На 7 септември 2005 г., сряда, се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-41, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители на 31.08. 2005 г. за първо четене.
2. Обсъждане на проект за Вътрешни правила за работата на Комисията по труда и социалната политика при Четиридесетото Народно събрание.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
На 7 септември 2005 г., сряда, се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-41, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители на 31.08. 2005 г. за първо четене.
2. Обсъждане на проект за Вътрешни правила за работата на Комисията по труда и социалната политика при Четиридесетото Народно събрание.
3. Разни.
Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията – д-р Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Дневният ред, който се предлага за днес, е следният:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-41, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители на 31.08. 2005 г. за първо четене.
2. Обсъждане на проект за Вътрешни правила за работата на Комисията по труда и социалната политика при Четиридесетото Народно събрание.
3. Разни.
По т. 2 проектът за Вътрешни правила за работата на Комисията по труда и социалната политика ви беше раздаден на предишното заседание.
На нашето заседание присъства д-р Райнов, заместник-министър на здравеопазването, господин Чавдар Христов от КНСБ – всички го познавате, господин Гълъб Донев, господин Емил Мирославов от Министерството на труда и социалната политика. Другите гости, които не ги познавам или ги прескочих, без да искам, ще се представят в момента, в който поискат думата.
Има ли някакви предложения за изменение или допълнение на така прочетения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 12, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
Законопроектът по т. 1 само формално е внесен от госпожа Христина Христова, която помоли да бъде извинена, но днес ще отсъства. Този законопроект е продукт на Министерството на труда и социалната политика и на съответните дирекции в него. Има внесени становища, които обаче ми се представят в момента. Но колегите, автори на становищата, са тук, те ще ни ги представят лично.
Господин Донев, заповядайте да ни представите законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Имате думата, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Може би трябва да започна с това, че току-що на заседанието на Комисията по евроинтеграция беше одобрен предложения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Този законопроект е внесен от госпожа Христина Христова и група народни представители. В неговото изработване така, както каза и доктор Адемов, са участвали експерти от Министерството на труда и социалната политика. Това е един кратък законопроект, който има за цел да въведе пълно съответствие с принципите и логиката на нашето национално законодателство с това на Европейския съюз и главно да замени компенсационната система за вредни условия на труд, въведена с Кодекса на труда – чл. 137, чл. 156 и чл. 285 и да я трансформира в механизъм за превенция на здравните рискове такъв, какъвто съществува във всички страни от Европейския съюз и който отговаря на принципите и логиката на законодателството в областта на безопасността и здравето при работа.
Повод за разработването на този законопроект е и конкретната бележка на Европейската комисия, поставена още през м. юни 2000 г. пред българското правителство, пред организациите на работодателите и на синдикатите, че принципът на компенсация за вредни условия на труд, който не несъвместим с правото на европейската общност, трябва да бъде заменен с подход, целящ превенция на здравните рискове.
Искам да ви обърна внимание и на това, че с предложението за изменение и допълнение на чл. 137 и чл. 156 се постига и съответствие с Европейската социална харта – чл. 2.4, която е ратифицирана от Република България и която с чл. 2.4 въвежда и изисква от страните, които са подписали Европейската социална харта, да осигурят правото на справедливи условия на труд, съгласно които страните са длъжни да въвеждат намалено работно време или допълнителен платен годишен отпуск за работещите, когато не е възможно да се предотвратят напълно или да се намалят значително рисковете за живота и здравето им.
С измененията и допълненията на чл. 285 се променя принципът за предоставяне на храна на работещите в предприятия със специфичен характер и организация на труда, което съответства на практиката в страните от Европейския съюз, а също така и поставя един нов принцип, който е по-справедлив, а в същото време дава възможност безплатната храна да се предоставя на работниците, без да се търсят начини и средства за заобикаляне на законодателството от страна на работодателите, за неговото нарушаване, тъй като досега разпоредбата на чл. 285 и на Наредба № 8 за безплатната предпазна храна въвеждаха и изискването храната да не бъде заменяна с нейната парична равностойност, което от проучване, което Министерството на труда и социалната политика проведе през 2003 г. в 1500 предприятия, в които задължително трябва да се прилага Наредба № 8, се установи, че нарушенията на разпоредбите на Наредба № 8 и на чл. 285 от Кодекса на труда са масова практика.
