1.Обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), № 602-02-66, внесен от Министерския съвет на 08.12.2006 г.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните:
2.1. № 654-01-139, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 01.11.2006 г.;
2.2.№ 654-01-152, внесен от Борис Янков Ячев и група народни представители на 30.11.2006 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2006 г.

---

Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Това е първото заседание за тази година и искам да се възползвам от случая да ви поздравя с Новата година и да пожелая на всички, първо, здраве и после всички заедно в тази комисия да работим за успеха на социалната политика в България дотолкова, доколкото можем да го направим. Колеги, запознати сте с проекта за дневен ред. Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така прочетения дневен ред. “За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма. Дневният ред се приема. Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), № 602-02-66, внесен от Министерския съвет на 08.12.2006 г. По тази точка давам думата на госпожа Ася Чолашка, директор на дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”. Заповядайте, госпожо Чолашка.
АСЯ ЧОЛАШКА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя с най-голямо удоволствие проекта на решение на Министерския съвет за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), подписана от Република България на 21 септември 1988 г. в Страсбург. Както знаете, Европейската социална харта е ревизирана. Тя бе ратифицирана със закон от Тридесет и осмото Народно събрание на 29 март 2000 г. Направеното предложение, което представям на вашето внимание, има за цел по-нататъшното въвеждане на международните и европейски социални стандарти. Чл. 2, ал. 3 се отнася до осигуряване на платен годишен отпуск в размер най-малко на четири седмици. Предложението е напълно в съответствие с българското законодателство. Позволете ми да отбележа, че съгласно Кодекса за социалното осигуряване, чл. 155, ал. 4 всички работници и служители имат право на 20 работни дни платен годишен отпуск и това е един минимален стандарт, който с Колективен трудов договор или по индивидуално съглашение между страните по трудово правоотношение може да бъде увеличен, тоест, да се договорят по-големи размери. Предложението е в съответствие и със Закона за държавния служител – чл. 34 и чл. 56 – и Наредбата за работното време, почивките и отпуските – членове от 24 до 31.
На основание чл. 85 от Конституцията на Република България позволете да представя на вниманието ви предложението за решение на Министерския съвет за ратифициране на този чл. 2, ал. 3. Както казах, това е израз на последователната политика на правителството за по-нататъшно въвеждане на европейските социални стандарти в нашето национално законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Чолашка.
Колеги, преди да ви дам думата за въпроси, искам да кажа, че пред мен е Законът за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана). Не знам дали мога да прочета сега всички членове, с които се обвързва държавата България, защото са доста много, но, ако не се лъжа, става въпрос за 11 члена, които Република България е ратифицирала през месец март 2000 г. Става въпрос за чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27, 28 и 29. Заповядайте, колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Не виждам желаещи. Позволете ми да подложа на гласуване този проект за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте. "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Законът за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана) се приема. Благодаря на госпожа Чолашка за представянето на проекта на закон за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта.
Преминаваме към точка втора от дневния ред “Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните № 654-01-139, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 01.11.2006 г. и № 654-01-152, внесен от Борис Янков Ячев и група народни представители на 30.11.2006 г.” Предлагам да разгледаме и двата законопроекта в рамките на тази точка. По реда на внасянето на законопроектите давам думата на вносителя на първия законопроект господин Ангел Найденов. Заповядайте, господин Найденов. Имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз, разбира се, ще се присъединя към Вашите пожелания за успешна година на членовете на Комисията по труда и социалната политика и изразявам надеждата си, че ще подкрепите законопроекта, чийто вносител съм аз или законопроекта на колегите, и това ще бъде един добър знак за същността и съдържанието на социалната политика, която Вие подкрепяте. Госпожи и господа народни представители, бих искал да подчертая, че това са изменения и допълнения на закон, който е в сила от 1 януари 1999 г. и още в чл. 2 на Закона за ветераните от войните е записано, че е израз на особените грижи, които полага държавата към ветераните, участвали във войните, водени от България за защита на териториалната цялост и на националните ни интереси. Искам да подчертая, че и аз, и моите колеги, с които сме вносители на законопроекта, не живеем с убеждението, че сме единствените, които разбират проблемите на ветераните от войните или че сме единствените, които са проявили чувствителност, внасяйки тези предложения. За сведение на членовете на комисията ще кажа, че много, всъщност няколко пъти през годините, откакто действа Законът за ветераните от войните, са правени предложения за изменения и допълнения в различни посоки. Основната причина те да не бъдат приемани е преди всичко, разбира се, недостигът на финансовите средства, защото предложенията винаги са били свързани с увеличаване на – най-общо казано – финансовите измерения, с които е свързано прилагането на Закона за ветераните от войните. Ние имаме надеждата, че при разговорите си с представители на Съюза на ветераните от войните сме намерили – смея да кажа – оптималното между техните очаквания, възможностите на бюджета и разбиранията, които се надявам, че ще прояви в случая Комисията по труда и социалната политика и като цяло Четиридесетото Народно събрание. Всъщност става дума за предложения в три посоки. Първата посока е по отношение на условията, при които се осъществява дейността на Съюза на ветераните от войните, като тук нашите предложения се конкретизират върху това в Консултативния съвет, който е изграден към Министерския съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите – между впрочем това е един закон, който беше приет впоследствие, след като имахме на практика действащия Закон за ветераните от войните – там да бъде включен представител и на Съюза на ветераните от войните. Второ, да бъде определен от Министерството на отбраната човек, който да координира и връзките, и взаимоотношенията при осъществяването на дейността от страна на Съюза на ветераните. Трето, да се актуализира режимът, при който се предоставят помещения за осъществяване на военнопатриотичната дейност от регионалните структури на Съюза на ветераните от войните. Втората посока на предложения е свързана с режима на безплатното пътуване, като тук сме посочили дословно текстовете, които са в действащия Закон за военноинвалидите и военнопострадалите, тоест, режимът на безплатното пътуване по автомобилния, железопътния и въздушния транспорт е еднакъв с този, който е възприет от Народното събрание по отношение на военноинвалидите и военнопострадалите. Разбира се, това са детайли, които се уреждат и с правилника за прилагането на закона. Третата посока на предложения, която всъщност е най-съществената от гледна точка на финансовите средства, е за увеличаване на размера на социалната добавка, която се получава към пенсиите от ветераните от войните. Досега тя беше в размер на 50 процента от социалната пенсия за старост. Нашето предложение е тази добавка да бъде в размер на 100 процента. Тоест, тези 30 лв., които досега са получавали ветераните от войните, да станат 68 лв., тоест, добавката да бъде в размер на 100 процента от социалната пенсия за старост, която е за страната. Предложението, съобразено при предварителните разчети и с възможностите, които бяха посочени от представители на Министерството на финансите, е този закон да действа от 1 юли на настоящата година. Разбира се, нашето желание беше това да бъде от 1 януари, тоест, от началото на тази година. Но разчетите показват, че имаме 27 600 лица, които имат качеството на ветерани от войните. Това е по справката на Националния осигурителен институт. Разчетите показват, че като цяло тази сума, която включва и пощенски разходи, и ДДС, ако действа в пълен годишен размер, би следвало да бъде в рамките на 11 млн. лв. Ако законът влезе в действие от 1 юли, тоест, от средата на настоящата година, очевидно тези средства ще бъдат в размер на 5,5 млн. лв., които ние считаме, че са напълно поносими за бюджета на страната, могат да бъдат осигурени, без това да означава актуализация или пренатоварване на републиканския бюджет и че могат да бъдат поети тези разходи с оглед на удовлетворяване и на очакванията на ветераните от войните, но преди всичко наистина да бъдат като едно съдържателно изражение на тези грижи, за които се говори в Закона за ветераните от войните от страна на българското правителство и българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Найденов.
Колеги, предлагам да дадем възможност да бъде представен и другият законопроект и след това да преминем към дискусия, тъй като става въпрос за изменение и допълнения в един и същи действащ закон. Господин Ватев е представител на вносителя и е един от вносителите. Заповядайте, господин Ватев, да представите законопроекта. Имате думата.
БОЙКО ВАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Приемете поздравите от господин Борис Ячев и неговите съжаления, че не може да присъства на това заседание, тъй като е в Република Македония. Той също ви пожелава честита Нова година и успехи във вашата дейност. В началото е необходимо да направя коректното уточнение, че нашият законопроект технически бе подготвен по същото време, по което са готвили своето предложение и колегите Ангел Найденов и група народни представители. Въпреки техния внесен законопроект ние смятаме, че е необходимо да предложим и нашия въпреки че и двата законопроекта са почти в пълен синхрон, но има някои детайли, които могат да обогатят законопроекта. Промяната в чл. 4 е във връзка с финансовото подпомагане на лечението на ветераните. По сега действащия закон те имат право на 75 процента обезщетения за лекарствата, които са предвидени от Министерството на здравеопазването, а заплащат 25 процента от стойността на лекарствата. Ние смятаме, че трябва държавата да поеме 100 процента от тези средства за лекарства, което прави около 500 хил. лв. по наши изчисления. Тези хора са на средна възраст около 75 – 80 години и повечето от тях наистина имат тежки здравословни проблеми и постоянно се нуждаят от животоподдържащи лекарствени средства. Другата промяна, която ние предлагаме, е в чл. 4, ал. 2. Тя има същата цел – да се премахне 25-процентовото заплащане на санаториалното им лечение веднъж годишно в база на институциите, които са предвидени в закона. Всичките разходи, 100 процента от разходите да се поемат от държавния бюджет. Предложената промяна в чл. 4, т. 3 всъщност е една корекция и се налага, тъй като понятието “държавен” и “общински” транспорт по отношение на автомобилния транспорт вече не е актуално. В този отрасъл повечето от търговските дружества вече са частни. Ние предлагаме правото на безплатно пътуване да се отнася до всички превозвачи, като това вече намери финансов израз или в държавата, или в общините. Последната промяна е в § 5, чл. 5 – за увеличаване размера на добавката към пенсията на ветераните. Ние също поддържаме предложението на господин Найденов и групата народни представители за пълния размер на социалната пенсия за старост. Ние прочетохме внимателно всички анализи и становища от институциите, към които беше се обърнала Комисията по труда и социалната политика. В огромното си мнозинство те са положителни. Разбира се, само Министерството на финансите е против. Но то нямаше да бъде против, ако не е Министерство на финансите и ние не трябва чак толкова да се впечатляваме от този факт. Все пак това са 27 хиляди човека, които са възрастни хора и са проливали кръвта си за България. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Ватев. Колеги, преди да ви дам думата ще помоля представителите на отделните институции да вземат думата. Тук присъстват различни представители на институции, които са ангажирани с проблемите на ветераните. Нека те да си кажат първо мнението и след това да дискутираме предложените законопроекти. