Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 554-01-62, внесен от Петър Георгиев Мръцков и група народни представители на 07.10.2005 г., за второ четене.

---

На 23 ноември 2005 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 554-01-62, внесен от Петър Георгиев Мръцков и група народни представители на 07.10.2005 г., за второ четене.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден!
Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Предложеният дневен ред за днешното заседание включва една точка:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 554-01-62, внесен от Петър Георгиев Мръцков и група народни представители на 07.10.2005 г., за второ четене.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към работния доклад.
Колеги, има предложение на народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев, Теодора Дренска и Мариана Костадинова ал. 11 на чл. 6 да се заличи. Идентично предложение има и от народните представители Петър Кънев, Стоян Витанов, Йовко Йовчев и Марко Мечев. Имате думата, колеги.
Има думата господин Мръцков, който е вносител на законопроекта. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че тези предложения не трябва да бъдат разглеждани между първо и второ четене, тъй като те не са предмет на законопроекта, който сме внесли. Това са по същество нови предложения за промяна на Кодекса за социалното осигуряване. Първото предложение е да отпаднат осигурителните вноски върху социалните плащания. Но в законопроекта, който ние сме внесли, става въпрос за зачитане на трудов стаж.
Затова мисля, че тези предложения не трябва да ги разглеждаме сега в комисията, а те трябва да бъдат направени по законния ред.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, а законният ред е да се внесе отделен законопроект. Иначе текстовете са много интересни. Ще ви прочета ал. 11 на чл. 6:
“Ал. 11. Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии”, определени съответно по реда на ал. 3, 4 и 5.”
Отпадането на този текст означава тези вноски да отпаднат. Но тъй като това не е гледано на първо четене, а в Конституцията е казано, че законите се гледат и приемат на две четения, по тази логика има ли някакви други мнения, колеги?
След като няма съгласие в комисията и след като има конституционен текст, че законопроектите се гледат на две четения, а и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не ми разрешава да направя това сега, нямам основание да подложа на гласуване тези текстове.
Преминавам към предложението на народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова. То е за промени в чл. 9 на действащия Кодекс за социалното осигуряване .
Тук обаче възниква един друг проблем. Законопроектът на господин Мръцков е по § 9 на Преходните и заключителните разпоредби, който, разбира се, че има връзка с чл. 9. Затова аз предлагам да разгледаме този член. Чакам вашето мнение и вашия коментар, колеги.
Преди това нека да ви припомня дискусията от предишното заседание. В чл. 9 на Кодекса за социалното осигуряване е казано:
“Чл. 9. (1). Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита....”
Този член е с много алинеи. Тук предложението е да се създаде нова алинея – ал. 10. Тя е пред вас:
“(10) За осигурителен стаж се зачита и времето, през което български граждани, навършили 18 години, не са упражнявали трудова дейност и не са подлежали на задължително обществено осигуряване по чл. 4, ако за това време, но не за повече от 5 календарни години, те внесат за своя сметка осигурителни вноски в размера, определен за фонд “Пенсии”, изчислени върху минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица към датата на внасянето на вноските.”
Имате думата, колеги. От двата подхода трябва да изберем единия. На първо четене се обединихме около тезата, че това право за откупуване на стаж не може да бъде постоянна мярка, а може да бъде единствено и само временна, което означава, че текстовете трябва да бъдат в Преходните и заключителните разпоредби.
Другият подход е това да бъде постоянна мярка и да си остане в действащия кодекс в чл. 9.
Господин Мръцков, заповядайте. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, действително така, както са направени текстовете в нашето предложение, те стават като постоянна законодателна мярка. Ако погледнете § 9, нашето предложение е да се премахнат сроковете.
Но аз имам едно друго предложение. Има още едно предложение, което е свързано с нашето предложение за § 9. Не трябва ли да разглеждаме и трите предложения едновременно, за да можем да ги обсъдим заедно и да приемем най-добрия вариант?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, разбира се, няма никакъв проблем. Това предложение на колегите Мая Манолова и Валентина Богданова се намира на стр. 2, колеги. А другите предложения – на Лидия Шулева, Петър Кънев, Теодора Дренска и Мариана Костадинова са свързани с казуса, който цитира в началото господин Мръцков.
Господин Мръцков, заповядайте. Вие не сте вносител на това предложение, но вероятно сте запознат с него. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, подходът, който е избран в това предложение, дава право на хората с висше и полувисше образование да си закупят времето на следването, но се дава право и на останалите лица да могат да закупуват до пет години трудов стаж. Новото тук е, че при навършване на определената възраст – 63 години за мъжете и 60 години за жените – лицата да могат да се пенсионират и от пенсията си да могат да изплащат осигурителната си вноска.
Спорният момент, който тук трябва да коментираме, това е дали към момента на навършване на възрастта лицата да могат да откупуват този трудов стаж или да дадем съгласие по друго време да бъде откупен стажа – когато хората имат възможност. Естествено, че през това време те не трябва да са работили и не трябва да са внасяли осигурителни вноски.
Така че аз приемам второто предложение, което е направено, за удачно. Ако трябва, да дискутираме това – дали към момента на навършване на изискуемата възраст да се откупува стажа или да дадем възможност това да става по всяко време.
Аз мисля, че това предложение също е рационално. Аз приемам, както казах, лицата да могат от пенсията си да изплащат този трудов стаж, който са откупили.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има думата господин Христосков. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Ние настояваме да се спази принципът, че откупуването на осигурителен стаж с цел придобиване на пенсионни права, трябва да бъде като преходна разпоредба, като едно изключение, а не правило.
Затова смятаме, че това трябва да бъде само в § 9. Въпрос на преценка е, разбира се, какъв да бъде този срок, в който да действат тези възможности. Съгласни сме с предложението това да може да става до 2015 година, като смятаме, че дотогава пазарът на труда ще бъде урегулиран. Разширявайки сега възможността този стаж да се купува и за хора, които са навършили възрастта, но не им достигат точките, смятаме, че този проблем няма да съществува след 2015 г.
Тоест, не сме против това да се вкара такъв текст в чл. 9, включително и да се даде възможност на хората, които не са завършили висше образование, да могат да откупуват по всяко време стаж. Би следвало това да се обвърже с навършването на възрастта и с възможността чрез закупуване, в това число и чрез последващо изплащане с удържане от пенсията те да могат да реализират пенсионните си права.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Господин Мирославов, ще Ви дам думата, но хайде да объркаме малко повече дискусията, без да смятам, че досега е объркана.
Каква е изобщо целта на законодателната промяна на господин Мръцков? Какво целим с тази промяна? Първата цел, както беше дефинирано от вносителите, е да отпадне този срок до края на 2005 г., да имат право да откупуват осигурителен стаж тези, които имат висше и полувисше образование, макар че полувисше образование по Закона за образованието мисля, че няма. Но това е друга тема. Едно време имаше, казва доктор Колчаков.
Следващата цел беше от това право да се възползват и хората, които нямат висше или полувисше образование. Следващата хипотеза – още една хипотеза – е кога да имат право да откупуват тези години. Едната визирана възможност беше това да става по всяко време. Другата възможност е единствено и само при навършване на необходимия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия съгласно Кодекса за социалното осигуряване – съгласно чл. 68.
Нека да допуснем една такава възможност. Ако си на 18 години, както се предлага, на 18 години имаш право да си откупиш този стаж, ако отпадне хипотезата това да става при навършване на определените години, тоест, по всяко време. На 18 или на 20 години, работиш, имаш пари и си откупуваш стажа. Ако продължиш да работиш, тогава за тези следващи пет години освободен ли си от внасяне на осигурителни вноски или не си освободен. Ако не си освободен, какво става?
Ето, тези хипотези, ако може, да ги разиграем.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът е доста интересен, защото всеки един от нас може да извади всякакви аргументи, включително и, че липсват принципи.
Господин Петър Мръцков в своето първоначално предложение предлага изменение в § 9, като едно от измененията в § 9 – да отпадне датата “2005 г.” превръща нормата не в преходна, а в постоянна норма. Защото преходна разпоредба е тази, която има срок. Няма ли “2005 г.”, тя става постоянна норма.
Затова може би народните представители са предложили изменение в чл. 9, а не в Преходната разпоредба, защото в нея няма нищо преходно, ако няма срок.
В предложението на господин Мръцков обаче се предлага създаването на нова ал. 5, при която той предлага да се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране и времето от пет години, ако лицето е български гражданин и е внесло за своя сметка осигурителни вноски, които са за недостигащия му осигурителен стаж.
Оттук нататък вече се отваря вратата на големия спор – кога не достига осигурителен стаж? При пенсиониране или преди пенсионирането?
Ако се върнем към сега съществуващата разпоредба по отношение на хората, завършили висше или полувисше образование – между другото такова вече няма – никъде не пише дали той трябва да е навършил пенсионна възраст или някаква друга възраст. Чисто и просто аз завършвам висшето си образование и си купувам тези пет години, тоест, купувам осигурителен стаж за срока на обучение. Защо? Защото се надявам, че до 63 години и да се убия, не мога да ги наваксам.
