Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния при дневен ред:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 10.01.2006 г., за първо четене.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 502-01-59, внесен от Министерския съвет за второ четене.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика д- р Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден! Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Първо искам да представя на вашето внимание проекта за дневен ред, с който всички вие сте запознати. Колеги, имате ли предложения за изменение или допълнение на така предложения ви дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения ви дневен ред. "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 10.01.2006 г., за първо четене. Колеги, по първа точка от дневния ред ще дам думата на представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Има думата заместник-министър Гюнер Рамис да представи предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! С настоящия доклад представям на вашето внимание измененията в Закона за администрацията. Приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията е свързано с приоритетите на правителството по отношение на административната реформа, както и от препоръките в цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. относно постигане на цялостен напредък по отношение на законодателството в областта на административната реформа, ангажиментите, които са поети пред Световната банка и препоръките от докладите на програма “СИГМА” за 2001 и 2002 г. Той е обвързан с приоритетите на българското правителство за модернизиране на държавната администрация, залегнали в правителствената програма.
С измененията в Закона за администрацията ще се постигне 1. Ясно разграничаване на политическото от административното ниво в държавната администрация. Конкретизирани са функциите на политическите кабинети, които като организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции подпомагат съответния орган на изпълнителната власт при разработването и провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето й пред обществото. Законово са доразвити правомощията на главния секретар, който ръководи съответната администрация, като координира и контролира административните звена за точно спазване на нормативните актове и отговаря за планирането на отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията. 2. Регламентират се процесите по разработване на политики и разграничаване отговорността на политическото от административното ниво в държавната администрация.
С разпоредбите на закона се въвежда стратегическото планиране в администрацията, като се очертават етапите на процеса, както и отговорностите на политическото и административното ръководства на администрацията. Предвижда се законово задължения за Министерския съвет като колективен орган да приема програма, в която да определя стратегическите цели и приоритети за срока на своето управление. Органите на изпълнителната власт ще поставят ежегодни цели за дейността на администрациите, които ги подпомагат, и ще осъществяват контрол за тяхното изпълнение. За реализиране на програмата на Министерския съвет политическите кабинети ще предлагат на органа на изпълнителната власт стратегически приоритети и цели, свързани с неговата специална компетентност, а на главните секретари е възложено планирането и отчетността при изпълнението на ежегодните цели на администрацията. 3. Ще се постигне ефективен вътрешен контрол върху дейността на администрацията чрез укрепване ролята на инспекторатите като вътрешни структури. Предлаганите функции засилват контрола на инспекторатите по отношение на чисто административните дейности в държавната администрация, като така се преодолява досегашната практика те да осъществяват само вътрешноведомствен финансов контрол. Предвижда се министърът на държавната администрация да утвърждава методология за анализ на ефикасността и ефективността на дейността на администрацията, а министър-председателят да дава методически указания във връзка с функциите и процедурите за работа на инспекторатите, към когото ще функционира Главният инспекторат. 4. Установяване на специални изисквания към председателите на държавни агенции, изпълнителни директори на изпълнителни агенции, председателите и членовете на държавни комисии, ръководителите на структури, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, областните управители, както и заместниците на дотук изброените органи. Като такива могат да бъдат назначавани лица, български граждани, с доказан професионален опит в съответната област и които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани. Освен това те не могат да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на заемане на съответната длъжност с изключение на търговските дружества с държавно участие в капитала. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се дава едномесечен срок за предприемане на действия относно изпълнението на специалните изисквания. 5. Ще се постигне обединяването на Регистъра на административните структури и на актовете на изпълнителната власт с Регистъра на държавните служители в Административен регистър, който ще съдържа информация за административните структури и ръководните им органи, регулаторни режими, служебните правоотношения, незаетите длъжности в администрацията и обявленията за провежданите конкурси.
Административният регистър е средство за осигуряване на прозрачност в работата на администрацията и за постигане на единност в информационната база данни. 6. Не на последно място се постига по-голяма прозрачност в дейността на администрацията чрез публикуване на Годишния доклад за състоянието на администрацията и ежегодните доклади за дейността на министерствата, държавните и изпълнителните агенции, държавните комисии и областните администрации в електронната страница на съответната администрация. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Рамис. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, изказвания по така предложения законопроект. Докато се концентрирате, аз ще се опитам да формулирам един въпрос, нещо, което ми направи впечатление още в първите параграфи. В § 4 на чл. 5а, ал. 3 е записано, че: “(3) Министърът на държавната администрация и административната реформа осъществява методическото ръководство и координацията на всички органи и администрации в системата на изпълнителната власт по отношение на извършваните от тях административни услуги.” Малко по-нагоре в действащия закон обаче в чл. 3 е написано: “Чл. 3. Органите на държавната власт на Република България осъществяват непосредствено ръководство на съответната им администрация.” Не смятате ли, че има противоречие между единия и другия текст? Заповядайте, колеги. Имате думата. Заповядайте, доктор Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Аз искам да попитам нещо. През август в Смолянска област и специално в общините Чепеларе и Смолян буквално за няколко часа се случи наводнение, което съсипа практически около 50 процента от инфраструктурата на съответните общини. Тъй като аз се занимавам с анестезиология и реанимация, със спешните ситуации в медицината, конкретният ми въпрос към Вас е следният. Тук виждам в § 6, чл. 7, т. 6 “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка;”. Това не е ли съвпадане със задълженията на министерството на госпожа Емел Етем и това управление в резултат от записа за министъра на държавната администрация няма ли да бъде двойно? Това според мен и според нас, които сме свидетели на това, че твърде многото подчинение – имам предвид и пожарната команда, имам предвид и “Бърза помощ”, имам предвид “Гражданската защита” и т.н. – не винаги води до качествени резултати. Ако обичате, да споделите какви са вашите намерения в това отношение. Това е много важно за страната, уверявам ви. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев. Колеги, ако искате, можете да отговаряте веднага след всеки въпрос, ако искате, да се посъберат няколко въпроса и тогава да пристъпим към дискусията. Както ви е удобно, така ще процедираме. Заповядайте, колеги, имате думата за въпроси и мнения по предложения ни законопроект. Имате думата, господин Аврамов. Заповядайте.
МАРТИН АВРАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Мартин Аврамов, съветник на министър Василев. По отношение на първия поставен от Вас въпрос мога да кажа, че предвиденото правомощие на министъра по методическото ръководство и координацията на дейностите, свързани с административните услуги, не засягат правомощията на отделните министри и ръководители на административни структури по отношение на управляваните от тях администрации. В случая става въпрос за една хоризонтална функция и подпомагане на останалите органи на изпълнителната власт при този процес, тъй като предоставянето на административни услуги е един от основните приоритети в административната реформа като цяло и би трябвало да има един специализиран орган на изпълнителната власт, който да осъществява координация и методическо ръководство. Мога да кажа, че няма пряка връзка с конкретните правомощия на отделните органи на административната власт. Това е една хоризонтална функция. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Аврамов. На въпроса на доктор Кумчев кой ще отговори? Заповядайте, госпожо Захариева. Имате думата.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА: Казвам се Радостина Захариева и съм директор на Дирекция “Организационно развитие на административните структури”. Господин председател, дами и господа народни представители, доктор Кумчев. С приемането на Закона за управление на кризи през 2005 г. беше предвидено създаването на специални звена в администрациите, които да осъществяват функциите, предвидени в закона. В Закона за управление на кризи не беше конкретизирано какво звено ще бъде създадено – дали ще бъде дирекция, отдел или сектор към съответната администрация. Това е въпрос на преценка на съответните ръководители на администрации с оглед на обема от задачи, които трябва да се изпълняват по ОМП (отбранително-мобилизационна подготовка) и управление на криза, да се създаде съответната структура. С последващо изменение в Закона за администрацията от миналата година също се предвиди като звено в специализираната администрация да се създаде такова за управление на кризи. Така че в момента текстът на чл. 7, досежна и т. 6, която Вие визирате, не влиза в противоречие със Закона за управление на кризи, а доразвива механизмите и определя конкретната административна структура, която трябва да бъде създадена в администрациите в изпълнение на Постановление № 286 на Министерския съвет. А това са звената, които най-пряко ще работят в координация с ведомството на госпожа Емел Етем и другите компетентни структури на Закона по управление на кризи и отбранително-мобилизационна подготовка. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева. Заповядайте, доц. Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, аз наистина се извинявам, че фетишизирам този въпрос, но той е много важен - тогава, когато стане бедствието, да има синхрон във всички основни екипи, които са ангажирани в ликвидиране на съответната ситуация. Имате ли точно определение на понятието “криза”? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кумчев. Заповядайте, госпожо Захариева.Имате думата.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Законът за управление на кризи въвежда за първи път в българското законодателство легално определение на термина “криза”. Аз смятам, че въпросите, които задавате, са повече в компетентността на ведомството на госпожа Етем, така че предпочитам да се огранича до административните структури.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева. Колеги, междувременно да обявя пред Комисията по труда и социалната политика, че днес многоуважавания наш партньор полк. Атанас Иванов има имен ден и по този повод е неговата любезна почерпка. Да е жив и здрав. Господин полковник, благодаря Ви много от името на комисията. Колеги, заповядайте, ако имате други мнения, въпроси. Заповядайте, доктор Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Имам още един въпрос. През изтеклите година и половина се получиха в някои основни общини – имам предвид, да речем, Велинград, Тополовград, специално в Девин – ситуация, в която общинските съвети, образно казано, гласуваха импийчмънт на съответните кметове, при което общините – визирам специално в Девин, защото имах възможност около месец и половина да бъда няколко пъти в Министерството на държавната администрация по този повод – практически известно време не работеха. Какви са Вашите намерения в това отношение? Какво е отношението Ви по процесите на абсолютната самостоятелност – моля да ме извините – на общинските съвети и специално на кметовете в бъдеще. Ще направите ли някаква промяна в това към по-добро за населението най-вече на съответните общини? Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Кумчев.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз също сега получих законопроекта и затова не съм го прегледала много обстойно. Но тук виждам нещо, за което искам да задам въпрос. На стр. 3 в § 7, чл. 8, ал. 2 е казано: “(2) Главният секретар ръководи съответната администрация, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на органа на държавна власт и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията.” По-надолу в § 8, чл. 10 се казва, че се създава изречение: “Главните директори могат да бъдат подпомагани от заместник-главни директори.” Главният секретар ръководи, а главните директори откъде се появяват и “могат да бъдат” какво означава? Какви са ситуациите? Въобще някак си по-дефинирано да е това. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Колеги, аз искам да задам и още един въпрос, който не знам дали трябва да го формулирам точно по този начин, но мисля, че е изключително важен.
По какъв начин администрацията на Народното събрание, на Президентството се вписва в Закона за администрацията, който вие предлагате в момента? Какъв е техният статут? Аз всъщност съм наясно за какво става въпрос, но просто искам да стане ясно на уважаемите членове на комисията, тъй като това също е административен капацитет и има разлика между администрацията на Президентството и Народното събрание и примерно администрацията на Министерския съвет. Статутът им е различен. Вярно е, че той произтича от определени закони, но все пак нека да получим малко повече яснота по отношение на статута на администрацията на Народното събрание. Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз няма да задавам въпроси, а по-скоро искам да коментирам това, за което говорим.
Който е бил примерно в общинска администрация, знае много добре, че когато се прави структурата на общинската администрация, се опитваме да преливаме, примерно, от обща администрация към специална. Сега ще дам един пример. В “Държавни имоти” или в “Общинска собственост” имаме юристи. Обикновено там се претендира, за да се формира дирекция, отдел или друго звено, юристът да остане в тази структура, а не в Правното направление към общата администрация, за да може да го ползват и другите звена. Правят се тези преструктурирания с цел да могат да се формират определени дирекции и звена. Същото е и в образованието, същото е и в други структури на общинските администрации. Така че това, че ние се опитваме категорично да кажем какво включва общата администрация, какви са функциите на главния секретар, защото в Закона за местното самоуправление и местната администрация, ако за заместник-кметовете почти нищо не е разписано, за главния секретар е разписано какви са функциите му и какви правомощия има по отношение на общинската администрация има той. Смятам, че в много от случаите досега имаше възможности поради това, че има и политически кабинет, има и администрация, да се получава преплитане на функции, изземване понякога, може би от некомпетентност, от недобронамереност, от недобросъвестност, защото един млад екип заварва стара администрация.
Така че, колкото повече изчистваме тези неща, толкова повече ще дадем възможност да работи по-добре и по-самостоятелно администрацията, без да се влияе от каквито и да е политически предубедености. Смятам, че в тази посока това, което се прави и за прозрачността, и за създаването на единен регистър, и за обучението в момента на администрацията, са все стъпки в положителна посока, защото ние можем много да си говорим, че държавните органи са длъжни да работят за населението, за онези, които са ги избрали или които са ги поставили на съответния пост, но, докато те наистина не осъзнаят това, не работят с тази отговорност, това просто няма как да се случи. Вината може да се търси и в парламент, и в правителство, и къде ли не. Това са хората, които са най-близко до населението. Затова аз приветствам това, че с тези стъпки се цели по-голяма прозрачност, а вече има и общини, които се включиха в тези пилотни проекти и дават резултати. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Колеги, нека да не забравяме, че водеща комисия по този закон е Комисията по въпросите на държавната администрация. Това е специализираната комисия. А ние сме подпомагащата, подкрепящата комисия, което не означава, разбира се, че не можем да имаме отношение по предложените проблеми. Заповядайте, да отговорите на въпросите на колегите. Има думата господин Аврамов. Заповядайте, господин Аврамов.