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Националният осигурителен институт винаги е подкрепял промените в този законопроект в частта, касаеща естествено дейността на Националния осигурителен институт и ние винаги сме давали разчети, които в случая бяха цитирани от народните представители. За съжаление предимно от финансови ограничения тези текстове не са били приемани. Понякога се е налагало постфактум, екстрено, какъвто беше случаят по-миналата година, да се дават някакви палиативни 20 лв. и то, след като е минало честването на кръглата годишнина от края на Втората световна война. Аз лично тогава бях в Русия и то в Руската Дума. Трябваше с някакви лупинги да обяснявам какво сме направили за ветераните от войните. Ние сега пак подкрепяме този законопроект и като допълнение на това, което беше казано от вносителите, ще кажа, че не с госпожа Митрева направихме отново разчети както за необходимите средства – те са толкова, около 5,5 млн. лв., ако от 1 юли бъде въведена тази промяна – те да получават по цяла социална пенсия за старост като добавка, но и направихме разчети за евентуални икономии, които бихме постигнали във Фонд “Пенсии, несвързани с трудовата дейност”, тъй като това е източникът за финансиране. Тази добавка изцяло се финансира от държавния бюджет, откъдето постъпват тези средства. Ние виждаме една икономия малко над 3 млн. лв. Сега по пътя към Народното събрание информирахме заместник-министър Ананиев, очакваме и той също да разговаря с министър Орешарски. Аз мисля, че становището им ще бъде позитивно. Нашето становище е положително. Ние смятаме, че можем в рамките на разполагаемите средства от бюджета на държавното обществено осигуряване да се вместим, без да надвишаваме разходите, и тази добавка да получат ветераните от войните. Защото всяка следваща година, дори и месеци, едно такова решение ще бъде закъсняло или по-скоро ще бъдем обвинени всички ние, че чакаме те да намалеят, за да се съгласим тогава. Позволявам си да кажа това нещо, защото аз го чувам от хората, с които се срещам и които очакват едно такова решение. Затова Националният осигурителен институт подкрепя предложите законопроекти и отново казвам, че се ангажирам, че в рамките на разполагаемите средства можем да се вместим, без да искаме допълнителна субсидия от НОИ. Ако трябва, и от разходите за издръжка ще икономисаме, но тази поправка да бъде приета. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христосков. Колеги, преди да дам думата на господин Горанов, който е представител на Министерството на финансите, искам да кажа, че размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за получаването й се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт. Ако за 2006 г. социалната пенсия за старост беше 63 лв., за 2007 г. тя е предвидена да бъде 68,36 лв. Казвам това, за да стане ясно за какво става въпрос. Ако тук нещата са ясни, в другите предложения – за транспорт, за балнеосанаториално лечение и за лекарства – там нещата поне за мен са малко по-неясни като цифрово изражение. Аз ще помоля господин Горанов да коментира и тази част от становището. Затова си позволих и тази намеса. Заповядайте, господин Горанов. Имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За тези, които не ме познават, казвам се Владислав Горанов, началник отдел “Социални разходи” в Министерството на финансите. По покана на Комисията по труда и социалната политика представлявам позицията на Министерството на финансите по внесените законопроекти. Аз съм в деликатна ситуация, тъй като безспорно такъв разговор, който цитира господин Христосков, се води буквално преди минути. Първоначалната естествена позиция на Министерството на финансите е свързана с ограниченията, пред които бяхме поставени, съставяйки бюджета за 2007 г. Трудно ми е две седмици след приемането и влизането в сила на Закона за бюджета за 2007 г. ние със спокойно сърце да кажем, че той е така съставен и така приет, че лесно да може да поеме. Макар и сумите, за които говори господин Христосков, на фона на бюджета на държавното обществено осигуряване да са действително много малки – на фона на милиарди бюджет – но ми е трудно с лека ръка да кажа: да, това не е никакъв проблем. Всичко в изказването на господин Христосков беше коректно от гледна точка на източника на финансиране. Това е Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”. Могат да се обсъждат аргументи по отношение на това доколко с един подобен механизъм или с подобно удвояване на добавката към пенсиите на ветераните не се постига още един вид демотивиране на участниците в осигурителния процес, въпреки че вероятно реакцията на Националния осигурителен институт ще бъде, че не следва да се дава този уклон, тъй като това е един вид финансиране изцяло от държавата. Но това са разсъждения, с които не искам да ангажирам народното представителство. Нашето първоначално официално становище, което на този етап не мога да променя на моето ниво, наистина, ако се водят разговори в Министерството на финансите в момента с министър Орешарски, е, че ние на този етап не можем да подкрепим това увеличение. Нашите сметки безспорно са правени на годишна база, тъй като в момента, в които законопроектите стигнаха до Министерството на финансите, беше преди приемането на новия закон и в тях липсваше изрично указание за началната дата, от която се предлага да важат измененията. В този смисъл вътре ще видите оценки от порядъка на 10 – 11 млн. лв. за промяната на добавката към пенсиите. Що касае премахването на задължението на ветераните от войните да заплащат 25 на сто от определените по списък от министъра на здравеопазването медикаменти, мога да кажа, че средствата се планират в централния бюджет на базата на разчети, в които участват и представители на общините, тъй като Министерството на финансите трансферира като обща допълваща субсидия по бюджетите на общините предвидените в централния бюджет средства на база фактически отпуснатите средства, за да се получи по-добро разпределение между отделните общини на база на действителните потребности на лицата. Изчисленията, които сме направили на базата на прогнозата ни за 2007 г. показват – те са близки до това, което тук се цитира – че премахването на това изискване ветераните да заплащат 25 на сто от лекарствените средства ще доведе до допълнителен разход от около 625 хил. лв. Тук беше цитирана сумата от половин милион лева. Бихме могли да кажем, че тя е коректна. Изчисленията са направени на база допускане за цяла година, като 25-те процента са вкарани в сметката. Досега те са били извън нея. Що касае пътуванията, мога да кажа, че ние и в становищата по отношение измененията, свързани с пътуванията, не сме възразявали за прецизиране на текстовете и за хармонизирането им с текстовете в по-новия закон, който е по-съвременен в този смисъл по отношение на видовете транспорт и правата за неговото ползване. Тук сме склонни са смятаме, че режимът, определен в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, може да бъде приложен и да намери решение и в Закона за ветераните от войните. По отношение на националната представителност. Ние смятаме, че заслужено трябва да се отдаде значение на всяка една организация на ветерани от войните и, ако народното представителство смята, че това е само Съюзът на ветераните от войните, то може някак да бъде записано в закона. Но, записвайки, че само тя е национално представителна, без това да го обвързваме с някакви привилегии или с някакви ограничения, не можем да разберем целта на едно подобно записване в Закона за ветераните от войните. Националната представителност примерно при организациите на и за хората с увреждания е свързана с определени привилегии, които държавата осигурява, определена помощ, която държавата оказва на организации на и организации за хора с увреждания. Там тя е наложително да бъде изведена. Механизмът там е, че Министерският съвет на база определени критерии и показатели посочва кои организации на и за хора с увреждания са национално представителни, докато тук не разбираме от какво е породено подобно предложение. Ако съм пропуснал да обхвана част от предложенията, ще се опитам допълнително да го направя. Предварително се извинявам, ако междувременно заместник-министър Ананиев проведе разговор с министъра на финансите Пламен Орешарски и позицията на Министерство на финансите еволира в смисъла, в който господин Христосков говори, ако съм в залата, своевременно ще бъдете уведомени. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Горанов. От Министерството на труда и социалната политика кой ще вземе думата? Разбира се, има представено становище, има становище и от Министерство на транспорта, от Министерството на финансите, от Националното сдружение на общините в Република България, забележете, защото те са ангажирани с общинския транспорт. Неслучайно сме го изискали и те коректно са го написали. Има становище и от Консултативния съвет по законодателството. Вероятно всички сте се запознали с тези становища. Те са достатъчно коректно написани. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Становището на Министерството на труда и социалната политика е, че подкрепя по принцип необходимостта от засилване признателността на обществото и държавата към ветераните от войните. Едновременно с това смятаме, че в предложението за увеличаване размера на добавката към пенсиите на ветераните следва да се отчете основно становището на Министерство на финансите дали е налице една финансова възможност за реализиране на такова предложение към настоящия момент. Това е нашето становище. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Войнов. Колеги, аз имаме един въпрос към вносителите. Той се отнася по-скоро към господин Найденов, може би и към господин Христосков, който, разбира се, не е вносител. Става въпрос за § 8 – за този Указ № 1611 за увеличаване пенсиите на инвалидите от Отечествената война. Там се предлагат всъщност 50 процента. Има ли хипотеза, при която да се получават и двата вида добавки по 100 процента? Тоест, този, който е участник в Отечествената война, той по Закона за ветераните от войните е човек, който отговаря на условията за ветеран от войната. Това му качество на участник в Отечествената война дава ли му правото да получи още веднъж тази социална пенсия за старост? Мисля, че задавам коректно въпроса. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Съвсем коректно трябва да кажа, че аз не съм готов да отговоря. Позволете ми да позвъня за всеки случай, да не би да ви подведа и след минута ще отговоря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има логика да се зададе този въпрос, защото дефиницията за ветеран от войните е много ясна.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Мисля, че не може. Но все пак трябва да проверя, за да бъда на 100 процента сигурен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, това е проблем, който трябва да се уточни на второ четене. Колеги, откривам дискусията по двата законопроекта. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, представители от Министерство на финансите, чест и почитания! Господин Найденов, господин Ватев, вие предлагате нещо хубаво и в единия, и в другия законопроект. Затова изпадаме в една дилема – поне аз изпадам – за да се разкъсаме и да гласуваме за двата законопроекта, което няма да е хубаво. Идеята ми е следната. Има ли вероятност тези два законопроекта да ги обедините в един, защото тук не виждам място за гонене на някакви политически дивиденти или нещо подобно. Идеята ми е, тъй като прекалено много хубави работи предлагате, хубаво е да ги обедините в един законопроект, за да го подкрепим. Това беше въпросът ми към единия и към другия вносител. Дали сте склонни да направите това нещо? Относно Министерство на финансите се чува някакъв небивал скептицизъм. Нямало пари. Хубаво. То пари никога няма за нищо. Както нямаме пари през годината, в края на годината се явява един много голям бюджетен излишък. Това не е тайна за никого, всички знаем това. В този ред на мисли смятам, че е хубаво поне от този бюджетен излишък можем да заделим за тези хора, за тези достойни хора необходимите средства, с които да обезпечим тяхното здравеопазване, транспорт и т.н. Все пак това са възрастни хора, в една възраст, в която не само, че нямат никакви доходи, виждаме в момента какви са пенсиите, виждаме и какви са цените по магазините, но са болни и немощни. Нека поне в тези последни техни години, в които жизненият им път лека по лека е тръгнал нанякъде, нека сме склонни да им дадем нужното уважение по един доста подобаващ начин. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Димитров.
Понеже тук стана дума за доходи, когато се обсъжда този законопроект през годините или се появяваха идеи за промени в този законопроект, винаги възниква законно въпросът тази категория български граждани – 27 600 души сега – какви пенсии получават. Аз знам, че ви сварвам вероятно неподготвени, защото едва ли бихте могли да кажете точно средния размер на пенсиите на ветераните – знам, че е трудно това нещо – но не знам дали не остава впечатлението, че тези хора получават високи пенсии.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Доктор Адемов, можем да кажем какъв е средният размер на пенсиите на ветераните. Той е от порядъка на 120 – 130 лв. по причина, че тези хора са в напреднала възраст и че техните пенсии са изяждани през годините от инфлацията и независимо от преизчислението от 2000 г. те са ниски. Това, разбира се, са хора с най-различен статус. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков. Този отговор всъщност лично мен ме задоволява. Заповядайте, колеги, имате думата за други въпроси, мнения. Заповядайте, господин Велчев. Имате думата.
