Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при дневен ред:
1. Обсъждане на проект за решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г., № 602-03-26/28.12.2006 г., внесен от Министерския съвет
2. Изслушване на информация за възникнали проблеми, свързани с интеграционната добавка на хората с увреждания във връзка с приложение на Наредба № 35 на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Проектът за дневен ред на днешното заседание ви е известен. Има ли предложения за изменение или допълнение на този дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред. "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема. Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обсъждане на проект за решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г., № 602-03-26, внесен от Министерския съвет на 28.12.2006 г. Госпожа Чолашка, директор на Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” към Министерството на труда и социалната политика ще ни представи проекта за решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция. Ще Ви помоля първо да ни кажете няколко думи за тези, които не са запознати с тази процедура по вземане на акт от Морската трудова конвенция и изобщо по вземане на акт от препоръки.
Заповядайте, госпожо Чолашка. Имате думата.
АСЯ ЧОЛАШКА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да представя на вниманието ви проекта за решение на Министерския съвет за вземане на акт от Народното събрание на Морската трудова конвенция, 2006 г, прието на 94-та Морска сесия на Международната конференция на труда през м. февруари миналата година. Какво представлява вземането на акт? Вземането на акт е задължителна уставна процедура на Международната организация на труда съгласно чл. 19, ал. 5, буква “б” от Устава на МОТ. Тази процедура предвижда широко информиране на законодателния орган, на правителството, на всички органи, на обществеността за новоприети стандарти, в случая на Морската трудова конвенция, като тя не поражда никакви правни последствия за съответните държави. Тя привлича вниманието на съответните държави-членки за новите международни стандарти и провокира съответна дискусия за необходимостта от присъединяване на съответната държава към съответния международен инструмент. Морската трудова конвенция консолидира около 60 морски трудови конвенции и препоръки, които в момента са в сила, в една единствена Международна трудова конвенция, която е разписана на достъпен и ясен език. Очевидна е ползата от консолидирането на всички стандарти на едно място, в една такава конвенция. Вторият положителен момент е, че тези 60 морски трудови конвенции и препоръки са приемани в един продължителен период – от 1920 до 2001 г. – и част от тези разпоредби са сравнително остарели и имаха нужда от съответното осъвременяване.
Ето защо бе създадена трипартитна работна група с участието на представители на правителствата и на представителните организации на международно равнище на работодателите и на синдикатите за съставяне на тези текстове, в които участие взе и България. В момента, както казах, конвенцията консолидира тези разпоредби и урежда полагането на труд, безопасни и здравословни условия на труд и живот. Към момента тя е приета от Международната конференция на труда. Тя беше специална, морска, посветена на тази конвенция. Тя все още не е в сила. Открита е вертификация. Съгласно разпоредбите на конвенцията тя ще влезе 12 месеца след датата на регистриране на ратификациите на поне 30 страни-членки, с общ дял в световния брутен тонаж на корабите от 33 процента. Европейският съюз насърчава държавите-членки да пристъпят към ратификация на тази конвенция. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, въз основа на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 5, буква “б” от Устава на Международната организация на труда Министерският съвет предлага на Народното събрание да вземе решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Чолашка.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения и препоръки, както и вносителите, ако имат нещо да добавят, да заповядат. Не виждам въпроси. По принцип тези проекти за решения за вземане на акт от конвенции изобщо, по принцип, винаги са преминали през изключителна съгласувателна процедура на различни нива и стигат пред Народното събрание във вид, достатъчно добре съгласуване, за да може да бъде подкрепен и да бъде гласуван в пленарна зала. Ако няма въпроси, ще подложа на гласуване проекта. Подлагам на гласуване проект за решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г., № 602-03-26, внесен от Министерския съвет на 28.12.2006 г. Моля, гласувайте този проект за решение. "За" - 19, "против" и"въздържали се" - няма. Проектът за решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006, № 602-03-26, внесен от Министерския съвет, се приема.
Благодаря на госпожа Чолашка и на колегите от Министерството на труда и социалната политика.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Изслушване на информация за възникнали проблеми, свързани с интеграционната добавка на хората с увреждания във връзка с приложение на Наредба № 35 на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.
Наредбата е издадена от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика въз основа на приетия тук от нас чл. 42ж в Закона за интеграция на хората с увреждания. Ако искате, мога да ви припомня текста, който сме приели тогава: “Лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и лицата с намалена възможност за социална адаптация имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.” Това е текстът, който сме приели в рамките на приемането на Закона за интеграция на хората с увреждания. Тук е и наредбата, тук са и представители на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Колеги, как да процедираме? Първо да дадем възможност да вземат думата колегите от Министерството на труда и социалната политика и след това от Министерството на здравеопазването и тогава да преминем към отговори на поставените въпроси. Позволих си да включа тази точка в дневния ред, защото в момента има напрежение, предимно в София. Всички вие сте избрани за народни представители от цялата страна и когато се наложи да отговаряте на въпроси на избиратели или на всички български граждани, да имате компетенцията да го направите и да видим какви са мерките, които са предприети от съответните институции за решаване на този проблем, който по информация на Министерството на труда и социалната политика поне е предимно сериозно изразен в София. Аз твърдя, че в няколко от областите на Североизточна България този проблем, ако съществува, е в малко по-скромни размери. Заповядайте, госпожо Христова, да представите становището на Министерството на труда и социалната политика по изложената тема. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Промените в Закона за интеграция на хората с увреждания бяха гласувани на 22 ноември 2006 г., а самият закон беше публикуван в “Държавен вестник” на 1 декември 2006 г. Още на 23 ноември министърът на труда и социалната политика изпрати до министъра на здравеопазването писмо за участието на двама души в изготвянето на тази наредба, тъй като водещи по тази наредба са здравеопазването. Работата по наредбата започна някъде около средата на месеца и на 29 декември 2006 г. тя беше подписана от двамата министри. На 30 декември Агенцията за социално подпомагане изпрати наредбата до всички регионални звена, за да се запознаят с нея и да могат да я прилагат от 1 януари 2007 г. Самото публикуване на наредбата обаче стана на 16 януари 2007 г. и тук стана едно разминаване между нашите дирекции и това, че личните лекари не бяха запознати с наредбата, тъй като според Министерството на здравеопазването тя е публикувана чак на 16 януари 2007 г. Предполагам, че ще ме питате за изтеклата информация за удостоверенията с подписите на двамата министри. Вероятно през този период някои от нашите колеги, които вече бяха получили наредбата във вида, в който тя беше подписана – ние предполагаме, не можем да го докажем – от София и Пазарджик имаме информация, че беше разпространено самото удостоверение с подписите на двамата министри. Проблемът възникна заради това, че отивайки при личните лекари, за да получат удостоверението, всъщност самите лични лекари казваха, че не са запознати и че не знаят за това удостоверение. В по-голямата част от страната нашите инструктори бяха влезли в контакт н Регионалните центрове по здравеопазване, бяха им предоставили тези удостоверения и там не възникна такъв проблем. Разбира се, там и броят на хората с увреждания е много по-малък. Установявайки този проблем, Агенцията за социално подпомагане сега ще информира официално вас за организацията, която са създали. Всъщност ние обявихме, че хората могат да подават молбите си, а самите удостоверения хората могат да ги изпращат и по-късно по пощата, за да не чакат на опашките. Последната ни информация е, че във всички регионални градове, където специално има по-голямо струпване, няма проблем. Единствено в Пловдив мисля, че има проблеми и проблемът основно е в София. Проблемът в София възникна в няколко дирекции, където ние сме изключително зле с помещенията. Една от дирекциите е “Красно село”. Вероятно и вие сте виждали опашките по медиите. Там нашата дирекция е в една сграда, която, първо, е изключително неудобна за самите хора, има една приемна. Колегите са водили разговор с общината за предоставяне на друго помещение и сграда в този регион. Между другото, по стечение на обстоятелствата точно в този регион има една много голяма група хора като брой на хора с увреждания. При този разговор обаче се оказва, че наистина общината няма помещения наблизо. Сега бих Ви помолила, господин председател, да дадете думата на госпожа Дрянска, която да каже какво още са направили по организацията на работата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Дрянска. За тези, които не я познават, това е госпожа Гергана Дрянска, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане. По-късно вероятно ще й зададем и други въпроси, тъй като използваме възможността парламентарната Комисията по труда и социалната политика в рамките на така наречения “контрол” да контролираме представителите на изпълнителната власт, защото този текст от закона ние сме го приели с ясното желание и с ясното намерение да прецизираме хората, които да получават тази интеграционна добавка. Тук трябва да кажете дали са 450 хиляди хората, които получават този вид интеграционна добавка. Защото, ако това е така, аз ще попитам дали това е диференциран подход или социално подпомагане, ако всички я получават. Тогава не трябва да говорим за социална оценка, тогава не трябва да говорим изобщо за тази философия, която трудно се опитваме да я налагаме. Между впрочем, сега се сетих. Госпожо Христова, когато ми говорите за помещенията на Агенцията за социално подпомагане, изобщо за условията, това е една много интересна тема. Когато обаче предвидим финансови средства за ремонт и за нови помещения – класическия пример е със здравната каса, вие знаете какви бяха нещата там – тогава обществото отново негодува, че изразходваме финансов ресурс за такива дейности. Така че трябва да се опитаме да намерим някакъв баланс. Да не ги вкарваме във фургони, за да измъчваме след това хората, но да не ги вкарваме и в много луксозни сгради. Трябва да се опитаме по някакъв начин да балансираме нещата от гледна точка на обществена приемливост. Сега се сетих за това, защото този въпрос винаги възниква. Във всеки един закон, особено в бюджетните закони, когато предвидим финансов ресурс за такива дейности, винаги реакцията е недостатъчно премерена.
Заповядайте, госпожо Дрянска. Имате думата.
ГЕРГАНА ДРЯНСКА: Благодаря Ви, доктор Адемов. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам само да добавя, че през месец януари в Дирекциите за социално подпомагане освен молби за интеграционни добавки по Закона за интеграция на хората с увреждания се подават молби и по други нормативни актове. Това е по Закона за социално подпомагане за месечни социални помощи, по Наредбата за предоставяне на безплатни винетки на хората с увреждания и в много случаи по Закона за семейни помощи за деца. Това го казвам като пояснение за по-големия брой граждани, които минават през месец януари през нашите дирекции. Наред с това върви и задължението на лицата с увреждания да подават молби за интеграционни добавки. Бих искала да подчертая и това, че молбата за интеграционни добавки е една за всички интеграционни добавки. Напрежението тази година, както госпожа Христова каза, се получи от закъснялото информиране на личните лекари за техните задължения по отношение на предоставянето, попълването на удостоверенията по образец.
Като организация, която ние ежегодно създаваме през месец януари, в това число и тази година, е разкриването на допълнителни приемни за гражданите там, където е възможно. Не във всички дирекции това е възможно, защото ние не разполагаме с достатъчно помещения за разкриване на приемни. Мисля, че знаете, че Агенцията за социално подпомагане използва сграден фонд, който е собственост на общините. Поради тази причина ние сме зависими от това какво те ще ни предоставят и от добрата воля на общината.
Във връзка с това искам и да допълня нещо за ремонтите и за подобряване условията на труд. Много често, когато Агенцията за социално подпомагане е предоставяла средства за ремонт в помещенията на дирекциите, се случва така, че след това общините ни ги вземат и ни предоставят други. Така че ние също сме и с ограничен ресурс по отношение на капиталовите разходи.
Какво друго направихме, свързано с облекчаване приемането на молбите-декларации тази година от лицата с увреждания? Разяснихме възможността да се подават молбите по пощата и чрез упълномощени лица, за да не се редят лицата с увреждания на дългите опашки. Освен това до края на месеца ще се приемат само молби-декларации. Удостоверенията от личния лекар могат да бъдат предоставени и през месец февруари. Задължително обаче е молбата да бъде подадена през месец януари, за да не губят лицата правата си на тази интеграционна добавка за съответния месец. Сега искам да поясня и това, което изтече по медиите, че на някои места за тези удостоверения по образец се плаща. Молбите-декларации при нас са безплатни. Дали удостоверенията трябва да се плащат, това вече е по волята на личните лекари, макар че по наредбата те се предоставят безплатно от личния лекар.
