Дневен ред: 1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 554-01-62, внесен от Петър Георгиев Мръцков и група народни представители на 07.10.2005 г., за второ четене.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 17.11.2005 г., за първо четене.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика







П Р О Т О К О Л
№



На 30 ноември 2005 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден!
Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Предложеният дневен ред за днешното заседание включва две точки:
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 554-01-62, внесен от Петър Георгиев Мръцков и група народни представители на 07.10.2005 г., за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 17.11.2005 г., за първо четене.
3. Разни
Колеги, на предишното заседание се опитахме и мисля, че се получи дискусия, която има призванието да ни улесни на днешното заседание. Ако считате за уместно, да вървим текст по текст така, както е по правилника. Трябва да гласуваме включително и текстовете, които не ги приемаме, и да останат текстовете, които ще приемем.
Предлагам на вашето внимание предложението на нашите колеги Мая Манолова и Валентина Богданова. Това беше предложението, което беше свързано с възможността за откупуване на стаж по всяко време след навършване на 18-годишна възраст.
Господин Мръцков, заповядайте. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Миналия път наистина стана интересна дискусия по този въпрос, господин председател. Аз мисля да не я възобновяваме отново.
Вчера ние, представителите от Коалиция за България обсъждахме това, което говорехме на миналото заседание и мога да заявя, че ние ще подкрепим § 9 като Преходна разпоредба със срок до 2015 г., до когато да може да се откупува стажа.
Също така подкрепяме предложението осигурителната вноска да бъде върху минималния осигурителен доход.
Третият момент, който беше най-спорният, е, че ние също подкрепяме това този стаж да бъде закупуван, когато се изпълнят условията по чл. 68 от Кодекса за социалното осигуряване или при навършена възраст.
Така че мисля, че можем да приемем и второто предложение на народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мръцков, все още сме на първото предложение.
Колеги, ако няма други дебати по този текст на колежките Мая Манолова и Валентина Богданова, които имат коректно направено предложение, трябва да го гласуваме. Има ли изказвания по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 1, “против” – 2, “въздържали се” – 9.
Предложението не се приема.
Колеги, обърнете на 2-ра страница. Прескачаме тези предложения, които не са гледани на първо четене. Колеги, знаете, че в Конституцията и в нашия правилник има текстове, които казват, че законите в България се гледат на две четения. А тези текстове, тъй като не са гледани на първо четене и по тях няма съгласие на комисията, това означава, че ние продължаваме със следващите текстове.
Знаете, че предложението, което преди малко не приехме, касаеше основния текст в Кодекса за социалното осигуряване – чл. 9. Това предложение е на Мая Манолова и Валентина Богданова и е в § 9 от Преходните и заключителните разпоредби.
Има ли някакви бележки към този текст, който очевидно се одобрява от вносителите?
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! По принцип има предложение, което не е ново предложение, а е само редакционна корекция. Не се променя смисъла на ал. 3, но редакционно има нов текст, което колегите от Националния осигурителен институт предложиха. Мога да го прочета:
“(3) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата, които са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2, но на които не има достигат до пет години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасяне на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: : Колеги, има ли някакви бележки по този текст? Това е подобрена редакция на това, което е дадено в ал. 3.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, ако ми разрешите, има още нещо като предложение, което ми се струва, че е разумно. Това е ал. 6. Там е казано:
“(6) При смърт на лицето преди погасяване на осигурителните вноски, дължими по реда на ал. 4, т. 2, те не се събират от наследниците му. При отпускане на наследствена пенсия за осигурителен стаж се зачита само времето, за което са внесени осигурителни вноски по утвърдения план за разсрочено плащане.”
Това се прави, за да не се даде възможност на наследниците на едно лице, което е починало, да черпят права, за които не са внесени осигурителни вноски. Този човек може да е заявил, че иска да купи пет години, но е починал. Наследниците му да не могат да се ползват с тези права.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах Ви много добре, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Има и още нещо. Ние коментирахме, но вече вие ще прецените, колеги. В ал. 9, за да е по-ясно, мисля, че трябва изрично да запишем, че когато лицата са завършили висше образование и имат четири години следване, могат да закупят четири години трудов стаж, но да могат да си закупуват и друг трудов стаж до една година, който не е покрит от следването.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Мръцков, не Ви разбрах.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Ако дадено лице е следвало четири години. Ние приехме, че могат да се откупуват пет години трудов стаж. И тъй като никъде изрично не е записано като текст, че лицата, които са закупили висшето си образование, могат да закупят още една година, за да си допълнят стажа, който не им достига. Ние на останалите лица даваме право да закупуват пет години. А тези, които не са учили пет години, а по-малко, не могат да закупят пет години.
Затова предлагаме да допълним и изрично да бъде записано като текст, че могат да закупят до пет години, дори когато курсът на следването им е бил например четири години. Това предлагаме ние.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Господин Христосков, ще Ви моля да уточним този текст на § 9, защото след това, което каза господин Мръцков, у мен се породиха някакъв тип въпроси. Примерно лекарят учи шест години. Второ, има докторанти и знаете, че има едно решение на Конституционния съд за тях за здравно-осигурителните вноски, когато държавният бюджет не ги поемаше. Какво правим с тях или приемаме възможността да закупуват само пет години, а човекът може да е учил 55 години.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само две думи ще кажа, господин председател, а след това юристът ще обясни съдържанието на текста.
Ние миналия път считахме, че въпросът се решава по подразбиране, че той може да закупи и повече от това, ако срокът на следване е по-голям, отколкото тези пет години, които може да закупи.
Но, тъй като се е създало мнение, че този текст не е ясен, сега фактически с тази поправка, както ще обясни и нашият юрист, човекът може да си закупи и разликата от тази между периода на следване и тези пет години, защото при висшето и полувисшето образование този човек може да си закупи стаж само за периода на следването – от две години до шест години за лекарите. А сега може да закупи и разликата между едното и другото. Тоест, ако лекарят заплати шест години, не може да закупи нито един ден повече по силата на тази ал. 3. Ако обаче е купил четири години, може да закупи още една, но не повече от още една.
Но нека юристът да обясни смисъла на текста, който е написан.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Имам и още един въпрос, но не знам дали нещата са така, както ги мисля. През шестата година на своето обучение студентите по медицина са стажант-лекари на практика. През това време те получават някаква заплата. Аз не знам сега как точно е. Доц. Кумчев, Вие ако знаете, да ни помогнете. Те получават някакво възнаграждение и, ако пък за това възнаграждение им се внасят осигурителни вноски, тогава какво ще правим?