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Добър ден и честита Нова година на всички нас. Казвам се Петър Велчев и съм председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Аз и ръководството на Съюза безспорно подкрепяме законопроекта на ветераните от войните, още повече че този законопроект, който, както казахте господин Найденов, бе приет през 1999 г. и бе направен на базата на нашия законопроект, който трябваше да се приеме през 1995 г. Разбира се, да не изпадаме в борба за авторство, но нека да говорим точните неща и с точните думи. Всичко това, което се предлага, е много добро. Само че аз искам да помоля сегашното Народно събрание и Комисията по труда и социалната политика да помислят оттук нататък, приемайки този законопроект, и за тези момчета, които са пострадали в армията при или по повод изпълнение на своята служба. А те към момента от 4300, когато гледахме законопроекта, сега са 3900 човека. Тогава ние искахме да предложим едно допълнение, което се дава за военнопострадал. Тогава господин Христосков направи разчета и този разчет заедно с пощенските разходи, за които стана въпрос, беше в размер на 1 500 хиляди лева преди две години. Тоест, сега ще бъде изключително по-малък. Само това искам да вметна и да кажа, че тъй като в нашия съюз от тези 4100 човека, които са останали, около 350 човека са ветерани военноинвалиди от войните. Ние безспорно подкрепяме законопроекта, но просто ви даваме един анонс, за да можем да мислим за едно по-добро развитие на нещата като една национално представителна организация, която сме и ние, и като хора, които са пострадали наистина при или по повод изпълнение на чл. 59, ал.1 от Конституцията на Република България, ако си го спомняте – при изпълнение на войнските си задължения. Искам и още нещо да добавя. Извинявайте, че така разширявам нещата, но ние втора година се мъчим с този правилник. И понеже тук говорехме за някакви милиони, за нас в края на годината не достигна някакъв много малък процент от тези милиони, за да можем да пуснем правилника. Обръщам внимание на този факт, защото това също е много важно. Ако колегите са възрастни, аз казвам “моите момчета”, защото тези момчета са на възраст между 18 и 35 – 40 години и са в страшно окаяно състояние, имат пенсии между 70 и 100 лв. Само едната добавка на един военноинвалид, на един ветеран от войните е 100 лв. в целия размер. Но пак повтарям, че подкрепяме изцяло законопроекта, за да можем наистина, влизайки в Европа, да покажем на тези хора, които са си дали живота, че в крайна сметка, макар и накрая на техния живот, все пак малко от малко обществото и държавата ни ще има едно добро отношение към тях. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Велчев.
Заповядайте, господин Ватев. Имате думата.
БОЙКО ВАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявам се на всички, но понеже трябва да отида в другата комисия – Комисията по културата, искам да ви пожелая успешно заседание. Надявам се, че ще подкрепите и двата законопроекта, за да ги обединим и ще направим хубав законопроект, защото вие сте добри и отговорни хора. Довиждане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Ватев. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз не споделям добрата оценка на господин Петър Велчев, сега имам честта да видя, че е той, що ще отнася до ласкавите му думи за Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Не виждам каква е била тази борба, след като вече две години се бави правилника за приложението на закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега обаче обсъждаме законопроектите за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните.
СТЕЛА БАНКОВА: Това, което предлагат колегите, е чудесно. Само че трябва да ни бори съвестта затова, че го предлагаме сега, когато почти нищо не ни коства да отделим сума за тези хора, тъй като те намаляват с всяка изминала година. За една година пет хиляди души от тях си отиват от този свят. Аз не виждам какви са причините, за да не се съгласите тези суми да се изплащат от 1 януари. Ами простичка е причината – каквато беше и причината, за да не се приеме правилникът за военноинвалидите и военно пострадалите – просто се чака тези хора да измрат. Пет хиляди души са си отишли за една година! А този темп сега се ускорява, тъй като здравеопазването става все по-недостъпно. Тоест, много по-малко хора ще могат да ползват това, което ние сега искаме да им дадем. Не разбирам защо има възражения за сумите, които трябва да се изплатят за транспорт и балнеолечение, тъй като тук става дума за хора, които са над 75 – 80 години и аз гарантирам, че една огромна част, за да не кажа по-голямата част от тези хора почти няма да имат възможност да използват тези суми за транспорт и балнеолечение. Повечето от тях вече са немощни и нямат възможност да пътуват из страната. Бях впечатлена от професионалния отговор от представителя на Министерство на финансите. Само искам да го попитам как разсъждаваха те, когато отделиха 1 млрд. лв. досега – в предишното и сегашното правителство – за Ирак и за военните ни мисии? Как разсъждаваха, когато отделиха 90 млн. лв. за Министерството на отбраната без никакви възражения? Там по принцип се приема, че трябва да се отдели такава сума, каквато се поиска. А тук ние спорим за суми в размер на няколко милиона – 5 – 10 милиона, и пак повтарям, че става дума за хора, които почти са си отишли вече, за хора, една значителна част от които няма да могат да използват това, което ние сега им даваме – балнеолечение, транспорт. Така че аз моля да се отговори професионално каква е причината за вашия двоен стандарт? В случаите, които цитирах, се приема безпрекословно необходимата сума от 1 млрд. и т.н. и 90 млн. лв. за отбраната, а в този случай да се разсъждава, че не е възможно не само на този етап, а въобще не е възможно Министерство на финансите да отдели една толкова малка сума. Тази малка сума се подлага на съмнение и на дебат и се казва от нашето Министерство на финансите, че тази сума не е възможно да се отдели при положени, пак казвам, че става дума за една шепа хора, които с всяка изминала година намаляват. Това са пет хиляди души за една година и те намаляват с много по-бързо темпо, отколкото през миналата година. Вие не сте ли в състояние да разчупите вашите позиции? Говорим не само за бюджетния излишък, говорим за двойния стандарт, по който вие разпределяте финансите. Защото, когато гледахме бюджета, тези суми, които аз цитирам, се приеха без никакъв дебат. Там просто се приема, че тези стотици милиони трябва да бъдат отделени за тази сфера. Може би, за да имате поне чиста съвест, трябваше да имитирате някакъв дебат и да проявите загриженост, че е малко трудно да осигурим този милиард и тези десетки милиони за отбраната. Но дори и такъв дебат нямаше. А тук, когато става дума за една шепа хора, пари не могат да се намерят. Моля ви, ако е възможно поне от тази позиция да тръгнем и да дебатираме върху този закон. Като имам предвид и начина, по който правителството се отнесе към предишния закон за военноинвалидите и военнопострадалите, аз съвсем не съм оптимист. Защото тези хора почти две години нямат възможност да се ползват от този закон, който беше приет в предишното Народно събрание. Значи тогава ние приемаме едни много добри социални закони, колкото да обявим пред обществото, но, когато дойде време практически да дадем възможност на хората да се възползват от облекчения, ние се стискаме, не приемаме правилника в продължение на две години, просто, за да могат хората да ни освободят от присъствието си. Имайки предвид това, което направи правителството с предишния закон, аз бих искала тук да се дадат гаранции. Да не говорим за това, че е добро това, което се предлага, но е закъсняло. Така че моля за отговор от господин представителя на Министерство на финансите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Трябва да кажа, че господин Владислав Горанов не гласува закони, законите ги гласува Народното събрание. Така че да искаме точно отговор от него, едва ли е най-удачният подход. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да кажа, че доста дълго сме работили съвместно досега, тъй като имам възможността да съм втори мандат член на Комисията по труда и социалната политика и смятам, че всяко наше решение е било премерено и прегледано от всички гледни точки. Госпожо Банкова, ще си позволя да кажа, че има несъпоставими неща. Има неща, които отговарят на националната сигурност на страната, на поети с годините ангажименти. Има обаче неща в социалната сфера, за които има възможности постъпателно да правят, за да не демотивират други пък, които имат дан в тази социална сфера. Разбира се, вярно е, че ние доста дълго разговаряме с ветераните от войните и обмисляме да ги приравним към военноинвалидите и военнопострадалите по привилегии. Аз смятам, че никога нищо не е закъсняло, когато то е добро и става. Затова апелирам към всички колеги да приемем и двата законопроекта на първо четене, а оттам нататък да се направи един обединен, който смятам, че ще отрази най-точно възможностите на страната ни. Разбирам притесненията, разбирам, че извънбюджетната рамка, когато се гласуват пари след приемането на бюджета, това не е добре, тъй като тази сума не е инкорпорирана в бюджета нито на Националния осигурителен институт, нито в националния бюджет за лекарствата и т.н. Но аз смятам, че могат да се намерят възможности точно с такива икономии, за каквито говори и господин Христосков, да се намерят възможности да се платят тези различни привилегии и за транспорт, и за лекарства. Ето, виждаме, че за лекарствата не е толкова голяма сумата и става въпрос за цялата година. Ако законът влезе в сила от 1 юли, би могло от преизпълнение или от излишък, или от каквото и да било да се осигурят средствата. Би могло да се говори дори за всички привилегии, които са изброени в двата законопроекта. Затова аз лично ще гласувам и за двата законопроекта, за да може да се направи най-доброто, пък макар и малко закъсняло, но да се направи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Драганова.
Заповядайте, госпожо Гонева. Имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Най-напред позволете да се присъединя към всички, които пожелаха една ползотворна и успешна първа година на европейското членство на нашата страна. Искам да се присъединя, разбира се, и към пожеланията за това трудът на всички нас да бъде по-ефективен и да носи удовлетворение и радост на всички. Ще си позволя да кажа две думи по законопроекта, който се обсъжда. Най-напред като представител на хората на труда бих искала да кажа, че работниците и служителите в България, както и всички ние, участват в националната солидарност, която създава възможности държавата да провежда своите социални мероприятия и социални политики. Право, отговорност, морал и ангажимент е, разбира се, на българския парламент да преценява към кои групи да насочва повече или по-малко привилегии. Слагам думичката “привилегии” в кавички. Затова ще се присъединя към тези, които казаха, че групата български граждани, която е обект на тези два законопроекта, има своите заслуги и заслужава вниманието на своята държава и на цялото общество. Но заедно с това държа да кажа, че освен господин Горанов цялата комисия, а и цялото Народно събрание – от моя гледна точка, тук вече говоря като член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт – е в доста деликатно положение, защото само преди 20 дни нито бюджетът на държавното обществено осигуряване, нито бюджета на държавата разполагаха с някаква еластичност, за да може българското правителство и българския парламент да удържат поне едногодишното обещание, което беше включено в разпоредба на Кодекса за социалното осигуряване, с което бяха създадени предпоставки българските пенсионери дни наред да стоят и да скандират около Народното събрание. В същото време сега и вие, и ние ще трябва да обясним, че все пак, въпреки липсата на каквато и да било еластичност, се намират 650 хил. лв. за една малка част от тези пенсионери. Пак казвам, нямам нищо против това да бъдат провеждани такива политики и мерки. Но много ме смущава обаче това, че непрекъснато това се случва чрез осигурителното законодателство. Когато става дума за една добавка към пенсията, много малко от тези, които скандират наоколо, си дават сметка, че това не са нито техните вноски от преди 30 или 50 години, нито дори днешните наши осигурителни вноски – казвам така, макар че това са данъците на всички нас. Но това нещо се възприема като реверанс към едни или пренебрежение към други. Това ние с вас го срещаме всеки ден в разговорите, които водим, и в писмата, които получаваме. Затова аз си позволих да привлека вашето внимание към този факт. Струва ми се, че ако Комисията по труда и социалната политика в бъдеще си постави една задача да направи един преглед на законодателството, което има специално отношение и специална грижа към определени категории граждани и има основания за това, да бъдат систематизирани тези помощи и привилегии – пак казвам, че думата е в кавички, защото това не може да бъде наречено “привилегия” в същинския смисъл на думата и те наистина да бъдат провеждани така, че да не касаят нито критериите, нито показателите на чистата осигурителна система, а да бъдат давани директно наистина по държавна линия. Това би било една много по-чиста политика и едно много по-правилно решение и най-важното – по-лесно възприемчиво и обясняващо се. Благодаря ви за тази възможност да се изкажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Гонева.