МАРТИН АВРАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се опитам съвсем накратко да маркирам отговорите. По отношение на първия поставен въпрос от господин Кумчев относно общинските съвети, ще кажа, че по принцип тези отношения се регулират със специален Закон за местното самоуправление и местната администрация. Тоест, ние не можем в общия, организационен закон, който урежда цялостната организация на администрацията, да ги предвидим. Спомням си случай, за който Вие говорите, доктор Кумчев. Той трябваше да се разреши от съдебни органи и евентуално да се мисли в посока на изменение на ЗМСМА, в специалния закон, но няма пряка връзка между Закона за администрацията и тази материя, тъй като е уредена на специално основание и няма как със Закона за администрацията ние да решим тези проблеми, които до голяма степен са от фактически характер. Благодаря.
ТОДОР КУМЧЕВ: Аз искам да се извиня, обаче решението на общинските съвети не са от компетенциите на областния управител, който е част от държавната администрация. Аз така разбирам нещата. Това означава ли, че са еднакви решенията на общинските съвети, включително и пряко на областния управител с това, което говорите Вие?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но има възможност за обжалване пред Окръжния съд в едномесечен срок. Нали знаете това? Заповядайте, господин Аврамов. Имате думата.
МАРТИН АВРАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това, което имах предвид, е, че тази материя се урежда в специален закон и няма пряка връзка между нея и Закона за администрацията. Затова не мога конкретно да отговоря на въпроса ви в момента. Това е предмет на обсъждане на евентуални бъдещи изменения в тази уредба. Това е много специализиран въпрос, който не касае общите принципи на организацията на администрацията. По отношение на втория въпрос – относно връзката между главните секретари, главните директори и заместник-главните директори, ще кажа, че с предлаганите изменения не се засягат отношенията между главния секретар и главните директори. Ще ви припомня само, че главни директори има в тези звена, в тези дирекции, които имат местни структури. Там се въвежда статутът на главния директор. А въвеждаме възможността за заместник-главни директори, тъй като има структури с много голяма численост и е непосилно те да нямат заместници. Създаваме възможност, а не задължение за назначаване на подобни длъжности. Това става според преценка на конкретната щатна численост, функциите на администрацията и необходимостта.
Тези изменения се прави по чисто практически причини, тъй като в много структури има необходимост от заместник-главни директори поради териториалния характер и, както вече споменах, по отношение на числеността. По този причина и поради проблеми в практиката се налага това изменение. Надявам се, че това донякъде е внесло яснота по въпроса.
По отношение на третия въпрос – завръзката и статута на администрацията на Народното събрание, Президентството и Министерския съвет и министерствата. Според ал. 3 на чл. 1 от Закона за администрацията той се прилага дотолкова, доколкото в специални закони не е установено друго. Тоест, той се прилага по отношение и на останалите администрации като акт, който съдържа разпоредби относно тяхната организация, като неговото приложно поле би могло да се дерогира частично със специални правила. Пример с администрация на Народното събрание – прекият подконституционен акт, който представлява Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и евентуално правилника, който би се приел за администрацията. Тоест, доколкото няма несъвместимост между разпоредбите на двата закона за администрацията, би се прилагал. По отношение на четвъртия въпрос просто бих могъл да се съглася с констатацията Ви. Проблемите са по-скоро от фактически характер. Ние се стремим да създадем една правна основа за разграничение на тези нива и не бихме могли да стигнем до казуистична уредба, която да доведе до пряк положителен ефект – това, за което Вие говорихте и всички проблеми, които се поставят. В повечето случаи това са конкретни проблеми в отделни администрации, които се обуславят от различни причини. Така че можем да се съгласим само с Вашата констатация като цяло. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Аврамов. Колеги, има ли други въпроси? Не виждам. Тогава да смятаме, че дискусията по този законопроект е приключила. Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет за първо четене. Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – 11, “против” – няма, “въздържали се” – 2. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет, се приема за първо четене. Благодаря на гостите за участието в дискусията.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 502-01-59, внесен от Министерския съвет за второ четене.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта. Моля, гласувайте. “За” – 12, “против” – няма, “въздържали се” – 2. Наименованието на законопроекта се приема – “Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване”. Колеги, в доклада сме записали предложения, каквато е традицията в тази комисия, както на народни представители – така, както е по Конституцията и по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – така и партньорски предложения. Обсъждаме ги всички и накрая, ако някой припознае предложението на партньорите, то би могло да се оформи като предложение на народен представител или на Комисията по труда и социалната политика. Такава е традицията в тази комисия и аз мисля, че няма нищо лошо по този начин да се обсъждат проектите и поставените въпроси, свързани с тях. Тук има едно предложение на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Господин Иван Бойков, аз знам отдавна смисъла на това предложение, което циркулира от няколко години по различни проекти, включително и в този проект. Само че Вие сте бивш парламентарист и опитен колега и знаете, че това е текст извън обхвата на първо четене. Този проблем не е разглеждан. Аз ви моля все пак да обясните на колегите за какво става въпрос. Аз не мога, нямам основание да го подложа на гласуване, но нека да стане ясно за какво става въпрос. Заповядайте, господин Бойков. Имате думата.
ИВАН БОЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Абсолютно прав сте, господин председател. Идвам инцидентно в случая в комисията и не съм правил контрол върху тези текстове. Сега сте на второ четене, така че това не може да стане. В § 1 от нашето предложение в Допълнителните разпоредби има едни 5 процента за свързани лица...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не. Вашето първо предложение в § 1 е за чл. 40, ал. 1 и ще Ви прочета текста от действащия закон: “Чл. 40. (1) Парично обезщетение за първия работен ден за временна неработоспособност, но не за повече от 15 работни дни през една календарна година, е за сметка на осигурителите.” Това е предложението, което правите.
ИВАН БОЙКОВ: Да, точно така и мотивите да дадени отзад. Няма логика работодателят да плаща парично обезщетение при положение, че те са излезли за единия ден от него и са влезли в разпоредбите на Националния осигурителен институт. Няма никаква логика в закона да се залага поемането на административни разходи от работодателя за обезщетение от него, защото това наистина е разход, който не е присъщ за него по смисъла на закона. От тази гледна точка ние сме предложили този един ден да отпадне като административно задължение на работодателя за плащане на неработоспособност. Това е смисълът на нашето предложение. Мисля, че е съвсем просто и ясно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Бойков. Този текст беше разглеждан, когато се обсъждаше законопроектът за държавния бюджет. Това предложение струва 16 млн. лв. на Националния осигурителен институт. Така е изчислено от колегите от НОИ. Проблемът не е в това, че струва 16 млн. лв., проблемът е друг. По принцип това е осигурителен риск за временна неработоспособност. И след като има осигурителни плащания, когато настъпи осигурителният риск и след като има осигурителни вноски, трябва да има осигурителни плащания. Но тук трябва да се върнем в дискусията много назад във времето, може би към края на 1999 г. и към зала 248, където бяха приети всички тези промени. Тогава имаше един обществен консенсус, обществен договор какво трябва да поемат работодателите, какво трябва да поеме държавата, какво трябва да поемат осигурените. Като част от цялата тази дискусия, като част от цялата тогавашна история нещата се приеха по този начин и остана само този един ден. Идеята беше до 2009 г. всеки да си знае съотношението между работодателски и лични осигурителни вноски и до 2009 г. те да се изравнят, работодателите да поемат едни ангажименти, работещите други и т.н. Аз съм последният човек, който не е за балансирани решения, но навремето работодателски ангажименти останаха само и единствено в рамките на този ден и то преждевременно. Друг ангажимент нямат.
Затова тази дискусия е много голяма, аз не искам да се връщаме на нея. Но все пак е важно да се реши един ден и този въпрос. Колеги, следващият параграф е § 1, който се отнася до промени в чл. 123в. Има предложение на Комисията по финансов надзор и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Има и предложение на Консултативния съвет по законодателството. Ще започнем отзад напред. Консултативният съвет по законодателство предлага в ал. 5 на чл. 123в да се промени начина на редактиране. Тоест, текстът да започне така: “(5) Лицето по ал. 4 не може да бъде:....” и да се изброят всички останали ситуации. Така е правно-технически и те са ни посъветвали да реагираме по този начин. Господин Бисер Петков или господин Никола Абаджиев ще имат думата да аргументират това предложение и всъщност да ни обяснят по какво се различава тяхното предложение от предложението на вносителя. Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Казвам се Бисер Петков и съм заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Осигурителен надзор”. Предложението, което правим съвместно с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, е за една нова редакция на § 1, текста на чл. 123в. Това предложение отчита това, че, първо, това предложение и този текст цели да засили капацитета на пенсионноосигурителните дружества да управляват нарастващите активи, да инвестират тези активи. Това се прави чрез въвеждане на задължение за пенсионноосигурителното дружество да сключи договор с правоспособно лице да дава консултации по инвестирането в ценни книжа. Това е инвестиционен консултант, физическо лице, към което Законът за публично предлагане на ценни книжа постави определени изисквания, едно от което е да е успешно положил изпит.
Предложението, което правим в тази насока, отчита това, че освен физически лица, които имат правоспособност да консултират по отношение на инвестиции в ценни книжа, има и юридически лица, които в предмета си на дейност имат такава възможност и правоспособност. Става дума за управляващите дружества или за лицата по чл. 202 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Така че предложението, което правим съвместно с БАДДПО, е да се разшири предвидената възможност и пенсионноосигурителното дружество да е длъжно да сключи договор с правоспособно лице, което да го консултира за инвестициите в ценни книжа, но му се дава възможност за избор да сключи договор с физическо лице, което е инвестиционен консултант, или пък да сключи договор за инвестиционни консултации с управляващо дружество. Разписани са също и ограниченията към инвестиционния консултант, респективно към управляващото дружество. Напълно споделяме предложението на Консултативния съвет по законодателство, който предлага една нова редакция на текста, така че ограниченията да бъдат формулирани не с “трябва”, а с “не може да бъде” съответно член на управителния или контролен орган, брокер по договор с инвестиционен посредник, инвестиционен консултант по договор и т.н. текстът до края.
Благодаря ви. Ако е необходимо повече информация, ние сме на ваше разположение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Петков. Аз имам един въпрос. Защо дълговите ценни книжа, издадени и гарантирани от държави-членки на Европейския съюз, заменяте с ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар и на ценни книжа от държави-членки на Европейския съюз и т.н.? Заповядайте, господин Петков, да отговорите на въпроса ми.
БИСЕР ПЕТКОВ: Имате предвид промяната на числото “9” с числото “10”? Това произтича от предлагана промяна в подредбата на позволените инвестиционни инструменти в чл. 176, която, ако бъде приета, тогава ще се отрази тук.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Петков. Има думата господин Абаджиев. Заповядайте, господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал само да направя едно допълнение за уважаемите дами и господа народни представители и да поясня, че наистина тези предложения, които са общи в работния доклад, са в резултат на една съвместна работа с Комисията за финансов надзор, която се извърши на базата на нашите становища и бележките на народните представители при първото четене. Така че това, което ние обявихме на това първо четене, свършихме заедно с комисията. Оттук нататък наистина съвместните предложения са приети съвместно с тях. Разбира се, останаха някои различия, които са отразени в доклада. Ние имаме някои идеи, по които не можахме да стигнем до общи предложения. Но трябва да кажа, че това не се отнася за тези. А тези предложения, които са обявени, че са съвместни, напълно ги подкрепяме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев. Колегите от Министерството на финансите имат ли някакви бележки по така направените предложения, които не се различават съществено. Те са просто прецизирани текстове. Заповядайте, господин Русев. Имате думата.
МОМЧИЛ РУСЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние нямаме възражения по така предложените текстове, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Русев. Има думата госпожа Клементина Денева от Правния отдел на Народното събрание. Заповядайте, госпожо Денева.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! За протокола искам да отбележа, че правилната техническа редакция ще направим в доклада за второто четене, за да не губим сега времето на народните представители. Напълно съм съгласна със забележката на Консултативния съвет по законодателството. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги предлагам на вашето внимание теста на комисията за § 1:
“§ 1. В чл. 123в се правят следните изменения и допълнения:
1.по т. 2 числото “9” се заменя с “10”.
2.по т. 3 – “3. Създава се нова ал. 4:
“(4) Пенсионноосигурителното дружество задължително сключва договор за инвестиционни консултации относно ценни книжа с лице, което отговаря на изискванията на чл. 61 или чл. 202 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”
3.по т. 4 – “4. Създава се ал. 5:
“(5) Инвестиционният консултант, сключил договор по ал. 4 с пенсионноосигурителното дружество, трябва:
1.да не е член на управителен или контролен орган или прокурист на пенсионноосигурителното дружество или свързано с тях лице;
2. да не е брокер по договор с инвестиционен посредник;
3. да не е инвестиционен консултант по договор с инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество или с друго пенсионноосигурително дружество.”
4.Създава се ал. 6:
“(6) Член на управителен или контролен орган и инвестиционния консултант на управляващо дружество, сключило договор по ал. 4 с пенсионноосигурително дружество, не трябва да е член на управителен или контролен орган или прокурист на пенсионноосигурителното дружество или свързано с тях лице.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея след думите “по ал. 1” се добавя “и 4”, “или от прекратяването им”.”
Това е предложението за текст на комисията, което ще получи съответната редакция от Правния отдел в духа на предложението на Консултативния съвет по законодателството. Моля, гласувайте така предложения текст на комисията за §1. "За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 1 се приема.
“§ 1. В чл. 123в се правят следните изменения и допълнения:
1.по т. 2 числото “9” се заменя с “10”.
2.по т. 3 – “3. Създава се нова ал. 4:
“(4) Пенсионноосигурителното дружество задължително сключва договор за инвестиционни консултации относно ценни книжа с лице, което отговаря на изискванията на чл. 61 или чл. 202 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”
3. по т. 4 – “4. Създава се ал. 5:
“(5) Инвестиционният консултант, сключил договор по ал. 4 с пенсионноосигурителното дружество, трябва:
1. да не е член на управителен или контролен орган или прокурист на пенсионноосигурителното дружество или свързано с тях лице;
2. да не е брокер по договор с инвестиционен посредник;
3. да не е инвестиционен консултант по договор с инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество или с друго пенсионноосигурително дружество.”
