на потребителски стоки, което означава, че има стабилно потребителско търсене от другата страна. Вследствие на това е и тази висока текуща сметка – около 13 – 14 процента за следващата година. Фактически това, което предвиждаме за следващата година, е 12 процента и го предвиждаме на базата на мерките, които ще предприеме Българската народна банка и Министерството на финансите по свиване на кредита, от една страна, и, от друга страна, относително балансираната фискална политика.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Дацов.
Госпожо Масларова, Вие ли ще вземете отношение по зададените въпроси? Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще започна с политиката по заетостта. Да, няма откъде да видите по различните програми как са разпределени средствата, защото те са в Националния план по заетостта, който всъщност ще бъде публикуван допълнително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кажете нещо за средствата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: О, има ги.
Ще започна от програмния бюджет. Да, ние заварихме един добре разработен програмен бюджет, който е много по-напред, а не само за 2006 г. Програмният бюджет много ни помогна при създаването на бюджета и в същото време имахме затруднения от гледна точка на това, че той предвиждаше близо 56 процента нарастване на разходите, вие сами разбирате, че това е абсолютно невъзможно при направените корекции.
И тук беше поставен и въпросът защо не се е приложило швейцарското правило. Ами защото не ни позволиха, ако трябва да го кажа в прав текст. Имаме определени ограничения, които са зададени от Международния валутен фонд, които абсолютно стриктно трябва да спазим. Вие чудесно знаете, че в обществения сектор разходите не могат да бъдат повече от 40 процента. Даже знаете, че ние с Международния валутен фонд не постигнахме споразумение относно бюджетния дефицит. Ние сме планирали нулев бюджетен дефицит, докато от тях се искаше даже бюджетен излишък. Така че това бяха възможностите, по които можеше да се коментира.
Аз ще отговарям комплексно, а не въпрос по въпрос, защото някои въпроси се припокриват.
На първо място, разбира се, поставям политиката за насърчаване на заетостта. За нас тази политика е изключително важна. Искам да ви съобщя, че за повишаване пригодността на заетост на работната сила са предвидени 29 903 287 лв. Смея да ви кажа, че за обучение и квалификация са предвидени близо 14 млн. лв., които са близо с 3 милиона лева повече от миналата година.
Тъй като беше поставен въпросът за разкриване на работни места и за насърчаване на малкия и на средния бизнес, искам да ви кажа, че по програмата за разкриване на работни места и за запазване на съществуващите са предвидени 44 млн. лв., които са близо със 7 млн. лв. повече от миналата година.
За програмата “Помощ за пенсиониране”, която е изключително важна, са предвидени близо 4 млн. лв. повече от миналата година и за тази година са предвидени 11 459 167 лв. За насърчаване на работодателите за наемане на безработни лица на непълно работно време сме предвидили с близо 600 хил. лв. повече. Сега са заделени 2 185 000 лв. За насърчаване на работодателите да наемат на работа безработни жени над 50 години и мъже над 55-годишна възраст са предвидени с близо 2 млн. лв. повече средства – 5 455 000 лв. За насърчаване на работодателите да наемат на работа безработни с трайно намалена работоспособност средствата са близо с половин милион повече. Сега са 1 468 000 лв.
Тук искам да се коригирам. Преди малко направих техническа грешка. Аз казах, че за личните асистенти на хора с увреждания предвиждаме 7 хиляди. Това е грешка, около 13 хиляди души предвиждаме да бъдат асистентите. Моля за извинение, и на мен не ми прозвуча съвсем добре.
За насърчаване на предприемачеството в програмата са предвидени 3 590 000 лв. Това също е за развитие на малкия и на средния бизнес.
И, разбира се, за социална интеграция, за националната програма “От социални помощи към заетост” са предвидени 105 344 478 лв. Така че виждате, че в най-важните програми сме се опитали да дадем максимално допустимото, което е възможно в тази насока.
Що се касае до съфинансирането на средствата по програмите, които са съвместно със Световната банка, предполагам, че госпожа Христова има предвид Социалноинвестиционния фонд, трябва да кажа, не, не покриват тези средства. Но веднага трябва да кажа, че те са два пъти повече от 2005 г. Тогава бяха 22 млн. лв., а сега са предвидени 44 милиона и сме се съобразили с подадените до този момент молби.
