На 28 септември 2005 г., сряда, се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-41, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители на 31.08. 2005 г. за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, № 502-02-4, внесен от Министерския съвет на 19.09.2005 г.
3. Разни.

---

На 28 септември 2005 г., сряда, се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-41, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители на 31.08. 2005 г. за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, № 502-02-4, внесен от Министерския съвет на 19.09.2005 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията – д-р Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Днес наши гости във връзка с обсъждането на двете точки от дневния ред са господин Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция в Министерството на труда и социалната политика, господин Гълъб Донев – директор на Дирекция в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, госпожа Мария Касърова – началник отдел в Националния осигурителен институт и госпожа Добринка Бонева от Министерството на труда и социалната политика, господин Тодор Тодоров – КНСБ, господин Дикран Тебеян – Българска стопанска камара.
Дневният ред, който се предлага за днес, е следният:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-41, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители на 31.08. 2005 г. за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, № 502-02-4, внесен от Министерския съвет на 19.09.2005 г.
3. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-41, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители на 31.08. 2005 г. за второ четене.
Колеги, раздаден ви е работният доклад по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Параграф 1. По него има предложение на колегите от КНСБ, има и текст на вносителя.
Заповядайте, колеги, имате думата за обсъждания.
Господин Тодоров, заповядайте. Имате думата.
ТОДОР ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложенията не са същностни, те представляват подобрения в текстове на отделните членове, които вие на първо четене в комисията, а след това и в пленарна зала приехте.
Става въпрос за предложения, които имат отношение към по-лекото и безпроблемно разработване на подзаконовите нормативни актове, които ще следват приемането на тези членове с оглед избягване на двусмислие, избягване на възможности за двойно тълкуване, за по-лекото му практическо приложение.
Сами ще забележите, че липсват думи като “и обективно”, “и първо”, “и второ”, “и трето” – неща, които практически не дават нищо на законопроекта, но ще създават проблеми при разработването на наредбите и други типове подзаконови нормативни актове, с които ще се прилагат тези текстове.
Имаме едно допълнително предложение, което фактически внася хармония в приетите изменения в тези три члена от Кодекса на труда и пренасянето на терминология в други членове, които преди това просто бяха недогледани. Имам предвид текста за извънредния труд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е по § 1а. Сега обсъждаме само § 1. Вие имате там два варианта. Първият вариант се различава от предложението на вносителя с това, че отпадат думите “обективно” и “напълно”.
ТОДОР ТОДОРОВ: Да, става въпрос точно за това – да отпаднат тези думи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата да изкажете Вашата позиция.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На базата на направените до момента предложения по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда ние предлагаме като текст на комисията чл. 137, ал. 1, т. 1 да придобие следната редакция:
“§ 1. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1, т. 1 се изменя така:
“1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Видовете работи, за които се установява намалено
работно време, се определят с наредба на Министерския съвет.
3. Алинеи 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви да ни кажете каква е разликата между предложението на вносителя, предложението на колегите от КНСБ и този вариант, който предлагате в момента. Той не се различава кой знае колко, това е по-скоро компилация между единия и другия вариант.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Да, това практически е компилация между единия и другия вариант, но внася по-голяма яснота в текста и съответно подпомага и Министерския съвет при разработването на подзаконовия нормативен акт, където сме обобщили, че при специфичните условия и рисковете за живота и здравето на работниците и служителите при тези условия, при които те работят, трябва да бъде въведено намалено работно време.
Това съответства и с чл. 2, ал. 4 на Европейската социална харта, където дословно е цитирано – цитирам по памет – че за работи, при които рисковете за здравето не могат да бъдат отстранени напълно, се въвежда намален работен ден или допълнителен платен годишен отпуск.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Току-що чухте цитата, макар и по памет, от господин Донев, в който той употреби думичката “напълно” така, както я е употребил и вносителят. Тази думичка “напълно” означава, че работодателят е длъжен да положи усилия, за да отстрани или намали рисковете, но не го е постигнал напълно.
В текста, който ви предлагат КНСБ и Министерството на труда и социалната политика, тази думичка “напълно” отсъства. Това означава, че работодателят може да не положи никакви усилия. Просто при тази професия или работа рисковете за живота и здравето не могат да бъдат отстранени или намалени.
От тази гледна точка на нас ни се струва по-удачен текстът на вносителя.
Другото, което искам да кажа, е, че според нас изразът “при специфични условия” е излишен. Водещо трябва да бъде дали не могат да бъдат отстранени или намалени рисковете при тази работа. Ако специфичните условия предполагат, че рисковете не могат да бъдат отстранени или намалени, това се обхваща във формулировката, която даде вносителят. Не е необходимо да се добавя изразът “специфични условия”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Тебеян.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Донев каза, че цитира по памет. Той е много по-млад и би трябвало да се предполага, че неговата памет е по-свежа от моята, само че той цитира само част от тази разпоредба.
В Европейската социална харта са употребени трите термина: “които не могат да бъдат отстранени”, “които не могат да бъдат ограничени” и “които не могат да бъдат” – забележете – “значително намалени”.
Фактически в текста, който ние компилирахме, както призна господин Донев, ние сме направили следното: “не могат да бъдат отстранени или намалени – изпуснали сме думата “значително” пред намалени, защото действително трябва да е значително – ако рискът е 100 на 100, а ние ги намалим на 99 на сто, каква полза от това? Но накрая сме сложили и ограничаване.
Тоест, и трите хипотези на тази Европейска социална харта, на чл. 2, ако не се лъжа, ги има тук.
Що се касае до израза “специфични условия”, ще кажа, че дълго време мислихме. И в сегашния кодекс съществува точно такъв текст – “работят при специфични и вредни за здравето условия”.
Все пак на нас ни се струва, че изразът “специфични условия” трябва да остане. Именно специфични условия са тези, които определят, че колкото и работодателят да полага такива грижи, той е длъжен и по силата на закона, и по Кодекса на труда, по Закона за безопасни и здравословни условия на труд, колкото и да полага усилия, при тези специфични условия той просто не може да намали или да отстрани напълно риска. Това просто не е възможно. Риск винаги съществува. Не дай си, Боже, той съществува и тук. Би могъл да падне един от тези полилеи.
Така че рискът никога не може да бъде изцяло отстранен, но той може да бъде ограничен и особено пък при работа със специфични условия да се говори за отстраняване и ограничаване напълно, това просто не е възможно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Мирославов.
Само не забравяйте, че сме на второ четене и трябва да разискваме по конкретните текстове, а не изобщо по философията на това, което се предлага за промяна.
Заповядайте, колеги. Имате думата.
ЕЛЕНА ГЕНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм от отдел “Европейско право” на Народното събрание.
Всъщност господинът точно това уточни, което и аз исках да уточня, че наистина, ако трябва да бъдем прецизни, чл. 2, ал. 4 от Европейската социална харта говори не само за напълно предотвратяване, но и допуска значително намаляване на рисковете.
А с оглед на внасянето на понятието “специфични условия” би трябвало да се предвиди в такъв случай дефинирането му някъде в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Генчева.
Заповядайте, колеги. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Сега в момента наистина виждам, че “специфични условия” така написано в текста наистина не е ясно какво означава. Всички различни условия на труд са специфични. Всички условия на труд и всички работи, както тук се казва, което също смятам, че редакционно трябва да променим, имат своята специфика. Няма уточняване на специфичните условия.
Затова аз предлагам редакционна поправка, която съдържателно ще изпълни този текст.
“1. работници или служители, които работят при специфични условия, при които рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени...”
Да не бъде нито “и”, нито “или”, както е в двете предложения, тъй като “специфични условия”, оставено самостоятелно, не означава нищо, не носи информация.
