1.Обсъждане на законопроект за ратифициране на Конвенция № 156 на МОТ относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола; работници и служители със семейни задължения, №502-02-27 от 13.12.2005 г. с вносител Министерския съвет, за първо четене.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г., за първо четене.
3.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 502-01-67, внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г.
4.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи и добавки за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден!
Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам първото за Новата 2006 г. редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. В такива случаи най-напред искам да ви пожелая в личен план здраве, успешно представяне през тази година, а на Комисията по труда и социалната политика и на всички народни представители, членове на тази комисия и всички, които участват в оформянето на решенията на Комисията по здравеопазване, пожелавам ползотворна и успешна дейност през 2006 г. Колеги, дневният ред за днешното заседание, предварително раздаден, е следният:
1.Обсъждане на законопроект за ратифициране на Конвенция № 156 на МОТ относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола; работници и служители със семейни задължения, № 502-02-27 от 13.12.2005 г. с вносител Министерският съвет, за първо четене.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г., за първо четене.
3.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 502-01-67, внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г. за първо четене.
4.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи и добавки за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, но само секунда ще ви отнема, тъй като виждам, че е тежък дневния ред. Аз също искам да честитя новата година и да пожелая здраве и успехи на всички. Искам да благодаря както на ръководството на Комисията по труда и социалната политика, така специално и на госпожа Светлана Йорданова за нейната работа, за нейното отношение към работата и към нас. Мисля, че такива неща не бива да се подминават, защото имам, първо, база за сравнение, като няма да говоря, разбира се, за други комисии и колеги, но нейната работа наистина е впечатляваща. Благодаря й много.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Колеги, да се надяваме, че ще продължим да работим по този начин. Между другото, в тази комисия има такава традиция, така се работи и се надявам, че и занапред така ще бъде. Има ли предложения за изменение или допълнение на предварително предложения дневен ред? Не виждам. Колеги, моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред е приет.
Колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за ратифициране на Конвенция № 156 на МОТ относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола; работници и служители със семейни задължения, № 502-02-27 от 13.12.2005 г. с вносител Министерския съвет, за първо четене. Господин заместник-министър Явор Димитров, имате думата да докладвате законопроекта за ратифициране на Конвенция № 156 на МОТ относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола, работници и служители със семейни задължения. Ще Ви помоля накратко да представите този законопроект. Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! И аз искам първо да пожелая здраве, късмет и много успехи през идващата година, тъй като това ще ни е много нужно. Относно ратифицирането на Конвенция № 156 на Международната организация на труда за равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола, работници и служители със семейни задължения искам да ви кажа, първо, че законодателството на Република България е в съответствие с разпоредбите на Конвенция № 156 на МОТ и естественото продължение в случая е именно ратифицирането на конвенцията от Четиридесетото Народно събрание. Затова искам само няколко неща да спомена – какво точно е цитирано в конвенцията. Разпоредбите на Конвенция № 156, които се отнасят до всички отрасли на икономиката и за всички категории работници и служители без изключения, разглеждат семейните задължения, като тези семейни задължения не могат да служат за законно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Също така Конвенцията признава необходимостта от установяване на равенство на възможностите и еднакво отношение както към работниците и служителите от двата пола, които имат семейни задължения, така и между тях и другите работници и служители, които нямат такива. Тя предвижда предприемането на мерки, които да подобрят положението на работниците и служителите със семейни задължения. Интересното в конвенцията също е това, че не могат да бъдат уволнявани от работа хора заради това, че те са създали семейство или за това, че са от различен пол. Това е, което мога да кажа накратко. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин заместник-министър Явор Димитров. Всичко това, което каза господин Димитров, разбира се, че е така. През годините и ние сме променяли съответните закони, променяли сме Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване. Ние сме го превеждали във връзка с изискванията на тази конвенция. Сега обаче трябва да ратифицираме Конвенция № 156 така, както е представена пред нас в обобщения й вариант. Заповядайте, колеги, ако имате някакви въпроси, мнения относно тази ратификация. Вие знаете, че тези ратификационни законопроекти се подготвят продължително време, съгласуват се със съответните институции и се представят накрая за ратификация от Народното събрание. Заповядайте, колеги. Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, народни представители и гости! Аз имам два въпроса към господин Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика. Първият от тях е следният. В каква степен ангажиментът, който поемаме с ратифициране на конвенцията, залегнал в чл. 9 – да бъде приет специален закон или подзаконови актова – ще рефлектира върху нашето законодателство и каква е позицията на Министерството на труда и социалната политика. Необходимо ли е приемане на специален закон или ангажиментите ни ще бъдат решени в рамките на подзаконови актове. Вторият ми въпрос е следният. Как на практика ще изпълняваме ангажиментите от чл. 5, т. “б”, които ни ангажират да развиваме подкрепа на местни, обществени и частни служби като служби за обгрижване на деца и предоставяне на семейни услуги? Можем ли да търсим тук ролята на отделите “Закрила на детето” или става дума за създаване на отделни структури? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Господин Димитров, Вие ли ще отговорите на въпросите на госпожа Михайлова?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Господин председател, аз предлагам да дадете думата на господин Николай Ангелов, който е експерт при нас и може да коментира поставените въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Найденов. Имате думата.
НИКОЛАЙ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Николай Найденов и съм началник сектор “Международни организации”. Относно първия въпрос, касаещ чл. 9, а именно начина на приложение на Конвенция № 156 в националното ни законодателство, мога да кажа, че в него е споменато, че тя може да бъде приложена със закон. Но има едно доста изчерпателно изброяване - “или подзаконови актове, колективни трудови договори, правилници за вътрешния ред, арбитражни и съдебни решения...”. Изобщо самата конвенция в тази разпоредба дава достатъчна широчина на избора за начина, по който може да бъде приложена на национално ниво. Така че не е необходим отделен закон, доколкото различни мерки са съчетани в нашето трудово законодателство, гарантиращи равенство на възможностите на лица със семейни задължения. Относно втория въпрос – за чл. 5 – за развитието на обществени и частни служби за обгрижване на деца и предоставяне на семейни услуги, смятам, че съществува такава система в България, която поема грижите за децата в яслите и в детските градини. Така че тази разпоредба в нашите условия касае именно тези служби. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Господин Мръцков, имате думата. Заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз също искам да ви честитя Новата година и да ви пожелая много здраве и успехи в нашата трудна професия – провеждането на социалната политика. Ние ще подкрепим ратифицирането на Конвенция № 156. Аз не искам да говоря дълго и да споменавам, защото има много неща, направени в нашето законодателство – и в Кодекса на труда, и в Кодекса за социалното осигуряване. Всичко това по отношение на зачитане на трудов стаж, по отношение на прехвърляне на права на бащите или на бабите при отглеждането на малките деца, вече е направено. Така че смятам, че в нашето законодателство в това отношение е направено доста много. Затова мисля, че можем да подкрепим ратифицирането на Конвенция № 156 на МОТ. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има думата госпожа Драганова. Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! И от мен Честита Нова година на всички. Желая ви здраве и обич, защото това са двете важни неща, които човек не може да купи с пари. Не казвам и “късмет”, защото мисля, че късметът е производно на здравето и обичта. Така си мисля аз поне. Аз може би ще допълня колегата, че ние имаме и много модерен антидискриминационен закон, който също урежда част от проблемите. Надявам се, че част от нещата са залегнали там. По-скоро въпросът, ако трябва да го уточня, е: има ли нещо, спрямо което ние трябва да допълним нещо в нашето законодателство, когато приемаме тази конвенция. Аз мисля, че няма такова нещо. Дори ние имаме в повече неща предвидени, отколкото са изискванията на Европейския съюз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Господин заместник-министър Димитров, имате ли нещо да добавите? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Исках само да коментирам това, което сега се каза. Наистина ние съгласно мнението на експертите нямаме какво да добавяме, за да приемем конвенцията. Всичко, което тя изисква, е изпълнено от нашето законодателство.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Колеги, все пак от 1981 г., както казва и госпожа Христова, досега са минали 25 години. Ако нямате други въпроси или изказвания, да преминем към гласуване? Не виждам желаещи. Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола; работници и служители със семейни задължения, № 502-02-27, внесен от Министерския съвет за първо четене. "За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма. Приема се законопроектът за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола; работници и служители със семейни задължения, № 502-02-27, внесен от Министерския съвет за първо четене.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г., за първо четене. Госпожо заместник-министър Христова, вероятно Вие ще докладвате този законопроект. Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! И аз от своя страна искам да пожелая на всички много, много здраве през цялата година и успехи в съвместната ни работа. Преди да започна да коментирам детайлите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане искам да кажа, че причина за промяна в двата закона, и в Закона за социално подпомагане, и в Закона за закрила на детето, е във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз и по-точно – договора за създаване на Европейска общност, в който има една клауза за предоставяне на социални услуги, които са възникнали по законодателството на различните страни в Европейската общност. Тъй като такъв текст и в двата закона няма, сега се въвежда всъщност това право, като, разбира се, ние запазваме регистрационния режим за доставчиците на социални услуги и лицензионния, когато става въпрос за деца. Така че всички доставчици на социални услуги, регистрирани в други държави, членки на Европейския съюз, да имат право да упражняват тази дейност и в България, съобразявайки се с регистрационния и лицензионния режим в нашата страна. Това са основните промени в двата законопроекта. Заедно с това предлагаме и някои други неща, които са свързани със срока за социално подпомагане. Това е една сериозна промяна в този закон. Знаете, че досега всъщност нямаше срок, в който лицата на социално подпомагане да бъдат подпомагани. Сега предлагаме този срок да бъде 18 месеца, като след това в продължение на една година след тази 18 месеца, ако те не намерят работа, отново да бъдат включени след тази една година. Целта е през периода на 18 месеца, когато те ще бъдат социално подпомагани, да бъдат квалифицирани, обучавани, за да бъдат годни за пазара на труда. Освен това по този начин се премахва така да се каже професията на постоянно социално подпомагани хора. Заедно с това променяме на две години срока, в който лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от помощи. Сега в текста този срок е една година. Завишават се и санкциите на длъжностните лица, които виновно нарушават законодателството по социално подпомагане. Сегашният размер на глобата от 500 лв. до хиляда лева, се увеличава от 600 до 1200 лв. Има и една промяна, свързана със структурите на Агенциите за социално подпомагане. В сегашния закон те са регионални структури на областно ниво и структури във всяка една община. Сега се дава възможност всъщност със заповед на министъра на труда и социалната политика по предложение на директора на Агенцията за социално подпомагане да се определя структурата, което означава, че може в две или три общини да има една дирекция “Социално подпомагане”. Това е, което имах да кажа по законопроекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Христова. По този законопроект вероятно ще има доста въпроси. Колеги, имате думата. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Мога ли само да попитам нещо във връзка с последните думи на госпожа заместник-министър Христова. Тя спомена за промяна в смисъл на две – три общини да има една дирекция “Социално подпомагане”. Моят въпроса е: какви са били мотивите за това решение? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Имате думата, госпожо заместник-министър Христова, да отговорите на поставения от госпожа Банкова въпрос. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Мотивите ни са били следните. Мога веднага да дам за пример Пловдивска област. Там общините бяха 16. Мисля, че за три години – не знам дали съм съвсем точна – те станаха 19. В този случай законът ни задължава във всяка една община ние да имаме директор на Дирекция “Социално подпомагане”, съответно началник отдел “Социално подпомагане”, началник Отдел “Закрила на детето”. На нас са ни необходими работници, така да се каже, социални работници на терен, а не толкова началници. Освен това в някои общини, повечето селски, не е необходимо да има специално във всяка дирекция началник отдел “Закрила на детето” например. По този начин ще се оптимизира структурата на агенцията и ще се даде възможност всъщност повече хора да работят директно с хората, а не да има толкова много началници на отдели и директори на дирекции. Това са били мотивите ни, за да предложим тази промяна. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Ако правилно съм Ви разбрала, госпожо заместник-министър, във всяка община обаче ще има хора, които ще могат да поемат въпросите на хората? Така ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Да, абсолютно. Това е изключително важно. Например могат да бъдат структурирани две общини в една Дирекция “Социално подпомагане”, така че хората, които имат потребност от подпомагане, както и лицата, на които е необходимо да се оказва помощ и за лицата, които са в риск, ще има повече хора, реално работещи директно с тях. Това е целта, а не да има толкова много началници отдели и директори на дирекции. Това е целта ни. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Банкова и госпожо Христова. Сега такава структура има в бюрата по труда, в подразделенията на Агенцията по заетостта. Там, ако не бъркам, са около 142 или 146 регионални дирекции, които обхващат тази дейност. Ако се повтори тази структура, има ли някаква опасност хората да не получат качествена услуга? Аз се опитвам да разбера въпроса на госпожа Банкова. Има ли някаква опасност лицата, които са в общините и в които няма да има дирекция “Социално подпомагане”, да бъдат затруднени от гледна точка на предоставяне на документи и на свободно движение и т.н.?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Не, няма да има такава опасност, тъй като работещите в момента в дирекциите “Социално подпомагане” в дадената община, ако тя не е Дирекция “Социално подпомагане”, те ще бъдат ситуирани там, на същото място, но няма да имат началник отдел примерно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ясно. Благодаря Ви. Сега аз искам да задам още един такъв въпрос. В § 6 пише: “В чл. 18 се правят следните изменения:...социални услуги се извършват от: български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица”. Досега юридически лица, регистрирани по Търговския закон, не са имали право да предоставят социални услуги. От тях ще се изисква ли лицензионен режим или ще бъдат само регистрирани? Защото по закона трябва да имат лиценз за предоставяне на социални услуги. Заповядайте, госпожо заместник-министър, да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Ако услугите са за деца, режимът е лицензионен. Ако са за граждани над 18 години, режимът е регистрационен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук има един списък. И понеже се смесват двата закона, Закона за закрила на детето и Закона за социалното подпомагане, във връзка с предоставянето на социални услуги тук има един списък на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим. В този списък, който съдържа 40 вида дейности, 41-та дейност трябва да бъде “предоставяне на социални услуги”. Така ли е? Защото в този списък няма нещо за деца. Това, което държа пред себе си, е Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол в стопанската дейност. В този закон има списък на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим. На нито една друга дейност не може да се установява такъв режим. В този списък аз поне, а и колегите от екипа, не намираме социалните услуги. Това означава ли, че тук няма да има лицензионен режим? Искам да изчистим този въпрос. Задавам го, за да е ясно. Тук са посочени 40 вида дейности. Заповядайте, госпожо заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Моля Ви, господин председател, да дадете думата на госпожа Ивелина Велева да отговори на въпроса Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Велева. Имате думата.