По въпроса за баланса между преките и косвените данъци и по политиката по доходите. Аз искам все пак да не се коментира политиката по доходите единствено и само с 5 процента увеличаване на пенсиите и с 6 процента увеличаване на заплатите и с тези стъпки, които ние изброихме преди малко.
Аз казах, че всъщност с намаляване на данъчната тежест на най-нискодоходните групи и тази нова данъчно скала за облагане доходите на физическите лица също се оставя определен ресурс за населението.
Има и още нещо, което също пропуснах да кажа. През 2006 г. чрез въвеждането на семейното подоходно облагане като данъчно облагане и финансов инструмент, фактически в населението ще остават още 78 900 хил. лв. Така че това са все средства, които остават в населението. Не мога да разбера защо намаляването на осигурителната тежест с 6 процента всички го поставят като един бонус единствено и само за работодателите. Защо никой от нас не иска да приеме, че работодателите, усъвършенствайки процедурата на производството си, биха повишили производителността на труда си и това да рефлектира, разбира се, върху доходите на работниците като една косвена стъпка отново към повишаване на доходите.
На въпроса на госпожа Христова за 22 лв. за второ дете – дали не е някакъв вид дискриминация. Все пак това са помощи за подпомагане на семействата с деца, а не са диференцирани. Това е семейна помощ и тук ние смятаме, че не би имало някакви опасения за вид дискриминация в тази насока. Просто това е едно насърчаване на двудетния модел.
Дано не съм пропуснала някой въпрос.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, министър Масларова.
Преди да дам думата на господин Димитров, понеже стана въпрос за пазара на труда, не мога да не отбележа нещо, което е изключително важно във връзка с тези 630 млн. лв., които остават в работодателите.
Аз специално заявявам, че ще следя много внимателно по какъв начин се изразходват тези средства от работодателите. Има начини, по които може това да стане, да се разбере дали ще се увеличи броят на заетите, дали ще се увеличи средната работна заплата в реалния сектор, дали частният сектор ще надмине най-после средната заплата в бюджетния сектор. Така че тези пари не са даром, те са пари на всички данъкоплатци. Затова работодателите трябва да бъдат адекватни и техният отговор ще бъде проследен.
Може би господин Тебеян ще вземе думата след малко и по този въпрос.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо министър, господин заместник-министър, колеги!
Госпожо министър, Вие сте заложили 5,8 процента годишна инфлация при положение, че се задава една зима и виждаме, че има едно световно ниво на цените на енергоносителите и на петрола и те постоянно растат и растат. Какво правим, ако в един момент се окаже, че тази 5,8 процента годишна инфлация стане над 10 или 12 процента? Как ще компенсираме доходите на хората?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, има ли други въпроси, за да ги обединим?
Заповядайте, госпожо Деница Димитрова. Имате думата.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз имам два кратки конкретни въпроса към госпожа министър Масларова.
Първо, разбрах, че се въвежда доходен критерий при даването на сумата за интеграция на хората с увреждания. Какво налага точно сега да решите да въведете този подоходен критерий и каква ще бъде границата, тоест, над какъв доход няма да се полага такава сума за интеграция на хората с увреждания?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Това е абсолютно очакван въпрос от госпожа Димитрова.
Колеги, имате ли други въпроси?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: За ТЕЛК-овете не получихме отговор на въпроса.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За ТЕЛК-овете господин Христосков няма как да Ви отговори, защото господин Христосков не е човекът, който взема решението къде трябва да се разположат ТЕЛК-овете.
Заповядайте, госпожо министър Масларова. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз ще започна от последния въпрос, който беше поставен от госпожа Деница Димитрова – какво налага да се сложи подоходен критерий. Подчертавам, това е само и единствено за интеграционната добавка. Това не важи за другите плащания. Вие чудесно знаете това.
Колеги, оказахме се в една изключително деликатна ситуация. Почти в средата на бюджетната 2005 г. средствата, предвидени по Закона за интеграция на хората с увреждания, се оказаха с огромна сума повече, отколкото беше предвидено в бюджета за 2005 г. Бюджетът там беше разчетен от моите колеги на 180 хиляди души, които да получат такава интеграционна добавка. В същото време вие знаете, че с бюджет `2005 се промениха твърде много неща, които касаят хората с увреждания. Това, което нас ни шокира, определено казано, е, че всъщност вместо 180 хиляди те стигнаха вече до 408 хиляди души, които имат право да получат интеграционна добавка.
