Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния дневен ред:
1. Изслушване на г- н Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, във връзка с предложението за нов начин на изплащане на обезщетенията за осигурителните рискове “Болест и майчинство”.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2007 г. – второ четене.
3. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Проектът за дневен ред на днешното заседание ви е известен. Има ли предложения за изменение или допълнение на този дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред. "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Изслушване на господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, във връзка с предложението за нов начин на изплащане на обезщетенията за осигурителните рискове “Болест и майчинство”. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз ще направя кратко изложение по подготовката на Националния осигурителен институт и предприетите действия по новия начин на плащане на обезщетенията за болест и майчинство в следната последователност. Най-напред ще ви запозная с подготвителния период до приемането на измененията в Кодекса за социалното осигуряване и съответно приемането на подзаконовите актове.
На второ място, съвсем накратко ще ви запозная с технологията или описанието на тази технология за извършване на този начин на плащане, като по тази втора точка ние предоставяме материали, които междувременно можете да разгледате и да зададете въпроси по тях.
На трето място, ще ви запозная с организационни и процедурни въпроси, тоест, какво прави в момента Националният осигурителен институт по тази нова дейност.
На четвърто място, ще ви запозная с това как е информирана обществеността, включително какви са реакциите на обществеността през този период от началото на годината досега, като именно тук ще се спра на някои въпроси, които се поставят, и каква всъщност е действителността.
Най-напред – по подготовката и преминаването към този начин на плащане на обезщетенията за болест и майчинство. Инициативата дойде от Министерството на труда и социалната политика преди повече от две години вероятно по време на преговорния процес е поставен въпросът да няма посредник между осигурения и неговите права, какъвто в случая се явява работодателят. Казвам, вероятно, защото ние не сме участвали в тези разговори и причината за едно такова условие може би е била несигурността в тези плащания във връзка с прилагането на Регламент № 1408, имайки предвид много широко разпространената практика в България работодателят да не изпълнява това свое задължение. А съгласно този регламент, който вече ние прилагаме, плащанията се извършват не само на български граждани, но и на чуждестранни граждани, които се движат в европейското пространство. Именно по инициатива на Министерството на труда и социалната политика през Министерския съвет, без да бъде съгласувано – с това не влагам никакъв негативен смисъл, но не е съгласувано с Националния осигурителен институт – е направена промяна в Кодекса за социалното осигуряване преди повече от две години, задължаваща осигурителният институт да плаща обезщетенията. Този ангажимент беше отложен с една година, тъй като в края на 2005 г. не се знаеше все още дали Агенцията по приходите ще стартира в началото на 2006 г. или не. Знаете, че това беше решено в последния момент, поради което прилагането на този нов начин на плащане стартира от началото на 2007 г. Междувременно, знаейки за тези задължения на Националния осигурителен институт, които произтичат от този поет ангажимент в преговорния процес, още в 2005 г. през месец септември Националният осигурителен институт беше подготвил проект на подзаконов акт – наредба за изчисляване и изплащане на обезщетенията, който подзаконов акт впоследствие беше съгласуван със социалните партньори на експертно ниво. След приемането на тези изменение в Кодекса за социалното осигуряване и с фиксиране на твърда дата, че от 1 януари 2007 г. ще стартира този нов начин на плащане, проектът на наредба беше приет, първо, от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, а на 27 декември миналата година беше приет и от Министерския съвет и беше публикуван в самото начало на 2007 г. и в “Държавен вестник”.
Казвам всичко това, за да ви информирам, че и приемането на закона, и подготовката на подзаконовия акт на практика бяха готови близо месец по-рано от самия акт на представяне на болничните листове в Националния осигурителен институт. Естествено освен наредбата, която споменах, която беше приета в края на миналата година от Министерския съвет, има и други подзаконови актове, които касаят това заплащане Това са на първо място наредба на министъра на финансите за подаване на данни в персоналния регистър на Националния осигурителен институт и въобще за подаване на данни, свързани с осигуряването, разработване на софтуер за прилагането на тази наредба на министъра на финансите. Тук отново, независимо че не е ангажимент на Националния осигурителен институт, ние разработихме и предоставихме на работодателите софтуер за изпълнение на тези ангажименти за подаване на данни в персоналния регистър, защото всички плащания ще се извършват на базата на данните в персоналния регистър. Така че цялата подготовка беше съгласувана с работодателите. Ние предлагахме по време на това съгласуване най-различни варианти, включително варианти, които включваха самото изчисляване на болничните да става при работодателя, а с Декларация 1 да ни се подава дължимата сума и Националният осигурителен институт да извършва плащането. Този вариант беше отхвърлен от работодателите поради това, че по същество нищо не се променя. Така преминахме на този вариант, който беше приет като наредба, но отново повтарям, той беше съгласуван и на експертно ниво, и съответно в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, с работодателските и синдикалните организации, а съответно би следвало те от своя страна да се консултират със своите експерти за избора на съответния вариант. Самото описание на технологията е дадено в материала, който получихте. Тя е много подробно разработена в подзаконовия акт, наречен наредба за изчисляване и изплащане на обезщетенията за болест и майчинство. Както казах, материалите са предоставени на вашето внимание като едно описание на тази технология. Може би тук е моментът да хвърлим един поглед встрани каква е практиката в други страни, защото много често този въпрос се коментира. По принцип в по-голямата част от страните-членки на Европейския съюз, а и в почти всички страни, които имат социално осигуряване, подобно на българското, работодателят плаща много по-дълъг период от болничните, отколкото е в България. В България той плащаше три дни, а сега плаща само първия ден. Също така в голяма част от страните има така наречения изчаквателен период. Тоест, за по-кратък период от време, в някои случаи той достига и до две седмици, работникът няма право на обезщетения.
Нашето законодателство по традиция е било винаги социално ориентирано и ние сме плащали болнични от първия ден, независимо дали, както и сега ще бъде, под формата на дължимото трудово възнаграждение или под формата на болнични, както беше преди. Друга практика, която се прилага в страни-членки на Европейския съюз, е болничните да не бъдат процент от трудовото възнаграждение, получавано като средно възнаграждение за съответен референтен период, както е при нас – за последните шест месеца – а да бъде твърда сума. Широко се прилага една такава практика. Ние с работодателите обсъждахме и това, ако бъде твърда сума, тогава самият болничен лист щеше да играе ролята на чек, който болният предоставя в банка или в пощенска станция, получава своята сума, а след това ние реинбурсираме тези суми или с авансово финансиране в зависимост от количествата по статистически данни, които се приемат в съответния банков клон или пощенска станция. Но, пак казвам, това са такива радикални промени, които естествено не бяха предприети. Също така, говорейки за съдържанието на приетата технология, ние предложихме да има един плавен преходен режим. Той се изразява в това, че всички започнали плащания на обезщетения за болест и майчинство, ако няма прекъсвания, продължават да се изплащат от работодателя. Това важи, както казах, както за майките за майчинството, така и за всички други обезщетения, включително болничните листове с продължение.
Най-простичко принципът е следният. Няма ли прекъсване в плащането от миналата година, влизайки в тази година, работодателят продължава да изплаща, за да нямаме сътресения и по-лесно да премине този преходен период. На практика майката, която на 31 декември миналата година е излязла в отпуск за бременност и раждане, ще продължи да получава обезщетенията си по същия начин до двегодишната възраст на детето. Какви са позитивните моменти от тази нова технология и този нов начин на плащане на обезщетенията от Националния осигурителен институт? Вече споменах, че при нас годишно има констатирани стотици хиляди случаи на неплащане или на несвоевременно изплащане на болничните и на майчинството. Пред мен са списъци на търговски дружества, които системно нарушават този режим и не извършват тези плащания. Те са занимавали и народните представители за това и аз няма да посочвам подробности, а, ако има въпроси, след това ще дам допълнителна информация. Системно имаме голямо закъснение с плащането заради това, че заплатите се изплащат в много по-късен период от време. Единични са случаите, когато работодателят казва, че той със свои пари плаща болничните, а пък след това тегли сумите от Националния осигурителен институт. По-скоро имаме констатирани много често обратни случаи – когато се изтеглят парите от фондовете на държавното обществено осигуряване – в случая от фонд “Общо заболяване и майчинство” – и се задържат от работодателя или са ползвани за други цели, а не по предназначението. Имаше фрапиращ пример. Наскоро се натъкнах на случай, когато дружеството, което е в системата на Националния осигурителен институт - “Профилактика, рехабилитация и отдих” – и то си е позволило да не плати на определен човек обезщетенията, а е изтеглило сумите. По този начин смятаме, че с преминаването на плащането към Националния осигурителен институт заедно с останалите промени - че при отсъствие на информация, ще се начислява обезщетението за този период, за който отсъства информация, върху минималната работна заплата, а впоследствие ще се извърши доплащане - решаваме именно тези социални случаи, които, пак казвам, са масови поради некоректност на работодателя. Ако има въпроси по самия документ, аз бих отговорил, тук са и моите колеги, но позволете ми да премина към трета точка от моето изказване, а именно каква организация е създал Националният осигурителен институт и как върви към настоящия момент този процес на приемане и обработване на болнични листове от работодателя.