4. Създава се ал. 6:
“(6) Член на управителен или контролен орган и инвестиционния консултант на управляващо дружество, сключило договор по ал. 4 с пенсионноосигурително дружество, не трябва да е член на управителен или контролен орган или прокурист на пенсионноосигурителното дружество или свързано с тях лице.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея след думите “по ал. 1” се добавя “и 4”, “или от прекратяването им”.”
Преминаваме към § 2. По § 2 няма постъпили предложения. Текстът, който се предлага, е следният:
“§ 2. В чл. 126 след думата “управляват” се добавя “от пенсионноосигурителното дружество”.”
Чл. 126 от действащия закон гласи:
“Чл. 126. Средствата на пенсионния фонд се управляват с грижата на добър търговец при спазване принципите на надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация в интерес на осигурените лица.”
С предложението се посочва субектът, който управлява. Мисля, че предложението е съвсем коректно. Има ли въпроси, мнения, становища по този текст на § 2? Не виждам. Моля, гласувайте текста на вносителя за § 2.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 2 се приема.
“§ 2. В чл. 126 след думата “управляват” се добавя “от пенсионноосигурителното дружество”.”
Следва § 3. По този текст има предложение от народния представител Йордан Цонев за промени в чл. 176 и чл. 177. Има предложение и от Комисията за финансов надзор и БАДДПО. Има още едно предложение от БАДДПО. Има предложение и на Консултативния съвет по законодателство, които препоръчват:
1.текстът на чл. 176, ал. 1, т. 1 и т. 3 да се прецизира,
2.текстът на чл. 176, ал. 1, т. 4 да получи нова формулировка:
“4. квалифицирани дългови ценни книжа, издадени от български общини”.
3. да се замени думата “страната” с думата “България” в чл. 176, ал. 1, т. 5.
4. да се прецизира текстът на чл. 176, ал. 1, т. 6, т. 8, т. 9 “б”, т. 10, т. 11 и т. 12.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! В настоящия законопроект е запазен подходът, възприет в самото начало, за уреждане на инвестирането на пенсионните фондове – изчерпателно да се изброяват възможните инвестиционни инструменти, в които те могат да инвестират средствата на осигурените лица. Този подход е запазен и тук, като на практика се предлага във всички познати финансови инструменти, които могат да бъдат инвестирани на местния финансов пазар и на финансовите пазари на Европейския съюз. Отпадат границите между инвестициите на българския финансов пазар и инвестициите на пазарите от Европейския съюз. Ограниченията, които са дадени по-назад в законопроекта, се разписват общо. Това, което всъщност заедно с Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване предлагаме – разбира се тук господин Абаджиев и останалите колеги сигурно ще ме допълнят – е свързано с прецизиране на някои текстове. Всъщност съществената промяна в сравнение със законопроекта, приет от вас на първо четене, е свързана с отпадането на изискването за квалифицираност на дълговите ценни книжа, в които могат да инвестират пенсионните фондове. Тук ще споделя с вас, че имахме много дълга дискусия с представителите на пенсионноосигурителните дружества. Нашата позиция като надзорен регулаторен орган беше подчинена на това, че трябва да има преди всичко много високо изискване за сигурност на инвестициите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Известна гаранция за тази сигурност ние виждахме в изискването за квалифицираност. Става дума за дългови ценни книжа, които имат присъден инвестиционен рейтинг, тоест, в които независими рейтингови агенции са преценили, че рискът от неплащане от страна на емитента е по-нисък. Съобразихме се с аргументите на колегите от бизнеса за това, че при сегашното състояние на българския финансов пазар преминаването към подобно изискване за всички дългови ценни книжа ще породи някои проблеми, въпреки че в законопроекта е предвиден отлагателен срок за въвеждане на това изискване и съответно обсъждахме в процеса на разговорите и възможност да се остави определен процент, в който да се инвестира в ценни книжа, които не са квалифицирани. В крайна сметка ние подкрепихме предложението на асоциацията. Виждам, че то е и на народния представител Йордан Цонев – да няма изискване за квалифицираност на дълговите ценни книжа. В същото време, след като се запознахме със становището на Консултативния съвет по законодателството към председателя на Народното събрание, ние като регулаторен орган имаме известни притеснения дали няма да има една такава несъразмерна либерализация – използвам термина от становището на Консултативния съвет по законодателството. Така че това, което вече конкретно се предлага в редакцията на чл. 176, ал. 1, е средствата на пенсионните фондове да могат да бъдат инвестирани общо в 14 групи инструменти. “Ценни книжа, издадени и гарантирани от държавата, задълженията по които съставляват държавен и държавно-гарантиран дълг” – тази формулировка сме я консултирали на един по-ранен етап с представители на Министерството на финансите. Тук, ако колегата Русев има някаква забележка, разбира се, може да я каже, но разбирам, че това е проверено и се подкрепя от тях. По отношение на т. 2 – става дума за акции, които се предлагат публично по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Тоест, да се даде възможност на пенсионните дружества да инвестират средства на фондовете в акции, които са предмет на първично публично предлагане, тоест, емитентът да се финансира, да получава средства от пенсионните фондове. Тук ние, след като се запознахме с общите констатации на Консултативния съвет по законодателство, смятаме, че би трябвало да запазим нашето предложение от първото писмо, което беше изпратено до Комисията по труда и социалната политика – да остане възможността да се инвестира в акции, извън посочените по т. 3 и т. 9, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа, както и в права по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Тоест, засегнал е принципът, че преимуществено инвестициите на пенсионните фондове трябва да бъдат в ценни книжа, които се търгуват на регулирани пазари. Те имат съответната пазарна цена, няма проблеми с тяхното оценяване по пазарна цена. По отношение на следващата точка – т. 3 – “акции на дружества със специална инвестиционна цел” – промяната, около която се обединихме, е свързана с това, че изрично се подчертава, че става дума за акции на дружества със специална инвестиционна цел, които са лицензирани по реда на специалния закон. Приехме искането на асоциацията да не бъдат ограничавани инвестициите само в дружества, които секюритизират недвижими имоти, но и в другия тип дружества – които секюритизират вземания. По отношение на публичната позиция – т. 4 – отчитаме забележката на Консултативния съвет по законодателството за по-голяма прецизност. Всъщност предлагаме
“4. общински ценни книжа, издадени от български общини съгласно Закона за общинския дълг;”
Ние смятаме, че и тук трябва да се въведе изискването те да бъдат приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа.
В т. 5 – “банкови депозити в банки с кредитен рейтинг, получили разрешение да извършват банкова дейност на територията на България” – съобразяваме се със забележката на Консултативния съвет по
По т. 6 – “ипотечни облигации, издадени от местни банки съгласно Закона за ипотечните облигации;” – също като противовес на отпадането на изискването за квалифицираност предлагаме те да бъдат приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа.
По т. 7 – “корпоративни облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа, извън посочените в т. 6;”. Тук предлагаме уговорката, която е в края на изречението, да дойде след “корпоративни облигации, извън посочените в т. 6”. Така се съобразяваме с предложението на Консултативния съвет по законодателството за прецизиране и текстът ще стане така:
“7. корпоративни облигации, извън посочените в т. 6, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;”
Това е чисто редакционна поправка.
Точка 8 също е новост. Приехме предложението на асоциацията да се позволи на задължителните фондове да инвестират в частно пласирани корпоративни облигации, тоест, преди те да бъдат допуснати до търговия на фондовата борса, като тук редакцията остава така, както е предложена, като дори предлагаме текстът да започне така:
“8. напълно обезпечени корпоративни облигации, за които...”
По този начин предлагаме и дефиниция за това какво ще се разбира под “напълно обезпечени корпоративни облигации”. Това са тези, “за които в решението на Общото събрание на акционерите и предложението за сключване на облигационен заем е поето задължение да бъдат регистрирани за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в срок, не по-дълъг от шест месеца от издаването им, и за които е предвидено да бъдат прилагани съответно разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа относно довереника на облигационерите и обезпечаване на публична емисия облигации;” Тоест, има допускане на пенсионните фондове до първичния пазар за участие в частно пласирани емисии с тези уговорки по отношение на
По отношение на следващата позиция – т. 9 – “акции и дялове, издадени от колективни инвестиционни схеми по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;” – според нас е по-коректно да бъде “акции или дялове”, за да кореспондира с т. 13:
“9. акции или дялове, издадени от колективни инвестиционни схеми по
Тук не смятаме, че опасенията на Консултативния съвет по законодателството, че дяловете, това наистина са нови инструменти, договорните фондове бяха въведени след промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа през м. май миналата година, но те много бързо се развиват, имат дузина взаимни фондове или договорни фондове, каквато е терминологията в нашия специален закон, които емитират дялове. Практика навсякъде по света е пенсионните фондове да могат да инвестират част от ресурса в дялове от тези договорни фондове, тъй като зад дяловете стои един портфейл, в който самите договорни фондове са инвестирали средствата на своите инвеститори. По отношение на т. 10 изцяло
“10. дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от:
а) държави – членки на Европейския съюз, или от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или техни централни банки;
б) държави, посочени в наредба на комисията, или от техни централни банки;
в) Европейската централна банка или от Европейската инвестиционна банка;”
По т. 11. Ако в т. 10 са само ценни книжа, издадени от държави или от институции със специален статут, то в т. 11 се дава възможност да се инвестира в ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в държави-членки на Европейския съюз или други държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Те съответно са изброени. Тук смятаме, че след отпадането на изискването за квалифицираност би трябвало съответните подточки да станат така:
“а) облигации, издадени от чуждестранни общини”;
б) облигации, извън посочените в буква “а” и т. 10”;
В т. 12 са “ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в държави, посочени на наредба на комисията;”. В случая вече става дума за инвестиции, които запазват характера си на чуждестранни, извън държавите-членки на Европейския съюз. Към тях се запазва изискването за квалифицираност спрямо дълговите ценни книжа. Т. 13 е за “акции или дялове”. Смятаме, че по-прецизно ще бъде да се каже “издадени от по колективно инвестиционна схема, която инвестира само в ценни книжа и депозити по т. 1-8, 10, 11, 12 и 14 и чието седалище или седалището на управляващото я дружество се намира в държава-членка на Европейския съюз или в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или държава, посочена в наредба на комисията. За да завърша, ще кажа, че т. 14 след съвместното ни предложение с колегите от асоциацията запазва текста, който е в законопроекта:
“14. банкови депозити в банки с кредитен рейтинг, получили разрешение да извършват банкова дейност съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на държава, посочена в наредба на комисията;”.
Искам да приключа с добавката, че заедно с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване приехме, че мястото на деривативите – производните ценни книжа – които присъстват като позиция в тази листа в законопроекта на първо четене, не е тук. Те са извадени по-назад и за тях е делегирано правото на комисията да уреди по-детайлно условията, при които те могат да се използват за намаляване на инвестиционните рискове, в специална наредба. Завършвам с отношение по забележката на Консултативния съвет по законодателството, че законодателният подход – да се делегират прекалено много неща за уреждане в подзаконов нормативен акт като наредба – в някакъв степен се съобразява, доколкото тази наредба се разтоварва от изискването да се определят рейтинги на квалифицирани местни, така да кажа, квалифицирани дългови инструменти, поради това че предлагаме изискването за квалифицираност да отпадне. С тези допълнителни изисквания ние смятаме, че запазват баланса и намаляват притесненията на Консултативния съвет по законодателството, че с новите инвестиционни регулации се поема по-висок инвестиционен риск. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Има думата госпожа Денева. Заповядайте, госпожо Денева.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА:Благодаря Ви, господин председател! Обръщам внимание, че с отпадане на квалифицирани дългови ценни книжа, което вие възприемате, следва да отпадне и ал. 2, а също така следва да се помисли по-нататък дали не трябва да отпадне и § 15 от Приходните и заключителните разпоредби, за което ще Ви помоля в течение на дискусията да изкажете също становище. Но тук за ал. 2 смятам, че категорично трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Денева.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Аз бих могъл да взема отношение към репликата на госпожа Денева. Наистина отпада изискването за повечето дългови ценни книжа, но се запазва за дълговите ценни книжа, емитирани в страни-извън Европейския съюз. Така че би трябвало да се дефинира какво се разбира по квалифицирани дългови ценни книжа. Ползва се дефиницията, която съществува в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Нека да помислим дефиницията да отиде там, където й е мястото, в Допълнителните разпоредби. Аз не съм против по същество, защото виждам, че наистина в т. 12 буква “а” и “б” е останало. Но можем да го преместим в § 13, където са промените във връзка в § 1, ал. 2 от Допълнителната разпоредба, може би като т. 18 на първо време. Там му е мястото.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Точно така. След като са дефиниции, трябва да бъдат в Допълнителната разпоредба. Аз, колеги, имам други въпроси. Предложението на господин Цонев и една голяма част от неговите предложения са възприети в общо формулировка на комисията и асоциацията. Само че т. 14, която ни се предлага за “инвестиционните имоти в страната, в държава-членка на Европейския съюз или друга държава-страна по Споразумението за европейското икономическо пространство” – това е текст и в предложението на асоциацията. Може би това е предмет на отделна дискусия, която може би ще я започне господин Абаджиев. Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Адемов, ако разрешите, първо да взема отношение по това, което господин Петков направи като обосновка и мотивация за съвместните ни предложения с Комисията по финансов надзор. Наистина ние подкрепяме това предложение, но за съжаление в доклада не са отбелязани някои предложения и бележки, които ние имаме по тези текстове и по които ние се различаваме с Комисията по финансов надзор. Ще посоча т. 5:
“5. банкови депозити в банки с кредитен рейтинг, получили разрешение да извършват банкова дейност на територията на страната”.
Ще посоча, че ние още на първо четене, а и сега поддържаме мнението, че това ограничение е пресилено и, че смятаме, че в директивите на Европейския съюз няма такова изискване да се правят депозити само в банки с кредитен рейтинг. Затова предлагаме думите “в банки с кредитен рейтинг” да отпаднат. Този въпрос сме го дискутирали с КФН.