Освен това предлагам да се напише “работят”, а не “извършват работа”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Аз мисля, че значението е същото, само че по друг начин е казано. Според вносителя изразът започва с “и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени”.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: “Специфични условия” остава само като понятие, без уточняването “при които” някак увисва като понятие, което не носи никаква информация, което не е дефинирано.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, разбрах Ви.
Заповядайте, колеги. Имате думата.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, въпреки че текстът на госпожа Понева е добър, искам да направя едно пояснение, че рисковете се отнасят за работата и възникват при извършване на работата, а не при специфичните условия на труд. Вие правилно казахте, че специфика на труда има във всички професии, във всички дейности. Трудът на балерината е специфичен труд, държавният служител извършва специфичен труда, в труда на народния представител има специфика, всеки един труд носи своята специфика.
Затова рисковете не са по повод на спецификата на труда, а рисковете са по повод на извършваната работа от работниците или служителите. Затова рисковете трябва да бъдат вързани с работата, а не със специфичните условия.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Тоест, Вие държите на Вашия текст? Така ли да Ви разбирам?
Заповядайте, колеги. Има ли други мнения по този текст?
Госпожо Понева, Вие съгласна ли сте с тези аргументи или държите да гласуваме Вашето предложение, което е редакционно?
Колеги, първо трябва да попитам дали някой припознава предложението на колегите от КНСБ, тъй като ние в този вид не можем да го гласуваме като тяхно предложение. Мога да го подложа на гласуване само и единствено, ако някой народен представител го припознае. Това, първо.
Второ, текстът, който ни предлагат колегите от Министерството на труда и социалната политика, е, пак повтарям, един обобщен текст на текста на вносителя и предложението на КНСБ.
Господин Тодоров, имате ли някакви бележки? Заповядайте.
ТОДОР ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Слушам много внимателно всичко, което тук се казва. Аз съм спокоен заради това, че няма същностни промени в защитата на едно право. Знам много добре, че с подзаконовия нормативен акт ние можем да се справим чудесно вероятно с всякакви варианти.
Готов съм да приема всяко предложение, което внася повече яснота и не възразявам и на смесения вариант или компилацията, както беше наречена, в предложението на правителството. Не смятам докрай да защитавам някаква теза, която е защитена и от други колеги.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Моето питане е по-скоро за уточняване. Тъй като вероятно ще гласувате целия параграф или т. 1 – как ще гласувате? – искам да кажа по т. 2, че имаме различия в различните варианти.
Искам да попитам какво точно трябва да съдържа подзаконовия нормативен акт? Дали трябва да съдържа само видовете работи? Чета варианта на Министерството на труда и социалната политика – “или и реда за установяване и прилагане на работното време”. Тук има смислово различие – дали двете, дали само едното. Трябва да го изчистим като текст. Каква е идеята, ако могат да кажат представителите на вносителя. Може би колегите от Министерството на труда и социалната политика и КНСБ ще уточнят.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Денева.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уплашени от предишното обсъждане на първо четене тук, в тази комисия, когато вие ни казахте, че много бързо ще трябва да направим наредбите, трябва да си признаем, че вече започнахме да работим по наредбите веднага, изпълнявайки вашата поръка.
Работейки по наредбите, особено тази за намаленото работно време, се установи, че ние можем още веднага с наредбата на Министерския съвет да определим видовете работа, при която се установява намалено работно време, при което работникът или служителят имат право на намалено работно време, а работодателят е длъжен да му предостави това намалено работно време.
Така че тук вече няма да се говори за ред, условия и т.н. Просто се предвиждат тези видове работа, при които ще има намалено работно време – седем или шест часа.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз имам едно предложение. Думата “специфични” да я заменим с думата “опасни” условия или да запишем “специфични и опасни условия”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте, господин Донев, да коментирате това предложение.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако се приеме предложението, което прави господин Димитров, то ние се връщаме към стария текст от Кодекса на труда, за който имаме препоръка от Европейската комисия, че трябва да променим.
По-скоро би могло да се мисли по варианта “специфични условия на труд”, за да се избегне определението “специфични условия” и, за да има по-голяма конкретика. Да се запише, че “работници и служители, които извършват работа при специфични условия на труд и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Донев.
Колеги, подлагам на гласуване предложението, което беше направено от госпожа Понева – след думата “условия” да се прибави “при които”.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Понева.
“За” – 4, “против” – 8, “въздържал се” – 1.
Предложението на госпожа Понева не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1.
Моля, гласувайте текста на комисията за §1.
“За” – 11, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Предложението на комисията за § 1 се приема.
“§ 1. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1, т. 1 се изменя така:
“1. работници или служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Видовете работи, за които се установява намалено работно време се определят с наредба на Министерския съвет.
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
Следващото предложение е за създаване на нов параграф – § 1а.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата да ни кажете каква е разликата между предложението на КНСБ и вашето предложение.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението ни е чисто редакционни. Разликата между това, което е предложила КНСБ като вариант на чл. 147, ал. 2 и това, което ние предлагаме, се състои в чисто редакционни промени.
Смятаме, че с нашето предложение се постига по-голяма яснота от правно-техническа гледна точка. Така че нашето предложение за ал. 2 на чл. 147 е това да бъде предложение на комисията, че не се разрешава полагането на извънреден труд освен в случаите по чл. 144, т. 1-3 от работници или служители, за които е установено намалено работно време по реда на чл. 137, ал. 1, т. 1.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Обхващат се и останалите хипотези, които касаят този проблем.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам едно чисто редакционно предложение – да отпадне думичката “реда”, защото с последната редакция, която приехме, не се говори за ред, а за видове работи. Да остане само “по чл. 137, ал. 1, т. 1”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева.
Господин Тодоров, Вие имате ли някакви бележки? Действително абсолютно редакционни са поправките.
ТОДОР ТОДОРОВ: Не, благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, заповядайте.
Има думата госпожа Драганова. Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз предлагам да преминем към гласуване, тъй като явно текстът е изчистен от Министерството на труда и социалната политика и мисля, че това е най-добрата редакция.
Тук няма промяна по същество. Това, което се предлага, е съвсем добре прецизирано.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Драганова.
Колеги, някой ще припознае ли това предложение или ще бъде като предложение на комисията? Добре, предложение на комисията.
Моля, колеги, гласувайте текста на комисията за § 1а, който ще стане § 2.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 1а, който става §2, се приема.
“§2. В чл. 147, ал. 2 се изменя така:
“(2) Не се разрешава полагането на извънреден труд освен в случаите по чл. 144, т. 1-3 от работници или служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1.”
Преминаваме към § 2 на вносителя.
Господин Тодоров, вие имате направено предложение за допълнителния платен годишен отпуск. Заповядайте, имате думата.
ТОДОР ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Предложението до голяма степен е в синхрон с чл. 137 от гледна точка на въвеждането на някои уеднаквявания. Не променя същностно нищо от това, което е прието на първо четене и от комисията, и от парламента. Само внася допълнителна яснота от гледна точка на разработването на подзаконови нормативни актове.
Внимателно ще изслушам всички уважаеми народни представители, разбира се, и предложения, които се правят. За мен е важно да не се унищожи смисълът на защитеното право, а не за това как точно ще бъде формулирано. Готов съм и на компромиси.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Господин Донев, имате думата за вашия обобщаващ текст.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Нашият обобщаващ текст отново, уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, е компилация между текста, предложен от вносителя на законопроекта, и текста, предложен по чл. 156 от КНСБ.
Тук в още по-голяма степен сме се постарали да пренесем точно изискването на Европейската социална харта, като сме използвали и трите думички – че рисковете трябва да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Ако тези рискове не са отстранени, намалени или ограничени, независимо от предприетите мерки, работниците и служителите имат право на не по-малко от пет работни дни допълнителен платен годишен отпуск.
Тук синхронът с Европейската социална харта е пълен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Заповядайте, колеги. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам само техническа редакция, ако позволите, господин председател, преди гласуването.