Госпожо Гонева, както винаги сте блестящ защитник на осигурителния модел в България и няма нищо лошо в това. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми господин Христосков, уважаеми социални партньори. Искам да ви честитя Новата година. Надявам се, че нашата комисия, както миналата година работеше добре, и през тази година ще правим това, което е по нашите възможности и като комисия, и като държава. Мога да заявя, че ние от Коалиция за България ще подкрепим и двата законопроекта независимо от това, че след приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване и на държавния бюджет ние ще направим една поправка, за която трябва да бъдат намерени средства. Ако трябва тук да дискутираме, може би трябва да дискутираме датата, от която да бъдат дадени тези добавки, тъй като имам предвид, че пенсиите ще бъдат осъвременени от 1 юли 2007 г. Ако настъпи някаква промяна, може би да дискутираме датата. Мисля, че притесненията, които излага Националното сдружение на общините, не са съществени. Мога да кажа това, че във всички общини се полагат грижи за ветераните от войните – осигурява се и безплатния транспорт, и други неща, които общините и сега, в момента дават, без да има такъв законопроект, отчитайки приноса на тези хора към нашата държава. Така че аз пак мога да потвърдя това, че подкрепяме двата законопроекта и вече при второто четене мисля, че ще направим един нов законопроект, вече изгладен с прилагането на Указ № 1611, ако има някакви противоречия, за да можем да дадем и необходимата финансова помощ, и финансово осигуряване за ветераните от войните. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Мръцков. Колеги, като слушам дискусията, започвам да си задавам един въпрос. Това, което каза госпожа Гонева, е изключително важно и е принципно. Но в никакъв случай не означава, че след като е приет Законът за държавния бюджет, след като са приети бюджетите в България, парламентът трябва да спре да работи. Такова нещо никой не е казал, разбира се, но като че ли има такъв страх. Няма нищо страшно, когато се посочи източникът за финансиране и когато не се увеличава разходната част на бюджета. Министърът на финансите в тези случаи винаги казва “да”. Въпросът е да намерим тази формула, за която говоря. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми гости! Аз също искам да се присъединя към поздравите за Новата година и пожеланията да работим така, че работата в тази комисия и в парламента да ни носи удовлетворение. Дано да сме още по-ефективни и още по-резултатни, да работим като един колектив, какъвто мисля, че всички ние сме се чувствали в тази комисия. Аз се отнасям с уважение към предложенията на вносителите и на двата законопроекта, тъй като те, както вече беше казано, изразяват загриженост към хора, които имат особени заслуги към нашата страна. Със същото уважение се отнасям и към позицията на Министерството на финансите. Мисля си, че ако те не защитават една водена от тях политика, ние бихме работили много трудно и бихме могли да достигнем до състояние, в което трудно бихме могли да продължаваме усилията ни за една по-добра социална политика. Въпросът е как оттук нататък да направим един действително добър законопроект на базата на двете предложения, на двата законопроекта. Може би отговорът е в намиране на един добър баланс между добрите ни желания и възможностите, които във времето, в което предполагам, че ще обсъждаме общия законопроект, ако днес приемем и двата законопроекта на първо четене и това бъде прието и в пленарна зала, бъде изработен такъв. Бих искала да кажа няколко неща по отношение на законопроекта на колегата Ангел Найденов и група народни представители. Както вече казах, аз подкрепям философията на тяхното предложение. По отношение на националната представителност на организацията лично аз смятам, че не бива със закон да определяме една организация като национално представителна, защото една организация се определя като национално представителна, покривайки определени критерии за численост, членска маса и представителност в определени населени места. Какво бихме направили, ако след два месеца тази организация не покрива вече част от тези критерии? Определяйки пък само тази организация като национално представителна, тогава би следвало да променим и други закони, примерно 14-те национално представителни организация на и за хората с увреждания също трябва да бъдат упоменати със закон. Ясно ми е какво целят колегите с това предложение. Те са го описали в § 5. Те целят да бъдат включени като такива в чл. 8 от бюджета, където национално представителните организация, но само на и за хората с увреждания, влизат автоматично и получават държавна субсидия от няколко стотин хиляди лева. Но искам да кажа и нещо друго и след това, госпожо Банкова, ще отговоря на Вашия коментар. Искам да кажа че тази организация – организацията на ветераните от войните – може да влезе в § 8 и по силата на това, че тя е организация, регистрирана в обществена полза в централния регистър към Министерството на правосъдието. Националното представителство не е единствената възможност тази организация да бъде финансирана от държавния бюджет по силата на чл. 8. Искам да направя един коментар по § 2. Мисля, че е право Националното сдружение на общините в Република България в коментара си, касаещ второто изречение на този текст. Там вносителите ни предлагат общинската организация да уговаря условията, касаещи частните превозвачи, казано накратко. Мисля, че ако приемем този текст, ще поставим общинските администрации в много деликатна ситуация, защото те би следвало да водят някакъв разговор, разчитайки на доброжелателността на частните превозвачи. Затова според мен текстът трябва да го адресираме към частните превозвачи, а не към администрациите. Имам и няколко коментара по отношение на § 4. Иска ми се с колегите вносители малко да прецизираме текста, тъй като сега не е ясно кой носи отговорност за предоставянето на безплатни клубове – Министерството на отбраната или общините или и министерството, и общините. Може да се случи така, че в определени общини никой да не носи такава отговорност, а в други общини пък да има желание и двете институции да носят отговорностите. Това бяха моите коментари. Аз заявявам, че ще подкрепя и двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Извинете, господин председател, може ли да довърша с още нещо. Мисля, че госпожа Гонева е много права в частта, че е хубаво да имаме един поглед върху преференциалните условия към хората, които имат изключителни заслуги за нашата страна. Иначе рискуваме да работим просто на парче. Хубаво е и си говорихме, господин председател, когато приемахме бюджета на Националния осигурителен институт, да отделим време като комисия в един чисто работен разговор с малко по-стратегически поглед напред, защото много често – това е проблем на всички парламентарни комисии като цяло – подобни законопроекти се явяват прецедент и те по някакъв начин поставят определена група в преференциални условия, а друга група, понеже никой не се е сетил за нея, стои някак си до стената. Така че мисля, че госпожа Гонева е напълно права в това отношение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Михайлова. Аз искам малко да продължим коментара за критериите за национална представителност на организациите, защото това е изключително важно. Първо, такива критерии няма, а сега се предлага тази организация да бъде национално представителна и то със закон. Ами, ако утре се появи друга, тогава какво ще стане? Да разчитаме на това, че са възрастни хора и не разбират от това да се организират допълнително? Липсата на критерии винаги води до такъв проблем и това се отнася не само до ветераните от войните, а и за всички организации, които са от така наречения неправителствен сектор. Така че, когато говорим за национална представителност, винаги трябва да обвързваме тази национална представителност с някакви критерии, а те са ясни – или количествени, или териториални, някакви други. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Преди да кажа няколко думи искам да пожелая на всички нас с работата си през тази година да оправдаем името на комисията. Ако това сторим, хората ще знаят за какво сме тук. Бих искала да направя още една вметка. От края на миналата година, от м. декември досега къде ли не се говори, тъй като този законопроект беше свързан с предложенията, които не можаха да бъдат приети на заседанието преди приемане на бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на държавата за увеличение на пенсиите от 1 януари 2007 г., хубаво е някои хора, които не направиха официално нищо за решаването на този проблем, да спрат да говорят, защото се получава така, че този, който не е направил предложението, крещи най-много и вика най-много, без да е бил дори след това в пленарна зала. Това беше уточнение, защото, колеги, всичко останало е популизъм. Ако ние сега със същия речник и със същите думи говорим по този законопроект, пак ще изпаднем в тази ситуация. Вярно е, че каквото и да правим за тези хора, винаги ще бъде късно. Ние сме им дължали, нашите родители са дължали и тези, преди нас са дължали това, което не им е дадено от деня, в който за останали живи за тяхно щастие и по стечение на обстоятелствата. Повечето от тях са могли да бъдат мъртви. Така че днес, приемайки, че двата законопроекта трябва да бъдат подкрепени и внесени в пленарна зала и съответно да приемем съображенията, че има доста неща, които трябва да се уточнят, които трябва да се променят, след като бъде предложен един общ законопроект. Към § 2 аз бих добавила, че обществена поръчка е градският и междуградският превоз, кметът сключва договорите, между общините има уговорки, защото обикновено по-голямата част от превозите, освен градските, свързват няколко общини, даже понякога излизат и даже извън територията на дадена област, когато е близо до границата. Така че тези неща ние можем да ги разпишем. По-важно е да видим всички тук, че подкрепяме категорично предложенията на колегите и даже аз бих си позволила и сигурно ще го направя много скоро. Ще направя още едно предложение, защото вчера получих писмо от едно сдружение на неправителствени организации, които ни предлагат да направим нещо за социалните услуги, които се оказаха нещо като товар или бреме на общините. Само 30 от общините работят по посока на това да включат и неформалния, неправителствения сектор. Ще ви кажа защо е така. Погледнете домашния социален патронаж. Ветераните от войните там плащат 30 процента от услугата, която ползват. Останалите 70 процента ги плаща общината. И, когато те са примерно около половината от ползващите тази услуга, общината не може да издържа тази дейност. Така че явно има още много неща да решаваме в тази посока. Но нека да разговаряме само за това, което можем да направим, а не за това, за което се опитваме или, за което дори не сме се опитали да направим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще бъда извънредно кратък. Господин Найденов, преди малко имах едно редложение. Въпросът ми е следният. Има ли добра воля да обедините тези два законопроекта в един? Обръщам се към всички колеги: в момента какво дебатираме? Дебатираме нещо, което е страшно добро като законопроект и същевременно Министерството на финансите казва, че няма пари да го финансира. Дотук не чух никакъв отговор от Министерството на финансите. Каква е възможната вероятност това нещо да бъде финансирано от бюджетния излишък, защото има такъв и цифрите в края на годината са доста големи. Госпожа Банкова каза, че се отделят страшно много пари за контингенти във всички задгранични мисии, в които участваме. Помислете реално какво правим. Отделяме пари, за да правим военноинвалиди и същевременно, когато вече имаме създадени в наличност, нямаме пари по някакъв начин да им осигурим поне най-елементарното здравеопазване или каквото и да е. Обръщам се конкретно към Министерството на финансите. Можем ли да финансираме този проект от бюджетния излишък и ако не

Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам една реплика. Уважаеми колега, не знам дали знаете, но когато двата законопроекта се гласуват тук днес, те веднага има възможност да се обединят в един законопроект и аз неслучайно го казах. Това е записано в правилника и това е ставало много пъти досега. Тоест, не е нужно вносителите на законопроектите да имат и да изразяват воля да обединят законопроектите, защото, ако ние гласуваме и двата, това веднага става задължение на комисията – да обедини двата законопроекта. Доколкото аз разбрах, колегите казаха от кой бюджетен излишък може да се финансират тези предложения. Тук се каза, че от Националния осигурителен институт в рамките на неговия бюджет има възможност да бъдат отделени тези пари и, че има някакво съглашение това да стане евентуално от 1 юли, за да се осигурят 5,5 млн. лв. Аз не виждам защо е нужно повече да дискутираме. Господин председател, предлагам да прекратим разискванията и да
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова. Колеги, недейте да спорите за неща, които не са в правомощията на вносителите на законопроекта. Аз много обичат чл. 68 от всички закони. В правилника в чл. 68 е казано, че постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание. За да се случи хипотезата, за която говорим – да се обединят двата законопроекта – не е достатъчно те да бъдат приети само от комисията, а задължително трябва да бъдат приети на първо четене в пленарна зала. След това има процедура, по която двата законопроекта се обединяват, правят се предложения по тях и се разглеждат на второ четене. Така че не е мястото тук сега да коментираме правилника. Но изглежда се налага да го припомним, защото не всеки ден работим с този текст. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа само едно изречение, като заявявам, че ще подкрепя и двата законопроекта. Бих искала все пак да попитам не подлежи ли на никакъв дебат предложението ми този законопроект да влезе в сила от 1 януари 2007 г.? Ако не подлежи на дебат, това означава, че ние разчитаме на това, че хората от 1
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Госпожо Банкова, Вие обиждате цялото Народно събрание.