Второто наше предложение, по което имаме малко различие, е в т. 8, като по принцип приемаме цялото предложение. Имаме малко различие по отношение на обезпечението. В досегашния текст се казва “обезпечени”. Ние смятахме да отпадне тази дума, като се мотивирахме и с това, че липсваше дефиниция за обезпеченост. Сега господин Петков направи едно разширение, като каза, че са напълно обезпечение и че има дефиниция. Даже ще си позволя да задам въпроса какво съдържа тази дефиниция.
Това са нашите бележки по това предложение. А що се отнася до инвестиционните имоти, аз не знам дали ние отделно ще го дискутираме, но бих отбелязал, че нашето предложение напълно се покрива с предложението на народния представител Йордан Цонев. То е отразено в доклада, мотивирали сме го достатъчно и смятаме, че тази възможност за инвестиции не трябва да се ограничава за пенсионните фондове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Има думата господин Петков относно кредитния рейтинг на банките. Нямате общо становище по този въпрос. Заповядайте, господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! В срещите и обсъждането, което проведохме с представители на асоциацията, действително ние като регулаторен орган мисля, че направихме максималните разумни компромиси. Ние смятаме, че изискването за кредитен рейтинг към банките, в които пенсионните фондове държат депозити, трябва да си остане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колко са банките в България, действащи сега по Закона за банките, имат кредитен рейтинг?
БИСЕР ПЕТКОВ: Преди да дойда тук попитах главния секретар на Асоциацията на Търговските банки. Тя потвърди бройката 14. От 35, колкото са банките, 14 към момента имат кредитен рейтинг. Но с въвеждането на изискванията на БАЗЕЛ 2 се очаква рейтингуване на повече банки, тъй като и за изискването спрямо кредитния рейтинг на банките, в които пенсионните фондове депозират, е предвиден отлагателен срок, тоест, това изискване да влезе в сила след датата на влизане в сила на Договора за присъединяване към Европейския съюз. За ваша информация към края на миналата година в 20 търговски банки в България пенсионните фондове държат 200 млн. лв. при 1 млрд. и 50 млн. лв. активи приблизително. Тоест, около 20 процента от инвестициите, при лимит 25, съответно са инвестирани в банкови депозити с различна срочност в 20 банки. Доколкото законово гарантиране на влоговете в банки не дава никаква специална защита на тези средства, които пенсионните фондове имат, ние смятаме, че би трябвало да се постави едно такова изискване за тази сравнително голяма инвестиция да бъде в банки, които имат кредитен рейтинг. Дали това ще е инвестиционен рейтинг, или ще бъде друг, както е делегирано като възможност в наредба на Комисията за финансов надзор, ще бъде преценено според реалната ситуация, разбира се, ако бъде подкрепен този текст и това изискване. Ще завърша с това, че представителите на Българската народна банка в работната група, която подготви законопроекта, също възприема този подход. Разбира се, по никакъв начин това не поставя съмнение за сигурността на нашата банкова система, но доколкото изискванията за повишена сигурност на инвестициите на пенсионните фондове са водещи за нас, ние смятаме, че специално изискването за кредитен рейтинг на банки трябва да остане.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз имам един въпрос по ал. 4. Защо е записано, че вътрешните правила се представят на заместник-председателя на комисията? Не трябва ли да се представят на председателя на комисията, за да е определено лице? Аз мисля, че трябва да се представят на председателя на комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! За да извадя господин Петков от неудобството да каже, че Комисията за финансов надзор има една по-специална структура съгласно специалния закон и има няколко заместник-председатели, които отговорят за ресори. Там господин Бисер Петков е заместник-председател на Управление “Осигурителен надзор”. Това е дейността на цялото управление в комисията. Така са разделени дейностите. Така е съгласно специалния Закона за Комисията за финансов надзор, който е устройствен. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева. Има думата доктор Колчаков. Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Действително това е доста специфична материя и никак не е лесно тук да се стигне до един баланс между сигурност и доходност. Това, което мен малко ме притеснява, е, че Комисията по финансов надзор, която би трябвало да бъде най-консервативният орган, е доста либерална. Бих искал да чуя защо те са се съгласили да отпадне ограничението за квалифицираните инструменти и това противоречие с Консултативния съвет по законодателството. Иначе това, което беше последното им различие с асоциацията на доброволните фондове, е ясно, защото те са по-консервативни. Тук бих искал да кажа, че вторичният български пазар е все още недостатъчно развит. Аз разбирам философията на моя колега Йордан Цонев, който е един либерален играч на пазара. Но трябва да кажа, че когато ние създадохме този закон и доброволните пенсионни фондове, ние бяхме с ясното съзнание, че тук сигурността трябва да върви пред доходността. Доброволните пенсионни фондове са и пазарни играчи,ч защото те искат, конкурирайки се помежду си за ресурс, да осигуряват по-висока доходност. Но нашата работа като народни представители е да гарантираме тази система и да не позволяваме те да бъдат едни чисти търговски играчи, а да бъдат много силно регулирани и гарантирани, за да може сигурността да е по-важната от доходността. В този аспект, аз макар че съм десен човек, бих предпочел на този етап ние да заложим на квалифицираните инструменти, защото аз съм се занимавал и като кмет с рейтинговане на община, като управителна доброволен осигурителен фонда този материя ми е сравнително позната.
Аз, пак повтарям, макар че съм десен човек и обичам пазара, бих предпочел на този етап да бъда по-консервативен. Затова малко съм изненадан от Комисията по финансов надзор, че действа либерално и дава път на риска пред сигурността, което мен малко ме притеснява. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се София Христова и съм от Пенсионноосигурително дружество “Алианц-България”. Аз бих искала да взема отношение относно кредитния рейтинг на банките. Ние не сме против това, но ние бихме искали въвеждането на изискването за кредитен рейтинг на банките тогава, когато ние ще имаме наистина едни работещи кредитни агенции, едни банки със съответен кредитен рейтинг, където ние да можем да избираме къде да влагаме ресурса си. В момента имаме 14 банки – прав е господин Петков – които са получили кредитен рейтинг. Но чухте каква е статистиката – че 20 процента от активите на пенсионните фондове държим в банкови депозити в 20 банки. А лимитът за банкови депозити е 25. Значи, ако ние свием броя на банките, а нека не забравяме, че пенсионните фондове са консервативни инвеститори, освен това ние имаме и съответен максимален лимит за инвестиция в банкови депозити, освен него ние имаме и ограниченията за не повече от 5 процента от активите на фондовете да бъдат депозирани в една банка. Така че относно рестрикциите и осигуряване – извинете за тавтологията – на сигурност на инвестициите, мисля, че тя е налице. Нашата молба към вас е да съобразите степента на развитост на пазара. Нека да въведем кредитен рейтинг на банките, но примерно след две години, след три години, защото в момента ние свиваме възможностите относно избора на място за съхранение на парите, от една страна, а, от друга страна, според съществуващото днес ограничение, а то е 10 процента от активите в една банка, ние намаляваме до 5. И това е нашият сериозен аргумент. Ако вървя по степенуване на аргументите, бих казала, че получаването на рейтинг не означава на всяка цена липса на риск. Особено в последно време ние чухме за доста сериозни фирми, които бяха с един хубав и висок рейтинг, които се сринаха. Това означава намаляване на риска. Именно заради това нашето предложение към вас е: нека да го направим, но да бъде отложено във времето, в едно време, когато ще имаме по-зрял финансов пазар в България, по степен по-развит и възможностите ни ще са по-големи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Ще Ви дам думата, госпожо Петкова, но преди това искам да коментирате следната теза. Банките ли трябва да се адаптират към изискването на пазара или пенсионноосигурителните дружества трябва да търсят банки с кредитен рейтинг? Аз мисля, че въпросът е интересен от гледна точка на практиката. Аз съм сигурен, че ако въведем това изискване, банките с кредитен рейтинг от 14 за много кратко време се скочат и ще станат 24 примерно.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата да отговорите на въпроса ми.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Сигурно е така. Но Тук господин Петков отбеляза, че след въвеждането на изискванията на БАЗЕЛ 2 би следвало да се увеличи броят на тези банки. По това две мнения няма. Но това ще стане в един процес и с времето. А ние искаме това изискване да влезе, ако не ме лъже паметта, от 1 януари 2007 г., тоест, след приемането ни в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Заповядайте, госпожо Петкова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Даниела Петкова и съм от Пенсионноосигурителна компания “Доверие”.
По повод на чл. 176 и на неговото съдържание като цяло, първо, бих искала да споделя с уважаемите народни представители, че надали само от текстовете на този член могат да се направят изводи за това дали се приема по-висок риск за портфейла на пенсионните фондове или не, дотолкова доколкото като цяло сигурността на един портфейл, включително на пенсионен фонд, не само в България, а и навсякъде, зависи най-силно от един показател и това е разнообразието на инвестиционни инструменти, сиреч – диверсификацията. В този смисъл, за да говорим изцяло за посоката на този закон по повод на риска на портфейлите, дали този закон в този му вид води до либерализиране на режима или до неговото затягане, той трябва да се гледа в неговата цялост, включително със следващите членове, които пък дават лимитите за това каква част от портфейла на пенсионния фонд може да се използва за всеки отделен инвестиционен инструмент.
В този смисъл след така направената уговорка веднага ще премина към мотивите на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване по повод на предложението от портфейлите на пенсионните фондове да бъдат изключени инвестиционните имоти.
Тук ще направя едно припомняне. Инвестиционните имоти са видове инвестиционни инструменти, които до момента съществуват в Кодекса за социалното осигуряване като разрешен инвестиционен инструмент.
С предложението в този закон се въвежда забрана пенсионните фондове да инвестират в инвестиционни имоти. Това е предложението на вносителя. Точно поради разбирането ни, че в най-голяма степен сигурността на портфейла на един пенсионен фонд зависи от разнообразието на инвестиционни инструменти и от неговата диверсификация Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване не разбира защо трябва да се изключва един вид инвестиционен инструмент, който освен всичко, съгласно международната практика е един от разрешените инвестиционни инструменти в много други държави, в които има развито пенсионно осигуряване. На второ място, пазарът за недвижими имоти е пазар, който в България в момента се движи, най-общо казано, нагоре, което означава, че инвестициите в недвижими имоти са нещо, от което клиентите на пенсионните фондове биха могли да се възползват. Разбира се, както за всички останали инвестиционни инструменти, е предвидено съответното ограничение за средствата, които пенсионните фондове могат да влагат в недвижими имоти. И тук искам да припомня, че досега действащото ограничение е 5 процента от активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и 10 процента от активите на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. В тези ограничения се съдържа и защитата на портфейлите на пенсионните фондове от евентуалните рискове, произтичащи от този режим на инвестиране.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, госпожо Петкова, за да ви попитам за мнението Ви по отношение на изискването за квалифицираност.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Ако ми позволите, да кажа нещо за обезпечението – корпоративни облигации, защото там е другото различие между асоциацията и Комисията по финансов надзор. Това е в т. 8 в чл. 178, ал. 1, в която е предвидено да могат пенсионните фондове да инвестират в обезпечения с направеното уточнение – напълно обезпечени корпоративни облигации. Да, не можем да спорим по въпроса, че напълно обезпечената ценна книга е най-сигурната ценна книга. Но това е най-ниско доходната ценна книга. Това е и най-скъпата ценна книга. По този повод най-ниската възможна доходност, която може да се реализира, е от такъв вид ценни книжа. Няма стопроцентова гаранция в инвестициите. Освен това развитието на пазара е такова, че обезпечените емисии ще бъдат все по-малко и по-малко, поради което смятаме, че ако остане това определение, всъщност пенсионните фондове няма да могат да инвестират в такъв вид инвестиционни инструменти и той изцяло ще отпадне. По отношение на квалифицираността в момента смятаме, че, първо, е много рано. Що се отнася до общините, смятаме, че процесът на емитиране на общински облигационни заеми е нещо, което, от една страна, представлява интерес за пенсионните фондове от инвестиционна гледна точна, но това е и обществено значим процес дотолкова, доколкото средствата, които са акумулирани от пенсионните фондове, могат – вече се прави и процесът би могъл да продължи – да намират своето място във финансиране на общински проекти. Доколко това е рискова инвестиция, разбира се, това е предмет на допълнително обсъждане. Има лимит за този вид инвестиция, като естествено, че всяко такова изискване, включително и за кредитния рейтинг, е двупосочен процес. Ако това бъде въведено на пазара, ще има повече банки, които ще направят своя кредитен рейтинг, ще има и повече общини, които ще искат да имат свой кредитен рейтинг, за да ползват парите на пенсионните фондове. Но, ако гледаме действителността, трябва да кажем, че докато при банките това наистина може да стане сравнително по-бързо, защото това са банкови институции, които работят по международни стандарти, за общините не очакваме, че това може да се случи бързо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Колеги, имате думата.