Искам да прочета текста в технически годния му вид.
“§2. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 1 се изменя така:
“1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от пет работни дни;”
2. Създава се ал. 2:
“(2) Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, това е техническа редакция. Имате ли някакви бележки по нея?
Заповядайте, господин Тодоров. Имате думата.
ТОДОР ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! В ал. 2, където се упоменават видовете работи, в предложението, което аз виждам сега, от колегите от Министерството на труда и социалната политика, намирам, че е упражнение с невъзможна трудност. Това просто не може да бъде реализирано. И досега в практиката това не е правено.
Това не е същото като при намаленото работно време. Тук по-скоро наредбата или подзаконовият нормативен акт трябва да определя ред, начин, принципи, критерии, както е досега, а не формално изброяване или посочване в нормативен акт на видове професии, работи, работни места. Това практически е невъзможно, уважаеми дами и господа народни представители и мисля, че ще затрудни и работната група, която след това ще работи, освен ако не считат нещо друго колегите от Министерството на труда и социалната политика и предполагат, че могат да направят подобен нормативен акт, който да бъде за цялата страна, за всички професии да определи като преди около 20 години – една книжка от около 35 или 40 страници, в която е записано за всяка професия четири дни, шест дни, десет дни, дванадесет дни – нещо, което е абсурдно да го мислим в днешни времена.
Смятам, че текстът, че Министерският съвет определя със своя акт реда, начина и т.н., е по-целесъобразният и по-работещ подход от гледна точка и на критериите, и на каквото щете, отколкото директния текст – “видовете работи” – което е неработещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Господин Донев, аз знам, че заедно сте ги правили текстовете. Сега виждам някакви различия.
Мен обаче ме притеснява нещо друго. Господин Тодоров, Вие казахте “редът и условията за придобиване на право”. Но това го казва законът, това не може да го каже наредба. Наредбата не бива да казва ред и условия. Това трябва да го каже законът, който ще делегира право на наредбата какво да каже.
ТОДОР ТОДОРОВ: Господин председател, не съм убеден докрай, че това е така. Наредбата може да определи критерии, както и в досегашната практика, в която се казва, примерно – припомням по памет един текст.
В един и същи член, в една и съща алинея, но в различни точки:
1.работещите с тежки метали, канцерогенни елементи и т.н.;
2. работещите при шум над 85 децибела;
3. работещите при комплексна оценка над 80 точки;
Комбинацията от 1 до 3 точка дава възможност за отпуск, не по-малко от 8 работни дни.
Следващата алинея: “По-големи размери на отпуската могат да бъдат договаряни с колективен трудов договор”.
Това са опции, които наредбата предвижда като възможности, взимайки един, два, три, четири, пет варианта и давайки достатъчна степен на свобода на стопанските субекти долу, на техните специалисти и на договарящите страни – работодатели и синдикати – да договорят и по-добри възможности. И това трябва да го предвиди, разбира се, подзаконовият нормативен акт, за да не товари закона, кодекса с тези детайли и подробности.
Иначе, ако отидем на варианта “видовете работи”, ви казвам за какво иде реч – една книжка от 30 страници с определени всички възможни професии по единния класификатор, с посочени срещу тях брой на допълнителните дни – четири, шест, осем, десет – което е великолепно, но е невъзможно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Колеги, от Министерството на труда и социалната политика, каква е Вашата позиция по този въпрос?
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Освен това, което сме написали, ние държим на този текст, тъй като, както и господин Мирославов спомена, водени от страха, че трябва бързо да разработим подзаконовите нормативни актове, ние вече работим по проектите. Имаме вече готови проекти на наредбите, които ще установят и намаленото работно време, и допълнителния платен годишен отпуск.
Така че аз бих репликирал само господин Тодоров по отношение на това, че когато говорим за видове работи, ние в наредбата можем да кажем, че при работа при шум над 85 или над 87 децибела, при работа с биологично активни елементи, при работа с опасни животни или при работа в заведения като психиатрични клиники, при работа в морги и т.н. ще се полага допълнителен платен годишен отпуск в еди какъв си размер.
Това са работи, не говорим за професии и няма да изреждаме голям списък от професии, за които да бъде въведено правото на допълнителен платен годишен отпуск. Говорим за видове работи, при които, ако съществуват тези условия, работодателят е длъжен да въведе това право за работещите при тези условия – да ползват допълнително минималния размер, който се установява с закона, от пет работни дни. Това че допълнително може да се предложи опция с колективно трудово договаряне този размер на допълнителния платен годишен отпуск да бъде променян, тоест, да се дават повече от пет работни дни, това е така и това по всяка вероятност в наредбата ще намери място. Има го и в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че трябва да приемем текста, който приехме в чл. 137, ал. 2. Там приехме “видовете работи” за намаленото работно време. Сега трябва да използваме същия термин и за допълнителния годишен платен отпуск.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих желал да кажа същото, господин председател. Все пак трябва да има известна кореспонденция между това, което има в част от чл. 137 и чл. 156, защото и в двата случая това са рискове, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Затова там има и намалено работно време, затова там има и допълнителен годишен платен отпуск.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.

ТОДОР ТОДОРОВ: Не, това е по-добрият вариант за нас, господин председател. Аз просто не съм посмял да си го помисля, че могат да отидат на него.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това, разбира се, се прави не за тези, които правят наредбите, а да улесним тези, които ще се възползват от текстовете. Нали така!?!
Има нещо за уточняване. Във варианта на вносителя се предвижда наредбата да бъде от министъра на труда и социалната политика, а ние казваме – от Министерския съвет. Защо?
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Вносителят – госпожа Христина Христова – е решила, че тази наредба трябва да бъде издадена от министъра на труда и социалната политика. В предложението на Конфедерацията на независимите синдикати е предвиден акт на Министерския съвет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз съм съгласен наредбата да бъде от Министерския съвет, тъй като там има съгласувателни процедури и т.н. и това е по-добрият вариант. Разбрах ви.
Благодаря.
Заповядайте, госпожо Денева, да прочетете текста – предложение на комисията за редакция на § 2, който ще стане § 3.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Чета последната редакция на § 2, който ще стане § 3.
“§ 3. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в него т. 1 се изменя така:
“1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от пет работни дни;”
2. Създава се алинея 2:
“(2) Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева.
Има ли бележки, въпроси по така прочетения текст за § 3? Не виждам.
Моля, колеги, гласувайте предложението на комисията за създаване на § 2, който става § 3.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 2, който става § 3, се приема.
“§ 3. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
2. Досегашният текст става ал. 1 и в него т. 1 се изменя така:
“1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от пет работни дни;”
2. Създава се алинея 2:
“(2) Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.”
Следващият параграф е едно предложение, което сме го коментирали на първо четене. То е направено от народния представител Хасан Адемов. Сега го предлагам отново на вашето внимание:
“§ 2а. В чл. 200 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 4:
“(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Мисля, че предложението ми е ясно. Става въпрос за имуществената отговорност на работодателя, която сега предлагам да се намали. Господин работодател, Вие съгласен ли сте с това предложение?
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Това е и наше предложение, което сме внесли пред вас. Ние обръщаме внимание, че сега в Кодекса на труда е записано, че отговорността на работодателя се намалява с обезщетението или пенсията от държавното обществено осигуряване.
Но вие наскоро гласувахте промени в Закона за безопасни и здравословни условия на труд, с които въведохте и задължителна застраховка за рисковите професии. Така че според тях би трябвало тази застраховка също да се приспада.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, точно заради това сме го направили това предложение и мисля, че е коректно, не защото аз съм го направил, а защото работодателите заслужават това.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Само две думи искам да кажа. Досега съдебната практика и тази на Върховния касационен съд е точно такава. От получаваното или от следващото се обезщетение се приспадат застраховките. Но тъй като госпожа Шулева каза: да, но ние нямаме прецедентно право, нека да го запишем в закона, този път доктор Адемов го е предложил в законопроекта и мисля, че трябва да се приеме от народните представители.
