Заседание на КТСП при дневен ред:
1. Опознаване на членовете и на ръководството на Комисията по труда и социалната политика и обсъждане на проект за Вътрешни правила за работата на комисията
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-36, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 25.08.2005 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-38, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25.08.2005 г. за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд – второ четене.
4. Разни.

---

На 31 август 2005 г., сряда, се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Опознаване на членовете и на ръководството на Комисията по труда и социалната политика и обсъждане на проект за Вътрешни правила за работата на комисията
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-36, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 25.08.2005 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-38, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25.08.2005 г. за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд – второ четене.
4. Разни.
Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,10 ч. и ръководено от председателя на комисията – д-р Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости! За мен е изключително удоволствие да открия първото заседание на Комисията по труда и социалната политика в Четиридесетото Народно събрание.
Позволявам си като председател на Комисията по труда и социалната политика да ви пожелая в рамките на един конструктивен диалог, дискусии, предложения, законодателни инициативи в тази комисия, да се опитаме да намерим най-добрите решения в областта на социалната политика в България.
С част от колегите вече се познаваме, с друга част предстои тепърва да се опознаем. На нашето заседание днес присъства и министърът на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова. Всички я познавате, едва ли има нужда някой да я представя. Тук присъстват заместник-министърът на труда и социалната политика господин Николай Ангелов. Него също всички го познавате. Тук е и управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков, тук са представители на синдикални организации, на работодателски организации. Няма да ги изброявам всички, тъй като рискувам да изпусна някоя от тях. Тук са и представители, които трябва да докладват по отделните законопроекти.
Точка първа, която се предлага, е традиционна точка в първите заседания на всички новоизбрани комисии в парламентите. Ние по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание сме задължени да приемем вътрешни правила за работата на Комисията по труда и социалната политика и експертите на комисията са ни предложили вариант, по който аз ви призовавам да помислите и, ако има някакви предложения, на следващото заседание ще приемем и тези вътрешни правила.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд беше приет на първо четене във Временната комисия по европейски въпроси. След това, както добре знаете, беше приет в пленарна зала на първо четене и сега по стечение на обстоятелствата – вече има конституирана специализирана комисия – трябва да продължим с второто четене в нашата комисия.
Колеги, има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Опознаване на членовете и на ръководството на Комисията по труда и социалната политика и обсъждане на проект за Вътрешни правила за работата на Комисията по труда и социалната политика
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-36, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 25.08.2005 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-38, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25.08.2005 г. за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд – второ четене.
4. Разни.
Започваме с т. 1 от дневния ред.
Може би трябва да започна от себе си, да представя първо себе си. Аз съм д-р Адамов, за пореден мандат член на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по здравеопазване. Аз съм на 52 години, ако това е важно. Имам завършено медицинско образование. През 1979 г. съм завършил медицина. Специалността ми, както и на д-р Колчаков, който седи срещу мен и който също е бил член на Комисията по труда и социалната политика в един от предишните парламенти – в Тридесет и осмото Народно събрание.
Специалността ми е анестезиология и реанимация. Дълги години съм работил в лечебните заведения на Разградска област. По-нататък ще имаме възможност взаимно да се опознаем. А сега може би да дам думата на заместник-председателите на комисията.
Давам думата на госпожа Кръстанка Шаклиян. Заповядайте, госпожо Шаклиян да кажете няколко думи за себе си.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм заместник-председател на Национално движение Симеон Втори. За първи мандат съм член на тази комисия, но съм член и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. В предишното Народно събрание бях член на Комисията по образование и наука и също на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Какво да кажа за себе си. Само след няколко дни ще направя две по 25, ако това е важно. Вече съм и баба, което е радост за социалната политика. Около 16 години съм била директор на предприятие, работила съм в сферата на услугите. Инженер и икономист съм – имам две образования.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Шаклиян. Госпожа Христина Христова едва ли има нужда от представяне. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, колеги! Повече от четири години и преди тези четири години съм сътрудничила и активно съм участвала в работата на Комисията по труда и социалната политика в качеството ми на заместник-министър между 2001 и 2003 г., а от 2003 до 2005 г. като министър на труда и социалната политика. Имах шанса в периода, в който бях заместник-министър и министър да приключат основни неща и ангажименти на България в областта на социалната политика, заетостта, свободното движение на хора, обществените услуги – много важни ангажименти на България. Смятам, че с дипломата ни на доктор по социология и с практическия си опит в управлението на социалната политика, а и преди това в управлението на социалните услуги, ще мога да бъда полезна в комисията. Надявам се да бъда полезна на Комисията по труда и социалната политика и в качеството ми на евронаблюдател, като бързо донасям информацията от Брюксел.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Петър Мръцков. Аз съм завършил социално дело в Свищов. Целият ми трудов стаж е преминал в социалното осигуряване. От 1 август 1974 работих в отдел “Пенсии” до избирането ми за депутат в Народното събрание. Последно бях директор на Районно управление “Социално осигуряване” в гр. Стара Загора. Това е моята биография. Освен това мога да кажа, че съм работил в първия стълб – задължителното осигуряване. Известно време съм работил и във втория, и в третия стълб, тъй като бях директор на Българското пенсионноосигурително дружество в клона в Стара Загора, както и в “Доверие” около три години. Така че съм минал през цялата йерархия на социалното осигуряване в близо 31 години., като съм работил и в трите стълба на пенсионното осигуряване. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожа Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Аз съм от Дупница. За първа година сам в парламента. Завършила съм висше образование със специалност педагог-психолог. Работила съм в сферата на общинската администрация, на социалното дело. В парламента влязох като заместник-кмет на община Дупница по социалните проблеми. Смятам, че с опита, който съм натрупала в работата си с хората, които имат нужда от помощ, и това, което ме е мотивирало да работа досега за тези хора, надделя при избора да работя в тази комисия, още повече в тази сфера има много нерешени проблеми и доста много хора, които искат да ги управляват хора, които имат очи, уши и сърце да работят за тях. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Желая Ви успех. Има думата госпожа Василева. Заповядайте, госпожо Василева.
МИМА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Мима Василева. От Каварна съм. Депутат съм от Добричкия регион. Имам юридическо образование и съм работила досега на свободна практика като адвокат, а две години бях председател на Общинския съвет в Каварна. В работата си в комисията мисля, че ще бъда полезна със знанията, които имам в областта на правото. Това е, което мога да кажа за себе си.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. Пожелавам Ви успех. Заповядайте, госпожо Димитрова. Имате думата.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Аз съм от гр. Варна. За първи път съм народен представител. Завършила съм Икономическия университет във Варна преди две години. Доскоро работих като счетоводител в Националната електрическа компания. От една година насам работя по няколко проекта, касаещи хората с увреждания. Надявам се да помогна в работата на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Желая Ви успех. Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Казвам се д-р Ива Станкова. Завършила съм медицина през 1978 г. С доктор Адемов сме набори, значи – млади. Моята специалност е детски болести. Имам следдипломна квалификация по акупунктура и лазетерапия и следдипломна квалификация здравен мениджмънт. В Народното събрание съм избрана за първи път. Идвам като управител на Медико-стоматологичен център “Медива” в гр. Люлин. Дойдох с препоръките и издигната от пациентите ми и с увереността, че действително бих могла с моя практически и теоретичен опит да допринеса за работата на Комисията по здравеопазването и Комисията по труда и социалната политика. Тук съм, защото смятам, че социалната комисия е най-близо до моите виждания и моята философия. Освен това освен че съм лекар, съм и педиатър, а пък педиатрията всъщност е най-близо до тези проблеми. Има страшно много неща да се свършат тук.
Надявам се на добра, спокойна, ползотворна работа. Виждайки екипа и в Комисията по здравеопазване, и в Комисията по труда и социалната политика, смятам и съм уверена, че ще свършим много добра работа в този парламент.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова. Желая Ви успех.
Заповядайте, господин Константинов. Имате думата.
ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги. Казвам се д-р Емил Константинов. Аз съм от Монтана. Завършил съм Медицинска академия – София. Специалист съм по вътрешни болести и здравна култура на населението, както и здравен мениджмънт.
През 20-годишния си трудов стаж съм работил само като практикуващ лекар. Вярвам, че ще бъда полезен на Комисията по труда и социалната политика. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Константинов. Желая Ви успех. Има думата госпожа Драганова. Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Извинете ме, господин председател, колеги, но поради друга ангажираност се наложи да закъснея. Моето представяне ще бъде с това, че през Тридесет и деветото Народно събрание участвах в Комисията по труда и социалната политика и се надявам както тогава, и сега да работим заедно за доброто на всички хора и наистина те да могат да оценят това, което ние правим. Аз съм народен представител от НДСВ, председател съм на Партията на българските жени, вътрешен коалиционен партньор на НДСВ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова. Желая Ви успех. Има думата господин Кумчев. Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Казвам се Тодор Кумчев и съм от най-красивия град в България – Смолян. Завършил съм медицина и имам специалност анестезиология и реанимация, както и социална медицина и организация на здравеопазването, здраве мениджмънт. Завършил съм висша школа за управление. Имам научна степен доктор по медицина, научно звание – доцент. Тук съм за втори път. Преди 15 години бях в Тридесет и шестото Народно събрание и се надявам и с удоволствие ще работя точно по социалната политика, защото тя ми е хоби.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев. Има думата госпожа Масларова, министър на труда и социалната политика. Вие нямате нужда от представяне, госпожо Масларова, но имате думата да кажете това, което прецените.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа! Респектирана съм от Комисията по труда и социалната политика, от една страна, защото в социалната комисия в момента има хора и без да ми се сърди доктор Адемов, аз ще започна с госпожа Христова, не защото пренебрегвам неговия принос, а защото в изпълнителната власт има твърде много отговорности, има твърде тежки неща и госпожа Христова като министър на труда и социалната политика успя да направи твърди много. Нейното присъствия в Комисията по труда и социалната политика действително е изключителен шанс на комисията.
Доктор Адемов е човек, с който, уверявам ви, колеги, можете да работите, стига да искате да работите. Това е човек, който е много компетентен, това е човек, изключително подготвен, това е човек, изключително толерантен, това е човек, изключително консенсусен, но е взискателен. Мисля си, че той е взискателен именно, защото разбира значението и същността на дейността, която се извършва в социалната комисия.
Казах, че съм респектирана от състава на социалната комисия и поради нещо друго. Тук има много нови народни представители, но, познавайки всеки един по отделно – кой от СV, кой от други срещи – това са все хора с изключително голям потенциал. Аз искрено се надявам, че всички тук в социалната комисия с капацитет, с компетентност, но и с много любов и много сърце, защото в социалната комисия без любов и без сърце не може, всеки ще направи всичко по силите му. Тук се спори много, тук се караме, тук нажежаването стига до червено, но при всички случаи комисията е работила на много високи обороти и е работила много ползотворно. Респектирана съм и от присъствието на социалните партньори и на всички специалисти тук. Така че искрено искам да се надявам, а и съм уверена, че с екипа на Министерството на труда и социалната политика, с управителя на Националния осигурителен институт господин Христосков, с всички колеги ние ще имаме може би нелеки, но ползотворни заседания и добри решения за хората, заради които сме тук и в името на които сме се клели пред българските избиратели и пред Конституцията.