Най-напред ние разработихме софтуер, който софтуер е от няколко модула, като първият модул е по самото приемане на болничните листове от работодателите. Но в помощ на работодателя, без това да е наше задължение, ние разработихме и още в самото на начало на годината на нашата интернет-страница предоставихме безплатно софтуер, който работодателят да ползва, за да може да направи опис на болничните листове, които предоставя в Националния осигурителен институт, и когато тези болнични листове са повече от пет на брой за съответния месец, той ги предоставя на електронен носител. Това улеснява и работодателя, улеснява и Националния осигурителен институт при приемането на болничните листове. Естествено такъв софтуер могат да разработят и други софтуерни къщи, достатъчно е той да бъде прегледан от специалистите на Националния осигурителен институт, за да няма недоразумения. Също така ние разработихме, както казах, регистрационния модул, по който вече във всички териториални поделения се приемат и се извършва регистрация на болничните листове, подавани от работодателя. Готов е модулът за самото изчисляване на болничните, в това число и регистрация, обжалване, процедури и т.н. В материалите, които в момента ви раздават, накрая има една картинка, където много подробно е посочен целият този процес. Самото приемане на болничните листове от работодателя се извършва в 113 населени места. Тоест, извън 28-те териториални поделения ние имаме изнесени работни места. В една част от тях имаме пряка комуникационна връзка и директно се ползва централната база от данни, а в други имаме локално инсталиран софтуер и съответно периодично приетите болнични листове заедно с регистрацията се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Смятаме, че тези 113 населени места, в които се извършва приемането на болничните листове, са близо до работодателите. А иначе пътят на самия болничен лист е от личния лекар или от медицинското заведение на болния до работодателя и от работодателя до най-близкото разположение на звеното на Националния осигурителен институт, което извършва тези приемания. Тоест, ние се отказахме от варианта, който съществува в много страни, самият болен да предоставя болничния си лист в поделенията на Националния осигурителен институт. Избрахме този вариант, защото болничният лист всъщност изпълнява две функции. Едната функция е като извинителна бележка за отсъствието и работодателят най-напред е човекът, който трябва да приеме болничния лист и да види това отсъствие. Тук отварям една скоба да кажа, че много често се спекулира и със сроковете за представяне на този болничен лист. Първо, това не е нова практика, това си е старата практика – в двудневен срок работникът трябва или да представи болничния лист, или да информира работодателя и това е съвсем естествено, защото се нарушава технологичната дисциплина, нарушава се цикълът на работа при работодателя и той трябва да знае къде е този работник, за да не го води като самоотлъчка. Тоест, тук на практика няма никаква промяна. Но казвам, че по този начин ние скъсяваме пътя и използваме естественото движение на болничния лист досега – работникът да го представи на работодателя, той да го използва, за да извини неговото отсъствие и за второто предназначение на болничния лист - че той представлява ценна книга, тоест, той е финансов документ, чек за извършване на плащания. Именно в качеството си на чек за извършване на плащания този болничен лист трябва да дойде в Националния осигурителен институт и както казах, той се приема на голям брой работни места. По приблизителни данни може би са някъде около 400. Но ние сме гъвкави, могат да бъдат и 500 работните места в структурите на Националния осигурителен институт. Междувременно извършихме и обучение на персонала, в това число и на софтуера, с който работят нашите служители. Тук отварям една скоба да кажа, че ние сме назначили 254 души в края на миналата година и тази година, което е по-малко от онова, което беше гласувано като увеличение на персонала, но отново повтарям, за миналата и за тази година. Сключили сме договори с търговските банки, чрез които ще бъде извършено плащането. Спряхме се на варианта да сключим договори с всички търговски банки по две причини. Първата причина е, че по данни от търговските банки около 80 процента от работещите имат сметки в тези банки и те трябва и могат да използват същите сметки, по които да им се превеждат болничните. Вторият момент е, че това не е задължително да бъдат разплащателни сметки с дебитни карти, а могат да бъдат и влого-набирателни сметки, могат да бъдат и обикновени разплащателни сметки. Тоест, ние даваме възможност на човека първо сам да си избере сметката, а втори път – той да прецени какъв тип да бъде тази сметка. Смятаме, че това е най-добрият начин. Редно е всички социални плащания, както в системата на социалното подпомагане, така и от Националния осигурителен институт, да се извършват по банков път. За ваше сведение около 650 хиляди души пенсионери си получават пенсиите по банков път и броят на тези хора непрекъснато нараства. По-голяма част от новоотпусканите пенсии се получават по банков път. Така че ние сме сключили договори с всички банки. Може би тук е моментът да кажа, че при нашите договори ние не плащаме на банките никакви комисионни, както за превеждането на сумите от Националния осигурителен институт в банките, така и за разпределянето на тези суми по сметките на самите осигурени лица. Казвам това, защото в пресата се появи информация и едни съвсем некоректни изчисления как болничния от 20 лв. на практика ще отидат за такси и за комисионни, нещо, което не е вярно.
Също така голяма част от банките реагираха много позитивно. Непрекъснато чувате, че текат реклами било въобще или пък за някакъв гратисен период от време те откриват разплащателни сметки, сметки с най-различни дебитни карти, без никаква такса, без никаква комисионна. Ние също така в процеса на организация прилагаме един гъвкав подход. В зависимост от големината на работодателите, в зависимост от броя на работещите при тях, в това число прилагаме този подход и за централните ведомства, определяме предварително час за големите работодатели по телефона – кога да дойдат в Националния осигурителен институт в нашите териториални поделения по график, за да не чакат излишно време на опашки. За по-дребните работодатели естествено са големият брой гишета, на които освен че се получава консултация, се приемат и болничните листове. Обявили сме още от самото начало, от началото на миналата година, телефони за консултация. Материалите, които ви раздадохме, бяха сложени на интернет-страницата на Националния осигурителен институт и тази практика, която досега ви описах, заработи по наше мнение сравнително добре. Към настоящия момент са приети 22 196 болнични листа, тоест, това е информацията, която имаме до края на вчерашния ден. Те са за 18 847 души. Тест, ние във всеки един момент благодарение на регистрационния софтуер, който имаме, на централно ниво знаем какъв е броят на приетите болнични листове, за какъв брой хора и за какви видове плащания се отнасят. Броят на тези болнични листове е доста по-малък от очаквания за първите седем дни на февруари. На практика приемането започна от 22 януари, но усилено се подават болничните листове от началото на този месец. Броят е малък поради факта, че с изключение на бюджетната сфера, където се извършва плащане в края на годината, всички останали търговски дружества от реалния сектор извършват плащанията на болничните или съответно на работните заплати във втората половина на следващия месец. Така че предстои в следващите дни до края на месец февруари да постъпят много по-голям брой болнични листове в Националния осигурителен институт. Нашите разчети са, че месечно ще постъпват около 200 хиляди болнични листове във всички териториални поделения на тези 113 места и така сме разработили организацията на нашата работа. Месечно ще постъпват също така болнични листове за излизане в отпуск за бременност и раждане за около 5 хиляди майки. Отново повтарям, че всички майки, които до този момент са в заварено положение, те продължават да си получават обезщетенията от работодателя. На тази основа ние сме разработили един гъвкав подход с пулсиране на работните места, когато имаме голямо натоварване, да може да не се създават опашки и да приемаме колкото се може по-бързо болничните листове и да ги обработваме.
По отношение на сроковете. Болничните листове се подават от Националния осигурителен институт на следващия ден от деня, в който се извършва плащането на трудовите възнаграждения или пък – това е новият момент – осигурителните вноски стават дължими. Това е свързано със сегашния график на извършване и на получаване на необходимата информация в Националния осигурителен институт чрез Агенцията по приходите за данните, от които ние да можем да изчислим болничните. Тук е първата съществена разлика. Сега работодателят заедно със съставянето на ведомостта той разполага с тази информация, която подава, и изчислява и болничните. А при нас – от това идва и това забавяне и ние бяхме съвсем коректни да обясним, че самото забавяне ще бъде максимум един месец. Такъв е и нормативно определеният срок в наредбата, който ние при всички случаи ще спазваме. За да няма обаче напрежение, ние сме дали указания на нашите служители с предимство да въвеждат и съответно да изчисляват и да включват във ведомостта болнични листове, които са с по-голяма продължителност от време и съответно обезщетенията, които майките ще получават от сега нататък, защото това са суми, на които тези хора разчитат. За голяма част от тях това са единствените доходи, на които те разчитат. Така че при едно нормализиране на работата, след като стартира системата, на практика в първото плащане, което ще се извърши, след като бъдат обработени тези болнични листове, хората ще могат да си получат обезщетенията. А по договор с търговски банки самото плащане, самите преводи на паричните средства на базата на електронно съставената ведомост ще се осъществяват до обяд на всеки четвъртък през седмицата. На практика месечно плащанията ще се извършват четири или пет пъти в зависимост от това колко пъти е четвъртък в рамките на месеца.
По последната точка, господин председател – информирането на обществеността и съответно реакциите, които до този момент има главно като негативни реакции, ние направихме пресконференция на 8 януари, на която пресконференция запознахме социалните журналисти от всички централни вестници и медии за тази технология, като им предоставихме тези материали, които са и пред вас. Всички тези материали бяха качени на интернет-страницата на Националния осигурителен институт, всички указателни писма, включително с Агенцията по приходите има някои методически въпроси, свързани именно с фиксирането на този ден, в който стават дължими осигурителните вноски за най-масовия случай – за работещите – защото има и изключения, когато работникът вече е напуснал работното си място, но в рамките на два месеца той има право на болнични, тогава работодателят му трябва в десетдневен срок от получаването на болничния лист да го представи в Националния осигурителен институт. За самоосигуряващите срокът също е такъв, след като са платили дължимите вноски. Всички тези указания са в интернет-страницата на Националния осигурителен институт. Обявени са също така телефони, по които ние непрекъснато даваме консултации. Наши колеги, служители на Националния осигурителен институт, от Централно управление и от териториалните поделения навсякъде откликват и се явяват или като участници в дискусии в местните радиа и телевизии, или пък, когато са поканени да изнесат лекция или презентация по тези въпроси пред работодателски, пред синдикални организации, през цялото това време са откликвали и информират обществеността. Още от началото на миналата година по националното радио и по “Дарик – радио”, като радиа с национално разпръскване, текат рекламни клипове, които вие сте чули, с които ние информираме хората за техните права, включително и за правото на дългосрочна безработица.
