Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при дневен ред:
1. Обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-03-3, внесен от Министерския съвет на 29.01.2007 г.
2. Изслушване на отчет за дейността на Министерството на труда и социалната политика за 2006 г. Докладва госпожа Емилия Масларова - министър на труда и социалната политика.
3. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Проектът за дневен ред на днешното заседание ви е известен:
1. Обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-03-3, внесен от Министерския съвет на 29.01.2007 г.
2. Изслушване на отчет за дейността на Министерството на труда и социалната политика за 2006 г. Докладва госпожа Емилия Масларова - министър на труда и социалната политика.
3. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на този дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред. "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: “Обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-03-3, внесен от Министерския съвет на 29.01.2007 г. По първа точка да представи проекта за решение давам думата на господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Пред вас е представен проектът за вземане на решение от Народното събрание за предоставяне на възможност за преговори с Международната банка за възстановяване и развитие за анексиране на съществуващо споразумение “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”, така наречения проект СИФ, с който всички вие сте запознати. Той е на стойност 15 млн. евро. Досега действащото споразумение, което е от 2003 г., изтича на 31 декември 2007 г., тоест, в края на тази година изтича споразумението, по което се подпомагаха проекти на общини, на общности, на социални партньори, на неправителствени организации – основно общини, разбира се – в посока на няколко компонента. Това бяха социални домове, училища, сгради на просветата, инфраструктура – В и К комуникации, благоустрояване на населените места. Знаете, че съотношението на финансирането по този проект беше 80 процента от заемното споразумение, 20 процента от общините, като допълнително Министерството на финансите създаде схема, с която подпомагаше особено бедни и малки общини, тъй като целият проект е насочен преди всичко към региони с високо ниво на безработица, с хора с ниска степен на доходи. Много малко или почти са изключени обектите в големите градове, за разлика от някои други проекти, примерно какъвто е проектът “Красива България”. От гледна точка на вече създадения административен капацитет и добро управление на този проект, от гледна точка на това, че тези възможности, насочени към общини, значително изостанали в сферата на заетостта, на доходите, от гледна точка, че в този проект се включват и безработни, в това число и с допълнителни възможности за квалификация и професионално обучение, от гледна точка на това, че бъдещото усвояване на средства от структурните фондове, по-специално от Европейския социален фонд, по оперативна програма “Развитие на човешки ресурси” почти няма предвидени средства за инфраструктура, какъвто е този проект. Там изцяло нещата са в сферата на така наречените меки обучителни мерки, една много малка част е само допълнително за инфраструктура. Ето затова смятаме за необходимо това споразумение да не приключи на 31 декември 2007 г., а да има още една възможност с анексиране да продължи и през 2008 г. Допълнителен аргумент е, че най-вероятно бюджетът на СИФ във вида, в който той е отпуснат сега, ще бъде усвоен още в първите шест месеца на годината. Тоест, в първите шест месеца средствата изцяло ще бъдат усвоени по бюджета на СИФ, който за 2007 г. в този си вид, както е одобрен от Народното събрание в частта му “Бюджет на Министерството на труда и социалната политика”, е изцяло за преходни обекти. Бюджетът на СИФ е в рамките на 6,8 млн. лв. точно за обекти в компоненти “СД”, тоест, инфраструктура, а преходните обекти за 2007 г. са около 9 млн. лв. Дори необходимостта за преходни обекти е по-голяма.
От тази гледна точка смятаме, че е добре да започнат преговори с Международната банка за възстановяване и развитие за анексиране на действащото споразумение от 2003 г., за което имаме уверение, че сравнително бързо може да бъде реализирано, тъй като заседанието на Борда на банката е на 6 март и веднага след тази дата нещата могат да бъдат добре уточнение. Затова ние искаме подкрепа на мандата за преговори с Международната банка за възстановяване и развитие за допълнително анексиране на този проект с 15 млн. евро за 2008 г. Това решение не изисква промяна на утвърдения бюджет за 2007 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, имате думата за въпроси, за коментари, за изказвания. Тук е и господин Ерик Рангелов, изпълнителен директор на фонда. Заповядайте, господин Рангелов, ако искате да добавите нещо към това, да кажете на колегите на какъв етап се намира сега изпълнението на обектите или изобщо някаква информация за това, което се случва в Социалноинвестиционния фонд. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз наистина смятам, че ние трябва да подкрепим внесеното предложение, защото чрез тези инвестиции се помага на общините, които са изостанали в сферата на социалното обслужване и могат да постигнат резултати, да разнообразят вида, броя и количеството на услугите, които предлагат на гражданите на съответните населени места. Аз смятам, че даже сумата, която се предлага, надали би могла да удовлетвори всички желания и потребности, защото във всички общини на Република България се разработват такива проекти, всички общини имат желание да развиват тази дейност. Вчера ние бяхме на една кръгла маса, на която се дебатираше проблемът за по-активно включване на неправителствените организации в извършването на социалните услуги и децентрализацията на социалните услуги. Така че смятам, че ние имаме основание да гласуваме “за” това решение. Но аз имам следния въпрос към господин Рангелов. Тъй като има общини, които вече са спечелили такъв проект и работят по този проект, в случай обаче, че нещата са спрели на определена фаза не по причина на общините, какъвто е случаят с общината, чийто представител съм аз, какво ще следва от това?
При провеждането на първия конкурс не можа да се възложи изпълнението на проекта на кандидатстващите фирми. Няма ли това да удължи прекалено много срока преди втория, защото разбирам, че там една от фирмите, участник в конкурса, си е позволила да представи нередовни документи. Няма ли това да доведе до демотивиране на общините, тъй като, ако това се случи след две – три години, не дай си, Боже, смятам, че ние ще останем изненадани и твърде злепоставени пред общността. Така че ви моля да споделите с нас какви са евентуалните срокове за втори конкурс и изобщо може ли това да доведе до някакви последици. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, аз искам да ви кажа, че когато става въпрос за искане на разрешение от Народното събрание за сключване на такова заемно споразумение, има много дълга и много сложна процедура. На първо място, доколкото на мен ми е известно – господин Димитров, ако греша, ме поправете – Съветът за икономическо развитие към Министерския съвет или има малко по-трудно име включва това заемно споразумение от предната година. След това влиза в едно от приложенията на Закона за държавния бюджет, където са държавно-гарантираните заеми. След като това се гласува, отново се иска разрешение от Народното събрание за водене на преговори за сключване на такова заемно споразумение и чак след това се пристъпва към тази процедура. Тя продължава достатъчно дълго време. Затова се налага ние да избързаме. Вчера получихме проекта, днес го включваме в дневния ред, за което трябва да поздравите комисията, господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако позволите, господин председател, да кажа две думи само по това, което Вие казахте. Действително процедурата е такава. Аз я спестих, тъй като тя е описана в материалите, които са ви предоставени. Действително пътят е точно този, който Вие очертахте. Миналата година на няколко заседания на Съвета за икономическа политика този вариант на анексиране на заемното споразумение на няколко заседания в различните месеци беше гледано в присъствието, разбира се, на министрите, които участват в този съвет, разбира се, и с участието на министъра на финансите господин Орешарски. След като Съветът за икономическа политика окончателно подкрепи мандата за водене на преговори, този проблем беше обсъждан миналата седмица на заседание на правителството и вие виждате, че проектът за мандат за водене на преговори е приет от правителството миналата седмица в четвъртък. Ние помолихме за ускорено придвижване и вземане на становището на Комисията по труда и социалната политика, за което благодарим – аз щях да благодаря накрая, но сега благодаря предварително – тъй като, както споделих с вас, заседанието на Борда на банката е насрочено на 6 март, то вече е фиксирано. Изискванията са един месец по-рано документите да са налични. Тоест, от нас се иска до 6 февруари Народното събрание да се е произнесло. Затова молим за ускорено придвижване на проекта и обсъждане тук, в комисията. Разбира се, смятам, че нищо фатално няма, ако следващата седмица обсъждането в пленарна зала не е точно на 6, а е на 7 или 8 февруари, но молбата ни е действително бързо да бъде придвижен. Така че редът, за който Вие споменахте, господин председател, е точно този. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, господа заместник-министри, колеги! Както и колежката Панева каза, народните представители от Коалиция за България ще гласуват за подкрепа на мандата за финансиране на СИФ. С две думи бих искала да кажа защо. Това е така, защото СИФ е една действаща програма, която създава реални резултати по места. Смятаме, че с тази нова възможност ще бъдат създадени нови такива резултати. Бих искала обаче да поставя два проблема. Първият е свързан с подчертаното от заместник-министър Димитров изискване в рамките на фонда да бъдат финансирани основно региони с високо ниво на безработица, което беше една особено справедлива политика, във времето, в което проблемът “безработица” беше реален проблем за страната.
Успоредно с това обаче започна да стои един друг проблем и той е свързан с дефицита на възможности за изграждане на социална инфраструктура в общини, които имат средното и над средното ниво на заетост. В тези общини реално има възможности за осигуряване на средства за дейност на нови социални услуги, а почти не могат да се намерят възможности за създаване на социална инфраструктура. За съжаление такива възможности са твърде ограничени и по отношение на оперативните програми. На практика и в моя избирателен район, и в други райони, тези общини, които имат сравнително добро ниво на заетост, започват постепенно да изостават по отношение на социалната инфраструктура. Въпросът ми е следният. Имаме ли намерение да променим условията, свързани с нивото на безработица по отношение на СИФ, има ли такава възможност. Вторият ми въпрос е отправен към изпълнителния директор на фонда. Известно е, че във всяка една програма конкурсите за изпълнители създават определено напрежение. Струва ми се обаче, че в СИФ това напрежение е малко повече от останалите програми. Бихте ли казали защо според Вас това е така и смятате ли, че е необходима някаква промяна по отношение на конкурсите за изпълнители в програмата? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. Господин Илчев пожела думата. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, госпожи и господа! Аз ще бъда съвсем кратък. Присъединявам се към моите колеги за подкрепата, защото ще ви кажа, че в 2005 и 2006 г. няколко пъти съм разговарял с господин Ерик Рангелов. Успяхме в моя избирателен район – Хасковски – с общи усилия да насочим малко повече средства от Социално инвестиционния фонд. Казвам това, защото трябва да знаете, че предварително средствата бяха нула. След това се наложи допълнително да се отпуснат средства. Той е свидетел, може да потвърди това, че с много усилия в сферата на социалните услуги, макар и минимално, да бъде подпомогнат нашия регион. Това какво ме навежда на мисълта? Явно има недостиг на средства, има програми. Тук напълно подкрепям колежката Михайлова, че трябва да се мисли за едно по-разумно разпределение на средствата и особено за контрола на средствата – къде ще отидат те. Някъде има въпиюща нужда, а не се получават средства, а някъде другаде може би с по-добри проекти или не зная как се постигат добри резултати. Така че аз напълно безрезервно и убедено ще подкрепя проекта за решение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Колеги, искам да направя едно малко уточнение. Ако искате, ще направим отделно заседание, на което господин Рангелов и колегите от Министерството на труда и социалната политика ще ни кажат за всички критерии, по какъв начин става разпределението на средствата в този фонд, за да не навлизаме сега в конкретиката на това какво прави фондът. Сега трябва да насочим нашето внимание към заемното споразумение, защото това е предметът и точката от дневния ред. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от “Атака” така да се каже, също се ударим едно рамо и ще подкрепим този проект. Въпросът е, че, ако ще се прави нещо по-мащабно, нещо, което да се усети в цялата страна, като че ли тази цифра можеше да се допълни малко повече. Колегата спомена за Хасково. Хубаво е за там да се отдели нещо, защото хората наистина могат да дойдат, господин Адемов, тук, отвън, пред сградата, няма да е проблем и няма да го конкретизирам защо. Ние подкрепяме проекта за решение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Колеги, ние даваме право на правителството да води преговори по заемното споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие, което още не означава, че тя ще се съгласи. Това, първо. Може и да има такива индикации, но това не е сигурно. Така че в момента сме в сферата на хипотезите. Заповядайте, господин Рангелов. Имате думата.