ИВЕЛИНА ВЕЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето в § 23 се предвижда именно като т. 40 да влязат социалните услуги за деца като стопанска дейност, за която ще се изисква такъв режим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, това ще стане с промяна на този закон? Съжалявам, че задавам този въпрос, но тъй като се преплитат двата текста, затова исках да го изчистим тук този проблем.
ИВЕЛИНА ВЕЛЕВА: Да, именно, за да направим синхронизация с европейското законодателство.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, понеже става въпрос за предоставяне на социални услуги, там ще има такъв режим при децата, а тук – при общия случай. Благодаря. Колеги, има ли някакви други въпроси? Има думата госпожа Христина Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Това, което искам да кажа във връзка с предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, е, че по принцип най-общо погледнато това са промени, продиктувани от важни промени в законодателната и институционалната рамка и от важни ангажименти на България по присъединяването й в областта “Свободно движение на хора и свободно движение на услуги”. Мисля, че в това няма никакво съмнение. Относно възможността да се прецизира обхвата на дирекция “Социално подпомагане” също мисля, че е дошъл момента, защото наистина има парадокси, когато на 5 км разстояние има пълни администрации с ръководни постове, с всичко, което искам да ви кажа, че не води до подобряване качеството на обслужване и качеството на социалните услуги на хората в дадените общини. Същевременно ми се иска колегите да дадат малко повече аргументи за няколко неща. Първото е относно добавянето на чл. 12, т. “в” затова, че безработните лица в трудоспособна възраст могат да получават месечна социална помощ непрекъснато за срок, не по-дълъг от 18 месеца. Това право може след една година пак да се възстанови и разбирам, че тези хора пак могат да получат за 18 месеца, после пак една година да прекъснат. Искам да попитам следното. Тъй като има променен текст и в сегашния закон, където безработните в трудоспособна възраст се насочват за работа. Ако откажат работа, им се отнема правото на социална помощ за една година. Как се вмества всичко това? Иска ми се колегите-народни представители от Комисията по труда и социалната политика да получат малко повече аргументи, за да сме убедени в необходимостта от такова нещо. Защото сигурно ще има колеги, които ще попитат: защо не 17 месеца, да речем, или една година, или 20 месеца? Какво означава всичко това? Това е първият ми въпрос. Вторият въпрос е следният. Виждам, че тук е въведен един текст в чл. 14, нова ал. 5, където, когато трябва недобросъвестни бенифициенти да си върнат социалната помощ с лихвата, и дирекцията, и длъжникът се освобождават от държавни такси. Просто ви питам, а предполагам, че и колегите се интересуват, да ни разясните. Аз знам, че когато нещо е безплатно за един, значи някой друг плаща. Откъде ще бъде източникът на покриване на тези такси в съда? Това е вторият ми въпрос. В досегашната ал. 5 думите “една година” се заменят с “две години” – това за какво беше?
РЕПЛИКА: Да нямат право на помощ.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Да, да нямат право. Значи санкцията вече е две години? Аз съм за това предложение. По принцип съм за повече ред в нещата.
Мисля, че това, което правите за равнопоставеност на всички физически и юридически лица, както и на държавата и на общините при регистрацията, разбирам, че и те ще се регистрират, което го искат от нас, защото и по Конституция са равнопоставени всички собствености, това е добре. Ние, колегите от парламентарната група на НДСВ най-внимателно разгледахме законопроекта, имахме дискусия по него. Ние на първо четене ще подкрепим законопроекта, но за второто четене ще искаме повече аргументи по чл. 12 “в” и по тази ал. 5 от чл. 14. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Преди да дам думата на господин Ясен Попвасилев, искам да попитам нещо, което или не виждам добре, или не съм забелязал. Юридическите лица с нестопанска цел, които работят в обществена полза, ги има и в текста. Заповядайте, госпожо заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! По принцип те и досега имат право да извършват социални услуги.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз знам, че имат право, но мисълта ми е, че не им отнемаме това право. Нали така? Нека да няма такъв проблем, защото това е изключително важно. Да не стане така, че изведнъж с тези промени да лишим юридическите лица с нестопанска цел от едно от основните им задължения. Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Попвасилев. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам още веднъж да се върна на териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане и да съм сигурен, че правилно съм разбрал. Става дума за структурата на агенцията. В Благоевградско има 14 общини, които дори и да са близо, имат много населени места, които са в пресечени местности, трудно достъпни. Аз искам да съм сигурен в това, че хората там след промяната на структурата в крайна сметка ще получат адекватни социални услуги, каквито са получавали досега. Тоест, статусът им по отношение на получаването на социални услуги няма да се влоши. Ако това касае само това, че в общините няма да има вече много началници отдели или каквито и да било началници, директори на дирекции, в крайна сметка няма нищо лошо в това. Но, ако в една община, примерно Петрич, която има 56 села, това доведе до получаването на по-лоши социални услуги, аз ще съм категорично против този текст. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Заповядайте, госпожо Христова, да отговорите на двата въпроса – на госпожа Христина Христова и на господин Попвасилев. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако съм разбрала правилно въпроса на госпожа Христова, по втория въпрос става дума за § 4 – за недобросъвестно получените средства от социални помощи, които се възстановяват с лихвата. Вие питахте кой ги плаща.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има един Закон за адвокатурата, който предвижда един фонд от 5 млн. лв., с които се заплащат различни услуги. Не знам дали и тези услуги не влизат в тази рубрика. Това го споменавам само, за да допълня въпроса на госпожа Христова. А въпросът на госпожа Христова е, че някой трябва да ги плаща, те едва ли са безплатни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Най-вероятно. Това е въпрос, който трябва да уточня, в момента не съм готова да отговоря на този въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбира се, това е въпрос, който би могъл да се уточни за второто четене. Колеги, имате ли други въпроси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Господин председател, пропуснах да отговоря на другия въпрос – за 18-те месеца. Предложението е все пак тази мярка да бъде ограничителна в смисъл да се инициира личната активност на хората. Освен това Агенцията по заетостта да работи повече с хората, които са на социално подпомагане, да им предлага възможности за квалификация и възможности за намиране на работа. Знаейки все пак, че този срок е ограничен, не е постоянен, целта е хората да се активизират да си търсят и сами работа. Разбира се, едва ли някой може да кажа кое от всичко това ще се случи, така че, когато след една година човекът няма да бъде на социално подпомагане, а не си е намерил работа, каквито случаи сигурно ще има, тези хора все пак да имат възможност отново да се включат в системата на социалното подпомагане. Трябва да кажа, че първата идея при разработването на законопроекта беше да няма такова второ включване. Но все пак по предложение на експертите беше включена именно тази схема – 18 месеца на социално подпомагане, като през това време се търсят всякакви възможности за търсене на постоянна заетост, след което идва изключване от системата на социалното подпомагане за една година и, ако през тази една година човекът не си е намерил работа, да има отново възможност за подкрепа от държавата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. В първия момент аз си помислих, че би могло да има проблеми с конституционните текстове, които казват, че всеки български гражданин има право на социално осигуряване и социално подпомагане. Но следващото изречение е в подкрепа на това, което казвате, защото там е казано, че това става по ред и начин, определени със закон. Ако специалният закон указва, че може да има такъв режим, да. Малко е хлъзгав теренът, но все пак аз си позволявам да коментирам и този аргумент, защото вероятно ще се появят възражения от типа на това какво става с втората защитна мрежа на държавата, каквато мрежа е социалното подпомагане. Аз съм последният човек, който иска да има стимулиране на професията “безработен” човек. Вярно е, че са изключени тези пет или шест категории – самотни майки, отглеждащи деца, болни, пенсионери и т.н. – но разбирам, че става въпрос за категорията на госпожа Масларова, която ги нарича мускулести, здрави, прави мъже. Но оттам нататък конструкцията, която изграждам като начин на мислене, ако има реакция от типа на това “какво става с втората социална защитна мрежа на държавата”, как ще им отговорим ние?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Отговаряме, че става въпрос единствено и само за хората, които са здрави и са в трудоспособна възраст. За другите не става въпрос. Те се подпомагат непрекъснато.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, с ал. 2 другите категории хора са изключени от този режим. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! И аз искам да поздравя всички с Новата година. Дай Боже, да сме живи и здрави и да имаме успехи. Разбира се, за мен е удовлетворително, че администрацията на държавата предлага промени, които са адекватни на променящата се социална обстановка в страната. Изключвам това, което е по евроинтреграцията, тъй като аз самият работих през 1998 г., когато създавахме закона. Ние тогава имахме изключително висока структурна безработица и беше дълг на държавата да въвежда политики, които да подпомагат гражданите, които не по своя вина нямаха трудова заетост. Днес, слава Богу, България се движи в едни пропорции на приближаваща около 10 процента безработица, която е близка, да речем, до европейската и по-ниска от официалната в Германия. Това, което аз бих искал да препоръчам, е ние и по-специално Министерството на труда и социалната политика да продължим да следваме тези тенденции, тъй като по мои лични наблюдения и от разговорите ни с предприемачите ние на първо място знаем, че в момента имаме изкривен пазар на труда по отношение на заетостта и немалко хора злоупотребяват в това отношение. Ние направихме крачки да облекчим бизнеса по отношение на социалните плащания, с което се надяваме една част от сивата икономика и нелегитимираната заетост да излезе на светло. По този начин ние все повече създаваме територии, в които има глад за работна ръка. Това все повече ще става норма и България в близките няколко години ще дойде в положението на Гърция, на Португалия, на Испания, на Ирландия, когато ние даже ще имаме нужда да внасяме работна ръка. В този аспект, макар че е принцип да се води консервативна политика по нечесто променяне на социалното законодателство, аз мисля, че още тази година ние трябва да имаме готовност да продължим да стесняваме възможностите за така нареченото пасивно социално поведение на точно тези здрави и прави хора, които именно са в пасивна позиция. Трябва да признаем, че все още нашите системи позволяват хората да си допълват доходите чрез социални помощи по един нелегитимен начин. Затова аз накрая още един път искам да изкажа моето удовлетворение за всички тези мерки, които се предприети – лимитиране на срока на получаване на помощите, завишаване на санкциите към гражданите, които получават неправомерно социално подпомагане, към администрацията и администраторите, които позволяват такова нещо – и да заявя отново, че трябва да имаме готовност да продължим с рестриктивни мерки по отношение на ограничаване възможностите за злоупотреба със социални права и стимулиране на политика на трудова заетост. Аз лично ще подкрепя законопроекта, внесен от Министерския съвет. Той и от външна – от европейска – гледна точка, и от променящата се у нас среда е стъпка в правилната посока. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков. Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! И аз искам да поздравя всички колеги с Новата година и да им пожелая повече кураж да се борим с трудностите през 2006 година и да сме готови за 2007 г., която няма да бъде по-лека. Аз също подкрепям това, което се прави като предложение за намаляване на времетраенето, през което гражданите ще бъдат сигурни, че ще могат да стоят на социално подпомагане, пасивно да чакат някой друг да решава проблемите им. Тук може би изпуснахме едно изречение, което заместник-министър Христова каза – у нас вече има професия “трайно безработни”. Наистина този, който е работил по-дълго време в тази област, знае, че има вече такава професия. Затова аз бих подкрепила такава мярка. Що се отнася до това как да се структурират звената в Агенцията за социално подпомагане, си мисля, че ние може би в един много скорошен етап ще отидем и по-напред в тази посока, защото тук ние записваме, че тези звена се структурират със заповед на министъра по предложение на председателя на агенцията. Но това е една субективна оценка според мен. Има общини с по три – четири хиляди души, в които почти няма безработни или, ако има, те са в определена област. Има общини, където се закриват почти всички учебни заведения и ние би следвало сега там да имаме отдели за закрила на детето и т.