Какви негативни реакции има и какво е становището на Националния осигурителен институт по тези негативни реакции. Едната реакция вече е за сроковете на плащане. Аз споменах, че технологично това е максималният срок, а не фиксиран срок. Ние имаме готовност, както казах, в рамките на тези плащания, които се извършват всеки четвъртък, да извършваме по-бързо плащане, особено в случаите, когато е по-продължително отсъствието и сумата е по-голяма. Също така като изключение сме дали указания на нашите териториални поделения и вчера им предоставихме софтуер, на базата на който те да могат да изчисляват – нека да го наречем – ръчно обезщетения и да извършват плащания на каса при възникване на особени случаи. Ще ви кажа един такъв особен случай. Човек е пострадал от обгаряне в резултат на трудова злополука, няма открита банкова сметка, защото по принцип това трябва да стане преди представянето на първия болничен лис. В този случай сме дали нареждания на упълномощено лице на пострадалия обезщетението да бъде изчислено ръчно и да бъде изплатено на каса в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Но, пак казвам, това са изключения. Също така имаме случаи на майки, за които при сегашната практика на неплащане на обезщетения, ние сме поемали този ангажимент, когато предприятието е в ликвидация или пък работодателят е избягал и го няма никакъв. Това са много чести случаи.
Тоест, ние прилагаме един гъвкав подход. Но по отношение на сроковете казах, че 30 дни е максималният срок за изплащане на болничния лист и в рамките на този срок ние ще се опитаме колкото се може по-бързо да извършваме плащанията, особено след като добием рутина в целия този процес. Но, отново казвам, че това за голяма част, за стотици хиляди работници е по-добрата алтернатива пред случаите, когато въобще не се извършват плащания или когато се извършва злоупотреба с тези пари. Отново повтарям, засегнати ще бъдат работещите в бюджетната сфера, където по обясними причини – заради изпълнението на касовия план в бюджета – се извършват дори и по-ранни плащания, в някои случаи дори в средата на месеца в някои по-специални сфери. Така че това е нашият отговор по въпросите за сроковете и заплащанията. Преекспонира се, че при всички случаи срокът ще бъде 30 дни или повече от 30 дни.
За банковите сметки вече аз казах, че този проблем според нас е изкуствено раздут. По-голямата част от банките нямат такси, нямат комисионни. Ние сме оставили човекът сам да избере банковата му сметка в коя банка да бъде. А не е нужно вас да убеждавам тук в предимствата в този съвременен начин на плащане. Във всяка нормална, цивилизована държава всички пари се получават по банков път и това е един от начините за официализиране на икономика ни въобще.
Другата атака срещу наредбата и съответно срещу новия начин на плащане е, че има огромен брой документи и това затруднява работодателя. Съвсем отговорно ви заявявам, че новият документ или по-скоро те са два, но единият нов документ, който се подава еднократно, това е декларацията, с която се обявява банковата сметка. След като работникът си открие банкова сметка или пък онази, която той има вече, а аз казах, че 80 процента от работниците имат такива банкови сметки, те подават с първия болничен лист една декларация за банковата сметка. Ние и тук проявяваме гъвкавост, господин председател. Когато работодателят е готов да даде на електронен носител всички банкови сметки на работниците, на които той и сега плаща болничните и работната заплата, ние приемаме на електронен носител тези банкови сметки. Само в случай на промяна на банковата сметка работникът трябва да подаде повторно декларация, за да ни информира за новата си банкова сметка. Ние това го искаме за улеснение, това не е задължително, но искаме, за да не бъде допусната грешка, копие от картончето или извадка от банковата сметка, да видим просто ксерографирана банковата сметка, защото знаете колко дълъг е айбанът – с 25 знака – и е възможно да бъде допусната грешка. Но и когато няма такова картонче, също приемаме документите. Извинявам се, че ви занимавам с детайлите, но това са неща, които циркулират в общественото пространство, нагнетяват обстановката съвсем изкуствено, без въобще да има основания за това. С изключение на този документ и с един друг документ, който обаче остава при работодателя и виновници за него сме всички ние тук, това е молбата да бъде прекъсната отпуската за гледане на малко дете или пък, когато майката се е върнала на работа, но е все още в периода до 315 ден. Тогава тя трябва да подаде молба до работодателя, че излиза в отпуск за бременност и раждане, за да се ползва от правото на обезщетение до 315 дни. Но това е един нов момент в законодателството в полза на майките. Всички останали документи, които са приложение към тази наредба, и досега съществуваха. Те са свързани с деклариране на определени обстоятелства с цел получаване на обезщетение, независимо от това дали го изплаща Националният осигурителен институт. Ще спомена например декларацията, че когато се гледа болен член на семейството, дете или възрастен човек, когато трябва да бъде съпроводен до болнично заведение, съвсем естествено е, че трябва да се декларира обстоятелството, че няма друг неработещ член на семейството, който да свърши това, или пък, че отпуската за гледане на малко дете не се ползва от друг осигурен член на семейството и т.н. Тук става въпрос за документи, с които се защитават фондовете на общественото осигуряване и се поемат определени ангажименти под формата на декларация, че няма злоупотреби с тези фондове. По регистъра за водене на болничните листове, за който също има протести, е задължителен документ и досега. Така наречената “анкета” към болничния лист, тук има много лекари, естествено, че трябва да се проведе от работодателя, защото ние трябва да видим дали няма умишлено увреждане на здравето. В този случай знаете, че по Кодекса за социалното осигуряване не се извършват плащания и т.н. Тоест, всички тези документи и сега са били задължителни. В разговори със счетоводители, които идват в Националния осигурителен институт тези дни, за да подават документи, коректните казват: но всичко това си го има и разликата е само тази, че то вече не остава при нас, за да ни затрупва лавиците, а остава при вас и ние сме благодарни. Реакциите идват от онези, които не са изпълнявали този ангажимент, което означава, че те са извършвали нерегламентирано тези плащания, без съответната декларация или постфактум в случай на ревизия от страна на Националния осигурителен институт те са карали работниците или те самите са попълвали тези декларации. Също така нов момент е попълването на гърба на болничния лист. Но ето и тук колегите ми казват, че има софтуерни къщи, които обслужват работодателите и те са казали, че онези данни, които са на гърба, те могат да ги разпечатват и автоматично да излизат от софтуера и, ако са заверени с печат, могат да бъдат прекрепяни към болничния лист, а не да се попълват на ръка. Тоест, ние сме готови всяко едно улеснение в този процес да го приемем, но не приемаме това, че има много голям брой, повече документи, отколкото трябва. Отново повтарям, те и сега са задължителни и една част от тях са периодично или епизодично, еднократно подавани. Другата критика в общественото пространство, идваща от страна на работодателите, е, че на работодателя му се вменява контрол, който той не иска да осъществява и не би следвало да осъществява. Аз казах вече за отсъствието, но работодателят е първият, който трябва да упражни контрол. Когато и той изплащаше болничния лист, той трябваше да следи дали всички реквизити на този болничен лист са попълнени и това е съвсем естествено. Той трябва да констатира дали онзи, който е издал болничен лист, личен лекар или лекарска комисия, в зависимост от продължителността са оторизирани да издадат такъв болничен лист с такава продължителност. Ние сега виждаме какви нарушения всъщност са се извършвали. Идват болнични листове с продължителност 30 дни, издадени от личния лекар. Ако работодателят е извършвал такова плащане по договорка с лекаря или пък – извинявам се отново на лекарите в комисията – ако личният лекар не е знаел какви са му правомощията, това са нерегламентирани плащания и ние такива болнични листове ги връщаме. Тоест, това са нередовни болнични листове. Отново повтарям, че работодателят трябва да осъществява този контрол. Той е длъжен и в свой интерес да извърши контрола заради това, че се нарушава неговия технологичен, производствен ритъм. Така че това са неоснователни критики към новия начин на плащане. Говорят се неща, че едва ли не сега новият документ ги е вменил и в последните дни често имаме случаи на отказ за приемане на болнични листове, което означава, че тези работодатели досега не са извършвали никакви плащания на болнични листове. Ние имаме създаден ред при жалби за отказ за приемане да налагаме съответните санкции за нарушение на Кодекса за социалното осигуряване. Много неща ще излязат наяве. С всичко това, което казах, уважаеми народни представители, не искам да оставате с убеждение, че всичко в Националния осигурителен институт е наред, че няма проблеми. Проблеми има, но те са проблеми от текущ характер, които самият процес на работа, на взаимодействие с онези, които представят болничните листове, ще излязат. В никакъв случай обаче при един изключително акуратно разписан технологичен ред не съм съгласен да се говори за хаос. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Христосков, за изчерпателния, подробен, академичен и като време анализ. Колеги, мисля, че е изключително важно това, което чухме, защото от регионите, от които сме избрани, се задават такива въпроси. Трябва да има яснота, трябва да има информация. Нека да благодарим на Националния осигурителен институт, че ни предостави и писмена, и в електронен вид информация, за да бъдем улеснени и ние в ежедневната си работа. Аз искам да стане ясно, господин Христосков, нещо, което по моему е много важно. В Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и в Националния съвет за тристранно сътрудничество работодателските организации подкрепиха ли това предложение и този законов текст или не?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Да, подкрепиха безусловно проекта на наредбата, а преди това със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване те подкрепиха всички промени...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: ... включително и оставането на първия ден от болничния лист?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Да, категорично.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това много ясно искам да се чуе, защото има различни мнения по този въпрос и има опити да се обвини и комисията. Но това става със съгласието на социалните партньори. Това е един важен акцент от началото на дискусията. Заповядайте, колеги. Имате думата за въпроси, мнения, становища. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Христосков, колеги! Имам един малък въпрос. Искам да внеса малко светлина, малко яснота в един момент. Превеждаме парите по банков път. Банките не взимат за това комисионни за малки суми, които се превеждат. Ако някой например е болен шест месеца и всеки месец му се превежда дадена сума, която в един момент може да не е толкова малка, има ли такава вероятност банката да вземе комисионна и, ако банката вземе комисионна за превода на тази сума, за сметка на Националния осигурителен институт ли ще бъде това или за сметка на болния? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, спомняте си, че на предишното заседание аз между другото, говорейки за други неща, поставих въпроса и за това дали ще се справим с това, което сега се случва – с изплащането на болничните листове и на обезщетенията. Разбира се, направих го не от лоши чувства, а тогава исках наистина да погледнем на процеса и проблема от всички страни и, първо, да сме наясно със себе си какво се случва в обществото, да го чуем от Националния осигурителен институт и да го сравним с онова, което идва като информация от другата посока – от ползвателите или потърпевшите от съответните промени. Много благодаря за това, което чухме от господин Христосков. Не се и съмнявам, че при тях са създадени условия и предпоставки да няма сривове, защото наистина при тях ще дойдат всички недоволство от това, което се случва и което не се случва. Днес на среща с журналисти разбрах, че може би са единични случаи, но има случаи, когато работодателите отказват да предоставят документите и възлагат тази функция на своите работници. Дават им документите да си ги носят сами, да се оправят сами. Имало е такива случаи. Не мога да посоча точно имена на работодатели и да коментирам колко са тези случаи и колко вярно е това. Но за това ме питаха журналисти.