СТЕЛА БАНКОВА: Аз не обиждам. Тогава Вие трябва да ми обясните защо в сродния закон се забави въвеждането на тези неща, с които ние сега искаме да помогнем на ветераните. Тук трябва да получим някакъв логичен отговор. Има някаква обща връзка между забавянето с година и половина, почти – две, на предишния закон и нежеланието този закон да влезе в сила от 1 януари, при положение, че тези хора са една шепа и би трябвало да ни стресне тази
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Отново се връщаме към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото той решава всички въпроси, които си задавате в момента. Вие имате право между първо и второ четене, след като се приемат и двата законопроекта, да направите предложение, включително и предложението този законопроект да влезе в сила в тази част, за която Вие говорите, от 1 януари 2007 г. Колеги, заповядайте. Имате думата. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам още малко пояснения да дам по повод на нашите разчети и защо казвам, че това е възможно и същевременно искам да защитя господин Горанов като представител на Министерството на финансите. Неговата реакция е абсолютно основателна, защото той знае, че ние буквално до стотинка сме разпределили средствата по отношение на разходите. Междувременно обаче искам да ви информирам, че когато се подготвя бюджетът на държавното обществено осигуряване, първо се стъпва на база отчетни данни за първото шестмесечие, след това стъпваме на данни за деветмесечието. Но междувременно, след като бъде приет този отчет, ние имаме вече окончателни отчетни данни. Аз започнах с това, че преди да започне заседанието ние с госпожа Митрева погледнахме каква е тенденцията за месеците октомври, ноември и декември във фонд “Пенсии, несвързани с трудовата дейност”. Дори за декември данните са още предварителни, не са окончателни. Видяхме, че от тези 186 млн. лв., които са за 2007 г., могат да бъдат икономисани малко над 3 млн. лв. – пак казвам, че това е по предварителни отчети, това е очаквано изпълнение за 2007 г. Това са неща, които Министерство на финансите не знае, защото те не разполагат с тези данни. Затова проведохме този предварителни данни със заместник-министъра на финансите. Нека народните представители не останат с впечатление, че ние можем да поемем всякакъв допълнителен разход, включително и от 1 януари да влезе в сила законът. Но тогава вече са нужни 11 млн. лв. Ако например имаше в момента предложение с фонд “Общо заболяване и майчинство”, колкото и да ни се иска на всички да направим още някаква стъпка, аз нямаше да кажа, че има средства за това, защото там наблюдаваме обратната тенденция, което е хубаво – че за майките, които получават обезщетение, размерът на обезщетението се увеличава, защото излизат в отпуск за бременност и раждане жени с по-високо възнаграждение. Но в този фонд са възможни тези икономии и затова казвам, че без да бъдат превишени разходите, може да бъде поето това нещо от бюджета на държавното обществено осигуряване, но от 1 юли. Категорично от 1 юли. А нека да не пророкуваме кой кога ще си отиде от този свят и т.н. Това не са

Поглеждайки към госпожа Гонева, като че ли ми се искаше да отговорите, тъй като тя направи един много тънък намек за това парите по този законопроект да бъдат за сметка на данъците, а не за сметка на осигурителните вноски. Не знам дали това може да бъде отделено, защото става въпрос за общия бюджет.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Извинявайте, доктор Адемов, това са пари от фонд “Пенсии, несвързани с трудовата дейност, където изцяло трансферът е от републиканския бюджет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз знам и неслучайно в началото казах, че социалната пенсия се определя с постановление на Министерския съвет, тоест, тези пари са изцяло за сметка на данъците. Така че госпожа Гонева не бива да има никакви притеснения за това, че осигурителният модел по някакъв начин е застрашен. Колеги, наистина накрая да дадем думата накратко на вносителя господин Найденов да каже за впечатленията си от дискусията. Заповядайте, господин Найденов. Имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се опитам наистина да бъда съвсем лаконичен, защото съм оптимистично настроен от изразените позиции и от очакването, че законопроектите ще бъдат подкрепени – в случая, на който аз съм един от вносителите и на колегите, които са вносители на другия законопроект. Аз ще започна с въпроса на господин Димитров, защото си мисля, че той задава въпроса относно двата законопроекта не от незнание на правилника, а заради това да чуе мнението ми като един от вносителите дали и в каква степен може да съществува някаква ревност. Не, няма и не виждам основание да има такава ревност по отношение на другия законопроект. Така че аз бих призовал членовете на комисията да подкрепят и двата законопроекта. В този смисъл не виждам пречка тези законопроекти да бъдат обединени. Разбира се, ако Народното събрание приеме и двата законопроекта. Съвсем накратко ще взема отношение по другите въпроси. Националнопредставителна организация. В случая ние фиксираме едно съществуващо положение. Аз, разбира се, ще се съобразя с бележките и ще разчитам на вашето съдействие да фиксираме текст, който да позволява, ако впоследствие се появят и други организации с очакванията, ако не с претенцията, да бъдат национално представителни, да се отрази и тяхното място, ако не в закона, то в правилника. Разбира се, това са текстове, които търпят корекции и промяната може да бъде направена при второто четене на законопроекта. Между впрочем, уважаеми колеги, Съюзът на ветераните фигурира в този списък съгласно Закона за бюджета и за 2007 г. той има възможност да разполага с около 177 500 лв. Но нашето желание беше това да се уреди и в Закона за ветераните от войните, като се фиксират условията в правилника за неговото прилагане, да начина, по който те ще подлежат на финансиране от бюджета на Република България. А що се отнася до другите въпроси, дали има хипотези да се получи двукратно увеличение по 100 процента, това са въпроси, които смятам, че ще решим с Националния осигурителен институт, в това число, разбира се, и чрез правилника. Аз се опитах да получа отговор на този въпрос и очаквам становище, което максимално да изчисти това припокриване на правата, които биха получили ветераните един път в качеството им на ветерани от войните, втори път – в качеството им на военноинвалиди по указа, който беше споменат. Признавам си, че малко ме провокира изказването около разходите за Ирак, за операциите. Аз ще се въздържа обаче, защото винаги съм бил противник на това да се създава конфликт между различните сфери, които се финансират от държавния бюджет – в този случай сферата на отбраната и участието ни в мисии зад граница и същевременно другите плащания – в този случай социалното подпомагане. Разбира се, че не става думата за 1 млрд. лв. и аз многократно съм го споменавал, госпожо Банкова. По същия начин ми се струва, че не бива да допускаме конфликт между очакванията на всички пенсионери в страната и тези около 180 млн. лв., които са необходими, за да се покрие увеличението от 1 януари и в този случай очакванията само на ветераните от войните. Струва ми се, че съобразно възможностите трябва да търсим решение и по отношение на двата проблема, за които Вие говорите, госпожо Гонева. Що се отнася до общинските администрации по отношение на безплатното пътуване, аз си признавам, че търсих коректните текстове и в правилника за приложение на Закона за ветераните от войните, и в правилника за Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, различни правилници, които прилага Министерството на транспорта. От цялото това ровене в различните правилници, в крайна сметка това е текстът, който предлагаме, очаквайки, че той е сработил тогава, когато се прилага по отношение на военноинвалидите и военоннопострадалите. Ако, разбира се, е необходимо да се правят нови корекции и нови уточнения, в това число и с експерти на Националното сдружение на общините в Република България, ще потърсим това становище и максимално коректния текст. А дали Министерството на отбраната или общините трябва да поемат отговорността, госпожо Михайлова, тук става въпрос за Министерството на отбраната в областните центрове или в общинските центрова, където то разполага със свои собствени клубове в рамките на Изпълнителната агенция “Военни клубове и информация”. Тоест, това са бившите домове на армията. Там, където то е собственост на Министерството на отбраната, това са основно големите гарнизони, там Министерството на отбраната поема ангажимента да осигури безплатните помещения. Там, където няма структури на Министерството на отбраната, респективно на Изпълнителната агенция, тогава, разбира се, ангажиментите са от страна на общините. Затова сме посочили Министерството на отбраната и общините. В заключение, още веднъж ми позволете да изразя надеждата си, че Комисията по труда и социалната политика ще подкрепи законопроектите. Аз, разбира се, съм сред хората, които биха очаквали това увеличение да бъде в сила от 1 януари. Но това е въпрос на разчети, на диалог с Министерство на финансите, с Националния осигурителен институт – да видим до каква степен могат да бъдат удовлетворени тези очаквания, съответно да уточним и датата, от която може да влезе в сила изменението и допълнението на Закона за ветераните. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Найденов. Колеги, нека да се ориентираме към приключване на дискусията, защото имаше предложение за прекратяването й. Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните с вносител господин Ангел Найденов и група народни представители. Моля, колеги, гласувайте законопроекта на господин Найденов и група народни представители.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните се приема на първо четене. Колеги, моля, гласувайте законопроекта, внесен от Борис Ячев и група народни представители. Моля, гласувайте законопроекта на първо гласуване.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Найденов. Имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Искам да ви благодаря за подкрепата на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Найденов. Преминаваме към точка трета от дневния ред: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2006 г. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете накратко да ви представя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Основната цел на законопроекта е постигане на по-пълно съответствие на нашето законодателство в областта на безопасност и здраве при работа, възникналата необходимост за отстраняване на някои допуснати пропуски и технически неточности, които са направени при транспониране на Рамковата директива в тази област, които се отнасят до следните области и са свързани основно с регулиране на приложното поле. Това са принципите, целите и обхвата на Закона за здравословни и безопасни условия на труп, посочени в § 1 и § 2 от законопроекта. На следващо място е определяне на задължения и необходими мерки за работодателя, отстраняване на непълноти, технически пропуски при въвеждане на тези текстове относно осигуряване на необходимата информация за обучението и инструктажите, както и за провежданите консултации с работниците и служителите, с представители по безопасност и здраве при работа. Те са уредени в параграфи до 12. Също така липсва точна и ясна дефиниция за основни понятия като “превенция”, “работещ” и “представител на работещите по безопасност и здраве при работа”, “лични предпазни средства” и други подобни понятия в § 3 до § 12. С предложените изменения и допълнения се стигна до едно по-пълно съответствие с определените в директивата основни понятия. Също така по-добре са определени функциите и задачите и по-добре е уреден статутът на службите по трудова медицина. Основно е въведен регистрационен режим за тях с § 13 и § 14 и § 22 – за санкциите. По този начин се изпълнява едно от изискванията на закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанските дейности. Досега това не беше направено. Знаем, че всички лиценционни и регистрационни режими за извършване на стопанската дейност се осъществяваха основно и само със закон. Досега това беше уредено с по-ниско стоящ в йерархията нормативен акт. Допълват се и се определят основните задачи на службите по трудова медицина като звена, които да оказват помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа. Допълнително се урежда задължението да се водят и съхраняват документации, които са свързани със здравното състояние на работниците и служителите, която е защитена от закона като лични данни. Знаем, че достъпът до нея е ограничен. Самата дейност на службите по трудова медицина е свързана с анализ и проследяване на здравословното състояние на работещите през целия им трудов живот и е свързана с профилактиката и доказване на професионалния характер на заболяванията, които възникват. Поради тази причина законопроектът предвижда съответната регистрация на службите по трудова медицина и специализиран контрол върху дейността им и водената от тях документация. Допълнително са определени и конкретни наказания за лицата, които са регистрирани в служба по трудова медицина и за ръководителите на службите по трудова медицина, които не изпълняват надлежно тези задължения, които са определени със закона. Въз основа на изложеното и смятайки, че са налице необходимите съответствия с изискванията на принципите на европейското право за управление на безопасност и здраве при работа, Министерството на труда и социалната политика подкрепя