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги и гости, аз имам един въпрос към Националния осигурителен институт. Алинея 2 не дава ли отговор на този казус с текста:
“За осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени вноските, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност”.
Всъщност защо е необходим нов текст?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Чечова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм временно главен директор на Правна дирекция в Националния осигурителен институт.
На предишното заседание в дискусията се повдигна въпроса, че за периода на следването, тоест, ако е следвал пет години, но през този период е работил две години, този човек няма да може да купи пет години. Тоест, включваме в момента и текстът “ако времето не е зачетено на друго основание”.
Тоест, имаме период от следване пет години, от които той може да плати вноски за две. Добавката е, че за разликата до пет години по ал. 3, той може да купи по ал. 3.
Не знам дали го обясних достатъчно ясно. Нека да дам по-конкретен пример. Така, както е записан текстът, щом е упражнил правото си по ал. 2, независимо дали е закупил една или пет години от следването си, той изобщо не може да упражни право по ал. 3. Такава е първоначалната редакция. Ние ограничаваме по този начин лицата. Тоест, ако поради обективни причини, заради това, че този човек част от периода на следването си е работил, но е зачетено на друго основание, може да закупи само една година, му даваме право по ал. 3 за разликата до пет години да си внесе осигурителни вноски и да си закупи осигурителен стаж. Това е единствено в поясненията в контекста на дискусията от миналото заседание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А като текст това как трябва да изглежда?
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Господин Мръцков може да прочете текста.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Чечова.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“Внасянето на осигурителни вноски по ал. 2 за целия период на обучение изключва упражняването на правото по ал. 3. Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 2 само за част от периода на обучение, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 3 за разликата до пет години.”
Например, ако лицето е завършило полувисше образование и курсът на обучението му е бил три години, това лице може да си купи три години като човек, който има полувисше образование. Ние предлагаме да може да си допълни до пет години останалия осигурителен стаж, за да не го лишаваме от права, каквито права даваме на останалите граждани – да могат да закупуват осигурителен стаж до пет години, без да са следвали.
Това е замисълът на предложението – да се поясни и да се знае, че повече от пет години не могат да се закупуват, но до пет години могат да се допълнят по ал. 3.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Аз искам да задам следния въпрос. Ако аз съм с полувисше образование, защо трябва да изписване отделен текст за тези две години, които се явяват като разлика, след като общият текст за петте години ми дава такава възможност?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Текстът е повече пояснителен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има думата госпожа Понева. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да попитам дали правилно и, ако това, което съм разбрала, е вярно, е достатъчно справедливо.
Един човек, завършил медицина и нямал възможност да закупи всичките си години на следването наведнъж, купува две по ал. 2 и след това вече е лишен от правото да закупи до шест години? Така ли е? Ако той е упражнил правото си по ал. 2, може да купи само до пет години. Как ще стигне тези шест години? Не може!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Струва ми се, че ние тук говорим за това, че някои висшисти или полувисшисти завършват обучението си за две, три или четири години. Записвайки в ал. 8, че те нямат право по ал. 3 да закупуват какъвто и да е стаж, те биха могло за времето, през което са били студенти, да закупят само тези две, три или четири години и се лишават от правото да закупят до пет години.
Затова си мисля, че ние ще решим проблема, ако запишем в ал. 8 следния текст:
“(8) Внасянето на осигурителни вноски по ал. 2 изключва упражняване на правото по ал. 3 освен в случаите, в които срокът на обучение е по-малък от пет години.”
Това означава, че за времето на следване, което е по-малко от пет години, те биха могли да си заплатят. Значи учи три години в колеж. За останалите две години на базата на ал. 8 има право да си закупи стаж. Тогава тези хора се изравняват с всички, които имат право да си купят осигурителен стаж до пет години.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Господин Христосков, аз мисля, че ал. 2 решава общия случай за петте години. Всичко останало според мен е излишно.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Точно това искам да поясня, доктор Адемов.
Досегашните текстове и сегашните права са следните. Един човек може да си закупи осигурителен стаж за целия период на следване, но не може да закупи за период от времето на следване, ако той е бил осигурен на друго основание. Това друго основание, както каза госпожа Чечова, може да бъде, че през това време той е работил и се е осигурявал, може да бъде и дарен стаж. Например моята съпруга си закупи стаж. Целият й период на следване е четири години и половина, но има определен период от време, в който е била в майчинство и тя закупи само две години и нещо.
При сегашната хипотеза, когато едно лице е упражнило правото си и е закупило не целия период на следване, а по-малко, за разликата до пет години може да упражни правото си по ал. 3 и да ги закупи. Сега по този начин е уреден въпросът, както е внесен текстът.
Чувам основателни възражения. Аз се извинявам, че отсъствах тези дни и аз самият не можах да го погледна този текст. Нашата идея беше по-различна от това, което Вие поставяте въпроса. Това лице не може да упражни изцяло правото си за тези пет години, а, ако има и следване повече от тях, да може да добави този период на следване, ако за целия този период той не е осигурен на друго основание.
Тоест, да решим въпроса с онези, които следват шест години. Според мен в това направление трябва да се търси решението – да не бъде повече от пет години, но, ако има по-дълъг период на следване, така както беше предложено, да може и за този период да закупи осигурителен стаж. Например, ако вземем, че един лекар пет години е бил осигуряван на друго основание, но той е следвал шест години, да може по ал. 3 да закупи пет години, а едната година, която има право да закупи като висшист, да я закупи. Давам пример с краен случай, за да може да обхванем всички.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
А, ако това лице през времето на следването си се е осигурявал на друго основание, като дойде в Националния осигурителен институт, вие веднага ще му кажете: вие за този период имате осигурителни вноски. Така че ще отпадне възможността той да се осигурява.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Ние така и правим, но обикновено това лице е осигурено на друго основание за някакъв частичен период от целия този период на следването.