Има думата господин Петков. Заповядайте, господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се опитам да взема накратко отношение по въпросите, които бяха поставени от уважаемите дами и господа народни представители и колегите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Петков. Аз мислех да процедираме по следния начин. Да преминем към гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев и след това, ако се възприеме изобщо идеята за текст на комисията – този текст, който предлагате Вие заедно с асоциацията – тогава текст по текст, точка по точка да ги гласуваме и там, където има различия, евентуално да го коментираме. А сега да не коментираме всички въпроси наведнъж. Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Аз напълно приемам Вашето предложение, господин председател. Само преди това, ако ми позволите, искам да кажа нашите аргументи за инвестиционните имоти, тъй като до тук нямахме възможност да изложим гледната точка на Комисията за финансов надзор. Да, наистина инвестициите в имоти са позволени и в момента половината или малко повече от пенсионните дружества са се възползвали от тази възможност и са инвестирали в имоти. Говорим за инвестиции пряко в инвестиционни имоти – в къщи, в земя, в административни сгради и т.н. Аргументите, които стоят зад нашата позиция, че оттук нататък не би трябвало да се
На първо място, има вече една алтернатива да се присъства на този пазар чрез финансови инструменти, чрез акции на дружествата – така наречените акционерни дружества със специална инвестиционна цел, които секюритизират недвижими имоти. Към момента Комисията за финансов надзор е лицензирала 13 такива дружества. Така че нормално и е предвидено в листата на възможните инвестиции на пенсионните фондове да се инвестира в акции на тези дружества и по този начин да се ползват всички предимства на този пазар на недвижими имоти. Защото негативите от прякото инвестиране в инвестиционни имоти накратко са следните. Първо, има проблеми с оценяването на този различен актив, различен от останалите, които са финансови инструменти. Инвестиционните имоти, за разлика от ценните книжа, се оценяват два пъти в годината, а не всеки ден, както това се прави с останалите финансови инструменти. Това крие два проблема. Единият е, че по партидите и съответно по стойността на дяловете не се разпределя своевременно доходът от нарастването на стойността на тези имоти. Вторият проблем е, че самото оценяване на
При положение, че в задължителните фондове има законово изискване за минимална доходност, постигана от инвестициите, един такъв актив, различен от останалите, да, вероятно има го този ефект на разнообразяване на портфейла, но има и обратните негативи. Тоест, субективните начини на оценяване на тези инвестиционни имоти създават определени проблеми. Има случаи, за които бих могъл да кажа, че при преоценка един инвестиционен имот струва определена сума, при продажба – два пъти по-висока. Така че съответно оценката не е надеждна, меко казано.
Следващият проблем, който ние виждаме в прякото инвестиране в инвестиционни имоти, е в това, че притежаването на инвестиционни имоти – административни сгради, къщи и т.н. – изисква капацитет да се обслужват административно тези инвестиции. А току-що вие приехте пенсионните дружества да имат инвестиционни консултанти за инвестициите им в ценни книжа. Но те нямат ресурс и капацитет, нямат в предмета си на дейност административно обслужване на инвестиционни имоти. Следващият аргумент, който ние смятаме, че е важно да го изложим на вашето внимание, е следният и в тази връзка на практика е позицията ни, че при новите реалности на пазара и при възможността да се участва на пазара на недвижими имоти, но непряко, чрез секюритизация на вземанията, възможността пък да се инвестира директно, пряко в имоти не би трябвала
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Петков. Има думата госпожа Векова. Заповядайте, госпожо Векова.
ЛЮДМИЛА ВЕКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Людмила Векова и представлявам Пенсионноосигурителна компания “Съгласие”. Основният мотив на пенсионноосигурителните дружества – може би тук колегите ще ме подкрепят – по отношение на запазването на инвестиционни инструменти – инвестиции в инвестиционни имоти – е, както казаха колежките, възможността на пенсионни фондове от други страни да инвестират в такива имоти. Поради тази причина вече чужди пенсионни фондове навлизат на българския пазар и могат да инвестират директно в инвестиционни имоти, а в същото време българските пенсионноосигурителни дружества с отпадането на тази възможност са изолирани от това да инвестират директно на този пазар. Поради тази причина смятаме, че не сме поставени в равностойно положение спрямо чуждите пенсионни фондове. По отношение на това, че може да се инвестира в такива дружества, действително така възможност съществува. Въпросът е в цената. Въпросът е и за дохода. Когато тази инвестиция е директна, тя естествено носи по-висок доход. Естествено, при спазването на всички останали условия. Така че естествено това е свързано с постигането на по-висок доход и спазването на всички изисквания за сигурност на
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Векова. Колеги, има ли други мнения, въпроси? Аз ще си позволя да ви предложа да процедираме по следния начин. Първо, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев в частта до т. 14, която, ако се приеме, ще стане т. 15. Нея ще гласуваме отделно. Това е за инвестиционните имоти. Колеги, моля гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев по т. 1 – 1.1 и 1.2. “За” – 10, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Това предложение на народния представител Йордан Цонев по т. 1.1 и т. 1.2 се приема. Сега подлагам на гласуване предложението на господин Йордан Цонев по т. 1.3:
“1.3 Да се създаде т. 14 със следното съдържание:
“14. инвестиционни имоти в страната, в държава-членка на Европейския съюз или в друга държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.”
Ако се приеме тази точка, тя ще стане т. 15.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на господин Цонев за т. 1.3 се приема. Има думата госпожа Денева да ни обясни промените за т.2. Заповядайте, госпожо Денева.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Това предложение на господин Цонев да гласуваме, след като гласуваме т. 12 на
Колеги, аз мисля, че това предложение на Комисията по финансов надзор и БАДДПО, разбира се, без различията, за които стана въпрос, е по-добрият вариант на предложението и аз предлагам да ги гласуваме текст по текст,
“По § 3 за изменение на чл. 176 и 177:
За изменение на чл. 176:
“Инвестиране
Чл. 176. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително осигуряване само в:...”
По т. 1 и 2 има ли някакви бележки? Господин Петков, моля ви за всички тези точки от 1 до 14 на ал. 1 да кажете точките, при които има нужда от дискусия и допълнително гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! По т. 1 нямаме различия, господин председател. По т. 2 предлагаме от името на Комисията за финансов надзор да се възприеме текстът, който ние сме направили до Комисията по труда и социалната политика, а именно:
“2. акции, извън посочените в т. 3 и 9, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа, както и в права по § 1, т. 3 от Допълнителните
Тоест, да може да се инвестира в акции, след като те бъдат приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа – това е фондовата борса – с оглед да се осигури ликвидност на тази инвестиция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Петков, може ли по-ясно да ни обясните?
БИСЕР ПЕТКОВ: Да, ще се опитам, господин председател. Тъй като в няколко вида акции се предлага да се инвестира, затова се прави уговорката “извън посочените по т. “3”. Точка 3 са акции на дружества със специална инвестиционна цел, които са обособени. А в т. 9 са съответно акции на колективни инвестиционни схеми, конкретни инвестиционни дружества от отворен тип. Тъй като става дума за няколко вида акции, които са разделени като отделни позиции в чл. 176, ал.1...
БИСЕР ПЕТКОВ: Предлагаме текстът на т. 2 да бъде:
“2. акции, извън посочените в т. 3 и 9, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа, както и в права по § 1, т. 3 от Допълнителните
Разликата с предложението, което е съвместно, е в това, че нашето предложение, което правя сега, е да може да се инвестира в акции, след като те вече са допуснати за търговия на регулиран пазар на ценни книжа, а не в процес на първично публично предлагане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз разбрах за какво става въпрос. Господин Петков, всяко едно друго предложение, което е различно от това, което сте дали, за мен е предложение ад ход. Съжалявам, че го казвам, но разговаряхме на тази тема. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Станислав Димитров и представлявам ДСК “Родина” – пенсионна компания. Тъй като господин Петков прави предложение, което е ново, аз имам провокиращ въпрос. Дали, имайки предвид, че предстоят промени в правилника на Българска фондова борса и вероятно в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които промени предвиждат стесняване на акциите, които се търгуват на регулиран пазар и въвеждане на нови сегменти, което засега е ново, тоест, ако влязат тези промени, ние ще бъдем ограничени да купуваме акции на един доста стеснен кръг. Дали това е предвидено. Доколкото съм запознат, тези промени престоят в съвсем скоро време, да не се получи да се приеме нещо, което след скоро време ще трябва да се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, тосподин Димитров. заповядайте, господин Петков, да отговорите на поставения въпрос.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм готов да отговоря. Терминът “регулирани пазари на ценни книжа” е дефиниран в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и аз не знам за намерения той да бъде променян или предефиниран. А това, че се готвят промени от много време – повече от година – в правилника на Българска фондова борса, ние не сме се съобразили по никакъв начин с тези промени, защото те не са факт. Това, което го има като намерение в Българската фондова борса, е да се преструктурира сегментите на пазара. Но ние в случая не работим със сегменти на официалния пазар, а работим с едно понятие, което има своята легална дефиниция в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Така че по никакъв начин не сме се съобразявали с нещо, което не е станало. Когато стане, вероятно ще се наложи и някаква
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Господин Петков, Вие представихте преди първото четене един проект за предложения. Те са тук при нас. В следващия момент заявихте, че с БАДДПО стигате до текстове, които са консенсусни и ние ги предложихме на вниманието на народните представители. Сега обаче Вие се връщате към другите и ако и асоциацията се върне към своите първи предложения, тогава ние какъв избор имаме? Как ще стане всичко това, на мен лично не ми е ясно. Нали се сещате, че ме поставяте в изключително трудна ситуация да избираме между това, което сте се съгласили, че е консенсусно, и това, което сте правили като стари предложения.
БИСЕР ПЕТКОВ: Да, напълно Ви разбирам, господин председател. Тези редакционни промени, които са уточняващи, са направени, след като са взети под внимание бележките на Консултативния съвет по законодателство.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Бележките на Консултативния съвет по законодателството бяха готови преди вие да излезете с общата позиция. Аз
БИСЕР ПЕТКОВ: Сигурно е така, но просто ние разполагаме с тях, след като бяхме направили предложението, след срещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм малко изненадан от логиката на едно от дружествата, че Българска фондова борса може да върви към ограничаване обема на търгуваните инструменти чрез фондовата борса. Ние не се връщаме назад към непазарната икономика, а отиваме към страни, където все повече се развива вторичният пазар. В тази аспект аз не виждам никаква логика Фондовата борса да ограничава развитието на този пазар. Напротив, аз очаквам в България вторичният пазар да се развие много силно и в този аспект изцяло подкрепям логиката на Комисията по финансов надзор, че тези инструменти, които са допуснати за търгуване чрез фондовата борса, вече отговарят на критерии, които са международно приети, а не в междинния порядък, в който дружествата ги емитират, а те не са минали през фондова борса. Така че аз бих приел изцяло логиката на държавния регулаторен орган ние да допуснем тези инструменти, които са приети от фондовата борса. Тя ще се развива и няма за какво да се притесняват пенсионните дружества, че ще има стеснение. В този аспект ние ще имаме необходимата степен на гаранция и регулация и участието в един развиващ се пазар, което аз и като неспециалист съм
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков. Колеги, подлагам на гласуване наименованието “Инвестиране” и чл. 176, ал. 1, т. 1, текстове, по които няма различия. Моля, гласувайте наименованието и чл. 176, ал. 1, т. 1. "За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на наименованието на чл. 176 и т. 1 от ал. 1 са приети.
“Инвестиране
Чл. 176. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване само в:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, задълженията по които съставляват държавен или държавно гарантиран дълг;”
По т. 2 подлагам на гласуване предложението, което току-що беше
Заповядайте, господин Петков, да прочетете текста на т. 2.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Текстът, който предлагаме, е следният:
“2. акции, извън посочените в т. 3 и 9, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа, както и в права по § 1, т. 3 от Допълнителните
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Моля, гласувайте това предложение за т. 2 на ал. 1 на чл. 176.
“За” – 9, “против” – 1, “въздържал се” – 1.
Текстът на т. 2 на комисията се приема.
“2. акции, извън посочените в т. 3 и 9, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа, както и в права по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;”.
По т. 3 има ли някакви бележки, колеги? Не виждам. Моля, гласувайте
“За” – 11, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Текстът на комисията за т. 3 на ал. 1 на чл. 176 се приема.
“3. акции на дружество със специална инвестиционна цел, лицензирано по реда на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, както и в права по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, издадени при увеличаване на капитала на дружеството”. Преминаваме към т. 4. Заповядайте, господин Петков. Имате думата по т. 4.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Отчитайки бележката на Консултативния съвет по законодателството по
“4. общински ценни книжа, издадени от български общини съгласно Закона за общинския дълг, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Колеги, заповядайте. Имате думата по този текст на т. 4. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Не бих казала, че тази корекция е редакционна. На мен ми се струва, че тук се върви към една промяна ад хок на всички изброени, както е в случая на т. 2. Сега в т. 4 книжата минават не на първично предлагане, а на фондова борса, качени на регулиран пазар. Нали разбирате разликата? Така че разликата съвсем не е редакционна. За да се направи първично предлагане, то се одобрява от Комисията за финансов надзор в Управление “Ценни книжа”. Защо трябва да е качено на борсата? Ние тук водихме дискусии. Досега ние дискутирахме тези въпроси. Тук аз си гледам паметните бележки кой какво е рекъл, кой какво е казал. За какво ги водихме тези дискусии?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Заповядайте, господин Петков. Имате думата да отговорите на поставения въпрос.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Готов съм да обясня. Аз го казах и в началото, ще го повторя. В случая като контрапункт на отпадането на изискването за квалифицираност на тези видове инвестиции предложението наистина е по същество. Предлага се да се въведе изискване те да бъдат приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа. А останалата част от формулировката наистина е само съобразяване с терминологията в Закона за общинския дълг.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Доктор Колчаков, имате думата. Заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз тук ще направя лека корекция в моята позиция за това, че съм привърженик на квалифицираните дългови инструменти, защото държавният регулаторен орган прави една крачка в следната посока. Ако действително ние бяхме приели инвестициите да бъдат квалифицирани, това означава, че нашите общини трябва да придобият някакъв кредитен рейтинг или да въведат някаква система ИСО и т.н. При тази крачка ние правим следното нещо. Всяка българска община вече може да емитира, отивайки на фондовата борса. Тъй като аз съм привърженик на местното самоуправление, ние правим един баланс, при който всяка българска община може да емитира, но трябва да мине през летвата на гаранцията на фондовата борса, което мен лично ме задоволява. Би трябвало и вас да ви задоволява. Иначе квалифицирането е много голямо ограничение. Това е една нелоша стъпка, бих казал. Иначе съвсем да се либерализира, едва ли е най-доброто. Аз като бивш кмет и областен управител и играч на пазара бих ви казал, че действително на теория се смята, че една българска община не може да фалира, но фактически може да бъде доведена до състояние на фалит. Така че и вие трябва да сте леко консервативни. Но мисля, че тук интересът е балансиран.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Колчаков, тук нещата опират до цена. Когато ние купуваме общинската облигация на първично предлагане, ние я купуваме на една цена. А когато тя отиде на фондовата борса, тя се търгува на коренно различна цена.