Освен това дали имате абсолютното разбиране от страна на Националната агенция по приходите? Има ли там съответният софтуер, съответната подготовка. Знам, че в началото на годината се подават декларации, които след това трябва да се обработят и т.н. Има ли вече случаи, въпреки че е много рано да се каже, на просрочване на този един месец? Рано е, но има ли такива парадокси, защото се връщат за дообработване документи, които не са попълнени надлежно по всяка вероятност или, ако приносителят е лице, което в случая не е компетентно и не може на място да коригира пропуските? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Намирам, че е добър стил на комисията по такива актуални проблеми да изслушваме в сравнително кратък срок изложения, свързани с предложения на членове на комисията, както в случая стана след предложението на госпожа Панева. На практика на следващото заседание Вие насрочихте това докладване. Мисля, че този стил си струва да продължи да се утвърждава в Комисията по труда и социалната политика. Благодаря на управителя на Националния осигурителен институт за това подробно изложение. Беше нужно да го изслушаме, тъй като хората, с които ние контактуваме на практика системно, поставят тези въпроси. Мое лично убеждение е, че това е стъпка в правилна посока, тъй като всички ние и като народни представители сме се срещали, сблъсквали сме се със случаи, при които на практика работодателите задържат средства за болнични, средства за майчинство. Дори в моя избирателен район имаше един организиран процес на майки, които посрещнаха тази промяна твърде добре. Въпросът е, че проблемите могат да възникнат в технологията. Точно в тази посока са и нашите въпроси. Моите въпроси са два. Може би аз не разбрах, но Вие, господин Христосков, казахте, че приемането на болничните листове става в 113 населени места, като споменахте, че има инсталиран софтуер на определени места. Въпросът си е в населени места, в които на практика не може да се случи приемането на болничните листи и на придружаващите ги документи, как ще се случва това? Необходимо ли е задължително пътуване на работодатели или на негов представител или се мисли за улеснение в това отношение.
Вторият ми въпрос е свързан с едномесечния срок, който очевидно създава напрежение и това напрежение е обяснимо особено в тези предприятия, където не се изчаква едномесечен срок до получаването на трудовото възнаграждение и хората, които са били в болнични, на практика получават възнаграждението си по-късно, отколкото тези, които на практика са били на работа. Възможно ли е да се мисли за съкращаване на този срок? Имам предвид съкращаване по нормативния акт, който го регламентира, тъй като Вие казахте, че проявявате усилия и това е въпрос на добра воля. Но все пак тази добра воля може да бъде проявена или не. Възможно и целесъобразно ли е според Вас да мислим за такова намаляване
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Христосков, аз Ви благодаря за пространното изложение. Моето впечатление е обаче, че хората се притесняват от това, че информационната кампания наистина по радиата върви, но все пак хората повече гледат телевизия. Има отделни интервюта, аз съм гледала поне три Ваши, но Вие не можете да се клонирате и да отидете по всички телевизии във всяко гледано време. Затова искам да попитам правен ли е опит за макар и кратка информационна кампания, дори в стила на това, което виждаме тук със схемите, с човечетата, с лек клип? Правен ли е такъв опит с Националната телевизия? А, ако е отказано, аз като заместник-председател на Комисията по гражданско общество и медии се наемам да съдействам, защото наистина информираността по телевизията я няма такава, каквато би трябвало да бъде една информационна кампания. Мога да кажа поне от това, за което са се обръщали към мен, че тревогата на майките е за това, че тези пари ще се намаляват с таксите и комисионните. Банките започнаха да си правят кампания, а всъщност хората не знаят банките за какво си правят кампания точно за този случай – за болнични, за гледане на малко дете, за раждане и т.н. Това е моят въпрос – имате ли намерение за информационна кампания, тъй като наистина хората малко знаят точно за технологията. Тя трябва да бъде съвсем простичко описана за тях, за да знаят какво да правят и какво да изискват от работодателя си? Освен това в териториалните подразделения има моменти, в които самите служители не знаят какво се случва и как да обяснят въпросите на хората. Може би, след като се раздаде този диск и след това, което ние видяхте тук и изслушахме, те ще имат пълната информация и ще могат точно да отговорят, да обяснят на всеки, които поставя въпроси в различните случаи. Благодаря ви още веднъж. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Драганова. Заповядайте, господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт. Тук се прокраднаха много интересни идеи, включително от сега има гаранции, че издръжката за следващата година на Националния осигурителен институт няма да бъде 3,6, а ще стане 3,7, за да има за информационни кампании. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин Димитров, нашият договор с банките предполага да не се вземат никакви комисионни за превода, който ние извършваме от Националния осигурителен институт към банките и за разпределянето на тези суми на базата на електронния списък с айбана, ЕГН-то и трите имена на човека по неговата сметка. Също така по-голямата част от търговските банки декларират и правят реклама, че откриването на сметка и извършването на операции също не води до начисляване на комисионни. Но все пак ние не искаме да се месим в договора, който има между банката и осигурения, защото знаете, че има най-различни видове услуги – извършвания на плащания от тази сметка и т.н. Там са възможни такси и комисионни, но в никакъв случай това не е свързано с размера на сумата, която се превежда. Но нашият договор не включва каквито и да било такси от страна на банките до разпределянето на сумата по сметката на осигурения. Нищо не се удържа. Тоест, към неговата сметка, простичко казано, постъпват толкова пари, колкото са болничните или майчинството.
По отношение на случаите на отказ за приемане на документи от работодателя, госпожо Панева, мога да кажа, че и при нас има такива сигнали. Ние веднага естествено изпращаме ревизорите. Ако Вие или всеки един от народните представители има такава информация, можете да ни сигнализирате. Защото това на практика е отказ да се изпълни Кодексът за социалното осигуряване. Санкциите са първоначално от 50 лв. до 1000 лв. глоба и в зависимост вече от честотата и конкретния случай тази глоба може да нараства. Но има такива случай.