Удължено е работното време на социалните работници. Сутрин започват по-рано, ако има граждани на гишетата. За съжаление не във всички дирекции е установен приемът на едно гише, пак поради проблеми с помещенията. В много дирекции е установено плаващо работно време, без обедна почивка. За София-град обявихме събота и неделя за работни дни. Тогава ще се приемат
Очакваме да бъдат подадени около 350 хиляди молби-декларации. Това е за цялата страна. До 23 януари данните сочат, че са приети 244 265 молби-декларации. В София-град, където очакваме около 100 хиляди молби, към вчерашна дата са приети 52868 молби. Това означава, че напрежението за София за съжаление ще остане още няколко дни в този вид, в който вече го видяхме и по медиите. Това е, което мога да ви кажа към настоящия момент.
Благодаря ви. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Дрянска. Колеги, тук са представители и на Министерството на здравеопазването. Доктор Матеев, заместник-министър на здравеопазването се изви, че в момента е на среща в Министерския съвет при господин премиера. Но тук присъстват достатъчно отговорни представители на Министерство на здравеопазването. Доцент Александров, имате ли нещо да прибавите към това, което беше казано дотук. Заповядайте, господин Александров. Имате думата.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми
Казвам се Стоян Александров и съм директор на Дирекция “Медицински дейности”. Искам да поднеса извинения от страна на заместник-министър Матеев заради невъзможността да участва в настоящото заседание поради ангажимент в Министерския съвет. Аз изслушах много внимателно информацията, която беше поднесена от Министерството на труда и социалната политика, и съм доволен, че те засегнаха някои въпроси, на които няма да се спирам. Те имат своето обяснение. Но искам да изкажа и становището на Министерството на здравеопазването по отношение на възникналото напрежение, не мога да го нарека проблем. Първо, ние като администрация работим на базата на норматив. Ще се съгласите, че не можем да предприемем някакви действия преди наредбата да е станала факт. А наредбата излиза на 16 януари 2007 г. На 19 януари – имам копие – е подадена информация, която е сведена до всички регионални структури на Министерството на здравеопазването на територията на страната с оглед имплементиране и ангажимента на нашите структури по отношение на наредбата. На 22 януари отново сме пуснали упоменателно писмо, с които в разяснителна форма с e-mail-адресите, където може да се намери удостоверението и т.н., са информирани всички структури на Министерството на здравеопазването с оглед облекчаване на режима. Тоест, излизането на един документ с дата от действие от предхождащия период създава известни неудобства в организационен аспект. Второ, за съжаление попаднахме в един период от време, знаете, когато се вихри грипна епидемия, системата на извънболничната помощ е изключително напрегната в момента. Това касае, разбира се, и София. Така че това натоварване, което имат сега личните лекари в момента, е една от причините може би за оформящите се опашки от чакащи, което създава известни неудобства на гражданите. Но не трябва да игнорираме и факта, че в рамките на наредбата има няколко неща, които специално на мен ми правят впечатление. Този процес, който обсъждаме в момента, около 90 процента е тип социална дейност, независимо, че вътре има вметната потребност от някои медицински документи, удостоверяващи неработоспособност и по отношение на диетични проблеми. Освен това наредбата така е конфигурирана, че изпълнител е министърът, а контролните органи по изпълнението са към Министерството на труда и социалната политика, нещо, което във функционален аспект от гледна точка на управление ми се струва, че представлява неудобство и създава условия за затруднения. Не на последно място искам да отбележа и факта, че в наредбата липсва текст, който да задължава общопрактикуващия лекар по отношение на удостоверението. Никъде няма текст, който да регламентира, че той е този, който отговаря то да бъде предоставено на пациентите. Това беше една от причините ние да сложим на сайта на министерството и да го изпратим на районните центрове по здравеопазване, за да може то да бъде разпространено в извънболничната система. Това са в най-общи линии нещата, които мога да изясня пред вас
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доц. Александров. Колеги, имате думата за въпроси, за коментари върху това, което вече беше казано дотук. Заповядайте. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Само една реплика имам. В този вид, дадени обясненията, смятате ли, уважаеми колеги и вие драги гости, които така елегантно си подхвърлихте топката, смятате ли, че българската общественост може да разбере кой е виновен, точно в кой пункт и кой ще понесе отговорността. Да не говорим за квалификацията, която господин Александров направи, че “това не е чак толкова значимо, не е чак някакъв проблем” това, че хората чакат на дълги опашки и припадат. Медиите ни показаха наистина потресаващи кадри. Аз бих искала информацията да се поднесе така, че българското общество да бъде наясно защо се създаде този проблем, кой го създаде и каква е отговорността. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Според мен тук важно е да изясним каква беше целта изобщо на идеята за тази наредба. Това, на първо място. Тук многократно сме коментирали този въпрос. На следващо място, каква е потребността да има такова удостоверение. Защо се налага общопрактикуващият лекар да издава такова удостоверение, след като има експертно решение на ТЕЛК. Това трябва да стане ясно на всички. Аз задавам въпроса, за да има повече прозрачност, а не защото не знам отговора. Защото има хора, които трудно могат да отговорят на въпроса защо, след като има експертни решение на ТЕЛК, което удостоверява 71 или над 71 процента загубена работоспособност, защо трябва да има удостоверение от личния лекар. На следващо място, много важно е да стане ясно – тук вече беше казано, но трябва много ясно да се каже – какво ще стане, ако хората изпуснат срока до края на месеца, за да не се притесняват, че по някакъв начин ще бъдат изгубени тези интеграционни добавки за лекарствени продукти и диетично хранене. На последно място, тази наредба дава ли възможност да се изпълни основното й предназначение, основното предназначение на идеята на текста тези пари, които са заложени в това направление – лекарствени продукти и диетично хранене – да стигнат до тези, за които социалната оценка е отредила, че имат право на такава интеграционна добавка. Защото в противен случай, сега слушайки тези цифри, за които говори госпожа Дрянска, без да искам неволно стигам до заключението, че не става въпрос за интегриран подход, а става въпрос за нещо друго, което всички искаме да отречем, тоест, да не превърнем интеграционната добавка в универсална такава, да не я превърнем в социално подпомагане. Хората да могат да получават лекарствени продукти и диетични храни, а не да получават тези 8,25 лв. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Всъщност доктор Адемов зададе част от въпросите, които аз исках да задам. Ще добавя може би само още два нюанса към два от неговите въпроси. Всъщност как е определена цифрата на получателите на тази интеграционна добавка, след като не е минала социалната оценка. Това още веднъж ни кара да мислим, че тук не става дума за индивидуална оценка, а по същество за социална помощ.