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Войнов. Господин Додов, Вие сте представител на Министерството на здравеопазването. Имате ли някакви бележки или, ако искате нещо допълнително да кажете по
АТАНАС ДОДОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих казал, че напълно сме съпричастни към мотивите, които изложи заместник-министър Войнов. Нещо, което според мен може би е малък пропуск в изложените мотиви, е, че вече законово специализираният контрол върху дейността на службите по трудова медицина ще се извършва от органите на
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, откривам дискусията. Заповядайте. Имате думата по предложените промени. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги и гости! Аз, както и моите колеги от Коалиция за България ще гласувам за законопроекта не само защото той има един хармонизационен характер, а защото мисля, че така принципно и професионално е формулирано решаването на проблеми, свързани с една толкова деликатна област като създаването на здравословни и безопасни условия на труд. Бих искала обаче да поставя няколко въпроса и да направя няколко коментара по текстовете. Може би част от тези въпроси са свързани с това – признавам си – че това е материя, която не познавам толкова добре. Имам един въпрос, свързан с чл. 25б, ал.3, т. 1. Съзнателно ли налагаме ограничение за участие в служба по трудова медицина само на контролните органи на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика? Естествено контролните органи са тези, които осъществяват контрол над службите по трудова медицина. Но мисля си, че все пак има конфликт на интереси и е нормално думите “контролни органи” да отпаднат и това ограничение да касае всички работещи в системата на двете министерства. Вторият ми въпрос е свързан с чл. 25д, ал. 2, където не е предвидена процедура за обжалване, така както такава процедура е предвидена в чл. 25г, ал.5. Това пропуск ли е или съзнателно няма предвидена процедура за обжалване при случаите, когато имаме отказ при уведомление за промяна. Същият въпрос касае и § 3, т. 4 от същия член. Това се отнася до случаите, в които се отнема право за работа на служби по трудова медицина, когато са извършвани системни нарушения, констатирани от органите. За този текст също не е предвидена процедура на обжалване. Това съзнателно ли е или нещо ми се губи в подготовката. Искам да направя само още един коментар по отношение на глобите. Става въпрос за § 54б. Мен в някаква степен ме притеснява голямата разлика между минималните и максимални глоби, тъй като и в други комисии по повод на други текстове сме коментирали, че една такава голяма разлика по принцип създава предпоставки за корупция. Предвид голямата деликатност на материята ми се струва, че би било добре, ако можем да намалим тази разлика – не казвам в каква посока, надолу или нагоре – което би ограничило, макар и в някакъв размер, случването на тези предпоставки. Мисля, че ме разбирате, че по никакъв начин не адресирам това конкретно към вашите служби. Това е една принципна постановка, която ние като народни представители защитавали и сме водили подобен дебат и в други случаи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Михайлова. Колеги, имате думата. Аз също искам да поставя няколко въпроса. Тук има представители на Асоциацията на службите по трудова медицина, те ще се представят след малко. Тук става въпрос за промени, които за първи път регламентират дейността на службите по трудова медицина в обема, в който са дадени техните права, състава, структурата на службите по трудова медицина. Предвиждат се лекари със специалност “трудова медицина”, лица с висше техническо образование и три години професионален опит, технически изпълнител с образование не по-ниско от средно и т.н. Да не изброявам всички тези неща. Мен ме интересува каква е бройката на лекарите със специалност “трудова медицина” и какъв е към този момент регистрираният брой на службите по трудова медицина. Срокът за превеждане на състава, структурата, изобщо дейността на службите по трудова медицина и новия регистрационен режим е една година. Дали ще успеят в този срок всички тези 800 – доколкото знам – регистрирани в момента служби по трудова медицина да отговорят на новите изисквания на закона, защото лекари със специалност “трудова медицина” едва ли има толкова много. След малко ще ни кажете колко са тези хора в България. Заповядайте, колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища. Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искала да попитам все пак има ли се предвид някакъв брой или лимит на регистрираните участници-лекари или служби по трудова медицина, за да не стигнем до ситуацията, че утре да кажем, че имаме повече служби по трудова медицина отколкото би имали нужда от тях. Това също е един важен момент и когато изброявахте условията за създаване на службите. Има също един важен проблем, който в близкото минало – така поне от мъничкия опит, който имаме и сме се докоснали до този проблем като лекари, който е стоял за разрешаване – може би, защото още не бяха регламентирани тези взаимоотношения, все още висяха във въздуха като необходимост или като някакво допълнение. Така че аз мисля, че и този момент би било хубаво да го изкоментираме и да го имаме предвид, когато му дойде времето – по-нататък при второто четене или когато обсъждаме подробностите по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова. Колеги, аз пропуснах нещо, което лично на мен ми е ясно, но искам да се чуе тук в хода на дискусията. За първи път се дава възможност на лечебно заведение да организира служби по трудова медицина. Условието, което тук се поставя, е да няма сключени договори с Националната здравноосигурителна каса. Това е заради прословутия конфликт на интереси. Тук предложението е службите по трудова медицина да са отделни юридически лица от лечебните заведения. Ако сте съгласни, колеги, да направим един коментар на тази ситуация около новия статут на службите по трудова медицина, защото доктор Станкова например е готова към нейното лечебно заведение да открие служба по трудова медицина, стига да знае как да стане това. Заповядайте, колеги. Имате думата за въпроси, мнения, становища. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, тъй като съм имала възможност да наблюдавам реда на ангажиране на служба по трудова медицина за извършване на дейност към определена структура и за отчитане на тези дейност, имам въпрос към представителите, тъй като не виждам и към внесения законопроект достатъчно гаранции за ефективен контрол върху тяхната истинска, а не формална дейност. Понякога имаш достатъчно изрядни документи, перфектни описания на всичко, което се изисква от една служба по трудова медицина, и в същото време зад тези перфектни документи някъде нещо да не е свършено както трябва. Смятате ли, че досегашната дейност на службите по трудова медицина може да получи висока оценка и това, което се предлага в законопроекта, ще осигури този ефективен контрол върху бъдещата дейност. Не искам да давам примери, защото ще бъде грубо от моя страна. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Представителите на Асоциацията на службите по трудова медицина, ако желаят, могат да вземат думата сега или по-късно. Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ТОДОР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Добър ден и за много години. Казвам се д-р Тодор Иванов. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри! Първо, аз съм представител на Сдружението на службите по трудова медицина, ако позволите тази корекция, а не на асоциацията. Второ, ако позволите да отговоря директно на госпожа Панева. Ще дам един бърз отговор. Аз не мога да бъда критик или защитник, мога да отстоявам по принцип интереси, след като съм заместник-председател на Сдружението на службите по трудова медицина, тоест, не мога да давам оценка на колегите си за тяхната работа. Това, от една страна.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Не съм удовлетворена от отговора. Все пак като някакво обединение трябва да можете да правите анализи на работата на тези служби с цел да подобрявате работата си. Иначе е много лесно да кажем, че оглавяваме някаква структура и повече нищо.
ТОДОР ИВАНОВ: Ако позволите, господин председател, да продължа, за което Ви благодаря. Идеята е да се създаде работен орган, който да представи критерии за работата на службите по трудова медицина. Ние отдавна алармираме както Министерството на здравеопазването, така и Министерството на труда и социалната политика, лично сме контактували в писмен вид с доктор Хасан Адемов, когото уважаваме, както и с Комисията по здравеопазване това нещо да се случи, защото самите ние, тоест, тези, които смятаме, че работим добре, искаме да защитаваме своите интереси от тези, които не работят добре и най-малкото опетняват името на всички. Знаете, че като се метне един камък в калта, тя пръска всички, не само по избрани лица. И тъй като съм взел думата, ако позволите, господин председателя, да кажа три бързи изречения и конкретно по законопроекта, който е обект на днешното разглеждане. В чл. 25 е казано: “В състава на службата по трудова медицина и при изпълнение на конкретни задачи не могат да се включват:” и е изброява. Молбата ни е да се прецизира текстът, да отпадне “конкретни задачи”, защото “конкретните задачи” означава и сформиране на екип от специалисти. Най-добрите специалисти в България, които могат да бъдат използвани за извършването примерно на профилактични прегледи или привлечени като консултанти, са на договор с Националната здравноосигурителна каса. И тук вече веднага влизаме в противоречие с това, което е заложено. Това е първото. Съгласен съм с уважаемата госпожа народен представител. Искам да подкрепя това, че процедурите за обжалване трябва да вървят в тази посока, която беше очертана. По въпроса за това броят на службите по трудова медицина да бъде лимитиран, това ми се струва най-малкото – изказвам нашето мнение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Къде е казано, че трябва да бъдат лимитирани.