Благодаря ви. Желая от сърце ползотворна работа. На добър час. Разбирателство, комфорт и професионализъм. Поемам ангажимента Министерството на труда и социалната политика бързо да отправи една покана към Комисията по труда и социалната политика, да направим една среща извън тази зала, да обсъдим всички проблеми, които стоят пред нас, за да можем действително да работим на високи обороти, тъй като ни предстоят сериозни ангажименти.
Още веднъж – спорна и ползотворна работа.
Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, министър Масларова. При тези хубави пожелания позволете ми, колеги, да поднеса най-хубавия букет на министъра на труда и социалната политика от името на Комисията по труда и социалната политика, да й пожелаем успех и да й кажем, че с тази комисия и с този състав няма да Ви е лесно (Смее се.) Благодаря.
Господин Ангелов, заповядайте. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! За тези, които не ме познават ще кажа, че от 2002 г. съм ръководител на Националната служба за социално подпомагане, след това – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, а от три месеца по независещи от мен причини съм заместник-министър. По-голямата си част от живота си съм бил на командни длъжности в изпълнителните органи. Затова се обръщам с една искрена молба към господата народни представители. Мислете и за нас, когато трябва да изпълняваме законите, които вие приемате тук, тъй като зад всяко едно изпълнение има хиляди – в случая – социални работници, които работят в неимоверно тежка среда, при изключително ниски заплати и при невероятно натоварване.
Ако и по това помислите, аз смятам, че законите, които ковем заедно с вас, ще бъдат добри.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов. Желая Ви успех.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Йордан Христосков. Втори мандат съм управител на Националния осигурителен институт. Освен това съм и доцент по икономика и социално осигуряване.
Ролята на Националния осигурителен институт е, първо, да спазва законите, които се приемат от Народното събрание и да ги изпълнява така, каквато е волята на народните представители. Освен това ние обаче оказваме максимално съдействие при усъвършенстването на осигурителното законодателство. Затова вратите на Националния осигурителен институт са отворени за народните представители, за вашите експерти при подготовката на различни законопроекти или пък, когато избирателите се обръщат към вас с най-различни казуси и проблеми, които имат да решават. Затова не само централното управление на Националния осигурителен институт, тук, в София, но и вашите териториални поделения, където вие всъщност приемате вашите избиратели, уважаеми народни представители, са отворени за вас. Желая на комисията, на ръководството и на госпожа Емилия Масларова като министър на труда и социалната политика успех в тази нелека, но хуманна и високоблагородна задача да помагаме за по-добрата социална сигурност на българските граждани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков, за хубавите думи и за хубавите пожелания. Националният осигурителен институт е институцията, с която Комисията по труда и социалната политика и Министерството на труда и социалната политика работят в тясно сътрудничество и много скоро ще имате възможност да разберете, че това е именно така.
Доц. Щерев, ще Ви помоля да се представите, нищо, че не сте член на нашата комисия, а тук сте в качеството си на вносител на законопроекта, който ще гледаме след малко.
Заповядайте, доц. Щерев. Имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Разбира се, това не ми пречи да пожелая успех на Комисията по труда и социалната политика и да пожелая успех на министър Масларова и нейния екип. Пожелавам им да се занимават не само със социалните въпроси, а и с демографските проблеми на България.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм за първи път народен представител. По професия съм химик-технолог. Целият ми трудов стаж до монета – 20 години – е преминал в Института по органична химия при БАН. Занимавам се с инфрачервена спектроскопия. Това е една материя, твърде далеч от материята на труда и социалната политика, но тъй като и доброто, и лошото в тази сфера го изживяваме всеки ден, а аз имам интерес в тази област, ще положа максимални условия навляза максимално бързо в проблематиката и също така да бъда максимално полезна в тази комисия.
Желая успех на комисията и на всички колеги.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. От името на комисията и аз Ви пожелавам успех. Според госпожа Христова, между другото, има много лекари. Това никак не е лошо. Но е много добре, че няма толкова много юристи. (Смее се.) Заповядайте, доктор Колчаков, да се представите на колегите. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо министър Масларова, желая Ви успех. Аз се познавам с повечето хора тук, а и доктор Адемов каза няколко думи за мен. Аз съм лекар с десетгодишна практика. Работил съм в областта на здравеопазването и социалната политика два мандата в Общинския съвет в Пазарджик. Бях кмет на община Пазарджик, областен управител на Пазарджишка област, депутат в Тридесет и осмото Народното събрание. Познавам основната част от законодателството, което тогава стартира и мога да кажа, че съм удовлетворен от това, че отново съм член на Комисията по труда и социалната политика, тъй като една социална пазарна икономика е непрекъснато реформираща се. Пазарът го създадохме до голяма степен, но социалните блага още ги няма. Така че на нас ни предстои много работа. Успех.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков и ние да му пожелаем успех.
Заповядайте, колега Попвасилев. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! За първи път съм в парламента. От Благоевград съм. За разлика от Смолян този град освен че е красив има и много млади хора.
Аз съм икономист по професия и понеже всяка политика, както и социалната, се прави с много пари, се надявам да бъда полезен на комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев. Желая Ви успех. Има думата господин Ердоан Ахмедов. Заповядайте, колега.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо министър. Казвам се Ердоан Ахмедов и съм от Търговищки избирателен район. Като на всеки един млад човек автобиографията ми е кратка. Последно съм работил като заместник-кмет в община Омуртаг именно в тази сфера – социалните грижи, и мисля, че в бъдеще ще имам поля не изява като член на тази комисия. Желая успех на всички колеги.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Ахмедов. Желая Ви успех и аз. Колеги, има още няколко народни представители, които вероятно са ангажирани с други комисии, но след като дойдат, ще имат възможност и те да се представят.
Сега аз обаче не искам да пропусна възможността да представя и екипа на Комисията по труда и социалната политика. Тук са експертите към комисията. Госпожа Светлана Дянкова вероятно всички я познавате. Това е господин Арсен Любенов. Тук е и техническият сътрудник към комисията госпожа Светлана Йорданова, с която ще имате много тесни контакти. Ще ви тормози непрекъснато както по телефона, така и на работните ви места. Това е скромният екип на комисията, а нашето желание е да има още експерти, защото дейността, с която се занимаваме, е твърде многообразна. Но засега това е положението. Продължаваме напред. След тази емоционална част ми позволете да пристъпим към нашата работа по дневния ред. Имаме няколко законопроекта и трябва непременно да приключим с този дневен ред.
Благодаря Ви, госпожо министър, за присъствието. Изпълнителната власт и всички министри винаги са много ангажирани, но винаги, когато ги поканим, се отзовават и идват на нашите заседания.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Надявам се в скоро време, когато целият политически бъде сформиран, да ви го представя.
Благодаря и приятна работа на комисията.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-36, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 25.08.2005 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-38, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25.08.2005 г. за първо четене.
Заповядайте, доц. Щерев. Имате думата като вносител на законопроекта да ни го представите. Имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Всъщност това са два законопроекта, които имат една разлика и тя е в § 6. В законопроекта, който аз пръв съм разписал, в § 6 има разделяне на текста. Единият текст – по т. 1 – се отнася за лекари, а по т. 2 се отнася за стоматолози. Въпреки че само това е разликата между двата законопроекта, тя е съществена разлика, защото става въпрос за основна специалност, която трябва да се вземе. Става въпрос за уреждане на работата на стоматолозите. И тъй като този законопроект е изцяло интеграционен, той сменя навсякъде наименованието “стоматолози” с “дентални лекари”, така, както е изискването в Европейския съюз.
Хубаво беше и във връзка с нашето законодателство да направим нещата по този начин, че да бъдат прагматично. В тази връзка днес направихме една дискусия по тези два законопроекта в Комисията по здравеопазване. Там се обединихме около идеята, че най-простото нещо е оттеглянето на законопроекта на доктор Иванов. Той се съгласи и декларира пред Комисията по здравеопазването, че ще го оттегли. Следва и разписване на останалите колеги, които са се подписали, за оттегляне на законопроекта.
По този начин ще пледирам за приемането на другия законопроект на първо четене. Там няма съществени забележки и той би могъл да бъде приет и на второ четене, ако се възприеме тази формулировка, която е дадена там.
В общи линии това е всичко, което може да се каже по тези два законопроекта.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, доц. Щерев.
Както доц. Щерев каза, преди около един час Комисията по здравеопазването разгледа тези два законопроекта. Доктор Иванов декларира, че оттегля своя законопроект. Надявам се, че ще го направи по съответния ред, което означава, че ние сега сме в ситуация, когато трябва да разглеждаме само законопроекта, внесен от доц. Щерев и група народни представители. Има разлика между двата законопроекта и той каза за какво става въпрос.
Освен в двете комисии този законопроект е разглеждан в Комисията по европейски въпроси, на която комисия е член госпожа Христина Христова и вероятно и тя ще каже своите впечатления от обсъждания законопроект в тази комисия.
Господин Раймонд Сапарев като че ли е готов и той да каже няколко думи по този законопроект.
Колеги, имате думата. Тук присъства и секретарят на Съюза на стоматолозите в България. Ще Ви помоля да се представите.
Заповядайте, доктор Михова, да кажете Вашето становище по предложения законопроект.
ВИОЛЕТА МИХОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! И ние присъствахме на заседанията на тези две комисии, които току-що изброи господин председателят. Ние от Съюза на стоматолозите в България подкрепяме напълно законопроекта на доц. Атанас Щерев, с когото работихме в чудесна колаборация. Тази точка, която е предложена от нас за промяна в ал. 6, също я подкрепяме.
Това е нашето становище.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Михова.
Колеги, имате думата за други мнения по внесения и разглеждан законопроект.
Има думата господин Сапарев. Той е директор на Дирекция “Евроинтеграция”. Заповядайте, господин Сапарев.
РАЙМОНД САПАРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Раймонд Сапарев, началник отдел “Евроинтеграция - 2” в Министерството на труда и социалната политика и съм ръководител на работна група – 2 “Свободно движение на хора, където се гледа материята в тази област.
Да, действително това е един от приоритетните закони, който е много важен в областта на взаимното признаване на медицинските професии. Много се радвам, че той вече стигна до Народното събрание.
Бележките, които имаме ние, са две. По принцип навсякъде съгласно това, което е договорено с Европейската комисия и както е залегнало в Договора за присъединяване и по-скоро в техническите адаптации към него, е залегнало само определението “лекар по дентална медицина”. Така че навсякъде думата “зъболекар”, “зъболекари”, където има скоби, те трябва да отпаднат от законопроекта.