Съгласете се, че това не са малки обеми. Ние, пенсионните фондове, сме основните играчи, които изкупуваме общинските облигации. Това е.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих влязъл в лек спор, макар че това вече е много дълбока вода и за мен. Но аз знам, че имаме пазарна регулация на цената на борсовия посредник. Те са толкова малки като стойности, че не би трябвало да го изтъквате като аргумент, че ще загубите от борсовия посредник. Борсовият посредник е универсален играч, който балансира между интересите на двете страни. Вие искате да отидете на директно купуване от общината, което води до по-голям риск, разбира се.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Доктор Колчаков, Вие сте пазарно ориентиран човек и много трудно можете да докажете на мен, примерно, че е по-изгодно да си купиш недвижим имот, примерно къща, от посредник отколкото от собственик. Аналогията, колкото и да е некоректна, е същата. Заповядайте, колеги. Има ли някакви други мнения? Господин Петков, Вие държите на този текст за т. 4?
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искал да изясня за сведение на всички уважаеми народни представители в какво се състои разликата, защото съм убеден, че трябва да се вземат напълно информирани решения. За да бъдат допуснати за търговия на фондовата борса съответните ценни книжа – в случая говорим за общински ценни книжа – това означава, че общината или съответно нает от нея инвестиционен посредник трябва да изготви проспект, в който да даде максимална информация за тази емисия, за нейните параметри, за рисковете, които тя носи, по унифицирано съдържание. Този проспект се разглежда и одобрява от регулаторния орган, емисията се вписва, регистрира се и след това тя се търгува на фондовата борса. Наистина, ако се подкрепи този текст, пенсионните фондове ще купуват от други притежатели на тези общински облигации. Тоест, това е вторичен пазар.
Другата хипотеза – когато няма изискване – тогава пенсионните фондове могат да купуват директно от емитента облигации, които се инвестират.
Така че това е съществената разлика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Има ли други мнения? Има думата госпожа Петкова. Заповядайте, госпожо Петкова. Но не искам тук да влизаме в теоретични спорове, защото трябва да гласуваме конкретни текстове.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще допълня информацията на господин Петков, ако ми разрешите, господин председател. Какво друго на практика означава това? Процесът, който описа господин Петков за качването на фондовата борса на тези ценни книжа, изисква и време. В рамките на това време общината не може да разполага с този ресурс. Това е първият факт. Второто, което трябва да се има предвид, е, че финансирането на общински проекти основно в момента става по две линии. Едната е чрез банкови кредити, а другото е чрез общински облигационни заеми. Забавянето на процеса на предоставянето на общински облигационен заем понякога е причина да се премине към банковия кредит. Банковите кредити като правило са по-скъпият начин на финансиране на общините, което на практика означава, че, за да ползва ресурса тази община, ще плати по-висока цена. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Има думата господин Илиев. Заповядайте, господин Илиев.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Сребрин Илиев и съм от Съюза за стопанска инициатива. Госпожа Петкова много подробно обясни за какво става въпрос. Господин Адемов, може би да ми се разсърдите, но искам само да направя една отметка, тъй като все пак, когато правихме законопроекта за общинския дълг, ние с доц. Румен Брусарски дадохме едно много сериозно становище. Именно тогава ние бяхме подкрепени от Комисията за финансов надзор, които казаха, че при такива случаи те да си намалят таксата, за да се намали цената на облигацията. Ако този текст се приеме – тъй като съм бил съветник на общината Свищов за първия облигационен заем, това е най-първата емисия – гледайки обема така, както е за регулиран пазар, от гледна точка на бъдещата конвергенция на българска фондова борса, ще изключи над 99 процента от българските общини, които няма да могат да емитират облигационни заеми и да участват в пенсионни фондове. Би могло да се помисли най-сериозно и отговорно за едно допускане – има достатъчно гаранции в Закона за общинското кредитиране – на такива огромни инвеститори като “Пейсън фонд”, които основно участват в първичния пазар, тоест, в условията на частно пласиране, до ограничен брой кръг инвеститори. Би било интересно Комисията за финансов надзор да даде едно такова становище и да освободи поне в тази си част пейсън фондовете, които участват в условията на частно пласиране и да бъдат допуснати до такъв пазар. Съвсем нормално е един инвеститор – затова ви разбирам, че не бива да се впускаме в теоретични дискусии – да играе на пазара и съвсем други подбуди ще го ръководят, ако той след това иска да регистрира вторично тази емисия и да иска да бъде търгувана. Това са две коренно различни неща и аз напълно ви разбирам, когато Вие казвате, че това е много специализирана дискусията. Тоест, приемайки само на регулиран пазар, ние експлицитно приемаме нещо. И аз ще питам: ако утре няма българска фондова борса? Бих бил доволен, ако Комисията за финансов надзор ни каже какъв е обемът на търгуваните емисии общински облигации в България и какъв е потенциалът на българските общини. Аз съм силно притеснен, защото идвам от една среща с министър Орешарски по Националния план за развитие и ние поставяме категорично въпроса за партньорства. А те могат да се финансират изключително и само в условията на частно пласиране. Тоест, не бива, гледайки от мащаба на България, да правим такава дискреция. Мисля, че обемът на България още не е толкова голям. Би могло да се помисли малко. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илиев. Заповядайте, госпожо Векова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ВЕКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще бъда съвсем кратка. С въвеждането на това изискване за търгуването на общинските облигации на регулирания пазар какво следва? Първо, следва, че ще се увеличи цената на тези емисии, тъй като това изисква едни допълнителни разходи именно от гледна точка на такива допълнителни консултантски услуги за качването на тези емисии на регулирания пазар. Така че трябва да говорим за по-голяма достъпност на ресурса на пенсионните дружества до българските субекти. По този начин с въвеждането на това ограничение той просто ще намали тази достъпност, тъй като ще направи ресурса по-скъп за общините.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Векова. Колеги, този път ще процедирам по обратния ред. Ще подложа на гласуване общото предложение на КФН и БАДДПО така, както е записано в т. 4:
“4. дългови ценни книжа, издадени от български общини.”
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, имам едно редакционно уточнение:
“4. общински ценни книжа, издадени от български общини съгласно Закона за общинския дълг;”
Това не променя смисъла на текста, но е по-прецизно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева.
Колеги, моля, гласувайте текста на т. 4, който току-що прочете госпожа Денева. "За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на т. 4 на ал. 1 на чл. 176 се приема.
“4. общински ценни книжа, издадени от български общини съгласно Закона за общинския дълг;”
Преминаваме към т. 5. Имаше ли различия по тази точка?
НИКОЛА АБАДЖЕВ: Господин председател, ние с господин Петков коментирахме тази точка. В този текст ние предлагаме да отпаднат думите “банки с кредитен рейтинг”. Ние мотивирахме това си предложение и господин Петков също изказа одобрение на това предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Абаджиев, прочетете окончателния текст.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: “5. банкови депозити в банки, получили разрешение да извършват банкова дейност на територията на Република България;”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: “банкови депозити в банки...” – не ми е ясен този термин. Може би става въпрос не за банки, а за банки, които са получили разрешение. Може би трябва да изгладим малко текста. Заповядайте, колеги. Има думата господин Русев. Заповядайте, господин Русев.
МОМЧИЛ РУСЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да ви обърна внимание, че текстовете, които касаят българските банки и българските ценни книжа, трябва да съответстват на текстовете за европейските ценни книжа и европейските банки, тъй като трябва да имаме равно третиране. Това трябва да се има предвид, когато се гласуват тези текстове. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Русев. Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че така, както е направено предложението, дали ще бъдат банки с кредитен рейтинг или само банки, не е важно, защото е казано: “получили разрешение да извършват банкова дейност на територията на Република България”. Това засяга и чуждестранните банки, стига те да са спазили изискванията на специалния закон за банките, да имат разрешение да оперират на територията на Република България. Това вече е напълно достатъчно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева. Госпожо Денева, ще Ви помоля да прочетете коректния текст на т. 5 за протокола. Заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Спорът е дали да бъдат банки с кредитен рейтинг или без кредитен рейтинг.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, по това няма спор. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да предложа нещо консенсусно, с което мисля, че моите колеги ще се съгласят. Мисля, че можем да приемем текста, който е предложен от Комисията за финансов надзор. Мисля, че излишно в момента ви губим времето. До една година въпросът с кредитния рейтинг на банките ще се реши. Така че предлагам да си остане “банки с кредитен рейтинг”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Господин Петков, какво е окончателното Ви мнение по въпроса?
Текстът на т. 5 се предлага да бъде:
“5. банкови депозити в банки с кредитен рейтинг, получили разрешение да извършват банкова дейност на територията на Република България;”
моля, гласувайте текста на комисията за т. 5 на ал. 1 на чл. 176.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за т. 5 на ал. 1 на чл. 176 се приема.
“5. банкови депозити в банки с кредитен рейтинг, получили разрешение да извършват банкова дейност на територията на Република България;”
По т. 6 заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тук нашето предложение е аналогично на това, което преди малко направих за общинските облигации – да се въведе изискване за това те да са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа, тоест, текстът да бъде:
“6. ипотечни облигации, издадени от местни банки съгласно Закона за ипотечните облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;” Това отново е като контрапункт на отпадналото изискване за квалифицираност на тези облигации, за да може да имат необходимата ликвидност. Тук госпожа Динкова ме подсеща, че никога не трябва да забравяме, че трябва да осигуряваме това равно третиране с инвестициите в тези инструменти на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Заповядайте, колеги. Имате ли друго мнение по въпроса? Няма. Предлагат се два варианта на текста. Първият е този, който е записан в работния доклад, който завършва с думите “съгласно Закона за ипотечните облигации”.
Вторият вариант е към този текст да се добавят накрая думите “приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има думата госпожа Петкова.Заповядайте, госпожо Петкова.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като вече неколкократно по всяка точка започва да се води тази дискусия дали да е на регулиран пазар, дали да е на първичен, може би е нужно принципно решение. Дали за всички инструменти, които са с идентичен риск, се приема да бъдат на регулиран пазар или инструментите, които вече не се приеха, както е за общините, да останат на първичния пазар? В момента би трябвало пак да се изказват съображения доколко ипотечната облигация има по-различен риск от, примерно, акциите на дружеството със специална инвестиционна цел, който текст, доколкото си спомням, вече в момента мина и беше гласуван без изискването те да се търгуват на регулиран пазар.
Честно казано, ако трябва да се води дискусия и да се сравняват двата вида инструмента от гледна точка на риск, не знам докъде може да доведе тази дискусия. А да се приеме решение едните да са на регулиран пазар, а другите да не са, е нещо, което трябва да има своето обяснение поне.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Аз не знам дали трябва да се универсализира този подход или да се подходи диференцирано. Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Принципно аз приемам това, което каза госпожа Петкова, че трябва да бъдем внимателни. Ние направихме предложение за общинските облигации за това да бъдат приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа, но то не беше прието. Така че нашата идея и нашето предложения бяха в тази посока – и за двата вида облигации, които наистина трябва да се третират равностойно, да има изискване и да се търгуват на регулиран пазар.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това го разбрахме. Но за последните пет години не можахме да се научим Комисията за финансов надзор и БАДДПО да не ни поставят в абсурдната ситуация да избираме между двете решения. Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че ние не трябва да сме наивници и да чакаме те да имат едни и същи интереси. Те по-скоро трябва да имат антагонистични интереси. Въпросът е ние как се информираме от тях в спора и каква позиция заемаме. Аз съм съгласен, че ние трябва да универсализираме подхода и макар че преди малко не подкрепих първичния пазар на общинските инструменти, съм много склонен да го приема и го приемам, защото най-голямата гаранция въпреки всичко дава държавата и емитираните от нея инструменти. На второ място са общините, а частните емитенти са най-рискови. Затова нека да въведем един универсален подход за частните емитенти да бъдат на регулиран пазар, за общините вие вече решихте въпреки моето желание да бъдат на първичен пазар. А държавата си е най-сигурна. Така че ние тук получаваме един добър баланс, в който аз се отказвам от това да бъдат квалифицирани инструментите. Отиваме на регулация, която дава една допълнителна гаранция и тя е универсална за частните емитенти. За останалите вече сме наясно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков. Заповядайте, господин Илиев. Имате думата.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Тук не става въпрос за някакъв диференциран подход за вида облигации. Все пак ипотечната облигация е вид секюритизация на нещо друго. Ние сме силно притеснени кое налага да се запише текстът “издадени от местни банки”, когато е споменат специалният закон – Законът за ипотечните облигации. Какъв е неговият смисъл? Те са ипотечни облигации, издадени съгласно закона. Тоест, което налага текста “местни банки”? Колегата е прав, че това нарушава Глава четири “Свободно предоставяне на услуги”. Все пак ние сме постигнали някаква договореност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илиев. Колеги, заповядайте. Има ли други мнения? Сега трябва да подложа на гласуване варианта:
“6. ипотечни облигации, издадени от местни банки съгласно Закона за ипотечните облигации;”
Как коментирате Вие, господин Петков, това, което каза господин Илиев за местните банки? Заповядайте, господин Петков, имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Сега направихме една експресна консултация с колегите и смятаме, че не е проблем да отпадне “местни банки”. Законът за ипотечните облигации всъщност урежда, че само местни банки могат да ...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля да прочетете текста, който предлагате.
БИСЕР ПЕТКОВ: “6. ипотечни облигации, издадени съгласно Закона за ипотечните облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Колеги, моля, гласувайте този текст на комисията за т. 6.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за т. 6 на ал. 1 на чл. 176 се приема.