Ако продължаваме така, фактически този закон ще е мъртвороден, защото ние няма да можем да го изпълним. Ние просто няма да имаме пари. Ние направихме твърде сериозни проверки и аз искам тук да благодаря изключително много на медиите, които ни помогнаха в тези проверки и изнесоха доста интересни факти, които всъщност са реалност. Вие сами разбирате, че интеграционната добавка не е социално подпомагане, това е допълнение към собствения доход. Получава се така, че хора, които получават рента, които получат наеми, които имат заплати над хиляда лева, се нареждат на опашките на “Социални грижи” да получат интеграционна добавка.
Тук е въпросът, който ние с вас трябва да решим. Не е ли по-добре средствата, които са предвидени за тази цел, действително да отидат за хората, които реално имат нужда или на всеки, който предостави съответния документ – а отварям една скоба, всички тук сме съгласни, че в крайна сметка в ТЕЛК-овете се удостоверяват и не съвсем коректно част от хората, които отиват там – да получи определена сума.
Всъщност де факто ние трябва да накажем действително хората, които имат реална потребност за сметка на хора, които имат необходимите доходи, имат работа, а някои от тях и са злоупотребили със закона и неправомерно са придобили някаква степен на инвалидност.
Така че това е един от въпросите, който поставяме на вашето внимание. Разбира се, какъв ще бъде подоходният критерий, той ще се уточни с правилника. Естествено, че няма да се направи по начин, при който да се ощетят реално хората, които са застрашени, но при всички случаи ние трябва да се консолидираме и да решим дали е възможно българският парламент, българското правителство, българското общество да позволят по този начин да се източват средства, които не отиват в една изключително важна, изключително значима област, заради която беше приет специален закон, заради която бяха направени достатъчно много жестове от страна на предишното правителство.
Ние смятаме, че, разбира се, ще продължим да работим в тази насока. Виждате, че и бюджетът е отпуснал допълнително повече пари. Това са 50 млн. лв. повече за следващата година. Това е близо два пъти повече, отколкото е предвидено първоначално. Но нека ние с вас да сме хората, които ще наложим един контрол и една граница, за да се предотврати източването на средства по един некоректен и недостоен начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Извинявайте, господин председател, пропуснах да отговоря на въпроса на госпожа Христина Христова за енергийните помощи – дали са взети предвид увеличените цени на енергийните носители и дали сумите ще бъдат ли достатъчни. Да, предвидили сме да компенсираме това увеличение на цените на горивата, като диференцирано ще компенсираме топлофикационните дружества. На тези, които имат намаление, ще дадем по-малък размер на енергийната помощ, а на тези, които имат много чувствително нарастване, ще дадем по-висок размер.
Така че предвидени са средствата и ние смятаме, че предвидените 115 млн. лв. ще бъдат напълно достатъчни да обезпечим хората, които имат нужда и които отговарят на критериите за получаване на енергийна помощ.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това означава ли, че хората, които ще бъдат енергийно подпомагани, ще бъдат по-малко? Доколкото разбирам от сметки, тази година парите бяха 115 млн. лв. – говоря за 2005 г. – а за 2006 г. тази сума е пак 115 млн. лв.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Господин председател, много сериозно сме засили контрола и тези пари не само че ще ни стигнат, но ще бъдат и съвсем достатъчни. При всички случаи смятам, че Вие също ще ни подкрепите в усилията ни системата на контрол да е ефективна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Естествено, още повече че всички ние имаме наблюдения как стават тези работи.
Господин Дацов, понеже Вие сега ще вземете думата, искам да Ви кажа, че Вие за втори път правите това предложение, което скандализира българския парламент миналата година. Мисля, че това беше чл. 84 или 86 – господин Горанов ще каже, но това няма никакво значение. Едното предложение беше за въвеждането на подоходен текст, след като разбрахме, че парите няма да стигнат. Второто предложение беше за 70 процента от минималната работна заплата, а не 70 процента, от гарантирания минимален доход за добавката на децата с трайни увреждания.
Това бяха двете предложения, които отпаднаха в хода на дискусията. Тогава доктор Адемов защитаваше тази теза, която я има и сега в Преходните и заключителните разпоредби на бюджета. Имаше обаче и други колеги, които създадоха условия народните представители да бъдат разделени на такива, които се грижат за инвалидите, и такива, които едва ли не са против това те да получават интеграционни добавки.