Подобна разпоредба съществуваше и досега по отношение на студентите, които са влезли да следват 1999/2000 г. Никой обаче не може да ме убеди, че тези студенти сега мислят за пенсия, тоест, през 1999 г. са мислили за пенсия и затова могат да си купят този стаж. Купуването е дума, която си я слагам в кавички, затова мислете, че я слагам в кавички. Това е просто внасяне на осигуровки за осигурителен стаж.
Все пак на нас ни се струва, че трябва да се даде възможност на лицата, които поради това, че не са работили – а защо не са работили, може да са били безработни, трайно безработни, каквито случаи има много, хора, които не са работили по други причини, независимо дали са учили висше или полувисше образование или не – да си откупуват този стаж по всяко време, независимо от това дали са навършили възрастта от 63 години за мъжете или 58 за жените или 60 или малко преди това.
Разбирам, че това е една особена разпоредба. Разбирам, че би могла да стане и преходна. Може да се запише до 2015 г., както каза господин Христосков, тоест, дотогава, докогато да се надяваме, че нашият пазар на труда няма да позволява такива случаи. Но не виждам какво ви смущава, че лицето не е навършило 63 години. Аз съм от тези, които са навършили 63 години и съм имал щастието да работя непрекъснато. Но при нас има много писма, в които хората казват: аз съм на 63 години и нещо и никой не ме приема на работа, нямам никакви пари. А ние сега караме този човек да си купува стажа. Защо не му дадем възможност, когато е по-млад, когато е здрав, когато работи да си купи този стаж, мислейки за бъдещето си.
По отношение на въпроса за 18 години. Безспорно, защото досегашната пенсионна практика не признава за осигурителен и трудов стаж времето преди 18 години. Най-пострадалите в този случай са всички, които са работили в земеделското стопанство, в ТКЗС-тата. Стажът преди 18 години така или иначе не се зачита. Приема се, че след 18 години лицето има право да работи.
Защо да е “български” гражданин? Това беше спор, който се разгоря и миналия път. Може и да не е български гражданин. Но остава все пак въпроса защо това да не може да става по всяко време?
Обърнете внимание на предложението в § 9, ал. 2, където се говори пак за висше и за полувисше образование? Нима там има условие да са навършили възрастта за пенсиониране? Не!
За липсва на кои принципи говорим или за какви различни принципи говорим? Защо тези, които са завършили висше образование, могат да си купят осигурителен стаж по всяко време, а онзи, който няма висше образование, да не може да си го купи? Само затова, че няма висше образование и не може да си направи тази сметка? Не!
Аргументът, който може би ще се изложи след малко е: знаете ли, нормата е въведена през 2000 г., когато хората не са знаели, че могат да се пенсионират не на 25 години трудов стаж, а вече на 37, на 40 години трудов стаж и затова им даваме тази възможност.
Така написана обаче тази разпоредба на ал. 2, непоставяйки изискването за възраст, вече прави и хората, които са завършили висшето си образование през 2005 г, 2006, 2007, 2008, 2010 г. да им дадем право да си купят стаж. А те вече знаят каква е пенсионната система, съгласили са се с нея, отишли са да учат.
Не виждам логика, уважаеми госпожи и господа народни представители в това да се отрече правото на всеки един гражданин да си купи осигурителен стаж до 2015 г., тогава, когато разбира, че просто този стаж няма да му стигне, за да придобие пенсионни права. Нима хората едва на 63 години разбират, че стажът не им стига, а не, когато са на 45 и 50 години? Може би всеки от вас има приятели, познати, близки, колеги, които са си купили вече стажа за времето, когато са били студенти, макар че им остават още десетина – петнадесет години за пенсия.
Аз не знам какво смущаващо има в цялата тази работа. Не знам и кой принцип се нарушава в случая.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам още нещо да допълня в дискусията, тъй като има различия. В първия законопроект, който е предложен, там вноската е предложено да бъде върху минималната работна заплата, а тук е върху минималния осигурителен доход.Трябва да правим разлика и когато дискутираме. Искам да го напомня това, защото в предложението на госпожа Мая Манолова и госпожа Валентина Богданова е записано, че вноските се правят върху осигурителния доход.
Ние тук трябва да разсъждаваме и върху този проблем и затова го напомням на колегите като аргумент.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има думата госпожа Шаклиян. Заповядайте, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз съм много затруднена да взема решение за себе си кое предложение да подкрепя. Трябва да ви кажа, че излиза, че и двете страни са прави. Тези, които предлагат да се откупува трудов стаж само тогава, когато има навършена пенсионна възраст и не достигат годините осигурителен стаж, са прави, както са прави и тези, които предлагат по всяко време да може да се откупува този осигурителен стаж.
Разсъждавайки в този ред, си мисля, че откупуване на осигурителен стаж по всяко време е добре, тъй като в работоспособна възраст много хора могат да си позволят един период от своя живот, през който не са работили, а са учили, да го откупят. Да си осигурят тези важни пет години за тях, за да придобият пенсионни права.
Може би още малко, ако някой специалист аргументира и едната, и другата страна на проблема, ще ви бъда благодарна, за да мога да си взема решение за себе си кое предложение да подкрепя.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Шаклиян.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз за себе си съм взел отдавна решение. Аз съм дори против Ангел Балтаджиев, защото навремето той в последния момент се сети в Тридесет и осмото Народно събрание, че има една категория студенти, които са се записали през 1999/2000 г., не са знаели за тази промяна в изискванията за придобиване на пенсионни права.
Заповядайте, господин Мирославов, да кажете по-точно какъв беше мотивът.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Имаше много хора, които се позоваваха на съществуващи разпоредби в Западното право – в Германия, някъде другаде, където стажът по време на следването на висшето образование се признаваше за осигурителен стаж. Имаше големи спорове във Вашата комисия. Налагаше се висшето образование да се признае за осигурителен стаж. Тогава вие стигнахте до едно средно решение: да, ще се признае, но, ако все пак лицето си внесе осигурителни вноски. Не искам да се хваля, но този текст беше написан в моя кабинет.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата господин Христосков. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз миналия път казах, съжалявам, че ще повторя, но може би не всички народни представители тогава бяха на заседанието. Идеята висшистите да могат да си закупят периода на следването си, се роди още през 1990 г. и неин родоначалник е проф. Беров. Той предложи това още, когато за първи път се обсъждаше въвеждането на точкова система за пенсиониране.
А аргументът защо и студентите, започнали следването си през учебната 1999/2000 г., да могат да си откупуват осигурителния стаж? Още тогава беше ясно точно поради това, че тогава се извършва промяната и, че тези хора, които вече са студенти от тази учебна година, са поставени при заварено положение, че ще се пенсионират по-късно и че точките, които ще се изискват, ще бъдат повече.
Това бяха аргументите, за да се запише тази ал. 2 за студентите, започнали следването си през учебната 1999/2000 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков. Нека да не продължаваме с аргументите, защото веднага ще възникне следващият аргумент: по какво се различават другите студенти, които тогава започват осигурителния си стаж, но нямат висше образование. Но нека да не навлизаме в тази дискусия.
Какъв е обаче сега проблемът според мен? Ако си откупиш тези пет години, за които говорим, идва един момент, в който събираш точките по-рано от навършването на възрастта. И тогава пак се връщаме на прословутата теза, че си събрал точките, но не си навършил възрастта.
Това ли е истинската цел или има и други цели? Вие няма как да отговорите, господин Мирославов. Доктор Колчаков може би ще отговори.
Има думата господин Колчаков. Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, трудно е да отговоря, защото аз по това предложение на колегата Мръцков като законопроект също поработих доста.
Аз гледах, че преди години в СДС е правено едно подобно предложение. Искам да кажа, че основните принципи, които според мен трябва да следваме, за да имаме един добър резултат, трябва да са следните.
Ясно е, че в момента ние основно се занимаваме с този проблем в рамките на първия стълб на разходо-покривната система. Там – това е азбучна истина – действат три основни принципа, два от които са балансирани по между си. На първо място, системата е солидарна в тази си част. Трябва да си даваме сметка, че тя трябва да бъде и справедлива към тези, които са правили вноски. Особено важно е и да бъде стабилна системата. Ние не можем да си позволим каквато и да е стъпка от днешна гледна точка, която дори и след десетилетия да направи в някаква степен една нестабилност в системата.
Разбира се, като гарантираме стабилността – и тук аз не мога да се чувствам в експертни позиции и затова изцяло разчитам на хората, които са специалисти, експерти – по отношение на справедливостта и солидарността трябва да се знае, че те не са взаимноизключващи се. Но, когато има повече справедливост, няма много солидарност и обратното.
Сега ние искаме да дадем една възможност, за която аз смятам, че има голяма степен на резон и това беше подчертано до сега, хора, които са правили вноски заради това, че не им достига осигурителен стаж, да бъдат лишени въобще от осигурителни права, ми се струва несправедливо.