“6. ипотечни облигации, издадени съгласно Закона за ипотечните облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;”
Преминаваме към т. 7. Има ли въпроси, становища по т. 7. Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Имаме само една – единствена бележка. Смятаме, че ще бъде по-добър изказът, ако след “корпоративни облигации” се добави текстът “извън посочените в т. 6” и нататък текста продължава с “приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Каква е причината за тази редакция?
БИСЕР ПЕТКОВ: Смятаме, че става по-ясен текстът с това разместване на словореда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви помоля да прочетете текста на т. 7, господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: “7. корпоративни облигации, извън посочените в т. 6, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Разбрах Ви.
Моля, колеги, гласувайте текста на комисията за т. 7, който предложи господин Бисер Петков. "За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на т. 7 от ал. 1 на чл. 176 се приема.
“7. корпоративни облигации, извън посочените в т. 6, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;”.
Преминаваме към т. 8. Има ли въпроси, становища по т. 8. Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние имахме предложение, което споменахме преди малко. Предлагаме да отпадне думата “обезпечени” от първоначалния законопроекта, като останалия текст го приемаме. Господин Петков прибави допълнението “напълно” пред “обезпечени”, като също спомена и наличието на дефиниция за това. Може би е добре да я чуем тази дефиниция и да я коментираме преди да преминете към гласуването. ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев. Господин Петков, моля Ви за текста. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Да, всъщност текста, който предлагаме, е този, който е от съвместното предложение с БАДДПО. Единствено допълваме, за да подчертаем “напълно обезпечени корпоративни облигации”. Дефиницията, която предлагаме за понятието “напълно обезпечени корпоративни облигации” се намира в Допълнителните разпоредби на законопроекта. “Напълно обезпечени облигации” е емисия облигации, за...”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Петков, когато стигнем до допълнителните разпоредби, тогава ще го коментираме това.
БИСЕР ПЕТКОВ: Господин Абаджиев пожела да чуе нашата дефиниция, за да я коментира във връзка с т. 8. Затова започнах да я чета. “Напълно обезпечени облигации” е емисия облигации, за която е предвидено обезпечение в размер, не по-малък от 100 на 100 от стойността на вземанията по главницата и лихвата.” Искам още малко да поясня, че т. 8 е предложение да се даде възможност на задължителните пенсионни фондове да участват при частно пласиране на корпоративни облигации от емитенти. Това, на което ние държим, е тези емисии да имат необходимото обезпечение, дадено от емитента. Така че аргументите, които се изказаха тук, че може би броят на емисиите, които са обезпечени, ще намалява, може би в бъдеще ще има такава тенденция. Но към момента поне емисиите, които поне ние в Комисията за финансов надзор разглеждаме и
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз взех отношение, защото един от доводите ми беше, че няма дефиниция. Може би
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има думата госпожа Петкова. Заповядайте, госпожо Петкова.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа, че първо, на пазара има емисии, които не са обезпечени. Правилото е, че само силните и много добрите предприятия-емитенти си позволяват да предлагат на пазара необезпечени емисии. Само предприятията, които са в състояние с документация, от която да е очевидно, че те са ефективно работещи предприятия, които са перспективни, реализират печалба и т.н., защитават емисията си с обезпечение. Тенденцията в следващите години би била точно такава, защото това показва и сегашната практика. Всъщност въвеждайки изискване за сто процента обезпечение и изключвайки изобщо коментара за доходността, защото сто процента обезпечен и подсигурен инструмент означава на практика – разбира се, зависи от обезпечението – почни нула процента доходност, което означава, че това е неизползваем инструмент. Но наистина има и необезпечени емисии. Въпросът ми е следният. Застрахованата емисия счита ли се за напълно обезпечена емисия?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Господин Петков, въпреки че Вие сте заместник-председател по осигурителния надзор, сега преминаваме към застрахователния такъв. Заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Не бих искал да ангажирам с отговора на този така поставен въпрос цялата Комисия за финансов надзор. Това, което мога да кажа сега, е, че в комисията са гледани емисии, които са имали обезпечение със застраховка върху главницата. Така че ние сме мислили за различните обезпечения. Ако се възприеме това, вероятно ще се излезе с практика, тоест, какви обезпечения се приемат. Тази възможност, която съществува на пазара, разбира се, че ще бъде взета под внимание. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Този текст ви задоволява? Така ли да Ви разбирам? Благодаря. В т. 8 в началото се добавя думата “напълно” и оттам нататък текстът остава по начина, по който е изписан. Така ли е? Моля, колеги, гласувайте този текст на т. 8 с допълнението “напълно” в началото на текста. "За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за т. 8 от ал. 1 на чл. 176 се приема:
“8. напълно обезпечени корпоративни облигации, за които в решението на общото събрание на акционерите и в предложението за сключване на облигационен заем е поето задължение да бъдат регистрирани за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в срок не по-дълъг от 6 месеца от издаването им и за които е предвидено да бъдат прилагани съответно разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа относно довереника на облигационерите и обезпечаване на публична емисия облигации;”.
Преминаваме към т. 9. Тук имаше предложение след “акции” да се запише “или”, а не “и” преди думата “дялове”. Има ли други предложения и мнения по този въпрос? Заповядайте, господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Адемов, ние до края на точките нямаме предложения. Предлагам да се гласуват останалите точки до т. 14 включително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев. Заповядайте, господин Илиев. Имате думата.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Петков, в т. 14 е записано “акции и дялове” – кумулативно. Аз предлагам да бъде “акции или дялове”. Вие какво сте имали предвид: акции и алтернативно дялове или заедно, кумулативно? Дали е някакъв пропуск?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илиев. Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Да, това е така, господин Илиев. Тук ще се нуждаем и от помощта на колегите юристи. В случая ние имаме предвид възможността пенсионните фондове да инвестират в акции на инвестиционни дружества от отворен тип, каквито има, и в дялове на договорни фондове. Така че тук е дадено общо, а и регулацията като количествен размер по-нататък също кореспондира с тази точка. Това е по същество предложението. “Акции или дялове” – нямаме предвид алтернативно, че се инвестира само в акции.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. По т. 9 се разбрахме. А по останалите точки до т. 14 има ли някакви бележки, колеги? Но тук трябва да имаме предвид, че трябва да прибавим т. 15, която приехме, за имотите. Има ли някакво предложение, колеги? Колеги, моля, гласувайте т. 9 с редакционната бележка, където след “и” се записва “или “ – “акции и/или дялове”, както т. 10, 11, 12, 13 и 14 и приетата т. 14 от предложението на народния представител Йордан Цонев, която ще стане т. 15 в ал. 1 на чл. 176.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на т. 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 се приемат.
“9. акции и/или дялове, издадени от колективни инвестиционни схеми по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
10. дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от:
а) държави – членки на Европейския съюз, или от други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или техни централни банки;
б) държави, посочени в наредба на комисията, или от техни централни банки;
в) Европейската централна банка или от Европейската инвестиционна банка;
11. ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в държави – членки на Европейския съюз, или други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство:
а) дългови ценни книжа, издадени от чуждестранни общини;
б) дългови ценни книжа, извън посочените в буква “а” и т. 10;
в) акции, включени в индекси на регулирани пазари на ценни книжа;
12. ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в държави, посочени в наредба на комисията;
а) квалифицирани дългови ценни книжа, издадени от чуждестранни общини;
б) квалифицирани дългови ценни книжа извън посочените в буква “а” и т. 10;
в) акции, включени в индекси за регулирани пазари на ценни книжа;
13. акции и/или дялове на колективна инвестиционна схема, която инвестира само в ценни книжа и депозити по т. 1 – 8, 10,11, 12 и 14 и чието седалище или седалището на управляващото я дружество се намира в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, съответно в държава, посочена в наредба на комисията;
14. банкови депозити в банки с кредитен рейтинг, получили разрешение да извършват банкова дейност съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на държава, посочена в наредба на комисията;
15. инвестиционни имоти в страната, в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.”
С това е приета ал. 1 на чл. 176.
Преминаваме към ал. 2 на чл. 176. Колегите от Правния отдел казват, че ал. 2 трябва да отиде в Допълнителните разпоредби. Заповядайте, госпожо Денева, да поясните защо и как.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Да, господин председател. Ал. 2 трябва да отиде в Допълнителните разпоредби може би като т. 18. Това ще се уточни допълнително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева. Преминаваме към ал. 3. По тази алинея има ли някакви бележки? Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам само един въпрос. Тъй като приехме нова т. 15, някъде тук в ал. 2 не следва ли да бъде добавена и т. 15? Въпросът ми е към колегите от Комисията за финансов надзор. Става дума за препратките. Предложението на народния представител Йордан Цонев по ал. 2 се отнася за текста, внесен от Министерския съвет. Текстът, който предлагате вие съвместно с Комисията за финансов надзор и БАДДПО е с друго съдържание. Там се цитира т. 12, буква “а” и “б”. Аз мисля, че чисто смислено трябва или да запишем, че го подкрепяме по принцип, защото е приет нов текст на комисията и текстът отива на друго място, а, ако той има някакви допълнителни претенции, ще се изчисти допълнително. Но за мен ние не приемаме по същество неговото предложение, защото оставяме квалифицирани дългови ценни книжа в тези случаи по чл. 12.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Един момент. Нека да сложим нещата в ред. Сега в момента гледаме ал. 2. казахме, че систематичното място на ал. 2 е в Допълнителните разпоредби. Ще уточним къде допълнително. Затова сега вече сме на ал. 3. Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Сега има нов текст на комисията, който е със съвсем други препратки. Затова аз като юрист казвам, че предложението на господин Цонев по смисъл не е прието, независимо, че нашите препратки са други. Ако комисията и асоциацията смятат, че предложението на господин Цонев е прието по принцип, да запишем, че е прието по принцип. Защото това, което визира Министерският съвет по ал. 1, т. 10, в окончателния текст е т. 12, буква “а” и “в”, но по същество логиката остава същата, каквато е била в текста на вносителя – Министерския съвет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Денева. Има думата госпожа Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Според мен в т. 2 предложението на господин Йордан Цонев – “В ал. 2 думите “т. 4” да отпаднат, а думите “букви “а” и “б” да се заменят с буква “б” – т. 4 се отнася за квалифицираността на общинските облигации. След като се прие да отпадне тази квалифицираност на общинските облигации, вече предложението в т. 2 на господин Цонев за т. 4 в ал. 2 вече е безпредметно. Малко ми е трудно да се ориентирам за буквите “а” и “б”.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Те са за т. 10 от основния текст по вносител, а в текста на комисията са в т. 12. Обаче принципът остава същият. Тук остават квалифицираните дългови ценни книжа.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Да, разбрах Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля, гласувайте предложението на господин Йордан Цонев да бъде прието в ал. 2 по принцип. "За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Приема се предложението на господин Цонев по принцип.
Сега вече преминаваме към ал. 3 на съвместния текст на Комисията за финансов надзор и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Имате ли някакви бележки, колеги, по този текст?
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих помолила колегите от Комисията по финансов надзор да преценят дали не трябва тук някъде да се сложи препратка по т. 15, която приехме допълнително от предложението на господин Йордан Цонев. Аз не съм толкова вътре в детайлите, за да преценя.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля, гласувайте текста на ал. 3 така, както е предложена в обобщения проект. "За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на ал. 3 на чл. 176 се приема.
“(3) Комисията определя с наредба:
1. минималното ниво на рейтингите по ал. 1, т. 5 и 14 и рейтинговите агенции, които ги присъждат;
2. държавите по ал. 1, т. 10, буква “б”1 т. 12, 13 и 14 и регулираните пазари в тези държави, на които се търгуват ценните книжа по ал. 1, т. 12;
3.индексите по ал. 1, т. 11, буква “в” и т. 12, буква “в”.”
Преминаваме към ал. 4. Има ли някакви бележки по текста на ал. 4? Не виждам. Моля, гласувайте текста на ал. 4 от общия проект. "За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на ал. 4 от чл. 176 се приема.
“(4) Управителният орган на пенсионноосигурителното дружество утвърждава вътрешни правила за процедурите за наблюдение, измерване и управление на риска, свързан с инвестициите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и ги представя на заместник-председателя на комисията в 7-дневен срок от тяхното утвърждаване, съответно изменение и допълнение.”
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявам се, господин председател, но, за да уеднаквим това, което приехме по отношение на т. 9 – “акции и дялове на колективни инвестиционни схеми”- предлагам в т. 13 също да стане “акции и/или дялове”. Може би в делегацията за наредба на комисията – т. 1 - където препраща към ал. 2, за която приехме да отиде към Допълнителните разпоредби, също трябва да отпадне като препратка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, това е редакционна бележка. Приемаме я. Благодаря. Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Петков е абсолютно прав. В ал. 2 думите “и ал. 2” трябва да отпаднат, защото вече нямаме ал. 2 с това съдържание. Тя ще отиде в Допълнителната разпоредба.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ясно. Благодаря. Колеги, по чл. 177 от общото предложение някакви бележки имате ли? Консултативният съвет по законодателството предлага да се прецизират текстовете правнотехнически. Има думата господин Петков. Заповядайте, господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! По отношение на текста на чл. 177, който въвежда забрани за инвестиране и сделки между свързани лица, предложението е ал. 1 на този член да остане в същия вид, в ал. 2 да отпадне членуването на думата “активи”, тоест, да остане:
“(2) Активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат да бъдат придобивани от:
1.пенсионноосигурително дружество, което го управлява с изключение на предвидените в този кодекс случаи;”
Има се предвид, че между фонда и дружеството се налага понякога трансфер на парични средства във връзка с грешни преводи, сторна и т.н.
“2. управляван от пенсионноосигурителното дружество фонд за допълнително пенсионно осигуряване;”
Тоест, да се прехвърлят активи от един фонд в друг фонд, управляван от същото дружество.
“3. член на управителен или контролен орган или акционер на пенсионноосигурителното дружество;”
Това са забраните за сделки с активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Тоест, те не могат да бъдат придобивани от тези групи лица.