Въобще целият въпрос произтича от това, че правото на закупуване на стаж е едно изключение и то е точно за определен период на следване. Точно в този период този човек е бил студент и той не е могъл да работи. Тоест, винаги закупуването на осигурителен стаж за времето на следване е за точно определен период, докато тази възможност, която сега даваме за всички останали граждани, е да закупят стаж, без периодите обаче, за които това лице е било осигурявано на някакво друго основание. Тоест, там периодите могат да бъдат пръснати през целия му трудов живот. Да има такива “дупки” с извинение, които има в осигурителния си стаж, докато следването е заковано – в тази години.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз в общи линии почти същото щях да кажа, но не мога да го формулирам в този ред.
Докато има един стандартен срок на учене, това лице да може – било то четири години или шест години, да се го уточняваме точно - пет години или четири години. Говорим за един стандартен срок на следване за самата специалност, по която учи това лице, да може за тези четири или пет, или шест години, той да си е получил осигурителния стаж, да може да си го закупи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Панева, имате думата. Заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам една реплика към това, което беше казано.
Решете ми казуса. Аз съм завършила полувисш педагогически колеж, в който съм учила три години. Навършвам 58 години. На мен не ми достигат шест месеца, за да се пенсионирам. Нямам право да си закупя осигурителен стаж, защото в ал. 8 сме записали, че аз веднъж съм си записала три години за полувисшето образование. Това е срокът на моето следване. Закупила съм си ги по ал. 2. Но по ал. 8 след това вие не ми давате право да закупя нито ден повече от четири години. Какво ще правя аз? Вие ме противопоставяте на останалите граждани и ме лишавате от правото, което по ал. 3 имат всички други граждани, които не са се осигурявали в рамките, примерно, на пет години по някаква друга причина.
Отговорете ми какво трябва да направя аз за тези две години, които не ми достигат. Аз съм учила три години, не съм учила нито четири, нито пет, нито шест години. Искам отговор от господин Христосков какво трябва да направя аз.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Панева.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Текстът е при мен и Вие не ме слушате, когато ви четох ал. 9. Искам да я прочета отново и да чуете за какво става въпрос.
Всеки може да си допълни осигурителния стаж. Вие сте учила три години. Ние казваме да имаше право още две години да си допълниш и да се купиш този осигурителен стаж по ал. 3. Да станат пак пет години общо. Това е предложението на ал. 9. Никой не лишава хората с полувисше образование. Напротив, изрично се записва текстът, че ще имат право да си допълнят стажа по ал. 3 на друго основание до пет години.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да отговоря на госпожа Панева.
Ако е навършил възрастта, този човек директно да може да си закупи пет години, а не две години и т.н. Тоест, въпросът е уреден. На какво основание вече ще ги купува, няма значение, както каза господин Мръцков. Въпросът е, че до пет години може да закупува осигурителен стаж.
Аз преди малко казах, че трябва обаче да уредим и случаят, когато периодът на следване – това лице има право целият период да закупи. Ако е по-голям стажът от тези пет години, да маже да закупи и тази година в повече и да решим въпроса с онези, които следват по-дълъг период от време. Това може да не са само лекарите. Може да има и седем години следване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз не знам специалности с курс на обучение повече от шест години.
Заповядайте, колеги. Останаха ли нерешени текстове?
Очевидно е, че отиваме към приемане предложението на народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова по принцип. Предлагам ви да гласуваме предложението на народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова за промени в § 9 от Преходните и заключителни разпоредби с редакционните бележки в ал. 3, ал. 6 и ал. 9 така, както бяха представени от господин Мръцков като предложение на комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 10, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Предложението се приема.
Следващото предложение е отново на народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова. От Преходните и заключителни разпоредби да отпаднат ал. 2, 3 и 4.
Моля, гласувайте това предложение за промени в § 9 от Преходните и заключителните разпоредби.
“За” – 1, “против” – 9, “въздържали се” – 2.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Христина Христова:
“1. В ал. 5, т. 2 точката в края на текста да отпадне и се добави “или е заявило желание пред НОИ за придобиване на право на пенсия с намален размер, при ред и условия, определени с акт на Министерския съвет.”
Това предложение всъщност е инкорпорирано в ал. 4, т. 2, макар и в малко по-различен вид. Имате ли нещо против, колеги?
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! С това предложение мисля, че вече се променя философията. Пенсия в намален размер се отпуска при навършване на 65 годишна възраст, когато нямаш трудов стаж. Излиза, че всеки може да се пенсионира, когато има по-малко трудов стаж, с намален размер на пенсията. Аз така разбирам това предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не е така.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Говори че, се трябва да е изпълнено изискването на чл. 68 и да получаваш пенсия в намален размер. Какво означава тук 63 години и 60 години?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мръцков, ако продължите да четете предложението нататък, ще видите, че ал. 5 казва: това може да се реализира при положение, че лицето отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 и 3, което на практика е същото, което е казано в т. 2 на ал. 4, която приехме преди малко. Абсолютно същото е. Единствената разлика е, че тя предлага това да бъде с акт на Министерския съвет. А ние казваме, че това трябва да стане със закон.
За мен съвсем спокойно можем да приемем това предложение по принцип, тъй като е инкорпорирано в този текст и толкова.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Точно това е нашето притеснение. Не казвам възражение, а притеснение, защото законодателят трябва да укаже какъв да бъде този намален размер. А госпожа Христова не указва в своето предложение с колко да бъде намален. Не може това да стане с акт на Министерския съвет. Тя елегантно препраща, но това са права и тъй като тя не е указала с колко да е намален този размер, ние не можем да вземем отношение.
Аз разговарях с нея по телефона, когато и на Вас се е обадила, но за съжаление не стана много ясно. Тя каза: с размера на дължимите вноски. Но влизаме в едни много сложни хипотези: какъв е този размер на дължими вноски, дължими ли са вноски срещу отсъствие на получен доход, за какъв период и т.н., поради което според нас тези текстове са много неясни, крият много правни капани и затова не бихме ги подкрепили в този им вид.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз, без да съм адвокат на госпожа Христова, казвам следното нещо. Тя предлага да се получава намалена пенсия. Какво казва ал. 4, т. 2? Казва, че ежемесечни удръжки се правят от отпуснатата пенсия. От една пенсия, като махнеш ежемесечните удръжки, намалена пенсия ли е? Намалена пенсия е!
Затова казвам, че философията се променя.
Господин Мръцков, преди Вие изобщо да сте говорили за пенсия, аз знаех, че на 65 години при 15 години стаж, от които 12 последователни години, се отпуска намалена пенсия. Това го знам прекрасно. Това не е намалена пенсия, а това е съвсем друга пенсия.