ЕРИК РАНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо ще се спра на двата кратки въпроса, свързани с продължаването сроковете на изпълнение на проектите. Наистина през тази година сроковете за изпълнение на проектите бяха удължени. Но основната причина е затова, че лимитът на фонда, с който могат да се финансират проекти, е 400 хил. лв., който е фиксиран преди три години. Естествено инфлацията си е казала думата и сега едни и също проекти много трудно се вписват вече в тази сума от 400 хиляди. Това е една част от проблемът на Дупница например. Иначе в момента от 49 проекта, които са включени в инвестиционната програма, се изпълняват активно 39 проекта. Останалите са в момент на започване на строителство, като до момента имаме приключени вече десет проекта. Предполагам, че общата сума на новото заемно споразумение, с която ще се финансират проекти, вероятно ще се дискутира и ще се търси една малко по-висока сума за даден проект, да речем от порядъка на 500 хиляди, за да можем да отговорим съответно на съвременните условия. Иначе напрежението наистина съществува, но то съществува преди да се стигне до истинската класация на проектите. Но мисля, че до този момент сме се старали и сме успявали да бъде стриктно спазвана процедурата, която Международната банка за възстановяване и развитие съответно е определила за този вид проекти. Ако има някакво напрежение, то е най-вече от кметове, които не са доволни от строителните си фирми. Но това се случва, това е животът. В общи линии ние се стараем да изпълняваме условията, които са ни зададени от Международната банка за възстановяване и развитие и това понякога също удължава срока за изпълнение на проектите. Но в общи линии се спазват строго правилата на банката. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Рангелов. Господин Димитър Димитров пожела думата. Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК- МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа само няколко думи, тъй като имаше конкретно зададен въпрос. Действително в момента обсъждаме дали ще има следващи сесии, следващи обсъждания на проекта на СИФ или вече сме приключили. Както казах, бюджетът на СИФ в момента е изцяло запълнен с преходни обекти и това е най-важното в момента – решението за преговори и евентуално сключване на анекс към действащото от 2003 г. споразумение. Но въпреки това искам да поясня, че това заемно споразумение има три компонента. Първият, по който има най-голям интерес, който е най-популярен, това е СД- инфраструктура, към която общините имат най-голям интерес. Но има втори – това са общностите. Третият е така нареченият компонент “бауми”, по който изискванията за нива на безработица и други социални елементи не съществуват. Те покриват териториално цялата страна и там общности или неправителствени организации кандидатстват с добри проекти точно в тази посока, за която Вие говорихте. Това, първо. Второ, естествено, че ние трябва да преоценим - разбира се, след като евентуално правителството подпише допълнително споразумение – подходите си за оценка на обектите, тъй като сме в коренно променена ситуация и размерът на сумите, които се отпускат, е само един. В момента колегите от управлението на проект СИФ готвят нова карта на бедността, тъй като по досегашната карта на бедността, по която се работеше, нещата са коренно променени. Оценката на обектите е по пет компонента, единият от които е само безработицата. Но смятам, че ниското ниво на безработица в национален разрез въобще не значи и не отменя голямата териториална диференциация в нивата на безработица. В момента имаме региони, имаме общини, в които безработицата е над 20, над 30 процента. Напротив, за някъде тази диференциация се задълбочава и това още повече концентрира и вероятно ще трябва да концентрира внимание върху тези общности. Така че вие сте прави за един преглед съвместно с Международната банка за възстановяване и развитие по наредбите и начина на оценка на обекти, които в бъдеще ще бъдат включени. Но това е един следващ етап. Само като допълнение ще кажа, че примерно за 2006 г. от 160 постъпили предложения за обекти за инфраструктура, ВиК обекти, Управителният съвет, в който е и тук присъстващият, уважаемият господин Желязко Христов, трябваше да вземе решение за 13 проекта, тъй като толкова бяха бюджетните средства, сами разбирате, че този избор обикновено винаги е спорен. Винаги е спорен и винаги има недоволни, които смятат, че този избор не е бил съвсем обективен. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Господин Желязко Христов пожела думата. Заповядайте, господин Христов.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! За мен е чест днешната покана от председателя на парламентарната Комисията по труда и социалната политика, която е продължение на нашия чудесен диалог, който имаме с комисията, с нейни председател, с нейното ръководство.
Исках да кажа две думи след казаното от господин Ерик Рангелов и от уважавания от мен експерт заместник-министър Димитър Димитров. Има двама членове на Управителния съвет от КНСБ. Аз си спомням назад във времето, както каза уважаемия народен представител от Хасково, този народен приватизира, другият приватизира и т.н. По едно време течеше дебат защо е необходим този Управителен съвет? Защото това иска Световната банка и ние трябва да сме наясно. Аз много искам да кажа на уважаемите народни представители и на председателя на Комисията по труда и социалната политика, че двата гласа на КНСБ отстояват принципите и правилата и на българската държава, разбира се, отчитайки интересите на общините и изхождайки от тези критерии, за които говори заместник-министър Димитров. Не е никак просто. За да спечелят проекти по инфраструктура, не е еднозначна оценката на кметовете. При дълбокото ми уважение към местната власт, за да спечелят проект, залагат на ниски параметри. Най-голямото страдание и колизията на интересите и конфликтите в Управителния съвет се пораждат точно от това. Има конфликт, има много тежки заседания. Оценката ми към заместник-министър Димитър Димитров е на базата на воденето на диалога в този Управителен съвет. Ние търсим баланс, търсим хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло. Ужасно! Има проект за 200 хиляди лева. За да го спечелят, направили оферирането, че е 150 хиляди лева. Стигнали донякъде и парите свършили. Господин Ерик Рангелов каза, че често имало недоволство на кметове от строителните фирми. Това беше знаково изречение. То има друг подтекст. Уважаеми приятели, случва се така, че след това идват за нови 50 хиляди, за нови 100 хиляди лева и т.н. Това е ужасно, това е безпринципност, това е безморалие при класирането. Защото, ако вие предложите 150 хиляди лева, а обектът има реална стойност 250 хиляди лева, вие печелите, моят проект пада. После в Управителния съвет деветимата души, сред които и госпожа Цвета Каменова, един експерт, когото дълбоко уважавам, Влади Горанов и т.н., се чудят какво да правят. А Управителният съвет работи безвъзмездно и се държи безкрайно национално, държавнически отговорно, за да има и баланси, доктор Адемов. Ние сме въвели правило: един проект, за една община, по една от мерките. Не знам колко не е дискриминационно това правило. Знаете ли, село Никола Козлево, Шуменско, имат по-голяма драма от Свиленград. Там безработицата е извън параметрите, които цитира заместник-министър Димитров. Но, така или иначе, за да направиш нещо справедливо, за да може един ресурс да достигне до всяко местенце, въведохме и такъв критерий и такова правило. Искам ясно да кажа, че имаше назад във времето много драматичен въпрос, уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители – сключване на договор с управителя на Управителния съвет за проекти, негледани в Управителния съвет. И такива прецеденти имаше. Но, ако тези скандали излязоха пред публиката и пред бдителния поглед на Световната банка, всеки си дава сметка за какво щеше да става дума. Завършвам с изречението: този проект беше уникален. Той направи много добри неща за българското образование, за канализационната система до селца, до общини и т.н. Но той не изигра своята роля по отношение мярката, за която говори заместник-министър Димитров. Досега правихме държавната работа, както се казва. Но за обществото, за квалификационни центрове, за преквалификация и образование – нищо съществено, уважаеми приятели, ако погледнем едно общо разпределение на балансите и на ресурсите. Ползвам случая при дълбокото ми уважение към народното представителство да кажа, че трябва наистина да се застане зад позицията на Министерския съвет за подписване на заемното споразумение, защото този фонд, натрупал капацитет и опит, има своята перспектива да се превърне в онзи фонд, така наречения социален, при добра институционализация, по-добра от днешната, по което да могат да бъдат усвоявани и европейските пари.
Благодаря за предоставената ми възможност. Дължах според мен като един граждански глас, представител в Общото събрание, да доверя стила и работа в Социалноинвестиционния фонд.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, доктор Христов. Министър Масларова, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми народни представители, колеги, партньори! Само като допълнение към всичко това, което казаха моите колеги и представителите на Управителния съвет на Социалноинвестиционния фонд, искам да добавя нещо относно притеснението, че общо взето за социалната инфраструктура средствата, ресурсите изглеждат значително по-малко, отколкото би трябвало да се очаква във времето, в което вече сме и според амбициите, които имаме в тази насока. А това, което мога да информирам народните представители, пак е свързано със заем от Световната банка, който правителството ще поиска общо да се обсъди, но там Министерството на труда и социалната политика и специално колегите, които се занимават със социалното подпомагаме, успяхме да издействаме заем, който е под абревиатурата “социално включване”, който заем е в размер на 40 млн. евро, без съфинансираща част от българската страна. С много усилия успяхме да издействаме този заем да не е само “меки мерки” или само “квалификация, обучение и подготовка на кадри”, а всъщност да имаме 50 процента инвестиции в инфраструктурата, тоест, близо 30 млн. евро и повече ще има като съфинансиране. Това е само за социална инфраструктура, без всичко друго. Така че това е нещо, което предполагам, че ще стартира, предполагам, в средата или към края на 2007 г., тъй като процедурата в Световната банка е по-тежка. Така че, имайки предвид и това, че и СИФ е много атрактивна програма, а и програмата “Красива България” – също, но не достигат до социалната сфера, аз мисля, че това също е един сериозен успех, който постигнахме, и се надявам, че вие ще проявите разбиране, когато започнем да гледаме проектите и, разбира се, в тази насока да направим възможно най-доброто, което можем всички заедно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на министър Масларова. Колеги, има ли други мнения, въпроси по тази точка от дневния ред? Няма. Моля, гласувайте проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 29.01.2007 г. "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Проектът за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-03-3, внесен от Министерския съвет на 29.01.2007 г., се приема.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: “Изслушване на отчет за дейността на Министерството на труда и социалната политика за 2006 г.” Докладва госпожа Емилия Масларова - министър на труда и социалната политика. Госпожо министър, тъй като Комисията по труда и социалната политика е домакин на това заседание, преди Вашия отчет нека да кажем само няколко изречения за нашия отчет – отчета на комисията – в цифри. Това е естественото място, където трябва това да се случи. Затова си позволявам да направя едно обобщение за това, което сме извършили през миналата година.