Искам да обърна внимание и на това, че проектът на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда е съгласуван в структурите за тристранно сътрудничество и социален диалог. То е плод и на една тристранна работна група и е съгласуван в Националния съвет по условия на труд.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Преди да дам думата на останалите колеги, тъй като и в трите члена от Кодекса на труда, които се предлагат за промяна в момента, има предвидени съответните наредби. Може ли да получим някаква информация за това дали има проектна готовност за тези наредби, защото има един член, който казва: “.... работниците и служителите, които до влизането в сила на този закон, са ползвали права, до приемането на наредбите ще запазят тези си права.”
Ако можете да ни кажете има ли някаква готовност за тези наредби, защото те са три, а виждам в становището на Министерството на здравеопазването, че наредбата, която е за предпазното хранене, предвид спецификата на характера на организацията на труда в съответните предприятия се предвижда тази наредба да бъде издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на здравеопазването. Може ли да ни кажете нещо по въпроса за наредбите, защото този въпрос мисля, че ще предизвика интерес и в пленарна зала.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Към настоящия момент ние имаме готовност с варианти за проекти на съответните подзаконови нормативни актове, които, разбира се, са в много суров вид. Едва след обсъждане в тристранните структури и нарочно създадени работни групи за разработване на проектите на съответните наредби могат да станат факт. Към настоящия етап те са един предварителен проект, който да бъде даден на съответните работните групи по съответните наредби - за намаленото работно време, за допълнителния платен годишен отпуск и за безплатната храна - за обсъждане.
Преходната разпоредба на § 5 има по-скоро защитни функции. Тя трябва да гарантира на работниците и служителите, че това, което те получават към момента, с промяната на измененията и допълненията на чл. 137, чл. 156 и чл. 185 до издаване на съответните наредби по ал. 2 на цитираните членове те ще запазят своите права и придобивки до излизането на новите наредби.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения.
Има думата господин Тодоров. Заповядайте, господин Тодоров. Ще Ви помоля да се представите най-напред за колегите, които не Ви познават.
ТОДОР ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Тодор Тодоров и съм изпълнителен секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България. Работих в нарочната експертна група, на която беше възложено разработването на проект на текстове за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Смея да твърдя пред уважаемите народни представители, че е постигнат един добър компромис и баланс между това, което представлява националната практика и интереси на българските работници и това, което постановява европейското законодателство.
Искам да ви уверя, че, ако говорим за компенсации, трябва да разбираме преди всичко един параметър, какъвто е доплащането на условия на труд, което не е предмет на днешното обсъждане. Всичко останало, което днес ще разглеждаме – и намалено работно време, и допълнителни отпуски, и безплатни профилактични, така аз ги наричам, храни – имат в по-голямата си част профилактичен ефект и твърде малко, бих казал, имат компенсаторен характер. Нещо повече, европейската практика, която ние целево сме проучвали, показва, че такива подходи, каквито ние възприемаме днес, в нашето законодателство широко се използват в различните европейски страни и не представляват някакъв анахронизъм, типичен само за България.
Бих искал да кажа, че в интерес на компромиса ни се отказахме или по точно не “се отказахме”, а премълчахме някои свои виждания от гледна точка на крайни записи в отделни текстове, в това число дали трябва да бъдат записани изрази като “обективно не могат”, както е в чл. 137, ал. 1. Подобен текст има и в чл. 156.
Мисля си обаче, че пред уважаемите народни представители трябва да споделим, че трябва много внимателно да се пристъпва към такива записи и такива определения, тъй като те много по-трудно подлежат на обективно описване и дефиниране и това може след това да създаде проблеми при конкретното правоприлагане или за двусмислено тълкуване на това кой определя обективно един или друг факт на условията, при които работят хората.
Мисля, че европейското законодателство и по-точно чл. 2а.4 по-ясно определят и казват: “тогава, когато не могат да бъдат премахнати вредностите”, тоест, когато са налице обективно всички предпоставки.