Аз знам, господин Христосков, че тези неща не стават с наредба или с друг акт на Министерския съвет. Но какъв е смисълът? Смисълът е човекът да получава пет години по-рано намален размер на пенсията си, намалена с какво? С осигурителните вноски за съответния период. Че не е казан коректно текстът, да, така е, съгласен съм. Затова правим по-коректен текст и затова казвам, че това може да се приеме по принцип.
Заповядайте, госпожо Шаклиян. Имате думата.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, ние от НДСВ вече заявихме на първо четене, че по принцип подкрепяме законопроекта на господин Мръцков и заявихме, че между първо и второ четене ще направим предложение. Такова предложение е направено от името на госпожа Христина Христова.
Ние държим на това предложение по следните причини.
Първо, това осигурява по-добра гъвкавост при получаване на пенсиите в редуциран размер. Това всъщност е залегнало и в нашата предизборна програма, залегнало е и в коалиционното ни споразумение, а също така тази гъвкавост е залегнала и в програмата на правителството. Или, казано по-просто, ако човек няма възможност да плати парите си в кеш, да има възможност да получи пенсия, от която да му се удържат сумите, които следва да внесе.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Шаклиян.
Колеги, аз не смятам, че по този въпрос трябва да има такава сложна дискусия.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Какво правим с чл. 68, ал. 4 на Кодекса за социалното осигуряване, където е казано, че в случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 3, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 действителен, и навършена 65-годишна възраст. Не сваляме ли тази 65-годишна възраст на 63 години?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мръцков, много важно е човек да може да чете. Аз преди малко Ви казах, че трябва да прочетете т. 3. Там пише: “чл. 68, ал. 1 – 3”. А Вие сега се позовавате на ал. 4, без да имате основание за това. Никой не е казал нищо за ал. 4.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Кой ще отиде да се пенсионира на 65 години, когато му даваш право да се пенсионира по-рано и да получава пенсия в намален размер. Аз пак задавам този въпрос. Кой ще отиде да се пенсионира на 65 години при това положение?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но това, което казвате в момента, означава, че изобщо не разбирате смисъла на това, което говорим досега. За 65 години става въпрос при 15 години трудов стаж. А тук с 15 години трудов стаж какво можеш да направиш?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Който има повече от 15 години, нали ще вземе намаления размер на 63 години. Кое е по-благоприятното? Да вземеш пенсия на 63 години в намален размер или да я вземеш на 65 години и пак в намален размер?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но на 63 години ще я вземеш, ако отговаряш на условията на чл. 68. А в чл. 68 е казано колко точки трябва да имаш, за да придобиеш правото за пенсиониране. А с 15 години никога не можеш да набереш 100 точки за мъжете и 94 за жените, че да се възползваш от намаления размер на пенсията. На какъв език трябва да го обяснявам това. Има огромна разлика между едното и другото. По чл. 68 трябва да отговориш на условието за точките, трябва да набереш точките. Тук говорим за различни неща.
Заповядайте, колеги.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се извинявам, но ще трябва аз да задам въпрос на госпожа Шаклиян понеже не ми е ясно. Съжалявам, че и с госпожа Христова не можахме да уточним този въпрос.
Правилно ли разбрах, че Вие искате да решите проблема с това, че човекът няма пари в момента да плати тези осигурителни вноски за до пет години, които иска да закупи? Ако правилно съм Ви разбрал, тогава фактически ние с ал. 3, с възможността да му се удържат осигурителните вноски от пенсията решаваме този въпрос.
И продължавам въпроса си. Или Вие искате и повече от пет години, ако не му достигат, да можем да удържаме пропорционално на недостигащите му години или нещо друго.
Извинявам се отново, че питам, но не можах да уточня това с госпожа Христова. Тя беше в този момент в болница и нямаше как да го уточним.
Благодаря.

Заповядайте, госпожо Шаклиян, да отговорите на господин Христосков.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря Ви, господин председател! Господин Христосков, в § 9 от Преходните и заключителни разпоредби, в ал. 5, т. 2 да се добави този текст: “или е заявило желание пред Националния осигурителен институт за придобиване на право на пенсия с намален размер, при ред и условия, определени с акт на Министерския съвет.”
Това е предложението на госпожа Христова.
Тя не предвижда да се закупуват повече от пет години, като се удържат тези пари от отпуснатата пенсия. Това по принцип го приехме и в предишната алинея. Значи ние можем да подкрепим по принцип това предложение.
Благодаря.


ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че всички ние приехме логиката, която изтъкна още веднъж госпожа Шаклиян.
Аз искам да задам още веднъж по друг начин формулиран въпроса към нея. Считате ли, че ал. 4, т. 2 не дава отговор на логиката, която Вие изтъкнахте?
Благодаря.

Заповядайте, госпожо Шаклиян. Имате думата.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря Ви, господин председател! Аз казах, че можем по принцип да подкрепим това предложение в комисията и да се инкорпорира в § 9.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ако искате да помогна за излизане от тази ситуация, аз казвам, че предложението на госпожа Христова е възможно да бъде прието по принцип, тъй като философията на предложението й е инкорпорирано в § 9. Това го говоря отдавна. Аз знам кои са недостатъците на предложението. Коментирали сме ги и с нея. В крайна сметка гласуването ще покаже за какво става въпрос. И сега аз го подлагам на гласуване.
Колеги, моля, гласувайте предложението на госпожа Христина Христова по принцип, тъй като то е инкорпорирано в основното предложение по § 9.
“За” – 10, “против” – 1, “въздържал се” – 1.
Предложението на госпожа Христина Христова е прието по принцип и е инкорпорирано в текста на § 9.
Следващите предложения всъщност са за това ал. 2 и ал. 5 да отпаднат.
Моля, гласувайте текста на § 1 с приетите предложения.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на § 1 се приема.
“§ 1. § 9 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
“§ 9. (1) Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
(2) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност.
(3) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс.
(4) Внасянето на осигурителните вноски по ал. 3 може да се извърши:
1. по банков път;
1. чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, определени в план за разсрочено плащане за период не по-дълъг от пет години, утвърден от длъжностното лице в териториалното поделение на НОИ, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване.
(5) За придобит осигурителен стаж по реда на ал. 3 правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане.