н. Това, което ще направим от догодина, е да развием тези шест големи икономически райони и по всяка вероятност ще бъдат поставени изисквания от европейските структури може би за промени в Закона за административно-териториалното деление. Но при всички случаи това ще води до необходимостта ние да поставяме обективни критерии, например на база брой население и още няколко други критерии, които ще дават възможност да се групират общините на регионален признак. На тази база да се изгради това териториално звено. Аз също смятам, че по никакъв начин това няма да доведе до ощетяване на гражданите, защото и сега някои от кметовете или кметските наместници знаят, че се вършат и други услуги с нотариуси и така социалният работник, който е на територията на съответното населено място или община, би могъл да се справи с тези функции, стига да има достатъчно надежден контрол от страна на ръководителя си и добро мотивиране за работа на тези хора. А иначе това е пътят. Тази администрация, която ние сега искаме да намалим с 10 процента, аз съм убедена, че би могла да бъде намалена в някои области и с повече – това е науката за управление според мен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако ми позволите, още веднъж да се върна в този план на размисъл, който колегата преди малко представи. Аз също имам резерви, за да подкрепя в този му вид § 1, ал. 5, защото тук няма точни критерии. Казва се, че оптимизацията ще стане със заповед на министъра на труда и социалната политика. Но какви са критериите? За да го подкрепим това предложение, аз мисля, че трябва да имаме точни критерии. Боя се, че ще стане така, както ставаше и в миналия ни мандат с предложенията за закриване на училища. Обръщаха се към нас директори на училища и ние хуквахме да спасяваме къде каквото може, ако е било възможно да се спаси. При мен в Плевен също общините са доста много. Боя се, че няма да може да се получи такова покритие. За да подкрепим законопроекта и това предложение в този му вид, може би трябваше да ни се представят и критериите, по които ще се разсъждава, критериите, които ще водят министъра на труда, за да издаде тази заповед. Това е едното мое възражение. А що се отнася до този срок за получаване на социални помощи, да, добра е тази загриженост, добра е реакцията на Министерството на труда и социалната политика, но само че на мен ми се искаше преди това да получим един отчет за деформираната ситуация, която съществуваше до сега, за да се стигне до това да има професия “безработен”, да се стигне до това в България да има стотици, даже ще си позволя да кажа хиляди граждани на България, които получаваха социални помощи, а видно от населените места, в които те живеят, те имат свръхлуксозно битуване и съществуване, изразяващо се в джипове, в къщи на по два – три етажа и т.н. За да бъдем убедени, че трябва да подкрепим това разумно нещо, което ни предлагате, може би трябваше да получим информация защо се стигна досега дотам, че да съществува професия “безработен”. Аз визирам тук наистина не бедните и обикновени хора, които не са имали възможност да си намерят работа, защото живеят в икономически зле разработени райони, а става дума за една голяма категория хора, които видимо имат свръхвисок стандарт на съществуване, а в същото време безпрепятствено месеци, месеци наред са получавали социални помощи. Защо, как се е допуснало това? Все пак е хубаво да бъдем информирани по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз ще подкрепя внесения от Министерския съвет законопроект. Наистина се предлага един срок от 18 месеца, в който да се получават социалните помощи. Ние трябва да го подкрепим, тъй като може би преди една седмица в пресата се появи, че в страната ни има 26 хиляди свободни работни места и България се наложи да внася работници отвън, а пък нашите български граждани, които могат да работят, живеят на социални помощи. Може би тук вече трябва да променим политиката и стойността на социалната помощ и работната заплата. Може би трябва да има по-голяма разлика между тези две величини, за да има стимули тези хора да работят. Най-куриозното е от миналата седмица, когато бях в Дирекция “Социално подпомагане” в Стара Загора. Там се появиха пет човека, които работят по програмата “От помощи към социална заетост”. И знаете ли какво искат те? Искат да им намалят работния ден, за да могат да си припечелват някой ред в останалото време. Говоря съвсем сериозно. Явиха се при директорката и това искаха – да не работят осем часа, а да работят шест часа, за да имали повече време, за да си припечелват още през останалото време. Именно този срок, който сега се предлага, от 18 месеца – дали ще бъде 18 месеца, 16 месеца, 20 месеца – се надявам да изиграе своята положителна роля в тази насока. Мен повече ме притеснява другият срок - санкцията от две години, която налагаме за нарушаване на Закона за социално подпомагане. Това, от една страна, е добре, но, от друга страна, действително лицата, които имат нужда от социални помощи и направят някое нарушение, ние ги лишим две години, тези хора какво ще правят? Затова се питам дали това, което предлагаме в нашия законопроект като санкция от две години за нарушаване на закона, ще може да устои на времето и на изпитанията, които неминуеми ще се случат?
Сегашният срок е една година. Аз мисля, че действително трябва да има санкции, защото има хора, които нарушават закона и това, което има се дава като дърва за огрев, се продава, както и още ред нарушения се правят. Но дали тези две години, които сега се предвиждат в законопроекта, няма да са много за някои от хората? По това ми се струва, че трябва да помислим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Оказва се, че трябва да помислим за много неща. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Най-напред на всички колеги и всички присъстващи в тази зала искам да честитя Новата година. Нека тя да е щастлива и радостна. На всички пожелавам най-много здраве, щастие и късмет, макар че последните две съдбата ги предопределя. Но да се върнем на думата – по законопроекта. В рамките на една година, ако безработният не си намери работа, му се дава възможност още за година и половина да получава помощи. Аз мисля, че трябва да направим механизми, както, да речем, в една братска Англия. Не само безработният да си търси работа, а да видим каква професионална квалификация има, това нещо да се опише във въпросните структури “Труд и работна сила” и изпадне ли някаква такава работа, този човек да бъде привикван и да му бъде предлагана работа. В случай на отказ веднъж или два пъти, директно се спират въпросните помощи, защото в противен случай пак започва един кръг от злоупотреби. Въпросът ми беше да изградим един такъв механизъм, с който не само да оставяме безработните да си търсят работа, а и да им предлагаме работа и в случай на отказ, тогава да влезе в действие механизмът за наказване на този човек.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Димитров. Вие, волно или неволно, навлязохте в темата на Агенцията по заетостта. Тук няма нейни представители. Но това, разбира се, е важен въпрос. Има думата госпожа Христова да отговори на зададените въпроси. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! По последния въпрос, повдигнат от господин Георги Димитров, искам да кажа, че този механизъм е изграден и в момента. В Бюрата по труда се предлага работа на хората, които са дълготрайно безработни, на хората, които са на социално подпомагане. При отказ от тяхна страна, те не получават помощ. Даже и при отказ да участват пет дни, за които са задължени, също не получават помощи. При отказ на квалификация също не получават пари. Така че този механизъм е отработен. Разбира се, винаги той може да бъде усъвършенстван. По отношение на териториалните структури за социално подпомагане искам да кажа, че действително преструктурирането ще стане по критерии. Това няма да стане просто ей така, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Тези критерии ще бъдат свързани с броя на населението, броя на подпомаганите граждани, броя на децата, които са в риск, защото това е изключително важно за работата на социалните работници. Идеята е да няма толкова много началници и директори, а да има повече социални работници, които да вършат конкретната работа. Това е в основата на тази идея, тъй като сега във всяка възникнала нова община, което знаете, че става много често, ние сме задължени да правим дирекция с директор с двама началници на отдели и всъщност не остават хора, които да работят директно с нуждаещите се граждани. Аз мисля, че тази възможност ще гарантира повече работа директно с хората и до по-добра организация на тази дейност въобще. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като говорим за социалните работници, явно тяхната роля и значимост, а, дай Боже, и авторитет ще растат значително. Аз бих искала да ни информирате все пак каква подготовка има по въпроса, какви критерии има за социалните работници. Защото искам тук да си го признаем – поне моите впечатления са такива – получаваме оплаквания от много хора за недобро, нечовешко, нехуманно отношение на социалните работници към хората, които идват в социалните служби. И в моя избирателен район, и другаде, където съм обикаляла из страната, съм се срещала с такива случаи. Ако колегите са откровени, биха признали и те това, което казвам. Вероятно работата е много натоварена, много нервна. Там идват отчаяни и обезверени хора, болни, възрастни хора. Но все пак аз бих искала тук да заостря вашето внимание към едни повишени изисквания, професионални изисквания. В самата длъжностна характеристика на социалните работници да влезе едно наистина хуманно отношение към хората, които идват там. Трябва да има критерии за това отношение и когато се получи оплаквания, когато се съберат оплаквания от такива социални работници, все пак да има санкция от страна на Вашето министерство, санкция, каквато вие прецените, но да има такава. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Банкова. Госпожо Христова, преди да Ви дам думата да отговорите, искам да кажа, че аз също имам наблюдения от работата на тази дирекции. Дълги години работим с тези хора. Аз споделям част от нещата, които каза сега госпожа Банкова. Но личното ми впечатление е, че когато бъде решен съответния проблем на този, който отиде в Дирекция “Социално подпомагане”, тогава няма никакви оплаквания. Разбира се, няма дейност, в която да няма недостатъчно сериозно отношение било то от претовареност, било то от субективно отношение и т.н. Особено драматични са ситуациите, в които се коментира синдрома на границите: толкова стотинки не достигат, толкова лева не достигат и т.н. Тогава нещата стават драматични и винаги се търси виновния. Аз имам впечатлението, че тези хора са достатъчно сериозни, но няма как да няма и пропуски. Това е съвсем резонно. Заповядайте, госпожо заместник-министър Христова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Това, което искам да кажа като отговор на госпожа Банкова, че вероятно има и такива случаи. Но все пак искам да кажа, че в цялата система на социалното подпомагане работят около 6 хиляди души. Те обслужват четири закона и много други подзаконови документи. Работят с почти една трета, да не кажа и повече, от българското население и възможността да възникват такива конфликти е много голяма. Това, което искам още да кажа, е, че има длъжностна характеристика, има и харта на клиента, където са уредени взаимоотношенията между социалните работници и хората, които са клиенти на нашата система. Освен това искам да кажа, че във връзка с подготовката на социалните работници ние предвиждаме следващата седмица една среща с всички ВУЗ-ове, подготвящи хора за нашата система, във връзка със съвместната ни работа. Това, първо, студентите да имат възможност да специализират в нашите дирекции “Социално подпомагане”, в сферата на социалните услуги и, разбира се, във връзка с програмите, по които се подготвят тези хора. Знаем, че това е изключително важно – в системата да влизат подготвени хора. Изискванията ни винаги са на първо място това да са хора с определена квалификация, със специалност “социални
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Първо, искам и аз да поздравя всички колеги с Новата 2006 г. Мисля си, в навечерието на новата година ми дойде на ум, че наистина е хубаво да харчим толкова, колкото можем да печелим и да бъдем добри, колкото са силни нашите чувства. След това лично пожелание аз бих искала да се върна към един абзац, към това, което се каза. А от разговорите и от опита, който живият живот ни е предложил, знаем, че го има и обратният ефект. Когато работиш с хора, и другата страна има претенциите. Искам да кажа само, че работниците от администрацията на социалните служби, в района, от който съм аз, изявиха също такива претенции и желания – да има повече назначения – това, което и Вие казахте, госпожо заместник-министър, по-голяма помощ при обслужването на населението, тъй като те смятат, че един или двама човека, отговарящи за голяма група хора, е крайно недостатъчно. Те се чувстват невероятно затруднени. Това е една дълга тема, но като цяло мина доста време и сега се радвам, че стана въпрос и сега само го маркирам. Може би ще продължим този диалог. Но в тази връзка те също предложиха да се помисли и ще можем да вървим по тази програма “От социални помощи към заетост”, с това ангажиране на студенти, които, разбира се, на часове биха могли да участват в тази дейност и така хем ще си помогнат финансово, хем ще можем и ние да обхванем всички нуждаещи се от тази помощ, намирайки работниците, хората, които да се грижат за тях. Така че аз също подкрепям