Ще кажа само две думи по отношение на безплатната предпазна храна. Смея да твърдя, познавайки генезиса на целия проблем, че безплатната предпазна храна носи до голяма степен и профилактичен ефект. Никой не може да ме убеди, че “гладна мечка хоро играе”. Работещите при тежки условия на труд, работещите с висок енергоразход, работещите с влошаване на водно-солевия баланс, третирани с тежки метали и други агенти не трябва да получават за сметка на работодателя определени – нека да ги нарека – бонуси, някои придобивки, които укрепват тяхното здраве, увеличават съпротивителните им сили, правят ги по-работоспособни и това в никакъв случай не трябва да бъде за сметка на работника.
Друг е въпросът, че днешното българско законодателство и по-точно подзаконовата нормативна уредба изобилстват с груби деформации, тоест, бих се изразил образно, и кьораво, и кьопаво получават някой път това, което за едни е задължително и необходимо, за други просто е дадено, за да няма крамоли в колективите.
Тук искам да кажа, че господин Донев, като казва, че концептуално и трите наредби или и трите подзаконови нормативни актове, които предстои да се разработят във връзка с чл. 137, чл. 156 и съответно за безплатната предпазна храна, са изчистени, но преди да се “отпушат” нещата с текстовете в Кодекса на труда, тъй като касаят интереси на много хора и то чисто предметни интереси, не можехме да отидем до прецизирането им. А там безспорно ще има хора, които ще бъдат засегнати и обратно – други, които ще получат нещо, което досега не са получавали, особено ще се отнася до безплатната предпазна храна за онези, които работят при 12-часови работни смени или при други тежки режими, свързани с организацията на труда, но за които липсват другите фактори на околната среда.
Лично аз смятам, че това е една стъпка във вярна посока, макар и да не засяга като цяло промени в Кодекса на труда, а само в една тясна област, защото ставаме много по-малко уязвими от страна на Европейския съюз, най-малкото поне от по-чисто терминологична гледна точка, тъй като тук никъде не споменаваме даването на придобивки за вредни, опасни условия на труд. Намерени са по-обтекаемите формулировки, с едно – бих казал – до голяма степен максимално съхраняване на придобивките на българските работници, което в никакъв случай няма да ги направи по-богати от техните колеги от Запад, нито ще намали атрактивността на българската работна сила. Имаме и точни разчети, и сметки, и проучвания, разполагам с тях, но не искам сега да обременявам вниманието ви с цифри и факти за цялата ситуация в тази област.
Мисля, че е изминат от работната група един труден, но достоен път и е намерен един верен баланс между интересите и на работниците, и на работодателите, и, разбира се, на държавата като регулатор на всички тези взаимоотношения.
Благодаря.

Господин Мирославов, преди да Ви дам думата, понеже на няколко пъти споменахме за тези прословути наредби, тук и от Правния отдел ми припомниха, че е добре да сложим някакъв срок за тези наредби, а не да ги оставим така изобщо. Аз знам какви са Вашите виждания и знам, че на доктор Райнов му предстои да участва в тези дискусии, тъй като специалисти от Съвета по здравеопазването са една много голяма група, които получават такива плащания – ако мога така да ги нарека – по тези промени, като започнете от анестезиолозите, хирурзите, рентгенолози, микробиолози – да не изброявам всички. Там може да стане това, което се беше случило преди, както преди малко ми каза господин Мирославов, да няма професия от здравеопазването, да няма специалност, която да не бъде включена в тези наредби.
Господин Мирославов, заповядайте. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който поставихте, е доста интересен, но същевременно отговорът му е много труден.
Тук вече се касае за една промяна във виждания при безопасните и здравословни условия на труд, една промяна, която е в резултат на узряване в продължение на няколко години. Нека да ви напомня за 1997, когато Законът за безопасни и здравословни условия на труд постави на съвсем други релси цялата тази дейност. В края на краищата, виждате от уважаемия от мен господин Тодоров как мислят синдикатите. До преди време това беше невъзможно. Не ги упреквам, разбира се.