(6) При смърт на лицето преди погасяване на осигурителните вноски, дължими по реда на ал. 4, т. 2, те не се събират от наследниците му. При отпускане на наследствена пенсия за осигурителен стаж се зачита само времето, за което са внесени осигурителни вноски по утвърдения план за разсрочено плащане.
(7) Правото по ал. 2 и ал. 3 може да бъде упражнено в срок до 31.12.2015 г.
(8) Внасянето на осигурителни вноски по ал. 2 за целия период на обучение изключва упражняване на правото по ал. 3. Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 2 само за част от периода на обучение, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 3 за разликата до пет години.
(9) Осигурителните вноски по ал. 2 и ал. 3 са в размера, определен за фонд “Пенсии”.”
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нека в някои особени случаи да отворим скоба към текста, да могат още две години да се купува осигурителен стаж.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Димитров, формулировката “особени случаи” е много неконкретна. Има опасност всички да влязат в тази категория.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Да, вярно е, че е много обширно понятието, но можем да го регламентираме по някакъв начин.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Трябва да изброяваме абсолютно всичко.
Колеги, преминаваме към § 2:
“§ 2. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Има предложение от народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев, Теодора Дренска и Мариана Костадинова законът да влезе в сила от 1 януари 2006 г.
Има още едно предложение, което е от народните представители Петър Кънев, Стоян Витанов, Йовко Йовчев и Марко Мечев, законът да влезе в сила от 1 януари 2006 г.
Третото предложение е от народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова. То е идентично с това на вносителя – Министерския съвет.
“Законът влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че по-благоприятно за хората е законът да влезе от датата на обнародването му, иначе някои могат да си изпуснат правата. Може да се получат такива луфтове, че хората да не могат да се възползват от правата си.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев, Теодора Дренска и Мариана Костадинова, на Петър Кънев, Стоян Витанов, Йовко Йовчев и Марко Мечев, както и на Мая Манолова и Валентина Богданова:
“§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.”
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 2, “против” – 6, “въздържали се” – 4.
Това предложение не се приема.

“§ 2. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Моля, гласувайте това предложение на вносителя за § 2.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 2 се приема.
“§ 2. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Колеги, замислих се, защото законите всъщност влизат в действие три дни след тяхното публикуване в “Държавен вестник”, освен ако не е казано нещо друго в текста на самия закон.
Благодаря Ви, колеги, за участието. Господин Христосков, пожелавам Ви по най-справедливия начин да разпределите Коледната надбавка на пенсионерите в България. Надзорният съвет на Националния осигурителен институт ще вземе решение по този въпрос след малко.
Благодаря ви още веднъж.

Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 17.11.2005 г., за първо четене.
Този законопроект във времето догонва предишния законопроект, но двата вървят по самостоятелни писти.
Господин Петков, Вие ли ще представите законопроекта на Министерския съвет? Вие сте част от работната група.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
До мен е представителят на Агенцията за икономически анализи и прогнози, така че аз ще започна представянето, а, ако госпожа Маринела Петрова намери за необходимо, може да ме допълни, ако Вие разрешите, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Така или иначе, вие сте част от работната група, която разработва проекта.
Заповядайте, господин Петков. Госпожа Петрова, ако има нещо, ще го допълни след това.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Позволете ми накратко да представя основните положения от законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване.
Законопроектът е разработен в изпълнение на поет ангажимент от страната ни в преговорния процес за присъединяване на България към Европейския съюз да премахне привилегирования достъп на
Този законопроект е разработен, както и доктор Адемов отбеляза, от междуведомствена работна група към Работна група 11 “Икономически и валутен съюз”. В тази работна група бяха включени представители на Министерството на финансите, на Българската народна банка, на Комисията за финансов надзор, чийто представител се явявам и аз, на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, на Българска фондова борса. Тоест, това е доста представителна междуведомствена група, която разработи този законопроект, който предвижда изменения в Кодекса за социалното осигуряване по отношение на инвестиционния режим на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в няколко насоки.
Първата и може би най-съществена промяна, която е наложително да бъде въведена в действие до датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз, е свързана с отпадане на действащото изискване за инвестиране на не по-малко от 50 процента от средствата на задължителните пенсионни фондове, респективно 30 процента от средствата на доброволните пенсионни фондове, в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата. Всъщност законопроектът предвижда това изискване, този долен праг да отпадне.
Естествено е, че с тази съществена промяна по отношение на структурата на инвестиционните портфейли се налага да се преразгледат и другите инвестиционни ограничения, които по принцип са доста динамични поради динамичното развитие на финансовия пазар и бързото нарастване на активите на пенсионните фондове.
За ваша информация ще кажа, че активите на пенсионните фондове наскоро, преди месец, преминаха границата от 1 млрд. лв. Така че вече това е една значителна по размер сума, която трябва да се инвестира по начин – сигурен, който ще осигурява адекватен доход на бъдещите пенсионери.
Другите промени в тази връзка са свързани с най-общо разширяване на базата за инвестиране средствата на пенсионните фондове чрез включване на нови финансови инструменти и детайлизиране на съществуващите.
Другото предложение е свързано с повишаване на сигурността на инвестиране на средствата на пенсионните фондове и е свързано с въвеждане на изискване за квалифицираност на дълговите ценни книжа, тоест, пенсионните фондове да могат да инвестират само в сигурни дългови ценни книжа, които имат присъден от независими рейтингови агенции инвестиционен кредитен рейтинг. Аналогично е и въвеждането на изискване за инвестиране на средствата на пенсионен фонд в банкови депозити единствено в банки с определено ниво на кредитен рейтинг с цел намаляване нивото на риск на инвестициите в тези инструменти.
Това е другата съществена промяна, която се въвежда по отношение на изискванията за инвестициите на пенсионните фондове. Искам да направя едно уточнение, че, за да не доведе това до принудителна продажба на активи на пенсионни фондове, тъй като наистина е факт, че сравнително малко емитенти и емисии в момента имат присъден кредитен рейтинг, се предвижда, ако тази норма бъде подкрепена, да влезе в сила за ценните книжа, които ще бъдат придобивани след датата на присъединяването на страната ни или влизането в сила на договора за членство в Европейския съюз, като се делегира на Комисията за финансов надзор с наредба да уточни минималния рейтинг и агенциите, които ще го присъждат, като идеята е да се даде възможност и на български рейтингови агенции да присъждат кредитен рейтинг, а не само на световно познатите и
Другата съществена промяна, която се предлага в Кодекса за социалното осигуряване, е свързана с общо либерализиране на инвестиционния режим в посока на увеличаване на горните прагове, на максималните проценти и обеми, които могат да се инвестират в отделни групи активи.