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова. Има думата госпожа Понева. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Христова, аз искам пак да се върна към този чл. 5, ал. 5 – за оптимизацията на администрацията на териториален принцип. Един областен център – като пример ще дам София – област. Няма такъв областен център, София е мястото, където трябва да се създаде такава дирекция. Да, речем, 100 км. е разстоянието Копривщица – София. Това пътуване на хората може да се окаже в един момент непоносимо и като финанси. А става дума наистина за болни и възрастни хора в повечето случаи. Вие казвате, че няма да има много такива центрове, че ще се освободят началническите места, ще има повече хора, които ще се занимават с хората, нуждаещи се от социално подпомагане. След като се закрият в общините тези дирекции и центрове, къде ще отидат да работят тези хора и как ще се увеличи наистина броят на хората, които ще се занимават с нуждаещите се от социално подпомагане? Те не могат да бъдат изпратени на работа на 100 км. Така че въпросът ми всъщност има две части. Това пътуване няма ли да е много тежко и сложно за такива хора? Второ, как ще се увеличат наистина хората, които ще работят с нуждаещите се от социално подпомагане? ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Ние няколко пъти повтаряхме този въпрос и няколко пъти заместник-министър Христова отговаряше. Никъде не е казано, че ще се съкращават структури. Аз поне не видях такова нещо. Госпожа Драганова иска думата за процедурно предложение. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като аз съм депутат от София – област, трябва да кажа на госпожа Понева, че има областна структура “Социално подпомагане”. За всяка община има дирекция. Това не значи, че тези хора трябва да пътуват на 100 км. до София, а означава, че примерно Костенец, Долна Баня и Ихтиман ще се обединят в една дирекция и ще трябва да има само един началник и двама заместник-началници, а другото ще бъдат социални работници, които ще бъдат за всички общини. Но няма във всяка една от тези три общини да има шеф и заместник-шеф. Това е целта на промяната. Процедурното ми предложение е, тъй като гледаме законопроекта на първо четене, по принцип да се насочим към подкрепа или не, а между първо и второ четене наистина ще има неща, които трябва да се уточнят и от Министерството на труда и социалната политика, и от нас като народни представители и ние да прецизираме текстовете. Затова моля, господин председател, ако е възможно, да пристъпим към гласуване на законопроекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Драганова. Наистина почти се изчерпаха всички изказващи се. Има думата господин Иванов. Той е нашият почетен член на комисията. Той иска да каже няколко думи. Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
АТАНАС ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, ще задам само един кратък въпрос към госпожа
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Става въпрос за глобите, когато има нарушения? Преди малко беше казано, че санкциите са малки, сега се казва, че са големи. Става въпрос за тези санкции, които се повишават от 500 на 600 лв. и от 1000 на 1200 лв. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Все пак, когато контролът е по-сериозен, съответно се очаква изпълнението на задачите да бъде по-добро. Този размер от 500 лв. е фиксиран в закона преди две години. Така че промяната в размера на санкцията ние смятаме, че ще подейства дисциплиниращо на системата. Благодаря. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Аз мога да обърна този въпрос по малко по-различен начин. Има ли случаи на глобени социални работници по този текст?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Да, има такива случаи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Има ли други въпроси, колеги? Не виждам. Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, внесен от Министерския съвет, за първо четене. “За” – 13, “против” – няма, “въздържали се” – 2. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, внесен от Министерския съвет, се приема за първо четене.
Преминаваме към точка трета от дневния ред: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 502-01-67, внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г. Госпожо заместник-министър, заповядайте да докладвате законопроекта на Министерския съвет. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател. Както вече казах, основната причина за промяна в този закон е присъединяването ни към Европейския съюз и правото на чуждите доставчици на социални услуги да упражняват тази дейност. Ако ми разрешите, да не повтарям това, което казахме досега. Другите промени в закона са следните. На първо място, синхронизиране с последните промени в Семейния кодекс в областта на осиновяванията, а именно наблюдението в следосиновителния период. Досега по Закона за закрила на детето този период беше една година, а по Семейния кодекс този период е две години. Сега всъщност го променяме и го синхронизираме със Семейния кодекс. Предлага се след- осиновителният период да бъде двегодишен. Другата промяна е свързана с контрола по спазване на правата на децата. Контролът на председателя на Държавната агенция за закрила на детето се разширява върху всички доставчици на социални услуги за деца. Освен това в мерките за закрила на детето в семейна среда се премахва ограничението децата да могат да бъдат насочвани единствено към центрове за социална рехабилитация и интеграция. В закона сега пише, че децата могат да бъдат насочвани само в центровете за социална рехабилитация. Всъщност ние даваме възможност да бъдат предлагани различни социални услуги в общността, които да задоволят по най-добрия начин потребността на детето, тъй като вече е факт, че има и други социални услуги в общността, чрез които всъщност се подпомагат децата в риск. Следващата промяна е свързана с усъвършенстване на режима за настаняване на деца извън семейството. Конкретизира се, че компетентната дирекция – Дирекция “Социално подпомагане” и съответният компетентен районен съд в случаите на временно настаняване определят срока за настаняването. Въвежда се задължителното изискване за определяне в съдебното решение на срока за настаняване. Досега такъв срок не се изискваше, в резултат на което възникнаха много казуси, например, в случаите, когато почине приемният родител или в случай, когато почине детето. Също по тази причина се въвежда изключение от общия съдебен ред за прекратяване на настаняването извън семейството в случаите, когато детето почине или навърши пълнолетие. Въвеждат се две допълнителни изисквания към кандидатите за приемни семейства, а те са именно да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да няма образувано срещу тях наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Тези текстове досега липсваха в закона. Ние смятаме, че те са изключително важни, за да няма възможност, при която детето да попадне отново в риск. Другият ангажимент е на семействата на роднини и близки, които имат задължение, когато при тях е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето, да дават сведения на биологичните родители. Тъй като този ангажимент досега го нямаше, всъщност нашата цел е след настаняването на детето в приемно семейство или при близки и роднини да се търси възможност детето отново да се върне при биологичното му семейство. Затова смятаме, че е задължително приемните родители, близките и роднините да дават пълна информация и да не прекъсват контакта на детето с биологичните родители. Дава се възможност на семейството на роднини или близки да изразяват мнение относно промяната на мярката на закрила, тъй като те са в най-близък контакт с детето. Премахва се петгодишният срок на лиценза. Всъщност срокът става безсрочен, тъй като Държавната агенция за закрила на детето има възможност да извършва постоянен контрол и при нарушения на лицензията, могат да я отнемат. Използваната в закона дума “лицензия” се заменя с “лиценз”. Тези промени произтичат от необходимостта от синхронизация с изискванията в терминологията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Чрез Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се включва дейността по предоставянето на социални услуги в списъка на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим в изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, съгласно който, когато със закон се установява нов лицензионен режим, непосочен в списъка, се извършва и съответното допълнение в списъка. Лицензионният режим за предоставяне на социални услуги е установен преди приемането на закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и поради тази причина не е включен в списъка. Това са основните промени в закона, които се
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Колеги, имате думата за въпроси, коментари, изказвания. Ние не сме водеща комисия по този законопроект, но винаги съм се чудел защо нашата комисия не е водеща по този законопроект. Може би, защото в наименованието на закона има думата “дете” и този законопроект винаги се насочва към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Да, искам да допълня, че нашето предложение беше двата законопроекта да се гледат едновременно точно във връзка с правото на
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като ние не сме водеща комисия по този законопроект, аз ще бъда съвсем лаконична. Уважаеми колеги, аз смятам, че промените са съвсем навременни, още повече, че ние знаем как през 2001 г. заварихме един приет закон без нормативна база, без правилник за приложението му, без утвърдена структура. Мисля, че в тези няколко години направихме възможното. Но, така или иначе, през годините се промени Семейният кодекс, а сега, както каза госпожа заместник-министър Христова – и Законът за социално подпомагане.
Аз искам да насоча вниманието ви към нещо много важно, което може би не се спомена, а това е, че тук се създава възможност за нормативна уредба на национална информационна система, чието създаване и поддържане е задължение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Това, което досега правеха дирекциите за социално подпомагане, вече няма да бъде тяхно задължение, а ще бъде единна система, чрез която ще може за всички областни регистри да се види какво точно става. Това в момента е доста затруднено поради факта, че Дирекцията “Социално подпомагане” го извършва. Мисля, че това е една доста кардинална крачна напред особено за осиновяванията, които стават в чужбина. Ще има ясна, точна и прозрачна информация, а не да се ходи на всяко място и да се търси информация, което е изключително сложно и затруднява и самите дирекции. Това е една изключително положителна крачка напред. Иначе всички останали текстове наистина са във връзка със синхронизиране на закона със Семейния кодекс и със Закона за социално подпомагане, което сега гледахме. Аз и моите колеги смятаме, че на първо четене ще подкрепим този законопроект, като, разбира се, запазваме правото си за някои уточнения между първо и второ четене
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища. Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам едни въпрос, не знам дали мястото му е в този дебат. Но все пак искам да използвам присъствието на заместник-министър госпожа Христова. В случай, когато осиновеното дете след известен период от време прекара в приемното семейство и самото дете откаже по-нататък да бъде в това семейство, какви са механизмите то да бъде чуто? Какви са механизмите това дете да бъде чуто и разбрано? То е малко дете, то не може да има контакт със съответните институции. Тук си позволявам да кажа някои впечатления от предишния ми мандат от домовете за сираци и практиките за семейни семейства. Трябва да призная, че на някои места – може би са малко тези места – но все пак взимаха деца заради парите, които получават от държавата и децата не се чувстваха особено уютно в тази семейства. А, бидейки малки, те нямаха възможност да съобщят и да кажат, че повече не желаят да бъдат в това семейство, защото ги използваха повече за работа. Има ли някакви
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Господин председател, аз ще помоля да дадете думата на госпожа Велева, за да отговори на този въпрос. ИВЕЛИНА ВЕЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! В сега действащия Закон за закрила на детето съществува разпоредба, в която се казва, че във всяко административно или съдебно производство, в което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва именно, за да може неговият глас и неговото мнение да стигне до всички заинтересовани страни – в случая родители, приемно семейство, дирекция “Социално подпомагане”, всички, които са пряко свързани с детето.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Велева. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! В същия ред на мисли, които изрази колежката Банкова, че детето било изслушвано в самото начало, думата ми е впоследствие, да речем, след един или два месеца можем ли да направим някакъв механизъм приемните родители, които вземат детето, да го водят в някаква инстанция, която да се създаде, пред която детето да каже добре ли се чувства в това семейство, уютно ли се чувство или не иска да е там. Това е моето предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Димитров. Госпожо Христова, имате думата.