Пред мен е старата Наредба № 8 от 1987 г., която беше направена във връзка с влизането на Кодекса на труда от 1987 г. – новия Кодекс на труда, по който все още работим, с толкова много изменения. Тогава според него имаше пет диети, редица други неща и т.н. Знам от моите колеги от Министерството на здравеопазването, че тези диети вече не могат да се спазват, те не съществуват и не са така ефективни, каквито са били замислени през 1987 г.
Казвам това не само за наредбата за храната, но и за всяка една наредба - за намаленото работно време, за отпуските. Вече показателите, параметрите са вече други.
Не смея нито аз, нито моите колеги, в никакъв случай – здравеопазването – да ви обещаем и да се обвържем с някакъв кратък срок, защото това може да стане невъзможно.
Но за сметка на това предпазната норма в § 5 е много силна и тя би могла да играе важна роля, колкото и да закъснеят правителството, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Аз ще ви помоля да ни спестите този срок, още повече, като се има предвид и следното.
Тук по друг повод – когато ставаше въпрос за гарантиране на вземанията - в тази комисия аз изказах едно становище, че вашата комисия би ни простила едно закъснение, но това никога няма да стане от Европейската комисия. Европейската комисия ще каже: да, вие направихте първия ход, променихте закона, сега дайте да видим как ще промените и наредбите, защото ние искаме да видим закона в действие, а не едно добро пожелание.
Все пак позволете ми от името на нашия екип да ви обещая, че това може да стане скоро.
Без да навлизам в спор с господин Тодоров и съзнавайки, че вече се касае за второ четене, искам да се спра само с две думи на думата “обективно”. През лятото на миналата година, в сила от 1 август 2004 г. бяха направени доста промени в Кодекса на труда, където бяха транспонирани 8 или 9 директиви. Една от тях засягаше здравето на бременните жени и на жените-кърмачки. Точно в тази директива е направена същата хипотеза, когато са положили всички усилия, но намаляването на риска е обективно или технически неосъществимо. Признавам си, че ние сме взели тази дума от директивата и сме я сложили тук. “Обективно” е неосъществимо. Кой обаче ще преценява това, това вече е съвсем отделен въпрос и сега не го коментирам.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, заповядайте, имате думата за мнения, становища по предложения ни законопроект.
Преди да дам думата на доктор Райнов искам да кажа още нещо. Ако си спомняте навремето, колегите, които са от моето поколение знаят, по специалността “хигиена на храненето” ни учеха за така нареченото предпазно професионално хранене. Спомням си много добре този термин, няма да казвам защо. Под този термин тогава, пък и сега аз лично разбирам, че става въпрос за едно предпазно професионално хранене, не за да те нахрани изобщо като заместваща храна, а като профилактика на определен тип вредности. Примерно работиш с йонизиращи лъчения, дават ти такава храна, която да
Очевидно е, че това е една много стара конструкция, очевидно е, че това са неща, които вече са отживели, тъй като много по-добре е да превантираш по различни начини наличието на рискова среда, отколкото да допуснеш съществуването й и след това да компенсираш. Може би цялата презумпция на този проект е точно такава.
Аз съм доволен и от себе си, че виждам през годините някаква еволюция в нещо, което тогава сме разбирали по друг начин.
Има и още нещо, което може би е добро. Сега разглеждаме на второ четене, на предишното заседание обсъдихме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и сега промените в Кодекса на труда, които касая тази материя. Може би е добър стил тези закони да се разглеждат заедно и това е похвално по отношение на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, доктор Райнов. Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По чл. 185 ние имаме предложение да отпаднат думите “и/или добавки към храната”, защото по смисъла на Закона за храните добавките към храните са добри. Така че предлагам да бъдем по-прецизни.
Второ, във връзка с това, което каза тук господин Адемов, за да не ни обвинявам утре в пристрастие, че всички лекари, виждате ли, взимали вредни, предлагам да отпадне второто изречение с оглед изключителната компетентност на министъра на труда и социалната политика за определяне от предприятията със специфичен характер и организация на труда. Предлагаме наредбата, която е към чл. 285, да се издаде от министъра на труда и социалната политика, естествено, съгласувано с министъра на здравеопазването.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако това са Вашите бележки, доктор Райнов, очевидно е, че това са бележки за второ четене. Но аз се усмихнах, както и Вие се усмихнахте, защото Министерството на здравеопазването има едно становище, когато става въпрос за Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина по същия казус, и друг аршин, друг подход, когато става дума за Кодекса на труда. Това са очевидни неща, които трябва да решите вие, във Вашето министерство.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! В този ред на мисли искам да допълня нещо. Казахте, че при такива условия на труд, които са много опасни, където се работи с облъчване и други вредности, се дават известни бонификации.