Комисията по труда и социалната политика е провела 38 заседания. Била е водеща комисия по 39 законопроекта и спомагателна – по 16 законопроекта. Изменила е 11 пъти Кодекса за социалното осигуряване, 8 пъти Кодекса на труда, 3 пъти Закона за социално подпомагане, 4 пъти Закона за насърчаване на заетостта, 3 пъти Закона за семейни помощи за деца, 7 пъти Закона за интеграция на хората с увреждания, 1 път Закона за уреждане на колективните трудови спорове и 3 пъти Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Работила е и е приела съвсем нов Закон за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия и в групи предприятия и европейски дружества. Приела е спогодби за социално осигуряване с Република Румъния, Република Унгария, Република Кипър и Конфедерация Швейцария, произнесла се е по Конституционно дело № 99 от 2005 г. и по вето на президента на Република България № 356. Работила е по четири решения, които са:
- отчет на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.; за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г.; за отпускане на пенсия за особени заслуги; решение за вземане на акт от препоръка № 195 за развитието на човешките ресурси през 2004 г. Това е много накратко, което е свършила Комисията по труда и социалната политика през миналата година. Сега, министър Масларова, на този фон, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да благодаря за това, че включихте в дневния ред да изслушате отчета на Министерството на труда и социалната политика и съвсем естествено, разбира се, заедно с отчета на Комисията по труда и социалната политика, защото без това да звучи като комплимент, но аз мисля, че 90 на сто от дейността на Министерството на труда и социалната политика не би била такава, ако не бяха усилията и вашата навременна, коректна и компетентна намеса.
За разлика от вас аз няма да кажа колко сме работили в часове и в дни, защото ще се разбере, че сме нарушили жестоко Кодекса на труда и синдикатите могат да ме санкционират, а тук има представители на синдикатите. Но това, което бих искала да кажа, е, че 2006 г. беше изключително напрегната и мина под знака, от една страна, на поетите ангажименти от страна на правителството, а от друга страна, в усилията за изпълнение на всички критерии на Европейската комисия относно това членството на Република България да стане факт от 1 януари 2007 г. Всички знаете, че социалният диалог беше прекъснат преди това. През 2005 г. ние възстановихме социалния диалог. Но изостаналото законодателство в крайна сметка беше изключително тежко. Това, което мога да кажа като бройки, разбира се, е, че Министерството на труда и социалната политика е подготвило, внесло в Министерския съвет и, разбира се, вие сте разгледали 22 законопроекта и 63 поднормативни документи. Това е успоредно с другите неща, по които ние сме работили. Нека да кажа пред колегите, че Министерството на труда и социалната политика отговаря по Глава две “Свободно движение на стоки, услуги и хора” и по Глава тринадесета “Социална политика”, като едни от основните политически критерии в предприсъединителния период и изискванията на Европейската комисия бяха въпросите, свързани с ромската общност и с деинституционализацията. Това бяха въпроси, за които отговаряше приоритетно и в Министерския съвет Министерството на труда и социалната политика. Смея да твърдя, че при всички проверки, които бяха направени, ние показахме в изключително кратки срокове едни изключително добри резултати. Мога само за пример да кажа, че беше поставен въпросът в средата на годината – в края на м. юни – за кризисни центрове. До края на годината ние успяхме да направим три кризисни центрове. Това обикновено в другите страни се случва в рамките на години. Но това са неща, за които предполагам, че по-трудно могат да бъдат оценени. Това са административни оперативни действия.
Аз искам да кажа няколко основни неща, като ще се опитам да бъда максимално кратка, тъй като в основни мащаби вие познавате добре нашата дейност и съм благодарна, че всички заместник-министри са налице. Ако трябва да отговарят по някои от въпросите, са на ваше разположение.
Мисля си, че едно от най-големите достижения на усилията на Министерството на труда и социалната политика заедно със социалните партньори и на правителството това е подписването на Пакта за икономическо и социално развитие до 2009 г., който всъщност е вторият пакт в страните-членки на Европейския съюз след Ирландия. България е втората страна, която има такъв пакт. Това всъщност е един фактор за едно регулярно поетапно развитие на дейностите в областта на труда и социалната политика – това, за което имам предвид, че отговаря Министерството на труда и социалната политика. Разбира се, той е отворен, той търпи развитие. Но това е един неоспорим факт. Мога да кажа, че една от основните амбиции, а бих казала и основна задача на Министерството на труда и социалната политика беше насочена това е политиката на пазара на труда. Не бихме могли да говорим за никакви социални помощи, за никакви преференции за различни социални групи, ако не беше динамизиран пазарът на труда и Националният план за действие по заетостта не показа, първо, една висока степен на компетентна подготовка, и на второ място, едно изключително стегнато изпълнение.
Това, което трябва да информирам комисията, различно от показателите, е, че 2006 г. е първата година, в която стартирахме Националния план по заетостта без всякакво напрежение в общините. Всичко беше подготвено още в рамките на есента на 2005 г., въпреки наводненията, въпреки старта на правителството. Всички кметове бяха наясно с какво разполагат, какво искат. Всички работодатели и ние през 2006 г. нямахме напрежение в тази насока. По същия начин постъпихме и през 2006 г. и аз ще кажа няколко думи. Това, което представлява коефициентът на икономическа активност, показва, че за една година в страната се повиши с 2,4 процента и сега това вече е 66,2 процента, като по Лисабонската стратегия той трябва да бъде 70 процента. Това е коефициентът на икономическа активност. Коефициентът на заетост също нарасна и то с една изключително висока стойност, дори с неочакван за нас самите процент – 2,4 процента. Бих могла да кажа, че заетите лица са с 208 хиляди повече в сравнение с 2005 г. Устойчиво намаля регистрираната безработица и от 11,67 процента ние имаме сега средногодишна безработица за 2006 г. 9,6 процента. Безработните намаляха с 16 процента. Нещо много важно – безработните младежи намаляха с 23 процента в резултат на тези програми. Продължителната безработица намаля 14 процента, а безработните над 50 години – с 8 процента. Търсенето на работна сила нарасна и аз трябва да кажа, че ние имаме заявени 279 хиляди работни места, което говори за едно друго усилие, което през 2006 г. беше много целенасочено, но то трябва да продължи много по-динамично и по-амбициозно от всички, които работим в тази сфера. Това е процесът на обучение, квалификация и преквалификация. В Програми и мерки по заетост бяха включени 138 хиляди безработни лица или с 27 хиляди повече. В курсове за професионално обучение бяха включени 45 700 души, като, забележете, от тези, които са били в курсове за квалификация и преквалификация, 74 процента са започнали работа веднага или в много кратък срок. Тоест, ето ви една тенденция на пазара на труда. Разбира се, искам да кажа, че продължава Националната програма “Помощ за пенсиониране”, която е уплътнена много сериозно. В Националната програма “Асистенти за хората с увреждания са включени 13 600 души. Тук искам предварително да съобщя една информация и ми се струва, че трябва да обучим и депутатите по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Ние там имаме също една огромна сума, която се предоставя в тази насока – за пазара на труда. Ние смятаме, че до края на годината, ако успеем заедно с вас, заедно с бенифициентите, ще можем да разкрием допълнително поне още 15 хиляди работни места за асистенти за хора с увреждания. Така че достатъчно амбициозно и достатъчно сериозно и задълбочено се
Сега искам да кажа и нещо друго. В Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” се включиха повече от 82 хиляди лица, като анализът на тази програма показва, че над 36 процента от хората, които от социални помощи се включват в такива програми, остават трайно заети.
Стартира Национална програма за ограмотяване и квалификация на ромите, по която бяха включени над 2400 роми и бяха проведени 10 специализирани трудови борси за роми. Бяха обявени над 2450 работни места и на работа са устроени 1500 човека от ромски произход. И тук е разликата. Виждате повече работни места, а по-малко устроени. Това пак е свързано с въпросът за образователен ценз, квалификация, някакъв вид умения.
По политиката на доходите мисля, че правителството, държавата, а и Министерството на труда и социалната политика могат да поставят само основни параметри, изходни позиции при положение, че над 80 процента от икономиката вече е в частни ръце. Но мога да кажа, не без задоволство, че поетият ангажимент, че България ще има методика за определяне и определена линия на бедността, вече е факт. Имаме приета методика и определена линия за бедността за 2007 г. Това е 152 лв. Разбира се, това, че необлагаемият минимум се увеличи с 38 процента, не е никак малко. Затова аз искам да благодаря за всички усилия, които бяха положени в политиката на доходите и най-вече в данъчната политика. Искам да благодаря и на Комисията по труда и социалната политика и на представителите на всички парламентарни групи в нея за проявеното разбиране. Може би трябва да кажа, че се въведе данъчно-осигурителен стимул за ваучерното хранене, нещо, което беше поето като ангажимент, но години наред не беше изпълнявано. През 2006 г. заплатите в бюджетния сектор се увеличиха с 6 процента, а в реалния сектор те се повишиха с около 14 процента. Тоест, вижда се една много сериозна динамика в политиката по доходите. Тук трябва да направя една скоба, че си направих труда, тъй като непрекъснато се коментират цените в България, но по-малко коментираме какво е потреблението, каква е потребителската кошница, какво се е случило за една година – за 2006 в сравнение с 2005 г., защото всичко това е в резултат
Трябва да кажа на какво сме увеличили потреблението през 2006 г. Увеличили сме потреблението на месо, на месни продукти, на сирене, на мляко, на плодове и зеленчуци. Намалили сме потреблението на хляб, на захар, на картофи. Това все пак е една положителна тенденция в храненето. Разбира се, няма да се спирам на това колко пътувания има в чужбина с цел екскурзии, колко струват пакетите за тези пътувания. Но 700 пътувания, екскурзии в чужбина има реализирани, плюс 200 хиляди с фиксирани пакети, които са със средна стойност между 500 и 700 евро. Това също е показателно. Показателно е, че само до 24 януари над 40 хиляди души са пътували в чужбина със средна стойност на човек около 1000 евро. Това също са показатели за някакъв по-различен стандарт. Разбира се, това съвсем не означава, че няма групи и категории от хора, на които в политиката на доходите трябва да се обърне по-специално внимание. Няколко думи за пенсиите – една много щекотлива тема, тема, която се поставя от сутрин до вечер. Аз благодаря, че тук са и управителят, и подуправителят на Националния осигурителен институт. Освен намаляването на осигурителните вноски с 6 процента, което няма да коментирам, разбира се, изпълнихме едно обещание да увеличим пенсиите от 1 януари 2006 г. и го направихме. Друг е въпросът защо не го направихме за 2007 г. Но това може би ще го коментираме допълнително. За първи път се приложи диференциран подход при актуализиране на пенсиите от 1 януари. Промени се коефициентът на осъвременяване на пенсиите, като се мина към швейцарското правило – 50 на 50. Реформира се социалната пенсия за старост и тя вече се отдели от пенсията за осигурителен стаж и възраст. Размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 69 лв. през 2005 г., 85 лв. през 2006, очакваме, че 2007 г. тя ще стане 92,23 лв. Средната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 134 лв. през 2005 г. през 2006 г. нарасна с 11,2 процента и стана 149,70 лв. През 2007 г. по предварителни данни тя се очаква да бъде 161,51 лв. Тоест, за по-малко от две години пенсиите са се увеличили с 20 на сто, а всъщност вече средната пенсия представлява 41 процента от средната работна заплата. Това, което мога да кажа, че с едно усилие, което се положи от страна на всички, се въведоха професионалните пенсионни схеми и се даде възможност за получаване на допълнителна пенсия. Осигуриха се средства за коледната добавка. Повиши се гъвкавостта на пенсионната система чрез осигуряване на възможност за откупуване на 5 точки за осигурителен стаж за лица, които са навършили определена възраст. Предприеха се действия за сформирането на така наречения Сребърен фонд. За първи път се въведе парично обезщетение за продължително безработни, на които не им достигат 5 точки, за което благодаря и на народните представители и най-вече на нашата комисия.