За пример ще дам, че, ако сега задължителните пенсионни фондове могат да инвестират до 10 процента от активите си в акции, то сега сумарно това ограничение всъщност нараства до 40 процента. Така че пенсионните дружества ще имат доста по-голяма свобода при управлението на средствата на пенсионните фондове.
Друга съществена промяна, която се предлага, е в посока на въвеждане на законови изисквания за разкриване на по-голям обем информация от пенсионните дружества, свързана с инвестиционната стратегия и инвестиционната политика, която те провеждат.
Освен това се прави значителна стъпка в посока на либерализиране на инвестиционния режим на доброволните пенсионни фондове. В действащия Кодекс за социалното осигуряване в частта, регулираща инвестициите, ограниченията са доста сходни с тези при задължителните пенсионни фондове. В случая се предлага на законово равнище да няма ограничения за инвестиране на определени максимални обеми във видове инструменти, а тези ограничения да бъдат подробно разписани в правилниците на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, които, разбира се, се одобряват от надзорния орган.
Другата съществена промяна, с която бих искал да ви запозная съвсем накратко, е свързана с повишаване на изискванията и капацитета на пенсионните дружества да управляват професионално нарастващите активи с въвеждане на изискване за сключване на договор от страна на пенсионните дружества с професионалисти в тази област, които могат да ги консултират за инвестициите. Това са инвестиционни консултанти, които са получили сертификат за
Това са основните насоки, които се предлагат в законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен на първо четене в Комисията по труда и социалната политика.
Ако пропускам нещо съществено, госпожа Петрова, която е представител на Агенцията за икономически анализи и прогнози, чийто изпълнителен директор беше съпредседател на работната група, която подготви законопроекта, може, разбира се, да ме допълни, ако разрешите, доктор Адемов.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, госпожо Петрова. Имате думата.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Казвам се Маринела Петрова и съм директор на Дирекция “Европейска интеграция” в Агенцията за икономически анализи и прогнози”.
Искам да направя само едно съвсем кратко допълнение.
Освен ангажиментите по Глава единадесета за забрана на привилегирования достъп на държавата до финансови институции всъщност сме взели предвид и ангажиментите, поети от Република България по линия на Глава четири “Свободно движение на капитали”. Всъщност този ангажимент предполага еднакво третиране на местните и чуждестранните лица.

Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Господин Петков, може би искате да добавите нещо? Заповядайте, имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Благодаря за добавката на госпожа Петрова. Това наистина е една съществена промяна. След членството на страната ни в Европейския съюз режимът към местните и чуждестранните лица, към ценните книжа и въобще инвестициите в рамките на Европейския съюз ще бъде уеднаквен. В този смисъл вече в законопроекта няма ограничения за инвестиране на средствата на фондовете извън страната или поне сегашните лимити се запазват до датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, след което ще отпаднат.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Абаджиев, може би с Вас ще затворим кръга на институциите, които са ангажирани с този проблем. А след това аз имам много въпроси, които искам да формулирам по един много елементарен начин. Може би господин Абаджиев ще ги засегне.
Първо, защо, след като Комисията по финансов надзор е част от работната група, към внесения от Министерския съвет законопроект се предлагат шест страници предложения? Какво означава това?
На следващо място, Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества има изключителни забележки към внесения законопроект. За какво всъщност става въпрос?
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Бих искал първо да се представя. Казвам се Никола Абаджиев и съм председател на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Наистина, господин Адемов, аз също си зададох въпроса защо пред тази уважаема комисия докладва работната група, а не представител на вносителя – Министерския съвет? В този случай наистина веднага възникват тези въпроси, тъй като работната група представя своя законопроект в Министерството на финансите, Министерството на финансите даде своите бележки и то го внася в Министерския съвет. Министерският съвет всъщност се води вносител на законопроекта. А тук нито едните, нито другите имат представители, които да представят този законопроект.
Защо се появяват тези бележки, тези много на брой предложения?
Първо, искам да кажа, че наистина, както ви информира и господин Бисер Петков, ние участвахме в работната група през целия период на работата й. Законопроектът също е съгласуван с Министерството на финансите. Но, така или иначе, това е работна група, тя не взема окончателни решения
Редица от нашите предложения, от нашите бележки останаха без последствия. Много голяма част от тях бяха приети, стигнахме до някакви общи решения. Но, така или иначе, въпроси, които сме внесли за обсъждане, а и предложенията и бележките, които имахме по законопроекта, останаха. Аз и в заключителното заседание на работната група информирах колегите, че предложенията, които ние смятаме, че са важни, ще ги внесем отново съответно в Министерството на финансите, а по-късно и в Народното събрание. И така и сме постъпили.
Това – по процедурата.
По нашите бележки, които са внесени във вашата комисия.
Ще обърна внимание на няколко основни момента, на които наистина ние държахме през цялото време и които са нашите становища.
Първо, искам да кажа, че ние подкрепяме по принцип необходимостта за промени в сферата на инвестициите на пенсионните фондове, защото наистина досегашната уредба изчерпа своите възможности, както отбеляза и господин Петков, и тези промени трябваше да бъдат предложени и направени. И наистина пълномощията и компетенциите на тази работна група в началото бяха само промяната на тази норма за задължително инвестиране в ценни книжа и по-късно – това, за което каза и колежката – за еднаквото третиране на местните и чуждестранните лица.
По наше общо решение и със становището на асоциацията също ние смятаме, че една такава промяна, тъй като се нарушава балансът на инструментите, наистина е хубаво да доведе до промени в цялата тази материя.
За съжаление останаха някои основни въпроси, по които ние имаме категорично, така да се каже, негативно становище и смятаме, че Комисията по труда и социалната политика трябва да ги разгледа много внимателно, да обърне внимание на нашите мотиви.
На първо място, това е нормата за квалифицираност на дългови ценни книжа. Според нас това е една норма, която ние си поставяме в България. Такава норма няма в рамките на Европейския съюз. Това е нещо, което ние смятаме, че не можем да изпълним, имайки предвид капиталовия пазар, имайки предвид емитенти, които могат да предоставят такива инструменти. Затова ние сме го описали подробно и се надяваме, че вие ще го разгледате.