Заповядайте, колеги, има ли някакво мнение по този въпрос? Не виждам.
Моля, колеги, гласувайте това предложение за създаване на нов параграф - § 2а, който ще стане § 4 по новата номерация.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на Хасан Адемов за създаване на нов параграф - § 2а, който става § 4, се приема.
“§ 4. В чл. 200 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 4:
“(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Следващият параграф е § 3. По него няма направени предложения. Има ли такива към момента? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 3, който ще стане § 5 по новата номерация.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 3, който става § 5, се приема.
“§ 5. В чл. 284 се създава ал. 4:
“(4) Забранява се замяната на лични предпазни средства с тяхната парична равностойност.”
Преминаваме към § 4 на вносителя. По него има постъпили предложения. Първото е от народните представители Петър Мръцков, Маргарита Панева и Ива Станкова. Става въпрос за добавянето на срок, който е шест месеца от приемането на закона.
Второто предложение е от народния представител Антонела Понева – в ал. 1 и ал. 2 на чл. 285 думата “безплатна” да се замени с “предпазна”.
Колеги, заповядайте. Мисля, че предложенията са ясни. Ако има смисъл да ги аргументирате, не възразявам, още повече че вие сте взели превантивни мерки. Тоест, компенсаторният подход сме го превърнали в превантивен, каквато е философията на предложените промени.
Заповядайте, господин Донев. Мисля, че редакционното му място не е там. Имате думата да изразите становището си по този въпрос.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние приемаме по принцип предложението, направено от народните представители господин Петър Мръцков, госпожа Маргарита Панева и госпожа Ива Станкова за определяне на срок за разработване на подзаконовите нормативни актове по съответните членове 137, 156 и 285. Но ние препоръчваме тяхното предложение да бъде пак компилация с предложението на КНСБ в Преходната разпоредба на § 5 от законопроекта да бъде създадена нова точка – т. 2, с която да се определи срокът за разработване на подзаконовите нормативни актове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Госпожо Понева, имате думата да аргументирате своето предложение. Вие имахте възможност и на първо четене в пленарна зала да го аргументирате. Заповядайте сега да се опитате да убедите и Комисията по труда и социалната политика, че в Закона за храните не е записано “физиологично”, а “предпазно професионално хранене”.
Имате думата, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако чета внимателно мотивите за тези промени, които ние правим във връзка с хармонизацията с европейското законодателство, ще видим, че там се казва: никакви компенсаторни механизми на вредните условия на труд, а такива, които имат превенция на здравето.
Аз искам някой да ми обясни как безплатната храна, която се дава във вид на ваучери или купони, с нея се закупува салам, кренвирши, цигари, алкохол, има превантивен характер на вредните условия на труд.
Това е единият ми мотив, за да направя това предложение.
Вторият е, че все пак в едно европейско законодателство думата “безплатно” не съществува като такава. Никъде в Европа няма практика за безплатна храна. Тук е написано нещо във връзка с практиките в Европейския съюз, но “безплатна храна” това по-скоро е социално подпомагане, а не е свързано с превенцията на здравето при вредни условия на труд.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Припомням Ви и неслучайно започнах с нещо като увод, че в Закона за храните има термин “физиологично хранене”. “Предпазно хранене” – такъв термин в Закона за храните, който напълно е синхронизиран с европейското законодателство и с директивите в тази област, няма, не съществува. Оттам нататък имат думата колегите от Правния отдел, които първи заявиха желание да дадат пояснения по този казус.
Естествено, госпожо Понева, че Вие имате право да поддържате своето предложение.
Заповядайте, госпожо Генчева. Имате думата.
ЕЛЕНА ГЕНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! С оглед оставането на понятието “безплатна” в текста искам да се аргументирам. Чл. 6, ал. 5 от Директива № 89/391 относно въвеждането на мерки за насърчаване и подобряване безопасността на здравето на работниците по време на работа изрично се казва, че мерките, свързани с безопасните и здравословни условия на труд не трябва в никакъв случай да въвличат работниците във финансови разходи.
С оглед на това очевидно е, че трябва да има някакво понятие, което може да не звучи като “безплатно”, но да е за сметка на работодателя. А с оглед притесненията за това как ще звучи думата “безплатна” мога да кажа, че наистина не трябва да има такива, тъй като и други европейски инструменти работят с него. Наистина това не е за безплатна храна, но примерно се среща “безплатен медицински преглед” в Директива № 53/104, чл. 17.
В този смисъл мисля, че следва думата “безплатна” да остане в текста така, както е предложена.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Генчева.
Аз искам да подчертая нещо, което казахте Вие, госпожо Понева, преди да ви дам думата. Вие казахте, че с тези ваучери могат да се купуват цигари, алкохол, нещо, което не е вярно. Изрично в наредбата за ваучерите – колегите от синдикалните организации, които присъстват тук, могат да ви кажат – с тези ваучери не може да се купува алкохол, ни може да се купуват и цигари. Това изрично е казано в тези наредби, по които сме говорили дълги години тук, на тази маса.
Все пак Вие кажете Вашите допълнителни аргументи в защита на своето предложение.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Да, в наредбата наистина е забранено с ваучерите да се купува алкохол и цигари. Но това е въпрос на контакти с продавачите в съответните магазини. Това имам предвид – че наредбата не се спазва и това съм го виждала с очите си, за да го твърдя тук. Има определени магазини, които работят с ваучерите, и независимо от наредбата, се продават такива цигари и алкохол вместо храна.
“Безплатен медицински преглед” – това влиза в профилактиката на здравето, а не в компенсацията, каквато е безплатната храна.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Понева.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да обърна внимание на уважаемата Комисия по труда и социалната политика, че тук става дума за два различни казуса. Безплатната храна не винаги е свързана с условията на труд. Безплатна предпазна храна може да има и при напълно безопасен труд, ако продължителността на работната смяна, примерно, е 12 часа и работникът не може да отиде и да се нахрани, докато добавките – витамини, минерали и т.н. – са свързани именно с условията на труд. Така че може да има случаи, когато да има само предпазна храна и да няма добавки и обратното.
Затова аз бих помолил чисто редакционно в ал. 2 също да бъде “и/или добавките към нея”, както е и в ал. 1.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Тебеян.
Да, мисля, че това е нормално. Това трябва да се приеме.
Колеги, ако няма други предложения, мнения по тези текстове, ще подложа на гласуване предложенията, направени по § 4 на вносителя.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Мръцков, госпожа Панева и госпожа Станкова по § 4.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 11, “против” – 1, “въздържал се” – 1.
Предложението на народните представители Мръцков, Панева и Станкова по § 4, който става § 6, се приема.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева в чл. 285 ал. 1 и 2 думата “безплатна” да се замени с думата “предпазна”.
Моля, гласувайте така направеното от госпожа Антонела Понева предложение.
“За” – 5, “против” – няма, “въздържали се” – 8.
Предложението на госпожа Понева по § 4 на вносителя не се приема.
Моля, госпожо Денева, да прочетете окончателния текст на § 4 на вносителя, който става § 6, с редакционната бележка в ал. 2 и приетото предложение на народните представители господин Мръцков, госпожа Панева и госпожа Станкова.
Заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да уточня, че предложението за срока ще отиде в Преходните разпоредби.
Ще прочета окончателния текст на § 4, който става § 6.
“§ 6. Член 285 се изменя така:
“Безплатна храна
Чл. 285. (1) На работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната.
(2) Условията и редът, при които се осигурява безплатна храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Денева.
Колеги, моля, гласувайте предложението на комисията за текста на § 4, който става § 6 по новата номерация.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против"- няма, "въздържали се" - 2.
Текстът на комисията за § 6 се приема.