Втората ни бележка е по § 14. Аз лично смятам, че срокът за промяна на наименованията би следвало да съвпада със срока на влизането в сила на самия закон, защото законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., а наименованията би трябвало да се променят едва ли не до 1 януари 2008 г. По този начин се получава едно разминаване, а ние имаме едно изискване, че тези наименования, които бъдат променени, трябва да се ползват от датата на присъединяване на България към Европейския съюз.
А първото, което казах, действително е абсолютно задължително – да отпаднат навсякъде думите в скобите
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Сапарев за това допълнения.
Колеги, ще кажа каква е практиката в Народното събрание за тези, които не я знаят. По всеки един законопроект има водеща комисия. Има такива комисии, които по дадения законопроект не са водещи, а са спомагателни комисии. По този законопроект Комисията по труда и социалната политика е точно такава комисия.
Това не означава, че предложеният законопроект не трябва да се дискутира, но всъщност ние трябва да приемем философията или да не я приемем на първо четене. А истинската дискусия на първо и на второ четене става във водещата комисия.
Това го казвам само като елемент от ситуацията в момента.
Заповядайте, госпожо Христова, Вие имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този закон е от така наречените европейски закони. Това е част от системата от законодателни промени, които трябва да направим, за да уредим съответствието на българското законодателство. В случая става въпрос за съответствието с материята за така наречените регулирани професии, сред които попадат много такива, включително адвокати, медицински сестри, лекари и други. Но в случая става въпрос за тази част от здравеопазването, която именно е свързана със стоматолозите.
Ето защо ние сме изправени пред един доста деликатен момент да съобразим и да променим българската традиция с ангажимента, който не предстои да приемем, а който е написан категорично в Договора за присъединяването, който е ратифициран от българското Народно събрание.
Затова в Комисията по европейски въпроси, където беше разискван този законопроект – между впрочем законопроектите на доц. Щерев и на доктор Иванов, са идентични, особено в европейската част.
Аз лично имам отношение към това, тъй като години наред координирах Глава две “Свободно движение на хора”, в която материя попадат тези проблеми. Аз си мисля, че най-важното, което ние трябва да направим в момента, е да не допуснем нашите отлични професионалисти – стоматолози или зъболекари, както и да ги наричаме – да имат проблеми при взаимното признавана на дипломите им и при упражняване на тяхната професия на европейския пазар на труда.
Ето защо Комисията по европейски въпроси прие да отпадне в закона, а имайте предвид, че това респективно означава и в дипломите на нашите лекари, в скобите “зъболекар”, защото то в страните-членки на Европейския съюз е звание с много по-ниско образование, а нашите лекари са много по-високо образовани. В практиката, разбира се, нищо не пречи хората, които упражняват тези професии да сложат “лекар по дентална медицина” и да си сложат на табелата “зъболекар”.
Но най-опасното, което в момента не бива да допускаме, в дипломите им да има нещо, което да предизвика проблеми при прилагането на тази професия в Европейския съюз.
Ние сега разглеждаме законопроекта на първо четене. Ние наистина не сме водеща комисия. Сега ви призовавам да гласуваме това, което е в пълно съответствие с аки комюнитер.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Преди да дам думата на следващия оратор, тъй като току-що пристигна заместник-председателят на комисията госпожа Стела Банкова, ще й дам думата да се представи.
Госпожо Банкова, преди Вие да влезете в залата всички колеги от комисията се представиха и казаха няколко думи за себе си. Такава е практиката в Комисията по труда и социалната политика на всяко първо заседание от новия парламент. Аз ще Ви помоля за тези, които не Ви познават, да кажете няколко думи за себе си.
Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Стела Банкова, коалиция “Атака”. Аз съм филолог по образование.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря и от името на комисията Ви пожелавам успешна работа.
Колеги, имате думата по законопроекта.
Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам намерението само да вметна един проблем, който го разисквахме – Вие знаете това, господин председател – в Комисията по здравеопазване преди един час и нещо. Само ще го маркирам, без това да е дискусия на тази комисия, разбира се, но понеже съществува в закона и това ще бъде обект по-нататък на дискусия, ставаше въпрос за тези десет години, в които лекарите трябва да получат специализация, съответно и стоматолозите или зъболекарите.
Договорихме се с някои от колегите, когато свърши заседанието на комисията, този въпрос да бъде дискутиран най-вероятно в Комисията по здравеопазването във връзка със Закона за лечебни средства и т.н.
Искам само да го маркирам и да се има предвид, че той ще има продължение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Има думата доц. Щерев. Заповядайте, доц. Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, може би тук не се познава историята на този проблем. Това е много важно да се изясни, защото всяка една дума има значение.
Историята на проблема е тази, че при присъединяването на България към Европейския съюз – съвсем накратко – нашите стоматолози, които така се водят, са лекари със специалност устната кухина, трябва да се приравнят към зъболекарите или денталните лекари, които не са стоматолози в Западна Европа. Това означава, че за да станеш стоматолог, трябва да завършиш медицина и след това да специализираш стоматология. Такава е практиката в Европейския съюз. Ние признахме всичко това, като нашите стоматолози, които са търсени навсякъде в Европейския съюз, те работят в Европейския съюз, нямат проблеми със своята реализация в Европейския съюз като стоматолози, но сега трябва да се приравним към тях. Ние трябва да ги наречем дентални лекари.
След всички дискусии ние приехме всичко това в интерес на евроинтеграционния процес. Но сега се иска още нещо, което за мен е направо смешно – да отпадне “зъболекари”. Искам да кажа, че “дентален лекар” нищо не означава на български език. Това означава лекар на зъби или зъболекар. Затова не мога да приема това нещо, че трябва да отпадне. Ако трябва да се каже “зъболекар” на български език в скоби, но така да бъде в закона. Защото всъщност това е зъболекарят. А дентален лекар е по изискванията на Европейския съюз.
Имайте предвид, че няма да стане това нещо, което се говори сега в Комисията по европейски въпроси. Аз не можах да отида на нейното заседание, защото имаше едновременно заседание, на което аз трябваше да присъствам. Казва се, че нашите дипломи нямало да се признаят в Европа, което са пълни глупости. Ще видим, като дойдат денталните лекари от Западна Европа, как ще работят тук. Това е основният проблем, но това е друга тема.
Искам да кажа, че законопроектът като цяло би трябвало да бъде приет. Ние преминахме през много жестоки дискусии по тези въпроси, включително и Съюзът на стоматолозите прие в края на краищата в интерес на европейското бъдеще на страната, макар и не толкова лесно, тази терминология. Но нека да не унижаваме по-нататък нашите колеги. Става въпрос за един невероятен натиск от страна на Европейския съюз и това трябва всичко да го разберат. Според мен това е малко – как да се изразя – неморален натиск, защото става въпрос за защита на икономически интереси, за защита на интересите на широк кръг професии. Ние сме длъжни да се съобразим с някои неща, но нека да не отиваме до края в унижението си.
Затова аз предлагам това да остана, а при второто четене, за да нямаме някакви проблеми с преговорния процес, да запишем нещо от рода на това, че тук става въпрос за преводимо понятие. Дентален лекар може да се каже, но това не е българският език.
Затова аз си мисля, че не е редно да привнасяме чужди термини от чужди езици в българското законодателство. В българското законодателство трябва да се употребява българският език. Нека да ми дадат друг термин на “зъболекар” на български език и тогава аз наистина ще се съглася с този европейски процес. Докато не се даде определение на български език за “зъболекар”, аз ще държа на думата “зъболекар”, като, разбира се, че става въпрос за дентален лекар.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доц. Щерев.
Колеги, навлизаме много сериозно в темата. Не, че не трябва да го правим, но мисля, че специализираната комисия трябва окончателно да се произнесе при второто четене и това е Комисията по здравеопазване.
Ако сме съгласни с идеята да бъде синхронизирано нашето законодателство по Глава втора “Свободно движение на хора” по този проблем, мисля, че трябва да се обединим около идеята ние да гласуваме философията на тази промяна или на този законопроект. Оттам нататък ще продължи дискусията. Очевидно е, че тя няма да приключи с нашия дебат тук. Това, което казах, не означава, че не трябва да продължим дискусията, но и не означава, че трябва да я задълбочим до най-големите детайли, защото за това все пак си има специализирана комисия.
Заповядайте, колеги. Имате думата.
Има думата доктор Колчаков. Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да взема думата под един малко по-друг аспект.
Присъединявайки се към становището на доц. Щерев, искам да кажа, че няма как да съвместим понятието “Български зъболекарски съюз”, ако отидем в това измерение на понятията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Колеги, току-що пристигна и още един член на Комисията по труда и социалната политика - господин Фидел Беев.
Господин Беев, всички членове на комисията казаха по няколко думи за себе си в така наречената рубрика “Опознаване членовете на комисията”. Ще Ви помоля и Вие да направите същото с няколко изречения, след което ще продължим по-нататък по законопроекта.
Заповядайте, господин Беев. Имате думата.
ФИДЕЛ БЕЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо искам да се извиня за закъснението, но от 14,00 ч. имах друга комисия и оттам пристигам направо тук.
Казвам се Фидел Беев, на 44 години, роден във Велинград. Бизнесмен съм. Занимавам се с бизнес. В политиката съм от две години. Два пъти съм избиран за кмет на община Велинград и два пъти съм касиран. Сега съм избран за народен представител.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Беев, желая Ви успех във Вашата работа в Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, имате думата. Продължаваме дискусията.
Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е процедурно. Предлагам да преминем към гласуване на законопроекта, тъй като е явно, че философията е уточнена. Ние не сме водеща комисия. Това е предприсъединителен закон и мисля, че в хода на второто четене ще имаме възможност да изясним някои от по-подробните медицински термини и съображения.
Затова моето процедурно предложение е да преминем към гласуване на законопроекта на първо четене
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Колеги, има ли противно предложение или някакво друго мнение по въпроса?
Първо, искам да ви кажа, че е традиция в тази комисия да има много дискусии, но накрая винаги се обединяваме около общи решения. Това ще го разберете в много скоро време. Правим много дълги дискусии, понякога – многочасови дискусии по определени текстове, но винаги се опитваме да стигнем до максимално консенсусно решение.
Колеги, ако няма други предложения, а виждам, че няма, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на първо четене.
Моля, гласувайте законопроекта.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители се подкрепя за първо четене.
Доц. Щерев, благодаря Ви. Благодаря и на всички, които участваха в дискусията. Желая ви успех при по-нататъшното придвижване на законопроекта.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд за второ четене.
Колеги, на всички е раздаден докладът с направените предложения по законопроекта. Първо искам да дам малко история по този законопроект.
Този законопроект беше внесен от група народни представители и понеже в началото на Четиридесетото Народно събрание още не бяха изградени постоянните комисии, беше разпределен на Временната комисия по европейските въпроси. Тази комисия се произнесе на първо четене по този законопроект, в пленарна зала законопроектът беше гласуван. Понеже на първо четете законопроектът се разгледа във Временната комисия по европейски въпроси, там се обединихме около становището, защото имаше риск да бъде върнат законопроектът, този законопроект да бъде придвижен и гласуван по-нататък само в частта от онези текстове, които са свързани с европейската интеграция.