Защо смятаме, че тази норма е прекалено силна за България на настоящия етап? Както казах пред едни журналисти – извинявам се за израза – пишем се по-светци от папата. Тоест, за другите и за нашата страна няма да има такива изисквания за квалифицираност, няма такива, а ние искаме квалифицираност. Тези, които могат да дойдат и да инвестират в България, няма да имат такива критерии. За тях няма да важат такива критерии. Затова ние смятаме, че тази норма трябва сериозно да се преразгледа.
Вторият въпрос, по който също имаше различни виждания. Това е въпросът за възможности за инвестиране в инвестиционни имоти. В етапите на работа на работната група имаше различни решения. Първото, по което стигнахме до общо становище в комисията, беше да се даде възможност, макар и минимална, за пенсионните фондове да инвестират в инвестиционни имоти в България. Но след това се появи бележката от Министерството на финансите, че такава норма не може да съществува, тоест, трябва да има еднакво третиране за Европейския съюз и това трябва да се разбира, че пенсионните фондове ще могат да инвестират и извън страната ни.
Тогава се стигна до общо решение. Тук пак нашето мнение е такова. Ето, напоследък, даже и днес, вестниците са пълни навсякъде с информация, че чужди инвеститори, пенсионни фондове и т.н. ще инвестират в български инвестиционни имоти.
Какво става за българските пенсионни фондове? Те ще си смучат пръста и ще гледат. Няма да могат да инвестират в български инвестиционни имоти.
Това ние искаме също сериозно да бъде преразгледано. Не поставяме някакви изисквания за голяма норма, но все пак тази възможност в определена степен да бъде използвана.
Друга една норма, която също ни безпокои, това е изискването за инвестиране в депозити само в банки, които имат кредитен рейтинг. Само една част от българските банки имат такъв рейтинг, другата нямат. И, като свържем това с въпроса за банките-попечители, в които не може да се инвестира, значи кръгът от банките, които могат да се използват от пенсионните фондове, ще бъде много малък. Това също ни безпокои.
По отношение на обемите на либерализация. Ние тук спорихме. Искам да кажа, че това не е най-важният въпрос. Ние смятаме, че нормите могат поради промените в Кодекса за социалното осигуряване, както наистина тук вече беше споменато, които трудно се правят, ние смятаме, че нормите могат да бъдат увеличени, либерализирани с по още 5 – 10 процента.
Но искам да свържа този въпрос с първия, който поставих. Ще кажа нещо, без да изпадам в конкретика. Има една норма, да кажем, в портфейла с 25 процента възможност. Но, като сложим изискването за квалифицираност и, че на пазара може да има 2 или 3 процента, какъв е смисълът от 25 процента, когато няма да можем да намираме такива книжа, които са квалифицирани?
Тогава се питаме как ще използваме тази норма, която ни дава закона, и да стигнем 25 процента?
По другите въпроси имаме бележки. Аз ще моля уважаемите народни представители, членовете на Комисията по труда и социалната политика да разгледат нашите бележки, да обърнат сериозно внимание на мотивите, които придружават всяко едно от предложенията и наистина тук, ако трябва, да се направи една допълнителна работна група към комисията – това вече зависи от Комисията по труда и социалната политика – но да се преразгледат тази наши бележки, тъй като ние смятаме, искам да кажа в заключение, че ние съзираме определени опасности за развитието на българските пенсионни фондове и за възможностите им да инвестират.
Тук правилно се каза, че догодина ресурсът на фондовете ще бъде около 1,5 млрд. лв. Пита се, ако въведем тези изисквания за квалифицираност, за невъзможност за инвестиране в инвестиционни имоти, тогава къде ще инвестираме тези средства? Как ще осигуряваме доход на осигурените лице в тези фондове? За това става дума, уважаеми дами и господа народни представители.
Тоест, аз смятам, че има опасност. Господин Петков правилно отбеляза, че сега се направи една крачка напред в смисъл, че тук тази квалифицираност се отнася за книжата, които ще бъдат закупувани след датата на присъединяване на нашата страна към Европейския съюз, но повечето колеги смятат, че това не решава въпроса.
Имаме, разбира се, и други въпроси. Аз не искам да се спирам подробно на тях. Такъв е например срока по разкриването на информацията и други. Но може би, когато стигнем до второто четене, когато гледаме вече конкретните текстове, и ние ще дадем нашите предложения.
По същия начин стои въпросът и с консултантите. И там ние имаме малко по-друго мнение.
Но тези основни въпроси, които поставих пред вас, това са тези, които трябва непременно да намерят положително решение в Народното събрание. Тоест, трябва да търсим решение, което да обезпечава развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, възможности за удовлетворяване интереса на осигурените лица за това да имаме възможност да предоставяме дохода им и да го инвестираме успешно и да се конкурираме успешно с Европейския съюз, когато влезем там. Ние трябва да бъдем конкуретноспособни в тази област. Трябва да си поставяме такива изисквания, каквито има и за тях.

Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Абаджиев.
Колеги, имате думата по този законопроект.
Аз искам да кажа, че, първо, съм много неприятно изненадан. С цялото ми уважение към госпожа Петрова, но не може един такъв сериозен законопроект, който решава съдбата за инвестирането на един милиард лева на българските пенсионери, да дойде тук един заместник-директор на Дирекция “Анализи и прогнози”. Пак казвам – с цялото ми уважение към госпожа Петрова, към Вас, госпожо Петрова и към Вашата идея да спазваме изискванията на Глава втора “Свободно движение на хора и стоки”.
Не съм удовлетворен от отношението на Министерството на финансите към този проблем, още повече че този законопроект така, както е внесен от Министерския съвет, създава, а не решава проблеми. Ако искате, мога конкретно да се спра на всеки един текст, но не това е задачата на това първо четене – да се занимаваме с този въпрос. Защото аз съм убеден, че този законопроект по начина, по който е внесен от Министерството на финансите, няма нищо общо с действителността в България и с пенсионноосигурителните дружества и с техните възможности за инвестиране.
Под благовидния мотив за либерализиране на пазара се създават условия за затрудняване на дейността на българските пенсионноосигурителни дружества. Мога да се позова и на текстове, ако искате. Мога да говоря колкото искате по този законопроект.