Заповядайте, господин заместник-министър Дацов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз също не бих искал Министерството на финансите да излиза право, особено в такива чувствителни области. Но за съжаление всички си спомняме историята, аз не искам да я напомням. В края на краищата Министерството на финансите излезе право в тази област. Тези средства нито бяха 10 млн. лв., нито бяха 30 млн. лв., нито бяха 40 милионите, които ще струват на бюджета. Те излязоха вече около 110 – 120 млн. с всички прегрешения.
Общо взето това е един общ принцип, който Министерството на финансите като правило винаги е изповядало и ние смятаме, че социалното подпомагане на първо място трябва да бъде възможно по-добре насочено и по-ефективно. Тоест, принципът “на всеки по равно” отдавна е в миналото и едва ли има някой, който да не споделя тази позиция на Министерството на финансите, макар че по един или друг повод обикновено през годините винаги се намира някой, който да се противопостави на това нещо.
Аз споделям напълно това, което каза министър Масларова. Мисля, че това е една обща политика. Ние всички си извлякохме по някакъв начин урок от това, което се случи. В края на краищата важното е средствата да достигат до хората, които действително се нуждаят и които трябва да бъдат подпомогнати.
Това, което бих искал да отговоря относно евентуално ценови шок и т.н., да, действително ние сме направили допусканията за инфлацията на базата на това, което очаква и самата Европейска комисия и повечето от Министерствата на финансите в европейските страни. Разчетите са направени при допускания за определено ниво на петролните цени и съотношението на долара към лева. Естествено е, че всичко е възможно, още повече, като вземем предвид онова, което се случи през тази година. Никой не може да предвиди евентуални нови войни, терористични актове и т.н., които могат да се случат в света.
Ние сме работили с допусканията, които съответно Европейската комисия ни е предоставила.
Аз бих искал да изразя едно общо становище на всички финансови министерства, между другото, в Европа. Оценката на финансовите министри в европейските страни е, че част от този петролен шок, който изпитваме в момента, се дължи на желанието, да кажем, на производителите и доставчиците за определено ниво на печалбите. Има едно общо комюнике на финансовите министри в Европа и почти всички те смятат, че това не е най-добрата политика. По един или друг начин в момента – било чрез данъчни постъпления или други подпомагания в тази област – да бъде смекчено противодействието от страна на търсенето на такива стоки и услуги, защото тогава цените на тези петролни стоки винаги ще си останат високи.
Тоест, естествено е да се даде възможност на пазарните механизми, които действат в тази област, да се проявят така че този стремеж към допълнителни печалби, който съществува в момента, и поради тази висока рискова премия, която се включва в цената на петрола, да има едно реално пазарно противодействие и фактически в един бъдещ период цената на петрола да слезе надолу, което би било естественото противодействие.
А иначе, ако имаме хипотезата на 10, 15, 20, 30 процента инфлация в страната – този сценарий така или иначе сме го играли – всичко ще бъде в ръцете на Народното събрание. Естествено, ако инфлацията е много голяма, ще се направи допълнение към бюджета. Министерството на финансите ще предложи актуализация, ще се влезе в Народното събрание със съответната актуализация, ако това се наложи.
Но аз отново казвам, че това е една хипотеза, която, за да се случи, преди всичко трябва да се срути валутният борд в България и много други такива катаклизми би трябвало да се случат изобщо, за да се реализира такъв сценарий. По принцип аз не вярвам, че е възможно дори в един краткосрочен период при сегашното икономическо развитие на нашата държава да имаме инфлация над 7 – 8 процента при условия на война, терористичен акт и т.н. Мисля, че тази прогноза, която е направена от Агенцията за икономически анализи и прогнози, съответства на реалните икономически допускания и икономическия сценарий, при който нашата страна ще се развива. Дори аз бих казал, че при определени очаквани събития тя би била и по-ниска от заложената.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Дацов.
Колеги, имаме две възможности. Едната възможност е да продължим с още въпроси. Другата възможност е на следващото заседание да продължим с дебатите. Оставам на вас да кажете какво ще предпочетете.
Заповядайте, ако имате още въпроси за днес.
Има думата господин Кокалов. Заповядайте, господин Кокалов.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един съвсем кратък въпрос. Не сте ли предвидили буферни възможности? Според нас ще има 600 – 700 млн. лв. по-малко приходи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кокалов.