Нараства броят на осигурените лица. За една година – 2005 спрямо 2006 г. – този брой е нараснал с 52 700 души, като средноосигурителният доход е нараснал с 31 лв. и той вече е 362 лв. Минималните осигурителни прагове се повишиха с 12,6 на сто. Виждате, че са положени едни не малко усилия в областта на пенсионната система. Отварям една скоба, тъй като това, което ще кажа, е една много дебатирана тема през последните дни. Заедно с господин Адемов и с господин Христосков решихме и от средата на месец декември към министъра на труда и социалната политика се създаде Консултативен съвет за проблемите на възрастните хора. Този Консултативен съвет вече работи на експертно равнище. Тук е и господин Мирославов, който всяка седмица поне по веднъж се среща с лидерите или експертите на 11-те синдикални организации.
Господин Адемов, добре е, че има експерти в някои от пенсионерските организации, които са бивши служители на Националния осигурителен институт и които разбират за какво става въпрос, защото, общо взето, това, което се иска от пенсионерските организации, не винаги е осъществимо. Аз мога да ви дам справка, ако вие настоявате, ще ви дам всички въпроси, които са поставени и всичко, което е проведено в цифрово изражение, за да знаете за какъв размер средства става въпрос. Така че ние правим всичко възможно действително да преосмислим как да осъвременим старите пенсии така, че да я няма тази голяма разлика с новите пенсии. Но ще трябва да го правим постъпателно. Търсим начини да увеличим тежестта на една година осигурителен принос. И това трябва да стане постъпателно. Тоест, има неща, по които – уверявам ви – се работи на експертно равнище и се опитваме професионално да работим с няколкостотинте души, които стачкуват и заради проблемите на акцизите, за Натура 2000, и за пенсиите, и за всичко.
Няколко думи по отношение на политиката към семействата с деца. Искам да кажа, че за първи път беше въведено и развито семейното подоходно облагане. Предприе се увеличаване на срока за обезщетение за бременност и раждане на майките, която мисля, че една изключително позитивна стъпка. Смея да кажа, че това е нещо, за което моите колеги – министрите на социалната политика – в Европейския съюз се интересуват как сме го направили, какво ни струва и какъв е резултатът от всичко това. Стартира програмата в подкрепа на майчинството. Въведе се селективен подход при изплащане на месечните помощи за деца. Имам предвид и програмата “Социални инвестиции за децата”. Разкриха се нови социални услуги за младежи и деца в петдневни центрове. Предоставиха се разнообразни социални услуги за децата от социално слаби семейства. Продължава раздаването на закуски, обхванати са 40 на сто от учениците, които се обличат с якета и анцузи между първокласниците. Там всичко е наред. Осигуриха се закуски на 280 хиляди ученика от І до ІV клас. Във връзка с проблемите, които излязоха в началото – на 19 септември – правим проверки, констатираме нарушения. Разбира се, нарушенията са такива, за които ние сигнализирахме – разредено мляко, некачествени закуски, нехигиенични условия. Аз съм много доволна, че Европейската комисия поставя въпроса за храненето на децата с плодове. Ще се радваме, ако вие ни подпомогнете и от 15 септември, вместо да даваме милинка, баничка или филийка, да даваме на всички деца един път дневно – даже това ще може да бъде и за децата до VІІІ клас – някакъв плод, който всеки ден да бъде различен. Искам да кажа още няколко неща в областта на хората с увреждания и социалната закрила. Ограничихме срока за получаване на социални помощи до 18 месеца. Засилва се контролът за отработването на минимум пет дни от хората, които са на социално подпомагане. Там имаме перфектни взаимоотношения с Националното сдружение на общините в Република България и разчитаме, че това ще бъде един сериозен ресурс.
Увеличи се границата за достъп до целевите помощи с над 9 на сто, така че увеличените пенсии и доходи да не рефлектират върху хората, които са получили това увеличение, а те да могат да получат и двата вида облекчения.
През отоплителния сезон са подпомогнати над 116 хиляди лица и семейства с електроенергия и топлоенергия, а 150 хиляди семейство – с твърдо гориво. Осигурени са 16 млн. лв. за здравно осигуряване на хората, които нямат никакви доходи и които не са здравно осигурени.
Бих искал да споделя с вас, че Агенцията за социално подпомагане има бенифициенти над 2,5 млн. души. Но това са хора, които само ако по веднъж отидат в агенцията. А те отиват по няколко пъти месечно за различни видове социални помощи и услуги, които те получават. Струва ми се, че тук е мястото да кажа и няколко неща за хората с увреждане. Всъщност миналата година – 2006 г. – са обхванати 523 452 лица, което е със 17 на сто повече, отколкото ние сме предвиждали, и с 65 на сто повече от 2005 г. Това държа да се знае от Комисията по труда и социалната политика. Финансирани са 35 проекта на работодатели за наемане на хора с увреждане и са назначени на работа над 900 души по тази програма. Отделно са одобрени 18 бизнеспроекта, в които са включени на работа над 200 души с увреждане. Финансирани са 59 адаптивни работни места в обичайна среда. Мога да кажа, че в Министерството на труда и социалната политика и неговите второстепенни разпоредители – Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда, Агенцията за хората с увреждания – работят над 600 души хора с увреждане. Тоест, ние показваме, че тези хора могат да работят и сме създали възможно най-добрите условия те да се реализират. Понеже говоря за хората с увреждания и понеже това е един от проблемите, които стоят много сериозно пред всички нас, бих искала да кажа, че един закон като Закона за интеграция на хората с увреждания беше една добра основа, но и той търпи развитие. Нека все пак да кажа, че хората с увреждания получават различни помощи. Това би трябвало поне вие да го знаете. Те получават по Закона за обществените поръчки, във връзка с Кодекса на труда, във връзка с Кодекса за социалното осигуряване, във връзка със Закона за облагане на доходите на физическите лица, със Закона за държавните такси, със Закона за данъците върху добавената стойност, със Закона за местните данъци и такси и отделно по Закона за интеграция на хората с увреждания. Мога да ви изброя какви услуги сме предоставили през 2006 г., но те са общо в седем раздела плюс необходимите неща, които се дават за децата. Това е една огромна по размер работа, за която не без основание и нашите колеги, които работят в Агенцията за социално подпомагане и в структурите й в страната, поставят въпроса за тежката, многобройната работа, която се извършва там. Искам да ви информирам, че за 29 дни – от 1 януари до 29 януари – при положение, че не всички дни са работни, са обслужени над 300 хиляди души. Приети са над 350 хиляди молби, а само сега в събота и неделя в София, тъй като колегите работиха извънредно, са приети и обработени над 2500 молби. Струпването и напрежението за интеграционните добавки е най-вече в София, както в София няма места за коли, където да се паркира. Тук са над 250 хиляди от бенифициентите на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Няколко думи и за Главната инспекция по труда. Това също е една институция, която е към Министерството на труда и социалната политика. През 2006 г. са извършени над 36 хиляди проверки. При тези проверки са констатирани 221 хиляди нарушения. Спрени са машини и съоръжения – около 2900 – казвам приблизителните цифри, за да можете да добиете представа. Съставени са 11 200 акта и са издадени 4 420 000 наказателни постановления, които, разбира се, се реализират чрез Националната агенция по приходите. Имаме извършени 79 хиляди консултации във връзка със спазването на охраната и условията на труд. Току-що получихте информация за Социално- инвестиционния фонд. Друг, много атрактивен фонд към Министерството на труда и социалната политика е проект “Красива България”. През 2006 г. имахме 226 обекта, от които всички са завършени в срок и бих могла да кажа, не без задоволство, че холандското правителство направи второ дарение, наблюдавайки изпълнението на първото дарение за справяне с бедствията. Ние успяхме на 56 общини да помогнем реално заедно с представителите на посолството на Холандия. Те провериха на място как са изпълнени задачите и всички обекти бяха изпълнени в рамките на четири месеца. Затова пристигна и втори транш на това дарение, в което сега ще бъдат включени допълнително, ако не се лъжа, 1,5 млн. евро, които пристигнаха. В общи линии това е, което исках да споделя с вас. Екипът на Министерството на труда и социалната политика е на разположение. Съжалявам, че господин Горан Банков все още е в болнични, но очакваме да дойде в началото на месец март на работа. Благодаря ви за ползотворното сътрудничество. Моля да ни простите понякога, че сме внасяли материали бързо, спешно, за да бъдат гледани в Комисията по труда и социалната политика, но динамиката на 2006 г. сигурно всички ще я запомним. Но си заслужаваше
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, коментари по това, което чухте от министър Масларова. Госпожо Масларова, много често се забравя една цифра – 225 млн. лева – която се дава от държавния бюджет за здравно осигуряване на всички пенсионери в България. Господин Христосков, ако бъркам, поправете ме. Това са парите, които се дават за здравно осигуряване. Нека да не я забравяме тази цифра, каквото и да означава това. Заповядайте, колеги. МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Дават се и за социално слабите, за безработните. Освен това отделно се дават още 5 млн. лв. по линия на Министерството на труда и социалната политика за лечение на тежко болни социално слаби.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да направя една реплика към министър Масларова. Тези пет милиона лева за хората без здравни осигуровки, разпределени, горе-долу се падат по 5 лв. на човек за цяла година. Така че този проблем за социално слабите и трайно безработните български граждани, които нямат здравни осигуровки, все още виси в пространството. Голямата част от тях са социално слаби и трайно безработни. Те вече са извън системата. Още в предишното Народното събрание ние помолихме Министерският съвет да изработи механизъм, по който да се задължат и работодателите, и онези български граждани, които по собствено решение не желаят да се осигуряват. Те някак да се отделят в друга категория, за да не страдат тези наистина трайно безработни социално слаби, които нямат никаква възможност да си платят здравните осигуровки. Аз мога да потвърдя, че още стотици, хиляди български граждани в момента нямат здравни осигуровки поради простичката причина, че им е абсолютно невъзможно да внесат осигуровки и със задна дата. За една огромна част от българските граждани фактически здравеопазването е недостъпно. Казвам това, защото го виждам и от писмата, които получавам, и от
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще ми позволите ли да отговоря на въпроса, господин председател. Имам чувството, че тук има някакво неразбиране. Всички социално слаби са здравно осигурени...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Всички социално слаби, които отговарят на условията за
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, точно така. Всички безработни, които са регистрирани, са здравно осигурени. Всички пенсионери са здравноосигурени. Всички деца до навършване на определена възраст са здравноосигурени от държавата. От тези пет милиона лева, уважаеми народни представители, който е поискал да ползва от тях, ги е ползвал на сто процента. Това са пари от бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Искам да кажа, че за 2006 г. са ползвани по-малко от 3 хиляди лева. Разбирате ли за какво става въпрос? След като този човек казва, че не е осигурен и отива да бъде лекуван, тоест, от тези социално слаби, който е имал нужда от лечение, след това се направи анкета и се оказва, че този човек или има земя, или други имоти,
СТЕЛА БАНКОВА: Това са драконовски условия.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Това са драконовски условия на държава, в която всеки трябва да работи и всеки трябва да знае, че има справедливост. Не може някой да има 30 дка земя, да не иска да си ги продаде и да иска някой друг да му плати здравната осигуровка. Извинете ме! При това има свободни работни места. Вие закъсняхте, госпожо Банкова, но аз казах, че работните места са повече от безработните хора. Така че няма човек, който да е поискал от тези пари, и да не ги е получил. На сто процента сме задоволили потребностите. Хората, които са се явили в съответните здравни заведения, подали са молба-декларация, са били здравно обслужени. Получили са пари от Министерството на труда и социалната политика. Така че нямаме никакви притеснения за това, че нещо драконовско сме направили. Напротив, на тези, които
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Нека да не превръщаме тази дискусия в дискусия за здравно осигуряване, защото само след половин час започва другото заседание на Комисията по здравеопазването. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако наистина се опитаме и ние да дадем оценка на това, което е свършило Министерството на труда и
Аз искам да изразя може би от името на всички колеги, които сме членове на тази комисия, благодарността към министерството, че много бързо, много адекватно, много професионално реагира и на това, което ние като депутати сме дали като идеи или сме поискали като консултации, на това, което сме получили като подкрепа за приемането на много от законите. Искам да се възползвам от случая, че тук има представители на всички звена, даже има и представители на Националния осигурителен институт, и да благодаря в началото на годината за хубавите мигове, които сме изживели като комисия и като вносители на доста материали и предложения в тази комисия и да изразя надежда, че и занапред ще продължим да работим така честно, откровено по между си, без да прехвърляме вина и отговорности, а заедно да търсим пътища за решаване на проблемите. И тъй като сигурно е неудобно на министър Масларова и на присъстващите тук колеги от министерството да дебатираме един проблем, който в последните дни стана обект на общественото мнение, аз искам заедно да потърсим пътища наистина да създадем по-добри условия, по-висок имидж даже и в размера на работната заплата на социалните работници. Колеги, аз съм работила в социалната сфера и трябва да ви кажа, че в един кабинет, в който примерно работи специалист, който трябва да има възможност да изслуша един гражданин, за да подготви предложение за неговата бъдеща съдба, работят пет души и това по никакъв начин не може да се случи тази информация да остане строго конфиденциална. Всички вътре в този кабинет разбира за какво става дума. Така че ние сме готови, госпожо министър, да Ви подкрепим, ако наистина поискате подкрепата на Народното събрание. Съжалявам, че това не се случи преди приемането на бюджета, но тази категория държавни служители – даже много малка част от тях са държавни служители, а другите дори не ползват тези права - трябва да бъде подкрепена, защото нашето общество върви в тази посока – социалната му чувствителност да се увеличава. А това може да стане, ако социалните работници, хората, които работят в тази сфера, имат по-добри условия да разгръщат своята дейност. Вие можете да си направите проучване. Аз знам, че вече имахте срещи със социални работници от много райони на страната. Вие можете да си направите този анализ и да си направите предложение. Ние сме готови да ви подкрепим. Тези хора
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, господа заместник-министри, колеги и гости! Аз мисля, че понякога, забързани в темпото, което сами си налагаме и водени от желанието да работим по-добре, забравяме да поздравим хората, които заслужават това и да изразим думи на благодарност, каквито думи мисля, че можем да отправим към политическия екип на Министерството на труда и социалната политика главно заради няколко основни неща.