Самият подход е и рационален, и справедлив. Тоест, ние тук трябва да гарантираме стабилността на системата, за което аз много разчитам на експертите, на специалистите, които са при нас, и, разбира се, трябва да кажем, че тук ще спазваме този подход на справедливостта по отношение на вноските.Разбира се, споделям мнението, че след 2015 г., когато започват да действат новите правила, които са заложени в останалите два пенсионни стълба, проблемът ще отпадне от само себе си, защото при капиталовата част на системата е гарантирана и справедливост, и стабилност.
На мен все още ми е трудно да се ориентирам в детайлите на това, което беше коментирано сега, но смятам, че трябва да се подкрепи подходът, който дава възможност на хората да откупуват осигурителен стаж.
Единствено бих искал да имам малко повече гаранция от експертите, че възможностите, които даваме за един солидарен и справедлив подход, няма да навредят на стабилността на системата дори и когато ние няма да бъдем в никакви властови функции. Това за мен ще бъде отправната точка при вземането на собственото ми решение.
Затова бих искал още малко да чуя информация от колегите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители. Аз се надявам, че няма да злоупотребя с това, че взимам непрекъснато думата, но така е, защото Вие ни призовахте ние, експертите да търсим повече аргументи.
Един от аргументите, госпожо Шаклиян, е следният. Когато един човек стане едноличен търговец, за осигурителен стаж се признава времето, не през което е упражнявал дейността си на едноличен търговец, никой не следи дали ходи на работа, дали продава вафли, тикви или друго, а, ако до 10-то число на следващия месец си внесе осигурителните вноски върху минималния осигурителен доход.
Тук тази хипотеза е същата, само че лицето не е едноличен търговец и не упражнява самостоятелно професия. Той чисто и просто не работи, внася си наведнъж вноските за пет години и след като е изпълнил задълженията си да си внесе осигурителни вноски, той е в правото си да ползва осигурителни права поне и само за зачитане на осигурителен стаж.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз смятам, че сега, когато дебатираме по кое време лицето би могло да се ползва от това право, което сме предложили като промяна на Кодекса за социалното осигуряване, задължително би следвало да имаме предвид това, че различните хора по различен начин ще се възползват от това ново право, което получават.
Аз бих подкрепила предложение, което дава възможност на хората да откупуват времето, през което не са внасяли осигурителни вноски поради различни причини. Може даже и в чужбина да са били за година – две и да не са сполучили.
Така че аз подкрепям идеята те да могат да го откупуват не само когато са навършили годините за пенсиониране. Така или иначе, ние сме записали, че ще ползват това право, когато са навършили годините за пенсиониране, но да могат да сторят това и преди това. Да могат да внесат сумата, като, разбира се, държа да остане и възможността да внесат сумата, когато навършат годините за пенсиониране, защото тя ще касае тези, които в момента навършват годините, те да могат да се ползват от правото разсрочено в рамките на тези пет следващи години от датата на пенсионирането си, да могат да изплатят сумата.
Тоест, аз съм за това да останат и двете възможности. Всички, които в момента имат достатъчно средства и им предстои примерно пенсиониране след пет години, да могат от сега да си откупят тези пет години. А за тези, които нямат пари, да могат, навършвайки съответната възраст за пенсиониране, да се възползват от онова, което сме записали като следващи точки в тази алинея.
Така че аз ще подкрепя възможността и преди пенсионирането да може да се откупува осигурителен стаж.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Но нека да стане ясно още едно нещо. По времето, когато господин Мръцков представяше своя законопроект, ставаше въпрос и за възможност за получаване на намален размер на пенсията, намален с размера на осигурителната вноска за съответния период.
В предложението на госпожа Мая Манолова и госпожа Валентина Богданова, което е в чл. 9, такава възможност отсъства. Тоест, ако можеш да си внасяш осигурителните вноски по всяко време, тоест, тези пет години да можеш да си ги откупиш по всяко време, тогава такава възможност просто не е необходима.
Но нека да се разберем. Коя е позицията, която Вие подкрепяте – едната, другата или двете?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Вариантът е такъв. Навършваш годините за пенсиониране, но не ти достига осигурителния стаж, тоест, не можеш да покриеш изискването за необходимите точки. Нека да има възможност хората по всяко време да могат да си откупуват осигурителен стаж, както и да могат да го заплащат разсрочено от пенсията, която ще им се отпусне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, Вие защитавате тази хипотеза. Само че Ви моля да четете малко по-внимателно. Аз обичам да чета внимателно. Там, където е предвидена възможността за получаване на намален размер на пенсията, няма възможност за откупуване на осигурителен стаж по всяко време.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз говоря за възможността хората да си платят осигурителните вноски за недостигащия им осигурителен стаж преди да са навършили съответната възраст за пенсиониране.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тази хипотеза е развита в предложението на госпожа Мая Манолова и госпожа Валентина Богданова за промени в чл. 9.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Да, точно така. Ние сега дебатираме дали това да става при навършване на възрастта за пенсиониране – тогава да се плати сумата, като се даде възможност и след това разсрочено да се изплаща. Дали от тогава да тече изплащането или преди това? Нали за това ставаше дума?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не. Искам само да Ви кажа какво е написано тук.
В предложението на госпожа Мая Манолова и госпожа Валентина Богданова на стр. 1 пише:
“За осигурителен стаж се зачита и времето, през което български граждани, навършили 18 години, не са упражнявали трудова дейност и не са подлежали на задължително обществено осигуряване по чл. 4, ако за това време, но за не повече от пет календарни години, те внесат за своя сметка осигурителни вноски в размера, определен за фонд “Пенсии”, изчислени върху минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица към датата на внасянето на вноските.”
Преномерират се останалите алинеи и толкова.
В това предложение няма хипотеза за получаване на намален размер на пенсията.
Аз ви казвам, че не четете внимателно, а сега казвам, че не слушате внимателно. Съжалявам, че го казвам това. Но вижте какво пише във второто предложение, отново на госпожа Мая Манолова и госпожа Валентина Богданова. Да не го чета цялото, за да не губим време, но там са изписани хипотезите, когато имаш право да откупуваш стаж при навършване или преди навършване на възрастта, както и в т. 2 на ал. 4 е предвидено това да става чрез “ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, определени в план за разсрочено плащане за период, не по-дълъг от пет години, утвърден от длъжностното лице в териториалното поделение на НОИ, ....”
Значи хипотезата за намаления размер на пенсията се съдържа във второто предложение.
Аз питам сега: ние искаме да подкрепим първото предложение, искаме да подкрепим втория вариант с възможността за откупуване или искаме да направим микс между първото и второто предложение? Това питам!
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че трябва да има съчетание между първото и второто предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, колеги, имате думата.
Има думата госпожа Гонева. Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искала да отправя един въпрос към вносителите и към колегите, които принципно поддържат това предложение.
Ако аз никога не съм била безработна, какво става?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Ами няма да си купувате осигурителен стаж?
АСЯ ГОНЕВА: Откъде следва това? Ако за някого е ясно, за нямам претенции много да разбирам, но на мен не ми е ясно, защото изискване да не съм упражнявала трудова дейност и да не съм подлежала на задължително осигуряване има само в първия текст, който предлага изменения в чл. 9. В онова, което е по-назад, няма такива изисквания и затова задавам моя въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Аз добавям въпроса, ако ми позволи госпожа Гонева. Ако съм придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, имам ли право допълнително да откупя такива години?
Заповядайте, колеги.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Действително в първото предложение на колежките Мая Манолова и Валентина Богданова е записано изрично, че когато не е упражнявана трудова дейност и не са внасяни осигурителни вноски, тогава можеш да си откупиш осигурителен стаж.
Във второто предложение този текст го няма като задължителен, но ние никога не сме мислили, че може да се откупува стаж, когато си работил и са внасял осигурителни вноски и за същото време да си купиш и трудов стаж. Права сте, госпожо Гонева, че не е записано във второто предложение изрично.
Говорим това да може да става по всяко време. Какво разбираме “по всяко време”? Например аз през цялата 2005 г. не съм работил никъде. През 2006 г. мога да си закупя 2005 г., но да я купя през 2006 г., а не, когато навърша 63-годишна възраст. Смисълът на това предложение е точно такъв – да можеш да си закупуваш по всяко време този стаж, при който не си работил и не е покрит с осигурителни вноски. Не става въпрос да купуваш стаж предварително за бъдеще време, когато не знаеш дали ще работиш или няма да работиш.
Ако колегите смятат, че текстът трябва да се прецизира, да го прецизираме. Аз не твърдя, че е точен, но това е смисълът. Да може да се купува стаж за време, което ти вече си го минал и знаеш, че не си работил, не си внасял осигурителни вноски и тогава да можеш да си го купиш. Но да се даде право това да става не при навършване на възрастта за пенсиониране, а по-рано да може да си закупиш този стаж и да внесеш осигурителните вноски, като да можеш да го правиш и на части – за една, за две, за три години, а не наведнъж да купуваш пет години трудов стаж.