Сега обаче практическата обстановка вече е различна. Вече има конструирана специализирана комисия и това е Комисията по труда и социалната политика. Аз тогава поех ангажимент и съм изпълнил това, което съм поел като ангажимент, да направя предложение за отпадане на останалите текстове. Сега ние имаме възможност за дискусия по всичко това независимо, че има такива предложения.
С този кратък анонс, който ми се струва, че беше необходимо да бъде направен, предлагам да преминем към гласуването на законопроекта на второ четене.
Наименованието е “Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд”. По наименованието няма внесени предложения. Има ли в момента такива?
Моля, гласувайте така предложеното наименование на закона.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Наименованието на закона е прието.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд”.
Преди да преминем към § 1 обаче нека да дадем възможност на членовете на Комисията по труда и социалната политика господин Георги Димитров и госпожа Донка Михайлова. Господин Димитров, госпожо Михайлова, всички членове на комисията преди началото на заседанието се представиха с по няколко думи. Такава е традицията в нашата комисия.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да се извиня за закъснението. Пристигам от района си.
Казвам се Донка Михайлова, народен представител от Ловешки многомандатен избирателен район от гражданската квота на Коалиция за България. Опитът ми е в гражданския сектор. Петнадесет години съм ръководела граждански организации. Интересът ми към социалната комисия е продиктуван от професионалния ми опит. Работила съм в сферата на заетостта и главно по проблемите на квалификацията на безработни и в сферата на социалните услуги и преди всичко – социални услуги в общността.
Приятно ми е да съм член на Комисията по труда и социалната политика.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Желая Ви ползотворна работа и успех във Вашата дейност като народен представител в Комисията по труда и социалната политика.
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, колеги, извинявайте за закъснението. Първоначално обявеният час беше 15,00 ч., явно сме объркани.
Казвам се Георги Йорданов Димитров и съм от 29. многомандатен избирателен район – гр. Хасково. На 35 години съм. По професия съм лютиер. Петнадесет години съм се занимавал със създаване на нови модели музикални инструменти. Друго не знам какво да ви кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Желая Ви успешна и ползотворна дейност в Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, продължаваме със законопроекта.
По § 1 няма направени предложения. Има ли такива в момента? Това са синхронизиращи текстове. Предложеният от вносителя текст за § 1 е следният:
“§ 1. В чл. 11 ал. 3 се изменя така:
“(3) Минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при ръчна работа с тежести се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.”
Моля, гласувайте така предложения текст за § 1.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на вносителя за § 1 е приет.
“§ 1. В чл. 11 ал. 3 се изменя така:
“(3) Минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при ръчна работа с тежести се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.”
Преминаваме към § 2. По този параграф няма постъпили предложения.
Има думата господин Гълъб Донев. Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние нямаме предложения по текста на § 2. Предлагаме да се гласува в предложения му вид.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Колеги, това е господин Гълъб Донев, директор на Дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Мисля, че има само една техническа грешка в текста. Текстът, който се заменя “работници и служители по трудово правоотношение” трябва да бъде “работници или служители по трудово правоотношение”, както е в действащия закон.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Денева. Мисля, че това е техническа поправка, предложена от комисията.
Колеги, моля, гласувайте текста на вносителя за § 2 с направената техническа корекция - вместо “и” да се запише “или”.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на комисията за § 2 се приема.
“§ 2. В чл. 14, ал. 1 след думите “работници или служители по трудово правоотношение” се добавя “юридическите и физическите лица, които ползват работници и служители, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост”.”
Преминаваме към § 3. По този текст няма постъпили предложения. Има ли в момента. Имате думата, колеги.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам отново чисто техническа корекция в § 3. Там, където е записано “Създават се нови ал. 2, 3 и 4:” трябва да стане “Създават се нови ал. 2, 3 и ал. 4:”. Това е съгласно изискванията на Закона за нормативните актове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева.
Колеги, има ли някакви бележки по текста на § 3? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на § 3 с техническата корекция, за която напомни госпожа Денева.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на § 3 се приема.
“§ 3. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2, 3 и ал. 4:
“(2) При осъществяване на задълженията си по ал. 1 работодателят трябва да осигури здравословни и безопасни условия на труд и еднаква степен на защита от производствени рискове на всички работници и служители, независимо от времетраенето на договора и продължителността на работното време.
(3) Юридическите и физическите лица, които ще ползват работници и служители, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, са длъжни:
1. да изпълняват дейностите по ал. 1;
2. да уведомят предприятието, което осигурява временна заетост, за специфичните характеристики на работното място, професионалните рискове и необходимата професионална квалификация.
(4) Предприятието, осигуряващо временна заетост, предоставя информация по ал. 3 на заинтересованите работници и служители.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 5 и 6.”
Преминаваме към § 4. По този параграф няма постъпили предложения. Има ли някакви бележки, становища по този текст на вносителя?
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В становището на Министерството на финансите по § 4 се прави предложение за определяне на израза “временна заетост”. Действително в нашето право засега този израз – “временна заетост” – все още е необяснено, това понятие на съществува. То съществува обаче в правото на Европейския съюз, тъй като това е една нетипична форма на заетост. Касае се за предприятия, които наемат на работа лица, които ги предоставят под наем – това е грубата и остаряла дума, която се използва – да извършват работа в други предприятия, като това в никакъв случай не е подизпълнителска работа, нито услуга. Работата се извършва изцяло под командването, организацията и т.н. на предприятието, което ползва тези работници.
За да избегнем от понятието “временна заетост”, каквото ние нямаме, което го няма и в много страни на Европа – тази голяма книга, която съм донесъл тук, показва точно това.
Затова аз бих ви предложил: вместо “които работят при условията на временна заетост” да препратим към чл. 14, ал. 1, където се говори за такива предприятия. В този случай ще има единство в понятията в чл. 14, ал. 1 – предприятия, които осигуряват временна заетост, и няма да се създава убеждението, че се касае за нов вид временна заетост.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. За тези, които не Ви познават, ще кажа, че това е господин Емил Мирославов, директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” и всички въпроси, свързани със законодателството в Министерството на труда и социалната политика, дългогодишен член на нашата комисия по линия на Министерството на труда и социалната политика, ако мога така да се изразя.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: От 1990 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Горанов, тази добавка удовлетворява ли ви?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Да, приемаме я.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, моля, гласувайте текста на вносителя за § 4 с предложението на комисията след израза “временна заетост” да се добави “по чл. 14, ал. 1” и нататък текстът си продължава.
Моля, гласувайте.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Приет е текстът на § 4.
“§ 4. В чл. 19, ал. 1 след думата “служителите” се поставя запетая, добавя се “включително и на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна заетост по чл. 14, ал. 1 и се поставя запетая.”
Преминаваме към § 5. И по този текст няма постъпили предложения. Има ли някакви бележки, възражения, съображения? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 5.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на вносителя за § 5 се приема.
“§ 5. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “и профилактиката на професионалните рискове” се заменят с “от професионалните рискове и превенция на тези рискове”.
2. В ал. 3 накрая се добавя “или да се извършват от самия него в случаите, когато той е физическо лице”.”
Преминаваме към § 6.
Текстът на вносителя гласи:
“§ 6. В чл. 26, ал. 2, т. 1 след думата “работещ” се поставя запетая и се добавя “включително и на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна заетост.”
Заповядайте, колеги, за мнения по този текст.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като вие вече приехте § 4, в който направихте това допълнение “по чл. 14, ал. 1”, тук също се говори “при условията на временна заетост” и аз предлагам тази добавка да бъде направена и в този параграф.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, колеги, предлагам като предложение на комисията след думите “при условията на временна заетост” да се добави изразът “по чл. 14, ал.1”.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 6 с така направеното предложение на комисията.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Приема се текстът на комисията за § 6.
“§ 6. В чл. 26, ал. 2, т. 1 след думата “работещ” се поставя запетая и се добавя “включително и на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна заетост по чл. 14, ал. 1.”
Преминаваме към § 7.
Тук има предложение от народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антоанела Понева и Мартин Димитров:
“Параграф 7 се заличава.”
Има предложение и на народния представител Хасан Адемов:
“Параграф 7 да отпадне.”
Колеги, искам да ви прочета действащия текст на чл. 27, ал. 3:
“Чл. 27 (3). Мандатът на представителите на работниците и служителите е четиригодишен, като предсрочното му прекратяване може да се поиска най-малко от една трета от общия брой на работниците и служителите в предприятието и се приема с мнозинство повече от две трети от присъстващите на Общото събрание.”
Предложението е към ал. 3, където думите “с мнозинство повече от две трети” се заменят със “с мнозинство повече от една втора”. Господин Донев, каква е презумпцията за това предложение?
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, става дума за уеднаквяване на текстовете и на изискванията с Кодекса на труда. Това е чисто техническа корекция.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли някакви други мнения. Казах ви защо са направени предложенията за отпадане на този параграф още в началото на дискусията. Независимо от всичко аз съм задължен да подложа на гласуване предложенията на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров и моето предложение. Ако волята на вносителя е да синхронизираме Кодекса на труда с този закон, в това няма нищо лошо и нека да го направим. Ако има други мнения по въпроса, ние сме специализирана комисия, ние се занимаваме с Кодекса на труда, занимаваме се със здравословните и безопасни условия на труд и можем да си позволим такава корекция.
Идеята на Временната комисия по европейските въпроси беше само интеграционните текстове да вървят напред. Но тогава нямаше специализираната комисия. Ние сме направили тези предложения по силата на уговорката, че трябваше да вървят напред във връзка с евроинтеграцията текстове, които са свързани единствено и само с европейската интеграция. Този текст не е от интеграционните текстове, но няма никакъв проблем да бъде приет. Така че, ако вие желаете да бъде приет този текст, трябва да гласувате против предложението за отпадане на § 7.
Подлагам на гласуване двете предложения за отпадане. Моля, гласувайте предложенията за отпадане.
“За” – 4, “против “ – 9, “въздържали се” – 3.
Предложенията за отпадане на § 7 не се приемат.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 7.
“За” – 10, “против” – 1, “въздържали се” – 3.
Текстът на вносителя за § 7 се приема.
“§ 7. В чл. 27, ал. 3 думите “с мнозинство повече от две трети” се заменят със “с мнозинство повече от една втора”.
Преминаваме към § 8.
По § 8 има постъпило предложение от народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров “числото 5” да се замени с “10”.
Сега ще ви прочета чл. 28 от действащия закон.
“Чл. 28. (1) Търговските дружества и други предприятия и организации с персонал до 50 работници и служители включително, както и в отделните структурни звена на дружествата в предприятията и организациите по чл. 27, ал. 1, се изграждат групи по условия на труд.
(2). Групата по условия на труд се състои от работодателя или ръководителя на съответното структурно звено и от един представител на работниците.
(3) Представителят на работниците се избира по реда, определен в чл. 27, ал. 2, като нивото му се определя от Общото събрание.”