Първо, лично аз много ценя програмния модел на управление на социалната политика, който този екип на министерството развива. Мисля, че в резултат на един такъв модел бяха постигнати конкретни резултати най-вече по отношение на политиките за стимулиране на заетостта, които дадоха свои конкретни резултати. Създадоха се едни сериозни стимули за майчинството – нещо, което като че ли в тези 16 години на прехода все оставаше на заден план - в което в крайна сметка е перспективата. И както каза и министърът, мисля, че ние с основание можем да се гордеем и пред европейските си партньори за постиженията в тази политика. Наред с всички проблеми и цялото неудовлетворение, което с основание имаме по отношение на политиките на доходите за възрастните хора, мисля, че можем да кажем, че в тази една година ръководството на министерството и всички хора, ангажирани с това – социалните партньори – направиха сериозни крачки по отношение на преодоляване на най-сериозните, най-болните, най-тежките проблеми, свързани с политиката на доходите на възрастните хора в рамките на запазване на устойчивостта на пенсионната система, нещо, което е изключително важно. По отношение на стила на управление на Министерството на труда и социалната политика следва да бъдат отбелязани стила на откритост и диалогичност, на особена чувствителност към най-болните проблеми на обществото ни. Мисля си, че всички бихме се обединили около това, че и политическият кабинет на министерството, и експертите показаха една висока професионална подготвеност, нещо, което в сравнение и с други екипи на министерствата, мисля, че бие на очи, за което можем да поздравим този екип. Оттук нататък струва ми се, че следва да съсредоточим нашето внимание към един резултатно ориентиран тип управление на социалните политики, тъй като мисля си, че имаме дефицити, има върху какво да се замислим по отношение на това, че един толкова голям обем от средства от бюджета – всеки трети лев от бюджета -влиза в системата на Министерството на труда и социалната политика и е редно да бъдем особено чувствителни към това до какви резултати води този всеки трети лев в крайна сметка. Мисля, че има определени резерви и по отношение на квалификацията на безработните, и по отношение на един проблем, който няколко пъти вече е поставян – помощите за енергийно подпомагане – и по много други проблеми. Мисля си, че в центъра на нашето внимание като екип, който работи в добро взаимодействие – комисия – министерство – следва да бъде в рамките на тази година създаването на още по-действени политики за преодоляване на бедността, тъй като за съжаление все още твърде големи са групите от хора, които живеят в крайна бедност и ние като народни представители, които три или четири дни от седмицата се срещаме с тези групи, разбираме тяхната болка и сме особено ангажирани в тази посока. Разбира се, струва ми се, трябва да се задълбочи воденето на една програмна политика, която е отговор на реалните проблеми на хората, които с основание имат високи очаквания към нас.
Мисля, че можем да си пожелаем в рамките на този анализ да работим все така при добро взаимодействие и се надявам, че това също е една предпоставка за ефективна
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Госпожо Банкова, имате думата за реплика към госпожа Михайлова.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! С любезното съдействие на господин председателя бях посъветвана да взема реплика по отношение на благодарностите, които чух. Позволете ми да ви предложа тези благодарности да не бъдат изричани от депутатите. Поискайте благодарност от инвалидите, които чакат пред социалните служби. Поискайте благодарност от пенсионерите, които присъстват на пенсионерските протести в цялата страна. Мисля, че тази благодарност е много обективна от това, за което ние тук говорим. Аз не мога да разбера каква е причината за удовлетворението, което тук чувам, по отношение на политиката спрямо пенсионерите. Тук чух една реплика, която лично на мен нищо не ми говори – “действени политики за преодоляване на бедността”. Над 50 процента от българското население е под прага на бедността. За какви действени политики за преодоляване на бедността можем да говорим, след като досега нито един политик не е обяснил как може да се живее с 80 – 85 – 90 лв. на месец. Аз бих искала, за да бъдем по-ефективни, да приземим нещата и вместо да употребяваме такива изрази, които няма да имаме смелостта да кажем на хората, които сме сред тях, да кажем истината. Аз съм убедена, че никой от вас не говори с този език на хората, когато пред вас дойдат, ако щете, отчаяни, озлобени, озверени хора от невъзможността да се справят с доход от 80 – 85 лв. за цял месец, при положение, че инфлацията отдавна е изяла и това, което по милост сега ще им се подхвърли без значение дали от 1 януари, дали от 1 април. Така че, когато говорим тук, моля просто да сложим тази сума на масата и по нея да говорим.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви, госпожо Банкова, за репликата. За съжаление Вие отсъствахте в голяма част от заседанията, на които ние обсъждахме решаването на проблемите, свързани с конкретните стъпки по реформа на пенсионната система. Това бяха предложения, която бяха конкретно обсъждани. Госпожа министър Масларова цитира какви са те и аз мисля, че не е необходимо да ги повтаряме. Искам да напомня, че предложения на депутатите от Коалиция за България, свързани с осъвременяването на пенсиите от 1 януари, бяха отхвърлени в пленарна зала. Други предложения в тази насока в Закона за държавния бюджет за съжаление нямаше. Може би в пленарна зала трябваше да изразите тази Ваше позиция. По отношение на действените стъпки за преодоляване на бедността мога да кажа, че за съжаление явно не сте чула това, което казах. Аз казах, че това би следвало да бъде основен приоритет в работата за 2007 г. Аз няма да се връщам на направените крачки по отношение на постигане на една такава цел през 2006 г. Те бяха казани от министъра. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Уважаеми колеги, иска ли някой, който желае да вземе отношение по отчета? Вярно е, че ние сме съпричастни на това, което е станало. В отчета бяха отбелязани и законопроектите, и сферите, в които трябва да работим. Всички разбирате, че има известни проблеми. Ние сме го коментирали това при разискванията по Закона за интеграция на хората с увреждания. Там трябва да набележим нови мерки и нови промени. По същия начин стои и въпросът за осъвременяване на пенсиите. Всеизвестно е в какво състояние е пенсионната система и реформата, която се прави. Така че Комисията по труда и социалната политика винаги е била отворена и тези теми са били обсъждани. Занапред очаквам може би да бъдат дискутирани по-подробно, когато разглеждаме определена тема за осъвременяване на пенсиите, също така за интеграцията на хората с увреждания и други теми, които заедно със социалните партньори, заедно с Министерството на труда и социалната политика и колегите можем да решаваме стъпка по стъпка. Аз искам да отбележа нещо, което се пропуска много. Ние приехме благодарности от майките. На мен поне са се обаждали да благодарят за това, което направихме с удължаване срока за майчинството. Техните притеснения бяха за включване след 1 януари и на тези, за които срокът не беше изтекъл. Така че сдружението на майките отправиха благодарности и мисля, че в тази посока сме направили една крачка напред, задоволили сме потребностите на една част от обществото. Вярно е, че и пенсиите, и доходите са ниски. Никой не е изразил удовлетворение от това, което съществува в момента. Всички сме изразили това неудовлетворение от ниските доходи, от ниските пенсии. Но пък трябва да си даваме сметка, че живеем в България и колкото и да имаме желание да се сравняваме с останалите страни, всеки иска да се сравнява по доходи, но първо трябва да видим колко ни е брутният вътрешен продукт на глава от населението. Нека и тази мярка да отчитаме. Искаме да водим силна социална политика. Но силна социална политика трудно можем да водим, ако нямаме силна икономика. Това трябва да го отбелязваме и да го знаем. Нека всички колеги го знаят.Аз знам, че никой не е удовлетворен от размерите на пенсиите и от доходите. Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа само няколко изречения, тъй като имаше няколко въпроса за работните заплати на хората, работещи в социалната система. Мисля, че все пак трябва да има една яснота в Комисията по труда и социалната политика. Към 1 януари средната работна заплата в системата е 398,2 лв., не е 225 лв., както беше обявено пред някои синдикални конгреси. Държа да го кажа тук, да е протоколирано и народните представители да знаят за какво става въпрос. Да, много са натоварени колегите. Да, работят в тежки условия. Ние работим в общински сгради. Каквото ни даде общината, в такова помещение работим.
Но искам да кажа и нещо друго за доходите. През месец октомври на всеки служител в структурите на социалното подпомагане беше дадено 82 процента от работната им заплата като допълнително материално стимулиране. Това е само за месец октомври. Отделно през месец декември дадохме на всеки един служител 175 процента от работната заплата. Тоест, те получиха за последните три месеца на годината в резултат на допълнителния труд, който положиха, благодарение на натовареността си, по над 800 лв. средно на всеки един служител. Що се касае до базата, това е въпрос, който оттук нататък ще решаваме с областните управители и с кметовете. Имаше закон за реституцията. Сгради няма. Много често, тъй като ние не сме собственици на сгради, влагаме средства в общински сгради, ремонтираме помещения и след това общината си ги взима и ние отново отиваме някъде, на не съвсем добри места. Така че това действително е един тежък проблем и той стои на вниманието ни и аз бих искала действително да благодаря за подкрепата в това отношение. Но тъй като се истеризираха част от нещата и те не отговарят на истината, аз държа все пак да ги кажа едно към едно. Разбира се, приемам, че тази програмна политика трябва да съществува и трябва да направим всичко възможно коректно да решаваме проблемите на гражданите. Но за мен коректно е да решаваш проблемите на гражданите тогава, когато си точно в дадения момент на даденото място. А когато се решаваха въпроси за пенсиите и не достигнаха няколко гласа в пленарна зала, част от колегите, които тук поставят въпроса какво сме направили, да бяха в залата, а не отвън, при стачкуващите или демонстриращите хора. Точно тези, които най-много викат сега, ги нямаше в залата.