“§ 6. Член 285 се изменя така:
“Безплатна храна
Чл. 285. (1) На работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната.
(2) Условията и редът, при които се осигурява безплатна храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”
Преминаваме към Преходната разпоредба.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Тъй като, както казахме преди малко, предложението на народните представители Мръцков, Панева и Станкова за срока по ал. 2 на чл. 285, което се прие от комисията, ще отиде в Преходните разпоредби, то се налага и промяна на наименованието “Преходни разпоредби” вместо “Преходна разпоредба”, каквото беше предложението на вносителя.
Имам и чисто редакционна поправка. Предлагам думата “изменените” да се замени с “досегашните”, защото се визира редакцията на текста, която е от преди сегашното изменение, за да бъде ясно, че оттук нататък редът е друг.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Денева.
Господин Донев, ще коментирате ли предложението на КНСБ?
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние приемаме по принцип това предложение на КНСБ в Преходната разпоредба на § 5 да се създаде нова точка втора, която всъщност визира сроковете, в които трябва да бъдат издадени съответните подзаконови нормативни актове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Господин председател, аз предлагам да гласувате § 5, а предложението на народните представители Мръцков, Панева и Станкова да го отделим от отделен параграф, защото правно-технически е по-добре да е в отделен параграф.
Имам готова редакция по този текст, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, заповядайте, да прочетете тази редакция на Преходните разпоредби.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: “Преходни разпоредби
Чета текста на § 5, който става § 7:
“§ 7. Работниците и служителите, които до влизането в сила на този закон са ползвали права по досегашните чл. 137, ал. 1, т. 1, чл. 156, ал. 1 и чл. 285, продължават да ползват тези права до издаването на нормативните актове по чл. 137, ал. 2, чл. 156, ал. 2 и чл. 285, ал. 2.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Денева.
Моля, колеги, гласувайте този текст на комисията за § 5, който става § 7.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на комисията за § 7 се приема.
“Преходни разпоредби
§ 7. Работниците и служителите, които до влизането в сила на този закон са ползвали права по досегашните чл. 137, ал. 1, т. 1, чл. 156, ал. 1 и чл. 285, продължават да ползват тези права до издаването на нормативните актове по чл. 137, ал. 2, чл. 156, ал. 2 и чл. 285, ал. 2.”
Колеги, тук ще направим предложение за нов параграф, така, както обясни госпожа Денева преди малко.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз просто предлагам по-коректна редакция:
“§ 8. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по чл. 137, ал. 1, чл. 156, ал. 2, съответно министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването издават наредбата по чл. 285, ал. 2.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е някакъв преразказ, госпожо Денева, извинявайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Мога ли да се мотивирам? Благодаря.
Тъй като става дума за актове на Министерския съвет и актове на отделни министри....
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, но след като те са по параграф еди кой си, алинея еди коя си, там вече е визирано кой ги издава.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Точно това исках да мотивирам, господин председател. Колективните органи не издават, те приемат подзаконови нормативни актове, а при индивидуалните органи – в случая министрите – терминът, който се прилага, е издават.
Затова аз предлагам тази редакция.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева. Съжалявам, че казах това, но текстът ми прозвуча много разказвателно като за закон.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Искам да направя едно техническо уточнение, господин председател. Става дума за акт по чл. 137, ал. 2, а не ал. 1.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, точно така е.
Госпожо Денева, ще Ви помоля да прочетете още веднъж окончателния текст на § 8.
Заповядайте. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: “§ 8. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по чл. 137, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, съответно министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването издават наредбата по чл. 285, ал. 2.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Действително § 8 звучи малко разказвателно. Какво “съответно”, на кого “съответно”? Безспорно е, че Министерският съвет трябва да приеме в шестмесечен срок тези нормативни актове, но може би думата “съответно” да се замени с нещо друго, например “а министърът на труда и социалната политика...” или нещо подобно.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Добре, съгласна съм, господин Мирославов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава да чуем окончателния текст за § 8.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
“§ 8. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по чл. 137, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, а министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването издават наредбата по чл. 285, ал. 2.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че трябва да бъде “влизането в сила на закона”, а не “влизането в сила на този закон”. То се знае, че е този закон.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Денева.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Понеже се намираме в изменителен закон, има се предвид влизането в сила на изменителния закон. Имаме точно определена правно-техническа терминология, която се използва в този случай и чисто професионално и юридически се налага да използваме този изказ.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: “Този закон” е, защото е Закон за изменение и допълнение на Закона...., а не на предишния закон. Това е важно да е точно казано.
Колеги, моля, гласувайте текста на комисията за § 8.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се текстът на комисията за § 8.
“§ 8. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по чл. 137, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, а министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването издават наредбата по чл. 285, ал. 2.”
С това и законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е прието от Комисията по труда и социалната политика на второ четене.
Благодаря ви, колеги. Да се надяваме, че следващата седмица този законопроект ще влезе в пленарна зала за разглеждане.
Сега използвам възможността на плавния преход между точка първа и точка втора от дневния ред да дам думата на госпожа Маргарита Панева да каже повода за почерпката.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Не мога да не стана права, след като на земята е дошъл още един човек, който е проплакал, за да продължи нашия род, макар и от женски род, но вече имаме и мъже в рода. Бебето ще се казва Никол. Благодаря Ви, че бяхте съпричастни с моята радост. Желая на всички подобна радост не само веднъж, а поне по четири – пет пъти в живота ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, възползвам се от приятния повод да прочета и един поздравителен адрес от Националния осигурителен институт до членовете на Комисията по труда и социалната политика.
“Уважаеми народни представители,
Социалната реформа в страната ни изисква от всички, ангажирани с осъществяването й, да работим с неизчерпаема енергия и всеотдайност. Умението да водите диалог и желанието да търсите най-успешните формули в социалната сфера ще ви помогнат в бъдещите ви добри намерения.
Пожелаваме ви по време на този мандат на парламента перспективата за трудовата заетост и доходите на българите да придобият истински европейски измерения и да са достъпни за всеки българин.
Успех в усилията да направите България благоденстваща социална държава.
Подуправител: Весела Караиванова – Начева.”
Това представлява адресът. (Ръкопляскания.)
Сега преминаваме към точка втора от дневния ред, която е не по-малко интересна:
Обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, № 502-02-4, внесен от Министерския съвет на 19.09.2005 г.
Има думата господин Мирославов да представи законопроекта. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По-скоро искам да представя една традиция на нашето министерство.
Доктор Адемов вече години наред допуска в работата на Комисията по труда и социалната политика да участват и наши по-млади колеги, които да свикват с обстановката в Народното събрание, тъй като са много добре запознати с материята, с която се занимават.
Поради това, господин председател, Ви моля от името на Министерството на труда и социалната политика участие в работата на комисията и участие в доклада на комисията да вземе госпожа Добринка Бонева, която е старши експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция” в Министерството на труда и социалната политика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: След тази презентация госпожа Бонева няма начин да не представи законопроекта, но аз, господин Мирославов, искам да напомня, че госпожа Бонева е участвала при ратифициране на спогодбата с Австрия например, ако добре си спомням.
ДОБРИНКА БОНЕВА: И с Люксембург.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Бонева, да представите законопроекта за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Добър ден. Казвам се Добринка Бонева и съм от Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” на Министерството на труда и социалната политика. Както господин Адемов каза, участвала съм в предишното Народно събрание в представянето на законопроекти за ратифициране на подобни спогодби.
Аз и нашата Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” сме ангажирани с този процес, защото тези спогодби са свързани с евроинтеграционния процес на България. Те са свързани с евроинтеграционния процес на България, защото от датата на присъединяване към Европейския съюз България трябва да започне да прилага два сложни регламента на Европейския съюз относно координация на системи за социална сигурност. Това са Регламент № 1408 от 1971 г. и Регламент № 574 от 1972 г. Те са доста стари, вече повече от 30 години се прилагат съответно с много изменения и са сложни юридически.