Промяната, която се предлага, е в ал. 1 изразът “организации с персонал до 50 работници...” да стане “организации с персонал от 5 до 50 работници...”, защото “до 50” предполага от 1 до 50 работника.
Предложението на народните представители Евдокия Манева и група народни представители е числото “5” да се замени с числото “10”, тоест, в предприятия с над 10 работника да има създадени групи по условия на труд. В закона са разписани функциите на групите по условия на труд, няма смисъл да се връщаме към тях. Това е една мярка да се облекчат едноличните търговци, във фирмите на които съставът е от 1, 2, 3 4, 5 човека.
Заповядайте, колеги, имате думата за коментар както по текста на вносителя, така и по предложението на народните представители.
Има думата госпожа Валентина Зартова. Заповядайте, госпожо Зартова.
ВАЛЕНТИНА ЗАРТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Българската търговско-промишлена палата ще ви представи писмено становище и по някои други предложения, касаещи законопроекта.
Сега специално искам да взема думата по този текст. Становището на Българската търговско-промишлена палата е, че броят на работниците в разглеждания текст от законопроекта трябва да бъде 10. Обосновката ни за това предложение е чл. 3, ал. 2 от Закона за малките и средни предприятия, според който най-малките предприятия, микропредприятията са тези, които имат персонал до 10 човека.
По този начин между Закона за малките и средни предприятия и този закон ще има известно съответствие и логично обяснение защо предприятията с персонал до 10 човека ще трябва да ги освободим от задължението за създаване на тези групи по условия на труд.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Зартова.
Колеги, социални партньори, вие добре знаете, че предложенията в Комисията по труда и социалната политика, разбира се, че могат да се направят по всяко едно време, но, за да можем да ги съобразим и да ги включим в работния доклад на комисията, трябва достатъчно време преди да изготвим доклада да ни бъдат представени, защото сега вие ме поставяте в ситуация, в която нищо не мога да направя.
Но това не означава, че ние няма да ги обсъдим. Господин Божидар Данев и всички останали колеги – социални партньори и работодателски организации – знаят кога и как се представят становищата, което не означава, че няма да разгледаме сега вашето. Но за друг път да знаете, че трябва достатъчно време преди разглеждането на законопроекта да ни ги предоставите, за да можем да ги обсъдим.
Има думата господин Иван Кокалов. Заповядайте, д-р Иван Кокалов.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз използвам възможността, че ми предоставихте думата, за да честитя на Вас и на цялата комисия, на новите членове, които виждам за първи път, защото с някои от по-старите сме работили и преди това, избирането ви в този парламент. Искам да ви пожелая действително успешна работа и да има добър социален диалог и чуваемост между нас, за да могат законите наистина да работят.
Лично на доктор Адемов като на колега и приятел бих казал от името на КНСБ, от името на ръководството и лично на доктор Желязко Христов, че ние във Ваше лице не сме се излъгали, като Ви номинирахме като един от водещите депутати в социалната комисия и като председател. Това е нашето мнение.
Действително на всички вас желая успешна работа и действително да има чуваемост между нас по всички въпроси.
А сега съвсем накратко искам да кажа, че това, което каза социалната партньорка от БТПП, в никакъв случай по наше мнение не е в противоречие на текста, който тук е предложен – от 5 до 50. Това, че има някакво определение за малки и микропредприятия, в никакъв случай не ограничава възможността ние да организираме работата по безопасни и здравословни условия на труд в тези предприятия, включително като имаме предвид, че могат да бъдат и от 5 до 50 работници, защото и от практиката – съжалявам, че ги няма колегите от Главна инспекция по труда – и от наша гледна точка, защото там също ние не можем да се похвалим с голямо присъствие в този вид предприятия, е хубаво действително да има такава група, за да може духът и буквата на закона да се спазва от тези предприятия.
Така че лично ние поддържаме този текст на вносителя.
Благодаря ви и на добър час.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Има ли други мнения по тези предложения? Работодателите предлагат 10, синдикатите казват 5, което е съвсем естествено.
Има думата господин Стойчо Симов. Заповядайте, господин Симов.
СТОЙЧО СИМОВ: Аз съм от Асоциацията на индустриалния капитал в България, също една работодателска организация.
Нашето становище е, че действително прагът трябва да започва от 5, а не от 10, за да може и работодателите, които имат по-малък състав работници, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд, което е в съзвучие с охраната и възпроизводството на работната сила.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Симов. Радвам се, че участвате в заседанието на нашата комисия. Ще бъдете канени по всички законопроекти. По принцип сме поканили и Главна инспекция по труда, но не знам защо сега тук няма техни представители.
Колеги, виждам, че има две мнения по въпроса – 5 или 10. Затова гласуването на комисията ще реши.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров числото “5” да се замени с “10”.
Моля, гласувайте.
“За” – 6, “против” – 9, “въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров по § 8 не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8.
Моля, гласувайте.
“За” – 14, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Приема се текстът на вносителя за § 8.
“§ 8. В чл. 28, ал. 1 след думата “персонал” се добавя “от 5”.”
Преминаваме към § 9.
По този параграф има предложение от народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров:
“В § 9, чл. 32, ал. 1 се изменя така:
“(1) В кооперации с членски състав с повече от 10 кооператори се изгражда група, а с повече от 50 кооператори - комитет по условията на труд.”
Действащият текст от закона е следният:
“Чл. 32. (1). В кооперации с членски състав с 50 и повече кооператори, а и в кооперации със състав до 50 кооператори, се изграждат съответно група или комитет по условия на труд.”
Има предложение и на Хасан Адемов в чл. 32 ал. 1 да се измени така:
“(1) В кооперации с членски състав повече от пет кооператори се изгражда група по условия на труд, а с повече от петдесет кооператори – комитет по условия на труд.”
Колеги, имате думата по тези предложения.
Има думата господин Донев. Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, § 9 е аналогичен на § 8. След като приехте § 8, аз ви предлагам да приемете и § 9 така, както е предложен от вносителя.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Предложението, което аз съм направил, е по препоръка на Правния отдел като по-точна редакция на предложението, което прави вносителят.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искала да попитам господин Донев дали възприемат това предложение на господин Адемов като редакция, защото то изразява абсолютно същото, което и вносителят иска, но това е в по-точна форма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Има думата господин Колчаков. Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Може би малко късно взимам думата, но искам да ви кажа няколко думи за смисъла на предложението, макар че аз не съм от вносителите.
През миналия мандат на правителството аз бях представител на Националното сдружение на общините в Агенцията за малки и средни предприятия. Ние основно работихме по намаляване на административните регулаторни механизми върху бизнеса. Трябва да ви кажа, че основната отлика на България спрямо Европа е свръхрегулацията на българския бизнес.
Тук бих се обърнал и към синдикатите. Философията е, че ние трябва да намаляваме административните регулации и препятствията пред малкия бизнес, за да може да има по-голяма конкуренция. С това се вдига и цената на труда.
Аз като лекар и като човек, който се занимава с тази материя, съм доста добре запознат с тези проблеми. Това, че някъде няма група или комитет по условия на труд, не означава, че не се спазва законът. Това значи, че един малък работодател, едно микропредприятие трябва да изгради още една структура с отговорници, с книги, с указания, като стане трудова злополука, кой да отговаря. Това значи допълнителни административни държавни регулации върху бизнеса, което означава по-малко бизнес, което значи по-нисък стандарт на живот.
Аз съжалявам, че не ги казах тези неща още преди. Проблемът е малък, но тук искаме да отграничим една философия. Ние живеем в пазарна среда и трябва да стимулираме пазарната икономика и по този начин ще се покачва и стандартът. Повече регулации – по-малък стандарт.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на д-р Колчаков.
Само не можах да разбера каква е държавната намеса тук, защото става дума за съвсем друга регулация.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Само искам да допълня, че по националната статистика 98 процента от българските фирми са малки и средни. Основната част от тях са микропредприятия. Тук стана въпрос какво означава микропредприятие. Сега ние голяма част от микропредприятията ще ги задължим с още един орган, който ще е по нормативен акт, който трябва да бъде създаден със съответната бюрокрация и т.н. Това е един вид държавна регулация в частния бизнес. Ние правим една допълнителна регулация в частния бизнес.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми народни представители, уважаеми господин председател! С предложението, което е внесено по § 8 и § 9 всъщност се цели едно по-скоро облекчение за бизнеса и за бизнессредата, като тук облекчението е от гледна точка на това да се избегне заповедта за определяне на комитет или група по условия на труд в предприятия с числен състав до 5 работника или служителя.
Законът за здравословни и безопасни условия на труд не прави разлика дали ще има един работник, двама работника или сто работника. Това, което работодателят е длъжен да осигури като здравословни и безопасни условия на труд за един работник, е длъжен да го осигури за всички работници. Просто тук го облекчаваме с това, че в предприятие до 5 човека трябва практически всички работници да са членове на групата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Донев.
Има ли други мнения по този текст, колеги?
Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много уважавам мнението на доктор Колчаков, но искам да кажа, че това в никакъв случай не е допълнителна регулация и не е тежест за работодателя, тъй като законът вменява задължение на работодателя да се грижи за условията на труд на своите работници и служители. Органът не е екзекутивен, той е консултативен орган и всички решения от този орган всъщност се дават на работодателя, за да може той, тъй като не може сам да следи всичко, да ликвидира тези неблагополучия или да направи тези подобрения така, че всичко да е в рамките на закона.;
Така че това предложение в никакъв случай не утежнява бизнеса. Синдикатите не са, за да утежняват бизнеса, още по-малко – малкия и средния. Ние се борим да го подобрим. Но в рамките на закона трябва да се спазват едни добри условия на труд. Вие знаете, че ние правим кампании за спазването на този закон и точно при тези проверки в малките и средни предприятия има най-малко контрол и най-много нарушения.
Тъй като предишната точка беше за духа на Европейския съюз – там също имат някои проблеми с малките и средните предприятия – аз мисля, че всъщност с този консултативен орган, пак повтарям, без да утежняваме функциите на работодателя, ние подпомагаме неговата дейност, тъй като законът вменява той да отговаря за условията на труд.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Кокалов.
Има думата доктор Колчаков. Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз изцяло се съгласувам с духа и философията на това, че ние трябва да принудим работодателите да създават европейски стандарт на условия на труд. Но е много парадоксално, доктор Кокалов, когато организациите на бизнеса казват, че това е регулация, а вие и държавните служители казвате, че това е облекчение на бизнеса. Това е нонсенс.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, колеги. Но тази тема, включена в контекста на сблъсъка между труда и капитала, няма да я изчерпим. Тя от столетия не е изчерпана.
Тук обаче искам да направя едно отклонение, за да поздравя още един член на нашата комисия – господин Борис Ячев. Той ще има възможността сам да се представи така, както направиха всички останали колеги.
Заповядайте, господин Ячев. Имате думата.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се извинявам за закъснението, но заседанието на тази комисия съвпадна със заседанието на Комисията по държавна администрация, където бяхме заедно с моята колежка от НДСВ.