ЗАМ- МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да кажа, че този въпрос е уреден, тъй като социалните работници извършват наблюдение върху всички деца, които са настанени по Закона за закрила на детето и във всеки един момент може да
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Колеги, имате ли други въпроси? Не виждам желаещи за повече изказвания. Ще подложа на гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
“За” – 14, “против” – няма, “въздържал се” – 1. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Министерския съвет, се приема за първо четене.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи и добавки за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г. Господин Димитров, заместник-министър на труда и социалната политика, ще докладва този законопроект. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това, което искам да кажа по Закона за семейни помощи за деца, е, че по принцип ние се опитваме да въведем една нова философия, като това не го правим само с въвеждането на едно ново понятие – така наречените социални инвестиции – а по този начин ние трансформираме плащанията и се опитваме да ги направим по начин, който да доведе до по-добри резултати. Това означава, че ние няма да плащаме семейни помощи само за това те да бъдат използвани в някои случаи нерегламентирано, не, примерно, за да бъдат изпивани или да не бъдат давани на децата, а ние ще ги влагаме в дейности. Такива дейности са примерно заплащане на такси в детските градини, заплащани на такси за столово хранене, закупуване на учебни пособия и т.н. Всичко това се прави, за да може ние наистина да инвестираме в бъдещото развитие на тези деца. По този начин ние смятаме, че създаваме условия за решаване или поне по някакъв начин да започнат да се решават демографските проблеми на страната, тъй като се опитваме действително да се даде равна възможност на децата, които се раждат, и те да могат да се социализират в обществото. Във връзка с решаването на демографските проблеми е и другото изменение, което правим със Закона за семейни помощи за деца, а именно се опитваме да стимулираме раждането на второ дете в семейството, което сега го няма. Също така променяме начина на плащане на сумите, като казваме, че когато се родят близнаци и едното от тях е второ дете, плащаме и за двете деца като за второ дете. Друго съществено, което правим като промяна, това е, че променяме срока за представяне на документи. Документите за изплащане на семейни помощи няма да се представят вече на шест месеца, както беше досега, а ще се представят на 12 месеца, като лицата ще представят и доход за 12 месеца. По този начин ние постигаме, от една страна, това, че клиентите на социалните служби по-рядко ще ходят в съответната служба, по-малко време ще изразходват за това. По този начин и работодателите, при които работят тези хора, няма да бъдат недоволни, защото тези лица ще могат да стоят там, на работа, а не да ходят в социалните служби. Ще намалим и клиентопотока в социалните служби. По този начин ще се подобри и обслужването на клиентите. Другото съществено, което променяме, това е, че ние създаваме по-гъвкави форми за променяне размерите на сумите, които се плащат по Закона за семейни помощи за деца, тъй като засега те са твърдо фиксирани в самия закон и това е много трудно да се променя. Ние ги изваждаме от закона и даваме възможност в края на всяка година със закона за държавния бюджет на базата на икономическото развитие на страната и възможностите на бюджета да се определят различни суми, като смятаме, че по този начин, актуализирайки ги всяка една година, те ще бъдат по-големи и ще можем да дадем по-добри възможности за съответните деца и за семействата, които да могат да ги използват. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Колеги, това е един от интересните закони от поредицата проекти, които разглеждаме на днешното заседание. Ако трябва аз да кажа няколко думи по този законопроект, трябва да кажа, че дълбоко не съм съгласен с формулировката “промяна на философията” на законопроекта. Коя философия на Закона за семейни помощи за деца се променя. Първо, философията на Закона за семейни помощи за деца е изключително трудно да бъде дефинирана, тъй като това е продължение на Закона за социално подпомагане, поне според мен. Второ, какво означава промяна на философията? Коя философия се променя? Искам да чуя ясен отговор на този въпрос. Какво означава “социални инвестиции”. Хубаво, вие сте го дефинирали този термин: “социални инвестиции” – непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет. Ами държавният бюджет дава пари?!? А в определението пише “непарична форма”. Така че мисля, че трябва да има някаква яснота по всички тези въпроси. А от гледна точка на останалите неща там едва ли има някакви проблеми. Но какво означава на практика “промяна на философията” в Закона за семейни помощи за деца? Освен това тук пишете: могат да се предоставят в пари или под формата на социални инвестиции при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Казвате: “помощи по ал. 1, т. 3 – 5 – това е в § 2. Точки 3, 4 и 5 в чл. 2 на действащия закон указват: “3. месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст; т. 4.месечни помощи за отглеждане на дете до навършване до една година; т. 5. целеви помощи за ученици.” Коя част от тези средства вие включвате в рубриката “социални инвестиции”? Заповядайте, колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища. Има думата госпожа Драганова. Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър Димитров! Аз съм дълбоко притеснена от частта в промените в този законопроект за социалните инвестиции. За мен една такава терминология е допустима наистина в едно есе. Дори определението накрая: “създава се т. 6” – може ли терминът “инвестиция” да е непарична форма? Наистина смятам, че ако това е използвано, за да може да се попречи на недобросъвестни родители, където примерно тези 20 лв. бащата използва, за да ги изпие на ракия, да се вкарват като такса за детската градина, е добре, но терминът “социална инвестиция” според мен е изключително неподходящ. Ако ние можем да го използваме в едно преносно значение, когато правим някакво социално интервю или да покажем каква е нашата формулировка за това, но този термин е крайно недопустим. Освен това в § 8 пише: “родители, които не полагат грижи за децата си, паричната помощ не се използва по предназначението й...” и т.н. Кой ще установява тези неща? Как ще се установяват? По чия преценка? Как ще се установи дали тази преценка е вярна или невярна? Изключително много се притеснявам, че това е форма, с която се иска да отнемат на част от родителите средствата и евентуално да се дадат някъде, но не е казано точно къде. Дали ще се дават като ваучери за храна, дали ще се плаща директно таксата за детска градина, дали ще се дават като ваучери или ще се дават в дрехи съобразно големината и годините на децата. Но това кой ще го извършва. Тоест, тук има нещо съвсем недомислено, съвсем неточно. Аз си мисля, че ни трябват доста повече аргументи и доста повече уточнения точно в тази част на законопроекта. Иначе по другите части аз приветствам всичко, което е направено, особено за близнаците, където и двете деца ще се тълкуват като втори деца. Това е изключително добро решение, за да не става така, че първото дете получава 18 лв., а всички останали по 20 лв. Но за социалната инвестиция имам изключително големи притеснения, защото, първо, се създава доста повече работа, ако това ще го извършват социалните дирекции и социалните служби и има доста неуточнени неща спрямо това как ще се определя, каква ще бъде тази преценка, какви ще бъдат тези критерии, за да може да се установи това нещо. И без това родителите дават на определен период декларации, че те имат съответните доходи, че децата им посещават училище и им се искат бележки за това, че тези деца посещават училище, за да могат да получават тези помощи. Аз се съмнявам, че всичко това е възможно, ако, разбира се, не ни убедите в противното – че има създадена съответната структура или е създаден съответният механизъм, за да може това да се уточнява. Но терминът “социална инвестиция” - аз категорично подкрепям доктор Адемов – че това е термин, който въобще не се вписва в това, за което става въпрос. Наистина може би в едно литературно произведение би се вписал такъв термин, но в един закон мисля, че не е добре да бъде използван по този начин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Драганова. Има думата госпожа Банкова. Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! За да подкрепя този законопроект, аз отново бих искала да получим отговор за критериите за контрол. Аз не получих отговор поне на моя въпрос при предишния законопроект – защо се допусна да съществува в България професия “безработен”. Не чух какви критерии ще има, за да не се допуска отсега нататък това. В този законопроект, за да го подкрепим, трябва да видим какви ще бъдат критериите за контрол. В тази връзка бих искала да попитам какъв е статутът на самотните майки, каква помощ получават те. Защото има една определена категория български граждани, които умишлено не сключват брак и майките получават допълнителна сума заради това, че са самотни майки. Да не говорим за това, че семействата с по пет, шест, седем, осем деца просто си докарват един доход. Поне на мен са ми го казвали при срещите ми из страната, че си докарват по няколко стотин лева. Какви ще бъдат критериите сега? Бих искала да разбера какъв е статутът на самотните майки, какви помощи ще получават те, има ли някакъв критерий да се прекъсна това стимулиране на една определена група хора, които умишлено не сключват брак, за да могат да акумулират такива средства. Защото път наистина има самотни майки, които не се водят от този довод, а просто така им е протекъл животът и това са читави и свестни жени. Бих искала това разграничение да се направи в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Заповядайте, господин Ячев. Имате думата.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще бъда съвсем кратък. Присъединявам се към мнението на председателя на комисията, че действително за нова философия на предлаганите промени в Закона за семейни помощи за деца не може да се говори, още повече че обществените нагласи очакваха други промени специално в този законопроект, а именно така широко разгласяваното и обещавано преди шест месеца отпадане на подоходния критерий за този вид семейни помощи за деца, нещо, което не виждам да се предлага в настоящия текст. Мотивите, които вносителите посочват за предлаганите промени за стимулиране на раждаемостта, поставяне на акцента върху второто дете и налагане на семейството с две деца като основен семеен модел чрез предложените различни размери за месечни помощи за първо, второ и трето дете, са неубедителни. Според мен предвижданата разлика е твърде минимална и съотнесена към реалните разходи, необходими за отглеждането и възпитанието на едно дете, предлаганата корекция е нищожна и тя не може да изиграе своята търсена роля. По отношение на така наречените “социални инвестиции” искам да кажа, че е необходимо да се засили контролът при посещение на училища като задължително условие за получаване на добавките и може би това трябва да бъде обвързано с предоставяне на някакъв документ от училищата и това да бъде ежемесечно през учебната година, като деца с неизвинени отсъствия да бъдат лишавани от добавките за съответния месец. По отношение на предлаганите промени в § 4, 5 и 7 за нови размери за помощи за бременност, раждане и майчинство тук се присъединявам към опасенията на колежката Банкова. Необходимо е особено внимание при определяне на тези нови размери на помощите, тъй като съществува реална опасност при един по-висок размер на помощта за отглеждане на дете до една година това да се превърне в основно занимание на една определена, маргинализирана социална група от населението. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Ячев. Колеги, ще ви моля внимателно да четем законопроекта, защото това последното, което каза господин Ячев, го няма никъде и никъде не се променят такива неща. Дори има обратни мнения по този въпрос – че трябва да има такава промяна. Но това е съвсем различна тема. Тук става въпрос за неосигурените майки и никъде в този законопроект не е казано това. Защо не е казано? Защо две години не се променя този размер? Това е друга тема. Но нека да четем това, което е записано в законопроекта. Има думата доктор Колчаков. Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Специално по този законопроект аз ще демонстрирам това, че ние подкрепяме добрите неща като подход. Специално по този законопроект аз ще кажа защо няма да го подкрепя. Няма да го подкрепя, тъй като представителите на Министерството на труда и социалната политика имат претенцията да заявят, че се сменя философията, но трябва да кажа, че този закон е пример за водене на една изчерпана вече политика, която не дава резултати. В България тенденциите за намаляване на раждаемостта са от преди 30 години – от 70-те години. До 1997 г. ние имахме в продължение на 30 години непрекъснато намаляване на раждаемостта. От 1997 г. имаме едно леко увеличение на раждаемостта. Този подход е изчерпан, защото той е много пасивен и той стимулира точно консуматорския подход чрез биологично възпроизвеждане. Това, което трябва да се направи и аз съм доста изненадан, че имаше такива виждания и при предишното управление и специално в НДСВ. Ние трябва радикално да променим политиката. Политиката трябва да се води за стимулиране на семействата, които имат доходи, които имат сериозна социална среда и те да създават пълноценно потомство. Това, което според мен трябва да направим ние и няма смисъл да се чака да дойде следващото управление, е да се въведе много широко данъчните облекчения за раждане на деца. Искам да кажа две думи, защото тази тема ние сме я разработвали с германски партньори. Ако вие стимулирате като например с 10 процента намалявате данъчните плащания на едно семейство за всяко дете, вие ще стимулирате среда, при която семейства, които са добре образовани, с добри доходи, така наречената средна класа, да започне тя да създава деца. Тук няма никакъв подход, който да е на някакъв етнически или дискриминационен принцип. На всяко семейство се прави пропорционално отчисление от данъчните плащания. При една такава среда на семейство, което създава много блага за обществото, му се връща жеста, защото създаването и отглеждането на деца не е само биологичен акт, а е много сериозен социален акт, който е с натоварване и ангажименти. Така обществото връща жеста на семейства, които са със сериозен принос включително към бюджета на републиката. Аз не виждам никакъв такъв подход в този законопроект и горещо ще препоръчам на Министерството на труда и социалната политика ние да минем рязко в завой в тази политика. Добре е, че президентът и цялата политическа класа поставят въпроса за демографската катастрофа, защото българската държава умира като нация в буквалния смисъл на думата по един безпрецедентен начин. Обикновено ние, етническите българи казваме колко страшно мило, че етническите малцинства раждали повече деца. Те нямат абсолютно никакъв грях. Те си вършат тяхната работа. Големият проблем е, че семействата, които имат потенциал – и тук имам предвид всички етнически групи – които имат доходи, които създават материални блага, на които са пълни библиотеките, вместо да отглеждат деца, отглеждат котки, кучета, ходят на ски, пътуват по чужбина. Тук ние трябва да минем в радикално нов подход и да стимулираме, пак казвам, чрез данъчни облекчения и то много сериозни, средната класа, това вече в България го има, тя да започне да създава повече деца. Ние трябва да превърнем в модерен модел това, което е в Съединените щати, заможното средно семейство да има по няколко деца. Нека да вземем добрия пример от бившия премиер, който има пет деца. Ако аз имам фирма – семеен бизнес – и на тези пет деца получа 50 процента намаление на данъците, аз ще бъда стимулиран и в бизнеса и това няма да увреди средата, защото този човек има разходи за тези деца: трябва да им намери учителка, трябва да им купи пиано и т.