Ако трябва да прецизираме текста, аз съм съгласен, че трябва да се запише изрично във второто предложение, което е направено, че този период не бива да се покрива с време, през което е работено и има внесени осигурителни вноски.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал само да допълня това, когато госпожа Ася Гонева постави като въпрос.
Не е достатъчно човекът да не е работил и да не е подлежал на задължително осигуряване, защото има и дарени периоди. Така, както е написан текстът, дори и да направим съчетание, това означава, че дарените периоди, майчинството от две до три години, казармата и т.н. не се зачитат. За три години може да се закупи стаж и тогава за едно и също време на две основания да се ползва осигурителен стаж, което е недопустимо в принципите на осигуряването.
Така че дори и да се направи някакъв механичен сбор от тези текстове, тоест, да бъде и/или, за да бъде осъществено и едното, и другото, просто текстовете са неперфектни. Но аз отново повтарям, че държа на принципите.
Ако позволите, господин председател, да отговоря на доктор Колчаков, тъй като той зададе въпроса за финансовата устойчивост на Националния осигурителен институт и на осигурителната система. Аз и миналия път го казах, не бива да се счита, че Националният осигурителен институт печели от това, че някой ще си внесе предварително осигурителните вноски.
Вижте каква е сметката. Ако в момента се плаща осигурителна вноска върху 29 процента на база минимална работна заплата, месечната вноска е 46,40 лв. Предложението за следващата година, тъй като осигурителните вноски падат на 23 процента за фонд “Пенсии”, е осигурителните вноски да се плащат върху минималния осигурителен доход, който е 220 лв. Месечната осигурителна вноска ще бъде 50,60 лв. Ако смятаме на месечна основа или на годишна основа, да кажем, че този човек си купува една година стаж, грубо парите са малко над 600 лв. При 100 лв. пенсия това означава, че той си плаща половината време, а останалата половина е от другите хора. Тоест, тук ние извършваме едно преразпределение от онези, които редовно си правят вноските.
Очевидно е, че аз умишлено ще се изключа за известен период от активна икономическа дейност, ще си купя стаж, защото ми излиза много по-изгодно.
Да ме извинява господин Мирославов, обаче той много опростенчески представи осигуряването на хората, които сами осъществяват дейност за своя сметка и за свой риск. Не е вярно, че ние не се интересуваме дали те лющят семки или какво правят. Условието е те да упражняват трудова дейност през цялото това време. Те не се осигуряват върху минимален осигурителен доход, а върху избран авансов осигурителен доход между минималния осигурителен доход и максималния и извършват годишно изравняване.
Това, че те го докарват на калем, че на повечето доходите са им на минималното равнище, е отделен въпрос. Но ние само преди по-малко от година наградихме самоосигуряващи се лица, които през цялото време са се осигурявали върху максималния осигурителен доход. Така че не бива по такъв опростенчески начин да се представя, че едва ли не това също е форма на купуване на осигурителни права и, че Националният осигурителен институт не се интересува дали този човек лющи семки или какво прави. Просто ви моля да имате предвид тези принципи, когато вземате вашите решения.
Благодаря.

Има нещо друго обаче, което аз съзрях и което много ме притесни. Не знам дали трябва да го кажа сега или не.
Ако досега осигурителната система я натоварихме да се бори с безработицата, с последното решение я натоварихме да се бори за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика, да се бори със сивата икономика, от това, което Вие, господин Христосков, ми казахте, че след като на мен ще ми е по-изгодно да си откупя по този начин осигурителен стаж, се питам защо да не мина в сивата икономика?
Съжалявам, че казвам това, но трябва да разсъждаваме по всички хипотези и понеже сега говорим за аргументи, тук, разбира се, всякакви аргументи могат да се кажат.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, още един път се извинявам, че вземам пак думата.
Не бих искал да навлизам в спор с господин Христосков, защото обикновено тези спорове при нас след това пораждат други. Не е опростенчески примерът, но няма да се спирам на това.
Националният осигурителен институт се интересува от едноличния търговец дали подлежи на задължително осигуряване и казва: ти започваш да подлежиш на задължително осигуряване тогава, когато ми пуснеш декларация, че упражняваш дейност. След това казва: спираш да подлежиш на задължително осигуряване, когато подадеш декларация, че не си упражнявал повече дейност. Но хайде да не навлизам в работата на Националния осигурителен институт, това не е моя работа. Въпросът е обаче, че след този път краткото изказване на госпожа Гонева, то беше изключително съдържателно. Тя е намерила дефекти както в текста на чл. 9, така и в текста на §9. В предложения чл. 9, който, разбира се, би могъл да стане и §9 от Преходните и заключителните разпоредби при положение, че до 2015 г. би могло бързо да се изправи този недостатък, като се каже: ако това време не е зачетено за осигурителен стаж на друго основание. Тук включваме майки с деца от две до тригодишна възраст, войници и т.н., и т.н. “(3) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което са внесени осигурителни вноски, ....”
Нима някой е твърдял досега обратното? Винаги се е зачитало само това време, за което са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се
Ася Гонева правилно каза. Откъде идват тези години? Не е работил, какво е правил и т.н. Не съм аз този, който би могъл да направи предложение пред вашата комисия, но бих изразил готовността си, ако вие приемете по принцип тези текстове – разбира се, един от двата, един от трите или комбинация между тях – както и друг път се е случвало, на експертно ниво да предложим за следващото заседание текстове, в които да няма спорове. Господин Христосков, аз моля да ми обясните, понеже обичам
Колеги, нека да направим задълбочена дискусията, да огледаме проблема от всичките му страни. Недейте да си мислите, господин Мръцков, че сега търсим някаква възможност да уязвим Вашите предложения. Няма такова нещо. Просто нека да стане ясно всичко и да се опитаме да приемем най-добрия вариант, който да не ощетява никого и да не създава условия за шикалкавене в тази система. Защото в крайна сметка това е най-лошото, което бихме могли да направим. Никой от нас не иска, разбира се, да го направи, но има
Затова аз питам следното. При положение, господин Мирославов, че аз съм на 20 години и работя, аз казвам: сега печеля добри пари и отивам в Националния осигурителен институт и откупувам петте години стаж, които вие ми давате като възможност. Но аз работя през същите тези пет години. Тогава аз освобождавам ли се да плащам осигурителни вноски или не се освобождавам? Никъде не е казано, че трябва да сме работни, безработни и т.н. Искам да стане ясна тази хипотеза. Какво правим тогава?
Аз съм си платил. Не е ясно за кои години напред съм си платил и казвам: за следващите пет години аз трябва ли да плащам осигурителни вноски или не трябва да ги плащам?
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Възможно е да има някакви грешки в текста. Но тълкувани граматически, те всички са направени в минало време: “времето, през което не са упражнявали” – тоест, това е минало свършено време, “не са подлежали” – минало свършено време, “не са упражнявали дейност, не са подлежали на задължително обществено осигуряване поради това, че не са упражнявали трудова дейност” – всичко това е в минало време. Ако за това време, тоест, за времето, през което не са работили и не са подлежали на задължително осигуряване, внесат вноски, стига обаче това време да не се счита за осигурителен стаж на друго основание. Това беше допълнението ми в изказването ми преди десет минути. Значи в никакъв случай тук не би могло да се говори за бъдеще време. Това е за някакво минало, вече настъпило събитие. Говоря единствено за първия текст, аз него третирам. Предполагам, че и народните представители са имали предвид точно това – минало свършено време. Периодът е минал. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, но тук пише “навършили 18 години ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, естествено, защото преди 18 години не може да се работи. Ако искате, да го махнем това “18”. Да запишем “24” или “25” години. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: На 18 години човек може ли да бъде безработен. ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Разбира се, може да бъде безработен, но как ще му дадете право да си купи осигурителен стаж от 14 до 18-
Логиката, за която говорим тук, такъв стаж за минало време може да се купи, ако примерно си на 23 години.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Добре, съгласен съм. Ако искате да запишем “25 години”. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги. Вижте какви хипотези се явяват в
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Да, има много хипотези, но аз не разбирам за какво спорим. Преди малко изрично казах, че и през ум не ми е минавало да се купува предварително време, когато човек не знае, че няма да работи. Трябва да е минало времето и за него да се закупува осигурителен стаж.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, но това, което казвате, господин Мръцков, не е написано.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Да, аз първия път бях допуснал грешка, като бях написал “български граждани на 18 години”. Сега тук в текста се е имало предвид, че лицата, които са над 18 години, се осигуряват и имат право да работят по Кодекса на труда. Може би тук не трябва да се споменава 18 години, защото има и други лица, които се осигуряват и на по-ниска възраст. Нали така, господин Христосков? В първото предложение изрично е записано и може би това “навършване на 18 години” ни създава проблема. А по-нататък е записано, че не са упражнявали трудова дейност и не са подлежали на задължително обществено осигуряване. Този човек кога ще разбере, че не е осигуряван? Времето трябва да е изминало и тогава да има право да си го купи. Може би този текст с “навършени 18 години” ни вкарва в един диалог, който е излишен. Ако трябва да променим нещо, аз го приемам. Аз съм съгласен, че трябва да променим нещо в тази ал. 3, както каза и госпожа Гонева. Тя не е точно изписана. Ако трябва, да запишем изрично, че не е упражнявал дейност. Става въпрос за второто предложение. Да стане по-ясно, да се знае, че стажът, който може да се купи, е за време, през което лицето не е работило. Но, за да се разбере, че лицето не е работило, времето трябва да е минало. Ако трябва да направим по-прецизно текстовете, съгласен с това, приемам го. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз вземам повод от Вашите думи, господин Адемов.