Ние като държава, която от 1 януари 2007 г. искаме да се присъединим към Европейския съюз, трябва да сме готови да прилагаме тези сложни регламенти. За да не стане това изведнъж от 1 януари 2007 г., за един ден, Европейската комисия в редовните си доклади за напредъка на България към подготовката си за членство редовно ни препоръчваше да сключваме спогодби с държави-членки, основани и възпроизвеждащи именно тези два регламента - № 1408 и № 574. От няколко години това е политиката на Министерството на труда и социалната политика и изобщо на България – да сключва спогодби с държави-членки на Европейския съюз и държави-кандидатки за членство, тъй като до 1 януари 2004 г. имаше още доста кандидатки за членство в Европейския съюз, основани именно на правото на Европейския съюз в тази област.
Спогодбата с Кралство Белгия е поредната такава спогодба. Можем да кажем и това сме го написали в мотивите, подписани от Министерския съвет...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По какво се различава например от спогодбата с Австрия?
ДОБРИНКА БОНЕВА: Например от Австрия се различава по това, че е по-широк обхватът на медицинските услуги, които се представят с тази спогодба. Те се предоставят на всички, които временно пребивават в Белгия, на всички, които живеят, говоря от гледна точка на българите, в Белгия, на пенсионерите, независимо дали получават пенсия за сметка на едната или на двете държави. Различни са само хипотезите за командированите лица.
Семейните обезщетения, пак за разлика от Австрия, в тази спогодба са включени, а в австрийската спогодба не бяха включени. Например в сравнение със спогодбата с Люксембург, която вече ратифицира предишното Народно събрание, тази спогодба почти напълно я възпроизвежда. Те са идентични, с тази разлика, че в тази спогодба се допуска възстановяване на разходи за здравни услуги, тоест, финансовите задължения за България са малко повече от тези, които ще произтекат от спогодбата с Люксембург.
В тази връзка финансовата обосновка, когато сме предлагали на Министерския съвет и Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира спогодбата, съответно сме записали, че Националната здравноосигурителна каса е заделила такъв фонд, за да покрива разходите, които ще са необходими за лечение на български граждани в Белгия, ако им се наложи такова лечение.
Става дума за догодина, тъй като стремежът и на двете държави е, ако сега ние ратифицираме и Белгия изпълни своевременно вътрешните си процедури за влизането в сила, от догодина тази спогодба евентуално да влезе в сила и да започне да се прилага. Мисълта ни е, ако се прилага една година, да има пари в Националната здравноосигурителна каса да покрива разходите, ако на наши българи им се наложи да се лекуват в Белгия.
Пак казвам, това са всички командировани лица, всички пенсионери, всички, които временно пребивават на територията на Кралство Белгия. Това важи не само за български граждани, тъй като в персоналния обхват на спогодбата не влизат само граждани на двете държави, но всички лица, които принадлежат към социалните ни системи. Ако обърнете внимание на чл. 3 от подписаната спогодба, под “персонален обхват” се разбират всички лица, а не само гражданите.
На какви основания предлагаме за ратифициране тази спогодба?
Първо, защото поражда финансови задължения за държавата, както казах, за здравните услуги, а също така обаче и за пенсиите, за краткосрочните обезщетения, за семейни обезщетения. Това е т. 4 от чл. 85. Също така предлагаме и на основание на т. 6 от същия текст от Конституцията, тъй като тя касае основни права на човека, каквито са правото на обществено осигуряване и правото на здравно осигуряване съгласно нашата Конституция.
Ако искате още допълнителна информация, съм на ваше разположение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако има въпроси, колегите могат да ги зададат.
Тук присъства и госпожа Мария Касърова, директор на дирекция в Националния осигурителен институт.
Госпожо Касърова, имате ли да добавите още нещо?
Тук виждам доктор Колчаков, който е срещу мен, и си спомням, че в първоначалния вариант на Кодекса за социалното осигуряване “износ на обезщетение”, както е написано тук в мотивите, не се допускаше. Как се урежда този въпрос към днешна дата?
Заповядайте, госпожо Касърова. Имате думата.
МАРИЯ КАСЪРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно българското законодателство паричните обезщетения, които дължи държавното обществено осигуряване не се изнасят в други държави с изключение на случаите, в които има международен договор в областта на социалното осигуряване.
Една от големите ползи за хората, които имат права от общественото осигуряване с тези двустранни спогодби, е, че паричните обезщетения, на които имат право, най-често пенсиите досега, могат да бъдат превеждани в чужда държава, в друга държава по банкова сметка или чрез съответната осигурителна институция на другата държава и по този начин те да ползват пенсиите си, когато живеят в другите държави.
Тук, в тази спогодба също е предвиден износ на парични плащания. Освен това ползата от един такъв двустранен договор е, че при придобиване на права от социалното осигуряване вече ще се взема предвид и стаж, зачетен съгласно белгийското законодателство. Тоест, ако сега на един мъж му трябват 63-годишна възраст задължително и 100 точки за пенсиониране и той има половината от осигурителния си стаж, придобит съгласно българското законодателство, и останалата част – съгласно белгийското законодателство, до момента на влизане в сила на тази спогодба няма да бъде взет предвид белгийския стаж. А от момента, в който тази спогодба влезе в сила, тогава вече ще бъдем длъжни на основание на този договор да събираме българския стаж с белгийския и тогава да преценим правото на пенсия и, за да се получат тези 100 точки.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, госпожо Касърова. Искам да ви предложа още една хипотеза, за да обогатим по някакъв начин дискусията.
А, ако се прибави и стаж в трета страна? Какво става тогава?
МАРИЯ КАСЪРОВА: Да, може да се прибави и стаж от трета страна, ако с тази трета страна има сключен международен договор, отново в областта на социалното осигуряване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В тази връзка с колко от страните-членки на Европейския съюз България има сключени такива спогодби или ратифицирани такива договори?
МАРИЯ КАСЪРОВА: В момента се прилагат и са в сила спогодби с Германия, с Чехия, с Испания, с Люксембург още не е влязла в сила, с Австрия е подписана, но все още не е влязла в сила, прилагаме стара спогодба от петдесетте години на миналия век с Унгария и Полша, които вече са страни-членки на Европейския съюз, имаме една денонсирана спогодба с бившия Съветски съюз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз не знам дали трябва да водим такъв диалог, но тази дискусия е много интересна, колеги, защото към 2007 г. България трябва да има такива сключени международни спогодби с всички страни-членки на Европейския съюз.
Ако зададох въпроса с колко страни имаме подписани такива спогодби, неслучайно го зададох, а за да разберем, че имаме да свършим още много работа. А подготовката и подписването на една такава спогодба, на един такъв договор изисква страхотни усилия и време. Аз пред колегите искам тук да кажа, че това се прави от Националния осигурителен институт и те вече са в доста напреднала фаза с другите страни, защото към 2007 г. ние трябва да сме приключили с този процес.
Ако бъркам някъде, госпожо Касърова, можете да ме поправите.
МАРИЯ КАСЪРОВА: Не, не бъркате, господин председател. Искам да направя само едно уточнение. Някои страни-членки на Европейския съюз смятат, че не е необходимо сега, докато България не е още страна-член, да водим преговори, защото, както спомена и представителят на Министерството на труда и социалната политика, от 1 януари 2007 г. България ще бъде длъжна да прилага регламентите на Европейския съюз, независимо дали е сключила такива двустранни договори.
И тъй като се очаква, че остава много малко време, а преговорите траят обикновено едно или две години, в зависимост от волята на двете държави, е необходимо да се сключат колкото се може повече спогодби. Тази спогодба, която сега разглеждате, е прецедент, защото благодарение на желанието и на двете страни да се водят преговори по двустранна спогодба, тя беше приключена точно в две срещи. Никога не се работи толкова бързо. Тази спогодба беше направена точно за две срещи, което означава две работни седмици, разбира се, при волята на двете страни за успешното приключване на преговорите и подписването от министрите и съответно – следващата процедура.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Касърова.