Казвам се Борис Ячев, заместник-председател съм на Парламентарната група на коалиция Български народен съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, колега Ячев. Желая Ви успех в дейността Ви като народен представител от Комисията по труда и социалната политика.
Има ли други мнения, колеги? Очевидно дискусията вече очерта проблема. Това ми дава възможност и право да подложа на гласуване първо предложението на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров по § 9.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 3, “против” – 12, “въздържал се” – 1.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 13, “против” – няма, “въздържали се” – 3.
Предложението на Хасан Адемов за § 9 се приема.
“§ 9. В чл. 32 ал. 1 се изменя така:
“(1) В кооперации с членски състав повече от пет кооператори се изгражда група по условия на труд, а с повече от петдесет кооператори – комитет по условия на труд.”
Следва § 10. По този параграф има предложение от народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров § 10 да отпадне.
За какво става въпрос? Параграф 10 се отнася до чл. 46 и става въпрос за средствата от Фонд “Условия на труд”, които се изразходват за:...Има няколко вида дейности, по които се изразходват средствата от Фонд “Условия на труд”, които се гласуват със Закона за бюджета за държавно обществено осигуряване. В т. 2 с тези средства се участва във финансирането на проекти за подобряване на условията на труд в отделни предприятия с конкретна практическа приложимост и висок социален ефект на резултатите на ниво бранш, като финансовото участие е в размер до 20 процента от стойността на проекта.
Тук предложението е тези 20 процента да се увеличат на 30 процента. Господин Донев, може ли малко разяснения да дадете по този проблем. За какво става въпрос? За парите от фонда да се кандидатства с проекти с браншово значение, със социална значимост за подобряване условията на труд. Тоест, не само в едно предприятие да подобриш условията на труд, а проектът да бъде обществено значим. Нали за това ставаше въпрос?
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук става въпрос само за промяна на числото “20”. Фонд “Условия на труд” финансира проекти и програми за подобряване на условията на труд и на ниво отделно предприятие, като финансовото участие на Фонд “Условия на труд” е до 20 процента от стойността на конкретния проект на предприятието.
По предложението на работодателските и синдикални организации, пък и практиката на функциониране на Управителния съвет на Фонд “Условия на труд” доказаха, че една от причините за малката активност от страна на работодателите да кандидатстват точно по тази точка от закона и да са ползват точно от тази възможност да им се предоставят безвъзмездно финансови средства, с които да разработват проекти и да подобряват условията на труд в предприятията е, че това финансово участие на фонда е ниско.
Затова беше направено предложението тези 20 процента да се заменят с 30 процента, колкото да бъде безвъзмездното участие на Фонд “Условия на труд” в конкретни проекти на предприятията за подобряване на условията на труд.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че това предложение е рационално. Надзорният съвет на Националния осигурителен институт обсъди на свое заседание един отчет от Фонд “Условия на труд”, беше показано за какво се използват средствата. Общо взето, беше преценено, че там, където се финансират проекти, организирани от предприятия, ефектът е много по-голям, отколкото тези средства да отиват за семинари, брошури, агитационни материали, както сега се случва в по-голямата част. Не, че това е безполезно естествено, но по-голямата част отиват за тези агитационни материали и т.н.
Така че ние подкрепяме това предложение.
Но тук искам да направя една уговорка, че засега само Националният осигурителен институт със своя бюджет финансира Фонд “Условия на труд”. За съжаление държавният бюджет намира начин да не участва в това нещо. Това означава, че, когато се финансира по-голям дял от проектите на съответния работодател или въобще на браншово ниво, проектите ще бъдат по-малко.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Затова работодателите, господин Христосков, внасят осигурителни вноски.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един въпрос. Може ли този процент да се вдигне на 35?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вероятно това е свързано с някакви разчети. Затова нека да чуем мнението на Министерството на финансите.
Заповядайте, господин Горанов. Ако обичате, да се представите за тези, които не Ви познават.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! В началото председателят, уважаваният от мен доктор Адемов, малко ме повиши. Аз съм началник отдел “Социални разходи” в Дирекция “Държавни разходи” в Министерството на финансите.
Често помагам с експертна, а понякога представям и официалната позиция на Министерството на финансите по въпроси, които народното представителство е поставило за разглеждане като законодателна инициатива на народните представители, защото в общия случай, когато Министерският съвет внася законопроекти, там съгласувателната процедура е осъществена предварително.
По конкретното предложение за промяна на процента мога да кажа, че ние по целия законопроект като позиция сме застанали зад това, че тя е основно въпрос на целесъобразност и без финансови ангажименти.
На въпроса на народния представител господин Димитров мога да отговоря, че може и 100 процента да се направи. Бюджетът на Фонд “Условия на труд” ще се определя със Закона за държавния бюджет и управителят на Националния осигурителен институт е прав – аз не искам да му противореча – че държавата не участва със същия размер, с който бюджетът на държавното обществено осигуряване участва, тъй като вноските, които се правят, са по реда на трансфериране от един от фондовете на държавното обществено осигуряване към бюджета на Министерството на труда и социалната политика, в частност – Фонд “Условия на труд”.
Към момента не мога да ви представя информация дали министърът на труда и социалната политика, когато е изготвял бюджета си за 2005 г. е предвидил и част от разходите да бъдат одобрени по бюджета на фонд “Условия на труд”. Може би господин Донев може да сподели подобна информация.
Но, така или иначе, ако приемем условно, че тези 3,5 млн. лв., които бюджетът на държавното обществено осигуряване трансферира в полза на Фонд “Условия на труд”, са една относително стабилна величина, то тогава безспорно основно става въпрос за това колко броя проекти ще бъдат финансирани. Така че няма пречка този процент да е и 35, и 20, но така намалява броят на възможните за финансиране проекти.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е проблем на Управителния съвет на Фонд “Условия на труд” вероятно.
Колеги, имате думата за други мнения, становища, въпроси.
Има думата госпожа Понева. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОАНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да кажа нещо за всички текстове, тъй като съм от вносителите на тези предложения за отпадане на текстовете. Защо са внесени именно тези предложения? Това, което ще кажа, разбира се, се отнася и за всички текстове по-нататък. Направихме го, а и господин Адемов го каза в началото, тъй като ставаше дума за хармонизацията с европейското законодателство, тоест, да се разгледат само тези текстове, които са свързани с това хармонизиране. Всички тези текстове, които разглеждаме в момента, изискват много по-задълбочена работа, по-сериозен и продължителен контакт с неправителствени организации, със синдикални организации и т.н. Аз мисля, че наистина е хубаво да отделим повече време за тези текстове, а не така – от днес за утре в една такава ситуация да ги приемаме.
Затова предлагам наистина тези текстове да отпаднат.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Понева.
Има ли, колеги, други мнения по въпроса?
Заповядайте, господин Симов. Имате думата.
СТОЙЧО СИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам повторно думата във връзка с разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд точно в тази му част и бих предложил, за да има една по-голяма възможност Управителният съвет на Фонд “Условия на труд” да работи по целесъобразност, както беше отбелязано от господин Горанов. Аз предлагам вместо да записваме 20, 30 процента, да кажем от 20 до 50 процента. Тогава, уверявам ви, ние имахме тази възможност да обсъждаме някои от проектите, които бяха направени от наши предприятия – аз между другото освен член на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал съм и изпълнителен директор на Стройинвест холдинг – уверявам ви, че когато величината е по-висока, работодателят изработва и по-качествени проекти, а е и заинтересован именно в тази посока да мобилизира творческия потенциал на своите сътрудници, за да може действително да създаде онези стандартни условия на работа, които и Европейският съюз повелява.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Симов.
Колеги, имате думата за други мнения, становища.
Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм заместник-управител на Фонд “Условия на труд”, а пък предложението изхожда и от националния съвет за ротативен принцип. Бих искал да кажа на уважавания колега Горанов, че това дали ще бъдат повече или по-малко парите, сигурно ще го третираме и в другия член, където е ролята на държавата и нейния принос. Но от опита, тъй като аз съм в този Фонд “Условия на труд” от самото му създаване на силата на закона, мога да кажа, че когато беше само за браншово и национално значение, парите изобщо не се харчеха или много малко се харчеха. Уважаемите народни представители в Народното събрание направиха тази промяна и конкретни предприятия да кандидатстват при определени условия и, да, разходът на средства за конкретно подобряване на условията на труд нараства.
Това, което правим като предложение, в никакъв случай не застрашава фонда. В никакъв случай не става въпрос и за качеството на проекта, защото тук стоят хора, които са в комисията, която оценява обективно дали този проект трябва да се финансира или не. Ако той е направен некачествено, не сумата решава, а просто работодателят не получава пари, защото става въпрос за изразходване на обществени пари.
Споделям Вашето мнение, че процентът би могъл да бъде и повече. Факт е, че парите в този параграф остават и не се изразходват и не е проблемът в това, че се изразходват повече средства за обучение и за брошури, те имат своето значение, просто няма кандидати, за да могат конкретно да подобрят условията на труд, използвайки тези средства до 20 процента.
Така че аз смятам за съвсем целесъобразно да се подпомогне дейността на фонда. Даже, когато обсъждахме този въпрос в Националния съвет, ние мислехме да оставим на вас да определите колко повече от 20 процента да бъдат тези средства.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Кокалов.
Заповядайте, господин Попвасилев. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал да кажа само няколко аргумента, с които искам да подкрепя предложенията на народните представители – да не се променя процентът за средствата, предоставяни от Фонд “Условия на труд, от 20 на 30.
Според мен, първо, увеличението на процента, така или иначе, ще касае бюджета на Националния осигурителен институт, което означава, че ще се увеличи разходната част на НОИ с оглед осигуряване на средства за този фонд.
Второ, така или иначе и тези 20 процента, както чухме тук от изказванията, не са се усвоявали през този период от време.
Третият ми аргумент е, че, когато в една нефективна структура в крайна сметка наливаш още пари, тя става неефективна администрация.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз подкрепям предложението за промяна на процента на 30. Все пак ние трябва да опитаме. Тук се каза, че тези средства досега не са се използвали в максимална степен.
Искам да направя реплика на колегата, че средствата няма да се увеличат, те са определени в този Фонд “Условия на труд”, а ние даваме възможност на работодателите да ползват още 10 процента за тези проекти, с които те участват. Все пак искаме да подобряваме условията на труд и трябва да дадем шанс на работодателите да могат да ползват за тези проекти малко повече средства от фонда.
Затова подкрепям предложението средствата да бъдат увеличени на 30 процента.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има ли други мнения, колеги?
Има думата госпожа Шаклиян. Заповядайте, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз се изненадвам, че колеги, които се противиха на предложението за 5 или 10, сега застават срещу това предложение, което се прави за увеличение на процента за средствата от фонда.
Трябва да ви кажа, че съм имала възможност да се срещам с много представители на бизнеса и всички питаха, дълго време питаха кога най-после предприятията ще започнат сами да си създадат проекти и сами да си създават условията на труд, а не да се включват чрез браншови организации.