Отговорих първо на доктор Колчаков, но вземам повод от Вашите думи, че осигурителната институция, която всъщност е на всички български граждани, непрекъснато се товари да решава различни проблеми. Всякакво друго връщане с каквито и да било аргументи – ама той сега има пари и сега ще си купи осигурителен стаж – води до още по-големи щети на осигурителната институция.
Аз вече ви казах, че с една година стаж половината година му е дарена пенсия. Сега, когато дадем възможност по-рано да си купи осигурителен стаж, масово, както казахте Вие, господин Адемов, ще се върви в сивата икономика, масово всички еднолични търговци ще подадат декларации в Националния осигурителен институт, че прекратяват дейността си за тези пет години и ще си работят. И това ще стане. В края на краищата вие сте законодателите, вие решавате. Каквото искате, решавайте. Но аз мечтая –остават ми още 3,5 години, дори и по-малко, от мандата – някой ден народен представител да даде предложение така че осигурителната институция да стане финансово по-стабилна, а не обратното.
През цялото време всички предложения, които се правят и тук – и на народните представители, чиито предложения не разглеждате в момента – имат за последствие как да се намалят приходите и как да се увеличат разходите. А след това същите тези народни представители питат за финансовата стабилност на Националния осигурителен институт. Това не е на НОИ, това е осигурителната
Решавайте, каквото искате. Ние ще го изпълним, както винаги изпълняваме законите.
Аз бях провокиран от господин Христосков. Господин Христосков, няма да решаваме каквото искаме. Ще решим това, което е необходимо и което е най-добро и за осигурителната институция, и за хората в България. Но, за да го решим, трябва да има още дискусия. Тази дискусия няма да приключим по този начин, ще търсим и други решения. Аз имам нещо предвид. Затова аз ви казах, че не харесвам нито единия, нито втория, нито третия вариант, именно защото знам всички тези аргументи.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа! Съвсем неволно господин Христосков на два пъти спомена, че нашият законодател при 63 години е приел, че тези хора над 63 години са трайно нетрудоспособни. Бих искал на
Благодаря ви.
Има думата господин Иванов. Заповядайте, полк. Иванов.
АТАНАС ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което сега ще кажа, го поставям и като въпрос за дискусия и искам да се включа в тази дискусия. Може би не ми е ясен проблемът. Вие ще кажете дали съм прав или не съм прав.
Прави ми впечатление, че в § 9, който се прескочи, се предлага времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране до 31 декември 1999 г., се признава за осигурителен стаж. Трябва да ви кажа, че хората най-много са объркани от това понятие – кое е трудов стаж, кое е осигурителен стаж.
Когато влезе в сила Кодексът за социалното осигуряване през 2000 г., имаше една точка – не мога да ви я цитирам точно – в която беше записано, че заварените пенсионери до 31 декември се ползват с правата на настоящия кодекс. Защо сега след пет години тук се поставя въпросът да се изясни, че трудовият стаж се зачита за осигурителен стаж? Мисля, че това е измислена дискусия. Не е необходимо това да се казва, след като има специална разпоредба, където е казано, че заварените пенсионери се ползват с правата на настоящия Кодекс за социалното осигуряване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Какво искате да кажете с този въпрос, господин полк. Иванов.
АТАНАС ИВАНОВ: Аз питам защо трябва сега да се повдига отново този въпрос? Въпросът ми е към специалистите по осигурителното право.
Имам и втори въпрос, господин председател. Господин Христосков направи някои пояснения по отношение на стабилизиране на финансовата устойчивост на Националния осигурителен институт и т.н., и т.н. Много се говори за точковата система. Аз не съм много краен, но мисля, че трябва вече след петгодишно съществуване, вече в шеста година ще влезе Кодексът за социалното осигуряване, да се сложи край на точковата система и да се каже....
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин полк. Иванов, ако още малко продължите в същия дух и с тази дискусия, вместо край на точковата система ще сложа край на Вашето изказване. Господин полковник, моля Ви по-накратко!
АТАНАС ИВАНОВ: Само две думи още.
Аз казвам така. Нека да си остане възрастта 63 години за мъжете и 60 години за жените, 30 години трудов стаж. Ще изкупува ли, няма ли да изкупува, си е тяхна работа. Нека хората да работят. Защо ги караме да мързелуват и да откупуват трудов стаж?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, полк. Иванов.
Има думата доктор Колчаков. Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм доволен от това как върви дискусията. Смятам, че ще бъде добре, ако още едно заседание отделим за избистряне на ситуацията. Защото действително прав е господин Христосков. Те са експерти и ще дадат експертните си становища. Но ние затова сме политици да мислим поне десет години напред и да не допуснем системата да фалира.
Искам още няколко неща да кажа по отношение на принципите. Аз имах шанса и ние в Тридесет и осмото Народно събрание работихме, когато стартира тристълбовата система и мога да кажа, че сме наясно с нейните принципи. Аз имах възможността да участвам в учредяването и на един здравно-осигурителен фонд. Занимавахме се с актюерски разчети, с изчисляване на риска при здравното осигуряване.
Принципите на осигуряването и застраховането не са много по-различни. Тук базовият принцип се състои в това, че ние имаме, да речем, от 50 години една система на осигуряване в аспекта на НОИ, която е поколенчески солидарна, защото днешните работещи плащат пенсиите на тези, които са внасяли някога.
Тоест, трябва да си даваме сметка, че стабилността ние я гарантираме чрез един ежегоден баланс, където приходите за една година отиват за разходи. Аз и в пленарна зала подчертах, че никак не е лесно да се балансира такава система, където макрочислата са 3 млрд. лв. приходи и 5 млрд. лв. разходи. Не му е лесно на господин Христосков и на екипа от специалисти там да направят баланс в такава система.
Затова стабилността на осигурителната институция е изключително важно нещо. Той самият каза: това е системата на осигуряване на България. Трябва да си даваме сметка, че тази система е на българските граждани.
Аз тук от дискусията разбирам, че, ако ние до тази система, която е социална, всеобхватна, допуснем прекалено много социални мотиви, те ще създадат нестабилност и в известна степен несправедливост. За това трябва да си даваме много ясна сметка.
От друга страна, струва ми се, че Националният осигурителен институт не би трябвало да пропуска възможностите всеки, който иска да внесе някакви пари, да ги внесе и актюерно да се изчисли риска между внасянето и това, което ще вземе даденият човек и да имаме една отворена система, която работи по характера на едно застрахователно дружество.
Разбира се, тази институция има зад гърба си държавата като гарант. Стабилността днес я гарантира държавата. Аз мисля, че трябва да съчетаем принципа на справедливостта, тоест, всеки човек, който е работил в България, не трябва да има големи бариери да има достъп до тази система.
Затова разбирам левия подход, който е човечен, разбира се. Може да си работил 20, 25 години и да си правил вноски и по някакви причини да нямаш достъп до системата. Разбира се, приемам и другия подход на господин Христосков, на Националния осигурителен институт , който е абсолютно рационален и който трябва да гарантира стабилност на система и нейната справедливост, тоест, тези, които са внасяли повече, разбира се, да получават повече от тази система.
Това е предизвикателството. Аз все още нямам за себе си точната яснота как ще гласувам и кое да подкрепя.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Доктор Колчаков, слушайки Ви, тъй като аз съм човек, който страшно много уважава и принципите, и солидарността в осигурителната система, и споделянето на отговорностите, но не мога да разбера една много проста истина. Вие казахте в началото, че сме направили тристълбова система и т.н.
Добре, имам ги парите, искам да ги внеса. Защо ще ги внеса в солидарната система? Защо не ги внеса в другите два стълба. Има доброволно пенсионно осигуряване – в третия стълб, където е залегнал капиталовият принцип. Нали искаме да развиваме и тези принципи, тези възможности? Такава възможност има!
Второ. Говорим за солидарност в системата, говорим за възможност за изплащане на пенсия в намален размер. Човек с осигурителната вноска си плаща прослужените години, тоест, осигурителния стаж. Плащаш я с тази вноска, която ти удържат от пенсията. А другата част кой я плаща?
Ако вие попитате всички останали хора, които са в осигурителната система, дали са съгласни от техните осигурителни вноски да се изплаща такъв вид пенсии, как ще ви отговорят? Нали говорим за солидарност?