ТОДОР ИВАНОВ: Чух за лимитиране на броя на службите по трудова медицина. Може би не съм ви разбрал добре. Но това, меко казано, не звучи хармонично на Европейския съюз, на който от скоро сме членове. Там лимитиране на такива организации и въобще лимитирани просто не съществува. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам една реплика, за да можем да бъдем ясни. Може би не сте разбрал, колега, здравейте. Сетих се, че Ви познавам от преди години. Не става въпрос за лимитиране, далеч съм от тази мисъл и всъщност няма никаква логика в това. Аз исках да кажа и това може би ще е началото на второто ми изказване, че съм удовлетворена, че разглеждаме този законопроект, защото службите по трудова медицина отдавна трябваше да бъдат регламентирани и точно определени с тяхното присъствие и с тяхната дейност. В тази връзка искам да посоча, че ако трябва да направим нещата така, както трябва, трябва в този законопроект да бъде посочено и строго изисквано, да има строг контрол върху това, което каза госпожа Панева – върху дейността на тези служби, а не да бъда служби, които са създадени просто проформа, за да кажем на европейското законодателство, че съществуват. Аз мисля, че живият живот вече наложи действителното присъствие и действителната изключително сериозна отговорност, която трябва да носят тези служби. В тази връзка само беше вметнато като продължение на изказването на господин председателя, че трябва да направим така, че тяхното съществуване да е истинско, да е обосновано, да не се получи този момент – това беше думата ми – да се роят толкова много, че в крайна сметка те да бъдат излишни, да са повече, отколкото са необходими, и да се чудим какво да ги направим. Това всъщност беше логиката на моето изказване. В никакъв случай не съм използвала думата “лимитиране”. Затова аз съм удовлетворена и завършвам с думите, че при второто четене ще се направят редица предложения и смятам, че ще се получи един много добър закон, който е изключително важен за нас. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, доктор Станкова. Заповядайте, господин Донев, да отговорите на досега зададените въпроси. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, и аз искам да се присъединя към всички пожелания за успешна, ползотворна, здрава европейска Нова 2007 г. Въпросите, които бяха зададени, действително са точно и прецизно зададени. Бих искал да успокоя уважаваната от мен госпожа Михайлова по отношение обжалването на процедурата по чл. 25д. Тя, аналогично, както и в чл. 25г, е разписана в ал. 4 на същия член, че отказът по ал.2 и заповедта по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс. Тоест, цялата тази процедура по ал. 2 и заповедта, която издава министърът на здравеопазването по ал. 3 с всички точки в нея, подлежат на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс. Така че в това отношение нещата стоят точно така, както препоръчваше госпожа Михайлова. Надявам се, че правилно съм разбрал притеснението Ви. По отношение на чл. 54б – за размера на глобите и по-специално стесняване, намаляване разликата между минималния и максималния размер на глобите – принципно би могло да се мисли в тази посока, като долната граница, минималният размер приближи горната граница, максималния размер. В тази посока би могло да се мисли. Но по принцип сме ги съобразили с глобите от други нормативни актове и закони и главно с Кодекса на труда. Но би могло да се мисли и то в посока на вдигане на минималния размер. Между другото, парадокс беше досега, че никъде, в нито един закон нямаше административно-наказателна отговорност към службите по трудова медицина и потърпевшите лица и контролните органи не можеха да налагат такива административно-наказателни мерки. За първи път се разписва такава административно-наказателна отговорност по отношение на тяхната дейност. На въпросите за това има ли някакъв лимит за броя на службите по трудова медицина и да не станат те прекалено много това, което и доктор Станкова каза, мога да кажа, че по отношение на броя на службите по трудова медицина специално и Министерството на труда и социалната политика, и Министерството на здравеопазването нямат такива притеснения. В момента доктор Адемов много точно съобщи броя на службите по трудова медицина. Регистрираните са около 840, но при тази регистрация, която е в интернет-страницата на Министерството на здравеопазването, поне половината от тези служби по трудова медицина не са активни, не работят. Тоест, формално са регистрирани, без да извършват някаква дейност. Получаваме писма от работодатели и в Министерството на труда и социалната политика, предполагам, че и в Министерството на здравеопазването, че на много от посочените адреси в сайта никой не отговаря. Но това е положението. Това е актуалната информация, която Службата по трудова медицина е подала към момента на искането за регистрация. С тези изисквания, на които трябва да отговарят службите по трудова медицина се цели и нещо, което всъщност и самите служби в Министерството на здравеопазването и работодателите поставят от години този въпрос, да се прекрати практиката в службите по трудова медицина да работят и да се оглавяват от лекари, които са записани за специалност или са с курсове по трудова медицина от по 1 – 2 месеца. Всъщност те могат да работят, но не трябва да могат да оглавяват тези служби по трудова медицина. Така че трябва да останат действително тези, които имат единствено и само придобита специалност по трудова медицина, нещо, което предполагам, че и от Сдружението на службите по трудова медицина се защитава, тъй като в законопроекта, който бяха изпратили за промяна в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, действително личи и това тяхно виждане и искане в тази посока. Ако ми позволите, ще направя един паралел със ситуацията, която е в момента в други страни-членки на Европейския съюз. Белгия например е минала по абсолютно нашия път на развитие в областта на службите по трудова медицина – от много голям брой служби по трудова медицина в началото, когато през 1989 г. е приета Рамковата директива и изискването за осигуряване от работодателите на здравното наблюдение на работници и служители, стартират с огромен брой служби по трудова медицина, а в момента в бяла Белгия работят около 50 служби по трудова медицина, но, забележете, с огромен персонал. В една служба по трудова медицина работят от 30 до 50 – 80, а в някои случаи и повече лекари и други медицински лица, инженери и съответни специалисти по безопасност. Там са стигнали до този момент в развитието и функционирането на службите по трудова медицина, че са направили и райониране на страната. Тоест, една служба по трудова медицина, да речем, в Брюксел, може да обслужва само регион Брюксел. Но това може би е една бъдеща, следваща стъпка в развитието на нашето законодателство в тази посока. Това може да се наложи и от практиката, защото, ако се погледнат изискванията, които би следвало и които ще се разпишат, след като се приеме – ако се приеме – с тези изменения и допълнения, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика трябва да издадат нова наредба за службите по трудова медицина, която да регламентира по нов начин именно тези разпоредби, които вече законодателно са уредени. Ако, а предполагам, че ще има, поне по първоначалните проекти, които сме заложили, дори и сега в Наредба № 14 за службите по трудова медицина съществува, това изискване за определен брой часове, които службите по трудова медицина трябва да отделят за всеки един работник или служител в предприятието. Ще видите, че една служба по трудова медицина от София не би могла да обслужва ефективно и ефикасно едно предприятие, да речем, във Варна. Нейните членове трябва не периодично, а ежедневно трябва да пътуват София – Варна или трябва да се премести във Варна. Всички тези допълнителни условия, които не биха могли да се разпишат в закона, ще намерят своето място и отражение в наредбата, която ще издадат двамата министри. Така че от тази гледна точка автоматично и броят на службите по трудова медицина и тяхното райониране, а може би и специализация, защото специалистите, които работят в службите по трудова медицина, трябва да са запознати с вида производство. Да речем, едно корабостроително или кораборемонтно предприятие, защото отидохме във Варна, е много по-различно от едно, да речем, металургично предприятие или от един обувен завод. Тоест, рисковете, които съществуват в различните предприятия, различните икономически дейности, са различни. Така че службите по трудова медицина трябва да привличат все повече и повече специалисти в тези области, в които е сключила договор със съответните работодатели да ги обслужва. Така че това е още едно допълнително условие към лимитиране броя, към окрупняване, ако щете, към специализация в дейността на службите по трудова медицина. На въпроса на госпожа Панева за това да има достатъчно гаранции,че службите по трудова медицина ще изпълняват истински тази дейност, за която и в закона е разписано, и в сегашната Наредба № 14 за службите по трудова медицина също е разписано. Според мен, колкото и да е перфектен даден нормативен акт, той не може да даде изрични, изключителни гаранции за това, че това, което е като пожелание и като добро намерение в нормативния акт, ще бъде пренесено и в практиката. Тук вече интересите могат да се поставят в друга плоскост, а именно договорните отношение между самия работодател и службата по трудова медицина. Работодателят е този, който в договора със службата по трудова медицина ще постави своите изисквания, които му вменява законодателството, а работодателят съгласно този закон носи цялата отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително и това изискване да осигури здравно наблюдение на своите работещи от службите по трудова медицина. В договора, в зависимост от това какви дейности ще включи там като изискване службата по трудова медицина да извърши, той може да си търси правата за качеството в дейността на службата по трудова медицина. Може, ако контролните органи, да речем, Инспекцията по труда, му дадат задължително за изпълнение предписание, което е във връзка с дейността на службата по трудова медицина, но по тези дейности, по които той е сключил договор със службата. Ако има наказателно постановление, издадено от Инспекцията по труда, работодателят е този, който трябва да си потърси правата вече по Закона за задълженията и договорите, ако иска по съдебен път, ако иска по някакъв друг начин. Но той трябва да бъде активната фигура, активното действащо лице, когато става въпрос за качество в дейността на службите по трудова медицина. Така че това, което е разписано в нормативните актове, трябва действително да се пренесе и да бъде претворено и в практиката. А административно-наказателната отговорност, която е разписана и се предлага сега в законопроекта, е една допълнителна гаранция, че ако една служба по трудова медицина системно нарушава изискванията на законодателството, системно, да речем, е некоректна към много на брой работодатели, то със закона да бъде гарантирано пред работодателите, че тази служба по трудова медицина няма да може повече да функционира и да осъществява такава дейност. По отношение на оценката за досегашната дейност на службите по трудова медицина, ще кажа нещо съвсем накратко. Да, различни са оценките. Вие много добре знаете случаи на добра работа и на абсолютно некоректна работа от служби по трудова медицина. Разбира се, в повечето случаи сигнали идват за некоректна работа. Когато всичко е наред, никой не се сеща да изпрати едно благодарствено писмо или нещо такова. По отношение на въпросите на доктор Адемов – каква е бройката на лекарите със тази специалност, приблизително около 300 лекари има със специалност “трудова медицина”, които биха могли да станат ръководители на службите по трудова медицина. Така че в момента може би това е и броят на службите, които реално работят от всички тези 840 регистрирани в Министерството на здравеопазването. Останалите сами ще се закрият след този срок, който е даден за пререгистрация по новия режим. По отношение на срока за пререгистрация, дали е достатъчен мисля, че едногодишен срок е напълно достатъчен. Дори в работните групи се коментираше и срок, по-малък от една година, но преценихме с оглед на това да имат достатъчно време, да не се получи срив в работата на службите по трудова медицина, да имат на разположение едногодишен срок за пререгистрация съгласно новите изисквания на законодателството. Другият въпрос е за лечебните заведения. Той е доста интересен. Лечебни заведения да създават служби по трудова медицина като отделни юридически лица. Това изискване на проекта на закона всъщност не е старо. То дойде по предложение на работодателите и те много ревностно отстояваха това свое предложение. Ако лечебните заведения създават служби по трудова медицина, каквато е сегашната практика, те са в структурата на самото лечебно заведения, те след приемане на това предложение трябва да бъдат отделни юридически лица. Първо, като аргумент за това е, че отговорността, която носи службата по трудова медицина като отделно юридическо лице, е много по-конкретна и ясна, знае се кое е лицето, докато в едно лечебно заведение, което е създало служба по трудова медицина, вече отговорността започва да се размива. Освен това службата по трудова медицина има за задача на базата на оценените здравни рискове да предложи на работодателя организирането на здравното наблюдение – през какви периодични профилактични медицински прегледи да преминат работниците и служителите в съответствие с идентифицираните професионални рискове. Така че в момента всички лечебни заведения, които са регистрирали служби по трудова медицина в своите структури, директно насочват и изискват от работодателя работниците и служителите съответно да преминават тези прегледи в това лечебно заведение, което не би следвало да се случва. Работодателят е този, който ще прецени с кое лечебно заведение, къде ще изпрати своите работници на съответните прегледи. Службата по трудова медицина има отговорността и задачата съгласно сега действащата разпоредба да организира само това здравно наблюдение, но не и да го проведе, каквото всъщност се получава. “Организира и провежда” е, когато службата по трудова медицина е в структурата на лечебното заведение. Мисля, че изчерпах всички въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Вие изчерпахте въпросите, но на мен ми се иска да коментираме нещо, което е изключително важно, когато става въпрос за службите по трудова медицина. Общото разбиране, което е съвършено неправилно, поне според мен е, че това са служби, които трябва да лекуват работници и служители. Няма такова нещо. Тук става въпрос за съвършено различно нещо, подходът трябва да бъде съвършено различен и законът във вида, в който е приет и до сега, а и във вида, в който се предлага като законопроект, категорично урежда тази материя. Тоест, подходът е към превенцията, на базата на оценка на условията на риска трябва да се предложат мерките за наблюдения, а не службата по трудова медицина да лекува. Тук госпожа Дянкова ми подсказва, че трябва да се лекува работното място, а не работника и трябва да се правят предложения за това към работодателя, който носи цялата отговорност за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. От друга страна, досегашната практика, за която говори госпожа Панева, е провеждането на така наречените профилактични прегледи в най-разнообразни форми и видове, което на практика изчерпваше дейността – не казвам на всички, защото има и съвършено сериозни служби по трудова медицина – на една доста съществена част от службите по трудова медицина. Работодателят сключва договори с тях, предоставя им възможността да проведат тези профилактични или не знам какви прегледи и с това се изчерпваше на практика дейността. Сега съвършено подробно и ясно са разписани ангажиментите на службите по трудова медицина и няма никакви притеснения за това, което каза и доктор Иванов – за конкретните задачи. Защото договори с Националната здравноосигурителна каса сключват лечебните заведения, а не примерно специалиста. Специалистът може да сключва договор, ако е отделно лечебно заведение, ако е в групова практика или индивидуална практика. Така че този, който иска да работи в службите по трудова медицина, нека да го направи. А този, който иска да сключва договор с касата, нека да си лекува болните. Така че нещата тук са разделени. Нека да поздравим министерството за това. Доколкото знам вие сте участвали и съвместно сте подготвили тези текстове. Мисля, че сегашният регламент, който се предлага, разграничава по един достатъчно убедителен начин двата вида дейности, тоест, избягваме момента, в който има конфликт на интереси. Заповядайте, колеги. Имате думата за въпроси, мнения, становища. Заповядайте, господин Додов. Имате думата.