Но аз не съм убеден, че тези пари, колкото и много да са те, трябва да бъдат обект единствено и само на Министерството на финансите и на Българска народна банка. Тук има пенсионноосигурителни дружества с традиции, които знаят как се инвестират тези средства и неслучайно Комисията по финансов надзор, която прекрасно познава тази дейност, има толкова много забележки към този законопроект. И ако Вие смятате, че Вие ще отговорите на тези много въпроси, ще Ви моля първо да си изхвърлите дъвката – с извинение – и тогава да застанете пред тази сериозна комисия. Тук е Народно събрание, не е нещо друго. Съжалявам, че го казвам. Но това е истината към днешна дата.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Ще ми позволите ли да отговоря?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Петрова. Имате думата.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Първо, ще си изхвърля дъвката. Благодаря, тази забележка е много важна.
Второ, аз не идвам тук по мое собствено желание. Идвам, защото ми е наредено. Ако Вие смятате, че нивото не е достатъчно високо, можеше просто да се обадите и да поискате по-високо представителство. Това е второто.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И това сме го направили.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Съжалявам, явно грешката не е в мен. Това е първото.
Второ, да се представя отново. Казвам се Маринела Петрова, директор на Дирекция в Агенция за икономически анализи и прогнози.
Трето, искам да внеса лека корекция. Законопроектът не е внесен от Министерството на финансите, а от Министерския съвет, което предполага, че той е преминал всички процедури на вътрешноведомствено и междуведомствено съгласуване, тоест, приет е от всички представители на Министерския съвет. Имам предвид от всички министри в Министерския съвет и с решение на Министерския съвет.
Не знам в каква степен това означава, че няма консенсус в държавата.
Четвърто. Нарочно направихме такава комисия, в която, без да имаме задължение, поканихме представители и на частния сектор с идеята те да изкажат своето становище по законопроекта, от другата страна, регулаторният орган да прецени дали те са релевантни или не и да се вземе взаимно приемливо решение.
Господин Абаджиев е присъствал на всички заседания на работната група. Вярно е, че той беше опозиция на повечето от заседанията, но в крайна сметка решихме, че законопроектът така, както е разработен, и във варианта, в който беше внесен за вътрешно и за междуведомствено съгласуване, ще бъде одобрен от работната група. Без одобрение от работната група този законопроект не можеше да мине по-нататък.
Освен това не съм съгласна и с Вашия довод, че законопроектът, вместо да разрешава, създава нови проблеми. Именно изискването за равноправен достъп на български и чуждестранни лица означава, че българските пенсионни фондове от датата на членство на България в Европейския съюз ще имат достъп до пазарите на самия Европейски съюз. И не само на тях, а и на няколко други държави, което ще бъде уредено с наредба от Комисията за финансов надзор, което автоматично разширява пазара на българските пенсионни фондове.
Няма достатъчно основателни причини да се пледира за разширяване, за повишаване на таваните за инвестиции, от една страна, и за въвеждане на нови инструменти, които, така или иначе, са преценени от Комисията за финансов надзор като нерелевантни от гледна точка на това, че, така или иначе, финансовите средства на тези фондове могат да бъдат инвестирани и навън, където, уверявам ви, квалифицирани дългови ценни книжа има достатъчно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Петрова. Всичко това, което казахте, може да бъде оспорвано, включително и частта, в която Вие твърдите, че Министерството на финансите не е вносител на този законопроект.
Естествено, че вносител е Министерският съвет. Но къде е подготвен законопроектът?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Одобрен е от Министерския съвет.



ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Одобрен е, разбира се. Не смятам, че Вие тук трябва да ни учите точно как става съгласувателната процедура в Министерския съвет, тъй като с тези неща отдавна сме запознати.
Но тук идеята беше, че това е Народно събрание. Някой трябва да поеме отговорност. Ако Вие имате самочувствието да представлявате Министерския съвет, Комисията по труда и социалната политика тук е поканила достатъчно високо представителство от Министерството на финансите, именно защото там е подготвен законопроектът. Вярно е, че е внесен от Министерския съвет. Вярно е, че Министерският съвет внася законопроекта в Народното събрание, но ние искаме, тъй като се поема и отговорност, на всички тези въпроси да отговори по-високо ниво от Министерството на финансите.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Ако считате, че нашето представителство не е на достатъчно високо ниво, ние можем да напуснем заседанието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз съм възхитен от Вашето самочувствие и се радвам, че има млади хора с такова самочувствие.
Колеги, заповядайте. Да продължим ли дискусията сега или да продължим на следващото заседание? Искам да чуя вашето мнение.
Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа, колеги! Аз мисля, че трябва да отложим разглеждането на този законопроект, което е най-разумното при така стеклите се обстоятелства, още повече, че, както вече стана реч, става дума за 1,3 млрд. лв. на българските пенсионери.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли някакви други предложения в тази връзка?
Заповядайте, господин Илиев. Имате думата.

СРЕБРИН ИЛИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Сребрин Илиев и съм председател на Надзорния съвет на Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателите”.
Не може в това си качество да не се съглася с думите на господин Адемов, а виждам тук, че и уважаемите дами и господа народни представители са на това мнение. Но като че ли наистина това поведение на Министерство на финансите вече е хронично.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Илиев, ще Ви моля без квалификации.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Благодаря.
Ние също сме такъв фонд и също имаме силна рестрикция по отношение на нашите инвестиции. Те са много по-тежки: 65 процента са в ДЦК, до 10 процента са в общински облигации, до 25 процента са в държавни ценни книжа. Бихме били доволни, ако бяхме поканени в тази работна група и все пак и ние да си кажем становището по отношение на инвестициите на нашия фонд, най-малкото, че ние сме създадени по един специален закон.
Но ние сме внесли вече до Вас, господин Адемов, нашето становище на надзора, но ми се струва, че това поведение на Министерството на финансите е хронично и трябва по някакъв начин да бъде възпрепятствано.
По § 73 ще коментираме, когато му дойде моментът по Закона за бюджета на Република България за 2006 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илиев.
Колеги, има ли други мнения? Не виждам.
Има предложение да бъде отложено разглеждането на законопроекта за следващото заседание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение се приема.
Отлагаме дискусията по този законопроект за следващото заседание.
Колеги, дневният ред на днешното заседание е изчерпан.
Благодаря ви за участието. Желая лека вечер.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,30 ч.)