Вторият ми въпрос пак е като акцент на въпроса на доктор Адемов, свързан с потребността на конкретното лице. Всъщност каква точно е информацията, която я няма в решението на ТЕЛК и която носи това удостоверение и няма ли възможност тази информация да бъде взета по някакъв друг начин, а не чрез чакане на опашки пред общопрактикуващите лекари? Имам и още един въпрос. Вие казахте, че сега се подават молбите-декларации, а с оглед появилото се напрежение се създава възможност през месец февруари да бъдат изпратени документите от общопрактикуващите лекари. Ако тези документи на практика наведат хората, които правят социалната оценка, че даденото лице не бива да получава интеграционната добавка, какво прави тогава инвалидът? Връща ли тази интеграционна добавка за месец януари, която вече е получена. Имам и един въпрос към доц. Александров. Може би въпросът би следвало да бъде към Националната здравноосигурителна каса, а не към Вас, но тъй като те не присъстват тук, го адресирам към Вас. Има ли направени проверки от НЗОК – имате ли такава информация – за проблема, който хората поставиха вече многократно – че им се иска потребителска такса от общопрактикуващите лекари? Имате ли информация, ако такива
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми господин управител на Националния осигурителен институт, уважаеми колеги! Аз си задавам един друг въпрос и той е следният. Ние приемаме законопроекти и винаги ме е учудвало това, че правилниците и наредбите влизат в сила след влизането в сила на даден закон, какъвто е и този случай. Законът влиза в сила от 1 януари, а след това казваме, че правилникът следва да бъде изготвен в срок до три месеца, а наредбата трябва да излезе след влизането в сила на закона. Мисля си – не знам доколко съм прав – че трябва и от тази насока да погледнем и законът, наредбите и правилниците за прилагането на даден закон трябва да влизат от една и съща дата, защото тези разминавания винаги съществуват. Тези, които работят със закона на по-ниското ниво, не могат да прилагат закона, защото очакват наредбата или правилникът да пояснят някои неща, които ги няма в самия закон. Това винаги е създавало напрежение в практическото прилагане на законите. Искам с нещо да опонирам на доц. Александров – за това, че общопрактикуващите лекари не знаели, че трябва да издават такива удостоверения. Нали наредбата е готвена от двете министерства? Ако Министерството на здравеопазването е пропуснало да запише в наредбата, че общопрактикуващите лекари са длъжни да издават тези удостоверения, това е вина на тези, които са изготвили наредбата, а известна вина носи и Министерството на здравеопазването, тъй като двете министерства правят тази наредба за прилагане на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да репликирам моя колега, защото този път това е стечение на обстоятелството, че ние през декември сме приели тези промени в Закона за интеграция на хората с увреждания. Ако тази промяна беше приета през март, април или май, щеше да има достатъчно време до времето през годината, началото на съответната календарна година, когато хората подават документите си за ползване на съответна социална услуга или съответна добавка. Същият проблем сега възниква и ние наскоро говорихме с госпожа Дрянска и с нейните подчинени. Оказва се, че същият проблем възниква и с това, че ние променихме реда и изобщо подчинението на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, които от Нова година са на подчинение на общините. Финансирането става през много министерства, през Министерството на труда и социалната политика, наредбата няма как да бъде изготвена още на 1 януари, защото документът е приет през декември. Така че тук проблемът със срока идва от тази страна, че въводът на закона е през месец декември. Сигурна съм, че ако това се беше случило през август, септември и октомври ние щяхме да имаме време да имаме всички тези наредби, въпреки че е хубаво да записваме до дълги срокове, защото за някои от наредбите ние дори сме писали срок от шест месеца. Съобразявахме се, че там трябва много министерства да се включат или много структури трябва да си кажат думата. Явно, че трябва да отидем към варианта да записваме по-къси срокове за наредбите и след това да контролираме дали това се случва.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, разбира се, че това е така. Но има един друг момент. Отговорите на всички тези въпроси, които господин Мръцков си ги задава, първо, не са автоматични, второ има ги в закона за нормативните актове. Там точно е казано как се издават наредби, кога се издават, кой има право и т.н. Няма определена рецепта за това кога, как, по кое време и защо се издават. Но все пак има правила, и тези правила са дадени в Закона за нормативните актове. Но аз искам да взема отношение по един такъв въпрос. Понеже тук вече беше казано, че общопрактикуващите лекари сключват договори с Националната здравноосигурителна каса. Господин министърът също има такова отношение по въпроса, като казва, че той не управлява националната здравноосигурителна каса, тъй като законът не му разрешава това. Това, разбира се, че не е така. Сега вие изведнъж решихте, че го казвам аз, аз казвам какво казва министърът, аз съм на друго мнение по въпроса.