АТАНАС ДОДОВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал да се намеся не толкова в дискусията, а тъй като Вие зададохте един въпрос за броя на службите. Вие казахте, че са около 800. И по мои сведения регистрираните служби по трудова медицина са толкова. Около 250 – 300 са специалистите – лекари по трудова медицина, приблизително 50 – 100 са специализиращи, които до две години ще бъдат с готова специалност. Така че при тази пререгистрация няма опасност службите по трудова медицина да останат без специалисти. Друг момент, върху който бих искал да акцентираме, е, че отговорността по спазване безопасните условия на труд е изцяло на работодателя. Службата по трудова медицина по-скоро се явява като съветник на работодателя какво той да направи, за да оздрави работното място. Ако не го прави добре, логично е работодателят да освободи тази служба по трудова медицина. Независимо от това, което е залегнало в закона, в този законопроект влиза държавният здравен контрол в документацията на службите по трудова медицина и в дейността, като има право да поглежда какво е договорено между службите по трудова медицина и работодателя и дали тази дейност се извършва. Става въпрос за дейности, насочени към здравето. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Додов.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам и аз на свой ред да пожелая успех през 2007 г. на членовете на комисията, на всички тук присъстващи. Имам един въпрос. Преди това искам да кажа, че този въпрос, който ние обсъждаме тук, е изключително важен. Изменението на този закон, който и досега е действал от 1989 г. и ние не откриваме топлата вода, е много важно. Темата, която се обсъжда за безопасните и здравословни условия на труд е много стара, но същевременно и много важна и не толкова поради факта, че сега ние ще си интегрираме нашето законодателство с Европа, колкото опираме въпроса до новите изисквания и модерните технологии, които ние ще въведем в нашето производство. Прав е доктор Додов, че това преди всичко опира до работодателя. Но същевременно мен ме интересува и си задавам следния въпрос. Вярно е, че този законопроект е важен, но фактически двете министерства са наблюдаващи тези служби. Няма ли опасност, както се казва “Много баби – хилаво дете”. На мен лично не ми е ясно какво представляват тези служби, тоест, какво представляват органите за държавен здравен контрол. Кой е партньорът на органите за държавен здравен контрол от Министерството на труда и социалната политика? Именно това ми е въпросът към господин Войнов. Кой ще бъде партньорът, за да може да има стиковка между двете министерства, за да може да има един ефективен контрол върху службите, които ще контролират пък работодателя или ще бъдат в полза на работодателя. Не знам дали съм ясен и дали разбрахте въпроса. Защото аз една година преди да вляза в парламента бях потърпевш от тези служби съвместно с Инспекцията по труда. Ще ви кажа, че като стане белята, като се отреже ръката на една работничка, се изсипват един куп хора, които в продължение на пет години преди това не си ги виждал. С какво се занимават, какви са, що са, не ги знаете. Но като стане белята, и от едното министерство, и от другото идват и започват да се представят и чак тогава разбираш, че има такива органи. Затова въпросът ми е кои са партньорите и какво представляват тези органи за държавен здравен контрол и как ще накарат службите по трудова медицина именно да си свършат това, което ние сме записали като първа точка – превенция на професионалните рискове. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Колеги-вносители, накрая, преди да подложа на гласуване този законопроект, заповядайте. Заповядайте, господин заместник-министър Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Илчев! Действително относно контрола върху тези служби по зададените от Вас въпроси мога да кажа, че прекият контрол върху органите на държавен контрол, които са на подчинение на Министерството на здравеопазването, а можем да кажем, че и съвместно и като партньор на тези органи е Главната инспекция на труда, която е звено към Министерството на труда и социалната политика. Тоест, органите за държавен здравен контрол осъществяват прекия контрол, а Главната инспекция по труда – косвен контрол. Наскоро аз минах по следите на една трудова злополука, която се изразяваше точно в това, което и Вие споменахте, господин Илчев, в откъсната част от ръка. Действително в един момент, когато стане такова събитие, голяма част, дори за съжаление и службите по трудова медицина се оказва, че не са си изпълнили задълженията. Но основно това е договорка между работодателя и службата по трудова медицина. И най-големият контрольор върху дейността е самият работодател. Той може да откаже да сключи договор още следващия ден с тази служба по трудова медицина, която не е в негова услуга, тя не може да му бъде в полза. Санкциите от Инспекцията по труда се налагат върху работодателя. Тоест, двамата са партньори. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като минаваме към приключване на дискусията, искам да обобщим нещата, тъй като аз имах удоволствието да участвам при изработването на закона през 1997 г. и си спомням, че с Варшава бяхме заедно в Лондон и Брюксел. Всъщност ние имаме две големи задачи. Едната е службите по трудова медицина, които получиха изключителното право една държавна контролна дейност да я вземат в ръцете си като бизнес, тоест, ние приватизирахме държавни институционални дейности, които до 1997 г. се извършваха от Министерството на здравеопазването чрез ХЕИ-тата и Министерството на труда и социалната политика чрез Главната инспекция по труда. Всъщност ние им дадохме в ръцете да правят този контрол и трябва да кажем, че на този етап държавата сигурно е била в известна степен снизходителна. Тези система трябваше да бъде изградена, но на този етап ние нямаме не само пълен обхват, а в голяма степен обхватът на работещите в България по периодични медицински прегледи и оценка на работните места, трудови злополуки не е пълен. На второ място, качеството на тези дейност също е далеч от изискването. Самият аз съм много дълбоко свързан, включително и с този бизнес. Ние имаме нужда държавата да упражни необходимия контрол, включително аз смятам, че на някои от службите трябва да им бъдат отнети лицензите, ако формално изпълняват тази дейност. На следващо място, по отношение на качеството на работа ние знаем какви са здравните показатели. Това обхваща всички работещи в България, тъй като те са няколко категории, но не може да има работещ, който през определен период от време да не минава през задължително периодични медицински прегледи. Тук скринингът, профилактиката са изключително важни. Затова аз приветствам тези изменения, които са направени, още повече ние имаме необходимия период от време за натрупване на опит. Европейските практики също вече са налице. В България има и европейски инвеститори, които пренасят нов опит в тази област и затова българските работодатели понякога се изненадват, просто, защото не са познавали достатъчно нормативната база и не са изпълнявали изискванията на закона в тази посока. Разбира се, наредбите, които трябва да бъдат актуализирани, трябва вече да бъдат доста по-прецизни и стриктни и държавата, която предаде тази дейност в ръцете на бизнеса, трябва да упражнява, пак ви казвам, необходимия степен на контрол, за да можем ние да имаме един добър резултат по отношение на общественото здраве и то на една много важна категория – хората, които са работещи в момента в България. Разбира се, искам да пожелая и на хората, които се занимават с тази дейност, а те вече натрупаха и бизнес опит, и организация и това е хубаво. Аз следя нещата като осигуряване. Сега при тези завишени изисквания ще има възможност тези служби, които са истински, където има професионалисти, които имат натрупан капацитет, вече сигурно ще имат и много по-големи възможности да се докажат и да продължат дейността си. Една Белгия, която е горе-долу колкото България като население, щом има 50 служби, това вече е един много високо квалифициран и отговорен бизнес. Така че пожелавам успех и на нашите специалисти по трудова медицина. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ТОДОР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря и за топлите думи на доктор Колчаков, както и за критичните акценти, които той посочи за едно бъдеще време. Господин Илчев, ако позволите, ще се опитам конкретно да дам един бърз отговор на Вашия въпрос. Службите по трудова медицина са контролирани от няколко посоки, както уважаемите господа заместник-министри казаха. От една страна, това са органите на системата на РИОКОС, от друга страна е Главна инспекция по труда, която чрез работодателя следи на практика изпълнението на техните задачи и това, което е поето като обем в договора. Трето, те също са фирмени структури и подлежат на контрол от Главна инспекция по труда, както всички останали фирмени организации в България. Така че контрол върху службите по трудова медицина определено има и той си е действащ и никой никога не го е отменял. Всяка една година ние отчитаме извършената дейност пред органите на РИОКОС със съответните информационни бланки, които се изпращат от РИОКОС както за проведените анализи, така и за профилактичните прегледи, здравно състояние и т.н., да не навлизам в подробности. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, доктор Хлебарова. Имате думата.
ЛЮБОВ ХЛЕБАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се доктор Хлебарова и съм ръководител на служба по трудова медицина при индустриален холдинг “Доверие”. Това е една много голяма структура, включваща различни. Искам да обясня защо взимам думата и искам да ви представя известни доказателства, че опитът ми в тази област е немалък, още повече че целият ми практически трудов стаж, който е близо 26 години, е в областта на трудовата хигиена и професионалните заболявания. Тоест, аз проследявам всички тези процеси в страната, които се развиват, и имам достатъчно ясно и категорично становище за това какво става. Искам да използвам мястото, за да приветствам това допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, което беше крайно необходимо. Тук имаше дебати, но аз от позицията си на човек, който работи много време в тази област, виждам, че все пак държавата прави нещо в тази насока – именно в подобряването на тези неща, които тук се дискутираха. Крайно време беше да се подобри контролът върху дейността на службите по трудова медицина. Без да навлизам в дискусия с колегата, смея да твърдя, че в този си вид контролът е крайно недостатъчен. Отчитат се някакви бройки, има възможност да се фалшифицират много и много данните, които се представят. А налагането на финансова санкция според мен малко ще подобри нещата. Това, от една страна. Второ, поставянето на тези регламенти, в смисъл отделянето на службите по трудова медицина като юридически звена, поставянето на условието да не участват в ръководството поддържам думата “ръководство” не само при изпълнението, а и лица, които имат договор с Националната здравноосигурителна каса, това просто е нещо, което е крайно наложително. Това исках да споделя и благодаря, че ми дадохте думата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Хлебарова.
Колеги, има ли други мнения, въпроси? Не виждам. Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд на първо четене. Моля, гласувайте законопроекта на първо четене. "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд се приема на първо четене.
Благодаря ви, колеги. Надяваме се да се получи един добър закон след второто четене.
Закривам заседанието. (Закрито в 17,05 ч.)