Аз поемам ангажимента пред комисията да взема протокола, да взема стенограмата и извадката на гласовете. Стига вече хора, които не присъстват в залата и не участват в гласуването, коментират как не сме решили проблемите. Четири или шест гласа не стигнаха, за да се приеме нашето предложение. В дясната страна на залата нямаше никого. Извинявайте, госпожо Банкова, но да ходите по всички телевизии и на всички митинги, добре. Но аз се срещам с хора и въобще не се притеснявам да говоря с хората, защото аз работя и мога да кажа, че всички хора, които работят с мен, екипът работи и правим всичко необходимо, за да решим проблемите. А когато въпросите трябва да се решат с гласове в пленарна зала, вас ви няма. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, министър Масларова. Заповядайте, госпожо Банкова, за реплика. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да кажа, че това, че хората са недоволни, че още не са получили отговор как да преживеят с 80 – 90 лв., е едно. Второ, те наистина искат да ви видят на протестните митинги. Трето, аз не се срамувам, че съм била там. Четвърто, хората искат и са недоволни от това, че парламентът има двоен стандарт. Има пари за военните мисии в Ирак. Хората вече знаят, че в Ирак са отишли над 1 млрд. лв. Знаят го това и си дават сметка, че това правителство безпрепятствено отклонява пари за мисиите и за Ирак и в същото време наистина се намира в едно невероятно трудно положение откъде да намери пари, за да могат пенсиите да бъдат не само осъвременени, но и да бъдат над 100 лв. Защото с под 100 лв. хората не могат да оцелеят. Ето това са големите проблеми, които хората разискват – двойния стандарт. Те досега не са получили отговор защо за това участие на България там има пари и то огромни суми, а в същото време отделните министри, хората, които работят в отделните сфери, наистина изнемогват и се чудят откъде да се намерят пари за здравеопазване, за социалните сфери. Защото досега в обществото никога не се е дебатирал проблемът, че няма да достигнат пари за военните мисии, да купим сега самолети за Афганистан, да осигурим пари за следващата ни мисия в Ирак. Утре Министерския съвет ще гласува отново да останем там безконечно, като че ли и след американците. Съжалявам, но това са парещи проблеми, по които ние наистина трябва да получим отговори. Никога не е ставало дума, че за Ирак и за мисиите ни не достигат пари. Винаги се говори, че трябва да се простираме в рамките на възможното по отношение на социалната сфера, здравеопазване, образование и т.н.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, настоятелно моля народните представители да научат законите и да знаят, че когато един човек има 85 лв. доход, той получава 68 лв. месечно за отопление, той получава над 38 лв. интеграционни добавки, той получава над 14 лв. за транспорт, той получава 8,25 за лекарства. Много ви моля, съберете тези суми. И най-после научете, че когато си с 85 лв. доход, има защитна мрежа и социални услуги. Такъв човек получава храна по линия на социалния патронаж. Моля ви, нека да не говорим просто приказки, защото това е смешно. Смешно е народен представител да не знае за какво става реч. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо министър, мисля, че дебатът отиде в съвсем друга посока. Ако трябва да се говорим за цялата тази тежка икономическа криза, защото тя си е налице, тя не е следствие на това правителство, тя е следствие на всички правителства досега. Ясно е, че с магическа пръчка не може да се щракне и да се решат проблемите изведнъж, да искаме доход 7,5 евро, както е в Германия, макара че щеше да е много добре, тъй като отдавна стигнахме Европейския съюз по цени. Въпросът е, че не сме го стигнали още по доходи. Основно трябва да се помисли в една друга насока – как да вдигнем икономиката в държавата, която е на този хаос вследствие на лошата приватизация. Реално погледнато, стигаме до една констатация, която сме правили ние. Оказва ме се една от най-частните държави в целия свят, дори от Щатите. Ние сме приватизирали абсолютно всичко, което може да се приватизира. Приватизирали сме буквално и обекти, които въобще не трябва да се приватизират. Оттам сме се докарали на този хал. Така че ъгълът, към който трябва да изместим дебата в случая, мисля, че е натам. Сега в момента говорим за съвсем друго.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: И аз Ви благодаря, господин Димитров. Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги! Моля предварително да се извиня, ако се повторя, но точно това е целта на моето изказване, надявам се – не много дълго. За да мога да не повторя това, което казаха колегите, искам да се солидаризирам с техните изказвания и да обобщя, че съм впечатлена всъщност по време на тази година и половина вече присъствие в Комисията по труда и социалната политика и дори и на шега и на сериозно съм казвала, присъствайки и на други форуми, че всъщност трябва да се учим на този хубав, терапевтичен начин на работа в социалната комисия, като тук визирам абсолютно активното участие на Националния осигурителен институт. Без да звучи популистки, като изказваме тези благодарности, но аз чисто и просто смятам – а това е мнението и на моите колеги – че се създава една добра атмосфера за работа. Всъщност тази комисия носи тежестта на целия социален момент, който е най-важен в една държава. Иначе е много лесно да кажем, че искаме. Ние тук видяхме с моите колеги и много често сме говорили за това колко трудно стигаме до тези моменти, в които действително да кажем: да, ние нещо направихме. Когато върнем назад лентата за тази година, виждаме, че действително сме направили нещо, много трудно е било. Като го сложим на теглилката, на пръв поглед е малко. Но, както казахме и преди малко, трябва да има безкрайно добра, развита икономика, за да може една държава да стигне до високо развита социална дейност.
Затова аз си пожелавам на себе си, на нас, колегите в парламентарната комисия и на вас, с които винаги решаваме тези проблеми, да има такова взаимодействие, такава съпричастност към проблемите и удоволствие от работата, както поне досега сме я усетили. Да има разбиране и нещо, което сме го чували. Действително ние не чувстваме – поне до този момент, ако не се лъжа – това невзаимодействие между изпълнителна и законодателна власт, както се казва, и отделните институции. Мисля, че успяхме да намерим този баланс, а мисля да стане и по-добър, разбира се. Моля ви за още две – три минути търпение, като маркирам само два – три момента, с които бих искала да стартираме тази година. Разбира се, проблемът с доходите на пенсионерите трябва тук да бъде основен проблем. Само го маркирам, без да обяснявам подробностите. Тук бих искала, колеги, да направим всичко възможно – радвам се, че споменахте, госпожо министър, че доц. Банков ще дойде скоро, не за друго, а защото с него започнахме една подготовка, но, разбира се не само с него, но и с други колеги ще я продължим – да решим проблема с ТЕЛК. Трябва да започнат дискусиите и решаването на този проблем, за да можем оттам логически да прехвърлим нещата към проблема за доходите на пенсионерите и оттам за проблемите на инвалидите. Не бих искала сега да веем знамето: сега давайте за инвалидите и т.н. и отново популистки проблеми да развяваме. Смятам, че оттам трябва да започнем, за да разплитаме тези два изключително важни момента. Третото, което също е много важно, казвали сме го и трябва да знаем, че трябва да се случи нещо много реално, много точно – поне две неща. Сутринта се зарадвах, че го чух от един психолог от екрана на телевизора, тръгвайки за работа. Това е проблемът за ромите. И на мен ми омръзна през тези години само да си говорим за този проблем и до този момент нищо реално не се вижда. Това е факт. Всички го знаем. Нека нещо да се случи при тях, наистина нещо реално да се случи. Затова смятам, че една по-голяма дискусия, но реална, а не популистка, не просто да отчитаме дейност, трябва да направим по отношение на този изключително голям, разбира се, в национален мащаб проблем. Психологът каза нещо простичко, но много ми хареса. Той каза две неща и те са верни. Едното е проблемът за контролирането на раждаемостта и създаването на сексуална култура и друга такава около тази. Второто е проблемът с образователната култура, която трябва да им дадем. Това са двете най-остри и най-лесно обаче решими проблеми. Те най-лесно могат да тръгнат, за да можем да решим този изключително голям проблем. Не е случайно всичко това, което казвам, защото то се пресича директно и през погледа ми на лекар. Затова е още по-трудно, защото и здравеопазването, и социалната дейност вървят ръка за река. Неслучайно ние почти всички лекари сме и в двете комисии. Смятам, че тази социална комисия стои в основата на решаването на много проблеми и в областта на здравеопазването. Затова желая на всички ви много здраве, много здрав дух и много успехи за тази година. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да кажа само две неща, госпожо министър и господа заместник-министри. Изразявам лично мнение. За мен Министерството на труда и социалната политика е стъпило здраво на земята. Само един факт е достатъчно да посочим – възобновяването на социалния диалог. А другото знаем, че е функция на бюджета. Второ. От моите срещи с избирателите мога да кажа, че би трябвало да се наблегне повече на тази част от дейността на министерството, за да можем да представим пред обществото какво е свършено и какво предстои да се свърши. Аз мисля, че е свършено много на фона на това, което не е вършено до сега и министерството има с какво да се представи пред обществото и за бъдещата си работа, и за това, което е свършено досега. Да се използват повече всички възможности на медиите, въпреки че аз си мисля, че нещата не се представят реално, не се представя много от това, което е свършено от Министерството на труда и социалната политика.
Аз също така бих искал да кажа, че би било хубаво да остане малко време, за да дадем думата и на гостите. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Сега вече ще дадем думата и на социалните партньори. Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, дами и господа! На мен ми е по-лесно да говоря, тъй като съм от синдикат, а той е изявил своята независимост и политически няма да полемизирам диалога. Аз уважавам обаче това, което тук се случва, защото в края на краищата това е част от политическия живот на страната.
Аз адмирирам това, което е постигнато. Говоря не в личен план, защото ние много често всъщност си общуваме с представителите на Министерството на труда и социалната политика на много нива – и формално, и неформално. По това, което беше казано за социалния диалог в лицето на представителите на Министерството на труда и социалната политика, аз мога да кажа, че ние сме получавали винаги разбиране и социалният диалог тече на всички нива. Колко е ефективен – това е друга работа, но той върви и ние търсим възможности да подпомагаме тези процеси, за които чухме тук и за които аз мисля, че като българи трябва да бъдем малко по-позитивно настроени и да признаваме това, което е постигнато. И на нас ни се иска като социални партньори нещата да стават по-бързо. Но нещата не са следствие само на едно управление. Те са породени от поредица неща, от един дълъг процес и други управления. Така че в края на краищата това е реалността.
Аз бих искал, използвайки, че уважаемият заместник-министър Войнов е тук и като управител на фонд “Условия на труд”, което беше пропуснато в отчета – но това е нормално, защото в един доклад не може да има всичко. Но той също е един много атрактивен фонд. Аз участвам там също като представител на КНСБ като подуправител и бих искал да кажа, че този фонд във времето, особено в последните години е извършил много по отношение на подобряване условията на труд, по хармонизацията на законодателството и конкретните промени в много от предприятията, за което всъщност вина в положителен смисъл имат и уважаемите народни представители с промяната в Закона за безопасни и здравословни условия на труд и повишавайки, така да се каже, мизата за средствата, които безвъзмездно този фонд предоставя, разбира се, при определени условия, за подобряване условията на труд в предприятията, както и за обучение на социални партньори и на различни институции в новото законодателство.