Моята идея е следната. Освен храна, която да неутрализира този вид лъчение или нещо друго, искам да направя едно друго предложение. Не може ли да им се дават някакви допълнителни медикаменти, които да се прибавят към тази храна? Говоря за витамини, говоря за други неща, които могат в по-голяма степен да неутрализират някакви такива лъчения и други опасности.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, благодаря. Това е може би въпрос към колегите, които ще се занимават с наредбата.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Очевидно е, че трябва да се променят тези параметри в съответните закони. Затова и миналия предвид имах предвид, че Законът за здравословни и безопасни условия на труд трябваше да бъде разгледан по-продължително време и променен в много по-широк аспект отколкото това, което направихме тук.
Последствията вече се забелязват и в тези промени на Кодекса на труда. Текстът на чл. 137 “обективно не могат да бъдат отстранени” фигурираше и в миналия закон при задължителното застраховане. Този израз не конкретизира по никакъв начин задълженията, напротив, прави обтекаем и многозначно тълкуваем този текст. Затова мисля, че той трябва наистина да бъде променен по някакъв по-конкретен начин, тъй като не е ясен субектът, който ще дава тази обективна оценка.
Засега има монополист в окачествяването на рисковете при съответния труд, така че Законът за здравословни и безопасни условия на труд трябваше да бъде разгледан малко по-подробно.
Освен това същият текст фигурира и в чл. 156. Вярно е пренесен, явно е направен “копи пейс” от европейското законодателство, но не винаги преводът и не винаги такъв подход може да се адаптира и да бъде логичен и в нашите текстове, на нашия български език.
В чл. 285, доколкото виждам, отпадат думите “предпазна храна” и остава “безплатна храна”. Предпазна храна например е киселото мляко, което се дава при химически производства. Дори в химическите институти в Българската академия на науките това е предпазна храна, защото има профилактичен характер. Прясното мляко е противоотрова и при констатиране на отравяния големи количества прясно мляко помагат, докато киселото мляко се взима преди да се е констатирало отравяне, за да не се стигне до такова. Така че в “безплатна храна” кисело мляко не може да се включи, докато то е предпазна храна и е нещо, което на пръв поглед е дребно, но е изключително важно за хората, които работят в такива условия на труд. Както казах, дори едни химически научни институти в БАН получават и трябва да продължат да получават това кисело мляко, което хората, които работят там, наистина употребяват ежедневно
Отпадне ли терминът “предпазна храна”, това означава да отпадне и полагаемото им се кисело мляко. Това не трябва да се допуска, защото тази храна има превантивен характер, предпазва от отравянията.
В следващия текст на чл. 285 – “добавки към храната” – доктор Райнов предложи да отпаднат, но, доколкото аз знам, в момента може да има някаква класификация, която аз не познавам, но в аптеките “добавки за храна” се наричат витамини, минерали и соли и допускам, че вносителите са имали предвид точно това, както и господин Димитров предложи. Аз смятам, че наистина не е лошо това да остане като текст.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Понева.
Очевидно е, че трябва още веднъж да обясня защо промените в Закона за здравословни и безопасни условия на труд бяха внесени в този му вид. Знаете, че, както предишният, така и сегашният Министерски съвет имат една стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Във връзка с тази стратегия, за да няма текстове, които да спират придвижването на конкретните закони, които са ангажирани със синхронизирането с европейското законодателство, бяха извадени тези текстове, които са спорни. Тези 540 служби по “Трудова медицина” очевидно са един огромен проблем, който едва ли би могъл да се разгледа и да се реши в рамките на тази ускорена процедура.