По отношение на подготовката на Националната агенция по приходите. Знаете, че там се разработва нова система за управление на приходите. Не всички модули на тази система работят и в частност и модулът, който е свързан със социалното осигуряване, още не работи. Ние мислихме, че тази година ще се освободим, за да можем нашия си софтуер да разработим, но отново Националният осигурителен институт разработи софтуера за подаване на данни по Декларация № 1. От вчера този софтуер вече е на нашата интернет-страница, на страницата на НАП и може да бъде теглен безплатно. Той е разработен по DOS под Window и ще бъде готов след няколко дни. Но той много по-рядко се ползва. Голяма част от работодателите на практика ползват свой софтуер, който е прегледан и утвърден, лицензиран от Националния осигурителен институт. Рисковете, които аз многократно съм споменавал, във връзка със създаването на Националната агенция по приходите, че имаме едно разделяне на процеса на подаване на данни от процеса на ползване на данни и упражняване на последващ контрол относно коректността на тези данни. За да избегнем този риск, ние предложихме в наредбата, когато липсва информация, както ви казах, да се залага минималната работна заплата за страната за тези периоди, за тези месеци в рамките на шестмесечния период, от който се изчислява среднодневното възнаграждение и впоследствие веднъж годишно да извършваме тези доплащания. Нашето предложение беше доплащанията да стават до 31 март, но при обсъждането на наредбата в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт представители на Националната агенция по приходите, в случая госпожа Мургина, предложи това да бъде 31 май, защото го обвърза със сроковете за подаване на данъчните декларации и плащането на данъка върху доходите на физическите лица. Случаи на просрочване няма за сега, защото ние не сме извършили още първото плащане. Нека да кажа, че болничните листове за месец декември се плащат от работодателя, а за месец януари се плащат през месец февруари. Първото масово плащане ще бъде на 22 февруари и ние се подготвяме за него. Това е по-малко от един месец, откакто ние започнахме да приемаме болничните листове. Правим всичко възможно да изнесем тази дата напред, но не бих желал да се ангажирам с конкретна дата. Разговарях с колегите, които извършват тази подготовка и тестването на този софтуер, той на практика вече е работещ, но все пак става въпрос за финансови ангажименти и за пари. Те не желаят да рискуват. Но първото масово плащане ще бъде в четвъртък, 22 февруари. А ние два дни по-рано, на 20 февруари вече ще сме готови със списъците за плащания. Ще направим всичко възможно да няма забавяне.
Но има случаи, Вие сте права, когато се подават нередовни документи. Ние ги връщаме. Затова се води дневникът, затова с писмото се посочва кои документи са приети и кои са върнати, за да може да се проследява за всеки един болничен лист на какъв етап се намира – дали е в Националния осигурителен институт или не е. И тук пропуснах да кажа нещо във връзка с информационната кампания. До края на този месец на интернет-страницата на Националния осигурителен институт само с персоналния идентификационен код, който има осигуреният, ще може да провери начислени ли са му болнични и в какъв размер за предходния месец са тези болнични, за да може той да знае сумата, да я сравни с постъпилите пари по банковата си сметка. Най-късно в началото на следващия месец тази услуга ще бъде налице. Но при едно такова разтакаване на болничните листове към работодателя, оттам към личния лекар, не мога да се ангажирам и да ви кажа, че няма да има закъснение. Но то ще бъде по тези причини. А в рамките на редовното приемане на документа за 30 дни при всички случаи ще извършим плащането.
Да отговоря и на госпожа Михайлова. Да, ние приемаме в 113 населени места болнични листове. В някои от тях софтуерът локално е инсталиран на компютри или на лаптоп. Ние включително предвиждаме и вариант наши служители да посещават големите предприятия с лаптоп и да извършват приемане на болничните листове. Хората няма да бъдат разкарвани – нито работодателите, нито работниците. Това са местата, в които ние контактуване. Но поради отсъствие на мрежа, която сега се изгражда, не могат по електронен път да бъдат подавани данните, а физически на технически носител те ще бъдат занасяни в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Периодичността на това представяне ще зависи от броя на болничните листове, но при всички случаи не по-малко от веднъж седмично.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: А по пощата?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Ние изключихме този вариант за подаване по пощата, защото имаме лошата практика от регистрацията на трудовите договори. Влизаме в едни много сложни взаимоотношения между Български пощи, работодателя и НОИ, а сега НАП има същите проблеми. Те дори, доколкото ми е известно, изключиха варианта чрез пощата, защото нещата се бавят и не се знае кой поема отговорността. А болничните листове все пак са ценни книги. Аз вече казах, че ще направим всичко възможно големите плащания да минат по-бързо. Ако тази практика работи добре, възможно е промяна в самия нормативен документ и там да фиксираме, че болнични за период, по-дълъг от десет дни и също обезщетенията за бременност и раждане и гледане на малко дете, а там безспорно плащанията ще бъдат в по-кратки срокове, защото сумата, като се фиксира веднъж, тя всеки месец се репликира във ведомостта, няма никакви проблеми. Но може и в нормативния документ да фиксираме за този вид плащания по-кратки срокове.
Съгласен съм с госпожа Драганова, че трябва да има по-масова информационна кампания. Замисляли сме и клип на базата на тези фигурки, които има в приложенията. Но се искат пари. Може би сте попаднали на служители на Националния осигурителен институт, които не отговарят по тези въпроси, но ние извършихме достатъчно обучение. Не твърдя, че всички са компетентни да отговорят на всички казуси. Затова пак в духа на информираността ние поддържаме страница с въпроси и отговори, най-често задаваните въпроси и отговори и те се четат също и от нашите колеги. Но има безспорно още какво да се прави в тази посока и ние мислим и за това. Благодаря. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Христосков, още повече че и аз имах възможност да присъствам на една такава среща в Търговище. Аз обаче искам да ви задам един въпрос – пак за първия ден, който плаща работодателя. Плащайки работодателят първия ден, при него трябва да има копие от болничния лист или някакъв оправдателен документ, някакъв чек трябва да остане при него. Този въпрос как е решен. Колегите ме помолиха да го задам. Вторият въпрос. Твърди се, че вървим към електронно правителство. Има ли тогава потребност от този софтуер или той ще бъде интегриран в рамките на тази обща система, за която говорим в момента. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател. На първия Ви въпрос, господин председател, ще отговоря, че затова е необходим и регистърът, защото там се посочва номерът на болничния лист, неговата продължителност, основанието за издаване и т.н. Това е достатъчен документ за работодателя. За това, че болничният лист е приет от Националния осигурителен институт, той получава обратно писмо. Всеки един болничен лист е с номера си.
Що се отнася до софтуера и въобще до електронното правителство, вие ме връщате към различните опции, които са възможни. Ако Националната здравно-осигурителна каса имаше необходимия софтуер в своята информационна система, директно болничния лист можеше по електронен път с електронен подпис да стига до работодателя и до Националния осигурителен институт и тогава цялата тази технология с хартийките, с разкарванията на работодателя и т.н. нямаше да ги има. Но отново повтарям, Националния осигурителен институт има такава информационна система и ползва персоналния регистър и затова освобождава работодателя от изчисляването на болничните листове, нещо, което той досега правеше, а ние го санкционирахме, ако го е пресметнал коректно, независимо че е вършил наша работа. Надявам се, че някой ден и това ще стане. Възможен е и друг вариант. Към здравното осигуряване да премине и плащането на обезщетението и тогава лекарите ще бъдат принудени да лекуват пациентите по-бързо, болните да оздравяват по-бързо, за да може здравната каса да плаща по-малко обезщетение. В много страни е така. ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: ... една дискусия, която се е водила дълги години. Благодаря Ви, господин Христосков. Колеги, имате думата за нови въпроси, мнения. Няма такива. Мисля, че можем да се ориентираме към приключване, тъй като се чуха достатъчно мнения.
Ако действително няма други въпроси, нека да благодарим на господин Христосков и на колегите от Националния осигурителен институт за тази информация.
Преминаваме към точка втора от дневния ред- Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2007 г. – второ четене.
Колеги, по заглавието на законопроекта няма предложения. Има ли в момента такива? Няма. Моля, гласувайте заглавието на вносителя. "За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.Заглавието се приема- “Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.” Преминаваме към § 1.