н. Така че още един път искам да кажа следното. Хубаво е, че по предишните два законопроекта ние показахме, че макар че сме в опозиция, ги подкрепяме. Този няма да го подкрепя, защото ние тук носим огромната отговорност за умирането на българската нация, ние харчим огромни пари, които не отиват за целите, които ние сме си поставили. Ако ние ще водим такава пасивна политика, и милиарди лева да дадем на тези семейства, които сега биологично се възпроизвеждат, никога няма да им стигнат. В този аспект аз очаквам още в рамките на тази година, това е реалистично, ние радикално да променим политиката в тази област и тогава аз, и надявам се, моите колеги от опозицията ще намерим общия консенсус и в решаването на това предизвикателство, което вече е в рамките на национална трагедия. Ние ще подкрепим тази политика като политика. А тук сега аз ще се въздържа, защото това, което се предлага, не че е лошо, но това е палиативно. Това е все едно с аспирин да лекувате карценома. Просто ние няма да постигнем целите, които сме си поставили. Иначе има някои стъпки, които могат на пръв поглед да ни харесат, но – пак казвам – това е палиативен подход. Очакваме от администрацията да предприеме много нови и радикални крачки и тогава ние ще го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Има думата госпожа Драганова. Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам една реплика към доктор Колчаков и може би едно уточнение. Вие, господин Колчаков, сте абсолютно прав, че новата философия е семейното подоходно облагане. Но трябва да кажем, че НДСВ през по-миналата година внесе елементи и за първи път сега с данъчните декларации ще може да се направи една малка стъпка към семейното подоходно облагане. Всъщност това вече е започнало и наистина голямото предизвикателство към всички нас и опозиция, и управляващи, е да внедрим напълно семейното подоходно облагане, защото то е нова философия въобще за държавата ни и затова е направено с една крачка – за да се види сега как ще подейства. Но така или иначе, това нещо е внедрено в предишния мандат на НДСВ и за първи път сега хората, които имат деца, ще могат в декларациите си да отчислят част от печалбите заради това, че имат деца и затова, че те ги гледат и се грижат за тях. Така че това предстои и това е голямата крачка, която трябва да направим, а не наистина тези малко, как да се изразя, тип свободни съчинения, за да се каже, че има някаква философия. Новата философия е семейното подоходно облагане, което трябва да каже на хората, че те заради това, че са направили достойна крачка и имат по едно, две и повече деца, ще бъдат стимулирани от държавата. А що се отнася до демографския срив, това вече е съвсем друга тема. Това са много крачки, които трябва да се извървят. Трябва да се направи стратегия и всичко е една свързана система, която ние трябва да изработим и приложим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Драганова. Аз също имам някакви бележки, господин Колчаков, не защото имам някакви принципни различия, а защото имам друго разбиране за това, което говорите и по отношение на демографската политика, и за избора на семейството – дали да бъде двудетно, еднодетно или не знам колкодетен модел. Според мен нито Указа за насърчаване на раждаемостта, нито мерките, които бяха преди, нали знаете за Републиката на младостта Странджа – Сакар и други неща, решиха въпроса с раждаемостта. Моето лично мнение е, че с декрет, със закон, със стратегия, с концепция трудно може да се реши такъв въпрос. Госпожа Христова ще ви каже, че има такава стратегия за развитие на демографската политика от предишния кабинет, има и “Бяла книга на проблемите” и т.н. Според мен стратегии трудно биха могли да решат въпроса. Според мен трябва правителството и Народното събрание да предложат няколко различни по вида си инструменти, с които да стимулират семействата и да подпомогнат тези, които искат да отглеждат деца в семейна среда. Защото, ако тези хора имат право на избор, ако на пазарен принцип избират инструменти, които предлага държавата и не само държавата, а всички други останали обществени институции, тогава правото на избор ще бъде улеснено и тогава ще бъдат мотивирани родителите да отглеждат деца. Ако им предложиш стратегия, едва ли някой ще се съобрази с нея. Административните мерки според мен трудно биха могли да доведат до желания резултата. В този смисъл се опитвам да имам малко по-различно мнение от това, което казахте Вие, господин Колчаков. Сега Ви давам възможност да отговорите на тези реплики. Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Разбира се, ние сме във фаза, когото започна на най-високо ниво при президента, формирането на такава политика. Но претенцията за правене на положителни крачки, които аз няма да отрека, макар и да са малки, ще покаже една много неприятна крачка по времето на предишното правителство и когато госпожа Шулева беше министър на нашето министерство. Тогава беше въведен подоходният критерий и бяха спрени помощите за семейства, които не са в цъфтящо положение. Ние практически започнахме да санкционираме точно семействата, които са от средно ниво на доходите. Аз мисля, че ние тотално сме объркали тези политики и затова смятам, че това, което можем да направим, е да направим рязък завой в тази политика и по един модерен начин да стимулираме тези, които са инициативни, тези, които създават благата. Да се дава равен процент на всеки, който има дете и тогава този, който много създава и плаща много данъци, той получава голямо облекчение. Този, който е в сивата икономика, няма да получи такова облекчение. Но това е една цялостна материя, която е добре разработена, за която е добре в нашата комисия да отделим време, да започнем да работим и, ако не в тазгодишния бюджет, в следващата година да го планираме. Но това ние не трябва да го отлагаме като водене на нова политика и аз няма да се притесня, че това може да стане по времето на чужд мандат или в мандат, в който аз съм в опозиция. Важното е да има добри крачки за България в тази посока. Тук трябва да признаем, че сме големи длъжници в това отношение на българската нация. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков. Има думата госпожица Деница Димитрова. Заповядайте, госпожице Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Честита нова година и от мен на всички колеги! Ние ще подкрепим на първо четене предложението за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, но бихме искали всичко, свързано с термина “социални инвестиции”, да отпадне. Аз също като икономист не виждам смисъл в термина “непарична инвестиция” и мисля, че не е редно тя да намира място в един закон. Освен това в допълнение на дискусията днес в тази зала искам да кажа, че не виждам някаква нова философия в тези промени. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожица Димитрова. Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, дами и господа! Аз вземам думата, за да изразя своето становище основно по социалните инвестиции. Но преди това се изкушавам да се включа в диалога, който поде доктор Колчаков, и да изразя своето съгласие с казаното от доктор Адемов, че по отношение на стимулирането на раждаемостта просто има различни инструменти. Аз, доктор Колчаков, дълбоко изповядвам Вашия начин на мислене, че семейното подоходно облагане е една възможна ефективна форма за стимулиране на раждаемостта. Но не виждам какво страшно би се случило, ако близнаците бъдат признати като втори деца, теза, която се лансира в този закон, или някои простички правила, които в крайна сметка са решение на конкретни човешки проблеми. Става дума, когато раждането е второ, близнаците да бъдат признати за втори деца, тоест, да се избере по-благоприятния случай. А по отношение на проблема със социалните инвестиции, аз не бих искала да вземам категорично отношение във връзка с терминологичния спор. Не бих искала да вземам отношение и по това дали има нова философия в този законопроект или няма. Ще се съгласите с мен, че в практиката съществуват много семейства, които чакат да получат помощите за деца, за да ги използват – меко казано – не по предназначение. Ще се съгласите с мен, че за сметка на това децата нямат учебници, нямат храна и не могат да посещават училище. Струва ми се, че е много разумно, ако в тези случаи средствата, които семействата трябва да получат, биха могли да отидат за закупуване на учебници и учебни помагала, биха могли да отидат за осигуряване на храна на тези деца в училища и за осигуряване на дрехи. Големият въпрос е как това може да се случи, кои са критериите за определяне на тези семейства. Аз също мисля, че нещата като цяло на практика са ясни. Аз съм от Ловеч и трябва да ви кажа, че отделът “Закрила на детето” ги знае поименно тези семейства. Разбира се, ние не можем да разчитаме на един такъв субективен подход и категорично според мен е необходимо да бъдат въведени много ясни критерии, въпреки че законопроектът внася някаква ясното по отношение на това в кои случаи трябва да бъде прилагана тази така наречена социална инвестиция. Според мен не би следвало тази преценка да бъде вменена единствено на директора на Дирекция “Социално подпомагане”, както това е записано в § 8, който касае промяна в чл. 10, ал. 2, тъй като в крайна сметка един човек, колкото и добър професионалист и отговорен ръководител да е той, както предполагаме, би могъл да вземе определени субективни решения. Така че струва ми се, че в този случай правото на решение трябва да бъде оставено в ръцете на кръг от хора, които имат наблюдения и могат да вземат едно добро колективно решение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Има думата госпожа Понева. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се мотивирам защо също ще се въздържа да подкрепя този законопроект. Някои от нещата вече се казаха от колегите. Но аз мисля, че един закон трябва да има еднозначно звучене и еднозначно тълкуване, докато всичко това, което е написано на стр. 3, въпреки добрите неща преди това, общо взето, не носи никаква информация. Тоест, наистина неясно е това какво означава “не полагат грижи”, “не се използват по предназначение”. Кой ще следи за това? Това вече се каза. Какви са критериите и най-вече кой ще следи за това как се използват тези средства. Аз не се притеснявам толкова от понятието “социална инвестиция”, защото то носи според мен смисъл, който е вложен тук, нито ме притеснява това, че пише, че средствата се осигуряват от бюджета. Естествено, че от бюджета се осигуряват паричните средства. Но проблемът идва оттук, че тези парични средства вече по преценка на директора на съответната дирекция се превръщат в тази социална инвестиция. Именно това ме притеснява – че преценката на този съответен директор не може да бъде обективна при положение, че не са създадени и посочени критериите и съответно структурите, които да следят именно за това, което е написано в т. 1 и 2. Също така в текста на законопроекта има една огромна и невъзможна за реализация претенция – създаване на равни възможности за децата. Такива неща смятам, че в един законопроект е доста претенциозно да се напишат. Равни възможности със семейни помощи не могат да бъдат постигнати. Това е повече от ясно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като беше споменато, че тук няма критерии, по които да се следи дали едно семейство се нуждае от парични помощи или друга социална инвестиция, смятам, че социалните работници, които следят изцяло за състоянието на хората, които получават каквито и да е помощи от държавата, дават възможност да се случи това и ще ви кажа как. Едно дете, което посещава детска градина и три, четири, пет месеца подред не се плаща таксата за него, но, за да не остане на улицата, кметът или директорът на детската градина си затварят очите и детето просто ходи на тази градина. Това не е ли знак, че парите, които получава семейството, трябва да бъдат инвестирани именно там – за отглеждането на детето в нормални условия, а не да ходи на улицата само? Същото може да се каже и с отсъствията на децата от училище, същото е с децата, които отпадат от училище. Да, тук беше казано, че на половин година се дава документ, че детето посещава училище. Но, ако се види колко отсъствия има това дете, защо то е държано в училище при 100 – 150 – 200 и повече отсъствия, ние го правим, за да няма отпаднали от училище деца и за да няма проблем в училището. Нека да си кажем нещата с истинските им имена. Поради това смятам, че не можем и не бива да се откажем от всичко това, само че наистина трябва да потърсим, може би с наредбата, за която става дума, точно как да стане. Иначе това е подходът да научим някои хора, че не могат да харчат държавни пари не по предназначението им. Те го правят и не са малко хората, които го правят. Крайно време е да разберат, че щом не дават пари за отглеждането на децата си или за закупуването на неща, които са необходими на децата, държавата ще се намеси и няма да им позволи да харчат нейните пари за други цели. Нека да се върнем и към бедствията, които се случиха миналата година. Дават им пари да си купят хляб, те си купуват телевизори. Затова нека да научим хората, че трябва да използват помощите по предназначение. Има механизми това да стане. Ще има и санкции в този правилник, това е сигурно. Така че нека да направим тази стъпка, а никога не е късно след това да се коригираме, ако е необходимо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Много по-логично би звучало, като това, разбира се, трябва да се помисли да бъде не частично, а тези помощи да бъдат изцяло под формата на така наречената социална инвестиция. Тогава въпросът е категорично и еднозначно решен. Защото именно тази преценка помощта да бъде изцяло или частично е смущаващата в тези текстове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Има думата господин Мръцков. Зповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Първата промяна, която се предлага в законопроекта, за размера на социалните помощи, ние можем да я правим всяка година. Сега се казва, че с приемането на закона за бюджета ще определяме и размера на социалната помощ. Това можем да го правим и сега. Нищо не пречи с приемането на новия бюджет да определим не 100, а 200 лв. семейна помощ. Мисля, че това не е голяма промяна. Искам да кажа няколко думи за това, по което спорим. Аз също не вярвам, че с тези социални помощи, които ще ги ползваме като инвестиции – дали ще ги наречем социални инвестиции, е отделен въпрос, ние ще повишаваме раждаемостта. Това е другият проблем. Доктор Колчаков го постави, но той не е предмет на текста, който е предложен. Аз мисля, че ние трябва да подкрепим този текст, за да осигурим с тези пари, които в момента даваме на семействата, по-добър стандарт на тези деца, които са оставени на улицата. Ние няма да дадем повече пари. А защо се притесняваме за критерия за контрол. Ние сме дали права на социалните работници в Агенцията за социално подпомагане да правят социални анкети, да дават на хората социални помощи. Защо да не се доверим на социалните работници да правят социални анкети на тези деца и само на тези деца да се дават тези пари и те да бъдат ползвани и за плащане на детска градина, и за закупуване на учебници и учебни помагала, и за столово хранене. Мисля, че социалните работници могат да свършат добре тази работа. Те също могат да установят критерии. Аз не вярвам, че някой си мисли, че с този законопроект ние ще повишаваме раждаемостта. Мисля, че смисълът на тези промени е да повишим стандарта на тези деца с тези пари, които даваме на семейства като месечни помощи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Мръцков. Има думата госпожа Банкова. Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз продължавам, господин председател, да настоявам, че за да подкрепя този законопроект, трябва да ни бъдат представени паралелно с основния текст и критериите. Второ, аз попитах преди малко нещо. Аз използвам присъствието на заместник-министър госпожа Христова, за да разбера нещо, което ме интересува. Какъв е статутът на така наречените самотни майки или жените, които раждат без брак по седем, осем, десет деца? До каква степен това е обвързано с финансови средства? Каква е финансовата помощ в този случай и дали трябва да се направи все пак някакъв критерий? Ако се окаже, че заради това, че те са самотни майки, тоест, раждат по седем, осем, десет деца без брак, те получават малко повече пари отколкото жените, които раждат в брак, тогава може би тук трябва да има някакво диференциране. Наистина, позволете ми, но настоявам за отговор. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Банкова. Има думата госпожа Христина Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз смятам, че дискусията ни щеше да бъде по-пълноценна, ако бяхме чули в началото председателя на комисията, който ни обърна внимание, че всъщност Законът за семейни помощи за деца е продължение на Закона за социална помощ, за социална подкрепа от държавата към децата. Това не са социалните помощи, които могат да бъдат 30 – 40 – 50 лв. Това не са помощите за отопление. Това е знак на държавата за грижите към семействата, които отглеждат деца, и то минимален знак. Колко са в момента месечните добавки? 18 лева и 20 лева! Разбира се, тук текстът за социална инвестиция не ни дава яснота коя семейна помощ се има предвид? Еднократната помощ, която се дава при раждането на детето, ще вземем, защото родителите са недобросъвестни и ще купи нещо друго? Помощта за отглеждане на детето до една година ли, която е по 100 лв. ще вземем? Въобще какво ще харчим за така наречените социални инвестиции. Вече моите колеги от парламентарната група на НДСВ се изказаха, че ние ще искаме за второто четене прецизиране на това понятие или намиране на друго понятие, защото на мен ми е известно, че или има социална помощ, която се дава парично, или социалната помощ се дава, като се предлагат стоки и услуги. А социални инвестиции – има си отдели за инвестиционна политика, има социално-инвестиционни фондове – иначе всичко символично е инвестиция – но където се строят детски градини, училища, детски болници, канализация и т.н. Но това вече е по-друго нещо. Мисълта ми е дали от тези класическите помощи за деца – 18 лв., да речем за първо дете, и 20 лв. за второ, както пишем по преценка на директора, ще се прецени, че от тези 18 лв., примерно, 7 лв. да се плати за детска градина, 3 лв. за обувки на детето и т.н. Да не говорим, че, както обърна внимание доктор Колчаков, в този закон знаем, че има доходен критерий. И той е 200 лв. на член от семейството. Следователно едно четиричленно стандартно семейство има 800 лв. доход и то от тях би следвало нормално да може да си плати таксата за ясла или детска градина или нещо друго. А вече за посещение в училище си има санкции, които са правилни. Според мен, ако родителят е недобросъвестен, не да се чудим какво да правим, как да му помогнем, как да му платим, просто трябва да го лишим от такава помощ на държавата. Ето защо, както казаха колегите, ние на първо четене ще подкрепим законопроекта, но на второ четене ще искаме сериозни аргументи за всички тези промени. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Христина Христова. Има думата господин Георги Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще бъда извънредно кратък предвид всичко това, което казаха колегите, предвид предложението на доктор Колчаков, предвид това, което предложиха доктор Адемов, колежката Стела Банкова и всички останали. Мисля, че така предложен този законопроект ние не можем да го подкрепим. Но, ако се вслушате във всички предложения, които са направени, ако вземете всичко онова положително и го конкретизирате в този закон, ще стане нещо добро, което ще ползваме и за напред.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Сега ще дадем думата на вносителите да аргументират и да направят анализ на коментарите и на дискусията, която се проведе до този момент. На практика ние знаем за какво става въпрос, знаем какви цели преследваме. За съжаление тези цели, които преследваме, се разминават с мотивите. В мотивите, господин Мръцков, пише: “повишаване на раждаемостта”. Аз лично ще подкрепя този законопроект на първо четене, но за второто четене имам много сериозни забележки особено по това, което каза и госпожа Христова, и останалите колеги – в частта “социални инвестиции” трябва да се опитаме да намерим най-добрите текстове. Ако не ги намерим, по-добре да отпаднат, отколкото да съществуват във вида, в който са предложени. Имат думата заместник-министър Димитров и заместник-министър Христова да отговорят на поставените въпроси. Заповядайте, господин заместник-министър Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това, че се провежда тук такава дискусия с толкова много въпроси, аз мисля, че е добре, тъй като можем да погледнем всичко от различен ъгъл. Всички тези неща, които се казаха, можем да ги коментираме и по този начин да стигнем до най-доброто решение. Що се касае до някои от конкретните въпроси, мога да кажа следното. Въпросът, който беше поставен два пъти от госпожа Стела Банкова – за самотните майки – стои така. Самотни майки е имало по Указа за насърчаване на раждаемостта. По Закона за семейни помощи за деца няма “самотни майки”. От 1 април 2002 г. вече не съществува Указът за насърчаване на раждаемостта. Така че в момента на всяка една жена, която е родила дете и която не работи, не се осигурява, се плаща по 100 лв. на месец. Няма самотни майки, няма майки в брак, няма разлика. Има само доходен текст. Няма доход за еднократната помощ за раждане. Относно въпроса кои помощи точно сме определили. Те са определени и в ал. 2 изрично е записано: “помощите по чл. 2, ал. 1, т. 3 – 5”. Фактически еднократните помощи за раждане и помощта за бременност не могат да бъдат плащани като социални инвестиции. Вече стигам до понятието “социални инвестиции”. Какво реално ние променяме? Досега съществуваше едно понятие, което е изплащане на помощи в натура. Когато кажем “в натура”, се разбираше понятие, което се свързва с кашони, краставици, боб и т.н., които бяха раздавани на хората. Когато говорим за социални инвестиции, вече говорим за нещо съвсем различно. Ние се опитваме да променим нещата именно в тази посока – да не се коментира вече понятието “натура”, тъй като смятам, че това понятие отдавна е отживяло времето си и не е необходимо вече да се коментират такива неща. Вече не сме в 90-те години, когато положението беше много тежко в страната и наистина имаше нужда да се раздават кашони с хранителни продукти. От тази гледна точка смятам, че ние наистина променяме философията, тъй като тук се чуха мнения, че за социални инвестиции може да се говори само, когато строим сгради или влагаме в капитални вложения. Но има и друг вид инвестиции. Не всички инвестиции са под формата на сгради, машини и съоръжения. Ние говорим за социални инвестиции. Това е едно понятие, което се използва в социологията и ни дава възможност да прилагаме именно такива мерки, които да доведат до трайни резултати. Що се отнася до това какво точно ние целим, искам да подчертая, че ние целим действително да плащаме таксите за детски градини и за деца, които са в риск, за деца, за които родителите не полагат грижи. И това е посочено именно в т. 1 и 2 в същата ал. 2, която аз коментирам. Това е от § 8 от материала, който ви е раздаден. Там е написано, че родителите не полагат грижи за децата си, за тях се плащат тези социални инвестиции, както и когато паричната помощ не се използва по предназначението си. На въпроса дали има процедура. Да, има такава процедура. Отделите по закрила на детето имат информация за деца, които са в риск. По този начин те могат да дадат информацията на директора на Дирекция “Социално подпомагане” и оттам нататък тези неща да бъдат плащани като социални инвестиции и да се види къде трябва да отидат. Ефектът от плащането на тези суми е много голям, тъй като, от една страна – имаше такъв въпрос, че ние не можем да създаваме равни възможности за децата с плащането на семейни помощи, напротив – ние можем да създаваме равни възможности, защото за тези деца, които в момента са на улицата и родителите не се грижат за тях, ние директно ще изплащаме помощите за тях като такса за детска градина и тогава детето ще стои там, ще го хранят, ще го обличат, детето се социализира и оттам нататък то по-трудно отпада от училище. Защото има такива изследвания и е доказано, че деца, които посещават детските градини, след това по-трудно отпадат от училище, преодоляна е тази бариера заради това, че неговият стандарт на живот е по-различен, това, че родителите не полагат грижи за него. Там детето получава равен достъп до информация. В този случай ние създаваме равни възможности за децата. По въпроса дали разрешаваме демографски проблеми с тези изменения? Решаваме, защото демографските проблеми, от една страна, означава раждане на деца, но, от друга страна, това е грижа за децата, които са родени. Аз смятам, че това, което доктор Колчаков коментира, не е много обосновано от гледна точка на това как точно да бъде прилагано това в България.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Чиста заблуда!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Не смятам, че сме в заблуда, защото, когато говорим за демографска стратегия, трябва да използваме комплексен подход. Комплексният подход, да, означава, че трябва да се направят промени, свързани с данъчното облагане. Но това не е въпрос, който трябва да отправите към Министерството на труда и социалната политика. Ние не трябва да премахваме Закона за семейни помощи за деца, а трябва да го обновим по някакъв начин, за да може той да даде възможност на вече родените деца да могат да бъдат отглеждани нормално, да могат да имат съответния достъп до образование и до обучение и по този начин ние да повишаваме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Димитров, ще Ви моля малко по-накратко. Въпросите и аргументите се чуха.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Имаше коментари, че не сме посочили конкретни критерии. Смятам, че основните критерии са посочени в законопроекта. А допълнителните критерии, които трябва да бъдат посочени и процедурите, които трябва да се прилагат, ще бъдат посочени в правилника за прилагане на Закона за семейно подпомагане. Що се отнася до доходния критерий, ние също бихме искали доходният критерий да го няма. Но ние все още сме във валутен борд и трябва да се съобразяваме с разходите. На мен също би ми се искало, примерно, да не плащаме 20 лв., а да плащаме 100 лв. на дете семейни добавки или 500 лв. Но това не можем да го кажем. Ние трябва да се съобразяваме с възможностите на бюджета и с изискванията на Международния валутен фонд. Ако съм пропуснал някой въпрос, тъй като въпросите бяха много, нямам нищо против да се постави още веднъж и да го коментираме. Не смятаме, че самият законопроект е лош и че по някакъв начин нарушава определени принципи. Напротив. Той подобрява средата, създава нови възможности, създава нов начин на мислене. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз ще подкрепя този законопроект, но, ако продължавате с тези обяснения, господин Димитров, като че ли ще ме убедите да не го подкрепя. Знаете ли защо? Защото цялата тази нова философия, за която Вие говорите, се заключава само в едно: от семейни помощи за деца към такси за детски ясли. Това е вашата философия. Разбирате ли го това нещо, господин заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Не, не само това. Това е първата стъпка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, имате ли други въпроси, становища? Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се извинявам, но все пак трябва да знаем, че, когато се разглеждат съдбоносни теми, трябва да говорим малко и с патос. Това са абсолютно съдбоносни теми, доктор Адемов, защото българската нация умира в буквалния смисъл на думата. Когато кажем, че такава политика стимулира раждането на деца извън семейна среда, трябва само да посочим, че в момента 46 процента от българските бебета се раждат извън семейства. За какво европейско положение говорим, за какво възпитание? Ние стимулираме раждането на деца извън семейството. Това е нарушаване традиционния модел на българската нация. Освен това как да не се безпокоя, като в Пазарджик в последните две години 45 процента от родените бебета са ромчета. И не е проблемът в това, че ромите създават деца, а, че българите не създават деца. И това е най-голямата национална трагедия. Ако има проблем в България, това е единственият проблем. Когато тук се каже, че Международният валутен фонд и бордът били виновни, тъй като ние въведохме борда, тук се каза една голяма глупост, защото 1997 г. въведохме борда, а през 2002 г. предишното правителство въведе диференциране на добавките за деца според доходен критерий. Значи може бордът пет години да е търпелив, а от 2002 г. става нетърпелив. Не може така да се говори на тази аудитория, защото ние представляваме народа. Вие сте чиновници. Тук мълчите, козирувате, ние вземаме решенията, вие ги изпълнявате и идвате да се отчитате. Като стана аз чиновник, да съм ви подчинен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Колчаков, моля Ви!