Колеги, има ли други въпроси или да се ориентираме към приключване и да продължим на следващото заседание?
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Вие ме провокирахте преди малко, господин председател, какво ще правим с 6-процентното намаление на осигурителните вноски. Ще се опитам накратко да отговоря.
Преди малко чухме от господин Христосков, че тази година броят на осигурените лица е нараснал със 110 хиляди души в сравнение с това, което се очакваше. Това е от реалния сектор на икономиката, защото заетите по субсидираните програми, както знаете, тази година са по-малко отколкото миналата година. Миналата година средната работна заплата беше 300 лв., тази година, както виждате, средният осигурителен доход са очаква да бъде 336 лв.
Работодателите от 46 сектора на икономиката се подписаха под решението осигурителните прагове да бъдат с 8 процента по-високи. Каква е логиката тогава да очакваме, че при намаление на осигурителната вноска същите тези работодатели, които без да знаят за това намаление на осигурителната тежест, увеличиха минималния осигурителен доход с осем процента, няма да увеличат и останалите заплати?
Искам все пак да ви напомня и нещо друго. Тази година е последната година, в която бизнесът трябва да прави инвестиции за изпълнение на изискванията на Европейския съюз. Малкият и средният бизнес е ударен от повишението на тока с 16 процента. Бизнесът е ударен от увеличението на цената на природния газ. По-високите цени на горивата доведоха и по-високи акцизи и данък добавена стойност върху тези цени, като сума по-големи.
Така че всичко това също трябва да се има предвид. Независимо от това, както виждате, аз споделям очакванията на Националния осигурителен институт, че средната работна заплата ще нарасне най-малко с още 30 лв. от това, което е заложено. Не е изключено и това да бъде превишено.
Аз обаче имам една голяма молба към Комисията по труда и социалната политика. Ако си спомняте, при приемането на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите, вашата комисия отхвърли амбицията на Министерството на финансите средствата, които остават временно свободни в този гаранционен фонд, да стоят само на депозитни сметки в Българска народна банка. Вие гласувахте тогава, парламентът след това гласува не повече от 25 процента да бъдат инвестирани в банките, които обслужват Националния осигурителен институт.
Миналата година зад вашия гръб с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет тази възможност беше стопирана от Министерството на финансите и 24 млн. лв., колкото е остатъкът по фонда, седяха безлихвено в Българската народна банка. Догодина се очаква във фонда да се натрупат 50 млн. лв. Отново Министерството на финансите прави опит те да не могат да се инвестират в банките, които обслужват Националния осигурителен институт, а да стоят само на депозит в Българската народна банка. Това е § 73 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет.
Моля ви да предложите този параграф да бъде отхвърлен, още повече че този фонд е сравним с Учителския пенсионен фонд. Там средствата могат да се инвестират в търговските банки, обслужващи Националния осигурителен институт. Защо да не може това да става и в този фонд?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
И последно, след като дадохме думата на работодателите, задължително трябва да я дадем и на синдикатите.
Има думата госпожа Гонева. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Задължена съм Ви за това, че не ме предупредихте три пъти, че трябва много кратко да говоря. Аз обаче съм се постарала предварително.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър, господин управител на Националния осигурителен институт! Не съм особено радостна да ви информирам за това, че моята организация не подкрепи бюджета на държавното обществено осигуряване при неговото разглеждане в Националния осигурителен институт.
Ще ви представя някои от по-важните съображения за този начин на поведение на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Философията на бюджета на държавното обществено осигуряване по наша преценка е подчинена на една несвойствена или поне неприоритетна задача за бюджета на държавното обществено осигуряване, а именно създаването на по-благоприятни условия за бизнес, създаването на по-добри условия за повишаване на конкурентноспособността на българската икономика.
Тази философия не би срещнала нашата съпротива, ако тя се опираше на конкретни аргументи, на данни и на анализи, които са проведени на базата на аналогични политики, които предходни правителства по един или друг начин са провеждали през Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Такова нещо ние не видяхме и по тази причина смятаме, че това е един погрешен подход.