Затова работната група и вносителите са решили да процедират по този начин. А този начин на внасяне на законопроекта в никакъв случай нито отнема законодателната инициатива да внася такива промени на когото и да било по Конституция, нито пък някой смята, че този проблем не е достатъчно важен. Единствената идея беше да могат по-бързо да се придвижат тези закони и тези текстове, които са свързани с интеграционния процес и тези текстове, които са достатъчно точни и не създаващи проблеми, за да може да върви напред затварянето на преговорните глави.
Колеги, имате думата за други мнения, становища, въпроси.
Има думата господин Тодоров. Заповядайте, господин Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, само две добавки бих искал да направя.
Законът за здравословни и безопасни условия на труд в своята философия носи превенциите. Кодексът на труда обаче е основният закон, уреждащ индустриални отношения и на него му прилича да решава въпроси, които Законът за здравословни и безопасни условия на труд по презумпция не би трябвало даже да спомената. Тоест, тогава, когато не се е случило събитието, какво става с хората.
Член 137, съответно чл. 156 обират негативите от онова, което не се е случило поради постановките на закона.
По отношение на безплатната предпазна храна. Въпросът за “и/или добавки” е възприет не компромисно, а е възприет категорично с ясното съзнание, че става въпрос за неща, които уважаемите народни представители споменаха – поливитаминни препарати, бетоксиканти, пароксиданти, минерални вещества и други - с които храната, която се дава, пак по разработки на Министерството на здравеопазването – не знам кога то е било коректно – се е считала като метаболитен носител, за да могат тези препарати да отидат до там, където им е предназначението, тоест, до клетките, а не просто пиене и изхвърляне.
Така че всичко това е съобразено и с формулировката от Закона за храненето, където е дадена ясна и легитимна дефиниция на това “що е добавки” и това “и/или”, което е сложено тук, също е прецизирано. Днес направихме отново нов прочит, за да видим дали някъде не си противоречим и мисля, че колегите от Министерството на здравеопазването трябва да направят една лека отстъпка в интерес и на това хората да получат действително по-комплексно онези средства, които са необходими за съхраняване или поне минимизиране на щетите за тяхното здраве.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин Тодоров, аз искам предварително да се извиня, но искам да попитам следното. Имате ли финансовите изменения във връзка с това, за което говорим днес, примерно, за едно миннодобивно предприятие със състав от 350 души какво ще струва това? Ако обичате, да ми помогнете малко в това отношение, за да се ориентирам по-добре. Защото това, за което говорите – поливитамини и други – е доста скъпо удоволствие, меко казано, дори за едно добро семейство.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Кой ще отговори на този въпрос?
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се позова отново на проучването, което Министерството на труда и социалната политика направи, което беше подкрепено и от синдикатите, и от работодателите за приложението на компенсационния механизъм за вредни условия на труд в раздела за “Безплатната предпазна храна”. Установи се един доста голям дисбаланс в приложението специално на безплатната предпазна храна. За един работник в различните предприятия стойността на един храноден – така да го нарека, макар че това не е храноден – но това, което работодателят е длъжен да предостави като хранене, излизаше от 1,5 лв. в тежки предприятия, забележете, в мините, до 12 – 13 лв. в БТК и в АЕЦ – Козлодуй. Изключително голям дисбаланс се получи между спецификата на труда в мините, да речем, с 1,5 лв. за предоставяне на безплатна предпазна храна и около 13,5 – 14 лв. в БТК.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Колеги, заповядайте, имате думата.
Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, колеги, зададох неслучайно този въпрос. Аз имах възможността да работя в минноспасителна служба в най-тежкото предприятие в страната, в миннодобивния комбинат ГОРУБСО, и добре познавам тези неща.
През цялото време, когато днес слушах тази дискусия, си мислех дали ние не връщаме позабравените стари неща. Зададох обаче въпроса за парите, защото за здравеопазването това е много важно. Когато приемаме един нормативен законодателен акт, според мен ние все пак трябва да имаме представа колко ще струва едно решение. Ще дам само един последен пример и с това ще завърша.
В миннодобивната промишленост по данни на Минната камара и според Експертния съвет на Министерството на финансите от миналата седмица, с изключение на мини “Бобов дол” и тези на “Марица – Изток”, всичко останало е приватизирано.