“4. свързани лица с лицата по т. 1 – 3.”
Ако трябва да продължа по целия чл. 177, трябва да кажа, че в ал. 3 се предлага реципрочно ограничение – фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване да не може да придобива активи от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява с изключение на предвидените в този кодекс случаи, от член на управителен или контролен орган или акционер на пенсионноосигурително дружество и от свързани лица с тях. Тоест, когато фондът продава активи, всъщност фондът купува активи от тези лица. По този начин предлагаме ал. 3 да бъде:
“(3) Пенсионноосигурително дружество не може да придобива или да прехвърля на регулиран пазар на ценни книжа от името и за сметка на управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, ценни книжа чрез кръстосани и блокови сделки.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Оставете защо се въвежда. Кажете възприемате ли този начин. Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, бих искал да кажа в какво се различаваме ние по това предложение. Ние имаме едно предложение, което не е влязло в доклада. То е по ал. 4, посочена във варианта на вносителя, което е различно от предложението на Комисията за финансов надзор и БАДДПО. Ние предлагаме досегашната ал. 4 по вносител да остане. Тя гласи:
“4. Забраната за придобиване по ал. 2, т. 2 не се прилага в случаите на търговия на ценни книжа на регулиран пазар.”
В същото време заедно с това предлагаме след т. 2 да се включат и т. 3 и т. 4 от ограничението в ал. 2, тоест, текстът да стане:
“4. Забраната за придобиване по ал. 2, т. 2, 3 и 4 не се прилага в случаите на търговия на ценни книжа на регулиран пазар.” Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! За да се спази принципът, аз искам да насоча вашето внимание към това, което в момента предложи господин Петков по чл. 177, ал. 2, т. 3. Струва ми се, че тук трябва да добавим и инвестиционния консултант или текстът да добие следния вид:
“3. член на управителен или контролен орган, акционер и инвестиционен консултант на пенсионноосигурителното дружество;”
За тези лица има забрана да придобиват от активите на пенсионните фондове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Колеги, започваме да гласуваме текста на чл. 177 алинея по алинея.
Чл. 177 е с наименование “Забрана за инвестиране и ограничения на сделките с активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
По ал. 1, т. 1 има ли проблеми? Има ли предложения?
“1. ценни книжа, които не са напълно изплатени;”
Господин Петков, моля да помогнете за т. 2. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Точка втора предлагаме да бъде:
“2. ценни книжа, издадени от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява, или от свързани с него лица;”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По т. 3 има ли въпроси”
БИСЕР ПЕТКОВ: “3. ценни книжа, издадени от банката – попечител на фонда, от лицата по чл. 123в, ал. 1 или от свързани с тях лица”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Колеги, моля, гласувайте ал. 1 на чл. 177 заедно с наименованието на члена. "За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на наименованието на чл. 177 и ал. 1 се приемат.
“Забрана за инвестиране и ограничения на сделките с активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Чл. 177. (1) Пенсионноосигурителното дружество не може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в:
1. ценни книжа, които не са напълно изплатени;
2. ценни книжа, издадени от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява, или от свързани с него лица;
3. ценни книжа, издадени от банката – попечител на фонда, от лицата по чл. 123в, ал. 1 или от свързани с тях лица.”
По ал. 2 има ли някакви бележки, въпроси, мнения? Тук беше направено предложение за т. 3 да се добавят и инвестиционните консултанти.
БИСЕР ПЕТКОВ: Да, господин председател, това е предложението, което направи госпожа Христова и което ние подкрепяме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А по т. 1, 2, 3 и 4 други бележки нямате? Господин Абаджиев? Нямате. Благодаря. Моля, гласувайте текста на вносителя за ал. 2 на чл. 177 с добавката в т. 3.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на ал. 2 на чл. 177 се приема.
“(2) Активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат да бъдат придобивани от:
1.пенсионноосигурително дружество, което го управлява с изключение на предвидените в този кодекс случаи;
2. управляван от пенсионноосигурителното дружество фонд за допълнително пенсионно осигуряване;
3. член на управителен или контролен орган, акционер и инвестиционен консултант на пенсионноосигурителното дружество;
4.свързани лица с лицата по т. 1 – 3.”
По ал. 3 имате ли бележки? Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Предложението за текста на ал. 3 – аз вече поясних – е реципрочно на предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви помоля да го прочетете.
БИСЕР ПЕТКОВ: Мога ли само да поясня. В ал. 2 се въведе ограничение активите на фонда да не могат да бъдат придобивани, тоест, фондът да не може да продава. Ал. 3 цели обратното – фондът да не може да купува. Затова предложението ни за ал. 3 е следното:
“(3) Фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не може да придобива активи от:
1. пенсионноосигурителното дружество, което го управлява...”
Дори предлагаме за коректност в т. 1 на ал. 2 също да се уточни, че става дума за пенсионноосигурителното дружество, което го управлява.
“1.с изключение на предвидените в този кодекс случаи;
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Петков, откъде четете това предложение? Къде се намира то?
БИСЕР ПЕТКОВ: Това е допълнително предложение, което е в унисон с другите алинеи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Допълнително предложение? Господин Петков, вчера говорихме с Вас и с господин Абаджиев, че тези предложения, които ги правите съвместно, по тях нямате бележки. Сега се оказва, че имате други предложения. Аз не го разбирам това и не знам от къде го четете това все пак.
БИСЕР ПЕТКОВ: Аз само искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че това е пропуск, за който съжаляваме. Извинявам се.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие сега тотално ни обърквате. Четете отнякъде предложение. Откъде е това предложение? Заповядайте, господин Петков, за ал. 3.
БИСЕР ПЕТКОВ: Господин председател, отчитаме този наш пропуск, който вчера сме направили, на базата на това, което прочетохме в становището на Консултативния съвет по законодателството затова, че трябва да има реципрочност в разпоредбите, каквато е предвидена и в законопроекта, приет на първо четене. Затова правим това реципрочно предложение на това, което беше гласувано в ал. 2.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А какво ще правим с тази ал. 3, която е от общото предложение, след като сега Вие четете нова ал. 3?
БИСЕР ПЕТКОВ: Ако бъде приета ал. 3 с текста, който преди малко прочетох, тя ще стане ал. 4.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А какво ще стане с ал. 4 на вносителя, както и с ал. 5 на вносителя? Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Господин председател, всъщност предложението е за нова ал. 3, която аз прочетох. Останалите - съответно ал. 4, която е по вносител, отпада и остава ал. 5.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преди малко господин Абаджиев каза, че ал. 4 на вносителя остава.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Господин председател, ние предлагаме ал. 4 на вносителя да остане, като в текста след “т. 2” се добавят “т. 3 и т. 4”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако продължавате по този начин, аз ще предложа следващият път да разглеждаме само предложенията на народни представители. Ако мислите, че търпението ми е безкрайно, много се лъжете. Единият предлага едно, другият предлага друго, а ние трябва да изберем трето. Как да стане това? Заповядайте, госпожо Петкова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност ние за първи път чуваме, че целенасочено, съзнателно се предлага отпадането на ал. 4 на вносителя. Предполагам, че за народните представители ще представлява интерес какви са мотивите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Един момент, Вие тръгнахте към ал. 4, а ние не сме свършили с ал. 3.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Ал. 3 от предложението, което току-що чухме от господин Петков, е някаква нова алинея. Аз за първи път чух преди малко, че в предложението на Комисията за финансов надзор официално се съдържа предложение да отпадне ал. 4 на вносителя. Правилно ли съм разбрала, господин Петков?
БИСЕР ПЕТКОВ: Изхождаме от общото ни предложение, което е от три алинеи и в което ал. 4 на вносителя липсва.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: За информация на народните представители ще кажа, че ал. 4 на вносителя е, че всички ограничения, които са предвидени в чл. 177, ал. 1, а именно какво не може да придобива пенсионноосигурителното дружество от пенсионните фондове или от неговите акционери и обратно, не важи тогава, когато сделките се извършват на фондовата борса, на регулирания пазар. Смисълът на ал. 4 на вносителя е, че такива забрани са безсмислени дотолкова, доколкото я има фондовата борса, където се извършват тези сделки и в този случай не е възможно даже да се въведе такава забрана, защото от другата страна имаме лице и това е борсата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, нека да преминем към текстовете. Досега говорихме за ал. 3, сега се прехвърлихме на ал. 4, сега пак трябва да се върнем на ал. 3 и какво ще стане, не мога да разбера. Господин Петков, Вие предлагате ал. 3 от общия проект да бъде ал. 4.
БИСЕР ПЕТКОВ: Господин председател, аз ще се опитам да формулирам текстовете, така че да се запази общото становище, което се надявам да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Направихте така с тази дискусия, че народните представители загубиха интерес към това, което правите. Разбирате ли ме?
БИСЕР ПЕТКОВ: Съжалявам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не може така. Непрекъснато нови текстове. Един път един текст, след това друг текст, след това трети текст.
Заповядайте, госпожо Динкова. Имате думата.
ВАЛЕНТИНА ДИНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Може би объркването, което се получи, се дължи на това, че ние получихме предложенията на Консултативния съвет по законодателството. Те са включени тук и ние не знаем дали вие ще ги гласувате или не. Ако тези предложения бъдат гласувани, там беше предложено да има реципрочен текст на ал. 2. Затова ние подготвихме един такъв текст в случай, че вие гласувате предложението на Консултативния съвет по законодателството. Оттам дойде цялото объркване, за което съжаляваме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, прочетете Вашия текст за ал. 3.
БИСЕР ПЕТКОВ: “(3) Фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не може да придобива активи от:
1. пенсионноосигурителното дружество, което го управлява с изключение на предвидените в този кодекс случаи;
2. член на управителен или контролен орган или акционер на пенсионноосигурителното дружество;
3. свързани лица с лицата по т. 1 и 2.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Къде има такъв текст на Консултативния съвет по законодателството?
БИСЕР ПЕТКОВ: Предложението е принципно, че, след като в едната посока се ограничават сделките, когато активи на фонда се прехвърлят към свързани лица, би трябвало и в обратната посока да се ограничат, тоест, когато фондът купува активи, притежавани от свързани лица, нещо, което в законопроекта на Министерския съвет е отчетено в ал. 3.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да уточня, че предложението на Консултативния съвет по законодателството, както и моите в качеството ми на представител на Дирекция “Законодателна дейност и европейско право”, не са задължителни за народните представители. Те са консултативни, а решението се взима от народните представители. Нали затова сте народни представители, за да разгледате всички становища и да вземете окончателното решение. В случая липсва конкретен текст, има само едно пожелание. Така че не виждам какво следва от това да гласувате. Ако господин Бисер Петков е подготвил конкретен текст, тогава може да го изслушате и да си вземете становище.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нали досега го изслушвахме, нали досега това правехме. Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искал още веднъж да прочета предложението за текст на ал. 3 на чл. 177. Това предложение е реципрочно на приетото предложение за текст на ал. 2. Предлагаме ал. 3 да гласи.
“(3) Фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не може да придобива активи от:
1. пенсионноосигурителното дружество, което го управлява с изключение на предвидените в този кодекс случаи;
2. член на управителен или контролен орган или акционер на пенсионноосигурителното дружество;
3. свързани лица с лицата по т. 1 и 2.”
Подкрепяме и предложението на госпожа София Христова за инвестиционния консултант, което мисля, че в ал. 2 също присъстваше.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Петкова.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще си позволя да предложа, господин председател, на уважаемите дами и господа народни представители нещо, което не знам по процедура дали е възможно.
Направените в момента предложения от Комисията по финансов надзор не са обсъждани в БАДДПО. Бих искала да кажа, първо, че вече това предложение не е на КФН и БАДДПО и, ако е възможно, да ни дадете време да го обсъдим и на следващото заседание, ако можем да постигнем някакво съвместно решение, да бъде разгледан този текст на следващо заседание на комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Това означава, че сега ще прекратим заседанието, но трябва да знаем какво правим по-нататък. Досега сме приели ал. 1 и ал. 2 на чл. 177. По отношение на това, което се нарича реципрочен текст на базата на предложението на Консултативния съвет по законодателството, по отношение на ал. 3, която е предложена в общия проект и по отношение на ал. 4 и 5 на вносителя ще ви помоля да имате общо становище, което да приемем на следващото заседание.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Господин председател, тъй като ставаше въпрос и за ал. 4, мисля, че един нормативен акт така, както е записано в Закона за нормативните актове – чл. 883 – по неговото прилагане, трябва да има обща философия и последователност. Ако се преработят текстовете, нека и БАДДПО, и КФН да знаят, че ако общата философия е, че донякъде тук се въвеждат термини от други области, ние не сме съгласни да се дават много такива дефиниции извън специалните закони. Но в крайна сметка, ако преди това се прие една философия нон-стоп търговия на регулиран пазар на ценни книжа, ако ще има забрана за придобиване, тя по никакъв начин не трябва да се прилага, когато те са на регулиран пазар. Да няма излишно изброяване по ал. 2. Тоест, забраната да не важи по принцип, щом е на регулиран пазар, ако се поддържа философията, която искаше Комисията по финансов надзор. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илиев.
Заповядайте, госпожо Денева. Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам едно чисто техническо предложение към колегите от Комисията за финансов надзор и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Моля своевременно да ни предоставят текста, за да можем да го размножим за следващото заседание. Има технология, печатната база при нас също е натоварена, трябва да имаме техническа възможност да размножим материалите за всички народни представители.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, нека да се разберем още веднъж какво ще правим. Приели сме ал. 1 и ал. 2 на чл. 177. Предстои да обсъдите заедно ал. 3, която предлагате като реципрочна на ал. 2 алинея, ал. 3 от общия проект, ал. 4 и 5 по вносител. Колеги, благодаря ви за търпението. Лека вечер. Закривам заседанието. (Закрито в 17,55 ч.)
Председател Д-р Хасан Адемов.