Заповядайте, колеги, ако имате въпроси, можете да ги зададете. Тази дискусия е много интересна, защото този казус ще ни завари – поне според мен – неподготвени в началото на 2007 г.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един въпрос. Какъв е принципът? Пропорционален ли е принципът за трудовия стаж, който е положен в Белгия и в България? Как се зачитат частите, на базата на които се определя пенсията? Само стажа ли се зачита, без страната да е задължена да си плаща стажа, който е положен в другата страна. Тъй като знам, че има различни принципи, моля да ми отговорите на този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Мръцков.
Според мен още едно нещо е важно, което трябва да го кажем тук. Правото на пенсия се придобива в страната, в която подадеш документите си към съответната институция. Нали е така?
Заповядайте, госпожо Касърова. Имате думата.
МАРИЯ КАСЪРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Принципът “прората” предвижда – и този принцип на пропорционално изчисление е залегнал и в тази спогодба – че при преценка само на правото всяка една от държавите, спазвайки собствените си национални законодателства, трябва да преценява правото, но взима предвид и чуждия стаж при преценка на правото за отпускане на обезщетение. Тоест, при изчисление на точките по българското законодателство, тези 100 точки, да кажем, за мъжете, ще бъдат сбор от възрастта, стажа в България и стажа в другата държава. Следващата стъпка е изчисляване на размера. Тогава вече всяка държава ще изчисли пропорция, като ще доплаща пенсия само за стажа, положен при нея. А другата държава ще направи същото. Прилагайки собствения си закон, ще изчисли по формула, предвидена в белгийското законодателство частта, която дължи за белгийския стаж. И така човекът ще получава две пенсии: една пенсия, която е дължима от българското обществено осигуряване, и пенсия, която дължи белгийското обществено осигуряване.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А какво казва Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването?
МАРИЯ КАСЪРОВА: Господин председател, тук няма представител на Националната здравноосигурителна каса, но си позволявам да ви уведомя само, защото всички преговори се водят задължително и с участието на представители на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на здравеопазването, доколкото то ще отговаря и ще бъде задължено да поема разходите за спешната помощ. Както знаете, в България делим спешната помощ от здравното осигуряване, тъй като спешната помощ се поема от държавата, а здравното осигуряване се дължи въз основа на внесени здравноосигурителни вноски.
Доколкото Националният осигурителен институт вече има голям опит в износа на парични обезщетения, а Националната здравноосигурителна каса е една новосъздадена институция, тя е създадена през 1999 г., и задълженията й за вноски са оттогава, те никога не са прилагали спогодби, съгласно които да са длъжни да извършват трансфери на обезщетения в натура, както ги наричаме. Това са обезщетения, които се дължат за покриване на разходи за медицинско обслужване в друга държава. И те бяха много резервирани, когато се водеха преговорите, защото винаги са се опасявали, че трябва да изнасят големи средства и по този начин ще се изчерпят средствата на касата. Но в крайна сметка, както каза и госпожица Бонева, ние сме длъжни да направим това упражнение преди влизането си в Европейския съюз, защото от 1 януари 2007 г. всеки, който подаде заявление, че е получил медицинско обслужване в другата държава, нашата Национална здравноосигурителна каса ще бъде длъжна да заплати разходите за лечението на този човек в другата държава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Точно затова поставям този въпрос, госпожо Касърова. Аз искам да Ви припомня, че в Закона за здравното осигуряване има един текст, който и сега разрешава лечението на български граждани в чужбина, но това става със специалното разрешение на Националната здравноосигурителна каса и то в определен обем лечение в чужбина.
Сега обаче хипотезата тук е друга и представителите на Националната здравноосигурителна каса са изключително притеснени. Този въпрос не е толкова елементарен, защото, примерно, отива един български гражданин, който работи съвсем официално в Белгия, и ако на него му се наложи оперативна интервенция, тази интервенция, ако е извън рамките на спешния порядък, трябва да бъде заплатена от Националната здравноосигурителна каса. Тъкмо затова те са притеснени, защото, ако им представят десет такива документа, вие знаете какво ще се случи с крехкия бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
Същото се отнася и за спешната помощ. Доколкото на мен ми е известно, ако греша – не знам дали имате конкретни познания по проблема – за спешната помощ има отделни междудържавни споразумения. Когато става въпрос за междудържавни договори, спешната помощ се регламентира отделно. Сега, включвайки в тази конструкция, на тази ратификация, се изменя този режим като че ли или пък с Белгия може да нямаме такава спогодба.
Аз знам такива междудържавни договори, в които е определен точно обемът на спешната помощ, какъв вид помощ се оказва, когато се случи този инцидент в едната или в другата страна. Вероятно тук става въпрос за нещо друго.
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Касърова, Вие казахте, че когато човек работи в Белгия, ще получава индивидуална пенсия от Белгия, а за времето, което е работил в България – индивидуална пенсия от България.
Няма ли вероятност едната и другата пенсия да се обединят под някаква формула, защото в един момент, влизайки в Европейския съюз, някак си ще останем по-настрана, разцепвайки нашата от тяхната пенсия?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Касърова, да отговорите на въпроса на господин Димитров.
МАРИЯ КАСЪРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние, като влезем в Европейския съюз, няма да останем по-настрана. Би трябвало да се прилага същия механизъм. Това е направено хората да придобият повече права, а не да имат ограничения.
Както вече казах, ако досега, преди да влезе в сила тази спогодба, ние вземем предвид само българския стаж, тогава човекът няма да получи право на пенсия. На 63-годишна възраст той може да има и 40 години стаж, но, ако само 20 от тях са българските години стаж, той няма да получи право на пенсия. Ще трябва да чака до 65-годишна възраст и само по българския закон да получи пенсия затова, че има повече от 15 години трудов стаж.
Но, ако приложим тази спогодба преди 2007 г. и съберем българския и белгийския стаж, ще му дадем пенсия. След влизането на България в Европейския съюз, така или иначе, регламентите, за които госпожица Бонева спомена, също ще бъдем длъжни да прилагаме. Те са много сходни. Там дават същите права, обхватът е пълен. Както в тази спогодба всички социалноосигурителни рискове са включени, така са включени и в този регламент. Тоест, човекът няма да загуби. Напротив, даже след влизането на България в Европейския съюз ще трябва да правим същото това, което сега правим с Белгия, с всичките останали страни-членки на Европейския съюз, с които нямаме двустранни спогодби.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Касърова.
Заповядайте, колеги. Имате думата за въпроси, мнения, становища.
Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз просто се увлякох по разсъжденията по доктор Адемов и те ми харесаха, защото действително темата е много интересна и това е тема с продължение.
Само маркирам нещо като продължение на Вашето мислене, господин Адемов. Сетих се за тази комисия, която определя точно тези лица с тежки заболявания за лечение в чужбина. Преди два месеца имаше едно такова дете, за което направихме всичко възможно да бъде обсъдено в тази комисия и да бъде включено за лечение в чужбина.
Питам се, след като стане факт приемането ни в Европейския съюз, както Вие казвате, тогава тези деца – тъй като преди малко казахме, че най-вероятно ще има показания, иначе ще изчерпим много бързо Националната здравноосигурителна каса – сега импровизирам и давам тон за мислене – по какви показатели ще бъдат определяни? Просто априори приемаме, че те ще бъдат поети от Европейския съюз за лечение и т.н.
Това, пак казвам, е в този ред на мисли. Наистина темата е много голяма, много специална и интересна темата и може би ще трябва да я обсъждаме по-нататък още дълго.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, обаче Вашата хипотеза е различна, госпожо Станкова.