ИВАН КОЛЧАКОВ: Трябва да знаем кой къде се намира в момента. В момента аз говоря с езика на 300 хиляди пазарджишки граждани. Това е моята област. И тук трябва да се слуша моята дума. В този аспект – и преди малко ви казах – ние сме готови да направим много компромиси – политически и всякакви – когато се върви в правия път. Аз преди малко направих остро изказване и сега го продължавам, защото тази политика, която се води, няма да даде никакви резултати. И няма да бъдем заблуждавани, че целите били поставени и ще се достигнат, защото тук ясно пише: “С предлаганите нормативни промени се цели насърчаване на раждаемостта, увеличаване на коефициента....” Тук се вижда: “въвежда диференцираните размери на помощите, стимулира раждане, отглеждане на повече от едно дете...” Дрън, дрън, та пляс! Тези поставени цели и тази нова философия са абсолютно сбъркани. Това е начин, по който българската нация няма да отиде към възраждане. Тук не става въпрос за политика и за политически различия. Тук става въпрос, че, ако ние така продължаваме, след няколко десетилетия българска нация няма да има или няма да я има в този смисъл, в който ние я разбираме. В този аспект аз ви моля ние да разберем, че това е много важна политика и моля Министерството на труда и социалната политика не да казва, че това не е тяхна работа, защото за подоходното облагане отговаряло Министерството на финансите. Вие сте представители на едно правителство, което ние сме готови да подкрепим и, ако искате нашата подкрепа, ние, ако сме изпуснали тази година като бюджет, следващата година трябва да го направим. И няма да си играем с палиатива от 18 – 20 лв., а ние трябва да заделим 100 – 200 – 300 – 500 милиона лева за данъчна политика, която да стимулира създаването на деца. Защото, първо, парите, които минават през бюджет, са прекалено много, ние правим политика за намаляване на данъци, но защо не я диференцираме? Тези данъци да се намаляват за семействата, които са най-социално отговорни и създават деца! Защо семействата, които имат библиотека, не създават деца, а тези, които живеят в коптор, се размножават биологично? Никога няма да стигнем до добър край с такава политика. Аз ви казвам: вашата политика в момента е сгрешена. Това е наследена политика от времето на социализма и е крайно време да се промени. Вие сте го посочили. Аз одеве ви казах. През 1970 – 1975 г. се падаха 2,2 деца на майка. Сега е 1,2 при така наречената висока раждаемост на етническите групи. Няма раждаемост в България и няма да има. И няма, защото нормалното българско семейство си прави сметката, че трябва да създава европейски гражданин и тогава създава малко деца. Тоест, икономическият мотив за несъздаването на деца е основният, който играе в тази игра. Ако ние отчетем него, трябва да отделим огромни ресурси, за да го преодолеем. И това трябва да започнем да го разбираме. Иначе всичко друго, за което харчим пари, няма да има стойност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Колчаков, моля Ви по-накратко, защото така можем да говорим дълго. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Адемов, мисля, че основателно мога да направя реплика на господин Колчаков. Първо, искрено съжалявам, тонът, с който говорите, не подхожда на работата на една комисия, която досега работи много продуктивно, много спокойно и много добре. Извинете, но Европа ни показа как да живеем и там можете да направите справка. Точно толкова, колкото се раждат деца извън семейството, точно толкова е процентът на хората, които не създават семейства и съжителстват и раждат и отглеждат деца. При това много добре се грижат за тях. Така че нека да не съдим за Европа само от една гледна точка. Това, първо. Второ, ние тук на променяме парите за помощи за отглеждане на деца, ние само усъвършенстваме нормативната уредба. Погледнете, че чак в седмия абзац става дума за влияние върху раждаемостта. Четете това, което е записано като мотиви. Чак в седмия абзац! Всичко друго е свързано по някакъв начин с подход. Акцентира се върху рационалното ползване на макар и малкото пари, които се дават на тези семейства, да се ползват наистина за децата. Това е подходът. Нека да не търсим наистина тук конфронтацията, голата конфронтация. Никой не казва, че с тази промяна ще реши проблемът с раждаемостта. Тепърва ни предстои тук, в тази комисия да го сторим, но надали с този тон ще го решим. Извинявайте, и аз си позволих да вдигна може би малко тона, но не подхожда така да се отнасяме към хората от администрацията. Все пак това също са представители на населението на България, те не са израсли някъде другаде, в друга държава и също знаят как стоят нещата. Няма да решим проблема с 20 лв. Ние не обсъждаме дори тях в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Панева. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз също имам реплика към доктор Колчаков. Ще бъда кратък. Доктор Колчаков, парите няма да решат проблема с повишаване на раждаемостта. При нас българите и европейците има различна философия. И не само ние сте стопяваме, но и Европейският съюз, всички държави се стопяват, защото има друга философия. И тези, които имат много пари, нямат много деца. Бих Ви задал друг въпрос. Ако вдигнем семейните помощи на 1000 лв. Кои ще раждат повече: българите или останалите етноси? Какво ще се получи тогава?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Това е старият подход.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: А с новия какво ще стане? Увеличаваме семейните помощи. Какво ще се получи?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Колчаков, заповядайте, да отговорите на репликите, ако желаете, разбира се.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се радвам, че дискусията е жива. Защото искам да ви кажа, че там, където са съдбоносните проблеми, по моята специалност – реанимацията – ако дойдете и видите какво правя аз пациентите, ще видите най-нелицеприятните неща – там, където се умира. В момента ние разглеждаме точно такъв въпрос, който трябва така да го разбираме. Българската нация умира всяка година в буквалния смисъл на думата. И, ако мен нещо ме боли в момента и най-много ме боли, това е, че българската нация изчезва. Ето затова ме боли. И, ако искате да се занимаваме с национално отговорна политика, това е основното нещо, за което трябва да говорим. Аз въобще не съм съгласен с това, което казвате, че парите нямали значение. Защото ще ви препоръчам да отидете там, където аз съм обучаван през 1997 г. с доктор Адемов – в Ирландия, в Национален център по публична администрация – да ви покажат как една “бяла” държава прави 3,3 деца на семейство. Помните ли, доктор Адемов, през 1997 г. как ни обучаваха? Как се прави икономика, как се правят деца, как се прави национално възраждане в една европейска държава? Затова, когато аз ви казах, че финансовият, икономическият критерий е основен критерий за нераждане на деца от средното българско семейство, това вие трябва да приемете, че е истина и че това се преодолява чрез осигуряване на финансов ресурс и не като се дават пари, а като не се вземат. И тук вече ние имаме голяма разлика. Вашата лява философия работи тук и тя е ялова. Аз ви предлагам дясна философия с данъчни облекчения. Ето тук е голямата разлика. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Само че не можах да разбера универсалният подход, който Вие предлагате, дясна политика ли е или е лява политика. По тази тема дълго време сме говорили. Няма смисъл и сега да продължаваме. Заповядайте, колеги, има ли други мнения? Има думата доктор Станкова. Заповядайте, доктор Станкова.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Колчаков, и аз се обръщам към Вас. Хубаво е, че всъщност се създаде диалог. Добре го направихте, само че, разбира се, не с този тон, защото, честно казано, в ситуацията съм за първи път на депутат, но аз смятам, че колкото отговорна е дейността на депутата, толкова отговорна е и на изпълнителната власт. Поне така аз мисля. Абсолютно сте прав за мнението и за подхода по отношение на данъчната политика. Да, това е един от начините, от общата философия. В тази връзка това е нещо мъничко, което сме започнали. Тук няколко колеги го казаха. Това е така. Абсолютно сте прав, че тази тема може да продължа. Това е просто тема с продължение. Някъде, когато се учехме как да правим лечебни заведения и да ги управляваме, защото в крайна сметка това са предприятия, си спомням, че там има точно такива два стимула. Единият стимул е да наказваш, а другият е да поощряваш. В крайна сметка това също минава в графа стимул за поощряване. Дори да е мънично, дори само като знак да е това увеличение, защото знаем какво е състоянието в България, пак е добре. Но аз си мисля, че, когато факторите са налице – тази тема наистина в крайния абзац е спомената, защото това наистина е тема за друг разговор, другото ще бъде следствие от откриването на нови работни места, откриването на нови работни места ще осигури доходите на хората и тогава конформисткото мислене, което се оформя дори и при нас, всъщност ще бъде водещото. Защото и Стара Европа застарява. Има конформистко мислене. На всички ни се иска да имаме повече, да осигурим на детето си едно или две, възможно най-много. Така че темата не е толкова простичка. И аз през цялото време слушах, мислех и да не се изказвам, защото абсолютно всички колеги казаха това, което всъщност всички ние мислим. Но е много сложно с една дума да кажем защо всъщност не раждат тези, които са по-добре, които са по-добре обезпечени в крайна сметка и оттам да дойде следствието. Тогава да направим така, че да има стимули, за да се раждат деца. Всъщност има противопоставяне на тези два фактора и много повече. Така че темата не е еднозначна. Може би ние след време ще трябва да я продължим и това наистина е хубава тема с продължение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова. Има думата, може би за последно за днес, господин Георги Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Панева, чест и почитания. Някога някои неща трябва да се кажат малко по-сурово, за да се чуят и разберат. Господин Мръцков, тежката икономическа криза е основен фактор за демографския срив в България. Относно въпросните семейства, които имат големи доходи и не раждат деца, в случая мисля, че това не е основната причина. Но нека да погледнем основната маса и да помислим как тях да стимулираме, за да могат да раждат деца. Нека да не говорим за лява и дясна политика, а за национално отговорна политика в случая. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Димитров. Колеги, аз предлагам да завършим по този начин дискусията, която по принцип е неизчерпаема. Тук по тази тема можем да говорим дълго време. Но в рамките на този законопроект, който ни е предложен, аз мисля, че можем да потърсим решения, които да отговорят на това или на част от това, което е записано в мотивите, разбира се, с предложения между двете четения. Колеги, ако няма други мнения, ще подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте за първо четене този законопроект.
“За” – 7, “против” – 2, “въздържали се” – 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Министерския съвет, се подкрепя за първо четене.
Преминаваме към точка пета от дневния ред “Разни”. По т. 5 давам думата на госпожа заместник-министър Иванка Христова да направи съобщение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам поръчението от името на министър Масларова да поканя всички членове на Комисията по труда и социалната политика в понеделник в 10 ч. на заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане във връзка с едно нейно предложение в Закона за изменение на Закона за хората с увреждане – за възстановяване на елемента на интеграционната добавка “лекарства и хранителни добавки”. Срещата ще се състои в Министерството на труда и социалната политика в понеделник от 10 ч. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на заместник-министър Христова.
Колеги, благодаря ви за участието. Закривам заседанието. (Закрито в 17,25 ч.)