Второто него което е изключително важно, господин Александров, е следното. Вие знаете, че общопрактикуващите лекари са регистрирани в РЦЗ, а РЦЗ е орган не на Министерството на труда и социалната политика, а на Министерството на здравеопазването. Така че възможности за влияние, възможности за комуникация с общопрактикуващите лекари има и по линия на Регионалните центрове по здравеопазване, които са структури не на Националната здравноосигурителна каса, а на Министерството на здравеопазването. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм запознат със Закона за нормативните актове, но аз го поставих и като въпрос. Ако трябва, да променим и Закона за нормативните актове. Аз имам може би малък опит и съм разговарял с представители на други страни и например от разговорите, които съм водил с колеги от Англия, те се учудват как влизат нашите закони точно за социално подпомагане от ноу-хау фонда. Те се учудват как законът ще влезе в сила, а правилникът не е изготвен и на практика не можем да работим. Когато министърът казва, че даден закон влиза примерно от 1 януари, заместник-министърът или директорът представя правилника на друго ниво и всички нормативни документи влизат от една и съща дата. Аз сега не исках да коментирам това кой е виновен, дали службите, дали министерството. Но в принципа, който сме възприели в Закона за нормативните актове, мисля, че има нещо, което трябва да променим, ако искаме да имаме нови правила. Затова поставих въпроса, че ако трябва да правим нещо, там трябва да го направим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Господин Димитров, Вие пожелахте думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми доц. Александров. Още щом гласувахме преди време интеграционната добавка, още тогава ние казахме, че ще има проблеми с всички тези нови неща, които се предложиха, гласуваха се набързо. Някои от тях между първо и второ четене се покоригираха, обаче останаха някои, чиито плодове в момента ги берете вие и не точно вие, а ги берат всички тези болни, хора с увреждания. Част от въпросите, които щях да задам, колежката Донка Михайлова и господин Адемов ги зададоха. Имам един кратичък и ясен въпрос. Създаден е един бюрократичен гаф. Колко голям е – няма точно в момента да го коментираме и уточняваме. Въпросът ми е до колко време това нещо ще го избегнем, тоест, ще го решим? В какъв период от време? Казахте, че се работи по въпроса, но винаги, когато стане нещо, винаги се казва, че се работи по въпроса. Въпросът ми е кога ще имаме краен резултат. Нещо като време да ни споменете. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров. Нека да дадем думата за отговори, тъй като се натрупаха доста въпроси и след това ще минем към втория кръг от въпроси. Заповядайте, господин Александров. Имате думата.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако разрешите, господин председател, да отговоря на госпожа Банкова кой създава хаоса, кой създава проблемите. Аз ще кажа, че не сме ние, които ги създаваме, тъй като по визирания Закон за нормативните актове организирането на една междуведомствена група е процедура, която е съгласувателна, тя протича в писмена форма. Тоест, те трябва да имат представители и ние трябва да имаме представители. Трябва да излезе една заповед, която да регламентира и да оправомощи тази група да осъществи даден акт. Това е първото нещо. Второ, тогава, когато има проект или готов документ, той преминава през съгласувателна процедура. Съгласувателната процедура е 14 дни. Само тези два факта, ако ги наслоите едно върху друго, ще видите, че след като законът е от декември, а наредбата от януари, просто физически не е възможно тя да излезе преди сроковете, които се опитвам да представя пред вас. По отношение на въпроса на госпожа Михайлова мога да кажа, че не сме правили проверки. Имаме единични сигнали, които са по телефона, за единични случаи. Предполагам, че това е общата болест в рамките на общопрактикуващата система. Хората, които по принцип държавата здравно осигурява, понякога попадат в рубриката да плащат потребителска такса. Този проблем не е само по отношение на това удостоверение, този проблем съществува поначало в практиката. На въпроса на господин Димитров за какъв период от време ще имаме краен резултат, ми е трудно да отговоря. Може би информацията, която тече при тях, е по-почна в момента. Ние от тази гледна точка във връзка с изказването, че районните центрове по здравеопазване и общопрактикуващите лекари са регистрирани там, да. Затова сме насочили усилията си регионалните центрове по здравеопазване да се вземат в ръце, както се казва, за да може този процес на напрежение да бъде ликвидиран колкото се може по-бързо. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Александров. Но по дефиниция трябва да приемем, че Народното събрание е виновно винаги. Ние сме готови да понесем нашата вина. Тук не става въпрос толкова за вина, колкото как да излезем от ситуацията, за да можем да улесним българските граждани. Заповядайте, колеги. Имате думата за въпроси, мнения, становища.
Заповядайте, госпожо Томова. Имате думата.
МАРИЯ ТОМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Казвам се Мария Томова, директор на Дирекция “Социална закрила и социална интеграция” в Министерството на труда и социалната политика.
Бих искала да отговоря на някои от поставените въпроси. На въпроса каква е информацията, която не се съдържа в експертните решения на ТЕЛК и която налага представяне на допълнително удостоверение. Ние смятаме, че основно информацията, която я няма в експертните решения на ТЕЛК, това е необходимостта от поддържащо лечение, за което се полагат лекарствени продукти за домашно лечение, които частично се заплащат от здравната каса. Това е информацията и това е и една от най-съществената промяна, която се регламентира с наредбата. Вие поставихте, доктор Адемов, въпроса каква е потребността и каква е целта на промяната в закона, защо се наложи такава наредба. Целта на промяната е да се прецизира предоставянето на тази добавка и тя да стигне наистина до най-нуждаещите се хора, тъй като, както всички знаем, миналата година 360 хиляди души са ползвали този вид добавка. Затова и в комисията се взе решение, тоест, тази наредба не е по идея на Министерския съвет, тя е с решение на Народното събрание. Това, първо. Второ, не искам да звучи като оправдание, но това не беше единственият документ, който бяхме задължени да подготвим след влизането в сила на закона, а имаше четири документа. Един от тях е правилникът за прилагане на закона, на следващо място – методиката за определяне на индивидуалните потребности и списъка на техническите помощни средства и съоръжения с увеличение с 20 процента на ДДС-то. Но има и нещо много важно, което днес не беше дискутирано. Това е, че не всички хора с увреждания трябва да се явяват и да подават молба за добавка за социална интеграция. В средата на миналата година се промени правилникът за прилагане Закона за интеграция на хората с увреждания и хората, които са получили заповед за добавка за социална интеграция след 4 юли миналата година, сега не е необходимо отново да кандидатстват. Това е много важно, тъй като с промяната на правилника срокът, за който тези хора могат да получават месечната добавка, е срокът на социалната оценка, която може да бъде три и пет години. Така че ние очакваме много по-малко хора сега да се явят от януари в сравнение с тези, които се явиха през миналата година. Мисля, че това е много важно уточнение. Мисля, че това трябва повече да се разяснява, защото не всички го знаят, че социалната оценка е със срока на експертното решение на ТЕЛК. Отново подават молба само тези, които са получили добавка за социална интеграция преди 4 юли 2006 г., а това е една голяма част от хората с увреждания. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Томова. Госпожа Банкова поиска думата. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз пак ще бъда съвсем кратка. Искам да взема отношение по изключително важния проблем, който повдигнаха колегите Панева и Мръцков за това, че много често и въобще дали е необходимо правилникът да се приема по-късно или значително по-късно отколкото е приет законът. Вашата загриженост е похвална. Само че аз ви предлагам да отправите този въпрос към министър-председателя Сергей Станишев, който вече почти две години бави изработването и приемането на правилника за Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Тоест, аз си мисля, че това е един много значим проблем. Той би трябвало да подлежи на един много строг контрол. Доколко министерствата забавят изработването на един такъв правилник или наредба, мисля, че парламентът трябва да влезе в ролята си на водещ. До този момент парламентът не е успял премиерът да изработи такъв правилник. Така че това е повод може би дори и за отделно заседание, ако щете, защото много са законите, чиито правилници умишлено се забавят, за да се отделят по-малко средства, които са необходими за прилагането на даден правилник. Аз дадох на премиера списък на починали хора, които не са дочакали приемането на правилник за работа на закона, който той не благоволи да вземе. Почти две години се бави този правилник. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Госпожице Димитрова, заповядайте. Имате думата.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, първо искам да кажа, че повечето хора не знаят за този момент, че тези, които са подали молба след 4 юли, не е нужно отново да го правят. Второ, искам да кажа, че съществуват заболявания, които довеждат до инвалидизация, за които в момента не се полагат средства по Националната здравноосигурителна каса, съответно те нямат здравна книжка за това и не може да им се издаде удостоверение. Така те губят правото си на интеграционна добавка за лекарства. Такива са коксартрозата и някои други заболявания. Искам да задам също един много кратък въпрос с оглед на създалата се обстановка и напрежение. Смятате ли да удължите срока за подаване на молби? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Димитрова.