Ако вие сте обърнали внимание на табличката, която беше показана от господин Христосков за приходите за следващата година, там много ясно беше показано намалението на приходите за сметка на работодателите, за сметка на осигурителите, за сметка на предприятията, в крайна сметка, защото работодателите тези пари не вадят от джоба си. И много ясно се виждаше, че въпреки шестте процента по-ниска осигурителна вноска приходите за сметка на работниците и служителите се увеличават през следващата година със 100 млн. лв.
Така че тази философия за нас е неприемлива.
На второ място, ние намираме бюджета за изключително рисков, тъй като наред с това намаление на приходите на базата на отстъпката от шест процента, отново се прехвърлят нови 60 млн. лв. към втория стълб и то в годината, в която България се напъва да включи в дейността по събирането на приходите на Националния осигурителен институт и на системата Националната агенция по приходите, която по наше дълбоко убеждение няма дори 50-процентна готовност да стори това.
Всички вие знаете, че мастилото по Данъчно-осигурителния кодекс още дори не е засъхнало, да не говорим за подзаконовите актове, които той изисква.
Така че това е една амбиция, която поставя пред изключително предизвикателство събиранията в системата. Опитът на други страни, които са правили подобни стъпки, доказва, че поне с 3 процента е спадът на събираемостта. Към тези рискове трябва да добавим някои, които бяха споменати. Един от тях, разбира се, е свързан със заетостта. Тук министър Масларова говори за някои мерки. Те обаче са мерки, които не водят според нас до трайна и най-вече до качествена заетост.
Програмите по линия на “От социални помощи към заетост” не са програми, които могат да дадат високи приходи. Това е тема на друг разговор, който непременно трябва да водим, но за нас това е един факт, който не може да бъде пренебрегнат.
Вече сме наясно, че се предвижда от 1 април съкращение в бюджетната сфера. Това отново удря по приходите. Раздържавяването в сфери с високи работни заплати, което предстои, отново е предизвикателство, което трябва да държим на внимание, фалитите на предприятия – обективни или режисирани – винаги са със сериозни последици.
Господин Христосков говори доста по тази тема. Това е един въпрос, за който аз бих помолила тази комисия да се върне отново, защото само на онзиденшното заседание беше споменато, че бяха заличени несъбираеми приходи за 3 млн. лв., нещо, което е категорично недопустимо. Тук, в залата има присъстващи, които си спомнят, че съществуваше една законова норма, която казваше, че за неплащането на осигурителни вноски се влиза в затвора. А за два месеца Националният осигурителен институт събра 40 млн. лв. повече.
Аз апелирам да се върнем отново към този въпрос.
На трето място, щедростта на проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване към осигурените и пенсионерите за нас е незабележима. Има две малки стъпки в правилна посока. Беше казано, за краткосрочното осигуряване обезщетението за отглеждане на малко дете и максимума на обезщетението за безработица.
Забележете, ние отново сме в нарушение на действаща норма на закона. Чл. 54 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване казва, че когато мен Желязко Христов ме уволни, аз трябва да получа 60 процента от брутното си трудово възнаграждение, върху което съм се осигурявала през девет от последните петнадесет месеца преди да бъда освободена от работа. Не по-малко и не повече. Излишно е да смятаме, че при 160 лв. минимална работна заплата 60 процента не са 80 лв., а са 96 лв.
Тоест, не можем да приемем, че когато 35 процента от приходите на Фонд “Безработица” ще се похарчат за обезщетения, ние продължаваме да стискаме за гърлото и минимума, и максимума на това обезщетение, макар че по отношение на максимума се прави някаква стъпка, но за нас тя е категорично недостатъчна и настояваме за спазването на закона такъв, какъвто е.
По въпроса за пенсиите. Няма спор, че изтеглянето на осъвременяването с 5 процента от началото на годината няма да даде кой знае какъв принос, макар че трябва да бъде оценено положително. Тази стъпка се изразява в реален ръст за пенсията за всеки пенсионер с 2 процента. Не оспорвам числата, които видяхте в табличката от доклада на управителя на Националния осигурителен институт за държавното обществено осигуряване. Тези числа там са верни, но за средната пенсия. А ние с вас знаем, че това е един индикатор, един управленски инструмент, който е нужен, но заедно с това трябва да помним, че всеки пенсионер получава само толкова, колкото ще му даде увеличението на неговата собствена пенсия.