По § 1 има предложение на госпожа Антонела Понева и Евдокия
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да кажа, че нашите предложения не засягат смисъла на целия закон. В голямата си част те са по-скоро редакционни и много малко – по същество. Смятаме, че така просто текстовете стават по-добри. Конкретно за § 1 предлагаме промяна на ал. 1, която да стане ал. 2, а ал. 2 съответно ал. 1. Това го правим, тъй като именно в тази ал.2 в предложения закон е посочен предметът на закона и какво урежда този закон. А в сега записаната ал. 1 се говори за въвеждане на общи принципи. Именно затова предлагаме тази промяна – смяната на местата на ал. 1 и ал. 2. Някак нещата стават по-лесно и съответно изброените общи принципи се отнасят най-вече към
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разглеждайки предложението, позволете ми да представя накратко становището на Министерството на труда и социалната политика. Действително в така направените предложения се изясняват, уточняват се принципите, целите и обхвата на закона по приложното поле. Затова нашето становище е, че приемаме самото предложение на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева за редакция на § 1 с изключение на предложението за замяна на думата “превенция” . Към т. 1 от ал. 2 на вносителя предлагаме да се добави към текста следния израз: “за осигуряване на здравословни и безопасни
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Колеги, това предложение е в духа на това, което в пленарна зала препоръча и председателят на Комисията по европейска интеграция господин Атанас Папаризов. Госпожо Понева, Вие пожелахте думата. Заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Исках да кажа само това, че предлагаме “превенция” да се замени с “предпазване”, за да се употреби една българска дума. Но в самия закон отзад е обяснено какво се има предвид под понятието “превенция”, така че не настояваме
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам една молба към госпожа Понева. Може ли, госпожо Понева, точно да изчетете текста, който предлагате в т. 2 “в”, тъй като нещо не мога да
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Текстът на ал. 2 става ал. 1, като точка се поставя след “юридически лица” и следващият текст се заличава. Прави се една малка редакция на текст и той започва така: “Целта на този закон е да въведе общи принципи за предпазване от рискове и мерки за....” ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, само за секунда. Разбрахме смисъла на предложението, сега ще се опитаме да формулираме новата редакция на този § 1. Госпожа Дянкова и госпожа Маргарита Тодорова имат готовност. Но аз искам да обърна вниманието на вносителя и към ал. 1 по вносител – “Този закон въвежда” или “Този закон урежда”? Кой е по-коректният термин. Заповядайте, госпожо Дянкова, да прочетете
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако се възприема по принцип предложението на госпожа Понева и бъде
“§ 1. Чл. 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1). С този закон се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за
(2) Този закон урежда общи принципи за превенция и мерки за
1.превенция на професионалните рискове;
2.защита на безопасността и здравето;
3.отстраняване на рисковете и причините за трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост;
4.информиране, консултация, обучение;
5.балансирано участие;”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Дянкова. Колеги, имате думата по този текст. Заповядайте. Вместо “безопасни и здравословни условия на труд” трябва да се запише “здравословни и безопасни условия на труд”. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Не можах да обясня това, за което попита госпожа Михайлова. Ал. 2 всъщност е ал. 1 в предложения закон.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Колеги, има ли някакви други мнения по текста? Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам една редакционна корекция, ако е възможно. Тъй като изреждаме принципите, мисля, че трябва да запишем “урежда общите принципи”. ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Има думата г- н Гълъб Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се извинявам за реакцията си, но понеже не са изчерпателно изброени всички общи принципи, затова не са членувани “общи принципи за превенция”. Ако са изброени изчерпателно, тогава няма проблем да са членувани – “общите”. Но те не са изчерпателно изброени. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам малка реплика. В такъв случай можем да предполагаме, че някой може да си добавя принципи. Или изреждаме всички принципи, които влизат тук, или даваме възможност на всеки самостоятелно да си слага каквито си иска принципи оттук нататък. Според мен в закона трябва да се уредят всички принципи. Според вносителя не са изброени всички принципи, имало и други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има думата г- н Гълъб Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Става въпрос, че не е изчерпателен списъкът на изброените принципи, които са за превенция и мерките, които работодателят може да предприеме, за да осигури безопасността и здравето на работещите. В Директива № 89391 е абсолютно по същия начин – не е изчерпателен списък на общите принципи и на мерките за превенция и
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че по отношение на термина “въвежда” вносителите са по-точни, защото това са общи принципи, които ние въвеждаме от европейските норми. Да “уреждаме” принципи, на мен не ми се струва звучно. “Въвеждане на принцип”, който съществува чрез закона, това е много ясно. Но да “уредим” принцип, на мен лично не ми допада. “Уреждане” на права и задължения –
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Единственото нещо, което искам да кажа, е във връзка с “въвежда” и “урежда”. Тоест, в хипотезата на новата ал. 1 – ал. 2 по вносител – е “урежда”, а в следващата аления е “въвежда”, тъй като действително се въвеждат принципи. Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
МАРГАРИТА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Исках да уточня, че в чл. 1 се дава предметът на закона. Той определя материята, която ще бъде разписана нататък. “Въвежда” означава едно – еднократно първоначално действие. Разбирам притеснението ви. Можем да предложим, че “определя” общите принципи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Антонела Понева и Евдокия Панева за § 1. Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Предложението на народните представители Понева и Манева се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 1 така, както беше прочетен преди малко от госпожа Дянкова, като в ал. 2 записваме “въвежда”, а в новата ал. 1 – “урежда”. Моля, гласувайте текста на комисията за § 1. "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на комисията за текст на § 1 се приема.
“§ 1. Чл. 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1). С този закон се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
(2) Този закон се въвеждат общи принципи за превенция и мерки за стимулиране подобренията на безопасността и здравето на работещите:
6.превенция на професионалните рискове;
7.защита на безопасността и здравето;
8.отстраняване на рисковете и причините за трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост;
9.информиране, консултация, обучение;
10.балансирано участие;”
Преминаваме към § 2. Тук отново има предложение на госпожа Понева и госпожа Манева за промени в ал. 3 – кога не се прилага този закон. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Това, което променяме, е единствено да не се конкретизират и изброяват министерствата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, Вие стеснявате приложното поле на ал. 3, в която ал. 3 са изброени областите и специфичните дейности в различните системи. Вие искате да изключите отбраната, вътрешните работи, държавната политика да остане...
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Напротив, господин председател, разширява се приложното поле. Без да се изброяват конкретно, текстът става така:
“(3) Този закон не се прилага, когато особеностите на спасителни дейности или дейности, насочени към ограничаване и овладяване на бедствия и аварии, неизбежно влизат в конфликт с изискванията на закона.”
Второто изречение си остава. Предлагаме да не се конкретизира, защото по закон задължения имат и други структури като кметове, областни управители и т.н., тоест, други институции и други длъжности имат задължения по Закона за бедствията и авариите. Считаме, че е излишно изброяването на тези конкретни министерства. Всъщност с отпадането им се разширява обхватът. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз не разбрах как се разширява обхватът. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, доколкото разбирам, колегите са имали предвид да не се персонифицира точно кое министерство, защото има и други длъжностни лица, които действат в такива ситуации и пак не са изброени абсолютно всички. А този текст наистина е общ и към него може да се прибавят и тези министерства, и областни, и общински структури и т.н. А второто изречение, разбира се, че остава. Според мен се стеснява периметъра на действие, след като се изброят точно тези министерства. Това означава ли, че други институции, които са заангажирани с проблема, няма да имат право да работят в това отношение? Ако това се има предвид, само тези министерства да упражняват тази дейност и никой друг не се намесва, тогава явно логиката е такава и текстът би следвало да е така – с тези министерства. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако смисълът на предложението е такъв, добре би било да остане подходящият текст. Обаче ние смятаме, че така представеният текст стеснява самия обхват и по-скоро няма да бъде постигнато едно съответствие конкретно с чл., § 2 от Рамковата директива, тъй като се изключват специфични обществени дейности от системата на Министерството на вътрешните работи и от системата на Министерството на отбраната, което е в противоречие със самата директива, което ние смятаме, че е неприемливо в този текст. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Извинявам се, но очевидно не ме разбрахте. Тези министерства не се изключват. Госпожа Драганова мисля, че съвсем точно изрази тази мисъл и дообясни това, което аз исках да кажа. В никакъв случай не се изключват тези министерства, а просто остават включени в общото, тъй като много други институции и много други длъжности също имат ангажименти по Закона за бедствията и авариите. Така че е излишно изброяването на три министерства в този текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не става въпрос за бедствия и аварии, а става въпрос за здравословни и безопасни условия на труд. Нека да се разберем кой закон обсъждаме все пак.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Дори и по този закон също ангажименти имат не само лица от системата на тези три министерства.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кой има задължения по този закон?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Навсякъде, където се прилага законът, където се прилагат здравословни и безопасни условия на труд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Има ли други мнения по този въпрос? Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Текстът, който се предлага от вносителите, ни ограничава само в рамките на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Всяко от тези три министерства си има специфични наредби за специфични случаи, при специфични ситуации. Така че мисля, че текстът, който предлага вносителят, е коректен. Иначе тук излиза, че само когато има бедствия и аварии, тогава ще се включват. Но има нападения, терористични актове и т.н. Можем ли да изредим всички ситуации, в които всяко от тези специализирани министерства ще има своя разработка как се действа и как се пазят условията на труд, как се осигуряват безопасните и здравословни условия на труд. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че трябва да подкрепим текста на вносителите, тъй като първите алинеи, които приехме, казват необходимото. В ал. 2 се казва, че “този закон се прилага и при:” и изрежда новите министерства. Кръгът е неограничен. Бих задал въпрос към госпожа Понева. Ако армията е професионална, не трябва ли Министерството на отбраната да осигурява безопасни условия при една специфична ситуация? Изключва го. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Тук проблемът е точно за изключване, а не за неизключване. Армията си има специфични задължения, които са свързани понякога – хайде да не казвам с нарушаване на принципите на здравословните и безопасни условия на труд – но по някакъв начин със заобикалянето им. Заповядайте, господин доктор Иван Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Слушайки полемиката, ми се струва, че всъщност не става въпрос за изключване на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, които имат специфични дейности, а за разширяване на другата част – да не е само Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, защото освен него и други структури или институции имат ангажименти при бедствия и аварии. А те не са структури на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Смисълът е, че освен Министерството на държавната политика при бедствия и аварии как другите, които имат отношения по въпроса – тук беше цитирано – общини и други структури, които не са пряко подчинени на министерството, участват при туширането на тези бедствия и аварии и могат да влязат в конфликт с този закон. Тоест, този текст е много коректен, но дали в последната си част не трябва да бъде разширен и с други звена или институции, които имат ангажименти при бедствия и аварии, защото те ще влязат в конфликт. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кокалов. За реплика има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да се съсредоточим върху текста и да разберете, че бедствия и аварии е споменато само като дейност на едно определено министерство. Махнете примерно Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и ще видите за какво става дума. Ще видите, че текстът не се отнася само за него. А така, както е записано, става дума само за бедствия и за аварии – “спасителни дейности или дейности, насочени към ограничаване и овладяване на бедствия и аварии”. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз не разбирам текста, че цитираните Министерство на отбраната и Министерството на вътрешните работи имат отношение само към бедствията и авариите. Говори се за специфични дейности в системата на тези министерства, а отделно е Министерството по държавната политика при бедствия и аварии, които влизат в конфликт. Защото е ясно какви са специфичните действия на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Ясно е какви са.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кокалов. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, аз предполагам, че в пълно съзнание вносителите са написали този текст. Обърнете внимание, че тук става текст, който казва законът да не се прилага в тези случаи. Аз мисля, че е опасно, ако ние тук продължим да търсим във всякакви възможни дейности неприлагане на закона. Дори и при такива бедствени и аварийни дейности, ако са извън тези компетентни органи, нека всички, които осъществяват тези дейности, да се съобразяват с изискванията за безопасност на хората. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Само едно допълнение може би към предишното изказване искам да направя. Ако приемем това, че кръгът се разширява при предложението на госпожа Антонела Понева и госпожа Евдокия Манева, би следвало след “бедствия и аварии” да се добави “отбраната на страната, опазване на обществения ред” и текстът да продължи нататък. Защото тогава наистина постигаме целия обхват при бедствия и аварии, при отбраната на страната, опазване на обществения ред, включително и тези министерства, включително и други институции, които ще бъдат заети. Тогава наистина се разширява кръгът и обхваща не само бедствията и авариите, но и отбраната на страната и опазване на обществения ред. При вносителите е казано по друг начин и е всеобхватно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че предложението, което са направили вносителите, има по-голям смисъл. Моите колеги, които са предложили това да бъде само при дейности, които са свързани с бедствия и аварии, стесняват кръга. Действително може да има и такъв елемент на участие на други институции като местните власти. Но те стесняват периметъра на изключението само за бедствия и аварии. Докато тези три министерства имат специфична подготовка – за тероризъм, антитероризъм и т.н., които влизат в бедствия и аварии и тези рискове са много специфични. За това е записано, че се дава изключение за тези три министерства, но се задължават да осигурят най-висока степен безопасността и здравето на работещите съгласно целите на закона. Тоест, те ще имат други стандарти, които са по специфични наредби, за специфични дейности, които са по-различни от бедствия и аварии. Това може да бъде международен тероризъм, подготовка за обезвреждане на мини и други. Това не са бедствия и аварии. Затова аз мисля, че вносителите са доста точни. Разбирам аспекта, на който акцентирате, че при бедствия и аварии може и общините да работят и трябва да има някакво изключение. Но бих подкрепил вносителите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Взимам думата за последно, защото утре този закон може да се наложи да бъде тълкуван в съда и съдът трябва да прецени кои от тези дейности са специфични или не. Защото говорим за особености на някои специфични дейности. И тук може да влезе всичко. Може да се случи нещо, но да кажат: ние действахме в условията на специфична дейност. Кой и как ще прецени това специфична дейност ли е, която влиза в този параграф или е миротворна дейност – ако погледнете по-горе – при която законът важи за всички тези министерства. Кой ще тълкува кое е специфично и кое не е специфично. Не знам дали ще бъдат изписани точно и изчерпателно кои са специфичните дейности. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кокалов. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тук става дума за екстремни обстоятелства навсякъде. Примерно в една мина, ако има авария и трябва да се спасяват хора, трябва да се извършват спасителни дейности в една мина, то тогава не може да се спазва Законът за безопасни и здравословни условия на труд, защото ще се влезе в едни много опасни условия, в които просто ще се извършват спасителни дейности. Ето, това е новото в нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Понева и госпожа Манева. Моля, гласувайте това предложение. "За" - 2, "против"- няма, "въздържали се" - 10.
Предложението на госпожа Понева и госпожа Манева по § 2 не се приема.
От Правна дирекция има ли някакви бележки по редакцията на § 2? Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
МАРГАРИТА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! По редакцията на § 2 предлагаме следното. В ал. 2, т. 1 след “мирновременна дейност” да се допише “в системата на” и нататък текстът да продължи. Това се прави, за да кореспондира с текста на ал. 3, където е записано, че изключенията са за специфични дейности в тези системи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова. Разбирам, че вносителите приемат тази редакционна бележка, още повече че в първия вариант на законопроекта преди съгласуването му с Министерството на отбраната, текстът е бил точно такъв. Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2 с бележката, която беше направена от Правна дирекция в ал. 2, т. 1 – да се добави изразът “в системата на” и текстът да продължи. Моля, гласувайте текста на комисията за § 2.
"За" - 10, "против"- няма, "въздържали се" - 2. Текстът на комисията за § 2 се приема:
“§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “доколкото в друг закон или в международен договор, по който страна е Република България, не е предвидено друго” се заличават.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) Този закон се прилага и при:
1. мирновременната дейност в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на държавната политика при бедствия и аварии;
2. българските предприятия в чужбина, доколкото друго не е предвидено в законите на съответната държава или в международен договор, по който Република България е страна.
(3) Този закон не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на държавната политика при бедствия и аварии неизбежно влизат в конфликт с изискванията на закона. За тези дейности безопасността и здравето на работещите трябва да се осигури във възможно най-високата степен съгласно целите на този закон.”
Преминаваме към § 3. Тук отново има предложение на колегите Антонела Понева и Евдокия Манева – за промени в § 3, т. 1 и т. 2. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Това, което предлагаме в § 3, е думата “превенция” да се замени с “предпазване от”. Аз оттеглям това наше предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. А по предложението ви в т. 2?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Това си остава. Предлагаме изброеното в скоби да отпадне, тъй като пак не е пълен обхватът на изброеното. Няма смисъл да се изброява нещо частично, както и в останалите точки. Затова предлагаме след “методи” да се сложи точка. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Само че Европейската комисия има съвършено различно отношение по този въпрос и казва, че това, което е предложено като т. 4, са точните текстове от директивата, които трябва да влязат по този начин в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Имате ли да добавите нещо, господин Войнов? Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, искам само да добавя, че с поставянето на точката след думата “методи” и с премахването на текста “с цел....” смятаме, че отново ще възникват противоречия точно по отношение на термина “специфични рискове”. В този смисъл е и самата бележка на Европейската комисия, където съгласно чл. 5, § 1, т. 2 на самата директива като специфични рискове са посочени монотонната работа и работа с един определен наложен ритъм. В тази връзка смятаме, че самото предложение на народните представители Понева и Манева е неприемливо в този случай. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Има и едно предложение на социалните партньори – в случая на КНСБ. Те предлагат в чл. 4, ал. 1, т. 1 след думата “рискове” да се добави “и управление на безопасността и здравето при работа”. Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Доколкото знам, Главната инспекция по труда адмирира, когато има такава политика и там е начертано във времето как се управляват, подобряват и т.н. тези условия на труд. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кокалов. Какво е мнението на вносителите по това предложение? Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние смятаме, че самото управление по безопасността и здравето при труд е една дейност, чиято основна цел е осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. По самата си същност управлението не можем да го приемем като мярка, а като процес, който включва осъществяването на редица взаимносвързани дейности, например анализ, оценка, планиране, контрол и оценка за съответствие на резултатите с конкретно поставените цели и поради това за нас е неприемливо това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Има ли други мнения по въпроса? Не виждам. Госпожа Понева заяви, че оттегля предложението си по т. 1. Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на госпожа Понева и госпожа Манева. Моля, гласувайте това предложение на госпожа Понева и госпожа Манева.
"За" - 1, "против"- няма, "въздържали се"- 11. Предложението на госпожа Понева и госпожа Манева по § 3 не се приема.
Колеги, някой припознава ли предложението на КНСБ? Не виждам такива. От Правна дирекция има ли някакви бележки по текста на § 3? Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
МАРГАРИТА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам редакционни бележки по §3, които са съвсем дребни. В ал. 3, т. 10 думата “работниците” да се замени с “работещите”, каквато вече е терминологията, която възприема този закон. В ал. 2 накрая на изречението думата “ситуация” да се замени с “положение”. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова. Вносителите имат ли бележки по тези предложения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Нямаме забележки, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, подлагам на гласуване § 3 с редакционната бележка в ал. 2 в края на изречението да се запише “съществуващото положение” и в ал. 3, т. 10 вместо “работниците” да се запише “работещите”. Защото, ако е само “работниците”, това е в предметния обхват на Кодекса на труда, а “работещите” отива в Закона за държавния служител. Моля, гласувайте текста на комисията за § 3 с предложените от Правната дирекция редакционни бележки.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за § 3 се приема:
“§3. Чл. 4 се изменя така:
“Чл. 4. (1) Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително:
1.превенция на професионалните рискове
2. предоставяне на информация и обучение;
3.осигуряване на необходимата организация и средства.
(2) Работодателят съобразява мерките по ал. 1 с променящите се обстоятелства с цел подобряване на съществуващото положение.
(3) Работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция:
1.избягване на рисковете;
2.оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им;
4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи с цел премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;
5. привеждане в съответствие с техническия прогрес;
6. заменяне на опасното с безопасно или по-малко опасно;
7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;
8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;
9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
11.даване на съответни инструкции на работещите.”

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение от колегите от КНСБ за създаване на нов параграф, с който да се създадат членове от 4а до чл. 4д. Господин Кокалов, имате ли желание да аргументирате предложението си? Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че вносителите напълно разбират какво сме имали предвид, за да не чета всички текстове. Философията на това предложение е следното, като, разбира се, друг е въпросът дали точно тук трябва да се разширява законът с това. Но помислете, че това, което предлагаме, всъщност не е лошо предложение. Това мога да кажа в защита на нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кокалов.