Има думата госпожица Бонева. Заповядайте, госпожице Бонева.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! По повод точно на здравните разходи, тъй като с тази спогодба плътно се движихме по въпросните регламенти на Европейската общност № 1408 и № 574, искам да ви кажа, че ако тя влезе в сила преди присъединяването ни, след присъединяването ни, когато започнем да прилагаме регламентите, няма безразборно да харчим средствата на нашата Национална здравноосигурителна каса, както и на нашето Министерство на здравеопазването за предоставяне на здравни услуги на наши осигурени лица в други държави-членки на Европейския съюз, а си има точно определени критерии.
Регламентът казва, че когато пребивавате временно, ще ви се предоставят медицински услуги, само ако това е медицински необходимо. А когато пребивавате в качеството си на пенсионер, вече при всички положения ще ви се предоставят медицински услуги. Тоест, има разлика.
Също така скъпото лечение, особено, когато отивате в друга държава с цел лечение, би трябвало предварително да получите разрешение от съответната здравна институция. Тя може да не е само здравноосигурителна, както е в нашия случай, ако се запази същият начин на финансиране на здравните ни услуги в България, разделени между Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Тоест, има критерии, тъй като самите държави-членки в момента също са притеснени за това да не си изхарчат здравните фондове за всякакъв здравен туризъм, както се казва в подобни случаи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожица Бонева.
Доктор Колчаков поиска да каже нещо по въпроса. Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз искам да ви кажа няколко неща. Чувствам се длъжен за това, тъй като въпросът, по който дискутираме, е изключително важен и регулациите по него се изработват в момента, тоест, европейските политики в момента са на дневен ред.
Аз известно време се откъснах, но през 1998 г. бях представител на България по линията на парламента и нашата комисия на Първата европейска конференция за създаване на система на здравеопазване без граници в Европейския съюз. Тя възникна много инцидентно по следната причина.
Тъй като по Римските договори са изключени здравните и социалните системи, тъй като са много специфични, първите регулации започнаха след това да влизат в областта на социалната политика. Затова тези спогодби са насочени предимно в социалната политика.
Последната регулация, която започна да върви, е по отношение на здравеопазването и затова ние нямаме и Глава здравеопазване, защото това са системите, които в момента са оставени най-автономни, тоест, предимно национално регулирани.
Прецедентът, който стана през 1998 г., който разглеждаше Европейският съюз и бяха поканени страните, които тогава бяха в преговори за присъединяване, беше следният. Двама граждани – единият гражданин на Люксембург, а другият на Белгия – бяха получили здравни услуги в Германия и техните фондове бяха отказали да им платят, защото няма европейска регулация, а няма и договорни отношения между тях. Тогава те бяха завели две дела в Европейския съд и ги бяха спечелили. Точно това стана прецедентът на Кол и Бекер. Тогава Европейският съд каза, че щом ти си гражданин на Европейския съюз, твоите фондове са длъжни да ти плащат, независимо къде на територията се намираш. Тоест, прилага се принципа на свободното движение на хора.
Ние сме точно в момента, в който започва регулацията. Доктор Адемов много точно каза, че в момента ние разменяме стандарти за спешната помощ. Това е абсолютно задължително. За всички европейци, бидейки в България, ние им предоставяме 24-часова безплатна спешна медицинска помощ на територията на цялата страна, както и ние получаваме реципрочна такава.
Следващата крачка, когато започнем договарянето, е на минимални стандартни пакети, за което и вие казахте. Ние сега започваме този процес, в който трябва да гарантираме на европейците в България и на българите в европейските страни стандартни пакети за медицинско обслужване. Иначе нашата Национално здравноосигурителна каса ще фалира много бързо, ако ние имаме тази свобода, както каза доктор Станкова. Примерно, ако отидеш в Белгия и си направиш една чернодробна трансплантация, това струва много скъпо и парите в касата за няколко месеца ще свършат.
Така че ние ще бъдем ангажирани – още повече с доктор Адемов и другите колеги сме ангажирани и в Комисията по здравеопазване – и ще бъдем много благодарни на младите специалисти, които участват в този процес, защото ние не можем да следим точно как върви европейският процес в тези детайли. Но пък ние се занимаваме с изграждането на здравната система. При нас, разбира се, в момента има нови предизвикателства, да речем, с включването на фондовете. Аз доскоро управлявах един от частните фондове в България. Ние договаряхме като застрахователи на европейския пазар. Аз бях изпълнителен директор на един от частните фондове. Но там темата е друга.
Но и това трябва да знаете, че в европейските страни не се договаря тази материя, а само между държавите, защото там има частен пазар. Аз мога свободно в една държава да се осигурявам в частен фонд. Там не може държавата да ме задължава с другата държава.
Но това, разбира се, е интересна тематика, която трябва да продължим да обсъждаме с напредването на процесите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Има думата госпожица Бонева. Заповядайте, госпожице Бонева.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще бъда съвсем кратка. Само ще си позволя да опонирам, за да не създадем погрешни впечатления в Комисията по труда и социалната политика.
Регулирането на обезщетенията в натура, в частност – на медицинските разходи – не е нещо ново в Европейския съюз. Това е нещо ново за нас изобщо като прилагане на механизма за координация на системите за социална сигурност. Но тези обезщетения са били първоначално включени в регламентите, които, както казах, действат повече от 30 години в Европейския съюз.
Така че не искам госпожите и господата народни представители да остават с впечатление, че това е нещо, което едва ли не тепърва се разработва в Европейския съюз и България ще направи първите крачки заедно с европейските държави. Те имат утвърдени механизми за това как може да се предоставя медицинска помощ в друга държава-членка, включително и в държавите от Европейското икономическо пространство от 2003 г. – и Швейцария. Затова стават 30 държавите, с които България ще бъде в такива отношения съгласно Регламент № 1408.
А това, за което Вие споменахте, доктор Колчаков – делата Кол и Бекер – те са за свободно предоставяне на стоки, а не на хора. Това е координация на системите за социална сигурност, която ще бъде прилагана и спрямо нас.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Бонева.
Доктор Колчаков, неслучайно Главата “Свободно движение на хора” е в Министерството на труда и социалната политика.
Колеги, по този въпрос ще имаме възможност по-нататък да дискутираме още и по-детайлно, защото предстоят още много спогодби. Сега може би като начало на този парламент беше необходимо да се каже всичко това, което тук се спомена.
Госпожица Бонева и госпожа Касърова винаги са на наше разположение, защото оттук нататък нашите избиратели навсякъде ще ни питат как се решават тези въпроси. Така че ние сме задължени да сме подготвени да можем да им отговаряме.
Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Не виждам.
Позволете ми тогава да подложа на гласуване законопроекта за ратификация на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, № 502-02-4, внесен от Министерския съвет на 19.09.2005 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, № 502-02-4, внесен от Министерския съвет, се приема.
Колеги, следващия вторник, както вече сте получили съобщенията, от 10,30 ч. Консултативният съвет към Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание в зала 134, на което ще се разгледа една много интересна тема. Вие сигурно сте забелязали в съобщението. Позволявам си сега да обявя, че присъствието на колегите от Комисията по труда и социалната политика е желателно. Никого не можем да задължим, но, разбира се, участието на членовете на комисията ще бъде много важно. Ние искаме да помогнем на колегите от Министерството на финансите, от Министерството на труда и социалната политика при вземането на важните решения, тъй като знаете, че вече тече бюджетната процедура. Тази дискусия има за цел да се чуят различни гласове. Нека да видим точно за какво става въпрос.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Господин председател, дочух, че може да има заседание на парламента във вторник сутринта. При това положение какво ще правим?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега страшно много ме затруднихме. Ще уточним това и ще решим как ще го направим.
Колеги, благодаря ви за участието. Желая ви лека вечер.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,45 ч.)