И тук правилно забелязаха някои от народните представители, че когато гледаме и тези два процента реален ръст, това е само при положение, че сравняваме средногодишно за тази година със средногодишно за следващата година. Когато гледаме януари – декември, ясно е, че при 5 процента увеличение на пенсиите и 4,9 процента инфлация резултатът е нулев.
Ако отидем към тези намерения за диференциран подход, което означава, че ще има индексиране – един термин, който ние не приемаме – с под 5 на сто, то е ясно, че не може да се очаква, че една такава политика по отношение на пенсиите би била приемлива.
И последно, по отношение на предвидените изменения в осигурителното законодателство с Преходните и заключителните разпоредби на закона. За нас е изключително обезпокоително това и в частност вече споменах за индексирането, което ние не подкрепяме в този му вид. Ние настояваме да си остане и действащият текст или наистина да пристъпим към промяна на закона, но там да запишем “златното” швейцарско правило. То неслучайно е златно. То е доказало, че това е най-подходящият баланс, когато говорим за осъвременяване на пенсиите.
Искам да кажа само една дума по въпроса за плащането на обезщетенията от страна на осигурителната институция, за която стана дума. Ние не подкрепяме такава стъпка. Работодателите, плащайки обезщетенията, не правят никакви допълнителни разходи. Двете хиляди човека, за които говори господин Христосков, които работят в предприятията и са екип на работодателите, не правят само това. Това са касиери, счетоводители, хора, които работят по човешките ресурси. Те правят между другото и това и по никакъв начин това не утежнява работата на работодателите. Но съм убедена, че осигурителната институция ще понесе много големи тежести и много големи негативи и ние ще сме първите, които ще скочим срещу това.
Всички ние с вас знаем, че болничните се получават едновременно със заплатата. Обаче при тази ситуация, при която ще плаща институтът, институтът ще получи информация за това, че аз съм била болна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Гонева, нека да говорим за приложимост и за осигурителни права. Вие много добре знаете Регламент № 1408, много добре знаете, че е сключено споразумение с различни страни. Как ще ги плащаме тези краткосрочни обезщетения?
АСЯ ГОНЕВА: Това ще го гледаме допълнително. Защо трябва сега да се напъваме за нещо, за което никой не ни тегли? Аз не мога да разбера защо трябва да сме отличници по нещо, като по цялата осигурителна система не сме никакви отличници. Не ме дърпайте за езика, за да кажа, че, ако трябва да гледаме доклада по Европейската социална харта, там просто сме оплюти толкова, че не може да бъде повече. Но, добре, не възразявам, ще го гледаме и този въпрос. Ние възразяваме сега този въпрос да бъде решаван със закона. Той трябва да бъде отложен, докато не го изчистим така, както трябва.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Гонева, проблемът е, че трябва да имаме действаща практика по приложението на това. Вие знаете, че е така.
АСЯ ГОНЕВА: Аз днес четох още веднъж доклада, който беше получен преди една седмица. Там не видях никакви упреци извън размерите на пенсиите и заетостта на възрастното поколение. Това видях. Но все едно, ще говорим, не възразявам. Вие знаете, че ние винаги сме отворени за дебат.
И последно – по фонда за демографския резерв. Аз чух снощи по телевизията, когато госпожа Масларова представяше и в дикторски текст за приемането на бюджета в Министерския съвет, че, видите ли, имало такова решение. Но нито в проектозакона за бюджета на държавното обществено осигуряване, нито в проектозакона за държавния бюджет прочетох нещо, което да ми говори за това.
Искам да кажа следното. Това е чудесно, ако вие поемете тази инициатива, за която ние отдавна сме радетели. Но това е един много тежък и дълъг процес. За това се иска един закон, който да бъде приет от тази комисия, да мине през пленарна зала. Нека да се договорим тук, че започваме интензивно работа с всички социални партньори. Ние сме на разположение с всичките си възможности.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Сега ще дам думата на министър Масларова, а ще продължим на следващото заседание с дебатите.
Има думата министър Масларова. Заповядайте, госпожо Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да взимам повече думата на днешното заседание по бюджетите, които днес разглеждахме.
Аз искам от името на всички да честитя рождения ден на господин Петър Мръцков и да му пожелаем здраве и успехи в неговата благородна работа. Честито!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Колеги, ще продължим с дискусията по двата законопроекта в следващата сряда от 15,00 ч. Благодаря ви за активното участие в заседанието.
Закривам заседанието. (Закрито в 19,25 ч.)