Бих искал обаче да споделя за проблема, който многократно като управителен съвет, като Национален съвет по условията на труд, който се председателства от министър Масларова, че средствата в този фонд са крайно недостатъчни. Ще ви дам един факт. Тази година всъщност фондът още преди да е започнал работа вече е реализирал проекти на стойност около 1млн. 800 хил. лева, ако не ме лъже паметта, което значи, че при условие, че ние минимум изразходваме най-малко 1 млн. лв. за обучение, а фондът е с издръжка около 200 хиляди, ние още сега вече нямаме средства, за да продължим да удовлетворяваме последващи искания. Правихме многократно такива искания по отношение на увеличаване на бюджета. Става въпрос действително за едно предизвикателство към българската икономика. Тук много пъти се спрягаше идеята, че икономиката, в края на краищата, е водеща, за да има едно по-добра социална политика. Ако ние не хармонизираме в достатъчно бърз план изискванията на Европейския съюз – ние сме хармонизирали нашето законодателство, но то трябва да се въвежда – този фонд няма да изиграе своята действително уникална роля. За ваша информация, уважаеми народни представители, такъв фонд няма в Европейския съюз. Има само подобен в Унгария, но той е подобен. Не е като нашия. Трябва да ви кажа, че при тези многостранни отношения с различни представители, експерти от страни от ЕС винаги са адмирирали това, че ние сме създали чрез един закон, в изграждането на който КНСБ беше много деен, да не кажа – един от водещите, един такъв уникален фонд. Затова аз ви моля да намерите възможност за осигуряване на средства, защото това ще бъде една изключителна възможност за работодателите в тази посока. Аз мисля, че това може да се случи, още повече че и в неформален план министър Масларова е изразявала разбиране в тази посока.
Другото, което искам да кажа и с това да завърша, защото трябва да напусна заседанието – извинявам се, но имам среща със здравния министър – е, че по всички проблеми, които се изразиха, и по част от тях искам да кажа, че по отношение на заетостта и плана за заетост ние имаме тази уникална възможност все пак по пътя на социалния диалог в Националния съвет за тристранно сътрудничество да изразяваме своите становища и ние сме ги изразявали.
Единственото може би, което все още като социален партньор – адмирираме направеното и ние сме го казали в становището – не ни удовлетворява, е възможността тези средства, които действително са ограничени, да отиват там, където ефектът ще бъде най-голям. В тази посока мисля, че ще срещнем разбиране. Завършвам с това, че получихме разбирането и дай, Боже, да се осъществи това наше предложение към Министерството на труда и социалната политика – не зная дали ще бъде департамент или нещо друго – да се създаде такъв отдел, който да се занимава с проблемите на труда и на миграцията. Защото проблемите на вътрешната миграция в България са едни, тази, която сега се оформя към Европейския съюз, е друга. На нас ни трябват не лаически или случайни умозаключения, а действително задълбочен анализ, мониторинг на тези процеси, за да можем всички ние да вземем адекватни мерки и ограниченият финансов ресурс да отиде там, където ефектът ще бъде много голям. Още веднъж благодаря, че ми предоставихте думата.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Кокалов. Заповядайте, доктор Христов. Имате думата.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо министър и екип! Аз искам да се присъединя към тези гласове в днешния дебат, които оценяват позитивно стореното като обем, като нещо, което е отхвърлено, свършено и в посока на евроинтеграция, и в посока възстановяване на социалния диалог, и в посока на това, че се оценява, че България не е подписала сбор от лозунги, а наистина е подписала един Пак за икономическо и социално развитие до 2009 г. от правителство, работодатели и синдикати, което гарантира рестартирането на социалния диалог в една европейска посока.
В същото време ясно искам да кажа, че, разбира се, благодарността много трудно ще се развива в България. Има обаче много тревоги, много нерешени проблеми, много болка в обществото. И в този смисъл, уважаема госпожо Банкова, и аз като обичан, тъй като Вие много често се присъединявате към моите публични акции, искам ясно да кажа: има много болка в обществото.
Какъв е възгледът на КНСБ? Социалната политика трябва да бъде като в цивилизована държава. Тя трябва да се развива в проевропейска посока и затова няма лозунги. Има европейски икономически и социален модел. Тази политика трябва да бъде икономически рационална и финансово гарантирана според обстоятелствата и възможностите. Аз съм съгласен с кризата в здравеопазването. Е, мога ли сега, при тази криза там, при това недофинансиране – същото важи и за образователния сектор – да поискам нещо повече, грандиозно повече в други системи? Разбира се, с 85 лв. не се живее. Но е ясно, че има интеграционна добавка. Да, има страдание по отношение на процедурата за тази интеграционна добавка. Да, здравната каса, ако може, всичко да прехвърли на службите за социално подпомагане. Да, има страдание в службите за социално подпомагане. Даже скоро и пред Вас, министър Масларова, те изразиха това свое страдание. Проблемът не е никак лек. Само че народното представителство е регламентирало една бюджетна рамка. Какво правим сега с госпожа Масларова или какво правим утре с пенсионерския въпрос или може би вдругиден с възможния протест в системата за социално подпомагане? Трябва да сме готови да отговаряме и трябва не персонално, а солидарно да търсим решенията, които не са единствено и само по тези две теми в никакъв случай в ръцете на Министерството на труда и социалната политика или на министъра на труда и социалната политика.
Аз искам да кажа следното. Днес предоставих на доктор Адемов документи, моля ви, информирайте се. Ние подписахме пакт и трябва част по-скоро да седнем и да работим по пакта с конкретните инструменти. Простичко искам да кажа, че премиерът трябва да ни събере заедно с екипа на Министерството на труда и социалната политика, с министъра на икономиката и енергетиката. Крайно време е партньорите да седнат и не да се отчитаме, както пише в пакта, в края на месец март, но преди всичко да си свършим работата.
Уважаема госпожо Банкова, трябва да подпишем със съгласие национален регулатор за промяна на доходите още в 2007 г. в реалния сектор и да отпушим браншовото договаряне, госпожо министър, което да стартира от месец април. Аз съм огорчен, че Вие не споменахте една добра обща заслуга на социалните партньори. Става въпрос за гарантираните прагове, уважаеми колеги, които гарантират един много сериозен принос в осигурителната система. Така да изправим секторния диалог, националния диалог. Аз мисля, че така, както работихме по тях, ако сега започнем и с браншовите камари, с браншовия сектор, от национално споразумение, което да постигнем до края на март, господин Мръцков, да опитаме най-после да сложим реперите. Не със проинфлационни заплати, както твърди Световната банка, защото не ни е изпила на профсъюзите чавка акъла. Равнищата са страшно ниски. Да, но защо забравяме, че стигнахме до икономическа и социална катастрофа през 1996 г.? Защо забравяме това? Защо забравяме и финансовата ни дестабилизация и че имаше 300 млн. лв. валутен резерв и под опеката на международните финансови институти, в това число и на валутния борд, се правеше приватизация, уважаеми господин Димитров. Ан Макгърк казваше: няма ли постепенно такъв процент раздържавени, забравете последващ транш. Сега, когато държавата е в по-добра ситуация, когато има един добър фискален резерв, изстрадан от гражданството, когато има един бюджетен излишък, за който според мен властта е в дълг по отношение на неговото прозрачно разходване – но тук не е виновна госпожа Емилия Масларова, тук е виновна общата политика на държавата – трябва да се опитаме да направим по-съществени крачки. Иска ми се да ви изговоря още няколко неща, защото сигурно няма да мога да дойда, когато доктор Адемов ме покани по пакта.
Уважаеми приятели, вижте какво сме разписали, изчетете го. Моля ви от сърце. Разписали сме веднъж за винаги да спре циничната практика. Отивам на работа. Госпожа Масларова прави с партньори национален план за заетост. Вдигаме стандарти, правим нови проекти и нови програми по тази национална стратегия по заетостта. В същото време отивам при моя посткомунистически капиталист и той казва: подпиши тук една декларация, че няма да членуваш в синдикатите. Това го има в европейските държави. Има го в българската Конституция, която трябва да транспонираме, но ние ката ден променяме на парче ту за това, ту за онова. Ще си кажем думата и то много ясно с аргументи и доводи, когато му дойде времето на тази тема. Но България се нуждае от закон за гарантиране правото на сдружаване на българските работници и служители. За да развием и секторният диалог, за да отстояваме права, за да гарантираш нещо, трябва да си избереш инструментите. Ние с екипа на министъра на труда и социалната политика сме съмишленици. Съмишленици бяхме и с работодателите и това сме го разписали. Помогнете ни да се случи, останалото ние ще си го свършим и ще ви захраним с позиции и практики.
На второ място, има работна комисия, има социален диалог. И с Овчаров, и с Нихат Кабил, и с Емилия Масларова, и с Даниел Вълчев, с когото работим сега по диференцираното заплащане. Но нали се сещеме, че става все върху по-малко парици.
И така, приятели, помогнете ни, моля ви, ние ще сме готови в недалечно бъдеще, до месец, два със Закона за гарантиране правото на стачка. Приятели, в България няма европейски закон, въпреки всички мъки и подкрепа на комисията по еволюционната промяна в този закон. Но да обвинявам министър Масларова или да обвинявам априори председателството на комисията или народните представители, не е редно. Просто ние подаваме ръка, за да си свършим работата и то по европейски, а не по африкански.
Какво е положението? Приятели, аз утре не мога да вдигна национална стачка. Няма закон. Няма запис. Другото е лесно – ура, бура и тъпани! България е единствената държава, присъединена към Европа, в която няма гарантирано право за браншова стачка. Моля ви, навлезте в тази материя. Ще ви захраним с много компетентни експертни мнения, не популистки. Помогнете ни. Както стояхме досега в Страсбург, ще влезем и втори път. Европа, за разлика от песимизма по отношение на оценката на евроинтеграционния процес, за КНСБ в известен смисъл е и гръб, защото по тези теми се пледира в Европейския икономически и социален комитет. А ние в България не сме видели министър или народно представителство в българския Икономически и социален съвет. А там кипи неуморен труд, приемат се и се пишат становища, работи се.
Уважаеми колеги, още нещо съвсем кратичко. Моля ви, позволете ми, имам нужда да изговоря всичко това. По отношение на Закона за безопасни и здравословни условия на труд съм много чувствителен. Изстрадал съм го назад във времето. Някои неща стават полека лека, отчитам, че се подобряват някои неща. В това няма две мнения. Икономиката върви, над 6 процента е икономическият растеж. Но колко пари трябва да инвестират работодателите в условия на труд? Бедна ни е главата, никой не може да ги изчисли. Но ще почнат да ги безпокоят и на тази тема. Ние ще подкрепим и преди второто четене – връчили сме официална позиция до Комисията по труда и социалната политика – на поправките на закона. Аз съм създавал, приятели, службите по трудова медицина. Но те се изкривиха, изкористиха се. Това е българският посткомунистически бизнес. Все така съм изкушен да говоря за посткомунизма.