Това са важните въпроси.
Колеги, не разбирайте различните мнения на останалите колеги и експерти като недобронамереност. Въпросът е да намерим най-доброто решение и нито да създадем условия за противопоставяне между отделните поколения, нито да създадем условия за несправедливост. Този въпрос трябва да го решим още повече, че в програмата пише “справедливо решение”. Нека да видим кое е справедливото решение.
Заповядайте, колеги.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз искам да допълня нещо, когато започваме да говорим за осигуряване стабилност на осигурителната система.
Нека да задам и другия въпрос. Когато човек по-рано внесе осигурителната си вноска, купи си по-рано стажа и не доживее да получи пенсията си на 63 години, нали той е направил принос към осигурителната система?! Защо да спираме и тази възможност?
Ако дадем само едната възможност, тоест, когато човекът стане на 63 години и започнем да му удържаме от пенсията, ще създадем други затруднения за хората. А ако той по-рано е внесъл вноските и не доживее пенсията, парите остават в системата. А иначе караме хората да получат пенсия и оттам да си изплащат осигурителната вноска. Не говоря, че парите ще бъдат много или малко.
Има и нещо друго да кажа. Като чета текста, мисля, че има малко разминаване между продължителността на откупуването на стаж за висшисти и полувисшисти. Примерно висшето образование е четири години, а на другите даваме право да купуват пет години. Тъй като никой няма право на двете основания да купува стаж, този, който примерно е купил четири години за висше образование, да може да си купи и още една година, за да има изравняване.
Добре е това да го доизясним, да не го пропуснем, за да нямаме после проблеми.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Но бих искал само още малко да разбъркаме картите в дискусията. Предлагам следния пример. И тук има доктори, всички ще ви кажем, че ние учим по шест години. Да не говорим и за хипотезата за докторантите. С тях какво правим? За тях има различни решения на Конституционния съд. Нали знаете това?
Дали да бъдат годините четири, шест, дали да бъдат осем, това още повече усложнява дискусията.
Но нека да дам още възможности за нови мнения.
Госпожа Гонева пожела думата. Заповядайте, госпожо Гонева. Имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз поисках думата за реплика към господин Мръцков, защото той продължава да развива търговската логика в този законопроект. Но – въпрос на гледна точка. За мен това не е добро.
Мисля си, че е абсурдно по този начин да се поставят нещата. Какво значи: платил си е и е починал? Какво си е платил?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Платил си е осигурителните вноски!
АСЯ ГОНЕВА: А системата какво дава? Дава наследствени пенсии, ако той е млад човек и е починал. Разбира се, това е възможна ситуация, но системата дава наследствени пенсии. На всичко отгоре това, което той е откупил, ще бъде отчетено, макар че това не покрива, както ви каза и господин Христосков, даже половината от това, което той ще получи от солидарността на тези, от името на които аз тук си позволявам да говоря пред вас.
Така че не е само междупоколенческа солидарността. Тя е и вътре в поколенията всъщност. Така че не бива да абсолютизираме кой какво купил и защо. В неизгодни позиции остават всички останали осигурени лица, а не тези, които са социално слаби, пък ще извадят три хиляди лева при днешния минимален осигурителен доход, за да платят пет години.
Така че нещата наистина са многопластови и не бива да се опитваме да ги мерим на кантар.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Заповядайте, господин Мръцков, да отговорите на госпожа Гонева.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да направя една дуплика на госпожа Гонева. Аз не слагам нещата на кантар и не мога да преценя какво ще влезе като осигурителна вноска, ако по-рано се позволи да се откупува осигурителен стаж. Но нека да видим и другата възможност, когато даваме само на 63 години и хората черпят повече осигурителни права, когато станат на 63 години?! Говоря за това, че чак тогава започват да си изплащат осигурителните вноски. Те пак черпят права и пак има солидарност от кръга на осигурените лица, които участват в осигурителната система и които получават пенсия. Ние това не можем да го отделим и да видим какво повече ще спечели системата.
Явно е, че Националният осигурителен институт може да не спечели нищо от това, което ние предлагаме. Но ние говорим, че даваме шанс на някои от хората, които при други условия няма да придобият пенсионни права. Трябва да имаме предвид, че у нас има висока безработица и затова приехме това да важи до 2015 г. Разбира се, че това винаги е било за нечия сметка. След като имаш солидарност в системата, то винаги е за сметка на някого.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Колеги, очевидно е, че тази дискусия не може да приключи на това заседание. Аз обаче преди да дам думата на господин Христосков, искам да се опитам да формулирам едно задание и ще ви помоля да го адресираме към Министерството на труда и социалната политика и към Националния осигурителен институт, разбира се, към експертите и вносителите.
Можем ли да се обединим около такава позиция да потърсим още възможности, защото тези предложения, които сега са дадени, очевидно е, че не решават въпроса, а задават нови въпроси. Можем ли да се опитаме да формулираме заданието. Това е най-важното нещо.
Каква беше целта на законопроекта? Първо, да отпадне срокът до 31 декември 2005 г. Втората цел беше тези, които са навършили възрастта по чл. 68 и нямат необходимите точки, поради която причина не могат да се пенсионират, да имат такава възможност, включително и с възможността, която е дадена тук в предложението на госпожа Мая Манолова и госпожа Валентина Богданова. Става въпрос за § 9, тоест, за намален размер на пенсията с всички неточности, които тук споменахме, и с всички антипринципни неща, за които стана дума вече.
Ако това е заданието, това е единият вариант.
Ако заданието е хората да могат да си откупуват осигурителен стаж по всяко време, тогава вече разширяваме предметния обхват на законопроекта. Това е съвсем различно нещо.
Ако Комисията по труда и социалната политика иска да се обединим около това да направим общо предложение между това да може да се откупува осигурителен стаж по всяко време, включително и преди настъпване на възрастта за пенсиониране, с втората хипотеза – да има възможност за намалена пенсия, намалена с размера на осигурителната вноска по съответния начин, това е друга хипотеза.
Какво избира комисията от всички тези варианти и какво казват експертите по това, което казах преди малко?
Има думата доктор Кумчев. Заповядайте, доктор Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, все пак ние трябва да видим наистина каква е икономическата обосновка в края на краищата. Прав е господин Христосков, права е и госпожа Гонева, всички сме прави. Но всъщност какво ще струва това, кого касае това, ще издържи ли системата, няма ли да се дебалансира?
Защото един компромис, уважаеми колеги, води до следващ компромис. Нека да спрем до единия компромис, да видим до какво ще доведе той, но да спрем до някъде. Много е рисковано да правим нещо, без да имаме икономическата обосновка на идеята.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Ако става въпрос за сметката, нека да смятаме на глас. Средно да сметнем 38 хиляди или 40 хиляди души по половин пенсия на месец колко прави. Ако средната пенсия е 100 лв., тогава 50 по 40 хиляди прави 4 милиона на година.
Но колеги, нека да не бъркаме социалното осигуряване със социалното подпомагане. Нали непрекъснато говорим, че те трябва да са отделни системи.
Господин Христосков, заповядайте. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да кажа нещо по това, което каза господин Мръцков. Аз съм изненадан, че той така разсъждава, че като почине един човек, Националният осигурителен институт печели. Защото освен наследствените пенсии има и вдовишки пенсии, добавки и т.н. и въобще такива сметки са недопустими, защото има хора, които в първия ден от започването на работа в резултат на трудова злополука получават пенсия, която след това, живи и здрави да са наследниците, може и 80 години да я получават.
В Националния осигурителен институт и въобще в социалното осигуряване такива сметки не се правят на индивидуално ниво.
Но аз искам да кажа всъщност, че няма противоречие и в текста, който казва, че не може да се упражнява правото едновременно и по двете алинеи – и по ал. 2, и по ал. 3 – защото тук нашият юрист, който участва в подготовката на текста, госпожа Маргарита Чечова, ме подсети, че ние сме го записали така, защото в ал. 2 е даден срокът на следване. Той упражнява правото си по отношение на срока на следване. И, ако този срок е шест години – ние си спомняме, че за лекарите го направихме така – тогава този човек си купува шест години. Значи той не може по ал. 3 не може нищо да купи. Ако обаче срокът на следване е четири години, той може да закупи още една година по ал. 3.
Така че не е необходимо там да правим промени. Аз затова поисках думата, но понеже се натрупаха и други въпроси, взех отношение и по тях. Аз отново повтарям, че при всички случаи ние можем да направим конкретни разчети, да не ги смятаме така наизуст. Но при всички случаи Националният осигурителен институт не печели.
Но пак се връщам към това, което тук се спомена. Ние търсим някаква социална справедливост и ние сме готови да я търсим тази социална справедливост в случаите, когато хората са навършили възрастта за пенсиониране. Нека тогава да могат да купуват и нека тогава Националният осигурителен институт да има някакви загуби. Преди това обаче, извинявайте ме, създаваме възможности за шмекеруване. Всяко купуване на осигурителен стаж преди това, каквито и да са били аргументите, че човекът тогава има пари, отваряме поредната врата за шмекеруване.