Колеги, искам да се възползвам от присъствието на двете институции – Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, говоря в комисията – тук е и доктор Данчева. Иска ми се да задам и този въпрос, който е свързан с правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания, който касае въпроса, свързан с така наречените диагностично-консултативни блокове и диагностично-консултативни центрове със 100 процента общинска собственост, който е свързан с правото за придобиване на помощни технически средства. Аз знам, че има съгласувателна процедура с Министерството на здравеопазването, но как един такъв диагностично-консултативен блок трябва да отиде от университетска болница или нещо от този род. Нека малко по-голяма яснота да се хвърли около този въпрос. Присъствието на доктор Данчева ме подсети за този проблем. Заповядайте, доктор Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се доктор Даниела Данчева и съм председател на Асоциацията на шофьорите инвалиди. Между другото похвално е, че точно пред входа на парламента има синьо обозначени места за паркиране на инвалидни коли. Но една проверка, която бихме могли да направим, ще установи, че тези коли не са на инвалиди. Моите проверки досега са установили, че в 99 процента от случаите – и тук и Народното събрание не прави изключение от тази практика, а би следвало – се нарушава това право на инвалидите. По отношение на наредбата. Вие, господин Адемов, зададохте въпроса тази наредба изпълни ли и ще изпълни ли целта, която си поставихте вие миналата година? Аз не участвах в този процес, защото аз още миналата година бях на мнение, че лекарствата трябва да се махнат от този закон, не им е мястото тук. Изпълни ли се целта и ще се изпълни ли? Не, няма да се изпълни. Казвам ви го от сега. Една от целите – не нашата, разбира се, а на министър Масларова и на финансистите – беше да се ограничат парите, които се дават за тази интеграционна добавка. Миналата година – вие по-точно ще кажете колко пари бяха изплатени – докато аз ги броих някъде преди края на годината, надхвърляха вече 25 милиона лева. Сега всеки от вас може да си направи простата сметка, че тази година парите в никакъв случай няма да бъдат по-малко, хората също няма да бъдат по-малко. Тоест, индивидуален подход няма да има, защото вие споменахте преди малко цифрата на подадените досега молби – над 200 хиляди – та само една проста сметка като направите 8,25 по 12 месеца, моята сметка показва, че дотук за хората, които са подали молби, до края на годината 24 милиона вече ги имаме изплатени. Тоест, държавата пари няма да икономиса. Тази основна цел на пазителите на държавната хазна няма да бъде изпълнена, съответно и ние няма да получим нищо, защото финансов ресурс няма да се спести, няма да се насочи там, където му е мястото. Индивидуален подход – в никакъв случай! Пак няма индивидуален подход, защото всеки може да си изкара рецептурна книжка, всеки – абсолютно. Даже да няма, да не получава лекарства, може да си извади рецептурна книжка, още повече, че вие сами виждате, че пред социалните служби това са повече от 90 процента хора в пенсионна възраст, които пият лекарства за кръвно. А лекарствата за кръвно ги има в позитивния списък и са частично платени от Националната здравноосигурителна каса.
Какво излиза? Основната цел на закона, която е интеграция на инвалидите, пак няма да бъде изпълнена. Тези интеграционни добавки пак ще продължават да съществуват в абсурдния си вид като изпразнени от съдържание, защото практиката ще покаже – тя вече показва – че абсолютно всички пенсионери, които пият лекарства за кръвно, ще си получат тези 8,25 лв., но примерно млади хора или онкоболни няма да получат. Къде са тук сега защитниците на онкоболните? Няма ги, за да кажат и те по няколко думи? Те няма да получат нито стотинка, защото много от тези лекарства не са включени в позитивния списък, съответно те не могат да получат документ, че са частично платени от Националната здравноосигурителна каса и тези хора няма да получат нито една стотинка. Целта на закона няма да бъде изпълнена. Това беше очевидно, още когато се приемаше текста. Аз бих задала въпроса към Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Данчева, нека да се ориентираме към въпроси.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Какво е индивидуалното в сегашния подход към интеграционната добавка? Имам и още един друг въпрос. Той е към Министерството на здравеопазването, въпреки че има малко разминаване между нормативните документи на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на здравеопазването. Гледам това писмо, което е адресирано към народните представители от Комисията по труда и социалната политика, в което Министерството на здравеопазването твърди, че чл. 42, ал. 2, т. 7 на Закона за интеграция на хората с увреждания задължава да са в наличност и двете условия – лекарствени продукти и диетичен режим. Бих задала въпроса: така ли е наистина, защото досега не е имало такова условие хората, за да получат тази интеграционна добавка. Досега можеше да е налично или лекарства, или диетичен режим. Не е задължително и двете да съществуват едновременно. Защото много често има хора, които не се нуждаят от диетичен режим, а се нуждаят само от лекарства. Бих искала да разбера, може би това е просто някаква грешка.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Данчева.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости! Дупница си свърши работата и ще ви кажа, че там, където ръководителите на социалните служби или дирекциите за социално подпомагане реагираха много бързо, много адекватно, те вече имаха този образец на документа, разпечатаха го, размножиха ги и всичко беше наред. Това е въпрос на отношение, на загриженост, на стил на работа, на поведение, за да се реагира адекватно.