Уважаеми приятели, приемете закона, вгледайте се в детайли, да не го променяме пак след шест месеца. Защото, когато доктор Адемов отчиташе какви поправки по закони е правила комисията, се питам ще имаме ли закон за нормотворчество и законодателство от времето на др. Живков – казах това на публична конференция? Крайно време е и този закон да се направи поновому. Хем раждаме в един добър закон от Живков до днес закони, които се поправят по пет, шест, седем пъти. Много тъжно! Те не се и познават на всичко отгоре, освен че и не се изпълняват. Уважаеми колеги, ще кажа само три изречения за пенсиите. Категорични единомишленици сме с министъра на труда и социалната политика и неговия екип и с това не бива да има спекула. Защото, ако оставим само министъра да отговаря от екрана, като тази заран, на др. Мерджанов и др. Минков, че тя не увеличила пенсиите от 1 януари 2007 г., опазил ме господ, когато министър в тази държава ще увеличава пенсиите от 1 януари с ресурсите на данъкоплатеца като част от общия ресурс за пенсии! Опазил ме господ от такава авторитарна свобода на един министър, макар че съм привърженик на демократичния подход. Наистина трябва много честно и ясно да се каже: ние винаги сме били съмишленици, имаме пакт и швейцарско правило, разписано за първи път. Казвали сме и в закона пише: от 1 януари. Да, българската държава вече нарушава в това отношение пакта. Да, не стигнали четири гласа в пленарна зала. Казвам го с болка, че драмата на тези хора наистина е ужасна. Тук, госпожо министър, сама не можете да намерите решението, без ясното заставане и на парламентарната комисия. Ами, ако утре протестът стане грандиозен?!? Ако някой друг акумулира повече обществена енергия въпреки старостта и страданието на тези хора? Ясно е, уважаеми приятели, че по този въпрос трябва да се търси решение. Истината е, че средната пенсия е 41 процента от средната работна заплата. Този процент като баланс също е много важен. В целия европейски свят има съотношение. Масларова припознава идеите от меморандума на КНСБ преди избори. Развихме пакта, той стана факт и за първи път поставихме репери. За разлика от унгарското правителство, не ми е изпила чавка акъла да кажа като социалистическият унгарски министър-председател: 50 процента се покачват доходите нагоре. Но да имаш репери и да кажеш при 7,3 средногодишна инфлация, при български прогнози – с колко прогноза на инфлация? – 4,4 процента, да кажем такова нещо, това просто е нереално. Тревогата Ви е основателна, госпожо Банкова, и моята е съпричастна. Въпросът е да търсим решението. Е, стига вече сме си играли. Ние, правителството, работодателите и синдикатите трябва да сме готови с национален индекс. Това става за първи път. Вътре реперите да бъдат: инфлация за предходната година, оценка на пазарите на господин Беев и неговия бизнес, производителността на труда и нарасналата производителност на труда. Иначе ще живеем в подобни начини и очаквания.
Българска работодателска структура оглася миналата събота. Как не си даваме сметка какво правим с подобни послания. Тя оглася и казва: 2230 г. ще стигнем по доходи европейците. Няма да ви стоя един час в държавата, ако бях на 20 години. Отивам си, госпожо Масларова. Но това е клюкарката, която управлява човешките ресурси на българската телекомуникация. Няма да отивам по-нататък в дебата. Мога да кажа и други подробности. Хем леви, леви, ама станали десни и стигнали до капитала.
Госпожо Банкова, тъй като Вие сте просветена, тази видна експертка е дъщеричката на другаря Проданов. Може ли да стоим в държавата всички заедно? Да вземем Българската стопанска камара. “Да дадем повече права на децата за труд”!!! Ало, има европейска политика, има стандарти на МОТ. Свърши времето на популизма. Има уродливи неолиберални възгледи. Може ли да говориш непрекъснато за освобождаване на хората и в същото време, госпожо министър, да преговаряме в някаква комисия в министерството? Няма да има място за регулация през 2007 г. за държавните и общински предприятия с 50 и над 50 процента държавна и общинска собственост. Това е парадокс. Всичко свободно, трудът в менгеме. Подобни съждения като на госпожата, като на господина от работодателските структури, ще премотивират не и през програмите на Масларова и социалната й политика, те мотивират хората към миграционни процеси.
Завършвам. Ако България няма цялостна институция по миграционната политика, уважаеми народни представители, моля ви, дайте поне шанса на госпожа Масларова да развие един сектор или дирекция по миграционната политика. Всеки ден ще бъдете натискани заедно с профсъюзите да внасяте работна сила. Защо си прогонихме работната сила? Да не би това да започва от днес? Това е рефлексия от всичко онова, което е мъчителният български преход, господин Димитров, 16 години. Все пак финализирам със следното. Аз благодаря на Бога, госпожо Банкова, и на българския политически елит, че работих с трима последователни нормални и експертни министри.
И аз искам да благодаря за нещо, като кажа за Емилия Масларова и екипа й, като се върна през Христина Христова, при уважението и респекта ми, като се върна през ранното начало, което поставихме с господин Иван Нейков. България имаше шанс, за разлика от други отраслови министри, да има трима последователни професионални експертни и нормални министри. Но цялостната социална политика, ако я оставим на Емилия Масларова, без да оценяваме икономическата рационалност и това, което трябва да направи държавата в такъв контекст, това носи много рискове.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Христов. Заповядайте, госпожо Игнатова. Имате думата.
СТРАТИЙКА ИГНАТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз почти през цялата година присъствах на вашите заседания като гост. Сега може би дойде редът да се представя. Казвам се Стратийка Игнатова, доктор по икономика в областта на труда и съм председател на комисията в Конфедерация за социална защита на пенсионерите и също съм пенсионер. Моето изказване беше провокирано от изказването на един от народните представители за благодарността. Аз мисля, а и становището на по-голямата част от пенсионерите е такова, че наистина трябва да се благодаря както на Комисията по труда и социалната политика, така и на Министерството на труда и социалната политика за всичко онова, което е свършено през миналата 2006 г. Много неща се направиха и по отношение на нормативната база, много документи бяха разглеждани. Много позитивни неща бяха направени в областта на труда и в областта на социалната политика. Друг е въпросът, че нивото, от което трябваше да започнат тези неща, беше достатъчно ниско, за да не може веднага да се забележи от всички хора. Колкото до пенсионерите, трябва да знаете, че действително има такъв диалог и неслучайно беше създаден този Консултативен съвет, в който се обсъждат тези проблеми и може би не всичко от това, което съществува като искане на пенсионерите, ще се възприеме. Но голяма част от техните проблеми ще бъдат решени позитивно. Разбира се, това може да стане поетапно, затова защото наистина нашата икономика не е толкова достатъчно работеща, за да удовлетвори всички искания или поне тези искания, които са нормални. На трето място, дами и господа, смятам, че е безкрайно неправилно тези мълчаливи митинги, които се провеждаха в началото и които бяха яхнати от някои партии, яхнат беше гребенът на вълната на протеста, за да се каже едва ли не, че всичко е затънало, че всичко потъва, че абсолютно нищо не се прави за пенсионерите. Не е това начинът. Това е само популизъм. Не по този начин ще се решат проблемите и нещата с пенсионерите.
Аз ви благодаря за вниманието и мисля, че трябва да се изкаже благодарност както на Министерството на труда и социалната политика, така и на Комисията по труда и социалната политика към Народното събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря и аз, госпожо Игнатова. Уважаеми колеги, диалогът в комисията съществува. Доктор Христов, много добре знаете, че когато променяхме Закона за уреждане на колективните трудови спорове, в комисията тук решихме, че трябва да се направи нов закон, който трябва да се изготви. Това е и нашето мнение. Промените, които приехме, бяха точно в тази насока – че правим някои промени, като мислим за изцяло нов закон. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Моето изказване е подбудено от изказването на преждеговорившата госпожа, която спомена, че някои партии яхвали гребена на вълната на пенсионерските протести. Нека да конкретизираме тези работи, защото на вашите протести, пенсионерските, по принцип освен Българския национален съюз, Атака идва само, когато пенсионерите ни поканят. Дано да говорите от името на всички пенсионери, а не изразявате Ваше персонално мнение. Другият път, много Ви моля, когато правите изказвания, да ги конкретизирате, защото се получава ....
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин Димитров, извинявам се, но нека да не водим този спор кой участва в митингите, как участва и т.н.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Само конкретизираме, господин Мръцков, защото не бива да се получават двусмислици и да се говори по този начин. Ако по този начин някой обиди вашата партия, Вие сто процента съм сигурен, че ще реагирате доста по-остро от мен.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър, колеги и гости! Само три неща ще кажа в рамките на една минута.
Първо, искам да поздравя министър Масларова и нейния екип за този всеобхватен доклад, който са направили. Той е абсолютно обективен и коректен, доклад за многостранната дейност на Министерството на труда и социалната политика.
Второ, като върнем лентата назад от многобройните заседания, от многобройните поправки на законите и на подзаконовите актове, всичко това, цялата тази политика през 2006 г. бих охарактеризирал като един добър баланс между желаното и максимално възможното. Смятам, че през 2006 г. успяхме да изстискаме максимално възможното като социална политика, като плащания и услуги, насочени към хората, които са в най-голяма нужда. Ще цитирам само две числа. От труд през 2006 г. населението на България е получило малко под 12 млрд. лв. Тоест, това са официални доходи от трудова дейност. Казвам ги кръгло. Чрез социалната политика, в това число и чрез всички осигурителни плащания са изразходвани малко над 7 млрд. лв. Дори тези 7 млрд. лв. биха били увеличени, ако включим и някои от материалните услуги, ако ги устойностим, ако включим някои от данъчните облекчения. Тези 7 млрд. лв. естествено са на гърба на онези, които са получили от труда си 12 млрд. лв. Смятам, че това е един много добър индикатор за една максимално възможна и най-добра социална политика. Не казвам, че е най-добрата, но като съотношение между желаното и възможното. Ние не трябва да гледаме какъв е размерът на заплатите, на пенсиите в другите страни. Ние трябва да гледаме колко получават онези, които се трудят, които създават благата, и колко сме успели да преразпределим чрез всички механизми на социалната политика.
В този баланс вече България стои много добре. Бих казал много добре. Затова казвам, че е намерен добрия баланс между желаното и максимално възможното. И тук ще кажа, че за съжаление в 2007 г. поне така, както са съставени бюджетите, имаме малко отстъпление. То е много малко, но го има. Надявам се с допълнителни ресурси то да бъде коригирано.
На трето място, искам да благодаря за добрите думи, които се казаха за Министерството на труда и социалната политика, за Националния осигурителен институт. Също така искам да благодаря за доброто сътрудничество с всички членове на Комисията по труда и социалната политика, със социалните партньори и не само в рамките на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, но и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в тази комисия. Уверявам ви, че Националният осигурителен институт ще продължи по същия начин да работи заедно с Министерството на труда и социалната политика и с Комисията по труда и социалната политика наистина тези параметри и за 2007 г. да бъдат по-добри. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков. Уважаеми колеги, мисля, че всички, които желаеха, взеха отношение. Диалогът предстои. Всички разбираме, че имаме проблеми. Това, което беше набелязано, това, което и доктор Христов и министър Масларова споменаха като проблеми, които трябва да решаваме през тази година, тепърва предстои пред нас. В Комисията по труда и социалната политика винаги е имало диалог, винаги сме се вслушвали в чуждото мнение и сме взимали най-добрите решения, които можем да вземем. Надявам се и в бъдеще да продължаваме така. Позволете ми да благодаря на всички за изказаните мнения и становища.
Закривам заседанието. (Закрито в 17,20 ч.)
Председател на Комисията по труда и социалната политика д- р Хасан Адемов (подпис не се чете)