Моментът е дошъл. 20 процента – 20! Но ето, сега ни се дава възможност тези 20 процента да станат 30, а ние заставаме срещу тях. Това просто противоречи на всякаква логика. Трябва да ви кажа, че 10 процента разлика никак не е малко, когато един работодател, който дори и да има малко производство, е решил да си промени условията на труд и тези 30 процента да му се дадат безвъзмездно.
Не остава много време, може би по-малко от година и половина, когато доста предприятия трябва да си синхронизират условията на труд. Това, което се предлага тук – 30 процента – вече е нещо и трябва да се възползваме от момента, че сега, точно сега – м. август – ние имаме възможност да го направим, а не следващата година или с месеци напред.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Шаклиян.
Заповядайте, господин Попвасилев. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се извинявам, че взимам отново думата, но не можах да разбера логиката на колежката защо тогава да не са 50 процента. Каква е разликата между 30 и 50 процента?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, колеги. Но за мен малко странно звучи представител на дясна партия да тръгне против интересите на работодателите. Но това е друг проблем.
Заповядайте, д-р Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам едно принципно притеснение. Тук разменихме няколко думи с госпожа Понева, която е един от вносителите. Логиката за това, че това е един от законопроектите, който е внесен по общия ред за синхронизация с европейските норми, не издържа, тъй като ние вече сме на първото заседание на нашата комисия и освен тези необходими текстове за синхронизиране са внесени и други, където ние вече виждаме различия в мненията на работодателите, на синдикатите и на администрацията.
Искам да ви кажа, че 1997 – 1998 г., когато работихме по този закон, той беше един от първите, който беше изцяло синхронизиран с европейските изисквания. Впоследствие те се промениха в известна степен. Но трябва да ви кажа, че тогава беше допустимо, правейки по 100 закона годишно, да ги направим недостатъчно съвършени. Сега според мен е недопустимо ние покрай европейските синхронизации да вкарваме материя, която не е предварително синхронизирана между работодатели и синдикати и да отворим нови възможности за спорове в бъдеще.
Аз смятам, че по-оперативно ще бъде, ако тези текстове, които са подкрепени, включително и от председателя на комисията, а той е достатъчно отговорен и компетентен, да отпаднат. Да приемем само тези, които са свързани със синхронизацията. А за останалите ще имаме достатъчно време. Аз съм добре запознат със закона, тъй като бях представител на тази комисия в работната група на Министерството на труда и социалната политика в Лондон и в Брюксел. Ние имаме още неща, които трябва да бъдат направени, но не са свързани със синхронизацията. Тогава да направим дебата в комисията заедно с компетентните държавни органи, със синдикатите, с работодателите. Тогава да направим тези актуализации, които ще бъдат в по-висока степен в синхрон.
Аз ще отговоря на репликата за десните по отношение на моите срещи с шефовете на кооперации в Пазарджишко и ще им кажа, че левицата ги натовари с нови регулации.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков, за това, което казахте. Но има известни неточности във Вашето изказване, че този законопроект не е синхронизиран с Националния съвет за тристранно сътрудничество. Този проект беше внесен в същия вид в Тридесет и деветото Народно събрание – това го казвам просто за информация – от Министерския съвет, което предполага той да бъде съгласуван с Националния съвет за тристранно сътрудничество, където съществува представителството на социалните партньори.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин Колчаков, не мога да Ви разбера. На един работодател му даваш да ползва 10 процента повече от един фонд, за да изготви един проект и Вие казвате, че натоварваме работодателя. Нали му даваме да ползва 10 процента повече пари!?!
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Националният съвет по условия на труд е създаден по предложение на синдикатите и работодателите. Тоест, ние сме го предложили и ние сме го осъществили. Това е консултативен орган и искам да кажа, че, когато го обсъждахме в министерството, там имаше пълен консенсус по предложението.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Колеги, чухте мнението на синдикалните организации.
Има ли други предложения? Въпроси? Мнения?
Има постъпило предложение от народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров за заличаване на § 10.
Моля, гласувайте това предложение.
“За”- 3, “против” – 12, “въздържал се” – 1.
Предложението не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване устното предложение на народния представител Георги Димитров, който предлага числото “30” да се замени с “35”.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 1, “против” – 8, “въздържали се” – 5.
Предложението не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 10.
Моля, гласувайте.
“За” – 13, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Предложението на вносителя за § 10 се приема.
“§ 10. В чл. 46 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 числото “20” се заменя с “30”.
2. В ал. 2 думите “т. 1 и 2” се заличават.”
Преминаваме към § 11. Тук става въпрос за увеличаване на състава на Фонд “Условия на труд от 5 на 7 члена.
Тук има предложение от народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров § 11 да се заличи.
Има предложение и от народния представител Хасан Адемов § 11 да отпадне.
Има думата господин Донев. Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението за този текст е, пак казвам, на Националния съвет по условия на труд, обсъдено и прието от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Вследствие на това, че националнопредставителните работодателски и синдикални организации вече на брой са девет, се прави предложение да се увеличи квотата на представителите на социалните партньори – работодателските и синдикалните организации – с по още един в Управителния съвет на Фонд “Условия на труд”, за да има по-голяма прозрачност и по-голяма представителност от страна на работодателските и синдикалните организации във Управителния съвет на фонда.
Досега проблемът с представителството на Националния осигурителен институт, участието на представителя му в Управителния съвет на Фонд “Условия на труд” не беше уредено така точно и ясно. Затова предлагаме представителят на Националния осигурителен институт в Националния съвет по условия на труд да е член и на Управителния съвет, тоест, по закон да му се предостави това право. Вече всички знаете, че основно бюджетът на Фонд “Условия на труд” е трансфер от бюджета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” на държавното обществено осигуряване.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Колеги, имате думата по този параграф и по направените предложения. Вероятно логиката на вносителите на предложенията е същата и няма смисъл да я коментираме.
Има думата госпожа Денева. Заповядайте, госпожо Денева.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз направих една бърза консултация с вносителите и, ако се възприеме текстът на вносителите, предлагам една чисто техническа корекция. Думите “по двама от национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите” да сложим в скоби, за да е ясно, че подуправителят ще е един от тези четирима, без да се уточнява от кои четирима. Ако това е идеята на вносителя, предлагам да го оформим така. Защото в момента има някакво двусмислие и може да се тълкува и по друг начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Денева.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Според нас текстът и така е ясен, но може този израз да се сложи в скоби, макар че аз не си спомням в колко закони и в коя правна техника се използват скобите.
Слагането на скоби обаче действително би довело до малко по-ясно съдържание на този текст. Така че ние не възразяваме да стане и така.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Мирославов.
Има ли други мнения, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров и предложението на народния представител Хасан Адемов за заличаване на § 11.
Моля, гласувайте тези две предложения.
“За”- 4, “против” – 11, “въздържали се” – няма.
Предложенията не се приемат.
Колеги, подлагам на гласуване текста на § 11 на вносителя с редакционната бележка на Правния отдел – в скоби да се сложат думите “по двама от национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите”.
Моля, гласувайте текста на § 11.
“За” – 11, “против” – няма, “въздържали се” – 4.
Текстът на § 11 се приема.
“§ 11. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “петима” се заменя със “седем”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Националният съвет по условия на труд избира от своя състав четирима от членовете на управителния съвет (по двама от национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите), единият от които за подуправител.”
3. Създава се ал. 4:
“(4) Представителят на Националния осигурителен институт в Националния съвет по условия на труд е член и на управителния съвет на фонд “Условия на труд”.”
Преминаваме към § 12.
По този параграф по същата логика има направено предложение да отпадне.
“§ 12. Член 49 се изменя така:
“Чл. 49. Министърът на труда и социалната политика утвърждава:
1. Правилник за дейността на фонд “Условия на труд”.
2. Правилник за дейността на управителния съвет на фонд “Условия на труд”.”
Досега само единият правилник се е утвърждавал от министъра на труда и социалната политика.
Колеги, имате думата по този параграф.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, логиката на това предложение, господин председател, е само в допълнението на това, че министърът на труда и социалната политика трябва да утвърди още един правилник за дейността на фонд “Условия на труд” и това е правилникът за дейността на управителния съвет на фонда. В момента основанието за издаване на правилник се смята, макар че е спорно – аз не съм юрист – чл. 37 от закона, с който се създава този фонд “Условия на труд”.
Затова от досегашната Наредба № 2 за дейността на фонд “Условия на труд” предлагаме да отиде в чл. 49 и министърът на труда и социалната политика да утвърди такъв правилник за дейността на фонда.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Колеги, има ли други мнения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров, както и предложението на народния представител Хасан Адемов § 12 да отпадне.
Моля, гласувайте тези две предложения.
“За” – 3, “против” – 6, “въздържали се” – 6.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12.
Моля, гласувайте.
“За” – 9, “против” – няма, “въздържали се” – 5.
Предложението на вносителя за § 12 се приема.
“§ 12. Чл. 49 се изменя така:
“Чл. 49. Министърът на труда и социалната политика утвърждава:
1. Правилник за дейността на фонд “Условия на труд”.
2. Правилник за дейността на управителния съвет на фонд “Условия на труд”.”
Преминаваме към § 13.
По чл. 13 има предложение за отпадане на ал. 2 от чл. 51. Тази ал. 2 касае определянето на осигурителните вноски:
“(2) Осигурителните вноски се определят в зависимост от степента на професионалния риск.”
Този текст отида Кодекса за социално осигуряване и затова е направено това предложение за отпадане на ал. 2. Просто не му е мястото тук.
Има ли възражения, съображения? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 13.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на вносителя за § 13 се приема.
“§ 13. В чл. 51 ал. 2 се отменя.”
Преминаваме към § 14.
По § 14 има направени предложения от народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров и от народния представител Хасан Адемов за отпадане на § 14.
Колеги, имате думата по § 14, който се отнася до чл. 52 за задължителното застраховане от работодателите за риска “Трудова злополука”. Ако колегите добре си спомнят, имаше дискусия в пленарна зала по този текст. Сега има предложение на вносителите за окончателна редакция на текста, която може би господин Донев иска да ни представи.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Законът за здравословни и безопасни условия на труд въвежда задължение за работодателите да застраховат работниците и служителите, работещи на рискови работни места или упражняващи рискови професии, определени с акт на Министерския съвет.
От 1997 г., когато е приет законът, към днешна дата така разписан текстът на чл. 52, предполага Министерският съвет да приеме списък с рисковите работни места и професии в цялата страна. Сами можете да се досетите, че такова нещо, който и да би бил, не би могъл да предложи, да обхване в цялата страна всички предприятия и места, където се упражнява трудова дейност, кои са рискови и кои не са рискови и кой ще ги определи, още повече в сегашния текст на чл. 52 съществува и задължението работодателят да застрахова работниците и служителите за риска “Професионално заболяване”.
Когато един служител или работник през трудовия си път премине през няколко работни места или няколко работодателя, трудно се доказва къде и при кой от тези работодатели е причината за професионалното му заболяване.