Но, каквото възложите, това ще изпълним като задание.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, Вие много хубаво поставихте задачата, но тя ме накара без да искам да си спомня за Габриел Гарсия Маркес, който казваше за една хроника на предизвестена смърт. Вие така поставихте задачата, че първото вече трябва да отпадне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не е така.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Дано да не е така. Тогава значи аз съм Ви разбрал криво.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие не сте разбрали, господин Мирославов. Едното предложение беше само по първото предложение. Второто предложение беше за второто и третото беше за микс между първото и второто. Четвъртото е моето – нито едното, нито другото, нито третото, но това не го предлагам.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, аз съм останал с убеждението, че коментирахме само чл. 9 или евентуално връзката му с § 9 само в частта обаче, която касае кога да се откупи този осигурителен стаж.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Удивявате ме, господин Мирославов, че на днешното заседание всичко приемате лично.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: О, не. Никога не съм го приемал така.
Ако трябва да се прави микс и ако искате да чуете моето мнение, то аз мисля, че миксът може да стане върху този чл. 9, който е предложен с положението, че може да се откупува стаж по всяко време, като се запази възможността обаче, навършвайки 63 години за мъжете и 60 години за жените, да може разсрочено чрез намаление на пенсията, както Вие споменахте, да става това. Тоест, двата варианта не се изключват. Мога да си купя осигурителен стаж, защото имам пари, защото имам намерение, това е единият вариант. Не мога да си купя и ставам на 63 години и казвам: моля Ви се, господин Христосков, отпуснете ми пенсията, пък аз обещавам или Вие сте длъжни да ми удържате от нея. Това е.
А иначе, когато се направят сметките, не знам каква ще излезе сметката, защото 23 процента върху 220 лв. вече е 50,60 лв. на месец, което съвсем не е малко.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, най-лесният проблем е да гласуваме. Имаме кворум, гласуваме. Но не смятам, че това е най-доброто решение. Нека да съберем още малко аргументи, нека да съберем и други предложения по въпроса. Нека да се опитаме за следващото заседание да изпишем текстовете така, както ги коментирахме сега и да търсим най-добрия текст.
Ако, колеги, сте съгласни с това предложение, така да процедираме.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТЕ ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, наистина ми се иска да изпълним всичките си цели, които си бяхме поставили при подхода към този законопроект.
Искам и още нещо друго да вметна в процеса на размисъл до следващото заседание. Спомнете си, колеги, че тук ставаше дума и за хора, които имат възможност да откупят – сигурно се изразявам грубо – да платят за пет – шест месеца. Никой никъде не иска да ги наеме на работа за пет месеца, за осем месеца, за една година.
Аз разчитам, че най-вече ще помогнем на тези хора, които сега, към този момент имат такива притеснения. Ние затова и сложихме този ограничителен срок. Ако искате да мислим да го изтеглим, да бъде по-къс, но идеята и точно за тези хора, които точно сега и в близките две – три години по никакъв начин не биха могли да бъдат наети на работа и трябва да чакат 65 годишна възраст, за да си получат пенсията. Идеята беше на тези хора да помогнем.
Съгласете се, че не проработи програмата “Помощ за пенсиониране” така, както очаквахме. Много малко хора бяха наети на работа. Нормално е да се очаква от по-младите хора да имат по-висока производителност на труда и те да бъдат наемани на работа, а тези, които вече са на границата на възможностите си, да бъдат пренебрегвани. Нормално е, но не е човешко. Но за работодателите това е по-нормалният подход.
Затова нека да мислим и върху това, че искаме да помогнем на тези хора, които сега, в близките две, три до пет години ще могат да бъдат спасени по някакъв начин и които никой не иска да наеме на работа.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Идеите, заложени в програмата “Помощ за пенсиониране”, са тъкмо такива. Предишния път или на по-предишното заседание тук ни беше казано, че за тази програма през следващата година са предвидени пет хиляди лева, ако не бъркам цифрата. Може би това е едната възможност, но нека да дадем и такава възможност, след като има и такива хора.
Колеги, има ли други мнения по дискусията?
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа, че бих приел и второто предложение, което е направено, като го прецизираме, имайки предвид онова, за което се страхуваше госпожа Гонева – за трудовия стаж.
Ако имаме възможността, а това вече е въпрос на дебат, да видим дали да може да се откупува осигурителния стаж преди навършване на 63 години, по всяко време или само след 63 години, както е направено като предложение.
Мисля, че ако се обединим около второто предложение, което е направено, да го допълним и така по-лесно да излезем от ситуацията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: С какво да го допълним?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, предлагам ал. 3 да я допълним, за да няма страх от това, което каза госпожа Гонева. Да я прецизираме, като запишем, че лицето не е упражнявало трудова дейност, че не е внасяло осигурителни вноски за този период. Всичко да прецизираме в текста, за да има по-голяма сигурност, че няма да се даде възможност да се откупува осигурителен стаж и преди да се случи събитието.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, аз обаче не искам тази дискусия да я водим следващия път пак по същия начин. Защото имам много голям опит в тези неща. Винаги започваме отначало.
За да не започнем дискусията от начало, трябва да се опитаме да се обединим около нещо. Ако не можем да се обединим, тогава продължаваме дискусията докато се обединим. Но, ако можем да се обединим около принципи, които са заложени в тази предложения, ще бъде най-добре. Единият подход е откупуването на осигурителен стаж да става по всяко време, а другият подход е това да става само при придобиване на възрастта за пенсиониране. Това трябва да го изчистим.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не е така!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, кажете как е тогава. Защото това, което сте казали, не всеки го харесва. Нали виждате как е тук?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Разбира се, господин председател, и това е съвсем естествено, както и обратното – това, което аз чувам, не всичко ми харесва. Но тук не сме се събрали да се харесваме.
Господин председател, в този параграф 9 има три хипотези: първо, за висше и не висше образование, второ – за 63 години, след това за разсрочено откупуване.
Предложеният чл. 9 решава въпроса и за висше образование, и без висше образование и т.н. Значи отпада едната алинея, защото тук правим една дискриминация с оглед на образователния ценз. Този, който е завършил висше образование като мен и като вас, може да си купи осигурителен стаж по всяко време. Обаче този, който няма висше образование, понеже е тъпак, ще трябва да чака да навърши 63 години, нещо, което не е допустимо.
С § 9 или чл. 9 се решава всичко. Няма висше, няма невисше, няма средно, няма полувисше. Всеки, който има нужда, си купува осигурителен стаж и това опростява текста, опростява хипотезите, които трябва да решим. Изчезват студентите, докторантите, изчезва и висшето образование и се въвежда един общ принцип за всички хора.
На това само исках да ви обърна вниманието.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, госпожо Гонева. Имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз само искам да привлека вниманието ви върху това, че в този текст на същите вносители логиката във втория текст, за да съществува чл. 68, ал. 1 и ал. 2, са думите, които следват след това – “но не им достигат...”. Това е и нещото, за което Вие говорите. Кога аз мога да знам стига ли ми нещо или не ми стига? Естествено, че когато стигна до възрастта, която законът ми изисква и той казва: да, но има още едно условие. Имам еди колко си години осигурителен стаж, добавям възрастта и установявам, че нямам 94 точки, колкото се изискват по Кодекса за социалното осигуряване. Не ми достигат две точки.
Тук законът какво казва? Можеш да купиш до пет години. Я да видя дали ще събера пари за две години. Предполага се, че като съм изпълнила възрастта, това, което не ми достига какво е? Естествено това е стаж.
Така че във втория текст, който тук същите народни представители са ви предложили, те са търсили логика в това, което предлагат. Но това са два съвършено различни подхода. Виждам, че господин Мирославов тика към първия, който е върхът на безпринципността, това е моето мнение. Вие го чухте още преди първото четене.
Ние не подкрепяме въобще този подход, но в случая аз като експерт искам да ви привлека вниманието върху начина, по който са разсъждавали вашите колеги.
Завършвам с това, което вие преди малко казахте, господин председател, че не бива да бъркаме социалното подпомагане със социалното осигуряване. Само че ние тук сме ги забъркали много яко.
Да допуснем, че вие приемете втория вариант. Какво се случва от 1 януари? Ще се намери някой да плати. Той ще си плати три хиляди и толкова лева. Представете си, че на този човек стажът му е такъв и има такъв коефициент, че той ще бъде на минималната пенсия за стаж и възраст. Следващата година тя ще стане 72 лв., ако не ме лъже паметта, господин Христосков. Да приемем, че започва това разсрочено плащане на осигурителните вноски по този начин. Ако си представим, че той е на минималната пенсия, какво се случва като от 72 лв. извадим 50,60 лв.? А аз съм сама, имам голям син, но той си е отделно семейство. Какво правим в този случай?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Гонева, казахме да не бъркаме социалното подпомагане със социалното осигуряване. Ако този човек няма тези доходи, той по принцип е контингент на социалното подпомагане.