Аз лично съм любопитен дали частните предприятия са в състояние да изпълнят това, за което говорим днес. А в болниците нещата наистина са много сериозни поне на този етап с това финансиране, защото самите ни болни получават храноден от 1 лв., в Смолян беше 0,8 лв., до 3- 3,5 лв.
Благодаря ви за вниманието
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, мисля, че навлязохме в една тема, която не знам дали е предмет точно на този законопроект и ще ви кажа защо. Това е така, защото, ако сте прочели внимателно мотивите, е записано нещо много важно. Европейската комисия, еврокомисарите идват и казват: във вашето законодателство компенсационният подход е доминиращият подход. Ние искаме да заложим нещата така, както е при тях – да доминира превантивният подход – той да бъде водещ в нашето законодателство.
Това е основното, което искаме да кажем с текстовете и сега с някаква игра на думи променяме тези членове, ако трябва точно да си кажем нещата в прав текст.
А сигурно има някакви диспропорции, за които говори господин Донев. Но това е много ясно. Предприятия, които са по-богати, плащат повече на своите работници.
Заповядайте, колеги.
Има думата госпожа Понева. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Колеги, пак ще се върна към миналото заседание, че, когато задължихме предприятията да застраховат работниците и служителите си, не мислехме колко скъпо ще им излезе. А сега, когато става дума за такива добавки към храни, правим тези сметки.
Аз искам пак да дам един пример. В един химически институт се получават по 5 лв. на месец вредни. Вместо служителите да си купят три пакета цигари с тези 5 лв., по-добре е с тези пет лева да се закупят съответните антиоксиданти и соли, които ще им стигнат дори за повече от месец, тъй като 2 лв. на едро би струвала една опаковка от тях.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Колеги, заповядайте. Но като че ли пак си говорим за различни неща. Има ли други мнения по този законопроект? Очевидно е, че ще го обсъждаме и на второ четене. Става въпрос за три члена от Кодекса на труда.
Има думата господин Христов. Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! КНСБ вече каза мнението си по обсъждания проблем. Ако позволите, ще добавя още две думи.
Ние подкрепяме законопроекта. Има някои текстове, които според нас се нуждаят от известна по-прецизна доработка и стилизиране. Аз се ангажирам съвсем отговорно да предоставим на комисията нашите виждания като конкретни текстове и се надявам, че уважаемите колеги-народни представители – пардон, имах предвид колегите, които се занимават с правото – ще ги възприемат. Те ще способстват за по-доброто прилагане на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Христов.
Колеги, за информация на членовете на комисията и на нашите гости ще кажа, че на това заседание са поканени и работодателските организации. След като те не са проявили интерес към това заседание, можем да възприемем, че те подкрепят този законопроект така, както са го подкрепили във Фонд “Условия на труд” и ще го изпълняват безусловно.
Заповядайте, имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, и все пак ми се иска да помислим за това не е ли редно да запишем някакъв срок, защото обикновено нещата точно там “гърмят”. Всичко е наред, да, ще ни харесат законодателството европейските наблюдатели, но след това ще се проточат едни дълги срокове, няма да има достатъчно сериозни механизми за контрол, гарантиращи успешното реализиране на приетите закони в практиката и ще се случат нещата, които срещаме всеки ден в практиката.
Аз ще си позволя да дам пример с шивашката промишленост, въпреки че тя изобщо не попада в това, което обсъждаме. Ще дам пример с български и чужди фирми, които знаем как са се настанили в България. Там жените работят до припадък по 24 часа, без да ползват абсолютно нищо, никакви предпазни храни, условия и т.н.
Така че, хубаво е, че записваме нещо, но да запишем и срокове и след това – надеждни механизми за контрол. Иначе може би ще ни харесат в Европейския съюз, но нали това ни трябва заради хората?!?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Напомням Ви, че в качеството на народен представител имате правото да направите предложения между първо и второ четене, включително и за сроковете, за които говорих аз преди малко, а Вие – сега.
Колеги, има ли други мнения? Не виждам.
Ще преминем към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда се подкрепя на първо четене.
Благодаря на колегите, които участваха в дискусията, както и на нашите гости, които присъстваха заради тази точка от дневния ред.