Нашите консултации с Асоциацията на българските застрахователи, а и европейската практика, показват, че в Европа някъде се прилагат смесени системи между социално осигуряване и застраховане за риска “Трудова злополука и професионална болест” при положение, че в общественото осигуряване не се правят вноски за “Трудова злополука и професионална болест”.
Но при нас, тъй като в Кодекса за социалното осигуряване има задължение работодателят да осигурява работниците и служителите за риска “Трудова злополука и професионална болест”, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд допълнително е вменено работодателят за тези работници и служители, които работят на такива рискови работни места и упражняват рискови професии, задължително да ги застрахова.
Предложението е застраховането за риска “Професионално заболяване” да отпадне, тъй като това е трудно осъществимо и да остане застраховането само за риска “Трудова злополука”.
Ние имаме едно предложение, ако, разбира се, бъде прието от Комисията по труда и социалната политика, чл. 52 да придоби следната редакция:
“Чл. 52. (1) Работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска “Трудова злополука” за сметка на работодателя по ред и условия, определени с акт на Министерския съвет.
(2) При определяне на реда и условията по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.”
Тук искам да отбележа, че при така предложената редакция на § 13 още в закона ние обективно ще определим, че това са само тези икономически дейности, в които честотата и тежестта на трудовите злополуки е над средната за страната.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, това е сравнително обективен показател. Ето ги пред мен тези таблици и показатели за трудовите злополуки по методика за реда и начина за определяне на размера на осигурителната вноска за трудова злополука. Това е основополагащият документ, на базата на който се предлага този компромисен текст след дискусията в пленарна зала.
Колеги, имате думата по този член и този параграф.
Има думата господин Попвасилев. Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че текстът по начина, по който се прочете и се говори за опасности за живота и здравето, текстът е много общ. Това, първо. Всеки от нас, независимо каква работа изпълнява, за него реално има опасност от трудова злополука.
Второ, по отношение на задължителното застраховане. Аз мисля, че бизнесът има достатъчно ангажименти, достатъчно високи данъци плаща и сега му вкарваме още едно допълнително задължение за задължително застраховане. Това може да е добро, но само за част от бизнеса.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Попвасилев. Отново напомням, че тук не става въпрос за всички работодатели. Това е много важна бележка. Става въпрос за работодатели, които въпреки положените усилия, не са успели да осигурят здравословни и безопасни условия на труд.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз исках да взема отношение относно професионалните заболявания, за които колегата каза, че не можели да бъдат констатирани, ако работникът или служителят е сменил няколко работни места или няколко работодателя.
Аз мисля, че могат да бъдат констатирани, ако след напускане на всяка една работа се минава през обстоен лекарски преглед. Моето мнение е това да остане и “професионалната болест” също да остане, да не отпада като риск.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Това е един изключително важен въпрос, но той е свързан с редица мерки, които трябва да бъдат съобразени във връзка с картотекирането, във връзка със събирането на информация за професионалния статус и професионалните заболявания на лицата. Тази информация трудно би могла да бъде събирана, защото има Закон за защита на личните данни и т.н. Това е един въпрос, който със сигурност трябва да бъде решен, но в рамките на този текст е трудно да бъде решен.
Затова се предлага да отпадне “професионалната болест”. Това е един казус, който съществува в практиката, но за съжаление няма как да бъде съобразен тук.
Колеги, текстът, който ви се раздава в момента, вероятно трябва да бъде предложение на комисията. Дискусията по този въпрос в пленарна зала беше изключително продължителна. Ако искате, можем да я продължим и тук. Вероятно ще се разгори в пленарна зала и на второ четене. Но колегите от Министерството на труда и социалната политика са положили усилия да могат да решат в най-добрата светлина този казус.
Ако няма други мнения, ще си позволя да премина към гласуване. Предложението на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров и на народния представител Хасан Адемов е за отпадане на параграфа.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 4, “против” – 1, “въздържали се” – 10.
Предложението за отпадане на § 14 не се приема.
Колеги, ще прочета текста, който се предлага от комисията, за чл. 52. Това всъщност е подобрена редакция на текста на вносителите.
“Чл. 52 . (1) Работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска “трудова злополука” за сметка на работодателя по ред и условия, определени с акт на Министерския съвет.
(2) При определяне на реда и условията по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.”
Моля, гласувайте това предложение на комисията за окончателен текст на § 14.
“За” – 11, “против” – 4, “въздържали се” – няма.
Предложението на комисията за § 14 се приема.
“§ 14. Член 52 се изменя така:
“Чл. 52 . (1) Работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска “трудова злополука” за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(2) При определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.”
Следва § 15, който се отнася до чл. 53. Предлага се чл. 53 да се отмени.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров § 15 да остане.
Чл. 53 от досегашния закон гласи:
“Чл. 53. С нормативните актове се въвеждат икономически стимули, създаващи заинтересованост у работодателите за подобряване на условията на труд, изразяващи се в:....”
Господин Донев, имате думата да аргументирате това ваше предложение за отпадане на този текст.
Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Чл. 53 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд въвежда възможност с нормативни актове да се въведат допълнителни данъчни и митнически облекчения за работодателите при внос на лични предпазни средства, при внос на оборудване, които имат за цел да подобрят условията на труд.
Така разписан чл. 53, от 1997 г. досега не действа по простата причина, че всички тези облекчения, които са упоменати – данъчни или митнически – се приспадат от финансовия резултат на предприятието преди облагане с данъци, още повече, че има и строго определена амортизационна политика на тези активи. Чл. 53, така или иначе, от 1 януари 1998 г. до днес не работи. Затова нашето предложение е чл. 53 да отпадне от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Искам пак да повторя, че това е обсъдено и е преминало през Националния съвет по условия на труд, през Националния съвет за тристранно сътрудничество и е внесено в Тридесет и деветото Народно събрание като проект на Министерския съвет. Така че това предложение, което е направено от група народни представители, по същество повтаря предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Колеги, имате думата по този текст.
Заповядайте, господин Попвасилев. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Когато работодателят има определена възможност да ползва дадени му преференции и при условие, че предстоят промени именно на тези данъчни закони, вече говорим за нови закони за корпоративното облагани, за закона за ДДС и т.н., аз смятам, че този параграф трябва да остане и това да се синхронизира с промените в другите закони, за да може реално да се ползва от работодателите.
А в това, че се представя като разход преди облагане с данъци, няма нищо лошо.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Колеги, има ли други мнения? Въпроси?
Има думата господин Горанов. Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! В продължение на думите на господин Донев исках само да ви обърна внимание на това, че не, че текстът не работи, а текстът си е изпълнил функциите отдавна. Отдавна в Закона за облагане доходите на физическите лица и в Закона за корпоративното подоходно облагане, един от които цитира и господин Донев, в чл. 23 при регулирането на финансовия резултат тези разходи в 100 процента са в регулация в посока на намаляване на финансовия резултат, което на практика е пълното им признаване и освобождаване от данъци. Всички други митнически и други облекчения са залегнали в националното ни законодателство, уреждащо тази материя.
От друга страна, Министерството на финансите многократно е поддържало тази позиция, че всички материални норми, уреждащи данъчното законодателство и митническото законодателство, трябва да намерят място в материалните данъчни закони и в материалните закони, уреждащи митническата политика на държавата, и че няма място особено такъв текст, който сам по себе си не е носител на материално право, да съществува в друг закон, с което само да провокира и разбунва духовете между работодателските и синдикалните организации. Безспорно облекчения има и те са предвидени в действащото законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Горанов. Има ли други становища, мнения, въпроси? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров § 15 да остане.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” - 2, “против” – 10, “въздържал се” – 2.
Предложението не са приема.
Моля, колеги, гласувайте предложението на вносителя за § 15.
“За” – 12, “против” – 1, “въздържали се” - 2.
Текстът на вносителя за § 15 се приема.
“§ 15. Чл. 53 се отменя.”
Преминаваме към § 16.
Тук се дава обяснение на понятието “предприятие, което осигурява временна заетост”. По този текст няма постъпили предложения.
Има ли становища, мнения по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 16.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на вносителя за § 16 се приема.
“§ 16. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 10:
“10. “предприятие, което осигурява временна заетост” е юридическо или физическо лице, което наема работници или служители с оглед предоставянето им на други физически или юридически лица за извършване на възложена от тях работа.”
Следва § 17, който е в Преходни и заключителни разпоредби и урежда промени в Закона за устройство на територията. По този текст няма постъпили предложения.
Господин Донев, имате думата да ни кажете какво всъщност се променя с този текст. Заповядайте.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд се предлагат с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд да се изменят текстове от Закона за устройството на територията, които съгласно вече хармонизираното наше национално законодателство с правото на Европейския съюз не са предмет на уреждане със Закона за устройство на територията.
Тези текстове от закона влязоха в Наредба № 2 на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите на подвижни и мобилни строителни площадки. Предложението и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е тези текстове, които вече не кореспондират със Закона за устройството на територията, да бъдат отменени от този закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Колеги, имате думата за коментари по това, което току-що ни каза господин Донев, и по това, което е направено като предложение за изменение на Закона за устройство на територията.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Господин председател, наименованието Преходни и заключителни разпоредби би трябвало да бъде в единствено число, тъй като разпоредбата е само една. Затова трябва да се запише “Преходна и заключителна разпоредба”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Денева. Корекцията е редакционна. Приема се.
Има ли други предложения? Не виждам.
Колеги, моля, гласувайте текста на вносителя за § 17 като единствена преходна и заключителна разпоредба.
“За” – 14, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Текстът на вносителя за § 17 се приема.
“Преходна и заключителна разпоредба
§ 17. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г. и бр. 36 и 65 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 157, ал. 5 думите “и с проекта за организация и изпълнение на строителството” се заменят с “и с инвестиционния проект” и в изречение второ след думата “строеж” се добавя “с данни за”.
2. в Чл. 168, ал. 1 т. 4 се изменя така:
“4. спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството.”
3. В § 5, т. 37 от Допълнителните разпоредби думите “работен проект за организация и изпълнение на строителството, а ако такъв не се изисква” се заменят с “инвестиционния проект или”.”
Колеги, с това приехме в Комисията по труда и социалната политика законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд за второ четене.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, извинявайте, че накрая се обаждам, но тук няма заключителна разпоредба от кога влиза в сила този закон. По подразбиране това става три дни след обнародването му в Държавен вестник. Но дали Министерският съвет е готов с тази наредба за условията и реда за задължителното застраховане, защото иначе ще се получи един вакуум, в който няма да може да действа нормално законът. Това е само едно мое съображение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков. Аз знам от господин Донев, че наредбата е готова, но кога ще я приеме Министерският съвет, не е работа на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, благодаря ви за активното участие в заседанието.
Сега каня всички нови членове на Комисията по труда и социалната политика да дойдат с мен, за да видят къде е стаята на председателя на комисията, която е и ваша стая. Заповядайте да я видите. Това е стая № 194.
Следващото заседание е следващата седмица в сряда от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Закрито в 16, 25 ч.)