Много от джипитата за радост на нас, въпреки че аз казах защо се случи така, си свършиха работата и хората не бяха разкарвани напразно. В началото на годината, когато се подават абсолютно всички документи в социалните служби, които буквално се задръстват и издъхват, естествено е, че хората с увреждания няма да са доволни. Тук ще вметна едно изречение, сигурно гледахте репортажите от последните два дни какво се случва пред службите за социално подпомагане и знаете, че те започват да се готвят за стачки, недоволстват от ниското възнаграждение и т.н. Това е друга тема. Искам да кажа, че на много места не възникна този проблем. Но, когато говорим за този проблем и за този нов подход, трябва да имаме предвид и нещо друго. Иска ми се все пак да говорим за хората, които са с увреждания, без да ги делим по възрастови граници и други тем подобни критерии, защото ние в закона категорично записахме кои са критериите и ограниченията за ползване на тази интеграционна добавка. Да, има много пенсионери, които са болни. Много от заболяванията им са и резултат на напредналата възраст. Но те също имат нужда и искат да могат да отидат да се видят с приятели, да посетят кино или клуба на пенсионера, да вземат съответна храна от диетичния стол или от домашния социален патронаж, които много помогнаха чрез посредниците си и социалните асистенти, които навреме бяха назначени. Те също се включиха в тази акция и спестиха на хората с увреждания тези разкарвания. Така че, колеги, има механизми един добре подготвен закон да влезе и добре в сила, и да бъде реализиран навреме и качествено. Просто трябва да бъдем точно такива, каквито се оказваме днес – да упражняваме точно навреме контрол, да взискаме от всички, които ще изпълняват промените в законодателството. Затова аз бих предложила, доктор Адемов, това да стане практика. Поне на едно от заседанията ни месечно ние да изслушваме по актуален проблем съответните институции в комисията, защото сега следващият проблем, който сигурно ще възникне, но той може да бъде решен в оперативен порядък, ще бъде изплащането на болничните. Сигурно още през месец февруари това ще бъде един много шумно експлоатиран от медиите проблем. Така че, господин председател, аз ви предлагам през месец февруари на едно заседание на комисията да изслушаме Националния осигурителен институт, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, което също има задължения по тези нови промени, които настъпиха в законодателството. Това е хубавият подход. Нека преди събитието да се случи ние да предвидим какво може да стане и да събудим загриженост у съответните институции да действат по-бързо. Защото наистина те имат много работа по тези промени, но трябва да се открои приоритетното. Аз отново се връщам на домовете за сираци. Ако няма поне първа стъпка на указания, те не могат дори да разпишат работните заплати за месец януари. Да се установят нормативите, по които ще се заплаща, по които ще се определя храненето и т.н. Така че ви предлагам, колеги, още следващия месец да видим какво ще правим с болничните листове, с изплащането на отпуската по болест, за да предотвратим едни такива недоволства от страна на гражданите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева, за разумното предложение. Аз пак повтарям, че всеки един от народните представители има право да предложи точка от дневния ред на комисията. Разбира се, че съм съгласен с това, което предлагате. Трябва да има такива заседания, трябва не да подсещаме, защото институциите си знаят работата, но те имат своите проблеми. На това заседание трябва да поканим и представителите на работодателските организации, които са подкрепили тези решения в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Днес с изненада разбрах, че имало някои, които пък не били запознати, не знаели какво да правят.
Нека и работодателските организации да бъдат така добри да представят на своите членове, на своите представители всички тези решения, а не да протестират, както се казва по народному – след дъжд – качулка. Нещата вече са решени и сега някой се опитва да ги подлага на ревизия. Разбира се, че всеки има право да чуе за какво става въпрос, но наше задължение е пък да разясним на народните представители, на тези, които се интересуват от повдигнати проблеми, за да стане всичко ясно. Най-важното нещо е да има яснота, за да няма проблеми при приложението на нормативните актове.
Заповядайте, колеги. Може би трябва да се отговори на някои от зададените вече въпроси. Заповядайте, госпожо заместник-министър Христова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам само да отговоря на въпроса дали изпълни тази наредба това, което всъщност предвиждаше – индивидуалния подход за хората с увреждания, кои от тях да получават тези интеграционни добавки.
Когато обсъждахме в Министерството на труда и социалната политика всъщност кои хора с над 71 процента неработоспособност имат потребност от лекарствени продукти и диетично хранене, защото социалният работник няма как да определи това, Министерството на здравеопазването предложиха и това е записано в наредбата, че това ще бъдат онези хора, които са с такива диагнози, които изискват такова диетично хранене и лекарствени продукти, които само частично се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Понеже повдигнахте въпроса, че имало заболявания, при които лекарствените средства не са частично заплатени от НЗОК и тези хора не получават интеграционна добавка за лекарствени средства.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Как да направим така, че да дефинираме кръга от хора, които трябва да получават тази интеграционна добавка. Интеграционната добавка има за основно предназначение да помогне да се преодолее дефицита от увреждането, да се помогне за интегрирането на тези хора в обществото, а не да подмени лечението, което е основно лечение по линия на Националната здравноосигурителна каса. Ако можем да направим усилия в посока на това да преодолеем тази много фина и тънка граница, ще направим първата крачка. Аз знам, че това не е толкова лесно. Знам, че в рамките на две или три седмици, които сте имали, за да подготвите тази наредба, може да се случи това нещо. Но според мен трябва да се търсят онези възможности да се подпомогнат хората да се интегрират, а не изобщо тази интеграционна добавка да подмени основното, базисното лечение. Затова си има друг ред. Тук става въпрос за конкретното уреждане. Доктор Данчева има определено увреждане. Ако на нея й дадем този медикамент, той ще й помогне да преодолее увреждането. Това го казвам в рамките на общата дискусия, за да можем да центрираме нещата. Защото, ако очакванията са тази наредба да покрие всички лекарства в позитивния списък, значи сме на грешен път. Тази наредба трябва много ясно да дефинира кръга от хора. Това, първо. От друга страна да дефинира кръга от медикаменти, които да се срещнат с тези хора и да подпомогнат тяхната интеграция. В противен случай говорим за неща, които не са ни ясни.
Госпожо Христова, много се извинявам, че си позволих да Ви прекъсна, но се налагаше това уточнение. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм съгласна, доктор Адемов, с това, което казахте. Но все пак искам да кажа, че смисълът на наредбата беше и това кой да каже кои са тези хора. Пак искам да повторя: социалният работник не може да го каже.