Какво е мнението на вносителите по това предложение? Предлагам те да преценят дали е лошо или не и да подпомогнат решението на комисията. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително от наша страна смятаме, че това предложение може да бъде като един идеен проект. Обаче в настоящия момент за нас е неприемливо да приемем това предложение за създаване на нов параграф, тъй като смятаме, че то не съответства на самия предмет на закона. Текстовете въвеждат едни нови понятия и доброволни ангажименти за работодателите, които, доколкото знам, не са и съгласувани с партньорите. Те са свързани с безопасността и здравето при работа, например предложената национална схема за управление на безопасността и здравето при работа, самото одитиране и сертифицирането смятаме, че противоречат на задължителния характер на закона. В същото време не са и конкретно определени. Тук се вменяват и задължения на държавните органи, които са в противоречие с изпълнение на техните функции и задачи.
Затова не можем да приемем това предложение в този му вид. Отново казвам, че го приемаме като един идеен проект за в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Колеги, някой припознава ли това предложение? Не виждам желаещи.
Преминаваме към § 4.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин заместник-министър Войнов, ние вече гласувахме § 3, но тук госпожа Дянкова ми напомни нещо. В пленарна зала, когато се провеждаха разискванията, господин Папаризов е направил предложението в т. 4, където пише “с цел премахване на монотонната работа”, да се запише “намаляване на монотонната работа”, защото монотонната работа не може да бъде премахната, а може да бъде облекчена или намалена. Той има такова предложение в т. 4. Не знам Вие, господин Войнов, как ще реагирате на тази корекция, предложена от господин Папаризов в пленарна зала. Заповядайте, госпожо Дянкова. Имате думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Войнов, за да бъдем достоверни в това, което казваме, нека да припомним част от становището на господин Папаризов и на Комисията по европейска интеграция. В това становище те казват така:
“За постигане на съответствие с чл. 6.2в от Директивата в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 4 – което е § 3 от законопроекта – следва да се посочи, че приспособяването на работата към работещия е с цел облекчаване, а не премахване на монотонната работа, както всъщност вие сте предложили като текст. Когато ние разглеждахме това предложение, решихме, че трябва наистина да Ви попитаме какво е по-важно като отговорност за работодателя – да премахне тази монотонна работа или да я облекчи и възможно ли е той да я премахне? Дали няма някакво разминаване с текста на директивата, както е посочил господин Папаризов. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дянкова. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нашето предложение е в смисъл, че основната цел е премахване на монотонната работа. Първо трябва да се търси премахването й и, ако е невъзможно, тогава да се отиде към намаляването й. Смятаме, че трябва да се върви от по-засилен режим на въздействие към по-малко силен режим на въздействие. В този смисъл е и самата забележка на Европейската комисия, където е посочено, че съгласно чл. 5, § 1 от самата директива са посочени специфичните рискове по отношение на монотонната работа и работата, наложена с ритъм. Това е самата цел. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз предлагам трети вариант. Надявам се, че той няма да усложни, а ще улесни работата ни. Аз предлагам глаголът да бъде “ограничаване” на монотонната работа, тъй като “облекчаване” на монотонната работа не ми звучи добре. А премахването й е някаква много максималистична цел. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз изцяло подкрепям текста на вносителя с израза “с цел премахване на монотонната работа”. Ако се впуснем, както и в предишните параграфи, да тълкуваме думичките, можем да стигнем до бисери в тази зала. Целта е премахването на монотонната работа. Как? Работодателят ще измисли. В съвременния век има технически средства, има електроника и т.н. Монотонната работа трябва да се премахне, а там, където не може да бъде човек на монотонна работа, ще се постави дори и робот. Такава хубава цел е поставена тук в закона и ние сега да я заличим. Ако става въпрос, аз като работодател съм накъсвал монотонната работа, за да не попадне някой под въздействието на машината и тогава да видите какво става. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Извинявайте, но върнахме дебата. С риск да започнем отново, след като и вносителите не приемат този текст, предлагам това, което гласувахме, да си остане и да вървим нататък, защото ще започнем от ал. 1.
Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Има случаи, в които може да се постъпи еклектично. Аз смятам, че има логика в предложението на народните представителки. Забележете, става въпрос за избор на оборудване или други мерки. Ако едно оборудване, което създава монотонен ритъм и има възможност да бъде сменено с друго в перспектива, което ще го избегне, значи монотонната работа ще се премахне. Но има мерки, както каза уважаемият депутат, че има мерки, които могат да го намалят. Затова предлагам освен “премахване” да се запише “с цел намаляване или премахване на монотонната работа”. И край! Сложете ги и двете. Или можете да облекчите монотонната работа, или можете да я премахнете. Но трябва да се види дали е възможно да се премахне с ново оборудване или да се намали. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Кокалов. Господин Войнов, вие като вносители какво мнение имате по това предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Ние го приемаме, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Госпожо Дянкова, може ли да прочетете текста, до който стигнахме в резултат на дебата? Заповядайте, госпожо Дянкова. Имате думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Това, за което говорим сега, се отнася до § 3, който вече сме гласували. Но там в чл. 4, ал. 3, т. 4 ще направим следното и тя ще звучи така:
“4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи с цел премахване или намаляване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;”
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дянкова. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Така прочетения текст означава или това, или това. Не може и това, и това. Аз предлагам да си остане както си е в текста: “с цел облекчаване или премахване на монотонната работа”.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Основният текст е следният:
“(3) Работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция;...”
Тоест, целта на премахването е принцип. Вие от принципа отивате в действието. Когато имате принципи, принципите са почти абсолютизирани. Основен принцип е премахване на монотонтата работа. Това е принцип. Вие искате да реализирате принцип. Принципите са заложени, те са консервативни и не се променят. Принцип е да се премахва монотонната работа. А ние сега отиваме към действието – как той да стигне до това. Тоест, тук не бива да реализираме принципа. Аз мисля, че вносителите са абсолютно перфектни. Те казват, че работодателят трябва да прилага мерки, като осигурява основните принципи. Принципите не трябва да се ревизират. Принцип е премахването на монотонната работа. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: За реплика има думата госпожа Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като в последните 7 – 8 месеца се натъкнах на директиви и на други документи, в които ние наистина сме отишли в максимума на изискванията по документа и може би не е добре повече да правим това. Виждаме, че напоследък има такива проблеми като и с акциза на ракията и други неща. Принцип също може да бъде облекчаване на монотонната работа или намаляването й. Затова предлагам да се запише “с цел облекчаване или премахване на монотонната работа”. Нека да е малко по-гъвкав законът. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Аз искам да внеса едно пояснение по това, което дискутираме. Господин Папаризов е изписал точно текста на самата директива. В самата директива пише “облекчаване”, а не “премахване”: “за постигане на съответния чл. 6 от директивата в разпоредбите на чл. 4, ал. 3....”Приспособяването на работата е с цел облекчаване, а не премахване на монотонната работа. Затова се завъртя дискусията. Заповядайте, господин Младенов. Имате думата.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз исках само да кажа, че монотонната работа трябва да се разглежда като част от риска на работното място. И тъй като философията на Закона за безопасни и здравословни условия на труд казва, че рискът се отстранява или минимизира. Затова по презумпция и тук трябва да има такъв текст. Тоест, монотонната работа се отстранява или намалява. Така че тази презумпция е от риска. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов. Текстът, който прочете госпожа Дянкова, беше с “премахване или намаляване”. Ако започнем да спорим за думичката, няма да стигнем доникъде. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако позволите, господин председател, един текст, който госпожа Христина Христова предложи – “облекчаване или премахване” – мисля, че ще реши проблемът изцяло. Предлагаме след думичката “с цел” да се добави “облекчаване или премахване”.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Колеги, предлагам да прегласуваме текста на ал. 3, т. 4 от § 3. Моля, гласувайте новия текст с “облекчаване или премахване”.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Предложението за нова редакция на чл. 3, ал. 3, т. 4 се приема.
“4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, преминаваме към § 4. По този текст няма постъпили предложения. Има ли към момента? Вносителите? Правна дирекция? Няма предложения. Моля, гласувайте текста на вносителя за § 4.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на вносителя за § 4 се приема:
“§ 4. В чл. 5, ал. 2 думата “инвеститорът” се заменя с “възложителят” и думата “изпълнителя” се заменя със “строителя”.”
Преминаваме към § 5. Няма постъпили предложения. Има ли такива в момента? Няма. Моля, гласувайте текста на вносителя за § 5.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на вносителя за § 5 се приема.
“§ 5. В чл. 7, ал. 3, т. 3 след думата “защита” се добавя “редовно”.
Преминаваме към § 6. По този текст на вносителя няма направени предложения. Има бележка по отношение на думата “аспекти” от Правна дирекция. Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
МАРГАРИТА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Думата “аспекти” не е юридически термин и нищо не казва тази норма, така записана. Затова предлагаме, господин Адемов го подсказа, да запишем “във всички случаи, свързани с работата”. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова. Господин Войнов, какво е Вашето мнение по тази корекция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Не възразяваме срещу тази корекция на думата “аспекти” с “във всички случаи, свързани с работата”. Нямаме други бележки.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6 с редакционната бележка – вместо думата “аспекти” в т. 1 да се запише “във всички случаи”.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 6 с тази редакционна бележка.
"За" - 17, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за § 6 се приема:
“§ 6. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “по трудово правоотношение” се заличават и след думите “здравословни и безопасни условия на труд” се добавя “във всички случаи, свързани с работата” и се поставя запетая.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи, или е възложена на други компетентни служби или лица.”
Колеги, по § 7 вече има предложения. Часът е 17,05. Ако сте съгласни, да прекратим заседанието. Благодаря. Благодаря ви за участието. Закривам заседанието. (Закрито в 17,05 ч.)
Председател Д-р Хасан Адемов