Колеги, сега преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на проект за Вътрешни правила за работата на Комисията по труда и социалната политика при Четиридесетото Народно събрание.
Колеги, според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание всички комисии могат – така е записано точно – да изработят свои вътрешни правила за работата на съответната комисия. Тези вътрешни правила, разбира се, че трябва да бъдат съобразени и са съобразени с новия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, който вече е факт.
Предложили сме на вашето внимание един проект за вътрешни правила. Ако вие имате някакви мнения, допълнения, ако имате някакви предложения да ги променим по някакъв начин, заповядайте, имате думата.
Госпожа Дянкова тук ми припомни, че различното е една традиционна практика на Комисията по труда и социалната политика. По въпроси, касаещи големи групи от хора, по въпроси, изключително важни за развитието на обществените отношения в областта на социалната политика изобщо, Комисията по труда и социалната политика свиква Консултативен съвет, където се канят различни представители на работодателите, на синдикатите, на неправителствени организации и всички заинтересовани слоеве от българското общество по конкретния казус и дава предложения на комисията за конкретни поправки в законодателството.
Това е различното от големия правилник, а големият правилник пък дава възможност за изграждането на подкомисии, нещо, което е точно в този контекст.
Заповядайте, колеги. Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения ви проект?
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз не бих казала, че имам предложение, но искам точно по тази т. 3 – за Консултативния съвет – да попитам нещо, явно това е новото в правилника. Има един израз, който според мен не означава нищо. В един сериозен текст е по-добре да не фигурират изобщо такива изречения или това, което е записано, да има някакво съдържание. Изразът е “да осъществи ново качество на социалния диалог”. Мисля, че този израз няма кой знае какво съдържание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Предлагате, госпожо Понева, да отпадне този текст? Правилно ли Ви разбирам?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, предлагам да отпадне.
Заповядайте, колеги.
Аз предлагам да не навлизаме по-дълбоко в темата, защото основната цел на този Консултативен съвет следната. Всички правителства идват на власт с надеждата да подобрят институционалния диалог. И понеже това е към края на мандата и не само към края, а и някъде по средата, под една или друга форма се видоизменя с нещо друго. Затова сме включили този текст, затова сме сложили тази комисия – когато се скарат социалните партньори и Министерството на труда и социалната политика, ние тук да ги сдобрим, да намерим най-добрите начини за решаване на проблемите в социалната политика.
Има думата господин Константинов. Заповядайте, господин Константинов.
ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, тъй като в Тридесет и шестото Народно събрание нямаше такова нещо, искам да попитам следното. Подкомисиите по даден проблем ли се създават и с определен срок на действие ли са?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Такива комисии се създават по определени законопроекти. Тук в правилника е записано, че “постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи”. Това означава, че каквото реши комисията, може да го направи. Ако например е необходима някаква информация от някакво ведомство, която да не може да бъде предоставена под формата на становище, или е необходимо да се направи някакво разследване, проучване или нещо подобно, тогава комисията ще определи предметния обхват на дейността на тази работна група или подкомисия и т.н., обикновено се определя и срок на действие на подкомисията.
Това е общата формулировка на този Консултативен съвет.
Госпожо Понева, ако Ви притеснява този текст, съвсем спокойно можем да го подминем и да пропуснем това “да осъществи ново качество” и т.н.
В тази комисия винаги се стремим решенията да ги взимаме с максимален консенсус. Социална политика не може да се прави въпреки този, въпреки онзи, за този или за онзи. Трябва да бъде за всички.
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз смятам, че можем да се обединим по този абзац да развиваме социалния диалог. Ние минаваме към гражданско общество и развитието на социалния диалог е много необходимо нещо. Ние сме сложили една летва и трябва да го развиваме. Връщането назад не е добър модел.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Колеги, ако няма други възражения и допълнения и приемате вътрешните правила с тази редакционна или стилистична поправка по-скоро, моля, гласувайте.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Приемат се Вътрешните правила за работата на Комисията по труда и социалната политика при Четиридесетото Народно събрание.
Благодаря ви за участието, колеги.
Следващото заседание ще бъде в следващата сряда от 15,00 ч. Закривам заседанието. (Закрито в 16,10 ч.)