При разговорите с Министерството на здравеопазването предложението беше точно хората, които са с диагнози, които потребност от тези хранителни добавки, те да я получават. Искам да кажа и нещо друго по отношение на сроковете. Срокът с правилника е определен да е 31 януари 2007 г. Ние сме мислили много и затова дали не можеше да се промени нещо. Но все пак искам да кажа, че заповедите за получаване на интеграционните добавки на хората са били със срок 31 декември – тогава, когато те са подавали молбите. Така че нямаше как автоматично ние да ги преместим с по-задни срокове. Те просто трябваше да си подадат молби и да поискат съответната нтеграционна добавка. Сега искам да кажа, че действително проблемът е локализиран в София и това, което госпожа Дрянска каза за организацията, е така. Ние ще приемаме удостоверения от личните лекари и след 30 било то по пощата или чрез упълномощено от лицето с увреждане лице. На въпроса какво ще се случи, ако някой не може да си подаде молбата до 31 януари? Това лице загубва интеграционната добавка за месец януари, само и единствено за месец януари. Искам обаче да ви уверя, че наистина сме създали организация във всички дирекции в София, където главно е проблемът, там ще се работи и в събота, и в неделя. По този повод действително имаме много сериозен разговор днес със синдикатите по отношение на хората, работещи в социалните служби. За това само между другото искам да ви информирам.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Колеги, заповядайте. Има думата доктор Колчаков. Заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми гости и колеги! Аз мисля, че ползата от едно такова изслушване не е само да чуем обратна информация и в никакъв случай институциите да се чувстват виновни и да смятат, че тук трябва да защитят себе си, а ние трябва да преценяваме каква е обществената ползва от ресурсите, които заделяме за решаване на обществени проблеми на големи групи от хора. Ето, вие сега видяхте, че за потребителите на дейностите по тази политика – доктор Данчева каза – са изразходвани над 200 млн. лв., от които те в момента не само че не изпитват някакво задоволство, а имат искрено неудовлетворение. Действително, от институционална гледна точка дори да спазим сега реда, който е създаден, и да има някакви пропуски, вижте какъв резултат има при хората, които са потребители и хората, които идват при нас като народни представители. Ние сме изправени пред тежка ситуация. Тези хора за 8 лв. кръгло трябва да минат едни бариери, които за тях са много тежки. Те трябва да ходят в две институции, да ползват транспорт, евентуално общопрактикуващият лекар може да им вземе такса, защото той е частнопрактикуващ, той не е държавен чиновник. Той отделя време, преглежда документация, издава удостоверение, може и да се наложи да прегледа пациента. За потребителите ефектът не само, че може да е нулев, но и да е отрицателен. Затова аз примерно от моя гледна точка си мисля, че ние тук трябва да бъдем оперирани от някои илюзии. Тъй като миналата година беше една ненормална година, в която ние приехме над 200 закона, ясно е, че това не е нормалната европейска практика. Тя ще позатихне.
На второ място, държавните институции за пореден път демонстрираха това, което европейците ни казват – липсва административен капацитет и то не, защото там работят лоши хора, а защото потенциалът на държавата като администрация е една константа, която може да бъде достигната. И тук всички от левицата според мен трябва да бъдат оперирани от тези надежди, че ние можем да натоварим с огромни отговорности държавните институции и те да ни направят щастливи. Не, не може. Ние трябва да преминем – аз съм го казвал и друг път – към модерни европейски практики на приватизация на публични услуги, да ангажираме асоциациите на потребителите. Ние това го направихме в някои сфери. Ако вие дадете стотици милиони на техните асоциации, те ще ги разпределят много по-справедливо и ще излезе много по-евтино, отколкото да го правите вие. Вижте пред какви проблеми се изправяте обективно. Вие казвате: липсват ни сгради. Значи трябват сгради, трябват хора, трябват компютри, трябват пари за административен капацитет. Ние, ако изчислим този ресурс, който е даден, прекаран обективно през една свръх неефективна държавна машина, крайният резултат е изключително неефективен. Затова вие вече трябва да бъдете активната страна, която трябва да започне да предлага тези стъпки. Аз примерно познавам много добре тази дейност. Разбира се, това, което каза госпожа Панева, е така. Хората, които работят в тези институции, са нормални български граждани, те са отговорни. Но те в момента се натоварват с все повече и повече ангажименти, с които ние ги натоварваме при едно и също заплащане. Хората работят ефективно. Но, когато един човек знае, че получава константа заплащане, а изпълнява все повече ангажименти, разбира се, че ще започне да протестира. Тоест, тук ние трябва да кажем, че вече в значителна степен е илюзия това, че ние можем да направим хората доволни чрез свръх натоварване на чиновниците в държавните институции, че чиновническият подход в голяма степен е изчерпан и трябва да минем към нови стъпки.
Вие сте най-компетентните хора, които трябва да вкарат модерните европейски неща и това трябва да го направим. Ние лекарите направихме една свободна професия и кой каквото иска да казва, но в момента нещата са несравнимо по-добре, отколкото, ако лекарите бяха чиновници. И това в много други области може да се приложи като пример за такива стъпки.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков. Доктор Колчаков винаги е бил привърженик на модерната, на европейската идея държавни функции да бъдат делегирани на неправителствения сектор. Така че не бива да се учудваме от това, което той каза току-що. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да кажа само няколко изречения, ако ми позволите, господин председател.
Тъй като твърдо вярвам в това, че проблемите, които постави доктор Колчаков, могат да бъдат решени ефективно точно по този начин, мисля, че Министерството на труда и социалната политика е едно от министерствата, които върви напред в тази посока. Имам предвид социалните услуги, които са една сфера, в която на практика вече юридическите лица и най-вече гражданският сектор като малко по-особен вид юридически лица работят много ефективно. Разбира се, този процес се случва много бавно. Ние сме поканили, мисля, всички на една конференция в понеделник, на която ще коментираме точно тези проблеми и мисля, че тези от нас, които успеят да я посетят, ще могат по-ефективно да работят. Взех думата само, за да изразя съгласието си с доктор Колчаков и очакването, че след като Министерството на труда и социалната политика е демонстрирало добра воля да върви в тази посока, може би си струва да предизвика една сериозна дискусия и с наше участие и да направим следващите крачки именно в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Колеги, заповядайте. Има ли други мнения, въпроси? Няма. Нека да благодарим на колегите от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на здравеопазването, от Националния осигурителен институт за участието им в днешното заседание. Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)
Председател на Комисията по труда и социалната политика д- р Хасан Адемов