АСЯ ГОНЕВА: Да, но аз говоря за смесицата. Тези хора, които са по принцип в най-широката част от пирамидата, тоест, те са били осигурени лица и са получили престация от социално-осигурителната система, те хем нея получават, хем получават от държавата. Тоест, всички ние с данъците си плащаме два пъти. Това искам да кажа, ако приемете този подход за разплащане по този начин – от пенсията – в който няма никаква логика.
Мисълта ми е, че самите осигурени лица ще бъдат недоволни и ще възникнат конфликти при един такъв подход при решаването на този проблем. Това исках да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нека да не говорим, че едно лице, което има доходи от пенсия, примерно 70 лв., като изтегли един кредит, той ще отиде на социално подпомагане, защото си плаща кредита. Това е същото. Той след като вземе пенсия, няма да отиде в социалното подпомагане, като му намалим размера на пенсията с осигурителната вноска.
АСЯ ГОНЕВА: А къде ще отиде?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Как не отива в социалното подпомагане, като е изтеглил кредит. Ако аз съм изтеглил кредит, това си е мой проблем, не отивам на социално подпомагане. Гледа се доходът, който човекът има. А затова, че има някакви други плащания от пенсията, този човек не може да отиде на социално подпомагане. Той си прави погасителен план и си изплаща кредита.
Така че това не е истина, че такъв човек отива на социалното подпомагане. Аз от пенсията мога да плащам и ток, и вода, и парно и това, че не ми е останало нищо като средства, не означава, че ще отида на социалното подпомагане, след като имам доход от пенсия 100 лв. примерно, но те не ми стигат.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има думата господин Христосков. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако става въпрос за това каква служебна бележка е дала Националният осигурителен институт, мога да кажа, че ние даваме сведение за размера на получаваната пенсия, без да отчитаме има ли човекът или няма удръжки. По този начин човекът не отива на социално подпомагане.
При хипотезата обаче с намалената пенсия, всички отиват на социално подпомагане и т.н. Това трябва да е ясно.
Доктор Адемов, тъй като аз вече съм взел думата, ако ми позволите да дам едно компромисно решение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз твърдя, че тези хора са по принцип в социалното подпомагане.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Доктор Адемов, искам да направя едно компромисно решение, тъй като виждам, че желанието е да се даде възможност по-рано да се купува осигурителен стаж. Но нека да не бъдем безпринципни и това да не става когато си иска всеки.
Нека да вкараме още един текст, в който по ал. 3, тоест, възможността за закупуване на осигурителен стаж, внасянето на осигурителните вноски може да стане и пет години по-рано, преди навършване на възрастта по чл. 68 при наличие на доказателство за недостигащ брой точки или за недостигащ осигурителен стаж.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това малко сложно ми прозвуча.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Идеята е такава, господин председател. Както сега те се явяват по програмата “Помощ за пенсиониране” и си представят необходимия стаж и ние виждаме колко стаж не им достига, за да издадем удостоверение да бъдат настанени на работа чрез Агенцията по заетостта, по същия начин пет години по-рано, преди навършване на възрастта за пенсиониране, ако един човек дойде с всичките си документи за пенсиониране и е очевидно, че тези пет години и да работи този човек, на 63 години мъжът и на 60 години жената, няма да може да изпълни условието за необходимите точки, макар че там има една хипотеза, че той би работил примерно като миньор или нещо друго, но допускаме, че случаят няма да е такъв, затова предлагаме пет години по-рано да може да плати предварително осигурителния стаж, който не му достига.
Това малко усложнява работата на Националния осигурителен институт, но няма никакво значение. Ние можем да извършим такава проверка. Тогава вече е обективно, че този човек не хитрува. Тогава влизаме и в тази ситуация, за която каза господин Мирославов – човекът има пари докато работи и тогава може да си плаща този недостигащ му осигурителен стаж.
Това е едно възможно решение на този казус да не плаща, след като вече е навършил възрастта за пенсиониране, а да може да направи това по-рано, както и да изключим възможността за хитруване.
Ако това се приема, аз съм готов в тази посока да дам конкретни текстове, които да са по-добре разписани. Но предлагам в никакъв случай да не отиваме на варианта да се откупува осигурителен стаж, когато си поиска човек.
Задължително е обаче още едно условие. То е ясно, че така ще бъде, но всеки трябва да посочи период, за който е бил неработещ, не се е осигурявал на друго основание и не му е признат стаж за този период на друго основание, тоест, да е ясно кой период влиза при това закупуване.
Трябва да бъде ясно, когато говорим за хитруванията, че този купен стаж не влиза в изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70.
АСЯ ГОНЕВА: Защо да не влиза? Защо?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Ако трябва да влиза, сигурен съм, че след това ще има предложения на народни представители да го изключим. Затова дайте от сега да го решим този казус. Ако това считате, че е по-работещо, ние сме готови да го предложим. Но Националният осигурителен институт категорично е против всякакви форми на намалени пенсии, защото те вкарват в двойна езда – и социално подпомагане, и пенсия.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Същото ли, господин Христосков, се отнася и за хората с висше образование?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Не, не.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Значи за едните може, за другите – не може.
Мислех си върху текста, който е предложение за чл. 9. Там се казва: “За осигурителен стаж се зачита времето, през което български граждани – това “български” го няма вече – са навършили 18 години...” Господин Христосков каза навършили 58 години за мъжете и 55 години за жените. Ако този човек сега е на 30 години, той няма да стигне до 2015 години въобще. Какво правим? Има млади хора, които искат да си наваксат този стаж. Те не могат да го направят.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, когато има две взаимно изключващи се позиции, ясно е, че третата е вярна, нито едната, нито другата. С надеждата и с очакването да намерим третата позиция, господин Христосков, господин Мирославов, вносителите, експерти от комисията и който друг иска, за следващото заседание предлагам да подготвим два варианта и който вариант комисията подкрепи, това ще бъде. Съгласни ли сте с това предложение, колеги?
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз си мисля, че това, което господин Христосков направи като предложение, не само, че той е добър експерт, но той гледа и макросистемата, е добро. Макар че аз съм десен политик, не ми се ще в една такава социална система ние да отидем към голям либерализъм. Ако ние искаме да изпълним такива социални ангажименти, които сега виждаме тук, за мен е достатъчно пет години преди срока на пенсиониране да има възможност човек да навакса това, което не му достига.
Споделям това, което доктор Адемов подхвърли преди малко, че който иска много либерален подход, има два стълба на системата, а има и допълнителни неща. Да ви кажа, аз съм си направил една застраховка “Живот”, която е с рентен характер за 20 години в “Алианц”. Има европейски системи. Внасям си хиляда евро на година.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Такива реклами са забранени, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Не става дума за конкретния случай, а за който и да е. Обаче ние вече имаме на пазара такива либерални и западни гарантирани системи, от които всеки може да се възползва. Прави си застраховка “Живот”, парите ви се събират и като се пенсионирате можете да не ги изтегляте и те срещу много добра лихва ви дават пенсионна рента.
Тоест, либералните системи извън втория и третия стълб вече дават възможности на пазара, ако имате пари, да правите каквото си искате.
А предизвикателството, което колегите от левицата правят, аз може би ще го подкрепя, защото не ми се иска да отида в много радикален вариант, както тук спомена подп. Иванов – да махнем точковата система. Това може да се говори предизборно, много широко, популярно е. Нищо не можете да махнете в тази система, защото ние гледаме и социалните системи, и здравните системи. Революциите в България свършиха. Влизаме в етап на устойчиво развитие, в който леви и десни трябва да имат отговорност за това, което е създадено. Не можете вече да правите революции. Те свършиха, беше едно време. Комунизмът умря. Сега трябва устойчиво развитие. Левите станаха доста десни, защото станаха социалдемократи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А десните станаха леви вече.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Ние се приближаваме към центъра. Така че това, което господин Христосков предложи като един компромисен вариант, който споделя социалния подход, без да отиваме към голям либерализъм, е съвсем приемливо. Аз например нямам притеснения сега да си наваксвам моите шест години в Медицинския университет, защото, когато дойде време за моето пенсиониране, аз се надявам, че България ще е устойчива европейска държава и всичко ще е по-розово, разбира се.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа няколко думи за реда. Аз имам едно предложение. Ако господин Христосков не възразява, да подготви неговото предложение като текст, за да можем да го видим, когато се съберем работната група и да го обсъдим. Да не стане така, че до следващата седмица да не сме готови.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Най-много се притеснявам от това да не започнем дискусията на следващото заседание от същата начална точка и всичко това да се повтори и на следващото заседание.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Не, не. Имаме текста и предложението за пет години да го имаме също написано, за да можем да го обсъждаме в работната група.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Колеги, благодаря ви за днешното участие в заседанието. Лека вечер желая на всички.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,55 ч.)


























ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Мирославов.